Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Стихотворение'.

Открити 4 резултата

  1. 10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.
  2. 11. СЪН Стихотворение Целунах снощи аз Една ръка свещена. Тоз час дойде и за мен - нощ благословена. със сладък, крепък сън. Чия бе тази ръка свещена? - На нашия обичен Учител. 23 март 1967 година.
  3. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ. Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога - канарата, опора здрава на земята. И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри. А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов. Видяхме Го - Могъщ, Любим, като Баща и благ, и строг. Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак. Но ето че ръка злосторна намери се и хвърли камък да спре свещените струи. Човече, водата що извира от земните недра, с човешката си сила ти можеш ли я спря? А вятърът, що вее и слънцето, що грее, ти можеш ли ги спря? Тогава как посмя с злосторната ръка ти камък да запратиш към бистрите води? Но да ги затулиш, човече, не успя - че буйната вода по-мощно се разля нататък в равнината и плодните градини, ниви и поля, дари ги с благослов - Божествена Любов. А изяви се Той и в най-великия от всички светове - света на мисълта и като сеятел светъл семена безброй разсея по земята - в душите ни и в сърцата великото и мощно Слово на правда, истина, любов, на мъдрост и на живота нов. И с грижа нежна всяко семе отблизо Той следеше и благослови ги, възрасти ги с обилен сладък плод. Видяхме го и благодарим, че изяви се Той - един и същ, и чужд, и свой, и вливаше ни подтик смел за подвиг вдъхновен да ходим в пътя Му свещен. Видяхме Го в Светлина Неземна озарен. Видяхме Го Сам светещ, чист в блясък от лъчи - видяхме Го и Той за нас тогаз и в Вечността е Път и Истина, и Живот. Замислено от мен, но не говорено, поради особените условия, при които се намираше тогава братството - през 1958 година. София - Изгрев. Паша Теодорова.
  4. III. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА СИРАЧЕ Сираче съм аз тук на земята, но нивга ни помен от туй, защото разбрах, че на Бога сме чадата, Кой праща ни хляб, водица, туй-онуй. Как разбрах аз таз дълбока мисъл кога за философ от никого не съм признат. На страдание ме е Бог орисал с благословение Му да съм аз богат. Един ден пошъпна ми Той на сърце, не тъжи, дете, от тъги тук нужда няма, види щеш Го ти Сина ми в лице. Ходих, живях, всред чужди хора, уроци взимах аз без чет. И кат разбрах, че нищо сме по външна форма, намерих Го, величав и свет. И почна Той в градинка ми да сее, семенца от най-възвишен род и цвят. И кат ги сее, тихо да им пее да пораснат те, за мен и за целий свят. Велико Търново, 1921 година
×