Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'здраве'.

Открити 5 резултата

  1. 60. Здравословното ми състояние се влоши Но дойде пролетта на 1932 година - краят на втория и последен семестър, който означаваше скорошно завръщане в България. Здравословното ми състояние се влоши и ме закараха в градската болница. Не можеха да ми поставят диагноза на болестта. Изпаднах в отчаяние. Нима тъй рано трябваше да завърши животът ми? Нима трябваше да оставя останките си на чужда земя? Рейчъл, голямата ми сестра ме посещаваше в болницата и се грижеше за мен като родна сестра. Носеха ми цветя от колежа. Но бях вече тъй слаба, че едва си повдигах главата. Написах прощалните си писма до майка ми и някои близки. Бях вече сигурна, че си заминавам. Лекарят каза, че трябва веднага да ме оперират от апандисит. Не се съгласих, защото не бях сигурна, че при тази слабост ще издържа упойката. Всичките ми учебници и тетрадки бяха на масичката до мен - бе време за последните изпити. Но аз нямах сила да чета и пиша. Жаждата ми за живот стана ужасна. Започнах да се моля на Бога да ми възвърне здравето и че ще посветя живота си в служба Нему. Бях готова като се завърна в България да стана и последна слугиня. Бях лежала неподвижно повече от две седмици. Една вечер пристигна деканката ни и усмихната ми каза, че професорският съвет решили да ми връчат дипломата за завършено висше образование въз основа на добрия ми успех през семестъра. Обхвана ме небивала радост. Условието беше, че трябва да се съглася на операцията. Още сутринта ме вкараха в операционната. Мисълта, че няма да остана в Щатите още един семестър, за да завърша образованието си, ми даде сила.
  2. 58. Здравето ми отпадна Третото лято от пребиваването ми в колежа настойниците ми се преместиха в малкото градче Бранчпорт на брега на красиво езеро. От голямото напрежение през трите години усилена работа, здравето ми отпадна. Не можех да се храня и бях слаба и бледа. Край къщата ни течеше ручей сред храсти и камънаци. Печех се на слънце край ручея да подобря здравето си и чувствах как бавно минава времето, а носталгията ме растеше и правеше престоя ми там все по-тягостен. Един ден, както се греех на топлото юлско слънце, настойницата ми ме повика. Излязох от храстите, наметната с чаршаф и какво да видя - деканката на колежа ми дошла от Елмайра с колата си, стои и приказва с Ма Търнър. Усмихната ме подаде ръка и каза, че нейна приятелка ми изпраща чек за сто долара да отида на почивка на море, защото имам нужда. Чекът бе в ръцете на Ма Търнър. Тя енергично запротестира: "Не, тя няма никъде да ходи, тези пари ще й трябват есента за книги и дрехи. Тук тя много добре си почива". Нямах думата. Сърдечно благодарих на деканката Франсис Бърлингейм и тя си замина веднага. Стана ми тъжно. Не бях ходила никога на море, а тъй ми се ходеше! Това лято не бях способна да работя и трябваше да се примиря с еднообразния живот в Бранчпорт край тихия ручей. Написах малка битова пиеска за двама души, тъй като щеше да ни посети една ученичка от ловешкия пансион, която-живееше в Америка. Сюжетът на диалога ми бе селски, народен, който описва обичая млад момък да пие от бакъра на девойката, която обича. Стоян бе героят, която роля щях да играя аз, Рада - любимката му, която щеше да изпълнява Санда. В обръщението ми към Рада я наричах "моя малка гълъбице", и когато играехме пиеската всички започваха да ми викат "пиджън"./ гълъб - от англ./ Останах докрай с този прякор. В къщи Ма Търнър по сто пъти на ден се провикваше "П-и-и-джън!", за каква ли не работа.
  3. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство», бр. 228/ 6.XI.1938 г. Колона на лекаря Всичките функции на животната икономия, казва д-р Дюрвил, зависят от две сили, които упражняват своето действие в противоположна една на друга смисъл и направление: от една страна, една сила положителна, пластична, творческа, организаторска и съхранителска на живота, от друга страна, една отрицателна, дезорганизаторска и разрушителна. Когато те действуват еднакво по всичките части на организма, равновесието е пълно, съвършено и ние се радваме на здравето си. Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършват с превишена дейност. И напротив, ако силата, която разстройва, превишава, а другата намалява или остава стационарна, то същата дейност отслабва и в двата случая равновесието се прекъсва, като по този начин идва болестта. Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1. Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2. Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване!» Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване изобщо равновесието на органическите функции, и обратното - за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса: както лекуването, така и предпазването, може рационално да извърши само природата - «natura sanat morbos»[1], - когато разумно е подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането на тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама да възстанови или, изобщо, да запази равновесието на органическите функции и бди за запазването целостта на здравето и на органите, е природата. Претенцията - употребата на химически средства, отрови, серуми, ваксини, инжекции, билки, лекарства и др. от страна на някого, който има такава капризна претенция, предполага чудната задача да иска да насили природата или да замести естествените й закони. О, глупаво създание, клето човече! Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека - дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си, да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. 2. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство, бр. 229/ 20.XI.1938 г. Колона на лекаря Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяри- зиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент». Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтинът, медът, житните храни, вегетарианският хляб[3] и др. Ако типът със студен темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 230/ 4.XII.1938 г. Колона на лекаря Разлика в мощност В предшествующите параграфи, като изложихме за нервния и магнетичния темперамент, ние употребихме изразите: «пълен с мощ, сила» и «липса на мощ». Да видим сега коя е причината на тая разлика, или «разликата на мощност». Електротехниците казват: «разлика на мощността», «напрежение» или «електрически натиск», разликата на електрическата повърхност, що съществува между положителния полюс (+) и негативния полюс (-). Причината, която произвежда тая разлика на мощност, се казва «електродвигателна сила» на електрически елемент. Обаче не е същото, ако се употреби възкиселена вода или солена вода, а това се разбира много добре, защото химическото действие не е едно и също в тия два случая. В това действително има една пълна аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електрохимията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак, по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елементът на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизи- ологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризмът осъществи забележителен прогрес в полза на подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес, е оная, която се казва «медицинска наука», защото нейните изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващание върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. --------------------------------------------- [1] (лат.) «Природата изцелява болестта» - част от сентенция на Хипократ: «Natura sanat, medicus curat morbos» - «Лекарят лекува, но природата изцелява болестта.» (бел. М. И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека, (бел. а.) [3] Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито. (бел. а.)
  4. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си. В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот. На нея се разбиват всички стремежи, начинания, идеи. За този, който не може да ги преодолее, неприятностите, неуспехите, спънките са неговата смърт. Към смърт водят те всички слаби по дух. Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си. Малцина са тия, които от неприятностите и спънките могат да създадат причина за своите успехи в живота. Малцина са тия, които могат силите на смъртта, на разрушението да ги превърнат в сили на съграждането, на живота. На едни от тях се удава твърде лесно. У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност. Тям им върви сякаш по вода. На други не върви ни най-малко леко, но те пък лесно се приучват да пресъздават всяко препятствие в камък за съграждане. Не е лесна тяхната работа. Ала те са добили ключ на мъдрост. Така отварят те заключените от неприятностите двери на доброто. Те успяват във всичко! Много и разновидни са неприятностите в живота. Те не могат да се обхванат в своята ширина. Има неприятности, които са естествени, природни. Те трудно могат да се избегнат. За тях трябват вътрешни сили и разум. Затова природата е дала на човека разум, а на животните разумни средства. Човек трябва с разум и вътрешна динамика да преодолее неприятностите и спънките и да си създаде добри условия за живот. За по-голямата част от хората на земята най-големите неприятности лежат в самите условия. Някой се роди в бедно семейство, не може да се развие, да учи, да се издигне над условията, да заеме високо место в обществото. При най-многото случаи подобни условия потискат хората и малцина изплуват над тях. Най-често бедният, остава беден и лишеният от условия остава без тях. И все пак много бедни са станали богати, издигнали се в обществото и са добили име на учени, строители, държавници и пр. и пр. На какво се дължи това, кои са причините, поради които тези хора са успявали в живота? – Естествено, нищо не може да се облече в един единствен калъп. Също и това. Не ще да са били едни само причините за преуспяването на тия, които са били без материални условия. Различните хора са минали по разни пътища. Едни са се издигнали от немотията с трудолюбието си, други с честността си, трети със схватливостта, четвърти с милосърдието си, пети с любовта си към знанието, шести с нахалството и безогледността си и пр. и пр. На мнозина пък е помогнала „случайността", стечението на обстоятелствата и са се издигнали. Но човек в каквото положение и да се намира, в низините или в висините на живота, все си има различни неприятности, които му тежат. Не богатството, не високото положение премахват неприятностите в живота. Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент. Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист умствен или чувствен натюрел. човекът на мускулите ще разреши другояче нещата, когато някоя физическа пречка има пред него, отколкото един тънък философ. Различни ще бъдат спънките за тях. Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота. Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля. Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват. Много неприятности си създава човек сам поради своята незрялост. Както детето се опарва поради неопитността си, така и възрастният си създава излишни неприятности поради неблагоразумието си, поради незрялостта си. Такива хора животът ги учи. Те не са в състояние да преодолеят пречките. Тях пречките, неприятностите и неуспехите ги учат. Има време за всичко, е казал Соломон – мъдрецът. Има време, когато човек трябва да направи нещо или не. Направиш ли нещата не навреме, ти си създаваш излишни неприятности. Направиш ли нещата не на място, ти си създаваш също излишни неприятности. За тия случаи е даден разумът на човека. Има един род неприятности, които се раждат, когато човек пропусне дадени моменти, дадени благоприятни условия. При такива случаи има нещо невъзвратимо. Добрите условия се връщат рядко. Тях трябва да умее човек на време да използува. Неизползувани навреме добрите условия, идва злото в живота. В същност, какво нещо са неприятните, лошите условия, неуспехите в живота? – За глупавите хора това са проявите на „съдбата", срещу която те не могат да се борят. За умните, обаче, те са малки задачи за разрешение. Чрез тях човек расте. А това е важното в живота – вътрешното растене. Да растеш в светлина, да растеш в правилно разбиране на живота, това е най-голямото благо, най-голямото удовлетворение, което човек може да има. За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота. За тях те са твърдата неорана земя, която чака разораване и посяване. За тях неприятностите са като благодатната влага, която оросява земята. Не е важно, дали те ще се измокрят. Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините. Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята. Защото те тогава могат да проявят своята сила, своя разум, своята любов, с която преобразяват всичко. Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята гордост, своето тщеславие. Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта. Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с удоволствие. Но те с пари се не побеждават. Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота. Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия. Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота. Той работи при всички условия. За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо усърдие, за да помага по-добре на другите. У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро. Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота? – Познанието на Истината. В това познание е мъдростта, която ражда живата вяра в творчеството на живота, която седи над всека неприятност и спънка. Е.
  5. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Не можем да разрешим въпросите на живота, ако ги разглеждаме само от физично гледище, понеже зад физичната страна има една духовна страна. Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига човек да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед. За да видим, как едно по-дълбоко разглеждане на въпроса се явява плодотворно, нека вземем за пример, въпроса за отношението между здравето и вътрешния живот. Ако мислим, че човешкото естество се изчерпва само с физичното му тяло, ние не можем да дойдем до практични и резултатни схващания. Можем да изследваме най-грижливо анатомията и физиологията на разните човешки системи: храносмилателна, дихателна, кръвоносна, отделителна, мускулна, нервна и пр., обаче туй не е достатъчно, за да имаме ясна представа по въпросите за здравето, болестите и пр. В настоящата статия ще кажем няколко думи за здравето и вътрешния живот. За да стане той по-ясен, по конкретен, ще го разгледаме в свръзка с учението за трептенията или вибрациите. Окултната наука разглежда въпросите на живота от гледището на 7 принципа. Тъй че всеки въпрос може да се разглежда от 7 гледища. Принципът за трептенията е третият принцип в окултната наука. Всеизвестно е схващането за вълнообразното движение. Знаем, че броят на трептенията в секунда е обратно пропорционален на дължината на вълната, т.е. колкото вълната има по-малка дължина, сиреч е по-къса, толкоз. тя има повече трептения в секунда, значи има по-бързи трептения. Например, червените лъчи имат по-дълги вълни от виолетовите, обаче трептенията, които отговарят на първите лъчи, са по-бавни от тия на виолетовите. Първите имат трептения 4х1014, а вторите – 75 х1014 в секунда, т.е. приблизително двойно повече. От друга страна се знае, че късите вълни, т.е. тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря? Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният. Ако само с външни фактори се лекува човек, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест. Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля. Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
×