Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'народ'.

Открити 4 резултата

  1. 285 б. Когато си представител на един народ пред Учителя В.К.: Интересно, виж чрез Владо се отваря Втория фронт, и се решава една съдба на човечеството и на Русия, и чрез Владо едновременно Учителят дава подтик. Весела: Да, чрез Владо даде подтик на цяла Русия. В.К.: Виж какво е една личност. Весела: Една личност. В.К.: Фактически погледнато от гледна точка на Русия, е една прашинка, непозната и загубена от света. Весела: Но ти знаеш ли, какво ми каза Учителят. Сега, една топлийка с главичка, ако прокараш силен ток през тази главичка, на цял километър може да се разпръсне този ток. От една топлийка. Искаше да каже, че чрез едно съзнание могат да минат такива енергии, през едно съзнание, които да залеят милионни съзнания. Такъв е закона. Ние сме скачени съдове, каза, хората. И каквото става с един човек става и с всички. Когато се повдига един, всички се повдигат, когато пада един, всички падат.. Затова трябва да си помагаме. Взаимопомощта беше основен закон на живота. В.К. Колко е интересно, за руската държава този Владимир Вязигин е загубен. За руския народ също. Обаче, за руският дух не е. Весела: Да. Не е. В.К.: Не е. Той е проекция пред Учителя. Весела: Да. Той представлява Русия пред Учителя, неговият дух. В.К.: А пред всички е загубен, изобщо никой не го познава. Весела: Абе, един прост човек, един каменоделец, обикновен, облечен в шаяк, просто, изобщо незначителен. В.К.: Чрез него се отваря Втория фронт. Весела: Че върши такава работа за цяла Русия. Е, то в бъдеще. Когато ние се събрахме за работа, Учителят каза: "Вие с Владо сте в дихармата. Вашата връзка е за бъдеще." Връзката е за бъдещето. Значи, за в бъдеще някаква роля ще играем сигурно. В.К.: Да. Ще си продължим работата. За обединението на човечеството. (Забележка: За Владо Николов виж "Изгревът" т. V, с. 716-718; т. IX, с. 190­191, а негови снимки в т. XXII, № 93,102; т. XXIII, № 66,67,68,69) Бележка на съставителя Понеже Весела Несторова е учила американски колеж в г.Ловеч, после е следвала в САЩ четири години, работила е 5 г. (1932-1937г.) като учителка по английски в американския колеж в гр. Ловеч, то се е смятала, че е застъпник на САЩ пред Учителя. Понеже Владо е руснак, белогвардеец избягал след Октомврийската революция от Русия, когато идват болшевиките на власт и изгонват всички царски офицери. Владо е завършил военна академия и е бил офицер. Идва в България, заселва се в с. Мърчаево и става каменоделец при Темелко. Така, че той се смятал за представител на Русия пред Учителя. По време на Втората световна война СССР и САЩ са съюзници и воюват срещу Германия. Учителят отваря втория фронт в с.Мърчаево чрез "Изворът на доброто". Виж "Изгревът" т. I, с. 337-338. Ето защо това твърдение, че чрез тях Учителят е освободил народите като застъпници на Русия и САЩ не е вярно. А защо? Защото и двамата се провалиха. А как това стана ще го разкажем по нататък. Ще се убедите. Но едно е вярно, че всеки човек пред Учителя е бил представител и посланик на стотици души, за които е закачен и на хиляди човеци свързани в една верига. Тези случаи са описани, когато в с.Мърчаево Учителят е трябвало да решава политическите събития и съдбата на света. Това е ставало винаги когато е присъствувал някой човек като представител на това човечество. Запомнил го, разказал го и ние сега го публикуваме, за да се знае и помни. И да не се загуби.
  2. IV. ПИСМО ДО НАРОДА август 1925 г. Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почва под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения. Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой характер, но в основата на всички лежи един и същ елемент- стремежа към идеалното, съвършеното. Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то е така нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той среща онова, което срещнаха всички негови предшественици. Историята не познава ни един пример, при който някой да е внесъл някаква нова идея и да е бил посрещнат благосклонно от хората. Винаги той е бил подлаган на преследвания, гонения и т. н. В това отношение, като че ли хората са си останали последователни на себе си почти във всички времена. Също стана и с този Учител. Вече ред години той е подложен на хиляди несправедливи нападки и клевети, на които той отговаря само по един начин - с едно необикновено търпение. Неговите идеи, обаче, въпреки всички противодействия, не останаха чужди на хората. Те намериха своите привърженици. Последователите на неговото учение са хора, произлезли почти от всички слоеве на обществото. Водими от желанието да дават разрешение на всички онези проблеми, които животът е пробудил в тях, да познаят Истината в нейната пълнота, те се групират около него. Разбира се, че това са хора, които са наследили, както положителни, така и отрицателни качества от оная среда, в която са живели. Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т. н. Във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава, естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като: съдилища, полиция, затвори ит. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека, и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си. Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали. Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание. Със същото съзнание всеки е свободен да влезе в която желае от днес съществуващите политически партии на реда. Нашата работа е преди всичко творческа, а не разрушителна. Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем, всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеали. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов Начо Петров Деню Цанев Драган Попов Г. Стайков Михаил Стоицев Петко Епитропов Стефан Касабов П. Ковачев 3. Желев Никола Камбуров Слави Камбуров Г. Маринов Димитър Добрев Димитър Христов Никола Ватев Михаил Райнов Иван Калканджиев Минчо Сотиров Е. Иванов Иван Чернев Г. Наумов Христо Арабаджиев К. Георгиев К. Терзистоев Димитър Марков Стефан Желев Н. Каишев A. Бойнов Иван Девитаков Иван Дойнов Михаил Сандев Стефан Мандов Рашо Болашиков Сава Калименов Тодор Абаджиев Жечо Вълков Пенков Колю Кюмюрджиев Стоян Желязков B. Милевски В. Искренов Георги Куртев Мих. Луканов Петко Динев Михаил Ангелов Нейчо Паскалев Д-р Бански М. Краев Ил. Ставрев Антон А. Попов Хр. Ив. Хлебаров Братя Маркови Братя Константинови Върбан Христов К.Иларионов Влад Пашов Ат. Николов Ив. Михайлов Ив. Котаров и др. София, август 1928 г.
  3. VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ) Зъболекар М. Стоицев Пловдив, 1941 г. Поради създаденото общо светско положение, преживяваме едни анор­мални и трудни-времена. Сега и богати, и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе краят. А краят за търпеливите и разумните люде ще бъде най- добър - планът Божий ще се изпълни на земята. Освен смута, ние виждаме, че при малки липси и неуредици, безпокой­ството става още по-голямо. Понеже трябва едно по-будно и по-трезво съзнание от всички ни в днешните моменти, за да облекчим донегде своите трудности, ние изнасяме някои неща, които виждаме, както те се проявяват в живота. След това ще спомним как биха се проявили, ако ние имаме и имахме един по-възвишен морал, едно по-възвишено съзнание. От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме поука и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто. Казано е в Св. Писание: «ВСЯКА ВЛАСТ Е ДАДЕНА ОТ БОГА.» Вярно е, че разумните, чистите, добрите люде, които имат вяра в Твореца и които са постоянно във връзка с Него, щом дойдат на власт - думата ни е за отговорните фактори в една страна, такивато гледат първо да вършат Неговата воля и в рамките на истината и правдата да управляват така, че да бъде добре за целия народ. Това особено е радостно, когато се вижда, че се върши от управляющи християни. Всички властвующи не само трябва да вършат горното, но те трябва да се стремят да имат един светъл и бодър ум, та да схващат широките проблеми на живота, пак за общото добро на цялото; да имат едно благородно сърце, та да обичат и почитат всяка човешка душа и да са готови на жертви за общото; да са образец на един морален живот, гдето истината и правдата да са като основа в живота им, а с любовта като венец и сила, да се гради само благородното. С една дума, такивато служат първо на Бога, след това - на обществото и най-после - на себе си. Такава една власт действително е дадена от Бога на Любовта, в която любов се включват и всички добродетели. Такава една власт и народ благоденствуват и Божията десница е винаги над тях! Но тези, които вземат властта, а нямат горните качества, тази власт не е дадена от същия Бог на любовта, на светлината, на доброто. Такивато властвуват с гордост, тщеславие, вършат своята воля, облагодетелствуват себе си и свои ближни партизани. Те малко милеят за общото добро на всички. Насилието у тях е характерна черта. Те създават закони и наредби, но често и те сами ги не изпълняват. Такава една власт и народ са далече от Божието благословение. Вярно е, че в основата си, в ръцете на Бога са и едните, и другите властвующи. И ако някои вземат властта по човешки, а са и с отрицателни наклонности, то Бог на любовта пак проявява Своята милост и внушение към тях и иска да проявяват описаните положителни качества. Той и много Негови Висши същес­тва постоянно пращат тия благородни мисли на тия властвующи; но когато те не се вслушват и не се поправят, а при това и голяма част от народа се съгласява с техните отрицателности, то този Бог на любовта, на светлината, вдига Своята десница, Своето благословение от тях и такивато - власт и народ, остават под влиянието на тъмния бог - Сатанаила. И както това става с отделния човек, в когото работят и двете сили - доб­рото и злото, и от човека зависи кое ще предпочете, така става и с властвующи и народ, народ с народ, и най-после като че ли обезумява голяма част от чове­чеството. Тогава злото само започва да се самоунищожава - човек с човека, властвующи с народ, народ с властвующи, народ с народ. И поради липса у доста властвующи на онази истинска вяра в Твореца, на ония описани по-горе положителни качества, ние виждаме, че заради отделни честолюбци, каквито бяха тези в бивша Югославия, Гърция, Норвегия и пр., заги­наха досега доста държави, избиха се и се избиват милиони човешки души. При това страшното още не е дошло! Нима лесно ще се понесат от всички ни едни земетресения, каквито могат да се явят - изригване на някой нов континент из някой велик тих океан, гдето може да се залеят цели държави? Нима лесно ще се понесат страданията от един неурожай по цялата земя? Ами разните болести? Пред тази възможност нима трябва да дочакаме и това? Да не бъде! До края на годината има още време! Нека се надяваме! Засега ние сме още като в рай - особено България. Но от недоволство и лекомислие вършим и цели отклонения. От нас, човеците, а главно от властвующите, по целия свят, зависи да се спре това зло. От нас, човеците, пак главно от властвующите, зависи да се спре и тази война! И нека се надяваме, че ще настъ­пи едно отрезвление. Щом воюващите властници допуснат да се прояви чрез техните сърца и техните умове този Бог на любовта, на светлината, на доброто, всичко ще се измени! Сега невидимият свят се чуди на човешките глупости с тези войни и изтребления. Но има една велика духовна истина: «И целия свят да се събере, и сам Господ са слезе на земята и увещават един човек, не могат да го спрат да извърши едно зло или добро!» Човек е силен, но той трябва да бъде силен само в доброто! И понеже човек е дошъл на земята само доброто да проя­вява, той е свободен да върши и престъпления, но ще ги изплаща със страдания. Когато се говори за властвующи, то и всички наши такива в България, трябва да проявяват описаните добри качества. Нам не е целта да изнасяме и критикуваме когото и да е от управляющите. Ние вярваме, че те ще вършат воля­та Божия за доброто на целия народ. Ние знаем, че човек без грешки, особено неволни, не може - и те стават. Нито ние ще изнасяме добрите им неща, освен грижата на правителството да се предпазим от вътрешния смут - главно за хра­нителните продукти и нормиране почти на повечето артикули. Жестът на властвующите да се нормират почти повечето артикули, както и ръчния труд, и да се поставят в респект нарушителите, алчните и безсрамни обирачи на народа в тия трудни времена, това е една голяма заслуга, това им прави чест! Вярно е, че отделни личности, както и някои професионални органи­зации - каквито са за зеленчука, може би, използуват добротата на властвующи в моменти за свои облаги и за по-високи цени. Но ако не са тези строгости с нормировката, бихме се видели в чудо! А и нормировките трябва да почиват на справедливостта. Ужасна е човешката алчност! Но кой трябва да дойде на помощ на властта, за да се приложат тия хубави наредби? Не смели ние, гражданите, селяните, които трябва да го подпомогнем? Но нека си признаем, че ние в това отношение трябва още много да работим върху себе си. От страх за някакво илюзорно бъдеще, да не останем гладни, не само не подпомагаме, но и много души пречат на тия хубави наредби - едни безогледно да купуват, макар и скъпо, а алчни продавачи безогледно да продават скъпо. У нас още не е настанало съзнанието да се жертвуваме за цялото! А също и това, което го има, макар и малко, да го има за всички! Какво виждаме в действителност? Понеже от една страна у някои, които реализират повече печалби, по един или друг начин, имат повече книжни пари; от друга страна, като се увеличиха заплати и надници на чиновници, пенсионери, работници с 15-20%, то някои производители и посредници, алчни за повече печалби, произволно повишават някои неща. И понеже, от една страна, у всички няма това гражданско съзнание, а от друга - неоснователен страх, повечето гледат да се запасят, а спекуланти и ня­кои производители това и чакат. Е, добре, това запасяване е в ущърб на закони, на власт, на морал, на другите души. Защо? Защото, първо, няма известни арти­кули в изобилие на пазара; второ, някои неща се продават по на тайно, на по- висока цена. А някои, които нямат милост и съвест към другите, при това имат пари, ще купят това-онова, но ще лишат другите - чиновници, работници, средна ръка хора, бедните. При това кой е осигурен, ме ще е жив и здрав, та да го употреби? А за срам и позор, лакомството у някои е достигнало своя връх - особено у посредници и някои производители. Сега се въведоха купони за хляб. Но що виждаме? Още след 1 -2 дни несъ- вестни хора изобраха картофите из пазаря на Пловдив и те от 3-4 лева достигна­ха 7, 8-10 лева килограм. Не е ли това срам, не е ли това престъпление? Какво ще ги правят тези картофи лакомците за пари, ако се задоволят повечето хора - каквито са тия с по-тежък физически труд, с доволно количество хляб! А ето и правителството стори това. И не е ли срамно, при тази добра реколта на карто­фи и при 6 лева килограма хляб, да се купуват картофи по 8-10 лева? Ние вярва­ме: че властта не ще остане безучастна и в това. И ние се научаваме, че е взела мерки. Ние знаем при това, че има хора с милост и състрадание към страждущи, към бедни. А бедни има много! Бедни има и незаписани за такива, които са истин­ски бедни, но от срам не могат и да просят и са лишени от много неща. Та, такивато добри люде, и да се запасят, ако имат възможност, те не го правят лично за себе си, а при нужда те сами се лишават, но раздават, и то даром, на нуждающите се. Това е благородство! И ние бихме се радвали да има повече такива хора в България. Иначе, не само че не е човешко, но е и егоистично. При това има и отговор­ност пред законите. Ние вярваме, че голяма част от гражданството нямат запаси, или рядко и много малко, и което не е беда. Друг е въпросът, ако се търгува и спекулира. От друга страна, няма и откъде да се купят. Обаче малцината, които създават сума­тоха в цените и купуват безразборно, както производители, така и посредници, и ограбват своите братя, вършат престъпление. Ние трябва да благодарим на Бога, че заради чисти и святи души, каквито, вярваме, има в България, ние се запазихме досега от чужди крак. Вярно е, че и ние сме в затруднено положение, - имаме липси на много неща, но у нас е пак рай! Сега липси има и в най-велики държави. А тези липси у нас не са само поради това, че отвън не идват стоки, но и търсенето и безразборното купуване е по-голямо, отколкото предлагането. Нека се надяваме, че Бог ще ни запази и докрай, щом вършим Неговата воля и се отърсим и от тия малки недъзи. Нашата молба, и към производители, и към граждани, и към селяни, е: долу страхът, долу егоизмът, долу лакомията! Нека всеки се надпреварва да се задоволява с най-малкото и да отстъпва на по-немощните, на по-бедните - това е благородство. Нека всеки тури мисълта в себе си, че при тежки моменти и с много по- малко ще преживеем, и пак няма да умрем! Един бодър дух със силна вяра вър­шат чудеса! Нека най-после се стреснем, вземем поука и да се окуражим, когато чува­ме как се измъчват от липса други човешки души! Така ние ще докажем, че сме се обновили и заслужено ни се даде това, което имаме за сега, и което само Бог с човеци можеше да стори това. От друга страна ще докажем, че зачитаме и наредбите на управляющите. Нашата молба пък към властвующите е: голямо внимание, справедливост и милост към народа, защото и неправдите, и бедствията не от всички еднакво се разбират и понасят. Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите; не в увеличе­ние заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешния мир у човека, по-голямо производство и запазване горе-долу стойността на лева, за което и управляющите трябва да държат голяма сметка. Не е ли срамно, например, най-хубавите ябълки у нас се купуват по 6, 8,10 лева килограмът за износ, а същите тези, пак у нас, още сега се продават по 12, 15, 20 лева! Нека лакомците знаят, че ябълките са храна за народа! Ние сме още пред едно велико събитие - рухване на старата култура и идването, на новата, на 6-ата раса, хората на любовта и чистотата. Ние сме и пред друго велико събитие - идването на второто пришествие, определено за тези времена в Св. Писание. Много признаци има, които потвърдяват това. И християнските народи най-много ще бъдем отговорни, когато се прояви в своята сила това пришествие заедно с Христа! Защо? Защото сме изопачили извънред­но много Христовото учение. Войните показват това, животът показва това! Турците имат една знаменателна пословица за идването на второто при­шествие. Те казват: «Инсанън пичи гелдими, туранън тучу чиктими, дюнянън сон- битими гелисръ», т. е. почнат ли да се раждат много незаконородени деца, както това бе в болшевишкия режим, а за срам и позор, в по-малък процент е и в много християнски държави; почнат ли да се секат пари от желязо и други прости, неблагородни метали, свършекът на света наближава! Действително, най-благородният метал - златото, се изпокри от държави и отделни хора. Взе да се преследва и свободното продаване на златото по паза­ря, особено златните монети, и то достигна до баснословна цена! Нима Божият Дух, Който работи и в земята и от разни молекули си съчета­ва начатък на злато и ни дава възможност да го имаме за най-хубавите украше­ния и правене на златни монети, трябва да го докараме до такова унижение? Да не бъде! Златото при това е и едно хубаво доказателство как ние, хората, като чада на Бога, трябва, и в ада да сме, пак да творим най-хубавите добродетели, както върши това Божият Дух. А ние хубавата земя рай, сме я обърнали на ад! Не е златото причина за злото в света, а човешкото лакомство, поквареното сърце, завистта, гордостта са причина за злото. Сега и чистото сребро се заменя с обикновен метал - желязо, никел и други - и се правят монети, с което се оправдава турската пословица. Златото и среброто като монети, за чистите и непокварени човешки сър­ца, като движещи се монети из ръцете на човеците по целия свят, са едно благос- ловение! Нещо повече, знайно е от духовно гледище, че златото е емблема на светлата човешка мисъл и чистия живот; среброто - на чистото сърце, а диаман­тът - [на] силата на Божия Дух и [на] най-голямата сила на човешката воля. Тога­ва, не е ли красиво да има човек един светъл ум като златото, едно чисто сърце като среброто и една диамантна воля само за доброто? Да, радостно и краси­во е! Щастие е, ако всеки може да носи у себе си половин-един грам чисто зла­то. То има благотворно влияние със своите вибрации за човека. Разбира се, това който иска, нека го приеме. Затова нека се надяваме, че българският народ, който е под особеното благоволение на Твореца и който ще изиграе най-голямата духовна роля за целия свят, нека всички да се стремим да имаме истинските положителни качества на управника, описани по-рано. Нека още знаем, че думата «българин» е нещо велико! Всеки, който мисли, че е българин, трябва да има един светъл ум, едно благородно сърце, всичко да обича, и една силна воля, само доброто да върши. Той трябва да е честен, спра­ведлив и твърд, но твърд само за добрите неща, иначе той не е още българин. От българина ще излезе и идеята как по-разумно да се хранят хората, да пият правилно, да дишат правилно и да използуват по-разумно слънчевата енер­гия. Но българинът има и най-големия инат. Той е и твърд. Но този инат и тази твърдост трябва да се облагородят. Само така ние ще оправдаем своето име като българи, като управляющи, като граждани, като интелигентни, като селяни и като носители на хубавото име славяни. Само така ние ще се явим и носители на новото и проявители на истин­ското Христово учение. Заявяваме, че този скромен труд не е лично наш, а на Този, Който ми дава живот. Аз съм само един малък проявител. 3.XI.1941 г.
  4. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ! Нашите длъжности - Положението на българския народ „Всемирна летопис", Г. II, кн. 5 (VI. 1921), с. 97-100 Народите продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по-слабите. Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни. Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи. И българският народ не прави изключение. Утрешният ден е пълен с изненади за ония, които поставят всичко на карта и не държат сметка за строгата последователност на събитията. Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички - управници и управлявани - за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят. Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху които почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви - само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. „Щом познаем тоя, живия Господ", ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби - нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, които трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползуват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин се добират до повръхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*. Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу". Бог е отразен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. - с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия неизблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност - в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „Аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя"? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенствуването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действува и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползува всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие - всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване, и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите неведими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най- благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас инека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душезен мир, всичките органи на човека функционират правилно: цялата храносмилателна система във връзка с цялата нервна, дихателна и мускулна система действуват в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, но и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.е. на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се посочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т.е. равновесието и хармонията на силите, които действуват в човешкия организъм ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимнодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всяка мисъл. Чрез всяка форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на вънкашния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но вънкашният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и повече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способствуваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов", казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мярката на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите". В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „Любете се един другиго" и „любете враговете си". Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всяка съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее", казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането, и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва завинаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любовта е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта изразена като стремеж, чувство, сила и принцип, това са стадиите на най-великата проява на човешката душа! От всичко казано дотука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони, за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към самопознание и самоусъвършенствуване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на горепоменатите три закони, ако с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua поп за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си - чрез добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се прояват във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобвилни по сърце - ето великата вътрешна реформа, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с нас!
×