Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНАТА'.

Открити 5 резултата

  1. 2. Рилската школа на Бялото братство През 1929 г. Учителят организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа догоре**. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за Молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи, скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителят нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителят отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред. *Вж Изгревът, т. Ill, с. 143-144, N 10 **Вж Изгревът, т. Ill, с. 160-161, N24 Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи. Школата се превръща във всекидневна и обхваща всички области на живота. Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна. Планинският живот протича по традициите на Бялото братство, които са: 1. Живеем като братя и сестри; 2. Живеем общ живот в общежития, каквото е било напр. Изгрева: 3. Храним се общо сутрин, на обяд и вечер; 4. Излизаме общо в планините на екскурзии, 5. Организираме палатков лагер за общ живот; 6. Празнуваме общо годишните събори; 7. Посрещаме заедно изгрева на слънцето; 8. Играем заедно Паневритмия; 9. Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март-Пролетното равноденствие - Новата духовна година; 19 август- посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември- есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа; 10. Празнуване празника на Учителя -1 2 юли по нов стил Петровден, имен и рожден ден на Учителя; 11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят; 12. Общо отпразнуване на именни рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Айтоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и хижа „Вада".* Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигнали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили.
  2. Светулка

    1.Началото

    1. Началото Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителят, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места*. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева и с възторг и вдъхновение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица.
  3. Светулка

    IV. Седемте езера

    IV. Седемте езера Това е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната и част, над курорта Паничище, над Сапарева баня, и местността Горна Вада, над с. Говедарци. Езерата са разположени амфитеатрално едно над друго и дават начало на р. Джерман - приток на р. Струма. Денивелацията от най- горното езеро, намиращо се на 2535 метра надморска височина, и най-долното - на 2095 метра, е 440 метра. В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя. До средата на циркуса има горички от клек и смрика (хвойна). Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните. Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика и - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-торното - над 3 метра. През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед, обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва. Когато Ганка Бончева беше хижарка на хижа „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др. я посетихме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път пак да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
  4. Светулка

    III. Скакавците и Рупите

    III. Скакавците и Рупите Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са в клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище, те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкият дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра. Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила.Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина. Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата. За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за езерото на Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите. Човек може да спре, да съзерцава концентрирано, да добие вътрешно знание по много въпроси, които го вълнуват и от които живо се интересува. Съществата са много строги и изискват ред, порядък и чистота от посетителите и тяхното присъствие тук не се чувства така осезателно, както на Мусала и Скакавците, където почти не минават хора. Рупите са слънчево място за развиване на ума и пробуждане на висшето съзнание. На Мусала ние правим връзка с Бога и най-висшата ангелска йерархия, която направлява и урежда живота на хората - серафимите. Те са „Братята на Любовта" или Духовете на „Божия венец". На Рупите и Скакавците, които имат отношение към гърдите и дишането ни, ние сме свързани с Херувимите, които са „Братята на Хармонията" и носят мъдростта. На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум. На Рупите се работи най-трудно, понеже не сме хармонични и не сме се научили да дишаме дълбоко - да задържаме въздуха поне 1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта. На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици. Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера - Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни. На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу. Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно. Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчителният връх,който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувства страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство. Най- голямото геройство е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
  5. 13. Подпечатване на туристически книжки на връх Мусала На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см. и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала. Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровото мостче и тръгнахме по Голготата, снегът беше над 2 метра и покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколкото по-пълни ученици, които постоянно пропадаха в снега. Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала". Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз и отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде. Нагоре снегът беше над 3 метра. Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа ми казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мъчително изкачване продължи цели 8 часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатахме книжките си. Те научиха един добър урок, че през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкото и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта в 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи.
×