Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'движение'.

Открити 2 резултата

  1. 6.4. Дъновото движение в България Български бранител (София), Г. XI, бр. 111/12 (I.1940), с. 7-8; бр. 113/14(II-III.1940), с. 4. митрополит А. G. Vreede Какво пише Н. В. Пр. Vreede, Холандски митрополит в сп. "Св. Михаил"-§{. Michal's News, официален орган на Св. Мих. Център Naarden, Холандия - Г. VII, брой 12, с. 197-201 През време на моето посещение в София, България (това лято - б.р.) бях поканен да присъствувам на Паневритмията на последователите на Петър Дънов. Приех с удоволствие. Станах в 4 ч. сутринта, срещнах се с двама членове от Теософското общество, взехме автомобил и р 5 без 10 влязохме в колонията на това братство, което се чувства сродно с Богомилите - Великото едновремешно славянско братство. Твърде скромен вход, твърде скромна зала, твърде скромна къща, в която живее г. Дънов, една кухня и една столова. Около тази централна точка - други къщи, палатки, градини, плодови дървета и рози. Влязохме в залата с редица столове, още полупразни, една малка платформа - чиста бяла маса, на която седят четирима стенографи и една публика, която достигна 250 души, всички облечени много скромно. Точно в 5 ч. -точност забележителна за неточна България - засвири орган; изпяха се един или два химна, мелодични, прости - думи и музика, съставени от "Учителя", както наричат г. Дънов. След това всички станаха и поздравиха с вдигната ръка. Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, но с бърз и проницателен ум. Скромно облекло, добре скроено и от добър материал без жилетка, без яка, под връхната му дреха една проста златна верижка с диаманти тук-таме. Добър, силен, решителен човек, естествен; но с достойнство е този водач на 30 или 40,000 последователи. Изпяват се два или три още химна, докато "Учителят" стои спокойно на своята платформа, с Библията, която той донесе със себе си върху масата си. По някой път той също пее. Понякога той поглежда наоколо със своите малки кафяви очи. засенчени от гъсти вежди. Всичкото време, обаче, вътрешно съсредоточен, спокоен, тих. Една обща молитва, през която той и всички присъствуващи стават. След това всички сядат и той започва да говори тихо, но ясно. Докато говори той става, напуща малката си платформа, изправя се пред слушателите си и говори на верните в първата редица, но се чува ясно от всички. Превеждат ми шепнешком част от това, което казва. То е много просто с известна ирония, понякога подчертано от едно характерно свиване на раменете, а при други случаи, придружено с хумор и усмивка, но постоянно той е твърде сдържан и твърде уравновесен. Любов; Живот, Истина, Светлина, Мъдрост-това са началата на неговото учение. Изворът на живота е любовта. Любовта докарва пълнотата на живота. Ако човек не разбира любовта, той не може да разбира живота, той не може да разбере времето, през което животът тече като непрекъсната струя. Ако не разбира времето, животът му губи своя музикален ритъм и става само една серия от сблъскващи се положения, които го правят нещастен. Любовта е единна. Животът се разделя на два процеса - единият процес е на разрушение, а другият - на издигане. Животът без любовта няма никакъв смисъл. Значението на живота се състои в шест думи: Да обичаш и да бъдеш обичан. Временният живот е сянката на живота. Той е минималната проекция от общия живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Предлага всички необходими условия за рационален растеж. Чрез живота в своята същност човек чува единната Велика душа на вселената, която се проявява чрез цялата живуща природа. Животът е непрекъснат, продължава вечно. Външните форми се разлагат, но животът продължава вечно. Животът е по-силен от смъртта. Ако животът не влиза вътрешно и не се излива навън, човек не може да влезе в контакт с това, което го заобикаля. Животът е съвършен, но удоволствията, суетата, грешните мисли и грешните страсти ограничават естествената проява на живота. Животът е добър. Няма лош живот. Но промените, които човек прави в него може да причинят страшни резултати. И затова се говори за "светски" живот, "духовен" живот и "вечен" живот. Животът е съкровище, което ние трябва да пазим чрез мъдростта. Нека твоят живот да тече от Божествения си извор - любовта, която изключва всички страдания. Освети живота с истината, която дава свобода във всички направления. Животът има своята Зора, своя Изгрев и своя Зенит. Неговата Зора е Любовта; Изгревът му е Мъдростта, а неговият Зенит е Истината. Тази доктрина не чух в цялата й пълнота тази сутрин. Извлякох я от първата от неговите серии беседи през 1936 г." Словото на Великото Всемирно Братство - Учителят говори". Но Той повтори част от нея. Върху една черна дъска той писа: а+в=с и каза: "а е животът; в е това, което ние правим с живота, а с е резултат". И той говори върху това с хумор и по някой път с ирония. Той каза между другото: "Проблемата не се решава само с превъплощаване". Това е една много мъдра мисъл. Той говори за известно време върху елементите - огъня, въздуха, водата и земята - по начин прост и същевременно алегоричен и като че ли подразбираше по-велики тайни. Последва обща молитва, казана на крак и след това се запътихме към поляната за Паневритмията. Триъгълен или по-скоро сърцевиден път около голяма поляна. В средата оркестър от десетина цигулари, един басист, един кларнетист, събрани около един много висок електрически стълб, който служи през зимата / тези упражнения се правят зиме и лете, през цялата година и винаги в 6 ч. сутринта, независимо от сняг, дъжд или буря/. "Учителят" се движи свободно върху поляната. Всички други стоят върху кръглата пътека по чифтове, свободни и отпуснати. След това се чува проста мелодична музика и паневритмичните упражнения започват. Числото се увеличава до около 400 души. Те спокойно вървят, спокойно ритмично движени ръце и крака в редовни и постоянно меняващи се движения. Всяко движение е ръководено от музиката и придружено от мисли - стихове, думи, научени наизуст, изпяти съвсем ниско или повече вътрешно. Няколко упражнения за дишане, няколко гимнастики с навеждане, пляскане с ръце, но почти винаги в кръг по триъгълната пътека и много странно - в направление противно на движението на слънцето, т.е. отдясно наляво. Известно чувство на свобода, на радост изпълва всичките участвуващи. Това се вижда по лицата им и се забелязва в техните движения. Цялата атмосфера е изпълнена с простата радостна музика. Човек би желал да вземе участие в упражненията. И така, те танцуват, мъже и жени, млади и стари, просяци и студенти, учени и недъгави, делови мъже - хора от всички съсловия, щастливи в този добре изобретен ритмичен колективен сбор, тази хармония на движения, чувства и мисли. След около 40 минути те довършват с едно последно упражнение и молитва и едно подходящо протягане на ръцете нагоре, като всички шепнат: "Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие върху нашите сърца". След това спокойно и в ред, но с голяма свобода всички се разпръсват. Колонистите отиват в техните къщи и палатки, а другите се отправят към града, който отстои на около S час път през гората. Една великолепна панорама се простира наоколо: един кръг от хълмове - ниски планини /Балканът/ със слънчеви равнини и мъгливи върхове. /Краят в следващия брой/ /Продължава от миналия брой/ "Учителят" ми прави чест да ме покани да го посетя в неговата стая, извънредно скромна стая. Маса с дървен фотьойл, ред столове до прозорците, барометър, куп томове от една енциклопедия, една глава за френологически изследвания, една карта на човешкия мозък на стената, една завеса, която разделя апартамента в работна стая и навярно, спалня - това е всичко. Въведен съм от двама преводачи, които говорят френски език с мене, а български с Петър Дънов. Макар че той знае английски, живял е и учил, както чух в Съединените Щати, и малко френски, той предпочита да говори български. Той попита дали има някои въпроси да му задам. Разбира се, че в такъв момент човек няма готови специални въпроси. Казвам му, че съм теософ, че съм член на едно Братство, подобно на неговото, че ние имаме съвместна медитация всяка сутрин, последвана от черковна служба, че съм епископ във Вселенската Либерална църква и че България отскоро е под моя юрисдикция. Той е очевидно заинтересован, когато му казвам, че познавах добре епископ Ледбитър. Казвам на г. Дънов, че са ми дали неговите книги на френски и това, което е говорил тази сутрин ми е било преведено, и че аз оцених хумора, който той внася в своята мъдрост Тогава той отговори: "Светлината може да изсуши, светлината може да заслепи, както и да освети". Аз казах малко шеговито, че се боя, че някои от теософите може би да са били изсушени от светлината. Той се усмихна и каза: "Тогава водата на живота е необходима". След това той разправи как всичките четири елемента може да бъдат употребени по правилен и неправилен начин. Казвам му, че Паневритмията му ме е заинтересувала и че бих желал да зная - какъв е вътрешният й ефект. Отговорът му е, че за да може житото да бъде посято и по-късно ожънато, трябва да се подготви почвата. След кратко мълчание той добави по свой способ: "Новата -шестата раса - трябва да започне своето съществувание, ние подготвяме почвата за новата раса". Той ме поканва за закуска и с това интервюто се свършва. То беше по-скоро едно взаимно чувствуване един други и една взаимна благословия, отколкото впущане в някой специален разговор. Г-н Дънов е мълчалив човек, винаги съсредоточен в себе си, защото както един от неговите последователи искаше да ме убеди, той е във връзка с по-висшите мирове и техните обитатели. След една разходка из много първобитното, скромно и малко общежитие, където всеки може да си купи парченце земя и да си построи жилище, закуската започна. Около 25 души последователи бяха пристигнали предишната вечер от Рига -две нощи и три дни с влак - и те също бяха поканени. Ние всички седнахме около чистата и скромно сложена трапеза и чакахме да дойде и се присъедини към нас. Когато влезе в стаята, всички станаха. Поздравиха с вдигане на дясната ръка. След това ние седнахме мълчаливо и закусихме чай с хляб, сирене и маслини. След като закуската беше направена след едно очарователно мълчание /както онова при нашите специални агапи, но по-малко строго и по-естествено, наложено от присъствието на "Учителя"/, изпяха се няколко химна. Някои от присъствуващите жени проявиха известно вълнение, много обяснимо, след като са пътували от толкова далече да срещнат своя водач и най-после се намираха в неговото присъствие. Но дори и това вълнение сякаш бе излишно в присъствието на този патриарх-баща. Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската простота, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б. р./ и че "Учителят" е решително един от най-големите измежду тях. Друго съобщение, което ми беше предадено от някой членове, както от Теософското дружество, така и от Дъновото движение, беше малко неприятно, а именно, че според последователите на Дънов, Теософското д-во било само забавачница, а Дъновото Братство в сравнение с Теософското д-во - гимназия или прогимназия... Обаче, един Учител и Духовен водач не може да бъде отговорен за всичко, което неговите последователи смятат за необходимо да кажат. Петър Дънов е водач, напомняйки патриарсите на Стария Завет. Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение. Една от Дъновите мисли моите водачи ми я преведоха и аз ви я предавам тук. Ученикът, според Учителя, трябва да се старае да притежава: Сърце чисто, като кристал, Ум бистър, като слънцето, Душа огромна, като вселената, Дух мощен, като Бога, и единен с Него.
  2. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ Този Принцип е изразен по следния начин в Кибалион: Нищо не е в покой, всичко е в движение, всяко нещо вибрира. Този Принцип съдържа истината, че всичко в света е в движение, а това е факт, който и съвременната наука потвърждава. Този Принцип е бил оповестен от Хремес преди повече от четири хиляди години. Този Принцип обяснява също, че различните прояви на материята, на енергията на ума, даже на Духа, се дължат и произлизат изцяло от различните степени на вибрациите. Начевайки от Цялото, което е чист Дух и се стигне надолу по стълбата до най-грубите форми на хората, всичко вибрира. А колкото дадено нещо по-силно вибрира, толкова по-високо стъпало по стълбата заема. Вибрирането на Духа е толкова бързо и безкрайно интензивно, че изглежда почти в покой. На другия край на стълбата съществуват толкова груби форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат също в покой. Между тези два полюса се нареждат милиони и милиони неща, различаващи се по степента на своите вибрации. От електрона и протона, от атома и молекулата, чак до световете и вселените всичко е в движение, всичко вибрира. Силата и енергията се различават от материята само по степента на вибрирането. Същото се отнася до духовните и умствени полета, чиито състояния зависят от вибрациите. Едно правилно разбиране на този Принцип със съответните му формули може много да улесни изучаващия философията на Хермес, за да контролира своите умствени вибрации, а също така и тези на другите. Учителите и Посветените прилагат този Принцип и за покоряване и направляване на природните явления по различен начин. "Онзи, който е смогнал да разбере Принципа на вибрациите, той завинаги е сграбчил здраво в ръцете си скиптъра на Силата", казва един от древните мъдреци. Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни гръцки философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение. Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от всички онези мислители, които са били вън от редовете на Херметичната философия. В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова доктрина. Хермесовата доктрина твърди още, че не само всичко е в непрекъснато движение и вибрира, но че и различията между различните прояви на всемирната сила се дължат изцяло на различните скорости и начини на вибриране. И не само това. Даже и самото Абсолютно в себе си проявява едно постоянно вибриране в такива безкрайни размери, в една такава безкрайна степен на бързина и интензивност във вибрациите, че с право може да се каже. че е в покой. Съвременната наука е доказала вече, че всичко това. което наричаме материя, енергия, са само различни начини и степени на вибрационно движение. Някои от по-напредналите учени вървят към позицията на окултистите. които поддържат, че проявите на ума са също начин на вибрации и движение. Според науката всички форми на материята проявяват известна степен на вибрации, произлизащи от различната температура и топлина. Какъвто и да е предмет, студен или топъл, непременно проявава известни топлинни вибрации и. в този смисъл, той е в движение и вибрира. Движението, вибрирането е естествено състояние на нещата и предметите във Вселената. А покоят е само привиден, привидно състояние на материята. Всички материални частици са в кръгово движение, като се започне от атома и се стигне до Слънцето и Галактиките. Планетите се движат и обикалят около Слънцето, много планети се въртят и около своите оси, а Слънцето пък обикаля със семейството си около по-голямо централно Слънце, последните обикалят около още по-големи и така до безкрайност. Молекулите, от които са съставени различните видове материя, са в едно състояние на непрекъснато вибриране и движение. Молекулите са съставени от атоми, които на свой ред са в едно състояние на постоянно движение и вибриране. Атомите пък са съставени от електрони, йони, протони и прочие, които също са в състояние на бързи движения, въртейки се едни около други и които проявават едно извънредно бързо състояние и начин на движение и вибриране. Виждаме, че всички форми на материята проявяват вибрации и движения, съгласно хермесовия Принцип на вибрациите. Такъв е случаят и с различните форми на енергия. Науката също ни казва, че светлината, топлината, магнетизмът, електричеството са също отделни форми на вибрационно движение, свързани по някакъв начин и произлизащи от етера. Съвременната наука още не е обяснила сцеплението или кохезията, което е резултат на атомното привличане, нито пък е обяснила гравитацията, най-голямата от трите мистерии, която е резултат на привличането, чрез която всяка частица материя е свързана с всяка друга частица, както и с цялата маса. Тези три форми на енергията, които не са изяснени от науката, според Херметичната наука са прояви на някаква форма на вибрираща енергия. Всемирният етер, който се признава в науката, без да могат учените да обяснят неговата истинска природа, се признава от херметистите, че е една по-висша форма на онова, което погрешно се нарича материя, т.е. материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна субстанция. Херметистите учат, че тази етерна субстанция притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други. Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия. Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация. И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така. както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин. Като се знае Принципа на вибрацията и като се прилага при умствените явления, човек може да поляризира, да нагласи своя ум на всякаква степен на вибрация, каквато пожелае. По този начин той добива един съвършен контрол върху своите умствени състояния, склонности, чувства и други. По същият начин той може да повлияе на умовете на други, произвеждайки желаното умствено състояние у тях. Той може да възпроизведе на умствено поле това, което науката възпроизвежда на физическо поле и се нарича вибрация по воля. Тази сила без съмнение може да се придобие само чрез съответни упражнения и практика, защото това е част от Науката за умственото превръщане на енергията и е един от ключовете на Херметичното изкуство. Ето защо един от древните херметисти казва: Този, който разбира Принципа на вибрацията, той държи здраво скиптъра на Силата.
×