Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки окултен клас'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единицата и вѣчностьта „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между нравствения и духовния човѣкъ“. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между митъ и басня.“ Сега отъ ваше гледище, отъ ваше становище, какъ бихте си обяснили появяването на морала? Или, какъ бихте си обяснили възникването на отношенията между хората? Какъ ще си обясните още, отъ какво произтича разнообразието въ природата? — Разнообразието е резултатъ отъ различното размножаване. Тѣзи отъ васъ, които се интересуватъ отъ чисто окултната химия, или физика, или биология и т. н., най-първо трѣбва да разгледатъ и проучатъ плодоветѣ, а именно раннитѣ и къснитѣ плодове. Едни плодове зрѣятъ прѣзъ мѣсецъ май, или юни, каквито сѫ черешитѣ, вишнитѣ; други плодове зрѣятъ прѣзъ лѣтото, а трети прѣзъ есеньта. Дрѣнкитѣ, напримѣръ, зрѣятъ прѣзъ есеньта. Черешитѣ и вишнитѣ цъвтятъ рано и узрѣватъ рано. Дрѣнътъ пъкъ обратно: цъвти рано, узрѣва късно. Ще ви запитамъ: защо именно нѣкои отъ тия овощни дървета цъвтятъ рано и зрѣятъ рано, а нѣкои — цъвтятъ рано и зрѣятъ късно? Знаете ли онзи анекдотъ за дрѣна, въ който се разправя слѣдното: дрѣнътъ цъвналъ най-рано отъ всичкитѣ дървета, и дяволътъ като го видѣлъ, казалъ: „Понеже азъ пръвъ видѣхъ дрѣна, той е мой“. Другитѣ дървета като чули това нѣщо, взели да цъвтятъ по-късно и затова първо хората ги виждатъ. Дрѣнътъ си мислилъ, че като цъвналъ най-рано, и най-рано ще узрѣе. Обаче Господъ казалъ: „Понеже дрѣнътъ цъвти най-рано, ще узрѣе най-късно“. Сега, какъвъ законъ можете да извадите отъ примѣра за дрѣна? Законътъ е слѣдниятъ: всички ония условия въ живота, които се показватъ приятни и благонадеждни, нѣматъ всѣкога бързи резултати. Дрѣнътъ цъвти най-рано, но зрѣенето му не е рано. Такива случаи има и съ ученицитѣ въ училищата. Има ученици, които въ I, II, III и IV класове на гимназията сѫ отлични, но щомъ дойдатъ до V, VI, VII и VIII класове или съвсѣмъ пропадатъ, или свършватъ като послѣдни ученици. Нѣкои пъкъ обратно: започватъ като слаби ученици, а послѣднитѣ класове свършватъ отлично, като силни. Психологически разгледанъ този въпросъ, коя е причината, че дрѣнътъ цъвти рано, а зрѣе късно? Коя е подбудителната причина да цъвти рано? Било е врѣме, когато дрѣнътъ е цъвтѣлъ рано и зрѣялъ рано. Първоначално той е билъ тропическо растение и послѣ го прѣнесли въ умѣрения поясъ. Обаче, като го прѣнесли въ умѣрения поясъ, той запазилъ своето първоначално естество, но отъ горчивата опитность, която получилъ въ живота си, казалъ: „Не струва да зрѣя тъй бързо“. Значи, ако нѣкой човѣкъ иска да бѫде здравъ, мораленъ, той трѣбва да има характера на дрѣна. Въ обикновения животъ използуватъ дрѣнкитѣ за лѣчебно срѣдство. Когато стомахътъ ви се разстрои, сварете си дрѣнки, или пъкъ яжте прѣсни дрѣнки, и стомахътъ ви ще се оправи. Черешитѣ пъкъ дѣйствуватъ разслабително върху стомаха. Забѣлѣжете, всички растения, у които вѣнчето на цвѣта е петолистно, дѣйствуватъ разслабително върху човѣшкия стомахъ. Значи, числото петь е етикетъ, показва нѣкакви свойства. Разбира се, съ това азъ не искамъ да разглеждамъ медицински въпроси, да се занимавамъ съ лѣчебното дѣйствие на растенията, но искамъ да ви обърна внимание на това, че въ всички растения се изразява една вѫтрѣшна страна на живота. Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за дрѣна. Защо именно той цъвти рано, а зрѣе късно? Най-послѣ, защо азъ ви задавамъ единъ такъвъ въпросъ, на който не можете да отговорите? Не е грѣхъ, когато човѣкъ не може да разрѣши единъ въпросъ, защото цѣлиятъ животъ е образуванъ все отъ такива неразрѣшени въпроси. И азъ считамъ самиятъ човѣкъ за една неразрѣшена формула. За днесъ едва половината отъ тази формула е разрѣшена, а за въ бѫдеще, когато се разрѣши цѣлата формула, еволюцията на човѣка ще бѫде завършена. Азъ говоря за еволюция, която включва въ себе си всичкитѣ форми на своето битие. Въ всинца ви трѣбва да се развие наблюдението. Не казвамъ да бѫдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трѣбва да изваждате моралната страна на явленията и фактитѣ, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате, какви сѫ отношенията между хората. Запримѣръ, срещнешъ двама души, които се обичатъ. Като наблюдавашъ, веднага трѣбва да намѣришъ връзката, която сѫществува между тѣхъ; веднага трѣбва да разберешъ, коя е причината, дѣто се обичатъ. Ако срещнете приятелитѣ А и В, които се обичатъ, послѣ приятелитѣ А1 и В1 и най-послѣ приятелитѣ А2 и В2, мислите ли, че това приятелство и въ тритѣ случаи е едно и сѫщо? Мислите ли, че условията и подбудителнитѣ причини на приятелството сѫ едни и сѫщи? Не, именно причинитѣ на тия приятелства не сѫ едни и сѫщи. Азъ съмъ срѣщалъ мнозина, които обичатъ нѣкого само заради синитѣ му очи. А пъкъ този съ синитѣ очи, като срещне другъ съ черни очи, казва: „Като тѣзи черни очи подобни не съмъ виждалъ!“ Значи, той обича този човѣкъ заради чернитѣ му очи. Този, който обича приятеля си заради синитѣ очи, казва: „Нѣщо особено има въ тия сини очи!“ И дѣйствително, има нѣщо особено въ тия сини очи. И въ тия черни очи пакъ има нѣщо особено. Срещнете другъ нѣкой съ черни очи, казвате: този човѣкъ не ми е толкова симпатиченъ. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има законъ, споредъ който ти не можешъ да имашъ едноврѣменно двама приятели. Когато кажемъ, че не можешъ да имашъ едноврѣменно двама приятели, ние разбираме една опрѣдѣлена идея. Това означава, че на физическия свѣтъ ти можешъ да имашъ само единъ приятель, а не двама, и то по слѣдната проста причина: ако имашъ единъ сѫдъ, който съдържа 1 л. вода, ти можешъ да налѣешъ въ него само 1 л. вода, нищо повече. Можешъ ли да налѣешъ въ този сѫдъ 2 л. вода? — Не може по никой начинъ. Значи, единъ литъръ вода, това е единиятъ приятель, който можешъ да вмѣстишъ въ сѫда — двама не можешъ. Друго положение. Вие знаете закона за скаченитѣ сѫдове отъ физиката, нали? Питамъ тогава: приятелството на твоя приятель, може ли да прѣмине въ другъ нѣкой? — Може. Какъ? — Ти имашъ единъ приятель, а този твой приятель има другъ свой приятель. Сега, по закона за скаченитѣ сѫдове — за прѣминаване на течноститѣ отъ единъ сѫдъ въ другъ — приятельтъ на твоя приятель ще бѫде едноврѣменно и твой приятель. И тогава азъ ви задавамъ слѣдния въпросъ: може ли да имате приятели въ духовния свѣтъ? (— Можемъ). Какви ще бѫдатъ тѣ? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете, по какво се отличава вашиятъ приятель? Всѣки човѣкъ се отличава съ една характерна черта, затова и вашиятъ приятель, когото обичате, трѣбва да има една отличителна черта, каквато у васъ нѣма. И у васъ трѣбва да има една отличителна черта, каквато у него нѣма. Слѣдователно, туй, което въ тебе нѣма, а въ него има, и туй, което въ него нѣма, а въ тебе има, прави съединението. Отъ тукъ извличаме единъ оригиналенъ законъ въ окултната наука, споредъ който, равнитѣ отношения не могатъ да се събиратъ. Споредъ това единица съ единица не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Това, че хората се събиратъ на едно мѣсто, показва, че тѣ не сѫ единици. Тѣ сѫ части на една единица. Днесъ хората казватъ, всѣки за себе си: азъ съмъ една единица. Не, не си единица. Вие видѣхте, че единица съ единица не могатъ да се събератъ. Единицата съ нула, напримѣръ, може да се събере, при което се получава числото 10. И тъй, вашиятъ приятель, съ когото ще се съберете, или той трѣбва да е нищо, а вие единица, или вие трѣбва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне нѣкой и ти каже, че ти не струвашъ нищо, кажи му: азъ тъкмо това търся, една единица, която като намѣря, ще я направя 10 пѫти по-голѣма. Ако ти си единица, ела при менъ, защото безъ менъ пакъ единица ще си останешъ, а съ менъ ще станешъ 10 пѫти по-голѣмъ, отколкото си сега. Тукъ приложението на тази единица е оригинално и смѣшно. Значи, въпросътъ за единицата въ окултната математика седи така: единица съ единица не се събиратъ. Това, обаче, още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трѣбва да се направятъ 1, 2, 3, 4, 10, редъ опити, да се убѣдите, че това не е нѣщо случайно, но е законъ. Едно отъ обясненията на единицата и на нулата, е слѣдното: нищото, или нулата всѣкога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето сѫществуване. Значи, крѫгътъ, нулата, нищото, това сѫ условията, при които ще се развие разумния животъ. Слѣдователно, и това празно пространство има свое съзнание. Единицата като влѣзе въ съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ прѣдаде своето съзнание и да се изяви въ нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. Въ окултната наука това нѣщо е вѣрно, и вие ще го опитате. Какъ? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щомъ се заемете да изучавате окултната наука, съ васъ ще се случи нѣщо много интересно и много смѣшно. Най-първо вие ще почнете да обѣднявате, докато дойдете до едно мѣсто, при което ще чувствувате, че сте простъ като „фасулъ“, както българитѣ се изразяватъ, Ще си кажете: откакъ започнахъ да изучавамъ тази наука, опростѣхъ, оглупѣхъ, обезумѣхъ. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава съ нищо, то е Божественото въ човѣка, което най-първо ще те изпразни, ще те изчисти хубаво, и слѣдъ като те изпразни съвсѣмъ, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувалъ. Мнозина отъ васъ ще минете прѣзъ това пространство и ще кажете: скоро да се махнемъ отъ тукъ, да не седимъ на това мѣсто! Ако седимъ тукъ, скоро ще обезумѣемъ. Да се махнемъ по-скоро! Вѣрно е това, но то е поради туй, че се намирате въ закона на изпразването. Нѣкои се страхуватъ отъ законитѣ на окултната наука, но трѣбва да знаете, че това ще стане въпрѣки вашия страхъ. Природата е взела мѣрки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите, че сте обезумѣли, че сте оглупѣли, тя нѣма да ви обърне никакво внимание. Този законъ работи и вънъ отъ окултната наука, и то много послѣдователно, не само между хората, но и между най-висшитѣ, най-напрѣдналитѣ сѫщества. Когато тия по-висши отъ насъ сѫщества поискатъ да слѣзатъ отъ висшитѣ свѣтове, за да изучаватъ вселената, и въ тѣхъ става едно такова изпразване. И нѣкои ангели изпадатъ въ това положение: считатъ се прости, оглупѣли и се чудятъ, че нищо не разбиратъ, но послѣ отново започватъ еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тѣхъ е 10 пѫти повече, по-прѣфинено, по-чисто, отколкото онова, съ което сѫ слѣзли въ материята. Сега нѣкой казва: що ми трѣбва да се занимавамъ съ тази наука? Азъ оглупѣхъ, обезумѣхъ, нищо човѣшко не остана въ мене. Добрѣ, ами всички хора, които обезумѣватъ, не остарѣватъ ли? Я вижте онзи старъ дѣдо, всичко забравилъ и започва да говори дѣтински работи. У него се явяватъ дѣтински желания, капризи и отъ нищо не се интересува. Послѣ, гледашъ го, хваналъ се за тояжката или за бастона си, на него има вѣра. Той му е опората въ материалния свѣтъ. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбралъ закона на „нищото“. И той е станалъ простъ като фасулъ и казва: нѣма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-послѣ? — Умира. Като умре, обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърть прѣдставлява минаване на Божественото съзнание отъ едно състояние въ друго. Всѣкога между два етапа, между двѣ граници А и В на Божественото съзнание се намира една междина С, наречена „долина на смъртьта“. Това значи, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички свои лъжливи възгледи за живота. Въ това отношение, смъртьта изчиства праведния човѣкъ, а грѣшниятъ, упоритиятъ човѣкъ го оставя да си носи послѣдствията. И тъй, вие можете да съберете единицата съ нищото. Въ свѣта сѫществува само една единица — тя е Богъ. Въ свѣта сѫществува само една вѣчность — тя е нищото. Проявлението на цѣлия козмосъ пъкъ, е проявление на единицата, проявление на вѣчностьта. Той прѣдставлява часть отъ цѣлото. Думата „часть“ обаче, не означава сѫщинската идея. Въ такъвъ случай, ние можемъ да се изразимъ другояче, а именно: въ свѣта сѫществуватъ идейни форми, които не се създаватъ, не се губятъ, а живѣятъ вѣчно. Въ това отношение всѣки човѣкъ е една идейна форма на тази първоначална единица. Това е една опрѣдѣлена идея за васъ младитѣ. Ако речете да я разрѣшите въ пълния ѝ смисълъ, животътъ ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете, защо животътъ ви ще се обезсмисли? Единъ богатъ американецъ повикалъ на угощение нѣколко сѫщо тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствувала тази вечеря? За всѣки гостъ той е изразходвалъ 12,000 долари. Колко долари ще се изхарчатъ, ако на тази вечеря бѫдатъ поканени 100 души? — 1,200,000 долари. Какво показва това? — Че великитѣ идеи изискватъ изхарчване на голѣма енергия. Човѣкъ, който се заема да разрѣши единъ великъ въпросъ, той се нагърбва съ една много трудна задача. Нѣкой казва: азъ искамъ да разрѣша смисъла на живота. Смисълътъ на живота е разрѣшенъ. Той не може да се разрѣши, както вие мислите за 1, 2 или повече дни, или за година, двѣ, сто или повече. Разрѣшението му седи извънъ врѣмето и пространството. Никога не се старайте да разрѣшите смисъла на живота! Вървя изъ пѫтя, срѣщамъ единъ човѣкъ, който си счупилъ крака. Смисълътъ на живота въ този моментъ е да му прѣвържа крака. Срѣщамъ нѣкѫдѣ единъ ученикъ, който иска да учи, но нѣма книга. Азъ имамъ тази книга, давамъ му я. Въ този случай смисълътъ на живота е да му услужа съ тази книга. По-нататъкъ изъ пѫтя си виждамъ една вдовица, която има дѣте, което иска да ходи на училище, да се учи, но нѣма срѣдства. Взимамъ това дѣте, завеждамъ го на училище, плащамъ за него. Ето дѣ е смисълътъ на живота въ този случай. Слѣдъ туй срѣщамъ единъ музикантъ, който иска да свири, но нѣма кой да го въодушеви и ме замолва: можешъ ли да седнешъ при менъ да ме послушашъ поне половинъ часъ? Сѣдамъ, слушамъ го внимателно. Той свири, вдъхновява се. Въ дадения случай, това е смисълътъ на живота и за него, и за менъ. Единъ ще свири, другъ ще бѫде слушатель. Първиятъ пѫть той ще свири, азъ ще го слушамъ; вториятъ пѫть азъ ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате единъ приятель, тъй ще постѫпвате и вие помежду си. Когато единиятъ е активенъ, другиятъ ще бѫде пасивенъ — не могатъ и двамата да говорятъ едноврѣменно. Нѣкой пѫть и двамата говорятъ, но по-добрѣ е, когато единиятъ говори, а другиятъ слуша. То значи: единиятъ да свири, другиятъ да слуша. Той свири, азъ го слушамъ, давамъ си мнѣнието, казвамъ: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмѣна между хората. Обмѣната трѣбва да бѫде разумна. Слѣдователно, красивото въ живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите къмъ Божественото разнообразие, ще имате най-красивитѣ чувства. Станете ли еднообразни, въ васъ ще се яви дисхармония, или въ васъ ще влѣзе грѣхътъ. Красивото въ свѣта е първата стѫпка въ живота. Друга една грѣшка, отъ която трѣбва да се пазите, е слѣдната: никога не завиждайте, че нѣкой ималъ нѣкакъвъ талантъ повече отъ васъ. Виждашъ нѣкой поетъ или писатель, който пише хубаво, казвашъ: и азъ искамъ да пиша като него. Не искай да пишешъ като него! Виждашъ нѣкой музикантъ, който свири хубаво, казвашъ: и азъ искамъ да свиря като него. Не желай да свиришъ като него! Ти искай да бѫдешъ музикаленъ, но да не изразявашъ музикалностьта си като него, а посвоему. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда религиозенъ като еди-кого си, да схващамъ Бога като него. Не, бѫди религиозенъ, но не пожелавай да изразишъ религиозностьта си като онзи човѣкъ. Изрази я по начина на своята душа! Като постѫпвате по този начинъ, вие ще имате такава свобода, че нѣма да се влияете отъ съврѣменното общество. Въ съврѣменното общество хората се влияятъ единъ отъ другъ, вслѣдствие на това сѫ обѣднѣли. Какъ се познава, че единъ човѣкъ е обѣднѣлъ? — Щомъ човѣкъ има мрачни мисли, щомъ става песимистъ, той започва да обѣднява. Обѣдняването е единъ мораленъ упадъкъ. Почне ли това състояние да ви налѣга, вие ще се повърнете къмъ закона на смирението. Смирението е начинъ за тониране въ живота. Ще си кажете: азъ ще се върна къмъ това, което имамъ, него ще разработвамъ. У васъ има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трѣбва да развиете. Тогава ще бѫдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Прѣдставете си сега, че при това врѣме, каквото е днесъ вънъ, студено, вѣтъръ и дебелъ снѣгъ, бихъ задалъ на 10 души отъ васъ задачата да отидете нѣкоя вечерь на Черния върхъ и да се върнете. Колцина отъ тия 10 души биха изпълнили задачата успѣшно? Може да отидатъ нѣкои, но ще се върнатъ по астраленъ начинъ. Ако тази задача ви се даде отъ човѣкъ, който не разбира законитѣ на врѣмето, така ще бѫде. При такова врѣме вѣтърътъ ще ви отвѣе по всички правила, и вие ще се лишите отъ живота си. Но ако единъ истински Учитель ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния върхъ и ще се върнете благополучно. Какъ? Най-първо като тръгнете, вѣтъръ ще има наистина, но Учительтъ трѣбва да бѫде вѫтрѣ въ този вѣтъръ. Ако той не може да влѣзе въ вѣтъра, вѣтърътъ ще бѫде много опасенъ. Кое е опасното въ вѣтъра? — Неговата студенина. Въ този вѣтъръ нѣма топлина. Хората умиратъ ли отъ топлия вѣтъръ? — Не, отъ студения умиратъ. Защо шопитѣ отъ софийско носятъ по два кожуха? Тѣ казватъ: отъ топлото човѣкъ не умира, но отъ студъ умира. Понеже въ софийско врѣмето е много промѣнчиво, шопътъ казва: при тази промѣна на врѣмето трѣбва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мѫдрость е много вѣрна. Тази шопска мѫдрость, прѣведена на духовенъ езикъ, означава: „Човѣкъ трѣбва да има въ ума си знание и свѣтлина, а въ сърцето си — топлина“. Това сѫ двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е врѣмето, всичко ще мине добрѣ. И тъй, всички тия течения въ природата се дължатъ на извѣстни бури, които ставатъ въ нея. И тѣ сѫ причина за промѣна въ врѣмето. Единъ великъ Учитель, напримѣръ, може да измѣни тия течения. Той може да спре студеното течение за 6-7 часа, докато отидете и се върнете отъ опрѣдѣленото мѣсто, и послѣ пакъ да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но сѫщеврѣменно може да направи и друго едно нѣщо, а именно: ще вложи въ васъ повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали съ живата вода. Христосъ казва: „Изворътъ, който азъ ще ви дамъ, ще бѫде живъ изворъ въ душата ви“. Та има въ живота ви извѣстни положения, съ които трѣбва да се справите. Ако нѣкой пѫть се намирате въ едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усѣщате силенъ. Апостолъ Павелъ, който е окултистъ, казва: „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ“. Единъ духъ му казва: „Моята сила се познава само въ нищетата“. Когато човѣкъ е слабъ, само тогава въ него може да се прояви духа. Туй е вѣрно и въ училищата. Отъ ония ученици, които се занимаватъ съ математиката, се изисква голѣмо внимание, т. е. концентриране и напрѣжение на мисъльта. Кои ученици могатъ да бѫдатъ добри математици? — Които могатъ да се концентриратъ. Между всички силови линии на ума има тѣсна връзка, затова отъ единъ математикъ не се изисква само едно механическо рѣшение на задачата, но и разсѫждение, което се добива чрѣзъ концентриране на вниманието. И слабиятъ ученикъ може да бѫде силенъ, като концентрира вниманието си. Съ това той ще развие математическитѣ си способности. Отъ всичко казано до сега, коя мисъль е най-важна за васъ? (— Че трѣбва да съберемъ единицата съ нищото). Да, това е основната мисъль за васъ, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни сѫщества извънъ физическия свѣтъ. Плюсътъ пъкъ показва, че човѣкъ може да дойде до истинския пѫть само чрѣзъ страдания. При сегашнитѣ условия на живота, Истината се прѣдава на човѣшкитѣ умове и сърца само чрѣзъ страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могатъ да дойдатъ безъ страдания. Страданието за сега е само единъ прѣходенъ етапъ. Ако нѣкой мисли, че знанието ще дойде безъ страдание, той е въ лѣво. Тогава именно неговитѣ страдания ще се удесеторятъ. Дойдатъ ли ти страдания, ще кажешъ: страданията ми сѫ толкова, колкото сѫ потрѣбни за менъ. Всѣко страдание е знакътъ плюсъ, т. е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо дѣйствие, а именно събирането. Щомъ дойде страданието, ще почнешъ да събирашъ. Какво? — Ще събирашъ 1+0. Нѣкой пѫть този знакъ ще го прѣвърнешъ въ знакъ за умножение (X). Въ математиката си служатъ съ слѣднитѣ четири знака:+— X:. Тѣзи знаци се допълватъ единъ другъ. Слѣдниятъ пѫть ще бѫдемъ въ новата година. Вие ще благодарите на старата година, все пакъ научихте една Истина, че единицата трѣбва да се събира съ нулата. Старата година казва: ,,Макаръ че нищо не ви научихъ, но азъ си заминавамъ, като ви оставямъ поне слѣдната Истина: единица съ единица не се събира, но съ нула се събира и дава числото 10. Т. М. „Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели!
  2. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УПѪТВАНИЯ. ОБРАЗИ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: „Ползата отъ богатството и сиромашията.“ Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между нравствения и духовния човѣкъ.“ За слѣдния пѫть тема № 13: „Произходъ на нравственостьта.“ Какъ мислите, нравствениятъ човѣкъ може ли да бѫде духовенъ? (— Може.) Духовниятъ човѣкъ може ли да бѫде нравственъ? (—Може). Кого поставяте по-горѣ? (—Духовниятъ). Упражнение. Дѣсната рѫка се издига отдолу, върви напрѣдъ, и съ малко свити пръсти се поставя надъ рамото. Полека рѫката се изправя, дланьта се обръща надолу. Силно опнете рѫката си! Рѫката малко надолу въ лѣво, нагорѣ, надѣсно. Движение въ крѫгъ нѣколко пѫти. Дѣсната рѫка настрани, като прави крѫгове надолу, напрѣдъ, нагорѣ и назадъ — нѣколко пѫти. Седнете на мѣстата си и започнете: дѣсната рѫка надѣсно, отпрѣдъ прѣдъ гѫрдитѣ, въ лѣво. Послѣ, пакъ въ дѣсно, подгъната при лакета въ видъ на крѫгъ. Рѫката минава прѣдъ лицето: въ лѣво, напрѣдъ и въ полукрѫгъ се извива надѣсно. Най-послѣ турете рѫцѣтѣ си върху масата. Изправете тѣлата си! Лѣвата рѫка напрѣдъ, послѣ налѣво, надѣсно. Лѣвата рѫка надѣсно, а дѣсната налѣво, хубаво опнати. Рѫцѣтѣ настрани, послѣ пакъ прѣкръстосани — дѣсната отгорѣ. Това ще направите нѣколко пѫти. Веднъжъ дѣсната отгорѣ, веднъжъ лѣвата отгорѣ. Пръститѣ на двѣтѣ рѫцѣ се срѣщатъ и се допиратъ прѣдъ лицето хоризонтално, съ дланитѣ надолу. Движение рѫцѣтѣ нагорѣ, напрѣдъ, надолу — крѫгообразно, все прѣдъ лицето. Сега ще упражните и дишането при движенията. Когато рѫцѣтѣ минаватъ прѣдъ гѫрдитѣ съ допрѣни пръсти нагорѣ, послѣ напрѣдъ въ крѫгъ, вие ще вдишвате. Надолу и прѣдъ гѫрдитѣ — ще издишвате. Рѫцѣтѣ се разтварятъ настрани, послѣ пакъ се събиратъ прѣдъ лицето съ допрѣни пръсти и дланитѣ надолу. Тъй се движатъ рѫцѣтѣ надолу, нагорѣ нѣколко пѫти. Тази вечерь ще говоря върху: „упѫтвания и образи.“ Да допуснемъ, че имате една единица. Какво се подразбира въ математиката подъ думата „единица“? Вие математицитѣ, какво подразбирате подъ думата „единица“? Каква е основната идея? (— Единицата е неизмѣримо число). Какво подразбирате подъ думата „двѣ“? (—Двѣтѣ е поредно число, или двѣ единици. И всички останали числа сѫ бройни единици). Значи, единицата е мѣрка, съ която се мѣри. Да допуснемъ, че метърътъ се взима като единица мѣрка. Тази единица дѣли ли се? — Дѣли се. На колко? (— На 10 и на 100 равни части). Всѣка часть отъ тѣхъ се дѣли на още 10 части. Значи, единъ метъръ има 100 см., 1000 мм. До тукъ ученитѣ спиратъ. Споредъ туй схващане, единицата, съ която се мѣри дадена величина, може ли да се дѣли на по-малки части отъ нея? (— Въ математиката се прави разлика между число и величина. Величинитѣ подлежатъ на измѣрване, а самитѣ числа, понеже се смѣтатъ абстракции, не подлежатъ на измѣрване. Само по себе си, числото се явява като идея и служи като мѣрка за измѣрване на величини. Числото не се мѣри, а величината се мѣри). Тогава, отъ чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина въ свѣта? — Че не може да се дѣли. (— Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже нѣма никакво измѣрване, или другояче казано, има нулево измѣрване). Разбира се, ако ние се занимаваме съ мъртвитѣ числа, въпросътъ е рѣшенъ, но ако имаме 1-2-3 или повече пѣсъчни или житни зрънца, въпросътъ седи другояче. Имаме, напримѣръ, едно житно и едно пѣсъчно зрънца. Да кажемъ, че тѣ иматъ почти еднаква тяжесть. Може да попитате, по какво се отличава пѣсъчното отъ житното зърно? — Въ житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвѫтрѣ навънъ. Но като посѣете едно житно зърно, слѣдъ като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бѫде ли по-голѣмо отъ посѣтото? При извѣстни условия може да го накараме да стане и по-голѣмо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите въ една прѣкрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едъръ, по-голѣмъ плодъ отъ посѣтото. На слѣдната жетва ще се увеличи още повече и т. н. И ако продължаваме така, има възможность да стане голѣмо като кокоше яйце, чрѣзъ подборъ, разбира се. Само разумниятъ човѣкъ може да направи това. Човѣкътъ може да увеличи голѣмината на житното зърно, защото въ него има жива сила, а въ пѣсъчното зърна нѣма такава сила. Сега, да допуснемъ, че имате единъ кристалъ отъ нѣкаква соль, голѣмъ колкото житното зърно. Този кристалъ се отличава по това, че ако го разтворите въ вода и послѣ изпарите водата на този разтворъ, сольта отново ще кристализира по сѫщия начинъ, както и по-рано. Въпросътъ е сега, отъ единъ кристалъ, разтворенъ въ вода, слѣдъ изпаряването на водата, могатъ ли да се получатъ два кристала? Ние нѣма да се произнесемъ, дали може, или не, но ще подложимъ този въпросъ на проучване. Въ житното зърно става размножаване. Нѣкои окултисти считатъ, че и кристалитѣ могатъ да се размножаватъ. Тѣ считатъ, че златото не се образува въ природата тъй, както съврѣменнитѣ учени твърдятъ. Тѣ казватъ, че златото въ земята расте, развива се и се размножава тъй, както и ябълчното сѣме, и затова зърната на благороднитѣ метали тѣ наричатъ „плодове“. Но това е тѣхна особена терминология. И тъй, за да можете да работите съ извѣстни идеи, вие трѣбва да имате за тѣхъ ясна прѣдстава въ съзнанието си. Знаете ли въ какво седи ясната прѣдстава? Можете да имате ясна прѣдстава за житното зърно само тогава, когато сте боравили съ него, когато е израсло подъ прѣмото ваше рѫководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъжъ, и дважъ и повече пѫти. Още по-ясна прѣдстава за житното зърно ще имате, когато влѣзете въ съобщение съ него. Възможно ли е между човѣка и житното зърно да има разговоръ? — Теоретически е допустимо, но колко хора има днесъ на земята, които могатъ да се разговарятъ съ житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте съ едно житно зърно, всички ще считатъ, че имате нѣщо ненормално въ себе си и ще кажатъ: този човѣкъ говори невъзможни работи. Да влѣзешъ въ съобщение съ едно житно зърно, това е невъзможно при извѣстни условия, вѣрно е. Но мислите ли, че вие можете да влѣзете въ общение съ човѣкъ, на когото сърцето е погълнато отъ една непрѣодолима скръбь? Можете ли да заинтересувате съ нѣщо неговия умъ? Можете ли, въобще, да говорите съ него? Да допуснемъ, че прѣдъ васъ седи единъ гладенъ човѣкъ, въ съзнанието на когото седи само мисъльта за ядене — нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човѣкъ за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, съ нищо не ще можете да го заинтересувате, освѣнъ съ хлѣба. Съ какво ще можете да заинтересувате жадния? — Съ водата. Съ какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? — Съ науката. Слѣдователно, психологически е доказано, че въ даденъ моментъ душата има такъвъ стремежъ, който може да се задоволи само отъ една основна идея. И тази идея, сама по себе си, е жива. Прослѣдете това нѣщо въ себе си. Всички вие минавате прѣзъ извѣстна криза, не сте разположени духомъ и прѣдставете си, напримѣръ, че нѣкой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: какво ми трѣбва сега тази единица — житното зърно? Прави сте, въ този моментъ васъ ви интересуватъ други работи, други единици. Запримѣръ, нѣкой може да го интересуватъ житнитѣ зрънца, другъ може да го интересуватъ диамантнитѣ зрънца, трети друго нѣщо, но всѣки човѣкъ си има извѣстна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обектъ на неговия умъ. Отъ тукъ, и всѣка идея въ свѣта, за да бѫде реализирана, трѣбва да има обектъ. Ще поясня мисъльта си. Да вземемъ, напримѣръ, гнѣвътъ. Всѣки гнѣвъ безъ обектъ е врѣденъ за човѣка. Гнѣвътъ ви трѣбва да има обектъ, за да може въ този обектъ да се трансформира. Ако вие се гнѣвите безъ да имате обектъ, значи безъ причина, или безъ да знаете, дали този човѣкъ, на когото се гнѣвите е виновенъ, или не, тогава не се гнѣвете. Като казвамъ да не се гнѣвите, разбирамъ да не се гнѣвите безъ причина, безъ обектъ. Като се гнѣвите, трѣбва да знаете кому се гнѣвите и защо. Всички сте чели комедията отъ Молиера „Скѫперникътъ“. Обира го нѣкой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питатъ го: кой те обра? — Цѣлиятъ свѣтъ ме обра. Прѣдъ него всички сѫ виновни. Не, въ дадения моментъ всички не могатъ да бѫдатъ виновати. Не могатъ да бѫдатъ виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има нѣкой, който ти е причинилъ врѣда, това е само единъ, не сѫ двама. Законътъ е такъвъ. Двама души не могатъ да ти причинятъ нѣкаква врѣда, само единъ може да ти я причини. Отъ чисто окултно гледище, злото въ свѣта може да произтича само отъ единъ принципъ. Сега ние говоримъ за злото, но трѣбва да се знае, какво нѣщо е зло. Запримѣръ, вие говорите много пѫти за реалность, но не знаете, какво нѣщо е реалность. Азъ опрѣдѣлихъ тази сутринь въ бесѣдата си, що е реалность. Това, което свързва всички свои части въ едно цѣло и имъ дава просторъ за развиване е реалность. Реалностьта всѣкога присѫтствува въ своитѣ части. Не присѫтствува ли въ своитѣ части, тя не е реалность. Слѣдователно, ние сме единица или части, защото единицата може да има свои части, по-малки единици въ себе си. Метърътъ, напримѣръ, е една основна мѣрка, основна единица, но тя не е мѣрка на природата. Французитѣ сѫ изчислили, че метърътъ съставлява една десетомилионна части отъ земния меридианъ, но това изчисление не е вѣрно. Френскитѣ математици трѣбва да направятъ нови изчисления, защото земята се уголѣмява всѣка година. Отъ врѣмето, когато е взета тази мѣрка и до сега, се изминали много години, затова французитѣ трѣбва да реформиратъ метъра, т. е. да направятъ нови изчисления. Значи, метърътъ е една условна мѣрка въ свѣта, но въ природата сѫществуватъ други мѣрки, други основни единици. За сега, въ свѣта ние си служимъ съ тия изкуствени единици. Тѣ не сѫ лоши, но съ тѣхъ не можемъ да разрѣшаваме великитѣ задачи на живота. Слѣдователно, всѣки за себе си има извѣстни задачи, които трѣбва да разрѣши, но има и общи задачи, които трѣбва да разрѣшимъ. Напримѣръ, нѣкога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство, и кой какъ влѣзе при васъ, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трѣбва да разберете сѫщностьта на нѣщата. Влѣзе нѣкой при васъ, пита ви: защо не си разположенъ, какво има? Вие казвате: излѣзъ навънъ, не съмъ разположенъ, разбери това! Защо? — То не е твоя работа. И послѣ казвате: той е причина, дойде днесъ при менъ и ме разтревожи повече. Обаче, тъй се случва, тъкмо първия излѣзе, идва вторъ и вие казвате: излѣзъ вънъ, не съмъ разположенъ! Ето какъ ме разтревожи този човѣкъ. Влѣзатъ слѣдъ него трети, четвърти, пети и най-послѣ влѣзе единъ вашъ веселъ приятели и ви прѣдаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? — Този вашъ приятель е намѣрилъ най-чувствителното ви мѣсто. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е въ състояние да ви накара да подскачате отъ радость. Ще ме запитате: на какво се дължи неразположението въ човѣка? Неразположението се дължи на скѫсване връзката съ Бога, или азъ считамъ неразположението резултатъ на една „психическа противоположность.“ Неразположението, скръбьта, недоволството произтичатъ винаги, когато сѫществува дисхармония между двѣ съзнания, които сѫ свързани заедно, а се стремятъ къмъ двѣ противоположни посоки. Вземете напримѣръ, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Да допуснемъ, че величината А е умътъ, а величината В — сърцето. Щомъ умътъ и сърцето се движатъ въ двѣ противоположни посоки, веднага въ самия човѣкъ, въ неговата душа, въ неговото вѫтрѣшно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човѣкътъ, ще се постараешъ да склонишъ или твоето сърце, или твоя умъ да измѣнятъ посоката на своето движение. Умътъ се движи въ посока къмъ Т, а сърцето — въ посока къмъ Д. Какъ ще измѣнятъ сега посоката си? Какъ ще примирите вашия умъ и вашето сърце (— Ще съединимъ пѫтищата имъ). Добрѣ, като ги съедините, ще се образува пѫтя ТД. Какво се постига съ това? (— Равновѣсие, съгласие). Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начинъ ограничихте злото. Въ този крѫгъ се води война. Да дойдемъ до реалното. Да допуснемъ, че между сърцето и ума има разногласие. Какъ ще примирите вашето сърце и вашия умъ? Прѣдставете си слѣдното положение: отъ една страна умътъ ви иска да се учи, имате силно желание да отидете въ странство да учите. Отъ друга страна майка ви е толкова болна, че никой другъ не може да ви замѣсти, вие трѣбва да останете да я гледате. Какъ ще примирите тази противоположность? Трѣбва ли да се откажете да отидете въ странство? — Не. Какво трѣбва да направите тогава? (— Да почакаме, докато майка ни оздравѣе). Да, но въпросътъ сега е разрѣшенъ само на половина. Прѣдставете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща въ странство. Най-първо тя намира претекстъ болестьта и не ви пуща, но като оздравѣе, пакъ не ви пуща, казва: не, тукъ ще си седишъ. Тамъ можешъ да се разболѣешъ, всичко може да се случи съ тебе. Ако вие я обичате, какъ ще постѫпите? (— Ще я вземемъ съ себе си). Въпросътъ пакъ не е рѣшенъ. Друга мѫчнотия се явява сега. Баща ви е живъ, тукъ е на служба и не пуща майка ви въ странство. (—И него ще вземемъ). Да, но той не може по никой начинъ да дойде и казва: какъ, мене самъ ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си съ себе си, като убѣдите баща си да я пусне, или да убѣдите майка си да остане при баща ви? (— Майката да остане при бащата). Друго положение. Допуснете, че вие сте единъ момъкъ, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете въ странство. Тогава по-добрѣ за васъ е да дойде и майка ви. Ако баща ви е уменъ човѣкъ, ще я пусне съ васъ. Ако пъкъ вие сте силни натури, тогава майка ви трѣбва да остане при баща ви. Тогава, кой е връзката между бащата и майката (—Дѣцата). Кой е връзката между сина и бащата? (—Майката). Слѣдователно, въ дадения случай майката е реалното. Бащата не създава кѫщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа кѫщата. На бащата остава да намѣри друга майка. Майка и баща, това сѫ условни величини. Прѣдставете си сега другъ въпросъ, който се отнася лично до васъ. Да допуснемъ, че нѣкой иска да си поживѣе, да се повесели, да си поиграе въ този свѣтъ. Низшиятъ умъ въ човѣка изисква това, когато духътъ въ него изисква единъ чистъ, строгъ и възвишенъ животъ — идея има въ него. Умътъ е ученъ, напримѣръ, но иска да отиде въ странство още да се учи, да опита всичко въ свѣта, да си поиграе. При всички тия условия, духътъ трѣбва ли да остави ума самъ? Какво нѣщо е духътъ — мѫжъ или жена, майка или баща? (—Майка). Значи, между духътъ и плътьта има борба. Духътъ казва на плътьта: безъ мене ти не можешъ да отидешъ въ странство. Ако азъ не дойда, ти съвсѣмъ ще пропаднешъ. Та вие трѣбва да пазите въ ума си основната идея. Коя основна идея? (— Да слушаме духа, майка си). Основната идея, съ която се започва животътъ, основната идея, съ която се пробужда човѣшкото съзнание и съ която човѣкъ почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава потикъ на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъль трѣбва да пазимъ. Защо? Защото всички хора не измѣрватъ еднакво своя вѫтрѣшенъ миръ. За да не изпаднете въ грѣшка, не мислете, че Богъ има еднакви отношения къмъ хората. Богъ, като основна идея, има различни отношения къмъ всички сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Него. Даже къмъ двѣ сѫщества Богъ нѣма еднакви отношения. За всѣко разумно сѫщество Богъ има специално отношение. Това отношение, което Богъ има къмъ едното, е специално. Той не може да има сѫщото това отношение къмъ другиго. Хората се отличаватъ именно по това специално отношение на тази първична сѫщина, на Бога. Тази първична сѫщина отличава човѣка, тя му дава потикъ, стремежъ да расте, да се развива, и тя е основната идея, за която всички трѣбва да се държите. Изневѣрите ли на тази първична идея, непрѣменно ще навлѣзете въ сѣнка и въ мракъ. Така вие се подхлъзвате. Грѣшкитѣ идатъ у хората всѣкога, когато тѣ напуснатъ тази първична идея. Не жертвувайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея! Ако човѣкъ се държи за първичната си идея, ще бѫде смѣлъ и рѣшителенъ. Нѣкой пѫть вие сте унили духомъ. Защо? Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тукъ, моитѣ отношения къмъ вашата основна идея цѣлятъ слѣдното: азъ искамъ само да създамъ условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни къмъ тия условия, които азъ ви създавамъ, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Прѣдставете си, азъ прѣдвиждамъ, че вие искате да си построите кѫща на нѣкоя могилка. Азъ зная, че тамъ ще дойдатъ проливни дъждове, и вашата кѫща може да пострада. Какво правя? Започвамъ да залѣсявамъ това мѣсто съ растителность, за да запазя почвата отъ проливнитѣ дъждове. Прѣдставете си, азъ посадя едно дърво, вие го изкорените навънъ. Азъ посадя второ, вие пакъ го изкорените. Питамъ: може ли вашата основна идея да се развива? — Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушатъ цѣлата мѣстность, въ която вие живѣете. Това прѣдставлява съврѣменниятъ критически умъ, който нищо не разрѣшава, а само отрича. Ти го попиташъ: хубаво ли е това? Той казва: това е лошо. Е, кое тогава е хубавото въ свѣта? Въ даденъ моментъ, когато трѣбва да се произнесете за нѣщо, не казвайте, че основниятъ законъ е такъвъ. Отъ гледището на тази велика Божествена наука, щомъ намѣрите една погрѣшка въ себе си, не се стремете да намѣрите друга погрѣшка, съ която да оправдавате първата. Всѣка погрѣшка въ васъ, каквато и да е тя, е сѣнка, единица. Азъ означавамъ грѣшкитѣ съ минусъ единица (—1). А на тия нѣща, които сѫ станали добрѣ, турямъ отпрѣдъ плюсъ. Азъ означавамъ тия нѣща съ плюсъ единица (+1). Тъй щото, намѣрите ли една погрѣшка, не се старайте да намѣрите втора, а ще гледате, отъ какво е произлѣзла тази погрѣшка и каква добродѣтель ѝ съотвѣтствува. Нѣкои отъ васъ често ми казватъ: обичамъ да се гнѣвя, не мога да се въздържамъ. Какво трѣбва да направя? Гнѣвъ имате всички, и не се въздържате. Сега вие търсите единъ цѣрь, панасия противъ гнева. Значи, кипвате по нѣкой пѫть. Не мислете, че кипването е лошо нѣщо. Кипването, това е неустойчивость. Това показва, че въ васъ има киселини, които ще ви накаратъ да кипнете. Най-първо трѣбва да разберете закона на прѣдохраняване. Вие трѣбва да изолирате всички киселини отъ себе си, да ги турите подъ контролъ на вашата воля, или пъкъ вашата воля да бѫде тъй будна, че киселинитѣ да сѫ вънъ отъ васъ. Вие трѣбва да боравите съ тѣхъ, а не тѣ да боравятъ съ васъ. Питамъ ви: какъ лѣкувате вашиятъ гнѣвъ? Вие не го лѣкувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя, какво прави онзи приятель тамъ. Кой отваря капака? — Грѣхътъ. Вие отворите капака, и гнѣвътъ отново се разгаря. Послѣ пакъ го захлупите. Не, не, това не е лѣкуване на гнѣва. Разгнѣвите се нѣкой пѫть и си казвате: азъ никога нѣма да простя на този човѣкъ. Но въ васъ веднага настава едно омекчаване, едно желание да прѣвърнете туй състояние на гнѣвъ въ нѣкакво по-висше състояние. Какво трѣбва да направите? Идете да услужите на този човѣкъ въ нѣщо. Това азъ наричамъ лѣкуване на гнѣва. На какво се дължи гнѣвътъ? Гнѣвътъ е плодъ на едно непостигнато желание. Азъ наричамъ гнѣва, дѣца недоносчета, родени на 5-6 мѣсеца. Въ всички хора въобще се заражда гнѣвъ, когато извѣстна идея или мисъль не се постигне. Тогава човѣкъ или се разгнѣвява, или скърби. Скръбьта е само фаза на гнѣва. Нѣкой пѫть гнѣвътъ лѣкува скръбьта, нѣкой пѫть скръбьта лѣкува гнѣва. Най-първо, като се разгнѣвишъ, ще прѣвърнешъ гнѣва на скръбь, а послѣ, математически ще намѣришъ между двѣ скърби една малка радость. Между една малка скръбь А и друга В има скрито едно течение С. Ще намѣрите туй вѫтрѣшно течение на радость и ще прѣвърнете гнѣва на скръбь, а скръбьта въ радость. Сега вие ще ме попитате: възможно ли е това? Азъ ще ви прѣдставя слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че вие имате приятель, когото много обичате. Той е много уменъ, добъръ, но иска да ви опита. Вие сте студентъ нѣкѫдѣ, и баща ви е изпратилъ 10,000 лева, които туряте въ сандъка си. Той намира ключа и задига паритѣ ви. Като видите, че паритѣ ви липсватъ, какво ще направите? Най-първо въ васъ ще се яви страхъ, послѣ — скръбь, най-послѣ — негодувание и гнѣвъ. Тия три нѣща — страхъ, скръбь и гнѣвъ — изпѫкватъ едноврѣменно. Но какво става? Този вашъ приятель идва при васъ, и вие му казвате: „Нѣкой е открадналъ паритѣ ми, не зная кой е“. Приятельтъ ви казва: „Азъ ги откраднахъ!“ — А, ти си играешъ съ мене! — Не, азъ ги откраднахъ. — Ами какъ? — Откраднахъ паритѣ ти и ги раздадохъ. Допуснете, че вие констатирате, какво вашиятъ приятель дѣйствително е взелъ паритѣ и ги раздалъ. Питамъ: заради вашитѣ 10,000 лева вие ще измѣните ли отношенията си, любовьта си къмъ вашия приятель? Какъ мислите? (— Нѣма). Добрѣ, ако ги измѣните, вашата постѫпка е — 1, ако не ги измѣните тя е +1. Значи, щомъ измѣните на вашия приятель, вие имате отрицателна величина, съ която трѣбва да работите. Вие сте изгубили довѣрие въ него. Този вашъ приятель идва слѣдъ нѣколко дни, и ви казва: „Извини, азъ съзнахъ своята погрѣшка и ти връщамъ намѣсто 10,000 лева 12,000. Съзнавамъ, не трѣбваше да направя така.“ Какво ще стане въ васъ? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви къмъ вашия приятель ще се влоши. Т. м. "Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постояно ни весели.
  3. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕЗИКЪТЪ НА ПРИРОДАТА. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели. Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: „Разлика между страхъ и съвѣсть“. Ще пишете върху темитѣ №11 „Разлика между нравствения и духовния човѣкъ.“ Тема № 12: „Отличителнитѣ черти на мита и баснята“. Тия двѣ линии АВ и ВС, които виждате на рисунката, прѣдставляватъ два пѫтя въ природата, които се различаватъ единъ отъ другъ. Кой пѫтъ ви се вижда по-лесенъ? (— АВ). Ами ВС? (— Той е по-страшенъ пѫть). Кривата линия АВ и счупената линия СВ, сѫ два пѫтя, изминати въ живота. Пѫтьтъ СВ е скалисто мѣсто. Всички тия счупени линии образуватъ скали. Кои сѫ били причинитѣ да се създаде кривата линия АВ, и кои — да се създаде счупената линия СВ? Какви пѫтища изобщо обича сърцето? — Гладкитѣ пѫтища. Когато сърцето говори, иска всичко да бѫде гладко, да нѣма никакви прѣпятствия, всичко да върви по медъ и масло. Ако сме въ общество, искаме навсѣкѫдѣ да ни посрѣщатъ и изпращатъ съ лаврови вѣнци, съ букети въ рѫцѣ, съ поздравления, съ рѣчи, съ гощавки. Този е пѫтьтъ отъ А до В. Значи, пѫтьтъ АВ е пѫть на сърцето. Пѫтьтъ СВ е обратниятъ пѫть, пѫтьтъ на ума, скалистиятъ пѫть. Защо този пѫть е труденъ? Защото се намѣсватъ и личнитѣ интереси. Тамъ, дѣто има скалисти мѣста, и хората по характеръ сѫ подобни на скалитѣ. Напримѣръ, хора, които живѣятъ при сѣвернитѣ склонове на нѣкои планински мѣста, мязатъ на тая мѣстность. И хора, които живѣятъ при южнитѣ склонове на нѣкои планински мѣста, сѫщо мязатъ на тия мѣста. Изобщо, много отъ чертитѣ на планинскитѣ мѣста се отразяватъ и върху характера на хората. Сега, като разглеждате счупената линия АВ, какъ си обяснявате прѣчупванията, които тя е прѣтърпѣла, та се образували ѫглитѣ 1, 2, 3, 4? Извѣстно ви е, че когато свѣтлината прѣминава прѣзъ срѣди отъ различна гѫстота, прѣтърпѣва прѣчупване. Напримѣръ, ако искашъ да облагородишъ нѣкой човѣкъ, ти не трѣбва да му говоришъ съ меки думи, не трѣбва да се проявявашъ по отношение къмъ него мекушавъ. Ако ти си мекушавъ, това ще произведе въ него резултати на червения цвѣтъ. Нѣкой казватъ, че трѣбва да бѫдемъ къмъ хората меки, въ смисълъ мекушави, отстѫпчиви. Направете този опитъ съ едно дѣте и наблюдавайте резултата. Започнете да галите това дѣте и ще видите, че цвѣтътъ на лицето му почва да става розовъ, червенъ. Въ него се набира електричество — една енергия на червения цвѣтъ, и материята става неустойчива. Тази материя е още въ своето първоначално развитие. При най-малкото побутване на тази материя може да стане експлозия. Такова избухване става и въ животнитѣ, а нѣкога даже и въ растенията. Ще кажете: защо това нѣщо не се забѣлѣзва въ растенията? Защото червениятъ цвѣтъ понѣкога е пасивенъ, а нѣкога — активенъ. Вие трѣбва да посѣщавате планинскитѣ мѣстности, за да видите на опитъ, какъ ставатъ даже и най-малкитѣ отклонения на свѣтлината, когато пада при извѣстни условия. Само така ще схванете, че и най- малкитѣ колебания на свѣтлината, и най-малкитѣ свѣтлинни енергии сѫ вълни съ различни дължини. Щомъ тия вълни срещнатъ извѣстно съпротивление, веднага се прѣчупватъ. Съ този законъ именно — прѣчупването на свѣтлината — се обяснява образуването на скалистия пѫть, който умътъ извървява въ живота. Съврѣменнитѣ физици още не сѫ изучили, при какъвъ ѫгълъ на прѣчупване на свѣтлината, при какви стълкновения на свѣтлината, се образува червениятъ цвѣтъ; тѣ не сѫ изучили още при какви ѫгли, при какви стълкновения на свѣтлината се образува портокаления, жълтия, зеления, синия, виолетовия и другитѣ цвѣтове изобщо. Напримѣръ, ако у васъ се зароди нѣкакво недоволство, явява се червениятъ цвѣтъ, и вие ставате активенъ. Когато пъкъ нѣкой иска да ви обиди, вие, прѣди още да сте чули, какво ще ви каже, отваряте широко очитѣ си и слушате. Слѣдъ като чуете обиднитѣ думи, вие възприемате съотвѣтния цвѣтъ. Послѣ свиете вѣждитѣ си малко и въ васъ се започва една вѫтрѣшна реакция. Ако сте по силенъ отъ този, който ви обидилъ, въ васъ се заражда желание да го биете, но ако сте по-слабъ, заражда се мисъльта, при какви условия да му отмъстите. Вие не сте изучавали, какви ѫгли се образуватъ при разтварянето на очитѣ, при тѣхното затваряне и т. н. Всички тия нѣща сѫ интересни за проучаване. Когато наблюдавате човѣшкитѣ очи, ще видите, че отъ тѣхъ излиза единъ лѫчъ, по посоката на който можете да опрѣдѣлите човѣшкия характеръ. Точка О въ дадената рисунка прѣдставлява зеницата на окото. Да допуснемъ, че правата линия СД опрѣдѣля полето на зрѣнието. Лѫчътъ, който излиза отъ окото, въ различнитѣ хора има разни посоки и направления, у нѣкои този лѫчъ се намира надъ правата СД, а у нѣкои — подъ правата СД. Лѫчътъ става перпендикуляренъ, т. е. върви въ посока ОД, когато човѣкъ се постави въ магнетиченъ сънъ, и то въ четвърта или пета степень. Тогава очитѣ се обръщатъ съ зеницата нагорѣ, и ако може да отворите въ това врѣме окото на човѣка, ще видите това му положение и лѫча, обърнатъ перпендикулярно къмъ главата. Отъ посоката на този лѫчъ, дали е нагорѣ или надолу, и отъ ѫгъла, който той образува, зависи моралната сила на човѣка. Този ѫгълъ, се мѣни и заема положения +1, +2, +3, +4..., надъ линията СД и положения —1, —2, —3, —4..., подъ линията СД. Дотогава, докато този лѫчъ е надъ правата СД, този човѣкъ е добъръ въ проявитѣ на своя умъ, своето сърце и своята воля. Щомъ този лѫчъ се завърти и слѣзе подъ линията СД, такъвъ човѣкъ, каквито обѣщания и да дава, не е въ състояние да ги изпълни, той се намира подъ чужди влияния. Каквито рѣшения и да взима за добро, и тѣхъ нѣма да изпълни. Отъ 100 обѣщания, той едва ще изпълни 3-4. Когато пъкъ лѫчитѣ сѫ нагорѣ, такъвъ човѣкъ може да изпълни почти всичкитѣ си обѣщания, а когато лѫчътъ е перпендикуляренъ, такъвъ човѣкъ изпълнява сто на сто своитѣ обѣщания. Тия ѫгли се образуватъ въ мозъчното вещество у човѣка. Тѣ възприематъ и прѣчупватъ свѣтлината, и отъ тѣхната голѣмина зависятъ краскитѣ. Слѣдователно, разгледанъ отъ това гледище мозъкътъ, е различенъ въ различнитѣ хора. Много отъ съврѣменнитѣ физиолози и лѣкари мислятъ, че всичкитѣ гънки на мозъка въ човѣка сѫ еднакви. Тѣ не сѫ изучавали ѫглитѣ на тия гънки. Значи, въ мозъка става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Ѫглитѣ изразяватъ само извѣстни гънки, чрѣзъ които ние можемъ да трансформираме извѣстна енергия, да отстраняваме извѣстни цвѣтове, други да прѣвръщаме и да приемаме само онѣзи цвѣтове, които помагатъ за развитието ни. Трѣбва да знаете, че свѣтлината е единъ отъ великитѣ фактори не само за умственото развитие на човѣка, но и за характера и дългия му животъ. Вие трѣбва да се наблюдавате, да проучавате въздѣйствието на разнитѣ цвѣтове върху васъ. Азъ имамъ голѣма статистика по това, но не мога да ви дамъ нѣкои отъ тия диагнози, понеже сте много страхливи. Нѣкои отъ васъ сте тъй страхливи, че изпадате въ положението на ония слабодушни студенти по медицина, които, като изучаватъ прѣзъ третата година на своето студенчество симптомитѣ на разнитѣ болести, сами заболѣватъ. Тѣ прѣживѣватъ тогава всичкитѣ болести. Ако единъ студентъ по медицина заболѣе, критическа година за него е третата година на студенчеството му, когато изучава признацитѣ на болеститѣ. Мине ли тази година, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Сѫщото нѣщо е и въ окултната наука. Има извѣстни симптоми, които, ако ви се кажатъ, произвеждатъ въ васъ обратни процеси, и вие, намѣсто да се ползувате, изплашвате се. Като ви говоря за червения цвѣтъ, не мислете, че той се събира въ васъ, за да ви създаде зло. Не, той се образува отъ излишъкъ, той е резултатъ на неизползувана енергия. Въ вашия организъмъ се събиратъ много излишни вещества, които вие не използувате, и слѣдъ врѣме тѣ ще ви създадатъ редъ нещастия. Вие сте млади още, затова ще се стремите да дадете на лицето си правиленъ, естественъ изразъ. Като ученици, ще се пазите отъ всички неестествени гримаси, а вие имате много такива. Напримѣръ, кривите се на една или на друга страна, почесвате главата си оттукъ-оттамъ, мърдате се и т. н. Но ако знаете, какво може да ви донесе всѣко движение, вие щѣхте да бѫдете внимателни въ движенията си. Запримѣръ, азъ спазвамъ слѣдното правило: не мога да закова двѣ дървета въ форма на кръстъ. Защо? Може да кажете, че това е суевѣрие. Не, кой и да е ученикъ, който изучава окултната наука, никога нѣма да закове двѣ дървета на кръстъ. Често, вие съ пръститѣ си правите единъ кръстъ, подавате го нѣкому и казвате: цѣлуни го! Не, кръстътъ е най-голѣмото противорѣчие въ свѣта. Ако кръстътъ въ извѣстни случаи има нѣкакъвъ смисълъ, то е по особени съображения. Двѣтѣ линии въ кръста иматъ смисълъ дотолкова, доколкото и скалитѣ, облѣчени въ зеленина. Кръстътъ показва едно грѣшно, дисхармонично състояние въ природата. Въ окултната наука кръстътъ е мѣсто на падение, мѫчение и страдание. Кръстътъ и редъ други символи прѣдставляватъ езика на природата. Често, нѣкой казва: азъ съмъ добъръ човѣкъ. Това значи, че той взима само 1/4 отъ кръста, като образува правия ѫгълъ А, толкова е неговата добрина. Послѣ казва: азъ станахъ по-добъръ. Значи, той взима 2/4 отъ кръста и образува изправения ѫгълъ В. Слѣдъ това казва: азъ станахъ най-добъръ, т. е. взима 3/4 отъ кръста и образува изпѫкналия ѫгълъ С. И най-послѣ казва: азъ станахъ много добъръ, т. е. взима 4/4 кръста, като образува пълния ѫгълъ Д на окрѫжностьта. Този човѣкъ още не е абсолютно добъръ, той се е научилъ само да върти това колело. Опасностьта на това колело е тамъ, че като е излѣзло злото, което създава мѫчението на всички хора въ кръста, слѣдъ него иде другото, специалното зло. Какво е това зло? — Вие го знаете. Всички вие знаете зѫбчеститѣ колела (А), нали? Ако такова едно колело ви хване съ зѫбцитѣ си, какво ще стане съ васъ? Нѣкои хора пишатъ кръста и по другъ начинъ, не както въ рисунка В, а както е прѣдставенъ въ С. Тогава нѣкои хора се въодушевяватъ отъ него, като му турятъ въ срѣдата единъ малъкъ крѫгъ С, а наоколо му лѫчи — прѣдставятъ си го като светяще слънце (Д). Не, това е единъ опасенъ крѫгъ. Това сѫ енергии, които горятъ. Мислите ли, че вие можете да живѣете въ единъ такъвъ свѣтъ? Днесъ хората се въодушевяватъ отъ звѣздитѣ и като се възхитятъ отъ нѣкого, казватъ, че очитѣ му изпущатъ искри, светещи очи ималъ. Не, опасни сѫ тия очи, отъ които излизатъ искри. Тия искри не сѫ лѫчи, това сѫ прѣсѣкулки. Отъ очитѣ ви трѣбва да излизатъ дълги, непрѣривни лѫчи отъ свѣтлина, които да отиватъ до обекта или до вашия приятель. Тази свѣтлина трѣбва да бѫде хармонична, приятна и не само да отива до вашия приятель, но и да се връща — да прави единъ крѫгъ. Движението на тази свѣтлина трѣбва да бѫде крѫгообразно. Нѣкои хора като гледатъ, много бързо си движатъ очитѣ, и погледътъ имъ се хвърля отъ едно мѣсто на друго. Това сѫ фокуси въ природата, които тя наказва. Тѣ сѫ едно зѫбчесто колело. Защо именно вие ще си вдигнете очитѣ нагорѣ, ще погледнете и послѣ веднага ще ги свалите надолу? Кои сѫ причинитѣ за това? Нѣкой казва: това е навикъ въ мене. Може да е навикъ, но отдѣ е дошълъ той? Вижте онзи пианистъ, който тъй вѣщо, майсторски си движи рѫцѣтѣ по клавишитѣ, какъ е придобилъ този навикъ? Той се е училъ дълго врѣме, много е свирилъ и най-послѣ е придобилъ този навикъ, това изкуство да свири тъй леко на пианото. Той седи на пианото и не мисли за пръститѣ, но свири ли, свири. Той казва: азъ не гледамъ въ клавишитѣ, не мисля за пръститѣ. Да, ти не мислишъ, но твоитѣ пръсти работятъ по опрѣдѣлени закони. Ти си свирилъ цѣли 10 години усилено и съзнанието ти вече се е прѣдало въ мускулитѣ на рѫцѣтѣ ти. Ти не мислишъ, но мускулитѣ на рѫцѣтѣ сѫ подъ прѣмото управление на съзнанието ти. Нѣкой казва: азъ не зная какво да правя. Не знаешъ какво да правишъ! — Учи се да свиришъ. Та за всички тия навици, които днесъ имате, не се оправдавайте, че сѫ прости навици, но трѣбва да знаете, че за да ги придобиете, вие сте учили дълго врѣме, свирили сте, докато най-послѣ сѫ станали несъзнателни. Най-първо вие сте свирили и сте знаяли смисъла на вашето свирене, а сега сте го изгубили. И знаете ли какво е станало, като сте изгубили смисъла на вѫтрѣшния оригиналъ? Уповавали ли сте се само на вашия умъ, да видите, въ какво състояние ще се намѣрите? Дойде нѣкой, затрие една нота отъ оригинала и вие си казвате: липсва една нота, но коя ли бѣше тя? — Не знаете коя бѣше. Турите друга вмѣсто нея, но изопачавате оригинала. Дойде другъ нѣкой, и той затрие нѣкоя нота. Вие погледнете оригинала и си казвате: не ме лъже паметьта ми, имаше тукъ една нота, липсва тя. Коя ли бѣше? Припомните си ужъ, току турите вмѣсто нея друга нота, но още повече изопачавате оригинала. И слѣдъ врѣме погледнете, вие съвсѣмъ сте изопачили оригинала, т. е. съвсѣмъ сте изопачили характера си и вече коренно се различавате отъ онзи първоначаленъ човѣкъ, отъ онзи първоначаленъ пѫть, по който сте вървѣли. Често, азъ ви извеждамъ на лѣтни екскурзии, но лѣтнитѣ екскурзии сѫ много опасни. Въ какво отношение, именно? — Съ зеленината въ природата. Зелениятъ цвѣтъ прѣдразполага човѣка къмъ фантазиране, а съ това той става мързеливъ. Фантазията въ него работи много. Той като дойде до нѣкой изворъ, фантазията заговаря: ехъ, да има сега тукъ едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредимъ около този изворъ, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядемъ, ще се веселимъ. Нѣкой ще каже: какво има да се мисли за агнето? Какъ тъй, има какво! Докато се опече това агне, най-напрѣдъ трѣбва да се заколи, послѣ да видишъ, какъ изтича неговата кръвь; слѣдъ това да го забодешъ на шишъ и да го въртишъ на огъня, да се позачерви. И най-послѣ ще го сложишъ прѣдъ себе си, ще ядешъ и ще си фантазирашъ за това-онова, ще разисквашъ върху разни идеи. Това не се отнася до васъ, но до други нѣкой, които биха се радвали на печеното агне. Мислите ли, обаче, че такава една екскурзия може да донесе благо на човѣка? Послѣ, минавате покрай нѣкоя гора и си казвате: това мѣсто е много хубаво, то е тъкмо за скриване; като гонятъ нѣкой човѣкъ, тукъ да се скрие. Да, но да гонятъ нѣкой човѣкъ не ще да е за нѣкаква идея. Кой знае какво е направилъ! Може и да е за идея, но това ще бѫде на сто случая единъ. Ето защо, на окултнитѣ ученици се прѣпорѫчватъ зимнитѣ екскурзии. Когато цѣлото поле е покрито само съ снѣгъ, въ твоя умъ нѣма да се явява мисъльта за никакво агне, за никаква кокошка. Ти ще носишъ въ ума си само една мисъль: синьото небе и бѣлия снѣгъ! Може да си кажете отъ врѣме на врѣме: ехъ, да е малко по-топло! Но като погледнете бѣлия цвѣтъ, той ще произведе едно духовно трептение, едно духовно повдигане въ душата ви и вие ще си кажете: не, и тъй е хубаво — наврѣдъ синьо небе и бѣлъ снѣгъ! Който иска да си влияе добрѣ, зимнитѣ екскурзии съ снѣгъ сѫ за прѣдпочитане прѣдъ другитѣ. Отъ чисто окултно гледище, вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Напримѣръ, вие сте неразположени духомъ, минавате прѣзъ нѣкаква криза, седнете тогава и мислено си направете една хубава зимна екскурзия: отиване, връщане, пѫтьтъ, прѣзъ който ще минете, всичко това ще извършите мислено. Какво нѣщо сѫ кризитѣ? Тѣ не сѫ лошо нѣщо, тѣ сѫ неизбѣжни въ пѫтя на ученика и зависятъ отъ мѣстото, прѣзъ което минава той. Прѣдставете си, че вие вървите по пѫтя АВ (рисунката на стр.154). Тукъ климатътъ е умѣренъ, бури не ставатъ, и вие го изминавате безъ какви и да сѫ кризи. Но вие трѣбва да минете и прѣзъ другия пѫть — СВ, който е съ крайно промѣнчива природа. Прѣдставете си, че тръгвате отъ С и вървите къмъ В нагорѣ. Лѣтно врѣме е, вие сте облѣчени тънко, не сте взели въ съображение рѣзкитѣ промѣни, които ще срещнете по пѫтя. Колкото се качвате нагорѣ къмъ В, явява се едно силно течение, лапавица, вие почвате да треперите, простудявате се и ви хваща пневмония, отъ която боледувате 3—4 мѣсеца. Като оздравѣете, казвате си: слава Богу, че съ малко се отървахъ. Още веднъжъ не отивамъ на такава екскурзия. Всички вие младитѣ трѣбва да знаете, че въ морето, прѣзъ което минавате, ставатъ бури. Отъ първия день на първата година, до послѣдния день на вашия животъ, прѣзъ цѣлия този крѫгъ, ще минавате прѣзъ кризи. Азъ наричамъ тия кризи „морални бури“. На нѣкои хора се случватъ по-малко бури, на нѣкои — повече и по-голѣми. Тия морални кризи сѫ извънъ вашето естество, не сѫ свързани съ естеството ви. Тѣ ще дойдатъ, но вие не ги обяснявайте философски, а си кажете: това е морална буря. Дойде ви едно изкушение, кажете си: това е морална буря. Нахлуятъ въ васъ извѣстни лоши мисли, не се смущавайте, кажете: това е морална буря Ако сте уменъ, ще вземете прѣдпазителни мѣрки, ще влѣзете на завѣтъ въ кораба си, на нѣкое спасително мѣсто. Ако сте изложени нѣкѫдѣ на открито, ще пострадате. Тъй щото, ще знаете, това сѫ кризи, морални бури, които ставатъ и въ природата. Знайте, обаче, че вѫтрѣ въ васъ има извѣстни инструменти, съ които ви прѣдупрѣждаватъ въ това, което има да ви се случи въ живота. Такъвъ единъ инструментъ, напримѣръ, е вашата интуиция. Тя често ви прѣдупрѣждава, казва ви: бѫдете внимателни, ще ви се случи нѣщо! Внимателни въ какво? Ако сте въ нѣкой градъ, ще пѫтувате по краищата, а не по срѣдата, защото ако вървите по срѣдата, може да ви прѣгази нѣкоя кола. Вие трѣбва да развивате интуицията въ себе си! Тя не се проявява като мисъль въ мозъка, но като едно дълбоко вѫтрѣшно чувство, като едно вѫтрѣшно пришепване. То не излиза и изъ гортана, но е едно чувство, което излиза нѣкѫдѣ изъ подъ лъжичката. То ви пришепва тихо и спокойно, казва ви само да бѫдете внимателни. Въ какво отношение да бѫдете внимателни? — Да се пазите отъ лоши другари. Вие имате лоши другари, които не ви мислятъ добро. Тѣ искатъ да отвлѣкатъ вниманието ви, за да скѫсате връзкитѣ си съ източника на вашия животъ. Това е злото, което тѣ могатъ да ви направятъ. Дѣто и да вървите, прѣзъ море ли минавате или прѣзъ какъвъ и да е пѫть, едно правило трѣбва да спазвате: за нищо на свѣта не кѫсайте връзката, съ която сте слѣзли на земята, и съ която ще се качите горѣ! Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пѫти около нея, нищо нѣма да ви стане. Скѫса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече, и можете да станете играчка въ рѫцѣтѣ на сѫдбата. Кога може да се скѫса тази връзка? — Когато съзнанието ви не е будно. Сега, като наблюдавате живота, ще забѣлѣжите, тия хора, които обичатъ да пиятъ, събиратъ се двама души заедно, напълнятъ чашкитѣ си, дигнатъ ги, прѣкръстосатъ рѫцѣтѣ си, казватъ: хайде, приятелю, азъ ще пия отъ твоята чашка, ти отъ моята! Искатъ да покажатъ, че се обичатъ. Да, това е обичьта на огъня, който пръщи, хвърля искри надалечъ. Има извѣстни мѣста въ природата, до които като дойдете, опасно е. Добрѣ, че вие още не разбирате езика на природата. По дърветата, по изворитѣ, по рѣкитѣ, по горитѣ, по всички планински мѣста, навсѣкѫдѣ изъ природата сѫ хроникирани всички добродѣтели и всички прѣстѫпления и отвратителни грѣхове, които хората сѫ вършили отначало и до сега. Нѣкои хора казватъ: да разбираме езика на природата! Нѣма по-ужасно нѣщо отъ това, да ви се отворятъ очитѣ прѣждеврѣменно и да видите, какви лоши работи има написани въ нея. Има и красиви работи написани въ природата, но има и лоши! Ще ме запитате: какъ да познаемъ дѣ има написани хубави нѣща изъ природата? Въ всѣки едного отъ васъ има единъ вѫтрѣшенъ инстинктъ, който ви подсказва: тукъ спри, прѣзъ тукъ мини, тамъ не минавай! Ще се подчинявате на този инстинктъ. Пѫтувате прѣзъ нѣкое планинско мѣсто, казвате си: туй мѣсто не ми се харесва. Защо, какъ, не философствувайте повече. Не се спирайте тамъ! Ще продължишъ пѫтя си, ще обиколишъ тукъ-тамъ, докато туй чувство вѫтрѣ ти подскаже: тукъ можешъ да спрешъ. Вие може да кажете: ами защо да не спра тамъ? Ако бихте прочели историята на това мѣсто, вие никога не бихте спрѣли тамъ. Слѣдователно, когато ние пѫтуваме при сегашнитѣ условия на земята, при сегашната култура, малко мѣста има, дѣто ние можемъ да се спремъ и свободно да си отпочинемъ. Кое наричамъ „почивка“? Да си починешъ всрѣдъ природата, значи да усѣтишъ въ себе си едно вѫтрѣшно облекчение, а въ ума ти да проблесне една велика мисъль. Нѣкой пѫтъ речешъ да си починешъ, но веднага нахлуватъ въ тебе груби мисли. Това не е почивка. Единъ отъ важнитѣ въпроси въ тази лекция бѣше въпросътъ за ѫглитѣ на очитѣ. Най-първо ще се заемете да корегирате очитѣ си. Това ще ви бѫде една задача. Какъ ще ги корегирате? Ще вземете едно чисто, ясно огледало и ще наблюдавате посоката на лѫча, който излиза отъ очитѣ ви. Накѫдѣто гледате и както да гледате, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Гледате къмъ земята — съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Гледате нагорѣ — съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Щомъ отправите погледа си нагорѣ, ще мислите за Бога, за Вѣчното, за Безконечното, за светиитѣ, за всички ученици, които сѫ минали прѣди васъ, за всички ученици, които се занимаватъ съ наука; ще мислите още за знание, за музика, за поезия — за всичко възвишено въ свѣта. Като погледнете надолу къмъ черната земя, какво означава тя? — Черната земя, това сѫ грѣховетѣ на всички сѫщества. Грѣхове има на земята, затова е станала черна. Тя прѣдставлява животъ на сили, на хиляди и милиарди сѫщества, които сѫ живѣли лошъ животъ и затова сѫ свързани съ нея и не могатъ лесно да се освободятъ. Ние нѣкой пѫть казваме: колко сѫ хубави тия дръвчета! По нѣкога, въ природата се срѣща едно съвпадение, а именно: ѫглитѣ, които се образуватъ отъ лѫчитѣ на вашитѣ очи, съвпадатъ съ ѫглитѣ на материята въ земята и затова се случва нѣкой човѣкъ да заспи въ гората и повече да не се събуди. Ето защо, въ планински мѣста може да лежите, но да не заспивате. Нѣма да се страхувате, но съзнанието ви трѣбва да бѫде свързано съ невидимия свѣтъ. Ще лѣгате и ще ставате, но будни ще бѫдете, ако искате да сте въ безопасность. Ще избирате по възможность южнитѣ и източнитѣ склонове, тѣ сѫ най-здравословнитѣ мѣста. Тамъ има повече събрана енергия отъ синия цвѣтъ. Въ сѣвернитѣ склонове пъкъ има повече събрана енергия отъ зеления, портокаления и червения цвѣтове. Послѣ, ще обърнете внимание на шапкитѣ си, на коситѣ си. Купувате си шапка, ще гледате, по възможность, да е валчеста, да нѣма много гънки, да не е много надиплена или начупена. Начупената шапка може да ви донесе много пакости. Когато човѣкъ си начупва шапката, начупва си и характера. Гледамъ, нѣкой поетъ си разчорлилъ коситѣ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това. Ще гледате, по възможность, коситѣ ви да сѫ прибрани. По нѣкой пѫть тѣ знаятъ по-добрѣ своя пѫть, отколкото вие да ги нареждате. Тъй както пада всѣки косъмъ на главата, образува извѣстенъ ѫгълъ. Тия ѫгли на космитѣ играятъ много важна роль при прѣчупването на свѣтлината. Вие може да считате тия нѣща за много дребнави, но знайте, че животътъ е свързанъ само отъ дребни нѣща. Ако вие искате да си създадете характеръ, трѣбва да знаете, че той се създава отъ тия дребни нѣща въ вашитѣ косми. Щомъ космитѣ ви не се подчиняватъ на вашата воля, щомъ палецътъ ви не се подчинява на вашата воля, вие трѣбва да се пазите. Всѣко ваше движение трѣбва да бѫде подъ контролъ на волята ви. Казвате, запримѣръ: не зная какво ми стана, но не мога да сгъвамъ пръста си. Ще го сгъвате, нѣма да го оставите така. Послѣ, казвате: не зная какво става съ моитѣ косми, но много сѫ щръкнали, не мога да ги прибера. Не, ще заповѣдате на космитѣ си! Че ако вие не можете да заповѣдате на вашитѣ косми, на кого ще заповѣдате тогава? Знаете ли кога щръкватъ космитѣ на човѣка? — Когато човѣкъ не може да се контролира. Тогава гнѣвътъ взима надмощие въ него, той става нетърпеливъ и космитѣ му щръкватъ, нахохорватъ се, не искатъ да се подчиняватъ. Щомъ стане тихъ и спокоенъ, щомъ стане търпеливъ, и космитѣ му взиматъ своя пѫть. Забѣлѣзали ли сте какъ изобразяватъ великитѣ хора? — Съ гладко причесани коси и съ правъ пѫть. У нѣкои жени коситѣ сѫ причесани гладко и съ правъ пѫть. Това е добъръ знакъ. Космитѣ трѣбва да падатъ еднакво и отъ едната, и отъ другата страна. Споредъ какъвто ѫгълъ пада всѣки косъмъ, такова влияние упражнява и върху характера на човѣка. Космитѣ иматъ свой произходъ. Нѣкой пѫть ще ви задамъ тема: „Кога сѫ се явили космитѣ въ свѣта.“ Това е една интересна студия, но доста трудна. Въ рибитѣ косми нѣма, а мустаци има само тукъ-тамѣ. Всички тия нѣща, които ви казвамъ, сѫ потрѣбни за васъ, понеже вие сте още млади. Знаете ли защо ви давамъ тия прѣдпазителни мѣрки? Защото морето, прѣзъ което минавате сега е бурно, и нѣкои отъ васъ ще минатъ прѣзъ кризи: напрѣдъ-назадъ, нагорѣ-надолу. Корабътъ нѣма да потъне, но пѫтникътъ все-таки може да направи карамболъ. И тъй, ще държите връзката съ Бога! Ще внимавате очитѣ ви да иматъ нормално състояние, да не правите несъзнателни движения, съ рѫцѣтѣ си, напримѣръ. Какви трѣбва да бѫдатъ движенията ви? — Ще правите движения, които да ви сѫ приятни, сами да сте доволни отъ тѣхъ. Като направишъ едно естествено движение, съгласно съ законитѣ на природата, ти ще почувствувашъ голѣма приятность въ себе си. Пъкъ като направишъ едно неестествено движение, ще почувствувашъ, като че те прѣрѣзва нѣщо съ ножъ. Въ погледа на очитѣ си и въ обръщенията си къмъ хората, трѣбва да бѫдете много внимателни. То не е за другитѣ, то е необходимо за вашето вѫтрѣшно развитие. Като окултни ученици, вие трѣбва да се отличавате! Нѣкой пѫть, когато човѣкъ се уплаши, той отваря очитѣ си, а когато иска да приеме по-малко външни впечатления, той си затваря очитѣ. Понѣкога човѣкъ си държи главата наведена налѣво, другъ пѫть надѣсно, нѣкога назадъ, или напрѣдъ, но всички тия движения не сѫ случайни, тѣ сѫ резултатъ на нѣщо. Това сѫ все ѫгли, които показватъ извѣстна дисхармония въ човѣка. Окултниятъ ученикъ не трѣбва да бѫде, както казватъ французитѣ „конте“: Що е „конте“? — Когато човѣкъ се облѣче, докара, едва стѫпва на пръститѣ си и току поглежда навсѣкѫдѣ. Но това е изопачаване на характера. Когато вървишъ, движенията ти всѣкога трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ твоята обща мисъль, съ твоето общо чувство. Подъ „общо“ азъ подразбирамъ човѣшкото въ тебе. И волята ти трѣбва да бѫде въ хармония съ движенията ти. Туй е езикътъ на природата. Сега, ще държите будно съзнанието си и ще пазите връзката си съ Бога! Това ще ви бѫде задача за единъ мѣсецъ (до 16. I. 1924 г). Ще мислите върху това всѣки день по 15 минути и то като вървите по пѫтя. Ще вървите свободно, съзнанието ви ще бѫде будно, безъ да ви забѣлѣжатъ хората. Естествени ще бѫдете! Може да прѣминавате отъ единия тротоаръ на другия, ще вървите между хората и никой нѣма да ви забѣлѣзва. Будно съзнание и правилни движения на очитѣ! Споредъ този законъ, направете единъ опитъ, да видите, какъ дѣйствува погледа на очитѣ ви върху другитѣ. Срещнете нѣкоя ваша сестра, погледнете я, като отправите погледа си нагорѣ, къмъ Бога, усмихнете ѝ се вѫтрѣшно, слабо, незабѣлѣзано и вижте какъ ще се почувствува тя. Като я погледнете така, тя ще види въ вашия погледъ една мека, нѣжна усмивка и ще се зарадва. Като срещнете нѣкой младъ братъ, погледнете го така, като че го познавате. Тия погледи влияятъ отлично и върху васъ, и върху окрѫжаващитѣ ви. Нѣкой день може да направите нѣкой несполучливъ опитъ, намѣсто да отправите лѫча нагорѣ, вие го отправяте надолу. Тогава ще ви глобятъ. Човѣкъ като прави опити, може да направи нѣкоя погрѣшка, но това да не ви смущава. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели.
  4. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пѫтьтъ на ученика. ОСНОВНАТА ИДЕЯ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели. Т. М. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между философскитѣ схващания на Платона и Аристотеля“. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между страхъ и съвѣсть“. За слѣдния пѫть тема № 9: „Ползата отъ богатството и сиромашията.“ Какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика? Всѣки пѫть се очертава, отбѣлѣзва се по нѣщо. Ако е физически пѫть, той се очертава отъ мѣстата, прѣзъ които минава. Този пѫть може да минава покрай полета, планини, рѣки или други мѣста. Ако този пѫть е мораленъ или умственъ, той се отличава съ една ясна, положителна мисъль. Яснитѣ мисли не сѫ безплодни, а всѣка безплодна мисъль, споредъ менъ, безпокои човѣка. Напримѣръ, подъ думата „размножаване“ съврѣменнитѣ хора разбиратъ едно нѣщо, а въ живата природа тази дума има двояко значение. Ако ударите единъ сѫдъ въ земята, той ще се размножи на малки парченца, но това не е размножаване въ истинския смисълъ на думата, това е раздробяване. Когато хората вървятъ по този процесъ, тѣ се израждатъ. Запримѣръ, бащата е много уменъ. Синътъ слиза съ единъ градусъ по-долу отъ бащиния си уровенъ. Неговиятъ синъ пъкъ слиза съ още единъ градусъ по-долу отъ уровена на баща си и т. н. Срѣщатъ се такива поколѣния въ живота, които постепенно се израждатъ — вървятъ въ низходяща степень. Туй не е размножаване, това е раздробяване. По сѫщия законъ на раздробяване, а не по закона на размножаването, вървятъ у васъ нѣкои мисли въ развитието си. Много отъ васъ, ученицитѣ на окултния класъ, слѣдъ като сте слѣдвали въ университета 5 или 10 години, вие чувствувате като че ли нищо не знаете. Ако човѣкъ отъ скромность чувствува, че неговото знание е нищо прѣдъ великото знание въ свѣта, това разбирамъ, то е едно нѣщо. Но да изгубвашъ своята паметь, да изгубвашъ своя разсѫдъкъ, да изгубвашъ смисъла на знанието прѣдъ великото знание, това е процесъ на раздробяване, не е процесъ на съвършенство. Допуснете, че имате точка А, която се движи. Азъ употрѣбявамъ думата „допуснете“, защото докато не допуснете нѣщо въ ума си, не може да се докаже. Тази точка А се движи въ посока къмъ точка Б. Слѣдъ това тя прави едно малко отклонение налѣво, къмъ точка С. Послѣ върви направо къмъ точка А, слѣдъ което слиза надолу къмъ точка n и пакъ върви направо къмъ точка m. Всички тия движения на точка А прѣдставляватъ единъ изминатъ пѫть. Линията AБ прѣдставлява челото на човѣка. Линията БС прѣдставлява едно малко вглъбяване, влизане навѫтрѣ, или едно малко отклонение между два свѣта. Значи, БС е неутрална граница между единъ по-висшъ и единъ по-нисшъ свѣтъ. Линията СД прѣдставлява линията на човѣшкия носъ. Линията Дn прѣдставлява слизане отъ човѣшкия носъ надолу, за да се образува линията nm — човѣшката брада. Природата изразява движението на тия линии въ двѣ противоположни посоки. Когато вие разсѫждавате здраво и се развивате правилно, движението на първата линия не образува пѫтя АБ, но обратния пѫть — БА, Това показва, че щомъ човѣкъ се развива правилно, челото му расте нагорѣ, тази линия ВА се повдига перпендикулярно нагорѣ. Когато пъкъ се развиватъ вашитѣ интелектуални способности, или вашиятъ интелектъ, тогава носътъ расте. Носътъ, значи, не расте нагорѣ, а надолу. Слѣдователно, имате линията СД. Челото расте нагорѣ въ дѣсно, а носътъ и брадата отиватъ надолу, въ лѣво. Тогава имате отношението 1:2. Добрѣ, ако вашиятъ интелектъ и вашата воля се съединятъ и противодѣйствуватъ на Божествения принципъ въ васъ, въ какво положение ще се намѣрите? — Ще се раздвоите. И наистина, човѣкъ по нѣкой пѫть се раздвоява. Тогава какво трѣбва да правите? За да спаси човѣка, природата е разрѣшила този въпросъ. Какъ? Понеже нисшето въ човѣшкия свѣтъ — интелектътъ въ човѣка, и нисшето въ животинския свѣтъ, което изразява брадата въ човѣка, се съединили противъ Божественото, природата ги е раздѣлила, като направила устата — тя раздѣля носа отъ брадата. И затова, когато човѣкъ стане лошъ, първото нѣщо, което трѣбва да направите, за да го поправите е да го нахраните. Може да провѣрите това нѣщо. Ако имате единъ неприятель, който ви мрази, гощавайте го, хранете го, той ще ви стане приятель. Значи, устата въ природата прѣдставлява процесъ на раздвояване, процесъ на раздѣляне на тия двѣ сили, които дѣйствуватъ противъ Божествения принципъ. И тъй, когато вашата воля и вашиятъ интелектъ се съединятъ, трѣбва да ги раздѣлите, т. е. да създадете на ума и на волята си такъвъ обектъ, който да привлича всичката имъ енергия. Сега всичкитѣ нещастия въ свѣта се раждатъ отъ извѣстни желания. Напримѣръ, нѣкой пѫть се заражда желанието да блеснете прѣдъ свѣта. То е желание да израстете на високо, да станете обемистъ, дебелъ, да пуснете голѣми корени и т. н. Туй е въ реда на нѣщата, то е Божествено желание, но за реализирането му въ физическия свѣтъ дѣйствуватъ противоположни сили - нисши сили. Значи, вие искате да станете едно голѣмо растение, или едно голѣмо дърво, но идватъ голѣми бури. Какво ще стане съ васъ тогава? Ако нѣмате нужното смирение, ще ви изкоренятъ и вие ще бѫдете или изкъртени или счупени. Слѣдователно, малкитѣ трѣвички въ закона на развитието си сѫ въ по-голѣма безопасность, отколкото голѣмитѣ дървета. При това, грамаднитѣ дървета въ природата изразходватъ излишна енергия, безъ тя да се оплодотвори. Ние знаемъ, че едно 1000-годишно дърво, за да израсте на 10-15-20 м. широчина въ диаметъръ, е погълнало грамадна енергия въ себе си. Питамъ: ако нѣмаше въ свѣта разумни сѫщества, които биха могли да използуватъ тази грамадна енергия складирана въ тия дървета, какво биха правили тѣ съ нея? И този въпросъ природата е разрѣшила разумно. Всички тия голѣми дървета на миналото, които сѫ расли безъ смирение, природата ги е събрала и натрупала въ дъното на Земята, като образувала отъ тѣхъ каменитѣ вѫглища, които сегашниятъ човѣкъ употрѣбява за гориво. Тя е натрупала тия дървета въ земята, за да се трансформира отпослѣ тѣхната енергия въ топлина и свѣтлина. Съ тази топлинна и свѣтлинна енергия, която се получава отъ тия дървета, се подпомага за развитието на човѣшкия умъ и човѣшкото сърце. Като имате прѣдъ видъ всичко това, вие може да си кажете: какъ, ние дължимъ ли тогава на тия дървета, отъ чиято енергия се ползуваме днесъ? Едно дърво, това е собственость на едно разумно сѫщество. Въ такъвъ случай, мислите ли, че ония сѫщества, които сѫ оставили своитѣ кости, своитѣ тѣла долу въ почвата да се ползувате отъ тѣхъ, нѣма единъ день да търсятъ тази своя собственость? Голѣмото зло въ свѣта днесъ иде именно отъ каменитѣ вѫглища. Чисто отъ окултно гледище, много отъ тия сѫщества, които съ хиляди години сѫ били свързани съ земята, днесъ, при изгарянето на вѫглищата, било въ фабрикитѣ, въ параходитѣ, въ треноветѣ и другадѣ, се освобождаватъ и създаватъ голѣми злини на свѣта. Защо? Защото нѣкои отъ тия сѫщества, които сѫ били свързани съ дърветата, вървятъ въ низходяща степень на развитие. Отъ тукъ ще извадя една аналогия, а именно: както растенията прѣдставляватъ единъ прѣходенъ етапъ къмъ развитието на човѣка, тъй и човѣкътъ прѣдставлява единъ прѣходенъ етапъ къмъ развитието на ангелитѣ. Енергията, която ние събираме въ нашитѣ тѣла отъ земята, единъ день ще бѫде полезна за други по-висши сѫщества. Тя ще бѫде основа за културата на единъ по-висшъ свѣтъ отъ сегашния. Ще кажете: какво отъ това, ще дадемъ енергията си. Злото седи въ това именно, че ако вървите въ низходяща степень на своето развитие, вие ще бѫдете заплетени въ тази материя и нѣма да може да се освободите. Но ако вървите въ възходяща степень на своето развитие, ако вървите къмъ Божественото, вие лесно ще се освободите отъ тази материя, въ която сте заплетени. Като оставите тѣлата си на земята, вие ще бѫдете свободни отъ тѣхъ, и като влѣзете въ ангелския свѣтъ, ще се ползувате отъ благата, които сте оставили на земята. Та като ученици на окултната школа, вие трѣбва да имате по-дълбоки разбирания за живота. Азъ ви обръщамъ внимание на това, за да не се роди въ васъ страхъ, да се пазите отъ сѣнката си. Не, веднъжъ сте дошли на земята, вие сте свързани съ нейнитѣ закони и трѣбва да се развивате по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Ще вървите и надолу, ще вървите и нагорѣ. Човѣкъ е дърво, съставено отъ други двѣ дървета. Тия двѣ дървета съставляватъ двѣтѣ главни системи въ човѣка: мозъчната и симпатичната нервна система. Клонѣтѣ на мозъчната система се разпространяватъ надолу, чакъ до крайницитѣ на тѣлото, а коренитѣ му сѫ горѣ въ мозъка. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява дърво, насадено въ една саксия. Другото дърво прѣдставлява стомашния мозъкъ, или тъй наречената симпатична нервна система, която се състои отъ редъ вѫзли, ганглии, разположени най-много въ областьта на стомаха. Коренитѣ на симпатичната нервна система сѫ насадени въ ганглиитѣ, т. е. въ стомашния мозъкъ, а клонитѣ ѝ отиватъ нагорѣ. Значи, клонетѣ на тия двѣ дървета се прѣплитатъ. По какво се отличаватъ тия двѣ системи? — По своитѣ резултати. Мозъчната система е носителка на електричество, затова ако тя се развие повече отъ другата, човѣкъ почва да съхне. Щомъ човѣкъ почне да съхне, това показва, че прѣодоляваще влияние въ организма му има мозъчната система. Електричеството отнима всичката влага отъ организма, и затова такъвъ човѣкъ е сухъ, безъ влага, безводенъ е той. Симпатичната нервна система се отличава съ обратни резултати на мозъчната. Тя е носителка на магнетизма въ човѣка. Когато тя е развита въ нѣкой човѣкъ, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя, която се обръща послѣ въ тлъстини. Слѣдователно, тия двѣ системи могатъ да се корегиратъ една друга. Когато човѣкъ затлъстѣе много, какво трѣбва да прави? — Да упражнява ума си. Всички хора, които не мислятъ, затлъстяватъ. Такъвъ човѣкъ става единъ чувственъ обектъ, той само чувствува, но не мисли. Задебелѣешъ ли, мисъльта ти не е сериозна, не е дълбока. Силната мисъль е едно сигурно срѣдство противъ затлъстяването. Силна и благородна мисъль е тази, която дава потикъ на човѣка. Благородната мисъль никога не внася отчаяние, никога не внася отрицателни, песимистични мисли въ човѣка. Човѣкъ съ развита мозъчна система е горделивъ, само това му е грѣхътъ, иначе той е твърдъ, самонадѣянъ, рѣшителенъ и нѣкой пѫть може да жертвува живота си за нищожни работи. Човѣкъ, у когото е развита симпатичната нервна система, има повече грѣхове. Той може да се научи да краде, да лъже, да лицемѣри — той е човѣкъ безъ характеръ, на всичко е способенъ. Сега наблюдавайте, какъ става растенето у васъ, какъ се развиватъ отдѣлнитѣ ви удове. Нѣкой пѫть, запримѣръ, носътъ ви не расте на дължина, но се разширява. Ако расте на дължина, означава, че му се прѣдава извѣстенъ умственъ колоритъ, но ако се разширява безъ да расте на дължина, прѣдава му се повече чувственъ характеръ. Слѣдователно, широчината на носа винаги трѣбва да съотвѣтствува на дължината му. Правили ли сте измѣрвания въ университета да видите, ако единъ носъ е дълъгъ 6 см., каква широчина му отговаря. (— 35 мм. широчина). Да, 35 мм. е нормата. За единъ 20 годишенъ човѣкъ 3 см. или 30 мм. широчина на носа е малко. Това означава слаба дихателна система, т. е. такъвъ човѣкъ може да има силенъ интелектъ, но мисъльта му не е дълбока, защото дълбоката мисъль винаги подразбира дълбоко дишане. Това дишане не трѣбва да става бързо, но медлено. Азъ не прѣпорѫчвамъ бързото дишане, но медленото, плавното дишане. И когато си лѣгате, и когато ставате, ще си внушавате, че дишате медлено. Носътъ и челото въ човѣка прѣдставляватъ два отдѣлни свѣта. Носътъ е свѣтътъ на физическия човѣкъ. Той е отъ мѫжки полъ, но раздвоенъ. Всички негови пориви сѫ все къмъ земята. Челото е свѣтътъ на висшия, на горния човѣкъ. Въ него нѣма раздвояване. Той нито е мѫжъ, нито е жена. Той е човѣкъ. Въ васъ сега може да се появи мисъльта: веднъжъ родени така, какъ можемъ да си помогнемъ? Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си прѣдполагате само, че сте родени, никой отъ васъ още не е роденъ. Вие сте само въплотени въ материята, но въплотяването не е раждане. Раждането е единъ Божественъ, единъ естественъ процесъ на душата. Въплотяването е единъ неестественъ процесъ. Ако нѣкой каже, че е роденъ така, то значи, че той може правилно да се развива; щомъ е въплотенъ въ материята, той трѣбва да употрѣби своя висшъ, Божественъ умъ, за да се разплете. Какъ ще се разплете? По какво се отличава въплотяването? Въплотениятъ въ материята човѣкъ е крайно капризенъ, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; прѣзъ дѣто мине, все ще си купи нѣщо и ще дъвче; ще напълни джобоветѣ си съ орѣхи, лѣшници, ябълки и др. подобни. Ако го питашъ, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава врѣмето по-лесно. Той чете всѣкакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естественитѣ науки и др. — всичко въ него е каша. Ако го запиташъ, какво специално го интересува, било въ нѣкои отъ романитѣ, които чете, или въ нѣкои отъ научнитѣ книги, ще каже: чета, колкото да се прѣкара врѣмето. Какво те интересува въ философията на еди-кого си? — Да видя неговитѣ възгледи. Такъвъ човѣкъ, обаче, нѣма нѣщо опрѣдѣлено, къмъ което да се стреми. Не, не трѣбва да бѫде така. Чета ли нѣкакъвъ романъ, трѣбва да зная, каква е основната идея въ него. Проучвамъ ли нѣкаква философия, трѣбва да зная, каква е основната идея въ тази философия. Слѣдователно, човѣкъ, който се е родилъ, трѣбва да има една основна идея. Азъ желая всѣки отъ васъ да има една основна идея. За слѣдния пѫть развийте темата N° 10: „Основната мисъль на личния ви животъ.“ Вие ще кажете: това е една свещена идея, тя важи лично за насъ. Азъ бихъ желалъ да имате една свещена идея, бихъ се радвалъ на това. Не казвамъ, че вие нѣмате свещени идеи, но, може би, вие още на сте намѣрили въ себе си тази свещена идея, а желая да я намѣрите. Тъй, както ви гледамъ, знаете ли на какво ви уподобявамъ? — Вашето положение мога да сравня съ това на България. Напримѣръ, българитѣ сега иматъ много дългове, и всички финансисти се чудятъ, какъ да оправятъ положението на България. Въ България има скрити много богатства — вѫглища, скѫпоцѣнни камъни, злато и др., но не могатъ да ги намѣрятъ, и затова българитѣ си казватъ: хайде да направимъ единъ заемъ, да подобримъ положението си! За заемъ всички мислятъ, но никой не мисли да намѣри въ себе си тази основна идея и да я използува. Тя е богатство, енергия, скрита вѫтрѣ въ човѣка. Американцитѣ се отличаватъ отъ българитѣ по това, че тѣ иматъ основна идея. Тѣ казватъ: ние ще обработимъ и основно ще използуваме богатствата, които се намиратъ въ нашата държава. Ако отидете въ Америка, никѫдѣ нѣма да срещнете бѣдна студентка или бѣденъ студентъ, на които богатитѣ американци да даватъ пари подаръкъ. Ако нѣкой богатъ американецъ иска да помогне на единъ бѣденъ студентъ, ще му каже: Господине, азъ имамъ прѣдвидена извѣстна работа за тебе. Ако се заемешъ да я свършишъ, ще ти платя добрѣ. До като я свършишъ, ти си задълженъ по отношение тази работа. Свършишъ ли я, ти си съвършено свободенъ. Отлична черта е тази у американцитѣ! Тамъ слугинитѣ работятъ осемь часа дневно. Слѣдъ този осемчасовъ трудъ, тя прѣкратява работата си, облича се хубаво, взима чадъра си и излиза. Господарката дума не ѝ казва. Вечерьта се прибере въ своята стая, легне си, свободна е, никой не я безпокои. На другия день пакъ започва работата си. Извънъ работното врѣме тя е свободна да си дѣйствува, както иска. Въ България нѣма такова нѣщо. Това, което става между българитѣ, говори за безидеенъ животъ. Въ тѣхъ нѣма никаква основна идея. Сега вие сте българи, родени сте въ България, питамъ ви: иматъ ли тѣ нѣкаква литература, или нѣкакви исторически паметници, отъ които да се види, каква е тѣхната основна идея? Тѣ и до сега сѫ безидейни хора. Не че нѣматъ идеи, много идеи сѫ имали и иматъ, но основна идея въ тѣхния битъ не сѫ имали и нѣматъ. Като ви казвамъ това, азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ атавизъмъ. Атавистически, гледамъ и въ васъ се заражда сѫщата характерна черта — да разпръсквате енергията си въ всички посоки. Ще се пазите отъ това! Прѣди всичко трѣбва да знаете, че сте мислещи сѫщества и затова трѣбва да имате една основна идея въ свѣта. Ще прѣбродите цѣлата земя, и отдѣто и да е, ще намѣрите тази основна идея. Като намѣрите тази идея, ще я турите на най-свещеното мѣсто въ себе си, а всички други ваши идеи ще поставите въ съотвѣтно съотношение къмъ нея. И като работите по този начинъ, знанието, което придобивате, ще има полза за васъ. И тогава, като растете и се развивате, нѣма да остарѣвате, но въ васъ ще става едно вѫтрѣшно разширение. И тъй, това, което ви казвамъ, е необходимо за единъ окултенъ класъ. Ако вие не вземете прѣдъ видъ тия мои думи, азъ зная, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на една окултна школа, която нѣма основна идея. Всички такива школи се разпадатъ. Не само това, но и вашиятъ животъ ще се разпадне. И за въ бѫдеще, каквато и работа да вършите, ако нѣмате една основна идея въ себе си, животътъ ви ще се разпадне, и вие нищо нѣма да спечелите. Нашето желание е всички вие да имате успѣхъ въ живота си. За да намѣрите тази своя основна идея, тъй ще разпрѣдѣлите врѣмето си, че ще оставите извѣстни часове прѣзъ деня, извѣстни часове прѣзъ нощьта, като се пробудите, да отправите една силна струя нагорѣ: ще мислите за Бога, за слънцето, за светиитѣ, за всички велики хора на миналото, за всички хора на идеитѣ, които и сега живѣятъ. Ще размишлявате прѣзъ което и да е врѣме отъ деня по 1-2-5-10 минути, за да се свързвате съ тѣхъ. Това ще бѫде единъ процесъ на растене въ васъ. Тъй ще укрепне и духътъ ви. Вие трѣбва да мислите, че всичко може да направите. Можете да направите всичко, но кога? Когато сте въ връзка съ всички добри хора, които вкупомъ съставляватъ едно Божествено тѣло, и всички си помагатъ. Значи, всичко може да направите заедно съ добритѣ хора по свѣта, а самъ нищо не можете да направите. Ако искате да бѫдете силенъ, ще си кажете: азъ, добриятъ човѣкъ, и всички добри хора въ свѣта съ менъ, плюсъ Бога съ менъ, Който е надъ насъ, всичко мога да направя. Тъй седи законътъ. Ако нѣкой каже: азъ мога да направя всичко — това е 1/3 отъ Истината. Ако кажете: азъ и всички добри хора можемъ да направимъ всичко — това е 2/3 отъ Истината. И ако най-послѣ кажете: азъ, включая всички добри хора и Богъ, можемъ да направимъ всичко — това е 3/3 отъ Истината. Това е главната идея. Като казвамъ всички добри хора, подразбирамъ изобщо всички добри хора, които живѣятъ по цѣлото земно кълбо — било като живи или заминали за другия свѣтъ — всички съставляватъ едно цѣло съ Бога. Когато работимъ съ тази основна идея, тѣ сѫ готови да ни помагатъ всѣкога и въ всичко: и въ науката, и въ изкуствата, и въ живота. Ако имате едно изкуство въ себе си, художникъ сте напримѣръ, и имате тази основна идея, тѣ ще ви помагатъ, и вие ще бѫдете отличенъ художникъ. Ако сте музикантъ, или писатель, или философъ, и имате тази основна идея въ себе си, тѣ ще ви помагатъ, ще вдъхнатъ въ васъ нова култура, нови идеи, и вие ще се проявите като отличенъ музикантъ, писатель или философъ. Може да сте търговецъ, или какъвъ и да е въ свѣта, имате ли тази основна идея въ себе си, всички ще ви помагатъ, и този малъкъ крѫгъ на дѣйности, въ който се проявявате, ще бѫде за васъ благословение. И тъй, първото нѣщо, което искамъ отъ васъ, е да се самоопрѣдѣлите въ себе си. Азъ казвамъ: пѫтьтъ на ученика е едно строго самоопрѣдѣление. Опрѣдѣлите ли се веднъжъ въ себе си, нѣма да се изказвате навънъ, но ще бѫдете твърдъ като диамантъ; всички външни условия ще се смекчатъ постепенно, и вие ще си пробиете пѫть и сега, и за въ бѫдеще. Нашето желание не е да се опрѣдѣлите само за 5-10-15 години и слѣдъ това да се разкапе у васъ всѣки стремежъ, но сегашното ви самоопрѣдѣление да бѫде за въ бѫдеще единъ великъ етапъ отъ вашитѣ минали стремежи. При сегашния развой на човѣчеството, въ пѫтя си вие ще срещнете една малка мѫчнотия. Азъ я наричамъ малка мѫчнотия, понеже е кармическа. Затова, за да можете да прѣнесете тази мѫчнотия, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде силенъ, да има единъ мораленъ гръбнакъ, за да не попадне въ слабость и да не се подхлъзне, да не се върне назадъ. Знаете ли въ какво седи подхлъзването на ученика? — Въ непослушанието. Не подразбирамъ послушание на онова, което азъ казвамъ, но послушание на онова великото, Божественото, което говори въ насъ — когато ние не се подчиняваме на ония велики, основни закони, върху които почива животътъ на нашето съзнание. Всѣки отъ васъ се приготовлява да стане гражданинъ на Царството Божие, за което трѣбва да има правилни отношения къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ ближния си. Вие не можете да установите тия правилни отношения, докато нѣмате една основна идея въ себе си. Ако нѣмате такава основна идея, вие ще мязате на ония картоиграчи, които всѣка вечерь се събиратъ да играятъ на скамбилъ, на домино и все се побѣждаватъ. „Азъ“ казва „го побѣдихъ“. Все се побѣждаватъ, и побѣдени оставатъ — губятъ си врѣмето. Азъ ви навеждамъ на тази велика мисъль, понеже и вие скоро ще играете на карти — на домино, на скамбилъ и др. Редактирането на единъ вѣстникъ, или на едно списание, напримѣръ, азъ наричамъ игра на домино. Защо? Да редактирашъ единъ вѣстникъ, значи да започнешъ да мислишъ, какво да готвишъ на тия хора. Ще почнешъ да се нагаждашъ къмъ тѣхъ. Ще мислишъ, какво да имъ наготвишъ днесъ, утрѣ, други день и т. н., дано задоволишъ вкуса имъ. Като ви казвамъ това, не трѣбва да ми се сърдите, азъ не обичамъ илюзиитѣ. Вие трѣбва да знаете нѣщата тъй, както сѫ въ дѣйствителность. Нѣкѫдѣ ледътъ е тънъкъ, а мѣстото дълбоко, и азъ ти казвамъ: не ходи по този ледъ! Той е тънъкъ, ще се счупи, и ти ще потънешъ въ водата. Нѣкой казва: азъ ще напиша една статия, но нека да видя, какви сѫ нашитѣ хора, какви сѫ тѣхнитѣ изисквания и т. н. И започва той да приготовлява нѣщо по вкуса имъ. Дойде, обаче, нѣкой отъ провинцията, който челъ тази статия и казва: не ми се харесва тази статия. И започвате вие да се нагаждате по вкуса на вашитѣ читатели, по вкуса на съврѣменнитѣ изисквания на обществото, но на какво ще замяза списанието ви? Другъ пѫть вие казвате: ние още първиятъ пѫть ще напишемъ нѣщо силно, ще прокараме Истината. Добрѣ, направете опитъ, и вижте, колко абонати ще имате и въ единия, и въ другия случай. Американцитѣ, които сѫ толкова практични, и до сега търсятъ начинъ, какъ да издаватъ едно независимо списание. И всѣки день тѣ се приготовляватъ за такова списание, но разгледайте американскитѣ списания, всичко ще намѣрите въ тѣхъ, но не и дълбока мисъль. Ако се прокара въ тѣхнитѣ списания или вѣстници нѣкоя трезва, мисъль, тя ще бѫде дадена или отъ нѣкой индиецъ, или отъ нѣкой изпадналъ славянинъ, който търси начинъ за прѣхранване, но самитѣ американци не могатъ да дадатъ нѣщо дълбоко. Тѣ се занимаватъ съ повърхностна мисъль и считатъ, че не може да се роди втори Маркъ Твенъ, мислятъ го гениаленъ. Да, гениаленъ е да осмѣе всичко, и то тъй майсторски, че ти като го четешъ, самъ се смѣешъ на себе си. Да осмиващъ нѣщата и да мислишъ, че по този обратенъ пѫть ще можешъ да морализирашъ хората, това не е възпитание, това не е Божественъ методъ на въздѣйствие. За сега, въ свѣта сѫществуватъ два метода, два пѫтя, чрѣзъ които се въздѣйствува на хората — единиятъ е чрѣзъ осмиване, другиятъ — чрѣзъ нагаждане къмъ тѣхнитѣ вкусове, но и двата сѫ врѣменни. Истинскиятъ методъ се отличава отъ тѣхъ. Дѣйствително, ще пишете това, което хората сѫ годни да разбиратъ, но у всички ви трѣбва да има една основна идея. Да кажемъ, че ще пишете за реформитѣ въ обществото. Вие постарали ли сте се въ себе си да направите една реформа? Знаете ли, какво нѣщо е реформа? Ще кажете: ние, младитѣ, ще съберемъ пари помежду си, и списанието ще почне да излиза. Мислите ли, че паритѣ ще оправятъ работата? Списание съ пари не се издава — туй трѣбва да го знаете! Въ списанието трѣбва да се вложи животъ, трѣбва да се вложи една Божествена идея. Да издавашъ списание, това е сериозна работа! Не е въпросътъ въ множеството на абонатитѣ. Ако вие, младитѣ, искате да издавате едно списание, то трѣбва да бѫде строго идейно, и между васъ трѣбва да има единство и обединение въ идеята. Почнете ли да се раздѣляте, да политиканствувате, менъ тамъ ме нѣма. Азъ обичамъ идейнитѣ работи и за тѣхъ съмъ готовъ да помагамъ, но дойде ли въпросъ до личнитѣ работи — отъ тѣхъ не се интересувамъ. Азъ желая всички вие да бѫдете идейни. Само онѣзи отъ васъ, които сѫ проникнати отъ една Божествена идея, ще останатъ като работници на това дѣло. Азъ не ви правя упрѣкъ, но ви прѣдупрѣждавамъ. Сега носътъ и волята ви се съединили, правятъ заговоръ противъ Божественото въ васъ. Слѣдователно, ако се заемете да издавате едно списание и единъ день се скарате, питамъ ви: каква полза ще имате отъ това списание? Казвате: ще придобия една опитность. Ако веднъжъ се напия и слѣдъ това ме набиятъ, трѣбва ли втори пѫть пакъ да се напивамъ? Достатъчно е веднъжъ да ме набиятъ. Защо трѣбва и втори пѫть да се напивамъ? Защо трѣбва и втори пѫть да ме биятъ? Ако въпросътъ е да придобия такава опитность, ще отида въ една кръчма, тамъ все ще се намѣрятъ пияни, ще видя, какъ биятъ нѣкого и ще си кажа: лошо е пиянството, придобихъ тази опитность. Азъ ви казвамъ тия нѣща, защото не искамъ да се обезсърчавате, прѣдпазвамъ ви отъ обезсърчението. И тъй, въ всѣка ваша постѫпка трѣбва да вложите нѣщо идейно, за да я осмислите. Въ свѣта има двѣ основни идеи, два метода, по които могатъ да растатъ и да се развиватъ нѣщата. Единиятъ методъ е чисто човѣшки, другиятъ — Божественъ. Вие започвате една работа, която е и човѣшка, и Божествена. Тогава 25 на сто отъ успѣха ѝ е отъ васъ, 50 на сто отъ Бога и 25 на сто отъ живата природа, или както азъ я наричамъ „окрѫжаващитѣ ви хора.“ Слѣдователно. тѣзи три фактора трѣбва да дѣйствуватъ всѣкога въ съгласие помежду си, за да може каква и да е идея да успѣе. Затова, вие трѣбва да устремите всички ваши сили къмъ една цѣль — да развивате Божественото въ себе си и да му дадете прѣдимство надъ човѣшкото. Азъ бихъ желалъ като се срещнемъ, всѣки да види въ другия една основна Божествена идея, различна отъ неговата. Красиво е, когато хората, които вървятъ въ единъ и сѫщъ пѫть се различаватъ въ своитѣ прояви! Единъ изучава, напримѣръ, външната страна на нѣкоя наука, на нѣкой въпросъ, другъ — вѫтрѣшната, но нѣма разногласие между тѣхъ. Единъ изучава живата философия, другъ математиката, трети музиката, четвърти изкуствата, пети болезненитѣ състояния на човѣшкия организъмъ и т. н., но виждашъ всички тия хора сѫ въ съгласие и хармония помежду си, всички сѫ положителни хора, всички сѫ хора съ една основна Божествена идея. Всички трѣбва да се стремите къмъ положителното. Малко да е, но чисто! При това, бихъ желалъ да развиете друго едно качество въ себе си, което липсва въ българитѣ, а всички вие сте българи. Единъ отъ голѣмитѣ недѫзи на българитѣ е, че тѣ нѣматъ почитание единъ къмъ другъ. Туй липсва и у васъ. Отъ ислѣдванията, които съмъ направилъ, съмъ заключилъ, че религиозното чувство у българина е слабо развито. Благородното чувство въ човѣка е резултатъ само на религиозното чувство. Понеже въ българина има този недостатъкъ на непочитание на другитѣ, той може атавистически да се прояви и въ васъ. Единъ българинъ, като отиде въ кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимнитѣ работи, които сѫ му казани като на приятель. Нѣкои казватъ: какво отъ това, че изказалъ тия работи? Азъ забѣлѣзвамъ, че сѫщото това нѣщо става и между васъ. Има нѣкои работи, които не трѣбва да се изнасятъ. Азъ нѣма да ви кажа защо, но казвамъ, че това е въ ущърбъ на самитѣ васъ. Ако вие изнесете нѣкои отъ интимнитѣ работи на нѣкой вашъ приятель, вие сами ще се спънете въ живота си. Ако великиятъ законъ въ свѣта бѣше такъвъ, да изнасяме всичко, защо природата не е изнесла всичко, защо го държи закрито? По сѫщия законъ, има много свещени работи, които ние трѣбва да пазимъ. Докато ги пазимъ, има благородство въ насъ; изнесемъ ли ги, ние сами се унижаваме, ние сами се компрометираме. Човѣкъ, който изнася свещенитѣ нѣща, азъ казвамъ, че този човѣкъ проституира. Има извѣстни свещени работи, до които като дойде да говорите, кажете: приятелю, по този въпросъ нѣма да говоримъ, до тукъ ще спремъ. Напримѣръ, азъ говоря за човѣка, говоря за неговитѣ погрѣшки по отношение неговия умъ, неговото сърце и неговата воля, но дойде ли до човѣшката душа, азъ казвамъ: за душата не говоря. Въ мене има едно качество: когато говоря за човѣшката душа, азъ говоря само за доброто въ нея. Туй, което зная, то е, че Божествената душа нѣма абсолютно нищо лошо. И когато човѣкъ живѣе душевенъ животъ, т. е. когато душата му взима участие въ всички негови мисли, чувства и дѣйствия, такъвъ човѣкъ азъ наричамъ „новороденъ човѣкъ“. Въ Божественото у човѣка нѣма абсолютно нищо лошо, но когато се отнася до човѣка, въплотенъ въ материята, то е другъ въпросъ. И когато нѣкой пѫть азъ правя бѣлѣжки, тѣ се отнасятъ до вашето въплотяване въ материята, такива сѫ вашитѣ отношения, но когато се говори за вашата душа, въпросътъ седи другояче. Затова, вие трѣбва да имате двѣ мнѣния за себе си. Човѣкъ едноврѣменно е нѣщо човѣшко и нѣщо Божествено. Това е правото положение на нѣщата, затова ще гледате всички да развивате Божественото въ себе си. Въ всинца ви Божественото не е укрепнало. У нѣкои То е много слабо, като малко дѣтенце. И ако вие не се заемете съ вашия разумъ да пазите Божественото отъ животинското, отъ нисшето въ себе си, то ще се осакати и при сегашното си развитие, вие ще се спънете, ще се върнете назадъ най-малко 1000 години отъ живота си. Азъ ви говоря като на окултни ученици. Ако не бѣхте такива, опасностьта за васъ щѣше да бѫде по-малка, понеже дѣтето, като знае дѣ седятъ сладкитѣ нѣща, като знае, че има скрити нѣкои работи, отива да ги бърка. Като не знае, не бърка и по-малко опасности има за него. Вие сте научили много работи, за които ще ви държатъ отговорни. Знанието всѣкога прави човѣка отговоренъ. Щомъ ви се разкрие една, каква и да е малка тайна, тази тайна веднага увеличава вашата отговорность, и вие сте свързани, вплетени съ нея. Ще кажете: защо е това свързване? Забѣлѣжете едно нѣщо: цѣлокупниятъ човѣкъ расте нагорѣ. То е хубавото. Носътъ и брадата растатъ надолу. Като разгледате хиромантически линиитѣ на рѫката си, какво забѣлѣзвате, какъ расте линията на сърцето? — Налѣво. Накѫдѣ отива линията на ума? — Надѣсно. Накѫдѣ отива линията на живота? — Надолу. Значи, имаме пакъ сѫщия законъ: линията на живота отива налѣво, линията на сърцето — налѣво, а линията на ума — надѣсно. Тогава, накѫдѣ отива линията на сѫдбата? Надѣсно, нагорѣ. Отъ тукъ, носътъ и брадата растатъ надолу, сърцето и животътъ — налѣво, а движението на Божествения умъ върви надѣсно. Отношението или пропорцията между тия величини е 1:2, затова не трѣбва само да мечтаете върху Божественото, но и да се спирате върху него, да работите за развиването му. Вие ще ме питате: въ какво седи Божественото? Ето въ какво се проявява Божественото. Когато имате единъ приятель, старайте се да откриете една добра черта въ него. Мнозина отъ васъ се оплакватъ, че нѣма кой да ги обича. Азъ ще ви прѣпорѫчамъ едно правило, какво трѣбва да правите, за да ви обичатъ. Всички може да използувате това правило, то е слѣдното. Имашъ единъ приятель, който искашъ да те обича. Намѣри въ него една отъ най-добритѣ му черти, дръжъ я постоянно въ ума си, и той ще те обикне. Щомъ го критикувашъ въ душата си, той не може да те обича. Между него и тебе винаги ще има една междина. И тъй, за да ви обича нѣкой, законътъ е слѣдниятъ: ще намѣрите едно хубаво качество въ този човѣкъ и ще го държите въ ума си. Ако постѫпвате така, нѣма да се намѣри човѣкъ въ свѣта, който да не ви обича. Този човѣкъ, като те срещне, ще каже: има единъ човѣкъ въ свѣта, който държи въ ума си една хубава идея заради менъ. Вънъ отъ това правило, вънъ отъ този законъ не могатъ да сѫществуватъ правилни отношения между хората. Казвате: трѣбва да познаваме човѣшкия характеръ! Приложете това правило и ще познаете човѣка. Приложете това правило за два мѣсеца помежду си, или единъ за другъ само. Срещнете нѣкого, когото не обичате. Постарайте се да намѣрите една добра черта въ неговия характеръ и да го обикнете. Направете този опитъ за два мѣсеца! Отдѣляйте всѣки день — сутринь 5 минути, на обѣдъ 5 м. и вечерь 5 м. — за размишление върху добритѣ черти на вашитѣ приятели. Ще постѫпвате при този опитъ по слѣдния начинъ: като станете сутринь, най-първо ще се спрете върху себе си, да видите, имате ли една хубава черта, едно отличително качество, по което да се различавате отъ другитѣ, и ще задържите туй качество въ ума си. За това качество ще се обикнете и ще го отправите и къмъ другитѣ. Като направите този опитъ съ васъ, вие се свързвате съ невидимия свѣтъ. На обѣдъ ще правите този опитъ съ вашия приятель, пакъ 5 м. Вечерь ще правите опита съ вашия ближенъ. Като правите опититѣ си, ще гледате, може ли възъ основа на туй хубаво качество въ всѣки едного да се съгради нѣщо цѣнно. Може. Отъ опита ви прѣзъ тия два мѣсеца ще видимъ, каква обща идея може да се извади. Прѣзъ тия два мѣсеца и азъ ще отдѣлямъ по 15 минути на день, да намѣря по едно добро качество въ васъ. Не ми е оставало до сега такова свободно врѣме, но сега ще отдѣля малко отъ врѣмето си, ще го посветя само за това, да намѣря доброто въ васъ. И слѣдъ два мѣсеца (до 9 II. 924 г,) ще формулираме това ново правило. Ще направимъ този опитъ, да видимъ, може ли това правило да работи между българитѣ. Ако работи, добрѣ; ако не работи, ще направимъ втори, трети опитъ, до като най-послѣ това правило проработи. Вие сте млади, силни и желанието ми е да не хабите напразно силитѣ, които имате сега. Азъ искамъ всички ваши сили и на ума, и на сърцето, и на волята да се използуватъ за добро. Азъ искамъ вашиятъ бѫдещъ животъ да бѫде съграденъ не на гранитъ, а на една диамантна воля, която да не се разклаща отъ никакъвъ вѣтъръ, отъ никакви бури и да имате една основна идея въ себе си, да вървите въ Божествения пѫть безъ никакво спиране. Туй е, което трѣбва да стане съ всѣки едното отъ васъ. Азъ ви говоря приятелски, защото искамъ да се развивате, да напреднете въ живота си. По-възрастнитѣ ваши братя и сестри очакватъ да излѣзе нѣщо отъ васъ. Тѣ очакватъ отъ васъ нѣщо, което въ тѣхъ нѣма. Иматъ право да очакватъ. Но вие трѣбва да знаете, че за постигане на възвишеното, на Божественото, на благородното въ човѣка се изискватъ усилия. Вие трѣбва да правите тия усилия. Ето, наскоро дохожда тукъ Марто, отличенъ виолонистъ. Той проявява такава техника, такова знание! Но всичко това е постигнато съ усилие, съ трудъ и постоянство. Днесъ единъ нашъ приятель — художникъ, изложи картинитѣ си, въ които личи знание, разбиране на краскитѣ. Но прѣзъ какви мѫчнотии, прѣзъ какви борби е миналъ той! И всички видни писатели, всички реформатори, въ каквото и да е направление на живота, сѫ минали все прѣзъ борби. Въ това отношение всички вие може да се ползувате отъ тѣхнитѣ опитности. Азъ искамъ животътъ ви да бѫде красивъ, най-първо да сте доволни отъ себе си. Има едно вѫтрѣшно, морално, Божествено доволство въ човѣка, и азъ желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вѫтрѣшно доволство въ себе си. Когато човѣкъ има това доволство, той е силенъ и мощенъ, не отпада духомъ. Това доволство азъ наричамъ „вѫтрѣшна връзка“, която сѫществува между всички възвишени сѫщества. Сега тази връзка не е скѫсана, разслабена е, но азъ желая тя да се уякчи. Напримѣръ, нѣкоя кость въ вашето тѣло се изкълчи, излѣзе навънъ и послѣ се намѣсти. Веднъжъ излѣзла тази кость навънъ, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате, при най-малката мѫчнотия въ живота, тя излиза навънъ. Нѣкой пѫть и въ васъ има такива навици, които се проявяватъ атавистически. Не е лесно да се намѣсти една изкълчена кость въ човѣка! Много ще вика човѣкъ, много ще плаче. Сѫщото нѣщо е и по отношение на вашитѣ мисли и чувства. Докато се намѣстятъ тѣ, много ще плаче човѣкъ. Кога ще ги намѣстваме, нѣма да ви казваме, но ще усѣтите такива болки, които едва ще издържите. Дойдете ли до най-силната болка, всичко ще се намѣсти. Всѣка болка въ свѣта има свой максимумъ на проявление. Дойдете ли до крайния прѣдѣлъ на болестьта, тя или ще прѣмине, или ще изгубите съзнание. По-добрѣ е болката да се прѣкрати, отколкото да изгубите съзнанието си. Въпросътъ не е да се прѣмахнатъ мѫчнотиитѣ, а да се разрѣшатъ. Нѣма отлагане вече. Всички окултни школи, всички окултни ученици съзнаватъ, че всички мѫчнотии сѫ дошли до крайния си прѣдѣлъ и трѣбва да се ликвидира съ тѣхъ. До 1925 година вие трѣбва да ликвидирате съ смѣткитѣ си — нищо повече. Имате на разположение още двѣ години. Не ликвидирате ли съ старото. . . азъ ще замълча. Не че е страшно, но казвамъ, че когато човѣкъ се спира въ своя пѫть, дохожда до онази точка на замръзване, дѣто всѣка умствена, всѣка духовна дѣятелность прѣстава. И тогава човѣкъ започва да живѣе единъ посрѣдственъ животъ, а човѣкътъ не е въ посрѣдствения животъ. Въ тия двѣ години вие ще се стегнете, усилено ще работите, нѣма какво да се плашите. Геройство се иска отъ васъ! На васъ младитѣ казвамъ: по-добри врѣмена отъ тия за вашия растежъ не сѫ наставали, затова ще гледате да ги използувате — ще развивате Божественото. И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни къмъ другъ добри мисли, добри чувства и желания. Ще дойдатъ и обратнитѣ процеси на ума, на волята — ще се разгнѣвите, ще се съмнѣвате — всичко това, обаче, сѫ външни промѣни, не сѫ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни бели. Това не засѣга вашия животъ. Ще гледате сѫщностьта на нѣщата. Ще бѫдете като онзи плувецъ, който пори водата съ греблата си и върви напрѣдъ. Вие може да срещнете по-малки или по-голѣми вълни, но като гребете непрѣкѫснато съ греблата си, ще достигнете брѣга. Ако оставите греблата си и кажете: какво ще стане съ насъ, дали ще излѣземъ благополучно на брѣга и т. н. — вълнитѣ могатъ да извиятъ лодката ви и да ви потопятъ въ водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трѣбва да излѣзете на другия брѣгъ! Другиятъ брѣгъ, това е новата култура. И азъ ви казвамъ: вашитѣ гребла, вашитѣ лопати сѫ здрави, трѣбва ви само работа и то постоянна работа. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели.
  5. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Твърдость, смѣлость и изпълнителность. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на кротостьта и въздържанието“ и „Седемьтѣ думи съ съотвѣтнитѣ цвѣтове“. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Отличителнитѣ черти на смѣлостьта и твърдостьта.“ За слѣдния пѫть тема № 7: „Разлика въ философскитѣ възгледи на Платона и Аристотеля.“ Слѣдъ това ще пишете върху тема № 8: „Разлика между страхъ и съвѣсть.“ Твърдостьта, смѣлостьта и изпълнителностьта, или тъй нареченитѣ екзекутивни способности на човѣка, спадатъ къмъ една и сѫща категория — тѣ сѫ сили на волята. Графически могатъ да се прѣдставятъ като страни на единъ и сѫщъ триѫгълникъ: Тия сили първо се проявяватъ въ подсъзнанието, дѣто дѣйствуватъ механически. Всѣка една отъ тѣхъ има три проявления. При първото положение твърдостьта се проявява, когато разумътъ въ човѣка не дѣйствува. Въ такъвъ случай човѣкъ е упоритъ, своенравенъ. За такъвъ човѣкъ турцитѣ иматъ слѣдната поговорка: „Циганинътъ и чука продава, и чергата продава, но отъ своето не отстѫпва.“ При второто положение твърдостьта се проявява, когато се засегнатъ личнитѣ чувства въ човѣка. При третото положение твърдостьта се проявява, когато човѣкъ има убѣждения. Това вече е идейно проявление на твърдостьта. Тъй че първото проявление на твърдостьта е физическо, несъзнателно. Въ него съзнанието не взима участие. Въ второто проявление чувствата взиматъ участие. Третото проявление е идейно. Какво мислите за смѣлия човѣкъ? Смѣлиятъ човѣкъ не е всѣкога изпълнителенъ, той не е и всѣкога твърдъ. И твърдиятъ човѣкъ не е всѣкога смѣлъ. Човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безъ да бѫде твърдъ, а може да бѫде твърдъ, безъ да бѫде смѣлъ. Тази вода, която слиза отъ нѣкоя височина по опрѣдѣленъ наклонъ, смѣла ли е? — Не, тя слиза отгорѣ по необходимость, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагорѣ, подъ извѣстно налѣгане отдолу, смѣла ли е? — Не, и тя се изкачва по необходимость на даденитѣ условия. Смѣли сѫ само високоморалнитѣ, идейнитѣ хора. Смѣлиятъ човѣкъ може да бѫде кавалеристъ, да нападне съ коня си този или онзи, да ги обере и послѣ да избѣга. Твърдиятъ човѣкъ пъкъ седи въ крѣпостьта обсаденъ, както французитѣ въ Вердюнъ, мѣсецъ, два, три, петь, осемь, а може би и повече — издържа. Изпълнителниятъ човѣкъ е човѣкъ съ замисълъ, има прѣдъ видъ да прѣодолѣе нѣкакви прѣчки. Той е тежката, дългобойната артилерия на човѣшкия характеръ. Тия три сили дѣйствуватъ въ човѣка. Центърътъ на твърдостьта се намира отгорѣ на главата. Тя е стражъ, инспекторъ при първитѣ врата на моралнитѣ чувства. Като дойдешъ при нея, тя казва: я си дай тукъ билета! Смѣлостьта пъкъ всѣкога урежда работитѣ. Тя е втората врата на волята. Разрушителностьта е воюващиятъ войникъ, въ нея нѣма никакъвъ моралъ. Когато проявлението на тия чувства се потиква само отъ ума, човѣкъ става опортюнистъ, гледа да използува всичко, а когато проявлението на тия добродѣтели се диктува отъ моралнитѣ чувства на човѣка, или отъ духовнитѣ му сили, тогава тѣ иматъ идеаленъ изразъ. Бѫди смѣлъ, но да знаешъ защо си смѣлъ. Смѣлостьта ти да бѫде на мѣсто! Бѫди твърдъ, но да знаешъ защо си твърдъ! Бѫди изпълнителенъ, но да знаешъ защо си изпълнителенъ! Твоята твърдость, твоята смѣлость и твоята изпълнителность трѣбва да почиватъ на извѣстни убѣждения въ тебе. Тия три сили не сѫ едни отъ най-висшитѣ, отъ най-благороднитѣ чувства въ човѣка. Тѣ иматъ своето мѣсто само на физическия свѣтъ. Който дойде на физическия свѣтъ, има нужда отъ тѣхъ. Когато висшитѣ сѫщества слизатъ на земята, тѣ се въорѫжаватъ съ тия орѫжия. Когато твърдостьта не се рѫководи отъ ума, т. е. когато разсѫдъкътъ не взима участие, тя създава много неприятности на човѣка. Въ него се набиратъ извѣстни енергии, които трѣбва да се трансформиратъ. Твърдостьта е единъ акомолаторъ, въ който се събира или електричество, или магнетизъмъ. Има твърди хора, които за нищо не отстѫпватъ отъ своето; има твърди хора, които отстѫпватъ отъ своето, само когато успѣешъ да ги убѣдишъ, че не сѫ прави. Най-послѣ има твърди хора, които отстѫпватъ само при морални аргументи. Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въпросътъ: защо природата е внесла твърдостьта въ човѣка? — Твърдостьта, това е гръбнакътъ въ човѣка, който не трѣбва да бѫде механически и неподвиженъ, а съзнателенъ и подвиженъ. Да се прѣгъва, безъ да се прѣчупва и то подъ влияние на високоморални чувства. Какво движение има твърдостьта? — Нагорѣ по правата линия АВ. Всички твърди хора растатъ нагорѣ. Тогава можемъ да извадимъ заключението, че къситѣ, низкитѣ хора иматъ малко твърдость. Значи, твърдостьта помага на растенето. Ами смѣлостьта какво направление има? — Смѣлиятъ човѣкъ върви по направление къмъ С, на широчина. Какво направление има разрушителностьта? — Крѫгообразно, по всички посоки (по направление на дѫгитѣ ав). И дѣйствително, всички убийци гледатъ да хванатъ човѣка, да го удушатъ като му омотаватъ вѫжето около врата. Когато заобиколятъ нѣкой неприятель, тукъ дѣйствува разрушителностьта — започватъ своята стратегия, замислятъ отдѣ да го нападнатъ, какъ да го убиятъ и т. н. Разрушителностьта е най-грубата сила, която дѣйствува въ човѣка. Тя е отъ най-низко произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всѣкога гледатъ да обѣсятъ нѣкого, да го затворятъ, да го убиятъ. Смѣлиятъ човѣкъ казва нѣкому: ти не трѣбва да бѫдешъ баба, удари го въ носа, че да те помни. Смѣлиятъ човѣкъ трѣбва да напада и да се оттегля. Твърдиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Слѣдователно, когато твърдостьта дѣйствува въ човѣка, кара го да отстоява правата си. Смѣлиятъ човѣкъ казва: ти не трѣбва да се оставишъ да те яздатъ, трѣбва да се проявишъ. Наблюдавайте, какви движения прави рѫката при проявление на тия сили. Когато дѣйствува разрушителностьта, напримѣръ, рѫката се свива на юмрукъ — забива нѣщо. Слѣдете тия движения въ малкитѣ дѣца особено, които се проявяватъ естествено. Какво прави упоритото дѣте? — То застава право като войникъ, изопва всичкитѣ си мускули, не се мърда, стои неподвижно като колъ. Всѣко чувство изобщо, се проявява въ извѣстенъ родъ движения, които сѫ изразъ, отражение на вѫтрѣшностьта въ човѣка. Трѣбва да знаете, че всички тия сили, всички способности въ човѣка хвърлятъ отѣнъкъ върху неговия умъ. Тѣ сѫ елементи на мисъльта. Ако въ нѣкой човѣкъ твърдостьта, смѣлостьта и разрушителностьта иматъ прѣобладаваще влияние надъ другитѣ сили, тѣ ще внесатъ голѣма жлѫчъ, отрова въ живота му. Ако този човѣкъ е смѣлъ, ще каже: азъ ще му дамъ да ме разбере! Ако е твърдъ, ще каже: азъ ще отстоя правата си! Човѣкъ трѣбва да възпитава естествено своитѣ чувства, иначе може да се родятъ много неприятности въ умствения и въ моралния животъ. Френологически е доказано, че когато у нѣкой човѣкъ твърдостьта (Т) и благоговѣйното (Б) или религиозното чувства сѫ силно развити, а расѫдъкътъ (Р) е слабо развитъ, имате единъ фанатикъ човѣкъ, когото съ нищо не можете да убѣдите. Когато една идея влѣзе въ главата му, каквото и да му говорите, нищо не е въ състояние да го отклони отъ нея, тъй си остава. Само смъртьта може да реформира този човѣкъ. Когато отстоявате една идея, трѣбва да имате прѣдъ видъ какви сѫ подбужданията, които ви потикватъ къмъ нея, какво благо може да ви донесе и т. н. Интересенъ фактъ за наблюдение е влиянието на всички тия сили върху ноктитѣ на човѣка. Когато твърдостьта се развива въ нѣкой човѣкъ, ноктитѣ му ставатъ широки. Наблюдавайте хора съ широки нокти и ще видите, че тѣ сѫ много издържливи. Хора, които сѫ страхливи, прѣдпазливи, иматъ малки и завити нокти. Отъ друга страна, доброто, правилното кръвообръщение се отразява върху ноктитѣ. За да познаете, дали вашето кръвообръщение е правилно, разгледайте, имате ли бѣлъ полукрѫгъ въ началото на ноктитѣ си. Колкото този полукрѫгъ е по-голѣмъ, толкова и кръвообръщението е по-добро. Изчезва ли този полукрѫгъ по ноктитѣ, кръвообръщението е слабо, трѣбва да дишате дълбоко. Колкото повече се скѫсяватъ ноктитѣ, толкова повече разрушителностьта се проявява. Разрушителнитѣ натури иматъ широки и къси нокти. Скъсяването на ноктитѣ показва, че умственитѣ способности въ човѣка се спиратъ, а се развиватъ физическитѣ сили, като разрушителностьта. Хора съ малки, къси и широки нокти сѫ гнѣвливи и избухливи. Значи, всѣко чувство упражнява извѣстно влияние върху ноктитѣ. Всичко, което става въ васъ, може да се хроникира върху ноктитѣ ви и то само въ продължение на 180 дни, защото въ толкова дни нокътътъ се смѣнява. Той показва, какво е било състоянието ви прѣзъ това врѣме. Ноктитѣ ви трѣбва да бѫдатъ гладки и хубаво закрѫглени. Щомъ се яви нѣкаква грапавина по тѣхъ, ще знаете, че въ васъ има нѣщо дисхармонично. По ноктитѣ си ще изучавате характера си. Тѣ сѫ най-хубавото огледало, въ което, ако се поглеждате всѣки день, ще знаете, какво ви липсва. Нѣкой пѫть нокътътъ ви се пука, ще слѣдите, коя е причината за това. Ще провѣрите, че наистина извѣстни промѣни въ ноктитѣ ви сѫ резултатъ на развитието на извѣстни умствени способности, на извѣстни морални сили въ васъ. Затова, като ученици на окултната школа, състоянието на ноктитѣ ви ще бѫде за васъ едно пособие, едно помагало при самовъзпитанието ви. Ако не сте готови, вие ще се уплашите отъ живота. Ето защо, човѣкъ не трѣбва да знае много работи. Напримѣръ, погледнешъ нокета си, видишъ нѣщо по него, което показва нѣкакъвъ недостатъкъ въ тебе, и ти се уплашишъ. Защо? — Не знаешъ, какъ да го поправишъ. Затова именно ви сѫ нужни знания. Споредъ васъ, какъ можете да се освободите отъ страха? Азъ раздѣлямъ страха на три категории: физически страхъ, страхъ на чувствата и на ума и мораленъ страхъ. Когато човѣкъ е страхливъ морално, все мисли, бои се, дали ще влѣзе въ Царството Божие, или не. Когато е умствено страхливъ, или когато страхътъ е въ чувствата, той се бои, че нѣма да постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие. Когато страхътъ е физически, човѣкъ бѣга и отъ сѣнката си. Такъвъ човѣкъ може да се уподоби на заяка, който взелъ единъ револверъ и казалъ: „Азъ ще покажа на всички, че съмъ смѣлъ!“ Въ това врѣме нѣщо тропнало. Той трепналъ, хвърлилъ револвера настрана и се скрилъ нѣкѫдѣ изъ шубръцитѣ. По натура заякътъ е страхливъ. Съзнанието му не работи въ такива случаи. Послѣ се върналъ, пакъ взелъ револвера въ рѫка и казалъ: „Азъ ще покажа, че съмъ твърдъ, смѣлъ.“ Пакъ тропнало нѣщо, и той отново захвърля револвера и избѣгва. Човѣкъ може да даде много обѣщания, че ще направи това-онова, но ако тия способности не сѫ развити въ него, той скоро забравя всичко и не изпълнява обѣщанието си. Сега, напримѣръ, гледамъ, въ нѣкои отъ васъ има сѫщата слабость, каквато и въ заяка. Тѣ влѣзатъ въ окултната школа, постоятъ малко и послѣ казватъ: тази работа не е за насъ младитѣ, друго ще изберемъ. Захвърлятъ револвера и бѣгатъ. Какво ще избератъ? — Както всички хора. И послѣ какво? — Слѣдъ 40, 50, 60, 80 години ще ви занесатъ на гробищата, дѣто ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бѣдни и богати, еднакво сѫ разрѣшили въпроса за живота. Всички иматъ по единъ кръстъ и по една надгробна плоча, на която, ако заминалиятъ е старъ, пише: „Тукъ почива 80-годишенъ старецъ, умрѣлъ въ напрѣднала възрасть.“ Ако е младъ, пише: „Тукъ почива единъ младъ и зеленъ човѣкъ, не вкусилъ още отъ благата на живота.“ Тъй пишатъ живитѣ. За окултния ученикъ има нѣща по-сѫществени отъ живота, по-сѫществени и отъ самата наука. Съврѣменната наука не е смисълътъ въ живота, тя е само едно срѣдство, за да се дойде до една по-велика цѣль. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.“ Допуснете, че малкиятъ крѫгъ С прѣдставлява единъ живъ индивидъ. Най-напрѣдъ неговото съзнание е въ първа степень, още не е проявено, но замисля да се прояви. Щомъ започва да се проявява, този индивидъ прави извѣстни движения, и неговото съзнание минава въ втора степень (С2). Въ колко направления ще се движи? — Въ двѣ направления, при което ще образува плоскостьта Д. При това движение, съзнанието С2 придобило ли е нѣщо? — Придобило е нѣщо, минава въ трета степень, става С3, но още нѣма блага. Благата ще дойдатъ впослѣдствие. Съ единъ примѣръ ще направя мисъльта си ясна. Прѣдставете си, че тази плоскость Д е една изорана нива, посѣта нива. Въ първата фаза, когато съзнанието С е рѣшило да се прояви, тогава е замислило да купи тази нива. Въ втората фаза то я изорава и посѣва, като минава отъ С въ С2 — придобива нѣщо. Въ третата фаза посѣтото на нивата започва да никне, да расте, и съзнанието С2 минава въ С3 — пакъ придобива нѣщо, но нѣма още плодове. Въ послѣдващитѣ фази на съзнанието С, а именно въ С4, С5 и т. н. ще се видятъ благата. По сѫщия начинъ вие може да разпознавате, до каква степень на развитие сѫ дошли извѣстни ваши чувства и способности. Напримѣръ, вие може да опрѣдѣлите, до колко сте религиозенъ. Религиозното чувство, както и всички други чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Ако религиозното чувство въ нѣкой човѣкъ прѣдставлява, напримѣръ, една линия, дълга 10 см., въ другъ нѣкой — 9 см., а въ трети — 8 см., мислите ли, че религиознитѣ схващания на тия хора сѫ еднакви? — Нѣма да бѫдатъ еднакви, разбира се. Вие казвате, че умственитѣ способности произлизатъ отъ моралнитѣ, или отъ духовнитѣ чувства въ човѣка. Значи, щомъ въ човѣка се събуди какво и да е чувство, той започва да мисли. Това чувство е единъ потикъ къмъ Бога. Когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човѣкъ не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? — Когато човѣкъ излѣзе отъ своето тѣло, той ще мисли по-добрѣ за себе си, ще се опознае по-добрѣ. Слѣдователно, да мислимъ за нѣкого, ние трѣбва да се отдалечимъ отъ него на извѣстна дистанция и да го разглеждаме отъ друго положение. Когато говоримъ за Бога, подъ „Богъ“ въ философски смисълъ на думата, разбирамъ мислене. Да вѣрва човѣкъ въ Бога, значи да мисли. Човѣкъ, който мисли, може да вѣрва въ Бога. Човѣкъ, който не мисли, не вѣрва въ Бога. Така идеята за Бога добива смисълъ. Споредъ сегашното философско схващане се счита, че мисъльта за Бога, изобщо спъва и самата мисълъ въ човѣка. И затова казватъ: не трѣбва да се мисли за Бога. Това е материалистично схващане. Нѣкои схващатъ Бога, като едно грамадно сѫщество. Богъ създава всичкитѣ форми, но Той самъ нѣма абсолютно никаква форма. Дѣйствително, ако си прѣдставяте Бога като едно грамадно сѫщество, като едно грамадно слънце, вие нѣма да може да Го обхванете, и тогава, разбира се, ще се помрачите и нѣма да можете да мислите. Ако имате такава идея за Бога, тя наистина ще спъне мисъльта ви. Други нѣкои казватъ: Господъ съ менъ ли ще се занимава? Кажешъ ли така, прѣставашъ да мислишъ. Отъ тази мисъль ще направимъ слѣдния изводъ: Всички ония велики идеи въ живота, които иматъ грамадна форма, спиратъ процеса на вашето развитие. Идеитѣ, които имате, не трѣбва да включватъ въ себе си грамадни форми. Туй е въ съгласие и съ самата природа. Вземете единъ желѫдъ, напримѣръ, каква часть по тегло прѣдставлява отъ теглото на единъ стогодишенъ дѫбъ? Въ този малъкъ желѫдъ вие може да носите цѣлия дѫбъ. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите въ джоба си, той съдържа всички възможности на дѫба. Ами ще можете ли да носите въ джоба си единъ грамаденъ дѫбъ? - Не можете. Слѣдователно, когато искате да разглеждате извѣстни идеи въ тѣхната сѫщина, разглеждайте ги, когато растатъ. А когато искате да разглеждате силата, която съдържатъ въ себе си, разглеждайте ги като сѣмена. Вие можете да си прѣдставите дѫба като единъ малъкъ желѫдъ, който постепенно израства и послѣ отново се смалява. Това е послѣдователна редица отъ картини. Вие можете умствено да прѣкарате този желѫдъ прѣзъ всички процеси на своето развитие въ дѫбъ, и послѣ пакъ да се върне въ желѫдъ. Значи, въ свѣта нѣма по-голѣмъ отъ Бога, нѣма и по-малъкъ отъ Бога. Богъ се намира въ двѣтѣ крайности: по-голѣмо сѫщество отъ Него нѣма, и по-малко сѫщество отъ Него нѣма. Тогава какъ ще разберете Бога? Идеята за малкитѣ нѣща у васъ е свързана съ нѣщо слабо. Дѣйствително, въ практическия животъ, въ обикновения животъ е така: малкитѣ нѣща сѫ слаби. Не е тъй, обаче, въ духовния животъ. Имате една малка запалка, напримѣръ. Понеже е малка, тя е слаба, това е вѣрно, но я турете тази малка запалка, тази микроскопическа искрица подъ нѣкое взривно вещество, отъ което сте взели цѣлъ тонъ, какво ще произведе тя? Слаба ли е тази запалка сега? — Тукъ тя ще прѣдаде своята енергия на взривното вещество и ще прѣдизвика страшна експлозия, голѣмъ взривъ. Малката искрица въ този случай произвежда много нѣщо, а единъ голѣмъ камъкъ, хвърленъ всрѣдъ това взривно вещество, нищо не причинява. Слѣдователно, малкитѣ, микроскопическитѣ нѣща въ свѣта, сѫ силни. Тъй че смисълътъ на живота не е въ великитѣ идеи, но въ малкитѣ, само че трѣбва да видоизмѣнимъ тѣхната материя, да я направимъ по-пластична, по-годна за работа. Често вие се спирате прѣдъ една велика мисъль и казвате: нѣма да се занимавамъ съ тази мисъль. Нѣма да се занимавате, разбира се, тя е радий! Мислите ли, че ако имахте 10 гр. радий, бихте седѣли въ тази стая? Мислите ли, че ако въ София имаше 50 гр. радий, софиянци щѣха тъй-спокойно да стоятъ въ София? Цѣла София щѣше да бѫде въ въздуха. Слънчевата свѣтлина сѫщо така съдържа радиоактивна сила. Въ пространството има редъ трансформатори, прѣзъ които слънчевата свѣтлина, като минава, прѣтърпѣва извѣстно видоизмѣнение и послѣ пада върху прѣдметитѣ като приятна, благотворна топлина и свѣтлина. Ако слънчевата свѣтлина се възприемаше тъй, както иде направо отъ слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнѣше на пѫтя си. Не мислете, че слънцето е много снизходително къмъ васъ. Ще ви прѣдамъ на кратко една индуска легенда, да видите, колко е снизходително слънцето. Индуситѣ си прѣдставлявали, че на слънцето живѣели много живи сѫщества, всички били момичета, а само слънцето — момче. Тия момичета били негови сестрички, а слънцето само било единствениятъ имъ братъ. Понеже слънцето било най-голѣмиятъ, па и единствениятъ братъ, обичалъ да бие сестритѣ си. Единъ день майка му, за да избегне тѣзи побои, поставила слънцето да живѣе въ центъра, а сестритѣ му да обикалятъ около него, по периферията. Така се създалъ неговиятъ дискъ, въ форма на окрѫжность. Слънцето изпращало на своитѣ сестри свѣтлина, като трептѣло отъ недоволство, че не може да ги бие, както по-рано. Значи, то ги биело съ свѣтлината си, а отъ тия трептения, които отправяло къмъ тѣхъ, се ползува днесъ цѣлата земя. И тъй, ще знаете, че малкитѣ, микроскопическитѣ идеи въ свѣта сѫ силни. Тѣхъ ще държите, за да бѫдете и вие силни. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: има ли нѣщо по-велико въ живота извънъ Бога, извънъ Любовьта, извънъ Мѫдростьта и извънъ Истината? — Има. Тогава, кое е най-великото нѣщо извънъ Любовьта? — Животътъ. Той е резултатъ на Любовьта. Кое е най-великото нѣщо извънъ Мѫдростьта? — Знанието. Кое е най-великото нѣщо извънъ Истината? — Свободата. Ще пазите това за себе си. Любовьта и животътъ не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Въ живота постоянно се извършватъ два процеса: единиятъ е процесъ на разрушение, а другиятъ процесъ на съграждане. Въ Любовьта не сѫществуватъ тия два процеса. Тя е нѣщо чисто, възвишено. Въ нея нѣма диференциране, а въ живота има, Въ такъвъ случай, ако допуснемъ, че Любовьта и животътъ сѫ едно и сѫщо нѣщо, не бихме могли да си обяснимъ противорѣчията, които изпѫкватъ. Любовьта е извънъ живота, а животътъ е само едно частично, врѣменно проявление на Любовьта. Знанието пъкъ е проявление само на Мѫдростьта. Мѫдростьта е нѣщо повече отъ знанието. Тя е абсолютна: въ нея нѣма никакви заблуждения, никакви теории. Свободата е проявление на Истината, но Истината е абсолютна: въ нея нѣма ограничения, нѣма никакво робство. Свободата, сама по себе си, съдържа извѣстни ограничения, защото всѣки стремежъ на човѣка да бѫде свободенъ, показва, че той е ограниченъ. Тогава, азъ ви питамъ: можете ли да живѣете безъ Любовь? — Можемъ. Да, безъ Любовь ще имате животъ, но ще страдате. Можете ли да живѣете безъ Мѫдрость? — Можемъ. Да, безъ Мѫдростьта ще имате знания, но глупости ще вършите. Можете ли да живѣете безъ Истината? — Можемъ. Да, безъ Истината ще имате свобода, но въ робство ще изпадате. Слѣдователно, когато вие се индивидуализирате и кажете, че ще живѣете за себе си, вие отричате Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Нѣкой пѫть човѣкъ може да си позволи единъ такъвъ жестъ, но като дойдатъ резултатитѣ, не трѣбва да се сърди. Като страда, да си каже: азъ съмъ причина, че страдамъ, понеже се отказахъ отъ Любовьта. Като страда, да си каже: азъ съмъ причина, че дойдоха грѣшкитѣ, глупоститѣ, защото се отказахъ отъ Мѫдростьта. Като страда, да си каже: азъ съмъ причина, че дойдоха ограниченията, понеже се отказахъ отъ Истината. Ти си свободенъ, но ако тази твоя свобода трѣбва да защищавашъ съ револверъ и пушка, каква свобода е тя? Ходишъ по улицата, но все се пипашъ, да не те е обралъ нѣкой: оглеждашъ се, да не те прѣслѣдва нѣкой. Това свобода ли е? И вие, като ученици на окултната школа, ходите по улицата и все се попипвате: дали съмъ на правия пѫть? Ами ако съмъ се заблудилъ? Ами какъвъ ще бѫде животътъ ми? Това сѫ все отрицания. Тия отрицания сѫществуватъ въ всички философски системи. Тѣ сѫ едно прѣходно състояние въ живота. За младитѣ има една опасность. Тя е, че могатъ да изпаднатъ въ голѣмъ песимизъмъ. Азъ сравнявамъ младитѣ хора съ гѫбитѣ. Тѣ сѫ леки като гѫби и като ги турятъ въ вода, попиватъ я, разширяватъ се, мислятъ, че всичко ще задържатъ, но щомъ излѣзатъ отъ водата, изпущатъ я. Като влѣзете въ водата, мислите, че сте станали голѣмо нѣщо, но като излѣзете отъ нея, стиснатъ ви, и вие оставате пакъ леки, каквито сте били по-рано. Това не е младость. Гѫбата показва, че човѣкъ може да живѣе съ малко, не трѣбва да има голѣми ламтежи. Малко да е, но чисто. Ако гѫбата е много наквасена и съ нея изчистятъ дъската, слѣдъ това не може да се пише на дъската. Гѫбата трѣбва да се наквасява малко, не трѣбва да бѫде нито съвършено суха, нито съвършено влажна. Младиятъ човѣкъ трѣбва да е пластиченъ. Стариятъ човѣкъ мяза на камъкъ: вари го, печи го, все камъкъ си остава. Съ младия човѣкъ можешъ поне една дъска да изчистишъ. Съ стария човѣкъ можешъ да съградишъ една кѫща, но въ нея хората умиратъ. Това, което ви говоря, се отнася все до свършивши хора. Азъ не разправямъ на дѣца. Всички вие сте свършили университетъ — голѣмия университетъ сте свършили. Когато Христосъ говори на Никодима и му каза, че „ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“, Никодимъ Го запита: „Какъ е възможно старъ човѣкъ да се роди отново?“ Христосъ му каза: „Ти си учитель израилевъ, какъ да не знаешъ тия елементарни нѣща?“ Питамъ ви сега: колко правятъ 5X5? (—25). Азъ оспорвамъ това и ви казвамъ, че 5X5 = 7. Азъ мога да ви докажа това нѣщо математически, съ редъ формули, но нѣмамъ врѣме. Този процесъ е вѣренъ въ природата, защото тя има като цѣль на нѣщата крайнитѣ резултати. Въ този случай 5X5 = 7. Защо? Числата 5 и 2 сѫ живи сѫщества, и двѣтѣ сѫ основи, а 7 е киселина. Слѣдователно, съ числото 25 вие не можете да направите нищо, защото и двѣтѣ числа, 2 и 5, сѫ основи, а двѣ основи не даватъ нищо. Въ този случай, ако посѣете 25 сѣменца, нѣма да получите нищо. Защо именно числото 5 умножено само на себе си дава 25? Това се приема като аксиома, не може да се докаже, но очевидно е, че е така. Тѣзи разсѫждения водятъ къмъ софистика. Числото 7 пъкъ включва въ себе си числата 2 и 5. Какви сѫ качествата на това число? Сега, да вземемъ слѣднитѣ нѣколко числа: До първата линия написваме отъ 1—9. До втората линия написваме отъ 10—18 и т. н. Като съберемъ отдѣлнитѣ цифри на числата слѣдъ първата линия, получаваме пакъ горнитѣ числа отъ 1—9, а именно: 10 = 1 + 0 = 1; 11 = 1 + 1 = 2; 12 = 1 + 2 = 3; 13 = 1 + 3 = 4; 14 = 1 + 4 = 5; 15 = 1 + 5 = 6; 16 = 1 + 6 = 7; 17 = 1 + 7 = 8; 18 = 1 + 8 = 9; 19 = 1 + 9 = 10 = 1 + 0 = 1; 20 = 2 + 0 = 2; 21 = 2 + 1 = 3; И тъй, числото 1 е творческа сила, киселина; числото 2 — основа, а числото 3 е резултатъ. Значи, числото 3 въ природата показва завършенъ процесъ. Триѫгълникътъ е завършенъ процесъ, резултатъ на нѣкоя работа. Числото 1 и 2 сѫ се съединили, за да дадатъ нѣкакъвъ завършенъ резултатъ. Числата 4, 5 и 6 сѫ отъ втората категория: 4 е киселина, 5 — основа, 6 — резултатъ. Числата 7, 8 и 9 сѫ отъ третата категория: 7 е киселина, 8 — основа, 9 — резултатъ. Тогава, числата 3, 6 и 9 спадатъ къмъ една категория: числата 2, 5 и 8 — къмъ друга категория — основи; 1, 4 и 7 къмъ трета категория —киселини. Както виждате, въ числата има разнообразие. Тѣ сѫ сили, които сѫ се трансформирали отъ едно състояние въ друго. Единицата е първото проявление на тия сили; 4-тѣ е второто проявление, а 7-тѣ — третото проявление. Такова трансформиране става и въ човѣшкото съзнание. Материята, прѣзъ която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рѣдка, послѣ по-гѫста, и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гѫста и по-гѫста, докато най-послѣ се проявили формитѣ, които днесъ сѫществуватъ. Сега, въ вашия умъ остана една неразрѣшена идея. Красивото въ живота седи въ неразрѣшенитѣ идеи. Непосѣтата нива има бѫдеща дѣятелность, а посѣтата е изтощена вече. Съ разрѣшенитѣ въпроси е свършено вече, а това, съ което има да се занимаваме, то е бѫдещата основа, то е полето, върху което трѣбва да се работи. Не се смущавайте, когато извѣстни въпроси останатъ неразрѣшени — ще имъ дойде врѣмето. И тъй, 5X5=25=7. Разглеждайте това нѣщо отъ една страна, отъ друга страна, и вижте, може ли да бѫде вѣрно и при какви отношения. При извѣстни отношения 5X5 може да е равно на 7, но не при всички условия. Какво значи въ математиката да умножишъ едно число само на себе си? Какъ мислите, може ли да се умножи сѣмето само на себе си? За да се умножи сѣмето, въ този процесъ трѣбва да взематъ участие човѣкътъ, почвата, слънцето, водата, въздухътъ — Тѣ сѫ формули, които иматъ дѣлъ въ работата. Слѣдователно, като казваме 5X5=25, трѣбва да вземемъ прѣдъ видъ и другитѣ елементи, които сѫ взели участие въ умножението. При какви условия 5X5=25? Питагоровата таблица показва, че 25 се получава при извѣстни условия. Значи, ще вземемъ прѣдъ видъ и разумностьта на човѣшкия духъ, който взима участие въ това умножение. И тъй, 5X5=25 показва всички условия, които сѫ дѣйствували въ даденъ моментъ, за да се прѣвърне 5-тѣ въ 25. Размишление. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели.
  6. Ани

    1923_11_18 Гнѣвъ и страхъ

    От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГНѢВЪ И СТРАХЪ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Прочете се резюме върху темата: „Ролята на червенитѣ и бѣли кръвни тѣлца.“ Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темитѣ: „Отличителнитѣ черти на кротостьта и въздържанието“ и „Седемьтѣ думи съ съотвѣтнитѣ тѣмъ цвѣтове“. Тема за слѣдния пѫть № 6: „Отличителнитѣ черти на смѣлостьта и твърдостьта“. Какъвъ цвѣтъ има думата „гнѣвъ“? При какви условия се ражда гнѣвътъ? — Гнѣвътъ е прѣвърната сила въ низходяща степень. Той е излишна енергия. Какъ се е създала тази енергия? — Всѣко желание, което срѣща на пѫтя си съпротивление, се прѣчупва. Половината отъ неговата енергия се прѣвръща въ една ненормална топлина, която отива въ мозъка, и тази топлина именно образува гнѣва. Гнѣвътъ е, който увеличава температурата въ тѣлото. Той съставлява единъ плюсъ къмъ обикновената температура на организма и дѣйствува разрушително. Азъ говоря за гнѣва въ обикновения животъ, дѣто той прѣдставлява обикновено явление, но когато човѣкъ се занимава съ възвишеното, съ Божественото, тогава гнѣвътъ се изключва. Идейниятъ животъ изключва всѣкакъвъ гнѣвъ. Гнѣвътъ не е качество на човѣшкия умъ, но той е присадка на чувствата, единъ недѫгъ на чувствата. Когато се разгнѣвите, вие може да се оправдаете съ това, че нѣкой ви обидилъ. Да, но вие може да се разгнѣвите и безъ да сѫ ви казали нѣкоя обидна дума. Просто, вървите по пѫтя, нѣкой ви бутне, и вие веднага кипвате. Тукъ вече става подпушване на енергията. Човѣкъ не е разположенъ всѣкога да се гнѣви. Може да направите опитъ. Иди бутни най-гнѣвливия човѣкъ споредъ закона на Любовьта, той ще се усмихне и ще ти каже: бутни ме още веднъжъ! Отъ тукъ вадимъ слѣдния законъ: когато се срещнатъ двѣ положителни сили, тѣ всѣкога се отблъскватъ и образуватъ гнѣва. Запримѣръ, ако се срещнатъ двама души, крайно честолюбиви, тѣ могатъ лесно да се разгнѣвятъ. Допуснете, че точката О прѣдставлява центъра на мозъка. Линията СО прѣдставлява течението на моралнитѣ сили въ човѣка. Линията ДО прѣдставлява течението на личнитѣ сили, личнитѣ чувства въ човѣка. Когато линията ОД е по-дълга отъ линията ОС, всѣкога се ражда гнѣвътъ. Ако линията ОД се съкрати много, тогава човѣкъ става индиферентенъ, безразличенъ. Всѣка енергия, която организмътъ не може да асимилира правилно, ражда единъ излишекъ. Този излишекъ е гнѣвътъ, който винаги се отбѣлѣзва съ червения цвѣтъ. Има нѣколко признаци при разгнѣвяването: лицето почервенѣва, вѣждитѣ се свиватъ, мускулитѣ около устата трепватъ, рѫката се свива въ юмрукъ, и човѣкъ е готовъ да се прояви. Опасната страна на гнѣва е, че човѣкъ може да се отдалечи отъ правия пѫть на своето развитие. За тази вечерь ви бѣ дадена темата: кротостьта и въздържанието. Кроткиятъ и въздържаниятъ човѣкъ е човѣкъ безъ гнѣвъ. Не че нѣма гнѣвъ въ него, но той прѣвръща гнѣва още отъ основата му въ полезна енергия. Единъ ученъ българинъ ми разправяше резултатитѣ отъ единъ методъ, който приложилъ върху себе си. Той свършилъ два факултета въ странство и, като се върналъ въ България, прѣди де се залови за каква и да е работа, запиталъ се, дали ще може да се прояви като истински човѣкъ въ живота или не. За тази цѣль той избралъ слѣдния методъ: намира единъ хамалинъ и го помолва да му говори най-лошитѣ думи, които пожелае, за което ще му заплати добрѣ. Започва този хамалинъ да го ругае, да му изрежда най-лошитѣ епитети, а той слушалъ, слушалъ, докато разбралъ най-послѣ, дали ще може да издържа на ударитѣ въ живота, дали ще стане човѣкъ или не и му казва „Достатъчно вече! И наистина, опитътъ излѣзълъ много сполучливъ. Вие често се натъквате на такива хамали въ живота си, които ви услужватъ безъ пари, но сте недоволни. Този примѣръ, който ви дадохъ е дѣйствителенъ, но това могатъ да направятъ само хора съ морална стабилность. Този опитъ не може да го направи всѣки. И дѣйствително, всички велики хора въ свѣта всѣкога сѫ били подлагани на такава дисциплина. Прослѣдете живота на кой и да е отъ великитѣ хора, ще видите, че всички сѫ били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по тѣхенъ адресъ, за да се види, дали ще могатъ да издържатъ. Този, който може да издържи, той е човѣкътъ, на когото може да се възложи нѣкаква мисия. Нѣкои отъ васъ, като ученици на окултната школа, ще минатъ подъ такава дисциплина, затова подигамъ този въпросъ. Не можете да избѣгнете този пѫть. Дали ще минете тази дисциплина като ученици на школата, или вънъ отъ нея, безразлично е, но важното е, че всички ще я минете. И тъй, първото важно нѣщо за васъ е да владате гнѣва си. Въ този случай самообладанието ви е необходимо. Освѣнъ това, вие трѣбва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човѣшкия характеръ, да разбирате, кои хора сѫ подобни на васъ, и кои не. Съ тѣзи, които сѫ подобни на васъ, вие може да живѣете добрѣ, но отъ тия, съ които не си съотвѣтствувате, трѣбва да се държите на извѣстна дистанция. Като познавате кои хора сѫ подобни на васъ, може да правите слѣднитѣ опити: когато сте силно разгнѣвени, повикайте нѣкой вашъ приятель, да тури рѫката си на задната часть на главата ви. Ако вие сте подобни помежду си, ако си хармонирате, той ще възприеме вашето разположение, и равновѣсието ви ще се възстанови. Ако пъкъ не си хармонирате, неразположението или гнѣвътъ ви ще се увеличи. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, хората отъ политическитѣ крѫгове сѫ силно честолюбиви, и ако се случи нѣкой измежду тѣхъ да каже нѣкоя дума на кого и да е отъ тия видни политически лица, даже съ мекъ езикъ, може да го засегне толкова много, че да произведе цѣла реакция въ него. Често, въ нѣкои държавници, политици, които сѫ на власть, личнитѣ чувства биватъ тъй силно развити, че тѣ само за една дума, даже деликатно изказана, сѫ въ състояние да отворятъ цѣла война. Сега, всички вие трѣбва да имате единъ опрѣдѣленъ идеалъ за живота; вие трѣбва да знаете, въ какво седи сѫщностьта на този животъ. Кога се уронва престижа на нѣкой човѣкъ? — Престижа на човѣка се уронва, когато нѣкой му каже една лъжа. Когато нѣкой човѣкъ ви говори Истината, какъвто езикъ и да държи, този човѣкъ повдига вашия престижъ. Мнозина отъ васъ се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трѣбва да бѫдете смѣли! Когато говорите Истината, не ви трѣбватъ много философии; не мислете, какви ще бѫдатъ послѣдствията; смѣли бѫдете! Когато ще изказвате вашитѣ лични мнѣния, бѫдете крайно прѣдпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убѣждение. Тия разграничения сѫ потрѣбни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете подъ съображение, нѣма да се мине дълго врѣме, и вие ще се намѣрите въ една задънена улица, която турцитѣ наричатъ „чакмакъ-сокакъ“ — слѣпа улица. Попаднете ли въ такава улица, ще трѣбва да се връщате назадъ. Вие трѣбва да турите въ живота си една здрава основа, върху която да се развива знанието, което сега придобивате. Кое знание? — Това знание, което ще ви ползува не само прѣзъ този животъ, но и прѣзъ бѫдещитѣ вѣкове на вашитѣ сѫществувания. Ако придобиете знание, което ще ви ползува само прѣзъ този животъ, вие ще бѫдете една посрѣдствена личность въ живота. Такова прѣходно знание е потрѣбно само за забавление, но всѣки отъ васъ трѣбва да има въ живота си една положителна идея, къмъ която вѣчно да се стреми. Вие може да се натъкнете на другъ единъ отрицателенъ недѫгъ въ живота — на страха. Мнозина се страхувате отъ гнѣва. Колкото гнѣвътъ е опасенъ въ положителенъ смисълъ, толкова страхътъ е опасенъ въ негативенъ смисълъ. Гнѣвътъ може да ви накара да извършите много прѣстѫпления: да удавите нѣкого, да убиете, да запалите нѣкоя кѫща и др. Подъ влиянието на страха, обратно: нѣма да направите такива прѣстѫпления, ще бѫдете много внимателенъ, но ще се развие въ васъ лъжата, измамата, лицеприятието, подлостьта и тѣмъ подобни. Гнѣвътъ е психическо пиянство, той развива смѣлостьта и вие мислите, че можете да направите всичко, но щомъ изтрезнѣете, ще си кажете, що ми трѣбваше да се гнѣвя? Що ми трѣбваше да се залавямъ за тия нѣща? Значи, гнѣвътъ не е естествено състояние за човѣка. И тъй, вие имате тия два недѫга въ себе си, и трѣбва да се пазите отъ тѣхъ. Тия недѫзи не сѫ отъ сега, тѣ сѫ ви съпровождали прѣзъ всичкитѣ ваши сѫществувания. Тѣ сѫ една полезна нишка за васъ, стига да ги разбирате — Ако знаете да използувате правилно страха, той ще се прѣвърне въ елементъ на благоразумие. Ако знаете да използувате правилно гнѣва, той ще се прѣвърне въ елементъ на волята — на смѣлость. Значи, гнѣвътъ може да се прѣвърне на смѣлость, а страхътъ - на благоразумие. При страха се изисква единъ малъкъ плюсъ. На химически езикъ прѣведено, страхътъ е основа, на която трѣбва малко повече киселина, за да се неутрализира. Гнѣвливиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде разсѫдливъ. И страхливиятъ човѣкъ сѫщо трѣбва да бѫде разсѫдливъ. Гнѣвливиятъ човѣкъ, щомъ почне да разсѫждава, става смѣлъ, а страхливиятъ човѣкъ, щомъ почне да разсѫждава, става благоразуменъ. Първиятъ ще извади ножа си и така ще разрѣши въпроса си, а вториятъ ще вземе перото, ще пише въ вѣстницитѣ и като писатель ще разрѣши въпроса. Всички писатели, които пишатъ, не сѫ смѣли хора. Тѣ сѫ смѣли само съ перото въ кабинета си, а вънъ не сѫ смѣли. Докато пишатъ още, тѣ сѫ смѣли, защото не знаятъ, какви ще бѫдатъ послѣдствията. Какъвъ е цвѣтътъ на страха? Какъвъ става човѣкъ, като се уплаши? — Той приблѣднѣва, става жълтъ. Значи, страхътъ кара човѣка да мисли. Щомъ човѣкъ направи една погрѣшка, външно въ него се прѣдизвиква жълтиятъ цвѣтъ. Значи, страхътъ се лѣкува само чрѣзъ жълтия цвѣтъ. Гнѣвътъ съ какво се лѣкува? - Съ розовия цвѣтъ. Това показва, че тъмно-червения цвѣтъ трѣбва да се прѣвърне въ розовъ, или въ синъ. Мислете за тия цвѣтове. Тия вибрации ща прѣдизвикатъ у васъ едно успокояване, и вие ще почнете да мислите, да разсѫждавате. Кой цвѣтъ изпѫква слѣдъ розовия? Въ кого се влюбва розата. Когато човѣкъ се влюби, започва да мисли. Значи, слѣдъ розовия цвѣтъ иде жълтиятъ. Розовиятъ и жълтиятъ цвѣтъ си хармониратъ. Когато вие искате да излѣкувате извѣстенъ недѫгъ отъ себе си, прѣкарайте тия два цвѣта прѣзъ ума си, и тѣ ще произведатъ единъ малъкъ благоприятенъ резултатъ. Какво е съотношението между жълтия и синия цвѣтъ споредъ васъ? Кой е прѣобладаващиятъ цвѣтъ сега на земята? — Зелениятъ. Ние сме потопени въ зеления цвѣтъ, прѣзъ него минаваме. Той е цвѣтътъ на човѣшката индивидуалность, прави го самостоятеленъ. Както виждате, вие може да се лѣкувате съ цвѣтоветѣ. Когато вашата нервна система, или когато вашиятъ умъ или вашето сърце почнатъ да обѣднѣватъ, въ васъ се заражда съмнѣнието. Щомъ сте обѣднѣли, прѣдставлявайте си едноврѣменно слѣднитѣ три цвѣта: розовъ, жълтъ и зеленъ. Като се съединятъ тия три цвѣта, правятъ едно съединение, което прѣдразполага човѣка да се чувствува като самостоятеленъ индивидъ. И тогава той казва: сега, азъ мога да направя всичко. Коя дума съотвѣтствува на розовия цвѣтъ? Кое прѣдизвиква да се яви външно розовиятъ цвѣтъ? - Радостьта. Онзи, който се влюбва, нали се радва най-напрѣдъ? Всѣки прѣдметъ, или всѣко лице, което обичате, прѣдизвиква въ васъ радость. Коя дума външно съотвѣтствува на жълтия цвѣтъ, или на Мѫдростьта? По какво се познава мѫдрия човѣкъ. Вече за влюбения знаете, той се радва. Дѣтето, като получи нѣщо отъ баща си, скача, радва се. Ами мѫдриятъ човѣкъ какво качество ще прояви? (—Сериозность, замисленость, доволство). Не, външната страна на мѫдрия човѣкъ е работата. Само мѫдриятъ човѣкъ работи. Ако е художникъ, взима четката — рисува; ако е поетъ, взима перото — пише. Въ каквото и да е направление, той е дѣятеленъ — работи. Той работи, не се труди. Трудътъ не е качество на мѫдритѣ хора, а на обикновенитѣ. Само мѫдриятъ човѣкъ работи, и на лицето му се изразява удоволствието. Мѫдриятъ човѣкъ работи съ удоволствие. И тъй, любящиятъ човѣкъ се познава по радостьта, а мѫдриятъ — по работата. Нѣкой казва: какво трѣбва да направя, за да стана мѫдъръ? Нѣма да се трудишъ, а ще работишъ. Всѣки човѣкъ има какво да работи: да изглажда своя характеръ, да чисти лошото отъ своя умъ, отъ своето сърце. Да изглаждашъ извѣстни свои недѫзи, или да придобивашъ нѣкои добри качества, това е работа! Ти искашъ да станешъ мѫдъръ, смѣлъ, разсѫдливъ, това е благородна работа — ще работишъ. Туй, което прѣчи на съврѣменната наука да намѣри Истината, да посочи истински методи за възпитанието, е това, че въ нея идеитѣ сѫ разхвърляни. Въ съврѣменната наука нѣма идеи, които да вървятъ тъй свързани, рѫка за рѫка. Напротивъ, всичкитѣ ѝ идеи сѫ разхвърляни. Напримѣръ, идеята „да бѫдемъ добри“, тя я счита като едно прѣдложение, като единъ орѣхъ, който може да се изяде. Не, за да бѫдешъ добъръ, ти трѣбва да прѣвърнешъ своята противоположна идея 2-3 пѫти, да разорешъ тази земя, да посадишъ въ нея орѣха и да чакашъ плода. Добротата е плодъ. Най-мѫчното изкуство е да бѫдемъ добри. Ти не можешъ да станешъ добъръ изведнъжъ. Най-първо ще започнешъ съ радостьта, и слѣдъ туй ще дойде добродѣтельта. Тя ще се яви като резултатъ на радостьта и работата. Природата не обича разхвърляни идеи. Ние сме много логични, но Истината я нѣма въ тази наша логичность. Природата пъкъ е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине. Единъ день тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и нѣма да ни остави нищо. Не си правете илюзии, че тя търпи лъжата. И Писанието казва: „Блаженъ онзи, когото Господъ наказва“. То значи: блаженъ онзи, на когото Господъ показва грѣшкитѣ още отъ начало. Дойде при тебе нѣкой твой приятель, покаже ти нѣкоя погрѣшка — благодари му. Природата го пратила при тебе, той е нейнъ посланикъ. Ако се откажешъ да го приемешъ, единъ день тя сама ще дойде, ще те вземе, безъ всѣкакви церемонии и хопъ — въ ретортата си вѫтрѣ. И отъ тебе само пара ще остане. Първото нѣщо за васъ: ще се научите всички де обичате Истината. Азъ не ви говоря за абсолютната Истина, но за тази, която е вложена въ живота, която е необходима за създаване характера ви, за създаване устойчивость на вашата наука. Вашата наука трѣбва да се циментира, да стане единъ солиденъ елементъ въ живота, за да бѫде стимулъ за работа. Моята цѣль сега ни най-малко не е да ви давамъ нѣкои морални наставления. Азъ изразявамъ само, какъ дѣйствува извѣстенъ законъ въ природата. И безъ да се говори, чрѣзъ страдания хората постепенно ще достигнатъ до сѫщитѣ резултати, но който е разуменъ, може да се ползува отъ опитностьта на другитѣ. Човѣкъ като страда дълго врѣме, добива Истината. Тогава той разбира думитѣ на ап. Павла: „Винаги се радвайте и постоянно се молете!“ Сега, какъ ще изтълкувате думата радость? Прѣдставете си, че радостьта е една монада. Какво означава буквата Р, съ която започва думата радость? Вие знаете, че въ природата нѣма случайности. Значи, този знакъ не е взетъ случайно. Той може да е взетъ отъ латинската азбука, но го има и въ египетскитѣ иероглифи. Тия знаци сѫществуватъ и въ природата. Буквата Р прѣдставлява една монада. Буквата А — коренътъ на тази монада, спуснатъ надолу. Слѣдователно, щомъ е коренъ, той е двоякъ въ себе си, едноврѣменно е и сладъкъ, и горчивъ. Като коренъ, той изразява всички ония нѣща, които се явяватъ въ материята. Горчивина и сладость съотвѣтствуватъ на двѣтѣ състояния скръбь и радость. Тия двѣ противоположности се срѣщатъ при сегашнитѣ състояния на живота. Слѣдъ една голѣма радость идва една голѣма скръбь. Нѣкой приятель ви услужи съ 10,000 лева, и вие се радвате. Не се минава много врѣме, той ви казва: я ми върни паритѣ назадъ! Питамъ: кои сѫ причинитѣ да ви даде паритѣ, и слѣдъ извѣстно врѣме да си ги иска назадъ? Ако вие не му ги върнете назадъ, той казва: „Едно врѣме те мислѣхъ за мой приятель, но сега се разочаровахъ. Върни ми назадъ паритѣ!“ Дава ви подъ сѫдъ, осѫждатъ ви и ви турятъ въ затвора. Вие си казвате: какво ми трѣбваше да приемамъ тази услуга: Психологически може да се обясни, кои сѫ причинитѣ на това нѣщо, но азъ вадя слѣдното заключение: човѣкъ, който дѣйствува по закона на Любовьта и Мѫдростьта, никога нѣма да влѣзе въ затвора за 10,000 лева. Умниятъ човѣкъ затварятъ само за Истината. Той казва: само за Истината мога да живѣя въ затвора — за нищо друго! Позоръ е да лежи човѣкъ въ затвора за 10,000 лева! Да лежа за Истината, да ме биятъ за Истината — разбирамъ, но да ме биятъ за дребно нѣщо, това е срамота! Само за Истината мога да подложа гърба си — нека биятъ! Ти ще мълчишъ. Измѣнишъ ли този законъ, Истината сама ще те накаже. Затова тя казва: „Остави, ти не защищавай себе си! Нѣкой ще каже: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Не, това е Мойсеевото учение. То нѣма нищо общо съ Истината. Другадѣ можемъ да приложимъ това правило „око за око“, но дойде ли до Истината, ще обърнешъ гърба си. Тя казва: ти не се защищавай, азъ ще те защищавамъ. Речешъ ли самъ да се защищавашъ, ти си фалиралъ, ти си пропадналъ вече. Остави Истината да те защищава. Онзи, който днесъ те е ударилъ три пѫти, слѣдъ една година ще бѫде твой приятель. Но кога? — Ако ти прѣмълчишъ заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: „Извини, азъ направихъ голѣма погрѣшка по отношение къмъ тебе, но зарадъ това отсега вече съмъ твой приятель“. Сега, азъ не искамъ да ангажирамъ всичкото ви врѣме за учение на това, което ви говоря. Ще употрѣбите само това врѣме, което не знаете, какъ да употрѣбите, само празното си врѣме. Ето кое е празното врѣме, споредъ менъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, това е празно врѣме, използувайте тогава учението на живата природа. Занимавайте се съ него. Щомъ умътъ ви е заетъ, оставете го на страна. Когато животътъ ви се обезсмисли, когато ви е страхъ отъ нѣщо, когато имате нѣкакво неразположение на духа, пакъ вземете учението на живата природа. Това е правилниятъ начинъ, по който може да възстановите своето равновѣсие, силитѣ въ своя организъмъ. Обезсърченъ сте отъ живота, мислите, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе, занимавайте се съ учението на живата природа. Занимавайте се съ цвѣтоветѣ, съ Любовьта, съ Мѫдростьта, и намѣрите ли нѣщо сѫществено за васъ, задръжте го. Азъ мисля, че вие ще намѣрите по 3-4 часа на день такова празно врѣме, което да посвѣтите на новото учение. Т. М. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели.
  7. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣвръщане на цвѣтоветѣ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели. Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на пчелата.“ Прочетоха се работитѣ върху темата: „Ролята на бѣлитѣ и червенитѣ кръвни тѣлца.“ За слѣдния пѫть тема № 5: „Отличителнитѣ черти на кротостьта и въздържанието“. Упражнение. Ще направите едно упражнение съ вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате бѣлия цвѣтъ. Този цвѣтъ да слиза отгорѣ ви като душъ. Вдишванията ще ставатъ ритмично и съ движение на рѫката — съ показалеца на дѣсната рѫка. Ще броите до четири. Вдигате дѣсната си рѫка нагорѣ и започвате упражнението. При първото броене вдишвате и сваляте рѫката си отъ А надолу, до В. При второто броене издишвате и движите рѫката си налѣво, отъ В до С. При третото броене вдишвате и движите рѫката си надѣсно, отъ С до Д. При четвъртото броене издишвате и движите рѫката си нагорѣ, отъ Д до А. При тия движения се образува човѣшкия кракъ. При движението на краката си трѣбва да спазвате сѫщитѣ вдишвания и издишвания. Когато организмътъ е нормаленъ, при стѫпването напрѣдъ се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назадъ се издишва. Защо много хора сѫ неврастеници? — Тѣ издишватъ, когато стѫпватъ, и вдишватъ, когато свиватъ крака си, затова се изморяватъ. Не е тъй, обаче. Законитѣ на природата сѫ строго опрѣдѣлени. И вие сѫщо така не спазвате тия движения на природата, затова, като ходите по екскурзии се уморявате. Никога не трѣбва да правите рѣзки движения, но плавни, хармонични трѣбва да бѫдатъ движенията ви. И тъй, при всѣко вдишване и издишване ще мислите едноврѣменно за бѣлия цвѣтъ и за чистотата. Добрѣ е да правите упражненията си на чистъ въздухъ, ако имате дома си градина. Всѣка сутринь ще правите упражнение и за ритмично ходене (по 5 минути). Съ тѣзи упражнения ще помогнете на организма си за възстановяване равновѣсието въ нервната си система и прѣмахване дисхармонията, която сѫществува въ васъ. Вие може да се запитате: защо именно чрѣзъ движенията ще се възстанови хармонията въ организма ни? Всички движения въ природата, положителни и отрицателни, сѫ строго опрѣдѣлени. Тѣ почиватъ на извѣстни закони, за това въ тѣхъ има дълбокъ смисълъ. Напримѣръ, единъ съврѣмененъ физиологъ, като изучава червенитѣ и бѣлитѣ тѣлца въ кръвьта, изпуща ги изъ прѣдъ видъ въ извѣстно отношение, като важни фактори въ кръвьта, а отъ тамъ и въ човѣшкия организъмъ. Съврѣменнитѣ учени не сѫ изучили още напълно ролята на червенитѣ кръвни тѣлца. Ще ви запитамъ: каква е ролята на червения цвѣтъ, напримѣръ? Окултиститѣ казватъ, че червениятъ цвѣтъ е свързанъ съ чувствата, или съ любовьта. Той всѣкога носи животъ. Отъ какво зависи различието въ интенсивностьта на червения цвѣтъ? — Отъ това, въ каква гама е, както и въ музикалнитѣ тонове. Да вземемъ линията А В, която да ни прѣдставлява стълбата, по която се нареждатъ седемьтѣ основни цвѣта на свѣтлината. Вълната а означава първия, червения цвѣтъ на свѣтлината въ първата гама. Слѣдъ червения цвѣтъ идватъ по редъ другитѣ цвѣтове на свѣтлината, докато стигнете до седмия, който е виолетовиятъ (g). Съ този цвѣтъ свършва първата гама отъ седемьтѣ цвѣта и отново започва пакъ червения цвѣтъ, обаче отъ втората, по-висока гама. И тукъ се изреждатъ сѫщитѣ цвѣтове А, В, С . . . до G (виолетовия цвѣтъ). Отново иде червениятъ цвѣтъ, но вече въ още по-висока гама, а слѣдъ него останалитѣ. Малкитѣ форми на червения цвѣтъ показватъ външната страна на любовьта, т. е. намаление на любовьта. Какво е физиологическото състояние на човѣка, когато въ кръвьта му прѣобладаватъ червенитѣ кръвни тѣлца? — Забѣлѣзва се голѣма активность. Какво ще бѫде състоянието на човѣка, ако въ кръвьта му се намалятъ до минимумъ бѣлитѣ тѣлца, напримѣръ на 10,000 червени тѣлца остане едно бѣло? Колко червени, и колко бѣли кръвни тѣлца има приблизително въ човѣшкия организъмъ? (— На единъ кубически милиметъръ има приблизително 5 милиона червени и 10,000 бѣли кръвни тѣлца, значи отношението имъ е 1:200). Споредъ васъ, кои тѣлца стоятъ по-високо въ организма на човѣка, т. е. кои сѫ по-културни, бѣлитѣ, или червенитѣ? (— По служба, знаемъ, че червенитѣ кръвни тѣлца разнасятъ кислорода по клѣткитѣ, а бѣлитѣ запазватъ организма отъ врѣдни, чужди елементи). Значи, бѣлитѣ тѣлца могатъ да воюватъ. Тѣ съзнаватъ, че имъ е даденъ единъ живъ организъмъ, когото трѣбва да пазятъ. И червенитѣ, и бѣлитѣ тѣлца вие можете да си прѣдставите като малки душички, въ ембрионално състояние, които въ бѫдеще ще се развиватъ. Слѣдователно, сега тѣ прѣкарватъ една фаза отъ своето развитие, въ която се учатъ на трудолюбие и самоотричане. Сега, ако вземемъ човѣшката душа като една голѣма, важна монада А, и всички други малки душички като малки монади, напримѣръ всѣка отъ тѣхъ да прѣдставлява монада В, тогава, споредъ теорията на Лайбница, питамъ: тази първична монада има ли нужда отъ другитѣ монади около себе си? — Има. Ще задамъ въпроса другояче: дѣсната рѫка има ли нужда отъ лѣвата? — Има. И лѣвата рѫка има нужда отъ дѣсната, но и съ една рѫка човѣкъ може да живѣе. Съ двѣ рѫцѣ е по-добрѣ, разбира се. Рѫката има ли нужда отъ петьтѣ пръста? — Има. Човѣкъ може да прѣкара живота си и съ единъ пръстъ, но съ петь пръста е по-добрѣ. Всичкитѣ пръсти на рѫката иматъ ли еднаква сила? — Не. Силата на палеца е равна на другитѣ четири пръста, той има единъ плюсъ повече. Палецътъ е +5, а всѣки отъ останалитѣ пръсти е —5. Ако се отрѣже палецътъ на човѣка, той губи силата си, чувствува, че е изгубилъ нѣщо много важно, но щомъ се отрѣже кой и да е отъ останалитѣ пръсти, не се чувствува голѣма загуба. Значи, монадата А има нужда отъ монадата В. Монадата В е форма, чрѣзъ която може да се изрази монадата А. Коя монада е по-висока, А или В? (монадитѣ се различаватъ само по степень). — По-висока е монадата А. Законъ е: по-високото всѣкога се изразява чрѣзъ по-низкото, или нисшето всѣкога служи като изразъ на висшето. Като казваме, че монадата А е по-висока отъ монадата В, вие ще си кажете: разбира се, че А е по-висока отъ В, тя е първата буква въ азбуката. Не мислете, че първата буква е А, вие не знаете още, коя е първата буква. Български езикъ, па и другитѣ езици започватъ съ буквата А, но това още нищо не значи. У насъ буквата В е трета по редъ, но въ френски, въ английски езикъ тя е втора по редъ, на мѣстото на нашата буква Б. При това, въ английски езикъ буквата А има седемь произношения: а, о, я, ье, ѫ, а останалитѣ двѣ произношения и англичанитѣ не произнасятъ правилно. Червениятъ цвѣтъ е проявление на единъ висшъ свѣтъ. Той е емблема на Любовьта. Той е толкова чистъ и деликатенъ, че ако се докоснете до него, ще внесе въ васъ висши вибрации, висшъ животъ, но колкото повече слиза надолу отъ една гама въ друга, той става все по-гѫстъ и по-гѫстъ, докато въ физическия свѣтъ този цвѣтъ дѣйствува възбудително на хората. Червениятъ цвѣтъ не внася нѣщо благородно въ човѣка, напротивъ дразни го и го кара да воюва. Когато човѣкъ се зачерви, той има желание да се прояви. Червениятъ цвѣтъ не носи всѣкога миръ за земята. Като се дигне червеното знаме, трѣбва да се знае, че кръвь ще се пролива. Когато червениятъ цвѣтъ избива навънъ, не е опасно, но когато има вѫтрѣшно проявление на червения цвѣтъ, тогава е опасно. Ако вие сте попаднали въ червения цвѣтъ а1 отъ първата гама, вие трѣбва да прѣминете въ а8 на третата гама, който цвѣтъ съотвѣтствува на умствения свѣтъ, и така ще се тонирате. Да разгледаме сега въпроса, какъ може да се прѣвръщатъ цвѣтоветѣ отъ едно по-нисше, въ едно по-висше състояние. Какъ можемъ да прѣвърнемъ червения цвѣтъ, напримѣръ? Вие знаете, че думитѣ „животъ и любовь“ иматъ червенъ цвѣтъ. Имате извѣстно неразположение, раздразнени сте, страститѣ ви въ този случай взиматъ надмощие. Какво трѣбва да направите, за да измѣните вашето състояние? Вие изговаряте думата „любовь“ нѣколко пѫти, за да прѣвърнете тази нисша енергия въ по-висша, но не успѣвате, положението ви не се подобрѣва. Първата буква Л е единъ клинъ, който цѣпи, но не може да трансформира. Тогава, вземете любовьта въ трета степень, въ нейното състояние на „благость“ и я произнесете нѣколко пѫти. Буквата Б поглъща излишната енергия въ васъ, тя е законъ на растене. Тази дума ще трансформира състоянието ви. Тъй че, като произнесете нѣколко пѫти думата „любовь“ и не ви помогне, произнесете думата „благость“ и слѣдете, какъ ще ви се отрази. Правете опити съ думитѣ, да видите, какво влияние ще укажатъ върху вашия мозъкъ. Азъ ще ви напиша изречението: любовь и благость сѫ двѣ сили. Питамъ ви: вѣрно ли е, че любовьта придава сила на човѣка? Напротивъ, любовьта прави силния човѣкъ слабъ. Виждашъ, нѣкой човѣкъ дигналъ рѫка да те убива, но като го посѣти любовьта, той спуща рѫката си надолу, и този силниятъ човѣкъ почва да плаче като дѣте. Слѣдователно, въ това отношение любовьта не е сила. Тогава, ако кажа, че любовь и благость сѫ двѣ качества на човѣка, мисъльта ми права ли е? Може ли любовьта да бѫде качество? Тя съдържа качества въ себе си, но сама по себе си не е качество. Значи, по-право е да кажемъ: любовь и благость сѫ двѣ сили. Като произнесемъ това изречение правилно нѣколко пѫти, веднага развивашъ своето сърце и своя умъ, които дѣйствуватъ хармонично въ тебе, ти имашъ вече сила. Тия двѣ думи служатъ на човѣка да събудятъ силитѣ му. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е алченъ за богатство, за слава. Дойде ли въ него любовьта, тя въздѣйствува срѣщу тия сили, обуздава ги. И тъй, ако вие искате да имате любовь, за да станете силни, това е криво разбиране. Онзи, който иска да се домогне до любовьта, той прѣди всичко трѣбва да е силенъ. Любовьта нѣма нищо общо съ слабитѣ хора. Това е едно противорѣчие, нали? Забѣлѣжете, дѣцата сѫ много силни. Всички казватъ, че дѣцата сѫ слаби. Едно криво заключение. Дѣтето заповѣдва на цѣлата кѫща. Всички треперятъ отъ него. Какъ може, слабиятъ човѣкъ като заплаче, да му помагатъ всички? Туй дѣте не е слабо, силно е. Като чуятъ, че нѣкое дѣте плаче, отъ махлата идатъ хора да видятъ, какво иска. То казва: „Ти ще ми помогнешъ!“ Туй дѣте заставя всички наоколо си да го слушатъ. Казватъ: туй слабото, немощното дѣтенце. Немощно е то по отношение невъзможностьта си за дадено врѣме да движи своитѣ органи, но вѫтрѣшно е много силно — по импулсъ, по стремежъ е много силно. Но отпослѣ, като започва да расте, постепенно изгубва своята сила. Въ първо врѣме баща му не го бие, но като поизрасте, като стане на 5 — 6 години, баща му го побийва. Докато си дѣте, всички те обичатъ. Ти имашъ сила, защото любовьта дѣйствува върху тебъ. И затова, когато ние говоримъ, че трѣбва да станемъ дѣца, то е за да бѫдемъ силни. Туй е първата фаза въ живота. Щомъ сме силни, ще дойде и любовьта, понеже тя ще има съ какво да се занимава. Любовьта трѣбва да има какво да обработва. Тя ще вземе силата, която е у насъ, ще я обработи и ще я тури въ права посока. Тия опити, които ви давамъ да правите, понѣкога може да излѣзатъ сполучливи, понѣкога не, и нѣкои отъ васъ може да се разколебаятъ. Тѣ сѫ цѣла наука. Вие трѣбва да постоянствувате въ тѣхъ тъй, както въ музиката. Азъ ви давамъ само едно общо положение, което вие ще видоизмѣняте въ разни вариации, докато най-послѣ постигнете резултатъ. Имате едно неразположение, кажете си: любовь и благость сѫ двѣ сили. Послѣ: любовь и благость сѫ двѣ условия. Ако състоянието ви не се е измѣнило още, кажете си: любовь и благость сѫ двѣ качества и т. н. При изговарянето на тия изрази, наблюдавайте се, да видите, кой отъ тѣхъ е произвелъ върху васъ най-добро влияние въ дадения моментъ. Който изразъ ви укаже най-добро въздѣйствие, той е най-близо до Истината. Правете и други опити съ цвѣтоветѣ, а именно: изговаряйте нѣкои думи и слѣдете, на кой цвѣтъ съотвѣтствува всѣка отъ тѣхъ. Азъ ще ви запитамъ: думата „растене“ на кой цвѣтъ съотвѣтствува споредъ васъ? — На зеления. Скръбь? — На черния. Знание? — На жълтия. Жълтиятъ цвѣтъ съотвѣтствува на Мѫдростьта. Този цвѣтъ не сѫществува въ природата, той е само отражение, до сега не се е проявилъ, ние не го знаемъ. За въ бѫдеще може да се прояви. Цвѣтъ, който се е проявилъ, има сила въ себе си, той е живъ, съзнателенъ цвѣтъ. Като влѣзешъ въ неговата аура, съ него можешъ чудеса да правишъ. Жълтиятъ и червениятъ цвѣтъ за сега сѫ само маски, не сѫ истинскитѣ образи. Задъ всѣки цвѣтъ седи една разумна сила въ вселената. Напримѣръ, сърцата на всички висши сѫщества на Любовьта сѫ свързани съ червения цвѣтъ, който тѣ изпращатъ като струя на земята. Но за да се домогнешъ до сѫществената сила, която се крие задъ този цвѣтъ, трѣбва да го прѣвърнешъ 7 пѫти, т. е. да го дигнешъ въ 7 по-високи гами. Да обясня мисъльта си. Да кажемъ, че имате една картина, намазана съ червена боя, и вие сте малко натѫженъ, доближите се до картината и я пипнете. Какъ мислите, тази червена боя ще ви прѣдаде ли нѣщо, ще внесе ли въ васъ нѣкакъвъ животъ? — Не. Вие сте още натѫженъ, затова взимате единъ трендафилъ съ розовъ цвѣтъ, помирисвате го, искате да си въздѣйствувате съ него, но и той не ви помага. Дохожда най-послѣ единъ вашъ приятель, който ви обича и ви казва: обични приятелю! — щомъ чуете тази дума, вашето скръбно състояние веднага се измѣня. Думата „обичь“ има розовъ цвѣтъ, тя веднага внася единъ новъ елементъ въ васъ. Тази дума, като е минала прѣзъ душата на вашия приятель, произвежда тия висши трептения на червения цвѣтъ, вие ги възприемате и си въздѣйствувате чрѣзъ тѣхъ. Трѣбва да кажешъ „обичамъ ви“, а не „азъ ви обичамъ“. Думата „азъ“ прѣдава материаленъ характеръ на любовьта. И тъй, ефектътъ на цвѣтоветѣ зависи отъ тѣхнитѣ вибрации. Колкото сѫ по-висши вибрациитѣ на даденъ цвѣтъ, толкова и резултатътъ е по-добъръ. Правете опити, за да чувствувате вибрациитѣ. Когато сте разгнѣвенъ, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се въ себе си, въ вашата аура, и ще видите въ този поясъ около васъ широки, черни рѣзки. Тогава казвате: колко съмъ черенъ! Човѣкъ може да вижда въ аурата си трептенията на разнитѣ цвѣтове. Висшитѣ трептения, които идватъ отъ висшитѣ свѣтове, влизатъ въ аурата ви и създаватъ една приятна гледка, приятна картина, а тия, които идватъ отъ нисшитѣ свѣтове, създаватъ нисши настроения и придаватъ тъменъ цвѣтъ на аурата ви. Когато сте неразположени, трѣбва да знаете, отдѣ иде това неразположение и въ кой цвѣтъ се намирате. Много пѫти вие сте въ дисхармония съ тия висши, живи цвѣтове. Ако сърцето ви не чувствува правилно, вие сте въ дисхармония съ червения цвѣтъ. Ако сте въ дисхармония съ мислитѣ си, жълтиятъ цвѣтъ не може да ви изпрати своитѣ висши трептения. Ако черниятъ ви дробь е разстроенъ, вие не може да възприемете трептенията на зеления цвѣтъ. Много окултни ученици страдатъ по тази причина именно, че не могатъ да се хармониратъ съ цвѣтоветѣ. За слѣдния пѫть ще напишете по една дума, която приблизително да съотвѣтствува на всѣки единъ отъ седемьтѣ цвѣта. Азъ искамъ да употрѣбите думи извънъ двѣтѣ „обичь и любовь,“ които употрѣбихме тукъ. Значи, ще напишете 7 думи. Не се смущавайте, не се безпокойте, дали ще опрѣдѣлите точно цвѣтоветѣ на тия думи. Вие трѣбва да бѫдетѣ като музиканта, който се учи. Има нѣща, които се придобиватъ чрѣзъ постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. Ти може да разбирашъ музиката теоретически отлично, но практически да не знаешъ нищо. Чрѣзъ, постоянно слушане, чрѣзъ постоянни упражнения ти ще можешъ да различавашъ единъ тонъ отъ другъ. Сѫщото нѣщо е и по отношение на свѣтлината. Теоретически ти можешъ да знаешъ, да разбирашъ много нѣщо за приложението на свѣтлината, но практически не можешъ да я използувашъ. Ето защо, туй, което знаете, трѣбва да го прѣвърнете, да го асимилирате, да стане плъть и кръвь въ васъ, не въ обикновенъ смисълъ, но да се прѣвърне въ тази жива, съзнателна плъть, която се подчинява на човѣшкия духъ. Туй знание трѣбва да употрѣбите за полза на вашата душа. Сега ще ви кажа друго изречение: любовь и благость сѫ двѣ велики добродѣтели за подигане на човѣшката душа. Въ разбирането и прилагането на тия велики добродѣтели е силата на вашата душа. Тия нѣща, които вие знаете, сѫ прави, но сѫ вторични. За да се прояви едно ваше желание, една ваша мисъль, или едно ваше чувство, трѣбва да се поляризира. Основната идея, която искамъ да ви дамъ е слѣдната: да кажемъ, че имате една монада А, която иска да се прояви. Тя не се проявява нагорѣ, но пуща първия си коренъ надолу, и то не по права линия, въ монадата В. Тази монада В, чрѣзъ своята проекция нагорѣ, връща енергията, възприетата отъ монадата А и образува първия клонъ нагорѣ въ монадата С. Въ монадата А се явява отново желание да се прояви, затова пуща втори коренъ надолу, като образува монадата Д. Тази монада Д се проектира нагорѣ и образува монадата Е. По този начинъ именно расте първата монада А. като пуща единъ коренъ надолу и отъ него единъ клонъ нагорѣ, още единъ коренъ надолу и отъ него единъ клонъ нагорѣ и т. н. Това сѫ все вторични монади, които работятъ, а въ сѫщность се проявява монадата А. Азъ ви нахвърлямъ тия мисли за разсѫждение. Моето желание е да ви дамъ една нова мисъль, върху която да работите. На всички ви сѫ необходими малки запалки. Когато изучавате динамическитѣ свойства на материята, вие ще се научите да боравите правилно съ нея. Напримѣръ, ако запалите динамита на открито и съ обикновена запалка, той гори бързо, изгаря лесно, но безъ експлозия. Запалите ли го въ ограничено количество въздухъ и съ химическа запалка, той експлодирва и е опасенъ. Слѣдователно, всѣка сила, за да се доведе въ своето нормално дѣйствие, си има своя особена запалка. Истината има особена запалка. Мѫдростьта има особена запалка. Любовьта има особена запалка. Всѣка сила има свой специаленъ огънь, своя специална запалка, която може да я докара въ дѣйствие. И другъ огънь може да доведе силитѣ въ дѣйствие, но нѣма да произведе сѫщия ефектъ — изисква се нейната опрѣдѣлена запалка. Единствената запалка за разумната човѣшка душа е да помислишъ, че Богъ е Любовь. Вие може да мислите за баща си, за майка си, за приятелитѣ си, но тѣ сѫ обикновени запалки. Като помислишъ, че Богъ е Любовь, тази запалка е сила. Отъ тази запалка трѣбва да започнете. Нѣма динамическа сила въ свѣта, която да се противопостави на тази запалка. И тъй, ще схващате Бога като Любовь. За Него нѣма да имате никакви философски схващания, нѣма да слушате, какъ Го описватъ философитѣ. Макаръ че сѫ философи, нищо не значи, тѣ описватъ нѣща, които не се описватъ, и говорятъ за нѣща, за които не се говори. Ти не можешъ да видишъ Бога, нито да Го опрѣдѣлишъ, какво прѣдставлява, но като дойдешъ въ съприкосновение съ Него, ти ще Го почувствувашъ, защото нѣма друго сѫщество, което да има Неговитѣ вибрации. Ако имашъ хубаво разположение на душата си и се приближишъ при Бога, ще усѣтишъ най-нѣжни вибрации, но ако се приближишъ при Бога неприготвенъ, ще изживѣешъ най-голѣми сътресения, най-голѣми взривове. Ето защо, когато грѣшнитѣ хора се приближаватъ при Бога, изчезватъ като димъ, а праведницитѣ се радватъ. Затова най-напрѣдъ трѣбва да се нагодимъ къмъ Неговата запалка. Човѣкъ трѣбва да отиде при Бога съ всичкото си смирение, съ съкрушено сърце. Като отиде така при Бога, той ще оживѣе. Пъкъ ако отиде съ всичкото си величие, като нѣкой царь, нищо нѣма да остане отъ него. Господъ не иска при себе си царе. Царьтъ е емблема на грѣхове. Той не е сигуренъ за живота си, за прѣстола си, затова има армия, която да го брани. Какъвъ царь е това? Да, разбирамъ царь, но такъвъ, който е готовъ да заеме всѣко положение въ свѣта. А пъкъ смирениятъ човѣкъ, като отиде при Бога, той носи добродѣтелитѣ си съ себе си. Значи, първата запалка — най-силната, най-мощната въ съзнателния, самосъзнателния и свърхсъзнателния животъ, това е да се свържешъ съ Бога. Като отидешъ при Бога, трѣбва да станешъ сериозенъ. Всички противорѣчия трѣбва да изчезнатъ отъ душата ти. Душата ти трѣбва да бѫде така отворена, че да приемешъ всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можешъ да почувствувашъ Бога! Ти отивашъ при Бога и се съмнѣвашъ, дали ще те приеме, или не — самъ си поставяшъ прѣграда. До сега въ аналитѣ на окултната наука, нѣма случай, смиренъ човѣкъ да е изпѫденъ отъ Бога, но горделивцитѣ много често сѫ изпѫждани. Богъ държи горделивцитѣ далечъ отъ себе си, не че не иска да се разговаря съ тѣхъ, но като неприготвени да издържатъ Неговитѣ вибрации, въ тѣхъ ставатъ голѣми експлозии, които причиняватъ голѣми пакости. Писанието казва: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Въ това именно седи Божията Благость. Та ще дойдете до философската мисъль. Азъ наричамъ философска мисъль „мисъльта на сърцето“. Първо ще почувствувашъ, послѣ ще мислишъ. Първо ще опиташъ ябълкитѣ, послѣ ще имъ направишъ описание. И Любовьта първо ще опитате, а слѣдъ това ще говорите за нея. А сега всички говорятъ за Любовьта, безъ да сѫ я опитали. Азъ не казвамъ, че абсолютно не сте я опитали, но това е човѣшката любовь. А какво казватъ поетитѣ за човѣшката любовь? — Че е измѣнчива. Любовь, която е измѣнчива, каква любовь е тя? Сега азъ говоря за Божествената Любовь, която се проявява въ човѣшката душа. Размишление. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели.
  8. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОСНОВА НА ЗНАНИЕТО. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели. Т. м. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Произхода на яйцето и кокошката.“ Прочетоха се и нѣколко отъ темитѣ: „Произходъ на колелото.“ Тема за слѣдния пѫть №3: „Отличителнитѣ черти на пчелата.“ Ще помислите върху тази тема. Имайте прѣдъ видъ чистотата на пчелата. Тя има образцова чистота, не търпи въ кошера си нищо нечисто, нищо хилаво. Сѫщото нѣщо е и въ моралния свѣтъ. По отношение на чистотата, небето е много взискателно. То постѫпва по сѫщия начинъ, както и пчелитѣ въ своя кошеръ. Тамъ не може да стѫпи крака на нѣкой хилавъ, нечистъ човѣкъ. Въ небето нѣма лицеприятие. Тамъ не се чува: „този е нашъ, или този е вашъ.“ Само достойнитѣ, чиститѣ, умнитѣ могатъ да живѣятъ въ такъвъ кошеръ. Да допуснемъ, че имате прѣдъ себе си единъ ученъ човѣкъ, единъ естественикъ, който се занимава специално съ изучаване живота на пчелитѣ. Слѣдъ като се е занимавалъ той цѣлия си животъ съ проучаване тънкоститѣ въ живота имъ, питамъ: какво е спечелилъ отъ пчелитѣ? — Огрубѣлъ е, нищо повече. И повечето отъ съврѣменнитѣ естественици, които изучаватъ природата по този начинъ, огрубѣватъ, ставатъ материалисти, не могатъ да извлѣкатъ оная велика мѫдрость, която се съдържа въ нея. Въ нѣкои отъ съврѣменнитѣ естественици се забѣлѣзва едно израждане, понеже поглеждатъ на въпроситѣ материалистично. Вземете, напримѣръ, пчелата, по своето благородство тя не седи на тази висота, на каквато е човѣкътъ. Нейното благородство е благородство на единъ по-нисшъ животъ, и затова, всички хора, които боравятъ съ една по-нисша материя, естествено е, че тази материя ще имъ въздѣйствува. Тя има свойството да привлича, или да смъква човѣшкия животъ къмъ себе си. Вслѣдствие на това, всички естественици, съ малки изключения, сѫ повече материалисти. Не по този начинъ трѣбва да се изучаватъ животнитѣ, насѣкомитѣ, растенията, па дори и минералитѣ! Изучаватъ пчелата, трѣбва да я изучаватъ като една фаза отъ великия животъ на човѣшката душа; изучаватъ мравката, трѣбва да я изучаватъ като една фаза отъ великия животъ на човѣшката душа; изучаватъ растенията, кристалитѣ — по сѫщия начинъ трѣбва да ги изучаватъ — тѣ сѫ все фази, прѣзъ които човѣшката душа е минала. Това е азбуката, отъ която е наредена книгата, означена „миналото на човѣшката душа“. И всѣки човѣкъ трѣбва да чете книгата на своето минало. Когато изучава кристалитѣ, той трѣбва да знае, какви сѫ били тия кристали въ врѣмето, когато е живѣлъ въ фазата на кристалъ. Като изучава растителното царство, той трѣбва да разглежда пѫтя на своето минало и да изведе отъ този пѫть онази велика поука, която животътъ е вложилъ въ него. Само по този начинъ проучавани, естественитѣ науки иматъ смисълъ; само тогава има въ тѣхъ философия; само така тѣ иматъ приложение! Сега и вие, като ученици въ гимназията, като студенти въ университета, ако бихте изучавали естественитѣ науки, па и всички други науки отъ това гледище, като неразривна стадия отъ вашия животъ, вие бихте имали съвсѣмъ други разбирания за живота и за науката. А сега, азъ често срѣщамъ голѣмо прѣпятствие въ работата си, поради вашитѣ разбирания. Вие, като ученици въ гимназията, като студенти въ университета имате голѣмо мнѣние за себе си, мислите, че знаете много. Вѣрно е това, но азъ ще ви запитамъ: ако вие сте единъ 100-годишенъ дѣдо и ви поканятъ да играете на хорото, ще ви ползуватъ ли нѣщо тия 100 години за случая? Мислите ли, че въ този старъ дѣдо, съ напрѣдване на възрастьта, напрѣдва и силата? Казватъ му: дѣдо, я поиграй малко на хорото! — Не мога, не зная. Вие ще разсѫждавате съ мене, за да разберете мисъльта ми. Ще вземемъ двѣ величини, първата отъ които означавамъ съ +А (А съ единъ плюсъ). Тя прѣдставя дѣте на 10-годишна възрасть. Втората величина означавамъ съ + + А (А съ два плюса). Тя прѣдставя 100 - годишенъ старецъ, годинитѣ на когото значи сѫ десеть пъти повече отъ тия на дѣтето. Имате тогава: + А — 10 г. и + + А — 100 г. И двѣтѣ величини сѫ двѣ живи сѫщества, които се движатъ въ една и сѫща посока п. Ако придадемъ къмъ + А 20 години, и къмъ + + А сѫщо 20 години, кой отъ двамата печели? — Първиятъ. Защо? Нали би трѣбвало стариятъ човѣкъ да печели повече, понеже числото 20 се прибавя къмъ по-голѣмо число отъ 10, а именно къмъ 100-тѣ? Стариятъ човѣкъ, обаче, не печели, понеже той е положителенъ. Въ какво седи тази положителность? Той живѣе съ идеята, че е богатъ, че е осигуренъ, натрупалъ си е голѣмо богатство, на което уповава; той живѣе още и съ идеята, че е ученъ, че има много опитности отъ живота, увѣренъ е въ себе си и т. н. Но, да живѣешъ съ такива идеи въ живота, който всѣки моментъ носи нѣщо ново въ себе си, значи да загубишъ своята сила, да не печелишъ нищо. Тия сѫ причинитѣ, за дѣто, като се прибавятъ 20 години къмъ живота на стареца, той става по-слабъ, а като се прибавятъ тия години къмъ живота на 10-годишното дѣте, то става силенъ човѣкъ. Отъ какво произтича тази разлика? Какъвъ е законътъ, който опрѣдѣля силитѣ? Защо, именно, старецътъ, като расте по умъ, не расте едноврѣменно и по сила? Вие ще кажете, че старцитѣ придобиватъ по-късно силата си. Това е вѣрно 50%, но и въ този процентъ има изключения. По нѣкой пѫть старецътъ изгубва не само силата си, но и своитѣ свѣтли мисли. Коя е причината за това? Слѣдователно, положителнитѣ сили не печелятъ всѣкога въ свѣта. Азъ искамъ вие да разбирате добрѣ нѣщата, да разсѫждавате правилно. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да има положителна воля и положителенъ умъ. Вѣрно е това, но тукъ може да се приложи закона за вѣроятноститѣ. Не всѣкога положителната воля печели, и не всѣкога положителниятъ умъ печели. Защо? Старецътъ, който има два плюса, който е дошълъ до 120 годишна възрасть и живѣе съ положителни мисли, се движи въ една по-гѫста материя, вслѣдствие на което срѣща по-голѣми съпротивления въ живота си, отколкото младиятъ човѣкъ, който живѣе въ една по-рѣдка срѣда, съ по-малки съпротивления. Слѣдователно, ако плюсоветѣ се увеличаватъ, съпротивленията се увеличаватъ, но силата се намалява — така е въ живота на стареца; ако пъкъ плюсоветѣ се намаляватъ, съпротивленията се намаляватъ, но силата се увеличава. Законътъ, който можемъ да извадимъ отъ тукъ е слѣдниятъ: силата въ живота ни ще бѫде обратно пропорционална на съпротивленията, които срѣщаме, т. е. голѣма сила — малки съпротивления, малка сила — голѣми съпротивления. И всичко това е въ зависимость отъ гѫстотата на срѣдата. Ето защо ние трѣбва да минемъ въ живота си по онзи пѫть, който има най-малко съпротивления. Много естествено е това! Защо? Вие какъ влизате въ нѣкоя гостилница? Нали първо прѣглеждате колко пари имате въ кесията си, и споредъ срѣдствата си разполагате? Като влѣзете въ единъ магазинъ, нали по сѫщия начинъ прѣглеждате кесията си, и споредъ това си купувате по-хубавъ, или по-простъ платъ? Когато ще си правите кѫща, или когато ще прѣдприемете нѣкое дълго пѫтешествие, по сѫщия начинъ ще прѣгледате състоянието на вашата кесия и възможноститѣ, които се съдържатъ въ нея. Трѣбва да знаете, че когато влизате въ материалния свѣтъ, всички тия нѣща трѣбва да се взематъ прѣдъ видъ, а вие често ги забравяте. Въ това отношение младитѣ мязатъ на старитѣ. Знайте, обаче, че при тия пропущания въ живота, вие затъвате повече въ материята, вслѣдствие на което гѫстотата на срѣдата се увеличава, съпротивлението — сѫщо, а силата ви се намалява. Ще ви запитамъ: отдѣ идете, колко години откакъ сте излѣзли отъ дома си? — Не знаемъ. Имате ли писма отъ вашитѣ заминали, отъ баща си, отъ майка си? — Нѣмаме. И вие сега ще ми кажете, както старитѣ: вѣрваме въ Единния Господъ... Тази вѣра не ви ползува. Защо? Ако седя въ стаята си и вѣрвамъ, че има слънце, а не излизамъ да се грѣя на това слънце, какво ме ползува то? Ако седя въ една изба и изчислявамъ отъ тамъ силата на слънчевата свѣтлина, колко трептения иматъ най-дългитѣ слънчеви вълни, па зная и за всичкитѣ свѣтове, какво ме ползува това? — Нищо. Тия знания до извѣстна степень могатъ да ползуватъ моя умъ, но изчисленията за слънчевитѣ лѫчи ни най-малко не ползуватъ моята душа. Слѣдователно, когато ние говоримъ за великитѣ Истини въ живота, трѣбва да сме въ прѣмо съобщение, не косвено, съ лѫчитѣ на слънцето, поне да сме подъ благотворното влияние на тия лѫчи. Какво се забѣлѣзва, обаче, въ живота на младитѣ? — Тѣ остарѣватъ прѣждеврѣменно. Защо? Въ васъ младитѣ се заражда желание да израстете бързо. Вие бързате и си казвате: кога ще израсна голѣмъ, да стана на 21 години? Бързате да станете избиратели, да гласувате. Нѣкои пъкъ бързатъ да станатъ на 30 години, та дано взематъ нѣкой министерски постъ. Всички бързате. Какво ще спечелите съ вашето бързане? Не е въпросътъ въ бързането, да израснете по-скоро. За растенето вие не трѣбва и да мислите. Кога ще израснете, това не зависи отъ васъ. Много ученици отъ окултната школа се спъватъ именно въ този въпросъ. Щомъ влѣзете въ школата, вие бързате да станете много ученъ, много добъръ. Задачата на школата не е да ви направи добри, нито да ви направи умни и да придобиете много знания. Знаете ли защо това нѣщо не е задача на школата? Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа паритѣ си въ касата и всѣки день ламти за все по-голѣмо и по-голѣмо богатство, и вие, които искате да трупате все повече и повече знания въ главата си като нѣкой банкеръ? Това знание повече ще увеличи тревогитѣ ви. Богатиятъ всѣки день поглежда къмъ паритѣ си, тревожи се, страхува се. И вие, като придобиете повече знания, ще станете по-чувствителенъ, по-амбициозенъ, ще вземете да се мислите за нѣщо голѣмо и нѣма да можете да издържите всичко това. Че какъ ще може да издържите всичко това? Колко сме смѣшни ние хората на земята! Ние имаме единъ мозъкъ отъ 1'5 кгр. тяжесть, туренъ въ единъ лобъ. При една такава малка материя, при единъ такъвъ ограниченъ умъ, вие искате да обхванете цѣлата вселена, да турите всичко подъ нозѣтѣ си и да кажете: знаете ли кой съмъ азъ? Казвамъ: ти си младиятъ човѣкъ, съ 1,5 кгр. тяжесть въ главата си. Знаете ли какво прѣдставлява мозъка на единъ ангелъ? Мозъкътъ на единъ ангелъ по интенсивность на своитѣ вибрации и по качество прѣдставлява съвокупность отъ мозъцитѣ на цѣлото човѣчество. Знаете ли, какво нѣщо е написано въ мозъка на единъ ангелъ? Ако се намѣришъ прѣдъ единъ ангелъ, какъ ще се почувствувашъ? Като ме слушате сега, нѣкои отъ васъ може да се обезсърчатъ, но ние говоримъ за насърчение, а не за обезсърчение. Вие трѣбва да разбирате живота сѫществено. Не го ли разбирате така, ще си заминете по сѫщия начинъ, както и всички други, млади и стари. Вие ще растете, както онзи стогодишенъ дѣдо. Слѣдователно, като станете на 100 години, ще почнете да прѣповтаряте всички ваши минали глупости, защото старитѣ хора не се прѣповтаряте занимаватъ съ нищо друго, освѣнъ съ прѣповтаряне колелото на своя животъ, както онзи конь, който прѣкарва колелото въ градината. Стариятъ човѣкъ все ще казва: едно врѣме, като бѣхъ младъ, тъй бѣше, иначе бѣше. Не, никакъвъ смисълъ нѣма въ прѣповтарянето на живота. Вие, и безъ да мислите, безъ да искате по-скоро да израстете, ще растете. Приятното въ живота е да растешъ, безъ да мислишъ по това; да ставашъ добъръ, безъ да мислишъ, че си станалъ добъръ, но всѣки моментъ да използувашъ благоприятнитѣ условия. Слушалъ съмъ нѣкои млади да казватъ: азъ не съмъ толкова добъръ. Че кога си билъ добъръ? Другъ пѫть казвате: азъ съмъ добъръ. Каква е тази ваша логика, тази философия? Ще разсѫждавате правилно! Питамъ ви: какъ опрѣдѣляте вие доброто? Може ли единъ скѫпоцѣненъ камъкъ днесъ да е диамантъ, утрѣ да бѫде вѫгленъ? — Не може. Ако днесъ вие сте добъръ, всѣкога ще сте добъръ. Ако въ даденъ моментъ сте лошъ, всѣкога сте лошъ. Отъ това правило има едно изключение. Вѫгленътъ може да се прѣвърне въ диамантъ. Какъ? — Като се подложи на висока температура и голѣмо налѣгане. Значи, когато върху вѫглена дѣйствува една разумна сила, той се прѣвръща въ диамантъ. Една разумна сила може да прѣвърне и диаманта въ вѫгленъ. Може да стане това нѣщо, но то се отнася до ония диаманти въ физическия свѣтъ. Но що се отнася до човѣшката душа, имайте прѣдъ видъ слѣдното: никоя сила въ свѣта не е въ състояние да прѣвърне душата въ вѫгленъ. Тя за вѣчни врѣмена си остава единъ скѫпоцѣненъ камъкъ на небесното царство. Тя е излѣзла отъ Божественото дихание. Туй трѣбва да считате като законъ. Чистата душа не може да се опорочи, тя всѣкога си е чиста! Помнете това, дръжте тази мисъль въ себе си, за да не се обезсърчавате! Дойдете до нѣкое противорѣчие, кажете: моята душа е чиста. Ако азъ се опетнихъ, то е външно, не се отнася до душата. Слѣдователно, ще мислите, че погрѣшката ви е въ постѫпката, а не че вашата душа е станала по-добра, или по-лоша. Азъ мога да ви кажа, че нѣкой пѫть сте постѫпили разумно, а нѣкой пѫть неразумно, но то не се отнася до вашата душа. Когато дойдемъ до вашитѣ разсѫждения, питамъ: въ какво седи вашата философия? — Тя прѣдставлява развитието на високитѣ човѣшки мисли, тѣхното съзерцание. Питамъ: кои философи сѫ най-прави въ своитѣ разсѫждения? Азъ не ги критикувамъ, но казвамъ: вземете който и да е философъ, за когото казвате, че има отлична философия и постройте вашия животъ съобразно неговитѣ теории, да видите какъвъ резултатъ ще имате. Азъ искамъ да разсѫждавате по сѫщество, по смисълъ. Ако ме запитате: тогава защо ни е философията? Този въпросъ е равносиленъ на въпроса: защо ни е свѣтлината? — На пѫтника е нужна свѣтлина, за да му освѣтлява пѫтя, по който ходи. Защо ни е знанието? — То е свѣтлина на ума, показва пѫтя, по който човѣкъ върви. Защо ни е Любовьта? — Да осмисли живота ни. Защо ни е Мѫдростьта? — Да украси този животъ, да му даде смисълъ, интенсивность. Защо ни е Истината? — Да ни даде свобода, да прѣобразимъ живота си. И тъй, знанието, което сега придобивате, трѣбва да го турите като основа на земната наука. Това сѫ материали, необходими за създаване въ васъ правилни разбирания за нѣщата. Като ви казвамъ това, азъ ни най-малко не подразбирамъ да тръгнете изъ свѣта и да разправяте навсѣкѫдѣ своитѣ възгледи за нѣщата, като ученици на окултната школа. Не, по тия въпроси вие ще говорите съ най-ученитѣ хора, а съ глупавитѣ хора ще говорите за обикновени работи: за лукъ, за чесънъ и др. Ако спазвате туй правило, ще имате по-малко страдания, т. е. ще казвате, както Христосъ казваше: „Доста е на деня неговото зло.“ То значи: въ свѣта има толкова страдания, нѣма защо и ние да притуряме повече. Напримѣръ, нѣкой пѫть може да ви попитатъ: какво мислите за живота, има ли бѫдещъ животъ? И ти, изведнъжъ се смущавашъ и почвашъ да доказвашъ философски, че този философъ тъй казалъ, онзи философъ иначе казалъ. Този, като те слуша, казва: голѣмъ глупакъ си ти! Ти веднага се сгушишъ и казвашъ: не ме разбраха. Въпросъ е, кой кого не разбра: дали той не те разбра, или ти не го разбра. Азъ мисля, че ти, който говоришъ, не си разбралъ другия. Мнозина отъ васъ казватъ: откакъ сме влѣзли като окултни ученици въ школата, оглупѣхме. Естествено е, че човѣкъ ще оглупѣе. Кога? Когато не чете, не учи нищо. Има учени хора, които като излѣзатъ веднъжъ отъ университета, нищо не четатъ. Какво е казано прѣди 20 години, тѣ знаятъ, но новитѣ теории не знаятъ. Тия учени, които слѣдятъ новитѣ теории, ще кажатъ за тѣхъ: много сте изостанали назадъ. Животътъ е движение, затова, който иска да не остава назадъ, не трѣбва да се спира, а постоянно да се движи. При това, вие имате да се борите въ свѣта съ редъ мѫчнотии. Вие минавате за окултни ученици, но още не сте истински идеалисти. Питамъ ви: имате ли идея, и каква е тя? Азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ, но ви запитвамъ, за да си уясните, въ какво положение се намирате за сега. Ще ви задамъ сѫщия въпросъ въ друга форма: колко пари имашъ въ джоба си? Казвашъ: хиляда лева. Хайде да ги прѣброимъ! Изваждашъ ги, броишъ, излизатъ 100 лв. Какъ тъй? Ами азъ мислихъ, че сѫ 1000 лв. Провѣрката, обаче, показва, че сѫ 100 лв. Дѣ е Истината? Мислите ли, че съ такива идеи нѣма да фалирате? — Ще фалирате. Вие ще констатирате факта тъй, както си е. Имате 100 лева, нито пара повече, точно ще опрѣдѣлите. Нѣма да си правите никакви илюзии. Това не сѫ мои възражения, това сѫ сборъ отъ закони, които сѫществуватъ въ природата. Природата не търпи абсолютно никакъвъ фалшъ. Забѣлѣжете, при всички търкания, сблъсквания, които сѫществуватъ въ свѣта, колко умно природата е построила цѣлата вселена! Тя е прѣдвидила всички възможности, които могатъ да се случатъ между една слънчева система и друга. Между Алфа-Центоурисъ, напримѣръ, има 25 билиона мили разстояние, въ което празно пространство може да се наредатъ 3000 слънчеви системи, безъ най-малкитѣ стълкновения помежду имъ. Защо е това пространство? Природата е прѣдвидила всички възможни търкания, които могатъ да се явятъ, и за да се избегнатъ тия катастрофи, тя е оставила празни пространства. Не само между най-голѣмитѣ тѣла, но и между васъ тя е турила извѣстни прѣгради. Защо? — Възъ основа на сѫщия законъ — да не ставатъ търкания, които да създадатъ катастрофи. Мислите ли, че между двата пола, мѫже и жени, нѣма прѣграда? Знаете ли какви прѣгради има! Но махнете ли тия свещени прѣгради, които природата е турила, очакватъ ви катастрофи, нещастия. Между приятелитѣ сѫщо има прѣгради. Когато искашъ да се видишъ съ приятеля си по-отблизо, нѣма да прѣмахвашъ прѣградата, плетътъ, който природата е поставила, но ще се качишъ на този плетъ и ще кажешъ: приятелю, ела да се поразговоримъ по-задушевно! Развалите ли тия свещени плетове, ще изгубите вашето щастие. Вие не може бѫдете по-умни отъ Бога! Вие не може да бѫдете по-умни отъ природата! Сега, тия недоразумѣния, които изпѫкватъ между васъ, се дължатъ на различнитѣ ваши схващания, на различието въ вашето развитие. Често, вашето приятно разположение се смѣня съ неприятно. Напримѣръ, вие сте поканени на обѣдъ нѣкѫдѣ, опекли сѫ специално за васъ една кокошка и ви казватъ: отличенъ обѣдъ сме ви приготвили. Вие не знаете, какъвъ е обѣдътъ, но се приготовлявате за единъ богатъ обѣдъ. Седнете на трапезата, приготвяте се да ядете, но тъкмо въ тозъ моментъ единъ вашъ приятель идва, задига кокошката отъ масата и вмѣсто нея ви слага една чиния съ хубави ябълки и казва: приятелю, азъ взехъ кокошката за себе си, а на тебе оставихъ една чиния съ ябълки. Веднага вашето приятно разположение се смѣня съ неприятно. Понеже бѣхте се приготвили за единъ богатъ обѣдъ, вашето очакване остава незадоволено, вслѣдствие на което въ васъ се поражда едно горчиво чувство. Питамъ: има ли нѣкаква неправда въ това, че приятельтъ ви взелъ кокошката, а оставилъ за васъ ябълкитѣ? Примири се съ това и кажи: много добрѣ направи, че взе кокошката, а ми остави ябълкитѣ. Това значи да бѫдешъ разуменъ, да можешъ да примирявашъ всички противорѣчия въ живота и да останешъ доволенъ, когато той те лишава отъ нѣщо. Взима ти кокошката, дава ти ябълки. Какъ постѫпва неразумниятъ? Той се сърди, недоволенъ е, казва: азъ не искамъ да ямъ ябълки, искамъ кокошка. Тази кокошка бѣше опечена за менъ. Започва тогава по адресъ на приятеля си да изпраща разни приказки. Питамъ: слѣдъ като се разгнѣви, слѣдъ като изпрати по адресъ на приятеля си толкова обидни думи, спечели ли кокошката? — Не. Приятельтъ ти казва: извини ме, донесохъ ябълки вмѣсто кокошката. Ти най-послѣ се смекчишъ и казвашъ: добрѣ, извинявамъ те. Извинявашъ, но кога? — Слѣдъ като си изхарчилъ толкова излишна енергия! И друго нѣщо може. Слѣдъ като си му простилъ, пакъ да заминешъ на онзи свѣтъ съ мисъльта: простихъ му, но все пакъ той изяде кокошката. Значи, ти заминавашъ за онзи свѣтъ съ една неблагодарность, че не си изялъ кокошката. Питамъ: какво спечели тогава? Това сѫ най-голѣмитѣ нещастия, които съврѣменнитѣ ученици прѣтърпѣватъ въ школата. Не, отъ окултния ученикъ се изисква едно важно качество — примирение, но разумно примирение. Примирение съ условията, примирение съ лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. Ще ви дамъ примѣръ да видите, колко лесно се примиряватъ американскитѣ студенти съ условията на живота. Много отъ тѣхъ, които нѣматъ срѣдства да слѣдватъ университетъ, а иматъ силно желание, ще ги видите прѣпасани съ прѣстилки, прислужватъ въ разни гостилници. Като свършатъ обѣда, измиватъ чиниитѣ, нахранватъ се и си излизатъ навънъ, дѣто се срѣщатъ съ другари и заедно съ тѣхъ играятъ на крокейтъ, на футболъ — нѣма никаква разлика между богатитѣ и бѣднитѣ студенти. Тия студенти не се срамуватъ отъ работа, не роптаятъ противъ условията, разумно се примиряватъ съ тѣхъ. И ще ги видите, слѣдъ нѣколко години нѣкои отъ тѣхъ свършили за доктори, други за философи, трети за професори и т. н. Въ България, обаче, другояче ще се изтълкува това нѣщо. Въ Америка всѣки студентъ иска да бѫде донѣкѫдѣ свободенъ, тѣ сѫ схванали значението на независимостьта, на свободата и казватъ: „Азъ мога да изкарамъ прѣхраната си съ честенъ трудъ.“ Тия студенти не прислужватъ само по гостилницитѣ, но ходятъ и по богати хора, палятъ имъ печки, ходятъ на пазаръ и т. н., но слѣдъ 4-5 години сѫ свободни отъ тия си задължения. Какво заключение можемъ да извлѣчемъ отъ този примѣръ? Нѣкои отъ васъ се намиратъ въ безизходно положение и запитватъ: кога ще свършимъ тази школа? Какво ще ни ползува тя въ живота? Какъ, вие въ окултната школа за печалба ли идвате? Не, трѣбва да знаете, че въ окултната школа вие идвате, за да се научите да живѣете разумно. Като се научите да живѣете разумно, ще знаете какъ да използувате науката въ всички нейни разклонения, въ всички нейни положителни и отрицателни фази, ще знаете какъ да отстранявате всѣка нейна лоша страна, и какъ да приемате всѣка добра страна. Всѣка наука има своя положителна и отрицателна страна, а окултниятъ ученикъ трѣбва да се научи да живѣе разумно и да използува разумно знанията, които човѣчеството е придобило до сега. Великитѣ Учители на човѣчеството не позволяватъ на ученитѣ да придобиватъ много знания изведнъжъ, защото, ако при сегашнитѣ условия на живота имъ се дадатъ много излишни знания, тия знания нѣма да принесатъ такива блѣстящи резултати, каквито очакватъ. Защо? Мозъкътъ на съврѣменното човѣчество, неговата нервна система не е тъй нагласена да издържа бързитѣ трептения на тия висши знания. Има извѣстни идеи, които, ако се произнесатъ, на мнозина отъ васъ ще се прѣсѣкатъ краката и ще паднатъ съ лицето си къмъ земята. Това нѣщо се случава съ много хора отъ обикновения животъ, които минаватъ за силни, за смѣли хора, говорятъ много, обаче, щомъ излѣзатъ прѣдъ нѣкой ученъ човѣкъ, или прѣдъ човѣкъ съ знатно положение, като царь или другъ нѣкакъвъ, обхваща ги страхъ, започватъ да треперятъ, езикътъ имъ се сплита и не могатъ да говорятъ. Защо? — Тѣхниятъ мозъкъ не може да трепти съотвѣтно вибрациитѣ на тия учени, или високо знатни хора, и не може да ги издържа. Между тѣхъ не може да става правилна обмѣна. Ето защо, при сегашното развитие на човѣчеството, всички велики учени хора се криятъ, не се изявяватъ на свѣта, а когато трѣбва да се изявятъ, взиматъ най-проста форма, за да не произведатъ нѣкакво сътресение. Такива факти може да срещнете нѣйдѣ изъ Стария Завѣтъ, напр. Исаия 6 гл., стихове: 5, 6, 7: „Тогазъ рекохъ: Горко ми, защото загинахъ; понеже съмъ человѣкъ съ нечисти устни, и живѣя между люде съ нечисти устни, понеже очитѣ ми видѣха Царя, Господа Саваота. Тогазъ долѣтѣ при менъ единъ отъ серафимитѣ, и имаше въ рѫката си разпаленъ вѫгленъ, който бѣ взелъ съ клѣщи отъ олтаря. И допрѣ го до устата ми и рече: Ето, това се допрѣ до устнитѣ ти; и беззаконието ти се отне, и грѣхътъ ти се очисти.“ Слѣдователно, и до васъ трѣбва да се допрѣ този свещенъ огънь на Любовьта, въ която нѣма никаква измѣна, никаква лъжа, но въ която живѣе свещената Истина. И вашитѣ души, като на млади хора, ученици на Великата Школа, трѣбва да бѫдатъ заквасени съ новия квасъ на Любовьта. Вие трѣбва да имате любовь помежду си. Всички тия съмнѣния, подозрѣния, недоразумѣния, които сѫществуватъ въ съврѣменното човѣчество, прѣдставляватъ останки отъ едно голѣмо разрушение, и затова трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Имайте прѣдъ видъ, че за всѣки едного има условия да се развива, никой не може да му ги вземе, но важното е, че тия условия нѣма да бѫдатъ всѣкога. Питамъ ви: ако сте близо или подъ нѣкое голѣмо дърво, какво ще ви ползува то? Нѣма ли да ви засѣнчва? За пѫтника, който иска да си почине, е добрѣ, но за едно растение, тази сѣнка на дървото го спира въ неговото растене. Ако ти си растение, и това дърво те отхвърли на ½ клм. разстояние отъ себе си, прави ли ти нѣкакво зло? — Не, добро ти прави. Туй дърво ти казва: „Слушай, синко, подъ моята сѣнка ти не можешъ да растешъ, но азъ те подхвърлихъ вънъ отъ себе си, подъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи, да растешъ и човѣкъ да станешъ“. Ние не искаме да ви засѣнчваме, искаме всички да бѫдете свободни. Вие не трѣбва да се спъвате отъ това, кой колко знае, не гледайте на онова голѣмо дърво. Силата на човѣка не е въ голѣмината му. Не казвайте: азъ искамъ да бѫда голѣмъ! Колко голѣми искате да бѫдете, колкото слона ли? Каква голѣма глава, какъвъ голѣмъ хоботъ има той! Човѣшкиятъ умъ стои много по-високо отъ този на слона. Смисълътъ на нѣщата не е въ външната форма. Помнете едно нѣщо: всѣко гърне, като се направи, трѣбва да мине прѣзъ огънь, докато се опече добрѣ. И колко пѫти трѣбва да мине прѣзъ пещьта! Ако за опичането на едно гърне се изискватъ 250 — 300 градуса температура, знаете ли колко градуса се изискватъ, за да се опекатъ вашитѣ чувства? — Изисква се най-малко 50,000 градуса топлина. Знаете ли колко градуса се изискватъ, за да се опече едно ваше душевно желание? Най-малко 100 милиона градуса. Тази топлина отъ 100 милиона градуса не е онази топлина, която изгаря, която унищожава, но тя е топлина, която внася оня великъ Божественъ животъ. При тази топлина се образуватъ ония висши трептения въ човѣка, които даватъ потикъ къмъ най-възвишеното и благородното. Та казвамъ: ако нѣкои отъ васъ се подлагатъ на изпитъ въ живота, трѣбва да знаете, че тия нѣща сѫ точно опрѣдѣлени. Ние знаемъ тия закони, които опрѣдѣлятъ изпититѣ въ живота. Като зная законитѣ, споредъ тѣхъ азъ зная, какво ще ми се случи всѣки день, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога до сега не съмъ правилъ опитъ да измѣня своята сѫдба. Защо? Ако измѣня своята сѫдба, ще ми се случатъ нѣща 100 пѫти по-лоши. Природата, заедно съ всички възвишени сѫщества, които работятъ съобразно нейнитѣ закони, като сѫ пратили човѣка на земята, тѣ сѫ изчислили всички възможности, прѣдвидѣли сѫ всички условия, при които неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля могатъ да се развиватъ нормално. Слѣдователно, условията на вашия животъ, въ които се намирате, сѫ най-добри за васъ. По-добъръ животъ отъ този, който имате сега, не може да ви се даде. За въ бѫдеще може, но при сегашнитѣ условия, при разбиранията, които имате сега, този ви животъ е най-добриятъ. Погрѣшката, която правите въ живота си е, че вие не сте вѣрни на идеитѣ на вашата душа. Знаете ли какъвъ е свещениятъ трепетъ на душата? Знаете ли колко е нѣжна човѣшката душа? Въ душата нѣма абсолютно никаква грубость. Тя е готова да раздѣли послѣдната хапка съ своя приятель, съ най-бѣдния човѣкъ. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи единъ свой нѣженъ трепетъ къмъ нѣкое малко сѫщество, то трепва и казва: „Ето една душа, която ме разбира.“ Нѣжностьта, благостьта, които притежава душата, това сѫ качества на Бога. Единъ погледъ на Бога е въ състояние да измѣни условията ти, да те подигне да растешъ. Неговиятъ погледъ всѣкога носи знание, Мѫдрость, свобода, животъ. И тъй, вие като се въодушевите, като ученици на Великата Школа, нѣма да мечтаете по-скоро да растете и да остарѣвате, но ще се учите, ще прилагате Любовьта, ще приемате свѣтлината и ще използувате Божествената свобода. Азъ желая между всинца ви да се установи една вѫтрѣшна хармония, при която класътъ ви да може да расте нормално — другояче, ще имате хилави резултати. Този е истинскиятъ пѫть, по който като вървите, ще придобиете единъ разуменъ животъ, отъ който да бѫдете доволни и вие, и вашитѣ ближни и приятели. И въ Писанието се казва: „На дѣцата е Царството Божие.“ Не се казва, че Царството Божие е на старцитѣ, но на дѣцата, на младитѣ, на ония, които растатъ. Само върху такава основа може да се добие истинското знание. Само така може да се развивате правилно. Вънъ отъ този принципъ вие ще замязате на старци и слѣдъ 100 години всичко ще изгубите, животътъ ви ще се обезсмисли. Вие, специалниятъ, младежкиятъ класъ, сте класъ, който вѣчно да расте и да се подмладява, и никога да не остарява. Въ скрита форма азъ наричамъ младежкиятъ класъ „класъ на вѣчната младость, на Божествената нѣжность.“ Азъ бихъ желалъ вие да останете за винаги дѣца, не по умъ, но душитѣ ви да бѫдатъ дѣтски, или ще употрѣбя единъ свой терминъ: душитѣ ви да бѫдатъ нѣжни! Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. — Тя постоянно ни весели.
  9. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАДАЧИ НА ИСТИНСКАТА НАУКА. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. — Тя постоянно ни весели.“ Размишление. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Отличителнитѣ черти на пчелата.“ Прочете се резюме отъ темата: „Произходъ на колелото.“ Тема за слѣдния пѫть № 4: „Ролята на червенитѣ и бѣли кръвни тѣлца въ кръвьта.“ Тази вечерь ще ви говоря върху „Задачитѣ на истинската наука.“ Когато азъ ви говоря, мнозина отъ васъ схващатъ отрицателната страна на бесѣдата. Когато ние посочваме недѫзитѣ на извѣстенъ клонъ отъ науката, напримѣръ на медицината — наука за лѣкуването на човѣка — ни най-малко нѣмаме прѣдъ видъ да я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното ѝ развитие, посочваме на възможноститѣ за нейното развитие въ недалечното бѫдеще. Повечето лѣкари започватъ да изучаватъ медицината отъ болезненото състояние на организма. Това, обаче, не е правиятъ пѫть на изучаване. Най-първо трѣбва да се разглежда здравия организъмъ, да има една установена норма за здравословното състояние на организма, и отъ тази норма да се опрѣдѣли, кога човѣкъ е въ болезнено състояние, кога не, каква е болестьта, до колко е опасна тя и т.н. Да допуснемъ, че точка А, като жива точка, прѣдставлява здравословното състояние на човѣка. Неговиятъ организъмъ расте и се развива правилно въ своя животъ и достига до точка В, дѣто, като пуща корени на дѣятелность, срѣща извѣстни спънки, извѣстни прѣчки за развитието си. Тия прѣчки прѣдизвикватъ известни пертурбации въ организма. Тогава А се прѣвръща на А2 (А въ втора степень) и В — въ В2 (В въ втора степень.) Пѫтьтъ А2 В2 прѣдставлява пѫтя на развитието на живата точка А при срещнатитѣ спънки, които създаватъ вѫтрѣшнитѣ противорѣчия въ човѣка. За да се избегнатъ тия пертурбации, които ставатъ въ организма, на помощь ще дойде медицината, което показва, че нейната единствена задача не е само лѣкуването на организма, но и по-висша отъ дадената. Вината не е въ самата наука медицина, но въ схващанията, които иматъ съврѣменнитѣ учени за тази наука. Споредъ схващанията си тѣ опрѣдѣлятъ цѣлитѣ ѝ и задачитѣ ѝ. Нека вземемъ другъ отрасълъ отъ науката, напримѣръ астрономията. Какъ я изучаватъ съврѣменнитѣ астрономи? Нѣкои отъ тѣхъ изучаватъ пѫтя на планетитѣ, състава имъ, извѣстни отклонения, извѣстни пертурбации, които ставатъ съ тѣхъ, но тѣзи данни, до които тѣ се домогватъ, сѫ само външни. Единъ истински астрономъ трѣбва да се заеме да изучи вѫтрѣшното състояние на планетитѣ, за да се домогне до ония велики Истини, които интересуватъ съврѣменнитѣ учени. Вие ще кажете: много нѣща не знаемъ, защото стоятъ далечъ отъ насъ, а тия, които сѫ близо, ние знаемъ, проучаваме ги лесно. Но понятието далечъ и близо се опрѣдѣля по отношение бързината, съ която се движимъ. Ако човѣкъ се движи съ бързината на свѣтлината, слънцето е много близо за него, за осемь минути той е тамъ, но ако се движи съ бързината на човѣка, слънцето въ този случай е много далечъ. Отъ тукъ се явяватъ въ свѣта понятията за постижими и непостижими нѣща. За умния човѣкъ всичко е постижимо въ врѣме и пространство. Сега, азъ искамъ да схващате нѣщата право, да не бѫдете партизани на една наука и да се придържате строго въ рамкитѣ на нейнитѣ цѣли и задачи. Съврѣменнитѣ науки не сѫ кръстени правилно. Тѣхнитѣ имена не съотвѣтствуватъ напълно на задачитѣ, които тѣ прѣдполагатъ, тъй както и имената на много отъ съврѣменнитѣ хора не отговарятъ на характера имъ. Напримѣръ, вие сте кръстени Иванъ, но не сте доволни отъ това име. Вие искате да се казвате Стефанъ или Георги, но изборътъ не зависи отъ васъ. Баща ви, майка ви, дѣдо ви се събрали и казали: хайде да кръстимъ това дѣте Иванъ! За въ бѫдеще ние ще имаме за наукитѣ съвсѣмъ друго схващане, нѣма защо да ги критикуваме. Ние благодаримъ на науката за това, което ни е дала до днесъ въ пѫтя на своето развитие. Често, нѣкои младежи казватъ: науката е доказала това! Веднъжъ повѣрвали въ науката, тѣ сѫ категорични въ своитѣ заключения и не приематъ никаква нова мисъль. Че какво е доказала науката? Тъкмо тия въпроси, по които, съврѣменнитѣ хора най-много спорятъ, тя не е доказала нищо положително. Ние индивидуализираме науката като нѣкоя личность, а въ сѫщность науката е резултатъ на усилията на човѣшкия духъ. Той е създалъ философията, математиката, естественитѣ науки и всички други отрасли на науката и самъ ги е кръстилъ. За въ бѫдеще ще има три отдѣла науки. Единиятъ отдѣлъ ще се занимава съ физическитѣ науки. Вториятъ, духовниятъ отдѣлъ, ще се занимава съ умственитѣ науки, а третиятъ отдѣлъ ще бѫде наука за „произхода на човѣшкия духъ“, която ще докосне ония области отъ науката, които сега сѫ непонятни на съврѣменнитѣ учени. Всички вие трѣбва да използувате съврѣменната наука за ваше добро, за ваше благо. Всичко онова, което е полезно въ науката за вашето развитие, изучавайте, но всичко онова, което е врѣдно за васъ, отхвърляйте настрана. Вие не трѣбва да пълните ума си съ излишенъ багажъ. За васъ, като ученици на окултната наука, които ще изучавате живота разумно, голѣмъ интересъ трѣбва да прѣдставлява френологията. Ще ви нахвърлямъ нѣколко мисли по нея. Да вземемъ напримѣръ линията АВ, която да прѣдставлява линията надъ вѣждитѣ въ човѣка. По тази линия на челото, споредъ съврѣменнитѣ френолози, се намиратъ всички наблюдателни способности, а именно въ точкитѣ а1, а2, а3, в4, в5, в6, всѣка отъ които прѣдставлява извѣстенъ центъръ. Какви наблюдателни центрове, напримѣръ, има по тази линия? Като разглеждате единъ прѣдметъ, първо опрѣдѣляте неговата форма, послѣ неговата голѣмина, неговата тяжесть, какво мѣсто заема въ пространството и т. н. Тия и редъ още центрове лежатъ все по тази линия на челото. Тѣ събиратъ само външнитѣ данни отъ природата. Затова, като изучавате единъ прѣдметъ, вие първо ще изучавате неговата външна страна, тъй както прави единъ естественикъ и ще развивате наблюдателнитѣ си способности. И дѣйствително, въ всички ония хора, които се занимавали 20-30 години съ естественитѣ науки, долната часть на челото имъ надъ вѣждитѣ се силно издава навънъ, а горната часть на челото имъ остава малко легнала назадъ. У философитѣ пъкъ, които не се занимаватъ толкова съ изучаване външнитѣ бѣлѣзи на прѣдметитѣ, а повече разсѫждаватъ, изучаватъ принципитѣ въ живота, въ тѣхъ се развива горната часть на челото — разсѫдъка, сравнението, въображението — центъра на принципностьта на нѣщата. Ако ви прѣдставя челото съ двѣ линии, горна и долна, естественицитѣ се движатъ по долната линия, а философитѣ — по горната линия. -- Сега, ако разгледаме линията ОР, на какво мяза тя? — На стѫпала. Първото стѫпало е устата, второто — носа, третото — челото. Значи, въ живота си човѣкъ се качва по единъ планински върхъ, който върви нагорѣ и все по-нагорѣ. Колелото се качва, и новъ крѫгозоръ, нови способности се разкриватъ. На пръвъ погледъ тази крива линия нѣма никакъвъ смисълъ, но ако ѝ турите око, ухо, тя добива смисълъ. Разнитѣ отдѣли на съврѣменната наука иматъ тази добра страна, че развиватъ човѣка всестранно. Запримѣръ, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каква и да е друга наука, всѣка отъ тѣхъ засѣга специална область отъ вашия умъ и развива съотвѣтни скрити сили въ вашата душа. Тъй щото, всички науки въ своята съвокупность засѣгатъ пълната дѣйствителность, т. е. развиватъ всички ония центрове, въ които сѫ заложени човѣшкитѣ способности. Цѣлото човѣчество днесъ работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човѣкъ. Когато материалите се приготвятъ, ще се съгради и бѫдещето човѣчество, бѫдещата човѣшка форма. Съврѣменната култура се ползува отъ материалитѣ, които сѫ оставени отъ миналата култура, а бѫдещата ще се ползува отъ материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдемъ до онова дълбоко разбиране, че всичко въ свѣта се рѫководи отъ една висша, разумна сила. Тази сила не е единична, тя има колективно проявление. Всичкиятъ трудъ на тази висша колективна сила е разпрѣдѣленъ въ разни области. Тия нѣща, които на пръвъ погледъ намъ се виждатъ случайни, въ разумната природа сѫ строго опрѣдѣлени. Ралото, което минава прѣзъ нѣкой мравунякъ и разваля цѣлата имъ архитектурна постройка, за тѣхъ е случайно явление, тѣ не знаятъ, кой е причината за това, но онзи, който оре, знае причината. Той знае, защо я развалилъ. Ако всички философи отъ този мравунякъ се бѣха събрали да разсѫждаватъ, защо се развали тѣхното гнѣздо, кой имъ го развали и редъ други въпроси, не биха могли да ги разрѣшатъ правилно. Тѣ биха могли да изтълкуватъ туй разрушение по разни начини, но само разумниятъ човѣкъ, който е миналъ съ своето рало отгорѣ върху гнѣздото имъ, може да опрѣдѣли, кои сѫ причинитѣ за това разрушение. И тъй, всѣко нѣщо въ живота, което вие не можете да си обясните, има свои разумни причини, които, ако не днесъ, за въ бѫдеще ще ви станатъ ясни. Сега, вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ живота си, а не да бѫдете дребнави и да казвате: да използуваме сегашния животъ, както дойде. Не, вие трѣбва да употрѣбите сегашния животъ, като условие за туряне здрава основа на бѫдещия животъ. Ти си ученикъ въ училището, баща ти е богатъ, има срѣдства да те издържа, какво трѣбва да правишъ тогава? Трѣбва ли да търгувашъ? Трѣбва ли да си приготовлявашъ всичко необходимо за учението? Баща ти е приготвилъ и стая, и дрехи, и храна, и учитель, отъ тебъ се изисква само трудъ и постоянство да се учишъ. Вие, като сте дошли веднъжъ на земята, трѣбва да се учите! Ако се усъмните и кажете: ами баща ми може единъ день да умре, нали азъ трѣбва да се погрижа за себе си? Не, ние мислимъ по това малко по-другояче. Ние сме съгласни съ Христа, Който казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Човѣкъ трѣбва да мисли само за днешния день. Днешниятъ день е основа на всички останали дни, и всичкитѣ дни отъ миналото сѫ основа на днешния день. Днешниятъ день съдържа въ себе си възможноститѣ на всички бѫдещи дни, и всички бѫдещи дни сѫ вложени въ днешния день. Като схващате нѣщата тъй, вие ще имате вдъхновение. Ако не гледате философски на живота, вие ще се обезсърчите, ще кажете: не е този пѫтьтъ на нашия животъ, ние трѣбва да намѣримъ другъ пѫть. Вие, младитѣ, трѣбва да проучите живота на ония млади, които сѫ били ваши прѣдшественици. Нѣкои хора могатъ да ви казватъ, че вие не сте на правия пѫть, че вие сте се заблудили и т. н. Може да е така, вие не имъ възразявайте, но вгледайте се само въ тѣхния животъ, да видите, дали тѣ сѫ намѣрили истинския пѫть на живота. И тѣ не сѫ го намѣрили. Ако старитѣ не сѫ го намѣрили, колко повече младитѣ! Ако старитѣ се лутатъ, колко повече младитѣ ще се лутатъ въ търсене своя пѫть! Това, обаче, не е лутане. Туй азъ наричамъ „съмнѣние въ самия животъ“, поради което съврѣменната философия казва, че за да признаемъ нѣщата, трѣбва да ги отречемъ. Значи, трѣбва да изгубимъ нѣщата, за да ги оцѣнимъ. Какъ ще оцѣнимъ нѣщо като го загубимъ? Ти имашъ единъ приятель, и като умре, оцѣнявашъ го, че билъ много добъръ. Каква полза, че си го оцѣнилъ слѣдъ смъртьта му? Съврѣменната философия седи въ това, че всички оцѣняватъ само умрѣлитѣ хора, затова тя е култура на мъртвитѣ. Христа днесъ оцѣняватъ. Хиляди църкви има съградени въ Негово име. Всички Му палятъ свѣщи и кандила, но каквито прѣстѫпления и да се вършатъ днесъ, все въ Негово име се вършатъ! Той все мълчи... Затова Христосъ е добъръ, идеаленъ, защото никога не протестира. Ако Христосъ живѣеше днесъ на земята, щѣше да влѣзе въ противорѣчие съ онѣзи, които вѣрватъ въ Него. А сега всички цитиратъ: тъй казалъ Христосъ, иначе казалъ Христосъ. Да, понеже умрѣлъ. Но какво е мислилъ този ученъ човѣкъ, какви сѫ били Неговитѣ дълбоки възгледи за живота, тѣ не искатъ и да знаятъ. Всички разглеждатъ повърхностно нѣщата. Сега азъ не искамъ отъ васъ да бѫдете гениални, философи. Моята цѣль е вие да имате трезва вѣра. Знаете ли какво значи трезва вѣра? Ще ви дамъ единъ примѣръ, да разберете, какво наричамъ трезва вѣра. Нѣкое дѣте върви по пѫтя, но случи се, падне и започва да плаче. Като види, че нѣма кой да го вдигне, то си става само и продължава пѫтя си. Друго нѣкое дѣте пъкъ, като падне на земята, веднага става, усмихва се и пакъ върви напрѣдъ. Това значи трезва вѣра. Азъ искамъ да бѫдете като това весело дѣте, като паднете, веднага да станете и да кажете: другъ пѫть ще бѫда внимателенъ. Повечето отъ васъ мязате на първото дѣте. Като паднете, погледнете назадъ, дали нѣма нѣкой да ви вдигне и послѣ казвате: счупено ми е сърцето! Нищо не значи, че си падналъ, то не е случайность. Всѣко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ: единъ българинъ, като ходилъ по работа, изкълчилъ крака си, и другарьтъ му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака — това било въ турско врѣме. Коньтъ по едно врѣме се разриталъ, хвърлилъ го въ въздуха, и той падналъ на земята, като си казалъ: „Не стига, че единиятъ ми кракъ е счупенъ, но и другиятъ ще се счупи“. Обаче, когато той станалъ, изкълчениятъ кракъ се намѣстилъ. Че коньтъ ви е хвърлилъ, това не е признакъ, че иска да ви направи зло. Ако срещнете нѣкое прѣпятствие въ живота си, това прѣпятствие може да ви намѣсти крака, и вие ще се радвате. Въ този случай, науката може да ви хвърли въ противорѣчия, но понѣкога тази наука съ своитѣ теории може да извади отъ васъ много заблуждения и да намѣсти умоветѣ ви. Запримѣръ, защо материализмътъ се яви въ свѣта въ 19 вѣкъ? — За да намѣсти умоветѣ на хората. Всичката онази паяжина въ умоветѣ имъ се очисти. Той дойде въ врѣмето, когато схоластиката бѣше на върха на своето развитие, и трѣбваше да се внесе една по-трезва мисъль. Сега пъкъ трѣбва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактитѣ тъй, както сѫ въ живата природа. Казахъ ви, че вие не трѣбва да бѫдете партизани нито на една наука, нито можете да бѫдете. Вие не можете да изисквате отъ една наука повече, отколкото е тя. Защо еди-кой си философъ мисли така, той си има право. Тъй вижда, тъй мисли — дотамъ е дошълъ. Вие ще си кажете: този философъ за себе си е правъ, 50 на сто пъкъ е правъ по отношение на другитѣ, но азъ зная, че има нѣща, които той не е взелъ прѣдъ видъ. Вие сте още млади, и затова най-първо гледате, какъ да съградите вашия животъ, какъ да се наредите. Нѣкой пѫть вие мислите като старитѣ: какъ ще прѣкарате, какъ ще си намѣрите работа, и често по цѣли нощи не можете да спите, прѣживѣвате, какъвъ ще бѫде животътъ ви слѣдъ 20 години. Азъ ви казвамъ, че слѣдъ 120 години и камиларьтъ, и камилата ще си заминатъ отъ пустинята и нѣма повече да минаватъ прѣзъ тамъ. Не мислете само за днесъ! „Това, което ви е потрѣбно за днесъ, имате достатъчно, а утрѣшниятъ день ще се погрижи самъ за себе си“, казва Христосъ. Умниятъ човѣкъ всѣки день ще намира необходимитѣ условия за живота си. Има ги тия условия, тѣ всѣкога се създаватъ. Всички вие не гледате еднакво на нѣщата, затова може да се роди различие въ възгледитѣ ви. Едни отъ васъ гледатъ по-обективно на нѣщата, по-наблюдателни сѫ; у други пъкъ разсѫдителнитѣ способности сѫ по-силно развити; у трети — музикалнитѣ чувства; у четвърти — въображението; у пети — паметьта; у шести — рѣчьта и т. н. Всичко това не е прѣимущество, обаче, нито за еднитѣ нито за другитѣ, напротивъ, съ всички тия нѣща вие можете да се допълняте и да си хармонирате. Човѣкъ не може да бѫде въ всички отношения талантливъ, гениаленъ, все ще има нѣщо, което да му не достига. Ако той бѣше съвършенъ въ цѣлокупностьта на своето развитие, работитѣ щѣха да седятъ другояче. Ако разглеждате отъ това гледище науката, каква трѣбваше да бѫде напримѣръ, голѣмината на лицето спрѣмо тѣлото? Старитѣ гърци сѫ опрѣдѣляли, че дължината на лицето трѣбва да съставлява 1/10 отъ цѣлия ръстъ на човѣка. Челото трѣбва да съставлява 1/3 отъ лицето. Ние може да запитаме, защо именно лицето трѣбва да съставлява 1/10 часть отъ цѣлияръстъ? Тѣ още не сѫ обосновали това нѣщо, но сѫ намѣрили, че при туй съотношение именно тия хора сѫ симетрични, идеални, въ тѣхъ прѣобладаватъ красивитѣ форми. Запримѣръ, въ жълтата раса челото долу е широко, а горѣ — тѣсно, има форма подобна на трапецъ. Когато у бѣлата раса горната часть на челото е малко по-издадена навънъ, въ сравнение съ тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоѫгълна. У индивидитѣ на бѣлата раса камперовиятъ ѫгълъ, е 80º а у жълтитѣ е 75°. Туй показва, че долната часть на челото имъ е по-издадена, а горната е права, легнала малко назадъ. Вие може да питате, какво отношение може да иматъ тия мѣрки, че у еднитѣ камперовиятъ ѫгълъ е 80°, а у другитѣ 75º, или, каква разлика може да има въ интелигентностьта, ако челото горѣ е по-тѣсно, а долу по-широко, или горѣ по-широко, а долу по-тѣсно? Простиятъ човѣкъ не може да намѣри нѣщо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намѣри и причинитѣ, защо горната часть на челото да е по-широка, а долната по-тѣсна, но учениятъ човѣкъ проучава тия нѣща. Забѣлѣзано е, че когато човѣкъ се занимава съ философия, неговото чело отгорѣ се разширява. И между васъ ще забѣлѣжите, че ония, у които горѣ челото не е широко, въ тѣхъ разсѫдителнитѣ способности сѫ по- слабо развити. Тия, които разсѫждаватъ философски, тѣхното чело отгорѣ е широко, тѣ сѫ работили въ миналото, въ тѣхъ има събудени извѣстни центрове и способности, дѣто се проявяватъ душевнитѣ имъ сили. Въ васъ трѣбва да се събуди силенъ интересъ къмъ разнитѣ области на науката, за да се развиятъ постепенно и различнитѣ центрове. Ето защо, задачата на окултната наука е да развие вашата висша способность, да събуди въ васъ Божественото и вашия висшъ разумъ. Събуди ли се въ васъ Божественото, вие ще имате вече друго разположение къмъ нѣщата и живота. Вашата воля ще бѫде мощна, силна, тя ще има единъ новъ елементъ въ себе си, т.е. ще има единъ толкова силенъ потикъ нагорѣ, че при каквито условия и да се намѣри, нейната сила нѣма да се измѣни, нѣма да отпадне. Когато ние говоримъ за живата разумна природа, нѣкои хора я разбиратъ криво, тѣ казватъ: Господъ ще промисли за насъ. Азъ съмъ съгласенъ съ това, но въ какъвъ случай? Ако синътъ каже, че баща му ще промисли за него, вѣрно е. Наистина баща му ще промисли за стая, за храна, за дрехи, за книги, но той не може да учи за сина си. Слѣдователно, Богъ може да промисли всичко заради насъ, но не може да учи за насъ. Разумнитѣ сѫщества могатъ да промислятъ всичко заради насъ, но едно нѣщо не могатъ да направятъ за насъ: тѣ не могатъ да учатъ за насъ. Значи, има една специална работа, за която ние сме тукъ на земята — да учимъ! Всички вие трѣбва да учите безъ друго; вие трѣбва да живѣете, да прѣживѣвате, да дѣйствувате, да упражнявате вашата воля, сърце и умъ. Никой не може да живѣе заради васъ; никой не може да мисли заради васъ; съ чуждъ умъ не може да се мисли, съ чуждо сърце не може да се чувствува, съ чужда воля не може да се дѣйствува. Ще чувствувате съ вашето сърце, ще мислите съ вашия умъ и ще дѣйствувате съ вашата воля! И тъй, като ученици на окултната школа, вие ще заложите ума, сърцето и волята си да се учите, и учението трѣбва да е придружено съ единъ вѫтрѣшенъ копнежъ, съ любовь. Имате ли тази любовь, вие ще се домогнете до онази велика Истина, която е цѣль на вашия животъ. И тогава, който клонъ отъ науката и да изберете, ще ви ползува. Ние не ви налагаме да изберете този, или онзи клонъ отъ науката. Всѣки отъ васъ е свободенъ да избере, какъвто клонъ иска, но да знаете, че този клонъ трѣбва да бѫде помагало за развиване на вашия умъ, сърце и душа. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели.
  10. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЖИВИТѢ ТОЧКИ ВЪ ПРИРОДАТА. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели. Размишление. Прочетоха се темитѣ върху „Произхода на яйцето.“ Ще ви говоря върху „Живитѣ точки въ природата.“ Да допуснемъ, че имате живата точка А, която трѣбва да се прояви. Можете ли да опрѣдѣлите въ дадения случай, въ каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи, напримѣръ, отъ центъра къмъ периферията. Къмъ коя посока ще бѫде това движение, на лѣво или на дѣсно? — На лѣво. Значи, центърътъ, отъ който излиза точката А ще бѫде точка В, отдѣто точка А ще се движи налѣво и ще стигне на мѣстото, означено съ А. Да допуснемъ, че тукъ живата точка е достигнала крайния прѣдѣлъ на своето движение и се спира. Какъ мислите сега, тази жива точка тукъ ли ще остане, ще се върне ли назадъ въ точка В, или ще вземе друго нѣкакво направление? Прѣдставете си при това, че и центърътъ В, който сѫщо е живъ, се движи въ друга нѣкоя посока и то по-бързо, отколкото точката А. Значи, точката А не може да се върне по сѫщата посока въ точка В, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока АС .Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато нѣкоя жива сила въ природата достигне крайния прѣдѣлъ на своето движение и не може да се върне въ точката, отдѣто е излѣзла, тя всѣкога прави едно отклонение отъ правия пѫть, пада малко надолу, като образува една малка линия АС. Тази линия всѣкога означава единъ опрѣдѣленъ резултатъ. АС опрѣдѣля извършената работа, тя опрѣдѣля и изразходваната сила. За да може живата точка А да навакса изразходваната сила, какво трѣбва да направи? — Да се върне пакъ въ центъра В, като образува движението СВ. Тия два пѫтя, ВА и СВ, които изминава точка А, сѫ почти равни. Питамъ сега: еднакви качества ли ще има точка А и въ двата случая, т. е. въ момента когато е излѣзла отъ центъра В и въ момента, когато се връща въ точка В? — Ще има извѣстно измѣнение. Какъ бихте опрѣдѣлили математически туй измѣнение? Сега ще пристѫпя къмъ нѣкои психологически процеси, които ставатъ въ васъ, за да може да си ги обяснявате правилно. Напримѣръ, у васъ има единъ потикъ, едно желание А, което иска да се прояви, да излѣзе вънъ отъ центъра В на вашето съзнание. Туй желание А — азътъ въ васъ — излиза отъ В и достига крайния прѣдѣлъ на възможностьта си да се реализира, слѣдъ което пакъ се връща въ В, но съ нѣкаква придобита опитность. Можете ли да опрѣдѣлите, каква ще бѫде придобитата опитность? Щомъ А излиза отъ В, центъра на вашето съзнание, все трѣбва да има нѣкакъвъ потикъ, което показва, че всѣко ваше желание е съзнателно. Вие, напримѣръ, мислите ли, че откакъ влѣзохте сега въ класъ и до този моментъ, сте останали сѫщитѣ? — Не, въ този единъ часъ врѣме вие се измѣнихте, извървѣли сте вече пѫтя ВА. И сега, въ васъ ще се започне единъ процесъ на връщане. Този процесъ на връщане нѣкой пѫть може да трае една, двѣ, или повече секунди; нѣкой пѫть може да трае една, двѣ, или повече минути; нѣкой пѫть може да трае единъ, два, или повече часа; нѣкой пѫть — единъ, два, или повече дни; нѣкой пѫть — една, двѣ, или повече седмици; нѣкой пѫть — единъ, два, или повече мѣсеци, а нѣкога — една, двѣ, или повече години и т. н. — все сѫщиятъ законъ е. По този начинъ може да се опрѣдѣли математически, слѣдъ колко врѣме една ваша мисъль, или едно ваше желание може да се върне назадъ, отдѣто е излѣзло. Запримѣръ, заражда се у васъ силенъ потикъ, силно желание да учите музика, но нѣкои външни обстоятелства спиратъ реализирането на това ви желание, и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у васъ. Но слѣдъ единъ, два, три, или повече мѣсеци случва се да слушате нѣкѫдѣ единъ хубавъ концертъ, връщате се дома си и това желание къмъ музиката отново се възпламенява. Питамъ: какъ е станало това нѣщо, да отидете на концертъ, дѣто вашето желание да се възпламени отново? — Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада къмъ Божествения свѣтъ, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда отъ музика, и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква къмъ музика, завежда ви на концертъ, безъ да подозирате вие, какъ става всичко това. Слѣдъ това вашето съзнание започва да дѣйствува, докато най-послѣ вие се намѣрите въ благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всѣко желание дѣйствуватъ, споредъ мене, едноврѣменно четири процеса. Единиятъ процесъ върви отъ подсъзнанието къмъ съзнанието; другиятъ процесъ върви отъ самосъзнанието къмъ свърхсъзнанието, а другитѣ два процеса сѫ промежуточни — отъ съзнанието къмъ самосъзнанието, и отъ свърхсъзнанието къмъ подсъзнанието. И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава въ свърхсъзнанието. Слѣдъ врѣме, висшитѣ, разумнитѣ сѫщества, които се занимаватъ съ живота ви, разглеждатъ, кои сѫ били причинитѣ да се спре този потикъ у васъ, какви прѣпятствия сте имали, за да се реализира това желание, и като ги намѣрятъ, връщатъ желанието ви отново въ подсъзнанието, въ Божествения свѣтъ и отъ тамъ въ съзнанието, за да се пристѫпи къмъ реализиране. Този процесъ на връщане може да се продължи една секунда, една минута, единъ часъ или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посѣтите нѣкой хубавъ концертъ, за да събуди отново това желание въ васъ и да се заемете да го реализирате. Ако и този пѫть не го реализирате, то пакъ ще отиде въ свърхсъзнанието, ще обиколи сѫщия крѫгъ, докато единъ день го реализирате. Съ това азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че ако извѣстна идея не може да се постигне днесъ, слѣдъ врѣме все ще се създадатъ благоприятни условия за нейното реализиране. Сега, ще ви запитамъ: кое е най-любимото изкуство споредъ васъ? (— Музиката). Всички съгласни ли сте съ това? (— И поезията). Добрѣ, да вземемъ тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обяснимъ закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж. С), която има опрѣдѣлена форма и опрѣдѣлено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрѣлката 1 и дохожда въ материалния свѣтъ въ точка А. Обаче, поради нѣкои неблагоприятни стечения на обстоятелствата, тази точка Ж.С не може да върви нагорѣ, къмъ своята цѣль, къмъ своето мѣстоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу, въ точка С, по движението на стрѣлката 2, вслѣдствие на което закѫснява въ пѫтя си. При това падане, тя изгубва условията да стане музикантъ, не може да реализира това си желание, намира се въ пѫтя АС — пѫть на страдания и казва: азъ изгубихъ всичко, не искамъ да се занимавамъ съ живота. Каже ли така, желанието се отправя къмъ свърхсъзнанието, къмъ Божествения центъръ Б, по направлението на стрѣлката 3 и всѣкакъвъ потикъ къмъ музиката видимо спира. Но, изпратена веднъжъ една твоя мисъль, едно твое желание къмъ Божественото съзнание, Богъ не е отъ тѣзи сѫщества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причинитѣ за твоитѣ несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. Слѣдъ като твоята мисъль, или твоето желание е направило единъ крѫгъ, минало по пѫтя на стрѣлкитѣ 1, 2 и 3, движението минава отъ Божествения центъръ къмъ подсъзнанието, т. е. по направлението на стрѣлката 4 въ точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стрѣлката 5 и отново дохожда въ точка Ж.С. Цѣлото това движение може да се извърши много пѫти — 1, 2, 10, 100, 1000 пѫти, докато най-послѣ се реализира отъ самитѣ васъ, и вие го виждате реализирано вече по направление на стрѣлката 6 и въ точка Р. Тъй че, никое желание въ свѣта не остава въ своитѣ крайни прѣдѣли. Тамъ то се спира врѣменно, но въ края на краищата ще се реализира. Тъй щото, трѣбва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализиратъ. Има другъ единъ законъ, обаче, съ който може да си напакостите. Да кажемъ, че вие искате да станете музикантъ, изпращате вашето желание горѣ въ Божествения свѣтъ, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-послѣ го забравяте съвсѣмъ и казвате веднъжъ за винаги, че вашето желание е непостижимо. Разумнитѣ сѫщества въ Божествения свѣтъ работятъ за реализирането на вашето желание, отправятъ го въ подсъзнанието ви и то отново буди у васъ това желание, кара ви да търсите начинъ да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнѣвате въ живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнѣвате, толкова по-късно вашата мисъль, или вашето желание ще се яви въ подсъзнанието. Съ съмнѣнието си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикантъ. Може да направите опитъ, за да се убѣдите въ истиностьта на този законъ. Имате, напримѣръ, една мѫчна задача и вие казвате: не мога да рѣша тази задача. Като кажете веднъжъ така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъль, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнѣвайте. Не се ли усъмните, може още срѣдъ нощь да станете и да си рѣшите задачата. Слѣдователно, всѣкога трѣбва да изхвърляте отъ ума си мисъльта, която ви измѫчва. Оставете тази мисъль за извѣстно врѣме настрана. Кажете ли си веднъжъ: музикантъ нѣма да стана, свърши се съ мене — спрете се тамъ и започнете да се занимавате съ друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че нѣма да станете музикантъ, че ще се самоубиете и т. н. Другъ пѫть ще ви обясня, какво значи да кажешъ, че ще се самоубиешъ, и какво може да ви постигне отъ изговарянето на тѣзи думи. Въ другия свѣтъ се нуждаятъ отъ такива работници. Като се самоубие нѣкой, въ другия свѣтъ го хващатъ, турятъ го на работа, като му даватъ още по-трудна задача отъ тази, която ималъ на земята, и той трѣбва да я рѣши. И тъй, всички желания сѫ постижими. Това е първиятъ законъ въ съзнателния животъ на точка А. При всѣка своя несполука, точка А добива едно ново качество, една малка опитность. Ще ви изразя картинно тази своя мисъль. Живата точка А излиза отъ центъра В и се движи по направление на стрѣлката 1, докато стигне своя краенъ прѣдѣлъ въ точка Ат, при което придобива единъ плюсъ. Буквата Т горѣ на А-то означава търпѣнието. Търпѣнието е едно отмѣрено движение на съзнанието, което означава: азъ ще постигна на дѣло това, което желая. Точка А, като не може да постигне своето желание, отъ точка Ат пада надолу, прави едно отклонение до точка С, като върви по направление на стрѣлката 2. Отъ С точка А върви по направление на стрѣлката 3 и се връща въ центъра В, отдѣто е излѣзла първоначално. Каква става сега тази точка? — Тя става разумна Ар, понеже имала търпѣние. И така, имаме тритѣ положения на А: А —Ат-Ар. Не може да се яви Р-то прѣди Т-то. Тия букви означаватъ качества. Най-първо трѣбва да придобиешъ търпѣние, а послѣ разумность. Ако точката А се подвижи втори пѫть навънъ, какво ще придобие? — Своята поезия. Тогава ще имате Арпт. Значи, за да придобиешъ поезията, трѣбва първо да придобиешъ търпѣние и разумность. Търпеливиятъ и разумниятъ човѣкъ е всѣкога поетъ. Нетърпеливиятъ, неразумниятъ човѣкъ е всѣкога глупецъ. За да постигнешъ едно свое желание, за да реализирашъ едно свое чувство или една своя мисъль, изискватъ се двѣ излизания отъ Божествения центъръ и едно влизане. Това е законъ! Вие казвате нѣкога: ние не можахме да реализираме нѣкои наши желания. Питамъ ви: вие излѣзохте ли два пѫти отъ Божествения центъръ и влѣзохте ли единъ пѫть? Може да излѣете цѣла каца сълзи, но безъ двѣ излизания отъ Божествения центъръ и едно влизане въ Него, не можете да постигнете вашитѣ желания. Само по този законъ може да успѣвате. Това значи, че вие се намирате въ центъра А на единъ крѫгъ, по окрѫжностьта на който се намиратъ слѣднитѣ центрове: С. С — свърхсъзнанието; П. С — подсъзнанието; С —съзнанието; С1 С1 — самосъзнанието. Значи, всѣка една мисъль, за да се реализира, най-напрѣдъ трѣбва да се качи въ свърхсъзнанието, отъ тамъ да слѣзе въ подсъзнанието, послѣ да се върне къмъ съзнанието и най-послѣ да дойде въ самосъзнанието. Този процесъ прѣдставлява цѣла една обиколка. Вашата, мисъль като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човѣшки мисли, желания и идеи. Азъ ви давамъ тази сѫществена мисъль, понеже въ живота ви ще проникнатъ хиляди съмнѣния, обезсърчения, та да знаете, че всѣки, който е въ това Божествено колело ще може да реализира всичкитѣ си мисли и желания. Вашата мисъль ще движи това колело, ще го кара да върви напрѣдъ, ще влиза и ще излиза отъ него. Туй колело се движи съ различна бързина: нѣкой пѫть се движи много бързо, нѣкой пѫть много медлено, много бавно. Помнете сѫществената мисъль: всѣка ваша нереализирана мисъль отива най-напрѣдъ въ Божественото свърхсъзнание, отъ тамъ слиза въ подсъзнанието, послѣ въ съзнанието. Отъ тукъ минава прѣзъ животинския свѣтъ, влиза слѣдъ това въ самосъзнанието, докато най-послѣ се реализира въ вашия животъ. Сега, онѣзи отъ васъ, които изучаватъ живата природа, които се занимаватъ съ растенията, какво правятъ, когато забѣлѣжатъ, че нѣкои дървета сѫ безплодни, или раждатъ хилави плодове? — Наторяватъ почвата съ торъ. Слѣдователно, когато почвата е бѣдна, тя трѣбва да се натори, за да се реализиратъ нѣкои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непрѣменно трѣбва да имате една несполука. Тогава вашата мисъль ще се качи въ свърхсъзнанието, отъ тамъ ще слѣзе въ подсъзнанието да почерпи необходимата за цѣльта сила, послѣ въ самосъзнанието, дѣто ще се реализира и ще донесе радостьта, която чакате. Това е единъ законъ, въ който нѣма изключение. И всѣки, който има търпѣние, разумность и поезия може да стане музикантъ. Търпѣнието не е неволя, то е качество на разумния човѣкъ. Само разумниятъ човѣкъ търпи. Той трѣбва да е свободенъ, да не е ограниченъ. Само Богъ е дълготърпеливъ, и Него никой не ограничава. Той самъ си налага извѣстни ограничения. Когато добиемъ туй качество, което Богъ има — дълготърпѣнието — тогава ще дойде разумностьта, поезията и музиката. И тъй, Божественото колело трѣбва да се завърти, за да се хармонизирате. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да разработи това колело, да го тури въ движение. Когато една мисъль е била въ Божественото свърхсъзнание и слѣзе въ подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия двѣ точки С и С1 С1 ще се събератъ въ точка А, и поезията ще дойде. Но трѣбва да има едно качване въ Божествения свѣтъ, защото всѣка мисъль се реализира въ Божествения свѣтъ. Тя се изпитва на земята, а се реализира въ Божествения свѣтъ. Поезията не е земно нѣщо. И музиката не е земно нѣщо. Слѣдователно, отъ двѣтѣ страни на този крѫгъ, отъ съзнанието и самосъзнанието трѣбва да има едно движение къмъ живата точка А, за да може едно желание, или една мисъль да се реализира веднага. Тема за слѣдния пѫть №2: „Произходъ на колелото.“ Упражнение. Прѣзъ тази седмица, всѣка вечерь прѣди лѣгане, кой когато си лѣга, ще размишлявате по 5 минути върху: „живото колело“, чрѣзъ което се реализиратъ човѣшкитѣ мисли и желания. Т. М. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“ — Тя постоянно ни весели.
  11. От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИЯТЪ ЖИВОТЪ. Учительтъ поздрави съ формулата: „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. Ние отговорихме: „Тя постоянно ни весели“. Т. м. Тази вечерь ще ви говоря върху „разумния животъ“. Съврѣменната наука опрѣдѣля живота по разни начини. Тя го опрѣдѣля въ неговата проста форма, като потикъ отвѫтрѣ навънъ, т. е. отъ центъра къмъ периферията. Окултната наука опрѣдѣля живота като едно условие за проявление на разумното въ свѣта. Затова разумниятъ животъ започва съ проявяване на двѣ прѣходни състояния — състояния на радость и скръбь, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбьта, това е едно отъ великитѣ условия въ живота. Нѣма по-велико благо отъ скръбьта, затова тя прѣдшествува радостьта. Тия състояния на скръбь и радость графически може да се изразятъ по слѣдния начинъ: отъ точка А нагорѣ започва едно движение къмъ точка С. Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. Отъ точка С къмъ точка В има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пъкъ е отъ точка В къмъ точка А — примирителното състояние, което изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могатъ да се класифициратъ и всичкитѣ състояния на радость и скръбь въ живота. Запримѣръ, при възходящето състояние отъ В къмъ С, вие харчите енергия, краката ви отмалѣватъ, но понеже цѣльта ви е високо нагорѣ, къмъ С, и се приближавате къмъ нея, вие се радвате, защото щомъ стигнете въ точка С, всичкитѣ жертви, които сте направили, ще се възнаградятъ. Дойдете ли въ точка С, започва вече слизането къмъ точка В, т. е. започватъ страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, нѣма накѫдѣ, ще се слиза надолу. Обаче странитѣ АС и СВ постоянно се движатъ, а сѫщеврѣменно постоянно се увеличаватъ и скѫсяватъ, вслѣдствие на което вие имате по-голѣми и по-малки радости и скърби. За сега се спирамъ само върху тия двѣ състояния: АС и СВ. Другъ пѫть ще ви обясня, какъ се свързватъ двѣтѣ точки А и В и каква роль играятъ въ живота. Понѣкога вие прѣдизвиквате страданията прѣждеврѣменно, а то става всѣкога, когато прѣдизвиквате и радоститѣ прѣждеврѣменно. Слѣдователно, ако вие оставите нѣщата да текатъ по своя Божественъ, естественъ пѫть, по законитѣ, които природата е опрѣдѣлила, страданията и радоститѣ ще идватъ у васъ точно на врѣме, и животътъ ви тогава ще бѫде приятенъ и осмисленъ. Сега, азъ ще ви запитамъ: какъ ще ми обясните философски, отдѣ произлиза желанието въ човѣка да търси радостьта? Какво е забѣлѣзано при радоститѣ и страданията въ живота? — Всѣка радость за едно сѫщество е скръбь за друго сѫщество. И обратно: скръбьта за едно сѫщество е радость за друго сѫщество. Коньтъ, върху гърба на който язди нѣкой човѣкъ, страда, но за човѣка това е приятность, даже голѣма радость. Значи, радостьта за човѣка не е радость и за коня. Но ако коньтъ на този човѣкъ успѣе да избѣга нѣкѫдѣ въ гората, той се радва, скача, защото е свободенъ. Въ този случай пъкъ човѣкътъ скърби. Казвамъ: когато ти яздѣше коня, радваше се, а сега коньтъ се радва — значи състоянията се смѣнятъ. Човѣкътъ казва: отиде ми коньтъ! Какъ ще пѫтувамъ пѣшъ? Когато господарьтъ се радва, слугата скърби: когато слугата се радва, господарьтъ скърби. Това не е абсолютенъ законъ, но то е само съотношение на извѣстни сили. При сегашното състояние, въ което се намирате, при този прѣходенъ животъ, който минавате, тъй трѣбва да гледате на нѣщата, за да може корабътъ ви свободно да плува и да не потъне нѣкѫдѣ въ морето. За въ бѫдеще, когато животътъ се устрои другояче, тогава едноврѣменно и господарьтъ ще се радва, и слугата ще се радва. Още отъ памти - вѣка, отъ незапомнени врѣмена, дѣцата, които се раждатъ, идватъ съ свити рѫцѣ на юмрукъ. Какво означава това? Съ това дѣтето казва: азъ идвамъ да завладамъ този свѣтъ. То пораства, бори се съ живота, пада, става, докато най-послѣ единъ день умре, разтвори рѫцѣтѣ си и ги спусне надолу. Какво означаватъ сега разтворенитѣ рѫцѣ? Този човѣкъ казва: нищо не можахъ да уловя въ живота си! За въ бѫдеще дѣцата ще се раждатъ съ отворени рѫцѣ, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудимъ, ще работимъ, за да придобиемъ нѣщо. Възрастнитѣ хора пъкъ, тия, които сѫ работили въ живота, ще умиратъ съ свити рѫцѣ, което ще означава: азъ нося една велика идея съ себе си и не съжалявамъ, че напущамъ този свѣтъ. Живѣхъ съ разбиране на живота и сега зная, дѣ отивамъ. Обаче, за сегашното положение, въ което се намира човѣкътъ, турцитѣ казватъ: „Теле дошълъ, волъ си отишълъ.“ Страданията и съмнѣнията въ васъ, като ученици, ще се усилятъ много, но вие трѣбва да бѫдете силни, да издържите. Ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ силни! Въ окултната школа не могатъ да влѣзатъ слаби ученици. Слабитѣ оставатъ вънъ. Тамъ най-първо ще изпитатъ характера ви, да видятъ по любовь ли живѣете, или вършите всичко отъ страхъ. Само благороднитѣ хора живѣятъ по закона на Любовьта, по законитѣ на разумния животъ, а страхливитѣ не признаватъ Любовьта, тѣ сѫ жестоки хора. Като влѣзете въ школата, първо ще ви изпитатъ за безстрашие. Днесъ въ България има благоприятни условия за изпити на окултнитѣ ученици. Ще ви дамъ едно правило: гнѣви се, безъ да си разгнѣвенъ! Обезвѣрявай се, но не оставай безъ вѣра! Всинца вие носите бъклици съ вода, но минете покрай нѣкой човѣкъ, той ви казва, че еди-кѫдѣ си има хубавъ, чистъ изворъ, и вие веднага изливате водата отъ бъклицата си и тръгвате да търсите посочения изворъ. Вървите часъ, два, три, петь, десеть и едва намирате извора. Не изливайте водата отъ бъклицата си прѣждеврѣменно! Когато дойдете до хубавия изворъ, тогава я излѣйте! Какво прѣдставлява бъклицата съ водата? — Това сѫ вашитѣ знания. Допуснете сега, че у васъ се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна прѣдстава, какво значи да знаешъ всичко? Азъ ще ви отговоря отчасти само на този въпросъ. Да знаешъ всичко, значи да можешъ да опрѣдѣлишъ всички възможности и условия около дадена точка, въ която се намирашъ за даденъ моментъ. Всѣка точка съдържа извѣстни възможности, въ които ти можешъ да се проявишъ. Тѣзи възможности може да сѫ 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можешъ да опрѣдѣлишъ всичкитѣ, значи, че знаешъ всичко. Съврѣменнитѣ хора не искатъ да знаятъ възможноститѣ само на своя животъ, тѣ искатъ да знаятъ възможноститѣ и въ живота на другитѣ, но това нѣма да ги ползува. Вземете, запримѣръ, единъ съврѣмененъ химикъ, вѣщъ въ своята материя и го запитайте, знае ли нѣщо положително за елементитѣ, съ които борави? Дѣйствително, той знае тѣхнитѣ свойства, знае законитѣ, на които се подчиняватъ елементитѣ при съединяването единъ съ другъ, но за сѫщината на самата материя, за сѫщината на скрититѣ сили въ елементитѣ, той знае толкова, колкото и този, който никакъ не е училъ химия. Химикътъ казва, че водородътъ и кислородътъ се съединяватъ и се получава вода, но видѣлъ ли е това нѣщо? — Не го е видѣлъ. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не сѫществува никакъвъ водородъ, никакъвъ кислородъ. Това, че водородътъ и кислородътъ образуватъ вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по другъ начинъ. Ние не искаме да разрушимъ сегашнитѣ ви схващания за живота, сегашнитѣ ви познания въ науката, но казваме, че могатъ да възникнатъ различни възражения въ умоветѣ на хората. Фактъ е, че водата сѫществува въ свѣта, знаемъ нейната цѣна, нейната полза, но какъ се е образувала, това е въпросъ на бѫдещата наука. Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате въ университета е само прѣдговоръ, приготовление за онази велика наука на бѫдещето. Сегашната наука прѣдставлява тухличкитѣ, необходими за строежа на онова велико здание на бѫдещето. Това знание, което всѣки отъ васъ придобива въ продължение на 60-70 годишенъ животъ, ще се постави въ котлитѣ на бѫдещата наука. Въ тия котли тя ще вари знанията, придобити отъ всички хора и ще ги събере въ едно малко мускалче, както събиратъ гюловото масло въ такива малки мускалчета. Малко, но цѣнно е това мускалче! Всѣки ще го носи въ джоба си и ще каже: много работихъ прѣзъ живота си и едва изкарахъ това малко мускалче. И природата, по сѫщия начинъ вари въ своитѣ котли нашитѣ опитности, знания, придобивки и изкарва отъ тѣхъ нѣщо малко, но цѣнно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. Съ тази игла тя едва ще достигне до второто небе и тамъ ще спре. Толкова тежка е тя. И най-малката игла отъ този свѣтъ е въ състояние да ви спре въ вашия пѫть. Слѣдователно, всички желания въ васъ, които сѫ въ низходяще състояние, ще ви спратъ и вие ще започнете да слизате надолу. Послѣ ще дойде едно възходяще желание, и вие ще се качите нагорѣ. Така постоянно ще се смѣняватъ състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триѫгълникъ ще се движи и ще се изправя все по-нагорѣ и по-нагорѣ въ точкитѣ С1 С2... Ще кажете най-послѣ: дѣ е краятъ на този триѫгълникъ? — Той е безъ начало и безъ край. И тъй, да се повърнемъ къмъ живота. Животътъ е условие за проявяване на разумното. Ето защо, ние трѣбва да се стремимъ къмъ живота, за да добиемъ разумното, а само разумното може да ни научи, какъ да използуваме условията, въ които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, нѣкои сѫ свършили гимназия, нѣкои сѫ студенти, трети сѫ свършили вече университета. Всичко това е хубаво за сега, но слѣдъ 50-60-70 години вие ще бѫдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днесъ ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снѣгътъ и ледътъ се стопяватъ. Питамъ ви: на какво ще се базира тогава вашиятъ животъ? Докато свършите наукитѣ си, вие казвате: веднъжъ да свършимъ университета, че да станемъ учители. Добрѣ, свършите университета, ставате учители, учителствувате 20-30 години и послѣ ви пенсиониратъ. Питамъ ви: какво придобихте отъ всичко това? Задайте си слѣдния философски въпросъ: какво е придобила онази воденица, която е смлѣла 15,000 тона жито? — Нищо не е придобила. Колко камъни сѫ се изтъркали, докато се смѣли това жито! По сѫщия начинъ, ако и нашиятъ животъ минава прѣзъ насъ, както водата минава прѣзъ воденичнитѣ колела, какво ни ползува? Това не е животъ, това е едно механическо дѣйствие. Слѣдователно, страданията показватъ, че нашиятъ животъ е неразуменъ — нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумнѣваме. Туй е единъ простъ фактъ. Когато нѣкой човѣкъ свърши по музика и може да свири добрѣ, или когато свърши по рисуване и може да рисува добрѣ, не се ли радва? Радва се, защото има нѣщо разумно, съ което може да се прояви. Идиотътъ не може да се радва. И тъй, вие не питайте, защо идватъ страданията. Щомъ дойдатъ страданията, кажете: ние трѣбва да бѫдемъ разумни! Вие, обаче, казвате: защо Господъ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? — Съ тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбирашъ живота, слушай мене, азъ ще те науча!“ Страданието, това е езикътъ на природата. Вие, ученицитѣ на окултната школа, така трѣбва да схващате този въпросъ. Всѣки день имате поне по 10 случаи, да провѣрите, че това е вѣрно. Дойде ви нѣкоя неприятность, кажете: азъ трѣбва да бѫда разуменъ! Дойде ви нѣкоя несполука, кажете: азъ трѣбва да бѫда разуменъ! Казвате ли така, въ васъ ще почне да се явява една вѫтрѣшна свѣтлина, едно вѫтрѣшно доволство. Другото положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ е, че животътъ, който сега ви е даденъ, не е произволенъ. Има хиляди разумни сѫщества, които се грижатъ за вашия животъ. Всички мисли, чувства, желания, всички потици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, сѫ все резултати на тия разумни сили въ живота, които работятъ върху вашия животъ, за да го оползотворите въ права посока. Тѣ никога не ви изнасилватъ, оставятъ ви да дѣйствувате свободно, понеже работятъ разумно. Но когато искатъ да ви покажатъ, че сте прѣгрѣшили, създаватъ ви едно малко страдание. Когато пъкъ искатъ да ви покажатъ, че сте придобили нѣщо въ това, което сѫ ви учили, създаватъ ви една малка радость. Ако разберете живота по този начинъ, съврѣменната наука ще ви ползува въ всѣко отношение. Запримѣръ, ако сте лѣкарь и разбирате живота разумно, вашитѣ лѣкарства, вашитѣ методи ще дадатъ добри резултати. Другояче, вие скоро ще загрубѣете между болнитѣ и ще избегнете тази работа. Незавидно е днесъ положението на лѣкаря при съврѣменнитѣ разбирания на живота! Той отиде при единъ боленъ, при другъ боленъ, този пипне, онзи пипне, все дава нѣщо отъ себе си, и всички болни очакватъ да имъ помогне нѣщо. Незавидно е положението и на единъ архитектъ, или на нѣкой агрономъ, или на какъвто и да е ученъ, изобщо. Защо? — Всички тия учени се занимаватъ съ извѣстенъ отрасълъ отъ науката, боравятъ съ извѣстни елементи, които седятъ по-низко отъ тѣхъ, и съ това имъ указватъ нѣкакво влияние. Лѣкарьтъ напримѣръ, изучава болезненитѣ състояния на човѣшкия организъмъ; агрономътъ изучава условията, при които растатъ растенията; биологътъ изучава състоянията на клѣткитѣ въ организмитѣ, какъ се развиватъ тѣ и т. н., но всичко това още не е наука. То е прѣдговоръ на онази велика наука, която ще дойде за въ бѫдеще. Ако съврѣменнитѣ хора биха имали тази нова наука, биха прѣустроили живота си. Вие наблюдавали ли сте, какъ се проявяватъ нѣкои противоположности въ самитѣ васъ? Забѣлѣжете, въ единъ окултенъ класъ като този, или въ нѣкое по-висше учебно заведение, между много хубавитѣ работи се явяватъ и нѣкои отрицателни прояви. Запримѣръ, нѣкои ученици не могатъ да се търпятъ помежду си. Вие говорите за моралъ, за любовь, но дойде ли да проявите вашия моралъ, вашата любовь, не знаете какъ да ги проявите. Докато не разберете какво нѣщо е самиятъ животъ, не можете да разберете и Любовьта, понеже вървите по еволюционенъ пѫть — отдолу нагорѣ. Животътъ е резултатъ на Любовьта. Слѣдователно, първо вие трѣбва да разберете резултата, за да можете послѣ да разберете и онзи великъ принципъ — Любовьта —отъ която животътъ произтича. Като се разсѫждава по този начинъ, съврѣменнитѣ хора изпадатъ често въ догматизъмъ. Всички хора разбиратъ, че трѣбва да се живѣе, но какъ? Казватъ: трѣбва да се осигуримъ! При сегашнитѣ условия животътъ се разбира само като процесъ на ядене и пиене. Ще посѣемъ нивитѣ, ще изоремъ, ще съберемъ зимовището, ще напълнимъ хамбаритѣ, въ всичко, което вършимъ, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е: слѣдъ като умрете дѣ ще отидете? Какво има слѣдъ този животъ? Всички казватъ: не знаемъ, да поживѣемъ сега горѣ-долѣ, както Господъ далъ, че за бѫдещето нѣма какво да мислимъ. Това не е животъ, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземемъ втората стѫпка въ живота, тогава животътъ ще прѣдставлява прѣходна стадия къмъ разумния животъ, ще имаме правилно разбиране за нѣщата и всичко въ живота ни ще се осмисли. Не казвамъ, че не трѣбва да ядете, но яденето считамъ само като условие за живота, а животътъ е условие за проявяване разумното въ свѣта. Сега, като разсѫждавате тъй, вие изпадате въ една погрѣшка. Въ какво седи тази погрѣшка? — Вие мислите, че сте единственитѣ фактори въ свѣта и за това казвате, че трѣбва да се грижите за себе си, че трѣбва да се осигурите. Това е една велика погрѣшка. Вие трѣбва да знаете, че въ живота на всѣки едного отъ васъ взиматъ участие, както Божествениятъ, така и ангелскиятъ свѣтове. Значи, разумниятъ животъ взима живо участие въ вашия животъ. И често меланхолията, песимизмътъ, които ви обхващатъ, че нѣма да успѣете, че нѣма да постигнете желанията си, че нѣма да можете да се проявите, това сѫ заблуждения. Всичко ще се реализира въ вашия животъ, само че ви трѣбва търпѣние и постоянство, а вие бързате. Друга капитална погрѣшка, която ви спъва е тази, че вие се стараете да разберете външния животъ, безъ да сте разбрали вашия вѫтрѣшенъ животъ. Щомъ искате да разберете живота първо отвънъ, а послѣ отвѫтрѣ, азъ ще ви прѣдставя една картина споредъ вашата философия, да видите въ какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости, и азъ съмъ наготвилъ много вкусно ядене въ една тенджера, но отварямъ капака на тенджерата и ви казвамъ: погледнете отгорѣ яденето и разсѫждавайте, произнасяйте се за него, но безъ да го вкусите. Ще може ли да кажете нѣщо за него? Не, яденето първо трѣбва да се опита отвѫтрѣ и тогава ще имаме вѣрни, положителни заключения за него. Нѣкой човѣкъ страда. Влѣзъ вѫтрѣ въ себе си и ти ще разберешъ, защо страда, а не се старай да разберешъ отвънъ, каква е неговата скръбь. Нѣкой човѣкъ се радва, а ти искашъ да разберешъ, защо се радва. Влѣзъ вѫтрѣ въ себе си и ще разберешъ, защо този човѣкъ се радва. Вие ще кажете: ами какъ може така? Нѣкой човѣкъ скърби или се радва, пъкъ азъ да влѣза въ себе си, за да разбера причината на неговата скръбь или радость. Азъ ще ви обясня, какъ може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате въ дома на нѣкой вашъ приятель и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нѣщо. Вие се запитвате: защо ли това дѣте се радва? Азъ казвамъ: влѣзте въ стаята на това дѣте и ще видите, защо се радва. Като влѣзете въ стаята му, ще видите, че баща му купилъ една хубава кукла, ако то е момиченце, или единъ хубавъ конь, ако то е момченце. Тази е причината за радостьта му — никоя друга! Отъ тукъ изваждамъ слѣдния окултенъ законъ: за да разберешъ живота на другитѣ хора, трѣбва да влѣзешъ въ себе си, да знаешъ какъ да отваряшъ ключа на свѣтлината и да освѣтявашъ всичкото пространство наоколо. Само така ще разберешъ причината на страданията и радоститѣ въ хората. Свѣтлина трѣбва на всички ви! Човѣкъ разбира другитѣ хора дотолкова, доколкото може да хвърли свѣтлина въ полето, въ което тѣ живѣятъ. Може ли да хвърли свѣтлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли свѣтлина, тѣхниятъ животъ остава непонятенъ за него. И тогава ние казваме: животътъ се разбира само при онази абсолютна вѣра, която човѣкъ трѣбва да има къмъ Бога, Който е цѣль и смисълъ на разумния животъ. Всички сѫщества се стремятъ къмъ Него, защото Той осмисля живота имъ. Отпаднете ли нѣкой пѫть духомъ, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животътъ ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този моментъ отправете погледа си, ума си къмъ разумното въ свѣта, и помощьта, която ви е необходима, ще дойде. Постѫпите ли така, въ каквото положение и да сте, животътъ ви ще се осмисли. Разправяше ми една млада майка своята опитность съ нейното 10-годишно дѣтенце. Единъ день то заболѣва, и при това много сериозно. Отъ силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лѣкарь. Дохожда лѣкарьтъ и като вижда дѣтето въ такова състояние, прѣпорѫчва да му се направи студенъ компресъ. Майката започва да приготовлява компреса, но въ това врѣме дѣтето се съвзема и едва изговаря: „Не искамъ студенъ компресъ, искамъ топълъ, съ топла вода“ — изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нѣщо? То значи, че разумното, или Божественото въ това дѣте, казва за болестьта: топло съ топло се лѣкува. Такъвъ е великиятъ законъ. На любовь се дѣйствува съ любовь, и на умраза се дѣйствува съ умраза. Отъ тукъ вадимъ заключението: скръбьта съ любовь не може да се цѣри. Българитѣ иматъ за случая една поговорка: „Клинъ клинъ избива“. Какъ се избива клинътъ? — Клинътъ се избива, когато се разцѣпи цѣлото дърво. Но знаете ли какво нѣщо е разцѣпването? Разцѣпване, отъ което се ражда животъ, разбирамъ, но разцѣпване, което произвежда смърть, не разбирамъ. Когато поставите едно зрънце въ земята, тамъ става разцѣпване. Влагата и слънчевата топлина се забиватъ въ зрънцето като клинъ. Въ това зрънце става едно разпукване, едно разцѣпване, и въ него се явява силно желание да расте нагорѣ. Тази силна енергия го отправя къмъ слънцето. Излѣзе ли на повърхностьта на почвата, страданията на това зрънце прѣставатъ. Тъй че всѣко страдание се прѣдшествува отъ единъ силенъ импулсъ къмъ живота, къмъ дадена цѣль. Тази цѣль може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всѣкога трѣбва да давате пѫть на тия енергии, не трѣбва да ги подпушвате. И тъй, нека остане у васъ сѫществената мисъль: животътъ е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пъкъ осмисля цѣльта, къмъ която се стремимъ. Имате ли това разумно или Божествено начало въ себе си, всичко може да постигнете. Нѣмате ли разумното въ себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пѫтьтъ ви се отваря веднага. Христосъ е изразилъ тази идея по слѣдния начинъ: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобиемъ ли разумното, това е животъ вѣченъ, понеже Богъ е велика Мѫдрость, велика разумность. Вие трѣбва да знаете, че всичко, което става въ живота е разумно. Като казвамъ, че всичко въ живота е разумно, не подразбирамъ, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате е разумно, но казвамъ, че всичко онова, което става въ живата природа и което ни се налага отвѫтрѣ по една необходимость е разумно. Щомъ е разумно, то е добро. Затова всички трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни, да знаете, че нѣма сила въ свѣта, която може да ви спъне и отклони отъ пѫтя, освѣнъ вие самитѣ. Сега, въ връзка съ този въпросъ, ще ви запитамъ другъ единъ въпросъ: можете ли да познаете единъ човѣкъ, който самъ себе си не познава? — Може да се познава само разумното. Ако единъ човѣкъ е неразуменъ, какъ ще го познаешъ? Онѣзи отъ васъ, които учатъ философия, нека кажатъ, могатъ ли да познаятъ неразумния човѣкъ! Ако кажатъ, че могатъ да го познаятъ, това е крива философия. Защо? Допуснете, че азъ имамъ една кесия, и вие казвате, че я познавате. Питамъ ви: въ какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи въ паритѣ, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете, колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвамъ: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия сѫществува за паритѣ. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавамъ? Слѣдователно, глупавитѣ хора сѫ празни кесии, а умнитѣ хора сѫ пълни кесии. Пълната кесия можешъ да я познаешъ, а празната кесия можешъ само да я подритнешъ. Споредъ вашата философия, вие казвате: азъ имамъ нужда отъ една празна кесия, за да си турямъ въ нея пари, когато имамъ. Тогава се заражда онзи срѣдновѣковенъ въпросъ: кое е сѫществувало по- напрѣдъ, кокошката или яйцето? Кое е сѫществувало по-напрѣдъ, кесията или паритѣ? Това е единъ дълбокъ въпросъ, който за сега ще оставимъ. За слѣдния пѫть ще ви задамъ тема №1. „Произходъ на яйцето и кокошката.“ Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано. Важната мисъль, която ви оставямъ тази вечерь въ връзка съ другитѣ посторонни мисли е, че животътъ е едно велико условие за проявление на разумното въ свѣта. Радоститѣ, това е пѫтьтъ нагорѣ; скърбитѣ, това е пѫтьтъ надолу. Слѣдователно, когато разумниятъ животъ се прояви въ свѣта, той носи съ себе си скръбьта, като необходимъ указатель на пѫтя. Затова разумнитѣ сѫщества, когато се радватъ и благуватъ, всѣкога отдѣлятъ половината отъ своето благо и го даватъ на онѣзи, които страдатъ. По такъвъ начинъ тѣ разрѣшаватъ правилно задачитѣ въ живота. Азъ ви говоря сега върху този въпросъ, защото забѣлѣзвамъ, че често отпадате духомъ. Нѣкой пѫть сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много врѣме, виждамъ ви съ оскубани пера и казвате: свърши се съ насъ! Казвамъ: чакайте, не бързайте, сега сѫ ви изпаднали нѣколко перца, но нѣма да се мине дълго врѣме и перцата ви пакъ ще поникнатъ. Слѣдъ 5-6 мѣсеца наново ще можете да си хвръкнете на високо, вашето равновѣсие ще се върне. Когато скърбишъ много, и когато се радвашъ много, и двѣтѣ състояния сѫ приятни. Не се обезсърчавайте! — това е разумното въ свѣта. Тъй трѣбва да постѫпвате като ученици на окултната школа, като ученици на Любовьта. Нѣкои мислятъ, че иматъ по-голѣма любовь отъ другитѣ. Любовьта не може да бѫде нито по-голѣма, нито по малка. Всички вие трѣбва да се стремите къмъ здраво разсѫждение, а не къмъ обикновеното разсѫждение. Щомъ започнешъ да страдашъ много, ще разсѫждавашъ защо страдашъ, кои сѫ причинитѣ и т. н. Това ви е необходимо, за да извлѣчете полза отъ тия страдания. Имайте прѣдъ видъ, че когато ви дойде една голѣма радость, задъ нея седи една голѣма скръбь; и когато ви сполети нѣкоя голѣма скръбь, задъ нея седи една голѣма радость. Напримѣръ, нѣкой вашъ чичо умира, и ви оставя едно голѣмо наслѣдство, отъ 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но задъ тази радость седятъ голѣми нещастия. Какви нещастия ще ви послѣдватъ напримѣръ? Ами че вие до тогава сте имали вѣра въ Бога, обичали сте своитѣ ближни, но слѣдъ като забогатѣете, вие се отдръпвате отъ всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вѣра въ ближнитѣ си, ставате краенъ егоистъ. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вѣрата си въ Бога и обичьта си къмъ ближнитѣ, това богатство ще бѫде за васъ едно благо. Ако пъкъ богатството ви донесе едно голѣмо нещастие, то не ви е потрѣбно. Вие ще ми възразите: какъ ще свършимъ университетъ безъ пари? Чудни сте вие! Съ пари ли се свършва университета? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашиятъ умъ, който Богъ ви далъ, а паритѣ въ този случай сѫ заблуждение за васъ. Ако отидете въ Америка, ще видите, че тамъ има много бѣдни студенти и студентки, които свършватъ университета съ успѣхъ само като ходятъ при нѣкои богати хора и имъ помагатъ: палятъ имъ печки, работятъ въ домоветѣ имъ, каквото намѣрятъ. Нѣкѫдѣ пъкъ ще срещнете богати американски синове, бащитѣ на които харчатъ по 40-50000 долари годишно, но тѣ не могатъ да свършатъ нищо. Има изключения и за богатскитѣ синове, както и за бѣднитѣ, но искамъ да кажа, че силата не е въ паритѣ. Бѣдни има и между богатитѣ, бѣдни има и между бѣднитѣ. Богатиятъ е бѣденъ, когато е неразуменъ; и бѣдниятъ е бѣденъ, когато има всички условия да бѫде разуменъ, а не ги използува. Тогава неговата бѣднотия е още по-голѣма. Сега, вие трѣбва да се въодушевите съ тия свѣтли идеи, да знаете, че може да си пробиете пѫть къмъ разумния животъ, и този пѫть е положителенъ. Тогава само ще разберете, че този пѫть ви е прѣдопрѣдѣленъ, и затова всичко разумно ще ви съдѣйствува, за да го постигнете, да тръгнете по този прѣдначертанъ пѫть. Не оставяйте свещения, пѫть, който Богъ ви е прѣдначерталъ! Той е пѫтьтъ на разумното въ васъ. Упражнение. Лѣвата рѫка се поставя свободно на колѣното. Дѣсната рѫка се изнася настрана хоризонтално, слѣдъ това: напрѣдъ, нагорѣ, назадъ въ крѫгъ, надолу. Туй въртене на рѫката се повтаря нѣколко пѫти. Сѫщото нѣщо се прави и съ лѣвата рѫка, а послѣ и съ двѣтѣ рѫцѣ заедно. Рѫцѣтѣ спиратъ хоризонтално и се спущатъ надолу. Това упражнение ще се прави прѣзъ седмицата, при случаи, когато се забъркатъ нѣщо мислитѣ или чувствата ви. Когато се забъркатъ мислитѣ ви, ще правите упражнението само съ дѣсната рѫка, а когато се забъркатъ чувствата ви, ще правите упражнението само съ лѣвата рѫка. Упражненията, които ви давамъ сѫ напълно естествени, тъй както природата дѣйствува. Природата всѣкога се проявява въ човѣка, безъ огледъ на това, дали той съзнава това нѣщо, или не. Напримѣръ, вървите нѣкога по пѫтя и махнете съ рѫката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? — Влѣзла е въ ума ви нѣкаква мисъль, която ви безпокои, и съ това движение на рѫката вие я изпѫждате навънъ. Това движение изразява единъ волевъ актъ. Понеже сте въ физическия свѣтъ, рѫцѣтѣ ви трѣбва да се движатъ съзнателно. Ако вие проточите дѣсната си рѫка налѣво, всички разумни сили, които направляватъ това движение сѫ при васъ. Това движение изразява, като че ви даватъ нѣщо и вие го взимате. Проточите ли рѫката си напрѣдъ, ще вземете това, което ви даватъ. Нѣкога ти кажешъ на нѣкой свой приятель: можешъ ли да ми услужишъ съ една малка сума? Той веднага бръква въ джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимашъ паритѣ и си доволенъ. Това негово движение е смислено. Щомъ движенията ви сѫ съзнателни, тѣ сѫ приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всѣко движение трѣбва да бѫде осмислено и свещено! Затова всички трѣбва да се стремите къмъ красивитѣ движения. Всѣко движение, въ една или въ друга посока, трѣбва да прѣдизвиква съотвѣтствуващи разумни сили, съ които да можете да влѣзете въ връзка. Само така движенията иматъ смисълъ и полза. Запримѣръ, човѣкъ, който се моли, не може да държи рѫцѣтѣ си надолу, той ще вдигне рѫцѣтѣ си а, б нагорѣ, въ положението на фигурата А. Човѣкъ, който иска да воюва за възвишеното, за благородното въ свѣта, сѫщо тъй издига рѫцѣтѣ си нагорѣ (въ положение А). Растението, което изниква изъ почвата и отива нагорѣ къмъ слънцето, заема сѫщото положение. Онзи човѣкъ, обаче, който държи съ двѣтѣ си рѫцѣ а — в тояга и се готви да воюва въ свѣта за низкитѣ, за обикновенитѣ работи, държи рѫцѣтѣ си надолу и се намира въ положението В. Това положение прѣдставлява една готова, напрегната стрѣла, която чака само послѣдния моментъ за нападение. Първото положение А, и второто положение В сѫ хармонични движения, които сѫ въ връзка помежду си. Слѣдователно, тия двѣ сѫщества, които правятъ движенията А и В, споредъ степеньта на своето развитие, се намиратъ въ два различни свѣта, вслѣдствие на което и тѣхнитѣ понятия за живота сѫ съвсѣмъ различни. Но и едното, и другото положение, нагорѣ и надолу, изразяватъ полюси на живота, които трѣбва да се проучаватъ съзнателно, защото само животътъ ще ви доведе въ връзка съ разумното. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели.
  12. От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Нѣжность и грубость — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. Т. м. Чете се резюме на темата: „Методъ за правилно дишане“. Чете се темата: „Влиянието на силнитѣ и на слабитѣ думи“. За следния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на силата и материята“. Който не може да пише по тази тема, да не се мѫчи да измисля нѣщо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нѣщо. Пишете и върху следнитѣ теми: „Произходъ на човѣшката душа“. „Принципъ ли е умътъ, или не?“ За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човѣкъ трѣбва постепенно да отваря прозорцитѣ на своя умъ, да влиза презъ тѣхъ повече свѣтлина. — Възможно ли е това? — Както човѣкъ може да отваря и затваря прозорцитѣ на своята кѫща, така може той да отваря и затваря прозорцитѣ на своя умственъ и духовенъ свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ на човѣка е неговиятъ вѫтрешенъ свѣтъ. Представете си, че на физическия свѣтъ човѣкъ се намира въ центъра С и предъ него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нѣщата само подъ ѫгъла АСВ (фиг. 1). Този ѫгълъ съставя четвъртъ отъ цѣлия крѫгъ и е равенъ на 90°. Ако иска да види нѣщо въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се обърне въ посока противоположна на физическия свѣтъ и да влѣзе въ полето на този свѣтъ, който може да се представи съ ѫгъла МСN. Физическиятъ, външниятъ свѣтъ дава само външни впечатления за нѣщата. За да проникнете въ тѣхната сѫщина, вие трѣбва да влѣзете въ духовния свѣтъ. Ако имате едно шише херметически затворено и пълно съ течность, вие можете да го вземете въ рѫката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете, какво е съдържанието му, трѣбва да го обърнете съ устата надолу. Като изтече течностьта, която е била въ него, вие ще познаете, какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свѣтъ. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нѣщата, вие трѣбва да ги разглеждате отъ положение точно обратно на физическия свѣтъ. Тъй щото, когато искате да разберете вѫтрешното съдържание на нѣщата, вие трѣбва абсолютно да се абстрахирате отъ тѣхната форма, отъ външния имъ видъ. На сѫщото основание, за да разберете сѫщината на човѣка, вие трѣбва временно да се абстрахирате отъ неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нѣщата и тѣхното съдържание. Сега, да разгледаме практическата страна на този въпросъ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си идеи, мисли, желания отъ своето минало, които днесъ го спъватъ въ пѫтя му. Той чете, интересува се отъ новитѣ идеи, минава за новъ човѣкъ, но външно само. Щомъ го поставятъ на изпитъ, той не може да приложи новитѣ идеи и постѫпва по старъ начинъ, споредъ това, което е вложено отъ миналото въ него. Дълго време трѣбва да работи той съ новитѣ идеи, докато станатъ плъть и кръвь за него. Това се провѣрява всѣки день въ живота. Срѣщате единъ ученъ човѣкъ, който е свършилъ три факултета; по какъвто въпросъ заговорите съ него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите въ нѣкакво трудно положение, въпрѣки всичкитѣ си знания, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки, каквито и простиятъ човѣкъ. Въ дадения случай разликата между учения и простия се заключава въ това, че учениятъ ще направи добро или зло като ученъ, а простиятъ — като простъ човѣкъ. Следователно, не е достатъчно само човѣкъ да има знания, но той трѣбва да знае, какъ да ги използува. Сѫщото може да се каже и за окултнитѣ ученици. За окултния ученикъ не е достатъчно само да придобива знания, но той трѣбва да е готовъ да ги прилага, да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Иначе, той ще се намѣри въ положението на бедния човѣкъ, който копае, работи съ мотиката по неволя, а не отъ съзнание. Дайте пари на този човѣкъ, да видите, какво ще направи съ тѣхъ. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облѣче хубаво и ще тръгне съ другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвънъ да бѫде чистъ, а дали вѫтрешно е чистъ, за това нѣма да помисли. Този човѣкъ ще мяза на ученитѣ, които знаятъ състава и свойствата на хранитѣ, знаятъ, кои храни сѫ най-добри, но щомъ дойде въпросъ, какви храни трѣбва да употрѣбяватъ, всичкото имъ знание пропада. Това не е наука, това не е знание. Първото нѣщо, което се изисква отъ окултния ученикъ, е да разбира себе си, да пази онѣзи свои чувства, които съставятъ основа на живота му. Кои чувства сѫ основни за него? Запримѣръ, едно отъ основнитѣ чувства на ученика е да влиза въ положението на всички живи сѫщества и да знае, че и тѣ страдатъ поне, колкото него. Колкото малко да е едно сѫщество, и то се мѫчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комарь е това и т. н. Малки сѫ тия сѫщества, но и тѣ иматъ мѫки и страдания. Че нѣматъ съзнанието и интелигентностьта на човѣка, това е другъ въпросъ. Разликата между всички живи сѫщества се заключава въ степеньта на тѣхното съзнание, въ степеньта на тѣхната интелигентность. Като изучавате живота на паразититѣ, виждате, че и у тѣхъ има известна степень интелигентность, чрезъ която познаватъ, на кои части отъ човѣшкото тѣло месото е по-меко, по-мазно и, на които мѣста кръвьта е по-чиста, тамъ нападатъ. Ученитѣ наричатъ тази специална интелигентность на паразититѣ инстинктъ. Така трѣбва да гледате на всички живи сѫщества. Отречете ли всѣкакво съзнание на малкитѣ сѫщества, отречете ли и най-малката имъ интелигентность, вие не можете да се наречете благороденъ човѣкъ, още повече не можете да бѫдете окултенъ ученикъ. Ученикъ е само онзи, който върви по стѫпкитѣ на Бѣлитѣ Братя. Бѣлитѣ Братя гледатъ на всички живи сѫщества съ подобаваще уважение и почитание. Тѣ зачитатъ живота и на най-малкитѣ сѫщества, защото всичко живо въ природата има свое велико предназначение. И тъй, като ученици, вие трѣбва да влизате въ положението на всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ тѣ. Ако влизате въ положението на малкитѣ сѫщества, толкова повече ще влизате въ положението на човѣка. Колко повече трѣбва да влизате въ положението си, като ученици на една и сѫща Школа! Да влизате въ положението на всички живи сѫщества, това е едно отъ нѣжнитѣ, отъ благороднитѣ чувства на човѣка, което се отличава по своята форма, по своя съставъ. Ако анализирате нѣжнитѣ, благороднитѣ чувства на човѣка, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ отъ другитѣ чувства, както по форма, така и по съставъ. Обаче, и тѣ сѫ изложени на постоянни промѣни. Такова е естеството на духовния свѣтъ, къмъ която область спадатъ чувствата. Тамъ всичко се мѣни, всичко е въ постоянно движение. Промѣни ставатъ и съ физическитѣ тѣла. И тѣ се движатъ, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една кѫща на земята, и следъ сто години речете да я съборите, ще видите, че всѣка тухла, всѣки камъкъ, всѣка греда се намиратъ почти на сѫщото мѣсто, на което първоначално сѫ били поставени. Тѣ сѫ измѣстени малко, подвижили сѫ се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно, и континентитѣ, и рѣкитѣ, и планинитѣ се мѣстятъ, но незабелязано. Преди хиляди години континентитѣ не сѫ били на тия мѣста, на които сѫ днесъ. Въ бѫдеще ще се премѣстятъ, ще се подвижатъ, но пакъ нѣма да бѫдатъ на днешнитѣ си мѣста. Въ духовния свѣтъ, обаче, това движение е много по-бързо. Тамъ нѣщата се движатъ толкова бързо, че ако човѣкъ внезапно попадне въ този свѣтъ, той по никой начинъ самъ не би могълъ да се ориентира. Дето има движение, тамъ има животъ. Сѫщото движение става и въ клеткитѣ на всички организми. Токова движение, такова размѣстване става и съ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, следъ хиляди години клеткитѣ на краката ще дойдатъ въ мозъка, ще смѣнятъ службата си. Отъ мѣстата на клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ зависи тѣхната служба, а сѫщевременно и тѣхния съставъ. Колкото да си приличатъ клеткитѣ по съставъ на веществото или материята, отъ която сѫ направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запримѣръ, кислородътъ, който влиза като съставна часть на клеткитѣ на краката, се различава по нѣщо отъ кислорода на кръвьта; кислородътъ на кръвьта пъкъ се различава отъ кислорода на мозъчнитѣ клетки и т. н. Въ физическо отношение, обаче, нѣма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсѣкѫде е единъ и сѫщъ — все е елементъ кислородъ. Въ органическо и психическо отношение кислородътъ се различава по свойствата си отъ физическия кислородъ. И затова можемъ да кажемъ, че кислородътъ има външни или физически свойства, но има и вѫтрешни или психически свойства, които ученитѣ наричатъ химически свойства. Но и физическитѣ, и химическитѣ свойства на разнитѣ видове кислородъ се различаватъ по мѣсто и по-служба. Направете следния опитъ, да видите, кѫде се крие силата, която образува, т. е. създава нѣщата: вънъ или вѫтре въ тѣхъ. Вземете черупката на нѣкоя мида, надробете я на ситно, турете я въ вода и вижте, ще можете ли да възстановите първоначалната ѝ форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата ѝ. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вънъ отъ нея. Обаче, ако разтворите нѣколко кристалчета отъ морска соль въ вода и после изпарите водата, кристалитѣ на сольта ще се възстановятъ. Това показва, че силата, която е действувала за образуване на кристалитѣ, е въ самитѣ тѣхъ. Значи, въ едни случаи силитѣ на природата действуватъ вънъ отъ тѣлата, а въ други случаи — вѫтре въ самитѣ тѣла. Сѫщото може да се каже и за атомитѣ. Има атоми, животътъ на които е отвънъ; има атоми, животътъ на които е отвѫтре. Това се забелязва и въ вашитѣ идеи. Запримѣръ, има идеи, въ които животътъ на кислороднитѣ атоми е отвънъ; има идеи, въ които животътъ на кислороднитѣ атоми е вѫтре въ тѣхъ. Това нѣщо създава различие и въ самитѣ идеи. Както атомитѣ на елементитѣ мѣнятъ мѣстата си, извършватъ различни служби, така и клеткитѣ на човѣшкия организъмъ мѣнятъ мѣстата и службитѣ си. Запримѣръ, следъ хиляди години клеткитѣ на краката ще влѣзатъ въ мозъка. Това наричатъ хората еволюция. Но ако клеткитѣ на мозъка не могатъ да използуватъ добритѣ условия, следъ хиляди години тѣ ще слѣзатъ въ краката, ще взематъ по-низко положение. Това наричатъ хората карма, или лоша сѫдба. Възъ основа на сѫщия законъ и човѣкъ може да бѫде или въ краката, или въ главата, на козмическия човѣкъ, вследствие на което ще се намира при по-добри, или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използува лошитѣ условия, той ще мине въ по-добри условия на живота. Като слушатъ да имъ се говори по този начинъ, мнозина искатъ да бѫдатъ умни, добри, по-скоро да еволюиратъ. Човѣкъ не може да бѫде уменъ, нито може да бѫде глупавъ; той не може да бѫде нито добъръ, нито лошъ. Защо? — Защото частьта не може да бѫде равна на цѣлото. Умътъ представя цѣлокупностьта на Великото, на Божественото въ свѣта. Следователно, уменъ може да бѫде само онзи, който познава Бога, и чрезъ когото Богъ се проявява. Безъ тѣзи условия никой човѣкъ не може да бѫде уменъ. Той всѣкога ще представя малка частица, която нѣма нищо общо съ цѣлото. Представете си, че вие се оглеждате въ едно плоско огледало и виждате отражението си въ него. Отражението ви въ огледалото има ли сѫщитѣ качества, каквито вие имате? Привидно отражението мяза на васъ, но то нѣма тѣзи качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонъ изговаря речьта на нѣкой виденъ ораторъ. Самъ грамофонътъ има ли качествата на човѣка, чиято речь произвежда? Има ли той нѣкаква разумность? — Въ грамофона, или въ фонографа нѣма никаква разумность. Тѣ могатъ да бѫдатъ само отражение на човѣка. Следователно, отражението не може да бѫде равно на реалностьта. И човѣкъ не може да бѫде като Бога. Казано е въ Евангелието: „Бѫдете като Бога“. Това не значи, че човѣкъ може да бѫде като Бога, но той трѣбва да се стреми да има проявитѣ на Бога. Едно отъ качествата на Бога е, че следъ като се занимава съ велики работи — съ създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага ѝ се притича на помощь. Божието око, Божието съзнание е будно за всичко, което става въ вселената. Той всичко вижда, и всѣко нѣщо туря на мѣстото му. Ако човѣкъ не може да прояви тия качества въ малкия свѣтъ, въ който живѣе, какво остава за проявитѣ му въ голѣмия свѣтъ? Като ученици, отъ васъ се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателность, на деликатность. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае отъ условия: почва, вода, въздухъ и свѣтлина. Като знаете това, вие трѣбва да отглеждате семето, безъ да се обезсърдчавате. Ако първитѣ нѣколко години не даде плодъ, ще даде на петата или на шестата година. Семето трѣбва да бѫде посѣто на време и при благоприятни за него условия. Всѣка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използувайте тѣзи условия, за да може посѣтото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. Въ него нѣма почивка, нѣма и неутрална зона. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, вие непременно трѣбва да вземете известна посока. Тамъ не се позволява никаква почивка; тамъ всички сѫщества работятъ. Който се опита да седи безъ работа и да почива, той неусѣтно ще излѣзе отъ този свѣтъ. Въ който свѣтъ и да попадне, човѣкъ непременно трѣбва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работятъ върху него. Какво представя Божествениятъ свѣтъ? Божествениятъ свѣтъ е разуменъ, съзнателенъ свѣтъ, а не механически, както нѣкои си го представятъ. Ако сте слаби, но използувате условията на този свѣтъ разумно, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживѣете най-голѣми разочарования. Защо? — Защото най-малката погрѣшка въ Божествения свѣтъ е въ състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да използува благоприятнитѣ условия. Иначе, той ще изпадне въ крайность, както често нѣкои хора изпадатъ. Слушате нѣкой да говори: Богъ ще промисли за всичко. Значи, той ще седи и ще чака Богъ да промисли за него. Това е крайность. Другъ пъкъ казва: Азъ самъ трѣбва да работя, на никого да не разчитамъ. И виждате, че този човѣкъ се напъва, прави усилия да преодолѣе мѫчнотиитѣ въ живота, но не успѣва. Това е друга крайность. Едно трѣбва да знаете: нѣкѫде Богъ ще промисли, нѣкѫде човѣкъ ще промисли. Нѣкѫде Богъ ще работи, нѣкѫде човѣкъ ще работи. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ работи?“ Кога Богъ работи? — Когато човѣкъ е слабъ. Това значи: когато синътъ е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синътъ работи за нея. Въ първия случай детето, синътъ представя човѣкътъ, а майката — Богъ, Който работи за него. Въ втория случай майката е човѣкътъ, а синътъ — Богъ, Който работи за нея. По този начинъ става смѣна: когато единъ почива, другъ — работи. Ако не ставаше тази смѣна, хората не биха могли да си помагатъ. И тъй, бѫдете внимателни къмъ страданията на всички живи сѫщества и знайте, че всички около васъ страдатъ. Красиво нѣщо е страданието! Страданието не е нищо друго, освенъ езикъ на Бога. То е великата майка. Който иска Богъ да му проговори, той трѣбва да е готовъ да понесе най-голѣмитѣ страдания въ свѣта, да бѫде изоставенъ отъ всички хора. И ако при това положение всичко около него и въ него затихне, тогава той ще чуе Божия гласъ, тогава ще се свърже съ реалностьта въ живота. Докато човѣкъ е здравъ, докато е богатъ, докато има приятели, Богъ нѣма да му проговори. Всички могатъ да му говорятъ, но не и Богъ. Който е страдалъ, той е придобилъ по-голѣма мекота, по-голѣма нѣжность, повече знания и опитность отъ онзи, който не е страдалъ. Въпрѣки това всички хора искатъ да прекаратъ живота си безъ страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далечъ да е отъ мене страданието. Като се заговори нѣщо за радостьта, веднага се усмихвате. Обаче, радостьта и скръбьта вървятъ винаги една следъ друга. Ако повикате скръбьта, веднага следъ нея ще дойде радостьта. Когато скръбьта се разговаря дълго време съ нѣкой човѣкъ, тя му казва: Досега азъ орахъ и копахъ. Това зная да правя. Следъ като разорахъ нивата, ще повикамъ моята сестра — радостьта, да я посѣе. Тя знае добре да сѣе. Ако нѣкой човѣкъ повика радостьта, преди още нивата да е прокопана и разорана, тя ще му каже: Азъ имамъ една сестра, която знае да оре и копае. Тя трѣбва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда азъ — да засѣя нивата. Ние работимъ задружно: тя започва една работа, азъ я свършвамъ. После азъ започвамъ, тя свършва. Следователно, безъ радость и скръбь животътъ на човѣка би билъ нещастенъ. Като работятъ едновременно, тѣ облагородяватъ човѣка, внасятъ въ него нѣжность, мекота. Ако само скръбьта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостьта работи, тя ще го втвърди. Дветѣ заедно, обаче, внасятъ въ човѣшкия характеръ меки, нѣжни, благородни чувства и възвишени стремежи. Сѫщото се забелязва и между ученитѣ хора. Докато човѣкъ се занимава изключително само съ единъ предметъ, въ края на краищата той огрубява. Ако единъ ученъ посвети 20-30 години отъ живота си изключително за изучаване на пеперудитѣ, той ще огрубѣе. Каква полза отъ това, че той уловилъ хиляди пеперуди презъ живота си и ги препариралъ? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има въ това, да учи човѣкъ да препарира различни животни? Ще дойде день да препариратъ и този човѣкъ, който е препариралъ хиляди по-низкостоещи отъ себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази, да изучава човѣкъ животнитѣ, безъ да ги препарира. Докато се занимава съ препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто въ живота, едновременно съ това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освенъ чрезъ препариране на животни, природата може да се изучава и по съвсемъ други методи, различни отъ досегашнитѣ. И тъй, пазете се отъ огрубяване на чувствата. При изучаване на естественитѣ науки, на математиката, човѣкъ може да огрубѣе. Ако не е внимателенъ, всѣки човѣкъ може да огрубѣе, билъ той министъръ, учитель, свещеникъ и т. н. Ако учительтъ бие ученицитѣ си, нѣма да минатъ десеть години, и той ще започне да огрубява. Ако свещеникътъ се отнася грубо съ своитѣ пасоми, и той огрубява. Ако министърътъ е грубъ съ своитѣ подведомствени, и той огрубява. Всѣка работа може да огруби човѣка, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази. Нѣма естественикъ, който да не е платилъ скѫпо за препариранията, които е направилъ. Нѣма рибарь, който да не е платилъ скѫпо за уловенитѣ риби. Нѣма касапинъ, който да не е платилъ скѫпо за закланитѣ овце и говеда. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като е нарушилъ Божествения законъ, да не е платилъ скѫпо за това. Тъй щото, който изучава природата, той трѣбва да спазва известни свещени правила, каквито съвременнитѣ учени не познаватъ и не прилагатъ. Ако нѣкой иска да изучава пеперудитѣ, запримѣръ, той трѣбва да отиде при онова възвишено сѫщество, което ги покровителствува, и да иска отъ него позволение да ги изучава. Ако това сѫщество му позволи, то ще му даде начинъ, какъ да постѫпва съ тѣхъ, какъ да ги изучава, безъ да пострадатъ. Рече ли този човѣкъ да влѣзе въ царството на пеперудитѣ безъ позволение, тѣхниятъ покровитель ще му даде единъ урокъ, да го помни за вѣчни времена. Ако нѣкой иска да влѣзе, като химикъ, въ царството на елементитѣ и да ги изучава, той пакъ трѣбва да иска разрешение отъ пазителя на елементитѣ, дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т. н. Да се иска позволение при изучаване на каква и да е наука — това е първото свещено правило, което трѣбва да се спазва. Иначе, всѣки ще плати скѫпо за нарушаване на това правило. Тази е причината, задето много учени, при своитѣ опити, скѫпо плащатъ. Мнозина сѫ платили даже съ живота си. Всѣка область на науката е свещена, и който пожелае да я изучава, той трѣбва да има за това позволение отъ ония, които управляватъ тази область. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ медикъ и добре да лѣкувашъ хората, обърни се първо за позволение къмъ сѫществата, които управляватъ тази область, и тогава работи. Едно се иска отъ човѣка: вѣра! Той трѣбва да вѣрва въ онова, което изучава. И като се лѣкува, човѣкъ пакъ трѣбва да има вѣра. Лѣкарствата, които лѣкарьтъ препорѫчва на болния, иматъ сила дотолкова, доколкото е неговата вѣра. Щомъ е така, човѣкъ може да се лѣкува и безъ лѣкарства. Представете си, че въ една болница има 30 души парализирани: единъ — съ парализиранъ кракъ, другъ — съ парализирана рѫка и т. н. Ако тия болни иматъ силна вѣра, съ една формула само могатъ да се излѣкуватъ. Мощно нѣщо е вѣрата на човѣка! И тъй, както вѣрата е условие за лѣкуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбитѣ и способноститѣ, вложени въ човѣка. Който може да използува тия условия, той може да стане ученъ човѣкъ. Значи, училището не прави човѣка ученъ, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане ученъ. Черковата не прави човѣка религиозенъ, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предъ видъ, че класътъ, въ който сте, нѣма изведнъжъ да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условие да станете такива. Ако разумно използувате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използувате, както трѣбва, вие нищо нѣма да придобиете. Идеитѣ, които се даватъ въ Школата, трѣбва да бѫдатъ толкова ясни за васъ, че да не събуждатъ въ ума ви никаква двусмисленость. За да възприемате идеитѣ, които ви се преподаватъ, вие трѣбва да бѫдете като деца. Нѣма по-смѣшно нѣщо за човѣка отъ това, да мисли, че е старъ, че е възрастенъ и всичко знае. Този човѣкъ е преждевременно остарѣлъ. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голѣмъ човѣкъ. Единъ французинъ върви по улицитѣ на единъ градъ въ Франция и срѣща едно малко момченце съ цигара въ уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушишъ тютюнъ. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че въ Франция нѣма деца? — Нещастието на Франция седи въ това, че деца нѣма. А когото срещнете въ България, все разправя: Какъ мислишъ, простъ човѣкъ ли съмъ! Да не мислишъ, че съмъ невежа? — Нещастието на България седи въ това, че всички българи се считатъ учени. Да мисли човѣкъ за себе си, че е ученъ, това значи, да е пълно шише, което отъ години не е отваряно. — Не, щомъ се напълни шишето ви, трѣбва да използувате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните съ прѣсна, чиста вода. Всѣки отъ васъ трѣбва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни, да не съжалява за това; като се пълни, да се радва, че е придобилъ нѣщо ново. За това, обаче, всички трѣбва да имате положителни възгледи за нѣщата. Само по този начинъ вие ще имате успѣхъ, ще можете правилно да се развивате. Сега, задръжте въ ума си следнитѣ основни идеи отъ тази лекция: Когато страдате, влизайте единъ на другъ въ положението си. И второ: каквото работите, съ каквото се занимавате, използувайте го за развиване на нѣжни, благородни чувства въ себе си. Следователно, пазете се отъ огрубяване на чувствата си, и развивайте въ себе си нѣжность и състрадание. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 27 юний, 1923 г. София.
  13. Ани

    1923_06_20 Опити

    От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опити. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се темата: „Методъ за правилно дишане“. Знаете ли, какъ се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане съ любовь. Другъ пъкъ ще каже, че правилното дишане е въ зависимость отъ правата мисъль. Като дишате, вие можете да правите различни опити: да дишате ту съ дветѣ ноздри, ту съ едната. Естествено дишане е, когато поемате въздухъ презъ дветѣ ноздри. Споредъ науката за „дълбокото дишане“, въ човѣшкия организъмъ се забелязватъ две течения. Ако едно отъ дветѣ течения вземе надмощие въ организъма, тогава става известно нарушаване въ дишането. Въ такъвъ случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрезъ дишането, поетата отъ дробоветѣ храна се разпространява по цѣлия организъмъ. Когато сте нервни, разгнѣвени нѣщо, направете следното упражнение: запушете съ палеца на дѣсната си рѫка дѣсната ноздра, а презъ лѣвата поемайте въздухъ, като броите мислено до седемь. Следъ това не поемайте повече въздухъ и мислено бройте до десеть. После запушете лѣвата ноздра, а презъ дѣсната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до деветь. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка, или за усилване на паметьта. Това е особено необходимо, когато изучавате нѣкакъвъ предметъ. Сутринь и преди обѣдъ ще поемате въздухъ презъ лѣвата ноздра, а ще го изпущате презъ дѣсната. Вечерь ще поемате въздухъ презъ дѣсната ноздра, а ще издишате презъ лѣвата. Ще правите упражнението по 21 пѫти на день: сутринь, преди обѣдъ и вечерь по седемь пѫти. Мнозина се смѣятъ на това упражнение, вижда имъ се дребна работа. Тѣ не знаятъ, че който не може да прави малки упражнения, или не може да решава малки задачи, той не може да решава и голѣми задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздухъ въ дробоветѣ си и го задържате известно време, ще усѣтите едно задушване, но това, именно, показва, че имате полза отъ упражнението. Велика наука е науката за дишането. За дишането сѫ писани книги, които трѣбва да четете, да видите, какви методи се препорѫчватъ тамъ и кои отъ тѣхъ можете да приложите. За да приложите кой и да е методъ, вие трѣбва да имате въ себе си поне една опорна точка. Какво нѣщо е опорната точка? Всѣки вѫзелъ, въ който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запримѣръ, опорната точка на електрическитѣ лампи е мѣстото, дето енергията се проявява. Опорни точки сѫ нужни и въ живота, и въ природата. Като знаете това, можете да разберете, какво е предназначението на окултнитѣ школи. Предназначението на тия школи е да подготвятъ ученици, които да послужатъ за опорни точки на разумнитѣ сили въ природата, на Божественитѣ мисли. Следователно, когато се намѣрите въ трудно положение, задайте си въпроса, дали сте опорни точки на Божествената мисъль, или не сте. Каква е разликата между Божествена и човѣшка мисъль? Божествената мисъль отъ човѣшката се различава по своята интензивность, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трѣбва да познавате Божественитѣ мисли въ онова чисто състояние, въ каквото пристигатъ до човѣшката душа. Да възприемете една Божествена мисъль, това значи, да се качите на най-високия планински връхъ, и оттамъ да я възприемете. Ако въ ума ви влѣзе една Божествена мисъль, презъ цѣлия ви животъ тя ще бѫде свѣтлина за душата ви. Мощно нѣщо е Божественото! Който живѣе съ Божествени мисли, той всѣкога е силенъ. Изпадне ли подъ влиянието на човѣшкитѣ мисли, човѣкъ започва да губи силитѣ си; той ще се демагнетизира, ще прекѫсне връзката на Божественитѣ мисли въ себе си. Този човѣкъ е изложенъ вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалноститѣ въ живота на съвременнитѣ хора. Всички противоречия, всѣкаква дисхармония между религиознитѣ хора и общества сѫщо се дължатъ на прекѫсване на Божествената мисъль. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни по отношение на Божественитѣ мисли, защото и безъ това тѣ не стигатъ право до васъ. Докато стигнатъ до вашия умъ, тѣ минаватъ презъ умоветѣ на редъ сѫщества, отъ по-високи иерархии, и най-после до васъ достига едва единъ лѫчъ отъ тия мисли. При това, помнете, че Божественитѣ мисли посещаватъ човѣка, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Нѣкой може да е царь, но случава се, че презъ цѣлия му животъ не го посещава нито една Божествена мисъль. Другъ може да е простъ, беденъ, скроменъ човѣкъ, но Божественитѣ мисли го посещаватъ една следъ друга. Това зависи отъ душевното състояние на човѣка. Въ едно село презъ лѣтото настанала голѣма суша, вследствие на което всички сѣитби били осѫдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникътъ, заедно съ селянитѣ, решилъ да устрои обща молитва за дъждъ, въ която цѣлото село да вземе участие. По този случай единъ баща взелъ съ себе си десетгодишното си момченце, и то да присѫтствува на тази молитва. Детето взело съ себе си чадъръ, защото очаквало, като отговоръ на молитвата, да вали дъждъ. Бащата излѣзълъ отъ дома си, безъ да вземе чадъръ. — Защо? — Защото той си казалъ: Я вали дъждъ, я не вали. Той не вѣрвалъ въ силата на молитвата. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже не вѣрватъ въ това, за което се молятъ. Тѣ нѣматъ опорни точки въ живота си, вследствие на което се колебаятъ и съмняватъ въ всичко. Обаче, който живѣе съ вѣра въ положителното, той всѣкога има опорни точки въ живота си. Щомъ има опорни точки, той ще има и добри резултати. Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си съ тънъкъ коприненъ конецъ (фиг. 1). При сегашнитѣ условия може ли човѣкъ да мине по тази нишка? — Не може. При други условия, обаче, това е възможно. Но днесъ никой човѣкъ не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комарь могатъ да минатъ по нея, но не и човѣкъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ се увеличи сцеплението между частицитѣ на този конецъ, тогава и човѣкъ може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите, колко такива нишки трѣбва да се съединятъ въ едно, за да може човѣкъ да мине по тѣхъ като по дебело вѫже. Намѣрено е, че копринената нишка отъ бубата е двойна и е дебела 0.026 мм. Следователно, едната нишка само е дебела 0.013 мм. Всички сте писали нѣщо за дишането, всѣки е далъ поне единъ методъ за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче, ако проследите дишането на всѣки поотдѣлно, ще забележите, че единъ диша много бързо, другъ — бавно, трети — съ голѣмо прекѫсване и т. н. За да се увѣрите въ правилностьта на вашитѣ методи, направете опитъ съ тѣхъ. Приложете методитѣ си върху такива хора, които не дишатъ правилно и вижте, какви резултати ще имате. Като изучавате различнитѣ методи за дишане, сѫщевременно търсете причинитѣ за неправилното дишане. Защо нѣкога изпитвате разширяване, а нѣкога — свиване на дробоветѣ? Забелязали ли сте, въ кои случаи се чувствувате свободни, разширени, господари на положението и въ кои — стѣснени, ограничени? Когато се намѣрите между деца, вие се чувствувате надъ тѣхъ, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щомъ влѣзете въ общество на учени хора, професори, вие веднага се стѣснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стѣснение на човѣка се дължи на неговитѣ лични чувства. Личнитѣ чувства пъкъ сѫ свързани съ човѣшкото самосъзнание. Възрастниятъ човѣкъ мисли, че много знае и, като изпадне между учени хора, професори, които знаятъ повече отъ него, той започва да се стѣснява, да се свива, да не се изложи предъ тѣхъ. Предъ ученитѣ хора личнитѣ чувства на човѣка го правятъ смиренъ, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаятъ повече отъ него, той е свободенъ, господарь е на положението. Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане, или какви и да е опити и упражнения, вие трѣбва да имате такова съзнание, каквото имате предъ децата. Само по този начинъ ще придобиете нѣщо. Стѣснявате ли се, както предъ възрастнитѣ, вие нищо нѣма да придобиете. Запримѣръ, ако искате да приложите нѣкой природенъ методъ за дишане, но се страхувате за резултатитѣ, вие се стѣснявате и нищо не придобивате. Други пъкъ правятъ упражнения за дишане, но бързатъ, по-скоро да свършатъ. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсрѣдоточено, за да имате резултатъ. Иначе, ще го механизирате, и нищо нѣма да придобиете. Употрѣбявайте по 5-10 минути за дишане, и презъ това време не мислете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързатъ. Като дадете ябълка на нѣкое дете, то ще я обърне оттукъ-оттамъ, ще я погледне, ще ѝ се порадва и следъ това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на нѣкой философъ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Азъ нѣмамъ време сега да се занимавамъ съ такива малки работи. Велики въпроси ме чакатъ мене. Този философъ не знае, че чрезъ ябълката може да се домогне до редъ философски въпроси. Запримѣръ, като разглежда листата, цвѣта, формата ѝ, той може да дойде до произхода на ябълката — единъ важенъ философски въпросъ. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена отъ атоми и молекули. Тя принадлежи къмъ предметния, къмъ обективния свѣтъ, а азъ се занимавамъ съ велики, отвлѣчени въпроси. Съвременнитѣ учени искатъ да ни убедятъ, че знаятъ, отъ какво е направена ябълката. Изследванията, които правятъ материалиститѣ - учени, сѫ подобни на тия, които може да направи нѣкой простъ, невежа човѣкъ върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглеждаш външно и казва: Тази книга е подвързана съ еди-каква си кожа. Хартията, отъ която е направена, е оризова. Вѫтре е печатана съ черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследвашъ една ябълка външно само и да кажешъ, каква е материята ѝ, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само въ материята си. Тя носи животъ въ себе си, който всѣки може да опита. Колкото по-прѣсна е ябълката, толкова повече животъ съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже съ нейния животъ, само той знае, какво представя тя въ сѫщность. Всички растения сѫ свързани помежду си, вследствие на което животътъ се прелива отъ едно растение въ друго. Всѣки ясновидецъ може да провѣри това нѣщо. Цѣлото растително царство пъкъ е свързано съ Божествения свѣтъ. Тъй щото, когато вземете единъ какъвъ и да е плодъ, знайте, че той е свързанъ съ Цѣлото, съ плодоветѣ на Божествения свѣтъ. Като държите тази мисъль въ ума си, вие ще се ползувате отъ плодоветѣ, отъ тѣхъ ще черпите възвишени енергии. Следователно, яжте всѣкога прѣсни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизненитѣ сокове отъ тѣхъ. Така приети въ организъма ви, тѣ ще предизвикатъ у васъ силна реакция къмъ новъ животъ. Въ това отношение вие трѣбва да правите редъ опити, да се увѣрите въ истинностьта на моитѣ думи. Тѣ не трѣбва да останатъ само теория, но трѣбва да се подложатъ на опитъ. Когато сте неразположени духомъ, направете следния опитъ: вземете половинъ килограмъ прѣсни, едри, хубави череши и излѣзте вънъ, въ 10 ч. пр. об. Обърнете се къмъ слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешитѣ. Яжте ги около единъ часъ. Тъй щото, отъ 10 — 11 ч. трѣбва да сте изяли всичкитѣ череши. Освенъ череши, нищо друго не трѣбва да ядете. Следъ половинъ часъ ще забележите една промѣна въ състоянието, въ разположението си. Това е резултатъ на черешитѣ. Онѣзи пъкъ, които сѫ чиновници, ще направятъ този опитъ по-рано, отъ 8—81/2 ч. с. Ще знаете, че за този опитъ природата опредѣля само половинъ килограмъ череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, нѣма да забележите резултата отъ него, защото и безъ това сте били добре разположени. Този опитъ има смисълъ, само когато не сте добре разположени. Сега, като наблюдавамъ лицата ви, както и тия на съвременнитѣ хора, изобщо, намирамъ, че всички сте силно напрегнати, като пълни пушки, които при най-малкото побутване сѫ готови да избухнатъ. Вие трѣбва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте съ тази енергия. Ако искате да се ползувате отъ знанието, което ви се дава въ Школата, вие трѣбва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпредѣляте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква отъ ученика. Когато хванете рѫката на нѣкой здравъ човѣкъ, чиято мисъль е интенсивна, вие ще усѣтите изтичане на енергия отъ него. Ако човѣкъ не е здравъ, и мисъльта му не е интенсивна. Щомъ хванете рѫката на този човѣкъ, нѣма да усѣтите изтичане на енергия. Рѫката му е отпусната, пасивна, безъ никаква енергия и животъ. Този човѣкъ е запушенъ кранъ. Здравиятъ човѣкъ, обаче, е отворенъ кранъ. Въ него става правилно втичане и изтичане на енергии. Упражнение: Затворете очитѣ си и мислено си представете една череша отъ едритѣ, доброкачествени череши, и мислете за нея петь минути. Ако въ това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитътъ е излѣзълъ несполучливъ. За да имате по-добъръ резултатъ, направете опита съ черешово дърво, окичено съ зрѣли, едри плодове. Въ този случай мисъльта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подействува върху разположението на вашия духъ. Понеже атмосферата вънъ е силно наситена съ влага, упражнението не може да излѣзе много сполучливо. Обикновено влагата препятствува на теченията на мисъльта. За следния пѫть пишете върху темата: „Влиянието на силнитѣ и на слабитѣ думи“. Ще се спрете само върху силнитѣ и слабитѣ думи въ положителенъ смисълъ. Ако разгледате думитѣ „любовь и обичь“, какъ мислите, коя отъ дветѣ думи ще укаже по-силно влияние върху човѣка, и на коя отъ дветѣ думи влиянието ще бѫде по-трайно. И правитѣ, и обратнитѣ реакции на любовьта сѫ по-силни отъ тия на обичьта. Като кажете на нѣкого „бѫди благъ, или бѫди добъръ“, кое отъ дветѣ пожелания ще укаже по-силно влияние? Или ако кажете „бѫди милостивъ, бѫди снизходителенъ“, кое пожелание ще се отрази посилно върху човѣка?— „Бѫди милостивъ“ ще се отрази по-силно, отколкото „бѫди снизходителенъ“. За да се произнесете върху влиянието на думитѣ, за степеньта на тѣхната сила, вие трѣбва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думитѣ „добъръ, благъ, милостивъ, справедливъ, търпеливъ и др.“ и вижте, какво влияние ще произведатъ върху васъ. Направете този опитъ главно съ такива думи, които иматъ съдържание и смисълъ за самитѣ васъ. Сега, като правите упражнението за дишане, сутринь, преди обѣдъ и вечерь по седемь пѫти, едновременно съ това записвайте въ тетрадката си третия стихъ отъ трета глава на Евангелието на Иоана. Значи, този стихъ ще го пишете по три пѫти на день. Следъ всѣко написване ще теглите една чърта. Всичко, каквото пишете, старайте се да бѫде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голѣма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листоветѣ си, за да направя свои бележки върху тѣхъ. Написвайте стиха преди започване на дишането. Стихътъ, който ще пишете, е следниятъ: „Истина, истина ви казвамъ, че ако не се роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Тя постоянно ни весели. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1923 г. София.
  14. От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отношение на природнитѣ сили къмъ човѣшката душа. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се резюме на 19 лекция отъ първа година. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силитѣ на природата, понеже тѣ иматъ отношение къмъ човѣшката душа. Тъй както сега изучавате природата, отъ една страна, вие я разглеждате като отражение на вашия вѫтрешенъ свѣтъ, а отъ друга страна, вие разглеждате физическия свѣтъ извънъ себе си и казвате: Това е природа. — Не, външниятъ свѣтъ, природата трѣбва да се изучава по особенъ начинъ. Представете си сега, че предъ окото ви — С се намира предметъ АВ. (фиг. 1). Вие наблюдавате отвънъ и не знаете, какъвъ е предметътъ АВ. Да допуснемъ, че свѣтлината, която реагира на вашето око, минава презъ него и хвърля сѣнка. Понеже лѫчитѣ минаватъ презъ лещата С на окото и се отразяватъ на другата страна, ние получаваме образъ, обратенъ на АВ и по-голѣмъ отъ него — А1В1. Предметътъ АВ е реаленъ, А1В1 е негово отражение, като въ огледало. Следъ това вие наново проектирате отражението А1В1 навънъ. Това отражение реагира върху центъра на вашия мозъкъ. Това става въ нѣколко фази, които сега нѣма да обяснявамъ. Следъ това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметътъ АВ може да бѫде неодушевенъ, а може да бѫде и човѣкъ, съ височина около 165 см. — нормална мѣрка за срѣдния ръстъ на човѣка. Височината на този субектъ опредѣля неговия стремежъ нагоре. Колкото по-високъ ръстъ има човѣкъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за неговото развитие. И въ растителното царство височината на растенията, на дърветата е въ зависимость отъ условията. Когато влизате въ гора, въ която дърветата сѫ близо едно до друго, ще забележите, че всѣко дърво има стремежъ да расте на високо. Тамъ се забелязва едно надпреварване между дърветата, всѣко едно иска да израсте по-високо отъ съседнитѣ. Този стремежъ е много естественъ: всѣко дърво иска да се издигне надъ другитѣ, да не го засѣнчватъ, да не го лишаватъ отъ слънчевата свѣтлина. Каква е разликата между низкия и високия човѣкъ? Като говоримъ за низъкъ и високъ човѣкъ, трѣбва да имаме предъ видъ, въ какво отношение този човѣкъ е низъкъ или високъ. Има нѣколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човѣкъ да измѣри своята физическа височина, но какъ ще измѣри моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждамъ този въпросъ, той е отвлѣченъ. Защо? — Защото не виждате вѫтрешнитѣ връзки на живота. Въ това отношение всѣка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение въ живота. За всѣко нѣщо трѣбва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинскиятъ, реалниятъ животъ е духовниятъ, защото величинитѣ, съ които той борави, сѫ постоянни, неизмѣнни. Мислите ли, че отражението, което се е получило въ вашия мозъкъ, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който ви се вижда интелигентенъ, благороденъ, учтивъ. Това е първото впечатление отъ този човѣкъ. Следъ една година вие имате вече съвсемъ друго мнение за него. Казвате, че този човѣкъ не е толкова благороденъ и интелигентенъ, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, възъ основа на които казахте, че този човѣкъ е благороденъ и интелигентенъ? Ако запитате единъ математикъ за отличителнитѣ белези или признаци на нѣщо, той веднага ще ги изтъкне и после, възъ основа на тѣхъ, ще може да решава всѣка задача изъ областьта на математиката. Щомъ може да решава всѣка задача, той е първокласенъ математикъ. Следователно, първокласенъ математикъ е онзи, който може да решава не само сѫществуващитѣ досега задачи въ козмоса, но и ония, които тепърва ще предстоятъ да се решаватъ. Той решава всички задачи 100%. Второкласниятъ математикъ решава 75% отъ даденитѣ му задачи, а третокласниятъ само 25% отъ всички задачи. Последниятъ математикъ ще ви бѫде най-малко полезенъ. Ако въ 25 случая ви освѣтли и напѫти, въ 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срѣщаме и въ моралния животъ на хората. Първокласенъ моралистъ е онзи, който решава задачитѣ си 100%; второкласенъ е онзи, който решава задачитѣ си 75%, а третокласенъ, който решава задачитѣ си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате единъ учитель отъ трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учитель ще ви изведе на пѫтя съ здравъ гръбнакъ? Вие ще срещнете първокласния учитель на физическия свѣтъ, второкласния — въ духовния, а третокласния — въ Божествения свѣтъ. Като норма за всѣко нѣщо, азъ взимамъ мѣрката 75%. Ако искате да знаете, колко сте силенъ, вземете чувалъ отъ 100 кгр. тежесть и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласенъ юнакъ. Ще извадите отъ чувала 25 кгр. и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнакъ отъ втора степень. Който може да вдига чувалъ, тежъкъ 25 кгр., той е юнакъ отъ трета степень. И тъй, всѣка идея, която минава презъ ума ви, трѣбва да бѫде точно опредѣлена. Щомъ идеитѣ ви сѫ ясни, строго опредѣлени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако нѣкога сте решавали 75% отъ задачитѣ си, после ще решавате 76%, 77%, докато единъ день стигнете до 100%, когато ще влѣзете въ категорията на първокласнитѣ ученици. Тѣзи ученици живѣятъ въ Божествения свѣтъ, дето всичко е живо, интелигентно. Въ Божествения свѣтъ всички сѫщества мислятъ. И краката на тия сѫщества мислятъ, както главитѣ имъ. Тѣ решаватъ задачи съ краката си така, както ги решаватъ съ главитѣ си. Сѫществата отъ Божествения свѣтъ иматъ форма на крѫгъ, и живѣятъ въ центъра на този крѫгъ. Отъ центъра на този крѫгъ (фиг. 2), излизатъ радиуси къмъ всички точки на крѫга. Тѣзи радиуси сѫ проекции на мисли, които показватъ, че всѣка частица, всѣка клетка на тия сѫщества е жива, интелигентна и способна да мисли. Тѣ проектиратъ своето съзнание навсѣкѫде. Животътъ въ този крѫгъ се отличава съ висша, интенсивна деятелность. Въ Божествения свѣтъ всичко е въ пълнота — 100%. Въ ангелския свѣтъ деятелностьта се намалява, става 75%. Щомъ слѣзете на физическия свѣтъ, деятелностьта се намалява още повече. Тамъ имате 25% съзнателна деятелность и 75% — несъзнателна. Съ други думи казано: на физическия свѣтъ 25% отъ сѫществата сѫ будни, а 75% — спятъ; въ ангелския свѣтъ 75% сѫ будни, а 25% спятъ. Въ Божествения свѣтъ 100% отъ сѫществата сѫ будни. Това всѣки може да провѣри въ себе си. Нѣкога умътъ ви е буденъ, свѣтълъ, мислите добре. Нѣкога, обаче, настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понѣкога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси въ живота си; другъ пѫти мислите, че нищо не сте разрешили. Въ коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? — Въ третата. — Споредъ мене, вие сте въ по-долна категория: четвърта, пета и т. н. Ако бѣхте въ трета категория, вие щѣхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу отъ категорията на 25%, дето се раждатъ илюзиитѣ на живота. Тази е причината, когато съ васъ ставатъ бързи, рѣзки промѣни. Днесъ мислите едно, утре — друго. Днесъ вѣрвате въ приятеля си, утре се съмнявате въ него и започвате да го подозирате. Сега, давали ли сте си отчетъ, на какво се дължатъ бързитѣ промѣни, които ставатъ съ всѣки човѣкъ? Всѣка промѣна, която създава низходещи състояния у човѣка, се дължи на прекѫсване връзката между Божествения и човѣшкия свѣтъ, или на прекѫсване връзката между умствения и сърдечния свѣтъ. Такива прекѫсвания ставатъ и въ моралния свѣтъ. За да запази своето добро състояние, за да не ставатъ рѣзки промѣни въ човѣка, той трѣбва да възстанови връзката си съ Божествения свѣтъ, да възстанови връзката между ума и сърдцето си. Да възстанови човѣкъ връзката си съ Божествения свѣтъ, това значи да възстанови връзката между ума, сърдцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човѣкъ изпада въ голѣмъ мракъ, въ тъмнина на съзнанието, ходи натукъ-натамъ, лута се, никѫде не може да намѣри подслонъ. Коя е причината за това състояние? Причината за това сѫ неговитѣ приятели, съ които той е билъ свързанъ. Той се е свързалъ съ приятелитѣ си въ момента, когато тѣ сѫ били въ залѣзъ слънце, т. е. когато сѫ били на почивка. Всѣки е изпитвалъ това състояние: ходите отъ врата на врата, тукъ хлопате, тамъ хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствувате самотенъ, изоставенъ, казвате: Не струва човѣкъ да живѣе, не сѫществува приятелство въ свѣта. — Кой е виновенъ за това? — Вие сте виновни. Погрѣшката е у самитѣ васъ. Вие сте избрали най-неблагоприятния моментъ за посещение. Когато искате да посетите единъ свой приятель, идете при него презъ деня, когато слънцето грѣе, когато е буденъ, а не когато спи. Какъ може човѣкъ да се освобождава отъ мрачнитѣ състояния на своя духъ, отъ тъмнитѣ състояния на своето съзнание? За да се освободи отъ тия състояния, човѣкъ трѣбва да отправи мисъльта си къмъ Божественото съзнание, което прониква цѣлия козмосъ, и да се свърже съ него, безъ никаква критика, безъ никакво колебание и съмнение. Ако успѣе да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне въ хубаво, топло чувство; чувството пъкъ ще се превърне въ свѣтла, възвишена мисъль. И тогава, човѣкъ нѣма да усѣти, какъ мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне отъ съзнанието му, както се разпръсватъ облацитѣ отъ мрачно, потъмнѣло небе. Въ нѣкои случаи свѣтскитѣ хора се справятъ съ тия състояния по-лесно, отколкото окултнитѣ ученици, понеже тѣ развиватъ своя практически умъ и си служатъ само съ една философия. Тѣ не се хвърлятъ отъ една философия на друга, не търсятъ и не се спиратъ върху възгледитѣ на различнитѣ философи, както често постѫпватъ нѣкои окултни ученици. Запримѣръ, тѣ се спиратъ върху възгледитѣ на нѣкои философи за обективния или външния свѣтъ и за субективния или вѫтрешния свѣтъ и казватъ, че субективниятъ свѣтъ, т. е. това, което човѣкъ преживява въ себе си, е по-реално отъ онова, което го заобикаля отвънъ. Въ сѫщность, субективниятъ свѣтъ има свое отражение въ обективния свѣтъ, и обратно: обективниятъ свѣтъ има свое отражение въ субективния. Съ други думи казано: всѣки външенъ обектъ се отразява у човѣка, въ неговия субективенъ свѣтъ. И всѣко субективно преживяване на човѣка има свой външенъ изразъ. Докато външниятъ свѣтъ се отразява въ вѫтрешния свѣтъ на човѣка, той не е още въ реалностьта на живота. И докато вѫтрешниятъ му свѣтъ се отразява въ външния, човѣкъ не е още въ реалностьта на живота. Божествениятъ свѣтъ е абсолютна реалность, безъ никакво отражение. Когато се качите на една добре узрѣла круша и опитате плодоветѣ ѝ, трѣбва ли да се интересувате отъ сѣнката на тази круша? Следователно, докато се интересува отъ субективни и обективни нѣща, човѣкъ живѣе съ сѣнкитѣ на нѣщата. Той е далечъ още отъ истината. Запримѣръ, дойде нѣкой при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши думи по вашъ адресъ. Вие веднага се настройвате и сте готови да скѫсате всѣкакви отношения съ този човѣкъ. Защо бързате да се настройвате противъ този човѣкъ? Преди всичко, това е субективна преценка на тия думи, както отъ страна на онзи, който ги предава, така и отъ ваша страна. Отде знаете, какво се съдържа въ думитѣ, които вие наричате обидни? Може би този човѣкъ е ималъ съвсемъ друго нѣщо въ ума си, когато е изказалъ тия думи, и по нѣкакво особено съвпадение на условията, тѣ сѫ прозвучали неправилно въ ушитѣ на онзи, който ги предава. Хората, изобщо, се подаватъ на известни съвпадения на нѣщата, повлияватъ се отъ тѣхъ, вследствие на което си създаватъ криви понятия. Това се забелязва въ обикновенитѣ отношения на хората, това се забелязва и въ науката. Такова съвпадение сѫществува между материята и духа, поради което хората приематъ материята за нѣщо реално, а духътъ — за нѣщо нереално. Съвпадението се заключава въ това, че понеже умътъ на човѣка възприема външнитѣ впечатления чрезъ материята, той приема нея за нѣщо реално. Дали ще пипне нѣщо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човѣкъ все ще си послужи съ едно отъ петтѣ физически сѣтива, затова той казва, че всичко въ свѣта е материя. Човѣкъ не се спира да размисли, че като пипа съ рѫцетѣ си, тѣ не сѫ нищо друго, освенъ щипци, съ които духътъ си служи. Материята представя щипцитѣ на онзи интелигентенъ факторъ — духътъ, който истински провѣрява и изучава нѣщата. Ако духътъ не действуваше въ рѫката, въ езика, въ носа, въ окото и въ ухото на човѣка, той не би познавалъ нито външния, нито своя вѫтрешенъ свѣтъ. Значи, материята представя външни пособия, чрезъ които духътъ си служи. Материята представя съвокупность отъ живи, но спещи сѫщества, съ които духътъ си служи като съ спомагателни срѣдства, за да се прояви той на физическия свѣтъ. Безъ материя духътъ не може да се прояви. Материята е сборъ отъ спещи сѫщества; духътъ е сборъ отъ пробудени сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови за дейность, за творчество. Когато човѣкъ спи, всички образи за него сѫ разхвърляни; когато е буденъ, всички образи за него се намиратъ въ една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човѣкъ е материалистъ, това показва, че той е въ спещо състояние, спещъ духъ. Когато се казва за нѣкой, че е духовенъ човѣкъ, или идеалистъ, това показва, че той се е събудилъ вече, станалъ е отъ дълбокъ сънь. Когато се казва за нѣкой, че е Божественъ човѣкъ, това показва, че той е започналъ вече да работи, да твори. И тъй, материалистътъ спи; духовниятъ се събужда, а Божествениятъ човѣкъ работи. Това сѫ състояния, презъ които човѣкъ минава не само веднъжъ, но нѣколко пѫти презъ живота си. Тѣ се преповтарятъ. Съвременнитѣ хора, а специално окултнитѣ ученици, като не познаватъ тия нѣща, като не познаватъ тайнитѣ на природата, мислятъ, че всичко могатъ да постигнатъ по магически начинъ: като мръднатъ магическата прѫчица, всичко се нарежда споредъ желанието имъ. Обаче, тѣ виждатъ, че не става така. Нѣкой намисли нѣщо, вижда му се проста работа. Щомъ се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Другъ намисли да напише нѣщо грандиозно, но като седне да пише, вижда, че не е така лесно, както си го представялъ. Всѣка Божествена идея, или всѣко Божествено чувство, които проникватъ въ ума и сърдцето на човѣка, сѫ строго опредѣлени. Тѣ не търпятъ никакъвъ недоимъкъ, нито най-малъкъ излишъкъ. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили съ магическата прѫчица. Така изнесени идеитѣ, или чувствата, тѣ внасятъ пълно задоволство, пълно удовлетворяване въ човѣшката душа. Ако не се изнесатъ по този начинъ, въ душата на човѣка остава известна празнина, която той иска по нѣкакъвъ начинъ да задоволи. И ако не попадне на нѣкаква Божествена идея или на нѣкое Божествено чувство, той ще запълни празнотата въ себе си съ нѣщо човѣшко, което ще му създаде редъ мѫчнотии и страдания. Сега, като млади, предъ васъ стои бѫдещето ви, за което трѣбва да работите. Едни отъ васъ изучаватъ математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цель ли е въ живота ви? — Не, изучаването на разнитѣ науки не може да бѫде цель въ живота на ученика. Тѣ сѫ само срѣдство за постигане на нѣщо. Защо? — Защото, ако влѣзете въ Божествения свѣтъ, ще видите, че наукитѣ тамъ иматъ съвсемъ друго разпредѣление въ сравнение съ тѣзи на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърдцето и волята на човѣка въ едно, т. е. да възстанови връзката между тѣхъ. Щомъ се възстанови връзката между ума, сърдцето и волята на човѣка, едновременно съ това се възстановява връзката му съ Божествения свѣтъ, съ Бога. Безъ тази връзка човѣкъ не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие, 75% у васъ е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щомъ е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте съ тѣхъ. Тѣ сѫ чужда, опасна область, въ която не трѣбва да влизате. Като ученици, вие трѣбва да усилвате волята си, безъ да бѫдете своенравни; вие трѣбва да развивате морални чувства въ себе си, безъ да се афектирате; вие трѣбва да давате предимство на идеи въ ума си, безъ да се спирате върху преходни мисли. По този начинъ само можете да развиете въ себе си нѣщо постоянно, положително, на което всѣкога да разчитате. За следния пѫть ще ви дамъ темата: „Най-опредѣлената мисъль въ човѣшкото съзнание“. Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това, което нѣкои автори, изобщо, нѣкои учени или философи разбиратъ. Сега искамъ да отговоря отчасти на въпроса, отде произтичатъ противоречията въ живота. Представете си, че точка А на фиг. 3 е едно мислещо сѫщество, което проектира мисъльта си по направление на точка В — единъ живъ обектъ. Изобщо, човѣшката мисъль всѣкога се проектира къмъ нѣкои живъ обектъ. Нѣкой казва, че мисли за тебешира. — Не, човѣкъ не може да мисли за тебеширъ, за черна дъска, или за другъ нѣкакъвъ неодушевенъ предметъ. Човѣкъ може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото тѣ сѫ свързани съ даденъ човѣкъ, съ нѣкое живо, съзнателно сѫщество. Човѣкъ може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното въ свѣта. Вънъ отъ това мисъль не сѫществува. Ако едновременно и сѫществото Д (фиг. 3) проектира мисъльта си къмъ В, тогава А и Д иматъ една обща допирна точка въ своята мисъль. Това е първата среща на тия сѫщества на физическия свѣтъ. Ако сѫществото Д има по-голѣмъ стремежъ и пожелае да се влѣе въ А, последното сѫщество ще изпита желание да бѣга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. Въ него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бѣга. Съществото А се намира вече въ известно противоречие. Значи, голѣмата любовь на хората понѣкога е причина за противоречия въ живота. За да се спасятъ сѫществата А и Д отъ противоречия, на помощь имъ идва друго едно сѫщество С, съ по-високо съзнание, съ по-голѣма интелигентность отъ тѣхната, и започва да ги привлича къмъ себе си. Тѣ веднага насочватъ мисъльта си къмъ този новъ обектъ С, отправятъ енергиитѣ си къмъ него, и по този начинъ намиратъ цель въ живота си. Въ този случай цельта на сѫществата А и Д става по-възвишена. Тѣ започватъ да се движатъ не само на физическия, но и въ духовния свѣтъ, като образуватъ триѫгълника АСД. Следователно, за да се създаде цель, или нѣкакъвъ високъ идеалъ въ живота на човѣка, той непременно трѣбва да свърже мисъльта си съ друго нѣкое сѫщество, а после и двамата заедно да отправятъ енергиитѣ на мисъльта си къмъ трети високъ, възвишенъ центъръ — С. Този центъръ, този обектъ може да бѫде Богъ. Само при това положение човѣкъ ще се освободи отъ противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да отправятъ енергиитѣ си къмъ трети центъръ — С, общъ и за двамата. Този центъръ трѣбва да бѫде нѣкакъвъ високъ идеалъ, или нѣкое възвишено сѫщество, което да е въ състояние да регулира енергиитѣ на сѫществата А и Д. Иначе, остане ли да преливатъ енергиитѣ си единъ въ другъ, тѣ ще се сблъскатъ, ще експлодиратъ, ще се изгубятъ въ пространството. За да не стане това, на ученицитѣ въ всички школи се казва: Ученикътъ трѣбва да има едно вѣрую, единъ идеалъ, една цель! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповѣдва любовь къмъ Бога. Нека Богъ бѫде центърътъ С. Нека Той бѫде обектътъ, къмъ когото всѣка душа да се стреми, да прелива своитѣ енергии. Само при това положение човѣкъ ще има цель, която ще осмисли неговия животъ. Следователно, и на васъ казвамъ: Самоопредѣлете се! Това значи: създайте си такъвъ идеалъ, такава цель, такава идея, такъвъ обектъ, къмъ който безопасно да отправяте енергиитѣ си. Този обектъ може да бѫде само Богъ. Двама по двама всички хора трѣбва да се отправятъ къмъ този обектъ. Когато въ отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малкото противоречие, това показва, че тѣ сѫ измѣнили на своето вѣрую, изгубили сѫ идеята си, изгубили сѫ цельта си, къмъ която първоначално сѫ се стремѣли. И тъй, докато човѣкъ отправя мисъльта и чувствата си къмъ единъ центъръ С, съ по-високо съзнание отъ своето, той всѣкога ще се ползува отъ свѣтлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човѣка, той се намира вече предъ още единъ центъръ С1, вследствие на което свѣтлината му се намалява. Въ този случай противоречията сѫ неизбѣжни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две мѣста. Невъзможно е единъ орѣхъ да се посажда на две различни мѣста. Обаче, следъ време, когато този орѣхъ израсте и даде десеть орѣха, има възможность вече тия десеть орѣха да се посадятъ на десеть различни мѣста. И въ този случай десеттѣ орѣха пакъ ще иматъ единъ общъ центъръ С, къмъ който ще се стремятъ. Този общъ центъръ е слънцето. Следователно, когато двама души се обичатъ, енергиитѣ имъ трѣбва да се отправятъ къмъ общия центъръ С, съ който заедно да образуватъ триѫгълника АСД. Други двама души пакъ ще образуватъ триѫгълникъ помежду си и т. н. Обаче, между всички триѫгълници ще има известно съотношение. Всички триѫгълници ще иматъ общъ центъръ С. Само при това положение душитѣ могатъ правилно да се развиватъ. Докато този законъ се спазва, и хармонията между душитѣ нѣма да се нарушава. Не се ли спазва този законъ, всѣкаква хармония изчезва. Когато ученицитѣ въ класа нѣматъ хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много отъ ученицитѣ се намиратъ въ фазата на преливане на енергиитѣ. На физическия свѣтъ тѣ се намиратъ на онзи пунктъ, дето ставатъ експлозии. На това мѣсто, именно, се образуватъ бомби. Ако дадено желание се отправи къмъ единъ обектъ, който е експлозивно вещество, и това желание успѣе да се излѣе въ известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голѣма експлозия. Всѣко подпушено желание у човѣка е въ състояние да произведе експлозия. Запримѣръ, синътъ на нѣкой богатъ човѣкъ иска да учи, да следва въ странство, обаче, бащата се противопоставя на това желание. Синътъ видимо се примирява, но вѫтрешно, презъ цѣлия си животъ той таи скрито недоволство и неразположение къмъ баща си, което единъ день неизбѣжно ще експлодира. За да не изпада въ такива състояния, ученикътъ трѣбва да различава желанията си, кои сѫ човѣшки и кои — Божествени. И тогава, на Божественитѣ да дава ходъ, а човѣшкитѣ да ограничава и спира. Всѣко Божествено желание, всѣки Божественъ импулсъ трѣбва да се реализира. И животътъ ви да костува, Божественото трѣбва да се реализира. Който веднъжъ само е спрѣлъ или ограничилъ Божественото въ себе си, той винаги е съжалявалъ. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да спре хода на Божественото начало въ себе си. Когато такава душа замине за онзи свѣтъ и разбере, какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята, да изправи погрѣшката си. Всѣко нереализирано Божествено желание остава празнина въ човѣка. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всѣки човѣкъ, който се е усъмнилъ въ Бога, или който се е опиталъ да противодействува на Божественото начало въ себе си, той е завършилъ съ полудяване. Това сѫ опитали мнозина. Ползувайте се отъ опитностьта на тия хора. Всѣко съмнение е губене основа, почва въ живота, губене на опорна точка. Пазете се отъ съмнения, за да не губите правата насока въ живота си. Мислете всѣкога право. Отправяйте мисъльта си нагоре, къмъ центъра С и отъ нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновенъ, за да се отклоня отъ пѫтя си. — Не, никой човѣкъ на земята не може да бѫде сто на сто виновенъ. Всѣкога търсете въ себе си вина 50% и въ ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросътъ ще остане неразрешенъ. Въпроситѣ могатъ да се решаватъ при положение, щото всѣки човѣкъ за всички случаи да счита себе си 50% виновенъ, а останалитѣ 50% вина да разпредѣли между окрѫжаващитѣ. Следователно, не ограничавайте Божественото въ себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ всѣка душа, къмъ всѣки човѣкъ заради Божественото въ него. Въ Божествения свѣтъ душата представя математическа формула, съ строго опредѣлена величина и стойность. Уважавайте душата заради стойностьта, заради цената, която Богъ ѝ е опредѣлилъ. Унижите ли своята душа, или душата на кого и да е, неизбѣжно ще ви сполетятъ нещастия. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Признайте искрено, дълбоко въ себе си, че не сте използували условията, които ви сѫ били дадени, вследствие на което и сега, и въ бѫдеще ви предстои много работа. Всѣки човѣкъ е ималъ добри външни и вѫтрешни условия; всѣки е ималъ дарби, които не е използувалъ, както трѣбва. Мнозина, било отъ смирение, или по друга нѣкаква причина, отричатъ своитѣ дарби. — Не, всѣки човѣкъ разполага съ известни дарби и способности, които той трѣбва да развива, да прилага въ живота си. Ако не зачита своитѣ дарби, човѣкъ всѣки день ще отлага да работи за развитието имъ, или, изобщо, ще отлага работата си отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣри въ положението на онзи слуга, който заровилъ въ земята дадения талантъ отъ господаря си. Такова е положението на пияницата, който всѣки день отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутринь съ строго решение въ себе си, че отъ днесъ нѣма вече да пие. По едно време излѣзе изъ града и, като види нѣкоя кръчма, отбие се за малко, да изпие само една чашка винце. Щомъ изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща дома си съвършено пиянъ. Като изтрезнѣе, съжалява, че е пилъ, и пакъ взима решение да не пие. Щомъ е взелъ такова решение, той трѣбва да тури чаша чиста вода предъ себе си и да си каже: Отъ днесъ нататъкъ преставамъ да пия вино. Следъ това да вдигне чашата съ студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива въ кръчмитѣ. Обещае ли това въ себе си, той трѣбва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията! Като изнасямъ този примѣръ, азъ нѣмамъ предъ видъ нѣкого, но говоря, изобщо, за човѣшкитѣ прояви. Човѣшкото се проявява по единъ и сѫщъ начинъ, но въ различни форми. Срѣщате двама приятели. По едно време тѣ се скарватъ помежду си. Единиятъ каже една обидна дума на другия. Вториятъ му каже нѣколко. Първиятъ си казва: Съжалявамъ, че казахъ тази обидна дума на приятеля си. Искамъ да се примиря съ него, но преди да се примиря, ще му кажа още нѣщичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятельтъ му се разгнѣви, каже му нѣколко тежки думи и, вмѣсто да се примирятъ, тѣ още повече обтягатъ отношенията си. Защо трѣбваше да се каже тази дума? — За да разбере. — Нека остане поне една неразбрана дума въ живота на приятеля ти. Често мирътъ на човѣка зависи отъ една неразбрана дума. — Какъ може отъ незнанието на една дума да зависи мира на човѣка? Представете си, че имате въ джоба си единъ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Следъ васъ вървятъ нѣколко души, на честностьта на които не може да се разчита. Тѣ не знаятъ, че въ джоба ви има такъвъ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Вие се обръщате къмъ тѣхъ, изваждате скѫпоценния камъкъ отъ джоба си, показвате имъ го и казвате: Този скѫпоцененъ камъкъ е мой. Отъ този моментъ спокойствието, мирътъ на тѣзи хора се нарушава. Тѣ започватъ да мислятъ, по какъвъ начинъ да взематъ скѫпоценниятъ камъкъ. Едновременно съ това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисъльта и желанието на тѣзи хора да ви обератъ, и това започва да ви безпокои. Скѫпоценниятъ камъкъ трѣбваше да остане въ джоба ви, и никой да не знае за него. По този начинъ щѣхте да избавите отъ изкушение и себе си, и тѣхъ. Следователно, когато приятельтъ ви дойде при васъ, не му казвайте последната ваша мисъль, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъль, тази дума останатъ за него неизвестни, неразбрани. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една мисъль, едно чувство или поне една постѫпка неизявени и неразбрани за другитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има единъ „хиксъ“, т. е. нѣщо неизвестно за другитѣ. Ако той нѣма никакъвъ хиксъ въ себе си, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човѣкъ може да изкаже или да изяви навънъ, всѣкога развалятъ работитѣ. Законъ е това. Друго нѣщо, което всѣкога трѣбва да имате предъ видъ, е въпросътъ за погрѣшкитѣ. Запримѣръ, когато обидите нѣкого, не се оправдавайте съ това, че той ви е предизвикалъ, но потърсете вината въ себе си. Погрѣшката, която вие правите, засѣга васъ; погрѣшката, която другитѣ правятъ, засѣга тѣхъ. Следователно, нѣма защо да се утешавате или намалявате вината си съ това, че и другитѣ грѣшатъ. Сѫщото положение се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато мислитѣ на човѣка сѫ прави, чувствата и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ на мѣстото си. Изобщо, има пълна зависимость между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Човѣкъ не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постѫпки. Нѣкои философи подържатъ мисъльта, че човѣкъ може да не бѫде ученъ, но да е благороденъ по сърдце. Това е възможно. Защо? — Защото външната ученость или неученость не подразбира още култура на душата. Когато човѣкъ е благороденъ по сърдце, той има вѫтрешна, природна интелигентность, безъ да е ученъ външно. Уменъ човѣкъ, въ положителенъ смисълъ на думата, е онзи, който едновременно е добъръ и силенъ. Силата на умния зависи отъ неговия мораленъ устой. Добъръ човѣкъ може да се нарече онзи, който има поне една основна идея въ живота си, къмъ която се стреми. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трѣбва да си създадете нова мисъль, а не само да повтаряте даденитѣ въ Школата формули и правила. Всѣка формула, всѣко правило иматъ значение дотолкова, доколкото могатъ да наведатъ ученика на мисъль. Ученикътъ трѣбва да мисли по съвършено новъ начинъ. Не е въпросъ да повтаря едни и сѫщи мисли. Повторението на нѣщата не води къмъ знание. Каквито и да сѫ условията, при които живѣете, тѣ ни най-малко не могатъ да прѣчатъ за приемане на новото. Който чака да дойдатъ благоприятни условия за него, и тогава да приеме новата мисъль, той е на кривъ пѫть. Като проследите историята на човѣшкото развитие, ще видите, че най-великитѣ и гениални хора, както и великитѣ Учители на свѣта, сѫ били поставени при най-неблагоприятни условия. Тѣхното величие и гениалность се заключаватъ въ това, че сѫ могли да превъзмогнатъ неблагоприятнитѣ условия. Всѣки човѣкъ, който е билъ поставенъ при добри условия на живота, въ края на краищата всѣкога е пропадалъ. Всѣки, който е дошълъ на земята, той е започналъ отъ елементарнитѣ нѣща. Той нищо не знае, но започва да учи, постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарнитѣ работи му се виждатъ мѫчни. Когато се даватъ задачи на децата, въ първо време тѣ се намиратъ въ чудо, но постепенно започватъ да ги решаватъ, да имъ се виждатъ лесни. Ще кажете, че гениятъ се ражда готовъ, нѣма защо да учи. Наистина, гениалниятъ се ражда гений, но за да развива своя гений, той трѣбва да работи, да учи. Какво е нужно на ученика, за да учи? — Свѣтлина. Безъ свѣтлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате въ стая, добре освѣтена. Вие сѣдате предъ масата и започвате да учите. Въ това време нѣкой влиза въ стаята, завъртва ключа, отдето иде свѣтлината, и вие преставате да учите. Щомъ не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме свѣтлината? — Който ви я дава. Следователно, вие зависите отъ Онзи, Който дава свѣтлината. Той държи ключа на свѣтлината — отъ Него зависи да учите, или да не учите. Свѣтлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е свѣтлината, тамъ сѫ и знанията. Мнозина искатъ да знаятъ, кое учение е право. Това може да се докаже много лесно, не съ думи, а на опитъ. Нека двама души, единиятъ — последователь на новото учение, а другиятъ — на старото учение, посадятъ царевица, запримѣръ, и следятъ за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новитѣ идеи, ще има голѣмъ, здравъ кочанъ, съ едри, хубави зърна. Кочанътъ на втория ще бѫде слабъ, хилавъ, съ дребни царевични зрънца. Първитѣ зрънца ще бѫдатъ по-доброкачествени отъ вторитѣ. Какво по-голѣмо доказателство искате отъ това? Всѣко учение, което просвѣщава ума, облагородява сърдцето и усилва волята, е Божествено учение. Щомъ е Божествено, то е право учение. Всѣко учение, което помрачава ума, огрубява сърдцето и отслабва волята, е човѣшко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на кривъ пѫть. Щомъ се облагородявате, вие сте на правъ пѫть. И тъй, всички трѣбва да спазвате закона на триѫгълницитѣ, понеже той разрешава противоречията въ живота. Да допуснемъ, че имате две разумни сѫщества, А и В (фиг. 4), които се движатъ едно срещу друго. Въ пѫтя на тѣхното движение тѣ ще се натъкнатъ на редъ недоразумения, които ще свършатъ съ експлозия. За да избегнатъ експлозиитѣ помежду си, тѣ трѣбва да насочватъ енергиитѣ си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ С и тамъ да се срѣщатъ. Сѫщо трѣбва да направятъ и сѫществата А1 В1. Тѣ трѣбва да отправятъ енергиитѣ си къмъ центъра С1. Ако други две сѫщества А2 и В2 иматъ отношения, и тѣ трѣбва да отправятъ енергиитѣ си къмъ центъра С2. По този начинъ всички хора ще се срѣщатъ въ центроветѣ С, С1, С2 на триѫгълницитѣ АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движатъ по права линия. Правиятъ пѫть на движение, на отношения между хората, е презъ центроветѣ С, С1, С2. Съ други думи казано: всички нѣща сѫ постижими само въ Божествения свѣтъ. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могатъ да се реализиратъ сто на сто, а човѣшкитѣ — отчасти. Това сѫ нахвърляни мисли, върху които трѣбва да размишлявате, да си дадете отчетъ, доде сте достигнали въ умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете, съ какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава, каквото знание и каквито опитности придобиете чрезъ ума, сърдцето и волята си, ще ги използувате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближнитѣ си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трѣбва да ви смущава. Докато живѣете на физическия свѣтъ, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пѫтя на всѣки човѣкъ, за да има, какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ постепенно расте. Тъй щото, дисхармонията, противоречията въ живота на човѣка сѫ необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използувайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онѣзи, които я разбиратъ, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ правилно. Това сѫ разумнитѣ хора въ свѣта. Като се вглеждате въ живота на умнитѣ хора, ще видите, че тѣ правятъ повече погрѣшки отъ глупавитѣ. Можете да направите изчисление, да видите, въ колко на сто отъ постѫпкитѣ на умнитѣ има грѣшки, и въ колко на сто въ глупавитѣ. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грѣшки, това показва, че не сте отъ много умнитѣ хора. Единъ день, като решите задачитѣ си, ще видите, че всички мѫчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срѣщали на пѫтя си, сѫ допринесли нѣщо за постигане на вашата главна цель. Тъй щото, дали вѣрвате въ Бога или не, всички ще имате голѣми мѫчнотии на пѫтя си, които непременно трѣбва да преодолѣете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голѣмъ мораленъ устой, или толкова по-здравъ мораленъ гръбнакъ имате. Ако моралниятъ гръбнакъ на ученика е здравъ, неговата нервна система ще може да издържи и най-голѣмитѣ сътресения. Окултизъмътъ е велика лаборатория, въ която се работи съ различни киселини и основи. Най-малкото невнимание отъ страна на ученика при опититѣ съ тия киселини и основи може да му костува скѫпо. Природата е жива, разумна. Тя плаща скѫпо на всички, които се отнасятъ къмъ нея съ незачитане. Който е дошълъ веднъжъ на земята, той неизбѣжно ще влѣзе въ рѫцетѣ на природата, която ще го постави на редъ изпитания и мѫчнотии. За да издържи на всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Попадне ли веднъжъ въ рѫцетѣ на природата, той ще изпита нейнитѣ закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влѣзе въ училището, ученикътъ може да поплаче малко предъ учителя си, да каже, че не е разбралъ, или че не е научилъ урока си, и учительтъ ще го извини. Обаче, природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошълъ въ моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тукъ сълзи не се приематъ. Тукъ не е мѣсто за плачъ, за обезсърдчение. Тукъ е мѣсто само за учене и за работа. — Ама азъ се обезсърдчихъ. — Обезсърдчението не разрешава задачитѣ. — Отчаяхъ се вече, не ми се живѣе. — Щомъ си се отчаялъ, ще те изпратятъ тамъ, дето хиляди сѫщества ще те безпокоятъ, ще те бодатъ съ остена си, докато те заставятъ да работишъ, да изпълнишъ волята Божия. Остенъ има и за окултнитѣ ученици. Природата обича само ония, които учатъ. Ние взимаме ученето въ най-широкъ смисълъ. Природата разполага съ много школи, въ които се изучаватъ много науки, много изкуства. Велико бѫдеще стои предъ васъ. Всички хора сѫ дошли на земята да се готвятъ за великото бѫдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдатъ, не се обезсърдчавайте. Считайте, че тѣ сѫ дадени за ваше добро. Много хора сѫ недоволни отъ живота на земята. Тѣ съжаляватъ, че сѫ дошли тукъ да страдатъ. Какво ще кажете тогава за сѫществата, които живѣятъ подъ земята? Ако могатъ да излѣзатъ на повърхностьта на земята, тѣ ще считатъ това за привилегия, за велико щастие. За тѣхъ вашиятъ животъ е великъ идеалъ. Вие считате вашия животъ за мѫчение. Защо? — Защото го сравнявате съ живота на по-напредналитѣ отъ васъ сѫщества. Когато нѣкой милионеръ изпадне до положението на последенъ беднякъ, той ще бѫде щастливъ, ако отъ време на време получава нѣкаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели единъ милионъ само, ще се счита щастливъ човѣкъ. Следователно, най-важно за човѣка е това, съ което разполага въ даденъ моментъ. Природата не търпи излишъци. Тя опредѣля за всѣки човѣкъ само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му. И тъй, дълбокото, силното, което взима участие въ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ ви, е Божественото начало у васъ. Въ Божественото винаги има идейность, честность, справедливость, искреность, както къмъ себе си, така и къмъ окрѫжаващитѣ. Всичко най-добро се крие въ Божественото: и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното въ себе си, вие трѣбва да познавате математиката, защото тя се включва и въ науката, и въ музиката, и въ изкуствата. За разрешаване на математическитѣ проблеми се иска високъ мораленъ животъ. Безъ този животъ нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи високъ моралъ, който християнството поставя като почва, като основа на живота. Т. м. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 30 май, 1923 г. София.
  15. От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Движение на разумнитѣ сили. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. Чете се резюме на 15. лекция отъ първа година. Четоха се резюмета на темитѣ: „На какво сѫ символъ варницата и пепелището“ и „Отличителнитѣ чърти на силната воля“. За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между мѫдрость и знание“. Какво опредѣление дава относителната геометрия за крѫга? — Крѫгътъ е геометрическо мѣсто на точки, които сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна, постоянна точка, наречена центъръ. — Крѫгътъ е крайниятъ предѣлъ, до който съзнанието на човѣка може да се разшири за всѣки даденъ моментъ. Представете си, че имате два малки крѫга. Единиятъ представя семе на дѫбъ — желѫдъ, другиятъ — семе на царевица. Изчислявали ли сте, колко пѫти по-голѣмъ и по-тежъкъ е желѫдътъ отъ царевичното зърно? Въ какво седи разликата между желѫда и царевичното зърно? Разликата седи въ тѣхната деятелность. Крѫгътъ на деятелностьта на желѫда е по-широкъ, по-голѣмъ отъ този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителностьта имъ, въпросътъ е поставенъ другояче. Често свинетѣ се хранятъ съ желѫди, но това не показва, че тѣ сѫ по-хранителни отъ царевицата. По произходъ кой е по-старъ: дѫбътъ или царевицата? — Царевицата е по-стара отъ дѫба. Споредъ съвременнитѣ научни схващания, можете ли да кажете, дали желѫдътъ съдържа сѫщитѣ възможности, каквито и дѫбътъ? Две теории сѫществуватъ по този въпросъ: едната теория твърди, че всѣко семе, въ случая и желѫдътъ, съдържатъ въ себе си всички възможности, каквито и цѣлото дърво. Другата теория твърди, че семето съдържа въ себе си условията, а не и възможноститѣ, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпросъ? За изяснение на този въпросъ ще вземемъ следния примѣръ. Представете си, че имате една мисъль. Когато се изкаже тази мисъль, вие преценявате вече нейнитѣ качества. Качествата ѝ съдържатъ ли се въ самата мисъль? Всѣка мисъль, изразена навънъ, опредѣля своето вѫтрешно съдържание. Като знаете това, вие трѣбва да наблюдавате, да изучавате мислитѣ си, тѣхнитѣ качества и прояви. Като ученици, вие трѣбва да учите, да придобивате знания. Съвременнитѣ учени хора сѫ деца на науката. По отношение на миналото, тѣ сѫ учени, минаватъ за капацитети, но по отношение на бѫдещата наука, тѣ сѫ още деца. По отношение на проявеното, тѣ сѫ гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, тѣ сѫ деца. Като знаете това, вие трѣбва да имате готовность да признавате своето невежество въ дадена область, да признавате своитѣ погрѣшки. Мнозина мислятъ, че ако признаятъ погрѣшкитѣ си, ще минатъ за грѣшни хора. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да познава погрѣшкитѣ си и да ги признава. Художникъ нарисувалъ образа на единъ човѣкъ. Дохождатъ нѣкои, гледатъ портрета, вижда имъ се, че носътъ е малко кривъ. Обръщатъ внимание на художника да изправи тази погрѣшка, но той я отрича, подържа, че носътъ на човѣка билъ кривъ. Като се изредятъ нѣколко души да гледатъ портрета, който художникътъ е рисувалъ, всички се произнасятъ, че носътъ не е добре предаденъ. Най-после художникътъ се заема да го изправи. Следъ като го корегира, той остава доволенъ отъ портрета. Както художникътъ работи върху една картина, докато я нарисува точно споредъ оригинала, така и ученикътъ трѣбва да работи върху всѣка своя мисъль, докато я изправи. Много отъ вашитѣ мисли сѫ криви, изопачени. Вие трѣбва да работите върху тѣхъ, да ги изправите. Нѣкои считатъ, че всѣка тѣхна мисъль е Божествена. И щомъ е Божествена, тя е безпогрѣшна. — Не е така. Не всѣка мисъль, която минава презъ главата на човѣка, е Божествена. Вие трѣбва да изучавате мислитѣ си, да дойдете до положение да различавате, кои сѫ Божествени и кои човѣшки. Въ човѣшкитѣ мисли има грѣшки, въ Божественитѣ — нѣма. Като анализирате мислитѣ си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислитѣ, идеитѣ си, ще мязате на човѣкъ, който иска да рисува. За тази цель той си купилъ четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готовъ да рисува, но още не започва да работи. Следователно, идеитѣ иматъ смисълъ, само когато се прилагатъ въ живота. Казва нѣкой, че иска да бѫде добъръ. Това е неприложена идея. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Другъ пъкъ казва, че иска да бѫде кротъкъ. Това е друга неприложена идея. Какво значи да бѫде човѣкъ кротъкъ? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на добротата и на кротостьта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката ѝ точно опредѣлено три пръста отпредъ и единъ отзадъ. Ако рисувате човѣкъ, ще турите петь пръста на рѫката му — ни повече, ни по-малко. Всѣко нѣщо, което природата е създала, е точно опредѣлено. Така сѫ точно опредѣлени отличителнитѣ качества на кроткия, на милостивия човѣкъ и т. н. Който иска да познае, дали е милосърденъ, той може да се подложи на следния опитъ. Тръгвате на дълъгъ пѫть и взимате въ торбата си единъ килограмъ хлѣбъ. Цѣлия день не ядете, но задържате хлѣба за вечерьта, когато стигнете на опредѣленото мѣсто. Ако презъ време на пѫтуването ви настигнатъ трима души и пожелаятъ да имъ дадете хлѣбъ, защото били гладни, уморени, а нѣматъ хлѣбъ, какво ще направите? Речете ли да имъ дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърденъ човѣкъ. Ако раздѣлите хлѣба си така, че на всѣки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърденъ. Нѣкой иска да провѣри, доколко мисъльта ви е философска и ви задава въпроса: кокошката ли се е явила по-рано, или яйцето? Това сѫ две относителни, а не абсолютни величини. Това сѫ символи, които не разрешаватъ въпроса. Нѣкои философи представятъ козмоса въ видъ на яйце, готово да се излюпи. Обаче, това е символъ само. Да се върнемъ къмъ въпроса: качествата на проявената мисъль съдържатъ ли се въ самата мисъль? Да се задава такъвъ въпросъ, това е равносилно да се запитвате, дали тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, се съдържатъ въ самата цигулка, въ струнитѣ или въ лѫка. Отъ стягането на струнитѣ, отъ скѫсяването и удължаването имъ се произвеждатъ различни тонове. Обаче, цигуларьтъ който познава законитѣ на музиката, като поставя пръститѣ си върху цигулката, произвежда тоноветѣ. Вещиятъ цигуларь може да произведе тонове и безъ струни. Достатъчно е той да съсрѣдоточи мисъльта си къмъ вашия слухъ, за да чуете хубави, приятни тонове на нѣкоя пѣсень, която излиза отъ цигулка. Обаче, това не става по физически начинъ, чрезъ трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по другъ начинъ — чрезъ мисъльта. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоноветѣ, които цигуларьтъ произвежда, така и мисъльта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисъльта съдържа въ себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това сѫ редъ разсѫждения, необходими за развиване на мисъльта ви, за събуждане деятелностьта на различнитѣ мозъчни центрове. Безъ тѣзи разсѫждения, мислитѣ, които минаватъ презъ ума ви, ще останатъ само теория, безъ никакво практическо приложение. И тогава, като минаватъ различни мисли презъ ума ви, безъ да се спирате върху тѣхъ, безъ да разсѫждавате, въ края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултнитѣ ученици изучаватъ закона за концентриране или съсрѣдоточаване на мисъльта си, тѣ често заспиватъ. Защо? — Защото не сѫ привикнали още да събуждатъ деятелностьта на своитѣ мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляватъ върху нѣкой въпросъ и не могатъ да следятъ мисъльта си, тѣ изпадатъ подъ влиянието на закона на внушението, на хипнотизъма и заспиватъ. Следователно, когато ученикътъ мисли върху нѣкой въпросъ, той трѣбва да напрѣга мозъка си, за да събуди деятелностьта на всички мозъчни центрове, или поне на по-голѣмата имъ часть. Ако при процеса на мислене се събуди само единъ мозъченъ центъръ, човѣкъ непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. Съ това се обяснява, защо богатиятъ човѣкъ изгубва ума си, защо се отчайва, когато му съобщатъ, че банката, въ която сѫ вложени паритѣ му, е фалирала. Презъ цѣлия си животъ този човѣкъ е насочвалъ мисъльта си къмъ паритѣ, вследствие на което се е самохипнотизиралъ. Въ който день чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живѣене, за работа. Съньтъ на човѣка е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щомъ го постави въ това хипнотично състояние, той заспива. Въ това време тя го прекарва отъ физическия въ астралния свѣтъ, дето му създава различни образи, смѣня едни сцени съ други. По този начинъ тя му създава най-разнообразенъ животъ, отъ който да запази споменъ въ будното си състояние и да започне да мисли. Чрезъ сънищата природата иска да създаде въ човѣка мисъль. Мисъльта се развива при голѣмо разнообразие. И тъй, отъ всички се иска съзнателна работа, постепенно да развивате въ себе си добри качества и способности. Запримѣръ, ако искате да развивате търпение, направете следния опитъ: помолете десеть души, ваши приятели, да ви убодатъ съ игла на десеть различни мѣста, на единъ милиметъръ дълбочина, и следете презъ това време, ще изгубите ли равновесието си, или ще го запазите. По този начинъ вие ще се калите. Освенъ този опитъ, можете да направите още единъ. Събуйте се боси и минете презъ нѣкоя нива, по която има цигански тръне. Като минете отъ единия до другия край на нивата, ще видите, доколко сте запазили разположението на духа си. Човѣкъ се натъква на сѫщитѣ положения и въ живота. Лошитѣ мисли и чувства на хората не сѫ нищо друго, освенъ такива тръне, забодени на единъ милиметъръ дълбочина въ кожата на човѣка. Лошитѣ мисли и чувства сѫ подобни на ухапването отъ комарь или отъ бълха. Тукъ ви щипне една лоша мисъль, тамъ ви щипне едно лошо чувство, докато излѣзете отъ релситѣ на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си, и винаги ще бѫдете веселъ. Щомъ запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението. Тия опити се отнасятъ само до ученицитѣ, и то за ония отъ тѣхъ, които сѫ силни. Слабитѣ не трѣбва да правятъ опититѣ, за да не губятъ изкуствено разположението на духа си. За тѣхъ сѫ достатъчни опититѣ, които животътъ имъ налага. Животътъ на хората е нареденъ така, че безъ да искатъ, ще претърпятъ голѣми изпитания. Такива изпитания ще иматъ, че ще подскачатъ отъ болка. При това, нѣма приятели да ги щипятъ, но такива, които сѫ неприязнено разположени къмъ тѣхъ. Всички съвременни хора сѫ поставени на такива опити. Въ живота тѣзи опити не сѫ нищо друго, освенъ изпитанията, страданията и мѫчнотиитѣ, които хората преживяватъ. Невидимиятъ свѣтъ постоянно подлага хората на такива опити, да види, доколко могатъ да издържатъ. Никой не може да се домогне до каква и да е сила на природата, докато не развие въ себе си съответни качества. Запримѣръ, нѣкой мисли, че е честенъ, благороденъ човѣкъ, че нищо не може да го съблазни. Даватъ на този човѣкъ десеть хиляди златни стерлинги и го пращатъ нѣкѫде да свърши съ тѣхъ една работа. После му даватъ още десеть хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взима паритѣ, но колкото паритѣ се увеличаватъ, съ тѣхъ заедно се явява изкушението. Този човѣкъ започва да мисли: не мога ли да взема тия пари и да си свърша съ тѣхъ нѣкаква работа? Значи, човѣкъ може да бѫде честенъ до известна степень, доколкото съдържа въ себе си елемента на честностьта. Представете си, че единъ честенъ човѣкъ е затворенъ и осѫденъ на смърть. Той е далъ обещание, че нѣма да излѣзе отъ затвора, докато присѫдата не се изпълни. Обаче, единъ добъръ неговъ приятель влиза въ затвора и му предлага да излѣзе. Отваря вратата и му казва, че свободно може да излѣзе отъ затвора. Този човѣкъ започва да се бори, да се колебае, да излѣзе, или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честенъ човѣкъ е сѫщевременно адептъ, който разполага съ знания, може да се дематериализира, но веднъжъ далъ обещание да не излиза отъ затвора, докато не дойде деня на присѫдата, той нѣма да се възползува отъ знанието си. Обаче, въ деня на изпълнение на присѫдата му, той се дематериализирва, и моментално изчезва предъ очитѣ на всички. По този начинъ сѫдиитѣ, управницитѣ ще видятъ, че сѫ сгрѣшили, като сѫ осѫдили съвършено праведенъ човѣкъ. Праведниятъ никой не може да осѫди на смърть. За него законъ не сѫществува. Следователно, както законътъ има две различни отношения — къмъ обикновения и къмъ праведния човѣкъ, така и моралътъ има двояко проявление: абсолютенъ моралъ — къмъ Бога и относителенъ моралъ — къмъ хората. Това значи: абсолютниятъ моралъ познава само отношения на човѣка къмъ Бога. Дойде ли въпросъ до отношения на човѣка къмъ хората, тамъ се прилага относителенъ моралъ. Отношенията на човѣка къмъ Бога всѣкога иматъ една и сѫща цена, т. е. никога не се измѣнятъ. Отношенията на човѣка къмъ хората и къмъ всички живи сѫщества сѫ измѣнчиви. Ако отношението на човѣка къмъ Бога е право, то е въ сила да анулира всички останали отношения, къмъ кого и да е. Обаче, всички тия отношения не сѫ въ състояние да анулиратъ отношението на човѣка къмъ Бога. Запримѣръ, нѣкой иска да помогне на майка си, на баща си или на цѣлото човѣчество, заради което е готовъ да се откаже отъ истината, т. е. да измѣни на отношенията си къмъ Бога. — Това е погрѣшна мисъль, това е неправилно заключение. Невъзможно е съ една добра постѫпка само човѣкъ да помогне на майка си, на баща си или на цѣлото човѣчество. Когато отношенията на човѣка къмъ Бога сѫ прави и на първо мѣсто поставени, само тогава той ще бѫде въ състояние да помага на хората, както и на всички живи сѫщества. Дръжте въ ума си мисъльта, че само отношенията на човѣка къмъ Бога иматъ еднаква стойность за всички времена и епохи, а останалитѣ отношения сѫ относителни и промѣнчиви. Като ученици, бѫдете внимателни къмъ себе си, да не натрупвате въ никоя часть на организъма си повече енергия, отколкото трѣбва. Пазете се отъ натрупване на енергия. Природата не търпи никакви излишъци. Кога човѣкъ натрупва повече енергия въ себе си? Когато започне да мисли, че е осигуренъ. Срѣщате единъ човѣкъ слабъ, кокалестъ. По едно време работитѣ му тръгватъ добре, той започва да забогатява. Като забогатѣе, започва да мисли, че се е осигурилъ, че нищо вече не му трѣбва. Съ забогатяването си, той престава да мисли. Гледате, този човѣкъ постепенно надебелява, пълнѣе, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия въ себе си. Защо човѣкъ иска нѣкога да надебелѣе, да стане пъленъ? — За да заеме по-голѣмо пространство, да стане по-внушителенъ, да обърне внимание на хората. Въ сѫщность, кое опредѣля пространството? — Мисъльта. Крайниятъ предѣлъ, до който една мисъль може да простре своята деятелность въ пространството, опредѣля нейната сила. Времето пъкъ опредѣля вѫтрешното съдържание на мисъльта, т.е. нейната трайность. Чувствата на човѣка опредѣлятъ смисъла — духътъ на мисъльта. Значи, всѣка мисъль се разглежда първо по обемъ, какъвъ обемъ заема въ пространството, т. е. каква е външната ѝ форма. После се разглежда вѫтрешното съдържание на мисъльта и най-после нейния смисълъ. Мисъльта се движи по права линия. Вѫтрешното ѝ съдържание, т.е. чувствата, които изпълватъ мисъльта, ѝ придаватъ крѫгообразна форма. Значи, правата линия опредѣля формата на мисъльта. Крѫгътъ опредѣля съдържанието на мисъльта. Въ такъвъ случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея, ще си послужа съ стиха, който апостолъ Павелъ е казалъ: „Любовьта е плодъ на Духа“. Любовьта е формата. Животътъ е обяснение, т. е. съдържание на тази форма. Духътъ е смисълътъ. Той осмисля нѣщата. Когато казваме „Богъ е Любовь“, разбираме изявения, проявения свѣтъ. Да се прояви Любовьта Божия, това значи, да се прояви Божествениятъ свѣтъ. Когато се говори за живота, подразбираме специална проява на Божията Любовь отъ всички живи сѫщества. Всѣко живо сѫщество проявява любовьта по свой специфиченъ начинъ. Това представя неговиятъ животъ. Богъ е Любовь — това подразбира цѣлокупниятъ животъ, пълнотата на любовьта. Животътъ, изразенъ чрезъ всички живи сѫщества, представя частично, индивидуално проявяване на любовьта. Сега, да изразимъ идеята за време и пространство въ следната форма. Цѣлиятъ човѣкъ представя съвокупность отъ време и пространство. Главата представя пространството, необятностьта, затова е ненаситна. Чрезъ главата човѣкъ мисли, какво и кое мѣсто да заеме. Ненаситностьта на главата се вижда отъ ламтежа на човѣка къмъ знания. Колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много кѫщи, много хамбари, но умниятъ вижда, че и съ една стая може да преживѣе. Тѣлото на човѣка пъкъ представя времето. Значи, тѣлото представя вѫтрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрезъ тѣлото. Проявената деятелность на цѣлото тѣло представя смисъла на главата. Стомахътъ, сравненъ съ главата, приема много по-малко. Колкото много храна да приема човѣкъ, стомахътъ му лесно се напълва. Главата, обаче, много приема и всѣкога ненаситена остава. Колкото да ѝ се дава, тя още иска. И тъй, когато живѣе въ мисъльта си, човѣкъ се движи въ пространството. Когато живѣе въ сърдцето си, той се движи въ времето, въ съдържанието на нѣщата. Какъ разглеждатъ съвременнитѣ философи понятията за време и пространство: като реалность или като относителность? Нѣкои казватъ, че нѣщата сѫществуватъ извънъ времето и пространството. Това значи, че нѣщата сѫществуватъ извънъ свѣта на тритѣ измѣрения. Запримѣръ, нарисувате една картина на платно. Тази картина е поставена на плоскость; значи, тя се простира въ свѣта на второто измѣрение. Обаче, сѫщата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи въ свѣта на третото измѣрение. Най-после, сѫщата картина може да се представи извънъ тритѣ измѣрения, да се нарисува въ мисъльта. Това наричатъ философитѣ състояние извънъ времето и пространството. Какво представя тогава крѫгътъ? Крѫгътъ не представя цѣла идея, но малка, микроскопическа часть отъ цѣлата идея, отъ реалностьта. Крѫгътъ е часть отъ сферата, а сферата е тѣло отъ триизмѣрния свѣтъ. Това сѫ отвлѣчени идеи, които водятъ въ неразбрана за васъ область, безъ никакво практическо приложение. Тѣзи идеи иматъ приложение само въ съзнанието на човѣка. Запримѣръ, съ помощьта на съзнанието си човѣкъ може да познае, дали единъ индивидъ се приближава или отдалечава отъ него. Защо? — Защото приближаването на единъ човѣкъ къмъ другъ не е външенъ процесъ, но вѫтрешенъ. Единъ човѣкъ може физически да се приближава къмъ васъ, а вѫтрешно, духовно да се отдалечава. И обратно: той може физически, външно да се отдалечава, а вѫтрешно да се приближава. Това показва, че физическата близость всѣкога не отговаря на близостьта между душитѣ, умоветѣ и сърдцата. На тѣзи външни и вѫтрешни отдалечавания и приближавания на хората единъ къмъ другъ се дължатъ състоянията на радость и скръбь, които всѣки день изпитватъ. Ако къмъ васъ се приближи човѣкъ, който не ви е симпатиченъ, вие изпитвате неприятность, а понѣкога и скръбь, особено ако този човѣкъ успѣе насила да вземе нѣщо отъ васъ. Щомъ този човѣкъ се отдалечи отъ васъ, вие изпитвате приятность, радвате се, че не е близо до васъ нито физически, нито по умъ или сърдце. И обратно: когато се приближи при васъ човѣкъ, който ви е приятенъ, вие се радвате. Отдалечи ли се отъ васъ, вие започвате да скърбите. Значи, и двамата произвеждатъ въ васъ радость и скръбь, само че при съвършено различни случаи: когато несимпатичниятъ се приближава къмъ васъ, съ цель да вземе нѣщо, вие усѣщате скръбь. Когато се отдалечава, усѣщате радость. Когато симпатичниятъ се приближава къмъ васъ, усѣщате радость; когато се отдалечава, усѣщате скръбь. На какво се дължатъ тия състояния? — На съзнанието ви. Въ съзнанието си човѣкъ носи нѣкакъвъ смѫтенъ, далеченъ споменъ, че онзи, който му е несимпатиченъ, нѣкога му е причинилъ пакость, нѣкакво зло и днесъ иде съ сѫщата мисъль. Това може да е нѣкаква илюзия, нѣкакво заблуждение. Отде знаете, че несимпатичниятъ човѣкъ иде да ви причини нѣкакво зло? Може би той днесъ иде при васъ съ най-добро намѣрение, да ви направи едно голѣмо добро, съ което приятно да ви изненада. Вие не знаете скрититѣ намѣрения на хората. Често, човѣкътъ, който ви е причинилъ най-голѣмото зло, е въ състояние да ви причини най-голѣмо добро. Приятелството бива устойчиво и неустойчиво. Представете си, че вие завързвате приятелство съ нѣкой човѣкъ. Знаете ли, колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, петь, десеть и следъ това да се развали. Защо? — Защото приятелството, изобщо, се основава на чувства. А всѣкога, дето чувствата управляватъ, тамъ се образуватъ астрални съединения, които се отличаватъ съ голѣма неустойчивость. За да бѫде устойчиво, приятелството трѣбва да отговаря на следната формула: Р. М. С. Т. СУ. Д. Буквитѣ СУ представятъ единъ елементъ. Значи, въ формулата на приятелството влизатъ шесть елемента. Всѣки елементъ е взетъ въ строго опредѣлено процентно отношение. За да бѫде приятелството устойчиво, разумностьта (Р) трѣбва да съставя 3% отъ цѣлото; милосърдието (М)_— 5%; съвѣстьта(С) — 9 %; твърдостьта (Т) — 6%; самоуважението (СУ) — 7%; дружелюбието (Д) — 7%. Сѫщитѣ числа могатъ да се взематъ като числители на дроби, чиито знаменатели сѫ: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общиятъ сборъ на числителитѣ 3, 5, 9, 6, 7, 7, е 37. Общиятъ сборъ на знаменателитѣ е 67. Тогава ще имате дробитѣ: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби къмъ общъ знаменатель, който ще ви послужи като методъ за работа. Общиятъ сборъ на числителитѣ — 37 и общиятъ сборъ на знаменателитѣ — 67 даватъ нова дробь 37/67. Събираме сбора отъ цифритѣ имъ и получаваме Събираме числителя и знаменателя: 1+4=5. Това е философско съкръщаване на дробитѣ. Тъй щото, да намѣрите съкратената формула на приятелството, трѣбва да съберете числата 1+4. Като ги съберете, ще получите числото петь — човѣкътъ. Единицата представя Божествения принципъ; четворката — животинския принципъ, т. е. човѣкъ, въ когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула въ човѣка, той трѣбва да намѣри Божественото въ себе си. Въ това седи смисълътъ на живота. Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата — числото петь, върху което, като върху почва, можете да садите, т. е. да градите вашия животъ. Въ дробьта 1/4 и дветѣ числа сѫ киселини: единицата е киселина отъ първа степень, а четиритѣ — киселина отъ втора степень. Степеньта подразбира силата на киселинитѣ и на основитѣ. Числото петь представя основа отъ втора степень. Киселината - единица разтваря всичко въ себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено отъ дробь, която за числитель има единица, а за знаменатель — четири. За дробитѣ 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можемъ да кажемъ следното: дробьта 3/5 представя части отъ Божествената разумность; 5/8 — части отъ Божественото милосърдие; 9/10 — части отъ Божествената справедливость. Азъ взимамъ думата справедливость вмѣсто съвѣсть, защото за Бога не може да се каже, че има съвѣсть. Богъ е справедливъ, а не съвѣстенъ. Дробьта 6/12 представя части отъ Божественото търпение, което на човѣшки езикъ наричаме твърдость. Само твърдиятъ човѣкъ, а не упоритиятъ, може да бѫде търпеливъ. Дробьта 7/15 представя части отъ самоуважението на човѣка. Такъвъ човѣкъ никога не измѣня на думата си. Дробьта 7/16 представя части отъ дружелюбието на човѣка, т. е. отъ закона на любовьта. Сега, като съберемъ числителя и знаменателя на всѣка дроби по отдѣлно, ще получимъ следнитѣ числа: 3/6—3+6=9; 5/8—5+8=13, а 1+3=4; 9/10—9+10=19, а 1+9=10; 6/12—6+12=18, а 1+8=9; 7/15—7+15=22, а 2+2=4, 7/16—7+16=23, а 2+3=5. Числата работятъ при създаване приятелство между двама души. За да видите, дали приятелството между двама души ще бѫде устойчиво, вие трѣбва да разгледате, какво е било съчетанието на планетитѣ въ момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бѫде устойчиво, когато въ момента на създаването му сѫ взели участие Венера, Юпитеръ, Меркурий и Слънцето. Когато Марсъ, Сатурнъ и Луната се вмъкнатъ въ приятелството, тѣ непременно ще подкопаятъ основитѣ му. Нѣма да мине много време, ще видите, че основитѣ на приятелството започватъ да се клатятъ. Когато Марсъ дойде въ приятеля ви, всѣка ваша дума може да го предизвика. Когато Сатурнъ влѣзе въ приятеля ви, той ще започне да се съмнява въ всѣка ваша дума. И най-после, когато Луната влѣзе въ него, той ще почне да забърква каши. Луната ще види, какъ се е проявилъ Марсъ, какъ се е проявилъ Сатурнъ, ще прибави нѣкакви опашки къмъ всичко това и повече ще забърка работитѣ. Следъ нея приятелството изчезва. Изобщо, Луната не помага прѣмо за растенето на растенията, но косвено само имъ помага. Когато Луната грѣе, растенията спиратъ своя процесъ на растене. Щомъ тя се скрие, тѣ започватъ да растатъ. Най-бързо растенията се развиватъ на слънчева свѣтлина. Понеже Луната събужда завистьта у човѣка, растенията се криятъ отънея, въ смисълъ, преставатъ да се развиватъ. Следователно, когато човѣкъ завижда, казваме, че Луната е взела надмощие въ него. Ученикътъ трѣбва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетитѣ върху себе си и съзнателно да имъ се противопоставя или подава — споредъ лошото и доброто имъ въздействие. Понѣкога човѣкъ се разполага воинствено, готовъ е да воюва, да вади ножъ. Той се намира подъ влиянието на Марсъ. Ако въ това време дойде и Луната, съ своето отрицателно влияние върху човѣка, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи. къмъ неговото състояние, и той, както е войнствено разположенъ, започва да си въобразява, че като вади ножъ, всичко може да направи. Това сѫ заблуждения, преувеличени състояния, които идатъ отъ Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? — Защото въ отрицателното си влияние, нейниятъ кредитъ е въ лъжитѣ и заблужденията. Сатурнъ внася съмнението, подозрението въ човѣка. Но трѣбва да знаете, че всѣка планета указва и добро, положително въздействие върху човѣка, а не само отрицателно. Венера, като планета отъ женски родъ, има слабость къмъ любовьта. Ако се влюби въ Марсъ или въ Сатурнъ, тя взима тѣхнитѣ качества, смѣсва ги съ своитѣ, и тогава проявява низходящето си влияние върху човѣка. Когато Сатурнъ е въ съчетание съ Венера, той има влияние върху нея, и тогава въ любовьта влиза отрицателния елементъ на Сатурна — съмнение, подозрителность въ любовьта. Когато Венера е въ своето възходяще състояние, тя влияе на Сатурна. Той ѝ се подчинява, слуша я и върви въ нейнитѣ стѫпки. Размишление. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 9 май, 1923 г. София.
  16. Ани

    1923_05_02 Живиятъ крѫгъ

    От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живиятъ крѫгъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели Четоха се резюмета на 13 и 14 лекции отъ първа година. Четоха се резюмета на темитѣ: „Разлика между съзнание и самосъзнание“ и „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание“. За следния пѫть пишете върху темата: „Полза и вреда отъ киселинитѣ“. На фиг. 1. имате единъ крѫгъ. Какъ се образува крѫга? — Крѫгътъ се образува отъ въртенето на радиуса ОА около центъра. Какъ наричате правата Т, която се допира до окрѫжностьта? — Тангента. Значи, тангента е всѣка права, която има една допирна точка съ окрѫжностьта. Тя представя частенъ случай отъ поляра. Когато полюсътъ дойде на окрѫжностьта, тогава полярата става тангента. — Може ли тангентата да въздействува върху крѫга? Да допуснемъ, че крѫгътъ, представенъ на фиг. 1., е едно движещо се колело, на което радиусътъ ОА и тангентата Т съ въ постоянно движение. Тангентата, чрезъ точката на допирането си съ окрѫжностьта, упражнява непрекѫснато влияние върху нея. Следователно, тя може да усили движението на крѫга, ако последниятъ се движи въ сѫщата посока. Но ако крѫгътъ се движи въ посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. Въ окултната геометрия крѫгътъ представя единъ самосъзнателенъ индивидъ. Центърътъ на крѫга, това е центърътъ на съзнанието у индивида — субектътъ. Крѫгътъ — това е неговиятъ вѫтрешенъ, субективенъ свѣтъ. Периферията или окрѫжностьта — това е мѣстото, кѫдето съзнанието идва въ досѣгъ съ външния, обективенъ свѣтъ. Ясно е тогава, че тангентитѣ представятъ отдѣлни съзнания или групи съзнания, които упражняватъ влияние върху индивида отвънъ и го ограничаватъ. Следователно, всѣка промѣна въ съзнанието на човѣка показва, че нѣкаква тангента е упражнила влияние върху него. Чрезъ допирната точка, тя внася известенъ импулсъ въ човѣшкото съзнание и е въ състояние да измѣни неговото движение, т. е. да предизвика известна промѣна въ неговитѣ мисли, чувства или постѫпки. Ако съзнанието се подчини на този импулсъ отвънъ и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успѣхъ въ външнитѣ работи. Но ако се възпротиви на този импулсъ и се движи въ посока обратна на тангентата, то ще влѣзе въ стълкновение съ онази група съзнания, които тази тангента представя. Освенъ тѣзи външни влияния върху съзнанието на човѣка, които тангентитѣ предизвикватъ, има и други — вѫтрешни, субективни влияния. На нашата фигура, крѫгътъ S, който минава презъ центъра О, представя едно висше съзнание, което докосва самия центъръ на съзнанието у индивида и упражнява влияние върху субективния му животъ. Тогава въ човѣка настѫпватъ дълбоки вѫтрешни промѣни, които изхождатъ отъ самия му центъръ и за резултатъ иматъ онова, което наричаме разширение, повдигане, просвѣтление на съзнанието и пр. Само въ такъвъ случай човѣкъ може да се освободи отъ ограничителното въздействие на външнитѣ тангенти. На фиг. 1. сѫ дадени крѫгътъ К съ тритѣ тангенти — Т, Т1 Т2, а сѫщо и крѫгътъ S, който минава презъ центъра О на крѫга К. Тритѣ тангенти могатъ да се уподобятъ на три общества: Т — търговско общество, Т1 — земедѣлско общество и Т2 — учителско общество. Всѣко едно отъ тия общества ще се занимава и ще разговаря за нѣща, които влизатъ въ неговия интересъ. Търговцитѣ ще говорятъ за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земедѣлцитѣ ще говорятъ за ниви, за лозя, за кѫщи; учителитѣ ще говорятъ за училища, за ученици, за книги. Крѫгътъ S, пъкъ и животътъ, който се проявява около неговия центъръ, ще иматъ за предметъ отвлѣчени въпроси — въпроситѣ за любовьта, мѫдростьта, истината. Който не разбира тия въпроси, той се натъква на редъ противоречия. Обаче, тия противоречия сѫ привидни, а не действителни. Всѣко противоречие се предизвиква отъ сѫщества съ низка култура, било отъ физическия, астралния или умствения свѣтъ. Тия свѣтове иматъ своя физическа страна, която се отразява върху живота на човѣка. Освенъ тия свѣтове, сѫществуватъ и други, съ висша култура, които ние приемаме като течения въ природата. Защото, всѣки свѣтъ влияе и върху по-низкостоещитѣ и върху по-високостоещитѣ отъ него. Когато човѣкъ иска да стане съ него нѣкакъвъ обратъ, въ добъръ смисълъ, той трѣбва да се скачи съ теченията на природата, които идатъ отъ по-високитѣ свѣтове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законитѣ, чрезъ които да се свързва съ висшитѣ течения на природата. По този начинъ неговиятъ умъ ще се развива правилно. Когато живиятъ крѫгъ S влѣзе въ живота на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да се справя съ силитѣ, съ законитѣ, които го управляватъ. Да бѫде човѣкъ готовъ, това значи, да разбира новитѣ условия на срѣдата, въ която влиза. Запримѣръ, ако извадите рибата отъ морето, преди да е превърнала хрилетѣ си въ дробове, тя непременно ще умре. Водата е срѣда за рибата, а не въздухътъ. Ако рибата успѣе, както земноводнитѣ, които сѫ въ една преходна фаза на животъ, да се приспособи къмъ земния животъ, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пакъ да влиза въ водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за новъ животъ, по-добре да си останете въ стария, т. е. като не можете да живѣете на сушата, да си останете въ водата. Обаче, вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари, и тогава, искате или не, ще се намѣрите на сушата, но неприготвени за този животъ. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. Днесъ всички хора чувствуватъ, че става нѣщо особено въ водата. Мнозина вече доброволно искатъ да напуснатъ тѣзи условия, да излѣзатъ вънъ отъ водата, на сушата. Запримѣръ, срѣщате единъ материалистъ. Говорите съ него и забелязвате, че той се стреми къмъ духовенъ животъ, иска да напусне водата. Като напусне водата, той ще се освободи отъ жабитѣ въ себе си, които представятъ материализъмътъ. Жабата е символъ на краенъ материализъмъ. И тъй, щомъ попаднете подъ влиянието на живия крѫгъ, т. е. щомъ този крѫгъ засегне вашия центъръ, вие не можете вече да се противите: или ще влѣзете въ течението на този крѫгъ и ще се издигнете, или смърть ви очаква. Съ други думи казано: Всѣки, който е тръгналъ въ пѫтя на истината, той трѣбва да го следва. Нѣма връщане отъ пѫтя на истината. Който се опитва да се върне отъ този пѫтъ, той самъ се осѫжда на смърть. Човѣкъ не може да се противопоставя на движенията, които ставатъ въ живия крѫгъ. Що се отнася до тангентитѣ, тѣхниятъ брой е неопредѣленъ. Може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста, и повече тангенти. Всѣка тангента предизвиква известна промѣна въ съзнанието на човѣка. Промѣнитѣ въ съзнанието могатъ да се представятъ геометрически; сѫщо така може да се опредѣли центъра на всѣка тангента, която засѣга човѣшкото съзнание, както и посоката на нейното движение. Колко тангенти трѣбва да има човѣкъ? — Нито една. — Но ако има тангенти, какво трѣбва да прави, за да се избави отъ тѣхното влияние? — Съзнанието трѣбва да се прибере въ своя центъръ, и тангентата да отиде въ безкрайность. — Какво трѣбва да се направи съ крѫга: да се стѣсни, или да се разшири? Когато крѫгътъ се разширява, тангентитѣ постепенно се явяватъ. Когато крѫгътъ се стѣснява, т. е. когато енергиитѣ въ крѫга се събиратъ къмъ центъра, тангентитѣ постепенно се отблъскватъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: когато човѣкъ иска да се избави отъ влиянието на свѣта, той се съсрѣдоточава къмъ центъра, къмъ Бога, къмъ себе си. Той съсрѣдоточава своята умствена деятелность къмъ Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание въ човѣка. Мислете върху живия крѫгъ, върху тангентитѣ на крѫга. Упражнение. Изнасяне лѣвата рѫка напредъ. Бавно движение на дѣсната рѫка върху лѣвата, като започва отъ рамото и стига до пръститѣ на рѫката и обратно: отъ пръститѣ нагоре до рамото. Изнасяне дѣсната рѫка напредъ. Лѣвата рѫка прави сѫщото движение върху дѣсната: бавно движение на лѣвата рѫка върху дѣсната, като започва отъ рамото до пръститѣ и назадъ. Ще направите това упражнение нѣколко пѫти съ лѣвата и нѣколко пѫти съ дѣсната рѫка. Т. м. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 2 май, 1923 г. София.
  17. От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ съзнания. „Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Четоха се резюмета на 11 и 12 лекции отъ първа година. Чете се темата: „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание“. Какво ще получите, като съберете следнитѣ числа: - 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 + + 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9 _____________________________________ 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Като се събератъ, тия числа взаимно ще се унищожатъ, или ще се получатъ нули. Нулата представя реалния свѣтъ, отъ който е произлѣзълъ феноменалния. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свѣтъ? Или, ако извадите две величини, ще получите ли реалния свѣтъ? Какво нѣщо е изваждането? Човѣкъ вади коренъ отъ земята, когато изсъхне. Въ този смисълъ, изваждането показва, че когато нѣщо престава да сѫществува, то неизбѣжно трѣбва да се извади. Човѣкъ изважда една идея отъ ума си, когато тя престава да го ползува. Като разглеждамъ тия въпроси, азъ имамъ желание да ви заставя право да мислите и разсѫждавате. Запримѣръ, вие мислите, че можете изведнъжъ да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъвъ процесъ не сѫществува въ природата. Като се нахраните веднъжъ добре, разрешавате ли съ това въпроса за яденето? Цѣлъ животъ да ядете, и нѣколко животи наредъ да ядете, пакъ нѣма да разрешите въпроса за яденето. Този въпросъ е неразрешимъ. Нито като яде, нито като не яде, човѣкъ може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човѣкъ не мисли за ядене; като е гладенъ, човѣкъ мисли само за ядене, той усѣща, че му липсва нѣщо. Човѣкъ не може да разреши въпроса за яденето, но сѫщевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запримѣръ, той нѣма ясна представа, какво нѣщо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата съзнание се е образувала отъ предлога „съ“ и сѫществителното „знание“. Тази дума означава още животъ. Тя е произлѣзла отъ гръцката дума „зой“. Тогава, „подсъзнание“ означава нѣщо скрито подъ живота. Въ този смисълъ подсъзнанието представя складъ, въ който се събиратъ всички нѣща. Движението въ подсъзнанието е крѫгообразно, което показва, че нѣщата не излизатъ вънъ отъ него. Но когато пожелае, човѣкъ може да извади нѣщо отъ този складъ, отъ подсъзнанието си, както вади вода отъ кладенецъ: спуща кофата въ кладенеца, нагребва вода и я изважда навънъ. Въ подсъзнанието се криятъ известни добродетели, но въ подсъзнанието се криятъ и много погрѣшки отъ миналото. Когато човѣкъ не очаква, тогава ще излѣзе нѣкоя добродетель или нѣкоя погрѣшка отъ подсъзнанието, и той се чуди, кѫде сѫ се крили тѣзи нѣща въ него. Нѣкой пѫть влизате въ килера на кѫщата си, дето държите стари, отъ години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите, кѫде сте ги крили до това време. Кѫде сте ги крили? Въ подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че тѣ представятъ две противоположни нѣща. Подсъзнанието складира въ себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. Въ живота на свръхсъзнанието човѣкъ ще вземе вълната отъ гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие отъ нея нова, чиста дреха. Въ подсъзнанието се складиратъ стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новитѣ идеи. Обаче, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието сѫ елементи, полюси на живота. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Това сѫ три елемента на едно и сѫщо начало. Кой отъ тритѣ елемента е най-важенъ? Нѣкой ще каже, че животътъ е най-важенъ. Обаче, какъ ще отидете до живота, ако нѣмате пѫть? Другъ ще каже, че пѫтьтъ е най-важенъ. Какъ ще отидете до пѫтя, ако не носите истината, свѣтлината въ себе си? Следователно, нито животъ безъ пѫть и истина, нито пѫть безъ истина и животъ, нито истина безъ пѫть и животъ. Пѫтьтъ, истината и животътъ представятъ три еднакво важни и необходими величини за цѣлокупния животъ. Такова нѣщо представятъ четиритѣ вида съзнания. Тѣ сѫ величини неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия животъ, въ който влиза животътъ на минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората и ангелитѣ. Съзнанието представя живота на минералитѣ, растенията и животнитѣ. Самосъзнанието представя живота на човѣка. Свръхсъзнанието представя живота на ангелитѣ. Следователно, съзнанието и подсъзнанието представятъ основа на човѣшкия животъ, а свръхсъзнанието е извънъ този животъ. То нѣма нищо общо съ човѣшкия животъ. Подсъзнанието и свръхсъзнанието сѫ два живота, съвършено независими единъ отъ другъ. Тѣ сѫ два полюса, които се движатъ въ противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пъкъ е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина, човѣшкиятъ животъ е по-близо до ангелския, отколкото животътъ на минералитѣ, растенията и животнитѣ. Съзнанието представя платното, върху което природата, като вещъ художникъ рисува, нахвърля предметитѣ, които съ течение на времето обработва. Сега ще приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който никога досега не е изнасянъ. Хиляда години преди християнството, въ Египетъ живѣлъ единъ беденъ художникъ, Баръ-Единъ-Бу. Единъ день той намислилъ да нарисува картината на изгрѣващето слънце, но нѣмалъ пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при единъ виденъ тъкачъ на платна въ Египетъ и да го помоли да му даде платно за голѣмата картина, съ условие, като я продаде, да му плати платното. Тъкачътъ се съгласилъ, отрѣзълъ, колкото платно било нужно, но си помислилъ: Когато художникътъ свърши картината, азъ ще я взема отъ него. Художникътъ взелъ платното, благодарилъ и започналъ да мисли, отде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нѣмалъ пари да купи тия работи. Отишълъ въ единъ магазинъ, който продавалъ тия нѣща, и се помолилъ да му дадатъ необходимитѣ четки и бои за нарисуване картината на изгрѣващето слънце, съ условие, следъ продаването ѝ, да плати дълга си. Господарьтъ на магазина му далъ нужнитѣ нѣща, но си помислилъ: Като нарисува картината, азъ ще я взема. Художникътъ се нуждаелъ още и отъ рамка за картината си, затова отишълъ въ единъ магазинъ на рамки и казалъ на господаря: Моля, услужете ми съ една рамка. Беденъ съмъ, нѣмамъ пари да я купя; искамъ да нарисувамъ една картина. Като я продамъ, ще платя рамката. Търговецътъ му далъ една рамка, но си помислилъ: Като нарисува картината, азъ ще я взема за себе си. Художникътъ започналъ да рисува картината и следъ време тя била готова. Той съобщилъ въ вестницитѣ, че еди-кой си художникъ е нарисувалъ картина на изгрѣващето слънце и я обявява за проданъ. Картината била изложена въ дома на художника. Започнали да се стичатъ маса хора въ дома на художника, да видятъ картината, и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника: тъкачътъ, търговецътъ на четки и бои и търговецътъ на рамки. Тъкачътъ казалъ: Картината е моя, защото азъ дадохъ платното. На какво щѣше да рисувашъ, ако нѣмаше платно? Търговецътъ на четки и бои казалъ: Картината е моя, защото, съ какво щѣше да рисувашъ, ако нѣмаше четки и бои? Търговецътъ на рамки казалъ: Картината е моя, защото ти не би могълъ да рисувашъ на платно, ако то не бѣше опнато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боитѣ и четкитѣ — на първия търговецъ, а рамката — на втория търговецъ, доказателствата сѫ на лице. Кѫде сѫ доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които сѫ въ полза на художника, сѫ въ изработката, въ идеята, която той е вложилъ. Най-после, завежда се дѣло, на кого принадлежи картината. Ищцитѣ иматъ на лице нѣщо: единъ — платното, вториятъ — четкитѣ и боитѣ, третиятъ — рамката. Какво има на лице художника? — Нищо. Значи, самата реалность не е на лице, тя отсѫтствува. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боитѣ доказватъ донѣкѫде, че художникътъ ги е турилъ на платното въ този редъ, въ какъвто ги виждаме. Обаче, това доказателство е косвено само. Питамъ: Може ли картината да принадлежи само на единъ човѣкъ? Не може. Следователно, тъкачътъ има право да вземе само платното. Първиятъ търговецъ има право да вземе четкитѣ и боитѣ, а вториятъ търговецъ — само рамката. Представете си, че тъкачътъ иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или, ако първиятъ търговецъ иска боитѣ да му се върнатъ назадъ, може ли това да стане? Може ли да се върне рамката на втория търговецъ? Сега, да преведемъ, какво означаватъ платното, боитѣ и рамката въ живота. Рамката представя физическото тѣло на човѣка; платното представя сърдцето на човѣка, а четкитѣ и боитѣ — неговия умъ. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боитѣ, и рамката ѝ, но реалното не виждате. Следователно, реално е това, което не се вижда. Реалностьта всѣкога остава невидима. Това, което художникътъ е вложилъ, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже съ неговия умъ. Иначе, който другъ погледне картината, той нищо нѣма да разбере отъ нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето отъ една гениална картина? — Нищо нѣма да разбере. Сега, какъ ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голѣмо право върху картината: художникътъ, тъкачътъ, първиятъ, или вториятъ търговецъ? Кое дава право на художника самъ да продава картината си? Платното, боитѣ, четкитѣ, рамката не сѫ негови. Като сѫ услужили на художника съ нѣщо, тъкачатъ, както и двамата търговци сѫ казали въ себе си, че щомъ художникътъ нарисува картината, всѣки отъ тѣхъ ще я вземе за себе си. Следъ всичко това художникътъ, който нарисувалъ картината, казва, че тя е негова. Сега, оставамъ този разказъ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присѫда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпросъ може да стане отъ гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Баръ-Единъ-Бу е художникътъ, който разполага съ четири реални нѣща: платното, боитѣ и четкитѣ, рамката и картината. Всѣки, който е услужилъ съ нѣщо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче, вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачътъ нѣма никакъвъ дѣлъ въ картината? И той се е трудилъ, работилъ, докато изтъче платното. Бояджията, който е правилъ боитѣ, сѫщо е употрѣбилъ трудъ, работа. Онзи, който е правилъ рамкитѣ, и той се е трудилъ. Той е ходилъ по горитѣ да търси подходещи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника съ този на тъкача и на търговцитѣ, които сѫ му услужили, ще видите, че художникътъ е употрѣбилъ физически трудъ най-малко. Неговиятъ трудъ е повече идеенъ, отколкото физически. Художникътъ взима четката, нахвърля боитѣ и рисува. Рисуването не представя голѣмъ физически трудъ. Следователно, когато решавате въпроса, на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трѣбва да вземете предъ видъ всички ония, които сѫ взели, какво и да е участие въ нарисуването ѝ. Иначе, всѣки учитель, който рисува върху черната дъска, ще каже, че има право и върху дъската. — Не, учительтъ нѣма право върху дъската. Щомъ нарисува нѣщо върху нея, следъ време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса, чия е картината и кой има най-голѣмо право върху нея. Тъкачътъ има материално доказателство, че е вложилъ нѣщо материално въ картината; търговцитѣ — сѫщо. Обаче, какви сѫ доказателствата на художника, че е вложилъ нѣщо материално въ картината си? Като разсѫждавате философски по този въпросъ, вие можете да опровергаете много философски твърдения въ областьта на съвременнитѣ философски теории. Съвременнитѣ учени и философи казватъ, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва, е реално. Щомъ нѣщо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва, не е реално. Тогава, кое е реалното, което художникътъ е вложилъ въ картината си? Ако е въпросъ за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва. Сега ще изясня тази идея съ следния примѣръ. Ако съ пръстъ докосна струната соль на цигулката и чуя този тонъ, азъ ли съмъ го вложилъ въ струната? Или, ако вземете кой и да е тонъ, вие ли сте го вложили въ цигулката? Тоноветѣ сѫществуватъ ли въ природата? Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че името му е Стоянъ. Стоянъ ли е той въ сѫщность? Какво нѣщо е Стоянъ? — Име. Защо е дадено това име на човѣка? — За да се различава отъ другитѣ. Имената на хората сѫ произволно създадени. Не само имената, но много нѣща сѫ произволно създадени. Следователно, вие трѣбва да различавате произволнитѣ, нереалнитѣ нѣща отъ тия, които природата е създала и вложила въ нейния списъкъ. Въ природата сѫществуватъ трептения, но не тонове. Тя не знае какво нѣщо сѫ тоноветѣ до, ре, ми, фа, соль, ла, си. Ние взимаме тоноветѣ само като помагало въ музиката, като основни белези, чрезъ които можемъ да изразяваме това, което чувствуваме и преживяваме. Сега, като разсѫждавате върху различни въпроси, като търсите начинъ за правилно разрешаване на задачитѣ си, имайте предъ видъ следното правило: всѣка задача, правилно разрешена, предизвиква въ ума ви появяване на малка свѣтлинка, която пъкъ внася у васъ радость. Щомъ решаването на една задача не е съпроводено съ поява на свѣтлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсѣкѫде въ живота, въ науката. Запримѣръ, съвременната механика разполага съ много принципи, споредъ които могатъ да се построятъ цѣли машини или части отъ тѣхъ. Въ една машина искатъ да турятъ едно колело въ движение. За тази цель правятъ редъ изчисления, основани на известенъ принципъ. Прилагатъ тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правятъ втори, трети, пети, десети опитъ, докато най-после колелото започва да се движи. Щомъ въ ума ви проблесне малка свѣтлинка, и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете, дали сте разрешили задачата си правилно, вижте, върти ли се ваше то колело Нѣкой казва, че даденъ въпросъ не му е ясенъ въ съзнанието. Какво разбирате подъ думата „съзнание“? За природата, съзнанието представя само една дума. Като изговорите думата съзнание, виждате ли нѣкаква свѣтлинка въ ума си? Като кажете „гладенъ, или жаденъ съмъ“, вие се свързвате съ усѣщането, което тия думи произвеждатъ върху васъ. Обаче, какво чувство, или какво усѣщане произвежда думата съзнание върху васъ? Засега думата съзнание е философски терминъ само. Тя не е погълнала още човѣшкото съзнание. Вие не разбирате още, какво нѣщо е съзнанието. Съзнанието е нѣщо Божествено. Въ който моментъ разберете, какво представя съзнанието, вашиятъ животъ коренно ще се измѣни. Какъ ще се измѣни живота ви? Представете си, че се намирате въ голѣма, тъмна стая, но не знаете, кѫде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се, какво да правите. Въ джоба си носите свѣщь и кутия кибритъ, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свѣщь и кибритъ въ джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свѣщьта, освѣтявате стаята и се ориентирвате. Виждате, кѫде какво има въ стаята; виждате, кѫде е вратата за излизане, накѫде води тя и т. н. Цѣлата обстановка на стаята приема вече съвсемъ другъ изгледъ. Вие свободно отваряте вратата и излизате вънъ, на просторъ, на слънчева свѣтлина. И тъй, човѣкъ не трѣбва да живѣе само съ понятието съзнание, но съ съзнанието като реалность. Докато живѣе съ понятието съзнание, човѣкъ е въ тъмна стая, съ незапалена свѣщь и кибритъ въ рѫка и се блъска отъ стена въ стена. Щомъ се проникне отъ съзнанието като реалность, въ която живѣе, той се намира въ нова обстановка на живота, предъ новъ животъ. Въ този животъ човѣкъ навсѣкѫде ходи съ запалена свѣщь. Следователно, съзнанието на човѣка представя запалена свѣщь, която вѣчно гори, безъ да изгаря. Тя показва правия пѫть въ живота. На свѣтлината на тази свѣщь всичко можете да четете. Съ тази свѣщь и въ най-голѣмата тъмнина ще си проправите пѫтя. Имате ли тази свѣщь, останалитѣ въпроси — какъвъ е фитилътъ на свѣщьта, колко трептения прави въ секунда свѣтлината на тази свѣщь, какъ става горенето ѝ, колко въздухъ е нуженъ за пълното ѝ горене сѫ отъ второстепенно значение. Сега, стремете се къмъ простота, къмъ яснота въ своитѣ разбирания. Всички нѣща въ живата природа сѫ ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленость, никаква двойственость. Тя казва: Ако проститѣ работи не разберете, и сложнитѣ нѣма да разберете; ако проститѣ разберете, и сложнитѣ ще разберете. Това е изказалъ Христосъ съ стиха: „Ако земнитѣ работи не разберете, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Турете въ ума си мисъльта да разберете елементарнитѣ работи въ живота, да разберете проститѣ прояви на съзнанието. Щомъ разберете проститѣ прояви на съзнанието, ще разберете и неговитѣ сложни прояви, т. е. ще разберете и останалитѣ форми на съзнанието. Като пишете темитѣ си, написвайте ги по нѣколко пѫти, докато ви харесатъ. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нѣщо хубаво, идейно, съ времето тя все повече ще ви харесва. Въ първо време нѣма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновенитѣ работи въ началото си сѫ хубави, а на края ставатъ все по-лоши, по-глупави. Необикновенитѣ, ценнитѣ работи, обратно: въ началото си изглеждатъ глупави, а съ течение на времето ставатъ все по-хубави. Като ученици, отъ васъ се иска точность въ думитѣ: по форма, по съдържание и по смисълъ. По форма на думитѣ, ние казваме, запримѣръ, „добъръ, по-добъръ и най-добъръ“. Това е изказване на една дума въ различни форми, или степени. По съдържание изказани тия думи, тѣ подразбиратъ, че нѣкой човѣкъ е добъръ по отношение на хората изобщо; по-добъръ — по-отношение на нѣкого специално и най-добъръ — сѫщо така въ сравнение съ нѣкого. Тукъ се прави сравнение на единъ човѣкъ съ другъ. Обаче, това разбиране на нѣщата не е правилно. Нѣма защо да сравнявате човѣкъ съ човѣка. Никой човѣкъ не може да бѫде мѣродавенъ за другитѣ. Най-после, думитѣ могатъ да се изговарятъ по смисълъ. Казваме: Добъръ, по-добъръ и най-добъръ или много добъръ човѣкъ. По отношение на кого този човѣкъ е добъръ? — По отношение законитѣ на живата природа. Човѣкъ се мѣни по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добъръ, по-добъръ и много добъръ. При това положение природата е мѣродавна къмъ доброто въ човѣка. Тя го измѣрва и опредѣля. Мѣродавни сѫ само правилата, мѣркитѣ и законитѣ на разумния животъ, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете въ себе си: Добъръ съмъ въ стремежитѣ си. Приемамъ всички мѣрки, всички методи, съ които природата работи върху мене. Ще се стремя да бѫда безкористенъ като нея. Ще любя, както Богъ люби. Окултниятъ ученикъ трѣбва да се съобразява съ законитѣ на живата природа. За него тѣ трѣбва да бѫдатъ мѣродавни. Въ сравнение съ природата, никой философъ не може да бѫде мѣродавенъ. Философитѣ могатъ да бѫдатъ авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могатъ да засилятъ, да подкрепятъ тѣхнитѣ възгледи и разбирания. Ако човѣкъ не разсѫждава правилно, философътъ нищо не може да му докаже. Ако ученикътъ не е музикаленъ, никой учитель не може да го научи да свири. Ако ученикътъ е музикаленъ, учительтъ ще може да го научи да свири, ще му предаде отъ своя талантъ, за да развие въ него онова, което природата е вложила. За човѣка е мѣродавно онова, което природата е вложила въ него. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи върху онова въ себе си, което природата е вложила, като дарби или способности. Щомъ работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачитѣ си. Това е въпросъ на време само: нѣкой може да разреши задачитѣ си въ единъ день; другъ — въ единъ или нѣколко месеца; трети — въ година; четвърти — въ десеть години; пети — въ цѣлъ животъ; шести — въ нѣколко живота. Това зависи отъ човѣка. За обикновения човѣкъ се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалниятъ разрешава задачитѣ си моментално. Но отъ всички се иска търпение. „Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“. —Тя постоянно ни весели. * 26 Лекция отъ Учителя, държана на 25 априлъ, 1923 г. София.
  18. От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разпредѣляне на енергиитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се резюме на темата: „Ползата отъ съня“. Четоха се резюмета на девета и десета лекции отъ първа година. Чете се темата: „Разлика между съзнание и самосъзнание.“ Упражнение: изнасяне на рѫцетѣ настрана. Въ това положение ще държите рѫцетѣ си неподвижно петь минути, като концентрирате мисъльта си къмъ тѣхъ. Следъ това изнасяте лѣвата рѫка настрана, а дѣсната движите по лѣвата, като започвате отъ пръститѣ на лѣвата рѫка, дохождате до рамото ѝ, минавате подъ брадата, изнасяте я настрана, напредъ и надолу. Сѫщото крѫгообразно движение правите и около дѣсната рѫка. Дѣсната рѫка изнасяте настрана, а лѣвата се движи по нея. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка, и то Първоначално бързо, а после все по-бавно. Упражненията, които правите, сѫ необходими, за да могатъ енергиитѣ на вашето тѣло правилно да се поляризиратъ. Когато човѣкъ не живѣе добре, енергиитѣ въ неговия организъмъ не могатъ правилно да се разпредѣлятъ, вследствие на което въ едни части на тѣлото се натрупва повече енергия, а въ други — по-малко. Енергията въ природата иде главно отъ два източника: отъ центъра на слънцето и отъ центъра на земята. Преобладаваща енергия въ природата е тази, която иде отъ центъра на слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече отъ главата, мозъкътъ на човѣка става много активенъ. Ако тази енергия се поглъща повече отъ стомаха, тогава стомахътъ става силно активенъ. Въ този случай мозъкътъ се демагнетизирва, отслабва и се явява главоболие. За тази цель излишната енергия отъ стомаха трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да се препрати отново въ мозъка. Понѣкога слънчевата енергия може да бѫде съсрѣдоточена повече въ лакета, въ цѣлата рѫка, въ лицето и т. н. За да се разпредѣли тази енергия равномѣрно, по всички части на тѣлото, необходими сѫ окултни гимнастически упражнения. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия въ мозъка. За да се освободите отъ нея, трѣбва да правите такива упражнения, чрезъ които да я отправяте по другитѣ части на тѣлото. Това става по нѣколко начина: или чрезъ концентриране на мисъльта си къмъ върха на носа въ продължение на петь минути, или чрезъ измиване краката си въ топла вода, да привлѣчете часть отъ кръвьта въ главата си, да слѣзе надолу. Натрупването на слънчевата енергия въ нѣкои части на тѣлото въ по-голѣмо количество, създава за останалитѣ удове редъ болезнени състояния. Изобщо, боледуватъ тѣзи удове, които сѫ демагнетизирани. т. е. които сѫ лишени отъ нужното количество енергия. За да се излѣкуватъ, мислено трѣбва да имъ се предаде необходимата енергия. Когато на нѣкой заболѣлъ удъ се предаде нужната за него енергия, той оздравява. И тъй, когато искате да регулирате силитѣ на своитѣ удове, направете следното упражнение: Спуснете рѫцетѣ си надолу и концентрирайте мисъльта си къмъ центъра на земята. Следъ това вземете тази енергия отъ центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре, въ мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху нѣкой отъ вашитѣ удове. За да не става това, вие трѣбва да отправяте тази енергия не само къмъ главата си, но и къмъ центъра на слънцето. После прекарвайте сѫщата енергия къмъ центъра на земята. Тѣзи два вида енергии, тѣзи две течения ще се срещнатъ нѣкѫде. Точката, въ която ще се срещнатъ въ човѣка, е подъ лъжичката. Въ тази точка вие ще усѣтите малка топлинка, признакъ на животъ, Ако кръстосването на тия енергии става въ мозъка, тамъ ще усѣтите подемъ въ мисъльта; ако кръстосването на тия енергии става въ бѣлитѣ дробове, чувствата ви ще се разширяватъ; ако това кръстосване става въ стомаха, ще усѣщате голѣмъ апетитъ; ако това кръстосване става въ мускулитѣ на краката и рѫцетѣ, ще- изпитвате желание за движение. Изобщо, въ който удъ и да става кръстосването на тия енергии, човѣкъ ще почувствува въ себе си особена приятность и разположение къмъ нѣщо хубаво, Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава мислитѣ и желанията си, да види, каква роля играятъ тѣ въ неговия животъ, да различава, откѫде идатъ: отъ центъра на земята, или отъ центъра на слънцето. Като знаете това, отъ васъ, като ученици, се изисква да контролирате мислитѣ и желанията си. Какво значи, да контролирате една мисъль? Да контролирате една мисъль, това значи, да проследите направлението, посоката ѝ, отде иде и кѫде отива и, споредъ разбирането ви, или да ѝ дадете пѫть, или да я трансформирате, или да спрете движението ѝ. Затова, трѣбва да правите опити, да различавате, коя мисъль откѫде иде и накѫде отива. Безъ опити, безъ приложение вие ще натрупате много необработено знание, което ще ви създаде голѣми неприятности. Ако се събере много необработено, неприложено знание, енергията на това знание ще се натрупа въ задната часть на главата, дето сѫ личнитѣ чувства на човѣка. Това излишно количество енергия пъкъ ще наруши равновесието въ мозъчнитѣ центрове на главата. За да се възстанови това равновесие, часть отъ тази енергия трѣбва да се отправи въ предната часть на мозъка. Въ това отношение мозъкътъ представя чувствителни везни, дето се отбелязва най-малкото отклоняване, най-малкото нарушаване на равновесието. Забелязано е, че горделивитѣ хора държатъ главата си вирната. Защо? — Защото центърътъ на тежестьта на мозъка имъ е повече въ задната часть на главата. У философитѣ пъкъ, които работятъ повече съ предната часть на мозъка си, центърътъ на тежестьта на главата имъ е повече въ предната часть на мозъка. Затова, именно, философитѣ ходятъ повече съ малко наведена глава напредъ. Тѣ сѫ всѣкога замислени. У религиознитѣ хора енергията е натрупана повече въ центъра, въ горната часть на главата, дето е религиозното имъ чувство, вследствие на което тѣ държатъ главата си изправена. Погледътъ имъ е отправенъ нагоре. За такива хора казватъ, че сѫ мистични, обичатъ да съзерцаватъ. Понеже мозъкътъ е свързанъ съ всички части на тѣлото, каквото поляризиране да става въ нѣкои негови центрове, то веднага се отразява въ съответнитѣ органи на тѣлото, които, по такъвъ начинъ, взиматъ участие въ натрупване на енергии. Като знаете това, вие трѣбва да търсите начинъ да пренасяте излишната енергия въ организъма си отъ единъ центъръ въ другъ, или отъ единъ удъ въ другъ. Щомъ постигнете това изкуство, вие ще можете да мислите правилно. Съ пренасяне на излишната енергия отъ едно мѣсто на друго, вие ще развивате волята си. Силната воля прави главата на човѣка при ушитѣ широка. Човѣкъ трѣбва да работи за усилване на волята си. Въ това направление той трѣбва да прави много опити, за да развие въ себе си смѣлость, решителность, самоувѣреность. Всѣко положително чувство придава нѣщо хубаво на човѣка. Запримѣръ, ако религиозното чувство въ човѣка не достигне до фанатизъмъ, то развива благородство въ характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивость. деликатность на човѣшкия характеръ. То кара човѣка да влиза въ положението на своитѣ ближни, да ги разбира и обича. Който не е развилъ религиозното чувство въ себе си, той нѣма почитание къмъ хората; той се отнася съ презрение къмъ беднитѣ, къмъ проститѣ хора. Следователно, работете върху себе си, да развивате своитѣ умствени сили, своитѣ чувства. Запримѣръ, съвѣстьта въ човѣка е въ връзка съ справедливостьта. Колкото по-силно развита е съвѣстьта на човѣка, толкова по-справедливъ е той. Религиозното чувство развива въ човѣка чувство на почитание и уважение на хората. Любовьта развива милосърдие, а милосърдието прави човѣка отзивчивъ, състрадателенъ къмъ хората, снизходителенъ къмъ слабоститѣ имъ. Когато разумътъ е добре развитъ въ човѣка, той може да разсѫждава върху причинитѣ и последствията на нѣщата. Като имате предъ видъ това, всички трѣбва да работите, да развивате онѣзи чувства и способности въ себе си, които сѫ слабо развити. У едни хора разсѫдъкътъ е слабо развитъ; у други — времето, тактътъ; у трети — милосърдието; у четвърти — вѣрата; у пети — надеждата и т. н. Това сѫ все дефекти, които развалятъ живота ви; тѣ внасятъ у васъ съмнения, колебания, недоразумения, обезсърдчения и т. н. Вие трѣбва да развивате въ себе си положителни качества, за да подобрите характера си. Добриятъ характеръ изисква добре развита разсѫдливость, въображение, чувство на сравнение, музика. Човѣкъ съ добъръ характеръ подразбира отворенъ човѣкъ, въ когото излишната влага се изпарява, да не бѫде нито много влаженъ, нито много сухъ. Той трѣбва да бѫде твърдъ въ идеитѣ си, дружелюбенъ и общителенъ. Тѣзи качества усилватъ ума на човѣка. Човѣкъ се ражда съ способности и дарби, които сѫ въ зародишъ, но трѣбва да работи върху тѣхъ, да се развиватъ. Колкото повече човѣкъ съсрѣдоточава мисъльта си къмъ тия центрове, толкова повече кръвь приижда тамъ, и тѣ повече се развиватъ. Кръвьта носи съ себе си електричество и магнетизъмъ, които се предаватъ на тия центрове и помагатъ за тѣхното развитие. Когато нѣкои хора оставатъ назадъ въ развитието си, за да се събудятъ въ тѣхъ нисши, морални чувства, тѣ трѣбва да се заставятъ да влѣзатъ въ нѣкакво религиозно или духовно общество. По този начинъ тѣ ще мислятъ, ще развиватъ своитѣ умствени способности. Забелязано е, че когато нѣкои народи останатъ назадъ въ умственото си развитие, невидимиятъ свѣтъ изпраща между тѣхъ учени, духовно просветени хора, които да внесатъ въ умоветѣ имъ тласъкъ къмъ наука, просвѣта и култура, духовна и умствена. Така е било въ 19 в., въ времето на Възраждането. Всѣки вѣкъ създава свои хора, творци на нова мисъль, новъ животъ, които тласкатъ културата напредъ и нагоре. Въ развитието си, съвременната култура върви спираловидно, по единъ възходещъ пѫть. Следъ тази култура, която е култура на петата раса, ще дойде културата на шестата раса, културата на чувствата, на сърдцето, която е една отъ възвишенитѣ култури. Въ тази култура и сърдцето, и умътъ ще могатъ правилно да се развиватъ. Ако религиозното чувство у нѣкой човѣкъ е слабо развито, той ще потърси нѣколко души, у които това чувство е силно развито, и ще ги помоли да му помогнатъ, и той да развие това чувство въ себе си. Веднага около него ще се наредятъ четирма души, съ силно развито религиозно чувство: единъ отлѣво, другъ — отдѣсно, трети — отпредъ и четвърти — отзадъ. Всѣки отъ тия четирма души ще тури рѫката си върху мѣстото, дето е религиозното чувство на онзи съ слабо развито чувство, и така ще подържатъ рѫцетѣ си около единъ часъ. Като продължаватъ този опитъ една седмица, тѣ ще повлияятъ благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Сѫщиятъ опитъ може да се направи съ човѣкъ, у когото разсѫдъкътъ е слабо развитъ. Този опитъ се основава на скаченитѣ сѫдове. Хората представятъ скачени сѫдове помежду си, вследствие на което може да става преливане на енергията отъ единъ човѣкъ на другъ, както се преливатъ течности отъ единъ скаченъ сѫдъ въ другъ. Въ развитието на сегашния животъ, ние виждаме, че едни хора сѫ учени, други — прости; едни сѫ умни, други — глупави; едни сѫ бедни, други — богати. Коя е причината за това? За изяснение на този въпросъ, ще приведа следния примѣръ. Виждате единъ планински връхъ, отъ който постоянно се спущатъ изобилни води, които образуватъ голѣма, пълноводна рѣка, отъ водитѣ на която се напояватъ градини, бостани, каратъ се воденици и т. н. Докато рѣката тече буйно, около нея кипи животъ, развива се и растителна, и духовна култура. Щомъ рѣката се отбие, щомъ ѝ се даде друго направление, животътъ на това мѣсто заглъхва. Значи, дето има изобилно енергия, тамъ животътъ на човѣка се развива добре: той има условия да расте и да се развива, физически и умствено. Щомъ тази енергия се отбие, животътъ намалява. Тамъ се явява недоимъкъ на сили, на условия за развитие. Опредѣлено е строго математически, какво количество енергия може да се изразходва за всѣки вѣкъ. Опредѣлено е сѫщо така, какво количество ученици могатъ да се подържатъ отъ тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всѣки мозъченъ центъръ е свързано съ известно количество енергия. Въ това отношение природата държи точна смѣтка за енергията, която изразходва. Тази е причината, задето нѣкои ученици не могатъ да свършатъ училище. Като дойдатъ до първи или втори класъ, тѣ напущатъ училище, нѣматъ условия да следватъ по-нататъкъ. Защо? — Защото другаритѣ имъ поглъщатъ всичката енергия и за тѣхъ нищо не остава. Тѣ излизатъ отъ училището и търсятъ другъ начинъ за развитие. И наистина, виждате, че нѣкой воденичарь работи на воденицата си нѣколко години, работата му върви добре, и той е доволенъ отъ положението си. Обаче, дойде нѣкой, отбие водата къмъ себе си, и воденицата престава да работи. На друго мѣсто виждате, че нѣкой си направилъ бостанъ покрай една рѣка. Той си направилъ вадички, презъ които прекарва вода отъ рѣката, да напоява зеленчуцитѣ си. Утре рѣката се отбива, и бостанътъ изсъхва. И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трѣбва разумно да я използувате. Не я ли използувате, другъ ще се настани на вашето мѣсто. Следъ васъ има други, които чакатъ своя редъ. Нищо въ природата и въ живота не е произволно. Щомъ можете да използувате разумно това, което природата е опредѣлила за васъ, вие се намирате въ благоприятни условия на живота. Не можете ли да го използувате, вие се намирате въ неблагоприятни условия за развиване на ума, на сърдцето и на волята. Докато имате желание, вѫтрешенъ потикъ въ себе си за работа, вие ще имате възможность да използувате енергията, условията, които природата е предвидѣла за васъ. Бюджетътъ за всѣки човѣкъ, за всѣко общество, за всѣки народъ и за цѣлото човѣчество се опредѣля отъ слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т. е. днесъ хората сѫ въ състояние да възприематъ повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. Въ бѫдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще иматъ възможность да възприематъ отъ слънцето и духовна енергия. Значи, енергиитѣ се различаватъ. Затова, казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите, каква енергия излѫчва отъ себе си всѣки човѣкъ. Сега, като знаете това, не мислете, че каквото пожелаете, можете да постигнете. За всѣко нѣщо се изискватъ съответни условия. За да се ползуватъ отъ умствената енергия на природата, хората трѣбва да знаятъ, какъ да я привлѣкатъ къмъ себе си. За тази цель се изискватъ огнища, общества отъ хора съ умствени, интелектуални стремежи. Тѣ сѫ въ състояние да привлѣкатъ тази енергия. Въ това отношение университетитѣ сѫ такива фокуси, огнища, които привличатъ умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентътъ влиза въ нѣкой университетъ, той изпитва свещенъ трепетъ, подемъ въ своитѣ умствени сили. Той може да се занимава и въ дома си, но университетътъ е мѣстото, дето умственитѣ сили и способности на студента се запалватъ и разгоряватъ. Въ училищата, въ университетитѣ умствената свѣтлина е по-голѣма, отколкото тази въ семейството. Тази е причината, дето децата, отъ най-ранната си възрасть, се пращатъ на училище. Ако погледнете на нѣкое училище, или на нѣкой университетъ, съ окото на ясновидеца, ще видите, че оттамъ излиза свѣтлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова свѣтлината му е по-малка. Най-малка е свѣтлината на първоначалното училище, а най-голѣма — на университета. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да живѣе чистъ, светъ, разуменъ животъ, имаме предъ видъ той да използува съответнитѣ енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човѣкъ, толкова по-голѣма възможность има да се свързва съ висшитѣ слънчеви енергии. Иначе, той ще се свързва съ низшитѣ земни енергии, които ще го завлѣкатъ въ гѫстата материя, отдето мѫчно може да излѣзе. Колкото повече човѣкъ потъва въ гѫстата материя, толкова повече става материалистъ и се свързва съ черната ложа. Материалистътъ отрича духовния свѣтъ. Защо? — Защото, безъ да съзнава, той се намира изключително подъ влиянието на низши духове материалисти, които го заблуждаватъ, че той е господарь на положението и отъ никого не зависи. Дълго време трѣбва този материалистъ да учи, да просвѣщава ума си, докато съзнае, че е обиколенъ отъ духове, съ различно развитие, отъ които се влияе въ положителенъ или отрицателенъ смисълъ. Слънчевитѣ енергии сѫ положителни и се отразяватъ благотворно върху човѣка. Земнитѣ енергии сѫ отрицателни и се отразяватъ неблагоприятно върху човѣка. Първитѣ енергии помагатъ за повдигането на човѣка, а вторитѣ — за неговото падане. Свързвайте се съ енергиитѣ, които идатъ отгоре, а не съ низшитѣ енергии на земята. Ония сили, които противодействуватъ на човѣшкото развитие, иматъ за цель да прекѫснатъ, съобщението между висшитѣ енергии на слънцето и човѣка, за да го поставятъ изключително подъ влиянието на низшитѣ земни енергии. Докато слънчевитѣ енергии взиматъ надмощие надъ земнитѣ течения въ човѣка, той има възможность да се освободи отъ заблужденията на свѣта, отъ кривитѣ положения на неговия животъ. Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепель ще го превърне. Слънцето ще донесе на земята чистия, възвишения животъ. За кого? — За готовитѣ души. Готовиятъ човѣкъ е пѫпка, която чака да изгрѣе слънцето, за да се разцъвти. Човѣкъ трѣбва да бѫде цвѣтъ, отворенъ за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е въ състояние да го оплоди. Умътъ на човѣка трѣбва да бѫде насоченъ къмъ слънчевата свѣтлина, която единствена може да разсѣйва тъмнината въ живота му и да помага за неговото развитие. Щомъ човѣкъ възприема слънчевата енергия, животътъ самъ по себе си се развива правилно. Размишление. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 18 априлъ, 1923 г. София.
  19. Ани

    1923_04_11 Житно зърно

    От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Житно зърно. „Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“. Четоха се резюмета отъ седма и осма лекция на първата година. Чете се тема: „Полза отъ съня“. Представете си, че точка С. (фиг. 1), е семка, резултатъ на нѣщо. Тази семка може да бѫде отъ какъвъ и да е плодъ, отъ житно зърно и др. Какво трѣбва да правите съ тази семка? — Да ѝ дадете условия да се развие. Колко елемента сѫ необходими за проява на скрититѣ сили въ семката? Първиятъ елементъ е почвата, изразена съ правата линия АВ. Почвата, отъ своя страна, представя резултатъ. Тя е материя, изостанала въ развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Споредъ нѣкои окултисти, материята представя спещи духове въ природата. Работата на семката, въ дадения случай, се заключава въ това, да събуди тия духове. На наученъ езикъ казано: Работата на семката седи въ това, да преведе потенциалнитѣ сили на почвата въ кинетически. Вториятъ елементъ, необходимъ за развиване на семката, е свѣтлината. При падането си върху семката, свѣтлината образува ѫгъла nmp. За да се развие, семката трѣбва непременно да възприеме слънчевитѣ лѫчи, които падатъ върху нея. Третиятъ елементъ, необходимъ за развиване на семката, е влагата, която пада върху нея въ видъ на пара, или въ видъ на дъждъ. Щомъ има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването ѝ надолу, къмъ центъра на земята. После, тя се отправя нагоре, къмъ центъра на слънцето. При това раздвояване на семката въ две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между коренитѣ и клонетѣ. На всѣки коренъ отговаря по единъ клонъ, и то така: на всѣки голѣмъ коренъ отговаря голѣмъ клонъ; на малкия коренъ отговаря малъкъ клонъ. Оттамъ, когато единъ коренъ или коренче изсъхне, съ него заедно изсъхва и съответниятъ на него клонъ или клонче. Ако проследимъ развитието на човѣка отъ първичната клетка, ще видимъ, че и той е създаденъ отъ дѣлението на тази клетка на две части, въ видъ на две семки. Човѣшкиятъ мозъкъ се е образувалъ отъ семка; въ него се намиратъ коренитѣ на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозъкъ, отъ който произлиза симпатичната нервна система. Коренитѣ на тази система сѫ въ стомашния мозъкъ. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човѣка. Вие трѣбва добре да изучите тия две системи, да се запознаете съ тѣхнитѣ функции, да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкога вие усѣщате тежесть въ стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати съ функциитѣ на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежесть, това неразположение въ стомашната область е въ връзка съ чувствата ви, съ симпатичната нервна система. Вие сте яли нѣкаква храна, вибрациитѣ на която не отговарятъ на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по нѣкакъвъ начинъ, вие започвате да усѣщате умствено неразположение. Значи, болката се е прехвърлила въ главата, въ слѣпитѣ очи, дето изпитвате голѣмо напрежение. Това неразположение може да продължи день, два или повече, докато изчистите и мозъка си по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ храненето си, да знае, каква храна е нужна за неговия организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да работите усърдно върху себе си, безъ да търсите лесния пѫть. Вие трѣбва да знаете, че лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть въ живота. Лесниятъ пѫть носи голѣми опасности за човѣка. Мѫчниятъ пѫть е безопасенъ. Следователно, ако искате да успѣвате въ живота си, търсете мѫчния пѫть. Търсите ли лесния пѫть, ще имате голѣми изненади и изпитания. Представете си, че житното зърно има съзнанието на човѣка и казва: Азъ искамъ да намѣря лесния пѫть и тамъ да се отправя. Не искамъ да ме заравятъ на дълбоко. Достатъчно е да ме поставятъ на единъ сантиметъръ дълбочина въ земята и да ме посипятъ отгоре съ малко пръсть. Какво ще стане съ житното зърно при тѣзи условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който търси лесния пѫть. Той може да казва, че страданията въ живота не сѫ нужни, че мѫчнотиитѣ трѣбва да се избѣгватъ и т. н. Каквото и да говори, както и да убеждава другитѣ, човѣкъ е на кривъ пѫть. Срѣщате ученици отъ гимназията, които казватъ, че математиката не е нужна въ живота. Защо не е нужна математика? — Защото търсятъ лесния пѫть. — Какво имъ е нужно тогава? — Споредъ тѣхъ, нужна имъ била история, география, музика. Тѣ мислятъ, че е лесно човѣкъ да се занимава съ музика. Изобщо, всѣки предметъ е важенъ за ученика. Той трѣбва да го изучава така, че предметътъ да проникне дълбоко въ съзнанието му. За да се занимава съ музика, преди всичко ученикътъ трѣбва да бѫде музикаленъ. За да познаете, доколко сте музикални, влѣзте при единъ боленъ и му запѣйте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикаленъ. Музиката лѣкува, хармонизира силитѣ въ човѣшкия организъмъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ, независимо отъ това, дали свири или пѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно музикаленъ. Това е особено необходимо за ученика. Безъ музика, никакво хармониране не може да става между ученицитѣ въ Школата. Да си хармонирате, това значи, да пуснете коренитѣ си дълбоко въ земята, за да придобиете отъ една страна, по-голѣма стабилность, а отъ друга — да извадите, колкото е възможно повече сокове отъ земята, и да ги изпратите къмъ клонетѣ. И тъй, ще знаете, че устойчивостьта, силата на идеитѣ ви зависи отъ дълбочината, до която коренитѣ на тия идеи сѫ стигнали въ земята. Колкото по-дълбоко се спущатъ коренитѣ на вашитѣ идеи въ земята, толкова по-високо въ съзнанието ви проникватъ клонетѣ имъ, т. е. толкова по-високо сте отишли къмъ Бога. За тази цель вие трѣбва да знаете, какъ да трансформирате силитѣ на своя организъмъ. Да трансформирате силитѣ си, това значи, да знаете, какъвъ елементъ да внесете въ своя умъ и въ своето сърдце. Щомъ намѣрите този елементъ и го внесете въ себе си, въ ума ви ще се родятъ красиви мисли, а въ сърдцето — възвишени и благородни чувства. Тѣзи елементи сѫ подобни на инжекциитѣ, които съвременнитѣ лѣкари правятъ на болнитѣ. Обаче, преди да възприемете тѣзи мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болниятъ изпитва когато му правятъ инжекции. Какво изпитва, болниятъ? Въ първо време се подува мѣстото, дето е направена инжекцията; после се явява температура, треска. Почти цѣла седмица болниятъ е неразположенъ и се зарича втори пѫть да не се подлага на инжекции. Обаче, следъ единъ месецъ болезненото състояние минава, и човѣкъ започва да изпитва добритѣ резултати отъ инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. Следъ всѣко голѣмо страдание, при което човѣкъ дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, въ ума му се раждатъ свѣтли и възвишени идеи. Въ случая, страданието представя инжекцията. Така е било съ всички велики хора; така е било съ всички изобретатели: така е било съ всички поети, писатели, учени и проповѣдници; така е било съ всички музиканти и художници. Законътъ е вѣренъ за всички времена и епохи, за всички хора безъ разлика. Най-мѫчниятъ пѫть е правиятъ. Следователно, когато се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия въ живота си, ще знаете, че това е въ реда на великитѣ закони въ природата. Правиятъ пѫть подразбира добрия, съзнателния животъ, който трѣбва да се разбира правилно. Запримѣръ, не всичко положително се отразява върху човѣка добре, и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска отъ ученицитѣ. Думата „лошъ“ не е положителна. Нѣкой ви казва: Не си толкова лошъ. Значи, ти не си толкова лошъ, колкото си мислишъ, не си толкова лошъ, колкото другитѣ хора. Щомъ се каже така, ти се ободрявашъ, обновявашъ. Това показва, че има отрицателни думи съ възходещо действие върху човѣка; има положителни думи съ низходещо действие. Запримѣръ, нѣкой ви казва: Ти не си по-добъръ отъ другитѣ. Значи, другитѣ хора сѫ добри, но ти не си по-добъръ отъ тѣхъ. Думата добъръ е положителна, но въ случая ти се обиждашъ, обезсърдчавашъ се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употрѣбена въ изречението „ти не си по-добъръ отъ другитѣ“ те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нѣщо особено и изведнъжъ ви сравняватъ съ всички хора. Какво трѣбва да разбирате подъ думата „добъръ“? Добъръ човѣкъ е онзи, който има права мисъль, прави чувства, прави действия. Значи, три елемента опредѣлятъ добротата. Не може да бѫде добъръ човѣкъ онзи, който нѣма права мисъль, прави чувства и прави действия. Доброто е резултатъ. Добриятъ човѣкъ лесно решава задачитѣ си, лесно излиза отъ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Той знае причинитѣ на нѣщата, той разполага съ знания. Дойде нѣкои при васъ и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Какъ, азъ да съмъ невежа! Ти знаешъ ли, че съмъ челъ на френски Декарта, на нѣмски — Канта, на английски — Бекона? Ако по това знание се сѫди за ученостьта на човѣка, тогава, наистина, този човѣкъ не е невежа. Обаче, сѫщиятъ човѣкъ заболѣе отъ нѣщо и не знае причината на болестьта си, не може да си помогне. Боли го глава. Питатъ го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можешъ ли да си помогнешъ? — Не мога. Боли го стомахъ, не знае причината на болестьта си, не може самъ да си помогне и търси лѣкарь. Питамъ: Ученъ човѣкъ ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито самъ може да си помогне? Този човѣкъ е първокласенъ невежа. Лѣкарьтъ ще дойде, ще погледне, дали езикътъ е бѣлъ, окото — жълто, пулсътъ на сърдцето ускоренъ и ще се произнесе, че е боленъ, има стомашно разстройство, придружено съ главоболие. Следъ това ще му предпише нѣкаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и опредѣляне причинитѣ на заболяването. Всѣки, който страда отъ главоболие, той не обича да говори истината. Който страда отъ болки въ зѫбитѣ, той е нарушилъ нѣкакъвъ природенъ законъ и трѣбва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избѣгвайте болеститѣ, не се страхувайте отъ тѣхъ. Тѣ идатъ да възстановятъ нарушението, което нѣкога сте причинили въ природата. Тѣ идатъ да възстановятъ у васъ нарушеното равновесие на организъма ви. Какво правятъ хората днесъ? Като ги заболи зѫбъ, бързатъ да го извадятъ. Обаче, болката продължава и следъ изваждане на зѫба. Окултниятъ ученикъ трѣбва да издържа болкитѣ до край. Щомъ го заболи зѫбъ, той трѣбва да приложи волята си да не охка. Ако въ това време дойдатъ другари при него, той трѣбва да се разговаря съ тѣхъ свободно, спокойно, като че нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо отъ това. Абсолютно ще се абстрахирате отъ болката си. Природата изпитва човѣка, доколко е смѣлъ, издръжливъ на страдания. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията сѫ неизбѣжни въ пѫтя ви. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Голѣми сѫ страданията на житното зърно! Посадено въ земята, затрупано отгоре съ пръсть, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е въ голѣми мѫчения. Щомъ тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва новъ животъ — животъ на освобождение. Следователно, ще знаете, че нѣма да избегнете отъ страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпросъ да извадите болния зѫбъ, но да намѣрите причината на болката. Щомъ ви заболи стомахъ, бързате да вземете очистително. Днесъ ще мине болката, но утре пакъ ще се яви. Важно е да намѣрите причината на всички болести, на всички мѫчнотии, на които се натъквате. Че ви болѣло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали нѣкаква душевна празнота — нищо лошо нѣма въ това. Важно е да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Какво лошо има въ това, че изпитвате известна празнота въ себе си? Какво лошо има въ това, че едно шише е празно? Днесъ е празно, утре ще се напълни. За да се напълни съ ново съдържание, то непременно трѣбва да се изпразни. Когато главата, умътъ ви се изпразни, знайте, че на мѣстото на тази празнина ще дойде нѣкаква нова идея. И тъй, като ученици на окултизъма, вие трѣбва да познавате законитѣ, за да разполагате съ окултнитѣ науки, да се ползувате отъ тѣхъ. Сега сте млади още, но ако не изучавате законитѣ на природата и не живѣете съобразно съ тѣхъ, ще дойдатъ противоречията на живота, съ които не ще можете да се справите. Всѣки день ще се намирате подъ тежестьта на тѣзи противоречия, докато незабелязано и отъ самитѣ васъ, гръбнакътъ ви постепенно ще се огъва: единъ день ще се видите пригърбени въ видъ на въпросителенъ знакъ. Като се видите въ това положение, ще кажете: Остарѣхъ вече! Всичко е свършено съ мене. — Защо си дошълъ до това положение? Какво прави, когато бѣше младъ? Знаешъ ли, защо бѣше младъ? Не знаешъ. Знаешъ ли, защо остарѣ? И това не знаешъ. Какво знаешъ тогава? Знаешъ, че като младъ ходѣше правъ, а като старъ се пригърби. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде правъ! На каквато възрасть и да е, той трѣбва да бѫде изправенъ. Пригърбването е символъ на остаряване. Изправете гърбицитѣ си! Никакви гърбици, никакво пригърбване да не става съ васъ. Като станете сутринь, не бързайте да започнете работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисъльта си къмъ центъра на земята, да възприемете нейнитѣ енергии. После, отправете тѣзи енергии къмъ центъра на слънцето. Следъ това пакъ отправете мисъльта си къмъ центъра на земята и т. н. Като направите това упражнение нѣколко пѫти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после, застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва къмъ Онзи, Който ви е пратилъ на земята и ви е далъ всички условия за растене и развиване. Свържете се съ Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но отъ дълбочината на душата си. Свържете се после съ съзнанието на добритѣ и разумнитѣ сѫщества въ свѣта, които работятъ за вашето повдигане. Благодарете на тия сѫщества, благодарете на великитѣ сили въ свѣта, които, покрай своята велика задача, да рѫководятъ сѫдбинитѣ на цѣлото човѣчество, сѫ отдѣлили часть отъ времето си и за васъ, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постѫпватъ и цвѣтята. Цъвтенето на цвѣтята не е нищо друго, освенъ благодарность, признателность, която тѣ отправятъ къмъ слънцето за указанитѣ отъ него услуги. Не е лесно положението на семената, на цвѣтята, докато сѫ заровени въ пръстьта. Обаче, следъ като поникнатъ, следъ като се покажатъ на повърхностьта на земята и започнатъ да растатъ нагоре, да цъвтятъ и плодъ да вързватъ, тѣ изказватъ благодарностьта си къмъ слънцето, къмъ влагата, къмъ въздуха, че сѫ имъ съдействували въ тѣхното развитие. Като гледа къмъ цвѣтята, слънцето се усмихва и непрекѫснато обещава да имъ праща отъ своята енергия. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие въ човѣка трѣбва да бѫдатъ като цвѣтоветѣ на растенията. Тѣ трѣбва да изразяватъ благодарностьта на човѣка къмъ Бога, къмъ всички свѣтли и възвишени сѫщества за благата, които имъ сѫ дали. Докато цвѣтето благодари, има възможность да цъвти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъвти, то има възможность да се ползува отъ енергиитѣ на природата. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Докато благодари, човѣкъ мисли. Щомъ престане да благодари, той престава да мисли. Щомъ не мисли, човѣкъ е осѫденъ на изсъхване. Безъ мисъль, безъ чувства и безъ действия, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Той е безплодно растение. Ученикътъ трѣбва да има свѣтла, възвишена мисъль, благородни чувства и действия. Въ мислитѣ си той трѣбва да бѫде оптимистъ, да гледа свѣтло на нѣщата, да не се обезсърдчава. Ученикътъ не трѣбва да мисли за себе си, че е неспособенъ. Ако малкото цвѣте е способно да цъвне и плодъ да върже, колко повече човѣкъ може да направи нѣщо. Всѣки може да направи нѣщо, поне колкото цвѣтето. Мислитѣ, чувствата и действията на ученика трѣбва да бѫдатъ необикновени. Сега, не мислете, че ще минете безъ мѫчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете безъ страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъвнало цвѣте или нарисувано цвѣте. Така сѫщо не е все едно мислитѣ ви да бѫдатъ преживяни, излѣзли отъ дълбочината на вашата душа, минали презъ огъване на сърдцето и разтърсване на ума и тия, които само сѫ прочетени и изговорени. Въ първия случай вие сте минали презъ процеса на цъвтенето, вследствие на което изпитвате вѫтрешно обновяване и бодрость. За предпочитане е човѣкъ да мине презъ страдания, отколкото да прекара лекъ, охоленъ животъ. За предпочитане е човѣкъ цѣлъ день да прекара на лозето, да придобие пришки на рѫцетѣ си, а лицето му да почернѣе, отколкото да нѣма никакви пришки, и лицето му да остане бѣло, незасегнато отъ слънцето. Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дѣлъ въ него. Природата обича работнитѣ, трудолюбивитѣ хора, а на мързеливитѣ дава гръбъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно бѣлъ, а не външно. Външно може да бѫде бѣлъ или черенъ — това не е важно. Отъ всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага, и Богъ ще ви съдействува. Казано е въ Писанието: „Молете се единъ за другъ“! Това значи: помагайте си взаимно! Като видите, че нѣкой е скърбенъ, трѣбва да му се притечете на помощь. Вгледайте се въ положението му, вижте, отъ какво има нужда, и съ общи усилия му помогнете. Ако се нуждае отъ пари, и съ пари ще можете да му помогнете. Съ мисъльта си, човѣкъ може да помага на ближнитѣ си и въ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Велика сила е колективната мисъль. За да вземе участие въ тази мисъль, човѣкъ трѣбва да владѣе своитѣ мисли и чувства. Щомъ постигне това, той може да допринесе нѣщо и въ колективната, обща мисъль на цѣлото човѣчество. За да развие своето сърдце и придобие права мисъль, човѣкъ минава презъ редъ страдания и изпитания. Следователно, трѣбва да знаете, че страданията, презъ които минавате, почиватъ върху известни закони. Тѣ сѫ строго опредѣлени и предвидени. Чрезъ страдания човѣкъ учи, придобива знания. Безъ страдания, и четири факултета да е свършилъ, нищо нѣма да се ползува. Това знание остава само на книга написано, безъ приложение. Истинско знание е онова, посрѣдствомъ което човѣкъ предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нѣщо, нѣкаква болесть, запримѣръ, той лесно може да се справи съ нея. За това отъ него се иска силна воля, да преодолява препятствията, които срѣща на пѫтя си. За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на силната воля“. Волята представя проявения човѣкъ. Човѣкъ се проявява въ своитѣ действия, а не въ своитѣ мисли и чувства. Значи, волята представя човѣка. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговитѣ произведения. — По какво ще познаете художника? — По неговитѣ картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Безъ воля човѣкъ не е изявенъ. Волята е реализиранъ изразъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Тя е изразитель на два свѣта — свѣтътъ на ума и свѣтътъ на сърдцето. На съвременнитѣ хора, както и на окултнитѣ ученици, липсва силна воля. Всички хора трѣбва да работятъ за усилване, за каляване на своята воля. Въ човѣка има вложени енергии отъ години, които могатъ да се използуватъ за работа, за усилване на волята. Запримѣръ, нѣкой е обиденъ отъ нѣкого и държи тази обида въ себе си съ десетки години. Обидата не е нищо друго, освенъ енергия, която седи въ застой. Волята трѣбва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използува разумно. Човѣкъ, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мѣстото на честолюбието е въ задната часть на главата. Когато нѣкой ви обиди, въ задната часть на главата, дето е мѣстото на този центъръ, става сгорещяване. По това ще познаете мѣстото на честолюбието въ себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, отъ дветѣ страни на главата. По това ще познаете, кѫде се намира центъра на страха въ човѣка. Когато нѣкаква външна причина събуди милосърдието ви, въ горната часть на главата си, дето се намира центъра на милосърдието, ще изпитате известно напрежение. Изобщо, всички природни енергии минаватъ и презъ човѣка, при което всѣка отъ тѣхъ има строго опредѣлено мѣсто. Като ученици, вие трѣбва да изучавате тия енергии, да знаете мѣстата имъ. Единъ отъ начинитѣ за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрезъ самонаблюдение. Въ това направление, въ Школата се даватъ различни методи за работа. Ще работите съ киселини, съ основи и съ соли. Киселинитѣ представятъ отрицателнитѣ сили въ природата. Въ лабораторията на природата тѣ сѫ толкова необходими, колкото — основитѣ и солитѣ. Въ съвременнитѣ химически лаборатории си служатъ съ киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нѣщо отъ нѣкой човѣкъ, кажете му една обидна дума. Обиднитѣ думи сѫ известенъ родъ киселини. Обиднитѣ думи сѫ богатство. За онзи, който разбира смисъла имъ, всѣка обидна дума има опредѣлена стойность. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но нѣма кой да имъ я каже. Ако на васъ, които не разбирате значението на обиднитѣ думи, ви кажатъ една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажатъ една обидна дума, турете я въ шише, затворете после шишето, поставете надписъ, кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намѣрите човѣкъ да я купи. А тъй, да носите обидата отъ човѣкъ на човѣкъ, да се оплаквате отъ нея, това значи неразбиране на живота. Всѣка обида струва десеть милиона лева. Тъй щото, кажатъ ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно, отрицателнитѣ мисли и чувства сѫ киселини, които чистятъ човѣшкия характеръ и даватъ потикъ, импулсъ въ живота на човѣка. И тъй, каквото и да правите, лесно нѣма да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Тѣ сѫ необходими. Страданията изглаждатъ човѣшкия характеръ. Обиднитѣ думи пъкъ повдигатъ човѣка. Ние можемъ да направимъ следния опитъ: ще поставимъ единъ отъ ученицитѣ при условия, щото презъ день да му се казва по една обидна дума. Другъ ученикъ пъкъ ще поставимъ при условия презъ день да му се казва по една приятна дума. Опитътъ ще трае три месеца. Следъ това ще проследимъ, кой отъ двамата се е повдигналъ. Онзи, къмъ когото се насочватъ обиднитѣ думи, въ първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начинъ, какъ да отговори на тия, които сѫ го обидили; следъ това ще започне да мисли, какво съдържа всѣка обидна дума, докато най-после се домогне до нѣкоя гениална мисъль и се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Вториятъ ученикъ, на когото казватъ само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда въ положението си, докато реши, че не трѣбва да работи. Той вижда, че баща му е богатъ и решава да живѣе на негови срѣдства. И, вмѣсто да се повдига, този ученикъ все повече регресира. Като знаете това, използувайте обиднитѣ думи, отдето и да идатъ — отвънъ или отвѫтре. Тѣхнитѣ сокове се криятъ дълбоко въ земята. Пуснете коренитѣ си въ земята да смучите соковетѣ ѝ и да ги пратите горе, въ клонетѣ на вашия животъ. Благодарете, че езикътъ на вашия приятель се е подхлъзналъ и ви е казалъ една обидна дума. Религиознитѣ хора, като не разбиратъ този законъ, създаватъ цѣли скандали помежду си, че имъ казали една обидна дума. Тѣ казватъ: Какъ така, ние, религиознитѣ хора, вмѣсто да живѣемъ добре помежду си, казваме си обидни думи. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ обиднитѣ думи. Тѣ сѫ голѣми богатства, торъ за човѣшката душа. Щомъ ви се каже нѣкоя обидна дума, веднага я турете въ шише, да чака, докато дойде нѣкой да я купи. Това значи религиозенъ човѣкъ. Като му кажатъ една обидна дума, да чувствува, че е придобилъ нѣкакво богатство. Това значи, да разбира човѣкъ основнитѣ закони на природата. Като говоримъ за отрицателнитѣ сили въ природата, ние нѣмаме предъ видъ разрушаващитѣ, мъртвитѣ сили, но имаме предъ видъ силитѣ, които съграждатъ, които творятъ. Първитѣ сили природата отстранява, хвърля настрана, като непотрѣбни, а вторитѣ — впрѣга на работа. И тъй, всѣкога дръжте въ ума си идеята за житното зърно. Щомъ се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговитѣ стѫпки. Мислено слѣзте съ коренитѣ му въ земята. После излѣзте на повърхностьта на земята, дето ще развиете стъбло и листа; следъ време пъкъ ще цъвнете, плодъ ще завържете и ще узрѣете. Само по този начинъ ще разрешите мѫчнотията, която се е изпрѣчила на пѫтя ви. Като хапнете узрѣлото житно зрънце, мѫчнотията ви ще изчезне. Обидятъ ли ви, скръбни ли сте, правете този опитъ мислено, и не се страхувайте. Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви обиди. Какъ? Казалъ ви, че сте първокласенъ невежа. Сега ще ви дамъ задача, въ продължение на една седмица да трансформирате енергията, която се съдържа въ тази обида, и да се справите съ нея. За тази цель направете следния мисленъ опитъ: вземете семка отъ портокалъ и я посадете мислено въ единъ голѣмъ сѫдъ съ пръсть. Започнете следъ това да следите съ мисъльта си цѣлия пѫть на развитие на тази семка. Слѣзте съ нея заедно въ пръстьта, докато пусне коренчета. Следъ това излѣзте надъ земята и вървете по пѫтя на развитието ѝ: по нейното стъбло, по нейнитѣ листа; следъ това представете си, че се развива цвѣтъ, който узрѣва и дава хубавъ портокалъ. Като видите този красивъ плодъ, изяжте го. Съ това опитътъ е свършенъ. Правете този опитъ всѣка вечерь, по нѣколко минути, додето стигнете съ мисъльта си. Следната вечерь продължете оттамъ, додето бѣхте стигнали. Първата вечерь семката може само да поникне; втората вечерь — да даде стъбло и листа, третата вечерь — да цъвне и т. н. Така ще продължавате цѣла седмица. Ако семката на нѣкого не успѣе да завърже и да даде зрѣлъ плодъ, това да не го смущава. По този начинъ всѣки ще провѣри, доколко може да концентрира мисъльта си, доколко волята му е силна и т. н. Този опитъ е въ умствения свѣтъ. Следъ време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свѣтъ. За сега, обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всѣка мѫчнотия, при всѣка обида, нанесена отъ близки или далечни на васъ лица, правете опита мислено. По този начинъ вие ще калите ума, сърдцето и волята си. Когато се натъквате на отрицателни мисли, или преживявате отрицателни състояния, бѫдете внимателни, да не ги задържате дълго време въ организъма си, защото тѣ внасятъ отрови въ кръвьта, отъ които трѣбва да се освобождавате. Тѣзи отрови сѫ подобни на отровитѣ, които бацилитѣ образуватъ при размножаването си. За да дойде организъмътъ въ своето нормално състояние, лѣкаритѣ препорѫчватъ различни лѣкарства, които иматъ за цель да свържатъ тия отрови въ безвредни за организъма съединения, и впоследствие да ги изхвърлятъ навънъ. Въ такива случаи ние препорѫчваме пиене на гореща вода. Болниятъ трѣбва да изпие нѣколко чаши гореща вода, която да разреди серума, въ който бацилитѣ се размножаватъ. По този начинъ тѣхната размножителна сила се намалява, и организъмътъ дохожда въ своето нормално състояние. Упражнение. Изнесете рѫцетѣ си предъ гърдитѣ и допрете върховетѣ на палеца и на малкия пръстъ отъ едната рѫка съ палеца и малкия пръстъ на другата така, че рѫцетѣ, съ дланитѣ надолу, да образуватъ права линия, успоредна на раменетѣ. При това положение, палцитѣ и малкитѣ пръсти оставатъ неподвижно допрѣни съ върховетѣ си, а тритѣ срѣдни пръсти сѫ подвижни, при което, тия на дѣсната рѫка поставяте върху тритѣ свободни пръсти на лѣвата и ги плъзгате по тѣхъ, докато се допратъ съ върховетѣ си. После плъзгате сѫщитѣ пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че съ видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате рѫцетѣ надолу, додето е възможно, но тъй, че малкитѣ пръсти и палцитѣ да останатъ неподвижно прикрепени, а дланитѣ на рѫцетѣ да бѫдатъ успоредно съ плоскостьта на тѣлото, т. е. палцитѣ да сочатъ нагоре, а малкитѣ пръсти — надолу. При това положение, тритѣ свободни пръсти на лѣвата рѫка се плъзгатъ върху тритѣ свободни пръсти на дѣсната рѫка — първо отгоре, а после отдолу, безъ да се упражнява мислено нѣкакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на рѫцетѣ въ първото положение, успоредно на раменетѣ, съ дѣснитѣ пръсти върху лѣвитѣ. Упражнението се продължава по сѫщия начинъ. Презъ времето, докато трае упражнението, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ рѫцетѣ и пръститѣ. Правете това упражнение десеть деня наредъ, всѣка вечерь по петь минути, преди да си легнете. Веднага следъ него направете упражнението съ портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи, всѣка вечерь, преди лягане, ще употрѣбявате по 20 м. за дветѣ упражнения. Когато работитѣ на човѣка се объркватъ, той държи палцитѣ си надолу; щомъ работитѣ му почнатъ да се уреждатъ, той държи палцитѣ на рѫцетѣ си нагоре. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. 24 Лекция отъ Учителя, държана на 11 априлъ, 1923 г. София.
  20. От томчето "Допирнитѣ точки в природата" 16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1 Пѫрво издание София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най-добриятъ методъ. „Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“. Размишление. Четоха се резюмета на пета и шеста лекции отъ първата година. Пишете върху темитѣ: „Ползата отъ съня“, „Разлика между съзнание и самосъзнание“, „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание“. Съвременнитѣ учени разглеждатъ въпроситѣ за времето и пространството и даватъ различни обяснения за тѣхъ. Какво е значението на времето въ живота? Времето хроникира, опредѣля всички прояви, всички явления, които ставатъ въ живота и природата. Времето опредѣля продължителностьта или траенето на известно явление, или известна работа, която се е вършила въ съзнанието. Следователно, времето представя часовникъ, съ който животътъ и природата си служатъ. Пространството пъкъ представя книга на живота, на природата, въ която се хроникиратъ всички резултати, които ставатъ въ човѣшкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството — до резултатитѣ. Времето и пространството сѫ въ самия животъ, а не извънъ него. Понѣкога човѣкъ се превръща въ време. Какъ става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде въ опредѣленъ день при васъ. Чакате го день, два, три, безпокоите се, да не му се случи нѣщо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснѣе, да забрави да дойде и т. н. Презъ това време вие се превръщате на трепетъ, на очакване, на време, само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате на часовника. Виждате, че опредѣленото време още не е дошло, но въпрѣки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойствието показва отсѫтствие на равновесие въ ума, сърдцето и волята на човѣка. Когато научите великия законъ, че всички нѣща въ природата ставатъ въ точно опредѣлено за тѣхъ време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко въ природата е отмѣрено и строго опредѣлено. Представете си, че следъ като приятельтъ ви е обещалъ да дойде, не дойде въ опредѣления день и часъ. Това не е случайно. Причината затова може да е кармическа. Възможно е нѣкога, въ далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днесъ, по силата на закона за възмездието, и на васъ се случва сѫщото. Ако приятельтъ ви не изпълни обещанието си, не търсете погрѣшката въ него, не казвайте, че той е непостояненъ, но потърсете погрѣшката въ себе си и ще я намѣрите. Щомъ намѣрите погрѣшката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казалъ сѫщото за васъ. Вие сте отгласъ на неговитѣ мисли и чувства. Какво ще придобиете отъ това ехо? — Нищо нѣма да придобиете. Върви нѣкой презъ гората и произнася звучно, ясно една дума, или единъ стихъ. Следъ малко таз