Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'клас'.

Открити 2 резултата

  1. 31. НЕОБИКНОВЕНО ПОСЕЩЕНИЕ В КЛАС Още една интересна опитност имам от невидимия свят, пак в клас. Влязла съм вече в един от петите класове. По едно време ми се стори, че вратата на класната стая се отвори. Поглеждам към вратата и понеже отварянето на вратата ми се видя много реално, запитах ученичките: Кой влезе? - Никой, госпожице. Убедих се, че наистина никой не е влязъл и започнах да изпитвам ученичките, да видя как са научили урока си. Обърнах се случайно назад и зад себе си виждам две красиви същества, не от земята, които си останаха на същите места, но в такова положение, че с мене заедно образуваха равностранен триъгълник. Аз бях на върха, а те двете основи. За един момент се попитах: Какво да правя, да остана неподвижна или да се чувствувам свободна, както в случай, когато съм сама? Едва се запитах, и веднага си отговорих: Аз съм учителка и не изменям на своя пост. Ще си работя както си зная, ще се движа или ще стоя на едно място, а те да постъпват както намерят за добре. Продължих урока си, но и без да се обръщам към тях, аз видях какво правят. Виждах със задната част на главата си. Когато трябваше да се подвижа малко или да пипна нещо на черната дъска, аз правех това съвсем свободно, но същевременно наблюдавах какво правят и двамата гости. Те се съобразяваха според моите движения, като гледаха през всичкото време да не нарушат равностранния триъгълник: аз на върха, а те на основата. Така майсторски, така леко се движеха те, че през всичкото време макар и в движение, равностранният триъгълник запазваше и трите си страни равни, и ъглите неизменни. Това събуди в мене мисълта и идеята за равностранния триъгълник в духовния свят, дето се намира в постоянно движение. Значи в духовния свят всичко е в движение, там няма статика, както и в живата, разумна природа.
  2. 30. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА УЧЕНИЧЕСКИЯ МИ КЛАС Един ден, когато работех в горните класове, тихо, незабелязано от никого вратата се отвори. Какво да видя? Учителят влиза в клас, но не физически - духовно или така наречено - астрално. Ако присъствието Му беше физически, и ученичките щяха да го видят, и щяха да станат на крака. Това видях само аз. Тогава малко разбирах тези въпроси, но сега всичко ми е ясно и мога с положителност да твърдя за тази опитност. И тъй, влиза Учителят и сяда на последния чин. Аз само се зарадвах, но с никакъв страх, никакво смущение, че ме ревизира. Не издадох външно нито изненадата, нито радостта си. Спокойно, с добро разположение продължих работата си, която не бях спряла. Всички стояха, като че ли нищо не се е случило. Заработих с вдъхновение, на което и учениците се поддадоха, без да знаят и разбират нещо от това, което става с тях. Изпитвах, преподадох урока си с необикновена лекота. Ученичките съсредоточено слушаха и възприемаха лесно, като че ли предварително са учили този урок. Поглеждах от време на време Учителя, който нищо не пише, а само слуша. Към края на часа поглеждам към мястото, където седеше той, нямаше го вече там. Както незабелязано дойде, така и си отиде. Като удари звънецът, ученичките се раздвижиха и побързаха да кажат, че много им харесал новия урок, че го знаят вече, няма за какво да учат за другия ден, но бяха някак особено оживени. И аз останах доволна от тях и напуснах класа с впечатление от една духовна ревизия, която отнесох със себе си. Беше ясен пролетен ден. Влизам в един от шестите класове - сегашният десети клас и започвам работата си. Изведнъж виждам Учителя с още две светли същества, които се отправят към един от чиновете, дето сядат. Учителя познавам, но другите не познавам. Поглеждам към тях. Лицата им светли, усмихнати, приятелски, приветливи. Необикновено спокойствие, вътрешен дълбок мир и любов лъха от тях. Аз се вдъхнових и почнах да работя с необикновено увлечение, като че за първи път вземам моето любимо място. Дали само аз изпитвах това разположение, което граничеше до вдъхновение? Не, не беше дадено само за мене. Всички ученички се въодушевиха и отвориха очите си към мене с такава топлота и любов, като че ли за първи път ме виждат. В общата ни работа се вля необикновена хармония. Тази хармония е в сила да събуди творческите способности и в обикновения човек. Това посещение на инспектори от високия свят продължи няколко минути, след което незабелязано напуснаха стаята, но оставиха онази хармония, онова добро разположение, споменът за което нищо не може да заличи. Две посещения бяха, но научих много нещо от тях. Даде ми се един мълчалив, безсловесен урок - какво се иска от учителя и какво от онези, които идват да го инспектират. Как се чувствувах след този час, само аз си знаех.
×