Търсене във форума
Показване на резултати за тагове 'Сърце'.
Открити 2 резултата
-
64. СЪРЦЕТО НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя за отвъдния свят, брат Симеонов четеше неделните беседи. Животът на Изгрева продължаваше. Един неделен ден след обяд, брат Симеонов изнесе сказка за музиката на Учителя. Салонът бе почти пълен с посетители. Когато отидох, седнах на стола и си затворих очите. Видях следната картина: Първо се яви една светла точка, като звезда, на височина един метър над пода. Тя започна бързо да расте и скоро се превърна в светло кълбо, което порасна от пода до тавана. Очерта се тялото на Учителя. Там, където е сърцето на Учителя, се отвори врата и ние, учениците, минавахме през тази врата и отивахме на изток. След малко образът на Учителя се изгуби. Голямото огнено кълбо постепенно се смали и пак стана като една светла точка. И тя се изгуби. Отворих очите си. Салонът беше все така пълен. Опит за тълкуване на видението: Сърцето на Учителя - врата. Това е голямата, великата любов, в която ние трябва да живеем. Отиваме на изток. То значи, стремим се към един висок идеал. Това е Истината, която ни свързва и обединява в едно цяло. Гр. Видин, 1982 година - Райна Каменова.
-
5. ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА Този стих от Евангелието проверих и днес, след свършване на беседата, която Учителят държа в малката братска къщичка, находяща се на ул. „Опълченска" 66. Братята и сестрите се разотиваха вече, когато една жена, средна възраст, бързо премина стаичката, изправи се пред Учителя и заговори: „Вървях по ул. „Опълченска" и неочаквано за самата мен спрях пред една малка бяла къщичка, дето видях да влизат много мъже и жени, но никой не излизаше навън. Запитах се: Каква е тази къщичка? Къде отиват тези хора? Докато се запитвах и нищо не можах да си отговоря, смело реших и аз да вляза. Тръгнах след хората. Никой не ме спря, никой нищо не ми поиска, и аз влязох в стаичката, и по нямане на свободно място, останах права да слушам. Ти започна да говориш и аз жадно слушах, без да усетя някаква умора. Не зная точно как да се обърна към тебе, не зная как да те нарека: Господин докторе ли да те нарека? Господин професоре ли да ти кажа? Господин Учителю ли да ти кажа? Господи ли да те нарека? Не разбрах всичко, каквото говори, но едно видях, че много знаеш. Като е така, кажи ми, моля ти се, кога ще свърши войната?" - Това беше последната година през Общоевропейската война. Жената се смути от набързо изказаните от нея думи, но не се поколеба в истинността им. Тя наистина видя Господ в човека и се обърна към него с думата „Господи". Как го позна? - С чистото си сърце. На думите на Учителя, че войната скоро ще се свърши, тя повярва, но продължи: „Дано по-скоро се свърши, защото става вече много тежко." Учителят й каза: „Знай, че когато една работа или дадено положение става много тежко, то е вече към своя край." Жената благодари, целуна ръка на Учителя и си отиде. Като разказвах този случай на свои близки, някои ме запитаха: „Тази жена продължи ли да дохожда на беседи?" - Не, втори път не я видях. Тя продължи да върви по своя път, който е прав и верен, защото тя вижда Бога и вярва на всичко, каквото Той говори. Всяка душа има свой специфичен път в живота си. И аз се поучих от думите на Учителя, защото както каза, така стана: Войната скоро се свърши. 20 май 1967 година