Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Цветана Симеонова'.

Открити 5 резултата

  1. 10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.
  2. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармонияя, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа. Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед. Ето защо в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот. За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното, във външните форми. Същевременно той трябва да живее в Любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на Божественото! * * * Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби: на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски. Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други. Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски. Нейните форми като че ли са полуматериални. В картините й изобщо липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи, и натюрморти. В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина „Жетва" представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата пропита от слънце. Тази картина, чрез своите краски, изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира. Тя излага в 10 картини Охрид и доста картини с цветя. Всичките са в горния стил. * * * Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация" е изразен молитвения, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината представя ранна пролет. Дърветата са още голи, сухи. Голите клони са проточени през цялата картина, но вече са се явили първите зелени листенца. Тая картина, като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта. При пейзажите на. Кършовски изобщо господствува една основна краска, на която той сполучливо дава множество отенъци. Краските за него са живи, одухотворени, те ни говорят и разкриват вътрешен, психичен живот. Чрез езика на краските у него всичко става живо, духовно, психично: една рекичка, един мост, една поляно и пр. Кършовски успешно работи и в графиката, което се вижда от няколко негови произведения, които са много оригинални, даже ненадминати, особено автопортретът му. И тримата художници със своето творчество вливат свежи струи в днешния живот, съдействуват за идването на една нова, по-светла култура на земята. Б. Боев Източник: Отзиви, вести и книгопис, „Житно зърно", r. XVII (1943), бр. 9, с. 284287.
  3. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че единственото, което образува истинската човешка природа, ще се види сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи в себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде време на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се вижда във външни симптоми. И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли, че в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завоя, постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло. Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията. С опити се констатира звездното влияние върху металите; после трудно се намира връзка между планетите и известни растения и едва тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Например процесите в целия космос да се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които творят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тона на душата, за мистичния й живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „Съкровището на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа. После, ако чете и мистичните драми на Едуард Шуре „Елевскинските мистерии", „Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство, изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. „Светилото на човека". Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел. „Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е Ариадна, която ръководи Тезея. „Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. „Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свят! Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни насърчава, подтиква, ръководи и учи! „Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, що докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! „В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат Божествените семенца в душите. Това е „работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези Божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир. тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са Рилските езера. Нарисувани са: „Окото на Мусала" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на „Един-гьол", „Близнаците", „Бъбрекът", „Урдини езера", „Първото и второто езеро на Еди-гьол", „Третото езеро с Харамия" и пр. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството. Източник: „Житно зърно", г. V, кн. 3 (май, 1929г.), с. 124-127. * * * Първата самостоятелна изложба на Цветана Симеонова е от 42 картини в салона „Кремона" - портрети, пейзажи, символични композиции, скици, (масло, акварел, пастел, темпер, молив) -1929 г. Виж в-к „Художествена култура", год. VI, кн. 9-10 (юни-юли 1929г.),с.91
  4. 7. ПОРТРЕТ НА УЧИТЕЛЯ Художник - Цветана Гатева Симеонова Който е прочел от поредицата „Изгревът" - том IX сигурно е обърнал внимание на това, че Елена Андреева обяснява следното: Когато българската социалистическа власт в България ограби вещите на братството, после ни накара да ги откупим. Така и стана. На нейно име бяха откупени портретите на Учителя, рисувани от художниците измежду учениците на школата. После тя ги е раздала на авторите да ги съхраняват. Мотивите за това са описани подробно от нея. Цветана Гатева Симеонова е една от художничките на Изгрева. От нея има много картини, нарисувани най-вече с мотиви от натюрморта. Картина с мотив свързана с Изгрева, е един портрет на Учителя. Този портрет е при мен. Някъде по времето от около 1980 г., при разговор с Елена Андреева стана дума за портрета на Учителя, рисуван от Цветка Симеонова. Тя каза, че го е дала на авторката за съхранение. Авторката обаче се беше преселила вече в другия свят. Но тя си има наследник - дъщеря. Елена беше решила да го вземе от нея и да го даде на мен за съхранение. По тая причина уговорихме ден, в който да отидем у дъщерята на Цветка. Когато я посетихме, тя ни показа много картини, добре запазени, рисувани от майка й, но за портрета на Учителя каза, че не го знае къде е. Така целта на посещението ни при нея не успя. След известно време при мен беше дошъл на гости Гради Минчев. Стана дума при разговора ни и за неуспешния опит да вземем портрета на Учителя от дъщерята на Цветана Симеонова. След десетина дена от този разговор, ето го Гранчето пак идва, усмихнат и носи портрета, който ние с Елена не получихме. Отишъл е при дъщерята на Симеонова и е успял да я убеди да го даде. Как? Това си е тяхна тайна. Така от тоя момент портрета е при мен. Размерите на портрета са 56 см. широчина и 72 см. височина, заедно с рамката. Историята на тоя портрет е описана подробно от Мария Тодорова в том V от сборника „Изгревът", на стр. 480 със заглавие „Бои за художничката Цветана Симеонова", където тя, Мария, е действащо лице. Така че аз не е необходимо и не трябва да добавям нищо повече към това описание. Лицата, участници в събитието, са си свършили работата. А времето, когато е станало това, е 12 август 1932 г. Това е датата, написана от авторката в десния долен ъгъл на портрета. Под датата, малко по-трудно се разчита следното: ЕЛ. БУР. РИЛА! Следва подписът на художничката. Какво е означила авторката с тоя текст ние не знаем. Може само да гадаем. Възможно е да означава, че портрета е бил окончателно завършен на означената дата при второто езеро на Рила. Възможно е. Логично е. Друг вариант на тълкуване, може да приемем, че нарисувания образ на Учителя се идентифицира от авторката с БОГ Е СИЛНИЯТ, какъвто е преводът на думите Ел. Бур., с които е наречено второто езеро от Учителя. Това са само мои размисли. Не ги налагам на никого. Всеки може да ги отхвърли и да си направи свои умозаключения. Важното е, че ние имаме нарисуван един образ на Бога в лицето на Учителя и то с най-хубавите бои, както ни уверява сестра Мария Тодорова. Тодор Ковачев
  5. 2. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА Любезна Цветана Симеонова, Възвишената мисъл, възвишеният стремеж на човешката душа отличава човека. Само Божествената Истина дава вътрешния смисъл на живота. На земята човек трябва да постигне единство в Доброто и Истината. Стремете се в постижението на този идеал. Той е вечен и постоянен. Да пребъде светлината с твоята душа. Само Вечната Божия Любов. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 25.05.1930 г.
×