Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Русе'.

Открити 23 резултата

  1. Аудио - чете Роси, Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание МИР ДА БЪДЕ НА ВСИЧКИ ВИ Мир да бъде на всички ви! Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. Ето вие сте при вратата на Царството Божие – насилете се да го грабнете. Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според работата. Мислите ли вие, че вашият живот не е разкрит пред Моите очи и пред цялото Небе? На какво се основава вашата правда, не е ли на Моето Слово, което е написано и лежи постоянно пред вас? Но не трябва ли това Слово да оживее и възкръсне във вашата душа, както Аз съм жив. Иде време и сега е. Ето затова дойдох в тоя свят да ви оживя, да ви просветя, за да ви дам знания и мъдрост да познавате пътищата Божии. Ето Моят Дух работи за вашето възобновление. Колко сестри и братя има, които очакват вашата помощ. Но вие сами сте наложили на себе си тежкото бреме, человечески правила и задължения и сте пренебрегнали Моята Любов. Да, вие чувствате вашите погрешки и търпите вече техните последствия. Изпитвайте Писанията и вижте, че Аз постоянно говоря и уча отначало и досега. През всичкото време Аз съм бил с вас и за вас. Но аз ще ви опитам, защото вие сте от закона и от написаното Ми Слово искате да се уверите: Псалом 40: 5, Псалом 50: 5, Псалом 120: 6, Псалом 140: 10, Псалом 25: 6, Псалом 36: 6, Евангелие от Йоана 5: 10, Евангелие от Матея 25: 5. 12 декември (25 декември нов стил) 1903 г., Русе 27 Мир да бъде на всички ви.pdf
  2. alexamsterdam

    1920_01_16 Надеждата

    Аудио - чете Николина Банева Аудио беседа (видео) Надеждата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Трите основи на живота", 3 беседи, 1920-1921 г., Трето издание. Издателство "Бяло Братство", 1996 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Трите основи на живота", 3 беседи, 1920-1921 г., За изтегляне на PDF: Първо издание: 1921 г. София Второ издание: 1947 г. София Трето издание: 1996 г. Издателство "Бяло Братство", (по второто издание) Съдържание извънредна беседа Надеждата А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов. (I Послание Коринтяном, 13:13) Аз изхождам от едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стрееж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия — любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство, Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някои мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него. Ще бъде смешно, когато някой парализиран човек каже: Аз не мога да ходя. Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вяра е парализирана, той не може да разполага с нервите си. Някой казва: Да обичаш е глупаво. Питам: Ами кое е разумно? Ако любовта е едно глупаво качество на живота, кое е умното? — Е, да седнеш да си похапнеш, да си попийнеш хубаво! — Че то е най-глупавото! Като гледаш онзи вол, напълнил устата си, прежєвя ли, прежєвя. Това красиво ли е? Гледаш онази красива мома, напълнила устата си, криви мускулите на лицето си. Това красиво ли е? Яденето има смисъл само при любовта. Хубавата мома, като яде, казва: Аз ще ям, ще се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана. Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. Човек трябва да яде, за да възстанови силите си. Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. Тъй ги схващайте. Може да направите опит с тях. Това не е учение, което почива само на теория, а може да се опитва всеки ден. И тъй, любовта, вярата и надеждата не са еднакво развити у всички хора. У някои любовта е силно развита, у други — вярата, а у трети — надеждата. Апостол Павел, който дълбоко е познавал окултизма и мистицизма, казва: “А сега остават тези трите — вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта.” А аз казвам, че двете крила на любовта са вярата и надеждата, или вярата и надеждата — това са ръце на душата. Отрежете ли тези ръце, всичко е свършено. И тъй, надеждата е принцип, който примирява всички противоположности на физическия свят. Тя борави с видимия свят, със света на промените. Следователно, кога се надяваме ние? — Когато имаме дъщери, синове, земи, къщи, пари, вложени тук-таме. Надеждата схваща нещата отблизо, тя схваща настоящето. Това е едно от нейните качества. Следователно човек, у когото надеждата е силно развита, очите му са отворени, той всичко вижда — къде ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата от него, и очите му ще се затворят. Човек, който ходи със затворени, премрежени очи, е със слаба надежда. Виждали ли сте какво прави котката, когато стои пред някоя дупка да пази мишките? Понеже обектът на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но като я хване, отваря очите си и казва: Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка. Вие казвате: Тази мишка е нещастна. Тази мишка е в ръцете на своя любовник. Той ще си поиграе с нея и ще каже: Вместо да правиш пакости на хората и да те гонят, ела при мене, влез вътре. Улавя я и я изяжда, снема дрехите є. Вие казвате: Котката изяде мишката. Аз казвам: Мишката отиде на гости у котката. Защо? — Защото се обичат. Дайте є една жаба, няма да я изяде. Виждал съм някой път, котката си поиграе, поиграе с мишката и я пусне. Казва: Хайде, от мене да замине, днес не съм готова да те приема на гости. Ние трябва да схващаме надеждата, този принцип, понеже той е необходим при сегашните условия на живота. Съвременните хора са забъркали своите понятия. Те са изгубили връзката с Бога, усъмнили са се в Него. Питат се: Има ли Господ или не. Ще бъде чудно да си задаваме въпроса има ли слънце или не. Ако слънцето изчезне, и светлината ще изчезне. Веднъж светлината съществува, и слънцето съществува, защото светлината е изявление на слънцето. Щом любовта съществува между хората, и Бог съществува, защото любовта изтича от Бога. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота. Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята. Следователно тя е нишка, принцип, който развива разумния, съзнателния живот. Съзнателният живот никога не може да се развива без вяра. Тя е застъпена у всички хора по един или друг начин. Надеждата пък реализира този живот. Тя е сила, която дава форми на нещата. Следователно всеки от вас, който иска да има зраво тяло, да има здрав мозък, да бъде красив, непременно трябва да има надежда. Надеждата оформява тялото. Почнем ли да губим надежда, гърдите ни, мозъкът, тялото изгубват своята симетрия. Тогава човек казва: Не ми се яде, не ми се живее, докато най-после той заминава за другия свят или пък слиза в гроба. Що е гробът? — Това са ограничените състояния, в които се намираме. По-лошо нещо от гроба няма. Най-големият затвор — това е гробът. Да ви пази Господ от гроб! И псалмопевецът казва: “Няма да остави преподобния си да види изтление.” А ние сега казваме: Гроб ни чака. Гробът — това е най-глупавото вярване. Ще бъде смешно, когато на някои човек му излязат циреи и той да говори за тях. Няма защо да вярваме в циреите. Всички съвременни хора, понеже са изгубили съществената мисъл, говорят все за циреи. И сега ние се учим един друг, че ще отидем в гроба. Майката не казва на дъщеря си: Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш, а є казва: Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш и ще отидеш в гроба при червеите. Това са човешки схващания. Често ме запитват: Има ли задгробен живот? Казвам: От ваше гледище, задгробен живот няма, в гроба не виждам живот. Извън гроба има живот, но в гроба няма. В гроба има такива терзания, каквито човек не е виждал. Който е прекарал десет-петнадесет години в гроба и след като излезе оттам, го карат да направи някое престъпление, казва: Ти бил ли си в гроба? — Не. — Аз съм бил и днес, за нищо в света няма да вляза отново в него. Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад и затова взел една бъчва, осмолил я отвътре, влязъл в нея и се спуснал от височина двеста стъпки. Като излязъл от тая бъчва, казал: И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него. Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е една бъчва, от която един път като излезете, и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в нея. Гробът — това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен. Когато тези принципи не действуват, тогава се образува гробът и човек усеща страдания. Представете си един млад човек парализиран. Какво е неговото положение? — Мъчи се. — Защо? — Защото има желание като другите да излезе всред природата, но не може. Онзи, който има слаб стомах, и той се мъчи. Защо? — Защото не може да осъществи желанията на стомаха си. Надеждата е принцип, който отваря свободния вход на нашия живот на земята. Тя е принцип, който не пита: ти англичанин ли си, германец ли си, българин ли си, от каква партия си или дали си православен, евангелист или какъв да е друг. Ти може да си българин или англичанин, и пак да ти е развален стомахът. Ама някой казва: Аз съм православен. — Стомахът ти здрав ли е? — Не. —Тогава не си такъв. — Но аз съм евангелист. — Стомахът ти здрав ли е? — Не. — Не си такъв. Там, дето има надежда, стомахът е здрав; там, дето има вяра, гърдите са здрави; там, дето има любов, мозъкът е здрав. Не си ли здрав, любовта, вярата и надеждата в тебе са парализирани. Сега хората чакат възкресение. Как ще те възкреси Христос, когато вярваш в гробища? Как ще те възкреси Христос, когато казваш: Като умра, тъй ще ме облечете, еди-кой си свещеник да ме опее, тъй да ме погребете и т.н. Как ще те възкреси Христос, когато нямаш вяра, надежда и любов? Надеждата казва: Ти ще вярваш само в един Христос, в живот, дето има вяра, надежда и любов и дето няма никакви гробища. Като вярваш в такъв живот, за тебе няма никакви ограничения. Хората казват: Докажи това нещо. Смешно е да доказвам! Представете си един сляп човек, комуто доказвам, че има светлина. Той казва: Не я разбирам, тъмно ми е. Пипна очите му, прогледа, питам го: Какво виждаш? — Светлина. — Искаш ли доказателства? — Не искам. — Тръгни да ходиш! Сега вярваш ли? — Вярвам. — Защо? — Защото не се спъвам. Сега хората казват: Докажи! — Нямам време, моето време е скъпо. Аз ще пипна очите ви и ще ви питам: Какво виждате? — Виждаме обкръжаващите предмети. — Тръгните по пътя. Спъвате ли се? — Не. — Тогава имате вяра. Господари ли сте на себе си, имате надежда. Всеки човек, който изгубва надеждата си, става роб на земята. Страхливците, които се обезнадеждават на бойното поле, те се предават. Търговец, който има страх, ликвидира 100%, а който има надежда, той не се предава. Когато човек има надежда, за него всичко е възможно. Това не са само празни думи. Вие имате хиляди случаи да проверите това в живота си. Някой казва: Аз вярвам в Христа, Христос ми проговори, вече не се съмнявам в Бога. Тъй са ми казвали някои православни или евангелисти. Утре започне да куца, яви се ревматизъм в крака му. Вика лекар, казва му: Господин докторе, какво има на крака ми? Не пита какво ще каже Христос за крака му, а лекарят. Лекарят прави една инжекция, втора, но кракът не оздравява. Казвам: Де е вашата вяра, де е вашата надежда? Ако имаш надежда, ще кажеш на ревматизма: Ти ще отидеш в палците, после в рамото, оттам — в другото рамо. Ще го разхождаш из тялото си и най-после ще му обърнеш внимание, че е сбъркал пътя си и трябва да си отиде, да не прави пакости в тялото ти и ревматизмът ще изчезне. Онези болести, които не може да премествате от едно място на друго в организма си, много мъчно се лекуват. Слушал съм да ми се оплакват мъже и жени, че имат някаква болест, която се мести. Щом се мести, не се плашете, тя лесно ще мине. Ако болестта се загнезди във вас, тэри си основа, това значи, че иска да става собственик. Щом се мести болестта, тя прави опити, като някой инженер, дали може да се настани и де да се настани. Всички болести в нас са живи същества, които искат да си направят място за живеене. Ако в нас действуват тези три принципа — любовта, вярата и надеждата, ние щяхме да бъдем силни, да браним своята свобода. Съвременните хора не са се научили още да боравят със своя свят. Ако не можеш да победиш един микроб, една малка мъчнотия, как ще победиш големите? Какъвто се проявява човек в малките си работи, такъв е и в големите. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. Бог не иска вяра без любов. Без любов не може да вярваш в Бога. И надежда без любов не може да има. За да вярвате в Бога, първо трябва да Го любите. А за да любите човека, първо трябва да го познаете. С човека ще започнете по обратния закон. С Бога ще започнете по закона на любовта, а с човека по закона на надеждата. Майката може да познае своето дете само след като го роди. Като види какви таланти, какви способности се крият в него, обиква го. Защо сме дошли на земята в този временен живот? Ще кажете: Е, и майка ми, и баща ми се родиха, живяха, умряха и погребаха ги. Като отиде някой в Англия, в Америка, казват му: Ела да видиш гроба на майка ми, на баща ми. Казвам: Това са техните гробове, но майка ти и баща ти не са там. С години държим тези гробища, тези паметници. Майка ти не трябва да живее в гробищата, а да я носиш в сърцето си, в себе си. Някой пита: Де е майка ти? Казвам: Ако любя, аз съм майка; ако вярвам, аз съм баща; ако се надявам, брат и сестра съм. Ако не любиш, ти търсиш майка си на гробищата. С тези вярвания и схващания мислим, че сме много напреднали. Питаме се: Кога ще се оправи светът? Светът може да се оправи в един ден. Външният свят е много оправен, добър е той, но нашият вътрешен свят като е изопачен, казваме: Кога ще се оправи външният свят? И тъй, за да се оправи светът, всеки от нас да приложи тези три принципа за себе си. За мене е безразлично към коя църква принадлежите, какви са вашите вярвания, надявания. Аз засягам въпроса принципиално. На първо място човек трябва да има дух, мисъл, душа, да е пълен с чувства, да влиза в положението на всяко същество. Всеки човек има живот в себе си, който може да се проявява в неговото тяло, защото на земята живот без тяло не може да се прояви. Как ще докаже някой, че в него има любов, дали само със сладките си думи? Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома. “Ну, поцелуемся” — целуват се първия ден. “Ну, поцелуемся” — втория ден. Също и третия ден, но с това само не се живее. Целувката не значи любов. На тези влюбени трябва да се сложи малко хляб. Тъй казва Господнята молитва: “Хляб наш насъщний, дай го нам днес”. В нея не се иска чай, кафе, а само хляб. И тъй, за да проявим своята любов на земята, необходимо е да дадем от нея на онези, които се нуждаят от любов. А любовта се проявява в някаква услуга, в какъв да е смисъл: или с една сладка дума, или като нахраниш някого, или като го нагледаш, когато е болен, или когато дойде някой при тебе и му окажеш всичкото си доверие. Ние в отношенията си помежду си внасяме само недоверие. Дойде някой при нас, иска пари на заем, казваме му: Нямам. Кажи му истината — имам пари, но не мога, не искам да ти дам. Защо не му даваш? — Защото не вярваш в него и мислиш, че ще те излъже. С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. Я питай какво усеща някой мъж, в когото жена му е изгубила вяра или какво е положението на жена, в която мъжът няма вяра? Тези мъж и жена бягат от къщи, намират се на парила. Всички мъчения в света произтичат все от недоверие. Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе. Някога чувствуваш една обида, една тъга, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе. Когато слезем във физическия свят, надеждата е, която осъществява нещата. Ние сме слезли и казваме “реалният свят”. Кой е реалният свят? Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи едно сърце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата— човешкото сърце, а градината — човешкият ум. Трябва да имате ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп. Насадил една нива и казал: Да знаеш, че поп господар имаш. — Да, като тебе господари сто имах, от които деветдесет и девет отнесох. И ние обсебваме къщи, градини, а после казваме: Дали ще има кой да ни зарови? — Да, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та като дойдеш втори път, да не грешиш. Някои казват: Плаче от обич. Жена, кога ражда, плаче ли? — Не. Когато изгуби детето си, тогава плаче. Когато изгубиш любовта на мъжа си, тогава плачеш, а когато придобиеш любовта му, тогава се радваш. Когато дойде мъжът в къщи, тогава казват: Има голяма радост, сега има любов. Това е реално схващане на нещата. Ние сме изгубили понятията за нещата и говорим на един непонятен език. Господ казва: “Обичайте се, любете се!” Някои казват: Докажи какво нещо е любовта. Мога да ви докажа. Ще взема някого, ще му вържа ръцете и краката с по едно въже, ще му ударя двадесет и пет, ще го потъпча отгоре и ще го попитам: Какво е това? — Терзание. После ще му развържа ръцете и краката, ще го нахраня, ще го целуна. — Какво е това? — Това е любов. За да разберете любовта, трябва да опитате върху си две противоположни състояния. Така постъпва и природата. Изгубиш къща, ниви, майка, баща, деца, казваш: Побеля ми главата, какви са тези страдания? След това идват майка ти, баща ти, нагостяват те. Започва Господ да ти показва какво нещо е вяра, надежда и любов. Вложете любовта в мозъка, вярата в гърдите си, а надеждата в стомаха си. Когато ядете, яжте с надежда. Аз не съм против яденето. Трябва да се яде, но нито много, нито малко. Казвам: Човек, който иска да живее с надежда, трябва да не яде много, да не преяжда. Някой път хапнеш малко, казваш: Защо не си доядох? Но като хапнеш повече, чувстваш отвращение. Законът на надеждата кара майките да говорят на децата си: Яж, мама, яж. Но детето после се разваля. Казвам: От много надяване, от много обличане детето ти най-после заболява. На какво прилича вашата надежда? Еврейският цар Давид, като отишъл на бой, срещнал Голиата и казал: Аз ще се бия с него. Отишъл при цар Саула и му съобщил за решението си. Царят му дал шлем, копие, лък. Надянал ги на себе си, но от тежестта им не бил свободен да действува. Свалил всичкия товар, взел своята прашка с дванадесет камъчета, отишъл на бойното поле, бил се с Голиата и успял. Така и майката мисли като Саула: дойде синът є, тури му броня, шлем, копие, но след няколко месеца той заболява, натоварен е много. Малко храна давайте на вашите деца! Малкото се благославя в природата. Многото, пресищането в света— това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато искаш да обработваш вълна, купє един килограм и я обработє, а не сто-двеста килограма. Инак вие ще се намерите в положението на онзи селянин, който, като разбогатял, станал друг, взимал имотите на своите съселяни. Една вечер сънувал един жив сън: През селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече! Отишъл в избата, извадил един голям сандък и отишъл при човека, който раздавал златото. Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш. — Добре, аз ще нося. Турят му една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет лопати, той все мълчи. Най-после той едва диша, задушава се и почва да вика. — Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята лакомия! Като се събудил, разбрал, че този сандък не му трябва, а трябва да раздаде своето богатство. Цял пълен сандък е много. Сегашният живот е тежък. Аз виждам — мнозина от вас имат много такива сандъци и искат да им турят повече. Добре, но ако ви турят, не ще може да носите. Вие трябва да имате любов, вяра и надежда в себе си, за да спечелите повече. Тази любов, вяра и надежда трябва да употребите за благото на ближните си. Надеждата е принцип, който принадлежи на всички живи същества, даже и на най-малките буболечки. Следователно от никое живо същество не трябва да се отнема този принцип на съществуване. Щом вървиш по пътя и настъпиш една буболечка, ти си я лишил от надеждата є. Няма да се мине много и някой по-юнак от тебе ще те лиши от твоята надежда. И тъй, Павел казва: “Остават трите — вяра, надежда, любов, но най-голямата от тях е любовта”. Сега, понеже живеете на земята, започнете с осъществяването на тази надежда. В какво? — Да се надявате, че можете да станете добри, умни, здрави, богати. Богати в какво? В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот. Според мен, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора наполвина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива. Неговата торба може да се напълни. А старият човек не може да забогатее. Той казва: Аз много зная. Какво ще разправям на този стар дядо, който е богат? Той ще ви разказва, че има опитност, играл много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек. Затова Христос казва: “Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие “, т.е. не може да използувате живота. И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават. Те не трябва да разказват своите истории, а да учат. Богатите хора създават условия да ги мразят другите. За тях казват: Те са богати, но кой знае колко са крали, кой знае как са разбогатели техните бащи и деди! Когато си беден, създаваш условия да те любят хората и да работиш. Бедният човек всякога мисли какво да работи и къде да отиде да работи. И затова бъдещият свят ще бъде за бедните, а не за богатите хора. Да преведа думата “беден” — за децата. За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата. Дядото остарява и като отиде на другия свят, той казва: Аз вече стар не ставам. Затова в онзи свят, в Божествения свят стари хора няма, а в този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: Е, да стана като дяда си! Младите моми искат да станат като бабите си. Никакви баби, никакви дядовци не ви трябват. Глупаво нещо е да бъдеш като тях. В Писанието думата “стар” се среща често, но тя има там друго значение. Думата “стар човек” е санскритска дума и означава проявения човек, т.е. човек, който има мъдрост, знание и е полезен за другите. А ние разбираме под “стар човек” онзи, който е окуфял. Той е дядо, не е стар човек. Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак. Една майка във Варна ми разказваше: Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста. Да, докато ги изучих, добра бях, а после станах глупава. Това са съвременните дъщери. Те са дъщери на безнадеждието. И тъй, надежда е потребна, за да примири противоречията. Вие не можете да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тези противоречия. Вие мислите, че за първи път сте дошли тук, на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове. Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук. Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш и ще се изплатиш полека-лека. Дойде някой слуга при вас и ви обере. Той е онзи, на когото в миналото ти си сторил същото. Някой запали къщата ти. Той е онзи твой кредитор от миналото, на когото имаш да даваш. Сега ще питате: Защо Господ създаде така света? Питам ви: Вие защо подписахте тези полици? Вие сте искали да станете богати, а после питате защо Господ допусна тези полици. Полиците — това са дяволски изобретения. Човек може само своя сегашен труд да използува, а не и за бъдеще да взима. Взимайте малко и не продавайте вашето бъдеще. Мисля само за днес, за утрешния ден не мисля. Това е Божественото учение. Онзи, който няма надежда, казва: Как да направя тази работа? Започва да мисли за утре, за други ден, за след двадесет години. В какво си сигурен ти след двадесет години, какво знаеш за тогава? Ти не си господар, ти си слуга. Утре господарят ти може да те извика. Законът на надеждата е такъв: ако днес прекарате добре, по всички правила на Божествения закон, има надежда и всички останали дни да прекарате по същия начин. Ако днес сгрешите, всички останали дни ще прекарате по същия начин. Следователно бъдещият ден ще бъде такъв, какъвто е днешният. Не казвайте: Е, днес сгреших, но утре ще се поправя. Не, днес, а не утре. Когато човек замисли да се жени, в него е надеждата. Дойде момъкът, гощават го всички, но той е недоволен, казва: Аз утре ще реша. Отказва днес да даде думата си, не приема момата. Остане ли за утре, той отказва. Момата, която оставя утре да отговори, и тя се отказва. Ти решаваш ли се да вземеш днес момата? Оставаш ли за утре, нищо няма да излезе. Някои казват: Като си оправя работата днес, от утре започвам да живея по Бога. Работите ни са оправени; това е лъжливо учение, че трябва ние да ги оправяме. Когато един ученик отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите. На него не му трябва търговия, а учение. И когато Господ ни праща на земята, Той казва: Синко, аз те пращам на земята да се учиш, наредил съм работите ти, за тях не мисля. Ако синът каже: Ами майка ми, баща ми може да умрат. Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на други свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е де е тя. И тъй, надеждата е един от великите принципи на земята, без който земният живот не може да се разреши добре. Вложете в децата си надеждата да им са чисти ръцете и сърцата и да знаят, че тялото, което имат, е един храм, за който децата трябва да дават отговор. Не оставяйте децата си в нечистотия! Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. — Как? — Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжете да създават радост за жените си, а жените — за мъжете си. Няма ли закона на надеждата в света, идва обезсърчаването, а в безнадеждието се раждат всички съвременни злини, ставаме кисели, недоволни. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва є: Ти през плет не си ли виждала? Гневът му от жената минава на децата. На другия ден мъжът донесъл лошо месо, жената се сърди, хвърля го, казва му: Ти през плет не си ли виждал? Съвременните хора мязат на английският реформатор Веслей, който се оженил, но три дена след това казал на другаря си: Не си струва човек да се жени. Да, когато човек изгуби надеждата, да се не жени. Мома или момък, нямат ли надежда, да се не женят. Това бих им препоръчал. Имат ли надежда, ще има в къщата им мир и радост. А днес хората казват: Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат. Не, сега, сега. Каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда. Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари. Отворє кесията си и ще видиш. Отвори сърцето си и виж има ли нещо там. Отвори ума си и ако имаш нещо вътре, имаш вяра. Като ме срещнат хората, питат ме: Ти вярваш ли? — В нищо не вярвам. — Как, безверник ли си? — Аз познавам само надеждата, вярата и любовта. Вярванията, любенията, надяванията, тези неща съм ги забравил, с тях нямам работа. С тях имат работа само онези, който са изгубили любовта, те въздишат, искат любов. Като имаш любов, ти си с нея. Като любиш някого, то значи да имаш само едно прозорче и през него да гледаш. Това е криво схващане. Вие ще бъдете любов, вяра и надежда. Вие ще вярвате, ще имате надежда, че всеки човек може да се повдигне. Когато имаш един приятел, който вярва в тебе, ти имаш криле. Когато у някой приятел изгубиш вяра, ти се обезсърчаваш. Когато говоря за невидимия свят, моите и вашите разбирания по това са диаметрално противоположни. Всички неща, които са далече от нас, са невидими, а всички, които са близо, са видими. Следователно далечните неща от нас, за които трябва да пътуваме, са невидими. Но ако се отдалечим от видимия свят, той става невидим. Значи видимият и невидимият свят подразбират пространството. А сегашните хора подразбират невидимия свят като нещо невъзможно. Светът, към който се стремим, наричат невидим, а аз го превеждам “далечен свят”. Човешкият живот, който е далечен за една мравка, е невидим живот за нея. Такъв е за нас например ангелският живот. Когато дойдем до положението да разбираме и чувствуваме като тях, ще разберем този живот. Той е прекрасен. Там няма смърт, няма свещеници, търговци, съдилища. Ще кажете: Ами тогава какво има? Че съдията какво прави? — Праща хората в затвора. Търговецът какво прави? — Като някой бирник хване някого, обере го. В онзи свят има братство и сестринство. Като отидеш там в някой дюкян да си купиш нещо, търговецът няма да иска пари, но ще ти каже: Голямо удоволствие ще ми направиш да си вземеш каквото искаш без пари. Ако дадеш пари на търговеца, той ще се обиди и ще ти каже да си излезеш вън. Вземеш ли даром, той ще те покани и друг път да отидеш при него. Онзи свят е приложил надеждата именно в този смисъл, а във физическия свят схващанията са тъкмо обратното. Ако отидете в ангелския свят, ще видите какви красиви, стройни хора има там, не приличат на вас. Като отидете при тях, ще кажете: Да бягаме оттук, този свят не е за нас. Затова религията е наука, която учи хората на законите на любовта, вярата и надеждата. А днес хората учат всичко, но не и тези неща. И тъй, надеждата е бъдещата велика наука, която ще осмисли живота на земята, ще ни научи как да преустроим училищата, съдилищата, как да се храним. В този бъдещ свят гробища няма да има и тогава Христос ще дойде. Тази земя, в която сега живеем, ще се преустрои. Този свят ще потъне под водата. Нови континенти ще се създадат, нов въздух ще има. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще Го посрещне с едно прошение — коя от мъжа си се оплаква, кой от брат си, кой от сестра си. Христос ще каже: “Аз не идвам с тази цел — да съдя хората. Аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда.” Сега светът се съди, а няма Христос да го съди. Той дава нова заповед на любов и пита: “Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора, готови да възприемат това учение?” Той казва: “Ако имате любов, ще опазите моето учение, ще приложите тези три велики закона.” Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някои казват: Светските хора са невярващи, нямаме надежда в тях. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но между тях има недоразумения. Какво е това служене! Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се родили? Не, отпосле сте си турили тези фирми. Тогава защо са тези недоразумения? Като разберем основно защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата и няма да питаме има ли Господ или не, а ще питаме прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме защо сме дошли и недоразуменията ще изчезнат. А сега какво правят хората? Сгрешил някой, хайде три-четири години в затвора или църквата го отлъчва. И всички хора все света оправят! И които вярват в Бога, и които не вярват в Бога, все колят и бесят. Казвам: И едните и другите са под еднакъв знаменател. И ти, който вярваш в Бога, ме обираш, и ти , който не вярваш в Бога, ме обираш. Каква разлика има между тях? Ако вярващият ме обира, а невярващият не ме обира, казвам, че в този последния има някакъв принцип, нещо хубаво в душата му, което хората не виждат. Ето защо бих желал да постъпваме малко по другояче. Това учение е потребно за вас. Вие трябва да живеете на земята, да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в тези три велики принципа — любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? — Като ги научи как да живеят. Това не е вярване, а велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това — да се научиш как да живееш. Това трябва да научим! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги — всички трябва да се научат да живеят разумно, да има мир и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение. Напуснете всички ваши стари възгледи, т.е. не ги изхвърляйте, а ги турете като тор. На вашите стари вярвания присаждайте нови клончета. Всичко в света трябва да се ползува. Тази опитност, която имаме, е отлична, направете крачка напред! Приложете закона на надеждата, да бъдете всякога радостни и да не знаете какво е обезсърчение. И последен бедняк да станеш, пак да не се обезсърчиш, защото в твоята душа ще има нещо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили, скрити богатства в себе си, които съвременната наука дори и не подозира, макар че ги констатира. Има неща, които човек не може да научи от книгите. Ако едно дете се подложи на магнетичен сън до пета степен, в него ще се развият особени способности и това дете може да ви каже какво става в Америка, може да опише болестта на някой болен и с това да предпише най-ефикасните лекарства. Как става това? Човешката душа още не се е напълно проявила; у човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на Божествения живот, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна Любов, в която животът може да се прояви, ако Го схващате като същество, което гледа с най-голямо благоволение към най-малките и най-големите същества, Той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като същество, което само чака да наказва, Той няма да ви помогне. Схващайте Го като същество на благост, сила, в която няма смърт. При такова разбиране на Бога във вас ще влязат два принципа на вяра и любов. След двадесет-тридесет години Бог ще ви повика при себе си, да види какво са научили неговите деца и после пак ще ви прати на земята. За всички има работа. Като види, че сте научили урока си, ще ви прати да служите във великата вселена. В този живот всяка душа ще задоволи всички стремежи, които тя има. Няма желание на душата, която тя да не може да осъществи. Но кога? — Когато свършим това велико училище, в което се изучава законът на надеждата. Бих желал всички, които слушате за надеждата, да излезете оттук радостни. Имате ли радост, всичко добро е у вас. Мома, която пее, работите є вървят добре. Отвори прозорците, весело є е. Някоя мома мълчи, лошо е положението є, изгубила е надеждата си. Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена. Ти си една баба или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости! Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние. В нея има само радост и веселие. По това се познава този Божествен принцип. Други 16.01.1920 10:00 Петък, Русе
  3. Аудио - чете Диана Митева От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТЕПЕНИ Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. Това се нарича в природата смяна. При това, някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Запример, за добрите, за разумните хора, някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите в по-силен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде за тебе в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за тебе в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображения много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи, за добрия, за разумния доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т.н. Това е механическо схващане за живота. Искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите калпака си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие. Една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира правилно законите на живота и на природата. Например, събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгуби всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? Когато акционерите си вземат, кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора ще си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам, и това е полезно, но трябва да знаете, че от полза е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом, капиталът ви е взет, значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе. Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи. Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах?" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата?" – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: "Да, но като държи парите в себе си пет години повече, все ще спечели нещо." Въпрос е дали ще спечели. Може да спечелиш, може и да изгубиш. Обаче закон има за това: Не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарди долари. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитал. Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма. Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? – Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500-600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на този българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжата. И той трябваше да отиде да си ги вземе. За смях даже той казваше на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един и половина милион марки за разноски по книжата. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милион марки, ще се равняват на десет стотинки. Та страданията в живота не са нищо друго, освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си, фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скърбен си, тъжиш си, казваш: "Отиде моето богатство!" На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този на смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: "Каквото поне Господ даде!" Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви са още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано: има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото най-много можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: "Да дойде Божият Дух." Това са човешки схващания. Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да Го вземе, да го задигне. В Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете! Возил си се половин километър на каруцата – не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова! Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: "Възложете грижите си на Господа!" Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и да работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш на готово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква на другите. Защо? – Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете например от какво зависи щастието на една певица? Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото й. За една вечер с тази ципица на гърлото тя може да вземе и 50-100 хиляди лева. Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: вие знаете ли, де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? – Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие! Като бутнете върха на езика си и щастието ви отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: Той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер. Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай. Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малките свещи поне не гаси! Защото, ако изгасваш свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам Слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? – Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не могат да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи, как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си; ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо "смени в природата". Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се от де е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? – Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: "Чакай аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?" Или ще каже: "Аз ще го претрепя него!" Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите, но сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: "Ще платите!" -"Ама много скъпо взима!" – Да, този гостилничар взима скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Тази е философията на живота. Изпяхме песента: "Всичко в живота е постижимо" 1-ва лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 28 септември 1934г., Петък, 5 ч.с, Русе.
  4. Ани

    IX.A. ДЕСЕТ ЗРЪНЦА

    IX.A. ДЕСЕТ ЗРЪНЦА За гр. Русе Мили сестри и братя, По случай 22 март 1958 г. поднасям ви десет зрънца - бисери за душата, от голямата съкровищница на милия Учител. Нека всеки според силите си да ги използува в този живот. Ние знаем защо сме дошли на земята, какво да учим, какво да правим в живота си, за което се стремим. Затова, нека всички запазим вътрешните си сили в равновесие! Това е нашето богатство, нашият капитал - сигурност за пълно здраве. Придобитото никой не може да ни го вземе от ума, сърцето и твърдата воля. То е вечно, ако ние сме стабилни и го запазим. Нека всички изпитания, които преживяхме, кой - по-малко, кой - повече, за което и не сме виновни, да благодарим на Учителя, на Бога. Нека постоянно благославяме, у всички да проникне светлина в умовете и топлина в сърцата, за да проучат безкористно Словото, и всичко ще се обърне на добро! Моля, прочетете си 8-а глава от първото послание на апостол Павел към Коринтяните, в Свещеното Писание, гдето е казано: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние - чрез Него.» Но това знание не всеки го знае - казва Апостолът. Нека ние, които вярваме в това, да се радваме и благодарим, а и всички добри, честни и трудолюбиви хора, които работят и за цялото, да прилагаме и следното: а) Да се стремим да не грешим, а ако случайно съгрешим, да се разкаем и искаме прошка. Ако някой ни съгреши или ни обиди, да прощаваме. б) Да живеем само с положителното - доброто в живота си. в) Да виждаме и съзнаваме, че в най-малкото живо същество е и най-Голе­мият, и да не му правим насилие. (Но не и паразитите - плод на лошите човешки мисли.) И най-Големият живее и в най-малкото живо същество. г) Всичко, което вършим, да бъде безкористно и за благото на цялото, а не само за себе си - егоистично. Това е истинският человек! Ние не само сме създадени, но и събудени от Този, който ни е дал и живо­та. Той е и Който ни помага с Духа Си, заедно със светлите братя. Че има някои, които не вярват и не вършат волята Божия, нищо от това. Те са наши мили братя, ние ще ги обичаме, но не ще се тровим с техните отрицателности. У тях също са вложени всичките добродетели в душата им, но те ще се пробудят, когато време­то им дойде. Ето, нашите братя, 10-и ангелски чин, възгордял се, и той да създава жи­вот, както Творецът създава, според легендата, за някои. И че тази земя била създадена за тях. Иначе ние не бихме се родили и изпратени на тази земя, да проявим Божиите дела и да помогнем на падналите братя ангели, да разберат правилния път на еволюцията. Обаче, още от самото начало, чрез Ева се роди и прояви злото! Досега, може би и от милиарди години, човечеството се бори с това зло, но то не може да се унищожи. Защо? Защото злото и доброто са две сили на живата природа! Злото само може да облагороди, за да му се намали силата и да се впрегне тази сила на работа! Обаче това ще бъде, когато човекът се издигне духовно, с всички добродетели, и да не се занимава с отрицателностите, плод на егоизма от падналите братя ангели. Но нека оставим това настрана, ако някой не разбира тази легенда. Нека видим какво ни се поднася от живата природа, за да ни подтикне към по-правилно разбиране, и какво трябва да се стремим да постигнем за нашето добруване на земята. 1. Ето, Слънце, Луна, планети, звезди, трите царства: минерално, расти­телно. и животинско, а и цялата природа, които ни са пред очите, не са ли те картини да се пробудим с нашето съзнание, да се радваме, да благодарим и да мислим вътрешно за тази Велика Сила, с тази дивна хармония? Да! Също ни се дават и всички блага за живота, за да развием всичките си дарби, да станем истински человеци и за да достигнем и до живота на съвършения человек? Да! 2. Ето, светлината, топлината и влагата, въздухът, храната, водата, не са ли те условия за всички човеци, да съзнаят, че има една разумна сила, която е създала всичко, и да благодарим? Да! Но тази сила, нито верующите, нито неверующите са я открили досега коя е, къде е и каква е. Тя е скрита във всичко живо: В храната, водата, въздуха, светлината, топлината. Тя обаче е непостижима, но е изследима! Обаче, тя е изследима за разумните хора, за да се облагородят всички благородни заложби в душата на човека и да се достигне до живота на съвършения человек - Хрис­тос. 3. Ето защо едно правилно хранене, пиене, дишане, използване на слънче­вата топлина, това са условия да придобием пълно здраве, светъл ум, чисто сър­це и силна воля, за да достигнем дългоденствие. Обаче силата ще бъде голяма, ако човек вътрешно и доброволно е прегърнал и въздържанието, и природосъобразното хранене. 4. Проявени в живота: Любовта, мъдростта, истината, справедливостта и добродетелта, това са условия за братолюбие между человеците, като частици на цялото и като братя и сестри на един духовен баща. Всички тия добродетели всеки ги има в душата си, но от всеки се иска да ги прояви в тяхната пълнота и чистота. 5. Проявени правилно: Чисти мисли, благородни чувства и разумни постъп­ки, това са условия за по-правилното разпределение на всички блага в живота. 6. Проявени правилно: Търпението, красотата и смирението, с разбира- ние вътрешната им сила и проява в живота, това са условия за правилно и безко­ристно изследване в живота, за обичане всяка човешка душа, всяко живо съ­щество, за проява на чистия живот, заглушаване на гнева и яростта, на гордос­тта и тщеславието, а същевременно - за развиване на милосърдието. 7. Придобито и проявено едно правилно будно съзнание, това е условие да се бди над всичко, а и над злото и доброто, за да се избегнат много от страдани­ята. 8. Хармония между ума, сърцето и волята, с разумно работене, самообла­дание и постоянство, това са условия да се придобие чистата мисъл, да се лекува човек от болести, чрез силата на кръвта, и да постигне възвишеното. 9. Правилно развити: Съзнанието в ума, самосъзнанието в сърцето, под­съзнанието в душата, това са подтици за пробуждане мистичния огън на светли­ната в душата и път за развитие на свръхсъзнанието в човека. Това е постиже­ние на висшия духовен живот - възкресението и вечният живот. 10. Развити и проявени в живота: Вярата като основа, любовта като гради­вен материал, нашия дух като творител на формите, а надеждата като украса на всичко, тогава човек работи без страх, без тъмнина, без съмнение, безспир, защото силата е в неговия ум, а принципът - в неговото свръхсъзнание. А заедно с описаните качества и 9-те плода на Духа, това са условията за влизане в Царството Божие. Скромен дар от милия Учител Петър Дънов. Събрал и наредил от съкровищницата: Брат Михаил Стоицев, зъболекар, 87-годишен, непрактикующ. Забележка: Тези зрънца са посадени в душата на всеки човек, остава с приложението да ги възраснем, да дадат плод и да се храним и ние, и всички, които гладуват и търсят. За получаването, моля, съобщете на адрес: Пловдив, ул. «Болярска» 16.
  5. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието. Само едно общество от такива хора, може да бъде идеалното. Методите на Бялото Братство са единствените, които могат да водят човека по пътя към едно непрекъснато съвършенство, защото те са опитани и проверени. Първо трябва да имаме отделните хора интелегентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество. А и външните условия, трябва да са налице. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство е един бавен, но величествен процес. Голяма част от братята и сестрите, и по-специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка могат да създадат идеалното братско общество. И част от тези братя, най-интелигентните, най-добрите, най-надеждните от Школата на Учителя, се устремиха да правят братски общества, като изоставят току-що започналата Школа на Учителя. Този устрем, беше преди всичко под влиянието на Толстоевите идеи, за простият и близък до природата живот. Ето как един от тях описва, тази тяхна фатална стъпка и последствията от тази дейност. Това го разправяше моя брат Борис Николов.* „Ние група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живота по прост и близък до природата, сме обхванати от неудържим устрем, да заживеем всред природата в общ колективен братски живот. Тази идея ни бе обхванала изцяло. Ние горяхме като факли. За провеждането й решихме, че трябва да имаме земя, за да образуваме земеделско стопанство, да бъдем независими, свободни за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме бедни студенти. При това, бяхме отказали вече да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята, с труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя. А работа тогава мъчно се намираше. По това време се пусна слух, че каменовъглените мини в град Перник, приемат работници и могат да се изкарат добри надници. Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците, бяха отвратителни, заплатите малки, труда непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас. В нашите постоянни срещи, усилено си идеализирахме, не само по него, но и по разни философски, религиозни, научни въпроси, а също и от окултизма и теософията. Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един занаят за да бъдете свободни". Ние и без това търсехме работа, нали искахме да се издържаме и да учим. Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия, да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на Неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаични камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което препечелвахме. стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата. В разговор с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимият устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре. Тъй както една кола полетяла с голяма скорост, по даден наклон е опасно да се спре рязко. Пък и да беше ни казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. Затова Той ни остави и не ни възпря за да направим нашия опит. Идеята за комуни, беше обладала не само нашите братя, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак - Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри, по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство за да образува братска комуна. Жена му току-що се била поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителят, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен, за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействуват затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувствува подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет, обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университета беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе." „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка, Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души тръгнахме пешком, по мокрия и кален път, а обувките ни съвсем не бяха подходящи за такова пътуване. Но нали ще отиваме към обетованата земя, осъществяването на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Колко часа бяхме пътували из мокрия и кален селски път, не зная, но когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в студена, пропита от външната влага, селска къща, без домакиня, лавнаха кучетата, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излезнаха две момиченца и едно дете, това бяха децата на Жечо. Обстановката мрачна, хладна, неприветлива. Това ни подеиствува като леден душ. Но, запалихме огън в камината, пръсна се топлинка, сменихме мокрите дрехи, стоплихме се. Какви чудеса прави огънят, светна затопли се, създаде се малко уют. На другия ден се запознахме с новата обстановка, при която щяхме да живеем. Къщата беше стара, но здрава, имаше няколко стаи, обширен хол и в него огнище. Навън чардак - тераса, а пред къщата голям двор от три-четири декара. Имаше обор и в него два коня, две крави и телета. Ние мислехме и искахме, че ще можем да съчетаем простият физически труд, усилените грижи и работа, които изискваше едно крайно примитивно, устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, каквото беше стопанството на Жечо. Особено през пролетта и лятото, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присърце, с които бяхме свикнали, беше една наша необходимост. Ще работим, ще четем, ще свирим, ще пишем. Преставяхме си живота там като песен. Но още на другия ден, ни посрещна коравата действителност. От управлението на селската община, отпущаха на селяните за изсичане участъци за дърва, млади горички почти храсти. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечаха други пренасяха, така ние насъбрахме най-много дърва. В двора се натрупа голям куп. Едва що свършихме тази работа и дойде пак нова срочна. Отново от общината, бяха разрешили, където има изсечена гора, всеки селянин, от които участък извади дънерите, този участък става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком и макар, че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да има още. Използува притока на работна ръка и ни турна на работа да вадим дънери. Взема от съседите, брадви, кирки, лопати и ние почнахме работа. Но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, ранихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер се прибирахме смазани от умора. Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд. За четене и свирене не можеше да става и дума. Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти каквито ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жеча, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Наричаха ни набожните, а децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението на селяните. В селото стана пожар, запалиха се две къщи. Настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща имало бабичка и детенце. Изнесохме и тях. Събрахме съдове, бакъри от селото и направихме жива верига със съдовете пълни с вода от потока до горящите къщи. Пълните съдове с вода подавахме от ръка на ръка и ние гасяхме. За малко време изгасихме огъня. Селяните после коментирали в кръчмата: спасиха добитъка, бабата и детето, угасиха и огъня. Това създаде вече благоприятно течение за нас. Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха много зли и хапеха селяните, нас не ни хапеха, ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но не се приближаваха много. Това не остана незабелязано и селяните си казваха: „Не ги хапят кучетата". Третият случай беше още по-ярък и налагащ се. Един неделен ден, дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът, беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде деня. Беше чист, ясен безветрен ден. Никакво облаче по небето. Изпълни се нашето предсказание. Тогава вече селяните почнаха да проявяват и симпатия към нас. Постепенно ние свикнахме с полската работа. Даже някои неща правехме по-добре и от селяните. Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури, а те искаха грижливо окопаване. Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло. Щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса, глад. Такъв глад и необходимостта от задоволяване изявяват и тези вече създадени и оформени в интелигентния човек по-висши природи. Не се ли задоволят, той страда. Незадоволени бяха тези наши духовни нужди, незадоволени бяха и нуждите на физическото ни тяло. Без една домакиня или човек с домакински похват, който да създаде ред и уют в дома и добра топла храна. Какво в това направление е можел да направи Жечо, този примитивен селянин? Пък и кой от тези осем души, които всякога са били далеч от такава дейност е можел да направи нещо в това направление. Пък се разбира, че и продуктите за приготовляване на вкусна и питателна храна са липсвали и ние едва ли не гладувахме. Всичко това и непосилният труд, за едни все пак деликатни натури, каквито бяхме ние, работа земеделска, без абсолютно никаква техника провеждана по най- примитивен начин. Всичко това, естествено е да предизвика недоволство и в най-запалените идеалисти. Всяка работа е успешна и приятна, когато е разумно и добре организирана. А такова нещо тук не е имало. Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата, цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повече от комунарите и огъня угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, които беше определен за конете. И тъй вечер като се връщахме от нивите имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят. Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски престави. Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София, школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите. Това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието. Осъзнахме грешката си. Учителят откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село. Разочарованието постепенно обхвана всички. Дойде и жетвата. Ние като повече хора, успяхме да я свършим 15 дена по-рано от селяните. А в селото имаше наредба, не се допущаше да се превозват снопите от нивите за вършитба, докато всички селяни не свършат жетвата. Тази наредба имаше за цел да се предпази кражбата на снопи. И тъй имахме 15 дена свободни на разположение. Тогава решихме да направим една екскурзия до Коджа Балкан. Тръгнахме пешком, почти боси, а пътя беше не по-малко от шестдесет или седемдесет километра. Пътувайки, без да знаем сме попаднали на маларични области, по течението на река Камчия, където се наложи и да нощуваме. Когато се върнахме от екскурзията, всички паднахме от малария. А беше време за харман. В цялото село нямаше нито една веялка, с която след увършаване, да се отвява сламата от житото. И затова, овършеният харман, трябваше да се отвява, по най-примитивен начин, с лопата на вятъра, а такъв понякога нямаше и се събираше по няколко хармана за отвяване. Ако пък излезне вятър през нощта, ставахме да отвяваме. Който не е отвявал с лопата, той не знае какво значи да хвърляш срещу вятъра зърното и сламата, много часове подред, особено нощем. А маларията здраво настъпваше. Комунарите един по един падаха. Някои бяха много зле, с висока температура. Достигнаха даже дотам, че от високата температура почнаха да бълнуват. Така премина месец юли. През август беше братският събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от комунарите, намериха начин и заминаха за Търново. В това време по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар, че бях им забранил да ми пращат. С тези пари можахме да си купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит. Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителят нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор. Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като Божията Любов". Професорът му отговаря „Ум царува, ум робува, ум патки пасе". Значи накрая патките ги пасяха и той си замина много рано от този свят. Имаше един друг младеж Георги Марков, който прокарваше идеята за някаква хелиоцентрична астрология, защото нашата е геоцентрична, защото вземаше като център земята. И правеше някакви опити за хелиоцентрична астрология. Беше много мил и симпатичен, и беше от гр. Лом. Баща му е бил производител на файтони. По-късно с Методи Константинов се заловиха да издават списание „Нов живот", от което излезна само 3 броя. За така наречената хелиоцентрична система, моето мнение е, че не е приемливо, защото той слага Слънцето в центъра, както е фактически. Но ние тук разглеждаме разположението на Слънцето, Луната и планетите от гледище на Земята, където се раждат хората. От момента на раждането разположението на Слънцето, Луната и планетите, вземаме под внимание да правим хороскоп и да тълкуваме тези положения. Моето отношение е същото, та аз съм написал учебник по астрология. От гледището на Земята взимаш силовите течения, влиянията на силовите течения на небесните образования, планетите, Слънцето и Луната, и зодиакалните съзвездия. Мнозина биха запитали, нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесвал своевременно, за да предотврати, страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случая да се убедя по един безспорен начин, че Учителят не обичаше, спазвайки някакъв висш закон, да се меси в личните подтици, устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, определен път, път в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Минава по една програма, на една необходимост за изправяне, получаване опитности и знание. Учителят не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел. Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, неговото предупреждение, това, което Той му казва, едно такова намесване е безпредметно. Най-после както вече споменах, често пъти устрема към дадена цел, който се създава у даден човек е с такава сила, че е опасно да се възпре. При такъв един устрем, едно спиране би създало непоправимо сътресение и би оставило нещо неудовлетворено, което ще тлее и смущава съзнанието на човека. Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо преживяно от ученика ще му донесе опит поне малко знание, мъдрост и освобождение от ограниченията. За тези случаи той казваше: „Природата пет пари не дава за вашето щастие. Вашето щастие не влиза в нейните сметки, освен когато то съвпадне с нейните интереси за вашия прогрес". Това по-нагледно ще се види и разбере, когато по- нататък изнеса своите опитности, които имах с Учителя. На следната година - продължава същият наш приятел, т.е. Борис Николов, но вече през ваканцията, създадохме комуна в град Русе, в местност близо до него. В нея участвуваха и сестри. Външните условия бяха много добри - голямо, уредено по образцов начин стопанство на Братя Маркови, лозе от 25 декара, зеленчукова градина девет декара, голяма овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха не само опитни и здрави работници, но и много добри организатори. При това имаха и най-големия и добре уреден, колониален магазин в Русе. Тъй, че тук в стопанско и продоволствено отношение бяхме много добре. Имахме специална готвачка, изобилие на храна, топла и питателна храна, като че ли небето искаше да ни възнагради за глада, който прекарахме в Ачларе. Ние вече бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде време за коситба и жетва, имаше 20 декара за косене и за жетва 30-40 декара. Реколтата беше отлична през тази година. Към стопанството принадлежеше и образцово подредено лозе с десертно грозде на брат Явашев. С цялата тази работа, при добра организация и много добро продоволствие, добре нахранени, задоволени във всяко отношение, непретоварени от непосилен труд, както това беше в Ачларе. Ние не само, че се справихме успешно с цялата тази задача, но и резултатите бяха отлични. Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече задоволени. Понеже комуната в Русе, беше само през ваканцията, то работата в Университета не пострада. Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. От Русе също пристигнаха продукти в доста голямо количество. Братя Маркови бяха щедри. Тогава Учителят нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи на улица „Опълченска" N 66, заедно с Него. С какъв свещен трепет, сядахме на трапезата с Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева. Една рядко прилежна и благородна сестра. Готвеше много добре. Сестра Янакиева беше мила и симпатична сестра, висока, стройна. С рядко умение готвеше на ул. „Опълченска" 66. Когато щяхме да правим дюшеме в столовата на Изгрева, трябваше да изровим един пласт от 20-30 см. земя. Разглеждахме къде да сложим изкопаната пръст и предложиха пръста да се изсипе и сложи пред салона и да се направи градинка с цветя. Но Учителя каза: „А кой ще се грижи за цветята?" Тогава сестра Янакиева стана и каза: „Аз". И тя се грижеше за тях, много успешно се грижеше за тази цветна градинка. Аз, Николай не съм участвувал в комуните, защото дойдох в София през 1923 г. Разправяше ми Олга Славчева. Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, който изпие два чая - три маслини". Този брат, който създаде комуната имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора несвикнали за такава работа и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава за да им помогне Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителят го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път. Учителят е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните. Помагаха и дежуреха сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно. Особено, важното беше разговорите с Учителя. Водеха се полезни и приятни разговори. Ние студенти десет-дванадесет души, идвахме там направо от университета. Като рояк птички прелитахме и внасяхме оживление, движение, радост и веселие. Задавахме много въпроси на Учителя. Материал за разговор имаше изобилно. Така продължи няколко месеца. Но някои от по- възрастните братя и сестри, поревнуваха, че ние се храним с Учителя и макар, че си имаха домакинства, почнаха да се приобщават и те към тези общи обеди. Обстановката за хранене, столовата, беше много скромна. Една малка стаичка в сутеренният етаж на къщичката служеше за столова, а там нямаше възможност да се събират за хранене много хора. Те полека- лека ни изтласкаха. Учителят беше недоволен от това и разтури комуната.[1] [1] За комуните виж „Изгревът", том II, стр. 133-156, както и том V, стр. 407-418.
  6. Hristo Vatev

    1925_10_11 Великият закон

    Аудио - чете Ирена Даскалова Великият закон (Беседата за четене в нов правопис) От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия (1924–-1925). Том II. Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето неделна беседа Великиятъ законъ А той отговори и рече: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. (Лука 10:27) Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони? Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота. Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои сѫ? – Знае. Всичко знае това дѣте. Ако ви запитатъ, кой е баща ви, коя е майка ви, ще кажете: не зная. Ами дѣ отивате? – Не зная. Дошли сте тукъ на земята, какво ще учите? Не зная. Следъ като свършите земния си животъ, кѫдѣ ще отидете? – На онзи свѣтъ. Това положение не е само съ васъ, не е и съ философитѣ. Отъ хиляди години философитѣ въ своитѣ трактати разрѣшаватъ въпроситѣ: има ли Господь, нѣма ли Господь, има ли душа, нѣма ли душа, и най-послѣ, нѣкои отъ тѣхъ казватъ: нѣма Господь, нѣма душа. Всички въпроси се решаватъ много лесно. И пияницитѣ като се напиятъ, набиятъ се добрѣ и всичко се свършва. Не, съ това не се свършва всичко. На другата вечерь пакъ сѫщото, напиятъ се, набиятъ се и работата се свършва. На третата вечерь пакъ сѫщото. Казвамъ: да, свърши се само за тази вечерь, но не и за утрѣ. Вие казвате за нѣкой човѣкъ: свърши този човѣкъ, умрѣ. Да, свърши само врѣменно но не и за вѣчни врѣмена. Нищо въ природата не се губи. Вие питате: ами дѣ отиде този човѣкъ? Азъ питамъ: отдѣ е дошелъ? – Отдѣто е дошелъ, тамъ е и отишълъ. Кѫдѣ отива този човѣкъ? Законътъ е слѣдниятъ: нѣщата всѣкога отиватъ тамъ, отдѣто сѫ дошли. И всички нѣща, разумни или каквито и да сѫ, се връщатъ все къмъ Бога. Туй разумно начало, което е безъ край, безконечно, ние наричаме законъ за Любовьта. Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е животътъ, има споръ. Ние казваме, че нѣма никакъвъ споръ. Защо? Защото качествата на живота сѫ разумность, свѣтлина, топлина и др. Може ли да има споръ за живота при това положение? Щомъ има споръ животътъ не е разумен. Всички хора иматъ еднакви схващания за живота и всички го желаятъ. Всички признаватъ Любовьта и я желаятъ, но кога? – Докато сѫ млади, признаватъ любовьта; щомъ остареятъ, отричатъ я. Въ Любовьта има едно качество, то е слѣдното: когато обикнешъ единъ прѣдметъ, или едно лице, то придобива цѣнность. Защо? Защото ти можешъ да обичашъ само тия прѣдмети, които носятъ животъ въ себе си. А всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, придобива цѣна. Щомъ го обикнешъ, ти се грижишъ за него, пазишъ го. Щомъ обикнешъ нѣкой свой приятель ти му пишешъ писма, говоришъ му все хубави работи. Щомъ го разлюбишъ, забравяшъ го. Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му потикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе. Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ. Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?“ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!“ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя. Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие. И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това! Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ?“ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ. Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?“ – Жито. „Дай ми малко отъ него!“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение. И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ. Материализъмътъ, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ? Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа! Нѣкои ме питатъ: ти въ какво вѣрвашъ? Въ нищо не вѣрвамъ: че какъ тъй? Нищото е нѣщо. Питатъ ме: ти не вѣрвашъ ли въ Бога? Покажете ми кой е вашиятъ Господь, въ когото вие вѣрвате! Покажете ми пѫтя въ който вие вървитѣ! Казвате: ние вѣрваме въ този Господь, въ Когото вѣрваха майка ми, баща ми, дѣдо ми… Добрѣ, майка ти и баща ти изпълниха ли закона на този Господь, въ когото вѣрваха? Я отворете тевтеритѣ да видя, какво направихте вие за този Господь, въ когото вѣрвате? Има една интересна случка съ такива тевтери, станала нѣкѫдѣ изъ България. Единъ богатъ българинъ, търговецъ заболѣлъ сериозно и се прѣнесълъ врѣменно въ онзи свѣтъ. Като се събудилъ, първата му работа била да извика синоветѣ си и да имъ каже: „Синко, я ми донесете двата тевтера, въ които си държа смѣткитѣ!“ Донасятъ тевтеритѣ му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синоветѣ си и имъ казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по сѫдилищата слѣдъ смъртьта ми. Азъ ходихъ на онзи свѣтъ и видѣхъ кое е сѫщественото за насъ, искамъ да живѣя тъй, както Богъ иска“. Питамъ: дѣ сѫ вашитѣ тевтери? Вие казвате: ние нѣмаме тевтери. Азъ ще изнеса вашитѣ тевтери, да видите, какво сте писали въ тѣхъ. Вашата сѫсѣдка казала нѣщо за васъ. Скоро изваждате тевтера си и пишете. Еди кой си човѣкъ ви каже нѣщо обидно. Скоро написвате това нѣщо. И търговецътъ по сѫщия начинъ вади тевтера си и пише, кой колко маслини взелъ, кой колко захарь взелъ и т.н. Питамъ: каква разлика има между тази жена, този човѣкъ и търговецътъ, които записватъ всичко това въ своитѣ тевтери? Ами че и свещеникътъ има свой тевтеръ. Той казва: този човѣкъ не вѣрва въ Бога записва си. Да, но като отиде въ църквата да опѣва нѣкого, иска следъ това пари. Казватъ му: нѣмаме пари. Не, азъ безъ пари не опявамъ – и отбелѣзва въ тевтера си. Тогава нека да бѫдемъ послѣдователни въ великия животъ, въ великата Любовь, която разрѣшава основно въпроситѣ, която туря за основа на живота братството, не това братство, което сѫществува само день и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Единъ свещеникъ ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но азъ ще ти дамъ едно правило: като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си. Послѣ, като отидешъ на сѫда да кълнешъ нѣкого, освѣнъ, че не трѣбва да направишъ това, но ще напълнишъ джоба си и ще дадешъ на тия, които се сѫдятъ, за да не се смразяватъ. Тогава вие ще кажете: ами дѣ ще му излѣзе краятъ? Краятъ ли? Имайте вѣра, че Господь не ви е поставилъ на земята да вършите тия нѣща, но да изпълните Неговата воля, както трѣбва. Да изчезнатъ тия лъжи отъ свѣта! Онзи, когото Богъ е поставилъ на извѣстна служба на земята, трѣбва да постѫпва другояче. Ще ми цитиратъ нѣколко стиха, че всѣка власть е отъ Бога дадена. Не, има нѣщо пропуснато въ този стихъ: „Всѣка праведна власть е отъ Бога дадена“. Че и болшевицитѣ въ Русия иматъ власть! Ще кажете, че вашата власть е отъ Бога а тѣхната не е. Не, законътъ е слѣдниятъ: всѣка праведна власть е отъ Бога дадена. Въ всѣка праведна власть влиза законътъ на Любовьта. Не е въпросътъ сѫдията непрѣменно да осѫди прѣстъпника. У турцитѣ имаше единъ добъръ законъ. Дойде обвиняемиятъ и сѫдията го пита: ти имашъ ли да давашъ на този човѣкъ? – Имамъ. Върни, каквото му дължишъ. Такова разрѣшение на спороветѣ по турския законъ е много добро. А сега отлагатъ дѣлото, мине година, двѣ, докато най-послѣ казватъ: дѣ е правото? – Нѣма никакво право. Казвамъ: това е само прѣминавание на врѣмето, а ние сме дошли тукъ на земята да разрѣшимъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ!“ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно. Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели. И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате. Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!“ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ! Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина. И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка. Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ? Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога? Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши! Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално. Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите. Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука. На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность. Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 11, октомврий 1925 г. въ гр. Русе. (Послѣдна Бесѣда отъ VII серия).
  7. GDD

    1934_09_30 Послушание

    Аудио - чете Цветанка Георгиева От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935), Първо издание от 1939 г., София. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935), Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2013 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935), Издателство „Бяло Братство“, 2013 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Послушание Сега ще прочета 2-ра глава от Битие. Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека. Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия. Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия. Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света. Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си. Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него. И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“. Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си. Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“. За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза?“ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре. Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас. Попската риза не трябва да се дава на никого.“ Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат. Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи. Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия?“ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си. Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули. Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път. Това е неразбиране на живота. Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати. При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати. Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката. Човек може да почива само тогава, когато е работил. Почивката следва работата. Без работа няма почивка. И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа. – „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата. Неестественият живот, обаче, уморява човека. След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен. Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е. от греховете, които е направил. Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут! Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си. Кой е виновен за това? Той сам. Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това. Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него. Където е Божието благословение, там има придобивки. Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват. Това е правилното разбиране. Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования. – Защо? – Защото са работили без благословението на Бога. Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух. Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка. Само тази придобивка има обръщение в живота. Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползва човек от фалшивите монети? И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието. То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него. От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот. Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието. Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята. Това значи да изпълни той волята Божия. Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен. Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват. Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“. Случайно един храст го засегнал по корема. Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга. Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“. Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях. Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте. Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше. Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит!“ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо?“ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова!“ По този начин те прекъсваха течението на благословението. Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“ И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате. Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове. Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието. Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии. Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства. Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена. В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее. Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“. Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова! След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“. След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил. Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода. Това значи послушание към Бога. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага в живота. Утринно слово от Учителя, държано на 30 септември 1934 г., гр. Русе.
  8. GDD

    1934_09_26 Ако говоря

    http://petardanov.com/index.php?/files/file/879-%7B?%7D/ Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Ако говоря", том I. Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Милосърдие, смирение и молитва", Общ окултен клас. Година 14, (1934 − 1935) Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2003 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. АКО ГОВОРЯ Десет минути размишление. "В начало бе Словото" Ще прочета тринадесета глава от Първото послание към коринтяните. Тайна молитва. Има едно знание в света, което е потребно. Човек може да знае много работи, но в дадения случай това, което може да употреби, то е най-важното, то е най-същественото. Ако имаш да вървиш дълъг път, това, което носиш, или това, към което се стремиш, ще те умори. Ето защо това, което в даден случай можеш да употребиш, то ще те ползва. Понякога вие се натъквате на противоречия, като мислите, къде ще бъдете след десет, петнадесет или повече години. Къде ще бъдете? Ще бъдете точно там, където сте сега. Понякога онова, което хората мислят, е сън. Един сънувал, че бил малко петгодишно дете, после пораснал, завършил основно училище, след това завършил гимназия, после университет, настанил се на работа, ходил на много места по света и много работи научил. Като се събудил, видял, че е пак в леглото си. В няколко часа само той е могъл да порасне, да завърши училище, да се настани на работа и да обиколи света, но след това се видял на същото място, където легнал. Питам, какво ще ви ползва такова знание? Някога вие мислите като насън, че много знаете, но това знание е насън, вие не сте го приложили в живота си. Човек може по същия начин да говори и за любовта, но това е сън, не е истинска любов. Някой казва: "Топло ми е сърцето." Това е сън. Знаете ли какво нещо е топлото сърце? Това са думи само. Да е топло огнището, това е топло сърце. Огън, на който не може да се опече хляб, огън ли е? Огнище, на което не може да се опече хляб, огнище ли е? Знание, което не може да ви помогне, знание ли е? Като говори за любовта, апостол Павел я разглежда в съвсем друго положение. Той я разглежда като най-същественото нещо в живота. Мога за обяснение да ви дам следния пример. Представете си, че имате силно желание да ядете хляб. Имате хляб, но устата ви е схваната, не можете да ядете. Отвътре имате желание да ядете, гладът ви измъчва, а отвън нямате условия да ядете. Какво ви ползва този хляб? Държите го в ръката си, разглеждате го, но не можете да го възприемете в себе си. Но не е достатъчно да приемете хляба в стомаха си. Изискват се след това ред процеси. В стомаха хлябът трябва да се асимилира, да се превърне в сок, който да се всмукне в организма, да се превърне в кръв, да се разнесе в дробовете, където се пречиства, да отиде в мозъка и там да се трансформира в мисъл. Първо животът се изразява в хубави чувства, които хората често изгубват. Това, което се губи, не е реално. Реални неща са тези, които влизат в човека. Веднъж влезли в човека, те вече не се губят. Любовта е нещо реално, но вън от Бог тя не съществува, не се проявява. Значи любовта е външното проявление на Бог. Вън от Него тя не се проявява. Да допуснем, че имате един кръг, който представлява човешката глава. Сега, за да разберете любовта, тя трябва да влезе в човека. Иначе какво ще разправят на болния неща, които той не може да разбере? Болният страда от стомах, а вие му разправяте за ревматизма - той нищо няма да разбере. Каквото и да му разправяте, той ще ви каже: "Оставете тези работи. Мене корем ме боли, а вие ми разправяте други работи." Или някого го боли сърце или гърбът, а вие му разправяте други неща. Той ще ви каже: "Остави тези работи, те не ме интересуват." И на вас като разправям тези работи, ще кажете: "Остави тези неща. Нас пари, пари ни трябват. Къщи ни трябват. Зима иде, може ли да останеш навън, да зъзнеш на снега?" Така е, но защо мръзнат хората? Някой човек, след като е облечен, пак казва, че сърцето му било студено. Добре е облечен, къща има, жена има, деца има, и пак казва, че сърцето му било студено. При това и отвън е топло, слънцето грее, а той казва, че сърцето му било студено. Какво ще кажете за този човек? Значи липсва му нещо. Тази липса е подобна на някое ядене, което е много хубаво сготвено, но българинът обича повече пипер и казва: "Малко червен пипер не му достига." Друг пък казва, че малко масълце трябва на яденето. Вярно е и това, но какво допринася маслото? Това са външни схващания. Маслото има едно свойство, че образува повече топлина в човека. Хора, които имат по-малко мазнини, те са обикновено по-сухи, по-нервни хора. Кожата на ръката обикновено у тези хора е суха, и отвътре у него започва да изсъхва. Този човек започва лесно да се дразни от нищо и никакво. Каквото и да му кажат, той ще иска да му се разправят други работи. Ако говорите на религиозния, той ще ви каже: "Какво ни разправяте за тези кръгове? Кажи ни нещо за Божията любов или за ангелите, за светиите." Този човек иска да му се говори за Божията любов, но има една смътна представа за Бог, за ангелите. Каквото и да му се говори за Бог, той има смътна представа и за този, и за онзи свят. Той мисли, че онзи свят е като този. Ако си представите Бог отвън като някакво живо същество, нищо не можете да разберете, колкото и да ви се говори за Него. Тогава няма да разберат и стиха, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бог. Къде ще търсите Бог? Вън от себе си вие не можете да Го намерите. Като разсъждаваме по този начин, ние можем да се отвлечем, но едно трябва да знаете, че знанието при известни условия е необходимо. Представете си, че в живота ви не ви върви. Какво правите? Казвате: "Аз не съм късметлия човек." Какво разбирате под думата "късмет"? Турците казват: "Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на късмета. Те казват: "Като дойде Духът, Той ще ни научи." Значи техният късмет е в Духа. Но има един закон, който регулира нещата. Един човек сънувал следния сън. Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с пари и му казал: "Вземи тези пари и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазара и виж какво можеш да си купиш с тях. Каквото успееш да си купиш в тези пет-шест часа, твое ще бъде. След това ще си замина." Той взел торбата с парите и отишъл на пазара. Какво да види. В който дюкян отивал, всички били затворени. Отива за дрехи - магазинът затворен. Отива за обувки - също магазинът затворен. Отива да си купи храна, хляб - пак затворено. Отива да търси майстори да поправят нещо в къщите му - никъде няма майстор. Поглежда часовника си - времето лети, а той още нищо не си е купил. Като изминало определеното време, отива най-после при този господин, който го чакал у дома му, предал му торбата неотворена и казал: "Нямам късмет." Господинът взел торбата си и си заминал. Това значи, че човек може да носи знанието в себе си, без да го разбира и да може да го използва. Какво представя горният кръг? Той представя човешката глава и възможностите, които са вложени в нея. Главата представя Божествения свят, с който е свързан човек чрез мисълта си. Дробовете му представят ангелския свят, а стомахът - човешкия свят. На физическия свят човек е това, каквото представя неговото благоутробие. Той е като онзи свещеник, който турил ръцете си на стомаха, на корема си, и казал: "Владико свети, да бъде така, както ти казваш." Щом ядеш всичко, всичко добре се нарежда. Значи между главата, дробовете и стомаха на човека има едно съотношение. Някои казват: "Само с ядене не става." Така е, само с ядене работите не се уреждат, но и без ядене нищо не става. "Много мислене не трябва". Така е, но и без мислене нищо не става. С много мислене не става, но и без мислене нищо не става. "Е, то с много работа не става." С много работа не става, но и без работа не става. Човек трябва да разсъждава. Какво значи "с много мислене не става"? Това значи - ако човек много се тревожи и много мисли, работата не става. Човек не трябва да се тревожи, а само да мисли. Ако пък никак не мисли, той се натъква на друга опасност. Всички хора имат по една глава, но не са й дали възможност да се прояви. Досега вие не сте си поставили въпрос, на какво място е поставена главата ви, на какво очите, носът и така нататък. Казвате: "Така ни е създал Бог." Така е, но вие никога не сте си задали въпроса, как да употребите тялото си, което Бог ви е дал. Ако е достатъчно само да кажете, че Бог ви е създал такива, мислите ли, че ако влезете в другия свят такива, каквито сте сега, ще можете да направите нещо? Вие не знаете, че щастието ви седи в двете ръце. Ако знаете разумно да движите двете си ръце, вие ще придобиете големи блага. Вземете например един цигулар. Ако знае правилно да свири, да движи лъка си, той на един концерт само ще може да получи около шестдесет-седемдесет хиляди лева. Казвате: "Хубаво свири този човек." Да, хубаво свири. Като вземе лъка и цигулката си, изкарва нещо от нея. Вземете певицата например, знае как да пее и да говори. Тя има в себе си една малка ципица, която определя всичкото й щастие. Казвате: "Да, има ангелски глас." Да, който има ангелски глас, той ще може да пее и да говори ангелски. Ангелите са добри певци. Апостол Павел казва: "Ако говоря с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Това значи, ако говориш с ангелски език, а мисъл нямаш, нищо не си. Какво ще разберете сега от това нарисуваното? Това е името на любовта. Който не разбира любовта, всичко в него е разхвърляно. Който не разбира, той е като онази невежата предачка. Обаче вещата предачка ще вземе преждата, ще я развлачи, ще я изчисти, ще я изпреде и ще изкара нещо от нея. Който не знае, ще каже: "Нищо не става от тези парченца." Който не знае, нищо не става, но който знае, той все ще изкара нещо от тези парченца. Който знае, той всичко може да изкара. Това значи да владее човек инструмента си. От тези части вие може да съедините, да изкарате нещо цяло. Това показва, че любовта има своя външна, има и вътрешна страна, има също така и свое приложение. Вие може да напишете едно любовно писмо, но като ви накарат да го прочетете, ще видите, че има нещо в него, което трябва да притурите. Любовта има своя език. Какъв тон има любовта? Вие знаете примера за онази млада мома американка, която отишла един ден при един млад банкер, пипнала го по страната, по рамото, поговорила му малко и той казал: "На ваше разположение съм. Каквото обичате, мога да ви дам." Извадил от касата си десет хиляди долара и казал: "И друг път заповядай, на услугата съм ви." Сега вие можете да вземете само външната страна, но не е така. Вие вземате една клечка кибрит, туряте я при сухите дървета, драснете клечката и огънят се запали. После дойде вятърът и раздухва още повече огъня. Това всеки не може да направи. Само разумният човек може да направи това. Той драсне една клечка кибрит, запали огъня и го използва разумно. В този живот мнозина се намират в положението на човек, който спи. И вие се намирате в това положение, и аз ви казвам: "И тази година ще продължи вашият живот." Той ще продължи най-много сто и двайсет часа, след което вие ще се събудите, ще се върнете от пазара и ще видите, че всичките дюкяни са затворени. Аз съм срещал стари хора, които казват: "Празна работа. Нищо не можахме да постигнем." Той казва, че имал синове и дъщери, които се разболели и умрели и останал сам-самичък, поне и той да си замине на оня свят при тях. С това той мисли, че нищо не е постигнал. Преди години един варненски свещеник ми разправяше следното. При него дошла една стара баба, осемдесет и пет годишна, която му се изповядала. Казала му. "Дядо попе, имам един грях, който ми тежи на душата. Искам да се изповядам пред Бог." "Какъв е този грях?" "На млади години имаше един млад и красив момък, когото много обичах. Обичахме се и двамата, но майка ми и баща ми ме насилиха, дадоха ме на друг, богат момък, а не на този, с когото се обичахме. Оттогава досега аз не мога да забравя своя възлюблен. Случи се, че той умря, но при този случай не мога да го забравя. От мъжа си имам четири сина и пет дъщери, които никак не обичам. Не обичам и мъжа си. Снощи например сънувах първия си възлюбен, с когото седяхме дълго време, разговаряхме се, ядохме, пиехме, целувахме се. И сега си мисля, да ме прости Господ, как ще отида с този грях на онзи свят, какво ще ми каже Господ за моя живот." Това са изключения. Човек влиза в едно противоречие, което трябва да разреши. В какво седи противоречието? Ако вземете една жаба и я внесете в училището, какво ще научи тя в това училище? Тя ще търси блатото и ще каже: "Не ми трябват тези чертежи. Мене ми трябва вода, нищо повече." Сега всички вие имате известни желания и казвате: "Човек трябва да вярва в Бог, докато не може и не знае как да употреби всяко нещо на неговото място." В какво ще вярва човек? Може ли да вярва в умрелия човек? Човек може да вярва само в разумното в живота или в онзи, който може в даден случай да му бъде полезен. Единственото Същество в света, Което ни разбира и Което винаги може да ни бъде в услуга и да ни бъде полезен, това е Бог. Той събужда в нас най-хубавото - любовта. Бог не е против нашите желания. Всяко желание, всяко чувство, всяка мисъл и постъпка, това е Бог в нас. Понякога ние правим грешки, но Бог винаги е готов да ни коригира. Художникът рисува, но докато нарисува една картина, той ще направи ред грешки. Представете си, че сте пред вратата на Рая и ви дават да нарисувате една картина, един човек. Вие се заемате да работите, но от рисунката зависи ще влезете ли в Рая, или няма да влезете. Ако не влезете, ще ви върнат назад. Колцина от вас ще нарисуват този човек както трябва? За да нарисувате човека както трябва, вие трябва да знаете на какво разстояние да поставите очите му, какъв нос да му направите, каква уста, какви вежди, какви пръсти на ръцете и прочее. Някога ви се вижда, че тази работа е лесна, но не е така. Например, някой си отваря устата и я затваря, като изказва много думи. Знаете ли какво означава това? Сега вие ще се намерите в положението на онези богомолци, на които свещеникът искал да проповядва и ги запитал: "Знаете ли какво ще ви кажа?" "Не знаем." "Щом не знаете, няма какво да ви говоря." "Знаем." "Щом знаете, пак няма какво да ви говоря." Казвам, човек знае и разбира нещата само тогава, когато може да ги употреби. Той не знае и не разбира нещата, когато не може да ги употреби. И така, любовта се проявява в света като една мощна сила, която може да се приложи във всички области на живота. Любовта е потребна и в младините, и във възрастните години на човека, както и в старините му. Тя е потребна и на този, и на другия свят, в цялата вечност. Любовта служи като подтик в живота. Мнозина се спират върху любовта на ангелите. Тази любов е много отвлечена. Например, ако ви питам нещо за любовта на ангелите или на светиите, какво можете да кажете за тази любов? Ето вие вече сте на толкова години, какво знаете за любовта например? Както ви виждам, мнозина от вас сте светили някога, горели сте, а сега сте в мрачина. Вие сте като огъня, който някой път гори, свети, а после загасне, стане черен въглен. Мнозина сте недоволни и казвате: "Какво бяхме едно време, и какво сме сега." Не се харесвате. Защо не се харесвате? Това не е произволно. Често вие сами ставате причина за вашето недоволство, вие сами спирате теченията на любовта. Вие трябва да разбирате законите на любовта. Вие не знаете законите, по които любовта върви. Защото и любовта, и светлината си имат свои пътища. Например, ако затворите прозорците си, светлината няма да влезе във вашата къща, защото светлината си има проводници, жици, по които се пренася. И тя може да се инсталира, както се инсталира и водата, и електрическата енергия. Така че, инсталацията на любовта, която имате в себе си, трябва да я пазите. Защото някой път инсталацията ви може да се развали отвътре. И когато се развали тази инсталация, вие ще чувствате, че нямате тази светлина и топлина в себе си. И така, да се върнем сега към същественото - към живота, който и вие, и всички хора търсят. За да се разбере любовта, от която произтича животът, първо трябва да имаме живот, който да употребим, да приложим, за да го използваме. Значи първо трябва да имате любовта, а за да разберете тази любов, трябва да придобиете живота. За да разберете живота, трябва да знаете как да го употребите и използвате. Сега питам ви, какъв метод имате, за да употребите живота, да го приложите? Казвате: "Ние трябва да бъдем полезни на хората." Как ще бъдете полезни? Ще ви приведа един пример. Вървят двама пътника в един студен зимен ден, навън е студ тридесет и пет градуса под нулата. В това време те виждат на пътя си паднал един човек, замръзнал от студ. Единият пътник казва на другия: "Хайде да слезем да помогнем на този пътник, да не умре от студ." "Няма какво да слизам, аз и без това съм замръзнал. Ако сляза да помагам на него, аз сам ще замръзна." Другият не го послушал. Той слязъл от коня и започнал да разтрива замръзналия пътник. Той разтривал ръцете и краката му, а като разтривал него, и той сам се стоплил. По този начин той помогнал на брата си, а първият пътник продължил сам пътя си. Казвам, ако вие постоянно сте заети със себе си, ще замръзнете. Аз гледам, хората навсякъде правят същата грешка. Те се качват на коня си и бързат, гледат да не замръзнат на пътя, да си уредят своите сметки. Не, ти ще замръзнеш. Ти сам никога не можеш да уредиш своите сметки. Ти ще уредиш своите работи дотолкова, доколкото се уредят работите и на другите хора. - Защо? - Защото ти сам си част или един орган от Бог. Твоята функция в този общ организъм зависи от общото съгласие с другите органи. Ръката ти трябва да работи и затова здрава трябва да бъде. Ръката не работи за себе си, тя работи за цялото. И ръката не взема парите за себе си, тя ги туря в джоба, където ще се скрият за общите нужди. Това са само сравнения, с които аз не искам да ви отклоня от вашия път, но казвам, ако вие разсъждавате по стария начин, къде ще му излезе краят? Един човек обича да си попийва. Взел една малка цевица и я турил в една бъчва, и всеки ден си теглил по малко винце от бъчвата. Цевта била дълга половин метър. По едно време забелязал, че колкото и да тегли, не излиза никакво винце. - Защо? - Свършило се вече виното, пък и цевта не е много дълга, да извлече онова, което е на дъното на бъчвата. Та и всеки човек има по една такава цевица, с която тегли. Тегли ден, два, три, сто дена, докато най-после нищо вече не може да тегли. Казва: "Тръбицата ми не е много дълга." И тръбицата ти не е много дълга, но и виното се е свършило в бъчвата. Като вземаш от нея, трябва и да прибавяш по малко. Колкото и да е дълга тръбицата, един ден ще изпиеш всичкото съдържание и ще кажеш: "Не си струва тази бъчва, празна е." Казвам: Хубаво е човек да пие от тази бъчва, но един ден нейното съдържание ще се свърши. Какво остава тогава? Къде е разрешението на въпроса? От бъчвите ли човек трябва да пие с малко масурче, или да си черпи вода от извора и то всеки ден колкото иска, без страх, че водата един ден ще се свърши? Човек трябва да черпи от извор, който постоянно тече и извира. Когато се казва, че човек трябва да отиде при Бог, имам предвид един такъв жив извор, който постоянно извира. Когато се казва, че трябва да отидете при човека, въпросът вече е съвсем друг. Всички хора са все такива бъчви, водата или течността в които е дошла от чешмите. Водата в такава една бъчва не е толкова прясна, както онази, която изтича от извора. Сега аз говоря за външната страна на любовта. Тъй както сме ние с хората, на тях още не може да се покаже любовта във всичката пълнота. Като дойде един човек при вас, колкото и да сте добри, ще кажете: "Кога ще си отивате?" - Защо? Поседял е вече този човек няколко дена у вас, трябва да знаете има ли намерение още да седи. Но и ако този гост поседи цяла седмица и иска вие да му служите, и той няма право. Той трябва да бъде много внимателен. И гостът трябва да бъде внимателен, и домакинът трябва да бъде внимателен. Ти искаш някой човек да ти услужи, да ти даде пари на заем, но същевременно не мислиш да му върнеш парите. Или искаш някой човек да ти говори сладко, а същевременно ти не си готов да му говориш сладко. Значи ти, който искаш по отношение на тебе да се приложи законът на любовта, по отношение на другите не го прилагаш. Ако не може да приложите този закон, ще кажете: "Извинете, малко съм нервен." Това са посторонни работи, с които се отвлякохме от съществената мисъл. Това не са недъзи, от които не може да се освободите. Например отивате в едно кафене и прекарвате там четири-пет часа. Излизате навън от кафенето, но дрехите ви миришат на тютюн. Това не сте вие, който миришете, но дрехите ви миришат. Вие сте били в една среда между хора, които пушат, и по този начин носите техните навици върху себе си отгоре. Какво трябва да се прави? Ще снемеш тютюневите си дрехи, ще си направиш една баня, ще измиеш и главата, и ръцете, и краката си и ще се облечеш в чисти дрехи. Тогава само ще отидете при приятелите си. Та външната страна на тялото не е съществената. Това, че някой остарял, това още не е същественото. Хората днес остаряват от тревоги. Но в света стават ред промени, вследствие на което всички неща вървят към развитие. Казвате: "Ние трябва да остареем." Ако човек върви по Бог, той никога не трябва да остарява. Човек трябва да стане възрастен в любовта. Наместо да стане възрастен обаче, той остарява. Ако поставите едно растение между две плоскости, които вървят в противоположни посоки, то веднага ще се изкриви. Същото става и с дървета, които растат в глинеста или песъчлива почва. Когато ги поставите при тези условия, ще забележите, че клоните им вместо да вървят нагоре, извиват се надолу. Та когато и вие се смущавате от нещо, трябва да намерите причината на това смущение и да се освободите от нея. Смущението причинява известна тежест. Често тежестта се предизвиква от някоя храна или от неправилното дишане, или от неправилната мисъл във вас. Една грешка може да я изправите или чрез стомаха си, или чрез дробовете си, или чрез мисълта си, но чрез яденето си по никой начин не можете да я изправите. Много хора са нервни - или храненето им не е добре, или не чувстват добре, или не мислят правилно. Ако мисълта на човека постоянно е заета с отрицателни мисли, той непременно ще стане нервен. Ако живее между свети и добри хора, той няма да бъде нервен. Това значи - ако пътят ви е отворен, вие няма да имате никакви препятствия. Представете си, че живеете при условия, където храната с много хубава, водата е чиста и въздухът винаги - чист и свеж. Вие никога няма да бъдете нервни. Обаче живеете ли при сиромашки условия, във всяко отношение вие ще бъдете нервни. Сега вие чухте тринадесета глава от Посланието към коринтяните, пък и сами сте я чели много пъти. Но не трябва само да се говори и чете тази глава, но тя трябва и да се прилага, да се направи опит с нея. Трима учители разправяли на децата си за хубавите плодове, за хубавите градини, но всеки разправял по свой начин. Първият разправял на децата, че имало в света много хубави градини с вкусни плодове, но нито плодовете им показвал, нито дал да ги вкусват. Като се върнали по домовете си, децата разправяли на родителите си какво им преподал учителят. Вторият учител разправил на децата си същото, но ги завел в тези градини, да им покаже какви плодове растат там. Третият учител разказвал на децата си за тези плодове и в една от тези градини на всяко дете дал да опита по един от тези плодове, а същевременно им дал по две ябълки и по две круши, на всяко дете, да ги занесат дома си, да ги покажат на родителите си. Кой от тримата учители преподал най-добре урока си? Третият. - Защо? - Защото не само те разбрали урока, но и родителите им. Та сега и на вас трябва и могат да ви проповядват за любовта, за Бог, но Бог и любовта трябва да се опитат, трябва да имат практическо приложение. Любовта непременно трябва да се опита. Любовта по никой начин не може да се намери така, както хората я търсят. По този начин я търси целият свят, но никой още не я намерил. Като си дойдете от любовта, вие непременно трябва да я опитате. Огън, който гори и изгасва, не е огън. Има тела, които веднъж като се запалят, с нищо не могат да се изгасят. И с кофи да наливате вода върху този огън, той не може да се изгаси. Казвам, това, което не гасне при никакви условия, нито при болести, нито при сиромашия, нито при страдания, това е любов. При такава любов никаква болест не може да устои. Болестта гази само онези, които нямат любов. Сиромашията гази само онези, които нямат любов. Ако си слаб, това показва, че нямаш любов. Който има любов в себе си, той е силен човек. Не че ти като човек си силен, но любовта в тебе ти предава сила. Имате един килограм желязо. Питам, кой от вас може да вдигне това парче желязо? Казвате, всеки може да го вдигне. Но ако през това парче желязо прекараш силен електрически ток, който ще нагорещи това желязо до хиляда градуса, кой ще може да го вдигне? Никой не може да го вдигне. Не само че не може да го вдигне, но всеки ще седи на пет-десет метра най-малко далеч от него. Голяма е топлината на това желязо. Ако вратът на човека е много тънък, какво ще бъде неговото положение? Той трябва да има по-дебел врат, да отговаря на главата на тялото, а съобразно с това и дробовете трябва да бъдат хармонично развити. Човек трябва да работи върху себе си, да се развива. В този смисъл всяка мъчнотия, която се явява в живота на човека, не е нищо друго, освен условие, за да се изправи някой орган в неговия организъм. Боли те крак. Какво показва това? Че не знаеш как да движиш крака си. Щом не знаеш как да движиш крака си, това показва, че не познаваш закона за доброто. Боли те ръката, не знаеш как да я движиш. Това показва, че не разбираш закона на Божията правда. На езика имаш пришки, това значи, че не разбираш закона на Божията любов. Ухото ти е малко затъпяло. Това показва, че не разбираш закона на Божията мъдрост. Това показва, че всяко нещо си има свои вътрешни причини. Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната: От вас не искам никакви религиозни, никакви догматически вярвания. "Ама трябва да бъдем добри." Думата "трябва" ще я турите в торбата си и няма да я изваждате навън. Няма да казвате, че "трябва" да се пее, да се свири. Ще извадите цигулката и ще пеете, ще свирите. Но като свирите, няма да събирате парса. Няма да бъдете в положението на онзи български даскал, който отишъл в едно село и като знаел да свири на цигулка, отивал често на църква и там пеел и свирил при богослужението. Всички казвали: "Даскалът пее и свири много хубаво", но никой нищо не му давал. Като огладнял, той напуснал църквата и отишъл да свири в кръчмата. Като го видели, всички казвали: "'Ела тук да ни посвириш." Посвирил той и веднага му дали да си пийне и да си хапне - нагостили го. Това, което отделя хората от Бог, това не е учението на Бог. Това, което сближава хората, кара ги да се разбират, това е Божията любов, Божията мъдрост и истина. Когато се разбираме, ние трябва да си пазим интересите. Това значи благата, които Бог ни е дал, ние трябва да разпределим разумно. Това значи живот. Разпределението на тези блага зависи от човека. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. И най после, като разпределим и физическите блага, с това ще се разреши въпросът. Следователно трябва да се разпределят благата и в трите свята. Всяко благо, което Бог е дал на човека, трябва да се разпредели правилно. Той трябва да задържи за себе си част от това благо, а останалото да раздаде и на другите. Всичко, което Бог е създал - всички училища в света са създадени с цел към това, да намери човек своето предназначение. Често хората употребяват знанията си не за това, което е полезно. Някои ще ти проповядват, че трябва да пазят съботата, но какво са придобили? Други пък ще ти проповядват, че трябва да се кръстиш. И кръстенето, и кръщаването има смисъл, но с това хората не са постигнали много нещо. Какво ли няма да ви учат хората. Някои ще ви учат в тайните на природата. Някои земеделци ще ви учат как трябва да изорете нивата, за да изкарате повече жито. Христос казва: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." Само в любовта е Христос. С други думи казано, човек може да работи само с любовта, която му е дадена. Любовта, която може да изправи и разреши всички противоречия в ума, в сърцето и в постъпките на човека, е Божията любов. Това е знанието, което сега идва в света. Вие като ученици на една окултна школа, не изучавате нещата по един начин. Има практически начини за изучаване. Има един начин, по който може да се изучават нещата, но ако ви се даде този начин, вие ще се отвлечете от знанието, което имате, и няма да постигнете много нещо. Вие ще дойдете до положението на италианския учен Ламброзо, който изучаваше само отрицателните, престъпните типове в живота. Това е една аномалия. Човек трябва да изучава положителните черти на хората, той трябва да изучава добрите хора. Какви са основните черти на един човек? Основната черта на човека е любовта, която върви по пътя на мъдростта и на истината. Тези черти дават характера на човека. Той трябва да изявява на всяка стъпка Божията любов. Сега всички трябва да размишлявате върху това, което ви говоря. Дълго време трябва да се мисли върху него, но за вас е важно онова, което може да ви остане от любовта. Ще се учите, като драскате клечки кибрит, да не ги хабите. Никога не си играйте с любовта, не хабете любовта, не хабете клечките си. Като драснете една клечка, трябва да запалите свещта. Като запалите свещта, трябва вече да вървите в пътя си. Запали ли се свещта ви, това е любовта. Откъдето и да минавате, драснете по една клечка. Никога не мислете за нея. Никога не мислете за запалените клечки. Кажете на човека една добра дума и не мислете. Минава един покрай едного и му казва: "Не се смущавай, твоите работи ще се оправят." "Как ще се оправят?" "Това не е моя работа." Лекарят преглежда един болен и му казва. "Ти ще оздравееш." "Как?" "Това не е моя работа " Това значи - изнесете болния на планината, на чист въздух, хранете го със здрава, чиста храна и не се безпокойте. Природата ще свърши своята работа. Значи ние трябва да дадем на Божествения Дух да работи в нас, но всички трябва да учим. Човек трябва не само да учи, но и да прилага. Човек трябва не само да прилага, но всяко нещо трябва да го използва, да види неговия плод и да го вкуси, да го опита. Сега думите на апостол Павел, който казва: "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм кимвал, що звънти, и мед, що дрънка." Значи, ако любовта не дойде у нас, всички други неща ще останат без съдържание и смисъл. Или другояче казано, ако ви дадат най-хубавата храна, но имате температура от четиридесет градуса, тази храна ще остане неизползвана, вие нищо няма да разберете от нея. Тази храна може да ви се даде само при положение, когато нямате никаква температура, когато сте здрави и добре разположени. Значи, ако нямате любов, всички външни условия, всякакво знание ще остане неизползвано. Следователно условията, при които можете да използвате любовта, знанието, е Божията любов. Мнозина от вас усещат, че имат препятствия, че не могат да постигнат това или онова. На мене мнозина са ми казвали, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Дохождали са при мене някои и са се оплаквали, че не се отнасяли добре с тях, че не им давали вода да пият и така нататък. Казвам, идете на извора и пийте колкото искате. Не очаквайте да пиете от бъчвите, да ходите от бъчва на бъчва и да пиете от тях с масурче. Оставете този въпрос настрана. Добре е по някой път да отидете при някой кръчмар, да видите как той пише всичко, което продава и купува. - Защо? - Защото реално е само това, което се пише. Това, което не се пише, не е реално. Само това ще се плаща, което се пише. Сега вие сте в една школа, която изисква приложение. Можете да имате някакви неудобства, не се плашете от тях. Каквито противоречия да срещате, не се спъвайте от тях. Когато земеделецът оре земята, той не трябва от нищо да се спъва. Че някой път земята не е толкова наторена, нищо от това. Той ще я натори. Ама нямало достатъчно вода, земята била суха. И това не е за спъване. Той ще прекара някаква вада и земята ще стане по-влажна. Ето защо не се плашете от мъчнотиите. В каквито мъчнотии се намирате, бъдете като разумните градинари. За това се изискват ред лекции, които вие трябва да изучавате. Казвате: "Какво да правим?" Казано е в Писанието: "Елате при Мене, Аз ще ви покажа вратата." Добре, вие дойдете при вратата, но тя е заключена със секретен ключ. Какво ще правите тогава? Всичко в природата е затворено със секретни ключове. Понякога вие може да влезете вътре, но ако изгубите този секретен ключ, не можете да излезете навън. Така е пропаднал един милионер в Америка. Той отишъл един ден да разглежда богатството си в подземието, което се отваряло и затваряло със секретен ключ. Като влязъл вътре, ключът по невнимание от негова страна се заключил, и той не могъл да го отвори. Така останал той в подземието при своето богатство, където умрял. Също така и човек и в науката може да умре. Като се предаде на големите знания да ги изучава, може да влезе някъде, да се затвори със секретен ключ и повече да не може да излезе навън. И при знанието може да се затвори вратата. Следователно, ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, от нищо не се ползвам. Всеки от вас трябва да се ползва вече от любовта. Любовта, която внася в човека нов живот, е Божествената любов. "Добрата молитва" Първа лекция на Общия окултен клас 26-ти септември, 1934 г., сряда, Русе - Братски салон
  9. GDD

    1934_09_23 Призоваха Исуса

    Аудио - чете Данчо Пандулчев От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Призоваха Исуса „Духът Божи“. Отче наш. Ще прочета част от втора глава от Евангелието на Йоана: „И на третия ден стана сватба в Кана Галилейски. И майката Исусова беше там. А призваха и Исуса и учениците Негови на сватбата.“ (1 и 2 ст.) „В Начало бе Словото“. „Призваха Исуса.“ Понякога хората имат странни схващания за живота. Едни хора разбират живота по един начин, религиозните го разбират по друг начин, а учените го разбират по трети начин. Но ние намираме в това едно противоречие. Светският човек казва: Трябва да се живее, за да се яде и пие, това ще ни остане. Прав е той, че ще яде и ще пие, но дали ще остане нещо от това ядене и пиене, това е въпрос. Питам: Като умре човек, какво ще му остане? – Нищо няма да му остане. Когато богатият изгуби парите си, какво ще му остане? Нищо няма да му остане. Докато има пари, всички могат да го използуват. И религиозният човек може да се лишава от известни блага и казва: Човек трябва да страда в света, та като отиде на онзи свят, там да благува. В това отношение те казват на онези трима пътници, които пътували заедно, но не могли да разделят помежду си една печена кокошка. За да намерят начин как да я разделят, те казали: Хайде да поспим малко, и който сънува най-чудноват сън, като се събуди, на него ще дадем печената кокошка. Легнали да спят. След половин час всички станали и започнали да разправят какво са сънували. Единият казал: Като заспах, започнах да се издигам високо, високо, стигнах почти до месечината. Но едно време се уплаших, че няма да мога да сляза на земята, и в този страх се събудих и се върнах на земята; другият казал: Аз пък, като заспах, сънувах, че слизам в центъра на земята. Слизах, слизах, много дълбоко, уплаших се, че няма да се върна. В страха си и аз се събудих и се върнах на земята. Третият казал: Аз пък като видях, че единият се качва на месечината, другият – слиза на земята, станах и изядох кокошката. Питам: Какво струва този сън, че си се качвал на месечината, когато кокошката отиде? Или какво струва този сън, че си слизал в центъра на земята, когато кокошката отиде? Сънят е бил само заради кокошката. Има едно право разбиране в света. Третият вид разбиране е най-правото. Третият пътник разрешил въпроса най-право. Той казал: Единият приятел отиде горе, другият – долу, няма кой да яде кокошката. Я да стана аз да я изям. Този, който изяде кокошката, аз го наричам разумния човек. Има хора, които и досега спорят кой човек е добър и кой лош. Те делят хората на добри и на лоши. Ние не трябва да спорим върху въпроса кой е добър и кой лош. Човек трябва да живее разумно. Кой е добър и кой лош – ще оставим този въпрос неразрешен. Защо са лоши хората – никой не може да каже; и защо са добри – пак никой не може да каже. Човек се ражда добър, човек се ражда и лош. Ако речете да му търсите корена, вие ще изгубите кокошката. Този въпрос ще остане неразрешен, защото е въпрос на перпетуум-мобиле. Един господин правил следното нещо с пръстите си, вследствие на което дошъл почти до лудост. Той съединявал палеца и показалеца на едната си ръка във вид на колело и в средата турял показалеца на другата си ръка. В това положение той искал да хване показалеца, който е в средата между другите два пръста. Каквото и да правил, не могъл да го хване. Дошъл почти до заболяване. Ходил при един, при втори, при трети лекар да иска цяр, но всички му казвали: Нямаме цяр за твоята болест. Най-после един лекар му казал: Аз имам цяр за твоята болест, напоследък го получих, той е един специалитет. – Колкото искаш ще ти платя, само да ме излекуваш. Започнал той пак старата история. В това време лекарят успял с бързина да постави своя пръст между двата пръста на своя пациент, който веднага го хванал и си казал: Хванах най-после пръста си и останал доволен от лекаря. Често и ние се спираме по този начин, искаме да знаем причините за злото и доброто. Искаме да знаем защо един е щастлив, а друг нещастен, защо на един върви, а на друг не върви. И тогава се натъквате на ред противоречия. Най-после казват: Баща му трябва да е бил такъв-онакъв или майка му трябва да е причината за това и т. н. Можете да разсъждавате, както искате, но какво ще се оплаква едно малко вълче, че майка му била вълчица и баща му вълк? То не може да се роди. Но ще каже, защо майка му била вълчица и баща му бил вълк? За овцата пък може да се каже обратното. За агнето всякога е щастие, че е родено агне. Колкото и да търсите причините за това, не ги знаете. Има причини. Обаче, има една философия, която разрешава въпросите в света. Питам: Ако светът беше съставен само от стари хора, какъв щеше да бъде този свят? Представете си един свят все от стари хора, с дълги бради, с патерици в ръка, без нито един възрастен или млад човек, какъв щеше да бъде този свят? Или представете си един свят само от деца, които нищо сами не могат да си направят. Какъв щеше да бъде този свят? Ако пък светът е съставен само от възрастни – най-хубавото положение. Обаче тези хора нямаше да имат простор. Защо? Защото възрастният човек може да работи само или за младите, или за старите. Ако няма млади, ако няма и стари, за кого ще работи възрастният? Тъй щото животът седи в три неща. Живот има всякога, когато има млади хора; живот има, когато при младите има възрастни хора и най-после живот има, когато при възрастните има и стари хора. Това е смисълът. Това значи да разбира човек философията на живота. Казвате: Защо съм млад? – За да има живот в света. – Защо съм възрастен? – За да се увеличава животът. – Защо трябва да остарея? – За да има повече живот. Така трябва да се разбират нещата. Който разбира другояче, той ще изгуби кокошката. Така както разбирам живота, земята е най-голямото училище. Хората са души, изпратени от Бога на земята да се учат, да се занимават. Докато човек е дете, той няма да учи, но ще се забавлява. Докато си дете, ще се упражняваш във всичките забавления. Детето е предметно учение, то дава подтик. Възрастните, майката и бащата, се учат от децата си. Майката никога не може да стане майка, докато няма дете. Детето прави майката – майка и бащата – баща. Така е на земята. Детето е, което смекчава сърцето на майката. Докато не е станала майка, тя е много егоистка. Вижте кокошката, докато няма още пиленца, каквото види, рови и търси храна само за себе си, но щом снесе яйца и излюпи пиленцата си, тя вече започва да се грижи за тях, сърцето ѝ се отваря. Казвате: Човек трябва да се ожени. Казвам: Всеки човек трябва да има по едно дете, без разлика на това дали е женен или не е женен. Някои могат да имат по две деца, едно момче и едно момиче. Някои съжаляват, че не са женени, че нямат деца. – Толкова деца сирачета има на света, ще си вземете по едно момче и по едно момиче. Питам: Онзи, който се нуждае от гърнета или от стомнички, сам ли си ги прави? Отива при грънчаря, купува ги и ги употребява. Този е дълбокият смисъл на живота. Ако разбирате живота другояче, че само онази, която роди няколко деца, е майка, питам: Каква майка е тя, когато тия деца живеят само няколко години и после умрат? Преди години, като бях в Търново, дойде при мене една жена, която имала няколко деца, но всички измрели. И тя останала сама, и ми казва: Животът изгуби за мене смисъл. Какво да правя сега? Казвам ѝ: Вземи си едно дете. – Не са като моите. – Че какви бяха твоите? Всички деца са излезли от Бога, но се различават само по дрехите си. Вземи си едно дете и го считай като свое. Отгледай го, дай му образование, без да го осиновяваш. – Ама угодно ли ще бъде на Бога? Угодно ли беше на Бога, като измряха всичките ти деца? Защо ги остави да измрат? Волята Божия не е в умирането на децата. Трябва да умре някой път човек, но причините за смъртта се крият някъде далеч. Аз взимам думата смърт в съвсем друг смисъл от този, който вие разбирате. Човек трябва да се измени. Има едно състояние, в което човек се изменя. Хората наричат това състояние смърт. Това не е смърт, но трансформиране, минаване от едно състояние в друго. Гъсеницата, например, се трансформира в пеперуда и като че тя е умряла. Не, гъсеницата се е трансформирала в пеперуда. Следователно, когато говорим за праведния човек, и той не умира, но се трансформира, минава от слава в слава. И като търсите праведния човек, няма да го търсите по гробищата. Де ще го търсите? Когато търсиха Исуса, де Го намериха? В гроба не Го намериха. Там намериха само кърпата, само саваните, с които беше обвит. Казаха им: Защо търсите живия между мъртвите? Той не е тук. Но казвам: Това са отвлечени въпроси, че всеки може да оживее. Всички вярвате, че има друг свят, но никой от вас, които ме слушате, нямате опитност за това. Че зная колко от вас имате една жива опитност, да сте ходили на другия свят, както можете да отидете в София, да си купите нещо, да прекарате там няколко дена и да се върнете назад. Или да отидете някъде в странство в Германия, във Франция или другаде. Колко от вас имат ясна представа за местата, през които са минали, да знаят, де е онзи свят? Аз не считам, че другият свят е много странен. Впрочем, той е много странен, главно той е много добре организиран. Като отидете в онзи свят, няма да разберете нищо. Там вратите на къщите са отворени. Там всички неща са отворени. И кесиите на хората там са отворени. И да искате да откраднете пари, няма да можете. Ще ви обясня с един пример мисълта си. Един богат човек умрял и синовете му турили в гроба една торба със злато, да му се намират и там пари, в случай на нужда. Като отишъл на една гостилница, взел си едно ядене и се обърнал към човека, който продавал. – Колко струва това ядене? Пет стотинки. – Тук било за живеене. В онзи свят нещата са много скъпи. Вземете тогава тази златна монета, развалете я и върнете, колкото трябват. – Тук не вървят тези пари. Тогава той писал на синовете си да му изпратят една торба с монети по пет стотинки. Като получил парите, започнал да плаща с петте стотинки, но пак му отговорили: И тези пари тук не вървят. Какви монети искате тогава? – Други монети вървят тук. Ще питате, защо е така? – Ами ако отидете в Англия, можете ли да прокарате българските монети? – Не можете. Не само България, но всяка държава има своя разменна монета, която в другите държави не върви. Следователно, трябва да има една международна монета, която да върви на всякъде. Само златните монети могат да се разменят във всички банки. Онзи свят, за който говорим, ще бъде нашият бъдещ свят. Един ден хората на земята ще живеят тъй, както сега живеят хората на онзи свят. Например, в онзи свят никакви кражби не могат да стават. Този, богатият, като седял няколко дена гладен, най-после видял една торба с пари отворена. Огледал се натук-натам и като не видял никакъв стражар, казал си: Как мога да задигна тази торба, да си я занеса у дома? Задигнал торбата с парите, занесъл я в къщи, но докато се обърне, вижда, че торбата сама се дигнала във въздуха и се върнала на своето место. Тогава той писал на синовете си: В този свят и с кражби не върви. Тук няма стражари, няма затвори, можеш да взимаш, колкото щеш торби с пари, но в края на краищата тия торби пак се връщат на своето место. Казвате: На какво се дължат противоречията на живота? Противоречията в живота се дължат на един ненормален живот, който съществува между хората. Когато синът няма доверие в баща си, като намери торбата с пари, той ще почне да краде от тази торба. Че за кого е богатството, което бащата има? То не е за бащата. Ако синът поиска от баща си, той ще му даде, колкото му трябва. И ако синът не разбира баща си, той непременно ще прибегне до кражбата. Съвременните хора се научили да крадат, защото нямат Любов, нямат Вяра в Бога. Всичката земя с благата по нея, Бог е създал за хората. Поискайте Му, и Той ще ви даде, каквото искате, няма защо да крадете. Баща си няма защо и да го лъжете. Ние всеки ден четем по вестниците, че този откраднал нещо, онзи откраднал нещо. Какво са откраднали? – Кокошки. Често хората изпадат в песимизъм, не вярват, че Господ се грижи за тях и казват: Не знаем дали Господ се грижи за нас. Мнозина казват, че за да получат това, което искат, непременно трябва да се помолят. В какво обаче, седи молитвата? Човек никога няма да бъде чут, ако се моли на човешки език. За да чуе и приеме молитвата на човека, той трябва да научи Божествения език и на него да се моли. Ако човек почне да чете написани молитви, само да ги изговаря, ни глас, ни услишание няма да има на неговата молитва. Когато се моли, човек трябва да мисли и да чувствува, както Бог е дал, ако иска молитвата му да отиде при Него. Човек трябва да чувствува дълбоко в душата си, ако той няма вяра, ако върши нещата без Любов, неговата молитва не може да бъде приета, нито послушана. Ще приведа един пример, да видите как действува истинската молитва. Един стражар водил един добър, благочестив човек в участъка, понеже бил обвинен в някакво престъпление. Като вървели по пътя, стражарят от време на време побутвал този добър човек, ругаел го и му казвал: Хайде, върви напред. Ние сме виждали много такива като тебе. Добрият човек вървял и си мислил: Какво да направя, да покажа на този стражар, че аз не съм лош човек, и че Бог живее в мене? Той се обърнал към стражаря и му казал: Братко, моля ти се, позволи ми да се отделя за десетина минути, искам да свърша една работа. Добре, можеш, но гледай по-скоро да дойдеш, да не се бавиш много. В това време стражарят го следял, да види какво ще прави. Този, благочестивият човек, се отдалечил на десетина крачки от стражаря и започнал да се моли: Господи, покажи на този човек, че ние сме братя, а Ти си наш Баща. Нека разбере, че Ти, Който си ми помогнал много пъти, и сега си в състояние да ми помогнеш, да види той Твоята сила. Толкова пъти си ме слушал и си ми помагал. Стражарят чул тази молитва, и като се върнал добрият човек, запитал го: Ти какво ми каза? Братко ли ми каза? – Да, братко ти казах, защото ние сме братя, а Бог е наш Баща. – Щом е така, аз искам да живея с тебе по братски. Той хванал добрия човек под ръка и казал: Аз тръгвам с тебе. Дето отидеш ти, там и аз ще дойда. Няма какво да те карам в участъка. Нека и на двамата заедно се карат. И най-после няма да минат 50–60 години и всичките противоречия, които имал човек, ще изчезнат. Като остарее човек престава да има противоречия, престават всички тревоги и какво му остава тогава? – Нищо не му остава и той казва: Остарях вече. Той казва: Ще умра вече. И започва да плаче, да иска животът му да се продължи, но колкото и да се продължи животът му, той все пак трябва да мине в другия свят. Онзи свят е подобен на положението, в което се намерил апостол Петър, когато ангел Господен го освободил от затвора. Следователно, всеки човек, в душата на когото е влязла Любовта, той е вече възкръснал, оживял, минал е от смъртта в живота. Казвам: повечето от съвременните хора са мъртви, а не живи, както те си мислят. И затова няма какво да умират. И това, което хората считат реално, въпрос е още дали е така. Ще ви приведа един пример за реалността и нереалността. Един мой познат разправяше един свой сън. Сънувам, казва той, една вечер, че иде един господин при мене и ми дава една торба пълна със злато. Хващам торбата с двете си ръце и я държа здраво, като си казвам: Вай, най-после уредих си работите. Няма вече сиромашия, няма страдания. В това време към мене се приближава един човек, който води една крава със себе си, иска да ми вземе торбата с парите. Аз държа торбата здраво, но той хвърля поглед към нея, а кравата току ме обикаля от една и от друга страна. Казах си: Ще ритна кравата, че ще види. И наистина, ритнах кравата, тя се събори на земята и се обърна с краката нагоре. И пак държа торбата здраво. По едно време усетих, че нещо ме заля подобно на вода. Събудих се, и какво да видя? В ръката си държа покривката на масата, а масата е обърната с краката нагоре. Шишето с вода, което обикновено седи на масата, е паднало на земята и водата от него разлята. Разбрах, че в съня си, вместо кравата, ритнал съм масата и съм разлял шишето с водата, която ме намокри и събуди. Като ми разправи този сън, аз казах на моя познат: Слушай, ти вървиш в крив път. Ако продължаваш да вървиш в този път, всичко за тебе е изгубено. Така не трябва да се живее. – Оттогава аз измених живота си, отворих друга страница на своя живот. Казвам му: Другояче трябва да се разбира животът. Истинското разбиране на живота седи в Любовта към Бога. Любовта към Бога е началото на нещата. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата. В това разрешаване Любовта е подбудителната причина. Любовта към себе си пък е последното нещо. И ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали този закон обратно. Любовта към себе си е последствие на другите два вида любов. Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат. Значи, Любовта, Любовта към себе си е резултатът, последствието, последното нещо. Хората са обърнали този закон: Те са изоставили Любовта към Бога и към ближния си на заден план, а Любовта към себе си са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение. Хората не могат да се разберат, защото всеки тегли кесията си, кърпата или торбата си все към себе си. Всеки гледа да ритне кравата с крака си и да задържи торбата за себе си, но в края на краищата, вижда, че е ритнал масата, а в ръката си държи единия край на покривката. Това е нереално, както не е реален живот онзи, който почива само върху Любовта към себе си. Значи, на земята трябват три неща за човека: Той трябва да има глава, с която да мисли; дробове, с които да диша, и стомах, с който да яде. Ако тези три неща не са взаимно съчетани, никакъв живот не може да съществува на земята. Следователно, ако човек няма Любов в себе си, никакъв живот не може да съществува; ако няма и Мъдрост в себе си, никакъв живот няма да съществува и ако няма Истина в себе си, пак никакъв живот не може да съществува. Любовта е Божественото начало; Мъдростта е причината, а Истината в дадения случай е крайният резултат, т. е. Истината съдържа всичките блага. Когато някой иска да ти каже Истината, това подразбира, че ти трябва да бъдеш готов да му направиш някаква услуга. Това учение има приложение в сегашния живот на хората. То има практическо приложение. За да бъде човек здрав на земята, да бъде силен и да върши работата си, както трябва, Любовта непременно трябва да цари в душата му. За да може да предвижда нещата, да знае какво ще стане в бъдеще, Мъдростта трябва непременно да цари в неговия ум, а за да бъде силен, да бъде свободен, непременно Истината трябва да цари в неговия дух. Този е пътят. И ако в човешкия дух цари Истината, ако в човешкия ум цари Мъдростта и ако в човешкото сърце цари Любовта, животът на човека е непременно оправен. И тогава животът на хората няма да бъде като сегашния. И тогава човек няма да бъде само здрав, но ще бъде и красив, ще бъде блажен и щастлив в себе си. И сега при сегашните си разбирания, хората търсят своето щастие вън от себе си. Те трябва да знаят, че щастието вън от човека не седи. Човек може да придобие щастието само, когато придобие Духа в себе си. Тогава човек ще има много работи. Ако той не може да възприеме Духа в себе си и да се ползува от Него, животът му на земята е безпредметен. Човек може да има хляб, колкото иска на разположение, но ако неговият стомах не е в състояние да го възприеме и обработи в себе си, този хляб е безпредметен за него. И сега, новото верую се заключава в това, че хората трябва да вярват в Бога. Да, човек трябва да вярва в Любовта, но той трябва да изпитва тази Любов в сърцето си. Той трябва да има тази опитност от Любовта и ще види тогава, че няма да има за него нищо невъзможно. И когато се каже за някой човек, че вярва в Бога, за него не трябва да има нещо невъзможно, т. е. нещо, което той не може да направи. Христос казва на едно место: „Ако Ме любите, ще опазите моя закон“. Значи, изпълнението на закона, както и смисълът на живота седи в Любовта. И по-нататък казва Христос: „Тогава аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и аз ще ви се изявя“. Това нещо може да се приложи навсякъде в живота. Когато разберете веднъж Любовта, човек не може вече да разделя живота на светски и на духовен, на материален и на нематериален. Животът е един. Материалният и духовният свят са изрази на Любовта, т. е. изрази на живота. Дето и да е, какъвто и да е, животът е едно благо, което всички души търсят. Всеки човек иска да живее. Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Бог навсякъде е Един – и в този, и в онзи свят. Казвам: Сега всички се нуждаете от една жива вяра в живота, на която да разчитате. Това не значи, че вие от сега ще се убедите и ще създадете вяра. Вие всички имате вяра, имате няколко верую, но лошото седи в това, че не сте приложили тази вяра в живота си. Вие не сте приложили своето верую в пълнотата си, а трябва приложение. Защото едно учение е силно само тогава, когато трябва да се приложи, когато се приложи в живота. Запример, едно житно зърно е в състояние да разреши един важен, мощен социален въпрос. В продължение на десет или 12 години едно житно зърно може да се размножи толкова много, че да бъде в състояние да изхрани целия свят и да разреши въпросите на света. Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. Веруюто, което Бог е вложил в душата на човека, не е това, в което хората външно вярват. Ето, например, много хора вярват в късмет. Те си купуват лотарийни билети с години наред, но работите им не вървят напред, не се уреждат. Други пък се интересуват от въпроса де има заровено имане в земята, искат да копаят, да го намерят. Това е лесно. Всеки човек има дарба в себе си, посредством която може да открие де има заровени пари в земята и да ги намери. Той трябва също да развие тази дарба в себе си. Пуснете едно магаре или едно говедо в гората, то само ще си намери вода да пие. Няма защо вие да му показвате де е водата. То само ще си намери извора. Много от съвременните светски хора седят и търсят Господа, питат се де е Той, на небето или на земята. Те четат разни книги, кой какво писал за Любовта, търсят я по книгите. Господ не е някакъв външен предмет, да има нужда от доказване. Той не се намира във времето и пространството, Той е извън времето и пространството. Той не е нещо физическо. Когато обичате някого, можете ли да кажете на хората де е вашата Любов? Можете ли да им я покажете? Любовта не е нещо външно, да се види, да се пипне. Вие виждали ли сте Любовта? Някой може да ви прегърне, но прегръщането не е Любов. Любовта не е нещо видимо. Даже и когато казват за човека, че мисли, и мисълта е нещо невидимо. Любовта е невидима, но е реална; мисълта е също така невидима, но е реална. Когато Любовта влезе в някой човек, който е бил груб, жесток, свиреп, той веднага става мек, готов на всяка услуга и жертва. А когато Мъдростта влезе в човека, който е бил невежа, не е знаел как да постъпва, тя веднага го прави разумен, знае вече как да постъпва, готов е всичко да направи. Такъв човек става учен. Този човек вече може да стане музикант, художник, скулптор – каквото пожелае може да стане. Сега ви препоръчвам да се обърнете с внимание към онова, което Бог е вложил във вас и да работите върху него. Някои ще кажат: Да е Христос в нашите времена? – И да дойде Христос във вашите времена, вие пак ще бъдете същите. Ето, преди две хиляди години Христос дойде между хората и проповядваше, но колко хора повярваха в Него? Сега има 500 милиона последователи, които повярваха в Христа. След две хиляди години ще има още 500 милиона последователи, и тогава хората ще бъдат по-добри, отколкото са сега. Сега да оставим въпроса как трябва да живеят хората в сегашните времена. Важно е, че те се спират върху известни противоречия, известни заблуждения и мислят, че има нещо в света, което може да ги избави от сиромашията. – Според мене, в света сиромашия почти не съществува. Вие сами създадохте сиромашията. За всеки жив човек е изпратена или предвидена храна в изобилие, но понеже хората нямат Любов помежду си, те не изпълняват Божия закон, вследствие на което тези изпратени блага не отиват на местото си. Значи, противоречията хората сами си ги създали. И затова, ако днес всички хора се решат сами да възприемат Любовта доброволно, а не по закон или чрез насилие, светът щеше да бъде оправен. Та когато хората се питат как може да се оправи или подобри животът им, казвам: Животът на хората може да се подобри, когато Любовта дойде да царува в сърцата им, когато Мъдростта царува в умовете им и когато Истината царува в духа им. Преди няколко години дойде при мене един господин, болен от някаква болест и ми казва: Слушал съм за тебе, че ти можеш да лекуваш болестите. Хайде, излекувай ме, да повярвам в твоята сила. – Каква полза от това, че ще повярваш какво аз мога да лекувам и ще се убедиш в моята сила? Ти трябва да знаеш, че аз взимам скъпо за церовете. – Е, хиляда, две хиляди лева мога да ти дам. – Не, най-малко половината си имане ще дадеш, а след това ще посветиш целия си живот в служене на Бога. Така само мога да те излекувам. Възможно ли е това? – Да, така е. – Тогава ще си помисля. Иди да си помислиш и после ела, тогава аз ще ти покажа силата. И досега този човек мисли още. – Ама имам жена и деца. – Тогава иди да питаш жена си и децата си съгласни ли са на това предложение. Ако са съгласни, дойди, пък ако искат, и те могат да дойдат. Ако не са съгласни, тогава остани при тях, живей си, както разбираш и се обърни към другите лекари, които евтино лекуват. Аз лекувам скъпо. Тези пари аз не искам за себе си, но болестта му се крие в неговото богатство. Ще приведа един пример, от който ще видите, че наистина много болести се дължат на богатството. Един богат търговец ми разправяше следната своя опитност. Дълго време търгувах, но никаква болест не ми дойде. Всичко ми вървеше добре. Един ден се събуждам и какво да видя? – Едната страна от тялото ми цяла парализирана. Чудя се коя е причината за това. Така боледувах цели две години. Един ден си казах: Чакай поне да предприема една търговия. Предприех една сделка, но изгубих от нея осем хиляди лева. След това предприех още една, и изгубих от нея десет хиляди лева. Но каква беше изненадата ми, когато след изгубването на тези 18 хиляди лева аз оздравях. Тогава си казах: Да съм знаял, че в тези 18 хиляди лева седи моето оздравяване, бих ги дал отдавна някому, за да се излекувам. На същото основание, много нещастия в живота произтичат от онази вътрешна алчност, от онази ненаситност в човека, която ражда съмнението и ред отрицателни прояви в него. Дето и да отидете в света, ще видите, че всички хора са се така наплашили, че навсякъде се подозират, всички имат недоверие един към друг. Хората говорят едно, а при това всеки си върши това, което си знае. Казва се в прочетената глава, че Христос обърнал водата във вино. Така е, но водата може да се обърне във вино само тогава, когато човек се реши да служи на Бога. Виното подразбира новия живот, който човек трябва да заживее. Когато човек се реши да върши Волята Божия, и новият живот ще дойде в него. Тогава всички мъчнотии, страдания, противоречия, недоразумения, нещастия в живота ще изчезнат. Човек ще се освободи от робството и ще влезе в свободата. Това подразбира християнството в новия смисъл. Ето защо хората трябва да се освободят от стария живот и да влязат в новия. „Всичко в живота е постижимо“. Тайна молитва. 1. неделна беседа от Учителя, държана в Русе на 23 септември 1934 год., 10 ч. с.
  10. GDD

    1934_09_23 Учение и работа

    Аудио - чете Цветанка Георгиева От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935), Първо издание от 1939 г., София. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935), Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2013 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935), Издателство „Бяло Братство“, 2013 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Учение и работа Като изучаваме живота, ние виждаме две забележителни неща: едните са обикновени, а другите – извънредни. В обикновените неща всички хора си приличат. В тези неща съществува голямо еднообразие. За пример, хората ядат, пият, дишат, говорят, почиват по един и същ начин. Пък и като умират, пак виждаме някакво еднообразие. Умрелите хора си приличат. Те са кротки, на никого лоша, обидна дума не казват. Обаче има нещо неприятно в умрелите хора – те миришат. Телата им се разлагат и започват да миришат лошо. Човек умира поради прекъсване на връзката си с Първата Причина на нещата. Когато животът на човека не е в съгласие с Божествения, виждаме, че смъртта неизбежно го следва. Отнемете ли достъпа на въздуха до човека, той непременно ще умре. Държите ли го дълго време без вода и без хляб, той непременно ще умре. Следователно човек умира, когато се прекъсва връзката му с живота. Що се отнася до извънредните работи, там съществува голямо разнообразие. Затова казваме, че обикновените работи са човешки, а извънредните – Божествени. Често хората скърбят, страдат, смущават се вътрешно, без да знаят дълбоката причина за това. Щом няма видима, външна причина за скръбта им, тогава причината е вътрешна и се дължи на факта, че между Бога и човешките души има някакво препятствие. Това препятствие не позволява да става правилна обмяна. – „Какво трябва да направим, за да възстановим връзката си с Първата Причина?“ – Махнете препятствието от пътя си. – „Можем ли ние сами да го махнем?“ – Както сами сте го сложили, така и сами можете да го махнете. Ако друг някой беше поставил препятствието на пътя ви, мъчно бихте могли да го махнете. Като поставя известно препятствие на пътя си, човек не подозира какви последствия могат да се родят. Щом лошите последствия почнат да се явяват едно след друго, човек скърби, страда, но нито знае кой е виновник за страданието му, нито къде се крие причината за тези страдания. Откак светът съществува, човек все е страдал: и до днес още той страда, но все пак се замисля върху делата си. За да избегнат страданията, хората мислят какво говорят, как постъпват и т.н. Днес те са по-умни, отколкото са били в миналото. Един ден, когато поумнеят още повече, те няма да страдат. Ако и тогава страдат, поне ще разбират смисъла на страданията, ще знаят причината и ще ги използват разумно. Много от страданията на хората не са предвидени в Божествения план. Те сами си ги причиняват. Тези страдания, именно, могат да се избегнат. За пример, някой се влюбва в парите си и трепери за тях, като за нещо свещено, без което не може да живее. Откраднат ли парите му, той страда, мъчи се, дохожда до отчаяние. Да се влюби човек в златото, това представлява особен род престъпление. Златото нито се яде, нито се посажда. И то има своя цена, но тя е повече външна, отколкото вътрешна. В този смисъл човек трябва да разбере вътрешната цена, вътрешната стойност на златото. Иначе гледа ли на него само като на материално богатство, което може да го ползва на физическия свят, човек неизбежно ще се спъне. На физическия свят човек може да се ползва от златото, но влезе ли с него в духовния свят, цената му съвършено пада. Там искат от човека вътрешно злато. Тогава защо е това богатство, което може да ви причини ред страдания и спънки? Това не значи, че човек не трябва да бъде богат. Бъдете богати, стремете се към богатство, но към истинското богатство, което нито ръжда разяжда, нито молец го напада. Днес хората си служат повече с книжни пари, които един ден могат да се обезценят. Ако сте богати, бъдете богати със звонкови пари, с чисто злато. Каква е стойността на книжните пари? Преди войната още, един българин внесъл в българската народна банка една сума от 600,000 германски марки. По това време германската марка имала цена. Той си мислил, че бил осигурен вече за цял живот. Какво станало впоследствие? След Всеобщата война германската марка спадна толкова много, че сумата 600,000 лева се равняваше на по-малко от десет стотинки български пари. Този господин получил писмо от банката, да се яви и получи вложената от него сума, защото нямало смисъл за такава малка сума да държат отделна партида в книжата си. Като се явил да получи вложената сума, той трябвало да внесе още някаква сума, за да допълни стойността на десетте български стотинки. Какво може да направи днес човек с десет стотинки? Докато мисли, че се е осигурил, човек често се изненадва от живота и вижда, че това, на което разчитал, се е обезценило. По това време един обяд в Германия е струвал милиарди германски марки. Най-после германците видяха, че с цената на своята марка не могат да постигнат нищо и започнаха постепенно да повдигат стойността ѝ. Съвременните хора се намират почти при същото илюзорно положение в живота си, при каквото държавите – във финансово отношение. Днес те разчитат на парите, на здравето си, на знанието си, на силата си, но един ден ще видят, че всичко това се е обезценило – не струва даже и десет стотинки. Лягат здрави и читави, но сутринта стават болни; лягат богати, силни, на сутринта стават сиромаси, слаби. – Защо? – Тяхната монета е спаднала. На какво се дължат тези неща? – Вързали са ги материално. Приятелите им, с които са яли и пили в миналото, днес идват със своите полици, искат да им се плати. Докато не им се плати или докато не обещаят, че ще им платят, те няма да ги пуснат. Христос лесно се справяше с тези същества. Той лесно ги пъдеше навън. От духовно гледище всички болести, спънки и мъчнотии в човешкия живот се дължат на низши, ненапреднали същества, които влизат в човека и го връзват по различни начини. Така те му създават ред препятствия, от които мъчно може да се освободи. Това подържат и съвременните учени. Те казват, че болестите се дължат на различни микроскопични, низши същества – микроби, които влизат в човешкия организъм и го разрушават. Съвременните хора често изпадат в положението на онзи колар, който бил изигран от един млад, 19-годишен момък. Коларят отивал в града. По пътя го настигнал младият момък и го помолил да се качи на колата му, защото имал някаква бърза работа в града. Коларят се съгласил и момъкът се качил на колата. По едно време коларят спрял конете, слязъл от колата и казал на момъка: „Дръж гема на конете! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа“. Момъкът взел гема в ръцете си, ударил конете с камшика и започнал силно да препуска. Като свършил работата си, коларят видял, че колата му не била на мястото си и останал изненадан: пред ханчето нямало нито колата, нито момъка. Няколко часа наред трябвало коларят да бяга, за да стигне колата си. Какво показва този пример? Младият, но лош момък, представлява лошите мисли, чувства и желания в човека. Не давайте гема на вашия кон, т.е. на вашия ум, в ръцете на лошите мисли и чувства, защото в момента, когато вие се отбиете от пътя си, те ще ударят коня ви и ще избягат. И след това, дни, месеци, а понякога и години наред трябва да тичате след колата си, да освободите ума си от ръцете на младите злосторници. Като се намерите пред мъчнотии и несгоди, вие се оплаквате от живота си, намирате, че е тежък, лош. За да бъде животът ви добър, вие трябва да бъдете умни. Умният човек всякога изпълнява волята Божия, вследствие на което разбира кое е добро и кое лошо, кое е положително и кое – отрицателно. За умния човек животът и на земята, и на небето е добър. В първата глава на Битието е писано за създаването на света. Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до онази абсолютна вяра, с помощта на която може да съгради своя живот, т.е. да го преустрои. Старият живот е отживял вече времето си. Казано е в Писанието: „Старото небе и старата земя преминават. Аз ще създам ново небе и нова земя“. Човек трябва да бъде готов да живее в новата земя и в новото небе. Какво представляват старото небе и старата земя? Те могат да се уподобят на стари, овехтели дрехи, закърпени с безброй кръпки, но повече не могат да се кърпят – не издържат. Какво трябва да прави човек със старите си дрехи? Той трябва да ги хвърли, да си купи нови дрехи и да се облече с тях. Нови, светли дни пристигат. Те изискват нови, чисти дрехи, нова, светла премяна. Новите дрехи представляват новото небе и новата земя, които сега се градят. Изгорете старите дрехи и с нови се облечете. Нито своите стари дрехи носете, нито чужди стари дрехи обличайте. Старите дрехи, както и дрехите на болни хора, слагайте в огъня. Ако искате шивач да ви шие дрехи, той трябва да бъде добър, здрав човек. Ако купувате хляб, търсете добър, здрав фурнаджия. Каквато работа и да вършат, болните хора предават своите болезнени състояния на всеки, който се докосне до това, което те са направили. Следователно, с каквато работа и да се заеме, човек трябва да я върши с любов, с вяра, с вътрешно разположение. Без вяра и без любов нищо не се постига. Дом, общество, държава, съградени без вяра и без любов, не устояват. Живее ли без вяра и без любов, човек всякога ще страда: ще става и ще ляга, ще яде и ще пие, но работите му ще бъдат неуспешни. Искаш ли да разрешиш въпросите си правилно, внеси Любовта в душата си. Живееш ли в безлюбие, от ден на ден ще се проваляш. Какво представлява безлюбието и какво – Любовта? Градина, посадена с доброкачествени плодни дървета, с богата, добре разработена почва, но поставена на безводно място, представлява човек, в сърцето и в душата на когото няма Любов. Този човек живее в безлюбие. Пуснете ли вода в същата градина, в скоро време тя се превръща в рай: цветя цъфтят и разнасят благоуханието си, плодове зреят и птички весело пеят. Това е човек, в душата на когото Любовта царува. Водата е Любовта, която всичко полива, а сушата е безлюбието. Вярата пък представлява път, канал, по който водата тече. Затова е казано, че с вяра всичко се постига. Където е вярата, там идват благата. Вярата усилва ума. Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всяко нещо, в което човек не вярва, нито може да го изучава, нито може да го направи. Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра. Всички изобретения на великите, на учените хора се дължат на тяхната вяра. Който вярва, той ще бъде здрав; който не вярва, той не може да се лекува, вследствие на което и болестта му ще го следва. Не може да има вяра онзи, който няма връзка с Бога. Вярата е връзка между Бога и човешката душа. Както чрез очите човек възприема светлината, чрез ушите – звука, чрез устата – храната, така и чрез вярата той свързва душата си с Бога. Изгуби ли вярата си, той прекъсва връзката си с Бога. Щом тази връзка се прекъсне, човек е изложен на неуспехи, на мъчнотии и на страдания. И тъй, вярата е потребна на човека, за да се справя с всички противоречия и да превъзмогва страданията и мъчнотиите в живота си. Имаш ли вяра, скръбта ти ще се махне, болката ти ще престане, сиромашията ти ще изчезне. С вяра човек всичко може да постигне. Вярата е път на Любовта. С други думи казано: Любовта идва по пътя на вярата. Наистина, когато някой добър приятел дойде в дома ви, вие трябва да му направите път. Когато някой цар посети една държава, всички нейни поданици му оказват добър прием. Следователно, иска ли човек да дойде Любовта в него, той първо трябва да има вяра, т.е. да приготви пътя, по който Любовта ще дойде. Щом Любовта дойде, с нея заедно идват и благата. Живот без блага е като земя без вода. Иска ли човек да придобие Любовта, той трябва да има силна вяра. Силна вяра, силни желания правят човек силен. Да бъде човек силен, това не значи да се налага на другите. Силен човек е онзи, който може да заповядва на себе си, да се справя със своите вътрешни противоречия и да върви напред. Силен човек е онзи, който организира своите енергии и ги отправя в посока, която всякога го повдига и помага за растенето му. – „Ама ние сме слаби хора.“ – От вас зависи да бъдете силни, да изработите в себе си онзи път, по който Любовта ще дойде. Дълъг е този път, но приятен. Като живее 120 години на земята, човек сам ще види какъв път си е изработил, през къде е минал и какви усилия е правил. Малцина са изминали този път. Тъй както хората някога са вървели и вървят, те са били изложени на големи падания и ставания, на големи клатушкания. – Защо? – Вечер са пътували. Човек трябва да пътува през деня, когато слънцето грее, да види колко красив е пътят, който човешката душа минава. Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина в светлина, от смърт в живот. Смъртта е тъмнина, нощ, а животът – светлина, ден. Човек трябва да излезе вече от тъмнината, от нощта на живота, където никой не може да работи. Нощта не е плодоносна, а смъртта не носи никакво щастие. Сега, за да успявате в живота си, вие трябва да се спирате само върху ония неща, които са потребни. Непотребните слагайте настрана. От какво се нуждае гладният? – От хляб. Като му дадат хляб, той първо го поглежда, да не е мухлясал. Щом се убеди, че хлябът е пресен, той веднага започва да яде. Речете ли да му държите лекция за произхода на житото, за неговото растене, отглеждане, смилане на мелницата, гладният ще каже: „Моля ви се, дайте ми парче хляб, защото съм гладен“. Щом се нахрани, той ще каже: „Сега вече можете да ми говорите за произхода и развитието на житото“. Не е гладен онзи, който се интересува от въпроса за растенето на житото, за смилането му в брашно, за начина, по който се меси хляб, и т.н. По същия начин мнозина от вас искат да знаят, като умрат, къде ще отидат, как ще ги посрещнат и т.н. От вас зависи къде ще отидете след смъртта си, как ще ви посрещнат и т.н. За вас е важно да учите. Ако учите, ще отидете на добро място и добре ще ви посрещнат. Не учите ли, нищо добро не ви чака, нито на земята, нито на небето. Ако работите, навсякъде ще ви приемат добре. Ако имате вяра, каквото желаете, ще постигнете. Събрали се неколцина вярващи – католик, евангелист, православен, мохамеданин, будист, евреин и започнали да спорят помежду си, кой има най-право верую и кой ще заеме първо място около престола на Бога. Случило се, че пръв умрял католикът. Той веднага се запътил към райската врата и похлопал. – „Кой там?“ – „Аз съм еди-кой си католик, ида да заема първото място, което ми е определено заради правотата на моето верую.“ – „Тук няма никакви католици, нито пък е определено първо място за някакъв католик. Слезте на земята, там съществуват деления според вярата на хората. Тук никакви деления не съществуват. Тук има само Синове Божии, които обичат Бога и Го признават за свой Баща.“ Имената и службите, които хората носят на земята, ни най-малко не определят техните места на небето. След католика се изредили и останалите вярващи, които спорили на земята върху въпроса, кой ще заеме първото място на небето, но всички получили един и същ отговор. Следователно, докато човек мисли, че като християнин, будист или мохамеданин, ще влезе направо в небето и ще заеме първо място, той е на крив път. Има ли такава мисъл в главата си, веднага ще го върнат назад, ще му кажат, че има още много да учи. Ако не знае да пее както трябва, пак ще го върнат на земята. Не правят ли същото и в училищата на земята? Ако ученикът не е свършил четирите отделения, не го приемат в прогимназия. Ако не е свършил прогимназия, не го приемат в гимназия. И най-после, ако не е свършил гимназия, не го приемат в университет. Ако за ученика на земята е мъчно да минава от по-долно училище в по-горно, колко по-мъчно е за човека да мине от земята направо в небето. Колкото е възможно болна мома, на смъртно легло, да се ожени и да създаде дом, толкова е мъчно човек да влезе в небето, между светлите и възвишени същества. Само здравата мома може да се ожени и да създаде дом. Само умният, работливият човек може да стане виден, да се прочуе в света. За да дойдете до това положение, вие трябва непрекъснато да учите. Започнете като малките деца, от азбуката, и непрекъснато се упражнявайте. Започнете от буквата „А“, като начало на новия, на най-малкия живот. Като научите буквата „А“, ще отидете към втората буква – „Б“, с която Бог е започнал създаването на света. Без азбука човек не може нито да пише, нито да чете. Щом не може да пише и да чете, човек се лишава от възможността да влезе във връзка с разумните и добри същества. Всяка дума в езика е отделна буква в азбуката. Чрез думите човек изказва своите мисли и чувства и по този начин влиза във връзка и разбирателство с окръжаващите. Всяка мисъл, всяко чувство оказват известно влияние, както върху самия човек, така и върху ближните му. Ако пипнете пулса на добрия и на лошия човек, ще видите, че те коренно се различават. Пулсът на добрия човек бие по един начин, а на лошия – по друг начин. Изобщо, добрият и лошият човек се различават по много неща: по температурата на тялото си, по миризмата си и т.н. От добрия човек се разнася такава миризма, каквато най-ароматичните цветя отделят от себе си. И тъй, за да постигне желанията си, човек се нуждае от вяра. Приложете вярата в живота си, да видите, какви резултати ще имате. – „Не може ли да се живее без вяра?“ – Да живеете без вяра, това значи да сте лишени от светлина. Колкото и да е богат един замък, вие не можете да се ползвате от него, докато кепенците на прозорците му са затворени. Отворят ли се кепенците на този замък, вие виждате всичко около себе си и се радвате на красотата му. Големи богатства се крият в човешкия ум и в човешкото сърце, но човек може да ги види само чрез вярата. Днес, при големите богатства, които Бог е вложил в човека, последният ходи като просяк тук-там да иска нещо. Човек има цял чувал брашно в дома си, но като не знае как да го замеси, той ходи от къща на къща, да му дадат парче хляб. Вземи вода, малко квас, разбъркай ги, сложи брашното вътре, замеси всичко и ще направиш хляб. Съвременните хора сами могат да си правят хляб, баници, различни сложни ястия, но вярата си не могат да приложат. Според мене, няма по-лесно нещо от това, да приложи човек вярата си. Ще приведа един пример от живота, да видите какво значи човек да вярва. Като виждал страданията на хората, един английски лорд си поставил за цел да направи опит, да види коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението по вестниците, длъжниците на лорда си казали: „Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим“. В определения ден те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него. Обаче един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите защо го викат, трябва ли да влезе вътре или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. – „Какво обичате?“ – „Дойдох при вас като ваш длъжник.“ – „Къде са другите?“ – „Вън.“ Значи от 500 души само един е повярвал, че лордът е готов да прости дълговете им. Днес всички хора, като длъжниците на лорда, стоят пред вратата на Бога и философстват върху въпроса, защо Бог ги е повикал при себе си и трябва ли да влязат при Него или не трябва. – Дойдете ли до вратата на Бога, всякаква философия трябва да остане настрана. Влезте при Бога с всичката си вяра към Него. Щом влезе при Бога, човек ще се освободи от товара, който от векове носи на себе си. Освободи ли се от своя товар, животът му ще се осмисли. Сега, ще се върна към примера за лорда и бедния му длъжник. Като влязъл при лорда, длъжникът се поклонил учтиво и чакал какво ще му кажат. Лордът му казал, че прощава всичките му задължения, като същевременно му дава възнаграждение още толкова, колкото е дългът му. „Иди сега у дома си и живей спокойно според Божиите закони.“ Останалите длъжници, като разбрали как е постъпил лордът с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие към лорда, но било вече късно. Днес всички хора стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят, да влязат или не. Дяволът, обаче, ги съветва да не влизат. Той им казва: „Млади сте още, не е време да влизате там. Вие трябва да си поживеете, да се порадвате на свободата си“. Оттук произлиза твърдението на хората, че младият трябва да си поживее, а старият – да си почива. – „Кой ще работи тогава?“ Не. И млади, и възрастни, и стари – всички трябва да работят. Досега хората само са се мъчили и трудили. Те още не са работили. Няма по-приятно нещо в живота от работата. Според мене младият трябва да придобива вяра, възрастният – да работи, а старият – да учи. Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Дали сте млади, възрастни или стари, щом мине през ума ви някаква Божествена мисъл, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плод. А всеки плод узрява, само когато се постави на мястото си. И тъй, младите да вярват, възрастните да работят, а старите да учат. Като живеят по този начин, хората ще напредват, ще се разбират помежду си и ще се обичат. Само при това положение човек ще може да разбере, че има един Господ в света, един Спасител – Любовта, и един Учител – Мъдростта. Новото учение изисква от всички да придобиете вяра и да следвате пътя на Любовта без никакво колебание, без никакво съмнение. Утринно слово от Учителя, държано на 23 септември 1934 г., гр. Русе.
  11. Аудио - чете Надка Иванова От книгата, "Пътят на героите". Събрани неделни беседи. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Йоана 15:1 Ще ви прочета няколко стиха от 15. глава от Евангелието на Йоана до 18. стих. Взимам за текст 1. стих от прочетената глава: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът.“ Когато Христос е изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях. Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива. Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен. Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“ Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа. филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури. Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде. Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко. Това гледат днес. Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади? Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н. Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже навсякъде има един вид едно безверие. В какво? В това, дали може да се подобри човешкото, или не. Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години. Питам, какъв е законът? Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ. Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления. Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки. Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи. Сега Христос казва: „Аз съм истинска лоза, вие – пръчките.“ Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж. Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Кои хора са осигурени днес? Нали тези, у които умствените способности са повече развити? Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света?“ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат. Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат. Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината. Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо. Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски. Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“ Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно. Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има?“ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга?“ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как?“ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска. Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш? Под „кон“ аз разбирам човешкия ум. Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли. Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете. И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път?“ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква?“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията?“ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет. Има друг начин. Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път. Сега да дойдем до лозата в обществения живот. Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот. Само умните хора са в състояние да поправят живота. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум. Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте. Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности? Що е престъпна склонност? То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш?“ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние. И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни. Та казвам, при сегашните условия, като дойде да говорим истината, ние се натъкваме на едно противоречие. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза. Не са. Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните?“ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите?“ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците?“ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца?“ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги? Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети. „Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ На това настоявам. Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем. И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим. И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът. Той ще роди любовта. Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота. Това можем да го опитаме. Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте. Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили. Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум. Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно. Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит. Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа. Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така. Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък. Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече. Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение. Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля. Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно? Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли? Не, осигуриха се всички. Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота. Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие?“ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш. Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул. Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос. Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто. „Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я. Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите. Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите. Двама млади се обичат. Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си. Днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания. Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон. Та Христос казва: „Аз съм истинната лоза и ако вие се насадите на тази лоза отгоре, и Отец ми ви стане земеделецът, вие ще принесете плод много.“ Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение. В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта. И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета. На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: „Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне. Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш. Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила. Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем?“ Тъй както минава водата през кюнците. А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години. Нов тип хора трябват на света. Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди. Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение. Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се!“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови. А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално. Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти? Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно. Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее. Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно. Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление. Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка микроскопическа работа. Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“ Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си. И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим?“ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот. Вечният живот започва с любовта. Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив. Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни. И сегашната любов на хората трая четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение. И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората?“ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина. Там всичко е точно обратното. И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура. Ще опитате това. Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим? Накъде ще отидем, няма да питате това. Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде да ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята. Нима условията на един вол тук, на земята, са много добри? Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли да го пренесе в друг живот по-добър? Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли да подобри условията на нейния живот. Следователно Христос идва да вземе хората, да ги преобрази, да им даде нови форми на живот и когато се отворят очите им, да кажат: „Слепи бяхме едно време, но сега виждаме.“ Неделна беседа 1 октомври 1923 г., неделя, 10 часа Русе
  12. Аудио - чете Милен Колев "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Правила за Окултната школа Ще прочета първите 10 стиха, 10-та глава от Евангелието на Йоана: „Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник“. „А който влиза през вратата, пастир е на овците.“ Като казва Христос: „Който не влиза през вратата“, то значи, който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир. „Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове, и ги извожда.“ Значи пастирът по име зове своите овци, знае ги. И когато изкара овците си вън, ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. Забележете, когато ги изкарва навън, той ходи пред тях, а не отзад. „Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овцете.“ Сега, понеже вие вече искате да образувате школа, методите в школата са различни от ония, които имате при обикновените молитвени събрания. Първото нещо: ученикът трябва да има силно, интензивно желание да учи. И действително, Любовта се изразява в стремление за учене. Че е тъй се вижда по това, че дотогава, докато ти не обичаш някой предмет, който и да е той, ти не се интересуваш от него, не го изучаваш, минаваш в едно спящо състояние. Но щом се пробуди съзнанието, щом дойде Любовта към туй същество, което обичаш, почваш да го проучваш, какъв е носът му, каква е устата му, какви са ръцете, главата му и колкото повече обичаш предмета, повече изучаваш външните черти, колкото повече не го обичаш, толкова по-малко се интересуваш от него. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост. Значи религиозният човек не трябва да бъде невежа. Сега някои може да ви цитират онзи стих от Писанието, че „Знанието възгордява, а Любовта назидава“. Казвам: знание без Любов възгордява, но знание с Любов назидава. И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после ще изучавате Природата, защото всички неща в Природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия окръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас. После всичките сили – топлината, светлината, електричеството и магнетизма, всички чувствания, желания, подтици, в едно или в друго направление, всичко трябва да се проучва. И вие трябва да използвате този случай, защото ще дойде ден в живота ви, когато туй, което сега ви интересува, тогава няма да ви занимава, и ако не научите новите неща на Божествената Мъдрост, ще се намерите в едно тягостно състояние. За пример допуснете, че в млади години баща ви ви купи цигулка, но не искаш да учиш, казваш: „Не искам да свиря“. Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще. Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плода на дърветата. Цветът, това още не е реалното. Тази красота на цвета ще се изгуби. След туй ще дойде плода, но и той още не е същественото. Същественото ще дойде, когато плодът узрее. И той носи семката вътре в живота. Тази семка представя знанието. Христос казва: „Ще дойде сеячът“. Той е, Който сее, Той е Синът Божий, сеятелят на Словото Божие. Сега в живота си, като ученици, ще имате следващите опитности. Като ученици, може да се просвещавате по разни начини. Ще имате посвещение на физическото поле, ще имате посвещение в духовния свят. Някои предмети ще ги проучвате по един начин, а други – по друг начин. Сега, Великият Учител вътре в живота, Той е един, може да ви внесе една мисъл, даде ви едно семенце и каже тъй: „Ще вземеш туй семе, ще идеш на еди-кое си място, и ще го посееш“. – „Но градината е чужда!“ Ти ще изпълниш волята Божия, иди и го посей, където ти казано. Ако почнеш да философстваш къде е плетът, как ще намеря вратата, какво ще ми кажат... Най-после, ще намериш тези хора и ще им кажеш: „Аз имам едно хубаво семе – портокалово, лимонено, ябълково или сливово, искам да го посея в вашата градина“. – „Посейте го.“ Та най-първото, трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване! Даде ли ти Учителят една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на твоята душа. Никакво колебание, никакво съмнение! Докато влезеш в Школата, ще обмислиш хубаво, но там, в Школата, не се позволява никакво колебание. (Ще направиш опит, ще видиш резултатите, но преди да имаш резултати, никакво философстване не се позволява.). Учителят казва: „Посей това семе!“ Никаква философия! Ти ще го проучиш, ще научиш най-първо начина на неговото прорастване, после цъфтене, зреене, и като получиш семката, тогава ще разбереш. А сега се спреш и казваш: „Туй дърво как ще расте?“ Въпросът е: посей го, че после ще имаш време да проучваш. Най-първо, ще започнеш като малките деца. А ти се мислиш, че си много стар, че имаш опитност. Даже малкото момиченце, като се погледне в огледалото, казва: „Не съм малка, пораснала съм“. След това, като стане по-голяма, 20, 21, 22, 25, 26 години, тя почва да си стиска сърцето. Като мине 30-тата година, 31, 32, тя се спира. А, а... Защо се спира? А някои хора имат удоволствието да си казват, че са на 40–50–80 години. Питам: Какво значи 80 години? И тъй, главното е знанието. Туй знание седи в следващото. Да кажем, ти си свирец. Я да видим твоето знание! Ще вземеш цигулката. Ще кажем: „Колко хубаво свири, отлично!“ На всички е тъжно, но после им става приятно. Ти си рисувач. Нарисуваш една картина, всички казват: „Колко е хубава, идея има!“ Обущар си, направиш едни хубави обуща. Шивач си, скроиш една хубава дреха. Всички казват: „Браво, това е знание!“ Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде, вземе да набива клечки. Набива ги отгоре, удари една, тя се счупи на половина, продължава: втора, трета – всички се чупят, но той не повтаря. На 10 клечки една хванала, но този, който носи обущата, той си знае. След два месеца обущата се развалят. След туй: „Не хванали клечките!“ А той, калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли? Аз не искам нито една клечка лошо набита! Да няма нито една клечка счупена, всички клечки да са здрави! Онзи, който може клечки да набива, всичко ще може да набива. Ще кажете: „Това учение ли е?“ Да, учение е то! Клечки да набиваш, плет да правиш, колища да набиваш! Тия клечки ги има навсякъде в живота. Та всяко нещо, което вземете да го проучвате, ще го проучвате добре. Аз не искам да бързате, има време. После, няма защо да се смущавате: „Аз съм възрастен, не съм паметлив“. Не си туряйте тази мисъл, че не помните, защото каквото мислите, това ставате. Ти казваш: „Моята памет е малко слаба“, разваляш я. Днес се развали, утре се развали, и действително такава става. Проверявате един закон – как се разваля паметта. Дойда аз и прокарам пръста си отгоре върху един лист. Утре – същото, други ден – същото, и той започва да свети. Е, „Паметта ми се е развалила“. Днес се развалила, утре се развалила – разваля се паметта. Но кой я разваля? – Ти с твоя пръст. Не, ще си кажете: „Паметта ми е на мястото“. Много хубаво. Знаете ли тогава на какво ще приличате? Тъй е при процеса на тъкането. Вие си мислите първо: „Паметта ми не държи“. Нали? „Не държи.“ Тогава започнете: имате насновани жичките, тъй, успоредно турени, и вие започвате совалката. Проврете я през нишките и после с краката кръцнете: кръц. После от другата страна: кръц – и ще си казваш: „Паметта ми държи“. После от другата страна дръпнеш и с краката: кръц. Пак от първата страна: кръц. Оттук кръц, оттам кръц – „Паметта ми е здрава“, излиза един отличен плат, дрехата държи, паметта държи и вода можеш да носиш. Каквото кажеш, става. Следователно ние ще държим онзи реален процес. Можем да го направим това и като кажем „можем“, това е желанието на Бога. Бог, като ни е пратил на земята, Той казва на душата ни: „Като ме обичате, с моята Любов всичко можете да направите, и като държите моята Мъдрост, тя всичко може да ви научи, и като държите моята Истина в пътя си, с нея всичко можете да направите“. Ще вложите в паметта си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. „Много мъчно нещо е.“ Ще кажеш: „С Любовта Божия много лесно ще го разреша, много лесно ще го разбера“. Знаете ли как идва знанието? Ще обясня този процес. Аз ще уподобя знанието на месене на хляб. Вие не мислите за месенето на хляба, но аз ще уподобя идването на знанието с месенето на хляба. Тъй: брашното е образувано от милиони частици. Учителят ти казва: „Всички тия милиони частици ще ги вземеш и ще направиш хляб от тях“. „Как ще направя хляб?“ Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата... „Защо топла вода, бе джанам?“ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното?“ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова. Хайде почни да месиш.“ Сега, всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави. Казва Учителя: „Остави туй тесто да постои, отдели едно–две парчета от него, направи ги на самунчета“. Ето ти, стана хляб. Този прах стана на самун. Туй е знание! Та противоречията, първо, ще дадат знания. Ако няма топла вода и брашно, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Та, във всинца ви ще има желание да се учите. И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи. Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“. Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“. Тя ще забрави, че е баба. Като забрави, тя ще се подмлади. Туй „А“ ще даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи. Та първото написване на това „А“ има голямо съдържание. И вие сега ще започнете с първата Божествена буква, с „А“-то, да видите какво означава туй „А“. В българския език буквата „А“ значи: Аз, който съм съзнал, че Бог ме е изпратил на земята да извърша Неговата воля, трябва да я извърша, както Той желае. Това значи „А“-то: аз, човекът, който искам да служа на Бога по Любов. Туй е ученик! „Ученик“ значи да слугуваш на Бога съзнателно, а „съзнателно“ значи да знаеш да се учиш. В окултната Школа искат от вас работата, на която ви поставят, да я извършвате без погрешка. Там всяка грешка е изключена. Сега, като влизате в туй Божествено учение, няма да захвърлите вашите знания. Те са като една вътрешна основа, като баласт на туй, което ще учите. В този свят, в който учите, има толкова велики работи и когато един ден ги научите, ще кажете: „Колко хубави работи имало скрити, а ние да не ги знаем!“. Един ден, като напреднете в тази окултна наука, като минавате през някоя гора, като минете покрай някое дърво, то ще ви заговори. И дърветата говорят, но те имат особен език. Сега, отидете при някое овощно дърво, погледнете нагоре, вземете един камък или един прът, и хайде да си надрусате плодове. А като окултен ученик, само ще го побутнете, то ще си наведе един клон, ще си откъснете плод и клонът ще се дигне нагоре. Като минавате покрай полето, срещнете някоя крава и като я погледнете, тя ще дойде при вас и ще каже: „Ти си гладен, можеш да си вземеш малко мляко“. А сега, като хванеш някоя крава, тя казва: „Това мляко не е твое, аз имам господар“. Та понеже сега ние не вършим волята Божия, светът постъпва с нас точно тъй, както ние постъпваме със света. Всички вие трябва да се подмладите. Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в окултната Школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени, всичко това ще го забравите. Един час в Школата ще прекарате без раница, ще се чувствате свободни. Дойдете ли тук, ще си свалите раницата, а като излизате, ще я турите отново. Като влезете в Школата, ще свалите раницата си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затуй казва Христос: „Аз съм вратата“, като влезете през нея, всички трябва да се учите. „Защото – казва Христос – Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре.“ За да имате знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: „Аз съм светлина на ума“. Щом има светлина, туй знание ще дойде. Сега, действително, има много интересни работи за учене. Много интересни! После, един ученик, когато направи някоя погрешка в клас, няма защо да плаче. Сегашните ученици все плачат в клас. Щом не си знае урока, потекат му сълзи, с туй ученикът иска да се извини, да му не турят слаба бележка. Не, в окултната Школа плач няма, но като направиш една погрешка, няма да оставиш лъка и да кажеш: „Моля ти се, Учителю, прости ми!“ Не, той свири и ти ще вървиш, а няма да оставиш цигулката и да искаш да ти прощава. Ти ще дадеш ухо, ще се вслушваш, и ще кажеш: „Направих погрешка, но мога да я изправя, с Любовта мога да я изправя“. – „Изпра̀ви се, Учителю.“ Точно тъй! Тогава гласът на Учителевата цигулка и гласът на твоята цигулка ще се слеят в едно, точно като че ли от една цигулка излиза. Та не мислете, че изведнъж ще се взимат верни тонове. Ще опитвате 5, 10, 20, 50, 100 пъти, и тогава ще дадете верни тонове. И след това вече вземете ли един път вярно, всичко можете да свирите. Та, първо ще имате една права мисъл. Влезете ли в клас, препирни, спорове няма да има. Не препирни, а учение ще има. А вие започвате: „Аз зная да свиря по-хубаво, по-хубаво свиря туй парче“. Тъй ли? Хайде вземете и двамата цигулките, ще има комисия от учители. Хайде свирете! Веднага ще определят кой свири по-хубаво. Ще турят бележка. Опит! Та вие сега няма да се хвалите! Ще ви приведа онзи анекдот за тримата българи. Трима българи, млади момци, отиват на училище да се учат. Единият бил беден, майка му му дала за път малко сирене. Другият бил по-беден, майка му му дала топла питка, а третият бил богат, майка му му дала кокошка. Тръгнали, но още не стигнали училището, спрели се. Седнали: богатият извадил кокошката, но тази кокошка трябвало да се изяде само от едного. Взели да мислят кому да се падне и решили: този от тях, който сънува най-интересен сън, нему се пада тази кокошкка. Лягат да спят, заспиват. Като се събуждат, единият разправя: „Като заспах, потеглих към месечината, пътувах, какви ли неща не видях! Но по едно време се уплаших да не падна“. Другият: „Аз пък се качих на месечината. От там, като поглеждам към земята, пропаст! И не видях как се сгромолясах, че чак в центъра на земята!“ Третият разправя: „Аз пък като заспах, сънувах, че единият е на месечината, другият – в центъра на земята. Рекох си: „Те няма да си дойдат, ами я аз да изям кокошката. Чакайте да видим, дали наистина беше това, дали седи кокошката“. Поглеждам, кокошката я няма!“ Та сега, като има кокошка, няма да сънувате, че един ходил на месечината, друг в центъра на земята, а ще я разделите на три равни части. Всинца ще си хапнете от нея! И от питата също. И от сиренцето също. Следователно туй, което се дава в Школата, ще го проучвате. И тогава, един на друг, може да си проверявате знанията. Ще направите 1, 2, 3 опити за себе си и за другите и ще бъдете полезни. Тъй щото една окултна Школа не е едно религиозно общество, в което да се афектирате от своите чувства, а е едно общество, в което в всичките си желания, мисли, действия да постъпвате точно. Например, Учителят може да ви произведе едно състояние, да ви разтревожи. Знаете ли Учителят как може да ви разтревожи? Ще проявиш немарливост. Вие сте се забравили някъде, а той може да ви скрие в това време книгите. Къде са книгите? Трябва да познаете къде са книгите ви. Ако си ясновидец, ще познаеш къде са и ще кажеш: „Учителю, аз направих една грешка, но ти си ги скрил“. А като не си ясновидец, ще се яви една голяма тревога. Няма да се разтревожиш, а ще ги намериш. Друг случай: тъкмо Учителят ти преподава, а дойде някой и те бодне. Ако подскочиш, загубваш. На ученика не се позволява да подскача, да се стряска. Ще стои, като че ли нищо не се е случило, ще парализира болката. Ще си кажеш: „Както и да ме бодат, аз ще се правя, че нищо не усещам“. Това е характер, това е воля! Диамантена воля! „Ами аз тъкмо се моля, дойде ми някоя дяволска мисъл и се отклоня.“ Ами че злото е там! Не, ти ще се молиш, а той нека те бодва. Ти се молиш, а дяволът дошъл, казва: „Твоята молитва не се хваща“. Ти ще стоиш без внимание към него. Щом си махнеш ръката, като да го отстраниш, значи ти си му обърнал внимание. Той веднага забелязва това движение и си казва: „Този ученик ми обръща внимание“. Например Мара си е в къщи. Майката пита: „Маро, къде беше днес?“ А тя поглежда вън през прозореца към момъка. Щом погледне натам, той знае, че тя му обръща внимание. Обърнеш ли внимание на дявола, той знае, че този ученик... Не, той дойде и ти нашепва нещо. Ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. Такъв е великият закон: ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие. Аз туй много лесно го говоря, на докато го научите!... Като ви бодне някой, веднага ще го научите. В Индия има факири, които се подлагат на различни опити, за да концентрират мисълта си. Боднат го на едно, на друго място, но не се помръдва. Това е възпитание на волята. Следователно всеки може да възпита своята воля така, че в даден момент да може да регулира всички мъчнотии. Като ученици, мъчнотии в окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в окултния свят, ще дойдат изпити, за да пречистят мислите ви, за да облагородят сърцата ви и да калят волята ви. Който не разбира това, ще мисли, че е нещо лошо, но окултният ученик счита за една голяма привилегия това, което му се е случило. На първо време е мъчно да се спази туй, но когато дойдете да разбирате законите, да съзнаете, един голям товар от вас ще се снеме и ще почнете да се учите много по-добре, отколкото сега. Сега, като ученици, бъдете търпеливи, прилежни, внимателни! Ще проучвате, да видим в една година какъв успех можете да направите. Може да направите една грешка, втора, трета, но постоянно карайте лъка, да научите туй изкуство, защото вие влизате в една велика наука, изисква се учение. За сегашните хора, при сегашната материална наука, се изискват най-малко 15–16 години, за да придобият някакво знание: 4 години основно образование, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация. Значи 20 години се изискват, за да се добие една специализация; и тогава ще влезете в света с това, придобитото. А като окултни ученици, ви трябва още повече. Още 20 години ви трябват. Вие ще си кажете: „Е, дотогава ние ще остареем“. Ние за старост не мислим. Който влезе в тази Школа, той всякога се подмладява. Ако правилно се учите, ще се подмладите, ако не се учите правилно, няма да се подмладите, ще остареете. После, първото нещо, като правило: Ще се стараете да изправите вашите гърбици; такива, пригърбени, не трябва да бъдете. Като станете сутрин, ще си изправите гърбиците. Никакви гърбици! Ще станеш, ще изхвърлиш гърбицата. Гърдите ще бъдат изпъкнали. Изпъкналите гърди показват, че у вас има желание да се учите, а колкото повече се стеснявате, имате по-малко желание за учене. Може да имате малко изкривяване, ще гледате гръбнака да бъде изправен. Всяко изкривяване е от дявола. В окултната наука гърбици не се позволяват! После, ако имате някакъв недъг на краката си, ще турите в ума си мисълта, да премахнете този недъг. Ще правите този опит ден, два, три и ще си поправите крака. Окото ви е малко разногледо, и него ще поправите. Има начини да се поправите. Като влезете в окултната Школа, трябва да поправите ред недъзи. Най-първото нещо, да си изправите гърбиците! Гледам, някои от вас доста са прегърбени. Казват: „Годините му натежали“. Никакви години не са натежали, но това е един недъг, един лош навик. Когато човек направи някакво престъпление, той навежда глава и казва: „Зло направих“. А когато направи едно добро, той си издигне главата, отправя ума си към Бога и неговата мисъл се отправя в тоя благословен път на Божествената Истина. Двояко гледане, двояко тежнение има: към Бога, и към земята. Тежнението на нашия ум трябва да бъде нагоре, към центъра, от където иде светлината и знанието. Та, между другите неща, всеки ден се оглеждай, гърбав ли си. Ти пръв ще се огледаш. Едно от правилата: ученикът трябва да бъде стро̀ен и в хода си, и в действията, и в погледа си. Всичко трябва да бъде хармонично, да няма такава разпасаност! Спретнатост! Всяко негово поглеждане, всяко негово движение трябва да бъде осмислено – и като ходи, и като се спира, и като говори. От всичко това да се не смущаваме, а да дойдем до онзи първоначален живот, както Бог ни е създал, да придобием Божествени движения. С туй ще се занимаваме един час. Това е външната страна на Школата. Първо, ще направите упражнения за усилване на волята, после, за усилване на характера, за упражнения на ума, и най-после упражнения за добиване истински знания на живота. Това е законът на Любовта. Отче наш Беседа, държана в Русе, 1 октомври 1922 г., 8 ч. вечер.
  13. GDD

    1922_10_01 Живият Господ

    Аудио - чете Йордан Стоянов От книгата "Живият Господ. София, 1948.", беседи от Учителя (1 октомври 1922 - 31 декември 1922 г.), издание на ИК "Жануа'98", 2010 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Живият Господ", Неделни беседи (1922 г.), София, 1948. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Живият Господ „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът".* В този стих Христос е вложил велика идея. Той е символ на нещо. Западните народи не разбират символите, с които си служат източните народи. Изобщо, източните народи си служат със символи, особено, когато изразяват своя духовен живот. Без символи духовният живот не може да се изрази. Всеки език си има свои закони, по които се развива. „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Лозата символизира човека. Какъвто е животът на лозата, такъв е и на човека. В този стих се говори главно за лозата и лозаря. Значи, лозата има един господар – лозарят, т. е. Отец, Бог, Който разбира законите; знае, кога да я посади, в каква почва, кога и как да я обрязва, как да я отглежда. Христос уподобява лозата главно на човешката душа, която има свой господар – Отец е нейният земеделец. Той е толкова мъдър, че не може да направи никаква грешка в обработването й, Съвременните лозари отглеждат лозата с единствената цел, да придобият повече грозде, да изкарат повече вино, за да спечелят много. Всеки лозар, който отглежда лозата, за да печели, няма любов в себе си. Той е користолюбив човек. В този смисъл, почти всички хора са лозари. – Защо? – Защото живеят с цел да печелят. Лозарят обработва лозето си, докато му обещава голяма печалба. Щом гроздето поевтинее, той казва: Тази работа не е за мене. Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека и казвам: Както филоксерата унищожава лозата, така и психичната филоксера руши човешката душа. Наистина, филоксерата унищожи лозите в Европа. Днес филоксерата се пренесе и в човешките души. За да запазят лозата от филоксерата, присаждат я с американска лоза, а отгоре с местна лоза. Само така тя вирее. За психическата филоксера още не са намерили подложка, да я присадят, за да запазят човешката душа от нея. Само от небето може да дойде опитния, изкусен лозар, Той да я запази. Като знаете това, трябва ли да оставите обработването, т. е. възпитанието на човешката душа в ръцете на невежите? Не, начело трябва да излязат възвишените и благородните хора, със светли умове и чисти души. В бъдеще, майките, които ще раждат, трябва да бъдат добри, разумни, с просветен ум. Те представят онази почва, на която ще се обработват пръчките. Днес гледат, майките да бъдат външно, физически здрави, а доколко са здрави умствено и сърдечно, доколко волята им е възпитана, на това или малко, или никак не се обръща внимание. За някои жената е като дойната крава. Достатъчно е да е здрава, снажна, да дава повече мляко. Друго не се иска от нея. При такива схващания, каква култура може да се очаква? Днес повечето хора минават за християни, мислят, че са с висока култура, че не са многобожници, не принасят човешки жертви. Обаче, като ги поставиха на изпит, показаха, че не са толкова високо, колкото си мислеха. И до днес даже, те не са истински вярващи. Те се питат, кога ще се подобри човечеството и може ли, въобще, да стане това. Те вярват, че това може да стане, но след векове, след милиони години. Те казват, че може да стане микроскопическо подобрение с човечеството. Според християните, законът, по който ще се подобри света, работи в своя микроскопически мащаб. Не е така. Този закон е верен, колкото в малките си прояви, толкова и в големите. За да работи този закон в голям мащаб, всеки човек трябва да бъде чист, като водата. Капката вода трябва да бъде абсолютно чиста, за да бъде чисто и морето. Чиста е водата, когато не съдържа никакви органически и неорганически вещества. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Питам: Християнските народи присадени ли са на тази лоза? Ще отговорите, че са присадени. – Не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдете изпитани. Кажеш ли, че има доброкачествена лоза, ще знаеш, че ще я опитам. Преди десетина годили ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден. Следователно, ако лозовата пръчка е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде! Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи. Според мене, първо ще се занимавате с духовни въпроси, а после с материални. Чудни са хората, като мислят, че първо трябва да се осигурят материално. За да се справи с материята, човек трябва да владее духовните закони. Кои хора са осигурени днес? Които са умствено развити. Ето защо, първо човек трябва да развива своя ум и да облагородява сърцето сн. Това не се постига с желязна или гранитна воля, както се твърди днес. Това се постига с познаване на духовните закони. Гранитната и желязната воля не носят никаква култура; те нямат нищо общо с растенето на човека. Гранитната воля причинява прах, а желязната - насилие. Диамантена воля се иска от човека. Истинският християнин трябва да има диамантена воля, за да преодолява с нея всички мъчнотии и страдания. Каква воля е тази, която прави отклонения от своя път? Колко пъти сегашните хора, даже и с убеждения, се отклоняват от своя път! Някой философ писал, че не съществува задгробен живот, и хората приемат неговата философия. Опитали ли сте тази философия? Мнозина казват: Родили сме се и ще умрем. – Отде знаете това? Как ще докажете, че има смърт? Лесно се доказва, че живеете, но как ще докажете смъртта? – Сърцето спира да работи. – Това още не е доказателство. В природата има хиляди същества, които през зимата изпадат в летаргия, сърцата им престават да туптят, и напролет животът отново се пробужда в тях. Следователно, животът е реалността, а смъртта е нещо преходно, в което се проявява микроскопическа дейност. Значи, най-малката дейност, най-слабата проява на живота, това е смъртта. Затова се казва, че животът започва със смъртта, т. е. със своята най-слаба дейност. Де е тогава смъртта според вас? Когато организмът на човека е крайно разстроен и изразходвал последните си сили, Бог му изпраща смъртта. Един богат търговец изразходвал годишно сто хиляди лева за домашни нужди. Наложило му се да съкрати малко бюджета си, но той не знаел, кое перо да отнеме. Случило се, че изгубил три четвърти от капитала си. Като видял това, разбрал, че ако доброволно не съкрати бюджета си, природата ще му се наложи. На следната година той сам намалил бюджета си наполовина. Като се намерил в затруднение, веднага разбрал, кое перо може да съкрати и кое не може. Казвам: Когато човек задлъжнее много и отникъде не идат средства за живот, Бог изпраща смъртта – минималният кредит на живот и дейност, за да може той правилно да се развива. Да умреш, това значи, да влезеш в областта на смъртта, като средство за освобождаване от грандоманията, в която си живял па земята. Всеки иска да живее охолно, да се храни с печени пуйки, гъски. Кой богаташ, като се е хранил цял живот с печени пуйки и гъски, е станал философ, учен, или светия? Ако искаш да останеш обикновен човек, можеш да се храниш с печени гъски и пуйки, но ако искаш да станеш учен, светия или философ, забранено ти е да се храниш с тях и да живееш в охолство. Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и охолството, но в правилното разбиране, в познаването на природните закони и в правилното им прилагане. Сега, като ме слушате да говоря така, някои се обиждат. Това не е правилно. Аз обяснявам нещата. Казвам: Човек, който яде много, прилича на пукната стомна. Колкото вода и да сипваш в пукнатата стомна, тя все празна остава. Кой човек яде много? Болният. Той постоянно се оплаква, че ще умре. Като види лекаря, казва: Господин докторе, ще умра. Трябва да ям много, за да набавя изгубената си енергия. Той не знае, че многото ядене пречи на оздравяването му. Неговият организъм се нуждае от почивка. Пукнатата стомна трябва да се засмоли. Днес майките учат децата си, че трябва да ядат много, за да бъдат здрави. Това е криво възпитание. Обаче, природата казва: Ще ядеш, само когато си гладен. Ако не си гладен, ще постиш. Ако съвременните хора се подчиняват на този вътрешен инстинкт – когато са неразположени, да гладуват, щяха да бъдат по-здрави, отколкото са сега. Ако хората биха се подчинили на онези вътрешни, благородни импулси на своята душа – да правят добрини, щяха да бъдат по-добре, отколкото са сега. Казвате: Времената сега не са за правене на добрини. Сега човек трябва да се грижи за себе си. Какво значи да мислиш за себе си? Какво значи да правиш добро? Както земеделецът трябва да посее нивата си и да ожъне житото, така всеки човек трябва да прави добрини, т. е. да сее в себе си добри семена. От обработването на почвата зависи добрата реколта. Да дадеш пари на някого, това не е още добро. Истинското добро подразбира засяване, т. е. разширяване на човешката душа. Какво представя злото? – Обратен процес на доброто. Когато не обработваш нивата си и я оставяш на произвол на съдбата, ти вършиш зло. Щом не обработваш своята нива, ти сам се осъждаш на глад. Христос казва: „Аз съм истинната лоза." Като говоря върху този стих, мнозина се запитват, истината ли говоря и какви са намеренията ми, т. е. дали нямам някаква задна цел. Моята задна цел е да запаля своята свещ, да четете на нейната светлина. От дядо ви е останала една книга в наследство, но не можете да я четете – нямате светлина. Отваряте и затваряте тази книга, пипате листата й, но не можете да я четете. Дохождам аз, запалвам свещта си и казвам: Четете сега книгата. Може ли да четете? – Можем. Ако моята свещ ви дава възможност да четете книгата и да я разбирате, светлината ми е истинска. Това значи да направиш добро. Не се занимавайте с въпроса за състава на свещта. Химикът казва, че свещта е съставена от мазнини. Физикът казва, че светлината на свещта има еди-колко си вибрации. За мене е важно, можете ли да четете при светлината на тази свещ? – Можем. – Тогава, използвайте я, докато гори. Обаче, щом изгрее слънцето, изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. Сегашните хора си служат само с цитати: Този учен тъй казал, онзи професор иначе казал, аз другояче казвам. Не е важно, кой какво казал. Важно е, че сега иде нова светлина в света, при която всички хора ще разберат истината. Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност, без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст и да навехнеш крака си. Когато слънцето изгрее и освети цялата околност, ти сам ще се отправиш към високия планински връх. Без светлина и водач в пътя, човек всякога изпада в заблуждения. – Какво представя заблуждението? – Ограничение. То свързва човека. Когато поставят капаци на очите на коня, и той се ограничава, но с това го предпазват да не се плаши. Страхливият кон не трябва да се впряга. Под „кон" разбирам човешкия ум. Значи, когато умът се стряска, всякога може да хвърли човека. Ето защо, умът трябва да се възпитава, да не те хвърля на земята. В ума на човека са написани велики истини. Мнозина мислят, че истината е вън от тях. Не, тя е в самия човек. За да повярвате в това, вие трябва да имате опитност. Ако ви дам няколко зърна грозде и кажа, че не е хубаво, ще повярвате ли? За да се убедите в истинността на моите думи, вие трябва да го вкусите. Щом вкусите, сами ще кажете, какво е гроздето. Значи, всяка дума, всяка моя мисъл могат да се опитат. Ако са кисели, ще ги турите настрана; ако са сладки, ще ги приемете в себе си и ще ги приложите в живота си. „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Както добрият земеделец обработва лозето си добре, така и за възпитанието на човешката душа се изискват добри възпитатели. Мнозина казват, че пътят на новото учение не е прав, т. е. не носи нищо ново за възпитанието на младото поколение. Питам: Какво донесе старата култура за възпитанието? Кой е правият път? Ще кажете, че църквата води в правия път. Какви са принципите на църквата? – Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и баба ми. – За кой дядо говориш? Първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин. За кой от двамата се държиш? Във всяка църква, във всяка религия има нещо здраво, по служителите на църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която озарява всички умове. Тези добродетели имат приложение в живота. Казва се за Господа, че е велик, необятен, обаче, малцина могат да се убедят в това. Каже ли се, че Бог е Любов, всеки може да Го опита. Любовта е достъпна за всички. Достатъчно е да отвориш сърцето си, за да ти проговори Бог, като любов. Ще кажеш, че Бог е далеч някъде. – Не, отвори сърцето си за любовта и не мисли повече. Щом усетиш, че сърцето ти трепне за нещо, отвори го. Ако не го отвориш, нищо няма да получиш. – Кое е правото в света? – Отвори сърцето си, и сам ще се убедиш, кое е право, и кое не е. Днес на всички хора се проповядва и, в края на краищата, те казват: Нищо не разбираме. Какво показва това? Така ви проповядват, че тази храна не ви дава сила. То е все едно, всеки ден да ходите на гости, и приятелите ви да ви черпят с вино и ракия. Днес пиеш наздравица за един от приятелите, утре – за друг, докато най-после изгубиш и последните си сили. Виното и ракията не хранят човека. Житният хляб и сиренето дават сила на човека, и той може да копае лозето си. Кой копае днес на лозето: който пие вино и ракия, или който яде чист, пшеничен хляб? Като говоря така, аз не ви упреквам, по казвам истината. Казвате: Ние, които обработваме лозята, нямаме ли право да пием вино? Бог го е създал. – Бог е създал гроздето, а виното е човешко изобретение. – Какво да правим тогава с виното и ракията? – Вие ще мислите за това. Вие ги създадохте, вие ще се справите с тях. Бог се грижи за гроздето, но не и за виното. От гроздовия сок може да правите сладко вино, да го запазвате по различни начини. Това е ваша работа, сами ще видите резултата на вашата работа. Ще кажете, че чрез виното и ракията осигурявате едно перо на държавата. – Коя държава е успяла от това перо? На времето си нар Крум забрани пиенето на вино и ракия. Той освободи държавата от това перо. Той постъпи умно. След него много царе извадиха това перо от бюджета на своята държава. И днес има начини за запазване па гроздето в прясно състояние, да не става нужда да се превръща на вино. Това нещо ще се постигне, когато хората дойдат до разумния живот. Само умните хора са в състояние да оправят живота. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." В тази лоза текат соковете на любовта, като сила, която носи живот. В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието – неговият ум. Следователно, без любов животът не може да се прояви. Щом се изяви животът, и съзнанието се изявява. Без съзнанието, като светлина, нищо не се постига. Живите същества се отличават едно от друго по степента на тази светлина. Колкото на по-долно стъпало е известно същество, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом дойдем до човека, там тази светлина е голяма. По тази светлина ще познаете гения и светията от обикновения човек. Ето защо, като видите някого, казвате: Светло е лицето на този човек. За друг човек казвате: Тъмно е лицето му. Това се дължи на степента на развитието, до което е стигнало съзнанието на човека. Когато съзнанието потъмнее, човек може да извърши най-големи престъпления. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да извърши най-големите добрини. Той е човек с добродетели. „Отец ми е земеделецът." Като разберете този стих, ще дойдете до онези условия, при които човешката душа расте и се развива правилно. Как ще изправите един човек с престъпни наклонности, ако не разберете този стих? Преди всичко, трябва да знаете, какво представят престъпните наклонности. Като изопачава течението на естествените сили в своя организъм, човек дохожда до известни престъпни прояви, които го обезличават, и той губи своята човешка физиономия. В Америка, някъде, бикът на един богат земеделец пощурял, започнал да се хвърля върху хората, да ги гони, да ги боде с рогата си. Всички се чудели, какво да правят с бика, как да го укротят. Едно момче видяло това и се приближило при бика, хванало го за рогата и го запитало: Какво ти е? Защо толкова лудуваш? Бикът отговорил: В долната част на единия крак, не зная точно къде, се е забил един голям трън. Той ме смущава, не зная, как да си помогна. Момчето се навело, вдигнало крака па бика и внимателно извадило тръна. Бикът веднага се успокоил и престанал да лудува. Понеже момчето знаело езика на животните, помогнало на бика, разбрало болката му. Често и хората, като този бик, полудяват – трън е влязъл в петата им. – Как ще им се помогне? – Като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръне. Има лекари, които не разбират от това изкуство. Вместо да извади тръна, той го бутне навътре. За няколко дена болката минава, но след това се явява усложнение. Лекарят дойде, прегледа крака и казва: Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади. Реже, бърка в месото, но не може да го извади. Положението на болния се усложнява. Лекарят казва: Аз не мога да извадя тръна, извикайте друг лекар. Така се изреждат няколко лекари, докато извикат свещеник да чете на болния. Свещеникът казва, че болният е обсебен, трябва да му се четат молитви. Чете една молитва, втора, трета, и болките утихват. След два-три дена положението се влошава още повече. – Извикайте лекар, който разбира от тази работа. Като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна. Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека. Той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората. Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета. Противоречие е да не можеш да говориш истината. Който не може да говори истината, пръв той се натъква на противоречия. „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Питам: Присадени ли са християнските народи на тази лоза? Някои са присадени, а някои още не са присадени. Ако всички бяха присадени, нямаше да има всеобща война, а всички знаете, че минахме жестока война. В миналото, хората воюваха на открито, далеч от градовете и селата и скоро се примиряваха. Те имаха време да погребват мъртвите си. След това пак воюваха. А сегашната война, която продължи цели четири години, без никакво примирие, оставяха мъртвите на бойните полета, кой дето е паднал, нямаха време да ги погребват. Един полковник, участник във войната, ми разправяше следното: Раниха ме и паднах в една зона, между убити и ранени. Оттук никой не можеше да ме спаси. Случайно няколко войници минаха през това място и чуха пъшкането ми. Двама от тях ме вързаха с ремъците си и ме понесоха. Какво преживях в това време, аз си знаех. Ще кажете, че така е писал Бог. – Кой Бог? – Това е в интересите на нашия народ.– Кой народ? Значи, интересите на българския народ са да убиват синовете му? – Това са лъжи. Тези лъжи трябва да престанат! Интересите на един народ, какъвто и да е той, не му позволяват да върши глупости. За всички хора, кой дето и да е, има определено място на земята, – Какво да се прави с военните? – Те ще защищават своята държава, ще турят ред и порядък в нея. – Какво да се прави със съдиите? – Те ще прилагат правдата и истината. – Какво да се прави със свещениците? – Ще служат на Бога безкористно, без никакви заплати. – Какво да се прави с децата? – Чудно нещо! Какво се прави с малките пиленца, след като се измътят? Когато птичката измъти своите малки, осигурява ли ги? Известно време ги храни, и след това те изхвръкнат от гнездото. Ако вложиш в дъщеря си или в сина си благородно сърце, светъл ум и диамантена воля, те ще имат здрави крилца, с които ще могат свободно да летят. „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Следователно, докато Бог не стане истински лозар и земеделец за нас, и докато Духът не работи върху нас, ние не можем да бъдем пръчки на истинната лоза. Като чуят думата „дух", хората започват да треперят от страх. Аз не говоря за духове, но за Божия Дух, за Разумното начало в света. Когато казват, че говориш разумно, това показва, че Духът се проявява чрез тебе. Духът, това е живото, разумно Слово. Духът е велико нещо, не е като вятъра. И вятърът е нещо въздухообразно, обаче, Духът е онази разумна основа, върху която живеем. От тази основа излиза любовта, която носи радост и веселие в човешката душа. „Отец ми е земеделецът." В този смисъл, под „земеделец" разбирам духа. Той ражда любовта. Синът представя любовта, т. е. истинната лоза, а ние сме пръчките – проява на живота. Това всеки може да опита. Сега питам: Вие, които сте дошли да ме слушате, доволни ли сте от живота, осигурени ли сте? Ще кажете, че сте осигурени в разни дружества. Няма осигурен човек на земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само на едно място - в Божията Любов. Сигурност има само в Божията Мъдрост. Сигурност има само в Божията Истина. Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее, колкото иска. Върху такъв човек смъртта няма сила. Ако в душата на майката проникват любовта, мъдростта и истината, като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете, и то да оздравее. Защо Христос, само с докосване на ръката си, лекуваше болни и възкресяваше мъртви? – Защото той носеше великата любов, мъдрост и истина в себе си. На ръката на Христа бяха отпечатани любовта, мъдростта и истината. Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: Отче, Ти, Който си земеделецът, чрез Тебе искам тази пръчка да оживее. Така казваше, и пръчката оживяваше. – Коя пръчка? – Която е присадена на истинната лоза. Този опит може да се направи и днес, но условията трябва да бъдат същите. Ако в ума ви се яви най-малкото съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. В какво трябва да се съмнява човек? Съвременната наука казва, че знанието започва със съмнение. Трябва човек да се съмнява, за да дойде до истинското знание. Нямам нищо против това разбиране, но според мене, съмнението, само по себе си, е отричане па една велика истина. Например, ти се съмняваш в своя приятел, мислиш, че не е искрен спрямо тебе. Може да се съмняваш, но ти не подозираш, че твоят приятел е далновиден, отдалеч предвижда, какво може да стане. Затова постъпва по един или друг начин с тебе. Всъщност, той е благороден, добър човек. След време ти се убеждаваш в това. Обаче, днес съмнението играе важна роля в света. Ако не си разумен и се подаваш на съмнението, често ще попадаш в грешки. Например, имаш 4–5 хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Един ден дойде приятелят ти на гости, разговаряте се добре и, като си отиде, потърсиш парите си, но не ги намираш. Изведнъж съмнението пада върху приятеля ти. Казваш: Освен него, нямаше друг човек вкъщи. И почваш да мислиш, че той ги е взел. Продължаваш да търсиш парите и най-после ги намираш. Значи, твоето съмнение е неоснователно. Следователно, ние трябва да подложим учението на Христа на жив опит. Вече 2 000 години са изминали, откак Христос е дошъл на земята. Какъв е смисълът на нашия живот? Казваме: Да живеем! Да, но ние не живеем. Аз определям живота така: В живота има мъчение, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: Трудовата повинност е минала вече. Сега малцина работят. Поетите, музикантите, художниците работят. Един ден, когато дойде времето, всички да работят, то ще бъде без външен закон. А сега, трудът се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? – По единствената причина, че сме напуснала Божията Любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но като не го обичаме, даваме му мъчна работа. Сега, ето как определям аз разрешаването на нашия личен живот, който ни интересува. Един народ или цялото човечество, в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото. Ще кажете: Това е абсурд. Не, аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям, като дървото. Следователно, той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега, ако приложите туй учение в себе си, ще можете да пораснете. Например, ако всеки от вас се запита, откъде иде, защо е дошъл на земята и къде отива, ще може ли да си отговори? Често казвате „онзи свят". Де е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? Отивате за Америка, имате карта. За онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които може да се научите, как да управлявате тялото си, за да отидете в друг свят, да видите, какво има там, какъв ред и порядък съществува там. Съвременните хора са като затворници. Те разбират толкова, колкото виждат. Но като ги извадят от затворите, те ще виждат повече. Някои казват: Като умрем, ще познаем всичко. Но Христос проповядвал друго учение. Той казвал, че трябва да намалим своята дейност, да минем в най-малка. Следователно, чрез минималната дейност да минем в истинския, вечния живот, дето условията са други. Христос е имал друга задача: чрез смъртта да покаже на хората начин, как да се освободят от ограничителните условия на живота. А смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля. Питам: Как ще обясните на философски език външните настроения, които хората имат един към друг? Как ще обясните лошите отношения на един господар към неговия слуга; как ще се обясни лошото настроение на един син, който се озлобил към баща си, или на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си? Озлоблението на един ученик срещу учителя си и обратно? Как ще обясните тези положения? Аз ги обяснявам по следния начин: Ако имате само един хляб, а около вас се събрали хиляди души, всички гладни, как ще се справят с този хляб? Ще има такъв бой, такова налагане, а пък хлябът ще стигне само за няколко души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Имам хиляда декара земя, насадена с жито. Значи, ще има за всички хляб. Ще кажа: Дай, братко, торбата си. Като им напълня торбите, ще се бият ли? Не, всички се осигуриха. Следователно, съвременните хора страдат от това, че нямат любов. Изгубили са своята любов, своята надежда, своята вяра. Хората са много лековерни. В Бога не вярват, но като дойдат при мене, питат ме, какво е щастието им. В щастие аз не вярвам. В Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Вие вярвате в щастието, като последствие, а в причината на нещата, т. е. в Бога, не вярвате. Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул. Христос казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките." Важно е, вие да се присадите на тази лоза, да бъдете пръчка от нея. Това е кардинален въпрос. Вие сте присадени вече. Пръчки сте от истинната лоза – друг път няма. Сегашните хора са дошли до критични моменти. Няма да се минат и десет години, те ще преживеят тази криза. Ако бубата не се завие в пашкул, положението й е опасно. И сегашните хора мислят много, и това е на място. Сега аз задавам въпроса и на свещениците, и на вас: Опитали ли сте тази пръчка? Знаете ли положително, че тя е от истинната лоза? Ако Христос е истинната лоза, а вие – пръчките, първо, трябва да имате любов; второ, трябва да имате вяра, да бъдете разумни, защото вярата е присъща само па умните, на интелигентните, а не на простите хора. Възвишеният свят е за разумните хора. Време е хората да бъдат изпитани. Аз съм готов да направя опит с всички майки и бащи. Достатъчно е да имам на разположение само десет години, за да се убедят хората, че с любовта може да се постигне всичко. Това е нова идея – основа на окултната наука. Любовта, със своите вибрации, е такъв огън, в който и най-твърдите вещества се стопяват, а след това се кристализират и оформяват. Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на любовта. Всеки е опитал силата на любовта. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. Ако изгубите любовта, нищо не можете да направите. Двама млади се обичат. Те казват, че с любовта могат да постигнат всичко. Един ден те срещат една баба, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота. Не мислех за утрешния ден, но после разбрах, че трябва да се осигуря, да помисля за бъдещето си. Момата се замисля и, щом се ожени, започва да се осигурява. Днес, утре, тя обръща джобовете на мъжа си, осигурява се. Като забележи това, мъжът става недоволен, и любовта между тях изчезва. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също. Така изчезват у нас всички благородни чувства и благородни желания. Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно, любящо сърце и диамантена воля. Някой казва: Ще дойда в 12 часа, а той дойде в 1 часа, цял час трябва да го чакаш. Англичаните са изработили точност. Като кажат часа, те са точни на минута. И действително, в природата всички неща са точни: изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако вие се присадите на тази лоза, и Отец ми ви стане земеделецът, вие ще принесете много плод". Ще ви оставя сега с мисълта, да направите опит с великото Христово учение, не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: Повярвай сега. – В какво? – Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще я проверяваме в нейните малки проявления. Например, вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята. Ако ти, или твоят роднина, направите истинска изповед, няма да се мине един час, или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. Един американец събрал ред примери, как работи любовта. Една жена била болна 12 години, от което станала инвалид. Никой лекар не могъл да й помогне. Казали й, че никаква наука не е в състояние да й помогне. Една вечер тя чела за резултатите на силната вяра, на любовта. Тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета. На мнозина съм казвал да правят опити с любовта, с вярата и са успявали. Но не обещаете ли да служите на Бога, няма да успеете. Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне, но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш. Като направите опита, ще видите резултатите. Някога опитите излизат сполучливи, а някога не са сполучливи. Само ония опити излизат сполучливи, при които казваш: Да оздравея, аз ще служа на Господа. Но ти трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш. Следователно, когато соковете на Божествената Любов проникнат в нас, ще стане вътрешна промяна: умът ни ще се просвети, сърцето ще се отвори, и ние ще влезем в друг, нов свят. Сега, ако ви кажа, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали на това? Турците имат една поговорка: Ако това е истина, голяма лъжа е. Сега аз правя следната аналогия: Да допуснем, че нейде в полето има стотина мравуняци, че съзнанието у тях е събудено. Един философ почва да разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от мравките, които живеят около тях. Ще повярват ли? Те ще кажат: Докажи ни това. Ако философът постави една мравка на ръката си, как ще го изследва тя? Ще се качи по тялото му, ще ходи по него и ще каже: Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея. Тя ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако философът дойде и бутне с крака си мравуняка, мравките ще го почувстват, всички ще подскочат и ще кажат: Земетресение! Не, казвам: Само кракът на този философ ви заденал. Ако един ден този гигант тури ралото и разработи земята на 25 см. дълбочина, те ще кажат: Това е цял катаклизъм в живота ни! Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила. Тъй щото, съвременните хора имат малко смешни схващания за природата. Има много въпроси, които учените хора не са проучили. Много неща се преповтарят. Някои неща се повтарят на 5 години, други – на 10 години, трети – на 100 години, на милиони години и т. н. Знанията, които имаме, са относителни. Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. И сега иде нов тип човек, нов човек, цяла раса се създава. Както едно време Господ създаде Адам и Ева в райската градина, тъй и сега образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички ще минете през тази врата на Адам и Ева, за да влезете в новата раса. Ще кажете: Как ще минем? – Тъй както минава водата през тръбите. И сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза." Бялата раса е лозата. На този свят е нужно нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Ако го чакаме да се развие, че да се преобразува в човек, трябва да минат милиони години. Нов тип хора са нужни на света! Сега, някои от вас може да се присадите на лозата. Християнството трябва да се новороди! Какво подразбирам в това? Човекът, който сега е в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. Трябва не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Днес ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада. Трябва да приготвим пари за гробове, нареждаме, как да ни погребат. Не, човекът от шестата раса не мисли за смърт, не мисли за пари, за никакви ковчези. Питам: Какъв ковчег имаше Христос? – Туриха го в една пещера. Туй, което стана с Христа, не можеше ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват чисто материалистическо учение. Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да Го опитате, но и да Го чуете. Неговия глас мнозина са чули. Тихият Му глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление. Божественият глас на Любовта ти казва: „Недей, въздържай се!" Мнозина казват: Нещо ми каза на ума. Този ум е Божественото, което те въздържа от злото. Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори. Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото начало. Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости. Когато се намират в голямо затруднение, нещо ти казва: Не бой се, ще се оправят работите. И действително, не се минават и две години, всичко се оправя. Питат ме: Какво ще стане с България? Казвам: България е в най-добро положение, щастлива е тя. – Че как е възможно това? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на Солунския фронт, наложиха ни големи контрибуции, всичко ни продадоха! Пак казвам: Вие сте в най-добро положение. Не бих желал българите да са в положението па гърците. Ще видите, колко са осигурени те. Биха ли разменили българите сегашното си положение с това на гърците? Не, гръцкото осигуряване е временно осигуряване. Не препоръчвам на българина да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба, когато ти говори гъркът, не му хващай вяра". Туй е вярване на старите египтяни за гърците. Дълго време трябваше Питагор да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът е възприел една черта от гърците – бърза да забогатява. Всеки иска скоро да забогатее. Това не е българско качество, то е гръцко. Ралото е българско. Ще работиш 10–15 години с ралото, и Бог ще те благослови. А това, което спечелиш набързо, за една–две години, скоро ще го изгубиш. Питам онези българи, които забогатяха през войната, какво им направи член 4? Един казваше: Глупав бях аз, искаха ми 6 000 лв., не дадох, а като влязох в затвора, дадох и 20 000 лв. Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член 4, по който съди хората. Като те хванат по този член, ще ти охлузят костите, само главата ти ще остане. И после попът ще чете: Благословен раб Божи. За член 4 няма „благословен". Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузят костите й. Ако питате, защо умират хората, казвам: Защото не се обичат. Говоря ли истината? – Говоря, член 4 има. Ето един метод, да се освободите от член 4: Ще се присадите на тази лоза! Никакви свещеници, никакви владици! Видяхте тяхната култура. Нито на мене ще се присаждате. – А на какво? – На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: Учителят показва, а ученикът следва подире му. Учителят решава, а ученикът върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно. Вие казвате: Покажете ни, как се живее. Ако дойдете при мене, аз ще ви покажа, как се живее. Нека дойде при мене някой нещастен, да живее с мене цяла седмица, след това ще се почувства радостен и ще се разхождаме заедно. Тъй постъпвам аз. Ще ви приведа един случай: Едно лято изведох на Мусала една група от 100–120 души, между които имаше момичета и момчета на 10–15 години, младежи, на средна възраст хора и една сестра на 72 години. На върха прекарахме цели 4 часа, там си отпочинахме добре. Обикновено, на върха не може да се стои повече от 10–15 минути, толкова е студено. Но ние избрахме най-благоприятното време, затова можахме да останем там по-дълго. Ние знаем, кога и как се пътува. Носехме термоси с гореща пода, затова никой не се разболя. Върнахме се бодри и весели. Сегашните туристи, като се качват по планините, пият студена вода и заболяват. Хората ни се смеят, че пием гореща вода, но ние не обръщаме внимание на това. Ако една 72 годишна сестра можа да мине трудния път до Мусала, а именно, през Бистрица, през южната страна на Марица, и да се върне през Чам-кория, това показва, че разумно използува правилата при пътуването. Тя постепенно се приготвяла. Следователно, човек трябва навсякъде да прилага положителното знание. Това, което правим ние, са опити. Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават. За всяка задача са дадени специфични методи. Христовото учение изисква от човека микроскопически опити. Но всеки опит дава добър резултат. В Писанието се казва, че Христос е говорил толкова много, и ако всичко беше написано, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Думите Христови не са загубени." Божественото е всякога вярно и никога не изчезва. То е написано на Божествените скрижали. Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. И ако Бог е вашият земеделец, вие ще имате жив опит за Него и ще кажете: Опитах и сега вярвам. Бих желал, в бъдеще, религията, за която ще говорим, да бъде многократно опитана и да кажем: Вярвам в Бога, защото съм Го опитал, а не защото дядо ми е вярвал. Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате. Днес вие не го познавате, затова един ден ще се намерите пред чл. 4 и ще се чудите, какво да правите. Ще кажете: Бог да ни е на помощ! Не е така, още сега трябва да се осигурите, за да не ви засегне този член. На един българин поискали 600 000 лева, но той не дал. Казвам му: Дай ги, защото ще отидеш в затвора; ще те подведат по чл. 4. Който влезе в затвора, той е осъден на страдания. Трябва да излезеш вън. Не чакайте да ви турят в гроба, т. е. в затвора, че като ви се охлузят костите, тогава да давате. Аз бих дал всичко, само в гроба да не вляза. Страшно нещо е гробът! Българинът, който е много практичен, казва: Страшно е да те заровят в черната земя. – Какво да се прави? – Ще се присадиш на Божествената лоза, и Бог ще ти бъде земеделецът. Тогава няма да има смърт – ще дойде вечният живот. Той започва с любовта. Ще кажете, че познавате тази любов. – Не я познавате. Любовта на съвременните хора аз наричам любов от картошки. Каква любов е тази, която не може да издържа на изпитания? Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, с който се забранява, в бъдеще да не се нападат овцете. Изпратили делегати до млекопитаещите да знаят закона, според който всички трябва да живеят братски, в мир и съгласие. Един млад вълк отишъл при овцете да съобщи решението, което те взели. Една млада овца се влюбила и него, понеже той бил много красив. А той й казал: Бъди спокойна, не се страхувай от мене, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов. Майката на вълка дала съгласието си, и те се оженили. Първия ден работата вървяла добре; втория ден - също, но вълкът бил малко замислен; третия ден – също. На четвъртия ден той й казал: Аз не съм научен да се храня с трева. Значи, любовта на вълка траяла три-четири дена. И вие обичате хората, както вълкът овцата. Но като ви пипнат хиляда лева от кесията, обичате ли ги пак? – Не, Божествената Любов, за която ви говоря, е друга. Ако дойде някой и вземе всичкото ти богатство, ще си кажеш: Нека го вземе. Всъщност, в Новото учение няма никакви обири. Имаш стотина килограма злато, и някой го вземе. Според Божествените закони, златото се трансформира и пак се връща при господаря. Колкото пъти да го крадат, златото пак се връща при собственика. Някой казва: Пари, пари ми са нужни! Ако магарето пренесе 100 кг. злато на гърба си, пак магаре ще си остане. Слама е нужна на магарето. Парите представят енергията, която трябва да се пренесе, като необходимост за човешкото развитие. Ако можете да внесете тази енергия във вашата кръв, във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, това е истинското злато. А тъй, да го туряш в касата си, това не е злато. Един от еврейските пророци е казал, че в бъдеще парите ще имат друго предназначение. И тъй, бъдещата разменна монета е законът на любовта. Ще дойде ден, когато парите ще изчезнат от употреба. Питате, как ще живеят хората без пари. – Както на небето. Ако отидете на небето и предложите на някой търговец пари, той ще се почувства крайно обиден и ще каже: Тук парите не вървят. Той ще се чувства щастлив, че може да ви даде от стоката си без пари. Там се купува и продава без пари. Разликата между земния и духовния живот се заключава в следното: На земята се купува и продава с пари, а на небето без пари. На земята се живее повече с омраза, а на небето с любов; на земята си служат с лъжата, а на небето – с истината. Значи, духовният живот е точно обратен на земния. „Аз съм истинната лоза". Като се присадим на тази лоза, земята ще се преобрази. Тя ще ражда толкова изобилно, че всички хора ще имат какво да ядат и пият; умовете и сърцата им ще бъдат готови за новата култура. Това не го казвам само аз; това е говорено от много пророци на миналото. Иде нова епоха. И вие, които сте вече през последните времена, ще проверите това. Отворете Евангелието и се запитайте: Посадени ли сме на тази лоза? Познаваме ли Бога? Готови ли сме да Му служим? В Евангелието е казано: „В дома на Отца ми много жилища има. И дето съм аз, ще дойда да ви взема". Значи, има и други места, дето условията на живота са по-добри от тия па земята. Нима условията на вола на земята са добри? Ако волът приеме човешка форма, условията на живота му ще се подобрят. Ако и рибата мине в човешка форма, и нейните условия ще се подобрят. Христос дойде на земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му, да каже: Сляп бях, но сега виждам. Време е вече да ходим не с вярване, а с виждане. Когато Син Человечески дойде на земята, хората ще виждат. Бог ще напише закона си в сърцата им. Те няма да питат, има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата земя. Всички народи ще бъдат един народ. Всеки човек ще стои на смоковницата. Човек ще живее до дълбока старост. Всеки ще заминава за другия свят, когато пожелае. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие – пръчките". Всички трябва да се присадим на тази разумна лоза, и Бог да ни е пастир, земеделец. Тогава всички, които ме слушате, ще се разбираме. Всички ще проверите тази истина. Ако си болен, кажи: Господи, отсега нататък ще ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Дето и да бъдем, при каквито условия да сме – като работници на нивата, на лозето, на фабриката, навсякъде ще служим с любов, безкористно, без никакви пари. Дойде ли до плащане, ще кажем: Братко, ние работихме без пари. Като ти потрябваме, пак ни повикай. Днес се постъпва точно обратно: първо се пазарят, после работят. Ако работодателят не издържи на условието, веднага се скарват. Като работиш без пари, ти си доволен, ти си нахранен. Това е новото учение. Ще работим безкористно и ще уповаваме на своя ум, сърце и воля. Ще разчитаме на краката и па ръцете си. Ще използваме всички добри условия за работа, защото Бог иска от всички да работим. „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Лозата и земеделецът й работят. Корените на лозата всмукват живите сокове. Земеделецът, Нашият Баща, Живият Господ работи, и ние – Неговите чеда - ще работим. Това е Божието Слово в нас. Вярвам, че един ден съзнанието ви ще се пробуди и ще си спомните за вашето далечно минало, за обещанието, което сте дали на Бога. Сега оставям в ума ви мисълта: „Аз съм лозата, вие сте пръчките, и Отец ми е земеделецът." Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който да ви обработка. Само така, нашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае. 1. Беседа от Учителя, държана на 1 октомври, 1922 г. гр. Русе. *Йоана (15:1)
  14. От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАПАЗВАНЕ И КОНСЕРВИРАНЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Запазване ябълки: В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна. Може да се наредят по редове и в каца ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н. Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година. (От брат К. Иларионов) 3. Домати: Не добре узрели домати се изскубват с целия корен и окачат на таван да висят с корена нагоре. Така доматите постепенно узряват и се запазват дълго време. (От Учителя) 4. Патладжани сини: Запазват се както пиперките. (От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се скрие. Това са магически думи, на които котките се подчиняват. 19 ч., разговори на вечерята * * * 2 януари 1921 г., неделя Русе
  15. Hristo Vatev

    1920_12_31 Нова година

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НОВА ГОДИНА 1921 г. Малка група събрани около Учителя. Точно в 12 часа поздравихме Учителя с Новата година. Той почерпи, като даде всекиму по парче мед с восък. От дома на брат Ватев по една курабийка и от Матейчо по едно бонбонче. Тегли се жребиха от Библията в присъствието на Учителя: М. Сотиров - Евангелие от Луна 22:18 = 4 К. Иларионов - Йоан 3:12 = 6 Н. Ватев - Деяния 11: 27 = 2 Петър Н. Ватев - Йеремия 31: 20 = 6 Васил Н. Ватев - Йов 31.15 = 1 Кина Н. Ватева - Псалом 32:17 = 4 Библията имаше хиляда и четиринадесет (1014) страници. Учителят определи да се отвори стр. 999, стих 10, лява колона. Падна се Откровение. 1 глава, стих 10: "В неделен ден бидох в изстъпление Духом: и чух зад себе си глас голям като от тръба." 12 часа полунощ на 31 декември 1920 г. Русе, в дома на брат Никола Ватев
  16. Hristo Vatev

    1921_01_03 Лекуване на разни болести

    От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛЕКУВАНЕ НА РАЗНИ БОЛЕСТИ Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува. 1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт. Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал. Един ден жена му пекла хляб в селската им пещ. Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много. Поискал от жена си и изпил един литър гореща зелева чорба. Само главата му била до вратата на пещта, за по-свободно дишане. След девет такива влизания в пещта той оздравял окончателно. След три седмици минал докторът през селото и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент. Същият болник бил в кръчмата и на поздрава на лекаря се изправил прав и му заявил, че той е същото лице и че сега е съвършено здрав, като също пояснил на лекаря метода на лекуването си. 3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина. Добитата варена вода се пие по две кафени чаши на ден (сутрин и обед или вечер). 4. Туберкулоза втори период лекува се: лятно време като се излагат на слънчевите лъчи посменно гърба и гърдите на болния. Трябва да се правят в продължение на два месеца през топлия летен сезон 60-80-90 бани в продължение на три-четири часа всяка сутрин (преди пладне, когато слънцето още се възкачва на хоризонта). Забележка: Туберкулозния познаваме по следующите признаци: става мързелив, иска да зарази целия свят. Те са изобщо много упорити. Болестта туберкулоза - това са духове, които изсмукват силите на човека, докато го сломят окончателно. 5. Полезни са за горното лекуване и поливни бани - във вана - седнешком, в която краката остават отвън, а тялото полувъзлегнато от кръста нагоре. Първата година ще излекува 50%, втората година още 50%. 6.Против кръвната въшка. Да се умие с дървено масло болното място на дървото.
  17. Hristo Vatev

    1921_01_02 Двата велики закона

    Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г., Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА '"Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си както собствената си душа". Евангелие от Матей 22:37.39'' Изпяхме песента "Благословен Господ Бог наш" три пъти. Учителят прочете от'' Евангелие от Йоан 14 глава: "Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога. и в Мене вярвайте..."'' Ще говоря върху двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следващата мисъл: "Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа." В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?" - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог?" - това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи. Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Надеждата е също една трета от истината и любовта е една трета от истината. Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата. Аз разпределям реалния свят на три категории: 1. Свят, който се изменя и променя - това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи. Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и почтени хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил. 2. Свят, който не се изменя, а се променя - ангелският свят. Например посятото житно зърно не се изменя, а само се променя. Мъртвите не са изчезнали, влезем ли в духовния свят, ще ги намерим. 3. Свят, който нито се изменя, нито се променя - духовният свят. Той е основа, върху него всичко се гради. Имате едно шише, което е празно - то е реалност по форма, но не и по съдържание. Ако същото шише е пълно, то е реално и по форма, и по съдържание. Тук имате условия, които не се изменят, нито се променят, т. е. реално по сила. Всичко вътре във вашия живот куца от неправилно разбиране на тоя живот, по причина лошите прилагания на законите на природата, на Бога. Трябва да се приложат тия велики закони за всички наши чувства и желания. Вие сте присъствали на някой концерт и виждате как свири някой виртуоз. Добрият виртуоз музикант свири по строги правила за движението на лъка, звуковете и пр. Добрият човек е един добър виртуоз в живота. Българите казват: "Цигулар къща не гледа." Не, цигулар къща гледа. Неговата цигулка трябва да бъде вътре в него, а то е да има хармония в своя вътрешен бит и животът му да дава една прекрасна мелодия. Мнозина казват, че нам не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам, когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? - Да. Ако не издаде глас, не се радват: "Не ще бъде - казват - това дете." Сега аз искам да ви наведа към тая велика мисъл върху любовта. Любовта не трябва да я разбирате така, както хората сега я схващат. Любовта не трябва да бъде само едно приятно чувство, едно влечение. Тази любов, за която хората сега говорят, не е истинска любов. Тя може да се оприличи на любовта между двамата другари пътници, които, като пътували из една гора, единият все обещавал, че е готов да се жертвува за другаря си при каквито и да било обстоятелства. И като срещнали мечката, тоя, който изказал готовност да се жертвува за другаря си, при виждането на мечката веднага се озовал на върха на близкото дърво. Другият се уплашил, легнал на земята. Мечката дошла до него, помирисала го оттук-оттам, отишла до главата му, помирисала го и там и си заминала. Другарят му слязъл от дървото и запитал останалия лежащ на земята другар: "Какво ти шушнеше мечката на ухото?" - "Каза ми да не ходя друг път по гората с другар като теб." Тук имаме любов само по форма, т. е. имаме шише, но без съдържание. Трябваше тоя приятел да остане долу и да се жертва за своя приятел, а не да избяга и се качва на дървото. Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва. Ако вие поставите един човек да стои постоянно в една изба, мислите ли, че той ще бъде доволен? Има един анекдот за конгреса на животните. Те се събрали на конгрес и когато жълтурката предложила да се върнат и примирят с хората, минавал един човек отдалеч. Вълкът казал на другите: "Погледнете що има около шията на тоя човек." Казали му: "Вълча кожа." Вълкът отговорил: "Аз се отказвам да се помиря с човека." Ето, минавала жена. Лисицата казала: "Погледнете какво има около шията на онази дама." Казали й: "Лисича кожа." И лисицата се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него. Птичките казали: "Погледнете на шапките на ония дами, не са ли нашите перца, крака, опашки по главите на тия жени." Животните са по-умни, те не стоят по четири часа в кухнята за своя възлюблен. Сготви му, а той я набие и я изпъди. Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Разбирайте ме в широкия смисъл. Всичките хора само за храна мислят. Нещата трябва да се подложат на опит. Всяко нещо, което не издържа опит, всяко нещо, което не издържа приложение, не е полезно. Христос се спира на двата закона. В първия е казано: "Да възлюбиш Господ Бог твоето с всичкото си сърце." Сърцето само по себе си е един обширен свят. Докато човешкото сърце има правилно кръвообращение, докато сърцето чувства правилно, то е нормално, а това значи, че има живот. Спре ли сърцето своята функция - смъртта дохожда. Когато човешките чувства престанат да функционират, човек в духовния свят е мъртъв. Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало мъртво. Сърцето трябва да бъде изложено на Божествената Любов. Да любиш Господ, значи не да даваме, а да вземаме. За да вземаме от Господ, трябва да Го любим. Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници? Бог не е един пример, а една необходимост. Без любовта си към Него нищо не можем да получим. Няма нужда да доказваме за Господ има ли Го, или Го няма. Защо трябва да любим? Само чрез любовта си можеш да извадиш ония сокове, които могат да ти принесат полза. Ако ние кажем, че ние нямаме нужда от Бог, тогава ние с какво ще трябва да Го заменим? Ако ние трябва да се подчиняваме на съдии, адвокати и прочие длъжностни лица, то не трябва ли да се подчиняваме на Оня, от Когото сме излезли? Ако не щем, то законът за необходимостта ще ни застави да се подчиним на Господ. Ако тия хора, които нищо не са ти дали, и им се подчиняваш, тогава питам, защо да не се подчиниш на Бог, който всичко ти дава? Ако един човек, който е стоял в тъмна стая, е болен, кой е крив за боледуването му? Изложете го на слънце и той ще оздравее. И всичко трябва да излезе на слънце сред живата природа, където има живот. Съвременните хора питат где е Господ. Христос говори за един Бог, който много добре е определен. Едно дете, което го гонят, за да го бият, потърсва помощ най-първо от баща си, майка си, брат си, а ако ги няма и не са в състояние да му помогнат, веднага извиква: "О, Боже, Божичко!" "Божичко!" значи "люби хората и се жертвувай за тях". Любовта е необходима, за да не замръзват източниците на водата, която е потребна за растението. За любовта не трябва много да се говори. Ония хора, които много говорят за любовта, малко любят; който много обещава - малко дава. Христос продължава и казва: "Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкия си ум." Умът е един светилник, една свещ, той трябва да се подклажда. Само сърцето е, което заставя човека да мисли. Щом се ангажира сърцето, ангажирва се и умът. Ако каже някой, че теб сърце не ти трябва, то е само половината на живота. Умът създава формите, той е една необходима светлина за живота, с която ние регулирваме своите постъпки. Мислите ни и чувствата ни не могат едни без други. Сърцето и умът трябва да бъдат свързани. И умът трябва да черпи сили от това, същото слънце, което стопля сърцето. По какво се познава умният човек? Той се отличава по това, че си поправя грешките и вселява ред. По какво се отличава добрата майка? - Тя има своите деца всякога нахранени добре - не преситени - и облечени добре. В подобни бащи и майки има ум. Същото е и за едно общество. Във всяко социално общество, където хората са тъй добре облечени и нахранени, има ред и са добре. Иначе обратното показва, че има недоимък. Затова трябва да има, потребно е производство. Между нас и живата природа има тесни съотношения. Ние трябва да работим, когато ни е определено. Нашият живот е нареден от по-рано, не ще го наредим ние сега. Един господин от Варна през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева. Същия ден вечерта тоя господин умрял. Тоя господин е нарушил закона на съзнанието. Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот. Съвременните хора имат недъзи, затова искат сами да уредят живота си. Двама братя се скарват и намразват при дележа на наследството. Как ще се възстанови любовта помежду им? Ето как - като се поправи грешката, като се даде на всеки това, което му се следва. Върнете незаконно взетото и любовта ще се възобнови - ето Божествения принцип. Любовта иска да се поправят всички наши погрешки. Като имам един хляб, защо да не дам половината на друг, който гладува, иначе ще ме набие и ще ми вземе целия. Ако бях умен, щях да избегна моето гладуване. Затова Христос казва: "Дайте едната си риза" и Господ казва: "Дайте половината от имота си, за да не го вземат целия." Богатството разваля любовта. Някой чака, че може, като стане богат, тогава да живее, а то става обратното. Не са парите, които дават щастието на човека и носят щастието в света, а това са просветеният ум и доброто сърце - това значи да си богат. Нямаш ли ум и сърце, ти си едно натоварено магаре. Ако то пренася десет дни злато от едно място на друго, питам аз, това магаре богато ли е? Не, то носи богатството за своя господар. Богатство разбирам аз това, което може да подобри нашето положение, нашия живот. Следователно настоящето е, което може да поправи нашия бъдещ живот. Много искат да се осигурят за в бъдещето си. Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето. В миналото е решен сегашният ви живот. Понеже не сте решавали добре, затова сега страдате. После Христос казва: "Да възлюбим ближния си, както себе си." Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия? - Това е вторият закон. Човек трябва да люби заради Бог животните, растенията и всичко, което е с нас. Изпречи ли се мравка на пътя ви, отворете й път. Но ще речете: "Ще закъснеем." А досега, като сте бързали, какво сте направили, нали пак не сте си уредили живота? Я ми кажете кой е прокопсал в тоя свят? Много малко. Защо? -Защото, като са срещнали на пътя си мравка, не са й сторили път. В гробищата и владици, и попове, и царе, и богати - все са фалирали. Досега не са си уредили живота много, но за в бъдеще ще го уредят само като спазват закона на любовта. Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: "На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони." Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто - добро ражда; и злото - зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод. Вие сте болни, нямате апетит, не можете да спите и т.н. Викате доктори, плащате и нямате полза. Аз ви казвам: Излезте вън на слънцето. Идете и не ме питайте защо. "Где е Господ?" - питат често. Като излезете вън на слънцето, първия ден ще се почувствувате малко добре. Втория ден ще се почувствувате още по-добре и т.н. И най-сетне, след месец-два ще оздравеете. За този мой съвет за лекуване не искам да ми заплащате никаква визита. Слънцето ви оздравява. Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него. Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари. Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света - това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш. Ще ти кажат: "Иди, понаправи същото." Ако едно учение иска за всяко добро, което ние правим, да ни се заплаща, това не е ново учение. Даром сте взели, даром давайте! Душата е една градина с най-хубавите цветя и овощия, които са необходими за живота. В нея израстват потребните ни плодове. Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел. Живата душа не е отделена от човека, но тя е един фактор, който обема ума и сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато излезе от този свят, ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с великата любов. Христос казва: "Любете ближния си като себе си!" Ако не приложим първия закон, не можем да приложим и втория закон - да любим ближния си. Може ли една майка, която не е здрава, да създаде и охрани здрави деца? - Никога. Здрави трябва да бъдем във всяко едно отношение: духовно, умствено и физически. Храната в широкия смисъл е особено, главно условие, за да получим добри плодове, като имаме добро здраве. Според храната на нашия ум, сърце и душа ще се определи животът, който може да прекараме на земята. Всички болести се зараждат от нашия ум и от нашето сърце. Стомахът и душата боледуват като резултат от лошата храна. Лошото сърце дава лоши страсти. Лошият ум дава лоши мисли. Всички болести на ума, сърцето, душата са резултат на лошата храна. Неврастенията е резултат, че в ума няма достатъчно светлина. Омразата е резултат, че в сърцето няма достатъчно любов. Богат е, който люби, сиромах е, който мрази. Христос казва: "Блажени нисшите духом." Богати духом, но бедни по зло. Само бедните хора мразят, а богати наричам тези, които любят. Богати хора има, но от какво? - Богати от зло. Да те пази Бог от богат човек, от престъпление и грехове. Богатият по грехове е беден по добродетели. Богатият с добри мисли и добри желания е истински богат човек, той никога не е в оскъдност и материални лишения. Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и да възлюбиш ближния си като себе си - ето тия два закона са основните принципи в живота, без които не може да се уреди човешкият живот. Всеки трябва да се допита: "Богат ли съм аз? Богат по ум, богат по сърце, богат по душа." Богатият по ум прави добри дела. Богатият по чувства прави добри дела. Богатият по душа прави добри дела. Въпросът, има ли Господ, или няма, ще оставим да се разреши по-сетне. Тия, които сядат и разсъждават има ли Господ или не, са подобни на ония трима българи, които имали една печена кокошка и като не могли да я поделят помежду си, решили да си легнат да спят и който от тях сънува най-страшен сън, той ще изяде кокошката. На другия ден станали заранта и почнали да си казват сънищата. Първият казал: "Аз сънувах, че слизах от повърхността на земята през големи пропасти все по-дълбоко и по-дълбоко до центъра на земята." Вторият казал: "Аз сънувах, че от земята се качвах нагоре към небето все по-високо и по-високо и че стигнах до месечината." Третият казал: "Аз сънувах един от вас, като слезе към центъра на земята, а другия, като се качи нагоре към месечината, помислих, че няма да се върнете обратно, станах и изядох кокошката." Нашите размишления трябва да бъдат как да подобрим живота си. Христос казва: "Като уредиш живота си по Божествената програма на ума, сърцето и душата, ще бъдем щастливи на земята." Има някои, които се запитват бил ли съм друг път на земята. За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно село един Стоян, който един ден тръгнал от село с магарето си, за да го закара в града и го продаде. На пет километра от града Стоян замръкнал. Легнал си да спи, като завързал юлара на магарето о ръката си. Деца от града снели юлара от главата на магарето и го откарали. Събудил се Стоян, вижда, че магарето го няма, почнал да си търка очите, гледа наново, но магарето все го няма. Рекъл си тогава Стоян: "Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар." Юларът не е реалното, магарето е реалното. Това е доказателство за прераждането. Трябва да спечелите магарето, а не да държите само юлара. И тогава само ще си отговори всеки един откъде е дошъл и къде е бил. Магарето е умът, а юларът ... И сега хората са малко пияни. И природата като ги набие, ще се опомнят, ще изтрезнеят и ще познаят откъде са дошли. На хората ще се докаже, че се прераждат - като ги набие природата. Сега нашият ум, нашето сърце са изместени и като дойде лекарят и нанесе удари, ще се наместят и оправят човеците. Така както един германски лекар е намествал с удари и плесници кривите челюсти на своя пациент. Въпросът не е има ли Господ на небето или на земята, а има ли любов в сърцето, ума и душата. Христос казва на Своите ученици: "Ще се освободите от учението на лъжата, тъмнината, за да приемете учението на светлината." Ако едно учение е право, душата и мислите са светли и сърцето е бодро и възпламенено. Всяко учение, което ви дава подтик в живота, то е добро. И ние сега трябва да живеем като разумни същества. Някой остарее и почне да мисли да умре. Оставя пари да го погребат. Христос осмисля тоя живот. Той казва: "Живейте добре." От плода на мислите, желанията ние ще познаем какъв е бил животът. Когато вие сте нещастни, неврастеници, болнави, недоволни и пр., потърсете где сте нарушили, накърнили любовта. Възобновете я и ще бъдете здрави. Това е новото учение, което ви проповядвам. Опитайте всички учения в света и най-после ще опитате и това. Новото учение иска да осмисли живота. То е учението, с което се говори и прави, и работи едновременно. То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина. Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му. Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи. Друг пример. През време на последната коронация в Англия един англичанин тръгнал от Америка до Англия с триста шейсет и пет милиона, за да участвува в празненствата по коронацията. По пътя пресметнал, че тая сума не ще му стигне за разходи, вследствие на което се хвърлил в океана и се удавил. Тоя човек не е бил луд. Истината на живота вие ще я намерите вътре в себе си. Ние може да се върнем при Бога само като разтворим всичкото си сърце, всичкия си ум и цялата си душа и употребим всичката си сила за добро. Те трябва да се разтворят, иначе ще бъдем нещастни. Най-същественото нещо, най-голямата сила в света е любовта. Туй, което осмисля живота, то е Божествената Любов. Няма по-голяма ценност от нея. И богати, и бедни, всички се стремят да добият любовта. Всички хора въздишат силно, че са изгубили любовта. Тя е великото богатство на майките, на бащите и на господарите, и на слугите, и на учителите, и на учениците, и на братята. Тя се добива само по един начин, като се мине през шест врати, шест начина, от които четири за Бога и два за нас. Тя се добива, като отворим сърцето си, ума си, душата си и силата си. Това са четири принципа, които ни водят към Бог. И още, като възлюбим Бог и като обикнем ближния си като себе си. Ако стоим пасивно, не ще я добием. Но когато станем активни, мъжествени, Бог казва: "Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител." Трябва чистота, истина и искреност. Може да напуснете света, да станете калугер, цар и др., но ако нямате любовта, вие не можете да бъдете щастливи. Сега навсякъде всички са оплетени с лъжа. Търговецът трябва да постави и даде своите обявления според тия два закона. Според съдържанието на обявата трябва да бъде и съдържанието по качество, и обратното. А не като продава плат за чист вълнен, половината му да бъде памучен. Любовта трябва да бъде еднаква и по форма, и по съдържание. Един селянин в София продал на един чиновник една тенекия с хубаво прясно масло. Чиновникът го донесъл в дома си, похвалил се на жена си за доброкачественото масло, обаче бил изненадан от обстоятелството, че в тенекията имало само отгоре масло една педя, а под него всичко било пръст. Любовта не позволява подобни продажби. Всички трябва да любим. Не е срамота да любим по Божествената Любов. Жена, която люби само един мъж, греши. Тя трябва всички мъже да люби. Мъж, който люби само една жена, греши. Той трябва да люби всички жени. Престъпление става само между един мъж и една жена в тайно. Между една жена и много мъже и между един мъж и много жени престъпление не става, защото любовта е в явно. Всички хора са наши сестри и братя. Също и помежду си. Бог Го търсят в небето. Той е в разумния живот. Там, където има смърт, там няма Господ; там, дето има живот, там е Господ. Когато видиш, че една буболечка се дави, че едно животно трябва да се облекчи, че един човек се нуждае от помощ, помогни им - там е Господ. Нашите прегрешения ще се опростят, но само с дела. Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостан и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали. Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: "Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват. И така няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване." Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек, една лоша воля, който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. Той бил вече опростен. Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение. Който иска да обича другар като себе си, ще му се опрости и няма да казва: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи и по тоя начин ще бъдем спасени. Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов - има и Бог; има ли Бог - има и любов. Има ли любов - има и живот; има ли любов, живот - има и имот. Няма ли любов - има сиромашия. Аз искам да си създадете една идея за Бога. Бог и Любов е едно. Богатия от любов всеки го обича; сиромаха от любов никой не го обича. Който има любов - той е възпитател. Там, където има любов - там има въодушевление. Морал е това, което става причина да повдигне две души. Всеки един, който не отвори сърцето си, който не отвори ума си, който не отвори душата си - не може да бъде обичан от другите. Бащи и майки, само така възпитавайте децата си. Господарите, синовете им така да възпитават слугите си; и слугите - господарите си; учителите - учениците си; и учениците - учителите си. Жената се въодушевлява, когато мъжът я люби; мъжът се въодушевлява, когато жената го люби; сестрата се въодушевлява от любовта на брат си, братът - от тая на сестра си; слугата - от господаря си и господарят - от слугата си; ученикът - от учителя и учителят - от любовта на учениците си. Където има любов - има и въодушевление. Нека сега всички се въоду шевляваме от тая любов, която ще въведе хармония в света и подобрение в живота. Амин! 2 януари 1921 г. (20 декември стар стил), от 10 ч. до 13 ч. и 40 мин , неделя Русе През целия ден имаше ясно небе и денят беше хубав и слънчев, след 14 ч. и 30 мин. месечна денонощна мъгла.
  18. Hristo Vatev

    1921_01_02 Съвети от Учителя

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪВЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ Болестите в света са необходими. Идва на лошия човек лоша мисъл -заболява от стомах - оставете го да боледува, да лежи, да стои в дома си, иначе ще реализира лошата си мисъл и ще направи зло - не трябва да се лекува от вас такъв човек. Гладът възпитава - затова Господ дава глад, да се опразнят стомасите на хората. Всички болести се лекуват с 50-60 слънчеви бани и водни. В половин вана седнал, краката отвън и се правят разтривки на корема и слабините. Кръвта с тая силна реакция се пречиства. На ден по две изпотявания и преобличания. Старата пот не трябва да се връща обратно в тялото. След беседата разговори по същата тема през време на обяд. 13 ч. 1. Отворете порите на корема, на гърдите и на главата и човек ще почне да диша. Затворете същите пори - ще престане дишането ще умре. Това са съответно порите на душата, сърцето и ума. 2. Днешният силно слънчев ден показва, че хората ще започнат с любовта, и огряни със слънцето, оживяват и ще възкръснат. Днешният ден е като деня, в който дойдохме в Шумен (понеделник, 27декември). 3. Щом се изменя и променя, то се губи. Например човек остарява - той се изменя. Трябва да влезем в категорията, дето не се изменя, но се променя, например посятото житно зърно. Мъртвите, които са изчезнали, като влезем в духовния свят, ще ги намерим. Всичко от този свят се изменя и променя; например един престъпник трябва да се промени и измени в своите схващания. Нашият, физическият свят е на измяна и промяна. Ангелският свят е на измяна без промяна. Божественият свят се нито изменя, нито променя. Той е основа. Върху него всичко се гради. 4. Мъжът трябва да каже на жена си да обича неговия Господ, а жената да каже на мъжа си да обича нейния Господ, иначе и двамата ще осиромашеят. 5. Казват хората, че малките работи не ги стряскали, а само с едно изреваване на детето, всички в къщи се стряскват и освежават. 6. Българинът е материалист, че като го стреснеш да му вземеш материалното, става духовен. 7. Когато голямата река се влее не в блато и езеро, а се употреби за поливане на градини, ще принесе полза. Богатите и да раздадат богатството си, то ще принесе полза само когато се употреби за благото на другите, а не за застоял капитал безцелно да се изразходва. 8. Когато правиш добро, Христос казва:" Едната ръка да не вижда какво прави другата", т.е. нисшият човек да не знае какво прави духовният човек; да не знае нито нисшият човек, на когото правиш добро, нито нашият нисш човек за стореното от нас добро. Нашият и на другия човек нисшето, нисшият человек - са ортаци. От всяко добро, което правим, трябва да останем доволни. Щом сме недоволни, т. е. това е от стария человек, както казва Писанието. Като дойдем до волята Божия, не трябва да се двоумим да помогнем. Законът е: на един човек в даден момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия - ако откаже, и другите ще откажат, ако помогнеш ти, първият, и другите ще помогнат. Можете да направите опит с един просяк - ако му дадеш пръв, всеки след вас ще му даде и обратното. Божественият закон изключения не признава - там всякога трябва да се дава. Хората не са давали и се страхуват от него. Така е и за зло, и за добро. Неотменен закон е, като дойдем до тоя Божествен закон - за него изключения няма. Има правила за прилагането на тоя закон в разни случаи. Например иска ти някой в заем пари, да си направи нови дрехи, а ти нямаш хляб - това е лукс. Иска ти някой в заем, да си купи нови столове, а ти се нуждаеш от друго нещо, което ти е необходимост - не ще му помогнеш. Някои просят, а не искат да работят - те са банкери от старо време, които сега искат по стари сметки със скъсани тефтери. На искрено нуждаещите се небето ще помогне. Има хора ясновидци, които виждат лошата обстановка на някои, отиват и уреждат работата му: например изплащат полицата му, без той да знае. Ако някой карат в затвора, не отивай да го освобождаваш, не му давай пари, защото в затвора ще му ги вземат, но когато излезе от затвора, тогава иди и му предлагай работа, да го назначат например чиновник. Нека си понесе кармата. Докато е в затвора, давай му само храна, облекло и го назидавай. Сиромахът е щедър в подаянията си, защото друг му носи парите - лесно взема и дава. Богатият не е щедър в подаянията си, защото сам си носи товара от осемдесет килограма и няма време да си снеме тоя товар, да развърже чувала и да дава, и пак да го връзва и товари на себе си. Следователно на щедрия човек друг носи товара, скъперникът сам си носи товара. Който иска да живее много, трябва да има да дава - тогава всеки се моли за него. Който иска да умре скоро, да дава пари в заем и да чака да ги получи обратно. За такъв човек всеки ще каже:" По-скоро да пукне и да не иска дълга ми." 9. Имаш един кон, крава или друго добиче, които ти са служили - не ги продавай на касапи, а дай ги на едно бедно семейство без пари, да послужи и на тях. То е за неговото повдигане, като служи и там. Не трябва да се използува ни месото, ни кожата му за своя полза. Щом почнеш да чувствуваш съжаление към добитъка, това показва, че имаме вече връзка с животните. Бъдещето ще поправи хората. Нещата ще им станат ясни. Сегашното им състояние е резултат на жестокосърдечието. Сърцето е буци, кораво и трябва да се разработи. Разните системи на говор, които хората обикновено употребяват, са следните: "Ще ти изпия кръвчицата" - това е методът на мечката. "Ще те убия" - това е методът на вълка. "Ще те хвана" - това е методът на паяка. 10. Куна произлиза от "куан", което значи пчела. 11. Имаш ли богатство - прави добро, защото, като ти го вземе Господ, не ще можеш да правиш добро. Като дойдат комунистите, ще ти оберат всичко и ще ти дадат една стаица да се разполагаш и ще бъдеш доволен. Те сега чакат да умре дядо им (буржоата) и да му получат наследството. Дядото го крепят сега с инжекции да поживее още малко. Сега е дуализъм - неестествен брак, съдружие. Слънцето си отива днес, залязва вече. Днес бе един много хубав ден, като пролетен. Днешната беседа за любовта и хубавият ден показват, че 1921 г. ще бъде хубава година - тя носи благодат за хората. Една малка лампичка от радий ще дава голяма светлина и ще гори трийсет и три хиляди години. Пчелите са научили лакомството от човека. Да крадат - приели са мисълта от своя господар -човека. Пчелите са ясновидци.Те отблизо не виждат, преместете кошера 4-5 крачки встрани, те ще се ударят в кошера при завръщането си от паша. Китайците, индусите - приятелите на Съглашението - сега са с болшевиците и против Съглашението. Русия е земята, която не се превзема - тя сама се пази. Тя е свята земя. Който влезе в нея, забогатява. Така стана с Германия. Болшевиците искат да спечелят на своя страна другите страни чрез дипломатическа война. Тяхната шпионска мрежа е първа в света. И англичаните се уплашиха от тях- пари идват в Англия, отгде обаче, не може да се узнае. Те са "Бог хак" - Божи камшик, но не са Христовият Дух. У нас буржоазните партии нещо готвят против сегашното земеделско правителство. Те разделят земеделците на групи. Има важни въпроси. Всеки въпрос ще се разреши на времето си. Няма да мине дълго време. Добрите хора няма какво да се страхуват. Господ ще каже: "Този заколете, този оставете! Този оберете, а на този нищо не вземайте." И вълкът като влезе в кошарата, само определени овце яде - покрай някои овци минава, без да ги дави, а на други по-далечни отива. Има неща, които човек може да разреши и изпълни, а има неща, които човек не може. Сега е духът, който плаши богатите хора, а на другите дава импулс и сила. Дядо Петър си отиде, за да дойде пак да работи чрез вселяване, т.е. той ще бъде там, гдето го турят, да уреди работите. 8 ч., по време на закуската в дома на брат Н. Ватев * * * ЗАПАЗВАНЕ И КОНСЕРВИРАНЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Запазване ябълки: В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна. Може да се наредят по редове и в каца ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н. Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година. (От брат К. Иларионов) 3. Домати: Не добре узрели домати се изскубват с целия корен и окачат на таван да висят с корена агоре. Така доматите постепенно узряват и се запазват дълго време. (От Учителя) 4. Патладжани сини: Запазват се както пиперките. (От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се скрие. Това са магически думи, на които котките се подчиняват. 19 ч., разговори на вечерята * * * 2 януари 1921 г., неделя Русе
  19. Hristo Vatev

    1921_01_01 Частен разговор с Учителя

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Слънцето на полюсите се вижда как се движи спираловидно нагоре и надолу. Старата 1920 г. си отиде и е вече извън земята. Отива си с голям керван: 35 милиона души и повече от 100 милиона добитък. Хората са царе, владици, управници, народ, граждани, дядовци, баби - цял народ от 35 милиона с всичкото му състояние. Тя дойде само с една тояжка като Яков при Лавана, а си отива с цели съкровища придобити и подаръци. 1920 г. даде 40 милиона души родени. Дойде тържествено, отива си с подаръци. 1921 г. идва церемониално, тържествено, с всички ония духове, които ще получат плът, за да работят между хората за повдигане на човечеството. Идват и работници. Със заминаването на 1920 г. отидоха си и всички уволнени от служба. При срещането си 1920 г. с 1921 г. се поздравяват с "Ура!" и се разминават с благопожелания "На добър път!" на едните и на другите. Състоянието и положението на Луната показва, че много работи през тая година ще се изпразнят. В тялото на човека работят ангели, архангели. В дърветата също. Затова тялото трябва да се пази, а дръвчетата да се отглеждат с обич, защото в тях се проявява Господ и тогава с нашите грижи те ще дадат много плод. Човек все трябва да има нещо да го стяга. Бъчварят ако не е стегнал с обръчи бъчвата, тя ще се разпадне. Това е необходимост. 9 ч. * * * 1921 г. е строга, защото бащата и майката идат - 1 и 2. Бащата е строг. 1922 г. - ще дойдат двете майки - духовната и световната. С нея си отива и XIX век и започва XX век - век на правдата. 1923 г. - година на размириците. 1924 г. - ще дойде бащата и майката на народа. 1928 г. - ще дойде Божествената майка. Устата е една, но всичко, което мине през нея, през зъбите - всичко троши, мачка. Хората трябва да се хранят, но и да гладуват. И тогава по-дълго време живеят. Като ядеш малко, казвай си: "Ех, да бях си хапнал още, че хубаво беше!" - с това се разширяваш, а който преяде, става му тежко, не е благодарен и се смалява, затова природата дава гладни години. Затова и птичките хвъркат 40 км. дневно, за да се нахранят. 18 ч. и 30 мин., на вечеря * * * Разговор между двама ни горе в салона. Големите реки се образуват от малките приточета, а не от по-големите си притоци (реки); големите печалби се получават от малките печалби. 20 ч. * * * 1 януари 1921 г. Русе
  20. alexamsterdam

    1920_12_31 Всичкият дълг

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Всичкият дълг Жълтата краска – сряда. Зелената – понеделник. Портокалената – неделя. Четният сбор е рационален, е положително число. Нечетният сбор е ирационален, е отрицателно число. Тогава не ще извършиш намислената работа. Из разговори с Учителя Присъствуват: Иларионов, Ватев, Сотиров. Человек, предназначен да бърка с ръката си лайна, не може да раздава хляб – на всеки по предназначението. Корените са адът. Клоните са раят, небето. Обратното не може. Децата си не учете да не лъжат, а ги учете да говорят истината. Дъщеря ти се влюбила в някой. Не я учи да го не люби, а учи я да обича още повече другарки или момци и ще се разсъмне любовта ѝ към нейния любим. Не споменувайте името на злото и защо Бог го е дал. А кажете: „Тайна има тук.“ На един болник – фалирал човек – ще помогнете, ако имате капитал, да му платите всичкия дълг, а не само една част от дълга – с това не му помагате. Като се свържете с един вагабонтин, веднага ще почувствувате униние. Поповете и други не могат да спрат нашето учение. То е едно течение, на което трябва да отварят път, иначе то ще образува блато, ще се родят жаби и пр. и ще се нахвърлят около тях. Изпитанията са кал, която се хвърля от черната ложа. При разглеждане, решаване въпроси между братята трябва да се прилага Христовият закон; ако ли искате да решавате по Мойсеевия закон, то да не се смесва Христовият закон: или единия, или другия, но никога и от двата едновременно. Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими, за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа. Мъже, любете жените си! Жени, обичайте мъжете си! Покоряването е резултат на насилие. То е едно велико условие за растеж. Житното зърно трябва да се покори, да влезе в земята, за да израсте, иначе ще стои в хамбара. Волът като го вържат с юлар, покорява се и го водят. Да си слуга, значи да знаеш закона на движението на силите. Да си господар, значи да знаеш големите величини – да работиш с тях. Който се е научил да заповядва, не се отучва лесно. Разказва Учителят примера за оня турчин кадия, който, като го уволнили, взел 40 ибрика, напълвал ги с вода, нареждал ги край стената на джамията, сядал на стол и когато някой дохождал и вземал ибрик, той му казвал: „Брак она ал шу“ – „Остави него, вземи този.“ И по този начин кадията пак бил заповедник – заповедник на ибриците. Като дойде Господ и не Му се помолиш, Той си отива. Който не иска да се моли на Бога, ще се моли на хората – Господ ще ги прати. Ако не се молиш на хората, ще се молиш на животните. Разказва Учителят примера за един всадник във Варненско, който при отиване в града възседнал своя кон. При една опасност се молил на коня си: „Моля ти се бе, конче, върви по-бърже, защото и аз ще пострадам, и ти ще пострадаш.“ Не казвай, че няма да се молиш, и на дете ще се молиш. Молитвата е необходимост. Ако Господ е дошъл в дома ми, трябва ли да отида да Го търся в църквата, при попове и владици. Развитието се състои в „оставянието“. Детето го оставят да расте. Дръвцето го оставят да расте. Човекът го оставят да си яде, спи, почива. Въшката не оставя човека, а стои на гърба или главата му, гдето са най-хубавите сокове. Житното зърно го оставят и то си пробива път за растеж. Когато човек се влюби във „въшките“, те му изсмукват кръвта. Ако злото не бе вътре в земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа – вулкани и други процеси. Това е най-трудната работа. Като изгрее слънцето, всичко излиза, а някои се крият: вълци, къртици, бухали, кукумявки, прилепи, глисти и пр. – нощната култура. Изпитания се дават на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст. Търговия да се върши с продукти, които не носят карма, и да си имат производство. Да станат прилежни, да имат и добият изкуство. Тия наставления се отнасят за приятелите. Сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напредналите человеци – носи за тях карма. Купените продукти трябва веднага да се продават, задръжка от тях да се не прави. Трябва да се гледа за такива продукти, които се намират, търсят се и не подлежат на развала и пр. Книгоиздателство „Слово“ сега ще се остави. То има ограничена дейност. Там влязоха хора с друга цел. То ще се уреди, но по-подир. Всяка търговия, работа, производство трябва да бъде във вливане и изливане – прекръстосване – това да вижда светът, а скритата страна на братското производство трябва да бъде скрита тайна за света. Като се приложи Божественият закон, всичко ще дойде: жито, мед, овощия, зеленчуци и пр. Там тогава духовете работят, пчелите работят и пр. Вън от това правило имаме стари феодали, които са вече фалирали и искат да бъдат само господари. Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването в женитбите, а не сме и против Божествения брак. Които са оженени, няма защо да се женят. Който е сгоден за някого, както казва Павел, не трябва да се жени, иначе ще стане нещастен. Който е вързан – кармически връзки – да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не си създава карма, да не се връзва с духове, защото трябва да им даде плът; а който има връзки и обещания с духове, трябва да им даде плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти – остави ги; приближава ги – не ги отпъждай. Щом един човек люби, той вече е женен. Кармически свързаният човек трябва да се ожени, за да се разплоди. С нашия морал сме смешни: чист отвън, а нечист отвътре; чистият бил опозорен от нечистия; богатият направил сиромаха нещастен – смешни са такива разсъждения. Безбрачието е на черната ложа: да ядат и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. Може един момък да помага, да издържа една мома, сестра духовна, да поеме грижата за нейното образование, възпитание и ето, той е свързал сърцето си с тая сестра. Венчаването, кръщавката е от попа, а животът е от нас. Человек трябва да се освободи от закона, от догмата. 13 ч. – 15 ч. 31 декември 1920 г., петък Русе, в дома на брат Никола Ватев
  21. alexamsterdam

    1920_12_30 С думата „може“

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа С думата „може“ Знанията са тор – ако не са пригодени за човека (за дървото), ще го изгорят. Всяко дете да се проявява там, където има наклонност. Децата да се приучват на труд – сами да вършат своята работа, личната, щом могат да си я направят. В 25 билиона пространство можем да вместим 3000 слънчеви системи като нашата. Фламарион изчислява, че 29 стотинки от времето на Христа, сметнати със сложна лихва, дават число с 39 цифри, които, ако са дълг, ще се изплатят в 9000 години със злато от топка голяма като Земята, която пада всеки 9 минути. Един народ с Бога всичко може, защото Бог е голяма величина, в която всичко може. С думата „може“ ние привличаме всички добри условия и успехът за работата е осигурен. Тополата като календар Ако първо падат долните листа – зимата е в началото, ако средните – зимата е в средата, ако горните – зимата е в края, ако падат равномерно – зимата е дълготрайна. 8 ч. Откровение 19:19–21 Птици = пролетарии, комунисти. Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето. Сегашните хора са в положението на магарето, натоварено със сол, което влязло във водата, клекнало, солта се стопила, излязло от водата и ревало от радост, че се облекчил товарът. Втори път го натоварили с вълна, искало пак да хитрува. Клекнало във водата, но вълната се напоила и не могло да се вдигне вече. Сегашните хора са натоварени с вълна, а по-рано са били натоварени със сол. От малки причини хората клякат. Едно зрънце в крака на един голям юнак го накарва да куца и той турне „ножа в ножницата“. От малките неща хората се изменят лесно. 14 ч. Има слънчеви урагани, които изхвърлят на 180 000 км вън от слънчевата повърхност огромни енергии, и пак се повръщат на Слънцето тия урагани. Луната има към Земята само едната си страна. Какво има на другата ѝ страна, не се знае. „Тайна сия велика есть.“ За в бъдеще новата култура ще има да развие и открие много неща. Ще се установят съобщения с Луната. Има космически течения към Слънцето и Луната и обратно към Земята. Като се вземат тия течения, хората ще ги използуват за пътуване. Кокошките не знаят, че има звезди. Те само орела виждат нагоре. 19 ч. и 30 мин. 30 декември 1920 г., четвъртък Русе, дома на брат Никола Ватев
  22. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Няма любов като Божията Любов Тази година искам нарядът да се изпълни чисто по Дух, т.е. да бъде чисто духовен, а не по буква. Няма престъпление, което да остане ненаказано. Страстта е равна на всичките чувства и способности. Напущал ли е някой жена си, за да види как се напуща и обратното. Знаете ли, че в четири прераждания едва може тя да се освободи от него или той от нея? Плътската любов произлиза от много ядене. Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания. Всичко ще се уреди. Настоящето ще бъде едно приятно възпоминание за бъдещето. (Някои братя имаме само за баласт.) Скръбта е добрата мома. Радостта е красивата мома – тя е изменчива. Нужно е да се възпита първо умът, защото той е развратил сърцето. Онзи, който върши престъпление, той е господар. Слугите никога не вършат престъпление. Размишлението за молитвата е само да се свържем, да си помогнем, но същественото е, че никой не може да ни отдели от Бога, че никой не може да ни отдели от светлината, че мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели. Размишлявайте върху даденото ви изречение: „Няма Любов като Божията Любов.“ Любовта всичко ще изправи. Ние нея не можем да я задържим. Тя е като светлината, колкото и да я затуляш, тя е неуловима и е навред. Когато мислим за нея, тя идва и изчезва, за да дойде пак. Тя изчезва при всяка лоша мисъл. Любовта бяга от полъха на всичко отрицателно. Всички нещастия, които ни сполетяват, идват от хората, а не от Бога. Когато Господ иска да накаже някого, оставя го на хората. Най-добре е за всичко, което ви се случва, да казвате: „Няма Любов като Божията Любов.“ 29 декември 1920 г., 5 ч. Учителят, Ватев, Иларионов и Сотиров. Прочетена бе 21 глава от Откровението. Тази глава съответствува на събитията от XXI век. В по-малък размер съответствува на събитията от 1921 година. Двадесетият век е на съдби. Двадесета глава на Откровението се повтаря в XX век. Ново нещо няма. Всичко се повтаря. Всичко ново – това е станало в духовния свят. Тук е само приложението на земята. Гори – хора – дървета. Като избягам между дърветата, то значи между хората. От окултно гледище земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнитен пояс. Земята в центъра си е най-плътна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат земята. Там е малката мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу, да види. Малцина могат да слязат. Другите остават по нея отгоре. Всяка година има магнитни течения, по които може да се слезе до центъра. За там се отнася текстът на песента: „В бездната да слезем – хоругва да поставим“ от песента „Напред да ходим смело“. Тя е под 13-та сфера. Който падне, мъчно излиза. Остава за друга еволюция. Духовете, които сега връзват, там ще бъдат вкарани, поставени и земята ще бъде преграда да не излязат. Има само отдушници, там е поставен ангелът с меча на вратата, за да не излязат. Една душа, която излезе оттам на земята, е в рая. Когато някой каже „Черната земя“ – това е именно бездната. Около нас има друга преграда, магнитна, други хора живеят. Ако тръгнем към слънцето, през тоя пояс не можем да минем. Там е астралният свят. Той е над нас, но граничи с тоя свят, както земята с водата се опират. Тая материя, като отидем там, ще бъде под нас и ще ни се види като ефирна. Водата се крепи върху твърда почва – така е и с астралния свят. Много неща на земята не виждаме. Има места на земята, където човешки крак не е стъпвал. Хората не знаят земята, а само отчасти я знаят и познават. Земята под Тихия океан е скрита. Хората не я знаят. Тя ще излезе със своята девственост над водата. Сега имаме 5 континента, ще излезе и шестият над водата и ще е по-голям от сегашните. От сегашните пък някои ще потънат. Промени ще станат духовни, умствени и физически на земята. Русия има бъдеще заради Северния полюс. Той е светата земя, където никой досега не е ходил и не може да я превземе. Всеки, който е отивал там, си е счупвал краката. Промени ще станат и на небето – на Слънцето, на Луната, както и на Земята. Този живот си отива вече, заминава си, за да отвори място на новия живот. Става сега преустройство на всичката материя на земята. От Слънцето има грамадни магнетически течения, които вдигат континента и го зонират. Тази земя е грешна, има големи нечистотии, трябва да се измие. Ще останат големите гори в Русия, в Америка, където на 4–5 000 километра човешки крак не е стъпвал. Африка е била континент на черната култура (раса), тя е част от друг един грамаден континент, който е потънал. Черната магия е култура на тая черна раса, която заради греховете си е потънала – това са лемурите. Големи територии са били. Атланта е жълтата раса. Сега иде същото и за бялата раса. Нейният континент е Европа. Черната раса са били безчувствени, страдания не са имали. Те са започнали от скоро да се събуждат. Ако удариш желязо о ръката му, болки не е чувствувал. Атлантида е била раса на чувствата. Бялата раса е раса на интелекта. И тя ще потъне. Тук е законът на необходимостта. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще излезе нов грамаден континент от Великия океан, а сегашният ще бъде един остров Европа. Ще остане един голям остров на белите. Част от Азия, Франция, Белгия, Париж потъват вече. След прокопаването на Нил в Египет се създава египетска култура и черната култура в Африка се изолирва. Има проект Сахара да се наводни – ще бъде море и тогава около него ще бъдат създадени културни места. Сахара е по-ниска от морския уровен. Климатическите условия ще се изменят. Човешкият дух трябва да се пригоди към новите условия на живота. Магнитната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора – повърхността ѝ. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа – континентът на бялата раса. 10 ч. Не всеки човек, който ни прави зло, е неприятел. Едно зло е за наше добро направено. И тоя човек не ни е направил зло, а добро. Съвременното общество няма мерки за един постоянен морал. При птиците е по-добре. Соколите не ловят птички, когато те мътят. Вълкът, докато по-рано не отвори устата си, не може да яде овцете. Догде се простира собствеността на една монета? Металът не е на човека. Следователно има граница на собствеността. Престъпникът е с раздвоен поглед, а чистият човек е със съсредототочен поглед. Разговор с Учителя от частен характер Интересувах се за бъдещата ми дейност в духовно и материално отношение от сега, с излизането ми от военна служба. За Санка. Да вари парички (плода от драката) с цвят от босилек половин час и да пие водата – два пъти на ден по една кафена чаша. Има остатък от бронхит и ще се изчисти. Чистият въздух през пролетта ще помогне. За Марийка. Прекарва преминаване към друга възраст – нищо не ѝ е. Когато главата боли – страда коремът. Когато стомахът боли – страда мозъкът. Ще ѝ премине. Хармония и песни да има. 1 ч. и 45 мин. Защо хората страдат? Защото духовете имат горе Великден. Хората ядат животните, а животните се обръщат в бацили тифузни и ядат човешките тела, и с това си отмъщават. Животните се питат защо има страдания? Отговаря им се: Защото хората долу на земята имат Великден, Нова година, Рождество, Свети Николай и пр. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големите страдания. И небето наказва хората със същото наказание: животните ядат хората. 20 ч. Всякога, когато умът и сърцето вървят заедно и са съгласни, ще има добри резултати. Трябва да има вяра. Ами че всеки има вяра, но трябва да се използува разумно. Комуна значи сцепление. Мир без жертви не може. При сутрешните гимнастически упражнения: Движението на ръцете е за развитието на сърцето, гърдите. Съсредоточаването е за възпитаването, усилването на ума. Изпълнението на упражненията е за възпитаването, усилването на волята. 29 декември 1920 г.Русе
  23. alexamsterdam

    1920_12_28 Три закона

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Три закона Във всяка комуна трябва да има три закона: В името на Любовта Божия да се прави добро – това е духовният свят. За благото на душата си можеш ли да правиш добро, а не да я товариш с грехове – това е Божественият свят. За благото на ближния си – това е тялото ти. То трябва да бъде здраво. То е волът ти, добичето ти и пр., с които работиш. Трябва да гледаш и неговите интереси. Ближният е тялото. Бог, това са всички блага, с тях не трябва да се злоупотребява, иначе ще се затворят всички каси. Не трябва да искаме онова, което не ни трябва. Всичко, което искаме, ще се изпълни по волята ни – добро или зло, според мислите ни и желанията ни. 10 ч. и 15 мин. Из разговор с учителя в дома на брат Н. Ватев Разказва Учителят примера: един царски син се оженил за една селска дъщеря. Направил ѝ палат, но ѝ казал, че тя сама ще си мете палата, слугиня не ще ѝ дава, за да не забрави своя произход. Селската дъщеря – това е нашата душа, която трябва сама да си слугува, а не да ѝ слугуват. Понякога тялото не иска да върви там, където иска да отиде душата – това става, защото тялото е много хлускано, чрезмерно изтощавано в работата. Магарето минава вода или мост, като се хване за опашката и дърпа назад. Магарето е много упоритият ум, но понеже опашката е неговият ум, ако се хване тя, то веднага почва да мисли и отстъпва. Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани наедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение. Затова, като прекаляваме с някой орган за работа, клетките му, душите на тоя орган заболяват, стачкуват, загдето сме злоупотребили с тях. Само стомахът има 10 милиона души, разумни същества, които работят за нас, да ни приготвят каша, сокове, за да се погълнат в тялото и го нахранят. Сега ние живеем миналия си живот. В бъдеще ще живеем сегашния си живот. Каквото сееш, това ще никне, това и ще жънеш. Ние сме християни. Що е християнство? – То е освобождение от миналия ни живот. Следователно сега трябва да сеем само добри семена в мисли, желания и дела – сърце, ум и воля. Животът има висок смисъл, всеки трябва да намери тоя смисъл на живота. Най-добрият учител в живота са опитностите, не трябва обаче да изпускаме да се ползуваме от опитностите на другите души. Хората могат да се ползуват от пчелите. Идете при един пчелин, постойте при пчелите, наблюдавайте ги, изучавайте с интерес техния живот и ще се ползувате твърде много. Там има голяма хармония, магнетизъм, ще ви предадат чрез внушение лекуването. Неврастения там се лекува. Всеки от вас трябва да има по 1–2 кошера, да ги изучава и черпи поука от тях в хармония, с трудолюбие. Да отглеждаш плодни дръвчета – добиваш настроение. Всеки от вас трябва да отглежда няколко плодни дръвчета от разните видове. В ябълката има чистота – там няма омраза. И в търговията има добра страна. Каквото продавате на хо рата – това и ще ги научите, и там сте проповедници. С добрата стока давайте добри мисли на хората и те ще мислят добро за вас. Това е по новия закон, макар че старият търговец намира, че това ще му даде загуба. В търговията трябва да се помни, че големите реки – печалби – се образуват от малките приточета – малките печалби. Не трябва да търгуват приятелите с продукти, които носят карма и които подлежат на разваляне. Всяка покупка и продажба между приятелите и изобщо в търговията, макар и с външни от нас хора, трябва да се ликвидира и уравновесява веднага. Най-добрата търговия е в производство. Приятелите трябва да обикнат производството в пчеларство (10–20 кошера), овощарство, зеленчукова градина и житни храни. Обръщенията ни с животните трябва да бъдат добри. Ще има за в бъдеще закон за доброто обръщение с животните и колко да се товарят. Моторните плугове и другите нови земеделчески оръдия освобождават вече доста много животните от работа. Человек трябва да се запита: „Мене ако турнат в работа да ора тежко, добре ли ще ми бъде?“ – Така ще намери правилния отговор и да го приложи в живота си. В стремежа си да се осигурят, хората се крадат: слугата – господаря си и господарят – слугата си, и ето защо е нарушена хармонията. Лошият живот се състои в еднообразието. Трябва да се работят всички изкуства и всеки, дето иска, да отиде да работи, ето комуната. Всичкото зло е в личните интереси. Досегашният слуга трябва да крепи мястото си на добрия слуга. Аз уподобявам сегашния человек с евангелския слуга, който, като щели да отчислят, намалят дълговете на длъжниците към господаря си, което и сторил, а връхнината взел за себе си, за да се осигури. Бъдещият човек е като притчата за наетите работници, на които на всички са платили еднакво. Трябва да се работи малко, но качествено. Несполуката в началото на една работа е сполука в края на същата работа. По-добре да се почне с несполука и да се свърши със сполука. Така започна и християнството. Първият християнин, Христос, Го разпнаха, учениците Му се разпръснаха и казаха: „Свърши се с Него!“ Имаме обратния резултат: в края е сполуката. Светът ще се оправи с даване. Носиш на гърба си торба жито 80 кг на 10 километра разстояние, занесеш го докрая, но паднеш изтощен и се свърши с тебе. Дай на първия километър половината от житото на друг и ще ти стане по-леко. Дай други 10 кг на втория километър, дай други 10 кг на четвъртия, други 10 на шестия и ще си отидеш вкъщи с 10 кг, но здрав. И сега, понеже хората доброволно не са давали, да им го вземат насила. Материалното се губи лесно – Господ го дава и го взема, но ако използуваме правилно, то не се губи. Знанията се опитват на земята, а не се придобиват. Ние трябва да сеем, а не да продаваме семето; защото нивите ще бъдат затревени и Бог ще ни каже, че много сме продавали. Человек като дава – дава за себе си, но да го дава в името Божие, а не за себе си, в свое име. Иначе не се връща, а ще ни бият. Господ смирява хората. Вилхелм, казват, сега реже дърва, а не да чака Господ да смъкне гордостта му. Фердинанд, и той се смири. Плаче за България сега, но късно е вече. Мойсеевият закон е добър. Трябва да познаваме законите много добре. Всяка седма година нивата, лозето, дърветата почиват. Всяка 49-а–50-а година е юбилейна – тя е година на връщане. Всеки има право на владение само 49 години, а на 50-та трябва да върне всичко владяно. Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е комунизиране на труда отсега нататък. Готовото досега не се дели – ще се попадне в грешка. Готовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато человек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия – плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20–30 души комунари, по-скоро се свършва. (Учителят вероятно говори за комуната в село Ачларе край Русе.) 11 ч. и 20 мин. Там, където земята е плодородна, има магнетически възли и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще почне да работи. 11 ч. и 45 мин. Пентаграмата се съчетава с краските: най-отгоре ясносиньо – Истината, ясночервено – Любовта, ясножълто – Мъдростта, яснозелено – Правдата (съдийската маса), златисто (узряло жито) – Добродетелта. Розовата краска е за обичта. Аз ще взема да направя един ден едно описание на цветовете от пентаграма. Краските от пентаграма съответствуват на удовете от човешкия организъм. Ясносинята краска е за духовния човек. Ясночервената краска – за сърцето, дробовете. Ясножълтата краска – за ума. Яснозелената краска – за жлъчката, черния дроб. 18 ч. Трябва да се следи всяко дете, когато се роди, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с „до“, друго с „ре“ и т.н. Това ще ни покаже какъв ще бъде неговият живот. 20 ч. Вечерта се състоя събрание на братята и сестрите от русенския кръжок. Прочетена бе от ръководителя брат Никола Ватев написаната на пишуща машина беседа от Учителя „Молитвата“ – „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и се помоли Отцу твоему и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.“ 20 ч. и 30 мин. Разговор между Учителя, Ватев, Иларионов и Сотиров върху политиката. (Тайна сия велика есть.) – На света шалварите ще затреперят от политическите събития и природните стихии, които започват от 1921 г. нататък. 23 ч. 28 декември 1920 г., вторник Русе