Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'градина'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС Верка: На градината е имало змии, ама много змии. Имало е и смоци. В.К.: Какви смоци? Верка: Цялата околност, Айтос, Анхиало, Бургас, Айтос, градината до Ченге, имаше едно място, там свърталище на змии беше. Аз обаче като станах, застанах на втория прозорец на Салона и поглеждам един дъб. Рекох: „Сега, ще дойде време, след много време тук ще бъде цял град. Така ще бъде построен." Само ний, Братството там се събираме. То е 24 декара място. Имаше от една сестра, Василка Иванова, подарък беше местото. В.К.: Как подариха това място? Верка: Кака Василка. Имаше наша сестра, която го подари на Братството и така с труда на 500 души създаде градината. Най-напред беше една колибка, после построихме тази къща. И сега, именно от там дойде моето заболяване. До къде бях стигнала? В.К.: Значи до градината. Вие вече сте оздравяли. Верка: Оздравях и застанах, обаче баща ми с бастуна си бутна на, има едно такова като малко балконче, стълбището, бутна един смок. Аз искам да слеза долу. Има една малка скамейчица, която още седи, аз много я обичам, седнахме, този ме придружва. Той е учител. Той ме придружава. И от малко момиченце все с него съм. Този Иван Димитров. Той е гимназиален учител, но е професор сега. И сега е тука, в София. Имат отношение към Братството. Имат, защото баща ми ги е свързал. Неговите родители още си спомнят за моя баща. И така, много змии, по реката текат, както тече реката, около нея смоци, толкова много. Отивам нагоре и викам: „Иванчо, придружи ме нагоре." Той вика: „Чакай, бе Верке, много змии." - „Нищо, че има змии, искам нагоре." В.К.: Откъде толкова много змии? Верка: Много. Чакайте, ще ви кажа, но ги изтрепаха. По друг начин. Аз ще ви кажа. Има една скамейка, един хендек около лозето, пълно със змии, смоци, смоци. Хич не съм се плашила, обаче той дръпна с бастуна на баща ми, дръпна, аз с пръчката, отваряме си път, обаче има едно изворче, от което е много хубава водата. Отидохме с бастуна, бутнахме, измих си ръцете, плиснах си малко и той, аз с това правя и пак се връщаме, и си отиваме. Отиваме горе, майка ми приготвила супата и си хапнахме. Но аз почнах, сама искам да се разхождам, понеже майка ми в града, аз останах там. Един ден казвам: „Тате, аз мисля да изляза нагоре, както е братската градина." Оттам минаваме един дълъг път, отивам на Петровия връх, от Петровия връх отивам още нагоре и се връщам по една много хубава алея 2 пъти, три пъти го минавам тоя път и се лекувам по тоя начин. И действително, аз оздравях по тоя начин. Третата година не ходих пак на училище, но рекох, чакай да се занимавам. Викам: „Тате, дай ми една машина, да уча бродерия." След туй мина ми, рекох :"Тате, дай, аз искам да мина при кака Стефанка шев, да се занимавам." Щото още болестта в мен, нали? Но знаеш как стана заболяването? Когато в градината я построиха вече къщата, имаше един трап. Аз си го тълкувам и от там е. Има един трап, пълен с вода. Този трап, гдето са носили вода да строят къщата, по-рано имаше комари много. И тогава ми дадоха едно парче краставичка, отрязано на слънце и казвам: „Комарчето е кацнало на това парченце, аз заболях от туй нещо." Така си мислех, по детски. И до ден днешен бягам от морето. Това малко дете, трети клас, заболях още от първата година. Викам: „Мамо, затуй искам да отида на градината." Мина известно време, рекох: „Искам да отида и до Ченге." Там още повече змии имаше. От Учителя има пример с един адепт, не знам дали сте го чели. Един адепт имал една къщичка. Едно момиченце било там, едно момиченце. Адептът видял как една змия, пепелянка, тръгнала към момиченцето и адептът трябвало да убие змията. А той пожалил живота на змията и змията клъцва момиченцето, и то умира. Тогава казва Учителят: „Ами кой е по-ценен, животът на змията или на човека?" Трябва да го имаме предвид това. Сега казват, че на Витоша имало змии. Пак се навъдили змии. Защо ли? Когато ги избиват, те се въдят, змиите. Сега един ден пак аз бях там, беше минало време. Един ден Нено Ганев, учител беше, аз тогава току-що бях оздравяла и дойде на градината, събота беше. Рекох: „Нено, остани тази вечер тук." Пък имаше много приятели там. Баща ми ги лекува в Айтос и му подариха една каручка, мои роднини, защото баща ми е един човек, който на целия град услужва. Направи, Илия се казваше, направи му една каручка и му купи една конче, за да може от Айтос да дойде на градината и от градината в Ченге, в Тополица - да лекува наши приятели, да. И целият град, и нашите приятели обикаля и така баща ми идва с каручката там, но аз вече казах: „Тате, искам да отида", с Нено отиваме горе. Сега легнахме, една рекичка, и аз съм се излегнала, и той. Както така си приказваме, приказваме, имаше един овчар, Желю се казваше. Седи на едно креватченце, ама едно такова нещо има на края на това, на дръжката и се чудя защо ни гледа той. Пък Нено знае, ама мълчи, не казва, чудим се защо, В това време се задава един овчар, който го гонеха като комунист на времето, казваха му немеца, пък той здрав, прикрива се, пък той брат на този, аз това не го знаех. Той беше гимназиален учител, математик и физика завършил. Като овчар му викаха немеца, и като овчар се прикриваше като комунист. Оттам той идва. Той забелязал змията, ходи с такъв кривак голям, защото е висок, има такова нещо, мина, тракна, взема камъните, хвана я змията, чукна я така и я зави, зави и я хвърли в един хендек. Тази змия, аз лежа така на земята и той, другата пепелянка до мен. Той уби змията, спаси живота ми. Змийски истории. Действително аз като малка, пък ще ми кажат нещо тъжно, но хубаво, имах приятелка в 4-ти клас, казваше се Анета Грекова, много фино семейство, баща ми ги въвеждаше в Братството, ходехме на Салона, но с нея ние бяхме близки, обаче аз понеже боледувах три години, на третата година аз минах в гимназията с пълно отличие. От матура бях освободена трети клас в прогимназията. Бях освободена, само Нено Ганев ме остави по математика да държа матура, Велико му каза: „Не става въпрос за матурата, но тук е четири часа, за това болно момиче, затворено на матура." Но бях към края, Велико написа задачите, аз ги реших и така аз взех матурата, и приета бях в 4-ти клас. Един учител, Иван Иванов, пък той е друг, предаваше ми по география и физика. Сега беше през цялото време много разположен към мене, но имаше една сестра Иванка, само той и брат й Илия й пишеха шест. Той по география й пишеше шест, по другото все двойки. Пък биоложката ни беше класна наставница и ни сложи нас двете на един чин, на предпоследния чин, не, на третия чин отзад напред. Аз не обичах отпред да седя, там ме сложи. Сега неговата сестра искаше да седне с Аненка. А ние се казваме Аненка и Веринка, искаме също да седнем двете. Той сега не се обръща с името ми, а на презиме: „Георгиева, ще седнеш там, при другата, приятелката й ще седне тук." Аз казвам: „Може, обаче нас класната наставница ни сложи двете. Тя ни сложила." Пък Аненка каза: „Не, не, не, не, нима ти си съгласна?" Рекох: „Как няма да съм съгласна?" Пред него нарочно го казвам и той чу и каза: „Не, не" и така ни остави. И започна едно настроение срещу мен. Казва ми: „Георгиева, аз ти казвам, ти трябва да отидеш там." Казвам: „Г-н Иванов, г-н учителю, в час, ако класната наставница разреши, но класната наставница не разрешава. И така започна настроение срещу мен. Е сестра му каза: „Бате, бий ги, бий ги двете." Пък ний имахме една хубава дружба. По едно време закъсняхме двете и той ни остави прави, наказани. Стоим най-напред, и двете наказа, след туй каза: „Георгиева, разкажи урока. Отначало ми пишеше шест и на Анета, Аненка шест. После пък се захвана, защото аз не се сменям вече с Иванка и стана едно настроение, и така почна да ми пише тройки, накрая ми писал двойка. Сега класната наставница пред всички казва: „Отличница на класа е." всичките приятелки знаят. Той на име не ме назовава: „Георгиева, трябва да се засилиш." Аз казвам: „Аз се старая." Само толкова. Той пак тъй казва. „Ама, г-н учителю, ама Верка е отличничка." Ча-ат, ча- ат, взе да ги бий, защото казват. „Аз ли не знам или вий?" Почна настроения срещу мен, пише ми двойки. Пък той има намерение, щото от неговата страна да ми пише двойка. И Султанка Огнянова, и нея в 5-ти клас четири години остави. Така гонеше учениците, и сега е същият. Обаче аз не се давах. По едно време аз заболях. Две седмици не отидох на училище. Аз си четях по география и по химия, по математика. Като се подобрях, приятелките ми у дома идваха. Минават покрай нас. У дома викам: „Мамо, утре отивам на училище, щото отивам да ме изпитат по алгебра, геометрия, физика и химия, трябва да бъда там. Другите предмети мога да ги уча у дома." Той казва: „Не, още три седмици." Т.е. желае аз да не мина, да остана в същия клас. Да, аз пък три години бях по болест. И така започна едно настроение срещу мен.
×
×
  • Създай нов...