Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Том. Добри навици'.

Открити 16 резултата

  1. Hristo Vatev

    1923_06_20 Опити

    Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Опити лекция пред специалния клас — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се темата „Метод за правилно дишане". Знаете ли как се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане с любов. Друг пък ще каже, че правилното дишане е в зависимост от правата мисъл. Като дишате вие можете да правите различни опити: да дишате ту с двете ноздри, ту с едната. Естествено дишане е, когато поемате въздух през двете ноздри. Според науката за дълбокото дишане в човешкия организъм се забелязват две течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава става известно нарушаване в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрез дишането поетата от дробовете храна се разпространява по целия организъм. Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти. Мнозина се смеят на това упражнение — вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздух в дробовете си и го задържате известно време, ще усетите едно задушаване, но това именно показва, че имате полза от упражнението. Велика наука е науката за дишането. За дишането са писани книги, които трябва да четете, да видите какви методи се препоръчват там и кои от тях можете да приложите. За да приложите кой и да е метод, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Какво нещо е опорната точка? Всеки възел, в който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запример, опорната точка на електрическите лампи е мястото, дето енергията се проявява. Опорни точки са нужни и в живота, и в природата. Като знаете това, можете да разберете какво е предназначението на окултните школи. Предназначението на тия школи е да подготвят ученици, които да послужат за опорни точки на разумните сили в природата, на Божествените мисли. Следователно, когато се намерите в трудно положение, задайте си въпроса дали сте опорни точки на Божествената мисъл или не сте. Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека. В едно село през лятото настанала голяма суша, вследствие на което всички сеитби били осъдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникът, заедно със селяните, решил да устрои обща молитва за дъжд, в която цялото село да вземе участие. По този случай един баща взел със себе си десетгодишното си момченце и то да присъства на тази молитва. Детето взело със себе си чадър, защото очаквало като отговор на молитвата да вали дъжд. Бащата излязъл от дома си, без да вземе чадър. Защо? — Защото той си казал: Я вали дъжд, я не вали. Той не вярвал в силата на молитвата. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже не вярват в това, за което се молят. Те нямат опорни точки в живота си, вследствие на което се колебаят и съмняват във всичко. Обаче, който живее с вяра в положителното, той всякога има опорни точки в живота си. Щом има опорни точки, той ще има и добри резултати. Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си с тъкан копринен конец (фиг.1). При сегашните условия може ли човек да мине по тази нишка? — Не може. При други условия обаче това е възможно. Но днес никой човек не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек. Ако по някакъв начин се увеличи сцеплението между частиците на този конец, тогава и човек може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите колко такива нишки трябва да се съединят в едно, за да може човек да мине по тях като по дебело въже. Намерено е, че копринената нишка от бубата е двойна и е дебела 0,026 мм. Следователно едната нишка само е дебела 0,013 мм. Всички сте писали нещо за дишането, всеки е дал поне един метод за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче ако проследите дишането на всеки поотделно, ще забележите, че един диша много бързо, друг — бавно, трети — с голямо прекъсване и т.н. За да се уверите в правилността на вашите методи, направете опит с тях. Приложете методите си върху такива хора, които не дишат правилно и вижте какви резултати ще имате.  Като изучавате различните методи за дишане, същевременно търсете причините за неправилното дишане. Защо някога изпитвате разширяване, а някога — свиване на дробовете? Забелязали ли сте в кои случаи се чувствате свободни, разширени господари на положението и в кои — стеснени, ограничени? Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства. Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението. Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане или каквито и да е опити и упражнения, вие трябва да имате такова съзнание, каквото имате пред децата. Само по този начин ще придобиете нещо. Стеснявате ли се, както пред възрастните, вие нищо няма да придобиете. Запример, ако искате да приложите някой природен метод за дишане, но се страхувате за резултатите, вие се стеснявате и нищо не придобивате. Други пък правят упражнения за дишане, но бързат по-скоро да свършат. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсредоточено, за да имате резултат. Иначе ще го механизирате и нищо няма да придобиете. Употребявайте по 5-10 минути за дишане и през това време не мислете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързат. Като дадете ябълка на някое дете, то ще я обърне оттук-оттам, ще я погледне, ще й се порадва и след това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на някой философ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Аз нямам време сега да се занимавам с такива малки работи. Велики въпроси ме чакат мене. Този философ не знае, че чрез ябълката може да се домогне до ред философски въпроси. Запример, като разглежда листата, цвета, формата й той може да дойде до произхода на ябълката — един важен философски въпрос. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена от атоми и молекули. Тя принадлежи към предметния, към обективния свят, а аз се занимавам с велики, отвлечени въпроси. Съвременните учени искат да ни убедят, че знаят от какво е направена ябълката. Изследванията, които правят материалистите-учени, са подобни на тия, които може да направи някой прост, невежа човек върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглежда я външно и казва: Тази книга е подвързана с еди-каква си кожа. Хартията, от която е направена, е оризова. Вътре е печатана с черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследваш една ябълка външно само и да кажеш каква е материята й, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот. В това отношение вие трябва да правите ред опити, да се уверите в истинността на моите думи. Те не трябва да останат само теория, но трябва да се подложат на опит. Когато сте неразположени духом, направете следния опит. Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън в 10 ч. преди обед. Обърнете се към слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 ч. трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележите една промяна в състоянието, в разположението си. Това е резултат на черешите. Онези пък, които са чиновници, ще направят този опит по-рано, от 8 до 8 1/2 ч.с. Ще знаете, че за този опит природата определя само половин килограм череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, няма да забележите резултата от него, защото и без това сте били добре разположени. Този опит има смисъл само когато не сте добре разположени. Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. Ако искате да се ползвате от знанието, което ви се дава в Школата, вие трябва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпределяте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква от ученика. Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не и интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Ръката му е отпусната, пасивна, без никаква енергия и живот. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергии. Упражнение: Затворете очите си и мислено си представете една череша от едрите доброкачествени череши и мислете за нея пет минути. Ако в това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитът е излязъл несполучлив. За да имате по-добър резултат, направете опита с черешово дърво, окичено със зрели, едри плодове. В този случай мисълта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подейства върху разположението на вашия дух. Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта. За следния път пишете върху темата „Влиянието на силните и на слабите думи". Ще се спрете само върху силните и слабите думи в положителен смисъл. Ако разгледате думите „любов" и „обич", как мислите, коя от двете думи ще окаже по-силно влияние върху човека и на коя от двете думи влиянието ще бъде по-трайно. И правите, и обратните реакции на любовта са по-силни от тия на обичта. Като кажете на някого „бъди благ" или „бъди добър", кое от двете пожелания ще окаже по-силно влияние? Или ако кажете „бъди милостив", „бъди снизходителен", кое пожелание ще се отрази по-силно върху човека? — „Бъди милостив" ще се отрази по-силно, отколкото „бъди снизходителен". За да се произнесете върху влиянието на думите, за степента на тяхната сила, вие трябва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думите „добър", „благ", „милостив", „справедлив", „търпелив" и др. и вижте какво влияние ще произведат върху вас. Направете този опит главно с такива думи, които имат съдържание и смисъл за самите вас. Сега, като правите упражнението за дишане, сутрин, преди обед и вечер по седем пъти, едновременно с това записвайте в тетрадката си третия стих от трета глава на Евангелието на Йоана. Значи, този стих ще го пишете по три пъти на ден. След всяко написване ще теглите една черта. Всичко каквото пишете, старайте са да бъде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голяма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листовете си, за да направя свои бележки върху тях. Написвайте стиха преди започване на дишането. Стихът, който ще пишете, е следният: „Истина, истина ви казвам, че ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 30-та лекция от Учителя, държана на 20 юни 1923 г., София. Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_06_20 Опити.pdf
  2. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 30 май 1923 г. ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се резюме на 19-та лекция от първа година. Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин. Представете си сега, че пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина. Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик. Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачите си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен. И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.  И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг.2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност. В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни що не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате. Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи. Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша? Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят. Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят. Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания. Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате. За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират. Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD. Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили. И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСD. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С. Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва. Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите. Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията! Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях. Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това. Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми. Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи. Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията. Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път. И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг.4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти. Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги използвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света. Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо. Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас. Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му. И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота. Тайна молитва. — Само светлият път па Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 29-та лекция от Учителя, държана на 30 май 1923 г., София Книги: * Отношение на природните сили към човешката душа Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_05_30 Отношение на природните сили към човешката душа.pdf
  3. Hristo Vatev

    1923_04_11 Житно зърно / Житното зърно

    Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 11 април 1923 г. ЖИТНО ЗЪРНО Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Четоха се резюмета от седма и осма лекция на първата година. Чете се тема „Полза от съня". Представете си, че точка С (фиг.1) е семка, резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зърно и др. Какво трябва да правите с тази семка? — Да й дадете условия да се развие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Първият елемент е почвата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представя резултат. Тя е материя, изостанала в развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти материята представя спящи духове в природата. Работата на семката в дадения случай се заключава в това, да събуди тия духове. На научен език казано: Работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в кинетически. Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла nmp. За да се развие семката, трябва непременно да възприеме слънчевите лъчи, които падат върху нея. Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването й надолу към центъра на земята. После тя се отправя нагоре към центъра на слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между корените и клоните. На всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон; на малкия корен отговаря малък клон. Оттам, когато един корен или коренче изсъхне, с него заедно изсъхва и съответният на него клон или клонче. Ако проследим развитието на човека от първичната клетка, ще видим, че и той е създаден от делението на тази клетка на две части във вид на две семки. Човешкият мозък се е образувал от семка, в него се намират корените на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозък, от който произлиза симпатичната нервна система. Корените на тази система са в стомашния мозък. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човека. Вие трябва добре да изучите тия две системи, да се запознаете с техните функции, да знаете как да се справяте с тях. Запример, някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функциите на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това неразположение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна на неговия организъм. Като ученици вие трябва да работите усърдно върху себе си, без да търсите лесния път. Вие трябва да знаете, че лесният път е най-мъчният път в живота. Лесният път носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Следователно, ако искате да успявате в живота си, търсете мъчния път. Търсите ли лесния път, ще имате големи изненади и изпитания. Представете си, че житното зърно има съзнанието на човека и казва: Аз искам да намеря лесния път и там да се отправя. Не искам да ме заравят надълбоко. Достатъчно е да ме поставят на един сантиметър дълбочина в земята и да ме посипят отгоре с малко пръст. Какво ще стане с житното зърно при тези условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лесния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота. Защо не е нужна математиката? — Защото търсят лесния път. — Какво им е нужно тогава? — Според тях, нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика. Изобщо всеки предмет е важен за ученика. Той трябва да го изучава така, че предметът да проникне дълбоко в съзнанието му. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика никакво хармониране не може да става между учениците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в земята, за да придобиете от една страна по-голяма стабилност, а от друга — да извадите колкото е възможно повече сокове от земята и да ги изпратите към клоните. И тъй, ще знаете, че устойчивостта, силата на идеите ви зависи от дълбочината, до която корените на тия идеи са стигнали в земята. Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си, това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето — възвишени и благородни чувства. Тези елементи са подобни на инжекциите, които съвременните лекари правят на болните. Обаче преди да възприемете тези мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болният изпитва, когато му правят инжекции. Какво изпитва болният? В първо време се подува мястото, дето е направена инжекцията, после се явява температура, треска. Почти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите резултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. В случая страданието представлява инжекцията. Така е било с всички велики хора; така е било с всички изобретатели; така е било с всички поети, писатели, учени и проповедници; така е било с всички музиканти и художници. Законът е верен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият. Следователно, когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в реда на великите закони на природата. Правият път подразбира добрия, съзнателния живот, който трябва да се разбира правилно. Запример, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска от учениците. Думата „лош" не е положителна. Някой ви казва: Не си толкова лош. Значи, ти не си толкова лош, колкото мислиш, не си толкова лош, колкото другите хора. Щом се каже така, ти се ободряваш, обновяваш. Това показва, че има отрицателни думи с възходящо действие върху човека; има положителни думи с низходящо действие. Запример някой ви казва: Ти не си по-добър от другите. Значи, другите хора са добри, но ти не си по-добър от тях. Думата „добър" е положителна, но в случая ти се обиждаш, обезсърчаваш се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употребена в изречението „Ти не си по-добър от другите" те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нещо особено и изведнъж ви сравняват с всички хора. Какво трябва да разбирате под думата „добър"? Добър човек е онзи, който има права мисъл, прави чувства, прави действия. Значи три елемента определят добротата. Не може да бъде добър човек онзи, който няма права мисъл, прави чувства и прави действия. Доброто е резултат. Добрият човек лесно решава задачите си, лесно излиза от мъчнотиите на своя живот. Той знае причините на нещата, той разполага със знания. Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарт, на немски Кант, на английски Бейкън? Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помогне. Боли го главата. Питат го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можеш ли да си помогнеш? — Не мога. Боли го стомах, не знае причината за болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам: Учен човек ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито сам може да си помогне? Този човек е първокласен невежа. Лекарят ще дойде, ще погледне дали езикът е бял, окото — жълто, пулсът на сърцето ускорен и ще се произнесе, че е болен, има стомашно разстройство, придружено от главоболие. След това ще му предпише някаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и определяне причините на заболяването. Всеки, който страда от главоболие, той не обича да говори истината. Който страда от болки в зъбите, той е нарушил някакъв природен закон и трябва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избягвайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което някога сте причинили в природата. Те идват да възстановят у вас нарушеното равновесие на организма ви. Какво правят хората днес? Като ги заболи зъбът, бързат да го извадят. Обаче болката продължава и след изваждане на зъба.Окултният ученик трябва да издържи болките до край. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания. Като ученици вие трябва да знаете, че страданията са неизбежни в пътя ви. Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страданията на житното зърно! Посадено в земята, затрупано отгоре с пръст, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение. Следователно ще знаете, че няма да избегнете от страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително. Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причината на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота — нищо лошо няма в това. Важно е да се знаят причините на нещата. Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея. И тъй, като ученици на окултизма вие трябва да познавате законите, за да разполагате с окултните науки, да се ползвате от тях. Сега сте млади още, но ако не изучавате законите на природата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на живота, с които не ще можете да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато, незабелязано и от самите вас, гръбнакът ви постепенно ще се огъва — един ден ще се видите прегърбени във вид на въпросителен знак. Като се видите в това положение, ще кажете: Остарях вече! Всичко е свършено с мене. — Защо си дошъл до това положение? Какво прави, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад? Не знаеш. Знаеш ли защо остаря? И това не знаеш. Какво знаеш тогава? Знаеш, че като млад ходеше прав, а като стар се прегърби. Окултният ученик трябва да бъде прав! На каквато възраст и да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е символ на остаряване. Изправете гърбиците си! Никакви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като стенете сутрин, не бързайте да започнете работа! Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на земята, да възприемете нейната енергия. После отправете тази енергия към центъра на слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му — не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата. Същото може да се каже и за човека. Докато благодари, човек мисли. Щом престане да благодари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. Ученикът трябва да има светла, възвишена мисъл, благородни чувства и действия. В мислите си той трябва да бъде оптимист, да гледа светло на нещата, да не се обезсърчава. Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е неспособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да направи нещо. Всеки може да направи нещо, поне колкото цветето. Мислите, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени. Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цвете. Така също не е все едно мислите ви да бъдат преживени, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтърсване на ума или — само прочетени и изговорени. В първия случай вие сте минали през процеса на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочитане е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот. За предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придобие пришки на ръцете си, а лицето му да почернее, отколкото да няма никакви пришки и лицето му да остане бяло, незасегнато от слънцето. Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дял в него. Природата обича работните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или черен — това не е важно. От всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг!" Това значи: Помагайте си взаимно! Като видите, че някой е скръбен, трябва да му се притечете на помощ. Вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогнете. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да помага на ближните си и в трите свята: физически, сърдечен и умствен. Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания. Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива знания. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложение. Истинско знание е онова, посредством което човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо, някаква болест запример, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля да преодолява препятствията, които среща на пътя си. За следния път пишете върху темата „Отличителните черти на силната воля". Волята представя проявения човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства. Значи волята представя човека. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговите произведения. — По какво ще познаете художника? — По неговите картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора, както и на окултните ученици липсва силна воля. Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Запример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение. Изобщо, всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им. Един от начините за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрез самонаблюдение. В това направление в Школата се дават различни методи за работа. Ще работите с киселини, с основи и със соли. Киселините представят отрицателните сили на природата. В лабораторията на природата те са толкова необходими, колкото основите и солите. В съвременните химически лаборатории си служат с киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нещо от някой човек, кажете му една обидна дума. Обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй, да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно отрицателните мисли и чувства са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека. И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит. Ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия, през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца. След това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили. След това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най-после се домогне до гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи. Той вижда, че баща му е богат и решава да живее на негови средства. И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат — отвън или отвътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете й и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хора, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: Как така ние, религиозните хора, вместо да живеем добре помежду си, казваме си обидни думи. Казвам: Нищо лошо няма в обидните думи. Те са големи богатства, тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи религиозен човек. Като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа. И тъй, всякога дръжте в ума си идеята за житното зърно. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговите стъпки. Мислено слезте с корените му в земята. После излезте на повърхността на земята, дето ще развиете стъбло и листа; след време пък ще цъфнете, плод ще завържете и ще узреете. Само по този начин ще разрешите мъчнотията, която се е изпречила на пътя ви. Като хапнете узрялото житно зрънце, мъчнотията ви ще изчезне. Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте. Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен невежа. Сега ще ви задам задача, в продължение на една седмица да трансформирате енергията, която съдържа в тази обида и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит. Вземете семка от портокал и я посадете мислено в един голям съд с пръст. Започнете след това да следите с мисълта си целия път на развитие на тази семка. Слезте с нея заедно в пръстта, докато пусне коренчета. След това излезте над земята и вървете по пътя на развитието й: по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал. Като видите този красив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко минути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете оттам, докъдето сте стигнали. Първата вечер семката може само да поникне; втората вечер — да даде стъбло и листа, третата вечер — да цъфне и т.н. Така ще продължите цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и да даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще провери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н. Този опит е в умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свят. Засега обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, нравете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си. Когато се натъквате на отрицателни мисли или преживявате отрицателни състояния, бъдете внимателни да не ги задържате дълго време в организма си, защото те внасят отрови в кръвта, от които трябва да се освобождавате. Тези отрови са подобни на отровите, които бацилите образуват при размножаването си. За да дойде организмът в своето нормално състояние, лекарите препоръчват различни лекарства, които имат за цел да свържат тия отрови в безвредни за организма съединения и впоследствие да ги изхвърлят навън. В такива случаи ние препоръчваме пиене на гореща вода. Болният трябва да изпие няколко чаши гореща вода, която да разреди серума, в който бацилите се размножават. По този начин тяхната размножителна сила се намалява и организмът дохожда до своето нормално състояние. Упражнение: Изнесете ръцете си пред гърдите и допрете върховете на палеца и на малкия пръст от едната ръка с палеца и малкия пръст на другата така, че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете. При това положение палците и малките пръсти остават неподвижно, допрени с върховете си, а трите средни пръсти са подвижни, при което тия на дясната ръка поставяте върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгате по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгате същите пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате ръцете надолу, докъдето е възможно, но тъй, че малките пръсти и палците да останат неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на лявата ръка се плъзгат върху трите свободни пръста на дясната ръка — първо отгоре, а после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на ръцете в първото положение, успоредно на раменете, с десните пръсти върху левите. Упражнението се продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите. Правете това упражнение десет деня наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по 20 минути за двете упражнения. Когато работите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреждат, той държи палците на ръцете си нагоре. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 24-та лекция от Учителя, държана на 11 април 1923 г., София Книги: * Житно зърно Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_11 Житно зърно.pdf
  4. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 4 април 1923 г. НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година. Пишете върху темите: Ползата от съня, Разлика между съзнание и самосъзнание, Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание. Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в Живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в Живота и Природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представлява часовник, с който Животът и Природата си служат. Пространството пък представлява книга на Живота, на Природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи времето се отнася до действията, а про­странството – до резултатите. Времето и пространството са в самия Живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време; как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас, чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо, за да не дойде, вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време – само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника, виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в Природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час, това не е случайно. Причината за това може да е кармическа, възможно е някога, в далечното минало вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си; днес по силата на закона на възмездието и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас – вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? Нищо няма да придобиете. Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих; след малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте, например, стиха: "Горо ле, горо зелена, водо ле, водо студена." След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в Природата? Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек; и той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо, и в какво този, който възпроизвежда? В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в Живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо – от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на Живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него. И тъй, под ехо в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината – това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът познай себе си е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, Природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В – значи реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда; това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в Живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. От­там и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармо­ничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 мин. и 5 сек. Който закъснее или изпре­вари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само тридесет и две минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изпра­ви всички свои грешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на седмата, на четиринадесетата, на двадесет и първата, на двадесет и осмата, на тридесет и петата, на четиридесет и втората, на четиридесет и деветата и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в 4 ч. сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в 4 ч. – нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: "Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута." Не, никаква минута не ви оправдава, с една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността, в нея нещата стават точно на определено време – нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в Живота. Като ученици, от вас се иска точност – бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своен­рав­ни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в Природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: "Хайде, стани и тръгни!" – "Ама рано е още, не ми се става." Втори път ще го бутне: "Стани и тръгни!" – "Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал." Трети път: "Стани и тръгни!" – "Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани." Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. – "Ама шапка нямам." С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: "Стани и тръгни!", това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане. Следователно от всички се иска внимание и послуша­ние – да се вслушвате в най-малките вътрешни подбуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение, за да развиете в себе си точност. Например, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до 4 ч. след обяд; стигате при него в 2 ч. и в 4 ч. трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само за да ви задържи при себе си. Обаче веднъж щом сте си обещали да тръгнете в 4 ч., вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в 4 ч. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете. Първото нещо, което се изисква от ученика, е Абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в Светлина. Точността пък е една от проявите на Светлината – да бъдете точни, това значи да използвате Светлината в една от нейните прояви. Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на Светли­ната представлява проекция на едно от желанията на някое Възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на Възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на Радост и Веселие. Това Същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата вино? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато Възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на Възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия Същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на Земята, които от тяхно гледище минават за мъртви. И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на Светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че Светлината представлява трептения, вибрации, но тези трептения носят Живот. Само онзи може да схване Живота, който Светлината носи, у когото съзнанието е пробудено. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме живота на Светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и Доброто не може да вирее при неблагоприятни условия. За следния път пишете върху темата "На какво са емблема пепелта и варта". Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може Доброто в човека да расте и да се развива, за това се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго, освен будно съзнание. И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия – той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден; ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си. Учителят дава на ученика задача да направи едно добро; ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар; вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели – нищо не те извинява. За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. Следователно ученикът трябва да бъде буден – всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни, въпрос е само дали те ще бъдат в началото, или накрая. Никой не е избегнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте – всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време, никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време – ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи. Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7:30 ч. вечерта; с тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си: каже ли ви, че ще се срещнете в 4 ч., точно в това време той ще бъде на определеното място – нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в Живота на човека. В Природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време, те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление; всяко престъпление пък е отклонение от точността в Природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, турете в живота си правилото: всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел каквато мъчнотия и да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: "Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на тази задача." Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл: има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел; най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот. Упражнение: протегнете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно – в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка. Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: "Аз не искам да се спъвам в приложението на точността." Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, за да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, за да не пропусне разпорежданията, които Природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се гради върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността. Размишление Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Книги: * Най-добрият метод Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_04 Най-добрият метод.pdf
  5. Hristo Vatev

    1923_03_07 Педагогическа лекция

    Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 7 март 1923 г. ПЕДАГОГИЧЕСКА ЛЕКЦИЯ Fir-für-fen Tau-bi-aumen Размишление Чете се темата "Ползата от реките, моретата и океаните". За следния път пишете върху темата: Произход на огъня. Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него. И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават. Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване. Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли? И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божестве­ния свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно. Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди?" За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си. Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движе­ния на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината. Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо!" Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва. Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти. Обичайте Истината и не се съблазнявайте в малките работи. Чистото при всички условия е чисто, нечистото при всички условия е нечисто; Доброто при всички условия е Добро, злото при всички условия е зло; Истината при всички условия е Истина, лъжата при всички условия е лъжа. Това са неща, абсолютно определени. За да се докаже дали даден факт е абсолютно верен, той трябва да се изпита в трите свята – физическия, Духовния и Божествения. На същото основание, за да се каже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места – на главата, на лицето и на ръката. Ако този признак е на трите места, отношението е 3:3, значи това качество е абсолютно вярно. Ако признакът съществува на две места, а на третото отсъства, имате отношението 2:3; ако признакът е само на едно място, отношението е 1:3. В последните два случая нямате Абсолютна Истина, но относителна. Следователно, когато вадите заключение за известни факти, вие трябва да знаете какво е отношението между величините, които ги определят – дали е 3:3, 2:3, или 1:3. Ако от отношението 1:3 извадите същото заключение, каквото от 3:3, вие ще имате криво заключение. За да не вадите криви заключения, всяко явление трябва да се разглежда едновременно в трите свята. Ако това явление е станало и в трите свята така, както сте мислили, заключението ви за него ще бъде абсолютно вярно. Често вие се произнасяте за хората, казвате, че някой човек е добър, а друг – лош. Някога сравнявате добри хора и казвате, че единият е по-добър от другия. Ако разбирате смисъла, който е вложен във всяка буква или във всяка дума, вие ще можете да четете по тях. Като напишете или изговорите думата добър, трябва да се спрете върху буквата д, с която започва думата добър. Тази буква означава узрял плод. Значи добрият човек съдържа в себе си един узрял плод. Кажете ли обаче по-добър, тук вече имате процес, работа – за да стане по-добър, човек трябва да работи. Казвате, че един човек е богат, а друг – по-богат. По-богатият е в процес на работа, а в богатия има нещо завършено, някакъв резултат. Това, което казах за добрия човек, е само теоретично знание. За вас е важно да познаете добрия човек на практика, да видите какво произвежда той върху вас. Истински добрият човек оказва влияние в три направления – върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека. Ако добрият човек се приближава при някой болен, последният оздравява. Ако се приближи при човек, на когото сърцето е смутено, той веднага го успокоява, внася в сърцето му Мир; ако се приближи при човек, на когото умът е помрачен и не може право да мисли, той внася в ума му Светлина. Обаче, ако добрият човек действа само върху тялото на болния, той е една трета добър; ако действа върху тялото и сърцето на човека, той е две трети добър и най-после ако действа върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека, той е три трети добър. Това е закон. Приложете този закон и върху учителя си, за да познаете дали е добър или не. Ако с приближаването си към учителя си здравето ви се възстанови, сърцето ви се успокои и умът ви се просвети, той е истински добър, той е Учителят. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за определяне качествата на добрия човек. В тази дефиниция няма никакво изключение. Всякога ли трябва да изпитвате въздействието на добрия човек? Изпитвайте го, за да видите, че той е като Слънцето. Както Слънцето дава своята светлина и топлина на всички и всякога, така и добрият човек всякога и към всички проявява своите качества. Колкото по-отворен е човек към него, толкова повече може да получи. Какво знаят съвременните хора за Слънцето? Те казват, че Слънцето е светещо тяло, с висока температура, със сложен състав и се намира на голямо разстояние от Земята. Много неща знаят те за Слънцето, но едно не знаят: те не подозират даже, че това Слънце е отражение на Божественото слънце, т.е. на Божието око, което вижда всичко, подканя всички на работа – едни събужда, на други дава импулс за работа, трети призовава към Живот. На дървото казва: "Ти ще растеш нагоре, ще работиш усърдно." Щом получи тази заповед, този импулс, дървото започва да работи. Като срещне паяка, казва му: "Ти ще предеш своята паяжина." Като даде своите разпореждания, Слънцето започва да се изкачва нависоко, отдето следи кой как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всички живи същества започват да търсят начини как да се скрият от Божието око – щом искат да се скрият от Бога, от Слънцето, веднага спущат облаците. Следователно облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия. Той погледне оттук, погледне оттам – нищо не се вижда. Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: "Какво правите тука, защо се криете?" Често и учениците правят същото: като се намерят пред някаква мъчнотия, която не искат да разрешат, спуснат едно перде пред себе си – никой да не вижда какво правят. Докато мислят, че никой не ги вижда, вятърът духне, разсее облака в съзнанието им, надникне вътре и каже: "Защо седите без работа, излезте всички вън! Каквото ви е заповядано, изпълнете го. Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете." Закон е: когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа – дето намери същества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на Живота, който в миг разпръсва облаците на заблужденията и казва: "Всички на работа!" И тъй, ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е да имате Абсолютна вяра в Учителя си. Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се усъмни в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго, освен висшето, т.е. Божественото начало в ученика. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, Природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това начало, вие не трябва да се съмнявате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате – и Бог, и Учител, и съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект, без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е ученичество. То е все едно да нарисувате като малкото дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували някакъв паун. Никакъв паун не е това – драскулките на детето не са рисунки на художника. Съмненията и заблужденията на ученика не са идеи на ученичеството. Следователно като ученици вие трябва да прилагате Истината в живота си. Кажете ли нещо невярно, то ще спре прогреса, развитието ви. Ученикът трябва да си служи с точно определени величини. Окултната наука не търпи двусмислени, неопределени величини. Там всичко е строго определено и на място. В който и свят да погледнете, навсякъде е така. Че съществуват илюзии, заблуждения, лъжи, двусмислености, това са човешки изобретения, резултат на отклонения от великия закон на Живота. Резултат на тия отклонения са болестите и противоречията: хората боледуват, защото са нарушили закона на Истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си?" – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата. Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния. И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам. Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси. Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката. Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път?" В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъз­можно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си. Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези пра­вила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден. Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение. Божието благословение да бъде с вас! Размишление Книги: * Педагогическа лекция Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_03_07 Педагогическа лекция.pdf
  6. Аудио - чете Милен Колев Архивна единица От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ДОБРИ НАВИЦИ Fir — fur — fen. Tau — bi — aumen. Четоха се резюмета на темите: „Произход на юмрука"; „Разлика между гордост и тщеславие"; „Регулиране на силите в човека". Сега ще направите следното упражнение. Всеки от вас мислено ще си представи една позната планинска местност и ще се спре на южната й страна, при някое добре закътано от вятъра място, на една хубава полянка. Като дойдете до това място, ще направите някъде малка дупчица, в която ще посадите някаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, израства и стъблото й достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извърши мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянката; една минута за посаждане на семката и две за израстването й. Като правите упражнението, поставете ръцете си върху масата с дланите надолу и с допрени палци. Затворете очите си и пет минути мислете върху упражнението. Дали през това време ще израсте посадената от вас семка или няма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението спокойно, тихо, с разположение. Сега ще говоря върху навика. Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата „да" и отрицателна — с частицата „не". Значи навикът в човека се създава с „да" и с „не". Запример, вие обещавате на някого, че ще му услужите нещо. Услугата се заключава в това да станете в 4 ч.с. и да отидете в с.Драгалевци да свършите някаква работа. Вие сте дали обещанието си през деня, когато вън е било светло, слънцето е греело. При това положение не сте мислили, че сутринта ще бъде тъмно и ще се страхувате. Обаче ставате сутринта в 4 ч., гледате, че вън е тъмно още. Вие веднага се разколебавате и отказвате да изпълните обещанието си. Казвате: Не, не мога да отида на Драгалевци, страх ме е. Значи вие не сте господар на страха в себе си, не можете да го преодолеете. В случая вие сте обсебени от страха и не можете да се освободите от него. Щом изпаднете няколко пъти под влиянието на страха и не изпълните обещанието, което сте дали на някого, вие ставате страхливи, губите вяра в себе си и по този начин си създавате лош навик. Тъй щото, чрез последователно поддаване на някоя отрицателна сила в себе си човек добива лош навик — да обещава и да не изпълнява. Същият закон се отнася и до идеите. Днес се въодушевите от някаква идея, готов сте всичко да направите за нея. Обаче утре се яви някаква мъчнотия на пътя ви и вие веднага отлагате да изпълните обещанието си. Казвате, че обещанието, което сте дали за реализиране на идеята ви, мъчно може да се изпълни, не му било времето сега и т.н. Днес отлагате, утре отлагате, докато станете морален инвалид. Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени именно от простата и малка частичка „не". По математически начин чрез известни формули може да се изчисли колко лоши навици, колко отрицателни черти има всеки в характера си. Как? Достатъчно е всеки от вас да каже едно число и да го напише. По начина на изговарянето и написването на това число става решаването на задачата. Някой изговори числото десет бавно, проточено. Друг го изговори бързо. Това са все данни, условия за решаване на задачата. Трети пък взима числото десет във втора степен или в квадрат. Това показва, че някъде е станало известно стълкновение. Дето стават стълкновения, там има разбити носове. Какво трябва да правите, за да не създавате в себе си лоши навици? За да не си създавате лоши навици, мислете повече и не бързайте, да давате обещания. Когато някой иска да му обещаете нещо, помислете веднъж, дваж, три пъти можете ли да изпълните обещанието си и тогава отговорете. Не е въпрос да обещавате и да не изпълнявате. Щом веднъж обещаете, и сто мечки да срещнете на пътя си, трябва да изпълните обещанието си. Ще обиколите оттук-оттам да избегнете мечките, но даденото обещание ще изпълните. Нищо повече. Думата „мечка" взимам като символ на мъчнотии. Следователно, ако искате да въздействате психологически върху себе си, да не си създавате лоши навици, никога не употребявайте частицата „не" за неща, които могат да ви повдигнат. Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отрицателни влияния отвън да му противодействат. Тъкмо намислиш да направиш нещо, да свършиш една добра работа, и то след известно колебание в себе си, веднага окръжаващите ще дойдат при теб и ще почнат да те разубеждават да не правиш това или защото си слаб още, или че тази работа не е за теб и т.н. Щом си победил вътрешните противодействия, ти трябва да победиш и външните. Ще кажеш, че можеш да свършиш тази работа. В себе си ще кажеш: Да, мога да свърша това, което съм намислил. Имам вяра в себе си и ще свърша замислената работа. Представете си, че някой ви счита за груб човек. Ако се поддадете на неговото внушение, зле ще си въздействате. За тази цел вие веднага трябва да му се противопоставите мислено с друго някои ваше качество, което да анулира грубостта. Кажете в себе си: Аз мога да бъда милостив и ще бъда милостив. Като работите съзнателно в това направление, вие ще трансформирате грубостта в милост, в милосърдие. Причината за грубостта на човека се дължи на това, че центърът на разрушителността, който се намира зад ушите, е силно развит. Такъв човек трябва да изпраща енергията от този център към центъра на милосърдието. Той трябва да си каже: Аз съм господар на силите в себе си. Както мога да бъда груб, така мога да бъда и милосърден — от мен зависи да дам ход на едни или други сили в себе си. Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздейства върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Направете следния опит. Легнете в 10 ч.в. и си кажете, че ще станете в 12 ч. в полунощ да свършите някаква работа. Като турите тази мисъл в подсъзнанието си, ще видите, че ще се събудите точно в 12 часа. Щом се събудите по това време, ще си кажете: Нека поспя още пет минути поне. Какво ще правя толкова рано? — Не, щом се събудите в 12 ч., ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите към изток и ще си кажете: Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре. Щом кажете така, ще възприемете една хубава, светла мисъл от невидимия свят. След това легнете с мисълта да станете в два часа. Като се събудите в два часа, станете пак по същия начин и се изправете към изток. Ще получите още една светла мисъл. И този път ще дойдат изкушения, но ще гледате и тях да преодолеете. Като приемете хубавата мисъл, запишете си я и пак легнете с желание да станете в четири часа. В четири часа ще се събудите и мак ще дойдат изкушения, но ще гледате да ги преодолеете. Ще станете по същия начин, както първия път, и ще се изправите към изток, докато получите трета светла мисъл. Този опит ще правите в продължение на цяла седмица. Той не ви се дава за цял живот. Важно е да правите ред усилия, докато придобиете добри навици в себе си. Развитието на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче съзнателно трябва да работите. При този опит ще ставате по три пъти през нощта в продължение на една седмица. Някои ще се уплашат да не се изтощят от това често ставане и прекъсване на съня. Те мислят така, защото не знаят, че силата на съня не зависи от продължителността на времето. Има друг елемент, който влияе върху човека така, че в малко време да се наспи добре. Съвременните учени казват, че за да се наспи добре, човек се нуждае от седем часа сън. Който разбира закона на съня, в пет минути може да свърши толкова работа, колкото в седем часа. Като дремне пет минути, той ще се обнови толкова добре, колкото ако би спал цели седем часа. Като не разбира закона на съня, човек употребява седем часа за сън, докато мозъчните клетки свършат своята работа. Ако познава този закон, мозъчните клетки биха свършили същата работа само за пет минути. За да си почине, човек трябва съзнателно да спре деятелността на своите мозъчни клетки. Пет минути са достатъчни за това. В туй време човек излиза от тялото си и оставя съзнателната физическа енергия да обнови организма му. Тъй щото, седем часа сън са нужни на онзи човек, който не е дисциплинирал мозъчните си клетки, вследствие на което те дълго време разискват помежду си да започнат ли работата си, как и откъде да започнат. Докато започнат работата си, времето изтекло. Затова именно човек се върти ту на една, ту на друга страна и най-после заспива. Той спи седем часа и като стане, пак не се усеща наспал. Вечер, когато лягате, ще се обърнете първо към клетките на мозъка си, после към клетките на дробовете си, след това към клетките на стомаха си и най-после към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите и ще им кажете: Слушайте, аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени и целия организъм обновен. Клетките приемат заповедта на господаря си и започват да работят трескаво, системно, в най-кратко време да свършат възложената им работа. Щом свършат работата, господарят се връща в тялото си. Тогава вие се събуждате радостни и весели, обновени от съня. Така трябва да говорите на клетките си, ако искате да имате добър, спокоен сън. Всяка клетка е жива, разумна душа, която разбира какво й се говори, какво се изисква от нея. Говорете им разумно, без да ги плашите. Всяка клетка е поставена точно на своето място. Клетките не са своенравни. Те всякога са готови да изпълнят волята на господаря си, но трябва да разберат какво се иска от тях. Щом разберат какво трябва да направят, те са веднага на услугите на господаря си. Като се разговаряте разумно с клетките си, вие си създавате добри навици. И тъй, за всяко добро дело, което трябва да направите, кажете: Аз мога да направя това добро дело. Турете това правило като задача в живота си и нравете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник. Нека направи следния опит. Да вземе 30 лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града. Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си колкото се падне на ръката му и да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: Аз мога да бъда щедър. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари. Така да продължава да дава, без да му мине мисълта, че много е дал. Ще дава и ще забравя, че е дал. Тия действия произвеждат съответни резултати и в природата. Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш — ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив. Той е наречен „Закон на всемирното изобилие", „Opulens". Всяка благородна мисъл, в която влагате волята си, непременно ще се реализира. Самата природа е заинтересована от това. От вас се изисква търпение, да чакате времето за нейното реализиране. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Запример, за израстването на една ябълка се изисква известно време. Ябълчната семка не може да израсте изведнъж. Светлите мисли и благородните желания са като семките. Като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, да цъфнат, плод да вържат и да узреят. Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие в един месец, в една или повече години — зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора. Те имат навик да постоянстват. Ще ги видите с какво постоянство те правят опити един след друг, докато дойдат до някакъв резултат. Лесно е да се каже, че еди-кой си учен направил едно изобретение. Как е дошъл до това изобретение, той знае. Ако има само една отрицателна мисъл в ума си, никакво изобретение не може да направи. Щом преодолее и тази последна мисъл и почне да вярва, че няма мъчнотия, която може да му се противопостави, той се намира пред прага на своето откритие и в ума му блесне нова светлина. Човек трябва да държи в съзнанието си положителната мисъл, че всичко е постижимо, когато работи в съгласие с великите закони на света. Значи, всичко е възможно за човека, когато работи в съгласие с великите, с Божествените закони в живота и в природата. Мнозина не разбират тия закони и въпреки добрите си желания, казват: Ако иска Бог, ако е рекъл Бог, ще успея. — Това са човешки разбирания. Щом имате едно добро желание в себе си, Бог непременно иска неговото реализиране. Със своите криви разбирания човек сам разваля Божествения план на нещата. Запример, Бог казва, че на известна ваша идея са дадени всички условия да расте и да се развива, но за това се изискват десет години работа. — Не може ли да стане по-скоро, поне в една година? — Не може. Обаче вие бързате и с това осакатявате идеята си. Един американски лекар отишъл по работа в Мала Азия. Той бил повикан в дома на един турчин да го лекува. Турчинът бил болен от треска. Лекарят го прегледал внимателно и му препоръчал някакво лекарство, което да употребява в продължение на една седмица, три пъти на ден, по три капки в чаена лъжичка. Турчинът погледнал лекарството и си казал: Кой ще чака цяла седмица? Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъж, та по-скоро да оздравея. Дигнал шишенцето към устата си, изпил лекарството изведнъж, но вместо да оздравее, той умрял. — Не, с бързане работа не става. Каквито лекари и да срещнете, както и да лекуват, те имат нещо общо в своите методи. Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на природата — великия лекар в живота. Съвременните лекари си служат, както и природата, с отровни лекарства. Те прилагат като методи за лекуване хомеопатията и алопатията, с които и природата си служи. Те се основават на известни принципи, за да употребят един или друг метод, едно или друго лекарство. Лекарите знаят, че в човешкия организъм винаги има запас от жизнена сила, която понякога е инертна и не може да се използва. За тази цел те дават на болния известна доза отрова като лекарство. Понеже организмът не търпи чужди вещества в себе си, той започва да се бори, за да изхвърли отровата навън. В тази борба именно, в организма се събужда скритата енергия и той започва усилено да функционира. Така човешкият организъм се справя с различните болести. Понякога отровата е толкова силна, че вместо реакция произвежда спиране на дейността на организма. Алопатите поддържат, че външната подбудителна причина трябва да бъде много силна и дават силни дози лекарства. Хомеопатите поддържат, че външната причина трябва да бъде много слаба и дават за лекарства силно разредени течности. Каквато и да бъде външната причина, всички съзнават, че човек може да се лекува, когато се събуди в него резервната жизнена енергия и се подтикне към деятелност. Същият метод се прилага и при лекуване със студена вода. Този закон се отнася не само към физическия, но и към психическия живота на човека. За да накарате човека на работа, създайте в него две противоположни мисли. Хората работят, движат се, проявяват активност благодарение на този закон. Какъв щеше да бъде светът, ако всички хора бяха еднакви по характер, все меки, с еднакви разбирания и желания? (— Рай щеше да бъде светът). — Не, лъжете се. Раят не е съставен само от хора с мек характер. Съществата, които живеят в рая, са високо интелигентни, благородни, разумни, с голяма житейска опитност, вследствие на което изпълняват Божествените закони безпогрешно. Сега ще ви дам още един опит, пак за една седмица. Този опит ще направите след като свършите първия. Опитът е следният. Всяка вечер, преди да си легнете, ще седнете на стол близо до масата, ръцете си ще поставите на масата, ще застанете тихо и спокойно и с отворени очи за десет минути ще концентрирате мисълта си. През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си — ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа ще усетите, като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почешете. Най-малкото мръдване показва, че нямате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тези щипания представляват така наречените щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание. Ще бъдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин вие ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големите противодействия в живота си? Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представляват малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва. Като свършите упражнението, желал бих някои от вас да разкажат какви опитности са придобили в това време. Не само щипания ще имате, но ще ви дойдат най-различни мисли и желания. Ще дойде в ума ви мисълта колко добре ще бъде, ако имате една хубава баница пред себе си или някакво сладко, или изведнъж да ви дойдат отнякъде пари, да забогатеете. После пък ще си въобразите, че можете да напишете някакво произведение, с което да учудите света. Какви ли мисли няма да минат през ума ви в тия десет минути. Тези мисли ще тропат на вратата ви, но вие няма да им обръщате внимание, ще знаете, че сте назначени на голяма служба, не можете да напуснете работата си нито за секунда. Те ще ви задават ту един, ту друг въпрос, но вие няма да им отговаряте. Ще ви кажат: Нямате ли човещина към нас? Каква е тази глупава работа, с която се занимавате? Мислите ли, че светът ще се оправи по този начин? Каквото да ви говорят, ще мълчите. Интересно е да видите можете ли да концентрирате мисълта си поне за десет минути. За да не влезе някой в стаята ви през това време и да ви смути, ще се заключите. Предварително ще кажете на домашните си, че имате много важна работа и молите никой да не ви безпокои. Сами ще знаете, че наистина тази работа е важна и от нея зависи вашето бъдеще. Че някой хлопал на вратата ви — нищо от това. Временно няма да държите на благоприличието. Ще седите спокоен, няма да мърдате. Вижте турците как се молят. Те коленичат и не искат да знаят дали някой ги гледа. Това упражнение трябва да го направите всички, без изключение. Който не го направи, той ще носи последствията на своето непослушание. Сега да се върнем към въпроса за навика. Всеки навик има три страни: форма, съдържание и смисъл. Навикът е на място, когато стане втора природа на човека. Само при това положение човек е свободен. Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици, да понася всички изпитания и мъчнотии. Едно време учениците от Питагоровата школа са минавали ред изпитания, за да се калят, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. Седи един ученик и размишлява върху някой въпрос. В това време един от учениците се приближава до него, удря му една плесница и си заминава. Първият ученик се стресне, разгневи се, иска да си отмъсти. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-скоро той ще се овладее. Не само чувствата му се подлагат на изпитания, но и неговите мисли, неговите идеи. За пример, когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? — Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен. Така е било и с Апостолите. Те са били мъчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали дома си радостни и весели, като славели Бога. Който не се е калил в това отношение, още при първия удар ще каже: Как смеят да ме бият за убеждението ми! Как смеят да уронват моето достойнство! Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му. Сега аз говоря само за учениците, за ония, които са влезли в Школата и желаят да изучават проявите на разумната природа. За това се изисква специална школа. Не е лесно човек да търпи, да носи страданията разумно. Който има добри навици, само той може да търпи. Мнозина смесват търпението с неволята. Може да търпи само онзи, в когото са развити висшите умствени способности. Докато можеш да стигнеш противника си, не желай да му отмъщаваш. Търпеливият човек е всякога по-силен от противника си и по мисъл, и физически. В Америка някъде имало един виден професор по боксиране. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче. Един ден той се явил пред професора-боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха. — Познавате ли ме кой съм? — Познавам Ви, извинете ме. Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар. — Да, това е резултат на упражнения. Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на своя недъг и ще стане гигант. Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране. И тогава няма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при професора и ще го дигнете нагоре във въздуха. Той веднага ще признае силата Ви и ще каже: Признавам ви за по-силен от мен. Извинете ме! Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди. Мнозина от вас при запознаване с окултното учение започват да се страхуват и стават отрицателни. Те казват, че това не трябва да правят, онова не трябва да правят, а не знаят какво трябва да правят. Да знаете какво трябва да правите, това е във връзка с отличителните черти на човека. Ако ви запитат кои са отличителните качества на човека, ще кажете, че качествата на човека са мисълта, чувството и действията му. Само човек ли мисли, чувства и действа? Да се изброят отличителните качества на нещо, това подразбира да се намерят такива качества или черти, които никое друго същество не притежава. Запример, умен човек е този, който вижда най-малките погрешки в себе си, които никой друг не вижда. Той употребява своята умствена енергия не за някакви велики дела, но за постигане на най-малки неща, каквито никой друг не предприема. Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце и употребява енергията си за постигане на своите най-малки желания. Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче ако види, че някое малко, безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: Хайде, върви при майка си. Външно той не е щедър човек. Кесията му не е безразборно отворена за всеки, който иска пари. Той различава истински бедния от просека-търговец. Много от просяците са търговци. Де кого срещнат, те казват: Моля, за Господа дайте нещо! Ако някой просяк получи от сто души по един лев, за един ден той ще изкара сто лева, за месец — три хиляди лева. Има просяци, които изкарват на месец повече от три хиляди лева. Когато умният човек срещне такъв просяк, той минава покрай него, без да му даде нещо, а левът, който би могъл да му даде, задържа за друг просяк, когото мнозина не виждат. Той казва в себе си: На тебе са достатъчни 99-те лева, които хората ти дават. Числото 99 представя завършен процес. Умният човек прави услуги на слабите, а не на силните хора. Обикновено хората са щедри там, дето не трябва. Като видят, че на някого много се дава, и те дават. Когато видят, че на някого се обръща голямо внимание, и те дават своето внимание. В това отношение ученикът трябва да си създаде добри навици, но в проявата на тия навици той трябва да бъде особен. Той не трябва да мисли за своите добродетели, нито за своите недостатъци. Какво представят добродетелите? Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си. Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева. Усмихне се и пак затвори кесията. Отиде в някоя гостилница, хапне си нещичко, извади десетте лева и плаща. Какво остава в кесията му? Нищо не остава. Нищото, т.е. нулата, това са неговите недостатъци. Тогава, какъв смисъл има човек да говори за своите добродетели, които в един час може да разпилее? Или какъв смисъл има да говори за своите недостатъци, от които в един час може да се освободи? Ще му тури някой десет лева в кесията, и той пак става добродетелен човек. За да развие в себе си добри навици, ученикът трябва да използва всички условия за развиване на тия навици. Запример в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали. Не, плащат или не, всички трябва еднакво да работят! Момичета и момчета, всички ще работят: ще слагат трапезата, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери — всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае кога е дежурен и ще изпълни задълженията си както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат — всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволства и виждате, че след една година най-много комуната се развалила. Защо? — Всички искат да устроят нещо ново, но на стара основа. Така работите не вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си. Окултният ученик никога не трябва да подлага ръка да проси. Щом има нужда от нещо, той ще отиде при някой свой близък или познат и ще му каже: Имаш ли някаква работа за мен? — Какво можеш да работиш? — Мога да копая, да чистя — с една дума, всичко мога да върша. — Добре, благодаря ти, че ще ми услужиш. Да изкарва човек прехраната си с труд, това е благородство. Трудът заяква, усилва човешкия организъм. Всички други системи, които хората досега са употребявали, са ги направили слаби, хилави. Днес навсякъде се прилага законът: услуга за услуга, добро за добро. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя наказва всеки, който не иска да работи. По какъв начин? — Като атрофира постепенно организма му и го довежда до положението на паразит. Ако проследите историята на някои от сегашните паразити още от далечното минало, ще видите, че те са били големи величини. Обаче поради непослушание, неизпълнение законите на природата, те са деградирали и дошли до положението на паразити. Всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, което не работи в духа на великите закони, природата го е осъдила строго, но справедливо на деградиране. Като знаете това, всеки трябва да се стреми да спазва законите на разумната природа не механически, а доброволно, защото всеки резултат, добит от механическо приложение на нещата, лесно се губи. И тъй, работете всички за създаване на добри навици в себе си. Тази работа не е лесна, но е приятна. Каква по-приятна работа от тази, чрез добри навици в себе си човек да изправя своя характер? Природата възнаграждава всеки, който се труди и работи. На такъв човек и животът се притича на помощ. Ученикът трябва да работи съзнателно, сам да се изправя. И учителят може да изнесе неговите отрицателни качества, но това не е правият път. Правилно е ученикът сам да се изправя. Учителят дава светлина, а ученикът оправя своя път. Учителят по математика познава учениците си. Той знае кой с какви елементи разполага в себе си. Той няма да каже на учениците си, че еди-кой си е неспособен, еди-кой си е ленив, но ще ги извика един по един пред черната дъска и ще ги постави на изпит, ще им даде по една мъчна задача. Който може да реши задачата, той е способен ученик. Който не може да я реши, той не е способен. Неспособният сам ще види силите си и ще си поплаче малко. Тогава учителят ще му каже, че и за него има възможности, чрез които да преодолее мъчнотиите си. Как? — Чрез труд и постоянство. Ако е честолюбив, ученикът ще се засрами от другарите си и ще започне да учи. Има случаи, когато учителят намира за добре да каже на ученика направо, че е неспособен, че е ленив, че от него човек няма да стане. Каже ли учителят така, ученикът трябва да помисли: Да, от мене няма да излезе човек разбойник или лъжец, но ще излезе благороден човек, който може да разсъждава правилно, който обича истината. Учителят изпитва учениците си, но никога не ги обижда. Ученикът трябва да се научи да превръща отрицателните величини в положителни. Той трябва да има гъвкав ум, с който да се бори с противоположните сили в природата, които действат в разрез с неговото развитие. Защо и за какво действат тия сили така, това не е важно за вас. Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействат на всяко добро начинание. Като знаете това, вие трябва да бъдете будни, да се справяте с тях. Нямате ли будно съзнание, те ще ви причинят големи мъчнотии и страдания. Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Сега часът е девет без десет минути. В тези десет минути можем да направим упражнението. Всички ще останете на местата си тихи и спокойни, ще концентрирате ума си и ще мислите само за себе си. Ще видите дали ще имате щипания. Колкото по-силни са щипанията, толкова по-силна е реакцията. Упражнението, което ще правите в 12 ч., в 2 ч., в 4 ч., има за цел да развие навик във вас да ставате точно в толкова маса, в колкото пожелаете. Понякога ще пропущате часа, в който сте определили да станете, но ще повтаряте опита. Във втория опит, като размишлявате само за себе си, ще мислите за очите, за ушите, за устата, за мозъка, за дробовете, за стомаха си и ще гледате да ги държите под контрола на вашия ум. Ако не постигнете това, упражнението не е използвано както трябва. Като се научите да контролирате удовете си, както и мускулите си, ще можете да стоите на един крак, с другия да клякате до земята и пак да се изправяте и т.н. Направете опит да видите можете ли да доближите показалеца до малкия си пръст, нагоре. Движенията на мускулите трябва да бъдат естествени, да предизвикват в човека приятни чувства. Когато искате някои от вашите удове да си почине, отнемете енергията от него, да стане като мъртъв. Запример, искате ръката ви да почине. Отнемете енергията от нея временно и тя ще бъде в пълен покой. Обаче за това се изисква знание от човека, да разбира законите, да владее и контролира движението на своите мускули. Човек трябва да знае еднакво да разпределя енергията си по всичките части на тялото. Запример, случва се, че в мозъка е натрупана повече енергия, отколкото трябва; при това тази енергия не е еднакво разпределена в разните части на мозъка, вследствие на което човек изпитва тягостни състояния. Когато в задната част на мозъка има повече енергия, човек изпитва едно състояние; когато енергията се събира повече в слепоочните места, човек изпитва друго състояние; когато енергията се събира повече зад ушите, човек изпитва трето състояние. Ученикът трябва да учи дълго време, за да може правилно да разпределя енергията по цялото си тяло. В това отношение той трябва да бъде градинар, всеки ден да наглежда цветята си, да ги чисти, полива и прекопава. Ще кажете, че като четете книги по този въпрос, ще се научите. Не е лесна работа това. Мислите ли, че ако прочетете някоя книга за дишането, ще можете да дишате правилно? — Не, за придобиване на известно знание се изисква работа, упражнения. Знанието не се постига лесно. Във всички свои движения човек трябва да бъде естествен, да знае какво положение да заеме за всеки даден случай. Представете си, че се намирате някъде и очаквате някой ваш познат. Чакате час, два, три, но той не идва. Вие туряте ръка на ухото си. Какво означава това положение на ръката? Че се вслушвате да чуете стъпките му. После ставате, разхождате се, все още го няма. Това са ред положения, пози, които трябва да изучавате. Когато учителят застане пред учениците си, той взима една поза; свещеникът пред пасомите си — друга поза; офицерът пред войниците си — трета поза; търговецът пред клиентите си — четвърта поза. За да изучавате разните пози, различните положения, които хората взимат, вие трябва да влизате в тяхната психика. Срещате един човек, който държи главата си малко наведена наляво. Защо? — Защото в лявото полушарие на мозъка приижда повече кръв, вследствие на което тази част е повече развита. Човек не трябва да държи главата си нито надясно, нито наляво, но право, т.е. перпендикулярно на земята. Това е естественото положение на главата. Раменете трябва да бъдат в една линия, а не едното нагоре, другото надолу. Изкривяването на тялото се дължи на някакъв недъг. Всеки трябва да работи върху себе си, да контролира своите движения, да възстанови правите, естествени линии на тялото си, които природата първоначално още му е дала. Много ще страда човек, докато възстанови своите първоначални движения и линии на тялото си. Когато говорите с някого, не трябва да гледате на земята, но ще гледате право в очите на своя събеседник. Погледът ви да бъде тих и спокоен; от очите ви да излиза приятна, мека светлина, както от свещта излиза светлина, която осветява окръжаващите лица и предмети, без да има предвид някого. Всяко движение на човека се обуславя от една вътрешна съзнателна или несъзнателна мисъл. Като знаете това, вие трябва да гледате да има хармония между движенията ви и самите вас. Когато вървите по улиците, ще ходите право, а краката ви да бъдат успоредни един на друг. Ако е кално, ще стъпвате внимателно, да няма капка кал по гърба ви. Някои стъпват така, че пръскат кал отзад, чак на гърба си. Такива хора са честни, добри, но не трябва да се калят. Добре е да бъдат чисти, колкото голяма да е калта. За да не се каля, човек трябва да концентрира мисълта си. Щом се разсее, веднага ще се окаля. Направете опит и ще се убедите в това. Колкото повече умът ви е концентриран към краката, толкова по-малко ще се каляте. Както виждате, много неща има да изправяте. Ще кажете, че това са малки, маловажни неща. Да, маловажни са, но те произвеждат големи последствия. Всяко дисхармонично движение на физическия свят произвежда дисхармония в астралния. Всяка дисхармония в астралния свят се отразява и в умствения. Сега, като знаете всичко това, не трябва да се самоосъждате, но радвайте се, че имате недъзи. Щом изправяте недъзите си, значи вие работите. Ще изправяте раменете си, главата, очите, ушите, носа, устата, лицето, линиите на тялото си — много неща имате за изправяне. Ще работите, както светиите са работили — по 10, 20, 30 и повече години, докато изправите недъзите си. Едновременно с това ще изправяте мислите, чувствата и постъпките си. Като изправите тях, тогава ще станете господари на своите удове. Щом вътрешният свят се уравновеси, ще се възстанови хармонията и в движенията на външните удове. Външният свят е отражение на вътрешния. Щом вътрешният живот на човека е уреден, като последствие на това ще бъде уреден и външният. Fir — fur — fen. Tau — bi — aumen. 16-та лекция от Учителя, държана на 7 февруари 1923 г., София. * Добри навици Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Книгата се подготвя за публикуване в Портал Уики 1923_02_07 Добри навици.pdf
  7. Hristo Vatev

    1923_06_27 Нежност и грубост

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 27 юни 1923 г. НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Тайна молитва. Чете се резюме на темата „Метод за правилно дишане". Чете се темата „Влиянието на силните и на слабите думи". За следния път пишете върху темата „Произход на силата и материята". Който не може да пише по тази тема, да не се мъчи да измисля нещо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нещо. Пишете и върху следните теми: „Произход на човешката душа", „Принцип ли е умът или не?" За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят.   Представете си, че на физическия свят човек се намира в центъра С и пред него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в полето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек. Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по неволя, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание. Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение. И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение. Промени стават и с физическите тела. И те се движат, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една къща на земята и след сто години речете да я съборите, ще видите, че всяка тухла, всеки камък, всяка греда се намират почти на същото място, на което първоначално са били поставени. Те са изместени малко, подвижили са се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно и континентите, и реките, и планините се местят, но незабелязано. Преди хиляди години континентите не са били на тия места, на които са днес. В бъдеще ще се преместят, ще се подвижат, но пак няма да бъдат на днешните си места. В духовния свят обаче, това движение е много по-бързо. Там нещата се движат толкова бързо, че ако човек внезапно попадне в този свят, той по никой начин сам не би могъл да се ориентира. Дето има движение, там има живот. Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. Запример, след хиляди години клетките на краката ще дойдат в мозъка, ще сменят службата си. От местата на клетките в човешкия организъм зависи тяхната служба, а същевременно и техният състав. Колкото и да си приличат клетките по състав на веществото или материята, от която са направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запример, кислородът, който влиза като съставна част на клетките на краката, се различава по нещо от кислорода на кръвта; кислородът на кръвта пък се различава от кислорода на мозъчните клетки и т.н. Във физическо отношение обаче няма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсякъде е един и същ — все е елемент кислород. В органическо и психическо отношение кислородът се различава по свойствата си от физическия кислород. И затова можем да кажем, че кислородът има външни или физически свойства, но има и вътрешни или психически свойства, които учените наричат химически свойства. Но и физическите, и химическите свойства на разните видове кислород се различават по място и по служба. Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на някоя мида, надробете я на ситно, турете я във вода и вижте ще можете ли да възстановите първоначалната й форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата й. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вън от нея. Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят. Това показва, че силата, която е действала за образуване на кристалите, е в самите тях. Значи в едни случаи силите на природата действат вън от телата, а в други случаи — вътре в самите тела. Същото може да се каже и за атомите. Има атоми, животът на които е отвън, има атоми, животът на които е отвътре. Това се забелязва и във вашите идеи. Запример, има идеи, в които животът на кислородните атоми е отвън; има идеи, в които животът на кислородните атоми е вътре в тях. Това нещо създава различие и в самите идеи. Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Запример, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка. Това наричат хората еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение. Това наричат хората карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката или в главата на космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на живота. Като слушат да им се говори по този начин, мнозина искат да бъдат умни, добри, по-скоро да еволюират. Човек не може да бъде умен, нито може да бъде глупав; той не може да бъде нито добър, нито лош. Защо? — Защото частта не може да бъде равна на цялото. Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. Той всякога ще представя малка частица, която няма нищо общо с цялото. Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него. Отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонът изговаря речта на някои виден оратор. Сам грамофонът има ли качествата на човека, чиято реч възпроизвежда? Има ли той някаква разумност? — В грамофона или във фонографа няма никаква разумност. Те могат да бъдат само отражение на човека. Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Евангелието: „Бъдете като Бога". Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога. Едно от качествата на Бога е, че след като се занимава с велики работи — със създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага й се притичва на помощ. Божието око, Божието съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. Ако човек не може да прояви тия качества в малкия свят, в който живее, какво остава за проявите му в големия свят? Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае от условия: почва, вода, въздух и светлина. Като знаете това, вие трябва да отглеждате семето без да се обезсърчавате. Ако първите няколко години не даде плод, ще даде на петата или шестата година. Семето трябва да бъде посято навреме и при благоприятни за него условия. Всяка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използвайте тези условия, за да може посятото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опита да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне, човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работят върху него. Какво представя Божественият свят? Божественият свят е разумен, съзнателен свят, а не механически, както някои си го представят. Ако сте слаби, но използвате условията на този свят разумно, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживеете най-големи разочарования. Защо? — Защото най-малката погрешка в Божествения свят е в състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човек трябва да използва благоприятните условия. Иначе той ще изпадне в крайност, както често някои хора изпадат. Слушате някой да говори: Бог ще помисли за всичко. Значи той ще седи и ще чака Бог да помисли за него. Това е крайност. Друг пък казва: Аз сам трябва да работя, на никого да не разчитам. И виждате, че този човек се напъва, прави усилия да преодолее мъчнотиите в живота, но не успява. Това е друга крайност. Едно трябва да знаете: някъде Бог ще помисли, някъде човек ще помисли. Някъде Бог ще работи, някъде човек ще работи. Какво разбирате под думите „Бог работи?" Кога Бог работи? — Когато човек е слаб. Това значи: когато синът е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синът работи за нея. В първия случай детето, синът представя човека, а майката — Бог, Който работи за него. Във втория случай майката е човек, а синът — Бог, Който работи за нея. По този начин става смяна: когато един почива, друг работи. Ако не ставаше тази смяна, хората не биха могли да си помагат. И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва. Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има в това да учи човек да препарира различни животни? Ще дойде ден да препарират и този човек, който е препарирал хиляди по-низкостоящи от себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази — да изучава човек животните, без да ги препарира. Докато се занимава с препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто в живота, едновременно с това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освен чрез препариране на животни природата може да се изучава и по съвсем други методи, различни от досегашните. И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда. Изобщо няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това. Тъй щото, който изучава природата, той трябва да спазва известни свещени правила, каквито съвременните учени не познават и не прилагат. Ако някой иска да изучава пеперудите запример, той трябва да отиде при онова възвишено същество, което ги покровителства, и да иска от него позволение да ги изучава. Ако това същество му позволи, то ще му даде начин как да постъпва с тях, как да ги изучава без да пострадат. Рече ли този човек да влезе в царството на пеперудите без позволение, техният покровител ще му даде един урок, да го помни за вечни времена. Ако някой иска да влезе като химик в царството на елементите и да ги изучава, той пак трябва да иска разрешение от пазителя на елементите — дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т.н. Да се иска позволение при изучаването на каквато и да е наука — това е първото свещено правило, което трябва да се спазва. Иначе всеки ще плати скъпо за нарушаване на това правило. Това е причината, задето много учени при своите опити плащат скъпо. Мнозина са платили даже със живота си. Всяка област на науката е свещена и който пожелае да я изучава, той трябва да има позволение от ония, които управляват тази област. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи. Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат сила дотолкова, доколкото е неговата вяра. Щом е така, човек може да се лекува и без лекарства. Представете си, че в една болница има 30 души парализирани: един с парализиран крак, друг с парализирана ръка и т.н. Ако тия болни имат силна вяра, с една формула само могат да се из¬лекуват. Мощно нещо е вярата на човека! И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека. Който може да използва тези условия, той може да стане учен човек. Значи, училището не прави човек учен, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане учен. Черквата не прави човека религиозен, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предвид, че класът, в който сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използвате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използвате както трябва, вие нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в Школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двусмисленост. За да възприемете идеите, които ви се преподават, вие трябва да бъдете като деца. Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае. Този човек е преждевременно остарял. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голям човек. Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушиш тютюн. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца? — Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате. Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И втори: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 31-а лекция от Учителя, държана на 27 юни 1923 г., София (Последна лекция от II годишнина — 1923 г.) Книги: * Нежност и грубост Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_06_27 Нежност и грубост.pdf
  8. Hristo Vatev

    1923_05_09 Движение на разумните сили

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 9 май 1923 г. ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ – Само светлият път на Мъдростта води към Истината. – Тя постоянно ни весели. Чете се резюме на петнадесета лекция от първа година. Четоха се резюмета на темите "На какво са символ варницата и пепелището" и "Отличителните черти на силната воля". За следния път пишете върху темата: Разлика между мъдрост и знание. Какво определение дава относителната геометрия за кръга? Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент. Представете си, че имате два малки кръга. Единият представлява семе на дъб – желъд, другият – семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата ѝ съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви. Като ученици вие трябва да учите, да придобивате знания. Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са учени, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек; дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив, обръщат внимание на художника да изправи тази погрешка, но той я отрича – поддържа, че носът на човека бил крив. Като се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден. Най-после художникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, за да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените – няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува: за тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следователно идеите имат смисъл само когато се прилагат в Живота. Казва някой, че иска да бъде добър; това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъде кротък – това е друга неприложена идея. Какво значи да бъде човек кротък? Кои са отличителните черти на добротата и на кротостта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката ѝ точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му – ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което Природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит: тръгвате на дълъг път и вземате в торбата си един килограм хляб; целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса кокошката ли се е явила по-рано или яйцето. Това са две относителни, а не абсолютни величини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово да се излюпи, обаче това е символ само. Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта. Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това са ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва, когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което Природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в Астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата Природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие. И тъй, от всички се иска съзнателна работа – постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Например, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един: събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си. Човек се натъква на същите положения и в Живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха – тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението. Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни. Слабите не трябва да правят опитите, за да не губят изкуствено разположението на духа си. За тях са достатъчни опитите, които Животът им налага. Животът на хората е нареден така, че без да искат ще претърпят големи изпитания – такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В Живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват. Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити, за да види доколко могат да издържат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на Природата, докато не развие в себе си съответни качества. Например, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни; дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа, после му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взема парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: "Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа?" Значи човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт; той е дал обещание, че няма да излезе от затвора, докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага да излезе – отваря вратата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се колебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще видят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено праведен човек. Праведния никой не може да осъди на смърт, за него закон не съществува. Следователно, както законът има две различни отношения – към обикновения и към праведния човек, така и моралът има двояко проявление: абсолютен морал – към Бога и относителен морал – към хората. Това значи: абсолютният морал познава само отношения на човека към Бога. Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал. Отношенията на човека към Бога всякога имат една и съща цена, т.е. никога не се изменят; отношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви. Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила да анулира всички останали отношения, към когото и да е. Обаче всички тия отношения не са в състояние да анулират отношението на човека към Бога. Например, някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от Истината, т.е. да измени на отношенията си към Бога. Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променливи. Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия, Природата не търпи никакви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест; по едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате – този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да надебелее, да стане пълен? За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората. Всъщност кое определя пространството? Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. – нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла – духа на мисълта. Значи всяка мисъл се разглежда първо по обем – какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната ѝ форма; после се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после – нейния смисъл. Мисълта се движи по права линия. Вътрешното ѝ съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта, ѝ придават кръгообразна форма. Значи правата линия определя формата на мисълта, кръгът определя съдържанието на мисълта. В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: "Любовта е плод на Духа." Любовта е формата, Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма, Духът е смисълът – Той осмисля нещата. Когато казваме: "Бог е Любов", разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия, това значи да се прояви Божественият свят. Когато се говори за Живота, подразбираме специална проява на Божията Любов от всички живи същества. Всяко живо същество проявява Любовта по свой специфичен начин – това представлява неговият живот. Бог е Любов – това подразбира целокупния Живот, пълнотата на Любовта. Животът, изразен чрез всички живи същества, представлява частично, индивидуално проявяване на Любовта. Сега да изразим идеята за време и пространство в следната форма: целият човек представлява съвкупност от време и пространство. Главата представлява пространството, необятността, затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се вижда от ламтежа на човека към знания: колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може да преживее. Тялото на човека пък представлява времето. Значи тялото представлява вътрешното съдържание на главата. Действително развитието на главата се проектира чрез тялото; проявената деятелност на цялото тяло представлява смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по-малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситена остава – колкото и да ѝ се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството; когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата. Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Например, нарисувате една картина на платно; тази картина е поставена на плоскост, значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после същата картина може да се представи извън трите измерения – да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството. Какво представлява тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността. Кръгът е част от сферата, а сферата е тяло от триизмерния свят. Това са отвлечени идеи, които водят в неразбрана за вас област, без никакво практическо приложение. Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Например, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава и обратно – той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Отде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? Може би той днес иде при вас с най-добро намерение да ви направи едно голямо добро, с което приятно да ви изненада. Вие не знаете скритите намерения на хората. Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състояние да ви причини най-голямо добро. Приятелството бива устойчиво и неустойчиво. Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представляват един елемент, значи във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността Р трябва да съставя три процента от цялото, милосърдието М – пет процента, съвестта С – девет процента, твърдостта Т – шест процента, самоуважението СУ – седем процента, дружелюбието Д – седем процента. Същите числа могат да се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37; общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще имате дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите – 37 и общият сбор на знаменателите – 67 дават нова дроб – 37/67. Събираме сбора от цифрите им и получаваме: Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото 5 – човекът. Единицата представлява Божествения принцип, четворката – животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си – в това седи смисълът на Живота. Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата – числото 5, върху което като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: 1 е киселина от първа степен, а 4 – киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото 5 представлява основа от втора степен. Киселината-единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател – четири. За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/5 представлява част от Божествената разумност, 5/8 – част от Божественото милосърдие, 9/10 – част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представлява част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представлява част от самоуважението на човека – такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представлява част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на Любовта. Сега, като съберем числителя и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6 -> 3 + 6 = 9; 5/8 -> 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4; 9/10 -> 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10; 6/12 -> 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9; 7/15 -> 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4; 7/16 -> 7 + 16 = 23, а 2 + 3 = 5. Числата работят при създаване на приятелство между двама души. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му – няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика; когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума и най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще забърка работите, след нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага пряко за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене; щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл – престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него. Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож – той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта: ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взема техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн – съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн – той ѝ се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки. Размишление – Само светлият път на Мъдростта води към Истината. – Тя постоянно ни весели. Книги: * Движение на разумните сили Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_09 Движение на разумните сили.pdf
  9. Hristo Vatev

    1923_05_02 Живият кръг

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 2 май 1923 г. ЖИВИЯТ КРЪГ – Само светлият път на Мъдростта води към Истината. – Тя постоянно ни весели. Четоха се резюмета на тринадесета и четиринадесета лекции от първа година. Четоха се резюмета на темите "Разлика между съзнание и самосъзнание" и "Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание". За следния път пишете върху темата: Полза и вреда от киселините. На Фигура 1 имате един кръг. Как се образува кръгът? Кръгът се образува от върте­нето на радиуса ОА около цен­търа. Как наричате правата Т, която се допира до окръж­ността? Тангента. Значи тан­ген­та е всяка права, която има една допир­на точка с окръж­ността. Тя представлява частен случай от поляра. Когато полюсът дойде на окръж­ността, тогава полярата става тангента. Може ли тангентата да въздейства върху кръга? Да допуснем, че кръгът, представен на Фигура 1, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата чрез точката на допирането си с окръжността упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представлява един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът. Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят; периферията или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят. Ясно е тогава, че тангентите представляват отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него – чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли, чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представлява. Освен тези външни влияния върху съзнанието на човека, които тангентите предизвикват, има и други – вътрешни, субективни влияния. На нашата фигура кръгът S, който минава през центъра О, представлява едно висше съзнание, което докосва самия център на съзнанието у индивида и упражнява влияние върху субективния му живот. Тогава у човека настъпват дълбоки вътрешни промени, които изхождат от самия му център и за резултат имат онова, което наричаме разширение, повдигане, просветление на съзнанието и прочее. Само в такъв случай човек може да се освободи от ограничителното въздействие на външните тангенти. На Фигура 1 са дадени кръгът К с трите тангенти – Т, Т1, Т2, а също и кръгът S, който минава през центъра О на кръга К. Трите тангенти могат да се уподобят на три общества: Т – търговско общество, Т1 – земеделско общество и Т2 – учителско общество. Всяко едно от тия общества ще се занимава и ще разговаря за неща, които влизат в неговия интерес. Търговците ще говорят за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земеделците ще говорят за ниви, за лозя, за къщи; учителите ще говорят за училища, за ученици, за книги. Кръгът S пък и Животът, който се проявява около неговия център, ще имат за предмет отвлечени въпроси – въпросите за Любовта, Мъдростта и Истината. Който не разбира тия въпроси, той се натъква на ред противоречия. Обаче тези противоречия са привидни, а не действителни. Всяко противоречие се предизвиква от същества с ниска култура – било от физическия, Астралния или Умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека. Освен тия светове съществуват и други – с висша култура, които ние приемаме като течения в Природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на Природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на Природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. Когато живият кръг S влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справя със силите, със законите, които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия на средата, в която влиза. Например, ако извадите рибата от морето, преди да е превърнала хрилете си в бели дробове, тя непременно ще умре. Водата е среда за рибата, а не въздухът. Ако рибата успее, както земноводните, които са в една преходна фаза на живот, да се приспособи към земния живот, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пак да влиза във водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за нов живот, по-добре да си останете в стария, т.е. като не можете да живеете на сушата, да си останете във водата. Обаче вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари и тогава, искате или не, ще се намерите на сушата, но неприготвени за този живот. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. Днес всички хора чувстват, че става нещо особено във водата. Мнозина вече доброволно искат да напуснат тези условия, да излязат вън от водата, на сушата. Например, срещате един материалист, говорите с него и забелязвате, че той се стреми към духовен живот, иска да напусне водата. Като напусне водата, той ще се освободи от жабите в себе си, които представляват материализма. Жабата е символ на краен материализъм. И тъй, щом попаднете под влиянието на живия кръг, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите – или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано, всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината – който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг. Що се отнася до тангентите, техният брой е неопределен – може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста, и повече тангенти. Всяка тангента предизвиква известна промяна в съзнанието на човека. Промените в съзнанието могат да се представят геометрически; също така може да се определи центърът на всяка тангента, която засяга човешкото съзнание, както и посоката на нейното движение. Колко тангенти трябва да има човек? Нито една. Но ако има тангенти, какво трябва да прави, за да се избави от тяхното влияние? Съзнанието трябва да се прибере в своя център и тангентата да отиде в безкрайност. Какво трябва да се направи с кръга – да се стесни или да се разшири? Когато кръгът се разширява, тангентите постепенно се явяват. Когато кръгът се стеснява, т.е. когато енергиите в кръга се събират към центъра, тангентите постепенно се отблъскват. Оттук вадим следния закон: когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си – той съсредоточава своята умствена дейност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека. Мислете върху живия кръг, върху тангентите на кръга. Упражнение: изнасяне лявата ръка напред, бавно движе­ние на дясната ръка върху лявата, като започва от рамото и стига до пръстите на ръката и обратно – от пръстите – нагоре до рамото. Изнасяне дясната ръка напред, лявата ръка прави същото движение върху дясната: бавно движение на лявата ръка върху дясната, като започва от рамото до пръстите и назад. Ще направите това упражнение няколко пъти с лявата и няколко пъти с дясната ръка. Тайна молитва – Само светлият път на Мъдростта води към Истината. – Тя постоянно ни весели. Книги: * Живият кръг Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_02 Живият кръг.pdf
  10. Hristo Vatev

    1923_04_25 Четирите съзнания

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 25 април 1923 г. ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Четоха се резюмета на 11-та и 12-та лекции от първа година. Чете се темата „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание". Какво ще получите като съберете следните числа: - 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 + + 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9 _____________________________________ 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва. Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо. Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръхсъзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него. Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си. Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил, че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил. Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец? Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере. Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова. Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически. Художникът взима четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд. Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването й. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва. Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? — Име. Защо е дадено това име на човека? — За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създадени. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме. Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, основани на известен принцип. Прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разрешили задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието. Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнание" върху вас? Засега думата „съзнание" е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение. Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете. Това е изказал Христос със стиха: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?". Турете в ума си мисълта да разберете елементарните работи в живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието. Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. В първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, ценните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по-хубави. Като ученици от вас се иска точност в думите: по форма, по съдържание и по смисъл. По отношение на форма на думите, ние казваме например: „добър", „по-добър" и „най-добър". Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо; по-добър — по отношение на някого специално и най-добър — също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно. Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят и по смисъл. Казваме: „добър", „по-добър" и „най-добър" или „много добър човек". По отношение на кого този човек е добър? — По отношение законите на живата природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение природата е меродавна към доброто в човека. Тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния живот, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете в себе си: Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби. Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на живата природа. За него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с природата никой философ не може да бъде меродавен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири. Ако ученикът е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което природата е вложила. За човека е меродавно онова, което природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила като дарби или способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си в един ден; друг — в един или няколко месеца; трети — в година; четвърти — в десет години; пети — в цял живот; шести — в няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 26-та лекция от Учителя, държана на 25 април 1923 г., София  Книги: * Четирите съзнания Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_25 Четирите съзнания.pdf
  11. Hristo Vatev

    1923_04_18 Разпределяне на енергиите

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 18 април 1923 г. РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се резюме на темата „Ползата от съня". Четоха се резюметата на девета и десета лекция от първа година. Чете се темата „Разлика между съзнание и самосъзнание". Упражнение: Изнасяне на ръцете встрани. В това положение ще държите ръцете си неподвижно пет минути, като концентрирате мисълта си към тях. След това изнасяте лявата ръка настрана, а дясната движите по лявата, като започвате от пръстите на лявата ръка, дохождате до рамото й, минавате под брадата, изнасяте я настрана, напред и надолу. Същото кръгообразно движение правите и около дясната ръка. Дясната ръка изнасяте настрана, а лявата се движи по нея. Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка и то първоначално бързо, а после все по-бавно. Упражненията, които правите, са необходими, за да могат енергиите на вашето тяло правилно да се поляризират. Когато човек не живее добре, енергиите в неговия организъм не могат правилно да се разпределят, вследствие на което в едни части на тялото се натрупва повече енергия, а в други — по-малко. Енергията в природата иде главно от два източника: от центъра на слънцето и от центъра на земята. Преобладаваща енергия в природата е тази, която иде от центъра на слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка. Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата ръка, в лицето и т.н. За да се разпредели тази енергия равномерно по всички части на тялото, необходими са окултни гимнастически упражнения. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия в мозъка. За да се освободите от нея, трябва да правите такива упражнения, чрез които да я отправите по другите части на тялото. Това става по няколко начина: или чрез концентриране на мисълта към върха на носа в продължение на пет минути, или чрез измиване на краката в топла вода, да привлечете част от кръвта в главата да слезе надолу. Натрупването на слънчевата енергия в някои части на тялото в по-голямо количество създава за останалите удове ред болезнени състояния. Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т.е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някой заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява. И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на земята. След това вземете тази енергия от центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някои от вашите удове. За да не става това вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на слънцето. После прекарайте същата енергия към центъра на земята.Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малко топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво. Ето защо човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат — от центъра на земята или от центъра на слънцето. Като знаете това, от вас като ученици се изисква да контролирате мислите и желанията си. Какво значи да контролирате една мисъл? Да контролирате една мисъл, това значи да проследите направлението, посоката й — отде иде и къде отива, и според разбирането ви или да й дадете път, или да я трансформирате, или да спрете движението й. Затова трябва да правите опити да различавате коя мисъл откъде иде и накъде отива. Без опити, без приложение вие ще натрупате много необработено знание, което ще ви създаде големи неприятности. Ако се събере много необработено, неприложено знание, енергията на това знание ще се натрупа в задната част на главата, дето са личните чувства на човека. Това излишно количество енергия пък ще наруши равновесието в мозъчните центрове на главата. За да се възстанови това равновесие, част от тази енергия трябва да се отправи в предната част на мозъка. В това отношение мозъкът представлява чувствителни везни, дето се отбелязва най-малкото отклоняване, най-малкото нарушаване на равновесието. Забелязано е, че горделивите хора държат главата си вирната. Защо? — Защото центърът на тежестта на мозъка им е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част на мозъка. Затова именно философите ходят повече с малко наведена глава напред. Те са всякога замислени. У религиозните хора енергията е натрупана повече в центъра, в горната част на главата, дето е религиозното им чувство, вследствие на което те държат главата си изправена. Погледът им е отправен нагоре. За такива хора казват, че са мистични, обичат да съзерцават. Понеже мозъкът е свързан с всички части на тялото, каквото поляризиране да става в някои негови центрове, то веднага се отразява в съответните органи на тялото, които по такъв начин взимат участие в натрупване на енергии. Като знаете това, вие трябва да търсите начин да пренасяте излишната енергия в организма си от един център в друг или от един уд в друг. Щом постигнете това изкуство, вие ще можете да мислите правилно. С пренасяне на излишната енергия от едно място на друго вие ще развивате волята си. Силната воля прави главата на човека при ушите широка. Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. Всяко положително чувство придава нещо хубаво на човека. Запример, ако религиозното чувство в човека не достига до фанатизъм, то развива благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича. Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с презрение към бедните, към простите хора. Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. Когато разумът е добре развит в човека, той може да разсъждава върху причините и последствията на нещата. Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н. Това са все дефекти, които развалят живота ви; те внасят у вас съмнения, колебания, недоразумения, обезсърчаване и т.н. Вие трябва да развивате в себе си положителни качества, за да подобрите характера си. Добрият характер изисква добре развита разсъдливост, въображение, чувство на сравнение, музика. Човек с добър характер подразбира отворен човек, в когото излишната влага се изпарява — да не бъде много влажен, нито много сух. Той трябва да бъде твърд в идеите си, дружелюбен и общителен. Тези качества усилват ума на човека. Човек се ражда със способности и дарби, които са в зародиш, но трябва да работи върху тях да се развиват. Колкото повече човек съсредоточава мисълта си към тия центрове, толкова повече кръв приижда там и те повече се развиват. Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на тия центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят у тях висши морални чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности. Забелязано е, че когато някои народи останат назад в умственото си развитие, невидимият свят изпраща между тях учени, духовно просветени хора, които да внасят в умовете им тласък към наука, просвета и култура — духовна и умствена. Така е било в 19 в., във времето на Възраждането. Всеки век създава свои хора, творци на нова мисъл, нов живот, които тласкат културата напред и нагоре. В развитието си съвременната култура върви спираловидно, по един възходящ път. След тази култура, която е култура на петата раса, ще дойде културата на шестата раса, културата на чувствата, на сърцето, която е една от възвишените култури. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той ще потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и ще ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Веднага около него ще се наредят четирима души със силно развито религиозно чувство: един отляво, друг — отдясно, трети — отпред и четвърти — отзад. Всеки от тия четирима души ще тури ръката си върху мястото, където е религиозното чувство на онзи със слабо развито чувство и така ще подържат ръцете си около един час. Като продължават този опит една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Този опит се основава на скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергията от един човек на друг, както се преливат течности от един скачен съд в друг. В развитието на сегашния живот ние виждаме, че едни хора са учени, други — прости; едни са умни, други — глупави; едни са бедни, други — богати. Коя е причината за това? За изяснение на този въпрос ще приведа следния пример. Виждате един планински връх, от който постоянно се спущат изобилни води, които образуват голяма, пълноводна река, от водите на която се напояват градини, бостани, карат се воденици и т.н. Докато реката тече буйно, около нея кипи живот, развива се и растителна, и духовна култура. Щом реката се отбие, щом й се даде друго направление, животът на това място заглъхва. Значи, дето има изобилно енергия, там животът на човека се развива добре — той има условия да расте и да се развива физически и умствено. Щом тази енергия се отбие, животът намалява. Там се явява недоимък на сили, на условия за развитие. Определено е строго математически какво количество енергия може да се изразходва за всеки век. Определено е също така какво количество ученици могат да се поддържат от тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всеки мозъчен център е свързано с известно количество енергия. В това отношение природата държи точна сметка за енергията, която изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напускат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? — Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за развитие. И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си. Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи. На друго място виждате, че някой си направил бостан покрай една река. Той си направил вадички, през които прекарва вода от реката да напоява зеленчуците си. Утре реката се отбива и бостанът изсъхва. И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трябва разумно да я използвате. Не я ли използвате, друг ще се настани на вашето място. След вас има други, които чакат своя ред. Нищо в природата и в живота не е произволно. Щом можете да използвате разумно това, което природата е определила за вас, вие се намирате в благоприятни условия на живота. Не можете ли да ги използвате, вие се намирате в неблагоприятни условия за развиване на ума, на сърцето и на волята. Докато имате желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използвате енергията, условията, които природата е предвидила за вас. Бюджетът за всеки човек, за всяко общество, за всеки народ и за цялото човечество се определя от слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т.е. днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия. Значи, енергиите се различават. Затова казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите каква енергия излъчва от себе си всеки човек. Сега, като знаете това, не мислете, че каквото пожелаете, можете да постигнете. За всяко нещо се изискват съответни условия. За да се ползват от умствената енергия на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изискват огнища, общества от хора с умствени, интелектуални стремежи. Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на студента се запалват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата от най-ранната си възраст се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище или на някой университет с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма — на университета. Когато казваме, ме човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме предвид той да използва съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завладеят в гъстата материя, откъдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? — Защото без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. Дълго време трябва този материалист да учи, да просвещава ума си, докато осъзнае, че е обиколен от духове с различно развитие, от които се влияе в положителен или отрицателен смисъл. Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благотворно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху човека. Първите енергии помагат за повдигането на човека, а вторите — за неговото падане. Свързвайте се с енергиите, които идват отгоре, а не с низшите енергии на земята. Ония сили, които противодействат на човешкото развитие, имат за цел да прекъснат съобщението между висшите енергии на слънцето и човека, за да го поставят изключително под влиянието на низшите земни енергии. Докато слънчевите енергии взимат надмощие над земните течения в човека, той има възможност да се освободи от заблужденията на света, от кривите положения на неговия живот. Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепел ще го превърне. Слънцето ще донесе на земята чистия, възвишения живот. За кого? — За готовите души. Готовият човек е пъпка, която чака да изгрее слънцето, за да се разцъфти. Човек трябва да бъде цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Умът на човека трябва да бъде насочен към слънчевата светлина, която единствена може да разсейва тъмнината в живота му и да помага за неговото развитие. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът сам по себе си се развива правилно. Размишление. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 25-та лекция от Учителя, държана на 18 април 1923 г., София Книги: * Разпределяне на енергиите Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_04_18 Разпределяне на енергиите.pdf
  12. Hristo Vatev

    1923_03_21 Бяла и черна светлина

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 21 март 1923 г. БЯЛА И ЧЕРНА СВЕТЛИНА Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление Четоха се резюмета на първа и втора лекция от първата година. В резюмираните лекции се говори за страха. Коя е причината за страха? Тъмнината. Когато някое дете остане само в тъмна стая, то започва да се страхува. На какво се дължи тъмнината? Или какъв е произходът на тъмнината? Дето светлината отсъства, там тъмнината присъства. Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата – тъмна. Който отдалеч погледне това тяло, той ще види само светлата му част, а тъмната няма да види. Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н. Следователно всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината или на тъй наречените черни лъчи в Природата. Човек греши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъчи, той носи вече техните признаци. Както лъчите на Светлината или белите лъчи имат свои специфични белези, така и черните лъчи имат свои специфични белези. Едни­те и другите лъчи взаимно се преплитат, като образуват два триъгълника: единият – с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Белите лъчи имат възходящо направление, а чер­ните – низ­ходящо (Фигура 1). Белите лъчи образуват три­ъгълника АВС, а чер­ните – три­ъгълника А1В1С1. Тези три­ъгълници предста­вляват същевре­мен­но спектри на бялата и на черната Свет­лина. Спектърът на белите лъчи съгра­жда, тво­ри, той носи Живот в себе си; спектърът на черните лъчи разрушава, унищожава, той носи смърт в себе си. По това именно окултистите различават белите от черните лъчи. Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само силните, мъдрите и добрите хора. Колкото по-малко се говори за злото, толкова по-добре. Като окултни ученици вие трябва да говорите за положителните неща в Живота, а не за отрицателните. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава можете да изучавате спектъра на черните лъчи. Грешникът познава тъмнината, няма защо специално да я изучава. Той гледа на нещата особено: каквото види, иска да го обсеби, да го задържи за себе си. Ето защо, ако по някакъв начин попаднете в областта на черните лъчи, вие веднага трябва да реагирате срещу тях, да не се оставяте да ви погълнат. Как може човек да реагира на черните лъчи? За да реа­гира на тия лъчи, той трябва да измени посоката на своето движение. Допуснете, че две живи същества А и В се движат по един и същ път, като образуват правата линия АВ. Тази линия представлява посоката или пътят, по който черните лъчи се движат. Щом попаднете на този път, веднага трябва да вземете направление нагоре по перпендикуляра С, за да се освободите от тяхното влияние. Това значи човек да реагира на влиянието на черните лъчи. Човек трябва да се движи по перпендикуляра С, но когато има смисъл. Тогава има защо да изменя посоката на своето движение. Например, четете философските идеи на някой философ, който е образувал пътя АВ; дойде някой при вас и започва да оспорва тия идеи. Вие веднага излизате срещу него и започвате да защитавате възгледите на този философ – вие излизате от правата АВ и вземате положението С. Ваши ли са идеите, които защитавате? Това са чужди идеи, които сте отхранили в себе си като кукувичи яйца и се борите за тях. Обаче вие не знаете дали тези идеи са прави. Ако не са прави, скоро ще напуснете положението С на перпендикуляра и ще слезете пак по правата линия АВ. За всеки даден случай човек трябва да знае коя идея е негова и коя – чужда. Съвременните хора защитават идеята, че Бог съществува в света, без да се запит­ват тях­на ли е тази идея или им е наложена отвън. Те са слуша­ли за Бога от майка си, от баща си, от про­повед­ници, но тази идея не е тяхна, тя не е изник­нала от дъл­бочината на тяхната душа. И затова, както днес под­дър­жат иде­ята за съществуването на Бога, така утре могат да я отрекат. Докато тази идея им е наложена отвън те се намират в положението С на пер­пен­дикуляра. Имат ли те Любов към Бога, познават ли Го, реално същество ли е Той за тях? Ако Бог е някаква Реалност за тях, какво е отношението им към Него? Ако хората имаха отношение към Бога, първата им проява щеше да бъде Любовта. Значи Любовта е първото отношение, първата допирна точка с Абсолютната реалност, т.е. с Безграничното, Вечното начало на Живота. Втората допирна точка е Мъдростта, а третата – Истината. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа. И тъй, щом намерите първата допирна точка до Великото начало, вие придобивате Живот, движение; щом намерите втората допирна точка, вие придобивате Светлина и Знание – условия за развиване на вашия ум; щом намерите третата допирна точка, вие придобивате Свободата си – първото условие за развиване на волята. Който няма Истината в себе си, той е човек без воля; който няма Мъдростта в себе си, той е човек без ум; който няма Любовта в себе си, той е човек без сърце, без Живот. Значи изгуби ли Любовта си, човек е изложен на смърт; изгуби ли Мъдростта си, човек е изложен на оглупяване – той постепенно слиза в ада, в живота на сенките; който изгуби Истината, той става играчка и посмешище на хората. Тъй щото, само онзи може да каже, че познава Бога, който при първото си докосване до Него е придобил Живота, при второто си докосване е придобил Знание и Светлина, а при третото си докосване е придобил Свобода, която дава направление и импулс на волята. Животът почива върху тия три положения. Който не вярва, той трябва да излезе да се състезава с оня, който е опитал и преживял тия неща. Мъртвият отрича Живота; турям ръката си върху главата му и той оживява. Питам го: "Вярваш ли сега в Живота?" – "Вярвам." Глупавият отрича Знанието и Мъдростта; турям ръката си върху главата му и той поумнява. – "Вярваш ли сега в Мъдростта? – "Вярвам." Срещам най-после онзи, който е станал посмешище на хората; турям ръката си върху главата му и волята в него се проявява, започва да го стимулира към дейност. – "Вярваш ли сега в Истината?" – "Вярвам." Какви по-силни доказателства от тия могат да се дадат? Едно време гарги грачеха около вас, като около мъртви трупове, но откак Любовта положи ръката си върху вашите глави, всички гарги се разбягаха. Сега вие имате в себе си Живот, Светлина и Свобода – това са силите, с които окултната наука работи и разрешава въпросите. Тя не води от причини към следствия и от следствия към причини, но води от причини към причини и от следствия към следствия. Запита ли ме някой дали съществува Бог, или не, няма защо да му доказвам това на теория, но турям ръката си на главата му – ако придобие Живот в себе си, въпросът е разрешен. Сега, да дойдем до съзнанието, до Първичния живот. Щом дойдем до този Живот, ние ще защитаваме всичко онова, което е първично. Някои философи вземат копирани идеи, вследствие на което техните теории водят към заблуждения. Ние защитаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. Такова нещо представлява триъгълникът АВС, с който изразяваме белите лъчи на Светлината. Този триъгълник трябва да оживее у вас, да се свържете с него. Ако това не стане, вие ще имате само картина на този триъгълник, която ще бъде изключително теория, но не нещо изпитано и преживяно. Какво ще кажете, например, за успоредните линии? Какво означават успоредните линии? Те означават посока на движение между две разумни същества. Значи, когато две разумни същества се движат, те всякога образуват помежду си две успоредни линии – това показва, че те се разбират. Най-малкото отклонение от този път показва, че в отношенията им е настанала някаква дисхармония. Казвате: "Не трябва ли хората да се приближават помежду си?" Да се приближиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближаване по разстояние. Да се приближават хората към целта, която преследват, подразбира примиряване на противоречията в техния живот. Да се приближават по разстояние, това значи да се натъкват на нови противоречия. Вижте на какви грамадни разстояния се намират слънчевите системи една от друга. За да не стане сблъскване между една и друга слънчева система, Природата ги е поставила на такива разстояния, че всяка система да се движи свободно в своя път. На същото основание и човешкият Дух е свободен, смел и решителен, докато има на разположение голямо пространство, в което може да се развива. Почне ли това пространство да се стеснява, духът започва да губи своята смелост и решителност. Мнозина говорят за близост между хората; те трябва да разберат какво значи близост в прав смисъл на думата. Между хората може да съществува само идейна близост по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка близост, вън от тези три закона, създава най-големите противоречия и нещастия за хората. Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която Космическият човек е направил в миналото: той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си. Днес трябва да дойдат нови учени, нови философи и поети, за да научат хората да живеят право, да ги върнат в правия път. Правият път е пътят към Бога. Ще кажете, че вие обичате само едного. Ако под думата едного разбирате Единния, Безграничния, идеята ви е права, понеже Той включва в себе си всички същества. – "Обичаш ли и мене?" Щом някой ви зададе този въпрос, той вече внася злото в себе си. Защото веднъж обикнали Единния, вие не можете да не обичате всички, понеже Той съдържа в себе си всички части. Той е Цялото, а всички останали същества са Неговите части. Пазете се да не изпаднете в положението на ония, които за обект на любовта си вземат само една част и забравят Цялото. Майката казва: "Обичам само детето си", дъщерята казва: "Обичам само баща си и майка си", друг някой казва: "Обичам само приятеля си." Какво прави Природата в такива случаи? Тя взема детето на майката, взема бащата и майката на дъщерята, взема приятеля на някого и по този начин ги заставя да мислят, да разберат, че са на крив път. Те могат да обичат частите, но първо трябва да обичат Цялото, което включва в себе си всички части. Питам какво придава човек с Любовта си? Какво придавате вие на онзи, когото обичате? Когато Слънцето обича дърветата, то им дава импулс да растат, да цъфтят и плод да връзват. Какво дава човек на човека, като го обича? Кара го да се движи, да пада, да става. Каква любов е тази, която кара човек да пада и става? Това не е Любов. Любов, която разваля човека, не е истинска, не е Божествена Любов. Ще каже някой, че ви обича, и ще гледа как да вземе нещо от вас – днес ще вземе хиляда лева, утре ще вземе хиляда лева, докато цял ви заложи. Това не е Любов. Ако обичаш приятеля си, кажи: "В името на своя приятел аз обичам всички живи същества без разлика." Това е свещено правило. Кажеш ли, че не обичаш всички, ти отваряш в себе си врата за злото, врата за твоето падане. Като ви давам това свещено правило, аз ви предупреж­давам да не се подхлъзвате, да не изпадате в погрешки. Ако сте попаднали вече в някаква погрешка, гледайте да я изправите. Всякога помнете: човек може да обича само Едного, само Бога; дойдете ли до хората, вие трябва да обичате всички. Нека това правило стане за вас закон, а не само идея. Правете ред опити и упражнения в лицето на Бога да обичате всички и в лицето на едного да обичате пак всички. Наблюдавайте се и вижте каква е разликата, когато обичате Бога и когато обичате само един човек. В първия случай ще усетите необикновена пълнота и разширение по ум, по сърце и ще почувствате Бога в себе си тъй близък и познат, като че сте Го виждали. Във втория случай, макар вашият любим човек да е пред лицето ви, вие ще се почувствате празни, като че никога не сте го виждали. В Божествената книга, в широката Природа той едва ли би представлявал малка запетая в някое предложение*. Правете дълбоки психологически наблюдения върху себе си, за да придобиете нужното смирение, да се съзнаете като малки запетаи във великата книга на Живота. – "Как, запетая да съм? Аз съм Син Божий." – Имаш ли синовни отношения към Бога? Всеки сам трябва да си зададе този въпрос. При това той трябва да знае кой син е по брой – първи, втори, трети, четвърти, десети и т.н. Има първороден Син на Бога, има и последнороден. Българите наричат последното дете в семейството изтърсак. Следователно човек трябва да знае какво място заема във великата книга на Живота, да има ясна представа за своето положение. Сега, тия идеи са необходими за обновяването на вашето сърце и на вашия ум, за опресняване на вашите схващания. Без тези идеи вие съвсем ще издребнеете. Кога издребнява човек? Когато няма храна, с която да се храни. Идете в село и вижте какво значи издребняване. Виждате една квачка с петнадесет-двадесет малки пиленца – всички пиленца обикалят около майка си, намират си храна. Най-малкото от тях, което последно се е излюпило, все не може да се добере до храната – тъкмо види едно зрънце и се запъти към него, другите пиленца го изпреварват и то остава на последен план. Като не може да се храни достатъчно, това пиленце остава най-слабо, най-немощно, едва крета. Другите стават едри, силни, а то се движи между тях като чуждо пиленце. Всяко пиленце гледа добре да се нахрани, без да мисли за своето братче, че е гладно, слабичко. Кой как погледне на него, смее се, че е много дребничко, много издребняло. Същото нещо става и в класовете между учениците. Всеки ученик иска да се развие, да стане голям, велик и не мисли за брата си, че едва крета, че не може да си намери храна. За всяко живо същество Природата е предвидила специфичен дял. Следователно всеки има право само на своя дял, но не и на дела на брата си. Никой няма право да спъва себе си, никой няма право да спъва и другите. Който се опита да спъне брат си, и него ще спънат – все ще се намери някой по-силен от него, който да го спъне. Едно се иска от вас: никакво лицемерие, абсолютно никаква лъжа! При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. Този анализ е нужен за самите вас, а не за другите. Що се отнася до Съществата, които следят кармата на човека, те не се интересуват от вашия анализ. Те само следят всички ваши външни и вътрешни прояви и отбелязват, пишат сегашния и бъдещия ви живот. Сегашният и миналият ви живот определят вашия бъдещ живот. Тия същества са много строги, те не пропущат нищо от вашия живот. Те изваждат лентата на миналите ви животи, развиват я и в най-малки подробности преглеждат формите, през които сте минали. Те следят вашите прояви и определят условията на бъдещия ви живот. Сега е време на ликвидация с кармата. Казвате: "Как, аз да призная греховете и престъпленията си! Не съм съгласен с това." Не, ще признаеш всички свои погрешки и грехове, ще се изповядаш и така ще ликвидираш с кармата си. Ако днес не искаш да ликвидираш, утре, в бъдещия живот, ще сториш това. За предпочитане е обаче още днес да ликвидираш – по-добре днес, отколкото утре. По-добре сами да се съдите, сами да изправите погрешката си, отколкото други да ви съдят и да изправят погрешката ви. Щом съзнаете погрешката си, веднага я изправете. Само при тези условия благородното и възвишеното у вас ще може да се прояви. Сега, вие искате да поставите здрава основа на вашия Живот и върху нея да градите. Какъв градеж е този, в който камъните са песъчливи, гредите – изгнили, гвоздеите – ръж­дясали? Никакъв градеж не е това. Няма да мине много време и вие ще бъдете затиснати под вашата къща. Значи основата на вашата къща трябва да бъде от здрав и солиден материал. Не се самозалъгвайте да мислите, че не е важно какъв материал ще имате, но важно е материал да имате. Не е така, при съграждането на вашия живот не е толкова важно количеството на необходимия материал, колкото неговото качество. Като направи някаква погрешка, някой казва: "Няма нищо, ще мине." Да, лесно е да се каже така, но понякога погрешката не минава, лесно не се изправя. Често децата си правят различни смешки, забавляват се. Те вземат един конец и на него нанизват няколко царевични зърна; като видят някоя кокошка, те подхвърлят конеца към нея, дават ѝ да си хапне царевица. Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държат конеца в ръката си и играят с кокошката. Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне – чуди се кокошката защо не може да глътне царевицата. И на вас казвам: преди да клъвнете зрънцето, погледнете първо не е ли нанизано на конец. Ако е нанизано на конец, не трябва да го гълтате. Глътнете ли го, ще се намерите в положението на кокошката – ще скачате, ще гълтате, но нищо няма да придобиете. Сега, като ученици трябва да бъдете внимателни, да изпол­звате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо, за да решавате правилно задачите и мъчнотиите на своя живот. Мъчнотии, изпитания ще ви се дадат, но правилно трябва да ги решавате. Така трябва да ги решавате, че да бъдете за пример на обкръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, а не на думи. Веднъж влезли в Школата, вашата задача е да се справите с кармата си, да се освободите от всички свои кармични връзки, правилно да се развържете. Ако погледнете на човека с окото на ясновидеца, той представлява следната картина: в средата е човекът, а от него излизат множество нишки, които го държат вързан. Тези нишки са като лъчи на Слънцето. Задачата му като ученик в Школата се заключава в това, постепенно да къса тия нишки една след друга. Като скъса и последната нишка, той е съвършено свободен, може да разполага с живота си както намира за добре. Докато е свързан с тия нишки, човек постоянно се усеща спънат: иска да мисли – не може, иска да чувства – не може, иска свободно да прояви волята си – пак не може. Иска да къса тия връзки – не може. Защо? Той не знае законите как да ги къса. Той не може сам да ги реже; вземе ножиците, рече да ги отреже, но страхът му казва: "Не късай конците, опасна работа е тази!" Като знаете това, ще се молите, ще правите усилия – ще късате внимателно нишка след нишка, докато един ден отрежете последната нишка и се почувствате човек със свободна мисъл, със свободни чувства и свободни действия. Това значи да изработи човек в себе си диамантена воля. Сегашният ви живот, както и условията, при които живеете, не трябва да ви смущават. Те не могат да ви спънат в развитието ви. Решите ли веднъж да късате връзките си, ще видите, че веднага ще ви отворят нов път. Така ще разбе­рете, че всичко в света е разумно. Като се освободите от всички връзки на миналото, ще бъдете свободни, ще станете истински ученици. Ученикът не трябва да бъде посредствен, но свободен, независим от условията. Окултната Школа има предвид да приготви ученици, хора за бъдещата раса. Ученикът може да криволичи в пътя си, да върви надясно и наляво, но винаги право към целта. Сега на всички предстои да решите един от важните въпроси: To be, or not to be, да съм или да не съм, т.е. да съм роб или да съм свободен. Това значи: да служим на необходимостта или на Свободата. Думата свобода значи пробуждане, служене на Духа. Законът на необходимостта означава закон на първичната проява на Битието. В Школата ще ви дадат следните задачи: в продължение на цяла година да не помислите нищо лошо, да не отправите към никого едно лошо чувство и да не извършите нито едно лошо действие; отношенията ви през цялата година да бъдат най-благородни, да почиват на взаимно уважение и почитание. Апостол Павел е казал: "Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг." По този начин вие ще поставите здрава основа в живота си за разрешаване на задачите си правилно, чрез висшата математика. Няма мъчнотия в Живота, която ученикът да не може да реши. Достатъчно е да насочи срещу нея своята губерка, нагрята до тридесет и пет милиона градуса, за да я стопи. Няма препятствие, няма мъчнотия, която може да издържи срещу тази губерка. Пред тази губерка всички спънки, били те от физически, сърдечен или умствен характер, отстъпват. Щом се справи с всички препятствия, в душата на ученика настъпва Абсолютен мир. Той влиза вече в Причинния свят, в света на Абсолютната свобода, дето Истината царува. Гответе се сега да придобиете в себе си силата на тази губерка, че накъдето я насочите, да произведе нужния ефект. От върха на тази игла всичко може да излезе. Като слушате да се говори за тази губерка, вижда ви се малко противоречиво. За онзи, който не знае нещата, действи­телно съществува някакво противоречие, но за онзи, който знае и разбира нещата, никакво противоречие не съществува. Например, за невежия е голямо противоречие фактът, че ако през тялото на човека прекарат ток от две хиляди волта, той умира. Обаче, ако през тялото му прекарат ток от двадесет хиляди-петдесет хиляди волта, не само че не умира, но той се пречиства и обновява. За учения обаче това не е противоречие, той знае причината за това неблагоприятно въздействие на слабия волтаж върху човека и за благоприятното въздействие на силния волтаж. Такова нещо представлява Божествената топлина, която излиза от губерката на Любовта – когото бодне тази губерка, ще го обнови и пречисти. Всички ще минете през тази губерка, през тази тясна врата – няма да остане човек в света, когото тя да не засегне. Въпросът е само на време. Казано е в Писанието, че всичко ще мине през огън. Това подразбира Божествения огън, от който всичко се запалва и топи без да изгаря. И тъй, за да минете благополучно през Божествения огън, вие трябва да имате чисти мисли, чувства и действия. Какво по-голямо блаженство за човека от това? Христос е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога", "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Да наследите Земята, това значи да влезете в Царството Божие, в царството на Любовта. Любовта не седи в противоречията на Живота. Любовта е идеал, към който всеки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава. Любовта е грънчарят, който прави своите форми, като ги излива в стройни и красиви фигури. Грънчар приготвя пръст за грънците, но дойде дъжд и я измие; това е нещастие за него. Той може да е омесил пръстта, но дъждът я отнася – това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася – нещастието е още по-голямо. Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги изпотроши, нещастието му е много голямо. Какво трябва да направи грънчарят, за да не го сполетява такова голямо нещастие? Той трябва да раздава готовите грънци. Щом грънците се опекат, трябва да се разпределят правилно между хората, да се ползват от тях. Реално е само това, което може да се приложи и да задоволи всички хора. Нашите мисли, чувства и желания трябва да се приложат, че и ние да бъдем доволни, и обкръжаващите да бъдат доволни. Този е идеалът, към който всички трябва да се стремите. В Школата се дават методи за реализиране на този идеал. Главната задача на учениците е да реализират Любовта към Единния, т.е. Любовта към всички. Сега, за една седмица ще ви дам следното упражнение: всяка вечер, като си лягате, мислете по две минути върху Любовта към Единния, когото не познавате. Като размишлявате за Бога, представете си Го като център, от който Животът излиза. После мислено си представете една малка буболечица и отправете към нея Любовта си, като към същество, излязло от Единния. Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, каквото Той е създал в Битието, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото. Колкото малки и да са някои форми, в които Животът тече, те са пълни със съдържание. Великият, Единният е вложил своята мисъл и в тях. Сега да направим упражнението всички заедно. Първата минута ще мислите за Бога, а втората – за някоя малка, микро­скопическа мушица, като проява на Божията мисъл. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Книги: * Бяла и черна светлина Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_03_21 Бяла и черна светлина.pdf
  13. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 14 март 1923 г. СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА Поздрав: Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление Чете се резюме на темата "Ползата от реките, моретата и океаните". За бъдеще ще ви дам следната задача: ще вземате по две лекции от миналогодишните, ще вадите писмено резюмета и ще ги четете в клас. Двама ученика по желание ще се ангажират с тези две лекции. Същевременно ще повтаряте и упражненията, дадени в лекциите. Ако срещнете нещо, което не разбирате, тук ще го допълним. Лекциите трябва да се заучават добре, да се прилагат, за да дадат нужния резултат. Ако ученикът не е готов, той не може да се ползва от Природата. Това е особено необходимо за окултния ученик. Мозъкът на ученика трябва да бъде разработен, добре сформиран, за да влезе във връзка със силите на Природата, да се ползва от тях. Ако не работи върху себе си, той няма да се ползва от знанията, които му се дават в Школата. Допуснете, че пътувате вечер с един ваш приятел; той ви дава една ябълка, но в тъмнината не виждате каква е тя – здрава или гнила. Захапвате ябълката, но веднага усещате, че е гнила и бързо я изплювате навън. Следователно, каквото гнилата ябълка представлява за вас, такова нещо са вашите нечисти мисли и желания за Невидимия свят. Достатъчно е да проектирате една такава мисъл или едно такова чувство в Невидимия свят, за да го изплюят веднага навън. Ето защо, за да се ползвате от силите на Природата, от Знанието, което ви се дава, от вас се иска Абсолютна чистота на сърцето. Който разбира какво значи Чистота на сърцето, той ще се ползва; който не разбира, той ще бъде поставен на изпит сам да преживее нечистотата на своето сърце и да се изчисти. Всичко, което се дава и изисква от окултния ученик, е на място, тук нищо не е произволно. Мнозина считат окултизма, окултната наука за нещо опасно. Не, окултната наука осмисля Живота, дава подтик, импулс към Знания, тя показва на ученика пътя към Истината, тя го учи как да се ползва от енергиите на Природата и как да трансформира своите енергии. На Фигура 1 са представени три схеми, които показват различните прояви или движения на енергиите в Природата. Първата схема представлява уравновесени енергии на ума, на сърцето и на волята. Човек, у когото тези енергии са уравновесени, се отличава с голяма разсъдителност – преди да пристъпи към някаква работа или преди да каже нещо, той всичко обмисля добре и тогава пристъпва към работа. Втората схема представлява енергиите на млад човек или на дете, за които всичко, що лъщи, е злато – те гледат на нещата оптимистически, мислят, че всичко цъфти. Третата схема представлява енергиите на възрастния, на стария човек. Ако наблюдавате едно старо дърво и един стар човек, ще видите, че те си приличат: клоните на старото дърво са увиснали надолу, както енергиите в стария човек. Старото дърво и старият човек се намират повече под влиянието на земните сили, отколкото под влиянието на слънчевите. Казват за старото дърво и за стария човек, че са изгубили своята пластичност и пъргавина, вследствие на което се навеждат надолу. От разбиранията, от идеите на човека зависи дали ще бъде млад, или стар, т.е. дали енергиите в неговия организъм ще бъдат възходящи или низходящи. Че е така, виждате от случаите в живота: срещате млад, 20-годишен човек, на когото физическите енергии са възходящи, но духовните му енергии са низходящи – той мисли, чувства и действа като 80-годишен човек. Този човек ще ви говори само за смърт, за отрицателни неща в живота. Енергиите на този човек вземат посока към Земята; казват за него, че преждевременно е остарял. И обратно: срещате стар човек, но с възвишени идеи, с висок идеал; той не се прегърбва като стария, но върви изправен и бодър. Защо? Идеите му го привличат към Слънцето. Следователно в Природата съществуват главно два вида енергии: низходящи, наречени енергии на тъмнината в Живота (Схема III), и възходящи, т.е. енергии на Светлината (Схема II). Схема I представлява кръстосани енергии на Светлината и на тъмнината. Дето тези енергии се уравновесяват, там започва разумният Живот. В този Живот има светли и тъмни места, върхове и долини, вследствие на което се явяват сенки. Сенките са предметите, които човек трябва да изучава. Как се познава кога човек живее в Светлината и кога – в тъмнината? За да отговоря на този въпрос, ще си послужа със следното обяснение. Във втората схема са представени възходящите енергии на Природата, т.е. – животът на Светлината. Най-високата точка на Слънцето е зенитът – тогава слънчевите лъчи са най-силни и падат точно перпендикулярно към Земята. Ако в този момент човек погледне към Слънцето, очите му не биха могли да издържат тази светлина – те веднага ще се свият, ще вземат елипсовидна форма. Едновременно с очите той ще свие и веждите си. Който го погледне, ще каже, че този човек е много сериозен. Значи сериозният човек живее в Светлината, в деня на Живота. Наистина, който е роден през деня, когато Слънцето силно грее, той има продълговати очи, не много отворени. Ако този човек влезе в тъмна стая, той ще напрегне очите си, ще ги отвори, за да различи предметите. Оттук казваме, че всеки който е роден вечер, той е с големи отворени очи. Всички хора, които живеят в тъмнина, имат широко отворени очи и вдигнати нагоре вежди. Когато искат да кажат на човека да бъде внимателен, съветват го да отваря очите си на четири. Това е пословица, на която липсва нещо, не е съвсем пълна. Човек трябва да отваря очите си на четири, но вечер, когато е тъмно; през деня няма защо да отваря очите си на четири. Следователно тази пословица се отнася до хора, които живеят в нощта. Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън. Хора, на които очите са силно отворени и изпъкнали, са много груби. Студът, градът, снегът, сланата се дължат на тъмните сили в Природата. Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в Природата. Ако очите на някой човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в Светлината. Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се да прояви своята мекота. Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в Светлина, работят за своето смекчаване; други пък са родени в Светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на Природата. Като знаете това, пазете се да не смените състоянието си – да изпаднете от силите на Светлината в силите на тъмнината. Щом се натъкнете на тъмните сили, започнете да работите да ги превърнете в положителни, в сили на Светлината. Това значи да уравновесите силите на своя организъм. Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето – всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнина. За да се развива вашата мисъл, вие непременно трябва да се движите между силите на тъмнината и Светлината – първите ще оформят мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира. Тъмните сили са свързани с черните лъчи на Светлината, а светлите сили са свързани с белите лъчи на Светлината. Сега, дръжте в ума си идеята, че Природните закони не са произволни. Те са разумни и строго определени. Има закони на необходимостта, но има закони и на Свободата. И едните, и другите са разумни, вследствие на което вие трябва да се съобразявате с тях. Задачата на окултната наука е да посочи на ученика методи как да се справя с природните сили и закони. Щом сте дошли на Земята, ще имате страдания, изпитания, нещастия, с които трябва да се справяте разумно. Не е въпрос да се обезсърчавате или отчайвате, обезсърчението нищо не допринася. Радвайте се, че ви се дава Светлина да разбирате нещата и да знаете как да разрешавате мъчнотиите си. Ако нямахте тази Светлина, мъчнотиите щяха да ви завлекат. Като ученици вие ще можете разумно да ликвидирате с кар­мата си. Кармата на човека представлява сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Когато се справи с кармата си, човек ще живее в закона на дихармата. Що е дихарма? Дихармата е Благодатта Божия, за която Христос казва: "Всички ще бъдете спасени по благодат." Дихармата е сбор от светли сили, тя представлява Светлината в Живота. Вие сте ковачи, творци на съдбата си – желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. Какво ви остава тогава? Нищо друго, освен да вземете желязото, да го турите в огъня и внимателно да го обръщате от една страна на друга, да изкарате нещо от него. Какво ще изкарате от нагорещеното желязо? Каквото пожелаете – и гвоздеи, и ключове, и брави на врати, и рала, и мотики. Като работите с нагорещеното желязо, трябва да внимавате. Внимание се иска от вас! Ако сте внимателни и разумни, добре ще ликвидирате с кармата си и ще влезете в дихармата. Ако не сте внимателни и разумни, кармата ще ви завлече. Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде. В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята. Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала. Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периоди­чески. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходяща енергия с определена интензивност и бързина на движение. Тази енергия ще повдигне човека и ще му даде тласък нагоре. Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. Като ученици вие трябва да изучавате тия неща, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използвате за добро, а с лошите – да се справяте разумно. Дойде някой отвън или вътре във вас и казва: "Не стой на това място!" – "Защо?" – "Не стой на това място, нищо повече! Това място е опасно." – "Докажи, че е опасно." Как ще се докаже? Ако не слушаш, ще го опиташ. Ти си седнал на един камък в средата на една суха река, свириш си спокойно и за нищо не искаш да знаеш. Обаче на планината вали силен дъжд, който постепенно слиза надолу. От полите на планината започват да слизат големи порои и в скоро време реката приижда, залива околността. Докато успееш да избягаш, водата ще те отнесе и завлече по течението си. – "Сега вярваш ли на думите ми?" Следователно ще знаете, че такива опасни места съществуват и в областта на окултизма. И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите, да престанете да свирите и да отидете на някое безопасно място, не питайте защо и за какво, нито чакайте да ви се доказва. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тия сили са като лисицата: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че сиренето ви ще отиде. Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела. Кажете: "Сега съм зает, имам малко работа. Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте сиренето си и тогава кукуригайте. Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си. Ако първо изядете сиренето, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре. Сега, от всички се изисква послушание. Послушанието е първото качество на окултния ученик. Той трябва да проявява послушание към разумните закони и сили в Природата. Послушанието е условие за ученика да уяква. То усилва вярата му във великите закони на Природата, чрез които Бог работи. Като знаете това, всичко правете в името Божие, за да се ползвате и вие, и ближните ви от Неговото благословение. Ученикът трябва да работи съзнателно, да придобие съвършенство, към което се стреми. Всеки може да бъде съвършен. Казано е в Писанието: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса." Когато придобиете съвършенство, тогава само ще разберете какво нещо е Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, той не може да разбере какво представляват Любовта, Мъдростта и Истината. Ако искате да станете съвър­шени, вие трябва да се подчините на великия Божи закон. Щом придобиете съвършенство, ще разберете думите, вложени в поздрава, който тази вечер дадох: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината". Работа, учене се изисква от всички. Съзнателно изучавайте своите прояви и действия. Изучавайте почерка си, за да видите в какви форми изявявате своите енергии. Като пишат, някои започват добре, свършват зле: в началото буквите им са едри, а колкото отиват накрая, стават все по-дребни. Такива хора в началото са силни, а накрая отслабват; на тях не може да се разчита. Буквите трябва да бъдат по възможност по-елипсовидни, но не еднообразни. Всяка форма на буквите трябва да отговаря на енергиите в човека. Щом има съответствие между формата на буквите и енергиите на човека, той сам е доволен от себе си и от своя почерк. Почеркът трябва да е четлив, да не става нужда други да го разчитат. Като ученици на окултна Школа вие трябва да имате красив почерк. Ако почеркът ви не е обработен, ще се упражнявате в писане всеки ден от десет до тридесет минути. Ако на младини почеркът ви не е красив, и на старини ще остане такъв. Трябва да знаете, че почеркът се отразява върху характера на човека. Работете съзнателно върху себе си, за да бъдете добри ученици. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Книги: * Силата на тъмнината и светлината Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. Начало: 19:00 1923_03_14 Силата на тъмнината и светлината.pdf
  14. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ Fir - fur - fen. Tau - bi - aumen. Размишление. Чете се резюме на темата „Първата мисъл, родена в човешкия ум". За следния път пишете върху темата „Ползата от реките, моретата и океаните". Често се говори за еволюция на човека, за еволюция на всичко в света. Думата еволюция подразбира движение, развитие, което има посока отдолу нагоре и отзад напред. Това движение се забелязва при развитието на всички живи същества. Запример, като изучавате змията, ще видите, че главата й е сраснала с гръбначния стълб и образува права линия без никакво отклонение. Точка А (фиг.1) представя главата на змията, която с гръбнака заедно образува правата линия АВ. Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°. Лицето започва да се увеличава и да се движи отзад-напред. При това отклоняване на главата от правата линия, кучето проявява вече по-висок живот от този на змията. Тежестта на мозъка при животните е повече в задната част, вследствие на което те се движат в посока успоредна на земята. Когато центърът на тежестта на мозъка започне да се мести напред, с това заедно и животните започват да се изправят. Този процес се е извършвал постепенно, докато се е достигнало най-после до човека. Днес виждаме, че човек е изправен, ходи на два крака, в посока перпендикулярна на земята, с лице успоредно на гръбначния стълб. Значи, ъгълът на отклонението постепенно се е увеличавал: от 45° станал на 90° и от 90° е стигнал до 180°, както е при човека. Тъй щото лицето на човека се е обърнало отзад напред под ъгъл от 180°. Това голямо отклоняване се дължи на теченията, на силите в природата, които са минавали постепенно от едно поле в друго. Казват за някого, че е двуличен човек. Какво означава думата двуличен? Това значи човек с две лица: едното лице е отпред, както у хората, а другото лице е отзад, както у животните. Следователно, такъв човек се проявява ту като човек, ту като животно, вследствие на което не може да се разчита на него. Човек се отличава от животните освен по теглото на главния и гръбначния си мозък, още и по формата и големината на лицето. Човек има такова чело, каквото никое животно няма. По големината, по формата и по развитието на мозъчните центрове отпред на челото се съди за човешката интелигентност. Човек се различава от животните не само по количеството на мозъка си, но и по качеството. Той е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано, при създаването си човек е минал през специална врата, за да слезе на земята. При процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400-500 хиляди форми по-ниски от него, докато дойде до човешката форма. Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил животът на земята. Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. При днешното устройство на човешкия организъм тялото е подложено на големи промени. Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20-30 килограма, но от теглото на мозъка — почти нищо. Най-устойчивото вещество в целия човешки организъм е това на мозъка. И тъй, най-ценното нещо в човешкия организъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да владее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във вид на кубе. Когато физическите чувства — запример чувството на самозапазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина. Когато обществените чувства в човека са развити чрезмерно, главата расте отзад. Ако чувството на самозапазване и обществените или тъй наречените домашни чувства са силно развити, движението е наляво, т.е. главата на човека се развива повече в лявата си страна, вследствие на което моралните чувства са слабо развити. За да се даде ход на моралните чувства, трябва да се даде насока на движението на кръвта първо нагоре, а после надясно. Който иска да развие разсъдителните способности в себе си, той трябва да мисли върху причините на нещата. Изобщо, съвременната наука се сили по различни начини да развие в човека всички мозъчни центрове хармонично, за да прояви той своите дарби и способности. Сега, като ученици работете съзнателно да регулирате чувствата си. Чувствата ви трябва да се уравновесят, да бъдат хармонични помежду си. Ако личните ви чувства са силно развити, регулирайте ги. Ако моралните чувства и разсъдителните ви способности са слабо развити, работете върху тях, за да ги засилите. Някой казва: Срам ме е да лъжа. Това не ми подхожда. Лъжата уронва моето достойнство, моята чест. В случая този човек изхожда от своите полуморални чувства. Той живее в свят, дето сам е център. Обаче, когато някой каже, че не е право да постъпва по еди-какъв си начин, безразлично дали е в негова полза или вреда, той изхожда от своите морални чувства, от един възвишен свят. На фиг.2 имате няколко полукръга, които представят проекции на сили. Коя от тия проекции е най-голяма? — Последната, т.е. шестата. Следователно, колкото по-интензивна е една сила, толкова по-голяма ще бъде нейната проекция. Затова, стремете се да имате широки възгледи, с голям простор. За да излезе извън физическия свят, на простор, на свобода, човек трябва да държи в ума си велики, възвишени идеи. Каква по-велика идея от идеята за Бога, за Първата Причина на нещата? Който може да се свърже с Божествения свят, той ще се ползва от здравословните енергии в природата, които повдигат и подмладяват човека. За да възприема тия енергии, човек трябва да е развил моралните си чувства. Те се намират в горната част на главата. В съвременните хора най-силно развити са личните чувства, които се намират в задната част на главата дето всякаква култура отсъства. Ако има някаква култура, тя е от съвършено низък уровен. Че това е така виждаме от последната европейска война. В тази война се биха християнски народи с вяра в един и същи Бог. Войната се свърши, но и до днес още те не се примириха. На какво се дължи разногласието между християнските народи? — Те имат едно религиозно верую, а различни политически вярвания и убеждения, различни интереси. Техните интереси и убеждения доминират над религиозното им верую, вследствие на което остават непримирими. Личните чувства у тях господстват над моралните. Един ден, когато силите на човека се отправят нагоре към моралния, към възвишения свят, тогава всички лични, семейни, обществени, народни и общочовешки въпроси ще се разрешат моментално. Същият закон се отнася и към всеки човек индивидуално. Прилагайте този закон във вашия личен живот да видите колко лесно ще разрешавате въпросите си. Представете си, че някой ви обиди. Ако обидата засегне вашите лични чувства, вие веднага ще се настроите срещу този човек и ще кажете: Всичко мога да направя, но никога няма да му простя за обидата, която ми нанесе. Ако не простите, какво ще спечелите? Друг някой пък ще се обиди на вас и няма да ви прости. Трети някой ще се обиди на втория, няма да му прости и т.н. Какво ще спечелите? — Нищо няма да спечелите, но ще се образува редица от обидени хора, на които личните чувства са засегнати. При това положение на нещата ще дойде някой да се хвали, че е благороден човек, че лесно прощава. — Как прощава? — Като плати този човек дълга си с лихвите отгоре. Това не е прощаване. Така всеки прощава! Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава. Защо човек трябва да прощава? — Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете. Представете си, че някой върже ръцете и краката ви, а на гърба ви тури един чувал, който съдържа 500 кг. злато. В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа. Тази е новата култура, която човечеството трябва да възприеме. Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или своето разбиране от чуждото. Каква е разликата, например, между гъсеницата и пеперудата? Гъсеницата и пеперудата се различават в начина на яденето. Гъсеницата яде много и лакомо, а пеперудата — малко и скромно. Тази е причината, поради която всеки може да стъпче гъсеницата. Кой може да стъпче пеперудата? — Никой. Тя има крилца, хвърка от цвят на цвят и сладък сок смуче с хоботчето си. След нея дохожда втора, трета, десета пеперуда и всички смучат от същия цвят. Значи 20 пеперудки най-малко могат да се нахранят от сока на един цвят, когато една гъсеница не би се нахранила и от 20 цвята даже. Страшна, разрушителна сила е лакомството. Такова нещо представляват някои човешки желания. Те са ненаситни като гъсеницата. Когато съзнае това, човек трябва да трансформира ония сили в своя организъм, които събуждат ненаситни желания в него. От сили, от енергии на гъсеница той трябва да ги превърне в енергии на пеперуда, която се задоволява със сладкия сок на цветовете. Животът на гъсеницата може да се уподоби на материалистичния живот на човека, а животът на пеперудата — на духовния му живот. В пеперудата е развит интелектът. Това се вижда по нейната дрешка. Приятно е да гледа човек крилцата на пеперудата. На такава малка площ, толкова цветове, толкова шарки, правилно, хармонично съчетани и поставени на своето място. И тъй, трябва да знаете, че в морално отношение всяка мисъл упражнява влияние върху бъдещите форми, които ще се създадат. Ето защо, каквито мисли и да дойдат в ума ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото отрицателни мисли да ви посетят, не се смущавайте. Човек трябва да придобие такова самообладание, че и с игла да се боде, да не трепва, да седи тих и спокоен, като че нищо не става с него. В това отношение животът благоприятства на съвременните хора. Условията им са толкова променчиви, че без да иска човек ще развие самообладание. Днес срещате един богат човек, доволен от положението си — утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа — утре го срещате неразположен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпита човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. Ако донякъде е придобил самообладание, той ще погледне на живота трезво, със спокойствие. Ако не е придобил самообладание, ще се уплаши, ще се отчае от живота. Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя. Това значи силен човек. Това значи човек с убеждение. Трима души пътуват заедно и замръкват в едно непознато село. Решават да похлопат на първата къща в селото, да пренощуват там. Първият пътник хлопа. — Кой там? — Моля, закъснял пътник съм, отворете ми да пренощувам във вашия дом. — Не може, късно е вече. По това време не отваряме на никого. Вторият пътник хлопа: Моля, отворете ми да си почина и да пренощувам при вас. — Не може, не приемаме непознати пътници. Третият пътник хлопа: Моля, отворете да се подслоним във вашия дом. Те веднага излизат и приемат гостите. Защо не отвориха на първите двама, а на последния отвориха? За да си обясните причините на това явление, ще ви приведа следния пример. Трима души пътуват и настигат една празна кола. Първият пътник се обръща към коларя с думите: Слушай, аз съм беден човек, мога ли да се кача в колата ти да си почина малко? — Не може. Вторият моли коларя за същото нещо, но и той получава отказ. Третият пътник изважда от джоба си един наполеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си? — Мога, качете се. Кое е накарало коларя да вземе пътниците на колата си? — Златната монета. Такова нещо се е съдържало в гласа и хлопането на третия пътник, за да се съгласят селяните да му отворят и да го приемат в дома си. Следователно има разлика в хлопането, има разлика в говора и думите на хората. Затова е казано в пословицата: „Блага дума желязна врата отваря". Ще ви приведа още един пример, за да разберете какво представлява благата дума, да видите нейната сила. Трима души взимат инструментите си и тръгват на път. Единият носи гайда, вторият — тъпан, а третият — цигулка. Късно вечерта стигат в едно село и спират пред къщата на един богаташ. Първият пътник изважда гайдата си и започва да свири. Господарят се събужда от сън, чува пищенето на гайдата и веднага изпраща слугите си да изпъдят този гайдарджия. След малко тъпанджията започва да удря своя тъпан, мисли, че ще му отворят. Слугите излизат вън, започват да го пъдят, като му казват, че господарят иска спокойствие, не му се слуша нито гайда, нито тъпан. Най-после третият пътник изважда цигулката си и започва да свири тихо, нежно. Богатият господар става от леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава. Той отива към прозореца, отваря го и вижда, че един цигулар, млад момък свири. Той веднага заповядва на слугите си да поканят цигуларя горе да им посвири. В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия цигулар. Значи, в дадения случай цигулката е благата дума, която отваря сърцето на хората и влиза в дома им на гости. Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се отвори. Приложи ли нежните звуци на своята цигулка, т.е. приложи ли моралните си чувства в своя живот, всяка врата ще му се отвори, всеки дом ще го приеме с думите: Добре дошъл! Следователно, докато човек не знае кога с какви чувства и способности да си служи, той всякога ще страда. Страданията на съвременните хора се дължат на излишна енергия в техния организъм, с която не могат да се справят. Енергията им не е еднакво разпределена по всички техни удове, вследствие на което някои органи, някои центрове страдат от излишък, а други от недоимък. Същото се забелязва и в мозъчните центрове. Някои мозъчни центрове са силно активни, вследствие на събралата се в тях излишна енергия. Достатъчно е най-слабото докосване до един от тези центрове, за да се про-изведе взрив. У някои хора се събира излишна енергия в центровете при ушите. Щом се предизвика нахлуване на кръв в тия центрове, те веднага избухват. За такива хора се препоръчва мотика — да копаят, да изпратят част от тази енергия в земята. Като срещнете такъв човек или трябва да го отбегнете, или да бъдете много внимателни с него. Много методи има за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Като ученици вие ще изучавате тези методи и ще ги прилагате. Представете си, че сте прекарали голямо нещастие и се отчаяте от живота, искате да се самоубиете, да се хвърлите от някоя висока канара — това е състояние, което се дължи на някаква кармическа причина. Не бързайте, не се отчайвайте, но мислете защо идват в ума ви такива мрачни мисли и потърсете начин да смените състоянието си. Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. Качил се на една висока канара и решил да се хвърли от тази височина да се убие. Докато решавал този въпрос, дожаляло му за живота, за младостта му и започнал да плаче. Защо плаче? — Много просто. Това състояние не е негово. Той преживява състоянието на някой умрял, когото в миналото някога е бутнал от такава канара и го убил. Духът на умрелия иска да му отмъсти, да го застави той сам да се хвърли от канарата, да умре по същия начин като него. Като знае това, младият момък трябва да се обърне мислено към духа на заминалия и да му каже: Слушай, братко, не ме заставяй да извърша голяма грешка, от която ни ти, нито аз ще се ползваме. Ето, аз имам тяло, което давам и на твое разположение. Влез в мене да живеем и работим заедно. В моето тяло могат да влязат много души, да образуваме едно голямо съдружие и всички да работим в името на една обща, велика идея, която ще ни повдигне, ще осмисли живота ни. И тъй, не избягвайте страданията, не избягвайте мрачните мисли, но се учете от тях. Няма по-приятно нещо от това, човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това, човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. Така са прекарвали живота си старите християни. Те са страдали и славели Бога. Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик. Отвън можете да бъдете слуга, да изпълнявате най-долната служба, но отвътре да бъдете господар. Мнозина външно заемат положението на господари, а вътрешно са слуги. За предпочитане е човек външно да бъде слуга, а вътрешно — господар. Сега всички хора трябва да работят върху себе си, да се справят със своя песимизъм. Техният песимизъм е подобен на детските състояния. Някое момиченце играе с куклата си. По едно време куклата пада на земята и крачето й се счупва. Момиченцето започва да плаче неутешимо. Щом поправят крачето на куклата, тъгата на момиченцето изчезва. Някое момченце играе с кончето си, но кончето пада на земята и се счупва. Момченцето започва да плаче, изпада в песимизъм. Щом му купят ново конче, песимизмът изчезва. Такъв е песимизмът и на съвременните хора. Не, човек трябва да се анализира, да изследва дълбочината на своите чувства. Каквито и да са чувствата му, той трябва да ги трансформира, да не се поддава на тяхното течение. Какво страшно има в това, че някой изгубил сто хиляди лева? Както ги е изгубил, така ще ги намери. Ще кажат, че се отчаял и щял да се самоубие. Ако за сто хиляди лева човек е готов да се самоубие, той не разбира живота. Животът с нищо не се откупва. Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен навън, в бездната, да прецени какво представлява самият живот. Един млад момък отишъл в чужбина да си търси прехраната. Тук потърсил работа, там потърсил, но никъде не могъл да намери — два-три деня гладувал, нямал пари за хляб. В това време минал покрай една турска гостилница, от която се разнасяли миризми на вкусни ястия. Това силно подразнило апетита му, той дълбоко въздъхнал и си казал: Защо Господ ме остави в това положение? Той не мисли за мене. Силно обезсърчен той отминал гостилницата и продължил пътя си. В това време нещо отвътре му пошепнало: Погледни надолу! Той погледнал надолу и видял на земята половин лев. Бързо взел парите и отишъл в гостилницата да се нахрани. Като се успокоил, благодарил на Господа, че не го оставил да умре от глад. От този момент обаче работите му тръгнали напред. Човек трябва да се кали в живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой. Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади. На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен. Обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват. Той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си. Той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на живота, той влиза в правия път, в пътя на доброто. Упражнение. Представете си мислено следната картина. В лунна, светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи, черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас — не се вижда вече луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си и в това време, далеч някъде, виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква, и след малко слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути. Fir - fur - fen. Tau - bi - aumen. 19-та лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1923 г., София Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. 1923_02_28 Развитие на мозъчните центрове.pdf
  15. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПЪРВАТА РОДЕНА МИСЪЛ Fir — fur — fen. Tau — bi — aumen. Размишление. Чете се темата „Първата мисъл, родена в човешкия ум". Чете се резюме на темата „Предназначение на слънцето, луната и звездите". Упражнение: Поставете палците на ръцете си един до друг, а останалите пръсти на двете ръце съединете горе. След това представете си, че сте център и мислено опишете около себе си, около този център един светъл кръг. След това мислено опишете още един светъл кръг около себе си, в посока отзад напред. Най-после опишете още един светъл кръг около всички. Упражнението ще трае всичко две минути. По време на упражнението ръцете ви ще бъдат пред лицето. Някои се страхуват да не се кръстосат кръговете им. Няма защо да се страхувате. Тия кръгове са мислено представени, те са в умствения, а не на физическия свят. Кръговете, които мислено описахте, представят разумни движения. В тези движения се образуват два остри ъгли. Какво представят острите и тъпите ъгли? Ако ги разглеждате от положението на обикновената геометрия, ще дадете едни пояснения. Ако ги разглеждате от положението на живата геометрия — други обяснения. Дето има остър ъгъл, там движението е всякога по-силно. Това може да се провери навсякъде в живота и природата. Запример, носът на човека представя ъгъл — някога по-остър, някога — по-тъп. Ако носът на човека стане много остър, в органическо отношение това е лош признак. Това показва, че този човек се намира изключително под влиянието на мозъчната система. Такъв човек е чрезмерно активен. Ако носът на човека е тъп, това показва, че той се намира повече под влиянието на симпатичната нервна система. Такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Острите ъгли показват, че човешкото съзнание е много активно. Кои са подбудителните причини за това? Активността на съзнанието е в зависимост от вътрешния живот на човека. Интензивността на вътрешния живот на човека се обуславя от неговия умствен и сърдечен живот. По черепа на умрял човек можете по-лесно да съдите за негови умствен живот, отколкото по черепа на жив човек. Как ще познаете какъв умствен живот е прекарал някой човек? Ще вземете черепа на някой умрял, ще влезете в тъмна стая, ще запалите свещ и ще я турите в черепа. Колкото по-разработен е черепът на човека, толкова по-тънка ще бъде костта му и толкова повече светлината на свещта ще прониква през него. Ако има неразработени места в черепа, светлината не ще може да минава през тях. Обаче това може да познава само онзи, който добре разбира ъглите на живата геометрия. Чрез тези ъгли живата природа строи своите форми. Колкото по-тънка е костта на черепа в човека, толкова по-интензивен е бил неговият умствен живот. Колкото по-дебела е костта на черепа, толкова по-слаб е бил неговият умствен живот. Ако в горната предна част на черепа костта е тънка, този човек е бил милосърден. Ако костта отзад на главата е тънка, този човек е бил крайно горд и честолюбив. Колкото повече е работил човек с някои мозъчни центрове, толкова по-тънка е костта на тия места. Колкото повече мозъчна, т.е. електрическа енергия се отделя от някой център, толкова повече се изтънява костта на това място. Тези сили оформяват човешката глава. Значи, мисълта оформява главата на човека. Както мисли човек, така и черепът се изменя. Човешкият череп е изложен на постоянни промени. Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник. Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот. На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот. Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му, един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания. Окултният ученик трябва да познава своите умствени сили. Той трябва да знае как и върху кои центрове най-много да работи. Когато иска да работи специално върху някой мозъчен център, ученикът трябва да се свърже с тези същества, у които този център е най-силно развит. Щом се свърже с тях, те ще му въздействат благотворно в това направление, именно към което се стреми. Запример, ако ученикът иска да развие в себе си милосърдие, той трябва да се свърже с ония интелигентни, разумни същества, на които милосърдието е специалност. Други същества пък имат специалност „любов към Бога". Щом се свържете с тях, енергията, която е складирана в чувството „любов към Бога" веднага протича и към вас. Като знаете това, вие трябва да се учите да различавате енергиите, които минават през вашия мозък и съзнателно да ги обработвате. За да се развие известен мозъчен център, през него непременно трябва да тече съответна мозъчна енергия. Милосърдният човек веднага се отзовава на страданията на хората. Като види някой беден, болен, нуждаещ се, той веднага се отзовава. Ако милосърдието не е развито в някой човек дълго време трябва да му говорите за страданието на хората, докато сърцето му трепне. Всички сили, всички течения в природата понякога се увеличават, а понякога намаляват. Тази е причината, задето понякога условията са благоприятни за развиване на известни способности и чувства в човека, а понякога са неблагоприятни. Запример, течението в природата, което помага за развиване на чувството „любов към Бога", не иде всякога, но периодически. Ученикът трябва да знае това нещо, да бъде буден, на време да използва тези сили. Иначе той ще се самоизлъгва, ще мисли, че е развил едно или друго чувство в себе си, без всъщност да е постигнал това. Изобщо, всяка сила, всяко течение в природата иде периодически. Вие трябва да използвате тия сили, за да развивате своите центрове. Френолозите са изучили около 40 центъра в човешкия мозък. Обаче в последно време те са намерили, че на всеки център отговарят по три други центъра. Тъй щото, днес в човешката глава се наброяват около 120 центъра. В тия центрове се кръстосват различни мозъчни енергии. Казват за някой човек, че е музикален. Какво означава това? Музикалността е способност, чувство, което има свой определен център. Когато човек се свърже с музикалните течения в природата, той започва усилено да се развива в музикално отношение. Ако майката е посветена в тия неща, тя би могла да постави децата си при условия да възприемат тия природни течения и да се развиват музикално. Като ученици вие трябва да изучавате природните сили, природните закони. Като ги изучавате съзнателно, ще ги използвате и ще разберете откъде идат противодействията. Така само ще разберете, че всички способности и чувства във вас не са нищо друго, освен природни сили и течения, които се отразяват върху вашия мозък. Ето защо, когато искате да развиете милосърдието в себе си, дружете с хора у които това чувство е силно развито. Не дружите ли с такива хора, вашето милосърдие няма да се развие. Ако искате да развиете интелигентността си, дружете с хора високо интелигентни. Те ще ви предадат своята интелигентност. Изобщо, за да развиете известни способности и чувства в себе си вие трябва да дружите с такива хора, у които тъкмо тези способности и чувства са силно развити. Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намирам, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. Външно се криете, не показвате тези качества, но вътрешно не можете да се скриете. Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там и умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства. Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Преди всичко този човек няма мнение. Защо? — Защото мнението, убеждението е резултат, който произтича от целокупната деятелност на всички чувства, сили и способности на човека. Значи, всички сили в човека трябва да се съберат на едно място както народните представители в камарата и след дълги дебати да дойдат до общо заключение. Това значи мнение, това значи убеждение. За да се оформи мнение, убеждение в човека, не само една от неговите способности или сили трябва да работи, но всички сили в него трябва да се предизвикат на работа и след дълго разискване помежду си да дойдат до общо мнение, до общо заключение. Мнозина не се познават и отричат всичко, каквото другите им казват. Те не признават, че са горди, честолюбиви, упорити. Щом не признават, ще ги поставят на изпит сами да се уверят. Кажете на гордия, на тщеславния, не нищо не разбира, да видите как ще се прояви. Заповядайте на упорития да направи нещо, да видите как ще ви се противопостави, особено ако той е на друго мнение по въпроса. Всички сили и способности в човека се проявяват естествено, затова той трябва да бъде искрен, да се стреми сам да се изучава. От проявите си той може лесно да се учи. Обаче за това се изисква съзнателен стремеж — стремеж, който се намира под контрола на разумната воля. Разумна воля е онази, която върши всяко нещо на своето време. Така постъпва добрият градинар. Щом настъпи суша, той прекарва през градината си вадички, които поливат всички растения и зеленчуци. Навреме използва той водните сили и се радва на добри резултати. Ученикът трябва да има стремеж да разработва силите си, да се изучава, да знае в кои области е слаб и в кои — силен. За тази цел той трябва да има един верен мащаб, с който да проверява нещата. Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява — той трябва да я започне отново. Докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. Напише една тема — не му харесва. Нека я напише втори, трети път, докато сам я хареса. Като четете темите си, виждам как всеки проявява свои специфични чувства и способности. Същото се забелязва и у различните оратори. Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към публиката, удря на масата. Тези движения показват, че чувството на разрушение в този човек е силно развито. Казват за него, че е отличен оратор. — Да, отличен оратор е, но той може да набие този, онзи; той може моментално да разруши това, което хората с години са градили. След него излиза друг оратор. Той говори тихо, обръща се на една, на друга страна, разтваря ръцете си. Щом разтваря ръцете си, това показва, че той е страхлив, умът му не е силен, не може да го управлява. Всяко движение в човека означава нещо. Който разбира езика на движенията, той може да чете по тях, да изучава хората, да изучава себе си. Движенията не са произволни, те се дължат на известни сили в човека. Срещате един човек и виждате, че ръцете му треперят. Казвате, че този човек е неврастеник. Защо и за какво е станал неврастеник — не знаете. На какво се дължи неврастенията? Всеки мозъчен център е склад на енергия. Ако силите на този център не се впрегнат на работа, от време на време стават слаби пропуквания в нервната система, които предизвикват изтичане на тази нервна енергия. Тези пропуквания, тези изтичания на нервната енергия са причина за треперене на ръцете и краката на неврастеника. Голяма наука се крие в движенията. Красиви са движенията, когато са естествени. Излиза един проповедник на амвона и говори: Братя християни, от всички се изисква силна, непоколебима вяра в Бога. Всички го слушат, но не харесват движенията му. Какво лошо има в движенията си? Той вдига, слага ръце, но пръстите му се движат така, като че брои пари. Човекът дълго време е бил търговец и не може да се откаже от навика си да брои пари. Движенията на този проповедник не са красиви, защото не са естествени, не са съответни. Търговец да брои пари — това движение е на място. Проповедник да брои пари — това движение не е красиво, не е на място. Когато някой е силно възбуден и усеща, че слънчевият му възел е в неизправност, кое движение ще бъде естествено за него? Най-естественото движение за него ще бъде да тури дясната си ръка на слънчевия възел, под лъжичката, с дланта надолу, а лявата си ръка на кръста, с дланта навън. При това положение на ръцете човек усеща успокояване на нервната система. Естествено и красиво е това движение, защото внася успокояване. Какво правят някои хора в такива случаи? Те ходят, движат се от единия до другия край на стаята, удрят, тропат, сърдят се на този, на онзи. И в резултат на тия движения, вместо успокояване, те повече се разстройват. Като постави ръката си на слънчевия възел, по този начин човек прекарва излишната мозъчна енергия през ръцете си и се успокоява. Дланта на дясната ръка е проводник на отрицателна, примирителна енергия, а горната част на лявата ръка е проводник на положителна, възбудителна енергия. Тези енергии, съединени на едно място, успокояват човека. Следователно, щом се намирате в някакво умствено, нервно възбуждение, направете този опит, за да се успокоите. Каквато нервна възбуда и да имате, щом поставите ръцете си на слънчевия възел и концентрирате мисълта си, веднага ще настане успокояване. Слънчевият възел е в състояние да регулира мозъчната енергия. Когато кръвта не е правилно разпределена по всички части на организма, тя произвежда редица нервни възбуждания. Всички дисхармонични състояния в мозъчната система се дължат на неравномерно разпределяне на кръвта в организма. На това неравномерно разпределяне на кръвта се дължат много болести. И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, да контролирате движението на кръвта си, да я разпределяте равномерно по целия организъм. Дойде ли кръвта в главата, вие трябва да бъдете будни, да я отправите главно в предната част на мозъка. Ученикът трябва да се контролира, да знае къде и колко кръв да изпраща по тялото си. Когато е силно възбуден, т.е. разгневен, той трябва да изтегли излишната кръв от онези мозъчни центрове, които са причина за възбудата, и да я изпрати към ония центрове, които имат по-малко кръв. Като дойде до положение правилно да регулира силите в своя организъм, ученикът ще даде правилна насока на мисълта си. Щом мисли право, той ще чувства и ще действа правилно. Щом се разгневите, спрете се малко в размишление, да видите какво се иска от вас. Хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък и ще можете да ги регулирате. Когато се разгневите и не можете по горния начин да се успокоите, направете следния опит. Турете дясната си ръка на слънчевия възел и започнете бавно, съсредоточено да броите от едно до десет. Ако и при това положение не се успокоите, бройте от едно до сто. Всяко число съдържа в себе си известен род сили, които се отразяват благотворно на човека. Като изговорите или напишете числото едно, мислете за Бога и си кажете: Има само един Бог в света, само една Мъдрост. Като изговорите числото две, кажете си: Има само една Божествена майка, само една Любов. При изговаряне на числото три, кажете си: Има само един Син — Истината. Числото четири пък представя тия три сили съединени в едно. Те са родили човечеството. Числото пет е свързано с човешкия ум. Числото шест — със закона на развитието. Седемте е свързано със силите, които работят в човечеството. Осемте представя голямата майка на света. Деветте е резултат, завършен кръг. Щом дойдете до десетте, спрете малко и си задайте въпроса: Разбирам ли нещо от тия числа? Ако състоянието ви не се смени и ако в ума ви не дойде някоя светла мисъл, продължете да броите от десет нататък до сто. При всяка нова десетица ще размишлявате върху значението на числата. Каквото знаете за единицата, същото се отнася до 11, 21, 31 и т.н. Каквото знаете за двойката, същото се отнася до 22, 32 и т.н. Като броите съзнателно до сто, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числата и ще се свържете със силите, които работят в тях. Само така ще се успокоите. По този начин ще разберете, че не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието. Виждал съм хора, които вървят из улиците и си шепнат нещо. Някой върви и си казва: Тъй ли? Значи, този човек слуша разговора на съществата, които са в него, взима участие в разговора им и се присъединява към една от страните. Който не разбира това, той мисли, че този човек е полудял. — Не, не е луд човекът. Кога полудяват хората? Хората полудяват, когато в ума им се внесе мисъл противоположна на тази, в която са убедени. Не внасяйте в ума на човека мисълта, че това, в което е убеден, не е вярно. Всяка мисъл, всяко убеждение на човека, каквото и да е то, има своя основа, своя причина. Каквато мисъл да дойде в ума ви, или каквото чувство да дойде в сърцето ви, не ги отхвърляйте. Те имат свой произход, те имат право на съществуване. Анализирайте всяка мисъл, всяко чувство, които минават през вас, и вижте защо са дошли, какво будят в самите вас. Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл. Те са съветници на човека, които го придружават навсякъде. Ще кажете може би, че тези отрицателни чувства са подобни на лошите духове и нямат право да смущават човека. Питам: Защо комарите имат право да хапят хората, а отрицателните чувства, лошите духове нямат право да ги безпокоят? Както комарите, мухите кацат по носа, по ръцете и краката на човека и го безпокоят, така и лошите духове имат право да го изкушават. Бог не се бърка в тяхната работа. Мухите, комарите, бръмбарите, както и животните имат свое велико предназначение. Човек трябва да мисли право, да съчетава фактите, за да намери смисъла и предназначението на всичко, което природата е създала. Седите и размишлявате върху нещо, но мисълта ви е мъглива, неясна. В това време един комар кацне на носа ви и ви ужили. Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисълта ви се проясни. Друг път се разгневите, искате да си отмъстите на някого, да му направите някаква пакост. В това време муха кацне на носа ви, ухапе ви и мисълта ви веднага се раздвои. Вие се замисляте сериозно върху това, което сте решили да правите и казвате: Какво ще ходя да се разправям с хората? Няма защо да отмъщавам. Ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота.С ухапването си мухата иска да ви обърне внимание — да се позанимавате малко с нея. Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излеете яда си върху някого. Обаче както вървите, спъвате с в едно дърво, падате на земята и веднага забравяте недоволството си. Значи, всяко растение, всяко животно, всеки неодушевен предмет, които ви безпокоят или в които се спъвате, ви изваждат от лошите, от отрицателните състояния. По този начин те уравновесяват силите във вашия организъм. Камъкът, дървото, в които се спъвате, са предназначени да ви отстранят от злото, което сте намислили да правите. По-добре да се разгневите на камъка, отколкото да напакостите на човека. Сега аз обяснявам тия неща като на ученици, да размишлявате върху тях, да вървите в пътя неотклонно, без големи спънки. Така именно ще се калите да издържате на изпитанията. Големи изпитания ви чакат. Представете си, че някой от вас свърши университет и се назначи на работа при някой груб господар или началник, който по цели дни ви ругае, нагрубява, а вие трябва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, не сте беден студент и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педант началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. В случая те представляват муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе. С добрата си мисъл вие ще отстраните мухата от носа си. Как постъпват чиновниците спрямо своя строг началник? Като видят, че началникът влиза в тяхната стая, те си казват: Ето, сега ще ни се скара. И действително началникът постъпва така, както те мислят. Обаче ако всички служащи и чиновници в едно учреждение посрещнат началника си с добри мисли и добро разположение, колкото и строг и лош да е, той ще се повлияе от тази благоприятна атмосфера и ще се въздържа да се проявява зле към тях. Днес ще отстъпи, утре ще отстъпи, докато подобри отношението си към всички. Значи, с мисълта си те са му въздействали добре. И тъй, стремете се да владеете своята мозъчна енергия, да не я изразходвате напразно. Всичко живо, всичко съзнателно в природата е в борба кой повече да вземе от тази енергия за себе си. Който има по-голям запас мозъчна енергия в себе си, той повече мисли, чувства и действа. Когато искате да ползвате от енергиите на природата, приемайте ги направо от източника, а не опосредствено. Запример, ако искате да се ползвате от слънчевата енергия, излезте вън и я приемете направо от източника й, а не през стъкла, през лещи. Същият закон се отнася и до мисълта. Всяка мисъл трябва да се приеме направо от нейния източник. Какво представлява мисълта? Мисълта е проява на разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупване. Ето защо човек трябва да се свърже с умствения свят, за да могат мислите да дохождат направо в неговия ум. Това значи да приеме една мисъл направо от нейния източник. За да запазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източник. Минат ли през умовете на десетки и стотици хора, те губят вече нещо от своята чистота и сила. Ако такава мисъл попадне в ума на някой човек, той веднага се поляризира и започва да се колебае да я изпълни или не. След известно колебание той казва: Сега не е време за реализиране на тази мисъл. Ще я отложа за по-благоприятни времена. Значи, когато сте готови да реализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила. Същият закон трябва да се спазва и при изучаване на Свещените книги. Те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Запример, ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата. Казвате: „Бог е любов". За да може това изречение да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори. Също така и думите „мъдрост", „истина", „правда", „добродетел" имат ключове, с които се отварят. Който разполага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите, които думите съдържат в себе си. Само онзи знае смисъла и силата на въздуха, на водата, на хляба, който се е лишавал от тях. За този човек думите хляб, вода, въздух са живи, пълни с енергии. Дръжте някой човек гладен и жаден десет деня, за да разбере той какво нещо представляват водата и хлябът. Всички извори, всички ручеи, всички реки и поточета оживяват в мисълта му. Като каже „вода", той знае какво носи водата в себе си. Значи, за да разберете смисъла на водата, трябва да постите от вода поне десет деня. Да разберете смисъла на думата „любов", и затова има специални методи. Всяка дума, всяко понятие трябва да оживее в човека. Ако понятието „вода" не оживее в човека той никога няма да разбере смисъла и цената на водата. Ако понятието „любов" не оживее в човека той никога няма да разбере какво представлява любовта. Следователно, за да дойде до положителната наука, човек не трябва само да философства, но да прави опити, да проверява нещата, докато станат за него живи величини, а не само празни думи. Запример, който разбира смисъла и значението на водата, като каже думата „вода", той се свързва със силите, които тя съдържа. Водата е емблема на живота. Дето мине, тя напоява. Ако мине през сухи, безводни, неплодородни места, тя ги напоява и превръща в плодородни. Христос говори за живата вода. Това показва, че водата е жива сила, която трябва да извира от сърцето на човека. В Писанието е казано, че чрез сърцето човек трябва не само да чувства, но и да мисли. Следователно, за да започне човек да мисли, водата трябва да мине и през мозъка му, да го напои. Само така ще се прояви неговата мисъл. Като ученици, от всички се изисква да правите опити за концентриране на мисълта си, за развиване на самообладание. За тази цел добре е едни-други да си създавате изкуствени изпитания, да видите как ще реагирате на тях. Представете си, че някой от вас е получил от баща си 500 лева. Като види приятелят ви къде туряте парите си, ще дойде някой ден у дома ви, ще ви издебне, ще вземе тези пари, ще ги скрие някъде и ще наблюдава какво ще правите. След това той ще върне парите. Друг приятел пък ще скрие някъде шапката или палтото ви и ще следи какво ще правите. По този начин вие ще се изучавате, ще видите доколко сте развили самообладанието в себе си. Същевременно и приятелят ви ще се поучава. Но и без изкуствени опити животът всеки ден носи изненади на човека. Колко пъти ще се намерят апаши, които в действителност ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение. Тъй щото, ако сами не се поставяте на такива изпити, отвън ще ви ги наложат. Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. Като ученици вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне. — Ама сега ли трябваше да дойде? — Знайте, че всяко нещо иде на своето време. Всичко в природата става точно на своето време. Казвате, че известно изпитание е дошло преждевременно. Природата твърди точно обратното: Всяко изпитание иде на определеното за него време. Не съжалявайте за това, което се е случило и не се радвайте за онова, което не е дошло. Ако някое благо ви посети, радвайте се, че е дошло и разумно го използвайте. Ако очаквате едно благо, а не го получите, не съжалявайте за него. Скръбта е посаждане на семена; радостта е цъфтене, завързване и узряване на плода. Защо идат страданията в живота? — За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат радостите? — За да развият ума и сърцето на човека. Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в живота. Който търси само радостите той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни. Ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат велико благословение за вас. Не е лесно, когато човек го боли нещо, да му се каже да търпи. Някой страда от стомах, гърчи се, а вие му казвате да търпи. Голямо усилие се изисква от него да търпи. Вместо да го съветвате да търпи, кажете му да тури ръцете си на слънчевия възел, или на мястото дето е болката и ще видите, че след известно време положението му ще се подобри. Всяка болка се дължи на натрупване на излишна енергия на известно място по тялото. Натрупването на тази енергия предизвиква известно напрежение в нервната система. За да се махне болката, тази енергия трябва да се разреди. Щом енергията се разреди, кръвта почва да циркулира правилно по целия организъм и положението на болния се подобрява. Ако натрупалата се енергия не се разреди, кръвта мъчно циркулира по тялото, вследствие на което се образува триене, търкане на тия места. Болният усеща големи болки, нервно възбуждение, което лекарите наричат възпаление. И тъй, човек трябва да пречисти кръвта си, ако иска да подобри своя живот. Кръвта може да се пречисти главно с чисти мисли и чисти чувства. Чиста мисъл, чисти чувства уравновесяват силите на човешкия организъм. Съвременните хора са изгубили своето равновесие и трябва да го възстановят. Не е лесно човек да се справи с енергиите на своя организъм. Обаче съществуват ред методи за възстановяване на вътрешното равновесие в организма. Като метод за придобиване на това равновесие индусите препоръчват съзнателна работа за развиване на ума, сърцето и волята на човека. Когато развие тези велики сили в себе си, човек може правилно да използва енергиите в природата. Докато дойде до това положение, той не трябва да се лакоми за много знания. Колкото повече знания придобива, толкова повече ще се обезсърчава. Днес на човека са нужни само толкова знания, колкото може да обработи и приложи. Многото знания, но необработени и неприложени, правят човека нещастен. Някой седи и размишлява върху велики въпроси, мисли, че знае много неща. По едно време той отива да слуша един велик музикант, но се връща дома си отчаян, обезсърчен, че не знае да свири. Какво трябва да правите, за да не се обезсърчавате? — Слушайте само онзи музикант, който дава подтик и насърчение. Четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към истински живот. Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да кажат: Бог дал, Бог взел. Сега вие искате да знаете коя е първата мисъл родена в човешкия ум. Питам: коя е първата мисъл на гладния? Мисълта за хляба. Коя е първата мисъл на жадния? Мисълта за водата. Коя е първата мисъл за онзи, който има очи? Мисълта за светлината. Коя е първата мисъл за човека, който има уши? Да възприеме звука. Коя е първата мисъл за човека, който има развито обоняние? Да възприеме аромата на цветята. Коя е първата мисъл у новороденото дете? Преди всичко, може ли да става въпрос за мисъл у новородено дете? За да отговорите на този въпрос, върнете се към своето детство и спомнете си кога за пръв път се е явила някаква мисъл у вас. От коя възраст се помните? Помните ли нещо от първата година на своето детство? Нищо не помните. Едва ще си спомните нещо от третата или четвъртата година на детството си. За да се яви мисъл в главата на човека, дълго време е трябвало да живее той като човек. Първата мисъл се роди в ума на Ева, когато видя плода на забраненото дърво. Втората мисъл се роди в ума на Адам, когато опита този плод. Третата мисъл се роди в умовете на Адам и Ева, когато ги изпъдиха от рая. Като излязоха вън от рая, те взеха семенцата от забранения плод със себе си и започнаха да сеят и орат. Първата мисъл е предизвикана от онова чувство, което най-много е занимавало човека. Кое е това чувство? — Мислете по този въпрос. Казано е, че Бог създал човека по образ и подобие свое, т.е. да мисли като Него и да владее чувствата и мислите си. Когато Бог създал Ева, първата мисъл, която Адам изказал, била следната: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Каква е била първата мисъл на Адам преди появяването на жената, там Писанието мълчи. Докато Адам е бил сам в рая, Бог вкарал всички животни при него, две по две, мъжко и женско, да ги види и да ги наименува. От този момент в душата на Адам се родило вътрешно недоволство, че е сам, без другарка. Като видял недоволството му, Бог го приспал. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си — тази била първата мисъл, първото желание на Адам. Наистина, когато не може да разреши някой въпрос, човек заспива. Щом заспи, той ще разреши въпроса. Следователно, за да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искаш правилно да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естественият начин за разрешаване на въпросите. Размишление. Fir — fur — fen. Tau — bi — aumen. 18-та лекция от Учителя, държана на 21 февруари 1923 г., София Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. 1923_02_21 Първата родена мисъл.pdf
  16. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г., Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ Fir - fur - fen. Tau - bi - aumen. Чете се темата „Предназначение на слънцето, луната и звездите". За следния път пишете върху темата „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху този въпрос и свободно кажете мнението си. Всеки ще има особено мнение, ще прилича на старите български абаджии, които размерват плата с различни мерки. Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе? Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот. Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми! След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено. Слънцето, луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат? Представете си, че имате правата линия А _______ В. Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD. Това движение се нарича корен на желанията. Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна. Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите. Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота. Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. — Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях. Същото става и на земята. Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица. Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора. Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ? — Защото той е един от силните моменти на неговото минало. И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно. Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата. Всички хора се стремят към знания. Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си!" Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка. За какво? — За познаване на себе си. При това положение любовта към Бога се осмисля. И тъй, слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл. Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него. Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества. Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат. Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време. Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория — луната. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме. Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него. Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства. От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно. Това е достатъчно. Използвайте онова, което ви е ясно. Приложете го в живота си, ако искате да имате успех. Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли. 17-та лекция от Учителя, държана на 14 февруари 1923 г., София Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936) 16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г. 1923_02_14 Предназначение на слънцето, луната и звездите.pdf
×