Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'живота'.

Открити 8 резултата

  1. 188. Музиката, която имаме е проявление на живота На 17 април 1942 г. Учителят държа една изключително музикална беседа. Ето някои мисли от нея, които съм записала: "Първото нещо, гениалният ученик трябва да намери Учителя си по музика. Гениалният ученик само при Учителя си може да се прояви. Ти, като вярваш в Бога, ще се проявиш. Като вярваш в Бога, да има постижения. Реалността в живота наричам хляб. Като го ядеш, то е реалност. Радостта в живота седи в постоянното проявяване на реалността в нас. Ти не можеш да живееш, ако реалността не се проявява в теб. Люби, за да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, ти приемаш живота. Любовта се проявява като живот. Ти като даваш реалността да се проявява чрез тебе, тя се проявява като живот. Животът като се прояви, той се проявява като мисъл. Проявеният живот е музика. Проявената Любов е живот. Музиката, която имаме, е проявление на живота. Музиката, която имаме, е сила. Туй, което пеем, ще се прояви като сила. Сиромахът е певец, който не е пял. Музиката има същата гама на светлината, само че тя е възвишена музика на ангелите. Всичките ни болки се дължат на неправилно пеене, неправилно мислене, неправилно чувствуване и постъпване. Дойде ли Любовта в живота, всичко ще дойде. Не дойде ли, всичко е безпредметно. Като кажем "Бог" да почувстваш, че само Той като присъства, всичко ще стане от тебе. Под основен тон разбирам всичко туй, от което всичко идва. Основното, то е Божественото. Като кажеш "за Бога", то е основа за всичко. Само като помислиш за Името Божие, всичко в теб да се смени. Когато възприемем една мисъл, тъй както трябва и извадим онази енергия, която тя съдържа, туй е правия процес. Желанието също - възприемеш го както трябва, задържиш го колкото трябва и извадиш оная енергия, която е потребна от туй желание. Желанията в човека идат тъй, както светлината иде. Реалното в живота не седи дълго време. То е един малък момент. Не иска тя да задържите нещата повече, отколкото трябва. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако Любовта не те е подбудила, ако Мъдростта не е внесла светлина и ако Истината в тебе не е внесла свобода. Любовта, Мъдростта и Истината трябва да внесат нещо в теб. Аз турям Любовта като основен тон, семето, което е посято. Мъдростта -това е цвета, който е цъфнал, а Истината е плода, който е узрял. Ти узрелият плод трябва да го опиташ. Това, което опитваш, то е реалното. Само като узрее плода, го възприемаш. Тогава ще живееш. Ако създадеш храна за Господа, Който живее в тебе, ще живееш. Ти като работиш за Господа и Той работи за тебе, ти работиш отвън, Господ работи отвътре. Туй, което работи отвън и отвътре, то се постига. Да имаш светлина и сам да светиш. Ако ти не си светлина, как ще четеш? Имайте една идея, която да сменя вашите състояния. Щом дойде Любовта, да сте готови заради нея да направите всички жертви. Когато дойде Любовта, да бъдеш готов да й станеш слуга - каквото иска от теб, да го направиш. Никога да не откажеш на онова, което иска от тебе. Тя ще поиска толкоз малко, че ще ти се види смешно с такива детски работи да се занимава. Ако чрез пеенето на гениалния певец не иде Любовта, никакъв гениален певец не е. Ако станем проводници на Любовта в света, то е гениалност. Гениалните хора са проводници на великото благо в живота. Здравословното състояние на човека зависи от гениалността. Да бъдеш гениален, талантлив и обикновен човек едновременно. Обикновен на физическото поле, талантлив в духовния свят и гениален в Божествения свят. Когато геният е в Божествения свят, талантливия в духовния свят, а обикновения на земята, това е нормалното положение. Човек, като види Любовта, да забрави всички ония нещастия, да стане щастлив. Всяка идея, която може да ни възвърне естественото положение, което имаме, е от Бога. Ако само един от вас приложи туй, което днес ви говорих, светът щастлив ще бъде."
  2. 2. Жената и нейната задача в живота На жената й е дадена от природата най-хубавият дял от живота и завидната роля - да бъде носителка и израз на това, което прави живота прекрасен и му дава смисъл. А жената не разбра тази своя задача и поиска да стане като мъжа. И заедно с това, тя измени на онзи велик основен принцип - Любовта. Тя започна да подражава на мъжа както в неговото облекло, така и в неговите постъпки и дела. С това тя помисли, че е придобила желаната от нея свобода и че е станала равна на мъжа. А тя отдавна е равна, още от времето, когато природата е създала двата принципа в живота - положителен и отрицателен, защото за проявата на живота са необходими колкото единият, толкова и другият. Природата даде на мъжа да бъде израз на мъдростта, а жената - на любовта. И сега, когато тя извоюва и външните права, както от самото начало на битието е имала вътрешните, тя трябва да се стреми не да подражава на мъжа и не да иска да стане като него, а да стане истинска изразителка на принципа, който е вложен в нейната душа. И тогава тя ще схване, че е равна и неделима част от онова цяло, което съставляват мъжът vi жената. Че, за да се развие правилен и хармоничен живот, тя не трябва да иска да има правата и възможностите на мъжа, а да развие в себе си онези качества, които най-много биха способствували да бъде верен изразител на великия принцип, даден й от пред- вечни времена. Защото, ако тя продължава да се стреми да прилича на мъжа, то тогава наистина в нея ще станат промени както в нейната душа, така и в нейната натура и тя ще престане да бъде жена. Тогава жената ще постигне своята мечта, но никак няма да бъде щастлива, защото тя ще изгуби това, което прави живота красив и смислен - Любовта. Тя не би имала любовта на мъжа, любовта, която превръща дните й в музика и нощите - във вълшебство. Ще загуби и дружбата на мъжа, защото той не може да обича жена, която прилича толкова много на мъж, както и жената за нищо на света не би могла да обича мъж, който се облича в женски рокли и прилича на жена. С всичко това не искам да кажа, че жената не трябва да се ползва от удобството на мъжкото облекло в планината, но когато това мъжко облекло, начин на живеене и принципи станат неин всекидневен живот, тогава тя наистина ще види, че искайки да постигне някакво желано щастие, тя се е отдалечила тъкмо тогава най-много. Време е жената да осъзнае своята задача в живота и правилно да поеме своя дял от работата, определена й от природата - Любовта. Тогава тя наистина ще бъде весталката на мира и служителката на любовта. Нейното присъствие ще носи красота и мир. Нейната ръка ще излекува разтворените рани на човечеството и със своето мляко ще закърми синове, изпълнени с любов, които ще внесат мир между народите. Тогава жената ще разбере, че най-красив дял природата е дала ней - стъпките й да носят мир, а усмивката й - красота и радост в живота. 1.II.1946 г. На тебе, когото обичам и ще обичам през всичките векове. Тази вечер е една година... а не е ли странно, че не е имало миг, когато да съм те чувствувала далече. Ти бе близко, много близко до мене - в моята душа, в моето сърце. Наистина понякога безумен копнеж ме обхващаше да те видя и жалех и плачех тогава... Но това, че не те виждах, не значеше, че не те чувствувах. Понякога се чувствувам страшно сама, защото ти си близко, но аз не те виждам, стаята е празна... а мен ми се иска да влезеш както някога при мене и да не съм така страшно сама... Защото аз знам, чети си, както и Бог е, но аз искам да дойдеш при мене, да ми говориш, да чуя гласа ти и да разбера думите ти... 8.IV. 1979 г. Колко години оттогава? Много. А ето, снощи те сънувах. Бяхме в някаква стая. Аз станах и ти казах, че искам да говоря с тебе - да сме наясно по някои въпроси. Мисля, че влезнахме в друга стая. Никак не помня как се намерих в прегръдките ти. Ти ме притисна плътно до себе си, а аз ти казах: - Ето, толкова години... аз зная за всичките ти... и въпреки това... аз не се промених към тебе. Ти ме притисна по-плътно до себе си и рече: - Съпруго моя. В същият момент си спомних, че ти очакваш някоя си Катя от друг град, на която си обещал да си съпруг. Аз ти казах това и ти рече: - Е, да Тогава аз те оставих, отдръпнах се от тебе и си рекох: «Е, така не може!»
  3. 6. Съотношенията в живота Аз ги гледах, но в гърдите ми имаше някаква неясна горчива болка. Отдалеч групата бе тъй хубава. Би била прекрасна художествена картина... И всеки човек не е ли такава художествена картина? Гледаш го отдалеч, окото ти се възхищава, добиваш илюзия като че ли е някаква реалност - но когато се приближиш, виждаш платно, нацапано с бои. И ако искаш да ти харесва картината, трябва да я гледаш отдалеч... И хората - също... Песента спря. Настана слабо раздвижване и всичко утихна. Постоях малко. Разбрах. Учителят говореше. Станах, приближих се тихо и седнах накрая. Извадих бележника си и записвах думите Му... «Между всички явления в света - говореше Той, - както и в природата, съществува известен паралел, известно съотношение. Дали хората забелязват това съотношение, то е друг въпрос, но съществува такова съотношение. В зависимост от това съотношение, сегашният живот на хората е резултат на тяхното минало, а бъдещият живот ще се яви като резултат на настоящия. Пред очите на светията, който е завършил своето развитие, всички страдания, мъчнотии и противоречия, които преживяват хората, са ясни като бял ден...» Аз вдигнах глава и погледът ми срещна тоя на Учителя. Лека усмивка трепна на устните Му и Той, гледайки ме, заговори отново, без видима връзка с това, което бе говорил вече. «А някои мислят хората за художествени картини...и донякъде така е, но не са всички. Има хора, които приличат на извори. Красив е изворът, гледан отдалеч, но е много по-красив, гледан отблизко, когато той струи все по-нови, бистри, кристални струи»... О! Майко моя, аз бях поразен, изумен и същевременно възхитен. Той отговаряше на последната моя мисъл, която мислех преди да отида да седна и да Го слушам. Кажи ми, обясни ми, как да разбера тая странност в съвпаденията на всичко това? Стоях изтръпнал, а същевременно като че ли думите на Учителя се преобръщаха в жив извор в душата ми, който струеше светлина и радост.
  4. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ Числото му е 10, букви И и Й. Картината представя Колелото на Съдбата или Колелото на Живота, окачено на оста си. В дясно Херманубис, духът на доброто се стреми да се качи на върха на кръга. Наляво Тифон, духът на злото е свален и слиза надолу. Един сфинкс в отвесно положение на върха на колелото държи меч с лъвската си лапа. Този сфинкс олицетворява съдбата, винаги готова да сполети, да порази надясно или наляво и според това, дали Колелото се подчинява на нейните движения, допуска да се изкачат най-смирените, най-покорните и събаря най-горделивите. най-високомерните. Когато ученикът е вече напреднал в своето обучение и се намира пред Посвещение, разкриват му се Тайните на Съдбата, Тайните на Живота. Колелото на Живота е в непрестанно движение: който днес е жив, утре умира; който днес е богат, утре е просяк; който днес е здрав, утре е немощен. Днешният просяк утре ще бъде богат, а днешният роб утре ще бъде господар; днешният фараон утре ще бъде роб на друг фараон. Всичко се върти, всичко се движи, всичко се сменя; една част от колелото се издига, другата се спуска. И тъй върви векове и хилядолетия. Сфинксът, който спокойно и загадъчно седи в облаците над Колелото на Живота показва, че във висшите светове непознати и загадъчни същества наблюдават и ръководят нашите съдбини. Пълните с тайнственост знаци върху Колелото показват, че в нашия живот има много неща, които ние сега още не можем да разберем. Но изяснение можем да получим, когато придобием сила и зрялост. Тогава ние можем в пълно съзнание да си спомним за онези светове, в които ние сме работили, пожънвайки резултатите на наслажденията, които са страданията, както и къде сме били през времето след нашата смърт до новото раждане. Но ако сме в неразвито състояние още, то не можем да си спомним преживяното и видяното. Сфинксът ни разкрива съществото на тези, които ръководят Колелото на Живота. Той ни показва какви качества ние трябва да развием в себе си. Сфинксът се състои от четири части, които ни напомнят, че трябва да знаем, да смеем, да искаме и да мълчим. Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по същество. Човешката глава на сфинкса показва знанието. Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини. Ние също искаме да го знаем. Ние човеците черпим нашето знание от два извора: първо от ръкописите и от устните поучения на тези, които са по-напреднали от нас и второ - има гласове, които звучат и достигат до нас от другите светове. Това са или мисли и усещания, които ни идват във време на задълбочено размишление, или директни лични съобщения на нашите ръководители. Тялото на сфинкса е тяло на телец. То ни показва, че работа, творба, учение и сила са необходими за нашия напредък. Но сила има там, където има воля. Волята е извор на нашата сила. Затова ние не само трябва да засилваме нашата воля, но също така трябва да се пазим да не попаднем под волевото влияние на друг човек, защото с това ще му предадем извора на нашата силa, тъй като волята е най-главната част на нашата личност. Следователно тялото на сфинкса, което е тялото на телец ни казва: Воля и сила ви е необходима. Ръководителите на човечеството имат не само прозрение и мъдрост, но също воля и сила, за да ръководят човечеството към по-висшето състояние на съзнанието. Те винаги завършват онова, което са започнали. И ние също сме повлияни от тях и искаме да осъществим най-висшето, най-красивото и най-доброто в нас. Сфинксът има лапи на лъв. Това означава хващане и смелост, самообладание. След като отчетем необходимото на една постъпка, освен желанието ние трябва да имаме смелост и дръзновение. Сфинксът има орлови криле. Това е символ на възкачване във висините на Духа. Боговете и човеците, които вече са на път към обожествяване, се издигат във все по-големи висини, желаейки доброто и работейки за неговото реализиране. Но те трябва да мълчат за постиженията си, освен ако се намират пред подходяща аудитория, т.е. пред хора, готови да приемат и разберат знанието, за което им се говори. От двете страни на Колелото на Живота се виждат две фигури. Тази в дясно е на добрия бог Херманубис, чиято човешка глава означава вярност. Фигурата в ляво е на злия бог Тифон, представящ крилатата змия. Херманубис пътува по колелото нагоре, а Тифон слиза надолу. В положението на тези два бога. означаващи съответно доброто и злото, лежи най-високото правило на Мъдростта и Живота. Доброто винаги води нагоре към съвършенство, а злото води винаги надолу към вътрешно и външно безпътство и упадък, и накрая към унищожение. Но не всичко се вижда веднага. Времето, когато всичко ще видим, настъпва често по-късно, след смъртта на човека, но се открива само това, което е неминуемо. Затова и Пилигримът е на път към величествената Светлина, търси и укрепва доброто и ненавижда и изоставя злото. След като ученикът е посветен в Тайната на Съдбата, в Тайните на Колелото на Живота, почва неговото Посвещение. С помощта на Йерофанта той се излъчва от тялото си и неговият дух-ръководител го поема и го развежда из духовните светове, като най-напред минават през света на сенките, на умрелите и след това възлизат във висшите светове, където виждат най-различни неща. Първо ученикът вижда след себе си да вървят светли блестящи форми като духове. Но неговият ръководител му казва, че това са неговите мисли, които той е имал, докато е бил в тялото си. И ръководителят му казва, че ще познава истинските духове от мисъл-формите по това, че като ги заговори, духовете ще му отговарят, а мисъл-формите ще мълчат. Щом една форма не отговаря, това показва, че е мисъл-форма. След като ученикът е посветен в много Тайни на Битието и се среща с различни космически същества, той постепенно се връща към Земята, където лежи неговото тяло. След като стигне в храма, където лежи неговото тяло, той влиза в тялото си и се пробужда като от сън, като си спомня ясно всичко, което е преживял в своето пътуване в невидимите светове на Битието. Това е първата стъпка при Посвещението на ученика, когато той съзнателно може да напуска тялото си с помощта на Йерофанта, а в последствие и самостоятелно извършва това. Също и неговото съзнание претърпява голяма трансформация. В Божествения свят този Аркан символизира Животворното начало в Битието. В умствения свят означава авторитет, върховенство на Духа. Във физическия свят-добрата и лошата съдба, възхода и падението според знаците и планетите, които придружават и влияят върху този Аркан. В хороскопа този Аркан съответства на сфинкса, който има крила на орел, човешка глава, която е фокус на ума, което показва, че преди да се влезе чрез действието в попрището на бъдещето, трябва да се усвои науката, която осветява целта на Пътя. Тялото на телеца показва, че пред изпитанията, пречките и опасностите човек трябва да се въоръжи със силна, търпелива и упорита воля. за да изоре браздата на живота. Лапите и ноктите на лъва означават, че за да иска ползотворно, човек трябва да бъде смел, да дръзва да си поправя път, да направи място надясно или наляво, напред или назад, за да се насочи в последствие при пълна свобода към висините на орела. Ако човек знае да иска истинното, ако той иска само справедливото, ако той се осмелява да опитва само възможното, ако той мълчи върху своите намерения, ако чрез упоритостта утрешният ден остане само продължение на вчерашния, човек ще намери един ден Ключа на властта. Сфинксът, поставен на прага на Храма на Посветените е загадката, която трябва да се разреши, за да се открият и най-тайните Аркани.
  5. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано, от где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствувай против истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуличен се пази. От твърдоглав, упорит, горделив и тщеславен стой настрана. Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази. Това, което ти кажеш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълк овца да направиш, не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълк не давай. Не изменявай убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлечат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита. Всеки, който се маже знай, че иска да те подкопае, а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай че иска да те възсяда. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвети не давай. На хитър услуга не прави, а на зъл - дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквите са си. Зло в добро не можеш да го преобърнеш, но може да го заместиш, затова в борбата си с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си, в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим, в нейната крепост винаги ще си защитен. София, 2 февруари 1917година, 12 и половина ч.с. Забележка на редактора: Дадено от Учителя на Паша Теодорова. * Нищо не отлагай! В чужди работи не се бъркай! На хорските думи внимание не обръщай! Работете доброволно каквото ви попадне. Не избирайте работите си, не определяйте положението си! Не се връзвайте. Бъдете свободни, както Бог ви е направил. Робството е от човека, свободата - от Бога. Леността е от човека, работата - от Бога. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума! Къщата без човека, човекът без душата и душата без Господа. - Благостта е противовес на това. Щом си послушен, ще бъдеш мъдър. Щом си внимателен, ще си и разсъдлив. Търпението е активната страна на човека. То показва, че човек работи. Един християнин трябва да се подвизава, за да изпълни главно три заповеди: 1. Да освети името Божие. - То значи: така да живее, щото да не дава причина да се хули името Божие. 2. Да доведе Неговото Царство. - То значи: да има такъв ред и порядък в себе си, щото всеки, който види, да поревне. 3. Да изпълни Неговата воля. - То значи: Да работи с Бога заедно, да бъде всякога послушен на Бога. Онзи, който гладува за Бога, даже горчивите неща му са сладки. За да ходи човек из добър път, не трябва да дава лоши обещания, защото ще го спънат. Пазете се от духа на фарисейщината. Не тъжете, когато Господ е с вас. Не се трудете да примирявате Истината със света и с църквата. Когато ви викат да направите едно добре , не го отлагайте, но го направете начаса. Доброто се възвещава от род в род, а всяка погрешка се изкупува чрез покаяние. Непостижимите желания са подобни на безплодни дървета. Силата на живота е в неговото приношение. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Хубавите мисли привличат и добрата храна за нас от пространството. Флуидите изтичат от ръцете и краката. Ако искате да се запазите от флуидите на някого, кръстосвайте краката си или метнете десния над левия и сключете ръцете си. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99 % може да не го изпълниш. Животът е в послушанието. На умни хора акъл не давай. На силни - мост не ставай. За хляб не се продавай. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познание на Божествената Мъдрост. Те са мрачни облаци, които винаги държат небето мрачно за вас и не можете да виждате. Никога не се обезсърчавайте, защото няма в Отца нищо невъзможно. Щом ви се дава живота, съградете храма, не го осквернявайте с грехове. Изгубените ослици ще ви се намерят. Ако човек слуша какво говори света и низшите духове, никога няма да влезе в Царството Божие. За да се вразуми един човек, небето прилага три начина: наказание, мъчнотия и препятствие. Не бива да одумваме хората, защото като одумваме тях, одумваме техния създател. Истина и живот трябва да дойде в света, да приготвят човека, преди да дойде господаря в него да живее. Турете вашите нужди на последен план, защото закон е: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, но искай за хората, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе. Ако искате да познаете Бога, трябва предварително да Го обичате. Когато човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Не е външният изглед на нещата, на който хората трябва да обръщат внимание, а е вътрешното съдържание. Обикновеният живот и работата на коня не трябва да се смесва с вашия вътрешен живот. Конят не трябва да господарува на човека. Иначе, това е единствената причина, която спъва хората. Юздите на тоя кон ние трябва да държим. Това е желанието на Бога за нас. Не бива да даваме коня си под кирия, защото някой ще го осакати. Никога във вашия ум да се не заражда мисълта, че Бог не ме обича, че не се грижи за мен, че не Го познавам. Това е светотатство, грях. Ако Бог ви не обича, нямаше да ви прати на земята да работите. Ако казвате, че Бог не се грижи за вас, то значи, че Той не е всемъдър, всъщност Той ви е написал на дланта си и всякога сте пред очите Му. Като любите Бога, Той ще ви се открие, ще Го познаете. Не бързайте да бъдете учители, преди вие да се научите, защото тези, които научите, ще се върнат и ще ви бият. Ако искате да имате сила в света, най-напред станете господари на себе си и не бързайте да подчинявате хората на себе си. Ако станете господари на себе си, мнозина ще ви последват. На богатите трябва милосърдие, а на бедните - търпение. Ако вие имахте всичките потребности, нямаше да дойдете на земята. Не роптайте от условията, при които живеете. Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Трябва да знаете, че вие не можете да предадете на хората онова, което вие нямате в себе си. Един човек, който не люби своята душа, другите не могат да го любят. Затова аз бих ви казал: да обичате душата си с всичкото си сърце. Когато някой праведник греши, Господ го оставя на лошите духове, за да го поупражняват в пътя, в който е поставен. По видимому нещата са заплатени, но всъщност не са заплатени. Лошото се заражда най-напред в сърцето, после в ума и най-после се реализира във волята. Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. Стойте спокойни, даже и когато ви дялат. Да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае как и колко пъти да сложи чука си. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте във връзка с великия свят на духовете и тогава ще сте благодарни, че и на земята ви е добре. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до други, защото вземете например, щом две дървета се сближат много, изсъхват. За да вървят, трябва да съществува известна дистанция помежду им. Спрямо човеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото взимаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако излеете чашата си, никой не ви е крив. Дойде ли ви една добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага, тя ще ви подигне. Ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Между източника и душата никога не трябва да се образува борба. От човешко гледище, живейте в бъдещето, а от чисто Божествено гледище живейте в настоящето! Когато слушате, че става кражба, злоупотребление, мълчете си, защото духовете са, които се оплакват. Ако запитате: Какво е нашето предназначение? - Когато правят операция някому, вие да държите ръцете и краката, за да му направят операцията благополучно. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жетвата - сърп. В който час те намери господаря ти и те кара на работа, не се отказвай. Когато дойде някоя мисъл да те разстрои, когато се обезсърчите, кажете следния пропуск: „Господи, ти си казал, че там, дето са двама или трима събрани в твое име, там съм и аз." Ще видите как Господ ще влезе във вас, и ще ви научи да работите. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника, ако искате да намерите любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си; ако искате да имате вяра, проявете любовта си към другите. Победата е в търпението. Духът в знание, душата - в любов, а тялото - в красота. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един на друг! Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания. Не давайте никога от капитала си, т.е. от майката. Давайте от лихвата. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Грехът е сила в природата, която демагнетизирва атомите. Здравето отговаря на тялото, щастието - на душата, блаженството - на духа. Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. Не се старайте да се представяте пред хората добри, защото именно те ще ви поставят на изпит и ще ви лапнат. Голям е рискът и изпитанието на този, който се опита да лапне и унищожи един добър човек. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. Когато се приближвате към хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставяте, както земята към слънцето. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и ще бъдете наказани. Веднъж благословен, човек не трябва да допуща други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано своето благословение. Не давайте ухо на шепненията на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество. Не Го изкушавайте в безразсъдности. Где е Бог? - Не ти е необходимо да знаеш, где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас. Забележка на редактора: Тези правила са дадени от Учителя на Паша, която собственоръчно с почерка си ги е написала.
  6. 23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА Размишления по случай 22 години от заминаването на нашия обичен Учител. Човекът на земята живее, расте и се движи в полюсите на живота. Той се пробужда в деня на живота и започва да се труди, да работи и да придобива богатства. Той и до днес още стои пред дървото за познаване на доброто и злото, опитва плодовете му и изучава закона на различаването. Така той постепенно навлиза в полюсите на живота и започва да различава доброто от злото, истината от лъжата, светлината от тъмнината, безкористието от користта, алтруизма от егоизма, любовта от безлюбието и т.н. Човекът на земята се пробужда в деня на живота, използува светлината на деня, работи и придобива, чертае пътя на своето движение, а когато влезе в нощта на живота, заспива, почива и обработва придобитото. Човек се ползува от всичко, каквото срещне на полюсите, смело пристъпва към всичко, обаче със страх пристъпва към един от полюсите - към последното място. От първото място не се страхува много, но последното място избягва съзнателно. Видяла красотата, смисъла и цената на последното място, казвам първо на сабе си: Не се страхувай, човече. Последното място ще ти осигури истинско спокойствие, мир и тишина в бурния и хаотичен живот. Не мисли, че ще бъдеш сам. Последното място не е едно единствено. То представя дълга, безкрайна линия, която опасва земята в най-голямата й широчина. На тази линия има безброй места за ония, които доброволно заемат последното място. Тази линия се извива спиралообразно; горният й край води към северния полюс на живота - към Истината, а долният й край се извива към южния полюс на живота - към Доброто, към Добродетелта. Ония от последните места, които постепенно, правилно са вървели към северния полюс, т.е. към Истината, те придобиват външен мир и заемат едно от първите места на линията. Те говорят за външен мир и го прилагат, защото живеят в закона на Истината. Ония пък, които са от последните места, са научили уроците на последното място и вървят правилно към южния полюс на живота, отиват към Доброто, към Добродетелта и придобиват дълбок вътрешен мир в себе си. Стигнали северния полюс на живота и южния, и едните, и другите продължават да се движат пак по спиралната линия, като първите слизат в южния полюс, а вторите отиват в северния, сменят местата си, докато и едните, и другите трябва да овладеят законите на Истината и Добродетелта. Човекът на земята не обича последното място и го избягва. Той се срамува и страхува от него. Да седне на последно място, става му горчиво, обидно му е някак. Той не знае, че на последното място срамът го краси, превръща се в свян. Обидата се стопява, горчивината става сладка, а страхът се превръща в топло чувство поради завета, който го предпазва от бури и ветрове. Макар и на последно място, дето и да се обърне, той ще види Учителя около себе си, да свети и да осветява пътя и на последните. Той е образец и там, доброволно и съзнателно седнал на това място. Него да следваме. И ти, човече, като минаваш по този път доброволно и съзнателно, и ти ще светиш, макар и с по- слаба светлина. Ще светиш и ще се учиш на тази светлина. Помни, че не си сам. От последното място с придобит вътрешен мир, ти постепенно ще се качваш от стъпало на стъпало, със смирение и любов, докато стигнеш на онова първо място, определено вече само за тебе и за никой друг. И първите места са много, както и последните - никой не е сам. Такъв е пътят. Помни, че и последното място, съзнателно извоювано, се постига мъчно, както и първото. И там ще срещнеш Учителя, седнал на най-високото първо място, не по свое желание, но по желанието на всички ония, които Го познават от земята, както и от ония, които Го познават от небето и от високите светове. Ти, човече, седнал на твоето първо място, не се забравяй, помни, че и тук ще имаш нужда от Учителя. В заключение, казвам: Ние обичаме и ценим нашия Учител, чествуваме Неговите светли дни, защото е светлина в живота ни, защото носи в себе си онези добродетели, които определят Неговото място, и ние не се заблуждаваме, знаем къде да Го търсим и лесно Го намираме. Намерим ли Го, познаем ли Го, искаме завинаги да Му служим. На себе си казвам: Съжалявай, ако не знаеш да сядаш на последното място. Съжалявай, ако другите не те поставят на твоето първо място, което съзнателно и с любов си извоювала. На последното място ще се радваш на вътрешния си мир, а на първото място - на външния мир. Колкото и да говориш за мира, ако не си придобил вътрешен и външен мир, самата дума мир е мед, що звънти и кимвал, що дрънка. 14 декември, сряда, 1966 година.
  7. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Син, нероден от майка, поласкан от доверието, което няколко големци му гласуваха, реши да изпълни техния съвет, а именно да отмъсти по някакъв начин на Слънцето, задето свети много и пречи на хората да вървят по своя стар и отъпкан вече път. И той навярно с джоб, пълен с банкноти, седнал в лека колесница, със съзнание на голям герой, полетя към мястото на вечногреещето слънце, оттам да изпълни замислената си задача. Като вихър се носеше към това място, опиянен от бъдещата си слава. И наистина, къде се токово чудо видяло, син - нероден от майка, да се осмели всичката си ярост да отправи към Слънцето на живота. Това реши и го направи. Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето. Сви ръце безумецът на юмрук и насочи със злост към диска на Слънцето, но не го удари, далеч беше от него. Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!? Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения. А ние сме живи свидетели на това явление. Какво става с безумеца, който не постигна крайната си цел? - Каквото става с всички хора, които вървят по неговия път. Впрочем, той и неговата съдба не ни интересува. Ще помним и никога няма да забравим дните, месеците и годините, когато Слънцето на живота ходеше по Земята, между хората. Слънце на живота, така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в Божествения живот. Космически човек. Така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в духовния свят. И най-после Всемирен Учител наричат Учителя ония, които виждат самия него, както и неговата проява в отношенията му към цялото човечество. Дойдоха дните на ранното лято, когато се започна подготовката за летуването за свещената за нас Рила - 1936 година. Голямо множество братя и сестри от София, както и от цяла България са готови вече за път. Не само от България, но и от други страни - от Латвия, главно от Рига, от Литва и от Естония, също наши братя и сестри пристигат вече за летуването с нас на Рила. Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци. Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя. На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее. Върви Учителят пред мнозина, но някак особено, малко по-трудно. Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и десен крак. Значи яростната ръка на безумеца все е направила нещо. Нека той се радва на успеха на безумието, но ние се радваме, че и при това положение видяхме силата и мощта, както и извънчовешките възможности на космическия човек. И радваше се той, нероденият син от майка, че се прославил, че е герой. Странно нещо, герой без противник! Пред него стои безмълвен, със спуснати надолу ръце, с великото съзнание да не противодействува. Какъв смисъл има да се бориш със злото? Яростта му ще се върне към него. Тогава кой ще го спаси? И ние, които бяхме свидетели на безумната смелост, видяхме Мъдростта, видяхме Любовта. Един ден ти, безумни сине, ти и потомството ти само ще дойдат пред тази велика любов да искат милост и спасение. Пък и ти, чадо на България, няма ли да се засрамиш и разкаеш? Кой ще изтрие петното от кървавите ти ръце? Както и да мисля по този въпрос, не е моя работа да съдя и да се произнасям. За мене и за всички около мен е важно какво видяхме, какво чухме. Ние останахме живи свидетели на дела безсмъртни, на прояви ненадминати. Каквото и да напишем ние, то е капка в море. Какво ще напише невидимата ръка, скрита от всички ни, това е важно, то ще остане паметно в неписаната история на човечеството. Учителят пое пътя към планината с множеството братя и сестри - едни пред него, други след него, всеки се движеше според хода си. Аз вървях след Учителя, изпълнена с хубаво чувство и радост, като гледах колко ловко, спокойно Учителят прескачаше едно поточе след друго, една рекичка след друга без никаква чужда помощ. Пътят ставаше все пo-стръмен и труден, но и това не затрудняваше Учителя, особено при положението, в което беше. Наближавахме вече местността Вада, но все още не сме съвсем близо до нея. По едно време виждам, че срещу нас тича един брат, някак разтревожен и то по посока право към Учителя. Спря се, пошепна нещо на ухото на Учителя и бързо се обърна, и пак тичешком удари назад. Това ми направи впечатление, но не разбрах какво става. Какво виждам? Учителят ускори хода си, не мога да кажа, че забърза. По- скоро бих казала, че той започна да тича, като не обръщаше внимание на това, какво среща по пътя си: камъни, големи и малки, вода, дървета. Всичко това той преодоляваше, като че тича по чист легален път. И братът се изгуби пред очите ми, но предстоеше да изгубя и Учителя, след като вървях едва ли не две-три стъпки. Започнах и аз да тичам, но не можах да стигна Учителя. И това не беше днес, но преди 30 години, когато и аз можех да тичам. Продължих да тичам и настигнах Учителя, когато той вече беше седнал на земята пред брата, който му казваше нещо на ухото. Пред Учителя лежеше една сестра в пълно несъзнание, ухапана от отровна змия. Тя беше майка на четири още невръстни деца. И аз, уморена от тичане, седнах на земята да си почина. Гледам какво ще направи Учителя и какво ще стане със сестрата. Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още продължаваше да лежи. Събраха се още братя и сестри, и всички безшумно насядаха на земята. Не минаха десет-петнадесет минути, сестрата се пробуди, и като че ли нищо не е станало, продума: „Ох, аз съм заспала." Поглежда наоколо, още не можеше да се съвземе напълно, но след малко се съвзе, искаше да стане, но малко залиташе. Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност Вада, дето вече е приготвена палатка за пренощуването й на това място. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при второто езеро, дето бяхме събрани всички. От отравянето нямаше никакви последствия. Затова тичаше Учителят толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим ние в планината без лекарска помощ? Как помогна Учителят на сестрата? Това не зная. Видях само, че без да я пипне, без да й даде някакво лекарство и без да й каже нещо, той й помогна. Ако кажа, че зная нещо положително, то е, че Учителят има силна, мощна мисъл, с която помага на хората, пък и не е много, ако кажа, че прави и чудеса. Това съм видяла и опитала многократно. Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. В основата на тази мисъл лежи Божията Любов. Казано е: Без Бога, без Словото Божие нищо не става. Чудно е наистина, каква велика сила е мисълта, каква не по-малка сила е Божията Любов, но не е малко и това, да може големият да се смалява, че да не го видиш. Това става с Учителя. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество. Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила. Годината 1936 заслужава да се запише със златни, неизличими цифри дълбоко в нашите сърца и души за през вековете и тисячилетия. Син, нероден от майка да насочи юмруци към Слънцето на живота! За останалото има кой да говори... Цял месец в мълчание! Цял месец без него. Той не беше с нас нито на Молитвения връх, нито на Паневритмия, нито в общия живот, както е било ред години на Рила. Целият ни живот през това време се проведе така планомерно, така организирано, като че велик майстор диригент бе слязъл от небето и ръководеше делото на Великия. Обаче Учителят посрещаше и изпращаше гостите си при пълно дълбоко мълчание. Всеки се приближаваше и отдалечаваше от Учителя, потънал в дълбоко размишление, с безброй въпроси в себе си, на които от никого не искаше отговор, нито от самия себе си. Всеки предпочиташе безмълвието пред голословието. При случая всички думи щяха да бъдат пустословие. Ние помежду си бяхме така сплотени и близки, както в никой друг случай. Очите ни говореха повече от устата. Тогава, в това време именно аз видях в Учителя космическия човек, мощен и силен, велик и любящ повече от всеки друг път. Палатката на Учителя беше нависоко на една площадка. Братята се заеха на още по-голяма височина да направят стъпала за изкачването на високо, когато това пожелае Учителят. Стъпалата излязоха 52. От тях нагоре се откриваше още по-голяма поляна, дето следващите години поставиха палатката на Учителя. Видях една сутрин как Учителят възлизаше нагоре по новопостроените стъпала сам, съвсем сам, нищо не носеше със себе си, било книга или друго нещо. Защо ли е нужна книга, когато друго, друго нещо носеше той на раменете си, нещо голямо, тежко носеше той на раменете си. Едва ли и най-големият юнак би могъл да помести тази тежест дори на един милиметър от едно място на друго. Какво носеше Учителят на раменете си? - Везни големи, тежки, масивни - везните на правото, на правосъдието, везните на Божията Правда. За съжаление, обаче, едно от блюдата, а именно лявото блюдо малко наклонено и пак наляво...Възлиза нагоре с тях, носи ги в долината на живота към върха на изгряващото слънце, дето е мястото на Божията правда, дето и любовта цари. Оттук пак се раздава правото и правосъдието. Жестока е правдата, ако нейните принципи не се ръководят от закона на Любовта. Големи бяха усилията на Учителя, на космическия човек да носи везните на раменете си, да ги пренесе по тия 52 планински стръмни стъпала, същевременно и да ги уравновесява. До едно време можах да следя тази колкото величествена картина, толкова и трогателна. Като се помисли, че аз, ти, той и всички ние сме станали причина да нарушим равновесието на тези везни и да ги оставим днес на раменете на един човек да ги носи, да ги уравновесява, за да ги постави на мястото, отдето незаконно са свалени и предоставени на ръката на човека, който е злоупотребил с тях и който е нарушил тяхната чистота и святост. Чиста и свята е Божията правда. Иде ден, не е далеч, когато тя ще възтържествува и ще изтрие сълзите от очите на всеки угнетен, онеправдан и нещастен човек. Само до един момент можах да следя тази величествена картина, след което я изгубих от очите си. Останах известно време на мястото си дълбоко замислена, след което видях Учителя да слиза по същите стъпала с по-лека стъпка от предишната и със светло вдъхновено лице. Отстъпих настрана свободно да мине Учителя и се поклоних. Това беше към края на този месец, богат с дълбоки преживявания за всички присъстващи по това време на планината. Много има да се говори и пише за тези месеци и то от мнозина, а не от едного. Какво забелязах впоследствие? Тия последни дни от месеца Учителят започна по малко да говори. Един ден Учителят беше седнал на стол пред палатката си и оттам гледаше как братя и сестри се движеха и работеха долу пред построената от нас кухня, приготовляваха се за обяд. Други носеха дърва за огъня, трети носеха вода и т.н. Попитах Учителя мога ли да седна на земята пред него, да не би да му отнема времето. Той ми позволи и аз седнах. Мълча. В това време Учителят проговори. Говореше бавно и думите излизаха една след друга, не непреривно, както говори човек. Слушах с голямо внимание. Той мълвеше: „Има ... три ... реалности ... в света." - „Кои са те, Учителю?" - Запитвам аз. Никакъв отговор. Отново продължи: „Има ... три... реалности ... в света." - „Кои са те, Учителю?" Никакъв отговор. И трети път каза: „Има три реалности в света." Аз вече не попитах нищо. Не само това. Много нещо се крие в тия думи. Вчера, когато пишех бележките си, ми се изясниха. И това не само. Как бяха изказани тия думи? С необикновена, скрита дълбока радост, както момък чист, непорочен за пръв път казва на момата, че я обича. В това изказване, в начина на изказването се четеше онази неизмерима благодарност към Онзи, който е дал на човека способността да говори. Голяма е благодарността на човека, който бил възпрепятствуван да говори цял месец и като му се даде възможност да говори, да каже най-великите думи, а именно: „Има три реалности в света." Първата реалност - Божественият свят, в който царува Любовта. Втората реалност, в която царува вярата - духовният свят. И третата реалност - надеждата, която царува на физическия свят. Любовта, вярата и надеждата са трите начала, трите основи на живота, без които нито едно човешко същество не съществува. С други думи казано: Трите прояви на една същина. Слънце на живота, Космически човек и Всемирният Учител. Стигам вече до последния или до един от последните дни на светлия месец, който аз нарекох: Денят на Възкресението. От всички братя и сестри се узна, че тази вечер Учителят ще слезе за пръв път на огъня след едномесечно отсъствие между нас. Всички трепнаха от радост и нетърпение, час по-скоро да дойде този момент. Необикновено движение в лагера, всички сноват нагоре-надолу, носят вода, носят дърва, да има всичко в изобилие. Дърва, столчета - дънери от дърветата, от клековете. Това не бяха софийски столове. Всички местят, нареждат, пререждат, да бъдат идеално наредени, всичко около огъня да бъда тържествено, ще посрещаме Учителя. Готвят се песни, декламации, всеки иска да изнесе нещо, вечерта да бъде тържествена, величествена. Огънят да гори буйно, с пламъци до небето. И горе на небето, и долу на земята всички да знаят, че Учителят слиза на огъня между всички. Дойде и този час. Екнаха стотици гласове и на ония, които може би и цял живот не са пяли. Ликуване, радост, тържество. Радост неописуема. Всеки се радва по своему, кой със сълзи, кой с песен, кой как може. Отвали се камъкът, който стискаше сърцата, скръбта се превърна в радост. Настъпва часът на Възкресението. Направи се молитва, изпяха се няколко песни и дойде моментът на възлизане, връщане горе към палатката. Върви Учителят пръв, а след него множество братя и сестри, всички с фенерчета в ръка, както когато богомолците се връщат от Христовото възкресение. Светлина отвсякъде, отдясно, отляво, отдолу, отгоре, навсякъде светлина. Белите коси на Учителя не са бели, но от светлинните пламъци са потънали в злато. Това не е картина, но феерия. Всички целуват ръце. Аз гледам всичко това отгоре, останах при палатката на Учителя и не се радвам, не мога да се радвам, но гълтам радост. Най-после, когато Учителят стъпи до палатката си, придружен от множество със своите фенерчета, целуват ръка и бавно се разотиват. Огънят самотен още изпраща своите пламъци, но още жив, жив, не угасва, ще се намерят и такива, които цяла нощ ще го поддържат. Тази вечер огънят не трябва да загасва. Този е огънят, свещеният огън, който навремето още Христос запали в човешките сърца. Този е огънят, който Учителят донесе, продължава да пали, да гори още векове и хилядилетия в човешките сърца и никога да не загасва... Е, какво направих аз? Влезе Учителят в палатката си, след като се разотидоха всички и за мене остана да направя това, което никой друг не можа да направи поради голямата радост, която беше обхванала всички и преливаше от едно сърце в друго. Наведох се долу до земята и целунах ония два крака, които Всевишният бе изпратил на земята да я очистят и обновят. На този светъл месец бяхме свидетели много братя от София, от провинцията и гости, дошли от чужбина, скоро след това се върнаха в София. И пак се слушаха беседи една след друга до края на 1944 година, една от друга по-богати по мъдрост и светлина. И много пъти, още много пъти гледах слънцето и според моите очи тогава виждах един от неговите горни лъчи и един от неговите долни лъчи да светят с по- ярка, с по-силна ослепителна светлина от останалите. Така говори Слънцето на живота, така говори Космическият човек, така говори Всемирният Учител на човечеството: Няма сила в света, която може да победи Великия Творец на Вселената! 19-22 декември 1967 година, София
  8. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения. Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
×