Search the Community

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва.“ Марка 10:9 „Което Богъ е съчеталъ“. Христосъ изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Какво е съчеталъ Богъ ? — Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ живота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е простено на мѫжъ да напусне жена си?“ Христосъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съ-четалъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва“. Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скѫса, мѫжътъ може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориентиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора управляватъ, всички останали сѫщества спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикновенитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управляватъ ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вѫтрешни състояния, които всѣки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ се проявяватъ талантливитѣ мисли въ човѣка, той се пробужда. Като се прояви гениалностьта въ човѣка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато прояви светостьта си, свѣтлината на деня го огрѣва, и той започва да работи. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на светиитѣ, тѣ да управляватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го управляватъ. Мнозина се стремятъ къмъ светийство. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляватъ гении и светии, това е Божествено разбиране. Щомъ имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Ако се занимава съ обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляватъ, той е обикновенъ; и като обикновенъ, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той се пробужда отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го управляватъ, той става отъ леглото си и се облича. Ако остави светиитѣ да го управляватъ, той започва да работи. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва“.— Защо? —Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво може самъ да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново нѣма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ, никой художникъ не е съз-далъ и не може да създаде по-добъръ моделъ отъ този, за който се казва въ Битието, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Много човѣшки образи сѫ рисувани досега отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣщо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Който не разбира този законъ, може да изпадне въ заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия“. Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Поради заблужденията, хората нѣматъ ясна представа за живота. Тѣ нѣматъ нуждната любовь. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е необходима за човѣка, за да познае живота. Че сградалъ, че се мѫчилъ, че ималъ неприятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. Твоитѣ страдания и мѫчнотии сѫ отъ книга. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но само животътъ ми пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправилъ на приятелитѣ си, че безъ малко щѣлъ да изгуби живота си. Разбойникътъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше кни- женъ? — Да знаехъ, че е така, самъ щѣхъ да се разправя съ него. Помнете: Ножътъ, съ който апаши и раз-бойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — нѣмалъ жена; трети — билъ боленъ; четвърти — никой не го обичалъ. Слушате, нѣкой се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това ? Влизалъ ли е той въ сърдцето да майка си или на баща си, да знае това ? За да познае, дали нѣкой го обича, или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ, или не. Освенъ любовьта, другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всички тайни. Какъ ще разберете живота на другитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ остава неразбранъ. Който има любовь, той разполага съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Това правило нѣма изключение. Казватъ, че любовьта била праздна работа. Празднотата е въ безлюбието, а пълнотата на живота — въ любовьта. Докато си служите съ любовьта, като мѣрка въ живота, всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си. — Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и я постави на мѣсто! Представете си, че влизате безъ свѣщь въ тъмна изба. Какво ще стане съ васъ ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ свѣщь въ избата, нѣма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето, мѫдростьта — пѫть за ума. Човѣкъ не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мѫдъръ. Нѣкой хора обичатъ да говорятъ много и да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ окрѫжаващитѣ да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно и не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание и мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разпръсва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за знанието, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 46 кучета, порода булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристжпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ около себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно следъ друго кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче се хвърлило къмъ англичанина, но той веднага му из- свирилъ по особенъ начин ь. Кучето стигнало до мислено прокараната линия и тамъ спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрѣли предъ проектираната линия. Всичкитѣ кучета се събрали на едно мѣсто и започнали да лаятъ, безъ да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсвири по спе- цифиченъ начинъ, за да хукнатъ всички ку-чета назадъ. Това е истинско знание — да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако не побѣгнагъ отъ вашето изсвирване, никакво знание нѣмате. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ свирнете. Ако при изсвирването успѣете да ги разпръснете, вие разполагате съ истинско положи телно знание. Колкото и да философствувате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате нито мѣрката на знанието и мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всѣки моментъ може да изгубите. Положително знание е това, съ което човѣкъ разполага всѣки моментъ и може самъ да го прилага, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхного одобрение. Сега, да дойдемъ до истината. Тя е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣрката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; после, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Чрезъ съзнателна работа. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не иде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, той лесно може да я придобие. Гослодарьтъ може да направи слугата си външно независимъ, но съ това той ще отнеме вѫтрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човѣкъ се намира. Докато е на легло и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Дойде единъ лѣкарь, даде му нѣкакво лѣкарство, което временно ще го успокои. Дойде другъ лѣкарь, и той даде лѣкарство, което влошава положението му. Болниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкари на себе си, не можете да бѫдете свободни. Докато не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и ду-шата си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Това наричаме ние връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, човѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно единство въ себе си. Отъ това единство зависи неговото бѫдеще развитие. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиването на онѣзи блага, къмъ които той се стреми. Така трѣбва да се разбира истината. Който не разбира истината, очаква първо свѣтътъ да стане добъръ, а после хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всички хора живѣятъ и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки има условия въ себе си да стане добъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не може да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината освобождава човѣка. Съ- временнитѣ хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца — всички се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата този въпросъ остава неразрешенъ. Свѣтътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣта. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разрешаване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ може да си наложи нѣкаква идея. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва съ всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — обикаля свѣта. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, той е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате су- тринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да отвори очитѣ ви? Ако човѣкъ може самъ да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спасе-нието му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има известни условия за спасение на човѣка отвънъ, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята, иматъ условия да растатъ. Онѣзи, които не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го по-садите на нивата и го поставите на мѣстото му, то започва да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече човѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъква на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това не му остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви страдания нѣ- мате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате страдания ? — Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, страданията ви преставатъ. Следователно, човѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. Страданията на хората сѫ временни. Разликата между тѣхъ не се заключава въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страданията : нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-голѣмо е растенето. Напримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хамбара, докато дѫбътъ едва следъ сто или двеста години може да се върне въ хамбара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това ? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вложено въ васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, е лотарийна игра. За васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Дръжте се за тѣзи извори и се ползувайте отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво отношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на други извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи извори, които сѫ въ васъ, за да се свържете съ душитѣ, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всѣки день човѣкъ трѣбва да се свързва поне съ една напреднала душа. Връзката на човѣка съ напредналитѣ души е първото условие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и никой нѣма да ги смущава. Кой може да смущава човѣка? Само глупавиятъ може да смущава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че въ него управляватъ глупавитѣ, обикновенитѣ сѫщества. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ управляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалиитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ вь това?— Като изучавате себе си и ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ светиитѣ. Сѫщевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога заспива човѣкъ? — Когато се унесе отъ нѣкаква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣ-що на ухото. Човѣкътъ спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за такъвъ, когото обикновенитѣ управляватъ. Когато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на любовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измѫчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ, и никой нѣма да се спъва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато се свържатъ съ закона на истината, хората ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растать, не могатъ правилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката душа. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което любовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Отъ кото е написано? — Отъ рѫката на него-вия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „ Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказани отъ Христа: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“. Да бѫдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка сѫ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му сѫ затворени, той ще остане слѣпъ за това благо. Когато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благословения. Това значи, да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка рѫка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще се проникне отъ желанието да бѫде Синъ Божи. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ Синове Божии. Тогава всички ще работятъ и ще се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Да бѫдете Синове Божии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това ? — Още днесъ може да стане. Не е нуждно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесь всички можете да бѫдете Синове Божии, въ смисълъ, да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се отнася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, и за това се изисква много време. За вѫтрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написано въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мислете много върху него. — Какво правятъ съвременнитѣ хора ? — Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво сѫ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, докато най-после съв- семъ го изцапатъ. Не давайте хлѣба си въ рѫцетѣ на чуждитѣ хора. — Ако нѣкой нѣма хлѣбъ ? — Богъ е далъ въ рѫцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ. Следъ като изяде хлѣба си и го преработи, човѣкъ го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на която всички се ползуватъ. — Какъ, крава да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене, кравата е изворъ, който постоянно блика и раздава своето благо. Мѫчно ли е на извора да тече ? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което извира отъ недрата на Великия Духъ, и храни човѣшкитѣ души. Това е вѫтрешно състояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва“. — Какво е съчеталъ Богъ ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа и отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свободенъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Който има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, новъ животъ, който изключва всички страдания, всички мѫчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания, преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на възкресението. Докато сте още въ стария животъ, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ новия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страдания. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ“. Казано е още: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до великитѣ работи, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мѫчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за негово добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта ? — Здравиятъ, а не болниятъ. — Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. — Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ.—Кой ще победи свѣта ? — Свободниятъ, който носи въ душата си животъ, произлѣзълъ отъ любовьта; знание, произлѣзло отъ мѫдростьта, и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носители на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлѫчвате онова велико съчетание, което Богъ е поставилъ между вашия духъ и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! — Богъ е Духъ, и Божиятъ духъ носи свобода. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с.. София. — Изгрѣвъ.

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От брошурата "Да мисли" лекция на Младежкия окултен клас, 1935 г., Извънредна беседа Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА МИСЛИ! Човѣкъ трѣбва да мисли!—Кога? — Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день. Деньтъ, това е първата, основна мѣрка на нѣщата. Денътъ, въ който човѣкъ е създаденъ, е мѣрка за неговия животъ. Съ тази мѣрка се измѣрватъ всички нѣща. Кои сѫ елементарнитѣ, сѫщественитѣ, първоначалнитѣ нѣща въ живота, които човѣкъ трѣбва да знае? Най-елементарното нѣщо за човѣка е да се научи да мисли. Докато нѣма нѣкакъвъ идеалъ, човѣкъ никога не може да се научи да мисли. Докато не ходи на училище, детето нѣма за какво да мисли. Щомъ тръгне на училище, то има вече за какво да мисли. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да има идея за Бога. Щомъ мисли, това показва, че идеята за Бога е влѣзла вече въ неговия умъ. Да мисли, да има идея за Бога, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Защо? — Защото страхътъ има съвсемъ другъ произходъ, той не е Божествена проява. Щомъ наруши кой и да е Божественъ законъ, човѣкъ започва да се страхува. Въ този смисълъ, страхътъ е естествено последствие на известно нарушаване на Божественитѣ закони. Човѣкъ трѣбва да мисли, но не когато се страхува. Казватъ, че човѣкъ мисли, когато се намѣри въ трудно положение. Не, безъ да се намѣри въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да мисли! Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате отъ нея плодъ. Кога ще роди тя?—когато е здрава, или когато е болна? — Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворътъ? — когато има вода въ него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворътъ пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактитѣ, както сѫ въ действител- ность. Човѣкъ може да констатира фактитѣ, както сѫ, само когато има свободна мисъль. И наистина, мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде свободна, а не наложена отвънъ. Само свободната мисъль може да освободи човѣка отъ всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъль, вие трѣбва да работите, да изучавате растителното царство, както и цѣлото органическо царство; като дойдете до човѣка, ще видите, колко добре е построено човѣшкото тѣло. Но въпрѣки това, човѣшкото тѣло е неустойчиво. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да пази равновесие. Нѣкой върви по пѫтя, спъва се, пада, става. Защо? — Защото не мисли. Щомъ ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щомъ кажете, че сѫд- бата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората казватъ: Сѫдбата ни е тежка, нещастия ни сполетѣха- — Нещастия, сѫдба сѫществува за онзи, който не мисли. Щомъ не мислите, ще дойдатъ редъ противоречия и нещастия въ живота ви. И тогава хората считатъ че нещастията сѫ резултатъ на човѣшката леность, или на човѣшкото богатство. Мнозина мислятъ, че богатитѣ хора сѫ лениви. Не, единствената причина за нещастията въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. И противоречията имъ се дължатъ на това, че тѣ не мислятъ. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. — Нѣма какво да се доказва. Какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ задлъжнѣлъ? Или, какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ заболѣлъ? Когато не мисли, човѣкъ задлъжнява. Когато не мисли, човѣкъ боледува. На всичко това може да се направи следното възражение: какво сѫ извършили онѣзи, които сѫ мислили? Споредъ мене, Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Понеже мисли, Той е щастливъ. Понеже е мислилъ, Той е създалъ съвършенъ свѣтъ. Следователно, ако вървите по Неговия пѫть, по пѫтя на съвършенството, нѣма отъ какво да се оплаквате. Хората се оплакватъ, защото не мислятъ като Бога. Щомъ не мислятъ като Него, тѣ се натъкватъ на редъ нещастия. Не е въпросътъ да философствуватъ, да разискватъ, защо свѣтътъ е направенъ така, а не иначе.—Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това говори за правата мисъль на Великия. Значи, ние не трѣбва да питаме, защо свѣтътъ е създаденъ така, а трѣбва да питаме, защо е създаденъ. Защо е създаденъ свѣтътъ? —Да мислимъ. Какво ще търсите погрѣшкитѣ на свѣта? — Богъ е съвършенъ, Той нѣма погрѣшки. Следователно, и свѣтътъ, създаденъ отъ Него, нѣма погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ въ хората. Когато изучавате човѣшкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрѣшки ще направите. Опитайте се да произнесете нѣкои свещени думи, да видите, колко погрѣшки ще направите. Тъй както хората произнасятъ днесъ думитѣ „любовь“, „добро“, тѣ сѫ изгубили своя смисълъ. Като се влюби нѣкой, казвате: Този чо- вѣкъ е замязалъ на оскубана кокошка. — Каква любовь е тази, която прави човѣка подобенъ на оскубана кокошка? Това не е любовь. За да покажешъ, че обичашъ, ти трѣбва да учишъ. Който се учи, той има любовь; който не се учи, той нѣма никаква любовь. Пробниятъ камъкъ на любовьта е учението. Щомъ въ сърцето на човѣка пламне желание да се учи, той нѣма да има никакви страдания. Щомъ нѣма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е въ сила да победи страданията. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически. Ако на думи само казвате, че трѣбва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисълъ на този процесъ. Процесътъ на мисъльта трѣбва да проникне дълбоко въ битието на човѣка, който всѣка сутринь, при ставане още, трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да мисля като Бога, трѣбва да обичамъ тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? — Защото само съ Любовьта, която е проявявалъ, Богъ е творилъ, работилъ, създалъ цѣлата вселена. Само съ Любовьта, която ималъ, Той могълъ да вземе предъ видъ нуждитѣ и на най-малкитѣ сѫщества и да ги задоволи. Всичко въ свѣта, цѣлата вселена е резултатъ на Божията мисъль. Като мислилъ стотици, хиляди и милиони години, Той създалъ нѣщата така, както ги виждаме днесъ. Въпрѣки това, мнозина се осмѣляватъ да казватъ, че много нѣща Богъ не е промислилъ, както трѣбва, че много нѣща е изпусналъ изъ предъ видъ, и оттамъ вадятъ заключение, че сѫ изпратени на земята само за страдания. Това е вѣрно само за онзи, който не учи. Той е дошълъ на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява въ нѣкои голѣми нѣща, запримѣръ, че нѣкой счупилъ крака, или рѫката си, или друго подобно нѣщо. И най-малкото недоволство отъ положението, въ което се намирате, може да направи човѣка нещастенъ. Представете си, че се събирате нѣкѫде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облѣченъ, по-добре причесанъ и т. н. И туй може да направи човѣка нещастенъ, но това не е мисъль, това сѫ само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Щомъ видя единъ човѣкъ, азъ се интересувамъ отъ него, въ смисълъ, дали той обича, дали той мисли. Щомъ обича, щомъ мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трѣбва да прави; който мисли, той боленъ не трѣбва да бѫде; който мисли, той нещастенъ не може да бѫде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ сегашното си положение?—Започнете да мислите добре. Щомъ започнете да мислите добре, правилно, всички тия нѣща ще се стопятъ, както снѣгътъ се топи. — Какво ще стане тогава съ васъ? — Вие ще се намѣрите въ естественото положение на цвѣтята и дърветата, които цъвтятъ, на пло- доветѣ, които зрѣятъ. Всичко около васъ ще се измѣни, и вие ще видите свѣта въ нова свѣтлина. Тогава ще се намѣрите въ истинския човѣшки свѣтъ. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора сѫ облѣчени съ дрехи, които Богъ имъ е опредѣлилъ. Мнозина, обаче, сѫ облѣчени съ дрехи, подобни на меча козина. Защо? — Нито кройката, нито цвѣтътъ имъ е на мѣстото си. Тази е причината, поради която дрехитѣ скоро ви дотягатъ. Като ги поносите една година, казвате: Дотегнаха ми тѣзи дрехи, нови ще си направя, по нова мода, новъ кроежъ. Вие намирате, че старитѣ дрехи ви спъватъ нѣкѫде, че не можете да мислите съ тѣхъ. —Щомъ старата шапка ви спъва, свалете я отъ главата си, ходете гологлавъ. Щомъ старото палто ви прѣчи да мислите, свалете го отъ гърба си, ходете безъ палто. Щомъ можете правилно да мислите безъ шапката и безъ палтото си, вие сте на правъ пѫть. За васъ, като ученици, важно е да мислите право, а не да бѫдете хубаво облѣчени. Ако при мене дойде нѣкой ученикъ, азъ нѣма да обърна внимание на дрехитѣ, на шапката му, но ще се спра върху неговия умъ, ще видя, способенъ ли е той, или не. Външнитѣ нѣща сѫ различни бои, които всѣки день се мѣнятъ. Въ тѣхъ нѣма нѣщо постоянно и устойчиво. Отвънъ всѣки може да се боядиса, както иска. Следъ всичко това хората искатъ да бѫдатъ обичани. — Какъ могатъ да ги обичатъ? Ако учительтъ е грубъ къмъ ученицитѣ си, за какво ще го обичатъ? Ако слугата е грубъ къмъ господаря си, за какво ще го обича господарьтъ му? Ако мѫжътъ и жената сѫ груби помежду си, тѣ не могатъ да се обичатъ. При това положение мѫчно може да се обича човѣкъ. Питъмъ: въ какво седи мѫчнотията? — Мѫчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гнѣвътъ, грубостьта, докачливостьта сѫ болести, отъ които човѣкъ трѣбва да се лѣкува. Представете си, че вие предавате на човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Той ви погледне и казва: Не виждашъ ли, че кракътъ ми е счупенъ? Какво ми разправяшъ за мисъльта? Нищо не разбирамъ, кракътъ ме боли. Отивате при другъ, започвате да му разправяте за мисъльта, но и той казва: Какво ми разправяшъ за мисъльта? Не виждашъ ли, че се превивамъ отъ болки въ стомаха? Вие ходите отъ човѣкъ на човѣкъ, но виждате, че единъ се оплаква отъ сърце, другъ —отъ стомахъ, трети — отъ глава и т. н. Болеститѣ показватъ, че хората не мислятъ. Beликиятъ, Който е създалъ човѣка, казва: Дете мое, научи се да мислишъ! Да мислишъ, това е най-хубавото, най-красивото, което съмъ опредѣлилъ за тебе“. И когато постави първитѣ човѣци въ рая, Богъ имъ каза: „Отъ дървото, което е всрѣдъ рая, нѣма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповѣдь, трѣбва да мислите.“ Безъ да мислятъ много, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и сгрѣшиха. Ако бѣха мислили, нѣмаше да сгрѣшатъ. Когато върши работи безъ да мисли, човѣкъ всѣкога грѣши. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, пламне отъ огънь и се заканва на този — на онзи, иска нѣкакъ да му олекне. Питамъ: какво ще постигне кравата, която доятъ, ако ритне гърнето съ крака си? — Нищо нѣма да постигне. Тя ще разлѣе млѣкото, господарьтъ и ще я набие, и пакъ ще я издои. Да риташъ гърнето, това не е мисъль. Когато не мислятъ, хората се натъкватъ на редъ недоразумения. Две сестри, запримѣръ, едната млада, другата възрастна, спорятъ помежду си. Най-после и дветѣ дигнатъ рѫце една отъ друга и се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по такъвъ начинъ? — За тѣхъ свѣтътъ не е добре създаденъ, защото и дветѣ не мислятъ право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и дветѣ мислѣха, никакви недоразумения между тѣхъ нѣмаше да произлѣзатъ. Правата мисъль изключва всички недоразумения. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да мисли! Ако не мисли, той всѣкога ще схваща нѣщата криво, ще се натъква на противоречия, отъ които самъ ще се спъва. Ученикъ, който не разбира учителя си, ще го обвини въ несправедливость, въ жестокость и т. н. Какво трѣбва да направи този учитель? На такъвъ ученикъ той трѣбва да каже: Мисли добре, за да не грѣшишъ! Азъ съмъ дошълъ да изпълня своята велика мисия и задача, а ти — да служишъ на себе си. — Права ли е тази постѫпка? — Който не мисли, той самъ ще се отдалечи отъ лицето на учителя си. Ако учительтъ е лошъ, несправедливъ, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикътъ мисли. Ако е правъ, учительтъ нѣма какво да се оправдава. Справедливостьта е вѫтрешно качество, а не външно. Когато дойде нѣкой при мене, азъ ще му отдамъ всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вѫ- трешно, а не външно. Вѫтре въ себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Богъ го е поставилъ. Ако дойде при мене нѣкой цигуларь, какъ трѣбва да го приема? — Ще му дамъ най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лѫка, цигулката, той самъ ще опредѣли цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любовь. — Какъ ще опитате тази Любовь? Като Духъ, Христосъ бѣше силенъ, богатъ, но слѣзе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана безъ пара въ джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъвъ човѣкъ, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошълъ; щомъ ни остави богатството си, ние ще ядемъ и ще пиемъ. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ сѫ- щото положение, въ каквото е билъ Христосъ. И той разполага съ богатство — живота, който е вложенъ въ него. Този животъ пъкъ се опредѣля отъ мисъльта му. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да разбира живота, да го цени. Нѣкой казва, че иска да живѣе. — Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работитѣ му да се нареждатъ по негово желание. Това не е истински животъ. Животътъ, въ пълния смисълъ на думата, изисква права мисъль. Това подразбира вѫтрешенъ животъ. Прогресътъ на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Въ това седи философията на живота. Следователно, на всѣки, който не мисли, казвамъ да си върви по пѫтя, да си гледа работата. Този е най-мекиятъ изразъ. Който не мисли, той може да направи много нѣща: и груби думи да каже, и лоши постѫпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя животъ, лишенъ отъ мисъль. Ако мисъльта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисъльта ви е крива, ще изпитате нейнитѣ удари на гърба си. Кривата мисъль носи лоши последствия, носи злото въ свѣта. Въ какво седи злото? - Въ непослушанието. — Кой е непослушенъ? — Който не мисли. - Кой е ограниченъ? — Който не мисли. Който мисли, той всѣкога е свободенъ. Когато нѣкой сгрѣши, всички искатъ да знаятъ, кой е той, какъ се казва и т. н. Споредъ мене, не е важно името на онзи, който е сгрѣшилъ. Дали той е Петко, Драганъ, Стоянъ—това е безразлично. Който и да е сгрѣшилъ, това е все нѣкой мой братъ, или нѣкоя моя сестра. Следователно, все едно, че съмъ азъ. Важното е, че всѣки, който нѣма търпение, той грѣши. Нетърпението пъкъ се дължи на отсѫтствието на мисъль. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ на хората, но казвамъ, че по този пѫть, по който сега вървятъ, свѣтътъ не може да се изправи. — Ама да се обичаме, да правимъ добро. — Това сѫ стари методи, по които свѣтътъ не може да се изправи. Свѣтътъ може да се изправи чрезъ мисъль — нищо повече. Ще мислите така, както Богъ мисли. И при най-голѣмитѣ противоречия ще мислите. Когато учительтъ дава една мѫчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ мѫчни задачи, дадени отъ учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате нѣкѫде едно агне да блѣе и не се замисляте, защо блѣе. Агнето блѣе, защото го колятъ, но съ това то иска да каже на хората, че преди да турятъ ножъ на врата му, тѣ трѣбва да мислятъ. Но хората не искатъ да знаятъ. Тѣ турятъ ножа на врата на агнето и се радватъ, че ще си хапнатъ отъ неговото месце. По нататъкъ не мислятъ. Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложенъ на страдания, на нещастия, на смърть. Това значи адъ, това значи мракъ, тъмнина въ съзнанието. Които мислятъ, тѣхъ очаква животъ, щастие, блаженство, любовь; тѣхъ очакватъ редъ Божии блага. Това значи да се движи човѣкъ съ свободенъ билетъ, да влѣзе въ рая. Ето защо, турете въ ума си мисъльта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутринь, кажете си: Искамъ да мисля като Бога, въ всичко да виждамъ доброто и красивото. Не туряйте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Какво ще ви допринесатъ отрицателнитѣ мисли? — Нищо. Какво ще ви допринесе мисъльта, че този мѫжъ е лошъ, или че тази жена е лоша? — Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което Великото Начало въ живота е създало; мислете за звездитѣ, за слънцето, за небето, за чистия въздухъ, за чистата вода, за храната, за растенията и животнитѣ, за човѣка. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човѣкъ. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка. Минаватъ двама селяни презъ гората, намиратъ нѣщо въ една торба и започватъ да го дѣлятъ, Единиятъ казва: Азъ ще взема този предметъ, на мене се пада той. Другиятъ казва: Азъ ще го взема; по-старъ съмъ отъ тебе. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ей сега ще те претрепя? — Че и азъ ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огънь, искри излизатъ отъ тѣхъ. Въ това време насреща имъ иде голѣма, страшна мечка. И двамата бързо се качватъ на една круша и се спотайватъ. Минава мечката покрай тѣхъ, спира подъ дървото и започва да души торбата- — Хайде, слѣзъ да претрепешъ мечката. Нали казваше, че предметътъ е твой? —казва единиятъ. Другиятъ му възразява: И ти се хвалѣше, че си юнакъ, слѣзъ да вземешъ торбата. И двамата седатъ на крушата, никой не смѣе да слѣзе, докато мечката не си отиде. Питамъ: ако въ този моментъ тѣ бѣха готови да отстѫпятъ торбата на мечката, защо не бѣха готови да сторятъ това единъ за другъ? Защо трѣбва да се плашите отъ мечка? Мечката е единъ ангелъ, но преоблѣченъ; той нарочно се е дегизираль, да застави човѣка да мисли. И азъ съмъ срѣщалъ такива ангели на пѫтя си. Преди години пѫтувахъ съ единъ евангелски проповѣдникъ по Рила, връщахме се отъ Мусала. Този проповѣдникъ бѣше виденъ, известенъ на своето паство, проповѣдваше на хората за вѣрата, за любовьта, за надеждата, за създаването на свѣта и т. н. Ние минавахме презъ долината на Марица. Въ това време виждаме, че срещу насъ иде мечка: пристѫпва бавно, тежко, като че мисли нѣщо. Като я видѣхъ, казахъ на мой езикъ: Ето, единъ ангелъ иде срещу насъ. Проповѣдникътъ се уплаши, отвори очитѣ си, не знае, какво да прави. Мечката трѣбваше да мине или предъ насъ, или задъ насъ. Азъ тръгнахъ напредъ, съ намѣрение мечката да мине задъ насъ. Обаче, тя се отби малко, отиде къмъ близката рѣка да пие вода. Въ това време проповѣдникътъ помислилъ, че бѣгамъ отъ мечката. Въ сѫщность, азъ искахъ да отдамъ нужното почитание на този ангелъ, да му сторя пѫть да мине. Въ страха си, проповѣдникътъ се спъна въ едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видѣ проповѣдника въ това положение, мечката хукна да бѣга нагоре, по сѫщия пѫть, по който бѣше слѣзла. Съ това тя искаше да се извини, че е уплашила проповѣдника. Защо се уплашилъ той толкова много? — Помислилъ, че азъ съмъ го оставилъ самъ, и мечката го натиска. Защо ви разпрявамъ този случай? Азъ нѣмамъ намѣрение да изложа този пропо- вѣдникъ, но казвамъ, че когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята, между хората, по сѫщия начинъ, и тѣ падатъ на земята отъ страхъ и дигатъ краката си срещу него. Това става съ всички хора, когато тѣ не мислятъ. Какво страшно има въ това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, нѣма по-добро нѣщо отъ това. Тя е много вѣрна. Но и по-страшно нѣщо отъ умраза- та на мечката нѣма. Тя не обича хора, които не мислятъ, и всѣкога е готова да ги нападне, да имъ отмъсти, ако сѫ и направили нѣкакво зло. Тя помни и доброто, и злото, което човѣкъ нѣкога и е направилъ. Преди години, въ карнобатско нѣкѫде, се случило следното нѣщо: една жена намѣрила въ гората малко мече, останало безъ майка, и го прибрала дома си. Докато порасне, тя го кърмила заедно съ своето дете. Като пораснало, пуснала го въ гората на свобода. Единъ день единъ мечкарь го уловилъ, вързалъ го съ верига и започналъ да го разиграва, да печели съ него пари. Десеть години следъ това, тази жена срещнала въ селото си мечкарь, който разигравалъ мечка. Въ този моментъ мечката започнала да се дърпа отъ мечкаря и се приближила до жената, легнала предъ краката и и започнала да се гали, да се умилква около нея, съ което искала да изкаже бла- годарностьта си за времето, презъ което тя я кърмила. Мечкарьтъ се чудилъ, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената, че я отгледала; иначе, безъ нейнитѣ грижи, тя би умрѣла нѣкѫде въ гората. Днесъ я разиграва мечкаря, печели съ нея пари, но поне е жива. Питамъ: ако една мечка може да бѫде признателна на жената за доброто, което нѣкога и направила, защо вие да не бѫдете признателни на Бога за всичкитѣ благословения, които ви е далъ? Трѣбва ли да забравите Бога заради Петко, Стояна, Драгана? Трѣбва ли заради тѣхъ да изгубите своя миръ? Какво правятъ тѣ, какъ мислятъ, това е тѣхна работа. На васъ предстои само да мислите. Мислете за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата душа и за вашия духъ! Мислете за благата, които ви сѫ дадени! Мислете за великото, за красивото поне 35 г. наредъ, ако искате да станете търпеливи. Търпеливъ е онзи човѣкъ, който мисли; който не мисли, той не е търпеливъ. Безъ мисъль нѣма сполука. Христосъ знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара голѣми страдания, чрезъ които показа своето търпение. И затова казваше: „Азъ дойдохъ за този часъ“. Въ страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъль. „За този часъ дойдохъ“ — това значи: дойдохъ въ свѣта да мисля. И наистина, страданията ще продължатъ день, два, три и ще минатъ. Казвате, че Христосъ е страдалъ много. — Христосъ дойде на земята да мисли. Чрезъ голѣмитѣ страдания човѣкъ се учи да мисли. Простата философия на живота се заключава въ следното: да се научите да мислите. Когато видя, че нѣкой върши една неестествена постѫпка, казвамъ, че той не мисли. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи отъ всички ограничения и страдания. Ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ра- ботитѣ му ще се уредятъ; ако е уволненъ чивовникъ, отново ще го назначатъ на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човѣкъ право да мисли, за да започнатъ работитѣ му постепенно да се уреждатъ. Правата мисъль е магическа тояжка, съ която всички работи се уреждатъ. — Може ли това да стане въ единъ день? — И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъль. Колкото повече закъснѣватъ благата, които искате, толкова повече мисъльта ви не е права. Нѣкой казва, че се молилъ на Господа, но никакъвъ отговоръ не получилъ. — Значи, не се е молилъ право. Колкото мисъльта ви е по-права, толкова по-бързо ще получите отговоръ на нея. Щомъ отговорътъ забавя, това показва, че мисъльта ви е била бавна. Бързината на мисъльта опредѣля разрешаването на задачитѣ. Много отъ вашитѣ работи не се уреждатъ, понеже мисъльта ви не е права. Какво правятъ нѣкой хора? — Като се натъкнатъ на известно нещастие, страдание, или на нѣкаква болесть, тѣ казватъ, че трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ талисманъ, или да намѣрятъ нѣкакво лѣкарство, часъ по-скоро да се освободятъ отъ това зло. — Споредъ мене, всѣко нещастие, всѣка болесть, всѣко изпитание е добро, или е дадено за добро. Нѣма страдания, нѣма болести въ свѣта. Това сѫ задачи за разрешаване, които ще научатъ хората да мислятъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога, нѣма страдания, нѣма нещастия въ свѣта. Ако нѣкой дойде при васъ и ви обижда, ще знаете, че този човѣкъ не мисли, нито се е научилъ право да говори. За да не чувате обидитѣ на този човѣкъ, вие можете да турите едно парченце отъ специаленъ памукъ въ ушитѣ си, който предпазва човѣка отъ действието на грубитѣ, на обиднитѣ думи. Щомъ обиднитѣ думи престанатъ да се сипятъ върху лицето ви, извадете памука отъ ушитѣ си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човѣкъ. Когато дяволътъ ви говори, туряйте памукъ въ ушитѣ си и мислете. Когато Богъ ви говори, изваждайте памука отъ ушитѣ си и внимателно слушайте. Щомъ дойде до ухото ви нѣкоя добра мисъль, приемете я и я изпитайте. Тя всѣкога носи нѣщо добро. Мома иска да се ожени, да бѫде щастлива. Срѣща я единъ момъкъ и и казва: Опитай ме, да видишъ, че съмъ добъръ. Не, дойдете ли до човѣка, нѣма какво да го опитвате; човѣка трѣбва да помиришете, и отъ миризмата му ще познаете, какво цвѣте е: дали е карамфилъ, роза, теменуга и т. н. За това се изисква добре развито чувство на обоняние. Отъ добрия и правилно мислещъ човѣкъ излиза особено приятенъ ароматъ, особено благоухание. Отъ лошия, отъ неправилно мислещия човѣкъ сѫщо така излиза миризма, но неприятна. Въ това отношение хората се дѣлятъ на правомислещи и на такива, които не мислятъ право. На онѣзи, които не мислятъ, казвамъ да си вървятъ, защото училището не е за тѣхъ. Училището е само за онѣзи, които мислятъ. Докато мислѣше, Адамъ бѣше въ рая. Щомъ престана да мисли, изпѫдиха го вънъ отъ рая, да опита нѣщата; като се научи да мисли, той пакъ ще се върне въ рая. Казвате: Какъ ще се върнемъ въ рая? — Като се научите да мислите. — Кога може да стане това? —Още днесъ, още въ този моментъ. — Съ какво облѣкло ще отидемъ ? Съ какъвъ костюмъ ще бѫдемъ облѣчени?— Съ официаленъ костюмъ. Дрехитѣ, които днесъ носите, сѫ работни, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ рая. Тѣзи дрехи ви сѫ дадени, следъ като сте престанали да мислите. Отново трѣбва да започнете да мислите, за да получите новъ костюмъ—костюмътъ на мисъльта. На едного дошълъ гостъ, който гладувалъ три деня, та си мислилъ, дано го нахранятъ нѣкакъ. Обаче, домакинътъ започналъ да му разправя една интересна приказка. Гостътъ слушалъ, слушалъ и си рекълъ: Дано по-скоро свърши приказката, че да се сѣти да ме нахрани!—На сѫщото основание и азъ трѣбва да свърша приказката си. Гладниятъ първо трѣбва да се нахрани, а после да му се говори. Съ какво трѣбва да се нахрани? Умниятъ ще разбере, че този човѣкъ не може да яде бобъ; трѣбва да му се свари пиленце, отъ него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато нѣкой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човѣкъ не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бѫде облѣченъ въ нова дреха? Сега и азъ ви забавлявамъ, докато се приготви пиленцето. Казвате: Ние сме слушали тия работи, искаме нѣщо черно на бѣло. — Какъ мислите вие? По кой начинъ съмъ дошълъ до това положение? Пѫтьтъ, по който съмъ миналъ, не е билъ посланъ съ рози, не е билъ равно, гладко шосе. Дълго време е трѣбвало да мисля, докато си пробия пѫть презъ дракитѣ, презъ джунглитѣ. Ако вие трѣбваше да минете по сѫщия пѫть, много пѫти досега щѣхте да се върнете назадъ. Доброто ще дойде, следъ като минете този пѫть. Затова не се връщайте отъ този пѫть. — Правъ ли е пѫтьтъ, по който вървимъ? — Кой отъ васъ е вървѣлъ по правия пѫть? Нито дѣдо ви, нито баба ви, нито вие още — никой отъ васъ не върви по правия пѫть. Който е нещастенъ, който умира, той не върви по правия пѫть. Азъ желая да бѫдете щастливи. Щастието е законъ на Божествената мисъль, която е вложена въ васъ. Яко тази мисъль не е ценна за васъ, вие ще носите лошитѣ последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъль подразбира такова съзнание, което приема сѫществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала единъ съвършенъ свѣтъ, съ велики блага, които всѣки очаква да получи. Какъ ще намѣрите тѣзи блага? — Като мислите и като учите. Сега, да прочетемъ „Добрата молитва“ съ мисъль. Въ нея има десеть важни нѣща. Тази молитва представя резюме на това, което човѣкъ трѣбва да върши. Въ нея се крие вашето щастие. Ако я четете съ мисъль, вие ще бѫдете щастливи. Казвате:,, Господи, Боже нашъ.“ —Възможно ли е Богъ да е вашъ Баща, а вие да сте сиромаси? Щомъ сте сиромаси, това показва, че Богъ още не е ста- налъ вашъ Баща. И тъй, дадохъ ви вече пѫтя къмъ щастието. Който отъ васъ е готовъ, нека влѣзе въ този пѫть. Който не е готовъ, той е свободенъ да прави, каквото иска. Да мислимъ тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага въ себе си. * Беседа отъ Учителя, държана 22 мартъ 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Извънредна беседа от Учителя на 22 март 1934 г., София. Първо издание - брошура с една беседа, 1934 г. Книгата за теглене Съдържание. РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ. Сега ще говоря за сѫщественитѣ нѣща въ живота, които трѣбва да знаете. Това, което досега сте научили, трѣбва да се циментира, т. е. да се организира. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ трѣбва да научи всичко, което се преподава тамъ. Щомъ излѣзе отъ училището и влѣзе въ живота, тамъ му предстои друго учение. Думитѣ „циментиране и организиране“ се различаватъ помежду си. Циментирането е механически, а не органически процесъ, Циментиратъ се свѣтскитѣ хора; организиратъ се духовнитѣ хора, които служать на Бога отъ любовь. Въ този смисълъ, Божествениятъ свѣтъ е организиранъ. Вѣрващитѣ, които се стремятъ къмъ духовенъ животъ, предстоятъ на организиране, обаче, начинътъ, по който живѣятъ, ги лишава отъ тази опитность. Защо? Защото и тѣ често се колебаятъ въ това, което знаятъ. Защо и за какво се колебаятъ, нѣма да обяснявамъ, защото, при обясняване на нѣкоя истина, вмѣсто да се внесе повече свѣтлина, въ умоветѣ на хората настава мракъ, тъмнина. Запримѣръ, можете ли да обясните на човѣка, защо гледа? Свѣтлината е свѣтъ, необходимъ за човѣшкия умъ. Казвамъ : за всички, които искатъ да служатъ, да слугуватъ на Бога, важно е да знаятъ, че слугуването е процесъ, който води къмъ прогресъ. Безъ слугуване нѣма прогресъ, нѣма напредъкъ въ свѣта. Безъ слугуване и животътъ не може да се осмисли. Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора седи мисъльта, че слугуватъ само невежитѣ, слабитѣ и беднитѣ хора. Не е така. Невежитѣ, слабитѣ и беднитѣ хора робуватъ, а не слугуватъ. Голѣма разлика има между слугуване и робуване. Когато човѣкъ върши нѣщо доброволно, отъ любовь, тогава казваме, че той слугува. Когато работи съзнателно, пакъ казваме, че слугува. Обаче, когато на сила го заставятъ да работи, да се труди, казваме, че той робува. Когато болниятъ е заставенъ да работи нѣщо, за да се лѣкува по този начинъ, това е робуване, но не слугуване. Той работи по необходимость, а не отъ добра воля. Кога се лѣкува човѣкъ? Когато е боленъ. Той се лѣкува, но не можемъ да кажемъ, че работи. За болния казваме, че се труди, или че се мѫчи — зависи, какъ изпълнява даденитѣ отъ лѣкаря предписания. Ще не ще, по необходимость, болниятъ ще вика единъ, втори, трети лѣкарь, да възстанови по нѣкакъвъ начинъ здравето си. Болеститѣ, болезненитѣ състояния въ човѣка се отнасятъ къмъ човѣшкия свѣтъ, къмъ свѣта на противоречията; здравето, здравословнитѣ състояния пъкъ се отнасятъ къмъ Божествения свѣтъ. Следователно, когато боледувате, когато проявявате известни слабости, трѣбва да знаете, че сте въ човѣшкия свѣтъ, въ областьта на човѣшкото. Боленъ си, кажи: Човѣкъ съмъ. Когато се насърдчавате, когато въ ума ви дойде нѣкоя добра, свѣтла мисъль, знайте, че сте въ Божествения свѣтъ, въ областьта на Божественото. Добрата страна въ човѣка се заключава въ това, да изправя своитѣ слабости. Като слушате да се говори по тѣзи въпроси, мнозина запитватъ: Кой е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ ? Пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите, е пѫтьтъ, по който децата вървятъ. По кой пѫть вървятъ децата? Децата вървятъ по пѫтя на своя баща и по пѫтя на своята майка. Синътъ върви точно по пѫтя на баща си, а дъщерята — по пѫтя на майка си, но само съ едно малко, вѫтрешно различие. Мнозина се безпокоятъ, какъ ще растатъ, дали ще се развиватъ правилно. Казвамъ: човѣкъ ще расте, ще се развива и въ заключение ще стане точно това, за което е предназначенъ. Ако искате да се убедите въ това, направете следния опитъ: вземете едно змийско, едно паче и едно кокоше яйце и ги поставете при условия да се измѫтятъ. По външенъ видъ имате три яйца, но като се измѫтятъ, отъ всѣко яйце ще излѣзе точно това, което е вложено въ него. Отъ всѣко яйце ще излѣзе форма, съответна на това, което се крие въ неговия зародишъ. Нѣкой казва: Какво ще излѣзе отъ мене? — Отъ тебе ще излѣзе точно това, което първоначално е вложено. Нѣкой седи и се безпокои, какъ ще свърши живота си. Какъ ще свърши вълкътъ живота си ? Вълкътъ ще свърши живота си като вълкъ. Какъ ще свърши овцата живота си ? Като овца. Какъ ще свърши змията живота си ? Като змия. Какъ ще свърши човѣкъ живота си? Като човѣкъ. Подъ думата „свършване на живота“, имамъ предъ видъ разбиране на живота. Като изяде овцата, вълкътъ едва тогава разбира, че е постѫпилъ криво. Като свърши живота си, овцата тогава разбира, че нищо не е постигнала. Като свърши живота си, и човѣкътъ разбира, че нищо не е постигналъ отъ онова, което е желалъ. Когато се роди и израсне, човѣкъ започва да мечтае да стане царь. Най-после постига желанието си, става царь: коронясвать го, кланятъ му се, всички го слушатъ, изпълняватъ заповѣдитѣ му, и той се радва на здравето, на силитѣ си, на славата и на властьта, съ които разполага. Дохожда день, когато силитѣ му започватъ да го напущатъ, рѫцетѣ и краката му треперятъ, не го слушатъ; поданицитѣ му сѫщо не го слушать и го детронирать. Той започва день следъ день да слиза отъ своето високо положение, докато изгуби всичко, което е ималъ, и казва: Бѣхъ царь, но какво спечелихъ? — Придоби опитностьта, която всѣки царь има. Ти игра на сцената ролята на царь, и като изигра ролята си, напусна сцената, влѣзе въ действителния животъ. Да играешъ ро-лята на царь, това още не е положение на истински царь. Докато не стане Синъ Божи, дотогава човѣкъ ще се качва на сцената и ще слиза, ще се намира въ преходни състояния. Да бѫдешъ Синъ Божи, значи да живѣешъ въ реалния свѣтъ, дето нѣма никакви промѣни. Само Синътъ Божи разбира реалния свѣтъ. Цѣлата вселена е на негово разположение. Питамъ: какво е положението на съвременния човѣкъ? Седи той при ограничителнитѣ условия на живота, въ свѣта на промѣнитѣ, и казва : Де ще отиде краятъ на този животъ? — Нѣма защо да мислите за края на живота. — Какво ли ще бѫде началото на живота? — И за началото нѣма защо да мислите. — Какъвъ е смисълътъ на всички нѣща въ живота ? — И за това не мислете. Всички нѣща иматъ смисълъ. Всѣко нѣщо, което въ началото нѣма смисълъ, на края се осмисля. Какъвъ смисълъ ще дадете на нѣща, които на пръвъ по- гледъ сѫ безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия нѣща, да видите тѣхния смисълъ. Какъвъ смисълъ ще дадете на живота? Или какъвъ смисълъ ще дадете на любовьта? Едно трѣбва да знаете: любовьта изключва всѣкаква жертва. Защо ? Любовьта е нѣщо повече отъ жертвата. Любовьта изключва всѣкакво даване, защото е нѣщо повече отъ даването. Любовьта подразбира пълнота, доволства на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовьта включва всички постижения, къмъ които душата се стреми. Ако днесъ, въ името на любовьта, хората не по- стигатъ своитѣ желания, причината затова е, че катo искатъ да бъдатъ като другитѣ, тѣ подражйватъ едни на други, а съ това се спъватъ. Човѣкъ трѣбва да бъде като другитѣ само въ едно отношение, а именно — всички да живѣятъ въ лю-бовьта. Само въ това хората трѣбва да си подражаватъ. Който не живѣе въ любовьта, той не е като другитѣ. Не е въпросътъ да мислите, като другитѣ хора, но трѣбва да постъпвате като ония, които живѣятъ въ любовьта. На мнозина ще се види противоречиво, какъ е възможно да постѫпватъ като всички хора. Вие трѣбва да постъпвате, както постѫпватъ кокичето и дъба. Трѣбва ли кокичето да желае да стане дѫбъ ? Кокичето никога не може да бъде дѫбъ; то всѣкога кокиче ще си остане. На кокичето е опредѣлено да живее единъ-два месеца. Презъ това време то ще поникне ще израсте, ще цъвне и следъ това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускътъ му. На дѫба, обаче, е опредѣлено да живѣе 100-200-300 и повече години. Като давамъ този примѣръ, съ това искамъ да обърна внимание на спора, който съществува между xopата, защо едни отъ тѣхъ трѣбва да заематъ положението на кокичето, а други — положението на дѫба. Споредъ мене, разрешаването на този въпросъ седи въ следното: кокичето може да стане дѫбъ, само при условие, ако дѫбъть пожеле да стане кокиче. Сѫщиятъ законъ съществува и въ Божествения свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ пожелае да стане ангелъ, той не трѣбва само да подрани на ангела, но трѣбва да отиде на неговото мѣсто същевременно, ангелътъ трѣбва да слѣзе на положението на човѣка. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг нѣкой пожелае да заеме вашето положение като ангелъ? Той ще заеме вашето положение, но и вие трѣбва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой нѣма да ви спъва. Много хора ще пожелаятъ вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизате и качване, вие трѣбва да изучавате живота. Казвате : Де ще му излѣзе краятъ? — Нѣма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човѣка, пакъ ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трѣбва да ви е приятно. Какво лошо има въ слизането? Стаята ви е въ горния етажъ на кѫщата. Качвате се тамъ да пренощувате, и сутриньта слизате долу, въ първия етажь. Ако можеше само да се качвате, безъ да слизат, защо трѣбва да си правите кѫщи на нѣколко етажа? Въ кой етажъ е по-добре да живѣе човекь? За сега въ първия етажъ живѣятъ господаритѣ, ха- зяитѣ на кѫщата, а въ втория — наемателитѣ. Въ най-горния етажъ, таванския, живѣятъ слугитѣ. Сега свѣтътъ е обърнатъ съ главата на долу. Споредъ мене, въ най-горния етажъ, на тавана, трѣбва да живѣятъ господа- ритѣ, а долу, въ първия етажъ — слугитѣ. Защо? Защото въздухът на планината е по-чистъ, отколкото този въ долината. Първиятъ етажъ представя долина, а най-горниятъ етажъ — планина. Съвременнитѣ господари сѫ умни. Тѣ живѣятъ въ първия етажъ, т. е, въ долината, за да бѫдатъ по-близо до избата, дето се намиратъ съестнитѣ продукти. Въ пърия етажъ сѫ най-голѣмитѣ удобства. И тъй, нека всѣки отъ вас извади сѫщестаеното за себе си и го приложи въ живота си. Всѣки ще ме разбере споредъ развитието си. Петгодишното дете разбира живота по единъ начинъ; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране ; на 30 години разбирането му ще бѫде съвсемъ друго; на 80, на 120 години разбиранията на човѣка за живота коренно се различаватъ отъ тия на детето. Значи, разбиранията за живота на единъ и сѫщъ човѣкъ, презъ разнитѣ му възрасти, сѫ различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и следъ години го наблюдавате, но вече като старъ, 120 годишенъ човѣкъ, вие ще намѣрите грамадна разлика между тѣзи два образа. Защо? Състоянията, въ които се намирали, напълно се различаватъ. На тия състояния се дължатъ и различнитѣ разбирания. Като петгодишно дете, той бѣше веселъ, доволенъ отъ живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остарѣ, като 120 годишенъ дѣдо, прегърби се, започна да ходи съ тояга, да не се довѣрява на никого и да казва: Не вѣрвайте на хората, защото сѫ лоши. Не вѣрвайте на слугитѣ, защото крадятъ, ще обератъ всичкото ви богатство; не вѣрвайте и на близкитѣ си — никому не вѣрвайте! Питамъ: На кого трѣбва да вѣрвате тогава ? Само на този старъ дѣдо ли ? Той е недоволенъ отъ живота, отъ хората, отъ себе си, и отъ това положение ще учи другитѣ. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота. Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия животъ, т. е. животътъ на земята. На небето, обаче, всички сѫ 33 годишни. Тамъ не носятъ бради, както хората на земята, и всички си приличатъ. Ако отидете на небето и пожелаете да видите нѣкое дете, веднага единъ отъ голѣмитѣ ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите сѫщия ангелъ, той пакъ се увеличава, приема първоначалния си видъ. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. Въ небето нѣма болни, нѣма недоволни, нѣма стари хора. Тамъ не се чуватъ никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искатъ да разбератъ, какво нѣщо е недоволството, ангелитѣ сли- затъ на земята. По този начинъ тѣ се развличатъ малко. За тѣхъ земята е мѣсто на рззвлѣчение. Ангелитѣ отиватъ при старитѣ хора, при бабитѣ и дъдовцитѣ, тѣ да имъ разправятъ своя животъ, да се запознаятъ съ недоволството. Ангелътъ слуша историята на дѣдото, който го запознава съ недоволството, и само се усмихва. Дѣдото казва: Ти не ценишъ моята опитность, затова се усмихвашъ. — Какъ да не я ценя? Азъ затова съмъ дошълъ на земята, да се уча. — Тъй, трѣбва да се интересувашь ! — Какво е недоволството, ние не знаемъ. Въ небето недоволство не сѫществува, Пъкъ и такива екземпляри, като хората, сѫщо не се срѣщатъ тамъ. Казвамъ: смисълътъ на живота не е въ остаряването. Смисълътъ на живота е въ любовьта, въ вѣчния животъ, въ процеса на вѣчното подмладяване. Който не остарява, той не може да се подмлади. Който не грѣши, той не може праведенъ да стане. Ако разберете тѣзи мисли, блажени сте: ако не ги разберете, ще станете като дѣдо си, — Защо е така? Да питате, защо е така, то е все едно да питате, защо Господъ е създалъ човѣка съ едно лице само, а не съ две или съ три. Ако нѣкой момъкъ се влюби въ мома съ три лица, той нѣма да знае, на кое лице да гледа, съвсемъ ще се обърка. Едно лице трѣбва да има човѣкъ, защото съществува само единъ Богъ. Една уста трѣбва да има човѣкъ, защото съществува само една любовь. Обаче, човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри на носа, две ръце, два крака. Защо човѣкъ има две уши ? На едното ухо седи мѫжътъ, на другото — жената; на едното ухо седи братътъ, на другото — сестрата ; на едното ухо седи господарьтъ, на другото — слугата. Следователно, числото две показва, че човѣкъ едновременно трѣбва да възприема и да предава Божественитѣ блага. Петьтѣ пръста на ръката представятъ петьтѣ отворени врати за свѣта, презъ които човѣкъ влиза и излиза, за да се запознае съ законитѣ на живота. Тъй щото, докато имашъ петь сѣтива, ще гле- дашъ добре, ще слушашъ добре, ще миришешъ добре, ще вкусвашъ добре, ще пипашъ добре. Петьтѣ сѣтива съ петьтѣ врати, презъ които човѣкъ възприема знанието. Въ бѫдеще човѣкъ ще има повече сѣтива, но само, ако е могълъ да развие петьтѣ, съ които днесъ си служи. Съвременнитѣ хора, и съ петьтѣ сѣтива, които иматъ, още не могатъ да разбератъ и научатъ това, което ги заобикаля. Тѣ имать уста и езикъ, но още не съ се научили да говорятъ музикално. Знаете ли, каква сила се крие въ човѣшката речь? Божествена сила се крие въ речьта! Ако знаехте законитѣ на речьта, ако знаехте този музикаленъ езикъ, достатъчно е само три думи, да кажете, за да отворите сърцето и на най-голѣмия скъперникъ банкеръ. До сега, като не знаете този музикаленъ езикъ, като не знаете ключа, съ който да си послужите, отивате при нѣкой банкеръ, говорите му съ часове и, вмѣсто да отворите сърцето му, вие го затваряте. И следъ това казвате. Влѣзохъ при този банкеръ, но не мога да излѣза. Питамъ: какъ е възможно, да влѣзете при единъ банкеръ и после да не можете да излѣзете? За да не можете да излѣзете отъ стаята на банкера, това показва, че имате да му давате, а не можете да отворите сърцето му. И наистина, вие имате да му давате сто хиляди лева. Той ви хваща и казва: Скоро паритѣ! — Пусни ме да си излѣза! — Не, така не се излиза. Или паритѣ ще дадешъ, или подъ сѫдъ ще те дамъ. Като не можете да платите, вие се намирате въ положението на онзи дервишъ, който отишълъ на баня да се кѫпе, но нѣмалъ петь пари въ джоба си и казалъ: Ще се окѫпя, а Господъ ще промисли за мене. Влѣзълъ въ банята, окѫпалъ се добре и, на излизане, казалъ на баняджията: Много благодаря за банята. — Първо ще платишъ, а после ще благодаришъ. — За Бога! Освободи ме, пусни ме да си вървя. — Щомъ Богъ те е пратилъ на баня, Той ще се погрижи за паритѣ. — Нѣмамъ пари, не мога да ти платя. — Не, ще платишъ! Иначе, нема да те пусна. Десеть стотинки е всичко! — Аллахъ, или ми дай десеть стотинки, да платя на баняджията, или събори банята, да излѣза навънъ! Причината за нещастията на съвременнитѣ хора се дължи на това, именно, че за десеть стотинки само баняджията ги е хваналъ и не ги пуща да излѣзатъ навънъ, докато не платятъ. Когато нѣкой ми разправя за страданията си, азъ си представямъ смѣшното положение, въ което се намира; виждамъ, какъ баняджията го е хваналъ и не го пуща, а той ми разправя, че страда, че ималъ да дава на този, на онзи. Той иска да му дамъ нѣкакъвъ съветъ. Какъвъ съветъ ще му дамъ ? Ако му кажа да не се кѫпе, не съмъ правъ. Виждамъ, че той непременно се нуждае отъ баня. Не остава друго, освенъ да плати на баняджията. — Петь пари нѣмамъ въ джоба си. Казвамъ: Така е за онзи, който нѣма сладъкъ езикъ. Обаче, за онзи, който има мекъ, благъ езикъ, банкитѣ сѫ на негово разположение. Ако знае, какъ да върти ключа на своя езикъ, човѣкъ би правилъ чудеса. Богатството, бѫдещето на човѣка се крие въ неговия езикъ. Нѣкой казва: Отъ мене нищо нѣма да излѣзе сега, но поне въ бѫдещия животъ да излѣзе нѣщо. — Защо си давашъ мнението? Веднъжъ си дошълъ на земята, Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ тебе, което трѣбва да разработвашъ. Смѣшно е, професорътъ, който е свършилъ четири факултета, да каже, че не може да преподава на ученицитѣ си! Ако не може да преподава, защо е станалъ учитель? Сѫщото се отнася и за васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и вие, като професора съ четиритѣ факултета, можете да извършите онова, за което сте пратени на земята. Казвате: Отде знаемъ, какво трѣбва да извършимъ? Питамъ: жената не знае ли, че е жена? Мѫжътъ не знае ли, че е мѫжъ? Детето не знае ли, че е дете? Господарьтъ не знае ли, че е господарь? Слугата не знае ли, че е слуга? Военниятъ не знае ли, че е воененъ?" Всѣки човѣкъ знае, за какво е роденъ. Следователно, вашата задача на земята седи въ това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цель всѣки човѣкъ трѣбва да влѣзе въ умствения свѣтъ, въ свѣта на мисъльта; после, той трѣбва да влѣзе въ духовния свѣтъ, въ свѣта на любовьта, въ свѣта на топлината; най-после, той трѣбва да влѣзе въ Божествения свѣтъ, да научи, какво нѣщо е волята, Божия и какъ трѣбва да се изпълнява. Значи, човѣкъ. трѣбва да изучава три нѣща: законитѣ на своя умъ, на ,своето сърце и на своята воля: Въ тази наука влиза смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да отстѫпва разумно и на мѣсто. Безъ смирение животътъ на човѣка остава незавършенъ. Смирението е пѫть, врата презъ която трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да се научите, да работите. Който иска да стане уменъ, нека отиде при ангелитѣ да се учи: който иска да възпита сърцето си, нека отиде да се учи при херувимитѣ и серафимитѣ; които иска да се научи да работи на земята, нека отиде въ Божествения, свѣтъ при Бога. Човѣкъ може да бъде уменъ добъръ, но ако нѣма смирение, ако не е ходилъ въ Божествения свѣтъ, той не може да реализира своитѣ мисли и желания. Ако пъкъ е ходилъ при ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, най-после той трѣбва да отиде и при Бога. Само при това положение, човѣкъ може да изпълни волята Божия. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ изпълнение волята Божия. Въ из-пълнение волята Му се крие всичката наука на миналото, на настоящето и на бъдещето. Идеалътъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества седи въ изпълнението на тази воля. Въ изпълнение волята на Бога се проявява Божията Любовь, Мъдростъ и Истина. Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любовь, Мъдростъ и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия животъ, Неговото знание и Неговата свобода. Въ изпълнение волята на Бога се крие идеалътъ на всѣка душа. За постигането на този идеалъ, човѣкъ трѣбва да бъде готовъ на всѣкакви жертви. Дойде ли до Божественото, той не трѣбва да има две мнения. Това значи да бѫде човѣкъ господаръ на себе си. Да бѫдете господари на положението си, това не значи, че трѣбва да се жертвувате, но да се облѣчете въ дрехата на смирението, за да изпълните волята Божия. Красивъ свѣтъ е смирението! Въ този свѣтъ започва истинската работа. Смирениятъ е миналъ презъ всички фази на живота и се е смалилъ, заелъ е положението на дете. За такива души Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Това малко дете е минало презъ голѣми изпитания, презъ всички области на живота, и сега слиза на земята да се специализира. Тази специализация не е нищо друго, освенъ осмисляне на живота, разглеждането му като Божествена проява. Само смирениятъ човѣкъ върши волята Божия, и затова познава Любовьта. Само Божията Любовь осмисля живота. Тя премахва всички мѫчнотии, спънки, противоречия и прави човѣка господарь на положението. Цѣлиятъ свѣтъ е на разположението на този човѣкъ. Това значи да влѣзете въ свѣтъ между хора, които ви обичатъ. Всички ще се грижатъ за васъ, нѣма за какво да мислите, но въ замѣна на това и вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ тѣхъ. Сега, като ученици, вие трѣбва да учите. Всички ще минете презъ положението на Иова, който на времето си бѣше единъ отъ напредналитѣ ученици. Богъ искаше да изпита търпението му, и затова го подложи на голѣми изпитания. Само търпеливиятъ може да върши волята Божия. Безъ търпение човѣкъ не може да служи на Бога, не може да върши Неговата воля. Който иска да бѫде силенъ, той непременно трѣбва да развива търпението си. Безъ търпение човѣкъ не може да бѫде въ връзка съ Божествения свѣтъ, не може да познае Великото начало. Безъ търпение човѣкъ само ще се запитва, защо свѣтътъ е така създаденъ, защо му сѫ дадени изпитанията, защо носи една или друга форма и, въ края на краищата, не ще може да си отговори. Като развива търпението си, като, учи, човѣкъ постепенно ще си отговори на тия въпроси. Като си отговори положително на всички въпроси, най-после и той, като българинътъ, ще каже: „Отъ день на день по-добре, а днесъ е най-добре". Какво означаватъ тия думи? Единъ българинъ работилъ по цѣли дни на нивата си и вечерь се връщалъ у дома си, между жена си и децата си, дето се измивалъ, преобличалъ, нахранвалъ и казвалъ: „Отъ день на день по-добре, а днесъ е най-добре“. Единъ день, когато и вие се намѣрите въ дома си измити, облѣчени въ нови дрехи, нахранени и задоволени, ще кажете: Днесъ е най-добре. Само по този начинъ животътъ ви ще се осмисли. Днесъ, 22 мартъ, е деньтъ на равноденствието, началото на пролѣтьта. Всички посрѣщатъ слънцето, радватъ се, пѣятъ, дошълъ е първиятъ день на пролѣтьта. Като посрѣща слънцето, човѣкъ трѣбва да има идея за това. Слънцето е емблемъ на Великото начало въ свѣта. То обикаля земята, минава отъ северното въ южното полушарие. Когато слънцето е въ южното полушарие, Великиятъ слиза на земята. Когато слънцето е въ северното полушарие, Той се връща въ своя свѣтъ. Тогава пъкъ ние отиваме при Него, въ Божествения свѣтъ. Дали слънцето е въ северното, или въ южното полушарие, любовьта и истината трѣбва да бѫдатъ достояние за насъ. Следователно, тази година трѣбва да изучавате и да прилагате любовьта и истината въ живота си. Само така ще станете свободни хора. Мнозина мислятъ, че сѫ свободни, а при това се безпокоятъ отъ много работи. Докато ви безпокоятъ една мисъль, едно чувство или една постѫпка, вие не сте свободни; докато ви безпокоятъ децата, слугитѣ, хората около васъ, вие не сте свободни; докато ви безпокоятъ студътъ, горещината, вие пакъ не сте свободни. Човѣкъ трѣбва да стане господарь на всичко, вънъ и вѫтре, въ себе си. Казвамъ: за да стане господарь на положението, въ което се намира, човѣкъ трѣбва да мине презъ известни ограничения, презъ голѣми напрежения, да се блъсне въ нѣщо, за да се пробуди съзнанието му. Една сестра разправяше единъ свой сънь: сънувала една вечерь, че се намирала предъ едно замръзнало езеро. Искала да си налѣе вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влѣзла вѫтре; напълнила стомната си съ вода, но не могла да излѣзе. Дошло и на умъ, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, предъ нея се изпрѣчила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спрѣла. Нѣщо и казвало отвѫтре: Не се страхувай, удари се въ стената, ще излѣзешъ презъ нея. Тя послушала този гласъ. Хвръкнала, ударила главата си въ стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала презъ стената, безъ нѣкаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснешъ въ нѣщо. Съ това блъскане на главата си, тя разрешила единъ важенъ въпросъ. И тъй, когато се натъкне на нѣкое тежко, мрачно състояние, човѣкъ трѣбва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му. Преди години, когато бѣхъ въ Търново, при мене дойде една жена, на 40—45 години, и започна да се оплаква отъ живота, отъ хората. Питамъ я: ти ли си единствената праведна жена въ свѣта? Тогава тя обърна другъ листъ, започна да говори за себе си, че била лоша, че не е доволна отъ живота си и т. н. Като я изслушахъ, пакъ я запитахъ: защо дойде при мене? Ако е да ми разправяшъ, какви сѫ хората, каква си ти, азъ зная това. Какво ново можешъ да ми кажешъ? — Искамъ да кажа, че майка ми ме изпрати да дойда тукъ. Отъ нѣколко години насамъ тя е въ онзи свѣтъ, но снощи я сънувахъ: Идва при мене сърдита, недоволна, съ една стомна въ рѫка. По едно време дига стомната и ме удря съ нея право въ главата. Отъ главата ми започна да тече нѣкаква жълта течность — главата ми се разби. Азъ се уплашихъ и решихъ да бѣгамъ, но чухъ по-нататькъ гласа на майка си: Иди човѣкъ ще станешъ, или още по-голѣмо зло ще те сполети. Помислихъ си: Каква лоша майка! Вмѣсто да ми се порадва, тя разби главата ми. Гледамъ, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна рѫката си нагоре и излѣзе отъ стаята ми. Ставамъ сутриньта, но забелязвамъ, че въ мисъльта ми е станала нѣкаква промѣна, започнахъ да мисля за Бога, за хората, за доброто въ свѣта. Като мислихъ така, дойде ми на умъ да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава азъ и казахъ: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви въ Божествения пѫть и не се безпокой. Докато си въ този пѫть и вършишъ волята Божия, никаква стомна нѣма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влѣзе въ свѣта на свободата. Желая на всички да влѣзете въ свѣта на свободата. Какъ ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влѣзете въ свѣта на Божията Любовь, въ свѣта на Божията Мѫдрость, въ свѣта на Божията Истина. Щомъ е така, нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да живѣете, но пожелавамъ ви да, влѣзете въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината. — Какво ще правимъ тамъ? — Това не е ваша работа. По този въпросъ вие не трѣбва да мислите. Като влѣзете въ тѣзи свѣтове, тамъ ще ви научатъ, какво да правите. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа". Значи, като влѣзете въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината, тамъ ще ви научатъ, какво трѣбва да правите, какъ да изпълнявате Божията воля. Ако не влѣзете въ тѣзи свѣтове, други ще ви учатъ, какво да правите. Сега, пожелавамъ на всички да изпълнявате волята Божия ! Нѣма по-красиво, по-велико, по-идейно нѣщо отъ това, човѣкъ да изпълнява волята Божия. Съ други думи казано: Нѣма по-красиво, по-велико, по-идейно нѣщо за човѣка отъ това, да влѣзе въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината. Желая на всички да влѣзете въ тѣзи три свѣта, и тамъ да бѫдете научени отъ Бога, какво да правите. Сега отивате въ свѣта на Любовьта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете отъ този свѣтъ, пакъ ще се видимъ, ще си поговоримъ. Значи, сега отивате въ свѣта на Любовьта, дето ще прекарате шесть месеца. Пожелавамъ ви добро пътешествие! Добъръ пѫть на всички! Богъ на всичката пълнота да ни изпълни съ благия си Духъ! Да изпълнимъ благата Му воля! * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1934 г., 5 ч. с. Изгрѣвъ.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

Извънредна беседа, държана от Учителя на 23 ноември 1930 г., Издание 1931 г. Книгата за теглене Съдържание ОБЩЕНИЕ СЪ БОГА Животътъ, въ своитѣ прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви иматъ свои практически и теоретически значения. Запримѣръ, да вѣрва човѣкъ, това е една отъ теоретическитѣ страни на живота. Каквото и да мисли човѣкъ за вѣрата, това е все още теория. Въ такъвъ случай всички хора се различаватъ въ своитѣ теоретически възгледи за вѣрата и за живота. Обаче, по отношение на реалното въ живота, т. е. по отношение на сѫществената страна на живота, всички хора, както и всички живи сѫщества, изобщо, иматъ еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, въ реалностьта на нѣщата има единство. Напримѣръ, когато дойде радостьта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промѣни въ всички живи сѫщества. Тѣзи промѣни се забѣлѣзватъ най-добрѣ у хората. Когато тѣ се радватъ, пулсътъ имъ се увеличава, приливътъ на кръвьта въ сърцето се усилва и всички органи се разширяватъ. Изобщо, радостьта причинява разширение въ човѣка. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че молитвата, моленето е достояние само на простия човѣкъ. Тѣ считатъ молитвата за нѣщо долно по отношение на учения, на гениалния човѣкъ или на светията. Въ сѫщность, ако се вземе прѣдъ видъ живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отъ начало до края прѣдставлява само молитва. Животътъ му започва съ молитва и завършва съ молитва. Молитвата на гения, напримѣръ, показва, че той е брѣмененъ съ нѣкаква велика идея, съ която иска да допринесе нѣщо на свѣта. Такъвъ животъ е напълно безкористенъ. И затова казваме, че както гениятъ, така и светията не търсятъ въ живота си своето лично благо. И тъй, всички хора, които сѫ готови да разбератъ по вѫтрѣшенъ, интуитивенъ начинъ молитвата, само тѣ сѫ въ състояние да разбератъ нейния дълбокъ смисълъ. Между съврѣменнитѣ езици нѣма нито единъ, който е въ състояние да изрази великата идея, която се крие въ понятието „молитва.“ И днесъ, по нѣмане на съотвѣтна дума, ние си служимъ въ разнитѣ езици съ думи, които приблизително поне изразяватъ понятието молитва. Да се молишъ, това значи да обърнешъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Онзи Източникъ на живота, отъ който си излѣзълъ. Ако човѣкъ огрубява, това се дължи на факта, че той рѣдко си спомня за Първата Причина, т. е. за Първоизточника на живота. Слѣдователно, падението, до което съврѣменното човѣчество е дошло, се дължи на една дълбока вѫтрѣшна причина — немарливость къмъ Първия Принципъ, отъ който е излѣзло. Днешниятъ човѣкъ е немарливъ къмъ Бога, вслѣдствие на което често чувате да казва: азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога и безъ Бога, мога и безъ молитва. Така разсѫждава човѣкъ, който се мисли свободенъ, но това разсѫждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т. е. абсолютното въ свѣта не може да се раздвоява. Както Богъ, Който ни е създалъ, не може да ни забрави, така и ние нѣмаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено съ насъ. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравимъ, пакъ умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртьта. Когато нѣкой пита, не може ли да живѣе безъ молитва, то е все едно да пита, не може ли да живѣе безъ да диша. Щомъ човѣкъ се счита свободенъ, независимъ, нека се опита да спре дишането си само за единъ часъ. Спре ли дишането си за единъ часъ, той ще разбере, каква е необходимостьта отъ него. Ако дишането прѣдставлява голѣма необходимость за човѣка, тогава мисъльта за Бога е хиляди пѫти по-голѣма необходимость. Колкото повече човѣкъ си спомня за Бога и Го държи въ себе си, толкова по-благороденъ е той. Благородството на човѣшката душа зависи отъ мисъльта му за Бога. Значи, искаме ли да бѫдемъ благородни, ние трѣбва да си спомняме за Бога, като сѫщина, която протича прѣзъ насъ. Въ Всички положения на живота си, и въ радости, и въ скърби, ние трѣбва да си спомняме за Бога. Вънъ отъ Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не сѫществува. Нѣкой казва: културата може да сѫществува и безъ Бога. Казвамъ: колкото животътъ на земята може да сѫществува безъ слънце, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Колкото растенията могатъ да сѫществуватъ безъ вода, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Колкото хората могатъ да сѫществуватъ безъ въздухъ, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Това сѫ сравнения, които показватъ голѣмата необходимость отъ молитвата. Мисъльта на човѣка не може да се развива безъ молитва. Ние не говоримъ за изопаченитѣ човѣшки мисли, споредъ които идея­та за Бога е прѣдставена въ най-карикатуренъ видъ. Идеята на съврѣменнитѣ хора за Бога е идея на падналото човѣчество. Това, което тѣ считатъ реалность, въ сѫщность не е никаква реалность. Колко пѫти човѣкъ се е молилъ на Бога, безъ да е получилъ нѣкакъвъ отговоръ! Защо не получава отговоръ на молитвата си? Да се моли човѣкъ на Бога и да не получава отговоръ на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пакъ усѣща жаждата. Водата, която той пие на сънъ, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалностьта се отличава по това, че тя е въ сила да задоволи всѣко чувство, отъ което човѣкъ вѫтрѣшно се измѫчва. Въ реалностьта човѣкъ непрѣкѫснато, постоянно расте. Това вечерно събрание е свикано за реалностьта на молитвата, да разберете, какъ трѣбва да се молите. Бихъ желалъ да чуя отъ нѣкои, какъ се молите. Когато се молите, т. е. когато отивате при Бога, вие се стѣснявате. Можете ли да се молите правилно, щомъ се стѣснявате? При това, на какво се дължи стѣснението? Когато ученикътъ е научилъ урока си, както трѣбва, той става отъ мѣстото си смѣло, рѣшително и отговаря добрѣ на всѣки въпросъ, зададенъ отъ учителя му. Не е ли научилъ урока си, ученикътъ се стѣснява и казва: учительтъ ще ме скѫса. Когато се молите на Бога, имайте прѣдъ видъ слѣднитѣ Негови качества: Той е крайно търпеливъ, но и много взискателенъ. Когато човѣкъ се моли, той трѣбва да се моли за реални, за дѣйствителни нѣща. Богъ не обича да се молимъ за празни работи. Празни работи сѫ онѣзи, изпълнението на които зависи отъ насъ. За тѣзи работи ние не трѣбва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смѣшно е, напримѣръ, да отидешъ при Бога и да се молишъ: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, какъ да пия вода, какъ да се рѫкувамъ съ хората, какъ да се обличамъ и т. н. Много отъ молитвитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ отъ този типъ. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ молитва, която да изправи живота имъ и да прѣмахне отъ тѣхъ всѣкакво користолюбие. Користолюбието е порокъ, язва, кояторазяжда човѣшката душа. Като облакъ то помрачава съзнанието на човѣка и огрубява неговото сърце. Користолюбивиятъ цѣлъ день мисли само за себе си: да се е нахранилъ добрѣ, да е хубаво облѣченъ, жилището му да е топло и удобно, да е здравъ и т. н. Що се отнася до страданията на другитѣ хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближенъ, това е чуждо състояние, на което човѣкъ се подава. Това състояние рѣдко обхваща човѣка, но то мирише толкова неприятно, че дълго врѣме той трѣбва да се чисти, докато се освободи отъ него. И тъй, помнете слѣдната Истина: нѣма по-благородно нѣщо въ живота на човѣка отъ молитвата. Каквото друго и да ви казватъ хората, не забравяйте значението и необходимостьта отъ молитвата, отъ общението съ Бога. Нито знанието, нито любовьта, нито мѫдростьта на земята сѫ въ състояние да се сравнятъ съ общението съ Първата Причина, каквото има въ молитвата. Силата на молитвата седи въ това, че като се моли човѣкъ, той впрѣга всичкитѣ си добродѣтели на работа. Молитва, въ която човѣкъ не впрѣга всичкитѣ си добродѣтели, не може да се счита За истинска. Молитвата трѣбва да включва въ себе си качествата на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, на милосърдието и на редъ още добродѣтели. Отидете ли при Бога съ такава молитва, вие ще мязате на дърво съ узрѣли плодове. Види ли ви Богъ така накичени, ще Му е приятно, че прѣдъ Него седи едно разумно дѣте, което знае да говори на такъвъ възвишенъ, ангелски езикъ. Ще кажете: всички не можемъ да бѫдемъ разумни дѣца. — Нищо отъ това, Богъ търпи и глупавитѣ дѣца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дѣте. Глупавото дѣте никога не може да има резултатитѣ на разумното дѣте. Това виждаме навсѣкѫдѣ въ живота: разумниятъ учи, а глупавиятъ всѣкога отлага; разумниятъ се възнаграждава, а глупавиятъ се утѣшава. Казвамъ: ако съврѣменнитѣ хора не знаеха да се молятъ, тѣ биха изгубили и това малкото, което до днесъ сѫ запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което тѣ сѫ запазили, се дължи на молитвения духъ, който работи въ душитѣ имъ. Тъй щото, благодарение на молитвата, макаръ и не тъй правилна, каквато е въ съврѣменното човѣчество, все пакъ нѣщо отъ хубавото се е запазило и нѣщо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни срѣдства, чрѣзъ които се крѣпи цѣлиятъ човѣшки родъ. Душата има нужда отъ вѫтрѣшна, духовна храна, която може да се достави само чрѣзъ молитвата. Сега, като ви наблюдавамъ, азъ забѣлѣзвамъ слѣдното нѣщо: вие сте забогатѣли съ знания, които ви прѣподавамъ, но не сте научили, какъ да се молите. Въ много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповѣдвате като мене, говорите като мене, но едно нѣщо не знаете — не знаете да се молите като мене. Единственото нѣщо, на което не Мога да ви науча, е да се молите. Азъ никога не си позволявамъ да науча нѣкого, какъ да се моли. Защо? — Споредъ мене молитвата е най-свещениятъ актъ, който е достояние само на душата. Нѣкой ме запитва: ти какъ се молишъ и кога се молишъ? — Какъ се моля, не мога да ти кажа, но всѣкога се моля: азъ се моля и като ямъ, и като пия вода, и като чета, и като работя — всѣкога и навсѣкѫдѣ се моля. — Не ти ли става тежко отъ толкова много молене? — Напротивъ, по-леко ми става. Животътъ се заключава, именно, въ молитвата. Прѣстане ли човѣкъ да се моли, и животътъ изчезва. Велико нѣщо е молитвата! Тя не се изразява чрѣзъ бъбрене, чрѣзъ шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животътъ ви ще се осмисли. И ученицитѣ Христови не знаеха да се молятъ, затова се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ: „Учителю, научи ни да се молимъ!“ Христосъ имъ отговори: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи.“ Обаче, тѣ имаха образецъ на истинска молитва въ лицето на Христа. Казва мъ: всѣки човѣкъ може да научи да се моли. Щомъ молитвата е въ зависимость отъ добродѣтелитѣ, човѣкъ трѣбва да постави доброто за основа на своя животъ. Постигне ли това, той нѣма да забѣлѣжи, какъ способностьта му да се моли ще се яви като естественъ резултатъ на живота. Тогава душата на човѣка ще цъвне като дърво съ хиляди благоуханни цвѣтове. Когато човѣкъ изпадне въ молитвено разположение, зло не сѫществува за него. Той е разположенъ къмъ всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа, какъ червеятъ пълзи, той се спира прѣдъ него, иска да му помогне съ нѣщо. Като погледне къмъ нѣкое дърво, на което вѣтърътъ люлѣе листата, той изпитва разположение къмъ него и пожелава да му помогне. Прѣдъ този човѣкъ всичко оживява. Той вижда навсѣкѫдѣ Божия Духъ, Който работи и помага. Това събужда потикъ въ него и той да работи, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казвате: само човѣкъ ли се моли? — Всѣко живо сѫщество се моли. И животнитѣ, и растенията се молятъ. Благоуханието, което растенията разнасятъ изъ въздуха, е тѣхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, отъ листата на които, както и отъ тѣхнитѣ цвѣтове излиза благоухание. Слѣдователно, и човѣкъ, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Прѣстане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молилъ и е забравилъ да се моли, той мирише неприятно. Отъ качеството на растението зависи неговото благоухание. По сѫщия начинъ се опрѣдѣлятъ и дрбродѣтелитѣ у човѣка. Колкото добродѣтелитѣ на човѣка сѫ по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание. И тъй, молитвата е най-важната работа въ живота. Що се отнася до това, какъ да се молите, това е лична работа, която всѣки самъ трѣбва да научи. Ако азъ ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-послѣ ще ви дотегне и ще се откажете отъ молитвата. Молитвата има смисълъ само тогава, когато тя излиза отъ дълбочината на душата. Искате ли нѣкой да ви покаже, какъ да се молите, той ще ви каже: азъ ще се моля за васъ, а вие ще работите за мене. Такъвъ е законътъ. Работите ли за нѣкой човѣкъ, той пъкъ непрѣменно трѣбва да се моли за васъ. Не се ли моли за васъ, и вие не трѣбва да работите за него. Такива сѫ отношенията между духовнитѣ хора. Ако пъкъ вие се молите за нѣкого, той ще работи за васъ. Тази вечерь азъ искамъ вие да се молите, азъ да работя; или, азъ да се моля, вие да работите. Или пъкъ можемъ да се раздѣлимъ: едната половина да работятъ, а другата половина да се молять. Каквото и да приемете, едно е важно за васъ: всички да вземете участие, да отправите ума си къмъ Бога. Нѣма по-тържественъ моментъ отъ този, да отправимъ ума и сърцето си нагорѣ, къмъ Този, Който ни е далъ всички блага. Ако работите по този начинъ непрѣкѫснато, въ продължение на цѣла година, вие ще бѫдете прѣзѣ всичкото врѣме радостни и весели и ще чувствувате Присѫтствието на Бога. Тази молитва ще бѫде Въ сила да ви помага въ всички случаи на живота. Наука безъ молитва отекчава човѣка; религия безъ молитва отекчава човѣка; любовь безъ молитва отекчава човѣка; ядене безъ молитва отекчава човѣка. Всичко, което се върши безъ молитва, е тягостно за човѣшкия духъ. Има хора, които сѫ много взискателни въ молитвата си; тѣхната молитва е строга, отмѣрена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бѣднитѣ, молитвата на които се излива непосрѣдствено, свободно, както чувствуватъ въ дадения моментъ. Слѣдъ такава молитва лицата на такива хора просияватъ, засмиватъ се, а сѫщеврѣменно и въ душата имъ става нѣкаква промѣна. Слушате нѣкой бѣденъ да се моли: „Господи, има нѣщо въ мене, което желае да се моли, но не зная, какъ да се моля. Съжалявамъ, че употрѣбявашъ грижи и врѣме за мене, но още не съмъ се научилъ. Правя усилия да върша волята Ти, но не успѣвамъ, постоянно грѣша. Ако речешъ да ме ударишъ, рѫката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори пѫть нѣма да повтарямъ сѫщитѣ погрѣшки.“ Богъ, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дѣте е това, то ще се изправи.“ Азъ изнасямъ нѣщата по човѣшки, както ставатъ между хората. Кой не е срѣщалъ въ живота си чистосърдеченъ, откровенъ човѣкъ, който да му говори отъ дълбочината на душата си? Като слушате такъвъ човѣкъ да говори, вие чувствувате, че той е готовъ на всѣкакви услуги, на всички жертви за васъ. Тогава и вие изпитвате разположение къмъ него, и ако той ви е направилъ нѣкаква пакостъ, вие сте готови веднага да му простите. Казвамъ: ако вие не прощавате прѣгрѣшенията на вашитѣ ближни, и вашитѣ прѣгрѣшения нѣма да се простятъ. Често вие се обръщате къмъ Бога съ молба да ви се откриятъ нѣкои тайни. Много нѣща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трѣбва. Сега, като ви наблюдавамъ тази вечерь, виждамъ, че между васъ има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава стария отъ младия? Стариятъ братъ се отличава съ готовностьта си да услужва на по-младия си братъ, а младиятъ братъ се отличава съ готовностьта си да работи. Значи, и младиятъ, и стариятъ братъ сѫ готови да вършатъ всѣкаква работа, която имъ се прѣдстави. Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ душата си абсолютна готовность да служи на Бога, както ангелитѣ и напрѣдналитѣ братя иматъ готовность да помагатъ на всички, безъ разлика на положение. Казвате: накѫдѣ трѣбва да се обръщаме, като се молимъ? Едно трѣбва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човѣкъ се моли, както трѣбва, той винаги е обърнатъ къмъ Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати къмъ Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за нѣкой човѣкъ, билъ той вашъ приятель, или ваша майка, или вашъ баща, значи вие се молите на тѣхъ. Ако се молите на Бога, а мислите за паритѣ си, за кѫщата си, на тѣхъ се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за нѣкой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Слѣдователно, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, мисъльта ви трѣбва да бѫде насочена изключително къмъ Него. Въ врѣме на молитва умътъ ви трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви странични мисли. И тьй, молите ли се, образътъ на Бога трѣбва да седи въ ума ви. Никакъвъ другъ образъ! Ще кажете: ние не знаемъ, какъвъ е образътъ на Бога. Не, вие знаете този образъ, но сега трѣбва само да Го възстановите. Има единъ моментъ въ живота, когато всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Въ такъвъ случай, мистичната страна на молитвата се заключава въ това, човѣкъ да схване този моментъ, да се присъедини къмъ тази обща молитва и да каже: Отправямъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Този, къмъ Когото всички се отправятъ въ този моментъ. При това, всѣки ще отправи мисъль, съотвѣтна на неговото развитие. Богъ ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всѣкиму толкова свѣтлина, колкото му е необходима. Сега, нека всички прочетемъ Добрата молитва и отправимъ ума си къмъ Този, къмъ Когото всички се обръщатъ тази вечерь. Тази молитва е обща, не само за човѣчеството, но и за цѣлата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начинъ ще измолимъ Божието благословение, за да можемъ да растемъ и да се развиваме съобразно Неговата воля. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрѣвъ.

Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929 (31. декември - 1 януари 1929) Книгата за теглене Съдържание Тихиятъ гласъ. Сега ще прочета 6 глава отъ Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всѣки самъ да си прочете 21 глава отъ Откровението. Общиятъ сборъ отъ цифритѣ на 1929 година е 21. Като размѣните мѣстата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означаватъ числата 12 и 21? — Числото 12 е идеалъ на човѣшката душа за единъ разуменъ, мѫдъръ животъ. Числото 21 е изразъ на великата Любовь, която осмисля нѣщата, която носи безсмъртие. Годината 1929 показва двѣ важни нѣща за човѣка. Първо: тя опрѣдѣля пѫтя, по който човѣкъ трѣбва да върви. Кой е този пѫть? — Божествениятъ. Второ: тази година показва методитѣ, чрѣзъ които човѣкъ може да ликвидира съ своята карма и да подобри положението си. Въ 1929 година има двѣ деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизъма въ човѣка. И въ Писанието е казано, че числото 18 прѣдставлява егоистичното у човѣка. Тъй както се развива човѣкъ днесъ, въ своето човѣшко естество, билъ той мѫжъ или жена, е егоистъ. Защо? — Докато човѣкъ мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоистъ човѣкъ. Сега може да се явятъ много противорѣчия и да кажете: „Не трѣбва ли човѣкъ да бѫде ученъ?“ — Да, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, но каква наука трѣбва да владѣе? Каква наука има въ лисицитѣ? Каква наука има въ вълцитѣ? Каква наука има въ змиитѣ? Или, каква наука е тази, науката за задушливитѣ газове? Или, каква наука е тази, която учи хората, какъ да погребватъ своитѣ умрѣли? Всичко това не е наука. Истинска положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, както и за подо-брение на живота; истинска наука е тази, която внася въ душата на човѣка Любовь, Мѫдрость, Истина и Правда. Каква наука има въ това, дѣто Мойсей хвърлилъ плочитѣ, на които били написани Божиитѣ заповѣди? Каква наука има въ това, да знаятъ хората, че Мойсей изгорилъ златното теле, на което евреитѣ се кланяли? Той турилъ праха отъ изгореното теле въ вода и накаралъ евреитѣ да я изпиятъ. Какво означава това? Истинската наука не седи въ знанието на тѣзи факти, но въ разбиране дълбокия смисълъ на тѣзи факти. Съ тази постъпка Мойсей искалъ да каже на евреитѣ, че човѣкъ може да познае Бога, само слѣдъ като изпие, слѣдъ като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човѣкъ има златно теле, което държи като идолъ на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трѣбва да ги изяде и изпие, докато най-послѣ каже: „Наживѣхъ се вече“. Слѣдъ това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога. При сегашното положение, въ което човѣкъ се намира, той посветява цѣли 16 години, докато свърши университетъ, а слѣдъ това търси начинъ, какъ да осигури живота си. Днесъ повечето мѫже и жени се женятъ, нареждатъ си ра ботитѣ, дѣца се раждатъ и уми- ратъ, но при все това работитѣ имъ оставатъ неуредени. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, на когото работитѣ да сѫ напълно уредени! — Нѣма такъвъ човѣкъ. Най-послѣ, като видятъ тия хора, че не могатъ да наредятъ работитѣ си, казватъ: „Нищо, като отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ всичко ще се нареди“. Питамъ: кой отъ васъ има опитностьта, да е разбралъ отъ своя заминалъ баща или майка, дѣдо или баба, какво има на онзи свѣтъ? По този въпросъ всички покойници мълчатъ, като риби. Всички единодушно казватъ: „Не е позволено да се говори по тѣзи въпроси“. Чудна работа! — Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човѣкъ? — Когато има да дава. Обаче, когато има да взима, той говори, Когато казваме, че човѣкъ е лошъ, че грѣши, разбираме, че той е свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ може да грѣши. Но като грѣши човѣкъ, той става робъ на грѣха, и по такъвъ начинъ самъ се ограничава. Значи, всѣки човѣкъ е свободенъ да грѣши, но отъ тази свобода, именно, той става робъ на грѣха, самъ се ограничава. Слѣдователно, който служи на грѣха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човѣкъ да излѣзе изъ този законъ, той трѣбва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона сѫществуватъ въ свѣта: законъ на ограничението и законъ на свободата. Свободата се проявява по два начина, но послѣдствията на тия прояви сѫ различни. При първия начинъ, въ желанието си да бѫде свободенъ, човѣкъ грѣши, и по такъвъ начинъ се заробва. Това показва, че този човѣкъ не е готовъ за тази свобода. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, нѣма петь пари въ джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бѫде свободенъ. Отива при единъ, при втори, при трети богаташъ, моли се да му помогнатъ, но всички го пѫдятъ. Най-послѣ той казва: „И азъ искамъ да бѫда свободенъ човѣкъ! Моето достойнство се уронва отъ това положение, въ което съмъ изпадналъ“. Намира тогава от- тукъ-оттамъ около 500-600 лева, купува единъ револверь съ 12 патрона, прѣсрѣща на пѫтя нѣкой богаташъ, посочва му револвера си и му казва: „Чакай, сега ще ме разберешъ, кой съмъ! Или ще дадешъ, каквото имашъ въ джоба си, или ще те убия на мѣстото!“ Богаташътъ веднага дава, каквото има, и въ този случай се заробва, изпада въ ограничения; бѣдниятъ пъкъ сега е свободенъ. Обаче, законитѣ на държавата сѫ противъ крадцитѣ. Веднага улавятъ този крадецъ, взиматъ паритѣ му, а него турятъ въ затворъ. Значи, той е билъ врѣменно свободенъ, а послѣ го ограничаватъ, поставятъ го въ затворъ. Вториятъ начинъ, по който може да се придобие свободата, е чрѣзъ правене добро. Доброто, значи, води човѣка отъ заробването, отъ ограничението, въ което се намира, къмъ свобода. Напримѣръ, даденъ човѣкъ е заробенъ отъ нѣкакво ограничение, но е богатъ, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага имъ, и по такъвъ начинъ си спечелва много приятели. Като печели приятели, съ това той придобива и свободата си. Човѣкъ трѣбва да дава по закона на Любовьта, да знае, кому колко да дава. Защо? — Понеже всѣки день, всѣка година има свои опрѣдѣлени задължения. Задълженията произтичатъ отъ факта, че всички хора сѫ органи на Бо-жественото тѣло. Щомъ живѣемъ въ Бога, ние сме Негови функции. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и чувства. Ще ви задамъ слѣднитѣ въпроси: колко трѣбва да яде човѣкъ? — Колкото му е нужно. Какъ се храни организмътъ? — Когато кръвьта минава прѣзъ клѣткитѣ на орга-низма, всѣка клѣтка задържа отъ нея само толкова, колкото и е необходимо, а излишната часть отъ кръвьта остава да върви нататъкъ изъ организма, да продължава своя пѫть. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ нѣматъ хамбаръ, въ който да складиратъ излишъка отъ храната. Ако клѣткитѣ си направятъ хамбаръ, веднага въ тѣлото на човѣка започва да се развива нѣкакъвъ туморъ. Образува ли се нѣкѫдѣ изъ тѣлото на човѣка такъвъ хамбаръ, той вече е кандадатъ за онзи свѣтъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се заеме съ задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живѣятъ въ не-го, да не правятъ хамбари. Докато въ тѣлото на човѣка нѣма хамбари, той е здравъ и младъ. Нѣкой казва: „Какъ може да се живѣе безъ хамбаръ“? Защо е необходимъ хамбаръ на човѣка? Ще кажете, че докато човѣкъ има пъленъ хам-баръ съ запасна храна, гладенъ нѣма да остане. Питамъ: ако вие сте човѣкъ, пъленъ съ магнетическата сила на Божията Любовь, ще имате ли нужда отъ хамбаръ? — Нѣма да имате. Отдѣто минете, вие ще привличате хората, и гладенъ никога нѣма да останете. На какво се дължи това привличане? — На вѫтрѣшната красота въ този човѣкъ. Такъвъ човѣкъ е уменъ, добъръ, съ по-високо съзнание отъ това на обикновенитѣ хора. Казвамъ: когато човѣкъ говори, нѣма правила, по кой начинъ трѣбва да говори. Начинътъ, по който азъ правя доброто, не е общъ за всички хора. Този начинъ е специаленъ за мене. Може би, азъ имамъ обичай да правя добро сутринь, другъ — на обѣдъ, а трети — вечерь. При това, въ тия три момента отъ деня и начинитѣ за правене на добро сѫ съвършено различни. Всѣки човѣкъ има особенъ часъ, особенъ день, въ който той прави добро. Мнозина казватъ, че когато човѣкъ прави добро нѣкому, трѣбва да му каже поне една сладка дума. — Не, човѣкъ може да направи нѣкому добро и безъ да му каже сладка дума. Напримѣръ, имало единъ гагаузинъ, търговецъ въ Бургазъ, който правилъ добро, безъ да казва сладка дума на човѣка. Напротивъ, той даже се отнасялъ грубо съ тия, на които правилъ добро. Когато дохождалъ нѣкой просекъ въ дюкяна му, той го из- гонвалъ, нахоквалъ, като му казва- лъ: ..Махни се от тукъ, очитѣ ми да не те видятъ!“ Просекъть си излизалъ тѫженъ, наскърбенъ. Този търговецъ ималъ силно развита съвѣсть, и щомъ просекъть се отдалечавалъ, той веднага изваждалъ отъ касата си 10-15 лева, и хуквалъ да го гони ту въ една, ту въ друга улица. Най-послѣ го настигалъ въ нѣкоя затънтена улица, посмушквалъ го малко и му казвалъ: „На, вземи тия пари“. Слѣдъ това се връщал и въ дюкяна си доволенъ. По сѫщия начинъ и съдбата постъпва съ васъ. Въ първо врѣме, като този търговецъ, тя ни пѫди отъ дюкяна си, и послѣ ни намира въ нѣкоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева въ джоба ни. Ако вие мислите, че свѣтътъ ще ви посрещне съ лаврови вѣнци, лъжете се. Да, въ началото може да има вѣнци, но въ края бѫдете увѣрени, че ще има раз- вѣнчаване. Мислите ли, че онази пѣвица, която е била посрещана на сцената съ лаврови вѣнци и рѫкоплѣскания, утрѣ като изгуби гласа си, ще има сѫщия приемъ? — Не, друга нѣкоя ще дойде на мѣстото и, а първата ще се гърчи отъ мѫки, че мѣстото и е заето. Всичко това привидно е така. Сегашниятъ животъ е прѣходенъ, и това ни най-малко не трѣбва да ни обезсърдчава. То е методъ на възпитание. На земята още не е дошълъ онзи истински идеаленъ животъ, къмъ който се стремимъ. Често казватъ: „Човѣкъ трѣбва да прави добро!“. —Да, човѣкъ трѣбва да прави добро, но доброто, въ широкъ смисълъ на думата, не сѫществува на земята. И Любовьта, въ този смисълъ, не сѫществува на земята. На земята има прояви на Любовьта, но конкретно, като велика, мощна сила, тя не може постоянно да живѣе въ човѣка. Ако Любовьта би живѣла на земята, между хората нѣмаше да има бѣсилки, нѣмаше да има затвори — отъ единия до другия край на земята щѣха да се чуватъ само пѣсни и веселби. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ еди-кого си, любя го.“ — Това е само частична проява на Любовьта, но самата Любовь още не е дошла. Ако, наистина, това е самата Любовь, питамъ: какъ е възможно днесъ да обичашъ този човѣкъ, а утрѣ да му измѣнишъ? Каква е тази любовь? Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада“. Понеже Богъ е Любовь, Той нито се измѣня, нито се промѣня. Казвате: „Ние се стремимъ къмъ Бога“.— Щомъ се стремите къмъ Бога, трѣбва да имате въ съзнанието си само една идея за Бога, а именно: Богъ е Любовь, която нито се измѣня, нито се промѣня. Въ човѣка се различаватъ двѣ съзнания: човѣшко и Божествено. Човѣшкото съзнание кара човѣка да се обижда, когато нѣщо не е по волята му. Той започва да се гнѣви, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволенъ е. Слѣдъ това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дѣто не ти угодиха. Слабости иматъ, затова сѫ сгрѣшили!“ Тия двѣ съзнания въ човѣка вървятъ паралелно. Богъ въ насъ ни учи, какъ трѣбва да живѣемъ, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трѣбва да приложимъ въ живота си, да видимъ, какви резултати ще даде!“ Господъ отстѫпва и казва: „Добрѣ, приложете вашата теория!“ Докато ние сѫдимъ хората, работата върви добрѣ, но щомъ започватъ да ни сѫдятъ, работата ни тръгва злѣ. Казано е въ Писанието: „Който сѫди, сѫденъ ще бѫде. Съ каквато мѣрка мѣрите, съ таквазъ ще ви се отмѣри!“ Ние не говоримъ за външнитѣ прояви на човѣка, но за проявитѣ на човѣшкото съзнание. За насъ е по-важно, какво е съзнанието на човѣка, а не това, какви думи е казалъ. Когато съзнанието на човѣка е раздвоено, той минава за лошъ човѣкъ. Въ момента, когато съзнанието на нѣкой човѣкъ, или светия, или на нѣкой ангелъ се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно: въ момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десеть пѫти на день човѣкъ може да бѫде светия, праведенъ, и десеть пѫти на день може да бѫде грѣшникъ. Много писатели, поети пишатъ за Любовьта, за доброто въ свѣта. За Любовьта, както и за доброто не се сѫди само по вън- шнитѣ прояви на човѣка, но се взиматъ прѣдъ видъ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ петици за проявлението на Любовьта къмъ нѣкого, или за правене добро нѣкому. Какъ мислите, добро ли ви прави банкеръть, когато ви дава 20,000 лева на заемъ съ 40% лихва? Има ли той любовь къмъ васъ? — Докато му изплащате редовно полицитѣ си, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ прѣдъ него, и той ви обича. Прѣстанете ли да изплащате полицитѣ си, вие сте безчестенъ човѣкъ, вагабонтъ, и той прѣстава да ви обича. Казватъ, че най-идеалната любовь на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синътъ или дъщерята да не изпълнятъ желанията на родителитѣ си, и тѣ измѣнятъ своята любовь къмъ тѣхъ. Значи, любовьта на майката и бащата къмъ дѣцата се измѣня; сѫщо тъй се измѣня и любовьта на дѣцата къмъ тѣхнитѣ родители. Гледате нѣкое малко дѣте при- гръща майка си, радва и се, не може безъ нея, но колкото повече расте, любовьта къмъ майка му охлажда, и когато това дѣте порасне, стане голѣмъ момъкъ, той казва на майка си: „Ти повече не ми трѣбвашъ. Азъ ти благодаря за всичко, което направи заради мене. Отсега нататъкъ азъ ще правя сѫщото за друга нѣкоя.“ Това сѫ специфични прояви на Любовьта, но човѣкътъ не е въ тѣхъ. Това състояние на човѣка е отчасти подобно на състоянието, въ което се намиратъ рибитѣ. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на сѫдбата. Тя не се грижи повече за тѣхъ. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любовь къмъ тия хиляди яйца? Слѣдователно, когато нѣкоя майка не обича своя синъ, тя атавистически прѣживѣва състоянието на рибата. Тази любовь е рибишка. Наблюдавате нѣкой сомъ, движи се изъ водата, мърда мустацитѣ си, дано улови нѣкоя жертва, да я глътне. Прѣзъ тази година отъ всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправятъ хората работитѣ си, кога и да е, все трѣбва да дойде една година, подобна на 1929, чийто сборъ отъ цифритѣ да даде числото 21 или обратното на него — 12. Все трѣбва да дойде една година, която да съдържа двѣ деветорни. Какво е значението на цифритѣ, които образуватъ 1929 година? — Числото едно, т. е. единицата означава неизмѣнното Божествено начало на нѣщата. Числото 9 показва различнитѣ възможности у човѣка за добро и зло. Числото 2 прѣдставлява егоизъма въ човѣка, който е причина за спорове, неразбирания между тѣхъ и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процесъ на равновѣсие. И сега, като извадите 3 отъ 9, т. е. отъ доброто, ще получите 6, което показва, че човѣкъ трѣбва да напусне злото, егоистичното въ себе си и да дойде въ Божествения животъ. Единицата е законъ на Мѫд- ростьта; двойката — законъ на Любовьта. Ако боравите съ Любовьта безъ Мѫдростьта, непрѣменно ще направите нѣкоя погрѣшка. Всѣки отъ васъ е ималъ, но и сега има, по единъ или повече приятели, които обича, Питамъ: слѣдъ като сте дружили нѣколко години съ тѣхъ, не сте ли си казали нѣкоя обидна, горчива дума? — Казали сте си. И какво правите слѣдъ това? — Дадете си гръбъ единъ на другъ, и слѣдъ врѣме се помирите. Отдѣ придобихте този навикъ? Какво правите пъкъ, когато обичате нѣкого? Обръщате лицето си къмъ него — искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща къмъ васъ, а който ви обича, лицето си обръща къмъ васъ. Споредъ окултизма, адътъ и небето се различаватъ, именно, по това. Като отидете въ ада, ще видите, че всички негови жители обръщатъ гърбоветѣ си къмъ Бога и казватъ: „Не искаме да знаемъ за Бога!“ Отидете ли въ небето, тамъ всички жители обръщатъ лицата си къмъ Бога. Слѣдователно, въ ада нѣма изгрѣвъ, тамъ сѫществува вѣченъ залѣзъ. Въ небето, обаче, има вѣченъ изгрѣвъ, понеже всички обръщатъ лицата си къмъ Бога. Залѣзътъ е символъ на изгубената Любовь. Щомъ слънцето залѣзе, и Любовьта се изгубва. Изгрѣвътъ е символъ на намѣрената Любовь. Прѣзъ тази година вие ще имате отношения на взимания-давания, съ редъ сѫщества, нѣкой добри, нѣкой лоши, защото сѫ отъ разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате отъ всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавиятъ има извѣстна интели- гентность, но въ всичкитѣ си пѫтища той е своенравенъ, въ слѣдствие на което има повече изпитания и страдания. Глупа- виятъ се мисли за божество, затова често иска да измѣня Божия планъ на нѣщата. Кой човѣкъ до днесъ не е изказалъ своитѣ протести противъ Бога, защо го е поставилъ въ това общество, защо го е пратилъ на земята между тези родители, защо не му е далъ голѣмо богатство, здраве и много знания? Глупавиятъ мисли, че Господъ трѣбва да се занимава само съ него: той да заповѣдва, а Господъ да из-пълнява. Умниятъ, любещиятъ човѣкъ се познава по слѣдното качество: той разбира постѫпкитѣ на онзи, който го обича, и знае, какво иска да каже чрѣзъ тѣхъ. Казвате: „Мѫчно е да се познае, кой ни обича!“ — Да, разуменъ, любещъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ, за да познаешъ, кой те обича. Мнозина казватъ: „Труденъ е духовниятъ пѫть!“ — Споредъ мене, най-лесниятъ пѫть е духовниятъ, но ако го знаешъ, разбира се; не го ли знаешъ, нѣма по-мѫченъ пѫть отъ духовния. Духовниятъ човѣкъ е прозорливъ, той знае отъ кого да иска, той знае и какъ да иска. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ царь въ древностьта обичалъ често да се дигизира, като се обличалъ въ прости, обикновени дрехи, а неговитѣ слуги се обличали като генерали, и така се разхождалъ изъ града, самъ, безъ никакви слуги, да проучава живота на своитѣ поданици. Единъ день, тъй прѣоблѣченъ, царьтъ се раз- хождалъ съ слугитѣ изъ своя палатъ. Въ това врѣме единъ просекъ успѣлъ да се промъкне до палата на царя и започналъ да проси милостиня огъ слугитѣ му. Като погледналъ къмъ царя, отминалъ го и си рекълъ: Какво ще искамъ отъ тебе? И ти си бѣденъ, като менъ“. Така постѫпватъ много отъ съврѣменнитѣ хора: искатъ помощь отъ слугитѣ на царя, но отъ самия царь не искатъ. Като дойдатъ до него, погледнатъ го и си казватъ: „И ти си като насъ бѣденъ, нищо не можешъ да ни дадешъ!“ — и си заминаватъ. —Не, вие трѣбва да се спрете, именно прѣдъ човѣка облѣченъ съ дрипи. Той е дигизиранъ като бѣденъ, но е богатъ човѣкъ. Само той може да ви помогне въ трудното положение, въ което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човѣка. Това, което е облѣчено, наперено и вдига шумъ въ човѣка, то е неговиятъ слуга — ти отъ него нищо не проси. Дойдешъ ли, обаче, до онова, което външно е просто облѣчено, спри се тамъ и кажи своята дума, своята молба само единъ пѫть то ще ти помогне. То е Божественото въ човѣка. Ако знаете да Му говорите, нѣма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняватъ, това показва, че вие искате помощь отъ вашитѣ генерали, обѣчени хубаво, съ външенъ блѣсъкъ. Тия генерали нѣматъ нищо въ себе си, тѣ не могатъ да ви помогнатъ — и тѣ сѫ бѣдни, като васъ. Казвамъ: тази година ще се научите да различавате господаря отъ слугитѣ, царя отъ неговитѣ генерали. Това значи човѣкъ да познава себе си. Въ човѣшката душа се крие Божественото съзнание, което за да намѣри човѣкъ и да Му поиска помощь, въ него трѣбва да утихне всѣка буря, всѣки шумъ, да изчезне всѣка зависть, злоба, всѣко съмнѣние, маловѣрие и т. н. Изчезне ли всичко това отъ човѣка, той се поставя въ положението на едно разумно дѣте, което чува и разбира тихия гласъ на Бога въ себе си. Пророкъ Илия бѣше смѣлъ човѣкъ, изкла 400 души, слѣдъ което трѣбваше да прѣкара 40 - дневенъ постъ въ планината, да изкупи грѣховетѣ си. Тукъ, обаче, той можа да чуе Божия гласъ. Богъ му се яви по три начина: въ бурята, въ огъня и въ тихия гласъ. Отъ бурята и отъ огъна той се уплаши и избѣга, но като чу тихия гласъ, закри лицето си и позна Бога. Тази година азъ ви поже- лавамъ да чуете тихия гласъ на Господа въ васъ. Той носи красивото, великото, мощното въ свѣта. Когато тихиятъ гласъ дойде въ човѣка, тогава неговиятъ характеръ е създаденъ вече; тогава се проявява и неговата сила. Тихиятъ гласъ прави човѣка силенъ и богатъ. Само богатиятъ човѣкъ може да бѫде добъръ. П. Славейковъ казва: „Парице, парице, всесилна царице; съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Паритѣ означаватъ разумностьта въ човѣка. Съ тази пословица Славейковъ иска да накара хората да мислятъ. Той билъ голѣмъ философъ. Че то българитѣ казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е простъ, той е роденъ за мотика, а хората го правятъ владика“. Това значи: мѫдриятъ човѣкъ може да стане владика, а глупавиятъ може да работи съ мотика. И тъй, азъ ви пожелавамъ да получите доброто, което новата година носи. Онѣзи, които идватъ отгорѣ, ви казватъ: „Тихи бѫдете!“ Миналата година ви казахъ да имате отворени очи, а тази година ви казвамъ да имате отворени тор-би, та кой какъ мине, да тури нѣщо въ тѣхъ. Не сѫ ли отворени торбитѣ ви, никой нищо нѣма да тури, и тѣ ще останатъ празни. Всѣки да закачи торбата си на рамото и прѣзъ цѣлата година да седи отворена. Торбата ви трѣбва да бѫде отворена! Какво прѣдставлява тази торба? - Човѣшкото сърце. То трѣбва да бѫде отворено за свѣтлината. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да има човѣкъ връзка съ Бога, съ възвишени и разумни сѫщества! Тѣ сѫ тил , въ неговия животъ. Сега, поздравлявамъ ви съ новата година! Старата и новата година ще бѫдатъ заедно до 22 мартъ. До това врѣме старата година ще прѣдаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо дѣтенце, за което трѣбва да се погрижите: да го облѣчете, обуща и дрешки да му направите. Нека тия думи ви послужатъ като ребусъ за разрѣшение. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 /XII, Срѣщу нова година, 12 ч. в. на „Изгрѣвъ“