Search the Community

22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ Една девойка от София искала да се срещне с Учителя. Тя поканила и своята приятелка, студентка по правните науки, която била с отрицателно отношение към Учителя. Първата била по-възрастна, религиозна, била чела както окултна литература, така и от беседите на Учителя. Отишли двете при Учителя. Първата искала да пита нещо по някой вълнуващ я въпрос, а втората само я придружавала. Учителят ги приел и през цялото време разговарял само с нея. През това време студентката била изпълнена с най-черни и отрицателни мисли към Учителя. Веднага тя получава силно главоболие, което не й давало покой. Най-после, когато те станали да си отиват. Учителят се обърнал към студентката, задал й някои въпроси, подал й едно парче питка и й казал: „Като изядеш питката, главоболието ще мине." Те си тръгнали и се разделили. Студентката почувствала, че нещо я зове да се обърне, но тя не искала. Съпротивлявала се Все пак не могла да устои и се обърнала. Видяла Учителя на вратата. Той я повикал, дал й една книжка и й казал, че там ще намери отговор на своите мисли спрямо него. Поканил я в неделя да отиде на беседа. Тя си отишла в дома си, там изяла питката и веднага престанало главоболието, но на беседа не отишла, защото домашните й не я пуснали. Тази студентка загубила много, дето не отишла на беседа, защото там щяла да чуе отговора на ония въпроси, които я вълнували и спъвали. Учителят по всяка вероятност ги е изнесъл, но нея я е нямало, за да ги чуе и да се освободи от известни напластени в съзнанието й изопачени идеи.

28. МАГИЧЕСКО ЛЕКУВАНЕ През 1940 или 1941 година Учителят поканил един брат, дърводелец, да му поправи вратичката на едно шкафче. Пристигнал братът и почнал работа, която вървяла успешно. Радвал се братът, че скоро ще може да го привърши. Но когато работата била вече в последната си фаза, когато е трябвало да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплеснало и го наранило в лявата ръка. Текнало кръв и той се чудел какво да прави. През това време минал край салона д-р Паскалев, който го превързал. „Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее", си рекъл братът. А трябвало да се работи, за да се изкара за прехраната. В това време идва Учителят и вижда превързаната ръка. Пита го: „Какво стана?" - „Длетото се плъзна и ме нарани", му казах аз. Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено. Сякаш гледаше в безкрайната далечина. „Ще мине", ми каза той. -„Да, знам, че ще мине - му казах аз мислено - но ще минат 10-15 дни." Вечерта, преди да си легна, снех превръзката, за да почистя раната. Но за голяма моя изненада, раната ми бе заздравяла само за 7-8 часа, вместо за петнадесет дни. Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми.