Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Стефан Цонев'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО) Искам да кажа няколко думи за един мой близък (сега покойник). Думата ми е за бившия търновски адвокат (а не помощник-адвокат) Стефан Цонев, който е станал адвокат, без да е свършил по правните науки. След освобождението на България болшинството адвокати у нас бяха такива. Друг търновски адвокат - Анастас Бойнов (наш брат), също практик-адвокат, веднъж ми разправяше следното: „Като почнаха да се установяват за адвокати в Търново млади хора, свършили по правните науки из Европа и в пледоариите си в съда почнаха да употребяват изрази като тези: „Делото следва да се прекрати, защото апелативната жалба не е подадена в срок. А в гражданския процес правото пасува пред формата. Представените с жалбата доказателства, макар че са решающи за процеса, са без всякакво значение." Аз си изписах от Русия юридически книги, защото на български нямаше такива, и по цяла нощ ги четях. И тогава ми окапа косата. Въпросният адвокат Стефан Цонев, като слушал няколко беседи от Учителя, убедил се в правотата на Словото му. Това е било през 1910 или 1911 г. И се отдава с всичката си душа на това Учение. Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа. Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти. (Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов. И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещеният път, той доби дарбата на говорещ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа. Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже. Явиха се доста такива, а също и светли духове. По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда!" Оказа се (аз казах: „Дай възможност на този дух да се изкаже"), че е духът на бабата по майка на съпругата ми - хаджи Величка Хинова. Говори ни много любовно и ни поръча да поздравим дъщеря й Радка, майката на другарката ми, когато й пишем. Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядваше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат. Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Евангелие на Лука, 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я! Дано Господ да те просвети чрез това Слово Божие - да се покаеш и да заживееш нов живот, според Учението на Господа Христа." Стефан Цонев попитал присъствуващите: „Има ли и други да желаят да им подаря от Словото Божие?" Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа. Наближавала една гара, гдето щял да слезе човекът, на когото подарил Библията. Той се обръща към Стефан Цонев и му казва: „Вземи си обратно Библията, аз се пошегувах с тебе." Но той му отговорил: „Ти може да си се шегувал, но аз не се шегувах; аз ти я подарих искрено и с най-добри намерения." Човекът му казал: „Вземи си обратно Библията, защото аз ще сляза на тази гара. Аз не желая да чета книга като Библията, аз чета други книги." Чак тогава Стефан Цонев си взел обратно Библията. Един ден през 1918 г. отидох от Русе в Търново по служба. Там потърсих и намерих Стефан Цонев. Между сестрите в Търново имахме една сестра вдовица - Мария Кочемитова (покойният й съпруг бил офицер). Както аз, тъй и другарката ми много я обичахме, защото беше дълбоко вярваща и предана на Делото Божие. Тя имаше деца. Пожелах и я посетихме в дома й със Стефан Цонев. След кратък разговор, трима застанахме на молитва. Изпяхме с радост благодарствени и хвалебни песни на Бога и Христа. Стефан Цонев бе посетен от един от небесните ангели, който чрез Стефан Цонев ни държа едно пламенно и изрядно слово. Макар че Стефан Цонев беше добър говорещ медиум, когато духовете говореха чрез него, той биваше в пълно съзнание и слушаше това, което се говореше чрез него. (Така говореха по това време и русенските ни братя Никола Ватев, ръководителят на кръжока и Ахил Ванидов.) Аз съм слушал говорещи медиуми, чрез които говорят не само наши покойници, но и светли духове - някои от апостолите на Исуса Христа и др. Но медиумът, когато говореше, биваше в пълен транс. (Такъв медиум беше брат Минко Костакев от Търново.) И след събуждането на медиума той не помнеше нищо от това, което е говорел. По едно време, около 1923 г. Стефан Цонев ми каза, че Духът му забранил да пътува с трен или с кола (той беше много здрав) и когато се почувствал уморен, да се отбива в най-близкото село, там да преспи и да проповядва и на другия ден пеша да продължи пътя си. Той беше много скромен с детско чистосърдечие и пълен с братска любов, затова се ползуваше със симпатии в нашите среди. По-горе споменах имената на братята Никола Ватев и Ахил Ванидов. Желая да кажа нещо за духовните дарби на тези наши братя. Веднъж в Русе разправих на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови за брат Ванидов - че той е дълбоко вярващ и добър наш брат и че той е добър говорещ медиум и чрез него се проявяват светли небесни духове. Това беше през 1918 г. - през първата световна война. Те ми казаха: „Вероятно той ще си дойде в отпуск. Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем тесен кръг." И така стана. Ванидов си дойде от фронта в отпуск и аз го поканих да дойде в квартирата ми и да имаме един сеанс с него - само аз, другарката ми, сестра ми Стефанка и Дафинка и Доганов. Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно. И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори. Това е ставало в тесен кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение. Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорещ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов. Когато духовете говореха чрез него и той биваше в пълно съзнание. Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг. Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души. По това време чрез моето слово наши съмишленици в Русе бяха и окръжният прокурор Коста Петров и окръжният следовател Маждраков. Този наряд трябваше да се изпълнява за няколко дни рано сутрин - един час преди да се съмне. Аз, Никола Ватев и Коста Петров бяхме една от тройките. В края на 1913 г. Учителят беше дал наряд, който да се изпълнява от по двама души, било сестри или братя и то вечер късно. Този наряд го изпълнявах аз с брат Илия Стойчев в неговата квартира в София. По това време брат Илия Стойчев минаваше за първенец между сестрите и братята от нашето общество, като сериозен брат и най-добър теоретик на Учението на Учителя, а също и като най-добър хиромант в нашите среди. По това време той беше директор на дружество „Сингер" (за шевни машини) в София. А след известно време стана директор на една банка. От години преди това той получаваше френски окултни списания, а също си бяха доставили окултна литература на френски и братята д- р Христо Дуков и Захари Желев от Казанлък, с които аз бях в много близки приятелски връзки. Тези наши трима братя отдавна не са между нас на земята. А също и брат Никола Ватев. Нарочно ги споменавам тук, да почетем паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя. Дуков и Желев редактираха и издаваха в Казанлък братския ни вестник „Обновление". Мнозина от нашите заминали отвъд братя са ми се обаждали. Между тях са: Захари Желев, Никола Ватев, Никола Камбуров от Казанлък, Рудолф Земан (технически директор на тъкачни фабрики, когото аз свързах с Учителя) и др. като Лазар Котев, Стефан Цонев-Компанчето, сестра Савка Керемедчиева и пр. На последната дължа благодарност, че ни освободи от едно важно за семейството ни недоумение, обади ми се и ясновидката Параскева Енчева от Търново.
×
×
  • Създай нов...