Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'писма'.

Открити 45 резултата

  1. 20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца 1951 04.01.1951 Нешка Анева от София пише писмо до Стефан Тошев в Севлиево Обични ми братко, Предполагам, че може би, съм Ви нанесла известно огорчение като тъй позабавих преписа и предаване писмото ви циркуляр. Но, като ви кажа уважителните причини - пречки, вярвам ще ме извините. Веднага след получаване писмото, което едвам успях само да го прочета два пъти последователно със сълзи от умиление и възторг, почнах да се готвя за препис според уважаемите Ви наставления, съобщиха ми, че едното Иванчово детенце сериозно заболяло! Нямаше как, трябваше да ида на помощ като си мислех, че ще се върна след ден два най-много, а то се наложи неочаквано да остана повечко у тях, защото те и двамата са на работа и то често денонощно. След това се нареди така, че те поеха изцяло грижите около детето и аз си дойдох. Обаче щом влязох в къщи едва запалих печката и ме втресе. Такова нещо на себе си като че ли в живота си не помня! Легнах и няколко дни в пълен пост само по малко топла водица така до тази сутрин, когато дойде Блажко, едва можах през прозореца да му се обадя. Прощавайте, че тъй дълго Ви занимавам със себе си. Това правя повече да споделя моята опитност в случая: като се молех и търсех причината на заболяването ми, каза ми се, че съм се натоварила пряко силите си. Веднага си обясних всичко. Няколко дни там потопена в онази гъста, тъмна атмосфера - при моите хора /Иванчови/, които живеят съвършено без опора, без компас, даже без кормило, съвършено безпомощни сред ужасната днес житейска буря, не можеше другояче! Поех, попих всичката им мъка и тегота и трябваше толкоз време да трансформирам всичко това. Майчината милост и любов понякога достигат до предел на неразумност си мисля! Колко за голямо съжаление са хората, които живеят без вяра в този свят!! Противоречията ги следват непрестанно под какви ли не форми. Трябва само да се молим Бог да им даде сили да решават задачите си, а не да поемаме изцяло товара им. Това е за мен за поука. Вие добре знаете този закон. Прощавайте, че малко нервно пиша: още съм изтощена, но минава веч слава Богу. Тази сутрин се почуствувах по-леко, станах да видя накъде съм, а писмото Ви ми е всякога в ума. Искам веднага да го препиша и сама отнеса на брат Бояна, а същевременно паклично да отида и помоля брат Жечо да го препише на пишеща машина и ще тръгна да го давам за прочит според наставленията Ви навсякъде където трябва. Успях да го прочета на няколко души, мои близки сериозни и ревностни хора, които горещо желаят да си го препишат. Трите книги, подвързани, които Блажко ми донесе веднага за един ден ги грабнаха за прочит и да си ги купят. Много интересен е единия случай: Една много добра сериозна сестра, никога не бе идвала, същия ден когато получих книгите и се готвех за Иванчови, тя ненадейно идва, като казва, че нещо я е тикало за у дома. Имала някакви въпроси, на които отдавна търсела отговор. Щом седна, едната останала книга на масата /другите две още сутринта вземаха все тъй "случайно" и с голям интерес/, спря вниманието и, грабна я и с едно случайно отваряне високо извика - ах, ето, ето отговора на моите въпроси! Каква е тази книга? Мога ли да я взема? - и я грабна жадно и засмяна си отиде да я чете. Записвам имената им за да ги прибирам и пак другаде да ги давам. Бог да Ви благослови добри ми братко. Колко хубаво, светло и красиво сте работили и работите за Славата Негова. 5.01.1951 Снощи надвечер получих отворената Ви картичка и таз сутрин рано, взех че преписах писмото и в края на преписването получих и второто Ви писмо - големия плик. Сложих първото писмо - дето е до мен в един голям плик и наедно с писъмцето Ви до брат Боян, по една сестричка вярна, веднага изпратих до брат Боян наедно със записка от мен. Много мъгляво е та още не смея да излизам за да предам лично писмата както желая. Но и аз хубаво му писах всичко с любов. Ще извикам Верка Куртева /снощи до късно бе на работа/ ще и прочета писмата, и с радост, ще раздаваме книгите дето трябва. Ще работим! Нали това е целта на живота ни. Вие добре знаете. Преди известно време, като се помолих да ми се открие нещо от Учителя и Бога, сърдечно се помолих и сънувам че съм назначена пощенски раздавач на писма. Пред мен една големичка чанта, вътре писма за раздаване и /О, радост за мен/! Това два бели и хубави хлябове; единият за мен ми се казва, а от другия по парче хляб наедно с писмата ще раздавам. Този сън в тайна голяма Ви поверявам, като на най-близък мой брат. Да не става достояние никъде, моля. И действително, идват хора, сами ме намират, жадни вперили очи и уши с радост поглъщат каквото им се каже. Понякога и аз самата се чудя на чудните Божии дела! Нели цял живот съм копняла и се молила за работа, истинска работа! Слава, слава на Бога и Учителя Христа! Ето трите книги наведнъж за една сутрин с най-голям жар ги грабнаха и по-раншните - една Ваша и друга моя също се четат под списък. Ще кажа на Аламанчева да даде 10 книги за Влад Пашов за подвързване. Ако искате и намерите за добре, писмото, приготвено за Свищов, изпратете го до сестра Станка Винарова в Кюстендил, ул. Гороцветна № 44. Тя е извънредно ревностна сестра и имаме там добри приятели. Тя много ме обича. Бях есента при тях. Ще и пиша сега, че ако получи писмото след прочитане от всички там да си го препише и препрати оригинала до Свищов - Иванчо Саръбеев, ул. Ем. Шишманов № 29. Ако речете, може Вие направо до Свищов на този адрес да го изпратите. За брат Боян се молихме няколко пъти веч и пак ще се молим. Ч.Р.Хр! на Всички Ви, скъпи мои братко, сестричко Марийке, Светленце и Блажко- две ангелчета Божий! Нека дълбоко в душите си да отпразнуваме този високо тържествен ден когато по висше благоволение зора от висотата ни посети и благодатта и истината озариха сърцата и душите ни! Слава на преблагия ни Небесен Отец. Слава и на Учителя Христа, който тогаз и сега с нова светлина и нов красив подем, дойде да ни напомни Вечните Истини и напълно осмисли и ощастливи живота ни! Неизказано и безмерно благодарим! Ч.И.Д скъпи братко! Горещо стискам ръката Ви и от все сърце желая все тъй здрав, бодър, весел, духом окрилен с просветнали живот и дела, неуморно до дълбока старост да бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца! Амин! Сърдечно целувам всички Ви в Господа, мил привет и поздрав на Братя Калименови, Черневи и всички приятели, Ваша Нешка Анева. Понеже писмото ми е поокаляно духовно, психически с болежки и други, моля изгорете го и измийте ръцете си "иначе аз съм била и съм здрава и добре слава Богу". Ще помоля Жечо за преписи. Ще ида у тях да прочетем писмото и в неделя ще го предам на Звездински, защото само тогава той идва тук и не зная адреса му. 1956 В София почива Пенка Кодова.
  2. 19. Да просветне лицето ни със Божията светлина! 1950 09.04.1950. От София Нешка Анева пише писмо до Стефан Тошев в Севлиево Мили и обични ми всички, Честито възкресение Христово и имен ден на Блажко! Да просветне лицето ни със Божията светлина! Да сме носители на Неговата съвършена Любов. Любовта дето Бог живее, дето мир царува и радост пълни сърцата ни! Мили, най-сърдечни привети от всички ни, Ваша Нешка Анева.
  3. 18.Следшколен период 1945 -1951 г. Братята и сестрите от Свищов продължават да прилагат живите идеи на Словото в трудните години на тоталитарния период след заминаването на Учителя през 1944 г Запазени са писма, от които се вижда, че практикуването е приспособено към условията на гонение, преследване и изземване на литературата с беседи от официалната власт. Например основателят на групата Стефан Тошев успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написва хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпраща в братските кръжоци в страната, включително и до Свищов. Тях той наричаше "Кратки духовни съчинения". Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина. 1945 През февруари в Държавната търговскагГимназия в Свищов е назначена за преподавател по български език Славка Мънзова, следовничка на Учителя от Свищов. За нея Християнка Иванова разказва, че е посещавала молитвените събрания в домът на Саръбееви. Колегата и от Държавната търговска гимназия Кирил Живков споделя отличните си впечатления от работата и там. "Тя е изискано, но скромно облечена, винаги разположена да общува с околните, с жив интерес към събитията в колектива и извън него. Скромността беше характерна за нея. Изживяваше дълбоко случките в преподавателската си работа, но запазваше самообладание при лош успех на някои ученици. Беше ерудирана и често цитираше автори от различни литературни произведения. Съпругът и беше агроном и имаха една дъщеря. Беше грижовна майка и съпруга". През май 1945 година за директор на Държавната търговска гимназия - тогава икономически техникум - Свищов е назначен Възкресен Иванов Анастасов от София. Списък на лицата получавали книги чрез Боян Боев от град Свищов: 1. Виржиния Станчева 2. Денчо Ст. Денев ул. "XIV" безименна 3. Екатерина Иванова /Тица Иванова/ 4. Лазар Караламбов /преселил се в Силистра/ 5. Иван Саръбеев, ул. "Ем. Шишманов" № 29 6. Слави Гюдеров 7. Ана Ненова, 8. Димитър Димитров ул. Цар Борис 21 9. Свещеник Христо Минчев 10. Бариел Лазаров, чиновник в митницата. 11. Мара Абаджиева 12. Руска Славева Гюдерова 13. Цвятко Ангелов, ул. "Ем. Шишманов" 28 14. Борис Парашкевов, книжарница "Лотус" 15. Методи Гюдеров (предприемач) 16. Симеон Иванов (манифактурист) 17. Пенка Недялкова Димитрова 18. Димитър Недялков Димитров 19. Невянка Георгиева Христова 20. Атанас Вълков Христов, търговец 21. Георги Иванов Вълков - студент 22. Стоян Мушмов (Гюдеров зет) Забележка: 1 Този списък лично го е вписвал в един голям тефтер Боян Боев. 2. Половината списък е написан по старият правопис до 1945 г. до № 10. На другата страница има графа за изплащане на сумите за получените книги. 3.Преписа на Списъка е изготвен лично от Вергилий Кръстев 1949 Брат Боян Боев разпраща списъка на ръководителите на клоновете на братството из страната в 61 населени места в страната.
  4. 17.Никакъв наем няма да ти вземам 1938 Спомен на брат Гради Минчев за сестри и братя от Свищов: "Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе в къщи и ми каза: "Брат, ето аз съм шивачка", имаше две-три момичета там да и помагат."Вечер стаята е свободна. Ще спиш тука." Викам: "Добре сестра. Ами колко лева наем ще ми вземаш?"" Никакъв наем няма да ти вземам. Ще идваш тук и ще ми бъде много драго". След няколко дена пристига в Свищов сестра Цветка Симеонова (Щилянова). Тя нали беше художничка, а знаеше, че работя на пристанището. Намери ме значи на работата ми аз я разходих по Дунава с лодка. Сестра Виржиния пък, понеже не ми взема наем, аз и направих някои работи, като мивка, казанче за мивката и и помагах каквото мога през свободното си време.[20-228] 1939 1939 на 22 март Учителят записва посланието към учениците "Вечният завет на Духа" 1942 Учителят завършва Паневритмията със Слънчеви лъчи и Пентаграма 1944 Учителят си заминава от този свят. При изпращането му присъстват живеещите на Изгрева приятели от Свищов: Нешка Анева, Йустина Халачева, Саша Халачева, Надежда Конова, Тодорица Станчева, Невянка Богданова.
  5. 16. Дерзайте в Господа и Вие братко и сестричко 1932 1932 .07.05 От Нешка Анева в София до Стефан Тошев в Севлиево Обични ни братко и сестричко, Колко много съм виновна загдето тъй дълго замълчах. Моля ви се извинете ме. Толкоз много съм имала всякога да ви пиша и говоря като на най-близки хора и тъй често съм чувствувала необходимост да споделя тежките изживявания от година насам, но не съм могла. Тук сме от месец октомври миналата година. Иванчо стажува. Свърши по математика, а Любо - гимназия. Принудени бяхме да дойдем тук и зарад Анчо па и нямаше смисъл повече стоенето ни в Плевен. С голяма надежда бяхме, че Анчо с божия помощ ще оздравее, но не било тъй отредено! Знам, че той не е умрял, чувстваме даже присъствието му всякога между нас, но все тежко и мъчно ни е ! Особено Иванчо бе много съкрушен и толкоз много е отслабнал поради безсъние от милост по татко си и мъка че ми е жал като го гледам тъй отслабнал без апетит и като че ли живота за него съвсем загуби смисъл. Благодарение, че наскоро след заминаването татко му насън му казал че не е умрял а че е жив и че свободно си ходи сега навсякъде. От този момент като че ли малко почна да се поуспокоява. Живеем тук в Подуене хубавичка, удобна квартира, но 1300 лева наем ми е тежичък сега защото оставам само с моята пенсия а от Анчовата само мама ще взема около 1000 лева /още не са определили/. Мама и тя много западна и телом и духом, но какво да се прави! От този живот тук по добро не може се очаква. На всяка крачка скърби и разочарования! Истинският живот, обаче седи вън от всичко това тъй временно и преходно! Живеем в Господа! С жива вяра и Надежда в него. Който за нас е приготвил такива красота и блаженство, каквито око не е видело и ухо не е чуло! А тук всичко е суетно! Дерзайте в Господа и Вие - добри ми братко и сестричко Марийке! Най сърдечно стискаме ръцете ви и споделяме вашата временна раздяла с миличкото Любче. Не знам Божиите пътища и планове, едно обаче знаем, че всичко е за добро. Утешавайте се и вие в Господа. Братко дължимата сума 126 лева остала до сега по недоразумение между мен и Анчо изпращам подир няколко дни със запис и моля извинение. Мислех, че той Ви я изпратил, а той ми каза при заминаване от Плевен август аз да Ви я изпратя, но не можах до сега. Приемете с Марийка и Светлозарчо хиляди поздрави от всички ни. Поздравете и баба Хаджийка. Мил привет от сестра Нешка. И Анчовите благодарности и голяма Любов и признателност имайте. Молете се и за него, моля братко. Картичка по коледа получихме. Сърдечно благодаря и за картичката по Великден. 1933 Тодорица Станчева посещава сутрешните беседи, които Учителят започва да изнася преди изгрев "Утринни слова" 1934 Тодорица Станчева участва в разучаването на преподаваните от Учителя първи паневритмични упражнения съставени от мелодия, текст и пластични движения 1935 В Свищов почива Д-р Димитър Халачев .
  6. 15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 1931 От Анчо Анев от Плевен до Стефан Тошев в Севлиево Любезни бр. Стефане, Писмото ти изпълнено със съвети и добри пожелания получих. Много ти благодаря брат. Ти си тъй добър и искренен че не мога да не си взема бележка от напътствените слова, които ми изпращаш. Те идат навреме и вярвам ще имат добри резултати. Вярно е, че с Учителя скоро не съм се срещал, обаче да съм умаловажил мисията му, не. За мен той остава същия както преди. И не може другояче, защото нищо лошо в него не съм видял. Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина. Геновото смущение или търсене правото си както той обича да се изразява, е във неговите връзки с духове, които му разкриват работи, които не са от моя компетентност, защото нямам разбиранията и виждания с които да преценявам източниците им, а от там да съдя за произхода им. Следователно, той ще тегли последствието за злото, ако действително е отишъл там и за доброто ако се е намерил прав пред Бога. Да остана при него след като го напуснаха братя и сестри в Свищов има по дълбоки причини обикновените виждания и човешки умозаключения. Останах при тези, които както и ти, брат, споменуваш, които станаха причина да се съберем и да изпратим Божията благодат, защото те ни отвориха пътят, очите и възвърнаха душите към възкресение. Мирът, който се носеше, словото което се изливаше като струя и ни караше да скачаме от земята и със сълзи да благодарим на Бога за неизказаната Му милост към нас Свищовци не беше дело на человеци, нито на паднали духове, а беше свише благоволение, където вземаха участие Светли Духове. Това продължи ти знаеш брат, колко дълго и то чрез този брат Гено. Напоследък наистина стана нещо с него. Паднал ли е той, казах, това е от друга компетентност а не от моя. Защото и тук има скрити работи, които нито са откровение, нито са ясновидение, нито пък със цитати от библията могат да се доловят Ти вярваш ли, брат, че ръководството на Йона Богослова, апостол Павла, Исая и пр. и пр. не е от Бялото братство? Че те са служители на черната ложа!.-..За тях аз стоя под този шатър, очаквайки тяхната мощна подкрепа и връзка с небето с ангелския свят. Ако това е противно на Бога - падение, тогава кое е истина? Че Гено правил глупости, това е негово. Ако не можем да го отвърнем от тях, няма да вземаме участие в тях. Все пак нашата длъжност е да не бягаме от огъня защото имал свойства да изгаря, но да помогнем на тия, които горят като разбира се пазим и себе си да не изгорим. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си на средата на пътя, защото му се приспало и заспал. Пази го от вълците. Той ще ти благодари и Бог ще те възнагради за верността ти. Дълбоки и скрити неща има в човешката душа и дух. Странствувала е тя дълго, събрала и добри и лоши навици и днес когато тя ще трябва да се освободи от лошото - от онова което и е причинявало макар и временни удоволствия - не може да не изпитат болезни. Страданията, които често нарушават равновесието идат не от днес и вчера - от този живот - а от животи, които днес изразяват съпротивата си, защото виждат че царството им чезне наречено още в нас ликвидация на кармата. Е при такова положение има ли нещо странно, че един брат вчера уважаван от всички днес когато се е налапал с много вода повръщал за да изкара тази вода за да не причини в него смърт. Аз тъй слагам въпроса с него. Той в силните си преживявания болките го карат да вика и да обвинява тогоз и оногоз че те са му причинили тези болки, когато те само добро са му мислили и добро правили. Разбира се обвиненията остават безпредметни към тогоз към когото се отправят, защото не са действителни, а обвиняемия без сила, защото това е неговата слабост Попарата, която дробим ще я сърбаме, нали ме разбираш брат това е положението на Гено. Тези противоречия -контрасти - които извикват в него днес утре може и в нас бури това е да изгори в Божествения огън всичко излишно, непотребно, събирано с векове, за да дойде чистотата последвана от Любов, Мъдрост и бъде истински служител на Божията Виделина, облечен в мантията на Божията правда да стане служител на живия Бог -носител на неговия живот на Божията мъдрост, правда, мир и любов, какъвто е днес уважавания и високо почитан от нас Учителя. Тия които ни събраха преди 10 години и се радвахме на този "Мир" искат днес от Гени това да направят като нещо изпуснат и нас защото и ние пихме от тая жива вода и ядохме живият хляб. Бъди здрав брат. Да бъде целия ти дом в мир. Братския ми привет, Анчо
  7. 14. Престъпление спрямо Божествената Истина 10.04.1930 От Иустинка Халачева в Троян до Стефан Тошев в Севлиево Любезни брат, Точно и ясно не ще мога да Ви осведомя по интересующия Ви въпрос, но доколкото схванах и разбрах, работата беше така: В Свищов действително стана разцепление но в продължение на цяла година никой освен може би Генчо не подозираше че се засяга името на Учителя в смисъл да се изключва като върховата и централната личност на нашето дело. Разцеплението стана по видимо от външни чисто лични спорове и недоразумения, истинската причина се разбра много по късно. Не знам дали Ви е известно, че фактически ръководител на нашите събрания се считаше бр. Генчо, въпреки че външно тая рол се изпълняваше от бр. Анчо, а по-късно след неговото преместване в Плевен от с. Пенка Димитрова. Всички ние в братството обичахме тоя младеж, който с такъв ентусиазъм предаде се на служене Богу, а и имаше дарби от небето, самата аз имах случай да проверя това, но затова свидетелствуваха добри и предани наши братя и сестри, като Анчо, Нешка, Слави и Пенка. И ето от тука се започнаха тия малки грапавини, които по късно дадоха това разделение. "Брат Генчо е една душа на която проговори Бог" или "Брат Генчо е един съсъд чрез който Бог ще излее своята благодат над свищовците" - това се чуваше постоянно и се туряше като назидание на ония малцина, които не одобряват тоя консерватизъм в братството и искаха да чувстват една по свободна и лека атмосфера в събранията. /Може би и не е важно това, но ще помена че напълно бих предана на Генчо зер считах, че той е близък и любим ученик на Учителя/. Всички в братството се надпреварваха да му окажат почит и уважение, като първо място на трапезата, благоговейно слушат когато той говореше, дори и общо ставане на крака при неговото влизане в клас или събрание. Всичкото туй не закъсня да даде своите отрицателни резултати. Честолюбив и горд до болезненост, той се възвеличи за една личност, за един учител. Цяла година мина в това неуяснено положение между мнозина братя и сестри се по явно да се чува недоумение от неговите постъпки, защото той се държеше понякога крайно арогантно. Когато по миналото лято се намери покана за събор, тогава Пенка открито и явно заяви, че отдавна вече те прекъснаха своите връзки с Учителя. И като централна личност, която го заместваше става Генчо, около когото се групираха брат Анчо Анев, сестра Пенка Димитрова, сестра Елена, майката на Генчо и сестра Славка Халачева. Питате върху каква програма базира Генчо своето учение. Според мен той е едно паднало величие, една фалирала личност от момента, когато прекъсна връзката с Учителя. Нищо ново той не казваше. Той перефразираше словото на Учителя и си служеше с него като със своето. Той Го упрекваше, че грабил духовните богатства на нашите братя и сестри, които пращаше на онзи свят. / Дързев, Константинов, с. Дафинка и пр./ Той заявяваше, че Учителя издигваше страданията в култ, което е несъвместимо с Бога, който е Любов. Когато Учителя се научи за станалото, той много строго се произнесе за Генча и неговите последователи. Генчо той нарече лъжец, защото направи престъпление спрямо Божествената истина. Той каза, че небето няма да им прости това освен ако дълбоко и искрено не се покаят. Сестра Нешка преживяваше дълбоки страдания, тя трябваше да крие това от ново начинающи братя и сестри в Плевен да не внесе в тях съблазън. Но за слава на Бога от няколко време брат Анчо се възвръща на правия път за празника на пролетта имам писмо от Нешка гдето ми се хвали и се радва: да благодарим на Бога, Анчо поне дири Учителя. Пенка обаче остава вярна последователка на Генча. Впрочем имам тия дни писмо от Невенка, пише че Пенка била станала толстоистка. Генчо е в София, държи вегетарианската гостилница "Ново време", мисля на улица Московска, но точния му адрес не знам. Пенкиния адрес е: Пенка Димитрова, Свищов. Радвам се брат че ми се отдаде случай да Ви пиша за това, знам че се ръководите не от просто любопитство, а от едно желание да подпомогнете на онуй свищовско чедо, което ви се пада кръщелниче. Запазете това само за себе си, нека никой не знае за тия бури, които потърпяхме в Свищов. Поздравлявам Ви, че заехте се да реализирате идеята на Учителя. Може би някога и аз ще се присъединя към това дело, но сега ми е невъзможно. От начало тука в Троян имаше добра работа, но сега дойдоха още двама зъболекари, а туй лято още ще дойдат, то в един Троян от 3000 население работата се разпределя и доста намаля. Мисля май или юни да напусна тук а подир ще се установя не зная, може би ще отида в София, поне ще съм близо до Учителя. Много сърдечни поздрави на Вас, сестра Марийка и децата. И.Д. Халачева.
  8. 13. Много хубава идея ...С нами Бог! 1930 1930.29.03. От Димитър Халачев в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Уважаеми брат Тошев, С.П.Б.Л.Е.Л. Писмото Ви от 24.03 т. г. получих. Много хубава идея. При всичко, че за сега съм в затруднено финансово положение, понеже Саша, по-голямото ми момиче следва в Париж и съм принуден всеки месец да и изпращам по 6000 лева. Освен това по-малката, тази година ще завърши свищовската девическа гимназия и ще трябва на първо време, много пари, за да си набави нужното неученическо облекло и пр. То от все сърце ще се постарая, по нататък /къде юни-юли/ да отделя, ако Бог поможе /2000 лева/ две хиляди лева, щом целта е такава благородна. Прочетох писмото ви в едно събрание на тукашните братя и сестри. От тях никой не се отзова. Аз това го знаех от по рано, че няма никой да се отзове, защото никой не разполага. Брат Слави не посещава събранията, но си е брат. Него не съм сондирал, защото, за сега го няма в Свищов. Митко Пенкиния, посещава от време на време събранията, но откакто съм получил Вашето писмо не съм го виждал, той скоро се завърна от Германия, не е още на работа та вярвам че и той не разполага. Сестра Пенка вярвам, че знаете, не е вече с нас, тя е с Генчо /Генчевистка/. Ние се събираме за сега в дома, няколко братя и сестри. За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има. С нами Бог! Сърдечни братски поздрави Вам и на другарката Ви от мен и Надка. Ний сега сме само двама в Свищов.
  9. 11. Мирът носи Божията радост 1927 1927.30.05. От Иустина Халачева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево В.И.Ч.Б.В.Б. [Верен, Истинен, Чист, Благ в Бога] Любезни брат Стефане, Вашето портретче, което сте изпратили още по Коледа, стои на масата и винаги когато го погледна като че ли Ви слушам да поздравлявате, именно с това присъствие: "Мирът носи Божията радост". Господ премного възмести загубата, ако може тъй да се каже, на физическите братя и сестри с духовните. Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри. Неотдавна брат Анчо беше дошъл от Плевен, постоя само два дена, но каква радост ни достави. Наистина той ни бе скъп гост! Добре сме в Свищов. Всяка заран се срещаме на изгрева. За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля. Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в живота. Поздравете сестра Марийка и децата. Бебчето ви сигурно ако не ходи, поне пълзи. Братя и сестри свищовци изпращаме ви сърдечни поздрави. Мирът носи Божията радост. Със сестрински привет И. Халачева. През 1927 година свищовци също участват в събора, което е видно от писмо до ръководителите на Всемирно Бяло Братство България. В писмото се съобщава, реда на пътуване на братските групи до София, в който е посочен и Свищов.: Събора на Веригата на Бялото Братство ще стане през 1927 година в столицата в София в братския салон и на братското имение "Изгрева".Съборът ще започне на 19 август т.г. Пътуването ще стане по следния ред: На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица. 1928 Учениците на Учителя построяват салона на Изгрева От цялата страна пристига помощ, даряват се легла, завивки и покъщнина за обзавеждане на братски и сестрински стаи На Изгрева.. От Свищов също е оказана помощ.
  10. 10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо 30.04.1927 От Д-р Димитър Халачев в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Брат Тошев, Н.Л.К.Б.Л. В 22-ра школна лекция на Общия окултен клас четвърта година Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове. Аз пиша Вам, защото само Вас добре зная, а Вие вярвам сте радостни, като чуете за свищовци нещо, зер Вий сте турили началото на свищовското братство. В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план. Колата малко се беше разсъхнала, но последните дъждове наново я затегнаха. Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал. Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати. Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се простудим. Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини. Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен. Може и други да Ви пишат, но Вий извинете, защото, като по-стар в това учение брат и по интимно познат се обръщам към Вас. Поздравете сестрата, Вашата другарка, наследниците си, от всички ни в моя дом. С.Б.Л.Е.Л. Брат Д. Гр. Халачев
  11. 9. Случай да постоя малко при Учителя 1925 От Иустина Халачева в Свищов до Стефан Тошев в Търново Н.Л.К.Б.Л. [Няма Любов Като Божията Любов] Любезни брат Тошев, По поръка на Димитра Ви пиша, въпреки че отдавна имам желание да споделя с Вас впечатленията си от екскурзия до Мусала. Димитър Ви моли, да му съобщите ще бъде ли скоро освободен Горов; били сте му казали че освобождението му е вече подписано, обаче и до сега го няма още в Свищов. Брат, още се намирам под впечатление на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения и толкова приятни, че струва ми се спомените за нея няма никога да се заличат. Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота. В 3 часа през нощта, поехме път нагоре. Малко преди да стигнем горе изведнъж всичките облаци, мъгли като че се смъкнаха долу и видяхме великолепно слънце, такава чудна игра на боите като че ли никога не съм виждала. Цялото небе ясно-синьо и слънцето плува над тази грамада облаци победно и властно. Брат, ликуване беше общо, това беше жив извор. Горе направихме една кратка молитва, малко поседнахме, изобщо бавихме се 50 минути. Слизахме от противоположна посока на тази от където дойдохме и спряхме на почивка в прочутото място на Рилската пустиня при Олтара. През всичкото време Учителя, вървеше с нас на два три пъти говореше. Върнахме се в София в неделя след Петровден, нашите свищовци заминаха по домовете, а аз с децата останах в /Опълченска/ 66 за една седмица. Исках да използвам случай да постоя малко при Учителя. Като се върнах в Свищов научих новина, че брат Анчо го местят в Плевен, сега той е там. Ние доста жалим че той не е между нас, но неговата мисия в Плевен е същата както едно време беше Вашата в Свищов. Преди няколко дена на нашата сестра Славка умря детето. Мило, ако помните. За да го погребат поповете предложили на бащата и майката да напишат че се отказват от учението на господин Дънова. Мъжът на Славка изглежда се поизплаши и се подписа, обаче Славка категорично отказа да подписва. Телеграфически поискала разрешението от владиката да извършат ли погребението. Владиката разреши въз основа на подписа на бащата, а майката като изобщо всички дъновисти изкара я неуравновесена и смахната. Това нещо попа заяви при опелото. Мили брат, ако Ви отегчих, искрено моля за прошка. Обадете се какво правите, как живеете в Търново, как е сестричката Марийка и Любчо. Надявам се на събора и мисля за всичко да поговорим. Но кой знае ще ли има събор тази година. Научихме, че Учителят бил известно време в Чам Кория, и една неделя прекарал на Мусала сигурно при Олтара. От всички ни искрени поздрави, целувам сестра Марийка и Любча. С.П.Б.Л.Е.Л. [Само Проявената Божия Любов е Любов] Ваша И. Халачева, Свищов 1926 Слави Гюдеров провежда 5 часов разговор с Учителя след който изпълнява съвета му да послуша родителите си и да се ожени.
  12. 8. Слава на Бога за всичко 07.02.1922 Из писмото на Надежда /Нешка/ Анева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Н.Л.К.Б.Л. Скъпи ни любезен братко в Господа, С неизказана радост и благодарност си спомняме за Вас всякога всякога! Бъдете благословен! Затвореното Ви писмо отдавна получихме, а също и картичката оня ден. Сърдечно благодарим предобрий братко. Колко много сме ние виновни за тъй дългото си мълчание! Много причини е имало наистина за това, но във всеки случай както казах ние си оставаме все виновни, обаче надяваме се и вярваме, че добрият ни брат и сега ще ни прости. Всички тук сме много добре Слава на Бога за всичко. С Анча продължаваме работата в пощата, децата учат, мама шета, Невянка и тя от една година е при нас - у дома. Малко болни бяха Анчо и Невянка по няколко дена но са вече добре. Братята Генчо и Слави често идват, също и Пенка. Слави от няколко време живее у Генчови. Види се имали са с баща си недоразумения и спречквания и последния е предложил на Слави да си излезе. Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път, както и на сестра Пенка - горката, положението е същото както го знаете. В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае. Герой жена е! Достоен Христов войн ще е тя! Надали има втора като нея измежду нашите сестри. Да знаете как геройски изнася на плещите си какви ли не мъчнотии - всевъзможни изпитания и с каква радост понася тя всичко! Вие братко не се грижете, не се безпокойте моля за нея, нито да ви оскърбяват и тревожат писмата на господин Недялко Димитров. В тази работа няма виновен. Как казва на едно място Учителя ни - "Ако почнете да търсите и се питате кой е виновния и кой не е, то ще ви кажа, че аз съм виновния за всичко." В такава смисъл бяха приблизително неговите думи. И наистина тъй е. Недялко Димитров не може да се помири и не е за осъждане: той за себе си е прав, но ще видите, че Небето скоро ще направи щото той да се опомни, да се помири и познае най-сетне, че това е волята Божия. И тъй братко, нека не ви повече безпокои това което става с нашата сестричка и господин Димитров. Всичко работи за добро. Тя всякога е весела, жизнерадостна и душата и преживява такъв мир, а понякога такова блаженство, според думите и, каквото досега тя не е познавала. Чудно я Бог крепи всякога. Слава Нему. Как бързо и непоколебимо крачи тя напред! Задача голяма е предоставена ней от Бога и с помощта Му ще успее. На братчето Гено баща му оня ден почина и остават трима - три деца с майка си съвсем безпомощни, на произвола, по право на Бога, впрочем те всякога са тъй живели: баща им бе все болнав и никак не е можал нито е искал да се погрижи за издръжка на семейството си а и е бил в тяжест. Бог не ще ги остави. Генчо учи II курс, а другото му братче в III курс, а третото в I. Ще гледаме щото Генчо да успее в учението. Ние сме си все тъй както ни знаете. Като има повечко търпение всичко на добре отива. Митко е в Пловдив - банката, с моя баща там се погаждат. Анчо все е същия. Много е предан, много ревностен въобще добре отива с Божията помощ. Аз преживях онова тягостно мъчително настроение и като че ли ме е страх да си спомням за него. Дано вече не се повтаря подобно. Както и да е трябва на всичко да сме готови. Нека се въоръжим, от сега на такава борба ни предстои и "не против плът и кръв", както казват апостолите. Молете се братко и вие за нас, нека се молим едни за други. Много сме слаби още ние, за себе си най-вече говоря. Колко слаба и нищожна се чувствувам понякога и се пазя да не падна духом. Затова казвам, молете се за мене и всички ни и вие братко щото Бог да ни укрепява. Брат и сестра Халачеви /зъболекарите/ отиват много добре и двамата - отлично даже също и дечицата им. Редовно и с жажда посещават събранията ни и много са радостни и доволни всякога. По един път през седмица и у тях е наредено събрание от по-тесния кръг. Другата сестра Халачева с мъжа си също са отлични сестра и брат. Имаме и нови - един наш приятел - учител тук - Караламбев, брат на попа Караламбев, наши противници, сега добър брат наш е вече учителят с жена си и дъщеря си, Слава Богу. Имаме и турчин брат-дядо Исуф! Чудно не ли? Чудни са Божиите дела наистина! Да видите какъв добър старец, колко умен и възприемчив е! От сега за събора вече си мечтае. Зет му е учител и ходжа и той идва понякога. Турците и от нашите му подвиквали на улицата и кафенетата, че бил станал дъновист, а той - дядо Исуф се смее и им казва: "Станете и вие ако можете". Надпреварвали се да му говорят много лоши неща за нас, а той казвал "Не може да бъде, аз познавам тези хора те не са такива: всичко хубаво говорят те и вършат ами ние не можем го изпълнява". Често идва у дома та беседваме. Знае да пише и чете български. Дохожда ни на гости от Пловдив брат Епитропов, а след него брат Георги Сотиров от Сливен, който постоя десетина дена и преди две седмици го изпратихме. У дома бяха на гости. Брат Сотиров държа три хубави беседи у дома и иначе много дохождаха при него и всякой озадачен и предоволен остана от срещата си с него. Напролет ще се надяваме за Учителя да ни гостува пак ако е Волята Божия. Колко е голяма Божията милост над нас братко. Как да Му благодарим не зная! Преизпълнени сме всякога с радост и благодарност Велик е Бог, голяма, голяма и милостта му и колко понякога си мисля, сме щастливи ние децата на великия наш многомилостив благ небесен татко! А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки! Мили братко, ето аз за всичко ви писах, като на същински брат, аслъ за такъв даже за нещо повече ви имам. Чрез Вас Бог ми даде светлина и показа пътя и истината, бъдете благословен во веки. Нека Бог Ви стократно възнагради за всичко. От всички братя и сестри хиляди и най-сърдечни поздрави за Вас, сестричката Марийка, Любчето, целувам ги и на баба хаджийка, целувам и ръка. Сестра ви в Господа Нешка Анева С.Б.Л.Е.Л. 1923 На 14 януари 1923 година Учителят дава текста на песента "Писмото": Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее плода цъфти и зрее. Анчо Анев е посочен като ръководител на кръжока в Свищов на Всемирното бяло братство в България: Списък на братята ръководители от кръжоците в България на Всемирното Бяло Братство през 1923 година Град Име, фамилия Служебен адрес No 26 Свищов Анчо Анев Началник (на) пощата [24-48] 1923 година Учителят изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. "Оборище" 14 През 1923 Учителят създава оригиналните песни "Музикални упражнения" 1925 Анчо Анев е преместен в Плевен, там основава кръжок на Бялото братство и в продължение на 7 години подпомага братята и сестрите в основаната група. 09.01.1925 от Невянка Богданова и Нешка Анева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Любезни сестра и брат, Няма Любов като Проявената Божия Любов Поздравявам с празниците, поздрав на всички братя и сестри. Сестра Невянка. Мили сърдечни привети за всички ви. Целувам Любча, Марийка и на баба Хаджи йка ръка. Само Божията Любов е Любов. Сестра ви Нешка.
  13. 7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944 В тази част от писмата е отразен живота на последователите на Учителя в същинския школен период 1922-1944 година, когато много от тях се изселват в София на Изгрева. Това си намерение д-р Йустина Халачева споделя със Стефан Тошев желанието си да се изсели в София: "поне ще съм близо до Учителя".В последствие тя става личен зъболекар на Учителя. Изселилите се в София на Изгрева Нешка Анева и Надежда Конова стават слушатели на общия окултен клас и на младежкия окултен клас. Други продължават да живеят със стремежите си към духовното в Свищов, където изучават, проучват и прилагат словото в живота си. Те получават беседите на Учителя изпратени от Боян Боев по пощата, събират се на Изгревите на най- високия хълм край града, играят Паневритмия, очакват посещенията на Учителя, както заявява Нешка Анева от Свищов още преди преместването си в Плевен в писмо до Стефан Тошев: "Всички сме много добре. Слава и благодарност Богу. Всякога сме заедно - сестрите, братята и с любов и велика радост в Господа следваме Пътя. С нетърпение очакваме славния ни много мил и неизказано любим Учител." Много от тях посещават годишните Събори на Великото Бялото Братство. 1922 Извлечение от Списък на поканените ученици на Събора на Великото Бяло Братство Състоял се на 19 август - събота до 25 август - петък 1922 г. в гр. Търново /допълнително в скоби са нанесени липсващите професии на учениците/ № № - Име фамилия - Година на поканване - Населено място- професия Мъже 1 196 Анчо Анев - 1920 - Свищов - Началник поща на поща 2 197 Генчо Александров - 1920 - Свищов - /Ученик/ 3 198 Слави Гюдеров - 1920 - Свищов - /Предприемач/ 4 334 Димитър Халачев - 1921 - Свищов - /Зъболекар/ 5 465 Киро Манолов - 1922 - Свищов 6 466 Лазар Караламбов - 1922 - Свищов - /учител/ 7 467 Николай Александров - 1922 - Свищов - /ученик/ 8 468 Димитър Димитров - 1922 - Свищов - /ученик/ 9 469 Иванчо Анев - 1922 - Свищов - /ученик/ 10 470 Димитър Александров - 1922 - Свищов - /ученик/[/left] Жени 1 219 Неша Анева - 1920 - Свищов/ - телеграфистка/ 2 220 Невенка Богданова - 1920 - Свищов - /домакиня/ 3 221 Пенка Н. Димитрова - 1920 - Свищов - /домакиня/ 4 222 Еленка Симеонова - 1920 - Свищов - /домакиня/ 5 365 Мария Анева - 1921 Свищов - /домакиня/ 6 366 Елена Александрова - 1921 - Свищов - /домакиня/ 7 367 Юстинка Д-р Халачева - 1921 - Свищов - /зъболекар/ 8 368 Слава Халачева - 1921 - Свищов - /домакиня/ 9 369 Хрисанта Костантинова - 1921- Свищов 10 396 Андони Сийкова - 1921 - Свищов 11 499 Юрданка Живкова - 1922 - Свищов - /учителка/ 12 500 Еленка Байракова - 1922 - Свищов 13 501 Марийка Караламбова - 1922 - Свищов - /учителка/ 14 502 Веса Табакова - 1922 - Свищов 15 503 Тодорка Караламбова -1922 - Свищов - /завършва за лекарка/ 16 504 Евламбия Халачева - 1922 - Свищов 17 505 Мария Парашкевова - 1922 - Свищов
  14. 6. Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ 17.12.1921 от Анчо Анев в Плевен до Славка Халачева в Свищов Любезна сестра Славке, Искам да дам израз на онова вълнение сгрято от топлината на твоето писмо. Изниква и чувство на велика благодарност към създателя на душите ни. И колко мило е да любиш Този, който ти е дал живот и дихание да познаеш че в Него е силата, държавата и властта, която милва помилваните и наказва горделивите, струптивите самонадеяните. Колко е сладко да се почувствуваш че обичаш и си в неразривна връзка с тая и оная душа! Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ на нашите души. Когато благоволи да озари една душа тя тържествува. Дири душите сродни ней. Милва, радва се помага, благославя Багословения, че я освободил, озарил да Го познае, както Той я познава. Да почувствува милостта му и неизказаната му Любов. И как ние ще се отделим от тази благодат Да не бъде! Всякога кърмени и отхранвани стая нежност на Отец. Йона и другите наши покровители, каквато нежност никоя земна майка не може да прояви към най-възлюбеното си чедо, ние ще следваме техните съвети, ще вървим в начертания от небето път без да ни трепне окото. Ние ще вървим смели и решителни в този път и вярваме ще ги срещнем, или по право да се изразя, ще ни срещнат в пътя ще ни подадат крепките си ръце и с оная мощност, която само тям подобава, ще ни изведат неувредими и въведат в чертога на вечната истина, където всякога е ден където онова което е тук там не. Те са жители на онова царство, свещеници и служители на Вечния Неизменния Бог, а ние техните малки деца! ... Колко е хубаво, красиво да бъдеш дете на един ангел! Да те учи, възпитава до пълната възраст. 0, Боже,, към тебе викам: Благослови нашите отци, твои свещеници, прати ги по близо да бъдат при нас да чувствуваме от тяхната топлина и да дишаме аромата на техния дъх. Ти си в тях и ние в тях ще направим онова което те са направили когато са били жители в плът на тая земя. Искаме и си ни благословил да Ти служим. Прати ги, велики Отче, да ни научат как е теб угодно. Да бъде благословено името ти. Амин. Честит имен ден С.Б.Л.Е. бр. Анчо. На бр. Генчо, теб, сестра Пенка, Невенка, Еленка от мен и всички други привет Анчо.
  15. 4. С нетърпение очакваме славния ни много мил и любим Учител 1920.20.10 Писмо от Нешка Анева в Свищов до Стефан Тошев в Карайсен: Милий ни любезен братко, Ние много замълчахме па и забравихме обещаното. Колко сме виновни !! ... Молим те прости ни, прости ни добрий братко. Никога не те забравяме, всякога е най-голяма радост и благодарност си спомняме за теб и те благославяме. Нека Бог те благослови. Всички сме много добре. Слава и благодарност Богу. Всякога сме заедно - сестрите, братята и с любов и велика радост в Господа следваме Пътя. С нетърпение очакваме славния ни много мил и неизказано любим Учител. Идването му се предполага скоро - когато Бог ще благоволи и то ще ни се предизвести вярвам. Ще съобщим и теб разбира се и колко ни се ще щото ти да бъдеш при нас тогава! Обади се някога по телефона, молим те и пиши ни пак нещо хубавичко както тогаз. Колко се радвахме на него писмо и колко пъти го препрочитахме! Аз го нарекох "послание". Приеми сега, братко хиляди най-сърдечни поздрави от братята и сестрите -Анчо, Генчо, Слави, Пенка, Невянка, мама/и тя е отредена вече за наша сестра - Слава Богу/ децата и мен. Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде всякога стебе-любезний добър братко! Бъди благословен во веки! Сестра ти в Господа Исуса Христа Надежда /Нешка/. Поздрав брат Анчо! 1921 Учителят пише от Свищов писмо на Стефан Тошев в Севлиево. През 1921 година на събора в Търново е даден списък на присъствалите от Свищов като част от Общ списък на В.Б.Б. по години на повикването в срещата през 1921 година от 19/6 август петък до 25/12 август четвъртък включително в град Търново: Анчо Анев, Генчо Александров, Слави Гюдеров, Димитър Халачев, Неша Анева, Невенка Богданова, Пенка Н. Димитрова, Еленка Симеонова. На третия ден на 21 август в реда за четене на Новия завет се пада под № 15 свищовци да четат II послание до солуняните, което завършва с думите:- "Благодатта на Господа наш Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин"[26-29]
  16. Ани

    1. Писмата

    1. Писмата Част от събитията в живота на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно. Тези писма са изпратени до основателя на групата в Свищов Стефан Тошев, а някои са разменени и помежду им от 1920 до1951 година. Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното. Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи." Нешка Анева:"А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!" Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала: "Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота." Учителят дава нови методи за работа на своите последователи. От тях се очаква да работят като теменужките, които напълват с аромата си въздуха на хубавите планински поляни, самите те оставайки невидими сгушени зад някой храст. Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на живот на най-непосредствената и най-близка среда - семейството. Синовете и дъщерите на семействата Аневи, Халачеви, Караламбови, на Пенка Димитрова, на Елена Александрова са получили от своите родители вярна насока, възприели са новата нетленна мисъл и отиват с тях на съборите на братството в Търново, София и на Рила. Съпругата Руска, братът Методи и зетът Стоян на Слави Гюдеров започват да четат беседите на Учителя изпращани в Свищов от Боян Боев по пощата. Племенницата му Фанка отива на Изгрева и на екскурзия на Витоша до "Резньовете". Оценката за работата на кръжока в Свищов личи в редовете на д-р Халачев: "В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план." Различно е образованието, професиите и социалното положение на последователите на Учителя, които живеят и работят в Свищов. Сред тях има съдия, зъболекар, учител, лекар, офицер, протестантски проповедник, ходжа, студент, търговец, книжар, манифактурист, библиотекар, митничар, предприемач, заместник кмет, домакиня. Независимо от различията в образователното равнище, те заедно изграждат своя духовен ценз чрез изучаване Словото на Учителя, "където идеите му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавен порядък." От застъпените професии най-еднородна е групата на учителите, тя наброява 9 души. Последователи на Учителя са работили в различни периоди във всички степени на образованието в Свищов: Началните училища, Основните училища, Реалната гимназия и Търговската гимназия. Сред_учителите са Лазар Караламбов, Марийка Караламбова, Надежда Конова, Йорданка Живкова, Екатерина Иванова, Славка Мънзова. Дошли отвън Свищов и работили тук като учители са Боян Боев, Възкресен Анастасов и Тодор Симеонов. Всеки по своему е бил достоен в очите на своите възпитаници. Като педагози те имат положителна нагласа към учениците и отговорно отношение към себе си. За собствените си качества и постъпки прилагат мярката дадена от Учителя: "В самовъзпитанието, помнете едно - вие като учители, всякога ще предадете на учениците вашите добри и лоши качества, вашите добродетели и вашите недъзи." В Школата на Учителя Беинса Дуно неговите последователи решават различни задачи. Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има." Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца. Изправени пред лицето на житейските изпити следовниците на Учителя сами си дават обяснение, което им помага да издържат на ветровете и бурите. Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини." Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния живот когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "ДорИ в неволя и беда за нас е хубав Божий свят". Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."
  17. Б. Писма - прозорец към проявите на Бялото Братство в Свищов 1. Писмата 2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922 3. Небесни грижи за любещите Бога 4. С нетърпение очакваме славния ни много мил и любим Учител 5. Зная за кого върша всичко, и че Той е силен да ме укрепи 6. Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ 7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944 8. Слава на Бога за всичко 9. Случай да постоя малко при Учителя 10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо 11. Мирът носи Божията радост 12. Благопожелания за растежа, радостта и мира в Господа Отца. 13. Много хубава идея ... С нами Бог! 14. Престъпление спрямо Божествената Истина 15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 16. Дерзайте в Господа и Вие братко и сестричко 17. Никакъв наем няма да ти вземам 18. Следшколен период 1945-195 1 19. Да просветне лицето ни със Божията светлина! 20. Бъдете верен съработник на Великото дело на учителя и Бога 21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов – Петър Тихчев, Боян Боев (1883-1963) , Петър Димков (1886-1981) , Никола Гръблев, Възкресен Анастасов, Тодор Симеонов (1905-1987 ) 22. Последователи на Учителя посещавали Свищов. Списък на литературните източници / Митко Ненов.
  18. 5. Писма из един роман 5.1. Обичта е Божествена искра Ти казваш, че ме обичаш и аз искам да ти вярвам. Наистина няма нищо по- красиво от да обичаш и да бъдеш обичан. Тогава е музика в душата и песен в сърцето. Тогава слънцето изглежда по-златно, небето - по-синьо, въздухът - прозрачен и планината - прекрасна. Тогава е радост да се живее и всичко се вижда в безкрайно красиви краски... Да обича човек, това е най-красивият дар на човека. Обичта е Божествената искра и същност, вложена в човешкото сърце. И като такава, тя внася мир, красота и слънчева радост. Аз имах всичко това и неведнъж издигах ръце в благодарствена молитва към Всевишния, Който бе благоволил да ме одари тъй щедро... Да мисля за теб всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, бе за мен безкрайна радост. Когато те виждах, неземна мелодия зазвучаваше в душата ми... Ти никога не знаеше какво си за мен. Ти никога не подозираше каква красота изпълваше душата ми, когато стъпките ми стихваха при теб. Ти слушаше и приемаше всичко, като че ли така трябва да бъде - свикнал всякога да получаваш... Но за мен нещата бяха под друга светлина - нова, необикновена, и затова за мен всяка дума, всеки жест бяха изпълнени със съдържание, което ти никога не ще узнаеш... Устните ми не ти казваха за красотата, която изпълваше сърцето ми, но душата ми ти го пееше всеки ден, всеки час, всеки миг... 5.2 Обичта и живата светлина Говориш ми за хубавата ти и силна обич към мен... и аз бих искала да вярвам в нея. Но знаеш ли какво е обич? Да обичаш, значи да се превърнеш в жив извор и душата ти да струи непрестанно най-чисти кристални струи. Да обичаш, значи душата ти да се превърне в жива светлина, която непрестанно да облива всичко, до което се докосне. Да обичаш, значи да имаш всичко в душата си и да не пожелаеш отвън нищо... И за тази обич няма нито начало, нито край... В тази обич няма сенки, няма смут. Тя сама по себе си е хармония. 5.3 Гдето е Обичта, там е изобилието Когато устните ти ми говорят за обич, а в очите ти минават сенки, не мога без болка да не забележа, че преходна и тленна е тази обич... Защото какво му не достига на този, който обича? И какво може да му се даде отвън, което е по-красиво от това, което е отвътре? Когато ти жалиш и тъгуваш, не може в душата ми да не се отекне глуха болка - човешка е тази обич - казвам си аз... Когато извръщаш глава и допускаш тъмнината да се спусне в душата ти, не могат да не бликнат сълзи от горчива болка в очите ми - твърде обикновена е тази обич - повтарям си аз... Този, който иска, показва, че нещо не му достига. А там, гдето е обичта, там е изобилие... Човек страда когато иска, а иска, когато няма. Каква е тази обич, която търси отвън нещата и сама в себе си няма вътрешна пълнота? Душата ми тъгува и сърцето ми е препълнено със сълзи, защото мислех, че в тебе има обич, а видях само глад... и то ненаситен глад... А мислиш ли, че гладът е обич?... Уверявам те, че не!... 5.4 Обичта е нетленна, възвишена и красива Ти казваш, че ме обичаш - и това е най-хубавата музика, която като нежна ласка гали слуха на душата ми... Но кажи, за какво ме обичаш? Мислиш ли, че тленното и преходното у мен е събудило красотата на душата ти - обичта ти към мен? Не! Това, което ти харесваш, това, което те привлича, е онова нетленното, Божествено красивото, възвишеното, което преминава през мен. И не мисли, че когато прегръщаш тялото ми, ще прегърнеш и него. Не мисли, че когато с устните си докосваш устните ми, ще докоснеш Него. Не, вярвай ми, не... Не оставяй да те заблуждават преходните ти чувства, защото горчиво ще заплаче душата ти, когато в прегръдките си държиш тялото ми, но онова, прекрасното, по което си жадувал, няма да го има вече. И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен... Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога! 0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование. О, нека душата ти не преживее тази скръб, когато с болка ще извърнеш очи и ще кажеш: «Не била това, което мислих, че...» И, вярвай ми, аз никога не съм била това красиво и хубаво, което си мислил, че съм. Аз съм била само негов проводник. Но природата, която не търпи илюзии, заради самото твое добро, ще изпразни съдържанието от съда, който ти считаш за любим, за да видиш, че съдът и съдържанието са различни неща. Разбираш ли ме? Как бих искала да кажеш - да. Тогава, чуй ме. Обичай истината и я приемай от самото начало. Тогава ще избегнеш много разочарования. Гледай Истината да виждаш навсякъде, и тогава няма да живееш със сенките и илюзиите, освобождението от които е свързано с много и много страдания... Затова, моля те, отвори очите си и виж, че тялото ми и аз не сме едно и също нещо и приближаванието ти до плътта ми, няма да значи приближаванието ти до мен. Защото природата, която цени много повече Истината и това да не изпаднеш в заблуждение, лесно ще ти докаже колко много си се лъгал, но кажи ми, каква нужда има от голямата скръб, която ще преживееш тогава? Знай, че красивото, което ти цениш и обичаш, не е направено от плът и не е физическият път, който ще те доближи до него. Човек мисли, че формата и съдържанието са идентични и оттам това тичане подир формите и това заблуждение, че като не сме могли да намерим красивото и възвишеното в една форма, то ще го намерим в друга. И ще тичаме подир формите, докато разберем, че те са само проводници на това, към което сме се стремили. И когато разберем това, ние ще се доближим до реалното, което ще видим, че изпълва всичко и всички, и че то е близко до нас, когато и ние сме близко до него. Тогава ще видим, че То се проявява чрез всички и чрез нас - То е и в самите нас. С това не значи, че хората ще се затворят в себе си. Не. Но те, знаейки истината, ще оценяват правилно нещата и няма да става нужда да се освобождават от илюзии... 5.5. Обичта е всеобхващаща Ти бе моя хубава слънчева радост, защо допусна отношенията на всекидневието да хвърлят сянка върху нея? Ти бе благоуханието на безброй цветя за моята душа, защо искаш да изчезне то, желаейки един обикновен човешки живот? Твоите очи правеха за мен звездите по-красиви и твоята усмивка - слънчевия ден по-светъл. Когато биваше приседнал до мен, Луната добиваше нова красота и нощта - вълшебност. В твоето присъствие планината оживяваше и добиваше нова хубост. Очите ми никога не се уморяваха да я гледат, както и душата ми никога не се уморяваше да ти се радва... О, моля те, пощади радостта на душата ми и музиката на сърцето ми - не бивай човек като всичките... 5.6 Обичта е радостта на душата Сянка на скръб минава през очите ти, когато устните ми ти казват, че нищо човешко не искам от теб, и моето безкористие те наскърбява... Когато ме питаш какво искам от теб, хубавият ти поглед се спира в очакване върху мен и искаш да отгатнеш какво ще отговоря. Чуй ме, аз нищо човешко не искам от теб, но мислиш ли, че всъщност не искам нищо? О, вярвай ми, аз искам най-хубавото и най-красивото. Искам да имам хубавата радост да мисля за тебе и да виждам лъчезарната ти усмивка. Искам да имам красивата радост, че ти успяваш в живота и работиш за доброто на човеците. Уверявам те, тази е най-хубавата радост, която никой не може да ми отнеме. Защото зная, ще дойде ден, не отричай това, когато очите ти ще се спират с обич върху друга и устните ти ще пият нектар от други устни... и тогава, ако за мен всичко това е било щастие - мъка и скръб ще настъпи в душата ми, когато няма да го имам вече. Ще дойде ден, когато ръката ти ще се преметне през друго рамо и главата ти ще се склони на друга гръд, тогава изгубила бих своята радост, заедно с изгубването и на нежната твоя ласка. А така, кажи ми, кой би могъл да ми отнеме възможността да ти се радвам, както се радвам на трепкащата звездица, на синьото небе, на грейналото слънце, на високия планински връх?... 5.7 Невидимият певец Откакто те видях, невидим певец запя в сърцето ми. Моля те, не го изпъждай с желанието си да сведеш дружбата ни до обикновения човешки живот. Защото знай, певецът на сърцето ми е гост, дошъл от светлите чертози на небесата и той не може да живее всред обикновения човешки живот... и желания... Сърцето ми трябва да бъде храм и в него трябва да обитава само обичта, която е чиста и светла като слънчевата светлина. Тогава незнайният певец ще разлива своите песни и ще весели моята душа. Защо искаш да пресекнат песните му, желаейки да събудиш в мене желанията на обикновения човек? О, моля те, не пропъждай невидимия певец на сърцето ми и не прави да секнат песните му, щом казваш, че ме обичаш!... 5.8 Душата е олтар на Любовта Душата ми е олтар и в него гори свещеният огън на Любовта. Защо не искаш да сгрееш премръзналите си пръсти на него, а искаш да запалиш огъня на човешката страст, от който се ражда смъртта? Ти жадуваш за светлина и затворил си очите си, когато тя е до теб. И душата ми не може да не скърби за това... 5.9 Обичта е за душата Душата ми е препълнена с мъка, сърцето ми - със сълзи - ти обичаш своите желания повече от мене! Напразно те виках и напразно те зовях нагоре към светлината! Ако наистина ме обичаше, както устните ти ми говорят, обикнал би и светлината и отказал би се от тъмнината, в която се раждат човешките желания и страсти. О, наистина има право да стене душата ми и да ридае сърцето ми - ти ме обичаш по-малко от твоите желания... 5.10 Обичта носи даровете за душата Нашата съдба не може да бъде като тази на обикновените хора, защото ние се сближихме по законите не на плътта и на обикновените човеци, но по незнайните велики закони, които приближават и свързват душите... Всякога, когато сенки пъплят по твоята душа и горчива скръб изпълва сърцето ти, знай, излязъл си от света на Божествената красива обич и влязъл си в царството на човешката любов... Тогава ти ще ме видиш през своите човешки очи и ще ме сравниш с другите... А щом като ме сравниш, неминуемо ще дойдат сенките... А ти не забравяй, че съм душа, изпратена от тези, които те обичат, за да ти предам най-красивите дарове, с които те искат да те одарят. Не забравяй, че сме души, чиито пътища са се прекръстосвали много пъти през хилядолетията и днес те отново се срещат. Но те ще вървят в унисон дотогава, докогато нашите цели и идеали са еднакви. Двама души вървят заедно само когато целта, към която се стремят, е еднаква... 5.11 Човешката обич ограничава, а Божествената Обич освобождава Ти казваш, че ме обичаш и това ме радва. Но знай, аз не съм човек като другите, а ученик, и затова първом ще приема Волята Божия и после - твоята любов. Казвам твоята, защото, ако да би била тя проява на Божията, не бих я отделяла от Божествената. Защото в Божията любов има свобода, а в човешката - ревност и ограничение. Аз искам да бъда ученик и доброволно приемам да изпълня Волята Божия, и всеки, който иска да ме ограничи, попречил би ми именно да изпълня Волята Божия. Ти ме обичаше и искаше да бъде свободна... Но ти искаше както всички - да бъда свободна, за да обичам само тебе. А аз знаех пътя си занагоре и затова ти бях казала: «Аз трябва да те обичам тъй, както бих обичала всички хора. Трябва да ти помагам така, както бих помагала на всички.» Но ти поиска специфична любов за тебе и именно тя спъва тебе, а иска да сложи ограничение и рамки върху мен. Ние можем да бъдем заедно само тогава, когато между нас има другарство и обич без ревност и без ограничение. Защото твоята ревност е като вериги, които ме оковават и ми пречат да изпълня Волята Божия. Аз зная, че ти работиш да се освободиш от ревността и това ме много радва. Но ако искаш да знаеш пътя, който би те освободил от ревността - то е себеотричането. Да обичаш, без да искаш и без да чакаш. Този път е много труден, но резултатите са безсъмнено повече от добри. 5.12 Когато обичта е празник за душата Не мисли, че когато те отдалечавам, това е липса на обич. Не, това тъкмо показва колко много те обичам. Не мисли, че малко те обичам, когато не искам нашата близост да се превърне във всекидневие. Не, тъкмо защото много те обичам, искам виждането ни да е винаги празник за нашите души! Защото знай, няма човек, който яде и да не се насити. А щом се насити, ще извърне глава от храната. И няма човек, който пие и като се напие, да не извърне глава от извора... А аз бих искала да имаш красотата на обичта, без досадата на пресищанието. Предпочитам никога да не те видя и винаги да жадувам да те видя, отколкото да сме заедно и преситени, да извръщаме глави един от друг... Красива радост за душата ми е да ти пиша и празник е за сърцето ми да мисля за тебе! 5.13 Обичта носи свобода за душата За всичко съм виновна само аз, защото твърде много те обичах! Срещнах те и те обикнах тъй, както душата може да обича - без да чака и без да иска да бъде отвърнато с обич. Обичах те! - и душата ми приличаше на волна птица, летяща из сините простори на безкрая. Ставах сутрин и се усмихвах - утринта ме посрещаше заедно с първата мисъл за тебе. Вечер заспивах и клепките ми потръпваха под кроткия полъх на разперените крила на съня, който ми донасяше от Незнайното твоя скъп за мене образ. - Обичах те! - и радост преливаше в душата ми, защото обичта ми не бе човешка и недостижима бе от човешките закони!... Но ето, тази безгранична, светла като лазура обич събуди ехо в твоята душа... И тъкмо заради това съм виновна!!!!! Не трябваше тъй много да те обичам. Не трябваше тъй много да се радва душата ми на теб. Защото ехото, което събуди моята обич в твоята душа, роди любов, която стана като рамки и ограничение на жадуващата ми за свобода и обич душа! Не си виновен ти! Всеки предлага на любимия си най-хубавото, което има, но това хубаво е така, така много различно!
  19. Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. Писмо до Юрданка Жекова от 25.IX.1923 г. от Милка от София 25.IX.923 г. Мила ми сестра Йорданке, Замълчахме се. Да се не забравим. Нека пак да подновим коренспон- денцията си, разбира се, ако ти е приятно. До събора не ти писах, като се надявах, че скоро ще се видим в Търново. Но тази година белите братя нареди­ха тъй, че да не отидем. Пак прекарахме хубаво. Тук прекарахме много хубаво. Бяхме си разделени на групи и групите се събирахме всеки ден в определената къща, сутрин си извършвахме наряда, а после пък попявахме си, свирехме, общо се хранехме, като в Търново. Ходихме при Учителя на гости, излизахме на Баучер[1] за цял ден, а като свърши съборът, в неделята всички групи, заедно с Учителя, ходихме на Черния връх. Тръгнахме в събота следобед, отидохме на бивака, поспахме малко и през нощта в 1 часа потеглихме за Черния връх. Чудесно беше. Наистина, поизмръзнахме малко, защото имаше силен вятър, после спеше ни се, но това беше докато изгря слънцето. Ах, пък какъв изгрев имахме! Чуден, ненагледен. Учителят стъпил на една канара и ние - на канари около Него. Но той как мило беше застанал и вятърът му развява сребристите коси! Равнината беше покрита с гъста бяла мъгла, а хоризонтът - чист, син и слънцето великолепно изгрява. Никога няма да забравя тоя момент. И ние пеем - «Изгрява Слънцето, праща светлина» и «Бог е Любов». След това закусихме и имаше две беседи. Към 12 часа слезнахме на бивака и вечерта някои се върнахме, а някои с Учителя останаха и в понедел­ник се завърнаха. О, славно беше. От две недели вече Учителят почна наново да държи беседи. Само в шко­лите още не идва. Вчера ни говори много хубаво върху 7. стих от 18. глава Матея: «Горко на света от съблазните». Между другото каза, че едно от качествата на новото учение е да не се съблазняваме. Друго качество - да не те хвалят. Защото, казва, тук, на земята, които се считат за праведни и добри, на небето не се считат за такива. И много още хубави мисли имаше. Как е Докторът? Той няма ли да дойде малко към Софията? Нарочно, много, много ще го поздравиш от мене. Какво прави сестричката? Забравих й името. Дето беше с тебе. Много мила сестра. Иска ми се и на нея да пиша. Пиши ми адреса й. Също и нея нарочно ще поздравиш. Ами братът Марко Дългоухий, как е с драгоценното си здраве? Той не ще ли ни каже нещо? Звездите не му ли казват нещо за архимандрита Евтимий? Хайде, стига толкова. Моля ти се, сестричко, предай тук приложените писма на Сотирка и сестра Цочева. Много мили сестрински поздрави от Милка. На Михаил също много поздрави и сестра Бела, и на братята, с които ме запозна, не им зная имената - двама бяха. 2. Писмо до Юрданка Жекова от 15.VI.1924 г. от Марийка Петрова от Пловдив Драга Сестро, Един месец вече, откак се върнах от София, но едва днес ти пиша. Не­достойно е на окултна ученичка да искам извинение на неточността си, но все пак аз изпълвам обещанието си. Първата седмица исках да ти пиша, но не знаех дали се завърна от София. След първата седмица ми дойдоха такива испитания, каквито не очаквах и немах възможност да си почина, а нежели да седна да пиша. Днес, 15.VI., щехме да сме на Белмекен и мислих оттам да ви пиша; щеше да се състои от Учителя екскурзия до Белмекен - София - Плов­див, но получихме телеграма да не тръгуваме, защото се отлага екскурзията, а повече не ни пишат. Аз вервам, че отдавна си се прибрала във Варна, Как сте там, нещо ново ми пиши, ако има, или след моето заминаване ако е имало нещо ново. Невен- ка замина ли или я остави в София? Ние сме по-близо до София - по-можем да се научим и затова ще ви се похваля, че сестра Магдалина си е дошла от странство и пак същите си работи повтаря; доста неспокойно е в София. Миналата седмица един брат от Плов­див беше в София и казва, че Магдалина искала да превземе събранието.[2] Юрданке, за нас тези новини са неприятни, но всичко да бъде за слава Божия. Засега поздрави всички братя и сестри във Варна от всички братя и сес­три от Пловдив. Поздрави и твоя другар Доктора, макар че лично не се позна­ваме. А ако пишеш на Невенка, поздрави я от мен. Засега ви пожелавам всичко хубаво и скоро свиждане. С братски привет: М. Петрова 15.VI.1924 Адресът ми е: Марийка Петрова ул. «Велико Търново» № 25, Пловдив 3. Писмо до Юрданка Жекова от 11.III.1925 г. от Савка Керемидчиева от София За сестра Юрданка във Варна Любезна Юрданке, Току-що предадох на брата писмо до Сотирка и виждам, че има време и на тебе да пиша, и както виждаш, това и правя, макар и с молив. Пролет иде! Природата се съживява, нов живот започва тя, а ние, хора­та, които сме започнали новия живот, остава този живот да разрасти - да го живеем вече! Човек се учи, като слуша, а прилага, като е послушен. Знание се добива със слушане, а живот - с послушание. Послушание е прилагане на слушаното. 'Слушането става и механически, когато послушание или прилагане принципи­те в живота става само съзнателно. Желая тази пролет да донесе на хората на земята съзнание, съзнание... Твоя сестра в Господа Савка 11.III.1925 г. София Поздрав на всички варненци. 4. Писмо до Юрданка Жекова от 26.V.1927 г. от Марийка Тодорова от София 26.V.927 година. София Н. И. К. Б. И.[3] Юрданке, Ходих при брата Д-р, предадох поздрава ти - по-право, той ме намери, защото мислеше, че му нося писмо от теб, а такова като нямаше, му стана лоста мъчно. Очаква те да дойдеш и му помогнеш, защото горкият е много зает. Работи, не се шегува, па като има помощница като теб, ще бъде още по- добре. Бараката е доста хубава - три метра дълга, тоест и половина, а широка ~ри метра. Имате две хубави бели кози. Днес пих от тях мляко за теб. Бог да ви благослови, та не само аз, и колко други. Ела и ти да пиеш от белите кози бяло мляко. Снощи бях на беседа и мисля след неделя да си дойда, та пак да видя, не знам. Видях се с почти всички варненци, само Елена - не можах да говоря с нея и предам поздрави от Майка и. Поздравих Учителя от Сотирка и всички. После пак ме пита: «Сотирка как е, добре ли е?» Питат ме много от сестрите: «Кога ще дойде Юрданка?» Хайде де, идвай бе, джанам! Както виждаш, листът се изпълва и аз прекратявам и поздравявам всички, а тебе целувам сърдечно. Сестра Марийка [На плика:] Госпожа Юрданка Д-р Жекова, Лозята «Рупи», гр. Варна 5. Писмо до Юрданка Жекова от 2.VIII.1927 г. от Сотирка Бабаджова Мила Юрданке, Писмото ти с водата и сушеното цвете получих и се зарадвах, че пия от сладкия извор и от цветето си направих един Витошки чай; тъй беше вкусен и ароматичен, за което ти благодаря, че си се сетила за оставената ти тука сестра. Сега чакам да видим кога ще ми се даде отпуска, за да дойда и си почи­на от всякакви грижи и отдъхна при сладкия извор и при боровия въздух. Само едно, Юрданке - аз нямам ни палатка, ни платнище, както знаеш, дошла от небето и затова ти се моля за едно кешенце за моето метрово душе- че, гдето да сложа моята чурупка. До вратата ли ще бъде, зад ли, къде и да е, сестрата е винаги доволна. Аз писах на Люба и тя иска да бъда, но при нея била сестра Бошкова, децата, Иванов, а малка била й бараката, че затова при тебе ще искам да съм - ти все едно местенце ще ми намериш. Аз за Младежкия събор няма да мога май да дойда, дано ми се нареди поне за общия. Ти как си и как прекарваш? Вярвам вече да си свикнала и да ти е добре. Аз съм сама; мама я изпратих в Жеравна с чичови, сега съм много зае­та, хем чиновник, хем домакиня, че много мъчно, но здраве да е, всичко ще се уреди. Ти готвиш ли се за Мусала? Един си ти, Мусала!!! Получих от Савка 1 ред и половина, а по безжичния - 50 реда, нека там по-често да се чуваме, там е красотата - в ефира. От неделя на неделя все ходим на [...] и все мисля, че ще излезе от кьош­ка сестра ми Юрданка, да ни кани да влезем, да си починем, сега отдавна не съм ходила, защото съм заета много. Ще чакам сега два реда с благоприятен отговор за моето натрапено, може би, гостуване в кьошка ти на Изгрев, но какво да се прави, като нямам материална възможност да си набавя и аз, за да не безпокоя другите. Ти ще ми прощаваш. Поздрави Учителя и Му целуни ръка от мене, нека ми помага. Поздрав на Доктора, Савка, Елена, Люба и всички, всички. Сестрински поздрав: Сотирка 2.VIII.927 г. 6. Картичка от 17.IX.1930 г. до Юрданка Жекова от Христо Георгиев, София 17. IX. 1930 г. София Многоуважаема Госпожа Юрданке, С настоящето си писъмце изказвам своите сърдечни благодарности за приема, който ми оказахте. Трогнат съм от Вашето и на Господин Дончо вни­мание. Аз никога не ще забравя Вашата добра и благородна душа. Дано Все­вишният Бог ни дарява живот и здраве и догодина пак да ни окажете същия прием. Ходих у господин Иванович и изпълних поръчката Ви за тиквите. Той се ангажира да Ви услужи. Ще Ви моля, ако е възможно, да ми донесете личната карта. Приемете израз на добрите ми уважения към Вас и господин Дончо. Приемете Вий и господин Дончо поздрави от сестричката ми Мара, коя­то се радва, че сте били много любезни към мен, след като й разправих как съм прекарал. Господин Тодор също ви поздравлява. Христо Георгиев Министерство на Войната [1] Баучер - английски журналист, от когото е купено основното място за Изгрева. Вж. «Изгревът», том I, стр. 423-424. (бел. на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев) [2] Магдалина - това е Магдалина Попова. За нея вж. в «Изгревът», том I, стр. 278, 280-283, 283-285; том II, стр. 282-283; том V, стр. 488-490. (бел. на съставителя на «Изгре­вът» Вергилий Кръстев) [3] «Няма Истина като Божията Истина.» - формула, дадена от Учителя Петър Дъ­нов. (бел. М. И.)
  20. А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 5.III.1926 г., с. Емирово с. Емирово, 5.III.926 г. Юрданке, Днес едва ми остана време да ти пиша това писмо и да ти се обадя, че съм жив и здрав и се радвам на всичко в света. Разбира се, че в тая ми радост една ми тъга хваща, когато помисля за тебе, че не сме наедно, както по-рано. Но чувствувам, че скоро пак ще бъдем наедно и ще се радваме по-добре и повече на живота, отколкото по-рано, за­щото този живот тука ми даде голяма поука: да те ценя повече - както трябва... Както заслужаваш. Аз сега разбрах колко си добродушна, скромна и вярна - качества, които не всеки ги има. Качества, които са ми били ценни и които радват душата ми. И Господ, Който ни събра, за щастие ми изпрати теб, за да бъдем верни чада на бялото братство, гдето наистина, моята душа намери отдих, мир и спо­койствие... Ти си жертвата за моето спасение и аз съзнавам това от дълбочи­ната на моята душа. Амин. Аз писах на писаря Кирил да ти донесе в кьошка 1500 лв. от заплатата ми, с която сума да се улесниш, докато си дода. Навярно до 15 март ще си дода, когато ще имам да събирам повече пари, и тогава ще гледам да накупим някои неща за вкъщи. И може би през месец април или май да дода във Варна завинаги, защото ще се открие вакантно място окръжен ветеринарен лекар при Постоянната комисия. Дончо[1] добре ли е? Да не се грижи и притеснява, а да се чувствува като у дома си. На всички много здраве. [Подпис:] Д-р Иван Жеков 2. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 20.IV.1926 г. 26.IV.926 г. Любезна Юрданке, Н. Л. К. Б. Л. [2] Получих писмото ти с юргана и козунаците. Единия козунак ядохме сут­ринта на Великден, а другия го пазя за Учителя и ще го дам утре сутринта, защото вчера беше на екскурзия с другите братя и сестри на Витоша. Аз не ходих, защото бях уморен от копане и урежданието на мястото, гдето ще сея всичко, както ми писа... Когато приготвя всичко, т. е. преместя бараката ни, в която ще живееш ти, и обтегна палатката, в която ще живея аз през лятото, а това до края на месец май ще довърша, тогава ще ти пиша да додиш тука, като вземиш най- необходимите неща. Аз съм съгласен на Мито сестрата да живее в кьошка, но в новата стая край пътя, която да я измажат срещу наем, като си служат с дама и кухнята, която да я проверяват, за да не развали дъските влагата. Въобще, да бъдат истински домакини, за да ни заместят напълно. Аз се надявам на нея, защото я познавам за една добра, работна домакиня и вярвам, че тя ще пази всичко в ред и чистота, като свое. И аз мисля, че те наем не ще могат да платят, но затова да имат грижата да пазят кьошка като очите си. Така че аз ще ти пиша кога да тръгнеш за тука. Поздравлява те Сафка, майка й, и на които предадох поздравите ти. Също и други много сестри очак­ват те и поздравяват. Твой, [подпис:] Д-р Иван Жеков На Дончо и на всички - весела Пасха. Само много козунаци и яйца да не ядат. 3. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 27.IХ.1926 г. София, 27.IX.926 г. Любезна Юрданке, Тия дни привършвам работите по Изгрева. Свърших много работа и сега вече кьошкът на Учителя е готов. Той ще живее в него в повечето време през годината на съзерцание и работа. В Изгрева останаха само 20 души: сестра Толева, Динева, Белчева, Сто­янова и други, а братя: Толев, Балтов, Лулчев и други. Онзи ден времето се развали - дъжд валя и студ има, а горе по Витоша сняг валя, но следния ден, вчера и днес времето се поправи като лятно време - горещо и приятно. Днес е Кръстовден и есента ще бъде хубава, като днес. Моята пенсия ще се ускори и тия дни пак ще отида да подтиквам, да върви скоро и бърже. Вярвам да сте пристигнали благополучно във Варна и да си намерила в кьошка всичко в изправност. Гроздето изедено ли е? Поне за тебе има ли? Дончо в кьошка ли е? Аз го излъгах, без да искам, но нека има още малко търпение - многото е минало, а остана малко - всичко ще оправя - ще си полу­чи в точь[3] парите, които ни даде, с които, наистина, много ни помогна, че мо­жахме да отидеме в Събора - София. Той вече две добрини ми направи: една­та - тогава, а другата - по събора, за което аз съм неизказано признателен. Може би сега да му трябват пари, но да има търпение до получаванието на пенсията, когато ще получа най-малко 20 000 лева. Аз вярвам, както ти гово­рих, да ти улеснява за едно и друго вкъщи до моето пристигание, което ще стане с пенсията и с Учителя. Брат Иванов и Люба ме поздравили с едно пис­мо, което писали не знам на кого и заръчали да не съм те забравил. Аз не съм Михал Добрев и кажи им всеки за себе си да мисли. Ако пък толкова съжалява хората, нека им помогне не с думи, а с дела... Ха да го видя сега!?? Като полу­чиш писмото ми, веднага ми отговори със затворено писмо. Всички те поз- дравляват, а сестра Толева ти изпраща писмо наедно с моето писмо. Аз съм добре и моля Бога за твоето здравие. Нема Любов като Божията Любов. Твой [подпис:] Д-р Иван Жеков 4. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 28. XI.1926 г. 28.XI.1926 г. Любезна Юрданке, Получих днес писмото ти и чаках с нетърпение да ми съобщиш между другото, че си получила и парите. Тия дни ще ти пратя пак пари, но колко, сега не мога да ти кажа. Колкото ми се паднат в ръка свободни, ще ти ги изпратя. Но дотогава вярвам да ти донесе и слугата на Бойчев, който ще продаде бара­ката за 2500 лева, каквато сума вече некой си дал за нея и за коята сума му писах онзИ'ден да я даде. И като плати наема, остатъка - около 700-800 лева, ще ти ги донесе в кьошка. Та, трябва да бъдете в кьошка, за да ви намери той там и да не се връща без да е предал парите. С тия пари купи дърва и каквото имате нужда. И декемврий ще прекараме малко оскъдно, та януарий ще полу­ча пенсията. Тя е вече уредена, защото през тая седмица - утре или другиден, ще отида да получа пенсионната си книжка, която се приготовлява от писарка- та, при която бях онзи ден, която ми показа цялата преписка, завършена и дадена на нея, за да ми приготви пенсионната книжка. Така че пенсията ми по стария закон е около 1400 лева месечно и ще получа за 11 месеца в месец януарий и за февруарий и март около 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), от която сума ще удържат по закона около 2000 лева. Аз ще получа чисти около 13 000 лева (тринадесет хиляди лева). Но, обаче, по новия закон пенсията ми се удвоява, т. е. става около три хиляди лева на месец и разликата - около 16 000 лева - ще получа след като се ревизира пенсията ми, т. е. след няколко месеца, наедно с припадающите по закона разлики. Дотогава за всеки три месеца ще получа по стария закон около 4200 лева, които ще ни улесняват в живота. И, като се ревизира пенсията ми, а това може да стане след няколко месеца, ще получа около 20 000 (двадесет хиляди лева) наведнъж, която сума навярно през пролетта - към Великден, ще ни уреди работите. След това ре­довно ще получавам за всеки три месеца по около 9000 (девет хиляди лева), която сума стига за нас! И като дадем кьошка под наем, още повече ще се улесним. Тия дни ще пиша и на Габровски. Много здраве на всички. [подпис:] Д-р Иван Жеков 5. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 6.II.1927 г. Любезна Юрданке, Набързо ти пиша това писмо, защото ме чака синът на д-р Гочев, с кого­то изпращам ти това писмо, платнището, което взех от казармата, което да се даде на мястото, и две карфици, за да носиш и забодеш бялата връзка. Плат­нището ще се даде на зета на Кръчмаров, който се казва фелдфебел Попов, при джандармерията. Получих писмото на брат Списаревски, с което ми съобщава, че сте би­ли при Владимир Станков, който задържал интизапските[4] билети на купувача на кравите ни. Аз съм съгласен да му платим 2000 лева, но сега не разполагам с такава сума. Затова парите, които ще вземеш от ярмомелката, дай на Вл. Стан­ков, за да се уреди работата на човека, който, наистина, пострада немалко. А останалия дълг към Вл. Станков ще видим по-нататък да му платим. Той нема- ше защо толкова строг да бъде към човека. Трябваше да му не пречи на него, а да се разправи с мен, и не по този начин, защото утре или другиден, когато бъда пак градски ветеринарен лекар, да му мисли... Много здрави на всички. Пращам ти две нови песни, които са много ху­бави - да ги заучат и да пеят. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 6.II.927 г., София 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 25.II.1927 г. Изгрева - София, 25.ll.927 г. Любезна Юрданке, С. Б. Л. Е. Л [5] Писах на Манол Иванов как да се лекува Люба, както Учителят ми каза, и пиша и на тебе това писмо, за да ми отговориш на последното ми писмо, както и да съобщиш получи ли подаръците, които ти изпратих със сина на д-р Гочев. Все е по-добре да ми пишеш по-често, но в затворено писмо, защото тука, в 66*, четат писмата. Пиши ми как си и какво има. Аз досега пенсията не можах да уредя, защото много навалица и неразбория има в пенсионното отделение и се съм­нявам скоро да се уреди. И навярно поради това за нашата Нова година тука не ще можеш да бъдеш, защото без пари нема да можеш да пътуваш, и при това, как ще живеем тука без пари за наем - за храна и друго трябва пари. А и времето е много студено тука, та страх ме е да не се простудиш по пътя и тука. И мисля, по-добре ще бъде по-късно да додиш тука, когато времето ще се пос- топли и ще можеш тука при мен да живееш, а не в града, и то под наем, ако додиш сега на лошо време - зима. Какво стана с волчето и ярмомелката, за да платиш на Станков каквото иска сега и да свърши на човека работата. Как си със здравето и засилваш ли се, както ти писах - пиеш ли чай с пресни яйца? Скъпо-нескъпо яйцето, ще пиеш за здравието си. Веднага да ми пишеш за всичко, което трябва да зная, за да не се грижа и навреме да взема мерки, за каквото и да било. По-рано по-често ми пишеше, когато пари ти трябваха. А сега аз искам да ми пишеш. Нали? Много здрави на всички. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 7. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 14.III.1927 г. [Печат:] Редакция «Беседи на Ветеринарен Лекар» Conferences du Medecin Veterinaire 14.III.1927 Варна Любезна Юрданке, Получих гащите и шапката, както и писмото, изпратено по пощата. За получаванието на колета - долните дрехи и шапката - своевремено ти писах, но вижда се, че обикновените писма, които ти пращам, не ти ги носят. Затова ще трябва винаги да ти пращам препоръчани писмата ми. И това се доказва от факта, че още не знаеш колко прозореца има кьошкът ни и каква големина, когато преди месец още в едно затворено писмо бях ти писал подробно, т. е. че кьошкът има три прозореца, които го осветляват много добре и е голям 3 метра на 3 и половина метра, а висок 2Уг метра. Подът е дъсчен, а покривът е покрит с черна мушамба. С една дума - много е удобен. Сега ще направя от­пред една дъсчена веранда за приемание на гости и за сядание през деня под сянка или ноще, кога има Месечина. Наоколо ще посея цветя и други красиви цветни растения. Но жалкото е това, че нема да те има по новата година тука, а може би ще додиш още по-късно поради това, че скоро не ще мога да получа пенсията си. Тая пенсия наистина много се забави, но пак благодаря на Бога, че по празниците можах да я получа и да пратя една част. Нема какво, ще се чака и търпи. Един ден ще я получа, и този път много повече. Ами ако ме нема- ше тука, в София, как и кой щеше да я ускори и уреди? Пази Боже! Та затова и Габровски ще чака още. Колко пъти съм ходил и за неговата пенсия! И сега, като ходя за моята, подтиквам и за неговата! Ако нямат где да живеят, защото го уволнили, а следователно ще му предложат и да си излезе от къщата, та, ако си съгласна, кажи им да живеят в нашия кьошк, толкова повече, че Вескини и Юрдан не искат да живеят в кьошка. По-добре е да има хора в кьошка, откол­кото да я оставим без хора. Станчо ще гледа ли лозята и ще живее ли в барака­та, та да пази лозето и кьошка? А Мито нема ли да бъде във Варна и ще постъ­пи ли трудовак? Пиши ми веднага препоръчано писмо, за да зная кой ще бъде в кьошка и кой ще гледа лозето и кьошка и бараката. Добре станало, че взели волчето. С тия пари можеш да додиш тука или, ако искаш, и то ако е необходи­мо, да отидеш в Килифарево, гдето да чакаш да ти изпратя пари за идването ти тука, когато получа пенсията си. Както искаш, така реши: или направо тука, или в Килифарево можеш да отидеш. Но да не се говори в Килифарево, че си отишла там да те гледа баща ти и майката ти, защото аз вече не съм на служба и други такива?!.. На Дончо брезентът е тука и е запазен в депозита. Той да е спокоен и ще му се издължим, когато получа пенсията. А интизапския билет на волчето ще извадя аз, когато си дода във Варна, защото без мене не може да се извади. Нека имат вяра в нас и да не се грижат за това. Ние никога нема да ги изневерим. Магарето добре ли е? Него ще го докараме тука. Аз ще пиша за това, когато доди времето. На Владимир Станков аз ще му пиша и ще му дам да разбере... Пиши ми веднага за каквото ти пиша. Много здрави на всички. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 8. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 14.IV. 1927 г. 14.IV.927 г., София Любезна Юрданке, Н. Л. К. Б. Л.[6] Днес получих затвореното ти писмо и бързам да ти отговоря, че, ако и да не ти пиша често, аз постоянно мисля за теб и те оставям на свободата си - когато искаш, можеш да тръгнеш. И затова аз очаквах, като получиш парите от волчето, да пристигнеш тука. Аз предполагах, че едновременно ще получиш парите от Кирила и от волчето, та като се разплатиш, да тръгнеш за тука. Вижда се, че парите от волчето още не си получила, а си получила само от Кирил. Пиши ми веднага, ще получиш ли парите от волчето скоро и кога. Днес пращам разписка на Ки- рила за другата сума и вярвам преди празниците да ти донесе сумата 700 лева. Но ти веднага ми съобщи кога ще можеш да вземеш парите от волчето. Аз вярвах за празниците да получа старата и новата пенсия наедно, но до днес нема още нареждание да раздават пенсиите. Ако тия дни разрешение доди, то за празниците ще мога да получа само старата пенсия, която е малко, и да ти пратя пътни пари до тука. Но ще трябва да ми извадите едно бирническо удостоверение от бирника и да ми го изпрати­те веднага с препоръчано писмо. Без него няма да мога да получа пенсията си. А новата пенсия кой знае кога ще бъде. Не по-рано от юлий. Много бавно вър­ви - за всички почти така е. Списаревски ми писа, че преди да събереш чере­шите, нема да додиш тука... Мен ако питаш, по-добре е тука да пристигнеш даже по празниците. Тука ще се успокоиш и ще оздравееш веднага. Не се грижи за нищо - Бог се грижи за нас. И мен ми е вече мъчно тука без теб. Така че готви се за път и ми съобщи кога ще пристигнеш тука. На Люба казах да ти говори, че по-добре ще е кьош­кът да се даде под наем през лятото на гостите за морските бани. И тая грижа помоли Калудова или Списаревски, да я имат те. И Дончо нека се погрижи за тая работа и колкото повече наем може да вземе, толкова по-добре ще е, за­щото парите от наема ще бъдат за дълга ни към него. Аз мисля, че във време на баните ще има гости, които ще предпочетат кьошка ни. Оставям на теб да ре­шиш този въпрос. Обеща ли на зъболекаря Стоянов да живеят те в кьошка? Във всеки случай, по-добре е да се даде на гости под наем. Аз ще гледам да взема място, както на Калудова, така и на Велко. Но кажи, обаче, че местата около нас вече са продадени и за други трудно ще мога да намеря. Аз взех за нас 300-400 кв. м, та събота - другиден - ще разкопая и ще сея - с всичко, като ще оставя свободно място за палатката и за бараката. И когато додиш, ще се настаниш там. Сега строи близо до нас Капитанов и тия дни ще строи Белчева. Ние сме наедно с нея и други съседи. Отговори ми веднага. С поздрави на Дончо, Твой [подпис:] Д-р Иван Жеков 9. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 31.V.1927 г. София, 31 .V.927 г. Любезна Юрданке, С. Б. Л. Е. Л.[7] Днес получих затвореното ти писмо и ми стана тежко, че ти се измъч­ваш, когато не ти отговарям веднага на писмата ти. Но какво да правя, когато работата ми тука не ме оставя на мира - ден и нощ все за нея мисля. Аз просто немам почивка. Но, Слава Богу, на всичко отстоявам, защото Учителят ме под­крепя. Ако останеше на мен, отдавна бих се решил да се върна във Варна. Но, защото той ме крепи, аз отстоявам на всички неволи и злоби. Мнозина ме завиждат, както тука, така и във Варна. И тази Цочева, която е една злобна и завистлива жена, навярно нещо е шушнала във Варна между братството и за­това се безпокоят за изпратените пари за местата. Аз онзи ден писах на Иванов, че съм получил изпратените 30 000 лева, както и това, че на него мястото е вече купено, и на Велко също, а на Калудова ще се купи, когато й доди времето, защото тука с ред всичко става. За нея като варненка аз нема да наруша реда и да се изложа пред Учителя, който именно иска да се спази редът, за да не протестират софиянците. Ако нема търпение и се съмнява, веднага ще й изпратя парите обратно. Нека се знае и това, че аз се заех с това не за да купувам за провинци­ята места, а да закръгля местото за ограничено число наши, тукашни братя и сестри. Не ми стигат другите грижи, та и тия, и то с големи претенции и съмне­ния, па даже и нахалности, каквито Цочеватука лично мен прояви. Може све­тът да потъне, но редът, за който е Учителят, нема да се измени за нищо в света. Това им чети, да знаят. Ако Велко е нареден, то е за това, защото той, наистина, още през зимата-пролетта беше ми писал - даже по-рано от Ива­нов. Да не се забравяме, че сме хора на правдата и истината. За тях - толкова, и да го имат предвид всички, защото аз немам време да пиша писма, а още повече - да се обяснявам, нито съм длъжен. Аз си гледам целта - да разширя и закръгля братското място тука, и то с лица, които могат да бъдат в нашата среда. Не можем да оставим да се промъкват от света хора в нашато братско селище, защото в скоро време такивата могат да ни причинят най-големи неп­риятности. Сега, моя любезна Юрданке, аз ти моля да ме извиняваш за всичко, ко­ето неволно съм те огорчил, и да ме вярваш, че никога не съм те забравил - ден и нощ съм мислил за тебе. И ако нам е било писано така - да бъдем отделе­ни за известно време, то нека с утеха да се примирим с положението си, защо­то, ако се обърнем около нази си, ще видим, че ние сме щастливи, отколкото окаяни, и трябва да благодарим Бога, че ни сближил с Учителя и ни поставил при него да бъдем за Богоугодни дела. И ето, вече наближи времето и ти да додиш тука. До една седмица при­готви се и ела. За тръгванието си ми телеграфирай, за да те посрещна на гара­та. Вземи най-необходимите неща за тука и когато видим, че ще има нужда и от други неща, то тогава ще ги взема аз или ще ги прати Дончо. Аз сега не зная и не ми идва наум какво да вземаш, но ти, вярвам, по-добре да се сещаш, защо­то ги виждаш нещата около себе си. Пенсията още не съм взел, но надявам се скоро да я взема. И не се разправяй с никого за нея, защото никой не знае, нито аз, защо се забавя. Но на края на краищата, от това закъснение ние печелим, защото нищо не губим, а напротив - ще вземеш една сума събрана, която ще ни посрещне нуждите и дълговете. За път ще ти изпратя 1000 лева утре или другиден, по пощата. Така че, чакай да получиш парите и тогава да тръгнеш, а в това време се приготви, но, разбира се, безшумно - да не знаят хората где заминаваш. Тръгни с вечер­ния трен, за пристигнеш тука през деня. Но реши и ти? както ти е по-добре. Чакам те с нетърпение. А палатката, вярвам, ще те задоволи, и не слушай Цо- чева. Там ще бъдеш временно, докато, преместя бараката. Което мен е хубаво, и теб ще ти е хубаво, и обратно. Аз нема да [се] водя по чувствата и ума на Цочева и tutti quanti[8] Поздравявам те и те целувам от душа. Амин. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 10. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата (Вчера ти изпратих...) Любезна Юрданке, Вчера ти изпратих затвореното си писмо,, последно, с което ти пиша по- скоро да ми отговориш на писмото ми, а днес получих многоочакваното ти писмо. Разбрах всичко и бързам да ти пиша, че ме изненада, какво си била болна три седмици и сега си слаба, а на мен нищо не ми съобщи досега. Може би, за да не ме загрижиш, но по-добре е в такива случаи да ми съобщаваш болестта, за да се вземат мерки навреме. Сега, за да се засилиш, всяка сутрин ще пиеш по едно прясно яйце, чупено в чаша чай, което веднага ще го разбър­кваш и ще го сърбаш или пиеш топло с чая, но не руски чай, а онзи, който пием. Така ще пиеш 4-5 седмици. А грижите - настрана, те аз ще ги имам. Ти за нищо няма да се грижиш и ще живееш в свободата си. Както виждаш, пенсията е вече уредена и тя ще ни посреща нуждите. Те не са големи и с 3000 лева месечно ще можем да живеем тука. Така че, продай вола, магарето остави на Станчо, който иска да гледа лозята. Ярмамелката дай за 1500 лева, от които 1000 лева изпрати ми ги ведна­га тука. Съгласен съм Юрдан с булката си да живеят в спалната, а Вескини да живеят в новата кухня и долната стая-кухня, но с условие, че ще пазят голяма чистота, ред и благоприличие в цялото имение. Стаята на Учителя, таванската стая и таванът ще останат заключени за нас, гдето ще прибереш всичко наше, докато се върнем във Варна. След една година, когато трябва, ако стане нуж­да, да освободят кьошка. А Станчо, помоли го от моя страна да има грижата да гледа лозето и плодните дръвчета в кьошка и другото лозе и според плодородието и труда му за тях ще си вземе възнаграждението. Аз вярвам в неговата честност и добро­съвестност. Той ще разполага с бараката, но ще се грижи за чистотата й и за замазванието й. С една дума, да се грижат като стопани за всичко, което им се доверява и дава на разположение, за да не се грижим ние тука за нищо. Както ти писах, Юрданке, в последното си писмо, не те поздравих телег- рафически, както ти стори за мен, на именния ти ден, защото вярвах, че писмо­то ми по-скоро ще пристигне, отколкото телеграмата ми. Но не че не съм искал или че съм те забравил!!? Постоянно умът ми с теб..., защото се радвам, че си ми другарка и постоянно това говоря тука на всички сестри, че само една бяла сестра познавам - тя е моята Юрданка, моята вярна другарка.... както и аз съм към нея верен, искрен, чист и благ винаги... Некои вече чели и писмото ти до Сафка, което си писала по покана и диктовка на некой дух. Това ти писмо е четено и на Учителя от Сафка, та, кол­кото Учителят и аз ти се радваме за него писмо, толкова некои сестри те за­виждат... Но добър е Господ. Амин. Ти да не се съмняваш в моята искреност и обич към теб, както аз не се съмнявам в твоята към мен. И нема защо да пра­вим достояние това на света с телеграми и писма. Само Господ да знае това и да ни благослови. Амин. Колкото за това, че не съм се обличал добре, то това да не те занимава и загрижва, защото аз зная най-много от всекиго, а особено повече от сестра Иванова, кога и где как да се нося. Тя по-скоро да научи другаря си Манол с вирнатите като рога нагоре мустаци как да ги засуква и с какво да ги мажи. Ако е дума да си дирим недостатъците, то такива най-много в нея и в него ще наме­рим. Но не подобава на нея, възпитател ката и бялата сестра, да се занимава с мен и моите дрехи, защото аз тука имам и съм удостоен с великото внимание на всемирния Учител, който има грижата за всичко и не съм останал жалък твар на Иванова. Тя да си гледа мъжа и децата, а ние ще си гледаме нашите работи. Кога се срещна с нея, да знае това, ще разбере каква клюкарка е, отколкото бяла сестра. Тя по-скоро е желтата сестра, отколкото бялата сес­тра. И всичко това може да й се каже. Навярно това ще разкажа при удобен случай на Учителя за материал... Такива като нея има много тука и си остават със своите глупости и дертове... Така че: Н. Л. К. Б. Л. С. Б. Л. Е. Л. и В. И. Ч. И. Б. В. Б.[9] Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков П.П. Долните гащи много хубаво си ги скроила и зашила. Направи и дру­гите и ги прати, [подпис] Д-р Иван Жеков 11. Част от писмо (от 9. до 12. страница) от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова Ти се чудиш, че тук, в Изграва, зимно време се работи. Да, така е, защо­то не знаеш какво се работи. А да взема да ти пиша какво съм изработил, работя и ще работя в бъдаще, то значи цяла книга да пиша. Но аз немам време за това и не ме задължавай да ти пиша често, защото не ми остава време да почивам. И затова всички тука се чудят, че безспирно и неуморно ден и нощ работя. И тая работа много ме радва и крепи. Даже преди дни сам Учителят ми каза да не работя толкова, че ще може да ме хване уроки. Аз му казах: «Доко­гато съм при теб, не ме е страх от уроки и от нищо.» И всички се смяха. Да знаеш какъв смях пада тука... Никога Учителят досега не е бил така весел и доволен, както сега, откато съм аз тука. Защото турих ред във всичко. Разбира се, че има недоволни от мен, които по-рано измъчвали Учителя. Само те сега интригуват против мен, но Учитблят мълчи. Един ден в 66 като се оплакали на Учителя от мен, той най-сетне казал: «Ха... докторът... лош. Аз го храня него с острието на меча си.» Всички останали поразени от тия думи на Учителя, за­щото с тия думи той им дал да разберат, че аз му съм мечът.!!?!! И оттогава всички сега ги е страх от мен, т. е. вслушват се в думите ми. Да, само така ще се тури ред и поредък тука, в братството. Всички се измениха. Нема сега анар­хията в Изгрева, всичко е в дисциплина. И в бъдеще ще бъде още [...] 12. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата Любезна Юрданке, Дай това писмо на Кирчо Георгиев, склуптора, и 100 лева, които му дъл­жа. Забравих да ти пиша по-рано да му ги дадеш, защото сега си спомних, че имам да му дължа. По-скоро ми отговори на писмата. Ако некой пита за мен где съм, било частно лице, било некой разсилен или длъжностно лице, то кажи, че съм из провинцията да събирам абонамента на списанието си, както и да записвам нови абонати на списанието. Призовките за мен веднага да ми из­пратиш. Забравих да ти пиша, че да не кажеш никому, гдето съм получил пенсия­та си и колко. Аз вярвам да не си се похвалила на никого. Нали? И особено колко пари съм ти изпратил по празниците. Никой нищо да не знае за нашите работи. Днес светът се занимава само с клюкарство и в никого да не се дове­ряваш, даже на мен и на себе си!?!... Такъв е днес светът. И затова и в Библи­ята пише: каквото дава дясната ти ръка, да не знае лявата ти ръка. Така е. Аз тука голяма поука взех за всичко. Може да се каже, че сега аз следвам в най- висшето училище - гдето лудите се мислят за умни, а умните - за луди. Така е. Остава да свърша и това училище, та после ще видим [какво] ще се прави. Ти, гдето казваше, че не вярваш да имам пенсия, беше права, защото времето доказа, че днес не е за вярвание дали може да стане нещо желано и свое, а може да стане обратното. Искам да кажа, че втората част от пенсията едва ли ще може да я получа на казаното време и навярно пак ще чакаме кой знае колко време. Трябва да се бута... Отговори ми по-скоро. Н. Л. К. Б. Л. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 13. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата Любезна Юрданке, Получих дрехите, които си изпратила със сина на д-р Гочев, който ги е дал на Стойна, която ми ги донесе в Изгрева. Аз много се надявах да намеря в дрехите поне няколко реда, че си получила парите - 6000 лева в затворено писмо, което го дадох в Софийската гара на адвоката Дякович. 'Но за съжале­ние не намерих никакво писъмце, но се успокоих веднага с мисълта, че без­съмнено си получила писмото с парите, защото в него писмо бях ти писал да ми изпратиш дрехите. И при това допущнах, че до 2-3 дена ще получа писмото ти, с което ще ми съобщиш за получаванието на парите. Аз не се съмнявам вече, че си получила парите с писмото ми затворено, но ми става мъка защо до днес не ми съобщи с две-три думи за получаванието им и как ще стане идванието ти тука. И при това продадохте ли вече волчето, както ми писахте? Аз вчера по обед, когато ядях, получих телеграмата за именния ми ден, която ме много зарадва и всички сестри и братя, които бяха дошли тука, в Изгрева, за да видят Учителя. Самият Учител не беше се сетил за деня ми, но когато му поднесох в стаята му карамели и бонбони, за да го почерпя, той се изненада весело и когато му казах, че и Юрданка пък вчера празнуваше деня си, то той ми каза да те поздравя от негова страна, което сега с това писмо изпълнявам волята му. Аз не те поздравих телеграфически, защото пропуснах времето, за да получиш телеграмата ми в деня ти, но мислено бях все при тебе в кьошка през всичките празници. Независимо това аз допущах, че телеграмата ми по- късно ще пристигне, отколкото писмото ми, а колко повече мисълта ми. На новата година, както ти писах, бяхме с Учителя у Люба Чакалова, гдето ми се падна една пара, и у Юрдана Узунова, гдето отидохме с автомобил, нает от брата Коста Руссев и жена му, които взеха Учителя у тях на вечеря, а аз пък предпочетох да отида на гости у братовчедката си Руска, гдето намерих всички братовчеди и майка им, която имено посрещаше гостите на имения си ден - Василка. Аз стоях до 1 часа след среднощ там и на отивание всички ме задъл­жиха да ти пратя техните поздрави и желания да те видят по-скоро тука. Нощу­вах в 66, а Учителят - в Коста Руссев. Днес получих телеграмата от Габровски и кога се видиш с тях, поздрави ги най-сърдечно от мен, като му кажеш, че по неговата пенсия нещо определе­но ще му пиша в скоро време, когато отида при чиновника в пенсионото отде­ление, който ми обеща да издири как стои тя. Пенсионното отделение тука е едно място на най-голямо безредие и безобразие. Без познати и без «пред кума» нищо не може да става навреме!?... Бог да пази България!! Амин. А на Списаревски пенсията, както ми се каза, е в ревизия, но кога ще се върне, не ми се каза определено. Но в петък пак ще отида и ще разбера, както неговата, така и на Габровски пенсията до кой хал е дошла. Грозна навалица има и просто се задушава човек, а се отчайва, когато пък си излезе без да разбере или без да постигне нищо.... Какво си патих аз, докато извадя моята и подтикна до добър край!?... Сега, Юрданке, ако сте продали волчето, прати ми останалата сума- 1800 лева, както ти писах, за да купя една породиста коза и да посрещна една работа тия дни, защото немам никак пари. Тука имам всеки ден работа и нищо без мен не става и затова за утеха си пея тая песен: Сутрин, вечер Палатки сривам Сутрин, вечер Бараки правя Кучета храня Паници мия Картофи беля Всички приемам Всички изпращам Птиченца храня Пчелите гледам За да еволюирам Бял брат да стана!??? Вярваш ли?!! Ти може би вярваш, но аз имам по този въпрос особено мнение... Но все пак при Учителя е най-добре. Лекота, чистота и мир на душа­та, защото той е лекарят, който излекува всички обременени. Да, в това нямам особено мнение. Тука, в Изгрева, само той, аз и Дафинка живеем. И Дафинка остана тука поради това, че е болна и че аз ще имам грижата да я лекувам. Тука, около Изгрева, покрай шосето, близо до къщата, гдето Милева жи­вееше, се продава едно място, което струва 28 лева на квадратен метър. Аз се съгласих да взема 100-150 квадратни метра, за да си направим една дъсчена къща, както ще правят и другите братя и сестри. И ако Учителят каже да се преместим в София завинаги, ще сторим това. Той съветва всички, които имат възможност, да си купят от онова място и да основат една махала на бели братя и сестри до Изгрева. Милева, Толева и други се записаха за това място. Вервам да немаш нищо против това. Накрая изпращам поздравите на всички сестри и братя, които вчера, на деня ми, дойдоха на Изгрева и ги почерпих, както за мен, така и за тебе. Поз­драви Станчо и Мито и всички братя и сестри, които умират за мен и аз за тях..., но с карамели в уста... По-скоро ми отговори. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 14. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 7.IX.1931 г., без завършек София, 7.IX.1931 г. Любезна Юрданка, Получих ти писмото, изпратено ми с момичето на Надзор, но гроздето не получих, защото го е забравило във вагона и не се намери, когато го потър­сиха. И на Учителя казах това на обяеда, който го дадоха варненците в барака­та на Манол Иванов, който, така и другите варненци, не останаха доволни, защото Учителят във всичкото време не им говори нищо по окултните истини, а просто мълча. И, разбира се, защото както Манол, така и Люба веднага почна­ха да го занимават със своите уволнения и с пенсиите си, който разговор него не го интересуваше и затова даже им намекна, че който се пенсионира или се осигурява тука, на земята, прибират го на небето... Но те не го разбраха и продължиха да му пеят за пенсиите си!? Къщата покрих с керемиди, а сега остава да наредим тухлите и да я за­мажем. Тая седмица или до 10 дни ще бъде свършена и ще остане вратите и прозорците да поставим, каквито намерих готови на много евтина цена в една фабрика за такива работи. Така че и къщата ще бъде готова, докато си додиш. Аз ще ти пиша кога да си додиш. Но Олга Блажева много ме измъчва с болес­тта си, а още повече - Райна, които ден и нощ са наедно в стаята затворени и като вампир я изсмуква. Почнах да подозирам, че не им е чиста работата... Все се каня да я изпъдя, но отлагам за настроение и ще й бъде тясно в Изгре­ва... Как не обмисли, че ми я прати в стаята си с ключ в ръка, без да ме пи­таш? Може ли в една къща да живеят мъж и мома, които така са далечни, а само по име са «брат» и «сестра», за които злите язици, каквито ги има толко­ва в Изгрева, всичко могат да говорят, а особено Табакова, баба Анастасия и прочие?! Защо така наивно гледаш и ме излагаш на душевни мъки и грижи, каквито и без това много имам. Ами че те двете са непоправими и двете в едно гърне пърдят... Мария едва се отърва от тях, а ние сами си докарваме беля на главата си. Тя повече няма да види стаята, но нали се наказах, и то сега, когато най-много имам нужда от почивка. Аз на себе си не мога да прислужвам, та и на тях ли да прислужвам?! Да видиш колко безредно и неизметено държат стаята и кухнята, и бараката... Не е за търпение. Няма какво, ще ги търпя още малко, докато си замине в село и... Те и двете са болни душевно, ако да свалят с устата си звездите от небето. Те са тръгнали по един път, по който ги чака лудницата... Три години се търкалят и двете наедно в леглото и се прегръщат и това ги води до Ада при Сатанаил!?... Толкова пъти ги поканвам да се лекуват и не се залавят за това спасително за тях лечение. Защото страстите им ги държат в умопомарчение... Но стига, какво те занимавам с тях!?... Това ще бъде последен път. Нашата къща не е болница за други. Омърси се... Кокошките са добре и досега събрах повече от 100 яйца, които ги държа в гювеча добре запазени. Новият план тия дни ще се обяви в село Слатина и по този план на нас се предава още място и пред нас минава широка улица -1 8 метра, а къщи­те на пловдивчани, на Епитропов, на Манола, на баба Анастасия, на Боян Нед­ков, на Лулчев и на гърбавия Антонио почти се събарят за улица, широка 12 метра, която минава пред нас и пресича мястото на Ковачева отдолу нас и отива до железопътната линия. И отгоре мястото на Симеонов минава една широка улица, която иде от по края на стаята на Учителя и отива пак до линия­та. Трета улица започва от шосето и минава отгоре Балтова и пресича Брат­ската горичка и място и излиза до общинската гора. В другия район така също има улици, които събарят къщата на Капитанов, на Еленка ясновидката и дру­ги. Но на сестрата Керемекчиева не я закачат, за щастие. И да се успокои. А особено на «Брат» Христо, който докара всички свои от Бургас, който купи място и под Симеонов, както в единия район, така и в другия район почти изця­ло пострадва, защото над местата му кръстосват улици... Не за злорадство казвам това; но по всичко съдя, че всички, които ме злословиха и ме злопоста- виха пред всекиго, само пред Всемогущия Бог не можаха да ме очернят, защо­то Той виждаше моите Нему угодни дела, които в полза на всички безвъзмезно в началото ги върших и когато изказаха неблагодарностите си мен, Бог ме отдалечи от тях и ги остави на произвола, т. е. получиха това, което заслужиха. Нищо не става без Божията промисъл... Ти ми пишеш, че си се наситила на Варна. Чудно ми е. Хората с пари не могат да намерят тия удоволствия, а теб ти омръзнало!? Ами сега е най-хубавото време във Варна. Аз, както ти писах, ще ти пиша кога да си додиш. И мен ми се искаше да дода, но поради къ[...][10] 15. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 14.VIII.1930 г., Стара Загора Стара Загора, 14.VIII.930 Любезна Юрданке, Вчера додох тука и след неколко дни пак ще се завърна във Велико Тър­ново, отгдето ще ти се обадя. Ще се отбия и в Пловдив, за да се срещна с братството. Снощи бях в събранието тука, за да се видя с всички. Заварих тук брат Епитропов, който е донесъл наредбата по събора. Наредбата е, че всеко братство ще се събира в града си три дни, в които, както е било досега, ще се четат беседи и молитвени събрания. Дните са 19, 20 и 21 август. Ти как си? Със сестра Керемедчиева ли замина и в същия ден ли, както уговорихме? В Плов­див се срещнах само с Елена ясновидката, която е ослепяла и, горката, не можела да чете беседите и Евангелието, та й е много мъчно и трудно. Видях се с бащата на Стайнов, а Стайнов и Стоицев един ден по-рано заминали: Стайнов с Абаджиев - за баните, а Стоицев - на езерата. Да не се показваш на общинските органи по дълговете ми. Какво правят Чолакови и Иванович? Доволни ли са? Много се грижа за тях, да не би да са недоволни... Много здрави на теб, Дончо и на всички в кьошка. Както ти казах, ще избягваш вечерните ходения по градината и киноматографиите. Само ще по­чиваш и баните мои ще ги правиш. Затова те пратих във Варна, а не на морето. Разбра ли?!! Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 16. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 28.VIII.1930 г., Велико Търново 28.VIII.1930 г., В.Търново Любезна Юрданке, Благополучно тая сутрин пристигнахме тука и се настанихме в братската колиба. Видях се с брат Буйнов, с когото надълго приказвахме. Той спи в брат­ската колиба, защото зет му имал гости в колибата му. Стамат го нямаше, кога­то пристигнахме в колибата, но си доди и ни събра грозде и круши за закуска. Той ще си доди вечерта 10 часа, защото помага във вегетарианската гостилни­ца. Но ние турихме в 5 часа боб и сега, в 91Л, не се е сварил, защото водата е варовита. Затова пък много голям апетит ми се отвори, та ще ядем със сла­дост. Салата с домати и лук направихме, но без масло, както и бобът е без масло - няма в колибата масло!? Утре следобед заминаваме в Пловдив и Ста­ра Загора, гдето по желанието на бащата на болното дете трябва да отидем. Аз ще ти се обаждам, гдето пристигнем и тръгнем. Както ти казах, всеки ден да правиш по една морска баня, и то между 11-12 часа, и да трае най-много 10 минути. А за даванието кьошка под наем ще ти пиша, както и на В. Марков, докато си във Варна, да направи контракта и да го подпишеш. Този кьошк без жива душа, и то душа, която да го чисти и измита, не може. Сам Дончо това не ще може да извърши, защото е зает със своята работа, а още повече, че иска да живее във фабриката. Аз му благодаря за грижите досега и аз ще му се отплатя скоро както подобава. И нашият ангел ще ни ощастливи!?... Наближава вече това вземе. , На всички - много здрави и не грижи се за нищо, а си гледай баните и да посетиш всички братя и сестри и от моя страна. - Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 17. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 30.VIII.1930 г., Стара Загора Ст. Загора, 30.VIII.930 г. Любезна Юрданке, Вчера бяхме и пренощувахме в Казанлък, а днес пристигнахме тука и ще бъдем до тая вечер. Утре сме в Пловдив, гдето ще се срещна със Стайнов, Стоицев и други. Кога ще заминем в София, не зная, но вервам да свърша скоро събира- нието на сумите от списанието ми и брошурата «Моята кокошка». В Казанлък можах да взема 75 лева, които иначе никога немаше да ги получа. Тука надявам се да взема повече. Аз писах на Велислав Марков да се срещне с Балтаджиев и да уговори даванието на кьошка по условията, които му писах в писмото. Уверих се, че тия хора, които искат да вземат кьошка, са били честни и добри, та затова - да не ги изпуснем. Той Велислав ще ми пише и аз ще го упътвам. Искам 16 000 лева годишно, от които половината - в пред­плата, а другата половина - след 6 месеца. Така че, докато си там, да се свър­ши всичко. Велислав ще ти каже всичките условия. Но по-долу от тая сума нема да отстъпя. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 18. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 31.VIII.1930 г., Пловдив Пловдив, 31 .VIII. 1930 г. Любезна Юрданка, Пристигнахме тука в 10 часа сутринта и в 414 следобед ще заминеме в София, гдето в 9-10 часа ще пристигнеме. Ходих при сестра Еленка и там се научих, че братята Стайнов и Стоицев са били в София. Тука е брат Бояджиев, в дома на когото ходихме и постояхме до 11/2 часа следобед на разговор. Зава­рихме ги на обеда, но попречихме им на обеда - не сложиха от яденето си и това ме много учуди, още повече, че явяванието ни ги смути... Няма любов като Божията любов в тая къща... Както и да е, но аз извле- кох голяма поука от тях. Венка ще ти пише и наверно ще иска да я поканиш в София на гости. Но ти ще трябва да й кажеш, че невъзможно е да я имаме - криза има... С поздрав: [подпис] Д-р Иван Жеков 19. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 8.IX.1930 г. София, 8. IX.930 година Любезна Юрданке, Какво става с кьошка - ще вземе ли под наем приятелят на Балтаджиев? И Велислав не ми отговори нищо още по този въпрос, на когото писах в едно затворено писмо. И на него пиша сега една карта пощенска и ще чакам и от двама ви отговор по този въпрос. Непремено да се даде на този човек, защото се уверих, че е бил честен човек. Бях при Учителя и пита за тебе, как си. Поз­дравява те, и всички във Варна. Вчера събираше меда от пчелите в Изгрева и изпрати за нас със Станка 1/2 килограм мед в пита. На никого не е раздал и всички се чудят и завистливо гледат на мен. Оставих и на теб от него. Кога ти пиша, тогава ще тръгнеш за тука. Динева е болна малко и поздравлява те. Ти или Дончо да ми пишете. С поздрав: [подпис] Д-р Иван Жеков 20. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 18.IX.1930 г. София, 18. IX. 930 Любезна Юрданке, Получих писмото на Дончо и разбрах, че ти не си съгласна да се дава кьошкът на въпросния човек, защото е добруджанец и че е бил ненадежден човек... Добре тогава... кой ще бъде в кьошка и кой ще дава наем... Аз казах навремето още на Марийка - ще живее в бараката, а не в кьошка. А ако иЬка, може да разполага и [със] стаята под ореха. Но кьошкът трябва да остане сво­боден, ако не може да се даде под наем за цялата година, та да може през лятото да остане за нас или да се дава на курортисти. Ако обаче намерите добри хора за кьошка, още по-добре, защото наемът ще улесни нас и поддръж­ката на кьошка. Дончо много се изплашил от добруджанеца!?... Той преувеличава неща­та за него. Но не настоявам повече за него, обаче трябва кьошкът да не стои без човек и използувание, защото идват много лоши времена, по-лоши от доб- руджанеца!?!!... Това да знаете добре. Тогава Дончо, и да иска да стои в кьош­ка, ще бъде късно!?!! Да си опечете добре ума в главата... Искам да ми пишеш писмо, за да зная какво ти мислиш по тия въпроси и какво правиш, изобщо, във Варна. Пиши ми веднага. Поздравлявам всички: [подпис] Д-р Иван Жеков --------------------------------------------------------------- [1] Дончо е един от рождените братя на Юрданка. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Н.Л.К.Б.Л. - «Няма любов като Божията Любов.» - формула, дадена от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [3] в точь (рус.) - точно. (бел. М. И.) [4] интизап - остар. вид общински налог, събиран при издаване на свидетелства за продаване на добитък, (бел. М. И.) [5] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [6] «Няма Любов като Божията Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [7] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [8] tutti quanti - всички подобни, всички такива, (бел. М. И.) [9] «Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.» «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!» - формули от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [10] Краят на писмото липсва, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  21. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ 1. Благодарствено писмо от Г. Алексиев * до д-р Ив. Жеков от 1920 г. През 1920 г. се разболях тежко. Благодарение на Вашите лекарства (билки), Вий ме дигнахте от постелята. През 1934 г., края на януари, се поболях от остър бронхит. Достигнах дотам, едва можах да дишам и едва се движех. Благодарение режима и билките, които ми предписахте, грижата, проявена от Вас, през март правех екскурзии до полите на Витоша. На първи май надянах пълна раница и без мъчнотия стигнах височините на Витоша. През юни предприех една екскурзия до Рила с раница значително тежка. Прехвърлих Рупите и отседнах при Седемтях езера (Еди Гьол). Там прекарах един месец. В душата си винаги Ви благодаря за подкрепата, която ми дадохте при най-тежките моменти на живота ми. С почит: (подпис: Г. Алексиев) 2. Писмо до д-р Иван Жеков от Коста Атанасов от 21.XII. 1923 г., Варна Господин Доктор Иван Жеков Тук. Считам за приятен дълг да изкажа сърдечната си благодарност, загдето ме излекувахте от ревматизъм в двата ми крака, от която болест страдах от дълги години и напоследък вече няколко месеца бях тежко болен на легло и която болест излекувахте в продължение на около 20 дена чрез водолечение по методата на Луи Куне. Като Ви изказвам още веднъж моите благодарности, оставам вечно признателен и Ви поздравлявам! Коста Ил. Атанасов 3. Писмо до д-р Иван Жеков от Г. Р. Стайков от 28.I.1929 г. Инженер Г. Р. Стайков Ул. «Иван Вазов» №38 (Станциона) Пловдив, 28ий януари 1929 г. Д-р Иван Жеков София Любезний брат Жеков! Получих писмото ти от 24-ий този месец, съдържанието на което разбрах. Ти трябва да си пробувал за дълго време твоя специалитет и да си напълно уверен в неговата ефикасност. И аз вярвам, че ти си правил много опити с него. Ти може да демонстрираш този специалитет, като държиш у себе си лекарството и да даваш на болния лично ти, за да не попадне в ръцете на други, които може да го използуват. За да патентоваш нещо както твоето, ще дадеш точната формула в своето заявление, разбира се, и там е опасността от присвояване, особено у нас. Колкото за благодетелни хора, за които ми пишеш, това да излезе от ума ти. Няма вече такива благодетели. Всичко сега става за личен интерес. Ако твоят специалитет докаже своето предназначение несъмнено, то тогава много лесно ще намерим хора, които да го купят или влезат в съдружие с тебе. В Америка аз знам една компания, която прави един специалитет специално за маларията, и те на драго сърце ще се заинтересуват, но предварително трябва да им се покаже дейността на специалитета. Ако химическото му съединение е лесно и от лесно откриваеми елементи, то даже в патентната канцелария може да го използуват за сметка на свои приятели, но в Америка може да се нареди да се патентова. Едуард ми пише, че за да патентова своя бездимен барут, му трябвали сто долари. Ти, ако съдим по това, ще струва около 15 000 лв. за един патент в Америка. Щом се патентова, да кажем, в Америка, тогава ще го продадеш или влезеш ортак във фабрикуването му, и в Америка ще има най-голям успех, защото много силни реклами правят. Добре е и в Италия да се опиташ, но най-главното е да си сто на сто сигурен за ефикасността на специалитета. Аз писах на много мои приятели в Америка по землетресението и им описах нашите загуби и нашата невъзможност да ги поправим със свои средства, но само 10 долара получих от двама лекари, мои ученици, в Чикаго. Нито един друг не ми даже отговори, и то сък- ласници от Университета. От това може да съдиш за благодетелността на хората. Те дават на организирани общества само за благодетелни цели, а тази - работа е търговска. Тя е благодетелна само в твоя ум, но не и в техните умове. За тях е важно какво ще могат да реализират от това нещо и ще го опитат дълго преди да турят един долар в него. Пиши ми колко време си го изпитвал и резултатите, та ще видим какво може да се направи. Но аз трябва да съм уверен в това, което ще им предложим. Аз нямам съмнение, че ти си сигурен в твоя специалитет. В Америка има толкова фалшиви лекарства, че ако се подложат на изпит, 90% няма да устоят. Но в Америка, ако само за опит вземат хората, то е доволно, защото Америка е голяма и един език навсякъде. След като чуя от теб повторно, ще пиша в Ню Йорк на тази компания, да ги сондирам какво мислят те, и после ще пиша и на други приятели. Но трябва да имаме доказателства на ръка. Писма са необходими от излекувани хора и пр. Аз тоже се интересувам от твоята работа, и ако бих имал материална или лептата на ръка, бих взел участие парично (златни и сребърни нямам, но което имам, ще ти дам), но сега ще ти бъда в услуга в каквото мога, като пиша тук там и сондирам почвата. Благодарим ви за сърдечните благопожелания и ви принасяме своите. Да живеем в мир и любов, докато сме на Земята. Твой (подпис) Г. Р. Стайков Говори с някои лекари и виж какво ще ти кажат. Но ти може да го ретури- раш поне тука. Коства ли скъпо да се произвежда? [С друг почерк:] Ей, Юрданка, много здраве от мен! И чрез вас - нарочно за нашия любим Учител! Хариета [С друг почерк:] Много здраве и от мен. Ветко 4. Писмо до д-р Иван Жеков от Ст. Бабаджов от 16.V.1936 г., Варна Уважаеми Господин Жеков, Получих и двете Ви писма. На първото немах възможност да отговоря, понеже синът ми бе в Германия и немаше кой да напише писмото ми до Вас. Вашето лекарство ми помогна много в артериосклерозата, от която страдам. Докато преди да го вземам, аз много мъчно си свивах краката и не можех да се качвам по стълбите лесно, днес се чувствувам значително облекчен. Спокойно мога да правя разходки по два-три часа, без да чувствувам умора. Като Ви пиша горното, смятам, че ще Ви бъда полезен, изказвайки Ви благодарността си от Вашето лекарство. Приемете моите отлични почитания: (подпис) Ст. Бабаджов 5. Писмо до д-р Иван Жеков от Б. Лазаров от 19.V.1936 г. София, 19 май 1936 г. Б. Лазаров, декоратор, спец. в Париж, София, ул. «Арда» № 4, тел. 35-28 До Г-н Д-р Жеков, Тук БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО Господин Д-р Жеков, с настоящото изказвам своята искрена и вечна благодарност за напътствията и помощта, които ми дадохте за излекуването ми. В късо време заболях от остър ставен ревматизъм, който бе, както от Вас, тъй и от официалната медицина констатиран. Болестта ми бе в такава силна форма, че вследствие на силните болки, бях принуден да лежа, без да мога най-малко да задвижа която и да било част от тялото си. Вярвах и вярвам напълно във водолечебната метода на Луи Куне и благодарение на тая метода под ръководството на господин Д-р Жеков можах на осмия ден да стана от легло и започна наново физическа работа. Лечението продължи около два месеца, след което време се радвах на пълно здраве, за което, повтарям, съм искрено и вечно благодарен на Господин д-р Жеков. С почитание: (подпис) Б. Лазаров 6. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Атанасов от 19.IX.1936 г. Господин Д-р Иван Жеков, Считам за мой дълг да изкажа моята признателност за съветите и упътванията, които ми дадохте за излекуванието на болестта ми - схващание на пръстите ми в лявата ръка - вследствие на преумора на нервната ми система, което схващание ме озадачаваше, защото професията ми като преподавател по пиано страдаше и можеше да ме лиши от възможността да я практикувам. Опитах електризацията по съветите на един прочут специалист по нервните болести в София, но, обаче, вместо да се подобри болестта ми, то тя се влоши. И затова бях изгубил надежда да се излекувам по официалната медицина. Затова именно прибягнах до Вас като известен природолечител и по вашите съвети и упътвания в непродължително време - 50 дни - с водолечението по методата на Луи Куне, аз получих чувствително подобрение на болестта ми и мога днес да гледам с радост за окончателното подобрение на болестта ми и без мъки да практикувам професията си. За всичко това повторно изказвам моята сърдечна признателност. С почитание: Георги Атанасов (преподавател по пиано, ул. «Тетевенска» № 64) 7. Писмо до д-р Иван Жеков от Д. Бабаджова от 15.XII.1936 г. До господин д-р Иван Жеков София Уважаеми господин Докторе, Изказвам своята крайна благодарност на изпратените от Вас две шишета лекарство (Ваш специалитет) за лекуването ми от Arterio Sclerosa, от която страдам от дълги години и благодарение на това Ваше лекарство, което употребявам вече в продължение на две години, аз се чувствам доста добре. Макар и да съм вече на 82-годишна възраст, аз благодарение на него се чувствам добре, мога да се движа доста свободно, ям добре, но само вегетариански храни, и спя доста добре. Понеже това лекарство ми се свърши, моля Ви, бъдете тъй добри и ми изпратете още едно шише, за да продължа лекуването си с него. Приемете моите благодарности и отличните ми към Вас почитания: Д. Бабаджова, гр. Русе 25.XII.1963 г. 8. Писмо до д-р Иван Жеков от М. Златанова от 9.II.1937 г., Бяла Слатина Уважаеми Г-н Д-р Жеков, С това си писмо искам да Ви изкажа моите най-сърдечни благодарности, загдето ми помогнахте да се излекувам от моята болест - ишиас, артрит, неврит - различните лекари, които ме лекуваха, различни имена й даваха. Цели седем месеца аз бях прикована на легло, измъчвана понякога от ужасни болки. Лежах и в къщи и четиридесет и девет дни в болница. Официалната медицина не можа да ми помогне. Нейните лекари ме лекуваха с прахове, инжекции и нагрявания - електрически, кварцови и рентгенови. Получавах само временни облекчения, и то докато траеше лекуването. След това болките отново се усилваха. Отчаяна от безсилието на официалната медицина да ме излекува, потърсих помощта на природолечението. И благодарение на съветите, които Вие, Д- р Жеков, ми дадохте по природолечението - натуризма - и с Божията помощ, аз се отървах от страшните болки, оздравях и поех отново моята работа в училище. Като Ви поздравлявам най-сърдечно, загдето ми помогнахте да оздравея, моля Ви, приемете моите най-искрени благодарности. С почит: дълбоко Вам признателната М. Златанова 9.II.1937 г. Б. Слатина 9. Писмо до д-р Иван Жеков от Ир. Попова от 11.II.1937 г., София София, 11 февруарий 1937 г. Господин Д-р Иван Жеков Тук Уважаеми Господине Докторе, С настоящото си ида да Ви благодаря за Вашите грижи, положени за пълното и положително излекуване на болестта СИНУЗИТ, от която страдах в продължение на три години, от която болест бях принудена да прибягна даже и до операция. Ног в последния момент, благодарение на Вашите уверения, аз предпочетох да се подложа на лекуване по системата ЛУИ КУНЕ (ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ), от което лечение съм много доволна, защотог освен тази болест, аз се почувствувах много добре с общото здравословно състояние, благодарение, пак казвам, на Вашите грижи, за което повторно Ви благодаря. С почит: Ир. Попова. 10. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 23.VII.1937 г. Машинна стругарска работилница «Технизан» Марко Ажи, конструктор, София, бул. «Хр. Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15 София, 23 юлий 1937 г. Господин д-р Иван Жеков, Рилските езера Уважаеми Доктор Жеков, Получих почитаемото Ви и Ви много благодаря за грижата и за наставленията Ви. Вероятно сега, след като се стопли времето, да е много хубаво към вас. Главоболът, за който Ви бях съобщил, малко поотслабна и поради туй, че днес почва наново да употребява от оставените прахчета (отварата, от която е пила десет дни и след туй седем дни почивка), не й дадох от препоръчаните шипки. Обаче, да Ви призная, не ми беше много ясно от кои именно шипки да се вземат - от сухи миналогодишни или от тазгодишни зелени. Състоянието на майка ми е също добро, както Ви писах, като се прибави и подобрението в преминаването на главобола и сега по-малко се поти през нощта. От сутрешната доза прах остава за още 5-6 дни и не знам като се свърши, какво да правим: да престане да я взима или ще ни посочите какво да правим. Приемете от всички ни нашите искрени почитания: (подпис: не се чете) 11. Писмо до д-р Иван Жеков от Ат. Овчаров от 2.Х.1937 г., София Уважаеми Господин доктор Жеков, Считам свой приятен дълг да Ви изкажа моята голяма благодарност, загдето излекувахте майка ми. Наистина, след като боледува преди около 16 години от жлъчка и лекарите бяха принудени да пристъпят към операция, при която й извадиха жлъчния мехур, ние мислехме, че тя вече няма да страда от чернод- робии заболявания. Обаче през месец май т. г. почувства непоносими болки в черния си дроб и легна тежко болна. Викахме много лекари, но те вдигаха рамене, не можеха да определят причините на болките и й даваха само упойни вещества, за да не чувства. При това тежко положение, Вие с Вашия начин на лекуване не само й облекчихте страданията, но я вдигнахте на крака, затворихте открилата се наново рана и днес тя е в състояние да ходи и се чувства добре. За всички тези грижи Ви изказвам моята най-голяма благодарност. С почит: (Подпис: Ат. Овчаров) 12. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 2.Х.1937 г. Машинна стругарска работилница «Технизан» Марко Ажи - конструктор София, бул. «Хр. Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15 София 2 октомврий 1937 г. Телефон: 2-36-57 Поч. Г-н Д-р Иван Жеков гр. София ул. «Опълченска» 64 Многоуважаеми Господин Доктор Жеков, Изпитвам голяма радост, че мога с настоящото да Ви изкажа моите сърдечни благодарности за напълното излекувание на моята майка, госпожа Кум- бру Б. Ажи, която днес се чувствува съвършено здрава, бодра и жизнерадостна, благодарение на вашето методично лечение, целесъобразно наложената диета и прецизните Ви наставления относно всека стъпка от периода на лечението. Майка ми страдаше от Cholangitis litiasica и за нейното лекувание прибег- нахме до съветите на един лекар специалист - интернист, който в желанието да бъде добросъвестен, потърси многократно консултациите си с видни наши професори. За съжаление, обаче, въпреки страданията на всички нас, въпреки многото лекарства и инжекции, не постигнахме никакъв резултат, и вместо подобрение, получихме едно такова влошение на здравето, че ние и самите лекари бяхме загубили всяка надежда. При тези тежки обстоятелства имах случаен разговор с един мой интимен приятел. Последният, след като му изложих всичките тревоги, които имахме с майка ми, поради болестта й, посъветва ме да се допитам до вас. Именно благодарение на тази случайна препоръка ний получихме ценната Ви помощ, и благодарение на упорития Ви труд и неуморност, стигнахме до този щастлив край. Повторно Ви изказвам дълбоките си и искрени благодарности и с чиста съвест смея да Ви препоръчам на всички познати и непознати. С отлични към Вас почитания: (подпис) 13. Писмо до д-р Иван Жеков от А. Терзистоев от 11.IX. 1938 г. До Господин Доктор Иван Жеков ул. «Опълченска» № 64, София Господин Докторе, Считам за морален дълг да Ви изкажа моята сърдечна благодарност и признателност, че с Вашите познания по природолечението, справихте се с едно мое сериозно нервно разстройство. Повтарям, благодарение на Вашето системно насочено водолечение, Вий се справихте много бързо с болестта ми и ме излекувахте, за което не мога да намеря думи да Ви се отблагодаря. Благопожелавам Ви здраве и дълъг живот, да помогнете и на други страж- дущи болни, като ги насочвате в правилното природолечение. София, 11. IX. 1938 г. С почитание: (подпис: А. Терзистоев), фотограф, ул. «Ц. Елеонора» 23 14. Писмо до д-р Иван Жеков от Анежка Цорнова от 12.I.1939 г. Единствено на Господин Доктор Жеков мога да благодаря за моето излекуване. През 1937 г. се разболях от яйчници и разбрах, че с търпение и постоянство в природолечението ще мога да се излекувам. Благодарение на упътванията на Д-р Жеков, който отлично владее природолечението, аз си възвърнах здравето и се чувствувам весела и бодра. Анежка Цорнова 15. Писмо до д-р Иван Жеков от Хенрих Споуста от 12.I.1939 г. Господину Доктору Жекову Господин Докторе! Миналата година в януарий бях се разболел от простуда. Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм. Температурата над 39. и охота за ядене изгубих. При това ми положение аз бях се помирил с мисълта, че всичко е готово - само да се повика поп. Но аз взех щастливо решение наместо попа да повикам Вас. Вашите съвети ме доведоха до убеждение, че над всичкото е най-ползотворно природното лекуване, за което имам да благодаря на Вас, че съм днес относително в здравословното състояние добре при моята 72-годишна възраст. Хенрих Споуста, пенсионер София, 12 януарий 1939 г. 16. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров OT29.VIII.1939 г. ИНСПЕКТОР При Българска Земеделска и Кооперативна банка Централно управление, СОФИЯ Георги Ив. Овчаров София, 23 август 1939 г. До П. Г. Д-р Иван Жеков Изгревът Тук Уважаеми г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни. Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София. Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение. Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства. Организмът на майка ни, жена на 56 години и 3 възрастни деца, макар и външно твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани. Вън от това тя е била неколкократно оперирана, при което са й били отнети апендиксът и жлъчката. След като всичко това е било отдавна ликвидирано, през м. май 1937 г. майка ни заболява отново от някаква неизвестна болест, при което й се явиха много силни болки в областта на кръста и дясната предна страна около диафрагмата, изобилие на лиги в устата и висока температура. Това болестно състояние продължи 22 дни, като в това време нито един от виканите лекари не можа да установи и се справи с болестта, а вземаните лекарства очевидно не даваха търсените резултати. Така се стигна щото състоянието на майка ми ежедневно да се влошава, а лекарите се видяха безпомощни и ни дадоха да разберем, че положението й е безнадеждно. По волята на Бога и по една щастлива случайност брат ми Атанас среща свой приятел, който му препоръча да се обърнем към Вас и след това и двамата заедно идват да Ви потърсят. Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие, уважаеми г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб. Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на майка ни удивително бързо започна да се поправя, така че фактическото излекувание биде завършено само в течение на един и половина месеца. Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна. Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви. Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител. С всичко казано дотук ние още далеч не можем да опишем голямата психологическа паника, от която Вашето любезно, спокойно и самоуверено действуване ни избави. Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни уважение и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост. В очакване провидението да ни даде възможност по някакъв начин дейно да изразим нашата признателност, почтително Ви поздравлявам от името на моите близки и от мое име. Ваш: (подпис) 17. Лечебен мехлем за всякакви рани С д-р Гарофалов, син на нашия брат Гарофалов, при една среща случайна, дори неприятна, с един руски войник става в последствие едно запознанство и сближение. Войникът му съобщава, че пепелта, получена от борови дърва, е най-положително средство за лекуванието на рани. Той, след като се скарали, разказва приключенията си на д-р Гарофалов, че в едно сражение срещу германците в Украйна бива смъртоносно наранен и в несвяст заринат от граната. След известно време щастливо се свестява и се освобождава от пръстта, като полазва по корем. Изкачва трапа и се довлича на повърхността на земята. Като се окопитва и ориентира, решава да търси частта си, ранен в главата, почти с разрушен череп. Случайно попада в едно село, гдето всички селяни напуснали домовете си. За голямо щастие нему, в селото намерил само двама души - дядо и баба, които му се отзовали радушно и родителски и го прибрали в къщата си. Той им се молил да завържат раната му, която вече била замърсена и замирисала. Старите дядо и баба се чудили какво да посипят на раната му и да я завържат. Но по настояванието на войника, те решили да я посипят с пепелта от огнището, гдето горели дърва от борови дървета. Войникът, с така посипана и вързана рана, заминава да търси войсковата си част и наистина, след няколко дни се добира до една военна санитарна част из бойното поле, гдето лекарят преглежда много внимателно раната му и остава учуден, че раната наистина била добре подобрена и дори започнала да зараства. Този факт силно заинтересова лекаря и пожелава да издири с какво е била посипана раната и где. Войникът уверява доктора, че ще може да посочи селото и двамата дядо и баба, които именно са посипали раната и му я завързали. И действително, лекарят наедно с войника с такси отиват в селото и намират двамата стари - дядо и баба. Докторът ги разпитва какво са посипали на раната на войника, а те му посочили огнището с пепелта, гдето горели борови дървета. И, за да се увери, че именно пепелта от борови дърва е била чудното лекарство, те му казали, че само такива дърва горят в селото и други дървета не растат в околността. Така лекарят открива чудното лекарство за рани и става причина да се подложи на проучвание в ред случаи на разни видове рани и да се установи лечебното му действие и стойност. И наистина, лекарят урежда в частта си приготовлението на пепелта и в пакетчета я праща в другите санитарни войскови части, гдето я употребявали изключително за разни видове рани без никакви усложнения на раните. А най-важното е, че тази пепел по ефикасността си четворно пъти надминава другите за тая цел известни скъпи и прескъпи специалитети, от които все пак известен процент рани не зарастват и положителни резултати не дават и в някой случаи безнадеждно неизцерими. София, 25.7.1948 г. Подпис: Д-р Иван Жеков Печат: (Беседи на Ветеринарен лекар, Редакция Варна) 18. Писмо до д-р Иван Жеков от Петър Кирчев Петров от 27.VI.1949 г., София София, 27 юний 1949 г. До Д-р Иван Жеков Драги Докторе, Отдавна исках да ти се обадя и писмено да ти изявя моята голяма признателност и благодарност за грижите, които положи по моето излекуване от захарната болест. Това аз съм ти и лично засвидетелствувал неведнъж, но исках в твоята скромна архива да остане един спомен - благодарствено писмо по моето излекуване. Това го правя още повече и за това, че не бих можал да изявя моята благодарност чрез пресата, намирайки го за нетактично и много рекламно, обстоятелството, което аз искам да не се смята, че е такова. И тъй, Драги Докторе, след като ми излекувахте само чрез няколко намазвания миналата година една нанесена на дясната ми ръка дълбока рана от самонараняване, падайки в един дълбок вир, аз замолих да положите грижи и за моя стар диабет, който лекувах в продължение на 2-3 години посредством общопознати лечебни средства и диети в медицината, които допреди да почна да ползувам билките, които ми давахте, нямах съществен резултат. След като, обаче, на два или три пъти получих билки от теб, които аз пих съгласно предписанията ти, в продължение на няколко месеца, след направената анализа на кръвта и урината ми, се констатира, за голяма моя приятна изненада, че захарта в кръвта ми бе спаднала на нормално, тъй и в урината - нито следа от захар. Аз изказвам, както казах по-горе, писмено благодарността си, още повече, че след като вече бях напълно здрав при желанието ми дати се реванширам и възнаградя за голямата услуга, ти отказа да сториш това под каквато и да е било форма, а това ти тогава го сметна като акт на човещина и състрадание на един болен с напреднала веч като мойта възраст човек! Още веднъж благодаря от мое име и от името на моята съпруга, която днес наравно с мен се радва за постигналите резултати от излекуванието на диабета ми, виновник за което си само ти! Сърдечно признателен привет: Петър Кирчев Петров ул. «Граф Игнатиев» N° 3, София (подпис: П. Кирчев) 19. Благодарствено писмо до д-р Иван Жеков от семейство Кръчмарови от 24.IV. 1950 г. София, 24.IV. 1950 г. Благодарствено писмо от семейство Кръчмарови, бивши жители на гр. Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни. Не, Докторе, ние никогиш няма да Ви забравим! Спомнете си! Тогава ние, макар да бяхме бедни, поднесохме заслуженото Ви възнаграждение за лечението, но Вие отказахте, въпреки молбите ни... След това с Вашите постоянни връзки и наставления, ние със съпругата си помогнахме в лекуването на много болни, между които излекуван бе по чудо и брат ми Георги, умопомрачен, следствие изтезанията на фашистката полиция. Излекувани бяха децата на Вяра Македонска, бивша народна представителка, избрана от Варна. Излекувана бе Павлинка К. Цонева от остър ревматизъм на ставите и от албумин, съседка на Вера Македонска, преди което бе лекувана, а после осви- детелствувана като здрава от д-р Нено Николаев, бивш управител на Варненската маринска болница, народен представител, а сега дипломатически представител в Прага, Чехословакия. Сега майка на две деца, омъжена за Атанас К. Атанасов, кондуктор по трамваите в София. Излекувано е момиченцето Ли- лянка, дете на пенсионера, бивш висш чиновник в пощата, на когото името не помня, тогава живущи на ул. «Каблешкова» № 15, в дома на пенсионера Арнаудов. Излекуван по Ваше наставление е синът на пристанищния работник Симеон Събев, на име Любчо, когото снехте от смъртния одър след угасване свещите, поставени от родителите му, сега развит младеж и наверно е служил и войник в народната армия. Лекуването му бе, ако не се лъжа, през 1926 г. и сега живущ при родителите си на ул. «Братя Бъкстон» N9 31. Излекувани са двете деца на гражданката Димонка, мъжът на която бе железничар, сега покойник, живущи на ул. «Каблешков» № 11. По Ваше наставление излекувани са от Вас в гр. Варна, сега Сталин, безброй болни от различни болести. Излекуван бе по Ваши наставления младежът Коста Атанасов през 1920 г., син на покойния военен капелник Атанасов, от остър ревматизъм в ставите, тогава живущ в наследствената им къща на ул. «Каблешкова» № 15, Варна. Спомням си, че същият бе на легло и от ревматизма, изкривен бе и вратът му. Драги Докторе, Да, аз, обаче, не отричам и официалната медицина, която крачи с голямо темпо напред. Нима ще отречем ефикасното лекуване на пеницилина? Нима ще отречем стрептомицина, с който доказано лекуват туберкулозата? Нима ще отречем серума, с който лекуват дифтерита, от която болест преди умираха 99%... Ами серума против чумата, холерата, сифилиса, против гонококите, а също и други и други болести. Нека да не забравяме и хирургията, която прави чудеса, присаждане гледци и др. Вие сте лекар и по-добре знаете от мене, че много от лекарствата се произвеждат от билки, а Кнайп е лекувал с билки. Според мене билколечението не е забранено, иначе, не биха позволили да се отварят магазини за билки. Не е забранено също и природолечението, иначе нямаше да се пращат работниците по курорти за промяна на климат, въздух и водолечебни бани. Прочее, днешната народна власт не ще пречи никому, който помага на народа, стига да не се върши онова, което ставаше в частните клиники на различните лекари специалисти и сегашните съботори-лекари. Болшевиките помагат и помогнаха на Мичурин да работи в направление на своето учение. И действително, той направи преврат, революция в изменение видовете на растенията и животните, т. е. той допълни Дарвина, тъй както Ленин допълни учението на Маркса... Прочее, ако Вие лекувате захарната болест, докажете го и Вашето име ще го славят тъй, както Кох, Кюри и др. Още веднъж изказваме от все сърце благодарност и пожелаваме Ви живот и здраве, за да бъдете все тъй полезни на обществото и принасяте с лечението си радости. Сърдечен признателен привет: (подписи А. Кръчмаров Е. Кръчмарова 20. Писмо до д-р Иван Жеков от 3л. Чуклева от 4.VI.1950 г., София София, 4.VI.1950 г. Уважаеми Д-р Жеков, Искам писмено да си изкажа благодарността за лекуването на моята болест (цироза на черния дроб - Cirrhozie hepatis ), от която болест страдам от 2 !4 години и ме измъчваше много. Благодарение на Вашето природолечение с билки се спасих и отивам на голямо подобрение. Ще продължавам и занапред Вашето лекуване и Вашите съвети, докато напълно оздравея. Втори път Ви благодаря за всичко! С почит: Зл. Чуклева 21. Писмо от 24.VII.1950 г. До другаря Д-р Иван Жеков Тук. Уважаеми др. Докторе, Искам още веднъж, жена ми и аз, преди Вашето заминаване да изкажем благодарността си за големите грижи, които положихте за сина ни. Както и Вий казахте, можем да смятаме вече, че той е избавен от Вас от смъртта и с всеки изминат ден става все по-добре. Ний никога няма да забравим деня 20 април т. г., когато, изписвайки сина си от....................... в много тежко състояние, със страшната диагноза, поставена от лекарите - «остио саркома» и с ужасната присъда - смърт, дори и, ако се решим да му ампутираме крака - деня, в който Вий се заехте с неговото лекуване, и още тогава ни уверихте, че ще го излекувате. Днес, само три месеца от този ден, Ванко е по-поправен, откакто беше преди заболяването, кракът му е почти изправен и туморът - почти изчезнал. * ИЗНОВО: 6-а беседа от Учителя, държана на 1.XI. 1931 г., София - Изгрев. - В: Новата Ева. Издигнете жената! [Неделни] беседи от Учителя. София, 1931 г. (бел. М. И.) Тук публикуваме беседата, преписана от д-р Иван Жеков на стария правопис. Прилагам я тук за обяснение на следващия материал за Михаил Иванов, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) Ний сме на почивка сега с двете си деца и оттам Ви се обаждаме. Ванко се чувствува много добре. В най-скоро време започва седящите бани и дано, докато се върнете, Ванко да е вече съвсем здрав. Пожелавам Ви приятно прекарване в Рила и всичко най-хубаво, което могат да пожелаят родители, които Ви смятат за спасител на техния син! С отлично почитание: (подпис) Павел Ив. Табаков 24.VII.1950 г. 22. Писмо до д-р Иван Жеков от Т. Ст. Статкова от 20.XII.1951 г. Драги Докторе, С настоящото Ви изказване най-голяма благодарност за дадените от Вас съвети и лекарства «треви», които, като ги употребявах системно и след като спазвах строго диетата, която ми наложихте, аз успях напълно да се излеку­вам. Като имахте предвид, преди да Ви посетя Вас, бях обиколила доста много лекари и те ми даваха най-разнообразни лекарства, обаче, за голямо съжале­ние, не само че не ми помогнаха, а напротив, ми влошиха много повече болки­те. И най-накрая бях принудена да отида в майчин дом и след като ме гледаха там няколко души лекари, решиха, че трябва да ме оперират, т. е. половите органи да ми извадят напълно, за да ми спре сърбежът и раничките, които се появиха тогава по половия орган отвън. Благодарение на Вас, Докторе, на тре­вите, които ми дадохте, не само, че не се оперирах, но и напълно оздравях, за което още един път Ви благодаря горещо и ще разправям за Вас на всеки, когото срещна. 24.XII.1951 г. София Тинка Ставрева Статкова - живуща на ул. «Дончо Ватах» № 7 - София Подпис: Т. Ст. Статкова 23. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров от 20.XII.1951 г. София, 20 декември 1951 г. Георги Ив. Овчаров Гладстон 46, София До д-р Иван Жеков, Тук. Уважаеми Докторе, През 1944 г., пребивавайки в гр. Бургас, навярно вследствие преумора, заболях сърдечно. След като обикалях няколко лекари из града и след като си направих кардиограма, върху последната бе диагнозирано - ангина пекторис никот. В течение на няколко години след това си влачих болките, без да взема сериозни мерки за излекуването си, докато нуждата ме застави да напусна това свое небрежно отношение към здравето си. Вече бях чувал за Вас и знаех доста случаи на странно ефикасните ре­зултати от Вашата лечителска интервенция. Отнесох се към Вас за съвет и лечение. Не съм нито вегетарианец, нито въздържател и вярвам, ще си предста­вите неохотата, с която приемах съветите Ви. Все пак, в интереса на здравето си, аз трябваше да възприема препоръ­чания ми от Вас метод на лечение. Бързам да отбележа, че още при употребата на втората доза от дадени­те ми от Вас билки, аз се чувствувах вече отлично, облекчен от всякакви болки и със спокойното самочувствие на здрав человек. Положението ми се подобряваше непрестанно и днес аз се считам от­давна вече напълно излекуван и здрав. Това се дължи очевидно само на Вас и дадените ми от Вас билки, уважаеми Докторе, поради което Ви съм особено задължен и признателен. Отбелязвайки накрая напълно безкористния Ви начин на лекуване, с ко­ето основателно трябва да бъдете горд, аз искам с настоящето си специално да изтъкна своята особена благодарност и почит към Вас! Ваш предан: (подпис) 24. Писмо до д-р Иван Жеков от Юрдана Ив. Овчарова от 25.XII.1951 г. София, 25 декември 1951 г. До Д-р Иван Жеков, Тук ЮРДАНА ИВ. ОВЧАРОВА Ул. «Жданов» 28 София Уважаеми Докторе, Чувствувам свой приятен дълг да отново да изразя моята и на близките телност за щастливото ми излекуване, вещи и благородни грижи. Драги Докторе, Ви отправя настоящето писмо, в което ми безкрайна благодарност и призна- което бе възможно само под Вашите И до днес не зная каква бе болестта ми, която ме бе свела бързо на легло, изтощаваше ме ежедневно и аз чувствувах вече изчерпването на пос­ледните ми сили, което ме свличаше сигурно в гроба. Гледаха ме безрезултатно различни лекари и един след друг се отказва­ха да могат да ми помогнат. Не можаха дори да установят точно диагнозата на болестта ми. Единствен д-р Клайн от Българския Червен кръст се съгласи да ме вземе на «изпитание», на което близките ми не се съгласиха, а аз предпоче­тох да си умра в къщи, вместо под ножа на «изпитанието». При това положение, при пълната ни безнадеждност и безпомощност, един щастлив случай ни насочи към Вас, за да получа чрез Вас своето изцерение. Подложена на една извънредно строга, граничеща с глад диета, но при безусловното и точно изпълнение на нарежданията Ви, аз, по пътя на приро- долечението, с приготвените ми от Вас билки и др. състави, макар и бавно, в течение само на няколко месеца напълно възстанових разрушеното си здраве и ето вече 14 години оттогава, слава Богу, не съм боледувала от никаква по- сериозна болест. С оглед на това, позволявам си да отбележа, че името Ви, уважаеми Докторе, и днес и винаги се споменава от мен, както и от близките ми навсякъ­де с особена почит и благодарност, а с настоящото си писмо желая отново да Ви уверя в безкрайната ми към Вас признателност. Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност: Юр. Овчарова 25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева от 18.111.1952 г. Уважаеми Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарнос­ти за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време. След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас честно отношение и успокоение. С това мое писмено обръщение към Вас аз бих искала да Ви окуража и с нова вяра във Вашия начин на лекуване да продължавате да помагате на нуждающите се като нас хора. Ето затова аз накратко желая да споделя и разкажа за пътя на болестта на моя другар. Първите признаци на болестта - припадъци с изпадане в пълно безсъз­нание - започнаха още през 1944 г. Той беше подложен на прегледите и леку­ването от редица лекари - специалисти на сърдечни, вътрешни и психиатрич­ни заболявания. Никой от тях не определи правилна диагноза. Тяхната конста­тация беше отчайваща, безнадеждна. Действително, състоянието му не се про­меняше, докато те го лекуваха. Тогава се насочих към народните билкари. Свър­зах се с няколко, но и те не ми помогнаха. Когато дойдох при Вас, д-р Жеков, Вие ме успокоихте и предупредихте, че ще му помогнете, но в продължение на повече време. Аз упорито следвах Вашия метод на лекуване и давах редовно от посочените от Вас.билки. Разбира се, че и към всичко друго, и вегетариан­ския режим, на който Вие най-много държите, той неотклонно спазваше. Така, благодарение на нашето старание и изпълнение на Вашите ценни съвети в продължение на почти две години (аз дойдох при Вас в началото на април 1950 г.), днес аз съм доволна, че виждам мъжа си съвсем променен, далеч не в онова състояние, в което беше, когато се явих при Вас за помощ. Вече ония силни припадъци съвсем се разредиха, почти изчезнаха. Само от време на време се появяват леки смущения, които сравнително съвсем леко се понасят. Вие, скромният човек, който аз често безпокоях и отрупвах с въпроси и който почти всякога с готовност, без никакво хоноруване, ме посрещахте, Вие ми направихте истинско добро. Аз Ви желая още живот и здраве и сили, за да можете да подпомагате в нужда страдащите като нас човеци! С голяма признателност още веднъж Ви благодари: Ю. Георгиева 18.III.1952 г. София
  22. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Първи въпросник към Цветана Щилянова 1. Биография на Щилянова. 2. Художествена академия. 3. Как се е запознала с Учителя. 4. Опитности с Учителя. 5. Как е дошла идеята за рисуване на Учителя? 6. Скици - правила ли е скици предварително на Учителя? 7. Какво представляват оригиналните скици? 8. Скицник? В него нарисувани ли са или са събрани оригиналите? 9. На какъв картон и формат представляват оригиналите? 10.Колко броя са? 11.Скиците у Петър Филипов какво представляват? 12.Тя подарила ли е оригинала на Учителя или го е продала? 13.Скиците подарени ли са или продадени? 14.На кого са дадени скиците? 15.Има ли скици за Учителя у нея? 16.Ако има скици, да ни ги даде срещу заплащане. 17.Има ли портрети у нея на Учителя? 18.Има ли писма от Учителя до нея? 19.Има ли снимки от братството и Учителя? 20.Има ли тетрадки и записки? 21.Нейни бележки от Школата? 22.Записвала ли е опитностите си? 23,Има ли творчество, поезия, проза за Учителя и Школата? 24.Има ли вещи от Учителя? 25.Нейни снимки, лични, родови, с братството? 26.Дали има картини - портрети от Учителя, рисувани от Борис Шаров? Горният въпросник изпратих по пощата на Цветана Щилянова, в отговор на който получих писмо без дата с клеймо от 15.04.1988 г. Ето отговорите. Второ писмо - 15.04.1988 г. Забележка: Първото писмо от 6.03.1988 г. е към т. 8. „Изповед на една душа", Б. - Съпругът. 1. Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак от честен и смел баща, убит от турците. Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари - никога. Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен патриот - Велчовата завера - обесен от турците. Завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Неизразимо предана майка, на нея всичко дължа, тя имаше дарбата на художничка, но „в този живот беше изпратена с други задачи", казваше Учителят. 2. Постъпила в рисувателното училище на 14 години, а след 5 години, вече превърнато в Академия, още 3 години, за да ни се признае висше образование. Значи следвах общо 8 години. По-късно в Париж. 3. Бях около 4 годишна в Сливен. Учителят посещаваше различни семейства, измерваше главите с метални кръгове и си записваше. Родителите ми питаха за нас, децата. Той казал за мен, че ще стана художничка. Също тъй се сбъдна каквото е казал за брат ми и сестра ми. 4. Нищо не си спомням, освен че в Негово присъствие мълчах благоговейно. 5. Завърнала се от Париж след 4-годишна специализация през 1933 г., въпреки сериозната ми подготовка, нямах работа, не печелех нищо. Тогава мама ме посъветва да нарисувам Учителя, че това може да ми донесе благословение. Той се съгласи, позираше ми най-внимателно, каза ми няколко думи за изкуството - изненадана бях от познанията Му. Когато портретът беше готов, каза, че желае да си го купи, колко ми дължи. Аз Му го подарих. Посъветва ме да дам изложба. „Ти по този път ще успееш." Наистина този портрет ми донесе благословение. Още първата ми изложба -1934 г. имаше голям успех и заваляха толкова много поръчки, че рисувах от сутрин до вечер. 6. Правила съм много скици - всички предадох на Петър Филипов. 7. Оригиналът е един. Нарисуван с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50x65, сиво-бежова с дата - не помня точно - около 20 февруари 1934 г. (Забележка: Портретът е от 14 февруари 1934 г.) 8. Скиците никога не прерисувах. Всичко съм предала на Петър Филипов. 9. Отговорих погрешно при номер 7. Повтарям, оригиналът е един, рисуван върху сиво-бежова хартия, френска, 50x65 см., с пастелни бои. 10.Сигурно са доста много на брой, поръчваха ми копия за салоните на разни братства в провинцията, също и частни лица, но доста от тях са унищожени. 11. Никак не си спомням. 12. Подарих го. (Подробности в т.5). 13. Всичките са подарени. 14. На Петър Филипов. 15,16. За нищо на света не ще приема пари, но нямам скици. Ако случайно открия нещо, ще Ви пиша. 17. Не, няма. 18. Да, единствено писмо, изпратено ми в Париж. Преди години Петър Филипов ме помоли да му го дам, после ми го върна, като каза, че то няма никаква стойност, че то е съставено напълно от Боян Боев, когато сме имали задачата да напишем най-хубавото писмо. Наистина, всички мисли в него са взети от беседите или по-право, се срещат и в беседите. Написано е на пишуща машина, накрая Учителят се е подписал със своя характерен подпис. Но съдържанието на писмото е напълно отговор на моето, в което му бях писала, че пред голямото изкуство, което срещнах в Париж, в музеите, се чувствам обезкуражена, почти отчаяна. Това писмо ми вдъхваше вяра и импулс за работа. То за мене е скъп спомен, но в момента не го намерих. Когато и да е, ще Ви го предам. (Забележка: Писмото е писано лично от Учителя.) 19. Не. 20. Не знам. Ако пазя нещо, ще е скрито някъде много надълбоко. Не можах да намеря. 21. Едва ли пазя. Не владея стенография и записвах много съкратено. След време сама не можех да ги разбера. 22. Не. 23. Не. 24. Не. 25. Не. 26. Не. Втори въпросник - Въпроси към една душа - Цветка Щилянова 1. Какво е казал за брат Ви и сестра Ви, което се е сбъднало? 2. Казвал ли е нещо за родителите й? 3. Имат ли родителите й опитности с Учителя и да се опишат. 4. Да опише как е позирал Учителят. Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала. 5. Колко време е позирал? 6. Колко сеанса? 7. Подготвяше ли се специално за позирането? 8. Обличаше ли се специално за позирането? 9. Колко часа и колко сеанса й е отделил, за да бъде нарисуван? 10. Достатъчно ли е било времето, което Той й бе отделил? 11. Колко време продължи позирането? 1-2 месеца или? 12 .По кое време е позирал? Сутрин, обед или вечер? 13. Ако открие някоя скица, молим да ни я предаде. Кога и как са рисувани? 14. Рисувала ли е обекти от братския живот - салона, Рила? Има ли портрети от братския живот? Ще може ли да ни ги предаде? 15. Писмото до нея е с голяма стойност поради това, че Учителят по онова време понякога лично е писал на машина (пишуща) или е диктувал на машинописките, като отдолу се е подписвал лично. Така че нейното писмо е от Него. Умоляваме да ни го предаде. 16. Умоляваме да потърси нейни тетрадки и записки от онова време, които са много важни за нея и ни ги предаде за съхранение. 17. Интересуват ни лични снимки и снимки, в които са включени образите на рода й, баща й, майка й, нейни като дете, ученичка в Художественото училище, снимки от Париж, снимки от изложбата, снимки от времето на Школата, където е и тя заедно с майка си в присъствие на братя и сестри или на Учителя. 18. Има ли рецензии на изложбите? Молим да ни ги предаде. 19. Има ли платна, които в момента не й трябват, за да ги съхраним. Те ще бъдат запазени като нейни произведения. Ако има такива платна, ние имаме възможност да ги заплатим, но поемаме отговорността пред нея и пред Учителя да ги запазим. 20. Дали има дневник? 21. Ако има платна, скици и др., бихме ги запазили като нейно творчество. 22. Всичките ни въпроси са насочени за изясняване жизнения път и творчеството на художника Цветана Щилянова, на която лично е позирал Учителят. 23. Имали поезия, проза? 24. Ще може ли да опише случки и събития от времето на Школата на Учителя, на които е била свидетел? 25. Ще може ли да обрисува образите на някои възрастни приятели, които е познавала, и които отдавна са заминали. Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев, Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и др. 26. Има ли кореспонденция, писма, картички, снимки от възрастните приятели? 27. Съгласна ли е да ни предаде цялата си лична кореспонденция, включваща писма, снимки, картички, бележници? 28. Знае ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познава ли други художници, освен Влаевски, които са рисували Учителя? 29. Какво знае за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Има ли кореспонденция с него? 30. Ако може да напише впечатленията си от комуната в Русе, съборите в Търново и София. Да напише какво занае за Никола Каишев, Иларионови и Мария Казакова и др. Трето писмо - 12.05.1988 г. Забележка: В отговор на втория въпросник получих писмо от 12 май 1988 г. Мила Марийке, Понеже Ви пиша на части, боя се, че повтарям по зададените въпроси. Ако е така, извинете! 13. След портрета, рисувах много скици с молив по време на беседи, често под рисунката записвах по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнаха да искат рисунки. Учителят ми отправи няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която цареше, докато Той говори, внасяше се смут. Сядах на друго място, повтори се същото - разчуло се, че подарявам, ангажираха ги още щом започна. Не след дълго Учителят ме повика: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той беше много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казах. „Казах вече! Щом сте готова, донесете ми ги!" Беше много трудно, но след няколко дена успях - някои ми се поразсърдиха, отбелязаха имената си с надежда, че ще им ги върна. Занесох ги. Той ги разгледа внимателно и ми каза благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имаха прилика, но имаше и много сполучливи. Бяха доста на брой - около 15-20, а може би и повече. (Отговори по първия въпросник - забележка от М.М.) Всички скици са оригинални - не съм ги прерисувала. Скицник нямам. Скиците правех върху бяла хартия с размери приблизително около 9 см. на 12-14 см. (Може би те са откупени от вас). 14. Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки. Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки. Всички много го уважаваха и обичаха. Б) Сестра ми: „С много дарби, но да пази дробовете си!" Казва се Роза. Силно е желаела да стане певица, с много хубав глас, играла е в детски пиеси, оперети главна роля, но баща ми не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Студена зима. Стаята с пианото е неотоплена, тя получи воден плеврит, тъй много отслабна, че не може да се движи и говори, косата й пораства около 20 см. съвсем бяла. Мама я моли да дойде Учителят да я види, а тя: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" (По-късно казваше: „Нали аз си исках мотиката?") Млад, опитен лекар се грижи ден и нощ за нея, изважда със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казва на мама, че всичко е направил, остава само едно - промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знае дали тя ще издържи. Тя отказва. Тогава мама помоли Учителя. Той дойде веднага. Завари лекаря и сестрата. Учителят поглежда с малка лупа ръката й и казва: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мисли: „Не виждам ли аз, че умирам? Но Учителят, свята личност, няма да ме изплаши!" Той казва: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре!" - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се нареди." Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица. „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, иска да му свиря, а е и ревнив - не иска да излизам за уроците. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценява, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той е във възторг. Уроците започват веднага, Мара я обича. „Розке, много си слабичка!" Приготвя какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плаща скъпо, мама й уши няколко хубави рокли. Познати на Мара поискват уроци и за техните деца. Следващото лято завеждат сестра ми във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпраща за зимата и товари готови нарязани дърва, адресирани до мама. Минаха години, сестра ми искаше да заплати дължимото. „Не, нищо не ще приема! Направил съм го от уважение към вашата майка!" В) Новите въпроси ме задължават да разкажа повече подробности. Родителите ми наеха самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. (Тя и досега стои, макар и доста преобразена.) В тази къща влязох 12-годишна, а излязох 21-годишна мома. Там идваше Коста, боледува сестра ми, идваше Учителят. Двуетажна, долу кухня и трапезария, еркерен вход, два гостни. Горе - моята стая, спалня на мама и тате - еркер - 2 стаи за сестра ми, в първата пианото. Брат ми Асен спи временно на кушетка в трапезарията. Къщата е навътре в двора - тиха, обърната на юг, но не винаги хигиенична. Пред нея високата къща я засенчва. Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го назоваваше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. В къщата ни на ул. „Евлоги Георгиев" 51 бе идвал Коста, там боледува сестра ми, там идваше и Учителят. Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста ми помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария. Неговите близки бяха против връзките му с братството, той отказва всяка издръжка от тях, чука камъни за мозайка при Бертоли, всички се стремят да му помогнат. Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка. Завежда го на чист въздух, грижи се за него като майка, готви му, пере, къпе го, понася всичко с радост. Коста често е капризен, недоволен, мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон. Оттам започваше моята изповед за последните дни от живота му - той не живя две години, а само няколко месеца у дома си. А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи. Вяра - непоколебима. Подлагал се е на глад почти цял месец, когато Учителят строго наредил веднага да престане, ако иска да остане жив. По-късно като ми разказваше за Коста, очите му се пълнеха със сълзи, падаха по ръцете му, как не е можал да го спаси - и плаче. Отговори към втория въпросник: 10. Напълно достатъчно за позиране. 11. Сеансите определяше начесто, тъй че най-много около 1 месец. 12. Само сутрин, от 9 и половина или от 10 часа. 13. Рисувах без подготвителни скици. 14. Считам, че малкото, което съм имала, съм предала на Петър Филипов. 15. Непременно ще ви го предам. Търся го. 16. Разбира се. Което намеря, ще Ви предам. 17. Намерих една, която е без дата, но считам, че е от времето, когато Учителят измерваше главите. Ще потърся още. 18. Да, ще ви ги дам, с удоволствие. 19. Платна нямам. 20. Дневник - с мои преживелици - считам, че никак не отговаря на това, което Ви интересува. 21. Не, нямам. 22. Разбирам, благодаря Ви. 23. Да, поезия, но не е интересна за Вас. 24. Нищо особено, ние живеехме в града. 25. Боян Боев - много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Допълнение към въпросник номер 2 с отговори на Щилянова: 1. Сестра ми Роза - тя е писала на гърба на снимката 4-то отделение. При все че снимката няма дата, нито указание на града, по възрастта ни се вижда, че сме в Сливен, където Учителят ни правеше измервания на главите и си записваше всичко. На родителите ни е казал за нашето бъдеще, за призванието на всекиго от нас и всичко това се сбъдна. С тъмната косичка е брат ми Асенчо, роден 1901 г. - как спокойно гледа! А в средата съм аз - толкова подвижна и палава, че било невъзможно да разделят косата ми на път, а фотографът застана за момен поне, извикал изпод платното, с което бил забулен: „Сега ще изскочи едно зайче!" По точка 2: За родителите ми - не си спомням - не съм си отбелязала нищо. По-рано Ви бях писала за мама, че „Тя е била голяма художничка, но в този живот е била изпратена с други задачи. Дарбата, която имате, сте наследили от нея." Считам, че по-рано по-ясно се бях изразила. 3. Да, мама, току-що ви описах, с боледуването на сестра ми. 4. Седнал, като най-внимателно нареждаше гънките на шала, с който е наметнат. Явно отдаваше голямо значение на портрета. 5. Позираше около 1-2 часа. Поръчал беше по това време никой да не го безпокои. 6. Всичко 5 сеанса. 7. Да, като описах в т. 4. Общо около 6 до 8 часа. 10. Напълно достатъчно. 11. Даже по-малко от месец. 12. Само сутрин. 13. Подготвителни скици за портрета не правих. 14. Имах рисунки с обхват на салона - ще потърся. 15. Писмото търся - разбира се ще Ви го предам. 16. Едва ли съм запазила, но ще потърся. 17. Отговорих Ви в точка 1. 18. Съвсем малко - ще Ви ги предам. 19. Не, нямам такива платна. 29. За Борис Георгиев знам следното, че когато той рисувал портрета на Учителя, то Цанка Екимова, която се е занимавала с хиромантия, погледнала ръцете му и видяла на дланите му и се учудила, че не видяла нищо особено. Като споделила с Учителя, че ръката му е обикновена, то Той й казал, че на дланите има явни линии, но мъртви, а има скрити линии, които са живи. На неговата ръка линиите са скрити, но са живи и че Борис Георгиев е представител на голяма фирма от невидимия свят. Борис Георгиев е дошъл от Слънцето Сириус и се е въплатил на земята, за да нарисува портрета на Учителя. Принудена съм да спра дотук, за да не се претъпче писмото ми. Ще продължа в следното. С най-сърдечни поздрави към Вас и Дина Цветка Предполагам, че за брат Боев можех нещо повече да пиша, за Паша и Савка сигурно още не съм Ви писала - имам само чернова, също за Тодор Стоименов. Моля ви в следващото писмо ми отговорете дали вече съм ви писала. Това са хора, от които имам най-прекрасни впечатления и храня към тях най- мили чувства. Надявам се утре, понеделник, 16 май 1988 г. да пусна това писмо. С най-добри пожелания, Цветка Четвърто писмо -10.06.1988 г. Мила Марийка, Разбирам желанието Ви да зарадвате Дина, когато тя си дойде с някакъв резултат, но аз все още не съм намерила нищо повече - единствено само снимката от моето детство, за която ви писах. Понеже за мене да посрещна някого е трудно, моля ви да отложим. Ще ви пиша, когато приготвя нещо повече. Моля ви отговорете ми, както ви писах, в последното си писмо, дали вече имате от мен по-подробно за Боян Боев, Савка, Паша и за Тодор Стоименов. Спомням си, че завърших с биографията на Никола Каишев. Предполагам, че от писмата, които ви пиша, вие ще изберете най-важното за вас. За жалост не мога да пиша красиво върху коленете си, почти лежешком. Простете, това ще ви създаде много работа. Кракът ми не е само навехнат. Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка. На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно. Благодарна съм, че все пак имам подобрение. От Павлина получих писмо от 14 май. Рисувала съм й портрет през 1977 г. Пише, че е натоварена от Историческия музей на Велико Търново да напише биографията на моята майка. Моли ме най-любезно, настойчиво да й отговоря. Спомените ми за Павлина са твърде бегли, но тъй като писаното от мен ще се запази в музея, ще бъде достояние на много хора, отговарям на въпросите й крайно внимателно, да не изпусна нито дума за отношението на мама към Братството. Добре сте решили да не й отговаряте. Към нея ми предстои още доста дълга кореспонденция. Простете мила Марийке, че отказвам да се видим съвсем наскоро. С най-сърдечни привети и добри пожелания към Вас и Дина, Цветка. Чакам писмо от Вас. П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град. Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо. Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак. Моля ви не идвайте, не ми донасяйте абсолютно нищо! Когато се видим, ще ви обясня - нужни са много думи. Нямам право да пиша такива писма! Самата аз съм пълна с толкова много грешки! Моля Ви най-горещо и вас, и Дина, да ми простите! Както изглежда, нашата единствена среща поради навехнатия ми крак ще стане някъде към средата на м. септември, тогава, моля ви непременно ми телефонирайте, да зная кога да ви чакам. И пак моля, абсолютно нищо за ядене не ми донасяйте. На Павлина не пишете, моля, че окончателната редакция на биографията на мама ще трябва да Ви помоля да напишете Вие - това да остане между нас - тайна между Вас и мене. Когато се видим през септември, надявам се ще съм успяла да намеря нещо подходящо за моята биография, всичко при мен става съвсем бавно. Иначе съм здрава. Моят другар се грижи най-предано за мене, всяка сутрин рано пазарува, ние се храним съвсем по малко - така е здравословно. Още веднъж моля Вас и Дина да ми простите огорчението, което съм Ви причинила! С най-сърдечни привети, прегръщам Вас и Дина Цветка. П.С.: Всеки месец излизам една сутрин, за да си получа пенсията - около 13,14,15 на тия дати никой не може да ме намери. Забележка: 6-то писмо от 18.09.1988 г. е поместено към т. 8 Изповед на една душа, Г. „Втората съпруга". Писмо на Марийка Марашлиева до сестра Цветана Щилянова Препис 1.12.1988 г. Мила сестра Цветка, Моля да ми пишете за Боян Боев, Паша, Савка, Тодор Стоименов. За Боян Боев казахте само, че бил много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Още нещо за Никола Каишев, за стопанството в Русе? Ще ви припомня само някои точки, по които бихте могли нещо още да направите: 1. Архив - снимки, писма, записки - лични тетрадки. 2. Документи - диплома и др. 3. Скици и рисунки. 4. Спомени от живота с Учителя и Школата. 5. Спомени с Учителя във връзка с рисуването на портрета Му. 6. Спомени с Учителя във връзка с нейното поколение. 7. В случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, моля вземете тетрадка или лист, отбележете го с няколко думи и когато сте свободна ми го опишете и изпратете. Пожелавам Ви всичко най-добро, да закрепнете здравословно и да разрешите задачите си, които стоят пред Вашата душа. С обич: Подпис (Марийка) Седмо писмо - 27.12.1988 г. Мила Марийка, Моля извинете ме, но моля Ви никога вече не идвайте! Всяко Ваше посещение ми причинява тревоги, принудена съм да си служа с лъжи! От 1 януари нашият булевард ще бъде разкопан, линията на трамвая номер 3 ще бъде преместена, но какво и да ми струва това, ще намеря начин да предам отговора на Дина лично. Явно е, че при Вас писмата се губят. Всички въпроси, които ми поставяте, аз Ви отговорих най-изчерпателно - телефонът ми е постоянно изключен. Моля, прегледайте най-внимателно и ми отговорете веднага, за да започна отново да пиша. Моля, пуснете писмото долу в пощенската ни кутия. Не пишете адреса - аз го имам. С много поздрави и най-хубави чувства към Вас, Цветка. Писмото, разбира се, да бъде залепено! Осмо писмо -12.05.1989 г. до арх. Дина Станчева Мила Дина, Имам към Вас една голяма молба: Кажете на Марийка по възможност най- скоро да приготви въпросите, спомени за Учителя, защото с времето те постепенно се заличават от паметта ми и трябва дълго, дълго, ден и нощ да си спомням всичко, за да успея да ги препиша на чисто, та когато тръгне нашият трамвай, ще дойда да се видим, което много желая и ще ви донеса моите готови бележки. Зная, че Марийка не жали труда си и е готова да дойде до нас и донесе писмото лично. Това е най-хубаво, но кажете й, че преди всичко нашият домофон е повреден, не отключва вратата, цял ден се обаждат изпаднали в беда, но никому не отварям. Ако обича, тя може да почака долу някой да й отвори или да позвъни на други и помоли да й отворят. Тогава може да пусне писмото в пощенската ни кутия или да се качи с асансьора и да го пусне под вратата ни - ние нямаме праг, тъй че като го тласне силно по средата на отвора, то непременно ще влезе, даже доста навътре. Важното е да не се подава, да не би чистачката да го намокри. Моля изрично: Никак да не звъни горе у дома! Всичко, което има да ми каже, да бъде вътре в плика при писмото. Ако реши да го изпрати по пощата, пликът да бъде добре залепен - скоро получих писмо от една приятелка, така изтърсено - пликът се разлепил, че едва се крепеше. Излишно е да пише подател, даже по-добре да не пише - адреса й аз имам, но не ми се пише до нея, щом като писмата ми се губят. Мила Дина, обремених Ви с много дълго писмо, но Вие ще съумеете да изберете най-важното - а то е Марийка да не звъни нито долу, нито горе! С хиляди извинения, че Ви безпокоя, Вас и Марийка целувам сърдечно, Цветка. Девето писмо - 15.06.1989 г. до арх. Дина Станчева Мила Дина, Пиша Ви пак, за да не Ви безпокоя по телефона. Зная, че сте много заета, но моля Ви, намерете малко време и ми пишете, получихте ли писмото ми, в което моля Марийка да не отлага, да ми напише своите въпроси и при възможност да пъхне писмото под вратата ни горе - тя е без праг - без да звъни! Долу също да не звъни - домофонът ни е повреден и не отключва вратата! Правя това предложение, защото зная, че тя не жали труда си. Ако реши да изпрати писмото по пощата, пликът да бъде добре залепен. Неотдавна получих писмо от София, но така изтърсено, че едвам се крепеше - пликът почти съвсем се разлепил. Боя се, че колкото повече времето минава, дори най-скъпите спомени се заличават в паметта ми, особено на моята възраст. На нея няма да пиша, защото разбрах, че писмото, над което употребих толкова дълго усилие, вълнувах се, ставала съм нощем, щом си припомня нещо, се е изгубило! Надявам се, когато тръгне нашият трамвай, ще успея да Ви видя. Разбира се, преди това ще Ви запитам по телефона кога Ви е удобно да дойда. Вярвам, че сте здрава и добре. Вас и Марийка целувам сърдечно. Цветка. Адресът ми е: Цветка Щилянова 1504 - София бул. „Заимов" 68. Десето писмо - 18.07.1989 г. Мила Марийка, Говорих с Дина, тя ми даде телефон на Вашата съседка, но най-добре е да Ви пиша, понеже държа постоянно изключен моя телефон. Дано получите по- скоро това писмо, дано не се изгуби. Нашият булевард и всички близки улици са така разкопани, че е опасно да се движи човек по тях. Единствено ул. „Оборище" е още здрава. От всички страни налитат багери, всеки ден все повече. Северната фасада - откъм бул. „Заимов" - я пръскат с боя, постоянно има прегради, че не бива да се минава. Нашият праг долу е толкова висок, че трябва някой да ми помогне за да се изкача. Асансьорът често е повреден. Ако се решите да дойдете въпреки всичко, бъдете обута с туристически обувки - по никой начин с деликатни обувки с токчета - токчетата непременно ще се счупят, а Вие можете опасно да паднете. Понеже насипват камъни и пясък, и заливат с вода, постоянно е кално и в най-сухо време. Трамваят номер 3 работи, но само до паметника „Левски", оттам по ул. „Оборище" до ул. „Асен Златаров" - пеша. Сама виждате, че всичко изисква туристически обувки. Писмото Ви с въпросите до мене приберете добре, да не го изгубите през всички тези перипетии. Моля не звънете нито долу, нито горе. Нашата врата горе единствена е без праг - достатъчно е да тласнете леко писмото, добре залепено, в плик, за да влезе навътре, да не го измокри чистачката. Често вратата долу е отворена, но ако е заключена, ще трябва търпеливо да почакате, докато някой Ви отвори. Спомняте си, вярвам, че домофонът ни е повреден и не я отключва. Главната ми молба - не звънете! С най-добри чувства и с най-добри пожелания към Вас, Цветка. Адресът ми знаете, ако решите да изпращате по пощата: бул. „Заимов" 68, 1504 - София - името и фамилното ми име. Тук то не може да се изгуби, раздавачът ни е стар и добре ни познава. Най-добре не пишете името на изпращача, тоест Вашето име. Единадесето писмо - 21.07.1989 г. Мила Марийка, В допълнение към писмото, което пуснах вчера, бързам да Ви кажа, нивото на тротоара и платното на булеварда са нормални - даже аз спокойно се изкачвам. Второ важно нещо: Сега поставят плочи на тротоара на ул. „Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният десен тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате! На ъгъла ще пресечете „Асен Златаров" и тогава ще тръгнете към „Заимов". По ул. Асен Златаров" навсякъде работят булдозери. Относно туристическите обувки - както обичате. Млади и кокетни момичета ходят с островърхи обувчици с токчета, с тесни поли, но постоянно залитат. Кал има. Това, за което Ви помолих: Да не звъните нито долу, нито горе, само да тласнете писмото Ви по-навътре, остава валидно! (По- навътре, под вратата.) С най-сърдечни поздрави, Цветка. Писмо от Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова 27.07.1989 г. Обична с. Цветка, Ще ме извините, че Ви пиша на машина, но не искам повече да ме чакате. Прегледах писмата Ви и ето какви въпроси набелязах: 1. На 14 години постъпихте в рисувално училище. Къде? В София, вероятно, другаде има ли? 2. Казвате, че сте писали стихове за Коста в Париж. Пазите ли ги? Ако ги пазите, ще ги прибавим към Вашето творчество. 3. От Павлина разбирам, че майка Ви е учителствувала. Къде и кога? 4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Той какво е работил? Опитности? 5. Кога се е омъжила Роза? 1925 г. си заминава Коста. 1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г. 6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона? 7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време, които желаем да съхраним! 8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви и Ваши. От Вас имаме само една снимка като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството. 9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете! 10. А рецензии от изложбите? Молим да ни ги дадете за съхранение. 11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов и други, каквото си спомняте. 12. За Гради и Атанас също. Трябва да ви кажа, че не Ви писах досега, защото имах един гост около 20 дни, който си отиде преди няколко дена. Беше от Съюза, познат на брат Петър. Беше идвал 1982 г. - две години преди брат Петър да си замине. Много мил човек. Та бях заета около него. Изпратих го с много хубави спомени. Бих искала да се видим с Вас, да разговаряме, да стане една обмяна между нас. При Вас вероятно както преди ще спира рейс 313. А той спира при нас, близо при хотел Плиска, а аз живея на пет минути от там. По-лесно бихте дошли до дома, отколкото до Дина. Да, само че нямам телефон, за да ми позвъните. Но пак може нещо да се нареди или пък с Дина да дойдете. Тя идва вчера, например, у дома и идва доста често. Виждаме се. Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен. С обич: Ваша Марийка (Подпис) Благодаря за обяснението, за улицата при Вас. М. Дванадесето писмо - 28.07.1989 г. Мила Марийка, Благодаря Ви за хубавото писмо. Получих го в много удобен момент, изглежда че току-що сте го пуснали. Рисувалното училище следвах в София - в ония години едва ли е имало в други градове - то е създадено, построено трудно, с волни пожертвования, не само от българи, но даже и от призованите преподаватели от чужди страни. Повече подробности ще Ви напиша от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка, издадена преди около 12 години, но в момента тази книга не ми е под ръка. С най-сърдечни привети и добри чувства към Вас, Цветка. П.С.: И аз много бих желала да се видим. Предполагам, че това ще стане някога при Дина. Тринадесето писмо - 29.08.1989 г. Мила Марийка, Писмото Ви получих. Извинявате се, че е писано с пишуща машина. А аз Ви моля, винаги ми пишете с пишуща машина! При все, че почеркът ви е ясен, най-ясно и хубаво е на машина. По средата на писмото липсват няколко точки (от 9 до 12 приблизително). Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично. Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните! И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона. На Вас и Дина най-сърдечни привети, Цветка. Забележка: 14-то писмо е писано в т. 8. „Изповед на една душа", Д - „Белязаното име на вълчицата". 15-то, 16- и 17-то писма са поместени в Е - „Двамата братя Юрдан и Симеон Симеонови". Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова София, 05.09.1989 г. Мила с, Цветка, 1. Получих писмото Ви от 29.08. т.г. Случват се такива работи. Писахте ми, че ще ми пишете някои подробности във връзка с ученето ви от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка. 2. Стихове и други писма, които сте писали, дайте да ги прибавим към Вашето творчество. 3. Майка Ви е учителствувала. Кога и къде? 4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Какво е работил? Споделял ли е убежденията на майка Ви? 5. Кога се е омъжила Роза? 1925 г. си заминава Коста. 1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г. 6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона? 7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време. Ние искаме да ги запазим и съхраним! 8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви, Ваши. От Вас имаме само една снимка и то като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството. 9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете! 10. А рецензии от изложбите? Молим, дайте ги за съхранение. 11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и други каквото си спомняте, за брат Ватев, бр. Маркови. 12. За Гради и Атанас какви впечатления имате? Всичко около Вас ни интересува. Особено спомените с Учителя във връзка с Вашето поколение. Молим в случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, вземете тетрадка или лист и го отбележете с няколко думи, колкото да се подсетите, когато сте по-свободна и да го запишете, и ми го изпратете. Пожелавам Ви всичко най-добро, да бъдете жива и здрава и успешно да разрешите задачите, които стоят пред вашата душа. Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен. С обич: Марийка Марашлиева. (Подпис) П.С.: Каква фабрика е имал брат Ви и какво е произвеждал? Съща. Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова София, 29.11.1989 г. Обична с. Цветка, Извинявайте, аз забавих отговора си, но бях възпрепятсвувана. Сега ще Ви напиша въпросите, на които не сте отговорили. Иначе въпросника трябва да Ви го препиша - първия и втория, защото съм сложила някои бележки върху тях. От първия: 15. Дали има още скици у нея от Учителя? Ако има, молим да ни ги предаде. 20. Има ли тетрадки и записки? 21. Нейни бележки от Школата? От втория: 2. Дали е казвал нещо за родителите й? 3. Дали имат родителите й опитности с Учителя и да се опишат. Вие разказахте за опитностите със сестра Ви, когато е била болна, както и за Коста. 4. Как е позирал Учителят? Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала? 7. Подготвяше ли се специално за позирането? 8. Обличаше ли се специално за позирането? 17. Интересуват ни лични снимки, Ваши и снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща Ви, майка Ви, Ваши като дете, ученичка, снимки от Париж, от изложбите, от времето на Школата, заедно с майка Ви и други братя и сестри или Учителят. 18. Интересуват ни рецензии от изложбите Ви. Молим да ни ги предадете!. 20. Бихте ли ни дали дневника си за съхранение? Както и поезия и проза,които имате? 24. Ще може ли да опишете случки и събития от времето на Школата, на които сте била свидетел? 25. Ще може ли да обрисувате образите на някои възрастни приятели, които сте познавали и които отдавна са заминали? Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев (за него казахте съвсем малко), Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева, Иларионови, М. Казакова? 26. Имате ли кореспонденция, писма, картички от възрастни приятели? 27. Съгласна ли сте да ни предадете цялата си лична кореспонденция, снимки, картички, бележници - за съхранение? 28. Знаете ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познавате ли други художници, които са рисували Учителя? 29. Какво знаете за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Имате ли кореспонденция с него? 30. Ако можете да напише Вашите впечатления от комуната в Русе, съборите в Търново и София. 31. Какви са впечатленията Ви за Петър Филипов и някои спомени във връзка с него? 32. Докога сте рисували? Коя година? Моля Ви, за днес нека това бъде достатъчно. Всички въпроси които съм Ви задала досега ще Ви препиша, но сега се готвя за пътуване, а искам да Ви изпратя писмото или по-добре да го отнеса. Считайте, че след 10.12. т.г. ще съм у дома си. Желая Ви здраве и сили, да приключите работата си и задачите си възложени на душата Ви. С обич, Ваша Марийка Осемнадесето писмо - 18-20.01.1990 г. Мила Марийка, Отдавна трябваше да Ви пиша, докато днес получих тревожното Ви писмо. Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно. Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна. Едва тогава ме пита какво ми се е случило. Много грижи му създадох. Не можех да се къпя цял месец. И до днес се споменава това мое „приключение". Благодаря Ви най-сърдечно за „анонимния" подарък. По почерка познах, че тези 10 лева бяха от Вас. Сега имаме и нови затруднения - тока го спират всеки ден, добре е да знаете, за да не попаднете в асансьора в такъв опасен час: сутрин от 6-7 ч. и от 10-11 ч., на обед от 2-3 ч., вечер от 10-11 ч. Мила Марийка, Сега трябва да спра, дано успея да завърша писмото, да го пусна и Вие скоро да го получите. Събота, 20 януари 1990 г. Писмото остана непуснато, тук ще отговоря на някои Ваши въпроси от 29 ноември 1989 г. от 2-ри списък, направо за номер 4: Той гледаше много сериозно на този портрет. Позираше сутрин в стаята, в която приемаше посетители. Когато отивах (към 10 часа сутрин), печката вече гореше, известяваха му, идваше от стаята си горе, с бързи стъпки. След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода. Яви се наметнат с бял копринен шал, с добре сресана коса. Каза, че държи на този шал, защото е изтъкан за него специално и му е подарен с вложени в него най- чисти мисли и чувства. Пита дали го одобрявам. За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет. Избрахме как ще седне, осветлението, дистанцията, помолих погледа да бъде обърнат към мене - т.е. към зрителя. Той одобри. Помолих да разговаряме по малко, за повече жизненост, а не скованост на лицето. Тогава той ми препоръча някои неща за изкуството, записала съм всичко в отделна тетрадка - ще Ви го препиша. Изненадана бях от голямата му компетентност. Като слушах, пред мен се откриваха все по-дълбоки възможности за творческа работа. За Вас съм отделила бележници, ще Ви ги предам чрез Дина. Моля, поздравете я от мен - още не съм отговорила на новогодишния й поздрав и вестта за помена на милата й майка. Нощ е. Наближава часа да изгасят лампите, затова спирам дотук. Сърдечни привети. Цветка. Деветнадесето писмо - 2.02.1990 г. Тази сутрин съвсем неочаквано трябва да изляза рано. Писмото ми до Вас не е готово. Изпращам Ви тук бележки, които междувременно бях писала. И те не са окончателни. Прилагам две писма от брат Петър Тевекелев. Доколкото си спомням, Вие пожелахте такива писма от силно верующи приятели. Той е брат на Йорданка д-р Жекова. Завърши инженерство в Париж, когато бяхме там, в празник излизахме на разходка с още някои български семейства. Всяко лято идваше да види сестра си и Учителя, отиваше и на Рила. С Учителя се е фотографирал в надувна лодка върху Рилско езеро, с лице сияюще от щастие. Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали. В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно. Сега е на 90 години. Целувам Ви сърдечно, Цветка. Моля, по никой начин не ми връщайте писмата му! Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова 3.02.1988 г. Сестра Щилянова и вашият съпруг, на когото изпращам братски поздрави. Навлязъл съм в бавността, моите движения се ограничават, движа се бавно. Все съм при красотата, слънцето е животворно и синьото небе „Cot d'Dycup". Благодаря ви за положителните благопожелания. В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата. Колко е проницателен Духът на Учителя, щастие е да влезем в контакт с Него и се съзре Истината на живота. Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля. Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" „Ти по този път ще успееш!" Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-небходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки въху своите картини! Като я нарисуваш, остави я - после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет, например, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно." „Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Цорн, на твоя позата е хубава, но грешка е, дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде анфас или три-четвърти, но да се виждат две очи, уши, и пр. Също двете ръце." „Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето." „Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка, не са големите неща, които ни носят радост." „Един художник трябва да има въображение, ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да го нарисува, както трябва." „Най-хубав портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни... Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа... " „Приликата на едно лице е в ония непроменни черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи." „Най-важното, това са очите." Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж, 1933 -1934 г.: „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са трите основни черти, които показват: 1. посоката на ума, 2. посоката на сърцето, 3. посоката на волята. Изкуството не е нещо статическо и не може да представи така човека (т.е.статически), то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение, важното е да предадеш тия три основни черти." „Изражението на лицето се влияе от външната страна и условията, които въздействуват на настроението ни." Петък, 29 септември 1933 г. „Изкуството действа възпитателно." „Красотата поражда благородни чувства."
  23. 3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША Варна, 26. VIII. 1917 г. До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие. Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правдата пред Него самия. Аз ви предавам едно учение на Христа, Учение на живота, а не на буквара, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за когото ви говоря, е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа. във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа му, държа Учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислиха, че са братя, а не врагове - да споделяха своите скърби и радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всички Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко време и място. Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В. Г. И. X. С. Б. [1] Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърцата им и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината изложена в Неговото Живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни през даденаго нам Дух Светото. Това е моето поздравление на всички, които вървят в правия път Христов, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възраждането във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш Верен П. К. Д. Варна, 28. X. 1917 г. Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това. което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нуждната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели и познати по име и род. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си. Аз на всички ще услужа постепенно и няма да забравя никого. Мирът, радостта и Благословението на моя Небесен да започне с вас и всички други по целия свят. написани в книгата на живота. Варна, 21.1.1918 г. Д. У. До всички приятели малки и големи, и на добрите ученици. Само когато слънцето грее. животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада. сятото се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън и вътре във вас. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с любовта. Разкопавайте ума си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вас и вие с Него; само тогава ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж. К. В. О. П. К. Д. Варна, 29.1.1918 г. Вярвайте в Господа, Който е едновременно в небето, е сърцата идущите на хората - място на живот и вътрешна обнова. За онзи, който иска. който търси и който хлопа, всичко му се дава. Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния стремеж към мира, хармонията на живота, хлопането подразбира волята, духа на човека, който се стреми да се обедини с Бога. В Любовта мислете за Бога, за Христа; във вярата мислете за ангелите, за чистите духове; в надеждата - за всички добри хора, и по този начин ще се свържете с проявлението на Божествения живот, ще дойдете в съгласие със законите на Божествената природа, която е Неговото тяло. Вярвайте и е края на краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима. Всичко работи за добро, за подигане, за съвършенство и святост. Бог ще ви озари да разбирате своя Дух. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 5.II.1918 г. Моите поздравления на всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината. Бъдете всички радостни духом. Това. което става сега в живота е добро. Онези, които заминават, отиват да се преоблекат. Тях Господ ще ги възкреси. Вашите братя, които са отишли да посрещат Христа, които жертвуват живота си от любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа на живота. При него всички са живи. Тия ваши братя ви поздравяват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всички. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчения и страдания, това са Божията ръка. която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете честити и свети, и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе е безопасност всички. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 19.II.1918 г. Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна вързка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на любовта, на безсмъртието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуването. Човек трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия. Дерзайте, аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели, от Пена. от Димитра, от Христа и от всички други. Поздрав на всички приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. Варна, 1918 г. Земният живот има смисъл само когато човек слугува Богу и изпълнява Неговата Воля. Дълбоко в неговата душа трябва да лежи тази мисъл. Настоящето е само прелюдия, въведение в бъдещето. Доброто е скрито в Господа, в Неговата любов, която Той храни към всички свои деца, и да живеем, и да работим за Него. е пълнота на живота. Тук и горе е все едно, връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно. В любовта няма страх. Казва Господ: „Ще събера всичките си овци. от четирите краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете бодри и крепки духом. Всичко е добро за Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземем участие в новия живот. Сега се гради и полага новото небе и новата земя. Старото отхожда, новото възкръсва. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много ваши братя отиват при Господа, който е горе. Бъдете всички готови: бодри, весели, без страх. Ще изпратим и ще посрещнем. Нека расте душата на всички ви в мир и радост, и Господ да ви бъде стража. Живейте постоянно в любовта, ходете с вярата, работете с надеждата. Поздрав на всички добри приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] Ваш Господ Исус Христос Син Божий
  24. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ София, 21.I.1921 година Чрез господин Никола Ватев За Учителя Ул. ..Борисова"Ш1, Русе Няма Любов като Божията Любов! Скъпи, светли Учителю. Заемам се за трудна работа да изкажа своята преголяма радост и благодарност за това. което тъй щедро ми давате, както винаги, така и сега, през това колкото кратко, толкова и дълго прекарано време в Русе и при Вас. Дойдох си е София окъпана, пременена, нахранена и причестена! Колко хубави ми се видяха моите ученички, колеги и всички хора наоколо! Всичко е светло, красиво. Искам да отворя широко своето сърце, ум и душа за вливане на великото - хубава любов, музика, поезия! Да служа безгранично на Живия Бог, да разбирам напълно Волята Му! За това аз ще работя, ще работя с всичките сили на своето същество. А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък воал на скръбта. Страда Той! За кого? - И за малката, невежа Паша в света. Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се. Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаила, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая. Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя. Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен. Ние ще си уредим работите, мен ми е леко, привикнала съм на такива затруднения. Сестрите ми Ви целуват ръка и благодарят. Простете ме, че ще Ви отнема време с четене на писмото. Само Божията Любов е Любов! Целува Ви ръката завинаги благодарната Ваша ученица Паша. Изпраща П. Теодорова, „Оборище"26 Русе, 21. VIII. 1923 г. Няма Любов като Божията Любов! Обични Учителю, Поздравлявам Ви с откриване събора на „Новия живот" - Денят на Любовта!... Бе светъл, топъл, прекрасен ден... Радост носеше за богатите и за бъдните души. Небето тихо се отвори... И слезе Той - Сеячът - лек, подвижен, като из ефир изтъкан. И спуснаха се жадни, ожидащи Го с векове, погледи към Него. Дали Го носи? - запитваха се със засъхнали уста помежду си. Зноят световен пресушил бе всяка влага. Небето се усмихва нежно, сладко. Мълчи Той, мълчат и те. Ефирът лек обгърна вси души любовно, Стори им нещо, но с думи не се изказва. Небето още по-тихо се отвори, и милион криле поеха Сеяча свой. А в душите долу, там ожаднели, настана радост, блаженство, рай... Погледнаха вси нагоре и видяха най-милия поглед, приеха най-нежното чувство, и чуха най-сладката дума: „Пази Го кат зеницата на окото.'" То бе, Учителю, семенцето на „новия живот". А колко още недоизказано има! За него ще остане да мечтая, да копнея всеки ден и всеки час. Целувам Ви ръката нежно. В. В. ученичка Паша. София, 7.1.1925г. Няма Любов като Божията Любов! Обични Учителю, Христос се роди! - Туй е поздравът днес между всички. Туй е утрото, туй е изгревът на човешката душа. Аз искам само да се радвам Богу, да се радвам Вам, да се радвам на всичко чисто, светло, красиво в света. И знаете ли как искам да се радвам? - Само с крайчеца на сърцето си - никой да не чуе. да не види, да не знай. Как благодаря днес за всичко на Бога, на Вас! Благодаря за безлюбието. защото отчасти познах Любовта. Благодаря за глупостта, защото отчасти познах Мъдростта. Благодаря за лъжата, защото отчасти познах Истината. Благодаря за неправдата, защото отчасти познах Правдата. Благодаря за злото, защото отчасти познах Доброто. Благодаря за тия пет светли точки на хоризонта - те ръководни начала в живота ще ми бъдат! А как ще съумея за всичко това да отблагодаря, туй живота ми, делата ми ще покажат и на самата мен. Нежно Ви целува ръката: Вашата ученица Паша. 15.I.1928 г. БОГ МИР ЛЮБОВ До Учителя на „Всемирната Бяла Школа" „Красив бе животът в долината на сърцето! - По-красив е животът на душата. „Красив бе животът в подножието на високия връх." - По-красив е животът в полето на духа. - От този момент в живота на Душата и на Духа желая да живея. Да позная Великия, да Му благодаря и Заветът с Него да подновя. Паша. Забележка на редактора: На 15 януари 1928 година на ул. „Опълченска" 66 Учителят държал беседата „Заветът", отпечатана след това в томчето „Ни мъж, ни жена". Паша трогната от дъното на душата си, написва това и иска да поднесе Заветът си на Учителя. Учителят го изслушва от Паша. взима го, отива в другата стая. докато тя стои смутена и не знае какво да прави. Той там в стаята си се подписва под Завета на Паша и го подава с неговия подпис (Свещеният подпис). София, 26.II.1928 г. Доброта. Истина. Красота - това е Любовта! На Обичния Учител. - Красив е символичния език. - Велик е този, който го разбира. - Блажен е онзи, който го изучава. В този език се сливат и великият поет, и великият художник, и великият музикант, и великият учен, и великият мъдрец! От тоз език великият художник клишета снима, рисува ги и с краски ги оцветява; великият поет го възпява; великият музикант го в нежни тонове излива; великият учен го описва и формите му съчетава, а великият мъдрец го тълкува и вътрешния му смисъл разкрива. - В тоз език Бог живее: Любовта го одухотворява. Мъдростта го осмисля. Истината го осветлява! - На тоз език Бог говорил ни е и всякога ще ни говори. - На тоз език Синът Божий учил ни е и всякога ще ни учи. - Под звучната хармония на тоз език расли сме и всякога ще растем - слава и хвала Богу да отдадем! За всичко благодаря! Целувам Ви ръката: Вашата ученичка Паша. София, неделя 26. VIII. 1928 г., Изгрев Принос на Господа В знак на благодарност За новата светлина и новия живот, Който всеки ден внася в душите ни чрез нашия Учител Жертрувам за Господа и за своя Учител: Човешкото сърце, с неговите желания и копнежи - за разумното ново сърце, с нови желания и копнежи. Низшия обективен ум. със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина. Човешката, лична воля - за Божията воля. Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог. Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата. Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник. Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата. Човекоугодничеството за Богоугодничество. Шегобийството - за искреността. Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост. Господи, Учителю, бъдете с мен в моите дела и аз във Вас в изпълнение волята Ви! Паша
  25. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА Варна, 12.10.1917 г. Любез. г-це П. Теодорова, Получих двете ви писма. Наблюденията ви са верни. Следвайте пътя. След всеки изпит само добродетел та преживява и в живота основа остава. След всяка права и крива постъпка, правдата правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост, Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падение и ставание, Истината пътя на живота показва. Положете добродетелта за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило. И вий ще се намерите в предверията на Царството Божие. Приятно е учението на това велико Божие училище. Храна простичка: хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страждующата душа. Да гледаш природата, да виждаш Божието Лице, което дава смисъл на всички неща, да слушаш неговия глас, да се храниш с неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Имайте всякога тази радост и този мир. Бодри, свежи, силни за благороден труд, за благородна работа. Животът отсега започва. Той носи в себе си своето минало, своето настояще и своето бъдеще. Когато всички възкръснат, когато всички оживеят, когато всички станат от мъртвите и забравят своите стари пътища, ще проумеят защо Бог е създал света. Моят привет Вам и на всички ваши домашни. В. В. П. К. Дънов (Свещеният подпис) Варна, 29.II.1918 г. Люб. Паша, Пеню пристигна благополучно и бе посрещнат от всички добри приятели, любящи Христа. Поздрав от Пеня, Димитра и Христа. Което Господ върши, е добро. Земният живот има смисъл само в изпълнение светлата воля Божия. Малките тревоги, недоразумения, дребното честолюбие и тем подобни само спъват душата и я обвързват. Любов свързана с Бога в едно. Вяра примирена с чистите и святи духове. Надежда сдружена с всички добри хора по лицето на земята. Ваш верен Ж. К. В. О. П. К. Дънов Забележка на редактора: Писмото е във връзка със заминаването на Пеню Киров от този свят. Варна, 9.II.1918 г. Обична П. Теодорова, Получих писмото ви за Рождество и Новата година. Да ви даде благият Господ да постигнете всяко добро. което вашата душа желае. Гоадете вашето щастие върху основите на Любовта, ограждайте го със светлата Вяра на Добродетелта, обработвайте го с надеждата на Великата Мъдрост. Използувайте лъчите на топлината на вашето Слънце. Радвайте се на чистите Извори, които текат. Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Градете и нагоре вървете. Стремете се да осъществявате вашето назначение. Във всичко схващайте Божията Мисъл, която работи. Бурята, гърмът са за проветряне. а тишината за работа приятна. Помнете: Бог във всичко работи и помага на бедните: на страждующите, на немощните. Слабото е силно, и силното е слабо. От земята излиза всичко. Ж. К. В. О. В. В. П. К. Дънов (Свещеният подпис) Варна, 10.V.1918 г. Обична П. Теодорова. Получих писмото ви, животът е преплетен от седем краски, както светлината. Когато не се отражава от Божествената душа, Той се показва тъмен, а когато се проектира от Духът. Той е светъл. Пазете Божествената душа чиста и тя ще ви осенява с всички свои красоти и благости. Мирът и радостта да почиват с вас и с всички, които служат доброволно на Господа на всичката пълнота. Дерзайте. Майка ви е добре. Тя е свободна, сега започва новия живот. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Търново, 8.IX.1919 г. Обична Паша, Получих писмото ви. Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта. Да е постоянно проникнат с тяхната сила. Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал. Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае. Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло. Сега изпити и страдания, после радост и тържество на духа. Живейте, мислете, действувайте, според свободата на вашата душа. Истината да бъде ваш спътник в живота. Беседите, като ги приготвите, може да ги изпратите по определените места. Моя привет вам и на близките вам. В. В. (Свещеният подпис) Т(ърново),19.сеп.1920г. Обична Паша, Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е любов. (Свещеният подпис) София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота. Чистите по сърце, казва Христос, сърца, които са прегръщани от тая светлина, винаги стават чисти. Така е в живата природа. Там, гдето тя обгръща. прониква и прегръща, всичко зрее и става чисто. Бликащите планински извори, това са плод на тая жива светлина, на тия живи лъчи. И как приятно ги изпива жадната уста на уморения пътник. Яж, пий, моли се, работи, движи се и мисли. Ставай с Любовта, започвай с Мъдростта, отмеряй с добродетелта. Милостта да пълни сърцето ти с най-великите и благи чувства. Само Божията любов. (Свещеният подпис) Варна, 9.XII.1920 г. Обична Паша и Савка, Получих вашето писмо. Светлината, топлината, това е приятното в живота. Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъствува; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо? Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за нови проекти, за сладки бъднини. Где е Истината? Там. гдето душата, духът, сърцето са свободни. Моите думи са за пламтежа на потъмнелия свят, в неговите дълбоки изби. Моите думи са за трудолюбивите, работливи ученици. На тях ние ще проговорим със зарящите лъчи на Виделината в присъствието на Любовта, Мъдростта и добродетелта. Само там е животът. Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще ви се отворят Царските врата на Божията Истина и Любовта сама ще ви посрещне в предверието на Новия живот, който Христос носи в света. Тогава вашата душа ще се зарадва. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и добродетел да бъдат с вас сега и всякога, през всичките векове. Те да топлят и озарява т всичко добро и възвишено във вас. Това са думите на живота. Само Божията Любов е Любов. Дънов (Свещеният подпис) Т(ърново), 23.IX.1921г. Обична Паша, Преживян един момент при извора на проявената Божествена Любов струва повече от хиляди царски корони. Той носи хиляди блага от безброй съществувания. Да се чувствуваш душа, която мисли, чувствува, говори и действува е повече, отколкото човек може да схване. И аз желая ти да си такава душа, която е излязла от Бога във вечността. Пълна с обилна Любов, с чисто сърце и свежа душа, светъл ум и крепък дух. Върви, не си далеч от твоя храм. Там кога пристигнеш ще научиш това, което езика в сегашното си състояние е беден да предаде. Ти ще постигнеш онова, което вечно желаеш. Върви, смела бъди. Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с душата си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи. Твоето слънце ярко грее, то е щедро, на всички еднакво дава, в него се явява Бог на Любовта. Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи. От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) София, 8.II.1922г. Обична Паша, Получих писмото и беседите. Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда. Сега повечето хора гладуват и жадуват. Обедното слънце е жежко. При все, че изгряващото слънце е положено много надалече, неговата светлина навсякъде ни намира и донася поздравите отгоре. Всяка душа копнее за нещо и това, което иска, е най-близо до нея. Всеки дом си има своята светлинка и топлинка. Божията Любов се намира във всичко живо и разумно. И всеки, който слуша своята душа, своят ум и сърце, може да я намери. Не чужд ум. не чужди препоръки, но своя Божествен Дух. Чуждото е от Лукаваго. Пази сърцето си. пази душата си, пази ума си от поквара. Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота. Пази твоята свещ. Тя гори, без да изгаря. Тя свети, без да иска нещо. Отдалеч е блага, от близо не проговорва. Езика на светлината малцина разбират. Светлината, която ви е дадена няма да ти се отнеме. Стига прозореца си ти сама да не затвориш. Но отворен или затворен, свещта ще бъде с теб. Моят мир да пребъдва с теб. С. Б. Л. (Свещеният подпис) София, 28.I.1923г. До обичните ученички Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка. Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява, само Той я познава. Любовта е дело на живот, Мъдростта е дело на висше познание. Истината е дело на душевна свобода. Правдата е дело на дележ. Добродетелта е дело на плод. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори. Доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свидетелствува. Доколко душите ви са свободни, нека Истината каже. А за правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. (Свещеният подпис.) Забележка на редактора: Писмо на Учителят Дънов до класът на Добродетелите, съставен от пет ученика: Мария Радева (рождена сестра на Георги Радев), Савка Керемидчиева, Мария Тодорова (Марика), Паша Теодорова, Сотирка Бабаджова. София, 16.III.1923г. О. Паша, Получих писмото ти. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Върви постоянно в тоя път. Господ помага на смелите, чистите по сърце и кротките. Любовта. Мъдростта, Истината са за съвършените. Само Божията Любов. (Свещеният подпис.) София, 27.VIII.1923г. Любезна Паша, Получих двете ви писма. Аз желая да зная докога ще ви бъде възможно да останете в Русе. Аз имам предвид да се не занемари вашата работа тук. Печатането на неделните беседи може да отложите, тази работа може да остане за по-после. Първата серия от лекциите свършете. Вие може да останете в Русе до отварянето на Новата учебна година. Ще бъдете тъй добра да ни осведомите за вървежа на работата по печатането. Печатането на лекциите от втората серия трябва да се обмисли добре, как ще става коригирането. Ватев ще може ли да я върши тая работа? Вие ако се ангажирате, как мислите да свършите работата. Тия са обикновените работи, при които хората боравят с по-гъста материя, оято изисква добре да се бара[1]. В такава материя поезията на живота понякога съвършено изчезва. Човек трябва да се пази, след като работи дълго време да се не обезсоли. Надявам се, ти да си добре. Добре в прям смисъл. Добро, което произтича от действието на Божията Любов. Доброто това е плод на една висша култура, която ангелите са минали отдавна. Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи. Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия стремеж. Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа. Моя мир да бъде с теб. (Свещеният подпис) Любез. Г-це П. Теодорова, Животът, знанието, свободата, всякога носят Любовта, Мъдростта и Истината, а това е великото благо, що Бог дава. (Свещеният подпис) Здравието за тялото, Чувството за сърцето, Мисълта за ума, а Благото за душата. (Свещеният подпис) 30.VI.1931 г. Привет на всички. Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П. [3] Не напразно сме живяли на земята, ако сме обичали Бога. Единственото същество, до което най-лесно можем да се приближим - това е Бог. 9.XI.1935год. Силни и слаби впечатления Силните впечатления правят дълбоки бразди в съзнанието и остават паметни за вечни времена. Те се явяват при контрастите в живота, при големи скърби и радости, при голяма светлина и тъмнина, при доброто и злото. Слабите впечатления се лесно заличават. Те се явяват при обикновените прояви на живота. Изгрев --------------------------------------------------------------- [1] пипам, докосвам, работя [2] Чистота, Истина, Добродетел [3] Обична Паша
×