Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'евангелски проповедник'.

Открити 1 резултат

  1. 3. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник Изгревът пее и свири, учи и живее. T. 2. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 224-225. Борис Николов След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено, трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник евангелски, но им поставя едно условие: "Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така, без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него, без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат, които получават от специалните протестантски фондове. И така те не го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист- проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходел е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те го питали, колко струва, а Той казвал: "Колкото обичате". Те са пъхали едри банкноти в джобовете му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Граблашев. Него го е било срам. да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал, като е занимавал в определени часове, децата на богати американци. Това по-късно Величко Граблашев ми го разказваше. Учителят имаше едни дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. "Леге", на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за преходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г.в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в. "Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието "Кои и какви са Белите братя?" Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов* //Забележка на съставителя. Това е Цветан Цветанов, виж "Изгревът", том VI, с. 53./ или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа, като каза следното: "Искам да поздравя един истински Божи служител". Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителя го потупа по рамото и след като го отведе малко встрани, започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние, учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи.
×