Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Сава Симеонов'.

Открити 2 резултата

  1. II . Светозар Няголов ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов от с. Мърчаево Хороскоп на Сава Симеонов Стоянов Роден на 30.11.1922 г.% 21 h в с. Мърчаево, Софийско Светозар Няголов На Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Лъвът е царят на животните и дори уловен и затворен в клетка, е въплощение на достойнство и гордост във всичките си прояви, което веднага се долавя от наблюдателното око. Знакът дава на родения широк гръден кош, силни плещи и крайници, мощна глава, винаги изпъкваща на фона на тялото му, което прави повече впечатление като стойност, не и като форма върху развитите му мишци. Роденият има лъвски облик или има нещо котешко в лицеизраза му. Кожата на лицето му е румена. Очите му са големи, сини или сиви, които изразяват веселост, доволство и радост. Целият му скелет е здрав и добре построен. Роденият притежава голяма възстановителна сила и издръжливост. В проявите си е смел и настъпателен. Желае да бъде винаги забелязан, да привлича вниманието на околните навсякъде, където се появи. Обича да ръководи и не търпи да следва другите. Знакът Лъв управлява сърцето и роденият се отличава в отношенията си с голяма широта и любвеобилност. Той дава на всички, които искат нещо от него, без да си скъпи времето, парите си или знанието си, без да мисли за себе си. Децата на слънчевия Лъв са почтени, верни и обичат истината и светлината. Той стои над всички хитрости и винаги сочи правдата. Волята му е силна и крепка и хубавите качества му помагат да се издигне в живота на положение да бъде почитан. Притежава добро красноречие и спечелва сърцата на хората с личната си привлекателност; особено привлекателен е за противния пол. Низшата природа на родения трябва да бъде обуздана, да бъде твърде въздържан, макар че от тази му слабост няма да следват големи неприятности и дълбоки сърдечни огорчения. Лъв на Асцендента показва, че в минала инкарнация е бил цар и е проявявал брутални насилия и жестокости към «непослушните» си подчинени. Не е проявил Божията Любов (Нептун ретрограден), а е действал постоянно с грубите сили на Марс (Нептун ретрограден опозиция и паралел Марс). В този живот ще се учи да проявява Божията Любов, за да изправи грешките и престъпленията си, макар и наполовина от нейната цялост (Нептун е ретрограден) и да се справи с грубите животински сили на Марс във Водолей, които внезапно понякога го изпълват с неудържими пориви. Тази задача го е отклонила и спряла - да не проявява човешката и ангелската любов, представител на която е планетата Венера (Венера ретроградна) в зодиакалния знак Скорпион, където е заточена и не може да се прояви правилно, макар и с половината от качествата си (Венера ретроградна), понеже Венера е ретроградна, а и чувствата, които подхранва, изгарят в огъня на Плутон, който е в паралел с Венера. Ако хвърлим един бегъл поглед върху хороскопа на родения, ще забележим, че над хоризонта има 4 планети, а под хоризонта - 6, което говори, че роденият ще има един скрит вътрешен живот, подклаждан от отличните духовни условия, които родителите му са създали (Юпитер в 4-ти дом), които ще започнат да се изявяват след 30-годишната му възраст. Това се подсилва и от Слънцето, което е под хоризонта. Луната му е пълнеща се и показва, че ще се прояви външно след 30-годишна възраст, но Луната опозиция Сатурн - последният ще му пречи до края на живота му. Виждаме аспектите, които показват условията, възможностите, погрешките и кармическите последици, които роденият има да изплаща в настоящия живот. По-долу тях ще ги разгледам подробно. Разглеждаме връзката на родения с духовния свят, която се обуславя от деклинациите в хороскопа. Роденият има две деклинации северни - на ума, и осем южни - на сърцето - чувствата. Неговата човешка и ангелска любов (Венера) има южна деклинация, а ангелската му мъдрост (Юпитер) е също с южна деклинация. Това говори, че чувствата на родения са много силно развити и до 30-годишна възраст са му затъмнявали мислите и изходзт от това положение, който той е намерил, е да трансформира човешката любов в ангелска - безкористна и Божествена. Само така може да разреши проблемите, които са стояли пред вратата на духовното му развитие. Неговата душа - Луната и Божествената Любов - Нептун, имат северна деклинация, което показва на родения, че трябва да вложи голяма умствена енергия да оправи осиротялата си душа (Луна опозиция Сатурн) и да влезе в светлия път на ангелската любов (Венера) и ангелската мъдрост (Юпитер) и безкористната Божествена Любов на жертвата, изразена чрез Нептун ретрограден в хороскопа. Да чете усилено Словото и да се свърже с ангелската мъдрост и Бялото Братство, за да разбере Божията Любов, да й служи, за да изпълни Волята Божия на Земята, т. е. да се освободи от низшите си желания, чувства и страсти. В помощ му идва аспектът Сатурн секстил Нептун, който внася ред и порядък при изявите на любовта и чувствата му. Разглеждаме връзката му с Божествения свят - латитюдите му в хороскопа. При тях имаме пет планети с южен (S) латитюд и три със северен (N), което говори, че роденият трябва усилено да работи с Божията Любов, за да може да се справи с отклоненията, които е допуснал в живота си. Виждаме, че Божествената Любов (Нептун ретрограден) има северен латитюд, което подсказва на родения да прояви голяма мъдрост по отношение на Божията Любов, да я разбере и приложи в живота си, като основа. Виждаме, че Божията Мъдрост (Уран) има южен латитюд, което подсеща родения, че трябва да работи първо с Божията Любов в живота си и след това да прояви Божията Мъдрост, към която има много прегрешения (Уран квадрат Слънце и Уран квадрат Меркурий). Постоянно да слуша гласа на Учителя и да чете Словото, което е най-висшата изява на Божията Мъдрост на Земята. Оп в 5. дом (Слънцето в 5. дом в перихелий) благоприятства на родения да постига желанията си. Той обича удоволствията, известността в живота и може да работи в педагогиката по възпитанието. Ще има благоволението на противния пол (което почти не го е използвал) и пълно задоволяване от живота. Може да има успех като публицист, издател или учител. Оп в зодиакалния знак л (Слънцето в зодиакалния знак Стрелец в пери- хелий) изпълва родения с възвишени идеали, благородни пориви, свързани със съзнанието да се издигне. Като винаги безкористно помага за издигането на околните. Характерът му е доброжелателен и човеколюбив, поради което
  2. 80. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ...» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЧУДЕСАТА НА НЕБЕТО И ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА 1. От 1969 г. започнах да посещавам онези последователи на Учителя Дънов, останали още живи. Те бяха на 65, дори и на 70 години. Изгревът бе разрушен отвътре след големите борби и след процеса срещу Братството през 1957-1958 г. и мерките на власта срещу тях. Бяха останали само бараките, бодливата тел, която обграждаше малките им парцели, и възрастни хора. Това виждаха моите очи. Друго - не. 2. След 1970-1972 г. бараките бяха разрушени заедно със заключения салон на Изгрева, изгревяни бяха изселени и преселени в новите апартаменти на новостроящите се жилищни комплекси. Няколко пъти минавам през Изгрева- всичко е разрушено, камионите прекарват останките от разрушените къщи и бараки. Все едно, че е минала голяма бомбардировка над Изгрева. А единствената сграда, която стърчи над разрушения Изгрев, бе една 3-4-етаж- на къща. Стърчи като побита и свалена от Небето, и непоклатима. Това бе къщата на Савата. А до къщата му - изкопан един голям трап, запълнен с вода, с единствена цел да разруши, да подкопае основите на новопостроената къща и тя да се срути. Да, ама сградата е побита като стълб от Небето и не мърда, не шава и не се поддават основите на водата от трапа, изкопан с багер и напълнен догоре с вода от докарана за случая цистерна. Това беше знамение от Небето. И то какво! По-късно, след години, Изгревът доби друг вид, изникнаха сградите на посолствата и легациите. И тази къща се скри между новите сгради. Но знамението остана. Завинаги! 3. Няколко пъти съм минавал покрай тази къща, надничал съм и винаги съм виждал, че Савата сам нещо прави. Сам го прави. А аз имам представа от строеж на къща, защото бях минал по всички етапи за построяване на собствената ми къща в гр. Своге, където живеех като и работех като лекар. В София да работиш като лекар, трябваше да си софийски жител, роден в София, и да си партиен член, т. е. да си комунист. За безпартийни като мен нямаше място в София, макар че бях роден тук. 4. Аз имах план и работех последователно с много възрастни хора, записвах им спомените за Школата на Учителя. Но до Савата не можех да се доближа. След 1989 г., когато комунистите официално се оттеглиха от властта, поколението на Савата смяташе, че е дошло тяхното време да покажат какво нещо е Бяло Братство и какво нещо е Учението на Учителя. А аз имах друго изработено мнение и становище по този въпрос. Аз си имах ръководител от Невидимия свят и моят път бе друг. Моят път бе пътят на поредицата на «Изгревът». Правих няколко пъти опити да се доближа до него - но опитите бяха неуспешни. 5. Ти не можеш да се доближиш до един човек, ако не ти се дадат условия на Земята и разрешение от Небето. Това е изключено. Ще ви дам няколко примера, за да видите как работи на Земята тази закон. Първи пример. На 20 ноември 2004 г. организирах концерт-рецитал на тема «Домът Господен в село Мърчаево от 14 януари 1944г. до 19 октомври 1944 г. в дом Темелков - дом за Пасхата Господня». Спомени за Темелко Стефанов Гьорев от село Мърчаево, взети от «Изгревът», том VII. Този концерт бе посветен на 140 години от рождението на Петър Дънов (1864-2004 г.) и слизането на Земята на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно. Присъствуваха 250 души. На сцената на големи плакати бяха поставени 2 големи портрета на Темелко и един на Симеон Стоянов. Острани имаше на плакати изложба от портрети на Учителя. Втори пример. На 18 декември 2004 г. организирах концерт-рецитал на тема: «Домът Господен и съдбата на света. Господарят на света и Великият повелител на живота - Учителят Дънов в село Мърчаево от 14 януари 1944 г. до 19 октомври 1944г. в дом Темелков - дом за Пасхата Господня. Спомени на Темелко Гьорев, от «Изгревът» том VII, на Борис Николов и на Галилей Величков от том I—V. Посвещава се на 140 години от рождението на Петър Дънов (1864-2004 г.) и слизането на Земята на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно, както и на 60 години от заминаването Му от земята българска - 27.XII.1944 г. Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно». На сцената стояха 2 големи портрета на Темелко и един на Симеон Стоянов, както и фото-изложба от портрети на Учителя Дънов. Присъствуваха 250 души. Трети пример. На 29 януари 2005 г. бе организиран от мен концерт-ре- цитал на тема: «Живият Бог в образ и подобие человеческо». Спомени на Юрданка Жекова от «Изгревът», том VII. Записала спомените: Цанка Екимова. Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно. Присъствуваха 250 души. На сцената бяха сложени големи портрети, на два големи картона, на Юрданка Жекова и на д- р Иван Жеков. На сцената имаше фото-изложба от портрети на Учителя. Четвърти пример. На 19 февруари 2005 г. организирах концерт-реци- тал на тема: «Живият Бог в образ и подобие человеческо», по спомени на Юрданка Жекова, от «Изгревът», том VII, записала: Радка Левордашка. Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно. На сцената имаше 2 големи плаката с портрети на Юрданка и Иван Жекови, голяма фотоизложба от портрети на Учителя. Присъствуваха 250 души. 6. През 2005 г. отивам при Савата и му казвам, че аз съм този, който е организирал тези 2 концерта за Темелко и баща му Симеон и другите два концерта за Юрданка и Иван Жекови. И му поисках да ми даде достъп да прегледам онова, което е останало от архива на д-р Иван Жеков. Той се съгласи. Оказа се, че преди мене бяха минали много хора и всеки си беше взел онова, което му хареса. За мен не бе останало нищо. Ако бях отишел 15 години преди това, Савата не би ме приел, защото за него аз бях никой. Сега бях някой, но другите бяха прибрали всичко ценно. Бяха останали снимки 6/9 см и негативи около 200 броя. Той ми ги даде, защото на никого не му трябваха и за тях не означаваха нищо. Прибрах ги и след това започнах да ги разучавам. 7. Подреждах ги 2 месеца по групи и по теми. След това ходих при Савата да ми ги разчете и да ми каже кои са тези лица на снимките. Някои аз познавах, че са от времето на Изгрева, други не познавах. На някои лица Савата им каза имената, но само на а другите % бяха непознати. След това отидох няколко пъти при Светозар Няголов - той се опита да разчете някои от тях. Все пак успях да спася нещо, което да ми потрябва за публикация в «Изгревът». 8. Успях да отделя онези снимки, които бяха от пребиваването на изгре- вяни в с. Мърчаево от 14 януари 1944 г. до 19 октомври 1944 г., както и след тази дата. Този път Елена Симеонова, която е рождена сестра на Савата, успя да разчете много снимки от с. Мърчаево. Аз записах всичко. Но днес останаха към 100 снимки, на които никой не знае кои са лицата. А те са преминали през фотообектива на д-р Иван Жеков и той ги е заснел, промил е филмите 6/9 см и ги е изкарал на картички. Това лично той го е правил. Ще останат като документ, че тези лица са преминали през Изгрева и не са оставили друга следа, освен своя образ на снимките. Все пак е някакво доказателство за тази епоха. 9. В «Изгревът», том XXII, снимките за Темелко Гьорев и за Мърчаево са спасени от мен, благодарение на това, че аз разчетох негативите. Аз знаех как изглеждат Темелко, жена му и другите около него до 1944 г. Те бяха останали непознати за другите, които бяха преминали преди мене и обрали всичко. А на тях това не им трябва изобщо. А защо? Та те не познават нито епохата, нито историческите събития, нито историята на Школата, нито времето на пребиваването на Учителя в с. Мърчаево. Те не знаят нищо. И това, което са прибрали, то не им трябва. Прибрали са снимки на Учителя, както и снимки на Изгрева, как играят Паневритмия. Добре, а за какво ще им послужат? И какво ще правят с тях? Те се явяват винаги преди мене, за да пречат. И сега също попречиха в тази работа. Трябва да ги поздрави онзи, който ги ръководи. И не само това, но да ги възнагради богато и да им заплати за това. И това той го прави успешно от 1990 г. до 2006 г. Наблюдавам го непрекъснато. 10. През 2005 г. няколко пъти ходих при Савата с магнетофон и исках да ми разказва за своя живот. Той се съгласи и аз записвах. Тогава го накарах специално да ми разкаже как е построил тази голяма къща. А защо? Защото аз я помня още от 1970 г. до 1975 г., тя стърчеше над разрушения Изгрев като паметник, издигнат от Небето, за да бъде доказателство, че думите на Учителя Дънов са живи и че те управляват и Небето, и Земята. Аз слушах особено внимателно. Аз бях преминал през всички етапи на строежа на една къща, когато построих моята от 1975 г. до 1980 г. Тогава властта разреши да се строят частни жилища от българите. Започнаха масови строежи. А по това време държавните строежи бяха в своя победен марш и изобщо нямаше материали за строеж - тухли, желязо, цимент, вар - за частни строежи. А ето, Савата бе издигнал паметник над разрушения Изгрев. И заради този паметник аз записах всичко. И ще го оставя в историята на «Изгревът». А знаете ли, че най-малко на 100 души Савата е разказвал как е построил къщата си? Но някой да го е записал и публикувал, та да му послужи за нещо? И да искат, не могат да го направят. Няма за какво да им послужи. Няма, и това е. 11. Накарах Светозар Няголов да направи хороскопа на Савата. А той познава живота му, защото е женен за рождената му сестра Елена. И той ще бъде поставен след тези мои бележки и ще покаже защо и за какво Савата се е родил между българите. За доказателство него днес го има, жив е и здрав е за годините си и е в своя разсъдък. А това не е малко. 12. Понеже Савата разказваше за живота на селяните в село Мърчаево, реших да приложа някои от снимките за мърчаевци от пребиваването на Учителя там. Ето защо накарах Светозар да направи хороскоп на Елена, като преди това се приложи автобиографията на Елена. Това бе направено и ще бъде приложено след хороскопа на Савата. А защо? Защото това е една верига от души, слезли на Земята именно в село Мърчаево, което е било отредено за мястото за последната Пасха на Учителя Дънов, слязъл при българите. 13. Ще бъдат приложени много снимки от присъствието на Учителя в с. Мърчаево, където го има и Симеон, бащата на Савата. Ще включа и снимки от Учителя при посещение на извора Рударци. Изобщо, ще бъде документиран целият разказ на Савата за с. Мърчаево и ще бъде придружен със снимки на Учителя в с. Мърчаево. 14. Мнозина от Изгревът са посещавали с. Мърчаево и са живели близо една година в мърчаевските къщи на приятелите. Мнозина от тях са заснети на снимки. Тези снимки бяха спасени от мен. После ходих при Савата да ми ги разчита. След това ходих при сестра му Елена и зет му Светозар, да ги разчетат. Записах всичко. И те ще бъдат приложени като документ от една епоха. 15. Много се учудвах отначало къде ще ги използувам тези снимки. А за тях ми бяха необходими описания и съответни случки и истории. И ето, те дойдоха от разказите на Савата. И там ще ги включа. Ако бях ги записвал преди 15 години, щях да запиша повече, но тогава бяха много бурни години и поколението на Савата имаше планове за живота на Изгрева и Братството. А моите планове бяха други. Разминавахме се по плановете. Моят план беше поредицата «Изгревът» и програмата на «Изгревът». Изминаха 15 години, и чак тогава Савата ме допусна до себе си и започна да разказва. Аз му доказах, че аз съм този, който е изпратен да свърши тази работа. И си изпълнявам обещанието чрез тези мои бележки, като описвам нещата, за да се знаят. Да не мислите, че това е много лесно! Напротив, тези хора са недостъпни за вас и нещата от тази епоха са закрити и укрити от вашите очи. 16. В «Изгревът», том VII, стр. 624-627, съм публикувал писмата на Учителя Дънов до д-р Иван Жеков. А ето каква е тяхната история. В «Изгревът», том VII, стр. 584-595, са публикувани спомените на Юрданка Жекова, които записа Цанка Екимова. Аз я накарах да ги запише, след като се уточних с Юрданка, защото аз не можех да се показвам на Изгрева. Щяха да ме надушат платените агенти на милицията, щяха да ми направят обиск и щяха да унищожат всичко, което събирах. Юрданка й разказваше, тя го записваше на тетрадка и след това го прехвърли на пишуща машина в 4 екземпляра. И започваше да ги раздава. Научих за това. Отивам и я питам защо ги раздава, като това е мой план и освен мене никой няма право на решение по този въпрос. Тя ме гледа озадачено. А през 1970 г. Цанка е на 68 години, а аз - на 32 години. Аз давах идеите, а те ми ги опорочаваха. А за доказателство е това, че аз публикувах нейните спомени, които записах, в «Изгревът», том VI, стр. 242-339, а не някой друг. Запомнете това! Тогава накарах Цанка Екимова да препише писмата на Учителя до д-р Иван Жеков. Преписа ги. После ми предадоха оригиналите лично в ръцете ми и аз ги предадох на фотографа Данаил Жеков, да ги преснеме на фотографска хартия. Засне ги и аз му заплатих. Даде ми по едно копие. Писмата ги върнах по опис и повече те не дойдоха при мен. И дойде време да ги публикувам. И ето, през 2005 г., като рових в книжата на архива на д-р Иван Жеков с разрешение на Савата, открих някои фотокопия, които бяха направени по моя план и заплатени от мен. Аз ги прибрах, с разрешението на Савата. Имаше остатъци от 1-2 писма по оригинала. Така че към материалите на д- р Иван Жеков ще приложим почерка на Учителя от тези писма. Но оригиналите на писмата ги няма. Остава онова, което е записала Цанка Екимова през 1970 г., а 35 години след това ги няма писмата. А тя ги преписа от оригинала. Трябваше да ми ги предадат. Но не ми ги предадоха, защото за тях аз бях никой и не бях от тяхното Братство. Признавам - днес, през 2006 г., наистина аз не съм от тяхното Братство, аз съм от друго Братство. Аз съм от това Братство, което ме постави за ръководител на програмата «Изгревът», ръководя поредицата «Изгревът», спасих и съхраних оригиналното Слово на Учителя и го издадох в 59 томчета. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 820-905. Аз съм този, който организирах музикалния живот и от 1990 г. до 1998 г. организирах 20 концерта по Словото на Учителя и по музика на Учителя. А от 2001 г. до 2006 г. концерт-рециталите са 29 по спомени от «Изгревът» и по музика от Учителя. Ето, аз съм от това Братство. Но не съм от тяхното Братство. А защо? Защото аз имам един Учител, а те си имат друг учител. Аз се различавам от тях по Учителя. Ние имаме различни учители. В това седи цялото различие. А Братство и Единство има само в един случай. А той е даден в «Изгревът», том XIII, стр. 887. Ще си го прочетете и ще си го научите наизуст, за да може и през деня, и през нощта да го декламирате, когато ви попитат: «Що е това Бяло Братство?» Ето така стои въпросът с писмата на Учителя. 17. В негативите, които прибрах от Савата, успях да разчета много от тях, защото аз познавам лицата, събитията и съм виждал как изглеждат тези негативи 6/9 см на извадени снимки. А да не говорим, че днес по снимките никой не може да говори, защото нищо не знае и никого не познава. Ето, в тия негативи открих към 90 броя, на които от близък и от далечен план са заснети отделни лица, играещи Паневритмия на Изгрева. Те ще бъдат извадени на фотохартия формат А4, колкото е един обикновен лист, ще отида при Ина Дойнова и Мария Ташева, за да ги разчетат. Те ще ги разчетат, аз ще ги записвам, всяка една снимка към кое упражнение се отнася. Те ще бъдат прибавени към другите снимки, които съм подредил по упражнения. А те са много - към 200-300 снимки и 2 месеца работих със Светозар Няголов за разчитане на упражненията, и после - с Ина Дойнова и с Мария Ташева. И след това целият този материал ще се подреди и отпечата в албум за Паневритмията, по упражнения. Разбирам, че много от тези негативи са взети и откраднати от другите, които са минали преди мен при Савата. А защо казвам «откраднати»? Те са взети, за да не дойдат при мен и да не мога да си свърша работата, която описвам сега. Така че Савата ми гласува доверие и сега аз трябва да си изпълня обещанието пред него, за да му докажа, че аз съм този, който е изпратен за работа, а не за разхищение на Изгрева и за погублението му. 18. Савата ми показа своето завещание, че оставя къщата на Братството. Виждам, че не е заверено от нотариус и може би към 10 пъти му повтарям, че трябва да се завери. Но той има друго мнение по въпроса. Аз си дадох моето мнение, а другото зависи от него. Питам го: «На кое Братство оставяш тази къща? На Братския съвет ли? Та те утре могат да я продадат. Събират се, подписват се, че са представители на Братския съвет, и я продават.» А Савата ме гледа недоверчиво. Казва ми: «Аз сега така мисля. Но не зная онези, които ще дойдат след мене, какво ще мислят.» Да, това е вярно. Няколко пъти ме е развеждал от стая в стая и ми е обяснявал коя стая за какво служи. Той има план. Но в тази голяма къща трябва да живеят хора, които да са денонощно тук и да я охраняват. В момента той е пуснал едни квартиранти преди 4-5 години само за 1 месец, и сега не искат да излязат. В други две стаи има още по едно лице. В тази къща трябва да има хора, които да я охраняват. Пример: през студовете през месец януари 2006 г. бяха замръзнали тръбите за парното, размразили се и бяха наводнили последния етаж. Започва водата да тече. Савата през нощта вика свои познати, тръгват с кола да търсят водопроводчик в 3 часа, за да го докарат и да спре крановете. След това цяла нощ и през деня източват водата. А аз като гледах тавана, виждах как капки от водата падат на паркета. Какво означава това? Означава, че тук трябва да се охранява тази къща от хора, и не от случайни хора. 19. На Изгрева, който заварих, бяха само дървени бараки, сковани от дъски и греди. Тухлени едноетажни постройки бяха къщите на Жечо Панайотов, Мария Златева, Славчо Печеников, Петко Епитропов. Онези, които са в «Изгревът», не бяха строили къщи и не знаеха какво означава да копаеш мазе с кирка, да бъркаш бетон, да бъркаш варова смес, да зидаш. Те не знаеха тези неща. Но Савата беше преминал през тези етапи и беше построил тази къща. Това означава, че там трябва да живее човек, който разбира от строежи на къщи, за да може да се грижи за нея. Само такъв човек. 20. Няколко пъти съм разглеждал стаите. Савата е споделял своя план за тази къща. Казвам му: «Аз мога да задвижа нещата и да реализирам този твой план за тази къща, дори ще прибавя и план от мен. Но трябва да ми се подчинят на моите решения и да ги изпълняват безпрекословно. Само в този случай. А тези тук наоколо ме отхвърлят и не ме признават за нищо. Значи трябва да ме признаят, че аз взимам решенията. Ето там е проблемът.» А как ще се развият нещата? Ще ви кажа как. Ще дойдат други, ще обсебят къщата, ще разпродадат вещите, и накрая ще продадат къщата. Комунистите навремето не можаха да я бутнат, тази къща, която стърчеше като Божия поличба. Но тези днес чакат Савата да умре, че да я разграбят. И това ще го направят. Дали греша? Не греша. Има ли друго решение? Има. Но никой не го иска от мен. И никой няма да го изпълни. И затова ще стоим ще чакаме и ще видим какво ще направят. А дотогава ще гледаме. Това е. 21. Тръгвам да излизам и Савата ми посочи един шкаф, пълен с пакети хартия за пишуща машина от 500 листа. Може би има към 30-40 пакета. Казва ми: «Тази хартия е на Боянчо.» А аз отговарям: «Когато Боянчо си замина, аз бях този, който тършувах на неговия таван. И тази хартия аз я отделих и я насочих към теб, защото щяха да ме упрекнат, че съм окрал братската хартия.» А Боянчо умря през месец май 1986 г. Аз при него бях оставил към 20 пакета син, плътен чешки пилюр, който служеше да се правят преписи на пишуща машина. Много от тези пакети бяха закупени с мои средства. Но аз ги насочих към Савата, защото той имаше място къде да ги сложат. Но Савата това не знаеше, че аз съм този, който ги насочи към него. По-късно, когато работех с Марийка Марашлиева, тя пишеше на електрическа пишуща машина «Оливети»- италианска, най-хубавата тогава, и бях заплатил за нея 1000 лева, а това бяха 4 лекарски заплати. А с какво се изхранвах? С пенсията на майка ми. Та, от време на време Марийка отиваше при Савата за някой пакет. Казваше, че е за братска работа. Но Савата не знаеше, че тази хартия е моя. И че аз съм взел решение за нея да бъде при него. А защо разказвам всичко това? Защото идваме към финала. Гледам, един пакет се е разопаковал, стои най-отгоре и питам Савата: «Ще позволиш ли да взема този пакет?» Той ми разрешава. Аз протягам ръка и го взимам. През мене преминава нещо като електрически ток и цял треперя. Представяте ли си? Разбирам, че невидимата охрана на тази къща не ми разрешава да взимам този пакет. А аз говоря на глас: «Виж какво, Сава. Тази хартия в по-голямата си част е моя. На този етап, 2006 г., на никого не му трябва тази хартия, защото сега никой не пише на пишуща машина, а пишат на компютри. А за компютрите за разпечатка трябва специална хартия. И тази хартия на никого не му трябва. И на Марийка вече не трябва. Няма вече хора, които да пишат на пишуща машина. А на мен ми трябва тази хартия, защото аз пиша на ръка на бели листа.» Савата се съгласява, че сега времето е друго, че на никого не му трябва тази хартия, освен на мен. И ми даде един пакет. 22. Слагам пакета в чантата и тръгвам. Савата ме изпраща. И в момента, когато излязох на двора му, онези от охраната на къщата, като побеснели, влязоха в кучетата, та ме подгониха и лаят срещу мене. Вие виждали ли сте 3-4 кучета да вървят след вас и да лаят стотина метра! Ето така лаеха срещу чене 100 метра, докато стигна до спирката срещу Руското посолство, на булеварда. Пресякох булеварда и кучетата се върнаха, защото се уплашиха от преминаващите коли. Ще кажете: измислица. Има кучета и в Невидимия свят. Та, те бяха, които ме лаеха и гонеха. Никаква измислица. Гонеха ме, като че ли съм крадец. Бяха насъскани от някого срещу мен. Но те не гонеха истинските крадци, защото те се зовяха с името «братя». А гонеха мен, защото аз за тях бях никой. И този никой направи и помести този материал за Савата. От мен - толкоз. Това е засега. 23. Прибрах някои ненужни снимки - ненужни според онези, които бяха минали преди мен и обрали всичко. И аз прилагам някои от тях в материала на д-р Иван Жеков. А те са 32 страници снимки. Вие знаете ли как се подготвят толкова снимки? Едва ли. На друго място те няма къде да се сложат. 24. Други снимки ще приложа, също към 32 страници, към материала на Савата. И това не е малко. А какво представляват - ще се убедите сами. Та, неговият разказ ще бъде онагледен с много снимки. 25. Това можах. Това направих. Другите да направят повече.
×