Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Чамкория'.

Открити 8 резултата

  1. http://petardanov.com/index.php?/files/file/438-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922), първо издание, София, 1922 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Развитие на съзнанието 22 школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория Тайна молитва! Прочетоха се първо темите на учениците върху „Най-правилният метод за възпитание на волята“. След това брат Русчев прочете тема върху: „Физическия свят“. После Учителят говори. Аз ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. В този случай „съзнанието“ взимам в широк смисъл. Като вземете в българския език думата „съзнание“, тя е образувана от съюза „със“ и съществителното „знание“. Това значи да ходиш със знание, да знаеш нещо, да съзнаваш нещо. Туй има повече духовен характер – значи да можеш едновременно в себе си, в ума си да съзнаваш две различни състояния, т.е. да съзнаваш една права постъпка и една крива постъпка, да правиш разлика между тия две постъпки, да познаваш разликата между една права и една крива мисъл, между едно право и едно криво чувство. Сега, когато ви говоря за съзнанието, някои от вас са като онези, които обичат музиката, слушат и казват: „Много хубаво нещо е музиката“, но не можете да направите разлика коя част е хубавата, не можете да направите разлика между тоновете. Ако някои тонове са изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато един музикант специалист схваща къде е грешката, различава я с ухото си. Сега, вие окултните ученици, ако не можете да схващате известни тонове, ако не можете да правите тази разлика в съзнанието си като тези музиканти, не можете да бъдете ученици. Добре. Аз сега ще ви преведа въпроса от окултно гледище: ако напиша един цигулен ключ на петолинието и под първата линия на петолинието туря отдолу една пула без опашка, ще имам цяла нота. Да допуснем, че при тази цяла нота аз поставя друга една – четвъртинка. После друга една – осминка,след това пак една цяла, после една половинка нота и т.н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голямата, при цялата нота? Някой път вие окултните ученици, гледам ви, почвате да мислите по този начин – колко малката нота е по близо до голямата нота. Не, гледайте какъв тон ще издадете, и какво съчетание може да имате в тази обща хармония с първата нота, какъв израз може да дадете в общото съчетание с всички ноти. И сега у вас постоянно се явява въпроса: накъде, по кое направление към голямата нота сте, колко далеч сте от нея. Някой път гледате, че сте на едно деление, две деления, три деления от нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде израз, може да е много далеч от главната, от първата нота, може да е и след няколко листа от първата нота, но пак дава най-голямо изражение. И забележете, че във военната музика, в бойната музика, когато ще воюваш, всякога дават изведнъж най-високото изражение, стряскат човека, когато в миньорната музика се започва тихо, тихо, после се повишава, и най-после дойде най-високото. След това пак спущат, понижава се. В мажорната музика не е така. Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трябва да разбирате живота в неговите съотношения, тъй както Бог го е наредил. Вие всеки ден сте ноти и при всяко лягане и ставане не сте в същата гама. Запример, аз, като ваш учител и вие като мои ученици, няма да бъдете утре при мене тъй, както сте днес. Вие мислите, че ще бъде същото. Но, отношенията ще бъдат съвсем други. Има друга една вътрешна сила, която урежда живота, не зависи от вашето желание, не зависи от нотата, де да се постави тя, а зависи от самия музикант. И вие нямате право да казвате, защо съм турен долу или горе – навсякъде трябва да изпълните ролята си. Долу или горе, на високо или низко, като цяла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесет и втора или шестдесет и четвърта нота, като у барабана или в друг инструмент, вие трябва да се сливате в едно, да се не чуват ударите ви – безразлично е това. Защото, в туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трябва да стане отглас. Не сте вие целта в света; светът не е създаден зарад вас. Този свят е създаден за едно развлечение на Бога, а игралките на туй развлечение са хората. Следователно, вие сте играчки в туй развлечение на Бога. Сега, вие казвате: „Ние в туй самоусъвършенствуване“… В какво се състои туй самоусъвършенствуване? – В познаване Бога. В какво познавате Бога? – В Любовта Му. Добре, познахте ли Го в Любовта Му? „Е, в мъдростта Му“. Познахте ли го в мъдростта Му? Е, в правдата Му. – Познахте ли Го в правдата? – „В Добродетелта Му“. Познахте ли Го в Добродетелта Му? – Не сте, т.е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху вас, казвате: „Няма смисъл“. Когато Любовта Му се прояви във вас, казвате: „Няма смисъл“. Когато Мъдростта се прояви в своите високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за нас“. Когато Истината дойде в своята светлина, казвате: „Не е за очите ни“. Питам: При туй съзнание на един ученик, какво може да знаете? Следователно, всички трябва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т.е. в съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени действия. Туй е едно спасение за човека, или, аз го наричам другояче, обистряне на човешкото съзнание. Всичко може да се отразява в съзнанието на човека. Съзнанието е като една бистра вода, в която всичко може да се отрази. И в туй отражение ние виждаме как светът е създаден. Сега, аз ви следя, наблюдавам ви: вие се занимавате с неща, които много пъти сте ги преживели. Запример, вие сега се безпокоите какво ще ядете, какво ще сготвите. Че с това се занимава и вълкът – дали ще намери храната си днес или не. Птичката и тя мисли за храната си. Ако ние станем като птичките, които нямат нашия ум, и почнем да се безпокоим, какво ще излезе? Че какво, храната ви е предвидена! Бог е предвидел и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбереш Неговия език, ще я намериш точно на време. Да кажем, че от София са ви изпратили един колет, и в писмото ви пишат за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетът е дошъл, но не можете да го вземете. Та, сега, в окултната наука, всеки трябва да се стреми да научи Божествения език на нещата. Знаете ли какво значи да се говори на Божествен език? Сега, аз на един ученик преподавам за пръв път Божествения език и му се вижда много странен. Уча го първата буква на Божествения език. Азбука си има този език. Тази азбука всеки ден ви се преподава. И туй, дето се молим, вярваме, любим, това за сега са средства да ни преведат този език, да изучим Божествения език и да разберем силата му. Ако ме питате защо е Любовта? – Да научим Божествения език. Ако ме питате, защо е Вярата? – Да научим Божествения език. Защо е Мъдростта? – Да научим Божествения език. Защо е Истината? – Да научим Божествения език. Щом научите тази реч, сегашният ви живот ще се осмисли. Запример, във вас често се подига въпроса, желанието, искате да ви обичат и да ви любят. Знаете ли какво значи да обичаш и да любиш? Сега, вие, когато обичате някого, оценявате любовта така: ще му направиш една дреха, някой подарък, къща ще му съградиш, кон ще му купиш, пари ще му дадеш, а ако ти е син, повече нещо ще му дадеш. По този начин, външно изразяваш любовта си. Но това не е никаква любов. Ами представете си, че вие сте ми слуга, честен сте и аз оставям къщата си конете си да се разполагате 10-ина–20 години с тях, а аз заминавам някъде. Като си дойда, ще си взема нещата. Мислите ли, че това правя от любов към вас? Аз го направих от любов към себе си. Сега, вие майките се препоръчвате, че имате идеална любов, обичате децата си безкористно. Хубаво, аз не се съмнявам, че имате безкористна любов, но вие обичате децата си, защо? Защото ще остареете, а този ваш син ще стане виден човек, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? – Да порасне, та да се ожени за един богат, учен зет и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? С нищо не можете да ме убедите в противното. Във всичките ви мисли лежи една користолюбива цел, един пълен егоизъм. Вие се приближавате при мене защо? И там виждам един егоизъм. – За да почерпите нещо. Когато ви казвам, че и аз искам от вас, казвате: „Помогни ми да спечеля на един лотариен билет, че половината ще дам на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв. и половината ще дам на братството. След като спечелите! Тъй казват моите ученици: След като спечеля… Това не е окултизъм, това не е ученичество. Тези идеи да ги изхвърлите из вашите глави. Аз искам от вас жертви за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За в бъдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, без да очаквате да получите нещо. Вие гледате все на първо място да кацнете и да кажете, че аз съм сега от ляво или от дясно. Така искаха учениците на Христа, един от ляво да седне, друг – от дясно. И след 2000 години пак същото искаха. По този начин не се влиза в Царството Божие. Вие искате лесно да влезете в Царството Божие. Туй не е окултизъм! Та, в вашето съзнание трябва да се роди една идея по-висока. Ако аз, като учител, имам една цел – да ви използувам, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако аз не съм ви казал самата истина, има защо да не я казвам. На един ученик казах истината, и два дни плака. И на други някои ако кажа истината, три дни ще плачат. В тази истина ще научите горчиви работи. Който влезе в Царството Божие, ще му дадат най-големите горчивини. Ще ви турят в най-силните киселини, и ако се разтопявате в тях, не сте за Царството Божие. Сега, във вашето съзнание, вие трябва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини, на които Божественият свят ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влезете в Царството Божие като гости. В Царството Божие гости не искат. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влезе в новия дом 3–4 слугини да ѝ служат, а тя на стол да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърът ѝ на село ще иска тя да се запретне да омеси хляб, че да видят меси ли добре; да сготви, да опере, после на нивата ще отиде да работи. А ние, духовните хора, мислим често… Какво? – Че като отидем на небето, ще вземат китари и ще ни свирят и пеят. Ще има свирни, но между свирните ще има много велики работи, които се вършат в този велик свят. И ако вие, със сегашните ваши схващания, ако със сегашните ваши разбирания мислите да влезете в този свят, ще се намерите в едно голямо противоречие. Представете си, че сте отишли на небето и са ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление и изведнъж дойде заповед, кажат ти: „Ти ще станеш сега и ще отидеш на земята при един грешник“. Ако се намусиш, пропадаш. Не, ти ще станеш с радост и ще отидеш при този голям грешник. Ако вас ви турят да направите нещо подобно, ще се намусите. Запример, някой е седнал от дясната ми страна и ви дигнат за нещо, ще кажете: „Един път в живота си имах случай да седна тука и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Аз не казвам, че това е лошо, това е хубаво, но в Божествения свят се казва, че Бог може да се прояви навсякъде. Бог ви изпитва. Вие не знаете къде ще се прояви Той и как ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е в това, как Бог е почнал да се проявява, но как ще свърши. Представете си, че аз ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но след туй казвам: „Хайде сега да се разходим около 3–4 часа и след като се върнем, ще видим, тогава може да ядем кокошката“. Какво ще кажете отгоре на това? Вие сте гладни, 2–3 дни не сте яли и след като ви поканвам на печена кокошка, предлагам ви да направим една разходка за 2–3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е време за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постъпката. Ще кажете: „Е, Учителят!“ Ами ако се окаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложим, по-добре да се разходим, отколкото да ядем“. Ако ви поканя в къщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождам, развождам ви надалеч. Следователно, всички изкушения не са нищо друго, освен отвличане от опасностите, които са създадени в света. Всяко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, нещо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нещо по-голямо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че без тебе по-зле“. Следователно, всички изкушения имат за цел да ни избавят от туй голямо зло, което виси като нож над главите ни. Като ученици на тази школа вие във вашето съзнание, трябва да имате ясна представа за ония промени, които стават в Божествения свят. Не е важно какво вършат хората, а как е нареден светът. Божественият Дух, който прави тези промени, раздава на всички хора, както намери за добре. Вие гледайте да разберете Божествения Дух, а не тези малки духове. Проучвайте този дух, който просвещава, който раздава нещата, който е извор на Божествената Любов, носител на Божията Мъдрост, носител на Божията Истина, Правда, Добродетел. Този Великия Дух, Него трябва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъв спор нямаше да има. Всички тия спорове, които сега стават, лесно биха се уредили. Аз онзи ден говорих на първия клас за превръщане на енергиите. Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте в един месец време, за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каква и да е друга обида и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се произнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно. Наблюдавайте след колко време може да превърнете тази обида в приятно чувство. Това е пак до силата на съзнанието ви. Ако до един месец не можете да я превърнете, вие сте далеч. Тогава минават месец, два, три, година, две и повече, и по закона на кармата, след много време, всичко минава, заличава Господ този спомен и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученик, никакъв урок той не е научил. Добре сте научили урока си, ако след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е един ученик, който разбира законите. Вие може ли да го направите? – Можем. Христос като казва „любете враговете си“, това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я превърнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозен език ще ви кажа същото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Дух, да приложите Божествения Дух. Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. В Божествената Любов, която имате, в този огън трябва да се топят всички елементи. Сега, някой може да въздишат. Ученикът не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Ох, ох“. Не, не, ще въздиша, ще каже: „Ох, ох!“ Не, не, ще работиш. Днес, „ох“, утре „ох“ и най-после ще каже: „А разбрах сега, няма повече „ох“, задачата е решена“. Аз не се сърдя, че някой път казвате „ох“, но гледам, като казвате „ох“ работите ли. Като казвате: „Ох“ и не работите, казвам: Тази работа с „ох“ няма да се разреши. Ако не вземете този метод, който ви давам тази вечер, ще губите времето си, т.е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене някои ученици, които от 15 години повтарят този клас и казват: „Учителю, кажи ни нещо повече!“ Като им дам по-сложна задача, те казват: „Не е по силите ни“. Тогава как искате да минете в по-горен клас? Сега, не казвам, че аз искам това, но казвам, че в тази школа всичко е определено, необходимо е. Да любиш, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш мъдър, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш истинолюбив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш милостив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Няма да кажеш: „Не мога“. Не, не, ще се подчиниш и нищо повече. Това е една необходимост. Не се ли подчиниш на тази необходимост, очаква те смърт. Ама защо трябва да любиш? Не любиш ли, няма живот. Ако любиш, има живот; ако не любиш, няма живот. Ако не придобиеш тази мъдрост, условията на този живот няма да се проявят. Тъй щото, като говорим за Любовта, като говорим за Мъдростта, за Правдата, за Истината, ние подразбираме необходимостта на Божествения живот. Няма да казваш „защо“, но ще кажеш: „Аз трябва да любя, аз трябва да бъда умен, правдив, истинолюбив, това е необходимост, това е Божествено, наложено ни е, няма изключения“. Тъй трябва да мислите. Казва някой: „Защо трябва да любим“. Необходимо е да любиш. Ама защо да го любим, лош е? Необходимо е. „Ама той е такъв“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава. Разбирате ли какво е Волята Божия? Ако не ѝ се подчиниш, тя помита всичко; ако ѝ се подчиниш, спира. Бог няма да се подчини на едни детински своеволия, няма да ти дава отговор за какво и защо – ни най-малко! Трябва да знаеш необходимо е. Защо трябва да любя? – Необходимо е. Защо трябва да бъда умен? – Необходимо е. Тъй трябва да мислите. И в вашето съзнание трябва да легнат веднъж за винаги тези неща, и то не само у вас, но тъй ще проповядвате и на другите. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходимо е да любиш.“ Какво учите друго? – Необходимо е да имаш мъдрост. Друго? – Да не правиш глупави работи. Друго какво учите? – Необходимо е да учиш истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но няма да кажете: „Може, но когато имате разположение“. Не, ще любиш и нищо повече. Никакво разположение, но по заповед. Необходимо е и нищо повече. Ще се подчиниш. Откажеш ли, всичко е свършено. И сега, всичките страдания в света не са нищо друго, освен това, че невидимият всят иска да вразуми хората, че много неща са необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, как стои той от окултното гледище. Щом всичко това е необходимо от Божествено гледище, необходимите неща най-лесно се изпълняват. Необходимо е да ядеш. Мъчно ли е да ядеш? Не, лесно е. Необходимо е да пиеш вода. Мъчно ли е да пиеш вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършиш. Дигни чашата на страна. Тия са най-лесните неща. Сега, тия спорове, които често произтичат между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Често съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между една мисъл и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Аз тъй мисля“. Другият: „А пък аз тъй мисля“. Да се разберем! Няма какво да се разбираме. В любовта няма противоречия, но необходимо е да любиш. Ще кажеш: „Ама как, как ще любя?“ Ще ви приведа един пример: Когато се излюпят онези малки юрдеченца, майка им давали им уроци как да плават? Още като се излюпи, то знае как да плава. Майка им учи ли ги как да кълват? – Те знаят как да кълват още щом се излюпят. И на вас казвам: „Вие като излезете от вашето яйце ще знаете как да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Аз ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена във вашата душа и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве и юрдечето знае да плава още щом се излюпят, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клок, клок“. Преведен, този език значи: Ще работиш тъй, както е написано вътре в тебе. Дойде юрдеченцето до водата, и майката казва: „Квак-квак“. То значи: Тъй, както е писано в тази Божествена книга, тъй ще плаваш. Вие ще ме питате как да любим. Аз ще кажа: „Квак-квак – тъй както е писано в Божествената книга“. Няма никакъв спор. Ще отвориш книгата, ще прочетеш. Спреш ли ме и разсъждаваш философски, няма да влезеш в водата. И тъй, вложете мисълта, че основните Божествени мисли, идеи са вложени, написани в тази Божествена книга и всеки може да чете от нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуят гласа на майка си: Кът-кът – всички пиленца се събират, слушат, подчиняват ѝ се. Като ги повика, всички отиват. Е хубаво, когато Господ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. След като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клок-клок, а вас ви няма, не загубвате ли? Като ви каже кът-кът и вие закъснеете 1–2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има време, за в бъдеще“. Няма време, всичко е определено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голямо разстояние от майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, две, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечи ли се повече, то изгубва майка си. И ние, в нашето съзнание, не може да се отдалечаваме от Бога. Вие казвате: „А аз ще се отдалеча от Бога“. Да, но далеч като отидеш, като каже майка ти „кът-кът“, няма да чуеш. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним каквото казва , да изпълним волята ѝ. За последствията не мислете, защото в необходимостта всичко е за добро. Свърши се в 9 ч. без 10. Тайна молитва!
  2. http://petardanov.com/index.php?/files/file/441-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922), първо издание, София, 1922 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Живите сили в природата 21 школна лекция на общия окултен клас 20 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория (Горското у-ще). Следующата седмица имате ли тема? – Не. Най-добрият метод за възпитание на волята. Това ще бъде темата ви. Какъв метод ще представите. Живите сили в природата Ние ще ги разделим на 4 категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в природата действуват чрез скъпоценните камъни. У всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използувате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво? Когато ние говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т.е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот. Един минерал седи далеч от живота; по някой път вие го използувате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. Т.е. може да кажем, той като една случайност е вътре в живота. Сега, разбира се, живата природа иска да въздействува на човешкото съзнание, тия камъни със силата си да въздействуват на човека. И може да кажем, че тия сили, тия несъзнателни сили, носят по-голям запас от енергии, те харчат по-малко. В планинските места, в тия канари е складирана грамадна енергия за бъдащото развитие на земята. Тия канари трябва да се разтрошат на малки парчета чрез триене, да стане излъчване и тогава да дойдат до втората фаза, да влезнат в растителното царство. Тия несъзнателни сили в природата имат връзка с нашата костна система.И често, може би за бъдаще скъпоценните камъни ще се употребяват като едно възпитателно средство, в някое отношение на човешкия ум. Виждаме, в Откровението се говори за един град направен от скъпоценни камъни, от много скъпоценни камъни. То е за да въздействуват на човешкото въображение, понеже тия кристали служат за по-правилно пречупване на светлината и пренасянето ѝ в човешкия ум. За туй е хубаво някой от вас да изучава скъпоценните камъни. Скъпоценните камъни, разбира се, имат влияние от духовния свят, свързани са с него. Кристализирането на тия скъпоценни камъни в разни форми, показва, че върху тях работи един разумен принцип. Запример, ако известен писател има някой диамант, като погледне диаманта ще сложи мислите си по един начин. Ако има един скъпоценен камък с цвят зеленикав – изумруд или синкав – сапфир и той до известна степен ще окаже влияние върху неговата мисъл. Сега, разбира се, окултното гледище за скъпоценните камъни не е както това на съвременната наука. Окултната наука твърди, че скъпоценните камъни, това са плодове. Те растат и се развиват тъй, както плодовете в земята. И може да кажем, че те на земята са най-високото изложение на менталното поле или те са същества, които живеят в менталното поле, и изразяват своята деятелност на земята чрез скъпоценните камъни. И който може да чете, върху тях ще намери много знания. Там има много знание вложено. В тия скъпоценни камъни има много работи написани. Обаче онзи, който иска да се занимава, той трябва да владее акашовите книги, той трябва да е развивал онези центрове за ясновидство, да разбира съчетанието на тия камъни. Следователно, практическото приложение на тия сили е влиянието им върху костната система. Ако вие имате някакъв недъг във вашата костна система, вие проучете скъпоценните камъни, прекарайте ги през ума си, прекарайте разните родове светлина през ума си, те ще окажат най-целебното влияние върху организма ви, особено върху костите. Туй практикуват и в народа, турят тия камъчета по главата на децата, да не ги хваща уроки. За да не се изгубват, ще им турнат някои камъчета на шапката. Скъпоценните камъни всякога привличат тия несъзнателни сили, те ги контролират. Аз подразбирам под думата „несъзнателни сили“, тия сили, които нямат морал, защото има в света известни окултни сили, в които няма морал. И те са живи сили, и когато вие попаднете под тяхното влияние, те може да извършат с вас всичко. Запример, ако някой от вас излее малко от сярната киселина върху тялото ви, тя няма да ви пита, дали е право да разлага, да разяжда, тя ще покаже своята реакция. Подсъзнателните сили са свързани с растителното царство, с растенията и там захваща сегашният живот на човека. С подсъзнателния живот започва неговото значение, тялото, сегашното физическо тяло се е сформирувало. Следователно, сега в света, най-голямо влияние упражняват върху нас растенията. Какво е практическото приложение на растенията? Всякога трябва да обичате горите. Това е първото нещо. Щом обичаш горите, те са във връзка с тия подсъзнателни сили, а те са необходими за физическото ви тяло. Всичките растения, това са един склад в природата, от дето човек може да черпи. Не само това, не е нужно само човек да бъде между дърветата, но трябва да се научи да ги обича. Това е едно от средствата при възпитанието. Обич към дърветата, това е една връзка с тях, за да може те да ни помагат. Като влизаме сега в съзнателните сили, отиваме при животните. Там трябва да бъдем по-внимателни. От животните сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. От вола сме научили трудолюбието, от вълка сме научили свирепостта, от овцата сме научили кротостта и смирението, от мечката сме научили непримиримостта в живота. Мечката е много непримирима в живота. Всички укротители на животни признават, че мечката, веднъж обидена, тя не забравя, всякога ще си отмъсти, непримирима е тя, дълго време помни. У мечката силно са развити астралните чувства. Сега, обичта към растенията, запример, един окултен ученик трябва да я изрази, като се заеме да обработва някои от овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата или други някои. Те въобще упражняват силно влияние, затова непременно в двора си трябва да имате овощия. После, хубаво е, като се намирате в Чам-Кория между боровите дървета. Те упражняват отлично влияние върху духовния стремеж на човека. Та, вие излизайте често, разговаряйте се с боровете, да ви дадат този стремеж. Като възлиза тъй нагоре, той е остър, безкористен. Вземете друго някое дърво, бук или явор, те като се намират между боровете, минават като борове, приспособяват се, но като излезнат, веднага искат да обладават, когато борът взима най-малкото пространство, няма егоизъм у него. И после, друго характерно нещо в бора: веднъж като се счупи върха му отгоре, той не расте повече. Тъй, борът ни показва у човека всичкия духовен стремеж. Това са духовните чувства: осакатят ли се те, всичкото друго растене у човека престава. Та, окултните ученици трябва да дават предимство на своите духовни чувства, те да растат. Тогава всичко у тях може да расте. Та хубаво е често да посещавате тия места, да разглеждате боровете, да ги изследвате, да приемете малко енергия и разположение от тях, които да ви служат за през годината, да ви дават импулс, защото при сегашния живот ние се демагнетизираме. Всеки ден тревоги, тревоги, докато човек се демагнетизира, и не може да мисли, и няма разположение. Сега, мнозина от вас, толкова време как живеете тук, а с боровете не сте правили опит да поговорите малко. А болният може да иде малко при някой бор, да се облегне с гърба си на него, да помисли заради него. Боровите дървета упражняват отлично влияние. Животните тъй също. Каквото животно човек обича, той е в състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателните сили, като минават през животните, те внасят и добри и лоши качества. Запример, от котката може да научиш чистотата, но същевременно може да научиш тази алчност, тя няма търпение да очисти жертвата си, много нечиста е, от лакомство изяжда мишката с козината. Значи, от котката може да научиш чистотата, да бъдеш пъргав, но може да имаш и обратните качества – да се храниш нечисто. Има духовни хора, на които не им трябва много чистота. Те казват: „Да си напълним стомаха, та каквото и да е яденето“. Тъй казва и котката. Не! Вземете запример магарето, от него може да научите една много добра черта; как да избирате водата. Вие не може да накарате магарето да пие нечиста вода. Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто. Сега всичките животни, като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т.н., всякога упражняват влияние върху хората. И от астралният свят често си служат с тия форми. Когато вие спите, в време на сън те ви и представят. Запример, вие искате да знаете не кой човек какъв е, искате да вършите търговия с него, сънувате вълк. Значи, този човек с когото искате да направите търговия, той има характера на вълка. Или, ако сънувате вол, кон туй показва характера на човека, и от това ще съдите. От невидимия свят всякога уподобяват хората с известни символи. Един символ на животно, не е лош, той означава известна Божествена идея или в положителна или в отрицателна форма. Сега, когато мислите за вълка, вие може да го вземете в негативен смисъл, да бъдете към злото тъй непримирими, както вълка е непримирим към овцата, т.е. както той има жестоко отвращение към овцата, тъй и вие да имате отвращение към злото. Така може да разберете силата на вълка в туй отношение, в отрицателен смисъл може да използувате неговата сила. Ако не знаете този закон, веднага силата на вълка ще внесе във вас жестокост и грубост. И всичките животни, птици, упражняват известно влияние, достатъчно силно влияние. Сега, не трябва да идете до някоя крайност, колективно влияят. Цяло едно племе от котки упражняват влияние. И тъй, ако искате да знаете какви сили действуват, ще видите за кое животно, или за коя птица мислите повече. И ще си направите диагноза, какви сили функционират в вас. И в окултната наука има известни системи. да кажем имате сили от съзнателните сили, от животински вид. Тогава ще прекарате други форми, като формите на някоя овца, или вол, или кон, за да противодействувате на лошото влияние на други форми. Ще вложите форми на животни, с положителни черти, които да противодействуват на тия с отрицателни черти. Силите на животните може да се разделят на 2 лагера, на положителен и отрицателен или разрушающи и съграждающи. И за туй, за в бъдеще, когато се разучават животните, колко ще е интересно, когато един учител, като преподава на учениците си зоологията ще може да им обясни кои сили какво влияние упражняват върху хората. Той ще трябва да знае туй, та като разправя за вълка, същевременно трябва да разправя и за овцата. И като разправя за мечката да види кое е противоположното на характера в мечката. Тъй, в умовете на децата ще седят две противоположни форми, а сега учителят предава само за вълка, и вследствие на това не може да има туй окултно възпитание, а за в бъдеще то ще се измени, контрасти тогава ще има. При изучаване на растенията също така ще има такива контрасти. Сега, когато дойдем до самосъзнателните сили, подразбираме човека във всичките негови проявления. Със самосъзнанието и свръхсъзнанието започва човешкото царство. Като срещнете един човек трябва да различавате какво преодолява у него: физическото, астралното или умственото. В него ума ли, превишава ли сърцето или волята. Ако вие имате 10 души приятели, в които преодолява физиката, те са в състояние да ви осакатят, съвсем може да се извратите. Следователно, ако имате един приятел, у когото преодолява физическото, непременно на него ще турите в противовес умствено. Ще имате един умствен принцип, който да противодействува на физическото. И за туй в групирането на приятели трябва да ги нареждате един, у когото да преодолява тялото, у друг – сърцето и у трети – ума. После пак: тялото, сърцето, ума. Ако имате такива приятели, тогава работата върви хармонично. Защото еднообразието не е хубаво. Всички да бъдат само умствени не е добре. Аз не искам всички да се превърнете само на умствени типове. Не! Защото ако станете умствен тип, съвсем ще изтънеете и остареете, ще остане само нервната система, и тъй, съвсем сухи ще останете. Ако преодолява у вас физическото, ще се превърнете на кости и мускули. Ако преодоляват чувствата, вие ще замязате на буренца. Защото, когато преодоляват у някого чувствата, те развиват у него апетит и този апетит може да се изрази в ядене и пиене. Това е чисто астрално желание. А физическият живот се изразява в активност, то е животът на човека и всички хора, които имат физически характер, те са постоянно в движение. А онзи, у когото преодолява сърцето в своите низши прояви, ако се подчинява желание за ядене и пиене, целият живот ще бъде зает с какво да ядем и какво да пием. От единия край на живота до другия само за ядене въпрос ще бъде. И за туй трябва съвсем да се сменят проявите ни. Ако работите 2 часа физически труд, веднага час и половина трябва да дойде работа на сърцето, после на ума. Туй е правило, тъй трябва да бъде възпитанието. За сега, почти несъзнателно пак се уравновесяват тия енергии, само че не дават добри резултати. Известни хора стават само умствени типове, имаме отделни типове, като на сърцето или на волята, а има още и балансирани типове. Човек съзнателно в себе си трябва да балансира енергията, физическата в астралната, астралната в умствена и после обратното. Мързелът е един признак – за работата на физическите сили. Лакомството е един признак – надмощие на сърдечните сили. Той може да не яде, но умът му е зает само с мисъл за ядене. В ума му седят само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и др. И такъв човек, каквото и да работи, нищо не излиза. Сега, когато дойдем до окултната наука, яденето ще го съединим. Яденето има форма, и в него има наука. Чрез яденето възпитават хората. Ако храните човека една седмица само с каша, втората седмица с ябълки, третата – сливи, четвъртата – с череши, и ако знаете как да ги сбирате от дърветата, вие ще въздействувате по един разумен начин върху характера му. Сега, вегетарианската храна се употребява, но няма окултни резултати. Аз бих ви показал начин, как да се запознаете най-първо тук в Чам-Кория с канарите, да ги разгледвате, да ги проучавате. С колко канари има да се запознаете! След туй, да изучите боровете, да се занимаете да проучите боровинките. Знаете ли какво представляват боровинките за тези, които имат слаб стомах! Като ги употребяват, по този начин ще им се поправи стомаха. Най-после постарайте се да намерите кое е най-красивото място на Чам-Кория, то ще произведе красиво съчетание. То ще засегне вашия ум, тъй щото ще извлечете от курорта едно благословение. Само по този начин ще го имате, другояче, само ще бъдете на курорт, и каквото сте придобили, ще го изхарчите и след 3–4 месеца, пак ще бъдете бедни. Та може ли нашите разходи така да се използуват, че ние постепенно да навлизаме в природата? И много работи трябва да се забравят, много официалности трябва да се забравят. Като дохождате в такъв един курорт, трябва да забравите малко хората. Сега ще направите една диверсия в ума си, ще изучите сами боровете, характера им, големината им, на ден да сте посетили 40–50 бора, да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство с тях, да ги считате като приятели, с които сте се срещали като живи хора и те като влезнат в има ви, ще дадат едно ново настроение, и като се върнете в града да сте обновени. Не се страхувайте, че може да се отчуждите от живота. После в Чам-Кория може да се заинтересувате от това, какви животни живеят тук повече. – Катерички, сърни, диви кози. Да се яви желание да видите една дива коза, и тя да даде подвижност във вашия ум. Ако срещнете мечка, и то е хубаво. Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнеш. Туй е необходимо за учениците на окултната школа, понеже животът е такъв; че ние изгубваме най-важните сили с които може да си служим, изгубва се равновесието в нас. Запример, ако ние постоянно говорим за духовното, има опасност да стане еднообразен живота ни. В живота има един закон, че най-хубавите неща, ако се преповтарят много пъти, развалят се. Много евангелски песни се развалили само за това. Умре някой, те пеят тази песен, и тя се разваля. На умрели хора не пейте песни! Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва. А като замине някой между нас, някой от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели. И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. Ние за гроба няма да мислим, на гробища няма защо да пеем. Тъй щото от нашите песни няма да употребите нито една за умрели, други песни може да употребите, но да не пеете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е болен да не пеем ли на болния?) Когато е болен – молитва, молитва, а болния сам да пее. Пее ли той, пей и ти с него; болният не пее ли, не му пей и ти. Ще се отличаваме от другите: у нас за умрели хора помен не правим; за живите ще правим, а за умрелите няма. За живите ще правим помен всеки ден. И най-първо когато някой умирающ ни вика и почне да нарежда като умре с какви дрехи да го облекат… Ние ще повикаме хората от света – „Хайде заровете го, той при Бога отива“. Нарежда при кой гроб да го турнат, а той никъде няма да иде, той тука ще остане на земята. И казвам: „Ще заровите тялото, но ще знаете, че душата не е тялото, душата е свободна“. И този, който заминава, трябва да знае, че той е жив, няма да седи в гроба; може би ще поседи там 40 дена, ще се повърти около тялото си и после ще се освободи, а може и след няколко дни да замине. Но когато някой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете „добър път“, но никакви песни! Смъртта е нещо тържествено! Този живот е умрял, няма какво да му пеем, той иска мир и спокойствие; който заминава, първото нещо е, че той иска мир и спокойствие. Да му даде Бог Светлина на ума и мир на душата, за да може, като разгледа живота си да използува погрешките на миналото. Туй ще пазите от окултно гледище. Няма какво да пеем на умрелите. Ако някой наш приятел иска да му пеят тогава ще повикаме някой евангелист проповедник, ще му кажем: „Вие знаете да пеете на умрели, ще бъдете толкова добри да го заровите и да му попеете, а ние ще ви платим“. Ако иска някой да му попеем, ще го заровят тогава или православните или евангелистите, защото те пеят на умрели. Ако иска с нас, ние ще направим само една тайна молитва, да му даде Бог светлина да разбере дълбокия смисъл на небето. И като го изпращаме, няма да му пеем, но които го посрещат там, те ще му пеят по-добре. Ангелите да му пеят! А ние от тук да го изпращаме с песни, няма защо. Ние не знаем каква е работата му. Както изпращат с песни от този свят, не идва, не върви това. По-добре е там да ви посрещнат с песни. И тъй, ако някой от вас са готови да заминат на онзи свят, да знаят, че щом искат да им пеят, ние ще им кажем да си изберат, кой евангелски проповедник или кой православен свещеник искат да им пее. Тъй, като окултни ученици, без песни ще заминавате от този свят, а горе ще ви посрещнат с песни. Там ще ви пеят. После, снощи ви направих една малка бележка нали? Окултният ученик трябва да има нещо мистично в характера си! Изгуби ли се тази мистичност, живота става празен и безсмислен. Ако ние всички станем окултни ученици, трябва да бъдем слепи на погрешките. Аз забелязвам, че след като ви правя бележка, всичките бележки, които аз ви правя, ми костват много скъпо. Защо да ви правя бележки? Мога да оставя друг да ви направи бележка, защото не всякога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една окултна школа, едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всеки един ще намери една добра черта в другия и ще я държи в ума си и тогава той ще те обикне. И ако той намери у тебе една добра черта и ти ще го обикнеш. А сега, вие като се срещнете, търсите си най-лошите черти и ги държите в ума си. И тогава, започвате да се молите, ходите в окултната школа, но понеже сте избрали най-лошата страна, след като сте извършили молитвата, вие уж мислите добро за Ивана, Драгана, Петка, но изпъкне лошата му черта, и веднага развали твоето настроение придобито от мисълта за добрата черта. А вие окултните ученици, за да пазите характера си едно правило трябва да знаете за закон: да си намерите една добра черта. Всеки един от вас има една добра черта. Намерете тези добри черти по между си и дръжте ги в ума си. Само така ще може да си помагате и Господ ще ви помага, и ангелите ще ви помагат, и светиите ще ви помагат. Аз ще приведа един пример: Казах на една сестра, на една от ученичките: Кажи на еди-коя си сестра това и това. Тази сестра ѝ казала, а онази другата ѝ отговорила: Защо Учителят не каже на мене направо, а казва на друг? Какво аз съм казал, тя не иска да го изпълни, а се занимава с посторонни работи. Чрез когото и да е казано, трябва да се изпълни. Казвам ѝ: Не стойте на туй място! Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дето аз живея е много добре да живеете и вие. Но моето място е много опасно, при мене, който живее, той трябва да бъде герой. Ама Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелостта да издържи тия гранати. Аз искам да ви туря на тила – от зад, далеч. И при това, пазете се от едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е в техните души. Когато техните души вибрират еднакво, и когато Божията Любов прониква еднакво тия души може да се разберат. Запример, аз отбелязвам как някой от учениците развалят доброто настроение у другите, като се скарват. Слънцето оплаква ли се на нас? То си грее, обаче някой път облакът ще дойде и ще изопачи светлината му. За пример, аз дойдох между вас, говорих за някои предмети. Таман имате добро настроение, дойдат двама, скарват се, направят облаци. И в края на краищата остават тия двама, които се скарали. И всички ученици заминават и те си приказват: „Петко и Драган и Стоян право е казал“. Какво възпитание може да има в това? Та, първото нещо: учениците на окултната школа трябва да бъдат послушни, абсолютно послушни. Каже ли му се нещо, да го изпълни. Ама ще каже: Духът му казал. Кой Дух? Божественият Дух е Дух на смирение, мъдрост, правда, истина. Той е Дух, който заема всякога последно място, той не заповядва, където иде, последен ще бъде. Готов е да услужи на бедни. И този, у когото Духът работи, той последен ще седне на трапезата. Седне ли пръв, там Духът Божий не е. Тъй го зная аз. Та, когато дойдем до окултните сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия, и правилно, и след туй да проверявате как вашите влияния въздействуват на окръжающите. Аз като правя бележки някому, всяка моя бележка не само че трябва да превърже раната, но искам да видя тази моя превръзка полза принесла ли е? Ако на 10 души направя превръзка и положението се влоши, по-добре раните да седят не превързани. Ако не можеш да направиш доброто, остави друг някой да го направи. Та искам, ония правила, които ви давам сега, прилагайте ги постоянно. Аз ще ви дам още други правила. Изведнъж светии няма да станете. Защото за светии се изисква не един живот, много животи, той е съвършенство, не е закон за спасение. Трябва да почне човек да вибрира тъй че в даден момент да се досеща сам как да извърши Волята Божия. Свят човек разбирам човек с опитност, съзнание, който знае как да помогне, а не само името да носи. Такъв един човек е пълен с знание, с всички добродетели и той всякога върши Волята Божия. Сега, ние се приготовляваме да бъдем силни, да помагаме на великото дело. Казвам: Шестата раса иде! Шестата раса като дойде, вие трябва да имате знание и туй знание сега ще го придобиете. Та, сега първото нещо: Ще намерите една добра черта в себе си. Само за себе си ще намерите една добра черта, която Господ е вложил. Защото, да кажем, че сме много лоши, това е крайност и да кажем, че сме много добри и това е крайност. Ако кажем, че сме лоши, значи, че не сме приложили – Бог в нас е добър. И туй добре ще го съзнаем, и ще благодарим на Бога за това, което сме. Ти направиш една погрешка, но после у тебе съзнанието плаче, моли се разкайва се, ти кажи: Аз благодаря на Бога, че имам тази добра черта – съзнанието. Ако аз нямах тази добра черта, какво щеше да бъде положението ми? Значи като направя една погрешка, имам една добра черта, че съзнавам и скоро поправям погрешката си. После, някой човек срещне някой беден, веднага се смили сърцето му. И по това може да познае, че има нещо добро в себе си. И като казвам да намирате добрата си черта, така ние ще може да имаме простор на Духа. Ние трябва да се подчиняваме на Божия Дух. И тъй, като използувате тия сили вътре в природата и като дойдете в човека, ако искате да се образуват в вас приятелски отношения за в бъдеще, ще търсите вътре в приятели и неприятели една добра черта, която да поставите в ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство, сега, ще бъдете окултни ученици, ще учите всичко, ще бъдете смели и решителни! Когато ви се правят бележки, няма да се сърдите; когато ви изобличават, ще пренасяте с търпение, когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И блажен е човекът, комуто правите бележки. Остава ли го Господ… И Писанието казва: „Онези, които Господ не изобличава и не наказва, те на крив път вървят“. Не мислете, че е нещо приятно, че можеш да направиш бележка на един човек. Изобличиш един човек, спечелваш ли нещо? Нищо! Ти като се върнеш дома си, ще имаш тревога със себе си, нищо повече! Някой казва да изобличавам. Да изобличавам кого и да е, аз всякога считам това, че е все едно да правиш операция и като се върнеш, все ще има смрад и дълго време ще трябва да миеш ръцете си, за да се отмиришат. И за в бъдеще, като влезете в школата погрешките си няма да виждате. В горните класове абсолютно се забранява да мислиш за погрешките на хората! Хората за тебе не съществуват и погрешките не съществуват. Ти ще работиш върху себе си. Та, разправя един индуски учител: Отива при него един ученик и учителят му доказва три метода. Трима души се подвизавали в гората. Учителят му казал: Ще идеш, и ще удариш на тримата по една плесница. Ученикът като ударил на първия една плесница, онзи му ударил две плесници. Отива при втория: ударва и нему една плесница, той си повдигнал ръката, но пак я спуснал, не го ударил. А като ударил плесницата на третия, той даже не обърнал никакво внимание, продължавал да си разсъждава. Попитал го учителят: Какво направи! – Аз ударих на първия една плесница, той ми удари две. – Този е човекът, който живее по закона „Око за око, зъб за зъб“. Мойсеевия закон. А вторият, който повдигнал ръката си и бързо я свалил той в спасението живее, той се спасява. Дошло му на ум да приложи закона, но казал: не бива! Дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърнал внимание на плесницата, той живее в Любовта. Та, сега, някои живеят по закона на Мойсея, други – в спасението, а трети – в Любовта. Който живее в закона, два пъти ще те удари; който живее в спасението, той ще вдигне ръката, и ще каже: хайде от мен да мине! А третият, който живее в Любовта, той нищо няма да усети. Сега, окултният ученик трябва да живее по закона на Любовта. Ще дойде някой да те удари, ти нищо няма да усетиш, даже и не знаеш, че те е ударил. Какво съзнание трябва да има у него! Тайна молитва!
  3. http://petardanov.com/index.php?/files/file/440-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922), първо издание, София, 1922 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Простите и сложни движение в природата 20 школна лекция на общия окултен клас 13 юли 1922 г. в Чам-Кория Прочетоха се темите: Защо Бог създаде човека. Ще говоря върху: Простите и сложни движение в природата Простите движения ще замените с „първичните движения“, а сложните движения – с последните движения, най-слабите движения. Едно обяснение: сложните движения подразбират голямо съпротивление, а простите движения, подразбират малко съпротивление. Сега у всички, в съзнанието ви има две движения, има просто движение, има и сложно движение. За пример, за да дойдете тук в Чам-Кория, какво движение се е явило във вас, просто движение или сложно? Към коя категория бихте го поставили? (Сложно). Простите първични движения са само движенията към Бога, които са чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първите движения са кристални, а в сложните движения всякога има раздвояване в човешкото съзнание. Отиваш на курорт, но имаш няколко подбудителни причини, причината не е една, много причини имаш. Тогава бих ви попитал, когато човек се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мъжа или мъжът може да каже, че обича жената. То е една от причините. Второ, те искат да имат деца. Трето, мъжът иска някой да му готви. Има ред подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А във всичките сложни движения в света, трябва да знаете, че в тях има препятствие, което да очаквате. И, следователно, като ученици на окултната школа, аз ви давам туй разграничение като метод. Аз ви го давам само като един метод, да правите едно психическо разграничение на силите, които действуват във вас в даден момент, дали те са от „първичен“ или „вторичен, последен“ род. Да знаете всяко едно движение към коя категория спада. Щом знаете, лесно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати от просто движение, очаквате резултат на сложно движение. А всяко движение има свои определени резултати. Сега, смешно ще бъде, когато някои хора искат да станат религиозни и очакват да бъдат богати. Именно: човек, който иска да стане религиозен, в пълната смисъл на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имаш знание, знанието е сложно движение. Следователно, ще разграничавате в живота си движенията в съзнанието към кои спадат. Те спадат към едната или към другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое преобладава в даден момент. Тия движения не принадлежат към вас. Ако се намирате в една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излезете, ще кажете: Слава Богу, излезнахме благополучно, преминахме препятствията. Често пъти в живота си, на сила минавате покрай някое тържество и следователно ще се борите, такъв метод ще употребите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения в всяко едно направление и ще мислите тогава. Те са, аз ги наричам, човешките движения. А простите движения, те са кратки. Приятелството към кое движение спада? Истинското приятелство към кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които стават с най-малко разноски, са Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, те спадат към сложните движения. Сега, да определим движението. От що произтича то? То произтича от живота. Животът е първата причина на движението. Всяко едно движение в света показва, че съзнанието на някое същество иска да се домогне до известна храна. Турят му известни сили, потребни за него, и следователно животът произвежда първото движение. А пък енергиите, складирани в живота, са произлезли от мисловия свят значи, ние имаме едно движение, което представя чисто физическия свят. Имаме живот, който представя духовния свят, менталния свят, мисловния свят. Този свят се изразява чрез мисълта, която преобладава в живота. Следователно, мисълта се изразява в живота; тя е живот в движение, а движението е реализиране на тия трите в едно. Следователно, ние определяме: ако вашата мисъл е проста, тя ще произведе един прост живот, с първично, чисто, просто движение. Ако мисълта ви е сложна, непременно животът ви ще бъде сложен и движението ще му съответствува. Да кажем, че в едно същество, което живее в мисловия свят, се заражда идеята да стане велико, да създаде някоя слънчева система – в него се заражда сложно движение. Ако туй същество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любов, в нейните чисти форми ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у вас често като се прекръстосате, вие искате да примирите простите движения с сложните. Те са непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае с едно сложно движение. – Те са несъвместими! Един светия и един грешник на едно място не може да живеят. Те може да живеят, но на едно място не. Болният и лекарят може да бъдат на едно място, но лекарят ще бъде при болния докато го излекува. И светията ще седи при грешника, докато го излекува. И детето, и то по същия закон, ще живее при майката, докато вземе туй, което му трябва, и като го вземе, вече не търси майка си. Сега, вие казвате, че Бог създаде човека, за да се прояви. В какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искам малко да ви коригирам. Да се прояви на себе си. Щом иска да се прояви Бог в света, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъм. Аз искам да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявам на себе си? На друго нещо трябва да се проява, и другото същество и то, ако иска да се прояви, и то трябва да се прояви някому. А Бог да се прояви, на кого? То е един въпрос, един от трудните въпроси. Аз ще ви отговоря тъй: Бог създаде човека, за да бъде създаден. Сега, аз ще ви задам следующия въпрос: Кога може да се създаде нещо? – понеже човек не може да бъде създаден. Не говоря за създаванието на човека, защото човек не може да бъде създаден. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разберат това. Съзижда, съгражда това, подразбира всякога материален живот. Когато се съгражда някое място, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нещо за да се прояви човек. Ако кажем, че може да се съгражда, за да се прояви човек, права ли е идеята? Съграждат хората някой мост, за да се съобщават. Има някое препятствие, мост е турнат, той е едно съобщително средство. Следователно, човек е един мост за съобщение на световете, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, в целокупността си вие още не знаете какво означава физическия свят, т. е. физическия свят не само че не е тъй известен, но някой казват, че той е илюзия. Това са само думи, на които трябва да се разбере дълбокия смисъл. Божественият свят, с ония същества, които живеят в Божествения свят, както и съществата, които живеят в физическия свят, какви са прямите им отношения в тази смисъл? Сега, при този въпрос ще засегнем следующите два въпроса. Духът, който е чист,ние казваме за Него: „Духът е в постоянна борба с материята?“ Пак се задава философския въпрос. Каква нужда има Духът, който е чист, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трябва да се въплоти? Ще кажат, че той трябвало да слезе в материята, за да добие някаква опитност. Значи, на този Дух му липсва нещо. И после въпросът: Ако материята е нещо неразумно само по себе си, как е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духът,има разумност в тази материя, и даже такава разумност, която е равна на разумността на Духа. Значи, ако материята, може да хване Духът, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щом Духът се ограничава от материята. Сега ние въпросът няма да го решим, ние ще го оставим тъй не разрешен, както са го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качим на Мусала горе и ще разгледаме всичката околност, и ще слезем долу, и само за Мусала ще мислим, как е произлязла неговата история,ще го проучваме, а той ще си седи на мястото. Аз ви поставям за проучване един грамаден връх, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пак ще наведа вашата мисъл, ще ви попитам тъй: Защо трябва да събудят човека от сън? Ако си слуга, защо господарят да те събуди? – За да работиш. Защо трябва да спиш? За да си починеш. Когато се събуди този слуга, господарят създава ли го? Следователно, човек в сегашното състояние е само събуден от един сън. Нищо повече. Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричат творчество. След като работите, кой се проявява, вие ли или вашият господар? И вие се проявявате и господарят ви се проявява. Вие се проявявате в работата, която сте извършили, а господарят може да се прояви в плановете, които ви е дал. Но ние ще заместим въпроса и вместо: Защо Бог е създал човек, ще ви попитам: Защо е дошъл човек на земята. Или защо е изпратен тук на земята, туй е по-право. Дошъл е от някъде. Защо е дошъл? На този въпрос може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса – защо Бог създаде човека.Сега, въпросът защо Бог създаде човека, при сегашните условия, при които се намирате тук, той няма практическо приложение. За да знаете защо човек е дошъл на земята; Защо Бог го е създал, трябва да четете тази архива на природата. Трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви са азалите, там има отбелязано защо и за какво. Тъй аз повдигнах въпроса: защо Бог създаде човека, за да намерите вашите отношения към Бога, и да се уверите, че без Бога, ако не сте свързани с Него, у вас не може да има никакъв растеж, никакъв живот, и никаква умствена деятелност, защото разумно от разумно произтича, живот от живота произтича и деятелност от деятелност произтича. Понеже Бог е прав във всичко, понеже човек спада към сложните движения, туй сложно движение трябва да намери своя подтик в първичното отношение. Трябва да бъдем свързани не по форма с Бога, нито по съдържание, те са още външни неща, нито по смисъл, но принципално, вътре, по самата същина на нещата. Да бъдем свързани с Бога, като една необходимост на самото битие, понеже само по този начин Неговата мисъл може да даде подтик на нашия живот и неговите движения, – движения на нашия живот. И тогава всичко е възможно. Такава трябва да бъде интимната ви цел, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спъвате. Като влизате в тази школа, вие може да мислите да завладеете някои природни сили. Никакви завладявания не може да има! Аз не наричам владение, ако аз работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде друг да я обере. Аз не считам, че това е едно завладяване. Аз съм работил, а друг да яде плода. Няма смисъл. Ние може да работим, само за знание, а щом дойдем да се ползуваме от тях, туй не сме проучили. Сега, първото нещо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано – да се любим! „Да се любим“, аз подразбирам да направим мост. И мислите ли, ако направим мост, всичко в света ще се оправи? Ако двете страни са неприятели, по-добре да няма мост, защото тогава те ще почнат да се карат. Ако са приятели, нека има мост. Ако хората са готови да служат на Бога, нека има мост, ако не са се научили да служат на Бога, без мост нека бъдат. По-добре! Та, в окултната наука не смесвайте нещата. Често аз ви гледам, вие разсъждавате тъй: В Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живея в Божия, в Христовия закон. И вълкът казва: Бог е Любов. Ама като остане сам, вълкът напада овцата, и казва: Понеже аз обичам Бога, обичам и децата Му, та ти трябва да станеш жертва заради мен. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да изяде един човек, иди-дойди; но една овца да я изяде един вълк, тя ще мине през най-големите страдания. И когато някой човек го изяде някоя мечка, той ще изпита пак същото. Ние не сме пратени на земята да правим менажерия. Овците ще бъдат отделно, вълците ще бъдат отделно, мечките, всичко ще бъде отделно, ще има преграда между тях, тел, да си приказват братски, но да има строго определени междини. Ама не тъй, аз виждам на някой човек умът му е мечешки, у другиго умът му е като умът на някоя овца, а те казват; „Хайде да разделим тази преграда, хайде да съединим умовете“. Но една овца и един вълк какво ще направят? Представете си, у някои сърцето е мечешко, у някои овче, как ще ги съединиш? У някои действията са мечешки, а у други овчи. Как ще ги примирите? Не може да се примирят. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господ може. Аз зная, че Господ всичко може, но ние не можем. Ние не трябва да се опитваме да правим нещо, което Бог прави. Ние не можем. Следователно, ние трябва да правим само това, което можем, което е в кръга на нашето знание. Сега, аз от вас искам да правите неща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на някой нещо: Слушай, ти не разваляй твоята стена. Туй което аз ти казах, не го казах да го разваляш. Ти дръж преградата, за новото ще намериш ново място, но старото няма да го туриш. Често, за пример, вие искате да примирите идеите за Божията Любов с сегашната ваша Любов. Те са непримирими. Моята Любов, която аз имам, тя е несъвместима с вашата Любов. Разбирате ли! Ако аз внеса тия идеи, знаете ли как ще останат? Аз ще ви кажа. Често има описани в книгата „капризи на електричеството“, случаи, дето електричеството се явява в такива големи, валчести, светещи като електричество топки. Такава топка изведнъж пада върху човека, всичките дрехи изгарят, но той остава неповреден. Тази Любов, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху вас, вие ще се намерите гол. И като се намерите гол, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любов. Именно там е Любовта. После, вие искате нови схващания за Любовта, с нов надпис, а стари разбирания. В чисто Божествената Любов жертва няма. Няма никаква жертва. Жертвата, това е само един резултат на сложните движения на Любовта във физическия свят. То е един временен, преходен период. Когато се казва, че трябва да се жертвува човек, това не се отнася до Божията Любов. В истинската Божествена Любов няма никаква жертва. И следователно, за да разберете Божествената Любов, непременно трябва да слезнете на физическия свят, да изучите закона на жертвата. Именно за това са дошли хората на земята, за да научат закона на жертвата. И какво нещо е Божествената Любов, ще я научат, като минат по закона на жертвата. То е закон за правилното трансформиране на Божествените енергии. Някой казва: Аз искам да зная какво мислиш заради мен. Казвам: Може да знаеш, но трябва да те изям. И затова казва Христос: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, няма да имате живот вечен“. Значи, ако искате да ме разберете, трябва да ви изям, че като влезете в мен, аз ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная как да ви помогна. Следователно, вие ще се пожертвувате, за да влезе Бог във вас, ще направите тази жертва. Или вас да изядат или вие да изядете, ако искате да разберете някого. То е символ. Ако искате да разберете някого, той трябва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трябва да го изядете. Сега, на този език ще кажете: То е страшно! Ами че всичко в сегашния живот не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и в какво седи вече живота? След като сте изяли една хубава круша, след нея, може би, ще ви дойде някоя светла идея да напишете някое стихотворение. Тази круша представя и цвете, и затова е казал Христос: „Аз съм живата вода и живия хляб“. Трябва да разграничавате простите движения от сложните, и какво е предназначението за идването на човека на земята. Да научите закона на жертвата. Той е един от важните въпроси, който трябва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трябва да жертвувате? Малките отстъпки, които правите, то не е жертва. Законът на жертвата е закон който примирява всичките противоречия в света. Да кажем, намирате се в голяма тъга, големи мъчнотии, туряте закона на жертвата и веднага вие може да отмахнете тъгата, която имате, но трябва жертва. Да кажем имате да взимате 20,000 лв. нямате тия пари в джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си и решете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата и ще дойде мир. Сега, да не идете в друга крайност. Някой път вие съжалявате, че не сте някой учен човек. Казвате: Ако бях учен, щях да бъда министър, доктор. Вие се измъчвате. Кажете: „И без да бъда министър, пак може да живея като човек“ и ще ви олекне. Някой път вие отивате в друга крайност, някои казват: нас не ни трябват знания. Не е въпросът там, в дадения случай ние се мъчим за липсата на ония блага, които идат от знанията. Кажете: Без тия блага на знанията можем. Но често тия знания не подразбират, че трябва да станеш министър, доктор или свещеник. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запример, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличим по число“. Ами нашата сила не е в числото! „Ние трябва да съградим дом“. Силата не е в съграждането на дома. „Трябва да имаме знание“. Силата не е в това знание. Туй, което ние носим в света, то е една необходимост без която животът не може. Туй, което носим, то е една необходимост, тъй както водата и хляба са необходимост за живота. Тия хора, както и да е, те ще дойдат. Но когато дойдат, ние няма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скъпо е, плащайте си хляба, после, плащайте за водата, защото аз съм първият, който съм я донесъл, трябва да си платите“. Не! Влезе ли тази мисъл в ума ви, въпросът е свършен. Абсолютно безкористно ще действувате. Хлябът ще давате, за да го използуват и вода ще давате, и на всеки комуто давате ще кажете: По същия закон, по същия начин и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хляб трябва да давате, но само за тия, за които са предназначени. Сега някои от вас мислят, че като влезнат в новото учение ще станат по-добри. Ами че как знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човека всякога зависи от жертвата. Колкото по-добре разбираш закона на жертвата и го прилагаш, толкова по-добър ще станеш. Времето не е нищо друго освен проявление на жертвата. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, за да не сте в противоречие със себе си. Запример, някой път, когато аз говоря, някои казват: „Той, Учителят, не трябваше да каже тъй“. Един камък аз може да го поставя на източната страна, на западната страна, на север или юг. Може да го туря отгоре. Но къде трябва да туря този камък? Да кажем, определено е неговото място. Къде трябва да го туря? Дето е определено, според мярката на мястото, там трябва да го туря. Сега, вие, в този живот, в който сте влезли, вие сте определени, измерени сте. Някой път като ви турна някъде, вие казвате: „Не ми е мястото тук, аз не съм за княз“. Аз гледам, тук е определено мястото ви. И следователно, вие разваляте, там на мястото ще бъдете, нищо повече. И след туй, вие повикате някого. И тук се раждат лъжливите учители. Вие викате някого и казвате: „Моето място не е тук, не може ли да ме преместите?“ И всички се притеглят на това място, и казват: Този камък коя работа може да извърши? – И почнат да градят нещо ново, изопачат цялото здание. Тогава дойде комисията и каже: „Не е съградено добре“ и разхвърли камъните. И казват: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя си религия се разкапала“. Та ви предпазвам, у вас има една слабост, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете от старото. Не може без жертва. Трябва в себе си да подразбирате въпроса така, че всяко ваше действие, всяка ваша мисъл, трябва да бъде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трябва да го знаете. Туй няма да го казвате отвънка. Туй чувство трябва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живеем по братски!“ Овци с овци да живеят, вълк с вълк да живее, мечка с мечка, заек с заек, муха с муха да живее. Тъй както сте не може, но казва там един от еврейските пророци, че агнето и лъвът ще живеят заедно. Помнете този стих. Ама как ще живеят? Когато Господ дойде, да има простор нали? Ние ще оставим този стих, той спада към друга категория. Не примирявайте вашите добри мисли с лошите, не ги туряйте на едно и също място! Някой казва: „Аз имам една лоша мисъл“. Ако вашата мисъл е лоша турете я дето подобава. Имате една Божествена мисъл, турете я на място. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото място. Всяко нещо турете на своето място. Мнозина измежду вас, аз ви виждам, намерите един вълк, който има добри зъби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намерихме един добър човек, той е много умен, учен човек, пък каква природа има, какъв език, какви думи, я да го вземем при нас“. Аз го виждам, той е един стар вълк, нищо не му казвам. Казва: „Да му дадем един добър прийом, да му отворим вратата между овците да дойде да посещава тия овци“. Казвам: Той ще ги посети! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това са все символи. Цялата природа седи в символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цяла наука, която трябва да изучим разбрано. В нашето животинско царство, минерално и растително, по лесно от всичко друго може да изучим себе си. Вие имайте пред вид, че в разбирането на тая история много мъчно може да се разбере една промяна, която става. Някой път ставате от сън, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господ“. Как ще си обясните туй състояние? Щом знаете причините, отношенията ви вътре в самите вас по възможност трябва да бъдат чисти. Мнозина от вас сте в сложно движение, имате да разрешавате една от най-мъчните задачи. И за туй ви трябва голяма съобразителност, такт, умение, знание, воля – издръжливост в света. И понеже онези от вас, които разбират по-добре, може би ще разберат тази вечер туй, което аз не съм казал. И утре ще кажат: Учителят не каза ли така? И вие ще се намерите като онзи проповедник, който проповядвал така: „Който има две ризи да даде едната на бедните“. Неговата възлюблена се връща в къщи и мъжът ѝ, попът имал две ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия закон. Вечерта попът я пита: къде ми е ризата? „Дадох я“. Как тъй без да ме питаш? – Нали ти тъй каза в църквата? Аз го казах за другите, но то не е за нас. Сега попадията дала ризата. Къде е погрешката на попадията. Мислите ли, че тя е постъпила право? Защо не е дала своята риза, а на мъжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попът сам да дава. Тя казва: „Аз изпълних Христовия закон“. Попът пък е недоволен, че тя му дала ризата без негово позволение. Сега, често и вие раздавате моите ризи. Аз нямам нищо против туй, но и вашите ризи трябва да раздавате. Нищо повече! Някой тълкуват тъй: даром сте взели, даром давайте! Когато вземеш една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазиш в себе си, имаш право да дадеш на другите от плода, но ще пазиш тази идея. Плодът, който тя роди, от този плод ще даваш на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даром сме взели, даром ще дадем“. Не е тъй. И Христос казва: „Всяка пръчка, излязла от Мене, плод трябва да даде.“ Тия Божествени идеи трябва да минат през нас, и да дадат плод. И от този плод ще раздавате. И всички трябва да бъдете богати от плода на Божествените мисли. Тайна молитва! И тъй, основните идеи са прости и сложни движения. Законът на самопожертвуването. Законът на жертвата. Божествената идея трябва да остане, да се посее на нас, и от този плод трябва да дадем. Тези са основните мисли в беседата. По някой път се събирайте, затова между учениците аз ще дам известна задача, сериозно да я решавате. Разисквайте върху трите отношения: към физическия свят, към духовния и към Божествения. Всяка една идея трябва да се разглежда от три становища. Оправете мисълта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бяхте готови, щях да ви дам една задача, но не сте готови. Бих ви дал една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човек не е готов? Ето какво подразбирам: представете си, зимно време, аз ви изпращам на екскурзия, но обуща нямате. Може ли да ви пратя боси? Представете си, че ви пратя на едно планинско място, дето има ледници, вие нямате тия необходими припаси. Трябва приготовление. Ще кажете: с Господа всичко може. Господ всичко може, но ние не можем. Та, сега ще размишлявате. Искам сега поне от Чам-Кория да наберете енергия, по-голяма светлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трябва да са готови всички, защото ще ви дам една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвам тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има неща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо да действувате, после ще мислите. Не се плашете! Аз ви казвам: На един час разстояние от тука, на около 10 километра има едно място, ще идете на еди-коя си страна, там ще се спрете и няма да се мърдате. И няма да ме питате защо? Идете там и ще научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра от тук, ще намерите един чувал от 10 кгр. тяжест и няма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. После ще кажа: Ще вземеш този чувал, ще впрегнеш волове, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще го посееш. Защо няма да питаш? Идущата година ще разбереш, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идеш на разстояние 10 километра от тук, там има в един чувал 10 килограма жито. Ти няма да го отвързваш, защото ще се губи време; любопитство няма да проявяваш, и аз няма да ти разправям нищо, време да се не губи. Ще впрегнеш воловете. Идущата година, като израсне житото ще го ожениш, и тогава ще разсъждаваш. Такъв трябва да бъде окултният ученик! А сега, ще питате: Аз трябва да зная какво има в този чувал. Може да знаеш. Ще идете на едно място на 10 клм. от тук Там има един чувал. Ще го донесете, ще впрегнете воловете, ще идете на нивата, и т.н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бъдат резултатите? Вие няма да идете на време, Ще има едно закъсняване. Ние сме закъснели вече, изгубили сме най-добрите условия. Защото туй време, докато ви обясня всичко това, ми е отнело един час. Този един час, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй семе може да живее. И за туй в Божествения свят абсолютно няма разтакаване; казано и свършено! После, ще добиете точност. И на тази точност трябва да се учите всички. И ще опитате моята мисъл права ли е или не. Аз завчера там на Мусала изпитах колебанието ви. Дойдохме до едно място, и там се спряхме. Напред не може, защото е опасно. Ако речеш през леда да минеш, там всички щяха да се намерят в езерото. Сега вие казвате: този път тук, много препятствия има (пътят беше затрупан с заледен сняг), какво ще правим? Ние може да си направим път. Ние трябваше да предвидим, да си вземем мотики, но ни трябваше цял ден докато оправим пътя; но туй, обаче не го предвидехме. Вие мислихте, че няма никакви препятствия на Мусала. На зад да се върнем, не става. Казвате: Нагоре! – показвате смелост. През снега никой няма да минава! Тогава попъплихте нагоре, и не мислихте даже, че може камъни да паднат върху ви. И трябва да бъдете много внимателни, защото в нашето развитие има много спънки, аз като се качвах, покрай мене мина един камък, голям 4 пръста. Такъв камък е в състояние да пречупи костта на някого. Та, като се качвате нагоре, ще бъдете внимателни, да не бутнете нито един камък, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъв е законът. Не бързайте! Аз не искам бързина. Дойдете до някое място, седнете, опитвайте, турете си краката на туй място и вижте здраво ли е? С допирането на вашия крак, вие ще добиете известна енергия. Ще се концентрирате в себе си. Туй е задача, да излезнем горе на върха, и целия път да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трябва да бъдат задачите. Само така може да ви пренеса горе. Сега, в едно отношение всинца бяхте много смели и не страхливи. Смели, то е една добра черта, значи може да вършите работа. Но все-таки трябва да седи някой отзад. Аз трябваше да остана последен и ако бях останал последен, всички щяха да се изкачат горе. И после, каквото ви поръчах, не го изпълнихте. Казах: „Абсолютно никой да не минава през снега“, а някои минаха през снега, и щеше да им коства живота. Ако ви казах минете през снега, аз поемам отговорност. Някой път ще ви докарам на Мусала, и тогава ще кажа: „От горе по снега!“ Тогава аз отговарям. Или: нагоре през снега! Тогава всеки трябва да носи мотичка, ще изкопае едно стъпало и ще мине. Но кажа ли: През снега не може, значи не може. Казва един: – може. Не е време сега да вървим по пътя, който е предначертан. Туй е правило. Всякога, в окултната наука, една дадена задача, неизпълнена както трябва, носи риск. Това е абсолютно вярно! И всякога резултатите са прави. Всичко ще върви, ще окаже съдействие. Аз искам в тия екскурзии да видите какви закони работят, че в всички наши постъпки и действия, туй Божествено създание, тия по-висши същества, вземат участие. И тия двамата, брат и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива не по крива линия. Ако не бяха се спрели в хлъзгането щяха да идат в езерото. Сега ние ще ходим с една жива вяра, не ви проповядвам една обикновена вяра. Тази вяра е необикновена и постъпките ни ще бъдат необикновени, и Любовта – също, всичко у нас ще бъде необикновено, туй да го знаем.
  4. GDD

    1922_07_26 Възможности

    Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Възможности 20 Лекция от Учителя за учениците на I-ия мл. ок. клас (държана в Чам-Кория на 26 юли 1922 г., сряда). Присъствуваха: Василка, Дафинка, Марийка, Милка, Паша, Савка, Цветанка Започна се в 12 ч. без 20. Тайна молитва. Прочетоха се темите: „Значението на високите и ниските хора“. Разлика между възможност и необходимост. Възможността, това е към човешките процеси, т. е. означава човека. Необходимото, това означава Божественото в света. То се налага. И тъй когато говоря за възможността, подразбирам какво трябва човек да направи в дадения случай, да използува онези благоприятни условия, които необходимостта е положила в неговите ръце. Аз ще ви задам сега един траен символ в окултен смисъл: да допуснем, че един човек и един кон имат известна обич, конят и човекът могат да дружат. Обичат се, тръгват двамата. Господарят, човекът го язди, а конят го носи. Отиват на нивата. Дойдат на нивата, господарят слиза, хваща опашката на коня, впряга го на работа, почват да орат на нивата. Свършва до вечерта работата, разпряга го. Качва се на него, връщат се в къщи. Господарят влиза в къщи, а конят – в яхъра. Сега възможността у кого седи? Възможността е у човека, той може да измени положението на коня. Той може да подобри и да влоши неговото положение, почти абсолютно от него зависи. Сега обратно: конят може да улесни положението на господаря си. Следователно, нисшето у вас трябва да ви улеснява, а висшето трябва да ви подобрява – начин за работа. Сега в школата вие заемате мястото на коня и ще улеснявате, а пък господарят заема мястото на учителя и ще подобрява. Учителят трябва да подобрява условията у човека, които той ще използува. Та тази възможност е разумното у вас. Тия възможности ще ги употребите за подобрение на коня си, за да може той да ви улесни. Например какво ще подобрите? – Ще подобрите храната, ще подобрите (пашата), ще подобрите жилището и той ще бъде по-силен, ще може да върши по-добре работата си. Значи ако вие не подобрите мислителните сили на вашия ум, ако не подобрите чувствителните сили на вашето сърце, ако не подобрите действуващите сили на вашата воля, то вие не можете да имате улеснения в живота си. Сега в школата ще използувате недоволството, което може би за в години ще ви е като една спънка. Недоволство: недоволство от себе си, недоволство от ума си, от сърцето си, от волята си, от самите вас, от окръжаващите ви. Туй недоволство ще го използувате като един стимул за работа, защото в недоволството все-таки има една идея, че човек съзнава, че му липсва нещо, което му е много потребно, което е необходимо за неговото щастие, а го няма. И тъй ако търсите сега топлината, отде трябва да я търсите? – От слънцето. Ако търсите светлината, отде трябва да я търсите? – От слънцето. Може да каже някой: „Ама може да запалим някое дърво“. Те са вече второстепенни неща. Тук има събрана енергия, може да я превърнете на топлина. Ако имате начин как да превърнете тази топлина, можете. Но най-хубавата топлина, най-хубавата светлина идат от слънцето. То е първичната топлина и светлина. Сега ако търсите Любов, Истина, отде трябва да ги търсите? – От Бога – външния диск от Бога. Външната страна на Бога се изразява чрез Неговата Мъдрост. Дискът на Бога, това е Мъдростта, съдържанието на диска, това е Любовта, а смисълът, това е Истината. Следователно, когато говорим за Бога, проявен в Мъдростта, подразбираме видимата страна, т. е. формата на нещата, реалната форма, която съществува или абсолютните форми, които съществуват в Битието. Някой път може да търсите Любовта, Мъдростта и Истината в хората, това е второстепенно, вторично нещо. Кога ще търсите Любовта в Бога? Когато търсите Любовта в Бога, всякога ще сте в безопасност, тя е неизчерпаема, този огън не ще изгасне. В този огън трябва да внасяте нещата. Престанете ли да внасяте нещата там и тя ще изгасне. Ако в лампичката не внасяте масло, тя ще изгасне. Ако в електрическата лампа няма ток, изгасва. Това са условности. Сега ние намираме в живота, че много условия са противоречиви. Да, защото са безконечни. По същия закон лампата ви непременно ще изгасне, като изгори маслото ѝ. Тъй като ученици ще се стремите да разбирате безграничното, безконечното, проявено в конечните, разумни форми. Запример безконечното ви прави недоволни. Да допуснем, че вие сте една тръба, съзнавате, че сте една тръба, през вас минава вода от едно цяло езеро и тя е тъй изобилна, че образува цял напор. Какво иска да каже тази вода? – Разширете се, та да изчезне недоволството. Като се разширите, недоволството ще изчезне. Недоволството всякога показва, че човек не е използувал условията, които му са дадени. Това е една от причините. Знаете ли кога стават хората недоволни? – На стари години. Всичките стари хора са много недоволни от себе си. Те виждат много ясно как е трябвало да използувате младите си години, да се учат, да придобият опитности, а как са прахосали времето си. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които често ги спъват, та не могат да изпълнят, което искат. Щом им турят граници, които ги спъват, за да изпълнят желанията си, те са недоволни от тия препятствия, които им се създават. Вие знаете онзи анекдот за щъркела и жабата? Той е един окултен разказ. Минавал един разумен щъркел покрай едно блато. Щъркелът бил момък. Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата. „Лесно е, може да се качиш на гърба ми, аз ще те пренеса в тия новите места“. Качила се жабата на гърба на щъркела, дигнал я той много на високо, обаче, като не могла да издържи, паднала от там и се убила. Значи жабата трябва да стои в условия при блатото. Тя преждевременно излязла от блатото. Щъркелът ѝ говорил преждевременно за хубавите места. Та и в окултизма има такива съблазнителни места. Не се качвайте на щъркелски криле! Туй, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно: туй, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако щъркелът беше се съгласил с жабата да влезе в блатото, щеше да се случи и с него същото. Сега възможностите дават разширение на вашата мисъл, разширение на вашите чувства и разширение на вашата воля. В мисълта ви не трябва само разширение, но и дълбочина; в чувствата ви също трябва разширение и дълбочина, а на волята си предавайте интензивност. Сега ще ви дам на вас I клас, един малък опит, да познаете колко вашият ум е широк и дълбок, колко чувствата ви са широки и дълбоки и колко волята вие е интензивна. Накарайте някой ваш приятел да ви каже нещо обидно, вие ще го заставите затова и ще видите, дали ще можете да превърнете тази обида и за колко време ще можете да я превърнете. Този опит може да трае един цял месец. От днес който ви каже една обидна дума, забележете си за колко време ще можете да преодолеете тази обида, да превърнете тази дума така, че тази дума, която е била обидна, да почнете да чувствувате, че от нея излиза музика. Това е един опит, от който ще познаете дали сте предали широчина и дълбочина на ума си, широчина и дълбочина на чувствата си и интензивност на волята си. Но гледайте обидната дума да не е много голяма, да не направите някой много дълбок абсцес. Най-първо малка обидна дума, да ви резне малко, но да не ви засегне много, за да видите за колко време ще може да заздравите туй място. Сега индусите имат един начин за събиране на прана, на енергия. Може да направят един разрез на ръката си, после да концентрират ума си и в 20 минути раната заздравява. Следователно, една обида не е нищо друго, освен един малък разрез или на ума, или на сърцето, или на волята. Ако имате изобилно тази прана, поставете я на ръката си и ръката заздравява. Туй показва, че имате воля. В друг случай ще се намерите в положението на онзи търговец, който мисли, че е богат, а той няма нищо в касата си. И тъй ще намерите един ваш приятел и съзнателно ще направите с него опита. Ето как ще стане. Когато вашата приятелка е в отлив, тя е неразположена, ще отидете при нея и ще я подразните. Ти ще я подразниш, ще я опиташ, а после ще ѝ кажеш, че правиш един малък, окултен опит. Ще ѝ кажеш: „Аз ти много благодаря, че много ми услужи“, защото в това време тя може да ви каже някоя обидна дума. Вие ще изберете субекта и той ще ви направи един малък разрез. Да видим дали ще можете да се поляризирате в малките опити. Такива опити може и други да ви създадат, без да си ги създавате сами. От Братството ще ви се създадат. Ако се предизвикат естествено, по-добре ще бъде. Ако не се случат естествено, тогава сами ще си ги създадете. Тук, в окултната наука, всички опити, които сега идват, те са запас от енергия. Щом научите законите, ако може да преодолеете тези изпити, всичката тази енергия, ако не изгубите, ще се върне при вас. Защото растенето, развитието – физическото, духовното и умственото, става само чрез тия противоречия вътре. Онуй е един неизбежен закон в природата. После, дръжте в ума си тази основна мисъл, че в първичния закон, когато говорим за законите и силите, всякога разбираме живото и разумното. Нещата са точно определени и няма никакви изключения. Ако съществува едно изключение само, то е като една възможност, като една врата. Изключения няма, съществува едно изключение като една възможност. Запример, за Бога няма нищо невъзможно, Той може всичко да поправи и постепенно и моментално. Да кажем, недоволни сте от времето, студено е – значи топлина дойде, веднага ставате доволни. Недоволен си от някоя нощ, дойде светлина, доволни ставате. Нещата се уреждат. Както топлината, тъй и всички други сили в даден момент или уреждат, или развалят. Та и сега ще гледате какви са възможностите в сегашния, в дадения живот, кое трябва да подобрите и кое трябва да улесни. Възможности в подобрение и улеснение. Гледайте нисшето да ви улеснява, а висшето да подобрите. Овците ще ви улесняват, ще ви дават собственото си мляко, вълна, а вие ще подобрите положението на овците. Подобрете положението на ума си, той ще ви улесни. Подобрете положението на сърцето си, то ще ви улесни. Подобрете положението на волята си, тя ще стане интензивна, силна, мощна. Злото в света е една възможност, която съществува в Битието. Неразположението на духа, неразположението на чувствата, това са все възможности. Когато извършиш хармонично ония действия, които великият закон изисква, ти усещаш радост, а щом извършиш противоположното, усещаш скръб. Значи скръбта е признак на оране, а радостта е признак на жетва. Когато орат, земята скърби, а когато женат, житото се радва, че е минало през процеса на скръбта, на страданието, освобождава се, радва се. Туй е достатъчно. Тайна молитва. 12 1/4 часа. Сега към училището, нали, за обяд?
  5. Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Положителни и отрицателни сили в ученика 19 Лекция на I Мл. ок. клас 5.VII.1922 г. сряда Чамкория Тайна молитва. /Прочетоха се темите: „Отличителната черта на светлината“./ След туй ще пишете: „Предназначението на човешкото сърце“. Положителни и отрицателни сили в ученика. Сега, ако нямаше никак тъмнина на земята, би ли имало растеж на физическия свят? /Отговарят: – „Не!“/ Светлина и тъмнина, това са две състояния на душата. В тъмнината душата познава себе си, като се ограничава. Тъмнината е ограничение, а светлината е процес за познаване Бога, за познаване Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае. И тъй, най-силната черта на светлината е да познаем Любовта. Сега, като напишете това общо, ще вметнете и туй: „най-силната черта на светлината е да познаем Бога“. Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе. И тъй, у човека кое е първото ограничение? Аз ще ви го кажа. То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си. Ето защо е потребна жертвата. Щом се решиш да жертвуваш, първият ден на светлината в твоята душа се проявява. Ако се яви светлината, за да се разграничи светлината от тъмнината, у теб жертвата е правилно направена, еволюцията е правилна. Ако не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не се е явила. Тъй се обуславя. Христос казва там: „Аз съм виделина на света“. Но тази светлина беше придружена със саможертвуване. Тъй щото, за да създадете светлина в себе си, когато се говори за самопожертвуване, подразбира се един акт – светлина да се яви във вас. В замяна на жертвата, която ще дадете, ще се яви светлината. Сега, при сегашното състояние на еволюцията, светлината има четири направления на физическото поле. Четири направления, вълни, по-слаби и по-гъсти, а по-гъстите образуват задната част на мозъка. Главата расте тогава отзад. Както тежестта на мозъка у животните е зад ушите и вследствие на туй тия животни са заставени да ходят на четири крака. У растенията тежестта е отдолу, в корените, вследствие на това те са принудени да бъдат поставени с главата надолу към земята, за да пазят равновесие. У човека движението на светлината е отпред. Тежестта на мозъка е отпред, пред ушите и вследствие на това бил заставен да се изправи на два крака, за да пази равновесие. Четвъртото състояние започва сега, то е състояние на горе и образува чисто духовните, Божествените чувства у човека – висшия свръхчувствен свят. Тъй щото, когато във вас светлината действува в четири направления, отзад, отвътре, отпред и нагоре, образува се един кръст. Тогава, като начертаем този кръст, според дължината на всяка една част на кръста ще познаете в кое направление светлината е по-силна. Ако западната част на кръста е развита, значи животинското естество е по-силно. Ако долната част на кръста е по-дълга, тогава растителните стремежи у вас са по-силно развити. Ако източната страна на кръста е по-дълга, значи човешките способности и чувства са по-силно развити. Противоположната на горе, горната част показва Божественото у човека. И тъй, ако спуснете една отвесна площ отгоре на долу, успоредно на главата на човека, той се разделя на две. Задната част е лявата пътека на неговото движение, а предната част на главата е дясната пътека. Ако спуснете друга площ от запад към изток, имате друго едно деление. Дясната част на мозъка е правият път, а лявата част на мозъка – това е широкият път. Първото състояние показва само състоянието на душата. Стремежът, това е левият път, принципално. А пък правият път – това са вече действия. Защото в правия път върви само онзи, който действува, а в широкия вървят онези, които не действуват. Те са двата пътя въобще, по които хората сега вървят. Сега, когато говорим за животинското царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „животинско“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието. Всякога, когато известна енергия се набере в човешкия мозък или организъм повече, отколкото е потребно, раждат се дисхармонични състояния. Запример, наблюдавайте всички хора, на които слепоочните части са чрезмерно развити, широко закръглени, вие ще забележите, между тази широчина и човешките бърни има съотношение. Бърните стават по-дебели. Понеже обонянието е тясно свързано с бърните, когато носът е близо до устата, с помирисването на някое приятно ядене, става прилив в бърните и вследствие на това те стават по-дебели. Същевременно и другите части на мозъка хвърлят известно влияние. Запример, ако надеждата у един човек е силно развита, в лицето има два мускула, по които се познава това. Когато този център е силно развит, ъгълът на устата е обърнат на горе, а не на долу. Тъй щото мозъчните центрове хвърлят в две направления белези: или криви линии или прави линии. Някой път има подвити ъгли на вътре. Изобщо нагоре и на долу. И всякога, когато човек става тъжен, ъглите на неговите уста се спущат на долу. Туй показва тъжно състояние или другояче казано: теченията са вече растителни или животински. Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред. Животинското и растителното имат движения надолу и назад. И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. Може да го отделите от вашето съзнание тъй, както дяволския нокът отделяте. Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си. Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. У вас може да се появи най-висшето у животните – страхът, а щом се подигне страхът, ще се подигнат много възпоминания от миналото, които не са красиви. Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. Там се говори вече за право. Разбира се, сега тия разсъждения няма да бъдат еднакво полезни за всинца ви. Но все-таки полезно е всеки един от вас да се стреми да отдели две или три свои състояния, да ги разгледа тихо и спокойно. Скръбен си, обхване те мрачно състояние, не ти се иска да живееш, искаш да се самоубиеш, отдели това състояние и го разгледай, защо туй състояние на съзнанието не иска да живее. Отдели го. Ти не си това. То е едно състояние. Че е състояние се познава по това: да кажем може да си хипнотизиран, този, който те е хипнотизирал, може да ти е внушил мисълта да се самоубиеш. Хипнотизират някого в спящо състояние, внушават му след шест месеца в еди кой час да стане и иде при приятеля си. Той до тогава нищо не подозира. Дойде часът, той стане, прояви се туй състояние. Туй състояние може да трае 15 минути, час, два и след туй пак като че нищо не е вършил. Вие сте били ученици на разни школи в миналото и някой от вашите учители ви е хипнотизирал за някое следующе прераждане, след 120, 250 или 300 години да извършите нещо. И вие ще го извършите добро или зло. Някой път се чудите как тъй се изменя човек. Живее един човек честно и почтено и изведнъж стане една рязка промяна, той стане най-големия разбойник. Мине година, две, три, пак стане рязка промяна, той пак се повърне в своето първо състояние. Та сега, в сегашното състояние на школата, всички тия състояния ще се стремите да ги изправяте. Предстои една грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде знания, но същевременно и ред погрешки на миналото да ги изправи по един разумен начин. Щом дойдете в туй хипнотическо състояние, по обратния път трябва да победите. Има обратни паси. Да кажем онзи, който ви е хипнотизирал, тегли на долу с ръцете си. Когато искате да се разхипнотизирате, ще теглите с ръцете на страни. Движенията от горе надолу те са на черната ложа. Всички вие все така се миете, нали? /Показва/. Добре, като се миете така, вие казвате: „Не си струва на човек да му са отворени очите“. Право. В известно отношение е право. Когато влезете в материалния живот, право е. Но щом влезете като ученици на окултната школа, ще употребите другите движения – настрани. И после, като мокрите косата си, правете движения на горе, не снемайте на долу, и отзад теглете ръцете надолу по косата. Трябва да знаете, че всяко движение, което правите, то има свой смисъл и влияние. Наблюдавайте състоянията. Някой път направите едно движение и вас ви е неприятно. Направите едно движение и вътре на духа ви стане приятно. Има известни движения, като ги направите, усещате известно разположение. Може да паднете в друга крайност. Трябва най-първо у човека да не се роди страхът дали туй нещо да го направи или не. Всяко едно движение си има своето влияние, упражнява свое влияние. Тогава някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно: за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение назад, по инволюция, слизате. Еволюционен път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете. Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме. Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена. Тези са четири велики състояния, с които трябва да си служите. Макар и да не разбирате законите, няма опасност. Запример, някой път вие се чувствувате тъй неразположен, нетърпелив, смущава ви нещо. Представете си, че се намирате в някоя гора от борови и дъбови дървета, няма да се мине много време, ще почнете да добивате туй състояние и разположение на растенията. Някой път сте мързеливи, почнете да мислите за животните. Всички животни са подвижни. Нуждата за глад ги е заставила да мислят. Като мислите за тях, те ви стимулират с енергията си. Между тях ленивци няма. Даже най-мързеливите от тях са много енергични. Едно животно, след като се наяде е мързеливо. Но после пак ще обикаля до пет–шест часа да търси храна. След като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека. Да разсъждавате последователно. След като разработите човешката мисъл, ще минете в Божествения свят. Ще изложите всички ваши мисли на показ. Ще се ослушвате. Ще се явят там на вашето изложение тия напреднали същества, ще направят своите бележки. Умните хора всеки ден правят по едно изложение, средните – в неделята едно изложение, пък глупавите – в годината по едно изложение. Туй, дето наричат „човек трябва да се самоосъжда“, то е туй, което той е създал да го занесе в Божествения свят другите да се произнесат, да го обсъдят, а той да наблюдава, да вижда погрешките си и да вади смисъл. Това са живи образи, това е една дълга дисциплина на ума. Разбира се, в окултната школа, ако вие бяхте готови, да нямахте туй противодействие... Сега не сте готови. Аз сега мога да махна с ръката си и изведнъж да ви приведа в другия свят, но ако река да направя туй сега, между вас ще захванат конвулсии, някои няма да искат да излязат навънка и какво ще стане? Ще кажат: подлудяха. А пък другояче класът – всички ще заспите в един час и като влезе някой, ще ви види като мумии, ще каже: „Какво е станало?“ След един час ще се върнете освежени, като че сте ходили на някоя разходка. Но трябва голяма дисциплина на волята. Не може човек да ви приспи тъй при тая обстановка. Трябва да има абсолютна тишина. Улици наоколо не трябва да има. В един час не трябва да има никакви смущавания. И трябва да има известна аура, образувана около цялото място. При такава само обстановка може да имаме по-реален опит, а сега при сегашните условия, при тия улици и всичко туй наоколо, ще се задоволим със сегашното. И Чам-Кория, дето сме и там не може. За да го направим, трябва да изберем някоя планинско място. Ще търсим на друго място; като намерим такива условия, виж тогава може. То и тук може да се създаде в центъра на София, но трябва да се направи особена стая, да се огради с такава аура и може да се огради. Само в такава стая, в която ще правим тия упражнения, крак на външен човек да не влиза, само учениците да знаят. Външен човек да не подозира, че има такава стая. Така да се огради, щото онзи непосветения, като рече да се приближи до стаята, да каже: „не ми е мястото тук“ и в него се заражда противно желание. А пък в ученика, у него се заражда един стремеж да дойде той като някоя пчела при цветята. Той веднага ще знае, че има такова място. И потребно е тук в София това – трябва да се създаде такава стая. В салона не може да се създаде такава атмосфера. Но като ученици ще работите, ще се създаде. Тайна молитва. Работете. Ще се преодолеят всички мъчнотии постепенно. Постепенно всичко ще се преодолее. Ще гледате да образувате една воля, не като желязо, не като гранит, а като диамант. Всички трябва да имате диамантена воля. Гранитните воли капитулират, железните воли капитулират, но диамантената – не. Особено, както са вашите класове смесени, тук се изисква по-широко схващане и по-голяма самоотверженост. Има още ред заблуждения, криви схващания, които трябва да се премахнат, да се внесе светлина от особен род. Особена светлина трябва да се внесе в съзнанието ви. Ако не дойде тази особена светлина, вие ще имате сегашните схващания. А в сегашните схващания, в тях не може да се добият тия резултати, които очаквате. Аз, като казвам „нов род светлина“, туй ни най-малко не трябва да ви безпокои, тя ще дойде. Като казвам, че трябва да се внесе, подразбирам, че ние ще се качим на един планински връх и по-рано ще дойде тази радост, а долу – по-късно ще дойде. Ние ще направим големи усилия да се качим на тая Божествена вълна. Там светлината иде по-рано. Долу в равнините и долините ще проникне по-късно. То е преимуществото на една окултна школа – да покаже пътя към тия планински върхове. Запример, в школата още не сме ви преподавали за ритмическото ходене, още не знаете какво нещо е ритмическо ходене. Но ще бъде постепенно. В Чам-Кория те са научили вече първия урок по ритмическо ходене.
  6. Донка

    1922_07_14 Пътят. Формули и молитви

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Формули и молитви ПЪТЯТ 14 юли 1922 г., Чам Кория Дадено на Шумнатица 1. Божията любов изразява пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията любов. 3. Пълният живот и пълната любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни. 6. В Духът Ти ние познахме любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят.  15. Да бъдем едно с Тебе през всичките векове. 16. Благословен си Ти нашия Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Тебе. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъде в нас. (Дадено на Шумнатица)
  7. Аудио - чете Йордан Стоянов И Петъръ го взе на страна (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание И Петър Го взе настрана И Петър Го взе настрана, и начна да Му запрещава и да казва: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“. (Матей 16:22) В съвременния живот лежат две основни правила: едното правило е положително, а другото – отрицателно. И всичкият съвременен културен свят живее в отрицателната страна. Че живее в отрицателната страна, резултатите, които имаме в съвременната култура, го изявяват. Аз мога да направя едно малко сравнение. Има две състояния у човека: едното ние наричаме здравословно състояние, а другото – нездравословно. В здравословното състояние на тялото има красота, хармония, израз, подвиг на ума, а в нездравословното си състояние тялото е хилаво, появяват се разни бучки тук-там, разни циреи, има недъзи в стомаха, в дробовете, в главата. Самите тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които природата е поставила вътре в тялото. Сега мога да кажа, че даже съвременният християнски свят живее в хилавата страна на живота – и самите християни са хилави. Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството, като колективна единица, не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е сега времето. А кога? „В бъдеще.“ И преди 2,000 години църквата казваше, че не му е времето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха, и после казаха, че не му е времето сега. Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения егоизъм, с надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този егоизъм. В тия хиляди години мнозина се явявали да говорят, пращани са били от Бога да казват на хората, че трябва да живеят според този естествен закон. И съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Де е казано, че пророци след Христа не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Христа, ясно се говори в Писанието, дето Христос казва така: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, Той ще ви научи“. В чие име са говорили пророците? Не е ли говорил този Дух? Следователно пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. Нима онзи лекар, който прави операция на болния, върши нещо приятно? Не е приятно, но е необходимо за спасение на болния. Нима когато се разтвори стомахът на някой болен, това е приятно, нима това е в реда на нещата? Не е приятно, но е необходимо за спасението му. Следователно, когато ние искаме да се спаси това общество, няма да си поплюем на ръцете, но ще искаме да направим тази операция тъй добре, че да се спаси това общество. Но когато правим тази операция, не искаме да имаме страхливци около себе си, че да бутат ръцете ни и да ни пречат. Всички страхливци трябва да бъдат навънка. Питам всички страхливци, как ще излезе операцията, ако казват в себе си „ако стане“, „може да стане“, и т.н.? Може, и нищо повече! Онзи, който има знания, онзи, у когото има Истина, всякога може да направи една операция без погрешка; а онзи, у когото няма Любов, Мъдрост и Истина, всякога операцията му ще излезе несполучлива. Сега, на съвременното общество липсва един велик импулс, липсва основно начало. И туй велико начало е Любовта в нейните нови прояви. Аз съм говорил и друг път за Любовта, но не за Любовта, която се проявява и престава, не за Любовта, която увеличава страданията. Казват някои, че любовта носи със себе си страдания. Да, физическата любов носи страдания. Кога? Ето как носи страдания: онази майка, която се влюбила в своето дете, ще страда, ако вземат детето ѝ. Следователно, когато любовта остане без формата, в майчиното сърце ще се създаде страдание. Двама души може да се любят, но затворят ли ги, разделят ли ги, те страдат. Всяко нещо, което ние обичаме, може да ни го вземат или да го развратят, и това ще ни причини страдания. Затуй казваме, че любовта произвежда страдания. Но любовта произвежда страдания при ония условия, при които ние живеем и не може да се прояви. Онова дете, което сте любили, ако се изврати, поквари – ще ви причини страдания. Туй е любовта, която се проявява на физическото поле. И защо така? – Защото ние, съвременните хора, нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим за Бога, къде е Той, на кое място, на небето или на земята, в църква ли е или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? Църквата с хиляди години и тя спори, и като дойдете до Христа, ще ви пита: „Какво мислите за Христа, Син Божи ли е?“ Хората разрешават някои въпроси преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си Го? Неговото разположение, туй, благородното разположение да се пожертва за самото човечество, да въздигне всичко, ти познал ли си го? Туй е важният въпрос. Че е Син Божи, какво от това? То е второстепенен въпрос. Ако Той е дошъл на земята, а не ни е дал нищо, какво ни интересува, че бил Син Божи? Ако аз съм един царски син и ви разправям за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни, и нищо не ви дам, какво ви интересува това? Но ако този царски син дойде, свали своята корона, помогне на своите братя, жертва всичкото си благо, аз го наричам царски син на жертвата и на Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя. И сега в съвременната църква има и друг въпрос: Коя църква е по-права, дали православната, католишката или евангелската? Че в какво се състои правотата на църквите? Еди-кое си общество е било по-право, но в какво седи правотата му? Онзи народ, онова общество, онази църква, онзи дом или човек, в сърцето на когото блика Любов, Мъдрост и Истина, за да може да помага на другите, този народ, това общество или тази църква – те са истинските. Тъй седи въпросът! Тъй го знаем ние, тъй е учил Христос. И ако дойде пак на земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви проповядва не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпрос за възкресение, че всички хора ще възкръснат. И питат: „Как ще възкръснат хората – с тези си тела или с други тела?“ Те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение няма. И сега може да се прероди в тебе съзнанието. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб. Следователно, ако ти като една пъпка се разпукнеш, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод. Нима с онези тела, с които сме заровени, с тях ще възкръснем? Нима с тия хилави тела, за които сме изхарчили 50–60,000 лева да ги лекуваме, с тях ще възкръснем? Не, друго нещо се подразбира. С други тела ще възкръснем. Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Сега в света все отрицателната страна се проповядва. И Петър взел Христа настрана и започва да Му говори какво не трябва да прави. И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: „Не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш“. Идеш при лекар, и той ти казва: „Боб не трябва да ядеш, леща, кисело зеле няма да ядеш, баница – също“. И най-после, накрая ти казва: „Само препечен сух хляб ще ядеш“. Питам сега: Защо само сух препечен хляб ще ядеш? Ама тъй казал лекарят! Вие правили ли сте опит, да видите дали този сух хляб дава всички елементи, необходими за здравето? А пък аз, като дойде при мене някой, ще му кажа изведнъж: „Не яж 4 дни нищо!“ Нищо повече! 4 дни глад, на общо основание! Защото след като лекарят му нареди всички тези форми – боб, леща, баница и други, болният като седне, започва да ги преповтаря в ума си, и те произвеждат отрицателни резултати. На детето, което лъже майка си, тя му казва: „Ти няма да лъжеш, няма да крадеш“. Тогава детето казва: „Я чакай да опитам, да видя какво нещо е кражбата“. А по-рано то може да не е крало и да не е лъгало. Майката казва: „Да не лъжеш“. Тогава детето казва: „Да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за Любовта, за това, което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „Ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, лук, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, по малко ще ядеш“. И всички трябва да започнем с този велик метод. Ние сега, като се срещнем, казваме, че Любов в света не съществува, че с Любов не се живее. Всички сме петровци. Господ живее вътре в нас, а ние Го взимаме настрана и казваме: „Смили се за себе си, Господи, няма да Ти бъде това“. Като се събуди у нас някое благородно чувство, взимаме Господ настрана и казваме: „Знаеш ли, Господи, ти трябва да се съобразяваш с условията, знаеш ли какъв е светът, знаеш ли приятелите, засега поотложи тези си намерения, чакай по-благоприятни условия. Сега за страдания не говори, за самоотричане не говори“. А какво казал Христос? – „Махни се, сатано!“ И като каза „Махни се, сатано“, знаете ли какво стана? Върху този човек, който се отрекъл да изпълни онзи велик закон на Истината и Любовта, дойдоха всички страдания в света. И ако вие ме питате защо страдате, ще ви кажа: „Отрекли сте да изпълните онзи велик закон на Истината и Любовта“. Ако не вярвате на моите думи, опитайте това и вижте резултатите. Когато откажете на една благородна мисъл у вас, когато се подвуомите, вижте какво ще дойде. Направете си един поменик за това. Петър го взел настрана и почнал да му дава съвети да бъде съобразен. Този Петър е основа, но и образ на съвременните християни. И ние като него казваме: „Не му е времето сега“. Аз навсякъде слушам това, но казвам: „Не, сега му е времето!“ Защо сега не му е времето? Понеже те казват, че ако ние приложим туй учение, ще страдаме, ще ни отлъчат от обществото, ще изгубим. Питам: Туй общество, което може да ни отлъчи, какво е спечелило? Какво ще спечелят един ден хората на туй общество, като ни отлъчат? Един ден те ще измрат. Именно ние се лъжем, че имаме живот в себе си. Аз казвам: Животът произтича от Любовта, и за да придобием Любовта, трябва да се въдвори хармонията и да излекуваме всички недъзи. Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои, мъже и жени. И когато искаме да направим добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас. Когато онзи герой, който е бил на бойното поле, е почитан от народа си, знаете ли защо го почитат? – Защото той е жертвал всичко и не е мислил какво ще стане утре. Аз често говоря за невидимия свят, в който хората не вярват, даже и не го познават. Но ние го познаваме. Ние не говорим за този свят дали го има или не. Някои го доказват, а ние не аргументираме ни най-малко за Истината. Някои го аргументират. Ние казваме: „Ела и виж!“ Ще ни възразите: „Който повярва“. Вярата е законът на интелигентност. Може да вярват само интелигентните хора, а простите хора не могат да вярват. Вярата трябва да се предшества от тази висша интелигентност. Ние казваме: Ела и опитай 1, 2, 3, 4, 99 и повече пъти и след туй ще те питаме: „Вярваш ли?“ Ако и тогава кажеш, че не вярваш, ще ти кажа, че ти си един първокласен глупак, няма какво да спорим. Най-после, защо ни е този живот на земята? – Да накараме всички да живеят. Вие как живеете, какъв е вашият стремеж? По 3 пъти на ден ядете, къщи имате, от които след 60 години нищо няма да остане. Какъв е тогава смисълът на вашия живот? Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си туй възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знанието; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият космос, какво е предназначението на човека. Да не мисли, че той е тъй дребнав: всеки човек има една велика мисия. Може да не я знаете. Или ще кажете: „Какво ни интересува?“ Трябва да ви интересува! Онзи царски син, който се родил в палат, може да не знае, че ще бъде царски син; той може да плаче, да го носят бабички, но един ден ще му кажат: „Слушай, ти си наследник на тази държава!“ Така и вие може да не знаете нищо. На нас ни казват, че ние сме нищо, проповядват ни, че сме родени в грях, че сме грешници. Що от това? Родени в грях, но кога? Първоначално ли? – Не. Първоначално, когато излязохме от Божията уста, когато Той ни издъхна, ние всички бяхме чисти. На всинца първоначално душите са били чисти, но при второто положение не разбрахме Божествения закон и всички се опетнихме. Защо? – Защото не искаме да говорим истината. Аз преди няколко години имах работа с един доста виден проповедник от евангелската църква в южна България, и след като разговаряхме по известни въпроси, той се съгласи с мене и каза: „Тъй, прав си“. Обаче не се мина един ден, той дойде в съприкосновение със съмишленици от църквата си и почна да се отказва, почна да спори с мен. Казвам: „Няма какво да спориш“. Не било съобразено с мнението на неговите съмишленици. Казвам: Туй, което поддържаш, истина ли е? – Истина. Казвам: Тази истина трябва да бъде достъпна за всички. Няма защо да се обуславя от никакви църкви. Щом е истина, няма защо да се отказва. У нас се заражда туй, което аз наричам свещен егоизъм. Някой път нас истината не ни ползва. Питам ви сега: Христос, Който беше толкова умен, Син Божи Го наричаха, как Го приеха правоверните в Негово време? Някои казват, че туй, което аз говоря, не е вярно. Е хубаво, туй, което Христос на времето си казваше, вярно ли беше? Църквата и тогава не Го прие. Правото не е в следното: ако аз от вас искам самоотричане и самопожертване и нищо не ви давам. Но ви казвам: Ако аз изменя вашия стар живот, ако от вашите жили извадя онази лоша кръв и туря чиста, това е правото, в това има смисъл. Ние казваме: „Опитайте това учение, без да отхвърляте сегашния живот. Вземете новото учение, тези нови принципи, приложете ги“. Ако това учение ви даде свобода, ако това учение донесе разширение на вашия ум, ако подобри вашия живот, ако подобри общественото ви положение, приемете го. Не внесе ли тия условия, отхвърлете го. Сега, ние подлагаме туй учение на опит. Дошло е време за един свещен опит, и всеки от вас трябва да се убеди, има ли друг свят или не, има ли по-напреднали същества от хората или не. Някои казват, че няма по-напреднали същества от хората. Не са прави. Има по-напреднали същества от хората, които пак живеят на земята, но за някои хора са видими, а за други – не. Като казвам, че за някои са видими, а за други – не, за обяснение вземете положението на мухата. Тя подозира ли, че до нея близо има човек, или не? Ако се движите с цялото си тяло към нея, тя и не подозира, но ако ѝ посочите само малкия си пръст, тя ще избяга, ще хвръкне. Следователно, като и покажете един пръст, тя има повече понятие от него, отколкото от цялото ви тяло. Има ли тя понятие за този човек на земята, който има тия амбиции, които го ръководят? Не, тя и не подозира това. В нейния ум малкият ви пръст повече важи, отколкото вашето колективно същество. И ако питате мухите, те ще ви кажат: „Друг свят, освен нашия, на мухите, не съществува“. Не, съществува, но се изисква пробуждане на други чувства и способности, за да се домогнем до тях. И първото нещо във всяко учение е да се пробудят тези чувства. Когато Христос дойде на земята, Той имаше за цел да пробуди човешката душа и да я освободи от всички тия лоши условия, които я спъваха в туй пробуждане. Сега, у нас религията не е само едно забавление. И учението ни не е за нас едно забавление. Онова, което ние учим, то е една необходимост. Когато аз говоря за Любовта, някои питат: „Защо трябва да любим?“ – Защото е необходимо да се люби. Любовта носи живот. Всеки, който иска да живее, първо трябва да положи Любовта като основа. Имате ли Любов, вие вече имате почва, условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, животът ще даде знания, знанията ще донесат Мъдростта, след нея ще дойде Истината. Но самата Мъдрост, самата Истина вън от Любовта нямат никакви съотношения. Де може да се яви знанието? Вие сте болен, да кажем, и отидете при някой лекар да ви лекува – значи знанието може да се яви у лекаря. Или може да се яви у някой астроном или художник или цигулар. Знанието е положителна страна. Когато говорим за ясновидство, когато почнем да изучаваме Божията Мъдрост, вие питате: „Защо нашият ум трябва да се занимава с такива далечни, отвлечени работи?“ Те не са отвлечени работи. В прочетения стих Петър се обръща към Христа и му казва, че има много да пострада в света. Той му казва: „Господи, Ти разбираш законите, приложи ги, отмахни това, което иде за Тебе, имаш сила, стани цар, завладей света, тури ред и порядък, а тъй, да оставиш да Те разпъват после, да Ти се смеят и толкова хиляди хора да измрат, да отидат с Тебе, не прави тия работи“. Както българите казваха, че силата всичко прави. И германците толкова години, цели 45 години се подготвяха, все на силата се уповаваха и казваха: „Като се подготвим, силен, велик народ ще станем“. Църквата също на силата се надяваше. Всички на силата се уповаваха. Бъдете уверени, че в света има само една сила – Любовта! Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на земята показва, че има една култура на насилие, а насилието насилие ражда. И всички ония, у които се зародило туй съзнание, да познават Бога като Любов, и искате да живеете, трябва да приемете тази нова култура. Тя ще създаде друг род църкви – не други форми, но ще даде друга насока на съвременните хора, да живеят разумно и да използват благата, които сега има. Нима ако сега Любовта би влязла и всички я възприемат, тя не ще уреди света? Как мислите, какъв ще бъде светът, ако всички проповедници в света, които проповядват, че Христос е Син Божи, бяха приложили туй учение? Ако половината от проповедниците, които са в Америка около 80,000 и в България около 4–5,000, биха приложили туй учение, друг щеше да бъде светът. Но сега вече от майките, от жените се изисква това. Аз казвам често, че жените ще спасят света. Това не е в ущърб на мъжете. Вземам жената като емблема на Любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни – искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане, най-напред, Любов, и когато стане Любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска. А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: „А, жена да си!“ Те плюят на жената. Значи всички мъже плюят на Любовта. И съвременните мъже са без сърце, без души. Че е тъй, аз бих казал: Колко мъже има, които живеят по любов с жените си? Я ми кажете! Има една статистика, според която в града Лондон, който брои 7,000,000 жители, имало само 250 фамилии, които живеят по любов, около 3,000, които живеят средно, и останалите Господ да им е на помощ! Това култура ли е? И то в един християнски народ, като англичаните, които минават за културни хора, които управляват цял свят. Е тогава, в България, която има около 5,000,000 жители, има 175 фамилии, които живеят щастлив живот, 2146 фамилии – среден, а останалите – Господ да им е на помощ. И ние мислим, че живеем, и казваме: „Хайде да народим деца!“ Защо? – За да мрат. И после цели поменици има там, на гробищата, всеки своя оплаква: „Синко Иване, Иване, тъй ли трябваше, защо ли, майка, ти умря, затова ли, майка, се роди?“ Дойде попът 3 пъти на ден да чете, че после го питат: „Какво прави наш Иван, на кое място е?“ Нищо не прави! Това са ред заблуждения в света! И после казваме, че Господ тъй създаде света. Бог не е създал тъй света. Този свят е наш, този живот е наш. А Божественият свят е отличен свят, той е свят на Любовта! Де е сега този свят? И всички вие имате едно предчуствие, и млади, и стари, въздъхнете си и казвате: „Онзи, онзи, великият живот на Любовта“. Въздъхнете си, но после казвате: „Не си струва, не му е сега времето“. Вашият Петър ви взема настрана и ви казва: „Не си струва, Господи, Ти слушай, внимавай малко, не му е времето сега“. Ще му кажеш: „Махни се, сатано, понеже си ми съблазън, мислиш туй, което не е Божествено, а е човешко“. Тогава какво учат старите жени? Вземат младите моми и им казват: „Слушайте, вие не разбирате живота, ние го разбираме. Едно време и ние любехме, но като се оженихме, видяхме, че животът не е в това, като нас пак ще остареете“. – „А как?“ – „Ще бъдете умни като нас.“ Е, в какво седи животът на старите, в какво седи тяхната Мъдрост? Аз ги наричам тях: стари фалирали търговци. Те нямат пет пари в касата си, а казват: „Аз имам да вземам пари“. Те са изгубили Любовта си, а сега викат младите, у които заговорва, блика Любовта, и им казват: „Едно време ние живяхме като вас, а сега вие живейте като нас“. Не, те трябва да кажат на младите така: „Ние ви молим да не живеете като нас, вложете Любовта, не се продавайте никому, за пари не се женете, не се осигурявайте, не раждайте деца, които ще умират, а родете едно дете, но да е умно“. Сега майката казва: „Да оженим дъщеря си“ – „Защо?“ – „Да се освободим от нея.“ И мъжът един ден ще иска да се освободи от жена си. И жената един ден ще иска да се освободи от мъжа си. Искат всички да се освободят, но все неосвободени остават, и все не се оправя светът! И питате: „Как да се подобри животът?“ Вложете Любовта като една велика сила, любете другите тъй, както любите себе си, и не използвайте никого! И този Господ, Който живее във вас, е Господ на Любовта. Аз мога да направя един опит с когото и да е, бил той прост или учен, стига да е искрен, и да му покажа известни правила. Тези правила не са много сложни, може да ги опитате, но да не злоупотребите с тях. Да не мислите, че новото учение носи нещастие. Не, то носи светлина за вас, разрешение на всички обществени задачи; то носи такова разрешение, каквото светът не е видял! Да не мислите, че аз разрешавам въпросите. Не, самото учение носи тази сила, тази светлина в себе си, тъй както слънцето носи силата да развива цветята и те да растат според нея: едни прави сини, други бели, трети червени, едни дребнички, други високи и прочие. Според туй разположение на светлината, тъй растат и растенията. Следователно и Любовта, която иде сега в света, тя носи тази възможност и тя ще даде на всяко растение, на всеки човек това, от което той се нуждае. Сега ние оставяме този въпрос, коя църква е права. Да не мислите, че аз искам да обидя някого. Не, ние туряме кръст на всичко минало. Според нашите схващания в света съществуват живи, разумни души, които искат да живеят съзнателно. За нас е безразлично. За нас всички души са живи, разумни, стига на всяка душа да се дадат условия да се повдигне и да се пробуди. Едни по-рано, други по-късно. И ние отиваме по-далеч, казваме, че не само хората, но и животните имат туй съзнание – да се повдигнат. Онзи вълк или мечка, и те един ден, при тази нова култура, ще изменят своя живот. Нима мислите, че в съвременното общество няма много мечки и вълци между нас? Там е опасността, че в обществото има двукраки мечки и вълци. Вълците из горите и балканите изчезнаха, но дойдоха и се вселиха между хората. Е, какво ще правим с тях? – „Ще им създадем затвори.“ Да, но затворите няма да ги спасят. На всинца ви препоръчвам този велик закон на Любовта, разумния закон. И той е вътре във вас. Това, което ви проповядвам, не е нищо странно, вие го знаете и желаете. Ние не искаме да създадем нов дом, но искаме до основите да съборим туй здание и да почнем да градим нещо ново. Тъй правят и съвременните архитекти. Дойде архитектът и казва: „Тази къща не е здрава, но има здрави основи“ – събарят всичко до основите и градят отдолу нагоре. Сега този Петър е у нас. Ние казваме: „Туй учение е много право, ние, старите, сега не можем да го приложим, не му е времето, но нашите дъщери и синове, те ще го приложат“. Техните синове и дъщери се оженят, но и те казват: „Нашите синове и дъщери ще го приложат“. И досега туй учение не е още приложено. И досега българският свещеник не е приложил туй, което проповядва в църквата. Един български свещеник проповядвал в църквата, че който има две ризи, едната трябва да даде на някой беден, който няма нито една. Жена му чула това нещо в църквата, и дохожда един беден човек при нея да ѝ иска нещо. Тя, като го видяла тъй беден, веднага му дава едната от мъжовите си ризи. Дошъл попът от църквата, иска от жена си ризата, но тя му казва, че я дала на един беден човек. „А, това учение е за хората, не е за нас“, казва попът. Ако аз ви проповядвам едно учение, което е заради вас, а не и за мене, то не е право. Аз казвам: „Туй учение, което ви проповядвам, е първо за мене, а после за другите“. И всеки един трябва да си каже: „Туй учение е първо за мене, а после за вас“. Друга една мъчнотия се заражда в съвременното общество: вие бързате. Вече 8,000 години как хората са правили погрешки, и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, а всичките хора не са герои. Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките. Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Вземете как постъпват съвременните учители: имат ученици, едни от които са слаби по математика, други по рисуване, трети – по музика. Учителят се нахвърля: „Ти си невежа, това-онова“. Ученикът обича музиката, но коя е причината за тази слабост? Тази слабост се крие в неговата глава: когато той се раждал, майка му не е била музикално настроена. Някой ученик не е религиозно настроен. Учителят казва: „Ти си безбожник“. Къде е причината? – Майката, когато го раждала, е нямала религиозно настроение. Ученикът е слаб по математика, няма математически способности. Защо? – Когато се раждал, майката не притежавала развити математически способности. Следователно всички отрицателни качества на майката са станали и отрицателни качества и в детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават и положителни качества и в детето, и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето. Та именно ние трябва да живеем положително. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това „религиозно настроена“? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят, и да се жертва за другите. Туй е религиозно настроение: да блика Любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу. Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този сремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно. „И Петър Го взе настрана и казва Му: „Не ти трябва, смили се за себе си. Господи, няма да ти бъде това“.“ А Христос, Който разбираше закона, му казва: „Махни се от мене, сатано; съблазън ми си, защото не мислиш за това, което е Божие, но за това, което е човешко. Аз съм дошъл да сторя волята на Бога“. И без Петровци може да се извърши, и без тях може да съмне: българите казват: „И без петел съмва“. Сега, някои ще ми кажат: „Е, и друг може да говори тъй“. Да, може да говори, но не е въпросът за говорене, а за правене. Всеки може да лекува, но дали туй лекарство е ефикасно? Има един роман от епохата на средните векове, дето се разправя за един лекар, който като изучавал медицината, намерил едно ефикасно лекарство – топла вода и пущане на кръв. Към всички свои пациенти той прилагал първо туй средство – топла вода и пущане на кръв. Тъй лекувал около 20 години и никого не успявал да излекува, всички умирали. Казвал си: „Чудна работа!“ Но скоро се утешавал: „Е, нима другите лекари успяват със своите лекарства?“ Така и ние сега: проповядват ни, проповядват ни, всички измираме. На стари и млади се проповядва, но всички боледуват и после умират. Най-после се примиряваме с това и казваме: „Тъй е отредено, веднъж човек трябва да се роди, и после трябва да умре“. Да, така е засега, но дали тази програма е действителна? Не, не трябва да умираме. И Христос на друго място казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Кого? – Богът на Любовта и Христа, изявената Любов. Той казва: „Когато тази изявена Любов дойде, когато туй разумно слово дойде у вас и вие пребъдвате в Неговата Любов, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и тогава ще ви се изявя“. Ще дойде тази Любов, която ще даде безсмъртие. В Писанието се казва: „Аз ще обърша всяка една сълза“. Във вечния живот, в Любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживея 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелите си: „Сега ще отида да посетя друг свят, други места и сбогом ще ви кажа. След време пак ще се върна. Там, дето бъда, няма да има умиране, плач, погребения. От там ще ви пращам своите писма“. А сега като умре някой, цяла процесия се вдига. Облекат се с черни облекла, плач, надгробни речи, доказване дали човек съществува след смъртта или не, и най-после казват: „Религиозно трябва да бъде човек настроен“. Как може да бъде човек религиозно настроен при болни хора? Чудна работа! Да си религиозно настроен при умрелите хора! Значи да сме добре разположени при болни хора, да отидем в болницата и да сме радостни при болните. Не, здравият човек трябва да бъде радостен при здравите. И сетне питат: „Ами вие като умрете, кой ще ви погребва?“ – Ние не мислим да умираме, няма защо някой да ни погребва, нито един поп не искаме. Ние няма да умрем. От старото учение всеки ще умре, а от новото – никой. От учението на Любовта никой няма да умре, а всички ще бъдат живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчег?“ – Нас не ни трябва погребение, не ни трябва ковчег. „Нашият ковчег струва 10,000 лева, но много е хубав. Трябват ни 4–5 попа, пък и колесница.“ Говорим все за умрели работи! Не само туй, но почнем да разправяме: „Е, едно време, като се ожених, като бях млада булка, каква хубава рокля имах! Как ме обичаше мъжът ми!“ Ами сега де е той? – Той е на кръчмата. Все за умрели работи говорим! А ние, от новото учение, говорим за положителни работи, за положителната Любов, която може всеки да я опита. Ние за миналото не говорим, а казваме: „Елате и вижте!“ Може да се съмнява някой в това. Ние направихме своя първи опит: качихме се на Мусала 104 души мъже и жени от различна възраст, като започнете от 15-годишна възраст до 70-годишна. Как ще го обясните вие това? Ние го обясняваме. Минахме през южната страна и после се върнахме от северната страна на Мусала. Ние правим първия опит с новото учение, да видим какво може да внесе то вътре в човешката душа. Ще кажете, че то е заблуждение. Не, не е заблуждение. Има по-велики работи. Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии, в неговата душа трябва да има вяра. Аз не казвам да имате вяра в мене, но опитайте моите думи 99 пъти и тогава кажете: вярвате или не. Ние не искаме да поддържаме сляпата вяра, ние искаме да вярваме в Любовта. В тази жива природа, в която живеем, има вложени всички тия живи сили. И този Господ, Когото търсим, Той е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да живеем. За Него е безразлично дали ти си българин, евреин или какъв и да е. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне. И тъй, ние трябва да приложим тази велика Любов! Туй велико чувство като се събуди у нас, то ще ни подигне, ще ни донесе мир, радост и подем на духа. И най-първо, ако имаме болести, ще изчезнат всички болести: ревматизъм, всички болки на главата и други. Човек ще се подмлади и ще почне да мисли тъй, както мисли едно здраво дете. Сега този свети Петър живее във вас. Среща ме веднъж един и ми казва: „Аз съм православен“. Той е свети Петър, който казва това. Друг казва: „Аз съм евангелист“. Той е свети Петър. „Аз вярвам в кръщението“, и ми цитира: „Повярвай в Бога, ще бъдеш спасен ти и домът ти“. А аз му казвам: „Ти повярвал ли си в това учение на Любовта? Ако си повярвал, ще спасиш дома си и себе си“. – „Туй не може да се докаже.“ – Може, може, на опит може да се докаже. Христос е казал: „И по-големи чудеса ще правите от тези“. Кой ще прави тия чудеса? – Който вярва в тази Любов. Всеки един от вас може да прави тези чудеса. Какви? – Може да възкресявате и мъртви. Кога? – Когато тази Божествена Любов заговори, заживее у вас. Но трябва да придобиете тази Любов. И ще дойде някой да ви каже, че тази Любов не е за вас. Аз ви казвам: тя е за всинца ви. Слънцето грее за всички живи същества, и всяко същество ще вземе толкова, колкото му е потребно. И тази Любов ще дойде в света, и всеки ще вземе от нея толкова, колкото му е потребно. Не казвам, че трябва да напуснете живота си и да отидете в горите, но животът ви трябва да се промени: здрава храна, никакви напитки или сиропи, а само чиста вода, начин за обличане – здравословни дрехи, жилища с големи прозорци, обилна светлина, големи дворове и всеки трябва да работи най-малко по 2 часа на ден физически труд. Съвременните кухни трябва да ги реформираме. И тия масла там, ни помен от тях! Една жена да готви 4–5 часа в кухнята, то е грях! Това ли е култура? Аз казвам: То е култура на тигана! Един час време е достатъчно за приготвяне на храна. Един папинов котел в един час време приготвя храна, а всичкото останало време вън от огнището, за работа: четене, музика, художество и всичко, което може да повдигне сърцето ни, душата ни, всичко, което е благородно, което може да ни даде подтик! За да се приложи всичко туй, трябва всички, и мъже, и жени, да работим. Туй е наука. Можем да ви покажем начин как да приложим туй нещо, отде да черпим. От живата природа. Но трябва много мъже и жени, много работници да подемат това, трябва с опити да покажем на света първия образец за обновяване на съвременното общество. Ние не искаме сляпа вяра. Няма да кажем: „Елате при нас да станете последователи“. Ние искаме да покажем един образец, според който всички да работят и да бъдат верни на закона на Любовта. Сега, тази енергия, която съществува в домовете ви, трябва да се използва добре. Във всинца ви има копнеж, всички търсите щастие, всички искате да сте щастливи. А туй щастие аз обяснявам на български тъй: думата „щастие“ се пише – штастие. Буквата Ш има три ръчки нагоре. Буквата Т има три ръчки, но средната е по-голяма. Като обърнем двете ръчки нагоре, а средната си остане в същото положение, ще се образува човешката ръка. Значи онзи, който иска да бъде щастлив, трябва да има една ръка, трябва да има разумна воля. Буквата А, това е човешкият нос. Значи онзи човек, който иска да работи за щастието, трябва да бъде много умен и да разбира законите. Като знае да работи, умно да работи. Буквата С, това е законът на месечината, която се пълни. Като обърнете буквата хоризонтално, образува се една лодка. После имате буквата Т, която като турите над тази лодка, означава всичкото ви богатство. Умно ще гребете, защото при едно малко неравновесие всичкото ви богатство ще потъне. Всеки човек трябва да има воля, интелигентност, в него трябва да има едно сърце, което да не се вълнува, но да е устойчиво. Следователно, ако имате в себе си тези три елемента, всякога ще имате щастие, защото ние, съвременните хора, постоянно се вълнуваме. Този свят, в който сме родени, тъй е направен, че ако вярваме в закона на Любовта, всичко ще върви хармонично, и казано е: Ако Бог е в тебе, всички ще те обичат, ако не е в тебе, никой няма да те обича. И силата на закона е в туй: Имаш ли Любов, всичко ще имаш; нямаш ли закона на Любовта, всичко ще изгубиш. Тъй е и с млади, и със стари. Ще трябва да започнем със закона на Любовта! Бог е, Който е създал света, Той е, Който е вложил тези закони, и ако сме верни на този закон на Любовта, Той ще внесе новите импулси в живота, Той ще внесе туй благо в света. Ние се съмняваме в тази Любов. Ние казваме: „Няма я Любовта в света“. Момата казва: „Аз ще се представя, че обичам момъка“. И момъкът казва: „Аз ще се представя, че обичам момата“. И двамата се представят, че се обичат, почват да се лъжат, и всичко е свършено. И сега всички се лъжат, представят, че се обичат, но няма Любов. Не считам как води мъжът жена си вън пред света, пред хората, не вън, когато ви гледат хората, но как е вкъщи с нея, как се отнася там, как е в интимния си живот. В интимния си живот Любов, Любов нямат. И ние самите, вътре в себе си, имаме ли тази Любов? Някой път аз ви говоря много религиозно, но работата е, когато се отделя вътре в стаята си, когато съм сам, тогава да се види какво е туй дълбоко интимно схващане за Любовта. Туй ще покаже колко е Любовта ми. Ако след като ви напусна, кажа: „Те са простаци, нищо не разбират“, туй не е Любов. Ако след като се отдалеча, след беседата си от вас, ви изпратя една свещена мисъл от Любов, че ви обичам, това е всичко. Сега може да е егоистично това, но казвам: Ако приемете Любовта, ще бъдете щастливи. Туй е зарад вас. Казвам ви: Излезте от туй положение, идете в живата природа. Днес този Господ е започнал да говори на хората по негативен начин, чрез страдания, и ще ги застави насила да излязат от затворите. Казано е в стария завет, че Господ ще счупи затворите ви. Как ще ги счупи? Днес и в Америка, и в Англия, и в Германия младото поколение бяга от църквите и отива в горите. Защо? – Защото няма там Любов. Казват: „Какво да правим с младото поколение, отиват из горите?“ Нека бягат, там поне има въздух и чиста вода. Господ изпъжда младите от църквите и казва: „Да бягат от църквите, дето няма Любов, там младото поколение не трябва да живее“. Пък и старите хора да бягат от църквите. Защо ви са тия църкви, в които няма Любов? Защо ви е такова общество, в което има омраза, в което царува насилие? Защо ви е общество, държава, в които няма Любов? Общество, в което те мамят и насилват, общество на лъжите защо ви е? Всички сме се скапали в него. Ние казваме: Всичко трябва коренно да се промени. Как? – В името на Любовта. И трябва да се започне най-първо от духовенството. Ако те не се съгласят, ние ще повикаме старите, ще им кажем: „Елате!“ Ако кажат: „Ние сме стари“, ще повикаме младите моми и момци, младото поколение, и ще му кажем: „Господ ви вика“. Тук, между нас, има една наша стара 72-годишна, ние я поканихме на Мусала и тя каза, че ще дойде, защото се счита млада и като млада се учи. И затуй ние ще повикаме най-напред старите като нея, ако повярват, ще се подмладят. Ако не повярват и се откажат, тогава ще повикаме младите. Тъй казва Христос: „Понеже званите бяха недостойни, тогава повикайте из улицата хроми, слепи, клосни, нека дойдат на трапезата“. Та сега за всички мъже и жени на новото учение предстои едно велико бъдеще. И Любовта ви кани! Готови ли сте да я послушате, да работите заради нея и всеки един да тръгне с нея? И казва Христос на Петър: „Понеже не мислиш туй, което е Божествено, махни се, сатано, от мене, съблазън ми си“. Аз бих желал сега всички вие да мислите тъй, както Христос е мислил. А Христос, преди 2,000 години, е бил човек на Любовта. Навсякъде в света трябва на хората Любов! Тя липсва. Единственото нещо, което не достига на хората, не е знанието – знание имат, – а свещената Любов. Като липсва тя, идва смъртта. Това статистиката го показва. Колкото повече се увеличава Любовта, толкова повече смъртността се намалява, а колкото Любовта се намалява, толкова смъртността се увеличава. Всеки един от вас може да провери този закон. Ако една майка в дома си има силна, непоколебима Любов към Бога, децата ѝ няма да умират. Любовта е по-силна от смъртта! Ако Любовта не може да хване смъртта за гушата, каква Любов е тя? Ако Любовта на майката е силна, нейните деца няма да умират. Тя ще каже на смъртта: „Няма да ти дам туй дете, то ще седи при мене, докато искам“. Онази майка, у която няма Любов, смъртта ще вземе детето ѝ. Може да опитате туй. От силата на Любовта у майката и бащата ще зависи каква ще бъде смъртността вътре в домовете. Има домове, в които не мрат хората. На една майка детето ѝ беше на смърт. Тя казваше: „Господи, не си давам детето“. И оживя туй дете. Тя се бори със смъртта и казваше: „Не, това дете е на Любовта и няма да го дам“. Друга една майка зная, на която детето беше болно, слабичко, и тя казваше: „Слабо е детето ми, няма да издържи, хайде халал да е!“ Да, любовта ѝ беше слаба, затуй Господ ѝ каза: „Щом любовта ти е слаба, аз ще ти взема детето, да се научиш друг път да имаш по-голяма любов“. Сега разбирайте ме не в буквален смисъл. Силата на Любовта определя качеството на нашия живот! Защо? Казва се в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш“. Ако ядеш от Любовта, ще бъдеш щастлив, вечен живот ще имаш. Туй е волята Божия. Щом грешим, ще умрем. И тъй, на всинца ви проповядвам: Ако искате да ви любят, любете! Като дойде Господ на Любовта у вас, всички ще ви любят. Жена някоя, не я обича мъжът ѝ. Повикай Господа на Любовта в сърцето си, и той ще те обикне. „Приятелите не ме обичат.“ – Повикай Господа на Любовта в сърцето си, и те ще те обикнат. Повикайте Господа навсякъде, и той ще поправи положението. Ето разрешението на въпроса. Ще разрешите този въпрос, той е много прост, но ще го разрешиш сам. И тъй, на вашия свети Петър ще му кажете: „Отстранете се малко от мене, понеже не мислиш тъй, както е от Бога. Аз ще извърша волята Божия, ще възприема Божията Любов и ще живея не по твоя съвет, а по съвета на Онзи Великия мой Баща, Който ме е изпратил. Аз зная, че Неговата воля трябва да изпълня“. Аз бих желал всички да изпълните волята на вашия Баща на Любовта, Който ви е изпратил, и ще бъдете щастливи и сега, и всякога, и през всичкото време. Беседа, държана на 30 юли 1922 г. в Чамкория, горското училище. НБ-И Петър Го взе настрана-5-та серия.pdf
  8. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ 1. Божията Любов изразява пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията Любов. 3. Пълният живот и пълната Любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия Си Дух, да оживотвори душите ни. 6. В Духа Ти ние познахме Любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят. 15. Да бъдем едно с Теб през всичките векове. 16. Благословен Си Ти, нашият Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Теб. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъдва у нас. 14 юли 1922г. Чамкория (дадено на Шумнатица)
×