Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'братството'.

Открити 8 резултата

  1. 154. Сега се образува нов път в съзнанието на братството На 8 януари 1941 г. сутринта, Учителят каза в беседата: "Туряме Любовта като нова сила за в бъдеще. Проявлението на Любовта е един от най-великите моменти в Битието. Сега се приготовлявате за Любовта. На физическия свят ще сте дете, в духовния свят - възрастен, а в Божествения свят - стар, тогава ще се проявите правилно в Любовта. Децата носят сила, възрастните - топлина, а старите-светлина. Туйу което могат да ви вземат хората не е любов - свързвайте Любовта с безсмъртието. Божественият свят е хармоничен, човешкият е мелодичен, а духовният свят дава сила на тона. Пеперудата е дете на ангелите - има 40 багри." На 7 януари се срещнах с Учителя. Той ми каза следното: "В миналото е трябвало милиони години, за да поникне нещо, а сега - само няколко месеца защото в Любовта нещата стават бързо - времето се съкратява в Любовта. В чакането на Любовта времето е дълго. Сега се образува нов път в съзнанието на братството. Опишете "Пътят на Новия Живот", (Забележка. Оттук идва заглавието на второто издание на книгата на Весела Несторова) то е както дървото - зиме е в състояние на приготовление, пролет - в цъфтене, то е обличане, а есен - плодовете са узрели, то е работа - това са етапите. Млад, възрастен и стар. човек трябва да носи тези трима едновременно - то е да знае към всеки как да се отнесе. Когато момата играе на хорото, то е цъфтене. А когато я турят на работа, то е зреене. Детето продава житото, възрастния меси хляба, а старият го яде. Има колела големи и малки, всички да работят заедно." На 10 януари Учителят даде следните ценни мисли: "Създайте си един идеал - каквото правите, да го правите за Онзи, Който всичко ви е дал. Сами да се филтрирате - не оставяйте прах и кал във вашето съзнание, пречиствайте го. Реализираната красота е воля, съдържанието на красотата е сърцето, а оня простор на красотата е ума. Красивият човек успокоително действа. Векове на усилена деятелност прави един ангел - минал е дълга школа на възпитание, докато се е проявил. Да имате непреодолима воля. Та и вас сега на изпитания са ви сложили. Туй, което ви е дадено, ви трябват най-малко 1000 години да работите, за да го развиете. Сега съчетаваме частите на човешкия ум, сърце и воля, да се сглоби човешкия организъм, да може душата да се прояви, да си доволен от себе си и да си доволен от Господа. Вие не сте цъфнали още! Какви деца ще станете, та ангелите ще се спират при вас да ви оглеждат. Вие при едно хубаво цвете не се ли спирате? Няма по- красиво нещо на земята от едно цъфнало сърце, от един цъфнал ум, от една цъфнала воля, облечени в царски дрехи."
  2. 79. ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИДЕЯТА ЗА БРАТСТВОТО Сега ме виждат, че съм стар и че съм в голяма къща с много стаи. В нея са сложени братски вещи на Учителя и от разрушения салон на Изгрева. А сега, като дойдат и като видят, смятат, че като си отида от този свят, не трябва тук да има нищо. Да се разграби. За мен това не са вещи, а човешки отношения. Да, така е. Аз се отварям към тоя, с когото работя. А той не влага нищо от себе си в работата си. Той като идва тука, вижда, че това има, че онова има. Онова, което е било необходимо за моята професия, правене на мозайки, всичко имам. Дори го имам и в повече. И като види, че това има, онова има, а той почва сега отначало да работи, и всичко изведнъж иска всичко това да го има и да отиде при него. Ами не работи, за да го има. А гледа да го вземе. И като го вземе - пак не работи с него. А само го разграбва. Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с пшеница. А сега, дошел някой, без да ме пита взел от нея и след това изсипал извън заграденото. Има към 2 килограма. Ще те заведа да го видиш. Добре, взел си, без да питаш. А защо разхищаваш и си я разсипал отвън? А това е жито, което съм докарал от с. Мърчаево. И всеки, който иска жито и т. нар. житен режим, му давам колкото си иска. На мен не ми трябва. Но това жито е получено с труд в името на една идея. А сега са го разхвърляли житото навън от сандъка. Та, сега, тия не знаят какво нещо е труд, какво нещо е мъчение и какво трябва да направиш, та да се справиш с трудностите. Мен ми приписват някои неща, но те си мислят така. Аз връзки с жени, с моми не съм имал. А това нещо не може да се крие, то се разнася по въздуха. Аз такива работи нямам. А дойдат при сестра Юрданка Жекова и разправят разни неща за мен и я разстройват. А аз като дойда при нея, аз си идвам с блага. Аз си нося дърва, нося си картофи, нося си жито, царевица. Брашно с чували. Има за мен, има и за тях. Сега идват и всеки иска да вземе нещо. Има неща, които не могат да се вземат. И да искаш, не можеш да ги вземеш. Не можеш да се докоснеш до това, което е най-ценното. Има интимни неща. Те си остават богатство, което е недосегаемо от човешки ръце. Ето, сега са докарали една строшена братска маса отпреди 50-60 години. Аз не мога да я държа навън. За мен тя е обществена и я прибирам вътре в къщата. Сега е разнебитена и строшена. Казвам на един майстор: «Това е братска маса. Аз милея за нея.» Накарах го да донесе една плоскост и да я закове отгоре. После - да я лъснем, да я ремонтираме, да сложим болтове и да я направим годна за употреба. Може да дойде време да послужи за братски нужди. В тази голяма къща съм прибрал всички вещи, останали от Учителя. Идват и ги носят, защото онези, които са ги пазили 30 години, са вече умрели. Ама за мен това не са вещи. Те се свързани с един общ, братски живот. А братски живот означава правилни човешки отношения. А това означава чисти и живи отношения между чисти отвън и отвътре хора. На това държа. Това е от мен на въпроса: «Що е братство?»
  3. 77. КОИ МИ БЯХА БРАТЯТА А как така стана, аз го разказвах. Значи, чуждите хора ми помагаха. Ама били комунисти. Абе, какви комунисти! Те ме приеха, че съм техен брат. Та, аз бях с тях брат. Братя по труд и съдба. Трябваше да се сбъднат думите на Учителя: «Ти защо се страхуваш от комунистите?» Пред къщата всяка сутрин заставаше «Мерцедес» и ме взимаше и ме возеше на обекта. Връщаха ме обратно с «Мерцедес». А с тези коли се возеха само висши държавни мъже, и то много големи по власт комунисти. Целият квартал гледаше и трепереше от ужас. Страхуваха се от «Мерцедес»-а на големците. А аз се возех всеки ден в него, сутрин и вечер. И се сбъдна още едно нещо, казано от Учителя: «Няма да бъдеш нашироко, но нависоко.» Да, къщата стана нависоко - на 3 етажа. И с всички големци комунисти, на които работех, станахме приятели. И това приятелство продължава досега. Аз съм работил съвестно. Например в с. Говедарци на 60-80 къщи съм направил мозайките. Моята работа говореше за мене и тя заставаше зад мене. Та, този големец комунист от село Говедарци, Петър Динков, като се оженва, и кум му е бил самият Георги Димитров. Неговата жена в с. Новоселци е била учителка. И там са били учителки Буча Бехар и Наталия Чакова. И тя имала много хубаво мнение за «дъновистките» учителки. И това бе прехвърлила на мъжа си. А той виждаше работата ми, яви се и ми помогна. Ако че е бил комунист и големец. Яви се и ми беше като брат. Братството е идея и може да го има между идейни хора. Та, в този живот успях да реализирам всичко, което бе ми казал Учителят в с. Мърчаево през 1944 година.к
  4. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя път отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане. Салонът ни, където Учителят проведе своята дейност и където сега в същия дух провеждахме, не беше нищо повече от един молитвен дом. Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание. Следователно място за обикновени, делнични изяви там нямаше. Такива едни прояви, накърняват, потъпкват, тези висши чувства и са несъвместими с тази възвишена атмосфера, която цари там. И си спомням. След 9 септември 1944 г., когато Учителя току-що беше се прибрал на Изгрева от Мърчаево, Отечествено-фронтовската организация, с Антов като председател на квартала, разпореждат една вечер в нашият салон да се прожектира филм със сцени от войната. Бях до вратата на салона и разбрах как привържениците на Антов, отидоха да поканят Учителя. Учителят обаче отказа да дойде. Пак по това време, пък и всякога преди това в салона си устройвахме забави с подходяща за една по- благородна изява програма, песни, рецитали, концерти. Един от обитателите на Изгрева, младеж, който нямаше нищо общо с идеите, но покрай своята майка, която беше наша съмишленичка се вреше из братските среди. С един номер на сцената, той искаше да се погаври и осмее говора и начина на обхода на брат Петко Епитропов. Този наш брат много мил и предан на делото, беше висок, строен с голяма и добре оформена глава, с меки черти и брада на лицето. Беше чиновник в застрахователно дружество и като такъв, имаше възможност да обикаля провинцията. Той беше една реална и много полезна връзка, необходима за делото на Учителя всред обществата ни в провинцията. Говореше много сладкодумно, с някакъв напевен отенък, говореше увлекателно и със своята осведоменост приковаваше своите слушатели. Беше много приятно да го слуша човек. Навсякъде из братствата в провинцията го познаваха и уважаваха. Спомням си преди да дойда в София, той дойде в Габрово и гостува у нас. Цяла вечер до късно така сладкодумно и увлекателно говореше, че аз като го слушах останах в захлас. Този брат беше стълба на старейшините братя и знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание. Учителят беше разбрал, че ще има такава изява, бурно реагира и ние виждайки намерението на този младеж, отменихме това негово желание. Казваше се Тодор и бе голям комунист. В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом, нашият салон, Антов след изпълнението на установената програма, четене на беседи, молитви, песни дадени от Учителя, става и започва да прави всевъзможни съобщения, наредби на Отечественофронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс със създадената вече атмосфера. Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там. Но това остана глас в пустинята. Аз направих тези табла, за да се залепват обявите на властта. Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да поиска от Братския съвет, да се отпусне от братската каса, сумата от 400 000 /Четиристотин хиляди/ лева за направа на партиен клуб. Клубът щял да се построи под Изгрева на мястото, където там имаше тухларна фабрика на Виларов. В Братския съвет Антов казва, че ако тази сума не се отпусне, то ОФ организация, ще вземе нашия салон за клуб. Останалите братя от съвета бурно реагират, но се поуплашват от заканата и гласуват сумата от 200 000 лева. За тази сума се получава разписка, уж нещо като заем. Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи. Парите изчезнаха по направление. Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска собственост и ние бяхме само като наематели. Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни. Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един културен, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана. Пръснаха се унили и разтроени. Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри. Не закъсня и поредният удар. Отбелязах вече, че властта бе наредила да се спре отпечатването на беседите в малката печатничка, която имахме. Сега пък се нарежда, да се конфискува и изземе печатарската ни машина. Ново учение, нова мъка. Малко след това със свити сърца и сълзи на очи гледахме как машината ни се демонтира за да се изпрати в града. Каква сериозна работа можеше да свърши тя. Един стар модел малка печатарска машина, която все пак задоволяваше нашите извънредно скромни нужди. Но.... Отпечатването на петдесет томчета лекции и беседи, при крайно ограничените условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Липсата на хартия и другите за печат материали се търсеха на свободния пазар и се изкупуваха при най-различни условия и цени, за които не всякога е можела да се издават редовни документи. По това време в братските среди идва някой си Коста Стефанов по професия счетоводител. Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек. Той имаше мек подкупващ глас, когато говореше или както сполучливо някои го определи, като зехтинен тембър. Но всъщност? Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество. Как попада в нашето Общество? Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много тесен контакт с Антов и Иванов. Още повече, че по предложение на Антов и Иванов в Братския съвет него го избират за счетоводител на Братството и като такъв влиза и във финансовия съвет, като измества Жечо Панайотов, а оттам и в Братския съвет. Как останалите членове са се съгласили с тази промяна? Чудно е! Не са ли разбирали зад тази промяна пъкленият план, който се крои? Да се измести старият и предан, крайно «естен като касиер и счетоводител Жечо с някакъв нов човек е голяма -решка, фатална. Явно е, че малката пречка, която все пак Жечо е оказвал на останалите двама във финансовият съвет с това се премахва. Това ще -рябва да се приеме като един голям успех на Антов. По това време някъде Манол Иванов умира и във финансовия съвет остават двамата. Защо Б ратският съвет не е избрал нов ч овек на мястото ма Иванов? Предполагам, че Антов в свой интерес не е повдигнал този въпрос и останалите членове от Съвета не са проявили внимание към този пропуск. С това Антов има още един успех. Във финансовия съвет остават двамата. Коста Стефанов и Антов вече крайно добри приятели и оттам господари да разпореждат с Братството.
  5. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ 1910 год. - 1923 год. ПЪРВИ, НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА БРАТСТВОТО II ЧАСТ Магнетофонен запис
  6. Dela

    54. РАЗПРАТА

    54. РАЗПРАТА На следващата година Антов каза пак: „Аз искам и тази година да ме оставите да командвам положението на Рила." Обаче, понеже се отнасяше много грубо, беше бил Елена Андреева, беше бил Христо бояджията и някои други, с псувни и ругатни, братята го намразиха и казваха: „Такъв председател на Братството ние не искаме." И затуй той искаше да изнесе една сказка в салона пред братята и сестрите, да даде един отчет. Но тогава се сдружиха Гради Минчев, Илия Узунов, Драган Петков и други братя и казаха: „Няма да му дадем да изнася сказка." И той тъкмо зае катедрата и вече щеше да започне да говори, те вдигнаха скандал, че не го искат и не искат да го слушат и т. н. И не му дадоха да говори и го отхвърлиха, като казаха, че през това лято никакъв ръководител няма да бъде на Братството. Тогава той се ядоса на братята, които го апострофираха така и не му дадоха да говори. И като финансов отговорник в братския съвет, той знаеше, че има объркани сметки - в смисъл, че ние купувахме някои работи за братската печатница, без да имаме сметко-разписки насреща, дето сме купували материал. Трябваше на черна борса да го вземаме, за да печатаме беседите. Пратиха например Гради Минчев да отиде до Ботевград да докара дърва. Той докара, без да взема разписка, за 1500 лв., и т. н. Много работи се купиха на черна борса, без да имаме оправдателни документи. И Антов издаде, че братството има объркани работи и поиска за отчет да се направи ревизия на братството. Той отиде във финансовите власти и докладва това положение. Тогава дойдоха ревизори, направиха ревизия на братската каса и установиха, действително, че има с милиони лева злоупотреба. И за туй хванаха отговорен Борис Николов, като председател на Братството. Още 2-3 години преди това Антов на мен ми казваше: „Кажи на Бориса да ми предаде братското злато." Обаче аз виждах, че Антов понякога си попийваше, че не е брат-въздържател и истински брат и не исках да кажа тези думи на Борис Николов, защото Борис нямаше да го послуша, да му предаде братското злато. И един ден, на 8 март, денят на жената, нашите сестри подготвиха много хубаво празненство за Деня на жената. Райна Арнаудова, дъщерите на Белев и други изнесоха, много хубави рецитали, пиеси и песни -беше ги подготвил женският състав на хора. Изнесоха също много идеален доклад за деня на жената и хората бяха много благодарни. Имаше присъстващи от целия квартал „Изток" до Цариградското шосе. Беше дошъл и Бакърджиев, важен комунистически деец от квартала. И тъкмо завърши празненството за Деня на жената, и ето, Антов си иде от града, но кьоркютюк пиян, олюлява се наляво-надясно. Братята и сестрите вече излизаха от малкия салон, където се даде забавата, когато той започна да ругае: „Кой ви позволи вас да правите събрание в малкия салон? Аз отговарям тука, на Изгрева! Без мое позволение тука няма да влизате в никой салон!" И започна да псува вулгарно Райна Арнаудова и дъщерята на Белев. Бакърджиев беше излязъл навън. И като чу ругатните и го видя, че е пиян, каза: „На това ли ви е учил Дънов тук толкова години?" Антов започна да се препира и с него и тогава Бакърджиев тропна с крак и каза: „Оттук нататък вие вече няма да имате салони, вашата организация я разваляме." И този човек, като голям комунистически представител на района, отиде долу в Райсъвета и докладва, че трябва да се ликвидира с дъновистите. Тогава Правителството взема мерки и през 1957 г. мисля беше, дойдоха и натовариха 17 камиона беседи, които бяха в склада на братството, и решиха да конфискуват и другите имоти. Така конфискуваха 20- 30 палатки, другия инвентар на братството и най-после конфискуваха и на Учителя дрехите и каквото имаше Учителят, Неговата библиотека. Така се тури край на братството. Когато се върнах от Рила, председателката на Единната организация, Тръпка Григорова, дойде и ми каза: „Тази вечер ще има важно събрание за братството от Изгрева. Затуй идете, в 7 часа ще бъде събранието. Идете долу, за да присъствате, тъй, по-отворените братя." Като стана 7 часа, аз се облякох и отидох в клуба. Стаята беше съвсем пълна, само един стол имаше свободен, зад вратата. Като влязох, партийният секретар, който беше открил вече събранието, млъкна и каза: „Седнете на стола, който е до Вас!" И аз седнах, а той каза така: „Та сме се събрали - продължи си пак, - другарки и другари, таз вечер, за да решим какво да правим с дъновистите. Трябва да ги пръснем из цяла София така, че един с един да се не виждат." И тогава Македонски, един важен човек там, от Изгрева, каза „Спри" на докладващия партиен секретар и той спря речта си. Обърна се към мене и каза: „Ти, Пеньо Ганев, защо си дошъл тука?" Аз рекох: „Дойдох на събрание". - „Кой те покани?" Казвам: „Председателката на Единната организация." Той каза: „Тя трябваше да дойде на туй събрание, а не ти. Събранието е при закрити врата, само за партийни членове. Станете и си идете." И аз станах, нали столът ми беше до врата, хванах бравата и казах: „Другарки и другари, чух дневния ви ред, какво ще решавате, и бъдете справедливи в решенията си." Отворих вратата и излязох и си отидох. Разбрах, че тази вечер вземат решение за нас, какво да ни правят. Решиха, че Изгрева трябва да го разпръснат, както и всички братя и сестри. И затуй най-първо махнаха Влад Пашов от Изгрева, а вторият бях аз. Настояваха много бърже да ми оценят имота и да ме включат където искам и т. н. Така завърши една епоха. През 1971 год. живях 17 месеца временно на Гара Искър временно, докато ми се изкара апартаментът в Дианабад, и когато го построиха, се преместих там.
  7. 13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА Ето ние пак сме пред светлите съборни дни. Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята. От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот. Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими. И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които по­добри проводници са тия на благородните метали. Много са проводниците на природните сили, но една е тяхната централа. Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от доб зи, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане. Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос. Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество. Те се определиха като ученици и последователи на Учителя, от когото за пръв път чуха да заговори за Школата на Бялото Братство и за Белите братя. Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число. Макар и малцина тогава, Учителят свика на събор в оня месец и ден - 19 август - Преображение, когато ставаше съборът на Белите братя на Небето. На малцината братя и сестри, събрани за пръв път на събор през 1909 година в град Велико Търново, Учителят заговори за Веригата на Бялото Братство, която изпраща своите идеи и мисли от духовния свят на земята, дето те се възприемат от души, готови за духовна работа. Тук идеите и мислите се възприемат, обработват и прилагат. Верига, нарече Учителят малцината братя и сестри, събрани около Него. като начало на Неговата Школа, наречена Школа на Бялото братство с програма и задачи, давани от Школата на Бялото братство, съществуваща в Духовния свят. Призивът беше направен, Веригата - отворена, за да се включат в нея свободно всички ония души, които искат да работят за великото Божие дело на земята. Тия събори се свикваха редовно всяка година през определените месеци и дни, когато ставаха и в Духовния свят и продължиха до 1915 година. Създадена веднъж Веригата, тя незабелязано, сама по себе си растеше, като включваше всеки ден и час нови готови за духовна работа души и числото й ставаше все по-многочислено. Едно е знайно, обаче, а именно: Не всякога земята е приятелка на небето. Явиха се противодействуващи сили, които се опитаха да спрат делото Божие на земята. Забраниха срещите в Търново, забраниха съборите. Външно успяха да ограничат съборите, но не и вътрешно. Вътрешно веригата растеше и се увеличаваше. Никаква сила не е в състояние да ограничи и спре Великото Божие дело. От знайни и незнайни краища на света, от далечни и близки страни в света, души. готови за служене на Великов, се включват във веригата, незнайно и за тях самите как става това, но чувствуват в себе си един подем, една обнова - нещо красиво ги изпълва, и те сами, без никакво насилие отвън, се определят последователи и служители на някаква велика идея, от която не отстъпват нито милиметър назад. И ето, дойде 1919 година, нещо светло блесна на небето, чу се нов зов и на Преображение, 19 август, големият двор на братската колиба отново оживя, но вече не от малцината, а от 1200 души, братя и сестри, облечени в бели дрехи, с лица весели и засмяни, с души отворени и жадни за новото, за духовното, за великото в света. Що се отнася до възрастта, не питай, това не бяха старци, изживяли себе си, това бяха души, всички жадни и гладни за Словото Божие, всички искат да чуят гласа на Бога. Възрастните ставаха млади, а младите още непълнолетни дори, ставаха възрастни. Веригата, макар и на земята, включваше нови и нови души и растеше, увеличаваше се, с цел да опаше цялата земя, да я защити от злото в света, което цели да проникне и в най-скритите й гънки, да я унищожи. Колкото и да се сили злото, никога не ще успее - голямо е противодействието му отвън и отвътре. Веригата расте отвън, веригата навлиза и вътре в земята. Много са вече учениците, дошли на събора, а колко много са още, останали в градовете, а колко много са учениците в целия свят. Голямо множество са учениците на Бялото братство. Един е техният Учител - смирен, защото работи с Цялото; мощен, защото е свързан с Бога; силен, защото служи на Любовта. Веригата расте, увеличава се и крепне, но Учителят вече не говори за нея, тя сама говори за себе си. Тя постепенно опасва земята, като я изпълва и отвътре, и така се оправдават думите на пророк Исайя, който казва на едно място, че земята ще се изпълни със знание за Господа. На този събор за пръв път Учителят говори в читалището „Надежда" - публична беседа - на тема „Мировата любов и Козмичната обич". С мировата любов Учителят пак за пръв път заговори за онази Любов, която обединява всички души - служители на Бога в едно цяло, в една мощна и безкрайно голяма Верига - пазителка и покровителка на човечеството. С беседата „Козмичната обич" Учителят ни обърна внимание на космоса като нещо живо, дето живеят съшества, свързани с онази велика обич, която повдига, обновява и възраства всичко живо в света, в цялата вселена - жива, одухотворена от онзи Велик, мощен дух, който я създал. Една малка част души от Бялото братство, в сравнение с милионите и милиони братя и сестри по цялата земя, има щастието да прекара с Учителя на земята десетки години, да го вижда, да слуша Словото му и да живее с него, да го наблюдава и изучава, и днес смело да го нарече пред себе си и пред целия свят Велик Козмичен Учител. Слава и хвала на нашия обичен Учител! 20 август 1967 г.
  8. 33. БРАТСТВОТО В СЕВЛИЕВО М.Б. (Благовест Тошев): Не намерих информация откога датира кръжокът на Братството в град Севлиево. (В миналото с думата „кръжок" са се наричали братските групи в населените места.) Като ръководител на Братството в Севлиево пожизнено е определен от Учителя баща ми Стефан Тошев. Като негов помощник към края на живота му беше Сава Калименов. Не е написана някаква история на този кръжок. Аз, така да се каже, съм роден в Братството. Като дете и като ученик в гимназията съм присъствувал на братските беседи, наряди и вечери, които главно са били в нашия дом. Тук само ще изредя по имена, според спомените ми, братските семейства и лицата, които участвуваха в братския живот тогава. Те бяха: Стефан Тошев и съпругата му Марийка Тошева, синовете им Светозар и Благовест, Сава Калименов и съпругата му Ценка, дъщеря им Стефка и синът им Иван, Денка Хубанова, сем. Пенка и Иван Гелинови, сем. Вяра и Минчо Филипови с дъщеря им Любка, сем. Филипка и Бочо Пенчеви, сем. Данка и Коста Борисови и синът им Теодор, сем. Лиляна и Атанас Николови, Иван Рачев Цонев, братята Иван и Стефан Хр. Гюзелеви, сем. Мара и Димитър Черневи и дъщеря им Надежда, Марийка Хаджистефанова, сем. Елена и Виктор Йорданови. В Севлиево беше книгоиздателство „Братство" на Сава Калименов, където се издаваше много окултна литература. Имаше освен печатницата и книжарница. Там се издаваше и известният вестник „Братство" от Ат. Николов. След национализацията и гоненията на духовните общества и на Братството от комунистическата власт, се унищожи тази дейност в Севлиево.
×