Search the Community

От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА Речта, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние. Ние трябва да дадем пример на хората – някой със Словото, някой с делото и с помишления, да се създаде образец на себеотрицание и смелост Бъдете смели! Няма от какво да се боим, ние трябва да помагаме на този народ. Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник. За това Христос слиза, за да научи човека. Някои мразят да четат стиховете на Любовта. Със светлината идват всички добри духове Божествените духове сутрин слизат, вечер по същия път отиват при Бога, Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот. "Твоят век ще бъде по-светъл от пладне, и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора" [Йов 11.1] Христос е наш приятел С тия стихове ще работим върху нашите сърца. Радостта е плод на аметистовата краска, светостта също принадлежи на тази краска. С последните краски по-мъчно се работи. Работете с първите пет краски. Господ е, Който всяка сутрин ни събужда Той е първият, Който се явява на всички в света. Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената. Събора във В. Търново 15 август (28 август нов стил) 1912 г, празника Богородица Как да се употребява книгата на Учителя "Завета на цветните лъчи на светлината“ Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете с 48 - "Отец на светлините" - светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. Така тази книга действува на човека. За всеки ден ще се четат следните стихове: Понеделник – зелени лъчи – с 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 53, 54 до сини лъчи и с. 60. Вторник – червени (портокалени) лъчи – с. 8, 9, 10, 11 и 48, 49, 60. Сряда – жълти лъчи – С 18, 19, 20, 21,51, 52, 53 и 60. Четвъртък – сини лъчи – стихове и страници съответно. Петък – розови лъчи – стихове и страници съответно. Събота – виолетови лъчи – стихове и страници съответно. Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях. Силни формули при обливането на портокалените лъчи във връзка с горните стихове ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60. Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят. Портокалената краска – при разклатено здраве. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината. Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителят е раздавал "Завета на цветните лъчи на светлината" (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаването отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. източник: Ходете във виделината ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА.pdf

75. ДИСПУТЪТ НЕ СЕ СЪСТОЯ ВК: Ами кога после се срещна с Учителя? ПГ: През 1922 г. отидох на събор във Велико Търново. Отидох с влака. Дойдоха там и попове, Пловдивският владика беше дошъл там. Бяха разгласиха с големи афиши да дойдат всички, че в 10 ч ще има диспут с Дънов. А пък първата беседа на Учителя във Велико Търново беше в читалището „Надежда". И отидох аз на събора, а нашите братя си надонесли палатки. Аз нямах ни палатка, нито нищо, но се подслоних при някой от тях. Много съборяни бяха. На сутринта станахме, направихме молитва, наряда, и Учителят каза: „Със закуска или без закуска?" Всички казаха: „Без закуска!" И тръгнахме. А пък министърът на войната беше пратил една дружина войници и понеже поповете бяха казали: „Дънов ще Го убием, ще стреляме", и войниците образуваха шпалир със затъкнати щикове и ни пазеха от поповете и от техните послушни пастири. Ние бяхме с бели дрехи, с рубашки, препасани като толстоисти, и отивахме в читалището. Войската пази, охранява, не дава никой да влезе, да пресече улицата, пазеха ни. И ний вървим така, облечени в бяло. Отидохме и един брат, Стойчев се казваше, беше в Народната банка чиновник, добър хиромант, изучил добре хиромантията, излезе най-напред и казва: „Ей-това са те, дето ги наричате дъновисти, или бели братя." Ние се наричахме бели братя. „Гледайте ги, хора, месо не ядат, вино, ракия не пият, не пушат - каза. Нещо, гледат да направят добро, погледнете ги!" Владиката, който беше седнал от дясната страна, пред сцената, викна: ,Ний искаме диспут!" А пък поповете от околията се накачили на тавана, всичките, на балкона, и чакат диспута. Учителят беше в салона, тогава, през 1922 год., държа беседата „Новият живот". И казва: „Тука е долу. За да ви говоря, трябва да отидем на Мусала, А пък за да отидем на Мусала, от Чам-Кория ще тръгнем първо по реката Марица и после - все по реката, по реката, и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще излезем от южната страна на връх Мусала, ще се качим на него. А пък 12-те владици да дойдат там и там ще си приказваме. Хем ще вървим, хем ще приказваме." А пък те казаха, че са много стари. „Ами че ние имаме една 75-годишна сестра, и тя с нас, и тя върви - каза - и се качи. Не е опасна работата." Най-напред братският хор изпя няколко песни, Кирил Икономов ги ръководи: „Братство единство", „Излязъл е сеяч да сее", „Ний сме славейчета горски" и т. н. И от братските песни няколко песни изпяха. И след това Учителят излезе и започна да говори. „Вий сега искате диспут." Диспут значи спор, да спорим. „Аз не обичам, аз никого не призорям да приеме моето Учение. Аз давам семена. Посейте ги, полейте ги, да поникнат и опитайте ги, казва. Ако са хубави, ако можете да ги ядете, ще ги ядете, ако не, не ви трябват. Тъй че, аз не натрапвам моето Учение на никого. По свобода ви давам. А пък тука, казва, е много гъста атмосферата. Което ще ви кажа на Мусала, ще го разберете много хубаво. Там въздухът е чист, атмосферата е друга и изобщо е много хубаво." ВК: Как завърши диспутът? Те, изобщо, разказваха ми, че били заспали, поповете. ПГ: Виж какво, министърът на войната беше, их, че го забравих как се казваше! Владиката стана и каза: „Ний искаме диспут! "Ама един фелдфебел беше там и каза на владиката: „Да седнеш, че като дойда, ще те изхвърля като парцал! Млък, седни долу!" И накара владиката да седне. ВК: Ама той беше униформен ли? ПГ: Униформен. С войниците влезе вътре. ВК: А-а, да пазят, да не стане нещо. ПГ: Да не стане нещо. Той се скара на владиката и най-после Учителят завърши Своята беседа. И каза вече, прочетохме пак някаква си молитва, не знам коя беше. Той, владиката, пак стана: „Ний искаме диспут! Диспут искаме!" Тъй, ама още бяха ни казали от горе: щом искат да спорят, ще пеем „Братство единство", И целият салон наши хора, които бяха 200 ^ 300 души, като гръмнаха: „Братство, единство ние искаме..." А то от диспута нищо не стана. „Сега не стана диспутът, вика владиката, затуй в 2 ч. ще дойдете пак тука. Ний искаме диспут непременно." И отидохме си ние на обяд. Обаче в 2 ч. като започна един дъжд, гръмотевици, порой до колене из улиците, силен дъжд. Никой търновчанин не смее да излезе вън, защото нищо не помага, ни чадър, ни нищо. Не дойде нито един. Диспутът не стана. И когато Учителят говореше на събора в лозето, ние бяхме поставили охрана от нашите хора и дежурехме. Имаше горе улица една, започваше от къщата на брата, у който Учителят квартирува, по нея идеше и отдолу за Севлиево шосето. И владиката дойде на лозето и искаше да говори, обаче нашите хора не го пущаха в улицата да влезе, та да попречи, защото Учителят все говореше, съборен ден беше. Говори и преди обед, и следобед. ВК: А-а не го допускаха, владиката, изобщо. ПГ: Да, не го допущаха да влезе вътре. Той искаше да влезе, да се кара вътре. А пък Учителят не обича да спори. „Моето Учение, каза, със спор не се доказва. То се доказва така: аз ви давам семена, посадете ги, ако ги посеете и изкарат, като оберете, тогава... " ВК: Разказвали са ми, че после владиците събирали подписи от търновското гражданство, за да се забранят съборите. ПГ: Да, Забраниха ги.