Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'СВОБОДА'.

Открити 3 резултата

  1. 266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички Петровден - най-радостният празник в живота ни. Та не е ли и природата в апогея на своята сила и разцвет на този ден! С притаен дъх стоим в широката стая - едни седнали, други прави в очакване на Учителя. Тържествен и величествен Той влиза и ни поздравява. Денят се пада в сряда - редовният ден за школна лекция. Но този път очаквахме нещо ново, нещо неизказано до този момент от никого в света. "Той иде!" (Забележка: Беседа на Учителя от 12 юли 1944г. Отпечатана в "Завета на Любовта". Т. I. София, 1945, с.84) Първо Коринтяном, 13 гл. - за Любовта. Учителят чете от беседите "Вечното благо", с. 121-123. (Забележка: "Вечното благо". Съборни беседи 1943-1944. София) "Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плодове на Божия Дух. В хармонията на Любовта всичко е на място и човек е доволен. Когато човек е доволен, той е в реалността. Ти се безпокоиш от нереалното, а Любовта носи всичко. Кой е израснал и станал богат от страдания? Като не разбираш доброто, то се превръща на зло, а като разбираш злото, то става добро. Щом откъснеш един плод, трябва да го изядеш. Всички страдат, като откъснат една Божествена мисъл или чувство и не го изяждат. Никога не късайте плода, преди да сте изгладнели. Новото учение седи в това, да знаеш как да снемаш раницата от гърба си. Глупак е, който уповава на своята къща, или разчита на себе си. Единственото реално нещо е Любовта. Когато чувстваш най-малкия подтик на живот, то е Любовта. Сладчината на плода е Любов. Онзи, Който иде сега в света носи свободата за всички - Той носи Любовта. Той иде с изгряващото слънце и заминава със залязващото слънце. Той иде с чистия въздух и заминава с нечистия въздух. Той иде с чистата храна и заминава с нечистата. Досега сърцето ви е било все andante, а сега ви трябва allegro. Andante, хората го създадоха, a allegro Бог го създаде. Старите хора образуваха andante. Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване. Любовта е камертон - Любовта е туй, което ви помага. Мъдростта и Истината е туй, което ви наглася. Ако не нагласиш живота си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик. Бог винаги говори благо, като слънцето. Гласът на Бога е благото на живота. Бурите са дисонанси. Христос не може да дойде на земята - бит е. Да сме доволни от живота. В хубавата мисъл, в хубавото чувство и в хубавото разположение Бог се проявява. Ти, ако си познал страданията Христови, няма да правиш прегрешения. Вечното движение не може да спре. Животът не може да спре. Любовта е единственото нещо, което не се губи. Единственото нещо, което може да изгаси Божията Любов е безлюбието. Остените на миналото станаха днес пера за писане. Никой в света не може да се подмлади без Любовта. Туй, което ида право от Бога, то подмладява. Щом те погледне Господ, ти се подмладяваш - радостен и весел си. Щом те погледнат хората, ти си скръбен и спиш.
  2. 174. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода На Изгрева имаше голяма плодна градина. Есента садихме ягоди и доста работихме в нея. Един ден Учителят влезе в градината и край ягодите започна да ми говори: "Растенията са много чувствителни и са складове на Божествена енергия. Като влизаме в контакт стях, обмяна става. Ти си повече във фактите и законите, отколкото в принципите. Немотията те вкарва в законите, а страданията - в принципите. Свобода имаш само в принципите на нещата, в законите си ограничен и праволинеен. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода. Трябва да си предвидлив, за да виждаш отдалече резултатите. Принципите, причините са математически отношения - абстрактен свят. Геометрията - това е законите, а естествената наука - фактите. Във факта нямаш никаква свобода, в закона има малка свобода, а в принципа има пълна свобода. Да си в принципите, то е да си извън учрежденията, да си чиновник, е да си в законите - не си свободен. За пример, имаш снимка, то е факт. Закон е, че в апарата само за миг трябва да влезе светлина, а принцип е - авиаторът да не прави снимки по задължение, а да отиде в страната като техен приятел - то е принципът. Ние влизаме в малките и големите закони. Да излезеш в 8 часа е факт, да се грееш е закон, а да се разговаряш със слънцето е принцип. Мравката природата я е направила малка, понеже ходи по земята, та да се крие в най-малката дупчица. Човек да се смалява, че и муха да не може да кацне на него. Ако ти по закон се отнасяш към природата - разумните същества, и те по закон ще действат към теб - ти не действаш по свобода, те виждат, че ти не си свободен. Творчество е, когато нещата стават щом ги кажеш и напишеш. Влезеш в една стая, ще завъртиш един ключ, ще дойде светлината. Влезеш ли във втората, ще завъртиш два ключа. Ние много бързаме, та разваляме работите. Преядем, лакоми сме, дойде кредиторът да платиш, но нямаш. Бог, когото най-много обича, най-трудни задачи му дава и при най-лоши условия го туря, за да изпита користна ли е любовта му. Бог от камъка вода вади. Да извадиш тресчицата от окото си и от окото на неприятеля си, другото ще се нареди. Природата те оставя да изживееш резултата на действието си." Неколкократно виждах Учителя в градината на работа. Той вземаше лопата и отиваше да копае. Веднъж отидох до Него с лопата и двамата копахме, после Той спря и отиде до лехата с магданоз да изскубне бурените. Започнахме да ги изхвърляме от магданоза на пътечката и Той заговори: "Сега растат заедно, но така ще бъдат отделени лошите духове от добрите на земята." Всяка дейност на Учителя бе на всички полета и винаги търсех значението на действията Му. Символи на живота бяха движенията Му, погледа Му, думите Му.
  3. МИРЪТ И СВОБОДАТА Д-р М. Константинов 5].... всички народи – малки и големи – имат еднакви права на земята; всеки народ има правото да живее според вътрешното изискване на онова историческо предназначение, за което е призван". Из книгата: Живот за Цялото. Мирът, като понятие в международното право, е един санкциониран ред по силата на договори, които изразяват дадено конкретно политическо положение между две или повече държави по пътя на материалната сила, която няма за критерий международната справедливост, но силата на принудата. Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително справедлив и траен мир. Идеята за мир беше прегърната и от Обществото на народите, като едно от най-големите международни институции, познати в дипломатическата история на държавите. Редицата опити, да се задържи мирът след световната война по силата на постановленията от статута на О.Н., останаха безрезултатни. Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата. Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм. Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси... Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание. Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е. да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
×