Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Слънце'.

Открити 6 резултата

  1. 234. Изгряващото слънце на подпорната стена Ето значението на изворите, които Учителят ни научи да правим с обич и съзнание. Изворът, това са безброй малки чисти капчици, събрани в едно, които с щурм побеждават дори най-твърдата скала и излизат под светлината на слънцето. Това е победата на Духът над материята! Това е животът на възкресението! Това е безсмъртието! "Вечното благо е сбор от безбройните капки - малки блага, които ежеминутно се втичат в нас", ми каза Учителят край "Изворът на доброто", както по-късно наименува новия извор. Това са непрестанните импулси на Любовта, която постоянно поддържа живота ни. Владо и Темелко, като вещи каменоделци, започнаха усилената работа с гранита. Дворът бе неустроен и див. На тревистия склон растяха купчинки храсти и тук-таме зеленееше по някое плодно дърво. (Забележка: Владо Николов е руснак, белогвардеец избягал от Русия след Октомврийската революция и гражданската война и заселил се в Мърчаево с брат си Сергий. За Владо виж снимки в "Изгревът" т. XXIII, № 66, 67, а за брат му № 68) Най-напред Учителят накара двамата братя да изработят стълба от гранитни стъпала, които водят от къщата към новоизработената пътечка на изток, която свързваше двата извора. Направиха 14 стъпала с малка извивка в дясно. До стълбата се изработи подпорна стена във вид на изгряващо слънце, от по-светли камъни, които здраво се циментираха. За това слънце Учителят каза: "Сега това слънце ще изгрее най-напред за България, после за Европа и после за целия свят." Пред слънцето-стена направихме продълговата дървена маса с пейки от двете й страни Вече можехме да обядваме на двора. През март времето беше меко и можехме да седим навън. (Забележка: На масата, на която са обядвали виж в "Изгревът" т. XXIII, снимки № 75-76) В.К.: Тука във вашето писание има много цитати. Тези всички цитати са от вашите тетрадки, нали? Весела: Да. В.К.: Всички дословно. Така. На с. 6 тези цитати са от Учителя и те са всички от вашите тетрадки? Весела: Да. В.К.: Нали? Весела: Да, да. В.К.: "Научете себе си на три неща". Весела: "Научете себе си на Божията Любов, научете себе си на Божията Мъдрост, научете себе си на Божията Истина." В.К.: Това са извадки от вашите тетрадки? Весела: Да. В.К.: Сега на с. 7 има писание за построяването на тези 14 стъпала. Весела: Да. В.К.: Сега, и те са на изток. Весела: Да. В.К.: Сега, имаше ли някаква символика на тези 14 стъпала, или бяха така съвсем случайно? Весела: Най-напред направихме една опорна стена на хълма, пред който беше масата с пейките за обяд. Тази опорна стена беше направена от светли камъни наполовин изгряло слънце. И когато направихме тази стена, Учителят каза: "Това слънце ще изгрее най-напред за България, после за Европа и най-после за целия свят." И тогава Учителят им казва да направят стълбички на този хълм, който води към пътечката за изворите. В.К.: Значи този диск на слънцето, диска на слънцето как го нарече? Весела: Той го нарече "изгряващо слънце". В.К.: Изгряващо слънце. Да, тези камъни съм ги виждал, нали? На снимка. Така. И след това вече започнаха стълбичките. Весела: Стълбичките. Те бяха направени стълбичките. Сега, 14X14 нещо? Да не е там кабалистично? Весела: Ами, то си има значение, Учителят знае. 14 е кармическо число. В.К.: Да. Но нещо не знаете повече? Весела: Не. Не е казал нищо.
  2. 29. КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ... От март 22-ри до септември 22-ри, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев Слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в няколко редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителят идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият беше композирал, заедно с Него всички играехме Паневритмия - упражнения, създадени пак от Него. Така през целия този период всяка ранна утрин в кръг около Учителя всички ние, млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителят бе пак заобиколен от група хора. Приближих се да послушам - имах все още 10-15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тука, задаваха въпроси на Учителя. Единият попита: - Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тези упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са достигнали! Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане! - И кога ще стане това? - попита един от гражданите. - И главно - как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство - това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО между всички народи на Земята Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре, ако дойде с по-малко страдания и с по-малко жертви? Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро, след обяд някои други лъчи се примесват с тези на Слънцето, и даже при някои случаи действуват вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща - започнете със служене на доброто! Записах тези думи и затичах надолу по пътя към града на работа. Както Слънцето пробужда новия работен ден, тъй и Учителят пробуждаше душите ни със светлината на новата култура за Любов и Братство. Тези мисли, изказани от Учителя, носят в моето тефтерче датата 15 юни 1938 година.
  3. V. За слънчевата енергия, топлината и въздуха По това има много да се говори. Ние малко знаем, а още по-малко и разум­но използуваме. Благодарение на това, че нашият народ е земеделски и е свикнал рано сутрин да става, той използува много добре чистия въздух и слънцето, макар и несъзнателно. Друга част - туристи и други, съзнаващи това, също използуват чистия въздух и слънцето по високите места. Но и туристите има още много да учат, за да използуват правилно природата и да й се отплатят. Обаче, голяма част от гражданите, които лягат късно и стават късно, не зная колко пъти през живота си са виждали изгрева на Слънцето. Те изпущат из пред вид пословицата: «Рано лягай, рано ставай» - условие за един здравосло­вен живот. Нима птичките и животните не са добър пример за нас? Има обаче и хора, които съзнателно, научно и с ред опити гледат да стават рано и да използуват слънцето. Те дишат дълбоко и правят гимнастически уп­ражнения. Другите хора, като ги гледат, смятат ги за извеяни, че били се кланяли на Слънцето. Колкото ние ги познаваме, те не само не са извеяни, но са умни. Защо? Защото знаят, че Слънцето е слуга на Твореца и че то носи живот чрез своите лъчи и топлина на всичко живо в природата, в това число и на човека. Можем ли да си представим какво би станало и какво би било положение­то на растения, животни, на човека, ако нямаше слънце? Ето защо, тия хора много добре знаят, че 1/4 -1/2 час преди изгрев Слънце, неговата енергия, макар и още невидима, действува чрез ултравиолетовите лъчи върху психическото състояние на човека. Във време на изгрева, ултравиолето­вите лъчи действуват върху нервната система. В този момент, ако се гледа Слън­цето 4-5 минути, засилва се зрението и човек се опреснява психически. Пишещият настоящото, сам съм правил опити, и макар на 75-годишна въз­раст, очила още не съм употребил. Вярно е, че сега зрението ми е по-слабо, но още си служа без очила. Ползата от слънцето е от голямо значение, ако вършим това през пролетта. Към 9 часа слънчевите лъчи действуват върху стомаха, както и върху цяло­то тяло, и това влияние се усилва ежедневно от 22 март до 22 юний. След това силата на слънчевите лъчи почва да намалява. И затова тези хора разумно използуват слънцето. Нещо повече. Те знаят още чрез науката, че слънчевият спектър, в лицето на всички цветове, действува целокупно, като бяла светлина, върху човешкия организъм. А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например зна­ем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките. Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр. Такива лесно се гневят. Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона треп­тения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове. Логично е да допуснем, че в действител­ност има много повече трептения във всички цветове, ако те са в най-чистата форма. Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството. Оранжевият цвят действува ободрително, развива благородната индиви­дуалност, а главно дава подем на личността за служене на Твореца, за служене на цялото човечество. Ако оранжевият цвят е ръждив, развива тщеславието и малодушието в човека. Жълтият цвят действува върху ума, интелекта, мисълта, мъдростта и чув­ствата. Той помага за развиване на вътрешния мир и спокойствие. Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове. Ако жълтият цвят е не­чист, развива се гордостта. Зеленият цвят действува върху физическото и духовно растене на човека. Чрез него се развиват упованието и надеждата. Зеленият цвят от природата влияе добре и върху очите. Човек закрепва индивидуално. Тъмнозеленият цвят пробужда в човека алчност към материалните неща, към грубия егоизъм. Синият - небесен цвят влияе върху вярата, истината, правдата, честността на човека. Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психи­ческото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера. Описаните неща не са приказки, а опитани научни истини. И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените про­яви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека. Разумните хора, при добри условия, да избягват черните цветове. Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание. И когато големият процент от хора съзнаят това и почнат да използуват тия безплатни блага, много от болестите ще намалеят, ще облекчат човека. Тогава хората ще са по-здрави, по-разумни, по-добри, а какво по-красиво от това?
  4. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/897-%7B?%7D/ V. НОВО ПОСЛАНИЕ НА СЛЪНЦЕТО От група ученици на Всемирното Братство в България 1940 г. В своето развитие човечеството е минало през не една епоха: култури са процъфтявали и са се сменяли една с друга върху континенти, от които днес са останали само скъдни остатъци; възниквали са раси, установявали са своето господство, създавали са свои цивилизации и, след известен период на упадък, отстъпвали са място на други: всичките тия промени почти винаги са се придру­жавали с геологически пертурбации, които понякога коренно са изменяли лицето на земята. Времената, които човечеството днес преживява, са времена на преход. В света идва нова епоха. В голямата спирала на развитието се разтваря нов завитък, който ще се осъществи в един нов културен цикъл. Из космичния център на живота изхожда една нова вълна, която носи усло­вия за един нов живот и за една нова култура. Такива вълни, следващи опреде­лен космичен ритъм, са се разливали неведнъж, като са създавали нови условия за развитие на Земята. Но епохата, която сега настъпва в света, се отличава с едно особено космично съчетание, което е характерно за нея. Именно, по думите на Учителя Дънов, цялата Слънчева система е достиг­нала средата на своето развитие. Земята също е изминала половината от пътя на своя развой. Съвпадат, значи, два изключителни космични момента, които поставят земята в едно ново съчетание със Слънцето. Земята, според Учителя Дънов, навлиза в друга зона - зоната на една девствена материя, която ще влее нов жизнен импулс в нейното развитие. Но този процес не ще се извърши изведнъж. Необходимо е преди това напълно да се ликвидира със старото, за да се подготвят условията за влизане на човечеството в новата среда. На този именно ликвидационен процес се дължат всички днешни кризи и сътресения - социални, политически, религиозни и морални, - които човечеството така остро преживява. Тази «огнена вълна» работи вече в света. Тя ще трансформира всичко на земята, ще преобрази из основа целия строй на човешкия живот, защото е за­сегнала самия му център. Тя се стреми да трансформира преди всичко съзнани­ето на човека, да пренесе центъра на неговия живот отличното към космичното съзнание, от личното към колективното битие. Тук се крие, всъщност, дълбокият смисъл на всички мъчнотии, които човечеството днес преживява. Тази вълна действува с неотразима мощ. Нищо не може да я спре. Тя ще разруши всички стари форми, в които досега се е развивал животът. Старите форми не могат да издържат напора на новия дух и да дадат израз на ония живи сили, които сега влизат да работят в света. Единственото, което остава на хора­та, то е да се приспособят към тази вълна. Онези, които успеят да дойдат в хармония с нейните трептения, ще влязат в нейния ритъм и ще встъпят в новите условия на развитие. Те ще се подготвят да влязат в новата култура на любов­та, чийто социален израз ще бъде братството между хората, обединението на народите в името на любовта. Мнозина мислят, че е още рано да се мисли и да се говори за това, че то е утопия. Това обаче не е никаква утопия, а реалната и настояща работа на живата природа, която е насочила усилията си днес тъкмо в тази насока, прокарвайки своята дейност по тези именно могъщи силови линии. Разните сътресения, които се проявяват във всички области на живота, ясно свидетелствуват за това. Още повече, че настъпващата епоха ще бъде епоха на осъществяване на Любовта, а не само на нейното възвестяване и подготовка, каквито са били миналите епохи, и по-специално - изтичащите вече две хиляди години - «два дни» - от християнската ера. Скоро ще настъпи «третият ден» от християнската епоха, през който ще се осъществи Христовото учение на земята, ще се реализира културата на Любовта. А когато Природата осъществява своите работи, тя не се шегува. Космичната Любов винаги се е проявявала в живота. Тя е давала и дава първия подтик на всяка нова култура. Досега проявата й в живота се е изразява­ла като стремеж в сърцето, като чувство в душата и като сила в ума. Но днес, според учението на Учителя Дънов, любовта започва да действува като принцип в духа. Затова настъпващата епоха е особено важна. Под мощното влияние на Духа, Който работи в света и внася първите под­тици на новото, хората изпитват известна тревога и безпокойство. В това безпо­койство и безпътица те напразно се лутат да намерят път, връщайки се отново към старите, отживели форми, които принадлежат на миналото. Такъв е характе­рът на всички съвременни социални опити - плодове на колективния егоизъм, - въпреки привидната новост, на която претендират. Те са обаче нови само за духовно слепите. А най-същественото, най-важното е да се долови онова ново, което сега идва в света. То е неуловимо за обикновеното око, защото обхваща отвътре све­та, трансформира го, за да се прояви отвън в ония форми, в които може да се разрасте. Новото идва като зората. То идва като пролетта. То блика като извор, като свежа струя из сърцето на живота, носейки храна на измъченото човечес­тво. То е онова, без което животът е абсолютно невъзможен. То не може да се отхвърли, защото е самият живот, с неговата храна, с живите форми, в които той се облича, с неговия жив въздух, жива светлина и топлина. Новото не е нещо, което може и да се приеме, и да се отхвърли, подобно на някоя научна теория, религиозно вярване, философска или етическа система, социална идеология. Новото е това, без което животът е абсолютно невъзможен. И който може да го възприеме и да се приобщи към него, ще се опази за живот. Който не може, ще стане тор на живота. Новото си има своите носители, своите творци. То си има своите ръково­дители. Тези ръководители от памтивека са се наричали Учители - великите ге­нии, великите души на човечеството. Те настройват човешкото съзнание според ония трептения, които идват да обновят света. Защото всяка вълна си има особе­ни трептения, тя е носителка на особени сили, непроявени досега в живота на човечеството. Тази вълна изисква специални методи за осъществяване на ония възможности, които се крият в нея. Ония форми и методи, които са били пригод­ни в миналите епохи, не са годни за настоящия момент. Ала хората, в своето неведение, все прибягват към тях. Те тъпчат все по старите пътища. Важно е да се знае обаче как действува великият Дух на живота сега, в настоящето, а не как е действувал в миналото, защото живото настояще, пълното с възможности «се­га» е най-същественото. Именно това ново, което прониква в сегашния живот, тази работа на вечно обновяващия Дух на битието, разкрива Учителят Дънов в своите беседи. Той разкрива живота така, както той сега се проявява. Той носи онази светлина, която сега започва да озарява съзнанието на човечеството. Той дава онова, което сега започва да се влива в живота. Той води по ония нови пътища, познати само на великите души, които насочват човешкият дух към ония извори на живот, светлина и свобода, които изпращат днес нови струи в света. Учителят на Всемирното Братство посочва методите как да се живее в настоящето, при сегашните условия, всред кипящия всекидневен живот. Смисъ­лът на новото седи не в оттеглянето от света, не в безплодното отшелничество, а в оная работа, която се върши всред самите условия на живота, където проник­ват нишките на вечно творящия дух. Но в оттегляне от света, не в механична промяна на външната обстановка е смисълът на всяка обнова. Тя трябва да нас­тъпи преди всичко в съзнанието на хората. Тогава ще излязат отвътре ония проекционни лъчи, които ще посочат на човека разумните центрове на живота, къде­то се създава новото и където то се проявява. Учителят на Всемирното Братство учи човека да се вслушва в природата и да следи нейната работа в живота, а най-вече в своя собствен живот. Той свър­зва човека със самия дух на новия живот и му показва пътя, по който трябва да върви, за да изпълни своето предназначение и според силите си да вземе учас­тие в колективната работа на Природата. «Работй там, където Духът работи - в живото настояще», учи той. Ония, които искат да се запознаят със сегашната работа на Духа, които искат да се научат да откриват живото и вездесъщо «там», където Духът работи, могат да намерят това в учението на Учителя на Всемирното Братство. Повече от четиридесет години работи той в една малка славянска страна, България, където през Средните векове възникна учението на богомилите, което на Запад се изра­зи и в Реформацията, създавайки същевременно известни ядра на окултни, мис­тични ордени и общества. Той работи всред най-големи пречки в една страна, която по своето духовно и географско положение играе роля на кръстопът между Изтока и Запада. По-голямата част от публичните беседи, които той държи всяка неделя сутринта и които се стенографират, са отпечатани в около 14 тома. Те се явяват една огромна съкровищница на мъдрост. Не по-малък е броят и на лекци­ите, които той държи на учениците от окултната школа. Основани са братства в цяла България - в градове и села, които са свързани с централната школа в София. Последната се намира в една живописна местност вън от столицата и е наречена от самите тях «Изгрев». Тази школа, около която се образува и раз­раства цяло селище, където живеят и се учат учениците на Всемирното Брат­ство, се явява истинско опитно поле за прилагане на новото учение. Като резултат от практичното прилагане идеите на това учение се явява следният факт: в средите на Обществото от учениците на Всемирното Братство живеят хора от най-различни народности и вероизповедания, от най-различни слоеве и раси, и все пак се разбират по братски. Този факт, обективно преце­нен, има важно обществено значение. Той представя един опит, макар и в зача­тък, макар и в рамките на едно малко общество, за братски живот в духа на любовта и свободата. Колкото и скромен да е този опит, той показва, че човеци­те могат да живеят като братя, независимо от расова, верска и класова принад­лежност. От това гледище, този опит заслужава вниманието на мислещите хора. Ясно е, следователно, че обществото на учениците на Всемирното Братство представя една истинска школа, една истинска лаборатория, в която се върши един съществен опит. Работниците в тази лаборатория имат ясното съзнание, че опитът е едва в своето начало, че той е труден и иска много и непрекъснати усилия. Те знаят обаче, че на земята реално е само онова, което има приложение. По този път на методично приложение Учителят на Всемирното Братство води своите ученици, като ги подготвя да влязат в новата епоха. А в новата епо­ха, според учението на Учителя Дънов, на Земята за пръв път се извършва един велик космичен акт: за пръв път се създава връзка между Любовта и Мъдростта. Ние изпращаме в света нашия радостен зов към всички ония чутки души, които като ранни птици очакват първия трепет на зората, за да се пробудят. Ние призоваваме готовите души да работят там, където Духът работи. Който желае да се запознае по-отблизо с учението на Всемирното Брат­ство, може да влезе в преписка с неговите ученици. Тогава ще се намери начин да се поставят всички в по-близък контакт с Новото, което тук се строи. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ (ръкопис, на стр. 2)[1] Който се гневи, е далеч от Бога и е болен. Всяко страдание на всекиго е, за да се развие Любовта към Бога, към нас и към всичко, което Бог е създал. Всичко е за добро, да разберем защо е. Всичките страдания събрани не са нищо пред радостта да е човек ученик в Божествената школа. Ние сме били в Египет и в другите Божествени школи. В бъдеще ще се родим в Русия, да работим там за повдигане съзнанието на народа. Всички, които са определени да влязат в Божествената школа, минават през големи страдания, за да им се пробуди съзнанието, да си продължат пътя. Всичкото добро е в човека, само трябва да го прояви, затова трябва да учи Евангелието и да учи Божествените книги и да се моли, та да му се говори отвът­ре - гласа на Съвестта, Божия глас, Него да слуша. Много обичаме гости. Тук всички момиченца и момченца свирят, искаме всеки да им се радва, да дойде.» [1] Почерк на Савка Керемидчиева - вж. скенер-копието на стр. 63. (бел. на със­тавителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
  5. 20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО Всяко небесно тяло приема енергия с отрицателният си полюс, а ги изпраща през положителният. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен - взема. Слънцето представлява извор от жива енергия, за цялата Слънчева система. От полунощ до обед Земята /всъщност дадено място/ е отрицателна и затова възприема повече, а следобед до полунощ е положителна и затова дава повече. При залеза на Слънцето Земята е най- положителна и затова дава най-много. Сутрин при изгрева на Слънцето, Земята е най-отрицателна и тогава приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева на Слънцето. Трябва да имаме предвид следният закон: Ние сме част от Земята и затова, когато тя приема и човешкият организъм приема и обратно, когато Земята дава и човек дава. Затова именно, най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Сутрин имаме повече Прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм приема най-много и най-мощни положителни енергии - Прана. Първите слънчеви лъчи при изгрева са най-активни. Тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: От 12 часа среднощ, до 12 часа на обед - има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на обед до 12 часа среднощ-отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен, той постепенно намалява до обед. След това започва отливът и най-силният отлив е при залезът. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа върху тях. Пред изгрева лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система, върху нашата чувствителност. А когато наближава към пладне същите лъчи имат влияние върху стомашната, храносмилателната система. Затова лечебността на Слънцето, на слънчевата енергия е различна: Преди изгрева на Слънцето - за подобряване на мозъчната и нервна система; При изгрев Слънце - за уякчаване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякчаване на стомаха т.е. през това време слънчевите лъчи произвеждат лечебно действие на болния стомах; А следобед изобщо - слънчевата енергия има малко лечебни резултати. Аналогично нещо става и в течение на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята /всъщност дадено място/ в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. В началото на пролетта има повече Прана и организма я приема повече. През лятото само топлината е повече, а не онази Прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае кога има набрана повече Прана в природата. Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото, представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Затова най-благоприятното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече. От 22 март Земята работи по- творчески. Творческите й сили са в действие. Затова имаме тогава този силен растеж, тогава се извършва най-голямата органическа дейност. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целият месец април, май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Пролетно и лятно време от 22 март, всяка година за препоръчване е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приема човек своят дял от това, което то ни носи, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опит ред години, за да се убеди в тази истина. Не е необходимо тук сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия, за благотворното влияние на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основният закон на Великата природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашият живот. Ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави и щастливи. Първото условие за поддържане на здравето е чистият въздух, слънце и разходки. Използувайте ранните сутрини за разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия - Прана. Човек трябва да става сутрин рано, да излиза на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфични енергии, полезни за всички живи организми. Който се лени да става сутрин рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, то колкото и да се грее на обедните лъчи на Слънцето, той нищо няма да придобие. Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнена сила, от лечебна енергия. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи и още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които приема по това време се равняват на енергиите, които би приел, ако се излагаше цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време, ако излизате преди изгрева на Слънцето и концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце, ще приемете неговата лечебна енергия. Облаците пречат да видите Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевата енергия. Ето защо всички анемични и слаби хора трябва, препоръчва им се, при всяко време, да излизат навън половин час преди изгрева на Слънцето за да възприемат ранните слънчеви лъчи и после да отидат на работа. Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила, не е в състояние да му даде.
  6. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС Този Аркан има числото 100 и буквата К . Картината представя едно сияещо слънце, което огрява две деца, образ на невинността, които се държат за ръка в един пъстроцветен кръг от цветя. Това е символ на едно тихо щастие чрез свързването на две любещи се сърца, които слънцето на Любовта огрява и стопля. В това описание на картината не ни е показана окултната страна на картината, а самото съдържание на Аркана, отразено в заглавието му. Тази картина е наречена Слънцето на Озирис и означава целостта на Живота. Тя представя края на Пътя на Озирис. Този Път обхваща следните картини: първата - Озирис, четвърта - Фараонът, седма - Колесницата на Озирис, десета - Колелото на Живота, тринадесета - Смъртта, шестнадесета - разрушената Кула и деветнадесета - Цялостния живот. С други думи казано, Бог чрез Законите изпълнява Своите планове и води света и човека чрез обръщането на Колелото на Живота през Смъртта и разрушението към цялостния живот. Прави впечатление, че картините от Пътя на Озирис имат тайнствена математическа връзка помежду си. Чрез своите числа всички картини на Озирис ни връщат обратно към първата картина. Освен своята числена стойност, всяка картина има още и окултна стойност. За да я открием, трябва да си послужим с така нареченото окултно или Божествено смятане. При четвърта картина имаме: 1+2+3+4=10, равно на 1, което е числото на първата картина. При седма картина имаме: 1+2+3+4+5+6+7=28, равно на 10, равно на 1. При десета картина имаме: 1+2+3+4+5+6+7+8+9+10=55, равно на 10, равно на 1. При тринадесета картина имаме: 1+2+3+4+ 5+6+7+8+9+10+11 + 12+13=91, равно на 10, равно на 1. При шестнадесета картина имаме: сборът на числата от 1 до 16 е 136. равно на 10, равно на 1. При деветнадесета картина имаме: сборът на числата от 1 до 19 е равен на 190, равно на 10, равно на 1. Значи, всички числа от Пътя на Озирис дават Божествения сбор на числото 1. Картината на този Аркан представлява една цъфтяща равнина, огряна от слънцето и през нея препуска един ездач на светъл кон. Ние го виждаме още в първата, четвъртата, седмата и т.н. картини от Пътя на Озирис. Това е Творецът, Законодателят, Победителят. След това иде движението на Кулата на живота, което води през тринадесети Аркан към шестнадесети - Смъртта и разрушението; навсякъде се явява все същата фигура на конника и фараона, падащ от разрушената Кула. Сега в деветнадесета картина той се явява със знамето на наградата - завладяващ цялостния живот. Великият дарител на живот, Слънцето, огрява с безбройните си лъчи, като всеки лъч е подобен на скиптър от картина четвърта. Този Аркан ни представя преживяванията на новия посветен във висшите области на духовния свят. След като е напуснал своето физическо тяло и се намира в духовния свят заедно със своя ръководител, той съблича и духовното си тяло и се намира в един трети свят, където ръководителят му казва: Днес ще видиш Слънцето на Озирис и младият посветен усеща, че го обгръща блестяща Светлина. В този момент неговият Учител от храма - Великият жрец. който също е с него, му казва: Вратите на Небето са отворени, а ръководителят му казва: Тук човек бива наново роден или пробуден от своя летаргичен сън. В това време новият посветен си мисли: Тук наистина не може да влезе нищо нечисто. Ученикът чувства, че в света, в който се намира сега, царува велико спокойствие. Той непрестанно чува някакво мощно тризвучие. Тук нищо не прилича на онова, което е на физическия свят. Също всичко се отличава и от посетените досега други светове. Заобикалят го безброй духове, които блестят с опалови лъчи. Те всички са направлявани от един Център и тримата се присъединяват към тях. Блясъкът, който излиза от този Център, все повече и повече се усилва. Изведнъж ученикът чувствува, че не може повече да понася тази Светлина и започва да изостава. Тогава ръководителят му казва: Почакай тук засега, тази Светлина е непоносима за теб. следи ни от това място. Ученикът внимателно наблюдава от мястото, на което се е спрял, и след известно време му се струва, че сред ослепителната Светлина се очертава човешка фигура. В този момент той изпитва непознато дотогава чувство на радост и щастие. Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема. Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота. Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото. В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие. Във физическия свят - свързването, щастлив брак. В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето сърце.
×