Search the Community

II. НАСОКИ И ВЪПРОСИ ПО НОВИТЕ ФАКТИ ОКОЛО ПАНЕВРИТМИЯТА ЗА СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ Вергилий Кръстев Първа част 1. Да се запознае с написаното от Йоана Стратева в точка I, което се отнася за„Евера" 2. След това да отвори в „Изгревът", т. XXIII, с. 860 и да се запознае с точките от 1 до 6. Виж с. 861 и 862 3. Да си направи справки в „Изгревът", т. XV, с. 911-922 и т. XXI по отбелязаните страници. 4. Това, което съм публикувал са по препоръка и данни от Величка Няголова. 5. Да се провери има ли някаква грешка, която съм публикувал и коя е тази грешка. 6. Светозар да отговори на забележките на Йоана Стратева за „Евера" 7. Виж „Изгревът", т. XXI, с. 982-985, стаггията на Величка Няголова за „Евера" 8. Светозар да си даде обясненията. Втора част 1. Светозар да се запознае с бележките на Йоана от точка II във връзка с Новото откритие в „Изгревът", т. XXIII, с. 868. 2. В „Изгревът", т. XXIII, с. 870-871 съм публикувал само първите страници на „Първият ден на пролетта" от 1938 и 1941 г. 3. Поради моя грешка не публикувах другите страници - с. 34, 35, 36, 37, за да се види за къде точно се отнася това новооткритие 4. След като излезна от печат „Изгревът", т. XXIII, Йоана Стратева ми се обади по телефона, че имам грешка. Повиках я, показах разпечатка от новооткрития оригинал, тя го видя и ми отбеляза за кои ноти се отнася и че те трябва да отпаднат 5. Аз ги отбелязах, после ги извадих на ксерокс-копия и ги раздавах на концерт-рециталите на онези, които купуваха „Изгревът", т. XXIII. 6. На с. 872 от „Изгревът", т. XXIII е публикувано новооткритието на скенер 7. Прилагам „Забележките" на Йоана в две страници. 8. Прилагам ксерокс-копието на новооткрития оригинал. 9. Прилагам ксерокс-копието, което раздаваме, на което е отбелязано кои ноти трябва да отпаднат, така както ги отбеляза Йоана. 10. По този начин се разрешава проблема с какъв крак се започва. 11. Тази грешка е допусната в отпечатаната „Паневритмия" от 1941 г. 12. В „Изгревът", т. XXI, с. 796-797 са отбелязани грешките в Паневритмията. 13. В „Изгревът", т. XXI, с. 982-985 има музикална статия от Величка Няголова 14. В „Изгревът", т. XXII, с. 363-415 има „Паневритмия" от Светозар Няголов и са отбелязани грешките при игровите упражнения. Светозар да посочи съответните страници на тези грешки, описани от него.

195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси Една сутрин Учителят извика сестра Милка Периклиева и мен на горната площадка и ни каза: "Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш баницата за днес да е хубава." Учителят ни каза заедно да предаваме Паневритмията на учителите. За Паневритмията ми каза да им кажа така: "Ние ще ви дадем гимнастики, които дават здраве, здрава нервна система и отношение между хората. Тези гимнастики градят, а досегашните рушат. Запознаваме ви с упражнения, които имат органично, а не механично въздействие, музика, която въздейства на ума." Започнахме курса на младите учители в Борисовата градина на една голяма зелена поляна. Милка и аз влязохме в кръга, но Милка отиде на противоположната страна от мен, вместо двете да играем заедно, тъй като упражненията се изпълняват по двама. След една-две репетиции Милка дойде и ми каза да изляза от кръга, тъй като се образували два центъра. Излязох от кръга и тя остана сама да играе в него. Разбрах, че постъпката й не бе правилна, чак когато цялата работа излезе безрезултатна. Паневритмията не се предаде на народа ни. /Когато Милка отишла да й даде музиката на Паневритмията, Учителят й отказал с недоволен тон. -авт. бел./ Отидох при Учителя наскърбена и Му казах, че не зная защо стана това, да ми позволи и говоря на брат Лулчев, защото Милка бе ръководена от него. Учителят не бе склонен да ме пусне, но накрая каза, че може да отида, но след това да се върна пак при Него, Отидох да говоря на брата, но той веднага отклони разговора, като взе да ми показва радиото си - подарък от царя. Учителят е знаел, че той така ще постъпи. Не случайно бях сънувала, че вървим група с Учителя, а отсреща иде той с друга група и върви в обратна посока на нашата. Бях свидетелка на униженията, на които подлагаше някои сестри, които се приближаваха до него и винаги го отбягвах. В.К.: Да. Така. На стр. 174 да се опише подробно как е работила за Паневритмията и защо не е станала? Сега, вие описвате малко за този случай, когато нали трябва да се свали и приложи Паневритмията. Как е цялата история с Паневритмията, когато Учителят е настоял да се приложи? Весела: Един ден Учителят извика Милка и мен пред стаята му горе, пред неговата стая. И каза: "Сега вие като две свещи заедно ще светите в едно. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш за баницата да е хубава само за днес. И ще отидете, казва в градината да предадете Паневритмията на учители по физкултура, които ще я разнесат в България и ще я предадат на цяла България Паневритмията." И на другия ден ние отидохме в парка, на една хубава поляна там, над езерцето. Малко по-настрана тъй. Имаше много студенти момчета и момичета, наредиха се в кръг, дойде Данко с флейтата и една китаристка, сестра. Аз имам снимка на кръгът, с Данко и сестрата и ние вътре с Милка. В.К.: Кой е този Данко, как се казваше? Весела: Ами един наш брат, който свиреше на флейта, възрастен. Брат на Симеонов. (Забележка: Данко= Йордан Симеонов. За него виж "Изгревът" т. VIII, с. 597-603.) В.К.: Това беше курс? Весела: Курс по физкултура на Паневритмията. В.К.: Това беше от министерството? Весела: Министерството на Просветата разрешило. Лулчев ходил и поискал да предадем Паневритмията и разрешили. И събраха курс, който щеше няколко време да (продължи). В.К.: Къде щеше да е? Весела: В Борисовата градина, от езерцето вдясно, така една поляна имаше хубава. В.К.: А те къде живееха тези учители? Весела: Те бяха от провинцията, в пансион някакъв. В.К.: Не е на Диана Бад. Весела: Не знам къде живееха. Но събраха се в градината. И ние влязохме в кръга и аз смятах, че трябва с Милка заедно да играем. Понеже има много упражнения по двама. А Милка ми каза: ти сега ще отидеш на другия край в кръга, а аз тука и ще играем единично. В.К.: Защо? Весела: Ама викам, нали трябва по двама. Не, не, ти там отиди. И започна Данко да свири и ние започнахме Паневритмията. Аз имам снимка, на която ще се види, че ние не сме заедно. Тя е фотографирана, това поне е доказателство. Всички са в кръг. И Данко свири. И на другия ден тя ми казва: не може, казва, да има два центъра. Ти ще излезеш отвън да играеш. Отвън, няма да играеш вътре в кръга. Викам добре, излезнах отвън да играя. Тя остана самичка да играе. Сега, така играхме, предавахме, обаче, аз отидох при Учителя да кажа, че Милка ми каза, да играя отвън. Че не играем заедно двете вътре в кръга. Той така малко сви вежди недоволно, нищо не каза. И Милка, като приключил курса, отишла да иска нотите на Учителя. И той замахнал и казал: "Никакви ноти! Никакви ноти!" Тя се разплакала. Учителят две години по-рано й е казал да предаде Паневритмията. Първо, тя много е закъсняла, и второ, не го послуша. И преди това, преди Паневритмията отишла и казала: Учителю, аз избрах 18 само от тези 28 упражнения да предам. Той казал: "Как 18?" Понеже, само които се играят единично, които се играят по двама не ги включвам. Щото тя иска да предава Паневритмията. В.К.: Да няма втори човек. Весела: Да няма втори човек. Избрала 18. В.К.: Тя да бъде ръководител. Весела: Тя да ръководи, да няма втори. В.К.: Щото ако сложи другите упражнения, трябва да бъдат двама човека. Весела: Двама човека. И тогава Учителят се разсърдил и казал: "Направете както вие знаете" и си отишъл, и я оставил. И затова тя не искаше мен. Сега. Какво се получи. Учителят не й дал нотите и нищо не излезе. Не се предаде Паневритмията. Той приключи с Паневритмията. (Забележка: Снимките на курсистите за Паневритмията виж в "Изгревът" т. XXIII, снимки № 102, 103,104.) И когато аз видях, че нищо не излезе, аз не знаех нейното искане на музика, това всичко тя си го е правила, тя нищо не ми е споделила. Отидох при Учителя много тъжна и казах: Учителю, какво стана, защо? Защо не се предаде Паневритмията? И просто плача пред него. Аз знам причината, Учителю. Аз знам, че тя е на брат Лулчев ученичка. Той я научил да постъпи така. Аз ще отида при брат Лулчев и ще му говоря. Учителят каза: "Недейте, рекох", да не отивам. Ама как, Учителю, трябва да му се каже, може ли такова нещо. И той каза: "Е, отидете и после пак елате при мен." Да се върна при него. Аз отивам при Лулчев, сядам, и така си слагам, кръстосвам ръцете. В.К.: Отпред на гърдите. Весела: Да. Без да знам. Слагам си ръцете. И той по едно време идва и разправя: Виж това радио, то ми е подарък от царя, други работи хвали се, хвали се. И защо, казва, си се затворила така. Аз казвам не съм се затворила, седя просто така, несъзнателно съм се затворила. В.К.: Без да искаш. Весела: А той става и тръгва към мен да ме пипне по главата. Аз станах и се отдръпнах, не му позволих да се докосне до мен. И нищо не му казах за Паневритмията, ядосана си излязох. Отивам при Учителя и казвам: Учителю, нищо не стана. Той казвам, се хвали, че радиото му е от царя, иска да стане да ме пипне по главата, аз казвам, нищо не му казах. Аз викам, той ясновидец, той трябва да знае нещата. Учителят вика: "Гадател на боб, рекох." В.К.: Гадател на боб. Весела: Гадател на боб е Лулчев. Значи, подигра се с него. Гадател на боб, тия думи страшно ми се впиха в главата. Защото аз никога не съм го уважавала, никога не съм ходела при него, и смятах, че той е амбициозен и че иска да се сложи за учител, да съперничи на Учителя, което е смешно. Един Учител идва. Две глави не може да стоят на едно място. Несъвместим е. То се вижда какво прави със сестрите. Знаех го какъв човек е. И така, зная, че той не предава правилно думите на Учителя, а погрешно, че той държи на германците, не на руснаците. Докато Учителят искаше Русия да бъде на първо място в света, щото славянството поема великата мисия на света. И така се завърши Паневритмията. Ако беше се предала Паневритмията на българите, съвсем друга съдба чакаше България. Той изкриви оста на България, измести делото, работата на Учителя, като Милка ме изхвърли от кръга. Аз съм пратеник на Учителя, а тя е негов пратеник. В.К.: Изхвърли ви от кръга? Весела: Изхвърли ме от кръга. В.К.: И Паневритмията се изхвърли. Весела: И Паневритмията се изхвърли. В.К.: Виж какви са съотношенията. Весела: А тя 12 години лежа свита на кълбо, като запетайка. В.К.: Видях аз. Весела: Колената с главата, в колело стоя, 12 години лежа. И аз отидох веднъж да правя молитва за нея, жал ми беше като я гледах така болна. Аз знаех, че тя изкупва тази грешка. Много тежко беше. В.К.: Аз също я заварих и видях какво представляваше. Весела: Но най-страшното е, че на Николай Дойнов и на Нестор, на брат Нестор, които дойдоха при мен, да ме питат за случая, аз им го описах и им казах: Милка е още жива, отидете да я питате да ви каже, че тя ме извади от кръга и не излезе нищо. Те отишли и тя казала: Не е верно, че съм я извадила от кръга! Викам, братя, тя е болна и ви каза това! Как е възможно, казвам да ви каже това! В.К.: Имам снимка, доказателство. Весела: Аз не им казах за снимка, няма що да им доказвам. Те, щом са македонци вярват си на македонката, вярвайте си на македонката и на лъжата. (Забележка: Милка Переклиева и Нестор Илиев са македонци.) И сега Николай пише история на братството и ще пише за Милка, че тя е призваната да предаде, след като тя опропасти това дело, велико дело на Учителя. (Забележка: Аз го накарах да отиде при Милка и да запише всичко, което тя ще разкаже. Отиде и го записа на ръка понеже нямаше магнетофон.) В.К.: Сега, искам да кажа, че Николай това, което е написал, точно така го е написал, че тя е направила грешка, и че не е предала нали навреме. Щото Учителят казва: "Времето изтече." Весела: Да, тя много закъсняла, да. В.К.: Времето изтече, казва. Весела: Ето. Аз това го знам. В.К.: Но той не описва тия неща. Весела: Но аз знам само мойта опитност. В.К.: Но мен ме интересува вашата опитност. Весела: Ама това е истината. В.К.: Ами то е така, вие имате доказателството. Снимката, и въпросът е приключен. Весела: Да. В.К.: Така. Значи, Учителят след срещата с Лулчев ви вика, за да може да ви подпомогне и да ви откопчи от него и от всички ония влияния, които са от него, да ги изхвърли. Весела: Да ги изхвърли, да ме очисти от него, щото той правеше пакости.

83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия Много по-късно Учителят ми разкри истината по този въпрос, който много време ме бе вълнувал. "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично. Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи. С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на стр. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЛОВА 1. Трябваше да спомена за съдбата на Милка Переклиева. Тя е описана от мен в «Изгревът», том I, стр. 505, както и в моите бележки след нейния материал в «Изгревът», том XXIII. 2. За Весела Несторова виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Тя дочака завършването на комунистическата епоха 1944-1989 г. Нейните спомени и цялата история покрай тази Паневритмия ще бъде публикувана в един от следващите томове на «Изгревът». 3. Днес е 22 март 2006 г. От 1990 г. изминаха цели 16 години. Години наред се правят опити за въвеждането на Паневритмията в българските училища. Но без резултат. 4. За Паневритмията трябва да се отпуснат от Невидимия свят условия и време. Тези условия и времето не могат да се отпуснат на хора, които са невежи и не знаят нищо по историята на Паневритмията. Това е изключено. И ще се чака. А докога? 5. Ето го отговорът. Само онзи, който може да разучи, да проучи и да влезе в епохата на Изгрева, да провери как преминават етапите в поредицата «Изгревът» отначало докрай само този може да бъде допуснат до дверите на Вътрешната Школа и до Паневритмията. И да му ги отворят. Само на него! 6. Ще ви дам един показателен пример. Аз бях определен от Невидимия свят да ръководя цялата програма на «Изгревът», в който се включва и проблемът на Паневритмията. Но всички музиканти, които ги качих на сцената, ме отхвърлиха. Досега нито един от онези, които проповядват и обучават Паневритмия не са дошли при мен и да ме питат. Нито пък онези, които издават учебници по Паневритмия. Те ме отхвърлят. А времето и условията за Паневритмията са дадени на програмата на «Изгревът», а не на тях. А тази програма аз я ръководя. Искате доказателства. Прочетете тези 23 тома на «Изгревът». За всеки том са ви необходими по 3 месеца. А трябва да го прочетете най-малко по 3 пъти. Така че за една година може да усвоите само 4 тома. Така че ви трябва обучение от 6 години. Но тук също има едно важно условие. А то е, дали ще ви допуснат до «Изгревът» и дали ще ви отворят съзнанието за него. А над «Изгревът» има два архангела, които го охраняват с меч и с копие. Всеки, които воюва срещу «Изгревът», ако е от Бялата ложа, с меч го посича архангелът, който отговаря за Бялата ложа. А онзи архангел, който отговоря за Черната ложа, с копието ще изтърбуши онези, за които отговаря, и които воюват срещу «Изгревът». Това се вижда след всеки излязъл под печат пореден том от «Изгревът». Наблюдаваме, гледаме и клатим глава. И мълчим пред архангелите пазители и стражи на «Изгревът». 7. Този обзор, който направих, не е за сегашните т. нар. последователи на Учителя Дънов. А защо? Защото те отхвърлят както «Изгревът», така и мен. Воюват срещу програмата на «Изгревът». Ето защо ще бъдат спрени. Този обзор е написан за следващите поколения, които има да дойдат. Тогава те трябва да изучават Пътят на Школата, който е Пътят Господен. А той е в «Изгревът». «Изгревът» е Пътят Господен на Третия Завет на Бога към днешното човечество. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога за идната Шеста раса на човечеството. Амин! 22 март 2006 г., София Вергилий

VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА 1. Първите, които се опитват да променят Паневритмията в музика, текст и движение, са т. нар. «последователи» на Учителя Дънов. Как става това, е вече описано. И те си понасят последствията. 2. Вторият е цар Борис III. За него е описано в «Изгревът», том I, стр. 443-454; том XX, стр. 280-288, 293-297, стр. 671-688, стр. 1036-1038. Той умира на 28 август 1943 г. 3. Любомир Лулчев. За него виж в «Изгревът», том XX, стр. 4-1038 и том XXI, стр. 4-499. Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през месец февруари 1945 г. 4. Борис Йоцов. Неговата съдба е много показателна. Съдействува за Паневритмията, но му е заплатено чрез министерския му пост. Но не остава докрай последователен за провеждането на Паневритмията в българските училища. От една страна е славист, славянофил по професия, но от друга страна е служител на цар Борис III и е закачен за германците. Застъпва националистически позиции. А за доказателство ще ви дадем неговата биографична справка. И накрая ще ви предоставим нещо още по-интересно. А защо? За да се изумите. Д-Р БОРИС ИВАНОВ ЙОЦОВ 1. Роден на 8 февруари 1894 г. в гр. Враца. 2. Завършва славянска филология през 1913-1916 г. в Софийския университет. 3. Завършва право -1918-1920 г., в Софийския университет. 4. Специализира славянска филология в Прага -1923-1925 г. (докторат по философия във Варшава 1927 г., Виена 1928 г.). 5. Асистент по славянска и българска филология в Софийския университет от 1929 г. е доцент, а от 1935 г. професор в Софийския университет. 6. От 1935 г. до 1936 г. е декан на историко-филологически факултет. 7. Директор на Народния театър от 1936 г. до 1937 г. 8. От 1937 г. до 1942 г. е секретар на министерството на народното просвещение. Публикува научни трудове по българската възрожденска и славянска литература. В научните си трудове застъпва идеалистически и националистически позиции. 9. От 1942 г. до 1944 г. е министър на народното просвещение, а именно: в правителството на Богдан Филов от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и в правителството на Добри Божилов от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Като министър провежда тогавашната политика на цар Борис III монархофашизма, в образованието и културата. Застъпва националистически позиции. Осъден от Народния съд на смърт. Екзекутиран през февруари 1945 г., заедно с другите осъдени на смърт министри, царедворци и прочие. 10. Борис Йоцов е министър на Народното просвещение от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Всяка учебна година започва с реч на министъра по радиото. Ето, аз съм попаднал на една такава реч от 15 септември 1942 г., както е написано на изрезката на вестника брой 9932. На обратната страница на тази изрезка е отпечатано: 15.IX.1942 г. «Централната гара на Сталинград е в германски ръце». «Победоносно проникване в Сталинград». «Силни германски ударни отделения проникнали в центъра на Сталинград. Всички очакват да падне Сталинград в германски ръце». Точно по това време Борис Йоцов произнася своята реч, като вследствие е дал текста, да се публикува, за да я има. Има я и аз я публикувам. Всеки, който я прочете, ще си добие представа за интелектуалния потенциал на този министър, славянофил по професия, а закачен и качен на германски влак. И когато идват на власт комунистите след 9.IX. 1944 г., го вкарват в затвора, съдят го и го осъждат на смърт. Това му е присъдата за нарушение на окултните закони, на които е основана Паневритмията. Ама как така? Прочетете си, научете си наизуст 7-те принципа на Паневритмията. Правителствена реч на министъра на Народното просвещение по случай новата учебна година (15 септември 1942 г.) «Да напрегнем всички сили с една мисъл, с един дух, с една воля: България над всичко.» Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания. Напътствените думи на министъра на Просветата към учители и ученици. Вчерашната реч на министър Йоцов По случай започването на новата учебна година, министърът на Просветата, г-н проф. д-р Б. Йоцов, вчера в 1 часа на обяд произнесе по радиото следната реч: «Драги учители и ученици от всички краища на българските земи, Днес вие започвате отново работа работа на духа, работа на образование и възпитание. Целият народ е обърнал сърцето си към вас с радостно вълнение той отправя поглед към първите ваши стъпки пред прага на новата учебна година. И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение. Затова на вас тежат повече задължения, отколкото права. И сега, както и преди, вие ще изпълните с радост своя дълг дълг към себе си, дълг към народа, към отечеството. В това вярват всички, в това вярвате и вие, повече от всички други. И знайте, че работата, която подхващате, е света. С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов. Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива. Затова, като копнеете за благодатна жътва, гледайте добре да разорете угарите и хубава да бъде вашата посев. Вие не бива да оставяте да загасне божествената искра, която носите в своята гръд. Тая искра ни свързва с великия и вечен разум, който движи и управлява света. Чрез нея ние сме силни, непобедими. Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на прекрасното, възвишеното, божественото. Да се просветляваме и да просветляваме с мисъл за съвършенство, това трябва да бъде и сега една от вашите най-върховни жизнени задачи. Затова да поддържаме тоя пламък в душата на българина, да възвисяваме духа на родната земя, за да я подготвим да бъде по-близо до Бога. Чрез вас целият народ зрее и се възвишава, за да върви в светлина и красота и да твори големи дела и велики личности. Запомнете това добре и не подценявайте своите бдения и грижи. Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме. Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея. Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична. Няма нищо по-велико от това един народ да мине през огъня на мъките, за да достигне върха на величието.Ударил е часът не за униние и колебание, а за твърдост и решителност. Всички ние принадлежим на нацията, нашето върховно благо. Ние можем да отминем, тя ще остане, за да бъде извор на нови сили, нови въжделения, нови устреми и надежди. Във великата борба на народите да издигаме все повече и повече духа на съпротива и борба. Само с тоя дух ще можем да посрещнем достойно всички изненади, да отбием с чест всички удари, от гдето и да дойдат те. Не забравяйте, че-в тия дни на напрежения, тревоги и бури се твори нашата съдба. Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Всеки от нас трябва да осъзнае изключителността на момента, да се издигне над страст, страдания и изпитания, да се възвиси духом, и да мисли и действува, както повелява благото на родината, както изискват това заветните цели на нашето историческо минало, както призовават всички страдалци и храбреци на българската свобода и независимост. На работа и борба, упорита, дейна, творческа. Нека напрегнем всички свои сили и все с една мисъл и с един дух, с една воля: България над всичко. Да мислим и работим не само за себе си, а за нашия дом, за нашата стряха за отечеството, което повече от всякога се нуждае от нас. Не забравяйте, че времето е пълно с отговорности и задължения: никой да не мисли, не може да стовари отговорността на други. Всички сме отговорни пред бъдещето. Нека така да се предадем на труд, на съпротива, на борба, че тия, които ще дойдат след нас, да кичат челата ни с венци на признателност и благодарност. В решителните часове от своята история народите се сплотяват. Всички сили се насочват към едно огнище, към една воля. Отвърнете поглед от тия, които поставят страст и амбиция над народ и държава. Пратете своето презрение на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия. Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ. Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята. Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода. Дивен е Божият промисъл. Ние схващаме неговите величия, чрез нас той ще проговори. Затова под крилото на Провидението и под знамето на България нека знаем само един-единствен път все напред и напред, към величие и слава!

V. СССР И ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА 1. На 22 юни 1941 г. Германия напада вероломно СССР. 2. Немските войски се насочват за превземане на Москва. На 15.IX.1941 г. германските войски са на 20-25 км до Москва. На 6.XII.1941 г. настъпва голям студ 40 градуса, и замръзва всичко. Тогава съветските войски преминават в контранастъпление и от 6 до 27 декември 1941 г. отхвърлят войските на запад. Германците дават 120 000 убити. 3. Битката при Сталинград. През лятото на 1942 г. германските войски се насочват към Сталинград, за да отрежат Кавказ и петрола на СССР. От 17 юли 1942 г. до 18 ноември 1942 г. се водят отбранителни боеве за Сталинград.* На 19 ноември 1942 г. се пробива германската отбрана, а на 23 ноември се осъществява т. нар. «чувал» и германските дивизии са обкръжени, около 300 000 души. От 10 януари до 2 февруари 1943 г. немските войски са разгромени и са пленени. 4. През юли 1943 г. се спира голямото контранастъпление на германските войски при Курск. Това е Курската битка. На 5 юли 1943 г. германските войски започват контранастъпление. От 5 юли до 11 юли 1943 г. съветските войски се отбраняват. На 12 юли 1943 г. започват контранастъпление. На 5-18 август съветските войски водят боеве. На 23 август 1943 г. освобождават Харков. 5. На 14 август 1943 г. цар Борис III посещава Хитлер. След завръщането си, на 28 август 1943 г. умира. 6. Техеранската конференция е от 28 ноември до 1 декември 1943 г. в Техеран и е определено да се отвори II фронт не по-късно от 1 май 1944 г. в Европа. 7. Ленинградската отбрана. От ноември 1941 г. започва блокада на Ленинград. На 12 януари 1943 г. при Ладожкото езеро се разкъсва 15-месечната обсада. На 14 януари 1944 г. съветските войски освобождават Ленинград. Обсада от 29 месеца. 8. На 8 април 1944 г. Съветската армия достига държавната граница на Чехословакия и Румъния в Карпатските предпланини, а на 10 април 1944 г. освобождава гр. Одеса на Черно море. 9. В средата на месец август 1944 г. Червената армия нанася съкрушителен удар на германските войски в района на Яш-Кишинев. На 23 август 1944 г. в Румъния е антифашисткото въстание. Червената армия наближава българската граница. На 29 август 1944 г. се завзема гр. Кюстенджа, на 30 август 1944 г. Плоещ, на 31 август Букурещ. 10. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война България. На 8 септември първите съветски части навлизат в България. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8/9 септември властта се заема от правителството на Отечествения фронт. 1942 г. На 12 юли 1942 г. Учителят казва, че за Паневритмията времето е изтекло. А защо? Защото идва времето за отбраната на Сталинград. А дали това е вярно, вижте и проверете в точка 12. 11. Въпрос: Защо публикувам тази глава? Войната срещу СССР се отрази болезнено върху България. Освен това Учителят разрешава как ще се развият военните събития и предрешава изхода на войната. Дали е вярно? Не само че е вярно, но ние бяхме свидетели на тези събития и времена. 12. А за справка ще си прочетете в указаните от мен по томове и страници, както следва. 1) «Изгревът», том I, стр. 333-334, 334-340, стр. 447-454, стр. 474-476. 2) «Изгревът», том IV, стр. 468-475, стр. 476-484, стр. 319. 3) «Изгревът», том VI, стр. 457-458. 4) «Изгревът», том VIII, стр. 268-270. След като се запознаете с посочените страници на «Изгревът», тогава ще разберете, че времето, което Учителят е отпуснал за провеждането, обучението и въвеждането на Паневритмията в българските училища, изтича. И то не може да се върне. В никакъв случай. За всяко действие на Земята е отпуснато време от Невидимия свят. Изтече времето и действието се спира. 13. От 1945 г. до 1958 г. Паневритмия се играе от последователите на Учителя. Проблемите с Паневритмията остават. Това говори, че трите сестри правят нова редакция. А това са Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Тези проблеми продължават и до днес и те са описани в «Изгревът». Виж «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. 14. От 1958 г. до 1972 г. Паневритмията в София бе забранена от комунистическата власт. Аз бях този, който я разреши. Как това бе направено? Аз съм го описал в «Изгревът», том XV, стр. 911-922. Вместо да се разрешат проблемите, те се увеличиха. А защо? Отговора ще намерите в «Разменната монета» в «Изгревът», том XI, стр. 832-834. ------------------------------------ * Забележете, че в София курсът по Паневритмия се води от 30 юни до 12 юли

IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА 1. Политическите събития в Европа оказват влияние и в България, която също се въвлича в нея. Последователите на Учителя също са стреснати и питат Учителя как ще се развият събитията. На онези, на които им казва, те започват да тръбят наляво и надясно и това озлобява властта срещу Учителя. И те предприемат най-различни мерки срещу тях. Те са описани в «Изгревът». 2. През месец март 1942 г. става наводнение във Видин и Видинско от река Дунав. Бежанците идват в София и са настанени в училището, където работи Милка. Да не смятате, че това е случайно. Няма случайни работи. Целта е да се попречи на Милка. И това става. Това е описано в «Изгревът», том IV, стр. 504 и том XV, стр. 340-341. Така се протака работата и се губи времето за Паневритмията. Бежанците от наводненията блокират училищата в София, защото там ги настаняват, в техните салони и помещения. 3. Учителят, когато я среща, винаги я пита какво става със задачата. Непрекъснато е казвал: «Да става по-бързо». Но явяват се пречки. Лулчев също се скарва с Милка, че се размотава. А пречките не се премахват, а се увеличават от всяко естество. Днес тези пречки не се познават. За тях могат да имат само бегла представа само онези, които са прочели I—XXII том на «Изгревът». Иначе не. Никой няма представа какво представлява в своята същност Изгревът в София през 1940-1942 г. и «Изгревът» от тези XXII тома. 4. Онези, които са обучавани от Милка в Паневритмия, са деца от предучилищната възраст, това са 6-7 годишни деца. По-късно й дават деца от четвърто отделение, което означава 12-годишни деца. Има съпровод от музиканти. Накрая се идва до демонстративно изпълнение, при което е поканен министър Йоцов, но той се страхува да дойде. И той е прав, защото ще го набедят, че е дъновист. Макар че впоследствие набеждават много министри, че са дъновисти, няма нито един такъв. Това не е вярно. Това изучаване на Паневритмията става укрито от погледите на софиянци, които са заети с проблемите на настъпващата война. Лулчев упреква Йоцов, че е страхливец. Виж «Изгревът», том IV, стр. 501-502; том XV, стр. 341. Упреква го, че го е назначил за министър, а сега се укрива нарочно. 5. Какво е мнението на Лулчев за Борис Йоцов, е дадено в «Изгревът», том XX, стр. 871, № 623; «Изгревът», том XXI, стр. 428, стр. 442, № 35. И понеже не устоява до края, а бяга от отговорност, затова, макар че е славянофил, то той е изправен също след 9.IX.1944 г. пред Народния съд и е осъден на смърт. Ако беше устоял до края, това нямаше да му се случи. Но се уплаши и избяга от отговорност и да застане лице с лице пред Паневритмията, а не да се укрива. Страх го е да не го обвинят, че станал дъновист. Сам си избра пътя. 6. Началникът Петров, който присъствува на Паневритмията, докладва на министър Йоцов, че опитът е сполучлив. Тогава Йоцов разпорежда да се извикат учителите по физкултура от цяла България, за да им се проведе курс и да бъдат обучени. От Министерството определят Милка да води курса. Милка се колебае дали ще може да бъде преподавател на висшисти. Това е пречка за нея. Оценява си своите вътрешни възможности. 7. Среща се няколко пъти с Лулчев и с Учителя и споделя опасенията си. Учителят й нарежда тя да води курса. Тя се страхува, че няма да се справи. Тогава се решава да извикат Весела Несторова. Този етап е описан в «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 341-342. Трябва двете да бъдат като две свещи запалени и да светят в едно.8. Когато се говори за Паневритмията, трябва да прочете «Изгревът», том XV, стр. 911-918, 919-927 и том XVI, стр. 752-758, и особено стр. 756, за да се запознаете какви са окултните закони на Паневритмията и какви са последствията при нарушаването им. Учителят препоръчва за основните училища да се въведе Паневритмия до първите 10 упражнения до «Евера», за прогимназиите от 11-о до 28-о упражнение, а за гимназиите е «Пентаграмът» и «Слънчеви лъчи». Виж «Изгревът», том XX, стр. 758, стр. 954, № 346. 9. Следващият етап отново се придвижва от министър Йоцов, след като са определени двете Милка и Весела да преподават Паневритмията. Виж «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 342. Със заповед на министъра се извикват 60 млади учители по физкултура от цяла България. Осигуряват им пансион в едно училище в Диана-Бад, което го помня и аз, защото, когато бях войник, то Спортната рота в София бе гостенка именно в тази сграда. Там имаше спални помещения, кухня и всичко, осигурено за пансион. Тази сграда я имаше до 1970 г., после я разрушиха. Да се осигури пансион, да се осигурят командировъчни, пътни, дневни пари, в онези години не е било лесно. Тези пари ги отпуска Министерството. Но това е друга епоха, преди 9.IX.1944 г. Аз, който съм живял по времето на социализма, бях свикнал да виждам как държавата осигуряваше пансиони, интернати, правеше фестивали, спортни тържества, спартакиади, и участвуваха стотици и хиляди младежи. Но това може да го направи само една централизирана власт, където всичката финансова и икономическа мощ са в нейни ръце. Това е обяснение, че да се организира тогава този курс е било голямо постижение. И трябва да се признае и оцени по достойнство. И то през 1942 г., когато е вече започнала войната и на 21 юни 1941 г. Германия напада СССР. Да се организира такъв курс от министерството е цяло чудо. 10. Как протича курсът на учителите, ще си прочетете от «Изгревът», том I, стр. 504 и том XV, стр. 342. Този курс започва на 28 юни 1942 г., а войната е обхванала не само Европа, но германците са вече в СССР и се води по това време ожесточена война. Това не може да не се отрази на живота в България. А тези млади учители по физкултура са поставени при най-добрите условия за работа по онова време. 11. По това време, по време на обучението по Паневритмия, стават сблъсъци между Милка и Весела. Изпокарват се кой да бъде пръв. Дори те не само са се скарали, но са се хванали за косите да се бият. Едвам са ги разтървали музикантите, които са от Изгрева. Това лично са ми го разказвали възмутени, и то двете. А как това става, вижте «Изгревът», том I, стр. 506. И тогава Милка изгонва Весела от кръга на Паневритмията. Тогава Милка е в кръга и играе Паневритмия, така, както Учителят се е движел на Изгрева. Паневритмията се движи по своя кръг, а отвън кръга на Паневритмията се движи Весела. И тогава се явил един с фотоапарат и направил няколко снимки, и днес има такива снимки, където се вижда, че едната играе вътре в кръга, а другата отвън кръга. А това води до нарушение на окултните закони. А какви са те, ще ги прочетете в «Изгревът» том XVI, стр. 756. Така двете свещи се разделили, едната свети вътре в кръга, а другата свети вън от кръга, появява се вятър, изгасва свещите и курсът се приключва с провал. 12. Курсът привършва и отиват при Учителя, да им даде нотите на Паневритмията за 60-те учители по физкултура. Те са преписани от Калудов. Но Той не ги дава. Всички се учудват защо не ги е дал. А през това време, към 1943 г., имаме едно отпечатано издание голям формат на Паневритмията от 1938 г., и друга Паневритмия с нотен текст и думите на песните от 1941 г. Така че е имало достатъчно бройки отпечатани книжки, за да се раздадат по 1 бройка на двете Паневритмии на 60 души. Но Учителят не разрешава. А защо? Казва им: «Времето изтече.» Ето това не можеха да го разгадаят повече от 30 години след тези събития, онези, които са били свидетели. Много е трудно това разгадаване. Невъзможно е. Сега правим този опит. Курсът се закрива на 12 юли 1942 г. 13. Ако им бяха дали двете книжки на всеки един учител по физкултура, щяха сами да си организират обучението в училищата. Трябва да съобщя, че преди 9.IX. 1944 г. всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на акордеон. А защо? Тогава упражненията по физкултура се играеха в съпровод от музика обикновено тиролска музика и виенски валсове. Учителят свири на акордеон, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура. Така аз съм бил обучаван в училище в прогимназията. Весела Несторова отива при Учителя да иска да занесе отпечатаните книжки по Паневритмия на курсистите учители, но Учителят бил много строг и казал: «Времето за Паневритмията изтече.» А това е на 12 юли 1942 г. А точно по това време започва битката за Сталинград, но Весела това не знае. Но Учителят знае, защото управлява тези събития. Ето защо съм извадил датите на тези исторически събития в следващата глава. Изглежда приближаването на датата 28 август 1943 г. възпира Учителя да им даде Песнарките. На тази дата умира цар Борис III. И това усложнява още повече политическия живот в България. 14. Бомбардировките над България започват през есента на 1943 г. Символичната война се стоварва върху българите с бомбите на англо-американските бомбардировачи над София. За тези бомбардировки виж «Изгревът», том I, стр. 48-60; том IV, стр. 193-194; том XIII, стр. 874-882. Обяснението е дадено в «Изгревът», том I, стр. 504-505; том XV, стр. 343-344. А истинската причина за тези бомбардировки са в думите на Учителя: «Онези хули, лъжи и клевети, които се отправиха върху мен цели десетилетия се превърнаха в онези бомби, които сега се стоварват върху главите над българите». Ето това е причината една от тях. 15. Друга причина е конфликтът между Милка и Весела. Виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Трета причина е Лулчев, който не си свършва работата докрай. Весела Несторова вижда и разбира, че виновник за провала на Паневритмията е Лулчев. А защо? Тя знае изказването на Учителя за «змийското гнездо». А какво е то, можете да видите в «Изгревът», том IV, стр. 504-505. Весела отива при Учителя и обвинява Лулчев. Иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже право в очите, че той е виновен. Учителят разрешава. Тя отива при него и го обвинява. Но той се защитава. Доказателството е това, че Учителят предупреждава Весела, че след като отиде при Лулчев и го обвини, че той е виновен за провала на Паневритмията, трябва да мине отново при Него. Така Учителят съхранява Весела. Иначе тя би изгоряла като факла, защото Лулчев не е случаен човек, той умело борави с окултните сили и това го знаят всички на «Изгрева», защото са го изпитали на гърба си. Този случай ми го разказваше Весела Несторова най-подробно. Част от него е записана в «Изгревът», том I, стр. 507. Има и други неща за разказване.

III. ПРОФЕСОР БОРИС ЙОЦОВ 1. Есента на 1939 г., след като е получил нареждане от министър Богдан Филов, главният секретар на Министерството на народното просвещение Борис Йоцов решава да задвижи въпроса с Паневритмията. 2. Обикновено от 1 -15 октомври всяка година започват да работят детските градини в гр. София. А на 15 септември започва новата учебна години във всички училища в България. Тогава към м. септември главният секретар изпраща бележка до Милка Переклиева да се яви при него. Той знае адреса на Милка, разбира се, от Любомир Лулчев. А Милка е поддържала приятелски връзки с Лулчев. Така че бележката до нея е истинска, както и адресът на детската градина в София. 3. Уплашена, Милка се явява при главния секретар. Разговорът между тях е предаден в «Изгревът», том IV, стр. 498-499, както и в том XV, стр. 338-339. Накрая главния секретар е поискал от нея да направи доклад и да му го донесе, как може да се приложи Паневритмията в българските училища. Така че Йоцов си изпълнява поетото обещание пред Лулчев и нареждането, което има лично от министър Богдан Филов. Той самоволно не може да придвижи този въпрос, ако не му е наредено, ако не стои зад него и цар Борис III. А той е знаел много добре, че нареждането идва оттам. 4. Същия ден Милка се среща с Учителя и Му докладва всичко. Той я предупреждава, че трябва да се бърза. Тя написва своя доклад в 4 екземпляра. Един предава на Учителя*, втори на Лулчев, трети на главния секретар Борис Йоцов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 492-500; том XV, стр. 339-340. 5. Йоцов прочита доклада, извиква началника по физкултура за цяла България Петър Петров, и му нарежда да придвижи въпроса. А Милка е трябвало да приготви всичките 28 упражнения. Но тя предоставя и избира само 18. Учителят, когато научава, че ги е съкратила, се ядосва много. Виж «Изгревът», том IV, стр. 500; том XV, стр. 340. Това нейно своеволие предрешава бъдещия провал на Паневритмията. А защо? Нарушава окултните закони, по които е съградена Паневритмията, и нейните 7 принципа. 6. Милка предава подготвените 18 упражнения на началника Петров. Той ги преглежда и одобрява. Завежда я отново при Йоцов. И двамата решават да се въведе Паневритмията, но да се намери начин от Милка как това да стане. Виж «Изгревът» том IV, стр. 500, том XV, стр. 340. 7. Лулчев обещава на Йоцов, че ако той въведе Паневритмията, ще го направи министър на Народното просвещение. И това се случва. На второто правителство на Богдан Филов той освобождава поста министър на Народното просвещение, което той заема при първото си правителство като министър-председател. И така, от 11 април 1942 г.. до 14 септември 1943 г. министър на Народното просвещение е проф. Борис Йоцов. 8. Онова, което е посочено от Николай Дойнов в «Изгревът», том IV, стр. 498 и том XV, стр. 338, е погрешно. Борис Йоцов става министър на 11 април 1942 г. 9. След като в министерството има нов министър, който е дал зелена улица за Паневритмията, изведнъж Милка се уплашва дали ще се справи. Тази несигурност, която идва от нея, представляват големите противодействия, които идват от Невидимия свят, защото на Изгрева знаят само трима души: Милка, Лулчев и Учителят. А атаките от противниците на Паневритмията са неотразими. Едва ли някой днес може да издържи на онова напрежение, на онези борби, които са се развихрили на Небето и на Земята с опита да се въведе Паневритмията в училищата. Искате пример. Ето го. Прочетете последователно трите тома от «Изгревът», том XX, XXI, XXII. Няма да можете да издържите на това, което е в тях. Така че не трябва да се обвинява Милка Периклиева, че не може да се оправи. Тя също има вина. И се знае каква е и откъде идва. 10. И така от есента на 1939 г. до 1942 г. месец март, Милка се размотава и пропуска това време. А защо го пропуска? Има много политически събития и всички са въвлечени от бурята на идващата война. За 1939 г. прочетете в «Изгревът», том XX, стр. 705 и «Бележките» на стр. 906 N9 85, 86, 87, 88, 89, 90. За 1940 г. виж «Изгревът», том XX, «Бележките», стр. 910 № 116, 119; стр. 931, № 195; том XX, стр. 986, № 582. 11. Последното изкачване на Учителя на Рила с установяване на лагера е 1939 г. Още за посрещането на 1939 г. Учителят говори за тази година, че е благодатна и епохална и онзи, който е пропуснал възможностите през 1939 г., ще трябва да ги реализира през 1999 г. Ето защо ви представяме тези две беседи в «Изгревът», том XX, стр. 995-1010. А кой и какво реализира през 1999 г., вж. на стр. 1010. Така че Милка Периклиева и нейното поколение изпускат и се разминават с това, което носи 1939 г. 12. Политическите и военните събития се развиват стремглаво и последователно от 1938 г. до 1943 г. Виж «Изгревът», том XX, стр. 913-914, № 139, 142. Без тяхното изучаване не можете да се разбере защо Милка Переклиева пропилява времето за изпълнение на тази задача, поставена от Учителя. ------------------------------------------ * Тези доклади не ги притежаваме. Това е била програма как да се проведе Паневритмията. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

II. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 1. Учителят Дънов дава нареждане на Любомир Лулчев да каже на цар Борис III да нареди да се въведе Паневритмията в българските училища. 2. Каква е връзката на Лулчев с цар Борис III, е описано в «Изгревът», том I, стр. 495-497, том XV, стр. 336-338 от Николай Дойнов. 3. По какъв начин Лулчев се свързва с цар Борис III, е описано в «Изгревът» том XX, стр. 272-288. Литературният герой Генко Орлето е Любомир Лулчев. 4. Дневникът на Любомир Лулчев за срещите и разговорите с цар Борис III и с Учителя Дънов е в «Изгревът», том XX, стр. 689-890. Към този раздел са дадени «Бележки към дневника» стр. 891-994. Без тези бележки не можете да прочетете и разберете този дневник. 5. В «Дневника» от том XX, на стр. 699-700 се съобщава, че на 28 юли 1938 г. се дава нареждане от Учителя на Рила да се говори на цар Борис III за Паневритмията. Виж «Бележките», стр. 900, N° 52,53, 54. Ако цар Борис III не послуша, ще се повтори онова време, когато България пада 500 години под турско робство виж № 55. Но това не става, а защо виж № 56. Ето това е нареждането на Учителя от 1938 г., дадено на Лулчев на Седемте рилски езера, където е устроен лагерът на Бялото Братство. 6. През 1938 г. се започва подготовката на Втората световна война. Виж «Изгревът» том XX, стр. 717. Виж «Бележки», стр. 913-915, № 139, 140, 141, 142,143. Виж «Изгревът» том XX, стр. 720-721 и «Бележки», стр. 919 с № 151, 153. 7. На 14 ноември 1938 г. до 23 октомври 1939 г. е 56-ото правителство на България и трето поредно с министър-председател Георги Кьосеиванов. А за министър на Народното просвещение е избран проф. Богдан Филов. По това време от 1937 г. като главен секретар на това министерство е Борис Йоцов. Лулчев съобщава на цар Борис III няколко пъти молбата на Учителя за Паневритмията. За нея се знае, че те представляват гимнастически упражнения и затова царят не се безпокои много от реакцията на църквата. Нарежда на своя министър Богдан Филов да придвижи въпроса, а той тази задача я прехвърля на Борис Йоцов. Главният секретар не може самоволно да придвижи този въпрос без нареждане от министъра. А той знае много добре как църквата, военните и полицията са срещу Дънов. А министърът изпълнява нареждането на цар Борис. Това е веригата за изпълнение на тази задача. Друга няма. Следващото правителство на Георги Кьосеиванов е от 23 октомври 1939 г. до 15 февруари 1940 г. И тук се явява Борис Йоцов на сцената. Така че на този етап Лулчев си изпълнява задачата за Паневритмията. Виж «Изгревът», том XV, стр. 336. В следващия етап Лулчев също си изпълнява задачата, като назначава Борис Йоцов за министър на народната просвета, за да съдействува за Паневритмията.

I. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ 1. Историята на етапите по създаването на Паневритмията е описана в «Изгревът», том XXIII и се намира в раздела «Къде е истинската Паневритмия?». Без проучването на този раздел вие не можете да преминете през новия раздел, който сега ще опиша. Изключено е. Невъзможно е. 2. Учителят Дънов предава на Школата Паневритмията. Как е дадена и през какви етапи се преминава, това е описано. Паневритмията се основава на 7 принципа. Те са публикувани в голямата «Паневритмия», издание София, 1938 г., където има: I. Описание на паневритимичните упражнения от стр. 3-30; II. Нотен текст Паневритмия за две цигулки стр. 31 -57; III. Принципи на Паневритмията-стр. 57-75; IV. Вътрешен смисъл на упражненията стр. 75-83. 3. През 1941 г. в гр. София се публикува «Паневритмия: Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя»: I. Увод стр. 3-8; II. Основи на Паневритмията стр. 9-30. На стр. 10-13 са дадени 7-те принципа на Паневритмията. III. Нотен текст на упражненията на Паневритмията с написан отдолу текст на Олга Славчева стр. 33-61. 4. Без проучване и научаване наизуст на публикуваните «Принципи на Паневритмията» от стр. 57-75 от изданието от 1938 г., както и на «Основи на Паневритмията» от стр. 9-30 на публикуваната през 1941 г. «Паневритмия», никой не може да я играе както трябва и никой не може да бъде преподавател. 5. През 1942 г. е издадена книгата «Слънчеви лъчи: Музика, движения и говор от Учителя». В I част е музиката стр. 3-6; II част «Слънчеви лъчи», Приницпи стр. 9-18; III част «Слънчеви лъчи» описание от стр. 19-31. Принципите на «Слънчевите лъчи» трябва да се изучат и заустят. 6. Текстът на Паневритмията е публикуван през 1935 г. от Олга Славчева, но в горния ляв ъгъл е написано името Асинета. Виж «Изгревът», том I, стр. 210-213. Този текст е неприкосновен. Той е даден от Божествения свят и е одобрен от Учителя и с Негово разрешение е публикуван. 7. В Своите беседи, лекции и частни разговори Учителят говори, че Паневритмията трябва да се въведе в българските училища и българският народ трябва да приеме Паневритмията. Впоследствие Той дава тази задача на няколко души, за да направят нужните постъпки към съответните държавни лица и учреждения, за да разрешат провеждането и заучаването на Паневритмията и след това да се въведе в българските училища. Той им отпуска Божествен кредит, отпуска им време и условия за тази задача. Ето тези лица.

Исторически и политически личности, свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1938 г.-1943 г. I. Учителят Петър Дънов II. Любомир Лулчев III. Професор Борис Йоцов IV. Милка Периклиева V. СССР и Великата Отечествена война 1941-1945 г VI. Нарушение на окултните закони, върху които е изградена Паневритмията VII. Заключителни слова

V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията 1. Още от самото начало, когато е започнала да се създава Паневритмията и Учителят Дънов е предавал упражнение след упражнение, се явяват веднага онези сили, които сега искат да я спрат, като я разрушат отвътре. А как това става? Ето как. 2. Обикновено Учителят Дънов дава упражнения и предава музиката към тях, като я изсвирва на цигулката Си, и музикентите пред Него трябва да я запишат. Но се явява един, на име Ангел Янушев, който от самото начало се опитва да замени музиката на Учителя, поставяне за всяко упражнение, с класически мелодии. А защо ли? Много просто за да я разруши отвътре. Учителят е бил много ядосан и изпраща Мария Тодорова, за да го спре. Това е описано в «Изгревът», том I, стр. 167. 3. Каква е ролята на Ангел Янушев по-нататък, се вижда от описания случай в «Изгревът», том I, стр. 228-231. Било съобщено на Изгрева, че Ангел Янушев ще се жени за Катя Грива. Тя е на върха на щастието си. Това ще видите в една публикувана снимка в «Изгревът», том VIII снимка № 18, където са седнали Асен Арнаудов, Катя Грива и Ангел Янушев. А Катя Грива сияе от щастие. Сватбата е определена за неделя. Целият Изгрев я очаква. Булченската рокля е закачена на закачалка и е окачена на забит пирон в дървената стена на бараката на Катя Грива. Тя е готова за сватбата. 4. Но в събота Ангел Янушев се оженва и се венчава в църквата за друга жена. Тази новина веднага се занася на Изгрева. Когато научава за женитбата на Ангел, то Катя Грива пада на земята от тази новина. Вдигат я и я слагат на леглото цялата втвърдена. Не мърда, не шава. Катя е вече почти умряла. Съобщават на Учителя. Тогава Той взима цигулката си, започва да свири и чрез нея да трансформира цялото състояние на Катя Грива. Постепенно тя оживява, но лежи на кревата още няколко дни. Тази мелодия Учителят я нарекъл «Буря», като е дал и думите. Тя е публикувана в песнарката на Мария Тодорова на стр. 113, а на стр. 194 е написано, че е дадена на 15.XII.1935 г. 5. А по времето на порцеса срещу Братството през 1957/1958/1959 г. Ангел Янушев се отказва от Учителя и от Братството на Изгрева. Това е само неговия личен финал на човека, който още от самото начало искаше да вкара в Паневритмията класически мелодии. 6. Желанието на Ангел Янушев да вкара класически мелодии в Паневритмията и да изхвърли музиката на Учителя накрая се реализира от онези сили, които искаха да разрушат Паневритмията. А това е описано в «Изгревът». Това е времето, когато по настояване на Анина Бертоли се прави филм, откъдето да се вижда как трябва парвилно да се играе всяко едно упражнение. Този филм се прави от Георги Парлапанов. Може да видите Георги Парлапанов в «Изгревът», том VIII, снимка № 34, където той е с бялата винтяга. За този филм само аз знаех. Но го откраднаха чрез семейство Гобо. После към този филм включиха към отделните упражнения класически пиеси, отказаха се от музиката на Учителя Дънов. Направиха го на видеокасета и го изпратиха в Русия. След като го слушаха там, предизвикаха силите на разрушението, които се явиха и разрушиха цяла Русия. Това бяха последствията от подмяната на музиката на Учителя. 7. След това тази видеокасета беше изпратена в България. Гледаха я мнозина, но нито един от днешните музиканти не протестираше срещу нея. Мълчаха А защо отговорете си сами. За него е разказано в «Изгревът», том XV, стр. 928, 929-930. А в «Изгревът», том XIII, е разказано «Какво направи Духът на Заблуждението чрез силите на Разрушението с филма за Паневритмията», стр. 812-815. И бе разчетено кои са били участниците във филма, които са играели упражненията, на стр. 814. 8. След като се изпрати този видеофилм в България, тя започна да се разрушава окончателно, съгласно това, което е описано в «Изгревът», том XVI, стр. 756. По това време горите на Московска област бяха запалени и горяха 6 месеца. А по площ тя е колкото България. Така се разрушаваха едновременно. 9. Ето, идваме до заключението, което сме изказали още от самото начало. Промяната още в първото упражнение «Първият ден на пролетта», не е случайна. То е работа на онези сили, които искат да я разрушат, а чрез нея да разрушат и Русия, и България. А защо? Защото Учителят Дънов е казал, че тази Паневритмия ще се играе в Русия. И тя се изпраща там променена и чрез нея искат да разрушат Русия. За да не може там в бъдеще да се играе. Това е целта. 10. А що се отнася до разрушенията в България, се вижда от всички. Първо се явиха пожарите по планините, явиха се големите суши. А сега 2005-2006 г., се явиха големите наводнения и удавиха България навсякъде. А реката Дунав носеше със себе си проклятието на цяла Европа и го стовари върху България. Ето така действуват Силите на Разрушението. 11. Първият град по река Дунав, който посрещна през 2005-2006 г. големите водни ударни вълни от наводненията и бе потопен от водата, бе град Видин. А там има една група от т. нар. последователи на Учителя Дънов, които играят Паневритмия. Те я играят, като пускат на касетофона си запис на Панервитмия с изпълнението на онзи, който промени Паневритмията през 2000 г. на Рила и «отвори портите», като прибави куплетите на Лиляна Табакова. Вж. стр. 866 от настоящия том, точка 6. А защо ще бъдат удавени от река Дунав, то проверете в «Изгревът», том XVI, стр. 756. За нарушение на окултните закони, по които е създадена Паневритмията, идва възмездието, което се изразява чрез разрушителните сили на природата.

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от д-р Филип Стоицев в периода 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнението «Евера» от Паневритмията. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят. И защо? IV. «Първият ден на пролетта» ново откритие. Има 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява в отпечатаната «Паневритмия» от 1938 година. Оригиналът сам си говори. V. Завещанието на Васко Искренов за предаване на негативите и неговите снимки на Вергилий Кръстев. А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от брат Филип Стоицев Драги сестри и братя, Същественото, което изнесох на тази сказка, се оформи в няколко предложения, засягащи хореографичната и музикалната страни на Паневритмията. По отношение на хореографичната страна предложих: 1. Да се играят упражненията правилно, защото Учителят е вложил във всяко упражнение дълбок вътрешен смисъл. 2. Да се съберат онези сестри и братя, които са присъствували на раждането на упражненията, за да се изгладят различията по някои движения. 3. През време на играта да не се говори в кръга и в оркестъра. 4. При присъединяване или напущане на кръга да не се прекосява същият. 5. Да се определи за дните без беседи, точният час на започване играта в зависимост от изгрева на Слънцето, за да могат всички да идват навреме. Сега се започва в съвсем неопределен час. 6. Учителят е казал, че може да се играят в делнични дни, един ден упражненията, стоящи на четен пореден номер, друг ден на нечетен. Това внушение на Учителя да се изпълни, защото има следните добри страни: а) Ще се свършва по-рано; б) Чиновниците ще могат спокойно да играят и отидат на работа; в) Не ще се получи даже и след години пресищане от всекидневното повторение на цялата Паневритмия. 7. Да се уреди опреснителен курс по Паневритмия за всички желаещи да играят правилно упражненията. Най-малко шест души, които владеят добре упражненията, ще бъдат ръководители на този курс. Курсът ще бъде поне веднъж седмично, на голямата поляна, в определен по общо желание ден и час. 8. Ръководителите на този курс ще останат като постоянни за новодошлите в Братството. 9. Всяка година да се изнася от различни наши приятели по една сказка върху Паневритмията, придружена от образцова демонстрация. Учителят желае Паневритмията да се въведе като метод за работа в училищата, казармите и т. н. Да работим за това. По отношение на музикалната страна предложих: 1. Да се свири двугласно, като музикантите на Изгрева се разберат коя аранжировка ще се свири временно. 2. Да има поне две групи от музиканти, които да се сменят. 23-ма наши приятели ще дадат съдействието си. 3. Да се свири хубаво, ритмично, чисто. Да се направят няколко репетиции за уеднаквяване темпата. 4. Настройването на инструментите да става в определени кратки паузи през няколко упражнения. 5. Да се възприеме музикалното командване на Паневритмията с тъй наречените сигнали, които и сега се дават от брат Симеонов. Сигналът един-два начални такта на упражнението, което ще се играе, ще се дава след кратката пауза между две упражнения. Той има двояко значение: а) ще подсеща играчите кое упражнение следва и б) че след сигнала ръцете трябва да се поставят в изходното положение на упражнението, ако има такова, защото няколко секунди след сигнала упражнението ще започне без друга команда. Това ще внесе много голямо единство при започване и свършване упражненията. След сказката и илюстрацията се изказаха няколко души. Пролича у всички желанието тези предложения, в по-голямата си част дадени от Учителя, да се разгледат и обмислят, и ако са в състояние да подобрят качествено играта и музиката на Паневритмията, да се възприемат и приложат в най-скоро време. Брат д-р ФИЛИП Стоицев Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Настоящият текст е отпечатан в печатницата на «Изгрева», която е затворена през 1950 г. Така че това е изнесено около 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнение № 11 «Евера», от Паневритмията 1. По този въпрос бе споменато в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». 2. Предварително трябва да знаете какво означава отварянето на «порти» в кръга на «Паневритмията». Обикновено разстоянието между двойките трябва да бъде една ръка. Но когато се увеличава това разстояние на 2-3 метра, получава се отвор в кръга на Паневритмията, който Учителят е нарекъл «порти» и това е пробив. А целта е в този процеп и чрез тази порта да влязат представителите на Черната ложа, да смучат и да вземат енергията на Паневритмията. Това се прави непрекъснато, защото това не се знае и не се спазва. А е описано много добре в «Изгревът». 3. Ето, сега създават друга порта с упражнение №11«Евера». Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти. А какъв е смисълът на упражнението, е описано в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». Прочетете си я. 4. В «Изгревът», том XXI, на стр. 982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения. Ето защо бяха публикувани нотите на «Евера» на стр. 984 и със звездичка (*) бе обозначено какво се повтаря по оригиналния текст. На стр. 985 бе поместено същото упражнение с нотния текст и с думите. 5. Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ). И пак до края се свири. 6. Прилагаме по една страница «Евера» от изданието на Паневритмията от 1938 г. и от изданието от 1941 година. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията - «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? 1. За създаването на това упражнение разказва Елена Андреева в «Изгревът», том I, стр. 523. Това упражнение е съставено от две песни, две мелодии, които се свързват. Как е станало това, вж. на стр. 551. 2. Двете песни са публикувани в песнарката на Мария Тодорова на стр. 58. А на стр. 187 е отбелязано кога са дадени тези две песни. 3. Първата песен, която е дадена от Учителя, е «Сила жива, изворна, течуща», на 12.Х.1922 г. на лекция на Общия окултен клас - 2-ра лекция, от 7 до 11 страница.* 4. Когато Учителят е предал тази песен, учениците са били в клас, седнали, сблъскани един до друг, без да имат пространство, и са правили движенията на два тласъка отдолу нагоре. А упражнението е дадено като цяла музикална фраза, без прекъсване. Стенографката Елена Андреева го записва както трябва да бъде, но после другите се противопоставят и то остава на два тласъка. Вж. «Изгревът», том I, стр. 551. 5. В издадената лекция № 2 е описана цялата обстановка. На стр. 9 е описано,, че думите и тоновете в това упражнение са нагласени във възходяща степен. Това означава, че е една музикална фраза и потвърждава това, което казва Елена Андреева. Необходимо е изучаване на тази лекция. 6. За думите «Зум-Мезум» е написано на стр. 9, че са равнодействуващи сили, които регулират всичко. А «Тумето» е резултатът на тези сили. 7. Ето защо, първо трябва да приемем от Природата сила, а това става със «Зум» и прибиране на ръцете при гърдите. И след това тази сила, преминала през тебе, трябва да я върнеш. Това става с «Мезум» и ръцете отиват напред с длани нагоре и раздават. Това е нагледно показано как действува равнодействуващата сила. Проблемът е описан в «Изгревът», том XXII, стр. 375. 8. В последните години го играеха обратно - първо разтваряха ръцете, а после ги прибираха. А защо? За да се нарушат равнодействуващите сили. Необходимо е да разучите много добре тази лекция на Учителя. Само така ще разберете защо и как е станало отклонението. То е също път и се управлява от някого. 9. Песента «Изгрява Слънцето» е дадена на 22.Х.1922 г. на Общия окултен клас, 4-та лекция. Проучете я. Там ще разберете как Учителят я свързва със «Сила жива, изворна, течуща». И защо я свързва. Необходимо е студия и обучение. 10. Песните на Учителя трябва да се проучават. А как това да стане, е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 857-859. Но това ще бъде за едно следващо поколение, защото днешните музиканти това не могат да изпълнят. Те отхвърлят «Изгревът» и «Изгревът» е заключен за тях с 9 катинара. 11. Ето защо тук прилагаме нотните текстове на «Изгрява Слънцето». --------------------- * ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА: 2-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година). 12.Х.1922, четвъртък, Ст. София. - В: Окултни лекции, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство. II година. София, 1922-1923. III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят 1. За пръв път научаваме от разказа на Пеню Ганев в «Изгревът», том XVI, стр. 130-155, за «Затворения музикален кръг и «Слънчеви лъчи». А Учителят Дънов отваря този кръг, в който са затворени българите от векове. А как е направил това, вижте в разказа на Пеню. 2. А откъде започва отварянето на този кръг, с което започва пробуждането на човешкото съзнание, е описано на стр. 135. Започва от думите «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая.» 3. На стр. 160-163 в «Изгревът», том XVI, е предаден музикалният текст на «Слънчеви лъчи». На стр. 163 със звездичка (*) е отбелязано откъде се излиза от затворения музикален кръг. 4. На стр. 164 са дадени обяснения. И затова никой от музикантите не може да се оправдава, че не знае. 5. На стр. 163 в «Изгревът», том XVI, на самия музикален текст се вижда много добре, че има две точки знак за повторение на строго определено място. 6. Но ето, явяват се тези, които искат да «отворят порти» и да разбият «Слънчеви лъчи». Те вкарват допълнителни куплети, за да я разбият. И това сполучват, защото всички им се подчиняват. Обясняват, че Учителят ги е дал на Лиляна Табакова. Това е така, но те са за концертно изпълнение, а не за Паневритмията, та с тях да се «отварят порти». И всички последствия и трагични обстоятелства, които се изляха над България, се дължат на това. Първо бяха палежите на горите, после - политическите кризи, после - наводненията. И сега цялата страна е разрушена. Дължи се именно на това. Това е описано в «Изгревът», том XV, стр. 911-922, 922-927; том XXI, стр. 982-987. 7. Това е сполучлив опит за онези, които се стремят отново да затворят музикалния кръг на българите и да ги обрекат на вечно робство, като «отворят порти» в Паневритмията. 8. Ето защо се публикува музикалният текст на «Слънчеви лъчи». Слънчеви лъчи. Музика, движение и говор от Учителя. София, 1942, стр. 6. Целият музикален текст е публикуван в «Изгревът», том XVI, стр. 160-164. IV. «Първият ден на пролетта» Ново откритие: Има 18-и такт без удължение, само един тон. Ново откритие: Няма 19-и такт. Той се появява по погрешка в отпечатаната през 1938 г. «Паневритмия». Оригиналът сам си говори. 1. Ето сега ще ви представим един пример, как е нарушена Паневритмията още от самото начало на нейното издаване чрез печатно издание. По времето на Учителя не е имало такъв проблем, защото правилно е свирена. Това са го знаели музикантите, които днес ги виждаме в отпечатаните снимки в «Изгревът», когато показват как се е играела Паневритмията на Изгрева. Но след отпечатването на «Паневритмията през 1938 г. се появява проблемът за т. нар. тек тактове и за смяна на крака. И то поради печатна грешка волно или неволно. 2. Първите музиканти, които са свирели Паневритмията на поляната на Изгрева, са познавали проблема и са свирели така, както са я научили от самото начало. След отпечатването на Панервитмията през 1938 г. възниква този проблем, но те не са го описали, защото за тях е бил от ясен по-ясен и не е имало човек, който да седне и да го опише. Следващите музиканти се ръководят вече от отпечатаната Паневритмия от 1938 г. Ето тук виждаме в спомените на Димитър Грива в «Изгревът», том VIII, стр. 207, че той също е имал проблем с това упражнение и го е оправил в своята Паневритмия за оркестър. 3. Музикантите бяха въведени в големи борби помежду си още в самото начало на създаването на Паневритмията. Те продължават с годините. Ето, с издаването на «Паневритмия» през 1938 г., то първото упражнение, «Първият ден на пролетта» започва с грешка. Тази грешка върви с него години наред от 1938 г. до 2006 г. всички, които пишат и издават Паневритмии след 1990 г. до 2006 г., се чудят как да разрешат този проблем с т. нар. тек тактове. Проверете сами в различните им издания как това се прави. Ще се учудите на умението им. 4. През 2006 г. бях представил музикален архив, предаден ми от Мария Тодорова, на Ефросина Ангелова-Пенкова, за да може с Благовест Жеков да го прегледат, да го систематизират и да се открият в него много забулени тайни. И както го преглеждат лист по лист, то изведнъж Благовест Жеков, както държи в ръцете си един лист оригинал, извиква: «Открихме! Открихме! Ето отговора на въпроса защо, като свирим, следващото движение започва с ляв крак. И досега съм се чудил защо следващото упражнение започва с ляв крак.» Това са думите на Благовест Жеков в този исторически миг. 5. А откритието се състои в това, че в оригиналния музикален текст на«Първия ден на пролетта» от 19 май 1932 г. липсва 19-и такт, а има само 18-и тактбез удължение, само един тон. И това откритие разрешава веднага всичкизатруднения при изпълнението на това упражнение. Благовест Жеков изразижелание, поиска да го съобщим на всички. Ето, това го правим. Съобщаваме гона всички. 6. Изисках от Ефросина да се преснеме това упражнение по оригинала в ръкописа му, за да го публикуваме. Досега всички се чудят, особено моя милост, защо Паневритмията среща затруднения и противодействия още от самото начало на своето създаване от Учителя Дънов. И след това идват годините, когато Паневритмията има проблеми по всички линии. А сега е вече ясно защо е така. 7. Сега ще приложим на скенер копие на «Първият ден на пролетта» от изданието на Паневритмията от 1938 г. След това ще приложим и скенер-копие на същата песен от изданието на Паневритмията от 1941 г., за да може всеки да види къде е въпросната грешка, която ще посочим. 8. И накрая ще включим оригинала на скенер-копие и по него всеки музикант може да види и ще прецени. И ще се определи кому да служи. На онзи, който я е променил умишлено, или на оригинала, който сега намерихме. 9. А дали това е вярно? На оригиналния лист, от другата му страна, е дадена годината и датата. А дали ще повярват музикантите? Ще си го проверят. Нали са музиканти. Това им е работата. 10. Поисках да ми се напише някакво обяснени, за да го включа преди оригинала. Беше ми предоставен такъв и аз го представям. 11. Паневритмия съобщение от 15.07.2006 г. Паневритмия Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и ляв крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт. Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта». Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова

III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. По какъв начин може да се възстанови истинската Паневритмия е написано точно по точки в «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Това е публикувано през 1999 г., а сега сме 2005 г. Този план важи не само за днес, но и за утре. Но се търси човекът, който да го изпълни. Дано този човек накрая да се яви. 2. През пролетта на 2005 г., месеците март и април, аз реших да задвижа отново въпроса по Паневритмията, като тръгнах последователно да изпълнявам точките, отбелязани по-горе. В разстояние на един месец прегледах моя снимков архив и извадих всички снимки за Паневритмията. Това бяха снимки с Учителя, групови и общи, заснети на различни места на Изгрева и на Рила. Аз не очаквах, че имам такава голяма колекция. Събирана е към 40 години, оттук-оттам, по 1-2 снимки. Днес на кого му трябват тази снимки? И за какво ще ги използува? Само да ги показва ли? Не, те не са обект за внимание. Но в концепцията на програмата на «Изгревът» те са нещо много важно. А защо? Защото те се осветяват със светлината, която идва от «Изгревът», започват да светят и стават светящи и златни. И тогава идва ред на пеперудите и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея. Затова има доказателство, което ще дадем по-късно. 3. И така, със събраните снимки аз отивам при Светозар Няголов. Предварително бях подготвил 30 найлонови плика, бях написал на листчета по номера и заглавията на всички упражнения по Паневритмията. Аз започнах да подавам снимките една по една. Той ги оглеждаше, наблюдаваше, служеше си понякога с лупата и накрая казваше: «Това е.» И аз взимах въпросната снимка и я слагах в плика, в който имаше номера и заглавието на упражнението на Паневритмията. Така работихме два дена от 9 часа до 13,30 часа. Аз повече не можех да издържа. Беше невероятно напрежение. Струпаха се сили на съдействие и противодействие и те бяха фокусирани срещу мен, защото аз бях задвижил тази работа. А освен Светозар, на този етап нямаше кой да ги покаже, да ги разясни и разтълкува. Накрая всички снимки бяха наредени в пликовете по номера и упражнения. Но се видя, че към 4-5 плика останаха празни. За тях нямаше снимки. Аз се озадачих много. Как така да няма? Та този, който ме накара да свърша тази работа, знаеше, че има всичко. После се смутих. Ами откъде да ги търся и да ги намеря? Това го оставих да се разрешава по-късно. Трябваше да дойдат снимки от друго място и някой да ми ги предаде. И затова аз чаках. 4. На следващите два дни от 9 до 13 часа отново работихме със Светозар. Първите два дни бяха за отсяване и групиране на снимките. А сега трябваше отново да се прегледа снимка по снимка и да се напише отзад с молив към кое упражнение да се сложи в плика. Единия ден стигнахме до упражнение № 10, а на следващия ден до края. Накрая бяха включени още два плика. След Паневритмия всички наобикалят Учителя и Му целуват ръка. А останалите пеят «Химн на Великата душа». Намерихме тези снимки. Да не смятате, че тази работа беше много забавна или приятна за гледане? Това беше убийствено за мен. Аз едвам издържах. Вие виждали ли сте как диша извадена риба от водата на сухо? Същият бях и аз. А как ли издържа Светозар, аз още му се чудя. Аз не можах да издържа повече от 4 часа работа. А по това време аз подготвях издаването на «Изгревът», том XXI и движех материалите за още няколко тома. 5. След като свърших подреждането на снимките, аз изведнъж видях, че това са много снимки. Колко снимки ли? Не са десетки, а са стотици снимки. А колко стотици, и аз не съм ги броил още. Ще дойде време да ги преброя. Тогава извиках Мария Ташева у дома, за да й покажа снимките. А тя беше режисьорката, която беше направила учебни филми с Ина Дойнова и беше направила филм за Паневритмията на Рила 7-те рилски езера. Предупредих я, че това е много трудна работа. А тя се усмихва и казва: «Та нали ще гледаме снимки?» Аз исках да й покажа с какъв материал разполагам, защото аз имам план в бъдеще да направя филм по Паневритмия с тези снимки, по музика на Учителя, с аранжимента на Д-р Филип Стоицев. Аз започнах да подавам снимките, и изведнъж над главите ни се изсипаха жерава и огън. Станахме изведнъж фокус и по нас започнаха да изпращат куршуми, шрапнели и ракети от всевъзможни места. Мария Ташева можа да издържи 10-15 минути, като видя 4-5 упражнения със снимките. И се отказа. Измори се. Убеди се, че това не е обикновено гледане на снимки. А че се намира на първия окоп, който е обстрелван с шрапнели от врага. 6. Тогава аз реших заедно с нея да отидем при Ина Дойнова, да видим всички снимки и отново да ги систематизираме по упражнения. В уречения ден бяхме в дома на Ина Дойнова. Аз разположих всичките 32 плика последователно на пода на хола и започнах да нося при нея плик по плик. Ина седеше на дивана, а до нея седи Мария Ташева. Преглеждат бавно снимка по снимка. Мария Ташева понякога става и играе упражнението, да се види дали това се отнася за някоя снимка. И така, от 12,30 часа до 19 часа преминахме последователно всички снимки. Аз седях на един стол, а на друг стол с гума и молив трябваше да коригирам онова, което Светозар ми бе казал за тях. Приех тяхното мнение. 7. Както при Светозар, така и при Ина Дойнова огънят бе един и същ срещу мен. Някой би казал, че това означава, че ми се противодействува, защото не ми е работа да се занимавам с тези снимки. Не, аз знаех, че това е програма на «Изгревът». И така, имаше някои снимки, които при уточняване при Ина Дойнова се оказаха, че те не са тези упражнения, които ми бе посочил Светозар, а са други. Тогава аз обръщах снимките и на гърба написаното упражнение с молив го изтривах с гумата и написвах името на новото упражнение. И така, снимка по снимка цели 6 часа, с 20-минутна почивка. Как ли издържах, аз си знаех. Накрая казвам: «Значи Светозар е посочил снимките и те са 75-80% верни.» «А, не са толкова. Верни са 50%.» А аз не смятам така. После, като отивах при Светозар, му казах, че съм бил при Ина и Мария, да прегледаме снимките. И му разказах всичко. Отначало не му стана приятно, че други са го проверявали. Казвам му: «Слушай какво. Тази работа, която съм задвижил, е много важна, много отговорна и много опасна. Аз трябва да бъда сигурен в снимките. На тоя етап, освен ти и Ина Дойнова, няма кой да даде обяснения. А на мен ми трябваха консултанти.» Разбрахме се, че когато бъда готов с всички снимки, отново ще ги занеса при него, за да ги прегледаме още веднъж. Това е един много труден процес. Как ли ще издържа? Е, това е, което най-много ме смущава. А иначе аз ще се справя, щом работя по програмата на «Изгревът». Дано ми се съдействува. 8. А сега ще обясня кой бе онзи, който ме накара да задвижа тези снимки. В «Изгревът», том XXII, бях запланувал да включа «Паневритмия от Беинса Дуно», написана от Светозар Няголов, издадена през 1999 г. в София. Аз го накарах отново да я прегледа и ако има някои допълнения, да ги включи. Той ми предаде допълненията и аз ги включих и те бяха набрани на компютър. А защо трябваше да включвам неговата «Паневритмия»? Исках в XXII том да събера всичко, което бе публикувал, да направи допълнения където трябва, като към неговия материал да приложа съответни снимки. И така, аз смятах към неговата «Паневритмия» да приложа към 100 снимки от времето на Школата на Учителя. Но когато започнах да ги отделям, тогава видях, че се яви друг план от Небето за тези снимки. И този план аз сега го следвам. А към неговата Паневритмия ще приложа 8 снимки, от Паневритмията на I, II, III, V езеро и Езерото на Чистотата по времето на Учителя. И то панорамни снимки. За онагледяване и доказателство, че там се е играела Паневритмия. И това бе направено в том XXII, снимки № 113-120. 9. През пролетта на 2005 г. работех по материалите на д-р Иван Жеков, които трябваше да публикувам в «Изгревът», том XXIII. Отидох при Сава Симеонов Стоянов, който бе наследил архива и къщата на Д-р Жеков. Разказах му моя план. А до този момент, есента, месец XI и XII. 2004 г., аз направих два концерта за Темелко Гьорев, за баща му и за пребиваването на Учителя в Мърчаево. А през м. I и м. II. 2005 г. направих два концерта за Йорданка Жекова спомени от времето на Школата на Учителя. Така че аз бях доказал, че работя за тях. Тогава той ми предостави онова, което имаше за д-р Жеков. Имаше много снимки, на които нямаше кой да обясни кои са тези хора и къде са заснети. Някои снимки бяха разчетени при следващото ми посещение при Савата. Други бяха разчетени от Елена, рождената сестра на Савата, и от Светозар Няголов. А много останаха неразчетени. Към този материал имаше и много негативи, никому ненужни, и затова бяха останали и не бяха прибрани от другиго. Аз ги прибрах, после ги разглеждах, понеже вече бях опознал снимките, които имах. И така, там намерих няколко десетки негативи от Паневритмията на Изгрева, от близък и от среден план. Те след време ще бъдат извадени. И отново ще тръгна по същия път. Първо снимките ще ми разчете Светозар, а после с Мария Ташева ще ходим при Ина Дойнова. Ето това е един дълъг процес на проучване. Без него не може да се мине напред. Дано ми дадат сили да осъществя този план. 10. И накрая, според програмата на «Изгревът», трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и заедно със снимките, които са разчетени, да подготвя една Паневритмия по снимки. Към всяко упражнение ще бъдат приложени снимки. А освен това ще публикувам и оригинала на описанието на 3-те сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. Така трябва да се възстанови цялата Паневритмия. Как ще се възстанови ли? Имам оригиналния текст с обясненията на Паневритмията. Трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и към всяко упражнение да ги приложим, като започнем с тях, а след това ще следват другите снимки с упражненията. И така ще се работи с три оригинала от написания текст от Елена Андреева, от заснетите снимки на Васко Искренов на упражненията и със снимки, заснети по време на Паневритмията по времето на Школата на Учителя. 11. И както обикновено се случва, онези противниците на Паневритмията и на програмата на «Изгревът», не спят, а работят денем и нощем срещу нея. Вие знаете ли колко «Паневритмии» са излезли от 1990 г. досега, 2005 г., в България? Вече са 6-7, а до 2010 г. ще станат 10. Нали това е целта да се множат и чрез тях да се разрушава истинската Паневритмия. Ето, през 2004 г. излезе още една Паневритмия», издание на «Бялото Братство» и сполучиха чрез нея да опорочат снимките на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов*. И досега крият снимките от мен. А те нямат юридическо право да ги държат и да ги публикуват. А защо? Защото авторските права са у мен и те ми са предадени лично от фотографа Васко Искренов. Това е неоспорим факт. Аз имам и неговото завещание, написано собственоръчно. За него говорихме преди това. 12. И сега чакам да се освободи Вихър малко, за да ми извади онези негативи, които съм намерил за Паневритмията, заснета от д-р Иван Жеков. И след това тръгвам отново по мъките човешки по познатия път-да издирвам, да подреждам, да сравнявам, да разчитам упражненията. Да не смятате, че това е много лесно! Трудно е, защото има голямо противодействие. 13. А за оригиналните снимки, които ги крият от мен, какво да кажа? Ще кажа следното: Ще излъчи ли българският народ един човек достоен, който да ми предаде откраднатите от мен снимки на Васко Искренов? Прилагам извадено на скенер завещанието на Васко Искренов за тези снимки. Ще се намери ли един човек всред множеството българи предатели и изменници на Паневритмията? Ето, търси се такъв човек. Търси се този човек. Аз го чакам да се яви. Но, ако не се яви, то ще да кажа така: Да живеят предателите! 14. По времето на Школата Учителят Дънов веднъж възкликва така: «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Учението на Бялото Братство и на Словото Божие?» Да, кой ще бъде този народ? А Учителят се е родил всред българите. А тях като народ ги няма. «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Паневритмията в своето училище?» Да, кой ще бъде този народ? Ето, сега е 2005 г. Изминаха 60 години от заминаването на Учителя Дънов. Няма го този народ. Няма го никъде. А щом го няма, то откъде ли ще дойде онзи човек, който ще ми предаде снимките на Васко Искренов за Паневритмията, за да издам истинската Паневритмия? Има кой да го изпрати, но го няма човекът! 15. Търси се този човек. Да видим дали този народ ще излъчи един доблестен човек. Ако не го излъчи, то тогава ще възкликнем така: «Да живеят предателите на България!» Да живеят предателите на Паневритмията, на Словото Му, на музиката Му и на всичко свято, създадено от Учителя Дънов. А защо да живеят? Ама те съществуват, те са живи и са навсякъде, и те се носени от вълните на победата, и победни фанфари ги посрещат навсякъде. А за нас няма нищо. И за мен няма нищо. Дори и трохи от богатата трапеза няма за мен. 16. Ето един случай от времето на Школата на Учителя Дънов във връзка с предателствата на Изгрева по всички посоки. Учителят бил строг и казал: «Камък да хвърля на Изгрева, на шпионин ще попадне.» Да, сега е времето на шпионите. Както по времето на Учителя, така и по моето време. А ще го има и след мене. 17. А ние, малцината, трябва да издържим. Защото за мен има Един Бог, Едно Слово, Един Учител Беинса Дуно, Една Школа на Всемирното Велико Бяло Братство, Една Паневритмия, Една музика на Учителя и един образ свещен и неприкосновен на Учителя Дънов. Амин. 18. Пред нас е Словото на Учителя Дънов, което е Третият завет на Бога към човечеството. А след всичко туй върви поредицата «Изгревът», който е книга за Пътя Господен на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин! 13,30 ч, 22.06.2005 г. Вергилий Кръстев --------------- * Изобщо не споменават, че фотографът на тези снимки е Васко Искренов. А защо ли? Отговорете си. Има отговор, и то какъвто не сте очаквали.

II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ» 1. Английската кралица играе Паневритмия Виж «Изгревът», том I, стр. 25-26. Една чудна история за преродените величия от миналото, дошли и облекли се в българско тяло, за да могат да се доберат до Учителя. А освен това, това са преродените личности, които изграждат пирамидата, на върха на която идва, слиза на Земята и застава Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Виж «Изгревът», том I, стр. 633-634. Без тази страница вие не може да проумеете как е слязъл Учителят Беинса Дуно. 2. Пълководците на миналото Виж «Изгревът», том I, стр. 33-34. Една поучителна история за преродените пълководци от миналото, които навремето са изпълнявали Божията Воля, а по времето на Учителя в ръцете си не държат вече меч, с който да режат главите на своите врагове, а държат цигулка. Един от тях е и Галилей Величков, който е бил цигуларят на Младежкия Окултен клас и който е свирел на цигулка по време на Паневритмията. 3. Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала Виж «Изгревът», том I, стр. 204-206.Това е посвещение за човешкия ум, защото чрез тази случка ще му се отвори съзнанието и ще се разчупи неговата черупка и оттам ще изскочи не пиле от кокошка, а светлина в ума, за да му се осветлява пътят към Паневритмията. Без този случай вие изобщо не можете да влезете в кръга на Паневритмията. Този случай Методи Шивачев ми го е разказвал лично най-подробно при моите гостувания при него през 1969 г., когато временно бях лекар в Сливенските минерални бани и с автобуса прескачах до гр. Нова Загора, където живееха той и съпругата му Ричка. 4. Паневритмия на Изгрева Виж «Изгревът» том I, стр. 206-209.Паневритмията, която Методи Шивачев е видял в небето над Мусала, е вече свалена от Учителя и тя се играе на поляната на Изгрева. Методи идва на Изгрева, Учителят го поставя на пейката в средата на поляната, за да наблюдава как в кръг се движи Паневритмията. И когато Учителят отива при него, за да го пита дали онова, което е видял в небето над Мусала, е едно и също с това тук, което вижда на Изгрева, то Методи казва, че не е едно и също. А отговорът на Методи е на стр. 208-209. Невероятна развръзка за смисъла на Паневритмията. Запомнете я много добре. 5. Думите на Паневритмията на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят Виж «Изгревът», том I, стр. 210-213. Тук е описана невероятната история как и от кого са дадени думите на Паневритмията чрез Олга Славчева. Цялата Паневритмия се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. И това е реализирано от Учителя. Онези, които са играели Паневритмия, са знаели каква идея тя носи, те са знаели принципите на Паневритмията. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 812-814. Музикантите в средата на кръга свирят, а кръгът наоколо се движи, като всички без изключение пеят думите на Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 212-213. Но завистта е нещо много голямо и всички поетеси на Изгрева са желаели да се махнат думите на Олга и всяка от тях да напише нов текст. Тази завист преминава през годините и накрая се явява един, който реализира техните отколешни желания. Това ще спомена по-нататък. 6. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри Виж «Изгревът», том I, стр. 213-220. а) Защо е трябвало да се създаде работна група от три сестри, за да дадат ново описание на движенията на Паневритмията, се вижда от стр. 213-214. б) Първите опити да се преведат описанията на френски език от Анина Бертоли, която я издава на френски език, но като ги е редактирала. Виж «Изгревът», том I, стр. 214. в) Неуспешният опит на един брат да вземе негативите, снимките и заедно с текста от трите сестри да сглоби Паневритмията. Този брат е моя милост. Виж «Изгревът», том I, стр. 215-216. г) А какви са предсказанията на Мария Тодорова за Паневритмията, ще видите в «Изгревът», том I, стр. 216, от точка 1 до 5. д) Новият текст, направен от Григор (Гришата) Кьосев, при което той обучи своите привърженици, които до днес, когато играят Паневритмия, то те пеят и произнасят текста на Гришата. И така в движещия се кръг едни играят и пеят думите на Олга Славчева, а другите са привърженици на Гришата и пеят неговия текст. На какво ви прилича това? Вижте «Изгревът», том I, стр. 217-219, в точка 6. А този млад брат, който се бори с майстор Борис, е моя милост. Но безуспешно, защото те бяха мнозина, безчет и безброй, а аз бях сам. Това е. е) Въпросът с темпата на Паневритмията бе разрешен от мен с публикуването на темпата в «Изгревът», том IV, стр. 231. Но докато се дойде до този момент вижте «Изгревът», том I, стр. 219-220 в т. 7. Днес музикантите, които свирят на Паневритмия, също не спазват темпото. А защо? Защото отхвърлят «Изгревът» и не го четат. А темпата ги е определил лично Учителят и тази история е описана в «Изгревът», том IV, стр. 228-232, 232-233, от Галилей Величков. 7. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот Виж «Изгревът», том I, стр. 352-354. Мария Златева разказва, че след Паневритмия заобикалят Учителя и Му целуват ръка, а музикантите свирят «Химн на Великата душа». Учителят дава как да се съкращават упражненията, когато участниците трябва да отидат на работа. А онази, която трябва да оправи гимнастиките, според Учителя е Ярмила Ментцлова. Но тя се проваля впоследствие. Говори се за труда на трите сестри чрез създаване на новото описание на Паневритмията. 8. За упражнението «Пентаграм» Виж «Изгревът», том I, стр. 372. Дадени са съвети на Учителя за последното упражнение от Пентаграма. 9. Участниците в създаване на Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 377. Това са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. 10. Паневритмия на Слънцето за Изгрева Виж «Изгревът», том I, стр. 398-401. Кога и как бе създадена Паневритмията от Учителя на Изгрева. Самият процес за нейното създаване в самото начало. Участвуват всички, защото тя е колективен акт на Духа Божий. 11. Песни и танци на Слънцето Виж «Изгревът», том I, стр. 401-404. Паневритмията - това са песни и танци на Слънцето, пристигнали при нас чрез слънчевите лъчи. Затова мелодията и текстът са свещени и неприкосновени. Животът на Всемира пристига при нас чрез светлината на Слънцето чрез слънчевите лъчи. Освен танца на Паневритмията, те слънчевите лъчи, донесоха много песни за Слънцето. Виж «Изгревът», том I, стр. 403. 12. Паневритмията на Учителя и българският народ Виж «Изгревът», том I, стр. 494-507. а) На какво се основава Паневритмията? б) Ролята на Любомир Лулчев «Изгревът», том I, стр. 495-497, да издействува от секретаря на Министерството на Народната просвета проф. Борис Йоцов разрешение за курсове по Паневритмия отстрана на учителите по физкултура. в) Ролята на Милка Периклиева за осъществяване на плана за въвеждане на Паневритмията в българските училища «Изгревът», том I, стр. 498-499.г) Опити за обучение на един клас от четвърто отделение «Изгревът», том I, стр. 501-502. д) Обучение на учителите по физкултура по Паневритмия в Диана-Бад-«Изгревът», том I, стр. 502-504. е) Защо не се раздадоха нотите на Паневритмията на завършилите курсисти и какво означават думите на Учителя: «Времето изтече.» «Изгревът», том I, стр. 504. ж) Защо Милка Периклиева не си изпълни задачата «Изгревът», том I, стр. 504-505.з) Ролята на Весела Нестерова и конфликтът й с Милка Периклиева кой да бъде ръководител «Изгревът», том I, стр. 505-507. и) Кой фактически е провалил това начинание, Милка или Лулчев «Изгревът», том I, стр. 507. Това описание от Николай Дойнов бе направено по моя идея и изискване от мен да опише защо не се е провела Паневритмията в българските училища. 13. Кога и как бе създадена Паневритмията Виж «Изгревът», том I, стр. 550-556. а) Първият опит за даване на упражнения по Паневритмия е след събора през 1927 г., но понеже им е било трудно, то Учителят преустановява работата. А защо? Защото не са могли да си сменят местата при упражненията. б) Първата песен «Изгрява Слънцето» се дава 1922 г. с движения. Когато Учителят през 1934 г. излиза на поляната и започва да дава Паневритмията, то . тази песен се включва заедно с упражненията от 1927 г. «Изгревът», том I, стр. 551. в) Песента «Сила жива, изворна, течуща», макар че е записана, че се прави на два тласъка отдолу нагоре, то трябва да се играе като цяла фраза, наведнъж, както е музикалната фраза, без прекъсване. «Изгревът», том I, стр. 551. Описано е защо е станала с два тласъка. г) От 1928 г. Учителят започва да дава нови упражнения, при което са знаели мелодията им. «Изгревът», том I, стр. 552. д) Ролята на Катя Грива и 5-6 други сестри, на които Учителят е предавал Паневритмията (стр. 552). Има запазени снимки от онова време, където е видно как Учителят ги обучава в салона и сестрите играят. е) Защо Учителят играе едно упражнение, а кръгът на Паневритмията играе друго, което е видно от някои запазени снимки? «Изгревът», том I, стр. 553.ж) Цялата Паневритмия музика и движение, е от Учителя. Има само една разработка на Ангел Янушев в упражнението «Колко сме доволни». Тя започва от «Въздух дишам, благодат» («Паневритмия», София, 1941 г.) Но не всякога са я пеели и играели. Но Учителят я одобрил и е отпечатана в малката «Паневритмия» от 1941 г. «Изгревът», том I, стр. 554. з) Етапите при изучаване на Паневритмията и групата от трите сестри за ново описание на упражненията «Изгревът», том I, стр. 555. и) Към текста от трите сестри с приложение от Елена Андреева има скици на упражненията, направени от художничка. Те са предадени на Анина Бертоли, която ги издава на френски. И в момента те съществуват като приложение към нейната Паневритмия. 14. Протоколът за Паневритмията от 27 май 1990 г. Намира се в «Изгревът», том I, стр. 628-631. 15. Паневритмия на Рила при поляната на езерото Бъбрека Виж «Изгревът», том I, стр. 42-43. Музикантите свирят в средата на кръга, Паневритмията се движи и през цялото време са застанали в една редица 50-60 коня, стоят мирно, наблюдават и размахват само опашките си, за да се предпазват от конските мухи. Това тяхно поведение според Учителя им отрежда мястото при следващия си живот да се родят като човеци. С тази картина завършваме прегледа на «Изгревът», том I. 16. Паневритмията Виж «Изгревът», том II, стр. 263-266. а) Как отначало се създаде Паневритмията? Първом Учителят дава мелодията, а след това упражненията. Олга Славчева написва думите. б) Идеята за Пентаграма е дадена от Цочо Диков (Ракитски). Знаеше се от работата на 5-те сестри от Класа на Добродетелите, че Пентаграмът се движи и всяка една сестра всеки пореден месец застава на върха на Пентаграма, като представител на някоя добродетел. в) «Слънчеви лъчи» музиката и движенията са от Учителя, а текстът е от Весела Нестерова. г) Работната група и снимките на отделните упражнения са укрити и не се знае къде са в момента. Укриват се нарично, за да може да се отпечатат и други «Паневритмии», които имат за цел да разрушат истинската Паневритмия. 17. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала: 22.VII.1940 г. Виж «Изгревът», том IV, стр. 52-61. Може ли да се свири Паневритмия на Мусала от една цигулка и как се чува звука и при какви условия това е едно разрешение от Учителя. Виж «Изгревът» том IV, стр. 57. 18. Паневритмия студия. Виж «Изгревът» том IV, стр. 225-232. Тук са посочени проблемите и условията за добро изпълнение, както и изискванията (стр. 229). Най-важният проблем е за темпата на Паневритмията, което е дадено на-стр. 231, а кой ги е определил, ще прочетете на стр. 232 в Забележката на съставителя. До днес никой не спазва темпата. А защо ли? Защото отхвърлят «Изгревът» и музикантите не са чели «Изгревът» и всички проблеми, които изнасяме, те не ги познават и не знаят, защото няма откъде да знаят. Просто няма. Нали това е целта да се загуби и затрие всичко и да не остане следа. Но се явих аз, за да го отпечатам и да запазя следата. 19. Учителят за Паневритмията Виж «Изгревът», том IV, стр. 232-233.Тук са посочени някои изказвания на Учителя, с което се обяснява какво тя представлява и кому може да служи и че е много опасно и е велико оръжие. Ето защо трябва да се внимава накъде ще се насочи. Същото срещаме и в «Изгревът», том XVI на Пеню Ганев, стр. 756. 20. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Виж «Изгревът», том IV, стр. 301-302.Причината да не се приложи Паневритмията в българските училища не е в един човек, в двама или трима души. А това са сили на противодействия, това е цяла верига и всяка халка е закачена за друга, като зад всяка халка стои човек, завързан отвътре и отвън. Това е причината от вчера, днес и утре. Ще може ли да се приложи? Може, но още не е дошло времето и човекът, който да го организира. Аз познавам кой е този човек. И той е изпратен точно за това. Но ще се чака. Не е дошло времето за това. Времето трябва да се отвори и да създаде условия затова. 21. Как да се играе Паневритмията? Виж «Изгревът», том IV, стр. 332-333. Тук се споменава за т. нар. «порти», т. е. между двойките трябва да има една ръка разстояние, за да не влизат през тях тъмните сили и да изсмукват енергията от Паневритмията. Посочва се как да се играе упражнението «Аум» и как да бъде ръката леко свита с длан напред. Виж «Изгревът», том XI, снимката до стр. 593 и том XX, снимка №48. 22. Илия Узунов Виж «Изгревът», том IV, стр. 582-585. Идеята на Илия Узунов за отпечатване на «Паневритмия», като основното е нотният текст с думите и упражненията, а отдолу да бъдат сложени снимки, които да показват отделните фази на упражнението. Аз работих с него. Но той така бе устроен, че хващаше някоя идея, но не можеше да я свали, и още повече да я реализира. Така бе устроен. И накрая се провали. Аз го спасих, като му публикувах опитностите, които бях записал от него. А неговата «Паневритмия» чака времето си, за да се публикува, защото има много работа по нея. А тя ще бъде много ценна. И ще чака реда си преди нея има други. 23. Как беше дадено паневритмичното упражнение «Лъчите» Виж «Изгревът», том VI, стр. 54, № 37. Всеки един присъствувал на Изгрева е взел участие в процеса на предаването от Учителя на упражненията по Паневритмия. Както кръгът има 360 градуса, така всеки един е участвувал и заемал част от този кръг. За някой, който е присъствувал за кратко време, хордата от линията на кръга може да е 1 градус, но за други да е 5, 10, 20 градуса. Тук предаваме един случай как Учителят предава упражненията от «Слънчеви лъчи». Има и други представители на Изгрева, които също са участвували, но всеки един от тях е бил на строго място и на определено време по хода на дъгата на окръжността, по която се движи колелото на Паневритмията. И като съберем техните разкази и ги подредим, ще опишем и ще свържем окръжността и кръга на Паневритмията с нейната история. 24. Как заучавахме и упражнявахме Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 54-55, № 38. Наталия Чакова описва обстановката, при която са давани упражненията от Учителя, и че те почти са изучавани вечерно време под голямата лампа на Изгрева. Виж «Изгревът», том XVI, снимки 46а, 466, също и в том XX, снимки №6,7, 8,10,11,12,13, където се вижда тази голяма лампа, поставена по средата наполяната. А защо вечерно време? Тогава всички се прибират на Изгрева, които живеят там. А през деня работят и се движат в града. 25. Питката кашкавал и «Слънчевите лъчи» от Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 258-261, № 19. Предаването на упражненията «Слънчеви лъчи» от Учителя започва със свалянето им от Невидимия свят на Земята и чрез упражненията се разрешават човешки съдби и драми на Неговите последователи стр. 260. А защо? Всеки един е част от кръга, очертаващ Изгрева. Целта е с неговия живот да се включи в кръга на Паневритмията. 26. Човекът, който искаше да разтури и спре Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 269-272, N° 24. Един от многото случаи на човеците в България да спрат Паневритмията, независимо откъде идват и при кого живеят и чии са родственици. Много случаи са описани, а други чакат реда си, за да бъдат включени в «Изгревът». Но дойде времето, когато комунистическата власт я забрани след процеса срещу Братството през 1957/1958 г. И след това дойде Възмездието, и империята на СССР се разруши отвътре за броени месеци през 1989 г. Точно така по време и по място, както бе определил Учителят. Бяхме живи свидетели, защото живяхме по това време под законите на тази империя. 27. Ярмила Ментцлова и Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 351-354. Това е разказ на Крум Въжаров за Ярмила, която е била негова съпруга и която за пръв път е чула как музиканти свирят Паневритмията. Тя е станала и е започнала да изпълнява точно упражнение след упражнение под звуците на музиката, без да е учила Паневритмия. Това е било изумително не само за самата нея, но и за останалите. Тя е трябвало, според Учителя, да оправи Паневритмията от нейните грешки, оставени от последователите Му. Но не успя. А защо? Защото замина за Париж и там се провали. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 652, 660-661; том VIII, стр. 558-559; том XXI, стр. 977-980 28. Кога и как се играе Паневритмията Виж «Изгревът», том VII, стр. 116, № 46. Георги Йорданов разказва, че всеки ден са играели Паневритмия, но не цялата, защото са ходели на работа. А само в неделя се е играела цялата Паневритмия на Изгрева в София. 29. Вратите на Паневритмията Виж «Изгревът», том VII, стр. 153-155. Отново се поставя въпросът за разстоянието между играещите двойки, че трябва да има между тях една ръка разстояние. По-голямо разстояние между двойките довежда до отваряне «вратите» на Паневритмията, през които изтичат космически сили, които се поглъщат от Черната ложа. Учителят е казвал: «Затворете портите!» Често е повтарял, но малцина са Го слушали. Навремето българските къщи са били оградени с големи дувари и отпред е имало голяма дървена порта, отвътре залостена с големи дървета надлъж и нашир. 30. Паневритмията и нейните порти Виж «Изгревът», том VII, стр. 323-324.Да няма повече от една ръка разстояние между играещите двойки, защото се получават врати и през тях влизат чужди духове и крадат от силата и енергията на Паневритмията. 31. Необикновената Паневритмия Виж «Изгревът», том VII, стр. 552. Тодора сънува сън, че Изгревът е пълен с хора и играели Паневритмия, и то Пентаграмът. Разказала съня си на Учителя. Казал й: «Всичко това ще стане, но не знам на коя Нова Година.» На 31 .XII.1944 г. е погребението на тялото на Учителя и те с него преминават и обикалят цялата поляна там, където се е играела Паневритмията. Та, това е била необикновената Паневритмия от съня на Тодора, която се е играела на 31 .XII.1944 г. А за сватбата на «Големия брат» и последната му Паневритмия вж. в «Изгревът», том I, стр. 312-313, стр. 315-316. 32. Небесната Паневритмия Виж «Изгревът», том VII, стр. 622-623. Това е един преразказ на Радка Левордашка за случая с Методи Шивачев, който е гледал небесната Паневритмия на връх Мусала. 33. Паневритмия в Париж Виж «Изгревът», том VII, стр. 660-662. Разказ на Анина Бертоли за отпечатването на френски на «Паневритмията» с рисунки, предадени от Елена Андреева. 34. Паневритмията и песните на Учителя Виж «Изгревът», том VIII, стр. 206-213, №15. Това е разказ на Димитър Грива за онези времена, когато е разработвал Паневритмията за оркестър. Неговият опит в Монте Карло за изпълнение, когато в България властите не разрешаваха тази музика и горяха беседите със Словото на Учителя. Накрая тази негова оркестрация се записва в София от български музиканти в зала «България». 35. Асен Арнаудов и Ангел Янушев Виж «Изгревът», том VIII, стр. 319-320, №13.Катя Грива описва за двамата музиканти, че са взели участие в записване музиката на Паневритмията. Но за жалост тя не дава подробности в своите бележки. По онова време, 1965-1972 г., имаше към 10 студенти в Музикална Академия, т. нар. последователи на Учителя, но никой от тях не отиде при нея да й запише гласа с изпълнение на песните на Учителя и да я разпитва за Паневритмията и да заснемат как тя играеше Паневритмията. Това не го направиха. А защо? Защото не бяха изпратени за тази работа, а за нещо друго. А онова друго днес се вижда. А то е пълен техен провал. Това аз днес виждам. 36. Паневритмията Виж «Изгревът», том VIII, стр. 350, № 1. Това са спомени на Катя Грива за Паневритмията, как Учителят е играел и давал упражненията. 37. Паневритмията Виж «Изгревът», том VIII, стр. 366-367, № 26. Едно указание на Учителя към Димитрина Антонова, която е била детска учителка, че упражненията са хубави за децата. Повторил й го е три пъти! 38. Преводи на английски Слово и Паневритмия Виж «Изгревът», том VIII, стр. 494-497, № 38. Веска Величкова, която бе професионален преводач от немски и английски език, беше и музикантка, разказва за опитите на нейното поколение в тези преводи. Досега са несполучливи. А причините ще научите от нея. 39. Отворено писмо на Виола Йорданова от САЩ във връзка с издаване на Паневритмията на английски език Виж «Изгревът», том VIII, стр. 527-532, № 17, 18, 19, 20. 40. Ярмила Ментцлова Виж «Изгревът», том VIII, стр. 558-559, № 12. Курсовете по Паневритмия в Париж. Виж «Изгревът», том I, стр. 555-556; том VI, стр. 351-354; том IX, стр. 158-159; том XXI, стр. 977980. 41. Анина Бертоли Виж «Изгревът», том VIII, стр. 559-561, № 13. Опитите на Анина Бертоли в Париж да се обучават и играят Паневритмия. 42. Филмът за Паневритмията, направен от Георги Парлапанов* Филмът е оставен в архива на Анина Бертоли, в последствие взет от семейство Гобо. Този филм се задържа, после му се правят презаписи, а след години се включва чужда музика класическа, като се изхвърля музиката на Учителя. А защо? Виж «Изгревът», том VIII, стр. 577, точка 9, стр. 578, точка 8, стр. 584, стр. 589-590. 43. Как се създаде Паневритмията Виж «Изгревът», том IX, стр. 156-159, стр. 385.. Елена Андреева разказва: Паневритмията започва да се предава 1927 г. след Събора на Изгрева. Но се спира, понеже им е било трудна смяната на местата. А песента «Изгрява Слънцето» е дадена през 1922 г. Също за песента «Сила жива, изворна, течуща» се играе, както е цялата музикална фраза наведнъж, а не на тласъци. Така е останало, защото те са седели на столовете си и с ръцете са отигравали това упражнение и не са могли да си разгърнат добре ръцете. Това е причината. Друга няма. 44. Паневритмия на Рила Виж «Изгревът», том IX, стр. 383-384, стр. 385. Паневритмия на 7-те рилски езера се е играела на I, II, III езеро, Езерото на Чистотата и Бъбрека. Аз подавах снимките от тези Паневритмии на Елена Андреева и тя разказваше. А аз записвах разказа й на магнетофон. * Снимката на Георги Парлапанов е в «Изгревът», том VIII, снимка N° 34. На нея се вижда Учителят, изправен до Него е Тодор Маринчевски, а до него с бялата винтяга е Георги Парлапанов. Значи има го. Направил е филма. А сега го няма. Как така? Ето така. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 45. Защо не се издавава още истинската Паневритмия Виж «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Тук съм дал по томове и страници указание къде се намира материал за Паневритмията. Споменал съм за последното предателство към протокола за Паневритмията от 27 май 1990 г. на стр. 781, точка V. Съобщавам, че негативите на Васко Искренов са у Георги Петков от Габрово. Написал съм какво трябва да се направи, за да се възстанови истинската Паневритмия. И накрая съобщавам, че аз разреших да се играе Паневритмия след 1971 г. в София. Написан е целият план, точка по точка. Той трябва да се изпълни, но не е още дошло времето. А това е писано през 1999 г. А днес е 2005 г. Борбата за възстановяване на Истинската Паневритмия продължава. А враговете на Паневритмията работят усилено, издават една след друга променени «Паневритмии». 46. Още в «Изгревът», том IX, стр. 781-783, написах статията «Защо не се издава още истинската Паневритмия» и тя е публикувана през 1999 г. Там съм дал справка за Паневритмията по томове и страници от том I до том IX. Но без никакъв ефект. А защо? Защото отхвърлят «Изгревът» и лично моя милост. Не го купуват, и още по-малко не го четат. А откъде ще знаят? Няма откъде. Рано или късно ще се принудят да го признаят, когато отклонението ги препрати до бездната на незнанието и опорочението. Те сега вървят по този път и връщане назад няма. 47. В «Изгревът», том IX, стр. 857-859, съм написал една статия: «Как трябва да се изучава музиката на Учителя Дънов», в 12 точки. Без да се изпълняват тези 12 точки, музикантите не могат да имат никакъв успех. А в точка 11 съм отбелязал какво трябва да се направи, за да се издаде истинската «Паневритмия». Прочетете я! 48. В «Изгревът», том XIII, стр. 467-469 ще научите как са се разучавали «Лъчите» от Паневритмията и как в упражнение №10 «Летенето», накрая се прави трептение на китките на ръцете. Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр. 468). 49. В «Изгревът», том XIII, стр. 474-475 се разказва как са се давали «Лъчите». А на стр. 474 се описва как се прекръстосват краката, но не опънати, а леко подгънати. А на стр. 475 отново се говори за упражнение № 10 с трептението на китките при завършването на упражнението. Милка Говедева лично ми показваше това трептене на китките и ръцете, както и прекръстосването с леко подгънат крак. Това го е знаела, защото е присъствувала. Но сега не го приемаха. А защо не го приемаха? Защото някои им заповядваха да го отхвърлят. 50. Принципите на Паневритмията и силите на Разрушението чрез Духа на Заблуждението Тук са дадени принципите на Паневритмията. Принципите се отнасят за Божествения свят. Те са свалени оттам. А Духът е Онзи, Който движи Паневритмията в един Космически кръг чрез Слово, музика и движения. Духът на Паневритмията движи тези 7 принципа. А те са дадени в «Изгревът», том XIII, стр. 810-812.852 51. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма за Паневритмията Виж в «Изгревът», том XIII, стр. 812-815. Този, Който даде Паневритмията като хармония между музика, Слово и движение, като принцип на Единство между Битието и человека, е Христовият Дух. А защо? Защо Христовият Дух обединява Небето и Земята, обединява Битието и Небитието чрез музика, Слово и движение. Амин! 52. А как се е родила Паневритмията? Духът ражда идеята и как тя слиза от Божествения свят и се реализира чрез Духа Божий, чрез Духа Христов, чрез Духа Господен, ще видите в «Изгревът», том XV в «Посвещението», на стр. 2-3, в точките 1-6.А как действува Духът на Паневритмията като принцип, като закон, като факт, като сила и като многообразие чрез Единство, ще видите в «Посвещението» на «Изгревът», том XV, стр. 3, в точките 7-9. 53. Опитът за въвеждане на Паневритмията в българските училища по времето на Учителя Този опит е описан в «Изгревът», том XV, стр. 336-344, под надслов: «Паневритмията на Учителя и българският народ». 54. Бистрица и бъдната Паневритмия Виж «Изгревът» том XV, стр. 888-890. 55. Паневритмията хармония на Духа чрез мелодия, текст и движение Виж «Изгревът», том XV, стр. 911-918. 56. Как да се запази чистотата на Паневритмията Виж «Изгревът», том XV, стр. 919-922. 57. Пентаграмът в Паневритмията Виж «Изгревът», том XVI, стр. 62-63. 58. За Паневритмията Виж «Изгревът», том XVI, стр. 756. Това е най-важната страница за приложение и запазване Чистотата на Паневритмията. По-силно изказване на Учителя не съм срещал и не може да съществува. Научете го наизуст и си го повтаряйте, преди да тръгнете да играете Паневритмия. 59. Защо се променя Паневритмията Приложени са музикални текстове за доказателство. Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 982-

I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. След преминаването на историческите събития от 10.XI.1989 г. начало на отстраняване на комунистическата диктатура, предварително предречена от Учителя, че ще трае точно 45 години: от 1944 г. до 1989 г., то под мое ръководство се направи един Протокол за Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 628-631, от 27 май 1990 година. 2. В стария дом на Николай Дойнов, при дъщеря му Ина Дойнова, се събрахме 9 души, обозначени в Протокола, при което аз диктувах по точки този Протокол, а Марийка Марашлиева си бе донесла пишущата машина и записваше на нея. Аз диктувах точка по точка, останалите слушаха, добавяха по нещо и одобряваха. Не се преминаваше на следващата точка, докато не се напише на пишущата машина. Необикновено състояние бе обхванало всички. Кръгът на Паевритмията беше задвижен от Небето. 3. Обстановката бе необикновена, под голямо напрежение и при голямо присъствие от Невидимия свят. Такова нещо никога не може да се повтори. Накрая всички се подписаха. Беше направен Протокол в 4 екземпляра. Подписаха се, съгласиха се, беше им даден път и програма от Невидимия свят чрез програмата на «Изгревът». 4. Последователно и методично започнаха да се отказват от подписите си всички без изключение, като започнаха да използват кредита на програмата, спуснат от Невидимия свят, и всички направиха предателство спрямо програмата на «Изгревът». Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията. Доказателства? Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола. Предателството е също път. И той е път на предателите. Днес по този път се движат всички. 5. Навремето, когато работех с Мария Тодорова, то тя ми показа няколко снимки, които висяха над леглото й, че това са упражнения от Паневритмията, заснети от фотографа Васко Искренов. Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Уточнявали са текста на всяко едно упражнение. Като модел е служело едно младо момиче, към 18-годишно (Магдалена Иванова Петрова). Виж «Изгревът», том I, стр. 214, която по-късно става съпруга на акордеониста Стоянчо Димитров от гр. Варна. В тази група не е участвувала Катя Грива, както се опитват някои да сложат и нейното име тук. Първо, тя е била от групата на «слънчогледите» и второ, по това време тя е учителка по пеене в провинцията. Виж «Изгревът», том I, стр. 228-232,231. След като Елена Андреева е написвала одобрения текст на всяко упражнение, то Ярмила и Мария са го изигравали. Така изниква идеята да се заснемат тези упражнения и се извиква фотографът Васко Искренов. Заснети са по няколко снимки от всяко упражнение. И според мен трябвало е да бъдат на 3-4 филма «Лайка», формат 24/36 мм. 6. След като научих цялата история, отидох при Елена Андреева и след голям разговор, като й описах моята концепция, то тя ми предаде едно от копията, които тя пазеше от описанието на тези упражнения, описани чрез тази група. 7. Тогава се върнах при Мария Тодорова и Борис Николов и исках да ми се предадат негативите и снимките. Обясних им плана си. А това е около 1972 г. Те са вече старци в моите очи. Аз съм на 34 години. А те смятат, че ще бъдат вечни, и че ще дойде времето, когато тази власт ще си отиде, така, както е предрекъл Учителят. Да, но тогава те още не знаеха това! Една година по-късно, когато започнах да работя с Борис Николов, то той разчете една стенограма от Словото на Учителя и то е пророчеството, че комунистическата власт има кредит от 45 години - от 1944 г. до 1989 г. Да, ама тогава никой не вярваше в това. Това пророчество съм го публикувал в «Изгревът», том II, стр. 38-39 и том III, стр. 309-311. 8. След големи разправии с тях, те решиха да ми се предадат снимките и негативите. Да не смятате, че това е много лесно да се убедят? Много бе трудно, дори бе невъзможно. И накрая излезна една изненада - че не знаят къде са тези негативи. Борис Николов извади едно тефтерче и на стенограма бе записал името на онзи, който ги пазеше. А това бе Георги Петков от гр. Габрово. И той трябваше да ги предаде, за да може заедно с оригиналния текст да се издаде Паневритмията. 9. А защо трябваше да се издаде нова, а не да се използува стария текст, написан от Милка Периклиева и Боян Боев? По този текст обикновен човек, който не познава Паневритмията, не може да се обучава. Този текст бе ясен за онези, които бяха играли Паневритмия по времето на Учителя на Изгрева. Те познаваха упражненията и този текст ги задоволяваше, но за незапознатите беше невъзможен да се ползува. Първата, която вдига тревога, е Анина Бертоли, живееща във франция, която им пише писмо, че по този текст не могат да се обучават французите, защото нищо не е ясно. Затова тя изисква да се направи ново описание на упражненията.[2] И не само това, но да се направи филм за обучение на Паневритмията. И това е било направено от Георги Парлапанов. 10. А за да задействувам програмата на Паневритмията, то аз извадих на ксерокс-копия от оригинала на Елена Андреева и го раздадох на 5-6 души от онези, подписали протокола. Изпратих писмо на Георги Петков от Габрово да предаде снимките и негативите, но той отказа. За това писмо е споменато в «Изгревът», том IX, стр. 782, раздел VI и VII. А защо? Защото онези сили, които ги управляваха, трябваше да разрушат Паневритмията. И те успяха. 11. А сега ще бъда принуден да публикувам неговото писмо, в което твърди, че негативите на Васко Искренов не са у него. Писмо от Георги Петков от Габрово до Вергилий Кръстев Габрово, 8.IX.1991 г. Здравей, Вергилий, Един месец ме нямаше - бях на Рила и като се върнах, твоето писмо ме чакаше. Извинявай за закъснението, с което отговарям... Искам да поясня нещата, защото виждам от писмото ти, че не си точно осведомен за моята инициатива относно Паневритмията. На Айтос аз повдигнах въпроса пред Братството, че е време да започнем да се организираме и да издадем нова Паневритмия, която трябва да допълни неточностите на старата и да отстрани допуснатите грешки. Аз предложих да се основе група от специалисти, които да работят по въпроса. И това е всичко. Аз самият не съм специалист в областта на Паневритмията и няма да вляза в тази група. Не е обсъждан въпросът със състава на групата и той ще се реши в бъдеще. Аз просто исках да подтикна решаването на този въпрос. Смятам, че той не е лесен и че ще отнеме дълго време в изяснявания, обсъждания, събиране на факти, докато накрая се дойде до решение. Всеки от нас нека да помогне с каквото може - ще бъде от обща полза. Радвам се, че при тебе има материали за Паневритмията и те могат да влязат в работа. Що се отнася до снимките на Васко Искренов - те са много ценни и ние трябва непременно да ги намерим.[1] Аз лично никога не съм ги виждал и не знам къде са. При мене имаше 5 куфара от брат Борис, които съхранявах, без да знам какво има вътре, но преди 5-6 години той ги поиска и аз му ги върнах и сега не знам къде са. За съжаление в Габрово няма снимки на В. Искренов и трябва всички да положим усилия - дано да се открият някъде. Откровено казано - мислех, че са у тебе и сега не знам къде да ги търсим. Това е засега. На тебе желая всичко най-хубаво и светло. С братски поздрав: Жоро 12. Тук, в писмото му, се споменава за 5 куфара. В тези куфари бяха архивни материали, в които имаше оригинални неотпечатани беседи. Тези куфари изчезнаха, а как стана това виж в «Изгревът» том III, стр. 205-206. 13. Протоколът за Паневритмията от 27 май 1990 г. бе нарушен от Мария Митовска и Крум Въжаров с издаването на тяхна Паневритмия още в 1993 г. с ISBN 954-81-46-01-0. В нея са включени принципите на Паневритмията, взети от голямата Паневритмия, издадена през 1938 г., с известна редакция от нея на стр. 61-75. А за да покаже на останалите читатели, че Невидимият свят стои зад нея, Мария Митовска включва една снимка с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Да, но тази снимка е обърната. Обърната е още при негатива. А не случайно е обърната и е чакала времето си от 45 години, за да бъде публикувана, и то обърната. И тя се публикува неслучайно. Това е знакът на предателството. 14. А защо включваме Крум Въжаров? Самата Мария Митовска разказваше на своите познати, че лично Крум е стоял над нея и непрекъснато я пришпорвал да бърза. А той си беше заминал преди това от този свят. Аз лично съм записал спомените му в «Изгревът», том VI, стр. 340-360. Също и в «Изгревът», том XIX, стр. 483-487, като съм публикувал хороскопа му, а също и бележки за него на стр. 969-971, както и негови снимки от № 50 до № 63, които са приложени към този том. Така че аз съм този човек, който му е свършил работата. Ще спомена и нещо важно. Когато свършихме протокола на 27 май 1990 г., то Крум ми каза: «Искам да работя с тебе.» Аз се съгласих и си изпълних обещанието. А имаше един много забавен случай тогава. Аз занесох няколко снимки от оригиналните. Крум показваше, че първото упражнение - «Пробуждане», се прави с ръце, свити в юмрук, понеже така му казал Борис Николов. Аз извадих точно тази снимка, където Ярмила и Мария Тодорова изиграват упражнението със свободно спуснати пръсти на двете рамена. Подавам му снимката: «Круме, познаваш ли тези хора?» А Ярмила е неговата съпруга, с която са се разделили. Крум мига и мига, и не може да повярва. «Круме, това е Ярмила, твоята жена. Ти може да си спал с нея в кревата, но това не значи, че знаеш Паневритмията. Аз също имам жена цигуларка и имам дете чрез нея, но аз чрез това не съм станал цигулар.» Настава невероятен смях. Всички се смеят - и Крум участвува в смеха. Снимката преминава през всички на масата. Тогава всички разбраха, че трябва да се търсят тези снимки на фотографа Васко Искренов. Разбраха и защо са правени тези снимки.И тогава всеки един пожела в себе си да обсеби тези снимки. Накрая това се случи. А защо го направиха? За да попречат на програмата «Изгревът». 15. Според точките от Протокола, аз предадох оригиналния текст на Паневритмията, направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева, на ксерокс-копие на Павлина Даскалова от Велико Търново и на Ина Дойнова, защото трябваше да започнат с организиране на курсове по Паневритмия. На първия курс на първата сбирка присъствувах и аз, за да видя как Ина Дойнова го провеждаше. Аз го одобрих. Хареса ми начинът как обяснява и преподава. Освен това тя можеше сама да ги показва. А освен това тя е музикантка, което е задължително условие. Само музикант може да преподава Паневритмия. А защо ли? Ще си прочетете принципите, на които се основава Паневритмията. Виж в «Изгревът» том XIII, стр. 810-812. Тези курсове започнаха и с това се яви желанието да бъдат преподаватели мнозина. И най-невероятното - те никога не са виждали как се е играела Паневритмията по времето на Школата. Онези, които бяха останали живи към 1990 г., бяха между 70 и 80-годишни и около 20 години Паневритмията бе забранена от властите да се играе след процеса срещу Братството през 1957-1958 г. Тя бе разрешена от властите през 1970 г. благодарение на моя милост и започнаха да я играят в парка и на Рила. Виж «Изгревът», том IX, стр. 782, точки VI и VII. 16. След като излезе от печат «Паневритмията» на Мария Митовска, веднага се появи желанието и у други да издадат също своя «Паневритмия». И тогава Павлина Даскалова и Ина Дойнова решават да издават «Паневритмия». Без да ми съобщят и, без да искат разрешение от мен, те започват да работят върху едно свое издание. С оригиналите, които пазех 30 години от обиските на комунистическата власт, която ги извършваше ежемесечно в София и страната, те решават, че аз не съм никой и без мое разрешение предават материалите на Стефан Кайладжиев, който тогава издаваше Словото на Учителя Дънов, като свободно редактираше томчетата, издадени от 1915 г. до 1944 г. и от 1945 г. до 1950 г. Издаваше променено Слово! Те знаеха това и му предават материалите да ги отпечата. Но той включва към нея материали от източните индуски школи, за разни чакри и тем подобни. Включват се материали, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, с Неговото Слово и Неговата Паневритмия, и така опорочиха оригинала, който им бях предал. Излезе от печат със заглавие «Паневритмия. Висш Космически ритъм». Редактор и съставител: Стефан Кайладжиев, издателство «Културна асоциация Беинса Дуно», Хелиопол, 1996 г., ISBN 954-578-097-5. Консултант (движения, илюстрации и музика): Ина Дойнова.17. Ето така нарушиха протокола от 27 май 1990 г. И извършиха предателство напълно умишлено. Вместо да ползват оригиналите и да изискат снимките от Георги Петков от Габрово, за да ги приложат и с това да приключи въпросът с Паневритмията, те направиха това, което им нареди онзи, който ги ръководеше отвън и отвътре. Те са различни сили, но се ръководят от едно и също място. А защо? Защото един не предава снимките, за да се приложат към оригиналния текст, а друг предава оригиналния текст, за да бъде опорочен. Господарят им е един и същий. 18. И сега, което е най-интересното и учудващо. За да си докажат правдивостта на «Паневритмията», то в предговора, на стр. 9-14, включват «Из спомените на Николай Дойнов», които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 498-507. Ама как така? Нали тя му е дъщеря. Тя може да му е дъщеря, но му е враг. А защо ли? Защото аз му свърших работата. Доказателства. Има ги. За справка виж «Изгревът», том XV, стр. 545, 548. Е, убедихте ли се, че за предателството не съществува нито преграда, нито граници, до които може да стигне предателят. Те са универсални. И вечни в този свят.19. Бяха включени «Из спомените на Борис Николов» на стр. 15-16, които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 399-400. Без да ме питат. Но Борис бил чичо на Ина Дойнова. Какъв чичо? Та, аз съм я свършил тази работа! И ако не бях аз, то нито от Борис Николов, нито от Николай Дойнов, нито от лелята Цанка Екимова щеше да има някакъв спомен или следа. Аз ги оставих в историята.20. А как и през какви етапи се извърши предателството към програмата на «Изгревът», виж в «Изгревът», том XV, стр. 984-989. 21. И за да бъдат изчистени всякакви съмнения към фамилията Дойнови, то ще посоча, че спомените на Борис Николов са в «Изгревът», том I, стр. 382-491. А в том II и в том III той присъствува изцяло в тези томове. За Николай Дойнов виж в «Изгревът», том I, стр. 492-510, така също и в том XV, стр. 195-569,984-989, както и в том XIX, стр. 172-413, 487-491, а на стр. 963-967 е финалът на тази история. За Цанка Екимова виж том VI, стр. 242-339. Е, убедихте ли се кой е онзи, който е свършил работата и от когото крадат безмилостно, с цел да опорочат всичко свято? И да затрият всичко онова, коетоаз съм съхранил и издал. А защо? За да го няма. Да, ама мен ме има.22. А как може да се възстанови истинската Паневритмия, е посочено в «Изгревът», том IX, стр. 782. Но дано имам време, сили и финансови средства, за да я възстановя в нейната цялост. Все пак трябва да има един, който да свърши тази работа, защото се явиха мнозина и изпълниха безпрекословно заповедите на онзи, който искаше да разруши Паневритмията. Засега той успява. И сега е неговото царство. Няма как, трябва да му се признаят усилията, умението да управлява предателите! А и те си свършиха много добре работата, на която бяха поставени. За мен няма случайни неща. Това бяха подставени лица под различни имена, но извършиха едно и също нещо. Извършиха предателство към Паневритмията. А техните имена са посочени в техните издания. 23. В спомените на Анина Бертоли, публикувани в «Изгревът», том VII, стр. 648-672, се споменава как са играели «Паневритмия в Париж» - стр. 660-661. а) Анина Бертоли е човекът, който вижда несъответствие в издадената «Паневритмия» през 1938 г. в София. Тя вижда, че е написано едно, а се е играело друго. Веднага пише писмо до Елена Андреева за различията между това, което е публикувано, и онова, което се играе в София. И това е причината да се събере онази работна група от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова и да опишат отново в български текст отделните упражнения. Но това тя лично ми го е разказвала, аз съм го записал и публикувал. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 660-661. б) После извикват фотографа Васко Искренов, който прави снимки на отделните упражнения. А това е през 1945-1946 г., преди комунистическата цензура, преди да се затегне контролът на писмата между Париж и София. в) По-късно Елена Андреева изпраща новото описание на Паневритмията, като Анина Бертоли го превежда на френски с известна нейна редакция. Променя някои изречения и описания на упражненията. г) Поръчват на Елена Андреева да изпрати скици на упражненията. Елена извиква една художничка, на която показва упражненията и тя прави скици. Тези скици са изпратени на Анина Бертоли и тя ги публикува заедно с превода на френски в две отделни книжки на печат, подобно на циклостил. Вие виждали ли сте нейните издания? Не сте. Тогава вие сте невежи. Трябва ви обучение последователно по етапите, през които е преминала Паневритмията. А това го има само в «Изгревът». д) След като излизат снимките, направени от Васко Искренов, на нея се изпраща по едно копие. Тя не ги публикува към нейната «Паневритмия» на френски, понеже трябва да се публикуват на луксозна хартия, която струва много скъпо. А Анина няма пари. Тя си прави изданието на циклостил. Аз притежавам това издание. И на тази обикновена хартия може да се публикуват само скици, но не и снимки. е) След като излизат снимките, то Елена Андреева ги преглежда и вижда, че в посочените пози има някои малки грешки. Това лично Елена ми го е разказвала. А тя не е била викната на снимките, да ни би да измести Мария Тодорова и да се получи конфликт. Да, това е вярно и то е описано в «Изгревът», том I, стр. 555-556. За тези снимки се споменава и в «Изгревът», том IX, стр. 158-159. Едното копие се изпраща на Анина Бертоли, а други 3 копия от снимките остават в България. И досега не са открити. Те се укриват нарочно, за да могат да излизат разни «Паневритмии» и да се получи разнобой и разцепление. А дали са унищожени от властите? Възможно е. Всичко е възможно в България. А защо? Където има възход, там има и падение. Възходът е делото на Учителя, а падението е в неговите последователи и след това - в целокупния български народ. Точно и ясно. ж) Накрая Анина Бертоли иска да се направи филм и да се покажат упражненията. Намира се човек, който е бил с Учителя. Това е Георги Парлапанов, който е кинооператор, има камера и се организира група на Изгрева. За него виж в «Изгревът», том VIII, снимка № 34. Учителят е на Рила, прав е Тодор Маринчевски, а до него е Георги Парлапанов с бялата винтяга. Намират се музиканти, които да свирят, и десетина души, които да играят и да показват упражненията. Този филм се промива тук и се изпраща на Анина Бертоли. При моята работа с нея, тя ми разказа за този филм. Аз исках да го прибера като документ и тя обеща да ми го донесе. Но повече не дойде в България и филмът остана в нейния архив. За този филм никой не знаеше, освен мен. По-късно аз съобщих за него на Величка Няголова, която бе във Франция. Тя трябваше да го прибере и да ми го донесе. з) Така че, трябваше при мен да дойдат снимките на Васко Искренов, на които бяха заснети Мария Тодорова и Ярмила Менцелова, както и филмът. Но те не дойдоха. А защо ли? Цялата история с архива на Анина Бертоли и развилите се събития са отпечатани в «Изгревът». Досега - 2005 г., никой не се е обадили никой не е съдействувал да ми се предаде този архив. А той ми бе обещан да ми се предаде. А защо не ми се предаде, ще ви разкажа и ще ги посоча последователно онези, които попречиха. 24. Историята на архива на Анина Бертоли е описана в «Изгревът», том VIII, стр. 572-596. Тази история трябва да се знае, защото, освен оригиналните беседи на Учителя, там имаше много снимки от живота на Братството в България, както въпросните снимки от Паневритмията, както и филма за Паневритмията. Това никой не знаеше, освен мен. Аз осведомих Величка Няголова и тя трябваше да прибере целия архив и Вихър Пенков трябваше да отиде с колата и да го докара в София. А как се развиха нещата, можете да научите от том VIII, стр. 572-575. А как съм действувал, ще видите в том VIII, стр. 575-578, както и на стр. 577, в точка 9 - там се споменава за магнетофонния запис на Анина Бертоли, където тя споменава за филма за Паневритмията от 10 души. 25. Величка Няголова отива с мъжа си Кристиан при семейство Гобо, натоварват целия архив, намират въпросната кутия с архива, на която е написано «Voir a Vergil» - «Да се види от Вергил». Виж «Изгревът», том VIII, стр. 578, точка 8. Остават да преспят, но на сутринта семейство Гобо сваля куфарите с архива под въздействието на телефонните разговори със София, които са били против това те да ми се предадат. А тези хора в София нямаха никаква представа, че там има архив при Анина. За този архив знаех само аз. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 579-582 за моите усилия да се вразумят семейство Гобо. Но уви! Противниците тук, в България, бяха мнозина. А събитията продължаваха да се развиват в полза на предателите. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 582-583. 26. Това беше предателство, извършено от всички. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 584-587. А след това следваше подлостта. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 587-592. А там, на стр. 589, ще прочетете как сем. Гобо се опитват да измамят Ярмила Менцлова и са започнали да организират летни стажове и курсове в Алпите чрез заплащане. Искали са да печелят пари чрез Паневритмията. 27. А това беше не само предателство и с цената на човешката подлост, но това бе поставена клопка. Целта бе да не дойдат материалите при мен, за да не • може да се издаде Словото на Учителя в оригинал, да се попречи за издаване на Паневритмия със снимките на Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, както и да се прегледа от мен филмът за Паневритмията, направен от Георги Парлапанов. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 592-596. 28. Съдбата на архива на Анина Бертоли - това е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 791-792. Описва се историята на снимките, които се правят тук, в София, от Васко Искренов на упражненията. За филма, който се прави тук, също се описва подробно. И накрая идва общата реакция от България срещу мен. А кои са тези ли? Имената са отбелязани в том IX, стр. 792-795 и стр. 795-797 и техните действия показват какво представляват. 29. Накрая Величка Няголова в писмото си от 20.07.1998 г. обяснява какво се е случило и как са нещата всъщност. Виж «Изгревът», том IX, стр. 793-795. 30. Накрая се включва и Мариета Бертоли, рождената сестра на Анина Бертоли, която се включва също към останалите срещу мен. Виж «Изгревът» том IX, стр. 795-797. Аз бях сам срещу всички. И най-интересното е, че аз им записах опитностите на двете сестри. Виж «Изгревът», том VII : за Анина Бертоли - на стр. 648 -672; за Мариета Бертоли - на стр. 673-682. Без мен те щяха да се изгубят във вечността. А сега съществуват благодарение на мен. За мен те останаха предатели. То се вижда от заключението, което давам в том IX, стр. 797. 31. Историята по следите на архива на Анина Бертоли продължава и в «Изгревът», том X. А защо? Как защо? Та там е едното копие от непечатаните оригинални беседи на Учителя Дънов. Там са снимките за Паневритмията, там е филмът за Паневритмията. Там са още много неща, които само аз зная. А органиzираната лъжа бе започната от България. За да се противопоставя, аз накарах Жана Иванова да напише писма до Милка Кралева и до семейство Гобо. 32. Писмата до Милка Кралева бяха за това, да бъде изобличена в лъжата и в организираната лъжа, която тя води срещу програмата на «Изгревът». Това е видно от «Изгревът», том X, стр. 743-747. Искахме да проверим какво са писали на семейство Гобо срещу Вергилий. Но те бяха лъжци, крадци и мошеници и се укриха. А как? Ще си го прочетете. А защо ви занимавам с всичко това? Та нали те попречиха да дойде архивът на Анина Бертоли при мен. Ако беше дошъл, щях да издам останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов по оригинал. Щях да издам истинската Паневритмия. Щях да издам още много неща с архивните материали, които бяха там и които само аз знаех, че съществуват. Това проумявате ли? Само аз знаех, и никой друг. А защо само аз? Защото аз бях определен да го зная от Онзи, Който ме изпрати да свърша тая работа. А останалите бяха определени да бъдат врагове на програмата на «Изгревът». Отначало, та до края на света. Така стоят нещата. Точно и ясно. 33. Бях принуден да накарам Жана Иванова да напише писмо до семейство Гобо и по точки да изнесе цялата лъжа. С това писмо те бяха изобличени и сложени на място. То беше преведено на френски език и им бяха изпратени и българският, и френският текст. А тези писма бяха публикувани в «Изгревът» том X, стр. 747-755. Сега никой не може да ги отрече. Те съществуват. И са верни. Те са вече документи. 34. А за да видите кой бе онзи, който забърка цялата тази каша и мърсотия, ще си прочетете в «Изгревът», том X, стр. 760-763, в глава I, стр. 760-761, точка 1-12. А в глава II, стр. 761-762, ще видите как се разрушава Словото и архивът, изпратен във Франция чрез Бертоли и пазен от дъщеря му Анина Бертоли. А в глава III, стр. 762-763, ще се убедите, че разбиването, кражбата на архива на сем. Гобо е направен от някого. А кой е този? Ще си го прочетете. А защо говорим за този архив? Тук имаме снимки, материали и филма за Паневритмията. Нали за нея е това мое изложение тук. Ако не го направя, откъде ще знаете всичко това? 35. В следващия етап накарах Жана Иванова да изпрати писмо до семейство Гобо, в което изяснява за кого е дадено това Слово и как ще се разпространява, и че Франция ще получи това Слово след 400 години, а не сега чрез кражба. В «Изгревът», том XI, стр. 814-817 е публикувано на български и на френски езици. Точно и ясно. 36. В «Изгревът», том XI, стр. 818-820, ще научите как се открадва филмът за Паневритмията първо от чужденци и после от българи предатели. Те са в една и съща верига и вървят заедно. А има един, който ги е оковал в тази верига. И той сега тегли веригата. 37. Защо вървим по следите на архива на Анина Бертоли? Защото там са оригиналите на Словото на Учителя - неиздадени беседи, така също снимки от Школата на Учителя, снимките за Паневритмията и филмът за Паневритмията. Всичко това ще научите в «Изгревът», том XI, стр. 820-825. 38. А как предателите французи и българи се опитват да заблудят българите тук, ще научите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874. И това е новият техен пореден ход да отклонят в погрешна посока българите. И те ги отклониха. Връщане назад няма. 39. Понеже сега е времето на Черната ложа чрез предателите, то Бялата ложа се противопоставя, като изтегля Духа на Словото от тези материали. А това е видно в «Изгревът», том XII, стр. 888-889. Как така изтегля? Много просто. Те сега са едни обикновени текстове без Дух и без Сила. Проверете си лично това. Прочетете ги. Духът го няма. И то не може да се чете. 40. По-нататък историята продължава. В «Изгревът», том XIII, стр. 807-810, ще видите как сем. Гобо изпраща два компакт-диска чрез Йоанна Стратева. А какво има в тях, ще да видите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874 и в том XIII, стр. 809-810. Но не изпращат архива. Предателите продължават да действуват. А как? Ще проследите в следващия раздел. 41. За да мога да се справя с невежеството, то публикувах в «Изгревът», том XIII, стр. 810-813, «Принципите на Паневритмията и силите на Разрушението чрез Духът на Заблуждението». Онези, които искат да изучават Паневритмия, трябва да знаят наизуст тези две страници. Без тях не могат да играят никаква Паневритмия. Как така? Ето така. Прочетете, и ще се убедите. 42. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма на Паневритмията, виж «Изгревът», том XIII, стр. 812-814. Тук ще видите как се унищожава филмът за Паневритмията и самата Паневритмия, като се заменя музиката на Учителя за Паневритмия с класическа музика. Това можете ли да проумеете? Проумейте го! Е, убедихте ли се, че това не е случайно? Това представляват Силите на Разрушението. А Паневритмията е хармония между музика, Слово и движение като творческа изява на Духът Божий. А кой даде Паневритмията и кой държи в ръцете си 7-те принципа и 7-те Божии звезди? Това е Духът Христов. Христовият Дух вчера, днес и утре е един и същ. Той е този, който е дал Паневритмията като принцип на Единство между музика и Слово, чрез Битието в живота на человека небесен. А за седемте звезди, за седемте духове, за седемте ангели ще си прочетете Откровението на Йоана, гл. 1, ст. 4, 16, 20; гл. 2, ст. 1; гл. 3, ст. 1; гл. 4, ст. 5. 43. А Силите на Разрушението изпратиха една видеокасета с друга музика и некачествен презапис. Той бе разчетен в София. А това е отбелязано в «Изгревът», том XIII, стр. 814-815. А след като го видяха тук, след това Силите на Разрушението се развихриха не само в България, но и в Русия. Това ще проверите в следващия материал. 44. А какво беше направено чрез Програмата на «Изгревът» за Мисията на Славянството и за Русия, ще можете да проучите в «Изгревът», том XIII, стр. 815-818.833 45. А как работи Духът на Истината и как действува Духът на Заблуждението, ще се убедите в «Изгревът», том XIII, стр. 818-825. А какво донесе в Русия това разрушение, бе доказано чрез природни бедствия, палежи на горите, разрушение на Руската федерация, войни в Азия, атентати. Това е онази революция в Русия, за която е говорил Учителят, че ще бъде по-страшна от Октомврийската революция през 1917-1918 г. Ние сме свидетели днес, че това предсказание се изпълнява напълно. 46. Паневритмията на Учителя и българският народ. Виж «Изгревът», том XV, стр. 336-344. Това е разказ за неуспешния опит по времето на Учителя да се въведе Паневритмията в българските училища. Този разказ на Николай Дойнов съществува, понеже лично аз му дадох задача да отиде и разпита още живите участници в този опит. Той отиде, разпита ги и го написа. Тези, които участвуват, всеки провежда своето мнение и никой не изпълнява думите на Учителя. Накрая се идва до разкол и побой между Милка Периклиева и Весела Нестерова. Те са се хванали за косите, за да може едната да победи, а другата да бъде отстранена. Накрая едната играе в кръга на Паневритмията, а изгонената Весела Нестерова играе отвън кръга. Има запазени снимки именно от тази Паневритмия. 47. Накрая се идва до пълен провал, при което Учителят казва: «Времето за Паневритмията изтече.» Ето защо аз дадох и двете редакции в «Изгревът», том I, стр. 494-507, както и в том XV, стр. 336-344, като на стр. 344 дадох Бележки на съставителя. Едната публикация допълва другата. В тях няма никакво противоречие. Никакво! 48. Бистрица и бъдната Паневритмия. Този проблем е решен от Учителя. Първо трябва да проучите единия отдел за «Братския съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство» в «Изгревът», том XV, стр. 877-878. След това ще проучите отдела за «Салоните, Молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, отразена в «Изгревът», том XV, стр. 878-879. След това ще се запознаете в том XV, стр. 888-890, с въпроса за Бистрица. За да ви се изясни, ще прочетете «На кого са нужни Молитвени домове и салони» в «Изгревът», том XV, стр. 890-891. И тогава ще се върнете на разказа на Борис Николов в «Изгревът», том II, стр. 302-303, №180 - «Едно кътче от рая», с неговото продължение в «Изгревът», том XV, стр. 887-888. Друг разказ е «Места в село Бистрица за новия Изгрев» в «Изгревът», том II, стр. 303-304. По този начин този проблем е разрешен. Разрешението го дава и Учителят. Виж том XV, стр. 888, точка 6. А моето решение е на стр. 888, в точки 7-12. А вие имате право да се определите по кой път ще вървите. Отклонението, по което върви сегашното поколение, е също път - за отклонилите се. 49. Паневритмията - хармония на Духа чрез мелодия, текст и движения. В «Изгревът», том XV, стр. 911-918 е представена тази статия. Проследяват се етапите как са се опитвали да променят Паневритмията още в самото начало на създаването й. Защо не се играе истинската Паневритмия - има го отговора. Промяна на Паневритмията в 2000 година на Рила. Защо не се защитава чистотата на Паневритмията? Къде, кога и как се играе Паневритмията? Вие не можете да преминете по-нататък, ако не проучите тази статия по точките, които са отбелязани. Няма да ги прескачате. Ще четете подред. Тогава ще видите какво аз съм изтърпял и издържал. 50. Как да се запази чистотата на Паневритмията? Това е разказ на Величка Няголова за времето, когато е била на Рила, когато са променили Паневритмията през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Тук се говори за онзи, който е изпратен да промени Паневритмията. И за предателството на останалите музиканти, които не са защитили Паневритмията. А това е описано в «Изгревът», том XV, стр. 919-922. 51. България гори, запалена от българи по плът, но чужденци и врагове по Дух. България се разрушава. «Изгревът», том XV, стр. 922-927. Това е доказателство какво донесе промяната на Паневритмията за България. Тя бе запалена и гореше и се разрушаваше. Виновниците бяха онези, които промениха на Рила Паневритмията. Това са истинските виновници за разрушаването. А другите са изпълнителите. Те са в една и съща верига. И вървят заедно, защото има един, който им дърпа веригата. 52. Още нещо за архива на Анина Бертоли при французите Гобо от Алпите във Франция - в «Изгревът», том XV, стр. 928. Тук Величка Няголова описва какво е откраднато от архива и как е изпратен филм за Паневритмията в Русия, като от своя страна го изпращат в България. По пътя си този филм за Паневритмията с включена нарочно и умишлено чужда музика като съпровод на упражненията, за да върви през Русия и в България, та навсякъде след него да произтича разрушението. А защо? Нарушени са духовните закони, които движат музиката, Словото и упражненията в Паневритмията. Ще можете ли да си отговорите кои са тези духовни закони? Отговорете си. Знаете ли ги? 53. А за да се оправдаят онези рускини, чрез които се пренася филмът, ми се изпраща писмо от Елена Фомичева от 16.IX.2000 г. Виж «Изгревът», том XV, стр. 929-930.От всичко това личи как безотказно и точно действува цялата верига, която има за цел да промени Паневритмията на Учителя. Това е безспорен факт. Доказателствата са налице. 54. Пентаграмът в Паневритмията. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 62-63. Пеню Ганев разказва как са се обучавали, за да я играят. Дава и датите, когато са изучавали Паневритмията. Това е живо доказателство как са се обучавали. 55. Затвореният музикален кръг и «Слънчеви лъчи» - «Изгревът», том XVI, стр. 130-132, и пробуждане на човешката душа - стр. 133-135. Това е историята как Учителят отваря затворения музикален кръг на българската песен. Това става чрез «Слънчеви лъчи». Посочва се точно откъде става. «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя - туй животът е на Рая», стр. 135. За да се разбере по-добре, съм дал приложение на стр. 160-164, като в нотните текстове на стр. 163 е обозначено откъде се излиза от затворения кръг. А на стр. 164 има обяснения към тези нотни текстове. А след като се отвори този затворен кръг, веднага се явиха предателите, които започнаха да изменят думите и текста от Паневритмията. А това ще си проверите в «Изгревът», том XV, стр. 919-922, както и последствията от това разрушение на стр. 922-930. 56. В «Изгревът», том XXI, стр. 983, Величка Няголова отново повдига този въпрос, при което аз отново приложих нотния текст на «Слънчеви лъчи» с отваряне на затворения музикален кръг. А онези, които го нарушават, не са случайни хора. Те са подставени лица, за да разрушават. Това е безспорен факт. А на някои дори им се заплаща. Едните го правят без пари, а другите - заради пари. Но и двата вида са продажници. 57. Учителят за Паневритмията. Описание на упражненията от тетрадката на Пеню Ганев. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 753-754. Това не е физическо описание, а духовно описание. 58. Вътрешен смисъл на Паневритмията. Дадени са три главни принципа. След това е обяснено 28. упражнение[2] от Паневритмията. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 755. 59. За Паневритмията. Това е най-важният текст досега, който съм публикувал за Паневритмията. Отнася се за погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения и последиците, които следват за света и за човека. Примерите са дадени за България. А за света? Така на 11 септември 2001 г., когато стана в Ню Йорк големият атентат и бяха разбити и разрушени двата небостъргача от два пътнически самолета - от терористите, то българските музиканти по това време бяха в Ню Йорк. Това бяха същите музиканти, които на Рила през 2001 г. не защитиха чистотата на Паневритмията, а играха променена Паневритмия. А на 23.Х.2002 г.в Москва, в Дома на културата (театралния център) на ул. «Дубровка» при атентата на чеченските терористи загинаха към 200 души на26.Х.2002 г. Българските музиканти бяха също в Москва, дори са им били купили билети за същото представление, когато е трябвало да се извърши атентатът. Но по някаква случайност са били поканени да дадат концерт и са върнали билетите и така са се спасили. Това са същите музиканти, които бяха на Рила и свириха и играеха променена Паневритмия. Те носеха разрушението си със себе си.60. А за да докажа, че това е вярно, то ще ви предоставя тази страница от «Изгревът» - том XVI, стр. 756. По-голямо доказателство няма! За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите, и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото - към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. [2] Вж. «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, това от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание, и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвуване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването и възлизането нагоре, според въртението на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате по между си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида, и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължават да пеят и играят.» 61. Каква е ползата, целта и задачата на Паневритмията - виж в «Изгревът», том XVI, стр. 757-758. 62. Паневритмията-едно изложение от д-р Стефан Кадиев до комунистическите власти, за да я обясни, та да получат разрешение да се играе в София. Тя бе забранена да се играе след процеса срещу Братството през 1957/1958 г., и бе разрешена след 1970 г. след моята намеса, която съм описал в «Изгревът», том XVII, стр. 789-791. 63. Големият замисъл на Силите на Разрушението се изпълни. Това го направиха предателите на Паневритмията. А техните имена ще намерите в излязлата «Паневритмия» през 2004 г., издателство «Бяло Братство», с ISBN 954-744- 044-6. На стр. 6 са обозначени съставители и онези, които са я подготвили за печат. А защо са предатели? Ами много просто. Накрая снимките, направени от Васко Искренов на Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова, бяха публикувани в тази Паневритмия в малък формат 5,5/8 см, докато оригиналните снимки са 8/11 см. Никой от тях не знае историята за тези снимки, защото отхвърлят «Изгревът» и не го четат. Но затова пък го крадат. А защо? Такава им е природата- крадливи са. Не споменават кой е фотографът на тези снимки! 64. Тези снимки бяха откраднати от мен, бяха откраднати още през 1970 г., за да не дойдат при мен, за да може да отидат при онези, които да ги използват за своите цели да разрушат Паневритмията. И те успяха. От 1990 г. до 2004 г. са издадени 5-6 «Паневритмии». И това бе целта на историята, която описвам от началото до края. А Паневритмията, която е свалил Учителят, е една. Тя е неделима и свята. 65. Тези снимки трябваше да ми се предадат лично на мен. Онези, които са ги сложили в новото издание на Паневритмията от 2004 г., не познават историята на тези снимки, те не познават Мария Тодорова, нито Ярмила Ментцлова, нито Елена Андреева. Те не познават и фотографа Васко Искренов, чиито спомени съм описал в «Изгревът», том VII, стр. 498-522. А на стр. 522 има неговата декларация и пълномощно, с което ми дава правото аз да публикувам неговите снимки. Така че това е финалът на кражбата, измамата. Те нямат право да ги публикуват. Нямат право. Ами как така? Ето така! Те са крадци. 66. Това е началото на ново предателство към Паневритмията. А защо? Защото, първо, концепцията, залегнала в изданието им, не е вярна. И второ, тя е направена с лъжа, кражба и измама. А където има лъжа, кражба и измама, няма Чистота. А където я няма Чистотата, не присъствува Духът. Духът присъствува и слиза само там, където Чистотата съществува. И Царува. Това е. По друг начин не може. Ето това е отговорът. Хайде, работете и се учете по нея! Резултатът ще бъде катастрофален. 67. И сега, през 2005 г., продължават да крадат снимките от мен. Все едно, че ме няма. Да, ама мене ме има. Зад мене стоят 22 тома на «Изгревът», зад мене стоят 59 томчета издадено чрез мен оригинално Слово на Учителя, които съм запазил 30-40 години по време на комунистическата диктатура, когато всеки месец се правеха обиски, изземваха се книгите на Учителя и се унищожаваха. Ясно ли ви е това? Зад мене стоят 20 концерт-рецитала, които организирах и 90% финансирах от 1990 г. до 1998 г., както и 29 концерт-рецитала от 2001 г. до лятото на 2006 г. Ясно ли ви е това?68. Ето това стои зад мене. И аз бях този, който описах историята на Паневритмията. Описах и историята на тези снимки, за които никой не знаеше, освен мен. За архива на Анина Бертоли също никой не знаеше. А за етапите на Паневритмията, която се предава чрез поколенията, никой не знаеше. И се явиха лъжците, крадците и мошениците, които се съюзиха и се опълчиха срещу мен, за да ме отстранят. Първият опит бе направен и той е описан в «Изгревът», том IV, стр. 614-645. И оттогава не са спирали. И всичко си реализират. А защо? Защото подведоха и излъгаха стотици хора и ги отклониха, и връщане за тях няма в този им живот. В никакъв случай. Те са вечно отклонени. 69. Така че сега е времето на Предателите. Никой не може да ги спре, защото зад тях стоят онези, които са заблудени и отклонени. Сега е времето на Отклонението. То се управлява от Духа на Заблуждението. И той има право да се прояви. Той не може да се спре. Ще стоим отстрани и ще гледаме. 70. Ще се яви някой и ще каже: «Какъв е този език?» Езикът ми е точен. Ето защо. В «Паневритмията» от 2004 г. на стр. 7-8, в «Предисловие», се опитват да цитират извадки от «Изгревът». Но това се прави без мое разрешение. Това се укрива от мен, че са докарали въпросните снимки отнякъде и от някого си. После, не се изписва цялото име на «Изгревът». Не са цитирали името на съставителя. А това се прави навсякъде. А защо? Защото мен не трябва да ме има. Но, ако мен ме нямаше, нямаше да го има «Изгревът». А онези, които са съставили тази «Паневритмия», изобщо не са чели «Изгревът», и особено онези етапи, през които преминава Паневритмията. Ето защо аз сега описвам тези етапи. И езикът трябва да бъде точно такъв. Той си е на мястото. Според хората, които са отсреща. 71. Говори се за снимките. Та кой ви каза за тези снимки, че съществуват? Нали това бях аз, а не някой друг. Излъгаха ме, изиграха ме, обраха ме, и сега тържествуват чрез това издание. Да, това е тържеството на предателите. А имената им са посочени в изданието. Ето затова е такъв моят език. По друг начин не може. Убедихте ли се? Та, аз сега трябва да ги съдя за тези снимки, защото те нямат право на публикация върху тях. Аз имам документ за това. Е, да ги съдя ли пред съда на държавата? Аз ги предавам на съд пред Онзи, Който съществува в Невидимия свят в Школата на Учителя. И Той ще отсъди чрез Правда. 72. И понеже говорим за тези снимки, то те бяха публикувани в «Паневритмия» от 2004 г., за която говорихме. От мен криеха, защото мен ме няма, според тях. А трябваше да ми се предадат лично. Но те си служат с лъжа и кражба още от самото начало. В Предговора на съставителите от стр. 6 се говори, че тези снимки са се издирвали от години. Но кой ги е издирвал и кой води борбата за тях - не се споменава. А защо? Защото крадат и след това се стараят да няма следа. А кражбата идва чрез семейство Гобо и преминава чрез тях. Как така? Ето, понеже има много пропуски и грешки в тяхната «Паневритмия», то те са си пуснали един допълнителен лист за грешките, като там отбелязват, че са получили снимките именно от семейство Гобо. Нещо това да говори за лъжа и подлост? Ето защо всичко, което съм написал и издал в «Изгревът», сега го показвам, за да се знае. И да се помни, защото предателството идва от вчера, преминава през днес и продължава до утре. 73. В предисловието на «Паневритмията» от 2004 г. изобщо се крадат материали от «Изгревът», без да се вземе разрешение от съставителя, т. е. от моя милост. А съставители на тази «Паневритмия» са Ина Дойнова и Георги Петков от Габрово. Георги Петков е същият, у когото бяха оставени негативите на Васко Искренов, заедно със снимките - според Борис Николов и неговото тефтерче. А всичко, което бе записано там, аз съм го проверил, и всичко бе точно записано, но материалите не дойдоха при мен, а ги откраднаха злосторниците, чиито имена са описани в «Изгревът». За да видите какво е положението, ще ви предоставя едно негово писмо от 29.VIII.1992 г. Там ще прочетете за снимките. То ще бъде в точка 76. 74. В това писмо от 28.VIII.1992 г. се говори за куфарите с непечатаните беседи. За тях виж «Изгревът», том III, стр. 205-206. Тези куфари изчезнаха и досега - 2005 г., никой не знае къде са. А може да са попаднали в милицията и да са унищожени. Няма ги. И понеже всичко е завързано във верига, Георги Петков участвува в издаването на промененото и редактирано Слово на Учителя от Лалка Кръстева. А това ще научите от двете писма, които съм му ги изпратил препоръчано и съм ги публикувал в «Изгревът», том IX, стр. 764-769 и стр. 775-781. Прочетете ги, и ще видите, че последователно и целенасочено се върви в една и съща посока на отклонението и предателството. А защо? Защото са завързани в една верига отвътре последователно всички, и онзи, който ги е приковал във верига, щом я дръпне и изтегли, то повлича всичките. Ето това е механизмът на веригата. 75. В Габрово бе първото място, където се почна атаката срещу Учителя. Там се издаде едно списание «Йога», на чиято корица бяха сложили портрета на Учителя и отдолу бяха написали «Йога». А вътре бяха публикували портрета на Учителя, така че лицето му бе пробито от онези телчета, чрез които се подвързва списанието. Това е финалът на първото предателство. А за това виж «Изгревът», том I, стр. 267-274, а за това списание - на стр. 273-274. Трябва да прочетете тези неща, за да знаете откъде тръгна предателството по всички направления, та се стигна до «Паневритмия» 2004 г. 76. Писмо на Георги Петков от гр. Габрово от 28.VIII.1992 г. до Вергилий Кръстев от София Здравей, брат Вергилий, Габрово, 28.VIII.1992 г. Преди всичко се извинявам, че така късно отговарям на писмото ти, но когато то се е получило, аз вече бях на Рила и се завърнах едва сега. Писмото ти го прочетох с интерес, както и цитираните в него факти. Неточностите обаче се отнасят по въпросите, които засягат моя милост. Мисля, че вече веднъж ти писах това, но още веднъж нека внесем уточнение. Тука, в Габрово, съхранявахме 6 куфара с братски неща. Те бяха съхранявани на тавана на наша сестра, понеже у дома беше прекалено опасно. Понеже бяха такива годините, аз не съм ровил куфарите и не съм правил опис на тяхното съдържание, защото те не бяха мои и не отговаряше на нашите принципи. Може би си прав за това, което казва брат Борис, и може би в тези куфари да е имало споменатите от теб негативи. Аз не мога нито да потвърдя, нито да отрека този факт, защото не знам съдържанието на куфарите. Въпросът е в това, че към края на седемдесетте години брат Борис си поиска обратно куфарите и те му бяха върнати незабавно. Не ми е известно къде сега са тези куфари. Всичко, което ти пиша, подлежи на проверка и аз мога да ти го докажа, понеже виждам, че в твоето писмо изразяваш известно недоверие към мене. Сестрата, където се съхраняваха куфарите, си замина, но нейният син със семейството си е жив и здрав и той може да потвърди фактите. Той има лека кола и именно той, с неговата лична кола, докара «беседите» (или по-скоро - куфарите) в Габрово, и след това той ги върна на брат Борис. Той симпатизира на Братството и свърши добра работа. (Той е брат на Маргарита, която сега живее в Париж и която може би познаваш.) Ето и неговия адрес (той ми е съсед): 5300, Габрово, ул. «Любен Каравелов» 35, бл. «Здравец», ап. 10, Енчо Енчев. Можеш да му пишеш или да се срещнеш с него и да уточниш фактите, и да спрат нелепите и непотвърдени обвинения към мене. Аз мисля, че ние сме сериозни хора и не бива да говорим чути-недочути неща. Аз още веднъж ясно и определено ти казвам, че негативите (или снимките) на В. Искренов не са у мене и никога не съм ги виждал. Много бих се радвал, ако се намерят, и бих съдействувал всячески за това, тъй като те биха послужили за уточняване на Паневритмията, а ние всички желаем това. Що се отнася до цитираните от теб 500 писма на Учителя, за първи път чувам от тебе за това. Много се радвам, че има такива и че са запазени. По този въпрос: на мене никога не са ми предавани такива писма, нито от брат Борис, нито от брат Кралю или Милка, и ти би могъл да провериш това, вместо да ме обвиняваш. Аз и наистина имам предадени десетина писма, които обаче нямат никаква връзка с цитираните от тебе - те са ми предадени от съвсем други хора, нямащи нищо общо с горепосочените. Такива единични случаи на писма вероятно се срещат и на други места и е съвсем невероятно всички те да бъдат от «твоите». Още веднъж съвсем определено казвам, че никога не са ми предавани от «твоите» писма и изобщо не съм ги виждал. Впрочем, аз се надявам, че скоро цялото наследство на Учителя ще бъде събрано на едно място за съхранение и братски надзор, и ще съдействувам според силите си за това. Що се отнася до публикациите за Учителя в сп. «Йога», вярно, е че има и пропуски, неточности и недомислия, но принципно не виждам нищо лошо в идеята. Напоследък за Учителя се публикуваха статии в какви ли не списания и вестници, а сп. «Йога» е все пак духовно списание. Между впрочем съставителите подходиха с голяма отговорност, специално искаха от нас разрешение затова и направиха каквото можаха. Допуснатите пропуски са от незнание, но нека не ги съдим така строго за това. Те уважават много Учителя и го направиха именно от уважение, а не с цел някаква задна мисъл. Винаги съм се учудвал, че има хора, които не виждат голямото, доброто, светлото в една идея, а непременно търсят недостатъците и негативното. Това в никакъв случай не съответства на завета, който ни остави Учителят. Изразявайки пожелание за по-добро и по-ползотворно сътрудничество в бъдеще, ти пожелавам всичко хубаво и светло. С поздрав: Жоро[3] 77. И накрая трябва да документираме излизането на «Паневритмия» през2004 г. Към нея се прибавя един допълнителен лист, който се продава с книгата. Това е лист за допуснатите грешки в тази «Паневритмия». И за да не се изгуби след време този лист, то аз го публикувам. А защо? За да видите какво е пропуснато, какви са грешките, кои са съставители на тази «Паневритмия» и откъде са дошли снимките. Така че спокойно се запознайте с този лист. Ето, виждате ли, че всичко си идва на мястото. Предателите застават плътно до своята «Паневритмия». И така ще вървят и в бъдеще. За тях спиране няма да има. Пътят им е определен. Те ще живеят вечно в своя път. 78. ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ[4] Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки. 1) На стр. 24 в края на текста липсва следният пасаж: Свободата - това е разкриване на великите съкровища, които крие човешката душа в себе си. При свободата тя поема ръководството. Свободата - това е рухване на всички окови, тесни схващания, заблуждения, и влизане в необятните простори и възможности, които крие човешкият дух в себе си. Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. 2) На стр. 65 са разменени текстовете под снимките - текстът под дясната снимка е от гърба на лявата и обратно. 3) На стр. 109 снимката от фиг. 1.2. е неправилна. Пляскането трябва да стане след по-високо изнасяне на ръцете нагоре (наклон нагоре 45 градуса), малко по-напред и малко вляво. 4) Пропусната е и следната информация: Тази книга съдържа: Първи дял на Паневритмията - 28 упражнения, от оригиналния текст на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова, Елена Андреева, Катя Грива от 1946-7 г. Втори дял - «Слънчеви лъчи», от единственото издание от 1942 г. Трети дял - «Пентаграм», от «Паневритмия» под съставителството на Крум Въжаров и Мария Митовска, София, 1993 г.Използван е фотоархивът на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и д-р Жеков. фотограф на съвременните снимки - Живко Стоилов. На снимките - Севлия Цуцекова и Ясен Даскалов. Предпечатна подготовка - Иван Джеджев. Компютърна обработка на фотосите - Живко Стоилов. Изказваме сърдечна благодарност на семейство Гобо от Франция за любезно предоставения фотоархив на Ярмила Ментцлова. 79. Аз съм напълно убеден, че ще дойде време да се публикува истинската Паневритмия. Няма такъв случай в Школата на Учителя, където при всеки случай да няма развръзка. Аз съм описал хиляди такива случаи в поредицата «Изгревът». Няма случай, когато се нарушават окултните закони, да не се задействува законът на Правдата чрез Божието възмездие. Аз доживях да видя всичко това. И трябва да доживея да видя окончателната развръзка с историята на Паневритмията. 80. А каква ще бъде ролята на Предателите тогава? Те няма да изчезнат. Те ще съществуват, както чрез своите издания, така и чрез своя Братски съвет, асоциации и тем подобни. Целта им е да направят от Учението на Учителя организация и след това - религия. А преди това ще променят Словото на Учителя, както и Песните на Учителя и Паневритмията на Учителя. Ето това е техният план. Този техен план се изпълнява много точно повече от сто години. А особено след новата епоха от 1990 г. за следващите 45 години, до 2035 г. 81. Целта на това изложение е ясна. Да се покаже историята на различните етапи, през които преминава Паневритмията. В следващия раздел съм дал приложение къде и в кой том от «Изгревът» присъствува Паневритмията. 82. Духът на Истината съществува в света на Чистотата. Духът на Паневритмията също там пребивава. Там е създадена и там се играе Паневритмията. Чрез Виделина и чрез Светлина. 83. Учението на Учителя какво представлява? Чистота. Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действие. Където е Чистота, там е и Духът. Амин! 20.06.2005 г. 10,20 часа, гр. София _________________________________________________ [1] През 2004 г. се отпечатва «Паневритмия», издание на «Бяло Братство». В предговора на изданието, от 1 до 14 страница, отдолу стоят подписите на Георги Петков и Ина Дойнова. Тук са публикувани снимките, правени от Васко Искренов на Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова, без да се споменава кой е фотографът и кому принадлежат тези снимки. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 522. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Виж «Изгревът», том VII, стр. 660-661. (бел. на Вергилий Кръстев) [3] Жоро - Георги Петков от гр. Габрово. [4] Това е допълнителен лист, който е добавен към «Паневритмия» от 2004 г. Той се раздава заедно с книгата, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

КЪДЕ Е ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо не се издава още истинската Паневритмия II. Паневритмията в «Изгревът», том I—XXII III. Възстановяване на истинската Паневритмия IV. Приложения за възстановяване на истинската Паневритмия V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията VI. Завещание на Васко Искренов за предаване на негативите на неговите снимки на Вергилий Кръстев

15. ПАНЕВРИТМИЯТА 1. Как бе създадена Паневритмията Николай Дойнов Между човека и природата става непрекъсната обмяна на сили. Човек приема и дава от природата. В тази обмяна животът се възобновява и поддържа във форма. Често, поради неправилен живот, човек се е откъснал от природата, вследствие на което обеднява физически и психически. Обмяната на сили между човека и природата е под влиянието на два космически центъра - център на Слънцето и център на Земята. За да ги използува, човек трябва да ги познава, да ги различава, да може да се свързва правилно с тях. Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека. В нейните слова, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека. Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм». Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в права линия, като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с маршово темпо. След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението. Това упражнение е с по-сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. «Слънчевите лъчи» се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. «Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» се изпълняват непосредствено след 28-те фигури на Паневритмията. Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме. Ето какво разказва брат ми Борис Николов: «Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение. После Той ни изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои са вмъкнатите отпосле. Учителят продължи да свири, като пожела някои от братята и сестрите да Го придружавате импровизирани движения. Всеки по свое вътрешно чувство съчетаваше музиката със съответни движения на ръцете и тялото. Получи се пъстро разнообразие. Учителят свиреше и наблюдаваше, без да поправя нищо. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да съпътствуват някаква мелодия, която Той изсвирваше. Някои от присъствуващите я повториха, потретиха. Така се започна спонтанно и естествено да се множат мелодиите и движенията. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха отпосле като елементи в нейния завършен вид. Учителят използуваше всичко, което се ражда непринудено и извира дълбоко от недрата на живота, като го съгласуваше със законите на Живата Природа, които Той познаваше добре. От онази вечер на Изгрева се започна една творческа работа. Тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички присъствуващи. Идеите се раждаха и осъществяваха тук, между нае. Тази работа увлече всички ни. Музикантите бяха постоянно около Учителя, от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона. Опитваха се и записваха мелодиите, после на поляната се упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши личните си дневни задължения и да дойде тук, на поляната на Изгрева. Учителят даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с любов и тази любов се предаваше на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията, музиканти изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгревът се изпълни с музика, с движения, с един творчески живот. Вечер до късно голяма силна лампа ярко осветяваше поляната. Чуваха се звуци на цигулки и китари. Разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Видимо Учителят живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе от малката Му стаичка долитаха звуци от Неговата цигулка. На другия ден Той даваше нова музика, нови движения. Тъй, в продължение на няколко месеца, се създаде Паневритмията. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утрини - пролетни и летни часове, в кръг от всички сестри и. братя, наредени по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителят играеше в кръга сам и показваше упражненията.»[1] 2. Отпечатването на Паневритмията Разсъждавайки върху началата, приложени в основата на Паневритмията, сестра Милка Периклиева ми разказа за един свой разговор с Учителя, във връзка с Паневритмията. «Всяка вечер от началото на пролетта до късна есен на полянката на Изгрева се играеше от ранна утрин Паневритмия. Музиката и текстът на песента към всяко упражнение бяха отпечатани и всеки от Братството ги притежаваше. Не беше отпечатано обаче описанието на движенията към упражненията. - Защо не отпечатате описанието на упражненията от Паневритмията? - запитва веднъж сестра Милка Периклиева Учителя. - Всеки от нас би искал да има и описанието на движенията, така както имаме нотния текст и думите на упражненията. - Ти можеш ли да ги опишеш подробно и точно? - запита ме Учителят - продължи разказа си сестрата. - Ще опитам. Смятам, че ще мога - отговорих Му, с пожелание да свърша тази работа. - Тогава направи го и когато си готова, кажи ми! - продължи разказа си сестра Милка Периклиева. - Всеки ден - продължи разказа си сестра Милка Периклиева - отивах сутрин на Паневритмия на Изгрева, запомнях по едно упражнение и подробно го описвах. За да не допусна грешки, започнах да не играя в кръга, а прикрита зад някой храст, незабелязана от всички, си водех бележки за движенията, които в къщи разчитах и преразказвах. Така повтарях, потретвах, коригирах и преписвах всяко упражнение, докато не се уверявах, че съм точна, ясна, изчерпателна и кратка. След като всички упражнения от Паневритмията бяха описани, занесох цялата папка с ръкописа на Учителя. Видимо доволен, Той пожела да Му ги прочета. С внимание Учителят ме слушаше. Като завърших четенето, последваха съответните одобрения и похвали. -Добре ще е да ги види и брат Боян Боев. Иди и му кажи какво си направила. Нека и той да прегледа написаното. Отидох при него и му разказах какво му нося. Той припна от радост, взе текста от ръцете ми и зачете. - Аз ще чета, а ти ще играеш упражненията - рече той. - Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем. Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста. Не знам кой го е дал за печат и кога са го отпечатали, но няма да забравя деня, когато Учителят ме повика и ми подаде една книга, в която бяха описани движенията на Паневритмията. - Ето това е работа за Бога - добави Той. - Паневритмията вече не ще се забрави.» 3. Опит за въвеждане на Паневритмията в училищата Учителят много държеше на Паневритмията, в която виждаше неподозирани възможности. В потвърждение на това сестра Милка Периклиева ми разказа за един опит да се внедри Паневритмията в нашите училища. «Това, което ще разкажа по-долу - започна сестра Милка Периклиева - стана през 1943 г.[2] Бях детска учителка в София. Един ден след училищните часове главният учител на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него. На следния ден, в приемния час, изчаках реда си пред вратата на главния секретар на Министерството - Борис Йоцов.[3] Той ме прие любезно, като ме покани да седна, което означаваше, че разговорът ще бъде дълъг. Страхливо очаквах да чуя някакъв упрек. Разговорът започна спокойно. Секретарят ме разпита как работя, къде съм учителствувала и пр. Отговорих предпазливо и кратко. - Какви гимнастически упражнения знаете? - ме запита по-конкретно той, като видя, че не съм предварително подготвена за разговора, който го интересуваше. - Служа си с ръководството на Друмев и Димов. Корицата на «Паневритмия». С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание. - А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар. Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата. Веднага взех трамвая и - право на Изгрева при Учителя. Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му. Видях как Той гледаше през него и като ме видя, слезе. Въодушевена Му разказах за разговора ми в Министерството. - Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? От Паневритмията зависи бъдещето положение на България - допълни сериозно Учителят. - За славата Божия, Учителю и с Ваша помощ! Радвам се, че ставам проводник на Волята Божия. Зная, че Вие ще ми помогнете да напиша доклад, а след това да се въведе Паневритмията в училищата. Горда, загрижена, с чувство за голямата отговорност, която поемах, гледах Учителя в очите. Отдавна бяха минали онези години, когато се питах вижда ли, знае ли, може ли Учителят. Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено. След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4. Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров. Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията. Предстоеше ми втората стъпка - да подбера подходящи упражнения от Паневритмията, тъй като, струваше ми се, че всички ще бъдат много. Спрях се на по-подвижните игри. Така, без да ги броя, отделила съм осемнадесет от тях. Несъзнателно попаднах на неудачи, понеже числото 18 е прието да се счита за неблагоприятно, като знак на неблагополучие (особено за България). Брат Кирил Икономов преписа нотния текст на упражненията и ги подреди в една папка. Преди да ги занеса в Министерството, отидох на Изгрева, да докладвам на Учителя за извършеното. Стана ми неприятно, че не Го намерих в стаята Му. Беше отишъл до овощната градина, където обичаше да се уединява надвечер. Запътих се за там, но Го срещнах, че се връща. Започнах да Му разказвам, че съм избрала 18 упражнения, които са преписани, и съм дошла да Му ги покажа. Забелязах, че Учителят се изненада и стана много сериозен. Спря се за момент и строго ми каза: - Българският народ трябва да разбере, че трябва да приеме Божественото учение без забележки, без съкращения и резерви, или ще си счупи главата. Разбрах моята несъобразителност, че не бях включила всички упражнения, а само осемнадесет. -Тогава, Учителю, да занеса всички упражнения в Министерството-до- бавих аз гузно. Учителят приключи разговора Си с явно недоволство и ние се разделихме. Той забърза към дома Си. Останах като попарена. Докато се суетях, не знаейки какво да правя, към мен се приближи брат Ради Танчев, който ми каза: - Учителят каза да постъпиш така, както си намислила. Объркана, тръгнах към града и се упреквах, че не бях включила всички упражнения, а точно 18 от тях, което предричаше неуспех. Занесох написаните упражнения в Министерството и ги предадох на началника. Той ги прегледа набързо и без да се помъчи да вникне в тях, постави параф за одобрението им. Не направи никаква забележка. Оставаше да се пристъпи към действие. Още отначало обаче се започна с неудачи. В училище «Неофит Рилски», където трябваше да се проведе първият опит с малка група ученици, се бяха настанили бежанци от Видин, пострадали от голямото наводнение на Дунава, което беше заляло домовете им.[4] Учениците от «Неофит Рилски» бяха разпратени към съседните училища и нямаше с кого да започнем работа. Липсваха и помещения. Всичко отиде в глуха улица. 5. Паневритмия за една ученическа паралелка Брат Любомир Лулчев на няколко пъти ме вика, като сериозно ми напомняше, че се пропуска ценно време, и че трябвало час по-скоро да се започне работа с Паневритмията. Междувременно министърът на Народната просвета, проф. Богдан Филов, стана министър-председател, а главният секретар на министерството, Борис Йоцов, стана министър на неговото място. Докато се лутах и не знаех откъде да започна, министърът Йоцов ме повика, за да обмислим какво да правим. Той държеше да не се бездействува и на първо време да започнем работа с една ученическа паралелка. След това през лятната ваканция министерството щяло да повика учители по физическо възпитание от провинцията, за да ги обучи, с оглед до края на годината упражненията да се играят в училищата от цялата страна. Да се подготви за показ само една паралелка ученици считах, че е напълно възможно и е по силите ми. Но една детска учителка като мен, без специална физкултурна подготовка, да обучава специалисти физкултурници, ми се струваше неприсъщо. Въпреки това не възразих нищо на министъра и останах да чакам нареждането на министерството. В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас[5] в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията. Най-после - рекох си - всичко потръгна. Учителката и децата ме посрещнаха радушно. Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларнет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов. Работата с децата започна добре. Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и увлечение. Те очакваха с нетърпение тези приятни часове, като често продължаваха играта и през междучасието. Любопитни майки идваха да видят игрите, като изказваха възторга си. Така приятно и незабелязано мина месеца. Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни. Той определи деня, в който ще дойде да ни види. Всички очаквахме с нетърпение посещението. Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки. Оркестърът беше в увеличен състав. В уречения час дойде само началникът Петър Петров. Спектакълът излезе блестящ. Началникът ме покани след обяд в министерството за обсъждане на игрите. Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай. Предната вечер бе починала баба ми, а аз бях човекът, който трябва да тича по погребението. Постигнахме съгласие, като дори той се почувствува неловко, затова, че ме е ангажирал в такъв момент. Това обаче за мен беше изпит. Настръхвам, като си припомня картината, как майка ми и леля ми плачат, братчето и сестричката ми бяха изплашени и аз трябва да тръгна сутринта на показна лекция пред министъра. Чувствувах се като войник на пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг. Всичко свърши благополучно и аз бях отчетена пред себе си. След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... - търсеше подходяща дума- малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията. Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. 6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.[6] Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини. Мислех си за голямата и отговорна задача, която ми се възлагаше. Мислех си за делото... Няма ли да проваля замисления от Учителя голям експеримент? Говорих няколко пъти с Учителя и с Любомир Лулчев за ръководството на курсовете. Те настояваха да го взема, като не виждаха друг по-подходящ човек. Аз обаче чувствувах сериозността на делото и, водена от доброто желание да не го компрометирам, не поемах ангажимента. Сега виждам, че това беше голяма моя грешка, която не мога да си простя. Не можех да разбера, че щом Учителят настояваше да взема в ръце тази работа, Той щеше да намери начин да ми се помогне. При един разговор с Учителя, търсейки изход от създаденото положение, Той предложи: - През лятото ти, сестра, ще бъдеш лекторка в курса на открито за ръководители в летните детски игрища, където сестра Весела Несторова ще бъде като курсистка, за да се обучи от твоята обхода, а през зимата, в курса за подготовка на учители от цяла България, тя ще поеме лекторството, а ти ще я подпомагаш. Така бива ли? - благо, но сериозно ме запита Учителят. - Да, така може - самодоволно отвърнах аз. Весела Несторова ще играе ролята на специалистка по изучаването в курса на Паневритмичните упражнения, тъй като никой от учителите не я познаваше. - Ти хармонираш ли си със сестра Весела Несторова? Бихте ли могли да работите заедно? - запита Учителят. - Да, Учителю, ние добре се разбираме. Тя е тъй музикална и считам, че би свършила задачата по-добре от мен. Казах това на министъра, с когото се бяхме вече сработили. След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища. Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка. В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестърът беше встрани, а аз в средата показвах и изпълнявах упражненията с тях. Всичко тръгна отлично. На третия ден дойде и Весела Несторова. На първо време тя застана в редицата на курсистите, но скоро излезе от средата и започна да показва на курсистите. Отначало аз се почувствувах неудобно, но после тръгна всичко най- естествено. Показвахме и двете. Курсистите приемаха упражненията с лекота и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове, и вземаха по два часа без почивка. Един от курсистите ми каза тихо: - Аз зная откъде са тези упражнения, но са хубави. Виждал съм ги да се играят сутрин рано. Не му отговорих нищо. Веднъж дойде ръководителят на курса, К. Петров. Той ме познаваше много добре от фондацията за детски учителки и ме разбираше. Беше много културен човек с широк поглед. - Какви чудеса правиш ти, Милка! При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъствува на лекциите. - Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито. К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения. Аз знаех, че това не бива да става, но от вежливост му казах, че може, когато те са свободни. След някоя и друга лекция дойде и колежката Кънчева да чуе и види тези прословути игри, за които не само се носеше славата им, но се пеят от курсистите през целия ден. И нейните впечатления бяха също много добри. През цялото време на упражненията тя игра с курсистите. Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева. 7. Защо курсът по Паневритмия се провали Наближаваше краят. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при Министерство на народната просвета замина на специализация в чужбина.[7] Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията. През декември 1943 г. над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10 януари 1944 г. последва масирана бомбардировка над столицата, която предизвика евакуирането на населението, учрежденията и училищата от София. Замисленото начинание с Паневритмията вече не можеше да се реализира. Припомняйки си планираната, но неосъществена инициатива на Учителя с Паневритмията, съзнанието ми се спираше на пречките, които съпътствуваха това добро начало и неволно си спомням за подбраните от мен 18 упражнения и за разговора с Учителя.[8] Всички в Изгрева се бяха евакуирали от София. Учителят с една група от софийското Братство се бяха настанили в с. Мърчаево, Софийско. Един ден отидох специално в Мърчаево, за да видя Учителя. Между другото в разговора стана дума и за Паневритмията. Запитах Го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще. - Късно е вече - отговори ми Той. - Сега ще гледаме представлението. С отправен на запад поглед, Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната. Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия. Поради близост в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им. Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художествено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка. Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета. 8. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. Този материал за Паневритмията е на Николай Дойнов, взет от неговия ръкопис на пишуща машина, от стр. 118 до стр. 133, който ми е предал лично. 2. Предадено е всичко дословно, като аз съм сложил подходящи заглавия, понеже познавам епохата и материала от изложението му. 3. Николай беше обозначил с инициали имената на действуващите лица, понеже тогава милицията правеше ежемесечни обиски и провеждаше преследвания на последователи на Учителя Дънов. Аз им написах имената, понеже познавам събитията. Комунистическата власт ги смяташе за идеологически врагове. След 1990 г. комунистите слязоха от власт, но управляваха отново с подставени лица. Смени си само формата и методите комунистически за управление. Сега сме в епохата на анархизма. Разрушена е държавата, а управлява мафията. 4. Аз бях този, който накарах Николай Дойнов да опише опитностите си, както и да опише историята на Паневритмията. Той няколко години ходеше в дома на Милка Периклиева, която беше болна от Паркинсон, лежеше в леглото, но с ума си беше будна. И помнеше всичко. А Николай го записа. Всичко, записано от него, е точно. И го е предал точно. Той познаваше лицата и събитията. 5. В «Изгревът», том I, стр. 494-507, е предадена втората редакция на този материал под заглавие «Паневритмията на Учителя и българският народ». На стр. 504 е отбелязано, че летният курс на учителите по Паневритмия е бил през 1943 г. Според оригиналния доклад на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г. курсът е приключил на 12 юли 1942 г. Трябва да се поправи датата. 6. Защо се провали курсът по Паневритмия и въвеждането й в българските училища - е описано много добре в «Изгревът», том I, стр. 506-507; том XV, стр. 343-344. 7. В «Изгревът», том XV, стр. 336-344, е публикуван материалът на Николай Дойнов «Паневритмията на Учителя и българският народ», въз основа на текста от 1978 г. и допълнения от магнетофонен запис. Сравнете двете публикации. 8. В последния ден от курса за учителите Весела Несторова отива при Учителя да вземат нотите и текстовете по Паневритмия, като малката «Паневритмия»с музикалния текст и думите е издадена през 1941 г. и я имат на склад на «Изгрева». «Определеното време за Паневритмията изтече» - е била последната дума на Учителя. Времето изтече и българските училища се разминаха с Паневритмията. И Учителят не е дал готовите отпечатани книжки по Паневритмия за учителите курсисти от Дианабад. 9. Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в училищата, трябва да знаят историята на Паневритмията, както е описана в поредицата на «Изгревът». А те всички отхвърлят «Изгревът». А там са описани всички етапи. Пример. В «Изгревът», том I, стр. 507, е отбелязана датата по спомен на Весела Несторова, че курсът по Паневритмия започва на 25 юли 1942 г. Сега, след като публикувахме оригинала на доклада, се вижда, че този курс е започнал на 28 юни и е завършил на 12 юли 1942 г. И сега го поправяме. 10. Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в българските училища, трябва да знаят всички етапи на нейното създаване и всички етапи на нейното променяне чрез музика, текст и движение още по времето на Учителя. А това е описано в «Изгревът». А те го отхвърлят. И няма от друго място да научат по този въпрос. 11. Трябва да знаят всички опити за промяна на текста на Олга Славчева, музиката на Учителя, упражненията и т. н. И те се ръководят от едно и също място, но се сменяват само лицата за изпълнение. Това води началото си от 1945 г. до 1990 г. А след 1990 г. досега - 2006 г., тя се променя непрекъснато. А това също е описано в «Изгревът». А те отхвърлят «Изгревът». 12. Онези, които правят опити да обучават българите на Паневритмия, трябва да признаят «Изгревът» и да коленичат пред него. А те го отхвърлят и са му врагове. Затова Невидимия свят не им отпуска духовен кредит. И нищо не могат да направят. Опитите им са безплодни. И днес, и утре! 13. Навремето Учителят Петър Дънов бе казал: «Времето, определено за Паневритмията, изтече». Ето защо, когато се яви онзи, комуто се даде кредит от време и сили да въвежда Паневритмията, всички първо трябва да коленичат пред него и да признаят всички, че е Водач. Само онзи, комуто Небето отпусне кредит от време, сили, условия и е натоварен с тази мисия, може да я изпълни. Навреме и на място! Аз познавам един такъв човек! И толкоз! Поне засега и за утре! ________________________________________________ [1] Виж «Изгревът», том I, стр. 398-404, 550-556. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Според доклада на Милка Периклиева от 14 юли 1942 г. до Учителя, написаната дата трябва да бъде 1942 г. Накрая стои нейният подпис. [3] Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народната просвета до 10.IV.1942 г., а от 11 .IV. 1942 г. до 1 .VI.1944 г. е министър на народната просвета, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [4] Голямото наводнение на Дунава е през 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [5] Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [6] Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV. до 14.IX.1943 г. и от 14.IX.1943 г. до 1 .VI.1944 г. (бел. на съставителя на «Изгревът». Вергилий Кръстев) [7] Според доклада на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г., курсът е завършил на 12 юли 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [8] За бомбардировките над София виж «Изгревът», том I, стр. 47-57; том XIII, стр. 874-881. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

14. ДОКЛАД ОТ МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ* ДОКЛАД От Милка Периклиева за възложената й задача - приложение Паневрит- мията в българското училище. София, 1942 г. 1. от 15 април до 30 май и 2. от 28 юни до 12 юли По нареждане на г-н Министра на Народното просвещение, началника по телесно възпитание, г-н Г. Караиванов даде нареждане да се организира едно отделение, в което да се направи опит за провеждане на Паневритмията. Опитът започна на 15 април и продължи до 30 май с 54 деца от IV отделение, при училище «Тодор Минков». Учителка на отделението беше г-жа Величкова. Курсът се провеждаше от М. Периклиева, като пианистка идваше г-жа Ирин- ка Кисьова. Работеше се в час по гимнастика и пеене. Случваше се по четири пъти седмично. Резултатите бяха много добри. Децата играеха с желание и интерес. При завършване, г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идущата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища. * * * По желание на Учителя, за поддържане духа на подетата работа, предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-н Караиванов, бяха ми дадени 6 часа, а впоследствие - още 6. Курсистите бяха учители, учителки, студенти и студентки - всичко 40 души. Курсът се водеше на открито. Ритмичната гимнастика - Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, ф. Стоицев и впоследствие кларнет Д. Хараламбиев). Предадените осемнадесет упражнения бяха заучени бърже, с голям интерес и удоволствие. Курсистите открито заявяваха, че най-приятни и желани са часовете им по ритмика. Специалистите по телесно възпитание-преподаватели в същия курс, се заинтересуваха и започнаха да присъствуват на нашите часове. Г-жа Кънчева взе участие в игрите. По желание на Учителя на курсистите не им се дадоха ноти, нито бележки от упражненията. Мненията на тримата специалисти по телесно възпитание, които бяха лектори на същите курсисти по строй, гимнастически упражнения и пр., са следните: 1. Г-н Кирил Петров - преподавател във факултета по телесно възпитание: «Хубави ритмични упражнения, особено тъй, както са дадени, с музика. Аз никога не съм имал такъв успех да искат учениците да се продължи часът и да се слее с междучасието.» 2. Г-жа Анаст. Кънчева - прогимназиална учителка по телесно [възпитание] и инспекторка в летните игрища: «Хубави упражнения, но не се провеждат от специалист и после всички тези упражнения влизат като елементи на много други упражнения. И би трябвало да се засилят с повече нерв, за да се получи и повече ефект. Аз лично бих казала в министерството, който иска да провежда ритмика, че трябва да се намери човек, подготвен специално за тази работа. Вие, г-це Периклиева, сте незаменима, виртуозка с малките, но за ритмика - учили ли сте, имате ли диплом?» 3. Г-н. Петър Вичев - гимназиален учител по телесно [възпитание] и инспектор в летните игрища: «За да се проведе ритмика, се изисква специално време и специалист, завършил ритмика. Такъв човек би предал същите упражнения с педагогичен маниер и специална подготовка за всяко движение. За да има полза от тези упражнения, трябва системна работа в специален курс по ритмика и не само с толкова упражнения! После, вие започвате с най-леките за по-малките и продължавате към по-мъчните за по-големите. Ако искате да приложите всичките и за всички възрасти деца, няма да имате резултати и пр.» (Посочвам мненията на горните, като общи възражения, които бихме чули евентуално, ако наесен аз продължа работата с учителите. В интерес на службата е да се намери човек с диплом за телесно възпитание. По нареждане на г-н Министъра може да се нареди някак си въпросът, но работата ще върви по хатър, а това би шокирало масата.) Това е лично мое мнение по въпроса и моля да бъда извинена, че си позволявам смелостта да го споделям. След проведената работа дотук, предстои ми да изпратя до г-н Министъра доклад чрез г-н Караиванов (като с последния поговорим за по-нататъшното приложение на започнатата работа). Ще си позволя да добавя трите възможности, които виждам аз, като моля преди отиването ми при г-н Караиванов да чуя Вашето желание и Вашата дума по въпроса. Ето трите точки: 1. Да се проведе Паневритмията във факултета по телесно възпитание 2. В начало на учебната година да се открие курс за всички основни учители за ритмика и Паневритмия 3. В опитното основно училище да се заработи системно с децата от началото на годината - ритмика и Паневритмия. С казаното дотук, считам, че завършвам възложената ми задача, да се направи опит за приложение на Паневритмията в българското училище. С оглед на нарежданията и законите на учреждението, в което искаме да се проведе Паневритмията, считам, че аз имам нужния ценз да взема участие само в третата от горепосочените точки, ако, разбира се, бъда поканена за това. За първите две точки се иска човек с висше образование по телесно възпитание. Добре е предварително да имаме предвид, че наред с приемането на Паневритмията, нейните мелодии и движения ще се популяризират, народът ще ги погълне и ще ги приеме все пак - тъй, както може да ги разбере. На места ще бъдат изпълнявани със свещено чувство, а на места - с обикновено разположение. И при единия, и при другия случай силата, която крият те в себе си, ще окаже своето влияние. Лично аз не чувствувам още в себе си толкова сила, за да мога да завладея масата с дълбокия смисъл и значение на Паневритмията - тук ще отстъпя място на тия, които се считат достойни за по-нататъшната работа. Заради Учителя и заради Божествената работа, която крие в себе си всяка обществена дейност, с радост и готовност ще оставя себе си, своите блага и интереси настрана, за да взема участие с каквото мога във великата работа за изграждането на новото време в новия дух на Светлина, Мъдрост, Красота и Истина. 14 юлий 1942 г., София С голямо почитание и уважение целувам Ви ръка. Ваша ученичка Милка. ----------------- * Публикува се по ксерокс-копие, взето от архив на МВР. Арх. N° В. 23605, том I. Заплатено двойно - с право на печат. Този доклад е съставен от Милка Периклиева до Учителя Петър Дънов, Комуто го е предала лично. След обиските на 6 и 7.XII.1957 г. този доклад попада в милицията и сега е в Архива на Министерството на вътрешните работи, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ 1. Описание на упражненията Паневритмия 1. Пробуждание. - Съсредоточаване цялото внимание върху себе си, като един активен жизнен център, който трябва да извърши известна работа за подобряване физическото си здраве и техническо разположение, като използува силите на природата. 2. Примирение. - Да разбирам и разрешавам противоречията в живота, за да постигнем примирение. 3. Даване. - Правилна обмяна между нас и природата, правилно вземане и даване. 4. Възлизане. - Страданията и радостта са два процеса в живота, които се сменят. И при радостта, и при страданието човек трябва да знае, че това е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота. 5. Вдигане. - Възприемане на новото и изоставяне на старото. Зов към новия живот. 6. Отваряне. - Чрез мислите и чувствата си човек отваря (открива) нови възможности в природата. 7. Освобождаване. - Разрушаване на старото, което ги е спъвало. Освобождаване от старото и възприемане на новото. Влизане в живота на свободата. 8. Пляскане. - Тържество на свободата. Радост, че човек се е освободил от ограничителните условия. 9. Чистене. - Разумното слово, дадено чрез езика, е правилен път за придобиване чисти мисли, чувства и действия в живота. 10. Летене. - Стремеж за повдигане, чрез възприемане на нови знания за живата природа. 11. Евера. - Движение към истината, към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. 12. Скачане. - Благоговение пред величието на природата и поднасяне нашата радост към нея. 13. Тъкане. - Осъзнаване дейността на съграждащия принцип в природата и внасяне неговия ритъм в новия живот. 14. Мисли. - Възприемане разумността от природата и внедряване на възприетото в нашия живот. 15. Аум. - Полет на човешкия дух към по-съвършените форми на живота и намиране правилния път за влизане в хармония с природата. 16. Изгрява Слънцето. - Процес на възприемане на слънчева енергия, за да може човек да расте и да се развива. 17. Квадрат. - Развиване способността за (мярка) правилно разбиране силите на природата, добродетелта, истината и живота. 18. Красота. - Използуване силите на природата за нуждите на живота. 19. Подвижност. - Също за по-висшите естетични и етични нужди на човешката душа. 20. Побеждаване. - Да станем разумни господари на всичко онова, което сме придобили. 21. Люлеене. - Радостта заради плодовете, които сме придобили и единството, което трябва да съществува в нашия живот. 22. Опознаване. - Виждане хубавото в другите хора и справедливо оценяване техните способности, отивайки към центъра на живота - Любовта. 23. Хубав ден. - Способността да правим правилна преценка на постъпките си (което е криво и което е право) и в същото време да ги подобряваме. 24. Колко сме доволни. - Правилно оценяване природните блага и сили и правилно да си служим с тях. 25. Стъпка по стъпка. - Запознаване с природните методи на работа. 26. На ранина. - Хармонизиране физическите и умствени сили в човека. 27. Дишане. - Запознаване с музикалния метод на работа и влизане в хармония с природата. 28. Промисъл. - С пълна свобода преизобилно да приемем от живата природа всички необходими блага за живота ни. С формула за обливане: „Да пребъде Божият мир, да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (3пъти) 2. Из писмо от 25 май 1955 година Екскурзия на Витоша на 3.V.1926 год. Гимнастически упражнения за развиване на чакрите на сърцето, гърлото, слънчевата чакра и пр. Да се правят точно, без погрешка. Седнахме на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката, после ръцете се движат настрани, нагоре до над главата и след това - връщане назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете върху коленете. След това се движат до над главата и обратно. Това упражнение се повтаря няколко пъти. 3. После двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста. 4. После едната ръка се поставя на слънчевия възел, а другата - на гърлото, след това се разменят ръцете. 5. Двете ръце се поставят на слепите очи от двете страни. 6. Едната ръка - върху коляното, а другата - върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно. Чакрите трябва да се хранят, за да се развиват. Понякога върху тях са натрупани отрицателни енергии. Усеща се при слепите очи една тежест. Паметта не е добра. Да се направят тези упражнения, да слезе тази отрицателна енергия до стомаха и оттам, през пръстите - навън. Тези упражнение са за молитва, за облагородяване на енергиите. В това състояние, в което се намират, без тези упражнения не може да се развият. Най-хубавото е следното: отначало може да си турн[еш] ръцете върху земята и след това - върху коленете. И после ще слушаш. Но няма да се влияете от похвалите, които могат да ти нашепнат от невидимия свят. Друго упражнение: Можете да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете на земята с главата на север и при това дясната ръка отдолу, а лявата - над нея. И двете ръце обърнати с гръб надолу, към земята. Значи, гърбът на дясната ръка се допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред това упражнение се прави до една минута, догдето прочетете до 72. И след това ще станете. 72-то е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм, толкова много, че може да помага на другите. Това упражнение да го правите на места, дето не са минавали много хора, защото там, дето са минавали много хора, има много електричество и не е чисто влиянието. Тези упражнения ще ги пазите за вас. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че, като забогатеете, тогава дайте на всички. Но преди да сте потекли като една чешма, чакайте. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призмата. Ще вземете червения, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Като че ли един душ от червена светлина ви облива отгоре. Това ще правите в понеделник три пъти: сутрин, обед и вечер. След това същото - във вторник, с портокаления цвят, в сряда - с жълтия и т. н. до виолетовия. Когато правите тези упражнения, да сте в приятно разположение, настроение. Представете си, че животът ви е уреден. Ще дам няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята, с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 човек ще се изправи, ще седне на тревата и ще допре ръцете си до пръстите на краката. След това изпяхме „Аум" и със следните движения при първото изпяване на „Аум": Ръцете се вдигат нагоре над главата и се срещат отстрани надолу, прави се едно обливане. Същото се прави при второто и третото изпяване на „Аум". След това, при изпяване на думата „Ом, Ом, Аумен", пак се прави обливане веднъж. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение!" Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога и тогава всичко друго може да се приложи. 3. Вътрешен смисъл на Паневритмията За Паневритмията Учителят казва: Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдаще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито, при изгрев слънце, са паневритмични упражнения, които са подготовка за Паневритмията. Паневритмията е основана на три главни принципа: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологическите и психологическите процеси в човека. 3. Съответствието между идея, мисъл, музика и движения. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. Всичките 28 упражнения представляват един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. Негови опорни точки са: Природата, изгряващото слънце и пробуждането на душата. Паневритмията е наука за приемане разумните движения в природата. При Паневритмията човек посреща и възприема божественото, което гради вселената, и отива да работи за вечната идея на живота. Двадесет и осмото упражнение, последното от Паневритмията, е Промисъл. Формула: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (Обливане.) 3 пъти. Изходно положение: Изпълнителите се нареждат с лице към центъра, краката прибрани, ръцете спуснати край тялото. Съсредоточена мисъл. Ход на движението: Когато се произнася „Да пребъде Божият мир", ръцете бавно се издигат отстрани, докато пръстите, с длани една към друга, се допират над главата и образуват остър ъгъл. Докато се произнася останалата част от формулата, ръцете се отделят, спущат се отстрани на лицето (обливане) и дохождат в изходно положение. Прави се три пъти. Обяснение: Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемаме всички Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се издигат нагоре и се съединяват над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу, на физическия свят. Като дойдат до физическия свят, ръцете се разделят. Значи, на физическия свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далеч от реалността, която стои в основата на Битието. Туй упражнение може да се нарече още Метод за влизане във връзка с идейния свят. 4. За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души, И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят от вътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвуване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването и възлизането нагоре според въртението на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате помежду си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължават да пеят и играят. 5. Каква е ползата, целта и задачата на Паневритмията (Въпроси и отговори) От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6-тях ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят. -Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. - И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. Въпрос: - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата. Движенията и ритъмът, това е хармония и сила. Ритмичните движения при музика могат да извършат чудеса. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. Следобед някои други лъчи се примесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действуват вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща. Започнете със служенето на доброто. Както Слънцето пробужда новия работен ден, така и Учителят пробужда душите със светлината на новата култура за Любовта и братството. Тези мисли, изказани от Учителя, носят дата 15 юни 1938 год. *** Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят. Формула: Господи, научи ме да бъда търпелив, да бъда милостив и чист.

84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в кръг, съпроводени с чудната по своят израз музика и плавни движения, тези упражнения Той нарече Паневритмия. За Паневритмията Учителят казва: „Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за Паневритмични упражнения, те са подготовка за Паневритмията. Паневритмията се основава на: 1. Взаимодействието между Природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представят един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенството. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: Природата, изгряващото слънце, пробуждането на Душата. Паневритмията носи хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията трябва мисълта да прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При този ъгъл положението е най-хармонично. Също така и ръката, която е назад, наклона й трябва да бъде също 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: „Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН". Това приемане и прилагане на Паневритмията, както се разбира Учителят е смятал, че най-добре ще стане, като се въведе в училищата. Проводници на тази идея стават Милка Переклиева и Любомир Лулчев. Това, което ми е разказвала Милка Переклиева, аз съм го записал по-нататък. Между Милка Переклиева и Любомир Лулчев имаше някаква връзка. Милка често е ходила при Невена Неделчева, която бе близка на Лулчев. Ставало е въпрос за прокарването на Паневритмията в училището. Лулчев по това време беше с голямо политическо влияние, включително и при цар Борис III. Той помогна за връзката на Милка Переклиева и Министерството на просветата за прокарване на Паневритмията в училищата. Лулчев направи много нещо в туй направление, като съветник на Царя и имаше силно влияние върху министрите. Милка Переклиева е била една от най-изтъкнатите учителки на детските градини в София. В педагогическите среди тя се ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като „Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детска градина при „Близко-източната фондация". Към Паневритмията Милка е проявила особен интерес, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения и музика. Тя много добре е проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я правеше подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек. Много начетен и със задълбочена мисъл. През 1926 г. вече като пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава. В разговор, при тази среща, Лулчев между другото казва на Бориса: „Вие не сте цар за мене, щом сте цар на българите, защо убивате комунистите и те са българи". Като адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Бориса за известно време, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала - Мария е била последователка на Учителя. Лулчев е бил близък със семейство Стоянови и често е посещавал техният дом. При тези си посещения той е водил разговори по най- различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, г-жа генерал Стоянова, която често е била в двореца, го препоръчала на Борис, като човек с ценни качества. Наистина, царят припомнил си вече за Лулчев, приема да се срещне с него отново. В следващата среща Лулчев успява да спечили доверието и разположението на царя, и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев, започнали да стават по- редовни, една близка на Лулчев - Елена Андреева, също последователка на Учителя го запитва: „Ти, за това нещо пита ли Учителя?" Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя". Учителят му отговорил: „Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мене. Аз зная колко струват Кобургите". Близката на Лулчев му казала: „Тогава ти с кой акъл отиваш там?" Лулчев отговорил: „Аз искам да опитам". Този опит му струваше живота. Лулчев, след 9 септември 1944 г. бе осъден на смърт, от тъй нареченият „Народен съд" и убит като царски съветник заедно с още много. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 г. Учителят праща г-жа генерал Стоянова при Фердинанд, за да му каже: „Да не отваря война на сърбите в никакъв случай". Фердинанд отговорил: „Аз не слушам ясновидци". Когато Фердинанд е искал да тласне България в Първата световна война, се среща с Учителя. В разговор с Него по този въпрос Учителят му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това, Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави той. Учителят му казал: „Стягай си куфарите и бягай!" Този път Фердинанд го послушал. Тези данни ми ги разказа Иван Радославов, който бе историк и който още в първите години е последовател на Учителя. Любомир Лулчев живееше в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева, скромно като пенсионер. Явно беше, че от връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди - беше човек с достойнство. Той седеше някак по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се слее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си, групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите с царя, по всяка вероятност не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно да се посъветва и сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове, по-късно чух един път в клас по този повод Учителят да казва: „Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно". Това е оценката на Учителя за срещите на Любомир Лулчев с цар Борис II! и неговите разговори помежду им. Предавам разказаните от Милка Переклиева спомени, като активна участничка, около опита за внедряването на Паневритмията в българските училища, тъй като тя беше лишено от възможност да ги напише. Години е на легло. Те можеше да пише, но с удоволствие разказва: „Имах, започва Милка, приятелски връзки с една близка на Лулчев - Невена Неделчева, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговори. През време на тези разговор, той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, като е допълвал, че всякога, когато е отивал при Учителя, преди срещите си с царя, Учителят между другото е искал да са каже на Бориса, че за спасението на България, на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа". Ние ще трябва да приемем, че Лулчев е казал това на царя. По това време, Милка е учителка на детска градина в София. Един ден тя получава бележка, да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, предполагайки, че ще и се искат обяснения във връзка с .нейните убеждения, като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г. или в началото на 1940 г. тъй като на 15 февруари 1940 г. имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало началото за осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да не се реализира това велико дело. Много години са пропиляни. В обозначеният ден и час в бележката, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада той ме посрещна много добре", казва Милка. „Любезно ме покани да седна и ме запита, къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно. Казах му, че съм учителка в училището „Стефан Караджа", намиращо се на улица „Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при Близкоизточната фондация. Там имаше и игрище. В това игрище, идваха учители от цяла България, където прекарваха курсове за ръководители на детските градини. Тези учители бяха насочени за там от Министерство на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: „Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата?" Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъквах авторите, от които съм се ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове, мои лични методи придобити от опита и творческият напън в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: „Нещо друго прилагате ли?" Аз не отговорих. След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията, не се ли занимавате, знаете ли за нея?" „Да зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея", смело казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: „Досега не съм прилагала тези упражнения". Тогава той ми каза: „Помисли, като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам, като с криле се отзовах на Изгрева при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещето положение на България. Направи доклад и ми го донеси" - продължи Той. „За Слава Божия Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрият доклад". Отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишуща машина в четири екземпляра". От този доклад, за съжаление не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това пояснила пътя, начина по който тези упражнения ще може да се въведат в училищата. Най-напред да се започне в едно училище, като утринна гимнастика, преди започването на заниманията, а впоследствие да се разшири до всички училища. За тази цел ще бъде необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса ще имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава. След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох му го и той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на Лулчев и той го одобри. Трети занесох в министерството при главния секретар Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, Йоцов подавайки му доклада каза: „Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще им предложи, да се проведат масово във всички училища. На началника аз също дадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи помислих, подбрах и приготвих осемнадесет от упражненията на Паневритмията, която съдържаше двадесет и осем упражнения. Причината за да направя този подбор беше желанието ми да дам по-динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанията им, а за музиката и нотите, които съпровождат всяко упражнение отидох при брат Калудов - наш съмишленик, специалист по музика, който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените от мене осемнадесет упражнения избрани, ги занесох на Учителя. В момента той се връщаше от малкото лозе, което имахме на Изгрева. Посрещнах го и му казах: „Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: „Българският народ трябва да разбере, или да приеме Божественото учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него!" Аз Му отговорих: „Тогава Учителю да занеса на началника цялата Паневритмия, сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах разплакана. Бай Ради обаче ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Така приготвени и подбрани от мене осемнадесет на брой упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и ги одобри. Йоцов и началника по физкултура ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. По това време стават министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов, при тази промяна той става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов, става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах става на 15 февруари 1940 г. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов беше вече запознат и дал ход на тази работа. На мене, поясни ми Милка в разговор, който имахме с нея, задачата ми се видя доста сложна за практическото й осъществяване. И както разбирам, започва от нейна страна период на колеблива, плаха нерешителност, протакане за осъществяването на това велико и красиво дело. Едно ново събитие според нея също донесло усложнения. В първата половина на месец март 1942 г. Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и наложи голяма евакуация на населението оттам. По-голямата част от тях идват, като бежанци в София. Едни от тях са настанени и в училището, където работила Милка, а децата от цялото училище бяха разпръснати по други училища. Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището „Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта, да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна не се сетих, че упражненията, мога да ги проведа и само с моите ученици. Пък от друга страна въздържанието ми беше и затова, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опита с по-големите, с всички ученици. Ред колебания от моя страна. През това време често идвах на Изгрева и се срещах с Учителя. Той, разбира се винаги ме запитваше загрижено: „Какво става Милке с работата?" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал, да става по-бързо. За причините на това забавяне аз, разбира се давах своите обяснения - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището „Тодор Минков". Учителката на училището там - госпожа Величкова, доста възрастна жена много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата. Най-после започнах работата в салона по физкултура при това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалният състав с кларнет, цигулка и китара. В уреченият ден дойде обаче, само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началника е дошъл там, той каза: „Страхливец". Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на една такава детска демонстрация. Децата облечени празнично, момиченцата в бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки, играеха великолепно и с настроение изпълниха, осемнадесетях упражнения пред началника. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дена, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждане на погребението й. Той се съгласи. От разговора си с него в Министерството разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Бялото Братство - одобри ги. Направи само забележка, че са много бавни и малко...търсеше дума, малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отривисти, бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират, силите на тялото и Духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме, разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз. Докато бях още при началника, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика да отида при него в кабинета му и той ми каза: „Първият опит излезнал добре, сега остава да се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията, и да я предават всяка сутрин на учениците. Този ход на работата беше добър. „Но кой ще им предава попитах аз?" /Ето ново умуване/. „Вие" - отговори министъра. Аз се замислих и казах: „Известна съм всред учителските среди, като детска учителка, но да предавам на вишисти! Дали ще бъда авторитетна пред тях? Министърът ми отговори: „Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото имах опита във фондацията, да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят, предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших - умувах, не се съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, за успеха на делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си, споделих с Учителя и тогава Той ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш". Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото. Тогава отново ми каза: „Ти как мислиш?" Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голяма авторитетност. Тогава с Учителя, почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да мислех и да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем и е подходяща за тази задача, като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече, като много музикална. Спряхме се на нея. Учителят, тогава ме запита: „Ти хармонираш ли се с тази сестра, бихте ли могли да работите наедно?" - „О, да Учителю много ми е приятна. Тя е при това тъй музикална, би свършила задачата по-добре и от мене даже." Това бе Весела Несторова. Докладвах на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега беше въпроса да има курс. Само след няколко дена получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса на учителите, за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и му казах за това назначение. Той от своя страна нареди сестрата да ме потърси. При срещата си с нея, тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща работа. Двете застанахме пред Него и ни каза: „Сега вие, като две свещи ще светите в едно". Курсът се водеше в училище на открито в Борисовата градина /сега парка на Свободата/. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Ръководителите на курса, бяха двама специалисти, с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз, като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично, от 7 до 9 часа преди обед. В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсантите говорих върху теорията за ритмиката и музиката. Ритмиката като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всички каквото им се показваше. Като свърши първият час, от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание, да се продължи без почивка. И така определените за занимание два часа, бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсантите, заявиха, че това са най-приятните им часове и добавиха също, че вечер в салона на училището си ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги, Кирил Петров и Кънчева, слушайки похвалите от курсантите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги. Те дойдоха още на следния ден. Заниманията започнаха, засвири музиката и всички почнахме да играем. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева, възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично, приятно. По утринните слънчеви лъчи се сипеха светли пътеки от висините. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урока свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: „Какви чудеса се правят тука. При мене курсистите бягат, гледат по-скоро да свърши часа, а тук се работи без прекъсване два часа и при това искат да им се увеличат часовете по тези игри". Изразиха своите възхищения и за това, че е могло, така добре, да се съчетае движението с музиката. Кънчева от своя страна се изрази, че всичко много и харесва, само ако може при обръщането на упражнението „Евера" да бъде с подскачане. Отговори й се, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е автора им. Накрая Петров предложи, дали биха могли музикантите, да посвирят някои от мелодиите и на неговите упражнения. Разбрахме се, че така не може, да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, след няколко дена, в неделята курса щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. На тях за Паневритмията, трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите. Но....Това не стана. Защо? Кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево - казва Милка, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това. Тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане". Като се има предвид, че първите бомбардировки, първите нападения от американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември 1943 г. по сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 г. от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стана на 10 януари през деня и нощта. Направена проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това дело около четири години. От края на 1939 г., когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Переклиева ми предаде във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение, за делото на Учителя и неговата дейност в България. Защо се провали този план с Паневритмията? Заради Милка Переклиева. Честолюбивите подтици избуяли в нея са подтикнали да се създадат известни дисхармонични състояния между нея и Весела Несторова. Недоразуменията между двете е прераснало в конфликт. Учителят никога не обичаше такива неща - разпалване на човешкото честолюбие. И вероятно затова не ги е дал. Накрая Учителят не е дал нотите, макар, че Калудов ги е бил преписал. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпроса у всеки един, който я проследи, за да не се запита, какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по- самоуверено, с по-голям устрем, без страх и упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта, да даде само 18 от двадесет и осемтях упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителят е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това тя не се активизирала. Тогава това начинание би успяло. И всеки сам, ще си извади заключението, за отражението, което би имало върху България и българския народ. За непослушанието си към Учителя и неизпълнение на тази задача поставена от Учителя към ученика - всички участници платиха. Всички участници, които противодействуваха за внедряване на Паневритмията - платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели. А Българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба за своето непослушание. Ние бяхме свидетели на това 45 години след заминаването на Учителя -1944 г., до днешен ден. Забележка на съставителя: „Паневритмията на Учителя и Българския народ" е публикувано в „Изгревът", том I, стр. 494- 507, въз основа на оригиналния текст от 1978г., който ми бе предаден лично от Николай Дойнов, като бяха включени допълнително негови устни допълнения към този материи, фактически това е цялостната история. В момента публикуваме текста от 1978г. с направените допълнения от магнетофонния запис. Двете публикации не противоречат една на друга. Едната е допълнение на другата. Този процес го познавах много добре, защото аз бях този, който задвижи Николай Дойнов и употребих много усилия за да го накарам години наред да напише своите спомени, започвайки от 1970 до 1978г. Беше много трудно, защото това поколение се беше отклонило в съвсем друга насока. А да се обърне отклонението в първоначалната посока е нещо много трудно и е невъзможно за един простосмъртен човек. А доказателствата, че съм аз лицето, който го е накарал, съдействувал, са в магнетофонния запис, те са налице и те ще бъдат публикувани накрая. Преди всичко истината.

30. ЛЪЧИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Вергилий Кръстев (В.К.): Ставаше въпрос за Паневритмията. Милка Говедева (М.Г.): А, за Паневритмията. Бях на урок при Паша. Не за Паневритмията, а за „лъчите" и Учителят като никога, просто така, много пъти мисля по тоя въпрос, това е голяма чест за мене, да дойде Той да ме повика мене, специално мене, като мина покрай Тамара, мина покрай Маринка някаква беше, идва мен да повика за това. И ми вика: „Елате, сестра, ще дам нови гимнастики на поляната." Там бяха Катя Грива, може би Галето, не помня точно които бяха. Елена, не помня Елена да е била, но Катя Грива помня че беше. Няколко души и в това време, когато аз отивах с Учителя към поляната, Тамара: „Учителю, да дойда и аз." Учителят мълчеше. „Учителю, да дойда и аз." Учителят пак мълчеше и третият път: „Учителю, искам да дойда и аз." - „Хайде, ела тогава" - каза Той. И тя дойде. Тогава Учителят даде упражненията, като Той ги играеше и ни показваше как, нали. И най-накрая, за което така коригирам Ина Дойнова, ето само това, че когато се правят в „Слънчевите лъчи" едни упражнения тука, десният крак отива полукръг върху левия, не се прави опънат крака. В.К.: Прекръстосан. М.Г.: Прекръстосан. Не се прави така крака опънат с права линия, а се лико подгъва и така и казвам, че така се прави. В.К.: Опишете го сега добре с думи. М.Г.: Десният крак подгънат леко в коляното се дава полукръг към левия така, и нали левият крак е подгънат леко и се прави така. В.К.: Прекръстосва. М.Г.: А, не. Не се опъва крака така. В.К.: Бедрото и подбедреницата, както в момента го опъвате. М.Г.: Както в момента го опъвам, това в никакъв случай. Не е така. И Учителят го играеше. И освен това то имаше и някакви други грешки, които не мога да си спомня, но това ми направи силно впечатление: в 10-то упражнение на „Слънчевите лъчи" ръцете накрая са ето така. Като когато лети птицата нали, цялата така, това се прави и накрая перата само те трептят, нали, това е накрая. В.К.: Значи накрая пръстите леко трептят. М.Г.: Накрая леко пръстите така трептят. В.К.: Като перата на птица и леко леко трептят. М.Г.: Като перата на птица и леко, леко трептят. А й казвам, а тя отговаря: „А, ние питахме Веса Несторова." Аз не си спомням Веса Несторова да е била тогава, на това, защото тя беше учителка, нали, както не си спомням и Пеню Ганев да е бил. И той беше учител, нали тъй. Но той го знае. Петю, синът му каза, че баща му казал, че вярно, че е правено така. Има сестри, които са били с Учителя играли, които също така правят, а не само аз. А Мичето Златева пък го играе съвсем погрешно. Сега признай си, може да не можеш да си вдигаш ръцете, на възраст си нещо, нали, но не така, да махаш с целите си ръце. То е леко дадено така. В.К.: Както балерините дават. М.Г.: Както балерините дават тези упражнения, да. То леко се сгъва в лактите и се опъват и най-накрая така. Това е вярното упражнение, което и Учителят го даде. Ако не съм била там, нямаше да зная, а знам, не само защото съм била, а защото съм играла с Учителя, не веднъж и не два пъти. Аз не знам дали съм разправяла един случай, искам, сега ми излиза в ума за екскурзии с Учителя. В.К.: Не. М.Г.: На планината. Обикновено Учителят вървеше нагоре, освен че някои братя отиваха да палят огъня преди това. Той вървеше напред. Но много интересно как Учителят вървеше. Аз искам да Го имитирам. Той казва ето така. На пръсти стъпваше, на пръсти, нагоре когато се изкачваше. На пръсти и ритмично върви и спира, да, на 100 метра. Той казва: „Трябва да си поемеш дъх." И пак продължава. Абе колко пъти съм се мъчила да го настигна Учителя - недостигаем, а пък млада бях. Аз бях двадесет и колко годишна тогава, за да не мога да го настигна. После ние вървяхме по един разнебитен път, сега е оправен пътя, нали така, а ние вървяхме пряко нанагоре, от втората чешмичка пряко нанагоре имаше един път така от полянката, така право нанагоре се вървеше. Сега е затворен. Сега е отворен само там, дето се... За последната поляна горе, дето се изкачваме. Една сестра каза: „Ех, Учителю, вървим по пътека, ама да има хубави пътеки, пък да има и пейки." - „Ще има и хубави пътеки, ще има и пейки." И така стана. Оказа се, с Кина Стратева късно, след Учителя, тази, на Йоанна леля й, вървяхме един път и ни настигна един господин, той се оказа лесовъд, който прави пътеките и казал: „ Абе оттука вървят много възрастни хора, я да им направим ние по-полегати пътеки." И тогава направиха тоя именно път. Че направиха изтичането на водата и т.н. Той, лесовъдът, не знам как се казваше. Той се присъедини към нас и ние ходихме ей чак горе на Къркъма, дето се казва натам. В.К.: Къде е това нещо? Как се казва? М.Г.: Къркъма, дето сега ходят. Къркъма е там местността над... В.К.: На Пресоите или не? М.Г.: Не. На Пресоите. В.К.: На Пресоите или на Бивака? М.Г.: Не нашият бивак тука долу където е, нали. Нагоре, нагоре. Къркъма го викат. Не знам защо го викат Къркъма. Една поляна има там и оттам нанагоре се излиза под „Чушката". Да, така местността. Та тогава на времето с Кина много сме ходили по екскурзия, лелята на Йоанна. След Учителя, разбира се.. Не съм ли го разправяла тоя случай с този, гдето свиреше на арфа, как се казваше, Асен Арнаудов. Асен Арнаудов пристигна от Германия. И сега Учителят е на Мърчаево и някой трябва да го заведе. Аз бях там. Никой не отива на Мърчаево, а пък аз бях решила да отида на Мърчаево. И казват: „Хайде бе, Милке, заведи Асен на Мърчаево." Той един елегантен, изтукан, дето се казва, целият така облечен. В сравнение с мене де, която бях така много зле облечена по него време. И тръгвам с него, той така сакън да се не доближиш до него, така правеше с дрехите си, отърсваше се от прахта. Такъв един беше, иска да види Учителя. И вървим, мълчи той и аз мълча. Тогава нямаше рейс. Вървеше се от Владая нагоре пеш, нали. И вървяхме пеш нагоре до Мърчаево, до Темелко, където беше Учителят, завеждам го аз там. Но мисълта ми беше това, че той през цялото време мълча. Как не ме попита нищо, коя си, как си, що си, нали, или въобще нещо така да каже, нали. Или нещо за Учителя, или нещо за себе си. Цялото време беше така. Отидохме там. И това беше. Учителят го посрещна много сърдечно, извънредно много сърдечно. Говориха там, какво говориха. Аз това не знам. Другият случай е с брат Боев. Вървим за Мърчаево. И брат Боев ми разправя и ми казва: „Един ден, казва, Учителят каза, на тези места, на планините, всеки ще си има своя летателен апарат, който ще си го слага на гърба и ще отива. А ще има, вика, един, който да управлява и да върви, ще взимаш „вдишките" сутрин на Мусала, на обед може да си на Пирин, вечерта не знам къде и това." А пък аз имах много голяма слабост към авиацията. Вуйчо ми беше авиатор, дали затова, не знам. Тук мога да кажа, един случай ще разправя за тази авиация и казвам: „Брат Боев, и аз ще бъда авиаторът, нали, който ще ги карам:" - „Добре де, добре." И така вървяхме с брат Боев, той малко мъчно вървеше с крака си. В.К.: Той с кой куцаше, с десния крак ли? М.Г.: Като че десния беше, не помня. Но друго си спомням с брат Боев. Той се печеше на полянката, сутрин след гимнастиките, нали, отиваше. Правеше си една кошарка и си печеше крака там. Когато чуе, че някой иде, вика: „Там стой, там стой!" Щото той се е разголил да си пече крака, нали. „Кой си, кой си, стой там!" - „Бъди спокоен, брат Боев, няма да дойда до тебе." Някой път, така нали, се обаждаше някой отдалече. Или пък викаше: „Пашо, Паша, не пускай!" Така или Еленка, ако беше близо до него, нали, който глас чуеше. В.К.: Казвате някакъв случай за авиацията. М.Г.: А, аз бях работничка фризьорка и работех в „Анани", най-големия фризьорски салон и идваше при мене Бойдева да й правя косите. На генерал Бойдев жената. И аз тогава, нали от тая слабост и влечение към авиацията, й казвам: „Г-жа Бойдева, моля ви се, попитайте г-н Бойдев мога ли да стана парашутистка." Вика: „Добре, ще го питам." И на следващия път ми казва: „Жени не приемат, каза, само мъже." А-а, аз съм отчаяна. Идва 9.09.1944 година, аз тичам при нашите другари: „Искам да стана парашутистка!" - „На колко си години?" - „На трийсет." - „А, остаряла си вече. Не може." И така се разминах с това нещо. Та такива бяха.

27. КАК СЕ РАЗУЧАВАХА „ЛЪЧИТЕ" ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА Вергилий Кръстев (В.К.): Сега тука вие ми показахте една снимка - тука пише 20 септември 1933 година. Пише: „Спомен от Борисовата градина". Тогава така сте били, когато отивате при Учителя. Милка Говедева (М.Г.): Когато бях при Учителя, бях така, в тоя си вид. В.К.: Значи това е в Борисовата градина. М.Г.: Не, това е входът. Тука, гдето се отива към Учителя, тая голямата алея, широката, нали, гдето отдолу сега има тунел. Та така беше. В.К.: Да. Тука виждам една снимка, вие сте седнали. Това са от ония, младежките години, 1932-1933 година преди затвора. В.К.: Преди затвора, да, преди затвора. М.Г.: Един имаше, казваше се Сугарев, но кой беше, не виждам без очила тука. Това е една нелегална група. Тука е и Копчев. Тука е генерал Копчев, тука е брат му, аз съм тука, те понеже искаха да ме правят снаха на генерал Копчев, пък аз не се съгласих, че нещо окото му беше ранено и т.н. Но това е партийна снимка. В.К.: Това са от първите години. Да. Ясно. М.Г.: Един път отидох при Учителя, видях го навънка и Го попитах. Гонеха ме като комунистка. Казвам: „Учителю, докога ще ме гонят като комунистка? Дотука ми дойде!" - „Ами да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." И действително това ми е на главата, за съжаление ще кажа още нещо. После започнаха да ме гонят като дъновистка. А сега пък нашите братя за съжаление пак: „Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея?" Въпреки че си хвърлих билета, пак не ме приемат. В.К.: Значи през времето на Учителя те гонят като комунистка. След заминаването на Учителя комунистите те гонят като дъновистка и сега като си отидоха комунистите и тези нашите не ви приемат, защото сте комунистка. Нито при едните, нито при другите. М.Г.: Много неприятно, да, много. Просто как да кажа, така ме боли сърцето за това. Е, сега не ми трябват мене помощи, които дават. „А, остави я тая комунистка." Боли ме. В.К.: Боли те. Болезнено е, разбира се. Вие знаете ли, понеже и аз също не съм от братски среди, мен също ме възприемат като чужд, макар че аз им върша работата. М.Г.: По-добре от тях. В.К.: По-добре от тях, сто пъти по-добре от тях, но те но те ме възприемат, че аз съм чужд и това ме много дразни. А от друга страна това ме амбицира, да я свърша работата, ха-ха-ха. М.Г.: Може би и така е правилно. Не знам. Сигурно. В.К.: Имам усещането, че ви разбирам. М.Г.: Че ме разбирате и мене. Да. В.К.: И мен също много ме боли и много ме дразни. М.Г.: И после нещо, което ме дразни, която съм била и дето се вика и пребила с Учителя. Паша като отиде при Учителя и се върне и казва: „Учителят тъй каза, тъй каза." Тя говори на сестра си, ама аз съм отишла на урок и слушам тия неща, нали? Значи знам много неща от дето е казал Учителят, те не са го и виждали даже, а сега се бият в гърдите, че са били и пребили. А пък, мислех си днеска точно това, нямам против никой и нищо, и не искам. Искам всички хора да обичам, но се пишат вегетарианци от рождение. Абе как си вегетарианец от рождение, когато аз съм идвала например при Гита в къщи и съм виждала, нали така, как е хранила децата си с кюфтета или не знам какво им е правила там, а сега казва от рождение. Виж като си дошъл на Изгрева като мене, макар че аз по-голяма, а те може би по-малки, тогава де, то е редно. Ама да кажеш от рождение, това е лъжа. В.К.: Да, лъжата си е винаги лъжа. М.Г.: Лъжата си е лъжа. В.К.: Вие спомняте ли си нещо от Паневритмията? Сега разучаваха Паневритмията и ми казаха, че вие нещо сте казали за някое упражнение. М.Г.: Аз реагирах, защо ли? Защото - ще ви кажа и това. Когато беше Учителят, когато аз вземах уроци при Паша, нали частна ученичка бях, така, даже и в университета ми помагаше, дойде Учителят един ден там, бяха няколко души на поляната, дойде и каза: „Елате, сестра, ще дам нови гимнастики - за лъчите." В.К.: Ама казва и на вас. М.Г.: Дойде лично да ме покани. „Елате, сестра, ще дам нови упражнения, да се научат." Мисля, че беше Катя Грива, може би Елена Андреева е била, не помня за Веса Несторова. Ще кажа защо заради Веса, макар че Учителят имаше хубаво отношение към нея, и не знам кои други още бяха. В това време Тамара на този Атанас Николов: „Учителю, да дойда и аз." Учителят мълчеше. „Учителю, да дойда и аз." Учителят пак мълчеше. И накрая: „Учителю, искам да дойда и аз." - „Ела", каза. Та да направим една група от десет души за единия лъч. И така аз отидох и аз знам много добре „Слънчевите лъчи", че накрая на 10-то упражнение, нали се прави „летенето" така и накрая само с китките се махаше така, прави се трептене на китките. Аз твърдя това, защото го помня така, нали когато затихва летенето, трептенето на перата на птиците, то почва накрая само така. А сега ми говорят: „Не, не е било." В.К.: А те как го правят?" М.Г.: А те го правят без това трептене. И аз казах на Инчето, Ина Дойнова, защото тя се самоизтъкна там да предава гимнастиките, и казвам: „Инче, това не е правилно. Учителят дойде и ме повика и ми каза така и така." Ина: „Ние питахме леля Веса и леля Веса каза, че не е вярно." Връщам се в къщи и звънвам на Веса Несторова и викам: „Весе бе, защо ти така си казала?" Веса: „Така е." Викам: „Не е така. Дойде Учителят, лично ме покани и мене на гимнастиките тогава, когато ги даваше и това е." - „Така е." И телефонът се затвори и аз повече какво сега. Веса Несторова е авторитет, аз не съм авторитет. В „Слънчевите лъчи" 1942 година, в която е взела участие, няма описано трептене на ръцете. Не са го описали точно. Виж, Веса не е била комунистка. Аз съм била комунистка, не съм авторитет значи. Така го изтълкувах аз. Дали е по тая линия или как, не знам, но сигурно е по тая линия. И затова така стана. И затова направих бележка на Ина. „Не, ние Веса Несторова." Викам на ума: „Сега търсете си авторитетите тогава за тия гимнастики, щом смятате, че Веса ви е авторитет." Но и Веса преживява горката сега много тежки моменти в Грузия. Тя е там. В.К.: Да. Не трябваше да ходи там, но отиде. М.Г.: Това е то любовта. В.К.: Разкажете ми колко снимки имате вие от Школата. Тази снимка с Учителя. М.Г.: Ама много са снимките. Ама аз не мога да ги намеря. Няма да крия. В.К.: По вашия образ от едно време ще ги търсиме. Аз виждам вече как изглеждате и представлявате през времето на Учителя и ще ги търсиме. Вие казвате, че в Мърчаево имате една снимка. М.Г.: В Мърчаево видях една, видях я, как държи в салона лекция Учителят. Но не знам дали не бях така с ръката, щото се криех аз, нали, от това да не ме видят. В.К.: И ви има на някои снимки на Паневритмията, така ли? М.Г.: И на Паневритмията ме има, и на езерата ме има, ама след Учителя. А във време на Учителя на Паневритмията ме има, ама где са тия снимки, не ги знам. В.К.: Да, ясно. Да. Значи от ония години. М.Г.: Исках, на Николай Дойнов му казвах: „Абе, Николай, искам да видя някои снимки от Учителя. Ама не ми дава Йоанна, викам. Как да стане?" - „Ех, вика, ще видя." Аз купих от него една снимка с Учителя.