Search the Community

VIII. БИСТРИЦА И БЪДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ Магнетофонен запис на Пеню Ганев - 1974 г. на Вергилий Кръстев Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица. И като излезе над село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия". За в бъдеще каза. Така каза. Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та от едната страна се оттичат бистри води, а от другата страна като се излезе от село Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място. Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобуса ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще. Запис на Пеню Ганев Предава се от Вергилий на Божанка, за да й послужи за въпроса за Бистрица. Този текст ще се публикува в тома, който се подготвя за Пеню Ганев от поредицата „Изгревът". Там му е мястото. Да не се публикува на други места, защото ще си загуби силата, защото това е дадено за програмата на „Изгревът", която движи Вергилий. 29.XII.2001 г. Всички данни за новия исторически Изгрев на Бистрица са дадени в „Изгревът". И те са цитирани в 45 точки, които трябва да се изучат подробно. Всичко това, което е отпечатано е вярно. Но всичко това е важело докато Учителят Дънов на 10-11 януари 1944 г. заминава в село Мърчаево. Там той променя историческите условни събития на света през следващите 45 години от 1945-1990 г. Ние бяхме свидетели, че това всичко се изпълни, без остатък. В едно тефтерче на Савка Керемидчиева четем думи на Учителя „Планът на Небето е - руснаците да дойдат до Дунава". Те не е трябвало да влизат в България. Но поради непослушанието на българите към Учителя, то той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават през Дунава и въвеждат комунистическата власт от 1945-1990 г. Те се явиха като Бич Божий в България да изпълнят Божията воля. Така, че това, което е казано за Бистрица, той го отменя. Дали това е вярно, то бъдещото поколение ще го провери. Не проверени няма да преминат в следващата епоха. Ще минат през тънко сито, за да се отвее плявата от житото. Аз питам: Вие проучихте ли онези 30 точки за т.н. „Братски съвет" и дали според вас трябва да съществува? Защото според Учителя Дънов - това не е разрешено. А това е Негова Школа! Вие проучихте ли тези 45 точки за да видите дали трябва да има салони, молитвени домове? Проучете ги, това е Негова Школа и Негово Учение, а не ваше. А вие нямате нищо общо с Школата Му и Учението Му, защото отхвърляте и не признавате „Изгревът". А той съществува горе на Небето и долу на Земята. Той е неделим. Там, където се чете Словото на Учителя Дънов, Всемировият Учител - Беинса Дуно, там е Изгревът. Изгревът е мястото, където душите правят контакт със Словото на Учителя Дънов. „Изгревът" присъствува на физическото поле - там се реализира контакта на душите чрез Словото. „Изгревът" присъствува в духовния свят - там се реализират духовните закони от Словото. „ Изгревът" присъствува в Божествения свят - там Духът изгрява за едно ново човечество, за един нов идеал - човешката душа да се върне при Бога и да се слее с Божествената Душа, а тя да се слее с Божествения Дух. Ето това е „Изгревът". Няма стар или нов Изгрев. Изгревът е един. Изгревът на Бялото Братство е един - там се пробужда човешката душа за идеята на Единния, Вечен Бог на Земята и на Небето. Амин.

18. ВТОРИЯТ ЕТАЖ НА КЪЩАТА На Изгрева Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев живеят в обща къща. В източната част живее Елена, а той - в другата част. Къщата е тухлена, неизмазана, и стои така 2-3 години. По едно време Пеню* започва да прекарва материали - тухли, греди, за да вдига още един етаж. Учителят му казва: - Няма да дигаш! Той спира. Като минават 5-6 години, Пеню Ганев се приготвя да вдига още един етаж. Вика майстори. Учителят отново му казва: - Кой ти каза да вдигаш етаж? Няма да вдигаш! Три пъти му казва. А той иска да вдига етаж. Не слуша. А Учителят е имал нещо друго пред вид, но не му го казва. След 9. IX. 1944 г. дойдоха комунистите на власт, в София дойдоха много техни хора от селата и трябваше да ги настаняват по квартири. А София бе разрушена от американските бомбардировки. Ако имаше още един етаж, щяха да му сложат със съдебно решение комунистите. Тогава така ставаше - чрез съда ти се определяше квартира, къде да живееш и колко наем да плащаш и какво да ползваш от къщата и двора. После Пеню се ожени, народиха му се деца и живееха в тази къща. Та, послушанието е най-важното. Само тогава човек може да провери онзи, който го закриля. А този случай Пеню го разказваше за поука. Но нямаше вече кой да го слуша. Нямаше ги слушателите. А защо ли? Заради своето непослушание към Учителя всеки си беше тръгнал по свой път и така се разминаваха помежду си и с времето. И с Учителя, и с учението Му. __________________________________________- * За Пеню Ганев вж. «Изгревът», том XVI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ 1. В родното си село Водица, Поповско - 2 години; 2. В турското училище в село Крепча, Поповско - 2 г.; 3. В село Равна, Годечко - 8 г.; 4. В село Алдомировци, Сливнишка околия - 1 г.; 5. В село Кумарица, Софийско - 7 г.; 6. В село Сурдулица -1 г.; 7. В село Игловръх, Кърджалийско - 1 г.; 8. В село Сувойница, Сурдулишко - 1 г.; 9. В София - 7 г. В 1954 г. се пенсионирах. Когато бях учител в село Кумарица, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея. Тогава, след войната, имаше жилищна криза. Дори на семейство се даваше по една стая за живеене. София бе разрушена от американските и английските самолети. Нямаше жилища. А мен искаха да ме оставят да живея в село Кумарица. Помолих Боян Боев и той написа писмо до Иван Дюлгеров, виден човек на властта. След големи неприятности останах да си живея в собствената къща. Ето го писмото на Боян Боев: Изгрев 1.IV.1947 г. Драги Иван Дюлгеров, Тук, на Изгрева, живее моят добър приятел Пеню Ганев, учител в с. Кумарица, Софийско. Той има своя къща на Изгрева. И понеже с. Кумарица е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в Кумарица и вечер се връща и спи у дома си. Това той прави не само защото това му е по-удобно, защото иска да живее в своя дом, но той прави това и по една друга причина: в квартирата, в която живее той на Изгрева, се намира една болна жена, която притежава стая в същия апартамент. Той всяка вечер, като се върне, й помага до среднощ и повече. Тя е болна от много месеци и има нужда от него. Жилищните власти правят пречка на Пеню Ганев. Те казват, че той трябва да освободи тази своя къща, за да се даде на друг човек, а той да вземе стая под наем в Кумарица. Това е неудобно за Пеню Ганев по горните причини. Затова моля, помолете надлежните власти да се съгласят той да остане да си живее в своя дом на Изгрева. Отдавна не сме се виждали. Много бих се радвал да се видим и да си поговорим по много въпроси, защото скъпи общи преживявания ни свързват. Онзи ден ми беше на гости Магдалина Костуркова -Лалчева от Панагюрище. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен поздрав: Ваш Боян Боев