Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Учителя'.

Открити 59 резултата

  1. 138 в. Учителят напуска тялото си В.К.: Вие бяхте споменавали пред мен, че точно в този момент, когато той ви е дал ключа, направо като немощен, много слаб. Беше ли Учителя в него според вас, или? Весела: Аз имах чувството, че това не беше Учителя. В.К.: Не е Учителя. Весела: Не е Учителя. Ами 1939 г. на 21 декември, аз имах сън за Учителя. Братството стоеше на един връх и викаха: "Учителю!" И аз бях, една ограда имаше и аз бях отсам така, и погледнах към небето и видях Учителят с панамената шапка, седнал в пространството с проснати ръце и така благославяше с двете ръце вълнение, вълнуваше ги и се издигаше във въздуха, нагоре към небето. И гледах, гледах, той изчезна, само ръцете му останаха и тъй благославяше и изчезна. Това беше на 21 декември 1939 г., като че ли Духът, започна да се оттегля и идваше само за беседа, само държеше беседи от 1939 до 1944 г Словото на Духа. А другото време като ли че се оттегляше постепенно. В.К.: Сега, аз си спомням, навремето, преди двадесет години, че вие именно този момент когато той ви дава ключа на пианото, вие виждате, че като ли че ли Учителят го няма. Весела: Не го почувствах Учителя, така немощен, последните часове, последните дни. Аз слизах долу при него, стоях и бях много тъжна и Учителят ми каза, аз излизах и попитах, какво да направя за вас, Учителю? Той каза: "Измийте ми чашите горе." Аз отидох, измих чашите, чиниите и слязох: Учителю, измих, сега какво да направя? И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека". Умрял бедния човек. А той изпратил Ангел и Тодора в Мърчаево за вода и страшна жажда е имал и нямаше вода. И тъй, тъжно ми каза: "Бедният човек умрял, докато му донесат вода". И аз видях, че как може това да е Учителя, да говори за себе си: бедният човек. Тогава се сепнах и излязох и просто нямах кураж да остана и да видя Учителя в такова състояние. Обаче, в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов!", втората част. И аз я записах. И това беше последното мото на 24 декември в 5 ч. сутринта. Тогава Учителят ми каза да му чета Библията. Взех Библията, той седна на кушетката, аз на колене застанах, сложих Библията, отворих я на 102 псалом - Молитвата на един скръбник и като почнах да чета рукнаха сълзи и се задуших от плач, почнах много да плача, щото видях че това е много трагично положение, Учителят жълт-зелен и такъв псалом се яви. Учителят каза: "Четете разумно, рекох", и аз едва-едва прочетох този псалом и това беше състоянието на Учителя, описано в 102 псалом. Тогава пях няколко песни. Той каза: "Пейте, пейте, рекох." Затова, като седна на стола, вдигна очите си и каза: "Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат". Той видя как слизат на земята армиите на Бялото Братство и каза: "Божествена красота!" И каза: "Слагайте на първо място винаги Божественото." В.К.: Сега, виели ми разказахте този случай, на Владо ли е бил, когато той, Учителят, си заминава и той, Владо, пита: "Учителю, на кого ни оставяш?" И той казал: Оставям ви на най-великият Учител на вселената. Замълчал малко и казал: Страданието. Весела: Това не е казал на мен. В.К.: На вас не е казал. Весела: Но на мен каза: "Когато Петър се усъмни, загуби силата, но когато повярва, придоби силата". Да. В.К.: Така. Това после ще продължим по-нататък. Сега да се върнем на последните дни на Учителя.
  2. 19. Сродниците на Учителя Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 9. София, Библ. Житен клас, 1999, с. 225-227. Елена Андреева Вергилий Кръстев (B.K.): За семейството на Учителя почти нищо не се знае. Разпитвал съм приятелите, които са били по времето на Школата - всички вдигат рамене. Не знаят. Елена Андреева (Е.А.): Брат, за нас беше важен Духът на Учителя. Знаеш ли какво изживяване имахме всички в Негово присъствие. Кой ще обръща внимание на лични неща В.К.: Добре, че историците са писали за баща му Константин Дъновски. Е.А.: Никой от нас не се сети поне да го запитаме за едно и за друго, за рода My. В.К.: Искам да ви питам, вие заварихте ли някои от живите наследници на Учителя, разни племенници, сестра Му на Учителя? Е.А.: Да, баба Мария я заварих, родната сестра на Учителя. Тя е 10 години по-голяма от Учителя. Аз я заварих, тя идваше на Изгрева, но казваше на Учителя: Петър. Тя си остана протестантка. Протестантка беше, защото Учителят преди да замине в Америка е приел протестантството, за ужас на дядо поп. Вижте защо, религиозните форми сигурно не е могъл да ги търпи, понятно ми е това, нали. Всичко това са остатъци от идолопоклонство - паленето на свещи, кръстенето, иконите, всичкото това. Учителят казваше: "Как кръста ще бъде свещен? На кръста е разпънат Христос". Може ли оръдието, с което е бил убит един любим човек да го почиташ и уважаваш? Кръстът като прибор на страдание е едно, ама Христос разпънат на кръста, да ви кажа, то е наистина страшно, и после това е пак дяволска работа, да ви кажа, която е повлияла в християнството. Защото Христос нали възкръсна? Защо не дават възкресението, което е следващ момент и той е постоянен момент. А дават този миг-отрицателния, на голямото изпитание на Христа? Тъй че това е едно отрицателно влияние в църквата, което са приели. Не е положителното. А съм убедена, че тези неща още от младини ги е разбрал и затуй се е отказал от църквата. Той не че искал да печели нещо друго. И по тая линия после го изпращат, нали, да учи за проповедник в Америка, от протестантското общество в България. Даже скоро научих, че когато се е върнал Учителят от Америка, живял е три години в Нови Пазар, където баща му е бил свещеник. Там е бил Учителят, при баща си, а после вече, когато дядо поп Константин Дъновски остава, той живял в църквата, където е и погребан в двора, защото той е голям възрожденец, бащата на Учителя. В.К.: Сега какво ще си спомните за баба Мария? Значи тя така му е казвала: "Петре!" Е.А.: Да, така Му е казвала. В.К.: Имаше една сестра, тя казваше, че била при Учителя и тя дошла и казала: "Петре, дай ми малко кафе!" Е.А.; Да, да, обичаше кафе, обичаше. Когато ние бяхме в "Парахода", тя живееше у Йорданкини. Там при Йорданка Жекова я канеше. Нейната дъщеря Люба, и тя си е заминала, едничка тя от рода на Учителя прие Учението. В.К.: Значи Люба. Е.К. Люба. Другата й сестра, как се казваше не зная, беше зъболекарка. Тя не прие Учението. Даже помня, Савка беше ходила при нея да си лекува зъбите и така й говорила отрицателно за Учителя. Тя искала Той да й дава пари, да я поддържа, разбирате ли? Като богат вуйчо. Пък Учителя казваше, за общите пари: "Те не са мои". Даже един път на мен ми каза: "Идват хора и ми искат пари. Ами аз не разполагам с пари, те не са мои, те са дадени за Господа. Аз не мога да харча от тях." И друга една опитност, пак за пари ще ви кажа с Учителя, щото сега ми дойде наум. Учителят ми каза, че един брат от Казанлък дошъл при Него и Му носи 30,000 лева. "Ето, Учителю, тези пари ги давам за Бога!" Пък Учителят му рекъл: "Ех, по-добър касиер от тебе няма. Пази ги ти. Когато ми дотрябват, ще ти ги поискам," Минава време. Случило се, че братът си отива. Ще помислите, че парите са се затрили. Напротив, след време жена му идва и носи парите на Учителя и казва: "Мъжът ми каза, че тези пари са за Господа и Вие сте оставили той да ги пази". Предаде ги. В.К.: Не заварихте ли братът и сестрата на Учителя? Не сте ли говорили с тях? Е.А.: Учителят имал племенници от брат си Атанаса и от тази си сестра Мария. Мисля, че трима, толкоз са били. Не знам други деца да има дядо поп. Първа е баба Мария. Разказвала ли съм ви случая, когато се е годила? Не го ли знаете този случай? Учителят бил още малък, ученик и годяват баба Мария за някого, когото тя не иска. Тя плаче и той вика: "Како бе, защо плачеш?" И тя си казала мъката: "Годяват ме за един, когото не искам". В това време имало низи с царевици и пада низата и се скъсва. "Не плачи, како, както тези царевици се разпръснаха, така и твоята работа ще се разпръсне". Сега, това да го каже Учителят в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си. Това тя го е разказала като опитност И така, разтуря се работата на баба Мария. Тя беше доста възрастна, когато го разправяше, беше над 70 години. Тя идваше рядко на Изгрева. Идваше лете, два или три пъти, оставаше, когато ние отиваме на Рила, да прекара в нашия "Параход". Хем ни го пазеше, да не слагаме друг човек и тя оставаше така, и там имахме всичко, оставяхме й покъщина, всичко Нали, да си сготви, да си направи и по такъв начин се бяхме сприятелили. И даже веднъж аз я попитах: "Абе, сестра Мария, викам, кажи ми нещо за майка ти. За баща ти съм чувала повечко, но за майка ти нищо не съм чувала". "Какво да ти кажа, Еленке, майка ми беше неграмотна жена." "Е-е, казвам, нищо, че е неграмотна, то не е най-големия недостатък" "Много кротка беше и тиха". Това ми каза за майка си, не можа повече да ми каже. Сега, аз разбрах, тя е била кротка и тиха, а дядо поп е бил по-енергичен и с висок тон е говорил, и така по-господарски дух е имал, нали. Пък то в онуй време всички мъже бяха господари в семейството, така и то пълновластни. Даже жената е абсолютно подчинена на него. Но като свещеник, той би трябвало да има по-широко гледане, щото Христос примирява. Христос казва, че няма мъже и жени пред Бога, и че всички са души, така чете са равни пред Бога, и той би трябвало така да постъпва, но как е било не зная, но тя е била кротка женица, смирена. Друго съм чула, че преди да роди Учителя, много дълго е боледувала тя. Преди да забременее. Значи, аз така го разбирам: прекарали са я през една чистка, хубава, щото боледуването е чистене всякога, и тя дълго е боледувала, може би, за да се подготви така. То е имало и влияние отгоре нали, да я учат и т.н. Щото да бъде кротък и смирен човек, това е качество голямо. Та това съм чула и още нещо знам: Тя пак заболяла впоследствие. Учителят бил във Варна ученик в гимназията, и тя не си е заминала, докато той не дойде. Все казвала: "Петър да дойде, да го видя". И успяла да го дочака и тогава си заминала. Защото тя по-млада си е отишла. Значи тогава ученик е бил Учителя. Това знам за семейството.
  3. 6.15. "Български бранител", Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки Вергилий Кръстев 1. Пастор Стоян Кръстов Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство на "Изгрева", София, от 22-29 август 1926 г. Той се качва на 26 август 1926 г. след обяд, преспива там. На 27 август 1926 г. той присъствува още от 4 часа при откриване на деня на събора и престоява целия ден. Преживяванията си помества във в. "Зорница" през 1926 г. в брой 38,39 и 41. Веднага Михаил Стоицев от гр. Пловдив издава в отделна брошура под заглавие "Кои и какви са Белите братя (Дъновисти). Наблюдения и опит за преценка". В същото време тази брошура се издава в гр. Нова Загора в по-малък формат. А причината да отиде на "Изгрева" и да издаде тези статии е Методи Марков. Тя е публикувана към материалите на Стоян Ватралски. 2. През 1936 г. Методи Марков, заедно с г-н Бляк от Американския колеж се качват на Рила на лагера за един ден, придружени и от пастор Г. Н. Попов. 3. През 1939 г., когато е последният събор, Методи Марков се качва на Рила семейно, с жена си и дъщеря си Красимира, която е на 6 години. Впечатленията от летуванията си горе той публикува в "Български бранител", г. X, бр. 106/7 от септември 1939 г., с. 5 и 6, с две снимки на Рилския стан и една на Паневритмия на Изгрева. 4. На Рила М. Марков, в присъствието на Боян Боев, лично се среща с Учителя Дънов, който му постила едно одеяло, за да седнат на него. Протича разговор, който се стенографира от Боян Боев. Разговорът е записан от Боян Боев. Методи Марков в шест точки резюмира въпросите към Учителя и отговорите му. Те са поместени в "Български бранител", г. X, бр. 106/7, септември 1939 г., с. 5 и 6. и публикувани по-горе в точка 6.1. "В Рилският стан на Всемирното Бяло Братство". А на Методи Марков е било позволено при пребиваването на лагера на Рила да изнесе 12 лекции по Библията. По-голяма аудитория той никога не е имал през живота си. 5. Освен от Стоян Ватралски, от неговите статии във в. "Зорница", Методи Марков знае за Петър Дънов от методистките пастири Т. М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният д-р Стефан Томов. Теса му казали, че Петър Дънов лично е бил методистки проповедник в с. Хотанца, Русенско. И са разказвали за него с възхищение. А това са негови съвременници. За съучениците му е разказано много малко. За тях виж "Изгревът", т. V, с. 531, № 204 и снимка № 5. А имената на завършилите Богословския курс са отбелязани на с. 532. А това са на снимката: прави: Христо П. Бъчваров, Петър Дънов, седнали: Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров. 6. "Български бранител" е основан през 1930 г. от Методи Марков и се издава в гр. Бургас, където той живее и е евангелски проповедник. Това издание е културно- обществена трибуна за "род и вяра". Благодарение на този вестник днес ние можем да проследим рилския живот на Бялото Братство през погледа на евангелистите, както и други статии от живота на "Изгрева" и Бялото Братство. 7. След завръщането си от събора на Рила Методи Марков публикува в "Български бранител", год. X, брой 106/7 от септември 1939 г., с. 5 и 6 за Изгрева и за Петър Дънов. Намираме го на няколко снимки заснет с братството и с Учителя на Рила. Галилей Величков няколко пъти ми обърна внимание, че това е евангелския проповедник Марков от гр. Бургас. Днес е 2006 г., а преди 30 години ми ги е показвал тези снимки. Ето, дойде време, когато тези снимки ще бъдат включени тук към неговия материал. 8. След излизането на този брой, той се посреща възторжено от последователите на Учителя Дънов. Ето защо Методи Марков посещава на 2 пъти Изгрева, среща се с някои последователи на Учителя, разговаря с тях и записва техните разговори. Той ги помества във в. "Български бранител", г. X, бр. 108 от октомври 1939 г., с. 5 и 6 и брой 109/10 от ноември-декември, с. 6, 7 и 8. 9. В "Български бранител", г. XI, бр. 111/12 от януари 1940 г., на първа страница с големи букви е написано "Пред новата епоха". Това са думи на Учителя. Интересно е, че всичко това, което е отпечатано в този брой 111 от1940 г. се е изпълнило. Това бе проверено от няколко поколения българи, последователи на Учителя, както и от мен. А какво е станало през 1999 г. и след това, можете да прочетете в "Изгревът", т. XX, с. 995-1010. 10. Вестник "Български бранител" излиза от 1930 г. и има различни сътрудници. В брой 111/12 1940 г., са публикувани имената им по азбучен ред. А това са сътрудниците към 1940 г. А преди това могат да се намерят чрез публикуваните статии. Мнозина от тези сътрудници влизат или ще влизат в поредицата "Изгревът", когато му дойде времето. 11. В брой 111/12 от януари 1940 г. на "Български бранител" е поместена статия "Дъновото движение в България" на с. 7 и 8, която продължава и в брой 113/14 от февруари-март 1940 г., на с. 4. Автор на тази статия е A. G. Vreede, холандски митрополит, теософ. Тя е публикувана в холандското списание "Св. Михаил" г. VII, 1940, бр. 12, с. 127-201. Тази статия е преведена на български и публикувана. Това са впечатленията на този холандски теософ, придружен с двама български теософи, които стават сутринта рано в 4 часа, ден неделя, качват се на автомобил и в 5 ч без 10 са в салона на Изгрева. Онова, което е видял и чул, го е описал добре. Преводачи са му били двамата теософи българи, които шепнешком превеждат отделни изречения от беседата на Учителя. След това присъствува на Паневритмия. Учителят Дънов го поканва на разговор в присъствие на двама преводачи от френски на български. Това е описано. 12. Интересно е, че един теософ, дошъл в България, посещава Учителя Дънов, след това пише една реална статия за онова, което е чул и видял, а българските теософи воюват срещу Учителя Дънов. Цялата тази война на теософите срещу Учителя Дънов ще бъде публикувана когато му дойде времето. А дотогава за справка виж в "Изгревът", т. I, с. 274-283. 13.Непосредствено след тази статия има сведения за "Идеите на Бялото братство" в чужбина". Много ми е интересно, че именно Методи Марков, който е директор на този вестник и евангелски проповедник помества тези редове за Учителя. 14. Във вестник "Български бранител" са поместени статии за Атанас Д. Ковачев, военен капел майстор, автор на няколко братски песни. В брой 113/14 от февруари-март 1940 г., с. 2. е поместена историята за написване песента "Сърдечният зов". Днешните музиканти не познават историята на тази песен, макар че е публикувана в "Изгревът", т. II, с. 256-259. Не я познават, защото не четат "Изгревът". А защо? Защото го отхвърлят. Тази песен е публикувана в "Песни на Всемирното Братство", част 1,1921, с. 18-19. Отбелязани са само инициалите А. Д. К. Името на Илия Зурков не е упоменато. Смятам, че трябва да се запази оригинала на текста, който е отпечатан. Старите приятели, които заварих не казваха "Сърдечния зов", а "Пред Теб припадаме, Господи", а това е първият ред на стиха. Така им харесваше повече. В тази песнарка има още няколко песни на Атанас Д. Ковачев. На с. 8 "Милосърдието", текст от дядо Благо (Стоян Русев). На с. 60-61 "Небето се отваря". Написана е на македонския фронт. Но там е написано на с. 6- София 2.II.1918 г. 15. Вестник "Български Бранител", г. XI, бр. 115 от април-май 1940 г., с. 13 публикува статията "Черковна заядлица", с която отговаря на нападките срещу теософите, спиритистите и най-вече срещу Дънов в излезналия "Учебник по Мисионерство". Тук е показана друга метода, а именно - публикуване на нападките. А онези съвременници тогава са знаели много добре каква е истината. 16. В "Български бранител", г. XII, бр. 121/22, от януари-февруари 1941 г., с. 5, в поместена статията "Сестрата на Учителя", която е починала на 24 декември 1940 г. Никой от съвременниците на Учителя не са отпечатали нещо за нея. А тук е отпечатано в знак на уважение към паметта на една евангелистка, останала вярна до края. 17. Пастир Методи Марков работи самостоятелно и не се подчинява на ръководствата на Евангелската Църква. Ето защо той е отстранен от Съюза на Евангелските съборни църкви. Освен това се създава една комисия, която изисква от него да върне похарчените от него пари при обучението му в САЩ. 18. След като публикува тези статии за Учителя Дънов в "Български бранител" 1939 г., то неговите противници се съюзяват срещу него и той бива принуден да напусне окончателно Бургас. В един от последните броеве на вестника има снимка и бележки от неговото заминаване и раздяла с Бургас. 19. Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на Евангелската Църква и е бил отцепник. Може и да е така. Но той е онзи, който се е качвал на Рила и на Изгрева с Учителя Дънов и всичко е публикувал честно и почтено. Ето затова помествам неговия материал в "Изгревът". 20. Така по достойнство той сам си е определил мястото да присъства в «Изгревът», защото е бил при Учителя и с приятелите на Изгрева. А къде са доказателствата ли? Приготвил съм ги. Осем на брой. Има снимки на Методи Марков с Учителя и с братството. С най-голямо задоволство ще ги публикувам. Защото го е имало и ще го има в историята на «Изгревът» и на Бялото Братство. А другите пастори евангелисти не ги е имало. И толкоз. Амин
  4. Ани

    17. УЧИТЕЛЯТ

    17. УЧИТЕЛЯТ Милка Периклиева Окултната школа посочва правия път към високите Божествени върхове, които първи се огряват от Божествените лъчи на изгряващото Слънце. На светлата дата 1864 г., 29 юни (стар стил, 12 юлий нов стил), роди се новият човек, огреян от лъчите на вечното слънце, носителят на новото слънце в света - УЧИТЕЛЯТ. Носителят на великата Божия Любов, която разкрива целокупния живот и го осмисля. Любов, която изключва всички скърби и страдания, разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любов жива, свята, безсмъртна, вечна, която единствена ще спаси света. Новият човек - Учителят, Който сложи живота Си пред олтаря на Великата Божия Мъдрост, носителката на истинското знание и светлина. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, прегради и ограничения, и го постави в свят чист, лазурен и необятен, на който Той служеше, отваряше вратите на затворите, в които човек сам себе си е поставил. Той беше носителят на Великата Божия Истина, която освобождава от робство човешката душа, отваря широките светли двери към простор и свобода, събаря стари крепости, пред които отстъпват вековните крепости, заблуждения. Учителят дойде на Земята с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, мисъл и чувство. Той беше сеячът на доброто семе, Великото Божие Слово, остави го да никне и стократно плод да даде. Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот. За Учителя, за Когото Небето слиза към Земята, а Земята възлиза към Небето, там високо, някъде на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка - за обща работа, за мир и любов между хората. Учителят, вдъхновителят на всички прогресивни хора на света, даде възможност - кой с перо, четка, сеячка, чук или мотика, кой с живот и песен, да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Той превърна живота в песен и песента - в живот. Роди се новият човек, певецът на Любовта, служителят на Мъдростта, носителят на Истината, новият човек, огреян отлъчите на вечното греещо Слънце, носител на новото в света - Учителят. Той е едно духовно възвишено Същество, Което е свалило Божествения живот на Земята, всички факти са прояви на Неговия живот, защото Той нямаше личен живот, животът Му беше израз на космоса, на живота на Небето, на всички съвършени същества, които стоят зад Него. Той каза: «Зад мен стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е Мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно или две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух, Който прониква цялото битие.» И за Учителя могат да се приведат думите на Христа, Който казва: «Аз говоря каквото чувам от Отца си и делата, които правя, Отец ми в мене, Който живее, Той ги прави - по делата им ще ги познаете.» Учителят не е книжен фарисей, а човек на реалния живот, който функционира във вечния космос и вечно обновява формите* чрез които се проявява. Да знаеш, значи да можеш. Да знаеш подчертава слава. Да можеш, който притежава живо знание, което е опитано и преживяно и го е направил плът и кръв на своя живот. Както на слънцето е естествено да свети и да топли, така и за Учителя беше естествено да помага където трябва, и да лекува. За Него не беше необходимо да види болния за определяне диагнозата, защото Неговото съзнание, което е космично, прониква цялото съзнание и го владее, и всичко, каквото става в живота на съществата, минава през Неговото съзнание само с един поглед, дума, допир, може да лекува болести, за които лекарите са произнесли, че не могат да се лекуват. Учителят може да лекува както душата, така и тялото, мислено с присъствие и от разстояние. Учителят вижда всичко и навсякъде, и помага, без да издава, че Той помага. Учителят познава законите на живота, на великата Любов на Бога, може да лекува нелечими болни, да възкръсва мъртви, Той е господар на живота и смъртта. Учителят казва: «Докато ние сме в България, ще има изобилие, защото ние сме проводници на Божествени сили и енергии, които носят изобилието и плодородието.» Затова и всяка работа, вършена в името на Учителя, се благославяше. За тези, които чуват и виждат, няма разстояние и прегради. «За мен - казва Учителят - няма нищо скрито и покрито.» Има и други сили, освен земните, които помагат. Учителят, Който беше свързан с Великата реалност, може да заповяда на природните стихии, да измени посоките на вятъра, на дъждовете, сушите, мразовете, земетресенията и пр. Природните явления не са механически процес, както град, сняг, буря, суша, земетресения, вулкани. Те се ръководят от разумни същества. Но и човек със своята мисъл и живот въздействува на тези процеси и явления. За земетресението в Чирпан и Пловдив било определено да стане през нощта, а Учителят съдействувал да стане през деня, а не през нощта. В беседата «За свобода дойдох» Учителят казва: «За София в 1928 г. се готвело едно земетресение, но засега го отложихме.» Учителят помагаше и предупреждаваше там, където кармичният закон позволяваше това. Защото има случаи, когато човек трябва да мине през някакви опитности, да преживее някакво страдание, изпити, които му са необходими, той не се намесва, даже и да плати с живота си. А за Учителя и за живота на ученика в Школата опитностите са основа на знанието. Великите посветени могат да се пренасят извън Земята. В романа «Жан Валжан» Християн Розенкройц се явил едновременно на много места в Европа под името Сен-Жермен. Учителят казва: «Вие мислите, че аз съм Петър Дънов. Отдавна, преди 20 години, Петър Дънов напусна това тяло, и сега аз, който ви говоря, съм ДУХЪТ НА ИСТИНАТА.» Учителят знае езика на растенията и на животните, с тях говори както с вас. Той вижда нуждите и страданията на хората и по незабележим начин им помага. Той се слива с Великата реалност, която прониква във всичко и вечно живее в Него. 1. Кришнамурти за Учителя В1932 г., на конгреса, свикан в Холандия на ордена «Звездата на Изтока» - да бъде провъзгласен за Миров Учител, той казва: «Вие очаквате да кажа, че аз съм Мировият Учител. Това не е истина, не се заблуждавайте! Аз съм човек със слабости като вас. Истината е, че времето за Мировия Учител е дошло и Той е вече в плът на Земята, но не съм аз. Той е в България.» (Казано от Софрони Ников на брат Куртев и после - на брат Боев.) 2. За Щайнер казва Учителят, че е прероденият Питагор При друг случай каза Учителят: «Щайнер беше тук, в Школата, на лекция. Той и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват на лекции.» Казва Учителят, че един ден Му казал Щайнер: «Чудя Ви се, Учителю, че в толкова прости слова изразявате толкова велики идеи и истини.» 3. За Хитлер Един брат искал да напише книга за Хитлер, че е голям, гениален водач. Учителят строго му казал: «Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, защото искаш да изкараш един глупак гений.» Такива като Хитлер, които убиват, ще се преродят във (вол) животно, много пъти ще го колят, да изживява ужаса, и когато се преродят на земята, никога няма да искат война. 4. Наполеон Той е бил ученик на Бялото Братство в Европа. За да събори феодализма, той изпълнил мисията си. Но погрешката му е, че се обявил против Русия. Астрологът, който му е предсказвал, избягал и той дълго се колебаел, и пак тръгнал на поход. И когато англичаните го затворили на остров «Света Елена», той казал: «Не те ще го съдят, но техните предци.» 5. За Баташката църква Учителят, като минавал край Баташката църква, слязъл от колата, направил няколко движения и като се върнал, казал: «Душите, убити от турците, са още тук и се страхуват, че ще ги избият. С тези движения аз ги освободих от илюзиите и им дадох път, да вървят в пътя на развитието си.» 6. За 91. псалом Един брат казал на Учителя, че през бомбардировката го е било толкава страх, че 91. псалом го е чел разбъркано. Учителят казал: - Няма нищо, 91. псалом е толкова силен, че една дума да произнесеш от него, пак действува. Друг случай. През войната, на фронта с французите пленили един българин. Този, който щял да го застреля, все го гледа, че четял 91. псалом, и не го убил. Минали години, същият българин пътувал от Франция за Америка с параход. При една голяма буря българинът поканил всички пътуващи да се молят с 91. псалом. Пътувал и французинът със същия параход, познал го, прегърнал го и му казал: - Благодарение на 91. псалом сега ти си жив. Друг случай. На събора през 1912 година в Търново присъствували братя 70 души. Обявява се войната. Учителят им казва: - Не се страхувайте! Като си отидете по домовете си, пригответе си дърва и брашно за семействата, ще идете на фронта всички, но носете си преписани с вас Добрата молитва и 91. псалом. 7. Как платих борча си Един брат от едно село се отчаял от дългове. Отишъл при Учителя. Той му казал: - Почисти жито, три дни го печи на Слънцето, в хубаво време ще го посееш и ще пееш песента «Благославяй, душе моя, Господа» и всяка сутрин, докато го ожънеш, ще ходиш сутрин на единия ъгъл на нивата и ще се молиш. Другата сутрин - на другия край на ъгъла. «И така постоянствувах с песни и молитви, благословение голямо от горе дойде и съседите учуди. 15 декара посеях, изобилно роди, дълговете си изплатих, за семе оставих, десятъка си дадох изобилно и за ядене остана.» 8. На събора във Велико Търново през 1922 г., на група събрани около Учителя, Той каза: - Аз мога да лекувам всички болни, да възкресявам мъртви. И името ми ще се прочуе в цял свят, но полза нямам. Ако изкъпя прасето и го пусна, то пак ще отиде в гьола. Страданията, болестите са резултат на техните грехове и престъпления от миналото. Ако ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремежът към духовното, те ще продължат да си живеят в своите грехове, и още по-лоши болести ще ги сполетят. У тях трябва да се пробуди съзнанието, да изменят начина на живота, в умовете им да се внесат нови идеи, които да преобразуват техния живот. И Архимед беше казал: «Дайте ми една опорна точка и лост, и аз ще изместя Земята от нейната орбита.» Моето учение е един лост и ако ми дадете опорна точка, аз ще изменя орбитата на живота, ще го въведа в друга, обратна, нова насока на живота на човека. Тази опорна точка сте вие, учениците, а лостът е моето учение. Аз мога да продължа живота си колкото искам, стига да има достатъчно ученици. 9. Истината ще ви направи свободни - Учителю, ученичка съм в осми клас. Родителите не ме пускат да ходя на беседите (събранията) и аз трябва да ги лъжа, че отивам на разходка или у приятелки. Направете така, че да ме оставят свободна! - и продължавах да Му разказвам подробно живота си. И Той три пъти ми каза: - Истината ще Ви направи свободна! - и така, нито дума повече. Думите на Учителя оживяха в мен и аз все ги повтарях несъзнателно. Исках разрешение от майка си за беседи и тя все ми отказваше. Аз започнах да чета беседите вкъщи. Един ден прозвуча в съзнанието ми мисълта да не лъжа повече. Три седмици контролирах мислите си и чистех лъжите от себе си съзнателно. Един ден майка ми влезе и ми каза: - Хайде, тръгвай, нали имате събрание в 10 часа! Сега чак разбрах метода на Учителя, силата Му - ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ. Никаква лъжа не се позволява на ученика. 10. За умрялата дъщеря. Учителят вижда ли в отвъдния свят? На една невярваща жена (учителка) умират и двете й деца - малки. - Третото завърши гимназия, за него купихме къщата, подредихме я, гледахме го като писано яйце, и то умря. Искам да питаш вашия Учител, да ми каже къде е сега дъщеря ми, какво прави и защо не мога да я сънувам? Учителят казва: - Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. Те не могат да я сънуват, защото от сълзите им дъщерята не може да се доближи до тях. Слушай да ти кажа: тяхната дъщеря беше дошла в семейството им, за да разтопи ледените им сърца. И двамата са големи егоисти. След като не си научиха урока така, Небето опита и друг начин. Отне им дъщерята и сега по пътя на страданието ще си научат урока - разбра ли? Но това го казвам само на тебе, а на тях ще кажеш, че тя е добре - да не плачат, да й пращат хубави мисли. Ако искат да я сънуват, да раздадат някои от нейните дрехи. 11. «Иди сега!» Това се случи на 12.II.1933 г. Не ме назначиха за учителка в София от инспекцията и аз бях решила да си ида във Варна на старото място. А родителите ми са бедни, възрастни, и живеят вече в София. Реших, преди да си тръгна от Изгрева, да измета пред салона листата, окапали от дърветата. В момента идва Учителят. Пита: - Какво стана с назначението ти? - Нищо, отивам на старото място, за да не го изпусна. - Иди сега в инспекцията, опитай! - Но сега е късно, няма приемен час. Те приемат само от 10 до 12 часа. - Нищо, рекох, иди! След 5 ч отидох. Пред вратата ме срещна познат журналист. Казах му случая - че издържам бедно семейство. Той ми каза: - Почакай ме тук, аз ще вляза при инспектора. След 15 минути той ме повика при инспектора да подпиша акта за длъжността. Каза ми: - Днес назначихме една софиянка, тя е дъщеря на богат архитект, зачеркнахме нея и така записахме тебе. Като отидох на Изгрева, Учителят ме погледна и само каза: - А сега работи и учи! 12. За очите Очен лекар ми предписа за късогледство шест и половина диоптъра очила. - Моля Ви, Учителю, кажете ми метод за лекуване на очите! Нали съм учителка, трябва да се освободя от недъзите на болестите. Учителят каза: - Всяка болест има две причини: физиологическа и психологическа. Аз ще ви обясня за физиологическата. При късогледство лъчите не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Първо, задача за тебе е да продължиш лъчите да стигнат до жълтото петно. 1. Свали очилата, и ще ги слагаш само на театър и за много далеч. 2. Сутрин, обед и вечер за пет минути, без да те знае никой, ще концентрираш мислите върху очите, мислено ще продължиш лъчите. 3. На масата ще сложиш зелена хартия, ще отбягваш крещящи цветове. 4. Всяка вечер ще ходиш по половин час на тъмно. Прави това - ще видиш резултат. 13. За благословение Отидох при Учителя, защото на другия ден ще имам лекция пред инспектор и курсисти. Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир. Най-същественото на ученика е да се учи. Да се учи от движение, стойка, походка, обхода, хранене. Съотношението на мислите, чувствата трябва да е определено. Всичко трябва да бъде ясно, чисто и светло. Научи се да живееш живота по съдържание, а не по форма... - Но, Учителю, аз трябва да отида да се подготвя за утре. - Няма важни и неважни неща, има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото! Ти искаш за утре да се подготвиш. Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. И така и стана - инспекторът не дойде, отложил за друг ден. Всяко чуто Слово Божествено остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Красивите моменти в живота не се повтарят. 14. По-подходяща аудитория Един ден запитах Учителя: - Учителю, защо не си подберете аудитория с по-културни хора? Той: - Кой не ти харесва? - Ами тези, които седят по цял ден пред вратата Ти. От града идват чужди хора, какво ще кажат? - казах замислено. - Според тебе кои имат нужда от лекар - болните или здравите? - Е, то се знае, че болните. - Тези, които седят по цял ден пред вратата ми, са болни. Трябва ли лекарят да ги изпъди? Щом е лекар, ще лекува. Здравите са на работа. - Но Вашето учение разкрива такава философия за живота - дълбока, че една аудитория от професори и учени ще разберат и разпространят учението Ви по целия свят най-добре! Аз не слагам себе си над другите, но ако се оградите с учени, ще бъде по-друго! - Слушай да ти кажа: Сеячът посява нивата, а семената сами поникват, когато им дойде времето. Същественото е да бъде посята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, то ще се разнесат по целия свят. Божественото работи по незнайни живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и 300 професори да я проагитират, то един ден тя ще замре и изчезне. Божественото само преуспява. Всички опити, страдания, изпитания на цялото човечество се свеждат до едно - да потвърдят, че само Божественото успява. 15. Всяко изпитание иде за добро Една дъждовна вечер се отбих при Учителя. Събух си обущата и с мокри чорапи влязох. - Защо си мокра? - каза Учителят. - Така си ходя по цял ден, дотегна ми. Хубавите години от живота ми ще минат в оскъдица. - Умният човек използува всякакви условия. А глупавият при най-добри губи. Всяко изпитание идва за добро. - Кажете ми, Учителю, какво добро да видя с моята мизерия! - Е, зависи какво съдържание искаш да вложиш в живота си. Кое е по- красиво и ценно? Да бъдеш бездушна кукла с гердани и копринени рокли, или да си изработен човек - лицето ти да говори за дълбок вътрешен живот, духовен? - Учителю, кажете ми: кога ще дойде краят на това тегло? - Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертвуваш от своите блага за другите. А с условията може да се справиш, като ги обърнеш за добро. - Как? - Като вървиш, мисли, измисляй сюжети за приказки и вечер ги записвай. Една вечер, като шляпах из града в калта без стотинка в джоба, представих си куклен град без бедни. Царицата обикаля и пред всяка врата оставя кошница с плодове. И така написах много приказки. В дъжд, сняг и мраз вървях усмихната и се разговарях с моите герои от приказките и ги разказвах на децата в училището. «Условията на живота се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. Всяко изпитание идва за добро» - ми беше казал Учителят. 16. Пожелание При разговор Учителят ми каза: - Е, сестра, ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще пожелаеш? - Да бъда богата. - Слушай какво ще ти кажа: Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща. Парите ще се изхарчат. Дрехите ще се скъсат. Поискай да ти даде сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Поискай онова, което никой не може да ти даде, и никой не може да ти го отнеме. Богатството - това е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни. 17. За женитбата Една късна вечер чаках един-два часа пред стълбата към стаята на Учителя и мислено си разговарях с Учителя. Най-после Той дойде и строго ми каза: - Ти няма да се ожениш за Д... Твоята задача беше да му възвърнеш вярата в жената след жестоката изневяра, която той беше изживял. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си загубила. Ти го обичаш и той те обича, но това не значи, че трябва да се ожените. Може да се ожениш, но ще бъде въпросът решен по човешки. Обичта е едно нещо, а женитбата е друго нещо. На Земята ти имаш кармична връзка само с твоя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, да се размножат. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често се женят по силата на чувствата, по сметка за материални облаги или по амбиция. Тогава и двамата, и децата носят последствията. Обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна. Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно... 18. «Когато правиш услуга, внимавай!» Отидох в Рила за десет дни. След два дни застяга ме мъка без причини. Чувствувам се нещастна. Налегна ме безсмислие, плачех непрекъснато. Избирах скала, от която да се хвърля. Но мисълта: какво ще кажат хората, ме спираше, и че ще хвърля петно на Братството. Беше осмият ден. Отивам при Учителя и, задавена от сълзи, Му казвам: - Учителю, искам да умра, ще се хвърля от някоя скала. Учителят ме покани в палатката на едно столче. И Той седна и почна да чете Библията, а аз плаках дълго. По едно време в мен се проясни и сълзите ми спряха. Учителят каза: - Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова ти страдаш. Иди си с мир, тя повече няма да те безпокои - каза Той и затвори Библията. Какво точно чете, не зная, но почувствувах лекота, и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата. 19. За храненето То е математическа задача. Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Сам приготвяше закуската и вечерята Си. Хранеше се бавно и с разположение. Покани ме в стаята Си, Той белеше картофи за супата Си. Една сестра Му донесе крем-карамел, но много разтревожена. Попитах Учителя: - Защо не си вечеряте с крем-карамела? Той е хубав. - Виж, да ти кажа: Тази сестра иска услуга нещо. Ако ям, аз се свързвам и задължавам. Тя не е права. Всяка храна предава както своите енергии, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който много трябва да се внимава. Подбери чиста и приятна храна, пий вода от чист извор. Меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителна или отрицателна енергия. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача - правилно трябва да бъде решена. Ако един човек правилно разрешава въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни за човешките мисли. Веднъж донесох праскови на Учителя..Той раздаде всичките на околните братя и сестри. При Него и за Себе Си задържа само една. Погледна ме и каза: - За мен остава най-много и най-хубавото. Нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно, да те засити. 20. За чудесата Един рядък случай - седнах на обед срещу Учителя, гледах Учителя и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би и да знае да прави чудеса, ако пожелае.» И веднага си спомних за Христа и жената, чийто яйца се боядисали в престилката й червени. Нахранването на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След това Учителят ми подаде Своята чиния с малко супа. Но докато ядях, в устата ми попадна едно мъничко топче. Извадих го и го скрих в носната си кърпичка. То беше като лешник. Скътах го в чекмеджето като талисман. Един ден отключих чекмеджето, и то беше изчезнало. Като говорих един ден с Учителя в приемната Му, го видях на масата Му. Учителят ми каза: - Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата, ти се учи да живееш правилно! Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно - друго! Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на човешката форма и в нейните удове: нос, лице, уши, чело, устни и т. н. 21. Новият човек и упражненията Когато писах: «Игри с песни за деца», исках да включа и някои от упражненията и песните на Учителя. Отидох да Го питам. Той помисли малко и каза: - Пиши! И Той започна плавно да прави ритмични упражнения и обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни същества на Светлината... на Любовта... на Милосърдието... на Вярата. Демонстрира ми девет упражнения. - А какво име да сложа за техен автор - Беинса Дуно или само Учителят? - Първо ги опитай. Не е нужен автор. Източникът е Един. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода! Движение и ритъм - това е хармония и сила. Ритмичните упражнения (движения) при музика могат да извършат чудеса. 1. Когато природата се подновява, птичките пеят. 2. В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят. 3. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят. Това е най-старата книга на света. Някои ключове, формули, произнесени правилно и придружени от движения и музика, могат да имат огромно влияние. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той чрез мозъчните си центрове привлича към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила. И една моя колежка почна да ги прави с децата, имала е невралгични главоболия, и те изчезнали. Докладвах на Учителя. Той каза: - Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни са знание и светлина. 22. Един свещен час Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога и тази Любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорността на нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаеш за новия живот, необходимо е да го живееш. И ако човек за една година реши да възприема и изпраща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит за една година да калявате волята си. Винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни - не ще има препятствие да устои на вашата воля. За да расте и се развива правилно, душата има нужда от вътрешна духовна храна, която се дава само чрез молитвата. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога. Ароматът на цветята е тяхната молитва. Оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога! Учителят отвори едно куфарче и започна да ми показва уреди и чертежи на френологически измервания на българкия народ от град на град през 1900 г. Казах: - Учителю, защо не популяризирате това Свое дело? Това са ценни неща. - Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае. Всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие. За да се популяризира една идея (теория), трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца, няма кой да слуша и като слуша - да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи, всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще търсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. За Бога няма време и пространство, има само непреривен живот - реалност, която съгражда и възлиза. Почувствувах, че сам Бог говори чрез устата на Учителя в този свещен час. След това стана, погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там. Например коя е характерната черта на Авраама - послушанието. Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел. И реших при новолуние да прочета Библията и да я предам в приказки на децата. Вече имам по-близка цел. Често питах Учителя за някои обяснения. Той ми каза: - Внимавай във вътрешния смисъл във всяка една от книгите. 1. Първата книга е «Битието» - начало на нещата. 2. Втората - «Изход» - излизане. 3. Третата - «Левит» - ръководна книга за този, който е започнал да ходи. 4. Четвърта - «Числата» - за колко време човек може да проходи самостоятелно. 5. Петата - «Второзаконие» - има ли закон, нужно е приложение. 6. «Исус Навин» - един от героите учители при Мойсея. 7. «Съдии» - там има нещо дълбоко. 8. «Рут» - говори за влизането на жената в света. 9. «Книгата за царете» - управляване на еврейския народ от царе. Най- забележителните: Давид и Соломон. При Соломона културата достигнала в най- голям разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соломоновци има много на Земята. Адам, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да разреши въпроса за жената. 10. Книгите на пророците - те обръщата внимание към бъдещия живот - към новата култура на света. Животът на миналото, описан в книгите, е живот на отделния човек, минал през «Битие», «Изход», «Левит» и т. н. Сега новият човек трябва да скъса с миналото, да започне с новия начин на живот. Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие едно благо, човек трябва да е работил, да има придобивки. Адам прибърза, преждевременно искаше да има другарка. И Мойсей прибърза - той опита да освободи еврейския народ, но по неправилен начин. След като уби египтянина, той се уплаши и избяга в пустинята 40 години. Когато той уби египтянина, тогава изгуби красноречието и стана гъгнив. Той беше адепт на Бялото Братство, не му е позволено да убива. За да изпълни мисията си, Бог му изпрати брата му Аарон, да му помага - да говори вместо него. Той освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. Извадй характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четем пророците: Исайя, Иеремия, Иезекил, също сравнявай характерите им и условията им. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Битието и много светлина ще придобиеш, като го четеш. За Новия Завет да разбера ще помогне и книгата «Животът на Христа» от Чарлз Дикенс. 24. «Не пропускай, не отстъпвай своя влак!» На Рила, пред палатката на Учителя, чаках ред. Но все отстъпвах на този - онзи. И аз влязох четвърта. Учителят ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак. Друг ще дойде и ще се качи на него, но онова, което е предназначено за теб, ще го вземат онези, които са се качили на първия влак. Веднъж споделих мъката си с Учителя, че не ми върви в живота. Тичам, ходя, работя, а кога ще се радвам? Учителят каза: - Всеки човек идва с благоприятни възможности, които той трябва да използува навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество. Свързано е със Слънцето и с цялата Слънчева система. Той идва с тласък и тенденцията да се движи нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувствуват господари на природата. Човек днес върви по пътя на опита, който е път на страданието. Той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били по-лесно постижими, ако човек се почувствува колективно същество, искра от вечния живот, и ако навреме използува благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Ако навреме човек използува слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с чиста и прясна храна, да приеме хранителните енергии, и ако навреме се вслушва в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради!», ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и недоволни хора. Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви! Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но сериозно, за постижения! Започни да работиш над някое свое качество! 25. Изгревът да ви бъде като отдих, за почивка Помни, че на беседите присъствуват светли същества, от които може да имаш само полза. 1. Поставй си в живота най-високия идеал. 2. Но когато получаваш материални блага, мерй с друга мярка. 3. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най- малкото. Учителят казва: «Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз задържах за себе си най-малкото.» 26. За упражненията Питам Учителя: - Каква е ползата от упражненията? - Те дават големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си.
  5. ЧИСТ И СВЕТЪЛ! На кого трябва да се говори: на сития или на гладния? На вас, младите, ще кажа: потребна ви е чистота! Чистотата и светостта не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон! Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина. И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя състоянията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че се е родил, за да умре, че ще отиде в земята и от него нищо няма да остане, какъвто и да е този човек - учен или прост, той е една стара баба, той е един пигмей. Онзи човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Казвам: всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора. Запример допуснете, че вие гледате в продължение на 4-5 часа право в Слънцето. Знаете ли какво ще стане с очите ви? (- Ще заболеят.) Да, така е. Това значи да не знае човек как да гледа Слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете от слънцето в някоя тъмна изба и прекарате там дълго време, какво ще стане с вас? Какво ще стане с вашите очи? В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете. Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл «смъртта», това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. «Новораждането», това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание. Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светяща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светящи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделеюща светлинка. Това не е само една алегория, но факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва. И тъй, за вас, като млади, великото, идейното в живота ви е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: «Само чистите по сърце ще видят Бога.» Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом Животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде Светлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и чисти. Например сега вие идете тук с известно предубеждение и си казвате: «Тези хора не са като нас.» Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различават например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказаха ми един случай за една жена, която намерила нейде в гората едно самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4-5 години същата жена среща в гората една мечка, която веднага се приближава към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което тя преди 4-5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо, казвам: бъдещото поколение, което иде в света, трябва да носи чистота и светлина. Жената трябва да носи чистотата. Докато една жена е «девица», «дева», докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината. Под «чистота» аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всяко нещо, което се оцапва, е нечистота, а всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота. Под «светлина» аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина. Всяко нещо, което изгасва, е тъмнина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина. Вие, младите, пазете идеала на вашата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати. Беседа, държана на младежи от Учителя на Бялото Братство на 5 април - понеделник, деня на залесяването, 1926 г, 2 ч следобед.
  6. 82. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Музикални произведения, песни и мелодии Учителя беше дал и преди идването Му на Изгрева, но с установяването Му тук музикалният живот на Братството доби особена яркост и сила. Учителят слизаше от стаичката си с цигулката, влизаше в салона изсвирваше донесената от Него мелодия, тя се поемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителят не беше й дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивият и величествен музикален отдел от живота на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, аз не съм компетентен за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-близо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, аз само гледах, слушах, възхищавах се и мълчах. Написаните и известни досега, песни и мелодии са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя - композитори, а останалите 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около", тъй като, както разбрах Учителят е дал някои мелодии, само в много тесен кръг братя и сестри, които може би да не са записани. Имаше една сестра Ирина Кисьова музикантка, която бе взела дейно участие в музикалния живот на Изгрева. Отивам при нея и казвам: „Иринке, напиши за историята на музикалния живот на Изгрева". - „Добре Николай, ще го направя". Минаха години и нищо не направи. А исках да включа тук и нейното описание. Не го написа. Не ми го даде! Към Асен Арнаудов, към неговата музикалност и талант Учителят имаше много голямо разположение. Но и той нищо не направи. Загуби се по света. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя има и такива с дълбок и мистичен израз и текст на някакъв странен, прастар свещен език, който не може да се преведе на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя, като превод е дал само общият, приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, ка го не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво, да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и самия текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни; от един народ и език, са дадени те или от повече, или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, от който език те са дадени? От тези песни и мелодии, ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия, те са: 1. ФИР-ФЮР-ФЕН 2. МАХАР БЕНУ АБА 3. ВЕНИР БЕНИР 4. НЕВА СЕНЗУ 5. КИАМЕТ ЗЕНУ 6. АИН ФАСИ Има и такива, дадена е мелодията, а текста е само една дума. Цялата мелодия се изпява само с една дума. Такива са: 1. АУМ 2. ВЕХАДИ Дадена е и една песен, със заглавие дума от свещеният език, а текста е с български думи, тя е: „Бершид Ба". И две мелодии без текст, това са: 1. БЕРХАН АСИ 2. МЕ-ХЕЙН Текста и мелодиите на тези песни, както и на всичките други, са дадени в Братската песнопойка. От всички странни за нас думи, срещаме само две, за които нещо се казало. Това са думите „ТАО" и „АУМ". Най-първо думата „Тао" ние срещаме да е казана от великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа. С тази дума Той е означавал „Началото", това, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на „Таистите", един народ живял някога в Индокитайският полуостров, преди народите, които сега го населяват. С тази дума те са означавали: „Най-върховният разпоредител на всичко". Тази дума е употребявана и от създателите на китайската религия, Лао- Дзъ и Конфуций, които са давали същото съдържание на тази дума.
  7. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО Ще ви запозная с една опитност, която е във връзка със Словото на Учителя. Тя ни потвърждава, че това Слово е живо и днес, макар, че е говорено преди десетки години. В него намираме отговор на всички въпроси, които постоянно животът ни предоставя за разрешение. То ще бъде живо и през вековете, и ще ползува бъдещите синове на човечеството, за които ще бъде новото Евангелие. Спирам се на Закона за успоредността, който Учителят ни е предал в лекцията „Паралелизъм в природата". /Том „Естествен ред на нещата": Лекции на Общия окултен клас 1929г. - страници 210-227/. Ще ви разкажа и интересните преживявания, в които този закон взема участие. Учителят е изложил закона така: „Когато човек прекара една права линия в Природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права успоредна на неговата", /стр. 214/ „Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил, затова трябва да обмисля добре онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр. 219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания". /стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прекарат на неговата права", /стр. 216/. Преминавам към случаи, които са станали като потвърждение на този закон, един вид „предметно учение" за един ученик. Този приятел бил услужлив и безкористен, никога не търсил награда за своите добри постъпки. Редовно четял и казвал пред Бога „Добрата молитва", знаел, че нейните слова са „програма на ученика". Но ето, че случило се един ден да пропусне изпредвид, че сутринта е казал пред Бога: „Благославяй живота ми, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни". През тия дни направил някаква услуга и припечелил от това десетина лева. Но ето, че не се забавило да се прояви и другото същество, което го наблюдава от своя полюс и действува както него. Не минало много време, той потърсил услуга от свой съсед, да му пренесе нещо. Намислил да му даде два лева за услугата, но онзи казва категорично: „Ще ми дадеш пет лева!" Дал му толкова. Пак наскоро, потърсил същия съсед за друга услуга, която се извършила за около половин ден. Намислил да плати пет лева, но когато да плати, оня казал: „Ще ми дадеш двадесет лева!" Нашият приятел се сепва и като търсил причините за станалото, сеща се, че с него се извършва някаква отплата по закона на паралелностите. Чете той пак Добрата молитва, но спечелените десет лева са между него и Бога. Също както оня, които присвоил една кесия със злато, но не можал вече да се моли - тя заставала между него и Бога. Решава да подари спечелените десет лева на едно многочленно семейство, което в момента се нуждае. Както и да е, поразрешил въпроса. Какво става по-нататък. Той като прилежен ученик, изпълнява още нещо от програмата на ученика - Добрата молитва: „Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина". Ето, че Словото някак си продължава да го учи и малко изобличава: Прочита в една лекция на Младежкия клас: „Някой си възприел идеите на Новото учение, но давал пари с лихва. Не вземал голяма лихва както другите. Но в Христовото учение получаването на лихва не се допуска". Съвестта му подсказва: „Ето защо не трябваше да търсиш печалба във въпросната твоя услуга!" Относно направеният подарък, пак среща в Словото обяснение: „Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си - от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро /стр. 251/. Тази проява може да се нарече добро дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Единтвеното нещо, което водата прави на тръбите, е това, че ги чисти, /стр.250/. Минало известно време, пак се наложило братът да поиска трета услуга от съседа си - съвсем малка услуга. В себе си се запитал, дали оня ще се задоволи с един-два лева възнаграждение. Когато обаче извършил работата, брата се изненадал, че съседа му не пожелал да му се заплаща за тази извършена работа. Поканен да вземе нещо, той казал: „Ти вече ми даде толкова много пари, доста е!" Запитвам се: „Може ли това да се счита развръзката на описаното „предметно учение"? Заключението, според мен е следното: Всеки духовен човек трябва да е особено внимателен в отношенията си с хората, които среща в живота. Той е като светилник и в неговата светлина се изтъкват преди всичко собствените му дела. Както казва Учителят в лекцията „Паралелности в природата", съществото наш спътник ще направи същото и то ще се отрази върху нас. Когато Учителят изнасяше в беседите си подобни случаи на „предметно учение", Той запитваше: „Защо се е случило това? За да ви го разкажа за поучение на всички вас". Записано в София на 26.XI.1971 г. ПИСМА НА ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ДО МИХАИЛ КРАЕВ ОТ ГР. ОРЯХОВО Бележка на съставителя Той бе много съвестен брат. Имаше много голям ред и порядък в него. Всички писма на Братството той ги събираше и пазеше. Беше подредил вестник „Братство" всичките броеве така и списание „Житно зърно". След големите обиски и процеса, той накрая предаде целия си архив на Борис Николов. Този архив се оказа много ценен, защото след обиските и процеса, всичко от нас беше иззето и унищожено от властта. Така че запомнете името на този брат Михаил Краев от гр. Оряхово. Той вършеше много добра работа. В това се убедихме. В неговият архив намерихме писма от Жечо Панайотов до него, които ги поместваме за потвърждение на твърденията ни. * * * София, 24 декемврий 1933 г. Любезни брат Михаиле, Не съм ти писал отдавна, а дължа да те уведомя, че първата ти вноска от 1000 лв. получих на време и записах по сметката ти за отпечатване една беседа. Понеже втория том, с който тя ще се отпечата вече усилено се работи, идвам да те помоля да предвидиш и останалите вноски, които следва да направиш. Вероятно наскоро ще ми поискат суми за хартия и печат, та трябва да съм готов. За сега тука живота си върви по старото темпо. Учителят редовно говори по няколко беседи и леКции седмично, слушаме ги както ний, така и доста хора от града. Защо не си понаредиш работите да прескочиш дотук. Ела да се ободриш за няколко дни и пак продължи борбата в живота. Моля приеми братските ми благопожелания и оставам с много поздрави от мен и сестра Веска. /Подпис/ * * * София, 18 март 1934 г. Любезни брат Михаил, Получих последната ти картичка от 6 - того, както и вноската 1000 лв. Действително с нея стават 3000 срещу беседата отпечатана за твоя сметка. Навярно вече си получил и самият втори том от беседите X серия, гдето е поместена и издадената от теб беседа. Дължа да изкажа благодарността на братята от Просветния Комитет за указаната от теб подкрепа в издаване тия беседи. Всевишният да наспори работата ти и от едно - хиляда да придобиеш. А Словото, което ще достигне до хиляди души, да подготви работници за идването на Царството Божие на земята. Братски поздрав от двама ни: /Подпис/ * * * София, 25.2.1935 г. Люб. брат Краев, Получих картичката ти от 15 - того, а също и сумата 200 лв., която записах по сметката ти за беседите. Сестра Еленка Андреева е прогимназиална учителка в с. Макоцево, което е гара по линията София - Карлово. Понеже тя си идва тук всеки две седмици, можеш да и пишеш и чрез с. Паша Тодорова, като адресираш писмото чрез „Опълченска" 66. Тук сме добре, желаем и на Вас същото. Братски поздрав до всички Ви: /Подпис/ * * * София, 10 ноември 1970 г. Любезни брат Краев. Получих завчера писмото ти от 4 т.м. и бързам да отговоря на някои твои запитвания. Благодаря ти за онова, което споделяш с нас за твоето състояние, за трудът и прилежанието ти в изучаването на Словото. Това е наи- полезната и интересна работа, която почти всички извършваме за сега. Относно някои „неразбираеми места" из беседите, това е допустимо за всеки от нас, в замисимост от нашето израстване и моментно състояние. Основен факт при четенето е, че много от нашите преживявания ше ги срещнем в това, което днес четем! Нещо важно е казал Учителя, например за примерите, които дава в лекциите - „Дават ви се, защото един ден ще ги преживеете!" Относно прииждането на млади сили към Братството, това като че ли е незабележимо в днешно време. Не го желаят днешните управници и въобще не ни е позволено да пропагандираме учението на Учителя между младежта. Въпреки това остава в сила старата истина, че забраненият плод е по-желан. Има много хора в света, между тях и младежи, които очакват да им се даде достъп до Бялото Братство. Може би сме близко до такова време - зависи от съзнанието на управляващите. За адресите, които те интересуват, ще ти кажа първо, че Тодор Попов е вече в духовния свят - има около четири години от как е починал. Той страдаше от сърцето си - една сутрин получил криза и не могли да го спасят. Сега другарката му Марийка и дъщеря му Данчето пак живеят в Ямбол. Данчето е зъболекарка и продължава работата на баща си. Понякога когато ми се случи, отбивам се в Ямбол да ги видя и ободря. Данчето не е женена. Моята другарка Веска, може би си спомняш за нея, също почина през 1967 г. Обаждат се от другия свят /вече мнозина са там/ на всички се дава работа, за която са годни. Адреса на сестра Паша Теодорова засега е следния: София 26, ул. „Персенк" N 49 Димитър Христов /за Паша/. Тя продаде къщата си на бул. „Бирюзов" 52, а сега е временно при този техен бивш квартирант, доста болен и тя с още една сестра му са в услуга по домакинствуването, за бодрост и пр. Може да й пишеш и на другата нейна квартира, гдето ще отиде след оздравяването на Христов: София, 26, „Волоколамското шосе" N 14 Борис Николов /за Паша/. Каквото имаш да пишеш за Братския съвет, изпращай го до Паша Теодорова, на един от тези адреси. Може и чрез мен да пишеш, но аз ще отсъствувам от София до към 10 декември. Братствата из България са добре там, гдето имат салони и се събират. Свободни са, четат беседи, пеят, събират се по празници и т.н. Такива засега са Варна, Бургас, Айтос, Русе, Нова-Загора, с. Тополица. В това село /то е близко до Айтос/ всяка година срещу Никулден имат празник-вечеринка в братски дух. Посещаваме ги почти всички градове на България и се прекарва много приятно. Така че и тази година, на 5 декември може да им се гостува. И така, писах ти доста обширно. Завършвам с пожелания да бъдеш здрав, весел и бодър в този духовен живот. Приеми братските ми поздрави. /Подпис/ * * * София, 11.Х.1972 г. Обични брат Михаиле, Днес получих писмото ти от 8 т.м., което прочетох внимателно и изпитах истинска радост, за това което ми описваш. Виждам, че водиш живот на добър ученик на Учителя и ти пожелавам все така да продължаваш. Относно приложението ще кажа, че наистина в това се крие успехът ни. Всеки ден, всеки от нас прига по нещо. Един пее песните дадени от Учителя, други се упражнява в дишането, трети е изработил обноските на възпитан човек и много още качества се проявяват от нас според това, кой до къде е достигнал. Учителят като знаеше колко много закони и правила ни е посочил, каза някога в школата - „Приложението се извършва колективно!" Хиляда неща за приложение, като се приложат от хиляда души, колективът ни се е проявил. Разбира се, на тази тема може да се поговори повечко, но нека мислим и пак да прилагаме и прилагаме! Преминавам към информацията, която те интересува. В страната има десетина места, гдето условията им позволяват да се събират в своите салони; там провеждат редът който си знаем още от времето на Учителя. Някъде не могат да спазват часът на школата, поради местни условия; важи и зимният сезон, който затруднява събирането в 5 часа сутрин. Мнозина са и възрастни хора, та не им е лесно. Ония, които като теб са самостоятелни са на поста си в надлежните часове. Властта напоследък е внимателна към нас, има едно снизхождение. Това е признание, че сме добри български граждани. Препоръчаха ни това лято, гдето има макар и малки групи, да се регистрират при народните съвети и така да се събират, да си четат, да се молят и пият, макар и в някоя частна къща. По-рано се изискваше нарочен салон и да са поне 25 души. Нарекоха ни „Търпима организация, под надзора на властта". Считат, че който е ръководител, трябва да е познат на управниците и да имат доверие в него. Очаква се изменение на Закона за култовете /към които ни числят и нас/; тогава ще се съобразят с новата конституция за правата и задълженията ни. Ще излезе и правилник с нужните подробности, както му е редът. Когато стане това, ще ти съобщим. Има една изненадваща констатация от един виден висш орган, които е казала нещо за младежта. Нека и младежи да се подвизават край вас; вие по-добре ги възпитавате. Да не се отделят, обаче, а да са заедно с възрастните. Видяха, че ония младежи, които не признават никакъв морал и нямат „Страх Божий" - лесно кривнуват от пътя на добрите граждани и са загубени за обществото. Сега и за приятелите, които те интересуват. От ония, които споменаваш, само Георги Тахчиев е починал преди около 12 години. Все пак той остави добри спомени между ония, които го познават. Михаил Влаевски ми е съсед, често се виждаме и разговаряме. Той държи здраво връзка с Учителя. Има си свои грижи, но издържа. Томалевски, Методи и Борис Николов са на поста си. Томалевски макар и пенсионер, пак писателствува, и от време навреме отпечатват нещо негово. Много е интересен в разговорите си сред приятели. Софиянци се виждаме често на Витоша в неделен ден, та и той идва; слаб е понеже мина една болест и преди две години беше на операция. Сега е добре. Кирил Икономов не е много добре, страда от треперене на ръцете, стои си в къщи. Михаил Иванов, както знаеш се подвизава в Париж, гдето е организирал интересно братство. Не му харесваме само това, че се държи като авторитет на висотата на Учителя. Беше си позволил да се дегизира като Него с брада, костюм, шапка, бастун и пр. Като видяхме фотографията му, почудихме се на умът му. Може би пък това го прави за хората, които са около него. Борис Николов е добре, пенсионер, но пак работи. Ценните неща по братските работи ни се поднасят от него. На Данчето в Ямбол пиши чрез Каню Великов - ул. „Георги Димитров" 126 - Ямбол. Постави писмото си в плик и го вложи в друг на този адрес. Съкратявам, като ти поднасям братските ми поздрави и пожелания. P.P. Ако здравето ти позволява, посети братската среща в с. Тополица /до Айтос/. Тя става на 5.XII. Там ще се видиш с мнозина приятели. /Подпис/ * * * София, 5 ноември 1972 г. Любезни брат Краев, След като разменихме напоследък писмата с тебе, яви се един малък въпрос, с който ще те занимая. В гара Липница, която изглежда че е близо до вас, живееше един брат на име Горан Вълев. Изненадах се през м. септември, когато пощата ми върна едно писмо до него, отбелязвайки, че е починал. Изглежда, че това е станало през летните месеци, но научих го едва през септември. Той по някакъв начин се е познавал с брат Боян Боев, защото от него получих адреса му и сме му изпращали каквото трябва по братските празници. Интересува ме, дали се познаваше с него, виждал ли си го и като какъв човек беше. Сега. ето какво ще те помоля, като се касае за работа от братски интерес. Даже и да не ге познаваш, моля те да влезеш във връзка с неговото семейство; ако има подходящ човек, да го изпратиш там, а иначе да им пишеш писмо от твое име. Направо казано, да ги запиташ дали брат Горан е оставил някои книги - беседи и лекции от Учителя. Бихме желали да ги откупим и раздадем на братя и сестри, които се нуждаят. Обикновено наследниците на наши братя и сестри не се интересуват от тази книжнина и тя стои неизползвана, като е обречена на разпиляване и унищожаване. Предложението ви може да бъде в смисъл, ако искат да ги подарят за възпоминание на тяхния близък - брат Горан. Ако ли ще искат да им се заплати нещо, тогава ще видим как да ги оценим. Интересуваме се само от книгите на Учителя и по възможност да са в добър запазен вид. Интересуват ни и сборниците братски песни, паневритмията и др. Моля да обмислиш как да се свърши тази работа; не знам на тебе дали ще ти е възможно да отидеш като те придружава някои, или ще изпратиш човек. Каквото ще направиш по въпроса, моля да ми съобщиш. Добре е да се действува по-бързо. Привет: Ж. Панайтов /Ръкописен текст/
  8. Ани

    51. ПОГРЕБЕНИЕТО

    51. ПОГРЕБЕНИЕТО Дойде и 30 декември. Всичко бе подготвено за погребението. Всеки влак довеждаше в София братя и сестри, пристигащи от разни градове и села. Кой когато научил, било от писмо, от среща с приятел - вземаше влака и пристигаше, за да се сбогува с Учителя. Старите братя, вземайки предвид любимото място, гдето Учителят е отивал да поседне край една млада лозница, определиха там място за гроба. Изработването на гроба пое брат Гради Минчев, като е поканил и други братя да му помагат. Природата ознаменува това събитие, като в последните два дни постла земята с бяла премяна. Наваля пухкав чист сняг, на дебелина около 15-20 сантиметра. В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи. Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил. Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя. Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание. Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината. Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба. Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите. Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66. Решават братята да се подаде телеграма от брат д-р Иван Жеков, което той веднага направил. Отговора за съгласие дойде навреме и Министерството на вътрешните работи изпрати писмено разрешение. Оригиналът на това разрешение се пазеше у Никола Антов, а предполагам че и до днес е у него. За получаване това разрешение навреме, също има мистичен елемент, т.е. съдействуваше се от Невидимия свят, малко като „чудо"! Разказвал е телеграфистът, който бил дежурен и предал телеграмата за Москва. Телеграфните връзки по него време не бяха много удобни, приемат и предават определени минути, след това спира Москва и когато след време се наложи, пак повиква София, приема и предава. В такова едно предаване, продължава разказа си телеграфистът, тъкмо предадох една телеграма за Георги Димитров и Москва прекрати приемането. Разбрах, че се искаше разрешение за погребение Учителя на братско място на Изгрева. Свърши се дежурството ми и си отидох. Бях забравил за тази телеграма, но в една от близките следващи смени, пак приемам от Москва. Това продължи в обичайните минути и ето, че ми се предава телеграма от Георги Димитров до Министерския съвет - да се разреши погребението на Учителя, на братско място в Изгрева. Веднага и след тази телеграма, Москва прекрати работата с нас. Изненадах се, как така стана, че приемането и предаването Москва извърши в крайното време! Зарадвах се и аз, че се получи благоприятен отговор. Този телеграфист познаваше много от нашите братя, които чуха този разказ от устата му.
  9. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Политическият живот в страната ни следваше своето развитие. Октомври и ноември бяха използувани за създаване подходяща атмосфера, сред която да се разгледат дела в Народния съд, да се осъдят виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвиняван като съветник на цар Борис. Учителят през това време говори беседите и лекциите, отпечатани в третия том „Завета на Любовта". Забелязваше се, че някак телесно поотслабва, взе да се говори, че няма апетит, не се храни добре. През м. декември, двама с другарката ми Го посетихме на кратък разговор. Прие ни любезно, както винаги. Видяхме действително, че е отслабнал. В следващите дни, другарката ми приготви за закуска трахана, каквато есента сами си изработвахме домашно. Занесе я лично на Учителя, за да закуси. Той й казал да остави съдинката върху масата. Разбрахме впоследствие, че нито вкусил от тази закуска, както въобще ставало с всичко, което братя и сестри са му донасяли. Ние желаехме да се храни повече, а това само бе изкушаване да наруши предприетото от Него гладуване. Неговата силна воля провеждаше това, което е трябвало да стане. Слушахме да казват впоследствие, ония които се грижеха за Учителя, че Той в студените декемврийски дни е престоявал навън много леко облечен. С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота... Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма". Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства". Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров. Повикал го е лично брат Борис Николов, за да прегледа Учителя. След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги лекари, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си". Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх. Спре се, подпре се на бастуна и почине малко. Това особено ми направи впечатление, когато няколко братя, отидохме на екскурзия до Мусала, след завръщането от Мърчаево. Учителят, който всякога вървеше бодро и бързо през нашите екскурзии, сега при тази екскурзия до Мусала, често се спираше, даже малко залитваше, но се подпираше на бастуна. Явно правеше усилие, чувствуваше се, че е затруднено дишането Му. Това говори, че още тогава Той е имал смущения в дейността на сърцето. Така щото, единствено диагнозата на професор Тодоров е правилна и остават верни неговите думи: „Господин Дънов е болен от сърцето си!". Подробности по този период от живота на Учителя, ще опишат братя и сестри, които бяха тогава около Него. Той беше в съзнание до последния си ден и често е изказвал пред тях интересни мисли. Дал е и някои формули, които ползуваме и до днес. Тревожехме се всички за това, което Учителят преживяваше. В последните Му дни, у мен се оформи схващането, че Той ще ни напусне - прекратяваше се живота Му на земята. Връщайки се вечер от работа, минавах край салона, спирах се пред приемната му, гдето сега бе леглото Му. Осведомявах се за хода на болестта, за лекуването и т.н. Прибирах се у дома, гдето също общата тъга бе обзела всички ни. Посещавахме редовно салона в дните когато имаше лекции или беседа. Последен път Учителят ни говори на 20.XII., но беше толкова слаб... Чудно как така изнемощял говореше ония ценни мисли, записани в беседата „Последното Слово". /Том трети от „Завета на Любовта"/. Явихме се и на 27.XII. - сряда, ден на школата, но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването ни, минавахме край прозореца на приемната, завесата бе вдигната и хвърляхме по един поглед към лежащия Учител. Това ни беше „Сбогом" с Него. Току-що бяхме се прибрали у дома, ето че дойдоха и ни съобщиха „Учителят почина, Учителят почина!" Него ден не отидох на работа, само съобщих на шефа за скръбта в Братството и той изрази съчувствието си. Старшите братя - Тодор Стоименов, Боян Боев и други, уведомиха с телеграми кръжоците в провинцията, че Учителят почина. Определена бе дата за погребението 30.XII., за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от провинцията. Същият ден, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, надлежно подредено, бе поставено в салона за беседите. Непрестанно прииждаха и престояваха там братя и сестри от Изгрева и от София, за да погледат последен път Учителя, който на всеки от тях бе помогнал със съвети, с лекуване, уреждане трудни моменти от живота им. Много мисли от Словото Му бе отпечатано в съзнанието ни. Музикантите цигулари, често бяха в салона и даваха концерти, изпълнявайки братски песни и незаменимата музика, която Учителя ни даде в школните лекции. Учителят не пропусна и в тия моменти да се отблагодари на обичните си ученици-музиканти. При един от концертите тия дни, изведнъж от съдината с ябълки, която бе сложена на масичка край Учителя, оттъркулиха се три ябълки и спряха пред тримата цигулари, които свиреха с цигулките там. Така се запомни тази сцена - Учителят им благодари. Въобще в тази траурна обстановка, често се виждаха просълзени очи, участвувахме с песни и натъжени излизахме, за да дойдем и другият ден на това тъжно посещение...
  10. 35. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" - ВАРНА Имам и друга една опитност от ония военни години. Бидейки войник на фронта, към м. ноември на 1917 г. ми дадоха домашен отпуск и се запътих за дома, в България. Бях си предначертал да посетя и Учителя, който от няколко месеца живееше в гр. Варна, заемащ една стая в хотел „Лондон". Престоях няколко дни при домашните си и една вечер влака ме доведе във Варна. Настаних се да пренощувам в същия хотел, но поради напредналото време, остана да се представя на Учителя сутринта. Нощта премина, отпочинах си, но преди още да се разсъмне дочух движение по коридора. След като се приготвих, постлах в стаята си, като вратата бе малко поотворена. В един момент радостно изненадан зърнах Учителя, че дойде до чешмата, взема от водата и пак се прибра в стаята си. Знаех, че трябва да почакам още, но нали в такива случаи човек е нетърпелив, едва минаха 40-50 минути, реших да почукам на вратата на Учителя, да се представя най-после! Дочул-недочул „Влез", поотворих вратата и влязох. Учителя погледна към мен, но изглежда че в момента беше на молитва, държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме и като му целунах ръка, предадох му едно колетче, което някой сестри му изпращаха чрез мен. Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една мишка". Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла мишката, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.
  11. 13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС Следващата 1914 година и тя носеше своето. Братските семейства се увеличиха с още едно. Брат Минчо Сотиров беше преместен на служба в Бургас. Купи си хубава къща и се настани там с 5 членното си семейство. Забележителна беше неговата привързаност към Учителя и към брат Пеню Киров. Обичаше да си държи подробни бележки от беседите, стана редовен компаньон на срещите в кантората. Започнахме да гостуваме редовно у дома му, което беше особено приятно за цялото му семейство. През тази година брат Стоименов се премести в София на работа, така че почти достатъчно бе запознат с всички братски семейства. Сам ги посещаваше отвреме-навреме, но най-много общуваше с брат Пеню Киров. Събитията на 1912-1913 оставиха огнените следи на войната. А ние бяхме лишени от обикновенните обичайни посещения на Учителя, който тези две години не бе правил обиколките си из страната. Затова през пролетта на 1914 г. отговаряйки на многото покани Той посети братствата в по-големите градове. Дойде и в Бургас, като се установи на гости в дома на брат и сестра Стойчеви. Радостта на всички ни беше голяма, защото всеки имаше възможност да се срещне с него и да чуе Словото Му. Останало е в паметта ми една вечеря дадена от семейството на брат Минчо Сотиров, на която присъствуваше и Учителя. Беше неделен ден и според реда, който всяка година изпълнявахме на мен ми се падаше пълен пост 24 часа, докато старите братя и сестри постеха в петък, на нас, по-младите, бе определен неделния ден. Все пак отидох като гост със съответно закъснение, за да не сваря вечерята. Действително бяха се нахранили и без да се раздигне трапезата разговаряха по разни въпроси. Поседнах край другите, мина около половин час и на някой направи впечатление, че аз не съм вкусил от разните лакомства сложени на масата. Някой обаче се досети и обясни, че съм изпълнявал реда на младите. Така преминаха още часове в разговори и песни. Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям. От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя. Не бях запомнил още думите на Христа „Когато младоженикът е тук няма защо сватбарите да постят". Все пак Учителят мълчаливо ми каза, как трябва да се постъпва в случая, не е формата най-важното нещо в живота. Този пост продължаваше в неделя. Но, този ден такива блага сложили на масата, аз не бях виждал никога. Сиромашки я карах, хранех се ту на гостилница, ту у дома на сухоежбина. Може да се отбележи, че през този период засилихме връзките си с повече братя и сестри от Айтос, Ямбол, Сливен, особено с Айтоските членове на Братството, ръководителя брат Георги Куртев и тримата негови предани помощници Божил Иванов, Крум Илиев, Филип и др. Всеки от нас младите пазеше правото на отпуск, защото все пак крепяхме в душите си надеждата, че ще участвуваме и ние един ден в събора. Така преминаваха пролетните месеци, настъпи лятото новоочакваният месец юли.
  12. 7. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Роден съм в гр. Ямбол на 26 септември 1893 г. нов стил. Баща ми се именуваше Панайот Жеков, а майка ми по баща Руска Иванова. В родният си град Ямбол живях до 6 годишна възраст, когато баща ми, като чиновник при Българска Земеделска банка, бе преместен в гр. Сливен. Тук преживяхме 3 години и последва ново преместване в гр. Карнобат. След други 3 години, Банката откри агентура в село Сунгуларе и изпрати баща ми завеждащ агентурата. Последва първото ми отделяне от семейството ми, тъй като в това село имаше само основно училище. Изпратиха ме отново в гр. Сливен, при сестрата на баща ми, чийто син беше адвокат, за да следвам в Сливенската гимназия. Следващите 2 години бяха тежки за семейството ни, баща ни започна да боледува и така почина през есента на 1900 година в гр. Сливен. Не стига този тежък удар за семейството ни, но след 2 години почина мъжът на майчината ни сестра, наша леля: те бяха бездетни и 1-2 години се приютявахме край тях. Така двете сестри останаха без понататъшна издръжка, се установиха да живеят в гр. Сливен. Майка ни с 4 невръстни деца, подкрепяна морално от леля ни, а и двете заедно въодушевявани от висока религиозност постепенно се приближаваха до Бялото Братство и Учителя. На мен предстоеше да се простя с гимназията и до 17 годишна възраст прекарах на работа при един наш сродник, живущ в гара Стралджа. След тези необходими подробности, преминавам към същественото в моите спомени. През 1910 година се простих и с работата си в Стралджа. Прибрах се при майка си в Сливен, за да постъпя на работа там. По това време кръжока на Братството в Сливен току-що набираше членове под ръководството на брат Димитър Добрев. Майка ми и леля ми наверно и те се числяха там, но по тогавашните разбирания посещаваха и църквата, и така задоволяваха религиозните си нужди четейки Евангелието и общуваики с други духовни хора. Един неделен ден, било е навярно, мисля че 10 юли 1910 г., майка ми и леля ми се завърнаха от църква необикновено радостни побързаха да ни осведомят, че след църковна служба отиват в салона на читалище „Зора", гдето слушали много интересна духовна сказка. Говорил г-н Дънов от София. „Но трябваше да бъдете там, щяхте да я разберете по-добре от нас". След свършване на сказката ни каза, че е установен на квартира в дома на Иван Гешев и желаещите могат да отидат при него да им направи френологично изследване. Майка ми побърза да се възползва от това и още първия ден ме заведе при Учителя. Отидохме в дома на брат Гешев и ме въведе в дворчето на малката си къща. Дойде при нас Учителя и майка ми му каза, че желае да направи своето изследване за мен. Като седнах на стола той малко ми попипа главата и каза на майка ми само това: „Той е привързан и обича семейството си". Може да има и друг разговор, който не си спомням. През това време страдах от възпаление на очите, но някакво лекуване не предприемах. Трябва да се е знаело, че Учителят и лекувал, затова майка ми го попита как да се излекувам. Учителят ми даде прости напътвания - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да се обтрива корема. Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина. Тези са моите спомени от първата ми среща с Учителя. В деня, когато отивах при Учителя обръщах се към майка си с думите: „Тъй като отиваме при един велик човек, трябва да се обличаме в светлина, че да ме хареса". Майка ми отговори, че ще отидем такива, каквито сме. Не си обясняваше откъде ще дойде това разбиране за светлината. Години след това четох ведно томче от Учителя, където казва, че по тези години правел френологически изследвания в Сливен и като измервал главата на едного, гледал на главата му една бяла светлина. Друг случай такъв не е имало.
  13. 7. ПОРТРЕТ НА УЧИТЕЛЯ Художник - Цветана Гатева Симеонова Който е прочел от поредицата „Изгревът" - том IX сигурно е обърнал внимание на това, че Елена Андреева обяснява следното: Когато българската социалистическа власт в България ограби вещите на братството, после ни накара да ги откупим. Така и стана. На нейно име бяха откупени портретите на Учителя, рисувани от художниците измежду учениците на школата. После тя ги е раздала на авторите да ги съхраняват. Мотивите за това са описани подробно от нея. Цветана Гатева Симеонова е една от художничките на Изгрева. От нея има много картини, нарисувани най-вече с мотиви от натюрморта. Картина с мотив свързана с Изгрева, е един портрет на Учителя. Този портрет е при мен. Някъде по времето от около 1980 г., при разговор с Елена Андреева стана дума за портрета на Учителя, рисуван от Цветка Симеонова. Тя каза, че го е дала на авторката за съхранение. Авторката обаче се беше преселила вече в другия свят. Но тя си има наследник - дъщеря. Елена беше решила да го вземе от нея и да го даде на мен за съхранение. По тая причина уговорихме ден, в който да отидем у дъщерята на Цветка. Когато я посетихме, тя ни показа много картини, добре запазени, рисувани от майка й, но за портрета на Учителя каза, че не го знае къде е. Така целта на посещението ни при нея не успя. След известно време при мен беше дошъл на гости Гради Минчев. Стана дума при разговора ни и за неуспешния опит да вземем портрета на Учителя от дъщерята на Цветана Симеонова. След десетина дена от този разговор, ето го Гранчето пак идва, усмихнат и носи портрета, който ние с Елена не получихме. Отишъл е при дъщерята на Симеонова и е успял да я убеди да го даде. Как? Това си е тяхна тайна. Така от тоя момент портрета е при мен. Размерите на портрета са 56 см. широчина и 72 см. височина, заедно с рамката. Историята на тоя портрет е описана подробно от Мария Тодорова в том V от сборника „Изгревът", на стр. 480 със заглавие „Бои за художничката Цветана Симеонова", където тя, Мария, е действащо лице. Така че аз не е необходимо и не трябва да добавям нищо повече към това описание. Лицата, участници в събитието, са си свършили работата. А времето, когато е станало това, е 12 август 1932 г. Това е датата, написана от авторката в десния долен ъгъл на портрета. Под датата, малко по-трудно се разчита следното: ЕЛ. БУР. РИЛА! Следва подписът на художничката. Какво е означила авторката с тоя текст ние не знаем. Може само да гадаем. Възможно е да означава, че портрета е бил окончателно завършен на означената дата при второто езеро на Рила. Възможно е. Логично е. Друг вариант на тълкуване, може да приемем, че нарисувания образ на Учителя се идентифицира от авторката с БОГ Е СИЛНИЯТ, какъвто е преводът на думите Ел. Бур., с които е наречено второто езеро от Учителя. Това са само мои размисли. Не ги налагам на никого. Всеки може да ги отхвърли и да си направи свои умозаключения. Важното е, че ние имаме нарисуван един образ на Бога в лицето на Учителя и то с най-хубавите бои, както ни уверява сестра Мария Тодорова. Тодор Ковачев
  14. 2. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА Любезна Цветана Симеонова, Възвишената мисъл, възвишеният стремеж на човешката душа отличава човека. Само Божествената Истина дава вътрешния смисъл на живота. На земята човек трябва да постигне единство в Доброто и Истината. Стремете се в постижението на този идеал. Той е вечен и постоянен. Да пребъде светлината с твоята душа. Само Вечната Божия Любов. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 25.05.1930 г.
  15. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ Цветана Щилянова „Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител." Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни лиини на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" * * * Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце." * * * Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството: „Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице. Тия три категории са: 1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи. 2. На човек, натоварен повече от силите му и 3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..." Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция. В един портрет има три важни неща, които непременно трябва той да съдържа. Има три свята, представени у човешкото лице: Умствен, чувствен и физически. Трябва челото с очите, носът и устата с брадата да се виждат и да бъдат верно предадени. Те са проекции на тези три свята." 4 септемврий 1928 г. „В една композиция много важно е всяко тъмно петно да граничи със светло и обратното. Така се отделят фигурите. В композицията да се избягват успоредните и симетричните положения. В портрета същите правила са от голямо значение. В задния план боите са по-мъгляви - ударенията са в първия план. В композицията врата, да завие. Долната ръка да се моделира. Роклята в по-топло - виолет да бъде. фона да не свети. Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво). Търсете, търсете, не се спирайте! Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения!" „Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена. Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога." * * * „Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им верно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие. В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи-тетрептят." * * * 29 септември 1933 г. (След завръщането ни от Париж) Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние". „Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече. * * * 1933-1934 г. Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са три основни черти, които показват: 1. посоката на ума 2. посоката на сърцето 3. посоката на волята Изкуството не е нещо статическо и то не може да представи така човека (т.е. статически) - то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение - важното е да предадеш тия три основни черти. Изражението на лицето се влияе от външната страна и условия, които въздействуват на настроението ни." * * * Изгревът, 9 октомври 1933 г. „В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. Неправилно е да се работи на четки, така рисунката става твърда. Правилното е: всяко поставено петно може да има един остър контур, но от другата страна пък е замъглено. Изобщо боите в натурата се преливат, не са като мозайка. Там, дето между две части има въздух, по-предната трябва да се направи с остри контури, за да излезе напред. За портретите: „По-светли бои, главата да излиза от фона. Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето. Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка; не са големите неща, които ни носят радост." Един художник трябва да има въображение - ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да нарисува както трябва. Най-хубавия портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни. Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа Приликата на едно лице е в ония непроменни черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи. Най-важното - това са очите. Когато един художник рисува един портрет, трябва да търси посоката на ума, сърцето и волята. Това се изразява чрез погледа му, който излиза от очите му.
  16. 2. „МАХАР БЕНУ АБА" - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО) Много години прекарах като начален учител в село Равна, околия Годечка. Идвали са много училищни инспектори да ме ревизират как върви учебният ми процес. Идвали са и са си заминавали. Един път идва един и накрая ми казва: „Нека да ми попеят децата!" Аз извадих няколко деца да дадат тон и да кажат на останалите какво да пеят, а те знаеха по-нататък какво да правят: сами започнаха да си ръководят урока като че ли са учители, а ние с инспектора сме седнали на последния чин, слушаме и гледаме. Изпяха ни няколко песни, извадиха си нотните тетрадки и пяха по ноти. После инспекторът отиде на първия чин да пита едно първолаче: „Кой е този тон?" Показва му нотата и детето му я изпява. - „Коя е тази нота?" Детето изпява „ла". - „Ами тази нота?" Изпява „си". Детето изпява нотите, а не ги казва с думи. Попита второ, трето, четвърто дете от първите два чина на първолаците. После мина на третия чин -това бяха деца от второ отделение. Това бе малко село и децата се учеха в една голяма стая, пригодена да поеме всички деца в селото. Изпитва той децата, а те му пеят още по-добре нотите, нали са вече по-големи. Мина в следващите чинове, на трето и четвърто отделение: тук той им показваше да изпеят веднага някой ред от нотния текст - и те изпяваха, като отмерваха тактовете с ръка. Накрая се спря и ме запита: „Г-н Ганев, как ги научихте? Как може първолаче така точно и вярно да пее и тактува? Как сте го постигнали?" Отговорих му: с много труд, ежедневно и ежечасно. И сега инспекторът ме пита: „Ти защо стоиш тука, да преподаваш на 4 отделения едновременно? Това е тежка работа. Колко години си тука на работа?" Отговарям му: „Осем години." - „Ау!" - изохква инспекторът. Имам усещането, че имитира моя стон, който съм изохквал през тези години многократно. - „Защо не си поискал досега да вземеш някое друго, по-хубаво място, в някое голямо село, че да имаш единично отделение, а не такива смесени, че за един час да имаш четири урока!" - „Трима Ваши предшественици ги молих да ме преместят в някое по-голямо село, та да си почина, но - глас в пустиня." Аз успявах да издържа толкова години, само защото всяко лято по 50-60 дни стоях с Учителя на Рила, на 7-те рилски езера. Там аз работех като хамалин по поддържане на лагера, но придобивах енергия от планината, която ме крепеше през останалото време на годината. - „Слушай, Ганев - каза инспекторът, - днеска е събота, аз днеска слизам в Годеч. В понеделник, вторник и сряда ще ревизирам Годечка околия. В четвъртък заключи училището и слез рано долу, на пътя за гр. Годеч. Качваме се с теб на първия рейс и отиваме в София, в инспекцията - има едно вакантно място в едно голямо село. Ако няма някое голямо протеже на голям инспектор, ще те назнача учител в това село." И така стана: в четвъртък заключих училището, преминах Добролетина планина, предпланина на Стара планина, и пешком се спуснах в гр. Годеч. Слезнахме двамата с инспектора в София, Каза ми: „Бързай да отидем в инспекцията, докато инспекторът не е излязъл на обяд!" Отидохме и го заварихме. Той влезна вътре и пита: „Имате ли в село Алдомировци човек назначен?" - „Нямаме!" Излезна навън и ми подава един лист: „Бърже пиши да си дадеш оставката от село Равна!" Аз написах молбата, той взе листа, занесе го на главния инспектор и той я подписа. После ми подаде нов лист: „Бърже напиши нова молба -за назначение в новото село, Алдомировци!" Аз отново написах молба, той я взе, занесе я и тя бе подписана. За една-две минути ме освободиха и ме назначиха. Чудо невиждано от мене, равняващо се на 8 години непосилен труд и лишения. Бях реализирал много от идеите на Учителя и сега ме възнаграждаваха от Небето за този мой труд. Още като излезнах от инспекцията, качих се на рейса и си отидох на село Равна. Цяла нощ не спах, правех и предавах на листове инвентара на училището под светлината на газена ламба. Бях създал библиотека с книги, най-вече с народни приказки, защото селяните най-много тях обичаха да четат. Бях набавил към 1600 книги. Есенно време селяните в с. Равна сееха само овес, защото селото е планинско и друго там не се ражда, освен картофи. А овесът служеше за зоб на конете; тогава конете бяха живата тяга на селяните. Като приберяха овеса, аз тръгвах с едно магаре и с разсилния от училището минавахме от къща на къща и молехме да ни дадат по някоя кофа овес за книги за училището. Като те обичат селяните, то става. Продавахме събрания овес и с тези пари купувахме книгите за библиотеката. Идваха жени, булки, моми, старци, овчари - взимат книгите и ги четат. Още на другата сутрин викам кмета на селото и му предавам училището по опис. Взимам една каруца и си натоварвам багажа и през Драгоман, Сливница и хайде в село Алдомировци. Научили бяха, че ида, и ме посрещнаха, дадоха ми квартира и аз си стоварих багажа. А инспекторът, като ме назначил, срещал случайно директора на училището и му съобщил, че им изпраща нов учител. „Назначихме един учител, който много хубаво свири и пее, ама няма да му се смеете, понеже той е вегетарианец. Няма да му се подигравате, че не яде месо. Бъдете внимателни с новия учител, когото ви назначих. Имате отличен учител." Това нещо след време ми го разказваха колегите И като научили, че съм пристигнал в селото, казали си, че тази вечер трябва да ме посрещнат. Затова събрали пари, платили и купили едно агне, изпекли го в голяма тепсия, а за мен приготвили пържени яйца и квасено мляко. Те ще ядат агнешко печено с червено вино, а за мен: овчо квасено мляко и яйца - храната на бедния учител по ония години. Село Алдомировци беше голямо село и имаше двама попове. Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз. Той си беше отворил даракчийница - там селяните имаха много овце и им трябваше дарак, да се разбива и разчепква вълната, защото после се предеше и тъчеше всичко на ръка. От съседните села идваха с чували, накамарени на каруци, и си чепкаха вълната. Думаха му Орман Папаз -означаваше, че в гората е назначен. Седи в олтаря на черквата уж да служи и пее, ама слуша дали трака даракът му. А той се чуваше надалече, нали работеше, а един кон се въртеше в кръг като на харман и движеше едно колело, което задвижваше целия дарак. Другият поп беше млад поп. Казваше се поп Ганчо. Казал: „И аз искам да дойда и да посрещна новия учител!" Дойде и той на вечерята. Имаше на масата 17 учители и попът - един, та всичко 18 човека. И аз - един, като ме прибавите към тях, та аз съм деветнадесетият човек. Като се преброихме, че сме точно 19 човека, в главата ми мина мисълта, че това не е случайно. Седнахме на трапезата и започнахме гуляя. Смешки, закачки, приказки между млади учители и учителки - колкото искаш и душа ти иска. А те с месеци се канели да се съберат, ама все не се нареждало - все нещо ще се случи и някой да отсъствува. А сега всички са налице. Като се наядохме всички, един каза: „Сега нека новият колега да ни посвири и попее!" Аз се бях подготвил предварително, защото ме предупредиха да си взема цигулката. Започнах да им пея песни от Учителя, без да казвам от кого са. Изпея им няколко песни, после им изсвиря още няколко с цигулката, така че се редуват. А те ме слушат внимателно. Да бъдеш учител на село, тогава се изискваше да си музикално грамотен, защото всеки учител сам си водеше уроците по пеене и сам разучаваше песните и учеше децата да пеят. Така че ме слушаха със зяпнали уста, с отворени очи и уши. За пръв път усетих, откакто съм на село, че ме слушат души, които схващат онова, което им пея и свиря, по дух. Концертът ми прехвърли два часа, а аз имах усещането, че току-що съм започнал. От един път, поп Ганчо ми дума: „Г-н Ганев, изсвирете нещо, така, тъжно, за душата!" Тогава аз си рекох: „Чакай да им изсвиря с цигулката „Махар Бену Аба." Имаше гробна тишина. Аз бях вече изпял много от братските песни на Учителя и се беше създала подходяща атмосфера. Аз я усетих в себе си -имах същото усещане, каквото получавахме, когато пеехме в салона на Изгрева - на едно голямо вдъхновение. Това бе песен за молитвата на ученика. Учителят бе казал: „Ако тази песен се изпее тъй, както трябва, вие не можете да седите на земята, можете да се извлечете с нея и да не се върнете в тялото." Това е толкова дълбока песен, че аз реших да я изсвиря като част от моята сбъдната молитва към Бога, че дойде време след 8-годишен непосилен труд да ме преместят на 9-ата година и сега ме посрещат 18 човека и заедно с мене - 19, като число на един завършен цикъл и на една завършена работа. С голям трепет и вълнение аз я изсвирих. Тишина, никой не мърда, не шава, въздухът е замрял и застинал. По едно време се чува гласът на поп Ганчо: „Г-н Ганев, от кого е това парче?" Без много да се замислям и без да искам, му казвам, без да разбирам какво ще му кажа: „От Бетовен." Поп Ганчо веднага скочи на крака: „Видите ли, видите ли бе, господа? Какво велико нещо е Бетовен! Ето, 170 години, откакто е умрял, а какво велико нещо е оставил, и какво велико нещо е музиката му и как действува върху душата на човека!" И поп Ганчо сочеше с ръце как му действува тук, на гърдите, дишаше дълбоко и въздишаше от вълнение. После отново ме помоли: „Г-н Ганев, изсвири я още веднъж!" И аз я изсвирих. Той става на крака отново и с жестикулации показва величието на всичко чуто от него: „Колко е велика музиката на Бетовен, че не мога да се нарадвам!" Накара ме трети път да я изсвиря. Всички слушат и въздействието на музиката е преминало върху тях, така че изблиците на поп Ганчо те ги възприемат, че това са и техни усещания и напълно го подкрепят. С тази песен завърши вечерята и никой повече не пожела да му се свири или пее нещо друго. Разотидоха се под впечатлението на тази песен. А за мен това бе изпятата молитва и благодарност към Учителя за всичко случило се през тези дни и години. На другата сутрин излизам от село Алдомировци и отивам в София, нали вече съм по-близо, и отивам на Изгрева. Влизам в двора пред салона и ето, като по поръчка, Учителят излиза и - право към мене. Има наоколо и други братя и сестри, но Той се насочва направо към мене като че ли ме очаква. „Пеню, какво ще кажеш, какво става по селата и как работиш с училището?" Аз се зарадвах, че Учителят специално ме спира и ме пита, но в мене нещо бе гузно, че имаше в мене една употребена от мене лъжа и сега тя излизаше между мене и Учителя. Реших да кажа цялата истина и да искам прошка от Него. „Учителю, преместих се ведно голямо село - Алдомировци. Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко подробно на Учителя, от игла до конец. Той ме слушаше внимателно. „Добре си сторил, че не си казал, че песента е от мен и от Братството, защото поповете мразят Братството и мен. Колкото и да е хубаво, те все не го харесват. Те го виждат все, че е черно. Ето, виждаш ли как действува музиката на човешката душа? И затова много пъти, човек като изсвири нещо, като изпее нещо много хубаво, публиката се захласне и се забрави със зяпнала уста. И особено когато се нещо пее, то човек прави едно дълбоко вдишване, като поеме въздух през носа си, леко се изпъне, без да иска, изпъчи гърдите си и поеме въздух в тях и после бавно го изпусне. Направи дълбоко вдишване, като целият този процес той не го управлява, а се явява автоматичен. Дълбокото вдишване в такива случаи, това е посещение от Небето, това е вдъхновението на Духа. Затуй много пъти, когато много хубаво говориш, четеш или пееш, ще да видиш, че има хора, които вдишват дълбоко. Това е Божественото, което действува в него. Затуй поп Ганчо показва, че нещо го пронизва в гърдите и му действува на гърдите музиката. Добре, че си казал така, че тази песен не е от Братството, защото има хора, които имат отрицателно отношение към Братството." Учителят спря и ме погледна. Подаде десницата Си и аз я целунах. За мен това бе най-добрата оценка на Учителя за мен в този заключителен период от цели 9 години. Вървях и се възхищавах от умението на Учителя да обясни толкова ясно нещата, които за нас бяха забулени в тайна и незнание. Вече разбирах защо поп Ганчо толкова се възхищаваше от тази песен. Защото тя идваше от горе, преминаваше през мене, после преминаваше през учителите, ние бяхме една верига, и оттам - върху него. Затова попът така се възхищаваше, подскачаше да изкаже възторга си от голямото вдъхновение, което беше обхванало всички ни. Това не се повтаря често, но затова се помни винаги и вечно. А аз бях станал един временен проводник на тази песен, която слизаше от незнайните висоти на Духа. Разказах този дълъг разказ, защото той е наниз от бисери, един след друг закачени и прикачени върху огърлица, която трябва да краси човека. През дългите години, когато го разказвах, всеки се докосваше до него и взимаше онова, което му трябваше и което бе готов да приеме. Един-едно, друг-друго, всекиму според нуждите и потребностите. Но онова велико преживяване на молитвата на ученика чрез песента „Махар Бену Аба" остана за мен неръкотворно и недосегаемо за човешките ръце, човешките чувства и мисли. То остана за човешката душа, която никой не може да докосне и опетни, защото там са небесните селения на Духа, към които тя се стреми, защото най-висшето състояние на една песен е, когато тя се превърне в молитва. Аз изпитах това състояние и пожелавам и вие да се доберете до него. Затова разказвам този случай така подробно и последователно. Това е моят подарък за вас от времето на Школата на Мировия Учител. Приемете го така, както и аз съм приел онова благословение, което се изля свише върху мен от небесните висоти чрез песента „Махар Бену Аба".
  17. 97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД Учителят може да си прави тялото видимо и невидимо, а може и да си напуска тялото. Това ни доказва следният случай. Аз съм сякъл и даже Учителят ми е помагал на Рила. Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка. Някои пеят, други свирят, трети прочитат свои разкази, които през деня са написали. Значи, творчеството, което през деня е направено. Имаше даровити братя и сестри. Докато те пееха, свиреха и четяха свои работи, аз бях седнал до Учителя от лявата Му страна. И както слушахме изнесеното от братя и сестри, Учителят клюмна глава, заспа и се облегна на моето дясно коляно. Всички се изумиха. Как тъй Учителят допреди малко слушаше какво пеят или какво изнасят артистите, а пък заспа и се облегна на Пенювото коляно! Той само се облегна на мене и настана гробна тишина. Всички бяха като гръмнати: на Учителя лошо ли Му стана, какво - и мълчат. А клековете пращят, горят много силно. И всички мълчим и се чудим какво да правим. След малко Учителят се раздвижи и каза: „Спасихме един параход от погиване." Значи, Учителят седи при нас, но се излъчва духом и отива при капитана на кораба и го упътва как да обърне кораба, защото морето било развълнувано и имало опасност корабът да загине. И той бил дал тревога да му помогнат. Учителят, значи, му помага, като му внушава как да възвие парахода и спасил хората от удавяне. А ние през това време бяхме пред огъня на Рила и тялото на Учителя беше полегнало на моето коляно.
  18. 4. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХУДОЖНИКЪТ И ПОРТРЕТИСТЪТ НА ЛИКА НА УЧИТЕЛЯ Поради стечение на обстоятелствата, че настоящата история бе подготвена и написана 44 години след заминаването на Учителя и във времето, когато Цветана Щилянова бе в една напреднала възраст и във време, отдалечено от онази епоха на Школата, където Учителят е позирал, то затрудненията за нас бяха повече от очебийни. Не можеше ли да се намери друго по-подходящо време? Можеше, но нямаше хора, които да свършат тази работа. Онези, които трябваше да я свършат и които бяха съидейници и съвременници на Щилянова, не я свършиха, но понеже когато една работа е за Бога, то невидимият свят изпраща последователно представители, които да я довършат. При Учителя има едно правило, когато единият не я свърши, то тогава се изпращат подред 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и т.н., но непременно десетият трябва да я довърши. И понеже тези, които я довършваха, бяха двама, затова ние смятаме, че един от двамата е деветият и другият десетият, и по този начин довършваме нейната работа. Забележка от М. Марашлиева: Цветка Щилянова ми каза на 21.06.1990 г. когато й занесох телефона, че оригиналът от портрета на Учителя е подписан от нея с молив. По това може да се познае оригинала. Когато Цветана Щилянова рисувала портрета на Учителя и вероятно когато е бил вече готов, то тогава Той взел четката и направил някаква корекция на носа на самия портрет. А Савка, стенографката, казала: „Но, Учителю, тя е художник!" А Той отговорил: „Да, тя е художник, но не е духовна." Това го разказваше Петър Филипов, който прибра от нея оригиналния портрет. Срещнахме трудности, за да получим сведения за изографисване от художника Щилянова лика на Учителя. Тези трудности ги преодоляхме като последователно задавахме въпроси и смятаме, че те са подробни, а затова, че отговорите бяха кратки, вината не бе у нас. Такова бе състоянието на нейното съзнание и по такъв начин то оперираше в сферата на онази документация, която трябваше да ни се предаде. И заради автентичност, оригиналност и достоверност, ние предаваме точно въпросите и съответно нейните отговори. За вас могат да бъдат непоследователни, разпокъсани, но ние смятаме, че това е фактическият материал, който може да се предаде в настоящия момент. В бъдеще изследователите могат да гадаят и да изследват всеки един отговор на зададените от нас въпроси. Упреците към нас ще бъдат неоснователни, както и нашите упреци към Щилянова биха били неоснователни, защото други трябваше да свършат вместо нас тази работа преди много, много години, да не кажем преди 44 години. В настоящите въпроси и отговорите на Щилянова е вкючено всичко онова, което се касае за художника Цветана Щилянова, както и за осъществения портрет на Учителя от нея. Ако има някои забележки, трябва да ги направите и да дадете на онези поколения българи, които следваха живопис в Художествената академия в град София от началото на основаването й до настоящия момент - 44 години след заминаването на Учителя. Тази работа трябваше да я свършат тези художници и онова, което биха написали, щеше да бъде компетентно и написано със стил, и съответен език, съпровождащ всяко едно изучаване на живописта в дадена епоха, касаеща се както за художника, така и за модела. А тук моделът беше Всемировият Учител, а художникът Цветана Щилянова. Затова всички упреци и бележки не трябва да бъдат насочени към нас, а към онези, които не свършиха тази работа. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев 05.03.1990 г. Забележка на редактора: Цветана Щилянова е родена на 18.03.1903 г. в гр. Казанлък, а си заминава на 26.01.1994 г.в град София.
  19. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа. Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно. Всички добри, благочестиви, велики хора от началото и до сега са минали по същия път на самовъзпитание, на труд, работа и разумно търпение. Живей със светли мисли за бъдещето, и пътят ти ще се уясни постепенно. Постоянно отправяй сърцето си към извора на Божията мъдрост и мракът ще се премахне от пътя, по който вървиш. Житото с един ден не израства и узрява, изискват се много дни, така ще бъде и с теб. В живота има нещо приготвено по-добро за оногова, който вярва. Бъди бодра, весела. Така ще образуваш добра атмосфера около себе си. Онова, което само чувстваш, то е привидно само тъй, зад него стои онова реалното, което носи благата на живота. Мисли добре, живей добре, работи добре, това е смисълът на онова, към което се стремиш. Приемай само чистата светлина на мъдростта, храни се с живата храна на любовта, следвай пътя на истината и ще ти бъде добре. Животът е училище за умните. Моя поздрав на сестра ви и на Юрдан. Само Божията Любов носи пълния живот. Свещеният подпис (на Духът Беинса Дуно) София, 19 февруари 1931 г.
  20. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет По засегнатите въпроси от космогонията на Мойсей, Учителят на различни места в беседите хвърля по малко светлина. Ще изнеса някои мисли по тези въпроси, изказани от Учителя. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната вяра, с помощта на която ще съгради своя живот. Следователно, в нея е събрано много знание в малко думи." „Първият Адам. който беше създаден но образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Обаче вторият Адам. направен от пръст, носеше греха в себе си, затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адам, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше направен от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издръжливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност." „Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: Вие сте умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането. Оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представлява плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на Земята." „Казва се също в писанието, че раят бил ограден с четири реки. Съвременните хора търсят тези четири реки към Тигър и Ефрат. Но окултистите поддържат, че четирите реки са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главно-мозъчната. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм ограждат рая, за който се говори в Писанието. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозната системи, а другите две реки са главно-мозъчната и симпатичната системи. Така че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и Дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. В една от реките е имало злато. Това е слънчевото течение, което тече в нервната система. Защото златото е емблема на Слънцето в света. Всички тези енергии, които слизат от Слънцето във вид на една река минават през организма на човека. Земята във времето на първите човеци е имала друг облик. След грехопадането станал голям катаклизъм, който измени лицето на Земята. Тогава Луната се е отделила от Земята и това е предизвикало голям катаклизъм, който преобразил Земята. Луната се е отделила от Земята, за да служи като една помпа, която изсмуква отрицателните енергии от Земята, които действували вредно върху живота на Земята и на хората след грехопадането." „Раят, това беше една велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. Единственото престъпление, за което ги изгониха от школата, беше лъжата." „Тези дървета, за които се говори в библейската легенда, че са били в рая, не са обикновени дървета. Това са живи същества, различни култури от разумни същества на различна степен на развитие. Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. Господ, Великият Учител на школата, Който вижда всичко, разбра и ги изпъди от школата. И от осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и страдания." „Така че причината за излизането на първите хора из рая беше изкусителят - змията - адептът на черната ложа. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат от рая. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се заключава в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодовете, когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адам и при първия случай, който й се предостави, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже тя му показа как се яде този плод. Първа тя хапна от плода и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени паднаха от гърбовете им, и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването си с дреха, направена от Светлината. И като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам - с ума си. По този начин те внесоха чужд елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез страданието." „Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар не е много учен. Занимава се само със зоология. Ела при мене, аз ще ти предам по-голямо знание. Така че Ева имаше двама мъже. От първия мъж, черния адепт, тя роди Каин, а от Адам роди Авел. Значи жената съгреши в рая с любовни работи. Вследствие на това ги изпъдиха от рая." „И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погреш- ката не е една и съща. Ева се изкуси от змията - черния адепт, тя повярва на думите й и яде от забранения плод. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят те сега, за да се освободят от погрешката си? Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия манас, както го наричат. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо не дойде по-рано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. - Ама как ще влезеш в мене? - попитала Ева. - Като ядеш от този плод, й казала змията. Пак питат: Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? Учителят отговаря: Наистина жената беше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден, разумен, знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше, че ще злоупотреби с него. Когато Ева остана сама, без Адам, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече: Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани. Творец ще бъде той. Ученикът ще твори. Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе. И когато организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят в духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Всеки, който стане ученик, шест деня, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно пробуждане на своето съзнание." „Четирите реки в рая, за които се говори в Битието, представят четири добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи, човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тези добродетели човек нищо не може да постигне." „Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плодовете на забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби от това? С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Задачата на човека е по обратен път да се освободи от учението на змията и да влезе в пътя на Любовта." „Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам. Човешкият живот започва с Адама. Второто число беше Ева, третото число беше Каин, четвъртото - Авел, петото - Сит. Всеки човек трябва да знае кое число представя след Адам." „Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с намерение да влезе в Ханаанската земя - земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е мястото, дето живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл ограниченията, затворът са благо за човека." „Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам - монголците, а от Яфет - бялата раса. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. За да бъдете яфетисти, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, своите чувства и своите постъпки." „Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението. Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа. Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята - това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота. И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.
  21. Учителят за „Битието" Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е. силите започват да действуват в две противоположни посоки. И започва разделение между нисшите и висшите качества на водата, става поляризиране на силите, като едни добиват възходящо направление, а други низходящо. Възходящото състояние на силите образува небето, а низходящото образува земята. Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми. В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния свят. С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят. Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно. След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си. В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева. Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха. Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния свят, където е живял във физическия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
  22. 39. БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА КОФА ПГ: Не можаха приятелите да използуват Учителя като оригинал! Не можаха. ВК: Ние ще се върнем друг път пак по отношение на музиката и понеже бяхте ми разказвали оня пример за подсъзнанието, гдето ми го разказахте, че музикантите не са използували този закон, за да запаметят песните на Учителя. ПГ: Един път Учителят ми говори: „Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече." - „Ама че как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам?" - „Ще ти кажа. Помисли, че се качваш от пристанището Ливерпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: „дали ще стигна или няма да стигна"? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: „Ню Йорк, пристанището!" Тъй че, има си персонал, началници, служители там, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието, това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал. И затуй нямаш право да го бъркаш. Ако го бъркаш, не става, законът не работи тогава. Не се осъществява това, което си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието - то ще се реализира." Сега ще ти кажа: Учителят в Своите беседи говори така: „Никога не се занимавайте със слабостите на когото и да е. И каквото и желание да имате, уж за да им поправите грешките, то със слабостите на хората не се занимавайте, защото им вземате всичките боклуци." Един наш млад лекар от Стара Загора, д-р Гарвалов, който беше даже съученик на д-р Кадиев, изнесе една сказка, то беше за 22 септември, на младежките събори. Изнесе я на ул. „Оборище" 14, където имахме салон. Изложи в нея някои слабости, проявени от братята. Казваше как излизали при изгрев Слънце, не обръщали внимание, че хората им се смеят, като коленичели, молели се, кланяли се на Слънцето и ред такива работи. Изнесе много такива прояви на братя и сестри и стана причина, вместо да ни тачат хората като културни хора, да смятат, че сме идолопоклонници и даваме лош пример пред света. И този брат, след като изнесе всички тези неща, посочи даже имена. Например Стиляна Русева, която, когато дадат нещо от София, ми пишеше веднага. И за други изнесе много слабости. Оттам насетне, като си отиде Добран Гарвалов, не се яви в Братството никак. И излезе от Братството навън. А Учителят скоро го помена в Школата и каза така: „Този брат имаше доброто желание да бъдете всички порядъчни и примерни за пред света, обаче той не подозираше, че взе всичките ви боклуци и отрицателни работи и се натовари с тях. Тези боклуци го отдалечиха и го накараха да се откаже от Братството. Не можа да се разтовари." И затова Учителят пак каза: „Със слабостите на хората не се занимавайте! Когато аз изнеса някои слабости на някого, с желание да ви помогна, аз се опетнявам и след това трябва дълго време да се чистя. Но препоръката ми е: със слабостите на хората не се занимавайте!"
  23. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ През 1933 г. получихме уволнение, като неудобни за границата учители. Министерството на просветата се оглавяваше от либералите. Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата. Отидохме си в София с Еленка. В Министерството ми казаха да отида при адвоката Хаджи Колев. Той ще ми каже защо съм уволнен. Адвокатът ми каза, че сме уволнени, понеже сме дъновисти. И ми предложи да му дам 2000 лв. , за да ме върне пак в село Равна. Аз отказах да сторя това и след дълги разправии се прибрах на Изгрева. Учителят ме запита: „Как вървят вашите работи?" Казах Му, че ми искат 2000 лева рушвет, за да ме върнат пак в същото село. Учителят ми каза: „Ех, пък дай им ги!" Аз Му възразих, че това не мога да сторя, защото всичките учители от Годечка околия ме познават като добър учител и че това е унижение, аз да дам рушвет. Учителят ми каза следното: „Представи си, че те срещне в гората разбойник и извади срещу тебе пистолет и ти казва: „Парите или живота!", какво ще предпочетеш? Дай им парите. Те са разбойници. Сега са на власт като културни хора." Аз рекох: „Учителю, аз нямам тази сила, да дам." Носех заявление, подписано от всичките селяни, че молят Министерството да върне техния учител и учителката. Обаче той каза: „Мен заявление не ми трябва. Ако дадеш пари, ще те върна. Като не дадеш пари, няма да учителствуваш." Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов, висококултурен човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов. Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш? Я виж, цяло село протестира против това!" А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител?" Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан?" Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия. „Слушай-каза, - да ти кажа. Тук кърджалийските здания и улиците, и дуварите имат особено свойство: каквото се говори на горния край, при погребите на Кърджали, се чува чак долу, на река Арда. Да внимаваш! Снощи си говорил нещо в турското училище, бъди внимателен!" И си отиде човекът. Аз отидох, дадох си акта за встъпване в длъжност на пунктовия учител. На връщане се спрях в книжарницата на Калайджиев - единственото място, където учителите от околията се срещат. Седя, но така съм измъчен, уволнен неправилно и дошъл тука, и какво снощи съм казал пред една учителка, това станало достояние чак в Министерството в София. И тъй, на другата сутрин седя пред книжарницата, не виждам никакви познати сред колегите и колежките. Те си приказват, учители от околията, приятели, приятелки, вземат си каквото им трябва от книжарницата и си заминават по селата. Пък аз съм се обърнал навън към шосето и седя омъчнен. Изведнъж един човек ми казва: „Пеньо, какво правиш тука?" Обръщам се аз и виждам Стефан Тошев от Севлиево, бивш следовател, а пък сега прокурор. „Какво правиш, викам, ти тука?" - „Аз съм, каза, главен прокурор в Окръжния съд тука, в Кърджали. Ела." Аз му казах 2 - 3 думи. Той каза: „Недей говори тука. Ела с мене." И ме заведе в съдилището, в канцеларията си. Тогава аз му разказах цялата история с нашата гавра, че рушвет са ми искали и т. н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан?" - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек. Той се мъчи по всякакъв начин да се запознае с мене, но аз даже не му отговарям на поздравите. И сега, да знаеш, той седи хей в оная кръчма, гдето е срещу прокуратурата, и знае, че ти си дошъл тук. Той те наблюдава. Като излезеш оттук, той ще излезе от кръчмата и ще те пита къде си бил. Него го е страх от околийския управител, па и от мен го е страх. Ти ще му кажеш само: „Бях при главния прокурор!" - "Ами какъв ти е?" като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви обяснения." И действително, седях аз и разговаряхме със Стефан Тошев, докато се мръкна и той каза: „Отивай си сега!" Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи?" - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него?" Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде?" Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш!" Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце!" Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо. Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба. И като отидох в селото, където съм вече новоназначен, турците ме попитаха: „Не бу, бе, даскал?" - „Екмек ял дъм." Значи: „Какво е това, бе, даскале?" - „Хляб съм си взел." - „Алмаим бис вереджас екмек!" - "Недей купува, ние ще ти даваме хляба!" И до края на учебната година три пъти на ден се донасяше ядене за мен и за турския учител, с когото работехме в турското училище. Така аз спестих 12 000 лева в спестовната си книжка, дето съм бил учител в Казапджик-Кафтан, Кърджалийска община. С тези пари започнах да си правя къща на Изгрева. Мястото бяхме купили с Еленка през 1932 г. от слепия полковник Захариев чрез ходатайството на Тодор Стоименов, който бе добър приятел на Захариев. На 19 май 1934 г. Дамян Велчев и Кимон Георгиев смъкнаха блокарското рушветчийско правителство и взеха властта. След преврата подадох заявление чрез ревизия мен ме върнаха пак учител в село Равна, а Еленка по съвет на Учителя се пенсионира, защото Учителят й каза, че тя няма дълъг живот. Да се занимава със Словото Божие до края на живота си. И действително тя заболя. И след две и половина години тежко боледуване се помина на 31.Х.1948 г. Тя беше на 58 години. Аз бях тогава 50-годишен. ВК: А когато искаха да Ви вземат учител за Вашето село, когато Вие споделихте с Учителя, какво стана после? ПГ: Той ми каза: „Аз те съветвам да не се връщаш в селото си." И аз останах учител в турското училище и после се преместих. ВК: Защо Той Ви посъветва да не се връщате? ПГ: „Пророк -казва - в своето си село не е приет. Те те викат да те използват." А пък аз всяко лято с Учителя, от началото до последния Му престой на Рила, бивах с Него и бях на разположение на братството. „Те те искат, за да те използуват, че да те лишат даже и да дохождаш да слушаш Словото Божие." И затуй Учителят не ме посъветва да се върна в родното ми село.
  24. 33. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА Запознах се с Елена Хаджи Григорова, която е родом от гр. Воден, Македония, а учителствуваше в село Мърчаево, Софийско. През 1926 год. я уволнили оттам и я изпратили учителка в село Равна, Годечко, От Мърчаево я махнали, защото накарала там 7 души да станат въздържатели. Те били крайни пияници и всяка вечер гуляели в кръчмата на чичото на Симо Стоянов. А учителката ставала неделен ден рано сутринта и още от тъмно потегляла за София. Къде ходела, не знаели. Симо си подправил ключ и отключил стаята й. Намерил на масата й, че тя чете някакви беседи от Учителя Дънов. И си казал: „Какво ли прави тази наша госпожица? Ха да я последваме един неделен ден, да видим къде ще отиде тя!" И като тръгнала тя за София, и те тръгнали за София, ама след нея. Като стигнали София, тя се качила на трамвая, и те се качили на трамвая. Тя слязла от трамвая и тръгнала към ул. „Оборище" 14, където имаше братски салон. Тя сядала винаги пред катедрата на Учителя, за да Го слуша отблизо. А пък тези, без тя да знае, че са влезли след нея, седнали отзад, слушали беседата и си взели бележка. Те помнели, били, хора остроумни, държали си бележка. И като станали на молитва, когато свършила беседата, те излезли от вратата и си отишли в Мърчаево. Там казали на Владо, руснака, който е от армията на Врангел: „Да видиш какъв човек ходи да слуша нашата госпожица! Това е Бог от небето." Владо пък изказал недобро мнение: „Ще слушате - казва - една нищо и никаква учителка! Тя ли ще бъде по-умна от нас?" Другата неделя пак направили същото. Тръгнали отзад, следят учителката и отиват, вече знаят къде е салонът. Като влязла тя, и те влезли и пак слушали Словото. И Учителят така говорил, повдигнал въпроса как човек да се откаже от пиенето и от пушенето, от такива навици, които не са хигиенични и здравословни за него. И това така им подействувало, на тези наши приятели от Мърчаево, щото убедили Владо да дойде и той, да Го види само. И действително те завлекли и Владо един път на беседа. И Владо, като видял Учителя, казал: „Това е Господ, от небето слязъл!" Учителят такива хубави слова говорил, че подействували и на Владо и той оттам насетне вече не пропущал нито един неделен ден. И оттогава престават да ходят на кръчмата да пият. И понеже вече се зарекли, пък по това време си хранели и свине, отказали се да заколят свинете и ги раздали на хората. Това се разчуло из цялото село - че учителката ги направила дъновисти. Тогава кръчмарят взел, че написал писмо до софийския владика Стефан, че учителката е дъновистка и въздействува на хората да не пият. Значи няма доход от тях. Седем души, които работели по кариерите и вечерно време оставяли парите си на кръчмаря. При това положение той се чувствува ощетен и се оплаква на владиката. Владиката, от своя страна, пише писмо до областния училищен инспектор Георгиев в София, че учителката Елена Хаджи Григорова е дъновистка и въздействува на хората да не пият и да не ядат месо и те станали дъновисти. Да се уволни учителката, защото не действува добре на селяните от селото. А на областния училищен инспектор Георгиев децата му били учили при Янко Янков, виден македонец, родом от Загоричане, родното място на Димитър Благоев „Дядото". Тогава окръжният инспектор извикал Янко Янков да се яви при него. И когато той се явил, му казал: „Г-н Янков - а той бил ходатайствувал да бъде назначена Елена в Мърчаево, - тази, за която ти ходатайствува и аз я назначих в Мърчаево, била дъновистка, въздействала на хората и ги карала да не пият и да не ядат месо." А Янко Янков отговорил: „Абе, моята жена я направи дъновистка, тя я заведе при Дънов. Какво да направим сега?" Тогава окръжният инспектор, понеже е приятел на Янков, казал: „Слушай, ще я преместим в едно село сама да бъде учителка, за да не действува на никого." И я уволняват от Мърчаево.
  25. 28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ През лятото на 1925 г. (не съм сигурен точно за годината) посетих Мусала с Учителя. Бяхме около 300 души братя и сестри. Времето бе хубаво, небето ясно, слънчево, топло, нямаше вятър, С Учителя се установихме при първото Мусаленско езеро. Тогава нямаше никаква постройка, където сега е построена хижа Мусала. В три часа през нощта потеглихме към върха. Всички бяхме навреме на върха и посрещнахме първите лъчи на изгряващото Слънце. Направихме молитвата и след като се понапекохме на топлото слънце, се отправихме надолу при първото езеро, където се бяхме установили на бивак. Закусихме и си отпочинахме. В около 10 ч преди обед Учителят държа беседа. Накрая на беседата Учителят каза следното: „Сега всеки ще полее по един камък десет пъти. Всеки да си избере какъвто камък хареса. Който си направи задачата с любов, ще му се нареди, ще успее. Ще разреши някаква задача, ще преодолее известна пречка, ще се премахне една пречка от пътя му." Братята и сестрите се заловиха с изпълнението на задачата. Взеха си канчета, манерки, котлета, гребяха от езерото и поливаха по десет пъти избрания камък. Имаше братя и сестри, които стъпиха до езерото, гребяха вода и поливаха избрания си камък непосредствено до езерото. Други - на десет-двайсет крачки отдалечени от езерото. Лично аз имах една вътрешна, душевна мъчнотия и исках да я разреша. Реших да полея един камък с форма на трапец на връх Мусала. Десет пъти да сляза от върха и да изнеса вода от първото езеро под върха, което Учителят нарече „Окото". Пътеката от „Окото" до върха горе се върти като серпантина, лъкатуши с много извивки, за да излезе на върха. Аз се чувствувах енергичен, силен и не се изкачвах по серлантината, а направо по урвата, която водеше от върха към езерото. Като слязох 5-6 пъти, усетих умора, глад, силите ми ме напуснаха. Искаше ми се да хапна нещо, но не носех нищо за ядене. Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона. Трябва да забележа, че също като мен, друг един брат, Михаил Краев от град Оряхово, и той решил да полее десет пъти камък на връх Мусала, Той вървеше по лъкатушната пътека нагоре и надолу. И той не си бе взел нищо за ядене. И той се почувствувал без сили. Аз изядох единия бонбон, а втория дадох на Михаил Краев. Макар и само по един бонбон да изядохме, но известни сили придобихме, за да можем да се изкачваме и слизаме до езерото. Понеже аз слизах и се изкачвах по урвата, когато бях се изкачил 6-7 пъти, братът Михаил Краев се бе изкачил само 3- 4 пъти. Вече нямах сили да се спускам и изкачвам по стръмната урва и започнах да се изкачвам по лъкатушната пътека към върха. Сядам, почивам и едва-едва мърдам краката си нагоре и надолу. Чувствувах се съвсем изтощен. Най-после изкачих десетия път, слязох близо до езерото и се проснах на земята по гръб. Чудех се как ще мога да си отида надолу до бивака, при братята и при сестрите. Нямах сили да се движа. Както бях се унесъл със затворени очи към небето, чух глас на една сестра, която ми извика: „Брат Пеньо, Учителят ме изпрати да ти донеса термос с вряла вода, хляб и сирене, да си подкрепиш силите." Аз се разплаках. Сълзи бликнаха из очите ми, почувствувах в момента силата на братството, на братята и сестрите и най-вече на Учителя, Който е наблюдавал как аз си изпълнявам задачата и ми изпрати храна, за да се подкрепя. Станах, благодарих на сестра Теофана Савова и на Учителя, че ме подкрепиха, за да си изпълня задачата. В момента почувствах силата и мощта на цялото братство. Станах, ядох и като дойде брат Михаил Краев, и той подкрепи силите си и успя да си изпълни задачата. На другата сутрин в беседата Си Учителят ме спомена пред братята и сестрите за геройството ми, „Пеню вчера направи едно геройство. Тръгна без храна, да полива камъни на връх Мусала." Повтаря го това, хей-така.
×