Search the Community
Showing results for tags 'литература'.
Found 3 results
-
БЕИНСА ДУНО ЧАСТНИ УРОЦИ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ СЛЕД НЕГОВОТО ЗАМИНАВАНЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ от 1961 г. до 1966 г. View File МЕДИУМ: МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ИЗДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОСТОВ СЪТРУДНИК: ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ София, 1994 г. Submitter Hristo Vatev Submitted 08/04/2022 Category Последователи на Учителя -
6.Истинска литература В. «Братство», бр. 139, 17.XI.1935 г, стр. 1. Литературата винаги е оказвала и оказва силно влияние върху душите на хората. И в зависимост от това, какво тя е издигала като идеали, които са вдъхновявали човеците, са се явявали и последиците от тях в ежедневния живот. Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическата литература, а творческата литература чертае пътищата и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората. Вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат: такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път - за да го видят всички. Тези велики личности са носили със своето слово, независимо в каква литературна форма, храна за душите, облекчение и разрешение на много жизнени въпроси и импулс и вдъхновение в живота. Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографирва съответната епоха, а дава насока, начин и път в живота, който ще изведе човечеството към благоденствие и мир. Нека се надяваме, че както миналото е имало своите гениални личности, така и днешната епоха ги има. Невена Неделчева
-
80. ОПИТИ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИЗЗЕТАТА ЛИТЕРАТУРА НА 6.XII.1957 г.
Ани posted a topic in Изгревът - Том 15
80. ОПИТИ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИЗЗЕТАТА ЛИТЕРАТУРА НА 6.XII.1957 г. ПОМИЛВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО 1. Молба от Жечо Панайотов до МВР от 24 май 1963 г. - останала без отговор. 2. Приложение Решение 851 на 7.IX.1959 г. по Н.О.Х.Д. N 711/1959 г., че в частта се обезсилва от Върховния съд, решението да се конфискува и унищожи литературата иззета при обиска на 7 декември 1957 г.. 3. Заличаване на общата възбрана при нотариуса срещу Жеко Панайотов Жеков от гр. София, ул. „Методи Попов" N 43, бивша „Земен синур" 43. а. Закон за опрощаване на задълженията към държавата, публикуван с указ N 535 в Държавен вестник, брой 71 от 8.IX. 1964. б. Помилван е с остатъка на наказанието, съгласно указ N 221 на 23.III.1963 г.. като се има предвид, че не е съден и осъждан за деянията по чл. 2, точка 1, 2 и 6. в. Съгласно закона за опрощаване задълженията към държавата и закона за амнистията, задължението по н.с.х.д. - 4/1959 г. е напълно опростено и следва да се заличи при нотариуса. г. Възбраната е заличена на 9.XI.1971 г. Но литературата не е върната понеже е унищожена. До МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /ОТДЕЛ „ЖАЛБИ"/ ТУК МОЛБА от Жечо Панайотов Жеков, жител на гр. София, ул. „Зелен синур" N 43 Другари, Съден съм от Соф. окр. съд по н.с.х.д. N 4/59. След изтърпяване на по-голямата част от присъденото ми лишаване от свобода, на 31 .XII.1962 г. бях помилван и освободен. При задържането ми от Следствения отдел на Държавна сигурност на 3.IX.1958 г., следователят Йото Йотов иззе от дома ми около 90 тома лично мои книги, беседи и лекции от Петър К. Дънов. Съгласно решение N 851 от 7.IX.1959 г. на Върховния съд, препис от което прилагам към настоящата молба, обезсилва конфискуването на въпросните мои книги. Моля разпореждането Ви да се провери где са запазени книгите ми и отгде следва да ги получа. Протокола за изземването не съм запазил, но навярно оригинала от същия е запазен към следственото дело от Държавна сигурност. С почитание: ПРИЛОЖЕНИЕ: 1 препис. гр. София, 24 май 1963 г. ПРИЛОЖЕНИЕ РЕШЕНИЕ N 851 от 7.IX.1959 г. по н.с.х.д. N 711/59 на Върховния съд, I нак. отдел Председател: Иван Стоянов, Членове: Иван Мънков и Хр. Ганков Докладва: Иван Мънков С присъда по н.с.х.д. N 4/1959 на Соф. Окр. Съд подсъдимите са признати за виновни, както следва: 1. БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ от София Неправилно, също, така съдът е конфискувал и постановил да се унищожи иззетата литература, защото не била никому нужна, а забранена и вредна. Съдът може да постанови конфискация или по силата на чл. 33 от Н.К. или когато тя не е предвидена като наказание за извършено престъпление. В случая конфискацията не е постановена нито на едното, нито на другото основание. Съдът е постановил нещо. което не е овластен от закона да направи. Това може да стане само с правителствен акт. 2. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ от същия град Присъдата следва да се измени по отношение на подсъдимия Дойнов само досежно деянието по чл.117 от Н.К. и обезсилване конфискацията на литературата, както е посочено по-горе. Водим от изложените съображения, Върховния съд РЕШИ: Обезсилва присъда N 31 - VII от 19.V.1959 г. по н.с.х.д. 4/59 на Соф. гр. съд в частта й, с която е постановено да се конфискува иззетата литература и унищожи. Верно с преписа.