Търсене във форума

14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ Цветана Щилянова „Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител." Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" * * * Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце." * * * Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството: „Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице. Тия три категории са: 1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи. 2. На човек, натоварен повече от силите му и 3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..." Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция. В един портрет има три важни неща, които непременно трябва той да съдържа. Има три свята, представени у човешкото лице: Умствен, чувствен и физически. Трябва челото с очите, носът и устата с брадата да се виждат и да бъдат верно предадени. Те са проекции на тези три свята." 4 септемврий 1928 г. „В една композиция много важно е всяко тъмно петно да граничи със светло и обратното. Така се отделят фигурите. В композицията да се избягват успоредните и симетричните положения. В портрета същите правила са от голямо значение. В задния план боите са по-мъгляви - ударенията са в първия план. В композицията врата, да завие. Долната ръка да се моделира. Роклята в по-топло - виолет да бъде, фона да не свети. Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво). Търсете, търсете, не се спирайте! Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения!" „Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена. Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога." * * * „Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им вярно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие. В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи - те трептят." * * * 29 септември 1933 г. (След завръщането ни от Париж) Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние". „Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече. * * * 1933-1934 г. Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са три основни черти, които показват: 1. посоката на ума 2. посоката на сърцето 3. посоката на волята Изкуството не е нещо статическо и то не може да представи така човека (т.е. статически) - то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение - важното е да предадеш тия три основни черти. Изражението на лицето се влияе от външната страна и условия, които въздействуват на настроението ни." * * * Изгревът, 9 октомври 1933 г. „В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. Неправилно е да се работи на четки, така рисунката става твърда. Правилното е: всяко поставено петно може да има един остър контур, но от другата страна пък е замъглено. Изобщо боите в натурата се преливат, не са като мозайка. Там, дето между две части има въздух, по-предната трябва да се направи с остри контури, за да излезе напред. За портретите: „По-светли бои, главата да излиза от фона. Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето. Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка; не са големите неща, които ни носят радост." Един художник трябва да има въображение - ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да нарисува както трябва. Най-хубавия портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни. Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа Приликата на едно лице е в ония непроменени черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи. Най-важното - това са очите. Когато един художник рисува един портрет, трябва да търси посоката на ума, сърцето и волята. Това се изразява чрез погледа му, който излиза от очите му.

13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи Цветана Щилянова е родена в Казанлък на 18.04.1903 г. Баща й е родом от Сливен, останал сирак още от малък поради това, че баща му бил убит от турците. Баща й на име Михаил е завършил гимназия във френски пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари никога не е употребявал. Майка й, Анастасия Джамджиева, е родом от Велико Търново, внучка на Велчо-джамджията, самоотвержен патриот от Велчовата завера, бил обесен от турците. Майка й е завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Била е неизразимо предана майка, на която Цветка дължи всичко. Тя е имала дарбата на художник, но „в този живот е била изпратена с други задачи" според Учителя. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия. Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за висше образование. Значи е следвала общо осем години. По-късно е отишла в Париж на специализация за четири години. На 9 юли 1931 г. в Париж големият художник Ласло я приема, след като е чакала години за тази среща. Съветът е бил: „Работите ви са много добри. Имате рисунък. Търсете сега движение и грация. Сега за вас това е най-важното. И работете често малки работи, например пейзаж, направени бързо, за веднъж, за 1-2 часа." Въпреки сериозната й подготовка, тя нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му. Той я посъветвал да даде изложба и казал: „Рекох, ти по този път ще успееш!" Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и от тогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветка е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства и измервал главите с металически кръгове, като записвал и правил свои изчисления. Родителите й попитали Учителя за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се е сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й. През 1950 г. в град Милано в първия брой на списанието „Quaderni del 2000"на стр. 25-26 бе отпечатана статия извадка от „Учителят говори" - ,,Le Maitre parle", като бе включена скица на Цветана Щилянова на образа на Учителя от ноември 1933 г. Едно малко признание на един опит на приятели да се публикува нещо за Учителя Дънов в онези времена. Тя е рисувала до 1987/1988 г. Заминала си е на 26.01.1994 г. В настоящия раздел предлагаме съветите на Учителя в частни разговори или на беседи за изкуството, за творчеството, за художниците, за светлините и за цветовете в природата и в живота на художника.

Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1) ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ V-та лекция, III-та година 11.XI.1923 г. При всяко вдишване и издишване ще мислите за белия цвят и за чистотата. (При стъпване напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва.) Червеният цвят е свързан с чувствата или с любовта. Той всякога носи живот. Неговата интензивност зависи от това в каква гама е. Цветовете могат да се превръщат от едно по-низше в по-висше състояние, като се произнася известна дума; например червеният цвят чрез думата „Благост" (при едно раздразнено състояние.) „Любов и Благост са две сили". Като произнесеш това изречение правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действуват хармонично в тебе; ти имаш вече сила. Тия две думи служат на човека да събудят силите му. Онзи, който иска да се домогне до любовта, той трябва преди всичко да бъде силен! Правете и други опити с цветовете: изговаряйте някои думи и следете на кой цвят съответствува всяка от тях. Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по- добър. Има неща, които се придобиват чрез постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. (За упражняването - да се намират цветовете на думи.) „Любов и Благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа". В разбирането и прилагането на тия велики добродетели е силата на вашата душа. Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може да я докара в действие. Единствената запалка за разумната човешка душа е да помислиш, че Бог е Любов! Ще схващате Бога като Любов. Първата запалка, най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот - това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен. Всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемеш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да почувствуваш Бога! 2) МОРАЛНИЯТ ТИП III-та година, XIX-та лекция 24.11.1924 г. Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум и вашето сърце. Силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни. Лъчите на светлината имат различно влияние. Те се различават по това отде идват, дали от юг, от север, от изток или от запад. Още и по теченията в тях: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви от изток към запад; също друго такова, което иде от север към юг; на което има и обратно течение. Течението от изток към запад придава сухота - влияние на Сатурн. Такъв човек обича светлината, но става взискателен, гледа да намери погрешка в този, в онзи. Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрезмерно студени и хладнокръвни, тъй че няма да се интересувате от страданията на хората. Светлината от юг пък придава топлота и разширение, но има опасност човек да стане мекушав и гъвкав. Човек, който с всички се съгласява, към всичко се приспособява - такъв човек се демагнетизира, колкото и да е силен. Не изследвай, не човъркай злото! Човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонизират с нея. При едно недоволство от живота, вие трябва да имате светлина. Вие трябва да имате едно упътване, да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в природата могат да бъдат и за ваше добро. На брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота. Тази вдлъбнатина представлява долина, дето има растителност. Тя е място на извори. У хора с тънки устни изворите пресъхват лятно време. Такива хора и да искат много нещо да сторят, не могат. Хора пък с дебели устни, те са афектирани - не може да ги спрем от любов. Любовта е нещо разумно, тя е една много фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала - всичко отнася, тя гори и разрушава. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип е същевременно и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който ум се различава от ума на другите хора. Колкото височината на ухото до края на главата е по-голяма, толкова повече е в полза на моралния тип. Тази височина показва интензивността на моралните чувства. Челюстите на моралния тип не трябва да бъдат много подадени навън, че да образуват една крива линия. Важни са дължините на двете линии: от окото до ухото и от темето до ухото. Първата линия определя силата на ума, а втората - интензивността на моралните чувства. Лицето трябва да е много сплескано - пасивните типове, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индиферентен, той е умен, знае да направи всяко нещо точно на времето си. Широчината на скулите и лицето изобщо не трябва да е много малка. Тя дава устойчивост на характера. Но пък много широките лица са много консервативни. Скулите представят чувствата на човека, с които той разполага, от носа надолу - волевият човек. От челото на човека пък съдим за неговия умствен калибър, как е развит той умствено, брадата показва как е развита волята у човека. В един морален тип, като се раздели лицето на три части - чело, нос и брада, те трябва да имат еднакви размери. Ще работите върху себе си! Някои от вас ще работят върху челото си, някои върху носа си, а други върху брадата, върху волята. За да възпиташ волята, трябва да работиш над долната част на лицето си. Ще промените мислите си. Не се обезсърчавайте! Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли! Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Природата не обича хора, които се тревожат само. Ако ти се спреш в една мъчнотия, тя ще ти покаже начин как да се справиш, но няма тя да разреши задачата ти. Необходимо е да спите 7-8 часа, за да може тялото да си набави енергия. Чувствата също се нуждаят от почивка. Двойникът не трябва да излиза повече от един см., даже 1/2 см. навън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Всеки човек, който дойде до вас, има нужда от нещо. За него вие сте един извор. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише. С това искам да кажа: дайте на всеки едного по една успокоителна мисъл! Спрете се в себе се и кажете комуто и да е по една интензивна (успокоителна) мисъл, пожелайте доброто всекиму! Щом се концентрираш и изпратиш мисълта си, повече не се безпокой - тя ще отиде на мястото си. В лицето на моралния тип има нещо устойчиво, около което всичко се групира. За да бъде една черта вярна, тя трябва да присъствува едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката. Всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но затова се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човек, който няма мъчнотии. Трябва да работите! 3) СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ В СЪЗНАНИЕТО. СВЕТЛАТА ТОЧКА III-та година, XVIII-та лекция 10.11.1924 г. Когато се казва в окултната наука да събудим Божественото в себе си, подразбира се именно това движение на съзнанието към духовното. Всички неща могат да се разглеждат по отношение на една централна идея, дали са вляво, вдясно, нагоре или надолу от нея. В човека има две съзнания: низше и висше. Божественото е висшето съзнание и като дойде то, ще ти обясни нещата, защото то черпи знанията си от един по-висш източник. Истинската красота в живота, в науката е в знанието на доброто. Божественото от човешкото съзнание бихме могли да различим, като погледнем в себе си - в човешкото съзнание има едно малко колебание (затова именно човек е постоянно недоволен от себе си); но човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка - Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре! И ти чувствуваш дълбоко в себе си едно спокойствие. ...Ти ще станеш човек!" Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание... вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път. При движението на вашето съзнание към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви подигне. Ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще може да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата - към тази светла точица ще се стремите. Тя ще бъде вашият фар. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. И ако сте верни на този Божествен принцип, непременно движението нагоре ще ви извади от всички вътрешни противоречия, в които може да се намерите. Най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. 4) ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА III-та година, IX-та лекция 16.XII.1923 г. Какви пътища изобщо обича сърцето? - Гладките пътища. От посоката на лъча, излизащ от човешкото око, дали е нагоре или надолу и от ъгъла, който той образува, зависи моралната сила на човека. Светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот. Червеният цвят се образува от излишък, той е резултат на неизползвана енергия. Ще се стремите да дадете на лицето си правилен, естествен израз... Ще се пазите от всички неестествени гримаси. От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел. Зеленият цвят предразполага човека към фантазиране, а с това той става мързелив. Ето защо на окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Вие трябва да развивате интуицията в себе си! Тя не се проявява като мисъл в мозъка, но като дълбоко вътрешно чувство, като едно вътрешно пришепване. За нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на земята и с която ще се качите горе! (Връзката е източникът на вашия живот.) Да си починеш всред природата, значи да усетиш в себе си едно вътрешно облекчение, а в ума ти да проблесне една велика мисъл. Най-първо ще се заемете да коригирате очите си. Това ще ви бъде една задача. Накъдето и да гледате, съзнанието ви трябва да бъде будно. Всяко ваше движение трябва да бъде под контрол на волята ви. И тъй, ще държите връзката с Бога! Ще внимавате очите ви да имат нормално състояние - да не правите несъзнателни движения, които да ви са приятни, сами да сте доволни от тях. В погледа на очите си и в обръщенията си към хората трябва да бъдете много внимателни. То не е за другите, то е необходимо за вашето вътрешно развитие. Когато вървиш, движенията ти всякога трябва да бъдат в хармония с твоята обща мисъл, с твоето общо чувство. Под „общо" аз подразбирам човешкото в тебе. И волята ти трябва да бъда в хармония с движенията ти. Туй е езикът на природата. Сега, ще държите будно съзнанието си и ще пазите връзката си с Бога! Будно съзнание и правилни движения на очите! * * * Една задача Учителят Дънов дава една задача за размишление върху Пентаграмата и всеки да даде образ на петте страни, които съдържат 5-те свята като Добродетел, Мъдрост, Любов, Правда и Истина. Цветана Щилянова изпълнява задачата и ги рисува така:

9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За българската художничка Цветана Щилянова чух още в първите си години, когато се запознах със Словото на Учителя Беинса Дуно и имах възможността да се запозная с голяма част от Неговите последователи, които бяха през 1969 г. в една възрастова граница от порядъка на 60-75 годишни. Във второто издание на книгата „Наука и възпитание" от 1947 г. беше поставена в репродукция цветното копие на картината на художничката Цветана Щилянова, която лично и собственоръчно беше нанесла портрета на Учителя на белия лист през 1934 г. - четири години преди да съм се родил на земята. Тези съпоставки са важни, защото на пръв поглед има едно разминаване в поколенията - едни слизат, обличат се в плът, а други си заминават. Но приемствеността, която е закон в духовния свят, приемствеността на онези души от невидимата верига, които осъществяват целокупността на живота в неговото измерение в невидимия и видимия свят. Този на физическото поле. Едни са горе в невидимия свят. Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята. Едните долу работят и другите онези горе също работят. Едните създават горе духовната матрица на онези идеи, които трябва да се облекат в светлината на един висок идеал, а онези отдолу реализират този идеал на земята. В случая един от тези, който беше долу, бе художничката Цветана Щилянова, която успя да ни предаде изваяния портрет на Учителя в бои, краски и живи линии. Онези, които слезнаха в плът по- късно, трябваше да довършат нейната работа. А нейната работа беше работа на една цяла верига души, които бяха посветили живота си за Словото на Учителя. Към този увод остава да ви покажем част от невидимата и видимата верига на онези души, които работиха за Словото на Учителя и бяха в тази Школа - невидимата Школа, където ученици могат да бъдат единствено душите, познали Бога чрез Учителя. А Учителят е един. Всемировият Учител е един. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Христовия Дух и реализация на Святия Дух, т.е. на Божественото Слово. Ето, това е Учителят. Учителят ще се намери в Словото. Образът на Учителя също ще се намери в Словото. Но Учителят слезна в плът между българите и имаше свое физическо тяло и свой образ. Този образ беше въплъщение на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло. През времето на Школата образът на Учителя бе хващан многократно чрез фотокамера и заснет на фотоснимки като всяка една фотоснимка представлява един миг от пребиваването на Божествения Дух в тялото на Учителя, т.е. тялото на Петър Дънов. За нас Петър Дънов е онзи Дух, завършил своята еволюция на земята, завършил своята еволюция в Битието и онзи Дух, слезнал от слънцето Сириус, Духът Беинса Дуно, който се въплъти в плът, роди се като българин, израстна като българин, възмъжа и когато беше на тридесет и три години Божественият Дух слезна върху него на 7.08.1897 г. стар стил. Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. А Божественият Дух бе вече в тялото на Петър Дънов. Оставаше този Божествен Дух да се изяви. И той се изяви. Започна отварянето на духовните събори, които бяха част от веригата, чрез която се изявяваше Божественият Дух и чрез която верига трябваше да слезнат всички онези души на земята, да се облекат в плът и да бъдат членове на тази верига, на духовната верига. Дейността на това изявление на Божествения Дух чрез Петър Дънов в първите години е известно. На него няма да се спирам. През 1912 г. през м. август в Търново, работейки върху „Завета на цветните лъчи на светлината" и след като привършва, върху Петър Дънов слиза и Христовият Дух. По този начин се приключва един цикъл, а този цикъл е следният: Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Изявеният Божествен Дух, това е проявеният Господен Дух, а Изявеният Господен Дух, това е проявеният Христов Дух. Изявеният Христов Дух, това е проявеният Свят Дух, т.е. Проявеното Божествено Слово. Това е цялата Космогония на Битието и Небитието според Словото на Учителя. Затова Петър Дънов е Всемировият Учител, който въплъщава в себе си цялата тази Космогония. А Неговият живот беше изявление на Божественото Слово и проявление на това Слово чрез дела. Когато говорим за образа на Учителя, ние ще Го намерим в Неговото Слово, защото това Слово е Божествено Слово и проявено в думи и дела чрез живота Му, и чрез този на Неговите последователи. И когато се спрем върху един лик, запечатан в портрет - портрета на Учителя, това е една проекция на един миг от живота на това Божествено Слово в Него. А живота на този портрет ще го намерите в Неговото Слово. По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово. Чрез Словото на Учителя ще се доберете до Неговия образ и до живота на това Слово. Само човешката душа има отношение към образа на Всемировия Учител, който е образ от Светлина на физическото поле, а тази светлина ще я намерите в Словото Му. Образът на Учителя е Виделина в духовното поле и вие ще го срещнете като виделина в Неговото Слово, което е виделина и живот на човешката душа. Образът на Учителя е Слава - Божествена Светлина, която ще намерите в Словото Му и тази Божествена Светлина е храна за човешката душа. Това е живият хляб, слязъл от небето за човешките души. По този начин, когато говорим за образа на Учителя, имаме предвид Неговото Слово. А Неговото Слово е проявеният Христов Дух чрез Святия дух. Изминаха много години, но нямах възможността да се добера до оригинала на направения портрет на Учителя от Цветана Щилянова. Бях слушал много неща, но смятах, че времето не беше дошло и не беше определено, за да се оформят условия за изясняване на тази история, която ще ви разкажа, а тя е следната: от 1983 г. до 1986 г. бях на работа в чужбина като лекар в Либия. След завръщането си в България, първото нещо, което направих, бе да се срещна с Марийка Марашлиева. Това беше един човек, когото познавах още от 1971/1972 г., която беше в групата на Петър Филипов и с която съм се срещал нееднократно при нашето лагеруване на 7-те Рилски езера. Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев. Този протокол ще бъде прикачен след тези бележки и всеки може да се запознае подробно с него. Следващият етап бе, да се направят постъпки пред живата художничка Цветана Щилянова, за да ни разкаже някои подробности и всичко онова, което е съпътствувало като случки и факти епохата, през която е рисуван портрета на Учителя. Бяхме решили да отидем с Марийка Марашлиева лично при Щилянова, за да споделим с нея нашия план за работа. Но какво беше моето учудване, когато тя не пожела да разговаря с мен, а единствения човек, който можеше да приеме, бе Марийка Марашлиева. Причината беше в нейното психическо състояние, понеже тя имаше една кармична развръзка със своя съпруг, оженила се за него, който бе 26-27 години по-млад от нея и който в този период я беше направил жива пленница и затворничка в един апартамент на бул. „Владимир Заимов" 68, 7-ми етаж. По този начин аз бях извън играта, а онзи, който трябваше да свърши цялата работа, бе Марийка Марашлиева. Обикновено с нея определяхме какви въпроси трябваше да бъдат задавани, след което тя лично отиваше и пущаше писмото в пощенската й кутия, като трябваше да чака някой да отвори входната врата от живущите в кооперацията, защото същата се заключваше със секрет. Това беше жив затвор, в буквален смисъл на думата и с една затворничка, под чийто ръце и палитра беше изваян образът и лика на Учителя. Това беше невероятна съдба на един съвременник на Учителя и живо разпъване на Христа в нея. Онзи, който се бе докоснал до вътрешната Светлина на Учителя, излизаща чрез Неговия образ, онзи, който се бе докоснал до Виделината на Учителя, идваща от неговите очи, онзи, който бе като душа усетил Славата на Учителя, трябваше да премине през Голгота на Христа на физическото поле. За мен това бе един затвор, в който я бяха поставили сили, онези сили, които се явяват като противовес на творческите сили на природата. Тя бе видяла величието на образа на Всемировия Учител в светлина, виделина и слава. А пътят на земята се минава през първата врата, която е заключена, това е вратата на страданията. Това е Мировата скръб, за която се говори, мирова скръб, която е вопъл на човешката душа, облечена в плът. Постепенно започнаха да прииждат едно след друго писма в отговор на зададените въпроси. По-късно, когато се запознахме изцяло с нейната кореспонденция, решихме тя да бъде представена в два раздела: единият раздел се отнася за нейните лични опитности с Учителя и Школата, свързани с нейния път, така също и всичко онова, свързано с времето и условията, когато тя е рисувала лика на Учителя. Втората част ще бъде озаглавена: Изповед на една душа, това е онова, което е свързано с нейния житейски път през време на Школата и след това. Мога определено и категорично да кажа, че без Марийка Марашлиева тази публикация не можеше да се осъществи. Тя е автор на този труд. Смятам, че тя има задължението да опише подробно всички етапи на странствуването на портрета от Елена Андреева през различните етапи, докато дойде в мое притежание. Смятам, че е необходимо да се напише подробно за всеки отделен етап. И накрая ще се върна отново върху онази верига, която осъществи запазването на портрета и осигури написването на тази публикация. Тази верига има много отделни етапи. Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за вярно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?" Аз се втренчих в него и познах, че това беше гласът на Петър Филипов, това беше неговият тембър, това беше неговият език и неговият глас. Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си. Онези, които бяха част от веригата и бяха заминали, и се намираха горе, помогнаха да се приключи и завърти целия цикъл. Когато човек работи за една възвишена идея, всички души, които живеят в този свят на идеите, слизат чрез самата идея и помагат. Идеята е мостът между онези, които са горе и които са долу. Тя е живият мост на душите. Осми етап - това бе етапът, когато се започна работа и оживената кореспонденция между Марийка Марашлиева и Цветана Щилянова. Този етап ще бъде описан от нея. Девети етап - беше етапът на приключване, в който ще бъде предоставен увода на Марийка Марашлиева, след това историята на създаване портрета, изповедта на една душа, ще бъде прикачен протокола, чрез който са обозначени условията за съхранение на портрета и накрая ще бъдат прибавени тези бележки. По този начин смятаме, че онези души, които бяха заангажирани да свършат тази работа, е приключен. Това е колективен труд на цялата верига. На онези, които са горе и на онези, които са долу. Без помощта от невидимия свят не бихме могли да се справим. Но основната и най-главна тежест понесе и изнесе на гърба си Марийка Марашлиева. Моята работа се заключаваше в направление и даване съвети по различните етапи на работа. Без такова нещо не може да се осъществи такава една публикация. Мога да изявя своето приятно удовлетворение, че можахме да свършим една малка работа, която за нас бе непосилна без помощта на невидимия свят. Благодаря на онзи жив затворник, който успя да намери сили и да открадне някоя и друга минута от своя надзирател и последователно в няколко писма да предаде доколкото можеше онова, което съхраняваше в своята памет. 7 ноември 1989 г. Написал: д-р Вергилий Кръстев

7. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХОРОСКОП Родена на 1 май 1903 г., 6 ч. 20 минути вечер, Лонг. (Източна дължина) 24 градуса 56 минуни. Слънце в Телец, 7-ми дом. Квадрат и половина с Марс, секстил с Луна, секстил с Юпитер, квадрат със Сатурн, квадрат и половина с Уран. Луна в Рак, 9-тй дом, съвпад с Нептун, квадрат с Марс, секстил със Слънце, опозиция сУран. Меркурий в Телеца, 8-ми дом. Тригон с Марс, 72 градуса (квинтил) с Юпитер. Венера в Близнаци, 8-ми дом. Квадрат с Юпитер, тригон със Сатурн, (съвпад с Плутон). Марс в Дева, 11-ти дом, (ретрограден). Квадрат и половина със Слънце, тригон с Меркурий, квадрат с Нептун, квадрат с Уран, квадрат с Луна. Юпитер в Риби, 5-ти дом. Секстил със Слънце, 72 градуса с Меркурий, квадрат с Венера. Сатурн във Водолей, 4-ти дом. Квадрат със Слънце, полуквадрат с Уран, тригон с Венера. Уран в Стрелеца, 2-ри дом. Квадрат и половина със Слънце, квадрат с Марс, полуквадрат със Сатурн. Нептун в Рак, 9-ти дом. Квадрат с Марс, съвпад с Луна. Огнени - Уран. Въздушни - Сатурн, Венера. Земни - Слънце, Меркурий, Марс. Водни - Луна, Нептун, Юпитер. Владетели: Рак - Луна; Водолей - Сатурн; Риби - Юпитер. В знака, над който е владетел планетата, може да развие най-силното си и най-чисто действие. Слънце при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. (Но Слънцето на Цветана Щилянова е добре аспектирано от Юпитер и Луна - секстили.) Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по- висшата или слънчевата на своето съществувание и доколкото успее в това, до такава степен ще бъде господар на съдбата си. Аполон е Бог на истината и чистотата. Добър е аспекта на Меркурий и Марс - дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията. Хороскоп на Цветана Щилянова, родена на 01.05.1903 г., 6 ч. 20 м. вечер Венера - любов към всичко хубаво и хармонично, но същевременно и задоволяване на всичко чувствено. Последното качество остава преобладающе, додето влиянието на Венера не се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс - другият полюс на Венера, трябва да бъде победен. Сатурн е особено зле поставен в М.С. и в 4-ти дом, когато е зле аспектиран. Когато низшето влияние на Сатурн е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране, и критикуване. Сатурн подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн - низшето аз. Сатурн е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно на мисълта. Забележка на редактора: Поместваме астрологическа карта на Цветана Щилянова, но тълкуванията са дадени от неизвестен астролог, намерени в нейния архив. Всеки асторолог може да направи собствено тълкувание по астрологическата карта и да сравни с житейските й незгоди.

6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За да се направи един биографичен очерк, е необходимо биографичните данни да бъдат предадени от лицето, за което се отнасят или пък да разполагаме с точни исторически данни, които да бъдат документирани съответно на лист и хартия. Ние не разполагахме нито с едното, нито с другото. Предложихме на Щилянова да ни разкаже някои биографични данни, отнасящи се за нейния житейски път, като смятахме тук да бъдат включени всички опитности, които тя е имала през времето на Школата с Учителя. Смятахме, че тук ще бъдат включени Неговите разговори с нея, както и да бъдат приложени всички написани сведения и документирани от нея. Но какво се оказа? Тя не прие един такъв метод на работа, понеже тя не беше свободна, а беше вързана с едно голямо, дебело въже както отвътре, така и вън от нея. Онзи, който я беше вързал, беше нейният съпруг. А защо беше я вързал? Ние не знаем причината, но видяхме последствията. А те говореха за това, че тя беше един жив затворник и нямаше свободна воля. Само благодарение на това, че в нейното съзнание беше останал образът на Учителя в светлина и виделина в нейната душа, можахме да се доберем до нея в името на тази едва блещукаща в нейното съзнание светлинка, но тя бе достатъчна, за да я накара да се хване здраво за нея, да я освети и да й покаже, че има задължение към делото на Учителя и към Школата. Затова тя прие да предава някои оскъдни данни след зададените от нас въпроси. Всичко се извършваше чрез кореспонденция по пощата, като трябва да признаем, че не бе загубено нито едно писмо. За това има обяснение и това обяснение се намира в нейния житейски път и в нейната астрологическа карта, и в нейните астрологически аспекти, които показват, че връзките, които тя създава, ги поддържа с голямо постоянство и упоритост. Именно благодарение на това нейно изработено качество тя доказа, че може да се разчита на нея в онзи етап, когато всички смятаха, че е невъзможно да се съберат сведения и данни за едно лице и една епоха, която беше отминала. От писмата извадихме всичко онова, което се отнася за нейния житейски път и за нейното семейство и родители. Цитирахме дословно всичко без никаква промяна. Нашата цел бе да предадем всичко дословно, а не да преразказваме и да обясняваме събития и лица, и времена. Времето, в което писахме, беше друго, а времето, което ще дойде, ще бъде време за проучаване на тези събития и лица от други поколения. Нашата работа бе строго определена и ние се движихме от строго определена програма. А следващите поколения ще могат да проучават и изучават тези събития и тези действащи лица през време на Школата. Ние бяхте онези, които трябваше да довършат и приключат. А онези, за които ние работехме, ще дойдат след десетилетия и векове. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1. Цветана Щилянова е родена на 18 април 1903 г. в град Казанлък. Баща й, Михаил, родом от град Сливен, още отрано останал сирак, понеже баща му бил убит от турците. Михаил е завършил във френски пансион в Пловдив с награда. Михаил Щилянов (1867 -1955 г.) никога не е употребявал алкохол и цигари. 2. Майката на Цветана, на име Анастасия Петрова Джамджиева, родена през май, 1873 г. в Търново, починала 1935 г., е внучка на Велчо Атанасов Джамджиев, един от основателите на Велчовата завера в Търново през 1834 г. Велчо е имал единствен син - Петър, който е завършил с пълно отличие, станал съдия. Оженва се, имал 5 деца, едно от които е Анастасия. Тя се оженва за Михаил Щилянов от Сливен и имат три деца: Цветка (родена 1903 г.), Роза (18961951 г.) и Асен (1901-1944 г.) 3. Била е на 4 години, когато Учителят Дънов е посещавал различни семейства, провел френологични измервания на главите на познати семейства в Сливен с металически кръгове и ги вписвал в френологически карти. Родителите запитали Учителя за децата си. За нея казал, че ще стане художничка, за сестра й - музикант, а за Асен - инженер. 4. Още като малка започнала да рисува и понеже майка й имала художествени дарби, я насочвала към рисуването. Завършила е прогимназия в Сливен и показала на чеха художник професор Мърквичка свойте рисунки и той я насочил да кандидатства в рисувателното училище в София. Учи 5 години при професор Цено Тодоров и завършва 1922 г. А Художествената академия завършва 1928 г. 5. През 1929 г. сестра й Роза се омъжва за Йордан Симеонов - музикант. Заминават с неговия оркестър във Франция. Тя тръгва с тях, за да специализира. Прекарала е 4 години, като през цялото време е правила копия на творби на големите майстори в Лувъра. Учила се неуморно и посещавала галерии, изложби. В Париж представила през 1933 г. в пролетния салон в Гранд Пале картината „Майка ми". Посрещната и оценена по достойнство от критиците. Но след като се завръща от Франция, никой не я търсел, понеже била непозната. 6. Завърнала се е от Париж в 1933 г., където е била на специализиция четири години. Въпреки сериозната й подготовка, нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанието му. Когато портретът бил готов, той казал, че желае да си го купи и попитал колко й дължи. Тя му го подарила. Той я посъветвал да даде изложба и казал: „Рекох, ти по този път ще успееш!" Наистина този портрет й донесъл благословение. Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че рисувала от сутрин до вечер. Правила е много скици. За портрета на Учителя: Оригиналът е един. Рисуван е с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50/65, сиво-бежова с дата около 20 февруари. Скиците никога не била прерисувала. Направила е много копия за салоните на разните братства в провинцията, както и за частни лица, но доста от тях били унищожени. Имала едно единствено писмо, изпратено от Учителя в Париж. Писмото било написано на пишуща машина и било подписано с характерния подпис на Учителя. Съдържанието на писмото било напълно отговор на нейното, в което била писала, че пред голямото изкуство, което срещнала в Париж, в музеите, се чувствала обезкуражена, почти отчаяна. Полученото от Учителя писмо й вдъхнало вяра и импулс за работа. То е за нея скъп спомен. 7. След портрета рисувала много скици с молив по време на беседа. Често под рисунката записвала по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнали да искат рисунки. Учителят й отправил няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която царяла, докато Той говори, понеже се внасял смут. Седнала на друго място. Повтаряло се същото - разчуло се, че подарява и ги ангажирали още щом започне. Не след дълго Учителят я повикал, попитал и казал: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той бил много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казала тя. „Казах вече, щом сте готова, донесете ми ги!" Било много трудно, но след няколко дена успяла - някои й се поразсърдили, отбелязали имената си с надежда, че ще им ги върне. Занесла ги. Учителят ги разгледал внимателно и й казал благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имали прилика, но имало и много сполучливи. Били доста на брой, около 15-20, а може би и повече. Нямала скицник. Скиците е правила на бяла хартия с размери около 9 см. на 1214 см. Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки. Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни. Всички много го уважавали и обичали. 9. За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си!" Тя силно желала да стане певица, с много хубав глас, играла била в детски пиеси и оперети главна роля, но баща им не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Зимата била студена, стаята с пианото - неотоплена и тя получила воден плеврит, и тъй много отслабнала, че не можела да се движи и говори. Косата й порастнала 20 см. съвсем бяла. Майка й я молела да дойде Учителят да я види, а тя казвала: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" По-късно казвала: „Нали аз си исках мотиката." Млад, опитен лекар се грижел ден и нощ за нея, изваждал със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казвал на майка й, че всичко е направил, останало само едно промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знаело дали тя ще издържи. Тя отказала. Тогава майка й помолила Учителя. Той дошъл веднага. Заварил лекаря и сестрата. Учителят погледнал с малка лупа ръката й и казал: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мислела: „Не виждам ли аз, че умирам, но той свята личност, няма да ме изплаши!" Учителят казал: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре", казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане", казва лекарят." - „Разбира се, идвайте", казва Учителят. Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се уреди", казал той. Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица и казва: „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, искам да му свиря, а е и ревнив, не иска да излизам за уроци. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценявал, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той бил във възторг. Уроците започнали веднага. Мара я обичала. Казвала: „Розке, много си слабичка!" Мара приготвяла какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плащат скъпо. Майка й ушила няколко хубави рокли. Познати на Мара поискали уроци и за техните деца. Следващото лято завели сестра й Роза във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпратил за зимата товари готово нарязани дърва, адресирани за майка й. Минали години, Роза искала да заплати дължимото. „Не, казал Гошо, нищо не ще приема, направил съм го от уважение към вашата майка." Родителите им наели самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. Тя и досега стои, макар и доста преобразена. В тази къща Цветка влязла на 12 години и излязла на 22 - мома. Тук започва нейната изповед, която ще бъде изповед на една душа, слезнала на земята. СРЕЩА С ЦВЕТКА ЩИЛЯНОВА Марийка Марашлиева 24.09.1990 г.,10. ч.с. След като получих писмото на Цветка от 18.09, в което пише, че излиза на разходка всеки ден от 10-11 часа и чака в пощенския клон на ул. „Оборище", аз излязох и отидох в пощенския клон. Погледнах навсякъде, където имаше посетители, но Цветка я нямаше. Реших да я посрещна евентуално на път до пощата. Като минах първата улица, на ъгъла на втората я видях. Слабичка, несигурно стъпваща, подпряна с бастунче, тя идваше бавно от към тях. Загледана в пътя, тя не ме забеляза и когато я поздравих, тя се изненада и се усмихна. Казах й, че съм получила писмото й и че й нося снимките, но че аз не притежавам никакви снимки от съпруга й. Тия, които имам, са от родителите й, брат й и сестра й. Тя каза: „Трябва някъде да съм ги бутнала, че не мога да ги намеря." Казах й, че снимки със съпруга й не ме интересуват и й предадох семейните снимки. Хванах я под ръка, за да стъпва по-сигурно. На нея й хареса това, защото така върви по-сигурно. Тя ми каза, че съпругът й настоявал тя да излиза да се разхожда и раздвижва. Ръката й едната беше с ръкавица, а другата без такава, защото с нея държи бастунчето, а когато има ръкавица на нея, бастунчето се изплъзва. Направи ми впечатление, че ръката й беше слаба, бледа и студена. Така под ръка хванати аз я заведох до техния блок, понеже тя пожела да си отиде. Като вървяхме, срещнахме една позната на нея, както и на мен, която я поздрави и спря за малко (Ани), при което разменихме няколко думи. По-нататък по пътя тя ми разказа това, което е научила по-късно от майка си, че родителите й като имали две деца, Роза и Асенчо, си говорили, че повече не трябва да имат деца, тъй като с една заплата е трудно да имат повече. Децата ще имат нужда от образование и т.н., което не ще може да им бъде осигурено и ще ги затрудни много. Добре, но майка й забременяла с нея. Тогава баща й написал писмо на нейния вуйчо, който бил лекар в Пловдив, да изпрати някакво лекарство, за да може майка й да се освободи от бременността. Вуйчо й Георги изпратил нещо (а абортите по това време са забранени). Обаче лекарството не дало никакъв резултат. Баща й на Цветка - Михаил, писал на Георги, че полза от лекарството няма и да се готви да става кръстник. Детето се родило, а това била Цветка. Вуйчо Георги казал на баща й следното: „Михаиле, ти как мислиш тая работа, аз клетва съм давал да не правя никакви аборти, а ти какво искаше от мене!" Цветка била любимо дете на баща си. Той бил много привързан към нея. Между другото каза и това, че разходите им за храна на децата станали големи и тя като чувала това, като малка още казала, че тогава ще се храни с картофи и искала да й дават повече картофи, от което се получило някакво заболяване, и тогава тя казала, че тогава ще яде само коренчетата на спанака, за да могат да я изхранят. А понеже била много подвижна, веднъж вместо в устата, яденето отишло на страната й. Баща й нежно я облизал. Спомени на залеза на човешката душа.

4. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХУДОЖНИКЪТ И ПОРТРЕТИСТЪТ НА ЛИКА НА УЧИТЕЛЯ Поради стечение на обстоятелствата, че настоящата история бе подготвена и написана 44 години след заминаването на Учителя и във времето, когато Цветана Щилянова бе в една напреднала възраст и във време, отдалечено от онази епоха на Школата, където Учителят е позирал, то затрудненията за нас бяха повече от очебийни. Не можеше ли да се намери друго по-подходящо време? Можеше, но нямаше хора, които да свършат тази работа. Онези, които трябваше да я свършат и които бяха съидейници и съвременници на Щилянова, не я свършиха, но понеже когато една работа е за Бога, то невидимият свят изпраща последователно представители, които да я довършат. При Учителя има едно правило, когато единият не я свърши, то тогава се изпращат подред 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и т.н., но непременно десетият трябва да я довърши. И понеже тези, които я довършваха, бяха двама, затова ние смятаме, че един от двамата е деветият и другият десетият, и по този начин довършваме нейната работа. Забележка от М. Марашлиева: Цветка Щилянова ми каза на 21.06.1990 г. когато й занесох телефона, че оригиналът от портрета на Учителя е подписан от нея с молив. По това може да се познае оригинала. Когато Цветана Щилянова рисувала портрета на Учителя и вероятно когато е бил вече готов, то тогава Той взел четката и направил някаква корекция на носа на самия портрет. А Савка, стенографката, казала: „Но, Учителю, тя е художник!" А Той отговорил: „Да, тя е художник, но не е духовна." Това го разказваше Петър Филипов, който прибра от нея оригиналния портрет. Срещнахме трудности, за да получим сведения за изографисване от художника Щилянова лика на Учителя. Тези трудности ги преодоляхме като последователно задавахме въпроси и смятаме, че те са подробни, а затова, че отговорите бяха кратки, вината не бе у нас. Такова бе състоянието на нейното съзнание и по такъв начин то оперираше в сферата на онази документация, която трябваше да ни се предаде. И заради автентичност, оригиналност и достоверност, ние предаваме точно въпросите и съответно нейните отговори. За вас могат да бъдат непоследователни, разпокъсани, но ние смятаме, че това е фактическият материал, който може да се предаде в настоящия момент. В бъдеще изследователите могат да гадаят и да изследват всеки един отговор на зададените от нас въпроси. Упреците към нас ще бъдат неоснователни, както и нашите упреци към Щилянова биха били неоснователни, защото други трябваше да свършат вместо нас тази работа преди много, много години, да не кажем преди 44 години. В настоящите въпроси и отговорите на Щилянова е включено всичко онова, което се касае за художника Цветана Щилянова, както и за осъществения портрет на Учителя от нея. Ако има някои забележки, трябва да ги направите и да дадете на онези поколения българи, които следваха живопис в Художествената академия в град София от началото на основаването й до настоящия момент - 44 години след заминаването на Учителя. Тази работа трябваше да я свършат тези художници и онова, което биха написали, щеше да бъде компетентно и написано със стил, и съответен език, съпровождащ всяко едно изучаване на живописта в дадена епоха, касаеща се както за художника, така и за модела. А тук моделът беше Всемировият Учител, а художникът Цветана Щилянова. Затова всички упреци и бележки не трябва да бъдат насочени към нас, а към онези, които не свършиха тази работа. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев 05.03.1990 г. Забележка на редактора: Цветана Щилянова е родена на 18.03.1903 г. в гр. Казанлък, а си заминава на 26.01.1994 г. в град София.

I. Невидимият Бог на Живота 1. НЕВИДИМИЯТ ХУДОЖНИК Сестра Цветана Щилянова ми е разказвала как е нарисувала оригиналния портрет на Учителя: „До ден днешен, казваше тя, си спомням колко много се страхувах, когато за първи път тръгнах за Изгрева, да моля за разрешение от Учителя да Го нарисувам. Мислех си, ами ако ми откаже? Сестрата, която беше при Него, каза: „Учителю, тази сестра има голямо желание да Ви нарисува." Той отговори: „Добре, нека дойде." Времето беше много студено, газех сняг до над коленете, но нищо не усещах. Хвърчах от радост и не можех да повярвам, че имам благоволението на Учителя. Само два пъти Той ми позира в салона. И двата пъти ми обърна внимание как нагласява шалчето си. Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания. Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене?" Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе." Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена лекота. Когато завърших портрета, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов." После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма. При втория, ръката ми вече не усещаше тази лекота и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят. Тогава невидимият художник, контролиран от Него, Го рисуваше чрез мен."