Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Том. Двата природни метода'.

Открити 14 резултата

  1. GDD

    1923_12_23 Скръб и радост

    Аудио - чете Надка Иванова Скръбь и радость (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Скръб и радост Скръбта ви ще се промени на радост. (Йоан 16:20) Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?“ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!“ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!“ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? – Че във външния свят има студ. И днес не само хората, а и птичките, и животните все тази култура носят, все така са убедени, все така мислят. Културният човек не се е освободил от това. Тогава идват по-напреднали, говорят ни за друга култура, говорят ни за друг морал, говорят ни за нравственост, за щедрост, за това–онова. Можем ли да направим живота си щастлив при тези условия? Някои казват, че това е неизбежно. В математиката има един закон на вероятностите за разрешение и един закон на вероятностите за неразрешение – има възможности. Аз ги наричам възможности и разрешения на една задача при избиране само на един път. При всички възможности само една е идеалната възможност, при която животът може да се реализира в своята пълнота. И сега ние, съвременните хора, сме оставени да избираме тези възможности на свобода. На човека предстои да избира своята възможност. Ние се оплакваме от съдбата, оплакваме се от обществото, оплакваме се от Бога, от всичко се оплакваме, всеки индивид плаче и пъшка. Питам тогава: Кой е виновният? Някой път ще посочат еди-кой си министър. Не е той виноват. Чудни са тези хора! Казват: „Еди-кой си съдия дошъл и осъдил някого“. Да, но преди него бившият съдия също осъждал. Преди този министър имаше друг, преди този генерал имаше друг, и всички, които са дошли след тях, вървят по един и същ път. Кой е основният принцип? Казват: „Бацил влязъл, предизвикал тази болест“. Не, не, отде дойдоха тези бацили? Как се създадоха условия, за да се явят тези бацили? Отде са те, как се развиха? Ние се спираме и търсим близките причини. Казваме: „Тия са причините“. Не са там причините, в туй близко явление. Хубаво, ако аз забия един железен клин в едно дърво, клинът ли е виновен? Не е той причината. Той е един войник, който казва: „Забиха ме“. Излез навън! – „И да искам, не мога да изляза. Който ме е забил, той ще ме извади.“ И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Казват: „Как, култура е това! Колко удобства, колко учреждения, колко банки се създават!“ А, банки се създават! Ако в това седи културата! Преди 15 години в Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започват война. И двамата имат акции. Започват една борсова война. Единият понижава акциите на другия и всички, които имат акции при него, започват да ги продават, за да не изгубят. И другият прави същото. Играят си и двамата. Но в тази борсова война повече от 5,000 богаташи измряха: едни полудяха, други се издавиха, убиха. И после, не мина много време, те се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? – За някаква малка думица пропаднала честта им. Те не искат да знаят, че заради тях пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора със здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питам: Вашите банки сигурни ли са? В Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричат у нас, а у тях са наречени „спасителни банки“, буквален превод. След като си внесеш парите у тези спасителни банки, погледнеш, че след няколко години и банката се спасила, и ти си се спасил. Действително, банката остава без пари, но и ти се спасяваш от грижи. Една американка, като била един ден на събрание, чула, че проповедникът говори за спасение. Тя си казала: „Е, аз преди 10 дни се спасих“. – „Как?“ – „Имах 15,000 долара в една банка, но тази банка се спаси и аз се спасих. Освободих се от скърби и неволи. Е, такава е волята Божия!“ И без пари може. Отиват парите, а тя казва: „Спасих се“. И действително, всички велики Учители, които идват в света, проповядват на хората, че нищо не трябва да имат, т.е. всички трябва да се задоволяват само с насъщния хляб за деня, за утре не трябва да мислят. Туй учат те. Но техните ученици, синове и дъщери на този свят, бащи и майки, друго учение учат. Как казват те? Всяка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трябва да се осигуриш!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да се спасиш, не трябва да бъдеш толкова глупав човек“. Дойде великият Учител, Той другояче обърне. Казвате: „Как! Майка ми и баща ми другояче учат“. Не, ти не трябва да се осигуряваш! Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! Всеки един цвят е откъснат цвят. Казват за момата, че ѝ туряли цветя. Откъснати рози, откъснати цветя – това са цветя на скръбта. И при това майката казва, че добре се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! Аз ще бъда смел и решителен. Аз бих желал да видя един момък или една мома, които да са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципиално, вътре, в душата си. Аз не говоря за външността на нещата. Който и да е от нас, в себе си трябва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: „Толкова низко да съм паднал! Аз съм като другите хора, аз не виждам своята чернота“. Да, защото слънцето не е огряло. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина. Чернота с тъмнина си приличат, но чакай да изгрее слънцето, ще видиш на какво мязаш, ще видиш каква е твоята мутра. Какво подразбирам под думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. В съвременния наш език нямаме изразителни думи. Езикът на поезията, и той не е изразителен. Език, който не предава идеите, той не е изразителен. Виж, грубият език, той е много изразителен. Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те. Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“. Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш?“ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език? Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение. „И скръбта ви – казва Христос – ще се превърне на радост.“ Ще примирим тези две противоречия. Нашата култура е култура на скръбта. Един брат във вестник „Лъч“ се обръща към всички, прави цял един поменник, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашите идеи, вижте сега, вашите страждущи братя искат помощ“. Че това е Христовото учение! Христос ще съди света. За какво? – „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте.“ Прав е този брат. Защо е прав? – Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите приоми и методи е неприложима за истинския живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за истинския живот. Вземете съвременните религиозни и нерелигиозни хора. Едните говорят за Бога, другите Го отказват и спорят. Какви схващания имат те за Бога? Едните казват, че има Господ, другите казват, че няма Господ. Но и едните, и другите в своите действия имат един и същ корен. Онзи, който проповядва за Бога, по същия начин ще те заколи, по същия начин ще те одере, по същия начин ще те изтезава, както и онзи, който не вярва в Бога. Питам тогава: В какво седи разликата на тази култура, в която едни поддържат, че има Господ, а други, че няма Господ. Не е вярно, че нямат Господ. И едните, и другите имат Господ. Едните имат един Господ, когото не виждат, а материалистите имат един Господ, когото виждат. Те казват: „Ето нашият Господ! Върху него ходим, ядем и пием“. Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашият Господ“. В дърветата, в яденето, в пиенето, във всичко го виждат. Другите казват: „Това е пантеизъм“. „Е, где е вашият Господ?“ – „Нашият всичко е създал, и небето, и земята.“ Но всичките имат едни и същи методи. „Е – казвате, – дайте на бедните!“ Че кога не се е давало на бедните? Но светът пак не се е оправил. Защо? – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица. Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта. Е, хубаво, каква философия има в това? Ще съставят един акт, ще го подпишат, ще кажат: „Намерихме как стана това“. Стане някое нещастие, война, всички вестникари ще дойдат, ще констатират как стана тази война. А че толкова милиони хора са избити, нищо от това! „Ние намерихме причината.“ Отвори се друга война, пак ще дойдат хората, ще констатират как се отворила, кои са причините. Ще имаме най-после една наука „история“, която показва пътя в развитието на човечеството. Пътят на човечеството! Това е смешна философия, да мислят, че историята показва пътя на човечеството! Историята показва само безпътието на съвременното човечество. Като вземете всичките видове идеалисти, всички хубаво разсъждават, но аз казвам: Вие още учите науката на човешкото безпътие. Ще дойде някой велик проповедник, ще се качи там на амвона горе и като дигне ръката си, като започне да проповядва, да описва как страдал Христос, как Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачат. Всички хора от 2,000 години насам все плачат, как така да разпнат този любящия Христос, как да не Го познаят! Толкова жестоки хора! А ние, съвременните хора, светии сме, благородни! У нас убийства, затвори, разпъвания няма. И аз се чудя на едно нещо. Аз се чудя на това човешко коравосърдечие, което сега съществува. И седнали някои философи да ми разправят за Бога, за това, за онова. Оставете сега своите разсъждения! Оставете тия заблуждения! – „Тогава остави и твоите.“ – Ще оставя не само моите, но и твоите заблуждения. „Ама – казва – ти си набожен.“ – Ама ти си от мене по-набожен! Защо? – Понеже моите вярвания, моят Бог няма никаква тежест. А твоят е толкова тежък, не можеш да го дигнеш. Моят Господ на гости може да ми дойде, може да се смалява и разширява. А твоят е толкова голям, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикаш земята на гости, ще ти дойде ли? – Няма да ти дойде. Ако повикаш слънцето на гости, ще ти дойде ли? – Няма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на радостта. Че човечеството успявало, това-онова, не е важно. Има неща, в който успява човечеството, но аз виждам този успех на друго място. Аз виждам този успех само в единици хора, в благородни хора. Ще ви дам един пример, да видите где седи това благородство. Той е един мит или едно предание, не казвам, че е реалност. Говори се за един римлянин по произхождение, който се наричал Сафио Бертручио. Дълга история имал той. И сега тия от вас, които не са запознати с окултната философия, които вярват, че човек за пръв път идва на земята, мислят, че човек изведнъж, като някоя гъба е излязъл от земята, и всичките му способности, неговото щастие и нещастие зависят само от този му живот. Това е ваше схващане, обаче фактите не седят така. Късогледите хора виждат нещата отблизо, далекогледите ги виждат отдалеч. Кои са прави? – И едните, и другите са прави. Едните виждат туй, което е близо при тях, а другите виждат туй, което е надалеч. По този начин сегашният наш живот е едно звено от ред други съществувания. И сега аз няма какво да доказвам тия съществувания. У нас законът е такъв. Казваме: Ела и виж! Но за да дойдеш и видиш, трябва да имаш очи. Ще ми кажете: „Ние имаме очи“. Е, вика ви един съвременен лекар, един бактериолог, и казва: „Ела и виж!“ Но този бактериолог има начин на гледане. Той тури под една леща едно стъкалце и казва: „Тук има същества“. – „Не виждам нищо.“ Не виждаш нищо? „Аз не вярвам.“ Казва му този учен лекар-бактериолог: „Аз искам да те накарам да гледаш по моему, но ще ме слушаш ли?“ – „Ще те слушам.“ – „Ще гледаш, както аз гледам. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ – „Ама ти искаш да се подиграваш с мене!“ – „После говори, сега ще гледаш, както аз гледам!“ – Поглеждам, цял свят се открива! Поглеждам извън лещата, няма нищо. „Ама ти да не ме хипнотизираш? Туй да не е магия?“ Прост човек е той. Казва му ученият: „Това са бацили“. – „Ти с мене искаш да си играеш ли?“ – „Аз искам да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко от тази капчица, ще нацъркам под кожата ти, да видиш дали има нещо в тази течност. След 24 часа ще видиш каква температура ще имаш.“ – „А, температура!“ – „Е, малко ще цръкна, Готов ли си на това?“ След като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това! Опасни неща са тия!“ Сега ще дойде някой от този свят, ще каже: „Слушай, дали е вярно това или не е вярно?“ Ние имаме много начини за доказване на нещата, само че ще имате търпение за тия доказателства. За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може да се превърне на радост. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисълта си. Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на уединение. Това е било един голям изпит, като на ученик от една мистическа школа. Дали вярвате в мистицизъм и окултизъм, то е друг въпрос. Съвременните хора вярват в реалното. Ще се спра на думата „реалност“. Ето как я определям: Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло. То свързва, прониква всичките свои части и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части. И когато ние говорим за Бога като принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките живи души в едно цяло, без то само да се измени и промени. Ще кажете: „Защо да не се променя?“ – Има известни промени, които ние не одобряваме. Ако аз те туря като едно живо дърво в печката, какво ще кажеш? Ще кажеш: „Искам да се променя“. – В горенето промени и измени може да има, но в истинския живот има само растене, само придобиване на добродетели. И тогава аз определям друга една максима. Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“. Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо без Бога. – То са престъпленията. Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях. Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака. На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви! И аз имам едно изражение: в 10 години главите на хората ще узреят. Следователно има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички перифернелии. Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? – Брат ти тегли нож. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може. Да се върнем сега към Сафио. Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни там, в пустинята, не го считали за постник, светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. 20 години живея тук, моля се, моля се, никакъв глас. Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми!“ Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка?“ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обуща нямаш ли?“ – „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога, и тя отиде, но и обущата ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си. Не се минава много време, един гологлав идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и въздъхва. Поглежда, едно парченце хляб му остава. Мисли си: „Поне малко хлебец ще си хапна“. Остават още и сервизите. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моят възлюбен не иска да ме вземе, иска прикя, някакви златни съсъди, някакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тях. Остава само с малкото парченце хляб. Но ето, гледа, идват отвънка птички, накацват около него, започват да чуруликат, и те искат. Отделя и за тях, но оставя и за себе си едно малко парченце. Току изведнъж из дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене няма ли?“ Дава и неѝ, и той остава без нищо. Тежък е животът! – Не е тежък. Той въздъхва дълбоко, намира се пред една дилема. Тогава се явява неговият Учител, Христос, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христос. Явява се Христос при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти премина добре изпита, аз съм доволен от тебе“. Знаете ли какво е станало вътре в този Сафио? – Той веднага се намира в една прекрасна вила, в която всичките дървета били обкичени с хубави плодове. Веднага се намира между своите приятели, които го обичат. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нещо тайно в природата, което ще се разкрие в света. Казват: „Как ще се поправи светът?“ – Има един начин, но този начин вие го искате още сега. Как го искате? – Както съвременните момци искат някоя мома. Някой съвременен момък иска да се жени, но казва на момата: „Аз ще се оженя за тебе, но ще ми броите тук 100,000 лева“. Седят майката и бащата, казват: „Не може ли по-долу?“ – „Не може, 100,000 златни лева искам.“ Той седи, попът до него, правят договор. А отвънка седят кръстникът и други, чакат. „Е, няма какво, ще се дава.“ Ще се дава, и оттатък ще минете! 100,000 ще броите! Като дадат майката и бащата 100,000 лева, казват: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, как тези майки и бащи продават дъщерите си! Не само че дават толкова пари, но я дават отгоре жертва на този момък, да я коли. Ние, съвременните хора, плащаме на този човек да я вземе, а отгоре и да я коли. Той ще вземе парите и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгоре родителите казват: „Осигурихме я!“ Е, где са тези осигурени семейства днес? Не, не искам да кажа нещо лошо, може би това да е една крайност, но това е един горчив факт вътре в дълбочините на самия живот. При такива условия как може да бъде животът щастлив? Аз не съм против мъже и жени. Законът е един и същ. И момъкът може да бъде така продаден, както момата. Продаване е, когато един човек изгуби в себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човека? Нищо не остава в него. Какво, нима един момък, който влиза в един лош живот, не се продава? И за каква цена, той си знае! Казвам: Този момък не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега ние ще седим в народното събрание, по амвоните на църквите, и от там ще говорим за морал, за поправяне на България. И от там всички се провикват: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Аз наричам отечество онзи дом, дето брат брата не е убил, дето братя и сестри живеят в Любов. Ами че ако вие се намирате в едно отечество, както в дома на Давида, дето братята постъпват малко по-другояче, как ще наречем този дом? „И скръбта ви ще се промени на радост.“ Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта. Човек, който умира, той не познава Любовта! Най-първо човек трябва да стане безсмъртен. Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?“ Нима когато ми вземат къщата, аз умирам? Мога да си изляза. Нима когато ми вземат дрехите, аз оставам гол? – Не. Нима когато ми вземат тялото, аз умирам? Съвсем други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте какво красиво нещо е човешката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човешка душа с нищо не може да се сравни в света. Ако мога да изнеса пред вас един факт, той е следующият: когато Бог погледне върху формата на човешката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има в човешката душа, каквато в никое друго същество в света. Тогава някои питат: „Защо Христос слезе от небето?“ – Той не слезе за хората. Той слезе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа! И следователно на нас проповядват един морал: да залюбим човешката душа! Да, но вие трябва да видите колко е красива тази човешка душа, колко е велика! Като видиш у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповядва милосърдие. А сега казваш: „А, той е един простак!“ Да, простак. При сегашните условия, при тези разбирания, в които живеем, заблуждения, и само заблуждения! Сега ще им говоря за какво? – Ще им говоря за булските дрехи. Да, но булските дрехи, това не е същността на нещата. И тъй, как ще се превърне вашата скръб в радост? Ако някой от вас е много нещастен, нека направи един опит. Ако някой от вас постъпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трябва да напуснете службата си. Някои мислят, че ако напуснат службата си, ако се отрекат от дома си, този е начинът за постигане щастието. Ако е въпрос за отричане, аз не бих проповядвал в този дом. Истинското отричане е човек да се отрече от себе си. Знаете ли какво значи човек да се отрече от себе си? – То значи човек да се отрече от всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и действия на миналото, за които той е пожертвал хиляди и хиляди хора. Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си. Да се откажеш от туй низкото себе, себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? – Онова възвишеното, благородното, което въздига човека. Сега някои от вас сте облечени в женска форма, някои сте облечени в мъжка форма. Казват: „Тя е жена“. Е, що е женска форма? Где са онези писатели, които могат да опишат какво нещо е жената? Казват: „Той е мъж“. Е, в какво седи мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите. Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страждущите. И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мъж! Това е благородство. А всички жени трябва да се заемат да превързват не само тези обикновените рани, но и необикновените. После, когато някой ме превързва, да не казвам: „Ти си длъжен“. Не, като ме поглади една такава ръка, да ѝ благодаря. Сега този Сафио, след като дал всичко, намерил се в една борба и от очите му потичат две сълзи. Това са сълзи! И когато ти превързваш някого, той трябва да почувства, че има една душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи. Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по един велик закон. Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена. Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата. Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие. Между тези две течения веднага се почувства една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е!“ Гмурне се там. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: „Слава Богу, че влязох“. Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни. Тръгва един млад момък, обиден от другаря си, да му отмъсти. Носи револвер, по-рано носеха боздуган, а сега револвер, туря го в джоба си, върви и си мисли: „Какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивам, и той си има револвер, може той да сполучи и да ме убие“. Обаче по пътя го среща неговата възлюбена, преоблечена като една бедна жена, с воал на лице, и с преправен глас му казва: „За Бога, помогни ми!“ Той се спира и си казва: „И тъй-тъй отивам на онзи свят, не зная дали ще се върна жив, поне да помогна“. Спира се пред жената. Тя го хваща за ръка. Нещо топло има в тези ръце. Поглежда в очите ѝ, тя снема воала си. Веднага той изважда револвера, хвърля го настрана и казва: „Отказвам се от тези престъпления“. Защо стават престъпленията в света? – Вие знаете. Аз няма да обяснявам. Всеки един от вас знае. Такова трябва да бъде вашето поведение. И то е буквата на нещата. Сега как мислите, как ще се яви Христос днес? Тъй, както преди 2,000 години ли? Аз ви питам: Христос, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй. Мъжете малко другояче си Го представляват. Кой Христос вие очаквате в света? Христос ще те срещне на пътя с револвер в ръка, ще те хване за ръцете, ще снеме булото си, ще те погледне в очите и ще ти каже: „Преди толкова хиляди години те срещнах. Ти преди едно съществуване беше пръв министър еди-къде си и знаеш ли колко престъпления направи като такъв? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използва разумно“. Ще ти разправи цялата история и ще те пита: „Ти искаш ли да обърнеш колата и да вървиш по правия път, или искаш да вървиш още по пътя на страданията?“ Ти ще извадиш своя револвер и ще го захвърлиш. Друг револвер има в света! Може да убиеш човека, без да го умъртвиш; може да го завладееш, без да го поробваш; може да вземеш парите на човека, без да го обереш. Нима онзи, който залюби някого, не му става роб? Но не, не е въпросът за тази ваша любов. Момата като залюби някого, прави се, че не го разбира. Той ходи подире ѝ, из градината, следи я навсякъде, а тя си прави забавления. След туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава да ходи подире ѝ – забавление си правят. Някои питат: „Какво правят младите?“ Майката казва: „Играят си из градината“. Опасна е тази любов! Това не е възвишената Любов, това е човешката любов. Онзи, който обича, през ума му никога не трябва да мине една противна мисъл. Образът на този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ, и да не внесеш никакво петно върху него. Това аз разбирам да обичаш един човек! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трябва да обича. Комуто не е дадено, ще седи в съвременния свят на страдания. И тогава какво ще стане с вас? – Ще орете нивите. Аз казвам, че няма млекопитаещи в съвременния свят. Какво представляват съвременните млекопитаещи? – Те са някогашните видни философи, писатели и поети, които сега орат нивите на хората. Знаете ли това? Може да им наредите хиляди имена, но това са все философи, писатели, проповедници, архимандрити. От хиляди години Господ ги е турил на това положение и им казал: „Да знаете как трябва да се проповядва в света!“ Не само тях, но и сегашните ще тури на това място. Ако ме чуят, ще кажат: „Какво говори за нас! Ние говеда ли сме?“ Да, аз бих желал съвременните хора да са като говедата. Слава Богу, говедата не се избиват поне. Ритат се, но не се убиват. Съвременните говеда не развратничат, не блудстват, не пиянстват. Казват: „Говеда са те!“ Нека видим добрата им страна. Една кравица спокойно си дава млякото и никому зло не върши. Не, днес ние трябва да се спрем, защото сме пред една дилема. Ние сме пред прага на една велика пропаст. И ако се мръднем още една стъпка, ще бъдем в тази голяма пропаст. Ние се намираме пред крайния предел на възможности за живот. И ако, като онзи цигулар, не вземем камертона и нагласим цигулката си по тона на онзи основен камертон, а я опнем с половин тон нагоре, жицата веднага ще се скъса. Хората днес са обтегнали много своите струни. И тази неврастения, това разстройство се дължи на туй, че хората са обтегнали своите струни. Запитват: „Как ще се излекува тази неврастения?“ – Ще развъртиш тази клечка, на която е завита струната. Не е само в завъртването на клечката, но и в развъртването. Ще я развъртваш, докато дойде до онзи основен камертон. Ще развъртваш, благородно е. Развъртването е в полза на хората. Тази клечка се е завъртяла повече, отколкото трябва. Ще развъртиш назад до естествения тон на камертона. Ще направиш едно представление и ще отстъпиш. И всички ние не се нуждаем от настъпване, ние сме завъртели добродетелите, а сега се нуждаем от отстъпване – ще отвъртваме клечката. Казват за някого: „Отвъртяла се клечката му“. Че кое е по-опасно? Аз казвам: Да се развърти клечката е по-добре, отколкото да се завърти. Кое състояние е по-хубаво? – Щом отвъртваш струната, тя е здрава, няма да се скъса, но щом я завъртваш, тя ще се скъса. Някому дошло на ума да си раздаде имането. Казват: „Развъртяла се клечката, мръднала му дъската!“ А онзи, който задига имането на другите хора, неговата клечка била на място, завъртяна била! „А, той е благороден човек – казват. – Едно време беше беден, но сега няма като него друг.“ Да, няма като него друг! Питам: При тези условия как ще се оправи светът? Ако рече човек да говори Истината, дойдат при нас богати, говорят ни по един начин; дойдат сиромаси, говорят ни по друг начин. Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че Истината е при учените? – Не е. Мислите ли, че Истината е в църквата? – Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнение. Мислите ли, че Истината е при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината днес. Защо? – Този свят е свят на страдания и смърт, свят на разлагане. А там Истината не може да дойде. Съвременните хора говорят за Истина. Не, ние можем само да изнесем един факт като истина, но за Истината ние, смъртните хора, не можем да говорим. И седнат сега хората от разните школи да ни говорят за Истината. Слушайте, приятели, аз зная тази Истина, зная я и не искам нито себе си да лъжа, нито вас. Вие можете само да изнесете един факт, но докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичките страдания, докато не се откажете от всичките ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любов, дотогава не можете да бъдете свободни. Някой ще каже: „Има добри хора днес“. Добрите хора, които разбират този закон, навсякъде могат да си пробият път. „Ама как ще живеят?“ Има хора, на които като им снемете дрехите и ги оставите без петаче, те ще обиколят света и приятели ще си създадат. Ще кажете: „А, той има приятели от другия свят“. От кой свят? – От света на безсмъртието. Някой път аз говоря с живата природа. Казвате: „Как може човек да говори с живата природа?“ Как може? Ами аз, като зная езика на българина, не мога ли да говоря с него? – Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарям с него? – Мога. Така също мога да се разговарям с животните, така мога да се разговарям и с растенията. Всеки си има език. Аз ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашия. Всички същества си имат език, имат си начин на съобщение. В тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трябва да преминем. Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път. „Скръбта ви ще се превърне в радост.“ И аз желая сега всички вие да направите един малък опит. Не защото аз говоря това, но понеже всички вие сте обещали туй. Аз желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обещание. Няма нито един от вас, който да е изпълнил своето обещание. Казвам и на мъжете, и на жените: Вие сте обещали! Вие се намирате пред прага на един преходен живот. Да не мислите, че отсега нататък ще добиете нещо. Нищо няма да добиете. Отсега нататък клечките ви ще се развъртват. Отсега нататък ще дойде нещо по-лошо за хората. Понеже досега е имало изобилие, отсега нататък няма да има такова изобилие, ще дойде един недоимък. Тогава какво ще правите? Ако сега не напълните вашите стомни, като тия, които туристите носят, как ще минете пустинята? Вие ще минете през пустинята, както еврейският народ, и ще пътувате 40 години. Това е само като един символ. Ще обикаляте из пустинята, ще се роди едно недоволство у вас, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. И сега всички хора са като в пустинята. Като се срещнат, все за ядене говорят. Обикалят, туй-онуй, месцето било скъпо, хлябът бил скъп, дрехите, шапките, навсякъде скъпотия. И като седнем вечерно време, казваме: „Какво ще се прави?“ Ами ако един ден българските пари достигнат до положението на германските марки, питам ви тогава: Какъв ще ви бъде халът? Е, как се препитават сега германците? Как се препитават! По-рано работиха и им плащаха 10 лева, а сега работят, но им плащат милиарди. Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим. Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите. Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека, и всички са дали само един резултат. Туй е, което трябва да се проповядва. Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумният свят има една максима. Няма да си поплюят. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Те са затворени в дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. Разбирате ли? Ще кажете: „Тъй е“. Да, това е моето лично мнение. За тези работи сега има спорове. Някои разправят за онзи свят, какво видели там. Аз не говоря какво съм видял. В това отношение нищо не съм видял. Има едно важно виждане, но трябва да живееш в друг един свят, да имаш отношения с тия разумни същества и да постъпваш разумно. „Скърбите ви ще се променят на радост.“ Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбен, сърцето ви ще трепне. Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега. „Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?“ Възможно е. „След колко хиляди години?“ Никакви хиляди години! Сега, днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете. Вашата радост е само една сянка на тази радост. А сенките показват къде е тази реалност. И няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в пустинята един свой приятел; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят майка си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят баща си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят брат си, сестра си, възлюбената си, да срещнеш всички онези, които обичаш и които те обичат! Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост!“ Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта! Беседа, държана на 23 декември 1923 г.
  2. GDD

    1923_12_16 Той ги изпита

    Аудио - чете Надка Иванова Той ги изпита Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Той ги изпита А това казваше Той да го изпита, защото си знаеше какво щеше да направи. (Йоан 6:6) Думите, тъй както са поставени, почти нямат никакъв смисъл. Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. Хубава, но тази дума „хубава“ не е нещо определено. Когато ние се срещнем със самата действителност, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството. Тя не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция ние не сме в състояние да определим човешката сила. Ние изобщо определяме проявлението на човешкия ум, на човешкото сърце в крайните резултати, а крайните предели всякога показват слабост в човека. Когато една вода достигне крайните предели, тя е слаба. Силна е само в самото начало, в края си е слаба. Следователно смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не може да бъде светлината; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Защо? – Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. И действително, човешката любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава, докато този малък пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. Аз не говоря за любовта с този червения пламък, нито с портокаления, нито със зеления, нито със синия, но за Любовта, която е с една мека, бяла светлина. Но не разбирам и тази бяла светлина, която съществува в света. Тази белина, която вие имате на вашите ризи, в сравнение с тази белина, за която ви говоря, ще ви се покаже черна. Следователно дотогава, докато Любовта съществува, силата, знанието имат смисъл. Ние искаме да бъдем силни. Защо? – Защото имаме известен обект, който обичаме, искаме да се покажем пред този обект. Защо онзи младият момък иска да работи за своя народ? Този народ стои като идеал пред него. Той иска да се покаже, че работи за народа си, той иска да се подигне, иска всички същества да го славят, той иска да бъде силен. Сега това са копнежи на човешката душа, турени в една крива посока. Човек се е отклонил от своята права посока. Искаме да помагаме на хора, които не се нуждаят от нашата помощ. Искаме да спасим тези, които не се нуждаят от нашето спасение. Това са глупави неща, турени в една крива посока, на една крива основа. Ако някой се задъни в една крива улица, трябва ли да върви там? Сегашните хора казват: „Не трябва ли някакво стремление?“ На този, който се е задънил, казвам: Върни се назад, не можеш да излезеш! Някой казва: „Не трябва ли да обичам своя народ?“ Питам: Ти разреши ли въпроса със себе си, със своя ум, със своето сърце, със своята душа, със своя дух? – „Не.“ – Върни се назад! Твоят народ е съставен от разумни единици и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувства, да мисли, да действа тъй, както трябва. Ще кажете: „Ама не трябва ли да спасяваме хората?“ Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето, това са случайности. Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите. Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? – Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не, насилието в света е нещо случайно. Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото битие, между всички животни, от най-малки до най-големи. Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние ги взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома. Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н. Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите? – Веднага ще трепнеш и ще подскочиш. Или пък, ако туря думите „добро“, „истина“, „любов“, твоето сърце по един или друг начин ще мръдне. Сега, като дойдем до мисловия свят, същото е и с мислите. Формите на всички мисли се отличават една от друга. Мислите, сами по себе си, и те си имат форми. За пример, ако аз, тъй както си седя, предам една моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор. Вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би схванало моята мисъл като един звук, тя би му проговорила. Като казвам извън материята, подразбирам извън материята, в която живеем. Ако аз кажа в ума си: „Вие сте добри“, вие може да не почувствате нищо, но ще схванете една промяна на лицето ми. Но ако ви кажа гласно, че сте добри, вие ще ме погледнете и ще си кажете: „Сериозно ли говориш, че аз съм добър, или искаш да ме изпиташ?“ – Не вярвате. Възприемането на мислите, това е един акт вътре в животните, в птиците. Щом те срещне едно животно, погледне те в очите. Защо? – Иска да узнае какви са твоите намерения спрямо него, за да вземе едно решение. Една птица те срещне, ще те погледне, ще прочете мисълта ти и ще хвръкне. Казва: „Господине, аз имам особено мнение за тебе, не искам да се разговарям с тебе, понеже и друг път съм се разговаряла, затова предпочитам да съм по-далеч“. Птичките са много досетливи. Някои казват, че птичките не чувстват. Не, те имат тънко чувство, тънко ухо. Седят гургулички, гугуцат си. Приближава се ловецът с пушка, веднага бягат. Приближавам се аз до тях, спокойно си седят, казват: „Господине, добре дошъл, но онзи там, с онази култура на своето чифте, ние сме го опитали, опитали сме тази култура и от този език искаме да бъдем малко по-далеч“. И цялата наша атмосфера е покварена! От какво? Ако вземете книгите, вестниците, там има куп думи турени, които не са на мястото си. Някой автор писал една книга. Аз искам, като е писал тази книга, какво е било неговото намерение. Ако един проповедник проповядва, трябва да знаем какво е неговото намерение, като проповядва. Ако вие сте се събрали да ме слушате, какви са вашите подбуждения? Аз зная, едни идват за едно, други – за друго. Някои идват тук да ме хванат за думите ми. Те са пратени, казват: „Да го уловим този сега!“ И седят, бележат в книжката си. И казват: „Чакай сега, уловихме го“. И почват да разместват думите ми. Ако аз съм казал нещо разместено, то е хроникирано вече на друго място. Това е един велик закон. Аз съм хванат вече, аз съм отговорен пред себе си, отговорен съм пред този велик закон. Нима когато кажа нещо, което не е вярно, аз не го зная? Аз го зная преди вас, аз съм хванат пред себе си. И досега още не е дошъл някой да ми каже, че това или онова не е вярно. Ако аз съм направил една погрешка, аз я зная преди вас. Всяка една погрешка е отрова, която влиза във вашата кръв и не е тъй лесно да се измие, да се изхвърли навън. Нека тези хора, които знаят толкова, вземат един негър, да му смъкнат тази чернина, да го направят бял. Обясняват, че това е пигмент под кожата, тъй го създала природата. Нямам нищо против, може да е така, но вие, като учени хора, снемете от него тази черна краска. Съвременните учени хора има начин да почернят лицето на човека, но не и да го направят бяло. Има такива учени американци, има и българи, които знаят това изкуство. Американците не си поплюват, те са смел народ. Като хванат някого, пред нищо не се спират. Да направят човека бял, не могат, но да го осакатят, могат, майстори са те. Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“. Е, знаете ли коя е спасителната дума? Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща. У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана. Доколко е верен този анекдот за баба Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример. Тази баба Стана, родом във Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: „Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да се уча с твоите деца?“ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча!“ Учителят бил досетлив, казва ѝ: „Е, ще те приема като слушателка“. Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя. Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша тя. Обаче като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ. Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?“ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения? Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота. Другото положение, което ни спъва, то е, че имаме особени разбирания, които се обуславят от външните условия. Ще ви дам следующия пример. Той се отнася до англичанина Джон Роз. Държи той своя неиздаден дневник и пише опитността си. В какво седи тази опитност? Той е богат, заможен човек. Идва при него една вдовица и казва: „Господине, аз имам 3 деца, умирам от глад, моля, помогнете ми, ще измрем от глад!“ Той ѝ помага. Получава от нея писмо, пише му тя: „Ти си толкова добър човек, като тебе няма друг в света, ти си наш спасител“. Възхвалява го до Бога. Има той една графа в дневника си, в която пише похвалите. Идва друга една жена при него, проси. На нея той нищо не дава. Получава писмо, пише му: „Господине, макар че посещаваш църквата, четеш Евангелието, но си много коравосърдечен човек“. Пише той това в друга графа на дневника си. В една графа пише: „Като тебе добър човек няма“. В другата графа пише: „Като тебе лош човек няма“. На едната страна: „Като мене добър човек няма“. На другата страна: „Като мене лош човек няма“. Питам сега: На какво се обуславя мнението на тези хора? – Дали им дал пари или не. Да дадеш пари някому, това добро всеки може да го направи. Ако аз ви дам 100–200 лева, това и всеки друг може да го направи. Според мен добро е това, което аз мога да направя и никой друг да не може да го направи. Доброто е това, което вие може да направите и никой друг да не може да го направи. Тъй седи великият закон в света. И по това се различават всички разумни души. Туй добро, което те могат да направят, никой друг не може да го направи. Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира. По туй са те особени. А сега всички казват: „Ние сме едно“. Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да говорим, че в света всички сме едно. Едно в какво? Едно в Бога, едно в цялото, едно по отношение на безграничното, а не едно в туй, как се проявяваме в даден момент. В туй седи красотата на света. Някой казва: „Аз искам да бъда като тебе“. Не, ти като мене не можеш да бъдеш. И 10,000,000 цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш. И аз да скъсам 10,000,000 цървули, като тебе не мога да бъда. Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе. Този закон се явява навсякъде. Сега по някой път ние мислим, че можем да спасим човека. Не можем. По някой път ние мислим, че може да развратим човека. И това е невъзможно. Всеки човек сам се развращава. И обществото за това не е отговорно. Вие ще ми цитирате, че можете да извратите Словото Божие. Да, аз мога да извратя Словото Божие в себе си, но във вас не мога. Вие сами можете да го извратите. Вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл, аз не мога да я покваря. Тъй седи великият Божествен закон. Ако аз имам такава сила, че да мога да извратя вашата мисъл, да ви извадя от релсите, тогава аз съм всесилен да оправя света. И тъй, първото нещо, с което ви заблуждават, е като казват: „Слушайте, този е пътят на вашето спасение, този е пътят, по който можете да се подигнете“. И сега в Англия, в Америка, във Франция, навсякъде има ред автори, които проповядват начини за придобиване на богатства. Е, този автор, който ти препоръчва начини, за да се подигнеш, да забогатееш, може ли да ти гарантира, че туй богатство, което придобиеш, ще можеш да го носиш вечно в себе си? Има един начин, по който човек може да задържи своето богатство. Има един начин, по който човек може да задържи своята мисъл, свежестта на своите чувства, своята младина, своя мир, добротата, своето веселие. Има един начин! И сега всички съвременни хора търсят най-лесен начин. „И това казваше Той да го изпита.“ Кой изпитва? – Учителят може да изпитва, когато предаде на учениците си известна материя. Бог може да изпитва хората. Знанието, силите, които ви е дал, може да ги изпита, но същевременно Бог не прави хората нито добри, нито лоши. Аз слушам, седят някои сестри, братя или външни хора и казват: „Бог всичко може“. Е, това философия ли е? „Ние знаем Господа.“ „Ние – казват – вървим според волята Божия.“ Ами знаете ли сигурно, че вървите по волята Божия? По какво познавате? Придобили ли сте вие онзи огън? Добре, аз ще туря пръста си на пламъка на вашата свещ и ако пръстът ми не изгори, аз казвам: Да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън. Ако туря пръста си и той изгори, казвам: Този огън, който сте придобили, е обикновен огън, него и светът има. Често правя опити. Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй учение, после ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. Считат, че това е „fait a complit“, и не им трябва друго нещо. А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава, това не е учение. Божественото учение, което ви проповядвам, е живо учение. Ще поставите вашия пръст на моя огън. Вашият пръст е болен. Турите го на моя огън. Той оздравее, подмлади се. Казвам: Благодарни ли сте? – „Много съм благодарен.“ Лакътът ви е болен. Турите го на моя огън и той оздравее. Благодарни ли сте? – „Много.“ Може да правите опити. 100 опита може да направите и ако 99 от тях излязат сполучливи, този огън може да лекува. „И това казваше Той да го изпита.“ Туй е необходимото, до което ние съвременните хора трябва да се домогнем. Това положение, през което сега минава светът, е трансформиране от едно състояние в друго. И съвременните учени хора почват да го забелязват. Онзи лед, по който вие сте играли досега, почва да се топи и изгубва своята твърдост. Вие забелязвате, че не може вече с вашите кънки да си играете по него, и почвате да потъвате. Всичкият лед почва постепенно да се топи и остава водата. А в тази вода още не сте се научили да плавате. Сега, когато говорим научно, че за грешните в този свят няма условия да живеят, защо казваме това? Хората по някой път мислят, че трябва да имаме някой външен заговор. Не е така. В природата има друг един закон. Вие във вашия живот вече носите отровата, от която ще се разложите. Цели фамилии, цели раси са изчезнали от лицето на земята със своя грешен живот. И тъй, ние се приближаваме към онази велика Истина. Казвате: „Как трябва да се живее?“ Още не можете да научите как трябва да се живее. Първото нещо, което човек трябва да приложи, е да започне с най-малката величина. Тъй започват математиците. Идете в кое и да е отделение, как започва учителят? Той започва с единицата, и после с 2, 3, 4, 5, и така продължава до 10. По-после, този процес постепенно се усложнява, усложнява. Аз гледам, щом дойдем до моралния свят, току виж, някой прост човек изведнъж започва с много сложни процеси, с хиляди, с милиони започва. Не, ще започнеш с единицата. Тази единица е в тебе. Но туй едното е едно житно зърно. За него има начини, чрез които може да се превърне от една форма в друга. И тъй, Христос изпитал своите ученици. За какво ги е изпитал? Мисълта е скрита вътре. Той имал с тях частни разговори, учил ги е как трябва да живеят, как да употребяват живите сили вътре в природата. За туй нищо не е написано. Сега всички говорят за спасение, за любов, но каква е тази любов между хората? Тази любов е обикновената любов. Тя не е направена от такива форми, които не търпят видоизменения. Видоизменят се. Когато ние развиваме Истината, някой път тя ни засяга отблизо, и някои ще кажат: „Тази беседа е насочена против нас“. Не е въпросът дали е насочена против някого. Истината не може да се насочи против никого. Ако някой мисли, че тази Истина има него предвид, той си дава много голяма тежест. По някой път аз казвам, че Бог мисли за нас. Някои вярват, някои не. Бог за нас не мисли тъй, както ние мислим за себе си. Когато казвам, че Бог мисли за хората, аз разбирам следното: Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувстването, дал му е воля и казва: „Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията“. И след туй седи. Бог не се занимава с нас ни най-малко, но тези живи сили в нас, те се занимават с всеки едного. Те го подтикват, те го почукват, казват: „Слушай, знаеш ли какво казва Господ?“ Някой казва, че туй му казал Господ, онуй му казал Духът. Нищо не му е казал Духът, но тези живи сили, които работят в него, те му казват. Много голямо значение си дават хората! Ако Господ дойде да говори специално на всекиго, къде ще му излезе края! Всички пророци казват, че Господ им говорил. Право е. Но специалната мисъл, че Господ им говорил, то е вече особена привилегия. Има светии, велики Учители, адепти, които с хиляди години са чакали да им проговори Господ. Не че не се занимава с тях, но моментално Той изпраща всичко и казва: „Тези деца още не са готови, затова нека се занимават с онези живи сили, които са у тях, с тях да работят“. Е, ти си художник, имаш талант, казваш: „Да дойде Господ да ми помогне!“ Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но ти искаш изведнъж. Не, не може изведнъж, полека, полека ще започнеш. Всичките неща се придобиват с много голям труд. Който мисли, че всичко лесно се добива, лъже се. Няма нищо по-мъчно от да добиеш Добродетелта, да добиеш Любовта, да добиеш Мъдростта, да обичаш Истината. Ще впрегнеш всичките си сили, като баба Стана, и на 80 години ще свършиш четирите отделения. Тия деца ще скачат по главата ти отгоре, но ти ще знаеш как да ги укротяваш. Децата, това са твоите мисли. Казваш: „Какво ще правя с тия мои мисли?“ „Той го изпита, защо си знаеше какво щеше да прави.“ И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. Някой път казваш някому: „Ти не си искрен“. Но тази дума, тази мисъл, която си изказал, има обратно действие. Никой няма право да употребява човешката мисъл тъй, както той си иска. Има начин как да се употребява, той е Божественият език. Някой път трябва да употребя време, да ви разправя как се е образувал човешкият език, този първичният език, от който са се образували всички други езици. Ами тъй, както човек се развива сега, мислите ли, че след 1,000 години човешкият език ще бъде туй, което е сега? Българският език такъв ли ще бъде? Ами след 2,000 години, след 3,000 години, след 10,000 години какъв ще бъде езикът? Като дойдете тогава на земята, ни помен няма да има от сегашните езици. Звуковете тъй ще бъдат изменени, че този език ще представлява нещо архаистическо, само останки ще има от него, ще бъде нещо като стария санскритски език. Тъй ще го изучават. Аз днес не говоря на учениците, обръщам се към външните хора, те ще ме разберат по-добре сега. Учениците не са в състояние да ме разберат, но външните, светските хора, този път те ще ме разберат. Аз на тях говоря днес, а учениците са слушатели. Всяка една дума вътре в себе си съдържа една благодат или една отрова, съдържа или киселина, или основа. Онези от вас, които изучават химията, знаете какво става, като се съединят една киселина и една основа. Туй, което разяжда живота, това са киселините. Някой момък се влюбил, например. Казва: „Ох, изгори ме“. Излиза, влиза, ходи, тропа из къщи. Какво има? – „Изгори ме тази мома.“ Ах, любов! То е известна киселина. Скача този младият момък. Досега той се е учил отлично, пръв ученик е бил в университета, но сега, като седи, няма го. Не само със студентите е това. Разправят за един германски професор, човек на 80 години, влюбва се в една от своите ученички от университета и става разсеян, не може да чете. Гениален човек бил, а сега седи, не може да си чете лекциите. И най-после трябваше да се откаже да чете лекции. Като чете лекциите си, тя е в ума му. Разказва, прави движения, но в лекциите си употребява нейното име. Казват за него: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската, но тази красива мома е вляла в професора си своята отрова, която хората наричат любов. Аз наричам това „любов на отравяне“. Така са заченати и родени много деца. И какво става? Това са все престъпни деца, деца с най-лоши наклонности. И всичките хора говорят, че това било наследственост, атавизъм. Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписът ѝ какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре. В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума. Сега често се случва, отива някой при един банкер, от когото иска пари назаем. След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа. Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа. Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“. Този човек си излиза навън, въздъхва си. „А, вагабонт!“ След 3 дни банкерът умира. Защо? Тази отрова, която изхвърлил върху този бедния човек, се връща върху него самия и го отравя. Защо? – Не дал 1,000 лева на този беден човек. От невидимия свят го осъдили, или, по-право, той сам се осъдил. Сега да ви покажа как действа този закон. Ще кажете: „Защо тъй?“ Добре, допуснете, че имате една верига, която се движи тъй, както асансьорите. Има две колички, едната се качва, другата слиза. Допуснете, че тези две колички дойдат успоредно. И едната, и другата не се спущат, имат да разправят свои лични дертове. Какво ще стане? – Скъсва се веригата и тогава и двамата се сгромолясват надолу. Но допуснете, че едната е тъй направена, има си спирачка, и единият остава да виси във въздуха, а другият се сгромолясва долу и умира. Следователно всичките спорове, които съществуват в домовете между мъжете и жените, са все такива. Почнат ли да се карат мъж и жена, брат и сестра, непременно един от тях ще умре. Карат ли се гражданите на един народ, на този народ няма да му върви. Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията. Казват: „Не ни върви“. Сега и българският народ иска да му върви. Но кой е начинът да се помогне на българския народ? В 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. Човек не се спасява със своите крайни резултати, той се спасява в самото начало. Не само с българите е това. Покажете ми европейските народи! Спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилоняните, асирийците? Испания, след избиването на маврите, спаси ли се? – Не. Кой народ се е спасил чрез война? Нито един! Войната е нещо случайно вътре в живота. Трябва да се воюва при известни условия, но при нормалния живот войната е анахронизъм. Казва Мойсей: „Не убий!“ И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? – След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук на земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място. Ама чудни сте! Имам една запушена стъкленица с отровен газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност. Но казваме: „Да се освободим от този газ!“ Какво ще стане с вас, като се пусне този газ в стаята, в която сте вие? Някои ще се спасят, а някои ще станат жертва. Такова нещо е и когато убием един човек. Много такива газове има, от които страда съвременното човечество. С тази война се зародиха много болести, в цяла Европа настана една анархия. И сега търсят къде е причината за това. Нека всички си признаят греха, който направиха. Вие счупихте тези отровни грънци и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли. Яви се испанската болест, отнесе 6,000,000 души; сега идва друга болест. И после търсят другаде причините. Никому не е позволено да убива! Такъв е законът в света. В кодекса, който ние четем, не се позволява убийство. В живота се позволява убийство, но в Божествената книга не се позволява! На никой цар не се позволява убийство. Който убие, ще го убият. Кой каквото е вършил, непременно ще му се върне. Туй всички държавници, всички учени, професори трябва да го знаят, а не да си играят с думите, с Бога. Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ. Който народ и да е, бил той английският, француският или какъвто и да е, върши ли убийство, той носи разрушение. И те сега ще ни изпитат! Е, ще кажат: „Той проповядва против държавата“. Как! Аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Сега ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И доколко любите, също може да се изпита! Невидимият свят всеки ден може да ни изпита доколко сме честни, доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“. Да, смисълът на живота е да сме благородни. Всички може да се изпитаме. И какво може да се изисква от сегашните хора? Туй нежното чувство, което спасява хората. Един момент е, когато човек може да съзнае и да си каже: „Не, моят живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Не, аз не съм толкова нежен“. Не говоря за обикновената нежност, както я разбирате някои. Ето, тук имаме една сестра, ще я взема за пример. Аз я наблюдавам, човешкото и Божественото у нея се слели и тя не може да ги различава. Тя иска да взема все първото място. Дойде на трапезата, иска масълце, туй-онуй, иска да се представи, че е Магдалена. Какво? Ние сме сити на Магдалени. От такива Магдалени, от Йоан Кръстителовци и тям подобни ние не се нуждаем. На Йоан Кръстителя му отсякоха главата. Първото нещо, което се проповядва, то е, че всеки един трябва да бъде човек. Много сестри има, които са тръгнали тъй, да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с моето учение. Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре. Ако ти си Йоан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил! Дръж го за себе си! Аз не съм дал право никому да говори за мене. Аз съм това, което съм, и ти си това, което си. Тъй седи великата философия. Сега аз не говоря на учениците, аз говоря на светските хора. Вие сте хора умни, вие разбирате нещата. Вие разбирате колко струва един наполеон, разбирате колко струва една къща и разбирате, като видите един човек, колко му струва пипката. И като дойде някой религиозен човек, вие казвате: „Този е един религиозен човек“. Хайде да не му казвам името. И прави сте, много религиозни маниаци има в света. Аз не съм за тях. Аз съм за онази велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася братство в света. Не привидното богатство, не привидната мисъл, но туй сърце да тупти вътре, а не да питаш по 400 пъти: „Обичаш ли ме?“ Когато аз ви обичам, където и да сте в света, моята обич ще я чувствате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура. За нея има само един израз: Тя е всесилна. А от нашата любов хората умират. И тъй, Христос ги изпита. И в Негово време имаше изпити. Аз нямам нищо против кой как мисли. Всеки един човек нека си мисли каквото иска, аз съм за свободата на мисълта, но оставете и мене свободен. Аз не се нуждая от реклами и съм в състояние себе си да рекламирам. Ще запаля своята свещ и ще кажа: Приятелю, на моята свещ можеш ли да четеш? Ако искам, аз мога и да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика. Аз разбирам великото изкуство как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство, да знаете как да живеете. Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие. За туй великите хора са дошли, сега е останала само чорбата. Учените са дошли, пророците са дошли, апостолите са дошли, Христос е дошъл, и сега, от сегашния свят е останало само опашката. Аз се държа за опашката. Казват ми: „Какво правиш там?“ – Е, махам наоколо. – „Ами друга служба няма ли?“ – Искам и аз да помогна на този мой приятел. – „Ама то е ниско положение.“ Не, отлично изкуство е да зная как да помагам, как да махам опашката. Казват: „Е, то е животно“. Знаете ли какво нещо е животното? Не, животните с всичките свои движения могат да покажат своите настроения, и зли, и добри; и страх, и отвращение. Следователно ние трябва да бъдем много скромни – туй е първото нещо. И в света слуги трябва да станем! Че слуги трябва да станем, туй светските хора добре го знаят. Всеки иска изведнъж да стане богат. Богат става, но и богат пада. Сега тази любов започва с едно много нежно чувство. Като говоря за тази сестра, аз нямам за цел да я обиждам, ни най-малко, но казвам, че тя още не познава себе си. Щом не познава коя е, говори, че е Магдалена. Ще ви приведа един анекдот за един действителен случай. Руският цар, за да излекува злоупотребленията в Русия, писал до всички манастири: „В който манастир се намира главата на Йоан Кръстителя, да ми я донесат“. Като знаел, че ще му донесат от много места главата на Йоан Кръстителя, определил 40–50 стаи, в които да поставят поотделно донесените глави. Свиква няколко старци от светия синод и ги запитва: „Колко глави има Йоан Кръстител?“ – „Една глава, ваше царско величие!“ – „А, не, в моите последни изследвания аз намерих 40 глави.“ – „Как?“ – „Ще ви докажа.“ Завежда всички тия старци по всички стаи и с документи по дати им показва получените 40 глави. Умен човек бил царят. И след туй им казва: „Не говорете лъжата, защото тя не подига никой народ!“ Е, колко Магдалени има на света? Аз зная, тук в София има много Магдалени. За мене важи човешката душа, която е излязла преди милиони години. Този момент е важен за мене, а не важи тази Магдалена преди 2000 години. Тя няма никаква историческа стойност. Но онзи момент, когато се родила първоначално човешката душа, той е велик момент! Писанието го нарича: „зазоряване на битието, създаване на един космос“. И ако вие схванете този момент, туй е едно възраждане. За всяка една душа се създава един космос. Това е най-важното! След милиони години вие ще разберете великата Истина. А сега вие мислите, че ще изчезнете. Не, ще се разтворят умовете ви и всеки ще разбере своята душа. Ще разберете, че във вас се крие нещо потаено. В туй се крие един велик момент. Така само ще познаете, че туй, което Бог е създал, не може да се изгуби. „Това казваше, защото искаше да ги изпита.“ Като какви? – Изпита ни като богати и сиромаси, изпита ни като учени и прости, изпита ни като силни и слаби, изпита ни като здрави и болни. Във всички положения ни изпита. И когато един човек се отнесе спрямо мене тъй или иначе, аз се спирам и казвам: Такова е неговото разбиране. И тъй, в българския език, най-първо ние трябва да се научим, по възможност, да употребяваме думите на място. Тъй да употребим всяка дума, че в нея да се вложи искреност. Аз не искам да ви накарам да вярвате в бъдещия живот. Не е това задачата ми. Аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко и че няма друга сила като нея. Това можете да го опитате още сега. Когато това нежно чувство се зароди вътре във вас, ще разберете Любовта. Аз съм правил много опити. Някой път сте отчаяни, ще се пръснете. Но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно, и веднага всичката тази тежест се смъква, като че се отваря този капак, и ти казваш: „Е, слава Богу, има в живота смисъл“ – и започваш да мислиш. Току изведнъж, пак дойде едно малко изкушение, пак дойде капакът. Отново заговори това чувство и ти се отвориш. Тъй се отваряш–затваряш, отваряш–затваряш. Знаеш ли защо се затваряш? Вие разбирате туй. Имате вкъщи капан за мишки, нали? Туряте в този капан малко пастърма. Някоя мишка дойде, погледне, казва си: „Имам тук някакво благо“. Обикаля около пастърмата, после излезе навънка, ходи, обикаля. И в нея има една стратегия. Направи си стратегията тя и казва: „Тази пастърма може да се вземе“. Измерва: толкова и толкова сантиметра. Като отиде близо до дупката, казва: „А, мазно е то, имало тук пастърмичка. Имало тук благо. Е, колко е добър Господ, едно голямо благословение е дал!“ Щрак! – затвори се капанът. Седи вътре, обикаля, почне тогава да стърже. Ама онези железни пръчки не се прегризват. Дойде господарят, вземе я, тя трепне. „Мац, мац!“ Дойде котката, почне да я обикаля. Някой път и мацата не ще да яде мишки. Господарят отвори капана и я пусне. Някой път и между котките има благородни. Аз ги наричам „котките на новото учение“. Туй е факт! Аз наблюдавах една котка. Хвана една мишка, изнесе я навънка и казва: „Не ти е мястото тук“ – и я пусна. Друг един факт: една котка хвана една мишка отвънка и я донесе вътре, като ѝ казва: „Ти си стояла много време вънка, не знаеш закона, сега ще останеш вътре“. Една хване, друга хване – разправяше се с мишките. „А – казват, – тази котка!“ Хване една мишка отвън, внесе я вкъщи; хване някоя от къщи, изнесе я вън и почва да мърка на господарката си. Тази котка е много беля, тя от вътре изнася мишките вън, а от вън ги носи вътре, Казвам: Това е една котка, която е разбрала новото учение. Обмяна прави. „Защото си знаеше, какво щеше да прави.“ И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото, казва Христос: „От думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним“. Туй, което ни спъва, то са думите, нашият лош език. Това не е само с българите, аз съм срещал и французи, и англичани, и руси, и румънци, и те имат лош език. Слушал съм и русите. Ех, какъв вулгарен език имат те! Това не е култура. Трябва един език отличен! И сега трябва да дойдат поети, писатели, философи, да създадат този красивия език. Тяхната поезия трябва да диша живот. Всяка поезия, като я прочетеш, всяка песен, като я изпееш, трябва да я почувстваш като балсам. Аз бих желал да срещна хора с мек поглед. Знаете ли какво нещо е мекият поглед? Няма нищо по-хубаво от мекия поглед. Като срещна един човек, тук в обществото, да ме погледне с този мек поглед. Някой път аз говоря на светските хора, те ме разбират. Представете си, че вие сте една млада и красива жена. Изкушение са младите жени, нали? Та като срещна една такава млада, красива жена, тъй да я погледна, че да не ѝ трепне сърцето. Иначе тя може да си помисли: „Този човек може да ме изнасили“. А като ме срещне, да се зарадва и тази ѝ радост да се оправдае. И този мек поглед да не е само при един случай в живота ни. Туй наричам аз морал, това наричам аз възвишена Любов на човешката душа. И знаете ли колко сестри и братя сега в тези гори са продали своя живот? Едно време само жените развратничеха, а сега и мъжете развратничат. Едно време само жените продаваха своите души, а сега и мъжете продават своите души. Едно време само жените продаваха своите сърца, а сега и мъжете. Аз взимам тия примери, ще ме извините, ако с това оскърбя онова ваше дълбоко чувство на любовта. Ако го оскърбя, аз искам извинение, но ако моите думи внесат едно събуждане, аз не искам никакво извинение от вас. Мъже и жени, от тези двата стълба зависи спасението на света. Тъй трябва да се чувстват мъжете и жените. Мъжът, като се спре, да каже: „Аз съм един Божествен стълб“. Какво е предназначението на един стълб? – Да крепи. Не се турят сламки на една къща, но такива греди, които при всичките условия могат да изнасят всичката тежест. Такива трябва да бъдат мъжете и жените. И всички вие сте турени в това Божествено здание, като тези велики стълбове. И какво се изисква сега от вас? – Да бъдете непоколебими. Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва. Аз наричам говора едно приятно забавление, един разказ. Туй нежно чувство на Любовта аз го определям така: Когато ме види тази красивата жена, сърцето ѝ да не трепне и аз да не бъда тъй намръщен, но да ѝ отправя един мек поглед, и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата и да се зарадва. И нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки. Няма нищо по-благородно от това на света! Желая ви това да бъде ваш идеал. Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение. Нищо повече! Туй значи да събудим в себе си Божественото. Когато човек помисли тъй, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда моята Любов“. Само при такива условия един човек може да се спаси. Само при такива условия един народ може да се спаси. Говорят в България за свещениците, за владиците. Нека излезе духовенството да проповядва този идеал! Има ли такива свещеници в Англия, във Франция, или където и да е? Това изисква днес съвременното човечество! То изисква души, от които техните сестри в гората да се радват, а не да плачат. То изисква мъже, които да оправдаят, че са мъже. Мъжете днес оправдаха ли своето положение? Кой разплаква майките? – Мъжете ги разплакват. А жените насърчават мъжете в престъпления. Когато един мъж извърши едно престъпление, една жена излиза с един букет насреща му. Не, тя трябва да му каже: „Слушай, за греха, който си направил, ти трябва да се разкаеш и да плачеш“. Трябва да отидеш в пустинята, за да изкупиш своите престъпления. Така и Мойсей отиде в пустинята и прекара там 40 години, за да изкупи своето престъпление. Тъй е било в старо време, но сега тези 40 години могат да се съкратят. Да оставим това настрана! Аз не искам да оставя във вас тази последна мисъл, понеже хубавото, което ви говорих, ще се изгуби. Забравете туй! Нека остане у вас образът на баба Стана, образът на Джон Роз, образът на този благородния човек в гората и красивата жена! Само с тези образи може да се създаде благото на човешката душа, само така може да се създаде безсмъртието. Добие ли се безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината. Дотогава, докато умираме, Истината е недостъпна за нас. Истината е достъпна само за безсмъртните хора! Ако някой, който и да е, ти каже, че Истината може да се добие от смъртните хора, този брат да ме извини, нека поне прочете книгата на живота. Ще му посоча и други книги, ще му посоча самата природа, да види, че този е единственият път, който може да ни изведе на добър край. И тъй, аз ще ви срещна. Знаете ли как ще ви срещна? – Аз ще бъда тази първата красива жена в гората, каквато не сте виждали, а вие ще бъдете този мъж. Ще застана пред вас, за да ви опитам, и след като ви изпитам, ще кажа: „Аз съм онзи проповедник, който говори там“. Ако вие постъпите съобразно себе си, аз ще ви дам една целувка и ще ви кажа: „Радвам се, братко!“ Една свещена целувка ще ви дам. Но ако намеря, че не постъпите както трябва, аз ще се изгубя. Ще си кажете: „Виждам или не виждам?“ Така ще бъде с вас. Така ще ви изпитам. Сега ви говоря от интимен характер и ви казвам: Така ще ви изпита Господ! Една ваша приятелка или един ваш приятел, който ви обича, без да знаете това вие, ще ви срещне в гората, да види дали го обичате или мислите нещо друго. И тъй, Христос ще ви изпита. Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства. Зная, че като ме срещнете там в гората, ще постъпите точно тъй, както баба Стана, точно тъй, както Джон Роз, точно тъй, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки. И тогава ще кажа: Ето бъдещият човек, ето бъдещата раса, ето бъдещата култура! Това е Царството Божие. То може да дойде вече на земята. Беседа, държана на 16 декември 1923 г.
  3. Аудио - чете Надка Иванова Каквото чухъ Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Каквото чух (Всичко, каквото чух)1 “Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“ Ев. Йоан, 15:15 Ще взема думите Христови: „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го!“ Вие ще намерите допълнението на това: „Всичко, каквото чух!“ Често употребявате думите „на вас всичко ви казах“. Може ли всичко да се каже? – Може. Всичко може да се каже на онзи, който всичко разбира. Нима онова житно зърно, което вие посаждате в земята, не съдържа всичко в себе си? – Съдържа. Всичките онези соли са внесени в това семе. Нима първият лъч, който иде от слънцето, не носи всичко в себе си? – Носи. Всеки ден вие се събуждате и казвате: „Господи, Ти си ме забравил, аз нямам приятели. Няма кой да ме обича. Всички са ме изоставили“. Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си? – Носи. Той е първият поздрав, казва: „Аз съм светлина“. И който ходи във виделина, няма да се спъва. А виделината е като един резултат, едно изявление на Божествената Любов. Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем. Всички други философски разисквания и твърдения, това са само залъгалки. Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора. Ако някой мой приятел ме заведе в една сладкарница, дето се продават пасти, както ги наричат с чужди имена, аз наричам тия сладкарници „приятните стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведат те в моя стомах? Тия пастички са направени от белтъка на яйцата, само крем са, но като ги изядеш и се върнеш у дома си, нещо те стяга на корема. Днес тъй, утре тъй, и най-после, виждаш, че нещо ти липсва, и краката ти почват да се спъват. Този приятел ти даде една сладка, онзи приятел ти даде друга сладка, но те не са нещо съдържателно. Друг приятел те покани на едно винце, днес пиеш, утре пиеш, но краката ти се препъват. Казваш: „Не знам какво става, изменя се моят живот“. Казвам: Тия пасти, които не съдържат нищо в себе си, измениха твоя живот. После, какви са онези бонбончета, с които залъгвате малките деца? Дойде малкото дете, ти му дадеш едно червеничко бонбонче, или едно от шареничките, но след това бонбонче ти става по-лошо. Утре му дадеш зеленичко – то стане по-користолюбиво. Казвате: „Какво става с моето дете, че не може да му се угоди?“ Добре, ако вие храните вашите деца с бонбончета – червенички, зеленички и тям подобни, вашите деца ще ви бъдат учители и възпитатели. Един пророк още на времето си се оплакваше: „Моят народ деца го управляват“. И всички съвременни хора деца ги управляват. Аз взимам думата „деца“ в много широк смисъл. Вие имате едно желание, минавате покрай една витрина, виждате една рокля с шареничко там и си казвате: „Да си я купя!“ Да, но като я облечете, ще се измени вашият живот. Да допуснем, че някоя ваша сестра е женена и до виждането на тази рокля тя живее отличен живот със своя мъж. Този човек едва изкарва прехраната си, няма излишни средства, често нямат и какво да ядат. Но като види тази рокля, жената казва: „Чакай, ще го накарам да ми я купи“. За да успее, тя ще наготви малко по-добре, ще се повърти около мъжа си, натук-натам, ще го погали малко, но в това триене, в това умилкване има скрито нещо користолюбиво. Най-после му казва: „Знаеш ли, днес видях нещо“. – „Какво?“ – „А, много хубаво! Там на витрината видях една синичка рокля.“ А на мъжа сърцето мръдне. Е, няма какво най-после, обича я, ще ѝ купи. Но той е чиновник. Какво ще направи? Тази рокля скъпо струва. Ще се постави на друго изкушение. Касиер е, може да бръкне в касата. Казва си: „Е, от тук ще взема, че после ще ги върна от заплатата си“. Вземе 2–3,000 лева, после отиде на един театър като снощния, дето Марто свиреше с цигулката си. Но, по нещастие, дойде един ревизор, ревизира касата, вижда 3,000 лева липсват. Уволняват го. Отива тяхното щастие! Питам: Това желание не е ли детето, родено вътре в тях? Да, имайте предвид: децата могат да бъдат родени с любов и без любов. Евреите казват: „Ние не сме родени в блуд“. А Христовото учение гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение! Всяко желание, всяка мисъл, всяко действие, което не е извършено от онази Божествена Любов, то няма санкция в Божествения живот. Така седи законът. Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството. И моралният живот не е вътре във физическия, той е извън него. Във физическия свят няма никакъв морал. Морал може да съществува само между разумните същества, той е само отношение на нещата. Туй е морал в този широк смисъл. И животът има двояко значение вътре в себе си. Той се намира и в материята, и извън материята. Животът вътре в материята ние наричаме материален, а животът извън материята ние наричаме духовен. Следователно, ако вие сте в материята вътре, вие не можете да имате морал. Мислите ли, че ако някой ми строши ръката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарям приятелски с вас? Не, постоянно ще мисля за ръката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова!“ Е, казвам: Ръката на съвременния свят е счупена. Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее?“ Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия. Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения, по-правилни разбирания какво нещо са парите. Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот. Ами че всички тези здания днес построени, всички тези греди турени, всички тези железа, живи хора са ги изваждали от земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си заради вас? И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! Вие се спирате пред една фурна, погледнете на онзи хляб, поусмихнете се, но вашето сърце не тупа и вие не можете да изпитате някакво особено чувство. „А – казвате, – природата, Господ е създал този хляб заради нас.“ В природата поне тези самуни ги няма. Слънце има, но самуни няма. Трябва ли да се засмееш? Не, сега ние седим и сме недоволни. Всички, които ме слушате, все сте от недоволните. По лицето ви това поне чета. Всеки има по един червей вътре в себе си. Всеки е недоволен. Защо? Някой има една малка къща от две стаи и кухня, казва: „Не, не ми е достатъчна“. Някой има хубави чепичета, от хубава кожа – цветът им не бил хубав. Е, хубаво, искате повече шапки, повече рокли. Аз нямам нищо против роклите и шапките. Ако тези рокли могат да внесат във вас Любов, аз съм готов всяка седмица да ви шият, но ако всяка рокля внася размирици във вашия дом, то една рокля е достатъчна. В туй отношение у птиците, не правя сравнение с тях, понеже и техните перца се сменяват, но поне тяхната мода е установена. Една рокля на гърба си имат, нямат две. Гардероб нямат, една рокля имат само, но я изменят. А ние? – Обръщаме голямо внимание на своя гардероб. По някой път, аз гледам, вие често обръщате внимание на моя гардероб. Е, питам сега: Тези дрехи направили ли са днешния свят по-добър? Казвам: Не, те го направиха по-лош. Лошото в света е, че нашите чувства се изхабиха от нашите дрехи. Туй рязане на платовете, тези кройки, тези геометрически клинове вътре не носят нещо хубаво за човечеството. Според мене онези сестри, които нямат работа, нека въведат една мода. Да си изплетат с кука една рокля от бяла вълна, но изплетена от горе до долу, без никакъв шев. Всичките ръкави, всичко да е изплетено тъй, свободно, без никакъв шев. Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство. Сега нашите дрехи, тези съвременни европейски дрехи, са много смешни. Казват: „Идеални са“. А, идеални! Аз, по някой път, гледам как са турени краката ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек. После, отподире му, на редингота един разрез, а на роклите висят панделки натук-натам, ветреят се. Ами че това са скъсани дрехи! Туй състояние, според мене, показва морала на тези хора и в умствено, и в сърдечно отношение. В морално отношение всичко е разпокъсано. Сега ние трябва да се помръднем напред. „Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“ Някои говорят за Истината. Не, ние трябва да разберем нашите отношения, смисъла на живота. Кое е качеството на човека? Какъв трябва да бъде човек? Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? – За всичко, което му е дал Бог. А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата. Аз говоря за Любовта в ограничен смисъл, като качество на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля. „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“ Сега да допуснем следното разяснение. Някой път някои ме запитват какво има на онзи свят. Онзи свят ние го изследваме, имаме една представа. Ако вие живеете 50–60 години на земята и ако с хиляди естественици, геолози, географи ходят, обикалят, изучават лицето ѝ, и още не са я изучили, то как ще изучат онзи свят? С хиляди години изучават земята. А някои християни мислят, че като надзърнат в онзи свят, и всичко ще знаят. Вас ви трябват най-малко 1,000 години, за да прочетете предговора на духовния свят. Трябват ви 1,000 години интензивна работа, без да спите. Тъй, както спи човек тук на земята, губи си съзнанието. В духовния свят почивка има, но спане няма. Следователно между този и духовния свят има една разлика. Тъй, както сте облечени в материята, за духовния свят можете да имате само една смътна представа. Не мислете, че туй е един упрек. Даже много напреднали индивиди имат смътна представа за духовния, за Божествения свят. Аз ви казвам: Божественият свят е една красота, която не може да се опише със съвременния език и не може да се предаде на нашето съзнание, понеже у нас няма тези органи, тия усети, за да се възприеме тази красота. Човек трябва само да види, за да си го представи. Разгледайте сега живота на едно дърво! То има двояк живот: един горе, в клонищата, и друг долу, в корените. Корените питат клонищата: „Какво правите горе?“ Те казват: „У нас има голямо клатушкане“. А корените казват: „У нас няма никакво клатушкане“. Защо? Клонищата горе се огъват на една или друга страна, но корените долу слабо, чрез отражение чувстват, че горе става едно малко клатушкане. Долните части на дървото, като не знаят метод да урегулират своето кръвообращение, то невидимият свят, природата им идва на помощ. Чрез това клатушкане прави едно упражнение, за да урегулира и да изкачи нагоре нужните сокове на растението. Горните части на растението не знаят какво правят долните, т.е. в невидимия свят има същества, които не знаят какво правят долу. Когато дойде една подпочвена вода да осакати корените, клонищата питат: „Какво става долу?“ – „Много е тежко, страдаме.“ Горните нищо не знаят, те са тихи и спокойни. Как ще се разберат? Следователно съществата, които живеят в горния свят, често слизат на земята, за да ни изучават на опит, а не чрез съзерцание. Даже и най-великите същества чувстват необходимостта поне един път да слязат при дадените условия, за да добият истинското знание. За да добием истинското знание в този свят, който виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата. Не се лъжете по промените, които стават с материята. Има една съществена част от материята, която не се променя и не се разваля. Туй е сега важното. „Каквото чух от Отца си, явих ви го.“ Кога можем да кажем някому каквото чуем? – Когато го обичаме. Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чул. Не ти ли го казва, той не те обича. Сега, като казвам „не обича“, не ме разбирайте в крив смисъл. Под „обич“ подразбирам всички да бъдем на еднакъв уровен, еднакво да схващаме нещата. Някои казват: „Като ни обичаш, кажи ни“. Но не трябва само аз да ви обичам. Под думата „обич“ разбирам в дадения момент Бог еднакво да действа и във вас, и в мене. Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас. Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“ Да, но това не е Любов, това не е разбиране гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да ѝ прислужа. Това е Любовта! Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи или не може?“ Туй „може или не може“, това са философски разбирания. И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме. Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания. Какво е твоето разбиране? – Едно разбиране има в света, то е Божественото! И когато ние, всичките същества в света схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс. Сега, някои задават въпроса: „Може ли!“ – Може. „Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.“ Аз зная, че през вековете, през които сте живяли, много неща ви са казани, но вие не сте ги казали. Не всякога вие сте се подчинявали на онзи Божествен импулс, на онова велико Божествено чувство, което ви казва: „Направи това!“ Отхвърляте го, казвате: „Не мога сега“. Аз не говоря за това, което приятелите ви са казали. Дойде някой приятел, каже ви: „Направи ми тази услуга“. Това са човешки работи. Аз говоря за великите Божествени импулси. В Божественото няма изключение, там всичко е съвършено. Казвате: „Бог е всесилен“. Мислите ли, че ако Бог носеше нашия ум и мислеше като нас, не би унищожил досега света? Взели ли сте някой път предвид всички тези неправди, които сега съществуват в света? Мислите ли, че Бог не ги вижда? Всичко това Той вижда, всички тези страдания, въздишки Той чува. Ако проникнете в целия свят, в цялата природа, има едно велико страдание, каквото вие не можете да си представите. Страдания, страдания има тук на земята. И благодарение, че е така. Всичко това Бог вижда и тихо и спокойно поглежда. Не само че поглежда, но всеки ден Господ си намира работа. Този превързва, онзи превързва, този подига, онзи подига. Някой ослепял. „Какво има?“ – „Еди-кой си ми извади окото.“ Бог му направи окото и казва: „Да се пазиш“. Намери друг някой със счупена ръка – поправя му ръката. Намери някой със счупено сърце – поправя му сърцето. С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си. Не е така. По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога. Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие. Казват: „Христос бил Син Божи, това бил, онова бил“. Но дойде Христос и казва: „Я направи това нещо за мене!“ – „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него! Някой казва: „Господи, много Те обичам!“ Но като дойде да направи нещо за Него, няма го. Често някои дойдат, казват ми: „Аз върша волята Божия“. Човек, който гласно казва, че върши волята Божия, той, в моите очи, само 25% върши волята Божия. Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата, кракът си навехнала. Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка!“ – „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук, тъй дойде. Не съм от тези отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми. Не мисли, че съм добър човек. Аз съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ Дойде някой, казва: „Учителю благи, ти си много добър“. – Добре, само за едно дело съм добър, ами за другите? Затуй, казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството. Единственото нещо, което се изисква от нас, е следното: Туй, което Бог върши, и ние да го вършим. Сега аз няма да ви препоръчвам морал, няма да ви казвам да раздадете имането си. Не, животът не седи в раздаването на къщите, на имането; животът не седи и в храненето на хората. Ти може да нахраниш един човек и пак да имаш някаква задна цел по отношение към него. Сега аз няма да ви разяснявам в какво седи истинският живот. Аз зная в какво седи той. Нека направим едно сравнение между тия, които обичат Бога и вършат Неговата воля, и тия, които не обичат Бога и не вършат волята Му. Какво е направил Бог за тия, които Го обичат? Направил ли ги е богати в този свят? – Не. Дал ли им е много знания? – Не. Първото нещо: Като станеш духовен човек, Господ ще те направи слаб. Знанието, богатството, което имаш, ще почнеш постепенно да го изгубваш. Някой казва: „Аз изгубих знанието си“. Ами в какво седи твоето знание? Ако направиш една пушка или един автомобил и ако с тях, вместо да улесняваш хората, ти ги премазваш или убиваш, колко струва твоето изобретение? В Америка, с тези железници, в продължение само на 5 години са избити около 150,000 души. Питам сега: Онези хора, които в тия 5 години са пренесени с железниците, могат ли да платят живота на тези 150,000 души? Ако този дълг се наложи на съвременния свят, ще може ли той да го изплаща? Да кажем, че железниците убиват в 10 години един човек, това разбирам, но за 5 години да се избият 150,000 души, каква култура е тази! Култура на железниците! И в една Америка е това! И сега ние желаем железници, автомобили, къщи. Знаете ли колко хора са затиснати под тия къщи? Сега не е да отивате в другата крайност, да мислите, че и без къщи може, но да имате правилни схващания. Нямаме нужда ние от тези грамадните здания. Тези грамадни здания, които сега творим, са израз на един грамаден морал, с велики идеи. Не е достатъчно само да строим тези велики здания, къщи, автомобили, железници, но тези велики идеи трябваше да подобрят нашето положение, та като устроим света, тогава да турим тези железници, автомобили, и всеки да се ползва. Това е култура! А сега всички казват: „Ние сме културни“. В Америка пътуваме с тренове, които взимат по 150 километра в час. Сега навсякъде има едно надпреварване. И повтаряме какво е казал Христос. Да, но всеки народ иска своето благо. Не е този пътят, по който ние трябва да вървим. Сега ще ви приведа един пример из древността, той е станал в Египет. Един велик художник, наречен Самсун-Ели, отишъл при един от най-знаменитите фараони и му казал, че иска да изобрази на картина страданията на съвременното човечество и да покаже на тогавашния египетски фараон начин, чрез който да може да поправи своята държава. Той нарисувал една велика картина, в която представил един затворник, на когото ръцете и краката били вързани с огромни железни вериги, и прикован на земята. На другата страна той нарисувал друг един затворник, набит перпендикулярно на корема си на един кол. Направил изложение на своята картина. Събрали се всички европейски маги и учени, да видят картината, и почнали да дават своите критически бележки. Едни казвали, че колът не бил добре направен; други, че страждущият не бил добре набоден на кола; трети, че веригите не били хубаво направени, много тънки били. Като направили всичките тия бележки, обърнали се да критикуват художника, че не могъл да предаде хубаво страданията на затворника. Тия критически бележки дошли най-после до фараона и той казал, че не е дошло още време да се освободи човечеството от страданията си, и отложил своите реформи. След туй дошъл един велик музикант, Бедан-Бели, отличен свирец на флейта, да види картината на Самсун-Ели, и му дошла една идея. Казал си: „Страданията на човечеството могат да се премахнат само чрез музиката“. За тази цел той почнал да изучава най-тънките вибрации на музиката, чрез които да затрогне издълбоко човешката душа. Когато се научил да свири хубаво, почнал да прилага своето изкуство. Срещнал две животни, които се давили, и той почнал да им свири. Забелязал, че като чули музиката, престанали да се давят, спрели да се бият. Казал си: „Работи изкуството“. Видял един вълк, който ядял една овца, и почнал да свири. Вълкът, като чул музиката, пуснал овцата да си отиде в стадото. Отива при някое паразитно растение, което се увило около някое друго, започва да свири, и то полека-лека се отвило. Най-после, Бедан-Бели отива в Египет и по пътя, дето минавал, от неговата музика се отваряли затвори, падали окови и затворниците излизали. Отива при фараона и му казва: „Дето мина, затворите се отварят и затворниците излизат“. – „Как?“ – „Със свирене.“ – „Нека си вървят да работят и да не грешат повече.“ Но онези, които се освободиха от затворите, почнаха отново да грешат и да злоупотребяват със своя живот. Тогавашният цар на египтяните казал: „Не е дошъл Онзи, който да научи хората как трябва да живеят. Разумното Слово не е дошло“. Не само изкуство трябва, не само музика трябва, но трябва сега и Разумното Слово. Тези велики сили трябва да се съединят. Аз уподобявам музиката и художеството на едно здраво тяло. Човек не трябва да има хилаво тяло. Музиката аз уподобявам на едно отлично сърце в човешкия организъм. Още един етап има сега в развитието на човешката душа. Ние очакваме възкресението, т.е. идването на Великия Божи Дух, Той да донесе великото в света, да съедини художеството с музиката, значи да съедини сърцето с ума и да ни покаже как трябва да се живее. Сега ще ви приведа друг един пример из съвременния наш живот, да ви покажа, че схващанията на хората за живота са криви. Примерът се отнася за един виден лекар, англичанинът Белмон Морис, отличен човек по ум, по душа, по характер. Оженил се той за една красива англичанка, ако можем да кажем, че англичанките са красиви. Жена му никога не го разбирала. Тя имала за него такова мнение, каквото жената на Гьоте за самия Гьоте. Тя мислила, че той е човек безсърдечен, човек егоист, който мисли само за себе си. И всеки ден имала разправии с него, като му правила известни забележки. Той обаче си правил своите добрини и когато искал да направи някое добро, турял си маска. Направи доброто и като се отдалечи, хвърли маската си. Това било негов навик. Искал никой да го не знае кога прави добро. Един ден, гледа на улицата, жена му язди на кон, пада от коня и си счупва крака. Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един благороден човек, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бих ви казал английската дума, но ще я заместя с тази. „Е – казва ѝ той, – какво има?“ – „Кракът си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш. От тебе аз толкова години страдам. Ти направи моят живот нещастен.“ Това са нашите съвременни разбирания. Онзи, който ти е направил доброто, той е Белмон Морис, само че той като прави добро, носи маска, а всичките съвременни християни в Америка, в Англия и тук в България, като правят добро, са без маски. Като дойде при мене някой такъв, аз трябва да си наложа голямо търпение, и той започва: баба му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили – ще угости света само с добро. Всички християни казват: „А ние, християните от тази култура, мислим като християните в Америка, като хугенотите, ние сме учени, културни хора – изучаваме математика, астрономия, знаем какво става по небето“. Бог казва: „Добре, поставете тия благочестиви хора на новата култура на един изпит!“ И сега беше първият изпит. Видяхме културата на съвременните християни във време на войната. Ще кажете: „Е, това беше за онези, които са на бойното поле“. Не, не, всички бяхме на бойното поле. Всинца сме отговорни. Мислите ли, че при сегашното състояние, в което се намираме, невидимият свят, онези напреднали наши братя могат да ни открият някои по-велики тайни? – Могат да ни открият, но в света ще има по-големи нещастия. Аз бих желал да се срещна с хората на новата култура. Тъй са наречени те в обикновен смисъл на думата, но аз ги наричам „братя на човечеството“ или „Синове Божии“. Не, понеже обвиниха Христа, че се наричал Син Божий, то по-право, хората на новата култура аз бих ги нарекъл „синове на Любовта“. Аз обичам тази дума, обичам да се срещам със синовете на Любовта, не разбирам любов в обикновения смисъл. А сега, седне някой брат или сестра да ми прави забележки за моите отношения към него. Мислите ли, че аз не зная какви трябва да бъдат моите отношения? Някой казва: „Ама вие не се обърнахте към мене, както трябва“. Е, мислите ли, че това аз не го зная? Аз по-добре го зная. Няма акт в моя живот, който аз да не съзнавам. Някой казва: „Ама ти не видя“. Не, не, аз зная, но мълча, и ако мълча, има защо. Друга философия има вътре в живота и няма защо да ставам аз добър за вас. И дотогава, докато вие мислите малко зле за мене, аз съм добре, но почнете ли да мислите, че аз съм добър, казвам ви: Аз съм на фалирване. Аз признавам в света само Един добър, благ, Той е Бог на Любовта. Онези, които са извън материята, всички са съвършени, но онези, които са в материята вътре облечени, неизбежно е за тях да носят един товар. Но защо? – Приятно е за тях. „Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го“. Сега аз искам да ви обърна внимание на следующето: вие искате вашият живот да се измени. Трябва да се измени, и ще се измени! Не само това, но ще се измени животът ви и във вашите желания и мисли. Питам сега: Каква искате да бъде следната фаза на туй изменение, нагоре или надолу? Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си, да чувствате в душата си, че имате подкрепата на Бога? Чувствали ли сте в действителност подкрепата на Любовта? То е едно мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъстваш и на небето, и на земята. Чувствали ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е смисълът тогава? Сега, щом дойде Любовта на земята, ние ще може да имаме известни определени движения. Разказва ми един мой приятел: „Преди няколко дни видях един много приятен, много красив жест, какво означава той?“ – „Какъв е тоя жест?“ Разправя ми той: „Вървя си аз из пътя и гледам една млада мома върви пред мене, много спретната, и току изведнъж си тури пръста на устата, и хоп – обърна се на другата страна и си тръгна. Първо отиваше към една посока, а после се обърна към друга. Какво искаше да каже с този жест?“ Тя говореше на него: „Когато ще кажеш нещо, тури ключа на Любовта на устата си“. Искаш да кажеш нещо лошо, тури първия пръст на устата си, тури ключа на Любовта. Заканваш се някому: „Аз ще му кажа, ще му докажа, че не съм прост човек, свършил съм 2–3 факултета, заможен търговец съм, и у мене има достойнство, а той да ме обижда!“ И ще започнеш да му доказваш. Не, тури на устата си ключа на Любовта! Ако някой има право да говори, това е Господ. Говорил ли е Той досега? – Много пъти е говорил, хиляди пъти е говорил. Знаете ли какъв е характерът на Бога? Едно време Господ слязъл на земята и като вървял по камъните, настъпил една мравка. Тя се обърнала и Го ухапала. Той се спрял, помилвал я и ѝ казал: „Понеже те настъпих, сега ще те направя една хубава мома и ще бъдеш свободна от всички страдания“. Минавал после покрай едно цветенце и като искал да помогне на едного, стъпил върху цветенцето и го счупил. Чул една въздишка: „Ти защо не внимаваш, отиде моят живот!“ Навел се Господ, помилвал го: „Хубаво, ще те направя един много хубав момък и ще те оженя за онази хубава мома“. Така е, когато Той слиза. Ще кажете: „Това е из 1001 нощ“. Не, това са факти вътре из космоса, но трябва да се отворят нашите очи, да видим тази велика Истина, която прониква навсякъде. Трябва да имаме доблестен характер. Земята и небето ще преминат, казва се, но думите на Любовта няма да преминат. Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази вечност! То ще остане и ще ни придружава. И тогава, когато влезем в небето, с какво ще се похвалим? Ще кажете: „Аз съм чист, аз съм праведен“. Ще ти каже Господ: „Онези животни, които ти стъпка, които разруши, спря ли се да ги подигнеш, поправиш и полееш с малко водица? Онези животни, които нарани, спря ли се да превържеш техните рани? Всички онези сърца, които нарани, спря ли се да поправиш пред тях своите грешки?“ А ние се спрем и казваме: „Да имаме морал!“ Какъв морал? Като си легна вечерно време, трябва да се изправя пред Бога и да прекарам пред ума си всички хора, с които съм се срещал през деня, да видя сторил ли съм това, което трябваше да направя. Това е морал! Ние казваме: „Слава Богу, днес аз живях добре“. Това не е морал. Това не може да внесе онази красота вътре, нито в моя, нито във вашия дух. Така днес проповядват навсякъде: и в Индия, и в Америка – един обикновен морал. Не, душа се изисква, душа! Нека богатият да си е богат, но богат по сърце. Нека ученият да си е учен, но с един просветен ум. Нека силният да си е силен, но неговата сила да е подквасена с Любов, тази сила да бъде в защита на слабите. И всички ние трябва да подкрепяме слабите и немощните. Всяка една морална мисъл, всяко едно морално чувство у вас е слабо. Защо? – Защото не е подкрепено от вашия вътрешен живот, не говоря за външния. Всяко едно Божествено чувство, всяка една благородна Божествена мисъл, която клони да погине, ще я подкрепиш и ще ѝ дадеш живот. Тази мисъл, това чувство, в тях има живот. В тази мисъл един ден ще влезе да живее един ангел. В това, днес слабо чувство, утре ще влезе един херувим да живее. Това е една малка стаица, в която трябва да живеем. Следователно ние с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите действия създаваме материал, от който бъдещият свят може да живее. От тях той ще се създаде. Питам тогава: Какво създаваме ние? Какви работи приготовляват българите за градеж на своето здание в другия свят? Тия тухли, които евреите правеха в Египет, бяха направени от пръст и слама. „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“ Какво? Казва един от евангелистите: „Бог толкоз възлюби света, че изпрати Своята жива Любов да внесе живот в мъртвите деца на земята“. Турете една линия и започнете новия живот във вас! Нека 10 души от вас, аз не искам всички, нека се намерят 10 души днес, да започнат новия живот. Хайде, ако няма 10, трима души нека да са, по-долу не снемам. Трима или 10 души от цялото събрание, внесете тази велика мисъл във вашия живот и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока. Сега някои може да ми възразят: „Това е тщеславие“. Не е. Този Божествен ключ от 8,000 години чака да го завърти някой. Тук, електричеството в София, има общи ключове, с които се пуща, но във всяка една ваша стая има само един специален ключ. Следователно тези, които отварят общите ключове, ще дойдат ли във вашата стая да отворят ключа ви? Не, вие сами ще си го отворите и ще видите дали има светлина или не. Казвам ви: Завъртете ключа на тази Божествена Любов! Колкото животът е по-прост, толкова е по-лек за изпълнение. Казва Христос: „Каквото чух от Отца си, явих ви го“. Единственото нещо, което действа вътре в душите ни и можем да го приложим всичко скрито, то е онази разумна Любов. Маска трябва да имаме на лицето си! Нека само онзи, който върши добро, и само нашият Учител в тайно знаят онези велики постъпки! Само така човек е силен. Свалиш ли твоята маска, ти си престъпил един закон и в природата ще настане сухота. Маска е потребна, както облаците отгоре, за да може тази влага да действа у нас. Тъй трябва да направим. А за туй, което говори светът отвън, да си запушим ушите. „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“ Е, питам сега: Представете си, че Христос отвори вратата там, какво ще направите? Вие веднага запитвате: „С какви дрехи ще влезе Христос?“ Всички ще станете да Го посрещате и ще има едно надпреварване, кой да Му целуне ръката. Туй е външната страна. А колко пъти Господ е хлопал на вашите сърца! Казвате: „Господи, не ме смущавай, сега не съм разположен, за друг път“. И после питате: „Дали е Христос или не?“ Той казва: „Иди, еди-коя си вдовица има нужда“. Вие казвате: „Дали Христос ми говори? Не ме ли поставят на изпитание?“ Но ако влезе сега Христос, вие всички ще се изпровървите да Му целувате по 10 пъти ръка. И при това ще има скачане, радост! Не, не, това не е живот! Аз мога да накарам всинца ви да скачате. Ако ви дам едно голямо угощение, ще скачате. Отишли 10 ханъмки при един българин чорбаджия на гости. Той имал вино хардалия, но не могъл хубаво да го пресече, та станало много силно. Хазяйката направила една хубава млечна баница, каквато турците обичат, наляла хардалия вино, гостила ги добре. Обаче всички се напили. Като се изпонапили, почнали да играят, фереджетата им взели да се мятат на една, на друга страна, всички скачат. Какво става? Хардалия вино е това! Кой не е весел, като му паднат 100–200,000 лева? Е, скача, победил. Но щом ги победят, свалят оръжието. Не е така. Във вътрешното разбиране на живота има нещо дълбоко, което трябва да разберем. Сега аз съм уверен в едно нещо, нямам никакво съмнение в него: Всички вие разбирате Истината, всички вие разбирате Любовта; всички вие разбирате Мъдростта. Разбирате ги, но криете, маска носите. И аз не мога да ви похваля, не мога да кажа, че вие сте добри. Докато сте в материята, дръжте си маски на лицето. Щом влезете в Божествения свят, свалете маските. „Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“ Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100,000,000 години във всяка една слънчева система, а те са 100,000,000 слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и аз ще слушам всичко онова велико, което ще ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем. Бог е Любов и Любовта носи живота в света. Беседа, държана на 9 декември 1923 г. ____________________________ 1 заглавието "Всичко, каквото чух" е според изданието от 1924 г.
  4. GDD

    1923_12_02 Който люби

    Аудио - чете Надка Иванова Който люби (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Който люби Който люби мене, ще опази моето Слово. (Ев. Йоан 14:23) Тия думи Христос е изказал приблизително преди 2,000 години. Тия думи съществуваха и по-отрано, не се родиха тогава. Любовта, изявена чрез животните, има една форма, един начин; Любовта, изявена чрез хората, има друга форма, друг начин, а Любовта, изявена чрез ангелите, и тя се отличава. Когато ние говорим за Любовта, някои казват: „Ние разбираме какво нещо е Любовта“. Така биха казали и животните. Нима мислите, че животните не любят? Като сравнявам любовта на онези телици към своите малки, и те любят тъй интензивно, както майката люби своето дете. Разликата е само тази, че детето на телицата остава за по-кратко време при нея, а детето на майката остава за по-дълго време. И после, любовта, която съществува между животните, е по-кратковременна. Вземете една квачка, докато са малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любов, готова е да жертва своя живот за тях и ги вика, дава им малки зрънца, но щом израснат, тя ги пропъжда – туй клъвне, онуй клъвне, пропъжда ги всички от себе си. Питам сега съвременните психолози: проучили ли са туй състояние? Те бързо решават: „Кокоша работа!“ Е, мислите ли, че тази работа е маловажна? Кокоша работа било туй явление! Туй не изяснява нещата. Мислите ли, че като се каже за нещо „Е, човешка работа“, та туй изяснява нещата? Мислите ли, че всичко туй, което хората вършат, е разумно? Тази любов, която хората проявяват, разумна любов ли е? Христос, като казва тия думи в стиха, Той влага нещо в тях. Казва: „Който ме люби“, но не се спира там. Той се спира върху едно качество на Любовта: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Някои казват: „Това ние го знаем“. „Ще опази моето Слово.“ Но Слово може да има само в едно разумно същество. А самата разумност се отличава с известни качества. По какво се отличава диаманта? – По своята твърдост. Той е най-твърдият от всичките скъпоценни камъни. След това той се отличава и по цвета си. Значи по две качества се отличава: по твърдост и по цвят. Но цветът сам по себе си какво значение има? Някои ще кажат: „Ние знаем цвета му“. Не, цветът, това е външната страна на нещата. Всичките цветове, това са космически сили, които проникват целия космос. Ние казваме, че на някой човек се зачервило лицето или потъмняло, и там се спираме. Зад тази червенина се крие нещо. Когато онази къща избухне от огън и се обхване от тия пламъци, благо ли носи този червеният цвят? Около този пламък се наредили тулумбаджии и гледаш, след 1–2 часа от този пламък всичко е изядено, всичко е загубено и само няколко дирека стърчат. А някои казват: „Да съм червеничък малко!“ Мислите ли, че този червеният цвят няма да оцапа и тебе тъй, както оцапа и тази къща? Мислите ли, че ако опапа къщата, че тебе няма да разруши? Всички искат да бъдат червени. Майката иска нейното дете да бъде червено. Мъжът иска неговата жена да бъде червена. Всички хора искат все червения цвят. Умните хора се спрели и мислят. Мъдреците и пророците в миналото са знаяли тия неща. Сегашните хора мислят, че като знаят да декламират някои думи от Писанието, знаят какво е искал да каже този пророк. Но докато този пророк е написал тези думи, знаете ли под каква дисциплина е минал? Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има откровение, но как е добил това откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй откровение. Аз ще ви приведа примера за апостол Павел. Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удара, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“. Но какво се крие зад тези удари, на какво се дължат те? – На този червения цвят. Един човек, на когото лицето е червено, само той може да те бие. Значи с много скърби ще влезем в Царството Божие. Всичките скърби в този живот произлизат от червения, кървавия цвят. Аз се спирам върху тия думи, за да наблюдавате вашето лице. Сега аз говоря на онези, които ще опазят Словото. Тази реч не се отнася до другите, те са свободни; тя се отнася до разумните, които ще опазят Словото. Всеки един от вас трябва да наблюдава своето лице. Не само това, че човек трябва да наблюдава и своя ум, трябва да наблюдава своето сърце, трябва да наблюдава и своята воля, да знае кой цвят преобладава в дадения момент. В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато един старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква? Всички очакват да се пресели този старец. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. И някои имат още надежда на тази култура. Не, тя е един старец на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този старец се е поминал. Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини. В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по някой път в старите хора, по някой път в младите. Любовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! Само в разумните същества се проявява Любовта. Аз казах в една от миналите си беседи, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Понеже казваме, че Бог е Любов, съгласен съм. Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност. Дето е Бог, разумност има там, и живот има, и Любов има. Сега всички съвременни хора се стремят към живот, искат да бъдат щастливи, да бъдат здрави, учени, силни. Всички улеснения могат да ги имат, затова е създаден светът. Но трябва да знаят, че светът е създаден от Бога, Който е най-умен, най-мъдър, най-силен. Ние не можем да предполагаме, че Бог, Който е най-разумен, може да иска един свят, в който да съществува мизерия, нещастия. Ако съществуват мизерия, страдания, това се дължи на съвсем други причини. „Който ме люби, ще опази моето Слово“, казва Христос. Кое е Неговото Слово? Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в това дете нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самия живот. Сега някои от съвременните християни имат тази опитност и не трябва да се спирате на нея. Спре ли се човек на едно място, не е добре. Някои от вас мислят, че са завършили своето развитие, че всичко знаят. Други мислят, че като прочетат Писанията, всичко са разбрали и казват: „Туй е то всичкото!“ Не е всичкото в тази книга. Тази книга е една малка опитност, но где е опитността на ангелите, где е опитността на тези светии? Апостол Павел е казал много малко неща. И Христос е казал много малко неща. Где е онази Любов, която Христос проповядваше на кръста? Всички говорят за нея, но колко християни има, които изявяват Христовата Любов? Колко майки има, които изявяват Христовата Любов? Тогава аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества. Сега в разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. Има някои въпроси, които ще се разрешат само по един опитен начин. Аз ще ви приведа следния пример. При един велик индийски адепт, който се занимавал с окултните науки и добил голяма опитност от своите учители, когато бил на 18-годишна възраст, идва един ден една бедна майка и му оставя своето малко дете, да го погледа, докато се върне, като му казва: „Ще бъдеш тъй добър, отивам на работа, ще пазиш днес детето“. Той се съгласил да ѝ услужи. Тя отива на работа и оставя детето в коритцето си. Както си работи този адепт, вижда една кобра, която се приближава при детето. У него се събужда желание да избави детето, но веднага си казва: „Ами Брама, който е създал туй дете, няма ли да се погрижи за него?“ – и веднага се отказва да изпълни желанието си. Обаче кобрата се приближава, ухапва детето и то умира. Майката се връща вечерта при адепта и той ѝ казва: „Една кобра ухапа детето ти и то умря“. – „Ами защо не го пазихте?“ – „Такваз е волята Божия.“ – „Ти положително ли знаеш, че туй е волята Божия?“ – „Ами тъй мисля.“ – „Аз пък мисля обратното, че детето ми трябваше да живее.“ Вика го тогава Брама: „Защо ти днес не помогна на това дете, защо не уби кобрата, за да го спасиш?“ – „Ами защо да я убивам, аз не исках да опетнявам ръката си. Ти създаде кобрата, ти създаде и детето.“ – „Ти мислиш, че ще изпълниш моята воля, като не уби кобрата, и затова не опази детето; ами нямаше ли да изпълниш волята ми, ако беше убил кобрата?“ Всъщност този адепт можеше да не убива кобрата и пак да запази детето. Той можеше само да я хване с двата си пръста и с пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тук мястото“. Сега този червеният цвят у нас, той е цветът, който убива всички хора. Кого не убива и не разваля. – Той разваля и семейства, и държави, и общества, от памтивека всичко разваля. Всички войни се дължат на него. Като се дигне червеното знаме, всички хора се убиват и кръвта започва да се лее. Като се избият толкова хора на бойните полета, останалите се връщат окичени със знамена и знаци. „Е, трябва да се бием за благото на нашия народ“. Покажете ми кой народ не се е бил и като се бил, да е прокопсал? Где са тези народи от старата древност: римляните, египтяните, асирийците, вавилоняните? Где са тези народи, които мислят, че като се бият, ще възстановят правото на своя народ? Да оставим ние народите. Та и съвременните домове се бият! Ние казваме: „Трябва да пазим своите интереси. Любовта трябва да се пази само за нас“. Я ми кажете една фамилия, която да е запазила поне за 2–3,000 години своята фирма, да не я е загубила! И в какви илюзии се намираме ние! В Любовта има една неприривност. Трябва да има една постоянна връзка между Бога и човека, не Бог по форма, а Бог като Любов. Казват: „А, Любовта“. Да, но Любовта включва разумното Слово на човека. Сега, когато се запознаем с тази велика Истина, пред нас ще се отвори велик свят. Всички желаят да говорят с един умен човек, но никой не желае да отиде в една лудница и да се разправя там с такива хора, които не мислят. Казва Христос: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Един обект трябва да имаме. Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? – В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази Любов, Бог ще дойде. Важно е, че Божията Любов не започва с червения цвят. Тя ще се яви в душата ти като една малка, светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява и под нея твоя ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е светлината, за която Христос казва: „Аз съм виделината и думите, които аз ви говоря, не са мои, но на Отца ми, Който ме е проводил“. Тази светлина ще дойде. Светлината е един признак на Любовта. И когато слънцето ни озарява, показва, че Бог ни изпраща тази светлина. Физическата светлина е признак на Божията Любов. Когато аз обичам някой човек, сърцето ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ. Това е Любовта. Иначе, ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? Някои казват: „Покажи ни Любовта!“ Когато излезете вечерно време и видите тези звезди по небето, какво показват те? Това са фенерчетата, които се явяват, и Бог ви показва чрез тях пътя, че сте се загубили в бурята на живота. Казват някои: „Тия звезди са далеч“. Е, кое е близо до нас? Туй, което обичаме в дадения момент, то е близо. Близо и далеч, това са относителни неща. Ако се движа с бързината на светлината, нещата са близо, тия звезди са близо, но ако се движа с бързината на една кола, тези звезди са много далеч. И тогава ние установяваме нещата и казваме: „Тук, на земята, е всичкият живот“. Не, основата на небето, това е Любовта. Като влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: „Онзи свят е само едно състояние“. Да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място. Казват: „Где е онзи свят?“ Когато ние говорим за духа, какъвто и да е духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, с една материя, която не гние, в която няма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейният цвят е покрит с една черна, с една тъмно-червена краска. Докато сме тук, при тези условия, мир не може да има. Вие искате да сте на другия свят. Е, тогава как ще изтълкувате думите: „Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят“. Какво се разбира под тия думи? Нова земя се създава сега. Къде е тази нова земя? Христос казва: „Аз ще ви взема и ще ви заведа там. Дето съм аз, ще бъдете и вие“. Щом говорим на хората, че трябва да се преселят от едно място на друго, те започват да треперят, да се страхуват. Казва Писанието: „Там, дето е Любовта, там, дето е Бог, там е нашият живот. Там, дето Го няма, там е мъчение, там е ад“. Казва Христос: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди“. Сега, откак сте излезли от Бога, вие сте живяли толкова хиляди години на земята, но не помните вашето минало: отде идете, как сте слезли на земята, нищо не помните. Аз не говоря за вашите тела, говоря за вашите души. Някои от вас знаят своето минало, но някои не го знаят. Някои от вас познават Христа, някои не Го познават и спорят кои е Христос. Някои мислят, че Христос ще дойде на земята и ще Го видят като човек. Това е до схващането на хората. Има друго едно схващане: Христос е проявление на Бога, Той е Любов, Той ще дойде като една вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората и тази светлина ще привлече всички хора около себе си. Това е истинското схващане. Той казва: „Като отида при Отца си, ще привлека всички при себе си“. „Който ме люби, той ще опази моето Слово.“ Сега в нас се събужда онази велика мисъл и казваме: „Опазихме ли ние Словото Божие?“ Кое е това Слово? – Живото Слово, Словото на Любовта, а не изказаното слово само на думи. Христос казва: „Аз ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. Когато дойде този Дух, каквото ви говори Той, това ще вършите. Има сега вързани човешки духове на земята, които заблуждават. Като влезе Божият Дух у вас, ще опазите Неговото Слово. Някои казват, че много знаят, че Духът говорил у тях. Тогава казвам: Я ми изпейте една песен! „Аз – казва – с музика не се занимавам.“ Ами с какво се занимавате? – „С говор.“ Хубаво, кажи ми едно разумно слово. В какво седи Любовта? В целувките ли седи? В стискането на ръцете ли седи? В прегръдките ли седи? В яденето и пиенето ли седи? В какво? Аз мога да те нахраня, но Любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но Любовта не е в напояването; мога да те облека, но Любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но Любовта не е в знанията. Всички блага мога да ти дам, но Любовта не е вътре в тези блага. И ние, съвременните хора, се заблуждаваме. Майката, като храни детето си, мисли, че туй дете един ден ще я гледа, но туй дете не е в това тяло. То се проявява в тялото, но туй тяло ще се измени. В туй тяло има една разумна душа. Ако майката може да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я разбере. Ако майката не е в състояние да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я забрави. Причината за тази слаба връзка у животните е тази именно, че между тях има само една външна връзка, която се заличава. А у хората, при сегашното им развитие, има друга една разумна сила, която ги свързва. Сега ние, съвременните хора, се срещаме и се питаме: „Ти каква народност си?“ Мислят, че българите се обичат повече като българи, но не е вярно. За интересите си някой път, може. Обаче Любовта не признава никаква народност, Любовта не признава никаква религия, Любовта сама създава религиите. Религията е за земята. Божията Любов седи извън всички църкви. Църквата, това е Христовата църква, а главата на тази църква е само Христос. Питам: В коя църква се намира днес Христос, где се намира Той? Ако ми кажете в коя църква е, аз съм първият, който ще отида да поприказвам с Него. Доколкото зная, Христос не е в никоя църква. Това не е в ущърб на църквата, но аз говоря една истина. Ще кажат някои, че църквата е Божия. Че е Божия, Божия е, но Христос да е в тази църква вътре, не е, защото тази църква е облечена с червена дреха. И като четете Писанието, казва се за църквата: „В мантия е облечена тя“. То е външната страна. Сега аз нямам нищо против верующите, но казвам, че църквата, според сегашните схващания, според сегашното състояние, в което се намира, не може да направи нищо. Какво може да направи църквата в тези времена? Ами вижте, Америка, в която има толкова просветени, повече от 150,000 проповедници, повече от 40–50,000 души учени, свършили богословие, остана ли поне един от тях в църквата? Не, те дигнаха червеното знаме и сега учат един велик закон в света, че и на победените, и на победителите Бог еднакво налага своя закон. Сега, ако ние кажем на съвременните хора, че сме в края на века, че в света идва една велика промяна, ще кажат: „Туй е заплашване“. Ако на японците преди 6 месеца им бяха казали, че ще дойде едно голямо земетресение, в което Япония ще остане като второстепенна държава, щяха да се присмеят, но сега това е факт. Един американец е предсказал няколко земетресения и каквото е предсказал, всичко се е сбъднало. Не ви казвам аз, той казва: „В Европа идва едно земетресение, което ще започне от север, ще разтърси цяла Европа така, че ще помни туй земетресение с хиляди години“. Той обяснява и причините на туй земетресение. В стария завет се казва: „Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че да не може земята да ви търпи вече“. Христос казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Вие, които ме слушате, всички искате да уредите вашите работи. Доколкото виждам, вашите материални работи са уредени, но вашите духовни работи не са уредени, заплетени са. Аз ви препоръчвам още днес да уредите вашите полици с Бога. На какво са тези полици? – На Божествената Любов. Само тази Любов е, която ще стане основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на Любовта. Сега, разбира се, аз не говоря за тази обикновена любов, но между всички ви, между богати и сиромаси, между учени и прости, между всички ви трябва да дойде тази разумна Любов, да се възпитат децата, да се научат на тез велики закони, да ги прилагат, но да не ги използват за свои лични облаги. Не, Любовта подразбира великото благо, при което светът може да се възпитава. И първото нещо, което Любовта ще внесе, то е истинското здраве. Туй увеличаване на болестите е признак на нередовен живот, т.е. царува любовта със своя червен цвят. Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези възвишени и благородни мисли и прояви у нас. И ние, като остаряваме постоянно, наместо да поумняваме, оглупяваме. Забележете, всички стари хора започват да се дразнят, да оглупяват. Защо? – Днес ги дразнят, утре ги дразнят, и постепенно един червен цвят започва да избива на лицето им, и тези стари хора оглупяват. И ако си писател или философ, и по отношение към тебе ще се намерят същества, които искат да те осмиват. И ние казваме, че на всички хора им трябва въздържание. Онези благородни хора, които искат да запазят своя живот, трябва да контролират онази червена сила на природата. Те всякога трябва да контролират този цвят. Ама някой се присмял над тебе! – Нищо. Ако ти дадеш ход на тази червена краска, какво ще придобиеш? Да допуснем, че някой изгорил твоята къща, ти трябва да търсиш причината на туй изгаряне. Това показва, че той не те обича. А щом не те обича, трябва да има причина за това. Ако ние, съвременните хора, умираме, казано ни е, че умираме от нямане на Любов. „Който ме люби – казва Христос, – той ще опази моето Слово.“ Нека имаме словото Божие, че тогава ще пазим Божията Любов. Тази Любов трябва дълбоко в нас да се загнезди. Съвременната наука е дала ред факти, ред данни за последствията, които излизат от нередовния живот. По някой път ме учудва своенравието на някои хора. Онзи морал, който днес съществува, той е даден от великите Учители, които са имали откровението на целия космос. Този морал е даден на мястото си, но сега, както е внесен вътре в света, той е изгубил смисъла си. Защо? – Днес той е само външен. У нас има само едно външно благочестие. Всеки има морал от страх. Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот. При такова едно състояние, кой няма да е морален? Желал бих да зная доколко този морал се гнезди вътре в сърцата и умовете на хората от съвременния свят? За да проверят какъв е съвременният морал, нека властта за 10 дни да се оттегли и да видят кой какво ще направи. И нека тогава да проверят в 10 дни светът дали ще бъде по-културен или не. Нека направят такъв един опит и да държат статистика, по колко престъпления на ден могат да се правят. В Англия, във Франция, в Америка има такива статистики, нека и в България държат такава една статистика, та да видят кой народ има повече Любов. И аз бих желал, нека съвременните християни направят този опит, не да няма власт, но временно властта, правителствата да се предадат, да видят как ще се прояви човешкият дух. Ние, съвременните хора, нямаме вяра, страх ни е да направим този опит. Защо? – Защото малко любов имаме. Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта, да управлява само 3 дни. Той ѝ казал: „Нямам вяра в тебе“. – „Как, аз те обичам!“ – „Обичаш ме от страх, защото имам власт, сила, но ако аз ти дам властта в ръцете, ти ще бъдеш първата, която в 3 дни ще ме обесиш.“ – „Не, ти ме крайно огорчаваш, хайде да направим опит.“ Дава ѝ той властта, но след 3 дни тя го обесила. Като го окачват на въжето, той ѝ казва: „Нали ти казах, че ще ме обесиш, прав съм, значи“. – „Е“, казва тя – съзнала се и си закрила очите. Сега вие ще кажете: „Колко жестока е била тази царица!“ Не е така. Ами онзи мъж и онази жена, които се кълнат пред олтара, че ще се обичат и ще си бъдат верни, издържат ли? После всеки от тях си намери по-хубав мъж или по-хубава жена. Не казва ли ѝ той: „Е, ще потърпиш малко, нали знаеш, че аз залюбих, ще си намериш друг“. Туй не е разбиране на Любовта. Туй е любов само по форма, но не и по съдържание. Аз намирам, че този обесеният цар, и той не е бил много умен. Той не трябваше да даде властта на жена си и да чака, а трябваше да си вземе паспорт и да ѝ каже: „Ще ти дам властта за 3 дни, но в това време ще отида в странство и ако има нужда от мене, ще ме викаш, ако няма нужда, ще управляваш, както знаеш“. Умен трябва да бъде той. А той седи и чака какво ще направи жена му. Ето къде е погрешката. Следователно ние някой път не проявяваме своята любов, а очакваме. Мъж, който от жена си очаква това благо, е окачен на въже; и жена, която от мъжа си очаква това благо, е окачена на въже. Все на въже са окачени. Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моето Слово“. Някои се чудят защо Христос си замина. Той казва: „Който вярва в мене, и по-големи чудеса ще прави“. Той им даде своята власт, остави ги на земята, но знаеше какво ще правят с Него. Той им даде властта и те Го разпнаха. Сега седят, молят Го отгоре: „Господи“. Христос пита съвременните християни: „Има ли нужда от мене?“ Христос казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Сега аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит или докторат, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първият път, да се яви втори, трети път, но да го издържи. Сега всинца ще ви поставят на изпит. Този Отец, за Който ви говори Христос, Той ще ви постави на изпит за Любовта. Изпит идва за всички хора. И след като ви пресеят, онези, които останат, на тях ще се дадат нови условия за развитие. И земята ще се пресее, ще остане наследството само за добрите хора. Ще останат само тези, който разбират Любовта и които издържа̀т изпита на Любовта. Съвременните хора ще проверят един закон: няма да остане на земята нито един престъпник! Идва една червена вълна от този червения цвят. И понеже всички тези хора са тежки, то по гравитация всички ще бъдат отнесени тъй, както се отнасят прашинките от вятъра. И сега някой път ми е чудно, когато добрите хора казват: „Какво ще стане с нас?“ Ами ако вие имате един възлюбен, който е силен, можете ли да го питате: „Какво ще стане с мене?“ Има Един в света – Бог. Той е най-силен. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, Той никога не се разклаща. Има Един в света, у Когото няма никаква промяна, у Когото всичко е постоянно. По някой път допущате мисълта: „Какво ще стане с нас?“ – Ако вие имате Божията Любов, с вас всичко ще стане тъй, както трябва, а не тъй, както не трябва. Сега аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действа. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. Всичко туй не е алчност, такъв човек не е нехаен, но изучава всичко, каквото види в света. А качеството на Мъдростта е точно обратното. Пък у мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще ѝ направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи туй. Сега, ако дойда във вашия дом, аз мога да позная дали вие търсите Мъдростта или Любовта. Някога мнозина казват, че ние трябва да говорим много сладко. Но в какво седи сладкото говорене? Ако аз отида при едно дърво, затрупано с вар, и взема да го чопля, да го измивам с вода, зле ли правя? Мислите ли, че варта е една необходимост при условията за неговото развитие? Зимно време то е намазано с вар за предпазване от зайците, но летно време трябва да се освободи от тази вар. Ако се яви човек, който може да ви каже вашите погрешки, които са в порите на вашата душа и ви спъват, какво обидно има в това? По някой път вие считате за обидно това, че някой ви е казал погрешките. Аз считам, че първото правило е, човек сам да вижда грешките си. Ако не ги вижда и дойде някой да му ги покаже, тогава трябва да му благодари. Иначе ще се намерим в следующето положение. Аз ще ви приведа един пример. Един турчин отива в една българска къща и им казва: „Слушайте, вие български няма да говорите, аз разбирам български. Вие ще говорите на турски. Ако кажете нещо лошо, ще ви разбера“. По едно време, той си запалил чубука, но една искра паднала от чубука и чалмата му почнала да гори. Бабата като го видяла, казала му: „Агачо, чалмата гори“. Той ѝ казва: „Не разбирам“. Тя пак: „Агачо, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Най-после тя му казала на турски. – „А, тъй кажи, да те разбера!“ Така и ние, казваме, че разбираме някоя работа. Казват ни: „Чалмата гори, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Всички говорим за Любовта, но както агата, разбираме тази любов по турски. „Който ме люби – казва Христос, – ще опази моето Слово.“ Законът е такъв: Трябва да любиш някого в света. Ако човек не може да люби онзи първият лъч, който е влязъл в окото му, той не е човек. Аз това наричам Любов. Първият лъч, който влезе в твоя ум, първият лъч, който влезе в твоята душа, първият лъч, който внесе тази радост, ти трябва да го обичаш. Може да е малък този лъч – нищо, ти ще го обичаш. Мислите ли, че не трябва да обичате онази малка божа кравичка, която по някой път може да се качи по вас и да лази? Вие даже не се спирате да помислите и казвате: „Нямаш право да ходиш отгоре ми“. Мислите ли вие, че сте постъпили по закона на Любовта? Аз се учудвам, срещам много религиозни хора, ученици имам, които за една божа кравица казват: „Тази божа кравица не трябва да лази по мене“. Не, ти не си разбрал закона. Тази божа кравица щом се качи отгоре ти, казва: „Ти божа кравица ли си като мене?“ Божа кравица, отлично име! – кравица на самопожертване. Забелязали ли сте какъв е животът на тази кравица? Тя си има дрешка отгоре. Наблюдавали ли сте цвета на нейната дрешка? Сега, разбира се, не е във външната форма. Зад тази божа кравица седи нещо разумно. Ако аз пратя едно малко дете да ви донесе едно карамфилче, то тия от вас, които не ме обичат, ще кажат: „Е, едно карамфилче!“ Но я попитайте онези, млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат? „А, карамфилче!“ – Скачат, радват се. Защо? – Любовта говори вътре в тях! Това е факт. И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези малките неща внасят радост и веселие. И колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе едно карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта, Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам, някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“. Аз гледах, едно дете донесе на една стара баба едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“. Не, не, макар и стара, нека вземе туй карамфилче. Тази баба като казва, че е стара, друго нещо подразбира тя. Тя иска да каже: „И когато бях млада, аз не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на туй изкуство“. Всички съвременни хора ги е срам да кажат, че любят. Не зная на какво мяза тяхната любов. Не, герои трябват. Ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано, тихо и спокойно мислете само за Любовта. А вие мислите само за общественото мнение. Мъжът направил хубава дреха, жената не я харесва. Да се прави, като че ли нищо не вижда, да я остави настрана. Ето откъде трябва да почнете вие. Но колко сме слаби! Аз опитвам, опитвам, правил съм няколко опити и още резултати не са дали. Аз, за пример, правих опити между двама ученици, и то ученици, които говорят за философия по окултизма. Дам им по две хубави ябълки и ги гледам в лицата. И двамата казват: „А, Учителят към нас е много внимателен“. Изваждам от джоба си още една ябълка, давам я на единия, на другия не давам. Мръдва сърцето му. Казва си: „Отде накъде, той по-високо ли стои от мене?“ Казвам: Аз ви разбирам, вие не ме разбирате. Защо му дадох другата ябълка? На този, на когото дадох другата ябълка, казвам: Слушай, има един болен приятел, ще му занесеш тази ябълка и ще го поздравиш от мене. В природата излишък няма. Ако Бог изпрати своите блага излишно, Той казва: „Ще станеш сутринта рано, весел ще бъдеш и ще занесеш ябълката на болния“. Следователно Христос казва сега: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Опазването на туй Слово не седи в думите. Някой път може да отидем някъде, да седим, да мълчим един час и да занесем своето благо. Тъй щото с мълчание можем да занесем много повече. Има два начина на говорене. Като мълчиш, ще пренесеш туй мълчание в душата му. Отидеш при някой болен, казва ти: „Много ми е тежко“. Попрегърнеш го, погалиш го с ръцете си, той казва: „Как ми олекна, този човек като че ми взе нещо“ – доволен е. Пък можеш да отидеш при някой болен и да му говориш: „Ти си грешен човек, Бог те наказва, имаш да страдаш“ – ти му оставяш двоен товар. Мислиш, че това е Любов? – Не. Сега вие ще ме запитате какви са крайните резултати на Любовта? – Крайните резултати на Любовта, това е да се опознаем. Ние още не се познаваме. Знаете ли за какво опознаване говоря аз? Дойда във вашия дом, вие ме познавате, искам 1000 лева. Вие на радо сърце ми давате. Вторият ден дойда, поискам 2000 лева, давате ми. Но като дойде до 10,000 лева, казвате: „А, сега вече не мога“. Значи до 10,000 лева ме познавате. Казвате: „Този човек иска да ни опропасти“. И действително, ако мисълта ми е да ви опропастя, да ви взема парите в името на Любовта, това е голяма подлост. Но ако след като ви взема 10,000 лева, искам да ви дам 100,000 лева, да ви дам своето благо, това е Любов. Следователно Любовта всякога мисли не за своето благо, но за благото на другите. Аз гледам сега, някои, които вървят в това учение, мислят, че Бог ги изпитва. Е, хубаво, ако те изпитва Господ, не е достатъчно само да издържиш, но отговори ли правилно при този изпит? Първото нещо: между учениците, между братята и сестрите отношенията трябва да се изправят: между майки, синове и дъщери отношенията трябва да се изправят; между приятели отношенията трябва да се изправят; между слуги и господари отношенията трябва да се изправят; между учители и ученици отношенията трябва да се изправят, да станат отношения на Любов. Над нас има по-висши същества, с които трябва да се свържем. Тия правилни отношения именно ще ни свържат с този висш свят. Ако ние се свържем с по-низшите същества, мислите ли, че ще придобием нещо? Някой говедар, който е пасал с години говедата, придобил ли е нещо? – Нищо не е придобил. Ако ние живеем между съвременните хора и не се запознаем с Бога, ние ще останем невежи. Ако е да бъдеш говедар, бъди, но в торбата си трябва да имаш книги, да имаш връзка с хората, да знаеш какво става по света, да си запознат с небето, да си запознат с живота, с изворите, с цялата природа. Като погледнеш такъв един говедар, да виждаш в лицето му един отличен говедар. Сега, при днешното възпитание на хората, някои сестри казват: „Да бъдем милостиви“. Знаете ли какво е милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката душа извън времето и пространството. Сега именно туй разширение всички трябва да го имате. И аз бих казал: Любов без Мъдрост не е Любов. Едно от качествата на Любовта е, че всеки, който люби, трябва да е мъдър. Той трябва да е много внимателен, не пред външния свят, но пред Бога, да върши всичко туй, което Бог върши спрямо нас. Че как мислите, природата пред нас мека ли е? Как да си обясните студа? Зимно време зъзнеш, трепериш. Дойдат пожар, бури, глад, земетресения. Езикът на природата, това е езикът на Бога. Бог иска да ни събуди от един дълбок сън, да ни върне от един хлъзгав път, по който сме тръгнали. Забогатееш много – дойде някоя болест. Затлъстееш – дойде някоя болест. Направиш зло – дойде някое наказание. Мислиш ли, че това е зло? Не, това е Божията Любов. Всичко, което идва, това е Божията Любов, която ще тури ред и порядък между хората. Редът и порядъкът ще дойдат и хората за в бъдеще, може би след един кратък период, ще се опознаят и ще живеят в братство. Тези идеи за братството ще дойдат, и тогава управляващите ще бъдат много умни хора. Учителите, професорите, майките ще бъдат учени, умни хора, ще бъдат братя и сестри помежду си, и земята ще бъде едно място на благословение. Туй нещо скоро ще дойде, но докато дойде, хората ще минат през огън, през бури. Като дойде туй време, всичко ще се пречисти, всички стари парцали, дрипи, събрани от хиляди години, всичко туй ще се тури на аутодафе. Примиране ще има. Светът ще се пречисти с огън, изгаряне ще има. И сега аз ви казвам: Туй ще стане, ще го проверите и тогава ще си кажете дали е вярно или не. Сега не си правете бързи заключения, въздържайте се! Не казвам, че това е вярно или не, не казвам, че туй ще стане или не, но си го запишете и като дойдат тия времена, проверявайте. Ще видите, че туй действително е вярно. Съвременните учени хора правят своите изчисления и казват, че в развитието на слънчевата система се завършва един цикъл от 25,000 години. Всякога при една такава промяна в слънчевата система стават и външни промени. И сега учените хора казват, че месечината ще се разруши и всичкият този прах от месечината ще падне на земята. Понеже хората много орат, много консумират, то земята има нужда от тор. Този прах ще обнови земята. Питат някои: „На мястото на тази месечина какво ще дойде?“ Казват, че ще се яви нова планета. Тъй си говорят хората. Ако дойде новата планета, тя ще бъде толкова голяма, че всички ще я видите. Тези учени хора казват, че това нещо няма да бъде след дълго време, скоро щяло да бъде. Колко е наблизо това време, не се знае. И казва Христос: „Който ме люби, ще опази моите заповеди“. Кога се нуждаем от въжета? Нали когато сме в кладенеца? Кога се нуждаем от вода? – Когато сме жадни. Кога се нуждаем от хляб? – Когато сме гладни. Кога се нуждаем от дрехи? – Когато сме голи. Ако има епоха, когато най-много се нуждаем от Любов, това е сегашната. И никога човечеството не е било при такива благоприятни условия за проявяване на Любовта, както сега. Никога Бог не е говорил тъй много, както сега. Той в миналото е говорил, но само на отделни лица. А сега всички онези хора, които са възмъжали, почти на всички е почнал да говори. И ще проверите една велика истина, дето Христос казва: „Отец ми ще ви се изяви“. Щом ви възлюби, Той ще ви се изяви. Няма по-тържествен ден от този, да видиш Божието лице! Да видиш Божието лице, не значи Бог да те уволни, а да ти даде свободен билет, като на един ангел. Ще ти даде един свободен билет за пътуване, ще прати един ангел да те вземе на крилете си, ще обиколиш всичките слънчеви системи и след 100 години ще те върне на земята. Мислиш ли, че такава една разходка няма да ти бъде приятна? При тази разходка ще научите толкова неща, умът ви тъй ще се освежи, такава култура ще видите, че ще си кажете: „Колко съм бил прост!“ Като се върнете на земята, всички ще забележат една промяна у вас и ще кажат: „Откъде е тази Мъдрост?“ Вие ще кажете: „Който има такъв билет, винаги става мъдър“. Аз бих желал за всички ви такъв билет. И подписът на този билет ще бъде „Любов“. И накъдето тръгнете с тази дума, „Любов“ няма да бъде написана на български, нито на француски, нито на английски, дето и да отидете, вашият път ще бъде отворен. При изговаряне на тази дума „Любов“, пропуск навсякъде ще имате, навсякъде ще имате добри условия, ще се почувствате като у дома си, навсякъде ще ви нахранят, ще ви почитат и ще разберете, че животът има смисъл. А сега вие мислите, че учени хора има само на земята. Учени хора има навсякъде, разумни същества има навсякъде и дето има Любов между тия същества, навсякъде има разумна обмяна. Туй е идеалът, който трябва да имате. Засега Любовта е дошла с червеникав цвят, с портокален и малко въззеленикав, но вашата Любов трябва да има синкав цвят. Този синкав цвят постепенно трябва да се превърне на светъл. Право казват духовете: „Само светлите ги пращат да служат на онези, които ще наследят Божествения живот, вечния живот“. Казва Христос сега: „Който ме люби, ще опази моите заповеди. Който люби мене, и Отец ми ще го възлюби. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у него“. Сега да не се дезинтересирате, да кажете, че светът ще се свърши, нищо не ни трябва. Не, когато става едно корабокрушение, всеки трябва да бъде на брега и да помага. Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха. Казват: „Смъртни са хората. Какво ще стане с нас?“ – Има Един, Който ще застъпи вашето право. „Изпоядоха ни, живота ни взеха“. Имайте Любов и не се плашете! Има Един, Който се застъпва за вас. Той е силен. Светът ще се поправи, но с революция. Идва революция, идва картечен огън. Като дойде тази революция в Европа, цяла Европа ще се разтърси от тази революция, от това земетресение. Няма да остане нито едно здраво здание на земята, тъй казват учените хора. Високо здание няма да остане в Европа. Всички тези монументи, всичко туй ще бъде смъкнато, нищо няма да остане. Туй е една революция, за да ни освободи Господ от всички тия заблуждения. Тогава Господ ще каже: „Гледайте нагоре!“ И ние ще мязаме на онази какавида, която излиза от своя пашкул, и на онзи човек, който излиза от своя гроб. Та какво, ние сме в гробищата! Мислите, че онзи, който копае камъни 1000 метра дълбоко в земята, му е много приятно? Нима мислите, че онзи огняр, който е на парахода и на 24 часа се сменя, му е много приятно? Нима мислите, че онзи работник в онази фабрика, при онзи шум, му е много приятно? Тези неща са необходими засега. Но за в бъдеще трябва да имаме фабрики, да не дигат никакъв шум, та като влезеш в тях, да ти е приятно. За в бъдеще няма да има нужда да слизаме долу в земята, да копаем като къртици, а ще взимаме нужната енергия от пространството, с нея ще се отопляваме и осветляваме. Всичко ще се измени. „Който ме люби, ще опази моето Слово.“ Тогава Бог ще ни разкрие един нов начин. Той ще ни даде новите блага. Сега ние трябва да покажем, че у нас има един нов живот, нов принцип, че можем да приложим Любовта. Който и да е от вас, мога да го опитам доколко е неговата любов, неговата честност. Вие се намирате в крайна нужда и аз ви дам да занесете някъде 100,000 лева, без разписка, тъй, само между мене и вас. По пътя ще се замислиш, ще си кажеш: „Да си услужа!“ После ще се извиниш: „По пътя срещнах разбойници, нараниха ме“. Да, но и вие сте се наранили. Аз си мълча, замина си. Друг случай: вашата дъщеря е млада, красива, девствена. Вие я оставите някому да я преведе през гори и планини. Мислите ли, че няма да опитате неговата любов? Той трябва да я пази като нещо свещено. А колко пъти могат да се явят у вас тези нечисти мисли! Това не е култура. Любовта изисква от нас онова свещено чувство – да тачим живота на хората. И тъй, братя и сестри трябва да хранят помежду си онова благородно чувство. Приятели, мъже и жени, трябва да имате най-благородни чувства помежду си. Синове и дъщери трябва да хранят най-благородни чувства и мисли към своите близки и приятели. Ами че така е! Ние се намираме пред един свят, пред една култура, дето всичко ще се разкрие, няма да остане нищо неразкрито. Аз бих желал всички вие, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любовта включва благото на всички хора“. А ние сме носители на туй благо. Сега, ако вие сте верни на думите Христови, то не е за в бъдеще, но още днес вие можете да имате един опит. Имали сте го, но и днес пак може да го имате. Тази Любов ще дойде, у вас ще има едно прииждане, ще дойде едно разсветление. Със старите си сметки трябва да се простите. Аз, като ставам сутрин, често усещам един кръг наоколо, който ме стяга. Знаете ли на какво го уподобявам? В стария завет има един пример за Самсон, за този герой, чиято жена искала да знае где се крие силата му. Той по някой път я поизлъгвал, не ѝ казвал где се крие силата му. Като заспивал, тя го завързвала, но като ставал сутринта, той се освобождавал. Сега ста̀нете сутрин, казвате си: „Стяга ме нещо главата“. – Вашата жена ви е вързала. Жената я стяга нещо, мъжът ѝ я вързал. Мъжът или жената, все едно, вързал те някой. Като станеш, ще кажеш: „Бог е Любов!“ Или, кажете този стих: „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“. Всяка сутрин, като станете, употребявайте тази формула! Имайте предвид, че като произнесете тази формула, тази връв веднага ще падне и ще дойде светлина в ума ви. Имате да плащате една полица, умът ви е толкова стегнат, не знаете какво да правите – произнесете формулата, ще се скъсат връзките. Скарани сте с някого – произнесете тази формула. Трябва да се скъсат тези връзки, тези въжета, с които сте вързани. Всички сте вързани. Знаете ли с какви връзки са вързани хората? – С дебели черни въжета. Казвам някому: Направете туй нещо! Но той не слуша. Скъсайте тези въжета, защото казва Христос: „Който ме люби, той ще опази моето Слово“. А там, дето е Словото Божие, там е и силата Божия. И тъй, бъдете сега носители на Словото Божие, опитайте Го! Аз искам да приложите всяка една формула в живота си. Още днес можете да направите това. Всички тези недоразумения, всички караници, всички тия лоши неща, които имате помежду си, всичко туй скъсайте! Вие ще кажете да дойде Христос, че тогава. Не, не, няма да оставите нищо лошо в сърцето си! Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятстват хората. Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам?“ Така си казвам аз, така си кажете и вие. На тази беседа, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: „Има някои думи, тъй, особени ни се виждат“. Законът е такъв: Вие ще скъсате тези връзки! Всички трябва да бъдете разумни! Сега няма да казвам да не се критикувате. Това са малки неща, обикновени. Станеш сутрин, кажи: „Бог е Любов, тези светове са в щастие, в блаженство, няма нито един ангел на небето, който да е намръщен, защо аз да съм намръщен?“ Ти си в странство, баща ти е богат, не се плаши, ще дойдат парите. Няма да чакаш слугите си, ще идеш да си ги вземеш от банката. Казват: „Бог ще уреди нашите работи“. А не, Бог урежда работите наполовина. На онези, които орат и сеят, Бог урежда работите; на онези, които учат, Бог урежда работите. Ще станеш, ще учиш и хубаво ще учиш! Тогава ще дойде туй истинското знание. Ще го приложиш. Ще орем и ще сеем. Вие искате да имате приятели. Как? – Скърбен е вашият приятел, който и да е той, направете му една услуга, без да знае той това. Приложете Любовта! Не ви казвам, че Христос е между вас. Не е между вас. Ще кажете: „Един от нас е, тук е, някъде е седнал“. Не е. Христос е... Знаете ли какво значи „Е“? Той е на работа сега, не може да дойде между нас. Той се е стегнал и знаете ли как работи сега? Знаете ли какво значи работа! Той се е запретнал и работи тъй, както никога не е работил. Той не е като онези българи, да се захласва. Никога не се захласва Той. Един българин отишъл в Америка, искал да преподава там френски език, но не могъл да се настани. Наемат го там в една църква да духа духалото на един орган. Седнал на духалото, духал, духал, но като нямал пари, като бил затруднен материално, замислил се и си казал: „Какво да правя с този орган? Нямам пари! Да съм си сега в България, един учител да съм! Що ми трябваше да идвам в Америка?“ Като се замислил тъй, забравил да движи ръчката на духалото. Идва клисарят, казва му: „Какво правиш, духай! Философия не се изисква, духане се изисква“. И аз ви казвам: Не се изисква само философия. „Какво да правим?“ Любов, Любов се изисква, какво си забравил ръчката? Тази ръчка, тя ще ти донесе всичкото щастие. Отвън органистът свири. Духайте, иначе ще развалите службата. Всички същества в света имат нужда от Любов. Без Любов всички същества умират. Всеки иска да има един любовен поглед. Туй трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на Любов. И като дойде някой при вас, без да му говорите за Любов, да усети тази истинска Любов. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“, казва Христос. Аз ви казвам: Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи в себе си великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Там е всичкото. Беседа, държана на 2 декември 1923 г.
  5. GDD

    1923_11_25 Ще хвърля мрежата

    Аудио - чете Надка Иванова Ще хвърля мрѣжата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ще хвърля мрежата А Симон отговори и рече му: „Учителю, цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо, но по Твоята реч, ще хвърля мрежата“. (Ев. Лука 5:5) Ще взема думите от пети стих: „Учителю, цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо, но по Твоята реч ще хвърля мрежата“. В този стих има две важни мисли, те са: че цяла нощ сме се трудили, и нищо не уловихме; и втората: по твоята реч ще хвърлим мрежата. „Оплели – казват – мрежа.“ Какво значи да оплете някой мрежа? Мрежите си имат своите добри страни. Когато някой се хвърли от едно високо здание при пожар, мрежата е едно спасително средство, мрежата го хваща. Но ако си като риба, тогава мрежата е опасна. Но понеже езикът е символически, то да ловиш риби, които живеят в една по-гъста среда, значи да ги извадиш от това неблагоприятно състояние. Рибите живеят в една по-гъста среда, при по-неблагоприятни условия. Мрежата служи като едно средство, да извади човека от едно състояние и да го тури в друго. Символическият език е преходен. Символическият език уподобява туй, което природата върши. За да изтълкуваш символически някое изречение или нещо друго, то е да разбираш езика на природата – да посадиш едно семе, да израстне, да се разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш. Семето е символ. При обикновени условия ти не можеш да видиш красотата на туй семе. Следователно трябва да му дадеш условия. Значи ние наричаме символически език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: „Защо ни е символичният език?“ – Това е красотата. „Символ“ значи големите неща събрани вътре в едно малко зрънце. Тия неща трябва да се проявят. „По твоята реч ще хвърля мрежата.“ Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света. Вземете хляба – също. Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? – Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Сега, да кажем, идват страданията в света. Някои казват: „Защо са страданията?“ – Страданията, това са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня. Но ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ти ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Запример, мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го, хоп, във водата 2–3 пъти, докато се кали. И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете да издържите, какво ви липсва? Умни сте, разсъждавате философски, знаете колко има от тук до слънцето, правите математически изчисления, лекувате хората, а при това нямате търпение. Дойдете, седнете на трапезата и жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден да ви угоди, отправите ѝ един лош поглед, че не е сготвила навреме. Какво показва това? – Нямате търпение. Търпял си 4–5 часа, ще потърпиш още малко, защо ще бързаш? Какво има? Ще ти стане ли нещо? В природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е на времето си. Питам: Когато един мъж бърза, иска от жена си по-скоро да му сложи яденето, в кой кодекс на природата е казано, че трябва да се бърза? Вие си нареждате сами правила и казвате, че на 12 часа трябва да се яде. Я ми кажете, в кой кодекс на природата е казано, че трябва да се яде в 12 часа? Турците ядат в 6 часа, англичаните в 2 часа. Да, има един начин, един закон, има едно време в природата, по което трябва да се яде. Хората казват, че трябва да се живее добре. А, много хубаво! Можете ли да ми кажете какво нещо е добър живот? Казвате: „Този човек е добър, онзи не е добър“. Я ми кажете, по кой кодекс на природата мислите така? – „Аз мисля така.“ А, ти мислиш. Онзи човек мисли за него, че е добър, а ти мислиш, че е лош. Как мислите тогава? Кои са причините? – Причините са чисто материални. Това, което изменя нашия ум, туй, което изменя нашите убеждения, нашите понятия, в тия промени всякога има нещо материално. Турчин отива на лов, води една голяма хрътка, казва ѝ: „Ха чоджун, ти си ме хранила толкова време, толкова много зайци си ми ловила, много те обичам, хайде и сега!“ Заек гони тя. „Ха чоджун, ха хубавото ми пиле, тичай отподире!“ Но заекът, по-майстор от хрътката, отдалечава се. „А – казва, – свиня, гяурин.“ Почва да псува. Защо? – Защото хрътката изтървала заека. Докато хрътката е близо до заека – „Пиленцето ми, гълъбчето ми, ха чоджум.“ Щом заекът вземе надмощие, изменя се езикът. Има ли сега в съвременния свят някой човек, който да няма тези слабости? Някои говорят, че хората били съвършени, за пример, за пророците говорят така. Аз ще кажа една дума. Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света, и не съм срещнал досега човек без погрешка. И в биографиите на тези хора е описана само добрата страна. Не, не са били те такива. За Аврам като пишат, ще кажете, че Аврам бил безгрешен. За Исак – също, за някой цар, философ – също. Лошото се изглажда, остава само доброто. Ами то е друга една слабост, да търсим само доброто у хората. Какво нещо е добро, и какво нещо е лошо, хората не знаят. Аз мога да ви докажа, че лошите неща са добри. Математически мога да ви го докажа. Мога да ви докажа, че и добрите неща са лоши. Нима мислите, че онзи вълк, при своя морал, като изяде една овца, не му е приятно? Приятно му е и казва: „Слава Богу, че Господ е създал такива хубави, мазнички овци за нас! Господ е умен, добър. Другояче какво бихме правили без тези овци? Щяхме да измрем“. Овците казват: „Голямо нещастие е за нас, че Господ създал вълците“. Но защо Господ създаде вълците? Когато овците престъпиха онзи велик закон и се размножаваха повече, отколкото трябва, не живяха един целомъдрен живот, Господ им каза: „Идете сега в света и внесете ред и порядък!“ Светът не е създаден само за овците, светът не е създаден само за вълците, той е създаден за всички. Всеки има своето право да живее, но той не трябва да мисли, че е меродавен, че заради него е всичко. Тъй седи Истината. Значи, когато се размножиха овцете повече, отколкото трябваше, дойдоха вълците. Някои казват: „Защо ни са вълците?“ Щом овцете заемат първото си положение, вълкът няма да бъде вълк. И действително, излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него, да изменя състоянието му. Как? – Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул, веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум. Какво е станало? – Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подействало, че изменя състоянието му. И казват: „Гениален човек е този!“ Чудно нещо, гениален човек! Ако всеки, който каже нещо, може да го размърда, той не е гениален човек. Не, аз наричам гениални хора тези, които никога не се размърдват. „Цяла нощ се трудили, и нищо не хванали!“ Досега, в първата част на вашия живот, вие нищо не сте хванали. Хванали ли сте нещо, риба хванали ли сте? Измежду всички, които ме слушат тук, богат човек, милионер човек няма. А човек без пари, при сегашните условия, човек ли е? После, дрехите ви какви са? Самурени дрехи имате ли? – Нямате. Пръстени с големи диаманти имате ли? – Нямате. Имате пръстени, с такива малки диамантчета, но това диаманти ли са? Аз наричам диамант, нещо като орехи голямо, или най-малко като лешник. Вие носите диамантчета като просени зрънца и казвате: „Нося диамант“. То е посмешище. Ако отидете на небето с такива диаманти, още на първата гара ще ви върнат. В небето, за пример, трябва да имаш диамант най-малко като кокоше яйце. Ако биха ви поканили там на вечеря, трябваше да турите пръстен с диамант като кокоше яйце. Казвате: „Нима на небето има диаманти?“ Има, и какви ли не диаманти. И когато ви повикат на вечеря, и там правят вечери, ще се облечете по всичките правила. Сега някои християни казват: „Трябва да бъдем облечени много просто“. Не, туй, което ние наричаме вътре в света добродетели, това са дрехи. Онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, то е тази именно сила, силата на неговите добродетели. И защо съвременните хора днес страдат? – Те нямат добродетели. А добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили вътре в природата. Сега вземете един прост пример. Поставете стотина души на студ вънка, когато температурата е спаднала до минус 15 градуса, минус 20 градуса, едни от тях ще се простудят, а други – не. Лекарите ще кажат, че кръвта на простудилите се е слаба. Кръв може ли да бъде слаба? „Малко кръв имали.“ Аз ще ви докажа, че има много хора с много кръв и пак се простудяват. Има нещо повече от кръвта. Тези хора, които не се простудяват, имат много магнетическа сила. Аз мога да нося една тънка риза, направена от коприна, да я облека при минус 30 градуса и да не се простудя. С магнетическа сила е тя. А мога да направя една дебела риза или кожух, да го облека, и при това пак да треперя. Следователно ние трябва да изучаваме живота при условията, при които живеем. Много нещастия ви се случват, но вие още не сте си задавали философски въпроса, не сте мислили защо идват нещастията. Минават ви лоши мисли. Не се запитвате защо ви идват тези мисли. Някой път сте весели, някой път тъжни. Вие не си задавате въпроса защо се менят вашите настроения. Казвате: „Господ ще оправи света“. Това не е разсъждение. Значи досега Господ не го е оправил, че отсега нататък ще го оправя, заради нас. Вие се съмнявате в Бога. Светът, който зная аз, е хармонично създаден. Ако има дисхармония, тя е в нашето съзнание, в нашия организъм, а в Божествения свят, в целокупността на този свят има съвършена хармония. Бог е съвършен, и светът е съвършен. После, някой път се заемем да тълкуваме какво е казал Христос. Някой път аз тълкувам Христовите думи. Няма човек, който да не е тълкувал Христовите думи. Питам: Ако аз правилно тълкувам Христовите думи, доволен ли ще е Христос от мене? – Доволен ще е! Ако вие запитате Христа, вярно ли е това тълкувание, и той потвърди, значи това е Истината. Ние можем да тълкуваме само Божествените неща, понеже от тях може да излезе нещо. Човешките неща няма какво да ги тълкуваме. Божествените ще тълкуваш. Ще кажете: „Защо човешките неща не може да се тълкуват?“ Чудни сте! Ще ви дам един аргумент, едно доказателство за това. Един велик художник нарисувал една символична картина, вложил нещо Божествено в нея. Пишат една статия, втора, трета, разискват върху картината. Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга от 4 линии, два крака – картина. Какво можем да тълкуваме върху тази гарга? Езикът на хората, това са гарги, никакви тълкувания. Само че когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем Божественото. Схванем ли Го, ние се ползваме. Не тълкуваме ли правилно Божественото, вредим на себе си. Петър казва на Христа: „Учителю, ние ще хвърлим тази мрежа“. Понеже те казваха, че ще хвърлят тази мрежа, то какви бяха резултатите? Хванаха ли риби? – Две ладии се напълниха. Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света. Аз доколкото зная, нещастия в света Господ не е създавал. Те съществуват само заради нас. Страдания има, но в окултен смисъл под „страдания“ ние разбираме промени на енергиите, промени на състоянията от едно в друго, промени в увеличаване движенията на вибрациите. Тези вибрации могат да бъдат вълни с по-дълги, по-големи трептения или вълни с по-къси трептения. Нещастия в Божествения свят обаче няма. Някои често запитват: „Какъв е Божественият свят?“ Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. На земята добро можеш да направиш, но на небето никому не можеш да направиш добро. Там всеки е доволен, всеки е пълен с щастие, че нищо не можеш да му предадеш от своето щастие. Там, на небето, и зло не можеш да направиш. Там считат за голямо щастие, ако сполучиш да промениш някому щастието в нещастие. Това там считат добро. Сега ще ми кажете: „Отде знаеш това?“ Аз ще ви попитам: Ами вие с какво право се съмнявате? Следователно небето е един свят, дето хората са толкова богати, че ако сполучиш да направиш едно малко зло на някой от тези жители, той счита, че ти си му предал нещо хубаво. И тези жители на небето казват: „А, ето един човек!“ Туй наричат те човещина. А ако се стараеш да им направиш едно добро, там то не се преценява. На земята как е? – Ние се стараем да правим само добрини, но работата не върви. Питам: Как върви сега светът? На небето искат зло да направят, а на земята – добро. Следователно небесните жители изправят нашите грехове. Те казват: „Какво правят хората на земята?“ – Страдат. – „Я – казват, – направете ни едно зло, едно страдание, че да го опитаме и ние.“ Като им създадете едно страдание, те казват: „Колко е хубаво!“ Отлично е то за тях. И всичките вестници там ще пишат за това. Туй е фигуративно. Там вестниците с хиляди години пишат, че еди-кой си им създал едно голямо щастие. Там се радват, а тук на земята сълзи проливат. Е, питам: Кое мнение е меродавно, тяхното или нашето? Тяхното мнение е меродавно. „По твоята заповед ще хвърля мрежата.“ Съвременният свят има един морал, на който по някой път аз се смея. Не се смея на самия морал, но на кривото схващане. Интересно е, че от 8,000 години хората се морализират и този морал не може да им помогне. Моралът, това е ограничение на нещата, една голяма броня, дебела 30–40 сантиметра, която се туря на парахода, та като се обстрелва от неприятеля, да пречи, да не се пробие този параход. Казват: „Този човек е морален“. Но знаете ли каква тежест представлява този морал? Знаете ли каква тежест представлява тази броня? При това, този наш морал издържа ли напора на тези сили, които съществуват вътре в природата? Някои казват: „Този човек има морал“. Във Франция, при тази афера за панамския канал, подкупили един французин за един милион лева. И всички казват: „Това е престъпление!“ Като те подкупват за 5–10,000 лева, това не е престъпление, а за един милион лева е престъпление. Не, и едното, и другото е продажба. Какво съмнение има в тази продажба? И съвременните хора наричат това гешефт, командировка, процент и т.н. В този морал има нещо смешно. Не искам да го осмея, но ето в какво стои смешното на този морал. То е, че ние не засягаме същественото. Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай! Старите дрехи нека седят в избата! Така прави Господ. Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове. Старите нека седят в избата! Какъв е този християнски морал, като дойде някой беден, да кажем: „Чакай да му дадем една стара риза!“ И след туй казваш: „Е, дойде един беден човек, дадох му една стара риза“. Не, не, от себе си нищо няма да даваш. Ето какво считам аз морал: пътувам и нося за път две палта. Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича го и си заминава. Срещам ограбения, но вън е студено, а той ще истине така. Свалям едното си палто, завивам го и си отминавам. В такъв случай аз мога да му дам своята дреха. Но тъй, аз имам две палта, някой отива на бал, дойде при мене и казва: „Дай ми палтото си!“ Не, на такъв човек няма да дам палтото си, за да ходи на бал. Е, питам: При такова едно схващане какъв морал може да има в света? Моралът нека си е морал, но трябва да се живее разумно. Тези Божествени идеи трябва да проникнат у нас, трябва да са насадени тъй дълбоко, че да знаем в дадения момент кой е прав и кой не. Само при едно такова схващане ние можем да изменим нашия живот. Туй, което вършим в света, то е полезно само заради нас. Не мислете, че като направим едно добро, то е заради другите. При такива случаи на вас е дадена възможността да съграждате вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата. Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото учение“. – Не го разбираш, не разбирате Христовото учение. Разбиране и изпълнение! – това са две различни неща. Дават една музикална пиеса. Извикват Паганини, знаменит цигулар, да свири. Понеже той бил прочут като виртуоз, искали да опитат до каква степен е гениален. Събрали се италиански композитори, съставили едно много мъчно парче, с особени извивания, да проверят гениалността му. Извикали го на угощение, пийнали си и му дали да изсвири туй парче. Паганини бил прозорлив, той разбрал, че в това има някаква хитрина, но взел цигулката и го изсвирил. Разбрали, че той действително е виртуоз. Е, и вие казвате някой път: „Аз съм добър, морален, гениален човек“. Искате да минете за виртуоз. Христос казва: „Дайте му едно от моите модерни парчета!“ Започвате, не върви. „Ами чакайте, еволюция, аз сега не мога да го направя, но след хиляди години.“ Не, ще си признаете, че не можете да го свирите. Знаете ли на какво мяза това? Хвалил се един турчин, че като бил в Багдад, прескачал трапове, широки 20 метра. Като дошъл в България, казали му: „И тук има такива трапове, прескочи ги“. Направили такива трапове. Засилил се да прескочи, паднал, не могъл. Защо не могъл? – „Е, въздухът е тук друг.“ И българите сега казват така: „Тук условията са други. Човек да е в Америка, във Франция, в Англия, друго нещо, но тук хората са бамбашка, не са културни, не може да се живее морален живот“. А, не може! Може, ние си внушаваме, че не можем. Трябва послушание на живата природа! Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят какво Христос преди 2,000 години е дошъл, учил е едно учение и си е отишъл горе на небето. Питам: Този Христос, Който преди 2,000 години е живял, жив ли е сега? – Жив е, възкръснал е и седи горе на небето, отдясно на Отца. Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява: тя прониква във всяка една ръка, която твори. Туй е Христос! Сега някои мислят, че Христос е на престола, седи и чака съдния ден. Не, това не са верни схващания. И ако някой се осмели да каже противното, казват: „Това не е така, еретик е той, разваля света“. Не, не, питам сега за друго едно положение. Защо хората се различават в своите понятия? Има една велика тайна в живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение. Но по някой път вие смесвате търпението с неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек е виден човек, той всичко може да издържа. В англичаните има търпение. Туй го наричат другите хора хладнокръвие. Не, англичанинът е търпелив. Аз съм привеждал и друг път следния пример, и сега пак ще го приведа. В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз. Срещат се те с файтоните си в една много тясна улица, не могат да се разминат. И двамата се спират. Нито единият, нито другият се връщат. Руснакът изважда от джоба си английския вестник „Таймс“ и почва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие. Англичанинът изпраща слугата си до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след прочитане на вестника да му услужите, и той да го прочете“. Тези хора не се дуелират, те изучават търпението. Туй е отличен пример. „Господине, моля, бъдете тъй добри, дайте и аз да прочета вестника.“ Е, как ще излязат и двамата от това положение! – Има изходен път. Сега да се върнем към мисълта си. „По твоята заповед ще хвърля тази мрежа.“ Тази мрежа, при сегашните условия, това е човешкият ум. Той трябва да се хвърли в света и разумно да се употреби. Всеки от нас трябва да се стреми, по възможност, да бъде разумен. За пример, някой път ние сме много неразумни. Идем при някой болен, но лекарят му е забранил да говори, защото дихателната система е слаба, и там вътре нещо ще се разкъса. А ние имаме желание да му поговорим. Не, мълчете, постойте търпеливо, като англичанина, и кажете: „Като свършиш с твоя вестник, с твоята болест, пратете я и на мене“. Вие ще кажете: „Защо да ни я прати?“ От всяка една болест, която идва от Бога, човек придобива едно велико благо. Толстой имаше тази опитност. След всяка една болест ставаше една промяна в състоянието му, придобиваше една идея. След всяко такова състояние неговите схващания, неговите идеи, възрения ставаха по-широки. А у нас, като дойде някоя болест, скоро викаме лекар, консулиум. Бог казва: „Слушай, ти ще легнеш 10–15 дена и аз ще ти направя една операция“. А ние, тези операции, които прекарваме, тези резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки. Не са болки, това е учене на нещата. Защо при болестите не се учим на геройство? Защо, като дойде болката, да не седиш да видиш до колко можеш да издържаш? Съвременните хора не са издържливи. Най-малката болка, най-слабият бодеж в дробовете ги уплашва: „Ох, охтикясъл съм“. И скоро при лекаря! „Ох!“ Какво има? И лекарят констатира, че болният е в първата фаза на болестта си. Че един цяр, че втори цяр. Не, никаква охтика нямаш. Охтиката е болест на чувствата, дисхармония в чувствата. Когато двама души се скарат и не живеят по Бога, и двамата охтикясват и умират. Аз ще ви приведа един пример, един факт, който стана тук, в София, в една фамилия, на която всичките членове бяха здрави. Една госпожица отива да живее в дома им, но се скарват нещо и след това и госпожицата боледува, и госпожата от тази фамилия боледува. Защо боледуват? – Защото не искат да си простят. Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири. Затуй, когато двама души се скарат, единият непременно ще умре. И за да не умирате, примирете се, целунете се, и този ангел веднага ще се върне на небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“. Тогава Господ ще отложи решението си. Ако не искате да се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при мене! Елате тук да се примирите“. И затова Господ вика грешните хора горе на небето, да се примирят, не ги оставя на земята. Ще ви приведа един пример от древността. Безерба, един от царете на древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да ѝ довеждат хубави, млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите цветя в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват тези цветя. Някоя майка се радва на своята дъщеря, казва: „А, моята дъщеря е хубава, гладичка, тъй пълничка, зачервена, красивичка“. И ние считаме, че ако дъщеря ни е малко жълтичка, че жълтият цвят е болнав. Мислите ли, че червеният цвят е здрав? Чудни са съвременните хора, които мислят, че жълтият цвят не е здравословен. Ами че по-здрав цвят от жълтия цвят няма! Няма, няма болезнени цветове. Ами жълтият цвят внася разумност! Ще направи някому лицето жълто. Че този човек мисли! И всички хора казват: „Жълт да не бъда!“ Някой човек, като стане малко жълт, иска да изхвърли този цвят. Чудни са хората! Щом някой стане жълт, пъшка. Аз не разбирам какъв е този страх от жълтия цвят. Цветовете, това са имитации на краски. Жълтият цвят, това е една жива субстанция, която като влезе в човека, ще му даде най-първо една лъскавина на очите, една подвижност на ума. Такъв човек във всяко нещо ще бъде бърз, подвижен, умен, всички въпроси ще разрешава бързо. Музикант си, ще бъдеш подвижен и готов на всяко място да окажеш своята услуга. Туй е жълтият цвят. А хората наричат жълт цвят туй хилавото състояние у човека. Този жълт цвят, това е червеният цвят в своята низша форма. И духовно, този червен цвят има едно отражение на жълто. А сега всички хора, изобщо, казват: „А, жълт цвят!“ Избягват го и носят червен цвят. Но при сегашното наше развитие всички побоища, всички спорове се дължат на червения цвят. Не че той е лош, но щом влезе в човешкия организъм, хората добиват една енергия и като нямат какво да правят, сбиват се. Тогава те мязат на онзи американец говедар, на когото от дядо му останало едно наследство от 30,000,000 долара. Повикали го и той си получил наследството. Отива в Сан Франциско, устройва ред балове, угощения, но след 6 месеца изпил и изял всичко. Качва се на коня си, отива в селото си и отново става говедар. Така и някои хора, като дойде този червеният цвят, казват: „Аз днес съм много щастлив“. Изяде, изпие всичко, утре се качва на коня си и казва: „Какво да се прави, лошо е времето!“ Разумният човек е друг, той е всякога щастлив. Сега Петър се обръща към Христа и му казва: „По Твоята реч ще хвърлим тази мрежа“. Аз ви казвам сега Христовите думи: „Хвърлете вашата мрежа“. Къде? – В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Вие ще кажете: „Това е философия! Има ли море на добродетелите?“ – Има, разбира се. И какво велико море на добродетелите е то! Вторият въпрос: „Можем ли да хвърлим тази мрежа?“ И почвате да философствате. Чудни сте! Хвърлете тази мрежа и след половин час отгоре цялата мрежа ще бъде пълна. Този недоимък, който сега съществува у вас, всичко това ще изчезне и ще бъдете богати. И Петър се уплаши и каза: „Господи, иди си от нас, понеже сме грешни хора. Богатството, което Ти ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път“. Петър беше доста практичен, той усети опасността и каза: „Още един път не хвърлям. Господи, иди си от нас, доста ни е толкова риба!“ Христос му отговори: „Не, аз ще ви направя ловци на человеци, няма да ловите тук рибите, на друго място ще ви пратя, друго ще учите“. „По твоята реч ние ще хвърлим тази мрежа.“ Сега не е ли по-хубаво, ако съвременният свят правеше състезание в своите добродетели? Ако всичките християни, всичките моралисти, след като излязат от събранията, тръгнат по къщите на бедните и във всяка къща оставят по една ябълка или самунче хлебец, или друго нещо сладко, ще им кажат: „Колко се радваме, че сте много добри“. – „Ние пак ще дойдем.“ Мислите ли, че по такъв начин между бедните и богатите нямаше да има една по-правилна обмяна? По-естествено щеше да бъде. А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но туй нещо е неприложимо в живота“. На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. Най-малките неща, микроскопическите, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл! Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала. Имате една болест за лекуване. Нека допуснем, че е дифтирит или чума. Това са ред микроби. Силата на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите. И всички лекари се стремят да спрат тези микроби, защото като се размножават, изхвърлят своите извержения, които отравят кръвта, и човек умира. Следователно, първото нещо: Спрете размножаването на тези микроби! В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на тези микроби, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: Няма ли начин да се възстанови тази хармония? – Има начин. Трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи, ние имаме много богатства, тези неканени гости са дошли да го унищожат, да го изядат, помогни ни!“ Някой път може да изядат всичкото ви богатство и нищо да не остане от вас. Ще концентрирате ума си и лекарят ще дойде. Той е необходим. Един човек сам не може да лекува болестта си, двама души трябват. Лекарят ще дойде, той е единият, неговият мозък е едно динамо, а вие сте вторият. Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване. Веднага ще усетите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показват бързите промени, които стават в охтичавите. Значи най-първо температурата трябва да се уравновеси, да дойде до нормалната температура. Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“. Ще се запитате: „Може ли?“ – Може, разбира се. „Ами че как?“ – Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи? Дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, ще оздравея ли?“ – „Ще оздравееш.“ Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира туй. Не, ще му кажеш право в очите: „Ще оздравееш!“ – нищо повече. Ако не можеш да говориш истината и виждаш, че той ще си замине, или ще замълчиш, или ще му кажеш: „Братко, приготви се, викат те на гости в другия свят“. Туй е по отношение на всички. Всички ще имате тези болки: очеболие, коремоболие и други. Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек, тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“. Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: „Горко на богатия човек!“ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси. Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства. За пример, като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но те правят някаква революция, има нещо“. Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из планината, замислят нещо против държавата“. Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там. Най-първо трябва да убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти. Почнаха даже да се противопоставят на екскурзиите. Ами че съвременните хора почнаха да страдат от неизлизане на разходки всред природата! Ние сме осъдени хора, затворници! Мислите ли, че едно здание от 4–5–10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно здание там се развиват разни болести. И нашата култура, в туй отношение, както сега живеем, не е една от най-добрите култури. Трябва един разумен живот! Всичките тези хора трябва да плъзнат вънка, из природата, и тогава да се върнат да работят, да има едно съответствие между думите и делата ви. Е, как тогава? – Ще учите. Ако в моите думи няма искреност, ако в ума ми има задни мисли, колкото и малко да е всичко туй, въпросът е разрешен. Това аз наричам подлост. Защо да правя интриги, да заговарям този, онзи? Човек трябва да бъде чист, абсолютно чист. Това е морал! Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е господар в света! Аз зная, че този свят е хармонично устроен, и аз служа на Бога. Тогава няма защо да се бунтуваме против този или онзи. Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй както живееш, не живееш добре, стесняваш брата си“. „Какво право имаш да ми говориш така?“ – Ами ти какво право имаш да стесняваш брата си? Реакции са това в света. Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи. Не мислете, че невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в своя развой. Те могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но те искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието. В съвременните хора, в техния ум, в тяхното съзнание имам много малко светлина. Няма да кажа какво виждам. Вие ще кажете: „Дотук говори право, оттук нататък е малко анормален“. Не, туй, което виждам аз, може да го видите и вие, но то е виждане на съотношения. Например, в един математически фокус виждате един център, букви, виждате някакви формули, но онзи математик, като седне да разглежда целия процес, развива задачата, разбира плоскостите, сеченията на линиите. Ти гледаш, казваш: „Тази работа е съвсем забъркана“. Да, във виждането и разбирането на нещата има известни съотношения. Имате, да кажем, една малка дисхармония в себе си, имате една неприязнена мисъл или неприязнено чувство в душата си спрямо някого. Давате ли си отчет защо държите тази мисъл? Срещате някой човек, казвате: „Този човек не го обичам“. Дали ли сте си отчет защо не го обичате? Казвате: „Има нещо несимпатично“. Защо, в какво седи това несимпатичното? Че не го обичате, че има нещо несимпатично, с това задачата не се разрешава, това не е философия. Някой е несимпатичен, аз мога да го направя симпатичен. Момък вижда една мома, бедна, с дрипи, несимпатично лице. „Оженваш ли се за нея?“ – „Аз, за такава простачка!“ Отивам в банката, взема 500,000 лева за нея, облека я хубаво, наредя я. Срещне я: „Госпожице, аз съм първият ви кандидат“. Значи сега не ти е несимпатична, сега има нещо хубаво в нея. Но утре парите изчезнат, казвате: „Не си ми симпатична“. Симпатия и антипатия, това са външни причини, които изменят живота. Във всеки един човек има душа, ще схванем душата. Някой ще каже: „Аз имам душа“. Който има душа, не говори за другите лошо. Някой път ще кажете: „Учителят говори лошо“. Не, лошо не говоря, аз съм много прям, но при най-лошите, при най-болезнените ви състояния аз казвам: Слушай, ще ти създам болка, но ще излекувам ръката ти, пръстите ти, ще оставиш да те масажирам. – „Ама ще ме боли!“ – Ще те боли, но ще оздравееш. Природата казва на болния човек: „Ще ти причиня най-големите страдания, но за добро, да оздравееш“. И колкото по-големи страдания усещате, толкова по-скоро болката ще премине. Не чувстваш ли болка, ти си фалирал. Докато кракът чувства болка, той е добре, престане ли болката, той е фалирал. Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали. Че страданията са най-голямото благо! „Ама аз не искам да страдам.“ Та вие се лишавате от най-голямото благо! Има ангели, които сега биха дошли на вашето място, но Господ не им позволява. Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: „Господи, дай ни малко“. – „Не може, не може.“ Този ангел обикаля и какво не би направил, да дойде на земята да страда, а онзи човек, вкъщи, седи и въздиша. Казва си: „Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие“. Не, Господ ви е дал велико благо! Туй искам да го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази велика разумност всичко в света действа за добро. Сега вие искате да живеете с всичките хора по братски. Можете да живеете по братски, но как? Като кажете: „По Твоята заповед, Учителю, ние ще хвърлим нашите мрежи“. Нека всинца, които ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи. Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. Млади сте, пълни сте с идеи. Туй е смисълът на живота. Всяко съмнение е едно болезнено, психическо състояние на ума. Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума. Аз съм правил много опити и по някой път съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, той не зачита в мене човешкото достойнство, той ме унижи“. Казвам: Ами че ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи? Щом се представям, че живея един живот по-чист, отколкото в действителност, това е една лъжа! Не да ме хвалят хората, но като се представям нещо по-свято, отколкото съм, и като казвам, че като мене човек няма, разбира се, това е една лъжа. Ами че и като вас хора няма, и като мене хора няма. Особени са хората. Всеки един човек в света, който и да е той, на своето време, и на своето положение, е особен. Човек, който изпълнява волята Божия, който ходи по Божия закон, по правилата на Божията Мъдрост, той е особен във всички свои проявления. И аз бих желал всички вие да сте особени! По някой път аз опитвам мнението на хората и виждам, че те мислят какво другите хора уронват техния престиж. Отчасти може, но пак поддържам: единствените хора, които уронват нашия престиж, това сме ние самите. И тъй, ще хвърлим ние тази мрежа в този океан на добродетелите. Ще направите първия опит в себе си, да видите колко сте търпеливи. Болест дойде, една неприятна мисъл дойде, да се преодолеят. Сега, като говоря, казвате си: „Кажете ни кой какъв е!“ Никога не обръщам внимание кой какъв е. Аз като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като направи някой човек една погрешка, аз се радвам, че уча от него урок. И като го срещна, ще му кажа: Ти ми направи едно голямо добро, научи ме един добър метод. Втори път, като го срещна, казвам му: Ти ми направи една голяма услуга, сега аз ще ти направя едно добро. Виждам го, той носи револвер, среща едного, казва му: „Горе ръцете! Дай кесията!“ – Нищо нямам. Спирам го: Приятелю, аз научих от тебе един добър урок. „Какъв?“ – Ти си добър човек. Колко пари ти трябват? – „10,000 лева.“ – Ето ти един чек, вземи тези пари, услужи си с тях. Не е хубаво да се прави зло. Той се почеше, вземе парите, върне се, плати парите на този, когото обрал. Тъй аз мога да го поправя, ще го насоча да учи, а не да убива хората. Казвате: „Ама ние ли ще оправим света?“ Не е въпрос за оправяне на света. За мене това е един урок, аз оправям себе си. При сегашните условия ние сами разваляме света. И затова се качи Христос в тази лодка. Сега вие искате Христос да дойде. Ами ако Христос дойде в твоята лодка, какво ще каже? Ще ви каже: „Хвърли мрежата!“ Сега аз няма да ви кажа, както казват някои, че трябва да напуснете живота си. Не, нещата са естествени. Туй, което трябва да направим, то не трябва да бъде явно. Аз съм за онзи абсолютно разумен живот. Аз съм против всяко одумване, против всяко насилие. В насилието човек огрубява. Каквото и да каже човек тогава, все ще почувства една скръб, една болка в душата си. Ако кажа нещо по твоя адрес, какво ще спечеля? – Ще огрубея. Но направя ли едно добро, подигам се. Кое е по-хубаво тогава? Затуй трябва да живеем отдясно на Бога, както Христос живее. Туй е значи разумният, съзнателният живот. А сега църквата казва, че само Христос живее от дясната страна на Бога. Не, аз бих желал всички да живеете отдясно, да постъпвате според Бога и да изпълнявате волята Божия. Това е целта на живота, отдясно да живеете, не отляво. Отляво, това не е за вас, за вас е от значение да живеете отдясно. Тогава ще бъдете доволни, ще разбирате онзи разумен, щастлив живот. Знаете ли какво значи човек да бъде доволен? Има едно вътрешно схващане. То е едно голямо богатство в света. Може да направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели. Има един език в света, той е езикът на Любовта. Ще проучите този език. Няма душа, на която като проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опити и с хора, и с животни, и със зверове, с мечки и други, и съм проверил този закон. Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може да дойде, да клекне пред мене. Защо? – Ще я помилвам по козината, ще ѝ поговоря, ще ѝ кажа: Как си, как живееш? – „Много са лоши хората, неприязнено са разположени към мене.“ – Е, нищо, това е добре. И после тя си тръгне. Ще кажете: „Това е от 1001 нощ“. Но кога ще постъпи тази мечка така? Като я срещнеш, да те разбере, че ти я обичаш, че си променил мнението си за нея. Тогава тя ще каже: „За пръв път в живота си срещам едно същество, което ме обича“. Туй е вярно, факт е това. Ако срещнете един човек и той може да почувства вашата любов, че го обичате, вие ще може да го преобразите. Там е вашата сила. Правете опити! Това е наука. Мнозина казват сега: „Чакай да видим каква е окултната наука!“ Окултната наука е пълна с методи, методи, но много скъпи. Този метод е един от простите методи, но е много евтин. Като си туриш ръката на гърба на мечката, и космите ти ще настръхнат, но като направите 2–3 опита, ще видите резултата. „Ами ако ме сграбче, ако направи това-онова?“ Казвам на някои: Хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици. Ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си. Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната си. Ето где е голямата мечка, която ще срещнеш. Ще уповаваш на себе си. Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна – ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстенът си държиш. Не, ни пръстен, ни кесия, ни чепичета. Не, там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка от тази не съм виждал“. В един голям град да нямаш нито един познат! Аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има в човека! Туй е силата на Христовото учение. Докато не опитате така Христовото учение, няма да го разберете. Ще ви питам: Мечката срещнахте ли, говорихте ли с нея? Не сте ли я срещнали, нищо още не сте научили. Да срещнеш мечката, това аз наричам герои. Някой имал страдания. Ами че като видя човек, който страда, мене ми затупа сърцето, радвам се. Аз съм виждал някои просяци, тъй, тихо и спокойно си благославят, приятно впечатление ми правят и си казвам: Отличен човек е този! Някой път мина покрай някой просяк, погледна го, казвам: Няма да ти дам нищо, почакай, сега ти се приготовляваш за мечката, не си я срещнал още. И пак му се поклоня тайно, той се поусмихне, казва: „Ще я хвана тази мечка“. Разбираме се ние. „По Твоята заповед ще хвърлим тази мрежа в това море.“ По тази велика заповед на Божествената Мъдрост хвърлете мрежата на вашия ум! Защо аз зачеквам този въпрос? Защото пак ще дойде един ден да ви говоря. Туй, което ви говоря, нищо не струва, даром е. Няма какво да ми се сърдите, даром е. „Даром сте взели, даром давайте!“ Беседа, държана на 25 ноември 1923 г.
  6. GDD

    1923_11_11 Който има уши

    Аудио - чете Надка Иванова Който има уши (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Който има уши Който има уши да слуша, нека слуша. (Ев. Лука 8:8) Щастието и силата на хората зависят от тяхното слушане. Туй, което хората наричат щастие, това е съотношение. Щастието, това е връзка между две души. Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, то, както в музиката, тъй и тук, образува се онзи тон, който ние наричаме щастие. За да можем да разберем туй вътрешно отношение на щастието, ние трябва да си служим с онези обективни символи, които съществуват в природата. За пример, физическото сърце, това е един символ, и знаем, че здравословното състояние на човека зависи от неговото сърце. И от всичките клетки в тялото, като изключим тия на главата, най-разумни са клетките на сърцето. По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост. Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си. Тогава философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“. Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с живата, съзнателна, самосъзнателна човешка душа, защото душата е една определена единица вътре в природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно. Сега ще направя едно малко отклонение. Вземете, в геометрията, ние имаме триъгълници, четириъгълници, петоъгълници и т.н., но триъгълникът, това не е една цяла фигура. Хората от третото измерение казват: „Ние имаме един триъгълник и може да образуваме една пирамида“. Да, но пирамидата не е цяло. Триъгълникът е част от едно цяло, пирамидата е част от друго едно цяло. И следователно, когато туй цяло се проектира вътре в нашия свят, в материалния и извън материалния свят, изявленията са неговите отсечки. Отсечките му някой път се проектират като триъгълници, четириъгълници, петоъгълници. Ние си служим с тях, но те са само отсечки. Сега да вземем, за пример, един ъгъл. Често учените го построяват от две прави линии, насочени към известен общ център, и с него механиците, инженерите си служат. Тия линии наричаме силови линии на движението. Те действат вътре в природата. Но тия силови линии са някой път и несъзнателни. Вземете, брат и сестра не се движат винаги по една и съща линия. За в бъдеще ще могат да се измерват отношенията на хората според техните ъгли на движение. Да кажем, че две личности се движат под един ъгъл от 30 градуса, или под ъгъл от 90 градуса, или под ъгъл от 120 градуса, те ще се различават по характер, защото тия две линии, които се раздалечават, показват, че между тях трябва да има едно по-голямо или по-малко препятствие. За да стане този ъгъл по-голям, кои са причините на туй отклонение? Кои са причините, за да се отдалечават тези две линии? Те могат толкова да се раздалечат, че да се изправят в една права линия, да образуват един изправен ъгъл от 180 градуса и да се прегънат в другата посока на своето движение. Сега вие можете да направите едно малко възражение: „Как е възможно един ъгъл да се огъне?“ Възможно е. Аз ви питам: Как е възможно да замените едно любовно състояние със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват. Не искам да кажа за вас, вие сте от благородните, аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? Значи това не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление. Ние трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи. „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Природата е употребила дълго време, докато създаде човешкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вътрешно устройство, онези съединителни вътрешни нишки с мозъка, за да може да превръща звуковете. Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва да ги превърнеш, да знаеш, че е така. Като ти каже някой тия думи, звуковете удрят на тъпанчето ти, сърцето ти се възпламенява и ти казваш: „А, той ме обича“. – Защо, как? – „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек. Дойде любовта в него и той се запали. Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота. За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо. Аз сега не говоря за онези прояви на движенията, които са чисто физически, но говоря за онези съзнателни движения. В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън. В едно колело имате един ремък, който движи постоянно колелото отвън, а в един охлюв имате движението отвътре. Този охлюв или тази мида често е затворена между две черупки. След като умре охлювът или мидата, тази черупка остава и ако я счупите, никога не ще може да образувате наново тази форма. Обратно: ако вземете солта и я разтворите във вода, после оставите разтвора ѝ да изкристализира, ще се образува същата форма. Следователно разумните форми не се възстановяват тъй, както формите на кристалите. Затуй, когато в света направите известна погрешка или известно добро, разумната сила, която е направила тази погрешка или това добро, тя сама е в сила да пресъздаде туй, което е направила или развалила. Сега допуснете следния факт, който може да се обясни по два начина. Вие имате един приятел, когото обичате, но един ден, по невнимание, кажете една дума, от която той се обижда, неговото настроение се изменя. Вие отивате, извинявате се, но той не иска да ви прости. Питам: Защо не иска да ви прости? Онзи човек, който не иска да ви прости, той не е обиденият, друг е обиденият, но го няма. Следователно той казва: „Аз няма какво да ви прощавам, аз оставам само негов настойник“. За пример, даден е един процес на някой адвокат, но друг един му казва: „Прекрати този процес“. Той пита ищеца: „Ти готов ли си?“ Адвокатът има ли право да прекрати делото сам? – Няма право. Следователно обидените хора, тези, които не обичат да прощават, те не са обидените, те са само длъжностни лица. В обидата всякога има една материална щета. Законът е такъв. И тази щета трябва да се плати, да се възстанови. Защо? Равновесието се е нарушило и ти докато не възстановиш това равновесие, не можеш да се примириш. Някой, който те обидил, дойде и започва: „Извини, аз те обидих“. Не, не може така. Ами хубаво, ако ти си един слуга, турил си боба да се вари, приготвил си го, но си забравил да поставиш сол в гърнето и отидеш при господаря си и му кажеш: „Извини, аз не турих сол“. С това извинение бобът ще се осоли ли? – Няма. Или пресолил си боба, дойдеш и се извиниш на господаря: „Извини, бобът е пресолен“. С това ще се обезсоли ли? Това са ред извинения. Някой се извинява: „Аз го обезсолих“, „Аз го пресолих“. Това са методи, които съвременните хора употребяват за поправяне на обществото. Тия методи са употребявани, употребявани, но не са дали никакви резултати. Вие казвате: „Ние сме грешни хора, това-онова“. Туй значи: „Аз не съм турил сол“. С такива извинения „аз не съм турил сол“ или „аз съм пресолил“ става ли някаква работа? Като не туриш сол, солта ще влезе ли в гърнето? – Няма да влезе в гърнето. После, другото, което спъва съвременните хора, то е следното. Ние казваме: „Да имаме Божията Любов!“ Като кажете „да имаме Божията Любов“, ще я имате ли? Не, Любовта се проявява в човешката душа само при известни условия. Тя действа, но се заражда при известни условия. Казваш: „Аз искам да бъда учен човек“. Да, но знанието и Мъдростта, и те се зараждат при известни условия. Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт. И когато това стане, ето какви промени ще настанат. Да кажем, докато не дойде Любовта, ти разсъждаваш философски, интересуваш се и от философията, и от геологията, но докосне ли те, ти ще отлагаш да изпълниш всичко това, което тя изисква за след милиони години и ще казваш: „Е, то не му е дошло времето“. И всички съвременни хора са все умни хора, казват: „Няма да дадем имота си най-после, ще мислим и за себе си“. Чудна е тази философия! Нима за да направя добро някому, аз трябва да престана да мисля? Не, същността именно трябва да се приеме, а не да мислим какво не е дошло времето. Какво ще бъде състоянието ти, когато влезеш в съприкосновение с Бога? Веднага тия неразрешени въпроси ще ги разрешиш. Щом дойдеш в съприкосновение с Бога, ще бъдеш готов веднага да раздадеш всичко, ще бъдеш готов да заемеш каквото и да е положение в света. Не ме разбирайте криво! Тази Любов няма да те направи калугер в някоя гора, тя няма да ти тури съдрани гащи. Ние, съвременните хора, привидно сме много скромни. Един ученик на Сократ, за да покаже своята скромност, се явява със съдрани гащи пред своя учител, виждали се месата му. Погледнал го Сократ и му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“. Гордостта може да се покаже и през хубавите дрехи, може да се покаже и през съдраните гащи. Обаче когато ти имаш туй първо съприкосновение с Божествената Любов, у тебе ще лъха вече живот и ти ще бъдеш един извор, който периодически, по малко идва, докато не дойде малко дъждец, и пак ще засъхнеш. Но когато дойде Божествената Любов в съприкосновение с тебе, ти ще бъдеш един велик извор и цялата местност ще се благослови от туй съприкосновение с тебе. Едно от качествата на тази Любов е това, че тя е устойчива и неизменна, т.е. тя се изменя, но както трептенията, вибрациите от една цигулка са тъй хармонично съчетани, че образуват хармония, приятна за ухото, така е и с промените, които стават от Любовта. Хиляди и милиони промени ще станат в нашето състояние, но от всичката тази Любов първото нещо, което е, ще диша живот навсякъде. Първият акт: ние ще усетим един изблик на Любовта. Вторият акт: понеже този извор ще трябва сега да тръгне в своя път на движението, необходимо е Мъдростта да му покаже пътя, накъде да върви. Затуй трябва първо да имаме съприкосновение с Бога. А сега съвременните учени хора започват да опровергават има ли Господ, няма ли Господ. Аз съм казвал и друг път: Реалността не я доказвам. За реалността можем да говорим само. Аз не доказвам реалността, понеже комуто я доказвам, ще го опетня със своите доказателства. Да доказвам Истината, значи да лъжа. Да положим сега, че няма Господ, тъй казват съвременните теолози, ти губиш ли нещо? Ако пък има Господ, значи спечелил си нещо. Това са търговски работи. Ами ако Господ е само на земята, ако в Божествения свят Го няма? Ако имаш ум, има Господ; ако нямаш ум, няма Господ. Под думите „има Господ“ ето какво подразбирам. Вие сега не ме разбрахте, но погрешката не е ваша, не е и моя, но е на онзи, който е направил езика. Има Господ, значи има Любов. Има ли Любов, тази Любов ще даде живот. Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова, но като дойде Любовта, аз мога да помогна на хиляди хора. Каквото хвана, всичко мога да направя. Е, кое състояние е по-хубаво? Хубаво ли е това състояние, при което да те турят на леглото и да имаш нужда от 10 души слуги, да те измият, да обикалят наоколо ти и да казваш само „ох, ох“? Аз ще ви предам един факт тъй, както си е, както са ми го казали, той е веществено доказателство. Отиват при един лекар, казват му: „Има един болен, той е в последна фаза на болестта, на издъхване“. Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция. Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета. Болният казва: „Ох, докторе, умрях“. Докторът си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“. „Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и си отива. „Чакай, чакай, господин докторе, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече. И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета. Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата. Следователно имало е и сега има, па и за в бъдеще пак ще има методи за лекуване. Съвременните лекари, съвременната наука има всичкото добро желание да лекува, но природата е скрила своите методи. Тя е много строга към всеки, който би употребил един неин метод. Има два начина за лекуване: единият е природен, а другият начин аз го наричам Божествен, той е моментален. Ти не можеш да излекуваш един грешен човек моментално. Един праведник можеш моментално да го излекуваш от каквато и да е болест, но един грешник – никога. В историята на човешките аналии не съм намерил пример, дето някой виден лекар да е излекувал моментално някой човек. Има примери, но тия хора са били хора на вярата. За да подобрим живота си, ние трябва да възприемем Любовта. Всеки един от вас трябва да се стреми към туй първо съприкосновение с Бога, но туй съприкосновение трябва да бъде такова, каквото съответства за вашата душа. За всеки един човек има отредено едно място, една специална точка, според неговата душа. Туй място седи само за вашата душа, никой не може да ви го вземе. Зад него седи един ангел, който го пази. То ви чака отворено. Като дойдете в контакт с Бога, то ще произведе резултат. Може учени хора да ви говорят това-онова, какво ли не, да ви залъгват, но туй място си седи. Трябва да обходите цял свят, да дадете всички жертви и дойдете ли в контакт с Бога, веднага във вас ще се влее новият живот, който Христос нарича „новораждане“, а в окултната наука го наричат „дваж роден“. Сега ние, хората на земния живот, мислим, че ако имаме тия блага, които сега има, ще бъдем щастливи, но в света има разпределение на Божествените блага. На някои хора Бог е дал блага, но не им позволява да ядат от тези блага, а на някои е дал много малко блага, но им позволява да ядат. Един от древните царе, Самсунбаредин, искал да даде на своя народ един добър пример. Той поканил на обед 10 души от държавата си, най-видни, най-учени хора, и 10 души най-бедни, най-прости. И действително, намерили се 10 души учени и 10 прости и дошли. Царят искал да ги угости. На първите 10 души сложил най-хубавите ястия и като разбирал законите на електричеството, той разпоредил щото всички блюда, вилици, лъжици, ножове, всичко, до което се докоснат, да бъде скачено с електрически жици. Богата била трапезата, с най-пищни яденета, каквото биха пожелали, щяха да намерят: и агнешко, и пилешко, и пуйки, и пъдпъдъци, и езици от птиченца, всичко. Те си казвали: „Царят ще ни окаже най-големи почести“. А на другите, на простите, сложил най-скромните яденета, но нямало никакви електрически токове. Дохожда царят, казва и на едните, и на другите: „Заповядайте!“ Сядат учените, взимат лъжицата, посягат – трепват, не могат да ядат. Какво има? – „Е, малко сме неразположени.“ Каквото бутнат тия учените философи, все трепват и си казват: „Няма ли да се свърши тази трапеза?“ Почват да мислят, че се намират на някакъв огън. А бедните ядат... Царят от време на време хвърли око към едните и другите, наблюдава ги. Учените си казват: „Защо ни е всичко това, щом не може да се използва?“ Богатите имат външно величие, а вътрешно нямат, а бедните имат вътрешно величие, а външно нямат. Бедните преспокойно и сладко си ядат. И Господ така е направил света; туй същото е и в природата. Господ ще ви даде богатство, ще ви даде къщи, ама токове ще има. Всеки ден, като туриш паницата отпреде си, ще подскачаш: глава ще те боли, корем ще те боли, крака ще те болят, това-онова – богат човек. Но смисълът на живота не е в това, ние хората трябва да разбираме живота другояче. Сега ако река да обяснявам как трябва да го разбираме, това са го обяснявали много учени хора. Недъзи има вътре в живота, които трябва да се лекуват. На съвременните хора трябва вяра. Вие казвате: „Значи човек трябва да скръсти ръце“. Да живее човек с вяра, у нас това подразбират, да скръсти ръце и да чака. Не, обратното е. Ние още не знаем как да работим със своя език. Аз сега правя някои малки наблюдения в живота, с по-висшите и с по-низшите животни, правил съм наблюдения и с растенията и виждам на каква степен е тяхното съзнание. Често вие минавате през гората и виждате някое голямо дърво изсъхнало, а наоколо му другите дръвчета са запазени здрави. Разравяте почвата, червеи няма, а то изсъхнало. Как ще си обясните това? Ако един престъпник седне под едно какво и да е дърво, то ще изсъхне. Не само дървото изсъхва, но ако един такъв престъпник, който е убил някого, влезе в дома ви, някой от дома ви ще изсъхне. Грешните състояния носят в света една ужасна проказа. И никога в света не е имало толкова болести, колкото сега. Лекарите вече се слисали, кръщават ги, кръщават, нямат вече нови имена за болестите, тъй много те се умножават. Защо? – Защото хората в своите стремежи не са чисти. Не е въпросът само за извършените престъпления. Много престъпления не са извършени, но съвременните хора със своята алчност, със своята ненаситност са в състояние, който им се изпречи на пътя, да го унищожат. Сега няма да ви привеждам примери, но има случаи, дето мнозина хора са пожертвани само за стотина лева. Но сега ще се върнем към нашата беседа. Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Какво мислят сега учените, философите, дали има Господ или няма, това е тяхна работа. Има ли пространство, няма ли пространство, това е тяхна работа. Има ли време, няма ли време, това е тяхна работа. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност, за която и въпрос не можем да правим. Ние във всичко можем да се усъмним, в съществуването на хората можем да се усъмним, но в съществуването на Бога – никога! И когато някой се изправи пред мене и ме пита има ли Господ, казвам: Ами ти сам ми говориш, че има Господ. Ако не беше ме питал, щях да кажа, че няма Господ, но Господ чрез тебе, чрез този учен ме пита: „Има ли Господ, вярваш ли, че аз съществувам“. Казвам: Господи, аз никога не се съмнявам. Дойде някой, казва ми: „Господ не съществува, дъщеря ми умря“. Това именно е доказателството, че Господ съществува. „Ами Господ ми направи най-голямото зло!“ – А, зло ти направи! Как, туй Великото същество, зло да ти направи! Казвам: Слушайте, ако при тебе дойде един цар или княз, даде ти една огърлица с диаманти и ти каже, че след три месеца ще си ги вземе, и след три месеца действително дохожда да си вземе огърлицата, а ти започваш да плачеш, какво показва това? – Казвам: Ти си много алчен. Че тази огърлица си е негова, дал ти я за три месеца и ще си я вземе. Една твоя дъщеря или твой син, всички тия души, това са диаманти от една Божия огърлица. Той ти е дал един диамант от тази огърлица за година, 2, 3, 10 и най-после казва: „Нека се върне този диамант при мене!“ Защо ще плачеш? Ти ще пишеш едно писмо на Господа и ще кажеш: „Господи, аз Ти благодаря за крайната милост, че поносих малко този диамант от Твоята огърлица, прати ми го пак някой път“. Той ще ти прати друг и бъди уверен, че вторият диамант ще бъде по-хубав. Господ има много хубави огърлици, вие още не сте носили диаманти от Неговите огърлици. Сега някой ще каже: „Това е от „1001 нощ“. Повече от „1001 нощ“ е даже. В „1001 нощ“ има такава философия! Чели ли сте „1001 нощ“? Вероятно сте я чели, там има отлични неща, само че туй е един живот другаде преживян, при друга обстановка, а не тук на земята. И тъй, първото съприкосновение с Бога, с туй Великото същество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрение, ние ще схванем живота тъй, както никога не сме го схващали, и ще почнем да живеем другояче. Сега съвременните учени хора казват, че ако дойдем в съприкосновение с Бога, ние ще обеднеем, ще изгубим своята индивидуалност и самостоятелност. Аз ви питам следния факт: Коя майка иска, след като роди едно дете, туй дете да бъде идиот? Има ли такава майка? Всяка майка иска нейното дете да бъде тъй разумно, като нея. Тя се радва. Мислите ли, че Бог, Който ни е родил, всичкото Му желание не е да бъдем като Него? Ние имаме една философия, казваме, че еди-кой си окултист, еди-кой си философ е казал тъй. Много хубави неща са казали, но философът не чувства тъй, както мене. Има една наука, която не може да се предаде чрез ума, но чрез сърцето. И някой философ ми казва туй-онуй, но аз му казвам: „Твоята наука не мога да я разбера, ти ми предай твоето чувстване – не какво мислиш, но какво чувстваш за Бога“. Разумни чувствания има! Е, питам: Съвременният свят на ума ли е обоснован или на чувствата? На чувствата е обоснован, а умът е само един пазител на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умът е едно сандъче за тази огърлица. Умът е майстор да пази, а сърцето е, което оценява тази огърлица. Сега някои може да излязат, да кажат, че сърцето било извратено, тъй казвало Писанието. Ще извините, свещеният език на Писанието е малко опорочен. И много думи се опорочават. У нас думата „любов“ е почти наполовина опорочена. Щом кажеш: „обичам някого“, веднага ще ти кажат: „Разбирам, разбирам твоята любов“. Думата „любов“ не е разбрана, опорочена е. Правда, доброта, всички тия неща са опорочени. Кой говори за право? Добрият човек за право никога не говори. Човекът на Истината за Истината никога не говори. Ще бъде смешно свещта да говори за своята светлина, за себе си. Ако питате една свещ за светлината ѝ, ще каже: „Можеш ли да четеш на моята светлина?“ – „Мога.“ – „Не ме питайте повече.“ Това е доказателство. Сега ще се върнем пак към тази велика Любов. Тази дума „велика“ не може да се приложи за Любовта. Любовта не е велика. За да кажем, че е велика, трябва да има нещо, с което да я сравняваме, а тя не може да се сравнява. Като казвам „великата Любов“, ето как я определям. Любовта носи в себе си безсмъртие и живот; Любовта изключва всички страдания; Любовта изключва всички насилия; Любовта изключва всички глупости; Любовта изключва всички безчестия; Любовта изключва всички нечистотии; Любовта изключва всички неправди; а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения живот. Пред нея и в нея живеят всички същества тъй, както ги разбираме, от най-низшите до най-висшите, като изключим Бога – всички живеят в нея и черпят от нейните източници. Сега някои казват: „Любовта не съществува“. Ами че защо плачеш в света? Плачът е едно доказателство, че има Любов в света. Ти плачеш, защото търсиш нещо; ти плачеш, защото има някой, който не те обича. Не, има Някой, Който те обича. Господ те обича. „Е, ти остави Господа.“ – Ами кой? – „Някое живо същество.“ – Ами живото същество си ти. Щом не можеш да намериш някого, който да те обича, обърни се ти да обичаш някого. Тогава в Любовта на Господа има две състояния: да те любят и ти да любиш. Когато в един живот те любили, в другия живот ти ще любиш, защото онези, които са те любили, сега ти ще ги любиш. Онези, които трябва да бъдат любени, те почиват. А сега ти седиш, чакаш като някой богат човек, да те любят. Не, ще станеш, ще идеш да търсиш някого да любиш. И тъй, съвременните хора питат: „Къде е Господ?“ Косвено аз бих обосновал своето доказателство така: всяка една електрическа лампичка, която свети, не е ли отражението на слънчевата светлина? Ако слънчевата светлина угасне, всичките огньове веднага ще изгаснат, а понеже огънят гори, то е едно доказателство, че и слънцето гори. А понеже Бог живее в света, проявява своята светлина, то и ние живеем в Него. Че няма Господ, аз бих казал така: ако Господ изчезне, и аз ще изчезна, защото аз съм едно отражение. Може ли сянката да изчезне без реалността? – Не може. Следователно съществуването на сенките е едно доказателство, че съществува и реалност. „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме хора на реалността, хора на двадесети век, нови идеи има в нас, мислиш ли, че ще ни заблудиш в своите аргументи? Ние искаме да поставим твоето учение на опит. Туй, което ни говориш, право ли е?“ Аз бих ви задал други въпроси: Кола, която не се движи, може ли да се счупи? Стомна, която се не пълни, може ли да се изпразни? Хляб, който се не яде, може ли да се свърши? Река, която не тече, може ли да пресъхва? Огън, който не гори, може ли да запали някоя къща? Човек, който не мисли, глупости може ли да направи? Човек, който не чувства, може ли да люби или да мрази? – Отговорете ми на тези въпроси! Омразата в едни хора е любов в други. Твоята омраза е корен на една висша Любов. Туй, което ти чувстваш като омраза, ако ти проектираш твоята любов към корените на омразата, цветовете в клонищата ще дадат най-хубавите сокове. Ти казваш: „А, тази омраза ми съсипа сърцето“. Ти трябва да намразиш някого, за да обикнеш другиго. От тази твоя омраза ще се образува любов. Омразата ще мине като любов в един по-висш свят. Ама защо е омразата? – Потребна е. Защо е Любовта? – Любовта е потребна, за да се яви омразата. Омразата е един свят на по-низши същества. Като намразиш някого, туй, което е нещастие за тебе, е щастие за другиго, в това има едно движение. Тъй щото ако ти си щастлив, друг е нещастен; ако ти си нещастен, друг е щастлив. Сега тия неща, които ви казвам, както и туй последното, се нуждаят от доказателства, но и него... „Който има уши да слуша, нека слуша!“ В туй отношение вие трябва да бъдете последователни, да изучавате вашата природа, вашия ум. Всеки ден си задавайте задачата да определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия. Аз забелязвам, мнозина от вас, като дойдат тук, в първо време са ревностни, после поолегнат малко, казват: „Ние усвоихме учението“. Казвам: Та вие още не сте били ревностни, вие не сте опитали още Любовта, вие не сте намерили още Бога, не Го познавате. Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй първото съприкосновение с Бога, което аз наричам „съприкосновение по особена благодат, второ раждане или новия живот“, вие не сте го придобили още. Това специално съприкосновение ще го придобиете след 40–50 години. Тогава ще придобиете живота на ангелите. Казвате: „Аз мога ли да стана ангел?“ – Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години. Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот, но да се не усъмните в Бога. Каквото и да ви дойде, каквото и да стане, ще можете да придобиете този живот. Но вие ще се намерите в положението на онзи стар, 70–80-годишен дядо, който като си вървял един ден, представил си, че бил млад, загледал се нагоре и паднал в един доста голям трап. За да се извини, казал си: „Дойдох до трапа, не исках да го обикалям, рекох да го прескоча, както това правих на млади години, но паднах. Е, на млади години така ли беше? Ама като остарее човек, друго е“. Като си показал главата нагоре, поогледал се наоколо, да го не види някой, казал си: „То и на млади години беше така“. Така и вие в младините си казвате: „Хайде, аз ще си поправя живота, но като поостарея малко, сега нека да си почета малко философия, да си понаредя малко живота“. Редиш го, редиш го и после казваш: „Хайде, в другото прераждане, тогава“. И във второто прераждане такъв ще бъдеш. Че можеш да живееш много прераждания, то е друг въпрос, но можеш да използваш сегашния си живот във всичката своя пълнота и да приготвиш онези условия, при които Бог може да се прояви. Аз ви казах в една беседа, че ние идваме на земята, за да се прояви съвършения Божи живот в нас. „Който има уши да слуша, нека слуша!“ В окултната наука има един закон: всяко нещастие, което дойде отгоре, превръщайте го за ваше добро! Истинският живот седи в страданията, не можете да ги избегнете. Туй е за земята. Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е. Тогава онзи, който не иска да страда, да се върне назад. Вие сте чудни! Онзи ученик, който иска да стане висшист, да стане знаменитост, може ли без усилия, без работа да стане такъв? Не, дълго време ще страда. И в чистотата и в святостта на нашия живот пак ще трябва да правим тези усилия. Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“. Дойде второ – за добро е. Трето, четвърто – за добро е, за добро е, докато най-после туй доброто само по себе си възтържествува. Ако имате тази Божия Любов, туй първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ и дето и да идете, в Англия, във Франция, дето и да стъпите, на английска почва за пример, веднага всеки англичанин ще ви посрещне и всеки ще иска да ви вземе у дома си. Човешкото съзнание е такова, че ако, за пример, в България стане една духовна промяна, духовно движение, всички тези хора в Америка, в Англия, които са в свръзка с Бога, ще знаят всички промени, които стават в България. Има англичани, които ви знаят, знаят ви и по име и казват: „Обръщане има“. Пък и ние знаем какво става във Франция, в Англия, колко души имат съприкосновение с Бога, и си кореспондираме, само че нашите писма не идват с тази поща, не са на тази обикновена хартия писани и с тези обикновени пликове. Има един особен нов начин за кореспондиране, който за в бъдеще ще се прилага в света. Той е най-износният, най-практичният, няма да носи никаква зараза в света, а ще носи знания на хората. И този, днешният начин, и той е хубав, но за в бъдеще ще има един много по-хубав начин от сегашния. И тъй, първото нещо: трябва ви съприкосновение с Бога! Но ще работите, няма да концетрирате ума си на едно място, няма да гледате на онази мома, която не е умна, която цял ден седи пред прозорците, върти си палците и казва: „Туй ще ми купи, онуй ще ми купи“. Не, тя трябва с хурка да преде, да работи и като дойде той, да я завари в туй работното състояние. Така и ние трябва да чакаме Господа, да работим. Така е и с мене, аз работя с Господа, а някои се бият. Ще ви приведа един факт: двама мои ученици, няма да кажа кои са, преди няколко дни се бият. Идва една ученичка, казва ми: „Бият се!“ Казвам: Нека се бият, те като братя си играят. – „Ела да ги видиш.“ Аз и от тук ги виждам. Че някой шлепнал някого! Ами защо да не кажа, че това е милувка? Вятърът не взима ли шапката, не шляпка ли хората? Зависи как гледаш на нещата. Сега ние се тревожим, някой си бил някого, някой казал някому нещо, с дреболии се занимаваме. Това са въпроси за света, а вие трябва постоянно да превръщате тия неща. В това седи силата. И най-после, дойде във вас мисълта: „Какво ще кажат хората? Тия двамата ученици от новото учение се бият!“ Аз си казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи? Бог, като е направил света, защо е допуснал злото, не е ли Негово? Някой ще направи мене виновен. Ако някой ме осъди, че хората в моето учение тъй живеят, питам: Ами в Божественото учение как живеят хората? Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално! Не, ние не се лъжем. Двама се хванали за гуша, бият се, но след половин час седнали, гугуцат си. Това са актьори на сцената, вие не се самоизлъгвайте. „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята си! Туй е волята Божия. Ако вие постъпвате по първия начин, ще бъдете семето, посято на пътя, семето, посято между камъните, и семето, посято между тръните – значи по начина на кривото разбиране. Ако постъпвате по втория начин, по закона на Любовта, вие ще бъдете семето, посято на добрата почва, което дава плод стократно. Има нещо неизбежно в света! Сега искам да слушате с вашето ухо, което същестува. Турете си туй правило в ума, то поне е практично: Всичко в света работи за добро на онези, които са в Любовта, които са в съприкосновение с Бога. Беседа, държана на 11 ноември 1923 г.
  7. GDD

    1923_11_04 Отвори им умовете

    Аудио - чете Надка Иванова Отвори имъ умоветѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Отвори им умовете Сега ще говоря върху думите: „Тогава им отвори умовете да разбират Писанията“. Ев. Лука 24:45 В съвременното общество хората казват „културни хора и некултурни хора“. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният – със стари методи. Добре, какви трябва да бъдат тия новите методи, с които ние ще си служим? Културата, това не е мода, това е начин за обработване на самия живот. Да култивираш едно растение, значи да му дадеш всички онези благоприятни условия, при които то да расте и да се развива правилно. Некултивирано растение значи едно растение, поставено при такива неблагоприятни условия, че и най-добрите му условия да станат хилави. „Тогава им отвори умовете да разбират Писанията.“ Кой? Христос им отвори умовете. Но кога стана това? Не когато беше на земята в плът, а след като мина в другия свят, в Божествения. Тогава Неговата сила се прояви и Той внесе тази светлина, за да разбират хората причините и последствията на нещата. За пример, често казваме, че всяка причина си има свои последствия и всяко последствие си има своя причина. Но това са твърдения, а ние едва ли разбираме причината. Някой убил някого. Казваме: „Има си причина – омразата“. Но откъде е произлязла тази причина, как се е зародила тази омраза – не знаем. Как е възможно, двама братя, единият да убие другия? Например, в Библията Каин убива Авел. Как е възможно, двама братя, родени от един и същ баща, при една и съща любов, единият убива другия? Възможно ли е брат брата да убие? Не е възможно. Това е наше схващане. Брат брата не може да убие, брат брата не може да лъже, брат брата не може да не люби. Някой казва: „Аз не мога да ви любя“. Това са твърдения, в които няма смисъл. Казва: „Аз те любя“. Как е възможно да ме любиш, когато ти не си любил никого? Това е лъжливо твърдение. Защо? Защото где е писано, че човек е Любов? Казва се, че Бог е Любов. Ти можеш да бъдеш носител на Любовта, но ти да бъдеш Любов – никога. Там е заблуждението на светските хора, там е заблуждението и на верующите. „Аз – казва – не те любя.“ Най-първо ти не говориш Истината. Питам: Какъв е този закон, може ли една грамадна река, като Мисисипи за пример, която е тръгнала в своя път, да се спре в своето течение? Не, тя непременно ще тече. Възможно ли е човек, който е влязъл в Божията Любов, да каже: „Аз няма да любя вече“? Може ли реката да каже: „Аз няма да тека вече“? Може, но тя трябва съвършено да замръзне, а щом замръзне, животът престава. Следователно ние, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме. Лъжливи положения разбирам: научно-лъжливи положения, обществено-лъжливи положения, религиозно-лъжливи положения, индивидуално-лъжливи положения, на които ние градим това велико здание, което като вавилонските кули се разрушава, докато най-после един ден нашите греди се разместят и човек почва да мисли, той ли е или не е той. Сега някой път хората говорят за култура, обаче нашата култура да не мяза на културата на онази дивачка канибалка? Нейната култура е следната: един американски проповедник мисионер я обръща към Бога и така тя живяла около 50 години с идеята за християнството; най-после, към 80-тата си годишна възраст, хваща я една тежка болест, на умиране, едва диша – последно дихание. След като употребила всички лекарства, които ѝ били предписани, и не ѝ помогнали, казва: „Има още едно лекарство, едно последно средство е останало. Ще оздравея, ако ми се даде да похапна опечена ръчицата на едно малко детенце“. Връща се у нея онзи стар навик на канибализма. Аз правя своята аналогия и питам: Кой от вас не е проявявал този стар навик, в каквато и да е мека форма? Каквато и да е погрешка, може да е микроскопическа тя, но след векове може да се превърне на едно ужасно престъпление, на един ужасен грях. Онзи микроскопически косъм, който е изтъкан от един паяк, едва се вижда, но от хиляди такива косми може да изтъкат едно въже и с него да обесят човека. Сега по някой път ние се спираме и мислим, че знаем. Истинското знание има отношение само към Божествения живот, към свръхсъзнателния и подсъзнателния живот. Този закон е само за Божествения свят. Да се отвори ума на един човек, това не е достояние на земята. Щом живееш на земята, ти ще бъдеш един обикновен човек, ще живееш тъй, както живеят всичките животни. Това да не ви се вижда чудно. Учен и прост човек пътуваме нощно време в една бурна, кална нощ. Питам: Аз, който имам знания, и ти, който си невежа, няма ли еднакво да се окаляме? И ученият, и простият човек еднакво ще си окаляме и дрехите, и обущата, дъждът еднакво ще ни опръска. И мислите ли, че на сутринта аз ще бъда по-чист от тебе? Не, еднакво чисти ще бъдем. Културата на една тъмна, кална нощ е еднаква за всички. И ще ми говорят хората за култура! Културата може да съществува само при една Божествена светлина, когато всичките мисли, желания, действия бъдат отчетливи, да виждаш. Тъй трябва да схващаме ние културата. И казва се, че Христос им отвори умовете. Кога природата отваря очите на растителното царство? – Когато слънцето пекне. Тогава всяко житно зрънце, посадено в земята, израства, всяко едно малко цветенце израства, и те излизат изпод почвата, показват си главиците навънка. Туй е отваряне на очите! Същото е и с човека. Неговият ум ще се отвори, ще види, че този широк Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава, и тогава ще почне да гради. Има обаче едно положение, което спъва съвременните културни хора, млади и стари. Аз наричам млади онези, които имат изобилен капитал, който не е турен още в действие. Този капитал е необработен материал. Стари наричам онези търговци, на които дюкяните са пълни с обработен материал и те търсят пазар за него. Едните и другите се отличават по това, че едните търсят хора да им продадат стоката си, а другите търсят работници да им разработят капитала. Едните сега започват, а другите са завършили своята работа, те се отличават със своята опитност. Едните имат знания, другите имат сила. И казвам: Само на един високо просветен човек, който живее в Божествения свят, на тази Божествена светлина, може да му се отвори ума, да разбира Писанията. Е, вие, съвременните хора, как бихте изтълкували, как бихте обяснили всички съвременни противоречия, които съществуват в обществата, в църквата, в държавата? Как бихте обяснили онези аномалии, които съществуват навсякъде в света? Всяко едно човешко учреждение е пълно с противоречия. Кои са причините? Има си дълбоки причини, но не трябва само да обясним нещата, но трябва да знаем как да изправим нещата. Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае как да я лекува, но и да я излекува. Казва Писанието: „Христос им отвори умовете“. Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могат да правят само адептите. Но това можем да правим и ние. Всяка една спънка в живота ни, това е камъкът пред нашата врата, някой приятел го е турил. Ние можем да седим отвътре и да се разкайваме. Не, трябва да излезем вънка, да вземем този камък, да го изваяме и да го подарим. Това е, което Бог всеки ден прави в света; това е, което живата природа извършва. Ние едва сега ще пристъпим да изучаваме човешката душа. Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата. Това е физическата страна. Тогава аз правя сравнение между тази наука и същинската. Съвременната наука е необходима, формите също са необходими за нашето развитие, но казвам: Ако имате милиони шишета с етикети, знаете имената им, всеки ден ги чистите, бършите с парцали, всеки ден разправяте на хората за тях, но тия шишета са празни, какво ви ползва тази наука? Какво ви ползват тия празни шишета, които всеки ден чистите и сортирате? Това е съвременната наука, в нея има само наредени празни шишета. Влезте в някоя фабрика и вижте колелетата на машините – лъщят! Вижте тия ножове, с които режат! Идете в някоя модерна скотобойна в Америка, отлично е наредена! Казват: „Това е култура!“ Влезте при някоя домакиня, която готви, има всички прибори, всичко е чисто. Казват: „Културна жена е тя!“ Но във втората фаза на живота всичките тези шишета са пълни със съдържание, съдържат живот. А в първата фаза нашият живот е празен. Че е празен, питам: Има ли някой от вас, който да е доволен; има ли някой от вас, който да е щастлив? Често някои казват: „Аз имам вяра в Бога“. Казвам: Аз се радвам, когато срещна някой човек, който има вяра в Бога, но твоята вяра такава ли е, че никога да не се съмняваш в Бога? До деня, в който Бог е благословил дома ти и всичко тече по мед и масло, да, вярваш, но в деня, когато Бог те пипне с двата си пръста, ти се усъмниш. Питам: Какъв културен човек си ти, коя е тая религия, която изменя ума ти? Ние, съвременните хора, почти нямаме убеждения. Това не е упрек, аз предавам факта тъй, както си е. Не че нямаме убеждения, не че нямаме наука, имаме убеждения, имаме и наука, но аз меря нещата с една Божествена мярка. Съвременният свят има такава наука, че със своите взривни вещества е в състояние да разруши половината от земята. Да разруши – може, но да съгради – не може. Да убие човека – може, да обеси човека – може, в един час, с едно перо отгоре, но да създаде тази душа, да вложи в нея тия мисли, желания, действия – не може. Ние, културните хора, не оценяваме живота на човека. За нас човешкият живот е като живота на кокошките. Разправяше ми един военен: във време на война животът на един кон се цени повече, отколкото живота на един човек. Ако убият един войник и го заровят някъде, никой не пита за него, но ако един кон пострада някъде, ще се рапортира – кой, защо, как го убил, държавата да не изгуби. Сега аз не говоря за хората в света, говоря за онези, които минават за религиозни. Не че нямате желание да следвате Бога, не че сте некултурни, имате желание да следвате Бога, културни сте – ще бъде несправедливо от моя страна да отрека това, но има нещо, което ви спъва. И знаете ли кое е то? Представете си, че имате една кола със спирачки и слизате по един наклон, но тази спирачка се разваля. Мислите ли, че ако слезете от колата и я спирате с ръката си, ще имате тази сила, като спирачката? Колата ще ви занесе. И сега ние, съвременните хора, слизаме от колата и я спираме с ръцете, вследствие на това и ние, и колата отиваме. Спирачките са развалени. Ами че вземете една жена от съвременния живот, която е избягала от бащиния си дом и се влюбила в някого, какъв ще е нейният живот? – Кола без спирачка, която се движи по наклон. Много такива примери има. Ще ви приведа примера за един български съдия, председател на окръжния съд, в когото една мома така се беше влюбила, че трябваше непременно да се съберат, не можеха един без друг. Ако не се съберяха, без друго щяха да умрат. Такава любов! И действително, ожениха се, 10 години живяха заедно и най-после тия хора се разоставиха. Е, питам сега: Как стана тази работа, че се развали тяхната любов? Някой ще каже: „Друга някоя жена е влязла под кожата на мъжа“. Някой пък ще каже, че някой мъж е влязъл под кожата на жената. Как е възможно цял мъж да влезе под кожата на една жена и цяла жена да влезе под кожата на един мъж? Какви са такива хиперболични думи? Как се влиза тъй? Аз бих желал да зная туй изкуство на влизане под кожата. Не, не е влязъл някой мъж, ами тази жена иска да напусне мъжа си, нищо повече. Тя иска да го напусне, а се оправдава, че някоя друга жена влязла под кожата му. Тъй седи въпросът. Някой път аз казвам, че грехът е нещо външно. Така е, външно е, когато имаме предвид отношенията ни към материалния свят. Грехът не произтича от Бога, но от човека. Той е изобретение на човека, създаден е от него. Разправя един американец, моряк, своята опитност за културните хора. „Един от американските параходи пострадва и около 10 души моряци се спасихме на една лодка. След като изядохме всички провизии, 4–5 дена гладувахме, и чудно, след като се гледахме, гледахме един друг, 9 души дойдохме на един ум, определихме да пожертваме един от нас. Всички се съединихме, отделихме този единия, натиснахме го като една овца, изядохме месцето му. Останахме 9 души. Прекарахме тъй 2–3 дена. После пак почнахме да гледаме някого, но кого, още не беше определен. Определихме го, останахме 8 души. Така определихме и осмия, и седмия, все по същия начин отидоха, като овци. И най-после, като останахме наполовина, случва се, минава един параход, спасява ни.“ Туй са все опити на културни хора. Той разправя потресаващ факт, психологическа опитност на душата. Тия хора не са в състояние да измрат всички и да кажат: „Нищо, всички ще измрем, но никого няма да изядем“. Защо се ядат, защо не се обърнат към Бога? Защо се бият днес хората? Ако тия хора искат да отворят една война, защо първо не се обърнат към Бога, да кажат: „Господи, да се бием ли?“ Но те не мислят за това, а се гледат, уловят един и казват: „Да погине той за нашето спасение“. Такива са условията в морето, един трябва да стане тяхна жертва. Обаче това е само едно предложение. Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли да се избавят? – Щяха. Аз ще ви приведа друг един пример. Това е станало в един от видните американски градове с един млад християнин, човек много интелигентен, свършил два факултета, медицина и правните науки, от благородно произхождение, с отличен ум, член на една от видните църкви в Америка. Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл. А да се проповядва, че има съдба, туй-онуй, всичко е празна работа. Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда отчаянието и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си. До сега се молих, но няма едно положително доказателство, че има Господ. Всичко е измама, нещата мога да си ги обясня по един начин, мога да си ги обясня и по друг начин. Няма доказателства, че има Промисъл. И най-сетне, защо ще ходя между хората да ги лекувам, да търся права? Няма никакво право“. Честен човек бил той. Нагласява си тази вечер една паница с отрова и казва: „Ще туря край на моя живот, на всички тия заблуждения. Няма защо да живея в една лудница, дето всички хора са луди, никой в никого няма вяра“. Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „Да станеш, да отидеш на еди-коя си улица и номер“. Нему се вижда много чудно, но си казва: „Види се, някои мои приятели искат да се пошегуват с мене“. Излиза на улицата – няма нищо. Връща се и казва: „Тази вечер не съм с ума си“. Сяда да се занимава, но след 5 минути слуша пак същия глас. Този път не излиза. Трети път чува: „Ако не станеш да отидеш на еди-коя си улица и номер, ще те постигне най-голямото нещастие“. Туря шапката си и излиза. Намира улицата и номера, влиза вътре, похлопва на вратата веднъж, дваж, никой не го чува. „Виж – казва на себе си, – ето един човек, на когото дъската хлопа. Влизам по 12 часа в чужда къща и никой не ми отваря. Още един път ще похлопам и ще си отида.“ Един дрезгав глас: „Какво искаш?“ – „Пратиха ме на това място.“ Влиза вътре, посреща го един разчорлен човек: „Какво искаш?“ – „Пратен съм тук тая вечер, за тебе.“ И най-после, от дума на дума, този учен лекар си разправя цялата история. „А, знаете ли, че мене ме туриха в тревога тази вечер заради тебе? Аз дойдох да ти спася живота, да ти покажа, че има някой, който мисли заради тебе, ти трябва да бъдеш полезен на човечеството. Ако се самоубиеш, нищо няма да направиш, но ако останеш жив, всичко можеш да направиш, ти си човек с образование.“ Сега, като ме слушате, ще кажете: „И аз искам да имам тази опитност“. Може да я имате. Решете се като този американец да умрете и ще имате тази опитност. Човек трябва да има убеждения. Вие искате да умрете. Сега ще ви приведа друго едно изяснение, но да ви не обиди, т.е. сестрите, жените, които са тук, те да не се обидят, да не мислят, че аз имам тях предвид. Мъж и жена, двамата се разхождат, правят екскурзия по едно планинско място и спорят. Жената се разгневява, казва: „Отсега нататък не искам да живея с тебе, ще отида да се хвърля“. Отива. Той казва: „Добре“. Тя поглежда назад, остават 2–3 метра да се хвърли, той мълчи. Тя продължава да върви, остава още един метър, обръща се и му казва: „Е, кажи ми една дума, защо ме оставяш да се хвърля тук?“ – „Като е тъй, върни се тогава.“ Това не е убеждение. Тя отива да се хвърли, но се оглежда. Така не се спасява живот. „Отвори им умовете да разбират Писанията.“ Първото нещо, което ние, съвременните хора, трябва да поставим в ума си, то е да разберем, че Бог е една разумна Любов, в която няма нито измяна, нито промяна. И най-първо, когато говорим за Любовта, трябва да знаем нейните качества: Любовта не дава благородство на човека, Любовта не дава сила, тя не му дава и знания, не му дава и свобода. Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот. Туй, което някой път искаме от Любовта, то се отнася към друга област – знанието. Туй носи Мъдростта. Но ако не дойде Любовта да внесе тези качества, да донесе живот, на каква основа ще посадите тези знания на Мъдростта? Любовта носи изобилен живот. Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта. Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите, отчаянието, меланхолията, всичко туй избягва. Най-първо тя внася едно съзнателно доволство вътре в живота, а това е основата на живота. Сега някои казват: „Той има любов, но не е доволен“. Щом не е доволен, това не е Любов в него. Първото нещо: Любовта прави човек доволен. Това е Божествено. Любовта още сега можете да я имате, но ако аз река да ви дам Любовта, вие ще турите в ума си мисълта да гледате по какъв начин, отде ще дойде тя, да я видите. Не, пътят, по който върви Любовта, е толкова свещен, че всички същества в света, от Бога надолу, я гледат с превързани очи. Когато влиза Любовта в света, хората трябва да си превържат очите. Всички си затварят очите. Когато тя влезе, затваря врата си и казва: „Снемете вашите превръзки!“ Нали казват, че Любовта е сляпа? Не е сляпа Любовта, но ние трябва да превържем очите си, да ослепеем, за да дойде Любовта у нас. И сега, у съвременните хора, психологически вярно е, че колкото по-културни стават, толкова повече губят Любовта. Колкото повече знания имат, толкова повече те изгубват Любовта си. Защо? Като дойде Любовта, вие гледате да намерите нейната врата, да я чоплите като някой орех. „Ама защо ме люби, кои са причините?“ Ако аз ви любя, не питайте защо. Има един свещен закон: Никога не питайте защо ви любя. Вие може да питате защо само тогава, ако моята любов внесе дисхармония във вашия живот и наруши мира ви, но докато под моята любов вие растете, развивате се и живеете, няма да питате защо. Това е светотатство, това е грях. Ако от моята любов клонищата ви започват да изсъхват, давам ви право, запитвайте тогава. Но ако вашите клонища растат, листата стават по-зелени и вие растете в сила и мощ под тази Любов, тогава не питайте. Ако някоя буря дойде и вземе клончетата, не мислете, че Любовта е причина за вашите страдания. Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. И тъй, първото нещо: Бог е Любов. Ние не сме Любов, ние сме носители на Любовта. Ще кажете: „Ние знаем това“. Че ние не сме научили още първия закон на Любовта. Има хора, които са опитали тази Любов. Разбирайте ме, аз говоря принципиално, за онези, които не са я опитали. Сега някой ще се спре, ще пита: „Твоята любов такава ли е?“ Любовта по качество е една, няма какво да се сравнява. Няма сила в света, с която можем да я сравняваме. Тя е без начало и без край, тя е без никакви граници в света. Във всичките други нейни прояви ние можем да я изучаваме отдалеч, но когато дойдем близо до Любовта, ние трябва да събуем обущата си и да затворим очите си. Сляп и глупав трябва да бъде човек пред нея. Когато дойдеш до тази висота, като седиш пред нея, ще бъдеш с всичкото си почитание и послушание, докато ти каже: „Снеми тези превръзки!“ И като ти паднат превръзките, тогава Господ ще отвори ума ти да разбираш Писанията и ще ти покаже причините и последствията на нещата. Ние казваме: „Докога, защо е тази превръзка?“ Дотогава, докато дойде Любовта, ние ще седим с превръзка. Някои искат да я снемат. Аз ще ви кажа защо е тази превръзка. Знаете ли каква е тя? У нас има една голяма рана и Любовта прави по някой път превръзка на тази рана. Тя, като направи една превръзка върху човешките очи, държи я с хиляди години. Защо? – Да оздравеят, а тя работи вътре. И когато види, че тази рана, която Бог е дал, е задравяла, че всичко е минало, тогава казва: „Снеми тази превръзка!“ И сега някой казва: „Защо, с превързани очи ли ще бъда?“ – Ще бъдеш. Чудни са хората, критикуват Любовта, която за да ги излекува, им превързала очите. Ами онзи лекар, когато лекува очите ти, та превърже и двете, не носиш ли превръзка? Казвам ти: Снеми превръзката! – „А, не, лекарят я турил.“ Когато Бог ти тури превръзка, ти питаш защо те превързва, а когато този лекар ти тури превръзка, ти не питаш защо. Това не е философия. Аз наричам тази превръзка свещена. И дотогава, докато ние сме превързани, ние вървим по един естествен път на човешкото развитие. Ако снемем тази превръзка преждевременно, тогава ще се яви най-голямото нещастие. И сега, щом дойде някой от верующите, иска веднага да му снемем превръзката. Не, този човек първо ще се обърне към Бога, ще му се покажат всичките пътища, и когато дойде времето на Любовта, ще му се каже: „Сега ти сам ще си снемеш превръзката“. Питам: Когато Христос излезе от гроба, кой Му сне превръзката? И Той имаше превръзка на очите си. Казват, че някой ангел Му я снел. Не, не, Любовта в гроба му каза: „Снеми своята превръзка“. И Той каза: „Слушам, Отче“. – „Остави тази превръзка там в гроба.“ – „Слушам, сега разбирам защо са били страданията, които прекарах тук на земята.“ Това е философия. Трябва сам да дойде Христос, да разправи какво е прекарал. Него да разпитаме, да ни разкаже как е преживял, какво е било състоянието Му в гроба. Аз да описвам Неговото състояние, значи да предам някои неща неверни. Не обичам да предавам неверни неща. Щом дойде до Любовта, аз говоря малко. Защо? – Не обичам да говоря за неща, които не се предават. Любовта с език не се предава. На съвременния наш език е немислимо да предадеш една идея на Любовта. Една Божествена идея така трябва да се предаде, че да те разбере всеки. Ако искаш философски да предадеш една мисъл – може, но Любовта се предава чрез контакт, чрез допиране. Тя се предава от живот в живот. Онзи, който те люби, не говори, той те пипне и ти чувстваш, че в тази душа има Любов. Ти знаеш, че в това пипане има нещо свещено, един свещен трепет се разлива в душата ти. Проговори ли ти, нищо не остава в тази ръка, всичката тази красота изчезва, като че небето се дига, и ти оставаш, като Адам и Ева, гол. Аз съм го хванал, а той ме пита, казва ми: „Кажи ми една дума, обичаш ли ме?“ Щом ме питаш, ти не вярваш вече. В твоя ум има изопачена мисъл. „Ама ти обичаш ли ме?“ – Изопачен ум имаш. „Ама говориш ли ми Истината?“ – Е, хубаво, нима ако ти кажа, че говоря Истината, не мога да те излъжа? Мога хиляди пъти да ти кажа „обичам те“ и пак да не те обичам. Това не е доказателство. А онзи свещен трепет, който мога да предам на душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство? И ние сега, съвременните хора, искаме от Бога да ни каже, обича ли ни, ще ни спаси ли, да не сме от онези големите грешници души? Това са онези изкълчени умове. Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: „Господи, аз чувствам Твоята Любов, аз чувствам онзи свещен трепет, Ти си Любов, не можеш да бъдеш нищо друго“. Не е казано за Бога, че е омраза. Не, Любов е, туй казват и ангелите, и архангелите, и всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел – „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ“. Е, питам сега: Когато вие наричате Бога дълготърпелив, знаете ли какво страдание има в този жив Бог на Любовта? Казвате: „Обича ли ме Господ?“ Знаете ли туй свещено сърце какво нещо е, как страда? Едно голямо сътресение се произвежда. Не само ангелите, но и всички други духове идват и казват: „Бог е Любов!“ Когато човек каже, че Бог не е Любов, тогава го натрупват с голямо богатство. Натрупват го, натрупват, и той почва да пъшка под тежестта на богатството, и пак е нещастен. Е, питам тогава: Какви ще бъдат вашите разбирания за Божията Любов? Съвременните хора имат други разбирания за Бога и казват: „Ако ние се приближим при Бога, трябва да оглупеем и да станем като животни“. Чудни сте вие хората! Ако се приближите при тази Любов, вие ще придобиете такова знание, каквото не сте имали досега, ще се облечете в такива дрехи, каквито небето може само да ви даде. Тия дрехи, с които някой път нашите художници рисуват ангелите, от тях няма ни помен там. Една четка не може да представи нито сянка от тия ангелски дрехи. Особено нещо е дрехата на ангела! И някой път на главата на Христа турят един ореол, но той не съставлява даже една стомилионна част от Истината. Някой казва, че видял Христа с ореол. Аз правя едно твърдение: Никой досега не е видял ореола на главата на Христа. Онези великите адепти-Учители, те виждат само една бяла светлина без сенки. И в тази светлина всичко говори, няма никакви форми. А туй, което те наричат ореол, има съвсем друг смисъл. Любовта е нещо вътрешно, тя не може да се види, с думи не може да се изкаже, но само се чувства. И пак ще ви кажа: Колкото по-малко говорите за Любовта, а повече живеете в нея, на по-прав път сте. Не е достатъчно само да кажете, че няма да говорите за Любовта – и това е грях, но вярвайте в тази Божествена Любов, в която като влезе една човешка погрешка, се заличава. Едно качество има Любовта, което другите сили в света нямат: ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни. Някои питат: „Защо са тия грехове?“ Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Греховете, това са скъпоценни камъни, с които Господ иска да накичи главите на тези деца. Ще кажете: „Защо тези камъни са тъй евтини?“ Това са старите ви грехове, които ви се дават, за да си поиграете с тях. Някои питат: „Господи, защо е това голямо нещастие, което ни сполетя?“ За в бъдеще то ще е един скъпоценен камък на главата на децата ти, на жена ти, на твоята. Това е, което Любовта може да направи, да заличи всичките ви грехове. И казва Писанието: „Ще залича всичките ви грехове, прегрешения, няма да ги помена, ще ги превърна в скъпоценни камъни“. А сега казват: „Той ме мрази“. Да, вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар. Един ден ти ще я пиеш в едно шишенце и ще кажеш: „Колко е хубава! Какво е това, как е станало това?“ Това е омразата, отрова, която убивала хиляди хора. Любовта ще превърне тази омраза в Любов. Да, това върши Любовта с една магическа сила. Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. Това е величието вътре в Бога, и Писанието казва тъй: „Бог ще примири всичките противоречия, които съществуват в света, ще обърши сълзите на всички“. Не мислете, че Господ не вижда вашите сълзи. Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея. И от единия край до другия ще почнат да текат всички най-хубави питиета, ще се явят най-изящни плодове и ще кажете: „Отде дойдоха тези прекрасни неща?“ – От греховете на хората дойдоха. Е, как мислите за тази философия сега? Ще кажете: „От 1001 нощ е тя“. Да, аз повече бих желал да живея в „1001 нощ“, отколкото в тази съвременна култура, която сега съществува, с тия извратени мисли и желания. Питам ви сега: Тъй, както виждате Любовта, не трябва ли да се примирите? Някой казва: „Да се примирим“. Не, няма какво да се примиряваш. Хвърли се в огъня на Любовта и като излезеш на другия край, ще бъдеш примирен и всеки ще те обича. „Отвори умовете им да разбират Писанията.“ Сега някои искат да кажат, че ние сме съвършени. Не, ние не сме съвършени, но казвам, че тази Любов трябва да заговори във вас – не обикновената любов, ние всинца сме сити на нея. Има ли някой, който да не е ронил сълзи от тази обикновена любов? Всички сме плакали и още плачем. Жената казва: „Изгубих първата си любов“. Мъжът казва: „Изгубих първата си любов“. Учителят казва: „Изгубих първата си любов“. Ученикът казва: „Изгубих първата си любов“. Всички казват: „Изгубих първата си любов“. Казвам: Никаква първа любов не сте изгубили. Отсега нататък ще дойде тази Любов и ние трябва да бъдем готови да я възприемем. Това са факти, които вие можете да опитате, но аз не доказвам нещата. Нещата, които са доказани, те не са истинни. Това е гимнастика на ума. Някой път, като говоря за науката, вие казвате: „А, той е против науката“. Аз имам всичкото почитание към науката, за мене тя с всичките си отрасли е свещена, тя е произлязла от Бога, от Божествената Мъдрост, но за онези изопачени човешки теории казвам: Това не е наука, това са залъгалки за хората. Има една свещена наука, която развива ума, и всички трябва да се занимавате с нея. Е, приятно е да бъдеш лекар, да имаш знания. Влезеш в една къща, брат ти там се превива, направиш едно лекарство и болестта изчезва. Кое е по-полезно, да имаш знанието или да нямаш? Влезеш в една къща, ти знаеш да шиеш, а хората чакат, готови са, но няма кой да им ушие нещо. Ти вземеш, скроиш, направиш им една дреха. Художник си, музикант си, имаш какво и да е изкуство, с което да бъдеш в полза на своите ближни – ще им услужиш. Сега в мене има едно желание, искам по някой път хората да не страдат. Питам се някога: Защо имам туй желание, защо да не страдат? Имам желание да им помогна, но след като говоря, казват: „Той говори така, защото не е живял като нас. Я да дойде на нашето положение, ще видим дали ще говори така“. Това не е философия. Ако аз съм на вашето място, ще говоря като вас, и ако вие сте на моето място, ще говорите като мене. Това са математически съотношения. Ако не съм аз, друг някой ще дойде на моето място и ще говори като мене. В една от американските църкви имало един виден проповедник, който се отличавал по това, че като влизал в църквата някой грешник, започвал да си клати главата и докато не се разкае, не преставал да си клати главата. С това се прочул. Един учен, като чул за това, казал: „Как е възможно това, то ще е някакъв голям фокус“. Влиза в църквата този учен, започва като другите грешници да си клати главата, но не иска да се разкае. Не, ще си клатиш главата, докато се разкаеш, и ако не се разкаеш, ще умреш. Туй е свещено място на Любовта и който дойде на туй свещено място, ще си клати главата, докато се разкае. Вашите разсъждения съставляват особена философия. Всеки, който е на мое място, ще говори като мене. Тъй ще говориш, не може другояче. Туй е много естествено. Нима онази хубава чешма с 10 крана, от която извира хубава, чиста вода, някой я заставя да извира, или тя сама извира? Кой я заставя? Някой ще каже: „Защо да говори тъй?“ Законът е такъв, ще говори. Вие знаете ли законите на Бога, знаете ли как се е образувал човешкият език? Аз говоря, вие ме слушате. Мислите ли вие, че това е случайно? Ще кажете, че аз съм ви събрал. Лъжа е това. Ще кажете, че вие сте дошли. Лъжа е това. Вие и аз сме поставени от друг на това място, и аз, и вие сме работници в света. Питам тогава: Онзи, който слуша, и онзи, който свири, кой се радва повече? Някой казва: „Ама аз да съм на неговото място“. Че какво от това? Мислиш, че ще придобиеш повече? Мислите, че като ме слушате повече, съм по-щастлив? Аз съм щастлив, докато тази чешма тече, докато извира правилно от мене, докато са здрави кюнците ѝ. Щом се задръсти и кюнците ѝ се пукнат, това е нещастие за мене, това показва, че аз съм сгрешил някъде. – Всичко е Божествено: и когато говоря, и когато слушам. Трябва да знаем как да говорим и как да слушаме. Първо човек слуша ли, или говори? Имайте предвид едно правило: Човек най-първо слуша. Ако вие не сте хора, които сте научили с векове да слушате, никога няма да се научите да говорите. Трябва да пропътуваме целия свят, да се научим да слушаме красивата реч, като започнем от духовния свят, да слушаме ангелите, и после да слизаме към светиите на земята, до гениалните хора, до обикновените хора във всички области, тогава ще имаме едно понятие как трябва да се слуша. И казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да знаеш как да слушаш. Някой път, когато искам да си почина, прави ми голяма приятност да отивам в училището, при малките деца, на около 5–6 години, да не ги заставям да слушат от мене, а аз да ги слушам, виждам какви философски въпроси разрешават тия деца пред мене. Трябва да се научим да слушаме. „Отвори умовете им да разбират Писанията.“ И колко хубаво е човек да бъде чистосърдечен, да бъде като едно дете. Красивото в живота е туй чистото, туй наивното, като говориш, да нямаш никаква задна мисъл. Не е ли по-хубаво, като говоря, да имате пълна вяра в мене, да виждате, че нямам никаква задна цел? Най-хубавото нещо е тази чистота, тази наивност, тъй както излиза от Бога, без никакви преправяния, без никакъв умисъл да използвам някого за себе си. Снемам ви един плод отгоре, от дървото, тъй както си е, без да го пипна с ръката си, да го не омърся, хванал съм го само за опашката, и ви го предавам. Направил ли съм с това някакво престъпление? – Не съм. Ако го хвана с ръката си, с туй аз съм нарушил едно свещено правило. Не, всеки плод трябва да се предаде тъй, както си е, че да си хапнете. Няма да ми казвате: „Много ви благодаря, че ми дадохте“. Не, вие ще благодарите на туй свещено дърво, че ви дава плодовете си, а аз се радвам, че съм ги откъснал. Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия дух, а като благодарите на него, аз се радвам за тази ви благодарност. И всеки трябва да бъде тъй доблестен, тъй чист. Един приятел ми казваше: „Онзи ден, като говореше на беседата, много ми стопли сърцето. Гледам те след два дена, не беше същият“. Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм аз виноват, ако съм се изменил. В беседите си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел. Когато работя, аз съм лош – лош в този смисъл, че не съм достатъчно учтив. Дойде някой, казвам: Да почака малко, не му е толкова притупало. А вие турите тази мисъл в главата си, защо да не ви посрещна учтиво. Не, туй аз трябва да го кажа, защо да не ви посрещна тъй учтиво, както вие желаете. Щом ти кажеш това, ти ме съдиш. Законът е такъв: Аз трябва да се съдя. Ако съм направил една погрешка, аз трябва да я видя, а не ти да виждаш моята погрешка. Когато ти виждаш моите погрешки, ти си на кривия път, а щом аз виждам своите погрешки, аз съм на правия път. Влезе някой, като работя, не го посрещна учтиво, аз ще и кажа: Слушай, какво говорих онзи ден на беседата? – „Да постъпваме нежно, деликатно, учтиво. Ама нямам време.“ Ще намериш време, или ако не искаш, ще слезеш от този амвон и ще дойде друг да изпълни Божия закон. Чистосърдечен трябва да е човек в своите отношения! Сега, като ви говоря, ще кажете: „Може ли човек да бъде такъв?“ Да оставим туй „може ли“, аз говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човек. Има нещо Божествено у човека! Аз не говоря за тия обикновени хора, аз говоря за туй Божественото у вас. У вас има двама, аз говоря на Божественото у вас, говоря на вашите души, а пък душите ви знаят, те ще говорят на вас. Като си отидете вкъщи, вашите души ще почнат да ви говорят, да ви обясняват. Те ще ви кажат: „Ето какъв беше разговорът“. Душата ви ще говори. Тъй че когато вие ми говорите, ще говорите на моята душа и моята душа ще ми предаде вашия разговор. Щом си говорим по души, ние ще се разбираме, няма да има криви разбирания, но щом си говорим по плът, ще има криви разбирания. „И отвори умовете им да разбират Писанията.“ Когато великият Божествен Дух разкрие умовете ви – под „умовете“ разбирам тази велика свещена книга, знаете ли колко нещо има написано в умовете ви? Всичко това е складирано там. А ти седнеш и въздишаш. Има велики неща написани. Когато тази Любов легне в човешката душа, в човешкото сърце и дух, ти ще се промениш, всичките ти сухи листа, клонища, всичко туй ще се разцъфти и ще кажеш: „Има Любов, има Бог, има живот, и животът има смисъл“. И тъй, тази Любов, тя ще възкреси всички онези, които са заминали от този свят, тя ще ги въздигне. Умрял е ваш приятел, потопете го в тази Любов, той ще дойде при вас. Изгубил си сина си, потопи го в тази Любов, той ще дойде при тебе. Всичко потопете в този огън на Любовта и всичко ще се възвърне при вас. Казвате: „Какво да правим?“ Всички трябва да се потопим в тази Божествена Любов и да живеем. Нека ви седят превръзките! Сега казвате: „Чакай да видим какво ще каже нашият Учител“. Вашият Учител! Толкова години съм ви говорил. И аз познавам моя Учител. Някои казват: „Нашият Учител“. Аз казвам: Моят Учител. Един Учител има в света! И когато Христос казва: „Един е вашият Отец, един е вашият Учител“, свещено е това име Учител, и дойде ли да говорим за Учителя, аз искам тази дума да бъде свещена и за вас. Един, един е Той, и Неговият глас, Неговата Любов за вас да бъде най-свещеното нещо. Някои казват: „Дали говори Учителят, или не?“ Не се съмнявайте! 2,000 години след Христа и да се съмнявате, а...! Ако бих могъл да плача, бих плакал заради вас, ако се съмнявате. Там онзи кръст какво показва? Хилядите и милиони жертви, които стават в света, какво показват? Не е ли това жертва на онзи велик Учител? Какво направихте за света? Обещавате за в бъдеще, радвам се. Този Учител сега изисква ние да ходим с превързани очи в свещената Любов и сърцата ни да треперят под тази Негова светлина. Един ден ще се снемат превръзките ни. Павел казва: „Ще видим, както Той ни вижда“. Ще дойде ден, ще се снемат тези превръзки, които сега съществуват. Бъдете уверени, вие ще проверите тези мои думи. Любовта ще внесе живот във вас. Мъдростта ще внесе светлина, Истината ще внесе свобода. Този живот ще се изрази в това Божествено знание, да знаете как да живеете. Има ли по-хубаво нещо от това, да седим, да се разговаряме и да имаме абсолютно доверие един към друг? По-красиво нещо от това няма. Да кажем, че в едно училище, между учители и ученици, има пълно доверие, пълно единение, учителят да храни тази пълна, възвишена Любов, и учениците – също, има ли нещо по-хубаво от това? Само по този начин може да дойде онова знание. Е, в един дом може ли да има нещо по-възвишено от това, между мъжа и жената да има туй възвишено трептение и от устата им да не излезе нито едно горчиво слово? Няма да кажа нито един крив поглед, защото очите са още вързани. Горчива дума могат да си кажат, защото езикът им е развързан. Няма нищо по-хубаво от това в света! Ето какво иска този Великият Учител да внесе в дома ти. Бащата ще бъде посрещнат от дъщеря си и каквото му каже тя, той да ѝ вярва, защото никога не му е казала лъжа. Да го обича, и той да обича дъщеря си. Майката да обича дъщеря си, да обича сина си. „И отвори умовете им да разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас. И цялата жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ, Той е, от Чиято душа, дух, сърце, ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете си и помага. На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“. Желая сега вие всички да си починете, да се не смущавате, да не бъдете толкова нервни, да не се безпокоите какво ще стане с вас. Ако ме слушате, каквото ви говоря тази сутрин, вие ще свършите това велико училище отлично, ще ви дадат една отлична диплома, Любовта ще ви снеме превръзките, вие ще внесете в света светлината и Любовта ще ви прати по една усмивка, ще видите усмивката ѝ. Ще ви пита някой: „Защо проповядвате?“ – „Е, видях Любовта и нейната усмивка, готов съм да се жертвам, да живея за Бога.“ И тъй, ще свършите благополучно, ще влезете в новата епоха, ще чуете гласа на ангелите, техните песни, тяхната наука, тяхната култура. Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат и всички, които са заминали, и на земята ще има едно велико тържество. Всички ще си починат. Тогава Любовта ще ви снеме превръзките, ще ви даде едно велико угощение и всички ще бъдат на нейната трапеза с хиляди години. Сега още малко време имаме, вие сами ще снемете своите стари дрехи и нови ще си облечете този ден. Велик ден идва сега! Той идва бързо, велико приготовление има в света! И са поканени не само едни, всички са поканени, от мало до голямо. Всички са поканени на тази велика трапеза на Любовта. Беседа, държана на 4 ноември 1923 г.
  8. GDD

    1923_09_23 Съблазните

    Аудио - чете Надка Иванова Съблазнитѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Съблазните Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда. (Ев. Матей 18:7) За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива. Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват. Христос казва: „Горко на света от съблазните!“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма. Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път. Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните!“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение?“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения. Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш?“ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?“ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?“ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае!“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята. „Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение. Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем?“ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?“ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели?“ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?“ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял. Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини. Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята?“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?“ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора?“ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит. Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли?“ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли?“ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли?“ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли?“ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли?“ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли?“ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно. „Горко на света от съблазните!“ Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко. Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това?“ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари!“ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния. „Горко на света от съблазните!“ Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта! Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни. И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята. Само по такъв начин ще дойде Царството Божие на земята! Беседа, държана на 23 септември 1923 г.
  9. GDD

    1923_09_16 Бъдете разумни!

    Аудио - чете Надка Иванова Бѫдете разумни! (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Бъдете разумни! Ето, аз ви проваждам, като овци между вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. (Ев. Матей 10:16) Две важни думи има в този стих. Те са: „разумни и незлобиви“. Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали, да видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още да предшестват, които са били и които има още да бъдат, щяхте да имате ясна представа за думите „разум и незлобие“. Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества, в сила на разрушение. Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря. Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен. Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори. То е, не че те нямат желанието да ви кажат истината, но така го разбират. Това аз обяснявам по следния начин. Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото вие считате за богат, т.е. всъщност минава за богат, но касата му е празна, и му поискате десетина хиляди лева, а той едва ви даде 500 лева, виноват ли е той? Казва: „Толкова имам“. Толкова има човекът, толкова дава. Можете да му се сърдите, колкото искате. Вие може да казвате, че той е богат. Да, светът е пълен с богати хора, но има фиктивно богати и действително богати. В духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора в света. И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, повикал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение, живял в една колибка, не му стигало ума как да си направи къща, и си казали: „Да му дадем от нашия разум“, и така човекът се нарекъл „човек на Мъдростта“. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, то е неговият разум. Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда. Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как да го лекува. Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи. Ако срещне по пътя някоя счупена кола, ще знае как да я поправи. Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как да напъти хората в този правилен път. Сега мнозина от вас говорите за морал, казвате, че трябва да бъдем морални хора, но моралността е едно качество само на умния, на разумния човек. Моралът в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания. Моралът, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира. Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал умът не може да започне своята деятелност. Сега, разбира се, аз бих употребил друга една дума за морал. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила. Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието. По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!“ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?“ – „Не мога.“ – „Три четвърти?“ – „Не мога.“ – „Половината?“ – „Не мога.“ – „Една четвърт?“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!“ Ще кажете: „Каква философия има в това?“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не. Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“ Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките? – Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати!“ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати!“ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: „Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие“. Ако това място беше тук, на земята, Христос нямаше да каже: „Отивам да ви приготвя място“. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви. „Бъдете – казва Христос – разумни като змиите“ В какво отношение? В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. Във всеки човек, вънка от човешкото, има една Божествена черта. Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е същността на човешкото естество. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка. Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите. За пример, ако един художник чрез своите картини хвърля във видима форма своите идеи, то разумният човек веднага ще ги схване и ще покаже каква е била идеята на този художник. Ще каже: „Идеята му била такава и такава“. Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма да схване тия потънкости на картините. Ако някой засвири нещо, разумният човек веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“. Сега някои казват: „Да имаме вяра“. Но при сегашния живот на хората трябва толкова вяра, колкото разумност. Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога, а без разум не може да се служи на Бога“. Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи. Не може да се развие у вас разум, ако вие нямате един чист живот. Чистотата, това е едно условие за развиване на разума. Разумът може да се развива само при много благоприятни условия. Съвременната наука, като говори за наследствеността, показва какво влияние упражняват майките върху своите деца. За пример, майката се намира в едно тревожно състояние и така заченала своето дете. С това тя спъва развиването на неговия разум. Ако у нея са минавали най-мрачните мисли да се самоубие, или това да направи, онова да направи, туй дете ще се роди като един идиот или като един престъпник. Поне така показват научните данни. Но ако майката се намирала в едно светло настроение на духа, ако сърцето ѝ било изпълнено с Любов и се е занимавала с най-възвишените идеи, то като се роди туй дете, ще носи тази интелигентност, този подтик, който майката е вляла в душата му. Сега някои ще запитат: „Защо трябва да живеем един чист и свят живот?“ Ще ви кажа. У вас има заченат един нов живот, едно дете. Всеки носи по едно дете. Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни. И всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете. И ние трябва, като майката, всичко да пожертваме, за да може туй духовното в нас да възрастне. И когато туй Божественото у нас възрастне и придобием своя разум, само туй Божественото е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. За пример, в какво седи робството? Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй учение“. Но като се върнете вкъщи, учението не се прилага. Защо? Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета. Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибрит, без да му идва на ум, че може да запали своето братче. Аз зная, много деца са запалвали своите братчета. Във Варна имаше един такъв случай. Едно братче казва на сестричето си: „Чакай да ти покажа как мама пали огъня“. Драсва кибрит, туря го под роклята, запалва я. Когато сестричето му изгаря, то трепва с ръце и избягва. Ще кажете: „Колко са неразумни тези деца!“ Не е така. Че аз виждам много религиозни хора, които казват: „Чакай, братко, да видя дали ще се запали роклята ти“. Драсва с кибрита, а после трепва с ръце и избягва. А...а. Когато говоря за чистотата, подразбирам, че разумът може да се развие само под влиянието на тази чистота. Който иска тази чистота, той ще развие своя разум, а който не я иска, той може да глупи и греши, колкото иска. Почни да грешиш, и рога, и опашка ще ти израстнат, и ръцете ти в копита ще се превърнат. Питам: Ако ти израстнат рога и опашка, и ръцете ти в копита се превърнат, какво ще стане с тебе? Селянинът ще те хване, ще те впрегне и ще каже: „Дий, мене ми трябва такъв философ“. „Бъдете – казва Христос – разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“ Христос, Който е говорил по цели часове в своите беседи, е казвал много хубави работи, които не са хроникирани в туй Евангелие, а е предадена само тази притча. „Бъдете разумни като змиите!“ Защо? Само по този начин вие ще се удостоите, казва Христос, да се свържете с ангелите и те ще бъдат ваши Учители. И представете си, ако вие имате един светъл разум, с който да привличате ангелите, всеки ден, при всяка мъчна задача ще ви посещава по един светъл жител. А сега, при кого от вас е слязъл един ангел? Ако някой от вас каже, че е слязъл един ангел при него, ще кажат, че той е смахнат. Да, ако дойде при вас един ангел от тия небесни жители, ще видите каква интелигентност, какво благородство ще се яви у вас! Ако един ден дойде един ангел в дома ви, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв един преврат, какъвто светът не е виждал. И ако ви видят, светът няма да ви познае. Аз бих представил посещението от този ангел по следния начин. Представете си едно семейство в последна беднотия, окъсано, децата разчорлени и голи. Дойде един човек, облече цялото семейство, обуят хубави обуща, дрехи, и след един месец децата се развеселят, станат весели, засмени. Когато един ангел дойде в дома ви вътре, ни помен няма да остане от злобата, от глупостта в света. И единственото нещо, което сега очакваме, то е посещението на някой от тия ангели. Той няма да бъде прост, той ще ви говори за смисъла на живота, той ще ви говори за ангелската култура, как живеете вие и как трябва да живеете, и при това, ако вие сте готови, той ще ви вземе на свои разноски, ще ви заведе в тяхното царство и после ще ви върне и ще каже: „Живейте, както знаете да живеете!“ И всички сегашни спънки, които имаме ние, всички спънки, които има във всяко общество, във всеки един народ, може да ги решим само чрез този разумен живот. Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: „Аз се въздържам“. Не, разумният човек има едно особено разположение в душата си. Аз не говоря за външното проявление на човека, аз говоря за вътрешното проявление на човека. В какво е проявлението на човека? Той не мисли зло никому. Той мисли добро на всичките хора и не си отмъщава. Той е дълготърпелив, той е благоутробен, както Бог, прощава всичко. После, той изглажда всички мъчнотии, които съществуват. Разумният човек не уповава никому, освен на себе си и на Бога, или може да кажем, той уповава само на своя разум. Ще ми кажат: „Е, разумът“. Да, разумът, това е единственото Божествено, което ни е дадено за подкрепа. Ако ние не вярваме в този разум, в Бога няма да вярваме. Ние познаваме Бога само чрез този разум. И казва Христос: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. А Истината се познава само чрез разума. И сега, във всяко действие в света ще забележите едно движение. За пример, когато искат да подигнат едно гонение върху някои хора, казват, че животът им не се харесва, не е морален, ще кажат, че тези хора не са разумни, че те разрушават света. Тъй е. Ако един човек дойде в света, иска да разрушава едно общество, което Бог е създал, действително, всички хора имат право да го отстранят, но ако един човек дойде в света, иска да внесе подобрение, а те го гонят, те внасят злото в себе си. Евреите имаха тази опитност. Като народ, Бог им изпрати толкова велики хора, пророци, тъй необходими, за да им предскажат какви са Божиите пътища. Всеки един от тях биваше убит. В сегашната епоха пророци нямаме, като тогава. Сега имаме тъй наречените видни учени, капацитети, държавни хора, на които думата минава за авторитет. Каквото кажат, думата им ще се изпълни. Казват: „Еди-кой си държавник в Англия, във Франция, тъй казва“. Само че сегашните пророци, т.е. онези видните философи, нямат смелостта да кажат Истината. Досега още не се е намерил нито един държавник, който да има смелостта да каже, че всички народи, под един знаменател, могат да живеят заедно и да работят заедно. Всеки един държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва да се живее, както досега са живели, а за онуй, за бъдещето, там други ще дойдат. Затова те казват: „Ние не сме компетентни да разрешим този разумния живот“. И в църквата казват: „И ние не сме компетентни да въведем този разумния живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши“. А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората, да възприемат новото учение?“ Сега вие ще кажете тъй: „Защо светът не възприеме туй Божествено учение?“ Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема туй Божествено учение и да Го приложа в себе си?“ Разбира се, всички хора на земята не са еднакво напреднали. Като погледнеш хората, според сегашното им развитие, някои са готови да възприемат този разум и този разумен живот, а някои може да имат още хиляди години да се развиват. И когато ние говорим за разумните, ние подразбираме онези от вас, които са готови. Няма какво да отлагате. Този разум вие може да го добиете по най-лесен начин. Не мислете, че е много трудно да добиете този разум. Аз ще ви кажа: Божествените работи в света се добиват много лесно, а човешките работи в света се добиват много мъчно. Достатъчно е да живеете 5–6–10 години между много умни хора, между математици, и ако внимавате в това, що ви казват, вашият живот много лесно ще се промени. Ако внимавате на вибрациите на техния ум, техният живот ще ви се предаде. Като дойдеш при тях, няма да кажеш: „Чакай, ще опитам техния ум“. Не се поставяйте критически. Не, ти ще възприемеш тази светлина и ще отвориш твоя ум, за да дойде светлината в тебе. Разумът, това са известни вибрации. Няма какво да говориш. Като дойде при тебе разумният човек, ето как ще се прояви неговия разум. Да кажем, че ти си син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се, ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш?“ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?“ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми!“ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те. И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!“ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята?“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!“ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон. Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие? Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя?“ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина?“ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят. „Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“. А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине. Седят всички наоколо и не могат да му помогнат. „Бъдете разумни“, казва Христос. Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“. Беседа, държана на 16 септември 1923 г.
  10. Аудио - чете Надка Иванова Двата метода на природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924). Том I. Второ, фототипно издание. София, Издателска къща „Сонита-5“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Двата метода на природата В съвременния живот изобщо се говори за смислен и целен живот. Говори се за съдържание на живота и форма на живота. Така, можем да говорим за четири състояния на човешкото съзнание. Например, когато човек се храни, това е формата. Най-първо го интересува външната страна на яденето: как е сготвено, каква е покривката, как е сложено. Това е външната страна на живота. Второто е съдържанието на живота: каква приятност ще произведе това ядене, какво чувстване – приятно или неприятно. Трето: каква сила ще произведе яденето в нас; и най-после, в какво може да се оплодвотвори то, какво можем да изработим. То е последното влияние. Всички ваши мисли и желания минават през тези четири процеса. Човек трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата. Всяко създание природата е определила с две граници. В чувствения свят са страданията и радостите; в мисловния свят пак имаме две граници: мисълта може да бъде права, логическа, или неправа, нелогическа. Можем да имаме прави мисли и неправи мисли, умни мисли и глупави мисли. Къде се раждат глупавите мисли? – В тъмнината. А къде се раждат умните мисли? – В светлината. Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние почваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалност. Светлината ние я уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпрос аз отговарям: Може ли онзи, който работи, да не яде? – Не може. Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена. Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? – Няма никакъв смисъл. Тогава аз бих задал въпроса: Кой е реалният смисъл на живота? – Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод. Този плод не е материален. Аз наричам „материално“ всяко нещо, което претърпява промяна. Например, снегът е материално нещо. Този сняг се стопява; водата е също нещо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Всички неща, които могат да се проявяват и да изчезват, те са материални. Водата може да съществува някъде в пространството, но в дадения случай, докато е далеч от тебе, тя не те ползва. Близо ли е, ползва те. С тези аналогии вие ще си служите, ще превръщате нещата. Ще уподобите на какво е подобна водата. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. У всички в живота ви има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Ако ви попитам дали сте доволни, ще кажете, че сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: „Не ми харесва тази книга“. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е един резултат на онези минали векове, в които ние сме работили, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Ти казваш някой път: „В мене любов има“. Но като те боднат, казваш: „Никой не помага“. Една игла е в състояние да измени всички твои идеали! Ако една игла може да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? И ако искаш да разбереш един слуга, дали може да ти служи предано, ти го бодни хубаво, до 10 милиметра, забий иглата и ще познаеш дали ще можеш да работиш с него. След като го боднеш два пъти, той ще те ритне и ще избяга. Един умен слуга, който има тази психология, чака господарят да забие 10 милиметра и казва: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“. Господарят трябва да потупа този слуга по рамото и да каже: „С тебе мога да се разбера“. Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото аз търся“. Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си!“ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. На всички съвременни хора им липсва търпение. Съвременната култура има нетърпение. Това нетърпение те го считат за едно качество в себе си, но то е едно движение надолу. А търпението е едно движение нагоре. Зло може да направи камъкът, а добро може да направи само човек. Добро в света може да направи само разумният човек. В природата има само два начина на действие: най-първо тя начертава отделните части на своя проект, и след това сглобява своя проект. Някой път ви даде само част от нейните високи замисли. Означите една част с цифрата 1, първата част. Тогава другите числа ще смятате отгоре надолу. Числото показва всяка една част от природата, коя част къде ще иде. И ние по същия начин трябва да строим нашия живот. Ти казваш тъй: „Аз искам да направя едно добро“. То е по втория план на природата. Добре, но ти не знаеш къде ще туриш това добро. На изработеното ти трябва да туриш известно число. Това добро кому трябва да го направиш? Да допуснем, че ти можеш да направиш добро на едно растение, на едно животно, на човек и най-после можеш да направиш добро на едно по-възвишено същество. Всички религии – това е правене добро на духовете. Когато ние правим добро на едно растение, с какво ни се отплаща то? – Със своя плод. Когато ние правим добро на едно животно, с какво ни се отплаща? – Със своята вълна, със своето мляко – не със своето месо. Това се изключва по следния закон. Да допуснем, вие казвате, че Господ направил света, че дал животните за храна на хората. Питам ви сега, откъде знаете това? Кой се е разговарял с Господа да знае, че това е така? Тогава, ако туй е вярно, че Бог е определил животните за храна на хората, защо Мойсей казва: „Не убий!“ Думата „не убий“ има широк смисъл. И всички онези, които си присвояват един атрибут да убиват, т.е. да отнемат живота някому, то е едно право на безправие. Всички тези хора са отговорни пред онзи велик закон, пред природата, понеже тя има един абсолютен закон, който гласи: Ти нямаш право да отнемаш правото за живот на всяко същество, което не се дава. Някои казват: „Аз имам право да заколя овца“. Овцата ще те запита: „Ти, който искаш да ме пренесеш в жертва, ти пренесе ли себе си в жертва?“ Ти си извършил едно велико престъпление. Хора, които не са готови да се жертват за Бога, какво право имат те да жертват животните? Когато вие заколите една овца, тя ви пита: „Ти готов ли си да се жертваш за Бога?“ Ти заколиш една овца, две, десет, но дохожда Божественото разрешение на въпроса. Ти се ожениш: дойдат 3–4 деца. Не мине много време, умре едното ти дете, умре другото, умре жена ти. Питам: Изяде ли овцата? Аз бих желал, онези, които философстват, че трябва да се колят животни, нека ми покажат един здрав човек! Ако няма, нека докажат кои са причините, за гдето хората не са здрави. Ние, културните хора, мислим, че тези същества са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава да заповядваме на болестите. На болестите не можем да заповядваме, на беднотията, на сиромашията, на земетресенията – също. И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли. Мъжът трепери над жена си: такава рокля, такива чепици да ѝ купи, но той не е умрял за нея. И при тези жертви тази жена не е станала по-добра! Ако този мъж се е пожертвал за нея, а тя има 10 любовници и всяка нощ ходи по оргии, тогава има ли смисъл тази жертва? Обратното: Ако една жена се е пожертвала за един мъж и той има 10 жени, тогава питам: Жертвата на тази жена принесе ли плодове? Сега, мнозина се явяват и казват: „Ние искаме да живеем един чист живот“. Чист живот може да води само онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. Любим ли хората – това е една проказа. И в природата е така. Ако има едно езеро, което е образувано само от дъждовна вода и няма втичане, каква ще бъде тази вода? Такова нещо е човешката любов. Тя е едно блато, една помия. Всички епидемии се раждат от човешката любов. Защо се бият хората? Омразата е една епидемия в тази любов. И когато двама души се залюбят, непременно ще има бой между тях. Двама души, които се любят, се бият, защото липсва основният елемент на тази любов, а основният елемент – това е безграничната Божествена Любов, която се проявява. Сега аз не искам да извадите заключение, че ние не трябва да любим хората. Че ти не си любил! Ти не знаеш какво нещо е да любиш. Какви са качествата на Любовта? Писанието казва тъй: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“. А що е вяра? – Вярата е едно изкуство на тази Любов. Значи Бог, като възлюбил света, дал от себе си в жертва нещо хубаво – Своя Единороден Син, Който бил за Него най-хубавото, най-възвишеното – за онези, които Го любят, за да ги подигне. Следователно в Любовта всякога има това качество: да подигнеш онзи, когото любиш. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска Любов, едно от качествата ѝ е да те подигне. Сегашната любов: мъжът държи касата затворена, сам ще отваря. Всичко седи под ключ затворено! „Открито мляко котка не го ближе.“ А в истинската Любов касата е отворена и можеш да взимаш, колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари?“ Имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш, и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена Любов. Това са признаците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. Той забие губерката 1 милиметра в нас и като кажеш, че не можеш да търпиш, извади я. Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: трябва да оставим нашето право Бог да го защитава. Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защитаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие. И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това! Аз когато говоря, някой от вас може да каже, че еди-кой си е нетърпелив. Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив – абсолютно търпение! Можем да бъдем търпеливи. Да бъдем такива, то значи да бъдем съвършени. А съвършенството – това е идеалът на нашето развитие. Тези положения са принципиално поставени. Това не трябва да ви обезсърчава. Вие сте турили вече една основа за бъдещото ваше търпение. Върху тази основа вие можете да градите. И тъй, не трябва да се задоволявате от това, което сте придобили. После, някои казват, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостта. Защо? – Един порок, като го повтаряш, повтаряш, какво печелиш? Следователно повторението не е една абсолютна мярка, с която вие можете да си играете. Какво ще повтаряш? Ако повтаряш един клас няколко години, какво ще стане с баща ти, я ми кажете? Тогава повторението майка на знанието ли е? – Майка на глупостта. Защото в тези 10 години всеки учител ще каже: „Този калпазанин!“ – и всички ученици ще те подиграват, и като излезеш, ще кажеш: „Слава Богу, отървах се!“ В един клас е позволено да се учиш само една година. Сега искат да ни кажат, че в света има много прераждания, и от там се явява кривата страна на окултизма, който казва, че като има много прераждания, то втори път като се преродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци. Ти не туряй в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш. Второто прераждане ще бъде за втори клас; седмото прераждане – за седми клас. Представете си сега, че вие сте в положение на едно млекопитаещо същество, като коня. Конят, и той се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане, за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане, той ще стане пак като човек, но в конска форма. Питам: Къде ще употреби благата, човешките дарби? Тогава знаеш ли какво ще прави конят, как ще се прояви? Когато не знае да свири, ще почне да рита назад, ще почне да прави упражнения и ще прилича на един акробат. В програмата му е било турено да ходи на задните си крака. Тези аналогии, като принципи, и в светския живот са същите: вие ще живеете като един обикновен човек. Ще почнете и вие, като коня, да се спъвате на краката си. Следователно в съвременния окултизъм има една опасност, когато мислим, че като се преродим за в бъдеще, тогава ще изправим живота си. Не, само един живот за един клас. И тъй, прави са някои, дето казват: за първи клас един живот, за втори – друг; за трети, четвърти – също. Това е нормалният вървеж на нещата. Само в тази Божествена Любов учението може да върви нормално. Щом се отдалечим от Божествения живот, започва атавизмът. Атавистическият закон е обратен на Божествения. Затова, най-първото нещо – ще си създадете една отлична философия в себе си: вяра в Бога, вяра в себе си! Тази вяра в Бога на какво се основава? Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. В този живот трябва да ги разрешите. И тъй, най-първо вие си туряте един общ план, скица – вашия живот. След туй ще има друг един план, вторият план – Божественият. Първият план: вие искате да се ожените, да имате деца. А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща за бъдеще трябва да се съчетават, да се създаде бъдеще за вашата душа. И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот, да познават Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Всеки, който тъй познава Бога, той е разумен, той е близо до това учение, а онези, който са се отдалечили от това учение, те казват: „Днес Господа не можем да Го намерим“. Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има 100 стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората – две, в третата – три, а в стотната стая – 100 свещи. Казвам: На тези 100 свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: „Вън от този замък има едно светило, което има 8,000,000 свещи, и на неговата светлина зреят най-хубавите плодове“. Следователно нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи. И ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост. Сега у вас се заражда мисълта и казвате: „Значи толкова сме низки, нямаме Божествена светлина!“ Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате от нея. Тя, в сравнение с безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът, растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по-горе, още по-горе, още по-горе! Казват: „Край няма ли?“ Ти не мисли за края на нещата. Ти мисли за горе и надолу не гледай. Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви. И тъй, остават две неща явни в света: любов към ближния – тя е относителната реалност. Любов към Бога – тя е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога. Върху тази Любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може да се измени нашият живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен. Някои казват: „Толкова години вървим по този път и не виждаме никаква реалност“. – Методът ви е крив. Любов към Бога, нищо повече! И чудно е, хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко е естествено за детето да люби майката! Тази Любов е толкова естествена, толкова проста! Аз ще ви дам едно изяснение, в какво се състои Божията Любов и в какво – човешката любов. Любовта към хората мяза на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си воловете да идете в балкана, дето прекарвате 1–2 часа. Натоварваш колата, докарваш дърва в къщи, но ръцете ти измръзват. Туриш тези дърва на огнището и казваш: „Много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш!“ Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят. Отвън е все студено. В Божествената Любов процесът е обратен. Там впрягане на волове няма. Кола няма. Ти ще излезеш навън на слънце: ще туриш гърба си на слънце и ще се понагрееш. При слънцето не ти трябва нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: „Слава Богу, тук е без труд“. Питам тогава: Коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво – да ходиш в гората с воловете си, или да си грееш гърба направо на слънце? – Първото е с разноски, а второто – без пари. Следователно тази философия е износна, без разноски. И тъй, Любов към Бога – това е най-естественото положение, в което нас са ни заблудили. Не, с Бога трябва да се занимаваме, но не тъй, както Го търсим. Не се търси така Господ. Как се търси, аз няма да ви казвам, понеже вие знаете. Ще бъде смешно от моя страна, да казвам на онази мома как да люби своя възлюбен! Как да любим Бога? Вие знаете. И това, което знаете за Бога, бележете го. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие. Беседа, държана на 9 септември 1923 г.
  11. Hristo Vatev

    1924_02_03 Плодовете на Духа

    Аудио - чете Корнелия Даскалова Плодоветѣ на Духа (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание неделна беседа Плодовете на Духа А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. (Галатяном 5:22) Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори!“ – тъй казва българинът. Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!“ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има?“ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш?“ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете?“ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!“ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се!“ – „Как, двама ли сте?“ – „Извади ме, моля ти се!“ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили. Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство. Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот. Сега да се върнем към същественото в живота. Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем? Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“. Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка. И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна. Тази страна сега Павел я застъпва. Другата страна наричаме тъмни сили на живота. И те са активни. Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия. Няма да употребя френската дума „вагабонт“. Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл. И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ. Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта. Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй. Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. Какво има да им се сърдите? Всяка дума трябва да се ръководи от Духа. Присъствието на Духа носи Любовта. То е един вътрешен подтик, необорим подтик. Когато в света идва нещо велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение. Туй се нарича мир, Любов. Мирът означава едно вътрешно затишие в духа, както когато очакваш да стане нещо важно. И след туй идва радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост. Радостта показва, че животът започва да цъфти. Не разбирайте, че цъфтенето се отнася само до растенията, че само вън става този процес. Не, в съзнанието на човека става това цъфтене. То значи, че този човек досега е ял, пил, крал, лъгал, и дойде един красив подтик в него, и той казва: „Отсега нататък аз ще бъда благороден човек, няма да си позволявам никакво насилие“. Има много герои в света, които мислят, че са силни хора. И ако бих запитал в какво седи силата на един човек, как бихте отговорили? – Да изяви своята любов. Но как ще изявиш любовта си? Да прегърнеш някого? – Не. Да целунеш някого? – Не. Да му съградиш къща? – Не. Да го пратиш да се учи? – Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя?“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят. Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави. Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова!“ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун!“ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това!“ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли?“ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна!“ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“ Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение. Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си. Той задържа туй богатство. Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът. Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред. Това зависи от степента на човешкото съзнание. Всеки човек иска да има топлина. И действително, топлината е един хубав признак. Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама!“ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно!“ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете. От всички тия складове ние трябва да се освободим. И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот. Любовта има ли приложение в търговския живот? – Има. В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е? – Любовта не седи във външните форми. Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога. Питам тогава: Що е религия? – Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата. Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй! Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“. Не е любов това. И при това положение всички вие минавате за културни! Някои казват: „Новата култура!“ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината!“ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това. Между тях има и жени. Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“. – Ама и ти трябва да си много красив. Всички са работили в рудницата, тъмно е вън, не се вижда. Един от тях драсва кибрит, вижда, че всички са черни, не са красиви. Те трябва да се върнат у дома си, да се очистят, да се облекат, че тогава, като излязат на светлината, ще бъдат красиви. Ние, съвременните хора, излизаме от тази рудница, от този свят. Не е злото, че сме дошли на земята и сме почернели. Не е злото в тази чернота, тя не е отвътре, навън излиза тя. И когато някой каже: „В грях ме зачна майка ми“, грехът не е отвътре, но майка ми, като работеше в рудницата, беше очернена, та и мене отвънка очерни. Това почерняване е само външно. Аз по същество, в душата си, искам да любя Господа. И ако по същество се изменя, това ще бъде само кога? – Когато изопача Любовта, а това нещо се отнася до възпитанието. Някой казва: „Умен трябва да бъдеш!“ В какво седи разумността на човека? – Разумността седи в това: към всеки човек ти трябва да бъдеш много внимателен – спрямо неговите мисли, спрямо неговите чувства, спрямо неговите желания. Аз не говоря за онези неестествени желания, аз говоря за онези красиви, хубави чувства у човека. Някой си посял едно дръвче, няма да му го осакатиш. Някой си направил една хубава къща. Нищо лошо няма да говориш за него. Сега ще оставя външния свят, ще говоря за онези, които са вътре. Аз говоря за вас, а не за онези, които са на небето, те са научили закона. Някои от вас ще отидат на небето, ще станат граждани на онзи красивия свят на Любовта. Като говоря за небето, спомням си, един свещеник ми казваше: „Да беше наредил Господ друг начин за отиване на небето, не чрез смъртта, защото ще има скърцане със зъби“. Обръща се към себе си и казва: „Е, попе, попе, ти опяваш хората, но и тебе ще опеят един ден. Ти сега ги пращаш на онзи свят, но и тебе ще те пратят един ден“. И тогава, за успокоение, хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде мир“. Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от великите качества на Любовта. И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти? – Защото времето, през което живееше Христос, беше такова. Тогава не познаха Христа. Аз често употребявам думата „извън времето“. Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето. Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина. И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е. едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите. Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години. Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени?“ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията. Не всички хора имат едни и същи възгледи. Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете. Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете!“ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат?“ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото?“ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън. Това не е култура, това не е човечество! „Радост, мир, дълготърпение.“ За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче!“ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко!“ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми!“ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога. А като погледна други, казвам: Далеч са още те. „А плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“ Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света. Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“. Искам да се осветлите върху действието на Духа. Някои казват: „Духът ми казва това. Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене!“ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме люби – също. Това са все негативни състояния. Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни. Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл?“ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“. Най-разумното нещо в света е Любовта. Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове. И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място. Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз. Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице. Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли. Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида. Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини. Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката. Втори път няма да ми прави лошо впечатление. Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.?“ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя!“ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира?“ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има?“ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа!“ – „Тъй ли?“ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той?“ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение. Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място! Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света! Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. Като говоря тъй, някои казват: „Да не са някои комунисти, да не са някои анархисти“. Не, не, комунистите, анархистите, това са хората на света. А тия, които ще се изявят, те разбират великите закони на природата, те са хора светящи. Тогава ще разберете какво нещо е човек! Като го погледнеш, ще разбереш, че пред себе си имаш един благороден човек, на когото можеш да разчиташ. Те ще бъдат въоръжени от горе до долу. Ще кажете: „А, въоръжени!“ Да, но съвсем другояче ще бъдат те въоръжени. Няма да бъдат с кобури, но ако речеш да се противиш, той ще простре ръката си и ти ще се намериш на земята долу. После пак ще те дигне. И като простре три пъти така ръката си, всичките твои идеи, всичките твои криви разбирания, от 8000 години, ще изчезнат. Няма да можеш да им се противопоставяш и ще кажеш: „Господи, отсега нататък ще Ти служа, няма да Ти се противя“. Кажеш ли, че ще се противиш, на гърба си ще се намериш. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Ще кажете: „А, работят те!“ Да, работят. Един ден аз ще повикам един от тези братя, но когато не го очаквате. И знаете ли какво ще стане, когато го видите? Този салон ще трябва да бъде по-широк, защото ще се намерите всеки с лицето си на земята. Чистота се изисква, чистота на човешката душа! Аз искам най-възвишеното, най-благородното във вашата душа, което от хиляди години се крие, сега да се покаже. Сега му е времето. Сега или никога! Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи. Този въпрос е философски. Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог!“ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!“ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде! Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята. И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората. А сега някои казват, че Христос умрял заради нас. Не, Христос иде! Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват. „Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вяра, кротост, въздържание.“ Беседа, държана на 3 февруари 1924 г.
  12. Hristo Vatev

    1924_01_27 Колко пъти да прощаваме?

    Аудио - чете Корнелия Даскалова Колко пѫти да прощаваме? (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Двата природни метода", Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VIII Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2014 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание неделна беседа Колко пъти да прощаваме? Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: „Господи, до колко пъти, ако съгреши брат ми, да му прощавам, до седем пъти ли?“ (Матей 18:21) Съвременният културен живот, аз го наричам „живот на спор“. Това е от хиляди години така. Хората спорят, но този спор съществува не само между хората, съществува и между най-дребните буболечици; и те спорят за нещо, разискват, важни въпроси разрешават. Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида. В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. Някои мислят, че само хората съзнават, че са личности. Не, има и малки, дребни същества, които съзнават, че са личности, т.е. разбира се, схващането на животните за личността не е такова, каквото на хората. Сега ние ще се спрем върху онова вътрешно схващане за обидата. Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите. Нас може да ни утешават, че трябва да простим, че трябва тъй да направим, иначе, но защо трябва да простим? Сега Петър спори, види се, той е бил малко запознат със законите на вероятностите, и пита Христа: „Според закона на вероятностите до колко пъти трябва да се прощава, до седем пъти ли?“ Казва му Христос: „Не до седем пъти, но на седемдесет места по седем“. Той се намери в чудо. Казва: „Тази математика е много сложна“. На седем места по седемдесет пъти! Целият ни живот ще отиде в прощаване. Е, представете си, 490 души да седят на вратата ти и да казват: „Прости ни!“ – и всичките да седят по 5 минути, докато им простиш. Представете си да идват толкова души през годината, да хлопат на вратата ти, да идват по толкова пъти и всеки да седи по 5 минути, а ти да ги прощаваш само! Царете, за да избягнат тази неприятност, често издават един манифест, един общ указ, с който изведнъж прощават всички, че видели ги, не ги видели, прощават им, за да не ходят да ги безпокоят. Но това не е прощаване. Сега аз ще подведа този въпрос малко по-другояче. Някои го разглеждат по църковному. Ние сме слушали, слушали, казват: „Да си простим!“ Защо ще прощаваме? То е прощаване, без да е простил; извинение, без да е извинил. Това са празни думи. Някой ви пита: „Ако колата, с която ще прекарвам своето брашно и с която отивам на далечен път, се счупи, до колко пъти трябва да я поправям?“ Аз ще кажа: Дотогава, докато ми служи, ще я поправям, защото без нея не може да се кара. Тя е една необходимост. Следователно прощаването, това е поправяне на колата. Счупила се тя. Представете си, че един кон ви ритнал някъде. Трябва ли да му счупите краката? – Трябва да му простите, понеже той ви е необходим. Сега някои разглеждат ближния като един посторонен човек. Не, този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му простиш. Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече! Окултният закон казва, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Това са положения, които трябва да се различават в живота ни, за да стане сносен. Запример, вие може да ме слушате, че трябва да си прощавате, без да разбирате закона. Казвам: Трябва да си прощавате. Казвате: „Може ли?“ – Може да си простим, защо не? Ако след като се върна от разходка, питам: „До колко пъти трябва да си чистя дрехите?“, този въпрос на място ли е? Определено ли е по колко пъти трябва да я чистя? Всеки ден трябва да я чистя, тя ми е необходима. Всичките лекенца, колкото ги има, все ще се очистят. Защо трябва да простите на своите ближни? В този закон за прощаване седи следующата опасност. Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване, едно блато ще се образува, и там ще почнат да се образуват милиарди микроби. И най-първо ти, със своите деца, ще бъдете подложени на тази отрова – нищо повече! Следователно за твоето благо не само че не трябва да се подпушваш, но ще простиш на своя ближен, ще направиш един канал, чрез който изтичането да става медлено, да не образува никакво блато, да няма никакви условия за тези милиарди микроби. Сега някой ще възрази: „Ама туй е егоистично!“ Ами че кое не е егоистично в света? Кои неща не са егоистични? Някой казва: „Всичко е егоистично“. Не е тъй. В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен. И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец. Питам: Молецът, който е преминал от една дреха в друга, придобил ли е нещо? Какво спечелва? Някаква печалба има ли? Попитайте го какво е спечелил от тези дупки? Той е направил няколко тунели. Питам го: Колко ти платиха за тези дупки? – „Нищо!“ Ако те срещне тази модерна госпожа, ще те пипне между ноктите си и ще те убие. Дрехата е обаче пак пробита. Питам: След като намерите молеца в сандъка, дето дрехата е пробита, какво ще му дадете? Аз зная: смъртно наказание – тъй както държавата постъпва. Вие сега се бунтувате, че държавата е прокарала един закон, според който всеки едного, когото заловят с оръжие или убие някого – смъртно наказание! Каква разлика има между държавата и вас? Казвате: „Тук хора се убиват“. А тук молци! Да, молец е той. Онзи, който може да убие един молец, за в бъдеще ще може да убие един човек. Ние разсъждаваме детински, казваме: „Какво съм направил, моито грехове са много малко“. Да, една паяжина няма да те обеси, но 100,000 паяжини, като се съединят, могат да направят едно въже и да те обесят с него. Едно време, когато Господ изпратил паяка в света, тогава той бил много благороден, изтъкал една тънка нишка. Като се върнал на небето, питали го: „Защо изтъка такава тънка нишка, защо не изпреде нещо по-дебело?“ Той казал: „А, Господи, като видях колко са лоши хората, разбрах, че ако направя дебело въже, ще се обесват. Разбрах ги какви са и се опасявам за тях“. Господ похвалил паяка, че направил тънка нишка, за да се не бесят хората. А сегашните фабрики изкарват въжета, дебели като ръката, че не един човек да се обеси, но 10 души да се обесят с едно такова въже. Всичко в света зависи от съчетанието на нещата. Ако няколко малки погрешки в живота ви, по отношение към вас, се съчетаят така, че да образуват едно дебело въже, вие имате един дух на непростителност в себе си и казвате: „Няма да му простя. Той ме обиди кръвно“. Питам, чисто по търговски: Ако не простиш, какво печелиш? Ако печелиш, добре, не прощавай, но нищо не печелиш. Печалбата в моралния свят всякога стои в негативната страна, а загубата – в положителната, т.е. печелиш ли пари на физическия свят, в моралния свят губиш, и обратното. Като прощаваш, ти печелиш. Като не прощаваш, ти губиш. За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля, а да не прости, това и бабите могат. Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може да се прояви. Във физическия свят войникът, като извади ножа си, колкото повече хора убие, толкова е по-силен, но в духовния свят законът е обратен. Там по никой начин не можеш да убиеш един човек. Ти можеш 20 пъти да му отсечеш главата, тя пак отива на мястото си. Отсечеш я, пак се връща. Е, тогава как ще можеш да му отсечеш главата? Можеш да го мушкаш и 20 пъти, и пак не умира. Разправяше ми един мой приятел, сънувал един сън, той е следующият: „Влизам в стаята си, виждам един разбойник, отваря касата ми и задига всичкото ми богатство, всичкото ми злато. Изваждам камата си, мушкам го, той седи. Мушкам го още един път, не умира. Той държи златото и не го дава, а гледам, кръв не тече от него. Гледам го, той ми казва: „Слушай, защо си толкова будала, аз съм фантом, не можеш да ме мушкаш!“ И ние, съвременните хора, илюзорните неща в живота считаме за умни. „Аз – казва – трябва да го мушна.“ Ами че ти можеш ли да познаеш, че си го мушнал? Ако си го мушнал, то е много добре, но вие сте като онзи войник, цял ден мушкате онзи сламеник. Питам: Какво е спечелил този войник? – Научил се да мушка, за бъдещето се приготовлява. Да, готви се, но онзи съвременен картечен огън и онези бомби не му позв