Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Том. Допирните точки в природата'.

Открити 15 резултата

  1. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ДОПИРНИТЕ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА Поздрав: Без страх! Без тъмнина! Тайна молитва. Всички хора се запитват какво представлява злото и какво — доброто в живота. Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Свързано с отрицателните сили в природата, злото става вече потреба. То представя най-малкия брой вибрации на доброто. В живота лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите. Казано е в Писанието, че има нечисти и чисти съсъди. Нечистите съсъди са лошите хора, а чистите — добрите. Когато съзнаят службата, която изпълняват, лошите хора започват да страдат и постепенно се изправят, изменят живота си. Докато още не са в сила да се изправят, те са недоволни от добрите хора и казват, че страдат заради тях. Тази е причината, заради която лошите хора не гледат с разположение, с добро око на добрите. Като знаете това, вие трябва да бъдете снизходителни към лошите хора. Това е окултното разбиране на злото. Туй обяснение обаче не трябва да поощрява злото, но трябва да се разбира неговия дълбок смисъл като закон в природата, като временна потреба. Докато има нечистотии в света, трябва да има канали, съсъди, през които тия нечистотии да минават. Доброто и злото в света са две училища със съвършено различни програми и методи. Ученикът от първото училище не трябва да минава във второто, защото ще изгуби мястото си, което природата му е определила. Докато е в първото училище, т.е. в Школата на белите братя, той ще работи чрез главата и гърдите си. Щом влезе във второто училище — това на черните братя, той ще работи със стомаха, с черния дроб, дето неизбежно ще се вкисне. Тъй щото, човек може да живее или в главата и дробовете, или в стомаха и черния дроб. И тогава той ще работи или по законите на Бялото братство, или по законите на Черното братство. Тези два закона се изявяват навсякъде в живота. Когато някой повдига само единия си пръст, показалеца запример, с това той иска да покаже, че служи на Бялото братство. Показалецът е знамето на Бялото братство. Когато някой дигне двата пръста на ръката си, показалеца и средния, това означава: Аз служа на двете братства или аз благославям от името на двете братства, т.е. когато трябва, ще кажа истината, когато не трябва, ще я прикрия. Двата пръста са знак на противоречие. Това е двойствен морал: когато става въпрос за Бога, ще работя с първия морал; когато става въпрос за злото, ще работя с двата морала. В първия случай ще работя с главата и с гърдите, във втория — със стомаха или с черния дроб. От вас зависи с кои права да се ползва човек — с правата на белите или с правата на черните. Когато повдигнете двата си пръста и ги погледнете, това показва, че подсъзнанието ви предупреждава да бъдете внимателни в постъпките си, кой от двата метода да изберете. При избора на първия метод, вие постепенно ще се научите да мислите правилно, ще разберете, че злото не е някакво наказание, нито нещо излишно, непотребно, което вие можете да реформирате. Едно се иска от вас — да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа: на сто добри хора се падат десет лоши и обратно: на сто лоши — десет добри. Това е първото отношение, което е и най-доброто. Има още няколко отношения: на 100 добри хора се падат 50 лоши и обратно: на 100 лоши — 50 добри. Третото отношение: на 100 добри- — 75 лоши или на 100 лоши — 75 добри. Ако в една епоха от сто години се случи първото положение — на 100 добри хора да има 10 лоши, в света ще се забележи благоприятен прилив във всички неща; ако се случи на 100 лоши хора 10 добри, в света ще настане отлив. Запример, когато в света се разлее духовна, религиозна вълна, според това отношение на всеки 100 души ще се явят в първия случай 10 нерелигиозни, а във втория, в обратния случай, на всеки 100 нерелигиозни — 10 религиозни, духовни, добри хора. В никой случай числото на добрите хора не може да се намали по-малко от 10%. Няма да дойде време, когато добрите хора в света да изчезнат. Единицата или десетте са равносилни числа. Единицата представя силата на добрите хора. И тъй, знайте, че положителните и отрицателните сили, т.е. доброто и злото са потребни за вас, но вие трябва да се справите с тях по най-разумен начин. При това положение вие не трябва да се критикувате, да търсите отрицателните си страни, защото сами ще се заразите от тях. Когато някой ученик направи една погрешка и се отклони от пътя си, другите трябва да бъдат внимателни, да видят в какво седи тази погрешка, защото и те могат да бъдат подложени на същия изпит. Не можете да се произнасяте за погрешките на хората, докато не познавате истината. По колко начина може да се каже истината? Един начин има за изказване на истината. Послужите ли си с втори начин, той вече не съдържа истината. Запример, отивате в едно бедно семейство. Поседите там час-два, но започва да се мръква. Домакинът запалва свещ, да се видите по-добре, да си поговорите на светло. След един час той изгасва свещта, — Защо изгасихте свещта? — Господине, аз съм беден човек, дневно получавам само 15 лева. Свещта струва 5 лева. Ако я оставя да гори дълго време, тя скоро ще се свърши, а не разполагам със средства да купя втора. Затова, като я горя по малко, тя ще ми служи за по-дълго време. — Ето, този човек говори истината. Отивате в друго бедно семейство, дето домакинът също изгасва свещта. — Защо изгасихте свещта? — Защото, както виждате, в стаята си имаме прозорец, който гледа към улицата. Кой как мине покрай този прозорец, поглежда в стаята. — Този човек не говори истината. Той намери като претекст за изгасване на свещта прозореца. Всъщност, причината за изгасване на свещта е сиромашията. И вие, учениците, като ви питат нещо, отговаряте или по първия, или по втория начин. Едни от вас казват: Аз изгасих свещта, понеже не разполагам със средства да купя втора свещ. Останалите казват: Изгасих свещта, защото отвън през прозореца гледат какво се върши в стаята. С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в действителност. Той казва: Аз извърших престъплението, аз съм виновен, защото не разполагам с достатъчно морални сили да издържа на изпитанието. Ученикът, когото уподобявам на втория домакин, казва: Аз сгреших, наистина, но виновен е моят другар, който ме подхлъзна. Питам: какъв е този ученик, който се води по ума на своите другари? Ученикът може да се води само по ума на своя Учител. За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото братство и на този от Черното братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното братство не познава истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността: той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения — пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: Ще знаете, че само при мен ще намерите истината. Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: Не очаквайте от мене много нещо! Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. Когато ученик от Школата на Бялото братство отиде при Учителя си и каже, че еди-кой си учител е много напреднал, знае много неща, Учителят му няма да се нахвърля по адрес на този учител, да го нарече такъв-онакъв, но ще каже: Да, този учител знае много повече неща от мен. Той може да направи такива работи, които аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мен. — Щом е така, да отида при него. — Иди, все ще научиш нещо. Той не ограничава ученика си, дава му пьлна свобода. Като отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си: от главата слиза в стомаха, в червата, при нечистотиите, а после и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той започва да разбира първия си Учител и казва: Не искам да седя повече тук. Час по-скоро искам да изляза от този затвор. Учителят на Бялото братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си с какви богатства разполагам. — Това са външни положения. Който иска да се покаже външно богат, той вътрешно е беден. Който изглежда външно беден, той вътрешно е богат. Пазете се от външни заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават; дето малко обещават, изобилно дават. При първото положение ще се натъкнете на същества от различни категории на развитие в умствено и сърдечно отношение и ако речете да ги критикувате, ще се свържете с техните влияния. Това значи да се бори човек със злото. Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма адепти, нито учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултист Апостол Павел е казвал: „Побеждавайте злото чрез доброто!" Значи, доброто само може отчасти да ограничи злото, да се балансират тия две сили. Освен тези две категории учители има и трета категория, които си служат с методите и на двете братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното братство са свършили Школата на Бялото братство, знаят всичките й методи и ги употребяват за Черното братство. След като са свършили Школата на Бялото братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото братство си служат с методите на своята Школа. Учителите от Черното братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото братство в полза на своята Школа. Вие трябва да знаете тези неща, защото при изучаване на окултизма можете да се натъкнете на големи мъчнотии и противоречия. Като ученици на окултна школа трябва да познавате силите си, защото при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на природата. Защо? Защото не можете да издържите на техния вътрешен напор. Сега аз ви говоря тези неща, за да се научите да различавате кой говори истината и кой не говори истината. Учителят на Бялото братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Учителят на Черното братство носи в себе си: робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната школа, които всеки е изпитал. Ако попаднете в Черната школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза от железните обръчи на робството! Кой може да ви освободи? — Истината. Кой ще донесе светлина за ума ви? — Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? — Любовта. Що е любов? — Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва; на земеделците пълните хамбари навън изнася; на господарите слугите отнема. Как прави това? Като сваля углавниците от врата на слугите. В първо време като че се разкъсва връзката между господаря и слугата, но после, без углавници, свободно, по добра воля слугата отива в помощ на своя господар. При това положение или трябва да приемете Любовта, или да се откажете от нея, ако мислите, че преждевременно е дошла. Не, всички трябва широко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците — хамбарите си; господарите да освободят слугите си. Ами държавата, управлението, какво трябва да даде на Любовта? Един от първите начини на управление е бил монархизмът, ретроградството, т.е. ограничението. Аз взимам това управление като символ, само за обяснение. Тези обяснения наричам обяснения от първа степен. Това значи разглеждане на символа, тъй, както се отразява върху народа. После ще вземете друг символ — в преносен смисъл — значи, обяснение на символа от втора стенен. Такъв символ е изгасването на свещта. В дадения случай свещта представя живота. Следователно всеки символ трябва да се разглежда първо в неговата най-близка, най-позната форма, тъй както хората го употребяват, а после в неговия преносен смисъл. Аз желая тази година да се създаде между вас правилна, разумна хармония, но доброволно, а не насила. Това не значи, че трябва да търпите всекиго, но като разбирате този закоц, поне да не се критикувате. Не е въпросът да бъдете слепи за злото, но да знаете, че то е потребно в света. Щом го видите, можете да се отдалечите. Веднъж потребно, злото има право да съществува. Ако не беше потребно, то нямаше да съществува. Седите някъде захласнати и веднага дойде в ума ви една лоша мисъл. Защо дойде тази лоша мисъл? Да ви извади от захласа, в който сте изпаднали. Вие трябва да бъдете будни, да не се унасяте. И тъй, доброто и злото, отрицателните и положителните сили в природата са необходими, както са необходими приливите и отливите в морето. Запример, седите на една канара, размишлявате върху Божията Любов, без да знаете, че условията, при които се намирате, не се подчиняват на тази Любов. Минава покрай вас едно дете с камък в ръка, хвърля го срещу вас и ви пуква главата. Това е прилив на злото, който е бил насочен спрямо вас. Вие веднага скачате от мястото си и тръгвате след детето да го гоните. По този начин се спасявате. Тъй както се бяхте захласна¬ли на канарата, ако не бяхте хукнали подир детето, вие щяхте да паднете в пропастта, а с това заедно и животът ви щеше да отиде. Детето несъзнателно ви е извадило от това положение. Зад него се крият разумни същества, които са го на¬сочили да хвърли камъка срещу вас. И тогава вие казвате: „Ела зло, че без тебе по-зло". Следователно, когато някой пукне главата ви и с това ви причини скръб, знайте, че разумните същества са сторили това чрез детето, с което искат да ви кажат, че не сте дошли да благувате на този свят. Той не е свят на блаженство. Затова, докато сте на земята, не трябва да се захласвате. Щом отидете на небето, можете да се захласвате, да пеете и да скачате, колкото искате. Освен приливи на злото, в природата съществуват и приливи на доброто. Седите пак на кана¬рата, но сега отчаян, обезсърчен — готвите се да се самоубиете. Минава същото дете покрай вас, хвърля камък и пука главата ви. Вие изпущате револвера от ръката си, хващате се за главата и забравяте решението си да се убиете. В този мoмент ви се притичват на помощ, привързват главата ви и ви казват няколко ободрителни думи. Вие се успокоявате, започвате да мислите правилно и казвате: Благодаря на детето, което ми пукна главата. Ако това не беше станало, животът ми щеше да отиде. — Много такива случаи има в живота и за добрите, и за лошите хора: за добрите — да им се покаже доброто, а за лошите — да ги избавят от злото. Когато в ума ви дойде някоя лоша мисъл, тя има за цел да ви напомни, че светът, в който живеете, не е още Царството Божие, затова трябва да бъдете будни. Когато в ума ви дойде някоя добра мисъл, тя има за цел да ви даде съвет какво добро да направите. Това са разсъждения, които тряб¬ва да имате предвид като окултни ученици. Можете да имате още ред философски разсъждения — и това е добро. По този начин ще можете да сравнявате доколко дадените правила са правдоподобни. Под зло и добро, под отрицателни и положи¬телни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто — в клонищата, в цветовете. Обаче и злото, и доброто са нужни за развитието на живота изобщо. Службата им е строго разпределена. Един ден, когато завършите своята еволюция, Великите Братя, които направляват двете Школи, както и цялото човечество, ще наредят друг начин на живеене, съвършено различен от сегашния. При сегашните условия на живот растението живее като растение, с глава забита в земята; животното — като животно; човекът — като човек. Каквито и усилия да прави, човек още не може да живее като ангел. В бъдеще човек ще мине през благоприятните условия на ангелите, ще живее като ангел, но днес това още е невъзможно. Всички се стремите към определения връх, но трябва да знаете, че пътят към този връх е един. Учителят, който ви ръководи, е застанал на самия връх и казва: Този път е единствен, но има отклонения надолу и настрани. Каквото и отклонение да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е пътят, само един е върхът. Когато завършите еволюцията си, т.е. когато стигнете върха, ще срещнете Учителя си, Който ще ви по¬сочи просторно поле и ще каже: Сега можете да отидете дето искате, свободни сте. Докато стигнете върха, ще вървите само по един път — към Учителя си. Щом стигнете при Него, много пъти¬ща се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на земята, няма свобода. Свободата е горе, на високия връх. Придобиването на свобода подразбира завършване на една еволюция и влизане в друга, съвсем нова. При сегашното си състояние трябва да се пазите от заблуждения, да не мислите, че има и друг път освен посочения, че има лесни методи за работа. Един е пътят, много са методите, но ще знаете, че няма лесни методи в света. Не мислете, че като сте млади, разполагате със сила да оправите света. Докато са ученици, младите мислят, че ще напишат някоя книга, с която ще оправят света или ще държат някаква сказка, която ще произведе преврат в умовете на хората. Така мислят и много от пророците и учителите, но Великите Учители, които управляват целия Космос, знаят, че всичко ще се нареди по съвършено нов план. Кога? След завършване на века. Сега нещата ще си вървят по стария начин. Като знаете това, няма да критикувате, няма да се занимавате с отрицателните си черти. Това изисква окултната наука. Когато се натъкнете на някоя ваша отрицателна черта, веднага я заместете с добра. Същото правете и с вашите приятели и братя. Спирайте се върху доброто в себе си, както и върху доброто у своите ближни. Гледайте колкото е възможно по-малко да мислите върху своите недостатъци. Вие правите точно обратното, като че съзнателно сте си задали за цел да се занимавате със своите недостатъци. Какво става тогава? Без да искате, попадате в Черното братство. И обратното се случва: ако ученик от Черното братство се занимава с положителните черти на своя характер, той става ученик на Бялото братство. Следователно, препоръчвам ви да се занимавате с положителните си черти. На лошите си черти гледайте като на остатъци от миналото. Какви са лошите черти на ученика, това не ме интересува. Аз искам да чуя от него истината. Лекарят запример разпитва болния за състоя¬нието му, не защото се интересува за неговия стомах или за сърцето му, но иска да знае де е болестта му. Когато изнасям недъзите ви, аз имам желание да ви помогна да се освободите от тях. За да постигнете това, трябва да знаете каква добродетел съответства на даден недъг. По този начин ще си въздействате. Доброто ще изпъди злото навън. Не търся злото у вас, за да ви упреквам, но да ви покажа методи как да посадите доброто вместо злото. Като ученици на окултна школа вие трябва да постъпвате разумно. Няма да ви казвам, че трябва да бъдете добри, разумни, но ви давам методи, според които да постъпвате добре, разумно. Умът трябва да се храни със съответстваща за разумността храна. Ще кажете, че за ума е нужно четене на книги. Знаете ли обаче какви книги трябва да четете? Знаете ли как трябва да четете? Бих ви препоръчал да четете Шекспира, Гьоте, Канта или живота и деянията на пророците, на апостолите. Много от учениците четат безразборно, каквато книга им попадне, вследствие на което в ума им става цяла каша. Те развалят вкуса си към хубавото, към красивото и намират, че това не струва, онова не струва. Те стават големи критици, с мнение за себе си, че много знаят. Като видят, че знаете много, от Бялото или от Черното братство ще ви поканят на служба. Те се нуждаят от знаещи, от учени хора. Ако ви поканят от Бялото братство, ще ви изпратят за проповедник в някоя голяма черква в Америка и след десет години ще се произнесат за вас от кои проповедници сте и какъв е характерът на проповедите ви. Ако Черното братство ви покани, ще ви постави пръв министър в България и ще ви каже: Слушай, тези хора не се управляват с добро, с морал, но се управляват с желязна ръка, със затвор. И ти започваш: този осъдиш, онзи осъдиш, докато си създадеш неприятели, докато си натрупаш тежка карма. Всички ония, които вие сте затворили, ще ви причинят ред злини. Това значи да мисли човек, че много знае. Щом знае много, и двете Школи ще го впрегнат на работа за свои собствени цели. Ето защо на ученика се препоръчва положително знание, положителна наука. На ученика се препоръчва смирение. Всеки момент ученикът трябва да знае положително отде иде всяка ми¬съл, всяко чувство, всяко действие, всеки подтик — отдясно или отляво. Всяка мисъл може да има само два резултата — или лоши, или добри. В началото си дадена мисъл може да има добри последствия, а накрая — лоши. И обратно: в началото си може да има лоши последствия, а накрая — добри. Същото може да се каже и за чувствата, и за постъпките. И тъй, всички мисли, които ограничават ума и го лишават от чистота, идат отляво и те непременно трябва да се отстранят. Вие нямате нищо общо с тях. Всички мисли пък, които носят чистота, светлина и свобода, идат отдясно. Приемете тези мисли в себе си и дайте им условия да растат. Като говоря за чистота, имам предвид живата чистота. Тази чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Ако вземете една стъклена призма и я поставите върху бял плат, платът ще се оцвети според цветовете на спектъра, но само докато призмата е изложена на слънчевите лъчи. Щом слънчевите лъчи престанат да минават през призмата, платът става пак бял, чист, какъвто по-рано е бил. По същия начин действа Истината — тя оцветява, украсява нещата, без да ги боядисва. Докато призмата на Истината действа върху някое тяло, тя го оцветява червено, жълто, синьо, зелено — или какъв да е друг цвят; щом тази призма се премахне, тялото става пак бяло, чисто, каквото е било първоначално. Оплаквате се, че някой ви е оцветил. Лесна работа. Достатъчно е да се премахне призмата на Истината от вас, за да станете отново чист, бял. В Бялото братство могат да те оцветят, могат и да те избелят. В Черното братство обаче, боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват. Черните хора са боядисани с краска от Черното братство. Хиляди години трябва да минат, за да се освободят, да се изчистят от тази краска. Следователно и в Бялото, и в Черното братство оцветяват платовете, само че плат, оцветен с призмата на Бялото братство, моментално може да стане бял, когато при Черното братство това е невъзможно. Живата чистота е свързана със закона на Любовта и със закона на Мъдростта. Докато се съобразяваш с тия два закона, ти си чист. Щом направиш най-малкото отклонение, ти изгубваш чистотата си. Живата чистота не е постоянно ка-чество на човека. Тя е качество главно на лю¬бовта. Това значи: щом Любовта присъства в сърцето, човек е чист. Чистотата е качество ед¬новременно и на ума, и на сърцето. Светлината е качество само на ума. Щом светлината изчез¬не, в ума настава тъмнина, мрак. Това е диагно¬зата, която определя състоянието на вашия ум и на вашето сърце; тези състояния пък определят какъв е пътят, по който вървите. Желая ви да имате тази жива чистота. Когато тя присъства в ума и в сърцето ви, вие сте радостни и весели. Човек не се ражда чист, впоследствие става чист. Светлината моментално се ражда. Дълго време се приготовлява, моментално се проявява, а също така моментално изчезва. И тъй, живата чистота е качество на разумната любов. Който иска да има тази чистота, той непременно трябва да е свързан с Любовта. Любовта изключва нечистотата, страданието, завистта, омразата. Тя изключва всички отрицателни прояви на живота. Дето няма любов, там съществуват всички отрицателни качества. Дето Любовта влезе, там има мир, радост, веселие, разширяване, свобода. Когато някой казва, че страда от любов, той не разбира закона на Любовта. Ние абсолютно оспорваме това твърдение. От любов човек не може да страда. Той страда, само когато изгуби любовта. Това е друг въпрос. Докато любовта е в човека и го осветява, той е радостен и весел. Щом любовта го напусне, той започва да страда. Защо? Няма кой да го осветява. Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил любовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е. обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе. Това е малко противоречиво на вашите възгледи за любовта, но ще го приемете като ново положение. В бъдеще, когато пишете нови литературни произведения, ще си служите с нов език. Сега пишете: „Този човек плаче за изгубената си любов". Тогава ще пишете: „Този човек плаче за изгасналата си свещ". Или: „Еди-кой си скърби за изгасналата любов, за изгасналата истина". Казвате, че като люби, човек става разсеян. — Всъщност, човек става разсеян не когато люби, но когато се страхува да не изгуби любовта си или след като я изгуби. Той мяза на човек, който е изгубил парите си. Любовта събужда в човека най-възвишени чувства и мисли. Ако е мекушав, страхлив, колеблив и ако умът му не достига, той живее извън любовта. Който иска да бъде интелигентен, способен, той трябва да се свърже с любовта и да заживее с нея. Аз не говоря за това, което хората наричат любов. Това са чувства, страсти, които правят човека нещастен. Ученикът борави с обикновената, с човешката любов, а Учителят — с възвишената любов. Когато говори, Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае защо е употребил една дума, знае какъв ефект ще произведе тя. Когато ученикът говори, той не знае защо е употребил една или друга дума. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Любовта на ученика не е изпитана и трябва да се изпита. Знанията на Учителя са изпитани, няма защо да се изпитват. Знанията на ученика не са изпитани и трябва да се изпитат. Чистотата на Учителя е изпитана. Той е минал през този изпит. Чистотата на ученика не е изпитана, тя трябва да се изпита. Следователно любовта, знанието, чистотата, милосърдието на ученика трябва да се подложат на изпит. Това е потребно, то е в реда на нещата. Не мислете, че можете да минете по друг път. По този път са минали вашите учители, по този път и вие ще минете. Ако критикувате, ще забавите своята еволюция. Любов безгранична! Мъдрост непрестанна! Истина постоянна! Напишете тези три мисли и работете върху тях през цялата година. Размишление. Без страх в Любовта безгра-нична! 1-ва лекция от Учителя, държана на 4 октомври 1922 г., София. 1922_10_04 Допирните точки в природата.pdf
  2. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 24 януари 1923 г. ГОРДОСТ И ТЩЕСЛАВИЕ 15-та лекция от Учителя, държана на 24 януари 1923 г., София. Fir-für-fen Tau-bi-aumen Размишление Четоха се темите върху "Произходът на юмрука". Сега ще ви задам въпроса каква е разликата между постоянното и променливото в Живота. Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реална ли е свещта в огледалото? Не, тя е отражение, сянка на истинската свещ. Значи запалената свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност. Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в Духовния свят, по отражение същото става и на физическия свят. Някое същество в Духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от Духовния свят започва да загасва една по една свещите – същото става и на физическия свят. Най-после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След дванадесет часа съществото от Духовния свят започва да запалва свещите една след друга, а съществото на физическия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създава за явленията в Природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледалото създава за промените и явленията, които наблюдава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с Реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на Реалността. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическата светлина, че е реална? Електрическата светлина не е реална, тя е отражение на Слънцето – ако Слънцето изгасне, и тя ще изгасне. В този смисъл електрическата светлина не е нищо друго, освен кондензирана слънчева енергия. Въз основа на тези разсъждения питам човек реално същество ли е? И човек не е реално същество, и той е отражение, сянка на нещо по-високо от него. Не само това, но човек е отражение на две същества още. Значи, той живее едновременно в три свята. Представете си, че човек е светещо тяло (Фигура 1), което се намира пред огледалото С. Като наблюдавате какво се получава в огледалото С, ще видите в него образа на човека. Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало D, в което образът повторно се отразява. Този въпрос се разглежда и във физиката. Вие трябва да го изучите добре, за да не попадате на илюзорни знания. Знания, придобити чрез отражение на образите в огледалата, сковават психическото и умственото развитие на човека. При това положение човек минава живот, подобен на този, който се извършва в неорганизираната материя. Ако черпите знанията си от отраженията в първото огледало, и тогава не можете да се развивате. Следователно, за да придобиете истинско Знание, трябва да попаднете в реалните лъчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се развивате. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различавате Реалността от сенките или отраженията на нещата. За следния път пишете върху темата: "Разлика между гордост и тщеславие". Като размишлявате върху темата, внима­вайте да не разбъркате тези две понятия – да вземете тщеслав­ният човек за горделив и горделивият – за тщеславен. Между горделивия и тщеславния човек има рязко различие. Който намери тази разлика, той по никой начин не може да се обърка. Гордостта произтича от ума, а тщеславието – от сърцето. Горделивият човек е подобен на къртица, която тихо, без шум, от никого незабелязана, рови земята – хората виждат тук-там купчинки пръст, но кой ги е изкарал навън не знаят. Тщеславният човек е подобен на кокошка, която едно яйце да снесе, окряква света – всички да чуят, че е снесла яйце. Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гордостта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата – добре поставени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния – той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен – не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него. Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата от гордостта и тщеславието. Гордостта и тщеславието играят важна роля в науката. Когато тщеславен човек направи някакво откритие, той ще го разтръби по целия свят. Тази е причината, поради която много теории се явяват в света и живеят най-много по една-две години. Всички теории, които набързо се раждат, са плод на човешкото тщеславие – те бързо се раждат и бързо умират. Тщеславният човек е много самоуверен, но като се убеди, че не е прав, лесно отстъпва. Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта знанието е задържано за достойните хора, за аристократите – простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи. Тщеславният иска всички хора да имат знания, да бъдат учени. Следователно гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към периферията. Каквото и да стане с тщеславния човек и около него, той непременно ще го отрази най-малко през двете огледала – С и D. Докато свещта гори пред огледалото, тщеславният казва: "Аз мога да направя това, аз мога да направя онова." Щом свещта изгасне, той казва: "Не зная какво стана, и аз сам съм изненадан." Докато свещта гори и огледалата отразяват, тщеславният казва: "Учен човек съм аз, всичко мога да направя." Щом свещта изгасне, той казва: "Стана нещо, но и аз не съм виновен за това, което се случи." И тъй, изучавайте гордостта и тщеславието в техния естествен вид, за да ги превърнете в нещо полезно. Те са недъзи, от които човек може да се ползва. Обаче, когато изучавате своите недъзи, както и тия на хората, не ги разглеждайте като нещо индивидуално, но като колективни качества, като остатъци от миналите култури на човечеството. Когато изучавате чувствата и способностите в човека, трябва да се спрете върху устройството на човешката глава и ще видите, че тя не е еднакво развита навсякъде. Има области, които са по-добре развити. Ако горната част на главата (Фигура 2) е добре развита, това показва, че моралните чувства С в човека са развити повече от личните, от егоистичните, които се намират в задната част на главата В. В долната част на главата, в областта В се намират домашните чувства; в предната част на главата се намират умствените спо­соб­ности на човека А. Колкото по-голям е ъгълът 1, тол­кова по-силно развити са умствените способности в човека. Щом ъгълът 1 се намалява, едновре­менно с това се намаляват и умствените спо­соб­ности в човека. Като изу­чавате френологията, вие ще намерите местата на всички мозъчни центрове по главата и ще познавате кои от тях са по-развити и кои – по-слабо развити. Но и да не знаете нищо от френология, вие можете да намерите местата на някои центрове по следния начин: когато някой ваш близък или познат ви обиди силно, у вас ще се засегнат личните чувства; за да познаете де се намират тези чувства, наблюдавайте се в това време, за да разберете на кое място на главата ще усетите повече топлина, по-голямо налягане. Там, дето усетите топлина и налягане, е мястото на личните чувства, понеже от обидата, която сте изживели, е нахлула на това място повече кръв. Когато личните чувства в човека не са силно развити, както и да го обиждате, този човек не се засяга. Ако е въпрос да изкара нещо, той мисли за парите и повече не се интересува. Когато самоуважението е добре развито, човек е много чувствителен, той гледа да не обиди никого. Самоуважението е благородно чувство, а гордостта – болезнено. Гордостта е опасна и в това отношение, че прави човека злопаметен. Злопаметният човек не прощава лесно – и след хиляда години той още помни обидата и е готов да отмъсти. Затова именно е казано в Писанието: "Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." В морално отношение личните чувства спъват човека. Колкото по-силно са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните. В развитието на човека едно от първите чувства, което се е явило в него, е чувството на охотливост, на апетит, на желание да се храни. Този център се намира пред ушите (Фигура 2). Благодарение на този център в човека се явило желание да опитва, да вкусва нещата, вследствие на което се е създала устата. След време човек е видял, че не може само с устата да работи, затова е почувствал нужда и от друго спомагателно средство. Така той създал ръцете като втора проекция в своя живот. Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие – жената в човека. После се явила гордостта – мъжът в човека. Човек обича да се хвали сам. Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае. Ако учителите му не го задоволят както очаква, той казва: "Този учител нищо не знае, онзи нищо не знае" и т.н. Учителите не трябва да се разправят с него, но нека го подложат на изпит, да му докажат какво знае. Учителят по математика влиза в клас, извиква тщеславния ученик и му дава да реши една задача. Ученикът започва да решава, мъчи се, пъшка, поти се – не може да реши задачата; той става засрамен от мястото си, подава листа на учителя и сяда на мястото си. Ето как се възпитава такъв ученик. Няма защо учителят да се разправя с него, да му доказва, че не знае. Като не може да реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и Природата. Като види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, сами по себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем. По същия начин и учените хора капитулират. Някой учен изследва един научен въпрос, прави опити, изчисления – не може да се домогне до истината. Най-после се отказва от своето изследване. Дойде втори учен, използва опитите на първия, но и той не може да реши въпроса. След него дохожда трети, четвърти учен, но всички се убеждават, че този въпрос е един от трудно решимите. След тях дохождат духовните хора и те подемат този въпрос, свързват се с Разумния свят и оттук търсят някакъв начин за разрешаване на въпроса. Едни от начините се оказват верни, други – неверни, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И действително в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която при сегашните условия може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са трите насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината – в Духовния, т.е. в Сърдечния или Астралния свят, а височината – в Умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Като не разбира законите на Природата, той се радва, че се е оправил. Никакво оправяне не е това. Природата няма да закъснее да даде урок на този човек. Как? Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи. С това тя иска да каже, че трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой. Следователно Природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Умствен. Той трябва да работи едновременно и в трите свята. Особено това се изисква от ученика. Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата, отколкото в Умствения свят. Вие още не сте влезли в света на здравата, положителна мисъл. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало – измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час – пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния и Менталния свят. Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат да направят. Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот. Невидимият свят изпраща свои представители да се въплътят на Земята с цел да дадат нова насока на културата. Представете си, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън. Каква дейност ще прояви този човек вън? Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цигара и ще започне да бистри политика. Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е казал в себе си: "Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: "Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг." Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикът може мислено да приеме известна доза вино и да се задоволи. Чрез мисълта си ученикът може да се лекува. Как? Направете следния опит: някой ученик заболява от треска; той знае, че лекарите препоръчват против треска хинин; за възрастния човек – една доза от 40 сантиграма. В това време някой ваш познат, който се лекува от лекари, заболява също от треска; той взима 40 сантиграма хинин от аптеката и го поглъща. А вие мислено ще приемете същата доза хинин: ще отидете до някоя аптека, ще си представите, че купувате 40 сантиграма хинин, ще се върнете дома си и мислено ще вземете хинина. По този начин ще проверите силата на мисълта. Трябва да знаете, че елементите на хинина се намират и във въздуха, и в самото растение, от което се получава. Разликата е тази, че растението е преработило тези елементи, синтезирало ги е в едно съединение, докато във въздуха елементите на хинина са свободни, отделени един от друг. При сегашното състояние, в което се намирате, вие често се натъквате на някои наследствени черти, за които трябва да бъдете морално готови да ги посрещнете. В първичното тяло на човека или в тъй наречения матрикс* са складирани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват. Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства да се проявяват, да се развиват. За тази цел той трябва да има знания – за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън? Ще го присадите, нищо повече. – Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване – ще го присадите. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва умствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини. Ако се вгледате в Природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е музиката в Природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете. Де е изкуството в Природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птиците. Де е архитектурата в Природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените науки? Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в Природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна. Дето влезете в Природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с Природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху себе си. Обаче това не се постига изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Затова не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи. Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили? Какви качества трябва да притежава умът на човека? Едно от качествата на човешкия ум е творчеството, въображението. Като погледнете отгоре главата на човека, тя е закръглена, има форма на небесния свод. И наистина, когато изучава звездите, Слънцето, човек развива въображението си. Който иска да развие въображението и разсъдливостта си, той непременно трябва да изучава звездите, да наблюдава небето. Въображението и разсъдителността са два центъра, които се намират отпред, на челото. Когато тези центрове в човека са добре развити, местата им са издути. Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията. Те съпоставят явленията, сравняват ги и вадят общи резултати. За да се сравнят две величини, едната от тях непременно трябва да бъде по-голяма или по-малка от другата. За да се сравнят тези две величини, трябва да си послужите със съответното чувство. Сравняването пък става чрез измерване. За тази цел трябва да се влезе в областта на музиката. Музиката, математиката в човека също така са свързани с известни центрове. И тъй, способен, умен човек е този, който действа едновре­менно в три области на своя ум – в широчина, в дълбочина и височина. Той трябва да бъде добър математик, музикант, философ; освен това в него трябва да бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства. Из­общо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек. Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава. Вие трябва съзна­телно да работите, да въздействате върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита. Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма. Песимистът казва: "От мене човек не може да стане." Този човек започва да страни от хората и се вглъбява в себе си. Това се дължи на страха. Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери. Слабо развита надежда кара човека да гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрицателни думи в речника си. Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието – слабо развито, човек става силно критичен. Ако и милосърдието е добре развито в него, той минава за справедлив. Без милосърдие, при силно развит разсъдък и сравнение човек става безпощаден критик. Това се дължи на две силно развити положителни чувства в него и на едно слабо развито чувство – милосърдие. Това показва, че у критика липсва едно морално чувство. Съвременните критици са хора все от този тип. Юначеството в човека се дължи на силно развити смелост, разрушителност и страх. Юнакът е едновременно и много смел, и много страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент. Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (– Ако някъде ни следят да ни застрелят, трябва ли да минем през това място?) – Ако не сте готови, минете от друго място. (– Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) – Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: "Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши. Като ученици вие минавате известни мъчнотии, които не са нищо друго, освен последствия на вашия минал живот, т.е. преживяване на вашата карма. Ако не се възползвате от опитностите на вашия живот, вие нищо не сте придобили. Ако не извадите никаква поука от противоречията на своя живот, вие нищо не сте придобили. В разрешаване на противоречията се крият закони, сили, посредством които ученикът може да превръща отрицателните състояния в положителни. Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие. Има нещо по-страшно от външните мечки – това са вътрешните мечки в човека. Какви по-страшни мечки познавате от гнева, от разрушителността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най-после ще хванете гнева в ръката си и ще го заставите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една мечка вътре у вас. И тъй, при сегашното си развитие човек трябва да се стреми към целокупното човечество, към Космическия човек. Космическият човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си космическите енергии и да се ползва от тях. За това се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават. Веднъж привлечени, тези сили започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката душа и в човешкия Дух. Сега, като гледам как сте наредени на местата ви, намирам, че е нужно да стане пренареждане с оглед на темпераментите. Например, два сангвинични темперамента не трябва да седят един до друг. Правилно е до човек със сангвиничен темперамент да седне някой флегматик. До човек с умствено-нервен темперамент трябва да седне някой холерик. Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се постига, когато темпераментите им се пре­кръстосват. Тогава между тях ще стане правилна обмяна на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера. Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспиват. Когато между умствените, моралните и обществените силови линии на учениците има хармония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въздейства. Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н. Сега да направим следното размишление: ще съзер­цавате две минути, през което време ще се вдигнете със съзнанието си в пространството и в това време ще проследите на какъв ъгъл се намира Слънцето от вас. Както сте сега, Слънцето е на запад, на 60° под хоризонта. Значи то се намира под ъгъл, равен на две трети от правия. Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen 15-та лекция от Учителя, държана на 24 януари 1923 г., София. Книги: * Гордост и тщеславие Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1923_01_24 Гордост и тщеславие.pdf
  3. GDD

    1923_01_17 Установени мерки

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 17 януари 1923 г. УСТАНОВЕНИ МЕРКИ 14-та Лекция от Учителя, държана на 17 януари, 1923 г. София. Fir-für-fen Tau-bi-aumen Размишление Чете се резюме от темите "Отличителни черти на физическото тяло". В геометрията се говори за прави, счупени и криви линии, за остри, прави и тъпи ъгли, за кръгове, за триъгълници, за четириъгълници и т.н. Всички тия линии, ъгли и фигури имат свое значение, но са мъртви, неподвижни и несъзнателни. Обаче в живата геометрия, т.е. в геометрията на Живота те са живи, подвижни, съзнателни. Вследствие на това в обикновената гео­мет­рия всички линии и фигури се тълкуват по един начин, а в живата геометрия – по друг начин. Да допуснем, че линии­те СА и СВ (Фигура 1) са живи и се движат съзнателно. Коя е причината, че от точка С те започват да се разделят една от друга и образуват остър ъгъл? Ако правата АС представлява положителна сила, а правата СВ – отрицател­на, те по никой начин нямаше да се разделят, те щяха да се слеят в една линия. Значи тези две прави представляват или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскват и образуват помежду си ъгъл. Каквото става между силите в Природата, това става и между хората – някои хора се отблъскват, а други се привличат. Отблъскването между хората се дължи на еднаквите, на еднородните сили, които действат между тях. Представете си, че имате едно бунище С (Фигура 1), към което се отправят два петела, които се разглеждат като две еднородни, като две положителни сили. Щом се срещнат, те веднага ще се отблъснат. Между тях ще започне упорита борба: единият петел ще отстъпи, другият ще настъпи, после и двата заедно ту ще настъпват, ту ще отстъпват и ще образуват помежду си ъгъл ВСА. След борбата един от петлите ще се качи на бунището и ще изкукурига, после вторият ще се качи и той ще изкукурига. Така ще се образува един триъгълник, който представлява бойно поле. Колкото повече ъгълът ВСА се стеснява, толкова и борбата става по-усилена, по-ожесточена. Онези, които изучават физиологията, срещат този ъгъл на човешкото лице, главно на човешкия нос. Колкото повече носът при основата се стеснява, толкова човек става по-енергичен, по-сприхав. За такъв човек казваме, че е активен, че силите в него са интензивни. Колкото носът на човека при основата е по-тесен, толкова той е по-капризен, по-нетърпелив. Как трябва да се въздейства на тези сили в човека? Като се разшири носа при основата. Ако ъгълът при върха на носа у някой човек е от пет-десет градуса, а широчината при основата от петнадесет-двадесет милиметра, казваме, че нервната енергия на този човек е почти изтощена. И затова всяка вечер преди лягане и сутрин след ставане този човек нека концентрира мисълта си към носа, да развие по-голяма широчина. Ако не успее да разшири носа си, ще се намери в трудно положение, бързо ще изтощи организма си. И тъй, дължината на страните АС и СВ (Фигура 2) в триъгълника АСВ, който представлява големината на човешкия нос, определят интелигентността на човека в ней­ната широчина и дълбо­чина. Триъгълникът АСВ е в зависимост от триъгълника АDС. Точката D представлява човешкото ухо, а линиите АD и DС са страни в триъгълника АDС. Страните АС и СВ характеризират интензивността на мис­ленето, а страните АD и DС в триъгълника АDС характери­зират общата интелигентност на човека. Оттук можем да извадим следния извод: колкото по-тесен е носът, толкова по-голяма е интензивността, активността на нервната, на умствената енергия, а толкова по-слаба е физическата енергия. Или колкото ъгълът С е по-малък, толкова по-голяма е умствената активност и толкова по-слаба е физическата. А когато няма равновесие между умствената и физическата деятелност у човека, той ще фалира, т.е. деятелността му се прекратява. Колкото по-дълга е линията m, толкова по-голяма е интензивността, активността на човека. Дължината на линията n показва слаба интелигентност. От големината на двата триъгълника вадим два различни резултата: колкото триъгълникът АСВ е по-широк, толкова интелигентността е по-слаба. Значи, колкото ъгълът С е по-голям, толкова интелигентността е по-слаба. Носът е проекция на сили, които слизат от Божествения на физическия свят. Носът е проекция на тези сили, именно защото горе е тесен, а колкото по-надолу слиза, постепенно се разширява. Същата аналогия виждаме и в реките на Природата: всяка река в началото си, отдето извира, е по-тясна; колкото по-надолу слиза, тя постепенно се разширява. За ъгъла ADC на същия триъгълник можем да кажем следното: рамото СD на ъгъла ADC е проекция на сили от физическия и от умствения свят, а рамото AD е проекция на сили от Божествения и Ангелския свят. Тези две линии излизат от един център, но вървят в две различни посоки, затова именно и силите вървят в две противоположни посоки. В центъра D се прекръстосват сили; в това отношение той е фокус, в който се събират, а после пречупват ред интелигентни сили. Значи всеки център е фокус, в който се събират една или повече интелигентни сили, които направляват проявите на човека във физическия и Умствения свят. Точката С на триъгълника АСВ е също така център, фокус на сили. Той се намира почти на границата между челото и носа на човека. Някои учени казват, че зад този център се намира малка празнина, която наричат мълчаливия пост на Духа. Мнозина френолози се излъгват, като приемат, че зад този център се намира особен мозъчен център. Някога тази кухина, тази празнина е по-малка, а някога – по-голяма. Като говорим за проекции на сили, трябва да имаме предвид, че те не са проекции на съзнанието, но на ума, на човешката мисъл. Широчината на този ъгъл се обуславя от физическите сили, които действат върху ума на човека. Широчината на човешкото лице също така се обуславя от физически сили: колкото повече лицето се стеснява, толкова по-силно действат умствените сили. Физическите сили разширяват, а умствените – стесняват, удължават. Като знаете това нещо, вие можете да го приложите в живота си, когато трябва съзнателно да си въздействате. Пред­ставете си, че сте неразположен, раздразнен, нервен, цяла нощ не можете да спите. Какво трябва да направите? Концентрирайте мисълта, съзнанието си към върха на носа и си представете, че носът ви постепенно се разширява. Щом съсредоточите мисълта си към носа, вие ще се успокоите и ще заспите. Първоначално, когато е бил създаден, човек имал правилно, хармонично лице, духовният му живот също така е бил правилен. За да придобиете това, което сте изгубили, вие трябва по външен начин да си въздействате. За тази цел в продължение на няколко години наред вие трябва да правите опити, докато дойдете до известни резултати. Като постоянствате в опитите, в упражненията, ще видите най-после, че сте разширили носа си, ако е бил много къс. Широчината на носа у някои е около 30, 31, 32, 33 мм, рядко 35 мм, която мярка е нормална. Носът играе важна роля в човешкия живот. От формата на носа се съди за живите сили, които се проявяват чрез този уд. Чрез носа, чрез живите сили, които се проявяват и действат в него, човек дава на другите сили в себе си направление, каквото сам желае. Някои хора в младините си са имали правилен, красив нос, но впоследствие със своя нередовен живот те са го съвършено изопачили. Носът у някои хора е изкривен повече надясно – това говори за асиметрия на силите в тях; значи силите в тях действат асиметрично, не са в хармония помежду си. Следователно всеки човек трябва да уравновеси силите в себе си. Когато силите в човешкия мозък се проявяват правилно, и носът му е правилен. Ъгълът, който се образува от линията на челото и началото на носа, не трябва да бъде много остър, много вдлъбнат навътре, напротив – този ъгъл трябва да бъде тъп. Изобщо ъглите, които се образуват в човешкия организъм, оказват голямо влияние върху човека. Те определят силите, които му действат. Природата е предвидила нещата разумно. Например, при свиването си, краката образуват известни ъгли; тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за да могат силите в организма да се разпределят правилно. Тежестта на самия организъм се разпределя правилно именно чрез тези ъгли, чрез тези свивания и разпущания на краката. Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху краката, без да става свиване, те непременно щяха да се счупят. При това положение човек прави много скокове, обаче който скача от високо място, той трябва да бъде голям гимнастик, да скача по правила. Такива скокове прави човек и в Умствения свят, затова трябва да бъде много внимателен. Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме. Не, сегашният човек сам се е отклонил от правия път, вследствие на което е изгубил нещо от своята първоначална форма и строеж. Следователно според окултната наука вие трябва да се върнете в правия път, да се оставите на Природата тя да действа върху вас, да възстанови първото ви положение. Ако още днес разберете истината по отношение на вашето отклонение, вие ще се обезсърчите и нито един от вас няма да остане в Школата. В този случай вие ще се намерите в положението на онзи руски виден виртуоз, който, като слушал един ден по-виден от себе си виртуоз, обезсърчил се, че не може да свири като него, и се самоубил. Щом е така, по-добре да не знаете причи­ните за отклонението от пра­вия път. Има ред причини за откло­нението, но вие не трябва да ги знаете. За вас е важно да се върнете в Божествения път. Изправянето на света зависи изключително от връщането на човека към Първичния живот, за да работи с Боже­ствените закони. Представете си, че има­те три сили: АВ – физичес­ка, АС – умствена и СВ – чувствена, т.е. сила на чувствата (Фигура 3). Отношението между тези три сили можем да изразим по следния начин: АВ:АС:СВ. Ако СВ, линията на чувствата, се увеличава, линията АС ще се намалява; ако линията АС се увеличава, линията СВ ще се намалява. Оттук можем да извадим следния закон: когато светът на чувствата в човека се увеличава или усилва, едновременно с това в него отслабва Умственият свят и обратно – когато Умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява. С други думи казано, когато чувствата преодоляват, човек по-малко мисли; когато умът преодолява, човек по-малко чувства. Затова хората казват, че учените ще оправят света. С това те искат да кажат, че като мислят повече, учените ще бъдат свободни от влиянието на чувствата в себе си. Тогава ще излезе, че като учени, те ще бъдат по-изтънчени в мисълта, а по-груби в чувствата. Въпросът е как могат да се примирят умът и сърцето? Според триъгълника АСВ, когато умствените силови линии се увеличават, чувствените се намаляват; когато чувствените силови линии се увеличават, умствените се намаляват. Коя е причината за това съотношение между сърцето и ума? Мислете по този въпрос, за да видите до какво заключение ще дойдете. Трите страни на триъгълника представляват проекции на сили от три различни свята – физически, Умствен и Сърдечен. На какво е равен сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник? (– На 180°, или на два прави ъгъла). Тук, на Фигура 4, имате квадрата BDCA. Какво ще стане с този квадрат, ако две от страните му се скъсят, а другите две – продължат? (– Той ще се превърне в пра­воъгълник). Диагоналите в този квадрат представляват равнодействащи сили, които уподобяваме на волята в човека. Диагоналът АD раз­деля квадрата на два три­ъгълника – ВDА и АDС. Ако приемем, че страната DВ представлява силовите линии на ума, а ВА – силовите линии на сърцето, тези силови линии могат да се уравновесят от волевите сили, от волята АD. Същото може да се каже и за силовите линии в триъгълника АDС. С една дума казано, волята е в състояние да урегулира силите на ума и на сърцето в човека. Като знаем това, по лицето на човека можем да четем какви сили участват в него, кои от тях вземат надмощие, какво направление приемат – възходящо или низходящо. Всичко това е написано и може да се изчисли по математически, по строго научен начин. Като наблюдавате ъглите, линиите на носа, на ухото, на устата в човека, можете да измервате кои линии се удължават, кои се скъсяват и да вадите заключение за силите в човека. Това е живата геометрия, начертана на човешкото лице. Когато умствените сили вземат надмощие в човека, линията ВD се удължава, а линията АВ се скъсява. Това показва, че в дадения случай волята на човека не е взела участие, значи някакви външни сили са действали върху индивида. Например, мъж и жена се оженят; мъжът има дълъг нос, жената – къс нос. Раждат се дъщеря и син: дъщерята има дълъг нос, а синът – къс. Това показва, че бащата е оказал влияние върху умствените сили на дъщеря си, затова тя мяза на него; майката пък е оказала влияние върху чувствата на сина си, затова той мяза на нея. В тези случаи удължаванията и скъсяванията на линиите не зависят от волята на индивидите, които слизат на Земята; това зависи от външни влияния, от влиянията на майката и бащата върху децата. Когато синът и дъщерята започнат съзнателна работа върху себе си, тогава те могат свободно да проявят волята си, която ще въздейства върху сърцето и ума с цел да уравновеси техните сили. Когато някоя съзнателна, високо издигната душа дойде в света, чрез волята си тя ще си изработи такъв нос, какъвто желае; тя ще изработи такива черти на лицето си, каквито желае. Тази душа няма да се влияе нито от носа на баща си, нито от носа на майка си. Ако носът на майката е къс и широк, чрез волята си този индивид ще си изработи толкова широк и къс нос, колкото желае. Що се отнася до вашите носове, това е вече свършен факт. Вие се намирате под влиянието на баща си и на майка си. Зад баща ви се крие влиянието на хиляди поколения с положителни сили, зад майка ви се крие влиянието на хиляди поколения с отрицателни сили. Вие се намирате вече под влиянието на тези сили. За да бъдете свободни от тяхното влияние, трябвало е още преди раждането си да не сте се свързвали с тях, но да сте се свързали с разумните природни сили. Щом веднъж сте се свързали с вашите деди и прадеди, не остава нищо друго, освен да работите съзнателно върху себе си, да впрегнете ума, сърцето и волята си на усилена работа. Като работите по този начин, няма да забележите как чувствата и мислите ви постепенно ще се изменят и вие няма да мислите и да чувствате вече като вашите дядовци и баби – чертите на лицето ви ще се изменят, носът ви ще се удължи. Достатъчно е носът ви да се удължи с един милиметър, за да видите, че волята ви е действала. Ако можете да разширите носа си с един милиметър, това показва, че усилията на волята ви не са останали безрезултатни. Сега, ако около квадрата АСВD опишем окръж­ност, диа­гоналът АВ в квадрата ще бъде едновре­мен­но диаметър в окръж­ността. Какво показва това? Това показва, че можем да пре­връ­щаме или да транс­фор­мираме силите, енергиите в Природата. Значи диа­гоналът в квадрата можем да пре­вър­нем в диаметър на окръж­ността. Не е достатъчно само да превръщаме енергии­те, но ние трябва да ги измерваме, да им дадем математически израз. Диаметър­ът е равнодействаща сила, която поставя всички точ­ки от окръжността на еднакво разстояние от една вътрешна, централна точка, наречена център на окръжността. Или диаметърът е равнодействаща сила, която поставя в равновесие всички умствени, сърдечни и волеви сили. Диагоналът пък е равно­дейст­ваща сила, която показва, че човек може да пази равновесие в себе си само в четири точки. Четирите точки са четирите тела, през които човек минава в сегашната си еволюция. Следователно, когато кажем квадрат, разбираме процес на развитие. Всяка от страните на квадрата представлява едно от четирите му тела – физическо, Астрално, Умствено и Причинно. Всяко тяло представлява отделен свят, отделно поле на действащи сили. Диагоналът в квадрата е равнодействаща сила, която слиза от Божествения свят, за да уравновеси другите сили на квадрата. Значи диагоналът иде от посока В към А, а не обратно. Сега ви оставям да мислите върху квадрата, без да се обезсърчавате. Ако имате неясни неща, не се смущавайте. Всички неясни, неразбрани неща постепенно ще се разберат. Като се натъкват на някои противоречия, мнозина казват: "Тъй казал Господ, такава е Волята Божия" и т.н. Отде знаете, че Волята Божия е такава? Не, разсъждавайте, мислете дълбоко върху нещата, за да си ги представите в техния първоначален вид, и тогава се произнасяйте каква е Волята Божия, какво е казал Господ и т.н. Представете си, че изговаряте думата ишвара, която е турска свещена дума. Един произнася правилно думата ишвара; дойде втори, заличава първата буква и остава думата швара; дойде трети, заличава буквата ш, остава думата вара. На турски вара означава лутане – значи този човек ходил, лутал се насам-натам. Какво намерил като се лутал? Намерил изгубеното иш, което означава работа. Думата ишвара означава същество, което дава работа на хората. Когато хората загубят работата, т.е. иш, това същество ги изоставя. Които не искат да работят, които не обичат работата, затриват слога иш и започват да се скитат. Казвате: "Каквото Бог даде, каквото Бог каже, така ще бъде." Щом е тъй, Бог е казал ишвара, т.е. ще работиш. Ишвара е свещено име на Бога на санскритски език. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. Под думата работа разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Когато само сърцето чувства, когато само умът мисли или когато само волята действа самостоятелно като физическа проява, това не е работа. Обаче, когато действат и трите заедно, в хармония с великия Божествен закон, това е работа. Следователно под работа в пълния смисъл на думата се разбира хармония на проява между ума, сърцето и волята, с цел да осмислят Живота. Работата подразбира още влагане на форма, съдържание и смисъл в Живота. За следния път искам всички да проучите добре тази лекция. В нея са посочени практически методи, които трябва да разберете, за да се ползвате от тях. Всяка наука се осмисля, само когато има практическо приложение. Ако някоя наука няма практическо приложение, тя се утаява в подсъзнанието, т.е. складира се там и дълго време остава неизползвана. И тъй, като погледнете носа си, не се обезсърчавайте, нито обвинявайте дедите и прадедите си. Благодарете за всичко, което ви е дадено – то е подарък, за който нищо не можете да кажете. Една българска пословица казва: "На харизан кон зъбите не се гледат." Щом не сте доволни от това, което ви е дадено, трябва да работите върху себе си. Ако работите съзнателно върху себе си, ще ви се дадат упътвания как да работите върху различните области на мозъка си, за да предизвикате дейността на умствените си сили. По този начин ще внесете равновесие в себе си. Средата, в която живеете, е много груба и лесно може да ви извади от релсите на вашия живот. Не си правете илюзии да мислите, че с гранитна или с желязна воля можете да постигнете нещо. Диамантна воля се изисква от всички! Българинът има такава воля само когато се заинати. Ако в работата си би проявил такава воля, каквато в ината, той би извършил чудеса. У българина е силна волята в отрицателен смисъл; той, като евреина, повече руши, отколкото съгражда. Обаче от две хиляди години насам евреите минават през големи изпитания, вследствие на което се смекчиха малко, станаха по-умни и започнаха да творят. Като знаете това, работете усърдно, за да изправите това, което миналите поколения са изкривили. Лицето, което носите, е плоскост, върху която е проектирана не само дейността на вашите деди и прадеди, но и на цели поколения, цели раси и епохи преди вас. Като ви давам тези обяснения, трябва да ги използвате правилно. Да приемете новото знание, това не значи да изхвърлите старото. Старото знание ще остане у вас като почва, като основа, върху която ще градите. Така постъпва и Природата. Умният книжник вади богатство от старото знание и върху него, като основа, поставя новото. И така, от старото той създава нещо хубаво. И тъй, работете съзнателно върху носа си – ако е къс и тесен, да го удължите и разширите поне с един милиметър. Ако успеете за две години да постигнете този резултат, вие имате силна воля. Като норма за широчината на носа вземам 35 мм. През тези две години ще мерите носа си, за да видите дали сте достигнали дадената мярка. Освен това число, има още едно число – 37 см – разстоянието от средата на ушите до темето; това число е норма. Който има тези две числа в себе си, той е устойчив човек, на него може да се разчита. Като изучавате тези силови линии, ще видите какви са резултатите, когато тези две числа едновременно се намаляват или увеличават или ако едното число се увеличава, а другото намалява. Като правите различни изчисления, ще видите колко сложни формули се получават. От това гледище аз определям човека като сложна математическа формула. Щом е формула, всяка формула има три вида разре­шаване: умствено, чувствено и физическо или волево. Ще кажете, че човек е най-разумното същество в света. Аз пък ще кажа, че човек е най-сложната математическа формула в света. Ето защо според мене очите, ушите, устата, брадата, веждите на човека представляват математически и геометрически формули. В тези формули има знакове, скоби, отношения. Който знае тия неща, той може да решава всяка математическа задача. Сложно нещо са тия математически задачи. За да се реши една такава задача, нужен е изтънчен ум. За това се изискват ред измервания, ред изчисления. Който иска да прави точни изчисления и измервания, той трябва да си служи с пергел, да намери и най-малкото отклонение от нормата. Ако не се правят точни измервания, човек може да се излъже. На пръв поглед някой нос изглежда дълъг; като се измери, вижда се, че не е дълъг. За всяко нещо човек трябва да има определена мярка, да познава същността на нещата. Той трябва да знае ролята на всеки уд в своя организъм. Велика задача е дадена на човека – да определи ролята на всеки свой уд. Носът, например, има едно предназначение, очите – друго, ушите – трето и т.н. При сегашното развитие на човека тази задача е мъчно разрешима, но той трябва да работи, да я разреши. Мислете върху диагонала в квадрата и диаметъра в окръж­ността, за да станат тия въпроси по-ясни. За следния път направете резюме на тази лекция, за да придобиете повече Светлина в съзнанието си. Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено. Ако започнете да разправяте на геометрика, че между носа и веждите има известно съотношение, трябва да му говорите с часове, за да го убедите. Обаче започнете ли да му доказвате това нещо математически, той веднага ще ви разбере и ще се съгласи с вашето твърдение. Колкото и да му говорите за линиите на лицето, за съотношението между тях, той няма да ви разбере, докато математически не му докажете това нещо. Той ще ви изслуша, но в края на краищата ще каже, че това е някакво съвпадение. Какво показват извитите нокти на ястреба? Неговата алчност, неговата хищническа природа. Той е извил ноктите си, за да държи здраво жертвата. Когато хване жертвата си, никой не може да я освободи от неговите нокти. Когато човек свие ръката си на юмрук, с това той иска да покаже, че никой не може да вземе от ръката му това, което веднъж е сграбчил. Щом отпусне юмрука си, човек всичко дава – с това той казва, че не иска да държи нищо с ноктите си, т.е. не иска да държи жертвата в юмрука си. Всички движения, които човек прави, не са произволни. Те крият своя произход в далечното минало на човека. На времето си тия движения са били разумни и естествени, но днес, когато причината им е забравена, те нямат онова значение, каквото са имали в миналото. Днес ние виждаме, че някой свива ръката си, но защо я свива не знаем. В движенията, в свиването на ръката липсват някои неща, вследствие на което това свиване е изопачено. Някои движения са много естествени. Например, когато викате някого, вие движите ръцете си навътре, към вас; когато пъдите някого, движите ръцете си напред. Когато крие нещо, детето туря ръцете си отзад, близо до слабините си. Сега говорим за юмрука, но за следния път пишете върху темата: "Произход на юмрука". Понеже никой автор не е писал по този въпрос, вие кажете своето авторитетно мнение за юмрука. Ако пък знаете какво са казали старите хора за юмрука, пишете тяхното мнение. Като говорите или пишете за юмрука, ще знаете, че той представлява проява на волята във физическия свят. Първите хора, които са свили ръката си на юмрук, това са ковачите, орачите, копачите, земеделците. Мислете по въпроса за юмрука и ще видите де и как се е явила нужда човек да свие ръката си на юмрук. Когато меси хляб или когато пере, жената свива ръката си на юмрук – хваща дрехата, изстисква я, но ръката ѝ се свива на юмрук. Ще мислите и ще изредите всички авторитети, които са били причина да се свие ръката на юмрук. После ще минете към животните, и там ще намерите подобно свиване. От наблюденията ще видите, че алчността е причина за свиване на ръката на юмрук. Когато защищава нещо, човек свива ръката си на юмрук; той го изнася вън и е готов да се бори. Сила е юмрукът за него, той вярва в тази сила. Като изгуби вяра в юмрука, той отпуща ръката си и казва: "Тази работа не може да се нареди по този начин." После пак свие юмрука си, пак го разпуща и т.н. Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!" Палецът представлява Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това значи: "Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божествения свят. Значи с Любовта всичко мога да направя." След това човек погледне към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния си пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия си пръст се присъединявам към останалите пръсти, за да можем заедно да свършим работата си." Това са формули, с които лесно можете да се справяте. Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите. Като погледне на дланта на ръката си, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера. Щом има всички планети на ръката си, човек свива ръката си на юмрук и казва: "Сега вече мога да извърша всякаква работа." По този начин човек може да се поляризира. Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата. Само така човек ще повярва, че показалецът му, например, е свързан с Божествения свят. Значи силите на неговия ум се отправят към Божествения свят. Сега, като ученици вие ще изучавате тия неща и ще ги прилагате в живота си като методи за работа. Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen 14-та Лекция от Учителя, държана на 17 януари, 1923 г. София. 1923_01_17 Установени мерки.pdf
  4. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 10 януари 1923 г. ОКУЛТНА СТРАНА НА ЖИВОТА Fir-für-fen Tau-bi-aumen Тайна молитва Размишление Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разби­рате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада? Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнооб­разни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от сре­дите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повди­гане на човешкото съзнание. Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията вър­ви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето. Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D. Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята. Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно дви­жение. Между рас­тенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвър­шено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си. Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси?" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот. Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат. Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят. И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане. Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме." Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по мал­ко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да намерите начин как да решите това уравнение. Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънче­вата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физичес­кия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да изпол­зва условията на физическия свят. И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела. У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме." Всеки Божествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища!" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал. Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице. Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл. Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разре­шават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира. В съвременната химия се говори за атомите на еле­ментите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзна­ние. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара. Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ?" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки. Желая ви да разсъждавате правилно, да придобиете такова Знание, което всякога можете да приложите в живота си и посредством което всякога можете да градите. Без това Знание никакъв морал не можете да създадете в себе си. Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen Книги: * Окултна страна на живота Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1923_01_10 Окултна страна на живота.pdf
  5. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО 12-та лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София. Fir-für-fen Tau-bi-aumen Размишление Чете се резюме от темата "Признаци на проявеното човешко съзнание в най-високата си степен". Представете си, че имате три съзнания – съзнанията А, В и С. Те са произлезли едно от друго: от съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съзнанието В – през периода на лятото, а съзнанието С – през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания. Същевременно всяко съзнание определя какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало. Например, от съзнанието А може да се определи какви са били условията и материалите, с които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало като в архив. Щом разрови този архив, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните си съществувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности. Съвременните хора живеят в света на промените. напри­мер, някой ден сте отлично разположени, въодушевени, изпъл­нени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания да помагате на човечеството. На другия ден обаче всичко това изчезва, вие падате духом и казвате: "Не струва да живее човек за другите, всеки трябва да мисли за себе си." Питам на какво се дължи тази рязка промяна в разположението? В първия случай вашето съзнание е минало през пролетта на живота ви – значи вие сте се намирали в съзнанието А. При втория случай сте влезли в съзнанието С, когато сте преживявали състояние, подобно на есента на вашия живот. Какво е отношението между тези две съзнания А и С? Ако дадете тази задача на един математик или механик, те лесно ще я решат. Например, един трен* се движи с известна бързина. Вие можете да усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на водните пари в котела. Как ще усилите бързината на движението на съзнанието? Ако е въпрос до бързина на трена, тази задача лесно се решава – ще увеличите въглищата, ще усилите огъня. Когато става въпрос за съзнанието, отде ще вземете огън, въглища? Например, пътувате през съзнанието D при голям сняг, виелица и студ. При това съзнание, което представлява зимата на вашия живот, вие имате лошо настроение, лошо разпо­ложение на духа – краката и ръцете ви са измръзнали, трепе­рите от студ. Влизате в стаята при майка си, гледате час по-скоро да се стоплите, а тя иска да ѝ разкажете де сте били, какво сте правили. Можете ли в такова състояние да говорите? Вие трябва да вземете сняг, да разтъркате измръзналите си ръце и крака и след това да говорите с майка си. Ще каже някой: "Защо не измиете краката си с гореща вода, а ги търкате със сняг?" Вие знаете пословицата: "Клин клин избива." Или злото със зло се лекува. Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната или да вземе очистително. И в единия, и в другия случай трябва да се действа бързо, иначе има опасност от отравяне на кръвта. Такива отравяния могат да се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човек се намира в съзнанието D, т.е. в зимата на своя живот. Следователно според философията, която е изработил за Живота, човек може да живее в едно от тия четири съзнания – А, В, С и D – и тогава Животът за него ще бъде или ад, или рай. Често в живота на човека тези съзнания си влияят взаимно. В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат да се отразят благоприятно или неблагоприятно върху човека. Да допуснем, че съзнанието А представлява възходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като ту се отдалечава, ту се приближава към него. Когато се приближава към своя център, съзнанието на човека придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състояние, казваме, че то се отдалечава от своя център, вследствие на което приема по-малко енергия. Щом приема по-малко енергия, и движението му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете в какво състояние се намират съзнанията А и В, определете в какво състояние ще се намира съзнанието С – във възходящо или низходящо. Разсъждавайте свободно, без да се страхувате, че можете да направите някаква грешка. И да направите някаква грешка, това е естествено, няма защо да се смущавате. Допуснете, че съзнанието В представлява Земята, а съзнанието С – Месечината, която се движи около Земята. При това допуснете, че съзнанието В е във възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и низходящо със­тояние на съзнанието, имаме предвид добрите и лошите разположения на духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието; когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието си. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се лекува гладът? С хляб. С какво се лекува жаждата? С вода. Значи човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо състояние. Представете си, че сте скръбни; как ще превърнете скръбта си в Радост или най-малкото – как ще се освободите от скръбта? (– Ще се молим.) – Представете си, че не знаете да се молите. (– Ще плачем.) – Не можете и да плачете. (– Ще пеем.) – Не сте певец, не знаете да пеете. (– Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем да го утешаваме. По този начин ще трансформираме състоянието си.) – Ако при всички тия методи не можете да трансформирате състоянието си, не остава нищо друго, освен да търпите. Това търпение се налага от самия Живот. Чрез търпението човек придобива Свобода. Само търпеливият може да бъде свободен. И обратно – само свободният човек може да търпи. Свобода и търпение вървят паралелно. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума. Когато не мисли, не разсъждава, човек изпада в неволя и тогава минава за глупав. Той носи и страдания, и мъчнотии, но по неволя. Неволята подразбира безволие. Казваме, че от съзна­нието А е произлязло съзна­нието В, а от него – съз­нанието С. Следовател­но, като се натъкне на някаква проява на съзнани­ето си, човек трябва да знае коя е първичната причина за тази проява. Например, някой иска да стане учен; той трябва да знае коя е подбудителната при­чина, която е събудила в неговото съзнание идеята да стане учен. Тази идея работи в съзнанието на този човек, но той трябва да потърси подбудителната причина, която го заставя да учи. Човек може да учи по две причини: или с цел да се препитава със знанието си, или да се облагородява, да се повдига. В такъв случай първият подтик към ученето ще бъде низходящ, а вторият – възходящ. Следователно, щом дойдем до съзнанието, ние се натъкваме на закона на поляризирането. Това показва, че всяка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки – възходяща и низходяща. Този закон се изразява графически с правата CD: C_______D. Значи всеки, който иска да подобри положението си, той непременно трябва да се поляризира, да раздели своите стремежи, т.е. да ги постави в две противоположни посоки. Щом имате две противоположни посоки на движение, вие лесно можете да намерите меж­ду тях третата, правата посока. Щом е дадена посоката на движението на две точки, лесно ще намерите движе­нието на третата точка. Как можете да направите това? Геометрията дава следния прост начин: взимате пра­вата CD, която предста­влява движението на точките C и D в противоположни посоки. След това от точките C и D с пергел описвате дъги. От точката, в която дъгите се пресичат, спущате перпендикуляр откъм правата CD; този перпендикуляр показва посоката на движението на точката О. Щом съзнанието се поляризира, човек намира правата посока на движението си: тази посока е перпендикулярът, спуснат от дадена точка вън от някоя права. Когато се поляризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща Светлина по всички посоки, във всички направления. При това положение съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо – тя е точката О на правата CD. Като дойдете до тази точка, вие ще се върнете назад до точка m, по-горе от която не можете да отидете. От точка m енергията върви по две посоки: mC и mD. Така се движи часовниковото махало, като описва около себе си полукръгове. Като дойдете в точка С на съзнанието, вие мислите, че сте разрешили някой въпрос, обаче оттук се качвате в точка m. Щом поседите малко в тази точка, слизате в точка D; и тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точка С. Така се самоизлъгвате всеки ден. Тъкмо разрешите един въпрос, на другия ден виждате, че не сте го разрешили. По този начин се създават ред философски системи, които наричаме философски разсъждения на махалото. Всяка такава система разрешава въпро­сите едностранчиво, вляво или вдясно; в края на кра­ищата виждате, че нито едното, нито другото разре­шение е абсолютно. Тъкмо сте слезли в точка С наляво, и казвате: "Това разрешение не е право." Качите се горе, но скоро слезете в точка С и казвате: "И това разрешение не е право." Така се люлее съзнанието от D до С и обратно, докато дойдете най-после до точка О – устойчивата точка на съзнанието, отдето пак се изкачвате нагоре, към точка m. Така се движи съзнанието ту наляво, ту надясно, ту в точка О и върви напред, разширява се и пръска Светлина в пътя на човека. И тъй, махалото mo (Фигура 3) ще се люлее най-много до точките С и D – по правите линии mC и mD и ще образува триъгълник CmD. Правите mC и mD представляват крайния предел на възможностите за реализиране на дадено желание или за разрешаване на известен въпрос. Като дойде до този краен предел, човек излиза от тези възможности и навлиза в нови. От точките С и m на правата Cm с помощта на пергел се описват дъги и от пресечната точка на дъгите се спуща перпендикуляр към правата Cm. Образуваният перпендикуляр nE представлява махало, което има възможност да се движи до своите крайни предели (наляво и надясно) по линиите nC и nm. И при това движение на махалото въпросите остават пак неразрешени. Обаче човешкото съзнание не може да стои на едно място – стъпка по стъпка то се движи и излиза от старото си положение. От точките m и D (Фигура 4) пак ще опишете дъги и ще спуснете перпендикуляр към правата mD, а именно перпендикуляра nq. И в този случай перпендикулярът nq представлява махало, по което съзнанието на човека се движи до своите крайни предели mn1 и n1d. Най-после от точките С и D на правата СD пак описваме дъги, от пресечната точка на които спущаме перпендикуляр Оr; по този перпендикуляр, който служи като махало, се движи съзнанието на човека по правите СО и ОD, като образува и в този случай триъгълник СОD, равен на другите два, както и на триъгълника СmD, с който се намира в обратно положение – с върха надолу. При това движение на съз­нанието ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, в които въпросите могат да се разрешават. Обаче мъчно се спира съз­нанието в тези точки. Фигура 4 представя създа­ването на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слизането и възлизането на човешкия Дух. Тази фигура се нарича Соломонов знак. От центъра А може да се опише окръжност; тя представлява голямата и малката вселена, големия и малкия космос. По този начин ние си представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения – в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на всяко свое желание. Как ще разберете мисълта, че трябва да се движите в посока, перпендикулярна на своите желания? Представете си, че някой обича да пие, да пиянства; това желание влече човека надолу, към центъра на земята. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да тръгне в обратна посока на своето желание, а именно – в перпендикулярна посока нагоре, към центъра на Слънцето. Той трябва да върви нагоре без никакъв компромис, без никакво отклонение. Най-малкото откло­нение от перпендикуляра ще го завлече надолу. Като каже категорично в себе си, че няма вече да пие, той започва да се качва по перпендикуляра. Ако започне да отстъпва в себе си и каже, че ще пие само две-три глътки или най-много една чаша, този човек е пропаднал вече. Щом се зарече веднъж да не пие, никак не трябва да пие. Една глътка, една чаша или едно кило вино, то е едно и също нещо. Този е начинът, по който човек може да се освободи от някакъв недостатък в себе си. Щом реши да не прави нещо, той трябва да бъде категоричен – никакво отстъпление от взетото решение. Който иска да стане силен, той трябва да се откаже изведнъж от някой свой недостатък и да постоянства в решението си. Щом може да прояви воля, това показва, че човек може да мисли. Който иска да знае дали може правилно да мисли, нека се опита да се откаже от някой голям недостатък в себе си. Ако може да преодолее над този недостатък, това показва, че той мисли. Затова именно недостатъците трябва да се използват по най-разумен и правилен начин. Чрез тях ще калите волята си и ще изпитате силата на своята мисъл. Недостатъците, от какъвто характер да са – физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас. Следователно само вие можете най-лесно да се справите с тях. Сега ще ви дам малки обяснения, от които трябва да се ползвате. Когато изнася истината, човек трябва да гледа обективно на нещата. Например, започваш да броиш от 1 до 10; казваш: 1, 2, 3, 6, 9... – сбъркаш. Щом направиш погрешка, не остава нищо друго, освен да заличиш погрешката и да започнеш отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9... – пак направиш погрешка. Ще заличиш погрешката и ще продължиш да пишеш. Който не разбира закона, той ще започне да се извинява, да търси причините – защо, за какво е сгрешил. Който разбира закона, той лесно изправя погрешката си. Когато пише или когато брои, човек лесно може да прави погрешки. Достатъчно е най-малкото отклонение на вниманието му, за да сгреши. Ако иска да не греши, той трябва да бъде съсредоточен в работата си и да изучава силите, които действат при написване на всяка буква или на всяко число. Представете си, че трябва да напишете числото 1; силите, които вземат участие при напис­ване на единицата, започват отгоре и слизат надолу. Значи еди­ницата определя посоката на силите. Когато искате да напишете числото 2, въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг О, който представлява пътят на човешкото съзнание, което, наместо да се движи в орбитата си, се развива навън – първо по посока с, а после слиза надолу по посока е. Причината за това е, че друг някакъв център е повлиял на човешкото съзнание и го е заставил да измени пътя на своето движение. Но и това влияние на центъра е се изменя, защото иде друго, по-силно влияние – от центъра d, което заставя силите на първичното съзнание да се изменят, да образуват по-малък кръг от първия. След това иде влиянието на центъра m, а най-после иде влиянието на центъра к, който повдига човешкото съзнание нагоре. Следователно всяко съзнание, което минава през двойката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представляват дванадесетте зодиаци. Събрани заедно, те дават числото 3. Когато съзнанието на човека минава през дванадесетте зодиаци, те оказват върху него дванадесет различни влияния – значи те внасят в съзнанието му дванадесет различни елементи. Тъй щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е. сили, енергии, които действат върху съзнанието на човека. В числото 2 имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме стремеж към Бога. Следователно стремежът към Бога ражда Любовта. Значи Любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание. Сега, на вас остава да разсъждавате, да мислите върху недоизказаните въпроси. За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка проникване на Божественото съзнание в човешката душа. Тази връзка представлява вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лъч от Божественото съзнание, който прониква в душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да разрешите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Няма да мине много време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка именно вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка, вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. Животът на Земята е живот на постоянни промени. Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено начало на Живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на Живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили Свободата си, пак ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конец, вие ще можете да излезете от лабиринта на вашия живот. Скъса ли се връзката, вие оставате в този лабиринт, докато дойде някой и ви помогне отново да я възстановите. Страшно нещо е човек да се оплете в конците на материята! Единствена тази връзка е в сила да ви освободи от забърканите конци на материалния свят. Като знаете това, никога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. Някои считат за голямо изкуство да развържат този конец, да се освободят от тази връзка. Не, докато живеете в лабиринта на материята, не късайте конеца. Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка – това значи вяра. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и нас. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после – до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет дена, а след това – когато сте неразпо­ложени. Добре е да правите упражнението сутрин, между 2 и 3 ч. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер, от 10 ч. нататък. Легнете ли си по-рано от 10 ч., не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет минути. Ще концентрирате мисълта си към Слънцето и абсолютно ще забра­вите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствате едно освежаване, бодрост и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на нещата, да го правите механически. Всяка механическа работа развива лоши навици в човека. Ето защо всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека. Лабиринтът, за който ви говорих, представлява гъста материя, в която всеки може да попадне. За да преодолеете мъч­нотиите, които срещате в гъстата материя, вие трябва да се ползвате от методите, представени чрез триъгълниците на Фигура 4. Там са показани методи, чрез които човек може да отправя ума, сърцето и волята си към Първичния център, от който е излязъл. Значи стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание. Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в Живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка – тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече Живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва, той става весел, разположен, съзнанието му се прояс­нява, той намира смисъл в Живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъп­ление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението, и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в Невидимия свят, вие сте на Земята – тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в Невидимия свят – пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той – на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашият кредитор пита: "Готов ли си да плащаш?" Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази карма­та, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни: те се хващат за раменете и започват да се борят, вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да вземате участие в тяхната борба – ще седите настрана и ще се молите, те сами ще се разправят. Как се явяват споровете в света? Представете си две братчета А и В, които си играят тихо, мирно, братски се разбират. По едно време някой им подхвърли една ябълка С (Фигура 6). Те се спущат към ябълката и започват да я теглят – едното тегли и другото тегли, започват да се борят кое от тях да вземе ябълката. В тази борба се образува един четириъгълник – децата се държат за ръцете, борят се, а ябълката остава свободна. Те поглеждат към ябълката, но нито едното пуща, нито другото. В дадения случай ябълката е причина за явилия се спор, който създава кармически отношения. Как ще се разреши този въпрос? Дохожда трето лице, което има известно задължение към едно от братчетата, и казва: "Аз ще платя за него." Плаща и въпросът се разрешава. Същото се случва и във вашия живот: ако дойде някой ваш благодетел да ви помогне, лесно ще ликвидирате с вашата карма; ако никой не ви помогне, ще минете през големи нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичките си задължения. Всеки човек има поне по един приятел, който се застъпва за него и го защищава, и по един неприятел, който го преследва и постоянно му пакости. Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят помежду си за един човек. Приятелят казва: "Аз обичам този човек, той е дал живота си за мене"; неприятелят казва: "Аз го мразя, в миналото той ме уби." Приятелят казва: "Щом е така, от мене искай, аз ще платя заради него." Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава. Това са неща, които стават в Невидимия свят, а също така и на Земята, както и в съзнанието на човека. Виждате един напреднал човек, който тъкмо е стигнал върха на своя живот, радва се на успеха си, радват се и близките му. В този момент неприятелят му го дебне, иска да пресече нишката на неговия живот. Ако успее да направи това, всички ще се чудят какво е станало с този човек. Най-после ще кажат, че умрял от разрив на сърцето. Обаче приятелят на този човек иде точно в момента на тази засада, излиза срещу неговия неприятел и го поразява. След това този човек казва: "Голямо премеждие минах, но благодаря на Бога, спасих се." Хората имат криво разбиране за спасението. Само Бог спасява – Той е създал света, Той спасява. От всичко, казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: в света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества – от най-малките до най-големите. Следователно, каквото и да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в Живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствате, да действате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора: докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща заради нея; щом партията им отслабне, и те изгубват силата си. Значи, докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили всичко да направи; щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на Живота. Размишление Fir-für-fen Tau-bi-aumen 12-та лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. Книгата се подготвя за публикуване в Портал Уики 1923_01_03 Прояви на съзнанието.pdf
  6. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ 11-та лекция на Учителя, държана на 27 декември 1922 г., София. Fir-für-fen Tau-bi-aumen Тайна молитва Прочете се резюме на темата "Елементи на човешката реч". Четоха се работите върху темата "Признаци на проявеното човешко съзнание в най-високата му форма". За следния път пишете върху темата: Отличителни черти на физическото тяло. Представете си, че някоя точка означава съзнанието на човека или проявената Вселена. Вън от тази точка пък е непроявената Вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената Вселена има различни гъстоти, а оттам – и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тия същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между Ангелите, както и между всички напреднали Същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път. Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя Живот. Не само ученикът, но никое същество не е в състояние да измени посоката са своя път, докато не постигне целта си. Когато змията прави зигзаги, гърчения с тялото си, изменя ли с това своя път или своето естество? Не. Защо се гърчи? За да се движи. Защо се извива светкавицата? Защото среща среда с различна гъстота от тази, в която се движи. Следователно всяко отклонение на човешкия характер се дължи на това, че той среща на пътя си по-гъста среда от тази, в която се движи. По-гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна. Той живее с това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне в правия път. Най-после, като теглите права линия между тези отклонения, тази права определя посоката, в която съзнанието се движи. Докато е млад, човек се движи, като криволичи натук-натам, и мисли, че изменя посоката на своя път; като остарее, човек мисли, че е по-умен, че е разрешил своите задачи. Старият е разрешил задачите на своя живот толкова, колкото и младият. И старият, и младият са далеч от Истината. Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същ човек. Например, очите на човека представляват два кръга – лявото око изразява физическия свят, а дясното – духовния. Тази е причината, поради която лъчът, който излиза от лявото око на човека е насочен винаги към Земята; лъчът, който излиза от дясното око на човека е насочен нагоре. В своята еволюция човек се движи от физическия към Духовния и от Духовния към Божествения свят. Ако някой се движи със светкавична бързина от Духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от Духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от Ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи някоя звезда на небето, гледана от физическия свят. За Ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората той е близо до Бога. Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по този въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда или обратно – от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно при сегашното развитие на човека (в неговото индивидуално и социално развитие) стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център. Например, десет-петнадесет души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите оказват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никой не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл никой не може да бъде самостоятелен. Хората представляват групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях той няма да им противодейства, но ще им съдейства по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши Същества отговаря такава от низши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздейства на съществата от своята система. Не само същества от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух, който регулира всички неща в Природата и Живота. Всеки човек трябва да се самоопредели, да знае към коя система спада, колко души влизат в тази система, с каква бързина се движат във физическо, сърдечно и умствено отношение, от какви материали е съставена тяхната система и преди колко милиона години се е образувала. Следователно умственият уровен на човека ще зависи от състоянието на цялата система – този закон е неизменен. Значи, за да се измени умственото състояние на човека, трябва да се измени умственото състояние на всички същества, с които той влиза в една и съща система. Между всички същества от една и съща система има известна връзка: ако някой от вас е в Америка между непознати хора и бъде нападнат от някого, веднага ще се яви човек от вашата система, който ще ви защити, ще ви отдаде правото. Защо ще ви защити? Защото това е в интерес на цялата система. Колкото по-голяма е системата, в която влизате, толкова по-голям брой съчувственици ще имате. Ако влизате в малък народ, малко съчувственици ще имате. Това ни най-малко не ограничава човешката воля, но показва, че посоката на човешкия Дух е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможности и условия за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център. Когато се казва, че Земята трябва да падне на Слънцето, това не се разбира буквално. Това значи, че Земята трябва да влезе в нови условия на развитие, да попадне под влиянието на някакво ново Слънце. Сега ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето. Ще се наблюдавате кой докъде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Колцина от вас стигнаха до Слънцето? Със своята мисъл някои стигнаха до средата на пътя. Горещо е на Слънцето, всеки не може да отиде дотам. Други някои пък останаха в тъй наречената ледена, студена област. Трети се вдигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между Земята и Слънцето се нарича смъртна река, през която минават всички души, които отиват за онзи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той може да провери с часовника за колко време е минал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения астрален пояс, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между Астралния и Менталния свят съществува тъй наречената ледена или електрическа област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въгли­щата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата Земя. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, за да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения – едното отива от Земята до Слънцето, а другото се връща назад. По този начин става правилна обмяна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом. Второ упражнение: отправете ума, сърцето, Духа и душата си към Божествения Дух, който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действа вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: "Духът Божий се носи по цялата земя." Fir-für-fen Tau-bi-aumen 11-та лекция на Учителя, държана на 27 декември 1922 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_12_27 Признаци на проявеното човешко съзнание.pdf
  7. GDD

    1922_12_20 Самоопределение

    Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето САМООПРЕДЕЛЕНИЕ 10-а лекция от Учителя, държана на 20 декември 1922 г., София. Fir-für-fen Tau-bi-aumen Тайна молитва Прочете се резюме на темата "Предназначение на дихателната система". Четоха се работите върху темата "Елементи на човешката реч". Каква тема имате за следния път? (– Самоопределение в живота.) Какво разбирате под думата самоопределение? (– Да се самоопредели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) Съгласни ли сте всички с тази дефиниция? Какво нещо е самоопределение на единицата? Според мен самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т.е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? (– Поляризиране.) Какво нещо е поляризирането? (– Проявяване.) Числото 2, двойката представлява материята, т.е. закон на материалния свят. С други думи казано, единицата представлява сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форми, т.е. оформя ги. Единицата е баща на нещата, а двойката – тяхна майка. Единицата дава първия съзнателен подтик на Живота. Единицата е първата видима причина на нещата, а двойката – втората видима причина. Какво е самоопределението на числото три? – Тройката е смисълът, целта, към която всичко в Живота се стреми. Следователно всеки за себе си може да каже: "Аз съм единица. Защо? Защото се проявявам." – "Аз съм двойка. Защо? Защото отглеждам своята идея както майка – своето дете." – "Аз съм тройка. Защо? Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея." Значи човек едновременно е и единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с които си служите, представляват отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представляват Разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното, Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра – Божественото и Ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра – Божественото, Ангелското и човешкото съзнание. Значи в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно съзнание – Божествено. В двойката и в тройката обаче се явява деление на колективното съзнание. Затова именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото 4? Числото 4 представлява абсолютна мярка, с която се измерват всички неща във видимия свят, в целия Космос. Като дойдат до 4, кабалистите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото десет: 1 + 2 + 3 + 4 = 10. Като съберат тези числа, те извършват после обратния процес – изваждане: те вадят единицата, двойката, тройката и четворката от десет и получават: 10 – 1 = 9 10 – 2 = 8 10 – 3 = 7 10 – 4 = 6 Числата 1, 2, 3, 4 представляват елементи на 10, а числата 9, 8, 7, 6 са производни на първите четири числа. Значи числата 1, 2, 3, 4 са самоопределения на единицата. Какво значи да се самоопредели човек като единица, като двойка, като тройка или като четворка? Кои елементи влизат в човека като единица, за да може да се самоопредели? В човека влизат Дух, душа, ум и сърце. И тогава съставяме следната пропорция: Духът на човека се отнася към неговата душа, както умът към сърцето му. Тази пропорция може да се изрази в букви: Д : D = У : С. Това показва, че човек трябва да се самоопредели като Дух, като душа, като ум или като сърце. Същевременно той може да се самоопредели като цяло – като съвкупност от четирите съставящи го елемента. Когато се говори за самоопределение, човек трябва да има ясна представа какво да самоопредели в себе си. Окултната наука е положителна, точна наука, всяка дума в нея отговаря точно на идеята. Там не може да се каже, че човек ще се самоопредели. Кажете ли така, веднага следва въпросът в какво ще се самоопредели или кое ще самоопредели. Като какво ще се самоопредели човек – като единица, като двойка, като тройка, като четворка или всички, вкупом взети? Ако се самоопредели като единица, т.е. като първична сила, в нея човек не трябва да прибавя качествата на двойката. Може ли единицата да стане двойка? Единицата може да стане двойка само след като я счупим, като я разполовим на две части. Тогава полученото е два пъти по-малко от единицата. Две равно ли е на единица? Вие казвате 1 + 1 = 2. Значи според вас двойката е два пъти по-голяма от единицата. Обаче ние казваме, че няма число, по-голямо от единицата. Тогава как е възможно единицата да е равна на двойката? Ето де и как се явява софистиката във философията. Ще кажете, че всяко нещо може да се приеме за вярно, след като се докаже. Ако е за доказване, лесно може математически да се докаже, че единицата е по-голяма от двойката. Когато казвате, че 2 + 1 = 3, и това не е вярно. В математиката, с която днес си служите, идеите не са верни в абсолютния смисъл на думата. Числото 3 наистина е равно на 2 + 1, но само ако двойката и единицата ги разглеждаме като съставни елементи на единицата, но не и като самостоятелни цели числа. Числото 3 съдържа резултатите на числата 2 плюс 1, а не самите двойка и единица. Учителят влиза в едно от отделенията и казва на един от учениците си: "Стоянчо, нарисувай един кон!" Стоянчо излиза на дъската и рисува кон. Всички деца от отделението казват, че Стоянчо е нарисувал на дъската кон. Какъв кон е този? Той съвсем не мяза на кон. Може ли дете от първо отделение да нарисува кон? Ако някой художник погледне рисунката, ще каже, че това не е никакъв кон. Какъвто е конят на това дете, такива са понятията на много съвременни хора за Бога. Както чрез рисунките си децата дават само представа за известни неща, така и съвременните хора имат най-различни представи за Бога; те нямат нещо абсолютно, нещо ясно, определено за това какво е Бог. И тъй, когато става въпрос за самоопределение, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя Дух, в порива на своята душа, в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите. Това, което напишете на книга, ще бъде теоретическо самоопределение, а това, което приемете в себе си, ще бъде практическо самоопределение. Последното самоопределение поставя човека на един или на друг път. Като казвам, че човек трябва да се самоопредели, това не значи, че той трябва да се самоопредели към някаква партия или към даден народ. Да се самоопредели човек, това значи да познава силите, с които разполага, да знае в каква посока да ги отправи, за да използва разумно своя живот. Както виждате, темата, която ви дадох в началото на лекцията, за самоопределението, е разгледана вече. Ако речете да пишете върху нея, ще повторите това, което говорихме сега. Затова за следния път пишете върху друга тема, а именно върху: Признаци на човешкото съзнание, проявено в най-високата си форма. Като напишете тази тема, ще ви дам някои обяснения и върху нея. Представете си сега, че правата АВ е единица, която е изменила своето положение – вместо да е в отвесна, тя е в хоризонтална посока. Като права линия тази единица означава различни неща. Ако я разглеждате геометрически, ще кажете, че правата линия означава най-късото разстояние между две точки. Ако я търсите на лицето на човека, ще я намерите на няколко места. Например, ако затворите устата си, т.е. ако доближите устните си близо една до друга, ще се образува права линия. Обаче, ако устата е малко отворена, устните – слабо отдалечени една от друга, ще се образува елипса. Естественото положение на устата е последното – двете устни да образуват елипса. Щом волята в човека започне да действа, устните се доближават една до друга и образуват права линия. Значи правата линия е проява на волята. И наистина, когато човек изнесе ръката си напред или настрана, добре опната и свита в юмрук, това движение означава проява на волята. Самото положение на ръката представлява права линия. Ако ръката се спусне надолу, в пасивно състояние, волята престава да действа. Дето волята не действа, там линиите се пречупват. При тези линии всякога се образуват ъгли; ъглите означават непостигнати желания. Следователно счупените линии, ъглите означават някакво пречупване на волята, вследствие на което желанията не са постигнати. В геометрията изучават ъглите и ги делят на прави, остри и тъпи. Какво нещо представлява ъгълът в геометрията? (– Пространството между две пресечни линии в една равнина наричат ъгъл). Има ли някаква идея в тази дефиниция? (– Никаква идея няма в тази дефиниция). Тогава ние можем да дадем друго определение за ъгъла: ъгъл се образува от всяко непостигнато желание в човека. Ако върху лицето на някой човек са образувани много ъгли, това показва, че този човек има много непостигнати желания. Тези ъгли имат различни големини и различни посоки. Същевременно те означават и противоречията, на които даден човек се е натъкнал. Пречуп­вания, ъгли се срещат и в Природата. Например, долините се образуват от пречупване на пластовете. При това всяка долина е заградена от двете страни с плоскости, които представляват поли на планината. Ако вземем долината като място, дето животът се проявява, ще извадим заключението, че между две противоречия всякога има условия да се прояви Животът. Ако разглеждате ъгъла АВС, обърнат с върха нагоре, той представлява противо­речие, което е в раз­рез със законите на духовния живот. След време това противо­речие се превръща в благо за човечеството. Ако същият ъгъл е обърнат надолу с върха, това показва, че противоречието е за Земята, т.е. влиза в разрез със законите на Земята. Ако пък си представите два планински върха, обърнати с върховете надолу, те ще произведат дъжд. Следователно, за да се произведе дъжд, необходими са две противоречия в Невидимия свят. Ъгъл, обърнат с върха надолу, означава образуване на дъжд. И тъй, като се натъкнете на известно противоречие, на известно противодействие, ще знаете, че то се определя от следния закон: на всяка акция отговаря реакция, на всяко действие – противодействие. Следователно между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една добрина. Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: "Две добрини не могат да седят на едно място." Този закон има сила само за Земята. Какво представляват злото и Доброто в Живота? Злото е най-малкото проявено Добро; Доброто е най-голямото проявено Добро. С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример: взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на Живота, вие срещате същата овца в гората, вземате я на ръце и я оставяте в своята ливада свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: "Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху тебе. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Например, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата – за рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи желанието на човека да глътне друг някой човек е зло – то е желание, което е отживяло времето си, то е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си. И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представлява нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез Доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: "Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало." Защо трябва да бъде добър? За да постигне целта на своя живот, да влезе във великия свят на Битието. Значи злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща; Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божествен начин и да разбере смисъла на Живота. Ще обясня идеята си със следния пример: представете си, че сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на Земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на двадесет и пет хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представлява ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за Живот са вече изменени. Сега знаете какво представляват злото и Доброто. Тези разсъждения са необходими, за да хвърлят повече Светлина в съзнанието на човека. Щом Светлината на съзнанието е по-голяма, може да се говори вече за будност на човешкото съзнание. Що е съзнание? По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано, съзнанието подразбира склад от положително Знание, вложено в Духа, душата, ума и сърцето на човека. С това Знание той има ясна представа за нещата и знае при всеки даден случай как да постъпва. Съзнателният човек никога не върши зло. Той се ползва от опитността на миналото си, вследствие на което днес по никой начин не си позволява да прави зло. Несъзнателният човек може да прави зло, но само дотогава, докато придобие опитност, докато съзнанието му се пробуди. Думата съзнание е образувана от съюза съ и съществителното име знание. Следователно думата съзнание подразбира да се направи връзка между знанието на Боже­ствения и човешкия Дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения с човешкия свят. И тъй, от всички се изисква самоопределение. Докато не се самоопределите, не може да ви се говори на понятен език. Каквото и както и да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопределите, ще ви се говори на математически език, и вие ще разбирате този език. Математическият език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторения, излишни думи и двусмисленост. Когато определите отношението, в което се намират вашите Дух, душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на английски езици. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, за да видите какви резултати дават. В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на Земята. Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното посте­пенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерар­хии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си както Боговете. Заради чистотата си те са проводници на Божествения Дух. Четете, размишлявайте върху съзнанието, за да се домог­нете до смисъла на това понятие. Под думата съзнание някои философи разбират същината на нещата. В това отношение те не са далеч от Истината. Други философи под думата съзнание разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото идеята за съзнанието в техните умове се изменя. Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen 10-а лекция от Учителя, държана на 20 декември 1922 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_12_20 Самоопределение.pdf
  8. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЗАКОН ЗА СЪОТНОШЕНИЯ 9-та лекция от Учителя, държана на 13 декември 1922 г., София. Fir-für-fen Tau-bi-aumen Тайна молитва Четоха се работите върху темата "Предназначението на дихателната система". За следния път пишете върху темата: Елементи на човешката реч. Сега, да вземем права­та АВ. Тя не е образувана произ­волно, но е произлязла от някакъв разумен източник, от някакво разумно същество. При това образуването ѝ се дължи на известна причина. Как определят в геометрията пра­вата линия? (– Най-късото раз­сто­яние между две точки се нарича права линия.) Или правата линия представлява про­цес, извършен с най-малки разходи. От правата АВ надолу спущаме перпендикуляр ОС. След това начертаваме кривата MN, като предполагаме, че и тя излиза от същия център, от който излиза правата ОС. Каква е дължината на линията MN в сравнение с перпендикуляра ОС? Линията MN е по-дълга от ОС, защото е крива. Да предположим, че линията ОС представлява витло на аероплан. Какво става с аероплана, ако витлото усилва, ускорява движението си? Аеропланът започва да се издига нагоре. Какво става с аероплана, ако витлото намалява движението си? Аеропланът започва да слиза надолу. Какво е отношението между енергиите в двата случая? При издигането си нагоре аеропланът надделява земното притегляне; при слизането си надолу това притегляне вече не му противодейства. Представете си сега, че кривите А и В (Фигура 2) са условия, при които Животът може да се прояви. Приемаме, че кривата А представлява планинско място, изложено на силни ветрове. Един ваш приятел посадил на това място сливи и казва, че като завържат и узреят сливите, ще ви даде от тях. Кривата линия В представлява долина, в която друг ваш приятел е посадил сливи и обещава, че когато узреят, ще ви даде от тях. Кой от двамата ви приятели ще има по-голяма възможност да изпълни обещанието си? Онзи, който живее в долината. Колко на сто той ще има възможност да изпълни обещанието си? Ако пък имате един болен, где трябва да живее, за да се излекува по-скоро – на височината или в долината? На височината ще оздравее по-скоро, отколкото в долината. Следователно неблагоприятните условия в едно отношение са благоприятни в друго отношение; и благоприятните условия в едно отношение са неблагоприятни в друго отношение. Оттук може да се извади законът: след всяка несполука иде сполука. За обяснение на този закон ще приведа следния пример: вие сте болен, очаквате от вашия приятел сливи, които той ви е обещал. Приятелят ви живее на планинското място А. Чакате ден, два, седмица, две, месец, той нищо не изпраща. По едно време решавате сам да отидете при него да видите защо не ви изпраща обещаното. Отивате при него и влизате в обяснения. Той ви развежда из своите имения, показва ви градините си, разказва ви при какви условия се развиват дръвчетата му и в тези обяснения и разходки вие оставате при него цял месец. В това време обаче под влиянието на чистия планински въздух болестта ви изчезва, вие напълно оздравявате. Питам кое струва повече в дадения случай – сливите или здравето? Ето, една ваша несполука се последва от сполука. Законът за съотношенията действа навсякъде в Природата и може математически да се определи какво е отношението на едната величина към другата. Представете си, че някой обещава да ви услужи в нещо. Думата услужвам е положителна. В този смисъл можете ли да определите колко на сто е вероятността даден човек да ви услужи? Някога от сто обещания могат да се изпълнят само едно или две; това показва, че лицето, което обещава, се намира при условия на физическия свят. Някога от сто обещания могат да се изпълнят деветдесет и девет; това показва, че лицето се намира при условия на Ангелския свят, дето възможностите за реализиране на дадените обещания е по-голяма. Най-после на сто обещания могат да се реализират сто и едно; това показва, че лицето се намира при условия на Божествения свят. Оттук виждате какви са възможностите за реализиране на идеите във физическия, Духовния и Божествения свят. Има известно отношение в тия възможности. Това лесно може да се определи, ако човек знае предварително отде произтича дадената енергия, която ще се впрегне на работа. Източникът на енергията определя възможностите. Значи между енергията и възможностите, които тази енергия съдържа, има известно съотношение. Следователно на физическия свят възможностите за реализиране на едно обещание могат да бъдат едно или две на сто. Например, искате да срещнете един заек в гората; вероятностна да го срещнете е само едно на сто. Значи малка е вероятността да го срещнете, много условия могат да попречат на тази среща. Искате да срещнете някой човек, който ви е обещал тази среща; само две на сто има вероятност да го срещнете, всички останали случаи до стоте са изключения. И затова казваме, че човек много обещава, малко изпълнява. Дойдете ли до Ангелския свят, там на сто обещания деветдесет и девет се изпълняват. В този свят и най-възвишените Същества се намират при условия, че каквото предприемат, да го свършат деветдесет и девет на сто успешно, а с едно на сто изключение. В Божествения свят обаче няма нито едно изключение за неуспех, там на сто обещания сто и едно се изпълняват. Ангелите се занимават с живота на растенията. Ако някой се заеме да разорава една нива и я оре и посява деветдесет и девет години наред, нивата ще роди точно толкова пъти, колкото пъти я е посявал; на стотния път този човек се отказва да оре и не посява нивата. Мислите ли, че тази нива ще роди? Няма да роди нищо. Това именно е едното изключение в Ангелския свят. В Божествения свят обаче, ако някой се откаже на стотния път да посее нивата, сто души ще го заставят да я посее. Ще не ще – този човек ще посее нивата и то не само сто пъти, но сто и един пъти даже. В Божествения свят не се позволява абсолютно никакво изключение. Дали си човек или дух, щом боравиш със законите на Божествения свят, никакво изключение не се допуска. И тъй, след всеки щастлив случай в Живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина – това е закон в Природата. Тъй щото, когато някой слиза, това показва, че той е на височина; когато се качва, той е в низина. Изкачването по планината изисква подем на човешкия Дух; слизането в долината изисква от човека внимание. И в двата случая има препятствия, само че тия, които заставят човека да се качва нагоре, са корубести, изпъкнали; тия пък, които го заставят да слиза надолу, са вдлъбнати. Препятствията ще заставят човека да намери извора. – "Ами ако кривна наляво или надясно?" – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. Планинският въздух е рядък, чист и студен; въздухът в долината е гъст, нечист и топъл. Растителността в долината е по-буйна, по-изобилна, а на върха – по-слаба, по-оскъдна. Може ли човек да бъде постоянно радостен? Не може. Ако разглеждате нотите, ще видите, че има цели, половини, четвъртини, осмини и т.н. Всяка от тях трае строго определено време. Между всяка нота и времето има известно съотношение. Въз основа на този закон радостите и скърбите имат определено време на траене. Някоя радост или скръб трае само един момент, равен на траенето на 1/64, 1/32, 1/16, 1/8 нота. Някога трайността им е по-голяма, равна на четвъртина, половина или цяла нота. Някои радости и скърби имат ехо, вследствие на което те траят повече от определеното за тях време и казваме, че са продължителни. Радостите и скърбите в Живота са моментни само, а когато ние казваме, че продължават много, това се дължи на тяхното ехо. Например, някой ви удари; болката, която усещате, е резултат на първия удар. Ако болката още продължава, тя е рефлексия на първия удар. Значи между интензивността на енергията и продължителността на времето има съотношение. Като знаете това, вие можете да изчислите математически колко време – часове, минути или секунди – ще трае известна болка. За това е необходимо да знаете силата, с която е нанесен ударът. Забелязано е при това, че болката постепенно се намалява – в първия момент е била най-силна, но този момент не се повтаря. Законът за съотношението се изявява навсякъде в Природата и в Живота, но вие трябва да го изучавате, за да можете разумно да се ползвате от него. Знаете, например, че страданието трае момент само, а след това иде неговото ехо, което продължава часове, седмици и месеци. Ето тук ще прилагате волята си! Като ви заболи зъб, ще знаете, че болката трае моменти само; затова със силата на волята ще гледате да прекратите рефлексиите на тази болка. Какво правят съвременните хора? Като ги заболи зъб или като заболеят от някаква болест, те казват: "Аз зная, че ще боледувам най-малко цяла седмица." И така става – те съзнателно се поддават на отражението на болестта. Не, човек трябва да знае, че всяка болест трае няколко момента само, а от психиката на човека зависи колко време ще продължат рефлексиите на болестта. Математически може да се определи каква част от секундата ще продължи известно страдание или известна болка. Затова, като ви налегне някакво страдание, ще му напомните, че то е кратковременно, да не се забрави да седи часове и дни. Щом кажете така, страданието ще си отиде. Същото нещо става и с Радостта – и тя е кратковременна. И да искате да я задържите повече време, тя си отива, защото в съзнанието ви предварително е сложена мисълта, че тя скоро ще ви напусне. И действително така става. Както виждате, има известно съотношение между мислите и желанията: след всяка силна мисъл иде слаба проява в характера на човека, след всяко благородно чувство се про­явява някаква слабост. Като знаете това, вие всякога трябва да бъдете готови да посрещате тия неща със спокойствие. Щом се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слезете. Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте на щрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно; иначе рискувате да паднете. След всяко лошо чувство или след всяка лоша мисъл вие ще проявите някаква силна, възвишена мисъл или благородно чувство. По този начин Природата внася равновесие във всички прояви на Живота. Причината за тези резки промени се дължи на факта, че ние сме свързани със светове, по-високи и по-низки от нашия, които ни въздействат по един или по друг начин. Когато сме скръбни или когато нарушим равновесието в Природата, от Ангелския свят ни дохожда помощ, докато се възстанови това равновесие. Като се повдигне разположението ни, от низшия свят идат същества да ни ограбят и ние изгубваме придобитото. Следователно при всяко нарушаване на Божествения ред и порядък от ваша страна идат Разумни същества да възстановят това равновесие. Дали сте достойни за тази помощ или не, те не държат сметка. Целта е да се тури ред в Природата, да се възстанови първото ѝ положение. Тогава на какво се дължи успехът и неуспехът на хората? Преди да се отговори на този въпрос, вие трябва да се запитате какъв успех очаквате – материален, духовен или умствен? Задавали ли сте си конкретно въпроса какво искате да бъдете или какво искате да придобиете? Често у вас се раждат мисли, желания и чувства, които не са ваши, и като не знаете това, искате на всяка цена да ги реализирате. Например, четете някой автор и като свършите книгата му, у вас се явява силно желание да станете поет или писател като него. Тази мисъл не е ваша, това е било някогашното желание на автора на книгата да стане поет, писател. Той силно желаел това и го постигнал, но вие не можете да станете поет. Защо? Защото за вас не са определени тези страдания, не е предвиден този път, през който авторът е минал. И наистина, ще видите, че това желание след няколко дена ще ви напусне – значи то е било чуждо желание. Докато е станал този автор поет, само той знае през какви страдания и изпитания е минал. Колко пъти той се е обезсърчавал и отново насърчавал, колко пъти той се е отчайвал и дохождал до самоубийство, колко пъти е бивал освиркван и подиграван! Това обаче никой не знае – ние се намираме пред един резултат. Четем книгата, възхищаваме се и пожелаваме и ние да бъдем като него поети – как, по какъв начин може да се постигне това не се интересуваме. Поетът трябва да мине през големи страдания, няма поет в света, който да не е страдал. И тука е спазен законът за съотношенията, а именно между страданията и постиженията. Следователно между физическия, сърдечния, умствения и волевия живот на човека съществува известно съотношение. Въз основа на това съотношение може точно да се определи след колко време крайният материалист може да стане краен идеалист. Преди години дойде при мене един варненски адвокат, по убеждение социалист, и като се разговаряхме по различни въпроси, казах му, че след четири години няма да остане помен от сегашните му убеждения. – "Не е възможно това, аз съм убеден социалист!" – "Запиши това, което ти казвам, и ще провериш дали говоря истината." Две години след това той се ожени, роди му се момиченце. С жена си живееше добре, обичаше я. Една вечер отишъл на събрание и се позабавил малко повече от обикновеното време. Жена му била в къщи, работела нещо; като ѝ се доспало, тя си легнала и оставила лампата да гори. Случайно някак лампата се обърнала, газта се разляла върху леглото ѝ и тя изгоряла. От скръб и страдание за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи. Скоро след това го изключиха от социалистическия кръжок. Като ме срещна един ден във Варна, той ми каза: "Представи си, каквото ми предсказа, това се сбъдна! От моите първи убеждения нищо не остана." Казвам: като знаете закона на съотношенията, всички трябва да бъдете внимателни, да не нарушавате великите закони, защото ще попаднете под други закони, които няма да ви щадят. И в Писанието е казано: "Който стои високо, той трябва да знае, че ще падне. Който падне, той трябва да знае, че ще стане." Сега от вас се изисква да разсъждавате правилно, зряло, да знаете, че според окултната наука нищо не става случайно, произволно. Окултната наука е положителна, тя взема предвид всички елементи, с които Природата работи. Ако се съобразява със законите на тази наука, човек може да избегне много нещастия в своя живот. На какво се дължат нещастните случаи в Живота и в Природата? Те се дължат на известно нарушаване на един от великите закони. Сега ще представя графически четирите области на про­явен­ия Живот (Фигура 3). Правата А представлява физичес­кия живот, правата В – сърдечния, правата С – умствения и правата D – волевия живот на човека. Енер­гията, която се развива в първия период от живота на човека, когато той расте физич­ески, е точно определена по количество и по време на траене. След това тази енергия преминава във втория период от живота на човека, когато той се развива повече сърдечно. Оттам енергията минава в третия период, когато човек се развива повече умствено. Най-после тя слиза в четвъртия период – във волевия живот на човека. Като стигне до долу, енергията взема обратно движение нагоре и образува един кръг, едно обръщане на силите. Като се знае това нещо, може да се изчисли математически след колко години, как и де ще се прояви енергията. Също така може да се изчисли в какъв размер ще се яви тази енергия и какви резултати ще произведе. С това се обяснява защо желанията, подтиците, стремежите на човека се явяват периодически. Някой млад човек желае да учи, да се развива умствено. Започва да учи и работи в това направление две-три години. След това подтикът му за учене изчезва, той се прехвърля на друго някакво желание. След известен период от години той пак се намира пред първото си желание да учи. Това нещо е в зависимост от закона на съотношенията. Времето е в зависимост от силното желание, силната мисъл, силното чувство. Например, толкова по-дълъг ще бъде периодът, през който човек ще учи, колкото по-интензивно е желанието за учене. Ако се явят някакви особени препятствия за реализиране на това желание, човек страда, чувствува се нещастен. Препятствията пък се явяват по причина на някакво нарушаване на законите. Като млади вие трябва да правите наблюдения, да изчислявате колко време трае една силна мисъл у вас и след колко време се явява отново. И тъй, според закона на съотношенията след всяко щастие иде нещастие и след всяко нещастие иде щастие; след всяка болест иде здраве и след всяко здраве иде болест. Под думата болест аз не разбирам обикновените болести, когато човек страда физически, но имам предвид онези състояния, които се предизвикват при нарушаване хармонията между чувствата и мислите. Всеки от вас трябва да се запита дали се е самоопределил според закона на съотношенията. Вие трябва да се самоопределите. Който не се самоопредели, той ще остане завинаги в хамбара. Който седи в хамбара, той нищо не печели, но и нищо не губи. Знаете ли какво нещо е самоопределението? Щом не знаете, пишете за следния път върху темата "Самоопределяне в Живота". Вие трябва да се самоопределите, защото в скоро време ще се намерите пред една окултна митница, дето ще ви прегледат най-щателно. Като намерят, че носите вещи, за които не сте платили мито, ще вземат вещите и ще ви глобят. Ще ви прегледат с рентгенов апарат, за да видят какво носите в себе си. Тъй щото, ще ви прегледат външно и вътрешно, ще вземат и най-малкия излишък, който се намери у вас. Следователно изхвърлете всички излишни работи навън, за да не ви глобяват. В този смисъл, да се самоопределите значи да изхвърлите от себе си всички излишни, несъществени неща, които причиняват страдания и нещастия, и да задържите само същественото, което причинява Радост и Веселие и с което можете да работите. Окултната наука, с която се занимавате, е положителна, но същевременно опасна наука. Веднъж влезли в тази Школа, вие имате привилегията да ви се предаде тази наука в най-лека, в най-възприемлива за вас форма. Ако бяхте в друго време, по никой начин нямаше да ви приемат в Школата. В древността не са приемали ученици по-млади от 33 години. Затова трябва да бъдете внимателни, да не си играете с природните закони. Природните закони са живи, съзнателни, те не могат да се престъпват. Дойде ли до окултните сили, до окултните закони, ученикът трябва да знае, че с тях игра не бива. С това аз не искам да ви наплаша. Страхът е необходим, но не онзи обикновен страх. Ученикът трябва да има благоговейно чувство към Великото, към Божественото в света. Ако това чувство не е развито в него, то трябва да се замести със страха. Този страх именно наричам Божествен, разумен страх. При този страх могат да възрастат всички благородни чувства в човека. Който съзнателно изучава окултната наука, той развива в себе си смелост, решителност, инициатива, трудолюбие и работоспособност. Като направите някаква погрешка, не се оправдавайте с условията, с майка си и с баща си, но винаги бъдете готови да изправите погрешката си. Оставете настрана майка си и баща си. Като работите съзнателно и с Любов, вие сте в състояние да използвате условията и да създадете от себе си каквото желаете. Щом направите някаква погрешка, веднага я изправете. Щом изправите погрешката си, тръгнете пак напред. Като ученици вие трябва да изучавате окултната химия, да знаете от какви елементи се нуждае вашата кръв. Ако желязото е недостатъчно в кръвта ви, по някакъв начин трябва да го доставите. Иначе отсъствието на желязо в кръвта ви ще придаде повече мекушавост, огъваемост на характера ви. Ако златото е малко в кръвта ви, ще бъдете лишени от благородство в характера. Значи всеки нов елемент, внесен в ума, в сърцето или във волята на човека, дава нова насока на неговата деятелност. Изучавайте химията добре, за да можете да превръщате силите в себе си. Тогава ще знаете как да калите желязото в себе си – от меко желязо да го превърнете в стомана. Някои от вас се нуждаят от твърдост в характера си, други – от мекота, трети – от благородство, четвърти – от постоянство, пети – от Любов към Бога, шести – от милосърдие, разсъдливост, въображение и т.н. Всеки може да каже за себе си: "Едно ми не достига." Той трябва да намери какво му липсва, а после да потърси метод как да придобие този елемент, който му липсва. Всеки се нуждае от едно нещо, но това нещо е от голямо значение за неговото развитие. Това важно нещо той ще научи от закона на съотношенията. Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen 9-та лекция от Учителя, държана на 13 декември 1922 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_12_13 Закон за съотношение.pdf
  9. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО Fir-für-fen Tau-bi-aumen Тайна молитва Размишление Четоха се темите върху "Предназначението на дихателната система". На Фигура 1 имате две успоредни линии СВ и DА, които се движат в про­тивоположни посоки, пресечени с трета линия АВ. При пресичането на двете успоредни с трета права се образуват ъгли, равни на 30°. При движението на успоред­ните линии и съзна­нието взима участие. То е предста­вено чрез пресечната линия АВ. Тя е главната линия. В живата геометрия тия линии представляват силови линии. Всяко тяхно движение има строго определен смисъл. Когато изнесете дясната или лявата ръка напред, тези движения имат определен смисъл и значение. Ако движите ръката си по посока на правата СВ, и това движение означава нещо. След това взимате в ръката си една ябълкова семка, свивате ръката си, навеждате се към земята и посаждате семката. Щом направите това движение, след малко ще направите обратно движение – ще се вдигнете нагоре. След няколко години дървото ще израсте и ще даде плод. За да откъснете един от тези плодове, вие протягате ръката си нагоре и после я спущате надолу. При тези движения – спущане ръката надолу, за да посадите семката, и протягането ѝ нагоре, за да откъснете плод от дървото, чиято семка сте посадили – се образува буквата И. С буквата И започва думата Истина. Какво означава тази дума? Истината подразбира опитване на плодовете на това, което някога си посадил. Сега имате други две линии, които представляват движение на един отворен кръг. Този кръг е образуван от двете криви линии АВ и ВС. Движението на кривите линии АВ и ВС върви надолу, в гъстата материя. Така се образува еврейската буква W (вав), която представя човек със спуснати надолу ръце, в състояние на мисъл, на размишление. Тези две криви могат да се движат и нагоре, в по-рядката материя, при което се образува чертеж, обратен на първия. Чертежът на Фигура 2 представя състоянието на човек, който инволюира, т.е. слиза в гъстата материя. Като съедините двата чертежа, ще получите Фигура 4, която представлява две същества, обърнати с главите надолу, и други две, обърнати с главите нагоре. Ако буквата W се обърне нагоре, ще се получи буквата М, която е образувана при движението на човешкото съзнание в неговото еволюционно състояние. На еврейски език тази буква означава смъртта, а у нас означава начало на човешкия интелект или начало на човешкия ум. С други думи казано, тази буква означава превръщане на енергиите от едно състо­яние в друго. И наистина, чрез мисълта човек дохожда до положение да превръща енергиите. Голяма наука се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават. Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща – ако е низша, да я превърне във висша. С буквите се занимава Кабалата. Например някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в живота. Какво трябва да направи, за да тръгнат работите му напред? Да промени името си, да си измисли такова име, което да хармонира на състоянието му. Действително, като се вслушвате в имената на хората, ще забележите, че звуковете в някои имена са така съчетани, че дразнят ухото ви. Когато някой човек минава през известно посвещение, турят му такова име, което да отговаря на неговите астрологически аспекти. Ако разгледате буквата а, виждате, че тя е образувана от знака за безконечността, поставен нагоре (вместо хоризонтално, както обикновено се пише) и натоварен, бременен с нещо. Това показва, че в тази буква безконечността се ограничава от нещо и става бременна. Както буквите изразяват известен род енергии, така и всеки уд в човешкия организъм е свързан с известен род сили, с известен род енергии. Например носът на човека е израз на неговата интелигентност, на неговия интелект. Следователно, колкото по-силен е интелектът на човека, толкова по-дълъг е неговият нос. Ако от средата на челото спуснете перпендикуляр към носа, този перпендикуляр определя големината на ъглите, които се образуват от линиите на носа. Линиите на носа представляват двете рамена на ъгъла, а широчината на носа представлява големината на ъгъла. Колкото повече страните на тия ъгли се отдалечават от перпендикуляра, толкова повече интелигентността на човека отслабва. Колкото по-малък става ъгълът, толкова повече интелигентността се увеличава. Изобщо интелектуалната сила на човека се проектира чрез носа. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толкова умът му е по-проницателен. Колкото по-голям става този ъгъл, интелектът се намалява, а природният, обектив­ният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни в човека, толко­ва по-широк е носът долу, при ноздрите. Общо казано, дължината на носа е свързана с интелекта, а широчината – с чувствата на човека. Като знаете тези общи положения, правете наблюдения, изучавайте формата на носа, за да видите какви различни отклонения са станали от нормалното положение, което Природата е определила. Всички линии, с които означаваме носа, очите, устата на човека, представляват силови линии. Тези силови линии определят интензивността на самите сили, които работят в човека. Като изучавате очите на човека, ще дойдете до заключението, че колкото отворът на очите е по-голям, по-широк, толкова и впечатлителността, способността на човека за възприятия е по-голяма. Колкото отворът на очите е по-малък, толкова и впечатлителността е по-слаба. Впечатлителността е свързана с наблюдателната способност в човека. Колкото по-наблюдателен е човек, толкова е по-силно развита в него долната част на челото, до веждите. Тази част на челото е добре развита у естествениците, понеже те наблюдават всички явления в Природата. У философите пък, които се занимават повече с отвлечената мисъл, с тъй наречената метафизика, горната част на челото е повече развита от долната. Когато устните са дебели, добре развити, това показва, че в този човек е добре развит апетитът или чувствеността. При тънки устни чувствеността е слабо развита. Следователно външните признаци или белези на човешкото лице особено, показват с какво има човек да се справя в себе си и как трябва да работи, за да регулира силите на своя организъм. Като знае тия признаци, човек ще може да моделира носа, очите, ушите, устата, веждите си. За тази цел той трябва да изучава движенията на силовите линии, както и техните външни и вътрешни проекции. За да бъде правилно, хармонично движението на силовите линии в човека, той трябва да пази единство на съзнанието си, т.е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействащи сили, които взаимно се неутрализират. Например явява се у вас желание да направите едно добро, което е свързано с някаква материална жертва. В този момент се явява страхът, че ще се ощетите; той веднага се противопоставя на желанието ви да направите добро и тези две сили се взаимно унищожават или неутрализират. Щом се натъкнете на тези две противодействащи сили, вие казвате: "Ще отложа това добро за по-благоприятни условия." При друг случай у вас се явява силен стремеж да направите някакво научно изследване, но изведнъж си представяте, че за това изследване ви са нужни години усилена работа и се отказвате от изследването си. После влизате в някое духовно общество, искате да работите за своето духовно развитие; но ако дойде в ума ви мисълта, че не е време за духовен живот, вие напущате това общество. Днес пренебрегнете едно добро желание, утре подтиснете известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието ви се раздвои. Не, за да развиете своите духовни сили, вие никога не трябва да се отказвате от добрите си желания и стремежи, никога не трябва да се подпушвате, за да не раздвоите съзнанието си. Духовните сили в човека се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всички сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желание да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. Иначе, ако държите на вашата крива философия, ще мислите, че при раздвояване на съзнанието има някаква наука или някаква придобивка. Не, в раздвояването на съзнанието няма никаква наука, никаква философия, никаква придобивка. Следователно роди ли се у вас желание да направите някакво добро, не отлагайте да го извършите, колкото и каквото да ви струва. Желанието за правене на добро е положителна сила, която придава нещо на човека, но не отнема. Щом се роди у вас желание да направите най-малкото добро, направете го. Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка тъга или известно неразположение. Тази тъга, това неразположение са наказание за вас, че не сте извършили доброто. Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие. Няма да мине много време и той по невнимание ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си. Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието в човека. И след това той ще вика лекар, ще плаща, ще лежи два-три месеца в легло. Какво е спечелил от всичко това? Значи всички нещастия, всички страдания в живота на човека се дължат на нежеланието му да изпълни Волята Божия. Нищо в Живота не остава безнаказано. – "Е, в друг живот ще плащаме." – Няма да плащате в друг живот, но още сега. Няма да мине седмица, месец или година и вие ще видите последствията на отклонението ви от правия път. Като знаете това, бъдете внимателни даже към най-малките си стремежи и желания. Не пренебрегвайте малките желания, не спирайте тяхната проява. Като ученици на окултна Школа вие трябва да бъдете внимателни, никога да не подпушвате съзнанието си. Каквато погрешка направите, малка или голяма, бъдете готови да се изповядате пред себе си. Искрени трябва да бъдете пред себе си. Например, някой млад човек постъпва в университет, иска да учи, да свърши по някакъв предмет, но той е беден, няма средства. По едно време Провидението го поставя на изпит, за да види доколко той е готов да издържи в своята честност. Така се съчетават условията, че той се намира пред отворената каса на един богат човек, поглежда към касата, поглежда към вратата на стаята, за да не влезе някой да го види, и като се увери, че е сам, бръква в касата, изважда две хиляди лева и казва: "Ще свърша с тези пари и като се назнача на някаква работа, ще помагам на бедни студенти и те да свършат университет." Какво става после? Откриват кражбата и го хващат. Той започва да се извинява, че не знаел какво го чака, не знаел, че ще носи отговорност, но мислел, че трябва да свърши университет и самото Провидение му предлагало тази помощ. Невъзможно е човек да не знае какви са последствията на кражбата. Ако не знае, в затвора ще ги научи. Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда, да признае погрешката си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар. Това значи: не подпушвайте съзнанието си! И тъй, не пренебрегвайте в себе си и най-малкото Божествено желание. Щом се яви такова желание в сърцето ви, реализирайте го. Всяко Божествено желание е малко семенце, което вие посаждате в земята. Щом го посадите, то ще израсте и ще даде плод, който свободно можете да откъснете и да го вкусите. Ако задържите едно Божествено желание в себе си, вие съзнателно се подпушвате, вследствие на което се излагате на ред болести. Всички болести се дължат именно на това подпушване, предизвикано от неизпълнение на Божествените желания, които ви подтикват към правене на добро. Вие трябва да знаете, че не можете да си играете със законите на Разумната Природа. Тя не позволява на никого да си играе с нея. Който веднъж само се опита да играе с Природата, той в най-скоро време ще получи своето възмездие. Като ученици от всички се изисква единство на съзнанието. Ако нямате това единство, не можете да бъдете ученици. И да посещавате класа тук, горе няма да ви приемат. Докато не придобиете единство на съзнанието, никакви ученици не можете да бъдете. В Школата се приемат ученици със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и със здрав гръбнак – да носят. Хилави, болни ученици в Школата не приемат. Който е слаб, хилав, да седи у дома си; като оздравее, тогава да дойде. Ученикът трябва да има диамантна воля, да прилага. От вас не се изискват големи подвизи, да спасявате света. От вас се изисква най-малкото, микроскопическо приложение на Доброто. Щом дойде някакъв благороден подтик у вас, колкото малък да е, дайте му ход. Той ще отнеме само една минута да го извършите. Например, отивате по работа някъде и срещате на пътя един беден просяк; изведнъж у вас се явява желание да му кажете една добра дума. Спрете се за минутка пред него и го попитайте как вървят работите му. Казвате: "Защо ще губя времето си да спирам пред този просяк и да разговарям с него?" Ако не си готов да спреш за една минута, после ще те заставят да изгубиш сто минути. Единство на съзнанието се изисква от вас. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите в своя организъм. Ако нямате единство на съзнанието, ще се отклоните от пътя си, ще тръгнете в левия път. Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. Представете си, че някой се спуща с парашут на земята. При спущането си надолу парашутът непременно трябва да бъде отворен; не е ли отворен, смъртта е неизбежна за онзи, който е вътре. Разтварянето на парашута означава единство на съзнанието. Защо? Защото Животът е в отворения парашут. По аналогия на това казваме, че Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието вие ще можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си. Вие трябва да правите опити да се контролирате, да изпитате силата на волята си. За тази цел ще ви подложим на следния опит: ще вземем една голяма игла, губерка, и ще я забодем на известна дълбочина в ръката ви, докато потече кръв. След това всеки ще наблюдава след колко време чрез силата на волята си ще спре болката на ръката. Това бодване с губерка не е нищо друго, освен обидите и огорченията, които вашите близки ви нанасят. Ако можете скоро да забравите, да трансформирате обидата, вие сте човек със силна воля. На този опит ще се подложат само силните, т.е. безстрашливите, страхливите ще оставим настрана. Природата не обича страхливите хора, те са осъдени от нея на смърт. Към смелите хора тя има почитание и всякога е готова да им помага. Смел, безстрашлив може да бъде само онзи, който има непоколебима вяра в законите на Разумната Природа. Страхливият всякога престъпва тия закони, затова Природата има за него особено мнение. Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се вдигнете от леглото си здрав и бодър. Висшите сили на съзнанието се насочват към вашия организъм и започват да му въздействат, докато стане обрат в тялото ви, вследствие на което всички енергии потичат нагоре, вземат обратно движение. При това положение, чуждите вещества в организъма, които са причина за болестите, изчезват моментално, както изчезва прахът от повърхността на барабана. Ако някой от вас заболее от хрема, нека приложи същия метод, за да види за колко време ще се излекува. Крайният предел, до който може да продължи хремата, е обикновено седем дена. Понякога тя продължава три седмици, в изключителни случаи продължава три месеца. С този метод обаче вие можете да излекувате хремата за пет минути; ако не успеете да я излекувате в пет минути, ще гледате да се освободите от нея поне в продължение на два-три часа или два-три дена. Мнозина се оплакват, че паметта им отслабнала, започнала да им изневерява. Лесно може да се възстанови първоначалната сила на паметта. По какъв начин? Чрез възстановяване единство на съзнанието. Как става това? Като изхвърлите от ума и сърцето си всички ония мисли и чувства, които ви смущават. Раздвояването на съзнанието е причина за отслабване на паметта. Същевременно раздвояването на съзнанието ражда страх в човека. Някое дете открадне едно яйце от дома си и от страх да не го види майка му то се преструва на болно. Страхът от наказанието е резултат на раздвояване на съзнанието в това дете. Страхът е недъг на чувствата, а гордостта – недъг на ума. Разрушителната способност в човека се дължи на известно изопачаване в творческите му сили. Когато силите, енергиите в човешкия организъм се отбият от правия си път, човек започва да се отдава на фиктивни, въображаеми мисли и чувства, които му създават излишни страдания. Например, някой си въобрази, че еди-кой си обидил честта му. Кой може да обижда? И какво всъщност представлява честта? Съвременните хора са чувствителни, лесно се обиждат, лесно се накърняват чувствата им. Учените казват, че човек имал пет чувства, т.е. пет сетива. От какво е произлязла думата сетиво, усет? Казваме у-сет, или у-сат. Буквата у означава човека, който е посадил нещо. Коренът на думата е сат, което означава проява, а същевременно означава и нещо, което е ограничено. Следователно под думата усет разбираме нещо, което е посадено в почвата или в съзнанието, в ограничено пространство, дето започва да расте. Коренът сат е от санскритски произход и означава нещо, което може да се прояви, да се ограничи. Буквата а в корена сат при слизането си, при инволюцията си постепенно се е изменяла, докато се превърнала в буквата е. Значи, от у-сат се е образувала думата усет. Коя дума познавате, подобна на думата усет? – Възпри­ятие. Като извадите предлога въз, остава думата приятие, която започва с буквата п. Тази буква означава оплодяване. Значи енергиите първо се запазват, а после се оплодяват. Усетът означава външен процес, а възприемането – вътрешен; той означава растене. След възприемането иде схващането. Схващането произлиза от думата хващам нещо с ръката си; то е физически процес. Обаче думата схващане започва с буквата с, която показва, че това, което човек е хванал с ръката си, се намира във възходящо състояние, върви нагоре. За да расте нещо нагоре, ние трябва да му създадем благоприятни условия, да го оградим отвсякъде. За да се огради нещо, умът на човека трябва да работи. Буквата щ в думата схващам показва, че умът може да работи само тогава, когато и волята взима участие за премахване на външните противоречия. Като израсте, посятото ще мине в по-висока степен и ще оживее. Следователно в схващането като процес се забелязват няколко фази: посаждане на нещо, израстване на посятото и узряване – превръщане на тия енергии в плод, в нещо живо. Основната идея на тази лекция е единство на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, там не могат да съществуват никакви криви мисли, никакви отрицателни чувства. За да дойдете до това единство, от вас се иска да бъдете искрени в себе си, да не се самоизлъгвате. Всеки в себе си ще си признае добрите и лошите черти, без да ги увеличава или намалява. Като се прецени правилно, ученикът ще може сам да направлява силите на своя организъм. Всеки човек има недостатъци, но някои не искат да признаят това. При сегашните условия на Живота недостатъците са благо за човека. Чрез тях той може да се развива. Например, някой човек е физически слаб, хилав, но същевременно Природата е вложила в него такива сили, чрез които той може да подобри физическото си състояние. Друг някой има добър ум, но центровете му зад ушите са силно развити и този човек е склонен към разрушаване. Какво трябва да прави? Понеже има добър ум, той ще намери начин, по който да трансформира тази енергия, да я изпрати в предната част на мозъка си и да я впрегне на работа. Тази енергия е необходима, но трябва да се използва разумно. Гневът, например, представлява въглищата, които се поставят в огнището да карат колата. Значи въглищата ще поставите на огнището, водата – в котела, парата ще прекарате през тръбите и ще я впрегнете на работа. Така машината ще се движи, ще върви напред. Друга енергия в човека е страхът, който също трябва да се впрегне на работа. Като елемент страхът трябва да се съедини с разсъдъка и да даде сложно тяло или съединение, наречено благоразумие. Тогава ще имаме следното равенство: С + Р = Б. На химически език казано, страхът е основа, разсъдъкът – киселина, а благоразумието – сол. В животинското царство страхът е на първо място, там той управлява. Задните крака на заека са се удължили вследствие на страха. Дългите уши на заека показват, че той е умен – слуша добре и разсъждава добре. Заекът обича да се катери по стръмни места нагоре, затова предните му крака са останали по-къси от задните. Нагоре той бяга много бързо, но когато бяга надолу, често се търкаля. Ръцете на човека отговарят на задните крака у заека. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня; както се свиват и движат предните крака на коня, така се свиват краката на човека. Това са странични въпроси, но добре е да размишлявате върху тях, да видите на какво се дължи тази аналогия. И тъй, като ученици от вас се изисква единство на съзнанието и Абсолютна справедливост спрямо себе си. Справедливостта е необходима за растенето на ученика. Дето има Справедливост, там има и растене; дето Справедливостта отсъства, там няма никакво растене. Когато се говори за единство на съзнанието, ние имаме предвид участието на Божественото съзнание, както и участието на Божия Дух, който работи в цялата Природа. Дето има Справедливост, там има съприкосновение на човешкия Дух с Божествения. Всяка вечер, преди да легнете, застанете прав и се свържете с великата Светлина на Божия Дух и кажете: "В името на Абсолютната справедливост признавам погрешките си и съм готов да ги изправя." Никакво извинение, никакво отлагане. Погрешките се изправят, а не се прощават. Когато обещаете да направите някакво добро, изпълнете го без страх. – Ама последствията щели да бъдат лоши. – По-добре да сгрешите, отколкото да се върнете назад. Обещал си да дадеш някому хиляда лева; дойде някой при тебе и започва да ти говори за този човек, че не е честен, че ще изяде парите ти и т.н. Каквото и да стане с парите ти, не се връщай назад. Така ще направиш само една погрешка; ако откажеш да дадеш обещаните пари, ще направиш две погрешки. Щом си дал обещание да направиш някакво добро, не трябва да се отмяташ. Погрешно да е обещанието, ще го изпълниш. Бъдете смели и решителни. По никой начин не можете да избегнете кармическите последствия. За да придобиете смелост и решителност, започнете от малките опити, за които са нужни малки знания. Не се стремете към големи опити, защото не сте готови за тях, нямате още нужните знания. Сега, запишете си следните три правила: Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш! Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският Живот ще започне. Напишете тези правила на отделен лист и го поставете на масата си или го закачете на стената, за да можете да ги четете, когато пожелаете. Като ставате сутрин, първата работа, която ще свършите, е да прочетете тези правила и да размишлявате върху тях. Ще прочетете първото правило и ще си кажете: "Аз трябва да вложа Истината в душата си! Защо? За да бъда свободен, да придобия Свободата си." После ще прочетете второто правило и ще си кажете: "Аз трябва да вложа Мъдростта в ума си! Защо? За да придобия Знания." И най-после ще си кажете: "Аз трябва да вложа Чистотата в сърцето си. Защо? За да дойде Любовта." Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen 8-а лекция от Учителя, държана на 29 ноември 1922 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_11_29 Единство на съзнанието.pdf
  10. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА Fir-für-fen Tau-bi-aumen Тайна молитва Прочетете сега положителните думи, които сте написали. Следния път ще прочетете отрицателните думи. За следния път пишете върху темата: Предназначението на дихателната система. Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане. Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост. Думи­те вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост. Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Пред­назначението на дихателната система". Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение. И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробо­ве. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоян­ните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат. Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение. Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене. Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо? Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си. Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха. Кои елементи влизат във въздуха? Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса. Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение. Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав. Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка? Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили. Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте. Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж. Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове. Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си. Всяко желание е сила, която ще даде своите резултати, но тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време. Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на ред отрицателни състояния, между които на първо място ще бъде гневът. А като не може да постигне някое свое желание, човек завижда. Щом започне да завижда, ще дойде и гневът. Искате ли да се освободите от гнева, трябва да постигнете желанията си. За да ги постигнете, те трябва да бъдат малко на брой. Колко желания можете да реализирате годишно? Едно желание. Колко класа може да свърши ученика за една година? Един клас. Най-способният ученик може да свърши два класа на годината, а гениалният – три класа. И гениалният учи, минава класове, но за него има особена школа. И гениалният човек е изложен на погрешки; той има условия да греши повече, отколкото обикновения човек. Гениалният много печели, много губи и много страда; обикновеният човек малко печели, малко губи и по-малко страда. За да регулирате енергиите на своя организъм, трябва да дишате правилно, дълбоко. И тъй, многото желания отклоняват вниманието на човека. Срещате някой човек – замислен, навел глава надолу, към земята гледа. Този човек има много желания, вследствие на което и дишането в него се извършва слабо. Това е забелязано и в живота на видни артисти. Когато някой способен артист стане много амбициозен, кръвообращението в него става неправилно, дишането му непълно, вследствие на което той се нервира и започва да се гневи. Церът против гнева е да намерите някой ваш приятел, който да е отрицателен, пасивен; помолете го да тури лявата си ръка върху дясната половина на главата ви и ще видите, че след кратко време всичката излишна енергия от вас ще мине в ръката му и ще се облекчите. Вие сте били положителен, активен, а той – отрицателен, пасивен, вследствие на което между вас е станала правилна обмяна. Значи гневливият трябва да намери тих, спокоен човек, на когото да предаде част от излишната си енергия. Не е лошо, че се гневи човек, но трябва да знае закона, да впряга тази енергия на работа. За предпочитане е човек да се гневи, отколкото никак да не се гневи. Има хора, които са пасивни и като се разгневят, не могат външно да изразят гнева си. Те минават за кротки хора – всъщност не са кротки. Пасивният гняв ражда страха, а активният ражда отмъщението. Особено силно е отмъщението, когато някой се опита да се противопостави на гнева. Щом се разгневи някой човек, дайте му възможност да прояви гнева си; спрете ли гнева му, той ще започне да отмъщава. Защо някои хора не могат да се гневят? Защото нямат излишък от тази енергия. Те мязат на онези пияници, които искат да пият, но или пари нямат, или кръчми отворени няма. Значи те нямат условия да се напият и по необходимост минават за трезви; те са готови да отидат в първата отворена кръчма и да се напият. Истински трезв, добродетелен човек е онзи, който при всички условия да пие, да се гневи, не може да излезе от своето равновесие. Такъв човек има воля, има самообладание. Онзи, който има слаба воля, той се поддава и на най-малкото изкушение. Сега, като ученици на окултна Школа вие трябва да изучавате противоречията, на които се натъквате. Вие трябва да изучавате разните състояния, които изживявате. Някой път седите, чувствате се някак особено притеснен, не знаете де да турите ръцете си: турите ги отпред – не ви харесва, турите ги отстрани или отзад – пак не ви харесва. Ако разбирахте дълбокия смисъл на вашето състояние, вие лесно щяхте да го обясните. Ръцете представляват човешката воля. Когато не знаете де да турите ръцете си, това значи, че не знаете какъв ход да дадете на волята си. Като поставяте ръцете си отзад, отпред или настрани, с това вие търсите най-подходящия метод за проява на волята. Щом намерите подходящо място за ръцете си, вие вече сте решили въпроса по какъв начин да проявите волята си. Като пръв метод за проява на волята е прилагането на закона за трансформиране на енергиите в организма си чрез белите дробове. Източните народи обръщат голямо внимание на дишането като метод за работа в много направления. И западните народи са искали да използват този метод, но като крайни материалисти, той е дал за тях лоши резултати. Те са искали по бърз начин да постигнат много неща, но скъпо са платили за това бързане. Любов се иска от хората, за да използват правилно науката за дишането. Без Любов не може да се диша. Първото условие е Любовта да участва при дишането. Не участва ли Любовта при дишането, никакви постижения не можете да имате. При това положение организмът не може да се справи с излишната си енергия, вследствие на което в човека се зараждат ред отрицателни състояния. Когато дишането не става правилно, в организма се наслояват полуорганични вещества, утайки, които са причина за всички болести. Благодарение на тия утайки, на тия полуорганични вещества кръвта на човека не може добре да се пречиства и става причина за развиване на много микроби. Сега вече имате понятие колко сложен процес е дишането. Достатъчно е да си представите тия шестстотин милиона работ­ници, които ден и нощ работят безкористно, за да разберете какъв велик процес се извършва във вашия организъм. При това всяка клетка има своя строго определена специалност. Ако не разглеждате този процес съзнателно, вие ще кажете, че не струва да се живее. Не, струва да се живее. Всяка вдишка и издишка е резултат на работата, на усилията на милиони работници. Следователно дишайте съзнателно, с Любов, ако искате всякога да имате добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а с това заедно и дишането не става правилно. За да разберете колко скъпо струва всеки човек на Природата, направете изчисление колко се изразходва за него в продължение на една година. Като знаете колко се плаща за двадесет и четири часа, лесно ще изчислите за една година. И това е разход само за дишането. Изчислете след това колко се изразходва за работниците в стомаха, в мозъка и във всички останали удове. След всичко това ще дойде някой да каже, че Животът нищо не струвал, че всичко било даром дадено. Така е за онзи, който не разбира. Онзи, който разбира, той знае колко скъпо струва Животът и на най-малкото същество, а още повече на човека. Вие сте храненици на Природата, без да съзнавате какви средства харчи тя за вас. Нима децата съзнават колко харчат родителите за тях? Обаче, когато пораснат, когато сами започнат да се поддържат, тогава виждат колко много са коствали на родителите си. Не е лесна работа да се отгледа един човек. Когато направите точна сметка за всички разходи, които Природата прави за вас, ще видите какво нещо е човекът. И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за Живота, който ви е даден. Само при това съзнание вие ще разберете дълбокия смисъл на думите: "По благодат живеем." Тайна молитва Fir-für-fen Tau-bi-aumen 7-а лекция от Учителя, държана на 22 ноември 1922 г., София. държана на 22 ноември 1922 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_11_22 Предназначение на дихателната система.pdf
  11. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ Fir— fur — fen. Tau — bi — aumen. Тайна молитва. За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух". Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране. Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид степента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото? Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запример, буквата „Б", вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да направя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битието" — създаването на света, дето първата буква е пак „Б". Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно, при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от астралния свят (долната устна). Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „Г" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език. При изговарянето на звука „д" езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представя активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука „д" разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д" той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез които силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаряне на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата [ ] означава размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака [ ].Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква „ш", шинът: „w". От това гледище, буквата [ ] означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира. Когато произнасяте буквата „ж", между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енергии, които съдействуват за растенето на органическите семена в живота. Като разглеждате буквата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването. Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в трапчинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви. Фиг. 1 и 2 И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло. Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (фиг.1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят. Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на човека. И те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения. Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени. Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и означава „певица". Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шантонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот. И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата „престъпник" може да се замести с думата „злодеец". Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз. Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива изворна течуща". То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят. Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите „сладко медено". При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана. И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физически, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов. Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко. Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си. И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов. Фиг. 3 И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предната и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг.3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта. Фиг.4 Фиг.5 Ако от ухото прекарате две линии, едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 градуса, който определя интелигентността на човека (Фиг.4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност на животните. Първоначално центърът на тежестта на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОВ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в думата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата „любов", ще видите,че ъгълът АВС, (фиг.5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действат в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действат в квадратите, построени върху двата катета.  Фиг. 6 Често се говори в живота за правия път, който се символизира с права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки, но в никои случаи тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действат в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и N, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СD и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето NА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СD, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо. Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира. Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" няколко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „душа" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „дух" — разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух". После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата „дух" теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си. Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществат между духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на живота. Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд. Тайна молитва. Fir— fur — fen. Tau — bi — aumen. 6-та лекция от Учителя, държана на 8 ноември 1922 г., София. Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_11_08 Хармонизиране на енергиите.pdf
  12. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ Fir - fur - fen. Tao - bi - aumen Тайна молитва. Чете се резюме на темата „Отличителните черти на живота". Какво се разбира в математиката под думата „координата"? (— Координатите са величини, които в една координатна система определят положението на точките.) Представете си, че имате четири координати на една точка. Еднакво ли е отношението им към началото? Не е еднакво. И тъй, под координиране разбираме съотношение, нагласяване на силите. Представете си, че имате една точка в пространството. Тази точка е жива. Щом е жива, тя се намира в движение. Ако имате две такива точки, те образуват права линия, която има само едно измерение — дължина. Тъй щото, когато две точки се движат съзнателно, те образуват права линия, която има понятие само за едно измерение. Точките могат да се движат само по тази права, но в две посоки: нагоре или надолу. Имате две точки А и В, които се движат в две противоположни посоки; след известно време тези точки ще се срещнат в една и съща точка, но не могат да се разминат. Ако запитате тези точки могат ли съществата от техния свят да се разминават, те ще отговорят: Според законите на нашия свят, когато две същества се срещнат в една точка, те не могат да се разминат. У нас съществата се срещат само лице с лице, а като се връщат, обръщат се с гърбовете си. Значи, на отиване те са обърнати с лицата си, а на връщане — с гърбовете си. Защо е така? — Защото те не могат да се разминават. Обаче в света, в който хората живеят, те отиват и се връщат с лицето си напред. И тъй, отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се преведат, за да могат съзнателно да се прилагат. Значи, две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент — точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множество точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия. И ако ги запитате съществува ли права линия в света, те ще кажат: Може да съществува някоя права линия, но тя е извън нашия свят. Следователно, според тях точката е единицата, с която те измерват света. Те разглеждат точката като безкрайна единица, т.е. като 1п. Числото п не означава величина, която може да стане безкрайно голяма, защото за всеки даден момент и за всеки даден случай, всяко нещо в света се измерва със специфична мярка. Всички неща не се измерват с една и съща мярка. Запример величините от едноизмерния свят могат да се измерват с линейния метър. Обаче може ли дадена плоскост да се измерва с линейния метър? Не, плоскостта като величина от двуизмерния свят се измерва с квадратния метър. И плоскостта е живо, съзнателно същество, което има своя специфична единица за измерване. Когато съществата от едноизмерния свят третират въпроса за правото, те дохождат до относителни заключения. Запример съществата, които се движат само по права линия, казват за себе си, че са най- правите същества. Защо? Защото се движат само по права линия, друго движение не познават. Те не познават кривата линия. Питам тия същества: Можете ли да забиете някому нож в гърба? — По никой начин.— Ами в гърдите? — Можем. — Защо? — Защото за нас съществува само лице, но не и гръб. — Ако едно от най-разумните същества на едноизмерния свят намери начин за излизане от условията на правата линия, от условията на едноизмерния свят, като огъне правата линия в окръжност, то при движението си съществата А и В ще се допрат гръб с гръб. Това движение наричаме падане. Тези същества сами ще се чудят как са дошли в положение да се допрат с гърбовете си. Такова е положението на падналите, на грешните хора в света. Те не се гледат лице с лице, но се гледат гръб с гръб. Грешните хора са хора на едноизмерния свят. Който знае законите, може да ги застави да се разминат. Обаче за съществата от първото измерение това е невъзможно. Питам: Точката, в която се намира някое от тия същества, може ли да се подвижи под прав ъгъл, т.е. в перпендикулярна посока на правата, към която тя принадлежи? Не може. Защо? Защото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движението на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като нрава линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбележат като точки. Ако точките на правата се иодвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното. Вие се чудите как може нищото да даде нещо? Ами как може имагинерната, въображаемата единица, която е едно „нищо", като се повдигне в четвърта степен, да даде една реална единица? Сега да оставим настрана света на едното измерение и да минем към света на двете измерения. Срещам две същества, които седят на два противоположни полюса и ги питам могат ли да се срещнат, могат ли да съединят в една точка двата края на правата линия? Те казват, че за тях това е невъзможно. Това значи: две същества, които са на две противоположни мнения, по никой начин не могат да седят на едно място. Това е вярно за техния свят. Обаче ние им доказваме, че това е възможно. Как? Като образуваме кръга. Следователно, двете крайни точки на правата линия са крайните предели на разкъсания кръг. Тия две същества, които мислеха, че техните възгледи са диаметрално противоположни, вследствие на което не могат да се съединят на едно място, при известни условия могат да образуват кръг, могат да се съединят в една точка. Ако запитате съществата на двете измерения дали в техния свят има плоскости, те ще ви кажат, че в техния свят съществуват линии, но не и плоскости. Според тия същества светът е създаден само от точки и линии. Питам тия същества: Ако линиите на вашия свят се подвижат перпендикулярно, какво ще се образува? — Не знаем. Това знание е трансцедентално, извън нашето съзнание, извън опита. Те не подозират, че като се движат линиите в перпендикулярна посока, ще се образуват безброй светове, подобни на техния, които заедно ще образуват плоскостта. Ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба. И тъй, ако правата се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува плоскост; ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куб. Кубът е тяло, което има три измерения. Към триизмерния свят се отнасят хората. Ние питахме съществата от първото и второто измерение какво е мнението им за движението в техния свят, но няма да спрем дотук. Сега искаме да знаем какво е мнението за движението и на съществата от третото измерение. Питам: Могат ли всичките точки и всичките граници на куба да се съберат на едно място? Колко плоскости има кубът? Шест. Колко ръба? Дванадесет. Могат ли ръбовете на куба да се съединят на едно място? Невъзможно е нито точките, нито границите, нито ръбовете на куба да се съединят на едно място. Представете си, че имате 24 куба с различно боядисани страни, един от които заема централно положение спрямо останалите. Ако централният куб измени мястото си, и останалите кубове ще се разместят. Можете ли да кажете какво положение ще заеме всеки куб по отношение на централния? При това разместване на кубовете ще видите, че нито точките, нито страните на тия кубове могат да се съберат на едно място. Четириизмерното тяло, ограничено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра. И тъй, четириизмерният свят се характеризира с четири координати. Той е свят на време и пространство. Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между съществата. С тези измерения си служи и математиката. Те имат приложение и в практическия живот на хората. Запример хората имат известни морални възгледи за правото, за отрицателните и положителните величини и с оглед на своите възгледи се произнасят за нещата. Някои поддържат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни. Обаче това не е вярно. При известни условия отрицателните величини могат да се превърнат в положителни. Запример един човек има една малка сума в себе си, но му трябват още десет хиляди лева. Той отива при един банкер и взима десет хиляди лева на заем. Банкерът е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева. Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежа на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, останалите му пари са минус десет хиляди лева. В този случай в касата на банкера сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева. Когато става въпрос за парични взимания — давания, хората се натъкват на ред престъпления. В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари на заем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща парите навреме, минава за честен човек. Онзи пък, който дава пари на заем, той минава за благодетел. — Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека. Представете си, че вие имате десет хиляди лева в касата си и разчитате на тях. Върху тия десет хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечер един ваш познат и задига парите ви. Като разберете, че този човек ви е обрал, вие казвате по негов адрес ред лоши думи. След няколко деня същият човек се дегизира и влиза в дома ви, започва да се разговаря с вас. От дума на дума вие повдигате въпроса за десетте хиляди лева и се оплаквате, че ви обрали. Лесна работа. Аз мога да ви помогна, да ви дам други десет хиляди лева. Богат човек съм, разполагам с пари, няма да усетя даже, че съм извадил нещо от касата си. — Крайно ви благодаря. Не съм срещал толкова благодетелен човек в живота си. Питам: Заключенията ви в първия и във втория случай верни ли са? Онзи, който ви обра и онзи, който ви подари десет хиляди лева, са едно и също лице. Възможно ли е тогава едно и също лице да бъде и престъпник, и благодетел? Оттук ще извадим следния извод: В отношенията си, в проявите си хората могат да бъдат и добри, и лоши, но по същество те нито са добри, нито са лоши. Какво показва това? Че в даден момент човек може да работи с отрицателни величини, а в друг — с положителни. В този смисъл ние можем да означим злото като отрицателна величина, която създава страдания на хората, а доброто като положителна величина, която причинява радости на хората. В природата обаче, и отрицателните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защото мерките, с които ние определяме нещата, са различни: мярката за едното не е мярка за другиго. При това положение ние се натъкваме в математиката на тъй наречените несъизмерими величини. Запример на какво е равно лицето на кръга? Лицето на кръга е равно на К , дето уС е равно на 3,14..., т.е. то е несъизмеримо число. Буквата Я означава радиуса на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратурата на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна. Следователно кръгът представя идеалния свят за първото измерение. Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят; възможно е омразата да се превърне в любов; възможно е лъжата да се превърне в истина; възможно е неправдата да се превърне в правда. Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда срокът, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокът за още няколко месеци и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заклчючава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. Често в математиката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии. (— Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа) В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, ме известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство. И сега, от гледище на времето и на пространството могат да се дадат нови определения за добро и за зло. Изобщо доброто и злото са два процеса, които се проявяват в съзнателния живот на човека. Това, което едновременно расте и се разширява, ние наричаме добро. Това, което едновременно се движи и смалява, наричаме зло. В този смисъл злото е процес на деление. Когато хората се делят, когато между тях се извършва деление и изваждане, това е злото в света. Когато между хората се извършват процеси на събиране и умножаване, това е доброто в света. Обаче в живота, както и в цялата природа, тези два процеса се извършват едновременно. Запример, когато се говори за разширяване, това подразбира, че тялото е било малко. И тогава всяко най-малко разширяване се забелязва. Следователно, за да разшириш едно тяло, първо трябва да го смалиш. В един стих от Евангелието е казано, че праведните ще възкръснат, а грешните ще изчезнат. Това значи: праведните ще израснат, а грешните ще се смалят. На мнозина това се вижда невъзможно, но то може да се докаже. Запример зимно време земята е покрита с лед, със сняг и намирате, че това е реално. Обаче вие не виждате семенцата, които са скрити в земята. Значи, вие не виждате доброто, което е скрито в земята. Щом не виждате доброто, не го считате реално и казвате: От години ние познаваме това положение на земята — да бъде покрита със сняг и лед. За да премахнем тази нейна обвивка, трябва с чукове да я разбием. Така разсъждавате по отношение на злото. Обаче изгрее ли слънцето, веднага тия вековни ледове и снегове започват да се топят, превръщат се във вода и потъват дълбоко в земята. Де отиде вашата реалност? Де отиде злото в света? Но деятелността на слънцето не спира тук. То продължава да грее и под влиянието на неговите топли и светли лъчи семенцата, които са били скрити в земята, започват да изникват. В скоро време земята се покрива с трева, с дървета и с цветя. Де отиде злото? Злото трябваше да слезе долу, да се стопи, да изчезне, за да дойде доброто вместо него. Ако разглеждате земята от четвъртото измерение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. Казано е в Господнята молитва: „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". Значи земята има възможност да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Общественият строй е само сянка на живота. Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува. Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човек е съществувал нреди всякакви условия. Човек сам създаде условията. Смешно е тогава, създаденото да влияе на създателя си. Колкото да се твърди, че икономическите условия са фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Човек е над всякакви условия. Религиозните хора ще кажат, че религията е създала човека. — И това не е вярно. Човек е съществувал и преди религията, и преди всякакви икономически условия. Учените пък казват, че науката ще оправи света. — Преди науката човек не съществуваше ли? Следователно човекът, който създаде и религията, и науката, и икономическите условия, е в сила сам да измени всичко. Тази е идеята, която трябва да легне в умовете на всички хора, да стане основа на техния живот. Човешкият дух е главният фактор в живота. Вземе ли някакво решение, всичко ще се измени — и религия, и наука, и условия. При това положение хората ще постъпват според законите на природата, а сега постъпват според своите лични разбирания и вярвания. Напишат някаква максима за живота и всички се стремят да постъпват според нея. Тази максима е техен личен възглед, не е възглед на природата. Запример повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христа. Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо? За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от себе си. Какво знаем за Христа? Знаем, че Христос е проповядвал за Любовта и изпълнявал волята на Отца си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. Преди Христа то не съществуваше. Що е християнството? Християнството е съвкупност, сбор от формули, от правила, които се налагат на хората. Ние вярваме в абсолютната мярка на нещата, в един принцип, който регулира всички прояви на живота. Всяко учение, което почива на абсолютни мерки, на абсолютни принципи, е извън религията, извън науката, извън всякакви условия, т.е. то разполага с религията, с науката, с условията и всякога може да ги измени. Когато човешкият дух върви паралелно с Божия Дух, той е господар на всичко в своя живот. Днес хората спорят помежду си кой е православен и кой не е. Други пък спорят върху комунизма. — Христос православен ли беше? Христос комунист ли беше? Той проповядваше идеята за Любовта, която всякога е съществувала и ще съществува. Ще кажете, че и комунизмът проповядва любов между хората. — И комунизмът проповядва любовта, но тази любов е неразбрана още. Тя не може да донесе на хората това, от което те се нуждаят. Религията, науката, икономиката представляват математически отношения, координати. Религията е движение нагоре; икономиката е движение надолу, а науката — хоризонтално движение. Това са три координати, които имат известно отношение помежду си. Те имат една допирна точка. Щом имат една допирна точка, те имат общи интереси. В какво седят общите им интереси? Запример една фабрика изработва икони. От какво зависи броят на иконите, които тя трябва да изкарва? От числото на набожните, на религиозните хора, които признават иконите. Ако останеше да се поддържа от хора, които не признават иконите, фабриката щеше да фалира. Ако според правилата на някоя религия хората не трябва да ядат месо и масло, в скоро време много маслари и месари ще фалират. Какво ще правят след това масларите и месарите? На помощ на масларите и месарите иде науката. Според най-новите научни данни, според мнението на лекарите препоръчва се да се яде повече месо и масло. Веднага положението на месарите и на масларите се подобрява. Сега, на научен език, според Питагора, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представя религията, вторият представя икономиката, а хипотенузата — науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи науката, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на религиозните се заключават в това, че те мислят как религията ще оправи света. Когато разглеждаме религията като фактор от една страна, а науката и икономиката като фактори от друга страна и намерим съотношението между тях, само тогава светът ще се оправи. Сега, да покажем това чрез равенството: а2 + Ъ2 = с2 (тези величини са религията, наука¬та и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квад¬рата на науката. От първото равенство можете да 2 2 <_2 и2 2 2 съставите още две: а = с — Ь;Ь = с — а. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а2 + Ь2 + с2 + д2 = О2 Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2 + Ь2 + с2 + (I2 + О2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а + Ь2 + с2 + с12 = О2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки. Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? — Зодиаците. Да кажем, че умът се е проявил през нощта, на първия ден от месец март. При тези условия е определено вече какви възможности има умът, за да се прояви. Също така може да се определи какви възможности има умът за проявяването си, ако е дошъл вторият, третият или кой да е друг ден от месец март. Това са отношения. Като правите тези изчисления, ще отбелязвате точно кога умът е дошъл. Същото можете да направите и за сърцето, ако вземете запример, че е дошло през месец юли. Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуват крайниците — ръцете и краката, после се образуват останалите органи: черният дроб, дихателната система, а най-после и сърцето. Сърцето се образува в момента, когато се прояви волевата деятелност у детето. Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сърцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действа върху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични или не, това е друг въпрос. Важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявена воля е тази, на която движенията са хармонични. Какво разбрахте от всичко говорено тази вечер? (— Че всеки има своя основна мярка, с която определя, с която измерва нещата) Действително, когато кажем, че някой човек е с ограничен ум, т.е. умствено ограничен, това значи, че той се движи в едноизмерния свят, в света на линията. Запример скъперникът живее само с една идея, той мисли само за пари. В неговия ум парата е поставена като център, като точка, около която всичко друго се движи. В това отношение той е човек на едноизмерния свят. Онзи човек пък, който мисли да си направи къща, да се ожени, да си има другар или другарка, да има дечица, той живее в света на двете измерения или в двуизмерния свят. Дето ходи, той говори все за две лица — „аз" и „ти" — той живее в плоскостта. Ще могат ли като се съберат на едно място тия двама души да живеят хармонично? Да се съберат двама души на едно място, това значи да тръгнат в нова посока. Представете си, че имате един дълбок кладенец, хиляда стъпала надолу. На всяко стъпало седи по един човек, а в средата на кладенеца има един дебел, здрав стълб. Всички хора в кладенеца поглеждат нагоре през дупката и казват: Какво ли има горе, на онзи свят? Животът в кладенеца е така нареден, че един на друг си дават заповеди, а същевременно един друг не могат да се достигнат. Всеки седи на своето място и не се мърда оттам. Онзи, който е на най-горното стъпало в кладенеца, е на разстояние едва десет метра от дупката, но той не съзнава това, мисли, че е далеч от нея. В това положение седят всички в кладенеца с години и никой от тях не може да се издигне едно стъпало по-горе от своето положение. След време дохожда един разумен човек, поглежда в кладенеца и като вижда тия хора вътре, запитва: Какво правите долу? — Седим на едно място. — Не можете ли да се движите? — Не можем. — Ами аз не бих ли могъл да ви помогна? — Надали ще можеш. Ние седим тук от години, и то тъй основателно, здраво заседнали, всеки на своето място. Ето този стълб седи в средата на кладенеца от хиляда години насам. Тогава този човек донася едно въже с кука накрая и го пуща в кладенеца. Всички гледат какво ще стане.  Куката хваща за дрехата онзи, който е на най- горното стъпало в кладенеца, и без да усети, той се намира вън от кладенеца, в широкия светъл свят. Останалите започват да се чудят де отиде другарят им, как тъй пред очите им се изгуби. С излизането на първия се създава едно малко раздвижване в кладенеца. Вторият от тях веднага се качва на мястото на първия. По този начин всички се качват на едно стъпало по-горе. Човекът отгоре ги изпитва: какво става там? — Един от нас излезе от кладенеца, а всички останали се качихме на едно стъпало по-нагоре. — Това наричаме ние еволюция. — Можете ли сега да се раздвижите? — Не можем. — Той пуща въжето в кладенеца и улавя с него втория. Останалите пак се раздвижват и се изкачват още едно стъпало по-нагоре. Така спуща той въжето 999 пъти в кладенеца, изважда един по един навън, докато остане последният. Той казва: Аз изминах вече 999 стъпала нагоре, готов съм да напусна и последното, на което съм стъпил. Питам: Това постепенно изкачване от стъпапо на стъпало култура ли е? Това не е никаква култура. Има ли нещо съществено в стълбата, по която сте се възкачвали? И в стълбата няма нищо съществено. Същественото е във въжето и в куката. В това седи културата на света: спущате въжето в кладенеца, закачвате за куката някого, и хайде навън! Еволюцията пък се заключава в бавното изкачване по стъпалата. Време е вече петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата „дупка" се разбира гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца. На пролетта влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тук? Имате ли възможност да се разширявате? — Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можем да се търпим. По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне доволно, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си: Какво мислиш да правиш с мен? Искам да те поставя при по-добри условия. Земеделецът взима една крина житни зрънца, занася ги на нивата и с широк замах ги посява. Всяко зрънце пада на земята в една дупчица, която за него представлява голям кладенец. Този кладенец не е по-дълбок от 15 см. При това колко зрънца могат да влязат в един такъв кладенец? Като се види само в кладенеца, зърното започва да плаче, да вика, че и тук е на лошо място. Земеделецът го убеждава, че е необходимо да мине през този процес, и че скоро ще дойде една кука да го извади на повърхността на земята. Не се минава много време, влагата започва да действа върху зърното и му казва: Хайде, излизай вече вън от кладенеца, да направиш място за други зрънца. Зрънцето постепенно започва да излиза вън от кладенеца. Следователно влизането на човека в кладенеца, т.е. в ограничителните, в стеснителните условия на живота представя гъстата материя. Такава гъста материя обвива и човешкото съзнание. За да се пропука, за да се разкъса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трябва да дойдат на помощ влагата, светлината, новият живот — трябва да дойде и Любовта. Божията Любов ще дойде над тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнанието. За тази цел човек трябва да мине през няколко процеса: да излезе от хамбара и да влезе в кладенеца, т.е. в пръстта, дето ще го засипят с още пръст, докато израсне. Израстването не е нищо друго, освен действието на разумните сили — топлината и светлината, които представляват въжето в ръцете на разумния, който извлича човека от кладенеца. Половината от вашите братя — корените, ще останат в кладенеца да чакат деня на своето спасение. Един ден и те ще излязат вън от кладенеца, а други ще отидат на тяхното място. Повечето хора днес трябва да излязат от последния кладенец, в който се намират. Той е кладенецът на плътта. Като почнат съзнателно да се движат, те ще излязат и от, този кладенец. Тъй правата, абсолютната, мярка, с която определяме живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят — в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за нещата, вие ще изпитате в себе си вътрешна радост и хармония. Ако сгрешите някъде, веднага ще почувствате в себе си вътрешна скръб, дисхармония. Тогава ще разберете, че светът, в който се движите, не е хармоничен. Обаче светът на четвъртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават. Защо? Защото този свят е с обли, кръгли стени. Представете си, ме вие живеете в свят, подобен на цилиндър. На основата на цилиндъра е складирано всичкото богатство, всичкото злато. Ако някой апаш влезе в този свят, като види златото, той ще вземе част от него и ще започне да се изкачва по стените на цилиндъра. Ако рече да си почине малко и да остави златото настрана, то веднага ще се върне назад. Колкото пъти да слиза и да се качва, да вземе злато от основата на цилиндъра, в края на краищата златото пак ще си отиде на мястото. Тази е причината, поради която в четириизмерния свят не се вършат никакви престъпления. Там колкото пъти оберат човека, парите му пак ще се върнат назад. Затова именно българите казват: „Дето е текла вода веднъж, тя пак ще потече"; „Дето е имало веднъж пари, там пак ще има". Значи, всяко загубено или откраднато нещо в Божествения свят отива на своето място. Законът е такъв. В Божествения свят няма престъпления. Желания за престъпления може да има, но възможности за тяхното реализиране не съществуват. Хората от второ и трето измерение имат навик да крадат, но щом влязат в четвъртото измерение, те намират вече, че всякакво престъпление е безполезно. Какъв смисъл има за тях да откраднат нещо, когато на часа още тази вещ ще се върне на мястото си? Същият закон се прилага и за идеите. Седите тих, спокоен и дойде в ума ви една светла, възвишена идея. Вие се зарадвате, искате да я запомните, но веднага след това констатирате, че тази идея е изчезнала, помен не е останало от нея. Коя е причината за това? Тази идея не е ваша. Тя е била чужда идея, която случайно е минала покрай вас, и скоро след това се връща при своя господар. Следователно всички идеи, всички желания, всички чувства, които вие лесно забравяте, са чужди, крадени идеи и желания. Понякога и любовта на хората се изгубва. Защо? Крадена любов е тя. Всички неща, които лесно се изгубват, са все крадени. Благодарете, че живеете в свят между висши, разумни същества, които постоянно коригират действията ви. Когато изгубите любовта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе. Помнете: Реалното, Божественото никога не се губи. Когато любовта дойде в човека, ако е негова, никое същество не може да му я вземе. При това любовта не се изменя, тя остава винаги една и съща. Щом любовта ви се губи, щом любовта ви се изменя, тя не е ваша. Като ученици вие трябва да знаете това. Щом го знаете, нито ще се извинявате, нито ще се самоизлъгвате. Младите често говорят за любовта. Тогава, определете само едно качество на любовта. Ако не можете да определите едно от съществените качества на любовта, в такъв случай аз ще ви кажа едно съществено качество на любовта: Любовта дава свобода. Значи, щом обикнете едно същество, първата ви работа е да го направите свободно. Ако вол обикнете, ще му махнете юлара и ще го оставите свободно да се движи. Любовта има желание да освободи всяко живо същество, да може свободно да се ползува от благата на живота. Любовта дава свобода на всички живи същества — това е същественото й качество. Никаква друга философия не ви трябва. Как са разбирали този закон освободените от любовта, ще се познае по това, дали и те имат желание да освободят ония, които са още заробени. Който няма това желание, този стремеж в себе си, той не е разбрал любовта. Следователно, като ученици на една и съща Школа вие не трябва да се ограничавате. Ограничаването не е проява на любовта. Когато говорите, дайте свобода на всеки да се изкаже. Като говори един, другите трябва да слушат. Вие трябва да приемете в себе си, че мисълта на всеки човек е права. Ако не мислите така, вие подозирате човека в неискреност. Кой каквото говори, изслушвайте с търпение. Когато пишете темите си, вие имате желание много да пишете, да покажете, че сте учени. Това е фалшиво положение. Цели трактати пишете за любовта, за нейните качества, но като дойде да я приложите, там ви няма. Ще ви дам следната задача. Щом видите някой човек вързан с въже, идете да го освободите. Като отидете при човека и видите, че въжето е здраво вързано, ще ви е нужен за целта нож. Купете един нож и разрежете въжето. — Да, но този нож струва скъпо, аз имам всичко сто лева в джоба си, които ми трябват за ядене и пиене. Пратете друг някой да освободи този човек. — Кажете ли така, това показва, че нямате любов. Вие не знаете, че този човек е милионер, той ще ви благодари. И наистина, ако го освободите, той ще каже: Приятелю, много Ви благодаря, че ме освободихте. Много хора минаха покрай мене, но никой не се спря да ме освободи. Понеже Вие ми направихте тази голяма услуга, и аз ще Ви благодаря. Вие ме освободихте физически, аз ще Ви освободя материално. Вие имате нужда да учите, умствено да се развивате. Аз съм на Ваше разположение. И тъй, който има любов, той е освободен; който няма любов, той е вързан. Ако имате слаба вяра, слаба воля, вие сте вързани. Трябва да дойде някой да пререже въжето, да ви освободи. За да се освободи човек, нужни са нови методи, нужно е приложение. Не е достатъчно човек само да чете, но прочетеното, наученото трябва да се приложи. Между четенето и приложението има известно съотношение. Съотношения има навсякъде в живота. Какви са запример отношенията на физическото тяло спрямо етерното, астралното, менталното и причинното? Според окултизма всяко от телата на човека представлява известна величина. Физическото тяло е една величина; астралното — втора; менталното — трета и причинното — четвърта. Тези четири тела представляват четири координати. Всяко от тия тела има свои специфични енергии. Вие трябва да разбирате тези енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате от един свят в друг. Щом постигнете това, лесно ще изправите погрешките си. Като ви наблюдавам, забелязвам, че някои от вас често поставят едната или двете си ръце на слепите очи. Защо? Около слепите очи е събрана енергия повече, отколкото трябва, вследствие на което умът не може правилно да мисли. Като поставите ръцете си върху слепите очи, с това вие отнемате част от излишната енергия, която се е натрупала около тия центрове. Но това поставяне на ръцете трябва да бъде съзнателно. Първо трябва да поляризирате ръцете си в по- високо поле на деятелност, та като прекарате тази енергия няколко пъти през ръцете си, умът ви веднага да се проясни. Понякога енергиите от ръцете на човека са свързани с по-низки полета и тогава той не само че не може да си помогне, но влошава положението си. В такъв случай добре е да извикате друг някой, с магнетични, с добри енергии, той да ви разтрие около слепите очи. Тъй щото, правете всичко съзнателно. Щом спазвате нужните правила, трябва да имате резултат 50-95%. Вие трябва да знаете защо правите нещо и как трябва да го направите. Ще знаете, че съществените качества на Любовта са, че тя дава свобода и всичко жертва. Бог всичко дава и не мисли за себе си. Хората постъпват точно обратно: Те мислят само за себе си и нищо не дават. Всъщност, положението трябва да се измени, в смисъл: Бог да мисли за нас, а ние да мислим само за Него. С други думи казано: Ние трябва да възприемем Божията Любов, да работим за нея и да я прилагаме навсякъде като строго определена специфична величина. Сега, да затворим кладенеца! Тайна молитва. Fir - fur - fen. Tao - bi - aumen. 5-та лекция от Учителя, държана на 1 ноември 1922 г., София. * Нагласяване на силите Допирните точки в природата (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том I. София, 1935) 15 беседи от 4 октомври 1922 г. до 24 януари 1923 г. 1922_11_01 Нагласяване на силите.pdf
  13. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ЖИВОТА Fir - fur - fen, Tao bi aumen Тайна молитва. Прочетоха се работите върху темата „Отличителните черти на живота". Съвременните хора казват, че животът е движение. — Съгласни ли сте с това? Вие как разбирате живота? Прочетоха се следните стихове: Блага дума на устата, Туй е ключът на сърцата. Коя дума в прочетения стих е най-съществена? Блага дума. Отде произтича благата дума? Отде произтича Любовта? Може ли да се каже, че Любовта произтича от живота? Причината може ли да произлезе от последствието? Ще кажете, че Любовта създава живота. Не, Любовта не може да създаде живота. Защо? Животът не може да бъде създаден. Създаването е механически процес. Създават се, градят се къщи, но в този смисъл животът не може да се гради. Животът е без начало и без край. Може ли да кажете за това, което няма начало и край, че съществува? В своя първичен произход думата „съществува" е била във възходяща степен, но постепенно е слизала и днес в българския език я виждаме в низходяща степен. Думата „съществува" произлиза от корена „са", което значи проява, изявяване. Значи, животът се проявява. Ще ви задам още няколко въпроса. Може ли да изтече това, което се проявява? Ако кажете, че всяко нещо, което се проявява, изтича, тогава ще ви запитам: Де остава животът? Какво разбирате под думата„живот"? Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, да¬но го нахранят. Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много. Това са излишни думи. Той трябва да каже: Гладен съм! — Нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си. Който го чуе, ще каже: Гладен е човекът, да го нахраним. Всеки знае какво нещо е гладът. Ако гладният започне да обяснява защо е гладен, от колко време гладува, кой как мине покрай него, ще каже: Оставете го, не го слушайте, този човек не е гладен. Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили. Да се върнем към въпроса за живота. Как мислите, може ли да се определи какво нещо е животът? Някои казват, ме животът е съзнание, т. е. че вън от съзнанието животът не съществува. Думата „съзнание" е съставена от „сь" и „знание" — то означава нещо, което е със знание. Понеже нашето съзнание не обхваща целия живот, следователно животът не може да произтича от съзнанието. Съзнанието не може да обгърне даже нашия живот, а още повече целокупния. Ако приемем живота като движение, самото движение е обхванато от съзнанието. Значи, още по-малко животът може да се разглежда като движение. Сега да проследим вашата мисъл още по-нататък. Как мислите, постоянно нещо ли е съзнанието? Не е постоянно. Може ли тогава животът да се измерва с непостоянна мярка? Ако съзнанието е постоянно нещо, нека го подложим на десетдневен пост, да видим ще запази ли формата си или ще я измени. При това положение ще забележим, че съзнанието, което първоначално е било светло, постепенно започва да потъмнява. Когато съзнанието ви е светло, вие сте тих, спокоен, доволен. Щом започне да потъмнява, вие ставате нервен, недоволен, не можете да се контролирате. Следователно, ако съзнанието е постоянна, неизменна мярка, може да се каже, че животът е съзнание. Но невъзможно е животът да се сравнява с една непостоянна, изменчива величина, каквато е съзнанието. Художник нарисува една хубава картина и се радва на картината си. На какво се дължи неговата радост: на картината или на друго нещо? Може ли човек да се радва на предмет, в който няма никакъв живот? Може ли да се радва на един скъпоценен камък? Не може да се радва човек нито на картина, нито на някой скъпоценен камък. Друго нещо предизвиква радостта. Млад момък обича млада мома. Ако този момък намери един скъпоценен камък и го подари на своята възлюбена, той ще се радва. Радостта му обаче, не се дължи на скъпоценния камък, а на това, че го е дал на възлюбената си. Ако тя не съществуваше, скъпоценният камък за него нямаше да има никаква цена. И тъй, нека всеки си отговори в какво се зак-лючава неговият живот. Мислете върху този въпрос. Сирете се специално върху думата „живот" и наблюдавайте как ще я почувствате дълбоко в себе си, с какво е свързана тази дума у вас. Не търсете какво са казали философите или учените за живота. Важно е как е поставена тази дума за самите вас. Изговорете думата „живот" на срички, проточено, във вид на песен, като наблюдавате какво впечатление ще произведе. На пръв поглед тази дума изглежда обикновена, но в нея се съдържа една от великите истини на природата. Вие не сте си задавали въпроса живеете ли, за да почувствате колко е интересен животът. Сега вие минавате за ученици от специален клас. Но представете си, че вземете всичките си теми за живота и ги прочетете на един тежко болен. Как мислите, могат ли вашите теми да събудят живота в този болен? На какво мязат темите ви? Лягате вечер, заспивате, а сутринта разправяте, че сте ходили някъде, разхождали сте се, срещали сте се с много хора. Вярно ли е това? Тялото ви е било на леглото, краката и ръцете ви не са се мръднали от мястото си. С какво сте ходили тогава? Будни ли сте били или в спящо състояние? Спали сте. Ако бяхте будни, вие трябваше да помните де сте ходили. Такова е вашето състояние и в будния ви живот. Вие мислите, че сте будни. Не, не сте будни. Вие още спите, но време е вече да се събудите. Само аз не казвам, че спите, и вие сами казвате това. Когато някоя нова идея влезе в ума ви, казвате: Пробудих се! Чудно, как съм спал досега! Като се намерите в по-голяма светлина, казвате: Сега виждам вече, като че се пробуждам от дълбок сън. — Че сте в спящо състояние, това се вижда от обстоятелството, че всички предмети около вас, всички понятия за нещата са разхвърляни, несвързани във вашия ум. Като казвам, че се намирате в спящо състояние, не ви критикувам, но искам да ви дам нова насока на мислите. Какво означава думата „спящ"? Представете си, че отивате при един учител но музика, искате той да ви учи. Учителят ви показва цигулката, лъка, отваря нотите и гледа какво ще направите. Вие виждате цигулка, лък, някакви точици, чертички, едни нагоре, други надолу и си отивате. Това още не е музика. Вие сте интелигентен, способен, имате желание да учите музика. На другия ден пак отивате при учителя си. Той ви показва същите неща, но същевременно ви дава лист и молив и гледа какво ще правите. Вие взимате молива и започвате да описвате какво представляват цигулката, лъкът, нотите и т.н. — И това още не е музика. На третия ден отивате при учителя си, взимате цигулката и лъка в ръце и започвате да се упражнявате. Учителят ви посочва как да държите цигулката и лъка, как да свирите. Така продължавате ден след ден, докато най-после дойдете до положение сами да свирите. Всички ноти трябва да минат през ума, през съзнанието ви и тогава да кажете, че знаете вече какво нещо е музиката. Такова нещо е животът. Докато не знаете да свирите, вие бяхте спящ за музиката. Щом се научихте да свирите, вие се събудихте за музиката. Опитали ли сте живота? Казвате, че животът е радост. Опитали ли сте радостта? В живота има много скърби. Опитали ли сте тия скърби? Хората 1още не са изпитали истинските скърби. Една и съща ли е скръбта на овцата, която губи живота си, и на човека, който губи шапката си? Каква скръб е тази, че някой изгубил шапката си? Никаква скръб не е това, то е чиста илюзия. Една скръб познавам и тя се предизвиква при загуба на любовта. Няма но-голямо страдание, по-голяма скръб за човека от тази, да опита веднъж любовта и след това да я изгуби. Тази скръб е истинска, реална скръб. Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота. Кога се радва човек? Когато намери изгубеното. Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример. Затварят едного в една стая и от време на време му донасят хляб и вода. Седи той в стаята година, две и всички знаят, и той сам знае, че е жив, живее в тази стая. След време изваждат този човек от стаята и го оставят в една хубава градина. В градината той вече може свободно да се разхожда, да диша чист въздух, да се радва на светлината. Той казва: Сега вече живея! Не се минава много, завеждат този човек в една богата библиотека и го оставят там да чете каквото иска, по свобода и по разположение. Този човек се чувства доволен, щастлив и казва: Сега живея още по-добре! Започнах вече да разбирам смисъла на живота. — Както виждате, този човек и в първия случай живее, но като затворник. И във втория случай живее, но свободен е от затвора. В третия случай живее като човек, с всички нужди на своето външно и вътрешно естество. Животът трябва да се разбира във всички негови най-тънки прояви, във всички негови тънки изисквания. Който изпитва живота в неговите тънки и разумни прояви, той всякога е доволен, защото кръгът на неговата деятелност се разширява. Той изпитва приятно чувство на растене, на живот в своя ум, в своето сърце, в своята душа. Аз употребявам думата „душа", но за вас тя е нещо неопределено. Душата е нещо извън времето и пространството — с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. Животът предизвиква едно топло, нежно чувство в човека. Който е изпитал това чувство, той никога не може да го забрави. Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала. Вървите бавно, внимателно, но по някаква случайност се подхлъзвате. В този момент един ваш приятел ви хваща за ръката и ви задържа. При тази смяна на чувства, пред ужаса, който изживяхте и при подкрепата, която получихте, у вас се събужда нежно, топло чувство — проява на живота. През каквито и перипетии да минете в живота си, вие никога няма да забравите това чувство. То е толкова по-силно, колкото любовта на приятеля ви е била по-голяма. Той ви е подкрепил с риск на живота си. Анализирайте това чувство в себе си, за да разберете поне външната страна на живота. Какви качества приписват днес на живота? Казват, че животът носи радост, скръб и движение. Други поддържат, че животът е състояние на душата, в което тя се самосъзнава, т. е. съзнава, че живее, че се намира в хармония със себе си, с великите закони на природата. Да бъдете в хармония със себе си, това значи всичко във вас да бъде в пълен ред и порядък. Представете си, че имате хубава, добре наредена градина, всичките й пътеки постлани с пясък и вие се разхождате из пътеките й доволен, щастлив. По невниимание обаче, каквото сте носили, забравяте на пътеките — тук някое гърне, там някое столче, другаде разхвърляни камъни. Прибирате се вечерта вкъщи доволен, че всичко е в ред и порядък. Случва се, че същата вечер още, увлечен в своите философски размишления, пожелавате да излезете в градината, да се разходите, да подишате чист въздух. Както вървите из пътеките, спъвате се в гърнето и се чудите кой е оставил гърне на пътя ви. После се спъвате в столчето или в някой камък и се чудите кой е оставил тези неща на пътя ви! Забравяте, че вие сами сте оставили тези работи из пътечките на градината. Като се блъскате от предмет на предмет, най-после казвате: Чудно нещо, как се е обърнал светът с главата надолу! — Кой е обърнал света в това положение? Вие самите. Сами вие сте обърнали вашия свят с главата надолу. Сами вие сте поставили пречки по пътя на вашия живот, а после се чудите кой ги е поставил. Спъвате се в нещо и започвате да скърбите. Трябва ли да скърбите, че се е прекатурило едно малко столче? Ще скърбите ли, че сте се спънали в нещо и сте паднали на земята? Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана. Следователно, като изучавате живота, започнете от най-съществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете и се чувствате нещастен. Няма защо да страдате. Тъкмо в безсилието ви се заключава вашето растене: днес сте изпълнени с радост, скачате, пеете, мислите, че всичко можете да направите. Утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днес се качвате, утре слизате, но не знаете защо се качвате и защо слизате. В тези контрастни състояния именно вие растете. Ако ви попитат защо сте дошли на света, нищо не можете да кажете. Отде сте дошли — пак нищо не знаете. Някои философи, учени казват, че сте дошли от другия свят, но вие не помните това. Имате ли някакви спомени от другия свят? Не само това, но вие не помните дори нещо от първата си годишна възраст, от първата година на раждането. Помните ли нещо от първата година на своето детинство? Нищо не помните. И от втората, и от третата година на детинството си нищо не помните. Можр би едва в четвъртата година на детинството ви е станало слабо пробуждане на съзнанието и вие сте запазили някакви спомени от това време. Като разсъждавате така, като се анализирате, ще видите, че има мъчни въпроси за разрешаване, които трябва да оставите настрана. Запример, какво бихте писали върху темата „Що е Бог"? Едни ще пишат, че Бог представя онази Първична велика сила, която е създала света, прониква атомите и молекулите и ги движи. Тя е създала целия Космос, всички светове, океани и морета и т.н. — Това не е Бог. Други ще пишат, че Бог е Любов. — В какво се заключава тази любов? Когато Бог, т. е. Божията Любов прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Този човек не е дребнав, той гледа на нещата правилно. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. И милионите му да оберат, и къщите му да отнемат, той не трепва. Той знае, че онова топло, велико чувство, което изпитва в себе си, струва повече от всякакви богатства в света. Той знае, че нищо в света не се губи. Като го оберат, той влиза в ония, които са го обрали, и пак става господар. Когато една форма се разруши, животът минава в друга форма и това чувство пак се запазва. Няма форма в света, която може да ограничи това чувство. Не е страшно формата да се разруши, но страшно е, когато човек изгуби това чувство, когато любовта го напусне. Който има това чувство в себе си, и мечка да срещне на пътя си, той ще остане тих и спокоен. Защо? Той ще влезе в мечката, със съзнанието си разбира се, и тя ще отстъпи. Човекът на любовта знае, че Единият живее във всички същества. Докато гледате на всички хора, на всички живи същества като на нещо отделно от вас, от вашето съзнание, вие винаги ще страдате. Тогава и мечка ще ви напада, и хората ще ви пакостят. На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички живи същества. Сега ще ви дам една задача, един опит да превърнете едно свое скръбно състояние в радостно. Представете си, че ставате рано сутрин и дълбоко в себе си изпитвате голяма скръб. Искате да работите — не ви се работи. Искате да се разговаряте с някого — не ви се говори. Никого не можете да търпите, никого не обичате. Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо отчаяние. Какво трябва да направите при това положение? Как ще си помогнете? Ето какво ще направите. За един момент само станете тих и спокоен в себе си и прекарайте скръбното си състояние в съзнанието си. След това опитайте се чрез законите на хармонията да го трансформирате. Ако успеете да постигнете това, ще забележите, че една малка радост прониква съзнанието ви и скръбта ви постепенно се омаломощава, докато съвършено изчезне. Значи, радостта прониква скръбта и тя съвършено изчезва. Тогава човек намира, че няма защо да скърби. Ако става обратното, тогава пък скръбта прониква радостта и я изпъжда навън. Това всеки е опитал. Днес спечели сто лева — радва се. Утре изгуби тия сто лева — скърби. Тези скърби и радости са временни, преходни, но чрез тях човек расте и се развива. Това са опитности, през които всеки от вас е минал, и всеки ден минава. Запример, вие сте ученик в окултна школа. Намислите нещо хубаво и се радвате, доволен сте от себе си. Дойде учителят ви при вас и каже, че сте първокласен невежа, че нищо не знаете. Вие веднага повярвате и падате духом, изгубвате разположението си. Питам: Трябва ли ученикът веднага да се обезсърчава? Ако той има знания, могат ли тия знания само от една дума на учителя да се унищожат? Ти носиш на гърба си раница, в която има 40 кг злато. Среща те един познат и те пита: Какво носиш в раницата си? — Нося 40 кг злато. — Лъжеш се, никакво злато нямаш в раницата си. — Нямам ли? Ей сега ще ти докажа. — Сваляш раницата от гърба си и започваш да броиш. Казвам: Такова нещо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни в него. И затова като ви кажат, ме нищо не знаете, ще свалите раницата от гърба си и ще почнете да проверявате знанието си. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. Разбиранията на сегашните хора са подобни по стойност на книжните пари, на банкнотите, с които те си служат. Запример, днес златото е скрито и хората си служат повече с книжни пари, които всеки ден губят от стойността си. Значи, има нещо несигурно в живота на хората, от което те трябва да се освободят. Същото може да се каже и за знанието. В подсъзнанието на човека има складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, за да се освободите от нереалните си знания и да оставите само ония, които са свързани с известни опитности и преживявания. Ако сами не можете да си помогнете, ще повикате някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени в състоянията наричаме окултни масажи. И медицината ги препоръчва, но при условие умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран. Каквито опити да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи. Ако от сто опита десет излязат сполучливи, те са достатъчни, за да придадат нещо към вярата ви в законите на разумната природа. Да се върнем пак към основната идея — към живота. Мнозина казват, ме животът е движение. Движение има само там, дето функционира онова приятно вътрешно чувство на любов към всички живи същества. Дето функционира това чувство, там е животът. Като ставате сутрин, вие трябва да изпитвате това чувство в себе си, за да можете през целия ден да бъдете добри, активни, с импулс за всяка работа. Това значи да чувствате импулса на всяко живо същество, по-високо или по-низко от вас. Първият закон на радостта е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата „Ж", с която започва думата „живот", е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметъра на кръга. Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу на същата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно човек е произлязъл от движението на тия два кръга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение. Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголемяване. При тези две положения топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, т. е. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. Най-малката причина е в състояние да доведе човека в положение да изгуби това приятно, красиво чувство. Но както сте изгубили това чувство, така можете да го придобиете. Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува. Ето защо човек само констатира, че се е проявило или че е изчезнало това чувство, но кога е станало това, не може да се определи. Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството. Ако теглите нрава линия през средата на човешкото лице, ще се образува буквата „Ж". Това показва, че човешкото лице се поляризира, т.е. разделя се на две части, в едната от които на първо място седят чувствата, а на второ място — мисълта. В другата част на лицето е точно обратно: на първо място са мислите, а на второ — чувствата. Когато говорим за човека на плътта, т. е. за човека, който слиза, разбираме, че в него чувствата са взели надмощие над разумния живот; когато се говори за духовния човек, разбираме, че разумният живот в него е взел надмощие над чувствата. Това се вижда по самото лице на човека: когато низшите чувства взимат надмощие над мислите в човека, долната част на лицето му огрубява, разширява се; ако в него преобладават възвишените мисли и чувства, тогава горната част на лицето му се стеснява и става по-нежна. Това е диагноза, по която се определя движението на вътрешния живот в човека. В продължение на една седмица правете следното наблюдение върху себе си. Като ставате сутрин, следете съществува ли това приятно чувство у вас. То е неизменно чувство и съществува във всеки човек, но вие трябва да се наблюдавате, да го схванете правилно и да го отделите от другите чувства. Щом се концентрирате в себе си, ще схванете това приятно чувство на живота, ще го отбележите, без да критикувате. Едни ще забележат, че това чувство се проявява в ума, други — в сърцето, а трети — в съзнанието. Ако е в съзнанието им, те ще го възприемат във вид на малка, нежна, приятна светлинка. Тя излиза от центъра на тяхното съзнание, във вид на някаква разумна сила. Достатъчно е най-малкото докосване до тази светлинка, до тази разумност, за да преобрази човека, да го застави да гледа разумно на нещата. Това значи пробуждане на съзнанието, това значи разумен живот. Когато изпаднете в мрачно състояние, този светъл център постепенно започва да потъмнява, около него се образуват малки черни точици, които са в постоянно движение. Като се движат, те заоблачават светлите лъчи на този център. Сега, пожелавам ви като ученици на окултна школа да живеете и да се ползвате от своята собствена опитност, а не от опитността на другите хора. Докато се ползвате от вашата опитност, вие ще седите на Вечната канара, дето няма никакви опасности, никакви изненади. Ако нямате свои опитности, всеки може да ви измами и подхлъзне. Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питам: Ти живееш ли? Ако живееш, ако си на Вечната канара, там всичко е реално. Това лесно може да се провери. Как? Вземи свещта на твоя живот и виж можеш ли да четеш на нейната светлина. — Не мога да чета. — Щом не можеш да четеш, ти не си в реалността. Ела сега при мен и виж можеш ли да четеш на свещта на моя живот. — Мога да чета. — Щом можеш да четеш, сега и двамата сме в реалността. Тази реалност никога не се изменя. И мъчениците, в които е развито чувството на живота, никога не се изменят. Мъченията, гоненията, страданията не са в състояние да ги разклатят, да ги разколебаят. Те всякога запазват своята радост. Следователно дойдете ли до живота, не го търсете вън някъде, било в космоса, било в слънцето. Де е животът? В самите вас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с неимоверна бързина. То се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано. Онези от вас, които нямат тази опитност, казват: Може да е така, може и да не е така. Обаче някога, когато се домогнете до това чувство в себе си, ще видите с каква голяма бързина то се движи. Тогава вие ще почувствате, че цялата Вселена, всички живи същества, от най-малките до най-големите, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът. Желая ви това чувство да се прояви у вас и всички да съзнавате живота в себе си. Направете опит за цяла седмица да се наблюдавате, да видите дали ще откриете това чувство в себе си. Все ще откриете нещо. Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Не мислете, че сегашният ви живот е лош. Не, той е най-добрият живот, който сега можете да имате. Засега по-добър от този живот не може да ви се даде. Следния път ще подложа на изпит едного от вас, да видим какво е разбрал от лекцията. Всички ученици ще му кажат по една обидна дума, да видим как ще може той да ги трансформира. Не е лесно да се издържи такъв изпит. Разбира се, този, който се подложи на изпита, трябва да има здрав гръбнак, да издържа. Не мислете, че ще минете без такива изпити. Всички ще минете през сито. Страшен е този изпит! Той е цяла операция, за която се изисква голямо присъствие на духа. Когото подложат на изпит, поставят го в реторта и там започват изпитанията. Мнозина от вас, като се видят в реторта или на операционната маса, ще кажат: Не се надявахме, че тези хора, толкова благородни, могат да постъпват по този жесток начин с нас. — Вие трябва да знаете, ме в Школата често прилагат следния морал: започват зле, свършват добре. Щом крайният резултат е добър, постъпките са морални. За нас важат крайните резултати. Не мислете, че ние искаме от вас да се откажете от живота си. Не, ние искаме да ви посочим правия път, ние искаме да се даде ход на всичко онова, което от векове е вложено в душите ви; ние искаме да се даде ход на всички семенца, на всички сили у вас — да се развият, да се облагородят. Ако това не се постигне, така както сега живеете, вие ще се спънете в развитието си. Тази е причината, поради която окултните школи са се криели от хората. Защо? Като не разбират законите, със своето любопитство хората са им причинявали ред пакости. Те са постъпвали с тях, както и до днес още някои постъпват с цъфналите дръвчета. Минава някой човек покрай едно цъфнало дърво и без да мисли много, протегне ръката си и откъсне един клон. Така се изреждат около десетина души и всеки си откъсне по един клон, докато дървото се осакати. Когато човек прави някои опити, има опасност като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова именно Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на природата. Сега ще направя една аналогия. Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него. Ако ученикът е небрежен към уроците си и професорът е невнимателен към него. По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота у вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен — нещо, което не сте мислили. Тогава ще започнат в света да се втичат интелигентни сили оттам, отдето не сте подозирали. Такъв ще бъде резултатът от първия ви опит. При това положение, ако сте намислили да отидете запример на Мусала, едно от тия разумни същества ще ви проговори и точно ще определи програмата на вашето пътуване. То ще ви каже в колко часа ще тръгнете, през кой път ще минете, на кой километър ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т.н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза. След това ще ви се каже, че ще ви срещне един старец, който ще ви спре и ще се разговори с вас. По- нататък ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие и наистина се случва точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: Говори ли ми някой или не? — Говори ти, разбира се. Това същество прави и втори, и трети опит с вас. То казва: Ще отидеш на еди-кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората, на разстояние около десет километра. Ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш. Питам: Илюзия ли е това или реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят, не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва. Когато разумните, възвишените същества ви говорят, всичко е абсолютно вярно, без никакво изключение. Най-после, след като направите тези няколко опита, вашият приятел ще ви каже: Внимавай в живота си, понеже ние всичко виждаме. Внимавай в мислите, желанията и постъпките си, понеже ние всичко знаем. Тогава вие ще повярвате на това чувство в себе си и ще придобиете ценна опитност. И пак ще чуете гласа на вашия приятел: Винаги бъди внимателен! Тайна молитва. Fir - fur - fen, Tao bi aumen 4-та лекция от Учителя, държана на 25 октомври, 1922 г. София. 1922_10_25 Отличителните черти на живота.pdf
  14. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Fir - fur - fen, Tao bi aumen. Тайна молитва. Четоха се темите върху отличителните черти на живота. Сега ще ви дам едно психическо упражнение. Всички ще извадите тетрадките или тефтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението „Психическо наблюдение". Упражнението не е мъчно, но и лесно не е. През време на упражнението стомахът ви трябва да бъде свободен. Упражнение. Дигнете лявата ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан към лицето, а показалецът на дясната ръка поставете върху показалеца на лявата (върховете им). Наблюдавайте каква мисъл ще мине в този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви — това да не ви смущава. При това ще наблюдавате дали мисълта ви е приятна или не, дали е отрицателна или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна — със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате. Запример пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в действителност, ще се изложите. Този факт не представя самите вас, той е нещо отделно от вас. Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута. След това ще поставите показалеца си върху средния пръст на лявата ръка и пак ще се съсредоточите около една минута; ще следите каква мисъл минава през ума ви. След това ще поставите показалеца си върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца. Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една минута като следите мислите, които минават през ума ви, и ще ги отбелязвате в тетрадката си. Като правите това упражнение, ще усетите, че от всеки пръст излиза особена, специфична космическа енергия. Значи, всеки пръст е проводник на особена енергия, на особено течение. Когато показалецът изреди всичките пръсти на лявата ръка, ще допрете двете си ръце, но само в края на пръстите им. В това положение на ръцете си ще мислите хубаво. Правете упражнението два пъти на ден: сутрин и вечер в неопределен час, но главно след свършване на предвидената от вас работа. Тази е първата част на упражнението. Втората част на упражнението се различава малко от първата, а именно: вдига се дясната ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан, обърната към лицето. Показалецът на лявата ръка подпира показалеца на дясната вече не на върха, а през средата на пръста. В това положение на пръстите ще концентрирате мисълта си около 10-20 секунди. След това средният пръст на лявата ръка ще подпре средния на дясната и пак ще концентрирате мисълта си. После безименният пръст на лявата ръка ще подпре безименния на дясната и т.н. При иодиирането на всеки пръст ще концентрирате мисълта си но 10-20 секунди. В това положение на пръстите ще вдигнете ръцете си над главата, ще съсредоточите мисълта си известно време и ще свалите ръцете си долу. Това ще направите три пъти, след което ще свалите ръцете си долу, но вече отделени една от друга. Ще правите упражнението една седмица. Значи, всичко 14 пъти. Като правите това упражнение, ще видите какви са проявите на вашето съзнание и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. Ако някой види, че сте вдигнали само единия си пръст, ще каже: Този човек смята нещо. Като види, че сте дигнали и двата пръста, ще се чуди какво правите. Двете ръце на човека са се образували при различни условия: дясната — при инволюцията на човека, а лявата — при еволюцията. Значи, когато човек е слизал от невидимия свят, по-голямата част от енергията е минавала през дясната му ръка. Обаче тази енергия първо е минала през лявото полушарие на мозъка, после през сърцето и най-после през ума. Като правите упражнението, ще бъдете внимателни, ще се самонаблюдавате какви промени стават в съзнанието ви. Може да не станат никакви промени — това да не ви обезсърчава. Само за себе си упражнението е интересно, без да очаквате много нещо от него. Това движение на пръстите е цяла музика. В бъдеще ще може да се построи такъв окултен инструмент, с който да се свири. Даденото упражнение има практическо приложение. Когато сте неразположени духом и рискувате да загубите равновесието си, направете това упражнение няколко пъти, докато възстановите нормалното си състояние. При докосване на всеки пръст трябва да размишлявате. Когато се докоснете до показалеца, ще си кажете: Аз трябва да бъда благороден във всичките си постъпки! Когато се докоснете до сред-ния пръст, ще си кажете: Аз трябва да бъда справедлив, да разсъждавам правилно върху всички неща в живота. При докосване до безименния пръст ще си кажете: Аз трябва да обичам науките и изкуствата. При докосване до малкия пръст ще си кажете: При всички търговски сделки аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят.  Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума — двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно. Когато правите упражнението, същевременно ще мислите и за планетите, с които са свързани отделните пръсти. Палецът, запример, се влияе от Венера; показалецът — от Юпитер; средният пръст — от Сатурн; безименният — от Слънцето, а малкият — от Меркурий. Щом завършите двете части на упражнението, ще направите следното движение върху пръстите. Ще поставите десния показалец на върха на левия малък и ще го движите надолу до основата на китката. Оттам ще се движи нагоре до върха на безименния. От него пак надолу до китката и нагоре до върха на средния пръст. От върха на този пръст показалецът слиза надолу до китката и после нагоре до върха на показалеца. От него надолу до върха на палеца. По този начин десният показалец ще обиколи всички планети, ще засегне и Марс — на войната, и Луната — на въображението. Пръстите на ръката трябва да бъдат разтворени. Добре е като нравите упражнението да отбелязвате точно часа, минутите и секундите, когато сте го започнали. Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството. За предпочитане е да се водите от слънчевия часовник. Онези, които са чувствителни, могат да правят упражнението в момента, когато на хоризонта се яви първият слънчев лъч. При това положение ще имате отлични резултати. Който е чувствителен, той може да се обърне с гърба си към изток и да почувства кога се явява първият слънчев лъч. В този момент именно той ще почувства на слънчевия възел слаба, приятна топлинка. Понеже гръбнакът е свързан със симпатичната нервна система, той е в състояние да възприеме топлината на първите слънчеви лъчи. Някога можем да направим следния опит. Сутрин, преди изгряването на слънцето, целият клас ще излезете на открито. Ще обърнете гърба си към изток и ще се концентрирате. В това време очите на всички трябва да бъдат завързани, да не гледате. Аз ще наблюдавам кога ще се яви първият слънчев лъч. От време на време ще ви запитвам дали слънцето е изгряло. Онези, които са чувствителни и са възприели вече тази топлинка в слънчевия възел, веднага ще кажат: Слънцето изгря! Всеки сам може да прави тези опити, да проверява своята чувствителност. Понякога вие възприемате тази топлина, но се колебаете дали слънцето е изгряло или не. Всяко колебание предизвиква раздвояване на съзнанието. Щом съзнанието се раздвои, вие губите вече вътрешните си впечатления. Тайна молитва. 3-та лекция от Учителя, държана на 18 октомври 1922 г., София. 1922_10_18 Психическо наблюдение.pdf
  15. Аудио - чете Милен Колев От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.), Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. изд. София, 1935 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Допирни точки в природата", лекции от Учителя на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1. Второ издание, 1994 г. Издателство "Бяло Братство" Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА ВОЛЯТА ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА ВОЛЯТА Без страх! Без тъмнина! Тайна молитва. За следния път пишете върху темата „Отличителните черти на живота". Кои са отличителните качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. Често в ума на човека се явява отрицателната мисъл: Не може ли някога проявата на волята да спре човека в неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви. Отрицателните прояви на волята са случайности. Ако трен спре всред пътя, това е случайност. Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. Освен на физическия свят волята се проявява и в умствения свят. Отличителните качества на во¬лята в умствения свят са: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. Това, което си разбрал, ще проумееш. Това, което си проумял, ще схванеш. Това, което си схванал, ще доловиш. Можете ли от схващането да отидете към разбирането? — Не, ще вървите последователно. Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик. Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си. Запример разбирането, проумяването, схващането и долавянето са методи, чрез които можете да упражните влияние върху предната част на вашия мозък. Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане. Развитието на горната част на мозъка, т.е. развитието на моралните чувства се постига чрез благороден подтик, предизвикан от милосърдие, правдивост, любов към Бога и любов към ближните. Тялото на човека е дадено като пособие за упражняване на волята. За да влезете в контакт, в прямо общение или в правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята. Човек извършва волеви и неволеви движения, волеви и неволеви функции, което показва, че много неща не зависят от неговата воля. Запример сърцебиенето, мислите, чувствата са вън от човешката воля. Окултната наука дава ред методи за контролиране на човешките мисли и чувства. Колкото и да се отрича факта, че мислите и чувствата са вън от контрола на волята, това лесно може да се докаже. Достатъчно е да ви убоде някой с игла, за да подскочите веднага и да измените състоянието си, да дойдете даже до избухване. Избухването, разгневяването е процес извън волевия контрол. Това е процес на ферментиране. Всяко ферментиране се дължи на особен род бацили, които са причина за образуване на вкисването. Много такива бацили съществуват както във физическия, така и в останалите светове. За да се освободите от влиянието на тия бацили, вие трябва да упражнявате волята си, тя да въздейства върху мозъка, специално върху въображението. То трябва да се намира под контрол на волята. Въображението представлява отвора на тъмната стаичка, камера обскура, в която се поставя светочувствителното стъкло на фотографията. От фотографа зависи дали да се отвори или затвори тази камера обскура. Когато ще фотографира, той отваря камерата. Там, дето въображението не е под контрол на волята, отвърстието на тази камера е постоянно отворено, вследствие на което на време и без време, съзнателно и несъзнателно се получават отпечатъци върху мозъка. Ако разбирате законите на природата, вие ще знаете кога да отваряте и затваряте тази камера. Има случаи, когато съвсем не ви са нужни външни впечатления. Запример двама души се карат. Вие се спирате, отваряте камерата си и приемате впечатления. Тези впечатления се предават в мозъка и цели два-три часа след това се преповтарят. Трябва да мине известно време, докато тия впечатления в мозъка се изгладят и той се върне в нормалното си състояние. Друг случай. Минавате покрай някоя гостилница точно в 12 ч., време за обяд. Искате да влезете вътре, да се нахраните. Пипате джоба си, но се оказва, че нямате пари. Тръгвате из улиците недоволен, неразположен, като носите във въображението си образа на всички ония хора, които ядат. Минавате покрай втора, покрай трета гостилница и виждате, че всички хора ядат. Настроението ви се влошава още повече и вие се чудите защо днес трябва да постите. — Чрез този пост разумните същества са ви поставили на изпит, да опитат волята ви. Този ден именно не трябва да минавате покрай гостилниците. У вас пък тъкмо тогава ще се яви желание да обиколите гостилниците, дано видите някой приятел да ви покани на обед. — Този ден останете дома си и разсъждавайте философски: Толкова години вече как ям и пия. Какво съм придобил от това? Не мога ли поне един ден да не ям и да постя? Така трябва да разсъждава окултният ученик. Да пости един ден, това не значи, че той трябва да се изтезава от глад. Че някой щял да гладува един ден — това е случайност, това е временна проява в живота, която трябва да се приеме в положителен смисъл. Както виждате, методите на природата коренно се различават от човешките. Всички неща в природата не са систематизирани, както хората разбират. На пръв поглед като че всичко в природата е разхвърляно. Като се качвате по планинските върхове, виждате долини, гори, полета, в които всичко е в голям безпорядък: тук виждате големи дървета и веднага до тях по-малки; там виждате големи и малки цветя разбъркани; другаде виждате големи и малки камъни едни до други или разхвърляни. Гледате и се чудите на този безпорядък. Ако човек би нареждал градина, в първите редици ще постави малките цветя, после по- големите и така ще ги нареди последователно. Ако нарежда камъните, първо ще тури по-малките, после големите и т.н. Обаче, който разбира законите, във външния безпорядък той ще види смисъла, разумността на природата. Важно е за човека, като се движи всред природата, да разсъждава, да изучава нейните методи и закони. Изучете развитието на едно дърво и ще видите каква хармония съществува в отделните му части. Виждате, че едно дърво се е изкривило малко. Това не е случайно. Изкривяването на дървото показва, че то е срещнало някакво препятствие на пътя си. За да преодолее това препятствие, дървото се е извило малко. Значи, някаква разумност е движила развитието на това дърво. Следователно, когато срещаме изкривявания или някаква разхвърляност в природата, това говори за неблагоприятните условия, които съществуват на земята. Веднъж тези условия преодоляни, това показва каква голяма разумност има в природата. Също така и мислите, и чувствата на човека са разхвърляни, т.е. нехармонично поставени. Защо? Защото условията, при които живеете, не са бла-гоприятни. Какво трябва да правите? Да преустроите вашия ум, вашето сърце. Как ще ги преустроите? Като вложите в тях ново съдържание — нови мисли и нови чувства. Да преустроите мозъка си, това не значи да го завладеете. Често хората казват, че трябва да завладеят природата. Не, природата никога и никой не може да завладее. Природата представя Божественото тяло. Следователно Бог никога няма да остави някой да завладее тялото Му и да се разпорежда с него, както иска. Понеже съвременните хора искат да завладеят природата, те си навличат големи злини и нещастия. По този начин тя им дава добър урок, показва им, че те не могат да я завладеят. Те трябва да й се подчиняват, да я слушат. Мислите ли, че бащата ще се остави на сина си да му тури гем на устата и да си играе с него като с конче? Да завладеем природата, това значи да завладеем своите мисли, чувства и желания. Друго криво положение у съвременните хора е мисълта, която те поддържат, че трябва взаимно да си упражняват влияние, да се завладяват. Това е лесно, но не е позволено. Черното братство разполага с ред методи за това. Като свържеш краката и ръцете на един заспал човек с въже, ти си го завладял вече. Щом се събуди, ще му кажеш: Сега аз заповядвам! — Какво печелиш с това? Тялото на човека можете да владеете, но никога неговия ум и неговото сърце. Щом се освободи от въжето, той ще направи същия опит с вас. Когато спи човек, вие можете да го връзвате и като вързан, можете да му влияете, но щом се събуди, влиянието остава само върху тялото му, а не и върху ума, сърцето, душата или духа му — те никога не могат да се подчинят на чуждо влияние; те не се поддават на връзване. И тъй, при упражняване на волята Бялото братство изисква всяка мисъл да бъде чиста, пряма, изправна и благородна. Силната воля не подразбира груба, физическа проява, както съвременните хора казват, но тя се изразява в примирителни действия. Допуснете, че един ден ви се представят сто случая да направите зло, а един случай да направите добро. Силата на волята ви ще се види при стоте случая, ако се прояви в примирителен смисъл. Обаче, ако направите сто злини, а едно добро, доброто не може да компенсира извършените злини. Следователно всеки трябва да упражнява върху себе си вътрешен контрол, да прилага волята си, за да разбере своите отношения към природата и към ближните си. За да изучавате проявата на волята трябва да наблюдавате растенията. Запример, ако отидете в някоя борова гора, ще видите, че боровете растат наблизо един до друг и приемат конусообразна форма. Когато растат близо един до друг, те икономисват пространството. Боровете предават това свое качество и на брястовете, както и на други дървета, които растат около тях. Запример, щом са около боровете, брястовете растат нагоре, приемат конусовидна форма; щом са далеч от тях, те се издигат нагоре и се разширяват. Боровете обаче, винаги запазват своята конусовидна форма. Това показва, че борът има духовна култура, той не е материалист. Следователно, когато се разширява нагоре, волята има материалистически стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер. Сега ще ви дам един метод за развиване издръжливостта на волята. Този метод е тъй нареченият примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът. Ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 000 лева за издръжка, но по някаква случайност, някой влиза в стаята и открадва парите ви. Започват ред изпитания: хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви дава да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без никаква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате, да видите какви чувства се събуждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде. И едното е възможно, и другото е възможно. Мислите ли, че като постъпите в някое музикално училище, няма да ви дават мъчни упражнения? Ако ученикът каже на учителя си, че иска да му дава лесни упражнения, учителят ще каже: Намери си друг учител! Който иска да учи, той трябва да е готов на всичко — и на мъчни, и на лесни упражнения. Ако отидете при някой художник, и там ще срещнете същото. Речете ли да искате само лесни упражнения, учителят ще каже: Намери си друг учител! Следователно, щом влезете в окултната школа, ще очаквате мъчни задачи. Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, учителят ще каже: Намери си друг учител! Това училище не е за тебе. Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. Има хора в света със силна, с твърда воля. Като дойде до някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: Свършихте ли вече? — Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. Като дойде ножът до кокала, да турите ръката си върху раната и след 20 минути да оздравее. Човек със силна воля може да направи това. Защо? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправи към раната си. За да постигнете такава воля, трябва да бъдете безпощадни към погрешките си — не да се критикувате, но да констатирате нещата така, както сеизмографът отбелязва земетресенията, както светочувствителната плоча на фотографията отпечатва образите. Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изправяйте! Как ще изправяте погрешките си? Посетете едно музикално училище и ще видите как учителят поправя ученика си. Двамата свирят и ако ученикът сгреши някъде, учителят казва: Не свириш вярно. Започни отново! И двамата започват отново. Щом ученикът изправи погрешката си, учителят казва: Продължавай нататък, вземи другата позиция! — Като греши, трябва ли ученикът да свали лъка от цигулката, да заплаче и да каже: Учителю, простете ме, сгреших. — Няма защо да плаче, да прекъсва свиренето. Той трябва да върви напред. И тъй, като направите една погрешка, не оставяйте цигулката и лъка настрана, но продължавайте, правете опит след опит, докато най-после тоновете на вашата цигулка се слеят с тоновете на цигулката на вашия учител. След това продължавайте напред. Какво е цигулката за човека? Цигулката представя човешкото тяло. Какво пра¬вят учениците но музика? Като не им върви, те продават цигулката си. Пазете свещено следното правило: И при най-мъчните условия на живота не продавайте цигулката си! Цигулар, който при трудните условия на живота продава цигулката си, е осъден на големи страдания. Имал дългове, които трябвало да плати. Щом има дългове, нека свири. По този начин той по-лесно ще изплати дълговете си, отколкото ако продаде цигулката си. От окултно гледище не е позволено на ученика да продава цигулката си. Ако продаде цигулката си, той ще се намери вън от училището. Всеки ученик трябва да има своя цигулка, училището не дава цигулки на заем. Следователно каквото да е тялото ви, каквито недостатъци да има, те могат да се изправят. Как? Чрез упражнения. Както цигулката чрез упражнения се все повече обработва, така и човешкото тяло чрез упражнения, чрез работа се изправя и развива. Запример тази година мога да ви дам задача да работите върху носа си — да го продължите или разширите с един-два милиметра. По-лесно е да се разшири носът, отколкото да се продължи. За да стане волята ви устойчива и положителна, трябва да измените палеца и долната част на брадата си. Долната част на брадата ви трябва да бъде малко издадена навън, да се образува малка вдлъбнатина. Това оформява брадата, придава й по- хубава форма. Палецът пък трябва малко да се разшири и продължи. Ако не можете да постигнете това, каква воля е вашата? Казвате, че хората си влияят взаимно. Питам: Като студенти какво влияние оказахте в университета? Вие имате убеждения, но се страхувате да не ви познаят какви сте и гледате да минете незабелязано. Вие искате като богатият търговец да минете незабелязано покрай разбойниците, да не ви оберат. Така постъпва страхливият човек. Който има положително верую, положително убеждение, той трябва да бъде готов да обоснове своето верую не с думи, но с прояви. Човек с убеждение е като електрически ток, който тече по жиците. Дето минава, произвежда светлина и топлина. Умовете на повечето светски хора фунционират главно около ушите, около слепите очи, вследствие на което мисълта им не може да се издигне в горната част на мозъка. Опитният градинар отправя водата там, да полее тези части, да се създаде в тях по-висока мисъл. Така постъпва природата. Как възпитава тя материалиста селянин? Докато има плодородие, той обикаля кръчмите, пие, чука се с приятели, за нищо не мисли. За да го застави да мисли, природата започва да го възпитава. По какъв начин? Изпраща суша. Селянинът сее, но реколтата е слаба, а сушата голяма. Седи селянинът и си мисли: Каква е тази работа? Какво съм сгрешил пред Господа? Мисли той и повдига очи нагоре. Ако две-три години наред няма дъждове, сеитбата изсъхва. Селянинът още повече се замисля и става по-смирен. Значи, когато иска да възпита човека, природата му взима ония предмети, които отвличат вниманието му, които му пречат да мисли. Друг- метод, с който природата въздейства върху материалистите, е поставяне на клинове. При този метод не се иска много говорене. Ще минете покрай някой материалист и ще му кажете тихичко: Мислиш ли, че материята е нещо реално? Или: Мислиш ли, че сегашният живот е устойчив? Ще кажете тези думи и ще заминете. Те са като клинове в мисълта. Тогава човек започва да мисли. Природата има за цел да застави човека да мисли, а не да го убеждава. Щом мисълта му почне да действа, той ще ви потърси, ще иска да поговори с вас върху материята. Но и в този случай вие не му говорете надълго, нека той се изкаже. Като се изкаже, запитайте го: Мислиш ли, че твоите възгледи са прави? Това ще го засегне и той ще продължи да говори, да доказва, че възгледите му са прави. Когато говори, вие трябва внимателно да го изслушате. Достатъчно е веднъж да се заинтересува, за да търси случай да се разговаря с вас. Той не се поддава, съзнателно даже дава отбой, но мисълта му започва да работи. Щом мисълта му почне да работи, енергията на новата мисъл прониква в него, започва да напоява и горните центрове на мозъка. Този метод се казва „метод на подпушване". Чрез него ще подпушите човека от едно място, за да го накарате да търси изход от друго. Правете малки опити в това отношение, да видите какви резултати ще имате. Размишление. Без страх в Любовта безгранична! 2-ра лекция от Учителя, държана на 11 октомври 1922 г., София. 1922_10_11 Отличителни качества на волята.pdf
×