Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'езотерично'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Found 1 result

  1. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос предприема към Ерусалим, е описано от средата на 9-та глава и следва след Преображението. Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим" (9;51). Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям. "А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет. Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството. И сега, като се казва Син Человечески, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки син, роден от човечеството. Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете. Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на Когото то е проявление. С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш. Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони" (9;5 7-58). "А на друг казва: Върви след мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." (9;59-60) "И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62) "След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред себе си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;4-7) "И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е наближило." (10;8-11) "Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град." (10; 12) "Горко ти, Хоризане, горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха във вас, отдавна те биха се покаяли, седещи във вретище и пепел. Обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. И ти, Капернауме, до небесата си се възвисил, до ада ще се смъкнеш." (10;13-15) "Който слуша вас, мене слуша. И който отхвърля вас, мене отхвърля. А който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил." (10; 16) "И 70-те се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (10;17-20) "В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3) "А на вас, моите приятели, казвам: Не бойте се от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви от него да се боите. Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от Бога. На вам и космите на главата ви са преброени. Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7) "И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото, гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." (12;33-34) "Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа." (12;35-36) "Блажени онези слуги, чийто господар ги намира будни, когато си дойде. Истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им послужи. И ако дойде на втората стража или на третата стража и ги намери така, блажени са онези слуги." (12;37-38) "Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой ден щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият Син ще дойде. Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е много поверило, от него повече ще се изисква." (12;39-48) "Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя. И колко се утеснявам, докато се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка. Свекърва против снаха и снаха против свекърва си." (12;49-53) "Каза още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: дъжд ще вали. И така става. И когато духа южен вятър, казвате: Жега ще стане. И става. Лицемери, лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?" (12;54-56) "Защото от само себе си не съдите, що е право. Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичко." (13; 18-21) Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11) "Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14) "А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8). И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9) "Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?" (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира. Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства." (16;18) След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31). Глава 17-та започва с думите: "И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото дохождат. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2) "Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4) "И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10) "А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад. Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло, единият ще се вземе, другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно, едната ще се вземе, а другата ще остане. Двама ще бъдат на нивата, единият ще се вземе, а другият ще се остави. Отговарят Му: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите." (17;22-37) (Последният пасаж е неправилно преведен, на друго място ще се спирам върху него). 18-та глава започва с думите: "Каза им една притча, как трябва всякога да се молят, да не отслабват. Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8) "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях". Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми! (18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом. Защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име. Мир на небето и слава във висините. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти". След това говори за разрушението на града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето, когато беше посетен." (19;29-48) В 20-та глава говори за много работи в разправия с фарисеите, книжниците и садукеите. И когато става въпрос за възкресението, се казва: "А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват. А онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умират, понеже Историческият път на Бялото Братство са равни на ангелите. И като участници на възкресението, са Чада на Бога." (20;34-46)
×
×
  • Create New...