Търсене във форума

18. НЕЩО ЗА БРАТСКИТЕ ПЕСНИ (М.Б. - Бележка на Благовест Тошев): Бащата на Учителя е православен свещеник. А Учителят е завършил евангелистко протестантско училище в Свищов. Та Той е познавал духовните песни и на едните, и на другите. Много от тях са с голяма сила и стойност. По-младите приятели и музикантите, явно не са информирани за авторите на някои от „братските" песни, а и за историята на ранния период на Братството. Затова ще си позволя да дам някои данни. Най-ранната издадена песнарка - „Песни на Всемирното Братство" - е издадена в София в 1921 г. Състои се от две части. Например, в първата й част от стр. 46-54 включително е поместено „Великото славословие" - ноти и текст. Това е много мистична православна песен. Песнарката съдържа 34 песни. Там са и „На Учителя покорен", и „Страдна душо" - не са посочени автори. В песнарката „Братски песни", издание 1941 г. също липсват автори. За песните на Учителя е ясен авторът. Но в голямата песнарка (издадена от Мария Тодорова), в коментара, за песента „На Учителя" - номер 14 е писано: „Мелодия и текст, съставени от ученик." „Страдна душо" - номер 10 в коментара, е писано: „Мелодия и текст от Учителя." Ще се спра само на двете. Първо ще уточня за песента „На Учителя" и ще продължа с цитат от баща ми Стефан Тошев. Песента „На Учителя" я намерих в сборник протестантски „Духовни песни"- издание 1923 г. под номер 154, като пише „непознат автор", а мелодия Paul Rowland. В предговора пише: „През месец август 1921 г. една осемчленна комисия - по четирима от Американската мисия в Южна България и от Българското евангелско благотворително дружество - започна работа около преработката на „Свещени песни". Досегашната сбирка „Свещени песни", някои от които са били съставени преди 50 години... " (М.Б.: През миналия век.) Между песните (452 на брой, плюс 15 още „Антеми") с мелодии и текст, има много псалми, „Отче наш" и на различни духовни теми и за различни случаи. Между композиторите виждам Бетховен, Хендел, Хайдн, Моцарт, Менделсон и много други. Между българските автори са: Иван Вазов, Стоян К. Ватралски, (автор на 15 от песните. Той е автор и на книжката „Кои и какви са белите братя" - представящ в хубава светлина Братството и Учителя. Но „На Учителя" не е от него.), Константин Величков, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Стоян Чилингиров и др. А сега спомените на баща ми: „Една от старите ни братски песни, която през месец септември 1911 г. чух, е „Страдна душо". Текстът й е написан от нашия брат Михалаки Георгиев от Видин - един от раншните ни и известни български писатели и поети след Освобождението на България. И той бе един от поканените за първи път на Търновския събор през август 1912 г. Когато нямахме още братски песни, помня, че в първото събрание в салона на Търновския събор през 1912 г. под ръководството на Учителя изпяхме 49-тата от евангелските песни: „О, животворни Дух Свети." Покойната наша сестра от Търново Елена Костадин Иларионова (в дома им Учителят квартируваше, когато посещаваше Търново) веднъж ми разправи, че около 1909 г. Учителят ги научил да пеят песен 211. Като прочете читателят тази песен, ще му стане ясно, че Учителят е ценял високо „Мистерията на Голгота."