Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Учителят'.

Открити 7 резултата

  1. Version

    450 downloads

    Разширен прочит на книгата "Заветът на цветните лъчи на светлината"
  2. Ани

    204. Учителят

    204. Учителят Учителят Един народ има в света сред несъвършеното човечество - Божият народ, тоя, който в материалната дреха съзнава своята душа и живее за Бога. Едно учение има в света за всички търсещи пътя към Бога - Благовестието за Царството Божие и синовното отношение на Бог към човека, като баща към син. Един Учител има в света, Който ръководи тая свещена връзка, изявен в много форми - Истината на Бога. Никога светът не е бил сирак. Никога неговото съзнание не е било без фар, без посока във Вечната Истина. Колкото времената, условията, историческите вътрешни кризи са по-големи, идеите - е по-голяма борба, толкова личността, която поема по небесните закони Учителстването, ръководството на космическото Божествено Царство - е по-сюблимен образ за една връзка между Бога и целия свят. В съвременната, най-кардинална епоха, сред израсналото и възмъжало човечество, живее, работи и представлява Божествената мисъл Учителят от слънчевата система - Ръководител на Всемирното Бяла Братство. До сега, в ранни епохи, идваха не веднъж силите на тоя свят в стълкновение с представителите на Божественото благовестие. Днес борбата е в съзнанието на пробуденото човечество. По-реална е тая борба между съзнанието на небесния човек и земния двойник. В сегашното историческо пепелище човешките души се пренасят в изкупителна жертва, защото вече 2000 години не приеха Учителя. Днес е представен с целия си Божествен спектър, това е най-пълното изявление на Учителя през цялата мирова история. Той дойде да свърже живота от неговото проявление до последното Му обожествяване. Мъдростта Му е в съзнанието на Бога. Любовта Му е в живота на света, а Истината Му е слънчевият Му метод, с който работи в съзнанието на цялото видимо и невидимо битие. В Неговия образ лъха хармонията на космическата красота. Неговата мисъл спасява света от разрушение, защото тя носи светлината на живота. В Неговото Слово земната аура се пречиства и душата на човека живее в лекота и мекота. Между космическите сложни тайни за обожествяване на човечеството, Той раздробява Божественото знание на просени зрънца, за да бъде погълнато от най-малките птички. Безпределно смирение, слънчева красота... Учителят - това е небесна музика. При Него всичко земно се губи. Съзнанието диша Любовта на Бога. С мекото си Слово отвежда душата в света на примирението и добротата. Всичко при Него е виделина, поема за рая, който човечеството търси - и тоя Учител е днес на земята. В безмълвие отпраща злото от нас и ни влива живота на Истината. О, ако човечеството би Го приело, всичката земна лъжа би изчезнала. Светът би се обожествил. Божият народ единствен Го позна. Той тръгна след Него, както винаги, когато е бил на земята. В сегашната епоха Учителят присъства на Своето възкресение. Цели 2000 години съзнанието на хората бе в сянката на мрака. Не приели Словото, душите страдаха и страдат. Милиони души се въплотиха в човешка форма и сега по всички полета на земното човечество се борят със злото за едно - да се приеме Словото на Учителя. Слънцето ще огрее всички съзнания. Мировата култура ще приеме Неговото Учение. В общото безсилие космическият човек ще падне при нозете на Учителя и ще чака Изгрева на слънцето - това ще бъде второто пришествие - идването на Царството Божие отвътре, не отвън. Това ще бъде изгревът на съзнанието - Новата култура. Има в света едно учение, което никога не овехтява - Учението за слънчевия живот, за първия рай. Има в света един народ, при който е пратен Слънчевия Учител. Синовете на тоя народ по цялата земя приеха Учителя и работят за Новата Епоха в света - Царството Божие на земята. Учителят е предтеча на приложение Божието Учение в целия космичен свят. Това време дойде. Това време е сега. Из в. "Братство", 1.1.1943. В.К.: Сега, на с. 180 имате ли други статии във вестник "Братство"? Вие писали ли сте на Сава Калименов във вестника? Весела: Не си спомням. Тази статия "Учителят", която е 1943 година на 1 януари отпечатана. В.К.: Друга статия не си спомняте? Весела: Не, в списание "Житно зърно" от Сведенборг превод нещо съм давала. В.К.: Вестник "Братство", което е отпечатано на с. 181. Весела: 181 страница.
  3. Ани

    115. УЧИТЕЛЯТ

    115. УЧИТЕЛЯТ Учителят Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско. Баща му е известният възрожденски свещеник поп Константин. След като изкарва средното си образование във Варна и Свищов, отива в село Хотенца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 г. През месец септември 1888 г. Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години. Следва и завършва там медицина и богословие. През 1895 г. месец февруари, Той се завръща оттам. През следващата година Той написва и издава, своята първа книга: „Наука и възпитание". В тази книга може да се види основните идеи на учението, което той разработва по-късно в своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 г. Той прекарва в единение, във вътрешна работа. От 1900 г. той вече започва своята дейност. Тогава свиква и първият събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор, Той повиква само трима души: Д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал, каква велика работа предстои на това общество, на което той туря основата. Тодор Стоименов зачуден от думите му казал: „Учителю, Вие говорите, че това общество, на което Вие туряте основата му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето доктора е стар, Пеню е средна възраст, а аз съм млад на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?" Учителят му отговорил: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!" Оттогава съборите стават всяка година във Варна, а после и в Бургас. От 1909 г. съборите започват да стават в град Търново до 1925 г. От 1926 г. съборите се преместват в София, а движението се превърна в международно. От 1900 до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по- големи селища на България, като е държал сказки и е правел някои френологически изледвания. През тези пътувания е правел връзка с по- събудените души, като е създавал кръжоци и е поддържал кореспонденция с тях. В продължение на петдесетгодишната си дейност, Учителят е държал повече от седем хиляди беседи и лекции, които правят около шестстотин тома. Може да се каже, че той има най-голямото творчество в света. Освен това, музикални произведения повече от сто и петдесет, а също и гимнастически упражнения на първо място Паневритмията и Пентограма, а също и много разговори при разните случаи. При написването на горното имах съдействието на някои братя и сестри.
  4. 27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" Прочетох книгата „Учителят на Бялото Братство в България". Интересни са материалите из Неговия живот и малките откъси от Словото Му. Позволявам си да отбележа някои неща, като на първо място, изказвам идеята, да се препише материала наново и да се нанесат допълненията отбелязани на много места ръкописно. В течение съм на някои от фактите поместени в книгата, но е необходимо да се вземат предвид належащи поправки, които ще отбележа към настоящето. Посочвам и страниците за тези поправки. 1. Наименованието на родното село на Учителя е Хадърча. Справка - Енциклопедията на Братя Данчеви, страница 1629. Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр. 71 / допълнението/ може да се добави, че за уважение дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр. Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др. 3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174. Уважавам всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение. През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа. В тях се намери една фактура от Придворната печатница - София, именно, че там са отпечатани 500 броя от тази книжка през 1912 г. Известни ми бяха доста подробности, които няма да изброявам, но затова пък обърнах внимание где е отпечатана и колко броя. От тази книжка, това издание, Учителят е раздал на присъстващите в Търново на събора 1912 г. И в следващите години е раздавал от книжката на други братя и сестри, които са Му поисквали, а и Той е намирал за добре да им даде. Дължа да обясня и загадката за второто издание. Действително, появиха се допълнителен брой от книжката - през 1947 г., когато в братската печатница „Житно зърно", по решение на братския съвет се отпечатаха „допълнителни" 1000 броя. От тях се раздадоха на мнозина из цялата страна, тъй като имаше опити да се преписва книжката на ръка, но това никак не биваше сполучливо. Този допълнителен брой бяха пълно подобие на оригинала, отпечатан през 1912 г. - стилът на буквите, както и тия от славянската азбука. Разликата беше само в подвързията. Изработката от 1912 г. беше „изящна" - хартията специална, позлатени листове, подвързия - нещо най-красиво, каквото другаде в ония години не се срещаше. Всичко това говори за ценността на творението изработено от Учителя. Ще си позволя няколко думи за тълкувание буквите, намиращи се на I страница на книжката: Разположени са така: Забележка: Изброените по-долу допълнителни сведения са написани от брат Колю Нанков - София през 1971 г. Ж. На стр. 2. Д-р Миркович се е поминал на 29 септември 1905 г. в 9 часа сутринта без агония. Кмет на Сливен е бил Илия Гудев. Стр. 9. Братът от Айтос поканен на събора през 1915 г. е Филип Антонов. Стр. 11. Димитър Голов е издал „Принципи на френологията", „Човешката аура", „Вегетарианска готварска книга", „Мисълта-творец на характера", „Човекът-творец на съдбата си" „Между два свята", „Тайнството". А „Бен Хус" не е негово издание, а на Стоян Атанасов. Стр. 14. Триъгълник. В „Завета на цветните лъчи на светлината" няма триъгълник, а два преплетени триъгълника. Единият е с върха надолу и символизира инволюцията, потъването на Духа в материята и се рисува черен, а другият е с върха нагоре и символизира възлизането на Духа от материята - еволюцията и се рисува бял. Пръв ги е дал като емблема в храма си Соломон и оттам се нарича Соломонов печат. Това е хексаграма, шестолъчка, за разлика от Пентаграма, хексаграма е кръстена на еврейската религия. Стр. 19. Пеню Киров си замина през 1918 г. на 28 януари, два и половина часа през нощта, а сестра Стойчева си замина на 3 март 1918 г. През 1914 г. на събора от Бургас са поканени - Жечо Панайотов, Минчо Сотиров, Димитър Македонски, Мария Зуркова. На събора през 1918 г. присъстваха 58 братя и 52 сестри или всичко 110 души.
  5. 41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Сега аз мога да кажа и нещо друго, което се случи пак на Рила. През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Нито една сестра. Тези хора бяха: Учителят, Боян Боев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко, 7 души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме и над Близнаците, чак на равното горе. Там набрахме много гъби печурки. Иван беше готвачът и седна да ги готви. Учителят най-приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?" А Иван Дойнов беше майстор по гъбарството. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: „Ще направя, Учителю!" Така си приказваха, приятелски. А пък аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, Учителят да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше), да поднеса тенекията на мястото, дето беше определено за баня и да поканя Учителя да отиде да се изкъпе. Така направих. Учителят влезе да се къпе. На изхода на просеката, в която Учителят се къпеше, стоеше Любомир Лулчев и чакаше Учителят да излезе от банята, за да Го пита нещо. Дълго време Любомир нервничи, че Учителят не излиза от банята Си. Даже и аз се зачудих защо Учителят се забави много. Викам си: една тенекия вода, колкото и по малко да я излива, Той я е излял вече, ама да ида да видя защо Учителят не излиза от банята. И когато отидох, намерих Го, че Той не доизлял всичката вода, ами клекнал и със сапун Си търка долните дрехи и ги пере. Аз, като Го видях, казвам: „Учителю, моля Ти се, аз ще изпера дрехите, оставете!" Той каза: „Че, и аз мога да пера." - „Макар и да можеш да переш - казвам, - Учителю, моля Ти се, аз ще ги изпера." И Учителят ме остави аз да ги изпера и тръгна. Като излезе на изхода на просеката, където Го чакаше Лулчев, отдалеч още Учителят повиши нервното Си състояние и с жестове започна да се кара на Любомир Лулчев. Каза му така: „Ти си една горда душа, трябва да се поправиш! Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край. Да помниш това!" Той искаше да Му възрази, но Учителят го пресичаше и не му даде да каже нито дума. Пак повтори много пъти същите думи и така се привърши този инцидент там. Впоследствие започнаха да идат вече братя и сестри от София и лагерът за късо време се напълни, станаха много. 200 - 300 души се събраха горе, на 7-те езера.
  6. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите Този Аркан означава Авторитетът, разумното вдъхновение. Световният амгнетизъм - науката за доброто и злото. Има числото 5 и буквата Е. Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището. Той се подпира върху един жезъл с три кръста на върха, образуван от три напречни парчета, които образуват кръстове на жезъла. Той чертае с дясната ръка върху гърдите си знака за събиране, съсредоточен в себе си. В неговите крака се намират двама короновани мъже: единият от тях е облечен в бяло, а другият в черно. Просветителят или Върховният Жрец, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта. Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето. Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса. Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха. Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком. И двете картини показват необходимостта да се получи обучение. Но при втория Аркан жрицата държи в ръката си книга, което показва, че при тази фаза на окултно развитие знанието се придобива от книгите, от ръкописите, а при петия Аркан няма никакъв ръкопис в ръцете на учителя, а неговата вдигната ръка нагоре показва нагоре, т.е. към по-висшите светове, откъдето идва знанието. Този Аркан показва, че при тази фаза на своето развитие ученикът търси устните поучения, които учителят получава отгоре и предава на ученика. Тези поучения не се състоят само в обяснения на дълбоки мисли, обхващащи в себе си целия свят, свещените символи, които образуват 22-та Аркана, но също и съобщения на тайнствени полезни знания, които могат да повдигнат завесата, скриваща невидимия свят от погледа на ученика. И двете картини, и Аркан Аркана показват, че на ученика трябва да се предаде знание. И в двете картини има завеса, която трябва да се повдигне. Но първият път това става с ключа и ръкописа, който жрицата държи, а втория път чрез казване тайните шепнешком на ухото на ученика. Чрез придобиване на това знание ученикът става способен да влезе във връзка с възвишените същества на духовния свят и да вземе творческо участие в развитието на Вселената. В тази фаза на развитието ученикът научава, че има неща, които не по всяко време и не на всеки могат да се кажат, а само в определен час и на подготвения за това. В тази фаза на развитие на ученика учителят му казва на ухото една тайнствена дума, едно име, което ще му даде ключа, който отваря входа към невидимото. Учителят дава на ученика правила кога и как да произнася тази свещена дума, като го предупреждава да не я забравя, но да не я изговаря никога лекомислено, защото това би имало ужасни последствия за него. Тя е началото на нещата, които до този момент ученикът не е знаел. Тази дума носи Божествени сили, тя извиква духа, който принадлежи на един по-висок свят от нашия и който е повикан от още по-високи същества, които ръководят развитието на ученика. Учителят казва на ученика, че този дух ще му се яви през нощта. Но между двете картини има още една разлика - жрицата няма ученици. Тя казва на всички: Четете книгите и ръкописите ми и ще ви бъде отворено. А Йерофантът има ученици пред себе си, които го слушат и които с вдигнати ръце молят да им бъде предадено висшето знание. Учениците, това са онези, които искат да учат, които са седнали пред нозете на Учителя и искат да учат, да им бъде предадено висшето знание. Но техните мотиви са различни. Това е показано чрез техните облекла. При тази фаза на развитието пред ученика се откриват два пътя - пътят на Бялата магия, на Бялото Братство и пътят на Черната магия - на Черното братство. Както е представено в петия Аркан, ученикът в бялото облекло мисли честно, което е показано с това, че той държи дясната си ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти. Той иска да напредва. Неговият стремеж е към познаване на Божественото. Той иска да може да вижда в Божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога в Неговото дело. Той иска да помага, да служи, да бъде полезен, да върви в Пътя на Светлината и Любовта. Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични причини. Лакомството за пари и удоволствия изпълват неговото сърце. Той иска знание само за да се наслаждава. Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм. В Божествения свят този Аркан символизира всемирния Закон, регулатор на безкрайните прояви на Битието. В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното. Във физическия свят — вдъхновението, предавано от трептенията на астралния флуид. Изпитването на свободата на действие на човека в непреодолимия кръг на всемирния Закон. В хороскопа този Аркан съветва: преди да кажеш на един човек дали той е щастлив или нещастен, узнай как той е употребил волята си, защото всеки човек се създава по образа на неговите дела. Всеки човек се намира под влиянието на един добър или на един лош дух. Човек трябва да се съсредоточи в мълчание и усамотение, за да може да чуе какво му говори вътрешният глас, който ще му покаже кой е добрият дух и кой е лошият дух, и ще му покаже да следва съвета на добрия дух.
  7. 30. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА УЧЕНИЧЕСКИЯ МИ КЛАС Един ден, когато работех в горните класове, тихо, незабелязано от никого вратата се отвори. Какво да видя? Учителят влиза в клас, но не физически - духовно или така наречено - астрално. Ако присъствието Му беше физически, и ученичките щяха да го видят, и щяха да станат на крака. Това видях само аз. Тогава малко разбирах тези въпроси, но сега всичко ми е ясно и мога с положителност да твърдя за тази опитност. И тъй, влиза Учителят и сяда на последния чин. Аз само се зарадвах, но с никакъв страх, никакво смущение, че ме ревизира. Не издадох външно нито изненадата, нито радостта си. Спокойно, с добро разположение продължих работата си, която не бях спряла. Всички стояха, като че ли нищо не се е случило. Заработих с вдъхновение, на което и учениците се поддадоха, без да знаят и разбират нещо от това, което става с тях. Изпитвах, преподадох урока си с необикновена лекота. Ученичките съсредоточено слушаха и възприемаха лесно, като че ли предварително са учили този урок. Поглеждах от време на време Учителя, който нищо не пише, а само слуша. Към края на часа поглеждам към мястото, където седеше той, нямаше го вече там. Както незабелязано дойде, така и си отиде. Като удари звънецът, ученичките се раздвижиха и побързаха да кажат, че много им харесал новия урок, че го знаят вече, няма за какво да учат за другия ден, но бяха някак особено оживени. И аз останах доволна от тях и напуснах класа с впечатление от една духовна ревизия, която отнесох със себе си. Беше ясен пролетен ден. Влизам в един от шестите класове - сегашният десети клас и започвам работата си. Изведнъж виждам Учителя с още две светли същества, които се отправят към един от чиновете, дето сядат. Учителя познавам, но другите не познавам. Поглеждам към тях. Лицата им светли, усмихнати, приятелски, приветливи. Необикновено спокойствие, вътрешен дълбок мир и любов лъха от тях. Аз се вдъхнових и почнах да работя с необикновено увлечение, като че за първи път вземам моето любимо място. Дали само аз изпитвах това разположение, което граничеше до вдъхновение? Не, не беше дадено само за мене. Всички ученички се въодушевиха и отвориха очите си към мене с такава топлота и любов, като че ли за първи път ме виждат. В общата ни работа се вля необикновена хармония. Тази хармония е в сила да събуди творческите способности и в обикновения човек. Това посещение на инспектори от високия свят продължи няколко минути, след което незабелязано напуснаха стаята, но оставиха онази хармония, онова добро разположение, споменът за което нищо не може да заличи. Две посещения бяха, но научих много нещо от тях. Даде ми се един мълчалив, безсловесен урок - какво се иска от учителя и какво от онези, които идват да го инспектират. Как се чувствувах след този час, само аз си знаех.
×