Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Симеон Симеонов'.

Открити 2 резултата

  1. 21. ТРИТЕ ЯДРА НА ИЗГРЕВА Идва един брат на Изгрева. Учителят го посреща пред салона, застава строго и с висок глас вика: - Вие, младите! Вие, младите! Вие, младите! Повтаря го три пъти. Братът изобщо не може да разбере за какво става въпрос. А Учителят продължава: - Аз ще ги изгоня! Аз ще ги изгоня! Братът мълчи, не може да разбере нищо. Учителят продължава: - Три ядра има тука, които си правят каквото си искат. Други приказки няма. Само това. След малко Учителят ги посочва тия три ядра. Първият е Любомир Лулчев. По това време той събира младежите около себе си, прави се на проповедник, на ръководител, и така създава една група от около 20-30 души, които нарекли «Упанишади». И така тези 30 души се отклоняват от Учителя. Вторият е Симеон Симеонов. Той е имал около себе си антураж от братя и сестри. Всеки е искал да има група и да бъде ръководител. Аз съм живял в неговата къща като наемател. И там, при него, се събираха и той им четеше беседите на Учителя, свиреше им на цигулка и пееха песни. Но това беше като затвориха салона през 1958 г. А преди това, от 1945 г. до 1958 г. той ръководеше тези събрания в салона, казваше какво да се чете, какви молитви да се казват и какви песни да се пеят. А той им свиреше на цигулката. Третият бе Христо Цонзоров. Той завършва агрономство, дават му работа в провинцията като агроном, но не отива да работи, а седи на Изгрева. А на Изгрева някой трябва да го издържа, да го храни. А кой го издържа? Намира се една сестра да го храни. А той се правеше на светия. Живееше в една барака на една сестра. Та те нямаха жилище, къде да живеят. Може ли да се направи тука жилище? Онази обстановка е такава - тука са ниви. Тоя направил и сковал барака, друг сложил палатка. Накрая имаше брегове, където бяха тоалетните. Но никой не иска да отиде надолу, а всеки иска да бъде близо до салона. И са взети местата близо до салона, а другите бяха свободни. Та, бяха поникнали бараки напълно безразборно. И така, този брат, към когото се бил обърнал Учителят, да му каже за трите ядра, е бил Игнат Котаров. Той отива до бараката, гдето живее Христо Цонзоров, оглежда я отвън, вижда една тенекия, пълна с газ. А с газ се наливаха тогава газените лампи за осветление вечер. С нея се пълнеха газовите примуси и с тях се готвеше, те бяха много практични за всички. Игнат взима тенекията, полива с газ бараката отвън и я запалва с клечка кибрит. Бараката изгаря. Та, така Христо Цонзоров остана без барака и трябваше да напусне Изгрева. Та, имаше някои, които можеха да живеят на Изгрева, а за други не бе позволено. А Цонзоров беше добър човек, не е лош човек. Но с поведението си беше създал ядро, което работеше срещу Учителя.
  2. 15. ПОДАРЪК ЗА МУЗИКАНТА По време на Школата, когато Учителят държеше Своите беседи, преди да започне беседата, приятелите пееха песните на Учителя в разстояние на 20- 30 минути. Някои от музикантите заставаха на пианото или хармониума и заедно с определения за това цигулар изпълняваха песните на Учителя, като всички присъствуващи пееха с тях. Ако едни от музикантите отсъствуваха, то ги заместваха други, така че винаги имаше кой да свири или на пианото, или на хармониума, придружени с цигулар. Когато бяхме на поляната, там имаха думата само цигуларите, А на нашите екскурзии по Витоша или Рила, музикантите носеха на гърба си, освен раниците си с провизии, но и цигулките си, закачени върху обемистите си раници. Винаги при Учителя имаше някой, който беше със своя инструмент. Най-често това бе цигулката. В една от последните Си беседи на Земята, в салона на Изгрева, Учителят, както говореше, спря, после ни огледа и каза: „Този брат, Симеон Симеонов - и го посочи с пръст, - през всичкото време на Школата ни е свирил братските песни и не ни е оставил никога, а вие не сте се сетили никога да го почерпите и да му благодарите за това. Затуй сега аз ще го почерпя вместо вас и от мое име! Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки. Обикновено това се смяташе като голямо благословение - да присъствува пред масата му онзи плод, който земята българска ражда, поднесен от онези ръце, които са създали благата, чрез този плод. Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч. Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта. Учителят си замина и след това възрастните приятели си избраха ръководство. Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител. Нямаше такова нещо. Слушахме всички и видяхме всички - нямаше такова нещо. Но откъде му дойде това в главата, не зная. Учителят бе казал друго на други лица още в Мърчаево - кой да стане посредник между властта, която дойде, и Братството. Но това не бе изпълнено, поради непослушанието на онези, които бяха определени от Учителя за това, както и на онези, които се противопоставиха на това да бъдат ръководени от някого, защото всички искаха да живеят по закона на свободата. А закона на свободата се отнася не за човеците, а за Божествения Дух, Който живее и обитава свят от Истина и този свят се нарича Божествен свят. А за нас важи онова, което е дал Христовият Дух от преди 2000 години: „Кесаревото - Кесярю, Божието - Богу" Това е много добре развито в Словото на Учителя и вие ще го намерите там. Искам да поясня едно много важно обстоятелство, като финал на този разказ. Аз също бях определен отначало да бъда ръководител в създадения седмочленен братски съвет. Но се отказах и посочих друг брат, за когото приятелите ми се сърдеха, че съм го предложил. Но на мен ми стига тази награда - Учителят работи с мене по някои братски песни. Благодаря от сърце и душа!
×