Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'вода'.

Открити 5 резултата

  1. 256. Стихове за водата и камъка Като гледах красивото съчетание на водата и камъните, хрумна ми тази идея: Водата някога на камъка казала: Ох, твърд си много, упорит за мен От тебе само спънки съм видяла! И камъкът от нея бил презрян. Но много векове като минали, Тя се видяла в нова красота - През камъни водите кат вървяли Добили идеална чистота. А камъните станали градини И плодородни ниви и поля И шепнели: "Водице, прероди ни, Извай ни по-хубави тела." Тогаз водата весело запяла: "Не сте по-упорити вий от мен." От този ден приятели станали Водата мека с камък твърд, студен.
  2. 5. Там, където мечките пият вода - Ами разкажи ни за мечката, гдето те плашила - молим я ние. Тя се засмива от сърце и почва: «Пък то беше, когато ходих на Мусала. Тогава ми казува отвътре: - Софийо, ще отидеш на Мусала. И ми казува какво и какво да си взема. Приготвих се. Никому нищо не казвам, къде ще отивам. Качих се на автомобила и стигнах в Чам Кория. Оттам поех пешком за нагоре. - Самичка? - учудваме се ние. - Да - с Бога. Тъй си вървя и отвътре все ми приказува. Понякога се шегува. Той много обича и шегите. По едно време спрях да си почина при една рекичка и отвътре ми казува: - Софийо, тук, на тая рекичка, идват да пият мечките вода. Разтреперих се изведнъж и почнах да се обръщам наоколо, да гледам дали няма да се подаде някоя мечка. Тогава този, който ме ръководи, почна да се смее и ми каза: - Като съм с тебе, от какво те е страх? Вярно, Боже, колко сме слаби ние! И оттогава вече не ме е страх. И понякога, когато ме пита: «Софийо, страх ли те е?», думам Му: - «Какво ще ме е страх, нали съм с Тебе!» - А после, изкачи ли се на Мусала? - пита нетърпеливо някоя от нас. Изкачих се, ами. И там цяла нощ прекарах на върха. - Самичка? - С Бога. Но тези екскурзии най-много ми помогнаха да се излекувам. Всичко се смъкна от мене, всичката болест си отиде. Благодаря на Бога и на Учителя. Да, Учителят ме излекува. Само с мисъл ме упътваше, какво да правя, къде да ходя - и ме излекува. Боже! Боже! Как да не съм Му благодарна - 34 години болна, и сега нищо да ми няма, да съм здрава и да си върша всичката работа!...»
  3. Ани

    29. ЖИВАТА ВОДА

    29. ЖИВАТА ВОДА Брат Темелко, Петър Стоянов, Елена Хаджи Григорова, Пеню Ганев и Веса Козарева тръгват до посетят извора «Живата вода». Той е над язовир «Студена». Има две села - Боснек и Крепец, които са близко до извора и Чуй- петльово е отгоре. Там има една поляна с един извор, който тече 15 минути, па после спре да тече. Пак 15 минути тече, и пак спре. Бяха направили чешма с корито. Та, ходеха да я видят, защото много се говореше за нея. Отиват и Пеню се съблича и по гащета влиза в коритото. А е заредил фотоапарата и е направил снимки с всички онези, които са били на този извор. Та, това е за тази снимка. Тази снимка е от «Живата вода».[1] Там има пещери. И водата идва оттам. Казвали са, че е много лековита. А тогава много се вярваше в извори с лековита вода. Затова им казваха «Живата вода». Който пие от нея, оживява. А който пие обикновена вода, от нея живее, докато си умре. Това е разликата между двете води. --------------- [1] Публикува се в настоящия том на «Изгревът» - том XXIII.
  4. 79. ГЛАДУВАНЕ ЗА ПОСТ Веднъж, когато учителствувах в с. Равна, ми писаха, че Учителят препоръчвал 10 дена пост. Ама не ми писаха, че трябвало да се употребява вода. И аз се отдадох на абсолютен пост, пък учех четири отделения в една стая само, понеже селото беше малко. С хората живеех добре и на първия и втория ден не чувствах глад. Третият ден обаче се превърна в жажда. Все сънувам, че съм на езерата, че съм на Дунава, на Черно море, че водата да се прекара при мене. Страшна работа е това абсолютният глад. И като дойде седмият ден, аз пресипнах вече. Нямах сили, обаче продължих да уча четири отделения. Децата забелязали и казали на родителите си: „Учителят е болен." Тогава дойдоха някои от селяните, които ме обичаха, и казаха: „Г-н Ганев, ти си софиянец, затвори училището, понеже няма друг учител, де, и иди се лекувай в София и като оздравееш, ела." А аз не им казвам, че съм се подложил на глад, че не ям. И като минаха десет дена, пък не ми дойде на ума, че трябва клизма да се прави, да се очистят червата. То се запечатало, храната останала в мене, извержението станало сачми вече, камъни вътре в стомаха. И към дванайсетия ден там съобщиха, че при разпостването първо трябвало много вода да се пие. Тъй, ама аз сам разрешавам тия въпроси и към 12-ия ден вече пих вода, много вода. Исках да ям, обаче не ми приема организмът, то е жажда. И чак към 13-ия ден вече си сварих супа от картофи и изпих най-напред сока, че после вече полека-лека проядох. А то било друго: ще постиш, ама ще употребяваш вода. А аз не пия вода, жадувам, пък все за вода мисля. ВК: И така учителят на учениците оздравя. Учителят от село Равна оздравя. Добре, че не си заминал тогава, да. ПГ: Едно силно средство. Махатма Ганди се подлагаше на глад и искаше английското правителство да освободи Индия. И се подлагаше на много дни и аз се чудя как е траял, бе! В Евангелието пише, че Христос 40 дни и нощи не яде и не пи нищо и напокон огладня и дойде изкушението. ВК: И на мен са ми разказвали, че през време на Школата много хора са си заминали от неправилен пост. Много хора са си заминали. ПГ: То трябвало по малко вода, първо вода да пие организмът, и да се прави клизма. Пък аз не знаех. Направих пълен пост. То беше много мъчна работа, да излязат остатъците от храна, превърнали се от глада на камъни.
  5. 3.11. Ходенето на Христа по водата След нахранването на петте хиляди, след умножаването на хлябовете, което в древни времена бяха направили както Илия, така и Елисей, сега го прави Христос, следва ходенето на Христа по морето. Това също е описано в Евангелието на Йоан и аз също съм се спрял по-подробно на него при разглеждането на това Евангелие. Тук само ще кажа, че това е един окултен факт, който може да има две обяснения - или че Христос се е дематериализирал и ходел по водата с етерното Си тяло и, като стига при лодката и влиза вътре, се материализира. И с Неговото пристигане утихва и вятърът, и бурята. Друго обяснение е, че Христос, познавайки законите на Природата, е обезвесил теглото Си, така да се каже, и Той леко се е носил по вълните на езерото. Но както споменах и при разглеждане Евангелието на Йоан, Исус можеше да действа чисто физически и когато не е с физическото Си тяло. В такъв случай Той пак дематериализира тялото Си и когато пожелае го материализира. В 51ви стих е казано: "И влезе при тях в ладията и вятърът утихна. И те много се ужасиха в себе си, защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, и сърцето им беше закоравяло". В началото на 7ма глава се говори за разговора на Исус с книжниците и фарисеите. Те се препират с Него, защо Неговите ученици не вървят по преданието на старите. Той им отговаря с думите на Исайя, като им казва: "Добре е пророкувал за вас Исайя, лицемери, като е писал: Тези люде Ме почитат с устата си, но сърцето им отстои далеч от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като проповядват за учение человечески заповеди". И след това им отговаря, че не това, което влиза в човека чрез храната го прави нечист, но това, което излиза от човека, защото то излиза от човешкото сърце. А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство. И казва: " Който има уши да слуша, нека слуша".
×