Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'петел'.

Открити 3 резултата

  1. 71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ Веднъж брат Ради, който бе стопанския отговорник на Изгрева, един пазарен ден отива в града да купи голяма мотика, като за него. Понеже не намерил, поръчал си. И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара. „Хей, байно, продаваш ли го?" - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш?" - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела!" Петелът го погледнал в очите приятелски. Сякаш му благодарил за спасението от ножа. Вървял Ради из пътя и се радвал, че спасил един живот. Ето, това е едно малко добро, което направих", си мислел Ради. Ще го подаря на Учителя, да му пее и да го буди. Ще го зарадвам." С такива размишления стигнал Изгрева. Отива Ради при Учителя, ухилен до уши, че му носи този дар. Да го зарадва. „Добре, Ради, но кой ще се грижи за него?" - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник." Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън. След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая. След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий. Както и да проявим любов към всчико живо, което ни заобикаля." Кога ще стане това? Когато Бог заживее във всички сърца. Когато станем негови деца.
  2. 12. БЕЛИЯТ ПЕТЕЛ Димитринка, жената на приятеля ми, веднъж ми разказа следния случай: Брат ми току завърши гимназия и отиде да отбива редовната си военна служба. Едва бяха изминали няколко месеца и си дойде в домашен отпуск. Всички в къщи се зарадвахме, че го виждаме вече възмъжал. Бе почнал вече да си бръсне голата брада. Ние, майка, баба, сестра, всяка искаше да прояви внимание към него, като му приготвим някои лакомства. Когато дойде последният ден на отпуската, баба ми погна из двора белия петел. Брат ми, като я видя, извика: „Бабо, какво правиш?" - „Ще го заколя, сине. За тебе, да си го вземеш за из път." - „Остави петела", каза й той и издърпа петела от ръцете й. „Аз и без петел мога." Пуснатият на свобода петел побягна настрани, спря се, изпляска с криле и изкукурига, сякаш благодареше за подарения му живот. Брат ми служеше в гранични войски, на турската граница. Служеше на такова място, където всяка вечер поставяли по трима войника на пост. През нощта двама били застрелвани. И на двата пъти останалият жив беше той. Уплашил са за живота си и избягал в Турция. Братът на Димитринка бе спасил живот, а ето че и неговият живот бил пощаден. Някой може да каже, че това е чиста случайност. Дали е случайност или не, да оставим настрана. От окултната наука знаем, че има закон за казуалността, т.е. закон за причината и следствието. Или каквато семка посееш, такова дърво ще изникне. Според семето и жетвата. В природата няма случайност, нито произвол. Всичко се регулира от знайни или непознати още закони.
  3. 62. НАПЕРЕНИЯТ ПЕТЕЛ Един ден Борис Николов и Мария Тодорова са се качили на Зеления рид, горе, гдето ние му викаме «Салоните». Опънали са си палатките през месец юли, а вече е септември и не слизат в София. А всички ги критикуват, че се цепят и делят от Братството, което е на лагер на Второто езеро. Да, ама като правят екскурзии, ходят, минават покрай тях, все едно, че ходят на поклонение в Мека, за да станат хаджии. Това го виждаха всички, но го търпяха. И то години наред. Вече месец септември стана, а той не слиза от планината. На 4 октомври падна сняг. Всички познати ни обвиняват, че сме го оставили горе, без да му помогнем да слезе в града. Добре, аз отивам, говоря с брат му Николай да се качим горе, на Салоните. Качваме се на рейса нагоре по Зелени рид, мъгла и сняг. Вървим и нищо не се вижда. Не знаем къде вървим, но снегът е вече до колене. През това време Николай си разправя цялата история на своя живот по времето на Учителя, какво му е казал и какво не е изпълнил. Изплака целия си живот. Намерихме накрая палатката на Борис. А той не иска да слиза. А защо? Наперена работа. Вие виждали ли сте наперен петел да ходи между кокошките и да кукугира, па после се качи на плета, та още по-добре да кукурига? Тук е същата работа. Кукурига и не иска да слиза. Та, когато говорим за Братството, трябва да се взема мнението на всички, а не един да налага своето си мнение. А това го правеше Борис - налагаше си мнението. Та, всеки със своето мнение да участвува в това Братство, но не само на приказки, но и на дела. А той си взима решение и после - това е братско решение. Ние сме колективни същества. Не може един да решава проблемите. За себе си може. Но за другите не се отнася това. След няколко часа дойдоха няколко коня с коняри, които бяхме спазарили от с. Говераци. Големи разправии бяха с него, докато го свалим. А иначе щяха с Мария да загинат, затрупани от снега. Вие виждали ли сте как се качва петел на плета, как пляска с криле и почва да кукурига. Кукурига, кукурига и след това скача от плета и слиза на земята. Та, като слезе на земята петелът, натоварихме палатките на конете и полека-лека се добрахме до село Говедарци, където преспахме. И на другия ден през Самоков се завърнахме в София. Обещах си друг път в такова нещо да не участвувам. Отстъпвам го на друг, та да провери как са нещата.
×