Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'истинско'.

Открити 1 резултат

  1. 77. КОИ МИ БЯХА БРАТЯТА А как така стана, аз го разказвах. Значи, чуждите хора ми помагаха. Ама били комунисти. Абе, какви комунисти! Те ме приеха, че съм техен брат. Та, аз бях с тях брат. Братя по труд и съдба. Трябваше да се сбъднат думите на Учителя: «Ти защо се страхуваш от комунистите?» Пред къщата всяка сутрин заставаше «Мерцедес» и ме взимаше и ме возеше на обекта. Връщаха ме обратно с «Мерцедес». А с тези коли се возеха само висши държавни мъже, и то много големи по власт комунисти. Целият квартал гледаше и трепереше от ужас. Страхуваха се от «Мерцедес»-а на големците. А аз се возех всеки ден в него, сутрин и вечер. И се сбъдна още едно нещо, казано от Учителя: «Няма да бъдеш нашироко, но нависоко.» Да, къщата стана нависоко - на 3 етажа. И с всички големци комунисти, на които работех, станахме приятели. И това приятелство продължава досега. Аз съм работил съвестно. Например в с. Говедарци на 60-80 къщи съм направил мозайките. Моята работа говореше за мене и тя заставаше зад мене. Та, този големец комунист от село Говедарци, Петър Динков, като се оженва, и кум му е бил самият Георги Димитров. Неговата жена в с. Новоселци е била учителка. И там са били учителки Буча Бехар и Наталия Чакова. И тя имала много хубаво мнение за «дъновистките» учителки. И това бе прехвърлила на мъжа си. А той виждаше работата ми, яви се и ми помогна. Ако че е бил комунист и големец. Яви се и ми беше като брат. Братството е идея и може да го има между идейни хора. Та, в този живот успях да реализирам всичко, което бе ми казал Учителят в с. Мърчаево през 1944 година.к
×