Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'вегетарианец'.

Открити 4 резултата

  1. В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1987 - 1988 г. ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Вергилий Кръстев /В. К./: Разкажете ни за първите си години на духовно пробуждане. Георги Събев /Г. С./: Като бях малък, не бях чувал за никакво вегетарианство, обаче като гледах как майка ми и близките ми гонят кокошките, хващат ги, после ги колят, тече кръв, всичко това ме ужасяваше. Като гледах как на агнето му извиват главата и кръвта тече, също ме ужасяваше. Всичко туй нещо аз не можех да го приема - беше ужас за мене - и заради туй реших да се противопоставя на това убиване, на това колене, обаче нали бях най-малък, никой не ми обръщаше внимание. Заради туй реших така: щом като не искам да се пролива кръв, значи аз не трябва да ставам причина за проливането на тази кръв, следователно аз не трябва да ям нищо заклано или убито. По тоя начин дойдох до идеята да напусна месото. И съм станал вегетарианец, без да зная, че съм станал вегетарианец, щото думата „вегетарианство" на село рядко се чуваше. Имаше тогава книги, имаше вегетариански съюз, обаче аз по-късно научих тия работи. Аз станах вегетарианец на 27 юни 1919 година, на един Петровден. Нашите седнаха да правят заговезни, а пък през деня още аз се противопоставях на майка си, която искаше да хване петела - аз го гоня с една вършина из двора, да не може да го хване, а тя ми се скара: „Защо", казва, „ми пречиш, довечера какво ще ядем?" Викам: „Има какво да се яде." Но както и да е. аз я оставих, тя си хвана петела, закла го. Аз казах на майка си: „Майко, от днес вече аз месо няма да ям." - „А, ти и друг път си казвал, ама ще ядеш, щото то ще ти се услажда. Като заколя петлето, като ти опека дробчето, нали го изядаш?" - „Изядам го." - „Е, значи пак ще ядеш." Казвам: „Няма да ям. Ще видиш. Ако искаш, аз довечера на трапезата няма да седна. Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара. Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа. Аз се ужасих. Викам: „Христо, какво искаш?" Баща, ми като го видя, и той му се скара: ..Христо, какво искаш?" - „Защо Георги се превзема защо не седне тука на масата?" -„То не е твоя работа, никой не го е изгонил от масата. Ако иска, да седне. Щом той е решил да седне отделно, ти защо му се месиш?" - „Ама защо се прави на важен?" - „То е негова работа. Гледай си чинията." И така баща ми го респектира. На другия ден вече из цялото село се знаеше - а то беше голямо село. 2500 души - из цялото село се знаеше, че аз съм станал вегетарианец, Който ме срещаше от по-големите хора, както и тия от моята възраст, питат: „Георге, вярно ли е това нещо?" Викам: „Вярно е." - „Защо?"- Всеки иска да ме разубеди. Обаче азот никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта. С него сме от две сестри деца. Неговата майка е по-голяма, а моята по-малка, та две сестри са. Неговата се казва Кера, моята се казваше Деша. Станах вегетарианец и от него вземах книги - „Трактат за вегетарианството" от Христо Досев и много други книги по вегетарианството тогава прочетох, и дето се казва, аз се въоръжих със знание и вече който и да ме срещне, каквито и въпроси да ми задава, аз можех да му отговоря. И някои другари, някои по-възрастни казваха: „То от много четене се е побъркало." Други ми казват какво се говори за мене. Аз им викам: „От четене човек не се побърква, ами от незнание, от невежество. Който чете, става по-умен, щото взема да разбира, вижда, че има по-умни хора от нас и т.н. Тъй че от четене никой не се побърква.". И тъй, запознах се с вегетарианството. През 1922 година бяхме в Търново на вегетариански събор. Шест души от нашето село бяхме - Пеню, аз и няколко други, а като свърши съборът, след това пък почна съборът на „Бялото братство" в лозята, при пътя за Севлиево. Ние знаехме за събора, а пък Пеню беше получил известие, телеграма. Не, не беше получил телеграма. Георги Радев, обущар от Ямбол, се познавал с него и той му казал, че ще има събор и го поканил на събора. А ние не можем да се разделим и отиваме всички заедно. Обаче там имат известен ред хората и когато попитахме, не ни пуснаха да влезем в лагера. Имаше постове на вратата, охрана имаше. И трябва да знаеш паролата, за да можеш да влезеш. И тогава те се посъветваха ръководителите. Понеже Георги Радев се застъпи за Пеню Ганев, като каза: „Аз го познавам, гарантирам за него. Нека той да остане." Обаче на другите приятели казаха да си отидат, други път да дойдат. И ние се върнахме и започнахме да четем. Същата година се образува Школата от 1922 година. Аз бях вече ученик в Попово, тогава ние, ученици, 6-7 души, образувахме окултен клас, окултна школа в Попово. Там живеехме заедно. Всички бяхме ученици. Пеню беше най-голям от нас, защото той беше ходил войник и се върна, и тогава им разрешиха, макар и да са възрастни, всички, за които военното положение стана причина да се спре гимназиалното образование, разрешиха им да продължат като редовни ученици. И Пеню беше редовен ученик но беше по-едър и от някои от учителите. И понеже учениците му викаха „бати Пеню", и учителите също му викаха на шега ли, на истина ли „бати Пеню". Бати Пеню да излезе на урок, бати Пеню така и т.н. Тъй се знаеше за „бати Пеню". Бати Пеню беше вегетарианец и ние бяхме вегетарианци. Бати Пеню изнесе в гимназията реферат на тема: „Научни основания на вегетарианството". Беше много посетен, станаха разисквания върху него. По-късно Станчо Камбуров изнесе друг реферат, пак във връзка с вегетарианството, „Здраве и хранене". Този Станчо Камбуров беше от нашето село, нямаше връзка с другите Камбурови, абсолютно. После, като закриха гимназията, те се разпръснаха. Аз останах най-голям в шести клас, вече в края на реалната гимназия, тогава аз бях председател на Ученическото въздържателно дружество „Нов живот". Аз изнесох един доклад: „Що е въздържание?" Разискваше върху него, както и други въпроси сме разисквай, вечеринки сме уреждали и т.н. Следващата година отидохме на събор, Пеню и аз. Бяхме поканени вече. Отидохме на събор, приеха ни. Аз бях един от най-малките. Тогава се запознах с брат Георги Тахчиев от Ямбол. Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н. И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина. Това е Георги Тахчиев, няма други Тахчиев, той е един. Тогава и Олга Славчева присъстваше. Имаше продажба на книги там, на събора. На една маса имаше и нейни произведения - стихотворения се предлагаха там. Та там се запознахме и с нея на лице, защото аз бях малък тогава, за да общувам с нея. Тъй че посетихме събора, школата почна и ние бяхме в Попово ученици, живеехме всички заедно на комунални начала. Всеки донася продукти, кой каквото може, готвим си, храним се общо, без някой да държи сметка. Счетоводство нямаше. Това беше в Попово - комуна, бяхме шест души комунари. Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица. От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха. От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./
  2. 6. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ. ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦ А каква е първата ми среща с Учителя? Ето, Той идва към мене, вдига пръст и казва: - Всички хранителни вещества се намират в хляба. Не Го питам нищо. А в казармата аз съм вегетарианец, не ям месо, а само хляб. И ми отговаря. А аз не съм задавал въпрос за хляба и какво ям в казармата. Така отговори на въпроса на всички, които ме заобикаляха и ме убеждаваха, че ще се изтощя и ще умра от глад. А този въпрос бе много голям за мене. В казармата ми се подиграват, че не ям месо, после ме тормозят, заплашват ме с наказания. Да си войник вегетарианец, не е за разправяне. Как съм издържал, само аз си зная.
  3. 3. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Още като ученик 15 или 16 годишен, бях слушал и чел за идеини и духовни движения, за по-друг начин на живот и по-други мирогледи. Всичко това ми допадаше, жадувах и поглъщах всички тези влияния, които долитаха в дълбокия по онова време малък провинциален град Габрово. Бях и при това някак си самотен, саможив, такава ми беше природата, пък и нареждането на баща ми, след училището да отивам в магазина му, за да го замествам. Той имаше магазин за продажба на платове и все имаше някаква работа навън. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в този свят на мистичното. Между другото по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература засягаща въпроса за вегетарианството, въздържанието. Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец. Толстоисткото движение беше много силно. Издаваха книжки, имаха вегетариански ресторант в София, издаваха свои трудове. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, каквито православната църква определяше, заедно с всички роднини съм седнал и аз на масата. Пред мене е богато наредена трапеза с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род, бяха общопризнати изключително големи майстори в кулинарното изкуство. Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството. Баща ми на трапезата, беше нещо като церемониал майстор. Нареди да се прекади и тържествено да прочете молитвата за този случаи. Тъкмо да започне яденето, аз станах и пред всички заявих, че няма вече да ям месо. Това дойде като гръм, всички останаха безкрайно изненадани, което засенчи тържествената атмосфера. Баща ми строго ме изгледа, скара ми се и ме изпъди. Излезнах си, прибрах се вкъщи и си легнах гладен. Бил съм на 15-16 години. На сутринта, едва що съм се събудил, идва баща ми при мене смутен и ми казва: „Нощес сънувах много ясен сън. Сънувам, че съм те натиснал и искам да те вържа с едно въже, в този момент идва при мене един човек с брада и строго ми казва: „Остави го свободен, не го връзвай." Разбрах, продължи баща ми, че се отнася за снощният инцидент. Щом не искаш да ядеш месо, не яж. Свободен си. От израза на лицето му, с което дойде той тъй рано, разбрах, че човекът който му е казал тези думи на сън ще му е направил много силно впечатление. По-късно разбрах, че това е Учителят. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец.
  4. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА Така минавах дните на 1962 година. Познатите ми: Русков, Димитър Илиев и много други, един по един бяха освободени, поради привършване присъденото време. Аз продължавах да бъда помощник на едного, завеждащ прехраната. Само изготвях всички книжа и отчета в края на месеца. Работата вървеше добре. В режима на затвора, през пролетта на 1962 г. измениха начина за хранене. В сутерена на затвора, който беше неизползван, приспособиха столова, място за хранене. Наредиха маси, пейки и там на смени, затворниците отиваха да се хранят сутрин, обед и вечер. Престана онова разнасяне храна с баки из килиите, стана някак по-уютно. Като се дадеше сигнал за хранене, всеки вземаше канчето, лъжицата и хляба, и отиваше в столовата. Разсипваше се от готвачите храна на всекиго, нахранвахме се, чувствувахме се в по-културна обстановка. Макар, че бях на работа в канцеларията на прехраната, също отивах да се храня в стола, заедно с другите. Когато яденето не беше постно, носех си своя храна - винаги имах такава, особено, ако наскоро Веска бе идвала на свиждане и ми е донесла изобилно това-онова. Храненето ставаше в присъствие на надзирател, а понякога идваше и старшият надзирател, за по-голям респект. Един ден, на обяд, минава този старшина край всички, дойде и към нашата маса, а дежурният надзирател му казва: „Той Жеко на яде месо!" При тая новина, главният се спира при мен изненадан и ме пита: „Ти, Жеко, защо не ядеш месо?" Отговорих му - „По убеждение!" Той се почуди, погледа ме и нищо не каза. Значи, досега въпреки осведомеността си, той не е знаел, че съм вегетарианец. Разбира се, това събитие нямаше никакви последствия. Свижданията с домашните, писмата, вървяха редовно. Даже въведоха практика, когато някой от нас се проявеше добре, отличаваше се в работата и други подобни, позволяваха му да пише допълнително писма, да има в повече свиждания. Веска идваше редовно, носеше ми изобилно храна и деликатеси, мляко. Тия питателни храни направиха, че напълнях до 70 кг. тегло, каквото никога преди и след това не съм достигал. Два пъти идваха да ме посетят и две сестри от Стара Загора. Писмо от затвора до сестра му Надя. гр. Ст. Загора, 5.II.1961 г. Драга Надя, Обръщам се едновременно и към Люба, леля, Жени и Жоро- всички, които са край тебе. Правото ми на това извънредно писмо посвещавам на вас, а и вие имате право да ми отговорите; всеки от вас да ми пише по нещо докато се изпълни лист голям колкото настоящия. Да не пропусна да ви благодаря за хубавия кекс, който винаги ми изпращате по Веса. И така, определено било да получите писмо от затворник и то от един от най-близките ви хора! Винаги си спомням как Жени и Жоро ме посетиха в съда след присъдата. Трогателно е и човек изпитва една радост, когато вижда, че има хора, които милеят за него! Не само вие, но и аз се запитвам често: „Защо съм тук?" Отговорът е само един - да срещам по някой бисер захвърлен в калта, да проверя твърдението на философа, че във всяко човешко същество има искра от величието на Твореца! Нужна е само малко любов към падналия и той ще се отърси от грешките си, ще стане като „добрите" хора. Усилията на обществото са насочени към превъзпитание на тръгналите в погрешна посока и дано скоро човечеството доживее, да изчезнат престъпленията из неговата среда, да изчезнат затворите! Друго за себе си ще кажа, че съм малко по-добре тук, отколкото в София. Климатът е мек и ми дават подходяща работа, което още повече ме облекчава. Свижданията и писмата са празниците в нашия живот тук. Иван идва от Пловдив през декември. Поканих го да дойдат с Благи на 26 т.м. Ако някой от вас има желание и възможност нека се присъедини към него, ще му струва 100 лв. пътни. Пишете му вие каквото решите. Чета по вестниците, че София и към нашия край е доста изменена. Може да ми опишете как изглежда сега ул. „Коларовска" (щели да строят блокови жилища вече до „Дърв. шосе"). А какъв е изгледа и на нашия „Изгрев". Дали ще си остане в тоя район на Изгрева? Вие как прекарвате? Как са Жени и Жоро с работата, наситиха ли се на колата си? Навярно много ги улеснява за отиване на работа и за разходки. Винаги питам Веса как е леля и се радвам, като ми казва, че е здрава. За Люба не се съмнявам, че край вас е добре - не е така самотна. Добавено и четенето на добри книги, ето ти един спокоен живот! Често гледам разни филми и прегледи. Не мога да открия в тях участието на Жени и Жоро! Не съм прочел може би кой е озвучавал, кой е помощник режисьор и т.н. Дайте ми някои новини от киноизкуството, ще се преместят ли и те в киноцентъра? След настаняването на нашия Благи на работа в Пловдив, домът ни съвсем се обезлюди. Веса, която е привикнала на оживено общуване, сигурно скучае. Аз й пиша редовно, писах й преди 3-4 дни, но добре е да й дадете да прочете и тия ми редове; това да й бъде за малко развлечение, а и на вас повод да се поразговорите с нея. Тя не обича да задоволява хорското любопитство, но вашата искреност за моята съдба ще я предразположи към съчувствен разговор. Мисля, че сега е време да ме заместите отчасти в нейното сърце, като намерите път за общуване с нея. За моята по-нататъшна съдба не знам дали ще има облекчение на срока. Въпреки всичките ми надежди за оправдателна присъда, всяка инстанция бе на старото мнение! Вече изминаха 3 години от определените 8, но как ще се справя с останалите? Завършвам, като мисля, че ви казах най-необходимото. Поздравлявам ви всички поименно, а също и роднини и приятели, които питат за мен. Извинявайте за почерка ми. Върху плика на писмото ви отбележете: „Извънредно - Заповед N 21, Жеко Панайотов Жеков -I/2 - Контр. N 6."
×