Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Сляп'.

Открити 1 резултат

  1. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ Мисли от неизвестна беседа на Учителя Във времето, когато Христос е проповядвал, имало е много хора с очи, но те не са видели Христа. Слепороденият, на когото Христос отвори очите, го видял и е разбрал повече от онези, които са имали очи. Думата „очи" означава човек, който търси Истината, мисли и разсъждава върху нея. Какъв смисъл има, ако човек не намери туй, за което е дошъл на земята? Често пъти малки, дребни въпроси стават причина да се разруши любовта. Когато между двама души се яви един малък конфликт, веднага става разрив помежду им. Любовта изчезва. Възвишените и благородни чувства се заменят с лоши. И религиозните хора, които вярват в Христа, се делят за несъществени неща. Религията не седи във външните форми. Тя е дошла в света като спомагателно средство - да посочи начините и формите за изправяне и облагородяване на чувствата. Религиозните хора са изоставили прякото си предназначение и са се заели да показват на хората, че има Господ. Господ има, но сърцето на човека не е такова, каквото трябва да бъде. Въпросът за Бога не е въпрос на вяра, а на опит. За съществуването на Бога ще ни убеди животът. Ще ви убеди знанието, мъдростта, истината, свободата и добродетелите. Бог е туй, което може да внесе в света висшето щастие и благо, да внесе в дома живот и здраве, да внесе съгласие в държавата, да освободи затворниците и да призове всички да изхвърлят насилието вън от света. За да може човек да работи, първо той трябва да познава себе си основно и всестранно. Мозъкът е една органическа сила на човека и за да може мисълта да функционира правилно, той трябва да бъде в пълна изправност. Случва се някога така, че предната част на мозъка да работи нормално, а в задната част на мозъка чувствата да са в анормално състояние. Тогава човек мисли право, а постъпва зле. У хората има известни архаически наклонности, изостанали и наследени от раси, които са живели преди сегашната и само малко нещо е достатъчно, за да се пробуди известен атавизъм. Гордостта е едно болезнено отрицателно качество у човека, а самоуважението е естествено положително чувство. То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият смята, че каквото той каже, това трябва да стане. Човекът на самоуважението не налага своето разбиране. Той казва: „Това е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате." Той дава право на всеки човек. Честолюбивите хора са много мнителни и докачливи. Личните им чувства се намират в болезнено състояние. Религиозните пък са много горделиви. Те се мислят за синове Божии. Но какъв син е този, който не изпълнява волята Божия? Ако обича да лъже, да краде, да живее лош живот, той е позор за баща си. Да бъдеш човек, не значи да вършиш каквото искаш, а да живееш за цялото човечество. Много хора са родени при лоши условия. И за да им се помогне, обществото трябва да се заеме да подобри условията на живота им. За възпитанието на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца. Сутрин 30 грама, на обед 90 грама и вечер 30. След три месеца затворниците ще почнат да мислят по-здраво. Ще придобият качествата на житото. А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение. Същият метод може да се приложи и при възпитанието на непослушните деца и ученици: да ядат 7 или 10 дни жито. Когато дойде един ред по-добър от сегашния, тогава ще има лекари, но за здравите и тогава ще има адвокати и съдии, но за доброто. Нали Христос беше праведен, но го осъдиха за доброто, което правеше. Ако не бяха Го осъдили, никакви християни нямаше да има сега. Осъждайки го, Пилат казал: „Не намирам никакво престъпление в този човек. Ще знаете, че наказвате праведен човек." И този праведник Бог го възкреси. Праведните хора не могат да стоят в гроба. Сега всеки мисли и живее както иска, но ще носи последствията. Бог разпределя еднакво между хората и злото, и доброто. На всеки се пада припадащата му се част. Има един неумолим закон в природата, според който всекиму се дава в наследство онова, което той сам и неговите деди и прадеди са извършили. Всичко се разпределя равномерно, и то не с цел да се измъчват хората, а да им се покаже, че е по-добре и по-износно за тях да вършат добро, отколкото зло. Доброто не може да се внесе с насилие. Ако се внесе с насилие каквото и да било добро, то ще роди злото. И злото е дошло в света по единствената причина, че доброто е внасяно с насилие. Християнството също е внесло насилието и в сегашната си форма то не може да спаси света. И всеки строй, който поддържа насилието, също не може да спаси света. Може да въведе известен ред, но онова благо, което хората очакват, ще дойде не чрез насилие. Има и други начини за избавление на хората. Страданието в света е временно. Ще дойде ден, когато страданието и сълзите ще изчезнат. На тяхно място ще остане нещо положително. Но докато дойде този ден, хората трябва да се подготвят за новата епоха и за разбиранията на новото човечество. Според новото учение всеки човек сам ще сее житото и ще си приготовлява хляба. Хлябът, който сега се яде, е опетнен от недоволството на орача, на мелничаря и на хлебаря. За бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии. Който меси и пече хляба, ще казва: „Господи, нека онзи, който яде този хляб, да придобие здраве и сила." Въпросът за обществения живот и за благото на народите не зависи от нас, а от законите на природата. Човекът не може да се меси в тяхното приложение. Може ли да измени движението на Земята или пък да кажем на Слънцето колко светлина и топлина да изпраща. Съвременните народи ще пожънат това, което са посели в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Хората трябва да се възпитават. Но може да се възпитават само хора, които са родени добре. Ако човек е роден в анормално състояние, само смъртта може да го излекува. Каква сила може да отучи пияницата да не пие? Той знае, че пиянството е вредно, но не може да се въздържа. Види ли виното, веднага трепне. Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло. Бащата трябва да избере онова хармонично съчетание на звездите, онзи момент, когато злото не може да се предаде. Трябва да се избягват лошите условия на Сатурн, на Луната, на Венера и Марс, а да се използуват добрите влияния на Слънцето, възходящите влияния на Венера и Юпитер. Това е задачата на бъдещето. Всичко онова възвишено, разумно, благородно в човека, което подига неговия дух, го свързва с планетата Юпитер. Това са разумните влияния, които оправят цялата Земя. Най-силни са влиянията на Слънцето. Те са животворни. Слънцето е източник на любовта. Ако човек е в хармония със Слънцето и вярва, че от Слънцето изтича животворна сила, която се втича в неговия организъм, той ще се обнови. Трябва да дойдат в света разумните хора, които да изпълнят нещата и да станат проводници на благотворните енергии. Досега всички блага и добрини в света са резултат само на добрите и разумните хора. Имало е учени хора, на които името е преживяло пет-десет хиляди години. Един от тях е египетският мъдрец Хермес. Този учен и вдъхновен човек е казал такива свещени истини преди четири хиляди години, до които съвременните учени хора едва сега се докосват. Египтяните съвсем не са го разбирали. Само жреците, но те не са били в състояние да проповядват това и така постепенно мъдростта завършила с невежество. Преди две хиляди години Христос видял слепия човек. И днес почти всички хора са спепи. И слепите не могат да оправят света. С война, убийство и насилие нищо не може да се постигне! Сегашната епоха е дошла до своя краен предел. По-долу не може да се слезе в гъстата материя. Но има вече един подем нагоре. Новото учение трябва да се приложи! И то ще се приложи тогава, когато хората станат по-умни, когато любовта ги свърже, когато има помежду им взаимно съгласие да си помагат така, както клетките в един организъм. Тогава понятието за Бога ще бъде, че Той живее между хората и всички Го познават, от малък до голям. Тогава богатият няма да държи парите си затворени в касата, както сега. Проповедниците няма да убеждават хората в своята вяра, а ще оставят свободен всеки с вярата, с която се е родил. Добър човек е онзи, който няма никакви дългове. Всеки един порок, малък или голям, е един дълг. Онзи, който има да взима, когато и да се яви при своя длъжник, ще отнеме достойнството му. Настанало е време, когато всеки трябва да престане да съжалява за своите грехове и престъпления, а да се стегне да работи и да каже: „Едно време бях сляп като този слепороден, а сега виждам. Досега се препъвах като слепия, но сега постъпвам по-другояче." Всички хора са призовани да бъдат кандидати за малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите. Всички трябва да се включат в една работа. Сега всички хора са в ада. И от този ад може да излязат само чрез Новото учение. Само по новия път хората ще постигнат своите копнежи. Всеки трябва да държи учението, при каквито условия и да се намира. Каквато и работа да заеме, всичко да върши според изискванията на Новото учение. Онзи свят е по-реален от този. Нашият свят е свят на страдание, а онзи свят носи радост и веселие. Той е свят на добродетелите, на човешката мисъл и свобода, свят на Истината, правдата, на реда и порядъка. Вярата, Свободата, Истината, Любовта и Мъдростта - това са основите, върху които човек ще изгради своето велико разбиране за живота.
×