Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Християнството'.

Открити 3 резултата

  1. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА Християнството възникнало в средата на юдейството и юдеите били първите върли противници на Християнството в лицето на техните водачи, докато народът приемал Учението. Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и го спасил. След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква. В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата загинали повече от един милион евреи. Но омразата против християните не стихнала. Сега те подтиквали езичниците римляни и други да гонят християните. И зад всяко едно гонение винаги стояли юдеите. Както вече казах, гоненията на християните идели от юдеите. Но след разрушаването на Ерусалим тези гонения престанали, но затова пък постепенно се засилили гоненията от страна на езичниците. Тези гонения ставали по различни причини, идвайки от една страна от широките народни маси, а от друга страна от интелигенцията и правителството. Причината за гоненията от тези три страни били различни. Широките народни маси ненавиждали християните, понеже ги считали за безбожници и хора предадени на разврат. Тези гонения били повече инцидентни и стихийни. От друга страна езическата интелигенция считала християните за прости и суеверни хора и затова ги ненавиждала. По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година. Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н. Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия. За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение. Този указ бил издаден в 99-та година. От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали на групи християните на съд. В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година. Ако в тяхното царуване и да е имало малко подобрение на положението на християните, то е имало частичен характер. Така Андриан издал декрет, с който забранявал да се убиват християните по искане на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват правилно съдопроизводство със съблюдение на всички формалности. Но това обикновено не се спазвало от местните управители. Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан било семейството, което се състояло от майка и три дъщери - Вера, 12 годишна, Надежда - 10 годишна и Любов - 9 годишна. Трите дъщери били обезглавени с меч пред лицето на майката и тя умряла от мъка. При Антоний Пий, в 155-та-156-та година бил изгорен на клада Поликарп, епископ Смирненски. При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко. Макар и да не е издал особени закони по отношение на християните, с неговото име са свързани най-жестоките гонения на християните. През негово време империята била сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал това на безбожните християни, които изгонили боговете с тяхното безбожие. И само малък повод бил достатъчен, за да се почнат жестоки гонения. Повод за това послужил указът на Марк Аврелий против суеверията. Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали общественото бедствие и увличали народа след себе си, като го вълнували със своите предсказания. Най- силни и жестоки били гоненията в Мала Азия и галските градове Лион и Виена. През време на тези гонения станали жертва хиляди християни. Във време на това гонение от мъченическа смърт загинал в Рим Юстин философ в 165 -та година със своите ученици и в Лион 90 годишният лионски епископ Потин, и други. След Марк Аврелий жестоки гонители на християните бил Септимий Север, царувал от 193-та до 211 -та година. В началото на своето царуване той бил даже приятел на християните и дружал с тях. Но при едно пътуване на изток бил поразен от разпространението на Християнството и опасявайки се за целостта на империята решил да задържи разпространението на Християнството. Той издал закон през 202-ра година, с който под страх на тежко наказание се забранявало да се приема Християнството. Разпорежданията на императора изглежда се отнасяли само до нови членове на Християнството. Онези пък, които били християни от по-рано, не били застрашени от ударите на този закон. Но местните управители приложили закона против всички. Във време на това гонение умрял от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща на знаменития Ориген и девицата Патоемиена, в Лион епископ Ирений, в Картаген - Флавий Перпетуа и робинята Фелиция. След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство. Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята. Вследствие на това гоненията придобили систематичен характер и станали повсеместни. Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните. От християните се искало да принасят жертва на езическите богове като признак, че са се отказали от Християнството. Правителството било убедено, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй. През време на тези гонения загинали много видни християнски епископи и свещеници. В течение на това гонение от страна на властта, простият народ изменил отношенията си към християните и започнал да им съчувства и да ги подкрепя, както можел. Особено очебийно и в голяма степен такова съдействие простите езичници оказали на Дионисий Александрийски. Той, заедно с други четирима презвитери, бил задържан под стража. Селяни езичници, които се били събрали на сватба, като научили за това, отишли там, където били задържаните и ги освободили. Също има и много други случаи на помощ от страна на простия народ на християните. Гоненията при Деция, макар и да траели една година, взели много жертви. След Деций жесток гонител на християните бил Валериян, от 253-та до 260-та година. В първите години на неговото царуване християните се ползвали с такава свобода, каквато не са имали и при императорите неопла- тоници. Но след четири години, към 257-ма година, той също става страшен гонител на християните. Той издава два едикта против християните. С първия се забранява на християните да се събират на богослужение и да посещават гробищата. Виновните в това били пращани на заточение или убивани. С втория едикт, издаден в 258-ма година се предписвало всички епископи и всички служебни лица да се заставят да се откажат от Християнството, като им се конфискуват имотите и ги лишат от всякакви права, и ги убивали. Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните. Този император бил еклектик в религиозно отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра намирал нещо добро, достойно за уважение. Поради това той се отнасял благосклонно към християните. Отменил несправедливите наредби на своя баща против християните - за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните имущества, но при все това християнската религия си оставала още непозволена. Издадените по-рано закони против християните не били отменени. Затова и при този император имало случаи на мъченичества. При все това християните се ползвали мълчаливо с известна свобода. След Галиена християните при официална непозволеност на своето положение повсеместно се ползували с мир в течение на 40 години, до встъпването на престола на Деоклетиян, който царувал от 284-та до 305-та година. Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения. Всяко негово стълкновение с християните на религиозна почва трябвало да свърши с трагичен резултат за последните. Така още в първите години на неговото царуване, по негова заповед в Рим били умъртвени мъченически няколко християни за отказа им да вземат участие в националния култ. Той изгонил от своята свита всички християни и заповядал да се очисти войската от християните. В 303-та година Деоклетиян издал първия едикт против християните. Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение. Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските християни. Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни християни. Това много го озлобило. Гоненията продължили и след Деоклетиян. Но гонителите най-много се смущавали от факта, че езическото общество не вземало участие в гоненията на християните, а заставало на тяхна страна. Даже в редовете на римската администрация гонението не срещнало съчувствие. Мнозина от римските управители явно не изпълнявали задължението да избиват християните и са ползвали най-нищожни поводи, за да заобиколят закона и да пуснат християните на свобода. При такива условия римското правителство съзнало най-после, че гоненията против християните представлява безсмислена кланица, непостигаща своята цел. Сам Галерий, вдъхновител на това гонение, решил да го прекрати. В навечерието на смъртта си и заедно с посочения от него император на изтока Лициний и западния император Константин, издали в 311 -та година едикт за прекратяване на гоненията и предоставили на християните пълна свобода в работите и вярата. Едиктът оказал необикновено благотворно влияние над целия християнски свят. Религиозният ентусиазъм, завладял християните, не се поддавал на описание. Даже самите езичници се радвали на прекратяването на гоненията. Но гоненията не затихнали отведнъж. Кесарят на изтока Максимин не искал да признае нито императора Лициний, нито подписания от него едикт. На запад Максентий взел също такава позиция към император Константин и гоненията продължили. Но в 313-та година Максимин бил свален от Лициний и Максентий загинал в бой с Константин в 312-та година. След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си. А всяка една енергия трябва да се впрегне на работа, иначе тя ще предизвика експлозия. А енергиите, които бяха вложени в идеите на Христос се турят в работа, като се приложат тези идеи в живота. И понеже първите християни не приложиха идеите, които Христос им даде, енергиите, които те носеха се подпушиха и за да намерят изход, предизвикаха гонения от страна на езичниците. Този закон се отнася за всички окултни общества от всички времена и епохи. Затова окултните идеи трябва не само да се приемат, но и да се прилагат, за да не става експлозия, която ще се изрази по различни начини. Гоненията на Христос се дължат пак на същия закон, само че тук причината не е в Христос, а в юдеите. Те от своя страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос. За враждебността на юдеите против Христос има много други дълбоки причини, за които сега няма да говоря. Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно. Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена. Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
  2. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ Християнството не е само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства, но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки. Така в човешкото същество се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са, така да се каже, присадени. Това са всички отрицателни качества, които човек днес притежава, и в миналото ги е притежавал в още по-голяма степен. Белите Братя, начело с Христос, винаги са ръководили човечеството, като са му давали методи, за да се справи с тези отрицателни сили и качества, които са му присадени. Ако човешките обвивки биха се развивали само под влияние на тъмните сили, те биха придобили един уродлив вид и човек никога не би станал човек в днешния смисъл на думата. Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света. Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта. От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път. Без това вътрешно пробуждане нищо не може да се постигне. Затова и Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече". Със слизането си на земята и с образуването на Школата Христос донесе на земята Божественото Учение, което беше предал на хората още в рая. Но след изгонването им от рая те забравили всичко, каквото им било предадено и сега, със слизането си на земята Христос донесе това Божествено Учение и го проповядва, за да се пробуди у хората споменът за райския живот, където те са учили това Учение. И Платон, който е познавал този закон, казва: Ученето не е нищо друго, освен припомняне. По закона на асоциацията хората като слушат да им се говори Божественото Учение, постепенно в тяхното съзнание се пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го. И Христос това именно иска да направи - да накара хората да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си. А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят. Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот. Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух. "Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това?", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре. И докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в храма и поучават людете". Тук имаме един окултен факт: излизане през затворена врата. Той може да има две обяснения. Първо, тъмницата е намерена заключена и стражите са на мястото си. Първото обяснение е, че Ангелът е дематериализирал апостолите и ги извел из тъмницата. Такъв случай имаме с Учителя, така че за мене това е най-вероятното обяснение. Учителят също така е бил задържан в полицията и когато Го потърсват, не Го намират там, при все че стражарят е стоял на вратата и е пазел. По-материалистично обяснение е Ангелът да е приспал стражата и да е отключил вратата, да ги е извел и пак да е заключил вратата. Това не че не е възможно, но е съпроводено с много условни неща, които трябва да се обяснят и е по-материалистично. От храма ги завеждат при синедриона, където им казват: "Нали ви строго запретихме да не говорите в това Име. Но ето, напълнихте Ерусалим с Учението си и възнамерявате да докарате кръвта на този човек върху нас. Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знаменитият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне. Но ако е Божие дело, каквото и да правите, не може да го унищожите". Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях". В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете". Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като че беше лице на Ангел. В 7_ма глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха Гласа, но не видяха никого. А Савел стана от земята и като отвори очи, не виждаше нищо. И водеха го за ръка и го заведоха в Дамаск. И прекара три дни без да вижда и не яде, нито пи". По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне. Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми". Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Син Божий". И понеже е проповядвал много дързостно, юдеите се наговорили да го убият, но учениците го пуснали през нощта през градските стени в един кош. Оттам той отишъл в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но те го избягвали като знаели кой е. Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа. В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас. Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия. След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия. Но преди да го повика Корнелий, той има видение - спусната плащеница и в нея различни животни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя причина сте ме повикали?" След това Корнелий му разправя, че в отговор на неговите молитви му се явил Ангел в човешка форма и му казал да го повика, "за да ми кажеш все, що ти е заповядано от Господа. Петър отвори уста и рече: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правото и Му е угоден". Оттук се вижда, че Петър окончателно разбира, че във всички народи има готови хора да приемат Христос и да Му служат. И след това той разправя подробно на Корнелий и на неговите близки за Христос. "Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа". В 11-та глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му. И Ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогаз му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от Ангела е действително, но си мислеше, че вижда видение. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града и тя им се отвори сама. И като излязоха през нея, изминаха една улица и Ангелът веднага се оттегли от него. И Петър като дойде на себе си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха". Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни. Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал. На сутринта градските управници пратили до началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат. Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали. Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град". Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението. Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги. Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим". След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч. През тази година жертва на гонението става и апостол Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.
  3. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека". "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им". Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после умът. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после умът? За мен това е много естествено. Сърцето в дадения случай е ученикът, който трябва да разбира, а не Учителят. Умът е Учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта, а сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любов. Следователно тази велика сила - Любовта - трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете". Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви на Живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския Живот. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки, по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам тинестия живот, с който хората, като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. Разлагане има в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага". "Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми. Като казвам велики форми разбирам форма; която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но всъщност е сложна. Истинският Живот изисква сложни форми. По какво се отличава животът на човека от този на нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от този на мравките, например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-друто разбиране от това на животните. И животните съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не разбират, че в него има смисъл, че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща. които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията". "Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта. Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата душа, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божественият Живот в нас. Този Живот е един извор. А щом този извор не тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот? - Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт". "Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В Божествения свят по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, а после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота. Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито можем да проявим доброто. Щом живеем, ние имаме условия да мислим и да правим добро. Аз живея, следователно възприемам Божествения Живот и тогава доброто представлява за мене една необходимост. И мисълта също става за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля; Бог прави добро и аз правя добро". Двете форми, чрез които Животът се проявява, са скръбта и радостта. Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро. Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е. започнала дейността си и има връзка с обичта, с Любовта. Етерът означава това, от което нещата се раждат, отглеждат. Частицата ет означава Първичното Начало, от което нещата се раждат, а тер е това, което отглежда нещата на Земята. Етерът не е гъста материя". "Следователно в първото изявление на Живота се проявява Любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята. И така Животът се проявява в топлината. С появяването на топлината течението на Живота е започнало да слиза на Земята, за да я организира. Чрез това течение слиза Божественият Дух, който слиза отгоре, за да организира нещата. При сегашното състояние на развитие вие трябва да разбирате законите на топлинния етер. Той е едно движение отвън навътре. И когато казваме, че трябва да любим другите хора, ние подразбираме този топлинен етер, който иде отвън. Това, че хората искат да обичат, това е резултат на тази енергия на топлинния етер в Природата, който иска да се прояви. Това е като един извор, който иска да се прояви. Така и когато човек обича, от него извира тази енергия на топлинния етер. Трябва да знаете, че Животът съответства на топлинния етер и ако ти не можеш да приемеш този стимул отвън, тогава Животът не може да се прояви в тебе. Животът, който иде отвътре, е проявление на животворния етер. Прояви ли се топлинният етер отвънка, той стимулира животворния етер, който се намира в центъра на Земята, който се намира и вътре в човека. Животворният етер е туй, което създава. Но за да се прояви този Живот отвътре, първо трябва да дойде тази вълна на топлинния етер отвън. Така че, първо трябва да дойде във вас този топлинен етер като стимул отвън, за да подтикне сърцето ви, вашата Земя, където е седалището на животворният етер, към деятелност". "Вие искате да обичате. След като сте приели един стимул отвън навътре от топлинния етер, чрез който се проявява Божият Дух отвън, от центъра на вашето сърце трябва да се прояви друг подтик, за да се изяви Животът, да се прояви животворният етер. А този животворен етер е свързан с твърдата материя. Затова всеки, който иска да види, ще дойде в стълкновение с твърдата материя. И човек, който не може да работи с твърдата материя, не може и да живее. В това отношение страданията са камъни, чрез които се гради вашето бъдеще". "След това иде Светлината, също тъй необходима за Живота. И тя е едно течение, което се нарича светлинен етер. Всички тези външни прояви на Живота имат свои форми: топлинният етер създава известни форми в човека; светлинният етер също създава известни форми; всяко едно течение създава специфични форми". "Топлината и Светлината идват от Слънцето и оказват голямо влияние върху религиозното състояние на човека и върху науката. Затова ще се стремите да възприемате в себе си тази Светлина и топлина. Никога не трябва да изгубвате тази топлина, която имате в слънчевия възел. Тази топлина винаги трябва да съществува у вас. Ако имате тази топлина, вие сте неуязвими - никой нищо не може да ви направи. Но изгубите ли тази топлина, с вас може да се случи най-голямо нещастие. Като имате топлина, после ще имате Светлина, а тя носи знание. Светлинният етер има влияние върху мозъка, а топлинният етер има влияние върху сърцето". "В сърцето на човека, отвътре навън, стават ред химически процеси, от който зависи как ще се прояви човек - по един или по друг начин. Това зависи от химическия етер, който действа отвътре навън". "Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката душа, и който е свързан с водата и с Истината. Ще изучавате и жизнения етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и с Доброто". "Старите алхимици-окултисти са правили следните деления: Земята, твърдата материя - това е Животът, животворният етер; Водата, течната материя - това е химическият етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинният етер - това е Въздухът на древните; топлината, топлинният етер - това е Огънят на древните". "Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно". Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят, с Разумната Природа". "Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той няма представа какво нещо е човек, каква е неговата задача и мисия в света. Той познава човека само външно и знае, че има различни органи в тялото си, но не знае предназначението на всеки орган в тялото си. Всички удове в човешкото тяло имат външна и вътрешна служба. И оттам повредата на даден орган показва нарушение на отношенията между човека и Природата, която със своите сили създава човешкото тяло и неговите органи, като свързва всеки орган с определени сили. Когато човек възстанови хармонията си с Природата и силите на Природата протичат хармонично, неговите органите възстановяват здравословното си състояние. Това значи, на религиозен език, че когато човек е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля, здравето му се възстановява и работите му се оправят. И Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога. И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава за погрешките си, било с условията или с другите хора, но да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното изправяне. Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изповяда ли погрешките си, той възстановява отношението си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. Такъв човек има вяра, върху която е изградил живота си. От човека се изисква разумна вяра, а не суеверие. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбира работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията идват едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно. Човек живее в един Божествен свят, който е хармоничен, но той, със своите мисли, чувства и постъпки, нарушава тази хармония и с това си създава своето нещастие и страдания. Всяка мисъл, чувство и постъпка оставят своя отпечатък както в Природата, така и върху човешкото лице и тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мислите и чувствата си човек подобрява или влошава състоянието на удовете си. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли и чувства, в това време зрението му отслабва. Ние трябва да знаем, че състоянието на нашите удове и отношението на хората към нас зависят от нашите отношения към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през целия ден ще върви добре и той ще бъде весел и готов на услуги към всички свои приятели и познати. "Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека чрез Своите мисли и чувства и да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света. Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Човек трябва да бъде като дете към Бога, за всичко да се отнася до Него. Каквито са отношенията на хора. които се обичат, такива трябва да бъдат и отношенията на човек към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, за да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява. При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога". "И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели. И Христос, когато беше на кръста, се обърна към Бога с думите: "Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си". С други думи Христос се обърна към Бога със следните думи: Господи, понеже бях свързан кар-мически с греха на хората, Аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося докрай. Ето, сега предавам Духа Си в Твоите ръце, натоварен с греховете на човечеството. След това тежко изпитание дойде Възкресението на Христа. С Възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране кармата на човечеството. Христос не можеше сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. Така и всеки човек не може сам да реши въпросите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
×