Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'вегетарианци'.

Открити 5 резултата

  1. IX. ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Д-р Ив. Жеков - натуралист В. «Братство», бр. 224/ 22.IX.1938 г. Колона на лекаря Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровояденето, а следователно не е възможно да се удовлетвори вкусът на болшинството, навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни. Преди всичко заявяваме, че когато е думата за истинско, хармонично хранене, опростотворената храна трябва да вземе надмощие и предимство, но все пак ние ще гледаме по всякакъв начин да съобщаваме, освен по-прости вегетариански храни, други - полувегетариански, хармонични с готварството, в които ще вземат участие храни от животински произход като например: яйцата, млякото, маслото, прясното сирене и др. Това правим, за да покажем, че ние не сме от екзалтираните фанатици вегетарианци, но че повече по дълг вярваме за полезно да открием във в. «Братство» една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност здравословни и естествено питателни. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което обаче обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущето че- ловечество, за да не се погуби. Обаче преди всичко ще кажем накратко: да не ядете никога без апетит. Яжте според работата - труда и движението, което вършите или можете да вършите. Имайте пред вид, че организмът поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно. Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила, и като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло - едно торище. Може ли да се живее при тия условия? Яжте бавно, предъвквайте и наплюнчете добре храните - хапките, като знаете, че стомахът няма зъби. И колкото повече задържате храната в устата, толкова по-малко ще се задържи храната в стомаха и ще бъде тогава безсъмнено добре смляна и погълната. ГРОЗДЕТО Има много видове грозде с разни качества и следователно химическият им състав е различен - не само поради качеството, но и поради почвата, в която лозата е посадена, и поради климатическите условия. Химически състав - според проф. Кониг, сокът на гроздето, добре зряло, брано в месец октомври, съдържа: Вода................................................ 70,12 г Захар................................................ 14,36 г Азотни вещества________________ 1,01 г Пептинни вещества........................... 1,90 г Киселина свободна........................... 0,77 г Пепел.................................................. 0,48 г Дървесинни вещества...................... 2,18 г Главната съставна част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6% до 15%, според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотисти вещества, а следователно то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма.[1] Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристална захар, но е много победно с дървесинни вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо. Вследствие на това, трябва винаги да се отстрани стипчивото грозде с кисел вкус от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото като храна, било за болните, било за децата, а най-вече за кърмачетата. Действието му. Узрялото грозде има главно пикочогонно действие, слабително и силотворно. Стипчивото грозде е дразнително за пищепровода, защото спира смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повръщане, повдигане в стомаха и колики - болки. Гроздето е много полезно, ако се съчетае разумно с другите храни, в много случаи на подагра, артрит, ревматизъм, албуминурия, неврастения и др. Консервираното грозде е по-малко пикочогонно и много малко слабително, но има повече силотворно действие и развива топлина в зимните месеци. Противодействието му. Гроздето не винаги е за препоръчване на слаби, отпаднали лица, които страдат от лошо смилане на храната и диария, както в някои случаи от диабет - захарна болест. Във всеки случай гроздето, като храна на болните, когато се препоръчва, трябва да се има предвид общото състояние на болния и съчетанието с другите храни. Да не се гълтат никога шлупките и семената на гроздето, ако не са добре предъвкани като водна каша. (Следва в бр. 225 от 2.Х.1938 г.) ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 225/ 2.Х.1938 г. Колона на лекаря. ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа. Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб. Вечеря - Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати, добре зрели, и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия, и малко готварска сол. Количество: 200-250 г салата и 200 г хляб. II. Обяд - Супа с ориз, сварена с бульона от резен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати. Сварен оризът, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно - едно яйце, сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин. Да се яде без хляб, защото оризът не хармонира с хляба. Вечеря - Сварени картофи 250-350 г, полети със зехтин 50 г и да се ядат с бадеми или орехи 100 г, без хляб. ---------------------------------- [1] В книжката на Д-р Ив. Жеков «Лекуването с грозде» е описано как да се лекуваме с гроздето, (бел. а.)
  2. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО П. Дънов. Мисли ПО вегетарианството: Из беседите. «Ето, дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене.» Битие, 1 : 29, «Добро е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, в което се препъва, или се съблазнява, или изнемощява брат ти.» I Римл., 14 : 21. «Не убивай!» 7. заповед МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Днес хората мислят повече за парици, за кокошчици, за патици, за ядене и пиене. Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може да доведе хората при Бога, нека се стремят към него; но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната, при тъмните сили, какво трябва да правят? Ако яденето на кокошки може да ни доведе при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но, ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела - да ровите, по-добре не го бутайте! Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: «Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?» Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото, - днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Съвременната наука обяснява причините на всички аномалии в обикновения живот. Първата причина се дължи на оная неестествена храна, която туряте в стомаха си. Бог е направил човека да се храни с плодове, а вие ядете месо. Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че той днес представлява сбор от нечистотии. Това го доказва и самата наука. Ако бихте имали обоняние непокварено, вие бихте бягали далеч един от друг-такъв смрад се носи от ония, които ядат месо. Като ми каже някой, че боледува, то първото условие да започне подобрение, е да промени храната си. Ще кажете: «Ами с какво да се храним?» - С плодове - «Скъпи са.» На първо място, трябва да измените условията на живота си. Приемате ли, че има един Господ, Който е създал всичко в света, готови ли сте да жертвувате за Него всичко? Този велик лекар, Който е вътре у вас и на Когото съвременните лекари са асистенти, казва: «Живей естествено!» Аз разглеждам този въпрос в много широк смисъл. Плодната храна, както и месната, съдържат в себе си различни елементи, поради което те предизвикват две различни състояние в нашия организъм. По същия закон всяка мисъл, всяко чувство у нас може да произведат две различни състояния, които в далечното бъдеще на-нашия живот ще произведат два различни резултата. Лекарите препоръчват на болните здрава, силна храна, но с това животът на болния повече се влошава. На болни хора аз препоръчвам поне 2-3 дни глад, а след това може да хапне малко чорбица от сливи - 2-3 лъжички, след няколко часа - пак, но с малко хляб. Като се позасили малко болният, ще му дам една хубава ябълка с кората, добре да я издъвчи, за да поеме всичките й сокове, и чак след това ще пристъпи към обикновената храна, която той си употребява. Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества, какво ще кажат те за вашето благородство. Всички овци, волове, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношения с нас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество. Ако попитате дърветата, и те същото казват: ужасен е, безпощаден е той. Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем с хляб, житни зърна и всякакви плодове. * * * Гледам, в градината двама млади се разговарят, а до тях стоят няколко агънца и си казват: «Културни са тези хора, но нищо не им пречи в един момент да ни одерат кожите.» Те много добре знаят помислите на техните господари. ... Ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: «Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца», взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време, и у тебе се заражда една необяснима тъга. ... Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници са управляващите и т. н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние изпоядаме. Щом изядете едно от тия агънца, всички в семейството ви, жена, деца и ти сам ще имаш много неприятности, в целия си живот все ще имате дисхармония; нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: «Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова много агънца?» Ще бъдете най- малки в Царството Божие. «Няма ли поне едно изключение?» - Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне, той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз взимам думата «пожелание» в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. Лекарите в такива случаи започват да се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т. н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Някой ще ми възрази: «Може ли човек да живее без пожелания?» Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т. е. да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество, и тогава да пожелава... Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не може да проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право, че те обича. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите на агънцата, не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат добра воля. ...Всички търсят Царството Божие, всички искат да го възстановят, затова, който иска да стане член на това царство, трябва да му служи. * * * Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави. Но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да й помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. След като им дадем помощта си, да не искаме от тях на цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще се създадат условия да помагаме и на по-големите. Тези два божествени закони са поставени у човека така: великият закон е във вашият ум, а малкият закон е в сърцето ви. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопи- ческо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. * * * Често вие говорите за възпитание на децата си. Българската дума «възпитание» значи да знаеш да отхраниш. Така и пчелите се грижат за ртхранва- не на своите царици. Когато те искат да отхранят царица, дават им един вид храна; когато искат да отхранят работници, избират им друг вид храна; а на търтеите дават особен, трети вид храна. Търтеите са свирачите на кошера. Вземете и най-културния човек и започнете да го храните с най-грубата храна - ще видоизмените живота му. Хранете някой груб човек с най-деликатната храна - в 10 години той ще измени начина на живота си. Аз се радвам сега, че вече започнаха да се явяват разни течения за живот по-близко до природата.* Повечето от болестите се дължат на избиването на млекопитаещите и птиците. Понеже с това избиване тяхната еволюция се спира, то всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се образува едно хаотическо състояние, което е причина за разните болести. Знаете ли какво става след изтичането на тази животинска кръв безразборно? От изпаренията й се образуват разни сериуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органическия свят. Сега, за да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около 100 000 000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес (1919 г. - бел. а.) в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате вашия баща, проверете след това дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е бил поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Дойдат хората при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм преживял. Според мен само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна. Месцето, масълцето, пастърмата, супицата, направена от агнешки дробчета - те са още по-нехигиенични. Казват: «Да се яде така, както препоръчват, то е калугерска работа.» Заблудили сме се с животинския ум и сме станали месоядци; заблудили сме се с истинкта на свинята и сме станали всеядци - свинята яде всичко, от нищо не се отказва. Не ни трябват никакви излишества. Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота: то не оставя във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии у човека. * * * Хората умират, защото има месоядство. Господ учи хората и духовете да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт в света. Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведните е жилаво и затова не го ядат; за праведните няма смърт. * * * Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце - да яде и да пие. Тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. И следователно, според мен, месоядството е престъпване на Божия закон. Всеки, който престъпва великия Божи закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец, първокласен месоядец. Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоя- дец - не вегетарианец, а плодоядец. Месоядството и вегетарианството не седят само в туй, да не ядем месо, както сега разбират; то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон. Приложете това, и ще видите, че има смисъл. «Как да стана вегетарианец?» Ще изпълняваш Божия закон, и ще има резултати. Микробите никога не нападат човек с чиста и здрава кръв, а там, дето намерят нечиста кръв и нечисти мазнини - нападат. * * * Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желанияза сърцето ни. И следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. Това са две правила: да яде най-здравословна храна и никога да не преяжда. * * * Като се изучава човешкото тяло, повдига се въпросът за храната на човека. Как и с какво трябва да се храни човек. Като говорим за храната, повдига се въпросът за месната и вегетарианската храна. Защо човек трябва да яде месна храна или пък вегетарианска? Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки, като влязат в състава на човешкия организъм, ще му придадат своите спесифични свойства. Например клетките на свинята са много егоистични. Големи арис- тократки са те. По-егоистични клетки от тия на свинята няма. Свинята не обича да работи. Тя си живее по кеф. Цял ден рови и яде. Ако се опитате да я хванете, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние два километра. Ако хванете един вол, той няма да вика, гласа му няма да чуете. И действително, ако оберат един богаташ, всички ще знаят за това, но ако оберат един бедняк, никой няма да знае. За богатия всички вестници ще пишат. Следователно, когато клетките на месната храна влязат в човешкия организъм, той трябва да употреби десет пъти повече енергия, за да ги задържи в себе си, т. е. да ги постави в известен устой и да ги впрегне на работа. А колко могат да изработят такива клетки? Защо са нужни тия работници на човека, ако те му донасят едно, а завличат десет?... Ще кажете: «Тогава какво трябва да ядем?» Ще ядете такава храна, която десет ще донесе, а едно ще завлече. Такава храна засега е растителната и плодната. Туй неестествено състояние, в което е попаднал целият културен свят, се дължи на месната храна именно. Това е един чисто физиологически, един чисто биологически закон. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната. Новото поколение трябва да се създаде именно от тази фина материя, в която да не проникват никакви недъзи. Ако срещнеш един болен човек, бил той учен или прост, ще му кажеш да си купи една елементарна анатомия и физиология и да започне да изучава своийте дробове, сърце, стомах, мозък и т. н. Като изучи всичко това, ще му кажеш да не греши. Само така той ще те разбере, ще знае защо трябва да води един чист и свят живот. А сега съвременните хора казват: «Аз ще ям и ще пия.» Ще ядеш и ще пиеш, но после зле ще патиш. Всеки човек, който се е опитал само да яде и пие на Земята, природата го е изпратила в своя изправителен дом. Кой е изправителният й дом? Това са гробищата. [1] Туризъм, въздържане, вегетарианство, природно лекуване и пр. (бел. на д-р Иван Жеков.)
  3. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ[1], НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ! Драги читателю, През 1937 г., месец май, се издаде заповед от общинското управление до селяните ни: Да излязат всички селяни от селото ни, навършили 20-годишна възраст, също и учителите заедно с учениците си, по нивите и горите, и всеки от тях да убие по 2 врани или 5 яйца вранешки, като ги представи в управлението под списък поименно. А на ония, които не изпълнят заповедта на управлението, ще бъдат глобя­вани 500 лева. Защото враните изяждали царевицата и затова те били вредни според тях. И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева. Тази света майска неделя, като излезе цяло село по нивите, по дървета и по горите, по гнездата на птиците, и кой каквито птици хване от всички родове, също и яйца от всички родове, се представят в управлението, без да се прави сметка какво се прави. Ази сам отидох в Общинското ни управление и проверих, че общинският стражар Колю Генев напълнил беше половин содено буре с голи малки птици от всички родове, също и яйца пълно, пак от всички родове. Аз там видях, и куку­мявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата. Птиците жално пеят за своите рожби или яйца, но няма кой да им помогне. Бог вижда какво правим и Той ни плаща за сторения наш грях, но ние още не можем да разберем (Послание към Римляните, глава 1-ва - 18, на Апостол Павла), защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправ­да на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин? Ето какво: Бог спря валежите, че изгоря всичката пролетна сеитба, не се роди царевица ни за враните, ни за нас, незапомнена суша от стари хора. За дъждовете человеците мислят, че дъждовете са случайни природни яв­ления; това също е заблуда от учените, защото не схожда с истината, казана от Бога: «Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги из­пълнявате, ще ви дам дъжда, когато трябва, и земята ще даде рожбата си, пол­ските дървета ще дадат плода си и вършитбата ще трае у вас до гроздобер; гроздоберът ще трае до сеитба и ще ядете хляба си до насита и ще живеете в земята си безопасно.» (Лев. 26: 3-5) За сторените наши грехове ние си получихме наказанието: Ето какво е казал нашият Велик Учител Исус Христос, Спасителят на света (Евангелие от Лука, глава 12: 24): «Вижте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по скъпи сте вие от птиците!» А ние мислим, че ние ги храним, та ги убиваме, да не изяждат труда ни, а то Бог ги храни - както тях, така и нас. Драги читателю, Аз ще докажа, че враните не ни ядат труда, а го пазят. Ето примерите: В 1928 г. пак се биха птиците по същия закон, а в 1929 г. пролетта се появи калин- ковият червей по люцерините, а някъде - по захарното цвекло. Люцерините бяха унищожени, останаха само дънерите на стеблото. Опас­ността беше голяма да не би да се появят и в другите земеделски посеви - в житото, царевицата и други такива. Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм взе­мел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсе­ници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин. (Битие, гл. 1., ст. 20.) И Бог каза: «Да произведе водата изобилно множество одушевени гадини, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.» Тъй че птиците са Божи творения; който ги убива, той прави личен грях. Земята дава плода си за всички ни. Недялко Ив. Григоров с. В. Левски, Търговищко ------------------------------------ [1] Брошурата е издание на д-р Михаил Стоицев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
  4. I. Б. ЦИТАТИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Зъболекар Михаил Стоицев. Проблемата на храненето: Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по-разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Издателство «Братство», Севлиево, стр. 73, 82. 1. «Никой няма право да отнема живота на когото и да е - човек или живот­но, защото този живот е от Бога!» Учителят 2. «Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества какво ще кажат за вашето благородство. Всички овци, воло­ве, агнета, кокошки, патици, всички птички, които имат отношение с нас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество! Ако попитате дърветата, и те същото казват: ужасен е, безпощаден е човекът. И причините на всички наши страдания са ония агънца и всички животни, които ние унищожаваме и изпояждаме. Затова храната, която ние приемаме, определя качеството на всички наши действия.» Учителят 3. «Ако искаме да се прекратят войните и убийствата, трябва всяка майка във време на бременността си да живее с чисти мисли и чувства, да не яде месо и постоянно да внушава на своето дете никога през живота си да не убива човек и животно.» Учителят 4. Учителят по този въпрос казва: «Латинската раса създаде законите и правото; англосаксонската създаде критическия ум; сега настъпва златният век на славяните, които ще създадат благородното сърце, защото те са добра поч­ва - имат всички добри условия за това. Те са, които ще повдигнат истинската духовност, милост и възвишени чувства в света. Едно обаче трябва да приложат: да засилят повече вярата си в Бога, за да бъде тя като сила в техния ум; да проявят любовта, истината и правдата в тяхната чистота и да приложат правилно храненето, пиенето, дишането, и да използват разумно слънчевата енергия.» Учителят
  5. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА? Сказка, четена на 4 октомврий 1931 г. в салона на кооперация «Напред» по случай окръжната вегетарианска сбирка в Пловдив. Пловдив, 1932.. Печатница «Хр. Г. Данов», Пловдив - № 134/1932 г., стр. 3-30. Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости, Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено. И радостното е, че начело на тези движения застават и учени, и интели­гентни хора. Едно от тия идейни движения е и вегетарианството, или учението за без­кръвното хранене. Появило се то на почва етична, строго научна, а у някои отделни личнос­ти - поради болести или злоупотреба с храни в по-млади възрасти, то, вегета­рианството, ще се разраства и ще стане едно от най-мощните движения. Защо? Защото то е в полза: 1. на цветущото здраве, но не по външност, а по сила и издръжливост; 2. на силния ум и по-нежното сърце, придържащи се о строго моралните закони. Вън от това, то е пътят на светиите. Аз не засягам научната страна в полза на вегетарианството, нито духовната, за които трябва да се говори специално. Нека обаче тия, които се считат за морал­ни, приложат въздържанието и вегетарианството, и те сами ще се убедят в горното. И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да пре­гърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството. Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция! Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто. Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас. Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството. Иска се обаче съзнание, иска се наука и знание, иска се чистота, иска се воля за приложение, за да придобием току-що казаното и да се радваме и на резултати. Ето защо, задачата на всеки вегетарианец е трудна, но благородна, щом добие горното. Но-на въпроса. Добри братя и сестри, Желанието ни да живеем на земята е най-големият стремеж на човешката душа. Защо? С единствената цел, че ще я освободим от веригите чрез нашето духовно пробуждане и издигане. А защо? Пак с велика цел, че след като напус­нем земята, душата да се напъти натам, откъдето се е откъснала. Това става с всеки едного от нас, безразлично дали сме учени или прости, богати или сирома­си, дали го съзнаваме или не. И този стремеж е от раждането на първия человек, след като е съгрешил, включително до нас и до днес. Затова, както един ученик в едно музикално училище трябва да прекара, да усвои и да приложи всички методи, за да бъде един отличен виртуоз, по същия начин и Бог е давал, дава и ще дава Своите методи, да придобием истинския живот, с цел да придобием и вечния живот и се слеем с Него. Ето защо е необходимо да познаваме Бога! Ето защо, без правилна идея за Бога няма и правилна духовна еволюция. Духовно издигнатите хора поддържат, че някога человекът е притежавал вечния живот, но го е изгубил и сега се стреми да поправи своята погрешка. Вие знаете, че във втората глава на Битието е казано, какво[1] Бог, като е създал человека, поставил го е в Рая и му е казал от всичко да се ползува, само от дървото на доброто и злото да не яде. Вие знаете историята с Адама и Ева - те не послушаха съвета на Бога, а послушаха един черноок и красив господин, в лицето на змията, и като ядоха, изгубиха всичко възвишено. Тогава и Бог ги напъ- дил от Рая, да живеят на земята и с пот и труд да си вадят прехраната. Ние сме техните потомци. Така е и на физическото поле - земята. Нима един, който е наследил богат­ство, като го изяде, изпие, пропилее, не става сиромах и не страда? Нима един комарджия, който пропилява всичко, не дохажда до положение да заложи и жена си? Ами, това са факти. Не е ли изгубил той всичко и не е ли нещастник? Ето защо ние, които сме изгубили качествата на Божествения живот, кога­то се пробудим, придобием и заживеем този живот, извършваме нещо велико, защото в основата на този живот са: Божествената любов, мъдрост, истина, правда и добродетели. А такъв един живот е сила, която строи и въздига човешката душа. Истинският живот трябва да бъде цел на всяка човешка душа (човека). Но без знания и методи този живот не се придобива. - А без този живот не можем да познаем Бога. А Бог е Средата, от която черпим този живот. Бог е изворът на тия методи, давани чрез разни добри и духовни хора, каквито са били духовните хора и истин­ските пророци в миналото, в настоящето и ще бъдат и в бъдеще, главният извор на които е бил, е и ще бъде Христовият Дух, самият Христос, като второ лице на Бог-Отец. Ето защо, да имаме истински знания за разумния живот, да живеем този живот, да познаваме Бога - това е главната цел на нашата душа и нашия Дух. Само при тия качества ще добием при пълно духовно съвършенство и веч­ния живот. Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества. Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот. Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същи­на. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Хрис­товия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни. Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните. Това не е само духовно възкресение! Иначе напразно са думите на самия Христос, Който недвусмислено казва, че «ако ме любите и изпълните моите заповеди, ще вършите и по-големи чудеса от мене». Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко? О! не, това е най-великото. Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия усло­вия и среда. Независимо от това, ако за зрението на човека е потребна светли­ната, за ухото - звукът, за носа - мирисът, за езика - вкусът, и ако специфично за човека средата на желанията е сърцето, на мислите - мозъкът, на действия­та - силата на волята, то средата за душата и Духа е Бог. Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци. А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя пър­воначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообра­щението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е под­готовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетариане­цът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат. И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен гос­подар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вмес­то Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъ­жите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души. Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее. Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото. Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетариан­ци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света. Ето защо, по-добре е нашата душа да е една запалена свещ, макар като искрица, но с вяра и стремеж, че тази искрица ще се разрасне и ще освети цялото ни тяло, отколкото около центъра на душата ни да има едно тъмно петно, което, като се разрасне, всецяло да ни потъмни. Ето защо именно е нужно да познаваме Бога! Нима е малко да умее човек между другите добри неща да може да тран­сформира лошите си мисли на добри? Нима е малко с мисъл да отстрани една по-малка, а и по-голяма болест от себе си? Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне? Ама някой ще каже: «Не мога.» Бог казва: «Аз ще го науча.» А това научава­не са страданията, поради нашето отклонение, чрез които Бог иска нашето доб­ро, иска да се изправим; това е още смъртта, за едни - да спрат своето по­нататъшно падение и с опитностите след смъртта пак да подирят Бога, като се върнат на земята, а за други - да спрат временно своето духовно усъвършен- ствуване и като дойдат наново, пак да продължат своята еволюция. Всеки от нас ще каже, че се стреми да познае Бога и че върши добри дела. Така е. И вярно е, че в целия космос има една еволюция на всичко, включително и у человека. Но еволюцията на человека, поради свободата на разума и свободата на волята, които Творецът е поставил в него, за разлика от животните, се отличава от еволюцията на последните. Защо? Защото е придружена и с една обратна велика сила, именно инволюцията, ако не вършим волята Божия. Това е поради невежеството ни и непослушанието ни. Тези недостатъци са създали именно зло­то в неговите различни разклонения. Даже нещо повече: ако у животните, които поради подбора усъвършен- ствуват своята порода и красивия външен вид, то за човека абсолютно немисли­мо е само по външния вид, макар и красив, да се създадат угодни хора на Бога. Защо? Защото Той не гледа външния вид на человека, за Него всяка душа е равна. Той цени душите само по ценните качества, които са развили. Обаче Бог иска красивите хора да бъдат образец на добродетелите и морала, та и другите да ги следват. Но така ли е в действителност? Ето защо ние виждаме, че красиви, пълни, едри, учени, философи и пр. хора, когато те са с отрицателни качества, падат в живота си. А такива са по- големият процент. А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили доброде­телите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено. Бог обаче чака всички - бедни и богати, прости и учени, грозни и красиви - да добият висшето, да разберат доброто и го прилагат в живота си, а същевре­менно да избягват лошите неща и отрицателните мисли. Някои питат: «Какво нещо е доброто?» Доброто от духовно гледище е това: да се стремим и приложим в живота си любовта, правдата, истината и доброде­телите в тяхната възможна абсолютна чистота, т. е. морала в неговата възвише­на форма! Затова, ако не живеем на земята един чист живот, как ще се надяваме след смъртта на нещо възвишено на небето, още повече, че небето е нещо отвле­чено и невъзприемливо от голямата част на човечеството? Защо? Защото пове­чето вярват, че животът е само до гроба! Ето защо е необходимо да познаваме Бога, защото то ни свързва с из­вестни задължения и спрямо Бога, и спрямо ближни, и спрямо човечеството, което човечество е листата и клонките на цялото дърво. Много души, които не разбират духовната еволюция на човешката душа, обвиняват Бога, защо е създал света тъй несъвършен, защо са тия неравенства в умовете на хората, в благата, и ред още други. Това е едно неразбиране. Светът е много добре устроен и всеки е на мястото си. И ако смятаме, че светът е развален, то ние, хората, сме го развалили - яли сме, пили сме в миналото, без да сме плащали, вършим и сега отклонения, затова и ще плащаме. Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и инди­видуална! Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички. Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценнос­тите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега. Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме. Войните идват, когато у хората дойде безлюбието. Богатите страдат духов­но и физически, когато не спира тяхната алчност, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните. Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел. При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познава­ме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живо­та си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота. A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр. Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота. Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм. Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици. Ето защо, велико, велико нещо е да разбере човек човешката духовна еволюция. Но това не е за материалиста, не е за горделивия учен, не е и за религиоз­ния само на формите човек; но това е за духовния человек, който е тръгнал с пълно съзнание по пътя на смирението, да трупа и духовна светлина в себе си и е прегърнал и въздържанието, не само от алкохол, но и от лоши мисли, желания и действия и е прегърнал още и безубийственото хранене - вегетарианството. Ето защо ви спомних, че вегетарианството е пътят на светиите. Обаче са­мото вегетарианство без горните качества е само едно въведение. Но, ако не станем светии с горните качества, не е ли достатъчно да бъдем едни добри граждани? Нима ще има тези неправди, тези несметни богатства у едни, а мизерия и глад у други? Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек? Абсолютно никога! Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности. Добри братя и сестри, Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на свои­те родители, тъй и вътрешните. И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди. Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители. След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия усло­вия - за доброто или лошото. От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е спо­собна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка. Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духов­но чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицател­ни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и науч­ни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците. Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова! Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надеж­да, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани. Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да прие­мем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка. По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство. Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога. Прочетете глава 8., стихове 6. и 7. от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна! Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас. Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат. Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното. Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум све­тъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко. Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл. 25, стих 15. В зависимост от това, как развива човек тия таланти в себе си и кой път е избрал в живота си - дали този на талантливия, дали този на гениалния или този на светията, дотам и ще достигне. Всички тези таланти и всички тези пътища си имат своите прояви в живота и своите методи за преминаване от едно състояние в друго. Ще ви кажа някои малки методи и като ги реализирате всеки за себе си, след време пак ще се видим и ще си поприкажем за резултатите. Нека ме прос­тят обаче тези, които знаят повече! Драги братя и сестри, Нека ви се призная искрено, че и аз работя върху себе си от ред години, но в моменти пак си проявявам човешкото; но със съзнание, стремеж и постоян­ство, всичко ще добия, защото зная, че Бог живее в мене, а и аз се стремя да живея в Него. Той живее във всички ни, но у едни се проявява само като живот и дихание, а у други - и с висши добродетели - това е разликата. Но преди да искаме методи, добре е да се огледаме в себе си, да се видим какви таланти носим -1, 2 или 5, и в кой път сме - в пътя на обикновените хора, в пътя на талантливите, в пътя на гениалните или в пътя на светиите. Защото много души мислят, че притежават 5-те таланта и пътя на светията, а всъщност са от тия, които имат един талант и са в пътя на обикновените хора. Ето защо, иска се жертва, иска се геройство, да се познае човек на коя висота е. Аз ще спомня характерните черти на хората с разните таланти и разните пътища, в които вървят, и всеки от нас ще се види къде е и в зависимост от това, да приложи съответния метод и да работи върху себе си, за да познае Бога. Кои са тия с единия талант? Това са тия, които обичат само да ядат и пият по няколко пъти на ден, да си поспиват повече, да са угоени, да се обличат все по модите и да изпитват всички земни удоволствия. «Ето защо сме дошли на земята», казват си те. Това са най- големите егоисти и безплодни хора в света. Те са като минералите, които не могат да се размножават. Такивато са в пътя на обикновените хора. Тук не вли­зат тези, които са чисто Каиновци, с всички отрицателни качества. Такива то са пък без всякакъв талант и без всякакъв път. Кои са тези с 2-та таланта? Това са женените хора, мъжът и жената: мъжът - единият, жената - други­ят талант, а също и всички други отделни личности, които са надрасли качества­та на тия с едина талант. Женените, като им се родят деца, радват се, че са спечелили още 2 талан­та, радват се, че си имат къщица, ниви, овце, парици, това-онова. Това са още хората, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Те приличат на растителното царство, което се умножава. Това е пътят на талантливите хора. Само че повечето хора само с 2 таланта са колебливи във вярата и харак­тера си. И ако имат нещо стабилно, това е част и качество от гениалните хора. Кои са тези с 5-те таланта? Това са хора, у които 5-те чувства - сетива, са развити правилно - и физи­чески, и духовно. Последното е цяла философия, цяла наука, за да го притежава­ме напълно. Това са още хората с правилни съждения, с прави заключения за всичко, що Бог е създал. Такива хора разбират природата, разбират причините, разби­рат последствията. Те живеят за цялото човечество, те са и учителите на света. Те са над всякакви закони, защото без закон, закон изпълняват и лошите закони добри правят. Това е пътят на гениалните хора. Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истин­ското познание на Бога. Гениалният човек и светията са хора на вярата. Безверието се е появило, когато идеята за Бога от хората се е употребила за потисничество. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. Спомнете си само зверствата в Средните векове, особено от религиозните хора, а и сега - гонени­ята на идейните движения и пр. Ето защо, дотогава, докато човек се учи само от хората и Каиновците, той не вижда, не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, и може да извратява нещата. Но когато той се издигне духовно и се учи и от Бога, за него нещата са истински, реални, неизменни. Защо? Защото той проверява всичко. А това, именно, трябва де се стремим да достигнем всички. То започва със слушане своя вътрешен глас - гласа на съвестта, който никога и никого не кара да върши лоши неща. Иначе не е гласът на съвестта, не е гласът на Бога. Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно. Ето защо, ако гениалният човек е над всякакви закони и е носител на свет­ли идеи, защото е свързан правилно с енергиите на слънцето, които идат от Бога, то светията е по-големият негов брат и е над гения - той вижда всичко. Геният и светията ги считат слънчеви типове. Сега ще спомня нещо и за някои методи, с които човек ще се освободи от качествата на отрицателния човек, от качествата на обикновения и на талантли­вия човек, а ще прегърне качествата на гения и на светията. А това са: 1. Въздържание от алкохол, лоши мисли, желания и действия. 2. Природна храна. Такава е вегетарианската. Вегетарианството е, както спомних, пътят на светията. Тогава само ще схванат правилно и владици, и све­щеници, и учени, и прости, какво е завещал Творецът-Бог на человека, т. е. с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на чове­ка, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните. Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка. Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната вра­та за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лице­мерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправ­дата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония меж­ду мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са без­вредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христо­вата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголе­мява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържани­ето и се стремят да станат едни добри граждани. Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили. Нека се радваме на всички стари хора, прегърнали новите идеи за живота, и на младите със същите идеи. Те са фактическата сила и обновителите на света! Нека се радваме най-после, че България ще стане един духовен център, който ще се разрасте и ще обхване целия свят, та не само да достигнем, но и да надминем и една доскорошна Финландия и с ум, и с добродетели. Добри братя и сестри, като изнасям тази малка светлина за по-правилно­то духовно издигане на личността, която светлина не е моя, а на Бога, защото ние, хората, сме изразители на Божественото, пожелавам това духовно усъвър- шенствуване на всички ви, на целия български народ и на цялото человечество. гр. Пловдив, 9 декемврий 1932 г. ----------------- [1] какво - остар. че (бел. М. И.) [2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)
×