Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНАТА - СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ'.

Открити 11 резултата

  1. 26. Планината вече е благосклонна към нас През месец септември поканих сестра Ирина и Златка, Румяна и Радостина да отидем през празничните дни - 4, 5 и 6 септември до Мусала. Дойде и Мария Ганева. Всички се събрахме в нас и тръгнахме с нашата кола и тази на Николай, мъжът на Мария Ганева, който караше Румяна, Радостина, Мария и Емилия, а Павел - Златка, Ирина, Елена и мен. На лифта дойдоха Дарина и Снежина. Качихме се на лифта и тръгнахме бавно по летният път. На хижата пихме чай, хапнахме и тръгнахме по летният път, над езерото. На Заслона починахме и ядохме и на върхът пристигнахме след 16 часа. Георги ни настани и изкарахме добре. Румяна беше пак изстинала и след като я разтрих повърна и се оправи. Дарина и Снежина, които бяха в мазето минаха през болезнено състояние. Казаха, че в понеделник - 6.09. лифта няма да работи. Аз казах, че тогава е празника - Обединението на България и лифта ще работи. За пръв път трите сестри Румяна, Радостина и Мария бяха заедно на Мусала. На 5.09. посетихме всичките Малка Мусала. Водех Румяна за ръка и почна да не се страхува. Слязохме благополучно надолу. Лифта работеше и в 12 часа бяхме в Боровец. Павел ни закара с Елена и Мария да пълним тубите с вода, а той откара в Костенец Румяна, Радостина, Златка и Ирина, които се качили на влака. Дарина и Снежина си отидоха на 5.09., неделя и слязоха пеш до Боровец. Емилия хвана рейса за Пловдив. Павел се върна, натоварихме водата и си отидохме в София с Мария Ганева. На 12,13 и 14 ноември 2004 г. отидохме с Емилия на Мусала поради нейни здравословни проблеми. Павел ни закара нагоре до вторият мост и ние слязохме с Емилия и тръгнахме нагоре. Оправихме си багажа на пейките и преминахме реката при вторият влек и продължихме нагоре по зимният път. Околните върхове бяха бели в сняг, а Мусала в мъгла. Към 15 часа стигнахме на хижата. Нямаше го хижаря. Продължихме нагоре по улея и по козята пътека газихме сняг. Към 17 часа бяхме при заслона Хималай и слънцето залезе в мъглите на запад. Имаше стъпки по лятната пътека (направени преди нас от метеоролога Димитър). По средата на пътя затъмня и ние мъчно виждахме стъпките. Светнах с фенер, но той не ни помогна много. След 18 часа влязохме в станцията. Метеорологът го нямаше в стаята и влязохме навътре в стаята, където спеше Стоян. Той ни настани в съседната западна стая, пусна 2 печки и ние се стоплихме. Преспахме и на другия ден задуха силен южен вятър - до 40 метра в секунда. Посрещнахме изгрева пред станцията. Имахме хубави разговори със Стоян. Като тръгвахме на 14 надолу, вятърът намаля, докато преминем до въжето и пак започна да духа силно. Слязохме по въжето и си правехме пътека по снега - стъпките бяха засипани. Към 10 часа бяхме на хижата, преоблякохме се и тръгнахме по влековете - зимният път. При първият влек заваля дъжд с град и вятър. Турихме найлоните. Дъждът ни намокри, но бързахме, защото казах на Павел да ни посрещне в 12 часа и 30 минути. Стигнахме до двореца в 12часа и 15 минути, а Павел го нямаше. Дъждът продължаваше да вали. Дойде Павел и отидохме нагоре на реката и наляхме шишетата и тубите, които Павел беше взел в колата. Дъждът ни донамокри. Тръгнахме към София и се прибрахме благополучно. Емилия взе влака от гара Искър и си отиде в Пловдив.
  2. 25. На връх Мусала е цялото семейство Няголови Сестра ми Величка се обади по телефона и ми каза, че едва ли ще дойде в България и да отиде на Мусала. Казах и, че ще дойде и направо ще ги кача на върхът. Съпругът и Истиян беше в опасност за живота и аз взех, че поправих часовника, който ми беше подарил и взех да нося 2 часовника. На 4.08.2004 г. сестра ми дойде в България. Казаха ми да отидем на Мусала на 8 август. Ние с Павел взехме продукти 30 кг. в една раница и 10 хляба в друга. Сутринта на 8.08. тръгнахме: Косьо с Величка, Истиян и Емилия в колата на Косьо, а Павел, Еленка, Любомир и аз в нашата. Пристигнахме в Боровец към 8 часа и 30 минути. Оказа се, че този ден бил празника на Рила и Мусала. Пред лифта беше пълно с групи. В това време дойдоха Дарина и Снежина. Отидох до касата и веднага тръгнахме напред и се качихме на лифта. След 9 часа бяхме на Ястребец и потеглихме към хижата. При хижата беше пълно с хора. Хор пееше песни, чаят се раздаваше безплатно, присъствал и министър председателя. Закусихме. Павел веднага тръгна с двете раници, едната отзад, а другата с хляба отпред. Минахме по летният път. Косьо, прекарал инсулт се плашеше как ще се качи горе, но тръгна добре и вървеше напред без раница. Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите. Събрахме се на Заслона Хималай, разпределихме багажа. Оставих най-уморената - Емилия да остане в Заслона и да пази багажа, който беше за около 4 души. Качихме се всички заедно на върхът. Там ни прие метеоролога Георги и ни настани в двете големи стаи. Веднага Дарина, Снежина и Павел слязоха до Заслона и донесоха останалият багаж. Времето беше великолепно. За пръв път на Мусала се събрахме заедно цялото наше семейство: тримата братя и сестра ми Величка. Прекарахме великолепно горе цяла седмица. Имахме чудесни изгреви, слънчеви дни и светли звездни нощи. На върхът дойде и доктор Емил Йорданов. Ходихме на Малка Мусала, като Величка и Истиян останаха на върхът. След това посетихме Олтаря над Маричините езера и благополучно се прибрахме след обяд. Придобихме сили и на 15.08.2004 г. спокойно слязохме и се прибрахме.
  3. 24. Защо планината е сурова към случайните гости За 22 март 2004 г. отидохме на Мусала Емилия, Красимира, Павел и аз. Косьо ни закара до Боровец с колата си. Качихме се нагоре след Ястребец и минахме по летният път над езерото по желание на Красимира. Имаше много сняг, но бяха минали и хора. Изкачихме се трудно до върха. На Красимира пак и призля, но бързо я възстановихме. Метеоролог беше Георги, но нямаше тоалетна и трябваше да ходим навън. С Павел решихме и главно той, направихме стъпала към вратата, зарината от многото сняг, та вратата можеше да се отваря - иначе влизахме през прозореца. Там бяха и други приятели: един скиор от Сливен, Евгения от Созопол с приятелката си Петя от Русе. Те бяха в кухнята и до късно си говореха, главно срещу мене, понеже не отидох при тях. Сутринта излязохме с Емилия и Красимира в 5 часа да видим звездите. В това време от вън се връщаха Евгения и приятелката и Петя от тоалетната. На Евгения пред стълбите точно и стана лошо, припадна, хлъзна се по стълбите и се просна пред краката ми. Накарах Красимира и Емилия да я сложат на стълбата. Разтрих и малкият мозък и предизвиках движение на сърцето и дишането, и отваряне на очите. Въздъхна и дойде в съзнание. Веднага забелязах, че е обезводнена, за да не излиза навън да се освобождава, не е пила вода. Накарах Емилия да направят с бързовара 2-3 литра вода, която изпи. Приятелката и Петя ме попита: „Ти как ги правиш тия работи, как я връщаш в съзнание?" Отговорих и, че тя няма моите магнетични ръце, и ако разтрива някой да го събуди, още по-зле ще му стане. След изпиването на водата. Евгения се окопити и ми благодари, че съм и помогнал. Слязохме си добре от върхът и се прибрахме. За 22 юни, идването на лятото бяхме с Румяна и Радостина, Емилия, Еленка, Павел и аз. Павел предложи да минем по билата, по Маркуджиците. Казах му - при едно условие - да вземе раницата на Румяна. Потеглихме по пътя към влековете. Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше студен северен вятър. Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха студени. Накарах я веднага да сложи дреха с дълъг ръкав. Ходеше бавно, често почиваше. Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките. Предложих на Румяна да я разтрия, но тя отказа. Легнах си веднага. Към 0 часа ме събуди сестра и, че Румяна е много зле. Беше много изстинала от ходенето и имаше висока температура. Челото и гореше, освен това имаше болки в стомаха. Не даваше да я разтривам, понеже я боляло. Разтрих я добре и сърцето и, което биеше инфарктно: тупа няколко пъти, спира и пак така започна да бие нормално. Това е опасно за живота. Сгорещихме вода и с две фланелки и слагахме със сестра и горещи компреси на стомаха. Температурата спадна, и тя заспа. Сутринта пак я разтрих и беше почти добре. Дойдоха и Дарина и Снежина и имаха гъбички по стомаха. Помогнах им и им казах да отидат при гинеколог да им даде крем срещу тези гъбички. Те оздравяха. Трябваше да слязат Румяна, Радостина, Дарина и Снежина да отидат в понеделник на работа. С тях тръгнаха Косьо и Павел. Лифта работеше до междинна станция. Много трудно слезли, понеже минали по стръмният път, а Павел беше взел туба от 20 литра с вода от Окото. Казах им, че в понеделник - 21 юни ще има лифт. На 21 слязохме надолу. Горе казаха, че нямало лифт, но моето ръководство ми каза, че ще има. Към 10 часа стигнахме хижата. Спряхме и закусихме. Две групи туристи и брат Кирил със сестра тръгнаха пеша. Ние си приготвихме раниците 15 минути след тръгването им и хижаря се обади на жена си, че лифта е тръгнал. Слязохме с лифта. На Павел наредих да дойде в Боровец към 12 часа и 30 минути. Прибрахме се благополучно в София, като напълнихме съдовете, които Павел носеше от Бистришката река.
  4. 23. Планината не ни приема като туристи 2003 г. реших да не ходя на езерата, понеже щеше да вали много дъжд. Дойде сестра ми с мъжът си от Франция и аз реших да ги заведа на Мусала, Попитах кога да тръгна - на 9 август. Тръгнахме голяма група - Величка, Истиян, Росица Янчева, Елена, Красимира, Христина и аз. От Ястребец към хижата вървяхме по лятната пътека и цялата беше изровена от проливният дъжд. Срещнахме група екскурзианти, които бяха мокри и бързаха да се приберат. Казаха ни: „Вчера на 8 август беше ад. Дъжда се изливаше сякаш с кофи." Христина остана на хижата, а ние се настанихме в метеорологичната. Навсякъде святкаше и валеше, а при насбеше топло слънце. Дъщерите на Христина и се обаждат по телефона: „Мамо, какво правиш в този проливен дъжд?" Тя им отговорила: „Тук няма дъжд, а грее топло слънце." Росица ми каза, че обичала много вятъра. Казах и: „Добре, ще имаш и вятър." Но на Мусала вятъра е много силен, над 40 метра в секунда. Посрещнахме слънцето до наблюдателницата от изток, защото там беше завет. Прекарахме да 15 август, когато като слизахме, вятъра намаля и спокойно слязохме надолу, и се прибрахме. За 22 септември 2003 г. отидохме на Мусала с Емилия, Елена, Красимира и аз. От Ястребец до хижата вървяхме бодро. По предложение на Красимира да не закъсва в улея, минахме по пътеката над езерото и след обяд стигнахме до края на въжето. Аз взех да си оставя косите в камъните и Красимира ми даде нейните, които турих не с нашите, а в друга дупка. Повървяхме няколко крачки и Красимира припадна, легна на един голям камък и не мърда, От върхът слизат групи от туристи и от долу идват и минават покрай нас. Аз и разтрих малкият мозък, но не можа да излезе от безсъзнанието. Тогава взех, че хванах носът и, и го дръпнах силно няколко пъти и тя се събуди и стана. Попитах я: „Само твоите коси ли ми даде?" А тя ми каза, че в тях били и тези на дъщеря и. Понеже дъщеря и не живее духовен живот, а светски, а на Мусала не приемат нашите боклуци, веднага припадна. Настанихме се в станцията и прекарахме добре. Бяхме доста братя и сестри и аз ги заведох до Малка Мусала. Като стигнахме върхът, той беше пълен с хора и метеорологът Георги ми каза, че вечерта ще ни настани. Ние седнахме на полянката между хората. При нас дойде Дарина и Снежина, която беше болна - имаше висока температура и силно главоболие. Казах и да се разсъблече, да я разтрия, ако не я е срам от двестата души, които бяха около нас. Тя веднага се съблече и аз я разтрих здраво и особено стомаха да се освободи. Температурата и спадна, главоболието и мина и тя стана здрава. Вечерта Георги ни настани в голямата стая и аз събрах там нашите приятели. Разтрих Снежина пак и тя напълно оздравя. Сутринта видях, че е зачервена - черният дроб не е в ред. Казах и, че има приятел за когото мисли и то и черпи енергиите - вампиризъм. Веднага да престане да мисли за него, иначе, ще е много зле. Тя се разплака, но изпълни и лицето и придоби нормален вид. Разбрах, че всеки, който отива на Мусала, която е голяма лечебница, минава през голямо чистене.
  5. 22. Изгонени от връх Мусала За пролетта на 2003 г. отидохме на Мусала Павел, Красимира, аз и Емилия. Косьо ни закара до Боровец и от хижа Ястребец по зимният път бавно пътувахме към върхът. Аз и Емилия вървяхме напред, а зад нас едва ходеха Павел с Красимира. Исках да му взема раницата, но той не я даде. До вечерта успяхме да стигнем до върхът и се настанихме. Прекарахме добре, но на връщане имаше навалял нов сняг и Павел и Красимира затъваха в него. Аз застанах отпред и им показвах пътя и стигнахме към 13 часа на хижата. От нея трябваше да стигнем най-късно в 15 часа и 30 минути на лифта, за да вземем последните вагонетки. Павел взе и моята раница, бях много уморен от това, че им правех пътека. Той вървеше напред по пътеката от летният път, за него се държеше Красимира, а аз за нея. Така успяхме след 15 часа да стигнем до лифта. Оказа се, че няма лифт и вероятно ще има другият ден. Отидохме в хижа Ястребец и там ни настаниха в стая с две легла големи, парно, топла вода, баня и тоалетна. През нощта духаше силен вятър, при който лифта не работи. Сутринта вятъра утихна и чухме лифта, че работи. Слязохме долу и се прибрахме в къщи. За 22 юни 2003 г. отидохме на Мусала. Метеоролог беше Димитър Белоканов, който не искаше да ни приеме, но времето беше много бурно с виелица и вятър, и останахме. Той ни каза да слезем на заслона Хималаи. Помолихме го да останем до 21 часа и 10 минути, когато идваше лятото. Останахме и посрещнахме лятото и той ни изгони в 22 часа от станцията в буря, фъртуна, с видимост до 1 метър. Добре, че имах фенерче и с него намирахме въжето. Бяхме 8 души и започнахме спускането надолу. Аз светех без почти да се виждаме. След въжето минахме по стълбовете, но ги загубихме и аз прецених, че отиваме в езерото. Спрях ги и ги накарах да отидем на ляво и се блъснахме в ъгъла на Заслона. Вятъра беше ураганен. Аз и някои други паднахме от напора на вятъра. С големи усилия влязохме в Заслона и се стоплихме. В себе си благодарих на Димитър, че ни накара да опитаме силата на природата в буря. Преспахме и тръгнахме надолу в метелицата. Младежите се бяха отклонили под Иречек на дясно и аз излязох отпред да водя. Прибрахме се добре у дома.
  6. 21. Планината не бе гостоприемна В 2002 г. ходихме за посрещане на пролетта и с Красимира Иванова. Много пъти по пътя и става лошо. Особено опасен за нея беше улея по зимната пътека след хижата. Стана и лошо, припадна. Върнахме я, но не може да ходи и да си носи раницата. В това време ни настигна младеж, който не носеше раница и го помолихме да вземе нейната. Той я взе и я занесе на заслона Хималай. Красимира се окопити и до върха си носеше раницата. Посрещнахме пролетта и се върнахме в дома си. В 2002 г. се подготвихме да отидем на езерата. Оказа се, че в групата ни беше и англичанката Даниел. Тя боледуваше от схващане на кръста. Ударили и инжекция и напълно се схванала. Повика ме по телефона да и помогна. Отидох с брат ми Косю, сестра ми Величка, мъжът и Истиан и Красимира. Лежеше на леглото. Накарах я да се съблече и я разтрих основно. Казах и да стане. Слезе от леглото, клекна няколко пъти, нямаше болки, прегърна ме и каза: аз възкръснах. Облече се и ни гощава на масата си. Понеже малко ям, всичко, което остана ми го даде. На другият ден с пикап пътувахме за езерата през Сапарева баня до „Горна земя" и от там с джип, заедно с Даниел, Георги Брънчев, Елена, аз и още няколко сестри ни закараха на х. „Рилски езера"' от която отидохме на „Седемте езера" и чакахме багажа, Конете закъсняха много и когато дойдоха, заваля силен дъжд и в най-големия дъжд си пренесохме багажа и го сложихме в строящата се кухня. Дъждът продължи и около мен се събраха над 20 души и проведохме разговор за Учителя. Не можехме да си направим палатка и в това време дойде Даниел и ни покани в нейната втора оборудвана палатка, където преспахме. Така тя ми се отблагодари за разтривката, която и направих. На другият ден си построихме палатката и се подредихме. Няколко дена след това заваля силен дъжд с град, стана студено и градът заледяваше. Има едно народно поверие: ако най-малкият, или най-големият вземе няколко зърна град и ги глътне, градът спира. Аз взех няколко, глътнах ги и градът спря. Навсякъде беше локви и замръзнал град по покривите на палатките. Обаче, леденият град изстуди зъбите ми и един се поду и ме болеше много. Екстрасенсите ми дадоха веднага лекарства. Елена ми вареше картофи и врели ги слагаше на подутото място. Доброто, което направих за приятелите, ми струваше много скъпо. Накрая реших да пробия абцеса. Обгорих игла и го пробих. Изтече много гной, олекна ми и след няколко дена зъбът оздравя. Не бях ял повече от седмица и започнах нормално да се храня. Зъбът ми остана и сега е здрав в устата ми. На езерата се запознах с Иванка и дъщеря и Снежина. Бяха се настанили в една палатка на Ина Дойнова. Иванка ми каза: „Откога съм те търсила и най-после те намерих." Каза ми, че не може да се освобождава и ме помоли да и помогна, да я разтрия. Един ден почти всички отидоха на екскурзия и аз отидох при нея да я разтривам. Оказа се, че на стомаха и имаше един твърд кръг като тава и перисталтиката и изобщо не работеше и тя няколко дена не беше яла. Разтрих яздраво, а тя охкаше. Раздвижи се стомаха. Накарах я да изкара режим само на вода и тя го изпълни добре. Тя доведе при мене една нейна приятелка, която си навехнала кракът и не може да ходи и да отиде до новата хижа. Разтрих я, щракна и тя тръгна без болки и си отиде на хижата. Бог веднага я излекува, и на другият ден дойде пак на лагера и ми целуваше ръцете. Снежина започнала да учи медицина, но няма мензис - има голямо напрежение и не може да учи. Дойде с майка си и ме помоли да я разтрия. Аз я разтрих здраво и казах, че до един месец ще се оправи. Така и стана. Каза ми: „Не ме е срам от тебе, но много ме боли като ме разтриваш." Има Плутон съвпад Марс и съвпад Сатурн в знак Скорпион.
  7. 19. Дъртият козел ме предупреждава При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката и ме гледаше учудено, без да бяха. По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най- хубави естествени условия за своето развитие. За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас, с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих аз да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната, Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата , ни даде най-топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър. Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време.
  8. 18. Екскурзии на Мусала за 22 юни Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето. Беше доста студено . Вратата на наблюдателницата беше заключена и ние отидохме на мястото за посрещане на изгрева. На приятелите им стана много студено и започнаха да треперят. Аз се преоблякох и ги накарах да започнем да клякаме. Скоро всички се затоплиха и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега. За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу. Казах му, че непременно ще се качи на върха. Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева. Направихме молитва и времето се разведри. Слънцето се усили и започна да топи снега. Ние се върнахме пак на заслона и снегът почти се стопи. Казах на брат Паньо да тръгва веднага за върха заедно с Павел. Павел го хвана за ръка и го заведе на върха. Там прекарват известно време, радват се на хубавата гледка, която се открива пред очите им, и слизат на заслона. Заедно слязохме надолу към Боровец. Това беше последната екскурзия, направена от брат Паньо на Мусала. На 15 януари 1988 г., той си замина от този свят. Една година за 22 юни в заслона „Еверест" се събрахме голяма група желаещи да посрещнем изгрева. Сутринта всички станахме рано, но бяхме неприятно изненадани от проливния дъжд, който се изливаше по планината. Всички чакаха и ме питаха кога ще тръгнем нагоре. Аз чаках да ми се каже отвътре. Отговорих им, че след малко ще тръгнем. В 5 без 10 излязохме навън с Елена и тръгнахме нагоре. Все още валеше слаб дъжд. Всички - около 60 братя и сестри ни последваха, покрити с найлони. Скоро дъждът напълно спря. Качихме се на върха, проведохме наряда за празника. Слънцето не се показа от облаците. Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона. Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме.
  9. 17. Сънят, който се сбъдна на връх Мусала При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала. Учителят обяснява, че падението на човечеството - Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил. За това Учителят препоръчва на учениците на всяко 9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върнекъм първичния живот, който сме водили някога в рая. Билата на планината бяха покрити със сняг. След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя. като ме видя, каза: „Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха. Аз и възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито тръгна с мене. По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък. Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона. Кичка ми разправи, че се скарала със сина и всичките си близки и не знае къде да отиде и е дошла на Мусала, за да разреши въпросите си. Каза ми, че има силно желание да си замине на Рила, на Мусала. Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха. Тя започна да слага на няколко места по върха жито, като помен за заминали. В наблюдателницата ми показа свои стенографски записки, за които говорихме. Видях, че написаното беше много изкривено и неясно за разчитане. След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше. Беше неспокойна и напрегната. Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Марева. Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че И се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя и подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и и казала, че нищо не и се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона. Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най-отзад, че, ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето. След това влязохме в наблюдателницата, където пихме гореща вода. Кирчо и Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами. Аз им предложих да изчакаме още малко, за да се стопи снегът, и тогава да тръгнем. Те не приеха моето предложение и тръгнахме надолу в обратен ред. Отпред вървях аз с Кирчо Господинов, зад нас - Емилия Марева и Гергана с Кичка. Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плоча, Кичка, вместо да завие по пътеката, пред очите на Гергана продължава наляво, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу към езерото. Слязохме надолу по хоризонтала и отидохме до нея. Обувките и бяха паднали, раницата и - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата . Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеала и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линия и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата.
  10. Светулка

    16. Двете светещи Слънца

    16.Двете светещи Слънца Няколко години играхме Паневритмия за 22 март най-напред при заслона и после 3 пъти на връх Мусала. За 22 март 1998г. се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме и запомнихме това красиво явление. Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най-мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш. И двата венеца от подковата на Мусала са изпълнени с неземна красота. Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там.
  11. 15. На екскурзия при Слънце квадрат Уран При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически Слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха, който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с „котки". Когато стигнахме фунията между Иречек и Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим. Духна много силен вятър, повдигна ме и ме хвърли на 5-6 метра върху някакъв камък, от което се получи разтягане на сухожилието и рана с болки. Павел предложи да отиде до хижата и да доведе спасителите. Аз му казах, че трябва да вървим заедно надолу. Той ме хвана под ръка и в това време падна гъста мъгла и без видимост успяхме бавно да стигнем до хижата. Хижарят ни беше приятел и ми даде една стая, за да легна. Дежурният спасител ме намаза с „виетнамско чудо" и ми сложи една вълнена наколенка. Съобщиха на спасителната служба. Чак на другия ден около обяд вятърът поутихна и можа да дойде снегоходът. Един едър спасител ме взе на ръце и ме занесе в кабината, а Павел ни последва с двете раници. Снегоходът ни закара при началника на Планинска спасителна служба, който ме познаваше добре, и веднага предложи да ме изпрати в болницата в Самоков. Аз благодарих и го помолих само да сляза до Боровец с лифта и от лифта да ме свали кола до автобусната спирка. Той се съгласи и снегоходът ни закара в задната част на лифтовата станция. Спасителят ме качи в една кабинка, гарнирана в страничната линия, влезе и Павел и потеглихме надолу. Когато слязохме от лифта, ни чакаше колата на Планинската спасителна служба, която веднага ни закара на спирката. Качихме се на автобуса и се прибрахме в София. След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата.
×