Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'писма'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Categories

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Found 17 results

  1. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Първи въпросник към Цветана Щилянова 1. Биография на Щилянова. 2. Художествена академия. 3. Как се е запознала с Учителя. 4. Опитности с Учителя. 5. Как е дошла идеята за рисуване на Учителя? 6. Скици - правила ли е скици предварително на Учителя? 7. Какво представляват оригиналните скици? 8. Скицник? В него нарисувани ли са или са събрани оригиналите? 9. На какъв картон и формат представляват оригиналите? 10. Колко броя са? 11. Скиците у Петър Филипов какво представляват? 12. Тя подарила ли е оригинала на Учителя или го е продала? 13. Скиците подарени ли са или продадени? 14. На кого са дадени скиците? 15. Има ли скици за Учителя у нея? 16. Ако има скици, да ни ги даде срещу заплащане. 17. Има ли портрети у нея на Учителя? 18. Има ли писма от Учителя до нея? 19. Има ли снимки от братството и Учителя? 20. Има ли тетрадки и записки? 21. Нейни бележки от Школата? 22. Записвала ли е опитностите си? 23. Има ли творчество, поезия, проза за Учителя и Школата? 24. Има ли вещи от Учителя? 25. Нейни снимки, лични, родови, с братството? 26. Дали има картини - портрети от Учителя, рисувани от Борис Шаров? Горният въпросник изпратих по пощата на Цветана Щилянова, в отговор на който получих писмо без дата с клеймо от 15.04.1988 г. Ето отговорите. Второ писмо - 15.04.1988 г. Забележка: Първото писмо от 6.03.1988 г. е към т. 8. „Изповед на една душа", Б. - Съпругът. 1. Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак от честен и смел баща, убит от турците. Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари - никога. Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен патриот - Велчовата завера - обесен от турците. Завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Неизразимо предана майка, на нея всичко дължа, тя имаше дарбата на художничка, но „в този живот беше изпратена с други задачи", казваше Учителят. 2. Постъпила в рисувателното училище на 14 години, а след 5 години, вече превърнато в Академия, още 3 години, за да ни се признае висше образование. Значи следвах общо 8 години. По-късно в Париж. 3. Бях около 4 годишна в Сливен. Учителят посещаваше различни семейства, измерваше главите с метални кръгове и си записваше. Родителите ми питаха за нас, децата. Той казал за мен, че ще стана художничка. Също тъй се сбъдна каквото е казал за брат ми и сестра ми. 4. Нищо не си спомням, освен че в Негово присъствие мълчах благоговейно. 5. Завърнала се от Париж след 4-годишна специализация през 1933 г., въпреки сериозната ми подготовка, нямах работа, не печелех нищо. Тогава мама ме посъветва да нарисувам Учителя, че това може да ми донесе благословение. Той се съгласи, позираше ми най-внимателно, каза ми няколко думи за изкуството - изненадана бях от познанията Му. Когато портретът беше готов, каза, че желае да си го купи, колко ми дължи. Аз Му го подарих. Посъветва ме да дам изложба. „Ти по този път ще успееш." Наистина този портрет ми донесе благословение. Още първата ми изложба -1934 г. имаше голям успех и заваляха толкова много поръчки, че рисувах от сутрин до вечер. 6. Правила съм много скици - всички предадох на Петър Филипов. 7. Оригиналът е един. Нарисуван с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50x65, сиво-бежова с дата - не помня точно - около 20 февруари 1934 г. (Забележка: Портретът е от 14 февруари 1934 г.) 8. Скиците никога не прерисувах. Всичко съм предала на Петър Филипов. 9. Отговорих погрешно при номер 7. Повтарям, оригиналът е един, рисуван върху сиво-бежова хартия, френска, 50x65 см., с пастелни бои. 10.Сигурно са доста много на брой, поръчваха ми копия за салоните на разни братства в провинцията, също и частни лица, но доста от тях са унищожени. 11. Никак не си спомням. 12. Подарих го. (Подробности в т.5). 13. Всичките са подарени. 14. На Петър Филипов. 15,16. За нищо на света не ще приема пари, но нямам скици. Ако случайно открия нещо, ще Ви пиша. 17. Не, няма. 18. Да, единствено писмо, изпратено ми в Париж. Преди години Петър Филипов ме помоли да му го дам, после ми го върна, като каза, че то няма никаква стойност, че то е съставено напълно от Боян Боев, когато сме имали задачата да напишем най-хубавото писмо. Наистина, всички мисли в него са взети от беседите или по-право, се срещат и в беседите. Написано е на пишуща машина, накрая Учителят се е подписал със своя характерен подпис. Но съдържанието на писмото е напълно отговор на моето, в което му бях писала, че пред голямото изкуство, което срещнах в Париж, в музеите, се чувствам обезкуражена, почти отчаяна. Това писмо ми вдъхваше вяра и импулс за работа. То за мене е скъп спомен, но в момента не го намерих. Когато и да е, ще Ви го предам. (Забележка: Писмото е писано лично от Учителя.) 19. Не. 20. Не знам. Ако пазя нещо, ще е скрито някъде много надълбоко. Не можах да намеря. 21. Едва ли пазя. Не владея стенография и записвах много съкратено. След време сама не можех да ги разбера. 22. Не. 23. Не. 24. Не. 25. Не. 26. Не. Втори въпросник - Въпроси към една душа - Цветка Щилянова 1. Какво е казал за брат Ви и сестра Ви, което се е сбъднало? 2. Казвал ли е нещо за родителите й? 3. Имат ли родителите й опитности с Учителя и да се опишат. 4. Да опише как е позирал Учителят. Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала. 5. Колко време е позирал? 6. Колко сеанса? 7. Подготвяше ли се специално за позирането? 8. Обличаше ли се специално за позирането? 9. Колко часа и колко сеанса й е отделил, за да бъде нарисуван? 10. Достатъчно ли е било времето, което Той й бе отделил? 11. Колко време продължи позирането? 1-2 месеца или? 12 .По кое време е позирал? Сутрин, обед или вечер? 13. Ако открие някоя скица, молим да ни я предаде. Кога и как са рисувани? 14. Рисувала ли е обекти от братския живот - салона, Рила? Има ли портрети от братския живот? Ще може ли да ни ги предаде? 15. Писмото до нея е с голяма стойност поради това, че Учителят по онова време понякога лично е писал на машина (пишуща) или е диктувал на машинописките, като отдолу се е подписвал лично. Така че нейното писмо е от Него. Умоляваме да ни го предаде. 16. Умоляваме да потърси нейни тетрадки и записки от онова време, които са много важни за нея и ни ги предаде за съхранение. 17. Интересуват ни лични снимки и снимки, в които са включени образите на рода й, баща й, майка й, нейни като дете, ученичка в Художественото училище, снимки от Париж, снимки от изложбата, снимки от времето на Школата, където е и тя заедно с майка си в присъствие на братя и сестри или на Учителя. 18. Има ли рецензии на изложбите? Молим да ни ги предаде. 19. Има ли платна, които в момента не й трябват, за да ги съхраним. Те ще бъдат запазени като нейни произведения. Ако има такива платна, ние имаме възможност да ги заплатим, но поемаме отговорността пред нея и пред Учителя да ги запазим. 20. Дали има дневник? 21. Ако има платна, скици и др., бихме ги запазили като нейно творчество. 22. Всичките ни въпроси са насочени за изясняване жизнения път и творчеството на художника Цветана Щилянова, на която лично е позирал Учителят. 23. Имали поезия, проза? 24. Ще може ли да опише случки и събития от времето на Школата на Учителя, на които е била свидетел? 25. Ще може ли да обрисува образите на някои възрастни приятели, които е познавала, и които отдавна са заминали. Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев, Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и др. 26. Има ли кореспонденция, писма, картички, снимки от възрастните приятели? 27. Съгласна ли е да ни предаде цялата си лична кореспонденция, включваща писма, снимки, картички, бележници? 28. Знае ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познава ли други художници, освен Влаевски, които са рисували Учителя? 29. Какво знае за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Има ли кореспонденция с него? 30. Ако може да напише впечатленията си от комуната в Русе, съборите в Търново и София. Да напише какво занае за Никола Каишев, Иларионови и Мария Казакова и др. Трето писмо - 12.05.1988 г. Забележка: В отговор на втория въпросник получих писмо от 12 май 1988 г. Мила Марийке, Понеже Ви пиша на части, боя се, че повтарям по зададените въпроси. Ако е така, извинете! 13. След портрета, рисувах много скици с молив по време на беседи, често под рисунката записвах по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнаха да искат рисунки. Учителят ми отправи няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която цареше, докато Той говори, внасяше се смут. Сядах на друго място, повтори се същото - разчуло се, че подарявам, ангажираха ги още щом започна. Не след дълго Учителят ме повика: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той беше много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казах. „Казах вече! Щом сте готова, донесете ми ги!" Беше много трудно, но след няколко дена успях - някои ми се поразсърдиха, отбелязаха имената си с надежда, че ще им ги върна. Занесох ги. Той ги разгледа внимателно и ми каза благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имаха прилика, но имаше и много сполучливи. Бяха доста на брой - около 15-20, а може би и повече. (Отговори по първия въпросник - забележка от М.М.) Всички скици са оригинални - не съм ги прерисувала. Скицник нямам. Скиците правех върху бяла хартия с размери приблизително около 9 см. на 12-14 см. (Може би те са откупени от вас). 14. Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки. Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки. Всички много го уважаваха и обичаха. Б) Сестра ми: „С много дарби, но да пази дробовете си!" Казва се Роза. Силно е желаела да стане певица, с много хубав глас, играла е в детски пиеси, оперети главна роля, но баща ми не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Студена зима. Стаята с пианото е неотоплена, тя получи воден плеврит, тъй много отслабна, че не може да се движи и говори, косата й пораства около 20 см. съвсем бяла. Мама я моли да дойде Учителят да я види, а тя: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" (По-късно казваше: „Нали аз си исках мотиката?") Млад, опитен лекар се грижи ден и нощ за нея, изважда със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казва на мама, че всичко е направил, остава само едно - промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знае дали тя ще издържи. Тя отказва. Тогава мама помоли Учителя. Той дойде веднага. Завари лекаря и сестрата. Учителят поглежда с малка лупа ръката й и казва: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мисли: „Не виждам ли аз, че умирам? Но Учителят, свята личност, няма да ме изплаши!" Той казва: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре!" - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се нареди." Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица. „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, иска да му свиря, а е и ревнив - не иска да излизам за уроците. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценява, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той е във възторг. Уроците започват веднага, Мара я обича. „Розке, много си слабичка!" Приготвя какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плаща скъпо, мама й уши няколко хубави рокли. Познати на Мара поискват уроци и за техните деца. Следващото лято завеждат сестра ми във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпраща за зимата и товари готови нарязани дърва, адресирани до мама. Минаха години, сестра ми искаше да заплати дължимото. „Не, нищо не ще приема! Направил съм го от уважение към вашата майка!" В) Новите въпроси ме задължават да разкажа повече подробности. Родителите ми наеха самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. (Тя и досега стои, макар и доста преобразена.) В тази къща влязох 12-годишна, а излязох 21-годишна мома. Там идваше Коста, боледува сестра ми, идваше Учителят. Двуетажна, долу кухня и трапезария, еркерен вход, два гостни. Горе - моята стая, спалня на мама и тате - еркер - 2 стаи за сестра ми, в първата пианото. Брат ми Асен спи временно на кушетка в трапезарията. Къщата е навътре в двора - тиха, обърната на юг, но не винаги хигиенична. Пред нея високата къща я засенчва. Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го назоваваше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. В къщата ни на ул. „Евлоги Георгиев" 51 бе идвал Коста, там боледува сестра ми, там идваше и Учителят. Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста ми помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария. Неговите близки бяха против връзките му с братството, той отказва всяка издръжка от тях, чука камъни за мозайка при Бертоли, всички се стремят да му помогнат. Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка. Завежда го на чист въздух, грижи се за него като майка, готви му, пере, къпе го, понася всичко с радост. Коста често е капризен, недоволен, мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон. Оттам започваше моята изповед за последните дни от живота му - той не живя две години, а само няколко месеца у дома си. А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи. Вяра - непоколебима. Подлагал се е на глад почти цял месец, когато Учителят строго наредил веднага да престане, ако иска да остане жив. По-късно като ми разказваше за Коста, очите му се пълнеха със сълзи, падаха по ръцете му, как не е можал да го спаси - и плаче. Отговори към втория въпросник: 10. Напълно достатъчно за позиране. 11. Сеансите определяше начесто, тъй че най-много около 1 месец. 12. Само сутрин, от 9 и половина или от 10 часа. 13. Рисувах без подготвителни скици. 14. Считам, че малкото, което съм имала, съм предала на Петър Филипов. 15. Непременно ще ви го предам. Търся го. 16. Разбира се. Което намеря, ще Ви предам. 17. Намерих една, която е без дата, но считам, че е от времето, когато Учителят измерваше главите. Ще потърся още. 18. Да, ще ви ги дам, с удоволствие. 19. Платна нямам. 20. Дневник - с мои преживелици - считам, че никак не отговаря на това, което Ви интересува. 21. Не, нямам. 22. Разбирам, благодаря Ви. 23. Да, поезия, но не е интересна за Вас. 24. Нищо особено, ние живеехме в града. 25. Боян Боев - много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Допълнение към въпросник номер 2 с отговори на Щилянова: 1. Сестра ми Роза - тя е писала на гърба на снимката 4-то отделение. При все че снимката няма дата, нито указание на града, по възрастта ни се вижда, че сме в Сливен, където Учителят ни правеше измервания на главите и си записваше всичко. На родителите ни е казал за нашето бъдеще, за призванието на всекиго от нас и всичко това се сбъдна. С тъмната косичка е брат ми Асенчо, роден 1901 г. - как спокойно гледа! А в средата съм аз - толкова подвижна и палава, че било невъзможно да разделят косата ми на път, а фотографът застана за момен поне, извикал изпод платното, с което бил забулен: „Сега ще изскочи едно зайче!" По точка 2: За родителите ми - не си спомням - не съм си отбелязала нищо. По-рано Ви бях писала за мама, че „Тя е била голяма художничка, но в този живот е била изпратена с други задачи. Дарбата, която имате, сте наследили от нея." Считам, че по-рано по-ясно се бях изразила. 3. Да, мама, току-що ви описах, с боледуването на сестра ми. 4. Седнал, като най-внимателно нареждаше гънките на шала, с който е наметнат. Явно отдаваше голямо значение на портрета. 5. Позираше около 1-2 часа. Поръчал беше по това време никой да не го безпокои. 6. Всичко 5 сеанса. 7. Да, като описах в т. 4. Общо около 6 до 8 часа. 10. Напълно достатъчно. 11. Даже по-малко от месец. 12. Само сутрин. 13. Подготвителни скици за портрета не правих. 14. Имах рисунки с обхват на салона - ще потърся. 15. Писмото търся - разбира се ще Ви го предам. 16. Едва ли съм запазила, но ще потърся. 17. Отговорих Ви в точка 1. 18. Съвсем малко - ще Ви ги предам. 19. Не, нямам такива платна. 29. За Борис Георгиев знам следното, че когато той рисувал портрета на Учителя, то Цанка Екимова, която се е занимавала с хиромантия, погледнала ръцете му и видяла на дланите му и се учудила, че не видяла нищо особено. Като споделила с Учителя, че ръката му е обикновена, то Той й казал, че на дланите има явни линии, но мъртви, а има скрити линии, които са живи. На неговата ръка линиите са скрити, но са живи и че Борис Георгиев е представител на голяма фирма от невидимия свят. Борис Георгиев е дошъл от Слънцето Сириус и се е въплатил на земята, за да нарисува портрета на Учителя. Принудена съм да спра дотук, за да не се претъпче писмото ми. Ще продължа в следното. С най-сърдечни поздрави към Вас и Дина Цветка Предполагам, че за брат Боев можех нещо повече да пиша, за Паша и Савка сигурно още не съм Ви писала - имам само чернова, също за Тодор Стоименов. Моля ви в следващото писмо ми отговорете дали вече съм ви писала. Това са хора, от които имам най-прекрасни впечатления и храня към тях най- мили чувства. Надявам се утре, понеделник, 16 май 1988 г. да пусна това писмо. С най-добри пожелания, Цветка Четвърто писмо -10.06.1988 г. Мила Марийка, Разбирам желанието Ви да зарадвате Дина, когато тя си дойде с някакъв резултат, но аз все още не съм намерила нищо повече - единствено само снимката от моето детство, за която ви писах. Понеже за мене да посрещна някого е трудно, моля ви да отложим. Ще ви пиша, когато приготвя нещо повече. Моля ви отговорете ми, както ви писах, в последното си писмо, дали вече имате от мен по-подробно за Боян Боев, Савка, Паша и за Тодор Стоименов. Спомням си, че завърших с биографията на Никола Каишев. Предполагам, че от писмата, които ви пиша, вие ще изберете най-важното за вас. За жалост не мога да пиша красиво върху коленете си, почти лежешком. Простете, това ще ви създаде много работа. Кракът ми не е само навехнат. Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка. На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно. Благодарна съм, че все пак имам подобрение. От Павлина получих писмо от 14 май. Рисувала съм й портрет през 1977 г. Пише, че е натоварена от Историческия музей на Велико Търново да напише биографията на моята майка. Моли ме най-любезно, настойчиво да й отговоря. Спомените ми за Павлина са твърде бегли, но тъй като писаното от мен ще се запази в музея, ще бъде достояние на много хора, отговарям на въпросите й крайно внимателно, да не изпусна нито дума за отношението на мама към Братството. Добре сте решили да не й отговаряте. Към нея ми предстои още доста дълга кореспонденция. Простете мила Марийке, че отказвам да се видим съвсем наскоро. С най-сърдечни привети и добри пожелания към Вас и Дина, Цветка. Чакам писмо от Вас. П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град. Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо. Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак. Моля ви не идвайте, не ми донасяйте абсолютно нищо! Когато се видим, ще ви обясня - нужни са много думи. Нямам право да пиша такива писма! Самата аз съм пълна с толкова много грешки! Моля Ви най-горещо и вас, и Дина, да ми простите! Както изглежда, нашата единствена среща поради навехнатия ми крак ще стане някъде към средата на м. септември, тогава, моля ви непременно ми телефонирайте, да зная кога да ви чакам. И пак моля, абсолютно нищо за ядене не ми донасяйте. На Павлина не пишете, моля, че окончателната редакция на биографията на мама ще трябва да Ви помоля да напишете Вие - това да остане между нас - тайна между Вас и мене. Когато се видим през септември, надявам се ще съм успяла да намеря нещо подходящо за моята биография, всичко при мен става съвсем бавно. Иначе съм здрава. Моят другар се грижи най-предано за мене, всяка сутрин рано пазарува, ние се храним съвсем по малко - така е здравословно. Още веднъж моля Вас и Дина да ми простите огорчението, което съм Ви причинила! С най-сърдечни привети, прегръщам Вас и Дина Цветка. П.С.: Всеки месец излизам една сутрин, за да си получа пенсията - около 13,14,15 на тия дати никой не може да ме намери. Забележка: 6-то писмо от 18.09.1988 г. е поместено към т. 8 Изповед на една душа, Г. „Втората съпруга". Писмо на Марийка Марашлиева до сестра Цветана Щилянова Препис 1.12.1988 г. Мила сестра Цветка, Моля да ми пишете за Боян Боев, Паша, Савка, Тодор Стоименов. За Боян Боев казахте само, че бил много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Още нещо за Никола Каишев, за стопанството в Русе? Ще ви припомня само някои точки, по които бихте могли нещо още да направите: 1. Архив - снимки, писма, записки - лични тетрадки. 2. Документи - диплома и др. 3. Скици и рисунки. 4. Спомени от живота с Учителя и Школата. 5. Спомени с Учителя във връзка с рисуването на портрета Му. 6. Спомени с Учителя във връзка с нейното поколение. 7. В случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, моля вземете тетрадка или лист, отбележете го с няколко думи и когато сте свободна ми го опишете и изпратете. Пожелавам Ви всичко най-добро, да закрепнете здравословно и да разрешите задачите си, които стоят пред Вашата душа. С обич: Подпис (Марийка) Седмо писмо - 27.12.1988 г. Мила Марийка, Моля извинете ме, но моля Ви никога вече не идвайте! Всяко Ваше посещение ми причинява тревоги, принудена съм да си служа с лъжи! От 1 януари нашият булевард ще бъде разкопан, линията на трамвая номер 3 ще бъде преместена, но какво и да ми струва това, ще намеря начин да предам отговора на Дина лично. Явно е, че при Вас писмата се губят. Всички въпроси, които ми поставяте, аз Ви отговорих най-изчерпателно - телефонът ми е постоянно изключен. Моля, прегледайте най-внимателно и ми отговорете веднага, за да започна отново да пиша. Моля, пуснете писмото долу в пощенската ни кутия. Не пишете адреса - аз го имам. С много поздрави и най-хубави чувства към Вас, Цветка. Писмото, разбира се, да бъде залепено! Осмо писмо -12.05.1989 г. до арх. Дина Станчева Мила Дина, Имам към Вас една голяма молба: Кажете на Марийка по възможност най- скоро да приготви въпросите, спомени за Учителя, защото с времето те постепенно се заличават от паметта ми и трябва дълго, дълго, ден и нощ да си спомням всичко, за да успея да ги препиша на чисто, та когато тръгне нашият трамвай, ще дойда да се видим, което много желая и ще ви донеса моите готови бележки. Зная, че Марийка не жали труда си и е готова да дойде до нас и донесе писмото лично. Това е най-хубаво, но кажете й, че преди всичко нашият домофон е повреден, не отключва вратата, цял ден се обаждат изпаднали в беда, но никому не отварям. Ако обича, тя може да почака долу някой да й отвори или да позвъни на други и помоли да й отворят. Тогава може да пусне писмото в пощенската ни кутия или да се качи с асансьора и да го пусне под вратата ни - ние нямаме праг, тъй че като го тласне силно по средата на отвора, то непременно ще влезе, даже доста навътре. Важното е да не се подава, да не би чистачката да го намокри. Моля изрично: Никак да не звъни горе у дома! Всичко, което има да ми каже, да бъде вътре в плика при писмото. Ако реши да го изпрати по пощата, пликът да бъде добре залепен - скоро получих писмо от една приятелка, така изтърсено - пликът се разлепил, че едва се крепеше. Излишно е да пише подател, даже по-добре да не пише - адреса й аз имам, но не ми се пише до нея, щом като писмата ми се губят. Мила Дина, обремених Ви с много дълго писмо, но Вие ще съумеете да изберете най-важното - а то е Марийка да не звъни нито долу, нито горе! С хиляди извинения, че Ви безпокоя, Вас и Марийка целувам сърдечно, Цветка. Девето писмо - 15.06.1989 г. до арх. Дина Станчева Мила Дина, Пиша Ви пак, за да не Ви безпокоя по телефона. Зная, че сте много заета, но моля Ви, намерете малко време и ми пишете, получихте ли писмото ми, в което моля Марийка да не отлага, да ми напише своите въпроси и при възможност да пъхне писмото под вратата ни горе - тя е без праг - без да звъни! Долу също да не звъни - домофонът ни е повреден и не отключва вратата! Правя това предложение, защото зная, че тя не жали труда си. Ако реши да изпрати писмото по пощата, пликът да бъде добре залепен. Неотдавна получих писмо от София, но така изтърсено, че едвам се крепеше - пликът почти съвсем се разлепил. Боя се, че колкото повече времето минава, дори най-скъпите спомени се заличават в паметта ми, особено на моята възраст. На нея няма да пиша, защото разбрах, че писмото, над което употребих толкова дълго усилие, вълнувах се, ставала съм нощем, щом си припомня нещо, се е изгубило! Надявам се, когато тръгне нашият трамвай, ще успея да Ви видя. Разбира се, преди това ще Ви запитам по телефона кога Ви е удобно да дойда. Вярвам, че сте здрава и добре. Вас и Марийка целувам сърдечно. Цветка. Адресът ми е: Цветка Щилянова 1504 - София бул. „Заимов" 68. Десето писмо - 18.07.1989 г. Мила Марийка, Говорих с Дина, тя ми даде телефон на Вашата съседка, но най-добре е да Ви пиша, понеже държа постоянно изключен моя телефон. Дано получите по- скоро това писмо, дано не се изгуби. Нашият булевард и всички близки улици са така разкопани, че е опасно да се движи човек по тях. Единствено ул. „Оборище" е още здрава. От всички страни налитат багери, всеки ден все повече. Северната фасада - откъм бул. „Заимов" - я пръскат с боя, постоянно има прегради, че не бива да се минава. Нашият праг долу е толкова висок, че трябва някой да ми помогне за да се изкача. Асансьорът често е повреден. Ако се решите да дойдете въпреки всичко, бъдете обута с туристически обувки - по никой начин с деликатни обувки с токчета - токчетата непременно ще се счупят, а Вие можете опасно да паднете. Понеже насипват камъни и пясък, и заливат с вода, постоянно е кално и в най-сухо време. Трамваят номер 3 работи, но само до паметника „Левски", оттам по ул. „Оборище" до ул. „Асен Златаров" - пеша. Сама виждате, че всичко изисква туристически обувки. Писмото Ви с въпросите до мене приберете добре, да не го изгубите през всички тези перипетии. Моля не звънете нито долу, нито горе. Нашата врата горе единствена е без праг - достатъчно е да тласнете леко писмото, добре залепено, в плик, за да влезе навътре, да не го измокри чистачката. Често вратата долу е отворена, но ако е заключена, ще трябва търпеливо да почакате, докато някой Ви отвори. Спомняте си, вярвам, че домофонът ни е повреден и не я отключва. Главната ми молба - не звънете! С най-добри чувства и с най-добри пожелания към Вас, Цветка. Адресът ми знаете, ако решите да изпращате по пощата: бул. „Заимов" 68, 1504 - София - името и фамилното ми име. Тук то не може да се изгуби, раздавачът ни е стар и добре ни познава. Най-добре не пишете името на изпращача, тоест Вашето име. Единадесето писмо - 21.07.1989 г. Мила Марийка, В допълнение към писмото, което пуснах вчера, бързам да Ви кажа, нивото на тротоара и платното на булеварда са нормални - даже аз спокойно се изкачвам. Второ важно нещо: Сега поставят плочи на тротоара на ул. „Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният десен тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате! На ъгъла ще пресечете „Асен Златаров" и тогава ще тръгнете към „Заимов". По ул. Асен Златаров" навсякъде работят булдозери. Относно туристическите обувки - както обичате. Млади и кокетни момичета ходят с островърхи обувчици с токчета, с тесни поли, но постоянно залитат. Кал има. Това, за което Ви помолих: Да не звъните нито долу, нито горе, само да тласнете писмото Ви по-навътре, остава валидно! (По- навътре, под вратата.) С най-сърдечни поздрави, Цветка. Писмо от Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова 27.07.1989 г. Обична с. Цветка, Ще ме извините, че Ви пиша на машина, но не искам повече да ме чакате. Прегледах писмата Ви и ето какви въпроси набелязах: 1. На 14 години постъпихте в рисувално училище. Къде? В София, вероятно, другаде има ли? 2. Казвате, че сте писали стихове за Коста в Париж. Пазите ли ги? Ако ги пазите, ще ги прибавим към Вашето творчество. 3. От Павлина разбирам, че майка Ви е учителствувала. Къде и кога? 4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Той какво е работил? Опитности? 5. Кога се е омъжила Роза? 1925 г. си заминава Коста. 1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г. 6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона? 7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време, които желаем да съхраним! 8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви и Ваши. От Вас имаме само една снимка като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството. 9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете! 10. А рецензии от изложбите? Молим да ни ги дадете за съхранение. 11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов и други, каквото си спомняте. 12. За Гради и Атанас също. Трябва да ви кажа, че не Ви писах досега, защото имах един гост около 20 дни, който си отиде преди няколко дена. Беше от Съюза, познат на брат Петър. Беше идвал 1982 г. - две години преди брат Петър да си замине. Много мил човек. Та бях заета около него. Изпратих го с много хубави спомени. Бих искала да се видим с Вас, да разговаряме, да стане една обмяна между нас. При Вас вероятно както преди ще спира рейс 313. А той спира при нас, близо при хотел Плиска, а аз живея на пет минути от там. По-лесно бихте дошли до дома, отколкото до Дина. Да, само че нямам телефон, за да ми позвъните. Но пак може нещо да се нареди или пък с Дина да дойдете. Тя идва вчера, например, у дома и идва доста често. Виждаме се. Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен. С обич: Ваша Марийка (Подпис) Благодаря за обяснението, за улицата при Вас. М. Дванадесето писмо - 28.07.1989 г. Мила Марийка, Благодаря Ви за хубавото писмо. Получих го в много удобен момент, изглежда че току-що сте го пуснали. Рисувалното училище следвах в София - в ония години едва ли е имало в други градове - то е създадено, построено трудно, с волни пожертвования, не само от българи, но даже и от призованите преподаватели от чужди страни. Повече подробности ще Ви напиша от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка, издадена преди около 12 години, но в момента тази книга не ми е под ръка. С най-сърдечни привети и добри чувства към Вас, Цветка. П.С.: И аз много бих желала да се видим. Предполагам, че това ще стане някога при Дина. Тринадесето писмо - 29.08.1989 г. Мила Марийка, Писмото Ви получих. Извинявате се, че е писано с пишуща машина. А аз Ви моля, винаги ми пишете с пишуща машина! При все, че почеркът ви е ясен, най-ясно и хубаво е на машина. По средата на писмото липсват няколко точки (от 9 до 12 приблизително). Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично. Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните! И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона. На Вас и Дина най-сърдечни привети, Цветка. Забележка: 14-то писмо е писано в т. 8. „Изповед на една душа", Д - „Белязаното име на вълчицата". 15-то, 16- и 17-то писма са поместени в Е - „Двамата братя Юрдан и Симеон Симеонови". Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова София, 05.09.1989 г. Мила с, Цветка, 1. Получих писмото Ви от 29.08. т.г. Случват се такива работи. Писахте ми, че ще ми пишете някои подробности във връзка с ученето ви от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка. 2. Стихове и други писма, които сте писали, дайте да ги прибавим към Вашето творчество. 3. Майка Ви е учителствувала. Кога и къде? 4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Какво е работил? Споделял ли е убежденията на майка Ви? 5. Кога се е омъжила Роза? 1925 г. си заминава Коста. 1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г. 6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона? 7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време. Ние искаме да ги запазим и съхраним! 8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви, Ваши. От Вас имаме само една снимка и то като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството. 9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете! 10. А рецензии от изложбите? Молим, дайте ги за съхранение. 11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и други каквото си спомняте, за брат Ватев, бр. Маркови. 12. За Гради и Атанас какви впечатления имате? Всичко около Вас ни интересува. Особено спомените с Учителя във връзка с Вашето поколение. Молим в случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, вземете тетрадка или лист и го отбележете с няколко думи, колкото да се подсетите, когато сте по-свободна и да го запишете, и ми го изпратете. Пожелавам Ви всичко най-добро, да бъдете жива и здрава и успешно да разрешите задачите, които стоят пред вашата душа. Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен. С обич: Марийка Марашлиева. (Подпис) П.С.: Каква фабрика е имал брат Ви и какво е произвеждал? Съща. Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова София, 29.11.1989 г. Обична с. Цветка, Извинявайте, аз забавих отговора си, но бях възпрепятсвувана. Сега ще Ви напиша въпросите, на които не сте отговорили. Иначе въпросника трябва да Ви го препиша - първия и втория, защото съм сложила някои бележки върху тях. От първия: 15. Дали има още скици у нея от Учителя? Ако има, молим да ни ги предаде. 20. Има ли тетрадки и записки? 21. Нейни бележки от Школата? От втория: 2. Дали е казвал нещо за родителите й? 3. Дали имат родителите й опитности с Учителя и да се опишат. Вие разказахте за опитностите със сестра Ви, когато е била болна, както и за Коста. 4. Как е позирал Учителят? Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала? 7. Подготвяше ли се специално за позирането? 8. Обличаше ли се специално за позирането? 17. Интересуват ни лични снимки, Ваши и снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща Ви, майка Ви, Ваши като дете, ученичка, снимки от Париж, от изложбите, от времето на Школата, заедно с майка Ви и други братя и сестри или Учителят. 18. Интересуват ни рецензии от изложбите Ви. Молим да ни ги предадете!. 20. Бихте ли ни дали дневника си за съхранение? Както и поезия и проза, които имате? 24. Ще може ли да опишете случки и събития от времето на Школата, на които сте била свидетел? 25. Ще може ли да обрисувате образите на някои възрастни приятели, които сте познавали и които отдавна са заминали? Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев (за него казахте съвсем малко), Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева, Иларионови, М. Казакова? 26. Имате ли кореспонденция, писма, картички от възрастни приятели? 27. Съгласна ли сте да ни предадете цялата си лична кореспонденция, снимки, картички, бележници - за съхранение? 28. Знаете ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познавате ли други художници, които са рисували Учителя? 29. Какво знаете за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Имате ли кореспонденция с него? 30. Ако можете да напише Вашите впечатления от комуната в Русе, съборите в Търново и София. 31. Какви са впечатленията Ви за Петър Филипов и някои спомени във връзка с него? 32. Докога сте рисували? Коя година? Моля Ви, за днес нека това бъде достатъчно. Всички въпроси които съм Ви задала досега ще Ви препиша, но сега се готвя за пътуване, а искам да Ви изпратя писмото или по-добре да го отнеса. Считайте, че след 10.12. т.г. ще съм у дома си. Желая Ви здраве и сили, да приключите работата си и задачите си възложени на душата Ви. С обич, Ваша Марийка Осемнадесето писмо - 18-20.01.1990 г. Мила Марийка, Отдавна трябваше да Ви пиша, докато днес получих тревожното Ви писмо. Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно. Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сигнала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остърга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна. Едва тогава ме пита какво ми се е случило. Много грижи му създадох. Не можех да се къпя цял месец. И до днес се споменава това мое „приключение". Благодаря Ви най-сърдечно за „анонимния" подарък. По почерка познах, че тези 10 лева бяха от Вас. Сега имаме и нови затруднения - тока го спират всеки ден, добре е да знаете, за да не попаднете в асансьора в такъв опасен час: сутрин от 6-7 ч. и от 10-11 ч., на обед от 2-3 ч., вечер от 10-11 ч. Мила Марийка, Сега трябва да спра, дано успея да завърша писмото, да го пусна и Вие скоро да го получите. Събота, 20 януари 1990 г. Писмото остана непуснато, тук ще отговоря на някои Ваши въпроси от 29 ноември 1989 г. от 2-ри списък, направо за номер 4: Той гледаше много сериозно на този портрет. Позираше сутрин в стаята, в която приемаше посетители. Когато отивах (към 10 часа сутрин), печката вече гореше, известяваха му, идваше от стаята си горе, с бързи стъпки. След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода. Яви се наметнат с бял копринен шал, с добре сресана коса. Каза, че държи на този шал, защото е изтъкан за него специално и му е подарен с вложени в него най- чисти мисли и чувства. Пита дали го одобрявам. За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет. Избрахме как ще седне, осветлението, дистанцията, помолих погледа да бъде обърнат към мене - т.е. към зрителя. Той одобри. Помолих да разговаряме по малко, за повече жизненост, а не скованост на лицето. Тогава той ми препоръча някои неща за изкуството, записала съм всичко в отделна тетрадка - ще Ви го препиша. Изненадана бях от голямата му компетентност. Като слушах, пред мен се откриваха все по-дълбоки възможности за творческа работа. За Вас съм отделила бележници, ще Ви ги предам чрез Дина. Моля, поздравете я от мен - още не съм отговорила на новогодишния й поздрав и вестта за помена на милата й майка. Нощ е. Наближава часа да изгасят лампите, затова спирам дотук. Сърдечни привети. Цветка. Деветнадесето писмо - 2.02.1990 г. Тази сутрин съвсем неочаквано трябва да изляза рано. Писмото ми до Вас не е готово. Изпращам Ви тук бележки, които междувременно бях писала. И те не са окончателни. Прилагам две писма от брат Петър Тевекелев. Доколкото си спомням, Вие пожелахте такива писма от силно верующи приятели. Той е брат на Йорданка д-р Жекова. Завърши инженерство в Париж, когато бяхме там, в празник излизахме на разходка с още някои български семейства. Всяко лято идваше да види сестра си и Учителя, отиваше и на Рила. С Учителя се е фотографирал в надувна лодка върху Рилско езеро, с лице сияюще от щастие. Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали. В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно. Сега е на 90 години. Целувам Ви сърдечно, Цветка. Моля, по никой начин не ми връщайте писмата му! Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова 3.02.1988 г. Сестра Щилянова и вашият съпруг, на когото изпращам братски поздрави. Навлязъл съм в бавността, моите движения се ограничават, движа се бавно. Все съм при красотата, слънцето е животворно и синьото небе „Cot d'Dycup". Благодаря ви за положителните благопожелания. В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата. Колко е проницателен Духът на Учителя, щастие е да влезем в контакт с Него и се съзре Истината на живота. Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля. Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" „Ти по този път ще успееш!" Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като я нарисуваш, остави я - после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет, например, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно." „Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Цорн, на твоя позата е хубава, но грешка е, дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде анфас или три-четвърти, но да се виждат две очи, уши, и пр. Също двете ръце." „Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето." „Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка, не са големите неща, които ни носят радост." „Един художник трябва да има въображение, ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да го нарисува, както трябва." „Най-хубав портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни... Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа... " „Приликата на едно лице е в ония непроменени черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи." „Най-важното, това са очите." Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж, 1933 -1934 г.: „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са трите основни черти, които показват: 1. посоката на ума, 2. посоката на сърцето, 3. посоката на волята. Изкуството не е нещо статическо и не може да представи така човека (т.е. статически), то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение, важното е да предадеш тия три основни черти." „Изражението на лицето се влияе от външната страна и условията, които въздействуват на настроението ни." Петък, 29 септември 1933 г. „Изкуството действа възпитателно." „Красотата поражда благородни чувства."
  2. 3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША Варна, 26. VIII. 1917 г. До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие. Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правдата пред Него самия. Аз ви предавам едно учение на Христа, Учение на живота, а не на буквара, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за когото ви говоря, е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа. във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа му, държа Учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислиха, че са братя, а не врагове - да споделяха своите скърби и радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всички Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко време и място. Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В. Г. И. X. С. Б. [1] Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърцата им и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината изложена в Неговото Живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни през даденаго нам Дух Светото. Това е моето поздравление на всички, които вървят в правия път Христов, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възраждането във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш Верен П. К. Д. Варна, 28. X. 1917 г. Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това. което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели и познати по име и род. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си. Аз на всички ще услужа постепенно и няма да забравя никого. Мирът, радостта и Благословението на моя Небесен да започне с вас и всички други по целия свят. написани в книгата на живота. Варна, 21.1.1918 г. Д. У. До всички приятели малки и големи, и на добрите ученици. Само когато слънцето грее. животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада. сятото се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън и вътре във вас. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с любовта. Разкопавайте ума си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вас и вие с Него; само тогава ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж. К. В. О. П. К. Д. Варна, 29.1.1918 г. Вярвайте в Господа, Който е едновременно в небето, е сърцата идущите на хората - място на живот и вътрешна обнова. За онзи, който иска. който търси и който хлопа, всичко му се дава. Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния стремеж към мира, хармонията на живота, хлопането подразбира волята, духа на човека, който се стреми да се обедини с Бога. В Любовта мислете за Бога, за Христа; във вярата мислете за ангелите, за чистите духове; в надеждата - за всички добри хора, и по този начин ще се свържете с проявлението на Божествения живот, ще дойдете в съгласие със законите на Божествената природа, която е Неговото тяло. Вярвайте и е края на краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима. Всичко работи за добро, за подигане, за съвършенство и святост. Бог ще ви озари да разбирате своя Дух. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 5.II.1918 г. Моите поздравления на всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината. Бъдете всички радостни духом. Това. което става сега в живота е добро. Онези, които заминават, отиват да се преоблекат. Тях Господ ще ги възкреси. Вашите братя, които са отишли да посрещат Христа, които жертвуват живота си от любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа на живота. При него всички са живи. Тия ваши братя ви поздравяват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всички. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчения и страдания, това са Божията ръка. която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете честити и свети, и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе е безопасност всички. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 19.II.1918 г. Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на любовта, на безсмъртието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуването. Човек трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия. Дерзайте, аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели, от Пена. от Димитра, от Христа и от всички други. Поздрав на всички приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. Варна, 1918 г. Земният живот има смисъл само когато човек слугува Богу и изпълнява Неговата Воля. Дълбоко в неговата душа трябва да лежи тази мисъл. Настоящето е само прелюдия, въведение в бъдещето. Доброто е скрито в Господа, в Неговата любов, която Той храни към всички свои деца, и да живеем, и да работим за Него. е пълнота на живота. Тук и горе е все едно, връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно. В любовта няма страх. Казва Господ: „Ще събера всичките си овци. от четирите краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете бодри и крепки духом. Всичко е добро за Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземем участие в новия живот. Сега се гради и полага новото небе и новата земя. Старото отхожда, новото възкръсва. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много ваши братя отиват при Господа, който е горе. Бъдете всички готови: бодри, весели, без страх. Ще изпратим и ще посрещнем. Нека расте душата на всички ви в мир и радост, и Господ да ви бъде стража. Живейте постоянно в любовта, ходете с вярата, работете с надеждата. Поздрав на всички добри приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] Ваш Господ Исус Христос Син Божий
  3. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ София, 21.I.1921 година Чрез господин Никола Ватев За Учителя Ул. ..Борисова"№41, Русе Няма Любов като Божията Любов! Скъпи, светли Учителю. Заемам се за трудна работа да изкажа своята преголяма радост и благодарност за това. което тъй щедро ми давате, както винаги, така и сега, през това колкото кратко, толкова и дълго прекарано време в Русе и при Вас. Дойдох си е София окъпана, пременена, нахранена и причестена! Колко хубави ми се видяха моите ученички, колеги и всички хора наоколо! Всичко е светло, красиво. Искам да отворя широко своето сърце, ум и душа за вливане на великото - хубава любов, музика, поезия! Да служа безгранично на Живия Бог, да разбирам напълно Волята Му! За това аз ще работя, ще работя с всичките сили на своето същество. А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък воал на скръбта. Страда Той! За кого? - И за малката, невежа Паша в света. Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се. Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаил, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая. Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя. Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен. Ние ще си уредим работите, мен ми е леко, привикнала съм на такива затруднения. Сестрите ми Ви целуват ръка и благодарят. Простете ме, че ще Ви отнема време с четене на писмото. Само Божията Любов е Любов! Целува Ви ръката завинаги благодарната Ваша ученица Паша. Изпраща П. Теодорова, „Оборище"26 Русе, 21. VIII. 1923 г. Няма Любов като Божията Любов! Обични Учителю, Поздравлявам Ви с откриване събора на „Новия живот" - Денят на Любовта!... Бе светъл, топъл, прекрасен ден... Радост носеше за богатите и за бъдните души. Небето тихо се отвори... И слезе Той - Сеячът - лек, подвижен, като из ефир изтъкан. И спуснаха се жадни, ожидащи Го с векове, погледи към Него. Дали Го носи? - запитваха се със засъхнали уста помежду си. Зноят световен пресушил бе всяка влага. Небето се усмихва нежно, сладко. Мълчи Той, мълчат и те. Ефирът лек обгърна вси души любовно, Стори им нещо, но с думи не се изказва. Небето още по-тихо се отвори, и милион криле поеха Сеяча свой. А в душите долу, там ожаднели, настана радост, блаженство, рай... Погледнаха вси нагоре и видяха най-милия поглед, приеха най-нежното чувство, и чуха най-сладката дума: „Пази Го кат зеницата на окото.'" То бе, Учителю, семенцето на „новия живот". А колко още недоизказано има! За него ще остане да мечтая, да копнея всеки ден и всеки час. Целувам Ви ръката нежно. В. В. ученичка Паша. София, 7.I.1925г. Няма Любов като Божията Любов! Обични Учителю, Христос се роди! - Туй е поздравът днес между всички. Туй е утрото, туй е изгревът на човешката душа. Аз искам само да се радвам Богу, да се радвам Вам, да се радвам на всичко чисто, светло, красиво в света. И знаете ли как искам да се радвам? - Само с крайчеца на сърцето си - никой да не чуе. да не види, да не знай. Как благодаря днес за всичко на Бога, на Вас! Благодаря за безлюбието. защото отчасти познах Любовта. Благодаря за глупостта, защото отчасти познах Мъдростта. Благодаря за лъжата, защото отчасти познах Истината. Благодаря за неправдата, защото отчасти познах Правдата. Благодаря за злото, защото отчасти познах Доброто. Благодаря за тия пет светли точки на хоризонта - те ръководни начала в живота ще ми бъдат! А как ще съумея за всичко това да отблагодаря, туй живота ми, делата ми ще покажат и на самата мен. Нежно Ви целува ръката: Вашата ученица Паша. 15.I.1928 г. БОГ МИР ЛЮБОВ До Учителя на „Всемирната Бяла Школа" „Красив бе животът в долината на сърцето! - По-красив е животът на душата. „Красив бе животът в подножието на високия връх." - По-красив е животът в полето на духа. - От този момент в живота на Душата и на Духа желая да живея. Да позная Великия, да Му благодаря и Заветът с Него да подновя. Паша. Забележка на редактора: На 15 януари 1928 година на ул. „Опълченска" 66 Учителят държал беседата „Заветът", отпечатана след това в томчето „Ни мъж, ни жена". Паша трогната от дъното на душата си, написва това и иска да поднесе Заветът си на Учителя. Учителят го изслушва от Паша. взима го, отива в другата стая. докато тя стои смутена и не знае какво да прави. Той там в стаята си се подписва под Завета на Паша и го подава с неговия подпис (Свещеният подпис). София, 26.II.1928 г. Доброта. Истина. Красота - това е Любовта! На Обичния Учител. - Красив е символичния език. - Велик е този, който го разбира. - Блажен е онзи, който го изучава. В този език се сливат и великият поет, и великият художник, и великият музикант, и великият учен, и великият мъдрец! От тоз език великият художник клишета снима, рисува ги и с краски ги оцветява; великият поет го възпява; великият музикант го в нежни тонове излива; великият учен го описва и формите му съчетава, а великият мъдрец го тълкува и вътрешния му смисъл разкрива. - В тоз език Бог живее: Любовта го одухотворява. Мъдростта го осмисля. Истината го осветлява! - На тоз език Бог говорил ни е и всякога ще ни говори. - На тоз език Синът Божий учил ни е и всякога ще ни учи. - Под звучната хармония на тоз език расли сме и всякога ще растем - слава и хвала Богу да отдадем! За всичко благодаря! Целувам Ви ръката: Вашата ученичка Паша. София, неделя 26. VIII. 1928 г., Изгрев Принос на Господа В знак на благодарност За новата светлина и новия живот, Който всеки ден внася в душите ни чрез нашия Учител Жертрувам за Господа и за своя Учител: Човешкото сърце, с неговите желания и копнежи - за разумното ново сърце, с нови желания и копнежи. Низшия обективен ум. със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина. Човешката, лична воля - за Божията воля. Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог. Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата. Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник. Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата. Човекоугодничеството за Богоугодничество. Шегобийството - за искреността. Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост. Господи, Учителю, бъдете с мен в моите дела и аз във Вас в изпълнение волята Ви! Паша
  4. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА Варна, 12.10.1917 г. Любез. г-це П. Теодорова, Получих двете ви писма. Наблюденията ви са верни. Следвайте пътя. След всеки изпит само добродетел та преживява и в живота основа остава. След всяка права и крива постъпка, правдата правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост, Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падение и ставание, Истината пътя на живота показва. Положете добродетелта за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило. И вий ще се намерите в предверията на Царството Божие. Приятно е учението на това велико Божие училище. Храна простичка: хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страждующата душа. Да гледаш природата, да виждаш Божието Лице, което дава смисъл на всички неща, да слушаш неговия глас, да се храниш с неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Имайте всякога тази радост и този мир. Бодри, свежи, силни за благороден труд, за благородна работа. Животът отсега започва. Той носи в себе си своето минало, своето настояще и своето бъдеще. Когато всички възкръснат, когато всички оживеят, когато всички станат от мъртвите и забравят своите стари пътища, ще проумеят защо Бог е създал света. Моят привет Вам и на всички ваши домашни. В. В. П. К. Дънов (Свещеният подпис) Варна, 29.II.1918 г. Люб. Паша, Пеню пристигна благополучно и бе посрещнат от всички добри приятели, любящи Христа. Поздрав от Пеня, Димитра и Христа. Което Господ върши, е добро. Земният живот има смисъл само в изпълнение светлата воля Божия. Малките тревоги, недоразумения, дребното честолюбие и тем подобни само спъват душата и я обвързват. Любов свързана с Бога в едно. Вяра примирена с чистите и святи духове. Надежда сдружена с всички добри хора по лицето на земята. Ваш верен Ж. К. В. О. П. К. Дънов Забележка на редактора: Писмото е във връзка със заминаването на Пеню Киров от този свят. Варна, 9.II.1918 г. Обична П. Теодорова, Получих писмото ви за Рождество и Новата година. Да ви даде благият Господ да постигнете всяко добро. което вашата душа желае. Градете вашето щастие върху основите на Любовта, ограждайте го със светлата Вяра на Добродетелта, обработвайте го с надеждата на Великата Мъдрост. Използувайте лъчите на топлината на вашето Слънце. Радвайте се на чистите Извори, които текат. Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Градете и нагоре вървете. Стремете се да осъществявате вашето назначение. Във всичко схващайте Божията Мисъл, която работи. Бурята, гърмът са за проветряне. а тишината за работа приятна. Помнете: Бог във всичко работи и помага на бедните: на страждующите, на немощните. Слабото е силно, и силното е слабо. От земята излиза всичко. Ж. К. В. О. В. В. П. К. Дънов (Свещеният подпис) Варна, 10.V.1918 г. Обична П. Теодорова. Получих писмото ви, животът е преплетен от седем краски, както светлината. Когато не се отражава от Божествената душа, Той се показва тъмен, а когато се проектира от Духът. Той е светъл. Пазете Божествената душа чиста и тя ще ви осенява с всички свои красоти и благости. Мирът и радостта да почиват с вас и с всички, които служат доброволно на Господа на всичката пълнота. Дерзайте. Майка ви е добре. Тя е свободна, сега започва новия живот. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Търново, 8.IX.1919 г. Обична Паша, Получих писмото ви. Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта. Да е постоянно проникнат с тяхната сила. Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал. Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае. Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло. Сега изпити и страдания, после радост и тържество на духа. Живейте, мислете, действувайте, според свободата на вашата душа. Истината да бъде ваш спътник в живота. Беседите, като ги приготвите, може да ги изпратите по определените места. Моя привет вам и на близките вам. В. В. (Свещеният подпис) Т(ърново),19.сеп.1920г. Обична Паша, Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е любов. (Свещеният подпис) София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота. Чистите по сърце, казва Христос, сърца, които са прегръщани от тая светлина, винаги стават чисти. Така е в живата природа. Там, гдето тя обгръща. прониква и прегръща, всичко зрее и става чисто. Бликащите планински извори, това са плод на тая жива светлина, на тия живи лъчи. И как приятно ги изпива жадната уста на уморения пътник. Яж, пий, моли се, работи, движи се и мисли. Ставай с Любовта, започвай с Мъдростта, отмеряй с добродетелта. Милостта да пълни сърцето ти с най-великите и благи чувства. Само Божията любов. (Свещеният подпис) Варна, 9.XII.1920 г. Обична Паша и Савка, Получих вашето писмо. Светлината, топлината, това е приятното в живота. Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в техните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъствува; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо? Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за нови проекти, за сладки бъднини. Где е Истината? Там. гдето душата, духът, сърцето са свободни. Моите думи са за пламтежа на потъмнелия свят, в неговите дълбоки изби. Моите думи са за трудолюбивите, работливи ученици. На тях ние ще проговорим със зарящите лъчи на Виделината в присъствието на Любовта, Мъдростта и добродетелта. Само там е животът. Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще ви се отворят Царските врата на Божията Истина и Любовта сама ще ви посрещне в предверието на Новия живот, който Христос носи в света. Тогава вашата душа ще се зарадва. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и добродетел да бъдат с вас сега и всякога, през всичките векове. Те да топлят и озарява т всичко добро и възвишено във вас. Това са думите на живота. Само Божията Любов е Любов. Дънов (Свещеният подпис) Т(ърново), 23.IX.1921г. Обична Паша, Преживян един момент при извора на проявената Божествена Любов струва повече от хиляди царски корони. Той носи хиляди блага от безброй съществувания. Да се чувствуваш душа, която мисли, чувствува, говори и действува е повече, отколкото човек може да схване. И аз желая ти да си такава душа, която е излязла от Бога във вечността. Пълна с обилна Любов, с чисто сърце и свежа душа, светъл ум и крепък дух. Върви, не си далеч от твоя храм. Там кога пристигнеш ще научиш това, което езика в сегашното си състояние е беден да предаде. Ти ще постигнеш онова, което вечно желаеш. Върви, смела бъди. Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с душата си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи. Твоето слънце ярко грее, то е щедро, на всички еднакво дава, в него се явява Бог на Любовта. Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи. От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) София, 8.II.1922г. Обична Паша, Получих писмото и беседите. Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда. Сега повечето хора гладуват и жадуват. Обедното слънце е жежко. При все, че изгряващото слънце е положено много надалече, неговата светлина навсякъде ни намира и донася поздравите отгоре. Всяка душа копнее за нещо и това, което иска, е най-близо до нея. Всеки дом си има своята светлинка и топлинка. Божията Любов се намира във всичко живо и разумно. И всеки, който слуша своята душа, своят ум и сърце, може да я намери. Не чужд ум. не чужди препоръки, но своя Божествен Дух. Чуждото е от Лукаваго. Пази сърцето си. пази душата си, пази ума си от поквара. Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота. Пази твоята свещ. Тя гори, без да изгаря. Тя свети, без да иска нещо. Отдалеч е блага, от близо не проговорва. Езика на светлината малцина разбират. Светлината, която ви е дадена няма да ти се отнеме. Стига прозореца си ти сама да не затвориш. Но отворен или затворен, свещта ще бъде с теб. Моят мир да пребъдва с теб. С. Б. Л. (Свещеният подпис) София, 28.I.1923г. До обичните ученички Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка. Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява, само Той я познава. Любовта е дело на живот, Мъдростта е дело на висше познание. Истината е дело на душевна свобода. Правдата е дело на дележ. Добродетелта е дело на плод. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори. Доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свидетелствува. Доколко душите ви са свободни, нека Истината каже. А за правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. (Свещеният подпис.) Забележка на редактора: Писмо на Учителят Дънов до класът на Добродетелите, съставен от пет ученика: Мария Радева (рождена сестра на Георги Радев), Савка Керемидчиева, Мария Тодорова (Марика), Паша Теодорова, Сотирка Бабаджова. София, 16.III.1923г. О. Паша, Получих писмото ти. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Върви постоянно в тоя път. Господ помага на смелите, чистите по сърце и кротките. Любовта. Мъдростта, Истината са за съвършените. Само Божията Любов. (Свещеният подпис.) София, 27.VIII.1923г. Любезна Паша, Получих двете ви писма. Аз желая да зная докога ще ви бъде възможно да останете в Русе. Аз имам предвид да се не занемари вашата работа тук. Печатането на неделните беседи може да отложите, тази работа може да остане за по-после. Първата серия от лекциите свършете. Вие може да останете в Русе до отварянето на Новата учебна година. Ще бъдете тъй добра да ни осведомите за вървежа на работата по печатането. Печатането на лекциите от втората серия трябва да се обмисли добре, как ще става коригирането. Ватев ще може ли да я върши тая работа? Вие ако се ангажирате, как мислите да свършите работата. Тия са обикновените работи, при които хората боравят с по-гъста материя, която изисква добре да се бара[1]. В такава материя поезията на живота понякога съвършено изчезва. Човек трябва да се пази, след като работи дълго време да се не обезсоли. Надявам се, ти да си добре. Добре в прям смисъл. Добро, което произтича от действието на Божията Любов. Доброто това е плод на една висша култура, която ангелите са минали отдавна. Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи. Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия стремеж. Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа. Моя мир да бъде с теб. (Свещеният подпис) Любез. Г-це П. Теодорова, Животът, знанието, свободата, всякога носят Любовта, Мъдростта и Истината, а това е великото благо, що Бог дава. (Свещеният подпис) Здравието за тялото, Чувството за сърцето, Мисълта за ума, а Благото за душата. (Свещеният подпис) 30.VI.1931 г. Привет на всички. Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П. [3] Не напразно сме живяли на земята, ако сме обичали Бога. Единственото същество, до което най-лесно можем да се приближим - това е Бог. 9.XI.1935год. Силни и слаби впечатления Силните впечатления правят дълбоки бразди в съзнанието и остават паметни за вечни времена. Те се явяват при контрастите в живота, при големи скърби и радости, при голяма светлина и тъмнина, при доброто и злото. Слабите впечатления се лесно заличават. Те се явяват при обикновените прояви на живота. Изгрев --------------------------------------------------------------- [1] пипам, докосвам, работя [2] Чистота, Истина, Добродетел [3] Обична Паша
  5. ЕДИН ДУХОВЕН ОПИТИ ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН (за 1930/1931 година) Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 41/2 сутринта и ще трае един час. През другите дни на седмицата ще се прави приготовление за предстоящия опит. В деня на опита при ставане ще се благодари на Бога и ще се каже: „Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее." (три пъти) (Това е подготвителна лозинка.) Сполуката седи в това: ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това: ние да посеем, а Бог да възрасти. Лозинките, които по-долу ще се споменат, не само да се помислят, но и да се чувствуват. Първо четириседмечие ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. I. седмица, 31 август 1930 г, неделя. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота, както е горе на Небето, така и долу на земята, и да изпълни сърцата на всички народи на земята." (три пъти). (Под думата „народи" ще разбирате всички души, които са пробудени и имат желание да вършат волята Божия.) 3.Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 15 глава, 1-10 стихове. II седмица, 7 септември, неделя. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея. 7 глава. 5-15 стихове включително. III седмица, 14 септември, неделя Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 15 глава, 12-22 стихове. VII серия. 7 беседа, три страници: 4, 5 и 6 страници. Трите тези евангелия за трите седмици и трите страници на беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. IV седмица, 21 септември, неделя. Ученикът първите три седмици употребява за Бога. а четвъртата за себе си. Ще се повтарят същите лозинки и ще се прибави след втората: „Аз и ние да бъдем членове на това Царство Божие и да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божествените пътища." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Второ четириседмечие ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ I. седмица, 29 септември, понеделник. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка:, Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила Божията Любов да завлада сърцата и умовете на всички хора, които искат да изпълнят Волята Божия по лицето на земята, както влада горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 6 глава, 1-10 стихове. II. седмица. 6 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 12 глава, 1-10 стихове. III. седмица, 13 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 2 глава, 1-10 стихове. VI серия, 6 беседа, първите три страници. IV. седмица. 20 октомври, понеделник. Същите лозинки със следната прибавка след втората: „Божията любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя пълнота.'" Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и трите страници от беседите, четени през третата седмица. Трето четириседмечие ЗА БОЖИЯТА МЪДРОСТ I. седмица, 28октомврий 1930 г, вторник. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията мъдрост навсякъде по лицето на земята и в умовете на хората така, както цари горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 12 глава, 1-10 стихове. II. седмица, 4 ноемврий. вторник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 20 глава, 20-30 стихове. III. седмица, 11 ноемврий, вторник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 9 глава, 1-10 стихове; I серия беседи, 5 беседа, първите три страници. IV. седмица, 18 ноемврий. вторник. Същите лозинки. След втората ще се прибави следното: „Божията мъдрост да озари моя ум и нашите умове." Четене и размишление: Ще се прочетат всички Евангелия, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Четвърто четириседмечие ЗА БОЖИЯТА ИСТИНА I седмица, 26 ноемврий, сряда. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията Истина по лицето на земята и в сърцата на хората ида има вечна Правда навсякъде." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 15 глава, 1-10 стихове. II. седмица, 3 декемврий, сряда. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 19 глава, 1-10 стихове. III. седмица, 10 декемврий. сряда. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 9 глава, 1-10 стихове. II серия беседи, 2 беседа, четири страници: 11-14 включително. IVседмица, 17 декемврий, сряда. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Божията Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката Своя Красота и Хармония на живота. Желаем, Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелието, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Пето четириседмечие ЗА БОЖИЯ МИР I. седмица, 25 декемврий, четвъртък. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божият Мир по лицето на земята и в сърцата на хората." (Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души. Мира ще го вземете в широкия смисъл, защото само при една култура на мир, само когато хората живеят в мир, може да има прогрес, само тогаз хората растат и във физическия, и в духовния живот.) 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана. 16 глава, 16-24 стихове. II. седмица. 1 януарий 1931 г, четвъртък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 18 глава. 1-10 стихове. III. седмица, 8 януарий, четвъртък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 11 глава, 1-10 стихове. III серия беседи, 3 беседа, четири страници: 11-14 включително. IV. седмица, 15 януарий, четвъртък. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Да се въдвори Божият мир и в моето сърце и в нашите сърца и в моя ум, и в нашите умове." Четене и размишление: Ще се прочетат стиховете от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Шесто четириседмечие ЗА ЖИВОТА I. седмица, 23 януарий, петък. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да даде Бог Живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, глава 3, стихове1-10. II. седмица. 30 януарий, петък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 2 глава, 1-10 стихове включително. III. седмица. 6 февруарий, петък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 5 глава, 5-15 стихове включително. IV серия, първа беседа, първите десет страници. IVседмица. 13 февруарий. петък. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие, за да се излее Божието благословение върху мен и върху нас. както е изляно горе на Небето, за да Му служим всякога." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година. Второто полугодие почва от21 февруарий 1931 година, събота. През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите, във всяко четириседмичие ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие в съботите, през второто - в неделите, през третото четириседмичие - в понеделниците, през четвъртото - във вторниците и т.н. През другото време по свобода можете да се молите един за други за да ви се оправят работите. 16 глава от Деянията на апостолите ще се чете през годината. Това, което пише там, това се отнася за нашата работа през годината. Изгрев, 18.03.1931 г. Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Поздравлявам ви с празника 22 март. Всичко получено от вас предадох, както казахте. Дадох на Жорж и Николай портрета и листчето със сведенията за приготвяне на хороскопите. Картичките разпределих така: Георги Тахчиев: всичките без Данаил. Сестра Динова: всичките 5 вида. За салона: всичките 5. Сестра Маркова: Изгрев слънце. За мен: Данаил (другите имах от по-рано). Сестра Рамтова: 4-тях животни. Брат Тодор Стоименов: змеят. Д-р Жеков: змеят. За сестри Паша, Еленка и Савка (стенографките) общо: Изгрев слънце. Сестра Белчева: змеят. Сестра Олга Славчева: змеят. Брат Лулчев: 4-тях животни. Брат Бертоли: змеят. Някои много харесаха Данаил. Ако искате, изпратете от Данаил още няколко. Ще ви питам нещо, но недейте съобщава на другиго, че съм ви питал. То е следното. Познавате ли Колю Д. Колев? По какви причини е напуснал евангелската църква? После пишете ни за неговите разбирания, за живота му. Искам да му пиша и естествено е, че преди да пиша на един непознат, хубаво е да имам известни познания за него, за да знам какво да му пиша. От сестра Цанка получавате ли сегиз-тогиз резюмета и разговори? Ето няколко мисли от последните лекции на Учителя: „Непременно трябва да имаме разумното слово, да бъдем музиканти и поети, за да имаме резултати. Зенитът на човешкия - това е любовта към Бога. Що е зенит? Зенитът е онази точка, при която се запалва в тебе Божествената любов. Всякога да бъдем във вътрешно общение с Бога. Ако ние се хранехме от този плод на любовта, щеше ли да има смърт? Доброто, в което не е вместена любовта, не е добро. Възкресението е проявата на любовта: ти ще почувствуваш, че всичко на земята и на небето - всичко ще бъде близко до сърцето ти. На 22 март т.г. ние изминаваме тъмната зона; на 22 март още само 1 милиметър ще остане от тъмната зона. Значи иде зазоряването. Няма по-велика работа от това да се молиш. Ти си извършил полезна работа с молитвата. Вие като се молите, растете в Бога. Молитвата е процес на растеж. Ти се намираш в едно голямо противоречие в живота. Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение. Понеже Той е всемъдър, няма да мине много време и ще дойде реализацията. Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие. Основната мисъл да остане: „Любов към Бога." Това е най-великото в сегашния растеж. Няма по-велик момент. Дойде ли този момент, всичко друго може да се постигне." На брат Сава Калименов предайте приложеното тук писмо. Нарочен поздрав от Учителя. Поздрав до всички ваши домашни и до брат Сава, сестра Гелинова, сестра Денка и другите братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София, III. Изгрев, 17.06.1931 г. Любезний брат Тошев. Към Рила ще се тръгне в началото на юлий. Ако решите да дойдете хубаво е навреме да си приготвите палатка. Тук на Изгрева наши братя дърводелци правят палатки много евтини, защото купуват не платнище, а дебело платно и го импрегнират с парафин и бензин. Една палатка по този начин не струва повече от 1500лева (за двама души). Продоволствието е улеснено, понеже всеки 2-3 дни се донасят на езерата продукти от село Сепаревски бани. Учителят държи постоянно беседи през време на пребиванието ни на езерата. Ако ви е възможно да дойдете ще бъде хубаво. Ще прекараш 1 месец в идеална и възвишена атмосфера. Ще стоим там около 2 месеца. Така че ти можеш да дойдеш по-късно, а не в началото на юлий. Защото постоянно ще има групи, които ще отиват на езерата. Ти когато и да дойдеш, ще намериш на Изгрева някоя група, с която ще дойдеш. Автомобил от тук до Сепаревски бани 160 лева. За коняри (за багажа) 50 лева. Толкоз и за връщане. А продоволствието там не е скъпо. Ако ви се нареди да дойдете, ще останете много доволен. Ако решите да дойдете, ще трябва да вземете със себе си, разбира се, по-дебели завивки и дрехи: фанели, мушама, вълнени чорапи, вълнен шал. Но изобщо на езерата е по-топло, отколкото на Мусала. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Напоследък се забелязва усилено разпространение на идеите на Учителя в странство. С братски поздрав: Б. Боев. Нова формула от Учителя: „Само светлата любов на живота постига целта." Важна формула даде Учителя на Езерата: „Божият Дух, Възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас." От изпратените от вас картички искат най-много Данаил и лъвовете. Когато приготвяш, изпрати от нея повече екземпляри. Всички видове ваши картички са поставени в салона. 30.06.1931 г. Лагер при Седемтях Рилски езера Любезний брат Тошев. Пиша ви от рилските езера. Пристигнахме с Учителя тук на 28 юний. Тук сме една малка група. По-после ще дойдат другите групи. Получих писмо от брат си Симеон, в което той излага тежкото положение на болната ми сестра, Станка (вдовица) в Бургас. Той предлага подписка но аз по никой начин не съм съгласен на това, понеже положението е критическо, то аз нямаше какво да правя, освен да се обърна към тебе като на по-близък. Препращам ти тук приложено неговото писмо, за да си съставиш ясна картина. Ако обичаш, и ако ти е възможно, изпрати му 3000 лева от мое име. Ако не си улеснен, можеш да ги пратиш на три пъти по 1000лева. На записа пиши за изпращач моето име. Адресът на брат ми е: Симеон Д. Боев, улица „Страхил" 12 - Бургас. Писмото на Симеон прочети и го изгори. Недей съобщава на другиго това, по никой начин да не отваряш подписка. По-нататък ще ти изпратя някои по-важни мисли, казани от Учителя тук. Сега ви пращам следните: „Велико нещо е светът за онзи, който разбира. Когато човек има любов, всичко е възможно. Когато човек иска да работи, Небето му дава изобилно работа. Писано е: „Господ ти е задна стража.'" Поздрав сърдечен до домашните ви и до всички други братя и сестри. Нарочен поздрав от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Чрез Димитър Звездински (за Б. Боев) - дезинфектор при гарата - гара Дупница. Изгрев, 27.04.1932 г. Любезний брат Тошев, Ч. В. Христово, По случай празниците поздравлявам вас и всичките ви домашни. Отдавна се канех да ви пиша и все чаках сгоден случай. Обаче вътрешно ние постоянно си кореспондирахме, нали? Знам до известна степен това, което стана. Разбира се, един човек, който е ученик на окултна школа, който върви по един божествен път, ще посрещне всичко тихо и спокойно, с голяма вяра и упование в Бога, понеже знае. че любовта на Бога прониква всичко и оправя всичко и поради това знае, че всичко ще се обърне за добро. Това е един велик закон и неговото съзнаване е изворът на онзи мир, на онова вътрешно равновесие, което има един мистик. Когато говорих с Учителя по това, той каза, че това се обяснява кармически и че всичко ще се обърне за добро. Пратих днес на с. Цанка важни мисли от Учителя, казани в разговори и й писах или да ги препише и ви ги препрати или пък когато отидете в Габрово да ги прочетете. Кога ще дойдете насам? Според мен хубаво ще бъде да прескочите към София при първа възможност, например през време на празниците. Хубаво ще бъде освен това да дойдете и на езерата това лято (Седемтях Рилски езера). Там климатът е доста мек. Има удобства в съобщения, в пътуване и в продоволствие. Там има чудесна красива обстановка, която обновява човека физически и духовно. А планините са необходими при окултното ученичество. Там има благоприятни условия за събуждането на висшите заложби на душата, за свързване с Реалния свят. Вие как прекарвате, с какво се занимавате? Вашите картини са поставени в салона в обща рамка. Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса. В свръзка с това ще има потъвания на някои суши. Тук ще ви изложа някои мисли, казани от Учителя в последните беседи и лекции или в разговори: „Всяка сутрин, като станеш, да си смениш състоянието, да си благодарен. Щом не си в хармония с частите, ти си в дисхармония с цялото. Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава, 42 стих; 12 глава, 26 стих; 8 глава, 29 стих; 6 глава, 63 стих; 3 глава, 33 стих; 3 глава. 3 стих; 20 глава, 22 стих; 21 глава, 5 стих; 15 глава, 26 стих. Тези стихове можеш да ги употребяваш всеки ден. а също и когато сме болни или когато имаме неразположение. Днес даде за заучаване наизуст 129 псалом и за четене и размишление 21 глава от Откровението. Учителят каза, че свещените книги трябва да се четат с молитва и размишление, за да могат да ползува т. „Сега аз говоря за една любов, която досега не сте имали. С новата любов ще дойде новият живот. Аз я наричам любовта на безсмъртието. На Бога ще се надяваш! Бога ще обичаш в хората. Човек е проекция на Бога. Всичкото е в любовта! Главното нещо е любовта! Аз да обичам Бога, то е най-голямата привилегия. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Върху всяка скръб, някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Има нещо по-велико от прощаването; то е да обичаш, но не както хората, а както Бог обича. Служенето на Бога е велика Божествена наука. Щом живееш за Бога, ти си свободен. Всеки ден ще държиш тая велика мисъл. Ще служим на Бога, ще служим на Бога, ще служим на Бога! Никога не отлагайте една добра мисъл, едно добро. Страданията са една привилегия. Ти ако не страдаш, не можеш да станеш съпричастник на небето. В страданията, в мъчнотиите Бог ще се прояви. Прочетете с внимание статията „Мисията на богомилството" в списание „Житно зърно" (год. 6, кн. 5-6, 7-8, 9-10). Там се хвърля нова светлина върху богомилството. Там са изложени разработени идеите на Учителя по този въпрос. После е важна в последната книжка 9-10 (ще я получите тези дни) първата статия „Новата вест"; тя е от Учителя. Нарочен поздрав до домашните ви, до брат Сава Калименов, сестра Гелинова и сестра Денка. С братски поздрав, Б. Боев Изгрев, 2.07.1932 г. Любезни брат Тошев, Поздрав от Изгрева! Напоследък правим нови гимнастически упражнения, придружени с музика. Много поетични и полезни упражнения. Когато дойдете, ще ги видите. След няколко деня Учителят тръгва с една малка група на Рилските езера, а останалите се приготовляват и ще тръгват един след други на малки групи. Такива групи ще има в течението на целия юлий и даже в началото на август. Хубаво ще бъде, ако можете да дойдете на Езерата! Ще си вземете повече долни и горни дебели дрехи, фланели, шалове, вълнени чорапи, одеала, дюшеци празни (там ще се пълнят със сено) и палатка. Можете да си вземете 4-5 платнища. Или като дойдете тук, можете да си поръчате у някой брат тук палатка; ще ви костува около 1200 лева. Но за по-евтино, най-добре е да намерите там от приятели 4-5 платнища, с които да ви услужат временно. Ето някои основни мисли от последните беседи и лекции на Учителя: За да любим, трябва да отидем при Бога. Трябва да чувствуваме любовта, чистотата и живота на цялата природа. Доброто е от Бога. Всичко в света е направено само за добрите хора. Ако вие нямате страдания, вие сте грешни. Ако имате страдания, вие сте кандидати за светии. Да намериш най-малкото добро в един човек и като го намериш, да се чудиш как не си го видял досега. По-голямо благо не може да ви се даде от този живот, който сега имате. И ако вие кажете, че страдате, това е неразбиране. Много от човешките синове са кандидати за ангели. Мога да направя всичко за вас, но при едно условие: ако имате живота на добрите хора, мисъл та на ангелите и любовта на Бога. И ако имате тези три неща, не само аз, но всеки може да направи всичко за вас. Ще посветите живота си, мислите си и любовта си на Бога. И за това се приготовлявате. На вас едно ви липсва. Ще ви кажа какво ви липсва: любов ви липсва. И като дойде любовта във вас, ще се подмладите. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Като отидем да работим в света, като ни попитат какво трябва да правим, ще им кажем: „Да живеем като Христа!" Главното е да заживеете като Христа. Поздрав до домашните ви, до брат Сава Калименов и сестра Гелинова. С братски поздрав. Б. Боев Изгрев, 12.08.1933 г. Люб. брат Тошев, Получих картичките. За абонатите на „Житно Зърно", които вие записахте, ще направим потребното. Получих техните абонаменти с вашия пощенски запис. По повод на вашето желание да ви се каже нещо ново, Учителят специално за вас ми поръча да ви съобщя следното: „Най-важното явление днес е разширение на човешкото съзнание. Всички други външни политически и други събития са по-маловажни в сравнение с това разширение на съзнанието. Събуждат се дълбоките, спящите божествени сили в човешката душа. И това ще причини коренни промени и във външния живот. За да се преодолее материализма, невидимият свят скоро ще даде някои нови манифестации, за да покаже своето съществуване.'" Ето някои основни мисли; казани от Учителя напоследък: „Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре и повече плод дават. Плодните дървета обичат да им се обръща внимание, да ги обича някой. На това дърво като че му придаваш нещо, като го обичаш. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата. За злото колкото се може по-малко да се говори. Редът на нещата е изменен. Досега беше Царството на лъжата. Сега се стесняват условията за тези хора и бъдещето е на праведните. Те ще управляват. Мина се времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. За в бъдеще е царството на праведните. Невидимият свят урежда това. Стесняват се условията. Избавлението и освобождението на човека е колективна работа: човекът ще влезе в свръзка с онези, които ще го освободят. Слънчевите лъчи при изгрев урегулират симпатичната нервна система. Каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си само, ще загазиш. Ти към цялото ще го пратиш. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си." Дяволът идва при човека и му казва: „Всичко е в материалните работи." Нашето братство е по целия свят. Всички, които мислят, чувствуват и постъпват еднакво, както Бялото Братство, са от това Братство. Вие можете да ринете снега колкото искате и все пак той няма да се стопи, докато не изгрее слънцето. Добрите хора сега не управляват. Сега е вече техният ред. Само на небесната банка може да се разчита. Като мислите, всичко това ще бъде. Основата на знанието е любовта. Без любовта човек не може да дойде до истинското знание. Тайната на живота е да бъдем всякога доволни. Троеличието на Бога трябва да се разбира съвсем другояче: първото лице на Бога е любовта. Ако я приемеш, ще имаш живот. Второто лице на Бога е мъдростта. Ако вярваш в нея, ще имаш светлина, знание. Третото лице на Бога е истината. Ако се свържеш с нея, ще добиеш свободата. Грях има, когато има разлика между Божията воля и твоята воля. Човек има много по-велико бъдеще, отколкото може да си въобрази. Ние сме потопени в любовта на Бога. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, да позная Христа." Той искал да каже: „Всичко считам за измет да позная любовта.'" Драги Стефане, ако можете елате това лято към Изгрева. И Учителят ми каза да ви поканя да прекарате поне няколко деня или повече на Изгрева, толкоз повече че наближава събора. Когато вземете отпуск, отбийте се за известно време и тук. Така че ще бъде много радостно за мен да дойдете да ни посетите, защото отдавна не сме се виждали. С братски поздрав. Б. Боев. Нарочен поздрав от Учителя. Тази година на Седемтях Рилски езера няма да се ходи. Дали ще се ходи за няколко деня на Мусала, не е още решено. Изгрев, 17.03.1934 г. Люб. брат Тошев, Тук приложено ви изпращам хороскопите с обяснения. Те са направени от Николай Дойнов. С. Еленка Григорова написа едно резюме, което също ви пращам. Дайте да го прочете и брат Пеню. По въпросите, които задавате, Учителят каза: „Силите на здравето идат от един по-висок свят, от един разумен свят. Едно време външната жертва на животните е била допусната. Това е било допуснато при стария живот. Сега епохата е друга. Сега външната жертва се заменява с вътрешна жертва, а именно: сърце чисто и смирено. Жертвата на животните едно време е била практикувана, защото тогаз лошите духове са напущали човека и са отивали при убитото животно, за да приемат енергии от неговата кръв и други части. Войната постепенно се приготовлява". Като излезе книгата ви, ще ми пратите. Получих тъкмо в този момент и картичката ви. Ще направя потребното, като получа колите от брат Сава Калименов. Много се радвам, че сте често с брат Пеню. Вие като имате връзка и влияние в града, разбира се, ще гледате да го крепите и предотвратявате някои постъпки против него от партизани, ако такова нещо се яви. Пращам ви и един наряд за тая пролет. Ако желаете някои по-нови беседи и лекции, пишете. Надявам се, че ще ни посетите на Изгрева. И Учителят каза да ви кажа, че когато ви е възможно, посетете Изгрева. Ще ви бъде ли възможно това през Великденската ваканция? Ако не може тогаз, направете го през лятната ваканция, ако ви е възможно. Поздрави от сестра Елена Григорова. С братски поздрави до вас и до брат Пеню. Твой Б. Боев. Изгрев, 28.05.1934 г. Любезни брат Тошев, Колите редовно получавам. Единият екземпляр давам на Учителя, другия - на с. Еленка Григорова, а третия задържам за мен. Тук всички сме добре. От няколко дни тук имаме вече вода. За целта тук са построени 3 чешми с разни стилове, много красиви. Тук редовно всяка сутрин имаме музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Те действуват благотворно върху човека в здравословно и духовно отношение. Чрез тях повечето от болестите могат да изчезнат. Има постояннно нови и нови песни, давани от Учителя. Сегиз-тогиз ходим на Витоша. На 24 май пак бяхме там. Кажете нещо за себе си. Остава ли окръжният съд в Кърджали и ако не остава, къде ще ви преместят? Хубаво ще бъде това лято през време на съдебната ваканция да дойдете към Изгрева. Елате непременно. Има специални стаи за гости. Тук ще ви кажа някои мисли от последните беседи и лекции на Учителя: „В любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека. Тя отваря един простор. Щом дойде любовта, за теб се отваря един свят. Когато човек живее в душата си. той се радва, каквито и мъчнотии да има и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това. че ние спъваме в себе си доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога. Той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре. А пък всички лоши работи идат отвън. Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее и само в тези, в които има любов, защото Бог е любов. Напоследък Учителят много набляга за значението на музиката при окултното ученичество. Много души тук са почнали да учат музика, да вземат уроци по пение, цигулка, пиано и пр. Вие свирите ли на някой инструмент? Ако не свирите, снабдете се с някоя цигулка и почнете да вземате уроци. Не е късно. Всеки стремеж към учене подмладява човека. Нарочен поздрав до брат Пеню. Прочетете му тези мисли от Учителя, които излагам тук. С братски поздрав, Б. Боев. Изгрев, 25.05.1937 г. Любезни брат Стефане, Получих писмото ви и по 14 екземпляра от предпоследните две коли. Някои от тях вече раздадох, а някои ще дораздам. Някои от тези лица не са тук, напр. Хр. Христов, но аз ще им ги препратя. Той е околийски управител в Ивайловград. А Емануил Иванов е във Варна, улица „Струмска" 4. Сестра Юстинка Халачева живее тук на Изгрева. Тя ви поздравлява нарочно и се зарадва като й казах, че ще дойдете това лято с другарката си. Всички се радваме за това, защото отдавна не сме се виждали. Оная сестра, с която се запознахте, се казва Коца Клинчарова - Живкова. Понеже на нея сте пратили само няколко от последните коли (от 417 стр. до 496) то пратете и по-раншните коли чрез мен. Аз ще й кажа да ви пише. Нека да влезете в писмена връзка. Но на нея можете да пишете чрез мен, понеже мъж й е против нейните идеи и не й позволява да се занимава с тия идеи. Като дойдете това лято, ще се видите и с нея. Вие не пишете кога ще дойдете. Но понеже е възможно това лято да отидем по-рано на Рила, може би към края на юний, то вие гледайте да дойдете малко по-рано, преди края на юний. Ако не можете да дойдете толкоз рано, за да ни намерите, трябва да дойдете тогаз към края на август. А още по-добре би било, разбира се, да дойдете и вие с нас на Езерата. Има една задача, дадена за учениците в школата. Тая задача е дадена на 30.10.1936 година. Една година вече изкарахме и внесохме събраното. От 30.10.1936 година правим задачата вече втора година. Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък. Поговорете с брат Атанас Николов, който беше тук за 22 март. Той ще ви разправи в какво се състои задачата и ще ви даде и формулата. И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б. Боев Изгрев, 23.12.1939г. До брат Стефан Тошев. Любезний брат, Получих писмото Ви. Вие питате за положението. По това ще ви кажа следното: Този век е век на съдба над народите. Те ще бъдат съдени. Това ще бъде кармичното ликвидиране на миналото. Злото ще бъде вързано през този век, а доброто освободено. Тая година няма да има всеобща война, понеже годината е благоприятна. Прочетете, моля, лекцията на Учителя „Пред новата епоха", държана на 11 юни тази година. Тя е пророческа. Описва събития, които идват. След тези събития иде велико пробуждане на човешкото съзнание. Човечеството ще разбере, че едничкият път е духовният. България ще успее най-добре, ако запазва своя неутралитет. Да се молим за мир между народите и неутралитета на България! Сърдечни поздрави на всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Горната лекция я имат бр. Сава и Наско. По случай празниците ви пожелавам всичко светло и красиво, изобилни Божии благословения вам и на целия ви дом!
  6. Разговори с Учителя 26.01.1930 г. Когато човек дохожда в безизходно положение, тогаз потърсва Божия Промисъл. Както се казва в Писанието: „Ще ме потърсиш в ден скърбен." Детето най-първо вика: „Мамо, тате, лельо, како, бате" и пр. И най-после като каже: „Олеле, Божичко", тогаз всичко се оправя. Обединение може да става само в Бога. Вън от Бога не може да става обединение. Това, което знаете, разработвайте. 11.02. Едно учение не може да се предаде в своята пълнота, ако не се излиза на екскурзии. Сега трябва работа, работа. Без да се пита да се реже и да се присажда. Трябва да се сее семето на добрата почва. 27.02. на Витоша. Човек трябва да бъде силен, да знае. че всичко е за добро. Да се поправи животът на хората не е мъчно. Човек е главната спънка. Стига човек да повярва. Трябва да се разясни какво нещо е обич. Ние имаме два вида обич: за себе си и за другите. А пък тя трябва да бъде еднаква към себе си и към другите. Трябва да изпълним волята на Бога. А волята на Бога е разпространението на Неговото Слово и приложението му. Всякога силният трябва да носи слабия. Когато слабият стане силен, и той ще носи. 24.02. Враговете отвън не са. Все са отвътре. 4.03. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Началото на физическата година е на 1 януари, на духовната година - на 22 март, а на Божествената година през август. Колко е важна добрата мисъл! Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в природата работят. Една работа, каквато и да е. за да успее, то ти трябва да вложиш в нея Божията любов. Инак няма да даде плодове. Работници сега трябват. Казано е: „Молете се, Господ да изпрати работници." В края на краищата Божественото право ще възтържествува. Идеалистите са като планинските върхове. Хората като ги видят, поусмихнат се малко и казват: „Дето са те. ние не можем да бъдем." Всемирното Бяло братство си има план, който ще се реализира. Всемирното Бяло братство ще помага, ако вървят по неговия план; няма да помага, ако вървят по стария път. Работа, работа трябва, свещена работа. Скръбта, радостта са за каляване. Те се сменяват. И след като те калят, ще те турят на работа. Скръбта винаги приготовлява радостта. Трябва да минеш 100 скърби, за да можеш да издържиш една голяма радост. Затова трябва да скърбиш, за да можеш да издържиш радостта. Сега скръбта е вътре в нас. А ще дойде време, когато скръбта ще бъде вън от нас - в другите, а ние ще бъдем в радостта и ще искаме да я дадем на другите. И като отидем при тези, в които е скръбта, последната ще си отиде. И най-после ще направим и скърбта да се зарадва. Старият да направи опит да се подмлади. Ако е на 70 години, да махне нулата ида стане на 7 години. Ние понякой път имаме неприятни чувства и чрез тях образуваме около нас черупка и това отблъсква хората около нас. Трябва да дойде някой и да разпръсне тази черупка, като ни каже светла дума. Който има любовта, има всичко. Изгрев, 06.02.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви резюме на новогодишната беседа от Учителя. Пратих в Габрово резюмета на няколко беседи и лекции. Те ще ви се препратят от там за прочитане. Сестра Цветана Симеонова още не е приготвила репродукциите, но вчера ми каза, че след няколко деня ще бъдат готови и аз ще ви ги изпратя. През януарий се направиха 4 зимни екскурзии до Витоша. Как е сестрата? Пишете ми как е. Надявам се, да е добре. През коледните празници имаше много гости. Тук са сега брат Минчо Сотиров и бр. Сотир Щерев от Бургас. Препоръчвам ви книгата „Саду Сундар Синг". Ако там я няма, пишете ми да ви я изпратя. Учителят често споменава за нея. Напоследък Учителят говори много важни работи в беседите и лекциите. Това ще видите като получите от Габрово резюметата. Намираме се във важни времена. Най-важното, на което Учителят набляга е всеобемляющата любов. Нейните извори в човека трябва да се отпушат. И тогаз почва новият живот. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Поздрав от Учителя. Изгрев, 08.03.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви беседата, която Учителят държа в едно извънредно събрание на школата на 2 март вечерта. Изпращам ви и трите картини на с. Симеонова. Тя отиде в Париж на 3 март, за да се усъвършенствува в изкуството. Изпращам ви и разговори. Разговорите след като ги прочетеш, прати ги в Габрово до с. Цанка на адрес: Дом Никола Дойнов - Габрово. Тя ще ги препише и ще ви ги върне. Ако ти е възможно, прескочи тая пролет насам (на 22 март или на Великден), понеже от ден на ден важността на епохата се увеличава. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Поздрав от Учителя. С братски поздрав Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София. Изгрев, 07.04.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви 3 беседи от празника на пролетта. Получих онези 520 лева, дадени от онези двамата братя и ги предадох на Учителя. За „Ратник на свободата": то е частно дело; братството насърчава всички прояви на добро, дето и да са, но самото то не се ангажира с никое политическо течение. Благодаря за услугата с изпращането на един нов абонат. Тези дни излиза „Житно зърно" - двойна книжка. Закъсня поради икономически причини, понеже има доста абонати неплатили. Другата двойна книжка ще излезе пред младежки събор, а новата годишнина ще почне от септемврий. Радвам се. че ще се видим скоро. Вчера на екскурзията на Витоша Учителят даде следната тема за размишление - 5 минути. Върху най-хубавия скъпоценен камък, най-хубавото растение, най- хубавото животно, най-хубавия (идеалния) човек. После даде следната формула: „Дал си живот на душата ни, светлина на духа ни и обгърнал си ни със свободата на Духа си." Поздрав от Учителя. Със сърдечен поздрав до вас и вашите домашни и всички други братя и сестри: Твой В. Боев. Изгрев, 05.06.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Наближава срещата - 12 т.м. И след това ще се отиде на езерата. Там ще се стои няколко седмици, може би и месец. Срещата ще трае три дни, 12, 13, 14, а на езерата ще се тръгне един-два деня след това. Вие ще можете ли да дойдете на езерата? Ако не може да ви се нареди да дойдете на езерата, то добре би било да дойдете поне на срещата. Толкоз повече, че на Великден не можахте да дойдете. Желанието вида се построят стаи за гости е хубаво. Има една барака за гости, но тя е много малка (побира само 3-4 души и може да служи само на братя или само на сестри). Аз съобщих за вашия план на Учителя. Как са всичките ви домашни? Ще ви изложа някои мисли от Учителя от някои по-последни беседи и лекции: „Има две основни неща, които трябва да знаете: първото нещо е любовта. Второто е благодарността. Когато любиш, ти проявяваш Бога. Когато те любят, ти ще проявиш благодарност. Това е човешкият принцип. Щом имаш два хляба, ти трябва да дадеш единия хляб, за да проявиш Божественото в себе си. Ти казваш: „Аз обичам, а мен не ме обичат." И какво искаш ти? Когато обичаш, ти имаш всичко, ти си господар на всичко. И когато не те обичат, това показва, че около тебе не се е намерил някой, който да прояви Божествения принцип. Когато дойде някой и ми каже: „Никой не ме обича", той не говори истината. Бог го обича, а той казва: „Няма кой да ме обича." Има кой да го обича човека. Щом няма кой да те обича, тогаз твоят ред е, ти да обичаш. Прояви своето божествено, и аз ще те обикна. Щом аз обичам, ще има кой да ме обича. Щом се тревожиш, ти си обикновен човек. Смъртта е един велик закон, който те учи да дадеш. При смъртта даваш всичко. Защо аз трябва да умирам, за да науча този закон? Мога без да умра да раздам. Гениалните не чакат насила да дойдат да ги накарат да ги научат да дават. Те дават преди това. Та първото нещо: Да обичате. Бог ви обича и непременно трябва да проявите благодарност. Сутринта като станеш, благодари за слънцето, за хората, които са около тебе: ти се зарадвай и поблагодари на Бога. И тогаз през целия ден, каквото вършиш през деня, ще се реализира. Само това, в което участвуват любовта и благодарността, има смисъл. Това, в което любовта и благодарността не участвуват, то няма никакъв смисъл. Ти трябва да обичаш и трябва да те обичат. Ако идеш при райските врата, ще те питат: „Обичаш ли?" - „Обичам." - „Обичали ли са те?" - „Обичали са ме." Тогаз ще отворят вратата и ще те пуснат в рая. Искам да имате свещена идея за любовта. Аз говоря за това. което е наука. Ако турите в живота си тези два принципа (Божествения принцип: любовта и човешкия принцип: благодарността), тогаз ще важат думите на Христа: „Тогаз каквото попросите, ще ви бъде." Ако не турите тези два принципа, тогаз няма да има никакъв плод. Ти казваш: „Обичам един човек."" Не само един човек. Не. Когато обикна всички хора, всички животни, растения, камъчета, извори, птици, месечината, звездите, слънцето и пр., тогаз мога да кажа, че в мене Божествената любов се е проявила. И така запомнете две неща: да любите и да благодарите. Когато направиш някоя погрешка, признай я. Аз не съм казал по- дълбоките методи. Аз мога да се преструвам, че нищо не зная. но ги зная. Моето правило е: Само когато видя. че вие правилно употребявате Божествения и човешкия принцип, тогаз съм готов да ви разкрия. Когато правиш нещо, направи го така, че никой да не го знае, а само Бог да го знае. Човешко е да изправиш една погрешка, а Божествено е да проявиш една добродетел. Много пъти сте постъпвали така. както аз говоря, но постоянно не действувате така. А аз говоря за закона на непреривността. Само в непреривния закон има прогрес. Правило: „Не коригирай Божественото в себе си, прилагай го." Важното нещо, което трябва да има човек, е абсолютно доверие в Бога. Всички препятствия в живота си ние ги предизвикваме с нашите чувства и мисли. Окръжающата среда се изменява чрез нашите мисли и чувства. Ние изгубваме своята трезва мисъл, понеже искаме да живеем със старото, а не искаме да приемем новото, което идва всеки ден. Та важното е: Възстановете абсолютното доверие към Бога. При всички противоречия да възстановите онова детинско доверие в Бога, че това. към което се стремите, може да бъде. Не туряйте никакви граници на Божественото проявление. Ще има изпити. Който издържи, ще влезе в новия живот, а който не издържи, ще остане за следующия живот. Изисква се устойчивост в доверието в Бога. Не трябва да съдим човека, който се е подхлъзнал. Трябва да се образува онази вечна връзка: да изучаваме как Бог работи. Има Промисъл в света. Последният параход вече напуща пристанището. След него няма друг. Ако не, ще дойде „идущата година" този параход. На „година" веднъж идва. На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага. Тогаз слънцето другояче ще грее. Ти ще чувствуваш вътрешната връзка с Бога; тогаз ангелите и светиите ще ти говорят и адептите ще ти говорят. Всеки ще те посещава. С камили ще почнат да идват всички блага. И ти ще се намериш в чудо. Всички хора имат желание да направят нещо хубаво, но без любовта нищо не могат да направят. Дойде ли тя, всичко иде с нея. Пратете тези мисли и на с. Цанка в Габрово. След преписването им. тя ще ви върне. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Изгрев, 14.10.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви тук приложен наряда, който е само за тези, които бяха поканени на беседите в края на м. август и освен това за лица, които изрично посочи Учителят. Скоро ще ви изпратя и тези беседи. И те ще бъдат само за вас, както и настоящият наряд. Едновременно ще изпълнявате и двата наряда. Ето някои важни мисли от Учителя, казани в разговора на 6 октомври т.г.: „Радвайте се, радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници със служителите Божии. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго, същественото дръжте. Създават ви се условия; всички възможности ще имате. Искреност да имате във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство." Поздрави до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев.
  7. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ Панагюрище, 24.08.1914 г. Драги Стефане, Изпращам ви тук приложени някои сведения за пентаграма. Това изложение аз съставих чрез комбиниране на казаното от г-н Дънов и от бай Пеня. Тук прилагам и „Наставления", които преписах във вилата тъкмо преди тръгването си. Понеже заминах неочаквано, съжалявам, че нямах време да проверя списъка с имената, който аз притежавам. Пожелавам ви всичко добро в Пътя на Истината. Сърдечен поздрав до госпожата, всичките ви домашни и до всички приятели там. С искрен поздрав. Твой Боян Боев. Скопие, 14.09.1917 г. Драги брат Тошев. Получих ви писъмцето от 2-и този месец и много се зарадвах, понеже доста дълго беше мълчанието, което царуваше между нас. Каква бодрост и твърда основа дават на човека Божествените истини! Всичко зависи от самия тебе! Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното, Прекрасното и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят. Ти държиш в ръцете си ключа! Днешното човечество се намира в една такава фаза от своето развитие, намира се в един такъв велик завой, че необходимо е да бъде съзнанието на човечеството към Вечните истини. Това важи за днешната епоха, специално много повече, отколкото за миналите епохи, защото никога досега в своята история човечеството не се е намирало така дълбоко в материята, както днес. Днешната материалистическа култура е на своята най-крайна точка, от която по- нататък в същата посока е невъзможно да се отиде, ако не искаме да дойде израждането. Новата култура ще дойде, когато човечеството обърне своето съзнание към вечните Истини. Ето защо най-важна работа за човечеството днес върши този, който разпространява духовните истини. Този, който прави това, върши работа, която е в хармония с посоката на развитието, което предстои на човечеството. Сърдечен поздрав до теб и... Ваш Боян Боев * Панагюрище, 17.01.1918 г. Любезни Тошев, Днес получих писмото ти и много се зарадвах, че пак влизаме в свръзка един с друг. Особено съм зарадван и от съдържанието му, понеже по този въпрос и аз съм мислил доста. На окултното движение принадлежи бъдещето, защото сега сме в завоя между материалистическата и духовната култури. Сега сме в началото на духовната пролет. Има нужда от много работници. Време е вече не все да се приготовляваме да работим, а да вложим всичките си сили за успеха на великото божествено дело. С най-голяма готовност подкрепям вашето предложение. Изборът на лицата е сполучлив. Добре е да прибавим към тях и г-н Иван Толев от София, с когото от една година насам постоянно разменяме мисли по този въпрос. И той е един от горещите привърженици на тази идея. Тогаз съобщете този план на г-н Дънов и на изброените лица, за да почнем по-скоро работа. Бог да благослови тази инициатива. Нарочен поздрав до г-н Ватев и всички други приятели. С мил братски поздрав: Ваш Боян Боев Шумен, 9.11.1926 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Получих на времето си в София 2000 лева от вас със запис без писмо. Дадох от тях 1000 лева на Кръстьо Тулешков за Просветния фонд и 1000 лева на Алекс. Стрезов за „Житно зърно". После сестра Гина ми писа че съм имал картичка от вас и ми съобщи съдържанието й, но сумите бяха вече внесени. Нарочен поздрав до домашните ви и всички братя и сестри там. Брат Петко Христов и цялото му семейство ви поздравляват. Често говорим за вас. С братски поздрав: Боян Боев. Адрес: Боян Боев, (дом Петко Христов) ул. „Солунска'' № 376, Шумен. Любезни брат, Благодаря за картичката по случай на именния миден. Гостува ми брат Боев. Става случай да споменуваме вас при разговорите си. Тук всичко е красиво. Поздрав от всички ни, на всички ви. Бъдете чада на Виделината. Петко София, 22.10.1927 г. Любезний брат Стефане, Н. Л. К. П. Б. Л.! Учителят ходи в Русе, стоя там 10 деня и се върна на 11-и този месец. Досега беседите се държаха в Изгревския салон, но от идната неделя (от утре) ще се държат в града. Тая година няма да има школни лекции от общия клас. Учителят даде почивка само една година в това отношение, като каза, че през тая година трябва да има усилена друга работа: четене и изучаване на беседите и лекциите, държани досега, асимилиране на дадения богат материал. В сряда вечер всеки сам ще чете една школна лекция от общия клас. Лекциите от младежкия клас в неделя вечер продължават. Съборните беседи се печатат усилено и скоро ще бъдат готови. Аз пращам в друг град резюме от беседите, които е държал Учителят. И наредихме да ги препращат и на вас. Те съдържат ценни мисли, отварят широки хоризонти. Напоследък в лекциите Учителят много се спира върху въпроси от хиромантията. Как е брат Гелинов? Сърдечен поздрав до вашите домашни, Гелинови, Денка, проповедника и всички други. Сърдечни поздрави: Твой Боян Боев Адрес: Б. Боев, Бул. „Дондуков" № 71 - София София, 29.12.1928 г. Любезний брат Тошев, Ч. Н. 1929 г.! Получих писмото и записа. Уверен съм. че всички препятствия ще се преодолеят и разпръснат. Тук ви изпращам основните мисли от лекциите на Учителя, държани през ноемврий, тази година. Напоследък Учителят през декемврий държа много важни лекции, които скоро ще получите от Габрово. В последно време почнахме да ги пишем на пишуща машина, което е много удобно. Всички лекции, които ще получавате от Габрово, предавайте да ги чете и брат Сава Калименов. Някои пращаха на него от тук, но престанаха, защото той ще ги получава от вас. Брат Сава Калименов да ви ги връща, за да ги препращате по- нататък, съгласно маршрутния лист, който придружава беседите. Обаче това, което ви пращам, сега тук приложено, няма да го пращате. Можете да го дадете само на брат Сава Калименов да го прочете. На 31 дек. вечерта (срещу Нова година) ще има братска вечеря в салона на „Изгрева". Говореното от Учителя ще ви пратя. Преди няколко време Учителят говори у с. Янакиева, у която беше поканен на обяд. Ще пратя говореното в Габрово, отдето ще ви препратят. Сега лекциите се държат в сряда и петък на „Изгрева". На първия и втория ден на Коледа ще има братска среща в Стара Загора за обмисляне въпроса за братското просветно дело и просветния фонд. С братски поздрав, Твой Б. Боев. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. * * * София, 01.03.1929 г. Любезний брат Тошев, Изпращам ви 4 лекции от Учителя. Получих картичката ви. Скоро ще ви пиша обширно. Поздрав до домашните и до всички други братя и сестри. В писмото, което ще ви пиша скоро, ще ви пратя и някои мисли от Учителя при разговори. На 26 февруарий имаше екскурзия до Витоша. Учителят даде едно упражнение за дълбоко дишане в сряда в общия клас: Запушване на дясната ноздра и приемане на въздух през лявата: след това запушване (с показалеца) на лявата ноздра и издишване през дясната. Това ще се прави по 3 или 10 пъти сутрин, обед и вечер. Винаги вдишването ще става при тези упражнения през лявата ноздра, а издишването през дясната. Това ще се прави 30 деня. Ето една важна мисъл, казана днес от Учителя при разговор: „Когато тръгнеш по Бога, там ще бъде красивото, че каквото пожелаеш (книга или друго), всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга напр., на сутринта ще я имаш. Тогаз човекът ще разполага с всичката литература, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градим, а от друга страна да се разгражда. Човек за да дойде до казаното красиво състояние трябва да бъде адепт от първа степен. Основният въпрос, който ще разреши всички въпроси, е: „Да живеем за Бога." С братски поздрав, Б. Боев. Учителят каза: Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Тя е плод на безлюбието. Безлюбието ражда студ, а любовта - топлина. Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи. Вестител (Най-новата мисъл на Учителя) 12 серия, №22 неделя, 7.07.1929 г. 51/2 часа сутринта „Изгрев'" Неделна беседа, държана от Учителя Ден без възли (Прочете се Ев. от Йоанна, гл. 8, ст. 1-10) В Божествения свят съществува един закон: това, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение. При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим!" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука. Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов. Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, подразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе. Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите. Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете? Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?" Представете си една река. Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките. Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш. Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб. Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха". Ако вашите идеи не се разрушат, т.е. ако изворът не тръгне, няма да се образува река. Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема? И като го искат, пак се радвам и го давам. Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам. Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес. Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз." Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка. Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?" За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно. Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му. Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе. Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта. Когато Бог е на небето, то е блаженство. Когато Бог е на земята, то е щастие. Когато ние сме на небето, то е разбиране. Когато ние сме на земята, то е приложение. Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам". Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря". И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика. Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?". Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен". Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш. Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия. Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов да направя за тебе. Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане. Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия. Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни. В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър. За мен добрината е връзката. Неизследими са Божиите пътища. Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят. А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност. Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата. Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа. Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш. Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят. Не мисли, че от тебе нищо няма да стане. Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе. Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи. Неделя, 21.07.1929 г. Всички хора страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбереш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещената идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време. Ще вършиш това, което мъдрите вършат. Вън от любовта няма съществувание. Когато болният се свърже с живота, у него става една реакция. Ако Бог живее в тебе, този разбойник, който носи пушка, ще я остави. С раници няма спасение. Божият живот не допуша да имаш раници към никого. Истинската любов иска да даде. Любовта всякога дава много, но малко взема. Няма да се усъмниш, че другите взели повече, защото от този ден почват твоите нещастия. Ако уредите работите си отвътре, ще ги уредите и отвън. Сряда, 24.07.1929 г. Размишление върху благостта. В разумната природа съществува един закон на съотношение на формите, на силите и на разумните същества. Да обичаш всички, без да очакваш да те обичат. Животът на всички ви, от единия край до другия е извънредно груб. Черният цвят показва падение, користолюбие. Водата смекчава коравината на нещата в света. Има един живот, който смекчава, то е духът. Когато живеещ чист и свят живот, то е най-хубавото. Да живееш по Бога, то е да няма никаква пречка. Първо любовта. Второто е законът на мъдростта, на светлината. Третото е на свободата. То е постижението. Да не мислиш; че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние понеже сега живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. 24.07.1929 г., петък, Мл. Клас Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защитаваш някого, ти си талантлив. Невежеството е един момент, не е непреривен акт. Щом човек се обиди, у него има едно малко отклонение. Талантливият човек е една запалена свещ. Всеки, който започва с нула, свършва с шест, а всеки, който започва с шест, свършва с нула. Вие трябва да знаете да обръщате вашите обиди. Ако в дадения случай вие не можете да изтълкувате една ваша погрешка, вие грешите. 28.07.1929 г., неделя 12 гл. Лука. Обикновените работи са неразбраните работи в света, от които зависи целият живот. Има един момент, от който зависи щастието на човека. Той е когато вземеш едно безкористно решение. Щастието седи в малките работи. Щастлива душа е тази, в която няма абсолютно никакво съмнение. Всичко онова възвишено, благородно, красиво, което действува в хората, и във всички други същества - това е Бог. Животното е съществото, което ходи по своите чувства. Човек е този, който мисли. Ангел е този, който ходи по своята светлина. Син Божи е този, който ходи по своята любов. Човек, който няма любов, не може да бъде свободен. В любовта седи свободата. Аз бих желал вие да разберете какво нещо е любовта. Любовта носи безсмъртие, здраве, интелигентност, разумност, щастие, слава. Няма нещо, което любовта да не носи. Най-първо като дойде любовта, тя внася една приятна светлина и всичко се осмисля. Считаш се способен на всичко. Любовта е основа на Божествения свят. Тя не е достояние на човека, а на ангелите. Те не могат да съществуват без любовта. Тя е достояние на Божествения свят. Всеки един може да дойде до безсмъртие, онзи, който дойде до любовта, влиза в безсмъртния живот. Ако ти не можеш да намериш този живот, ти не си намерил Бога. У всеки един от вас при най- големите скърби, страдания, идва един момент, когато проблясва духът и после пак изчезва. Постоянно невидимият свят ни запалва, иначе ние клоним всякога да изгаснем. Противоречията в живота са задачи, които трябва да разрешим. Всичко е постижимо за разумния човек. Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде. То е един момент, но това. което той ще извърши, ще бъде съдбоносно. И после той всякога ще те посещава. Та затова всички да бъдат вътре в себе си чисти. Под грях разбирам прекъсване на нашето съзнание. Казано е: „Духът Свети ще ви научи." 31.07.1929 г. сряда 108 псалом, 2 гл. Ефесяном. Онези, които нямат дълбоката наука, не знаят как да украсяват себе си вътрешно и се украсяват външно. Отвън се правят нещата, когато хората са деца, а отвътре, когато са възрастни. Твоите страдания са радост за другите, а твоите радости са страдания за другите. Ще започнете да се занимавате с онази Божествена наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос носеше греховете на света. Самата душа в своята същност не може да греши. Любовта, това е Божественият език. Та ще се учите сега на този новия език. Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал. Това го помнете. От сега нататък има да се казва. Вие казвате „Остаряхме". От сега нататък трябва да се подмладявате. От сега който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути - половин час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 години, ходите с чантичка и букварче на училище, баща ви ви праща. Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите. 2.08.1929 г., Младежки Клас, петък Размишление: „Към светлината". Кога ученикът мълчи? Когато слуша. Кога професорът мълчи? Когато изпитва. Мълчанието подразбира интензивна дейност по друг начин. Когато мъртвият млъкне, живият проговорва. Когато живият млъкне, мъртвият проговорва. Има един момент на ставане сутрин и какъвто е този момент, то целият ден природата това ще ти даде. Ако си с весело настроение при ставане, то целият ден ще текат тези енергии. Така че при възпитанието като ставаш сутринта, да знаеш как да ставаш. Хигиената седи в събуждането. Ще знаеш закона на събуждането. Вие не знаете да ставате. И от това състояние как да ставаш зависи как ще се учиш. Законът на вашето щастие, на вашия успех, на вашето постижение зависи от ставането ви. „Как ще станеш и как ще легнеш". Ако не си станал добре, то да гледаш да си легнеш добре. Та ще гледаш да изправиш при лягане грешката си. За 7 деня наблюдавайте как ставате и как си лягате. Отбелязвайте как сте станали. Нека един от вас изпее с мелодия от себе си думите „Говори, аз слушам." Пеенето в древните окултни школи се е употребявало като един метод за трансформиране на енергиите. Всеки е роден да пее. Ученикът е роден да пее. И на мнозина от вас, когато трябва да пеят, ако не пее, ще му дойде друго състояние, противоположно на пеенето. Формула: „В любовта на Божиите блага има живот." 4.08.1929 г. неделя 7 гл. Матея, 24 стих. „Всеки който слуша моите думи и ги върши, ще го уподобя на човек, който съзижда къща та си на камъка." В слушането има голямо изкуство. Да знаеш да слушаш - то е изкуство. „Който слуша и който прави." Не само който слуша, но и който прави. Преди всичко човек трябва да си създаде онова вътрешно състояние, вътрешно слушане. Някой казва: „Бог ще уреди нашите работи." Това е все едно да кажем: „Баща ми ще учи и заради мен." Може синът да се ползва от доброто на бащата, но синът трябва да изработи свое собствено добро. Всички онези, които не могат да установят едно вътрешно равновесие, те са осъдени на застой, израждане. Онзи, който гради на вътрешните условия, той е в съгласие с цялото битие от начало до край. Не може да има разбирателство между нас, докато не установим тези вътрешни условия. Докато не завършим сегашната програма, нова програма няма да ни се даде. Аз не обичам един дефект у другите. Това, което не обичам, не е присъщо на моето естество. От това, което е външно, неприсъщо на моето естество, от него всякога можем да се освободим. От Божественото знание зависи въздигането на човека. Знанието иде от Бога. 7.08.1929 г, сряда Размишление върху доброто в света. Докато човек се безпокои, той не е свободен в каквото и да е направление. Това ще трае докато влезе в хармонична среда. Тая среда съществува. Това го наричам Вечното начало. Истината е най-висшето изявление на Вечното. Всеки един иска да бъда свободен. Тая външна свобода се обуславя от други, една вътрешна свобода. Човек, който не обича истината и не е готов да пожертва всичко заради нея, той не е готов да види Божието лице. Някой много хубаво яде, но като дойде до молитвата, не работи. Яденето е на място, но и работата е на място. Ако аз се моля, то е ядене, молитвата иска друга една стъпка. Истината е една, като отиваш при нея, ти трябва да бъдеш абсолютно чист. Чисти мисли, чисти желания. Даже и онези тайни нечистотии, които имаш всеки ден, трябва да ги премахваш. Това е само за онези от вас, които не искат да бъдат свободни. Има хора, които обичат робството. Ако бяхте съвършени, щяхте да ставате видими и невидими. Щяхме да изпразним салона, без да отваряме вратата. Това не е фантазия, това е една реалност. Та има към какво да се стремим. 9.08.1929 г., петък, Младежки Клас Ако вие не можете да внесете поне една нова мисъл във вашия ум, ако не можете да я задържите у вас поне една минута, то от вас нищо не може да стане. Всеки един от вас трябва да тръгне по един специфичен път в света. И като тръгне по този път, да не съжалява. Отъпканият път не ви трябва. По него нищо не може да се намери. Обикновените хора могат да вървят по отъпкания път, но един човек, който иска да разбере смисъла на живота, трябва да върви по неутъпкан път. Основната философия на живота е следната: Човек трябва да има прави отношения към природата. Човек мисли най-първо, и ще стане такъв или инакъв според своята мисъл. Човек трябва да направи връзка с живата природа. Да се съединим в себе си със своето висше аз. Бог не се нуждае от твоя плач и от твоето роптание. Но Той иска да участвуваш е Неговите прояви. Ти вън от Бога не можеш да живееш. Идеята е: Да проявим Вечния живот. В него е смисълът. Идеята, която искам да ви оставя е следната: Да имате една връзка, да имате едно реално, на което можеш да разчиташ при всички условия. И като болен, и като здрав, и като сиромах, и при щастие, и при нещастие. И ангел да те срещне, и дявол да те срещне - при всички условия тая връзка да не се къса. Дойде някое обезсърчение: направи веднага връзката. Вашето бъдеще зависи от тая вътрешна връзка. Човек трябва да има една вътрешна положителна връзка, която да не се мени. Това е магическа формула. Човек, който няма такава идея, той не може да стане Маг. Онези, които се готови от вас, трябва да работят. 11.08.1929 г., неделя Ев. Йоана. Овците слушат гласа на своя пастир. Вярата е една вътрешна връзка, която се образува по закона на любовта. Ако направиш тая връзка, ти си спасен и ще почнеш да разбираш живота. Ако ние искаме да се се избавим от лошите условия на живота, на нас ни трябва учене. Учението на новата наука вие придобивате ли? Ти казваш: „Много съм радостен днес." Но тази радост ти можеш ли да я задържиш? Ако утре изгубиш тая радост, то ти нямаш никаква наука. Трябва да разширим областта на нашето зрение. „Моите овце ще слушат моя глас." В това слушане и в това разбиране седи силата на реализирането, за да може една душа да развие онези необходими качества, които са потребни, за следущия, по-обширния живот, който сега ви предстои. „Моите овце слушат моя глас. "И ако вие слушате този глас, ще се подмладите, и ще добиете това знание, което е потребно за сегашния ви живот, и за бъдещия ви живот, това слушане ви е потребно. Христос като казва: „Моите овце ще слушат моя глас", Той подразбира онези, които вървят по закона на разумността. Изгрев, 12.08.1929 г. Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Тая сутрин тръгваме на екскурзия до Еди-гьол (Седемте езера) - Рила. През юлий бяхме на Мусала. Беседите, които Учителят държа там, скоро ще ги получите в резюме (след връщането ни от екскурзията). На екскурзия ще се бавим около 10 деня. Изпращам ви беседата на Учителя на 7 юлий и основни мисли на последните му лекции и беседи. По-пълни резюмета от тях ще получите след завръщането ни от екскурзия. Тук има доста интензивен живот. Напоследък, от няколко деня има вършитба. Доста земя беше посята с жито. Сега се вършее. Ще излезе около 1200 кг. жито. Красива картина е да гледа човек как всички помагат радостно на тая работа: и стари, и млади, и братя, и сестри, и даже деца. Основната мисъл на 1-та беседа на Мусала беше: трябва да бъдем слуги на Бога. Служенето на Бога е най-красивата работа. И след като се научим добре да служим, ставаме синове на Бога. Поздрав до всички ваши домашни и до другите братя и сестри. След връщането си от екскурзията ще ви я опиша и ще ви пратя по- важните мисли, казани от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Хасково, 23.11.1929 г. Любезний бр. Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Получих писмото и записа. От октомврий съм по обиколка със сказки. Обиколих досега някои градове в Южна България. За г-н Папазов писах в редакцията на „Житно зърно". И всички други справки ще се направят, както ми пишете. Моят адрес: Чрез Тодор Абаджиев, търговец (за Б. Боев) - Ямбол. Този адрес важи само ако ми пишете веднага, понеже в Ямбол няма да се бавя много време. В София смятам да се завърна през втората половина на декемврий; ще гледам във всеки случай преди Нова година. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Твой Б. Боев Тук ви изпращам някои мисли на Учителя от последните му беседи и лекции: „Най-хубавото учение в света е това, което може да направи хората гениални, правдиви, любящи и справедливи. Христос казва: „Духът Господен е над мен." Няма по-хубаво нещо от това: когато Бог е задна стража на тебе, когато ти му служиш. В дадения случай е важно, че Бог е с нас, че ти му служиш. Тогаз и при най-лошите условия да се намериш, пак ще имаш Божието благословение. И в ада да си долу, пак Бог ще облекчи твоето положение. Трябва да дойдем до тази опитност, като направим връзката. В това седи силата: в една връзка, в която Бог постоянно да действува. Сега Духът Господен не е още подквасил човечеството. Не са готови. Една ябълка да чака другите да узреят. И не мисли, че като узрееш, всичко си свършил, не мисли, че тогаз всичко ще се свърши. Тогаз ще започнем истинския, великия живот, който постоянно желаем, към който се стремим. Синове Божии: Бог трябва да се въплоти в нас. Когато ние помислим нещата, както трябва, те веднага стават. В света сполучва само този, който може да приложи Божествените закони. Страдания идат такива, каквито светът не е сънувал. Да умре човек преждевременно е най-голямото зло, понеже той като умре по-рано, остава на земята толкоз години още, колкото е имало да живее. Един човек, който не е готов да страда, той не може да върви по Божествения път. И гениалните, талантливите хора са онези, които мъжествено носят страданието и то с вътрешна радост. Правило: Никога не правете какъв да е опит, не предприемайте нещо, докато нямате връзка с Бога, понеже при опита си всякога ще фалирате в такъв случай. Опит ще правите само когато направите една вътрешна връзка с Първичната Причина. Ние трябва да бъдем носители на чистата Божествена любов в нейната чистота. Тая любов е непроменчива. Там дето има любов, има и светлина, а дето има светлина, там има и свобода. Сутринта като станеш, бъде със спокойно лице, да нямаш недоволство. Благоприличният човек има нещо детинско в себе си. Той е всякога чист. Всяко нещо да изтича спонтанно от него, а не изкуствено, като някое украшение. За небето ние сме мъртви, за небето ние сме погребани. Щом се намериш в затруднение, ще кажеш: „Много работи трябва да зная." В природата, когато разбираш един закон, той става динамична сила. Дойде някоя мисъл в тебе ни в клин, ни в ръкав. Отхвърли тази мисъл от себе си. Бог не иска да бъдем болни, нещастни, да грешим. Той иска всички да бъдат радостни, весели, трудолюбиви. Каквото яде човек, да благодари. И след като е ял, след като си е отпочинал, той е длъжен да създаде 2-3 хубави мисли, да изпрати 2-3 хубави мисли в света, после 2-3 хубави желания в света и 2-3 хубави постъпки. Защото ако ти изпратиш една хубава мисъл в света, то 10-20 души, които са мислили да се давят, ще се откажат от това: 10-20 души са искали да направят престъпление. Като дойде до тях твоята мисъл, ще се откажат от това престъпление. Сутринта половин час трябва на човека да изпрати хубави мисли, хубави желания. Някои питат: „Дошло ли е времето?" Закъснели сте. И ако някои от вас не възпримете новия начин до 3-4-5 - до десет години, тогаз вие сте закъснели и тогаз нищо не може да излезе от вас. Човек трябва да си тури това правило: „Сега или никога." Онези, които не са взели решение, да го вземат, а онези, които са взели решение, да не се колебаят и назад да не се обръщат да гледат, кой върви след тях.  Бургас, 14.12.1929 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л. Получих от София вашето писмо и записа. Ще изпълня всичко, за каквото ми пишете, когато отида е София (а то ще бъде към края на този месец изглежда) и оттам ще ви пиша. Адресите на стенографките са: Паша Тодорова, бул. „Дондуков" №136, София. Савка Керемедчиева, улица „Дъбова" № 3, София. Еленка Андреева, улица „ Опълченска" №66, София. Е то другите искани от вас адреси: Чрез Константин Русев за Михаил Иванов, улица „Върбица" №10, София. Георги Радев, улица „ Опълченска" 66, София Жечо Панайотов, улица „Дрангов" 1, София. Мотото на ученика, което ще се изговаря всеки ден е: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." (три пъти). Едновременно с това мото може да се изкаже и следното: „Божията любов носи пълния живот. Божията мъдрост носи пълната светлина. Божията истина носи съвършената свобода." Сега ви пиша от дома на брат Сотиров. Тези дни мисля да държа тук няколко сказки. На Никулден с брат Минчо Сотиров проектираме да отидем в с. Кавак-махле (айтоско), дето ще има тогаз братска среща. Някой ден ще отидем с брат Сотиров и до „Белия връх" (Кара баир) на запад от Бургас, дето има братско място и чешма, направена от братството. Когато бях в Сливен, имаше екскурзия до „Сините камъни". Много мистично и красиво място. Тръгнахме в З ч. сутринта и се върнахме вечерта в 7 часа. Ще ви пиша по-подробно от София. Нарочен поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. С братски поздрав, Твой Б. Боев. Ако пишете наскоро, можете да пишете на адрес: Чрез Георги Куртев (фелдшер) за Б. Боев. Айтос. Люб. Бр. Стефане. Бъди добър - весел бъди. Теб небето ти готви поприща и зная, че достойно ще ги заемеш и оправдаеш доверието, което тебе се възлага. Малко търпение - всяко „дърво" - от Божа градина, навреме ще даде плод и то плод преизобилен, защото е плод на безкористна любов. Желая теб и целия ти дом здраве, сила, мощ, радост, веселие, благодарства и хваления - качества на децата от Царството на Мира, Светостта и Правдата -деца от Ангелския Мир. С. Б. Л. Е. Л. Братски привет, Твой Минчо София, 27.12.1929 r. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Пристигнах онзи ден в София. В София има вече на Изгрева уреден братски стол. За сега има само братски обяди, на които присъства и Учителят. Такса за обяда 10 лева. Това е много хубаво, понеже по този начин ще имаме възможност да водим интересни разговори с Учителя. Той често говори по интересни въпроси във време на обед. Днес в лекцията на младежкия клас Учителят между другото каза: „Наемателят не се грижи да внесе нещо в къщата (подобрение), а онзи, който я е съградил, си има план за нови работи в къщата: за баня, кухнята, за градината и пр. Когато човек е идеен, той е собственик на къщата, а когато не е идеен, той е наемател. Природата предвижда за някого напр. да бъде учен или поет, философ и пр. и ние щем, не щем. ще изпълним това. което тя е предвидила за нас. Ако не изпълним, ще ни бият и пак ще изпълним. Трябва да знаем за какво природата ни е предназначила. Като се каже природа, подразбират се разумни същества, които са съвършени: те са ангелската йерархия. Те ни показват пътя, по който като вървим, ще се повдигнем. Когато човек желае нещо от себе си, той прилича на канал, в който се вливат всички нечистотии, а ако възприеме това, което Бог желае, той е река с чиста вода. В обиколката си ходих в много места от София до Любимец и до Бургас. Държах сказки на разни теми: Творчество и идеи на Метерлинк, Съвременната морална криза и изходът от нея, Възраждане във възпитателното дело. Научност и духовност и пр. В Сливен посетих Сините камъни. Всички, които отиват там, чувствуват голямо разширение и подем. Едно мистично място. В с. Кавак-махле (айтоско) ходих два пъти: на 19 декемврий и на 22. На 19 декемврий имаше никулденска братска среща, на която бяха дошли много братя и сестри от айтоско и анхиалско. Пращам ви тук приложена снимка на новата чешма, която тамошното братство построи там това лято. От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов. Ръководител при работата беше бр. Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита. Издълбали са 7 от зодиакалните знакове. След построяването на чешмата цялото село гледа със симпатия на Бялото братство. Разноски за постройката 50,000 лева. Там има и две братски ниви: едната 19 декара, а другата 5декара. Тая година ще ги засеят с царевица. Поздрав от Учителя. С братски поздрав, Б. Боев Получих и картичката ви (освен писмата). Предадох абонаментите на Соков и Тотев. 20-те лева за „Водолей" внесох като волна помощ за „Житно зърно"; така ми казаха тези, които работят във „Водолей", понеже „Водолей" засега се преустановява. С. Цв. Симеонова отсъствува; напоследък беше в Габрово със своя изложба. За трите картини „Вяра, Надежда и Любов" ще говоря с бр. Сим. Симеонов в неделя; ако той не знае, ще трябва да се чака с. Симеонова. Ч. Н. Г.! Ч. Р. Хр! Ч. И. Д.! Поздравявам с Празниците вас, всички ваши домашни и всички други братя и сестри. Това, което Учителят ще каже на братската вечеря срещу Нова година, ще ви го пратя веднага в резюме. Адрес: Б. Боев. улица „Опълченска" 66 - София.
  8. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ Силистра, 22 Януарий 1908 г. Драгий г-н Тошев, Писмото Ви получих. Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината! В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там. той я вижда, знае, бива безконечно щастлив, и нищо вече не може да го отбие от увереността и знанието на Бога. Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци. Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т. е. докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно въстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес. Истинският прогрес за нас сега е самата умствена работа. Първото Ви писмо не съм получил; трябва да е пропаднало. Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов. В списанието има една знаменита реч на нашата водителка г-жа Анна Безант върху Исляма. Али Риза ще бъде много задоволен от нея. Много ще ме радва ако този мохамеданин младеж се заинтересува да изучи своята велика религия. За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература. Пишете му, ако намирате за удобно, че с вяра, когато добре изучи своята религия, страниците на нашето списание ще му са отворени, за да пише по този въпрос и защитава както и прославя своята религия. Великият Мохамед е един от Учителите на человечеството. Него ние теософите тъй же обичаме и почитаме, както и другите Учители. Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк. Поздравете го от моя страна. И ако той пожелае да го улесня в изучаването на своята вяра от европейски източници, на драго сърце ще му отслужа. Вие руски разбирате ли и можете ли лесно го научи? Нашата българска литература е още малка. Но който може да се ползува с руския език ще намери помощ в руските издания. На края на списанието ще видите обявен списък на излязлите на български книги. Едни вече се намират по всички книжарници на България; другите могат да се изпишат чрез Сава Миланов, 48 цар Борис, София. Има една много важна книга, тя е Древната Мъдрост от Анна Безант, струва 4 лева. Много Ви я препоръчвам. Преводът й е малко лош, но чудесна книга! Пишете в София на казаното лице (мой братовчед и член на Теософското общество), той ще ви я прати. Но тя е чуждо издание, и за нея ще трябва да пратите пари в аванс. Аз съм до юлий тук. На разположението Ви съм. Пишете ми за всичко, което Ви интересува в нашата литература; колкото мога, ще Ви отговарям на въпросите. С братски поздрав Ваш Софроний Ников Силистра, 07 Окт. 1908г. Драгий г. Тошев, Радвам се на дългото Ви писмо. Радвам се и на обстоятелството гдето брат Воденичаров е с Вас и вие двамата ще можете да четете, обмисляте и разсъждавате заедно. Аз съм по работа в Силистра, но всичко що се отнася до списанието се адресира пак до мене но в Тутракан, гдето имат моето пълномощно. Вашето писмо е отворено там. парите са взели и мене после ми го препращат. На драго сърце ще отговоря на въпросите Ви. Но предварително нека още веднъж Ви сърадвам, че сте сега двама. Препоръчвам ви една метода, която е препоръчана от мисис Безант на всички нейни ученици. Всеки поотделно четете великото съчинение на мис. Безант „Езотерическото Християнство" и после се събирайте и го препрочитайте заедно като го и разисквате. Същото правете с всичко. Поотделно, обаче и особено сутрин преди закуска и друга работа прочитайте по един стих от Бхагавад Гита и го обмисляйте. Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно. Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена. Сега, да кажем че според кармата (иначе казано според задачата, която човек има да гони в живота) на даден човек, тялото му бъде сглобено, за да живее 60 години - това значи че ако той живее нормално, средно, той непременно ще доживее тези години; обаче човек има свободна воля и той може да не живее нормално, т.е. или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80. Иначе казано: човек се ражда с дадено количество енергия, която при нормални условия ще му стигне за дадено количество години. Обаче следствие своето свободно упражнение на своя избор и воля той може по-усилено или по-слабо да харчи своята сила; следователно по- скоро или по-бавно ще я изхарчи и според това ще живее по-късо или по-дълго. За молитвата. По-хубаво ще е да не говоря нищо по тоя въпрос, защото подир 2-3 м-ци ще четете специална глава върху молитвата в „Езотерическо Християнство". Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас? Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той е и в човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание. „Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото. Това са тези, за които се говори в посланието към евреите, за които светът „не е достоен" и пр. За Йоана Кръстителя. Илия бил в образа на Йоана. Йоановото тяло умира и Илия си е пак Илия. По време на преображението на Тавор, Йоан е бил вече убит... Дух Божий... Това е едно понятие твърде неясно употребявано в Евангелието. И Теософията и наблюденията показват като че ли следующият закон е всеобщ за всички царства, същества на земята, включая и човешкото. Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност да стане такова. Пример: яйце от кокошка. То е само една възможност да стане кокошка, но не е кокошка. Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка. Желъдът не е дъб, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен дъб. Де е била кокошката, где дъба? - Във възможност, в идея, в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие". А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря. 7-8 - принципи са тъкмо Духа, за който говорим горе. Имат ги всички човешки същества. Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са живяли, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес. За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите. Въпросът е дълъг. За изкуплението. Великият an. Павел не е бил заблуден. Нито посланията му са погрешни, но всичката работа се крие в начина на тълкуванието на тези послания. За Спасението ще четете цяла глава в Езотер. Християнство, колкото за как да се чете Евангелието, вие вече четохте в първите три глави на Езотерично Христианство. Теософията прави една разлика между Иисус и Христос. Действително няма друг Спасител освен Христос и то чрез неговата кръв. Но думата кръв е символ на живота, значи спасението иде само чрез живота на Христа, когато Христос заживее в човека, че той може да каже заедно с апостол Павел (Галатяните) „Вече не живея аз, а Христос живее в мене". „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." - Защото със самото опрощаване на нашите длъжници от наша страна, опрощават се и нашите - такъв е законът. Но тук е казано: „Както и ние опрощаваме" - нещо свършено. Значи молещият се трябва предварително да е простил, та тогава да си възвишава душата към Бога. Не знам дали ще сте доволни от кратките ми отговори. В писмо повече трудно може да се иска. Сега искам да ви кажа на двамата следното: целта на живота е умственото и нравственото съвършенство. За първото вие ще четете и мислите. Но за второто вие трябва друго да направите. От теософия и евангелие - съберете си съвършенствата (добродетелите) които се искат от човека и ежедневно гледайте да ги приложите във вашето поведение. Например: доволство, смирение, състрадание, несърдение, негневене, опрощаване, въздържане, себеконтрол и пр. Няма да се отървем ние от веригата прераждания, няма да достигнем ние до славата Божия и няма да минем от дясно на Господ при второто пришествие, ако не достигнем за да въплотим в нази си горните добродетели. Обмисляйте всяка една от тях и старайте се да ги практикувате и те малко по малко ще се вкоренят във вашите сърца. Засега сбогом! Поздравете Воденичарова. Ваш брат Софроний. Силистра, 10 февр. 1909 г. Драгий брат Тошев. Днес получих писмото с картичката - благодаря. Много ме радва желанието Ви да станете член на Теософското Общество. Формалностите не са големи. Ще Ви пратя да подпишете една декларация и да я повърнете с 12 лв. и 50 ст. За право на членство се внася в Адяр, Индия 6 лв. 25 ст. и ежегодно пак по 6 лв. 25 ст. = на 12 лв. 50 ст. Тези 6 лв. 25 ст. са за настоящата година. Поради това ежегодно през януарий ние ще внасяме по 6 лв. 25 ст.. При това ние сме членове и на наша ложа, в която внасяме по-малко, за да се поддържа „общителя". Едно нещо аз любопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това. На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си. Човек като мисис Безант плаща много повече минала карма от когото и да било другиго, защото тя бърза да се освободи от нея и се очисти окончателно. Помните ли притчата за длъжника, за когото е казано, че той няма да бъде пуснат от тъмницата, докато не изплати и последната пара борч. Това се тълкува тъй: никой няма да бъде освободен от тежкия закон на преражданията, докато не изплати и последния кармичен дълг. Със силна воля и свят живот човек може лесно да изплати старата си лоша карма и да не събира нова лоша. И колкото повече човек се изплаща, толкова той се очиства и толкова повече приближава часа на спасението. По безбрачието: безбрачието е състояние, основно необходимо за всеки светия. Иницииране е невъзможно без целебатство. Но човек трябва да мине към тази стъпка само когато чуваме в нас гласа на духа и когато сме сигурни, че няма да паднем. Сигурни ли сме, че цял живот ще се одържим да не паднем дори с мисъл? Ап. Павел наистина казва, че по-хубаво е да не се жени човек, защото той по-добре може да служи на хората. Но за свят и чист живот се иска и чиста мисъл. Ако, прочее, с брата Воденичарова вие искате да си останете целемудрени, хвала ви, ако можете да се удържите чисти и на дело, и на мисли, и на желания. Но все пак обмислете по-хубаво. Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат. При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване. Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски. Илиев и Маринов. С братски поздрав, Ваш Софроний Ников Гара Разград, 23.07.1909 г. Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога. Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза. За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най- честно да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен. „Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная. Запитвам ги днес. Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил. Ще видя да ги пратя. Дипломата ти трябваше да я получиш досега. Ще запитам в София. С братски поздрав, Твой Софроний * * * с. Дикилиташ, 15.04.1910 г. Драгий брат Тошев, Това писмо е общо за трима ви в с. Кръвеник. Писмата с декларацията на брата Пенкова получих. В Русия за „ Теософия и Новая Психология" ще пиша. Едно нещо ще трябва вие тримата да направите. Като трима, вие може да съставлявате един теософски център. Като център, както и като ложа, вие трябва да правите следното. Непременно вие трябва да се събирате по веднъж в седмица, вечерно време на теософски разговори. Назначете си за изучаване една книга, която и трима да сте чели. Разпределете си главите и всеки един от вас под ред да стане и обясни пред другите това, което е разбрал от четеното. Другите ще го слушат не за да го критикуват, а за да видят дали сами те не бъркат в разбирането на главата, и тогава с разговорни разисквания да се проясни за тях мисълта. Като правите вече така, вие ще извършвате следното: а) за вази си хубаво ще прониквате в теософ, истини, б) като се събирате, ще се сменява помежду ви вашият магнетизъм, в) ще образувате силни мисъл-форми, които изпълнят селото и то ще бъде облагодетелствувано от това, г) Великите Учители са казали (а тяхната дума е закон!), че гдето няколко теософисти се събират на теософско събрание, Те ще вземат това тяхно събрание за резервоар, в който да изливат Своята благословия, която от този резервоар по каналите - самите събрани членове - ще се изтича наоколо, гдето те живеят. Гдето има теософска ложа, там наблизо не трябва да има лоши работи, не трябва да има престъпване на закона. Дълг ви е, следователно, да се събирате в Името на Вашето членство в Т.О. и в Името на Великите Учители, за да съдействувате за облагородяването на атмосферата, в която живеете. Тъй само ще бъдете активни членове на Т.О. Сега, като си отидете в Севлиево, направете три събрания с Гелинова. Приемете всички моите братски поздрави и благопожелания за Великдена: Христос Воскресе! Христос (Buddhi) възкръсна в синовете Божии: той ще възкръсне и в сърцата на чадата божи. Чадата днес са синове утре. В това село съм докато си уредя добре работите (в 1-2 години), после ще се отдам само на Теософията. Книгата скоро ще се започне. Обадете Гелинову, че от Варна още не са ми писали за пишуща машина. Тези, за които се обявява, че вадят по 20 копия, ще запитам за тях. Но са скъпи, до 400лева... Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти. Да вземат в говоренето всички участие. Може едни събрания частни за четене „Общителя" и други събрания и за гости. С братски поздрав, Твой Ников София, 13.04.1928 г. Драги брат Стефан Тошев, Честити Празници! „Да воскреснет Бог (в нас) и расточаться врази его (нашите недостатъци, произлизащи от егоизма ни)!" „Воскресни, Господи, спаси ни Боже наш!'" „Востани, сияй, воскресни из мертвих и Христос освятит тя!" Душата спи. Да стане из между тия, които спят. И Христос (буди) ще я направи свята! Щастие от освобождение от привързаност о земните временни неща да ни донесе тоя хубав празник на пролетта! Поздрав от Грозеви и мене до дома ти и до Гелинови. Твой Софроний!
  9. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК Казанлък, 10.10.1911 г. Драги ми Тошев, Обръщам се към Вас за една услуга и вярвам да не ми откажеш. В Кръвеник тази година са родили много ябълките, а в нашата околия при всичко и да има тук-там, обаче са маносани и не ще могат да изтраят през зимата. Завчера ходих в село Търничане и там като стана дума за ябълки, един от селяните, който се завърнал от Северна България и минал през Кръвеник тези дни, ми каза, че в Кръвеник имало много хубави и едри ябълки. Моля Ви направете си труда и ми изпратете по някой селянин един товар ябълки. Да бъдат едрички, здрави, за да траят и малко киселички (красати). За цената ще ги пазарите както намерите за добре, но да не бъдат по-скъпи от 20 стотинки оката. За кирията можем да платим отделно. Този, който ще докара моите ябълки, ако иска може да докара още един товар повече и аз ще му намеря мющерии за да ги продаде и да изкара някоя пара. Ще ме задължите много за тази услуга. Защо не дойдохте през ваканцията насам да се видим? Духовната връзка е много силна; тя свързва хората много повече от родни братя. Тази година аз бях удостоен с покана и взех участие в Събора на нашето мистико-християнско общество. Вие сте щастлив, защото сте започнали от ранна възраст да работите за своето морално и духовно подигане и ако работите не само ще можете да се наплатите още през този Ви живот, но ще можете и да икономисате нещо (духовна придобивка). За нас целта на живота е ясна и към постигането на тази цел трябва да отправим всички свои усилия. Да не Ви блазнят световните блага ни най-малко, защото само духовната придобивка е вечна за душата. Всичко друго е суета. „Ако спечелите цял свят, казва нашият Спасител, а душата си погубите, каква полза от това?" Когато един ден се удостоите да бъдете поканени в Събора, тогава ще узнаете много работи, които не са писани в никакви книги на окултизма. Всички религии са пътища, които водят към светия град (Божието Царство), обаче само една е вратата, през която се влиза в този свят град. А тази врата е нашият Спасител Исус Христос! У человека има две природи: плътска (физическа) със страсти и желания и духовна, с качества, свойствени на духа. И двете тези природи еволюират в человека, обаче винаги едната за сметка на другата. У плътския человек, който дава простор на своите желания и страсти, духовната му природа спи. За нас е важно и има смисъл еволюирането на духовната природа. Не могат да еволюирват едновременно и двете природи в человека. И затова е казано, че человек не може да служи едновременно и Мамону и Богу. Това се отнася за двете природи в человека. Ето защо Вие сте млад и със силата на волята ще можете да обуздаете желанията и страстите на Вашата плътска природа и да дадете полет и свобода на Вашата душа да се развива свободно. Жизнената енергия, която черпи физическият организъм от околната природа, се складира в тялото и се разпределя на всички органи и области. Така например человек със силата на волята може да отправи в друга област енергията, която е предназначена за неговата полова област и тогава той е спокоен от тази страна. Ако можете, заживейте един чист живот и наградата Ви няма да закъснее. Така съветва и апостол Павел: „ Който може да се не жени, по- добре прави... " Аз набързо Ви надрасках горните мисли, които макар и да ги знаете, се е пак полезно да се повтарят на често. Не се увличайте много в партизанство, защото такава борба може да Ви спъне. Приемете братски поздрав и поздравете и другите братя, които се подвизават. Д-р Дуков Казанлък, 23.06.1912 г. Драги ми Тошев, Писмото Ви получих и разбрах. Чакам да изпратите документите, за да направим потребното. Решението Ви да отидете в града за учител ме радва много и заради жертвите, които правите за Божието дело, Бог ще Ви възнагради от друга страна. Ръководният девиз в живота ни трябва да бъде: Преди всичко Царството Божие и Неговата Правда, а всичко останало ще дойде само по себе. Вие сте още млад, но сте съумели да изберете най-добрата част. Види се, такова е Божието предопределение за Вас. Вървете, приятелю, с твърди стъпки по тесния път, който сте избрали, защото само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Нека сам Господ да бъде ръководител в живота Ви. Тук Божието дело си върви по своя нормален развой. Приятелите са здрави и бодри и Ви поздравяват. Г-н Тончев се намира в Хисарските минерални бани. Той пита какво е станало с Вашето постъпване във временните земледелчески курсове, защото иска да Ви съдейстувва за постъпването Ви, ако искате това. Ще чакам отговора Ви. От мене и жената приемете искрени поздрави и благопожелания. Ние ходихме на Поклонение в Рилската Света Обител и останахме много доволни. Както знаете с нас беше и Учителят. Прекарахме много весело. Поздрави на всички братя. Д-р Дуков К. Агач, 22.04.191З г. Драги брат Тошев. Писмото Ви от 25 март получих и не Ви отговорих досега, защото от една страна ми се отвори повече работа с пленниците, а от друга отлагах от днес за утре. Жената е още при мене и живеем в Казармата, където се помещава етапната болница. Аз прекарах доста мъчнотиии даже и няколко пъти боледувах, но за всичко това благодаря на Бога, защото ми дава възможност да се наплащам. Изпитанията са необходими, защото те дават опитност и ще ни научат да живеем добре и в хармония с Божествените закони. Изпитанията са ключа за отваряне вратата, която загражда пътя на истината. По причина на многото работа тук в болницата мене не ми остана време да се впусна в опити, още повече средата, в която живеех беше и представляваше неподготвена почва. Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти. Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания. При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в тръни и каменлива почва. Даже някои лица тука бяха се обърнали на оръдия на тъмните сили и често пъти ми причиняваха неприятности и огорчения. Аз веднага узнавах това и взимах мерки да се избавя от тях. Само един път ми се удаде да сполуча в един окултен опит и на медиума се представи една кинематографическа картина, изобразяваща Будапеща цяла пламнала в пламъци и пред нея български войски, начело с престолонаследника и руски казаци. Това е погромът на Австрия през 1914 г. така щото идущата година се предвижда война с Австрия, нейното унищожение, освободението на всички славяни из под Австрия и образуването на Божия славянска конфедеративна Империя начело с България. Както виждаш, очакват ни още по- важни събития. Моля Ви само не съобщавайте другиму това нещо. Корупцията в нашата страна, между интелигенцията особено, е голяма и пуска дълбоко своите корени. Този народ има нужда от искрени духовни работници. Да се молим на Господаря да прати работници, защото жетвата е назряла. Тази война вярвам се е повлияла върху ума на нашата интелигенция и вярвам занапред да представлява по-добра почва за сеене на словото. Между българския народ ще слизат възвишени духовни сили, които ще работят за нова култура. Ние ще трябва да подготвим почва на физическото поле за тяхното привличане. В това състои нашата мисия. Други ще работят чрез нас. Ние трябва чрез чист духовен живот да очистим тялото, сърцето и ума си, за да станат те оръдия на тези възвишени духовни сили. Чакаме с нетърпение да се сключи мира и да се завърнем по местата си. Тогава ще обмислим в какво направление да насочим нашата деятелност. От мене и жената приеми сърдечни поздрави. Христос Възкресе! Да възкръсне Той в сърцето Ви, да Ви обнови духовно и да Ви направи съпричастни на своята слава и възкресение. Поздрав и на всички братя и сестри. Ваш духовен брат Д-р Дуков
  10. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст. Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2. Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъда екскурзията, желателно е които дойдат да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици. Така че онези, които могат да останат по-дълго, да имат пред вид това. Добре е тези; които имат възможност, да донесат сурови продукти, които са тъй необходими във време на срещата. На срещата и екскурзията могат да присъствуват всички ученици и от двата класа. Нека ръководителите имате добрината да съобщат по възможност най- скоро вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартироването им в София. Отговорете на следния адрес: Жечо Панайотов, улица ..Опълченска" 66- София С братски поздрав: Георги Радев София, май 1934 г. До учениците на Всемирното Бяло Братство в България Любезни брат или сестра. Много наши братя и сестри напуснаха земята. Те отнесоха със себе си всичката своя опитност и знание по съграждане на делото на Всемирното Бяло Братство в България. С това много сведения, които са от значение за делото на Учителя и за развитието на свободната духовна и окултна мисъл в България, изчезнаха от света на физичното. За да се използуват всички онези материали и данни, които могат да ни дадат нашите братя и сестри, които са от по-дълго време в Братството, както по делото на Учителя - неговият метод на работа по време, когато съответният брат или сестра са влезли в Братството, така също и от живота на Братството (неговото развитие) в който град живеят, затова излизаме с това писмо, всеки да даде необходимите сведения писмено, по долу посочения ред. Тези материали ще служат занапред като основа за написване история на Братството в България. Те ще бъдат щателно обработвани и проверени и тогава ще им се даде място. Знаем всички, че един народ, едно общество, една школа и пр. стават такива и принасят най-голямото си дело, когато имат своя написана история. Нашето дело не е малко. То не се изразява в една материална култура, свързана с външни форми и култове. Нашето дело или по-право казано делото на Учителя е дело на вътрешна духовна претворба на всеки човек поотделно и на всички хора по земята в общност. Тъкмо затова това дело има специфични пречупвания във всекиго. Нас ни интересуват тъкмо тези специални пречупвания в душата на всекиго по отношение делото на Учителя. Всеки има богата опитност в съграждането на своето лично отношение към Новото Учение. Всеки е минал през много вътрешни борби, докато дойде до новото в живота - до принципите на Любовта. Мъдростта и Истината, които Учителят непрестанно ни проповядва - да станат те едно живо убеждение, което да промени коренно живота на всеки човек поотделно и на цялото човечество като идеал. В този смисъл всеки брат или сестра имат лични спомени от непосредствени съвети на Учителя, които освен личния характер, са изпъстрени с голяма мъдрост, ценна за всички. Мнозина имат писма и писмени наставления от Учителя. Те са предимно от значение за всеки техен притежател, но те са от значение и за всички, за историята и най-важното, те са една важна страница от голямото дело на Учителя. Най-после мнозина имат много сведения и опитности във връзка с редицата опити, правени частно и общо. със съгласието или без съгласието на Учителя, за резултатите от тях в пътя на дирене и изучаване най- здравите, най-добрите методи за реализиране на новото в личния и обществен живот. Всички тези неща трябва да се съберат в една обща архива на Братството, която ще послужи по-нататък за написването на историята му. Крайно време е да се съберат тези сведения и всеки един трябва да даде максимум съдействие в това направление. Сведенията, отчетливо написани, трябва да се изпратят на долу посочения адрес най-късно 3 месеца от датата на получаването на настоящето. Нека никой не скъпи време, хартия и някои малки други жертви, които може да се направят във връзка с това. Всички необходими сведения да се дадат по долния ред: 1. Име. презиме, година, ден. час и място на раждането. Също и образование. Желателно е да се прибави една хубава фотография. 2. Кога и по какъв път е влязъл в Братството? Бил ли е в други духовни или социални течения преди влизането му в Братството. Нека опише първото си впечатление от това си влизане. Впечатлението си от Учителя, от братята, които заварва там. Кое. какъв мотив и причина са го заставили да влезе в Братството. 3. Да опише братския живот по време на влизането му в Братството в града или селото, в което живее, а също да даде и други сведения за живота на Братството, ако знае такива. 4. Какви инициативи, частни и общи сте подемали във вашето Братство (Братски общежития - трудови или само опити за взаимно живеене и хранене: курсове по окултни науки и от кого са ръководени: духовни подвизи частни и общи и резултатите от тях и др. подобни.) 5. Какви писма и писмени напътствия имате от Учителя? Молим всеки, ако не желае да изпрати самите оригинали, за да се пазят в архивата, то нека направи фотографско копие на всички тях. Нека никой не жали малките суми. които ще похарчи за това. Културният човек трябва навреме да направи всичко необходимо да запази всичко онова, което има голяма историческа стойност! Какви други специални нареждания, писмени или устни познава те и имате от Учителя? Имате ли някой от протоколите на първите събори на Братството, станали във Варна и Търново, а и другаде? Молим, изпратете поне копия от тях. ако не самите оригинали, които за мнозина няма значение да ги пазят сами. 6. На кои събори сте присъствували и вашите впечатления от тях. 7. По какъв начин мислите, че е най-добре да работите върху себе си за възрастване във вас на духовното и за реализирането му в обществото и живота. Дайте реални ваши опити за работа върху себе си и другите. Наред с това. какви спънки сте срещали в семейството и обществото. Дължат ли се те на самите вас или на обществото. Ако сте родители - каква насока сте дали на вашите деца - успели ли сте да посадите в тях от семената на новата, нетленна мисъл? 8. Какво е вашето мнение - трябва ли Братството да се стреми да изгради една материална култура на базата на новите разбирания, които ни дава Учителят и няма ли опасност при съграждане на материална култура великите принципи на новата и свободна духовна мисъл да бъдат облечени, ограничени и изопачени е несъвършени форми? Дайте собствено обмислен отговор и помъчете се да го подкрепите с цитати из беседите и лекциите на Учителя, като посочите точно мястото им. 9. Мислите ли за значението на книжнината на Братството? - Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати. Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга книжнина - каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството. 10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество? Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос. Докажете накрай с данни из лекциите на Учителя. Молим всеки да бъде внимателен и искрен, да не примесва онова, до което идва сам, с онуй, което Учителят дава. 12.Опишете най-силните моменти на вашия личен живот, свързан с идеите на Братството. От този ред на даване сведения става ясно, че всеки брат или сестра трябва да бъдат крайно искрени, защото всеки един е отговорен пред историята. С това всеки ще има една богата възможност да преоцени своя живот като окултен ученик - нещо, което ще оформи още повече неговото съзнание и мироглед. Ще помолим още всеки да се проникне дълбоко от голямото значение на това събиране на материали за историята на Братството и да не се откаже никой под никакъв предлог да направи всичко необходимо за това в речения срок. С братски поздрав: Група ученици на Бялото Братство P.S.: Всичко изпращайте препоръчано на адрес: До Ел. Р. Коен - ул. „Опълченска" 66 - София. Забележка (от Г. Радев): Това става в пълно съгласие с Учителя.
  11. 6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ Ст. Загора, 28.11.1960 г. Др. брат Тошев, Тия дни мислех да ти се обадя и ето. че пристигна твоето писмо. Твоите съчинения получих от Казанлък чрез с. Дока Кошева и сега ги чета. Те са наистина прекрасни и по форма, и по съдържание, и по смисъл! Ти наистина поднасяш на читателя (както се изразяваш) „сдъвкана храна". Запознаваш го с дълбоката мистика на Христовото учение, във връзка с Учителя със съответни цитати из беседите и Св. Писание; запознаваш го с изказванията на световно известни учени за Бога и за истинската религия на Любовта, с учението на Буда; засягаш научно-мистичната страна на теософията; Агарта, спиритуализма и др. Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с увлечение. Само не ми харесва думата „съчинения". Не е ли по-добре да замениш тая дума с „писания" или „трудове", защото право изтълкувано „съчинение" означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите. Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя. Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори път да я питам. Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам. Аз пък тук освен с братската работа занимавам се и с есперанто - ръководя курсове, превеждам и пр. Ние тук усилено проучаваме беседите. Колкото повече се рови човек в тях и размишлява, толкова по-мъдри и ценни мисли открива. В беседите наистина има такива мисли, които като че ли никой друг досега не ги е казал. Има една мисъл от Учителя, изказана в частен разговор в 1928 г, която не е печатана в беседите, но е много оригинална - изразява цялото Учение на Учителя с няколко думи. Тя е следната: „Истината е строга. Тя не търпи грешните, болните, хилавите, нечестивите, глупавите, слабите и пр. Любовта всичко търпи. Приложете прочее Истината към себе си; а любовта към другите (ближните)." Значи ние нямаме право да искаме от хората да бъдат изправни във всяко отношение, а само от себе си (по закона на Истината). А ако искаш да постъпя по учението на Бялото Братство, като видя неграмотен човек, трябва да му купя буквар и да го науча да чете. Това е по закона на Любовта. А ако му кажа: „Ти си невежа, простак" - това е по закона на Истината - той наистина е прост човек, но аз нямам право да прилагам истината към него. Да гледам аз да не остана прост. На теб и на семейството ти сърдечни бр. поздрави. Бр. П. Камбуров
  12. 5. ПИСМА ОТ ПЕТКО ЕПИТРОПОВ Ст. София, 10.03.1923 г. Любез. бр. в Господа, Н. Л. К. П. Б. Л.* По нареждание Тази годишното посрещане и отпразнуване на астрологическата година - 9- ст. -ст. (22 н.ст. март) ще се извърши в следующия ред. А. Преди обяд Молитвено общо събрание, по уставния ред досега със следната добавка: 1/Да се прослави името Божие на земята; да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2/ Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. З/Да привлече Бог своите избрани синове като работници на святата си нива. Да излее благодатната си струя от Любов, Мир и Хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята. 4/ Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. След обяд. 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка пункт от 1 - 4. Начало - между 6 - 7 часа вечерта. 2. Обща братска вечеря от варено жито и плодове - начало 8 часа вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от любезния ни Учител. С бр. поздрав В. В. П. Епитропов София, 15 май 1930 год. Любезни брат Ст. Тошев. Н. Л. К. П. Б Л. С. П. Б. Л. Е. Л [1] По нареждане изпращам Ви 3 екземпляра от новото мото, което ще се произнася при сутринната молитва в сряда и неделя преди Отче наш. Това нареждане се отнася само за братята от школата - ученици, сестрите няма да вземат участие в него. значи не трябва и да знаят. Ще образувате групи по трима, а дето не достигат може да бъдат и двама братя, като само в сряда и неделя не се събират групите и при сутринната молитва ще го произнасят, на всички групи ще определите часа. когато ще се събират всички едновременно. Когато някой брат отсъствува вън от града, пак в същия час ще се направи нареждането, като мислено ще присъствува в групата, а тъй също и останалите братя мислено ще го имат помежду си, че присъствува духом в групата, та по този начин връзката ще бъде запазена. Като дойда, ще Ви дам допълнително упътвание. Моля. съобщете ми със затворено писмо за направеното и колко групи сте образували. Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри. С братски поздрав. Твой П. Епитропов София, 9 август 1930 год. Опълченска 66 До братята ръководители на Обществото Всемирно Бяло Братство Н. Л. К. П. Б. Л. С. П. Б. Л. Е. Л. Любезнии брат Ст. Тошев. По нареждание: Съобщава Ви се. тазгодишната братска среща ще стане в центровете на съответните кръжоци за членовете на Всемирното Бяло Братство в следните дни и ред: Първи ден, на 19-ий август 1930 г., вторник В 5 часа сутринта събрани в салона на братството, а започване в 5 часа и 30 минути. 1) Добрата Молитва. 2) Лозинката. 3) Отче Наш и 4) Четене 5 глава от "Ев. Матея". Втори ден, на 20-ий август 1930 г., сряда В 5 часа сутринта събрани в салона на братството, а започване в 5 часа и 30 минути. 1) Добрата Молитва. 2) Пътя на Живота. 3) Отче Наш и 4) Четене 6 глава от „Ев. Йоана' Трети ден, на 21 -ий август 1930г., четвъртък В 5 часа сутринта събрани в салона на братството, а започване в 5 часа и 30 минути. 1) Добрата Молитва, 2) Молитва на Царството. 3) Отче Наш и 4) Четене 7 глава от „Ев. Лука ". Всяка сутрин ще се започва с 1) Началото бе Словото. 2) Благословен Господ Бог наш и при свършване на молитвата и четивото с песента Бог е Любов. По възможност да се пее тихо и хармонично. През трите съборни дни ще се размишлява на групи след обед по прочетените съответни глави от Евангелието за всеки ден. Общ обед ще има през трите дни в салона на братството. Наредете да се съобщи туй нареждане по селата на околията Ви, там. гдето има кръжоци. Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри в Господа. Божията Любов носи пълния живот. Умолявате се да съобщите за получаванието на настоящето. Ст. София, 9 август 1930 год. Любезнии брат Ст. Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л. Съобщавам ти. че след 25 того ще има брат. среща от Ръководителите от България, само за три деня в София. Поканвате се да присъствате. За деня, в които ще стане срещата, ще ти съобщим допълнително, та си приготви отпуск да бъдеш готов. Б. Л. Н. П. Ж. [2] С братски поздрав: П. Епитропов София, 28 юлий 1931 год. До братята ръководители на Обществото Всемирно Бяло Братство Н. Л. К. П. Б. Л. С. П. Б. Л. Н. П. Ж. [3] Любезнии брат Ст. Тошев, По нареждание: Съобщава Ви се да представите списък до 8-ми август т.г. на тези братя и сестри, които са готови да работят за Господа доброволно по вътрешен подтик, да са готови да пожертват всичко за делото Божие. Да са в мир и хармония с членовете на братството. Тези братя и сестри, заедно с ръководителите, ще дойдат в София на братската среща, като за датата и одобрените приятели от Учителя ще се съобщи допълнително, на които тогава ще съобщите да се приготвят и тръгнат. Всеки ще вземе със себе си дрехи за нощуване и посуда за хранене и канче за чай, а палатки тук ще се приготвят на Изгрева - срещата ще трае пет дни. Тазгодишният събор ще стане в центровете на кръжоците, както миналата година, като за ръководителите ще се дадат тук нужните наставления и упътвания, тъй също и датите на съборните дни. Ще изпратите списъка с писмо препоръчано до „Опълченска" 66. Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри. С братски поздрав: П. Епитропов [1] Няма Любов като Проявената Божия Любов. Само Проявената Божия Любов е Любов. [2] Божията Любов носи пълния живот [3] Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
  13. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ София, 1 септември 1912 Любезни брате, По поръка на Учителя, съобщавам Ви, че редът, по който ще стават моленията през идната година е следният: Засега на първа ръка се определят идущите 5 петъци: 7, 14, 21, 28 септември и 5 окт. 1912 г. В първия петък, 7 септември, ще се молим за ония членове от веригата, които са от София, Бургас, Търново; във втория, 14 септември (Кръстовден), ще се молим за ония от Русе, Варна, Шумен; третия, 21 септември - за ония от Айтос, Ямбол, Сливен; четвъртия. 28 септември - за ония от Казанлък, Панагюрище, Пловдив и петия, 5 октомври - за ония от Стара Загора, с. Кръвеник и с. Беброво. След 5 октомври ще последва нова разпоредба. Моленията ще се ограничат изключително за членовете на веригата, участвующи на събора, като в молитвата се споменават и имената им. Това споменаване на имената е задължително да стане еднаж през петъчния ден и то или сутринта между 4 и 7 или денем между 11 и 12. или же вечерта към 10 часа. Задължително е още през трите тия времена в петъка (сутрин между 4 и 7, денем между 11 и 12 и вечер към 10 часа) да насочваме по за 2-3 минути мислите си нагоре за членовете от веригата. Молението ще става: за да възрасти Бог Своето Дело, което Той е посадил. За вселяване на Божествената любов между братята и сестрите във веригата, на които да се даде живот и здраве. Господ да просвети умовете им, да обнови сърцата им, да укрепи душите им, да им даде сила да вършат делото Му. да задоволи Бог всичките им нужди, да ги избави от дълговете и греховете им. След като споменем това, да пожелаем и всичко онуй, от себе си, което Духът ще ни даде. И всякой, когато се моли, първом ще разтваря поканата, която е получил за събора и ще прегледа инициалите в нея, понеже там се намират емблемите на Този, Който ръководи делото. Гореизложеното ще имате само за себе си и ще го пазите в тайна. Ако някой от вашия кръжок иска да се подвизава и се адресира до Вас. то на такъв ще препоръчате всеки петъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1- ва глава от Матея, плюс ограничено хранене в петък - малко хляб сух с маслинки и чай, или вместо чая топла вода със захар. Нищо повече. За получаване настоящето моля известете ни на адрес: ул. „Опълченска'' 66, София. С братски поздрав, Петко Ив. Гумнеров София, 10 септември 1912 Любезни брат Тошев. По поръка на Учителя, приключена тук. изпраща Ви се поканата, която Ви е обещана от Него и за която настоявате в писмото си. С тази покана ще си служите в точност тъй. както е изложено ясно и подробно в препоръчаното писмо, което Ви изпратихме. С братски поздрав Петко Ив. Гумнеров София, 7 октомври 1912 Любезни г. Тошев. Учителя, за Когото питате, е тук от август насам. И по негова поръка съобщавам Ви, че всичките наряди, които досега се изпълняваха в петъка, занапред, начиная от 13 октомври, ще се изпълняват в събота. И това ще следва 5 съботи, които като се свършат, ще се вземат неделните дни, тоже за пет седмици. Като се свършат и неделните дни ще се започнат пак петъците, съботите и така нататък, докато изкараме нашата година до август 1913 г. Сега, като се казва по-горе, "всичките наряди", разбира се с това всичко: и пост, и молитви, и лицата, за които по очеред ще се молим. Всичко ще става тъй, както е ставало досега в петъка. Поздрав от Учителя, нас, дядо Тихчев и всички единомислящи. „Господ царува, да се радва земята". Амин. С поздрав, Петко Ив. Гумнеров София, 19 август 1913 г. Любезни братко, Настъпилите събития налагат работа на верующите. И затова, по разпореждане чрез Учителя, за следующите три святи недели, а именно 25 август, 1 и 8 септември т.г. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята неделя. 25 август т.г. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество. Окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, от пред лицето Си; ние ще Те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Амин." (Тази молитва могат да си препишат само мъжете, които ще вземат участие в изпълнението наряда: а жените - верующи и участници, ако такива има около Вас, нека си я научат наизуст, без да я преписват.) Във втората и третата свята неделя - 1 и 8 септември т.г. ще се изпълни същото, само с тая разлика, че послеобедното уединение за размишление няма да става от 3 до 4 часа, а ще става от 10 до 11 часа нощя. Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България за в полза на делото Господне. Уединението всякой ще прави в дома си или гдето намери за сгодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима. Горното разпореждане се отнася само за мъжете верующи. То не бива да се съобщава на жените, защото към тях не се отнася. На жените верующи от веригата и приближени до нея от местния ви кръжок, ако такива имате в Севлиево или Кръвеник, да се каже само, че те през същите три святи недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. А вечерта от 10 до 11 часа (нощя) в същите неделни дни, ще прекарват в уединение по домовете си, прави, в молитва пред Господа пак за работите на България за в полза на делото Господне. На обяд и в трите святи недели няма да се яде. Ядене ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това се отнася за всички. С братски поздрав до всинца ви Петко Ив. Гумнеров София, 15 октомври 1918 Любезни г. Тошев. Едва вчера получих писмото ти заедно с труда на твоята психика. Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа. Новини - като се видим. П. Ив. Гумнеров
  14. 2. ПИСМА ОТ ПЕНЮ КИРОВ гр. Бургас, 10.09.1913 г. Любезний брате, Пред вид положението, в което се намира нашият народ, по благото разпореждание на небето ни се отреждат още 7 неделни дни, начиная от 15 т. м-ц да ги употребим за доброто на България, по същия начин, както предшествующите три седмици: предобедното служение на първата седмица - 15/IX 1913 ще бъде от 10 - 12 ч. а следобедното от 3- 4 ч. втората седмица - 22/IX предобедното от 10 • 12, а следобедното от 10-11 през нощта. Третата седмица - 29/IX предобедното от 10 - 12, следобедното от 10 - 11 през нощта. Четвъртата седмица - 6/Х предобедното от 10 -12, следобедното отЗ-4 през нощта. Неделя - 13 октомврий - почивка. Петата седмица - 20/Х предобедното от 10 - 12, следобедното от 10-11 през нощта. Шестата седмица - 27/X предобедното от 10 - 12, следобедното от 10-11 през нощта. Неделя, 3/XI - почивка. Седмата седмица - 10/XI предобедното от 10-12, следобедното от 10-11 през нощта. За жените: Във всичките тия определени неделни дни ще бъде предиобед в православната църква от 7 - 9 ч, а след обяд през първите 4 седмици ще се събират от 3 - 4 ч. на групи от по две или три, а останалите три седмици от 10 -11 ч. през нощта, поединично в домовете си. Ще четат псалмите по реда, определен за мъжете. Храната - същата, както е казано за мъжете. Друго. Понеже мнозина от нас не са погледнали на Пентаграма с подобающата сериозност и значение и са забравили, че бе казано, че или трябва да работим за славата Божия, или ако не работим Той, Пентаграмът има динамическа сила за разорение и погубление, та ще ни докара зло. И ето че това се изпълни, за което някои от нас в едно или друго пострадаха, а при това пострада и народът ни. Този знак Божи в нас. за да може да ни ползва, когато се молим и гледаме в него, трябва да го обграждаме мислено в долните два кръга от следующите цитати: първий кръг: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Вторий кръг: „Бог толкоз възлюби света, щото даде сина своего единороднаго. да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." И тогава ще настъпи първия кръг на пентаграма: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." По такъв начин разрушителната сила на Пентаграма ще се обърне за милост и благословение. Разпоредете от своя страна да съобщите на всички, които се намират в кръжока ви - готови да изпълнят в точност горното разпореждание. Всичко това ви предаваме по заповед на нашия Учител. С мир Божи и поздрав от всички приятели тук. Ваш духовен брат: П. Киров гр. Бургас, 18.09.1913 г. Любезнии брате, По разпорежданието на нашия Учител, явявам Ви: че „Молитвата на избраните" ще я имат само членовете на веригата и онези, които са най- приближени до нея (веригата) и то само от българска народност. На всички други от друга народност, на които е била дадена, ще я вземете обратно. Това вземание на молитвата ще им кажете, че е за доброто на България, за което те не трябва да им бъде мъчно. За по-големи подробности, ако бихте искали такива, обърнете се до г-н Дънова, който на 17 този сутринта замина за София. С братски поздрав в Господа: П. Киров
  15. III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ Русе, 25.02.1919 г. Уважаемий Учителю, Вий ни учите да даваме простор в себе си на възвишените идеи и да съдействуваме на добрите начинания. Да се стараем за създаването на благоприятни условия за пръскането на Евангелска виделина, за да може тя по- лесно да достигне до отзивчивите души, готови да я възприемат. Ето защо аз намирам за необходимо да споделя с Вас една своя идея. И ако Вий я одобрите, аз Ви моля да дадете Вашето благословение за нейното реализиране. От опит зная какви разсадници на идеи представляват книгите, как чрез тях авторът говори на душата, как умът е възбуден, за да направи усилия и разбере идеите на автора, как сърцето вибрира в унисон с чувствата, които авторът пръска било чрез своето слово или чрез онова на своите герои. Но особено голямо е влиянието на книгите над душите в днешно време, когато техният брой нарастна тъй много и когато всички четат. Та у мене се зароди идеята да се направят усилия, за да се създаде една по-богата литература по окултизма, мистицизма, теософията и пр. на български език, та да можем да видим един по-голям брой интелигентни сили сторонници на духовното движение между нашия народ, който чрез тези носители на духовната култура да бъде по-нашироко заквасен за духовен живот. За целта аз смятам да се образува един комитет от 6-10 души, който да се ангажира да намери средства, сътрудници, преводачи и да оделотвори тази идея. Тези мои мисли аз съобщих първоначално на приятеля С. М. Дренски от с. Кръвеник. Той ми съобщи, че подарява 5000лева за казаната цел. След това аз споделих тази идея с брата Б. Боев, като му съобщих и лицата, от които смятам да се състои комитета и че предварително ще подирим Вашето съгласие и благословение. Аз бях му посочил следните лица, освен двама ни: братята Зурков, Стоян Русев, Русчев и Захари Желев. Боев ми писа да поканим към тях и Толев. Аз нямам нищо против това. Може да поканим и Ст. Белев. Ако някой от тях откаже, ще ги заменим с други. Но нашият избор, както и целият план подлежи на одобрение от Вас. Смятаме да открием една негласна подписка между приятелите и съчувствениците на Делото за образуване основния капитал на фонда. На първо време комитетът ще дава само преводи, след време ще започне издаването на списание, а по-после, когато нарастне капиталът, ще се отделят суми за подпомагане бедни работници, проповедници, носители на духовни идеи из разните кътчета на България. Преди да съобщим на горепосочените лица и ги поканим за съработници в тази работа, нека чуем Вашето авторитетно за нас слово по тази работа: както за нейната навременност, за основите, на които трябва да се основе, тъй и за лицата, които да бъдат впрегнати за организирането й. Приемете моите сърдечни поздрави и отлични към Вас почитания. Ваш предан: Ст. Тошев 5.09.1924 г. Любезний Учителю! Както знаете, моята практика от ред години е да не отнемам и аз част от скъпото Ви време с мои писма. Но днес реших да направя едно изключение. На първо място искам да Ви съобщя, че от няколко дена аз съм наново член на Севлиевския, окр. съд. Това стана по моето желание и по благоволението на Господа и с Ваше съдействие. Това мое преместване беше необходимо най- вече за тъща ми, която беше останала съвсем сама тук, а е вече стара и болнава... Второ. Аз Ви моля да ми дадете тълкувание на следния сън, който сънувах на 31.07 заранта на разсъмване. Аз заедно с приятели от Търново отиваме на търнoвската гара да Ви посрещаме. Вий слязохте и водихте за в града един едър, угоен овен, когото здраво държахте за рогата. Аз Ви придружавах, а приятелите от Търново не ги видях повече. По едно време Вий изтървахте овена, който през всичкото време се джасаше, лудуваше, и след това Вий и аз почнахме да го гоним. Аз го улових и го хванах здраво за рогата и почнах да го водя. Вий ми казахте: Дай го на мене, аз пак да го водя, да не би ти да го отървеш. А аз не Ви го дадох и Ви казах: Не се безпокойте, Учителю, аз няма да го отърва, защото го държа много здраво. И след това Ви разправих, че моя покоен баща е обладавал такава сила, че когато е хванел и най-силния и луд вол само за единия рог, той вече не е можел да се отърве от ръката му. И че тази своя сила той е опазил до 70-годишната си възраст. (Покойният ми баща се е занимавал между другото и с джамбазлък.) С това исках да Ви кажа, че аз съм син на баща, който е обладавал такава сила. И след това Вий се съгласихте аз да водя овена и двама продължихме пътя си... След това аз се събудих. Беше почнало да се зазорява. Дали този сън не означава, че ми е определено да участвувам в Делото на Учителя? Трето. Драги Учителю, аз зная какви горчивини сте изпитали досега и продължавате да изпитвате в службата на Великото Дело, предимно от лъжебратя. Но аз зная тъй също, че всички истински братя и сестри, Ваши ученици Ви съчувствуват и скъпо ценят жертвите, които сте направили и правите за Делото и за нас лично. И аз вярвам, че предаността към Вас и Делото, на което Вий служите на макар малцина от Вашите ученици и ученички, ще продължава да Ви вдъхновява и Вий ще намерите у себе си достатъчно сила и желание да изкарате докрай почнатото в България Дело!... Вярно е, че истински преданите и верни Ваши и на Делото физически стоят малко настрана, те не обичат да се увират, да нахалничат, но Вий ги знаете, Вий ги чувствувате. И когато някои слабости кръстосват около Вас, Вий ще си спомняте, че имате сили в дълбокия тил и това ще Ви ободрява! Искам да Ви цитирам прояви на такава преданост из едно писмо, което получих в края на миналия месец от сестра Юстинка Халачева: „Брат, още се намирам под впечатлението на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения, но пък толкова приятна, че струва ми се спомените за нея никога няма да се заличат.'' Приемете моите сърдечни поздрави. Ваш предан: Ст. Тошев
  16. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ София, 21/III 1911 г. Люб. Тошев, Получих писмото ви. Добрите желания се осъществяват само когато се прилагат в живота. Послушанието е важен елемент в развитието на душата. Само когато человек се научи добре да употребя за своите слухови органи, тогава става владетел на съкровищата на мъдростта. Ухото, това е символ на един велик Божествен принцип. При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на човешкото Битие. Това са сърцето и умът. Сърцето трябва да стане чисто, а умът светъл. Само тогава животът може да добие своя вътрешен смисъл. Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека. Първата необходимост е преобразованието на сърцето. Добрите чувства, светлите мисли това са носители на человешкото спасение. Те са вестители на Божията благост и милост към онези, които го търсят с всичката си душа. Когато ме потърсите с всичкото си сърдце, ще ме намерите, казва пророкът. И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото попросите, ще ви бъде. Животът е едно велико училище и всичките неща в тоя свят са принадлежности на това училище, в което служат за упътвание на учащите ся в него. И всеки, който прилежава, придобива. Може после да ви дам сведения. Ваш П. К. Дънов Търново, 21/ VI 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев. Получих вашето писмо. От книгата,"Науката и възпитанието" засега нямам у себе си екземпляри. Поръчал съм за няколко и кога ми ги изпратят, ще ви пратя. За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К. Иларионов (запасен капитан) Търново, 7/ VII1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих вашето писмо от 24.06. Нещата, когато се нареждат по своя естествен път, само тогава имат стойност и цена в себе си. Следвайте по пътя. Той е път на вечни благословения, в него има всичките условия за развитието на душата и повдиганието на духа. В тая Виделина вий ще разберете чрез вътрешен опит дълбокия смисъл на живота. Ще придобиете онзи вътрешен мир, който ще внесе радост и веселие в душата ви. Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита. Теоретичното, това е на ума, опитното това е на сърцето. Затова казва един от пророците. „ опитайте и вижте, че Господ е благ." Запример, ако ви дам следующите геометрически фигури (фиг. 1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната наука изучава само външните форми. Тя мяза на человек, на когото се даде една добра книга, на която той почва да изучава нейната подвързия, след това големината на нейните букви и техните цветове, и се спира там, без да вникне в съдържанието на писаното. Ваш верен: П. К. Дънов София, 10/X 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих твоето писмо. Аз наскоро се завърнах тук. Ще имам предвид вашето желание и ако е волята на Небето и на Господа, който нарежда тия работи, ще ви бъде според вярата. Имайте търпение и всичко ще си дойде на своето време. Има доста спънки, които трябва да се отстранят от пътя на духовното повдигание на тоя народ. За книги не съм разглеждал още. Ще видя, ако намеря такива, които могат дари бъдат полезни, ще ви изпратя. Работете усърдно и Господ ще ви даде повече виделина. Направете сърцето си олтар за Божествена любов (Христа), душата си храм на Господния Дух, ума си слуга и Духа си съработник с Господа в Неговото дело. Бъдете готов винаги да се подвизавате за идванието на Неговото Царство на земята. Моя поздрав на вашите приятели. Ваш В. В. П. К. Дънов Търново, 2/XII 1911 г. Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление. Пазете сърцата си чисти, умовете си безкористни. Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна. Наставления лично мога да ви дам само за някои работи. Следвайте засега според наставленията си дадени. Не се безпокойте за бъдещето. Дръжте изобщо събранията си в тайна и не ги правете достояние на голям кръг. Дръжте се в близко съприкосновение с църквата. Бъдете мъдри в свойте постъпки. Все, що попросите. което вярвате, ще ви бъде. Моя поздрав на всички. Ваш Верен П. К. Дънов /Мистичният подпис/ Пловдив, 11/II 1912 г. Господин Ст. Тошев Учител в село Кръвеник, Севлиевско Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Проверявайте нещата. Всичко онова, което облагородява душата, повдига ума, усилва вярата, дава място на истината. Любовта е от Бога. Гледайте съдържанието да съответствува на формата. Бог е любов и щом пребъдваме в тая любов, истината е в нас и ний сме свободни. Когато сърцето е чисто, душата светла, умът възвишен, пътят на живота е ясен. Бог да ви благослови и ви пази. Аз ще се постарая да ви съдействувам. Моя поздрав на всички ви Дънов Г-н Ст. Тошев Учител, Севлиево. 1913 Мир на небето и радост на земята. Г.С.Ц.[1] Н.Ц.С.В.[2] К. Дънов Август 1912 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих писмото ви. Вий елате на 14 август. И няма да съжалявате. Вий сте поканен и поканата ще ви се даде, когато дойдете. Ще разберете реда на нещата. Ако ви се случи спънка, съобщете ми. Ваш верен П. К. Дънов Забележка от Ст. Тошев: Това писмо е от началото на м. август 1912 г. Писано от Търново. Учителят ме кани за събора в Търново. Покана за събора 1912 г.: В.щС. П. Р. н. Г. И. X. С. Б. [3] 15 А. Т.[4] * София, 9 мар. 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо, а така също и и мелата. Засега чакай, когато се срещнем, аз ще ви дам някои обяснения върху предмета като как може да я употребявате и кому може да я препоръчате. За себе си може да направите опит, сдъвквайте листата и гълтайте сока и вижте какво влияние ще ви окаже. След това ми съобщете наблюденията си. Може да е варено и да употребявате варената вода за няколко време и пак да наблюдавате какъв ефект ще произведе върху душевното ви състояние. Надявам се да сте добре. Мирът вече иде и могат да се очакват добрите влияния на небето. Господ урежда добре всичко. Ваш верен П. К. Дънов София, 10 Април 1913г. Люб. Ст. Тошев, Получих пратката ви с „Имела" а така също и двете ви писма. Върху зададените въпроси в писмото ви оставам да ви осветля, когато се срещнем. Въпросът е чист от характер окултен. А окултните неща се предават словом по- добре, отколкото чрез писмо. И трябва да се направят много опити. На първо място което мога да ви кажа е, че имела има сила да възобновява нервната енергия. Това става по закона на еднаквите причини, които в разни обстановки произвождат действия положителни и отрицателни. Тоест една причина, която става инструмент да създаде една болест в човека, същата причина в друг случай става инструмент да се излекува същата болест. Едно голямо противоречие от гледището на съвременната наука. Повидимому така се гледа но да стана по- ясен. Човек, който прави грешки като свободна воля е и човек, който прави добрини като свободна воля. Значи волята у човека е силата, която прави и добро, и зло. Произвожда здравето и създава болестите. Това ви го навождам просто като пример, за да може по аналогия да съдите за самата скрита истина, която от невежите е покрита с девет покривала. Който знае да снема разумно тия покривала, той намира това, което търси. Вий си варете по малко и употребявайте сутрин и вечер на гладно сърце, а може по някой път и след ядене. Наблюдавайте вашето душевно състояние. Моя поздрав на приятелите там. Ваш верен П. К. Дънов Възстановяванието на нервната енергия в живота на земята е най-важна. София, 6.VI. 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. Ще ви осведомя ако отида. Търново мина под кръщение, каквото не помни в историята. Има загадки, които остават нерешени. Но всичките неща в природата си имат своя смисъл и всички събития своя израз. Такъв е законът, който води човешките съдбини. Страдания, смърт, раждане, възкресение. Ваш верен П. К. Дънов София, 26 Август 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. За тълкуванието на съня ще оставим за друг път да говорим. Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от дъб. Ще направим опит с плод и листата й. И то сега, през есента може да стане доста успешно. Ако ви се удаде, ще я доставите в София. Надявам се да сте получили препоръчаното писмо. Сега е време за по- сериозна работа. Ваш верен П. К. Дънов София, 14 юли 1914 Люб. Ст. Тошев, Елате на 10 Август в Търново. Пишете ми ще ли можете. Отговора си пратете в София да зная. С поздрав В. В.[5] П. К. Дънов Бургас, 23/I 1915 Г-н Ст. Тошев Владайска 45, София Л. Т. Изпълнете тъй, както ви е казано. Добър привет. 20 февр. В. В. П. К. Дънов Покана за събора 1914 г. Търново, 1914 Среща на Веригата Т. ще стане на 10 Август Покана за събора 1915 г.: 4. VIII 1915 У.[6] /Свещеният подпис/ Търново, февруари 1915 г. Люб. Ст. Тошев, Любомир да бъде името. Това е казаното отгоре. Привет вам и на домашните ви. В. В. П. К. Дънов Варна, 10.03.1918 г. Вий сторете всичко, що се отнася до вас, а Ний ще ви помогнем да се уредят всичките ви работи по най-добрия път, който е за доброто на вашата душа. Дръжте дълбоко мисълта в себе си: първом Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Домашния ви въпрос да ви не смущава. Времето с всичко се справя. Идеята ви за Трявна не е лоша. Но в живота онова, което фактически става, е най-доброто. Изпращам ви наряда за 9 март, който може да извършите и на първия ден на Великден. Препишете си го и го дайте и на Г-жа Ватева. Ако двама с В. Ватева намерите някой подготвени в Русе, може да им го дадете да го изпълнят. Ако не, да остане само за двама ви. Даванието да е със задложение да го изпълнят по Бога. Може по-нататък да ви пиша, дръжте ме в течението на общия вървеж. Моя поздрав вам. В. В. Ж. К. В. О. [7] П. К. Дънов /Свещеният подпис/ Варна, 10.03.1918 Редът на 9.22. П. Р. Ж.[8] 1918 Март Ставане в четири, приготвяне. Почване. 1. С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея. 2. Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата. 3. Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ Мой и Господ ваш тяхните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която е Бог изявен в живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм. 4. Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин тъй да бъде. /Свещеният подпис/Ж. К. В. О. [9] София, 27.02.1919 Ст. Л. Тошев Ул. Градски часовник 7, Русе /Подадено от П. Ив. Гумнеров. ул. Опълченска 66/ Л. Ст. Тошев, Писмото ви получих. Сумата да стои у вази, докато се уреди въпросът. Всичко, което по човешки се урежда, по човешки свършва, а което се урежда по Бога, то се добре завършва. Засега всичко почти по човешки свършва. Нека изтече мътната вода, да дойдат светлите времена на Божията Благост и Любов. Тогава всичко ще се завършва добре. Вие може да вземете всяка длъжност, която не създава лоша карма, да ви не довежда в стълкновение с ближните ви. Вървете по Бога. Само така животът се благославя. Някои от сегашните длъжности не са за подвизающия се в пътя на съвършенството. Общо тъй стои по принцип въпроса за заеманието на длъжност, а в частност вие сам ще си го разрешавате. Там; гдето Божественият промисъл ви поставя, стойте и не се блазнете от външността на видимите придобивки. Онези, които във войната придобиха, сега го повръщат като нездрава храна. Да имате Виделината на Духа. В. В. /Свещеният подпис/ Търново, 25.08.1920 г. НАРЯД 1-ий ден, 19.08, четвъртък 1. Размишление. Да благодарим на Господа за всичко, което ни е дал досега. 2. Благославяй душе моя Господа. 3. Добрата молитва. 4. Благословен Господ Бог наш. 5. Отче наш. 2-ий ден, 20.08, петък 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За идването на Духът Божий (Христовия Дух) в нас, който да ни просвети и изяви дълбоките тайни, скрити в Бога. 3. Лозинката. 4. 91 Псалом. 5. Хвалата. 6. Благославяй душе моя Господа. 7. Отче наш. 3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш. 2. Размишление. За преуспяване на Царството Божие в нас и около нас. Да премахне Господ всичките препятствия от пътя на своето царство. 3. Лозинката. 4. Благославяй душе моя Господа. 5. Молитва на Триединния Бог. 6. Добрата молитва. 5-ий ден, 23.08, понеделник 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За възрастване на Божествените мисли в нашите умове. За пробуждане на Божествените чувства в нашата душа. За освобождаването ни от всичките остатъци от нашите минали съществувания. За приемането на Божествения живот. 3. Молитвата на Духа. 4. Пътят на живота. 5. Молитвата на царството. 6. Отче наш. 6-ий ден, 24.08, вторник 1.Добрата молитва. 2.Благославяй душе моя Господа. 3.Размишление. За въдворяване на пълната Божия любов между всичките братя и сестри по лицето на земята. За възцаряване на истината в нейната пълнота между нас. Да изпълни Господ всичките свои добри намерения, които от началото е предопределил според своето благоволение. Да бъдем верни всички на своето призвание, да изпълним благата му воля с всичкото си сърце. Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбим всички наши братя, сестри и наши ближни, както собствената си душа. 4.Отче наш. 7-ий ден, 25.08, сряда 1. Добрата молитва. 2. Размишление. Върху всичките размишления от първите шест дни. 3. Отче наш. Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов. /Свещеният подпис/ Свищов, 31.01.1921 Любезни Ст. Тошев, Получих вашето писмо. Вашият семеен въпрос ще се разреши в добър смисъл щом всичко назрее и кармата ви стигне до своя краен предел. Не е важно само да се съберете, но да можете добре да живеете и да се разбирате и да вървите и двама в Божествения живот. Вий ще бъдете добър да ми съобщите резултатите на вашето ходение в Севлиево. Аз дойдох набързо тук. Бях задължил няколко души приятели от Русе да ви съобщят. Но понеже те мислили, че ще стоя по-дълго време в Русе. отлагали. Аз съм много занят и с работи посторонни, които отнемат времето ми по някой път да го посветя за нещо по- съществено. За всичко, за което сте ми писали, аз го имам предвид. Тук колко време ще стоя, не мога да ви кажа. Възможно е да бъда до в неделя и може да тръгна по-рано. Ще зависи. От тук мисля да се спра в Търново за малко време. И от там може би да замина за София. Когато имате най-удобното време, елате да се видим. Вий сте още под закон и ще трябва добре да нареждате вашите работи. Бъдете умен. Както е казано. На съвременните хора трябва да им се говори на техен разбран език. При това не трябва много да им се дава, да не би да се преситят. Пресищане и отвращение заедно вървят. Засега вашите работи добре вървят и за бъдеще още по-добре. Временните изпитания, това са придобивки за духа. Христовият път е отличен. Новата наука ще отвори тайните на битието. Старата земя и старото небе със своите разбирания ще си отидат, и Новата Земя, която сега се формира и Новото Небе, което се съгражда, ще се явят на Новото Човечество. Само Божията любов е любов. Дънов /Свещеният подпис/ София, 28.03.1921 Любезни Ст. Тошев, Получих вашето писмо. Вий добре мислите. Нека да е късно, но да се завърши със закона на Любовта. Казва се: любовта дълготърпи, не дири своето си; тоя закон и от двете страни трябва да се спази. Вашата другарка сега учи тоя закон. И тя ще се убеди, че този е най-добрият път в живота. А ти подвизавай се съзнателно постоянно в тоя път. Учи се и ти. Вади поука от опитността на другите. Правият живот дава прави резултати. Сега е време благоприятно да се изправи всичкото минало. За да сте готови да възприемете бъдещето, което носи благословенията на Царството Божие. Изпращам ви един екземляр от Новото Човечество. Когато излязат и другите бележки, ще ви изпратим. Бъдещето ви носи по-широк простор за работа полезна. Следвайте вътрешно искрено чистосърдечно с пълна вяра истината. Бог благославя такъв труд. С. Б. Л. Дънов /Свещеният подпис/ София, 08.03.1922 Любезни Ст. Тошев, С приносящия ви изпращам един екземпляр от беседите. Желае да успявате. 9 ще посрещнете както друг път[10]. Ний ще ви пишем по-после. Поздрав вам и на дома ви. Само Божията Любов. /Свещеният подпис/ София, 08.04.1925 Любезни Ст. Тошев, Последното ви писмо е получено. Вий в провинцията се развивате, както колониите на някоя велика държава. Вашият сън е интересен. Той представлява донякъде духа на българите. Даже и в духовните хора по някой път се зараждат най-оригиналните идеи. Но в живата природа все е отмерено и разумно. Там гдето има някое отклонение от правилата на тия велики закони на същества във възходяща степен, които правят някои малки пертурбации. Надявам се да успявате. Трябва жива вяра и непреодолима велика душа. Човек трябва да е готов да се жертва за Бога всякога и с оная вътрешна пълнота. Само онзи, който това разбира, може да се повдига и да бъде благоугоден на небето. Господ да ви даде потребното. Моя Мир да бъде с всички вас там. Само Божият любов. /Свещеният подпис/ 05.05.1932 Любезни Тошев, Животът е училище, в което човек добива онова, що Бог е вложил в него. Онова, което е ставало във вашия дом, е за добро. Сега е мрачкаво, после ще стане светло. Любовта покрива много прегрешения. Поздрав вам и на дома ви. С. Б. Любов. /Свещеният подпис/ --------------------------------------------------------------- [1] Господ на Силите е Царят [2] Небесното Царство със Сила се взима [3] Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий [4] 15 Август, Търново [5] Ваш Верен [6] Учителят [7] Ваш Верен. Жив е Който Ви Обича [8] Пролетно Равноденствие на Живота [9] Жив, Който Ви Обича [10] 9 март е стар стил, новият е 22 март
  17. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ След смъртта на Учителя, брат Боян Боев изпращаше до кръжоците често циркулярни писма и кратки съчинения. В предшествуващите мои „кратки духовни съчинения", аз съм давал извадки от тях. За да заинтересувам читателите и на това ми съчинение и тук давам кратки извадки от тия му циркулярни писма: Из циркулярно писмо от брат Боян Боев с дата 24 май 1953 г. (извлечения на няколко израза). В общ разговор с Учителя, Той каза: 1.Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии са необходими за развитието на човечеството. 2.Молитвата е език на Божествения свят. 3.Колко пъти трябва да се моли болният? Болният не трябва даже да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти." С три пъти болест не си отива. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, за да се поддържа връзката - връзка непреривна с невидимия, с Божествения свят. 4.Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне по половин или един час за размишление и молитва. 5.Всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате. 6.Ако сто души, братя и сестри, или поне 10 души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави отговорът на някоя молитва, но тя ще бъде изпълнена. По-главного условие е ако любите Бога. 7.Молитвите се приемат от Духа и Той ги предава на Бога. Духът, това е Йерархията. Значи тя е посредник при молитвата между човека и Бог. Вашите молитви, макар и да не се съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги изпращат към Бога преработени. 8.Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост. Казано е във възванието: „Призовете Ме с Моята милост и Аз ще ви помогна." 9.При молитвата човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Божествения свят, идва във възприемателно състояние и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога. Нови идеи нахлуват тогава от Божествения свят в човешката душа. След това, през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и пътища. Той ги е приел от Горе във време на молитвата. 10.Вътрешната сила на човека при молитвата е: да изказва и преживява благодарност и любов към Бога. 11.Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат да скъсат на всяка цена връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причиняват нещастие. Затова трябва да бъдете будни и непрекъснато да държите връзка с Бога, тогава ще идват при вас добри духове и ще ви помагат. (М.Б.: В псалмите 103 и 145 се казва: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив." А в пс. 85: „Защото Господи ти си благ и готов да прощаваш и многомилостив към всички, които те призоват... Господи, Ти си Бог щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен. Милостно погледни към мене и ме помилвай. Покажи ми знак на благоволението си..." I. От писмото му с дата 7 септември 1935 г.: (В тия писма брат Боян Боев даваше главни мисли от Учителя, изказани при разговори с Него.) 1.Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. А пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята... Бог говори чрез мене. 2.В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи. II. От писмото му с дата 1 октомври 1953 г.: Да въздържам злото в себе си и да поощрявам доброто в себе си - това е въздържание... Така като вървите, ще ви дадат съдействие от Горе, ще имате едно ръководство от Горе. III.Из писмото му с дата 18 октомври 1953 г.: 1.Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. 2.формула: „В изпълнението на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот." 3.Славяните идат сега да възстановят връзката с тези извори, да я направят засега с един от тези извори, и то с духовното, мистичното течение... Славяните трябва да възстановят истинската набожност. 4.Има учение, приемано отвън, а кога човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното изучаване на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилна светлина. 5.Методи за свързване с Духа, за свързване с Божественото са били практикувани от всички мистици и пророци. IV.Из писмото му с дата 1 ноември 1953 г.: 1.Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят... Значи, ако моят живот е полезен, ще се занимава с мене един висш Дух. 2.Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа – това е едно мистично разбиране. 3.Смиреният е възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове, от целия Всемир... Ето защо смирението е път към възход. V.Из писмото му с дата 8 ноември 1953 г.: 1.Ако някой напреднал човек ви говори то чрез него говорят тези велики същества. 2.За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората заспят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества. Хубаво е молитва и размишление да се правят от 2 и половина до 3 и половина часа след полунощ, или от 3 и половина до 4 и и половина, или между 3 и 4 часа. 3.Когато дойде светла мисъл в тебе, едно светло същество те е посетило и ти е оставило едно благословение... Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. 4.Най-добрият път да се свържете с разумните същества и за свързване с Бога е: Да мислим за разумните същества и да съзнаваме, че те са същества, чрез които се изявява Бог. Друг начин за същото е: Четене на Новия завет и размишление върху прочетеното. А също четене и на други хубави свещени книги. А също да изживявате благоговение. Нужно е и човек да бъде чист. За да стане такъв, той трябва да се моли. За целта много важно условие е човек да прекарва интензивен живот на молитва. Пророк Данаил е получавал среща с архангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата. б/ Стремежът на човека. в/ Ако работиш за разпространението на новите идеи и да обръщаш душа към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, да ги водиш към Бога, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа. г/ За влизане във връзка с висшите разумни същества, най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. А също често мислете за възвишените същества – за тяхната чистота, интелигентност, съзнание, идеи, изпитвайте любов към тях. VII.Из писмото му с дата 5 април 1954 г.: Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва при най- неблагоприятни условия да са доволни. Следват четири закона в природата: 1/ Като благодариш на Бога за доброто, то расте. 2/ Като благодариш за страданията, те си отиват. 3/ Като не благодариш за доброто, то си отива. 4/ Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. VIII.Из писмото му с дата 15 ноември 1955 г.: 1.Сега се подготвя шестата раса. Сега трябва любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да подготви хората. 2.Една разумна Божествена вълна иде и ще преустрои света. Кога ще дойде тази вълна в по-силен размер? – След няколко десетки години. 3.Правото сега е на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние. 4.Разумните същества ръководят света. Трябва да вървим по техните стъпки. 5.Христос, като дойде, почна да говори за новите времена. И вий говорете за новите времена. 6.Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време. И той в наше време ще се измени. Новият живот иде. Който разбира трябва да радва, че се е родил в сегашните времена. 7.Вие питате: „Какво ще стане?“ – От старото нищо няма да остане. Иде светла епоха. Иде доброто. Тези събития, които стават, са началото. Това поколение така ще си отиде. 8.Светът ще го управляват светиите. Управляват го още слугите. 9.По-важни времена от сегашните няма. 10.Земята има вече възходящо движение. Тя по-рано е слязла, а сега се качва. 11.Земята излиза от 13-та сфера, излиза от гъстата материя. 12.Всички същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. 13.Цялата слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови. Сега тя излиза от тази област. Сега тя навлиза в една по- духовна област, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в досегашните области. 14.Земята е стояла в 13-та сфера милиони години и сега излиза и се качва нагоре. Тъмната епоха „Кали юга“ изтича. Тоя век, който трае няколко хиляди години, изтича. Той е черният век, тъмният век. От няколко години ние вече сме навлезли в епохата на Водолей. 15.Периодът на Водолей е една мистична епоха... Главното качество на Водолей е чистотата. 16.След две хиляди и сто години земята ще влезе в нова зодия. Епохата на Водолей всичко ще примири. То е като пролетта, когато дойде, старото ще се разглежда като нещо архаично. Ние казваме, че най-хубавите времена са сегашните. 17.Сега иде третият завет: Прославлението на Синовете Божии. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на времето, в което живя Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария завет в Новия завет. Под Завет на Синовете Божии разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. 18.Астралният свят е очистен от тъмните сили. (М.Б.: Това го обяви Учителят на вечерята на 22 март 1914 г., когато се учреди празникът на Братството.) Но тъмните сили, изгонени от астралния свят, слязоха на земята. И сега земята е арена на борба между светлите и тъмните сили. И оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята.
×
×
  • Create New...