Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки събори'.

Открити 26 резултата

  1. Аудио - чете Николина Банева От книгата Седми младежки събор „Първите стъпки“, 7 - 10.07.1929 г., Първо издание: София, 1929 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Първите стъпки А Иисус отиде на гората Елеонска. (2) И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. (3) И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, (4) казват му: Учителю, тая жена биде хваната в самото дело като прелюбодействаше. (5) А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз с камене да ги убиваме; а ти що казваш? (6) И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Иисус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. (7) И като постоянстваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. (8) И пак се наведе долу и пишеше на земята. (9) А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и оста и жената стоеща насред. (10) И когато се изправи Иисус и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? (11) И тя рече: Никой, Господи. И Иисус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече. Иоана: 8: 1-10 В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот. След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения. Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота. Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът. Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени. И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят. Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия. Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност?" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа. Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание. Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования. Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това! Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?" – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк. Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят. Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения. И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе. Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!" – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това!" – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина. Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!" – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка. Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?" Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!" Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш. Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?" – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него. Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба. Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората. Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта. Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим! Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит. Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори. Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите". Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота. В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея. Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му. Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите. И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му. "Да любим ближния си, като себе си!" – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне. Казвате: "Как да си представим Любовта?". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта! Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни. "И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа. И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя!" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг!" Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас. Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек. Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота. "Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми". Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате. И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване. Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват. Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага. Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит. Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост. Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават. Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави. Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава. Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш. Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание." Сега и на вас желая този ден да продължава непрекъснато – ден без възли! Беседа, държана от Учителя, на 7 юли, 1929 г., София - Изгрев. V_Mladejki_sabor.pdf
  2. Последен ъпдейт на пакетите 17.03.2019 Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им. Неделни беседи (1914-1944 г.) - 2.77 гб. Общ Окултен клас (1922-1944 г.) - 2.68 гб. Младежки Окултен клас (1922-1944) - 2.71 гб. Съборни беседи (1906 -1944) - 0.77 гб. Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - 0.38 гб. Утрини Слова (1930-1944) - 0.69 гб. Извънредни беседи - 0.33 гб. Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - 0.23 гб. В долният пакет се съдържат беседи от трите класа Последното Слово 1943-1944 - Клас на добродетелите - Беседи пред сестрите (Четвъртачни беседи) (1917- 1932) - 1.3 гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 1 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 2 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 3 - 10гб. Текстове документи и исторически книги от Учителя - 10 гб Книги с тематични извадки - 2.25 гб. Списания и вестници - 7 гб. Пакет Слово - 1.3 гб. Огледална копие на сайта направено на 16.03.2019 - 7 бг Музика 19 диска с записи на Паневритмията. - 1.2 гб. Снимки Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 1 - 6 гб Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 2 - 12 гб.
  3. alexamsterdam

    1928_07_09 Без окови!

    Аудио - чете Николина Банева От книгата Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, 8-10.07.1928 г., първо издание: София, 1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Без окови! 9 юли. Понеделник, 5 ч. с. Деяния на Апостолите, 26 гл. Когато се дават малки упътвания в някоя част или глава от Свещената книга, не мислете, че в тях се заключава цялата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството. Четенето на нещо аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един обяд или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той с тази закуска или с този обяд? – Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава един орех, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва? Обаче, смисълът на живота не е в яденето. Сега могат да се родят ред въпроси, трябва ли да се яде, или не трябва да се яде? – Яденето е условие, процес, който става в организма на човека. Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които човек не може да продължава живота си. Този процес изпъква като голям клон на някое дърво, и като дойдем до този клон, щем не щем, ще се облегнем на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате в някоя къща, непременно ще минете над и под прага на вратата. И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг. Казвате: да махнем този праг, който е над главите ни! – Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак няма да бъдете свободни. По този начин, и във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели. Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня. В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде човек роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва да се говори по него с години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос. „Що? Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите?" – 8 ст. Питам: кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може. Значи, всеки, който веднъж се е родил и умрял, може да се роди изново и да възкръсне. Ако проследите съвременния живот в неговата пълнота, ще видите, че съществуват ред теоретически познания, които ще имат приложение и в бъдещето. Обаче, има ред познания, които са нужни само за настоящия ден. Има обикновени, работнически дрехи, с които се работи всеки ден; има и празнични, великденски дрехи, с които човек се облича само във велики, светли дни, или когато очаква някой свой добър приятел. И делничните дрехи са хубави, и празничните дрехи са хубави. Понякога делничните дрехи са по-хубави, защото с тях се извършва повече работа. Но за делничните дрехи никой не говори така, както за празничните. Обикновените дрехи, които носите, постепенно стават работнически; като започнете да носите празничните дрехи по-често, и те стават делнични, а после – работнически. Щом празничните ви дрехи станат делнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вън с човека, става и вътре с него. Тъй че, всеки процес, всяко явление в живота, има свой външен и свой вътрешен израз. Казвам: първият акт, когато човек дойде на земята, е да се роди. Де е бил човек, преди да се роди? – У Бога. Значи, Бог е първият, Който извадил човека вън от себе си и го направил жива душа. След това Бог започнал да работи върху тази душа: да я създава и пресъздава, да й предава ред качества, да я надарява с ред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в човека. Ето защо, вие трябва добре да разбирате, какво представлява човек сам по себе си, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения, на първо място спрямо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота. Всеки човек, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действа правилно. Аз няма да обяснявам сега, какво означава права мисъл, право чувство и право действие. Защо? – Има отношения, които времето, само по себе си, ще обясни; обаче, има и време, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще бъдат готови да разбират Истината. Ако сега на съвременното човечество не се откриват известни истини, то е по единствената причина, че още не са готови да ги възприемат. Ако известни истини се посадят сега в съзнанието на хората, те ще израснат, но скоро ще увехнат, без да дадат плод. Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в себе си, да го следва, то скоро ще изсъхне. Всяка работа в живота, която се започва, трябва да се завърши. Ако един ученик влезе в отделенията и не свърши този основен курс, той не може да влезе и в гимназията; ако влезе в гимназията и не я завърши, той не може да влезе в университета. Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват. Всяка започната работа трябва да се завърши! Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека. Мнозина казват: от толкова години насам ние вярваме, но какво придобихме с тази вяра? Казвам: и във вярата трябва да става вътрешно обновяване. Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора? Питам: след като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли да предадете оттам някоя своя опитност на хората, които са останали след вас на земята? – Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога, да ви каже, какво има там? Ще кажете, че много от заминалите за онзи свят са се проявили чрез някои медиуми тук, на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли? Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили, да кажат, какво има на онзи свят. За да могат някои от заминалите за онзи свят да дойдат тук и да разправят, какво има на онзи свят, тяхното съзнание трябва да е будно. Тия хора не трябва да са умрели. Под „умрели хора" ние подразбираме тези хора, които след смъртта, изгубват част от съзнанието си, което са имали тук, на земята. Тия хора не виждат пътя, през който минават. При това положение и те сами не знаят, где са, какво е станало с тях и т. н. Следователно, само този човек може да разправя, какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание. И тогава, смъртта за него не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот. Когато някой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема техните мисли и чувства. Каже ли някой човек, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта. Любовта има свой образ. Мъдростта има свой образ. Истината има свой образ. Правдата, Добродетелта също така имат свои образи. Всеки, който има очи, той може да вижда и да разбира тези образи. Представете си, че нарисувам на дъската само чело на човек. Какво означава това нещо? – Човек, който мисли. След това долу, на челото, нарисувам вежди, а под тях – очи и нос. Какво означават сега тия неща? – Че на този човек се дават условия, да вижда и да помирисва нещата. После нарисувам на този образ и уста. Какво показва тя? – Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва. Най-после нарисувам и ушите. Какво показват те? – Че този човек започва да чува и да слуша. Значи, най-важните неща на главата на човека са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите. След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на човека. Какво показват краката? – Че този човек може да ходи. Какво показват ръцете? – Че този човек може да работи, да хваща нещата. Та казвам: когато говорим за човека, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Някои от вас рисуват човека много изопачено – такъв, какъвто не е. Поставят го в положение – профил и нарисуват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този образ! – Не, в този образ няма никаква красота. Може би хората в духовния свят да имат по едно око, но тук, във физическия свят, хората имат две очи и две уши. Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете. Затова, пазете се от бърза преценка на нещата. Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете. И обратният процес е верен: ако разберете Божественото, и човешкото ще разберете. Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като човек. Най-първо човек трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности. След това той трябва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човек, толкова са и способностите му. Ако чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни. Някой казва: аз не обичам еди-кой си предмет. – Щом не обичаш този предмет, ти не можеш да го изучаваш. Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш да я изучаваш. Ако не обичаш Истината, не ще можеш да я разбереш. Човек може да изучава само това, което обича. Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: аз говоря абсолютната Истина. Друг говори за относителната истина. Трети говори за спасителната истина. Да говориш Истината, това не подразбира да вярваш в нея. Питат някого: ти ли направи това нещо? – Аз го направих. – Истината ли говориш? – Да, Истината говоря. То значи: тъй ли направи това нещо, както си го мислил, или си вложил някакъв примес в него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по-голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина. Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния. Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука. Само просветеният, разумният човек може да си служи с нея. Неразумният човек ще я използва, да търси недостатъците на хората. Непросветеният човек, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв човек си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло. Някои хора са белязани от Бога като поети, други – като писатели, трети – като музиканти, четвърти – като художници и т. н. Добре е човек да е белязан от Бога! По какво ще познаете един ангел? И той е белязан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети. Допуснете, че днес дойде при вас Учителят на вашата душа, Когото очаквате с години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бъда ли спасен, или не? Добре ли вървя в пътя, или не?" Това са обикновени работи, за които и светът се интересува и запитва. Кое е най-същественото нещо, което ученикът трябва да каже на своя Учител? Той трябва да Му каже: "Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служиш! Покажи ми, как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни!" Пожелае ли ученикът тия качества, той няма да ги придобие изведнъж, но ще прави усилия за постигането им, ще работи съзнателно върху тях. Всеки ученик, който знае какво иска, той бързо напредва. Мнозина мислят, че като дойде Учителят им, Той ще влее изведнъж всичко в главата им. Вливането не става изведнъж. Ако водата на някоя река започне да се влива в една голяма празнина, ще може ли за една година да я превърне в езеро? Питам: колко милиони години са били нужни, докато се създаде Великият океан? Колко години текоха небесните реки, за да се образува този океан? Това е задача за учените хора, а не за вас. Вие не се интересувате от този въпрос. В дадения момент, за вас има нещо по-важно от това, как и за колко време се е образувал Великият океан. За всички съвременни хора е важен въпросът за обновяването. Често на известни места в природата се събира вода, в която, ако не става непрекъснато вливане на ново количество чиста, прясна вода, се развиват отровни, миризливи газове. Тия места със застояла вода се наричат блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че в нея се образуват жабуняци, а от гниенето на попадналите растителни и животински части започват да се развиват отровните газове. Ако не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсадник на най-лошите болести за човека. Подобно нещо представляват и застоялите мисли и чувства у човека. Те го правят недоволен от себе си. Как ще се помогне на човека при това негово положение? Кой ще му дойде на помощ? – Висшето съзнание, което действа във великата разумна природа, в тези случаи, изпраща на човечеството някое голямо нещастие, за да го освободи, както от жабуняците, натрупани върху него, тъй и от отровните миризливи газове, които се развили в него. Постоянно трябва да се работи върху хората! По какъв начин? – Чрез страданията. Те са онези спасителни за тях ветрове и бури, които раздвижват застоялите води в техния организъм и по този начин ги обновяват. Върху кои хора работи висшето съзнание? – Върху тия, които са определени да възкръснат и да наследят Вечния Живот. Писанието казва: „Които Бог обича, тях обработва." Христос изказа тази мисъл в следната форма: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земледелецът." Значи, Бог обработва лозовите пръчки, за да дадат добър плод. Когато се говори, че човек трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес. Роденият от Бога трябва постоянно да расте, да се развива. Много от неговите убеждения и разбирания за нещата ще се изменят. Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този човек останат такива, каквито са били в миналото. Всеки ден той трябва да има една малка придобивка към своето съзнание. Задачата на човека е да развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата с опитности. Човешкият ум със своите мисли и човешкото сърце със своите чувства, идват като помощници на човешкото съзнание, да го разширят и развият. Следователно, ако чувствата на човека не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си, да не огрубяват. Някой хора се влюбват в предмет, който през целия им живот се явява като спънка на тяхното развитие. Например, те се влюбват в парите и цял живот им служат. Парите могат да служат като средство, като условие за постигане на по-висши цели и идеали, но те сами не могат да бъдат нито цел, нито идеал. Да се влюбиш в парите, значи да огрубиш чувствата си. Понякога може да обикнете някого така, че тази обич да бъде спънка във вашия живот. Онзи, когото обичате, трябва да внася всеки ден по нещо ново в живота ви. Някой казва: „Аз искам еди-кой си човек да ме обича." Добре, но днес, при условията, в които се намира този човек, той не може да ви обича. Защо? – Днес този човек не може да внесе нищо ново във вас. Тогава, за какво ви е неговата обич? Тя няма да ви ползва в нищо. Ето защо, за да дойде Любовта у нас, да могат хората да ни обичат, и ние да обичаме, трябва да се пристъпи към един подготовителен процес. И тъй, за до дойде Божествената Любов у нас, ние трябва да бъдем абсолютно чисти, за да не среща тя никакво съпротивление. Само така Тя ще може да предаде своите качества, своите елементи на лицето, което ние любим. Човек, в когото е дошла Божията Любов, трябва да има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най-малките до най-големите. Ако обикнете някого и внесете в ума или в сърцето му една непотребна мисъл или едно непотребно чувство, вие го спъвате в живота. Ако някой пияница обикне една жена, която никога в живота си не е пила, и той успее да събуди в нея желание да пие, питам: какво ново е внесъл този човек в душата на своята любима? Той внесе в душата й едно отрицателно качество, с което я осакати, но не я повдигна. Този човек не можа да внесе в душата й любов към Истината, или желание да се самопожертва за великото, за красивото в света. Казвам: новите разбирания на живота изискват от всинца ни, когато обичаме някого, да имаме силното желание да внесем в душата му нещо хубаво, красиво. И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал човек, който със своята любов е могъл да внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора съществуват в света. Само чистите хора могат да обичат. Хора, които не са чисти по сърце, всякога ще губят в любовта си. В Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Когато хората страдат, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „аз", не можете да използвате моята Любов." Има нещо в човека, което трябва да умре! Павел казва: "Сега вече не живея аз, но Христос живее в мене." Това подразбира, че онзи Павел, който гонил, преследвал Христа, и след това се обърнал към Бога, сега вече Христос живее в него. Питам: когато някой човек влезе в Царството Божие, като Иван, като Стоян, или като Драган ще влезе? – Не, Иван ще отиде при ивановци, Стоян – при стояновци, Драган – при драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иван, Стоян, Драган, това са неща, дадени от хората, затова и при тях ще останат. Това, което е Божествено в човека, ще отиде при Бога. Човешките разбирания и човешкото съзнание ще останат при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточник. Някои хора се плашат от смъртта й казват: „Как тъй да умра!" Чудни са тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човек на легло и да се превива от болки, или да умре това съзнание за болката в него и да се замести с ново съзнание за здраве, на което човек да уповава в живота си и да се радва? Някой се оплаква от живота си и казва: "Голям грешник съм аз, мислите ми са нечисти, чувствата ми са нечисти, действията – също, не знам, какво да правя". Питам: не е ли по-добре, това състояние да се смени с онова здравословно състояние, да се усещаш мощен, здрав, да гледаш с открито лице на света? Често хората се смущават от своите недъзи. Казвам: радвайте се, ако имате недъзи. Те ви създават условия за работа. Чрез тях вие ще създадете характер в себе си, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне. Някой човек не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човек погледне малкия си пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване. Причината на този недъг не се крие в кривината на малкия пръст, но нейде в ума или сърцето на този човек има нещо анормално. Тази анормалност е изкривила малкия пръст. За да се изправи пръстът, този човек трябва да се върне към първичните причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своите мисли и чувства. Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия. Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек. Благословение за хората е, когато те говорят Истината. Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче? Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш. Ако не можеш да свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условил на едно място на работа, дето му дали да изработи едни такива потури. Започнал да мери и крои, но потурите се оказвали все още широки. Мерил, кроил, но по едно време вижда, че платът не стига за потурите. – „Е, нищо", казал си този майстор-крояч. „Ще изкарам от този плат поне една салтамарка." Крои салтамарката, реже плата, но и салтамарка не излиза. – "Поне една тютюнена кесия ще изкарам" – Питам: ако от вашето верую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това верую; какви хора сте вие? Можете ли от вашето верую да изкарате поне една тютюнена кесия? Някой казва: "Аз вярвам." – В какво? – В Бога. Разговаряли ли сте се поне с Неговите посланици? – Не, аз вярвам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание. Казвам: не се осланяйте на старите предания от миналото! Не се осланяйте на водата в блатата, в локвите! Осланяйте се на това верую, което винаги е ново и от което животът произлиза! Осланяйте се на онази прясна, чиста вода от извора, която поддържа живота и винаги свежа остава! За вас е важно да проучавате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото. Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господа, Който е говорил в миналото; вярвам в Господа, Който ми говори сега; вярвам и във Великия и Вечен Дух на Истината, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето. Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: Каква полза имам от това, да вярвам в онзи Господ, Който е говорил в миналото? Каква полза имам от това, да вярвам в Неговия Вечен Дух, Който ще ми говори за в бъдеще? Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори." Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи човек, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човек миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота. За да разбира целокупността на живота, той трябва да чете и проучава всичките страници на тази книга. Питам: какво значи да вярва човек в Бога? – Да вярваш в Бога на миналото, на настоящето и на бъдещето, значи да поставиш здрава, солидна основа на живота си. Следователно, Бог на миналото съставлява основата на живота; Бог на настоящето е строителят на новия живот. Вечният Дух, Който ще говори за в бъдеще, доставя материалите за този живот. И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж. Същото отношение съществува и в живота на отделния човек: той трябва да има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж. Понякога хората правят погрешки, но Великият Дух отвътре им казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" – Добре, ще го развалим. Архитектът замине, погрешката се замазва отгоре-отгоре, като се самозаблуждават, че всичко е поправено. Дохожда архитектът втори път, поразчопля постройката тук-там и запитва работниците: "Поправихте ли погрешката?" – Поправихме. – Не, не сте я поправили, както трябва. Ще развалите стените на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трябва. Казвате: това са материални положения, които нямат нищо общо с нашия духовен живот. Казвам: има връзка, съотношение между материалните и духовните работи на човека. Каквито са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи. Физическите работи на човека са ред опитности, които го ползват и в духовния му живот. Запример, често вашите състояния се сменят: ту сте скръбни, ту весели; ту вярвате в Бога, ту се съмнявате; някога мислите, че сте спасени; някога, че не сте спасени. С една дума, животът ви представлява непрекъсната връзка от радости и скърби, от падания и ставания и т. н. – Това са илюзии на вашето съзнание. На какво се дължат те? – На връзката ви с различни същества. Ако се свържете с човек, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение. Който вярва в Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човек да се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява. Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си. Всички трябва да се пазят от тази погрешка! Не е достатъчно само човек да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот. Спасението не е завършен процес. Да бъдеш спасен, това не значи царят да отмени твоята присъда, и с това да се изчерпи въпросът. Спасението подразбира ново направление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. Във всички тежки случаи на неговия живот, Духът Божий тихо му нашепва: "Не се обезсърчавай, напред върви! Учи, люби, Истината обикни!" Проговори ли ви този глас, борбите, изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации вън и вътре човека. Обаче, тия пертурбации не са нищо друго, освен наместване на всички изместени, отклонени части от своя път. Мнозина се обезсърчават, оплакват, че откак тръгнали в пътя на Истината, оголели, станали по-нещастни. Питам: как обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а после обличате новата? Който не оголее, не може да разбере Истината. Когато Бог създаде първите човеци, Той им направи хубави, свещени дрехи, но те ги изцапаха, окаляха. Като съблякоха окаляните си дрехи, те вече сами се облякоха с дрехи от кожа. Като ги видя така облечени, Бог им каза: „Вървете сега, така облечени, в широкия свят да работите!" И досега ние виждаме всички хора, като блудния син, облечени в тия кожени дрехи, окъсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павел в Писанието: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи, които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат отново тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят; и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света. Често запитвате: "Как трябва да си представяме Бога?" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва да виждате Божественото проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота. Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие. Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне. Изобщо, кога е щастлив човек: когато изгубва, или когато придобива живота? – Разбира се, когато го придобива. Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!" И тъй, познаването на Бога трябва да бъде първата и най-важна задача на всеки човек. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре или вън от хората. Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека. Често, много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие. Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее. Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител. Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят. Много от последните са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал. И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час. Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил." И до днес хората тълкуват Христовото учение, разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н. Казвам: добре е да се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казал, или не. Значи, опити трябва да се правят. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав човек." Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченат. Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот. Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно. Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се противопоставят на тия желания у светските хора и казват: „Не ни трябват къщи, не ни трябват богатства и имоти. Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думите на Христа в буквален смисъл. Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени. И да имате къща на земята, тя е една временна колибка. Не се свързвайте с нея, но я използвайте като условие за вашето развитие. Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Ако имате средства, направете си нови дрехи, но ако нямате, не ходете да правите заеми оттук-оттам; и вие да изпадате в изкушения, и другите да изкушавате. Казвам: истински религиозният човек е напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. Казано е в Писанието: „Всяко добро желание е от Бога." Имате ли някое добро желание, изпълнете го. Казвате: "Какво ще кажат хората за това?" – Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнението на хората. Не туряйте Божествен характер на човешките си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо да казвате, че сте родени от Бога. От плодовете ще ви познаят. Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита. Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма. Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му? Щом Бог види, че някоя форма, в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов. Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията си. Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова светлина в съзнанието си. Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. На тях вече майка им може да говори. Кога говори майката на своите деца? – Когато я разбират. Кои деца я разбират повече? – По-възрастните, по-разумните. На тия свои деца майката говори направо, защото те я разбират добре. Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия извор, а не от водата, която е далеч от него с километри. Който пие веднъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на общия Божествен организъм. Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вътрешния живот. Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора да се молят заради тях. Те казват: „Вие се молете заради нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота. Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи на тяхното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко. Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух? – Не, нито плътта може без дух, нито духът може без плът. Великият Създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани. Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е в Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа". И тъй, докато реализирате вашия живот разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света – и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор автор – те ви влияят. Отивате в някоя църква, слушате един, втори, трети проповедник – и те ви влияят. Най-после се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вървим? Питам: кой е правият път? Пътят, по който майка ви и баща ви вървят, прав ли е? Пътят, по който вашите деди и прадеди вървяха, прав ли беше? Откак е излязъл човек от рая и досега пътят му е бил все крив. Обаче, след идването на Христа на земята, пътят на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път, към онова първично състояние, в което са били някога. Те са на път вече да влязат в рая. Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътят на душите към Бога. В светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората. Следователно, новият път, който се очертава от Христовата светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? – Понеже стремежът й е силен. Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. Някой пита: „Трябва ли да се откажем от живота?" Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътрешно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се разбира от гледището на новата светлина. Пътят, в който Бог прониква, не трябва да се изкривява, служенето, като задача на всяка душа, не трябва да се избягва. Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици; онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици. Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас. Мнозина мислят, че като се самопожертват, ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога. От гледището на новото учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия живот!" Не е ли смешно за младия човек да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашите добри приятели и ще ви предложат да си изберете костюм, какъвто искате. Изберете ли веднъж новия си костюм, няма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието, няма вече събличане. Колкото и да ритате в този костюм, той повече се закрепва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се да служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите си дрехи. Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка." Живели край морето една баба и един дядо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала с дядото, че работил малко, и цял живот се разправяли със сиромашията. Праща го тя един ден на морето, да налови много риба – да ядат и да остане за продан. Отива дядото тъжен на морето, хвърля мрежата, нищо не може да хване. В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: "Защо си тъжен, дядо? – Имам една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. – Върви си, дядо, вкъщи, и не се безпокой. Ще имаш риба, колкото искаш." Връща се дядото дома си и намира много риба. Пита го бабата: "Дядо, отде дойдоха тия риби?" – Като хвърлях мрежата, една златна рибка излезе от водата и като ме запита, за какво съм дошъл, каза ми да се върна дома си; тя ще ми изпрати много риба. – Ех ти, стар глупецо, риба ли трябваше да й искаш? Не виждаш ли, че коритото ни е счупено, нямаме в какво да перем? Хайде, пак иди, да й поискаш ново, хубаво корито. Отива дядото на морето, ходи, обикаля покрай брега нажален. Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо си нажален?" – Сърди се моята баба, че съм поискал риба. Сега ми каза, че имала нужда от корито. – Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито. – Глупец, защо поиска корито? Не знаеш ли, че нямаме къща? Малко ли студове прекарахме толкова години в тази срутена колибка! Иди да й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина! Отива дядото, по-тъжен от по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза от водата и го запитва: "Какво искаш, дядо, защо си тъжен?" – Моята баба пак е недоволна; сега иска къща, нови дрехи и покъщнина. – Иди си спокоен вкъщи, и това ще ви се даде. Отива дядото дома си: вижда, вместо старата съборена колибка, нова къща, бабата облечена в нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. – Стар дъртако, защо не поиска от рибката, да те направи цар, а мене царица? Връща се отнрво дядото, оплаква се на рибката от своята баба. – И това ще бъде, дядо, ти само не тъжи. Връща се дядото вкъщи и намира бабата, вече царица, но и този път недоволна. – Защо не поиска от рибката да ни направи като Бога? Отива дядото покрай морето, тъжен и наскърбен, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгневила на старата баба. Връща се дядото вкъщи и какво да види! – Пак старата колибка и бабата насреща му, със същите стари дрехи, със счупено корито, без хляб и без риба – пак при същите условия на стария живот. Казвам: всеки, който не придобие светлината на новия живот в себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне до Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „любов към Първичната Причина на нещата." Като ви говоря тия идеи, аз не искам учениците на новото, на Божественото учение само да преповтарят нещата, но да бъдат истински носители на великото, което се включва в това учение. Всички трябва да работите съзнателно, за да развиете в себе си добродетелите и дарбите, които са вложени във вас. В Писанието е казано: "Всички трябва да бъдете подобни на Бога." Как ще се постигне това? – Чрез усилена съзнателна дейност върху себе си. Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки човек, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на вековете. Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощта на Христа? – Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква от вас, и Бог ще направи всичко за вас. Няма нещо, което да не може да ви се даде и да не се направи за вас. Не направите ли за Бога това, което се иска от вас, и вие няма да получите нищо. Това е една вътрешна задача, която всеки ще разреши по своему. Разсъждавайте според това, което Бог ви е говорил в миналото, както ви говори в настоящето и както Неговият Дух ще ви говори в бъдещето. Възрастните ученици ще следят, до где е стигнало пробуждането на съзнанието у младите. Както по плодовете познават, какво е дървото, така и работата на младите е резултат от работата на възрастните. Същото нещо се забелязва и в училищата с учителите и учениците. Когато някой е назначен за първа година учител, резултатът от работата му е по-слаб в сравнение с този, когато е учителствувал вече 4 – 5 години. Освен това и положението на първите ученици, постъпили в училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постъпват по после. За тях има повече пособия, повече удобства и затова имат по-добри резултати. Сега и вие, които вървите в духовния път, се намирате при по-леки условия. Вас посрещат навред с финикови вейки. Обаче, ония, които минаха преди вас, прекараха големи мъчения и страдания. Те дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си представите. От вас не се изискват същите жертви, но нови жертви, с които да дадете пример на подрастващото поколение. Сега, аз ви желая да имате абсолютно, положително верую за нещата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и от вас ще бъдат недоволни; ако обичате, и вас ще обичат; ако вярвате във Великото начало на живота, и във вас ще вярват; ако сте справедлив към другите, и към вас ще бъдат справедливи. Такъв е Божественият закон. Спрямо всички хора Бог постъпва така, както и те постъпват към Него. Съмнявате ли се в Него, и другите хора ще се съмняват във вас; обичате ли Го, и хората ще ви обичат; считате ли Го съвършен, вие ще можете сам да си поправите погрешките. Ако Бог бутне някоя ваша погрешка, тя веднага изчезва и вместо нея се явява нещо хубаво и красиво. От разположението ни към Великия принцип в живота зависи и подобрението на нашия живот. Това е мерилото за нещата. Младите трябва да приложат тази мярка в живота си, а старите да вървят след тях. От младите се изисква смелост, а от старите – смирение. В какво седи това смирение? – Понеже младият обича повече да говори, старият трябва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можеш да изслушваш човека. За всичко е нужно пречистване на съзнанието, да дойдете до възкресението, да възстановите вътрешната връзка с Първичната Причина, за да разбирате, в какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казват, че вършат волята Божия, но дълго време ще мине, докато разберат Истината по този въпрос. Казвал съм ви, че Божественото учение е учение на живия опит. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човек се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на нещата. Не е лесно за юнака да повдигне тежък товар. И той трябва да направи усилие, но няма да отстъпи на товара. Казвам: не туряйте правилата, които ви давам, като спънка във вашия живот. Казвате: „Ние знаем тия работи". – Не, човек знае само това, което е опитал и от което има плод. Например, едва сега ние вкусваме от плодоветв на всичко това, което Христос е проповядвал преди 2000 години. Колко малко е направило християнството от 2000 години насам! Какво ще постигне съвременното християнство? Казвате, че християнството още не е идеал на цялото човечество. – Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертване. Ако рече някой да се самопожертва, веднага след това ще се роди и човешкото, че дал повече, отколкото трябва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си, и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Каквото направи той, всички ще му сърадват. Ако си направи къща, другите ще се радват; ако напише нещо, всички ще го харесат; ако говори нещо, ще го изслушват с внимание, без да го критикуват. Това трябва да бъде идеал за всички! Ние говорим за вътрешните придобивки. Приятно е да срещнеш душа чиста, откровена, която говори без преувеличение или намаление на фактите! Приятно е да срещнеш душа, постъпките на която се диктуват от Любовта! Който дойде при такъв човек, той ще го приеме с радост, като го покани в специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа от тази стаичка и ще го покани да влезе вътре. Да имаш за всеки човек специално място в своята душа – това трябва да бъде идеал за всички, които учат и прилагат Христовото учение! Така постъпва само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всеки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелите си. При това положение няма да изпъкват никакви противоречия. Мнозина казват: „Ние се молим на Бога, горещи молитви отправяме за някои работи, но молитвата ни не се приема". По колко пъти се молите за едно и също нещо? – По много пъти. – Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при някой велик хирург, има ли нужда да се молите по няколко пъти, за да ви излекува? Кажете му само веднъж: „Господин докторе, аз ще ти платя, колкото искаш, направи заради мене това, което ти считаш, че е най-добро!" Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бъде изпълнена. Това показва, че този болен има доверие в лекаря и затова не го моли по няколко пъти. Дойде ли някой болен при лекаря и настойчиво го моли по няколко пъти да му помогне, без да му заплати, той няма да получи никаква помощ. Това показва, че този болен се съмнява в лекаря. По същия начин и Бог не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашите желания не са съгласни с Божията воля, Бог никога няма да ви отговори. Да допуснем, че някой баща има син, за когото е определено, на еди-каква си възраст да замине за другия свят. Този син причинява големи неприятности на своите родители, но въпреки това, бащата плаче, моли се да остане синът му жив. Молбата му се чува, и синът остава да живее на земята. Някога става и обратното. Някой баща има добър син, който тежко заболява и предстои да замине за другия свят. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вярва в молитвата, и синът му заминава за другия свят. След заминаването на сина, големи нещастия сполетяват бащата. Значи, онзи, който трябва да замине, остава да живее; онзи пък, който трябва да остане жив, заминава. И сега, аз желая на онези от вас, които трябва да останат – подразбирам вашата душа, вашето съзнание – да останат на земята, като носители на новото учение. За да бъдете носители на Божественото учение, в пълния смисъл на думата, вие трябва да бъдете здраво въоръжени с новите разбирания, с методите на Любовта и със законите на Мъдростта. Висока е мисията на учениците! По какъв начин можем да изпълним своята мисия, своето предназначение на земята? – В новия път, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашите желания и за разрешение на задачите в живота ви. Всеки ще разрешава задачите си сам за себе си. Никой няма право да се меси в работата на другите. Запример, някой човек е учител, или чиновник някъде, обаче, иска да служи на Бога. Среща го един негов приятел и му казва: „Щом искаш да служиш на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповядваш". Казвам: всеки да остане на своя пост, и при това положение да служи на Бога. Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго. Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел. Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората. Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият човек. Кой е богат човек? Ако натоварят един осел със скъпоценни камъни, богат ли е той? – Богат е само онзи човек, който разумно използва Божиите блага. В това отношение, истински богати са великите хора, светиите, праведните хора, ангелите, арахангелите. Ако изпратите едно писмо до ангелите или арахангелите с молба, да ви изпратят някаква парична помощ, те няма да ви отговорят. Защо? – Понеже нямат пряки общения с вас. Ангелите имат отношения с хората чрез растенията, които са техни деца. Арахангелите имат отношения с хората чрез млекопитающите, които са техни деца. Следователно, каквито са отношенията на хората към растенията и животните, такива са отношенията на ангелите и арахангелите към тях. Какво ще каже съвременния човек по този въпрос? Той ще се учуди на това и ще отрече тази връзка между растенията и ангелите, както и между животните и арахангелите. Питам: на какво основание тогава човек се счита Син Божий? Ако човекът, облечен в тази плът, която умира, може да се нарече Син Божий, защо на същото основание и растенията да не са синове на ангелите? Значи, както в човека има един вътрешен образ, в който се включва Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътрешен, по-висок произход от този, който виждаме във външната им форма. Тази черта у растенията, на самопожертване, е Божественото начало в тях. Те се жертват за храна на по-високостоящите същества от тях – хора и животни. Когато растенията се жертват за по-високостоящи от тях същества, те същевременно се ползват, понеже висшите същества трансформират техните енергии. Хората пък, от своя страна, когато умират, оставят телата си, като пособия на други, по-низкостоящи същества от тях, за да напредват в своя път. И тъй, идеалът на всички хора трябва да бъде любов към Бога, не пресилена, но естествена, по добра воля и по вътрешен подтик. Вие търсите Бога, само когато сте в нужда. Това всеки е проверил. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия глас, причината седи в това, че сте облечени в много дрехи, които се явяват като препятствия в живота ви. Премахнете ли тия дрехи, препятствията, веднага ще се свържете с Божественото съзнание. Казвам: когато някой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятен момент в неговия живот, да се свърже с Великото Начало в света, да чуе гласа Му. Бог е в сила да превърне всяко зло в добро за онези, които Го любят. Той е в сила и мъртвия да възкреси. Докато човек се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда. Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. Когато човек реши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Този ден ще паднат и оковите, които свързват нозете му. Сега, приложете всички ваши хубави желания и светли мисли! Бъдете смели и решителни, и Божието благословение ще дойде върху вас! Помощта ще ви дойде първо чрез добрите хора на земята, които Павел нарича светии. Свържете се с всички добри хора, които работят с любов за Божието дело, без разлика на тяхната народност, или на тяхното религиозно верую. Само така ще разбере човек, защо е дошъл на земята. Един е идеалът на всички хора – любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се от този идеал, човек ще намери и своето място. Желая на всички да бъдете родени от Бога! Казвате: "Още не сме родени от Бога." – Ще се родите! – Не сме възкръснали. – Ще възкръснете! – Не сме силни. – Ще станете силни! – Нямаме знания. – И знания ще имате! Всичко старо във вас трябва да изчезне. Само една Божествена искра трябва, за да изгори! Казано е в Писанието: "Бог ще създаде нова земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори." Това, което Бог прави, и ние трябва да направим. Бог ще изгори старата земя, и ние трябва да изгорим старата земя в себе си. Бог създава нова земя, и ние трябва да създадем нова земя. Христос казва: „Както Отец ми работи, така и аз работя". Каквото синът вижда от баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правим точно това, което нашият Баща прави. Само така можем да бъдем силни, мощни, не само за един ден, но през всичките времена и епохи.
  4. Аудио - чете Николина Банева Новото възпитание, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис. Първо издание: Севлиево, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Новото възпитание Мъчно се дава банкет на сити хора. Мъчно се говори на уморени хора. Мъчно се говори на хората за нов начин на възпитание. Каквото и да им се каже, не хваща място. Защо? Защото не са изплатили дълговете си. Не давайте пари на заем на човек, който не е изплатил старите си дългове. Не давайте съвет на болния, как да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравее и напусне леглото си, той сам ще намери начин, как да изоре нивата си. За да успявате в живота си, носете в ума си следната мисъл: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т.е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Под думата "простота" ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки към нещата. Истината не се нуждае от никакви украшения, от никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единствените, на които позволява да говорят за нея, са Божията Любов и Божията Мъдрост. Значи, само любовта и мъдростта могат да говорят за истината. Никой друг няма право да се произнася за нея. Даже правдата няма право да говори за истината. Ще каже някой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовта и мъдростта са проговорили вече. Ако любовта и мъдростта не са проговорили на човека, той няма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорят за възпитанието на младите и търсят нови методи, с които да си служат. В българския език думата "възпитание" е съставена от предлога "въз" и глагола "питая" — храня. Значи, да възпитаваш човека, това подразбира, да го храниш. На гръцки език думата "възпитание" означава ръководене на деца, т.е. да водиш хорото. Кой човек не може да води хоро? И след това ще кажете, че всеки човек може да възпитава. Да водиш хоро и да възпитаваш човека, не е едно и също нещо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човек може да се възпитава? Здравият, младият човек се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие в играта. Заблуждение е от страна на религиозните и духовни хора да мислят, че не трябва да играят. Духовният живот не изключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човек заспива. Като заспи, той изпада в заблуждението да мисли, че е дошъл до състоянието на "нирвана". Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрост, живост, схватливост, за да използва разумно условията, които му са дадени. Каквито и да са условията на човека, той не трябва да се срамува от тях, но трябва да ги използва разумно. Съвременните педагози търсят специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовта. Искаш ли да възпитаваш детето, ти трябва да го обичаш — нищо повече. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Значи, между душата на детето и Бога не трябва да допущате никого — нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли някого, като клин между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е от значение, както за детето, така и за възрастния. Всяка душа трябва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бъде възпитател. — Защо? — Защото само Бог люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли някой да ви възпитава, нека стои вън, и оттам да дава своите наставления, но в никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клин между човешката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Бог за детето, тя не трябва да позволява на когото и да е да влезе като клин между нея и детето й. Майката трябва да съзнава положението и отговорността си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Бог ще се проявява чрез нея и ще я учи, как да възпитава детето си. Следователно, поставете любовта като връзка между човешката душа и нейния възпитател и не се страхувайте. Любовта трябва да се постави като основа на живота. Днес се прилагат множество нови методи за възпитание, но малко от тях дават добри резултати. — Защо? — Защото не всички са изразители на истината. — Как ще познаем, кой метод носи истината в себе си? Истината освобождава и подмладява човешкия дух. Следователно, предложат ли ви някакъв нов метод за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човека. Да се подмлади човек, това значи, да се освободи от онази инертна материя в себе си, която носи недъзите на миналите векове. Човешкият дух трябва да се освободи от инертното състояние, в което е изпаднал. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всеки човек трябва да е направил поне един микроскопически опит, да знае, какво очаква. Мнозина препоръчват молитвата като възпитателен метод. Можете да приложите молитвата като метод за възпитание, но само за душата. Когато ви е тъжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия ум и вашето сърце. Ако с молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могат да ви се притекат на помощ, нека молитвата стои настрана, като резервен метод. Добре е човек да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всякога. Когато между двама добри приятели е произлязло някакво недоразумение и никой не може да им помогне да се примирят, всеки поотделно трябва да се обърне към Бога, т.е. към любовта. Ако любовта застане между тях, тя ще ги примири. Молитвата, като велик акт на общение между човешката душа и Бога, всякога дава добри резултати. Като не разбират законите на живота, майките и бащите се възхищават от децата си и ги наричат ангелчета. Ангелчета са те, но без крила. Като пораснат и се проявят, тогава родителите виждат заблуждението си. Има ангели на Земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората. Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искат ли да знаят, какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят, обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца с години, като прилага към тях различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи с по-сурови методи, когато иска да смекчи характера им, да сломи тяхната упоритост. Не се възпитава лесно човек. Задачата на природата не е да унищожи човека, да го стрие на прах, но да го възпита. Някой човек и да го стриеш на прах, пак си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперът и на прах да го стриеш, пак пипер си остава. По-лош става, но не по-добър. Ако го хвърлиш в очите на хората, голяма пакост причинява. Като се натъквате на някои лоши характери, на мъже или на жени, казвате: Ял ли си попарата на жена? Ял ли си попарата на мъж? Зависи, на каква жена, или на какъв мъж сте попаднали. Всички мъже и жени не са еднакви. Страшно е да попаднете в ръцете на човек, в когото Божественото съзнание още не е пробудено. Сега аз говоря за големите деца, за мъжете и за жените. Обаче, каквито са големите деца, такива са и малките. Мъжът, като по-силен от жената, мисли, че има право да си служи със закона на пръчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. — Защо? — Слаба е. Вечерта, когато мъжът заспи, тя връзва ръцете и краката му с въже, набива го добре и му казва: Разбираш ли сега и ти този закон? Втори път ще ми даваш ли такъв урок? Ако ти не беше ме бил, и аз нямаше да те бия. Ти ме научи на този закон. За това е казано в Писанието: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Няма по-велик метод за възпитанието на детето и на възрастния от закона на любовта. Като ученици, вие трябва да приложите закона на любовта и с него да работите. Мнозина казват, че хората могат да се изправят със съвети, с проповеди. Днес много се говори и проповядва на хората, но въпреки това не се изправят. Когато първите човеци в рая проявиха своето непослушание, Бог ги изпъди в света да копаят, да орат и да сеят, но те пак не се изправиха. Като видя, че и с изпъждане светът не се възпита, Бог приложи един от най-силните методи за възпитанието му, а именно — законът на любовта. Няма сила в света, която може да противодейства на любовта. И най-упоритите духове отстъпват пред любовта. Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се указали слаби и безрезултатни, Бог приложил любовта като най-мощен метод. Коя любов е приложил Бог? Той е приложил онази любов, която прави човека малък, доволен от всичко, което му е дадено, отстъпчив и готов всеки момент да изправя погрешките си. Този човек може да бъде и пръв, и последен. Той не търси човешко право, нито човешка слава. Щом люби, той носи в себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бъдете истински педагози, приложете любовта като един от новите и мощни методи при възпитанието. Съвременните учени и педагози прилагат различни методи за възпитание на младото поколение, но в края на краищата не получават големи резултати. — Защо? — Има нещо, което куца в техните методи. Като не успяват, те бързат да се оправдаят с условията. В това отношение те изпадат в положението на десетте животни, които взели участие в конкурс за надбягване, но, като не успели, обвинили условията. Ще предам накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десет животни от царството си — охлюв, рак, заек, лисица, вълк, мечка, лъв, тигър, орел и маймуна, които да се конкурират в бързина. За тази цел бил определен ден и час, когато животните ще се явят пред специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животните на едното царство се различавали от животните на второто царство по бързина, но въпреки това, нито едно от тях не могло да стигне на време на определеното място, в определения ден и час. Всяко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запример, охлювът казвал: Аз съм много бърз, но във влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа. Този пример се взима като символ за всички съвременни методи, които се прилагат при възпитание на младото поколение. Един от методите е методът на охлюва, друг — на рака, трети — на лисицата, на тигъра, на мечката и т.н. Охлювът казва: Има време за всичко, няма защо да се бърза. Ракът пък казва: Няма защо да се върви напред, и назад може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежта, резултатите са слаби, те не могат да въздействат върху естествените недъзи на децата. Причините на тия недъзи се крият в мозъка на човека. Следователно, да въздействате върху детето, това значи, да познавате човешката глава в подробности. Съвременните хора не познават още истината. Те се стремят към нея, но не могат още да я придобият. Съвременният човек не може да си служи с истината. Защо? По естествената причина, че органът за възприемане и предаване на истината в него не е развит. Следователно, докато човек не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи с тях. Най-ценното нещо за човека е неговият мозък. Всички центрове на мозъка трябва да бъдат в нормално състояние. Ако мозъчните центрове на детето не са в нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, към това, да прилага такива методи, чрез които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запример, за да предпази животните от опасностите на живота, тя е вложила страха в тях като предпазителна мярка. Страхът е вложен и в човека. Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. Като не знаят това, майките се стремят да освободят децата си от страха. Ако детето на някоя майка е страхливо, тя го води при баби и лекари, да го лекуват. Обаче, ако съвестта на това дете не е развита, щом се освободи от страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно. Казано е в Писанието: "Страхът от Господа е начало на мъдростта". И тъй, страхът е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхът предпазва детето от погрешки и престъпления. Човек преживява не само свои състояния, но и чужди. В един ден само човек може да мине през състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, как в един мек, миролюбив човек се явява желание да бие, да наказва близките си. Това не е негово състояние. Този човек се е подал на течението, по което се движат войнствените хора. Понякога някой лош, груб човек се проявява като добрите хора. Тази проява не е негова. Той е влязъл в течението на добрите хора и се проявява като тях. Ето защо, всеки трябва да знае, кои състояния са негови и кои чужди. Възможно ли е добрият човек в един ден да стане лош и лошият в един ден да стане добър? Срещате един добър човек, като ангел, но след няколко часа го виждате погрознял, с помрачен поглед. Къде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантът да стане въглен? И при най-лошите състояния добрият. човек си остава добър. Ще кажете, че и добрият човек греши. Това е друг въпрос. Няма човек в света, който да не греши. В развитието на човека погрешките представят излишъци, които служат за наторяване. Каже ли някой за себе си, че никога не греши, ние го наричаме "задънен човек". Това дете, което върши и погрешки, и добри дела, е по-благонадеждно от онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме "психически задънено". От него нищо не може да се очаква. Тъй щото, погрешките на хората са резултат на неасимилирана енергия. Това не значи, че човек трябва да греши. Обаче, колкото и да се пази от погрешки, като работи, човек неизбежно ще греши. Като греши, той трябва да изправя погрешките си и да се учи от тях. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и съдовете й да остават чисти. Ако съдовете й са чисти, това показва, че тя не е готвила. Какво трябва да правите с нечистите си съдове? Ще ги измиете добре с топла вода и сапун. Като ги измиете, ще видите, какво е тяхното естество. Като ученици, вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Някой вдигнал 50 кг. тежест. Трябва ли да се чудите на това? Дядо му вдигал сто килограма. Бъдете доволни и на 50-те килограма. Ще дойде ден, когато ще вдигате повече от сто килограма. Човек трябва да бъде смирен, да благодари и за най-малкото добро, което в даден случай може да направи. Ще кажете, че ако в проявите си човек не е велик, душата му поне е велика. Наистина, велика е човешката душа, но тя не се е проявила още. Днес тя приготвя условия за своето проявление. Сегашният човек не е готов да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото начало в себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пъпката чака, слънчевите лъчи, да се разцъфти. Сега, като говорим за новото възпитание, имаме предвид новите методи. Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит, да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънното си състояние те могат да се свържат със съзнанието на своя учител, от тях може да се очаква нещо добро. За ония ученици, които във време на сън не могат да се свържат със съзнанието на учителя си, казваме, че нямат будно съзнание. Така всеки учител може да провери будността на съзнанието на учениците си, за да знае, как трябва да постъпва с тях. Само ония ученици могат да възприемат учението на своите учители, на които съзнанието е будно вечер, във време на сън. Не е ли будно съзнанието им вечер, от тях нищо не може да се очаква. Този метод е приложим не само при възпитанието, но и при други случаи. Запример, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно със своя приятел, извикайте го на сън при вас. Ако се отзове на поканата ви, работите ви ще вървят добре; ако не се отзове, между вас няма разумна връзка. И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученик, между вашето съзнание и неговото трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свят, от него нищо не може да стане. Това дете зависи от условията: ако условията са добри, и детето е добро; ако условията са лоши, и детето е лошо. Човек трябва да се издигне над условията, да стане техен господар. Само човекът на любовта може да бъде господар на условията. Следователно, искате ли да възпитавате някого, приложете любовта като велик фактор, като велика сила в света. Да възпитаваш някого, това значи, да го любиш с всичкото си сърце и душа. Във вашето лице той трябва да вижда човек, на когото да се довери напълно, за да приеме и приложи всичките му съвети. След свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чист въздух, да се обновим и да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал досега. Като се върнем от Мусала, всички да започнем нова, интензивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовта. Работете с любов, за да имате резултати. Като ученици, съветвам ви да бъдете верни на великия закон на любовта, т.е. на Бога, Който ви е призовал на работа. Не оставяйте да се вмъкне някой като клин между вашата душа и Бога. Вярвайте, че вашите добри желания ще се изпълнят. Т. м. 5. Беседа от Учителя, държана на 7 юли, 1924 г. — София. Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940) 5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.
  5. Hristo Vatev

    1924_07_07 Топлината на живота

    Аудио - чете Николина Банева Топлината на живота, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис. Първо издание: Севлиево, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Топлината на живота Съвременните хора говорят за мъчение, труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са три състояния, през които минава човешкият дух. Това са три велики науки, до които всеки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свят и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример сцеплението, гъстотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвикват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбежно ще бъде изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин размърдва материята, прави я активна. Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние — нейната разумност. Като се труди, човек произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разрежда малко материята, прави я по-рядка. Работата пък произвежда светлина, която разрежда материята още повече. Следователно, като минава през мъчение, труд и работа, човешкият дух произвежда движение, топлина и светлина. И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е свързано с физическия свят, топлината — с астралния, т.е. със света на чувствата, а светлината — с умствения, т.е. със света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човек нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трябва да търпи. Първата задача на човека е да изучава законите на топлината. Каже ли някой, че сърцето му е студено, трябва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щом кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щом се увеличи топлината, и състоянието на човека се подобрява. Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Казвате: Колко време трябва човек да се моли? Молитвата може да трае от една минута до 24 часа. Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За някои е невъзможно да се молят 24 часа, но за някои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли няколко минути, но пак ще бъде съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта. За да познаете живота в неговите проявления, ще започнете първо от движението, после ще отидете към топлината и най-после към светлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава подтик, импулс за работа. Недоволството пречи на човека да работи, да учи. Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение. Как може човек да се насърчи? Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно, истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края, човек намира насърчение само при Бога. Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение. Всяка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче. Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт. Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щом е ял и пил с господарите на света, той трябва да плаща. Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: "Познай себе си!" Мнозина бягат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да взимат под внимание положението, че колкото повече бягат, толкова повече се натъкват на тях. Натъкнете ли се на някоя погрешка, не бягайте, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите. Това не значи, да бъде човек безразличен към погрешките си, но трябва да се отнася съзнателно към тях. Докато се усъвършенства, човек неизбежно ще греши. Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това, именно, хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е добър. Както силата на богатия човек зависи от количеството на златото в неговата каса, така и добротата на човека се определя от количеството на топлината, която чувствата му произвеждат. Който може да използва топлината на сърцето си за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човек. С други думи казано: колкото по-голямо количество калории от топлината на сърцето си можете да използвате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бъдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трябва да изучавате законите на топлината. Ако не познава законите на топлината и не ги прилага, човек сам ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто морал да му се проповядва, ако няма това знание, човек ще бъде кимвал, що дрънка. Христос казва: "Аз съм виделината на света". Следователно, който може да превръща топлината в светлина, той може да каже като Христа: "Аз съм виделина". Така може да каже всеки ученик на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината в светлина. Нямате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот. Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. От своя страна, земята казва: Аз не приех доброволно тия семена в себе си, отвън ми ги натрапиха. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълват от нея. Следователно, един от важните въпроси, до които човек трябва да дойде, е следният: Може ли човек да се роди сам? Самораждането е велика наука. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво нещо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждат. вашата работа няма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родят, вие ще бъдете в положението на дърво, което всеки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизат в строежа на човешките къщи. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да говори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любовта. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Божествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина падат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със свещен трепет към всичко живо. Сега, като се говори за любовта, хората я свързват със самоотричането. Наистина, Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, трябва да се самопожертва. Ако е женен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и баща си и т.н. В очите на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вършат от безумни, извеяни хора. А обикновените работи се вършат от обикновени, трезви хора. Какъв по-велик акт познавате от самопожертването като вътрешен процес в човека? Като говорим за любовта, като велик космически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на шестата раса ще разбират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна. И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, човек ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на любовта подразбират развитие. Дето любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей, това е механически процес, в който няма никакво развитие. Със забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е следната: Изучавайте законите на топлината. Без топлина животът не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползва. За това е казано: Каквото правите с другите, това ще правят и с вас. Ако обичате, ще ви обичат; ако бъдете добри,честни и справедливи към другите, и те ще се проявяват към вас по същия начин. Като млади, прилагайте горните правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. Отличителните качества на ученика са: да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Кой от вас разрешава въпросите си сам? Желая ви да бъдете вечно млади, да възприемате и прилагате великата истина в живота и да сте готови на всички жертви за нея. 4. Беседа от Учителя, държана на 7 юли 1924 г. — София. Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940) 5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.
  6. Аудио - чете Николина Банева Любовь и мисъль, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис. Първо издание: Севлиево, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Любов и мисъл Светът е създаден в седем дни. Първият ден отговаря на неделята. Човек пък е създаден в шестия ден, който отговаря на петък — ден на Венера, ден на любовта. Следователно, човек трябва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човек е създаден в деня на любовта, но не може да обхване Великата Божия Любов. Той е възприел само част от нея в душата си, за да изпълни святото предназначение, за което е дошъл на Земята. В какво седи святото предназначение на човека? В придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Кои са отличителните качества на разумната любов и светлата мисъл? Разумната любов обединява нещата. В нея няма никакво разединяване. Светлата мисъл изключва всякакво вкисване, гниене, ферментиране на нещата. Как познаваме, кой човек живее в разумната любов, в шестия ден на Битието? Който живее в шестия ден, в деня на любовта, забравя своите лични интереси и се стреми към едно: да приложи закона на любовта в своя живот. Той познава проявите на разумната любов, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислят живота му. Той има правилни отношения към Бога, към хората и към своята душа. Този човек наричаме човек на шестата раса — новият човек. Два елемента отличават новия човек от стария: разумна любов и светла мисъл. Той малко говори, много работи. Обикновеният човек повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървят добре. Казано е в Писанието: "Който много говори, много греши". Наистина, като се вслушвате в говора на хората, виждате, че много думи не са поставени на место, вследствие на което внасят нещо дисхармонично в живота. Освен това, някои думи са груби, отрицателни и пораждат недоразумения между хората. Ето защо, добре е човек малко да говори. Като говори малко, и грубият човек минава за благороден. Една българска поговорка казва: "Говоренето е сребро, мълчанието — злато". Като знаете това, вие трябва да работите над себе си, да се пробуди Божественото съзнание във вас. Щом Божественото съзнание се пробуди, човек се хармонизира напълно. Той носи Божия образ в себе си. За такъв човек се казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Докато човешкото, или висшето съзнание работи във вас, вие сте неразположени, недоволни, груби, гледате мрачно на живота. Пробуди ли се Божественото съзнание във вас, вие ставате весели, разположени, доволни от живота, готови на всякакви услуги и жертви за Бога. Малко нещо се иска от човека: да обърне мисълта си към Бога, към Великото начало в света. Каквато работа и да предприеме, човек трябва да се стреми към придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Без тези елементи, каквото знание, каквато сила и да има, той не може да ги използва разумно. Съветвам ви през тази година да дадете възможност на Бога да работи във вас, да уреди външния и вътрешния ви живот. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е в състояние да регулира енергиите ви, да уреди вашите работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи, да хармонизирате силите на своя организъм, да определите отношенията си към Цялото и към неговите части. Ако не дадете ход на Божественото съзнание в себе си, никаква хармония не можете да въдворите в живота си. Каквито проповеди да ви се държат, каквато философия и наука да изучавате, щом Божественото съзнание не е пробудено във вас, вие ще се намирате в положението на богат човек, който има на разположение всичко, но стомахът му е развален и не може да се ползва от благата на своя живот. Който е дал ход на Божественото начало в себе си, той е богат и здрав човек. Богатият и здрав човек се ползва от всички блага на живота: от светлината, от въздуха, от водата, от храната. Голямо е влиянието на чистия въздух върху човека. Като знаете това, дайте възможност на въздуха да прониква в дробовете ви, да внесе разширение в дихателната ви система. И тъй, помнете: човек е създаден в шестия ден, в деня на любовта, заради което е наречен дете на любовта. Като дете на любовта, той трябва да оправдае грижите, които майка му е положила и всеки момент полага за неговото повдигане и развитие. Как ще оправдаете грижите на своята майка? Как ще благодарите на любовта, която ви е създала? Как ще докажете, че сте чада на Бога на любовта? Като изпълните Неговата воля. Волята на Бога е да живеете помежду си в любов. 3. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 г. — София. * Любов и мисъл Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940) 5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.
  7. Аудио - чете Николина Банева Правилно разбиране на природнитѣ действия, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис. Първо издание: Севлиево, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Правилно разбиране на природните действия Какво обяснение ще дадете за пелените, в които майките увиват децата си? Защо майките увиват децата си в пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражават на природата. Няма същество, което природата да не е увила в пелени. С това тя го предпазва от външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, с които майките увиват децата си, виждате, че през различните годишни времена те биват различни: зимно време пелените са най-дебели, есен – по-тънки, през пролетта – още по-тънки, а през лятото – най-тънки. Значи, всяко време налага свои изисквания, които са общи за всички същества. Общите условия и изисквания, които се налагат на хората, зависят от законите на природата. Оттук вадим заключение, че животът на всички живи същества се определя от великите закони на разумната природа. Те са общи за всички същества без изключение. Който разбира тия закони и им се подчинява, той се развива правилно и без катастрофи. Който ги разбира, но не иска да им се подчинява, той сам се излага на ненужни страдания. Ще дойде ден, когато, иска или не иска, човек ще бъде заставен да се подчини на природните закони. Няма човек в света, който, като не се е подчинявал на тия закони, да не е счупил главата си. Като говорим за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме пред вид съзнателното отнасяне на човека към тия закони. Не е въпрос да страда човек изкуствено, а да изработи дълбочина в душата си. Казват за някого, че е дълбок човек. За нас е важно, как е станал дълбок. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрез съзнателна и разумна работа на човека върху себе си и чрез голямо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човек да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начин. И тъй, когато човешката воля се противопостави на Божествената, в живота на човека стават големи катастрофи и пертурбации. Когато се срещнат две воли с различни сили и скорости, те се сблъскват и произвеждат огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващите сили са по-големи, толкова и огъването е по-голямо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пътя си. Мнозина изучават духовния живот и, като се намерят пред известно затруднение, мислят, че с молитва могат да постигнат всичко. Всичко разумно се постига с молитва, но не и неразумното. Можете ли с молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове от Библията, дето се казва, че Исус Навин спрял движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. За тази цел трябва да разбирате езика на Свещените книги. С такъв език си служи и природата. Природата е пълна със символи. Който иска да се разговаря с нея, трябва да разбира езика и, т. е. символите, които тя влага в своята реч. Всичко в природата е разумно. Когато възлага на човека някаква работа, тя му дава свобода да си послужи, с какъвто метод той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само един начин. Затова казваме: Много са пътищата за приготвяне на една работа, обаче, един е методът за нейното прилагане. С други думи казано: Природата дава възможност на човека да се прояви по различни начини, чрез което изпитва неговата интелигентност, неговите добродетели и волята му. В изпълнение на нещата, което е предмет на Божествения свят, има само един начин. Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но, за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други – по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човек, вижте, по какъв път върви той и как решава задачите си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селяните от това село. Ако те сеят изключително овес, ръж и ечемик, вие казвате, че възможностите им са ограничени. Щом не могат да сеят жито, те са лишени от условията, при които житото расте. Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие. Човек не съзнава, защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не съзнава това. Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него. Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуват за различни култури. Черноземът, запример, дава добро жито. Някои хора са подобни на чернозем. Те са богати материалисти, но разумни. Освен чернозем, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растат различни култури. От всички почви най-богата е черноземът, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремят към разнообразна храна, затова те често употребяват и ръжен хляб. Всяка зърнена храна, всеки плод съдържа в себе си специфични елементи, от които човешкият организъм се нуждае. Тази е причината, поради която човек отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове. Като ученици, вие трябва да изучавате външната страна на нещата и оттам постепенно да влизате навътре. Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен. Вие се чудите, защо е толкова груб външно. Много естествено. Този човек живее при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на някой плод, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човешкия мозък, толкова по-мъчно човек възприема нещата. Както да обяснявате на този човек някой философски въпрос, той мъчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозък. Той се намира още в зимата на своя живот. Дебели снегове покриват земята му. Трябва да чакате пролетта, да дойде топлото слънце, да разтопи снеговете, които го обвиват. Щом се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човек да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голямото, човек трябва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявите на своята душа. В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота. Докато дойде до това познание, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодействува, един ден ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днес му съдействува за добро, един ден ще му противодействува. Това е закон. Кой не е опитал този закон? Днес имате един добър приятел, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува в доброто, защото върви във възходящ път, към Бога. Един ден, когато линиите на неговото движение вземат обратна посока, в низходящо направление, без да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този закон, вие се учудвате, какво е станало, защо приятелят ви се опълчва против вас, защо идат мъчнотии в живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизат от вас. Те се крият в самия космос, в условията на Битието. Заради вас нито космосът, нито природата ще изменят своите сили. От вас се изисква разумност, да се справяте лесно с мъчнотиите и със злото в света. Христос не казва да се борите със злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасям този въпрос, аз имам пред вид да ви освободя от кривите разбирания. Ученикът трябва да мисли право. Ако говори за физическия свят, той трябва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свят, също трябва да ги познава добре. Не е ученик онзи, който живее със заблуждения. Някой прави различни движения, вдига ръцете си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духът го карал да прави тези упражнения. Той трябва да знае, кой дух го заставя да прави движения с ръцете и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете в в себе си, трябва да знаете, какъв смисъл имат тия движения. Ще каже някой, че тия движения са дадени специално за него. И това е възможно, но той трябва да знае, че специалните работи се дават рядко. Много цигулари има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни. Това, което Паганини е могъл да направи с цигулката, други не са постигнали още. Техниката, която Паганини имал, била специална. Съвременните хора са музиканти, но от различна величина. И те изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят. Срещате едного, виждате, че е весел. Защо? Пари има, задоволил е нуждите си. На другия ден срещате същия човек, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става весел. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трябва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изстискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. Право е човек да се радва, когато циреят се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя в цирея може да причини големи пакости на човека, но мислите ли, че пълната кесия с пари не може също да му причини известни пакости? За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си. "Мнозина искат да бъдат дебели, да имат запас от материя. Защо? Те мислят, че като са пълни, ще бъдат здрави. Щом са здрави, ще бъдат щастливи. Те не подозират, че колкото повече излишна материя имат, толкова по-големи страдания ще имат. Не е въпрос човек да си създава изкуствено мъчнотии и страдания. Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му. В тях човек познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанието: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цялото човечество. Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания. За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използва, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човек страда. Ако Бог му е изпратил това страдание, аз нямам право да го отнемам. Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение. И така да е, пак нямам право да я отнемам. За предпочитане е човек да живее с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна. Друг е въпросът, ако, при освобождаване на човека от известно заблуждение, ти можеш да внесеш нещо ново, по-велико, с което да запълниш душата му. Не можеш ли да внесеш в душата на човека по-голяма радост от тази, която той има, ти правиш престъпление. Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трябва да излезете от болницата. Като излезете от болницата съвършено здрави, вие имате възможност да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътят, по който вие сте минали, се различава коренно от пътя на другите хора. Искате ли и другите хора да вървят по вашия път, освен че нищо няма да придобият, те могат да се спънат. Искате ли да предадете някоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживяли. Ако пък е нужно да я предадете изцяло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения. Когато попадне под влияние на тщеславието си, без да иска, човек преувеличава своите опитности и казва: Аз видях ангел. – Какъв беше? – Не мога да кажа, но нещо светло блесна пред очите ми. – Голяма ли беше тази светлина? – Като точка. Значи, от една светла точка той създаде цял ангел. Може ли свещта, която някой човек носи, да каже, че представя самия човек? Силата на светлината, която човек пръска на пътя, по който върви, показва степента на неговата интелигентност. Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърце, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос. Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина. Те не осигуряват неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото в хамбара осигурява живота на човека? Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, със светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро място, отколкото е бил досега. Той се намира в положението на мома, която се жени за своя възлюбен. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбят за нея, но знае, че отива на добро място, от което и тя, и те ще бъдат доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари. Кое от двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала целта си и осмислила своя живот, или като затворник, лишен от свобода и светлина? И тъй, искате ли да живеете и да умрете в светлина, изучавайте Божиите закони, които не само аз казвам, но и великите хора на миналото и настоящето не престават да проповядват за тях на човечеството. Като изучавате Божиите закони и пътища, изучавайте и вашия живот, както и живота на своите ближни. По този начин ще видите, как се проявява Бог в живота на всички хора. Когато казваме, че човек трябва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободен да направи никакво отклоняване надясно или наляво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човека от Бога. Това са методи, по които човек постъпва. Човек е свободен да постъпва по различни начини. Както и да постъпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържат правилото, като се срещат, да се усмихват. Това е един начин на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещат, всякога да се усмихват? Представете си, че двама души се срещат в тъмна, мрачна нощ. Могат ли те да се усмихнат един на друг? Ако се срещнат през деня, а вън е много прашно, могат ли да се усмихнат? Значи, човек може да се усмихва при благоприятни условия. Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, с цел да направим живота им приятен. Запример, всички хора, особено жените, готвят, но не са доволни от своето готвене. Защо? Те са усъвършенствали кулинарното изкуство, въпреки това са недоволни. Недоволството им се дължи на факта, че гозбите им лесно се вкисват. Както и да ги запазват, те издържат най-много четири-пет деня, когато гозбите, които природата готви, издържат пет-шест месеца. Каквото е различието между човешките и природни гозби, такова е различието и между човешките мисли и чувства и тия, които идат от Божествения дух. Първите са временни, лишени от живот, а вторите – вечни и пълни с живот и енергия. Колкото повече човек се приближава към Божествените мисли, толкова животът му става по-приятен, толкова повече човек се облагородява и повдига. Следователно, когато се движи по права линия, човек има възможност да се отклонява в четири посоки: надясно, наляво, нагоре и надолу. Да се отклони човек надясно, това значи, като върви в правия път, да разреши даден въпрос с ума си; да се отклони наляво, това значи, да разреши даден въпрос със сърцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса със своя висш ум, с разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса от гледището на материалния живот, в който се намират корените на злото. Значи, с помощта на разумната дейност на ума и на сърцето, човек слиза в материалния свят да изучава злото като сила и принцип в света. Това може да постигне човек само тогава, когато е дал път на идейното, на Божественото начало в себе си. Кога отваря човек сърцето и ума си за Божественото? Когато живее според великите закони на Битието. Тогава човек е подобен на извор, който дава на всички. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той има какво да дава от себе си. Той е радостен и доволен. Обаче, докато разрешава въпросите си от гледището на ума и на сърцето си, човек живее в света на радостите и скърбите, т. е. в материалния живот. Започне ли да решава въпросите си от гледището на разумния или Божествен свят, човек се качва горе, в главата си, и там се проявява. От главата си, т. е. от клоните на живота, човек слиза в материалния живот, в корените на злото. Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя със злото. В материалния свят умът и сърцето работят едновременно. Запример, ако човек тръгне с левия крак напред, веднага след това дясната ръка излиза напред. Значи, сърцето се проявява чрез левия крак, а умът – чрез дясната ръка. И обратно: ако десният крак излезе напред, с него заедно излиза лявата ръка. Това са два метода, с които човек работи в материалния свят. Ако приложи двата метода и няма резултати, човек прибягва до третия метод – приложение на висшия ум. Той се отправя към главата си, т. е. към Божествения свят. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите- на ръцете си, стиска главата си и се обезсърчава. Няма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зряла ли е, или не. Погледнете към ръцете и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Светът е създаден разумно. Следователно, и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпросите на своя живот. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате с възвишените същества, които ви идат на помощ. Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат. Човек трябва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъм. Същевременно той трябва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тялото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъм, човек се свързва с Божественото начало в света, което започва да работи върху него. По този начин, именно, Бог въздействува върху разумните хора. Работете съзнателно върху силите на своя ум и на своето сърце, да се свържете от една страна с природата – майка на цялото човечество, а от друга – с Божествения дух – баща на човечеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито са имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, без напрежение, но не се подавайте на леността. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лягайте си рано, да се наспите добре и в четири часа сутринта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна в леглото, но веднага ставайте. След това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 – 15 минути в размишление върху разумния живот и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрез сън. Друг начин има, по който човек може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щом го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка със силите на разумната природа, които укрепват организма. Така човек ще кали волята си и ще постигне своите желания. Волята е свързана с духа на човека. Силната воля подразбира силен дух. Има ли силен дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човека. По него познавате, какво носи човек в себе си, какво е изработил в миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят те в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представляват. Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законите, които управляват живота. Той се разочарова на всяка стъпка. Ученият вижда нещата, както са в действителност, и не ги идеализира. И тъй, стремете се към разумните прояви, към съзнателния живот, в който няма големи противодействия. Когато противодействията са големи, и страданията са големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създават излишни страдания. Като ученици, вие трябва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели? Ама някой ви казал, че вашият билет печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Същото се отнася и до скръбта. Преди да разберете, как е станала една работа, не се поддавайте на скръбта. Гледайте на живота разумно, със самообладание, да внесете нова вълна, нов импулс в себе си. Задачата на всеки човек, като ученик на Великата школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота. Т. м. 2. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 г. – София. * Правилно разбиране на природните действия Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940) 5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.
  8. Аудио - чете Николина Банева Да възлюбишъ, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис. Първо издание: Севлиево, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Да възлюбиш Послание към Коринтяните, 13 гл. В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!" За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини. Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонена площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си, човек съзнателно се качва нагоре и се ползва от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода. "Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Великото Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание, казваме, че грехът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие. "Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в малкото и малкото във великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота. Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите ѝ в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта във физическия свят и проявите на стомаха, с които се занимават икономистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат икономическия въпрос за хляба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес". Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата ѝ. Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота. Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната ѝ предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото, да предаде от своя живот, т. е. от своята енергия, на всяка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назад, да се пречисти. Ако венозната кръв не се върне в сърцето, т. е. в своя първоизточник на живота, не може да се пречисти. Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чист трябва да бъде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистите по сърце ще видят Бога. Само те могат да се приближат към първоизточника на живота, да се пречистят и обновят. Мнозина се запитват, може ли човек да живее на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва да знае, по какъв начин да се чисти. Първо той трябва да намери причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идат, и след това да отиде при великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Те са. изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малките, и на големите същества. Една от отличителните черти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в себе си и голямото. Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания. Христос казва: "Аз говоря това, на което Отец ме е научил". Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – подтик за човешкия дух. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голямото. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човек познава цялата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя. Две тела еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо. Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича да полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, от която са направени. Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: "В който ден престъпиш моя закон, ще умреш". С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване. Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свят, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Ако човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека. Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах ѝ, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъсне, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му се отделят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измени посоката на своята мисъл, на своите чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра. Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на древността, някой си Апио, който живял някъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача. Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта като младенци. Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижите на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът ѝ ще бъде благословен. Мислите ли, че решенията, които съдията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си. Преди години ми зададоха следния въпрос: Как се обясняват и оправдават неправдите, които съществуват в съвременния свят? Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за земята не са и за небето, защото земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си. Трябва ли да питате, защо изгрява слънцето? Слънцето изгрява и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грее слънцето, ще се ползва от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т. е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота. В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора. Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се поддава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек, непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урежда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде. Казвам: Нали хляб и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувства и постъпва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал. "Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Ако иска да излезе от закона на промените, човек трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта върши чудеса. Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповяда: Отче, не зная, какво да правя, как да си въздействам. От известно време нещо в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нещо в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човек, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не стане пияница. Няма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействащи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Христос превърнал водата във вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Христос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се намери човек, който да превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години. Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си. В древността един адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък. Следователно, знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живее и умира заради Бога, гледайте и на семейните отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта. Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви. Желая ви да приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот. 1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София. * Да възлюбиш Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940) 5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.
  9. Борислава Богданова

    6. МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ

    Младежки събори Под напора на голямата любознателност и наличието на различни гледища и течения в живота , които вълнуват братя и сестр и от втория ешалон, Учителят провежда т.н. Младежки събори за поясняване и правилно насочване на младите. Те са осем на брой, от 1923 до 1930 г. включително.* Провеждат се преди деня на Учителя - Петровден, с изключение на V-тия събор, проведен от 14 до 17 август 1927 година, поради построяването на новия салон на Изгрева, и последния 8-ми събор от 12 до 14 юли 1930 г. Всичките се провеждат в София. Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя. Той нарежда на Боев да ги приеме по списък и срещу парите да им даде беседи, останали от печатането. Тогава приятелите в София не купуват беседи, а предпочитат да слушат само Учителя. Тази задача има тройна полза. Застоялите беседи тръгват из Братствата, събират се средства, за да могат да се печатат нови, а братята и сестрите имат на разположение напечатано Словото на Учителя. * Виж « Изгревът» том II, стр. 210; том IV стр. 377-379, 438-446. **Виж« Изгревът» том ІI, стр. 215-217; том IX стр. 148-149. ***Виж« Изгревът» том ІІ, стр. 214-215. ****Виж « Изгревът» том І, стр. 206-207..
  10. Аудио - чете Цвета Коцева И обхождаше Исус всичка Галилея (Беседата за четене в нов правопис) От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ. Седма серия (1924–-1925). Том II. Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето И обхождаше Исусъ всичка Галилея „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ, и проповѣдваше благовѣстието на царството, и изцѣляваше всѣка болесть и всѣка немощь между народа.“ (Ев. Матея 4:23) Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа. Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне. „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ. Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени. Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ! Остави тѣзи нѣща, не махай съ рѫката си! Нека тази мушичка се наяде! Това е благородство на душата. Пъкъ ако искашъ да не те смущаватъ мухитѣ, тогава не ги пущай въ кѫщата си! Да се занимавашъ съ дребни работи въ живота си, това е една велика опасность. Тази опасность не е въ сила да ни поврѣди, но тя, по причина на неразбиране основния законъ на живота, усилва нашитѣ страдания и ги прѣвръща въ мѫчения. Богъ, Който е създалъ свѣта, създалъ го е за своитѣ дѣца и Му е приятно, като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че сѫществуватъ. Богъ се радва на всичко. Той не гледа на нѣщата тъй, както ние гледаме. Ние може да прѣзираме нѣкой волъ може да прѣзираме нѣкой конь, да кажеме: е, този конь, този волъ! За Бога, обаче, тази душа, която е затворена въ форма на конь, на волъ, има смисълъ, има съдържание. Богъ гледа бѫдешето. Ако вие разгледате развитието на човѣка отъ първоначалния моментъ до послѣднята му стадия като човѣкъ, и прослѣдятъ всичкитѣ 400,000 форми, прѣзъ които е миналъ, нѣма да намѣрите никакъвъ признакъ отъ сегашната му човѣка форма. Ако се спрете именно на първия моментъ отъ неговото развитие и го сравните съ послѣдната му форма, когато се е опрѣдѣлилъ като човѣкъ, нѣма да намеритѣ нищо, което да напомня сегашното му състояние. Отъ тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човѣка, сѫ се минали милиарди години, а този милиарденъ животъ сега се е съкратилъ на деветь мѣсеца. За въ бѫдеще този деветь-мѣсеченъ периодъ може да дойде само до една минута. Значи, за въ бѫдеще човѣкъ може да мине всичката своя еволюция не въ деветь мѣсеца, а само въ една минута. Тъй че цѣлото му развитие ще бѫде съ интенсивность равна на една минута. Вие ще кажете: какъвъ ще бѫде този животъ въ една минута? Тази минута е Божествена. Знаете ли отъ колко хиляди векове се състои такава една минута? Въ Божествения часовникъ хиляди наши години съставляватъ само една такава Божествена минута въ живота. Интенсивна е тя! „И обхождаше Исусъ Галилея“. Галилея значи разумния животъ. Защо обхождаше Исусъ Галилея? – Исусъ обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности въ живота и да ги изправи. Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. „И обхождаше Исусъ Галилея“ – разумния животъ. Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ. „И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?“ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо. „И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща. Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ! Светията пакъ си помислилъ: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 години го държа“. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всѣкога трѣбва да провѣрявате, кой ви говори. Вие всѣки пѫть може да знаете, дали ви говори Истината или не, дали моята бѣседа е права или не. Всѣки музикантъ, всѣки виртуозъ може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човѣшкото сърдце не лъже никога. Човѣшкиятъ умъ не лъже никога. Човѣшката душа не лъже никога. Човѣшкиятъ духъ не лъже никога. Това сѫ обши положения, разбирате ли? Вие казвате: нашиятъ умъ е развей прахъ. Не е така. Умътъ, който Богъ ни е далъ, е Божественъ, разбирате ли? Извѣяни сме ние, които не разбираме, които не знаемъ, какъ да го нагласяваме. Казвате: сърдцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ. „И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие“. Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно. „И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление. „И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си!“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята. Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь. Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно. Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ. Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни. Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ. Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърдцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърдце, и то не само привидно, а фактически. Азъ мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е единъ вѫтрѣшенъ актъ. Да се пожертвуваме вѫтрѣшно, това значи ние да отворимъ душата си за цѣлия свѣтъ. Разумностьта е нѣщо вѫтрѣшно. Само между двѣ души, които се обичатъ, може да се възстанови онази връзка на Любовь. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате другитѣ хора, но казвамъ, че трѣбва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли въ свѣта. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребатъ, да ви турятъ единъ надписъ отгорѣ, или пъкъ да напишете нѣкоя книга за човѣчеството. Не, най-важното нѣщо за всѣки едного отъ васъ въ живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христосъ е отишълъ въ Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трѣбва да носите тая свѣтлина. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разумни, могатъ да изпълнятъ волята Божия, а онѣзи, които считатъ, че не сѫ разумни, могатъ да кажатъ, че не сѫ въ състояние да изпълнятъ волята Божия. За тѣхъ въпросътъ седи малко по-другояче. И тъй, трѣбва да схванемъ, че мощното въ свѣта, това е Богъ, а Богъ е Любовь, която не се мѣни. Богъ всѣкога мисли заради насъ. Пакъ ще ви потвърдя, че въ Бога има такова силно, непрѣривно желание ние да израснемъ, да се развиваме, да имаме непрѣодолимъ стремежъ за знания, и то, не привидни знания, но такива, чрѣзъ които да разбираме живота. Въ Бога има непрѣривно желание да сме свободни и тогава да дѣйствуваме. Дѣто и да отида азъ, трѣбва да имамъ тази истинска свобода въ себе си, че да я прѣдамъ и на другитѣ. Тогава, дѣто отида азъ, и Богъ да бѫде съ мене. Човѣкъ, който отива да проповѣдва нѣщо, а Богъ не е съ него, това не е проповѣдване. Тази проповѣдъ нищо не струва. Ако азъ служа на Бога, а Богъ не е съ мене, това не е никакво служене. Значи, ние трѣбва да бѫдемъ навсѣкѫдѣ съ Бога. Дѣто отидемъ, Духътъ Божий трѣбва да бѫде съ насъ, и ний трѣбва да бѫдемъ съ Духа. Само тогава думитѣ ми ще иматъ смисълъ. И сега думитѣ, които азъ ви говоря, иматъ смисълъ. Та повтарямъ: нашитѣ грѣхове, нашитѣ заблуждения не сѫ въ сила да измѣнятъ Любовьта на Бога къмъ насъ. Той е готовъ мигновено да заличи грѣховетѣ ни, стига да има такова желание и въ самитѣ насъ. Щомъ има въ насъ това желание, Богъ всѣкога ги заличава. Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви. Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя. Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“ И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“ „И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ. Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си! Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години. Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день. Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина! Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 юли, 1925 г. въ гр. София.
  11. valiamaria

    1930_07_12 Право си отсъдил

    Аудио - чете Николина Банева От книгата Осми младежки събор „Право си отсъдил“, 12 - 14.07.1930 г., Първо издание: София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ Отговори Симон и рече , Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." А Той му рече „Право си отсъдил." (Лука 7:43) Всяко начинание в човешкия живот, в каквато област и да е, трябва да се тури на здрава основа. Като говоря за човешкия живот, разбирам разумния живот. При това, аз имам предвид не само живота на хората, но живота и на ангелите, и на всички съвършени същества. Тъй щото, когато говоря за човешкия живот, аз подразбирам целокупността на живота, т. е. разумното начало, което е горе на небето, и долу на земята, е едно и също. Дето се проявява този живот, там е Царството Божие, там е Бог. С други думи казано дето е Бог, там разумният живот се проявява; дето отсъствува Бог, там разумният живот не се проявява. Оттук вадим следния природен закон: майката се радва, когато детето е при нея; майката скърби, когато детето отсъствува. Казвам: в това отношение смисълът и целта за човешката душа е Божественото начало. Както майката е необходимост за детето, без която то не може да се прояви, не може да се организира, не може да придобие онова, към което се стреми, така и човекът, останал без Божественото начало в себе си, е изложен на същите нещастия и неуспехи. Когато Божественото отсъствува, човек се излага на ред противоречия и се запитва: защо съществуват противоречията в света? Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро. Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи!" (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже нямаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тях ще го възлюби повече? Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.). Този закон съществува и в природата. Какво става с някое цвете, което е поливано повече? Това всички знаят. Всяко цвете, което е поливано много и на време, расте повече и се развива по-добре от онова, което е поливано малко и не навреме. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка мисъл, на която се обръща по-голямо внимание и се храни повече, тя израства и укрепва повече от онази, на която не се обръща много внимание. Всяко чувство, на което се обръща по-голямо внимание, което се полива и храни повече, израства и укрепва по-добре и дава повече плод от онова, на което малко внимание се обръща. Казвам: на първо място ние трябва да обърнем внимание на новия живот, който иде сега. Този живот, именно, трябва да поливаме, да отхранваме, а не стария живот. Какво представлява старият живот, и какво може да ни даде, ние знаем това. Той има вече безброй бръчки. Омразата, завистта, съмнението, подозрението и онази цяла плеада от недъзи, които ние познаваме, представляват бръчки на стария живот. И след всичко това мнозина казват: да живеем по старому! Как? С бръчките на стария живот ? Кой от вас, като се погледне в огледалото и види бръчки на лицето си, е доволен от себе си ? Коя мома, като се погледне в огледалото и види бръчки на лицето си, е доволна от себе си ? Недъзите, това са бръчки по лицата на хората, от които те заприличват на стари баби. Съвременните хора, със своите недъзи, не са нищо друго, освен стари баби, с бръчки на лицата си. Въпреки това, те казват: ние трябва да си държим старото. Благодарим за старото! То отживя вече своето време. Ние казваме; всеки, който люби, той е човек от новото поколение; който не може да люби, той е стар дядо, или стара баба. Тъй поставяме въпроса за новото. Някой казва: аз не мога да обичам. – Стар си. – Обичам. – Млад си. – Нищо не мога да постигна. – Ти не можеш да постигнеш нищо, защото нямаш любов, нямаш знание, нямаш мъдрост, нямаш истина. – Не мога да уча. – Как ще учиш? Ти си оставил своята свещена книга на децата ; те са играли с нея, изтъркали, зацапали са буквите й. Децата, със своите моливи, са драскали върху твоята книга, и днес ти не можеш да четеш от нея. Ти трябваше свещено да пазиш тази книга! Казвате: ние искаме да станем велики хора. Кое е великото в света? – Човешката душа. Животът пък е израз на човешката душа. Дето има душа, там има живот. Дето има живот, там има и радост, и знание, и мъдрост. Дето животът не тече нормално, там има и радости, и страдания. Сега вие знаете, че даже и праведните хора са изложени на страдания. В първичния живот не е имало страдания. Страданията дойдоха отпосле. Ако някой човек направи един абцес на вашата здрава ръка, вие ще изпитате страдания. Ако някой направи един абцес на чувствата ви, вие пак ще изпитате страдания. Изобщо, дето и да ви направят абцес, вие все ще изпитвате страдания. Когато се спират поривите на човешката душа, или стремежите на човешките мисли и чувства, всякога се произвеждат страдания. Когато пък се дава потик на поривите в човешката душа, или когато се дават условия за растене на човешките мисли, всякога има радости. Това са елементарни работи. Вие сте запознати с великата Истина в живота, която се разбира по два начина. Първият начин е много лесен. Той е законът на Любовта. Да люби човек – няма по-лесна работа от това. Човек може да обича, когато иска, и както иска. Никой не може нито да му заповядва, нито да му налага, как да люби и кого да люби. Няма друг господар в любовта, освен самият човек, който люби. Той не се запитва, как да люби. Трябва ли някой да запитва другите, как да люби ? Люби когото искаш и по който начин искаш! Никой няма право да се меси в твоята любов, да казва, че тази любов е права, или крива. Вие искате никой да не се меси във вашата любов, а се месите в чуждата любов. Не позволявайте да се месят във вашата любов, но и вие не се месете в чуждата. Щом искате свобода за вас, тогава дайте свобода и на другите. Дойде едно кученце при вас, обикне ви и започва да скача около вас, да туря краката си отгоре ви, но с това ви окаля. Вие веднага го ритнете сърдито, отстраните го от себе си. Защо правите така? Оставете го да ви се порадва малко, то ви обича. Наистина, ще ви окаля малко, но другояче то не може да постъпи. Кученцето не може да изяви любовта си към вас, както хората я изявяват. После, някой бръмбар, или някаква мушица ще кацне на лицето ви, ще ви помилва по своему. Защо? – Обикнали са ви. Те казват: искаме да ви помилваме малко. Такива са техните разбирания за любовта. Ние често говорим за морален живот, за морални постъпки и казваме: еди-кой си мъж хванал една жена за ръката, а после я помилвал по лицето. След това се произнасяме, че той направил престъпление. Защо ? – С тази постъпка той опетнил жената. Питам: когато мухата кацне на лицето на някоя жена, или когато едно куче скача вьрху нея, те не са ли я опетнили? Те по-чисти ли са от мъжа? Щом дойдете до морала, вие намирате, че постъпката на този мъж по отношение на жената не е морална. Защо? – Защото той имал някакво лошо намерение. Ако пък някоя жена хване ръката на един мъж, според съвременния морал, и нейната постъпка не била морална. Навярно тази жена има някакво лошо намерение. Такива са разбиранията за морала на много от съвременните хора. Следователно, според съвременния морал много хора разсъждават като фарисея Симона, който казваше за Христа: този човек е пророк, учен, не знае ли, че тази жена, която целува краката му и ги маже с миро, с грешница? Ако знае, как й позволява да прави това? Или и той, като другите мъже, обича жените и затова я оставя да целува краката му. Казвам: жената, която се доближи до Христа, беше много благородна ; тя имаше някаква тежест в душата си. Животът й се беше обезсмислил, тя искаше да го осмисли. Питам: по кой начин човек може да изкаже любовта си ? Когато младата мома обикне някой момък, тя откъсва едно цвете и му го подарява. С това тя си изказва любовта. Всички хора късат цветя, и си ги подаряват. Когато някой любим човек ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добре да го нагостите. С това изказвате любовта си към него. Сега можете да изпаднете в дребнавости, да питате: имаме ли право да късаме цветя? Имаме ли право да колим животни? Аз не съм против даването на цветя, но казвам: не късайте цветята! Искате ли да дадете никому цвете, извадете го с корена му заедно, турете го в една малка саксийка, и така го подарете на човека, когото обичате. Ако той ви обича, нека го закачи на дрехата си със саксийката заедно. Ако ти откъснеш едно цвете и го дадеш на своя възлюбен, то казва: както аз без корена си ще увяхна, така и твоята любов ще увяхне. Тъй щото престъплението не седи в това, че сме откъснали едно цветенце, но в начина, по който ние изказваме нашите мисли и чувства. Повечето от мислите и чувствата на съвременните хора са все от характера на откъснатите цветя, чиято съдба, в края на краищата, е увяхване. Като наблюдавам тия неща, аз виждам степента на развитието, до която са стигнали хората. Разбиранията им, моралът им, пък и Словото Божие, всичко това за тях представлява откъснати цветя. Някой направи нещо и казва: моята постъпка е морална. Да, морална е, но от морала на откъснатите цветя. Тя не е от морала на цветя със своите корени. Който носи откъснато цвете, той живее по стария морал. Когато някой млад момък се влюби в една мома и й дава откъснато цвете, с това той казва: ето, такава ще те направя. Когато говори за щастие, а й подарява откъснати цветя, които тя туря на главата си, тези цветя й казват: ти ще бъдеш толкова щастлива, колкото сме щастливи и ние на твоята глава. Принципално разгледан въпроса, това означава откъснатото цвете. Аз не ви упръквам с това. Няма нищо лошо в късането на цветята. Добро е желанието на младата мома да си откъсне цвете и да се закичи с него. Добро е желанието на младия момък да откъсне цвете и да го подари на своята възлюбена. Обаче, с късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Казвам: обновление на нещата се изисква, а не умъртвяване. Запример, някой човек се облича хубаво. Едни одобряват това, други го съдят, че обичал да се облича хубаво. Аз бих желал за в бъдеще хората да се обличат всеки ден с нов костюм. Защо? – Защото, ако човек от сутрин до вечер носи един костюм, той го опетнява със своите мисли и желания, които е имал през деня. Следователно, не е добре да носи човек дрехи от болни хора. Не се пръпоръчва на човека да носи стари дрехи. Ние трябва постоянно да се обновяваме, както и природата постоянно се обновява. И Писанието казва: „Постоянно обновявайте своите мисли и чувства !" Процесът на обновяване се изразява и външно, и вътрешно. Питам: защо се обличаме ние? Да се харесваме на хората ли ? Някой се облича с нови дрехи и казва: как ми седят новите дрехи? Харесвате ли ме? Чувството у човека да се харесва и на другите хора не е лошо, но нашите нови дрехи трябва да имат корени, да не са само откъснати цветя. Когато човек се облече с нови дрехи, преди всичко той трябва да бъде благодарен на Бога, че му е дал живот, че му е дал хубави мисли и чувства, че му е дал възможност да се облича добре и да оценява хубавото и красивото в света. Ако носиш хубави, нови дрехи, но се провалиш в света, все едно, че носиш скъсани дрехи; те скоро ще увяхнат. Лошите мисли и чувства у човека развалят новите, хубавите му дрехи. Сега, да се върнем към правата мисъл, която трябва да имаме в живота си. Бог, Който е създал света, има желание, всички същества, в които е внесъл съзнателен живот, да се проявяват добре, да мислят и да чувствуват право. Обаче, поради неразбиране на Божиите желания и закони, хората понякога изпадат в погрешки. Погрешките не са изключение за човека, те са неизбежни за него. Погрешки правят и писателят, и ученият, и шивачът, и готвачът. Погрешките вървят подир нас така, както сянката след човека. Ние не трябва да се спираме върху тях. За нас е важна работата, която трябва да свършим. Питам: един ден, след като заминем от земята, какво ще вземем със себе си от сегашния си живот? Да допуснем, че някой човек е живял на земята 120 години, след което я напуща и заминава за онзи свят. С какъв капитал ще замине той? Ако през тези 120 години, прекарани на земята, този човек е работил съзнателно върху себе си, той ще има капитал и за небесния живот. Обаче, ако този човек е прекарал безсъзнателно своя живот, ял, пил и за нищо друго не мислил, след като замине от земята, той ще се намери в положение на последен бедняк. Какво е придобил той от земния си живот ? – Нищо. Какъв е бил смисълът на неговия живот? – Не знае. Дали ще има човек капитал за онзи свят, или няма да има, това зависи от неговите разбирания. Да заминем за онзи свят, без никакъв капитал, това означава цвят, откъснат от неговия корен. Ето защо, казвам: не късайте цветята! Късате ли ги, с това вие спирате тяхната еволюция. Да откъснете един цвят от някоя череша, това значи да я спънете в нейния прогрес. Всеки цвят трябва да цъфне, да завърже плод и плодът да узрее. Сега, по аналогия на този закон, да дойдем до мислите. Ако у вас цъфне една мисъл, и вие прибързате да я откъснете и дадете другиму, какво сте придобили? Не беше ли по-добре тази мисъл да остане на дървото, да завърже плод и плодът й да има костилка ? Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да цъфнат, да завържат плод, плодовете им да узреят и да опитаме техния вкус. В това седи смисълът на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да имат костилка! Това е същественото за тях. Под костилка ние разбираме безсмъртието. В безсмъртието пък се крие Божественото. Всички неща, които нямат костилка, семка в себе си, те не могат да дадат никакъв живот, те умират. Сега, Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Той му казва: „Всяко нещо, което се върши без любов, внася безлюбието, което е равносилно на откъсване на някой цвят. При това, всеки откъснат цвят неизбежно е осъден на смърт. Съвременните хора се учат от своите опитности, и много от тях, едва след като убият някой човек, тяхната съвест се пробужда, и те съзнават, че са направили престъпление. Засега хората се успокояват с думите: нищо не съм откраднал, никого не съм убил. Така е, но за праведния, у когото зрението е събудено, грехът иде и от малкото престъпление, както и от голямото. Гръхът се образува от малки нишки, от които правят гемиджийското въже Множество тънки нишки трябва да се сплетат, за да образуват гемиджийското въже. Всички нещастия, които ни сполетяват в живота, се дължат на това, че нашият ум не функционира правилно. Понякога тежестта в сърцето се дължи на известни недъзи от ред поколения, през което време вашите деди и прадеди не са живели правилно. И ако вие днес не живеете добре, вашите грахове ще се отразят върху бъдещото поколение. Ако вие днес не живеете добре, защо се сърдите на вашите деди и прадеди? Някой казва, тежка, лоша е моята съдба! Не е достатъчно само да констатирате това. Питам: какво ще правите, ако ви заставят да съживите всички откъснати цветя? Когато Христос видя, че носят мъртвец, единствен син на бедна вдовица, той спря носилото, простря ръката си върху момчето, което веднага се съживи. И даде го Христос на майка му. По същия начин и вие трябва да съживявате откъснатите цветя, а не да ги хвърляте. Съживите ли ги, дайте ги на майка им, както Христос направи с умрялото момче. И у вас има благородни желания, мисли и чувства, които са в положението на откъснати, захвърлени и умрели цветя. Всичко това хубаво и красиво у вас трябва да възкръсне Другояче казано: онова, което Бог е вложил в нашия ум и сърце, ние не трябва да разваляме. Ние трябва само да поддържаме онова, което Бог е съградил у нас. Как?– Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всяка сутрин полива цветята си. Не ги ли полива, те увяхват. От неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начин, наготово. Вие очаквате Бог да дойде, изведнъж да поправи живота ви и да внесе в него новото. Мнозина имат криви схващания, те мислят, че ако имат много пари, много къщи, ще бъдат щастливи. Това не е право. За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една чиния варен боб и малко плод, било праскови, ябълки, грозде, круши и др. И тъй, щастието зависи от съвсем други причини в света, а не от тези, които хората намират. То почива на особен закон, а именно: пълноводието или животът на реката се поддържа от извора. Следователно, доколкото изворът се влива в реката, дотолкова и самата река ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Божественият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем. Оттук вадим следното заключение: радостта, мирът, спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас. Ако човек се отдели от Божественото в себе си, той ще мяза на суха река, или на пръсъхнала чешма, или на празно корито без никакво съдържание. Затова, дръжте се в следното правило: всеки ден трябва да имате прилив на Божествен живот в себе си. При прилива на Божествения живот човек не трябва да се страхува. Някои се страхуват от Божествения живот и казват: ако речем да живеем по Бога, ние няма да имаме добър живот. Вие сега нямате добър живот, но дойдете ли до Бежественото, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. И тогава, отдето и да мине реката, т. е. Божественият живот, всички растения, тревици, дървета ще й се радват. Защо! – Любов е тя. Реката навсякъде проявява своята любов, и затова е добре дошла: и за корените на дърветата, и за листата им, и за цветята, и за всички бубулечици. Няма същество в света, малко или голямо, което да не се възхищава от Божественото. Следователно, ако Божественото у вас се влива, вие няма да срещнете същество, което да не се възхищава от него. Ако Божественото се проявява у вас, като прегърнете и целунете някого, с това вие му придавате нещо; обаче, прегърнете ли някого, както огънят прегръща, вие взимате от него нещо. Всички имате огън в къщи, знаете, какво прави той. Туряте дърва на огнището, запалите огън, и след малко дървата изчезват. Казвате: огънят гори. Всъщност огънят ли гори ? Дървата горят, а не огънят. Сега, превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другите хора. Изобщо, не ограничавайте хората в себе си. Не се бъркайте в Божиите мисли, в онова, което Бог е създал. Не критикувайте Бога в себе си, като казвате, че еди-кой си човек е по-талантлив, по-богат от вас. Критикувате ли Го, вие си създавате голямо зло. Когато критикувате Бога, това показва, че имате крива представа за щастието. Ако, наистина, парите могат да направят човека щастлив, още сега мога да дам на когото и да е от вас 100 килограма злато, да го носи на гърба си, да видим, колко може да бъде щастлив. Всеки ще бъде готов да вземе 100 килограма злато на гърба си, но аз го давам само на този, който се наеме да го занесе наведнъж, без кола, на далечно разстояние, без да се отекчи и умори из пътя. Колцина от вас ще искат това злато? Казвам: животът, който Бог ни е дал, струва повече от всякакво богатство, но ние не го оценяваме. Животът, който сега имаме, е неоценим; той може да издържи на всички земни богатства. На живота принадлежат всички богатства, всички светове. Куклите, залъгалките, дрехите са създадени за човека, а не човек за тях. Това е новото схващане за вътрешната свобода. Стремете се да бъдете свободни, да не се измъчвате. Като направите нещо, вие казвате: това, което извърших днес, не беше право. Щом намирате, че постъпката ви не е била права, изправете я. На другия ден пак казвате: не постъпих право. Тогава, вземете мярката, с която определяте, кои неща са прави, и кои криви, турете я на постъпката ви и измерете, да видите, с колко сантиметра постъпката ви не е права. Като измерите, прибавете към дадената мярка това, което не е право, и по този начин го изправете. Сега, правата мисъл, правите схващания за живота са новото, което иде в света. Невидимият свят, както и всички напреднали души, желаят всички събудени хора да мислят и да чувствуват правилно. Защо ? – Защото, ако нашият живот е чист, ние можем да направим окръжаващите хора щастливи. Ако нашият живот е нечист, и окръжаващите ще бъдат нещастни. Разумният, добрият син носи щастие за баща си и за майка си; неразумният, разпасаният син никой не го обича: и бащата, и майката, и братята, и сестрите му го считат за безпорядъчен човек и не му се радват. Ако имате един добър, даровит брат, вие се радвате и казвате: много е добър и даровит нашият брат. Сега аз желая на всинца ви да бъдете даровити, да бъдете добри. Вие няма отсега нататък да ставате даровити и добри, защото сте такива, но трябва само да проявите своята даровитост и доброта. Ако искате сега да станете добри или даровити, това е механическо схващане на въпроса. Божественият живот постоянно се влива у нас, и ние трябва само да благодарим и на малкото, което Бог ни дава всеки ден. Не гледайте на това, което хората имат. Водата, която Бог е влял във вашите корита, тя определя вашия живот. Ако разбирате нещата по този начин, вие ще можете по-лесно да се справите с мъчнотиите на физическия живот, и ще можете правилно да уредите своите семейни, социални и духовни отношения. Много пъти съм ви казвал и пак ви казвам, че Христос няма да дойде на земята така, както Го очаквате – с мантия, с корона на глава, да съди хората. По този начин Христос няма да дойде, защото в такова идване няма нищо съществено. Панделките и украшенията не определят човека. Когато младият момък дойде в дома на своята възлюбена и я намери накичена с панделки и цветя на глава, със златни пръстени на ръцете, по това ли ще я познае? Той ще я познае по нейната доброта и разумност. Де ще останат нейните накити, ако тя, още на третия месец след женитбата, започне да вършее харман в къщата на своя възлюбен? Ако вършее харман в дома му, тя ще мяза на онзи попски син от варненско някъде, който един ден, в отсътствие на майка си, направил една голяма пакост. Било по Великден, когато майка му изчистила, замазала цялата къща, измела двора, прегледала 12-те здрави и добре изхранени пуйки, и като дошъл празника, тя отишла на църква. В това време синът й влязъл в курника, извадил оттам пуйките и ги вкарал в къщата. Взел камшик и започнал да марширува с тях из цялата къща. Те започнали да крякат, да се хвърлят по стените, по прозорците, повечето от които изпочупили, а стените изцапали и изподраскали. От това маршируване се дигнала такава голяма врява, че една от съседките им се принудила да отиде на църква, да съобщи на попадията, че голяма врява се дига в къщата й. Майката се върнала в къщи, и се почудила на всичко това, което видяла. Скоро тя поправила всички пакости, като казала на сина си: втори път да не си позволяваш подобни неща, защото ще те обадя на баща ти. Питам: каква е била мисълта на този млад попски син, да вкара пуйките в къщата и да вършее харман с тях? Понякога не постъпваме ли и ние по същия начин, като това момче, с нашите мисли и чувства? Казваме: пари нямаме, това не е на място, онова не е на място. Това показва, че пуйките, които са у нас, вършеят около къщата ни и ровят с краката си. Всичко онова, което днес ни смущава, аз уподобявам на вкараните пуйки в дома на попадията. Христос се обръща към Симона и му казва: „Право си отсъдил. Комуто повече се прощава, повече люби." Следователно, от нас, които искаме да вършим волята Божия, в сравнение с животните и птиците, повече се изисква. За мухите, за животните е извинение да правят погрешки, понеже малко им се дава, но на хората от 20 век, с големите благословения, не е простено да правят погрешки. Още днес трябва да напуснем фарисейския живот и да не казваме, че Господ не ни е създал, както трябва. Това не е права мисъл. Ние сме се отклонили от правия път, от своето прямо предназначение, затова нам се струва, че не сме създадени, както трябва. Бог е съвършен, и ние трябва да бъдем съвършени. Той е предвидил за всеки от нас една работа, която само ние можем да извършим. Божественото у нас, което ни учи, което ни ръководи, как да градим, това е истинският човек. Всеки човек чувствува Божественото у себе си. Когато мислиш, че всичко можеш да направиш, това е Божественото, което работи у тебе. Щом мислиш, че нищо не можеш да направиш, това е човекът у тебе, който е слаб. Това са два принципа, които живеят заедно в човека и непрекъснато се сменят. Малкото дете, когато огладнее, трябва да отиде при майка си, да каже: мамо, гладен съм. Майката ще го нахрани, защото детето е слабо, немощно ; то само не може да си изкара прехраната. В това отношение молитвата, съзерцанието едновременно изразяват мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват връзка между Божественото и човешкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързват човешкото и Божественото, двата противоположни полюса, в едно цяло. Да правиш добро, да мислиш добро, това е човешка постъпка, която се намира под зоркото наблюдение на Божията мисъл и Любов, вследствие на което тази човешка мисъл по алхимически начин се превръща в Божествена. Даже и най-неблагородните желания под Божествения импулс се превръщат в благородни. Писанието казва: „Бог действува у нас, и превръща нашите мисли и желания в добри". Сега, всички млади и стари, които сте се събрали днес на размишление, трябва да определите, какво да правите. Старите ще кажат: ние остаряхме, младите да му мислят! Младите ще кажат: старите да се махнат, те са вече стари. Ако мислите така, това е неразбиране на живота. В живота на земята има стари и млади, но в Божествения живот няма стари и млади. В Божествения живот има само отношения между любещи души, братя и сестри. Сега ще направя едно уподобление: сестрите са старите, братята са младите хора. Следователно, всяка сестра предетавлява старец. Защо хората обичат младите моми? Понеже са стари, мъдри, имат повече знания. Жените са по-умни от мъжете, защото са по-стари; затова, именно, провидението им е поверило отглеждането на децата. На мъжете, като на млади, не е поверена тази работа. Старите трябва да знаят, как да възпитават, а младите трябва да се учат. Сега, да приведа тези два символа – брат и сестра. Сестрата, в ума на всички, трябва да седи, като мъдрец, който е дошъл на земята да слугува. В който дом влезе сестрата, тя влиза като мъдрец, който носи мир и разположение. Тя носи със себе си мек елемент, тъй необходим при трудните условия на живота. Братът пък, това е ангел, който слиза на земята да върши волята Божия. Той е крепък, мощен. В който дом влезе братът, всички се радват, той носи ядене. Тъй щото, когато дойдат и братът, и сестрата, всички се радват. Това са два принципа в живота, два ангела, които взаимно си помагат, за да извършат възложената им работа. Така трябва да разбирате живота. И тъй, оставям ви сега Христовите думи, които Той е казал на Симона: „Право си отсъдил." Моето желание през тази година е всички право да отсъдите. Сега ще ви запитам: кой от двамата ще люби повече? – Комуто е повече простено. И затова, понеже на вас е много дадено, вие трябва много да любите. 1. Беседа от Учителя, държана на 12 юли, 1930 г. – Изгрев.
  12. Hristo Vatev

    1923_07_03 Първото правило

    Аудио - чете Николина Банева От книгата Първи младежки събор, „Разцъфтяване на човешката душа“ 1-5.07.1923, София, стар правопис. Първо издание 1923 г., София. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Първото правило (Учителят) Всички трябва да намерите една норма, да имате едно правило за мерене на нещата. В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки, или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от туй раждане. Ще кажеш: "Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: "Пак ще се откажа, няма да раждам". Туй правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля. Защото, трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува, и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия. Някой окултисти казват, че мисълта е кратковременна. Не, ние виждаме в пространството ваши мисли и желания, които от хиляди години живеят и мислят тъй, както хората. Мислите, желанията - това са живи същества, те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрешите? Вие разрешавате известни Божествени въпроси, нали? Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой. В какво седи творчеството на Гьоте, или на Шекспира, или, в какво седи творчеството на Толстоя? Или, вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни, запример, закона на женитбата, той трябва да се жени с идея. Ако някой е момък и после се ожени, то, като се роди неговия син, синът му да не се жени, той да бъде последен; и момата, която се жени - нейната дъщеря, да не се жени, да бъде последна. Нищо повече! Ама кой човек няма да се жени? - Онзи, който е съвършен. Това е само за съвършените. "Които се сподобят с възкресението, нито се женят, нито за мъж отиват". Женят се само несъвършените хора. Питат: "Да се женим ли, или да се не женим?" Щом сте несъвършени, ще се жените, а щом сте съвършени, вас женитба не ви трябва. Рязко и положително - съвършените хора нямат нужда от женитба! Сега, думата "женитба", няма да я разбирате в нейния буквален смисъл. Всеки, който се жени, трябва да има за цел синът му да бъде съвършен, следователно, той трябва да вложи в него най-възвишените свои идеи; и синът да бъде израз на своя баща. Дъщерята да бъде израз на своята майка, на нейния най-съвършен идеал, Божествен идеал. И тогава ще престане старият начин на превъплотяване. В природата има нов начин, по който душите може да се усъвършенстват. Тъй че, има и друг начин за усъвършенстване, не се самозаблуждавайте, не мислите, че само така може. Има други, по-съвършени методи. Ако тия методи не са приложени досега за нас, то погрешката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този метод е готов, но понеже ние не сме готови да възприемем по-идеален метод, и не може да го разберем, затова хората са останали толкова назад. Преди две хиляди години Христос е учил така: "Ако не се родите изново от дух и вода, не може да видите царството Божие. Роденото от плът, плът е, а роденото от Духа, дух е." Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане. Ако майката е от плът, бащата не трябва да бъде от плът; ако бащата е от плът, майката не трябва да бъде от плът. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете две отрицателни величини, и да дадат една положителна? Може ли две празнини да ви дадат една положителна реалност? Две празнини всякога ще дадат празнина, те трябва да се напълнят с нещо. Сега, аз мисля, че списанието "Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му, и двамата не бяха напълно духовни. Вие казвате: "Да започнем нещо самобитно". Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в "Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: кое е новото в "Новия живот?" Това не е за упрек, но, посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? В Америка има една зададена задача: дават 25 000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. Нова идея, разбирам такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която до сега не е казана, 25 000 долара ви очакват. Ами че сега, за да кажете новото учение, новата идея, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите, дали тия нови идеи не са казани в миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трябва да имате абсолютно никаква задна цел, да сте прями и откровени, всичко да е ясно, като бял ден. Трябва да имате само един план и никакви задни цели! Белите Братя, в туй отношение, са много строги. Та, сега и вас, младите, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадем вдъхновение, ще ви дадем теми, материал, списанието ще върви много добре. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате две, три, четири списания, но как? Във всинца ви трябва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та, казвам, според мен, туй списание, което вие мислите да издавате, може да излиза, но, като се съберем на годишното събрание, там ще се решат подробностите по издаването. Помнете, че окултният закон не търпи разединение. Разклонение може да търпи, но разединение не може. Две списания на един дънер преспокойно може да растат, но ако ги насадите едно до друго, и двете ще станат хилави, не ще могат. В тях ще има състезание и нищо няма да излезе. Единство в основата, и разклонение в изпълнението на природния план. Сега, вие сте най-малко двеста души ученици, всеки един ще има по един занаят, от който, за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души, по 300лв. правят 60 000 лв. Вие ще дадете 60 000 лв., и старите ученици от школата, и те са 200 души по 300 лв., значи и те внасят 60 000 лв. За една година ще се съберат всичко 120 000 лв. Работата е свършена. Но, ще се опретнете да турите нещо ново, туй, което до сега не е турено. Може ли да го направите? Ще направим опит. Сега слушайте, тия пари, които са дадени, това са един кредит. На този кредит отгоре може ли да турите нещо, което да го компенсира? Законът е такъв: на всеки кредит отгоре, ще може ли да дадем нещо, което да отговаря? Защото, забележете, в окултната наука, в Бялото Братство, тия пари са живи, те не са мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които нас ни дават, в тях са вложени чувства, любов. Можем ли да отговорим на тази любов със същото нещо? Не мислите, че тия пари са мъртви. Не, на тях трябва да отговорим по същия начин. Помнете правилото, че Божественият път е най-лесният път за ходене. Няма по-лесен път, не се лъжете. Божественият път, по видимому, е мъчен, но той е най-лесният път. Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният. И аз казвам: вие, които от хиляди години сте претърпели най-големите страдания, и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървели. Той е много труден. Отсега пътят ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии. Какви ужасни минути сте прекарали в миналите съществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство и сте видели ужаса му, нима отсега нататък, когато сте свободни от него, ще се повърнете назад? Няма какво да се спъвате. Сега, има някои от вас, които са по-близо до истината, т.е. ще работят с по-малко усилия, а някои с повече. Но всички трябва да работите за разработването на вашия ум. Има известни зародиши, които са посадени във вас и вие трябва да им дадете условия да поникнат навреме тия семенца, да израстнат, да се развият във вашите умове и да цъфнат, да завържат и да узреят във вашите сърца. Тия семенца са вложени във вас и върху тях ще работите. Само по този начин умът и сърцето може да богатеят. Само така ще опитаме живите закони на природата. Като четете старите списатели, ще ви дойдат нови идеи. Старато дава място на новите идеи. Разните науки спадат към разни области. Това ще го знаете. Законът е такъв. Вие не можете да пеете хороводна песен на умряло, и на сватба не можете да свирите погребален маршъ. Има известни науки, които спадат към мажорната гама; има науки, които можем да класифицираме към минорната гама, а има науки, които ще класифицираме към хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичките науки или само в мажорната, или само в минорната гама. Според новото класифициране на науките, математиката, запример, към коя област спада - към мажорната или към минорната гама? - Към мажорната, само че съвременната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантите са изгубили основните тонове на мажорната гама и тя е останала хороводна. Мажорната гама съдържа простор, разширение, идея на удивление, а понеже съвременните музиканти не могат да предадат туй удивление, образували са от тази гама малки маршове. Значи, от мажорната гама са останали малки идеи. В минорната гама има дълбочина. Тя е запазила малко своята дълбочина, понеже е била в скръб. Минорната гама е запазила своята чест, а мажорната гама е загубила своята чест. Съвременната наука, като математиката, запример, тя е станала прозвище. Съвременната математика, съвременната геометрия са дали в ръцете на лоши хора най-лошите средства за разрушение. Съвременната математика, тя е една блудна жена. Съвременната химия, тя е друга блудна жена, тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло в света. "А - казват - химията е една хубава наука." Да, тази химия не трябва да трови хората, а трябва да намери начини, как да се лекуват отровите, как да ги изваждаме от човешките сърца, от човешките умове. Това е наука! А сега, когато някой химик намери някой задушлив газ, всичките вестници, всичките литератори ще го хвалят, че еди-кой си учен намерил еди-какъв газ, че щял да отрови цял град. Та, каква полза от това, че щял да отрови цял град? Намерил някой експлозив. Хубаво. Та, ние идем да турим науката на нейното подобаващо място. Ще кажем на науката: "Ти да не блудстваш вече с толкоз мъже, ще бъдеш честна жена. Само един мъж ще имаш. Ти ще употребиш своята сила, своето знание, своята мъдрост само за Бога, само за човечеството, само за доброто." То е наука. Когато съвременните учени хора откажат да се продават за пари, тогава ще се оправи света. Тия, учените хора, които се продават за пари, развалиха света. Днес, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупиш с пари. Дайте някому от тях един, два милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобретение. Е-е, питам ви: При такъв единъ морал, какво общество може да имаме? Сега, вас, като ученици на Бялото Братство, не могат ли да ви подкупят с 200-300 хиляди лева? Утре и до вас ще дойде изкушението. Ще ви дадат 100 000 лева на година, и ще ви кажат: "Не ви трябва да пишете." Ти ще кажеш: "Малка умора имам, искам да си почина, слагам перото малко, за по-благоприятни времена." Защо? Защото 100-200 000 лв. на перото, това е голяма тежест - не можеш да пишеш. А защо някой път турятъ 200 000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цяла нощ няма да спиш - пишеш. Казвам: трябва да се справите с една социална мъчнотия - подкупа с пари. Вие, младите, трябва да се пазите от този стар бог, парата, най-ужастният бог е той. Той е ужасен Мамон. Знаете ли, каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободим от това, да се подкупваме с пари, а с честен труд да изкарваме своята прехрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за вбъдеще, като живеем по честен начин, да се не каляме вече. Тия, старите дрехи са се окаляли, но новите дрехи да не окаляме. Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките закони, които майката налага. Докато е в утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, но то казва: "Съдба, карма." И то ще бъде там, докато се сформира, но, дойде ли деветият месец, излиза. Тогава му отрязват пъпа, то е самостоятелно от майка си. Та, казвам: в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим. Ние не можем да скъсаме изведнъж със старото, но всинца трябва да бъдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този глас, със старото всичко изведнъж ще бъде свършено, и изведнъж ще кажете първата дума. Сега, децата, като се родят, заплакват, понеже не знаят първата дума. Вие ще въздъхнете и ще кажете: "Слава Богу, освободихме се от това робство, сега сме свободни от старото." Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрязване на този пъп. Ще кажете: "Слава Богу, освободихме се." Знаете ли колко дни ви остават, за да се родите? Десет дни ви остават още, да се родите. От всичкит дни на стария живот ви остават още десет деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея. Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим, какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, ще си дадем отчет. Ще видим добрите и лошите страни на геометрията, добрите и лошите страни на физиката, добрите и лошите страни на химията, на богословието. Ще видим и добрите, и лошите страни на всички науки, и ще си дадем отчет. Съдба е това в света! Ти си физик, ще дадеш отчет за своята физика. Тези физици, тези химици, изпълниха ли те Божествената воля? С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача, като учени хора? Всяка наука има своя отговорност. Ще кажете: "Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае, какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш. Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора. Сега, запример, искаме да докажем, защо съществува материализма? Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути, да оборя един материалист. Ето как ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола, тук, започне да аргументира, има ли душевен живот, или няма. Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на легло, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот, или не? Още упорства. Махна с ръка, извадя и астралното му тяло. Той вижда трима. Още се съмнява. Извадя и менталното му тяло, станат четирима. Той се хване за главата, казва: "Аз вярвам вече в Бога." Туря го тогава в менталното му тяло, казвам: вярваш ли? - Вярвам. Помниш ли? - Помня. Туря го в астралното му тяло, казвам: вярваш ли? - Вярвам. Помниш ли? - Помня. Туря го във физическото тяло. Казвам: вярваш ли? - Вярвам. Ще помниш ли? - Ще помня новото учение и ще го проповядвам. Тъй ще му докажем, че сме прави. Всичките ваши аргументи са хубави, но не са съществени. Има и други доказателства: като отидеш при 35-те милиона градуси на Божествената Любов, ще се върнеш и доброволно ще кажеш: "Събличам се от всичките лъжливи мисли и желания, няма нито помен да остане от тях, аз ще работя, като човек, желая да изпълна волята Божия." И тъй, щом срещнеш един материалист, в пет минути ще му докажеш. Как? Твърде лесно. Ама той ще каже: "Ти ме умъртви". Няма нищо, това е първата реторта. Как! Във втората реторта си. Като го прекараш през десет реторти, той ще стане човек млад, значи, освободен от всички заблуждения, човек, който е готов да носи възвишеното, благородното; човекът, който няма да се подкупва с нищо. Първото нещо, като основа в живота си, ще турите този морал: с нищо да не може да се подкупите. Единственото нещо, което може да ви подкупи, да бъде Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава, всички ние ще бъдем носители на Божественото. Сега, не искам да ви гледам тъй омърлушени и да казвате: "Дали това е вярно, дали това е истина". Не, вие вървите в този път, дето няма абсолютно никаква лъжа. Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъл ще имате в ума си, тя ще ви бъде като правило, като максима. Не бързайте, десет деня още имате, докато се родите. Няма да скъсате със старото. Аз ви казвам: със старото няма да скъсате, има още десет дни. Когато искате да скъсате с този свят, ще трябва да има един бял брат при вас, той ще скъса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към това, старото. Преди да дойде той, по никой начин няма да късате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакате. Затуй трябва да бъдете трезви във вашата мисъл. Много трезви ще бъдете, без страх и без тъмнина, със светлина и с любов. Туй трябва да имате предвид. Ние седим пред светлината на Божествения свят и знаем, кое е погрешно, и кое е право. Ние мислим, че съвременната наука е честна. Не, тя има много грехове. Пък и окултизмът, и той има много грехове. В окултизма се родиха черните братя, затуй и окултизмът има своя опасна страна. Като влезете в него, ще изучавате тия неща, няма какво да се плашите. Тъй седи сега великата истина. Този импулс, който имате във вашите души, е Божествен, но, ако не знаем как да посеем Божественото, може да си повредим. После, в изкуството, художниците също имат много грехове. Колко грехове имат музикантите! Едни от тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грехове имат! Свещениците, които са си играли с мистериите, колко лъжи имат! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти, и ще имаме една Божествена наука, в която няма абсолютно никаква лъжа. Има ли в една книга вложени и петте добродетели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, в които душата не е взела участие. Някъде е взело участие само сърцето и ума, после у други са взели участие волята и сърцето, някъде сърцето не е взело участие. Възвишеното и благородното у човека трябва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия път, а този е пътят. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият път. Сега, вие трябва да намерите една форма, в която ще изразите тия истини. Ние трябва да бъдем като цветята. Като изразим най-строгите истини, като изобличим света, да го турим в такава лека форма, в такъв аромат, че тази истина да бъде привлекателна, да можем да привлечем с нея света. Сега, аз зная, какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че в съвременния свят има и други хора. Кои са тия хора сега? И други, хора има! Ами, ако ти си един от тези хора, тогава? Първото нещо, човек се съмнява, нали? Да кажем, че ти си един музикант. Осъмниш ли се, ти парализирваш своята дарба в себе си. Такъв е Божественият закон. Няма желание, няма мисъл, в каквото и да е направление, да пожелае, или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислете, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел има, има и радост в живота ни. Тъй щото, тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне, и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И затуй ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега, това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва. "Бог е любов" "Добрата молитва" 4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.
  13. Hristo Vatev

    1923_07_02 Две думи!

    Аудио - чете Николина Банева От книгата Първи младежки събор, „Разцъфтяване на човешката душа“ 1-5.07.1923, София, стар правопис. Първо издание 1923 г., София. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Две думи! (Учителя) Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у вас самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла от Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго? После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-ниско стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него". И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко. Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винт. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш. Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре в себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени. Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети тамяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място. Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казват: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вътрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щом някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие! Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно. Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във вас, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия свят, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания. Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца! "Изгрява вече ден тържествен!" 7 ч. в. "Ще се развеселя." Вторник.
  14. alexamsterdam

    1930_07_14 Чрез Него стана

    Аудио - чете Николина Банева От книгата Осми младежки събор „Право си отсъдил“, 12 - 14.07.1930 г., Първо издание: София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 14 юли 1930 г. ЧРЕЗ НЕГО СТАНА „Всичко чрез Него стана; и което е станало, нищо без Него не стана." (Йоана 1 : 3) В живота на човека е потребна поне една опорна точка. Човешкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато човек изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви – мисли, желания, действия, са разпокъсани, безсъзнателни, или тъй наречени свободни, безволеви. Вие си задавате въпроса: тогава, как трябва да постъпим практически, отде да започнем? „Всичко чрез Него стана." Има нещо у човека, чрез което всичко е станало. То е предпоставка, аксиома, която не може да се доказва, но се приема наготово. Човек трябва да приеме тази аксиома на основание на законите в науката. Ти започваш някаква работа, но непременно трябва да предпоставиш нещо, което да приемеш абсолютно, без никакво съмнение. Ако не приемеш тази предпоставка, нищо няма да направиш. Казваш: какво трябва да правя? „Всичко чрез Него стана." Щом всичко чрез Него е станало, Той казва, какво трябва да направиш днес. В Неговия план всичко е предвидено. Щом не знаеш, какво да правиш, ти си в безсъзнателния живот. Щом знаеш, какво да правиш, ти си в съзнателния живот. Под самосъзнателен живот ние разбираме етап на животните ; под съзнателен живот разбираме етап на хората, а като се говори за свръхсъзнателен живот, разбира се етап на ангелите. Следователно, съзнанието на животните е на по-ниско стъпало от нашето. Вследствие на това мислите на животните са в зависимост от нашите мисли. Животните правят всичко, каквото ние помислим. Ти намислиш да откраднеш няколко черешки от някое дърво и току-виж – някоя птичка възприеме твоята мисъл: кацне на една череша и си открадне няколко черешки. Кой може да хване тази птичка на черешата? По кой закон ще я съдят? Кой стражар ще тръгне да я гони? Казвам: всички наши мисли се проектират в съзнанието на по-нискостоящите от нас същества. Един ден, когато нашите мисли се реализират, те ще се върнат по обратен път към нас, и ние ще разберем, каква пакост сами сме си направили. От нас зависи и положението на животните. Ако ние мислим разумно, и те ще постъпват разумно. В този смисъл казвам: хората са свободни да крадат, но един ден, когато животните започнат да крадат и да ядат техния труд, тяхната работа, както скакалците изяждат нивите, само тогава те ще разберат, какво са направили. И тъй, първото положение: дръжте в ума си мисълта, че „всичко чрез Него стана." Приемете тази мисъл като аксиома, защото има нещо разумно в живота, на което човек трябва абсолютно да се подчинява. Искаш да направиш нещо – не бързай! Допитай се до разумното начало в себе си, трябва ли да направиш това нещо, или не. Казваш: искам да се проявя. Попитай разумното начало в себе си, да се проявиш ли, и по какъв начин да се проявиш. В какво седи проявлението на човека ? Да допуснем, че някоя мома иска да се прояви. Аз взимам формите такива, каквито са, без да турям друго някакво съдържание в тях. Когато някоя мома иска да се прояви, това подразбира, че тя иска да се облаче хубаво, и дето мине, на всички да обърне внимание. Тръгне по улиците – никого не среща. Отиде на хорото, и там няма хора. Всички са отишли на работа. Тя ходи тук-там, разхожда се, но онзи, за когото се е облякла, не е там, нийде не го среща. И съвременните хора понякога мязат на тази мома, която се е облякла хубаво, но не среща своя любим. Облекат се с най-новата си идея и тръгват на хорището. Като не срещнат това, което търсят, те казват: не стана тази работа! Защо? – Защото гайдарджията го нямаше. Тези, които трябваше да играят на хорото, са отишли по своята работа. Общата работа в света е Божествена. Това, върху което всички хора едновременно се съгласяват, е Божествено. Човешката работа съставлява средоточие в живота, в което всички органи се събират. Докато всички органи се събират в това средоточие, дотогава всички работи вървят добре. Един ден, обаче, когато или ръката, или пръстите само, или ушите, или очите, или друг някакъв уд кажат, че имат особено мнение върху живота, и се отделят от общия организъм, ние усещаме, че у нас настава някаква вътрешна дисхармония. Същото нещо става и в различните общества. Някой от членовете на дадено общество казва: аз съм на особено мнение. Добре, бъди на особено мнение, но запитай се първо, дали твоето особено мнение е в хармония с Божественото у тебе. Ако е в хармония, в природата ще се забележи един малък придатък. Когато времето се подобрява, в термометъра, както и в барометъра, се забелязва известно повдигане на живака, което показва, че има малка придобивка. За да се придобие нещо ново в живота, непременно известна енергия трябва да се влее, да се предаде към това, което първоначално е било. Например, ако в термометъра се вложи известно количество енергия, която повдига живака, непременно и в барометъра става същото повдигане на живака. Следователно, щом някоя мисъл е Божествена, тя винаги предизвиква повдигане на живака в термометъра на вашето сърце и в барометъра на вашия ум. Щом във вашите термометри не става никакво повдигане, а напротив, забелязва се спадане на живака у тях, това показва, че имате отрицателни мисли. Представете си, че вие туряте на огъня боб, искате да го сварите много добре. Обаче, забелязвате, че вашият термометър спада на 100 под нулата. При това положение, колко време трябва да държите боба на огнището, за да заври ? Колкото и да седи бобът на огнището, той няма да заври, защото при тази температура огънят не може да гори. Обаче, повдигне ли се температурата на водата до 100°, вие ще знаете, че при тази температура и при съответно нейно налягане, след един час най-много, ще имате добре сварен боб. И тъй, животът придобива смисъл само в Божествените прояви. Когато изпаднеш в безизходно положение, нямаш опорна точка, не знаеш вече, какво да правиш, ти започваш да мислиш едно, второ, трето, искаш по своему да създадеш своя свят. За да създадеш свой свят, ти непременно трябва да имаш образци. Имате ли образци? Нямате. Понякога малките хора са много смешни, когато искат да станат по-умни от Бога и от природата. И затова, слушате някой да казва: аз ще създам нещо. – Какво ще създадеш? – Ще нарисувам един образ. Питам: ако един художник се роди сам в света, без никакви образци, какво ще може да нарисува той ? Ако няма образци, той нищо не може да нарисува. Всеки художник трябва да има модели, от които да рисува. Някой казва: аз трябва да обичам! И когато проявявате любовта си, пак трябва да имате модел. За да обичаш, ти трябва да имаш модел пред себе си. Казвате: ние можем и без модели да обичаме, т. е. без обекти. Аз искам да ви обърна вниманието на това, че Любовта не е от материален характер. Тя не спада към временните прояви на живота. Любовта е извън времето. Тя е най-реалното нещо в живота – нито се губи, нито се създава. Любовта не може да се хване. Тя е непреривно течение. Всеки, който има любов в себе си, все може да направи нещо. Някой казва: аз не чувствувам никаква любов. Ако нагласиш съзнанието си в хармония с Божественото, ти можеш веднага да почувствуваш любовта на цялото Битие. Казано е: „Бог е Любов." Значи, ангелите горе имат любов, и съществата на земята също имат любов. Щом някой човек каже, че той не познава Любовта, това показва, че неговото съзнание не е в хармония с Божественото, вследствие на което той се чувствува нещастен. Нещастието на хората произтича от факта, че тяхното съзнание не е в хармония с Божественото. На какво се дължи това? – Някакъв бръмбар е влъзъл в ума им. Сега ще ви приведа един пример, да видите, какво представляват бръмбарите, които хората сами създават. Един ден учениците от един американски колеж решили да изпитат своя професор по зоология, доколко той познава тънкостите на своя предмет. За тази цел те решили да комбинират един особен вид бръмбар, съставен от части, взети от разни видове бръмбари. Така, те взели главата от един бръмбар, крачката от друг, крилцата от трети, трупчето от четверти, и от тези отделни части съставили цял бръмбар, който поднесли на своя професор с думите: господин професоре, намерихме особен екземпляр бръмбар, но не знаем, как да го класифицираме. Професорът им отговорил: това е хъмбък, т. е. ваш бръмбар, вие сами сте го създали. Той не се отнася към никоя категория на бръмбарите. И вие сега ще създадете подобен бръмбар в ума си и ще кажете: защо Господ тури този бръмбар в ума ни? Господи, какво да правим сега с този бръмбар? Към коя категория на бръмбарите да го причислим ? Господ ще ви запита: защо отрязахте главата на живия бръмбар, за да създадете този хъмбък? Казвам: това е противоречие, наистина, но целият живот е пълен с ред противоречия, на които вие трябва да правите правилни преводи. Например, често дохождат при мене сестри и братя да се оплакват, че еди-кой си бил невнимателен, студен към тях. Като дойдат при мене, те сами седят по 2–3 часа, разказват, каквото трябва и не трябва, без да бъдат поне малко внимателни в това, че аз имам някаква важна работа и нямам свободно време да изслушвам техните оплаквания. Те не разбират, че изпадат в същото положение, както онези, от които се оплакват. Щом някой човек е студен към вас, придайте му малко топлина. Как? – Като накладете под него малко огън. Еди-кой си нямал добри обръщения към вас. Дайте му една кесия със златни звонкови монети, и ще видите, какви хубави отношения ще има той към вас. Оплаквате се още, че еди-коя си сестра не ви посещавала. Казвам: направете една хубава баница, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете й един автомобил и я поканете, да видите, няма ли да ви посети. Аз забелязвам, че някои от новите хора мязат на царски синове, имат високо мнение за себе си. Срещам една сутрин едно куче, което върви с увиснала надолу опашка и си казва: не знам, какво да правя. Тази работа няма да я бъде! Като ме видя, то погледна към мене, възприе мисълта ми, вирна опашка нагоре, тръгна напред и си каза: ех, и аз мога да мисля като тебе. В това време срещу кучето излязоха 4–5 деца, взеха камъни от улицата и започнаха да го замерват. То почна да квичи и избяга, с увиснала надолу опашка. Докато вървеше с мене, кучето искаше да ми покаже, че и то може да направи нещо, но като го погнаха децата, излезе, че то не може да направи това, което искаше. Защо? – Защото децата го бият. Като отминаха децата, кучето дойде при мене и ми каза: тези деца не са тъй благородни, като тебе. Какво има? – го попитах аз. То кротко се приближи към мене и започна да се умилква. Аз го погалих малко и му казах: ти трябва да бъдеш умно куче, защото, като тебе, има много деца с вирнати опашки. С вирната опашка работа не става. С този ум ти нищо не можеш да направиш. Докато носиш този ум, децата могат да ти пукнат главата. Същото нещо се отнася и до хората. Често условията в живота могат лошо да ви изненадат. Разумните хора, като разбират това, избягват условията, които могат да ги изненадат. Например, някой човек седи на пътя, дето минава натоварена кола. Какво трябва да направи той? Ако е разумен, той трябва да се отбие настрана. Не е ли разумен и не се отбие, колата ще го прегази. Това са положения, с които се обяснява истинският живот. Истинският живот започва с движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човежа не са в зависимости от съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволните, несъзнателните движения са извън човешкото съзнание. Някой човек има обичай да се почесва по носа, зад ухото, някъде по главата, без да разбира смисъла на тези движения. Щом не разбира тези движения, той напразно иждивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тези движения ще му помогнат при много трудни моменти на живота. Казвам: като ученици, вие трябва да разбирате съзнателните движения в себе си; после трябва да разбирате съзнателните движения на животните, докато дойдете до положение да разбирате съзнателните движения на човека, изобщо. Най-първо трябва да бъдете господари на своето тяло. Човек, който не е господар на своето тяло, не може да бъде господар и на външните условия. Защо ? – Защото външните условия се подчиняват на господаря на органите. Вие можете да срещнете някакво препятствие на пътя си, но ако заповядате на ръцете си, те ще бъдат силни да дигнат това препятствие. Ако не заповядате на ръцете си, те ще бъдат слаби, не ще могат да премахнат препятствието от пътя ви, и вие ще чакате да мине този или онзи човек, да го дигне. С това вие ще изгубите много време. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима, духовна страна. Запример, движенията на ръцете и на краката си ние наричаме материални, но същевременно те представляват съзнателни актове на ангелите. Ако знаете същинските причини за движението на ръцете и на краката си, само с едно драсване на перото вие бихте разрешили всички мъчнотии в живота, както и самия живот. Например, като дигаш ръката си нагоре, в това движение вече е определено, каква работа трябва да свършиш и как да я свършиш. Щом дигаш ръката си съзнателно, ако трябва да учиш, ти ще знаеш, отде да започнеш; ако трябва да рисуваш, ще знаеш, отде да започнеш; ако си сиромах, ще знаеш, де трябва да отидеш. Ти дигаш ръката си и не знаеш, какво да правиш и де да отидеш. Учен човек си, носиш под мишцата си свещената книга, в която е вложено щастието на твоя живот, но не можеш да четеш по нея, не я разбираш. Сега, среща ви някой човек в гората и казва: горе ръцете! Вие не знаете значението на тези думи. Когато каже „горе ръцете," този човек иска да бъде свободен, да ви обере. Така прави и дяволът. Той дойде при вас, каже ви „горе ръцете», обере ви и си замине. Когато някой разбойник или апаш те обере и те остави жив, ти казваш: обра ме, но слава Богу, че останах жив. При това положение никой не те държи отговорен. Обаче, когато дяволът те обере, той ще те постави в положение да направиш някакъв грях. В този случай вече ти си отговорен за своите действия. Когато обират един човек, съществуват две различни положения: ако те оберат, т. е., ако ти си обраният, сам ще понесеш отговорността. Обаче, ако си слуга при някой богат господар, който ти е дал да носиш парите му и из пътя те оберат разбойници, тогава господарят ти ще те държи отговорен. Ти трябва да върнеш парите, които си изгубил. Същото нещо става и в духовния свят. Дойде дяволът при тебе и ти казва: горе ръцете! Ти дигнеш ръцете си, и дяволът те обере, но в психическия свят тебе държат отговорен, а не дявола. Значи, дяволът прави грехове, а тебе държат отговорен. Казваш: какво трябва да правя? Ти не трябваше да минаваш през този път, дето има засада против тебе. Един американски лекар ми разправяше една от своите опитности в Ню-Йорк. „Разхождам се из улиците на Ню-Йорк, и, по едно време, един апаш ме спира и ми казва: моля, господине, имате ли да ми размените една сума? Имам нужда от дребни пари. – Извинете, нямам, господине. – Как тъй? Човешко е да услужите, когато Ви молят. Като взе да настоява, аз схванах мисълта му. Той имаше намерение да ме обере. И в това време, докато аз бъркам в кесията да търся дребни пари, той ще я грабне от ръцете ми и ще избяга. И след това, иди го търси из Ню-Йорк! Понякога и дяволът постъпва така с вас. Той дойде при вас и казва: моля ви се, можете ли да ми размените една банкнота? Имам нужда от дребни пари. Вие казвате: чакай да направя едно добро! Бръквате в кесията си да търсите дребни пари, но дяволът я грабва от ръцете ви и уфейква. Казвам: много от споровете между вас се дължат на това, че вие вадите кесиите си, за да разменяте пари на дявола, но той грабва кесията ви и бяга. В окултната школа не се позволяват безсъзнателни движения. Там всяка мисъл трябва да бъде строго определена. Влезете ли в някое свято място, вашият ум трябва да бъде зает изключително с велики, със светли мисли. Тъй щото, каквото става, кажете: „Всичко чрез Него стана!" В човека има Божествено Начало, чрез което всичко става. Той може да не знае, кое е Божественото, но това нищо не значи. Нима ученикът, който отива на училище да учи, знае, какво ще преподава учителят му? Той не знае, какво ще преподава неговият учител, но трябва да влезе в класа, да седне на мястото си и с всичкото си търпение да чака, учителят да преподаде урока. Учителят има свои начини, методи на преподаване, които ученикът не знае. Работата на ученика е само да учи. Като усвои I отделение, той минава във II, после в III и най-после в IV отделение. Ученикът минава от отделение в отделение, от клас в клас, както тоновете в музиката вървят последователно, един след друг, или, както художникът туря една боя след друга, докато нарисува цялата картина. Казвате: ние знаем всички тия неща. Щом ги знаете, нарисувайте един човешки образ! Вие нарисувате какъв и да е образ и мислите, че това е голямо изкуство. За да може един образ да представлява някакво изкуство, в него трябва да изъкват тези отличителни черти, с които природата го е създала. Ако не можеш да схванеш отличителните черти на едно лице и не можеш да ги нарисуваш, ти не си художник. Например, очите у някои хора са много изпъкнали, у други – много вдлъбнати, у трети – много отворени и т. н. Когато прекарате една хоризонтална линия през очите, от големината на ъглите, които се образуват под и над тази линия, се определя характерът на човека. Ако ъгълът, който се образува, е остър, този човек не може да бъде нито кротък, нито спокоен. Ако имате отношения с този човек, той цял ден ще ви вари, ще ви пече на огъня, както вие варите и печете яденето. Ако главата на някой човек е тъсна при ушите и на темето горе, на този човек вие не можете да разчитате. Той и да иска да свърши някаква работа, не може, няма сили да устои на нея. Ще видите, че той оставя работата на половина. Главата на това място трябва да бъде най-малко 15 см. широка. Ако пък главата на някой човек зад ушите е несъразмерно развита в сравнение с другите й центрове, у такъв човек е силно развито чувството на страха, както у животните. Вследствие на това чувство, краката на много животни се силно продължават. Страхът е най-високото чувство, до което животните са се домогнали. Човек, у когото чувството страх е силно развито, той мисли само за себе си, за своя живот; той не е човек на новите идеи. Ако между линиите на главата, на лицето и на ръката у човека няма правилни съотношения, такъв човек не може да устоява на новите идеи. Още при първите мъчнотии, които срещне, той ще каже: това не е за мене. Мъчнотиите могат да произтичат, както от самите обстоятелства, така и от неразбиране законите на природата. Често мнозина се спират да обмислят въпроса, дали пътят, по който вървят, е прав, или трябва да вземат друга някаква посока. Това са обикновени разсъждения. За вас е важно да знаете, как да прекарате днешния ден. Този ден е важен за вас. Ако знаете, как да го прекарате, той ще определи останалите дни през годината. Има известни съотношения, известни възли в природата, които ние наричаме съзнателни възли. Когато дойдете до един от тези възли, вие трябва правилно да го разрешите, защото това определя вашето положение за дълъг период от времена и години. За изяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. При един богат американец отиват няколко млади момчета за работа, всяко от тях с препоръчително писмо. Американецът взима писмата на всички просители, прочита ги и намира, че всички са много хубаво написани, но нито едно от тия момчета не го задоволява. Той ги погледва в лицето и им казва: ще ви имам пред вид. Най-после влиза един млад момък, покланя се вежливо и още с влизането си, хвърля поглед из стаята, после към пода, дето вижда един лист. Навежда се, дига листа от земята и се отправя към господаря с думите: господине, аз ида при вас за работа, но нямам никакво препоръчително писмо. Този млад момък не знаеше, че препоръчителното му писмо беше той сам. Той се препоръча още с повдигането листа от земята. Американецът си казва: този млад човек е за мене. Той обича чистотата, той може да въведе ред и порядък. Казвам: ако способностите в областта на мозъка, дето се намира разумността, съзнанието на човека, не са развити, той всякога ще се натъква на противоречия в живота, и каквато работа започне, няма да я свърши. Преди всичко у вас трябва да бъде развита способността да схващате формите на нещата. Не можете ли да схващате формите, вие не можете да имате и правилни разбирания. Щом знаете формите на телата, вие трябва да знаете и тяхната тежест, да знаете, с какво разполагате във всеки даден случай. И най-после, вие трябва да знаете и обема на телата. Ако един зидар няма понятие от формата, от тежестта и от обема на камъните, с които ще си служи, той няма да знае, де и как да ги постави в постройката. Затова, именно, когато отделните камъни се спояват, трябва да се знае, в какъв ред и порядък да се поставят. Който не знае да ги поставя, той ще създаде голяма неправилност в градежа. След като съградите една къща, вие трябва да я боядисате. За боядисването и вие трябва да разбирате цветовете, да имате в себе си чувството на художник. Ако това чувство у вас не е развито и се заемете с боядисването на някоя къща, втори път никой нема да ви потърси. Ако сте художник, и това чувство у вас не е добре развито, каквато картина и да нарисувате, никой няма да я хареса. Освен това, човек трябва да знае, как да съпоставя нещата. Всяко нещо трябва да се постави на своето място, както числата в математиката се поставят на своето място. В това отношение математиката спада към тъй наречените спомагателни способности у човека. Много от вашите неприятности се дължат на това, че у мнозина тези спомагателни способности не са развити. Освън тези, има и тъй наречените литературни способности у човека. Литературните способности спадат към музикалните. Между музиката и литературата има нещо общо. Всяко нещо има определен тон, определен звук, който вие трябва да схващате. В този смисъл всяко живо същество има определен начин на ходене, на движение. Ако не разбираш тона, ритмуса на неговото движение, не може да има съединителна нишка между тебе и него, и тогава ти нито ще възприемаш, нито ще даваш. Следователно, когато почнем да боравим във висшия свят, ще видим, че там тонът е още по-добре проявен. Ако не разбираме тона на Божествения свят и ритмуса на духовния свят, ние не можем да се молим, не можем да имаме съобщения с възвишения свят. От това гледище, молитвата е нагласяване със съзнанията на висшите светове. Това нагласяване е подобно на нагласяване струните на цигулката. Цигуларят първо настройва цигулката си и след това вече започва да свири, според правилата и законите на музиката. Когато някой пита, защо трябва да се моли, то е все едно да пита, защо трябва да свири. Човек требва да свири, за да дойде във връзка със съзнанието на природата, във връзка с висшия свят. Преди всичко, човек трябва да свири за себе си. По този начин той възприема музиката от висшите светове, а също така я предава. Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започват своята работа с музика и песен. С това те обръщат внимание на възвишените същества от духовния свят, че искат да служат на Бога. Тези същества се заинтересуват от тях и казват: нека слезем, да видим, какво правят тия хора там. Тези същества, като по-умни от нас, щом слязат на земята, винаги ни оставят по нещо: този остави нещо, онзи остави нещо, и работата тръгва напред. Казвате: живата религия не се нуждае от наука, нито от молитва, но само от мисъл. Как можете да мислите без знания, без молитва? Ако разсъждавате по този начин, вие ще се намерите в положението на евреите, които, преди явяването на Мойсея, са правили тухли в Египет. Определено им е било тогава, по колко тухли на ден трябва всеки от тях да изработи. За тази цел, за изработване на тухлите, Фараонът им давал и слама, и глина, и всички необходими пособия. Но впоследствие, когато те започнали да изискват своето освобождение, Фараонът им отнел материалите, както и всички останали пособия, при което им изисквал пак същото число тухли на ден. То е все едно да ви заповяда някой да направите хляб, без да ви даде брашно, мая, вода и сол. Оттук вадим следното заключение: да мислиш, трябва да имаш брашно, вода, сол, мая и най-после запален огън, на който да туриш всички тия елементи. По този начин само може да се свърши известна работа. Казвам: ако вървите по стария път, макар и да сте в нова обстановка, вие пак ще гледате, дано баща ви остави някакво наследство, да прекарате по-лесно живота си. Така разсъждават и хората от старото учение. Някой от тях, като забатачи много, казва: като се помоля на свети Никола, той все ще ми помогне, ще ми остави нещо за преживяване. Ти не разчитай на свети Никола, но разчитай на себе си. Ти трябва да знаеш, че свети Никола, за да стане такъв, най-първо той е разчитал на себе си. И руснаците разчитаха на свети Никола, но отидоха. Като дойдоха болшевиците в Русия, повече от три милиона народ трябваше да излезе вън от пределите на своето отечество. И ти, ако не мислиш правилно, ще дойдат болшевиците да турят ред и порядък в твоите мисли. Какво трябва да правиш? Ще мислиш, преди още да са дошли болшевиците у тебе. Казвате: това е руският болшевик. – Оставете настрана руския болшевик. Питам: какво ще правиш ти, ако руският болшевик дойде у тебе? Под „болшевик" аз разбирам всеки, който дохожда в дома ти, разрушава старото и поставя нов ред и порядък във всичко. Когато дойдат разбойници в някоя къща, мислите ли, че след като си заминат те, всичко ще бъде в ред и порядък? Обаче, това е само отрицателната страна на болшевизма. Той има и положителна страна. Същото се отнася и до Бога. Често ние говорим, че Бог е Любов, благост, милосърдие и т. н. Бог е Любов само за онези, които Го любят. За онези, които не Го любят, Той има друго лице. Когато обичаш някого, и когато той те обича, работата върви добре. Дето не съществува любов, работата не върви добре. Любовта е ключ на съзнателните движения. Любовта е сила, която събужда човешкото съзнание. Когато не обичаш някого, ти казваш: пет пари не давам за този човек. Щом го обикнеш, ти вече се събуждаш и си готов да направиш някаква услуга или жертва за него. Щом не обичаш някого, веднага отношенията помежду ви се изменят. Следователно, Любовта е закон, който определя отношенията между хората. Любовта не е само приятно чувство, нито приятно разположение, но тя представлява правилни отношения на същества с висша интелигентност. С нея ние трябва да разрешим най-трудните задачи в живота. Ти искаш да бъдеш щастлив и казваш: да се оженя ли, или да не се женя. Ако се оженя, ще имам ли къща, ще имам ли деца, ще бъдат ли живички, ще бъдат ли умнички, ще имам ли свекърва или тъща и т. н. ? Казвам: ако ти си разумен човек, ако имаш отличен ум и добре развито сърце, и ако твоите природни способности са разработени, тогава всичко, каквото започнеш, ще успееш. Ако имаш разумно сърце, с хармонично развити чувства, ти ще предизвикаш в себе си и хармонични мисли. Сърцето обикновено управлява задната част на мозъка, задната част на главата, а умът – предната част на мозъка, челото отпред. Следователно, ако твоето сърце е добро, то ще предизвика добри, хубави мисли у хората; ако пък сърцето ти е лошо, то ще предизвика лоши мисли у хората, вследствие на което ти сам ще създадеш нещастието си. Понеже сърцето управлява задната част на главата, то държи кормилото; умът пък е капитанът, който дава разпорежданията си, определя насоката на движенията. Значи, сърцето изпълнява заповедите на капитана, и, като кормило, обръща парахода на една, или на друга страна. С ума си ние даваме директива на движенията, към които се стремим. Само капитанът знае, към кое пристанище трябва да върви, а сърцето, т. е. кормилото само изменя задната част на парахода. Някой пита: защо сърцето ми трябва да бъде развито? – Здраво кормило е нужно на парахода. – Защо умът ми трябва да бъде развит? – Защото капитанът трябва да бъде на своето място, на своя кораб. Ако капитанът не е на своето място, и ако кормилото не е на своето място, тогава де ще отиде корабът? Той ще отиде, дето не трябва. В такъв случай тялото е корабът, а умът и сърцето са капитанът и кормилото на този кораб, които ни движат към пристанището на онзи свят, дето ни е определено да стигнем. Сега ние отиваме към пристанището на щастието. Ако ви запитат някои, накъде отивате, вие ще им кажете, че отивате към пристанището на щастието. Като стигнем там, ще разтоварим част от стоката си, ще натоварим нова стока и ще тръгнем към пристанището на блажените. Казано е: „Блажени нищите духом." Какво значи това? – Блажени онези, които са стигнали до пристанището на щастието. Ти не можеш да бъдеш блажен, докато не си щастлив. Във всички постъпки на природата има голяма последователност. Ти не можеш да бъдеш добър, докато не си умен; ти не можеш да бъдеш умен, докато не си добър. „Всичко чрез Него стана." Божественото у вас едновременно е и добро, и разумно. То е съвършено. Щом всичко стана чрез Него, когато се обръщаме към Божественото у нас, ние трябва да имаме търпение да чакаме, докато получим Неговия отговор. Ние трябва да слушаме добре, с внимание, без да се запитваме, дали Господ ще ни приеме, или не. У Бога има следната отличителна черта: Той никога не отказва на желанията на хората. Каквото му поискате, Той никога не отказва. Бог може само да забави реализирането на вашите желания, но никога няма да ви откаже. Каквото поискате, Той ще ви го даде, обаче, вие ще носите последствията на вашите желания. Ако те са на място, добре ще бъде и за вас; ако не са на място, толкова по-зле за вас. Щом пожелаеш нещо, Бог само те запитва: това, което искаш, обмисли ли го добре? Може някому да дойде на ум да направи нещо зло. Бог го пита: ти обмисли ли добре това, което искаш да направиш ? Изобщо, вие трябва да бъдете внимателни към това, което искате. Защо? – Защото, каквото помислите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Ако днес пожелаеш нещо, то може да ви се даде след 20 години. Затова човек трябва да бъде внимателен в своите желания. Запример, някоя млада мома желае да срещне един млад, хубав момък, в когото да се влюби. Обаче, Бог сега, именно, не й праща такъв момък. Тогава тя се оженва за друг, когото не обича, нито харесва и е недоволна от своя живот. Когато стане 40 годишна жена, тя среща 25 годишен млад, хубав момък, в когото се влюбва и се чуди, какво да прави. По този начин идат изкушенията в живота. Или пък някой момък мечтае за красива, хубава мома, а Бог му изпраща една грозотия. Обаче, няма да мине дълго време, и той ще срещне някоя красива жена. Не е лошо човек да се стреми към красотата. Тя е толкова потребна за живота, колкото са потребни хлябът, чувствата и мислите за човека. Сега, като се говори за Любовта, много от съвременните хора имат извратени понятия за нея, считат я нещо подобно на чувството, което човек изпитва, когато пие. Това не е любов, това е чистене. Всичко онова, което Любовта дава и всичко онова, което Любовта взима, е свещено. Всички прояви на Любовта са свещени. Ако в ума на човека влиза образ, който не е свещен, той вече не спада към свещените образи на Любовта. И ако такъв човек ви обича, вие никога не можете да бъдете доволни от него! Той казва: аз обичам еди-кого си, но вие не сте доволни от него. Тогава едно от двете е вярно: или ти не го разбираш, или той не те разбира. В душата на онзи, който истински обича, има благородство: той не допуща в ума си абсолютно никакви задни мисли. Той е честен, прямолинеен, и всичко, каквото върши, е за негово добро и за доброто на този, когото обича. Ако дойде у дома ви, той ще ви донесе щастие; ако дойде на нивата ви, всичко ще тръгне по мед и масло. Намерите ли се в трудно положение, пак той ще ви даде някакъв съвет, ще ви дойде на помощ. Дойдете ли до закона на Любовта, чрез Него, именно, светът ще се поправи. „Всичко чрез Него стана." Ако любовта ти не може да събуди твоя ум, това не е любов; ако твоята любов не може да те направи герой, това не е любов. Любовта прави хората смели, разумни. Чрез нея всичко се постига. Писанието казва: „Всичко чрез Него стана, нищо без Него не стана." Кое е това Него? – Божественото в човека. Щом е така, не търсете помощ отвън. Първо търсете Божественото, а външната помощ ще дойде сама по себе си. Казвате: ние не сме Го намерили още. Не, всички сте Го намерили, и сега трябва да минете във втората фаза. Щом сте намерили Божественото, пазете отношенията си към Него. Представете си, че някой от вас е цигулар, иска да си купи хубава цигулка. Той има приготвени пари за нея, но цигулка търси. Тръгва по дюкяните, отива в един, във втори, в трети дюкян, докато най-после намира цигулка, каквато търси. Щом намери цигулката, той трябва да се научи да я пази. Същото може да се каже и за вас, намерите ли Божественото, трябва да се научите да го пазите. Изгубите ли Божественото, всеки ден ще губите най-красивите неща, които имате. Вие губите най-хубавите и светли мисли, както и най-хубавите си чувства, за нищо и никакво. Някога имате велики мисли, можете да станете гениални хора, но срещне ви някой, посочи ви една малка погрешка, и вие веднага се спирате в пътя си. По този начин изгубвате случай да влезете в Царството Божие, да постигнете своите идеали. И тъй, запишете в ума си мисълта: „Всичко чрез Него стана." Намерите ли се в някакво затруднение, обърнете ума, сърцето си към Бога, да събудите всичко красиво у вас и кажете: „Всичко чрез Него стана." Така ще се събуди вярата, а вярата ще събуди у вас Любов към Бога. Обичате ли Бога, Той ще започне да мисли за вас, и по един или друг начин ще изправи живота ви. Не се ли изправи живота ви, погрешката е ваша. Това показва, че любовта ви е малка. Мнозина казват: Учителят може да направи всичко. Какво мога да направя, това само аз зная. Вие не знаете, какво аз мога, и какво не мога. Въпросът е, какво вие можете и знаете. Има неща, които аз по никой начин не мога и не искам да направя. Запример, аз пушки не искам да правя; кесиите на хората не искам да взимам; главите на хората не искам да чупя; да лъжа хората, не искам. Тъй щото, колкото съм слаб в едно отношение и не поддържам никакви желания в тази област, толкова съм силен в друго отношение. Същото желая и на вас: за някои неща да бъдете слаби, а за други – силни, да няма подобни на вас. Често се забелязва обратното: вие сте силни в това, което аз не мога и не искам да правя, а сте слаби в това, в което аз съм силен. Казвам: бъдете слаби в това, което и аз не правя, и силни в това, в което и аз съм силен. Този е правият път в живота. Сега, преведете мисълта ми. Да бъдеш силен в злото, това е качество на дявола. В някои отношения той е много силен. Затова той заслужава похвала. Например, никой не е в състояние да уплаши дявола в тъмнината. Там е неговото царство. В тъмнината той е смел, решителен, всичко може да направи. Обаче, запалите ли една малка свещица, следа не остава от него. Молете се да не правите като дявола и да не изпадате в неговите ръце. Попаднете ли в ноктите му, драснете една кибритена клечка и ще се освободите от него. Тази мисъл преведена, означава: мъчнотиите в света се премахват само чрез светлината на човешката мисъл. Мисълта е Божественото у нас. Когато нашата мисъл светне, когато почнем да мислим, ние знаем, че всичко чрез Него стана. Щом умът ни работи, ние казваме: „Всичко чрез Него стана." Щом сърцето ни действува, ние казваме: „Всичко чрез Него стана." Оттук виждаме, че Божественото заповядва и управлява света. И когато ние мислим, Божественото работи у нас; когато ние обичаме, също Божественото работи у нас. Каквото става, чрез Него става. Това, което Бог мисли, това, което Той с ръцете си върши, всичко е на своето място. Аз искам да схванете тази мисьл и да я приложите в живота си, да стане практична. Аз не искам да ви насилвам, непременно да приемете всичко изведнъж. Това, което е хубаво от стария живот, дръжте го, оставете го в къщи, а всички стари, окъсани дрехи изхвърлете навън, изчистете къщите си от тях. Те не са потребни. Направете вътрушен превод на тези думи, какво, именно, представляват старите, окъсаните дрипи. Философията на живота седи в следното: в каквито отношения или връзки ви е поставил Бог с хората, вие все ще придобиете някаква полза от тези хора. Всеки човек, който ви е обърнал внимание с нещо, той ще внесе доброто във вашия живот; и комуто вие обърнете внимание, по същия начин ще внесете нещо добро в неговия живот. Тъй щото всички ваши срещи, всички познанства, връзки и отношения, които имате, било с някое растение, животно, човек, или с ангел, всички тия същества все ще оставят у вас известни мисли или чувства, известни блага от това, което Бог им е дал. Всичко това ще мине през вашите души. И тогава, ако искате да бъдете богати, мислете върху благоприятните условия, които Бог ви е дал. Радвайте се на телата, които Бог ви е дал; радвайте се на сърцата, на умовете си; радвайте се на своите нови разбирания! Някой казва: аз не съм като другите хора. Защо искате да бъдете като другите хора? Защо трябва да правите сравнение? Казват някои: ние не даваме пет пари за света. Не, хората на новото учение не трябва да говорят така. Светът е на мястото си, обаче новите хора не трябва да се забавляват със света. В един стих Христос казва: „Аз победих света." Значи, светът е победен от Божественото. Щом е победен, той е вече във властта на Христа. Има нещо, с което вие трябва да се борите. Това, с което трябва да поведете разумна борба, е вашата плът. Както Христос победи света, така и вие трябва да победите вашата плът. Бог казва: „Ако вие победите вашата плът, аз пък ще смиря сатаната пред мене." Вие сега искате да победите дявола, без да се замисляте върху това, че той е голям пехливанин. Всеки, който се е опитвал да победи дявола, все е бил тъпкан. Да се борите с дявола и да искате да го победите, то е все едно, да играете ролята на някой си Симеон, от еленските села, който се борил с една буга, т. е. с един бик и пожелал да го победи. Като срещнал този бик, той го хванал за рогата и казал: в името на Господа Исуса Христа! – и започнал да се бори с него. Бикът го повалил на земята и започнал да го тъпче. Той викал, молил се за помощ; дошли хора, които едва го спасили. „Чудно нещо!" – казал Симеон: „нито Исус Христос, нито аз можахме да победим този бик." Каква нужда имаше да ходи и да хваща бика за рогата ? Бикът не се побеждава лесно. Борбата е у самите нас. Ние трябва да се изучаваме, а не да се терзаем, че това нямаме, онова нямаме. Всеки от вас е способен за нещо, но той трябва да започне от това, за което е способен. Някой от вас може да не е роден за музикант, но може да пее, да разбира музиката. Друг някой не може да бъде художник, например, но може да разбира художеството. Коя жена не знае да боядисва? Ако не може да бъде художник, тя може да измаже къщата си. И това е изкуство. Ще боядиса къщата си отвън и отвътре с няколко различни бои. Основната мисъл от цялата беседа е следната: „Всичко чрез Него стана". Ако ви се преподава тази обективна наука, вие ще се уморите. Дойде ли човек до положението да се проучва, да се анализира, той пада духом. Мнозина имат неправилни възгледи за живота, но като се поставят на научна база, те виждат, че работите им не са така съвършени, както са си мислили. Това не трябва да ви обезсърчава. Пред вас седи велика задача: да работите за създаването на новия човек. У човека има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трябва да развива гениалността у себе си. Вие преминахте фазата на обикновените хора; сега сте във фазата на талантливите, но целта в живота ви е да влезете във фазата на гениалните. - Гениалността се придобива по строго научен начин. В сегашния живот на хората не се изисква само набожност. Когато човек се моли, той трябва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трябва да знае, защо прави добро. Всяко нещо, което човек върши, трябва да бъде строго определено. Казвам: всеки трябва да се стреми да стане гениален. Гениалният човек има една хубава черта в своя характер: той никога не дава обявления. Той работи за себе си. Дали ще го знаят, или не, той не се инересува затова. Талантливият човек е като американците, каквото открие, съобщава го по всички вестници. Той съобщава не само своите изобретения, но и тези на гениалните хора. Който иска да стане виден човек в света, той трябва да знае, че това не е качество на гениалния човек. Геният е доволен от себе си. Той иска, каквото изнамери и създаде, да го предаде и на другите хора даром. „Всичко чрез Него стана". Някои от вас разбират този въпрос добре, а други могат и да го приложат, но в приложението ще срещнат големи мъчнотии. Трудно е да се дойде изведнъж до този възвишен живот, но в трудните работи има вътрешна красота. Най-лесният начин за постигане на този живот е, когато човек се ръководи от мисълта „Всичко чрез Него стана". Иначе, ако човек мисли, че сам трябва да уреди живота си и няма кой да му помогне, той ще се намери в тежко положение. Да мислим, че ние сами трябва да създадем и уредим живота си, то е все едно да мислим, че можем сами да съградим къщата си: да забъркаме калта, да опечем тухлите, да пренесем камъни и дърва за строене и т. н. Ако вървим по този начин, ние ще се натъкнем на нескончаема работа. Никой човек досега не си е съградил сам къщата. Все трябва поне двама-трима души да му помогнат. Дето работят много хора, въпросите лесно се разрешават. Дето е множеството, там е Бог. Единството е в множеството. Вие трябва да изучавате закона на единството. Дойдем ли до този закон, ние ще имаме на страната си всички добри хора, както и съществата от Божествения свят. „Всичко чрез Него стана". Представете си, че някой от вас заболее. Какво трябва да направи? Ще каже на болестта: „Всичко чрез Него стана". Ако тя не си отиде, той ще й каже същото втори, трети, пети, десети път, докато най-после болестта си отиде. Едновременно с това ще запитате болестта: Ти с Него ли работиш, или без Него? Ако работиш с Него, добре дошла; ако работиш без Него, излез навън, на законно основание. Щом болестта работи без Бога, вие ще я принудите да излезе навън. Искате ли да създадете добри отношения помежду си, откривайте един друг в характера си по една добра черта, която никога да не се мени. И при това, тази черта да е такава, че и сам човек да не си я познава. Днес хората търсят само отрицателните си черти. Това човек сам знае за себе си. Изкуството е да намерите в човека една добра черта, на която винаги да разчитате. Че днес не се е проявявал добре, това нищо не значи. Това е преходното у човека; това са проявите на неговото тяло. Тялото му е конят, а конникът е Божественото у човека. И тъй, това, което чухте днес, приложете го през годината. За останалото не се грижете. То ще дойде само по себе си. За него са предвидени множество работници. Христос казва: „Не сте вие, които говорите. Каквото трябва да говорите, ще ви се даде". Задръжте сега мисълта: „Всичко чрез Него стана. Нищо без Него не стана". 3. Беседа от Учителя, държана на 14 юли, 1930 г. Изгрев. Книги: Чрез Него стана Право си отсъдил (VIII Младежки събор (1930). София, 1930) 3 беседи от 13 юли 1930 г. до 12 юли 1930 г.
  15. alexamsterdam

    1930_07_13 Връзване и развързване

    Аудио - чете Николина Банева От книгата Осми младежки събор „Право си отсъдил“, 12 - 14.07.1930 г., Първо издание: София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 13 юли 1930 г. ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и как­вото развържете на земята, развързано ще бъде на небето Метея 18: 18 Всички, които сте поканени тук, не сте дошли за ядене и пиене, нито за забавление, но сте дошли да учите. Затова трябва да внесете в ума си идеята, че сте ученици. Вие не трябва да се спирате само върху това, какво аз ще ви кажа, но сами трябва да мислите. Не е въпросът, как аз ще кажа нещата, но какво вие можете да разберете, да възприемете и да приложите, като ученици. Това ще ви ползува. По какъв начин ще кажа нещата, какво ще кажа за яденето, дали е сладко, или не, това не е важно. Ако научите това, което е нужно, яденето ще бъде сладко; ако не го научите, яденето ще бъде горчиво. Вие можете да си зададете въпроса: каква е целта, какъв е смисълът на живота? Целта на живота е учението. Когато човек научи това, което днес му е предадено, да благодари на Бога. Той трябва целия ден да учи, и вечерта да благодари, че е научил урока си. На втория, на третия, на четвъртия ден пак ще учи. И след като прекара целия живот в учене, ще замине за другия свет, дето ще продължи учението си. Само чрез учението човек разбира смисъла на живота. Сега, като ученици, аз искам да бъдете свободни, защото ще ви дам нови обяснения за нещата, за които даже и на ум не ви е дохождало. Върху много неща трябва да ви се обърне внимание. Забележете, морякът, който пътува по морето, навред е обиколен от вода, но тази вода не може да се пие. Ако ожаднее и пожелае да пие от тази вода, той предварително трябва да я дестилира, за да извади онези солено-горчиви соли от нея, които правят водата негодна за пиене. Тъй щото, когато в Писанието се казва да не любите света, то е защото го разглеждат като море. И ако вие влезете в това море, света, и пиете от неговата вода, такава жажда ще се възбуди у вас, че нийде няма да си намерите място. Солена, горчива е водата на света. Тази е простата философия, с която се обяснява, защо човек не трябва да люби света. Искате ли да пиете от водата на света, непременно трябва да я дестилирате. Това всички трябва да знаете. И тогава, от дестилираната вода на света можете да пиете, колкото искате. Обаче, както сега светът е построен, водата му е солено-горчива. И вие, искате не искате, корабът ви ще пътува по това море, но трябва да имате в себе си особени реторти, в които да дестилирате по малко от водата на света и да я пиете чиста, свободна от всякакви примеси. Аз искам да бъдете добри ученици. Вие имате една слаба страна, че бързате. Всички искате в кратко време да свършите курса на учението, затова гледате да взимате по два класа наведнъж. За вас е важно да свършите един клас на годината, но да го завършите, както трябва. Смисълът на учението не е в бързото минаване на класовете. Можете да минете един клас, а можете да минете и 20 класа, но важно е, какво ще научите. Щом разберете смисъла на това, което учите, ще минете в по-горен клас, ще минете през посвещение, което наричат „разцъфтяване на човешкото съзнание." Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниско съзнание в по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле, в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред. Вие ще се намерите в положението на впрегнат кон, който тупа само на едно място, чака момента да тръгне напред. И при това положение вие казвате: тежък е животът! Не, животът не е тежък. Животът е тежък само тогава, когато не любите и не учите. Пръкрасен е животът, когато любите и учите. Няма по-хубаво нещо от това, да любите и да учите! Сега ще ви прочета 18 глава от Евангелието на Матея, която никога досега не сте чели. Впрочем, вие сте чели тази глава, но при известни условия, при известно състояние на съзнанието си; при сегашното си състояние никога не сте я чели. Тъй както сега ще ви прочета тази глава, тя е съвършено нова за вас, нещо ново е вложено в нея. Значи, сега ще ви прочета една нова глава, от ненаписаното още Евангелие, за която нито сте чували нещо, нито на ум ви е дохождало. В онова време, във времето на Христа, както и в наше време сега, дойдоха учениците Христови, както и сегашните ученици; и запитаха Исуса, както и сегашните Го запитват: „Кой е най-голям в царството небесно» (–1 ст.). „А Исус повика едно дете, та го постави посред тях. (–2 ст.). – «Колко голямо може да бъде това дете?» Това дете бъше на пет години. И рече: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и бъдете, като децата, няма да влезете в царството небесно." (–3 ст.) – Ако се не посеете в земята, като житното зърно, и ако се не печете на слънце, никога няма да узреете. „И тъй, който смири себе си, като това дете, той е най-голям в царството небесно." (– 4 ст.). – И тъй, който донесе вода на баща си, когато е жаден, баща му ще го благослови. И който помогне на майка си да сготви яденето, тя ще го нагости. „И който приеме едно такова дете в мое име, мене приема". (– 5 ст.). „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камък воденичен, и да потънеше в дълбините на морето." (– 6 ст.). – Това са иносказателни думи. Те подразбират: вържи злото за воденичния камък и го пусни в морето! Когато децата отиват на училище, не ги съблазнявай, не взимай торбичките им, но ги остави да отидат при своя учител, да се учат. Кажеш ли някому да не ходи на училище да учи, ти го съблазняваш. Казваш: не учи, поиграй си още малко, поживей, докато си млад, нека учат простите, невежите хора. Кажеш ли някому това, ти го съблазняваш. „Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! (– 7 ст.). – Горко ономува, който става гарант за човек, който прави престъпления! „И ако те съблазнява ръката ти, или ногата ти, отсечи и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (– 8 ст.). – Ако имаш нож, с който можеш да убиваш хората, хвърли този нож от себе си. Ако носиш в джоба си един съвременен кобур, хвърли го сто крачки далеч от себе си, да не съблазняваш хората. „И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен." (–9 ст.). – Ако имаш две врати на къщата си, и през едната влизат разбойници, а през другата влизат приятели, затвори вратата, през която влизат разбойниците, а остави само тази, през която влизат приятелите. „Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, Който е на небеса." (– 10 ст.). „Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото." (– 11 ст.). „Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не остава ли 99-те на горите, и отхожда да търси изгубената?" (– 12 ст.). „И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече, нежели за 99-те неизгубени." (– 13 ст.). „Така не е по волята на Отца вашето, Който е на небеса, да погине един от тези малките." (– 14 ст.). Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." (– 18 ст.). Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца. Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишните кофи раздайте на тези, които нямат. И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите. Когато майката изпраща дътето си на училище, тя все ще му тури нещо в торбата за ядене. Детето има право да яде, само когато научи урока си. Човек има право да яде, само когато се събуди. И тъй, ако знаете да вързвате, трябва да знаете да развързвате. Една българска пословица казва: „Вържи попа, да е мирно селото!" Аз казвам: вържи дявола, да е мирен животът. Вие вързвали ли сте дявола, да знаете, как се вързва? Ако не сте го вързвали и не знаете, как се вързва, казвам: не развързвай дявола у тебе, който е вързан. Ако не можеш да го вържеш, поне не го развързвай! Такъв е законът. Щом не знаеш да го завързваш, поне не го развързвай, защото после няма да знаеш, как да го завържеш. Някой казва: защо да не го развържа ? Ако можеш да го завържеш, развържи го; пък ако не можеш да го завържеш, не го развързвай. Ако не можеш да разлюбиш един човек, не го залюбвай ; пък ако не можеш да го залюбиш, не го разлюбвай. Защото, ако го разлюбиш, ти ще развържеш дявола, а щом развържеш дявола и не можеш да го завържеш, той ще създаде хиляди нещастия в живота ти. Всички нещастия в живота произтичат от разлюбването. Който може да разлюбва, той може и да развързва. Казвате: аз не обичам вече еди-кой си човек. Щом не го обичаш, ти го развързваш. Казано е в Писанието: „Любете враговете си'" Това значи: свържете враговете си! Ако не обичаш врага си, ти си го развързал, и по този начин сам си създаваш неприятел. Така седи този въпрос в живота. Всеки човек, когото си разлюбил, той ти е вече враг. Той постоянно върви след тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбиш ли го, той хвърля ножа настрана, върви подир тебе, но вече е като отворен цвят. Казвам: аз ви говоря за онези закони, които работяг в човешката душа; аз ви говоря за един свят, с който вътрешно вие още не сте запознати, и се занимавате само с външните прояви на този свят и с неговите сили, които действуват, като барута, с който малките деца се забавляват. Представете си, какво може да стане, ако пуснете някое малко дете в един магазин, пълен с барут! То ще запали барута, но какво ще стане след това, нищо не мисли. Казва: ще цъкна, ще запаля барута ! Лесно е да се цъкне една клечка кибрит, но след това ще настане цяла катастрофа наоколо. Не се опитвайте, не си играйте със силите на природата! Когато някоя кокошка срещне един вол, тя се напери и му казва: ти знаеш ли, коя съм аз? И волът я пита: ами ти знаеш ли, кой съм аз? Кокошката пак му казва: виж, това са моите деца! Гледай да не ги тъпчеш! – Аз отдавна зная, че те са твои деца, и никога не съм ги тъпкал. Тя го клъвне и му казва: знай, че аз съм кокошка! Волът не се занимава с кокошката. Той е благороден, занимава се с разрешението на свои важни задачи. Волът казва на кокошката: днес имам да разора една нива на своя господар. Той скоро ще ме впрегне на работа. Не ми тежи работата, но откак служа на господаря си, никога не съм го задоволил. Аз търся начин, как да ме залюби моя господар. Той ме е разлюбил, и затова ме впряга и боде с остен. Искам да ме залюби, да не тегля толкова много. Щом ме залюби, той ще ме освободи от юларя. Не ме ли залюби, ще тегля през целия си живот. Днес всички хора казват, че животът е тежък. И волът казва, че животът е тежък. Казвам: вие теглите, защото господарят ви е разлюбил. Значи, господарят ви е вързал. Вие трябва да правите преводи на сегашния си живот, за да го използувате разумно. Мнозина, като не разбират живота, чакат да дойде някой от небето, да ги спаси. Действително, може да дойде някой ангел на спасението, но той няма постоянно да седи при тях. Може да поседи ден, два, три, месец, два, най-много година, и след това ще замине. И ангелът има свое предназначение, свои цели, свои мисли и желания, които трябва да постигне. Той слиза на земята от обич към някого и остава тук, докато свърши работата си. Дойде ли някой ангел на земята, вие искате той да остане постоянно при вас, както майките искат децата им, техните ангелчета, да бъдат постоянно около ттах. Те целуват своите ангелчета, радват им се, но щом изникнат крилца на тия ангелчета, те оставят старата си дреха и хвръкват вън от дома си. Майките плачат, скърбят, казват: отидоха си нашите ангелчета! Всеки ангел носи със себе си своята написана книга, листата на която виждате в техните очи, вежди, уста, нос, косми по главата и т. н. Знае ли майката, какво се крие в главата на нейното ангелче? Прочела ли е тя писмата на главата му? Всеки косъм по главата на нейното ангелче е писмо, което тя трябва да прочете. Тя даже не знае, колко косми имаше детето й на главата си, какви бяха веждите му, колко кръга имаше на очите си, каква беше големината на устата, на носа, на пръстите му, каква форма имаха ноктите му и т. н. Написана книга беше то, но непрочетена остана. Какво направи майката за това ангелче? Тя го къпеше, хранеше, обличаше го и си поиграваше с него – нищо повече. Питам: какво можете да научите при такива разбирания за живота? Правилни разбирания са нужни на хората! Дойде някой, задигне тази книга, а вие плачете, страдате и казвате: отиде книгата ми! Ще прочета няколко стиха от книгата на Амос, глава 7, от 14 стих надолу. И отговори Амос и рече на Амасия: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници." (–14 ст.). И Господ ме взе от подир стадото, и рече ми Господ: „Иди пророчествувай на людете ми Израиля." (–15 ст.). Сега, прочее, слушай Словото Господне. Ти казваш: не пророчествувай против Израиля и да не капе от тебе дума против Исааковия дом." (– 16 ст.) Зато така говори Господ: „Жена ти е блудница в граца. И синовете ти, и дъщерите ти ще паднат от меч. Това значи: мислите и желанията ти ще бъдат посети. „И земята ти ще се раздели с въже; и ти ще умреш в скверната земя, а Израиля непременно ще бъде закаран пленник от земята си." (– 17 ст.) Сега, като на ученици, обръщам ви внимание на следното положение. Всички трябва да знаете правилно да вързвате и да развързвате, т. е. правилно да любите и да разлюбвате. Не е важно, как сте били вързани. Не е важно, как сте разлюбили хората. За вас е важно, как днес вързвате и развързвате. Някой казва: защо ме развърза ? Питам: ако ти дойдеш при мене вързан и не си ял цели три деня, и аз те нахраня, развържа и пусна да си вървиш, какво лошо има в това развързване? Добре е гладният да бъде вързан, а ситият – развързан. Когато ситият се развързва, на място е развързването, но когато гладният се развързва, това развързване не е на място. Вържи гладния на едно място! – нищо повече. Развържи сития да си върви по пътя, защото е сит. Много от учениците се спират върху обикновените отношения между хората и ги сравняват с по-високите, духовни отношения, които трябва да съществуват. Представете си, че някой учител влиза в клас и започва да милва, да гали ту един, ту друг от учениците и след това им казва: хайде, сега, вървете си по домовете! На втория ден той пак повтори същото: този помилва, онзи помилва и ги изпрати по домовете им. Питам: какво ще придобият тези ученици? В тях ще се развие щестлавие и ред още отрицателни черти, каквито и в света се срещат. Какво ще бъде, ако учителят не гали учениците си, но работи с тях? Те ще научат много неща, ще се развиват. Учителят дига един ученик и го запитва: колко правят пет боба и един боб още? – Шест боба, господин учителю! – Като посеете тези шест боба на нивата, колко още ще родят? – Не зная, Господин учителю. – Ако годината е суха, колко боба ще родят? – Не зная. – Ако е дъждовна, плодородна, колко ще родят ? – И това не зная, господин учителю. – Има известни математически отношения, по които точно може да се определи, колко боба ще се родят. Христос говори за житните зрънца, които попаднали в добра почва, и едното дало 30, другото – 60, а третото – 100 зрънца. Като съберете числата 30+60+100, ще получите 190. Като разделите числото 190 на 3, ще получите средно число 63'(3). Остатъкът показва, че този плод не е могъл да се развие, нямало е благоприятни условия за него. Ако приемем същите отношения и за шестте боба, т. е. всеки боб да даде по 63 зрънца, ще получим от тях 378 боба. Сборът на цифрите в числото 378 дава 18. Това е 18 глава от Евангелието на Матея, която четох днес. Сега ще ви прочета 18 стих на 378 страница от Библията: „И не стана пасха като нея в Израил от дните на пророк Самуила; нито направиха всичките Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свещениците, и Левитите, и всичкият Юда и Израил, които се намериха, и Ерусалимските жители." (II кн. на лътовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение от епоха на робство. С пасхата евреите ознаменуваха своето освобождение от робството си в Египет. Когато човек люби, той трябва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение от робство. Когато човек иска да се освободи от какво и да е робство, той трябва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовта. Ако ти не любиш, никога не можеш да направиш пасха. Защо ? – Защото в Любовта всякога има жертва. Кого ще жертвуваш? – Себе си. Който люби, той най-първо ще пожертвува себе си. Ако вие не знаете, как да направите пасхата в себе си, ако не знаете, как да се пожертвувате, вие не сте разбрали закона на Любовта. Значи, първо човек трябва да знае как да направи своята пасха, а после, да знае как да се пожертвува. Всички говорим за самопожертвуване, но трябва да знаем, как да става това самопожертвуване. Жертвата е общ закон за всички. Когато някой се жертвува за мене, аз гледам, как той изпълнява закона на жертвата, уча се от него. След това пък аз ще се пожертвувам за него. Първо се жертвува един, после втори и т. н. Законът на жертвата е неизбежен. Няма да остане човек в света, който да не се жертвува. Когато дойдем до закона на жертвата, ние трябва да знаем, как да направим тази жертва. Не я ли направим, както трябва, тя е безполезна. Ако ти ходиш на училище и не разбираш основните принципи на учението, или ако не разбираш дълбокия смисъл на геометрията, на астрономията и на всички науки, които се преподават, какъв смисъл има твоето учение? Всички небесни тела имат своето дълбоко предназначение „за времена и за години." Всяка звезда, например, представлява един лист от свещената книга. Свещената книга пък е небето, което виждаме над нас. Слънцето представлява една от отворените вече страници на тази свещена книга. Един ден този лист ще се затвори, и на негово място ще дойде друго слънце, още по-светло, със съвсем друг цвят от този, който сегашното слънце има. Казвам в този смисъл човек трябва да цени тази свещена книга, която му е дадена. Ако вие не разбирате сегашния си живот, както сте създадени, как ще разберете живота, Който е над вас? Тъй както сте събрани тука, не е важно само, какви са отношенията ви едни към други, но всяка сутрин, като ставате, всичките удове на организма трябва да имат правилни отношения към човека, към своя господар: краката трябва да имат правилни отношения към господаря си; очите, ушити, стомахът, дробовете, мозъкът също така трябва да имат правилни отношения към своя господар. Ако отношенията на някой от тези удове не са правилни, тогава в организма на неговия господар се зараждат известни болезнени състояния. Въз основа на този закон, и господарят на тези удове, човекът, трябва да има правилни отношения към тях. Щом е така, и нашите отношения към Божественото трябва да бъдат правилни. Правилни ли са отношенията ни към Божественото, тогава всяка сутрин То ни посещава, след което ние започваме работата си. Щом Божественото те посети, тогава ще дойде твоята майка, твоят баща, твоите братя и сестри, които са слуги на този велик Божествен човек, или тъй наречения истински Баща. Ти няма да видиш Божествения човек, но ще видиш Неговите слуги, на които ще станеш на крак, както учениците стават на крак, когато учителят им влиза в клас. Когато слънцето изгрява, птичките стават на крак и обръщат погледа си към него. Когато слънцето изгрява, в сърцата, в душите на всички живи същества настава свещен трепет: всички растения, риби, птици, животни, хора, даже и великите духове затаяват дишането си. И когато човек спи, той пак усеща изгряването на слънцето. И затова, правилно е, преди да е изгряло слънцето, ти трябва да бъдеш на крака! Под думата „слънце" се разбира онова вечно будно съзнание в човека. Когато Бог иде в света, всички трябва да бъдем будни, на крак, за да възприемем Неговите свещени мисли. Той има желание да ни предаде своето знание и да ни остави свободни, да реализираме Неговото знание в живота си. Казвате: защо трябва да любим, защо трябва да обичаме, защо трябва да учим? На тези въпроси не може да се даде никакъв отговор. Защо трябва да се раждате и да умирате ? Защо трябва да спите и да ядете? Няма отговор на тези палещи въпроси, които днес ви занимават. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога няма да дойдете до правилно разрешение на тези въпроси. Питам: когато плетете или шиете нещо, от коя страна започвате – от ляво към дясно или от дясно към ляво? Освън това, защо платът, който толкова време сте тъкали, трябва да го разрязвате и после отново да го зашивате? Защо кацарят трябва да нарязва цели дъски на парчета и после да прави от тях каци? Питам: трябва ли всички хора да станат бъчвари, или грънчари ? Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, де ще изнасят стоката си за продан? Хората и без това са грънчари, защото мислите, чувствата и желанията, които всеки ден формуват, те ги изнасят на пазар. Има ли кой да купи стоката ви? В това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждат много стока, но стоката им няма пазар. Какво ще ви последва тогава? – Крах. Ще дойдат страдания, недоволства, болести и смърт в живота ви. Като се намерите пред такива изпитания, вие казвате: не разбираме смисъла на живота. Казвам: докато живеете по земному, вие не разбирате смисъла на живота, и той не ви задоволява. Когато станете духовни, започвате да разбирате смисъла на живота, и той вече ви задоволява. Когато един български цигулар тури цигулката на коляното си и започне да свири, вие доволни ли сте от неговото свирене? Не сте доволни. Самото поставяне цигулката на коляното, придава на музиката повече земен характер. Дойде ли някой знаменит европейски цигулар, той туря цигулката под шията си и започва да свири. Неговото свирене ви задоволява, защото самото държане на цигулката, облегната на гърдите, придава на свиренето духовен характер. Всички инструменти, които се подпират на гърдите, са от благородно произхождение. Сега ние ще се приближим към великата Истина в живота, да си обясним чрез нея всички прояви и явления с целокупния живот. Например, вие искате да свирите. Защо трябва да свирите? – За да влезете във връзка с всички същества. Музиката трябва да мине през няколко фази, през няколко съзнания, докато дойде до вас. Вземете, например, цигулката. Тя е съставена от дърво, от струни – кожени и металически. Първата ви работа е да заставите мъртвото дърво, от което цигулката е направена, да пее. Майсторът, който е направил цигулката, той възкресява дървото, от което тя е направена. Следователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвук на растението, от което е взето дървото за цигулката. После имате отзвук на животното, от червата на което са направени струните. Значи, първо пеят растенията и животните, които са дали от себе си материал за направата на цигулката. Ето защо, когато някой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието. Тя е музика на растенията и на животните, но не и на човека. Първо се минава през тяхната музика, и когато дойдете до вътрешния смисъл, който е вложен в музикалното произведение, тогава ще схванете музиката на човека. Значи, растенията и животните са отлични музиканти. Първите музиканти в света са растенията. Те свирят на флейта, флейтисти са. Животните пък свирят на цигулка. Те са цигулари. Ако човек не разбира живота на растенията и животните, той не може да свири. Който иска да се запознае с музиката, той трябва да изучава живота на растенията и на животните. Разбере ли човек живота на животните и растенията, щом започне да свири, техните елементи ще влязат в него, а след това и Духът ще влезе в него, като тълкувател на тоновете. Духът ще въздействува на човека чрез ушите му. Духът ще предава, човек ще възприема. Разумният човек пък ще превежда езика на музиката. Когато слушате някой цигулар, вие трябва да тълкувате това, което той иска да изрази чрез цигулката си. Цигуларят предава своята мисъл в образи, и ако човек не може да преведе тези образи, той не разбира музиката. Следователно, ако човек не започне с музиката на растенията и на животните, на млекопитаещите, той не може да дойде до живота на духовните хора. Разбере ли живота на духовните хора, той ще дойде най-после и до вокалната музика. Засега в човешкия гортан се проявява само музиката на животното, но когато той се добере до възвишената мисъл, неговият гортан ще започне да говори чрез музиката. Сега, за да се доберете до възвишения живот, всички трябва да свирите и да пеете. Ако не можете сега, поне за в бъдеще трябва да се научите. Всеки трябва да мине през дисциплината на пението и свиренето. Ако някой има силно желание да свири, а няма условия, той може мислено да си вземе някоя китара или друг някакъв инструмент и да си представя, че свири, че дърпа струните. Ще кажете, че това е залъгалка. Не, това е приготовление за нещо велико. Великите работи в света започват от малките неща. Запример, докато някой писател напише нещо хубаво, той трябва предварително да направи няколко опита, които изглеждат, като играчки, като забавления. По същия начин, искате ли да напишете някоя дума красиво, вие трябва предварително да се упражнявате върху нейните елементи, буквите й, и тогава да я напишете, както искате. В първо време вие ще пишете, както малките деца. По-хубаво от тях не можете да пишете. За да пишете хубаво, вие трябва да знаете правилата за красиво писане. Запример, ако аз напиша думата „мъдрост" по всички правила на краснописането, който разбира тези знаци, той ще прочете думата и ще каже: вие написахте думата „мъдрост". Който не разбира тези знаци, ще каже: глупост е това! Обаче, не е достатъчно само да познаеш написаната дума, но трябва да разгадаеш, какво нещо е мъдростта. Питам: що е Мъдростта? Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т. е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере, какво нещо е Мъдростта, в пълния смисъл на думата. Засега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове, и един ден, когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи, Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране великите задачи на Мъдростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Тя чертае пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране великите цели на Божествената Мъдрост, която цари навсякъде във вселената. И затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи, именно в това – да възлюбите Мъдростта. Мнозина схващат този въпрос по друг начин. И те имат право, но казвам: Мъдростта е свещеният път, по който трябва да вървите, и в който Бог призовава своите деца. Някой казва: аз не мога да разбирам. Ако искате да разбирате, недейте ходи далеч. Вие не разбирате много неща, защото се стремите да обхванете всичко изведнъж. Когато дойдете до музиката, до поезията, например, стремете се да разберете близките неща, които срещате отляво и отдесно на пътя си. Оставете настрана онези тънки, фини неща, които са още невидими за вас. Радвайте се, че срещате неща, които не разбирате, или които не виждате и не са ясни за вас. Нека бъдещето ви радва. Казвате: какво е нашето бъдеще? Бъдещето е светло. Няма по-велико, по-хубаво нещо от бъдещето. Бог царува в бъдещето. Тогава, има ли смисъл да се плашите от него? Всички условия за вашето повдигане, всички условия за вашето развитие, всички условия за вашето щастие и сила, всички условия за вашето знание, всички условия за вашето безсмъртие и свобода, всички условия за реализиране копнежите на вашата душа, се крият в бъдещето, в което Бог живее. И тъй, бъдещето ви чака. Когато дойдете до него, вие трябва да бъдете готови. Не сте ли готови, вие ще останете, като натоварени камили пред вратите на града. Натоварената камила не може да мине през Божествената врата. Дойде ли натоварената камила пред Божествената врата, тя непременно трябва да се разтовари. На същото основание и вие трябва да се разтоварите. Когато имате тежест, неразбирания, всичко това показва, че вие сте натоварени хора. Натоварените хора дигат врява, шум, правят скандали. Кой търговец, кой адвокат не дига врява, шум ? Търговецът купува– продава стока, пазари се, дига шум. Двама адвокати дигат шум, врява в съда. Защо? Който не разбира въпроса, ще каже, че те се карат помежду си. Не се карат тези адвокати, но разглеждат дело на някой човек. Единият адвокат го защищава и казва: този човек има право. Другият казва: той няма право. Една американка, женена за богат търговец, помолила един ден мъжа си да я заведе в американската борса, да види, какво правят там. – Няма защо да те водя на борсата, нищо особено няма там, което да те интересува. – Не, искам поне един път да отида в борсата. Най-после мъжът й се съгласява и я завежда в една от горните ложи на борсата. Едва седнала на един стол, тя чула такава врява, такива викове и крясьци, каквито никога в живота си не е слушала. – Слушай, не мисли, че съм толкова глупава. Аз те помолих да ме заведеш в борсата, а ти ме заведе в лудницата. – Слушай, жено, това е борсата. Аз ти казах, че няма нищо интересно за тебе в борсата. Това са учените хора, които от въодушевление викат. – Чудно нещо! Как не ги е срам да викат толкова много. – Ще викат, разбира се. След една минута, или след една секунда всеки от тях може да бъде просяк или милионер. Ако вика, той може да спечели и десет милиона; ако не вика, всичко ще изгуби. Тогава ще го хванат за краката и ще го изнесат навън. Питам: при такова положение на нещата, може ли човек да не вика ? Който вика, той остава член в борсата; който не вика, изнасят го вън. Докато викате в света, вие сте в борсата. Ама щял някой ваш брат да се разсърди – вие не искате да знаете. Трябва да печелите! Щял някой ваш брат да се съблазни от нещо. И за това не искате да знаете. Вие трябва да печелите! Или пък някой ваш брат изгубил вярата си. Нищо от това, случват се такива работи в света. Този човек си е изгубил вярата, защото вярата му е била слаба, малко кредит е имал той. Казвам: в каквото положение и да се намира човек, животът, който има той, с всички свои противоречия, струва повече, отколкото, ако е в гроба. И най-лошият живот, който срещаме, струва милиони пъти повече, отколкото живота в гроба. След всичко това, трябва ли да се оплаквате, че вашият живот е несносен? Какво искате да направите в живота си? Някой казва: аз съм недоволен от живота си, искам да умра. Когато искате да умрете, това показва, че искате да се развържете. Така превеждам желанието ви да умрете. Аз съм готов да освободя кого и да е от вас, но при следното условие: цял ден той ще оре под остена ми на нивата ; и вечерта, като се върне, ще го освободя по всички правила: ще снема хомата му, ще го нахраня и ще го оставя да си почине. В това се заключава животът. Ние сме врпегнати, и трябва да свършим работата, която ни е дадена за деня. Свършим ли работата си, вечерта господарят ни ще ни освободи, и свободата, която търсим, ще дойде. Онзи, който не е бил впряган, и който не е извършил работата, която е трябвало да извърши през деня, той не може да бъде свободен. Защо ? – Защото на другия ден ще бъде впрегнат. Ако пък днес извърши работата си, на другия ден ще бъде свободен. Това е велик закон, който наричаме закон на разумните хора. Ние говорим за разумните хора, а не за големите. Не са големите хора, които ще завладат света; нито пък малките хора ще завладат света. Обаче, разумните хора ще завладат света. Те ще бъдат негови господари. Ако голямото може да завлада света, тогава мамонтите, тези големи, предпотопни животни, досега щяха да го завладат. Ако голямото може да завлада света, преди потопа имаше големи, гигантски дървета, на височина 500–600 м., които трябваше да завладат света, но и те не го завладаха. След тях дойдоха големите млекопитаещи, но и те не го завладаха. После дойдоха хората исполини, които също не завладаха света. Значи, силата не седи във външната големина. И малките същества не можаха да завладат света. Това показва, че силата не седи и в малките неща. Най-после дойдоха новите, разумните хора, които разбраха, че силата седи в мисълта. Силата на човека не е в колебанието, че от него нищо не може да излезе. Напротив, в тази мисъл се крие човешкото безсилие. Казвам: ако си мамонт, нищо няма да излезе от тебе; ако си комар, нищо няма да излезе от тебе; ако си разумен човек, всичко може да излезе от тебе. Значи, минус и минус при умножението и делението дават плюс. Плюсът е разумното начало в света. Следователно, вие можете да имате грандиозни планове, но е не могат да спасят света. Тези грандиозни планове няма да се реализират. Вие може да имате микроскопични планове, като тези на комарите, но и те не могат да спасят света. Обаче, вашите различни желания и мисли могат да служат като тухли и цимент за съграждане на Царството Божие. Тъй щото разумното, което ние реализираме на земята, Бог го взима и с него съгражда бъдещия живот, в който сега всички трябва да работим. Някой казва: защо трябва да живеем? Ние трябва да живеем, за да събираме материал за съграждане на Царството Божие. Казвам: върху това, именно, трябва да работят и учениците. Някои казват: ние не сме големи хора в света, не сме силни. – Вие не се нуждаете от сила. – Ние нямаме пари. – И от пари не се нуждаете. – Ние не сме известни хора. – И това не ви трябва. Вие се нуждаете от разумност. Имате ли разумност, бъдещето е с вас. Щом сте разумни, всичко можете да направите. Следователно, нашата сила не седи в богатството, нито във властта, която имаме, нито в знанието, което можем да придобием, но в служенето, което можем да извършим. Да служиш на Бога, да чувствуваш връзка с Него и всякога да си готов на работа за Божието дело, в това седи и силата, и богатството, и властта, и знанието на човека. Някой казва: аз искам да стана проповедник. – Ако всички станете проповедници, кому ще проповядвате? – Аз искам да стана учител. – Ако всички станете учители, кого ще учите? – Аз искам да стана певец. – Ако всички станете певци, на кого ще пеете? – На себе си. – Щом можете да пеете на себе си, тогава ще можете да проповядвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вечността? – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света. Казвам: в сегашния си живот вие трябва да разбирате закона на бъдещето. Някой страда, защото е вързан. Щом е вързан в тялото си, той не трябва да страда. Тялото е на Бога, и Той сам ще го развърже. За какво са дадени ръцете на човека? – Да пише. За какво му е дадена главата? – Да мисли, да съчинява поезия. Ако трябва да пишеш, пиши; ако трябва да пееш, пей ; ако трябва да свириш, свири ; ако трябва да копаеш, копай; ако трябва да работиш, работи; ако трябва да ходиш, ходи! Всяка работа, сама за себе си, е важна според закона на Божията Мъдрост, на която Любовта и Истината са служители. Всяка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е свещена. Ако завържеш връзките на обущата никому, ти си извършил велика работа; ако си дал някому чаша вода, ти си извършил велика работа. Ти можеш да кажещ някому само една блага дума, но тази дума има толкова тежест, колкото милионите думи в сто тома, написани от някой учен или философ. Всяка дума трябва да се каже на своето място. Ако някой човек напише сто тома, които не са на място, един ден Бог ще го натовари да носи тази своя тежест. Ще видите, как един ден Бог ще натовари всички писатели, които не са писали на място, да носят своите книги на гърба си – своя собствен товар. Който е много натоварен, много е писал; който е малко натоварен, малко е писал. Някой ще каже: слава Богу, че нищо не съм писал. Питам: знаете ли, какъв товар представляват всички ваши мисли и желания, които сте реализирали и на които се дължи нещастието в света ? Какво ще правите с този товар? Знаете ли, каква отговорност носите върху себе си? Време е вече да се ликвидира с миналото. Вие създадохте голяма катастрофа в св