Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'музика'.

Открити 12 резултата

  1. 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ В.К.: Вашето детство къде преминава? Верка: В Айтос, после идвам в София. В.К.: Кога идвате в София? Верка: В София дойдох най-напред в 1928 година. Сега чакай да ви кажа нещо. Сега, като бях аз ученичка в Айтос, в прогимназията, вземах уроци по цигулка от един мой съгражданин, Илия се казва, той беше гимназиален учител в Бургас. Аз не бях виждала цигулка, но един ден чувам, пък родителите ни близки, баща му и майка му учители. Аз отивам и чувам, Илия свири на цигулка, и като свиреше, аз си тръгвам, вземала съм две пръчки и почвам аз да си свиря. Той ме настигна и ми даде една цигулчица, и първо ме заведе у нас, и аз го хванах за ръка, и той носи цигулката и аз, двамата, едно малко момиченце. На шест години съм била, шест-годишна и ме води у дома. Ние живеехме в тази турска къща: Много хубав бе ходжата - свещеникът на турците. Има джамии там и се молеха. Аз съм ходила, гледала съм. Баща ми познаваше гимназиалния учител в Бургас и разговаря с Илия и с Жабленски. Той бе един музикант, който е преподавател в Бургаската гимназия, много фин човек и идва в Айтос. Той ме пое да ми предава цигулка. Основата я имам много здрава от тях. Пък имах слух, абсолютен слух и аз тъй си свирех доста години така. Станах ученичка в първи клас и много смешно, за Филип Кутев става въпрос. Предаваше в гимназията по пеене една Джибарова. Абсолютно никакъв музикант. Чудя са как са й дали музикално образование. Първи клас, пък аз вече свиря на цигулка и познавам нотите, знам ноти. Почнах да пиша едно упражнение. Аз казвам: „Госпожице Джибарова, вие сте допуснали известни грешки." Тя каза: „Изтрий." Аз изтрих дъската и имам учебника в ръката и написах. Каза: „Изпейте го". И го изпях няколко пъти, и целият клас пей. Втори път пак. Имам три приятелки, все аз пиша нотите, аз ги уча. Три приятелки имам и през голямото междучасие викам: „Хайде да идем да си купим симит." Пък в Айтос никъде няма, албанци го печаха, понеже гомямо междучасие, вървим си, купихме симита, пак се връщаме в училище. Аз на час по пеене винаги на тоз чин седя, да не става приятелката ми, защото все оправям някои работи. Но в това време, когато ние сме отишли, те пеят старата песен. Не може да даде нова, защото не може. Чудя се, обаче, като влязохме, тя ни направи забележка. Седнахме си, вече имаме едно наум. Нямам вече това отношение. Казва: „Излез, напишете упражнението веднага." Аз пак пиша упражнението. "Изпейте го." Изпявам и уча целия клас да пеят. Тогава тя си грабна дневника и излиза, и Иван Димитров застава до вратата. Той бил дежурен по салон и вижда. Аз и тогава пред целия клас казвам: „Аз ли, аз пиша ноти, аз ги уча да пеят. тя слага парите в джоба си. Искам Филип Кутев да дойде, щото искам да уча. Аз съм нищо пред Филип Кутев." И тогава Велико Стоянов, директор на гимназия и прогимназия, заедно бяхме. Димитров му казва: „Велико, Велико, г-н Директор, така и така, Верка иска да повикаш, да назначиш Филип Кутев за нашия клас." Пък майка му и баща му са от Братството. Семейството на Филип Кутев са наши хора, Да. В.К.:Това не го знаех. Верка: А-а-а-а, той много при Учителя е ходил, да, и аз в първи клас, той в последния клас на нашата гимназия. Не беше я завършил още. Казва му: „Филипе, Кутев, назначавам те учител за прогимназията и гимназията да предаваш пеене". И така си нарежда часовете да им предава и аз ставам причина да се назначи. Не, аз просто така и понеже той е бедно момче, средна възраст, трябваше да работи, да се издържа, тогава си получава парите и си ги слага в книжка и замина, есента замина да следва музика в София. Да следва в София в музикалната гимназия. Беше флейтист, с Караджов бяха близки и най-напред започна с флейта. И изключително музикален, изключитена музиканлност. Така се създаде връзка, пък аз от всички бях най- свързваше. Пък той един синеок младеж беше, в клуба и се събирахме у дома, свиреше на мандолина, свиреше, и аз на мандолина. Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална. Голямата ми сестра почна да свири китара - не може, аз вземах китарата. Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас. Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина? Верка: Да де, и после да, обедът, закуската и прибираме. И аз сядам да свиря на мандолина. Почвам „Боряна". Прогимназията, гимназията ги разиграх до обед. Ама играхме, играхме, аз свиря. В туй време Филип Кутев е дошъл на 1 май в Айтос, със сламена шапка. Имаше един Георги Връбчев, Нено Русев, седнаха тъй на една плоча, пък аз на земята съм седнала и свиря. Всичко играе. Филип Кутев прекъсна разговора си, дойде, на коляното си седна, взема мандолината, продължава да свири „Боряно, Борянке", пък аз с китарата акомпанирам. И след туй ми даде мандолината и аз продължих до обед. След туй правим обед, пак се събираме всичките, вече не помня какво е станало с тях, но помня само едно - след обеда вече аз не свиря. Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам. И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си. И си дръпвам китарата и отивам долу. Чакай, рекох, аз като свиря, обичам да ме слушат. Ха-ха-ха, детска работа, детска работа. Не това искам да кажа, едно хубаво отношение към китарата. В.К.: Сега искам да ви питам друго. Как стана и се случиха нещата, че вие вече се прехвърлихте да дойдете в София? Верка: Тя е дълга история. В.К.: Да я чуем. Верка: Аз боледувах, тропическа малария изкарах. Първата година в училището се записах. Около 20 дена ходих и заболях. Много тежко. В.К.: Коя година? Верка: 3-ти клас бях в прогимназията, но записах, 20 дена нямаше и заболях, и почнах да търся къде да се завра в къщи. Хвърлят одеала, хвърлят това, дава баща ми хинини с шоколад, нищо не минава. Рекох: „Тате, само планината." И майка ми ходи да посреща изгрева. „Мамо, с теб ще дойда на изгрев." Заедно с трима братя и там майка ми посреща изгрева, аз останах. Една жилетчица бях сложила и си носех е носех една книжка. Викам: „Мамо, ти ще отидеш", защото другите ми сестри ходят на училище. „Аз ще остана тук. Като сьм там, съм по-добре, влеза ли между четири стаи, веднага почва да ме тресе." Пък и след туй отдолу, както е нашата къщичка имаше такова нещо, като навес, постлаха ми един хасър, след туй едно одеяло, отгоре дюшека ми и като се върна, право там. Щом влеза в стаите, почва да ме тресе. Като треперя, мине треската, тропиката, аз слизам долу, топло ми стане. Температурата - 39 ли, 38 и половина, топло ми е, слизам и почвам да си решавам задачи, да. Добре, ама се прехвърлих се в Братската градина, там да мога да излизам на зеленина, на върха. И ме заведоха. В.К.: Това е втората година. Верка: Втората година. Но като лежах на леглото, казвам: „Мамо, аз искам да седна на земята, да ми сложите един дюшек на земята в стаята." Пък 70 души болни, които баща ми ги лекува. Баща ми ги лекува. „Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло, сирене, другите работи носят с файтон. Дядо Ганчо се казваше и имаше един, тоз Иван Димитров придружил баща ми до градината с файтона. В това време аз съм лежала и казвам: „Мамо, животът ме напуска." И майка ми държи Библията и се моли. В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота. И седях, седях още малко, след туй на Иванчо подадох си ръцете и казвам: „Иванчо, поеми ме" и сядам. Като седнах, аз станах, понеже с къси чорапки бях и терлички, обух белите си обувки и първо се ръкувам с баба Дона и с всички се ръкувах. „Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и лимон - ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София. И така ставам.
  2. 188. Музиката, която имаме е проявление на живота На 17 април 1942 г. Учителят държа една изключително музикална беседа. Ето някои мисли от нея, които съм записала: "Първото нещо, гениалният ученик трябва да намери Учителя си по музика. Гениалният ученик само при Учителя си може да се прояви. Ти, като вярваш в Бога, ще се проявиш. Като вярваш в Бога, да има постижения. Реалността в живота наричам хляб. Като го ядеш, то е реалност. Радостта в живота седи в постоянното проявяване на реалността в нас. Ти не можеш да живееш, ако реалността не се проявява в теб. Люби, за да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, ти приемаш живота. Любовта се проявява като живот. Ти като даваш реалността да се проявява чрез тебе, тя се проявява като живот. Животът като се прояви, той се проявява като мисъл. Проявеният живот е музика. Проявената Любов е живот. Музиката, която имаме, е проявление на живота. Музиката, която имаме, е сила. Туй, което пеем, ще се прояви като сила. Сиромахът е певец, който не е пял. Музиката има същата гама на светлината, само че тя е възвишена музика на ангелите. Всичките ни болки се дължат на неправилно пеене, неправилно мислене, неправилно чувствуване и постъпване. Дойде ли Любовта в живота, всичко ще дойде. Не дойде ли, всичко е безпредметно. Като кажем "Бог" да почувстваш, че само Той като присъства, всичко ще стане от тебе. Под основен тон разбирам всичко туй, от което всичко идва. Основното, то е Божественото. Като кажеш "за Бога", то е основа за всичко. Само като помислиш за Името Божие, всичко в теб да се смени. Когато възприемем една мисъл, тъй както трябва и извадим онази енергия, която тя съдържа, туй е правия процес. Желанието също - възприемеш го както трябва, задържиш го колкото трябва и извадиш оная енергия, която е потребна от туй желание. Желанията в човека идат тъй, както светлината иде. Реалното в живота не седи дълго време. То е един малък момент. Не иска тя да задържите нещата повече, отколкото трябва. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако Любовта не те е подбудила, ако Мъдростта не е внесла светлина и ако Истината в тебе не е внесла свобода. Любовта, Мъдростта и Истината трябва да внесат нещо в теб. Аз турям Любовта като основен тон, семето, което е посято. Мъдростта -това е цвета, който е цъфнал, а Истината е плода, който е узрял. Ти узрелият плод трябва да го опиташ. Това, което опитваш, то е реалното. Само като узрее плода, го възприемаш. Тогава ще живееш. Ако създадеш храна за Господа, Който живее в тебе, ще живееш. Ти като работиш за Господа и Той работи за тебе, ти работиш отвън, Господ работи отвътре. Туй, което работи отвън и отвътре, то се постига. Да имаш светлина и сам да светиш. Ако ти не си светлина, как ще четеш? Имайте една идея, която да сменя вашите състояния. Щом дойде Любовта, да сте готови заради нея да направите всички жертви. Когато дойде Любовта, да бъдеш готов да й станеш слуга - каквото иска от теб, да го направиш. Никога да не откажеш на онова, което иска от тебе. Тя ще поиска толкоз малко, че ще ти се види смешно с такива детски работи да се занимава. Ако чрез пеенето на гениалния певец не иде Любовта, никакъв гениален певец не е. Ако станем проводници на Любовта в света, то е гениалност. Гениалните хора са проводници на великото благо в живота. Здравословното състояние на човека зависи от гениалността. Да бъдеш гениален, талантлив и обикновен човек едновременно. Обикновен на физическото поле, талантлив в духовния свят и гениален в Божествения свят. Когато геният е в Божествения свят, талантливия в духовния свят, а обикновения на земята, това е нормалното положение. Човек, като види Любовта, да забрави всички ония нещастия, да стане щастлив. Всяка идея, която може да ни възвърне естественото положение, което имаме, е от Бога. Ако само един от вас приложи туй, което днес ви говорих, светът щастлив ще бъде."
  3. 186. Музиката ще превъзпита хората За 22 март бях на Изгрева. Дадох на Учителя стихотворението "Хармония" / /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ и Той каза, че гамата за първи път влиза в поезията. И продължи: "Дъбът стои непоклатим сред бурите, а тревата и най-слабия ветрец я разклаща. Ако хората възприемат слънчевата енергия, ще се преобразят. Природата е правила много опити, докато е създала органическа музика в човешкия ларинкс. Щурецът си търка краката и я произвежда. Сега инструментът е вътре - ларинкса. Гората, цветята - всичко издава музика, но тя е притъпена, защото се разстила в голямо пространство. Цигулката има полуметален, полудървен притъпен тон, та е приятен, мек тона й, До те прави чиновник, Ре - показва как да работиш. Музиката ще превъзпита хората в бъдеще. Пейте на слънцето, за да е ясно. Всеки тон върши особена работа. Песните сега са само отражение. Те трябва да имат приложение в живота, инак защо ни са? На плоча след време мелодията се изтрива, губи се. Грамадна е разликата между истинското пеене и това на една плоча."
  4. 169. Защо ревнуват сестра Весела за музиката? След изгрева не останахме на върха, покрит с гъста мъгла. Прибрахме се в топлата стая, в която бумтеше печката, пълна с борови дърва, докато навън задуха силен вятър и понесе тъмните облаци към низините. Целият ден мъглите, гонени от силния вятър пробягваха пред прозореца, за което Учителят каза: "Тъмните духове нямат опорна точка къде да спрат, та се разнасят навсякъде". Брат Неделчо ми каза през деня, че към полунощ Учителят, Който спял до него, седнал и му заговорил: "Защо ревнуват сестра Весела за музиката? За нея музиката е като дишане". Всъщност, силното ми натоварване вечерта, когато пях, бе непоносимо за мен и дали качването ми на върха не бе единственият отдушник, който интуитивно бях разбрала и тръгнала сама в мъглите? Вечерта бяхме с Учителя в стаята Му, където имаше три легла. Той бе легнал на едното легло в бяла риза и бяла жилетка и дълго ни говори. Бяхме четири души с Него. Газената лампа хвърляше бледа светлина върху лицето Му и Му придаваше неземен вид. "Реално е това, което ти си възприел и като го предадеш някому, той го възприема. Сянката не може да се предава, тя не пътува, не прониква съзнанието и пространството. Не че нещата са далеч и близо, та ги виждате, ами факта, реалното е, че вие виждате близо и далече. Слънцето е една педя далеч от теб - вътрешна близост, а външно е 92 милиона мили от земята. Разумните същества, които се обичат, се привличат, значи пробудени са. Слънцето привлича земята и посредством нея и нас привлича. Във физическото съзнание имаш опорна точка, като минеш в друго съзнание пак ти трябва друга опорна точка. Разумните същества на Луната привличат хората и земята. Като мислиш за слънцето, ти си свързан с него и си толкова голям, колкото слънцето. За всяко същество се държи точна сметка в архивите какъв кредит му е даден. Ако едно същество има нужда от основа, дават му повече наследство по майчина линия, според нуждата му. Ръководителят му избира родители и какво трябва да вземе от всеки - ръководителят му се грижи за това. Свободна воля имаш да направиш добро или зло, но от миналото ти, от кармата ти зависи какво ще правиш. Всъщност ти определяш свободната си воля как да се прояви - според заслугите си от миналото." На мен каза, че вървя по бащина линия и че досега родителите ми са имали голямо влияние върху мен, от което вече се освобождавам.
  5. 166. Бъдещата музика ще има богато и творческо идейно съдържание Учителят ни даваше най-хубавата музика, която съществува в един реален свят, защото тя бе идейна музика. Той казваше, че има една механическа музика, една органическа и една психическа музика. Досега светът познава механическата, безидейна музика, а органическата се е породила с човешкото пеене - гласа. Бъдещата музика е психическата, която ще има богато и творческо идейно съдържание и ще помага на духовното развитие на хората. Учителят ни даде слънчевия строеж на музиката в противовес на лунния, който е само отражение на светлината, а не животворяща слънчева светлина. Песните и Паневритмията събуждат в нас дълбоки мисли и чувства, тонират и хармонизират вътрешно всеки, който ги слуша и изпълнява. Тон и слог у Него бяха абсолютно синхронни и Той посвети много часове и дни да ни просвети относно великото значение на това Божествено изкуство. Музиката е реален живот, тя е реална творческа сила и като такава върши чудеса. Като слушах Божествената музика на Учителя и противопоставях на нея съвременната музика, ето какви мисли се бяха породили в ума ми. Някои хора събират остатъците на банкетната трапеза и си правят стях обяд. Това е съвременната музика - остатъци от един завършен цикъл в музиката. Други я събират по прашните градски улици, сред шум и трясък, и с нея парадират. Трети я търсят по брега на морето след буря, там намират миди и мъртви риби, но всичката тази музика е на нощта, на оскъдицата и безсмислието. Иде една музика отгоре, която ще прогони музиката на нощта, както слънчевия изгрев туря край на мрака. Тази музика ще бъде новия банкет на човечеството, новата трапеза. Тя слиза от висините и е още неопетнена от ничия нечиста ръка. Тази музика ще дойде като зазоряване в човешкото съзнание, като зов на пробуждаща се душа след сън, като първи вик на живот от новородено дете. Тя е музика, която ще се роди след страданията на една загиваща култура, на една култура изградена върху безлюбието и насилието и ще бъде балсам за ранени сърца и измъчени умове, музика, която ще влее нови струи на живот в изсъхналите клони на едно велико дърво, удряно от мълнии, брулено от бури, разклащано издън от мощни ветрове. Последната буря на загиващата епоха ще помете остатъците от банкетната трапеза, сметта от градските улици и черупките от морския бряг Тя ще разчисти пътищата за новата музика, която иде да обнови света и създаде една слънчева култура, небивала досега. Плачът на нощната птица - саксофона, ще бъде заменен с радостната утринна песен на издигащата се към небето чучулига, която известява новия ден и весели сърцата на ранните работници на Божията Нива.
  6. 164. Дал съм ви музика, която твори Дал съм ви музика, която твори друга, строи и пр. Никога не свиря това, което други са писали - то за мен е надбягвания, скачания, няма в него идея. Свиря това, което ме храни и свързва, то е музика от живата природа." Един ден след беседа, се бяхме събрали около пианото с Учителя и Той ме помоли да изпълня "Хвала на Любовта". Когато я изпях, Той заговори: "Тази песен е за новия хор от добри певци, който сега се образува. Нов диригент ни трябва, тук много диригенти е имало. Това пеене е извън времето. То не е за обикновените хора, а за посветените." Същият ден в частен разговор ми каза: "Баритонът е тревица, която чака светлината на сопрана, алтът е росата, а тенорът обилно ги полива, басът ги одобрява -обира плодовете. Сопранът има интензивност. Във височините противодействието е по-голямо. Долно До е факт, Ми, Сол са закони на До, а горно До е принцип. Разлагането на акорд е отгоре надолу - вземаш един тон силно, той извиква обертоновете-същества в по-горните светове, които слизат и разлагат тона. Силният тон, който си взел, е като силна струя, събиране на тона и ти възлизаш, след което идва слизането от върха. При възкачването натежаваш, защото вземаш много, а и даваш. Чуват се обертоновете - то е като наливане вода в лейка - силната струя я разлагаш чрез решетка и поливаш цветята. При едночасово пеене много цветя в хората поникват, те се радват и са доволни. Акордът До Ми Сол е външно изявление на музиката, а Ре Фа - вътрешните й възможности. При Фа Сол външно се обличаш и се показваш, а при Ла Си вътрешно ядеш. Си е отворен път за по- висок свят. При по-високите тонове външното налягане е по-голямо, а при ниските тонове-вътрешното напрежение е по-голямо. Горно До е принципа на долно До; като вземеш До Ми Сол, а след туй Ре Фа, До Ми Сол ще получат съдържание, а Ре Фа ще предизвикат Ла Си, които ще дадат узрелия плод. Фактите си имат закони, законите си имат закони и принципите си имат закони. В третото измерение всичко е статическо. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение. Новите диригенти няма да дирижират в бъдеще като сега, сега механично дирижират - на фактите, а тогава диригентството ще е на принципите. Минорът е понижените тонове, те дават и са къси вълни, а мажора - вземат, тежки са, те са дълги вълни.
  7. 161. Гениите на музиката ви дадоха тази песен И наистина, след една година я развих в песента "Хвала на Любовтаа в течение на 21 години тя остана основен мотив в ораторията, /Тази оратория е озаглавена "Отец на Светлините" (неизд.) - авт. бел. / която написах върху книгата "Заветът на цветните лъчи" от Учителя! Когато за първи път изсвирих и изпях на Учителя песента "Хвала на Любовта" Той ме накара да я повторя и я изслуша внимателно. Първите думи бяха: "В смирение приближете се до Вечния Баща". Учителят ги коригира "В смирение едно станете с Вечния Баща". След няколко дни Учителят ме видя на площадката при лимоните и тихо ми каза: "Гениите на музиката ви дадоха тази песен. Тя ще ви следва през целия ви живот". Думите Му излязоха верни, напълно верни, защото тази тема никога не ме напуска и става майка на много други творби. С магическата сила на музиката Учителят работеше върху всички земни съзнания, преобразяваше ни и ни въвеждаше тихо, но сигурно в обетованата земя, за която ни говореше понякога. "Новото ще влезе чрез музиката в света", казваше Той и създаваше постоянно песни, паневритмии - музика със съответни движения и пр. Велик музикант, вдъхновен и мощен творец е Учителя. Той веднъж казал на някой, че ако слезе на земята следния път, ще слезе като музикант. "Пейте, рекох, чрез пеенето излизате от противоречието. Пеенето е бърз метод за постижения и много можете да постигнете чрез музиката", ми казваше Той. Постоянно ни напомняше за великото предназначение на музиката и веднъж каза: "Когато отидете пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. От това ще зависи дали ще ви пуснат вътре." В.К.: Така, добре. На с. 135 "Хвала на Любовта". Песента нотирана ли е? Весела: Да. В.К.: Вие я имате, нали? Весела: Да.
  8. 124. Живата идея може да се предаде чрез музиката Живата идея, онази Божествена сила, която ни претворява и събужда всички благородни заложби в нас, Учителят се стараеше да ни предаде посредством музиката и нейните закони. Той често слизаше и сядаше на пианото да свири оригинални, свободни мелодии с акомп от арпежен характер в лявата ръка. Във време на беседа често запяваше някоя мелодия със съдържание от беседата, като: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина. Аз вече няма да живея стария живот. Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот. Аз няма вече да стъпвам в прахта и калта и да се цапам с кал. Прахта ще превърна в дъждовни капки. Ще вървя в Твоя път" и пр. Учителят одухотворяваше всичко - нашите ежедневни занимания и прояви придобиваха нов смисъл под новата светлина, която Той непрестанно хвърляше върху всичко. Ето например, тълкуванието на четиригласната хармония при пеенето: "Басът казва: "Ти се заблуждаваш, животът има смисъл, трябва да се разбере". Тенорът пее: "Това, що баща ми говори е право, аз споделям неговите възгледи, те внасят живот в моята душа". Сопранът: "Ние носим всичките възможности, благата за вас, които вие ще използвате". Аптът: "Светът не разбира още идеите на майка ми - сопрана". Сопранът иде от слънцето. Оттам, откъдето не може да слезе по-долу, поема алтът. Басът иде от центъра на земята и оттам, докъдето стига, се поема от тенора. Сопранът представлява, че излизаш от центъра на битието към периферията, после, когато имаш богатство, създава се желание да се върнеш към центъра - басът, събрал богатства, иска да се върне." В.К.: А на с. 99 буква И -"О, тъмнина, която носиш скрита светлина", това е от вашите тетрадки? Весела: Сега, това беше на беседа. Учителят пя: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина", в този ред. И продължи да говори: "Аз вече няма да живея стария живот." Пя тези думи. "Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот." Това е в беседа записано. В.К.: А нотите на тази песен? Весела: Имам нещо написано в тетрадка. В.К.: Да, имате записано в тетрадка. Да.Весела: "О, тъмнина."
  9. 123. Съвременната музика е сянка на реалноста На 24 април в частен разговор с Учителя, научих много неща за музиката. "Съвременната музика е сянка на реалността. Бах е изразил движението в природата. В неговата музика има динамичност. Тоновете съществуват в природата в друга форма от тази, която ние изявяваме с гласа си. Има тонове органически. Музика е природата. Тези тонове са като ехо - нежни, фини вибрации, които след време ще чуваме. Още не сме достатъчно изтънчени, пригодени да долавяме тези тонове в природата. Тонът До - това е основата на растението. До е състоянието на всяко нещо, преди да започне процеса на развитието му. Ре е процесът на растене, стъблото на растението, процесът на излизане от напрежението в До. Ми - това е разклонението на растението, разширяване. Фа - напълването преди цъфтежа. То е уплътняването на растението. Сол е цъфтене, разпукване, ухание. Сол е изявеният живот в света. От До до Сол е изгрев, а от Сол до До - залез. Ла е връзване на плода, узряване. Си - това са семките на плода. Октавата - растежът на дървото, това е процес в цялата природа и в човека. Зовът на човека към Бога е мелодия, а отговорът на Бога е хармония, защото в природата има хармония. В Бах е изразено движението, хармонията в природата. Когато слушаш музика да има сгъстяване - стягане на мускулите, разредяване - чувствата да са по-фини, ефирни, обилни и разширяване - мисълта да се освободи от някое ограничение, да се родят нови, възвишени мисли. Човек, докато живее във физическото съзнание - гъстата материя, е в До. В Ре започва развитието му, растежа му, движението, динамиката. В това движение той ще се добере до движението в природата, което е от света на законите - от духовния свят. В духовния сват започва разширение, разклонение, истински растеж. А напълването и разцъфтяването е връхната точка на душата във физическия живот - разцъфтялата душа, проявена на земята. Плодът и семето вече имат отношение към мъдростта и истината. Истината е малкото, семето - потенциал за великото. Семето е дърво в потенциал. От Си се минава вече в по-висока гама, където процесите се повтарят в друго поле. До в основната октава е права линия, излизаща от точката. Горно До е плоскост, а третото До е тяло - растене. Най-мъчно е да се свири в основата гама До мажор. Във физическия свят сновем, в духовния свят тъчем, а в Божествения - носим. Ако е До основен тон, то излиза из центъра на нещата. Ако една идея излиза из твоя дух, из твоята душа - тя е До. Да вземеш До правилно, е като излезеш из своя център, да поемеш правилно пътя. Когато искаме да вземе основната идея, то е До. В музиката не само да се произнесе, но да се вземе правилно До. До се променя в Ре, Ми, Фа, Сол - това са фази на основния тон, който се променя. Октавата е движение, промени на основния тон. До е да знаеш как да вземеш основния тон. Ре - да знаеш как да тръгнеш; Ми - да знаеш как да вземеш първия завой. Като вземеш основния тон, че да обиколиш целия свят и да пееш, та да преобразиш целия свят - твоето пеене е на място. Идеята е жива, ако всеки ден ти дава един подтик. Ако не върши това, тя не е жива идея. Силния човек не върви по права линия, а трябва да се огъва. Светлината се движи вълнообразно, за да не прави пакост на някоя буболечица. Праволинейната линия е на Истината, а като се огъваш наляво и надясно, упражняваш сърцето и ума си. Ако имаш тъмнота в ума си и студенина в сърцето си, тонът До не е правилно взет."
  10. 3. Музикантите от Школата не знаеха кой е учителя по музика на Петър Дънов Аз заварих музикантите от времето на Школата на Учителя. Те бяха възрастни, на 60-75 години. Работих с музикантите и им свърших работата, онова, което те не можаха да свършат. И да искаха, не можеха. Те се бяха провалили. Ето, Галилей Величков, който беше цигулар на младежкия окултен клас при Учителя, не знаеше кой е бил учител по цигулка на Петър Дънов. Можете ли да си представите? Аз не можех и сега не мога, през 2006 г. да го преоумея. За мен това бе престъпление, а не безобразие. Помнеха и знаеха своите учители по цигулка, а не знаеха кой е бил онзи учител по цигулка на Петър Дънов. А са имали на разположение цели 22 години - от 1922 до 1944 г., за да го научат. Но не са го направили. Ето защо на 26.XII. 1943 г. той споменава за него. Но никой не отива да го пита как е името на този чех. Щом преподава уроци по цигулка в гр. Варна, то той е назначен в училището, като учител по музика или е бил капелмайстор във военния оркестър към Варненския гарнизон. Трето положение няма. А имало е два начина, или да питат лично Учителя кой е този негов учител по цигулка, или да отидат в гр. Варна и да се разпитат. Да, ама няма го онзи, който да ги накара. Не се родил още на земята. Така че онези, които споменават как Петър Дънов е свирил на цигулка в гр. Свищов, трябва да знаят, че той там пристига, когато е на 19 години. На друго място бях прочел подобно изказване на Учителя: "Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: "Цигулар къща не храни". Въпреки това продължавах да свиря. Първият ми учител беше чех, гениален музикант." Да, ама никой досега не му знае името. Ето това е.
  11. 81. ОКУЛТНАТА МУЗИКА Почти всички от младите братя и сестри, които живееха на Изгрева, следваха разни дисциплини, голям дял от тях обаче следваха в Музикалната академия. Музикалният живот тук беше особено интензивен. В салона имахме хармониум и две пиана. Този живот, след Словото Му, беше един от най-ярките изяви, които имахме от Него. Към музиката Учителят имаше едно много високо отношение и в изказванията си за нея, Той всякога е подчертавал, грамадната роля, която тя играе както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: „Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася висш идеал в човешката душа. Всички онези народи, които са дали по-голям простор за разцъвтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси по света, най-музикална е бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет. Музиката е най-дълбоката сфера на битието. Ония, които са я създали, са били велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запеят, когато са запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо, в музиката са скрити велики закони на Миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество, проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар, че самосъзнанието се е проявило у хората, от преди триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна, от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музика в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например, хората от Атлантската раса, не са били музикални. Музиката, като изкуство на Ангелите е съединително звено между Ангелският и човешкият светове. Музиката - това е дихание на душата. Чрез музиката тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на Земята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново - те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най- широк смисъл на думата. В звука и ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти и тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течущите води, във вълнуващите се води на океана и моретата, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, ромоленето на потоците. Музиката на природата постоянно събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче, ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Музиката действува върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организирване на човешките мисли, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистването на кръвта, така и музиката е необходима за пречистването на чувствата. Между музикалното чувство и мислителната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство помага изобщо за развитието на дарбите и способностите в човека - на първо място неговата мислителна способност. На земята най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл. Там където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека се отразява върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето, затова човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той? Който иска да живее дълго време, трябва да пее. Музиката е излязла от светилищата на посветените. Ако бихте попитали, в какво се заключава работата на един певец, който е пял години подред, какво е допринесъл той в света, ще ви кажа, че от гледище на днешните хора той нищо не е допринесъл,, но от гледище на висшата, космическа математика този певец е извършил една съществена работа - той е създал в идейният свят редица красиви форми, които ще легнат в основата на бъдещата култура. В този смисъл, всички певци са пионери на бъдещата култура. Всеки голям певец или музикант е израз на множество души, които се проявяват чрез него, за да въздействуват на хората. Трептенията на тия възвишени същества, проектирани чрез музиката на този изпълнител, се разнасят далеч в пространството и оказват благоприятно влияние върху хората. Още по-силно е въздействието, когато човек слуша непосредствено някой голям виртуоз или певец. Тогава той се свързва не само с него, а и с ред още същества, които имат връзка с този изпълнител. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че да създаде истински преврат у всеки, който я чуе. Трептенията на тази песен ще се носят в пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат да звучат за вечни времена. Малко песни има, които се разнасят в пространството. Така например редки са случаите, когато днес може да се улови някоя древна египетска или индуска песен. Музиката е един от начините да оживее природата във вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите, всичко наоколо ще оживее".
  12. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Латишкият превод на беседите на Учителя "Човешко и Божествено" е снабден със следния предговор, писан от преводачката: "Обширно и дълбоко, всеобемляющо е Учението на големия философ и Учител на живота Дънов. За това учение е нужно такова разбиране, както за самата природа. Който иде при това учение с отворено сърце и светъл ум, той намира отговор на всички трудни проблеми. И най-трудните въпроси, които се разглеждат от Учителя, стават ясни и светли, защото Божествената светлина ги осветлява. в една от своите беседи Учителят казва: "Отворете повече своите прозорци, за да влезне Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който има повече светлина, той трябва да помогне и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред". – И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това". Иван Камбуров за окултната музика Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя". Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено. Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни. Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания. Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато." Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал. За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист. Умея да преценявам показанията на свидетелите. Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора. Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител. Той със своето влияние освободил Фридберг. Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение". Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение. Той твърди, че млечният път е отделна млечна система. Тя се различава от другите отдалечени звездни острови по това, че е по-пространна. Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце. Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път. Последствието от това е, че смущението, което се появява от взаимното притегляне на отделните тела в кръговръщателната система на млечния път, е много голямо, докато в планетните системи то е съвсем незабелязано. Според това предположение нашето слънце би било отдалечено от центъра на кръговръщението на млечния път 25,000 светлини години и това кръговращение би траяло 200 милиона години, ако скоростта е 300 км. в секунда. Всички движения в тая система се извършват според смущенията по закона на Кеплер. Диаметърът на млечния път ще е около 30,000 светлинни години, следователно по-малък, отколкото го пресмятат астрономите. Доказателства за тая необикновено смела теория се намира в това. че твърде бавните промени в положението, които се появяват в звездите, а освен това и приближаването на звездите към нас или отдалечаването им, което можем да отмерим точно чрез отместването на спектралните линии, се сравняват с ония промени, които би могло чрез изчисления да се извлекат от гореспоменатата теория. Предположението, че целият млечен път се върти, е много смело, но не може да се твърди, че е невъзможно. Постоянни прояви у отделни спирални мъгли и в Андромедовата мъглявост доказват донякъде това твърдение. Проблемата на храненето, от зъболкар Михаил Стоицев. Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Книгоиздателство "Братство" – Севлиево, Стр. 116. Цена -20 лева. Доставя се от автора зъб. Михаил Стоицев, ул "Болярска", № 16, Пловдив. от ред. на в. "Братство" и от Руси Събев, ул. "Опълченска", № 64, София. В първите отдели авторът описва видовете храни, физико-химичната страна на храносмилателния процес в устата, стомаха, черния дроб. По-нататък той разглежда въпроса, какво количество храна е необходимо на човека за 24 часа. Книгата е придружена с таблица за храните и с много поучителни диаграми за витамините, като се разглежда и значението им за човека. Интересна е главата за правилното и неправилно съчетание на храните Тая част за съчетанието на храните съдържа съвсем ново гледище по въпроса в тая глава се казват истини, които за пръв път се разглеждат и осветляват от едно ново гледище, чисто научно. в това отношение се правят много грешки при храненето и затова тая глава и крайно важна. После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни. След това се разглежда от ново, оригинално гледище въпроса за психичните причини, които влияят благоприятно или неблагоприятно върху храненето и правилното усвояване на храните. Тук се идва до крайно важни заключения. В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта. В сравнение с досегашната литература по въпроса, тая книга внася нови идеи и за това тя е ценен принос в тая област и необходима за всеки. Препоръчваме я на читателите си. Notre-Dame des Neiges. Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol. 326 p. 15 fr. + 15% port par commande directe â l'auteur: Gabriel Gobron, 12 rue Thiers Rethel (Аrdennes). France. Това е последната книга на френският писател Габриел Гоброн, който е добър приятел на сп. "Житно Зрно" и на нашата книжнина. Той често е препечатвап, в разни окултни списания и вестници, цели страници из "Le Maître parle" от Учителя, давал е отзиви за неговите книги и беседи, преведени на френски, а също и вести за движението на учениците на В. Вс. Братство в България. Габриел Гоброн, спиритуалист и окултист, трептящ за всичко ново, което се развива под знака на братството между човеците, е една извънредно отзивчива и чутка душа. Valentin Brеsle, в предговора си към книгата на Гоброна "Notre Dame de Neiges", нарича последната, психологичен документ, изразяващ спонтанния изблик на потиснати социални чувства у цяла низа поколения. Написвайки тази книга, авторът ясно съзнава, че е "космичният миг, вечната секунда на една раса, на една хилядолетна страна, един мимолетен миг от цялото". Препоръчваме книгата на нашите читатели, знаещи френски.
×