Търсене във форума

57. ИМОТИТЕ НА БРАТСТВОТО Тук е мястото да засегна нещо важно - какво стана с имотите на Братството, които съставляваха ядката на нашият квартал „Изгрев". Где изчезнаха те и как станаха владение на държавата? През 1945-46 г. в България се създаде и приложи така наречения „Закон за едрата градска собственост". Всеки гражданин, който имаше къща и друг някакъв имот, декларираше това и посочваше какво желае да задържи за свое ползуване и то в размер предвиден от закона. Братските имоти са купувани от 1922 до 1940 г. с братски средства. Това бяха ниви в землището на с. Слатина - Софийско, които бяха далеч от жилищата на селяните, неудобни за обработване и затова собствениците ги продаваха. По препоръка на Учителя, малки места си накупиха много братя и сестри, построиха си кой каквото може и така се засели квартал „Изгрев". Братският салон, приемната на Учителя и трапезарията се построиха през 1926-27 година. Описанието на Изгрева, неговото значение за тия стотина семейства, които имахме щастието да бъдем около Учителя, всичко това, казвам, че предоставям на приятели с повече от мен поетични и философски схващания. Те вече са направили това, предполагам, че бъдещият историк ще ги открие и ще се ползува за своето съчинение. И така, имотите, които обслужваха Братството, бяха закупени с братски средства. Учителят се е погрижил затова, като е имал и съдействието на опитни братя и сестри. Ще спомена само първият имот, купен през 1921 или 1922 година. Това е знаменитата полянка, която остана незастроена докрай, гдето се изпълняваше Паневритмията. Имотите се купуваха за Братството, бяха негово владение, ползувахме се всички. Но на чии имена да се вземат нотариалните актове при покупката, когато Братството не беше „Юридическа личност", т.е. според законите, на името Общество Бяло Братство не можеше да се издават такива актове за владение на имоти. Единственото разрешение беше, имотите да са на имената на верни братя и сестри, които Учителят е определял. Актовете се предаваха на Учителя или на определено от него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имотът е купен с братски средства, но е собственост на Братството. Тази декларация се подписваше от лицето, чието име беше в нотариалния акт и имаха значение пред евентуалните бъдещи наследници на това лице. Беше дума за Закона за едрата градска собственост. Всички декларирахме и своите, и братските имоти. По решение на Братския съвет, оня който имаше своя къща, декларира, че запазва къщата си. Разчиташе се, че ще се уважи положението, братските имоти да се освободят, така както църквата, например, запази храмовете си и други имоти. Въпреки постъпките по всички линии, не се уважи нито един имот да остане като владение на Братството, а по силата на този закон преминаха като имоти на държавата. Стигнахме дотам, че плащахме наем на собствения си молитвен дом /салона за беседи/. Мога да добавя само, че Антов през всичкото време, когато се извършваше декларирането на проверката, старателно следеше да се изпълни редовно тази процедура. Може би в душата си се е радвал, че обогати държавата... Стигаше се дотам, че малоценни имотчета /някоя барака например/ бе предадена по този закон. Особено е искал да засегне и своята съседка сестра Стоянка Илиева, да отчужди част от жилището й /дъсчена къщичка/, част от която била подарена на Братството, а използвана от нея. Завършвам тия редове, като се връщам към полянката за Паневритмията - малко история край нея. Това мислех да опиша още по- горе, но сега забелязвам, че съм пропуснал. Тази полянка, преди много години е била собственост на англичанина журналист Баучер, кореспондент в България на вестник „Таймс". Видяло му се красиво това място, харесал го и го купил. Не личи да го е използвал за нещо, но при покупката му от Братството са заварени двадесетина борове, доста израснали, които се пазят и до днес. Баучер е имал при себе си един селянин от с. Бистрица - Софийско, на име бай Иван. Придружавал го при разходките му вън от София, изпълнявал е негови поръчения, един вид прислужник. Баучер почина през 1920 г., но преди това е прехвърлил на бай Иван въпросното място, един вид за благодарност на вярната му служба. Учителят, през ранните си утринни разходки е идвал на разходка или придружен от някой приятел, именно на това място. Дочаквал е изгревът на слънцето. Постепенно, започнали да идват тук и други братя и сестри край Учителя, прекарвали са известно време и са се връщали в града. Казвали са си тогава: „Ходих тази сутрин на „Баучер", много е красиво там!" Най-после, явява се идеята да се купи това място за Братството. Уговорват се с бай Иван, който се задоволил със сумата двеста хиляди лева, както бях слушал да казват. Оттогава, посещенията сутрин са бивали по-многочислени, приятелите вече си казваха „Ходих тази сутрин на изгрев, и Учителят беше там, много е приятно!" И така: „Ходих на Изгрев, бях на Изгрев, докато целият квартал получи това народно име „ИЗГРЕВ".