Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'бележки'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Categories

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Found 4 results

  1. 85. БЕЛЕЖКИ - ИДЕИ За правилно и сполучливо извършване преглед на отпечатаните песни в песнопойката на Братството, отпечатана през 1947 година в София. Съдържа 204 страници, заглавие „Песни на Учителя" Налага се такъв преглед, тъй като в някои песни са допуснати грешки от гледището на теорията на музиката. Целта е, при следващото отпечатване на песните, изданието да има изискан вид, тъй като само така изпълнението на песните от певци инструменталисти ще бъде правилно. Музиката на Учителя и всички братски песни, имат вокално предназначение, т.е. създадени са за да се пеят. Изпълнението с инструменти - пиано, цигулка и други, е само съпровод, за улеснение на певците. Прегледът и необходимите поправки, следва да се извършат от сведущи наши музиканти, с висше музикално образование и с нужната практика за музикални творби, особено за музиката на Учителя. Пишещият тези редове, имам спомен и впечатления от миналото, когато се подготвяше отпечатването на тези песни. Бележката ми е, че музикантите са амбициозни души, често желанието им е, да се приеме тяхното мнение, а не да се вземе под внимание и работата на техните сътрудници. В такива случаи се стига до нежелани спорове, нагрубявания и в резултат не се постига целта на възложената им работа. За постигане работата на нашите музиколози на нужната висота, работата им да бъде в оная нова светлина, която идеите на Бялото Братство изискват, предвиждам следното: Работата да се извърши от трима души, може в състава да участва и сестра, отговаряща на условието - музикално образование и култура. Всеки от тях, самостоятелно ще прегледа нотите на песнопойката, ще ги изпълнява с инструмент или пеене, за да установи дали не се крие някакъв музикален дефект. Ще си отбелязва откритите грешки, като ще подготви и мотиви за да поиска поправки. Ще се предвиди и музикант, да го наречем арбитър, който също ще прегледа самостоятелно песните, тъй като той ще има решающ думата, при евентуални спорове. И така, в определен срок, когато всички бъдат готови, ще се съберат и както прилича на духовни работници, с нужното смирение и скромност, за да доложи всеки един предлаганите поправки, заедно с мотиви за своите предложения. Тия сведущи работници, ще стигнат до съгласие /а може би, ще имат и еднакви предложения/. Гдето е нужно, ще си каже думата и брата-арбитър, за да се постигне желаният резултат. Отпечатването на песните, в изискана песнопойка, поглъща голяма сума средства, затова вниманието на тези работници-музиканти, трябва да бъде голямо, с нужната съвест и старание. Налага се, коментара на песнопойката да се прегледа за достоверност, а гдето трябва да се нанесат поправки. В забележка, да се покаже какво е изменено в коментара и защо. Накрай, пожелавам на бъдещите работници-музиколози, успешно извършване работата, която ще предприемат. София, 19 февруари 1976 г.
  2. 9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За българската художничка Цветана Щилянова чух още в първите си години, когато се запознах със Словото на Учителя Беинса Дуно и имах възможността да се запозная с голяма част от Неговите последователи, които бяха през 1969 г. в една възрастова граница от порядъка на 60-75 годишни. Във второто издание на книгата „Наука и възпитание" от 1947 г. беше поставена в репродукция цветното копие на картината на художничката Цветана Щилянова, която лично и собственоръчно беше нанесла портрета на Учителя на белия лист през 1934 г. - четири години преди да съм се родил на земята. Тези съпоставки са важни, защото на пръв поглед има едно разминаване в поколенията - едни слизат, обличат се в плът, а други си заминават. Но приемствеността, която е закон в духовния свят, приемствеността на онези души от невидимата верига, които осъществяват целокупността на живота в неговото измерение в невидимия и видимия свят. Този на физическото поле. Едни са горе в невидимия свят. Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята. Едните долу работят и другите онези горе също работят. Едните създават горе духовната матрица на онези идеи, които трябва да се облекат в светлината на един висок идеал, а онези отдолу реализират този идеал на земята. В случая един от тези, който беше долу, бе художничката Цветана Щилянова, която успя да ни предаде изваяния портрет на Учителя в бои, краски и живи линии. Онези, които слезнаха в плът по- късно, трябваше да довършат нейната работа. А нейната работа беше работа на една цяла верига души, които бяха посветили живота си за Словото на Учителя. Към този увод остава да ви покажем част от невидимата и видимата верига на онези души, които работиха за Словото на Учителя и бяха в тази Школа - невидимата Школа, където ученици могат да бъдат единствено душите, познали Бога чрез Учителя. А Учителят е един. Всемировият Учител е един. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Христовия Дух и реализация на Святия Дух, т.е. на Божественото Слово. Ето, това е Учителят. Учителят ще се намери в Словото. Образът на Учителя също ще се намери в Словото. Но Учителят слезна в плът между българите и имаше свое физическо тяло и свой образ. Този образ беше въплъщение на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло. През времето на Школата образът на Учителя бе хващан многократно чрез фотокамера и заснет на фотоснимки като всяка една фотоснимка представлява един миг от пребиваването на Божествения Дух в тялото на Учителя, т.е. тялото на Петър Дънов. За нас Петър Дънов е онзи Дух, завършил своята еволюция на земята, завършил своята еволюция в Битието и онзи Дух, слезнал от слънцето Сириус, Духът Беинса Дуно, който се въплъти в плът, роди се като българин, израстна като българин, възмъжа и когато беше на тридесет и три години Божественият Дух слезна върху него на 7.08.1897 г. стар стил. Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. А Божественият Дух бе вече в тялото на Петър Дънов. Оставаше този Божествен Дух да се изяви. И той се изяви. Започна отварянето на духовните събори, които бяха част от веригата, чрез която се изявяваше Божественият Дух и чрез която верига трябваше да слезнат всички онези души на земята, да се облекат в плът и да бъдат членове на тази верига, на духовната верига. Дейността на това изявление на Божествения Дух чрез Петър Дънов в първите години е известно. На него няма да се спирам. През 1912 г. през м. август в Търново, работейки върху „Завета на цветните лъчи на светлината" и след като привършва, върху Петър Дънов слиза и Христовият Дух. По този начин се приключва един цикъл, а този цикъл е следният: Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Изявеният Божествен Дух, това е проявеният Господен Дух, а Изявеният Господен Дух, това е проявеният Христов Дух. Изявеният Христов Дух, това е проявеният Свят Дух, т.е. Проявеното Божествено Слово. Това е цялата Космогония на Битието и Небитието според Словото на Учителя. Затова Петър Дънов е Всемировият Учител, който въплъщава в себе си цялата тази Космогония. А Неговият живот беше изявление на Божественото Слово и проявление на това Слово чрез дела. Когато говорим за образа на Учителя, ние ще Го намерим в Неговото Слово, защото това Слово е Божествено Слово и проявено в думи и дела чрез живота Му, и чрез този на Неговите последователи. И когато се спрем върху един лик, запечатан в портрет - портрета на Учителя, това е една проекция на един миг от живота на това Божествено Слово в Него. А живота на този портрет ще го намерите в Неговото Слово. По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово. Чрез Словото на Учителя ще се доберете до Неговия образ и до живота на това Слово. Само човешката душа има отношение към образа на Всемировия Учител, който е образ от Светлина на физическото поле, а тази светлина ще я намерите в Словото Му. Образът на Учителя е Виделина в духовното поле и вие ще го срещнете като виделина в Неговото Слово, което е виделина и живот на човешката душа. Образът на Учителя е Слава - Божествена Светлина, която ще намерите в Словото Му и тази Божествена Светлина е храна за човешката душа. Това е живият хляб, слязъл от небето за човешките души. По този начин, когато говорим за образа на Учителя, имаме предвид Неговото Слово. А Неговото Слово е проявеният Христов Дух чрез Святия дух. Изминаха много години, но нямах възможността да се добера до оригинала на направения портрет на Учителя от Цветана Щилянова. Бях слушал много неща, но смятах, че времето не беше дошло и не беше определено, за да се оформят условия за изясняване на тази история, която ще ви разкажа, а тя е следната: от 1983 г. до 1986 г. бях на работа в чужбина като лекар в Либия. След завръщането си в България, първото нещо, което направих, бе да се срещна с Марийка Марашлиева. Това беше един човек, когото познавах още от 1971/1972 г., която беше в групата на Петър Филипов и с която съм се срещал нееднократно при нашето лагеруване на 7-те Рилски езера. Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев. Този протокол ще бъде прикачен след тези бележки и всеки може да се запознае подробно с него. Следващият етап бе, да се направят постъпки пред живата художничка Цветана Щилянова, за да ни разкаже някои подробности и всичко онова, което е съпътствувало като случки и факти епохата, през която е рисуван портрета на Учителя. Бяхме решили да отидем с Марийка Марашлиева лично при Щилянова, за да споделим с нея нашия план за работа. Но какво беше моето учудване, когато тя не пожела да разговаря с мен, а единствения човек, който можеше да приеме, бе Марийка Марашлиева. Причината беше в нейното психическо състояние, понеже тя имаше една кармична развръзка със своя съпруг, оженила се за него, който бе 26-27 години по-млад от нея и който в този период я беше направил жива пленница и затворничка в един апартамент на бул. „Владимир Заимов" 68, 7-ми етаж. По този начин аз бях извън играта, а онзи, който трябваше да свърши цялата работа, бе Марийка Марашлиева. Обикновено с нея определяхме какви въпроси трябваше да бъдат задавани, след което тя лично отиваше и пущаше писмото в пощенската й кутия, като трябваше да чака някой да отвори входната врата от живущите в кооперацията, защото същата се заключваше със секрет. Това беше жив затвор, в буквален смисъл на думата и с една затворничка, под чийто ръце и палитра беше изваян образът и лика на Учителя. Това беше невероятна съдба на един съвременник на Учителя и живо разпъване на Христа в нея. Онзи, който се бе докоснал до вътрешната Светлина на Учителя, излизаща чрез Неговия образ, онзи, който се бе докоснал до Виделината на Учителя, идваща от неговите очи, онзи, който бе като душа усетил Славата на Учителя, трябваше да премине през Голгота на Христа на физическото поле. За мен това бе един затвор, в който я бяха поставили сили, онези сили, които се явяват като противовес на творческите сили на природата. Тя бе видяла величието на образа на Всемировия Учител в светлина, виделина и слава. А пътят на земята се минава през първата врата, която е заключена, това е вратата на страданията. Това е Мировата скръб, за която се говори, мирова скръб, която е вопъл на човешката душа, облечена в плът. Постепенно започнаха да прииждат едно след друго писма в отговор на зададените въпроси. По-късно, когато се запознахме изцяло с нейната кореспонденция, решихме тя да бъде представена в два раздела: единият раздел се отнася за нейните лични опитности с Учителя и Школата, свързани с нейния път, така също и всичко онова, свързано с времето и условията, когато тя е рисувала лика на Учителя. Втората част ще бъде озаглавена: Изповед на една душа, това е онова, което е свързано с нейния житейски път през време на Школата и след това. Мога определено и категорично да кажа, че без Марийка Марашлиева тази публикация не можеше да се осъществи. Тя е автор на този труд. Смятам, че тя има задължението да опише подробно всички етапи на странствуването на портрета от Елена Андреева през различните етапи, докато дойде в мое притежание. Смятам, че е необходимо да се напише подробно за всеки отделен етап. И накрая ще се върна отново върху онази верига, която осъществи запазването на портрета и осигури написването на тази публикация. Тази верига има много отделни етапи. Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за вярно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?" Аз се втренчих в него и познах, че това беше гласът на Петър Филипов, това беше неговият тембър, това беше неговият език и неговият глас. Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си. Онези, които бяха част от веригата и бяха заминали, и се намираха горе, помогнаха да се приключи и завърти целия цикъл. Когато човек работи за една възвишена идея, всички души, които живеят в този свят на идеите, слизат чрез самата идея и помагат. Идеята е мостът между онези, които са горе и които са долу. Тя е живият мост на душите. Осми етап - това бе етапът, когато се започна работа и оживената кореспонденция между Марийка Марашлиева и Цветана Щилянова. Този етап ще бъде описан от нея. Девети етап - беше етапът на приключване, в който ще бъде предоставен увода на Марийка Марашлиева, след това историята на създаване портрета, изповедта на една душа, ще бъде прикачен протокола, чрез който са обозначени условията за съхранение на портрета и накрая ще бъдат прибавени тези бележки. По този начин смятаме, че онези души, които бяха заангажирани да свършат тази работа, е приключен. Това е колективен труд на цялата верига. На онези, които са горе и на онези, които са долу. Без помощта от невидимия свят не бихме могли да се справим. Но основната и най-главна тежест понесе и изнесе на гърба си Марийка Марашлиева. Моята работа се заключаваше в направление и даване съвети по различните етапи на работа. Без такова нещо не може да се осъществи такава една публикация. Мога да изявя своето приятно удовлетворение, че можахме да свършим една малка работа, която за нас бе непосилна без помощта на невидимия свят. Благодаря на онзи жив затворник, който успя да намери сили и да открадне някоя и друга минута от своя надзирател и последователно в няколко писма да предаде доколкото можеше онова, което съхраняваше в своята памет. 7 ноември 1989 г. Написал: д-р Вергилий Кръстев
  3. 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ 1.Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар. 2. През 1902 г. заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини. 7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8. Установява се в Рим през 1920 г. и открива първата си самостоятелна изложба. 9. В края на 1920 г. с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си. 10. През 1921 г. се завръща във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини. 11. През 1922 г. прави самостоятелна изложба в София и други градове. Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.", поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано - Борис Георгиев, София, 1923 г. 12. Есента на 1922 г. заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир". 13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна. 14. От 1923-1928 г. е в България. Създава редица портрети на различни личности. Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г. 15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16. Заминаване за Индия 1931 г. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди. 17. През 1936 г. се завръща от Индия в България с пълна папка с рисунки и репродукции от картините си. 18. През 1937 г. заминава за Рим. Самостоятелни изложби. 19. Заминава за Бразилия 1951 г. 20. Изложба в Бразилия 1955 г. 21. Завръща се 1956 г. в Италия и прави редица изложби. 22. Последна изложба през 1961 г. в Рим. 23. Умира на 9.04.1962 г. в крайна бедност.
  4. 16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ Този събор бе разтурен от властта по средата му. Той продължи от 4 до 8 август. На 8 август, около 10 часа всички бяхме в заседателния салон. Почука се на вратата и Учителят излезе. След малко излязоха да видят какво става и братята д-р Христо Дуков, Величко Граблашев - адвокат и Димитър Голов - инженер, издател в София. След малко излезе вън и старшият брат Пеню Киров. Той се върна и каза по поръка на Учителя - всички да излезем на двора. В протоколната книга не е казано всичко ясно и пълно, но понеже аз съм в течение на всичко, което стана, ще кажа накратко някои неща. В предния ден следобед, една група от десетина души, между които бях и аз (а също и търновският адвокат и народен представител Драган Попов - демократ), той насаме постави въпроса на Учителя за изхода на започналата Първа световна война - „Съглашението" ли, или „Съюзът" ще победи. Българското правителство и цар Фердинанд не бяха се още формално обвързали, но беше ясно, че България ще върви с Германия и Италия, а не с Англия и пр. Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, запасен генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...
×
×
  • Create New...