Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'бургас'.

Открити 25 резултата

  1. IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС? 1. Историята на братските кръжоци в провинцията се започва в гр. Бургас и се свързва с името на Пеню Киров. 2. Първият опит за братска комуна се извършва в гр. Бургас, която се проваля. 3. Първата атака срещу последователите на Учителя Дънов започва от гр. Бургас, като духовенството пише специална брошура срещу Тодор Стоименов. 4. По време на Балканската война 1912-1913 г. Минчо Сотиров е редови офицер от войската и предвожда дружина, която воюва срещу турците от посока Бургас надолу по Черноморието. 5. По време на Европейската война илит.н. Първа световна война Минчо Сотиров е командир на Пети Бдински пехотен полк, наброяващ няколко стотин човека. Като командир на полка той е издавал заповеди „Огън по противника". И оръдията, пушките и картечниците са изсипвали огън всред неприятелските окопи. Той е проливал кръв. Воина е. 6. Една сутрин целият щаб на полка около 20 офицери са се събрали в една голяма палатка, която е била построена за съвещания на щаба. Минчо Сотиров е ръководел съвещанието за предстоящите действия на поверения му полк за борба срещу противника. 7. Изведнъж отвън се чува гласа на „вестовоя" т.е. на военния куриер, който е носел заповедите на командването до командира на полка. „Г-н командир, имате спешно писмо от София". Охраната на палатката на щаба не му разрешава да влезне вътре. Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника. 8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. 9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му показва и доказва кой е Учителя и какви са неговите възможности. Такива опитности той е имал много. Описал ги е но са изчезнали. 10. След войната Минчо Сотиров бива пенсиониран. Връща се в гр. Бургас и след смъртта на Пеню Киров оглавява и става ръководител на Бургаското Братство. Понеже е свикнал като командир да дава заповеди и е бил свикнал на военна дисциплина, то членовете на братския кръжок възстават срещу него и пишат няколко писма до Учителя да бъде сменен. По това време и от други братски кръжоци постъпват оплаквания срещу ръководителите, които се държат като военни командири и искат Учителя да ги смени. Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести. 11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите. Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители. 12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали. Обръщат се към Братския съвет в гр. София, който им отпуска също пари. Накрая с общи усилия се построява. Когато решават да го освещават викат и Минчо Сотиров. След освещението, той става и разказва защо не е могъл да построи този молитвен дом и преразказва думите на Учителя. Тогава се обръща към Кралю, посочва го с пръст и казва: „Този построи дома, така както каза Учителя". Този разказ го знам от няколко места. А съм го записал и от Кралю Кралев, който бе за кратко време мой тъст. Какви времена на надежди и какви предателства след това дойдоха.Никога не предполагах, че съм се събрал с враговете си. 13. По-късно салона, който беше на негово име той го прехвърли на дъщеря си Милка Кралева. И когато започна да воюва, да води борба с другите му опоненти за власт, той загуби салона. Дъщеря му го продаде на друг и той обсеби всичко, което бе в него. А по-късно от своя страна също го продаде. 14. Цялата история е описана в „Изгревът" том XI, стр. 826-831, „Черният магьосник и омагьосаната принцеса". Прочетете я. Вярна е. 15. По същия начин както загубиха салона в София и целия Изгрев, по същия начин загубиха салоните в Нова Загора, във Варна. По един и същи сценарий, защото Силите на Разрушението бяха едни и същи и се ръководеха от едно и също място, от Духа на Заблуждението и Разрушението. 16. Салонът бе продаден, заключен и друг се настани да живее в него. Започнаха да водят дела пред съда. Онзи, който го бе продал имаше нотариален акт. Водиха дълги дела и похарчиха много пари и до 2002 г. още водят дела. А сега е продаден на друго лице. 17. По онова време от 1995 год. до 2001 год. аз ръководех и организирах отпечатването на оригиналното Слово на Учителя, което бях съхранявал 30 години. Ръководителите в провинцията в две поредни години ни правиха протоколи, че ще събират „десятък" и ще го дават за отпечатването на Словото по оригинала. Събираха, но ги насочваха на друго място и на мен, и за програмата чийто ръководител съм не дадоха нито стотинка. Писах на Димитър Добрев от Бургас да съберат пари и да финансират едно томче от Словото на Учителя. Даваха пари за адвокати, но не ги даваха за отпечатването на Словото. Ако бяха дали пари за Словото, то салона щеше да им се запази. А как? 18. Аз съхранявах оригиналния нотариален акт от салона в Бургас с имената на старите приятели, които са го построили. Аз го бях сложил в един плик, после го сложих в още по-голям плик, надписах го и го прибрах на скришно място, но на такова, че да мога да го намеря. И до днес не мога да го намеря. Търсих го. Ако го бях намерил щях да им го предам и щяха да си възвърнат салона. Но после разбрах, че те не искаха да дадат пари за отпечатването на Словото на Учителя, отхвърляха моята програма, а даваха пари за адвокати и за съдилища. Затова не се намери оригиналния нотариален акт и затова загубиха салона. Ако бяха дали пари, ако се бяха помолили на Учителя да се намери нотариалния акт, то Небето щеше да го извади от своето скривалище. Така всичко се затри. И нотариалниат акт и салона.
  2. 32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО Разказани от брат Жечо Панайотов за живота на кръжока на Бялото Братство в Бургас за годините от 1911 до 1923 година. Дойдох да живея в Бургас през 1910 г., а през есента на 1911 г. по препоръка на мои близки от Сливен, гдето току-що се беше образувал братски кръжок, се запознах с братята в Бургас и започнах да членувам в братския кръжок. Тогава кръжока в Бургас се помещаваше в жилището на Димитър Стоименов Македонски, което се намираше в центъра на града, в една стая. Там бяха наредени столове и маса и се събираха всички членове на братството в Бургас. Ръководеше брат Пеню Киров. Събранията ставаха в неделя вечер и той имаше грижата да подготви подходяща беседа като си служеше с някоя глава от Евангелието, и така разработената тема разказваше на присъствуващите в кръжока. Беседите му бяха винаги много интересни, защото бяха нещо ново, пропити със съдържание, което представлява наистина подходяща храна за присъствуващите, интересуващи се от духовните истини включени в Евангелието и в Стария завет. Впечатлението ми беше, че много от темите, които той засяга се дължат на разговори, които е водил с Учителя или пък това, което Учителят е говорил в срещите на братята и сестрите на Търновските събори. В кръжока като членове на Бургаското братство бяха няколко семейни двойки, които ще изброя: Коста и Величка Стойчеви, семейства Паскалеви, Зуркови, Матей Попов с другарката си, Деню Цанев с другарката си и между другите на първо място Тодор Стоименов, също и неговия брат Димитър Македонски. Имаше и други единични лица, които също така се подвизаваха усърдно, слушайки беседите, а в живота се стремяха да прилагат принципите на новото Божествено учение. Това са първите ми впечатления от кръжока. Като най-млад, тогава бях на 17 г., приеха ме доста радушно и ме причислиха да общувам с брат Тодор Стоименов като по-свободен и подходящ - тъй да са каже, като мой наставник в новите стъпки, които имаше да правя. Брат Т. Стоименов имаше грижа да да ми даде „Добрата молитва" и да ми каже как и какво да чета. Също ми препоръчаха да чета Евангелието и даже цялата Библия. Това имах възможност да направя през зимните дни и нощи когато бях свободен и успях да прочета Библията. За известно време, освен тия общувания, посещавахме с брат Стоименов разни братски семейства, предимно семейството на Коста и Величка Стойчеви, гдето се водеха интересни разговори от тяхни преживявания от близкото минало и главно често се спираха и да разговарят за казаното от Учителя, за току-що миналия събор на братството в Търново. Ходихме с брат Стоименов у семейство Паскалеви и други някои семейства. Освен тях в свободното си време братята имаха обичай да се срещат и разговарят в тъй нареченото тогава „Арменско кафене", което се намираше в центъра на града. Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката. Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза патриотизъм. Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящето величие на България. Техният патриотизъм беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България. Да подчертая дозата на тоя патриотизъм ще спомена, че когато през 1912 г. българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г. последваха някои неблагоприятни неща, те се наскърбиха толкова много, че едва понасяха ударите на съдбата върху Българската държава. Даже имаше един случай когато нашите отстъпиха и се прибраха към границата, макар, че събитията се пазеха в тайна, но все пак достигаха слухове, и когато дойдоха първите слухове, че турците го взели обратно, те толкова много се разочароваха, че искаха оня, който донесе това известие да го предадат на полицията понеже огнетява духът на гражданите. Разбира се, скоро се потвърди официално, че българите са напуснали Тракия, а последвалите неприятни събития дойдоха да огорчат още повече нашите приятели. За срещите ни тогаз, в работно време, може да се споменат и тия в книжарничката на брат Пеню Киров. Това беше една малка канторка, където той упражняваше своята професия като митнически посредник и там нареждаше една витрина с духовни и теософски книги. Там най-първо се явиха и беседите на Учителя излезли през 1914 г. Това бяха първите брошурки от беседите Първа серия „Сила и живот". По специални срещи имаше и в дрогерията на брат Илия Зурков. Това ставаше вечер след работа. Водеха се интересни разговори с познати бургаски граждани. Когато Учителя биваше в Бургас за известно време, идвал е и той в дрогерията на брат Илия Зурков. Учителят е давал известни задачи и препоръки на брат Пеню Киров да осведомява най-вече в Южна България братята и сестрите, които са поканени да присъствуват на съборите. На самите събори той пак предаваше на присъствуващите някои особени наредби на Учителя или това, което има да се изпълнява. След завръщане от събора получаваше се програма за годината пак до брат Пеню Киров и той я съобщаваше на приятелите. Специално за протоколите на съборите в Търново, всичко там се стенографираше от брат Петко Гумнеров. Когато той се завръщаше в София и дешифрираше писаното, съставяше се тетрадка малко или повече обемиста и доколкото могъл да ги свери с Учителя, готови ги пращаше за преписване из цяла България. Имаха право да ги препишат и се ползуват от тях само присъствуващите на събора. Знам с какво нетърпение се очакваше тази тетрадка в Бургас и първо идваше при сестра В. Стойчева, която ги преписваше, предаваше ги на брат Т. Стоименов и той си ги преписваше, а след него и другите братя, които са желаели.
  3. 13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС Следващата 1914 година и тя носеше своето. Братските семейства се увеличиха с още едно. Брат Минчо Сотиров беше преместен на служба в Бургас. Купи си хубава къща и се настани там с 5 членното си семейство. Забележителна беше неговата привързаност към Учителя и към брат Пеню Киров. Обичаше да си държи подробни бележки от беседите, стана редовен компаньон на срещите в кантората. Започнахме да гостуваме редовно у дома му, което беше особено приятно за цялото му семейство. През тази година брат Стоименов се премести в София на работа, така че почти достатъчно бе запознат с всички братски семейства. Сам ги посещаваше отвреме-навреме, но най-много общуваше с брат Пеню Киров. Събитията на 1912-1913 оставиха огнените следи на войната. А ние бяхме лишени от обикновенните обичайни посещения на Учителя, който тези две години не бе правил обиколките си из страната. Затова през пролетта на 1914 г. отговаряйки на многото покани Той посети братствата в по-големите градове. Дойде и в Бургас, като се установи на гости в дома на брат и сестра Стойчеви. Радостта на всички ни беше голяма, защото всеки имаше възможност да се срещне с него и да чуе Словото Му. Останало е в паметта ми една вечеря дадена от семейството на брат Минчо Сотиров, на която присъствуваше и Учителя. Беше неделен ден и според реда, който всяка година изпълнявахме на мен ми се падаше пълен пост 24 часа, докато старите братя и сестри постеха в петък, на нас, по-младите, бе определен неделния ден. Все пак отидох като гост със съответно закъснение, за да не сваря вечерята. Действително бяха се нахранили и без да се раздигне трапезата разговаряха по разни въпроси. Поседнах край другите, мина около половин час и на някой направи впечатление, че аз не съм вкусил от разните лакомства сложени на масата. Някой обаче се досети и обясни, че съм изпълнявал реда на младите. Така преминаха още часове в разговори и песни. Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям. От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя. Не бях запомнил още думите на Христа „Когато младоженикът е тук няма защо сватбарите да постят". Все пак Учителят мълчаливо ми каза, как трябва да се постъпва в случая, не е формата най-важното нещо в живота. Този пост продължаваше в неделя. Но, този ден такива блага сложили на масата, аз не бях виждал никога. Сиромашки я карах, хранех се ту на гостилница, ту у дома на сухоежбина. Може да се отбележи, че през този период засилихме връзките си с повече братя и сестри от Айтос, Ямбол, Сливен, особено с Айтоските членове на Братството, ръководителя брат Георги Куртев и тримата негови предани помощници Божил Иванов, Крум Илиев, Филип и др. Всеки от нас младите пазеше правото на отпуск, защото все пак крепяхме в душите си надеждата, че ще участвуваме и ние един ден в събора. Така преминаваха пролетните месеци, настъпи лятото новоочакваният месец юли.
  4. 9. БУРГАСКОТО БРАТСТВО Премина година и нещо от преместването ми в Бургас. Но все още нямах връзка с братския кръжок там. През есента на 1911 г. дойде в Бургас леля ми по своя работа. Подвизавайки се вече в Сливенския кръжок, естествено бе да посети и събранията и в Бургас. Тъкмо удобен случай да ме заведе и мен, та, ако ме приемат, да започна и аз да посещавам тези събрания. Първият неделен ден ние се явихме с нея. на вечерното им събрание, слушахме беседата на брат Пеню Киров, след което се запознах с него, с брат Стоименов, Стоил Щерев, Илия Зурков, Митю Паскалев и др., които заедно с другарките си бяха все солидни и ревностни членове на кръжока. Като най-свободен от всички един вид бях препоръчан на брат Стоименов да дружа с него и той да ме напътства. Тази дружба с него бе добре дошла за мен, защото в Бургас нямах познати, освен семейството на един мой вуйчо. Редовните посещения на братските събрания бяха от двойна полза за мен. Слушах хубавите беседи на брат Пеню Киров, съставени върху някой текст от Писанието, а същевременно се опознавах с братята и сестрите и ги обикнах. Последното бе естествено, тъй като бях единствения младеж между тях. Според правилата на кръжока, като новопостъпил имах право да посещавам само неделните събрания, а след една година ме допуснаха и в срядата. Честите срещи с брат Стоименов укрепваха приятелството помежду ни. Скоро той ми даде да си напиша в нарочно тефтерче „Добрата молитва", четяхме и тълкувахме Евангелието, почти всяка вечер гостувахме в едно или друго братско семейство. Там се разказваха интересни случаи от живота на Учителя, споделяше се сведения де е Учителя, какво е говорил и т.н. Най-често посещавахме Гарвалови и Стойчеви, дето брат Стоименов се чувстваше наи-свободен и намирахме интересни теми за разговор. Сестрата Мария Гарвалова беше добра певица и често ни пееше някои от песните пяти тогава в кръжока. По онова време нямаше още нито една песен дадена от Учителя. Знаехме добре църковните песни „Тебе поем", „Иже Херувими", „Достойной ест", „Ангел вопияше", също и някои евангелски песни. Още по-мили спомени имам от семейството на брат Стойчеви. Те нямаха дребни деца, като Гарвалови, затова сестра Стойчева бе се заела с някои духовни задачи указани от Учителя. В домът ставаше така нареченото „женско събрание". Събират се някой от членките на кръжока и поканени техни приятелки. При сестра Стойчева се провеждаха по същия ред, както при братските събрания придружени от някоя беседа от сестрата или общи изказвания върху Евангелието. Пак по указание на Учителя веднъж в седмицата сестрата излизаше на обиколка по другите градове - Айтос, Ямбол, Сливен, Нова и Стара Загора, за да насърчи сестрите и ги въодушеви към повече ревност към делото на Учителя, да се събират и те на такива събрания, дето да поканят гости, свои приятели, познати жени.
  5. Аудио - чете Кирил Кирилов Ако ме любите, ще опазите моитѣ заповѣди (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.) От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разсмотрете криновете в полето как растат". Извънредни беседи (1915-1917 г.) Първо издание на ИК "ВСЕМИР", София, 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ако ме любите, ще опазите моите заповеди 11 януари 1915 г. Учението Христово е за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията. Когато вървим в пътищата Христови, светиите и светлите същества се радват, че сме във връзка с тях и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните - отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е място за страдания - тя е училище. Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела. Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания. Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат? Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват. При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив. Изгубим ли тоя момент, ще изгубим благодат¬та и трябва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века и пр. На първо място да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето. То е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний оживяваме. Натрупваме прилив. В деня, в който не опазим Божествените заповеди, явява се у нас дисхармония и ние не сме християни. Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си. На първо място трябва да очистим сърцето си. На второ място - нашия ум. Изворът, като не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. "Аз ще ви дам извор на жива вода." Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим. Любовта се състои в това да опазим заповедите на Христа. Затова трябва да ги учим, и то постепенно. Учителят ще ни покаже начина, последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертвувание - тя е ранец и се носи по целия свят. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Когато изпитваме страдания, то е, че Господ изпитва нашата любов и ако ний безропотно понесем страданията, показва, че имаме Божествената Любов. Пример - един богат в Париж изпитвал своите роднини дал и ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк. Които го гледали, направил ги наследници на своето богатство, а другите - лишил, ако и да му се сърдили - такава е била наградата им. Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и пр. и трябва да опазим тия съотношения към всички. Трябва да избягваме престрелките вътре в живота, а такива има във всички християнски секти. Те проповядват християнството, но не го изпълняват. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец; щом му покаже мрежата си, и той бяга. Той е баща на лъжата и затова бяга от истината, от светлината. В един град направил и баня. 8 години се водило спор между гражданите да бъдат ли дъските рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се дошло до съгласие. И двете страни давали своите мотиви за удобствата и неудобствата и практичността или непрактичността на гладките и негладките дъски и обратно. Отнесли спора до един велик архитект за разрешение и той ги наредил така: една дъска рендосана и една нерендосана, двете страни за да бъдат доволни. Така и с християните, които са догматици, крепители на външната страна, трябва да се постъпи. Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни. И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с човешкото сърце. След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили. Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота. Хората трябва от кисели да станат сладки, както плодът - от цвят се превръща първо в зелен плод и да узреят, и станат сладки. Казва Господ: "Всичко ще се преобърне на добро/ Колкото по-големи сме, толкова по-големи мъчнотии ще имаме. Така е с децата, мъжете, светиите и пр. Христос казва: "Докога ще ви търпя?" Търсим Го, намираме Го и като дойде у нас, и Го разпънем. Той ще възкръсне и ще си отиде, но кога ще дойде пак? - След 10-100-1000 и пр. години. Християнството не е трудно. То е лесно. Умрелите за Христа са умрели с радост, но техните имена са записани горе. По-добре е да умрем като християни измъчвани, отколкото като разбойници. За такива ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророк Йоан и с камшик ще ги оправят всичките. За това Христос казва: "Моето бреме е леко." Господ, Който ни говори, ще ни ръководи и ще ни управлява. Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо. Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител, професор и пр. Това е заповед Христова. С изпълнението й Господ ще ни помогне и от малки хора ще ни повдигне Господ и направи велики хора. Йоан Кронщадски откакто се е обещал и посветил живота си на Господа, оттогава е станал Йоан Кронщадски, а по-рано е бил тъпоумен. Да посветим живота си, не е да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите заповеди и да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият дух и се ободри. 11 януари (24 януари, неделя нов стил) 1915 г. Бургас, в дома на брат К. П. Стойчев
  6. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари (12 март нов стил) 1899 г., Бургас
  7. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Законът на плътта е закон на ограничението На път за Сливен Учителят каза: Има закони на плътта и на Духа. Законът на плътта е законът на ограниченията; законът на Духа е законът на проявленията, разширението. Законът на плътта се подчинява, има тъмнота, той е безсмислен, без мисъл. Законът на Духа е в светлина, там има смисъл. Докато човек не мине закона на плътта, не може да влезе в закона на Духа. В окултната философия всичко е строго определено – изключение няма. Всякой човек да съзнае где се намира, в какво състояние е: пъпка, цвят, плод – и тогава да даде семе. Пъпката не се сгрява от слънчевите лъчи, но тя ги чувствува. Цветът се огрява от слънчевите лъчи. В сегашния свят има една добра страна: че посрещат и изпращат. Изпращат от земята, посрещат горе; изпращат от горе, посрещат на земята. 28 юни 1920 г., понеделник гара Бургас
  8. alexamsterdam

    1920_06_27 Щастието е в человека

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Щастието е в человека Ш = трите пръста, = обратно, същите три пръста, Щ = воля, А = умът, С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си, Т = котва = надежда, И = съединение, сила, истина, Е = прогрес, растене, умножение. Щастието е человек да се труди и после да работи. Господар – когато впряга животните. Слугите ръководят, трудят се и изпълняват. Господар е необходим при всички положения. Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели. Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите. Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището. Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп. Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората. Един разказ: Когато Господ направил света, имало един извор само. Искал от Господа да работи. Пратил Господ градинар, изворът бил недоволен. Искал друга култура – по-висша. Пратил го Господ чрез инженери в канала, но и там бил недоволен. Искал още по-висока култура. И сега животът е тоя извор. Животът още няма смисъл. Смисълът на живота ще се добие в новата култура. Един персийски шах живял в двореца си двайсет години и бил все щастлив. Излязъл един ден на разходка. Среща го едно момче бедно и му поискало помощ. Среща го втори човек с отрязана ръка, поискал му помощ. Шахът сега още повече се ядосал за смелостта на просяка. Среща го по-нататък трети човек без ръце и крака. Поискал му и той помощ. Шахът много се ядосал за тая смелост на неговите поданици. Извикал слугата си и му казал, че тоя ден му се развалило щастието. Върнал се в двореца си. Дал на слугата си шест монети и му казал: „Ще дадеш на момчето, бедното, една монета, на човека без ръцете – две, и на човека без ръцете и краката – три монети“. Когато да умира, искал и те да му благодарят, той обаче не ги приел, за да не му развалят щастието. Умира. Отива при персийския бог да го съди. Казва му, че раздал 9/10 от имането си на бедните. Персийският бог му казал, че това сторил, за да си запази щастието, а не от любов, и казва му още, че ще го прати наново на земята. Праща го беден син на един работник. При работа счупил си ръката. Трябвало да проси милостиня. От време на време му се отваряли очите, за да прозърне, и го питал как е положението му. Взела го най-после една вдовица бедна, за да го гледа по силата на Любовта. И сега хората са на света, за да научат Любовта. Животът е едно велико училище, за да почерпим наука от страданията. Животът има смисъл, за да разберем неговия зародиш, неговата вътрешност, неговата дълбочина. Преждевременната смърт не ще ни освободи от нашите задължения ще страдаме после повече. Който ни е дал живот, Той може да го отнеме. Человек не трябва да се стреми да бъде добър, а да казва: „Аз съм добър и мога да любя хората, и да правя добро.“ Престъплението на съвременния морал не е престъпление. Престъпление е само да не обичаш човека. Ама било мъчно! Не е мъчно. Слънцето мъчно ли е да обичаш? За да обичаме един човек, нека си създадем условието, че той е една необходимост за нас; а кога го понамразиш, ще се отдалечиш на сянка, както по обед от слънцето. Който люби, той и мрази. Който мрази, той и люби. Омразата в нашия живот е да създаде условия за капките, които ще паднат върху нас. Тя е бурята, вихрите в живота, за да се дезинфекцирате. Знанията, които има един человек, не трябва да ги оставя, а трябва върху тях да гради новото учение. Те са опитности, които не трябва да отстраняваме, а ще ги използуваме за прогреса ни в новото учение. Има три свята според мене: Божествен свят – свят на ума – който дава смисъл на тия форми. Духовен – свят на чувствата. Физически – свят на формите. Человек се разговаря. „Може ли да бъда сам?“ – Не. Непременно трябва да има двама души, които да се разговарят. Значи в нас има един человек, с когото се разговаряме, един субект. Тоя человек вътре е Господ. Нервите в по-нисшите животни са слабо развити. Нервите са най-важното в человека – те са человекът. В новата епоха те ще се изменят още в по-съвършена форма. Съвременният человек трябва да почне да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че един человек не може да живее вън от къщата, която си е построил. Енергията, която иде отгоре и се спира в нашия мозък, за да се прояви, ние наричаме Бог. Тази енергия не произтича от нашия мозък, а от други, висши полета. Обществото е обусловено от человека. Имаме едно дърво, то има плодове и клонки. Всички имат тесни свръзки помежду си. Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, Който е създал клончета, плодове, и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на дървото. Щом се отдели, то изсъхва. Съвременните религиозни хора не са спазили това, което проповядват, и затова не са положителни и убедителни в своя говор. Едно насадено дърво пусне корени да стигнат центъра на земята – това е общ стремеж. Стигне пет метра и казват му: „Сега нагоре.“ Израсте двайсет метра, казват му: „Сега ще цъфнеш и дадеш плод.“ За тая цел се иска светлина и топлина – мъдрост и любов. Хората по природа са добри, но по воля са лоши. Затова трябва да възпитат волята си и се облагородят. Человек трябва да научи три неща: Неволята. Да не искат това, което не им трябва – иска ботуши, а му трябват чехли. Че в света има друг Промисъл, който върши всичко в света, да върши човек волята Божия. Страданията сближават хората. Колкото повече страдат хората, толкова повече се сближават. Бедните се сближават повече от богатите. Всички хора на земята имат своите ограничения и своите мъчнотии. Има бедни с добродетели – те са за облажаване. Има богати без добродетели – те са бедни, нещастни. Добродетелта подразбира противоречие в света – тя иска самопожертвувание. В нея человек трябва да прави онова, което е потребно, ако и да не се харесва на другите. Под „примитивно“ се разбира да се върнем към Божествения закон – а то е да отидем към Любовта. Първобитно значи Първоизточника. 27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин. Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя
  9. alexamsterdam

    1920_06_27 Закон за изменение

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Закон за изменение Сегашното духовенство е на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството. Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели. Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат. Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята. Раят е в причинния свят – над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Като се нагорещи един предмет, формата му не се вижда, но тя не е изгубена. Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждание. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например там е живял Никодим. Венера действува на чувствата – физическото поле. Юпитер действува на благородните чувства – умственото поле. Марс действува на физическото поле. Той е свързан с тялото в человека. Меркурий действува на физическото поле. В него преобладава златотото. Слънцето действува изцяло на живота. Тогава да се изучава астрономията и се намери свръзката ѝ с окултизма, и в коя планета преобладава известен метал. Всякой человек е свързан с някоя планета в зависимост от преобладаващия метал в кръвта му. Един атом = 1/25 милионна част от милиметъра. Трябва да се влезе в окултната химия, там ще се види, че атомите, йоните са все живи същества. Всяка ваша мисъл ще се яви в духовния свят като цвят. Ангелите я вземат и облагородяват: сеят, култивират и хранят изобщо нашите мисли, а ние пък култивираме техните мисли. От 25 години небето в България почва да става лазурно. То е резултат от добрите мисли, които се пращат в България от духовния свят, а с това става и климатическо изменение. Това се забелязва от много чужди хора, които са дошли в България. Затова и някои хора ги обхваща отчаяние. Те не могат да понасят тая светлина. Това се казва непоносима светлина. В света има особено мнение, или да, или не. Който възприеме, ще расте, който не – остава за други еволюции. Затова в духовния свят бързат да вземат всичките; които не влязат, ще паднат надолу. От 13-та сфера има и други сфери, още по-надолу, но няма да остане никой незасегнат от еволюционните процеси. Всички ще влязат в сферата на тая вълна. Избраните са посветените. Дядо П. Тихчев е от посветените. Те са на степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Голов, Пеньо Киров – също. Те живеят в свят на светлината. Като проучваме физическия свят, ще научим и другите светове. Затова трябва да влезем във връзка с природата, с растенията, да разбираме езика им. Примерът с крушата: като я обичате и постоите под нея 10 минути, тя ще ви даде круши. Нашата мисъл растенията я възприемат. Това става по закона на любовта. Възприятията стават чрез листата, те са дихателната система. Ние влизаме по тоя начин във връзка с мислещите разумни същества, които работят в природата, или все едно с живата природа. Когато растенията цъфтят, в тях съзнанието на физическия свят е будно. Животните имат съзнание, като се хранят; щом се нахранят, заспиват и губят съзнанието си. Новата култура дава индивидуална подготовка и повдигане на народния дух. Гърците ще си изгубят и гащите. Те са като оная мишка, която, за да влезе в капана, обиколи два-три пъти около му, не влиза, не влиза и като смята, че е скроила плана си, дръпва пастърмата и хлоп – вратата на капана се затваря. Сяда тя и мисли какво стана. Нейната философия не ѝ е помогнала. Не желая на българите положението на гърците. Те имат сега врагове: турци, българи, сърби, италианци, те ще ги напекат. Румънците ще ги напекат болшевиците и ще дадат Добрич и други местности. Боледуванията са благословение. Человек трябва да боледува в годината поне един път: да полегне една седмица на кревата, да се съвземе и пр. Сега животът е интензивен – в една година се преминава онова, което трябва да се премине в сто години. 27 юни 1920 г., неделя, разговори от 16 ч. Бургас, дом Д. Цанев
  10. Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г., Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От мен да мине (От мен да замине)* Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ 2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“ Имате жито в хамбара си и друго посято на нивата. От кое се ползувате? – От това, което е посято. Законът за самопожертвуванието не разбира да загубим душата си, а да почерпим сила. Жертва е да заколим едно агне, а самопожертвувание е да дадеш всичко от себе си или най-малко да направиш услуга. Росните капки не се ли самопожертвуват? Те падат като дъжд, роса. Человек я използува и нейните сили влизат в человека. Пътят за Царството Божие е отдолу. От земята стават самопожертвуванията – отдолу нагоре се отива в Царството Божие. Корените на Христа са долу и Христос казва: „Който не слиза при Моите корени, няма дял с Мене.“ Сега хората се отказват от болни души, сиромаси и пр., а това значи, че бягат от Христа и затова са страданията на человеците, че не си помагат. Не говоря само за физически болните и страдащите. Всеки трябва да се качи като разбойника на кръста, а това са страдания, мъки, неволи и пр. в света. Христос каза на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мен в Царството Божие“, а то значи „Ще бъдеш вече днес в Мене – това е Царството Божие.“ Това, което в тоя свят ще извършим, то е за нашето повдигане. Не трябва да имаме никакви сенки над нашата глава – Христос ни учи да живеем на светлина, т.е. с Божията Мъдрост и Любов. Няма по-добро учение от това да дадем един плод. Това е плод от дървото на живота и той е плод за изцеление. Разказва Учителят примера за един германски граф годеник, който винаги се хвалел на своята годеница, че е готов да умре за нея. Един ден, когато били на разходка и преминали една река, били нападнати на брега от разбойници. Графът избягал, за да се спаси, а годеницата била спасена от лодкаря, който ги пренесъл през водата. На другия ден графът отишъл да поздрави годеницата си за избавлението ѝ. Тя му казала: „Вече, господине, да не ти гледам втори път гърба.“ И Христос казва: „Гърба да не ви видя вече, ако не се самопожертвувате.“ „Ти какъв си?“ – Казвам: Никакъв. А то значи да изпълниш волята Божия на земята. Разказва Учителят примера за двете царства, описан по-рано, за есперзите и мензите. Ако тоя момък мислеше, че е овчар и дали да я спаси или не, щеше да изпадне в грешка. Ако тя също мислеше, той е овчар, да го избави ли – тоже щеше да изпадне в грешка. Тия двама млади са изпълнили Христовия закон. И сега Христос иска да спаси света. Ако жената, която е емблема на любовта, турнеше устата си на дясното рамо, което е емблема на мъдростта – мъжа, не щеше да има разправии във всяка къща. И тия две царства, които постоянно се карали, се примирили и заживели в мир и съгласие. Царството на мензите – царството на Мъдростта = Христос – прободоха Го с копието и изтече кръв и вода. Ние трябва да изсмучем тая отрова от раната. Христос не е отвлечено същество. Той е същество, което влиза с всякого във връзка и всякой человек ще влезе с Него във връзка с ума и сърцето си. Казва Христос: „Ще живея във вас и още тия – Любовта и Мъдростта – ще живеят във вас“, и ще се изяви кой? – Истината. Тя е изявената Божествена Любов. Тя е плодът, който носи съвременният живот. Та всички вие трябва да дойдете в съприкосновение с Христа. Сега се печете на огъня, а ще дойде ден, става ви студено. Хората трябва да бъдат във връзка с вечната светлина, с вечното слънце, а то е онова, което има да дойде в света. Да познаем Христос, значи да изучаваме, да се запознаем с Неговото учение, а то е да сме свободни. Един Христос не може да се подчинява на други освен на Бога. Но щели сме да умрем! Всеки човек е умрял от глад. Също и баща ти, и майка ти – все от глад умират. Докато хората не възприемат учението Христово, не ще ликвидират със смъртта. Трябва да ликвидирате със смъртта и тогава ще бъдете истински господари-християни. Истинският християнин е господар на смъртта. Нему не са потребни свещи, попове, кадилници… Те са за световните хора. Истинският християнин не признава смъртта, преминал е от смъртта към живот, а старите евреи казват: „Заспа и отиде при отците си.“ „И ще ги възкреси в последния ден“ – казва Писанието. Кой е последният ден? Той е денят, в който ти си станал истински християнин. „Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се. Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!“ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ!“ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията. Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“ И сега, когато ние работим, не трябва никой да ни спъва, ни деца, ни внуци, за да изпълните Христовото учение. Бащата всякога трябва да бъде честен, добър, справедлив, умен. Смисълът на живота е бащата и майката да имат синове и дъщери, които да ги обичат. Не може да е за всички благоприятно време, то е днес за Царството Божие, така казва Христос. Някои чакат да дойде Христос в света, но аз казвам, че Той е в света. Това, което става сега в света, е под ръководството на Христа. Той ликвидира всичко. Вече е късно да се спечели нещо с измама. За в бъдеще условия да живеят имат само честните, справедливи хора. Лошите хора ще изчезнат както предпотопните животни. Животът има смисъл да сме във връзка с Източника, от Който сме излезли – с нашия Баща, Който ни пази и винаги е в нас. Онези, които Го слушат, ще ги благослови; онези, които не Го слушат, ще ги прати на изпитание. Дал е право на хората да правят каквото искат и е запазил в Себе Си правото да дава всекиму заслуженото. Новата култура е такава, каквато светът не е виждал. „Ами може ли без пари?“ – На майката колко ѝ плащате? А на бащата? Когато ние почнем да живеем като майката и като бащата, светът ще се оправи. Всички хора не са доволни. Защо? Защото Христос работи. Хората понеже чувствуват, че имат болки, то е добър признак. Лошо е, когато човек боледува и не чувствува болката – в него Христос не работи. Сега Христос кани клосните, хромите, слепите и те са тия, които не могат да крадат, да лъжат. Сега Господ не иска да се доказва Неговото съществувание. Да се отрича, то значи, че Той не е в нас, а вътре в нас е, когато казваме, че има Господ. Следователно за едни хора Господ е вътре в тях, а за други е вън от тях. Във всякой случай и единият, и другият са под влиянието на Господа. Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си. Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне. Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек. Всяко зло, което правим, ще се възвърне върху нас. Оформявам моето учение така: спазарявате една кола дърва. Всякоя от спазаряващите страни казва: „От теб да замине.“ Новото учение казва: „От мен да замине.“ Щом жената казва: „От мен да замине“, братът – „От мен да замине“, сестрата – „От мен да замине“ и т.н., тогава всички ще са разбрали, че са в свръзка с Христа и са разбрали Христовото учение. Това е новото учение, новата култура, с което можем да бъдем братя. В новото учение ще има правда, любов, добродетел и, истина, а това е да прилагаме Христовото учение – „От мен да замине.“ Като ти откраднат хиляда лева, ще казваш: „Благодаря Ти, Господи, че от мен замина. Съжалявам, че е дошъл до мен и труд си е правил да дойде.“ 27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин. Бургас, в дома, в салона на долния етаж, на Д. Цанев ____________________ * В книгата "Аз ви избрах", заглавието на беседата е "От мен да замине"
  11. alexamsterdam

    1920_06_26 Живи извори

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Живи извори По земята реките са вените – кръвта отива към дробовете – това са моретата. Облаците, дъждовете, изворите са артериите на земята. Тя е жива сила – тя диша, тя е същество разумно. Както комарът пъха хобота си в човешкото тяло и пуска кръв, чопли и отива и казва на другите комари: „Елате, аз намерих топли източници, извори червени“, така и земята има живи извори; не са разните огньове, които ѝ дават топлина, а самата тя по силата на същите закони, както и човекът, си произвежда топлината. Идването на человечеството на земята датира от 18 милиона години. Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси. 26 юни 1920 г., 18–20 ч. Бургас – по вълнолома на разходка 6 души приятели с Учителя на разговор
  12. alexamsterdam

    1920_06_25 На вечеря с Учителя

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа На вечеря с Учителя Крайната сиромашия ражда лицемерието. Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Голямото богатство ражда жестокосърдечието; ако си готов, ражда милосърдието. Добро така трябва да се прави: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“, а то значи, като правим някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма на доброто да ти отвръщат със зло. Който прави добро в материално отношение, заслужава да го бият. (Разказва Учителят примера с бащата, който разделил имота си между петте си синове. Взели синовете имота и никой не искал на старини да го гледа. Сетил се той да изхитрува. Купил едно ново сандъче и от един приятел заел 100 капици. Всяка вечер ги броил. Синовете се научили – чули от дрънкането, че има още пари и се надпреварвали в почит и гостоприемство към баща си. Той, преди да умре, оставил в същото сандъче завещание, 100 капици и едно въже. В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже“) Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг волове. Сега Христос ги среща в астралния мир и пита: „Готови ли сте сега да умрете за Моето учение?“ – Да, отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мирът от астралния свят да слезе на земята. Сега се искат юнаци, герои да са хората. „Старо кърпи, ново носи“ – старите идеи да се носят, новото учение да се прилага. Господ е дал ум на хората. Той е свещ. Всеки трябва да носи своята свещ запалена и когато му трябва, с нея да наблюдава всички, т.е. умът ти да бъде светъл. Сега хората очакват какво ще реши Народното събрание. Това е невъзможно – всеки трябва сам да си оправи работата. Хората, които сега се противят на новите порядки, се уподобяват на ония паяци, на които, като казали, че през тяхното царство ще мине слон, заканили се и решили да не го пускат. Оплели паяжинни въжета. Слонът обаче минал. Събрали се инженерите им да мислят какво сътресение е опитал слонът. Той казал, че нищо не усетил. И сега хората мислят, че ще попречат. Всякой паяк трябва да стои далек от хобота на слона и опашката му, иначе ще го помете. Всяка идея помита и хората трябва сега да стоят далек от нея, да не ги помете. Когато ралото мине през нивата, разваля корените на тревата, разваля мравуняците, обръща ги и резултатът ще се види после, след като се обърне земята. Сега е разрушителният принцип, после ще дойде творческият. Сега се излива кармата на европейските народи и в света изобщо, а после ще дойде творчеството. Болшевиците сега вкарват насила свободата и младоженеца в Царството Божие! Болшевиците са сиромахът Лазар. Буржоазията – това са богатите – богатият Лазар, който отива на мъчение. Един цар да работи с лопата е също като един работник с лопата. Цар избран е като един актьор. Актьорството е много благородно. Философията е человек да издържи страданията. Светът е едно велико училище – то е, за да разберем страданията, да разберем света и да го оправим. Преди 5000 години хората са имали много велики идеи. Сега нямат такива. Сегашните хора са много по-жестоки от по-раншните. Лекарите съживяват един болен, осъден на смърт, за да го обесят после. Това е жестоко. Културата е да простят. Духовете, които сега идват в света, са стари, дълго време затворени и сега са пуснати, та си отмъщават, както е казано, в последните времена много хора ще бъдат много жестоки. Гледайте сега света, че вече не ще го видите. Сега е началото на болестите. Който е горе на покрива, долу да не слиза; който е вънка, вътре да не влиза. Всяка вечер си приключвайте сметките – това е да влееш нови черти в характера, които са потребни за в бъдещето. Свършването на една епоха значи влизането в нова епоха. Сега е времето, когато хората ще се обръщат от стари материалисти в добри хора. Ще се върне от пътя си човек, за да поиска извинение от другаря си, когото е обидил. Много хора сега казват: „Кажете ни спасителния път.“ Хората в света сега казват, че трябва да се престане със старото и да се намери нещо ново. Не може да се живее вече със старото. Преминаването от старото към новото ще трае около 45 години, считано от 1914 година, а приложението ще иска дълго време – то е вече в закона на еволюцията. Сега, по-добри времена от сегашните за добрите хора не са наставали и по-лоши времена за лошите хора досега не са наставали. Вие сега трябва да работите, да станете богати. Герои бъдете, друго време не ще намерите. Мнението за болшевизма Болшевизъм има три вида: едни носят празни меховете; други ги пълнят; а трети влагат сила в тях. Сегашните болшевици правят сами формите – по съветски управляват. Тия болшевици са евреи. Сега Мардохай управлява. Вторите болшевици ще видите кои са. В крайните елементи се забелязва стремеж за духовна култура. Те съзнават, че имат нужда от честен живот, от морален живот. Нашите болшевици и тия в света са демократични души, т. е. то е едно събуждание на расовото съзнание и откриване път към споразумение. Сега трябват духовните хора. Болшевиците ще изорат нивата, после ще дойде дъждът и духовните хора трябва да поемат готовото семе и да засеят, и с влековете да завличат и засипят посятото. Това е вълна, която не ще може да се спре. Духовните хора трябва да са готови за работа. Излишъка от меда хората вземат от пчелите. По-висшите същества, и те дойдат и накадят, и те вземат „меда“. На умрелия попът изпее алилуя, „Бог да го прости“. Прикаждането е, за да се качи горе, като остави тялото си, и така продължава до края на еволюцията. Както касапинът купува вола да го заколи, така и един дух купува тялото на човека и го задига. Това ще се продължава, докато станем господари на плътта. И сега ние не трябва да се борим с болшевиците, а със смъртта. Затова трябва духовен живот в положителен смисъл, а не в преносен. Шестата раса Шестата раса е раса на Братството. За нея може да се говори само на учениците, а не и на оглашените. Тогава ще има да живеят и от бялата раса, така както сега има и от черната, жълтата и прочие раси. Те ще бъдат в спящо състояние Сравнението е както между един дядо и едно момче. Дядото очаква да си замине – душа да дава. Най-първо трябва да се подмладите. В шестата раса стари хора не ще се търпят. „В Царството Божие ще влезете, като станете като деца“, казва Христос. Който не се подмлади, не ще помирише даже шестата раса. Не децата ще са живи, а ний трябва да сме живи. Изпети песни: „Шуми“ Марша на Братството „Ден тържествен“ 25 юни 1920 г., 22 ч. и 45 мин. Бургас, вечеря в дома на Я. Сотиров
  13. alexamsterdam

    1920_06_23 Три процеса

    Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Три процеса Бдение, пение, молитва – все тонират. Те са три процеса свързани. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света. В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр. Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове. Чуждо вино не трябва да пием. То е смесено с чужд магнетизъм. На назиреи не е било позволено да яде чуждо грозде или вино да пие, но ако сам е могъл да си го приготви, обработи, могъл е да яде. Посветеният трябва да избягва виното, то е силно питие. Виното е пълно с извержения на малките в него организми и който го пие, пие нещо нечисто. Но това е от Стария завет. Сега, посветеният трябва да се храни с какво? Каквито са елементите, които съдържа гроздовият сок: захар, танин, други вещества. Чисто от окултно гледище трябва да се избира от всеки человек оная храна, която е жива и повишава трептенията му. Да се храни с оная храна, към която има обич. Няма ли обич, става ли ти тежко, тази храна е носителка на всевъзможни болести. Интересното в лозата е, че тя се влече, тиквата също. Те имат голяма алчност. Любеницата също. Те носят гордост, искат да заграбят много място. Затова посветеният не трябва да яде от тях и подобни на тези, които се влекат, като бял боб, краставици и пр. Посветеният само като лекарство да яде любеници, тикви. Те действуват добре на стомаха. Но най-добре е това, което употребява, сам да си го култивира. Человек сух и нервен да не готви. Человек, който работи лозя, любеници, плодни дървета, ще се поправи бързо, ако е болен. Человек с голяма нервност, кисел, не трябва да меси хляб, той разваля хляба. Трябва да е спокоен. Съвременните християни трябва да изучават тези неща. Например, за да са милосърдни – те трябва да разбират качеството на милосърдието. В търпеливия има голяма издръжливост, а онзи, който носи неволята, прилича на врящ котел – неспокоен е. Любовта Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят. Омразата е противна на любовта. Едно от качествата на любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща. Едно малко цветенце го сушите, пазите, защо? Заради любовта към него. Който не оценява малките неща, още не е познал любовта. Господ започва все с малките неща. Затова человек трябва да бъде смел да отхвърли всички ухищрения на лукавия. Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка хапка, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш – това е благословия, а не когато ядеш голяма хапка набързо глътната. Сегашните хора приличат на големи мравуняци и като дойде земеделецът със своето рало, разкъртва мравуняците и ние казваме, че зло, нещастие е дошло. Нашите лоши мисли са подобни на мравуняци. Като ни разбъркат, обърнат ни надолу. Това се нарича в окултизма превръщание. В невидимия свят добрите мисли ги преобръщат, а лошите ги кълцат. Мислите на Петър, Павел растат в духовния свят, но нашите растат ли? Затова казва Христос: „Да растете“ или пък: „Ще ги познаете по плодовете им.“ Всичко може чрез Христа. „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде.“ Ако не може един правоверен да си заповядва на ревматизма да се мести от едно място на друго, не е правоверен. Двама или трима души може да си положат ръката над болния и болката ще изчезне. Трябва да се пазим от всички зловредни влияния и тогава каквото изпросим, ще ни се даде. И планини ще преместваме – това са пак хора, а не буквално планини. Божиите закони навсякъде работят. Няма невъзможно нещо за тях. Като изядат 5 хляба, те могат постоянно да се увеличават. Това е нещо естествено. Ако съвременните християни вярваха, техните класове щяха да бъдат по една педя дълги. Бог всеки благославя, който има вяра. Духовният свят не пита дали някой е англичанин, русин, българин, грък, румънин, мохамеданин, католик и др. Всички са едно и също, стига да изпълняват Божествената воля. Така е било и в миналото. Законът дава толкова, колкото ти трябва. Затова трябва деца по сърце, мъже по ум да бъдем всички. Божествените закони са живи и когато вървим по тях, по Божествения път, всичко върви гладко и тихо. Който върви по законите на вярата, нему духовният свят съдействува. Трябва да имаме само положителна вяра. В сегашните времена, които са критически, на косъм висящи, какво ще стане? Нищо. Гнилите листа ще окапят, гнилите плодове също, а ще останат само здравите. Затова приложете вярата, както Господ казва: „Опитайте, че съм благ.“ 23 юни 1920 г., 21 ч. и 45 мин. Бургас
  14. alexamsterdam

    1915_01_25 8000 години

    Аудио - чете Кирил Кирилов 8000 години (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.) От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 8000 ГОДИНИ 8000x365 = 2 920 000 дни 8000 х 12 месеца = 96 000 месеца 96 000 х 4 седмици = 384 000 седмици 384 000 х 7 дни = 2 688 000 дни 2 920 000 х 24 часа - 70 080 000 часа 70 080 000 х 60 минути = 42 048 000 минути 42 048 000 х 60 секунди = 252 288 000 секунди Най-дългият период от сътворението на Земята е първият период - слизанието на човека от небето до Земята, а то е след млекопитающите. Първи са слезли растенията. Първият период е 75 000 години. Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа. Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един месия. Най- старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по- стари в духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде шестата раса - светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около земята. Господ потопи човека (Битие 6...) в астралния свят. Яков - крадец, лъжец...и му рече Господ: "Няма да се наричаш Яков." Физическото тяло е сформировано в милион години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тяло. Изчисление: 8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформируване, създаване на света. Всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на земята при всяко напластяване. Да се слезе в ада, ще се почувствувате десетки хиляди килограми по-тежки. Само героите слизат в ада - така е описано и в гръцката митология. И там, в ада, има ценни работи: население, което живее и е със съзнание, че това място е тяхно. Те живеят - слезлият там трябва да вземе формата им. Адът е като една смет, от 20 и повече години струпвана и вече се разлага, и гние, и който я оценява (сметта) ще се възползува, а който не, ще казва, че това е боклук непотребен. В центъра на Земята е най-големият ад. На 100 километра от него и около му има твърд пояс, върху който живее друго население, на други 100 километра друг пояс и т.н. Нашата Земя около си на 100 километра има твърд светъл пояс, през който минава слънчевата и други светлини. Върху тоя пояс има население - астралният свят. Около него има друг пояс на 100 километра и т н. Около Земята има 7 пояса външни - 7 небеса, и вътре в нея - 7 пояса. В центъра на Земята е огънят - адът. (Говорено ми е от Учителя П. К. Дънов в дома на Д. Цанева, вечерта на вечеринката у тях) Заминалите покойници могат да бъдат в астралния свят, но живеят във физическия свят и на сеанси се явяват, говорят за светските си работи, къде им са парите, документите, разправии и пр., това е, че такова е тяхното съзнание и просвета в духовно отношение. Ние, които се подвизаваме в духовното поле и формираме астралното си тяло, ще влезем със съзнание в астралния свят. Този, Който подбужда сърцата на хората да извършват едно добро, Той се казва Господ. И тоя Господ чрез Своя Син Исус Христос учи постоянно всеки човек на много добри и съвършени работи. И който Го слуша, бива блажен (В неделя, януари 1915 г., Учителят г-н П. К. Дънов замина с железницата за Ямбол със следобедния влакв1 ч. и 50 мин. след пладне, изпратен от приятелите от нашия кръжок до старата железопътна гара.) 25 януари (7 февруари нов стил) 1915 г Разговор с Учителя П. К. Дънов в дома на Стойчеви Бургас Забележка'. Извънредните беседи от Учителя, държани през 1916 г., са публикувани. 8000 ГОДИНИ.pdf
  15. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ МЪДРОСТ И ЛЮБОВ Учителят Петър Дънов каза: Исая - това е физически човек. Асириецът - умственият човек. Израил - духовният човек. Градът на слънцето се нарича сега Озирис - от корена озари. В Египет 19-та династия е царувала няколко хиляди години и е дала старата култура на Египет, която римляните са развалили. В подземията на пирамидите са закрити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък се е отворила дупка и са намерени много старини. Там е написано всичко за Христа. Законите не бива да се издават. Христос затова разпнаха слугите му (духове), защото даде учение не навреме. Природата към глупавите е взискателна, а към умните - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начинът е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да почисти къщата си, забуха чергите, мете пода и повдигне праха нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-4 часа, да се пречисти въздухът. Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава чукун- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар. Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора. Елементите на хляба ги имаме във въздуха. Чете се от Послание към Ефесяните, глава 3. Последните стихове са за вярата, любовта - да се размишлява по тоя стих. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Тя е дълбока сила, която лекува. Тя е ангелският език. Хората са сега много суетни, суеверни, а имат малко вяра. Който има вяра, има безсмъртие, който няма вяра - няма безсмъртие; има колебание. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата, сама по себе си, носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че духът работи. Няма ли топлина, умът слабо работи, а това не е молба вече. Във вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да благодарим. Страданията са резултат на лекувание. Разумна вяра има тоя, който вярва, без да критикува. Нашите прегрешения трябва да изнесем - да не грешим повече и ще ни опрости Господ. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи управник, министър и пр. Христос казва: "Все, що попросите в Мое име, ще ви бъде." Молба трябва един за друг: мъжът за жената и жената за мъжа. Да приближим ума си към Бога и да работим. Неща, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Него с вяра, без разсъждение как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим настрана знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега, каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш нужното заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му. Човешките души нямат качеството на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти. В мислите ни, чувствуванията трябва да има солидарност. Необходимо е съединение на интелекта, сърцето и душата. "Без вяра не може да се угоди Богу." Трябва да застанем пред Бога без особено мнение. Необходимо е смирение. "Да ме благословиш..."-то значи да научим начините, за да се спасим и Господ натисна бедрото на Якова и му каза: "Само със страдания ще изкупиш греховете си." 22 януари (4 февруари, петък*, нов стил) 1915 г., на обяд В дома на Минчо Сотиров • Бургас * денят от седмицата в нов стил е четвъртък РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ МЪДРОСТ И ЛЮБОВ.pdf
  16. alexamsterdam

    1915_01_21 Искайте сила, имайте вяра

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ИСКАЙТЕ СИЛА - ИМАЙТЕ ВЯРА Събитието закъсня с две години - началото трябваше да бъде 1912 година. Сегашният вятър от североизток носи нещо ново. Ще ловят антихриста - времето дойде вече - отлагане няма. Единият му крак е в Ромения, другият в Гърция. Той е като голям октопод - за да се освободим, трябва да се отреже кракът му. България ще е последна на пожара. Кармичните работи, ако има да се прекарат, не може да се отминат, ако няма - пожарът ще ни заобиколи. Който може да изтърпи, той ще остане, другите ще си заминат - от там ще гледат, по-отдалеч. 1914 година носи свободата на отечеството. Тя носи свобода. Нали я искахте? Тя решава балканския въпрос. Тия страдания са нищо. Има още по-ужасни неща. Тия неща не са отсега - те се приготовляват от хиляди години - сега се изиграват. Трябва да носим - не бива да казваме, че не можем. Който си е носил кръста, втори път не ще го носи - един път се носи кръстът, а не два пъти. От две денонощия североизточният бурен вятър противодей- ствува на по-ранния югозападен и казва: "Не ви искаме." Да иска човек отвлечени неща, трябва да има стъкло в камер обскурата си, както във фотографията, за да приемем светлината. Без стъкло нищо не може да се отпечата. Годината 1913 вдигна, наруши международното право, а 1914 година наложи Божественото право и цели 45 години ще се продължава ликвидирането на народното право, за да настане Божественото право. Когато Бог слезе на земята, Той плаща 50% заради хората и тия последните - само 50%. Той прави амнистия 50% - наполовина. Хората не се поправяха и нещата не се промениха, и тежките събития се наложиха. Сега хората ако се молят всички, ще се съкрати и премине в съкратена форма. Числото 13 е число за духовния свят. 21 януари (3 февруари, сряда, нов стил) 1915 г. Бургас Говорил Учителят в дома на П. К. Стойчева ИСКАЙТЕ СИЛА, ИМАЙТЕ ВЯРА.pdf
  17. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ХРИСТОС ЩЕ ДОЙДЕ И ЩЕ СЕ ПРОЯВИ по три начина: 1. във видимия свят, 2. в астралния свят, 3. в Божествения свят. "И видях небето отворено, и ето кон бял, и онзи, който седеше на него наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и войнствува; ..." Откровение 19; 11 - 21 Когато ще дойде Христос, хората ще бъдат в изстъпление духом и всички ще Го видят. Това виждане ще бъде на плач. Не Го ли виждаме сега? Дрехите Му оплескани в кръв. Дълго време ще ходи на бял кон да Го видят всички - това е в буквален смисъл. "Агнето" - това значи огън - ще бъде в астралния свят - там ще се види като огън. На физическото поле Той ще се проявява в много личности. В умствения свят - като мисъл, в астралния свят - като чувство, а във физическия свят - в неговите движения, във външния израз на нещата. Човек трябва да има разбиране на нещата. Суматохата е в света. Първото заблуждение на хората ще бъде, че всеки човек ще се почувствува като Христос по закона за рефлекцията. И сега ще почнат да се явяват хора, които ще се казват Христос. Има вече в Америка, Франция, Англия. Това е, че духовната любов се обръща на плътска любов - ще се народят деца и тук е вече кривият път, който ще доведе гонението и ще образува реакцията. Човек трябва да разбира, че е израз на Бога и тогава Бог ще действува чрез човека. Ако се явява борба, състезание за първенство - сме на кривия път. Ако тургаме и редим нещата не по световни нареждания, то ще бъдем в правия път, иначе ще грешим. Щом почнем да чувствуваме, че Духът Христов действува чрез нас - сме в правата посока, а когато почнем да мислим, че ние сме Христос - сме в кривата посока и грешим. Трябва да имаме индивиди в Божествената хармония и тогава ще имаме прогpec. Сега всички царе мислят, че са Христос, но близкото бъдеще ще покаже доколко са верни техните вярвания. Когато Христос слезе на земята, хората ще почувствуват олекване. Безпокойствията ще изчезнат и ще се настани мир и спокойствие. Всякой от нас е в съжителство с много духове, роднински, приятелски. Трябва да се отделим от тия духове и да живеем отделно. Ние не сме в състояние да удовлетворим тях, действуващи в нашите мисли, желания, чувства. Идва Христос - нас ни е страх, това не е индивидът, а духовете, с които сме в свръзка - те се боят и ни раздвояват - необходимо е да се разделим от тях. Христос най-първо ще Го видим в духовното поле и после във физическото, така както астрономите виждат планета, първо отдалеко и после отблизо. "Както се възнесе, така и ще дойде" и още: "както светкавица ще се яви", то е, че навсякъде ще се яви и види, както светкавицата,това е казано така, като за изпълнението на един закон, т.е. по тоя закон ще се яви. На бода на една игла може да има милион микроби, а на 10 квадратни сантиметра колко ще има? - Много милиони. Христос не може да Го посрещнем с "нашата си къща" (тялото), а трябва да излезем вън от нея. Душите, за да видят Христос, трябва да се смалят и съберат на едно малко местице, а след това пак ще се уголемят. Хората от телата се молят да излязат. И тогава ще се даде свободно излизане от тялото, за да Го срещнем. И когато се върнем, ще намерим телата си пречистени - пременени. Нашите тела ще ги вардят римски войници. От пазачи няма да има нужда. Ще бъде такава суматоха, че лошите духове ще бягат и не ще ни пакостят. Тая процедура ще трае три дни. ТОВА Е ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Оставеното тяло ще бъде преустроено от Божествения Дух. Така бе с Христос - трябваше да остави тялото Си, за да се извърши работата по възкресението. Колкото са определени - избраните, те ще бъдат, ще имат дял в първото възкресение. Това е свитата на Христос от 144 000 души - девствениците. След възкресението, ще дойдем да живеем. Досега не сме живели, а сме роптали. Ще дойдем, когато искаме, ще си отидем, като извикаме Петра и му кажем, че искаме да си отидем. Когато Христос зацарува, ще постави Своите хора на служба, за да управляват. Другите хора щом не са против нас, те са с нас, т.е. щом работят с името Христово. Когато дойде Христос, хората ще берат само от дървото на живота, т.е. на доброто. Това са добрите мисли, чувства и желания. Някой ден, когато ни "хванат рогатите", ние сме кисели - то е, казва се, че сме яли от запретения плод. Един лош дух едновременно с 10-15 души може да си урежда злите намерения, като един чрез друг си "оплита кошницата". Христос работи навсякъде из България - села и градове. Трябва да си помагаме с мислите си, па макар и някой да страда кар- мично. И сега някои са виждали Христа - ту разпънат, ту възкръснал. И сега Христос ни посещава чрез някой человек, когото и не подозираме. Христос едновременно е индивид и колективност. Милиони ангели с Него съставляват едно. 101 000 000 служебни духове Му слугуват тук.на 3-то небе на земята - то е троеличието. Заради Неговото владичество на физическия свят са направени ангелите. За астралния свят - сили, началства, власти. За Божествения свят - архангели, серафими, херувими. Всички ще бъдем подобни Нему, а то е по плът и чувства. Нека не се обременяват сърцата ни с чрезмерни грижи за живота ни. Необходим е насъщният - това е от Бога, повечето е от лукаваго. Сега по-сигурни са малките търговци, отколкото крупните. Нека да четем Евангелието и да събираме всички стихове, които ни определят как ще дойде Христос. Въпрос: Имаме ли предназначение ние? Отговор на Г. А.: "Вода газят, жадни ходят." Очистете сърцата си и умовете си и сила ще дойде - това аз зная - каза Учителят г-н Дънов. В дните, когато има беднотия, да бъдем разположени и доволни, а не когато сме богати и наситени - ето, когато сме с Бога, ще бъдем в сила и ще ни се даде. Тук, в Бургас, не сте умни, а сте създали много неприятности. Ухапало ви куче и викате да ви чуе целият свят. Когато ви хвърлят петна и когато сте чисти, тогава ще имате похвала в небето. Аз по-мъчно се разправям с вас, отколкото с поповете, които говорили заради вас. Съвършеният закон има прилагане на принципите Божествени - а то е смирение и други. И в София пращаха детективи - но такова е тяхното просвещение. Ние сме в сила и който би противодействувал на Царството Божие, главата му ще бъде смачкана, тялото стрито. Така стана заради двама души в София през 1912 г., които пречиха. Спрях събранията - и на Чаталджа бягаха, и срещу гърците и сърбите бягаха. Божественият Дух още не може да се смекчи, но рече Бог: "Хайде, нека оправим забърканото." Ако не се моли българският народ на Бога, ще бъде наказан с още по-голямо наказание. Аз ще разпя- вам сега попове и владици, но и те нас ще разпеят. Виждате тия партии - ние сме ги заставили да вършат Божията воля. Всичко може, но не и да попречат на волята Божия. Те имат по 2 гема. Пари ще вземат от Германия, но с Тройното съглашение ще отидат. Славянството, ако прегреши, ще пострада много. Сега иде Господ, но кражби не позволяваме, богохулство също. Вам казвам, стягайте се, работете умно, оправете се. Поповете не закачайте заради доброто на народа - прощавайте им. Господ ще ги съди. Искайте сила, имайте вяра. Искайте чудеса - българският народ бе изгубен. Сега и сърби отстъпват, и гърци отстъпват. Ние работим сега и ако не работим, лошо ще стане. Може да сме грешни, но най-безгрешните сме от другите. От България се иска 1440 души избрани, а други - и от другите славяни. Аз познавам Господа по-добре, отколкото вас познавам. С Него по-тясно съм свързан, отколкото съм с вас. Нали това искате да знаете - казвам ви го. Благодатта Господня търпи, но Той и се кара. Чували ли сте гласа Му? Аз съм го чувал. Сега вие правете въжета за връзване на дявола. И така ще казвате: "Плетем въжета, защото ни трябват за работа." Вие ще живеете на тоя свят и ще проверите всичко, което сега ви казвам. Господ от хиляди години говори. Това не е цялата Библия. Има още неща, които не са писани, и тя е една много голяма книга. А след време ще стане още по-голяма. Сегашната Библия ви служи като ръководство да се отнесете към другата Библия. В живота трябва простота, то е чистосърдечие. На чистосърдечните хора Бог открива много неща. Ще знаете например какво става на бойното поле. Ясновидството е чувствителност. Ще усетите, че ще стане престъпление и можете да предупредите. Необходимо е християнинът да развие чувствата си, за да знае мястото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати. Сърби, гърци сега ще поискат плодовете си. Ромени - и те ще поженат. Турция, ако беше опазила договора (Лондонския за границата Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада. Какво би станало в първата война, ако България, т. е. българите, бяха влезли в Цариград? Немците щяха да окажат влияние на българите и да ги вкарат в конфликт с русите и щеше да бъде по-лошо. Сега се оправя по-добре. Може би ще направите една Енвергбегова разходка до Чаталджа. Там може да се окаже малко съпротивление и ще влезете в Цариград. Плана мога да ви кажа, но около вас има духове, които ще го издадат. В скоро време ще стане. До 1919 г. ще се разрешат много работи. Войната ще трае две години. Трябва да имате нерви, за да устоите докрай. Една неделя не бихте спали, ако ви кажех всичко. Между доброто има много лоши работи. Временно, за един период, някоя година ще охладее любовта между бащи, майки, деца и пр. Затова е казано: "да не натегнат сърцата ви" На света има нужда от нас - той ще ви търси. Войната сега влиза в нова фаза. Те се ожесточават - германци и англичани. Войната е на смърт и живот. Едната страна трябва да капитулира. Намесва се Ромения . Ще се намеси и Италия. Ще се намеси и Гърция. Германците гонят католическата църква - застрелват много свещеници, това е голямо ожесточение. Англичани и германци искат едни други да се смажат. Немците искаха и пратиха Русия в Далечния изток. Японците ги върнаха, защото предназначението им е в Европа, а Далечният изток по-подир ще дойде да се разреши. Сегашното нахлуване на германците в Ромения е да им вземат складираните храни, бензиновите извори и изобщо за богатствата й. Морските вълнения имат духовно значение - това е борба на духовете. Земетресенията са във връзка със сегашните събития. Днешният вятър е благоприятен за русите. Той е противодействие на гръцкия - южния вятър, който духаше преди няколко дни. Духовете, с които сме свързани, са в нашата материя по закона за кармата и трябва прераждане, за да се избавим от тях - в нас са, защото сме яли от дървото на злото. Авел биде убит от Каин и последният каза, че ще бъде убит, от когото го срещне, а Господ му каза, че няма да бъде убит, ще му тури знак. Христос, Който иде сега, е Сит. На дявола ще се тури печат и като Каин ще бъде изпъден вън. Сегашното положение на хората е Царство Божие в сравнение с онова време в Римската империя. Всякой ще си хвърли мрежата: и комисионерът, и търговецът, и други; и ще уловят рибата, в устата на която ще има златна монета, за да си плати данъка. Петър хвърли мрежата в света - това е езерото - за да плати данъка на Христос. В Христовото учение има обмяна: повече мозъчни центрове заповядват на краката да извършат някоя работа, и те ще услужат на краката. Очите заповядват на ръцете и т.н. Някой криво разбрал Христовото учение, а то има обмяна в него. В търговията трябва да се прилага Божественият закон, ако ли не можем да го приложим, то трябва да приложим непременно человеческия закон. Ритмическият закон трябва да се спазва. На всеки шест работни години седмата трябва да се почива: ако в едно село всички хора работят шест години нивите си и в седмата нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо. Така е и с търговеца, чиновника и пр. Така е и с всички. Това е, че невидимият свят с много закони дирижира работата. 21 януари (3 февруари нов стил) 1915 г. Бургас ХРИСТОС ЩЕ ДОЙДЕ И ЩЕ СЕ ПРОЯВИ.pdf
  18. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание АКО СОЛТА ОБЕЗСОЛЕЕ, С КАКВО ЩЕ СЕ ОСОЛИ? Солта е една необходимост в органическия свят. Необходима е в строежа на органическия живот. Учените хора са я изследвали и знаят състава й. Има три вида соли в света. Отношението между трите вида соли е едно и също. Солта е един процес в природата, който предпазва от гниене. Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие. Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека. Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри. Това е едно болезнено състояние на нашия ум - интелект. Приличаме на този болен, който нищо не харесва за ядене, а след като премине треската, харесва същите ясния, които по-рано е отблъсвал. И нашият живот е също така устроен от нас. Всички сме дигнали прах около нас и мислим, че целият свят е такъв прашен. Затова Христос казва: "Ако солта обезсолее..." Кое трябва да ни обнови? - Любовта - тя е киселината върху основата - нашата душа. Това е изражението на Любовта в организма чрез разнасянето на кръвта, в музиката - в тонове и в сърцето - биенето на пулса. Любовта се изразява във велики подвизи. Разумната Любов твори. Тя е сила, която може да видоизмени най-вече ума, сърцето, волята. Трябва да се изменим. Гдето има изменение, там е животът. В изменението на живота е самият живот. Движението е носител на нашите чувства. И сърцето се запича, както организма. Лекарството в случая е разумната любов. Един английски милионер бил хипохондрик. Изходил той много лекари, обаче никой не можал да го излекува от болестта му, която много го измъчвала. Най-после обръща се за помощ към някой от американските лекари, който се ангажирал да го излекува. Но преди всичко казал му, че никакви протести няма да повдига против всички негови лекарства, за което и направили договор. Тогава лекарят пристъпил към лекуването и като упоили болника, заповядал да му отрежат десния крак. Когато се събудил от упойката, той толкова много се ужасил от това, което са извършили с неговия крак, щото започнал да проклина всичко и да заплашва лекаря, който го измамил, че ще го лекува, а вместо това го лишава от единия крак. Лекарят само му напомнил за дадения договор, според който той няма право да протестира. След като го оставил така няколко дни, лекарят му казал, че може да поправи стореното, т.е. да му върне крака. Така и направил, като му направил един изкуствен крак, щото не съществувала никаква разлика от старото положение и милионерът останал доволен. Но всичко това, което преживял, така му подействувало, че той оздравял от страшната си болест. По същия начин действува и Господ. Когато едно общество е недоволно от благата, Господ реже краката - дава страдания. Ние не трябва да се плашим от тях. Те ще ни дадат опитността, с която след 100 години всички ще бъдем умни. Това е сол. Всяко нещо с огън ще се осоли. Сегашната война е война за една голяма идея за свобода на действие, която искат всички народи. Но в природата има един закон, който регулира всичките действия. Не ще бъде добре, ако нашата християнска цивилизация я сполети същото нещастие, каквото сполетя вавилонската например. В света ще преживеят само силните, а те са тези, които имат хармония между ума, волята и сърцето. Отношението на един човек към цялото човечество, когато разберем, ще бъдем благородни. От благородни родители ще има благородни деца. Понякога само може да има едно смешение. Душата дава едно тяло и когато си изиграе ролята с него, оставя го и приготовлява материя на едно ново тяло, наново живее и т. н., вечен живот. Смъртта е разлагане на материята. Има три неща, които ни лъжат, и три противовесни на тях, които казват истината: нашият вкус може да приеме една развалена храна, подправена с нещо, и тя да му се види приятна. Обаче, като дойде храната в стомаха, той ще каже истината и може да я повърне обратно. Нашият интелект също ни лъже, но когато мисълта влезе в нашия ум-дух, тя ще се изхвърли, щом не е добра. Третото нещо, което ни лъже, това са нашите чувства. Чувствата всякога ни мамят. Когато приемем някой по усет, душата ще го оцени. И тъй, ние трябва да вярваме в нашия стомах, в нашия ум и в нашата душа. Трябва да приемем три неща: душа, дух и ум. Трябва да избираме полезното за нас. Има хора за мляко, има хора и за твърда храна. Трябва да вземем полезната храна: млечната или твърдата. Трябва да започнем с това, какво мисли Бог. .Което е Божествено, то внася ум, простота и няма да има разногласие, а ще има мир и любов и не ще имаме противници. Който говори за пари, не говори истината. Когато свършим работата на лозето, тогава ще си разчистим сметките. Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия. Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп!" Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал. Които крадат постоянно, се израждат, стават глупави и светът ги тъпче, както сега тъпче глупавите. Христос казва: "Като обезсолее солта..." А тя не ще обезсолее, като има Божествена любов. Ако човек е "злато", има истинска мъдрост, знания. Той не може да се подкупи. Ако друг се подкупва, след поколение и той се изражда. Умрелите наши приятели, роднини, родители са с нас. Ако са далеч, ние няма да мислим за тях, както това правим, а ще ги забравим. Но те са с нас и в нас и затова мислим за тях. Техните духове се проникват един в друг. Нещата се проникват едно в друго и това проникване зависи от материята, от която са съставени. Например, ако вземем едно газено тенеке, доколкото може събра с най-едри топки, куршуми, остават празнини и тях можем да изпълним с по-дребни куршуми. Върху тези последните, ако вземем да насипем от най-дребните сачми, и те ще се поместят. Празнините пък, които остават в тенекето, ще приберат и ако сипем от най-ситния пясък. Така изпълненото тенеке изглежда, че не може събра нищо повече, обаче, ако налеем 1,2,3 оки вода, и тя спокойно ще се побере в същото тенеке. И свръх всичко, ако вземем от най-чистия спирт, етер няколко грама, и да го излеем върху водата - ще се вмести и той. Тъй щото виждаме от този пример как нещата може да се проникнат едни в други. Всеки ден в нашия стомах туряме храна, образува се движение, енергия и ние живеем. Обаче идва ден и този, който движи стомаха, казва: "Свърших си работата" - и си отива. Ние казваме: "Това е смърт." Не е смърт, а е излизане. След хиляда години ние сме пак на земята, но по-съвършени. С един живот не можем да се проявим. Както в един живот детето става мъж и старец, и пак си остава един и същ човек, така е и с цялата градация за нашето съвършенство. Тая сол, която имаме, достатъчна ли е? Не е достатъчна сега и трябва да я осолим. Христовото учение не е неприложимо, както казват. Ако го разберяхме, щяхме да бъдем щастливи. Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем. Има един пример за една американка, която била смъртно болна. На смъртния си одър искала обещание от мъжа си да не се ожени след нейната смърт. Обаче той не искал да й даде такова обещание и затова тя рекла: "Така ли? Добре, и аз няма да умра!" И действително не умряла, а оздравяла. Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират. Искаме да оправим хората, а приличаме на онзи градинар, който, за да си оправи дървото, реже корените вместо клоните. Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. Преди години живях във Варна в едно семейство, чийто син бе много непослушен. Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше. Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек. Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца. Намесих се тогава и поисках да взема сина под своя грижа. И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син. Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект. Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу. Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот. Това е Бог. Той участвува в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме. Помагат ни и други възвишени същества, ангелите. А всички се направляват от една разумна сила. В еволюцията влизат интелигентни същества, които направляват еволюцията. Христос дойде да ни каже, че тия сили са разумни. Христос казва: "Ако изгубихме солта, която Той ни е дал, какво ще стане с нас?" Има един пример, който ви предавам, разбира се, за пояснение само. Някой си човек си заминал от тоя свят и понеже бил грешен, хвърлили го в ада. Като се минало известно време и Бог, като искал да му помогне, казал: "Вижте, няма ли този човек да е сторил нещо добро през живота си, та да послужи то и го избави от ада." Тогава проверили в книгата на живота и намерили действително, че долу, на земята, той само веднъж дал един морков на един беден. "Вземете, казал Господ, този морков и идете и го извадете с него." Взема ангелът-пазител, хванал моркова и му го подал в ада, да се залови за него и да го изнесе навън. Почнал да го тегли ангелът нагоре, обаче, откъдето минали, наловили се подир тях и други грешници от ада. Това като вижда дарителят на моркова, обръща се към другите и казва: "Този морков е мой! Вие защо се избавяте? Я се пущайте!" Обаче още докато говорил, ето че морковът се откъснал и всички наново паднали в ада, без да се спасят, а ангелът сам се изкачил горе пред Бога. Какво да правим тогава, за да се спасим? Ние сме егоисти. Искаме с нашия морков само ние да се спасим. Не искаме да дадем място с нашия морков да се спасят и други! С тази мисъл свършвам беседата и ви оставям да мислите по нея. 15 януари (28 януари, четвъртък, нов стил) 1915 г. В училището "Отец Паисий" говорил Учителят П. К. Дънов АКО СОЛТА ОБЕЗСОАЕЕ, С КАКВО ЩЕ СЕ ОСОЛИ.pdf
  19. Аудио - чете Цвета Коцев От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НО СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ КОГА ДОЙДЕ, ДАЛИ ЩЕ НАМЕРИ ВЯРА НА ЗЕМЯТА РАЗГОВОР Лука 18; 8 Ще започна моята беседа с едно изречение, казано от Христа: "Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята." Може би самото изречение да ви се види несвързано и да кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем?" Това се отнася именно за епохата, в която живеем. Человечеството без вяра не може да съществува. Обикновената вяра в живота се крие във всички. Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим. Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата. Христос подразбира друго още. Той казва: "Син Человечески, кога дойде...", подразбира се една нова епоха, през която человеците дали ще имат тази разумна вяра? Евреите нямаха тази почва да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята. Ако не разбираме Неговото учение, то действува разрушително. Ако бихме приели Неговото учение преди 2000 години, щяхме да имаме един резултат тъкмо обратен на сегашния. Настоящата война е един урок за човечеството. И тя е вследствие на това, че хората не знаят да ое ползуват от законите, които управляват човечеството. Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас?" А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото по-малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек. При походите ще пътувате по-лесно, ако сте по-лек и с по-малък товар. За да можем по-лесно да плаваме във водата и не се стремим да вземем багаж при корабокрушението, а сме благодарни, че имаме време да се спасим и тогава мислим за спасението си, а не за багажа. Така и ние, колкото е по-малка нашата раница, в живота по-леко ще прекараме тия събития. "Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова. Ще има и двата процеса: субективен и обективен. В началото на пролетта, през март, когато слънцето започва своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират. И при едно ново учение, при започване на една нова епоха е същото. Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане. Така и ние да се справим с тази вяра и да видим в какво се състои. Една сляпа вяра, една сляпа любов не дават добри резултати. Само една разумна вяра и една разумна любов могат да дадат добри резултати. Ако ви запитат за задгробния живот, дали има или не задгробен живот, какво ще отговорите? - "Или има, или не." Обаче това не е научен отговор. Отговор без знание не е отговор. А лъжата в каквато и да е форма не ползува никога. Искат се разумни знания. Този разумен живот, който ни заобикаля, на какво почива? Той почива на разумна основа. И който би проследил, ще види как разумно действува и със съвсем малко разноски. Например в една фабрика, за да извадят захар от цвеклото, колко много работнически труд, какви машини са потребни! А природата как просто действува! Взема тя това малко семе от цвекло и образува от него цялата тази глава цвекло, в която без особени усилия набира захарта и с това ползува и себе си, и другите. И ако ние бихме усвоили този начин на действие на природните закони, щяхме да бъдем използували природата и животът ни щеше да бъде по-друг. Христос, когато е казал това изречение, е имал предвид вас и изобщо сегашните хора, защото между Него и нас има свръзка. Между миналото и вас тоже има свръзка, както между бащата и сина, както има свръзка между вас и вашите прадеди. Можем да докажем това и с опит, а за да докажем, че известен елемент съществува, трябва да му дадем условия да се прояви. Например, ако вземем едно семе на роза и ви кажа, че в него се съдържа роза, ще кажете: "Въпрос е това, дали съдържа или не, докажете това!" - Добре! Посаждаме това семе и след няколко месеца вие ще видите, че от това семе ще излезе роза. Силата, която може да произведе от това семе роза, е скрита в семето. Когато един човек умре, той не се загубва, просто обръща се на семе. Вземете една гъсеница в нейния развой. Докато тя е яйце, живее един ограничен живот, а до известно време тази гъсеница ще трябва да се завие в пашкул, от който пак се превръща на пеперуда. Животът на яйцето подразбира гъсеницата, животът на гъсеницата подразбира пеперудата. Въпросът е сега, тази промяна, която става с тази гъсеница, тия три промени имат ли свръзка с живота на яйцето, от което се е излюпила гъсеницата. От проследеното въпросът става ясен, значи те са свързани. По същата аналогия върви и човешката душа. Може някой да каже: "Защо понякога човек загубва своето съзнание?" Това показва, че движението може да се видоизмени, или просто изменят се условията. Ако видите един трамвай, при неговото движение един прът е заловен за жицата, обтегната на трамвая. Обаче, ако по някакъв начин този прът се отметне, трамваят спира. Изчезва ли енергията? Не. Значи има прекъсване на контакта, затова движението спира, но при все това то продължава да съществува. Всякога, когато загубваме своето съзнание, става такова отмятане, както при пръта на трамвая. Животът го има в нас. Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява. Когато Христос казва този стих, Той разбира ще ли има в хората тази светлина, и когато Той дойде, ще иска да даде тази светлина. А как ще дойде Христос? - Има един пример за някой индуски ученик, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта. Отишъл да пита за това един индуски учител, но той не му отговорил, а само мълчал. На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата?" - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам." - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов. Ние сме сега в такова положение, както ученикът в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух. Питаме: "Защо Господ ни държи в тия страдания?" - За да научим какво Той може да върши. Какво казва гъсеницата? - "Моят свят е само листът, който ми дава храна. Листа, листа ми дайте! Че имало цветя, какво ми трябва." Нашият живот е като този на гъсеницата. Така и хората като нея казват: "Материя, материя, за нея ни говорете! Че имало задгробен живот, друг свят, какво ни влиза в работата!" И гъсеницата, като изяде един лист, казва: "Този мой свят се свърши, трябва ми друг свят." Така от лист на лист, докато дойде до едно такова положение - образува в себе си жидкост, нужна за тъканта на пашкул, в който се е извела. Като престои там известно време, излиза пеперуда и сега вече казва: "Цветя, само цветя ми трябват на мене!" Вие сте в положението на гъсеницата - физическият свят на гъсеницата е пашкулът и духовният свят на гъсеницата е една пеперуда. Ако нямаме понятие за духовния свят, той ще бъде чужд за нас. Представете си, че дойде в града ви един знаменит първокласен цигулар. Той на концерта, който ще даде, може да свири много хубаво, но какво бихте се ползували, ако сте глухи или щом вие нямате развити музикални чувства? Сега, когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята", подразбира една разумна вяра и в тази разумна вяра има само разумни принципи. И когато тя влезе като почва в човека, той ще съгради своя живот. За да се прояви мисълта, трябва да има известна форма. Ако можем да проявяваме форма, ще можем да проявяваме и воля. С тая вяра човек ще създаде своята форма на волята, форма на желанията и пр. В съвременните хора липсват форми, затова нямат и воля. Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат. Но в създаването на един град и прочие, там е разумната воля. Воля има само в създаването на нещо върховно. В разумната воля, е разумната вяра и в разумната любов трябва да има съзнание. Когато един народ се тласка насам-нататък в своя живот, има ли воля? Като народ ние имаме съотношение с цялото човечество и следователно определена работа. Така е и с всеки орган на човешкото тяло: мозъка, дробовете и стомаха. Всеки трябва да се запита: "Какво трябва да направя?" Защото вие сте една разумна единица на мястото си. Всякога един човек е, който може да оправи света. Всеки може да бъде опорна точка, около която ще се групират всички. Когато дойдем до това съзнание, че можем да оправим света, тогава последният ще се оправи. Иначе ако говорим, ние лъжем. Господ е направил човека по образ и подобие Свое, т е. всичко да можем. Попитайте един химик, който е намерил законите, на които се подчиняват елементите, и по тия закони работи в своята лаборатория, но ако случайно обърка техните отношения, той ще причини експлозия. Също и един машинист, когато е на локомотива, той измерва с един уред какво е налягането на парата в котела, колко атмосфери е нейното налягане. Съвременните хора са тръгнали по един произволен път: вървят те, без да гледат на този уред, и вследствие на това всичката им култура ги приближава до катастрофата, понеже с културата си служеха да намират начини да разрушават. Затова днешната цивилизация е отрицателна, с отрицателни идеи. Хората създават само разрушаващи елементи: 42-сантиметрови оръдия, торпили и др. И когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята?", подразбира, когато Христос дойде между тия хора на отрицателната наука, ще намери ли вяра, разумна любов и пр. Сега е моментът. Да не мислите, че туй течение на всесветската война е така произволно? "Всеобща война, всеобща война, всеобща война", тя биде предизвикана от постоянното говорене за нея. Ние я създадохме, ние турихме горивото. Сега ще започнем да говорим обратното. Ние я създадохме, ние ще я и възпрем. Ние подпалихме огъня, ние ще отнемем от това гориво. Тая разумна вяра ще я създадем ние, хората. При съвременния строй жени и мъже държат ключа на бъдещето добро живеене. Вторите имат това главно назначение, от тях ще се съградят бъдещите индивиди на обществото. Когато строите къща, спазвате известни правила, подбирате добро, здраво градиво. Ако ние трябва да съградим бъдещите условия, в които да живеем, могат да ги създадат добрите майки и бащи с добри мисли. Каквито са мислите на майката и бащата, такива ще се дадат и на децата. Може да имаме само мисли за кражба, то и децата ни ще бъдат крадци. Нашите мисли и желания се реализират в обществото. Каквото мислим, това ще се реализира. Нашите мисли и желания непременно ще се реализират в 1, 2, 3, 4 поколения. Българите трябва да се поправят, от нас зависи. Много работи може да направите, стига да се свържете с тия сили, които работят в природата. В природата има разни степени на интелигентността и с каквито се съедините, такива ставате. Непременно съгласно с тия закони ние трябва да се свържем, с тия разумни закони в природата. Но казваме, че не ги виждаме. Така е, защото не обучаваме чрез постоянни упражнения нашето зрение. Наскоро един приятел ми разказваше как той с течение на времето е можал да различава от 50 метра разстояние най-дреб- ните пеперудки, които, даже да сте до тях, мъчно се съзират. И когато ми показваше той своите колекции, трябваше да си послужа с моята лупа, за да ги разгледам. И той сам казваше ми: "Чудя се как е възможно." Работата се състои в това, че той от постоянното напрягане на своето зрение, този център в неговия мозък се е разширил. Нашето идване на земята е да бъдем свободни. Любовта ще ни направи свободни. Съвременните хора живеят при стесняващи условия и не могат да ги изменят. От религиозно гледище това тяхно положение е волята на Бога. Знаем ли философията на единиците? - Казваме: един кон, една къща и пр., но с първоначално създадената единица, с нея какво е искал да означи Творецът? - Който е създал числата, казал е, че в света има една мярка, която ще служи за определение: само един принцип, който наричаме Бог. С Него мерим, с числото 1 - единицата. Във физическия свят числото 2 означава, че животът, за да се прояви, трябва да има две опорни точки, трябва две сили да действуват една към друга. Затова се събират мъжът и жената и от това гледище десет мъже, сто мъже, хиляда мъже са пак един мъж. Числото 2 показва процеса, чрез който природата работи и че процесът на раздвоението е процес на еволюцията. Едно дърво дава клоне, обаче всичките произлизат от едно място и са свързани помежду си. В разклонението на нещата те трябва да са свързани със своята основа. Всички ваши мисли и желания трябва да са свързани с вашата душа. Защо клоните растат нагоре, а корените надолу? Този въпрос е висящ, но трябва да има и растене нагоре, и надолу. И ние като растенията имаме двояк стремеж. Които са в корените, казват, че светът е само материя. Атомите, от които е съставена материята, са единици на сили. Под думата "материя" разбираме майка, която ражда. Видимото е субстанция, с която нашата майка "материя" ни е обвила. Казват, че между духа и материята имало борба. Борбата, която е между тях, е борба само за растеж в пътя на еволюцията, такава, каквато е между мъжа и жената, само ако това може да се нарече борба. Плътта било дяволът, ако дявола можем да впрегнем на работа, ще бъде много добър работник. Понеже съвременните хора не могат да сторят това, то дяволът им е създал работа, той ги учи и те в бъдеще ще бъдат по-умни. Първоначално човек е бил господар, но когато се е развалил, развалил и всички други. Вълците, въшките, молците и други не ги е създал Господ, а хората. Господ е създал само добри хора, но не и убийци, крадци и пр. Тях ние ги създадохме. Но всичко е, защото у нас има едно отклонение. Съвременното общество трябва да вземе обратно направление, трябва съвременните хора да се обърнат по друг път на движение. Трябва да знаем кои неща са необходими. Парите са една потребност, но не необходимост. Къщата също. Необходими са тия неща, които Бог е създал за нашето повдигане, а потребни - които Господ е направил и ни подпомагат, и които се явяват при нашия път в живота. Съвременните хора ще се запитат как да живеят - ще дойде в тях идеята за живота на Братството. Христос казва, че трябва да работим в пътя на Братството, Любовта. Не е въпросът да бъдем русофили и австрофили. Сега е време за разрешение на въпроса, всеки народ да има право на свобода и братство: малък и голям да има право във владение на земя, за да живее свободно и пр. Всеки брат от едно семейство трябва да живее така. Големите народи, като големи братя, трябва да бъдат умни и да наложат това право, да покажат, че обичат своите по-малки братя. Ще се въдвори взаимност между народите. Сегашната война е в началото си. Тя не е свършена, а когато дойдат ония народни смутове в големите държави, последствията на войната, революциите, с какво ще утешаваме? Когато дойдат воюващите и кажат: "Няма да се бием!" Те ще искат да живеят свободно. Тогава ще се яви разумният принцип, ще кажат хората:"Не искаме стария начин на воюване!" Нека всеки народ и език получат своето си. Сега са най-добрите времена, които преживява светът и които докарват светлото бъдеще на човечеството. Ще докарат те пречистването и възкресението. Под "възкресение" разбирам промяна на сегашния живот. Сега се молят бащи, майки и сестри за своите близки на бойните полета. И тези богомолци ще надвият и ще променят живота. Да се молим, то е да дишаме. Имате сега едно заболяване- малко хрема - дишайте дълбоко и ще оздравеете. Молбата съществува навсякъде и тя е един необходим фактор. Само тогава ще престане молбата, когато престанат нуждите. А нуждите никога няма да престанат. Мъдростта, правдата, истината са една необходимост. И когато Син Человечески дойде, хората ще Го попитат: "Защо Господ ни даде това зло?" Христос иде и ще ни каже: "Преди 2000 години Аз дойдох да предотвратя това ваше нещастие и ви казах: Не се противете злому!"Вие давате простор на вашето зло. Ако бихте приложили тоя закон, днешната война нямаше да се допусне. Всички на земята искат да живеят по-сно- сен живот. Всички са господари, никой не иска да бъде слуга. Обаче как е възможно това, когато, ако всичкото земно богатство се разпределеше по равно, щяха да се паднат по 90 лева на човек. Как е възможен сносен живот с такава малка сума? Недоимъкът отде ще дойде? Законът е: Когато на всички хора е добре, и на мен ще е добре. Затова трябва да се обърнем към оня разумен Господ, Който е в нас и ни напомня нашите грешки. И когато Той дойде в нас и Го посрещнем и приемем, беднотия няма да има. Защото, ако Му казваме: "Ти мълчи и си стой на небето", не ни е простено и пропущаме същественото. Трябва да имаме разумна вяра, която да ни даде основа за щастливия живот. Тази разумна вяра ще стане основа за бъдещата наука и бъдещата любов. Целият съвременен свят се нуждае от коренни преобразования на своите идеи и трябва да се даде почва на развитието на тия идеи. Христос казва:"Гдето са събрани двама или трима в Мое име, и Аз съм при тях и каквото попросят, ще го имат." Затова се събират бащи и майки и ако в името на тоя закон поискат да имат добър син, ще го имат. И ако двама или трима души се съберат и помолят за добри свещеници, добри учители, добри управници, ще ги имат. От нас зависи да имаме добри условия в живота. Но затова пък Христос иска една разумна вяра от нас. И тогава ще знаем да разбираме езика на всички елементи. Ако можем да хвърлим една граната на 10-20 километра, то така може да пратим и една въплотена мисъл и тя да даде добри резултати. Господ иска да оправи света, а за да се оправи светът, трябва да се оправи нашият свят, нашите мисли и желания. Един подсъдим бил обвинен, че откраднал една сума и неговият адвокат се трудил да го оправдае; за аргумент той представил обстоятелството, че обвиняемият се задоволил само с тази малка сума - 25 лева, когато на масата имало Юхилядилева. Втова време обвиняемият заплакал. Съдията помислил, че се кае и го запитал защо плаче. "Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева." Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците не ще задържат и те нищо. Кражбата е опасно дело. В реката Нил има едни особени жабчета, които плуват отгоре на водата (този пример го приведох и миналата година). Когато някой голям крокодил глътне някое от тия жабчета, след малко време те прояждат неговия стомах и той се обърне с пробит корем мъртъв, а жабчето излиза. Сърби, гърци, турци, румънци - глътнаха по една такава жаба. Ще прояде коремите им. Ще прояде коремите и на мнозина. Има Божествено право, което регулира нещата в света. Сега международното право падна и иде редът да учим Божественото право. Човечеството ще опише този закон, но той не е като международното право, който всички престъпиха. Но онзи, който престъпи този закон, ще даде отговор. Сегашната война наглед е едно нещастие, но тя ще принесе големи добрини на човечеството. Ще се явят добри философи, добри писатели, много професори, учени и прочие, които ще я описват и извличат поуките. Ще има за дълги години да се пише върху мен от бъдещото поколение. И затова казва Христос: "Ще има ли тогава разумна вяра?" - Ще можем ли от нашия живот да извлечем полза? Щастлив е този, който може от своето нещастие да извлече своето щастие. Най-добрите неща хората сега могат да очакват, но по- важното е как ще намерим тази основа на разумната вяра, върху която ще съградим бъдещия живот. Сега ще стане същото, каквото става с една какавида - излиза на пеперуда и живее. Така е и с хората. Ще настъпи благословение на човечеството - да възлюби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си душа. Всички воюващи държави ще принесат едно добро - ще отслабнат и тогава ще настъпи онова необходимо съзнание за правилния човешки живот. Много народи са се изгубили заради неизпълнение на своите обещания. Така е и с всеки човек. Той се е задължил пред небето и вписано е в книгата на небето - трябва да изпълним Божественото право. И аз бих желал всички българи да имат тая разумна вяра, разумна любов и разумна правда, та те да послужат за основа на бъдещия живот, на обединение. Българският народ не е живял както трябва. Българските царства едва са достигали 50-60 години, защото са живели разединени. Сега се изисква разумно съединение между българския народ, нека се забравят ежбите. Този урок, който българите научиха преди десет месеца и ставаха по-разумни, другите държави сега го учат, за да поумнеят и те. Българският народ ще роди умни хора. В сегашната война не ще има победени и победители. Русия, Франция, Англия, Германия, Австрия, Италия, всички ще бъдат победени. Те само ще извършат волята Божия, а победителят ще бъде Христос. И сега Той казва, че ако преди 2000 години не Го приеха, сега изпитват последствията, за да се изкупи стореното и вземе друг обрат. Защото, ако продължаваме така, след 2000 години щяхме да имаме по-грозна катастрофа. Но ако възприемеш Христовото учение, трябва да се обиква една много възвишена култура. Земята ще бъде една градина и управлението в ръцете на най-умните. За това се иска да образуваме пашкул и да се преобразуваме. 10 януари (23 януари нов стил) 1915 г., събота, 20 ч. и 30 мин. В дрогерията на Г. Зурков Бургас НО СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ .КОГА ДОЙДЕ, ДАЛИ ЩЕ НАМЕРИ ВЯРА НА ЗЕМЯТА.pdf
  20. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОКАТО ФАРИСЕЯТ НЕ СТАНЕ МИТАР, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ХРИСТИЯНИН Без митарското стъпало не се отива на християнско. Яков (Битие 31; 23), докато не стане митар и не се покае, не става праведник. Павел, в ''7 глава Послание към Римляном'', дълго стоя митар, за да стане християнин. Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава. Религиозни не могат да бъдат всички. Такива са само тия, които са готови. Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Не е потребно количество, а качество. В религиозно отношение е потребна опаковка. Едни са ядки, други черупки, трети обвивки. Необходимо е теория и опит. Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога. Някои проповядват, че няма Бог. Например учителите учат с такива лекции в училищата. Бог от това не се страхува, защото е силен и търпи всичко, но всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват своите учители. Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра даже, а философската страна на понятието "Бог" никак не я разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие. В един град пратили комисия да пита Господа, защо е направил царете. Техният цар бил много лош. От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар. Те са от хората и затова страдат от царете си. Един е Царят - това е Господ Христос. Хората трябва да правят добро, или зло. Който нищо не работи, по-зле прави от тоя, който работи зло. По въпроса за прераждането: То ако погледне човек философски - в света е само един Дух, тогава защо е спорът - има ли, или няма прераждане? ---- Свещениците ще ги вземем с нас. В десетина години свещениците ще ги прекараме през огън и ще ги вземем с нас. Аз ще ви кажа кога ще дойде гонението. Сега е харман. Ще трябва да овършеем, та тогава ще дойде вятърът да отвее; това е гонението. Когато овършеем, нужно е да дойде вятърът да отвее. 6 януари (18 януари нов стил) 1915 г., вторник*, от 19ч. и 30мин. Разговор с Учителя в дома на Г.Стойчев, Бургас * денят от седмицата в нов стил е понеделник ДОКАТО ФАРИСЕЯТ НЕ СТАНЕ МИТАР, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ХРИСТИЯНИН.pdf
  21. alexamsterdam

    1915_01_05 Разговор за Откровението

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗГОВОР ЗА ОТКРОВЕНИЕТО За да изтълкува някой едно пророчество, той трябва да се върне назад във времето, когато пророкът е изказал това пророчество по известни формули, да разбере какво е искал да каже. Когато от пророчествата се вземе известна емблема, за да се разбере нейното значение, трябва да се види от кого я е взел пророкът, кой я употребява: военни, религиозни или други. За подобно се отнася - та при тълкуването трябва и да й се предаде такъв характер. Тръбите, конят са военни емблеми, книгата - религиозна и пр. Четирите ангела, свързани при реката Ефрат (.Откровението), представляват четирите поробени народа около тая река, които сега ще се освободят (Асирия, Вавилония, Армения и ..). Ангелът в 10; 2 на Откровението, който излезе с книжката, показва новото учение, което ще дойде. Числото 10 показва царската власт, която е сега в 10 държави. Питат ме: кой ще победи в сегашната европейска война: германци или руси? - Който казва, че в настоящата война ще победи Германия или Русия, Съюзът или Съглашението - не разбира духа на пророчеството. Няма да победят нито едните, нито другите, ще победи третият - Христос. Отгоре ще дойде победата. От тия царства ще изчезне едно, за да се въздигне новото царство на Христа, а това ще бъде царството, гдето работи Христос - Българското царство. Гледам, турили в новата софийска църква "Александър Невски" статуята на цар Фердинанд. Това е светското. Защото, за да се причисли някой между лика на светиите, това значи много - трябва обаче по-рано да страда. Питат ме: "Защо пострада България?" Отговарям. За да стане Фердинанд светия. Защото България се готви за нещо възвишено- да завземе тя това десето царство Добре - туриха българите Фердинанд между светиите, провъзгласи се той за цар. Царството, ца- ризмът има голямо значение, обаче казаха им от горе: "Да видим сега, да пострадате. Постъпчете ги, да видим, знаят ли да търпят." Първото качество на светията е да търпи. Кой е белегът? Откровението 13: 16. Всяко нещо днес с пари става, всички с този белег си служат. Откровението 13: 18. Кое е числото 666? То е кабалистическо число. Нали човек бе създаден в шестия ден? При това 3 по 6 прави 18, това са трима царе: руският, германският и сега българският. И тримата трябва да отстъпят на Христа, Който иде. Числото 18, както и числото 6, е човешко. Има и друго тълкуване. Човекът е трояк. Той живее на физическия, астралния и духовния свят. Какво е отношението на България спрямо великите сили? Както една малка клечица тук, на физическия свят, е нищожна, понеже се търсят все големи клечки, обаче на духовното поле тя означава нещо, защото е при едно по-нежно състояние, гдето няма големи клечки. Така и една малка болка, ако се яви някъде по тялото, нищо не значи, обаче ако е някъде към окото, ще се почувствува, даже да засмъди колкото бод на игла. Човек трябва да види какво е отношението на онези народи, които са горе. Техните царе се наричат богове. Архангел Михаил се бие горе и като свали нечестивите долу, ще се вдигне за известно време мирът от земята, както е сега. Тук воюват 17 милиона войници, а тези, които ще паднат от горе, са 200 милиона. Съвременният строй и бъдещата епоха имат съотношение, както една гъсеница към пеперудата. Гъсеницата, докато стане пеперуда, трябва да преседи известно време в пашкула. По отношение пеперудата (бъдещата епоха) трябва да стои 50 години в пашкула, за да излезе оттам. В двайсетия век се ликвидирва: всеки си взема своето. Сега са години на ликвидация. Няма светия, който да не е бил бит, преди да влезе в Царството Божие. Но сега вече астралният свят е очистен - няма дяволи Когато отидете там, няма да ви бият. Това е хубаво в българския народ, че има духовно пробуждане отвътре. И то не само масата, но и интелигенцията. Там е спасението на българите, в това духовно движение. Тия събития всички ще ги гледате. Взели сте си по един билет и ще гледате. Друго е, когато ви се разправи повърхностно това, което ще се представлява, друго е, когато сами го видите. Вашите въпроси приличат на това, когато някой започва да разпитва за съдържанието на пиесата. Който се интересува и е нетърпелив, казвам му: Вземи, купи си билет и след три часа ще видиш. Българите казват: "Биха ни, взеха ни маслото", но не бойте се, вашето масло не е в сърби и гърци. Те взеха айрана, а маслото отиде горе в небето. Кое е България? То са живите, съзнателни хора. Какво ще стане с България? - Тя е посята и ще трябва да поникне - да пострада. Някой се пита: "Какво ще стане с мене?" - С тебе ще стане това, да работиш смирено пред Господа, със слугинска престилка да слугуваш. Някои искат с корона да слугуват на Господа. Когато имаш къща, богатства и пр., не можеш да слугуваш, тогава на тебе трябва да слугуват. Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си в къщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като островче в море. Виж, друг е въпросът с гърците - те имат култура, обаче те трябва да се държат добре със славяните, за да се благословят. Иначе Господ ще им прати старите господари - италианците. Сега културата се пренася в славянството. Българите и останалите славяни трябва да се съединят. Но на ума на поляци и сърби не трябва да се разчита, като се говори за бъдещата култура, защото техният ум е умът на парите. Те са достигнали да имат пари, сила и власт, а бъдещата култура иска нещо повече. Какво е изгубила България? - Да вземем за пример двама съседи, от които единият отнема по някакъв начин имота на другия. А ограбеният има син и другият - дъщеря. Те (младите) се влюбват и като се оженят, кой става по-богат? Сега гърци, сърби и българи Господ ще ги ожени, в съюз ще ги съедини Господ. Защо ни наказахте? - Защото бай Ганьо се дуелира - има си закон, по който го наказват. По-добре, че стана така. България ще се определи в сегашната европейска война, или всесветска война, след като бъдат определени Гърция и Румъния. Ние, българите, ще отиваме в Цариград. 5 януари (18 януари нов стил) 1915 г. Бургас РАЗГОВОР ЗА ОТКРОВЕНИЕТО.pdf
  22. От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележки измежду разговорите с приятелите, казани от Учителя на 5 януари 1915г. В понеделник, 5 януари 1915 г., в 15 ч. и 30 мин. пристигна в Бургас Учителят П. К. Дънов, идещ от Сливен. Измислили са хората, между другото, и "топове". С топовете сега само развалят къщичките на хората - не могат да ги убиват. Направил си човекът къщичка, удрят го с граната и хоп, изпъждат го от къщичката. Само че когато след изпъждането му от къщичката се намери отвъд, важно е по-скоро да се събуди и да дойде в съзнание. За да се оправи на някого работата, трябва на друг да се развали. От 2000 години работите на дявола бяха оправени, а на хората не им бяха оправени работите. Сега работите на дявола ще се развалят, а на хората ще се оправят. Отсега нататък, който иска да му върви, да казва ИСТИНАТА, а който иска да си загуби гражданските права,, нека лъже. 5 януари (18 януари нов стил) 1915 г. Бургас Бележки измежду разговорите с приятелите, казани от Учителя на 5 януари 191 5г..pdf
  23. Аудио - чете Кирил Кирилов От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ 13 април 1914 г. Бургас. Стремлението на всеки един е свободата в света. Под думата "свобода" да разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от свобода, е падане. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата. Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата. Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Първо, свобода на тялото. Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата. Не всяка мисъл, желание, воля ни носят свобода. Всяка дума е хвърлена граната. Всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество, трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното. Тия мисли и желания идат от разни направления. Трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни още и железа, дървета и други материали. Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали ни са колко струват. Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братятасестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Свободата има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, да го ядат. Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее. В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества - да бъдем свързани с Господа, т.е да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта. Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина. Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние действуваме Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение - те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, за да добием благата. Всички наши органи, части от тялото като ни помагат, те ни и ограничават, затова трябва да знаем техните функции, за да работят правилно. Сега създаването на духовното тяло ще бъде нам подчинено. То ни напуща и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат. А то е, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички духове. Той се самопожертвува не само на кръста. Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме. Той ни е оставил богатство, за да се ползуваме, а не и да го обичаме. Той ни го е оставил, за да се ползуваме, а не да го вземем да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвувал. Ако не го ползуваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, да се развиваме духовно и да ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва да преминем в друг - света на ангелите. Христос иска да ползуваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа и когато я намерим, ще бъдем свободни. Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа- скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим. Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата почва. Затова се иска да имаме условията за мярката - пробния камък. Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог и ангелите изпраща да слугуват на някоя грешна душа за изправлението й. Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа. Господ е създал земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши земята. Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение - една полица, и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова да не желаем големи работи, защото, като ги искаме, като наше право ще ни се дадат, но по-подир ще каже духът: "Сега плати!", а като нямаме да платим задължението си, идват страданията ни, лишения, болести и прочие.. Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да следи в своята "къща" - тялото си - това е свобода. Сме ли в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят. Първото важно нещо е сега да различаваме нашите желания и мисли: които от тях са за наша полза, тях да искаме да се изпълнят. И тогава казва се: Господ ги е предназначил за нас. 13 април 1914 г. Бургас. (26 април 1914 г. нов стил) По бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ.pdf
  24. alexamsterdam

    1914_04_09 Мисли от г-н Дънов

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Мисли от г-н П. Дънов Душата обладава целия гръден кош, обаче пребъдва под лъжичката, гдето се усещат удоволствията. В главата е Духът. В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали да ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир. Земята е едно училище и място, гдето духът черпи сили и опитности. Който живее добре, той е учен человек, макар че е прост, според нашето разбиране. Затова и ние трябва да се научим добре да живеем. Който ни нагрубява, той е забулен в нещо, затова защо да му се сърдиш за грубата му обноска или за това, че не те разбира? Най-мъчното нещо е да търпиш. И този, който може да търпи, е велик човек. Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство. Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат. (Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното си мляко. Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.) Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си. Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева. Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас. При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните. Трети път се прозял, започнал за манастирите, управлението и политиката. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил). В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади. Когато на някого ще се даде ясновидство, при замижаване ще види едни конусообразни форми, на върха с топчица и закривени във вид на запетая, да се въртят в кръг, едни от тях са бели, други черни, това са два духа - бял и черен, които се борят кой да ни завладее. В тоя момент ние да се не месим в тая борба, защото можем да станем жертва, а само да помагаме на светлия дух, като се молим Богу, той да излезе победител. В края, когато белият дух вземе връх в борбата, ще ни обвие в една светла материя и това е знак, че ни е обзел. Когато ядем с благодарение , ние сме използували всичко онова, което сме яли. Щом сме доволни от сготвеното, даже малко да забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, "праната" изчезва, и ние нищо не сме се ползували. Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено и стани, сам си дотъкми на вкус. "Праната" е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. Комуто раната се заздрави лесно, той има по-голямо количество прана. И обратно, който е беден на нбя, бавно му заздравява раната. Има закон, чрез който върху каквато и да е голяма рана, като си туриш ръката, моментално заздравява. Благодари на Господа, когато ядеш, защото ти е дал възможност да се наситиш и събереш нови сили и да продължиш живота си на земята. Благодари, когато изчетеш някоя книга, защото ти е дал възможност да събереш нови знания. Благодари, когато откъснеш едно цветенце и го помиришеш, защото те е насладил. И за всичко, за всичко благодари! Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзиждане духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може да се проявява, понеже няма от где да черпи сили. Духовният свят се представлява като мираж - приближават към него и той изчезва от погледите им, не го намират и казват, че няма духовен свят. При няколко такива опити те разумяват, че другаде е същността на нещата, и ще се върнат по-нататък не за миража, а за самата същност. Същото нещо става, когато гледаме нещата в огледала. Амин! 9 април 1914 г. (22 април нов стил) Бургас Из: Аз ви избрах . Извънредни беседи от Учителя (1920 г.)Първо издание. София, ИК „Всемир“, 1995. 192 с.ISBN 954-8447-06-1. МИСЛИ ОТ г-н п. дънов.pdf
  25. alexamsterdam

    1914_04_06 Четирите основни елемента

    Аудио беседа (чете Калоян Христов); Втори вариант (видео) Четиритѣ основни елемента (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.) От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА В живота има четири елемента за съграждане духовния живот: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля. Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири елемента. Когато Божествената любов се ограничава в себе си, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият живот. Ако Неговият живот не се произвежда в нас, не можем да мислим. Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата любов - трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат. 1. Вкусът - той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля. 2. Сърцето ни. То ни лъже, затова трябва да слушаме душата си - тя не ни лъже. Защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля 3. Интелектът. Каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - те се контролират от духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави. Где е тая необходима храна? Дробовете ни не търсят въздуха, отворим ли устата, той прониква в тях. За умствената храна има около нас хиляди предмети, от които я възприемаме чрез очите и ушите. Как да приложим тия четири основни елемента? - Посредством Любовта. Хората са нещастни, защото търсят любовта. А какво е любовта? То е да си готов за саможертвуване. Ние обичаме много някого, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез житното зърно, което ядем. Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да любим, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нямаме сега живот: пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и пр. Човек трябва да има три неща, които се изискват за живота: здрав и дълбок мир и самопожертвуване за Господа. Христос ни е показал пътя на живота. Първото е самопожертвуванието, а то значи да жертвуваме ума, сърцето и имота за ближните си. Христос е вложил живота си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия живот е да се откажем от многото наши желания, нечистотии. Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите желания. За да се приближим към Господа, трябва да вложим Божествените: Любов, живот, мисъл и воля. Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия живот и Господ ще изпрати Своя Дух и ще сме здрави и умни. Да оставим греховете си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова почва, за да сее пшеница." Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас. Бог живее над нас, както слънцето над земята: то ни праща нужната топлина и светлина, да растем, като премахва студа, който владее във вселената - спиращ всеки напредък Така и Бог чрез духовете Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме здрави, умни и бодри, Духът е с нас и Господ е с нас. За този живот и свят не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - душата си. Бог е в душата - "мога" - и дяволът в душата - "не мога", т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме "мога", а на всяко не дело Божие има смисъл да казваме: "Не мога". Щом речем "мога", Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. Като кажем "мога", непременно ще го изпълним. Дяволът е силен, защото му казваме "мога", когато той ни каже да лъжем и други подобни. Жената прави погрешка, когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си." Христос иска да употребяваме две думи: "мога" и "не мога". Мога да любя, не мога да мразя. Мога да казвам истина, не мога да лъжа и т.н. По този начин двата духа се явяват; при нас са всеки ден. Добрият ни казва нещо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото духът на злото ни чака. Христос иде да ни научи, когато дойде доброто, да казваме "мога", и когато дойде злото, да казваме "не мога". Една нива не може да бъде притежание на двама господари, трябва да бъде или на доброто, или на злото - така е и човекът. Господ ни учи на всичко, което е добро. Бъдете верни на Бога, Който живее във вас. Трябва да имаме четирите основни елемента: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас вкус, сърце, ум, интелект и да развием нашите сърце, душа, дух. Да не казваме "не разбрах", а само "разбрах" - тогава Господ ще ни даде да разбираме всичко практически. Да бъдем верни на Господа, на Христа. Христос, това е животът, любов, живите мисли, които учат народите да се любят. Той е колективност на възвишените духове, които учат народите как да живеят, дават им законите и ги управляват. Христос е, Който ни избавя от ония вериги, в които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви един ден и ще поиска десятъка. Той е нашият най-стар брат. Близо е денят на Неговото явяване. Късно е вече, който не Го е потърсил. Има вече виделина навсякъде, изменя се начинът на живота. Да бъдем верни на нашия Господ, на нашия Христос, Който вече сме познали. Той ни е дал живот и здраве и всякога Той ще бъде с нас и в нас. 6 април (19 април нов стил) 1914 г. Бургас Съставено по бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева. Из "Искайте сила, имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" ISBN 954 - 8447 - 05 - 3 ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА.pdf
×