Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Том. Беседи. Обяснения и упътвания'.

Открити 16 резултата

  1. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Върху задачите на Школата Учениците от Окултната школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания. Да кажем Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове да си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки град може да бъде един, могат да бъдат двама, могат да бъдат и трима кореспонденти, за да върви работата бързо, експедитивно, и да не се занимава само един човек с всичките тия неща. Ако остане един човек да извършва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи за кои градове от провинцията кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирането ще бъде доброволно. За Айтос се ангажира Иван Толев – Варна – Елена Иванова – Свищов – Белева и Николов – Русе – Симеонов – Стара Загора – Начо Петров – Сливен – Тереза Керемидчиева – Пловдив – Ив. Дойнов и Фархи – Нова Загора – Димитър Стоянов – Бургас – Николина Балтова – Трявна – Начо Кючуков – Севлиево – Богдан Икономов – Пазарджик – Мария Недялкова – Търново – Здравка Попова и Гарвалов – Ямбол – Тодор Попов и Савов – Панагюрище – Михаил Влаевски – Казанлък – Пенка Влаевска – Шумен – Д. Толева – Видин – Младен Попов – Оряхово – Георги Марков – Лом – Георги Марков – Габрово – Борис Николов – Елена – Петър Попов – Петрич – Влаевски – Карлово – Александър Балтов – Карнобат – Иван Толев – Попово – Щилияна Русева – Белоградчик – Георги Марков – Плевен – Гинева – Каменлар – Толева – Станимака – Фархи – Г. Оряховица – Георги Радев – Хебибчево (Любимец) – Начо Петров – Орхание10 – Начо Петров Онези, които се ангажират, трябва да бъдат изправни и експедитивни – да няма отлагане. Сега всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си. Образувахте ли във всеки град Общия клас? Реплика: Образувахме. Знаете ли горе-долу общите правила и задължения, които ви трябват? И тъй, чрез тия ваши кореспонденти ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в Общия клас върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея най-малко ден или два, независимо от това дали ще пишете върху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в Общия клас, има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия петдесет и две теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас. После всяко едно упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас. Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите изобщо ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци, и др. Сега помнете закона: няма да имате абсолютно никакво съмнение. Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извършите навреме – не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли то, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане навреме. Който от моите ученици не е изпълнил една задача и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпълни ангажимента си, да намери свой заместник. Работата да върви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и същ стремеж, всичко се извършва с голяма бързина и приятност. Имате ли някой специален въпрос, който можете да повдигнете тази вечер? Например по организиране на работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-първо в един от градовете трябва да се направи опит и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите черти знаем. Тази е една обща задача – триста шестдесет и пет часа да работим за Господа. Това е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от първо време ще бъде много добре – все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практичният начин: на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един път, но повече часове; на месеца ли по три пъти – както и да е, но триста шестдесет и пет часа работа за Господа ги турям като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бъде съвестен. Ако е писател например, може да пише три пъти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ Реплика: В работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се за работен ден за Господа? Сега не вземайте в буквален смисъл това един час. Един час – това е според разположението ти. Ти щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Под този един час подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа – и за един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш, или не, то е друг въпрос. Може да не спечелиш нищо. Например може да няма къде да отидеш да работиш. Най-малкото в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мъчнотии. Ако всичко е лесно – добре, но лесните работи всеки ги върши, а нали искаме да свършим една мъчна работа? Реплика: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 ч.? Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мъчнотии, хиляди разрешения ще има тя, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде тя една уловка, та после да кажете: „Защо се хванах?“ Вие свободно, сами ще се ангажирате. Туй ще бъде една свободна работа. Това ще бъде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която вземаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия триста шестдесет и пет часа можем да използваме, колко от тия часове ще бъдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пък ако можеш да работиш повече, добре ще бъде. Законът е: този час да го турите най-първо за Господа, за Братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: „Аз ще работя за Господа.“ Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свързваш с Невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш връзка, да се свързваш с Господа, да бъдеш свързан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свързан с Небето. Всякога, когато отправим духа си към Невидимия свят, по какъвто и да е начин, туй вече е едно благо за нас. Човек трябва да бъде продуктивен. Ако той е продуктивен, ще бъде едновременно продуктивен и на физическия, и в Умствения, и в Божествения свят, но най-малкото трябва да бъде продуктивен в Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш – как да го прекараш в работа. Сега вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо.“ – Не, за един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спъва. Ние ще искаме да я разрешим, пък каквито мъчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спъвайте от буквата, защото откак светът е светувал, и по-възвишените духове, и ангелите – и те правят опити. И ангелите, които са направили света, и те са направили много опущения. Във всяка работа има опущения, и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва де се реализира в умовете и в сърцата ни най-първо във физическия свят. От триста шестдесет и пет часа да излезнат сто и петдесет часа продуктивни, това е пак подготвяне. Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно. Реплика: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия задължения важат ли и за тях? Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме някого: всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон – без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. Сега например в България наложиха трудовата повинност със закон. Е, не върви! Може да има трудова повинност, но тя първо трябва да се подхване идейно. Съзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от Любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и десет часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време – туй е вярно. Ние сега задача сами си налагаме за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим. Реплика: Ученикът, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил? Не, ученикът ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат как могат да изпълнят този час, нали? Аз ще ви дам един начин как да го изпълните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а десет сестри са решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да си намерят работа. Те ще си наредят работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере и ще изперат прането. Така ще свършат работата като една жена. Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празник на труда. Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час – този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ този труд да бъде продуктивен. Тези триста шестдесет и пет часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целият ден. Значи ако се благословят триста шестдесет и пет часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези триста шестдесет и пет часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. Въпроси: Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мъж, ту жена? Каква е връзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека във връзка с прераждането? Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време? Всичко, което можем да си представим, може ли да бъде абсолютно, или е такова според днешната ни еволюция? Това са философски въпроси, затова трябва специално време. Най-първо трябва да се определи какво нещо е мъж и какво – жена. Аз съм казвал, че сегашните жени са развалени мъже. Досега Природата е работила върху жената. За жената има един модел, а за мъжа още няма. Жените са без мъже. Няма го още мъжа. Не е дошла още Мъдростта. Вследствие на това в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Съществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още в света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бъде, като дойде жената?“ Като я няма жената вкъщи, какво е? – Разхвърляно е, децата въшки са ги налегнали, мъжът е с окъсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огънят гори, сготвено е, дрехите са закърпени, всичко е в ред и порядък. Туй става, като влезе жената вкъщи. И Любовта като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бъде – тя знае как. Стига да дойде жената вкъщи, върти се къщата. Аз съм уверен,че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата; от 12ч. до изгрева на Слънцето, докато започнете вашата работа, също можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обед до 2ч. пак да имате един час на разположение. Тъй щото на ден имате три условия, три възможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите и невъзможните неща ще ги направите възможни. Ние можем да създадем времето, да го продължим и да го скъсим. Сега някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се създаде работа за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пък ако можете сами да си създадете работа, още по-добре. Да живее трудът, нали? Тъй. Ще имате толкова разнообразни случаи, триста шестдесет и пет случаи – да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден! Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, това значи, че сте хора, които умеете. Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или два-три пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете например един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ да купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях). Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пък сами могат да си създадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си създаде свой час, той ще бъде свободен. Сега туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви върху този въпрос. Ще мислите как да си създадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате – или сутрин, или на обед, или вечер – и каквато работа искате. Реплика: Сега вече денят става малък, Слънцето залязва към 4-4.30ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да решим този въпрос? То и за яденето има много мъчнотии. Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря? Другите въпроси ще ги разискваме утре – утре и в неделя ще бъдем по-свободни. Помнете, че Любовта е с нас и ние с Любовта всичко можем да свършим. Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода е Любов Божия. Изпя се песента Фир-Фюр-Фен. 25 август, петък, 16.30 ч.
  2. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Великата Божия църква ( Утринна беседа1) Добрата молитва (с вдигнати ръце). Благославяй, душе моя, Господа (с движения, виж наряда от 23 август). Господ постави престола Си на Небето и царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа: в душата, която обича, и в Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сърцето си и чакай я. Приготви нозете си и посрещни я. Отвори обятията си и целуни я. Приложи Живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта. „Идете – казва Той, – известете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ Галилея – това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас. – „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемаш в слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела.“ „Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.“ Призовете Го и Той ще дойде. Посейте Доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. Да произнесем думата Благост. Ще опитаме какъв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. (Произнесохме думата 5 пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устатата и т. н. При това положение на ръцете се изпя с постепенно усилване, а после – с отслабване: Бла-а-а-гост.) Две ритмични движения има в думата Благост. Направи се едно кръгообразно движение с ръцете (три пъти): отпред, надолу, с полуклякане и с широк кръг се обикаля назад около тялото, нагоре и ръцете пак се спущат напред, надолу, без свиване на лактите. Отново се изпява Благост: ръцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата. Да произнесем думите В Дух и сила – ръцете хоризонтално (седем пъти). При същото движение на ръцете се изговаря: В Дух и сила, която носи победа (пет пъти). При разтваряне на ръцете и при изговаряне на думите след всяка дума движението на ръцете се спира във вид на летене. Със същото движение на ръцете се изговарят следните думи: В Дух и сила, която носи победа и дава свобода. Пак се изпя Благост (три пъти) и при разтваряне на ръцете с движение на хвърчене изговорихме следните думи: Свобода на изявената Божия Истина в нашите души. С ръце, напред прострени, изпя се Благост. Изговори се Благост и изречението: В Дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия Истина в нашите души. Отче наш (ръцете нагоре). Новите гимнастически упражнения. Това са първите уроци на закона на ритъма. Виждам, че мнозина от вас, като не сте си доспали, не сте в туй нормално състояние. Понеже не сте свикнали на ранно ставане, то мнозина от вас сте в положение на махмурлии и затова, като пяхте Благославяй, душе моя, Господа, гласът ви не вървеше. Сутрин, като не си доспал, ще вземеш думата Благост, ще я изпееш няколко пъти, докато се тонираш, и после ще отидеш на работа. Това е то, Новото учение – туй е предговорът на Новото учение, предисловие. Как разбирате думите на пророка, казани още преди 2000 години: „И ще бъдат научени от Господа.“ Той е говорил за тези времена, когато хората ще бъдат научени чрез Божията Любов. – „И ще им дам нови сърца, и ще вложа Духа Си.“ Щом вложи Духа Си, чрез тази Любов Бог ще ни научи на Своите закони: как да живеем, как да Му служим, как да обичаме. Да обичаме – това е едно изкуство. Да обичаш – това е най-великото изкуство, а да любиш е още по-голямо изкуство. Не мислете, че е лесно. Да обичаш, то е изкуство, наука – Божия наука. Тъй ще го схванете. Туй схващане на тази наука е нещо безпределно, обширно вътре в себе си. Изисква се време и пространство. Е, какво схващате вие от днешния ден? Вижте, туй, хубавото лице, какво означава? – Благост. На кого е това лице? – То е лицето на Нашия Баща. Той ни се усмихва отгоре. Реплика: Отзарана имаше малко вятър. Вятърът – това е емблема на нашите души. В умствения живот трябва да стане едно малко проветряване. Питам сега: светът разбира ли туй нещо? Онези, които са в църквата, разбират ли и те? В затвор са те! Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сърца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества – икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от църквата, ще станеш добър. Как ще станеш? Та ние сега сме в Божията църква и кандилото се запали, излезе вече (подразбира се Слънцето). Ние сега виждаме: излизат първосвещеник и свещеник от тази църква, и ние почваме да Го чувстваме, и Той почва да благославя. Този свещеник – Той е Христос на Любовта, и като дойде тя, Той дигне ръцете Си. Тогава се запалва кандилото на нашето сърце и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: „Вие на църква ходите ли?“, ще им отговорите: „Еее, каква църква имаме ние, какво кубе има само? А пък едно кандило има – като се запали туй кандило, навсякъде светва.“ Туй е Църквата – това е Великата Божия църква. И днес църквата и всичко, което имаме, го устройват заради нас. Сега аз желая днес да разберете Христа. Какво ви казва Христос тази сутрин? – Благост. Прочетете отначало какво ви е казал Христос тази сутрин. Искам един от вас да го прочете музикално. Кой може да чете музикално? Брат Зурков прочита стиховете. 24 август, четвъртък, 5 ч.
  3. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лицето на Бога ( Утринна беседа1) Добрата молитва Като четете тази молитва, не бързайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Съсредоточете се, за да може смисълът на тези думи да се разкрие в сърцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл. Да прочетем следното изречение три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът Пресвятий, Който пълни сърцата ни с Любовта. При изговарянето на това изречение се поставят ръцете в следните положение: двете ръце наклонено са вдигнати нагоре, после са в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после са на гърдите. Да изпеем три пъти Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Благославяй, душе моя, Господа. При пеенето ръцете се поставят в следните положения: нагоре (отвесно), после на челото, на гърдите, на устата, нагоре, на гърдите, нагоре, на устата, нагоре, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (три пъти) – ръцете нагоре. Духът (три пъти) – ръцете нагоре. Божий (веднъж) – ръцете нагоре. Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално. Да очисти (веднъж) – ръцете върху лицето. Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално. Пътя ни (три пъти) – ръцете успоредно напред. Пътя на Духа на Истината (веднъж) – ръцете хоризонтално. Да отстрани (три пъти) – ръцете са, като че отстранявате нещо отпред настрани. Всичките ни недоразумения (три пъти) – спущане на ръцете отгоре и настрани с широк замах. Да се всели (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага. Да живее (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага. В нас (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага. Да сме благи (три пъти) – движение отпред към гърдите. Както е Той благ (три пъти) – движение отпред към гърдите. Да просветнат лицата ни с Божията светлина (три пъти) – ръцете нагоре, върху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално. Да сме носители (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре. На Неговата (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре. Съвършена Любов (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре. Любовта, дето Бог живее (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе. Дето мир царува (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе. И радост пълни сърцата ни (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе. Да дойде Духът Божий да очисти пътя ни, пътя на Духа на Истината. Да отстрани всичките ни недоразумения, да се всели да живее в нас. Да сме благи, както е Той благ. Да просветнат лицата ни с Божията светлина. Да сме носители на Неговата съвършена Любов, Любовта, дето Бог живее, дето мир царува и радост пълни сърцата ни. Пее се Духът Божий Духът Божий, Духът на вечността, Духът пресвяти (ръцете нагоре), Който пълни (ръцете на гърдите) Сърцата ни с Любов (ръцете на гърдите). Духът пресвяти (ръцете хоризонтално), Който пълни (ръцете на гърдите) Сърцата ни с Любов (ръцете на гърдите). Духът благи (ръцете на гърдите). Всички са седнали, Учителя започва да преподава мелодията на песента Духът Божий. В произнасянето на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатъците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре; това са символи, магически формули, за да се повдигате. Сега нали някой път имате някое хубаво настроение и някой ви кресне изведнъж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казаното нещо разваля настроението и трябва да се мине час, два, докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В Школата вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисъл тъй, че да се подхлъзне езикът ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш и съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Там, дето Писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли – от ума ви, никакви гнили чувства – от сърцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сърцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сърцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа: ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябълчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Същият закон е и по отношение на мислите. Такива подобни мисли трябва и в ума ни да минават. Пак ви говоря: туй е за Школата вътре. Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсъства светлина, има горчивини: всички неща са кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина. И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега ние говорим за светлината, за тази вътрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? За този Дух, Който идва. За Духа Божий, за Духа на Вечността, Духа пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любов. Всички да изговорим: „Подвижи сега нашия ум, за да кажем: Твоята Светлина.“ Върху вас има много да се работи – върху всинца. Някои от вас сте целини, тъй че трябва да впрегнем 5-6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета – хубаво място, изложено на слънце – то иска торене, и хубаво грозде може да стане. Тъй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дълбоко своето вътрешно естество: какво е вложено вътре във вас и какво може да стане от вас. Сега аз искам да внеса във вас тази нова мисъл на Новия живот: като видите небето, да виждате Лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате – то е Лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? Защото във вашето съзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата са днес добре“ – и като са добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия, да кажете: „Какво съотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни?“ – Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите ръката ми, свита на юмрук, но ако лицето ми е намръщено, ръката ми ще бъде свита на юмрук. Да кажем, че аз имам едно перде пред лицето си и ви покажа само юмрука си през него. От юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето състояние. Туй е закон на съотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бъдат свити и юмрукът – насочен. Всички ще се стараете да възприемете тази вътрешна красота. В ходенето ще бъдете спретнати, няма да ходите тъй, като някоя гемия, няма и като някоя селска кола, тъй: трак-трак, че като скача, от 2 километра се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя повече.“ Колата трябва да има пружини или най-малко пътят трябва да е гладък. Това друсане се дължи на този негладък път: има камъчета, трапчинки. Щом сме навъсени, това показва, че пътят ни не е гладък и колата ни е без пружини, вследствие но това има дисхармония. Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат. Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия. „За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам“ – но за правите ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш. Та учениците, които влизат в Школата, аз бих желал първите от тях, които узреят, тъй да започнат, че да бъдат образец, да бъдат за пример. И този пример да бъде тъй естествен, че да няма вмъкнато нищо изкуствено. В съвременната музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез които може да се свири. Свирецът на пиано ще се съобрази според методите, по които се свири на пиано; свирецът на китара ще сври според методите на китарата, свирецът на цигулка – също, свирецът на кавал – също. Всеки инструмент си има свой начин. Сега при говоренето и чувстването в духовния и в чувствения свят си има начини и методи как да се говори и постъпва. Всичко туй съществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин.“ – Ааа, не може по друг начин. Отсега нататък нещата могат да стават само по Божественому. Ние ще ходим само по Божественому. Казват: „По човешки.“ – Не, това мина вече. По Божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по Божественому ще се поздравяваме, по Божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем – ние го направихме вече. Сега по Божественому! Божествено ще любиш, Божествено ще говориш, Божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците. Сега, разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали съм аз ученик?“ – Това е старата школа, това е стар метод. Дали съм ученик?! Това значи: събудиш се и не знаеш дали си ти, или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли съм?“, трябва да знае по какво се отличава ученикът. Той иска да се учи – желание, непреодолимо желание има да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание – ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш – не си. Непреодолимо вътрешно желание и копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? Това е значи онзи човек, който преброжда 99 извора – търси, за да намери онзи, хубавия извор: той е жаден човек и не си щади труда. Сега във вашия ум е залегнала една идея. Тя е следната: „Аз не мога това.“ – Защо? – „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това. Знанията, които съм придобил – аз съм завършил науки – не ми позволяват.“ – Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора. Ааа, че Невидимият свят не дава пет пари за нашето положение! И цар да е, и учен да е, и богат да е, и който и да е от висше положение – сваля го, простира го на земята и го усмърдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е усмърдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се усмърдят. Учители, свещеници, майки, бащи – всички ги простират на земята – смърдят. Тия майки не са майки. Всичко туй, което смърди, е една квадратна лъжа. Туй, което смърди, то е само приготовление за хубавото, за бъдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пътя на бъдещите майки. Сега на Земята няма майки, т. е. има ги, но те все смърдят. Ако има майки, те трябва да бъдат от Новата епоха. Майка, в сърцето на която е запален свещеният огън! И тази майка тогава каква ще бъде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смърдим.“ Когото и да е от вас сега аз за пет минути мога да го накарам да смърди. И смърди той. Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да почувстваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават във вас? И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашият живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие: имате една нива и, иска не иска, вземате ралото и – хайде, разоравате я. „Какво става – ще рекат тези буболечици и тревички, – какво е това земетресение, какви преобразования стават?“ А ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, вдигайте се!“ Така и ние представляваме за Невидимия свят една целина. Като погледнат, казват: „Еди-коя си нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем.“ И вие ще се подчините на тези нареждания. Блажени сте, ако дадете нещо. Ще дадете – ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят. Сега аз искам да внеса във вас мисълта да не се боите, че като се изхвърли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не са запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвърлим всичко?“ – Е, добре, ако тебе са те хранили с мухлясал хляб с години и стомахът ти е отслабнал, ако са те хранили години с вмирисани патици и устата ти е почнала да мирише, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ – „Но с какво ще се храним?“ – Ако този, мухлясалият хляб, се замени с най-хубавия топъл хляб, сега излязъл от пещта, ако вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: кое е по-хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капиталът, това е трудът на хиляди поколения, събран труд! Сегашната почва, която хората орат – това са милиони капитали на много същества, които са оставили този чернозем: храна, която сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят.“ И съвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я превръщат. Горенето например може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновения газ, когато става непълно горене – усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превърне и горенето да бъде по-силно. Та сега и ние у нас ще усилим горенето. Според силата на Любовта – такъв е и животът. Каквато е Любовта, такъв е и животът на човека. Сега да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора са неврастеници – хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат – липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек му липсва нещо, на жадния – също. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници – трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. На тия неврастеници слухът им е толкова чувствителен, тяхното астрално тяло е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнъж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлъст вол, ще си турите ръката върху него и като си държите ръката тъй 4-5-10 минути, веднага вашето неразположение, вашето възбудено състояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бъди, братко, по-търпелив. Няма какво да се смущаваш, бъди малко по-разположен. Не се смущавай – аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй съм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се държи на краката си, сух, а при вол, който е орал на нивата, изхранен; и като си туриш ръката на гърба му, той си вдига опашката, казва: „Добре дошъл, приятно ми е, може да си държиш тъй ръката.“ А онзи вол, който бяга – не стой при него! При изхранения вол си тури ръката, помилвай го, поглади го – той ще се обърне, ще те погледне и след това ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добър урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този първи опит. Когато е много неразположен и не може лесно да му мине, нека отиде при такъв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пъти, ще ви мине. Тъй че, като излезете някъде на разходка, ще намерите един такъв вол, но не от тези, които бягат. Това е лекуване. После, ако искате да добиете хладнокръвие, да бъдете хладнокръвни, ще хванете някоя жива змия и ще прокарате ръката си по тялото ѝ – ще хванете змията за главата и ще прекарате ръката си по дължината на тялото ѝ до опашката. Туй е въпрос на хладнокръвие. Ето сега сърцето ви трепери вече. Змията е много хладнокръвна. Тя като хване жабата, вземе си я и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокръвие. Реплика: Как да я хванем? Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пъти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ Това ни най-малко не показва, че тя е лоша. Гимнастически упражнения. Задачата на упражненията е умът да присъства. Там е силата. 23 август, сряда, 5 ч.
  4. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Чистота на сърцето ( Утринна беседа4) Благославяй, душе моя, Господа (песен). Любовта за работата на Духа Христов (това е мотото за работа днес през целия ден). Любов за приложение, Любов за изпълнение. Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не го пише, то да ви остане като откровение. Най-силната крепост против болести е чистотата. И като ученици на Окултната школа, необходима ви е Чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на Окултната школа, мъже и жени, без Чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота – Чистота на сърцето. За да може учителят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път – надясно. Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и да възприеме Божествената Истина. Затуй в дадения момент едновременно и учителят, и ученикът – и двамата трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти – и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази Истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа. Сега аз говоря за Абсолютната чистота, а не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на Любовта; тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие, двама братя или две сестри, се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите, това показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи за вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в Природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази Чистота от учениците на Бялото Братство в България. Отбележете си следните стихове: Обичай, прочее, Господа Бога твоего. Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце. Любовта не прави зло ближному. Любовта дълготърпи, благосклонна е. Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот. Там, в Писанието, е казано: „Да не погине.“ Аз превеждам: „За да познаят всички тази Любов.“ Няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. Прочете се Евангелие от Йоана, 14-а глава. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум – като на ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга – каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използвате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в Природата, в Божествената книга, си има определено време, специално време, и ако се използва – добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи: и в бялата, и в черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, от Слънцето? Божественото, това е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Дето има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това Слънце, което виждате, то като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От Земята е този човек.“ Какво подразбираме? „Земен човек е той“ – значи има низки желания. Земята е символ. Един свещен импулс трябва да имаме към тази Истина. Чудното е, че аз не съм намерил в дадения момент мъж или жена, които да имат туй будно съзнание за Истината – все ще изопачат нещо. Например казвам ви: „Чисти ли ви са сърцата?“ Вие започвате да философствате. Никаква философия не се изисква! Чистотата – това е едно произведение, един продукт, или, мога да кажа, един атрибут на Любовта. Само Любовта носи Чистотата и затуй без Любов не можете да бъдете чисти. Туй трябва да го осъзнаете. Влезе ли вече Любовта, произведе ли Чистотата, вие ще имате най-великия импулс. Някой казва: „Как?“ – Като видиш Божественото лице, твоята душа ще се събуди, у тебе ще се яви един импулс да живееш, да работиш, и за тебе в света няма да има нищо невъзможно, всичко ще бъде възможно. Псалмопевецът казва: „Когато видя Твоето лице, душата ми ще изпита едно задоволство.“ Туй задоволство значи, че нашата душа, нашето сърце ще бъдат събудени. Туй е Божественият импулс – да работим. Туй ще го схванете! Онези, които нямат Чистота, ще отиват в горите, въшките ще ги ядат, ще се молят, ще плачат, всичко могат да правят, но това са само приготовления. А онези, които разберат това нещо, след като са иждивили двадесет-тридесет години в пост и молитва, ще проблесне в ума им вътре този лъч и ще кажат: „Туй, което търсим, то е в нас.“ То ще дойде само чрез Чистотата. Тя иде сега в света, и вие ще почнете да помагате на своите ближни, на братя и сестри. Вие сега търсите това нещо – вземете една книга, обърнете я, казвате: „Тук ще го намеря.“ Авторът започва много добре, но като го прочетете, остава нещо недоизказано. Казвате: „Този автор ме приготовлява за друг.“ Вземете втори автор, обърнете книгата: той започва с громки слова – и пак остава нещо недоизказано. Вземете трети автор – същото. Туй, което е недоизказано, то е вътре във вашата душа – там ще го намерите. Последното, което е недоизказано, то е във вашата душа. Всеки автор казва: „Аз ви показвам пътя, а туй, което търсите, ще го намерите в еди-коя си глава, в главата, която означава Чистота – в главата на чистотата, вътре ще го намерите. В тази глава ще намерите всичко онова, което искате.“ За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти! И за да бъде ученикът способен, непременно трябва да бъде чист. И белите, и черните братя знаят това правило и имат едно схващане за чистотата, само че те използват тази чистота в две противоположни направления. Черните братя добиват чистотата и после я опетняват. Те използват чистотата тъй, както ние използваме водата, за да измиваме тиганите. Те измиват тиганите си и нечистата вода после я изхвърлят. Те събират чистотата тъй, както някой проводник. Те казват: „Нас ни трябва вода, за да измием тиганите си.“ Казвам: „Защо изкушавате хората? Вода им трябва на тях.“ Кажи: „Ти имаш Чистота в твоето сърце, малко от твоето чисто сърце може ли да ни дадеш, за да изчистим къщата си?“ И после, като изчистят къщата си, казват: „Благодаря ти, пак ще те посетя.“ И затова черните братя в туй отношение сега са затвърдели. По причина на тази леност те са забравили туй изкуство – да придобиват чистотата, и сега пречат на другите хора да я добиват. И сега вие тръгнете като тях да обещавате: „Ние пари ще ви дадем.“ Една жена е чиста: дойдете да Ă обещавате туй-онуй, пари, докато използвате чистотата Ă. После, като използвате чистотата Ă, оставяте я. Търговия е това! В Божествения свят Чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата Чистота! През тази чистота ще минава Любовта в другите и нека хората се ползват от вашата Любов. И Любовта в тях ще внесе чистота. Чистотата – това е резултат на Любовта. Ако Любовта мине през вас в другите хора, тази Любов ще внесе чистота и тази чистота ще произведе Любов. Ученикът трябва да бъде чист, за да може да се учи. Сега аз пак чета във вашите очи мисълта, вие казвате: „Толкова години ние все за Бога говорим, това сме направили, онова сме направили, и да бъдем пак нечисти!“ Тази чистота, с която се занимавате, тя е обикновена чистота, аз за нея не говоря. Чистотата, за която ви говоря, тя е необикновена чистота, необикновена Чистота на сърцето. Когато тази чистота влезе вътре в сърцето, лицето ви добива друг оттенък, други черти, които украсяват човешкото лице. И ако вие искате да бъдете красиви, външната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата във вашето сърце. Тази чистота ще се отрази във вашето лице и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. Ние трябва да бъдем красиви, непременно трябва да бъдем красиви. Можете ли вие да си представите един светия хилав, или един ангел хилав, блед? Можете ли да си представите, че ангелите на Небето са жълти, хилави, изпити? Не, всички ангели са красиви, с красота, която е желателна. А тази красота, която сегашните хора имат, това е резултат на Черната ложа. Всички в Черната ложа са хилави. Някои от тях са красиви, но повечето от тях са изродени, хилави. Вие, сестри, готови ли сте вече да не огорчавате Господа в сърцето си? Реплика: Готови сме. Готови сте, да. Е, тогава ще ви дам първия опит. Вие, братя, готови ли сте? Реплика: Готови сме, Учителю! За какво сте готови? Реплика: Да не огорчаваме Господа в сърцето си. И на вас, братя, ще дам първия опит. Запишете си го: ще ни се даде първия опит. Вие на себе си в кавички ще си го турите, да не го знае никой: „Да не огорчавам Господа в душата си.“ За какво е първият опит? – Да не се огорчава Господ. И когато човек огорчи Господа, знаете ли какво става с него? Вие, братя, знаете ли какво става? Остарява преждевременно. Когато човек огорчи Господа, остарява преждевременно, нищо повече, и става негоден за нищо. Туй в кавички ще си го турите за себе си, вие да си го знаете, за вас е то само. Става негоден за нищо, в кавички да си го турите. Сега, понеже тази мисъл е отрицателна, ще си турите в кавички и следната мисъл: „А когато човек чрез своята Любов весели Господа, подмладява се.“ Тъй че сега ви давам начин за подмладяване. Като четете първата, отрицателната мисъл, ще заключите с другата, положителната, защото Господ се весели, когато ние правим усилия да живеем съобразно с Неговата Любов. В душата на Господа се заражда голяма радост и голямо веселие. Той се радва, когато види, че в нашата душа има един голям стремеж, един импулс да живеем заради Него. Весели се Господ, радва се и Той като нас. За да успява някой ученик в Школата, непременно Господ трябва да бъде радостен и весел в него; той, ученикът, не трябва да огорчава Божия Дух в себе си. Тогава той ще има светлина в ума си, за да възприема правилно знанията. Направете един опит: огорчете един ваш приятел и идете след това да му говорите най-сладките думи – ще видите как ще ви разбере. Нищо няма да остане в сърцето му. Обаче обича ли ви, той във всяка ваша дума ще се вслушва. Сега, разбира се, туй показва отрицателната страна на характера му – че той е слаб, дете е. Онзи, който се обижда от най-малките работи, е дете. Има деца на греха. Хора, които се обиждат, аз ги наричам деца на греха. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха са. А хора, които претърпяват всичко заради Любовта, наричам ги деца на Любовта. Разликата между тия деца е следната: първите деца умират, а вторите – вечно живеят. И тъй, вие, сестри, като ученички на туй училище, ще гледате да не огорчите Господа нито в себе си, нито в другите. Всяка дума, всяко обещание, което сте дали, трябва да бъде изпълнено: то е свещено! Никакво изключение! Обещанието, което си дал, трябва да го изпълниш – никакво отлагане за утре или за други ден. Аз сега имах един опит с една от ученичките, която снощи даде едно свещено обещание, но не го изпълни. Първия изпит, който Ă дадох, не издържа. Обеща, че ще изпълни, а не издържа – дадох Ă един изпит и пропадна. Затуй ви държах днес тази лекция. Дума, дадена в училището, трябва да се изпълни точно навреме – нито минута отлагане. Обещано – казано и свършено. В нас това трябва да бъде правило за всички. Не трябва да се въртим на колело. Кажа ли аз нещо – думата ми е дума. Навреме ще изпълним всичко. Аз и вие ще бъдем точни, на времето. Туй е велик Божествен закон и онзи, който не изпълни този закон, каквото ми донесе, ще го хвърля. Книга ли ми донесе, ще я хвърля. Щом дойде такъв ученик и донесе нещо на учителя си, предмет ли бъде, или друго нещо – праща го в обратна посока. Всичко трябва да става навреме. Майката трябва да роди навреме. Навреме трябва да лягате, навреме да ставате, навреме да ядете: всичко трябва да става точно по определени закони. Ще кажете: „Утре мога да го направя.“ – Не, доброто трябва да се направи навреме – може да го направите само днес. Туй, което обещавате днес, днес трябва да го направите, а не утре. За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. Този съборен ден никога няма да се върне. И аз няма да имам туй разположение да ви говоря за тия неща – за други работи ще ви говоря. Някои от вас, братя, ученици, имате голяма слабост: не си държите на думите. От всинца ви се изисква да стоите на думата си отгоре. Никаква разписка няма да вземате от брата си. Ако той ви иска пари и не искаш да му дадеш, ще му кажеш истината: „Братко, нямам вяра в тебе.“ Никакво подписване. Готови ли сте тъй да постъпвате? Реплика: Готови сме. Готови ли сте вие, сестри? Реплика: Готови сме. Това е за онези, които са в Школата, това не е за света; това правило е за отношенията между вас, между братя и сестри. Туй Учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е Учение за света, за света ще ви дам друго. Това Учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си! Ще признае факта и ще се изправи. Всяко нещо трябва да се изпълни на времето си. Туй, което Христос дава, е един велик закон за тази Христова школа. Изисква се точност, точност в бъдеще – да сме по-точни от германците, по-точни от англичаните, които са за пример. От полици ни помен, от записи ни помен, от лихви на пари ни помен между вас! Вътре в Бялото Братство такива работи не се позволяват. Като дойде при тебе брат ти и ти каже: „Имам нужда от пари“, ще отидеш с него между четирите стени, ще извадиш и ще му дадеш. Ще кажеш: „Господи, това го правя заради Тебе“, и ще му дадеш, като забравиш, че си му дал. Разбрахте ли, сестри? Не, братя и сестри, тъй е – и ще се свърши въпросът, и тогава ще се избегнат тия недоразумения. А така, да дойде някой, да иска пари назаем, за да върти търговия – не. Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега може да изпъкне в ума ви една или друга мисъл – те са посторонни. В Школата между вас искам да има абсолютна хармония. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т. н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как да отида да искам пари назаем?“ Не назаем – вие ще опитате Любовта на брата си. Нищо от това! Господ ще ви тури в тежко положение, за да изпитате нужди, ще ви тури в такова положение, че да си направите една услуга, и тогава, като постоиш 10-15-20 минути в разговор с брата си, и ти ще бъдеш радостен, и той ще бъде радостен. Това е правило и за сестрите: то е за братството и за сестринството. Ще приложим този закон през тази година и идната година ще ми кажете може ли някои от правилата да се приложат, или не. Практически ще опитате това, за да видим какви резултати ще има. Това се отнася за крайно нуждаещите се, а не да се правят заеми, за да се търгува. В Школата законът е такъв, а вън от Школата законът е друг. Добрата молитва 20 август, неделя, 5 ч.
  5. GDD

    1922_08_19 Съвършеният мъж

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съвършеният мъж Тайна молитва Ще ви прочета четвъртата глава от Посланието към ефесяните. След 3-ти стих Учителя каза: Разбира се, говори се за учениците вътре в църквата. Един Господ – значи една Любов. Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципиално и разумно, ще бъдат като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвате в тия обеди – описват хубавите пуйки, ябълки, круши, баници, и някой път лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните. Сега в пътя, по който вървим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят и ние можем да имаме едно приложение на туй Учение – не в големи размери, но в малки. Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини.“ Заради тази Любов ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука. Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди кръвно.“ Ама че там е всичката мъчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете как да превръщате тия енергии, пък ако не знаете, не ще можете да ги превръщате. А пък какво струва един закон с празни залъгвания? Аз ще ви приведа един пример за тия празни залъгвания. В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон. На дарака има подвижна площадка, върху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метър от коня. В стремлението си да достигне сеното, той цял ден се движи и развлачва вълната. И надвечер му дават малко сено. Така и ние: цял живот посвещаваме за постигане на известни идеали. Най-после получим малко сено. Тогава казваме: „Не можахме да ги реализираме, но втори път като дойдем, ще успеем.“ Втори път дойдеш, пак същото сено намериш. При сегашните условия пак ще ви кажа: на онези от вас, които са на девет месеца, пъпът им непременно трябва да се отреже. Аз съм решил на деветмесечните от вас да им се режат пъповете безпощадно. И да плачете, и да не плачете, ще ви режа пъповете, ще скъсам връзките с вашия стар живот: и да се сърдите, и да не се сърдите, трябва да се отрежат. И вие ще станете самостоятелни. Вие си казвате: „Досега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пъпа, какво ще стане?“ – Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш и да живееш един самостоятелен живот. И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа!“ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как да ги поправи и разбира как да подкара своята машина. „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, че ще можете да се домогнете до Мъдростта, лъжете се. И до Мъдростта е потребна Любов, и то много по-велика, отколкото сегашната обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете – защо ви е знанието? Има мнозина помежду нас, както и в света ги има, които десетки години разправят за едно и също нещо. Например те са отишли на гости някъде, не са ги нагостили, не са ги посрещнали добре, малко хладничко са се отнесли, и те идат на едно място – ще го разправят, на друго място същото ще разправят; мине година, две – разправят, разправят това сто и петдесет пъти. Какво спечелиха? Не ги посрещнали, не ги нагостили. Разправя веднъж и туря кръст, забравя го. Сега важна е причината на тези неща: защо ние обичаме да разправяме старите работи. Аз мога да изтълкувам този факт малко другояче. Представете си, че се раждате в едно семейство с пълното съзнание на един възрастен човек, но сте в едно малко тяло и майка ви вижда, че вашият стомах може да яде само млечице, тя съзнава, че тялото ви е слабо. Тази майка ви храни само с млечице. А вие мислите, че с духа си много нещо можете да направите. Вие искате твърда храна. Вие постоянно се сърдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви? Ако сте отишли някъде на гости и тия хора не са ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твърда храна не е за вас. Казвате си: „Представете си, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е? После ни дадоха топла вода. Нито баница ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха.“ Сега всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Със своите вярвания – не: с вярвания светът се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света – и светът страда от много вяра, но от вяра не в Истината, а от вяра в лъжата. Има даже учени хора в България и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, във врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които, ако им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафе, обърни чашата и виж дали ще сполуча.“ – Вярва! Е, как ще определите тези два противоположни факта? Аз наричам това развращаване на човешките чувства. Като не познаха Бога, и Бог ги остави да се заблудят в тия суеверия. Че ако ти имаш Божията Любов, ще знаеш какво е писано в Неговото кафе. И на всеки едного аз мога да му кажа какво му е бъдещето. Какво ви е бъдещето? Ако мъжът стане сутринта и се скара с жена си, със сина си или с дъщеря си, може ли да мисли, че ще му върви работата? Не, каквото похване него ден, ще бъде катастрофално. Ако е работник, няма да му върви работата; ако е дърводелец, най-малко на две-три места ще се пореже; ако е писател, умът му ще бъде разсеян и нищо няма да може да напише. Мислите ли, че ако ние не се примирим с Бога и нашите сърца не се изпълнят с онази Божествена Любов, че ние ще свършим нещо? – Нищо не можем да извършим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то същинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се събират двадесет души – те ще се скарат и ще стане сбиване. На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям и могат сто-двеста души да си напълнят чубурите, ще ли има караница? Няма да има караница. Следователно всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега във вашите умове израства идеята: как? Този въпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде? Трябва да огладнее. Когато се зароди онзи вътрешен глад, тогава яденето е сладко и полезно. Същият закон е и тук: ако ние оставим тази Божествена Любов да говори в душите ни – а тя идва периодически – ще можем да я възприемем. Тя еднакво действа, но понеже ние едновременно се движим и в света, и около Бога, то положението ни постоянно се мени. Всякога ние нямаме еднакво разположение за Любовта. Аз мога да туря на изпитание кой и да е проповедник, да изпитам силата му: ще го държа десет дена гладен и ще го пратя в една аудитория да проповядва – със същото усърдие той няма да проповядва. Той трябва най-първо да се нахрани. С това аз правя един паралел. Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване: не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако десет, двадесет, тридесет, сто души са съединени в един ум, в едно сърце, те могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или двадесет души разделени много по-мъчно може да я свършат. Следователно на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. Трудът да бъде за ония братя, на които трябва да се помага. Всинца трябва да помагаме. У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделения между някои братя – не се обичат. Аз казвам, че това са хора, които няма какво да правят: без работа са, разделят се. Вземете някой фалирал търговец – като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има да му дава, че да го даде под съд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд. „Не съди брата си.“ – „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя.“ Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Старият живот съвършено ще изчезне. Сега започва Новият живот на Любовта. И Господ тъй казва: „Ще залича всичките ви грехове и ще ги хвърля зад гърба Си.“ Ние тъй ще заличим всичко – и ще започнем Новия живот на Любовта. Туй, което хвърлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите си. И когато някой брат ти донесе малко тор, ти го занеси на нивата си и я натори. Сега за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа: да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено, да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви са тези задачи? Аз преди година и по-рано на братята в София, на мъже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидете самички на Витоша!“ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира.“ – Няма нищо, аз тъй само казах, само тъй питам. Някой път пак ги запитвам. Една вечер, на едно събрание с повече от двеста-триста души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици – посред нощ, в 12 ч. точно, ще тръгнете от дома си и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: за една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо. Започва едно разговаряне, едно оживление. И за три седмици изпълниха задачата. И най-страхливите софиянки отидоха на Витоша, изредиха се всички, двеста-двеста и петдесет души, и най-малките момичета дори. Сега за през тази година ние имаме една задача – тя не е за всички, а само за някои. Някои искат да бъдат първи – ще им дадем първото място, ние имаме много столове, ще ви дадем първите, но ще направим следния опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория3 до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня, от южната страна на Мусала ще се изкачим и ще слезем през северната страна, през Бистричката долина. Това ще бъде денем, първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина, и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много ще бъдем, двеста-триста души. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама, да минете денем, после по Месечина, през тъмна нощ, и най-после през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и в бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш. Ще пристъпим, това трябва да стане: да се калите, за да опитате вашата смелост и вашето юначество. Сега не знаете какво можете да извършите. Вие казвате, че имате воля. Да се качиш на Мусала, да минеш през Рилската пустиня и да се върнеш толкова пъти – в теб ще има пробудено съзнание, малко ще се пробуди съзнанието ти. Сега, разбира се, тези екскурзии ще ги направим съзнателно, с чисто научни цели, съобразно с природните закони ще изберем времето и начина. Сега вие ще кажете: „Ами пари, средства?“ Всичко ще се нареди, не мислете за това. Когато дойде време да правим тези опити, част от нашите братя ще останат да уреждат работите на другите. Тъй ще уредим, че всинца ще направим опит, да видим кой колко може да издържи. Някои от вас може да се изхитрят и да кажат, че са ходили. Ние ще пратим отподире им двама-трима души, отдалече да ги съгледателстват. Те ще бъдат от Невидимия мир. Непременно ще минете. Някои от софиянци колективно минаха първия опит. Двама по двама не са минали. Денем минаха, и по Месечина минаха, а през тъмна и бурна нощ не са минали. Още три опита колективно има да минат, след туй по двама и после един по един. Дванадесет пъти е това! Като минете дванадесет пъти през Мусала, ще се събудят у вас всички клетки и вие ще се подмладите най-малко с четиридесет и пет години в бъдеще. Ще станете млади и като се върнете, ще припкате като някой телец, ще се чудите на онази промяна, която е станала във вас. Сега ние ще се съединим. Земята е направена от много планини, реки, долини – и всичко туй е едно училище. То си има свое предназначение. Туй е едно обучение. В планините са складирани ония велики енергии, от които трябва да черпим. Така също и в долините, и в реките. Да, това е първият опит. Сега, като свършите това, ще владеете вече стихиите в Природата, няма да ви е страх от вятър, град и буря. Сега ви е страх от мечки и вълци, но ще ви пратим в Родопите, там, дето има най-много мечки. И тоя опит ще дойде. Най-първо ще направим опита колективно. Ще ви кажем де има мечки. Ще срещнем някоя мечка и ще видим тя ли ще бяга, или ние ще бягаме. То сега колективно лесно е, мечката ще бяга от нас. После ще правим опити двама по двама, после един по един и тогава, като срещнеш мечката, ще гледаш тя ли ще се отбие от пътя, или ти ще се отбиеш. Туй е второто каляване на човешката воля. Само при една мечка ти можеш да се калиш. Защото ако ти победиш и мечката познае, че ти си господар, ще приемеш един характер на издръжливост. В България, слава Богу, мечки има достатъчно. Ако някой се уплаши, ще го тресе най-малко три години. Тогава няма да го пращаме. Нали искате да бъдете ученици? Аз ни най-малко няма да ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя. И то е много хубаво – да срещнеш една мечка. Тя да те изненада и ти да я изненадаш. Колко интересно събитие – да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Умът ти не може да работи и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му въздействаш, да спреш този страх и да кажеш, че в тази мечка живее Господ – и нищо повече. Тя ще те разбере. Направо ще вървиш и ще дойдеш до нея: ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много сръчен, смел, решителен, тя ще ти направи път, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такъв юнак да не си.“ Е, питам сега: с този страх, който имаме, какво можем да извършим? Смелост трябва. Тази сутрин се явиха мечки пред нас, създадоха тревога. Изпъкна, че тези хора револвери са имали, ками. Същият закон е. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единството на вярата.“ Единството седи в следното: когато някой тръгне да прави този опит, ние казваме: „Той няма да го направи.“ – Не, трябва да му кажем, че ще го направи. На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма да направят опита. Казах: „Бъдете уверени, че ако спазите правилата, ще го направите.“ Като тръгнете, от никого не искайте съвет, не бойте се, нищо лошо няма да стане. Нека кажат всички ония, които изпълниха опита, как излезе. Много добре излезе. Ако се заблудите из пътя, вървете в коя и да е посока – ще го намерите, защото има един вътрешен закон, който ни ръководи, и ние трябва да пробудим туй велико Божествено чувство. Така ние сами ще се ориентираме в тоз живот, по-правилно ще се разберем. Сега ние ще образуваме тази мистична Окултна школа. Има материал приготвен. Може би тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише върху зададени теми. Това е вече упражнение и каквото вие направите, то ще бъде за вас. Ще започнат тогава да ви дават изпити. Които са в провинцията, ще дойдат в София, ще ви приемем за една вечер и ще отидете на Витоша, ще изпълните задачата. Ако нямате пари, ще дойдете на наши разноски. Пък ако имате средства, сами ще си платите. Сега ние ще образуваме един фонд за подпомагане на учениците. Навсякъде в градовете ще се образуват тези школи. Селата ще гледат да се присъединят към градовете. Постепенно тази работа ще ви се разясни. Има известни правила, ще ги знаете. Но започва една сериозна работа. После друго нещо. Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. Например всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще държи своята плата. Той ще се моли да намери нещо и да вложи личния си труд. И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от петдесет души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“ Един от младите ученици, който има достатъчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия път.“ И да имаш приятели – да си, като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези са изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоретически, а на опит. Ако искате, аз ще ви държа първия изпит. Ако някой се съмнява, може да го придружа, да види как лесно може да намери работа. Сега ще ви улесним. Най-първо ще ви прекараме през най-мъчните изпити, после ще ви улесним в пътя. Как? Аз ще ви улесня по следния начин. След като минете изпита, ще отидете някъде, ще ви дам начин как да лекувате. Остàнете гладен: ще идете да питате някъде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите и те ще ви нахранят. Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва да се калите. На всинца ви трябва воля. Например между вас има много сръдня. Някои искат да направят много нещо, но сръднята между тях започва много бързо. Имат събрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя.“ Разбягват се един по един и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще я свърша и при най-големите мъчнотии.“ Няма защо да се сърдите – това е Божия работа. При най-големите мъчнотии ще я свършите – това е характер. Ако не можем да победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови? Сега в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време – аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи в годината – триста и шестдесет часа за Школата, или за Божественото училище, както аз го наричам. Един час да работите е достатъчно засега. Мислите ли, че е много? Не е много. Тогава, когато почне да се образува Школата, да не се роди състезание защо щял да се образува клас за младите. Ще има общ клас, в който ще влезнат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище, а бащата се радва, казва: „Нека се учи.“ Бащата не може заедно със сина си да учи. Той казва: „Втори път като се преродя на Земята, тогава и аз ще уча. Сега аз ще работя, пък синът ми ще учи.“ Сега нещо за братските градини. Например какво сте направили досега за братските градини? На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. Това е пак достатъчно. Сега добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности – вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Като ходихме на Мусала, аз се уверих, че мнозина могат да направят това. На опит им доказах, че може. Бяхме сто и шестнадесет души и стигнахме до най-мъчното място, до най-горното езеро. Пътят бе затворен с преспа сняг на дължина до 100 метра, и който речеше да мине по този път, би пожертвал живота си. Мотики нямаме, лопати нямаме да направим път. Сядат всички и гледат: да се върнем ли, или да продължим? Пред нас е една стръмнина с камъни, и ако се качиш и бутнеш някой камък, може да те завлече. Всички тия сто и шестнадесет души се спират и казват: „Учителю, какво трябва да направим, назад или нагоре?“ Казвам: „Нагоре.“ Всички ония жени, млади и стари, като попъплиха нагоре. Сестрите най-първо попъплиха, мъжете и те се насърчиха. Само покрай мене мина едно малко камъче. Казвам: задачата е много хубава. И всички излязоха благополучно на Мусала. Там седяхме пет-шест часа, като на Мусала не е бивало случай да се седи повече от петнадесет-двадесет минути. Казвам: често могат да се явят големи мъчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мъчнотия, ще опитате най-великия разумен закон, който работи в Природата. Не е въпросът да подобрим живота си, но да работим в туй Велико царство, което иде сега. Ние трябва да станем служители, трябва да се приготвим. Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават – ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят в нас, да се назидаваме и да даваме подтик за работа. Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. На ония, които са способни за учение, ще им се даде учение; на ония, които са способни за работа, работа ще им се даде. Кой за каквото е способен, трябва да му се даде поле да се прояви. Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат, да го изпълните – без никакви уговорки? Да или не? После няма да кажете: „Аз така не мислeх.“ Вие ще си премерите силите и ще видите дали може да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви покажат нови методи за работа. Другояче, колкото и да ви разправям, няма да го разберете. Достатъчно е два пъти да се качите на Мусала и много нещо ще научите: другояче ще разберете живота, други разбирания ще имате. Ако се качите вечерно време, съвсем друго нещо ще е, още по-добре ще разберете – просветление иде. Сега със споровете ние нямаме намерение да се занимаваме. Споровете ще ги разглеждате по закона на Любовта. Ние знаем защо стават споровете. Ако някой има да дава някому, ако той сам не може да си плати, ние ще му платим дълговете и ще му кажем: „Братко, още един път да не правиш дългове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори път не давай, или пък като дадеш, трябва да ги забравиш, не давай.“ Ако дойде някой да ти иска, ще му кажеш тъй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или назаем от мене? Ако от мен искаш назаем, ще ги върнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свършена – аз ще ти дам и ще ги забравя.“ Трябва да знаем заради Господа ли даваме, или назаем даваме. Казва: „Дадох ти пари назаем.“ – „Хубаво, ще ви ги върна.“ – „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече – туй е закон. Ако забравим, Господ ще ни благослови, Бог ще изправи нашата работа, ще Го опитаме. Нали ще Го опитаме? Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ.“ Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас, и каквото попросите, ще ви бъде.“ Но като изпълним всичките условия, които Великият Божествен закон изисква, всичко е възможно. Сега ще гледаме да въдворим мир в себе си. Аз се радвам, че между вас се въдвори Божествена хармония на единство. Утре ще говорим по-обстойно върху този фонд, например за методите за чисто материалната работа. Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физическото поле – тогава ще го извършат в Духовния свят, т. е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в Умствения свят, но без да им се плати. Да кажем, че на някой окултен ученик се даде тази задача: ще ви пратим при някой паралитик, парализиран от десет години, за да го излекувате с вашите сили, да покажете знанието си. Ще определим да се молите за този човек по два часа на ден и туй може да продължи два месеца – сто и двадесет часа усърдна молитва; това е една работа. И знаете ли как ще се кали вашата воля? Лекуването често се дължи на вашата воля. Аз съм загатвал, че има болести, като ставния ревматизъм, които се лекуват с вода – водно лекуване, но може да се излекуват и с човешката воля, само че трябва да се знаят вътрешните течения. Но трябва да се кали човешката воля. Значи това са система, начини, методи. Тази работа не е лесна. Всички няма да се занимавате с лекуване. Но онези от вас – и най-страхливите, и най-безстрашните – ще минете през Мусала поне най-малко един път. Тази година всички приятели, които са записани в Школата, ще минат един път през Мусала. Аз ще бъда с вас. Сами няма да ви пратя. В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бъда с вас и ще ви покажа всичките правила. Когато минавате и по Месечина, и в тъмна нощ, и тогава ще бъда с вас, но като дойде в бурна нощ... И в бурно време ще бъда с вас. Ще изучим тия електрически и магнетически течения, ще изучим растенията, билките, водите, изворите, техните свойства и качества, тъй че, като ви види някой, да ви знае, да ви познава – да се отличавате поне като екскурзианти, ако не повече. Досега хората все по пещерите се криеха, а ние ще се изкачваме по високите места, по върховете. Всички светии са ставали светии по пещерите, а за нас – дошло е време да сме по високите върхове. Ще се постараем през тази година, на първо място, да подобрим жилищата си – телата си – да ги подобрим заради Господа: да подобрим малко сърцата си и умовете си чрез екскурзии. Ще направим някоя екскурзия и във виелица, в сняг, най-малко до 30-40 сантиметра дълбочина, на някое планинско място, и то с тези, които са пό юнаци. То ще бъде за през зимата, като дойде другата година. Нека от всичките градове ония, които са любители на Школата, да се самоопределят. Два класа ще се направят: един общ клас и един специален. Самата работа през цялата година ще се определи по-точно, но сега не може да се направи по-детайлно. От всичките големи градове сега ще се съберете да обмислите малко, да видите колко ще възлезете на брой. И които влезнат в класа, да учат поне един час през деня. Работата ще се оформи. Ще се образува връзка за изпращането на всички беседи, на лекциите, които са потребни. После, от клас в клас постоянно ще се посещавате. Софиянци ще отиват в провинцията: всяко място ще се посети веднъж в месеца, най-малко дванадесет пъти в годината. Тъй щото всеки град ще има дванадесет посещения в годината. Ще се изберат приятели, братя делегати, и тогава ще се упълномощят. Ще искам да направим тази работа обстойно. Ще ви дадем работа, план, теми, ще съберем потребните необходими материали за Школата. Материалът съществува, но трябва да се подреди съобразно със сегашните нужди, които сега съществуват. И това ще бъде една сериозна работа. Като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам: в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. Сега за утре, неделя, всички трябва да решите – да дадете обещание върху това, което днес ви говорих. Трябва да се решите, и то само онези, които поемат задължението да се подчинят и да работят за една година. Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си седи свободен. Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ. Да се знае, че когато иска да служи на Бога, трябва да има само една мисъл. И тогава туй мото, което се даде тази сутрин, всеки може да си го препише; но който не даде обещание, няма защо да го преписва, може да го прочете само. Като казвам, че който го е страх, нека да си помисли – ние не бързаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: „Нас искат да ни впримчат, да ни хванат.“ – Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. Ами как, вие като искате да търсите някое имане в някоя пещера, нали ще трябва да се подчините, да коленичите, да пъплите. Има ли нещо смешно? Защо? Ако в една пещера пъплите, то е, за да намерите имането. Стига да имате смелостта да влезете. После, има доста способни братя, и чрез тях ще внесем от всички изкуства у нас. Каквото изкуство имате, трябва да го развиете, всичко да се употреби за работа. Да видим какво можем да направим за една година. Като се работи по един час на ден, ще видим какво можем да съберем за една година отгоре. Като се образува този фонд, тогава от Общия клас ще изберете дванадесет души: съвет ще бъдат, те ще държат сметките. Те ще дават средствата за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго. Този съвет ще се грижи за иждивяването на тези пари за всички благородни цели. Ако някой от учениците напише нещо хубаво, трудът му ще се напечати. Ако някой иска да иде да изпълни задача, а няма средства, ще му се дадат средства. Тъй щото от същите средства, от този фонд може да се отворят и братски гостилници, братски домове. Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива – да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: тук не може, там не може. Братски дом е: ще го поканим да си отпочине, ще го нагостим и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година! Сега аз искам най-първо: от старозагорци – две легла, от новозагорци – две, от бургазлии – две, от айтосчани – две, от казанлъчани – две, от ямболчани – две, от пловдивчани – две, от шуменци – две, от варненци – две, от панагюрци – две, от софиянци – пет. Може ли пет? Защото всички досега все тъй ми казват: „Дойдем в София, не ни приемат.“ И тъй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме еди-къде си място.“ Сега в селата повече легла има. От Търново искаме две легла, от Русе – три, от Сливен – три, от Свищов – две, от Лом – две, от Видин – две, от Габрово – две, от Пазарджик – едно, от Севлиево – две, от Карнобат – едно, Трявна – едно, с. Кортен – две, с. Гърци – две, с. Лъджене, Бургаско – едно, Карлово – две, Петрич – едно, Рахово – едно, Елена – едно. Значи имаме успех в туй отношение. Добрата молитва 19 август, събота, 16.30 ч.
  6. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Какъв трябва да бъде ученикът Изпя се песента Фир-Фюр-Фен. След това се изпя упражнението с буквата а със следните движения на ръцете: дясната ръка настрани, после – лявата, а след това и двете. Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено подражание на пчели, които се роят. Всички пчели са заети с една такава велика мисъл – да излязат. Значи у нас туй съзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим. Изпява се отново упражнението с буквата а. Сега много плавно да се изпее. Изпява се. Ще ви прочета Псалом 148. Забележете – този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати идат земни царе и всички люде: князе и всички земни съдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после старци и млади да хвалят Името Господне, защото само Неговото Име е превъзнесено и Славата Му е над Земята и над Небето. Туй е целият вътрешен човек, туй е вашето естество. Ще ви прочета три стиха от 12-а глава от Евангелието на Йоана. Стихове 12-и, 13-и, 14-и: На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Иисус в Йерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в Името Господне, Цар Израилев. И Иисус намери осле и възседна на него, според както е писано. Аз ще ви задам един въпрос – най-първо на старите: вие любили ли сте някога, имате ли опитността на Любовта, имали ли сте опита да сте преживели поне един ден на Любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не са преживели, нека се постараят да придобият тази опитност – едно преживяване на Любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване като това на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слънчевите лъчи не са го достигали, затуй е бледо и хилаво. Цветовете му са недоразвити и са почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествената светлина, расте и се развива и цъфти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй съчетание, под Божествените лъчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега мъчно може да се опише туй състояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства душата от всичките ѝ грехове. Когато човек преживее един такъв момент, един ден на Любовта, туй в православната църква го наричат спасение от греховете. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото съзнание и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-възвишено състояние и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те са родени от Дух и вода. Сега аз желая вие, като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между триста шестдесет и петте дни да имате един ден, в който да преживеете туй състояние. Нали? И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля. Сега във всинца ви има такова желание: всеки от вас желае най-първо да го любят и след туй се заражда второто желание – той да люби. Когато говоря за тия състояния, аз разбирам проявлението на висшия Божествен живот. Тази Любов не е като обикновената любов, при която умът на човека се затъпява. Не, той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда създаването и проявлението на целия Космос. Той схваща как е създаден светът, защо е създаден и кои са крайните цели на тази безпределност. Виждането на крайната цел на тази безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него. Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усърдни, искат да влезнат в Школата като ученици. Аз ви предупреждавам: гледайте туй усърдие да се увеличава – и в края да сте усърдни, а не само в началото. Ние, всички съвременни хора, започваме добре с Любовта, започваме жежко, започваме с 400-500 градуса, а свършваме с 30-50 градуса, а някой път и с 10 градуса под нулата. Павел, като окултист, който е разбирал нещата добре, казва: „Любовта зло не мисли, на неправдата се не радва, а радва се на Истината. Всичко дълготърпи, на всичко хваща вяра.“ И после, едно от качествата ѝ е, че тя никога не отпада. Знаете ли при какви условия може да се прояви Любовта? Аз питам, но този въпрос е малко тъмен и трудно може да му се отговори. Христос на едно място казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди.“ А какви са тия заповеди? Какво е искал да каже Христос? Нали казваме, че Любовта работи без закон? Казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди. Само по това ще се познае вашата Любов, ако опазите Моите заповеди и ги изпълните. Ако не изпълните заповедите Ми...“ Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашият Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което учителят дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителя на Любовта, и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Вас как ви запознаха най-първо с Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. Нали поне сте имали отрицателната страна на Любовта? Когато обичате някого, например имате някой приятел или някоя приятелка, които обичате, и по едно време те ви кажат: „Аз не ви обичам“ – веднага като че ли падне някоя топка на сърцето ви. Защо? Онзи, когото не обичате, и да ви каже, че не ви обича, малко ви струва, но когато онзи, когото обичате, ви каже, че не ви обича, като че ли някое голямо събитие, някоя голяма катастрофа е станала в света. Защо? Вие сте пуснали този ваш приятел да върти ключовете на Божествената светлина, и той, като завърти ключовете, вие оставате без светлина, на тъмно. Вие му казвате така: „Аз слизам на физическия свят да работя, законът е такъв. Ти сега ще бъдеш тъй добър да останеш там, горе, дръж ключовете на Любовта и когато ми трябва, отвори ключовете да ми пращаш светлина.“ Обаче този приятел, като стои горе, казва: „Няма да ти пусна светлина, да знаеш, че аз заповядвам.“ Защо страдате? Защото нямате светлина, нямате Любов – туй е един закон. Че кой от вас може да работи без Любов? Когато сърцето ни е пълно с Любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя къща, където домакинята пее, умиването на паниците и всичко друго като че с магическа бързина става. Всичко става много лесно с Любовта. Но изчезне ли Любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, животът няма смисъл, защо сме дошли тук, и т. н.?“ Това е вярно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята Любов, казва: „Нищо не искам: нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито тамян, нито свещи – нищо не ми трябва.“ Когато мома изгуби Любовта си, разочарова се, хвърля дрехите си, събува чехлите си, хвърля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“ И религиозният човек, ако е поп, най-първо си хвърля евангелието, епитрахила, молитвите. Щом изгубим Любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия и оставаме като сухи, мъртви кости. Туй е психологически вярно. И тъй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото ако рече тя сама себе си да обича, значи че ѝ липсва нещо. И тъй, обектът на Любовта е извън нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мъдростта. Обектът на Любовта – това е Мъдростта. И защо например една жена се възхищава от един силен мъж? Защото само умният човек е силен. Тя му се възхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него.“ И Мъдростта всякога се възхищава от Любовта. Затова първото нещо е: жената трябва да бъде умна, за да може да люби Мъдростта. И мъжът трябва да бъде умен, за да люби Любовта. Сега този закон е верен и в Духовния свят. Сега например аз правя този опит – изпитвам вашата любов по слънчевите лъчи и виждам, че вибрациите на слънчевите лъчи са по-силни от Любовта ви и вследствие на това се образува едно омаломощаване. Вибрациите на вашата Любов не са тъй силни, че да асимилират вибрациите на Слънцето. Ако човек може да люби, и то тъй силно, че неговото сърце да вибрира като слънчевите лъчи, то неговият ум може да бъде тъй концентриран в Любовта, щото той може да излезе зимно време на студ, когато дърво и камък се пукат, и нищо няма да му стане. Ако с тази Любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и умът му е съсредоточен в Любовта, нищо няма да му стане. Слънчевите лъчи няма да го засегнат и няма да слънчаса. Ако в нашето сърце има Любов, то скърбите, недоразуменията – всичко туй ще бяга пред светлината на Любовта. Нищо няма да му стане на такъв човек. Пред този свещен огън на Любовта няма преграда в света, която да не се топи. Защото всички онези недоразумения, които сега съществуват, са все огради. Всеки се огражда. Този свещен огън трябва да разтопява тия огради: щом го изпратим, той разрушава всички прегради. Човешката любов се намира отпред на главата, дето е милосърдието. Той има долу при ушите си любов – туй, което наричат Купидон. Едни го наричат малкото ангелче на Любовта. Този ангел някога си, преди грехопадението, бил отличен, много благороден, възвишен, но с грехопадението той се извратил. Под тази зона на главата има и специална Любов към Бога, към другите. Има едно чувство насред главата. Когато туй чувство е развито, тази Божествена Любов се проявява. После тази Любов минава отзад, специална Любов е – само за приятели, приятелска Любов. Има друго чувство отзад на главата – Любов само за малките деца. Следователно за Любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-първо иска да обърне вниманието на някого. Той дава всички аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си – показва, че той е индиферентен. Питам: защо се ражда тази индиферентност? – Той почва да се страхува, в очите му се явява един страх и казва: „Много далече съм отишъл.“ Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар.“ Сега знаете ли защо става тъй? Понеже този субект, който търсеше идеала, като се отвори тоя идеал, той вижда, че не е този идеалът, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задържи всичката ми Любов“ – и затваря вратата си. А онзи, у когото Любовта е събудена, казва: „Защо събуди Любовта у мене, щом затваряш вратата си и не ме пущаш вътре?“ И започват тогава спорове между младите, те не могат да се примирят: „Ти не ме обичаш.“ – „И ти не ме обичаш.“ Карат се, докато най-после свършат. Туй чувство го има и между религиозните. Същият закон действа. Какво трябва да се прави? Там започва флиртът у хората. Флиртът започва с това, че като си предизвикал един, предизвикваш втори и трети и те се наредят, като търговци. Флиртът – това е търговец на любовта, а флиртаджиите са купувачи на стоки. Онзи казва: „Имах стока, нямам вече, продадох я.“ Търговецът чака. Като дойде вторият търговец, на него казва: „И твоята стока се продаде.“ – „Кога ще има?“ – „След две седмици. Ами защо не дойде по-рано?“ Все идват за стока: купуват, купуват, и най-после какво ще стане? – Фалира цялата банка и после всичко се свършва. Така стана с един европейски княз. Той имал 10 любовници и на всяка една казвал, че ще умира. Обаче те разбрали, че той ги лъже. Един ден всички му дават рандеву и той мисли, че с всяка една поотделно ще се срещне. По едно време дохожда той и всички го заобикалят на стола в градината и му дръпват такъв един пердах, какъвто жените знаят. Казват му: „Да се научиш още един път как се лъжат жени.“ Сега приятно е това: една шега я наричат те, шега на любовта, но опасна шега. Не, не, нека с тази шега си играе светът. Вие сте играли тези шеги. Няма ни един от вас, който да не е играл тази шега. И питам ви: какво сте добили? Всичките недъзи, които сега имате, се дължат все на такива флиртувания. Ужасни изопачения! Флиртът на Любовта предизвиква ужасна омраза. Любовта ще вземе обратен процес – на омразата и отмъщението. Следователно свързваме се със закона на кармата за неестествените постъпки в живота си. В сегашния нов живот не се позволява абсолютно никакво флиртуване! Аз сега на младите говорих, и на вас, сестрите, ще говоря. Българинът казва: „Играе му окото.“ Защо му играе окото? Когато играе окото на един човек, не е на хубаво. Погледът не трябва да бъде фиксиран като на някоя статуя, но трябва да бъде ритмически. Туй, рязкото, вреди, нервната система съсипва. Ще правите едно кръгообразно движение, т. е. най-първо ще повдигнете ума си нагоре, после ще повдигнете очите си мислено, после ще гледате – гледецът да вземе ъгъл 45-60 градуса над хоризонталната линия нагоре. Само тогава ще имате друг поглед. И след това имате право да снемете погледа си надолу. И тъй, най-първо ще обърнете погледа си към Бога на Любовта, и когато стане съединението, ще обърнете погледа си към страдащите, към вашите братя на Земята. И ще знаете как да погледнете. Ако ти обърнеш първо погледа си към света, а после към Бога, въпросът е свършен. Затуй всички светски хора, всички хора, които не са искрени, като им говориш, гледат към земята. Гледа ли към земята, ти да знаеш, че нищо няма да излезе – всичко е свършено. Вашият поглед не трябва да бъде настрани, но да е прям, в права посока, и ще кажеш на брата си: „Твоята Любов като моята ли е, твоята светлина като моята ли е, и твоята Истина, която живее в душата ти, като моята Истина ли е? Ако е така, дай ми ръката си, можем да живеем заедно, да се разговаряме, да се разбираме.“ Сега първото нещо при една неестествена любов е следното: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено състояние в душата си, като че ли нещо го притиска. Мъчите се да водите разговор – не върви. Сами се лъжете. Не, всички състояния, които предизвикват лъжа, ще ги махате! Ще бъдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително състояние на духа, ще ги отмахнете! Всички да се усещате свободни! Поне в туй общо събрание да се създаде една такава атмосфера, че да се усещате свободни. Аз искам в тия наши събрания всички да сте свободни. Трябва ли онази благодат, която сега иде, онази сила, която сега вземате, да я задържате за себе си? Вие даром вземате, даром трябва да дадете. От изблика на тази Божия благодат, която идва във вашето сърце, във вашия ум, във вашата душа и във вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. Като ви погледне човек, от всяка една пора от вас трябва да излизат струи от светлината на тази Божествена Любов. И тогава лицата ви ще почнат да се изменят и ще придобият една мекота. Туй е едно естествено средство за разхубавяване и тогава не ще има нужда да туряте върху лицата си някакви козметични средства: ще имате един нектар от Природата, който ще ви предаде естествена белина на лицето. Но аз искам очите ви да бъдат ясни – на млади или стари очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни. На млади или стари, очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра като сълза, та като погледнеш надолу, всичките камъчета да се забелязват. Такива трябва да бъдат очите ви! При това очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бъдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има Любов, стремеж и цел и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече Любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпълните всичко. И като кажете нещо, никой да не се усъмни във вас, никой да не се поколебае във вас, но като кажете да или не, да се знае, че въпросът е свършен. Никакво извинение! Ще мислите. Дадете ли веднъж дума – речено, казано, свършено. Ама сега да не употребите тази философия, за да казвате: „Ами нали ти го каза?“ – Не, ще ме оставите свободен, аз да го извърша. Щом кажете: „Нали ти каза“, вие ме изнасилвате. Аз ще кажа: „Аз го казах пред себе си, но щом вие искате да го изпълня, вие нарушавате един естествен Божествен закон.“ Аз обещах пред Бога на Любовта и ще го изпълня, ще го изпълня не заради вас, но заради Онзи, Който живее в сърцето, ума, душата и духа ми, заради Него, заради Неговото лице, Което е свещено. И сега искам от вас да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. Само учителят има право да се отнесе грубо, ученикът няма това право. Учителят може да ви постави на разни изпити, той знае, като счупи, че може да поправи. От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже ако имате някой съученик, сестра или брат, когото не можете да търпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител аз ще го търпя.“ Аз бих желал, като се срещнете, най-първо да се зарадвате! Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор и после, след като ви бият, ви пуснат, вие, щом се срещнете, ще се целунете, ще кажете: „Ах, братко!“, „Ах, сестричке!“ Но понеже сега не са ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? Защото всички едновременно живеете на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви и видя, че имате една отлично мебелирана къща, и ако искам да живея като вас на физическото поле, но нямам средства, ще хвърля око на къщата ви. Щом забележите туй, че аз хвърлям око на къщата ви, веднага ще се стисне сърцето ви, ще стегнете окото си и ще кажете: „Хайде, този приятел да го няма тук!“ Обаче ако аз съм съсредоточен в Духовния свят, сърцето у вас ще се отвори и аз ще кажа: „Колко съм доволен, че имате такава къща!“ И вие ще бъдете доволни. Защо? Защото няма да ви задигна къщата. Та искам от вас, поне повечето от половината, да напуснете физическия свят, но да не умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят. Първото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой събрат, един твой съученик или съкласник, да се постараеш да намериш поне една възвишена, благородна черта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползваш. И аз бих желал вие да си намерите поне по една добра черта, която можете да обичате. Да допуснем, че аз съм един неспособен ученик: ходя тук, ходя там, нищо не излиза. Допуснете, че имам един учител, който с магически сеанси може да развие в мене художество или музика. И за една година той събужда в мене чувството на художник и аз ставам един отличен художник. Вие ще имате нужда от мене да ви рисувам. Понеже аз схващам вашите черти, вие ще бъдете много внимателни към мене, ще се отнасяте към мене любовно. Ще ме нахраните, ще говорите с мене, туй ще направите, онуй ще направите. Значи щом у мене се събуди едно благородно чувство, вие ще ме обичате. Ще кажете: „Туй мога да направя за вас.“ Туй е Любов! Така е и с музиката. Следователно Любовта трябва да даде един израз, чрез който тя да може да се приложи в практическия живот. Сега аз желая ученичките и учениците, които имат Любов, когато дойде един техен съкласник, събрат, ученик, който ви обича, ако не сте си знаели урока, щом дойде той, да си научите урока. Ако не те обича, ти и да знаеш урока си, ще го забравиш. И много учители има, които, като не обичат учениците си, скъсват ги. Учителят само като погледне ученика, и той се парализира, и като стане, разтреперва се. Там, дето няма Любов, човешките способности се парализират, а там, където има истинска Любов, всички човешки чувства растат и се развиват правилно. Следователно пригответе се в бъдеще да създадем новата култура! Изисква се Любов, която да направи всички чувства възвишени и благородни. Ето защо ние тази година ще направим един опит. Ще вземем един наш приятел, който е неспособен, и ще насочим всичките си сили към него – да видим може ли да стане с него малко подобрение. Ще събудим в него някои чувства и способности. Ще кажете: „Аз предлагам услугите си за такъв опит“ – всички ще искате да се подложите на такъв опит. Не, аз искам с едного да направим опита. Щом излезе с едного верен, и с останалите деветдесет и девет ще бъде верен. Вие ще направите други опити. Ако сто души ученици направите по един опит, те са сто опита. Аз ще направя един, а вие – останалите. Сега в прилагането на Любовта има една голяма мъчнотия. Знаете ли в какво именно седи тя? Ако един яде много, а друг малко, те не могат да се обичат. Ако и двамата ядат много, пак не могат да се обичат. Ако и двамата никак не ядат, пак не могат да се обичат. За да се обичат двама души, единият трябва да даде половината от своето ядене на брата си. Така могат да се обичат хората. Туй е закон в Природата. Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си – дои го. Онази птичка, като хване зрънце, глътне го сама, но ако е майка, първо го дава на децата си и после търси за себе си. Следователно Любовта най-първо услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате Любов. Такава е Любовта в Природата. Аз констатирам един факт. Така е и в хората, и в животните, и в птиците, и в растенията. Така е и в училищата, и в обществото. Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем със себе си. Най-първо ще работим за Бога. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме Любов и ще дойде благословението върху нас. Такъв е законът. Ако имаме един приятел, най-първо ще дадем нему, а после ще мислим за себе си. Вие ще кажете: „Ами ако според Новото учение почна да давам на този половината, на онзи половината, какво ще остане за мене?“ – Вие разсъждавате много плитко. Ако всички се надпреварват да дават, тогава ще има ли недоимък? Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакъв недоимък в Природата. Не, тогава ще има една правилна обмяна и ние ще бъдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето – и ще стане правилна обмяна. Всеки ще вземе своето. Следователно, ако не си в състояние да дадеш на своя приятел половината от своето ядене, което имаш, в твоето сърце Любов няма. Ако си ученик и не си готов всякога да разкажеш урока си, туй, което знаеш, на своя съкласник – Любов нямаш. Има някои способни ученици, които не обичат да разказват, задържат знанията за себе си, за да получат само те шесторка. А други, като седнат: на този разказват, на онзи разказват – всички си научават урока. Други пък не обичат това и казват: „Аз нямам време.“ Аз бих желал вие да бъдете от тия ученици, които разправят всичко на другите. Такъв ученик, докато дойде учителят в клас, всичко разправя на другарите си. И тъй, Любовта всякога трябва да внесе нещо ново. Не употребявайте една и съща дума: „Аз те обичам.“ Казах ви един път, че Любовта има тридесет и пет милиона видове форми, чрез които може да се изрази. Знаете ли по колко начина можете да кажете: „Аз ви обичам“? Знаете ли колко значения може да дадете на думите „Обичам ви“? Всякога внасяйте разнообразие. Тогава душата ви ще бъде една богата градина, в която има много цветя, много богатства, и като дойде да давате, с душата си давайте. И като дойде Господ, употребете тази Любов, както Бог се проявява. Не бъдете скържливи. Когато Любовта дава, тогава има изобилие, трапезата ѝ е богата. Тя не е тъй скържлива. Тя не туря само боб със солчица, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масълце, супица – всичко е направено първокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я търсят. Който е ял един път на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!“ Срещнеш един дядо 70-75-годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг – същото: „Какво беше едно време!“ Все едно време е било. Ами сега? Значи било е едно време, преди хората да съгрешат, но сега, като съгрешили, не е тъй. Ами сега как са? Казвам: не е важно какво е било едно време, ами в сегашно време как е. Виждате ли, ние имаме един добър пример сега. Тук пет-шест-седем дни ние сме на банкет. Вас ви угощават! Аз ви прислужвам – с престилка на всички прислужвам. Аз сервирам: на тогоз паница, на оногоз паница, и на всички казвам: „Има ли нещо да ви липсва? Яжте и да помните!“ Учителя сочи нагоре към Слънцето. Видите ли го? Виждате го. Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря – отвориха. Колко хубава е тази светлина, която слиза отгоре сега! Виждате ли ги тия наши приятели, които сега са тук, между вас? Е, колко е хубаво! Ами че вие ги виждате, но не ги познавате. Вчера един брат казваше: „Ами че аз в Рая бях!“ – Е, ами ти си присъствал там! Тъй, както е гледал, той е поставил в ума си една мисъл: „Как ще бъде в Рая?“ Ще бъде тъй, както е тука. В ума му, в неговото съзнание е проникнало нещо. Ами иначе как ще бъде в Рая? Тъй ще бъде, както е тук. Той е прозрял вече това. Раят е място на живи, разумни същества, които се обичат с беззаветна Любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия Космос. Сега вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй.“ – Не, каквото сега ще направите, през събора, туй ще стане и през годината. Ако сега виждате, и през годината ще виждате. Ако сега не виждате, и през годината няма да виждате. Тук имате най-хубавите условия да виждате. Ако той сега не може да прогледа, че през годината ли ще прогледа! Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и вашите заминали приятели да ходят тук, а по някой път ще чуете да ви приказват. Приказват ви. Преди няколко дни дойде една сестра да ми каже за друга, че духовете са я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, нека се занимават с нея. Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влязла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам: минава, говори. Казват, че била умопобъркана. Седя, гледам я – тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам ѝ: „Слушайте, на вас кой ви дава право в този дом да биете?“ И аз, както никога, дадох ѝ два магнетически тока. Тя: „Олеле...“ – и всички тия духове изчезнаха. Казвам: в тази свещена ограда сте дошли и ще любите, няма да се биете. Никому не се позволява в тази ограда да бие. Сега и на вас казвам какво е моето правило. То е: който от вас бие другите в тази ограда, по същия закон и на него ще ударя два. Ще ви питам: „Кой ви позволява в тази свещена ограда да биете другите?“ – „Око за око, зъб за зъб.“ Сега ние се намираме в тази свещена ограда: и ръце, и очи, и крака – всичко ще употребим за Любовта. Всички недоразумения в света стават извън райската градина. Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извън райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обърнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта!“ Знаете ли колко Любов има на Земята? В този дом има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за нещо мечтаете – за някакво бъдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашият бъдещ свят. Дойде някой благороден момък, с голяма самоотверженост, яви се при момата, иска да я направи щастлива. Тя, като го види, че е в дрипи, отказва му. Тя си мечтае за някой княз с очилата му, с еполетите му, но този княз е развален, той не е човек. Сега една проста форма, в която Бог ви се изявява, вие я изоставяте и си въобразявате за далечното бъдеще – някакви си ангели, светии, което няма да го бъде:”Нерде Шам, нерде Багдад.“ Бог е туй, в което сега Той се проявява. Ако Го разберем, ние ще разберем и великото бъдеще, което иде. В него Бог ще дойде. Ако малкото разберем, и голямото ще разберем, ако малкото не разберем, и голямото няма да разберем. Аз съм уверен вече в едно, че петдесет на сто от опитите, които ще направим тази година за Любовта, ще излезнат сполучливи – най-малко петдесет на сто. Уверен съм, че всички градове ще се постараят да внесат хармония. Щом Господ е с вас, сто на сто ще бъдат сполучливи опитите, но да не бъде това изкуствено. Ще се постараем поне за една година да приложим този закон и всеки един от вас да добие знания, опитности. Ако някому е слаба паметта, да си подобри паметта; ако някому е слабо здравето, да засили здравето си – във всяко направление да добие нещо, и да докажем, че нашето учение е учение, което засяга живота целокупно. Най-после можем да направим и туй дори, че мъртвите да възкръснат от гробовете си. Може лесно да направим този опит. Ще тръгнем из града, ще видим, че опяват някого. Тогава ще му кажем: „Стани!“ Искат да ме спрат, а пък аз ще изляза в някой град и ще възкреся десет мъртви. Тогава какво ще кажат поповете? Това не съм го направил още. Ами ако във всяко село, във всеки град възкреся по един мъртъв, какво ще кажат? Щом дойде за Славата Божия, ще го направя. Това засега не ми е работа. Това е работа на лекарите. Аз ги очаквам те да направят туй, обаче щом те свършат работата си, като дойде за Славата Божия, за Любовта на Бога, не само че ще го направя, но ще го направя в името на Небето – когато цялото Небе присъства, когато Белите братя присъстват, когато Нашият Баща присъства – тогава ще го направя. И тогава ще кажа: ето, Те всички са свидетели, Те го направиха, а аз го изявих. Разбирате ли? Аз искам на вас да изявя това, което Те правят. Та казвам ви: бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време?“ – Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този Нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден – и вие ще забравите всичкото ваше минало. Старият свят си заминава, новият ще се разкрие и всички ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сърцето ни е пълно с Любов, душата ни е пълна с Истина – всичко можем да направим, няма нищо невъзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, съединени ръка за ръка: всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее в света! Хайде сега да изпеем песента Фир-Фюр-Фен. Да произнесем нашите три формули: Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов е Любов. Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост. Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като проявената Божия Истина. Само проявената Божия Истина е Истина. 25 август, петък, 10 ч.
  7. Аудио - чете Цвета Коцева Утринна беседа (без заглавие) Утринен наряд Добрата молитва (с вдигнати ръце). Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидате се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа на Любовта. Благославяй, душе моя, Господа (пет пъти: първия път – ръцете нагоре свободно; втория и третия път – хоризонтално; четвъртия път – ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; петия път – хоризонтално, на гърдите, пред устата и пак хоризонтално). Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Благословен е Той (изпя се с положение на ръцете настрани), Който ни благославя (изпя се, като ръцете са настрани). Бог на Любовта (бавно пеене с бавно спущане на ръцете отстрани до долу). Бла-го-сло-вен (пеене с бавно издигане на ръцете настрани), Бла-го-сло-вен е Той (пеене с бавно спущане на ръцете надолу), Кой-то ни (пеене с бавно издигане на ръцете горе) Бла-го-сла-вя (пеене, като ръцете са разтворени напред). Бог на Любовта (пеене с бавно сваляне на ръцете надолу), Бог на Любовта (ръцете са хоризонтално), Бог на Любовта (ръцете се свалят надолу бавно), Бог на Любовта (ръцете са настрани), Любовта (ръцете са надолу), Бог на (ръцете настрани) Любовта (ръцете надолу), Бог на (ръцете настрани) Любовта (ръцете напред). Благословен е Той (четири пъти – с движение на ръцете настрани и напред), Благословен е Той (три пъти – ръцете отпред са малко прибрани, с движение на хвъркане), Който ни благославя (бавно спущане на ръцете, с хвъркане не съвсем до долу – веднъж), Който ни благославя (ръцете са в последното положение, с хвъркане – два пъти), Който ни благославя (ръцете настрани, с хвъркане – три пъти), Благославя (няколко пъти кръгообразно движение на ръцете, със слабо приклякване), Благославя (няколко пъти – ръцете в движение напред, нагоре, напред, нагоре и т. н.). Да сме благи (същите движения – три пъти). Благи (същите движения, само че по-бързи – три пъти), Благи (ръцете се движат от горе на долу, до пръстите на краката), Благи (ръцете се вдигат нагоре), Благи (много пъти ръцете се движат кръгообразно около тялото и остават хоризонтално). Да сме силни (ръцете напред). Да сме крепки (ръцете настрани). Да сме твърди (същото положение), Твърди като диамант (същото положение). Да сме чисти (ръцете напред) Като живата вода (същото положение). Да сме чисти като живата Светлина (същото положение). Да сме чисти като Любовта (същото положение). Нашият закон е чистата Любов (ръцете настрани). Нашият път е чистата Светлина (ръцете настрани). Нашето слово е Мъдростта (ръцете настрани). Ние сме всички крепки в Бога на Любовта (ръцете напред). В Него ние победихме света (ръцете настрани). В Неговата Любов ние добихме своята свобода (ръцете напред). Ние сме вече свободни от закона на смъртта (ръцете настрани). Необятната Любов ни въздигна (ръцете напред). Безпределната Мъдрост ни оживи (ръцете настрани). И едната неизказана Истина ни възкреси (ръцете напред). Святи Отче на Небето, ние осветихме Името Ти (ръцете настрани). Ние свършихме делото Ти (настрани). И въдворихме Твоето царство (настрани). Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин! (ръцете настрани и долу). Изпя се Амин седем пъти с движение на ръцете настрани и с кръгообразно движение на ръцете със слабо приклякане. Забележка: При тези движения на ръцете хвъркането – това е раздрусване на съзнанието – раздрусване, събуждане. Гимнастически упражнения. 25 август, петък, 5 ч.
  8. GDD

    1922_08_24 Живот вечен

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живот вечен И някой си големец Го попита и рече: Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Лука 18: 18 Може ли да се досетите, да се догадите защо именно този големец е питал Христа как може да наследи вечния живот? Той е задал един от съществените въпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за тялото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сърцето, за ума, за душата, за духа ни – всичко, каквото повидомому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот. Този големец питал Христа какво да направи, за да наследи вечния живот. А Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш.“ Значи този големец е учил, той е бил ученик на Окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоретик, и на двете братства – и на Бялото, и на Черното, служил си е и с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш – да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лъжесвидетелстваш. Туй са методи на Черното братство, от тези методи да се откажеш.“ Като му казва: „Да не прелюбодействаш“ – това е метод на Черната ложа. „Да не убиваш“ – пак техен метод. – „Да не крадеш и да не лъжесвидетелстваш.“ И после двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата ложа. А той рече: „Всичко туй съм опазил от младостта си.“ Той не е казал цялата Истина. И Христос, за да го опита, не му каза:”Ти не говориш Истината“, но му каза: „Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига – всичко, що имаш, продай го, раздай го на сиромаси и дойди да Ме последваш.“ А той, като чу това, наскърби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лъгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Иисус, че се наскърби, рече: „Колко мъчно ще влязат в Царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в Царството Божие.“ Сега аз питам: ако се зададе и на вас този въпрос, ще кажете, че и вие сте готови, ще кажете, че сте изпълнили закона, но ако ви кажа: „Продайте всичкото си имане“, мнозина от вас ще се наскърбят вътрешно. Не казвам всички, но мнозина от вас ще се наскърбят. Най-малко ще кажете: „Сега ли намери Учителя, сега сме още млади, нека минат поне още 10-15-20 години, но сега, при тия условия, да продадем всичко, да го раздадем на сиромасите, да тръгнем като него – да ни гонят, да ни хулят и да нямаме подслон за главата си!“ Тази перспектива ще изпъкне в ума ви. Е, моля ви се сега! Един човек, който обича света, чист ли е? – Не е чист. И аз ще ви докажа това ето как. Аз няма как да се аргументирам. Ако една река чиста и една мътна река се съединят, чисти ли ще бъдат? – И двете ще се оцапат. Ако два извора, единият мътен, другият чист, се съединят, чисти ли ще бъдат? – Не, и двата ще се съединят. Много пъти някои казват, че може един праведник с един грешник да се съединят. Може, но и двамата ще се опетнят. За да се очисти първият извор, трябва да мине през някой по-дълбок филтър, през някои по-дълбоки пластове. Единият трябва да мине през процеса на чистенето. И сега много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе.“ – Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене, трябва да минете през един много голям филтър, или най-малкото да ви прекарам през седем огъня. Може да живеете, но първо ще минете или през филтър, или през огън. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пък двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дръж ума си и сърцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя.“ – Не, влагам един принцип. – Нечист е, ще го избягвате. Аз не говоря против вашето желание. Вие работете, желанието ви да помогнете е много благородно, но трябва да знаете какъв е начинът. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтъра долу, или през огъня, и тогава може да се съедините. И сега туй ще го имате предвид в Школата. Досега аз съм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такъв мазен ученик и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бъде много полезен.“ – Не съм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен – къде, в какво са неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тъй кàлен, че като влезе вътре, ще накаля всички. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе обущата, да е с нови дрехи, с нови обуща: през банята ще мине да се окъпе, а после през седем огъня – и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството. Тъй е било в старо време, тъй ще бъде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. Не се мамете от сладките думи. Аз с един от учениците употребих един метод и той се намери в едно противоречие. Аз направих езика си тъй остър, с такъв остър език му говорих, какъвто той никога не е слушал. Като му говорих тъй, той каза: „Учителю, дай ми малко почивка, че не мога да издържа.“ – В делата си аз бях много добър. Той ми каза: „В езика си си много строг, а делата ти са тъй изправни. Аз не мога да разбера как е възможно това: да постъпваш тъй добре, а да говориш по такъв начин. Ти ще ми направиш една голяма операция, ще ми разрежеш корема, после ще ми зашиеш корема, ще духнеш и раната ще изчезне. Никога не мога да разбера защо го вършиш туй.“ Казвам му: „Искам да бъдеш чист: ще разтворя и корема ти, и ума ти, и сърцето ти, – няма да оставя място в тебе, което да не разтворя. Всичко ще очистя. Щом си изчистен, няма да ти правя никаква операция.“ На мене ми е приятно ученикът да бъде чист. Тъй прави и Небето. Я ми кажете: кой е оня пророк, кой е онзи светия или Син Божий, които, като са дошли на Земята, да не са били бити? Христос, който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удара Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха? И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той е бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония. Сега аз искам всички вие, които ме слушате, да разсъждавате, но не разсъждавайте като обикновени верующи. Нямам предвид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в Школата предвид великите принципи и ние върху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам предвид. Както сте пред мен, като към души, аз имам всичката своя Любов и уважение към вас, но като към личности на Земята, като ваш приятел – спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бъда сляп. Ще ви обичам: това е закон, подтик на моята душа – но спрямо вашите погрешки не мога да бъда сляп. Тези погрешки са вредни и за вас, и за вашите ближни. Каквато и да е слабостта, тя е вредна за самия човек. Тия принципи вие ще ги приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пълнота. Това е трудно: да туриш един принцип в неговата пълнота – например да говориш Абсолютната Истина. Няма по-тежък принцип от този, да говориш Абсолютната Истина. Ако бихте говорили един ден поне Абсолютната Истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити да говорите Истината. Сега по този въпрос: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“ Христос знаеше, че този големец не е изпълнил закона, и когато му казваше:”Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите“, той се наскърби и каза: „Туй не мога да направя.“ Сега аз вземам тия думи в съотношение, но нека да говорим Истината в обикновен смисъл. Срещна ви аз: да допуснем, че съм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдръпна си погледа и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лъжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вънка, а вътре душата ти няма да бъде размътена, но целокупна. После, някой път ще ти кажат да кажеш Истината, но ти само ще си постиснеш устата и тъй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за Доброто устата ти ще бъде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш Истината, а когато дойде да лъжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява. Сега аз не засягам простото любопитство. Аз оставям тия посторонни въпроси. Аз засягам Истината принципиално. Заставен си да кажеш Истината – ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сърце и душа. Сега можете ли да се досетите какъв ще бъде примерът ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно. Вашият приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и те започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче след няколко години става един разрив и този приятел си вдига ръцете. Тази мома става бременна и този твой приятел се отказва от нея, вдига ръцете си. Дават го под съд, а тебе те викат за свидетел – да кажеш истината. Как ще постъпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга – Истината. Сега Истината разрешавате, но тогава, заради любовта към приятеля си, ще вземете неговата страна и ще кажете: „Той е чист“ – и ще се закълнете. А щом дойде да кажем Истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света – това е Истината. Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел – Истината – той не ни е приятел. И тъй, приятелството е обосновано на Любовта, защото между приятелството и тази Любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате като ученици в Школата, да имате единство във вашата Любов, а за да има Любов, трябва да обичате Истината. Сега всичката грешка на този големец била там, че той не бил в състояние да каже онази, скритата Истина. И на всинца ви казвам, че като влезете в Школата, ще се научите как да обичате и как да любите. Сега например вие нали говорите за Любов? Аз ще ви приведа сега пример от съвременната любов, която може да действа иначе. Ще я поставим на опит. Опитът решава въпроса. Сега ние вземаме проявленията на сегашната любов и ги сравняваме с онази Любов, която иде сега в света – Любовта с новата запалка. Сега ще вземем първото проявление на Любовта в живота – обикновената любов, която има форма. Онази млада мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвам.“ Е, представете си сега, че този момък заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвърли се оттука.“ – „Защо да се хвърля?“ – Въпросът с Любовта е свършен. Казва ѝ да се хвърли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем като бедните.“ – „Но как, защо, как ще живеем после?“ – Въпросът с Любовта е свършен. Той казва, че за нея е готов да умре, а като го постави на изпит да раздаде всичкото си богатство, той се огорчава. Значи той не е изпълнил закона и тази мома не може да живее с него. И аз казвам на моите ученици: ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство – запишете го! Сега за младите, които искат да се женят. Например някоя моя ученичка, като се влюби в някой момък и му каже:”Аз без тебе не мога да живея“, той да ѝ каже: „Хвърли се долу!“ Ако тя се хвърли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: „Аз съм свободен.“ Също и за момъка. Ако момата каже на момъка: „Хвърли се долу“, и той се хвърли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и той го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Върви си в пътя!“ Сега този въпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвърли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертва. Нека си върви в света той. Тя ще живее сама. На момъка защо му е такава другарка, която не може да се хвърли заради него, не може да се жертва? На момъка защо му е такава жена и на момата защо ѝ е един такъв мъж? Тъй говори Новото учение, в новия живот така седи въпросът. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: ако ти се ожениш за една жена и ѝ се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. Това не е брак, свършва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение към жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце няма да влезе нито една горчива мисъл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далече от нея, за да не я опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон.“ Реплика: Никой не може да го изпълни. Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици. Учението на Бялото Братство е това. Сега ако няма такива ученици, за в бъдеще ще има. Ще се положат правила – който може; а който не може, това е друг въпрос. Най-високият идеал ще бъде такъв: който може; а който не може... Нали се приготовлявате за съвършенство – поне отсега ще знаете правилата. Ще ви питат: – Какъв е бракът в Бялото Братство? – Такъв е бракът. – Ами прилагате ли го? – Правим го. – Ама аз не съм го направил още. – Ще го направиш за в бъдеще. На другите всякога ще казвате: „Аз досега не съм бил женен, но съм робувал.“ Че никой от вас не е бил женен. От осем хиляди години никой от вас не е бил женен: вие сте роби на женитбата и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мъжете сте роби на женитбата, и жените сте роби на женитбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И българите казват, че идвало „сляпа събота“. Е, там, дето има сляпа събота, женитба ли е това? Сега туй е едната страна. При това вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излъгах се.“ – И мъже, и жени. Вие сами си знаете Истината. Аз ви говоря за Истината вътре във вас. Ако има някой, който е доволен, той е постъпил съобразно законите на Бялото Братство. Казвам тогава: вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам, че няма, има: но в този смисъл тия бракове са почти изключения, а другите бракове са общи. Аз засягам този въпрос, понеже в обществото ще ви запитат: „Как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бъдат вашите обществени и социални наредби, какъв е вашият морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, ако ви женят като нас, вие сте подобни на нас.“ Ще им кажем, че нас попове не ни венчават – нас Господ ни венчава, Той ни свързва – нищо повече. Сега тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем Истината без страх и без тъмнина, ще изнесем фактите тъй, както са. Ние минаваме от един стар живот в нов. За в бъдеще всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Въпросът е като души как ще живеем? – Ще живеете тъй, както живеят ангелите. Аз засягам този въпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист: във всяко отношение чист трябва да бъде той. Този живот можем да го направим чист моментално. Опорочените жена и мъж моментално могат да станат чиста девица и чист мъж, но и девствената мома моментално може да се опорочи. Не мислете, че опорочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментално. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някого, за да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейният Господ, Който я е създал, не я е направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива! Туй – Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя е излязла, не я е направило щастлива, та от туй, ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато търсиш своя възлюбен, ще видиш дали той е вътре в тази мома – или го няма там възлюбения ти. Източната философия го нарича Единия навсякъде: Единият е в множеството и туй множество е в Единия. И какво се казва там, в притчата: „Който Ме намери...?“ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия? Обаче този не е най-важният въпрос, който трябва да ни занимава. Най-важният въпрос е, че трябва да се учите – учението е най-важното. И вие съжалявате, че няма да имам нито един ученик – тъй мислите. Много се лъжете. Аз ви казвам, че имам достатъчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици! Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях когато говоря, другояче говоря – вие сте от общата Школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. Сега онези от вас, които се готвят за Специалния клас, трябва да знаят правилата на Специалния клас; или аз казвам: „Който иска да влезе в Специалния клас, трябва да изучава Истината.“ Такъв е великият закон там. Реплика: Нали не се допущат всички там? Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата – може. Който е готов да продаде всичко, може. Този въпрос ще го оставим сега. Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? – „Господи, само аз оставам, и моя живот искат!“ Господ му каза: „В Израил има още седем хиляди, които не са преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата.“ – Има! Сега вие сте Илия, когото гонят, защото извади ножове и изби толкова пророци. Но като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ – той избяга. Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в планината Кармил), за да възстанови своята сила, да пости четиридесет дни. И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато светът ще се оправи не чрез убийства, а чрез Любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух – ще го дам на моя ученик и ще се кача на огнената колесница – и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: прави правете Божиите пътища!“ И дойде отново, и му снеха главата, както той сне главите на другите. Първото нещо: от всинца ви искам да бъдете искрени, абсолютно искрени! Искам учениците помежду си да са вътрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искреност, или не. Като се приближиш при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато състояние. Вложете искреността и тази натегнатост ще изчезне. Искрени ще бъдете: не откровени, а искрени, искрени вътре в душата си. Искреността е морално качество. Второто нещо: ще бъдете истинолюбиви. Не се срамувайте да кажете Истината в очите на някого, макар той да ви е приятел. Ще бъдете смели и решителни да казвате Истината, макар и да се обиди някой. Кажете му Истината, макар и сълзи да излезнат от очите му – нека си поплаче. А пък и той, ако е смел, нека ти каже Истината, но Истината, тази абсолютна Истина – да няма никаква друга мисъл. Нищо повече! Аз ще ви кажа сега, ще ви определя, като говорите Истината, как да я казвате. За да кажете Истината, най-първо сърцето ви трябва да е пълно с Любов, с тази безгранична Любов – то да има тази запалка. Второ: умът ви трябва да е пълен с Мъдростта, която ще внесе светлината и знанието. Тогава кажи Истината и не бой се, не мисли за резултатите – кажи Истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете Истината, каквото и да ви коства! Тя ще ви повдигне. Но спрете се първо да се попитате: Любовта в сърцето ви ли е, Мъдростта в ума ви ли е – кажете Истината и не се бойте! Сега например вчера аз изнесох един факт, нали, според вашата философия, за моите светии – за Кирил и Методий, за св. Наум и св. Евгения. Дали са те, или аз, това е безразлично сега. Ние никога не трябва да играем лъжливи положения, фалшиви роли. Ако аз съм св. св. Кирил и Методий, трябва да съм – и никой друг. Ако съм Христос – трябва да съм. Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга в света и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз съм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не съм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибързано е. Аз не искам да правите прибързано това нещо. Аз искам да направите опит, и който го направи, нека си чете, каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса. Сега аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа: как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, трябва да Го познаете. Ако при Неговата светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения – Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете – Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете – не е Той; и каквото и да казват, не се лъжете. Това е Истината и аз ви говоря Истината. Това са математически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител – Христос е. Този Велик Учител е Христос – да знаете как да Го познавате. Сега преди две хиляди години дойде Христос между евреите. Колко души Го познаха? Имаше дванадесет души, които Го познаваха, седемдесет и двама Го налучкваха и после се отдръпнаха, и петстотин братя имаше след възкресението, оглашени, които мислеха, че Го познават. След Неговото възкресение се събраха, но даже и след възкресението някои се усъмниха. Такова е състоянието на човешкия ум. Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. Има един специален отдел, който трябва да изучавате. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет да позная Христа.“ Туй е нещо велико! И сега Христос казва на този, който пита за вечния живот: „Иди и раздай всичко, ела и Ме последвай!“ Не казва:”Иди, раздай и ходи по света“, но „Ела и Ме последвай, Аз ще те науча тогава.“ Значи след туй ще бъдеш способен да се учиш, Той ще те научи как да живееш. Но засега ще оставя този въпрос. Някои от вас още не сте достатъчно възрастни, понеже, както ние ви знаем годините, те на всинца ви не са еднакви. Тъй щото от всинца ви не се изисква едно и също нещо, но от всеки – според пробуждането на неговата душа, според развитието му. Туй се говори общо. Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане, и никой никого да не използва! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бъде взаимно да си помагат, но един друг да не се използват. Това е едно от първите правила на учениците. Второ: един другиму да си правят бележки, да си говорят Истината, но да не се сърдят! Сега вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тълкувайте смисъла, духа на нещата. Като говоря за жененето, не мислете, че е само тъй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но десет пъти са се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излъжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но десет жени има той! Казва: „Да се женим или да не се женим?“ С тази жена не може да живее и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тъй, сега хората по десет пъти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват:”Да се женим ли?“ Че с кой мъж не можеш да живееш? Седем мъжа имаш! И мъжът казва: „Не мога да живея с жена си.“ Че с коя жена? Ти имаш седем жени. И това било еднобрачие! Не е вярно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще снемете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам със старото, нямам нищо там!“ Ученички и ученици има в училището. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира – и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тъй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишъл малко по-далече, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз съм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бъда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. Реплика: Един брат днес казваше, че Учителя е решил да ни направи светии. Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш – ами какво ще правиш? Не е въпросът само в отрицателната страна на живота. Има едно състояние, може би всеки един от вас го е изпитал. Едно такова състояние: когато обичаме някого, под лъжичката усещаме едно разширение; и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме – неговият глас е музикален, та и ние се въодушевяваме. Като се изгуби туй състояние, усещаме една натегнатост. Аз ви опитвам. Ако сега изкарам някой от учениците да ви говори, веднага ще ви се свие сърцето. Защо? Реплика: Предпочитаме Вие да ни говорите. Не, не, вие сте прави, той ще влезе в положението на учител, ще почне да ви морализира, а той сам не е приложил тия свои правила. Някой ще ви говори за Юпитер, за Марс, нещо от астрологията, от астрономията, но той не е приложил тия знания. Той не е имал някаква опитност по астрология, той я е учил по книги. Има една опитна страна на астрологията. Сега тия положения ние ще ги изгладим. Някой път ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да търпите, и ще се постараете не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бъде туй. И тези десет души, които сега държим с темите, мисля – сега ли да направим опита, или да го оставим за следващата година? Това е опит. Като го слушате, ще кажете: „Тези глупости защо ли ги говори?“ Или: „Като не знае да пише, защо ли пише?“ – Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдъхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои ученици от София отлични работи можаха да напишат. Значи почнахте да се опасявате, че светии ще станете! Казвам: като ви срещна, как да почувствам, че като говорите за Любовта, говорите за Истината; че като говорите за Мъдростта, говорите за Истината; и че като говорите за Истината, говорите за самата Истина? Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бъдете смели, да говорите Истината. Ти си министър на просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете:”Ти си неспособен, не мога да те поставя учител.“ – Ама той ще измени мнението си за тебе! Ще му кажеш Истината. Дойде някой при тебе и ти казва:”Господин министре, аз предлагам своите услуги, петдесет хиляди от тези, златничките, ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И сто хиляди да ми дадете, не мога да ви назнача.“ С пари Истината не се подкупва. Имате да давате някому: дойде той, ще му кажете Истината. Ще му кажете: „Ще ме извините, ще платя.“ Като му кажете: „Ще платя“ – платете! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застъпите за принципите на Бялото Братство и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. Това, което виждате в православните църкви, това още не са светии. Това са последните ученици на Бялото Братство, които му носят вода. Тъй ги зная аз. Вода носят те на Бялото Братство, а тук, на Земята, в църквата на формите, минават за светии. И за голяма привилегия се счита туй – да носиш вода на Бялото Братство. Някои казват: „А, вода!“ – Ех, всеки би предпочел да носи вода там, отколкото да бъде тук цар, на Земята! Защото ще знае, че като даде вода на един бял брат, той ще му даде един такъв любовен поглед, една такава мисъл ще му каже, че ще заиграе сърцето му. И тъй, да станеш цар, значи да ограничиш живота си: ще стоиш на страх, да не би твоят служител да те убие. Е, кое е по-добре: пред Любовта ли да стоиш, или пред страха? – Пред Любовта, разбира се. Та сега ние познаваме канонизираните светии на православната църква. Ще говорим Истината – и вие ще говорите Истината. Първото нещо: аз искам идущата година, като дойдете, да ви опитам колко сте говорили Истината. Ще ви дам един прием и ще ви опитам колко говорят Истината и колко сте я говорили през цялата година. Аз разбирам това: да говориш Истината в името на Любовта. Сега вие ме разбирате в отрицателен смисъл: да отидете да кажете някому погрешките. – Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се е поотчаял, казва: „Тази Школа няма да я завърша аз, що ми трябваше да влезна? Това не е за мене – жена имам, деца имам.“ Ти ще му кажеш Истината: „Братко, ти ще завършиш, ти си силен, не бой се!“ После при тебе ще дойде мисълта: „Ами ако аз кажа и не се сбъдне?“ – Повярваш ли в това, ти сам себе си ще излъжеш. Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го и не се съмнявай! Не е било време, когато човек да е казал Истината, която Бог е вложил, и да се е излъгал! Не е било време, когато човек да е бил верен на една Божия мисъл и да се е излъгал! Изневериш ли един път, после и да кажеш Истината, това не важи вече: тя вече дикиш не хваща. Има някои случаи, дето трябва непременно да кажеш Истината, тя е толкова набъбнала. Ще му кажеш: „Братко, ти си се поставил на една опасна, хлъзгава почва, и ако направиш една крачка, ти ще се пукнеш като мехур. Моля ти се, слез!“ Той ще ти каже: „Ама ти ме обезсърчаваш!“ Не е обезсърчаване казването на една Истина от Любов. Сега при това състояние, ако ние добием този вътрешен мир, в нас ще може да се развие всякакво художество, музика, ще станем способни за всички изкуства, и каквато работа започнем, ще я извършим с въодушевление и всичко ще може да се гради. Сега, щом влезете в Школата, макар че някои още не са станали ученици, казват: „Ами като ученици ние ще се женим ли?“ – Ти най-първо стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упътят. Какви ще бъдат формите на Бялото Братство? Те са хиляди пъти по-хубави, отколкото сегашните. Тогава как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „Родих ви.“ Сега казвате: „Ще има ли раждане?“ Павел, един мъж, казва: „Родих ви в Христа.“ Както виждате, в Новия живот и мъжете раждат. Павел беше мъж и раждаше. Вие се смеете сега – ами че то трябва вътрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Христос.“ Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух. „Роденото по плът – плът е.“ Този въпрос е от старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа – Дух е, роденото от плътта – плът е“ – тъй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот. Какво значи чист, свят живот? В Бялото Братство светията жертва своето благо за своите ближни, а в Черното братство светията жертва своите ближни за своето благо. Ти имаш овци: ако ти ги жертваш, колиш ги, ти си един светия от Черното братство за тях. Аз говоря за светиите, които живеят чист, свят живот. Сега, най-първо, какво разбирате вие под светия? – Обикновен човек, който е живял двадесет години чист, свят живот, принесъл е добро и хората са го направили светия. Свят човек е този, който разпръсва светлина и знание, защото всеки един светия носи светлина и знание. За светиите апостол Павел казва: „Идете да помогнете на светиите!“ Светии и сега има. Тази дума може да се вземе в прав и в отрицателен смисъл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не са живели в пустините. Отшелници са тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се връщат при своите близки и стават пророци. Почват да пророкуват, да тълкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мъдрост. Светия е той, свят човек – безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такъв човек, той е облечен в една бяла дреха, със светлина. По това се отличава – с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети и денем свети. Черното братство не може да търпи такива хора. Черното братство няма светии. Реплика: Ани Безант светица ли е? Не е още. И свети Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя манастир. Един ден той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишъл да му каже да го върне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух! Може да го наричат светия, но той още не се е освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, който го държи вързан. Той е пред големи изпитания. Сега ще разберете, че тези светии ни най-малко не са били хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие: има големи пророци и малки пророци, има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какъв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на българите. Във всички православни църкви не го познават. Св. св. Кирил и Методий нали минават за светии? Св. Йоан Кръстител поне цялата православна църква го признава. Но когато някои светии от католическата църква не са признати от православната църква, празни светии са те. Сега ние говорим за учениците на Бялото Братство в съвсем друг смисъл. То е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога, в прямо общение с Христа. Тези са наречени светии, които не са вързани – те имат прямо общение с Бога, с Него са свързани. А тези светии, които са тук, на Земята, те се приготовляват, те са с бели дрехи облечени, но имат да се самоусъвършенстват. Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се въплъти. Сега това е окултна история. Какво мислят православните, то е друг въпрос. Те мислят, че св. Иван Рилски е един светия, завършил с всичко. Те са прави в това, както разбират. В църквата много от светиите са свързани с Бялото Братство и работят за повдигането на църквата, но имат големи препятствия, големи мъчнотии, понеже народът не слуша тия светии. Доколкото може да ги използва за свои лични блага, слуша ги, но повече не ги слуша. Както и църквата: дето е да използва Христовото учение за лични блага, използва Го, но повече – не. „Да любите Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила“ – това остава на заден план. „Любете Бога и ближния си, както себе си“ – то остава на заден план, а „Око за око, зъб за зъб“ – туй се прилага. Тези второстепенни правила те ги прилагат. Сега върху този въпрос аз някой път специално ще се спра – върху въпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вълна ще я раздрънкаме тъй, че ще направим опит с който и да е светия, за да видим доколко е свят или не, тъй както можем да направим опит с каквато и да е вода, за да видим колко е чиста и какво влияние има. Можем да направим опит с който и да е хляб; така и с всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този въпрос, ще го разгледаме принципиално и ще премахнем всички заблуждения, които са свързани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната църква, са между вас? Ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и ако всички светии са тук, между вас, а православната църква не признава това – мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята“, казано е. Те са тук вече, на Земята: Христос, апостолите, всички праведници – те са всички на Земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на Земята, в плът, а в една или в друга форма са тук – по цял свят обикалят и работят. Бъдете уверени: ние този въпрос постепенно ще го обясним. Този въпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до десет години да се развие вашето съзнание, че след десет години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се връщате. Ако вие имахте тази способност, сега този въпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да съберем едно събрание: хайде сега! Ще се съберем на планината: съсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде – веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят и започнем да го изучаваме. Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се върнем пак и ще запеем Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново.“ И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? „Видях туй с очите си, изследвах го.“ Кой може да ви разубеди? Каква философия има в това? Вие ще бъдете твърди като диамант в убежденията си. И това ще бъде! Нали там е казано: „Ела и виж! И туй ще бъде.“ Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам. Сега това са далечни перспективи. Има неща, които могат да ви дадат импулс, но има преходни стадии. Трябват ви знания, упражнения за вашия ум, за вашата воля, за вашето сърце. Има много неща, с които трябва да се занимаваме, да се упражняваме. Например някои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще търсите? Ако отидете Горе и не намерите там Христа, няма ли да се връщате да Го търсите? Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате и ще продължите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим.“ Сега трябва да използвате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използвате този живот? „Ама моето тяло е хилаво!“ По-добре с това тяло да влезеш в Царството Божие, отколкото да влезеш със здраво тяло в пъкъла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислиш, че си болен, това е първата лъжа! Ами от какво ще сте болни? Я ми кажете, от какво ще сте болни? Някой казва, че стомахът му бил слаб, че гръбнакът му бил слаб. А, стомахът ти е слаб, гръбнакът ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвърли раницата, ще ти олекне! „Ама разранил се е кракът ми!“ – Хвърли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя!“ – Хвърли кожения калпак, ходи гологлав, ще израснат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: „Гробища няма ли да имаме?“ – Не са нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смъртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна. Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пък сме бедни?“ – В туй е работата! Нищо да нямаш, а за богат да се мислиш. А то, много да имаш и за беден да се мислиш... Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората са бедни богати. Тази е разликата между тях и нас. Сега аз искам, като напуснете това място тази година, между всинца ви да се въдвори искреност. Ще турим туй желание – тази искреност да се възцари. Да кажем: заради великата Любов, която сега ни посещава, ние ще сторим всичко, без колебание. И после, абсолютно да не кажете: „Ама дали ще го сторим?“ Без колебание – ще го сторим! Но може да се случи нещо! Не мислете за това – ще го сторим. Ама може да съгрешим! Ти кажи: „Ще го сторя“, и не мисли за греховете си. Нищо повече. Положително турете мисълта: „Ще го направим.“ Тази Любов ще ни бъде през цялата година правило. Истината ще ни бъде през цялата година правило, но не обикновената истина и любов, а тази, Великата Любов, новата запалка, Великата Мъдрост, и тази Велика Истина, която ще внесе мекотата не на онези овци, от които светът се храни, но мекотата на онези овци, от вълната и козината на които се обличаме. Но всички ще знаят, че от нашата вълна Белите братя ще оплетат въжета за черните братя, и като изплетат въжета, всички ще бъдат вързани с тях. От нашата козина те ще бъдат вързани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще турим бели юлари и ще им покажем как са постъпвали те с нас и как ние ще постъпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братът е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем и ще му кажем: – Ето тъй трябваше едно време да се отнасяш, туй е добро. Тъй ли беше? – Да, тъй беше. – Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тъй беше? – Да, тъй беше. – Нали едно време ти ни хранеше със слама в дама? – Да, тъй беше. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи. Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде. Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина, и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!“ Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега на старите, за да ги насърча, казвам следното: който е женен, женен да си остане и добре да живее с жена си; който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения!“ Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате где гнездо да свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате Новия закон! В онези времена, когато Господ създаде тия условия в света, каза: „Женете се и плодете се!“ Сега Той, като е създал Новата Земя, новия свят, създава нов човек, нова раса, и като дойде, Той ще каже и ще напише: „По този, новия закон, ще ходите.“ И по този, новия закон, каквото трябва, ще се напише в сърцата на онези, които Го любят, или в сърцата на учениците. „По този закон ще ходите.“ Сега нали е ясно туй? Тъй ще бъде въпросът. Следователно ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде Новото. Вие сте в едно спящо състояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните и един ден Господ му вдъхнал дихание – тогава се съзнал. Но като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега какво да правя?“ Съзнал се, съзнание ново му дошло – тъй казва легендата. И тогава Господ решава да му създаде другар. Сега това тъй се тълкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви разправя тази велика история, тя е тъй интересна! Но само трябва да намеря този бутон: и тогава да видите в картини тази велика история, а не да мислите дали е тъй. В картини да видите тази велика Истина и да кажете: „Разбирам, разбирам как стои смисълът на тази велика Истина.“ Тъй засега с този въпрос – и ще го направя ясен, но в Школата сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. Ще кажете: „Как да го разберем?“ Ще дойде един ден ред и за него. Ще дойде време и за него, както за много неща ред ще дойде. За през тази година вие ще говорите ли Истината? И ръцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носът, и ушите – всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришете – навсякъде Истината да виждате; и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал и като дойдете идната година, ще ви попитам: вкусихте ли Истината, чухте ли я, при нея ходихте ли? Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песента Фир-Фюр-Фен. Едната половина от събранието пя първата част, а другата – втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви – отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов е Любов.
  9. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Предварителни бележки Хайде, постарайте се сега да измените вашето състояние и вашите обикновени мисли. Сега, както ви виждам, всинца се занимавате с много обикновени мисли. Да видим кой от вас е достатъчно смел да каже с какви мисли се занимава в този момент. Реплика: Ето, аз се занимавам с мисълта за кърската работа. Сега този брат взема лаврите: той си каза, той е пръв. Вие докато се понаумувате, той си казва направо, затова спечели. Той постъпи по Божественому, а вие – по човешки. Вие мислите, а той: „Занимавам се с кърска работа.“ Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна роля на писатели, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат светът назад от вашето учение? Затуй сте изпратени в тази Школа – да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се събори тази система, всичко рухва. Тя сама се събаря, унищожава се. Това е било не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания са били такива, а опитът е показал обратното. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща – не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни. Сега, преди да пристъпя към беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете например дъба, бука, бора, ябълката, крушата, черешата – всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дърво попадне на хубава почва, която съответства на неговото естество, то расте и се развива правилно. Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна баба – вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих! Стара съм, на 72 години – всичко изгубих, всичко отиде!“ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние вземаме един тип събуден. Сега аз ще ви преведа, ще превърна тази формула в друга: искам да ви науча на новия начин на разсъждение. С вас бих разсъждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсъждавали и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превърна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дърво, покрай което е минавала една рекичка и е поила корените на туй дърво. То е расло и се е веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дървото остава без вода. Как ще утешите туй дърво? Реплика: Ще го поливаме. Да, но най-после ще се уморите. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е – нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече – вода иска. Реплика: Ами ако не се съгласи той да ѝ пусне водата? Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу. Тъй ще бъде. Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало. И поради любовта на туй дете тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше.“ И действително, един тежък изпит е да изгубиш онзи, който те обича. Това съставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученикът трябва да реши. По какъв метод? Защото ние имаме един такъв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скърби още, макар че е в Братството. Ще дойдем до практически задачи за разрешение. Има практически задачи, които трябва да се разрешат в сегашния ви живот – належащи задачи са. Те са най-важни. Трябва да се разрешат: всеки един от вас ще разреши една от тия задачи. 24 август, четвъртък, 16. 30 ч.
  10. GDD

    1922_08_23 Милосърдието

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Милосърдието "Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите си." Матея 18: 23 Започва се с окултното упражнение на буквата а, придружено с движение на ръцете над главата. Изпява се песента Фир-Фюр-Фен: половината от събранието изпява първата част, а другата половина – втората част. Ще прочета няколко стиха от 18-а глава от Евангелието на Матея, от 18-и стих. Ще говоря върху 23-ти стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите си.“ Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите.“ Сега този цар разглежда счета със слугите си. Учителят ще разгледа счета с учениците си, майката – с дъщеря си, бащата – със синовете си, и т. н. Този велик закон ще се приложи. Счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? Понеже на този слуга е дал 10 хиляди таланта, а той ял, пил, изпил всичко и не върнал нищо на господаря си. И най-после, господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го и казва да го продадат – него, жена му, децата му: да се продаде, за да плати дълга си. Туй е първото решение на господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко търпение, аз ще ти платя, покажи милост.“ Казва господарят: „Е, е, щом е за милост…“ – пуща го и му прощава всичкия дълг. Но в същата притча се разправя, че щом излязъл този слуга, намерил едного от съслужителите си, който имал да му дава 100 пеняза, улавя го, довежда го и му казва: „Плати ми онова, що си ми длъжен.“ Падна, прочее, служителят пред нозете му, молеше му се и казваше: „Имай търпение към мене и всичко ще ти платя.“ Но той не щеше, отиде и затвори го в тъмница, докле изплати дълга си. И като видяха съслужителите това, що стана, твърде се наскърбиха, дойдоха и казаха на господаря си всичко, що стана. „Викайте го!“ – казал царят. Причината, загдето този човек си иска парите, коя е? Това е, че в душата на този човек няма милосърдие, милост няма. На всеки един от нас, който не може да прощава, значи, липсва му какво? – Милосърдие. Тогава господарят казва: „Доведете го, хвърлете го в затвора, докато не изплати всичкия си дълг.“ Защо го е турил в затвора господарят му? Сега ще бъдете, като ученици, много сериозни. Искам всеки един от вас да се попита има ли я милостта вътре в сърцето си. Не навън, но вътре имате ли вие туй милосърдие? Без милосърдието законът показва, че лошите последствия непременно ще се върнат назад. Законът е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се върне. Престанеш ли да се ръководиш от милосърдието, непременно тази лоша орисница, съдбата, ще се върне. Тя е жива и щом се върне тази орисница, тогава ученикът не може да бъде вече ученик. Сърцето на ученика трябва да бъде непременно обсебено от милосърдие. Той трябва да бъде милостив. Можете да го направите, или не. Трябва да бъдете. И тъй, милосърдието, когато е развито, френологически се изразява на предната част на главата – на челото. Ако нямате милосърдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосърдието. Туй милосърдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученикът е длъжен да култивира милосърдието. Туй милосърдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия и ще му създаде благоприятни, при които той ще бъде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. Само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите въпроси, да възприемаш най-великите мисли, желания, които съществуват в Природата, да разглеждаш великия Космос, който Господ е създал. Изгубиш ли това разположение, тогава Божествените лъчи не могат да проникнат в съзнанието и всичко се затваря. И когато човек остава в тъмнина, съзнанието и всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува и най-после и ние заспиваме. Сега аз искам да турите като добра основа милосърдието – няма да се връщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосърдието: скърбите, страданията, нещастията, неволите – всичко туй ще ви говори все за милосърдието. И всичко, което сега съществува в света, тази дисхармония – то показва, че милосърдието не е обсебило човешкото сърце. Туй милосърдие е потребно и необходимо за правилния вървеж на Школата. То е необходимо. Например ако дъщерята постоянно нервира майка си, мислите ли, че тя има милосърдие? Ако постоянно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само на нея да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бъде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде – това милосърдие ли е? „Аз искам да съм свободна.“ – Да, тя е свободна, но без милосърдие. И обратното е вярно. Ако един ученик, след като влезе в Школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре – той няма милосърдие. Взаимност трябва да има. И аз съм забелязал: някои ученици са способни, но те са като шила – като ги пуснеш, с шилото си ще създадат хиляди нещастия. Но знайте, че ние в Окултната школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй шило навънка. Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора. Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг. Такъв е законът. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ – Не, не е там въпросът. Ще влезете и оттатък ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вътре като ученици, неизбежно е това сега. Трябва да стане Волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длъжник, не се разправя причината. За да му даде господарят 10 хиляди таланта, за да му има доверие за толкоз пари, той е имал вземане-даване, той е стоял на почетно място при господаря си. Това е високо положение. Десет хиляди таланта – това е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто малко е дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности са по-големи, толкова и отговорността ни е по-голяма. Сега вие искате много, но трябва да знаете, че и отговорности имате съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, като влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви държи сметка за вашите дела. Не е така. Ще имате отговорност: за онова, което са ви дали, ще ви искат счет как сте го употребили. Ще ви повика този цар. Сега някои от вас може да си зададат въпроса: „Дали сме милосърдни, или не.“ – Лесно може да се провери дали сте милосърдни, или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка – трябва да знае милосърден ли е, или не. Ако милосърдието му е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си милосърдни! Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето милосърдие. То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение: да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат! Една жестокост се крие у тях – на вид е едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я. Пак седи – друга муха. Моментално мухата изчезва. Пак седи: хоп-хоп – и като че ли ни лук яла, ни лук мирисала. Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние. Вземете например пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, той мисли, че в чашката се състои всичко. Някой път пие една чашка, после още една, после още една, и по такъв начин у него се заражда една вътрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие и въпросът остава неразрешен. У вас има желание да се повдигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек – някой писател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен. Не, няма да бъдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похвалват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове са отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове са.“ Чувства ги в себе си. Туй качество е вътрешно. Пък и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични са.“ Похвалата е нещо вътрешно. Там, дето казва Христос: „Не търси слава от човеци, но търси слава от Бога“, това значи, че ученикът трябва да търси тази слава вътре в себе си, от Бога. Ученикът трябва да търси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта във великия закон, като вложите милосърдието, в душата ви ще се появи едно желание да бъдете снизходителни към всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар какво е направил той. Нищо повече. Сега този цар в света, при сегашното състояние, кой е? Светските хора казват, че той е разумът. Царят, разумът е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет: коя мисъл, кое желание и кое действие какво е извършило в света, и да дадат една преценка на техните постъпки. Сега вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния ваш живот. Аз искам да направите един преглед: доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно.“ Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дълбок окултен смисъл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години са работили добре, като ученици, ще ги въведе в новите условия на тази Школа. Едни ще въведе отдясно, други ще въведе отляво; на едните ще покаже пътя, по който трябва да се върнат, а на другите – пътя, по който трябва да отидат напред. Казано е в една притча защо именно едни праща напред, а други назад, надясно и наляво – вие знаете тази притча. Сега всеки един от вас ще си даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят отляво или отдясно. Този въпрос е свършен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества: качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но те са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си учител, в друго положение – да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. Сега повече няма да говоря за милосърдието. То е потребно за всинца ви. Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дължи на това, че имат малко милосърдие. Има въпроси, които принципиално могат да се разрешат. Има известни въпроси или задачи, които по Божественому трябва да се разрешат. Има известна работа, която трябва да се направи. Тази работа ще я направи най-способният. Има задачи, които трябва да се разрешат. Тези задачи ще ги разрешат най-способните ученици. Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата. Ако не разберете законите на Школата, има опасност да се яви у вас страхът – постоянно да сте в страх от господаря си. Защо? – Когато си злоупотребил, излъгал, това-онова, постоянно си в страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. Някои хора постоянно ги е страх от господаря. Защо ви е страх? – Защото имате много да дължите на Господа. Всеки, който има да дължи, казва: „Дано да Го няма този Господ.“ – Има Го, има Го, защо да Го няма? Защото много има да Му дължат. А онези, които са извършили Неговата воля, които нямат да Му дължат, казват: „Има, има Господ.“ Те са вярващи, защото са оправени работите им. И тъй, безверници наричам хората, на които са объркани сметките, а вярващи – хората, на които сметките са оправени. Да не мислите, че в ума си онзи безверник не съзнава това? Той сам съзнава. Сега ние ще оставим този посторонен въпрос. Той се разисква в света. Но вие влизате в Школата. В тази школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача – ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва. А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосърдие в душата си. Онези хора, които нямат милосърдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. И като намеря ученик в Школата без милосърдие, аз зная какъв ученик е той. В Школата има начини за развиване на милосърдието. Това мнение не можем да го пристъпим. Затуй искам, като влезете в Школата, да си носите милосърдието. Шилата, които имате – отвънка, а милосърдието – отвътре. И тогава вие ще бъдете най-почтените ученици, най-любимите, на които ще се окажат всички услуги в Школата – навсякъде пътят ви ще бъде отворен. После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: „Малцина са влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк път – да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука – то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия: то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей е изял семката и плодът е опорочен. Е, питам: защо ти са плодовете, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? Следователно Бялото Братство сега отваря своята Школа, и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват Природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа какво нещо е Великата Природа, в която сега живеем. Сега имате една ясна представа. Когато детето се роди и майка му го взема на ръце, мислите ли, че то знае нещо? То е на майчините си ръце. Но един ден ще слезе от ръцете на майка си. Сега някои от вас искате да ви носят на ръце. Една година ще ви нося, но после, по тоя закон, ще ви турят на земята. Тогава ще застанете на своите крака и ще ходите. Тия два крака ще бъдат Божествените добродетели. После ще ви кажат, че трябва да работите. Работата става с ръцете – да проверяват закона на справедливостта, на Правдата. Значи работата подразбира Правдата. Затова са създадени ръцете, за да проверят тази Правда. Работете, за да видите колко сте справедливи. Сега някои от вас сте носени вече на ръце известно време и сте оставени на земята. Вие казвате: „Да сме пак на ония ръце, колко хубаво беше, като ни носеха!“ – Нани, нани, мама! Питам: бихте ли желали, като сте сега на 20-30 години, майка ви да ви носи на ръцете си, да ви казва: „Нани, нани, мама.“ Да ви носи майка ви на ръцете си, когато вашите другари са израснали и влезли в училище? Мислите ли, че имате милосърдие в душата си? Не, вие сте най-големият егоист! Майка ви ще въздъхне дълбоко и ще каже: „Защо родих това дете?“ Питам ви тогава: трябва ли да бъдат в Божието училище такива деца, та да връзваме Божиите ръце? Трябва ли по този начин да шиканираме Божественото милосърдие? И понеже Бог е милостив, с всеобемяюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си. Тогава, като приложите тази Истина, понеже тази Велика Истина е строга – то онзи господар, който е приложил Истината и Правдата... Само милосърдието е в състояние да смекчи Истината. Една сила има в света, която смекчава Истината – да бъде Той малко снизходителен и да ти даде време. Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство?“ – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, за да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете в нея – няма как другояче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начините за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това са само копнежи. Само в тази Велика школа на Христа ще намерите ония, истинските методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. Събират се двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в Школата двама ученици – ще приведа този пример – двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение – с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един към друг.“ – „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно.“ В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха за светии и ги кръстиха светиите Кирил и Методий. Казваха: „Спасението на България иде вече: имаме св. св. Кирил и Методий.“ Но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но имаше нещо у тия двама ученици, което им липсваше. Казвам им: „На вас ви липсва милосърдие.“ – „Как – казват, – Учителю, имаме това милосърдие.“ Този, другият приятел, свети Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът за мен, въпросът е за тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методий“. На тия „св. св. Кирил и Методий“ аз им казвам: „Въпроса за женитбата не сте го разрешили още.“ Сега аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата женитба. Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят: имаш всички условия, ожениш се и светът ти стане мъж. Той това дава, онова дава – и един ден светът ти вземе всичката сила и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено.“ – Хайде навънка! Кое е това разводно писмо? – Смъртта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Съгреших, Господи, аз не Те познах, моля Ти се, прости!“ Пуснат те навън, пак дойдеш на Земята, пак се ожениш за света. И когато става въпрос трябва ли да се жени човек, или не, да знаете: за света никога не се женете, абсолютно никога! Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет и ще намерите методите за женитбата – онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разправя какви трябва да бъдат учениците. Сега ще вземете не тази, профанната женитба, а вътрешната – онази свещена връзка, която свързва човешкия ум, сърце и душа. Защото щом приближим към Бога, и слънцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени връзки: да имаш вътре в душата си едно чувство, една мисъл, да знаеш, че си свързан с Господа Бога Твоего със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. По този начин ще постигнете всичко онова, което желаете. И аз желая вашето сърце, вашият ум, вашата душа, вашата сила да бъдат свързани. За тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам. Те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: „Слушайте, вас аз ви познавам преди осем хиляди години – оттогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте. В еди-коя си – и описвам историята им. – Сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.“ Изпити – толкоз пъти! Казвам: „Сега у вас има един начин – искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит – и ако издържите изпита, ще минете в класа.“ Те още държат изпита и едва наполовината са го издържали. И аз ги следя: те мислят, че са го издържали. Аз следя – окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си.“ Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влезнат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания. Започват един наляво, друг надясно, и после пак се примиряват, пак влезнат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици – каква привилегия са имали!“ – Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. Няма по-хубаво нещо от това – в света да намериш един твой другар, който в ума си да има същото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си. Другар, на когото можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се държите като една светиня. Този твой другар всякога да бъде готов да жертва живота си за тебе и ти да си готов да жертваш живота си за него. Няма нещо по-благородно от това. И Христос казва: „Вие сте Ми приятели“, т. е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам заради мене, разбирам принципа. Ако вие заради вашия Учител, заради този Велик Учител сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в Неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното – то е Учителя, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога – т. е. ще дойдем в съприкосновение с Него, за да познаем Бога, и Бог да те познае, че и ти си като Него. Сега аз не съм оставил този въпрос с тия двама ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя? Реплика: Можете. Мога ли да ги разединя? Реплика: Можете. И едното, и другото мога да направя. Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има Любов в сърцата на хората, аз ги съединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ – Светлината съединява и разединява. Кои разединява? Мъртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги съединяват. Мъртвите тела се разкапват, а живите възрастват. Разберете, че това е закон. В Природата нищо не е произволно. Това е закон вътре в Природата. Сега, като ви говоря символично, ще кажете: „Тия неща стават механически. Живи сме, будно е нашето съзнание, великата Божествена Любов действа, този Велик Учител действа и ще ни съедини. От нас ще станат едни отлични ученици.“ Сега днес вие сте пред лицето на този Велик Учител, вие още не сте Го виждали; вие още не сте виждали каква трябва да бъде формата на бъдещия човек. Тази сутрин ви показах какви са сегашните ученици, видяхте формата на главата. Тя е доста хубава глава, знание има, но на тази глава липсва нещо. Знание има, но Любов няма, тъмнина има наоколо. Сега обаче има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите какъв трябва да бъде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите. Та вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя Лицето Ти, ще бъда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тъй седи сега въпросът: „Я е Той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре – в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тъй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влязат в по-висшите светове, да се повдигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу сте криви, но ако корените излязат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени. В горното и долното положение има подобие. Между клоните и корените има известно подобие. Но турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдад.“ Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашия ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език.“ Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная.“ Павел иска да се покаже скромен: с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост, и се въодушеви – и като слезе, каза: „Това е велико знание!“ И като слуша Горе това, каза: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа.“ Но като е слушал Горе, каза: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет.“ Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят – този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: „Ние благодарим на Бога, че пожертвахме това, за да познаем Бога, Христа – този Велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас!“ Пробужда ви Той от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен!“ И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, за да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала – да чуете гласа на Великия Учител във Вселената. Един е Той във Вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като за Учител вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, и тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, ние вече Го знаем.“ Сега вие сте при тази врата, за да я чуете да се отвори, но вън вдигате голяма гюрултия, голям шум. Кой вдига този голям шум? Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мъжът ви. Онези, които имат да вземат от вас, казват: „Чакай, къде отиваш, плати, имаш да плащаш.“ Всички вдигат шум. Вие се разплащате, развързвате се и казвате: – Не можем вече, ще влизаме. Жена ти вика: – Чакай! – Жено, с тебе е свършен въпросът, с тебе всичко свърших. Аз отивам, ела и ти, ако искаш. Дъщерята вика: – Къде отиваш, татко? – Ела с мене! – Не мога. – Като не можеш, аз отивам, имайте ме отречен. Тъй, тъй, свършва се: наляво или надясно. – Ама какво да правим? Ще оставиш мъжа, жената, децата, приятеля си, синовете, и ще кажеш: – Оставям ви. – Защо ни оставяш? – Не ви оставям, елате с мене! Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! – „Как?“ – Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея! Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене – вратата е отворена. Ще решите този въпрос! Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение. Всичко туй ще се реши, знаете ли как? Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. И тъй, във вашето съзнание трябва да израсте тази велика мисъл: да бъдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лъжа, никаква измама, никакъв гняв, никаква омраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите – нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, с Добродетелта, с великото дълготърпение и въздържание и тогава ще бъдете действително св. св. Кирил и Методий, св. Наум и св. Евгения. Сега св. Евгения, св. Наум, св. св. Кирил и Методий служат на хората само за пангаря. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна: „Ти си способен, ти си отличен, ти си добър!“ – Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дълбока мисъл. Аз съм слушал, да кажем, един съкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатъчно. Художник е, нарисувал е една картина, която прави добро впечатление, видоизменя моето съзнание. Кажете му: „Приятелю, оставам доволен от твоята картина, хубаво впечатление ми прави.“ „Кажи ми една дума, която да даде подтик на моя живот.“ Казвам: „Оставам доволен.“ Думите и градят, и събарят. Всяка една дума, която изказваме, може да направи нещо. Ако аз кажа: „От вас нищо не става“, какво ще почувствате? Или ако аз кажа: „Не, от вас ще излезе един отличен човек в Доброто.“ Имате един ум, заложени са много дарби в него, способности – обработвайте го. Имате добро сърце – обработвайте го. Та всички трябва да се поощрявате. Това подразбира: „Молете се един за друг.“ Това подразбирам, че Доброто, което е заложено в нас, този Велик Учител ще го разработва, за да можем да се избавим от майя, както казват източните народи – да се освободим от измамата и заблужденията на Черното братство. Питам ви сега: тия двамата – св. св. Кирил и Методий, защо дойдоха в България? Те свързаха българския народ с Небето. Нали те възкръснаха? Хубаво, за тия ученици казват, че са св. св. Кирил и Методий. Ако ги пратим в православната църква, ще ги приемат ли? Не, външната страна на въпроса е – св. св. Кирил и Методий ще ги приемат ли там? Ако Христос днес дойде в света, ще Го приемат ли? Ако Божественото знание дойде днес в света, вие може ли да го приемете? Това е въпросът. Ако Любовта дойде в своята пълнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца: ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“ Побутна някой – обърне се наляво, побутна други – надясно; казвам му: „Ставай, ще закъснееш.“ Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем Слънцето!“ Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем: наближава време за пробуждане, за приготвяне, за обличане – и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта.“ И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? – „Всички няма да умрем – казва апостол Павел, – но всички ще се изменим.“ Да оставим нещо и за утре, нали? Не можем да желаем по-хубаво време. Сега Белите братя се радват отгоре: те тържествуват, те се радват, поздравяват ви. С тях сме и те са с нас. Аз, когато дойдох в Търново за поправка на някои работи и трябваше внезапно да се върна в София, изненадах приятелите си как така изведнъж тръгвам. Вземам шапката си, срещам шестима души войници, въоръжени с пушки на раменете си. Тримата държат пушките на рамо, боево, а тримата така, надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах“, и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием“, т. е. от Бялото Братство имаше духове и те казваха: „Ние от Бялото Братство отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бъде наша.“ Те отиваха от изток към запад. Това е символ. Казвам: „На добър час, на добър път.“ Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Търново, но ние навреме ще бъдем там, ще видите какво можем да направим.“ Сега те приготовляват друго сражение, пак ще видите какво ще направят – те са в сила да сторят всичко. Реплика: Какво ще направят? Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега трябва да бъдете смели и решителни, без страх и без тъмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам от всички вас да имате крепост на душата ви, да обичате Истината, да не се стъписвате. Дойдете ли до Истината, да сте готови на всички жертви. Истината – не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи – а за тази Истина, която носи свобода на човешкия ум и на човешкото сърце във всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта. Тази година можем да направим много неща заради вас. Ако вие ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако ме слушате, в името на Божествената Мъдрост, в името на Божествената Истина всичко мога да уредя – но само да ме слушате. Тази сутрин аз ви пожелах тази Любов да се всели в сърцата ви, Божествената Мъдрост – в умовете ви, Божествената Истина – в душите ви, но тази Истина не само да се всели в душите ви, а да ви направи свободни. Не само да ви направи свободни, но да внесе светлина и знание в умовете ви. Любовта не само да се всели в сърцата ви, но да внесе чистота и сила в сърцата ви. Туй пожелавам на всинца ви. Още ви пожелах моето благословение и Божият Мир да бъдат с вас. Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на Земята и да видим последното сражение и разгрома на цялата Черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обърнати. Всичко туй да изчезне в един ден и цялото бойно сражение да остане наше. Тогава да изпеем новата песен: Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов е Любов (три пъти). Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост. Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост (три пъти). Няма Истина като проявената Божия Истина. Само проявената Божия Истина е Истина (три пъти). Отче наш 23 август, сряда, 16.30 ч.
  11. GDD

    1922_08_23 В Горницата

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание В Горницата От 8.30 ч. братята и сестрите поотделно, на групи от по шестдесет души във всяка група, влизат в Горницата, където престояват по десет минути. Учителя говори на всички. Мотото за през цялата година и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в Школата: ще се стремите да придобиете Истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си. Гледайте да съграждате върху трите основи: Любовта да вземе надмощие в сърцата ви, Мъдростта – в умовете ви и в духовете ви, и Истината – в душите ви. Тази картина (Пентаграмът) показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в Светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третият път (надясно) – пътят към съвършенството: той е Новата епоха, Новият живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората; на учениците, които следват. Туй е Пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата – със зеления цвят – това е материалният свят; Любовта – с розовия цвят – това е астралният свят; а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана. Истината означаваме със синия цвят – или висшето ментално поле; а Мъдростта – с жълтия цвят. Добродетелта – с белия цвят, Правдата – със зеления, Любовта – с розовия, Мъдростта – с жълтия, и Истината – със синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате от тях. Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряване на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. Когато всичко повидимому е в ред, не се радвайте на това състояние. Ще бъдете духом бодри, весели и свободни и ще се стараете да работите с Любов. Това ще учите през цялата година. Ние ще се стараем да дадем всички упътвания; и които са способни – на всеки според способността му. На всички ще дадем еднакви условия, и който може, да ги използва. Ще учите! Сега ще се обърнете в една тайна молитва – жежка молитва към Невидимия свят, към Бога на Любовта, за да помолите да дойде Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Любовта Му – в сърцата, Мъдростта – в умовете, и Истината – в душите. Сега пожелавам на всинца ви Любовта да бъде в сърцата ви! Моето благословение да бъде на всички ви. Идете си сега с мир! 23 август, сряда, 8.30–12.30 ч.
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изпитвайте писанията Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене. Йоан 5: 39 Ще взема 39-и стих от 5-а глава от Евангелието на Йоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене.“ Този стих може да се вземе и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл може да се вземе, каквото са писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирал този стих, в Неговия ум е имало широка идея: „Изпитвайте писанията – всичко онова, което Бог е написал в Разумния свят, свидетелства за Мене.“ Изпитвайте това, което е написано. В света има едно изпитване, което се налага. Например готвачката трябва да изпита храната – дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб и го е турила във фурната, трябва да опита дали се е опекъл. Когато една работа се свърши, опитва се дали е свършена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, значи трябва да изпитваме дали нещата са верни, дали са такива, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тънки чувства, сензитивност, може да се пренесете във времето на Христа, във времето на пророците, и понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях и да се научите какво са искали да кажат. Сега те са по-напреднали, тяхното съзнание се е разширило и те ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тъй рекъл пророкът.“ Но оттогава досега колко води са изтекли! Ако дойде Христос, ще каже: „Изпитвайте писанията – какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук, на Земята, но и горе, на Небето: и ангелите, и светиите, всички пишат.“ Затуй се препоръчва на всинца ви да имате един буден ум, за да изпитвате писанията. Например ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта: да я проучвате като сила във всичките нейни форми, в каквито се проявява в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мъдростта в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, също велики резултати щяхте да добиете. Това са велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те са, които свидетелстват за Мене.“ За кого свидетелстват? Всичко туй свидетелства за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик: боли го крак, зъб, стомах – как ще учи той? Следователно ученикът трябва да бъде здрав, у него умът и сърцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вътре в Школата, следва, че всички трябва да бъдете здрави. Всеки ученик трябва да бъде здрав. Сега например нашите противници, или по-право вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре – и те са като нас, карат се.“ Насочват мисълта си и гледаш – един ден вие се скарвате. Казват: „И те спорят помежду си, и те не знаят Истината.“ И вие започвате да спорите кой от вас знае Истината? Най-първо ние трябва да се освободим от хорските мисли отвънка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова всеки ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твърдение. И ние в Школата ще ви дадем методи. Тия методи са тъй прости, че като ви се дадат, вие се усъмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бъде ден за Школата, аз бих желал всички онези от вас, които имат някакви съмнения, да си изповядат съмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например аз ще ви въоръжа. Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полирани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, той ще се пукне като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да църка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какъв меч е той? Той е такъв силен меч, че не само укротява, но който веднъж е прободен с него, не чака – или се предава, или както казват турците: „Табанà кувет“ – бяга. Но тази е вътрешната страна. На мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, за да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да турим в света ред и порядък. Аз ще позная моите честни ученици и ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата?“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?“ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“ – ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После ще изпитваме някои от учениците на Специалния клас. Например ще му дадем някаква работа, някакъв труд за цял месец, и ще му кажем: „Ще знаеш, че ако работиш добре, ще ядеш; ако не работиш, нищо няма да ядеш.“ После ще му кажем да направи същото за една година: „Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик и ще ти турим шест. Ако за половин година си намерил работа, ще ти турим четири; ако една четвърт от годината си работил, ще ти турим три; ако си работил само един-два дни, ще ти турим единица.“ Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целия български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си издържи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички – млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем.“ Младото като не се помръдне, старото няма да стане, и старото като не се помръдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал.“ Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно. Та сега за през цялата година ще турим една формула: да си помагате. Които са слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ Много лесно може да стане. Вземете един съвременен неврастеник – страх го е от студено. Хвърлете го в студена вода и след като се накваси, няма да има страх вече. След като се накваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува – един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се накваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа например, че някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво и тогава, като минете тъй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение.“ След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да не се плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високоблагородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високоинтелигентни и да се стремим към съвършенство. Всеки ученик от класа, който се стреми към съвършенство и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше съдействие. В Школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бъде и теорията, и опитът – всичко ще върви паралелно. Например искате да премахнете някой ваш недъг, нали? Да допуснем, че сте страхливи. Е, кои са причините за страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е уплашила от някоя котка и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Например има хора, които много се плашат от мишки. Някои пък се плашат от паяк, пиявица и други. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона: да се върнем назад, да изправим погрешките си, за да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега с това не казвам, като се върнете вкъщи, да изпъдите всички котки. При известни случаи котките са ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ са лоши. И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката. И тъй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава да се приближавате до котка или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия например, най-първо ще се стараете да я гладите отдалече, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате ръцете си през цялото ѝ тяло и ще се ободрите. След туй зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през ръцете си и после, като вземе да мърда, ще я хвърлите – тъй ще правите, докато страхът изчезне. Щом излезе страхът от вас, вие наполовина сте решили тази задача. Та сега казвам методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии и да ги хващате. Това ще бъде задача може би за едни от учениците – да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н. Христос казва: „Изпитвайте писанията.“ Тази велика книга в Природата трябва да се изпита. Написаните формули – както растенията, камъните, животните – това е една написана книга и ние трябва да проучваме великите сили, които са скрити, заложени в Природата, и да знаем за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон: че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например имаш неразположение към свой приятел – ти вече си наполовина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им върви, никому не върви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в Школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в Школата, никакви недоразумения! Излезете ли вънка – можете, позволявам това: колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: можем да ви освободим за няколко месеца да се биете и като се върнете със счупени глави и носове, ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази Окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия възвишени светове и ни покажи какво има скрито там.“ – Може! Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3-4 км. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори път да се качи. Ако иска, значи станал е много сръчен, смел. Това е достатъчно изпитание – на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите – не, това е за Специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които са силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камъни, тухли, пясък – всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство – всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си. Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не?“ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да си каже: „Днес ще слугувам.“ – Защо? – „Защото не ми се искаше да работя.“ И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна. Сега например няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран – готовото лесно се изяжда. Тук миналата година аз заедно с още трима души свършихме един канал, копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2-3 часа на ден. Той едва след 3-4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той като вземе мотиката, изведнъж забърза, забърза, и не се минава половин час – гледаш го, оставил мотиката настрани, почива. После пак я вземе: бърза, бърза. Не бързай, най-накрая бързай! Ще прахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бързане, полека ще започнеш. Затуй казвам: с микроскопически опити започнете! Най-първо образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене и аз ще видя дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачат, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тъй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тъй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега туй е само един опит: не за да събираме пари, но да се научим на един честен труд, на труд с Любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от Любов – и от първия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини – това е една велика сила. И тъй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за Любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от Любов и за Любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на Любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дълг. Ще го питаме: „Ти заплати ли дълга си?“ – „Не.“ – „Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата“ – и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа, а не я свърши, ние ще свършим работата ѝ и ще напишем в книгата, че е дала обещание и не го е издържала. За през цялата година ще направим един списък и ще бележим кой не си плаща дълга, не си свършва работата. Обещал някъде, а не свършил работата. Аз ще я свърша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един път, ще му кажем да чака. Ще му кажа: „Аз не разполагам с време, за да ти свърша работата.“ Сега във всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим и ще работим разумно. В тази Школа всекиму е определена работата от Невидимия свят. И тъй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? – Този вътрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? – Този вътрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вътре в себе си, че има пилци. Следователно какво ни дава идеята на човек, който се страхува? – Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно законът е верен. За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни и ще намерим, че туй благо, което търсим, то е вътре в нас. Сега аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и също нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тъй, както казва Учителя, тъй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света – това е съзнателната Любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но Любов, която разширява. Когато тази Любов влезе в сърцето на поета, как гладко върви перото му; когато тази Любов влезе в писателя, как лесно, за един час, си развива темите; когато тази Любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко върви тъй експедитивно. Но когато тази Любов изчезне, всичко върви тъй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато Любовта влезе у някого, искаш нещо – веднага става. Бързо: кажеш и става. Вземеш пари назаем – виж, веднага ги връщаш. Нямаш Любов, казваш: „Туй стана, онуй стана, децата, майката виновни“ – няма я Любовта. Взел някой пари назаем – за една минута ги намира, а за връщане го няма. Не, не, Любов нямаш! И който взема, и който дава, са изгубили Любовта си. Та първото нещо, което искам от вас, учениците на тази Окултна школа, е всички да се сдобиете с тази Любов. Тя е във вас, но трябва да я добиете с тази интензивност, че да я почувствате тъй, идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само умът ви, но и сърцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този външен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля вас да ви пратя, аз казвам: ако усвоите или ако не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега като казвам, че зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично – значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, като правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето, и Той като ви проговори, адът веднага става рай. Ако не ви проговори, раят става ад. Такъв е дълбокият закон. Вие, когато имате най-доброто разположение, като се махне Любовта, изпитвали сте какъв ад настава, каква тежест, какво безсмислие. Дойде ли Любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко съм радостен!“ Готов си да служиш. Махне ли се Любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, първо ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, Който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга. После ще се стараете вие, учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравявате? – „Няма Любов като Божията Любов.“ Като ти каже брат ти: „Няма Любов като Божията Любов“, ти ще му кажеш: „Моята Любов за тебе ще бъде като Божията Любов.“ Тогава брат ти ще ти каже: „Само Божията Любов е Любов.“ Ти ще му кажеш: „Само в моята Любов ти ще ме познаеш.“ Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще го изменя, ще направя друг превод. Казват ти: „Няма Любов като Божията Любов.“ Отговарят: „Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш.“ Туй ще бъде за една година. Учениците тъй ще се поздравяват. Първата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората – като си излизате от дома му. Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпълняват. Да кажем, пратим първата лекция – трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една съблазън: искат да ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат. Реплика: На улицата като се срещнем, как да се поздравяваме? Единият ще каже: „Без страх!“ Другият ще отговори: „Без тъмнина!“ Или може да му каже тихичко на ухото: „Няма Любов като Божията Любов.“ Той ще отговори: „Моята Любов за тебе ще бъде като Божията Любов.“ Щом има между тебе и приятеля ти чужд човек, не се поздравявайте. Поздравления ще си давате, само когато няма никой помежду ви. Иначе това е буквата на нещата, не е Духът. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бъде тъй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извънредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кърпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кърпа ще носите, кърпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кърпа. Но ще извадите кърпата си отдалече и няма да я туряте на устата си, а ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кърпа, и и той ще те поздрави. Всички от Бялото Братство трябва да носите бели връзки. В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. Селяните ще имат бели ризи, яки на ризата чисто бели, с нищо шарено по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бъдат меки, обърнати. Но това – Пентаграмите, поздравленията, това са най-простите неща. Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов е Любов. 22 август, вторник, 16.30 ч.
  13. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Работа за новия живот Да започнем пак упражнението с буквата а, за да опитаме къде има пукнатини в съзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата а. Упражнението се изпява със следните движения: дясната ръка – простряна под наклон, после се завърта напред, като образува кръг над главата. Сега поемете въздух, че тогава ще пеем. Двете ръце прострени напред, после поставени горе над главата с допрени пръсти. Двете ръце настрани, после над главата и обливане. Туй е един метод за възпитание на децата в бъдещата Школа. Когато се учи музика, учителите ще възпитават децата по този метод вай-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнъж да ги учиш, но около 10-15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира съзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите а и о можем да заменим с думи – хармонично съчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, това са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Реплика: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? Все им липсва нещо, все им липсва едно благородно чувство. И тъй, ние ще употребим музиката като средство за възпитание. После има много светски песни, които всъщност не са песни. Защо? Защото те са тъй нагласени, че не упражняват изискващото влияние. Класическата музика е друго нещо – нея ще изучаваме, откъдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен“. Който има хубав глас, нека изпее „Живот преизобилен“. Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдъхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдъхновение, да я изпее, ако дойде Духът; ако не – няма нужда. Един брат изпява песента. Хайде сега всички да я изпеем. Всички изпяват песента. Учителя изпява едно хубаво окултно упражнение. Гласът на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте в неразположение, седнете да си изпеете едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тъй че като изпеете първата, втората част сама изпъква. А при последното упражнение изведнъж има едно повишение. Туй са две състояния на съзнанието. Между двете части няма връзка. Изисква се воля, да знаете законите на съединението, за да можете пак да се върнете. Често някоя мисъл у вас се скъса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-ниско състояние и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Съединителна нишка ще турим сега. Всяко едно от тия окултни упражнения събужда вътре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го – ще дойде друго настроение. Например о-о-о – това значи: „Е, ти ще направиш тази работа.“ А хо-хо-хо значи: „Хо-хо-хо – и оттатък ще мина.“ Туй е отговор, една положителна мисъл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошъл тук да оправяш света?“ Ние ще му кажем: „Хо-хо-хо, хо-хо-хо.“ И в училището идната година тъй ще им пеем и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме и ще им свирим и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пеенето влизат не само половинки, но и четвъртинки тонове. Изпяхме първата част на упражнението Фир-Фюр-Фен. Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята – за да го събудиш. Той е потънал вътре в Земята. Един тежък човек, който е потънал в Земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Фир-Фюр-Фен), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част на Фир-Фюр-Фен. Превод: „Всичко вече аз свършвам в света.“ В окултното пеене се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тъй, Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения живот – чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака: да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота. Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за Небето. Небето е тук. Туй, което Бог е създал, трябва да го възстановим – да върнем тази първоначална Божествена чистота. Затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да възстановим Божественото у нас и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го и сега можеш да присъстваш в нас.“ Да съградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си воля.“ Туй е задачата ни. И когато съградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия – във всеки човек ще става богослужение. Аз ще видя дали ще ми остане време да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика са нагласени по известни ключове, и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си най-първо ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата. И в света е така. А хората искат за всичко форма. Бедният човек не може да направи един палат. Той трябва най-първо да събере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави къщата. Когато ти станеш богат, силен, учен, тогава ще бъдеш в състояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма.“ – Не, най-после ще създадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма.“ – Не, не може така, ние ще постъпим глупаво: най-първо ще турим съдържание и смисъл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесън, а може да живееш в колиба и пак да си богат. Първо ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те са неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му състояние, има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния са нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават във вашето съзнание. Например гневен си: блъскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? – На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувстваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувстваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпъди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойде Христос да ви лекува, Той ще изпъди всички. „Ама Господи, ние сме майка, баща.“ – Не, не, всички навън! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш, за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си. Сега на онези от вас, които са земеделци или градинари, ще им дам да направят следния малък окултен опит през тази година. Отделете си едно място от четвърт декар, 1 декар или 100 м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда – ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите какви резултати ще произведат. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякъде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние ще усети? Всеки ще се усеща добре разположен, цялата атмосфера ще се различава от външната – голяма разлика ще има във влиянията. Та вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бъде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори път, ще се стичат други и после ще се разширят и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпъкнал един човек в един град, там друг – и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено Слънце. Помнете закона: с Любов се действа по един начин, без Любов се действа по друг начин! Туй е за учениците на Окултната школа. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате в света. Приложете ги върху себе си, докато във вас не остане абсолютно никакво съмнение. Ще направите най-напред един опит – той излезе несполучлив; втори, трети са все несполучливи. Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: – Ти няма да ги плашиш. – Ще слушам. – Ти няма да го плюеш. – Добре, така ще направя. – Ще минеш мълком, няма да го плашиш, защото сърцето му е много страхливо. Мечката казва: – Слушам, Господи! – Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини.“ А ние казваме: „Мечката се уплашила.“ – Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва: „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората и после пак ще си продължа пътя.“ Хорските мечки са сто пъти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида. Изобщо вие не се интересувайте най-първо за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бъде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение тя трябва да има за вас, туй е важно. И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сърцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сърце, че да ви туря нещо в него. То едва съдържа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна – и тогава вие ще свършите с живота си. Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш!“, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така – лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд.“ Но ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, това ще свърши работа, но ако на вас дам толкова, с такава микроскопическа част няма да се свърши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? – „Прави правете пътищата Господни!“ Та гледайте да имате мнението на Божествената Любов. Това е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов! Всеки ден я питайте изменила ли си е мнението за вас. Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промяна. Сега малко неудобство имате, Слънцето малко ви препятства. Изпейте песента Фир-Фюр-Фен. Изпява се първата част на упражнението. Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна и всинца се наредим в една верига и запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане за един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът. Отличен опит ще бъде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна – Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там. Сега някои се занимават с онази мисъл – да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение. За тази цел той се съблякъл гол и така тръгнал. Наистина той се освободил от общественото мнение на хората, но дошъл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега туй го давам като възражение, казвам: не да се съблечем голи, но като хвърлим дрипите на съвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем. Гледайте, като се освободите от общественото мнение на възрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на възрастните. Сега общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото първото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия… Ще каже: „Уа-уа“ – и нищо повече. И тъй, аз обуславям туй Учение не от това, че духът тъй казал или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам – те са нисши. А Божественият Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на Свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят във вас, какви са? Някому проговорил духът, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя!“ Защо да не казваш това на Учителя? – Не, което е Божествено, то трябва да излезе навънка. Божественото трябва да излезе! Аз искам всинца да бъдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женитбата, аз съм категоричен. Роб с роб да не се жени, защото жената робиня и мъжът роб ще народят робчета. Същите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господарят, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободният да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега ще ви питат: – Ще се жените ли вие? – Няма да се женим. – Защо? – Ние отхвърляме робството. – Че деца не искате ли да имате? – Не искаме деца на робството, а искаме деца свободни. – Попове не искате ли да ви венчават? – Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. – После, ще се кръщавате ли? – Не, с вода не искаме да се кръщаваме. Майка ми досега ме е кръщавала повече от сто пъти. Майка ми през първата година от рождението ме е кръщавала триста шестдесет и пет пъти, втората година – сто и петдесет пъти, третата година – петдесет пъти, а последната година – само един път. Колко пъти ще ви кръщават? А сега ние искаме да бъдем кръстени с огън, с Дух. Кръщение с вода не чисти. Кръщение с огън искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се кръщава, то ще бъде с огън – това ще внесе Чистотата. Ако тръгнем по учението на поповете, какво ще ни дадат те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дъщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дъщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, поповете ще ги опяват. Но ако вие приемете Новото учение, тогава Духът ще ви кръсти, ще ви благослови и ще имате всичко в себе си. Тия възгледи трябва да ви бъдат ясни на вас, като на ученици. Като на ученици, казвам – а който не е ученик, може да разрешава тия въпроси, както иска. Но за ученика този въпрос е разрешен: той нито се жени, нито за мъж отива. Това значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи родени в беззаконие: родени в робство. Евангелието пък казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола, родени в робство.“ Тъй мнозина от вас са идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли, ученици, разбрахте ли сега как седи въпросът? Да не се жените! Този въпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Съвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Съвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на душевноболните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои са по-умни? Лекарите са по-умни. Тогава ние казваме: на роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По същия закон ще бъдем последователни. Свободен ще бъдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не – въздържи се! Ясна ли е тази мисъл за учениците? Само свободният може да се жени. Всеки, на когото сърцето е изпълнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени. Реплика: Практически казано, един момък и една мома от нашето Братство могат ли да се женят? Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено. Венчава ли те поп – фалирал си. Преходните работи вие сами ще си ги разрешавате. Ние разрешаваме въпроса принципиално. Досега вие сте се женили хиляди пъти, във всичките ваши състояния. И сега, ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по съдържание или по смисъл. Там математически точно е определено. Когато бъркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пъти ще се жени, и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине този стадий: тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по съдържание. Например той ще стане учител някъде – тогава пак ще народи деца. Учителят, като възпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се събуди тази душа първоначално, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този въпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени, или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже кога ще се жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този въпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по ръката дали да се жениш, или не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навърши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 години, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бъде 28-годишна, а момъкът – на 30 години. Сегашните икономически условия не са такива. Ние казваме: ако светът беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вървите постарому. Този е обаче посторонен въпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: „Иди се ожени и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик.“ Нищо повече. Този въпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесният въпрос. Сега утрешния ден ще го посветим изключително на Школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две събрания – едно за Общия клас и друго за Специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В Специалния клас ще влизат при сегашните условия само онези, които не са женени. Това е едно от условията. В Общия клас влизат и женени, и неженени. Защото ако в един специален клас влезнат женени, женитбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мъже и жени влизат и някой женен е внимателен към някоя мома, каже нещо за нея пред жена си и тя му казва: „Ти на еди-коя си тъй… Аз не ти позволявам.“ Тогава вън от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някой мъж и жена, които са женени, са свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали са свободни. Щом се ревнуват – вън от класа! Тъй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли са те, или не. Щом той ревнува жена си или щом тя го ревнува – вън, в Общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вървят. Реплика: Вдовици да влизат ли? Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мъж: „Аз имах един много хубав мъж.“ Тя така развращава. Щом тъй действа, тя не е вдовица и ще ѝ кажем: „Ние те освобождаваме.“ Като влезе в класа, тя ще мисли, че не е вдовица. В Специалния клас тъй ще мисли и нищо повече. Започне ли тя да разправя спомени: какъв хубав бил, как си гугукали добре, какви му били мустачките и брадичката... Че как тъй? – Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние пет пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада… А то колко пъти хората хвърлят мустаците и брадите си и те отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не са основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега в Специалния клас няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ – На вас не ви е мястото в класа. И после, никой ученик от един специален клас няма право до флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка! Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени! Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застъпва за ученичката, който има най-високо почитание към нея и не си позволява даже лоша мисъл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш: и двамата учат, учат – хайде, научат се… Няма какво да учат, не искам да се лъжат. Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа към земята. Аз зная какво значи да гледа към земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в Умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам за герои, не направите ли – плюя на гърба ви и казвам: „Вие не сте за класа – вън!“ И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето.“ Това не са никакви специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. Специалните класове аз ги наричам класове на Чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква Новият живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бъдат отношенията им в света. Ние няма да бързаме. А не както в сегашния живот: майките искат още на 18 години да оженят дъщерите си. Защо? За да станат хилави. Не, трябва точно да изпълним туй, което Бог е написал. Ние ще извършим Неговата воля във всички подробности и в Причинния, и в Менталния, и в астралния, и във физическия свят и няма да я нарушим нито на една йота. Неговите закони! Това е нашата задача – да изпълним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа: ще я направя тъй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? – Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи! Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не видя. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам кое е право и кое не е. А сега ние сами не знаем кое е правото в света. За да намерим Правдата, трябва да бъдем чисти – затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов са я добили светиите, но как? – Като са се молили, плакали са, чистили са се по 15-20 години – и след това са добили едно прозрение и са се върнали в света. Казват: „Какво са свършили?“ По същия закон ще го добием и ние. На нас ни трябва Чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: „Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета.“ Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея и тъкмо говоря това – ето, задават се трима души. Тя трепна. – „Нека минат. Защо трепваш? Ако се уплашиш, грехът, престъплението е вече извършено. С мене си сега. Ако те е страх, страхът ще влезе във второто престъпление. Ти поне сега ще имаш смелостта да стоиш.“ Трябва да бъдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в Доброто, и в злото. Ако аз съм грешен, ще кажа: „Грешен съм“ – няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бъде между нас. Сега аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премълча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда със своите ученици? Аз ще ви питам: има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господарят да води своите слуги? Та като казвам Учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител – принципиално разбирам въпроса. Всеки може да бъде учител: светът е пълен с учители – той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? – Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око не е нищо. Ами че когато аз стоя в тъмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, нощта, е тъй, както е денят. Аз в тъмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме съди! Кой от вас е по-чист? Следователно вие не можете да ме съдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пъти, но ако във вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. – Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате това, аз ще ви го докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? – Ще налея моята вода в едно корито и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи еднакви са. Опитът всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще държим, а новият морал иде като някое новородено дете: трябва да го отглеждаме да израсте. Аз не съм за погрешките ви, аз казвам за този вътрешен морал. В съзнанието си трябва да турим единство, в дълбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни – дълбок копнеж да изпълним Волята Божия с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пъти, но да имаме този стремеж да реализираме този копнеж на душата и на сърцето. Съвременното общество хвърля върху ви най-лоши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвърлим всичко това. Сега аз засягам щекотливи въпроси и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой път. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия въпроси, които са тъй болни?“ Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ще ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като повдигам този въпрос, ще се оцапате – но по-добре аз да ви оцапам и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер към Бога, за да изпрати Божественият Дух по-възвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Например вчера имахте едно настроение, днес – друго. Не зависи от вас – вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тъй добро. Днес е борба. Реплика във връзка, че някои минувачи се спират по пътя. Те обикалят, но ние ще прекъсваме тази верига. Ще турим психически една ограда, за да не ни влияят. Те нека си минават отвънка, нека гледат – на нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. Сега трябва да се обяснят ред други въпроси, понеже в Школата ще възникнат за в бъдеще много въпроси и след туй ще питате: „Няма ли някакъв отговор на този въпрос, някое мнение не е ли дадено?“ Отчасти искам тия въпроси принципиално да се разрешат, а за в бъдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения. В специалните класове могат да влезнат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влезнат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в Чистота – те са свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, тя не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега никому не трябва да му става мъчно. Всички трябва да бъдете тъй разумни – да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено и ние не можем да престъпим великия закон на Бога, понеже това има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже и най-малко, да размътим Божественото съзнание. И на Господ, макар че е дълготърпелив, не искам да злоупотребим с Неговото дълготърпение. Ние искаме Господ да се весели в нас и ние да се радваме в Него. Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присъствате: там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, а онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват. Всички ще придобият нов смисъл в живота. После вие от провинцията ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи – трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас. Специалният клас ще води свой живот. Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? „Който има дъщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи този въпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тъй, от думата ученик не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после за всинца ви ще създадем работа. Ти си човек: ще се приготвяш за бъдещето, ще използваш времето във всяко направление. Ако изпълним всичко туй в Школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павел, че „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на сърцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в тялото си ли бях, или вън от тялото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам Волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. А сега ще благодарите и за туй, което имате. Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал. Има души, които считат вашето състояние за рай. Идеал е за тях да се намерят във вашето състояние само за един час и те посвещават целия си живот, за да постигнат туй състояние, в което сте вие. А за нас има други състояния, които са идеал. Ще се помолите дано времето бъде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз съм приготвил за учениците нещо, което не са виждали, специално е. То е за пръв път правено. За учениците съм го приготвил, защото все-таки трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате предвид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите: модел има и според този модел трябва да ходите. Сега не знаете какво е това нещо. Аз ще ви въведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега не искам да се заражда у вас неразположение. Това е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пък имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато въвеждаме ученика в Природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разбере от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слухът му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкусът му не е развит, какво ще разбере от сладостта им? Ами ако той влезе и чувстването му не е развито, какво ще разбере той от нежността на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе ученикът в Природата, да разбере защо тя е създала нещата по този начин. За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите братя, Невидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел – това е рядко изключение. Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем някои мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем. Реплика: С новия живот ще станат ли промени в управлението? Ще станат, ще станат, ще станат, имайте търпение! Онези от Бялото Братство, които са поели сега отговорността да ръководят съдбините на света, са предвидили всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие възприемете тяхната програма, работите ви ще вървят, ще се улеснят – тия въпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ – Ами че как ще те срещне, щом Господ е с тебе? – “Ами ако жена ми умре?“ – Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тъй, че да издържиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пък ако Господ не е с нас, нищо не може да се възвърне. Сега най-важният въпрос е: Господ ще остане ли с нас, или не; Любовта ще ни бъде ли един закон, или не; Мъдростта ще бъде ли с нас, или не; Истината ще бъде ли с нас, или не? Туй е важният въпрос, а всички други въпроси: женитба, класове, ученици – всичко туй ще се уреди като по мед и масло. Но сега ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли! Ако твоята дъщеря е робиня и аз съм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тяло? Искаш да служиш на Бога, а си сакат, хром си, нещо постоянно те измъчва, на онази вътрешна инквизиция си – че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свят е в робство, въздиша и очаква нещо.“ Не само на земята, но и под земята въздишат и очакват. Сега и ние очакваме да дойде нещо. Иде Новият ден, който ще ни освободи и всички ще бъдем освободени, ще живеем съобразно със законите на Любовта, съобразно с програмата на това Царство. Всички ще се молим на Господа да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко и всички въжета, бесилки да си вървят, отгдето са дошли – никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи! И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега затворникът го пущат навреме, затварят го навреме, следят го. Питам: защо ти е такъв живот? Ще благодарим на Господа, задето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време – трябва да правим нещо. Ако свършим всички въпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката и да копаем. Ще свършим събранието с Молитвата на Духа. Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов! 22 август, вторник, 10 ч.
  14. GDD

    1922_08_21 Истината

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истината Тайна молитва Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов (три пъти). Ще прочета първите десет стиха от 15-а глава от Евангелието на Йоана. Сега на вас, учениците, ще ви задам един въпрос: кога гладният може да знае, че се е наял? Кога жадният може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: кога ситият може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свещта свети? Когато гори, когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вътре в нашата душа, в нашето съзнание. Това са все формули за Духовния свят. Следователно свещта като гори, дава своята светлина. Туй горене може да бъде правилно и неправилно, т. е. пълно или непълно. Ако горенето е пълно, и светлината е по-пълна, по-силна; ако горенето е непълно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ, къде отива? Тя се е превърнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода. Значи 10 кг по 10 милиона стават 100 милиона кг. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица? Докато има вода. След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. Ами смляното брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи 10 милиона шишета останаха празни. Енергията е била в шишетата, но шишетата не са самата енергия. И самата вода не е същинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. същинската енергия е преминала в брашното. Сега аз ще ви запитам: какви са симптомите на Любовта според вашето схващане? Ами че кажете ми, как тъй хора, които по 40 години са учили в туй училище на Любовта, да не знаят какво нещо е Любов? Вашите първи учители какво са ви казвали, как са ви учили? Вашите бащи, вашите майки какво са ви казвали за Любовта? Аз пак ще ви кажа, че Любовта в своите най-малки изявления – това е физическата Любов. Тя е микроскопическата Любов, която се проявява на физическото поле – какви са нейните форми, нейните признаци? Първо, Любовта създава живота, животът създава формите, а формите дават място да се яви топлината и светлината в този живот. Тя започва с ядене и пиене. Щом човекът яде и пие, той има Любов. Тъй че всеки, който яде и пие, има Любов. Влюбените най-много ядат, те са ужасни гастрономи. Влюбените често не ядат от страх. На момата, когато има рандеву, не Ă се яде, сърцето Ă се притеснява, страх я е да не я уловят. Когато ще обесиш един човек, дай му най-хубавото ядене, ще яде ли? Не може. Неяденето произтича от страх. Някои казват: „От Любов не яде.“ – Не, не, от страх не яде. От какво се страхува? Да не изгуби Любовта. Пък той никога не е имал Любов. Може да се случи нещо, да се развали туй рандеву – страхува се. Понеже аз зачеквам Любовта в нейното първично проявление, в най-първото проявление, сега вие ще ме разберете криво. Във вас има стари форми, аз зная къде ви отиде умът, но туй, за което вие мислите, в него няма никаква Любов. Тъй например, дето някой се превива от любов, припада от любов, после не му се яде от любов и много други работи върши, това са особени психически, болезнени състояния на душата. Това са отклонения на душата, те нямат нищо общо с онова здравословно състояние на тази възвишена Божествена енергия. Сега ние минаваме на друг въпрос: аз искам да дойдем до целта да мислим здраво и да започнете да се освобождавате от вашите стари схващания. Ето в какво са погрешни вашите схващания. Да кажем, някоя мома иска да се жени, търси своя възлюбен. Този въпрос съблазнява малко хората. Аз ще приведа друга форма, която не е тъй съблазнителна. Кого търси ученикът? Учителя си, нали? Следователно целта на ученика каква е? – Да намери Учителя си. Резултатът какъв е? – Знание. Тогава целта на Учителя каква е? – Да намери своя ученик, казано в най-проста форма. Сега тия са вътрешни отношения. Защо търсим Бога? Ние Го търсим в Неговото първично проявление, за да ни даде Любов, а Любовта ще ни даде живота. Животът у нас липсва. Обект на Земята е Животът. Този живот ние търсим. Следователно Любовта, като се яви в своите проявления, трябва да създаде най-малката форма на физическото поле. Щом дойде Любовта, тя ще създаде първата форма, после ще почнат да се явяват ред други форми: те се сгрупирват, дават живота, той строи и започва растенето в света. Сега по какво се отличава Любовта? Че тя внася Живота. А по какво се отличава животът? Има движение от вътре на вънка – разширение. Първото нещо в живота е разширението: там, дето има живот, има топлина, има и светлина. Там, дето няма живот, топлината и светлината липсват. И сега можем да направим такова едно твърдение. Целият космически мир, материята, от която сегашният Космос е създаден – това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена, е от съществата, които са работили тогава, и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате. Но понеже в тия хиляди и милиони космоси всичките същества, които са минали, са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова, като строите вашите къщи, по някой път се появяват остатъците на хилядите и милиони векове. И право казват някои, че сегашната материя, това са заспали духове, които трябва да се събудят – спящи духове са те, които трябва да се пробудят. Сега разбирате ли тая работа? Тя е неразбираема работа. Реплика: Следва ли да заключим, че тия духове са били много идеални? Някои са били много идеални, а някои са били сто пъти по-долу от нашия свят. Този Космос, сегашният, е един от най-добрите, които сега съществуват, а за в бъдеще може да има по-добри от него. Сега ние ще проучваме Любовта като сила. По какво се отличава човек, когато тази Любов влезе в него? Най-първо Любовта прави човека млад. Имаш Любовта – подмладяваш се; губиш Любовта – остаряваш. Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята. Когато човек дойде да разбере по-дълбоко законите вътре в материята и неговото съзнание се повдигне и влезе в съзнанието на ангелите, въпросът е друг. Но ние влизаме в нашето съзнание: трябва да го изучаваме, него искаме да превъзпитаме. Любовта, като всяка енергия, може на някои места да се натрупва повече, на някои места по-малко. Можеш да бъдеш преситен от Любов, тъй както можеш да бъдеш преситен от ядене. Да си преситен, значи че формата, в която тази енергия трябва да се вмести, не може да изяви по-интензивните трептения на Любовта. Има толкова силни трептения на Любовта, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на някой човек, той ще се стопи. И този човек тъй ще се стопи, моментално. Ако например прекарате този силен ток на Божествената Любов, която сегашните серафими и херувими имат, човек просто ще се превърне на светлина, но няма да разбере какво нещо е животът. Той ще изгрее и ще се стопи, но няма да знае защо е изгрял и защо се е стопил. Пък сега вие горите и се топите постепенно и знаете защо се топите. Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Човек е една запалена свещ: горим 10-20-30-50-100-120 години най-много, все горим и нещо изгаря, а нещо остава от нас. Сега най-първо вие, като ученици на Окултната школа, ще се стараете сърцата ви да бъдат топли, т. е. в съзнанието ви да няма никакви горчиви чувства. Когато някой човек ви е направил пакост, като го видите, да не се обръща сърцето ви, или като го видите, да не завъртите очите си. Да спазвате едно пълно съзнание на единство вътре в себе си, като че ли нищо не се е случило. В българския език в думата любовъ липсва онази линия, която уравновесява силите. Българите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействаща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена – не че искат да бъдат непостоянни, но техните чувства се видоизменят. И тъй, окултният ученик, преди да стане ученик, преди да влезе в училището, трябва да намери своята равнодействаща сила и така може да стане ученик. Това да се запише. Като се запишете в Школата, първото нещо е да намерите своята равнодействаща сила. В българската дума любовъ буквата л представлява един ъгъл, стремеж има, но този ъгъл не е затворен като триъгълник. После, имате буквата ю, образувана от една малка пръчица, и до нея е буквата о. След туй имате буквата б, която показва закона на растенето. Тя е формула. Думата любовъ в българския език показва, че има методи как да превърнете тази сила, да я направите един творчески елемент. И тъй, българинът казва така: „В Любовта си най-първо ти ще се стремиш към Бога, но ти до Бога няма да отидеш.“ Че няма да отиде до Бога, това се вижда в буквата л, дето си е оставил отворено място, за да се върне отгоре. Той отива до конуса, но после, като стигне до върха, седи, седи, казва: „Не може да се мине, много е тясно“ – пак се върне назад, излезе отдолу, мъчи се да направи тази права линия, на буквата ю, отива нагоре, пак се връща назад и казва: „Тази линия трябва да я пробия.“ Образува о-то и после казва: „И тук не е Господ“ – върне се, забие си главата в земята и после, като го погледнеш, минал през житния клас, казва: „Далече е Господ – и тук не е, дали ще Го намеря някъде?“ И след туй какво казва българинът? – „Минах в ъгъла, на върха на конуса ходих – няма Го Господ; в правата линия бях – няма Го, в земята ходих, ниви садих, не намерих Господа; в класовете ходих – няма Го. Има Го, няма Го... чакай да се оженя.“ Буквата в показва, че той се оженва. Ер-голям (ъ) е еврейският йот – той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равнодействащата сила. Българинът казва: „В конуса влизах, в правата линия бях, в земята се посаждах, в житния клас бях, ожених се – намерих силата.“ Къде? – „Имах поданици, но туй, което осмисля живота, не съм го намерил.“ И тъй, досега българите не са намерили туй, което осмисля живота. От колко букви е съставена думата любовъ у българите? От шест букви. Значи българската любов е в полето на илюзиите – дотам е достигнал той. Тогава коя е тази равнодействаща сила? Това е Истината. Туй, което спира сега славянските народи, българите, то е, че те не могат да казват Истината. Туй им липсва – Истината не могат да казват. Хората, които най-много обичат да послъгват, това са българите, славяните. Българинът, като дойде да те излъже, почва да се смее, мисли да те преметне. Той казва: „Преметнах го.“ Запитва го някой: „Този ли път води за еди-къде си?“ – „Този е пътят.“ И после, като те забърка, казва: „Ама че го затикнах, задъни се някъде. Аз направих това, за да го изпитам има ли ум той.“ И никога няма да ти каже нещо точно. Ако го питаш от туй село до онуй колко има, ще ти каже: „Е, тук е, наблизо.“ Вървиш час, два, мислиш, че си пристигнал, и най-после чак ще дойдеш. Близо било. И после, ако нивите му родят много жито и го попитат как са, има ли много жито, той ще каже: „Е, няма много.“ За каквото и да е, никога няма да ти каже истината. И тъй, в тази Школа, в която вие влизате, се изисква да се говори Абсолютната Истина, не абсолютната откровеност – аз не говоря за абсолютната откровеност, а за Абсолютната Истина. В дадения момент, когато дойде да кажеш Истината, да не се поколебаеш по никой начин да кажеш на света Истината, тъй както си е: нито преувеличена, нито намалена. Реплика: Да мълчим. Мълчанието някой път говори и лъжата. Трябва да се говори Абсолютната Истина. За учениците казвам сега това: Абсолютната Истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш за мене?“ Преди да е дошъл той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подръпва.“ Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това са проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: „Той е малко вагабонтин, не е толкова честен“ – изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: „Какво мислиш за мене?“ – „Отличен човек си!“ – Не, ти ще му кажеш: „Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да послъгваш. Тъй аз мисля. Истината искаш да знаеш, нали? Тъй аз мисля. Ти можеш да ми се сърдиш, но туй е истината, ни повече, ни по-малко.“ Ще му кажеш истината право в очите. Той може да ти каже: „Ама ти за мене такова ли мнение имаш?“ – „Е, нали ме питаш за истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замълчал, но понеже ме питаш за истината, аз ти я казвам.“ Ако обаче мислиш, че той е добър, ще му кажеш: „Ти си добър.“ Кажи му Истината! Той може да ти каже, че лъжеш, но Истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вътре в твоето сърце. Само при такъв един начин на мислене ще имате един нов подтик в живота. Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: „Ти, господин Дънов, не говори така, бъди малко по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората.“ Е, хубаво, аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, това е друг въпрос. Законът е такъв, че аз трябва да кажа Истината. И знаете ли какво би станало, ако човек престанеше да говори Истината? Представете си, че една чешма се задъни в своя кран, а напорът на водата Ă е много голям – какво ще стане? Ще се разпука. Аз трябва да говоря Истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, то направя хиляди злини. Една необходимост е да говорим Истината. Горко ни, ако не я говорим. И в края на краищата всеки от вас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже Абсолютната Истина – тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от Истината – тъй, както си е. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори Истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини – и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим Истината и да започнем да я прилагаме в живота си. От вас, като ученици, искам да прилагате Истината: абсолютно, без никаква лъжа. „Ама малко бяла лъжа?“ – Не, никакви бели, нито черни лъжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина. За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа. Разбирате ли туй правило? Това е моралът на Новия живот, моралът на новия ден. Ще правите разлика. В нас абсолютно никаква лъжа не съществува, ни помен от нея: никакво извъртане на фактите, никакво извъртане на чувствата, никакво извъртане на помислите, никакво извъртане на действията, никакво извъртане в движенията на очите. Всеки един наш поглед, всяко движение на лицето, на ръцете, на устата, на тялото, на краката – всичко това трябва да изразява Божествената Истина. Защото и в ходенето има разврат. Аз мога да направя едно движение и да ви развратя. Мога да си мръдна устата по един начин и да ви дам по една лоша мисъл. Мога да изкривя тъй окото си, че и без да ви кажа нещо, да направя един иширет и да посадя едно зло във вас. Тъй че ние със своите движения правим по-големи злини, отколкото като говорим с устата си. Абсолютно никаква лъжа! Този, който е дошъл да се крие в твоята къща, за да не лъжеш заради него, ще го вземеш и двамата ще бягате. Ще бягате, за да не казвате лъжата. Няма да чакаш да дойдат онези в къщата, че да те питат где си го скрил. Не, ти с него ще офейкаш с време. Чудни са хората – и двама ще бягате! Никой няма да те застави да говориш лъжа. Щом бягате и двамата, като отидете в гората, там ще кажете Истината. Ще кажете: „Братко, и двамата сме в гората, сами сме тук.“ Абсолютно никаква лъжа в Новия живот! Туй да го запишете. Туй е в нашия морал. Без изключение, ние за изключения не говорим. Тъй е, казвам ви Истината. Туй е факт. В Новия живот ще казваш Истината – без никакви изключения. Право на предмета – ще говориш Истината без никакви изключения. Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имането си, честта си, всичко, но ще кажеш Истината. Кажеш ли я, ти си ученик във Великата школа на Бялото Братство. И такъв един човек, след като умре, Белите братя ще го възкресят и ще кажат: „Ние те похвалваме, че ти си пожертвал живота си за Истината, че ти си изпълнил великия морал на Новия живот.“ И ако вие приложите този морал, както ви казвам, за една година, вашите лица другояче ще изглеждат. И аз ще туря всинца ви на един изпит, за да видя доколко говорите Истината. Туй да го знаете. Най-първо ще ви изпитам за Истината. И тогава знаете ли колко плач ще има между вас? Най-малко по един ден ще плачете през седмицата. За какво? Че не сте казали Истината. Истината, Истината, Истината, Истината, Истината! Сега въпросът не е само да казвате Истината, но тази Истина трябва да я любите, защото след като я кажете, да не си речете: „Отгде се домъкна ти у дома, че за тебе толкова страдания понесох!“ Кажеш ли така, пак ще сгрешиш. Не, след като пострадаш за Истината, ще се порадваш и ще кажеш: „Сестро, аз се много радвам, благодаря ти за голямото щастие, че ти дойде у дома да ми създадеш толкова приятности, аз ти крайно благодаря.“ И всичко това не само да го кажеш, но да го почувстваш в душата си и да бъдеш радостен, че си пострадал за Истината. Това е идеалният стремеж. Тогава ще имаме наука, ще ни се отвори Природата. Най-първо, след като влезете в Природата, ще намерите ключовете на всички прави и криви действия, които са съществували в миналото, на всички добрини и злини, ще видите страшни работи. И ако не сте смели да казвате Истината, вие ще се уплашите още първия ден, на първата стъпка. Ако ви въведа в този път на Истината, на колко души от вас пардесютата ще вземат хоризонтално положение? Ще бягате назад. Сега представете си, че аз правя с вас следния изпит. Аз ви говоря като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че съм ти Учител, ти ме обичаш, хвърли се долу.“ – Какво ще кажете? – “Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме!“ Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасте, ще порасте с един метър в моето съзнание и ще кажа: „Този е ученикът, на когото мога да разчитам.“ И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. Друг пък ще каже: „Имай ме за отречен, още не съм готов – това е тежка работа, тежка наука, не е за мен.“ Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни коства живота – това е безразлично, но ние ще кажем тази Абсолютна Истина и в положителна, и в отрицателна форма. А туй в църквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда. Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“ Ще идеш втори път и като се върнеш, ще кажеш: „Не говоря Истината.“ Онзи, Великият закон на Духа, казва: „Не казваш Истината.“ Втори, трети, четвърти път, докато се задоволиш. Например има между вас мнозина, на които детето отиде някъде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтено. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го върнеш и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го върнеш и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори Истината? Втората. Ще си изповядаш Истината. Тази майка дава едно правилно възпитание на детето, че Истината трябва да се казва. Взетата вещ трябва да се върне. Ако ви задам някои упражнения и вие не ги направите, ще почнете да ми давате извинения и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, децата, жената са неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ – Не, ще кажеш пълната Истина защо не написа упражнението си. Ще кажеш същинската Истина. Не давай такива извинения, които не са били причини за спирането на туй упражнение. И тъй, сега разбрахте първото правило: равнодействащата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори Истината заради самата Истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога Истината. У вас има едно тънко чувство и ако развиете туй тънко чувство, когато извършите една постъпка, която не е права, то всякога ще почувствате една малка тъга, една вътрешна скръб. Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме и аз го бутна. „Защо се буташ до мен?“ Причината, за да му отвърна, не е в това, че той е дошъл до мен и ме е бутнал. Казвам: „Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш.“ Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението. Ако някоя млада мома, която обичам, дойде до мене, може и да ме притеснява, ще я бутна ли настрана? Ако туй притеснение е причина за моето негодувание, трябва да я отстраня, но аз казвам: „Може още да ме притесняваш.“ Как е тогава? Значи ние имаме известно отвращение към този човек. Тъй седи въпросът. Ще му кажем: „Не те обичам, затуй не трябва да се допираш до мен.“ На всички хора, които ни са симпатични, всичко прощаваме, всичко им търпим, а които не са ни симпатични, и най-малкото не можем да понесем, към най-малката им грешка сме взискателни. Тъй седи Истината. Туй е първото правило: ще се научим да бъдем искрени. Аз ви уча на един морал, който може да се приложи абсолютно, без никакво изключение! И най-хубавото правило в света е правилото, което няма изключение. Всички правила и закони, които имат изключения, не са наши. Законът е закон без изключение и правилото е правило без изключение. В нашите правила, в нашите закони, в нашите постъпки няма изключения. Разбрахте ли? Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал?“ Нашият нов морал е: без изключение да говорим Абсолютната Истина, тъй както тя е в своята същина, тъй както е пред нас, пред нашето Божествено съзнание. Само при едно такова съзнание вие можете да станете пръчки, да пребъдвате на лозата. Само при едно такова съзнание може да пребъдваме в Христа. Защото Христос – това е една Абсолютна Истина в себе си. Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Абсолютната Истина е Той. И ако искате всинца вие да пребъдвате в Него, Той подразбира да пребъдвате в тази Школа. Първо, тази равнодействаща сила ще я спазвате. Само така може да имаме една положителна наука. Няма да има мъчнотия, която да не можем да понесем в живота. Изгубим ли Истината, всичко ще изгубим и ще имаме една връзка от страдания. Ще имаме друга една светлина – лъжата: тя ще дойде на нейно място. И тогава се нанизват всички страдания и работите се усложняват, докато всичките наши лъжи се разпръснат и ние пак останем с Истината, че животът ни не е такъв, какъвто трябва да бъде. Сега вие ще ми кажете: „Тъй е, Учителю, хубаво е за онези, които имат малко грехове, ами онези, които имат много грехове, как ще започнат да говорят Истината?“ И с малко грехове, и с много грехове е едно и също. Единият грях е родил многото грехове и многото грехове са родили единия. Туй не е извинение. Щом си правил много грехове, ще правиш и много добрини. Туй е закон. Ако имаш хиляди грехове, ще кажеш: „Господи, аз ще направя за всички злини в света и толкова добрини. Всичко ще поправя, тъй както Ти искаш.“ Ще се върнем и ще поправим. Може тази погрешка да ни коства хиляди години, все едно: дойде ли да изпълним Волята Божия, дойде ли се до Истината, ние сме готови на всички жертви. В нас волята е диамантена! Това разбирам аз под воля диамантена и под белия цвят. Когато казвам, че волята ни е диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов и в която Бог се проявява. Престанем ли да говорим Истината, ние изгубваме всичко. Най-голямата радост на човека е да говори Истината. Колко е приятно да бъде човек искрен! Не откровен. Кое е по-хубаво: човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, това е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искреността има един център, а за откровеността – друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Някой човек обича да държи Истината – той не е скрит. Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността – друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. Например аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания: че жена ми, децата ми са болни и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та аз желая вие да бъдете искрени и после откровени. Ами че сегашните страдания са създадени от Невидимия свят, за да научи хората да говорят Истината. И когато съвременните културни хора осъзнаят, че пътят, по който вървят, не е прав, че техните постъпки не са прави, че техните мисли не са прави, че техните желания не са прави, когато всички осъзнаят това, светът ще се оправи. Но сега вземете всяка една форма, всеки един институт: той мисли, че туй, което държи, е право. И затуй Писанието казва, че Бог прави всичко ново, че всичко старо се заменя. Старото Небе, старата Земя си заминават. Старото Небе – това е старият порядък на нещата; Земята е старата основа, на която този порядък е бил положен. Всичко туй се оттегля. Идат Ново Небе и Нова Земя, в които царува Абсолютната Истина. Тъй: сега не мислете, че да говорите Истината е тежко. Не е тежко – тежко е, докато човек не знае. Но аз ще ви приведа един факт. Когато кракът ви е нормален, на вас ви е приятно да ходите. Но представете си, че вашият крак се изкълчи и ви боли – тогава вие няма да ходите по права линия, а ще се кривите, ще се кълчите. И ако ви питат: „Защо се кълчите?“, ще кажете: „Такъв ми е навикът.“ – Не, не, липсва нещо на крака ви. Този крак трябва да се намести. Имаш известна болка, затуй не можеш да вървиш по права линия. И ако ние не можем да говорим Истината, куца ни нещо. Ще изправим всички наши хилави работи. Как? – Като влезе Любовта, тя ще намести всичко. Ще намести органите на техните места, ще ги направи естествени. И тогава, чрез тия естествени органи, сили, способности, ние ще можем да живеем един чист Божествен живот. И какъв ще бъде този Божествен живот? Аз ще ви кажа сега. Вие имате красива дъщеря. Ще ви представя работата тъй: обичам дъщеря ви, нали? Но вие не ме обичате, имате съображение. Е, допуснете сега, че аз съм ученик на Окултната школа и направя вашата дъщеря да умре. Вие пазите дъщеря си затворена, тъй – прикрита за целувки. Казвате: „За всеки друг, но не и за този вагабонтин.“ Умре тя, привидно умре тя. Аз пращам отдалече едного, който ви казва: „Има един човек, който може да възкреси дъщеря ви, да я оживи.“ И ако аз дойда, целуна дъщеря ви и тя оживее, ще ми се сърдите ли? Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава.“ Тъй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си. Разбирате ли? Сега всички неща от истинския живот са много извратени. Когато се говори за целувка, тя е просто един символ на живота. Символ е тя. Та по правия път на Истината ще се задоволят всичките ваши копнежи; най-възвишените ваши копнежи ще бъдат задоволени по един правилен начин, и за вашето добро, и за доброто на вашите ближни. Нали сме удове един на друг? Ако сме удове на това Христово тяло, това тяло трябва да функционира и всеки един уд в нас трябва да функционира правилно, да бъде израз на Божествената Истина, за да се всели Христовият Дух в нас. И когато действаш с Истината, Духът на Христа ще се всели в тебе. И тогава Духът ще каже: „Не бой се, ние сме с тебе, говорª Истината.“ И тогава всеки уд ще бъде израз на Истината. Защо трябва да говорим Истината? Защото Христос ще бъде с нас. Ние може да сме много малки, но когато говорим Истината, Той ще каже: „Моят Дух е във вас и Аз ще се застъпя заради тази Истина, която говорите!“ Не сме сами в света и вие не сте сами. Та сега не мислете за това. В тази Школа има възможност един ден, като говорите Истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а диамантена воля. И бял цвят се изисква! Сега разбирате ли ме добре? Реплика: Разбираме. Сега някои от вас ще кажат: „То е тъй, но ние не можем.“ – Не, Новият живот започва. Ученикът на Школата трябва да живее така. Не живее ли така, той не е ученик. Казвам ви правилото: само така трябва да живеете. Няма кой да ви контролира, няма да туряме детективи, стражари да ходят подир вас. Ние имаме стражари, които ходят вътре и всичко знаят. Отвън ние нямаме нужда от стражари – ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни създадете работа, ще кажете: „Не искам да бъда ученик на Школата.“ – Не, не, няма нищо по-хубаво от това – да бъде човек ученик на тази велика Божествена школа! Човек ще израсте пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите, и то не наполовина, а абсолютно. Сега от вас, учениците, искам през цялата година да изправите всичките погрешки, които познавате във вашия живот, а които не познавате, тях оставям настрана; но които са изникнали в светлината на съзнанието, трябва да ги изправите, и няма извинение вече – ще ги изправите! Как? С Любовта може моментално да ги изправите: в един ден, в един час, в една минута всичко може да изправите. И аз ще ви направя един опит, правил съм тези опити много пъти и сега мога да ви направя този опит, но първо вие ще се опитате, че като не можете, тогава аз ще го направя. Тъй както изкарах тия 104 души на Мусала, така по същия начин ще изкарам и вас, ще ви направя опита. И като го направя, ще го видите, тъй както видяхте опита на Мусала. Тук няма никаква човешка мисъл – опит е. Истината ще говорим всички. Всички ще бъдем искрени! И светът ще почувства, че действително тия хора са ученици на Бялото Братство. Ние не се хвалим със своите начинания. В началото на живота може да има погрешки – те са привидни за нас. За нас е важна крайната цел – Истината. Да сме смели, да говорим Истината. Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство. Реплика: Ако някой не ни говори Истината, трябва ли да му кажем: „Ти не говориш Истината“? Ако те пита, кажи му направо. Ако те пита: „Ти какво мислиш, аз говоря ли Истината?“, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия: чувствам, че ти не говориш Истината. Не че съм прав, тъй чувствам сега и изказвам своите чувства. Трябва да бъдем мълчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствам, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва. „Чувствам, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „Чувствам, че говориш Истината. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и кучетата. Реплика: Ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем? Щом питат за неща, които не засягат Истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които са във връзка с Истината. Всички неща извън Истината не ни интересуват. Че някой обича да лъже – това е умрелият вол; че някой обича да насилва – това е умрелият вол; че някой обича да забогатява – това е умрелият вол, този, който се е вмирисал – той е извън тялото. Само здравите са в тялото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в Новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не съм ви послужил?“ Ще ми направите един упрек: „Господин Дънов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен – ти си направи оглушки, яде, а мен не покани.“ Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре.“ И като дойде, ще му сложа ядене, ще го питам: „Доволен ли си сега?“ Ако не е доволен, ще му кажа: „Ела и друг път при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен – това е закон, ще ти направя услуга; понеже ти си от това Братство, аз ще изпълня правилото, тъй както Истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тъй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. Това е закон. Аз ще му кажа Истината – тогава и той ще ми каже Истината. Като почнем да си казваме Истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами че това е морал. Например аз съм повишил тона си някъде малко. Казвам: „Не трябва такъв тон. И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям чук и да разбия и дъската. Ако този малък гвоздей мога да закова с малък чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малък чук. Малък чук за малък гвоздей. Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки чукове, а за големи гвоздеи – големи чукове. Значи предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки. Някой път е приятно човек да оправя погрешките и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора? Има в света такива индивиди! Аз зная, има такъв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал – иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове и ще взема полиците. После скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас?“ Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така – умираме. Така, има души, има духове от Невидимия свят, които тайно, горе от Небето, напущат своето положение и помагат. И ти, като се оплачеш, те ти подобрят положението, а ти казваш: „Някой щастлив момент е дошъл.“ Този щастлив случай е, че някое разумно същество, като си му разправял, казва: „Господ няма да уреди работите, чакай аз да ги уредя.“ Не че Господ няма да ги уреди, но Господ казва: „До Мене се изпраща една молитва, кой от вас ще изпълни Моята Воля?“ И Божествената мисъл се предава от най-висшите светове, докато дойде до Земята. И тази мисъл хлопа някому, но той не иска да изпълни Волята Божия. Друг пък казва: „Мен ме имайте отречен.“ Иде при друг, той казва: „Готов съм, Господи!“ – „Кой си ти?“ – „Иван Стоянов.“ Господ пише: „Иван Стоянов извърши Волята Ми. Турете името му на книга, запишете го за възпоменание, та като дойде при Мен, Аз ще имам един обяд с него.“ Тъй пише Господ в книгата Си. Това е правило в Школата. Това са морални правила, които дълбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на Школата – за изучаване на природните сили и впрягането им в работа. Само когато образуваме във вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огъва. Само при такава воля ние може да правим велики опити в Природата. А при сегашната воля, желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще вдигаме. Сега от всинца ви искам диамантена воля и като се срещнете, ще казвате: „Нашата воля е диамантена и нашият цвят е бял.“ Има ли сега нещо мъчно? Няма. За Любовта няма мъчни работи. Аз искам всички да станете млади: не да станете млади, ами ще бъдете млади. Искам сега, като се върнете по домовете си, да носите в себе си през тази година тази връзка на Любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има – има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне! И като изправим всичко, ще внесем Новия Живот, ще внесем Новата Любов, ще внесем Новата Мъдрост, ще внесем Новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, върху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мъдрост и Истина – това е великата основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава Ново Небе и Нова Земя ще се създадат върху тия три велики принципа – те са правила на Школата. Тогава ще чуете гласа: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят е Любовта. Който има Любов, само той пътува от място на място. Нали искате да любите? Пътят какво е? Любовта е Пътят. Истината е равнодействащата сила, която отмерва този Път, а Животът го осмисля. „Аз съм Пътят“ – казва Христос – това е Любовта. Може да искате да любите – Пътят, това е Любовта. И тъй, аз казвам: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Това значи: „Аз съм Любовта, от която изтича Истината и Животът, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любов, Истината ще дойде; имате ли Истината, Животът ще дойде; имате ли Живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дърво всичко в света започва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тъмнина. Ще приложите Новото учение и ще кажете: „Казано и свършено! Ние ще изпълним волята на нашия Господ на Любовта, Мъдростта и Истината без страх и без тъмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. Ние и Той ще бъдем едно. Той и Отец ще бъдат едно и всинца ще бъдем едно. Едно ще мислим, едно ще действаме, заедно ще се радваме и веселим.“ Имаше зададени десет теми. Кои от вас се задължиха да пишат? Някои задачи ще приложим за идущата година. Колко е часът? Шест часа. Да свършим! Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Сега полека ще станем, за да идем на вечеря. 21 август, понеделник, 16.30 ч.
  15. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Музика, работа и пост Да произнесем нашата втора формула: Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте колкото се може с по-мек глас, вибрациите да са по-меки. На физическия свят човек най-първо трябва да яде, нали? След туй ще усети, че се е наял, и ще си почине; и третото положение – след като си почине, ще почне да мисли. Та и ние така: най-първо се наядохме, след яденето направихме почивка и сега ще мислим, нали? В Школата имаме зададена тема: Кой е най-добрият метод за работа? И през цялата година вие ще си правите лични наблюдения и опити: кой е най-добрият метод за вашата работа – за вас. Сега вие, учениците, някой път, като сте неразположени, употребете музиката като едно средство да се тонирате. Нека вземем например първата буква, а, с отворена уста. Сега ако тази буква вие я изкажете обикновено или я турите в музикален тон, ще имате две различни влияния на буквата. Например в български език казват: „Ааа“ – значи: „А, ти ли си?“ Нещата, които започваме да познаваме за първи път, те ни учудват; това значи а – първото пробуждане на съзнанието или първото пробуждане на разумния живот. Това е а. И тогава казваме: ааа. Всички пеят: ааа – постепенно се усилва, отслабва, замира. Някой път не си тониран – вземи да произнасяш ааа. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, не с един наполеон, а с хиляди!“ А туй а много работи може да ти принесе. Не си разположен – почни да мислиш за а-то като за първо проявление на съзнанието. „Какво мислиш?“ – питат те. – „Моето съзнание се е пробудило и искам да зная туй а за какво може да се употреби.“ Хайде да вземем сега всички буквата а. Вие се разкашляхте сега. Я да видим доколко нашето съзнание се е пробудило. Едно отлично упражнение! Тия са общи упражнения, разбирате ли, трябва да ги отбележите. Произнесе се а със следните движения: дясната ръка настрани, двете ръце настрани, ръцете на гърдите, отворени настрани, напред двете ръце, на главата, на гърдите, на главата, само дясната ръка настрани, двете ръце над главата. Това упражнение се направи многократно. Запомнете упражненията, това са окултни упражнения, може да си ги правите често. Значи туй а може да бъде полезно в много отношения; много работи може да се извършат сега в музикално отношение. Ще направим пак едно музикално упражнение с буквите а, о, у. Когато се дойде до о-то, ще си турим ръцете на очите. Когато дойдем до у-то, ще си поставим ръцете на ушите и ще покажем на физическия човек, че той трябва да бъде справедлив, нищо друго. Когато дойдем до о-то, ще си хванем клепачите горе. Туй знаете ли какво значи? – Да вдигнем завесата, да няма нищо скрито-покрито пред Бога, Който знае всичко. Можем да изпеем по няколко начина о-то. Можем да турим двата си пръста на очите, значи да си затворим очите за външния свят, да влезем във вътрешния, в себе си. Всички пеят о (с неверен тон). Значи не сте готови всички да си затворите очите, не сте готови на самоотричане. Изпява се о със следните движения: ръцете – на очите, веждите – прищипнати горе. Песен с буквата у: двата пръста – горе на ушите, единият – долу. Сега едната половина от вас ще пеят с буквата а, другата половина – с у. Слушайте, аз ще ви изпея сега. Учителя пее. Всички пеят песента с а, о, у при следните движения: а – ръцете на гърдите, у – ръцете на ушите, о – ръцете на очите при веждите, а – ръцете на гърдите, у – ръцете на ушите, о – ръцете на очите. Песента, т. е. упражнението с буквата а, върви най-хубаво – значи началото, основата е най-хубава. Имам един метод, аз не съм го проверил още, той е музикален метод. Учителя пее следните думи: Фир-фюр-фен Тао Би Аумен. Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, например тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Реплика: На какъв език е това изречение? То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: „Без страх и без тъмнина.“ Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Това е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата Аумен означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израсте, да се прояви в своята пълнота. Тао – значи туй – абсолютното, непроявеното, безграничното. Би – значи туй, което се проявява. Аумен съдържа всичко за живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира. Сега искам да разбирате в Школата, да не би да схванете някои неща буквално. Всеки ще учи според своите способности. Там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички – според степента на развитието им е. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В Природата цъфти само оная пъпка, на която ª е времето, която е готова. Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази велика Божествена школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира това. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си една по-голяма увереност. Най-първо у вас ще трябва не да изкараме, а да опитомим този страх, защото вие може да имате най-благородна идея, най-възвишена идея, но щом страхът потропа на вратата ви, туряте един кръст на тази идея и казвате: „Друга идея!“ Нахвърляте се на нова. Има един окултен разказ: разказва се, че заекът се въоръжил с револвер, турил си нож и си казал: „Сега да ме срещне някой, аз ще му кажа нему!“ Обаче при първото потропване забравил за всичко, забравил за ножа. Той си казал: „Е, сега те ме изплашиха, но втория път ще им покажа.“ И втория път пак забравил. С хиляди години заекът все се плаши! Защо се плаши? Защото в душата му няма Любов – няма я силата вътре. И сега ние решаваме: туй ще направим, онуй ще направим – турим ножа, но ни изтропат и казваме: „Ние пропаднахме, но втори път няма да пропаднем.“ – Защо пропадаме? Защото Любовта, великата сила, я няма. Тъй седи великата Истина. Следователно ще турим Любовта в сърцето си и тогава всичко ще можем да извършим. Някой може да каже: „Той ме ограничава.“ – Не, в Любовта няма ограничения. Следователно всеки, който влезе в нея, ще я опита – тя е безгранична. Ти като влезеш в Свободата, в Любовта, ще намериш такъв велик простор, че всинца ще живеем свободно. Единствената сила, която може да ни даде свобода, живот, това е Любовта. Искам тази мисъл, че с Любов всичко може, да се запечата в ума ви. Ще правите опити и казвам: втори път като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки – и ще произнесете думата Любов. Ще кажете: „Страхът отвънка, Любовта отвътре“, и мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповядай!“ Но ако страхът е отвътре, а Любовта – отвън, тя ще ви заплюе. Тъй е и в света. Кого не са плюли? И по този навик някой ви наплюва, казва: „Ти си безчестен човек.“ Защо? – Защото си безчестен, искаш да лъжеш хората. Ти Любов имаш отвън, страх отвътре: пфу – плюе те. Тъй трябва да тълкувате. Като се върнеш у дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа Истината.“ Ами ако като заека бягаш по 10 пъти на ден! Страхът – туй е нещо конкретно. Страхът и той си има място, но само за физическия свят – за Духовния свят не е нужен. Той съществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в Духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да създадем една анархия – да развалим Духовния свят. Ако го турим като един принцип в Духовния свят, значи да развалим света. И тъй, ще турим страха във физическия свят, ще му кажем: „Тук ти е мястото.“ Любовта ще турим в Духовния свят. А сега сме турили страха в Духовния свят, Любовта във физическия – сега е с главата надолу. Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити ще имаме богат материал. Ще намерим някоя омраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата Любов, ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че ще има такива случаи, за да видим силата на Любовта. Ще направим този опит в Школата и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: „Я ми донесете тази 20-годишна гангрена, да видим как ще Ă подейства.“ Като произнесем Тао Би Аумен, всичко се свършва. Този брат ще стане, ще каже: „Благодаря, сляп бях едно време, но сега виждам, зная, че може да се махне омразата.“ Сега туй е желанието на онези, които ръководят Школата. Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична. Аз казвах в София, и тук казвам, че искам от вас да употребите празното си време, един час – времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Туй време го искам аз, т. е. най-малкото, а ако дадете повече – добре. Но казвам на всинца ви – най-малките разходи искам. Да не кажете: „Женен съм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мъжа си – това време искам, него да запълните с работа. А такова време имате много! Аз съм много хитър, сега аз съм много искрен, хващам ви много умно. Туй време е един час, но по някой път се карате по 3 часа. Тъй щото по някой път аз мога да спечеля. Ако всинца станете добри, виж, аз ще изгубя. Аз искам да бъда искрен пред вас, да не мислите, че ви давам туй, което може да предизвика във вас мисълта: „Ами, где да намерим време?“ Един час време! По някой път може да се карате 4-5 часа. Туй е много време. Казвам: е, то ще влезе в моята кесия. Да не би да кажете после, че не съм ви казал. Казах ви го, казвам ви всичко. Ако станете всинца добри, аз губя, вие печелите, ако не – вие губите, аз печеля. Сега или вие ще спечелите, или аз ще спечеля, или вие ще загубите, или аз ще загубя. Аз ще бъда противоположната партия и в печалба, и в загуба. В Школата сте вие – ще прилагате казаното. Щом се разсърдите, ще дойдете при мене, ще кажете: „Аз имам работа за вас, за живота в Школата.“ Има известни методи в Школата, те са толкова лесни. И тогава няма да има нито един от вас, който, като приложи тия методи, колкото и да е разсърден, да не може да измени състоянието си за една минута. Всяко сърдене ще изчезне и ще се чудите на вашата промяна. Чудни сте, като кажете не мога. Мога и не мога – туй зависи от съзнанието ви. Ако забия в ръката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа ръката ви с някое лекарство, болката ще изчезне. Повидимому всяко ограничение ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести – от разни степени са те. Често, когато сме забравили живота, бутнем някой бутон, създадем някое нещастие, ограничение. На това Божият закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона.“ Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: „Днес няма хляб. Какво ще правим?“ Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя? Ще постиш 1, 2, 3 дни – човек от глад не умира. Ние мислим, че като не яде човек, един ден ще умре. Тази илюзия за поста ще я премахнем. В старо време страха са премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, и ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека, са съвсем други. Гладът сам по себе си е една сила, която дава живот, обновява живота. Дето казват: „Гладен ще ходиш.“ Когато човек е гладен, това е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да съм гладен, гладен в Умствения свят, гладен в Духовния свят, гладен във физическия свят – това ще ми даде подтик. А сега други казват: „От глад ще умреш.“ – Как ще умреш от глад? От глад хората не умират, от друго нещо умират. Най-първо ще лекувате страха на физическото поле с пост. Първият начин за лекуване на страха е следният – ще постиш; и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш и ще повикаш един беден човек: от пътя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата и ще му дадеш твоето ядене. Вторият начин за пост е: той ще яде, а ти ще говориш. Третият начин за пост: на този твой брат, когото си повикал от пътя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш – ще му свириш, ще му дадеш от твоите знания и ще видиш как ще се почувстваш. Ще ви дам опити. И тъй, от първия ден, като си разтревожен, като си в най-разтревоженото си състояние, ще постиш, без да викаш някой да яде. Втория ден ще постиш и ще викаш някой: той да яде, а ти да говориш. Третия ден пак ще постиш, но ще повикаш някой да яде – ще му свириш и приятелски ще се разговаряте. Няма да извикаш когото и да е: ще извикаш един беден човек, една душа, която ти допадне. Него ще повикаш, с него ще направиш опита. Само Учителя или някой адепт е, който може да прави тези опити с когото и да е от вас. И най-после ще направите опита с хора, които съвършено не обичате, та да можете да се тонирате, да изпитвате разположение. Така ще опитате силата на вашата воля. Това е друг закон. Това е метод, туй е знание. Не е лесно да се възпита човек. Възпитанието на сегашните педагози не е възпитание, това е дресиране. Възпитанието лежи на съвсем други, естествени закони. Пак ви казвам: опитността, която имате, ще си я носите. Но ще видите, че ако работите по Божествените закони, ще имате само един процент изключение. Ние ще приложим тия закони. Е, добре, сега аз ще опитам вашата сила на гаданието. Кажете ми, като отворя Библията, какъв стих ще се отвори; дали този стих, на който попадна, ще се отнася към Духовния, Умствения или физическия свят? Реплики: Към Духовния. – Към Умствения. – Към физическия. Е, хубаво, сега имаме три мнения: едни казват към Духовния, други – към Умствения, трети – към физическия. Ще видим кои са прави. Учителя отваря Библията, пада се Иезекиил 7: 4. И окото Ми не ще те пощади, и няма да помилвам, но ще ти въздам според пътищата ти. И ще бъдат всред тебе твоите мерзости; и ще познаете, че Аз съм Господ! Съзнанието в кой свят е? – В духовния, значи първото мнение е вярно. Значи право се въздава всекиму. Сега праведните слушайте! Туй е едно правило. „Окото Ми няма да те пощади.“ Защо няма да те пощади? Понеже не си спазил Божествените правила. Учителя няма да те пощади, но ще зачеркне всички твои задачи. Когато ученикът свири и не взема правилно тоновете, учителят не иска да го слуша, няма да го помилва, а ще го спре, ще каже, че е неспособен ученик, и ще му тури слаба бележка, единица. „И ще ти въздам“ – единица. „И ще познаете, че Аз съм Господ“ – че Аз съм Учител, Който не се лъже, за Който кривото е криво, правото е право във всяко отношение. Ние сега говорим за Абсолютното право, което е право във всяко време. И туй е онзи Велик Учител, Който е в света, Духът, Който раздава всички неща. Той не се лъже и няма да говори лъжа. Аз разбирам, че този стих засяга и трите свята. Засяга ги, да. „Да, ще познаете, че Аз съм Господ!“ Сега ще отворим втори път Библията. Този стих дали ще бъде мек, за Любовта ли ще говори, или за наказанието? Реплики и за двете мнения. Учителя отвори Библията: Второ послание Петрово 3:16. „Както и във всичките си послания, кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания за своята си погибел.“ Значи в Школата не се търпят глупави ученици. „Както във всичките си послания“ – някои, които не разбират законите, изкривяват ги. Третият стих сега върху какво ще бъде: за Любовта, за Мъдростта или за Истината? Учителя отваря Библията: Второ послание Петрово 1:6. На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение – благочестие. Любовта – върху нея е стихът. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие. Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, за да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас. В туй състояние на почивка забравяте всичко, вземате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и да го нахрани – и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но ако много мислите и се бъркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, а отговор няма да получите. Реплика: Ами когато умът се люшка от една страна на друга, какво да правим? Ще му туриш гем и ще му кажеш: „Ти само на мене ще служиш.“ Сега кои са преходните състояния. Ние преминаваме в едно преходно състояние – отричане на стария живот и възприемане на новия живот. Всичко туй трябва да се извърши в съзнанието. Да вярваме, че новият живот носи своите форми в себе си, че той няма нужда от друго. Той има нужда само от материал и трябва да остави животът да съгради сам своето жилище, защото Животът е произлязъл от Любовта, Любовта – от Духа, а Духът – от Бога. Следователно самият живот трябва да носи всичките условия, защото туй, Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израсте. И аз забелязвам, че мъчнотии се зараждат между вас както в София, тъй и в другите градове. Тия мъчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот сам по себе си, вътре в своята същина, е уреден. Аз говоря за същината на живота – той е уреден вътре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Например кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? Чрез чистата вода. Гладът може да се отстрани. Чрез какво? – Чрез хляба. Жаждата може да се отстрани. Чрез какво? – Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим. Та ние имаме задачи. Някои казват, че сме несъвършени. Несъвършенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жъне – много работа има. А под съвършен човек подразбирам онзи, които е изорал, посял, ожънал – в хамбара му всичко е готово, накривил е шапката си, свършил си е работата. Туй значи съвършен човек. А ние казваме: „Аз съм несъвършен човек.“ – Не съм свършил работата си, нищо повече. Ще се запретна да си свърша работата и като я свърша тъй, както е нужно, ще бъда съвършен; и като не я свърша, няма да бъда съвършен. „Ами че има много работа!“ – Не, да си съвършен в своето сърце, съвършен в своя ум, съвършен в своята душа, съвършен в своята воля, в своето тяло. Съвършенство за ума, за сърцето. Та новият начин за възпитание е различен от сегашния начин. Сега между нас се слага работата тъй, че един ден този свят ще се реформира, ще бъде съвършен. Реплика: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бъдат нашите отношения: трябва ли да го възприемем в душите си? Как трябва да постъпим на практическа база, за да не развалим работата? Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега. Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с бръчки на лицето. Но решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момък, 30-годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето Ă, да попълни бръчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето Ă, зъби Ă туря, слухът Ă се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад 30-годишен момък. Влюбва се и се венчава. Поканва тя гости на угощението си. Тя – млада мома, а гостите Ă наоколо – все стари баби: „Те са моите роднини.“ Мисли момъкът, че е намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно изкуствените неща. Изважда зъбите – той вижда празна уста и че е оглушала; изважда воала – той вижда кожата събрана, бръчки по лицето. Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара баба! Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба. Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара баба. Та сега Новият живот иде като стара баба: страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвътре. А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара баба е той. Та формите са скрити вътре – и който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот съществува между напредналите хора, между напредналите същества. Има една йерархия между световете, в които те, напредналите същества, живеят: между тях съществува този, новият живот, и трябва да ви пратим да отидете при тях, за да видите как живеят. Ще кажете: „Е, имало хора!“ Реплика: Как ще се реши този въпрос, с виждане или с пипане? С виждане ще се реши въпросът. Всички ще видите. Всеки един ученик, който влезе в Школата, ще види. Ще видите, давам ви следното правило: щом Любовта влезе във вашето сърце и страхът излезе вънка и щом Светлината влезе в ума, а тъмнината излезе вънка, всички ще прогледнете, без изключение. Но само тези са условията: Любовта в сърцето и Светлината в ума. Ще видите тези неща и ще ви ги разправят. Най-важното условие е да възприемете Любовта, да опитате Бога като Любов. Ако ви говори един евангелски проповедник, ще ви каже, че сте грешни, това-онова. Аз ви казвам: приемете Бога на Любовта и всичко ще стане. Как? – Отворете сърцето си. Вие ще се спрете, ще казвате: „Дали ще дойде Той, аз съм много грешен.“ – Абсолютно вярвайте! Щом отворите сърцето си, Той ще дойде. Ще повикате Господа на Неговия език, няма да говорите на ваш език. На Негов език ще говорите! Сега в Школата страхът съвършено трябва да изчезне, защото този страх много ми препятства. Като ви говоря в беседите, вашите мисли, вашият страх много ми пречат. Аз разправям принципиално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някакъв страх. А като говоря, някои се уплашват, казват: „Ами ако аз не мога да изпълня туй-онуй, ами ако не мога да излезна на Мусала, какво ще стане с мене?“ Друг: „Ами аз съм стар, женен съм, имам жена, деца.“ Всичко ще се уреди моментално. Ще идеш на Мусала, ще станеш млад. Че имаш жена, деца – това не са спънки, това е една привилегия. Че си женен, че си мъж или жена – това е една привилегия, Господ ти е създал една работа. Досега ти си се занимавал само със себе си, а това е една работа – да се занимаваш с други, с жена, с деца. Двама да живеят е по-добре. Най-мъчното е да живее сам човек. Ами с деца? – С деца още по-добре се живее. Че двама да са, е още по-голяма скука, а така, с децата, то е цяла музика. За в бъдеще вие няма да се жените тъй, както сега се жените. На учениците от Окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Беззаконие и престъпление е да се жениш без Любов! И когато се жениш, няма да викаш поп да те венчава. Туй е престъпление! Това значи, че не вярваш. Венчаване е, когато Любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свършила всичката работа. Бог кога говори, това е Любов. А сега викат попове, владици, турят епитрахили, кадят тамян, туй-онуй – ще развалят работата. Когато Господ направил първите хора, събрал ги и двамата, съчетал ги и им казал: „Никакви попове, нито владици и кръстници: давам ви този свят с всички блага – идете, работете, ползвайте се от тези блага!“ Бог въвел Адам в туй училище и му казал: „Слушай, това е велико училище, вие ще работите сериозно, дал съм ви условия да работите, да завладеете законите, въздуха, водата, огъня и всички същества. Всичко туй ще завладеете.“ Сега, като дойдете в Школата, ние ще ви кажем: първото нещо – ще завладеете вашия ум; второто нещо – ще завладеете вашето сърце; третото нещо – ще завладеете вашата воля; четвъртото нещо – ще завладеете вашите сили. Туй е първото нещо в Школата. Сега ще ви питат някои: „Между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат?“ Чудни са тия въпроси, смешни са! Животът ще върви тъй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тъй, както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща са предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде време за женене, яви се един момък, дойде втори, трети, и момата не знае кого да избере. Това женитба ли е? Почнат да питат: „Богат ли е?“ – Не, не, не е този начинът. Женитбата в света има съвсем друг смисъл. Туй подразбира само физическата страна на женитбата. Женитбата подразбира да дойде душата ти в съприкосновение с физическия, Духовния и Божествения свят, в трите свята: да знаеш как да работиш в трите свята едновременно, да знаеш да трансформираш енергиите от един свят в друг. А ние, като турим туй, че женитбата значи само растене – да знаеш как да растеш и нищо повече... Някой казва: „Да се женим!“ – Ще се жениш, ще растеш, разбира се. Но растенето не разрешава въпроса. След като израстеш и нищо не завържеш, нищо не си направил. Ние се отклоняваме от въпроса. Вие, като женени, сте го разрешили; втори път няма да се жените. Вие казвате: „Ами за младите какво да правим?“ – Защо плачете на чужд гроб? Със старото, със стария живот, казвам, че ние сме ликвидирали, и внасяме нови форми. Тази Любов, която човек трябва да храни към някого, тя трябва да бъде свещена и Божествена! В дъното на душата си човек трябва да знае, че живее пред Бога, за Бога, и пред Него няма никаква измама и лъжа. Дълбоко във вашето съзнание, във всички мисли, трябва да бъдете тъй чистосърдечни, да съзнавате кое е право, кое не. Бъдете тъй смели, че като направите един грях, да го изповядате и пред Бога, и пред себе си, и пред хората. И за Любовта си трябва да бъдете тъй смели. Трябва да я изповядате. Щом криеш Любовта си, ти си страхливец, щом не я криеш, ти си герой. Няма да я криеш. Щом едно нещо е лошо, ще го оставиш да се прояви тъй, както си е. Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш, както искаш, аз ще изпълня Твоята воля.“ Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ние ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо – ще изпълним всичко, и като се върнем, ще кажем: „Господи, изпълнихме, сторихме Волята Ти тъй, както Ти каза.“ Няма да кажеш, че времето било такова, че туй-онуй. Не, ще го свършиш и нищо повече. Нали е право туй учение? Тъй трябва да имате дълбоки знания. Вие казвате: „Кой ще ни помага?“ В тази Школа има милиони работници, които ще дойдат отвсякъде. Ще дойдат да ви помагат, но стига да започнете тъй. Ще започнем всички тъй, аз вярвам. Не казвам, че вярвам, но знам – тъй ще бъде! В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите. Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този огън така да се разгори, че да няма в него нищо друго, което да взема надмощие, и в този огън да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такъв огън да бъде! И ние искаме ученици фитилджии, с разпалени свещи. Ученици, които не могат да изгарят, не ги искаме. Искаме ученици фитилджии: да запалват сламата, къщите – всичко да гори! Който може да устои на този огън, нека остане. Който не може да устои, нека си отиде. Онези, които казват за комунистите, че теглят нож, прави са. Прави са те: обрязване, обрязване трябва на света. Но какво се казва? Лозето трябва да го реже само лозарят. Градинарят трябва да реже, да чисти сам дърветата в градината си, и то само градинарят, който разбира. Вашето сърце кой трябва да го пипа? – Само Господ може да го пипа. Давате ли го другиму да го пипа? Дадете ли го другиму, отиде, та се не видя. Никой не е в състояние да пипа сърцето ви. Само опитният градинар, като влезе във вашето сърце, той ще го пипа. И като влезе в лозето ви, той ще знае как да го обреже. Затуй аз се поставям на правата база и казвам: непременно трябва да възприемете Любовта. Няма друг път. Всичко друго ще се уреди. Каква друга философия? – Никаква друга философия, никакви други умувания. Вие сте умували, умували. Ще приложим това тази година и ще видим резултатите. Може ли Господ да оправи сърцата ни и да обреже лозето ни? – Може. Не е било време, когато Господ да не е могъл да оправи сърцата ни, да не може да обрязва лозето ни, и то толкова хубаво! Само Той трябва да ни изправя сърцата! Няма втори в света като Него. Той е Един! И аз искам сега да проверя сърцата и умовете на тези, които са най-способни да извършат тази работа. Ако по старому призовете Господа, Той никога няма да ви приеме. Знаете ли какво направи Елисей, който взе кожуха на Илия? Какви думи произнесе? Може ли някой да ми цитира този стих? Той му взе кожуха, седна на него и каза: „В името на Илиевия Бог.“ Ама вие, ако аз ви дам този кожух, как трябва да произнесете тези думи, като дойдете при река Йордан, как ще кажете? Реплика: В името на Бога на Любовта. Сега въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, да се съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези правилни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите: „Дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни открие нещо, дали ще можем да постигнем нещо?“, и т. н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в двата свята. Вие казвате: „Ще умрем.“ – Няма нищо. Всичко ще се запази. Някога мъж и жена се скарват. Тук не можем да ви примирим. Ще ви вземем и двамата в онзи свят и ще ви поговорим. После, като станете сутринта, мъжът ще каже: „Жено, аз сънувах такъв и такъв сън, прощавам ти.“ И жената казва: „И аз снощи сънувах един подобен сън, и аз ти прощавам.“ И ще се свърши работата. Друг случай. От двама души единият дължи, не иска да плаща, не признава, другият настоява. Съдили се 10 години. Вземаме ги на онзи свят, разказваме им закона на кармата. Събуждат се, разказват: „Сънувах един сън, че ти си платец, а аз кредитор.“ Другият: „Че и аз бях там. Слушай, не искам да ми плащаш, прощавам ти. Да ги дадем на бедните!“ – Дават парите на бедните. Дават си ръка, свършва се въпросът, всичко става лесно, магически. Само когато Любовта влезе във вас, няма да има мъчнотия, която да не може да се премахне. Следователно всички вие, ако приложите закона, след една година ще скачате като млади телци, като васански телци. Та сега за Школата няма много да бързате, но няма и много да замедлявате: ще се запишете в общите класове, и кой колкото може, да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! А напредналите ученици, има някои от вас напреднали, тях няма да ги спираме – напред ще вървят, авангард. Те са авангард, оправят пътя, чистят – след тях идат главните сили, после иде тилът отподир. Там, пред някой извор, всички спират на бивак – наядат се, всички се срещнат. После пак ще тръгнат. Тъй че при спирането ще бъдат заедно всички, а при ходенето – ще има напред и отподир. Да, хубаво! Сега колко души има от всеки един град? Сега на приятелите, на учениците, понеже ще бъдете ученици на Школата, аз ще дам едно меню. То ще бъде много малко за Школата. Имам две шишета с около десет килограма шестгодишно вино, донесено от Мусала – горе от езерата, от най-хубавото винце, което Природата е приготвила. Не зная по колко ще се падне на всички. И после ще ви дадем по едно малко парченце хляб, като оглашени на Школата – по една малка закуска. И най-после другите братя ще дадат едно меню, малко наготвено, тъй, топличко. А другите въпроси и недоразумения ще се разправят; благодарете се, че има недоразумения между вас. Аз се радвам. Няма сила като Божията сила. Само Божията сила е сила. Благославяй, душе моя, Господа (песен) Сега ще слезем да се приготвим за този прием. Ще слезем долу, на трапезата. Всички ще се наредят. Всеки да си носи канчето! Реплика: Как да се обръщаме към малките деца и как те към нас? На тях ще казвате: „Братче, сестриче.“ А децата на възрастните ще казват: „Обични бате, обична како!“ 21 август, понеделник, 9 ч.
  16. GDD

    1922_08_19 Новият живот

    http://petardanov.com/index.php?/files/file/951-%7B?%7D/ Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Новото човечество", Съборни беседи от 1919, 1920 и 1922 г. Издание: София, 1947 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новият живот Най-важното в този свят, това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките детайли на туй учение, на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешки. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се окажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи. Сега ще определя какво подразбирам под нов живот и какво – под стар живот. Под Нов живот разбирам съзнателния, разумния живот, дето законите се прилагат съзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички, за да се добият отлични резултати; а под стар живот подразбирам живот, дето прилагането на законите не е дало добри резултати. Питам ви сега: от осем хиляди години като живеем, сегашният живот какви резултати е дал? Цялата Земя е покрита с гробища, цялата Земя е покрита с развалени градове и всички народи днес боледуват. Туй е един факт. Защо? Ние трябва да знаем дълбоките причини – защото ние сме се отклонили от онзи естествен път на правилно разбиране. Следователно Новият живот встъпва не да борави със старите методи, със старите похвати – Новият живот има нови методи. Може някои да ни възразят, че принципите са същите. Да, Любовта на малкото дете се различава от Любовта на възрастния, от Любовта на майката. Тя по същество, по качество е една и съща, но по изражение, по интензивност не е една и съща. Малкото дете може да плаче за нищожни работи, когато възрастната жена може прекрасно да се усмихне. Сега ние, съвременните хора, имаме малки куклички и мислим, че като се развалят те, светът ще пропадне. Онези, които са по-напреднали, се усмихват на това. Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала сто и четири души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра на около 7-годишна възраст, на височина 3000 м, без да се разболее някой – всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл. Сега, като ви казвам това, как ви се вижда, 70-годишна жена може ли да се качи на такава височина? Сто и четири души се качиха горе, без да се разболее някой. Ще кажете: „Тук някоя магия има.“ Няма никаква магия. Тук се спазва един естествен закон на туризма. Трябва да се вземат всички съображения, за да се избегнат заболяванията. Сега съвременният живот е едно движение. Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има. Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не спорим. Ако иска някой да спори, нашият живот е, който дава отговора. Не е мястото тук, в това читалище, дето ще се реши въпросът кой е правият живот. Ако вие живеете по-добре от мене, вие сте решили въпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз съм решил въпроса. Честният търговец решава въпроса със своя честен живот, честният свещеник решава въпроса със своя честен живот, честният владика, честният съдия, честният учител решават въпроса със своя честен живот. И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да са много благородни, но ако неговият живот не е честен, той ще реши въпроса. И в живота това е вярно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища, с изобилна светлина, той ще успее. Следователно и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Тази идея не излиза само от България – днес има сто хиляди души учени, които се занимават с разрешението на този въпрос. И какво е казал един английски държавник на духовенството сега? Той е казал: „Вие трябва да убедите света в бъдеще да не се бие, а ако това не направите, Европа е загубена.“ Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на Истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: в какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите“, а един свещеник, който говори за Любов и препоръчва нож, това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме. Следователно този държавник казва на духовенството така: „Вие трябва да убедите съвременното общество, да наложите вашето влияние, за да престанат войните. Не убедите ли обществото, Европа е изгубена.“ Туй го казва един практичен английски ум. Туй не е упрек. Аз, когато говоря за духовенството, не разбирам нашето духовенство. Аз казвам: принципно трябва да разрешим въпроса – или със сила, или с Любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действа, това е Любовта. Това са опити, които сега прилагаме. И аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следния опит: за една, две, три или четири години да приложим принципите, които аз проповядвам. Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои – че религията не е потребна. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-нисша култура. Аз давам следното свое възражение: ако действително религията говори за една по-нисша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, а това не е така. Нашата съвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква – това не е за упрек – ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат да служат от Любов на един велик принцип. Сега за нашето учение някои казват: „Вие сте сектанти.“ – Не, ние не сме сектанти, и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да Ă направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казваме: „Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек.“ – Да, честни, почтени, но всички умираме. Я ми кажете: кой дом е този, в който днес царува Любовта? Тук духовниците искат да спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по кръчмите – какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от църквите – какво ще правите с него? Ще кажете: „Те са безбожници.“ – Не са безбожници. В тях има един копнеж за нови идеи и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които обаче не ги споделям. Копнеж има в младото поколение, то може да се учи, в него има самопожертване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философстват. Една българска пословица казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват.“ Този нов живот ще се изрази в нови форми: в този нов живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а той ще бъде живот на пълна хармония. Туй може да го създадем на опит, да го приложим на опит. И трябва да чакате – тъй не може, за една година само. За да може да се изкара такова поколение, на мене ми трябват поне двадесет години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на Природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено. Аз в София правих други опити. Извеждам повече от двеста души на Витоша, в най-големия сняг, и се качваме на 1500-1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме един, два, три опита: искам да покажа на тия ученици, че в Природата има известни закони, които трябва да се знаят. Мога да ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите. Честен човек, казват, бил клисарят, а парите от църквата липсвали! Честен човек ли? Парите трябва да бъдат на място. Според мене касите ви трябва да бъдат отворени и като минава човек покрай тях, да не се съблазнява. И казваме, че нови хора сме. Като дойде някой да ви иска пари назаем, казвате: „Господине, аз те зная, ти си честен, но ще намериш двама гаранти.“ Да, честен човек си, и така всеки ти дава пари. Къде е тая честност, къде е честният човек? Казвам: приятелю, аз ти давам десет хиляди лева без всякаква гаранция и ти след един, два или три месеца, като дойдеш да ги донесеш, аз да съм ги забравил, а ти – не. Това е честен човек! Питам: вие сега тази култура ли защитавате? Всички съдилища са пълни с такива дела. Знаете ли къде отива съвременното общество? Знаете ли след една година какво ще се случи на Земята? Ще кажете: „Ние не знаем, но Господ знае; ако Господ е определил…“ Той, като е направил човека, е казал: „Слушай, на тази кола до хиляда килограма най-много можеш да туриш, а повече – не, защото ще се счупи.“ Когато Господ е направил нашия живот, Той е казал до колко килограма може да издържи. Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли да стане с тая кола някоя катастрофа? – Ще стане. Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се защитавам. Мога, но не с оръжие. Аз казвам: имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защитавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат: не само в България, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък. Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света. И вие, българите, мислите сега, че като се опълчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данъците. Роби ще станете! Животът се влошава. Българският лев колко спада? Един американски долар струва 150-160 лева. Е, какво ви очаква сега? Казвате, че моето учение разваляло България. Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от хиляда и петстотин години насам българите са направили сто и петдесет войни. Питам: за тия падения и нещастия на България аз ли съм виноват? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в съвременното духовенство няма добри хора. Има, но тия добри хора в духовенството са малцинство. Ние сме готови да признаем този факт, тъй както си е. Нека се изнесат фактите. Ние не сме за онзи външен морал, ние сме за онова единство вътре в душата. Ние не сме за това да започнем добре, а да свършим зле, а сме от ония, които започват зле, а свършват добре. Ако някой човек си е счупил крака, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург. Някой заболее от инфекциозна болест – ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега колкото лекари, толкова лекарства: все опити правят. Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото си, а който не го разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „Аз предвидих всичко, употребих всички, всички усилия.“ Адвокатът знае ще спечели ли делото, или не. В Америка имало един адвокат, който вземал да защитава само честни дела и всякога печелел. Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защитавам.“ Ако ние всички сме така честни и почтени, че да защитаваме само честните си дела!... Сега някои от вас искат да ме оборят. Че с какво ще ме оборите? Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е Учение на Новия живот, в него няма смърт. В туй учение ние положително знаем има ли живот зад гроба, или не. Ще каже някой: „Как?“ Елате при нас и ще видите, ще ви кажем всички методи. Изведнъж не може, но ще влезете да учите, както при един учител, който преподава математика, както при един художник, който преподава художество. Може ли някой, който не е рисувал, да вземе четката и да рисува нещо като Рафаел, или друг да напише нещо като Бетховен? Той трябва да носи в себе си една дарба, един заложен талант, който да може да се развие. Аз се занимавам и с млади, и със стари. Аз искам да ви дам само методите и начините как да се развие онова, което е заложено в българския народ. Тия методи ги показвам на младите и те учат. Някои казват: „Хипнотизиране е това.“ Знаете ли какво състояние е това? Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност да действа, като че ли се гледа само през един мазгал. Туй е хипнотическо състояние, а нашето учение е Учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Човек трябва да бъде буден във всяко отношение, във всяко положение. Той трябва да бъде честен пред себе си, да констатира фактите, тъй както са, защото има факти, които са верни по форма, а не и по съдържание; има факти, които са верни по съдържание, а не и по смисъл. Но това са философски въпроси. Сега този, новия живот, вие го търсите. Аз бих желал да намеря някой от вас щастлив, здрав човек. Но още не съм намерил такъв човек. Ако има такъв човек, нека се яви пред мене, аз ще запиша името му и ще отбележа, че той е един изключителен случай в света. Туй ще ми даде повод да проуча нещата, защо е здрав, да проуча резултатите във всяко отношение. Като видя здрав човек, ще кажа как е живял. Като видя болен – също. Аз уча сега тия неща. Ние проучваме нещата и в едно, и в друго отношение. Сега този, новият живот, е вътрешен, той е индивидуален най-първо. Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господстват над другите величини. Какво може да извърши една такава величина, това само един математик може да ви го разправи. Вземете например, всички искате да бъдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: „Посейте туй зрънце!“ Ако сте човек, завършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце?“ – Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, за една година ще даде десет, после сто зрънца, а за десет години ще посееш цялата Земя с него. Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно. Знаете ли какво значи житното зърно? То е онзи икономически въпрос, който поддържат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна, на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни са прави, а други – не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на Новия живот, бързаме сега да приложим Доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор. Туй Учение може да го опитате. Сега питам: вие сте българи, каква е задачата на българския народ? Онези, които сте националисти, какво искате за българите? Искате да имате голяма земя. Българите никога няма да имат такава широка земя както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма торба. Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пътя. Той видял, че в торбата останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка. Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелът се замислил: „Какъв отговор ще дам сега пред Бога?“ В това време дохожда един поет и го запитва: „Няма ли нещо за мене?“ – „Има един пакет останал – отговорил ангелът, – но той е вярата: тя не е за Земята, а за Небето, затова ти Горе ще отидеш, да си почиваш.“ Питам тогава хората какво искат? Опитахте яденето, опитахте пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо. Спорите, но за какво спорите: дали има Господ, или не; къде е Господ, как ще го намерим; що е Господ. Господ – това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сърцата на всичките хора – на този Господ трябва да знаем езика Му. Той говори и в брата, и в сестрата, Той говори и в майката, и в бащата. А когато говори Той, ние можем да се споразумеем. И ние Го търсим на Небето, но този Господ в своето проявление е Любов. Може ли да Го приемем? Но вие ще кажете: „Какво нещо е Любовта?“ Любовта ето какво дава, аз ще ви определя: Любовта внася Истина в душата, Светлина в ума и Чистота в сърцето. Тогава Истината ражда свобода в душата, светлината – знание в ума, а чистотата внася сила в сърцето. Следователно, ако тази Любов дойде вътре в нас, трябва да роди тези три неща. Аз съм готов на всеки един православен брат да му кажа: аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от Земята. „А от где си?“ – пита ме един. От Слънцето ида и отивам към него, отговорих му аз. Като казвам Слънцето, разбирам онзи разумен, възвишен живот. В мене всяка мисъл, всяко желание е претеглено. Аз не искам да лъжа никого. За мене е най-голям позор това, да излъжа някого. В бъдеще не искам да страдат хората на моето Учение заради мене. Искам тия хора, като приложат моите методи, да се ползват. Аз съм се ползвал, и вие да се ползвате. Двадесет години аз правя опити и още ги продължавам. Някои казват: „Нека се изкажем.“ Искат като на един събор, догматически да решим въпроса. Тия неща не стават изведнъж. Туй може да го направи някой друг, но аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит, като в една лаборатория: трябва да се работи, опити да се правят, да се коригира. Сега аз се обръщам към учениците, обръщам се и към вас, братя ви наричам – но не за да ви привлека, не ми е целта това – и казвам: излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от Природата – този Бог на Любовта, допуснете тази Светлина да проникне вътре във вас! Допуснете я да проникне, направете един малък опит. Ще кажете: „Какво може да направи светлината?“ Много работи може да направи. Ще ви приведа един факт между многото други факти и той е следният: имаше едно момиченце в Княжево, което във времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха българите през 1918 г., пострада, като в ръката му беше попаднало едно парче от шрапнел. Лекарите му направиха пет-шест операции, но не можаха да извадят шрапнела и най-после решиха да му отрежат ръката. Идват домашните му при мене и ме питат: „Какво да правим?“ Понеже зная какъв е ефектът на слънчевите лъчи върху желязото, казвам: „Нека излага ръката си няколко месеца на слънце по три-четири часа на ден.“ И наистина, един ден, след три-четири месеца последователно излагане, желязното парче от шрапнела се показа навън, падна и детето се освободи. Туй дете оздравя, това може да го проверите. Слънцето произвежда електричество и магнетизъм и с това постепенно прави най-добрата операция. Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше да повярват. Защо да не се оставим на Слънцето да направи най-хубавата операция и да ни излекува; защо да не се оставим на Любовта да се прояви? А сега ще пишем закони: да не крадеш, да не лъжеш. С такъв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: ще любиш, ще обичаш Истината, ще бъдеш мъдър, ще бъдеш добродетелен, справедлив, щедър, снизходителен. Ще се самопожертваш за другите. Туй препоръчваме ние: не какво не трябва да правим, а какво трябва да правим. И като казвам как да любиш, имаме начин за Любов. Ще ви приведа един окултен разказ. Един вълк се явява при овцете и им казва: „Ние се реформирахме вече и можем да живеем с вас по братски. Ние с вас ще се примирим. В нашето съзнание туй се реши. Решихме и свършихме. И аз съм един делегат от вълците и отсега нататък заедно ще живеем.“ По едно време той се влюбил в една млада овца и Ă казва: „Аз съм силен, имам опитности в живота, с мене ще живееш добре, мога да се боря, ще те защитавам.“ И тръгва тази млада овца след него. Един ден добре живели, минали два, три дни – добре. На четвъртия ден той огладнял и казва: „Аз трябва да те изям, за да живея.“ И вашият морал сега издържа изпит само за три-четири дни. Дойде ли четвъртият ден, казвате: „Ние ще ви изядем.“ – Е, какъв е този морал? Всички казват: „Ние не трябва да бъдем овце.“ – Не, като овцете ще бъдем, защото всичко, което носим, все овцете са го дали. Благодарение на тях ние имаме и мляко, и сиренце, и вълна. Да, като овцете ще бъдем – разумни овце. И аз бих желал такива овце да бъдем – да служим на закона на самопожертването. Не мислете, че овцете не са умни. Колко са те по-умни от нас! А ние за много умни се мислим, за културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно. Герои са те! А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас? Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Онзи свещеник ще отиде да прочете една молитва на главата на някой болен и ще кажат: „Много хубаво направи.“ – Нищо не си направил. Ти пожертва ли вълната си, живота си като онази овца? Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството: да служат по Любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на Любовта, на честния живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка – от всички ще има: дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през Рилската пустиня, ще вземем южния край и като се качим горе на Мусала, там, на три хиляди метра височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще има кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога.“ Ще кажете: „Той иска да излага владиците.“ Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако те не живеят добър, честен живот, те са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. Няма нищо скрито-покрито. Всяка болест в света ще се прояви по какъвто и да е начин. Всички болести в света не са ли израз на онази морална поквара, която съществува вътре в човешкия организъм? Лекарите не могат да насмогнат на тия болести, но не е там въпросът. Между нашите приятели има много, които са приели начина на лекуването на Природата. С топла вода и картошки се лекуват. Един наш приятел беше болен, взел рициново масло, не му действа. Слушай, казвам му, за половин час ще изпиеш пет-шест чаши топла вода. И наистина, след няколко часа настъпи реакция. Тук е сега този приятел. Ще употребим тоя метод. Един лекар най-първо трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа. Аз правя аналогия. В съвременното общество има много недъзи. Как ще приложим туй лекарство на Любовта? И то с доза се дава. Да не мислите, че тази Любов всички хора еднакво могат да я разбират? Не, Любовта е една сила, тя се проявява във физическия свят по един начин, в умствения – по друг начин, в духовния – по трети начин. Има си закони. Някои казват: „Кажи ни как!“ Преди години, когато правих френологическите си изследвания – измервах черепите на българите – дойде един студент, каза ми: „Господин Дънов, искам да зная на какво се основават тия ваши наблюдения и изследвания?“ Казвам му: „Трябват най-малко единадесет години, за да научиш това.“ – „Е, не може ли сега? Искам да ги приложа в практическия си живот, да се ползвам.“ – „Не, сега не може, като изуча всички тия данни, тогава ще изнеса пред света нещо завършено.“ А сега това, което имам, то са откъслечни данни, има неща, които липсват. Това обаче ни най-малко не показва, че учението не е вярно. Я вижте онези хора, които имат длъгнести лица, очи черни, живи, не са ли активни? Защо? Черният дроб у тях има преимущество. Той е развит, като динамическа сила. Вземете онези хора, които имат валчести лица, като Месечина – в тях стомахът е развит, те обичат да си похапнат, да си попийнат и като ядат, от тях по-добри хора няма, и казват: „Тъй разбираме света. Господ го е създал да ядем и да пием.“ Има други хора, които са интелектуални – те се занимават с отвлечени въпроси и затуй тяхното лице се различава. Значи Природата си е турила отпечатък. Тя си има свой език, свои закони. Когато някой път аз загатвам, че човек може да чете по канарите, както геолозите четат по клоните, по растенията, това значи, че има други начини за изучаване на Природата, само че трябват големи наблюдения. Ние можем да изучаваме кои са причините, които са тикнали българите в туй безизходно положение. Това е един резултат не от една-две години, а отпреди две хиляди години. Оттогава е станало това. Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия път. Как да хванат тоя прав път? Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми; съдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи животът. Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия. Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно да работят. А при сегашната култура аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. Съвременната култура е осъдена на смърт, ако тя не се видоизмени в своя път. Ако духовенството не се пробуди, да съзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на възпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, да съзнаят, че са правили грехове – никакво бъдеще не ви очаква. Покаяние, покаяние трябва! Всички трябва да се покаят, но не с вретище на главата, а да признаем, че фактите, които нашите деди са турили, не са в съгласие със законите на Природата, и да ги отменим. Туй изисква Новият живот. Този нов живот – и той си има свои физиологически проявления. Има вече нови хора, типове от новото поколение, които са се родили в Америка. Хора на новото поколение има и във Франция, Германия, Англия, но най-вече ги има в Америка. Физиологически тия хора се отличават от другите. Сега нямам време да ви обяснявам това. Има съчинения, в бъдеще може да се пише за новите типове. Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат повече жито. Това имам предвид. Казвам: аз ще направя един опит с българите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бъде следният – на духовниците казвам: „За опит една година ще ви оставя да въздействате вие на българите, а после ще действам аз една година, и ще видим кога ще има повече плодородие.“ Тъй е казал Господ: „Дето има Любов, и земята повече ражда; там, дето има Любов, и лозето повече ражда, и крушата, и всички плодове повече раждат.“ Любовта е дълбока сила, която може да действа в Природата и тази Природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! Туй е опитът. Сега ако дойда да изпъдя свещениците и да туря моите хора, моите съмишленици, да венчават и да кръщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вършат своето в църквата си: тя е техен дом и те носят всичката отговорност. Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме да изпълним своя дълг към човечеството, към младото поколение. Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си – уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата Любов трябва да бъде разумна. Казват някой път, че майките от любов удушват децата си. Русите пък със своя патриотизъм погубиха народа си. Разумен трябва да бъде човек. Разумният човек не трябва да бъде алчен. Силата на разумния човек седи в самия него. Щастието ни е скрито в туй, което носим в себе си, а не отвън. Някой ще каже: „С туй знание, което имам, навсякъде в света мога да отида.“ И аз мога да кажа: с туй знание, което имам, навсякъде мога да отида – и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо? Разбирам живота, разбирам Природата. Сега съм дошъл в България. Много пъти съм казвал: аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат българите, казвам, другаде ще отида. Ако българите мислят, че аз нося зло на България, че искам да я разруша, казвам: ако мислите тъй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз съм готов да напусна дома ви и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присъствие ви носи благословение: да ви направя свободни, да не пострадате като народ – не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опитност имам, но трябва време, имайте търпение, във вестниците не пишете, чакайте, опитайте. „На лъжата краката са къси“, казва българската пословица. Един ден историята ще се произнесе. Какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е Божествено, то ще успее. Това дело, което ние поддържаме, ако е вярно, Земята с главата надолу да се обърне, то ще успее. То е дело на Любовта. И сега иде една възвишена култура на Любов. Любов, която ще свърже всички народи, Любов, която ще свърже всички индивиди, всички майки, всички приятели, от най-малките до най-големите, и между хората ще настане братство и равенство, но не само между хората, а и между животните. Туй иде и ще се наложи. Ако е за теории, социалните науки съдържат такива теории за подобрението на обществото. Всяка партия в България си има своя програма. Те хубаво правят: правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципиално те са донякъде прави, но методите им са криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те: чрез насилие ли, или с Любов? Те мислят, че по мирен начин богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим.“ Иначе насилието ще дойде. За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на Природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов. „Не противи се злому“, казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиките сега са турени да действат с оръжие. Свещениците казват: „Всяка власт е от Бога.“ Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: „Всяка праведна власт е от Бога дадена.“ Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там, дето прилагат насилие – не са прави. И в България е същото: ония, които прилагат добри методи, прави са, а другите, които не прилагат добри методи – не са прави. Тъй седи принципът. Утре може да се народят и анархисти. Сега някои ще кажат: „А, той говори против държавата.“ – Не, вие сами говорите против държавата. С вашите криви методи вие сами ще станете причина да се народят тия анархисти. Знаете ли, ако в България настъпи неурожай, какво ще стане? Ще дойде глад. Знаете ли какви разбойници ще се появят? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е гладът, знаете ли? Какви ужасни инстинкти за отмъщение се събуждат у човека! С този, новия живот, ние искаме да спасим света от една катастрофа. Един американец предсказа, че в Европа ще избухнат седемдесет вулкана, и по-голямата част от Европа – Югославия, Австрия (към Будапеща), ще потъне. Това цитирам само за куриоз. Тъй казва американецът. А пък аз казвам: в света иде една катастрофа поради безумието на съвременните хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сътресение в мозъците на хората и те ще полудяват. Мен болка изпълва сърцето ми, когато виждам хиляди моми и жени, които продават честта си за хляб! Те са наши сестри. Е, духовенството казва, че аз развращавам хората. Ами тези хора аз ли ги развратих? Аз идвам да им покажа правия път, да им покажа начин да се спасят. Те са ваши синове и дъщери. Туй не са хиляда и десет хиляди души, туй е едно грамадно число момичета и момчета, които не вървят в правия път. И сега старите, вместо да им покажат пътя, постоянно реагират и спират колата. Но тая кола ще се счупи. Тогава какво да правим с младите? На тях трябва да препоръчвате Божествената Любов: да им покажете как да любят. Добър пример им покажете! Какво по-хубаво има от тази Любов? Знаете ли какво ме заставя да остана в България? – Това е Любов. Ако нямах тая Любов, аз никога не бих седял в България. Преди години градоначалникът в София ме вика и ми казва: „Научава се, че обичаш да попипваш, да постискаш ръцете на младите жени. Приятно ли е това?“ – Че какво има от това, ако стисна ръката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскверни ли? Но ако ти влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Ако съм чист, никакво престъпление не върша. Аз бих желал да дойде един, когото аз съм опетнил или опорочил; аз съм готов десет пъти да се разпъна заради него. Мъж или жена, ако някому съм направил най-малкото зло, ако кажат, че съм опорочил или ума, или сърцето, или волята му, аз съм готов да пожертвам всичко. А във вестниците пишат: туй било, онуй било – но мене вестниците не ме смущават. Мене не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лъжа за вас.“ Защо? Защо да се радваме? Защото има друго едно обществено мнение в света: то е общественото мнение на съзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на Земята. Аз наричам тия хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още Учители, ангели хранители. Аз ги наричам големите Бели братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам, познавам ги като хора, и сега църквите трябва да знаят, че те им дължат. Те ще кажат, че на Христа дължат. Ще кажат: „Христос е глава на църквата.“ Христос е глава на туй, Бялото Братство. Ще кажете: „Христос е горе на Небето.“ Христос не е на Небето. Ние виждаме работите другояче, в заблуждения не ходим. Христос какво е казал – не на мене, на много други? Среща един Христа и го пита: „Учителю, какво казваш?“ Ето какво казал Христос: „Моите служители в църквата, които Ми палят толкова свещи, които Ми изгарят толкова тамян, които Ми изчитат толкова молитви, не вършат Моята воля, не са приложили Моя закон, не са хора на Бога.“ И прибавя: „Аз трябва да дойда втори път на Земята, да коригирам.“ И сега иде Той да коригира, но няма вече да Го разпъвате! Няма да Го разпъвате вече. Защо? Защото държавните мъже са напреднали и са се заели да извършат туй, което духовенството трябваше да извърши; държавните мъже в Англия, в Америка, в Германия и в България са напреднали повече от духовните хора, по-добре схващат нещата. Сега аз се обръщам към вас. Топло е днес, нали? Какво нещо е топлината? Туй изпотяване, което имаме, то е хубаво: отварят се нашите пори, всички нечистотии трябва да изчезнат, дишането става по-добре. Вие страдате. Но какво нещо са страданията? Те са признак, който показва, че вие сте се отклонили от правия път. Като премахнем препятствията, страданията ще изчезнат. Новият живот трябва съвършено да скъса връзките със стария. За някои трябва съвършено да се скъсат. Аз обуславям този закон тъй: когато майката е заченала детето си и то скъса връзките на първия месец още, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на втория месец, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на третия, четвъртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва да му се отреже пъпа. Аз, със своя нож, искам да прекъсна тази нишка. Това не е ли право? Ако не скъсам нишката, и за майката, и за детето е лошо. Ако кажа жените да помятат, то е друг въпрос. Следователно ние разумно искаме да скъсаме тази стара нишка. И сега казват: Христос тъй проповядва, иначе проповядва. Какво проповядва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Йерусалим, нито в Самария.“ Туй аз го тълкувам така: Йерусалим – това са всичките съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата; а само в Дух и Истина ще се молят навсякъде. Всеки човек ще бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от църквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. За другите пък, които са на два, три, четири, пет, седем, осем месеца, т. е. които още не са се родили: те да си стоят в църквата. Всичко трябва да бъде разумно. Аз не съм и против училищата. Този, Новият живот, това са ред принципи, ред методи. Той е като една лаборатория, в която има научни методи и всяко нещо иде на своето време. Вие орете – навреме орете; жънете – навреме жънете; сеете – навреме сейте. Но не мислете, че по всяко време може да възпитавате. И за възпитанието има специално време, за прилагането на тия нови методи има специално време. Не се ли използва това време, никакви резултати няма да се добият. За тези нови методи ще се издадат нови книги. Нали има учение на Кнайп2 за водолечението, а други лекари имат своите методи. Някои лекари и те се оплакват, възмущават се от едно, от друго. Не, и съвременната медицина трябва да прогресира, трябва да се приложат новите методи. Едно лекарство, един метод не трябва да дава само десет на сто резултати, а най-малко деветдесет на сто. А сега вие казвате: „Вярвайте в Бога.“ Какво се разбира под думите „Вярвайте в Бога“? Аз казвам: само високо интелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден светът. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден светът. А ние казваме: „Защо е вярата?“ Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра.“ Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот. Ако има силна, непоколебима вяра, със своята мисъл всичко ще може да постигне, да победи. И тъй, новият живот сега хлопа при вас. Той иде отвънка, както слънчевите лъчи. Ако във вашето съзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума си мисълта, че всички хора по естество са добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота. Може материалът, от който сте създадени, да не е добър, то е друг въпрос, но онези сили, които функционират, които имате във вас, са добри, копнежите ви са добри. Кой от вас не иска да бъде разумен, учен, почтен? Всички искате да бъдете такива. Следователно ние трябва да влезем в общение с този разумен свят и по разумен начин: социалистите по един начин, религиозните – по друг, търговците – по трети начин, но в края на краищата, когато съзнанието на всички хора се развие, всички ще имат едни и същи методи. Какъв ще бъде този метод? Той ще бъде законът на самопожертването. Никой няма да иска да експлоатира своя брат или сестра. Като дойде брат му вкъщи – да му даде първо място; като дойде майка му – да Ă даде първо място; като дойде баща му, да му даде първо място; като дойде приятелят му, да му даде първо място. Това е да покажеш всичката своя Любов. Еднакво безпристрастие. Това е то новият живот. Вие ще кажете: „Това нещо приложимо ли е?“ – Приложимо е, но трябва да знае човек как. Онзи цигулар, който знае как да свири, ще може да свири, но ако не знае, не ще може. Онзи, който знае как да държи четката си, ще може да рисува, но ако не знае как да си служи с нея, не ще може да рисува. И сега ви казвам, че единственият Господ, който остава, това е Любовта, която иде сега в света. Една велика сила иде сега в света и вие несъзнателно ще се измените. И тази Любов ще дойде и ще смъкне всичко от вас – и вие ще се измените. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че умът ви се е изменил. Сега някой път човека също го изменят. Ако е много упорит, набият го и упоритостта му изчезва. Имаш неверие, но ще дойде някоя велика сила и ще те измени. Единственото нещо е да възприемем Любовта. Само Божествената Любов е, която ще ни спаси. В тази Любов ще се облечем, тя ще ни даде простор и свобода. А вие казвате: „Единственото нещо, което може да ни спаси, е Повярвай в Господа Иисуса Христа и ще бъдеш спасен – ти и дома ти.“ – Не, трябва да възприемем всички Любовта, която може да ни спаси. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази Любов, аз съм първият, който ще ги поздрави. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е дъновизъм, какво може да донесе дъновизмът и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как да възпитават майките и бащите. „А, нали имаме Любов“, ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България, или не?“ Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква.“ Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно българският народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да тръгнем от село на село – аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българинът пак да си е българин, няма да го изменя. Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Българинът е практичен. Той казва така: „Този човек защо работи, за пари или без пари? Ако работи за пари, тази работа лесно се разрешава, но ако работи без пари, тук има нещо.“ Щом работи нещо без пари, той започва да го изучава. Българинът е практичен. Туй е практическа философия вътре в живота. Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем да приложим това учение. Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и то има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. Ако не дадат добри резултати, нека ги оставят. Ако учението е фалшиво, то утре ще умре, но ако то е Учение на Живата Природа, на живия Господ на Любовта, на Божествения закон, туй учение е твърдо като диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво учение. Диамантът надминава всички тела по твърдост. Аз туй учение го наричам диамантено, Учение на Божествената Любов: да съзнаеш в дадения момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бъдем толкова благородни, както във времето на Пруско-френската война: един французин минава и вижда един германец, паднал в един трап. Французинът взема пушката му, подава я и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200-300 метра, аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям.“ В един французин има толкова съзнание, че казва на неприятеля си: „Иди настрана.“ А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, сме готови да си извадим очите един на друг. Какви са тия религиозни хора? – Евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е Любовта? Любов, Любов се иска! Изисква се тази Любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата!“ В коя църква? Църквата – това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце – в твоя дом – аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона: трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже, че само един Господ остава в света – Той е Господ на Любовта – за млади и за стари, за учени и за прости, за всички – и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действа. В нея всички хора стават, оживяват и възкръсват. И сега иде ден на възкресение. За кои? Аз поздравявам младото поколение – те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие – с тях съм едно. Аз съм с младото поколение, с момичетата и момчетата, които имат стремеж към Бога, които имат Любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата Любов – и с тях съм; но с онези, които нямат тази Любов – скъсвам. Аз поздравявам младите ученици, всички ги поздравявам с този Господ на Любовта. Идете и воювайте с оръжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея. Победата ще бъде ваша. Победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир. И в бъдеще ще дойде едно ново поколение, нови типове – и домовете ни ще бъдат отворени за всеки брат или сестра. Няма да има: „Колко да се плати?“ – „По 150 лева за едно спане.“ Е, сега колко българи могат да дадат 150 лева? Всички домове трябва да бъдат отворени за бедните, т. е. не казвам само за бедните, но за онези, които имат съзнание в себе си – да помагат на тия наши братя и сестри. Аз съм имал случай да идват при мене млади момичета, да плачат и да казват: „Какво да правим, погиваме!“ Отговарям им: „Идете в църквата, свещеници има там.“ – „Но те не помагат.“ За това младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на България. Но ако не ми дадете възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа – не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети и работници – да служат на Бога. Във всичките области на науката ще бъдат посветени. И в екскурзии ще участват, а не да казвате, че съм се оградил с тия хора. Нека дойдат всички. Ние и тук, в Търново, правим сега опит. Казват: „Молите се.“ И туй считат за чудно. Елате да видите! Ние правим най-малките, микроскопически опити. Засягаме опити от физически, от умствен и от духовен характер и ги превръщаме. Туй е една сложна задача. Ние знаем законите. Вие искате да нахвърляте лоши мисли върху нас, но ние сме тъй оградени – с една диамантена стена. В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат. Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша.“ Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам всички наши братя, свещеници, всички: облечете се в Любовта, махнете туй предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на Когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне и да бъде доволен от вас. Аз съм ясен, казвам: ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които са решили, че „господин Дънов се е самоотлъчил от православната църква“? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение – ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години евреите, които отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре ще бъде за вас. Публична беседа, 19 август, събота, 10 ч. Читалище „Надежда“
×