Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'писмо'.

Открити 16 резултата

  1. Б. МЕТОДИ, СРЕДСТВА И НАЧИНИ 1. Писмо от д-р Иван Жеков до Министъра на пропагандата от 14.VI.1945 г. Редакция Библиотека ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ До Господина Министъра на ПРОПАГАНДАТА. Тук. София Вх. № 10920, 14.VI.1945 г. Господин Министре, Както е видно от приложеното тук списание «Библиотека за ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ», редактирано от мен, поради усложнените събития едва в два броя можа да излезе и ми се наложи да го спра да излиза по същите причини. Но днес, когато се подобряват международните отношения и нуждата от просвета и съвети по природолечение е една въпиюща нужда за народа ни, то реших да подновя печатанието на списанието ми и затая цел моля, Господин Министре, просветеното Ви внимание и благоволение да ми се даде необходимото разрешение за снабдяванието с хартия по печатанието му. София, 12 юний, 1945 г. С отлично почитание: (подпис) Д-р Иван Жеков
  2. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ OT9.III.1931 Г. Любезни............... По същност нашите души са равни пред Бога, и ние всички съставляваме членове на цялото, независимо от това, че едни го съзнаваме, други - не. И всяка душа, макар в основата си да е чиста, ние сме лично причината да бъде тя окована като във вериги и да не можем да проявим това, което се крие в нея. Защо? Защото сме се отклонили от правилния живот. При все това, рано-късно, ще стане туй освобождение. Но казано е в Свещеното писание: «Всяка на своя ред.» (1-во поел. на Апост. Павла към Коритяните, гл. 15). От нашето съзнание обаче зависи да ускорим този ред и да се спасим чрез духовното издигане, с помощта на Христа, за да отидем при Извора тъй чисти, както сме излезли - иначе няма логика, няма мъдрост, няма Бог, ако допуснем, че Творецът Бог е създал такива хората, както сме днес - голямата част от человечеството с изродени глави, лица, тела и с отрицателни качества. Драг........... Всяка разумна душа днес вижда големите отклонения в живота, а също вижда и резултата от това - страданията, било индивидуални, било общи, т. е., както морално - в умовете, сърцата и действията на хората, тъй и материално - липси, кризи и пр. и пр. И всяка разумна душа, като чувствува това, дири, желае, дано се намери изход, та да ни не сполети по-голямо зло. Днес науката е в своя апогей, днес ние също претендираме, че културата е на своята висота; обаче, въпреки че имаме много учен свят, и то и от двата пола, щастието в живота го няма! А Бог иска от нас, като имаме светлина на ума по всички области на живота, да го осмислим с туй знание, а с културата да развием добродетелите. Нямаме ли тези качества, науката и културата не сме ги използу- вали правилно, а още повече за нашето духовно издигане. Нима не е смешно днес ученият и културен човек да се гордее и парадира, че владее земята, огъня, водата, електричеството, светлината, въздуха и пр. и пр., а всъщност себе си не е завладял! Нима не е смешно, същият този културен човек, който се счита силен и владеещ всичко, да се страхува и не може да си помогне при едно главоболие, коремоболие, слаби болести, а дири все лекарства? Нима не е смешно, когато се появи някоя епидемическа болест, този културен човек да взема мерки от страх да се не зарази, а той, поради отклонението си от правилния живот, от природните закони, като е допуснал да се развият в неговия ум и сърце отрицателни качества, въпреки всички тия мерки, пак боледува телесно, умствено и волево? Не, има нещо, което ни липсва - а то е, че връзката ни с Христа като християни е слаба. И действително, не е ли отклонение в ХХ-й век, при тази умствена светлина, която Бог ни е дал, учени хора, и то видни, да бъдат патеисти, рационалисти и да не вярват в Христа като Бог и пак да се считат в първите редове на християните? Някой ще каже: «дела, дела»! Да, касапницата от общоевропейската война показа, какви са и нашите дела. Не е ли срамно още за всички ни, че ние сме в една тъмнота по важните въпроси: как е дошъл човек на земята, какво е той от цялото, какво е неговото отношение към Бога, неговата задача на земята?! После, координирал ли се е человекът със законите на природата? Научил ли се е правилно да се храни, да спи, да се моли, да благодари и пр. и пр. ? Ние отговаряме, че не ги знаем в тяхната чистота и подробности и тепърва ще ги учим и прилагаме. Ама някой ще каже: «Аз съм учен човек.» Да, учен си, имаш диплом, но, преди всичко, не си артист по своята професия, а камо ли да знаеш и всичко друго! Ти и аз, а и много други, не сме дошли още до съзнание, че с всяка професия - от последния метач до министъра, трябва да служим първо, добросъвестно, заради Бога, после - добросъвестно на обществото и най-после - за себе си! Ние не сме дошли още до съзнанието да жертвуваме своите лични чувства заради Бога, заради доброто, моралното и духовно издигане на обществото и най-после, за себе си, за да се издигаме духовно, а парадираме, че сме учени хора и вършим волята Божия! А в тези именно лични чувства се крият голямата част на нашите недъзи. Не, братя и сестри, Съзнание се иска да разберем горните редове. Да ядем, да пием, да трупаме - това са странични неща, това са условия, а не цел. Нам е необходимо и духовно издигане. И ако не добием духовното, другото е илюзорно щастие, а нам ни трябва блаженство, което е трайното в човека. И затова е казано в Свещеното писание: «Каквото вържете на земята, вързано ще ви бъде и на небето и каквото развържете на земята, развързано ще ви бъде и на небето.» А това са, именно, духовните връзвания и развързвания. Затова, ако ние не разберем, че богатствата, които се дават на едни, са да ги използуват разумно - да развият в себе си милосърдието и добродетелите и да употребяват своите богатства и за доброто на по-бедни; и ако и бедните не благодарят на Бога за всичко това, което иде в тях, и пак да развият добродетелите; и ако всички ние, които изпитваме страдания (но не и тия, които сами си създаваме), не благодарим на Бога и не ги използуваме за нашето духовно издигане, нищо не сме разбрали и нищо не ще разберем от живота. Земните закони на насилието са се явили именно от липса на съзнание да развиваме горните качества, и затова моралът изобщо е понижен. Ето защо, от чисто духовно гледище, кой какъвто факултет и да е свършил, кой каквито и богатства да има, това са само по-добри условия за нашето духовно издигане, ако сме духовни хора. Иначе ще тъпчем все на едно място. Ако не разберем горното, духовните ни придобивки ще се сведат до нищо и ще приличаме на онзи турски философ, който се качил на една лодка да се разходи из Черно море и запитва лодкаря: - Ти знаеш ли астрономия? - Не знам - отговаря лодкарят. - Язък, изгубил си 1/4 от живота си - казва му философът. - Ами физика знаеш ли? - Не знам. - Язък, изгубил си половината от живота си. - Ами химия знаеш ли? - Не знам. - Язък, изгубил си 3/4 от живота си - казва философът. По едно време лодкарят схваща по своята астрономия, че ще излезе буря и казва на философа да се върнат; но последният, като му харесало, пожелал да се поразходят още малко. Обаче излиза бурята, тогава лодкарят пита философа: - Ами ти, сега, знаеш ли да плаваш? - Не знам - отговаря философът. - Тогава ще изгубиш целия си живот, ако не мога да те изтегля навън. И действително, от силната буря лодката се катурва и лодкарят едва спасява философа. Та, сега, много от нас приличаме на този философ - знаем астрономия, физика, химия и пр., но не знаем да плуваме, т. е. не сме разбрали човека, не сме разбрали живота, не сме завладели себе си и сме роби на своите чувства. Някой ще каже: «Аз съм интелигентен човек.» Да, може да си такъв. Но ти разгледа ли и разбра ли своята глава, чело, нос, вежди, уста, брада, в каква аномалия са в сравнение с истинския образец - човека? Па ако всичко у теб е по образеца, проявил ли си в живота само Божественото? Ето защо, от духовно гледище, интелигентен човек се счита само този, който има не само знания по известна професия, за да преживее по-сносно, но притежава и прилага и следното: 1-во- Истината, 2-ро- Правдата и 3-то- Любовта. Само с тия три качества ще придобием отчасти и Божествената мъдрост и с нея да развиваме и прилагаме и добродетелите. Иначе ще приличаме на този, който иска да се жертвува, за да спаси давещия се, но, като не знае да плува, хвърля се и вместо да спаси, удавя се и той. Освен това, той трябва да бъде и абсолютно честен и съвестен. И ако някой не пробуди своето съзнание и не започне с истината в живота си и да се жертвува да я защити; ако някой не започне след истината и с правдата, и то не само да я прилага, но и готов да се жертва да я защити; ако след това не се започне прилагането на чистата любов (а не както много вършат това - за слава, интерес, лицемерие) и ако, най-после, същият не започне да прилага всички добродетели с разумност и не е честен и съвестен, т.е. не са развити у него моралните способности, никакъв интелигентен човек не е той, макар да притежава и няколко дипломи. Той ще прилича на турския философ. Ето защо тези качества са необходимо нужни за всеки човек, за да разбере смисъла на живота и да се издига духовно. Ние тук не ще загатваме нищо за онези съзнателни жертви, които трябва да приложим, и то пак със знания, за да пробудим в душата си ония възвишени качества, скрити в нас, и да достигнем висшето съвършенство, което Христос ни е завещал: «Ако ме любите и прилагате моите заповеди, ще вършите не само това, което аз върша, но и повече.» За нас, всичките человеци, обаче, е важно да притежаваме и прилагаме по-горните качества, и след това ще дойде и другото. А еднаж личността издигната, ще се издигне семейството, домът, обществото, народите и человечеството. А това ще стане, когато наред със светската наука се изучава и прилага и духовната, в хармония с природните закони. А това е, именно, окултната наука, която обема целокупния ни живот и от която дума «окултна» или «тайна» мнозина неоснователно се боят. Духовният закон е такъв: «Всяко нещо е тайно, докле не е знайно; и всяко нещо, което е знайно, не е тайно.» Но смирение, смирение се иска! А постижението става само с упорит и постоянен труд. Нека спомним още, че светската наука е необходима за всеки едного, но в кръга на възможното - не могат да станат всички учители, проповедници, професори и пр.; но тя е пък вратата, пътят, условие за духовното у човека. А духовното е наложително да се знае и прилага от всекиго. Някои се съблазняват и казват: «Аз съм добър човек, държа си златната среда.» Да, добър е. Яде всичко безразборно, пие безразборно, държи златната среда, която е «и овде, и онде», с която може всичко, стига да го не прекали. Дойде ли се, обаче, с тази златна среда до честността, там за по-малките неща може да не се поддаде, но за по-големите и целият се продава. И това ми било добър человек! Не, братя мои, сестри мои! Ние сме на крив път и Бог не ще ни търпи вече - помнете! Иска се нови разбирания в живота, ново приложение. Иска се жертва, от старите и жертва от младите. А млад е всеки, който се учи и прилага доброто, възвишеното. Стар е всеки, който се не учи и не го прилага. Няма и златна среда - има лява - инволюция, към отрицателното, и дясна - еволюция, към доброто, към възвишеното, към Бога - нищо повече. Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през просото», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество. Такива учители е имало, има и ще има, докле светът светува, и то по цялата земя, макар и да са рядкост. Не е важно да се цитират имена и народи. А когато наближи време да става една голяма промяна, тогава се явява и Великият Учител - Христос в човешка форма, Който е и глава на тия пратеници, и дава и Той Своите упъпвания. Такива Божи пратеници се отличават със своя скромен живот, със своята кротост и смирение, но те носят сила в себе си, проявяват особена мъдрост и знания, проявяват безгранична любов и с образец на чистия живот. Ние, малката и скромна България, която по всички изгледи е определена да изиграе велика духовна роля за целия свят, макар и да сме притиснати с голямо бреме, трябва да се считаме щастливи, че между другите ни добри хора, Бог ни е удостоил и с един Свой духовен пратеник, който е водител на Бялото Братство в България. Това е г-н Дънов, който със своята мъдрост, със своята светлина на ума, със своята любов, кротост и смирение прави чест на България. А на хулите и нападките, които се отправят към него и последователите му, той само с търпение се задоволява, без да обръща внимание, и продължава своето Божествено дело. А със своя прост, чист и образцов живот пленява всяка чиста душа. Той проповядва и иска да се прилага в живота Христовото учение в неговата първична чистота - нищо повече. А това в няколко думи се изразява така: 1. Стремеж към изучаване и придобиване абсолютна физическа и духовна чистота на тялото, за да се освободи душата от нейните вериги. Затова въздържанието от алкохол и тютюн, постепенното преминава към природната храна, чисти мисли и желания са първите стъпки към този чист живот; 2. Вяра в Бога, в Христа, на която вяра кротостта и смирението да са двете крила; 3. Будност в съзнанието - да се контролират всички действия; 4. Стремеж към изучаване и прилагане на Божествената любов, мъдрост и истина в тяхната абсолютна чистота, и 5. Живеене съгласно законите на природата, с постепенно опростяване, а същевременно развиване на всички добродетели. Само с тия качества добродетелите ще се прилагат с нужната чистота. Сам той живее така. От нас - последователите си - той иска също да живеем този чист живот. И ние се стремим. Това е самата истина. Всичко друго, каквото се пише от заинтересовани личности, е лукавщина. Затова, стремейки се към този чист живот, ние смело може да ви заявим, че отношението на Бога към българския народ ще бъде такова, каквото е отношението на управниците, интелигенцията, духовенството спрямо Бялото Братство в България - нищо повече. Някои, с по-слаба духовна светлина, с обикновени схващания и човешки недъзи, изнесоха и изнасят, както за г-н Дънов, тъй и за последователите му, ред нелепости, които нам е срам да спомняме, а и за голям срам, голяма част от интелигенцията ги взема за чиста монета и гради фантастични неща върху учението и последователите му. Ние знаем главно откъде и от кого се върши това, но то е за тяхна сметка. Съдният ден обаче ще изнесе истината. Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение. Нима преди 2 хиляди години и за Христа не се вършеше същото? Нима не бяха книжниците, които викаха: «Кой княз, кой министър го е последвал, та и ние да го последваме?» Ние знаем, че доброто и злото са две велики и разумни сили в света и че те навсякъде са заедно. Затова от едни от хората, които учат методите на доброто и се числят в Бялото Братство, като излязат, употребяват го пак за добро на себе си, на ближните си и за человечеството. Това са истинските последователи на Бялото Братство, глава на които и на небето, и по цялата земя, гдето има такива братства, е Христос. А другите, които също учат същите методи, употребяват знанията си за зло на другите. Нима малко са примерите между учените в света, макар да не са и в някои духовни общества? Но нищо - Божественото си е Божествено, лошото си е лошо и всеки е за себе си. От това следва, че всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един, който е в света, и вършат волята Божия, са кандидати и за Бялото Братство на небето; и всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един - в света, които не вършат волята Божия, а вършат лоши работи, са антихристи, са сектанти, са в черното братство, в обятията на сатана, нищо повече. Добри братя и сестри, Нима мислите, че тези, които гонят добри, честни и скромни хора за техните духовни убеждения, каквито и да са, са кандидати за Бялото Братство на земята, а още повече на небето? Нима мислите, че тези, които готвят касапници за човешките души, са кандидати и ученици на Христа и на Бялото Братство? Нима мислите, че изобретателите на страшните газове и ред още средства за унищожение на човешките души, па макар те да са и царе, философи, учени, са кандидати за Бялото Братство на земята и на небето? 0, колко жалко, че виждаме сламката в чуждите очи, а гредата в своите не виждаме! И тези хора минават за учени, за патриоти и пр. и пр., а не се запитват какво добро са вързали на земята, та да го имат и на небето, и какво зло са развързали от себе си, та.да им бъде развързано и на небето. Ето защо грях прави и ще прави всеки, който хвърля петно върху учението на Бялото Братство, а още повече - ако слуша улични клевети и шантажи на жълтата преса, без да е проверил лично. Върху отделни личности можем да говорим, обаче основните принципи на Бялото Братство са чисти, святи, Божествени. Затова ние, като ценим вашата душа, а също и душите на вашите ближни, заедно с настоящето ви пращаме и приложените беседи и ви молим следното: първо, прочетете внимателно беседата «Учителят», второ - «Абсолютна чистота» и най-после - другите. След това дайте ги на ваши близки да ги прочетат. Ако те ви харесват и ги задържите за себе си, внесете доброволно каквато сума обичате в книжарницата на Михаил Ламбрев на Джумаята в Пловдив, които ще послужат за изтриване сълзи на бедни хорица. А ако не искате да ги внесете, задръжте ги, без да платите, или пък ги върнете. Само от това, което ще прочетете, ние смело може да ви кажем, че пътят на Бялото Братство е труден и трънлив, защото трябва сериозно работене върху себе си. Бялото Братство обаче смело и упорито върви и ще върви по този труден път и ще се радва на резултатите. То знае, че смъртта е една врата, една промяна на вехтите дрехи с нови и че няма по-велико нещо да се жертвува човек за Бога, за Божественото, защото след такава жертва Христос го чака в обятията Си. Вярно е, че не е лесно човек да е бил в едно отклонение в живота и да излезе от него с желание на разкаяние, на анализиране себе си и решително да реже своите недъзи. Не е лесно да е живял довчера с разбирания да коли животни, да яде и да пие безразборно, и днес да заживее с мисълта да прилага 6-ата заповед «Не убий!» чисто божествено - че животните имат право да живеят като нас, и да заживее още с мисълта, че какъвто материал влага в зданието си - тялото, такова то и ще бъде. И войните ще престанат, когато повечето хора приложат и този морал. Ето защо, в изпълнение на горните разбирания, не е ли добре, не е ли приятно един човек, макар и с престъпни наклонности от по-рано, да стане един честен и добър гражданин? Да, приятно е и заслужава човек да се жертвува и да притежава тия качества. Заслужава човек да се жертвува и да развие всички добродетели, да измени коренно своето човешко естество, да притежава известни сили и да си служи с тях за себе си и за доброто на человеците. И понеже човек в основата си е добър, от него зависи. Реши ли се към доброто, Бог е с него, защото Той е и в Него. Следователно Бог е и в душите на всички добри хора не само в България, но и по целия свят. Той ни зове да се обърнем към Него, да се разкаем, като блудния син, да заживеем по-смислено и да избегнем Неговия гняв и катастрофата, която неминуемо ще дойде в един или друг вид - морална и физическа. И това всички го виждаме! Като ви поднасяме горната микроскопична светлина от учението на Бялото Братство и като ви желаем от сърце повече издигане в пътя на моралните и духовни добродетели и вашето приближение към Бога, нека ви заявим, че това не е наше, а на истинския Бог, Който желае издигане на цялото человечество и Който излива Своето Слово чрез устата на г-н Дънов, а ние черпим от него. Така е било в миналото, така е сега, така и ще бъде. Бог чрез человеците се изявява, а человеците чрез своите добри дела го потвърдяват. Затова, ако ви хареса трудният път, последвайте го - вие тогава ще станете истински служител, истински брат и сестра на Христа. Бог е Любов, и само проявената Божествена любов в живота ни ще ни донесе пълния живот. Бог е Мъдрост и само Неговата проявена мъдрост в живота ще ни даде истинската светлина на ума. Бог е Истина и само абсолютната истина, приложена в живота, ще ни направи свободни, смели и решителни, да вършим само доброто, да сме над физическите закони, да победим греха, и най-накрай - и смъртта. И действително, само един светъл път като висша идея в нас, но озарен със светлината на Божествената мъдрост в ума, ще ни изведе при Истината, в която е скрит възвишеният живот. Само така и по този път ние ще станем истински добри и честни граждани на хубавата България и без големи усилия ще заприличаме на втора Финландия. Само така ние ще станем действително образци на духовни добродетели и за външния свят, и Само така ще се отплатим на Този небесен Баща, Който ние дал и живот, и имот, и всички земни блага С ПОЧИТ, Оглашен последовател на Бялото Братство: Зъболекар Стоицев 9 март 1931 г., гр. Пловдив
  3. IV. ПИСМО ДО НАРОДА август 1925 г. Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почва под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения. Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой характер, но в основата на всички лежи един и същ елемент- стремежа към идеалното, съвършеното. Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то е така нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той среща онова, което срещнаха всички негови предшественици. Историята не познава ни един пример, при който някой да е внесъл някаква нова идея и да е бил посрещнат благосклонно от хората. Винаги той е бил подлаган на преследвания, гонения и т. н. В това отношение, като че ли хората са си останали последователни на себе си почти във всички времена. Също стана и с този Учител. Вече ред години той е подложен на хиляди несправедливи нападки и клевети, на които той отговаря само по един начин - с едно необикновено търпение. Неговите идеи, обаче, въпреки всички противодействия, не останаха чужди на хората. Те намериха своите привърженици. Последователите на неговото учение са хора, произлезли почти от всички слоеве на обществото. Водими от желанието да дават разрешение на всички онези проблеми, които животът е пробудил в тях, да познаят Истината в нейната пълнота, те се групират около него. Разбира се, че това са хора, които са наследили, както положителни, така и отрицателни качества от оная среда, в която са живели. Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т. н. Във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава, естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като: съдилища, полиция, затвори ит. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека, и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си. Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали. Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание. Със същото съзнание всеки е свободен да влезе в която желае от днес съществуващите политически партии на реда. Нашата работа е преди всичко творческа, а не разрушителна. Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем, всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеали. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов Начо Петров Деню Цанев Драган Попов Г. Стайков Михаил Стоицев Петко Епитропов Стефан Касабов П. Ковачев 3. Желев Никола Камбуров Слави Камбуров Г. Маринов Димитър Добрев Димитър Христов Никола Ватев Михаил Райнов Иван Калканджиев Минчо Сотиров Е. Иванов Иван Чернев Г. Наумов Христо Арабаджиев К. Георгиев К. Терзистоев Димитър Марков Стефан Желев Н. Каишев A. Бойнов Иван Девитаков Иван Дойнов Михаил Сандев Стефан Мандов Рашо Болашиков Сава Калименов Тодор Абаджиев Жечо Вълков Пенков Колю Кюмюрджиев Стоян Желязков B. Милевски В. Искренов Георги Куртев Мих. Луканов Петко Динев Михаил Ангелов Нейчо Паскалев Д-р Бански М. Краев Ил. Ставрев Антон А. Попов Хр. Ив. Хлебаров Братя Маркови Братя Константинови Върбан Христов К.Иларионов Влад Пашов Ат. Николов Ив. Михайлов Ив. Котаров и др. София, август 1928 г.
  4. III. ПИСМО ОТ МИХАИЛ СТОИЦЕВ ДО БОЯН БОЕВ[1] Любезний бр. Бояне, С. Пр. Б. Л. Н. П. Ж. [Само проявената Божия Любов носи пълния живот.] Пращам ти приложеното за платения абонамент на Толев. Днес пращам на Малчев «Отворено писмо до търновските граждани», «Религия и Христос» и «Защо и как да познаваме Бога». Искам да му пиша и едно писмо, каквото Бог ме научи, но искам съгласието и благословението и на Учителя. Ако той е съгласен, моля те, съобщи ми, ако ли не, няма да пиша. Ще ти пратя малко беседи, пропуснах бр. Камбуров, защо се поумешахме с него. Моля те, като отиваш в града, отбий се и при Ст. Балев. 10.XI. 1937 г. М. Стоицев [1] Включваме на скенер писмото му, за доказателство, че той е авторът на «Отво­рено писмо», (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
  5. Ани

    II. ОТВОРЕНО ПИСМО

    II. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г. г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри. Търновски граждани! Бялото Братство (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бялото Братство неправилно се кръщава «Дъновисти», както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на господин Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличния държан език и изопачени факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използуваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.[1] Това беше преди четири- пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор». С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас, да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на «Преображение», като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят Търновските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора .остават триста-четиристотин хиляди лева от деветстотин-хилядо души посетители, в продължение на седемдесет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред вас отчасти основите на нашето учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та, когато дойде моментът да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас, и изобщо - имат пороци, да им кажем: «Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска обаче всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме.» Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьрновци, и изобщо - за всички добри християни: 1. Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас «Новият завет» са Словата Господни: «Аз съм пътят, истината и животът», а също и останалата част от Библията са святи; защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2. Ние знаем и виждаме още ясно, че человечеството, включително и ние, християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на Когото, за нас, християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, със своята уж твърда воля, и все се считаме, че сме християни. Следователно вместо умът, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - умът, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка, развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загинвали цели народи и ще загинват цели народи. Даже ако вземем само тютюна и алкохола, здравият разум пак не може да се утешава с това, че между многото души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципален! Ние едно трябва да знаем - че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живей по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него. А неговите управници щом са също добри, никога лошо не ще сторят за този народ. Затова ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първом своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, доколкото можем да я приложим. Затова за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния Съдия, Който е един за всички ни. Той е, Който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целият свят да ни хули. Ето защо ние не се занимаваме с клеветите и хулите, от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ, да просвети Бог умовете на всички ни, да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия Български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече. А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. «По делата и плодовете ще ви познаят» - е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистота, в тази издигнатост, каквато се иска, защото доскоро сме били и ние като вас. Обаче ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обед, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце, ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чисти с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото Той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела. С такивато Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг: християнинът трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри - че ако това дело е чистото Христово учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил преди две хиляди години ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха Словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравелите пороци и с палиативните средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътят. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго, и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго. Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нищо от нашата литература: «Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни обаче светлинка, да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това, което се пише против вас, е невярно.» - «Да, прави сте, брат- му отговаряме. - Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате.» Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това учение в България, че в книжарниците: «Теменуга» у братя Ноеви в Търново, «Всемирна книжарница» на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица «Оборище» N° 15 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй учение от книжките: «Где е истината», «Новото Духовно Учение», а после - от сериите беседи и отделни номера от последнята серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: «Житно зърно», «Всемирна летопис», «Повече Светлина» и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом - ул. «Оборище» № 15 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя, на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалистът мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето, се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си. С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го попроучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили дали то е вярно. Един е Съдията, Който ще съди по делата - това е Бог. Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора. Това нека ви не съблазнява! Гр. Пловдив, 9 октомврий 1925 г. С почит: Член на Бялото Братство [Д-р Михаил Стоицев] Послеслов от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. Търновските граждани, които прочетоха това «отворено писмо» и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите на «дъновистите» в гр. Търново. Съборът от 1925 г. бе последен в Търново. След това съборите се прехвърлиха в София, до края на Школата. 2. Писмото е написано от д-р Михаил Стоицев. За доказателство за авторството му служи едно съобщение, написано на задната страна на всяка корица от издадените му книги, където четем под № 3 следното: «Отворено писмо до всички разумни човеци». Това е същото отворено писмо, което тук публикуваме. Представяме на скенер корицата на книжката «Проблемата на храненето», където на гърба е списъкът на публикуваните книги и брошури на д-р Михаил Стоицев. (Вж. стр. 167 и 168.) ----------------------------------------------- [1] Това е Магдалена Попова. За нея виж «Изгревът», том I, стр. 280-285; том II, стр. 282-283; том IV, стр. 381-385. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  6. 3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ Лом, 18.11.1929 г. Привет от Лом! Тук най-красивата гледка е пристанището. Дунава е тих и бял, както го описва и поета. Повърхността му отражава леко небето. Бих казала с право, че тя е от чист седеф. Трептят отраженията на разноцветните шлепове, спряли на пристанището. Слънчевите лъчи по своя блясък и топлина не отстъпват на тия от лятото. Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен. На левия хоризонт се очертава голям параход, комините на който са изпъстрени с бели пояси; след себе си той тегли 5-6 шлепа, червени, сини, бели. Интересен е кръга, който прави, за да остави натоварените шлепове, а след това бързо и свободно се плъзна към пристанището. Образа на обикновения ежедневен живот се среща във всички същества, които сноват из улицата и пристанището. Сега добре разбирам защо този образ не ми е правил впечатление, тъй като той и мен е поглъщал в себе си. Може да се видят нещата правилно, само когато сме вън от тях или когато сме далеч от тях. Тук открих 2-та си художествена изложба в салона на читалището, наречено „Постоянство". Имам 19 нови работи, рисувани от Рила, Витоша и от цветистите поляни край изворчето. Главните ми табла са: Вярата, надеждата и любовта. Творческите сили на природата и Зовът към пробудените души. Всичко 36. Правя опит да заинтересувам тукашната публика и учащата младеж с по- добре подготвената си изложба от по-напред. Смея да се надявам на успех. Целувам ви ръката: Цветана Симеонова
  7. 2. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА Любезна Цветана Симеонова, Възвишената мисъл, възвишеният стремеж на човешката душа отличава човека. Само Божествената Истина дава вътрешния смисъл на живота. На земята човек трябва да постигне единство в Доброто и Истината. Стремете се в постижението на този идеал. Той е вечен и постоянен. Да пребъде светлината с твоята душа. Само Вечната Божия Любов. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 25.05.1930 г.
  8. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа. Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно. Всички добри, благочестиви, велики хора от началото и до сега са минали по същия път на самовъзпитание, на труд, работа и разумно търпение. Живей със светли мисли за бъдещето, и пътят ти ще се уясни постепенно. Постоянно отправяй сърцето си към извора на Божията мъдрост и мракът ще се премахне от пътя, по който вървиш. Житото с един ден не израства и узрява, изискват се много дни, така ще бъде и с теб. В живота има нещо приготвено по-добро за оногова, който вярва. Бъди бодра, весела. Така ще образуваш добра атмосфера около себе си. Онова, което само чувстваш, то е привидно само тъй, зад него стои онова реалното, което носи благата на живота. Мисли добре, живей добре, работи добре, това е смисълът на онова, към което се стремиш. Приемай само чистата светлина на мъдростта, храни се с живата храна на любовта, следвай пътя на истината и ще ти бъде добре. Животът е училище за умните. Моя поздрав на сестра ви и на Юрдан. Само Божията Любов носи пълния живот. Свещеният подпис (на Духът Беинса Дуно) София, 19 февруари 1931 г.
  9. 3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов Драги брат Борис, Особеното положение, в което се намира Братството и по-специално неопределеността, неяснотата и неизвестността по отношение централното ръководство занимава мнозина братя, приятели и съмишленици. От известно време се явяват у мнозина надежди, стремежи и по-конкретни планове за уреждане на тази материя. Предлагат се всевъзможни варианти, като: - Плътно практическо съдействие на Симеонов или Антов с цел да се активизират някои дейности и уредят някои инициативи, независимо от симпатии или антипатии към тези лица. - Постъпки да се заменят тези двама с такива, ползващи се с по- благоприятно мнение всред Братството. - Постъпки да се уредят частични въпроси като този за салона на Изгрева и др. - Постъпки да се издействува разрешение от обществените власти за събор, който да реши висящи братски въпроси. - Усилия да се създаде временен инициативен комитет със задача да подработва всички братски въпроси до момента, когато обществените власти ще допуснат събор, конференция или по-широко съвещание на Братството за уреждане неговите дела. Активността по задвижване на такива замисли често не е съответно нито на познаването на въпросите, нито на компетентността или личните възможности. Обаче никой не е в състояние да промени това положение - всеки счита че може, има право и даже е достоен да задвижва замислите си. Нито логичен критерий, нито авторитетно указание, нито традиция (която липсва) са в състояние да дадат друго направление на инициативите. Братството е млада формация с определени идейни тенденции, оставени от Учителя, но с неоформена физиономия като общество и затова лутанията ще са неизбежни и значителни. В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение. Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност. Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия. Никой не може да ни пречи да избистрим и оформим представите си по какви пътища има в бъдеще да върви Братството... И от друга страна никакво извинение не можем да имаме, когато се явят благоприятни условия за работа, тогава да открием, че не сме наясно какво и как има да работим. Зимният сезон е именно за вътрешна работа. Имам желание, брат Борис, да се съгласувам с теб и ако зная позициите ти, то ще ги имам предвид винаги, защото зная цената на единомислието. Ако обаче ти нямаш оформено становище или пък не ти е възможно да го изнасяш, то естествено не ще мога да действам иначе, освен да следвам само собствените си мисли и разбирания или становището, което един сериозен или възможен за момента колектив би изработил. Нямам свои инициативи и не възнамерявам да се ангажирам с такива, обаче поддържам контакти, за да съм осведомен за онова, което става или може да стане в или за сметка на Братството. Ето това исках да споделя, брат Борис, та да можеш да имаш и моето мнение по тези въпроси. С братски поздрав, Д. Кочев 15.10.1967 г.
  10. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА София, 26. IV. 1927г. Н. Л. К. Б. Л! Добра Гена, На теб и на всички в къщи ви честито Възкресение Христово! Нека тази идея дълбоко залегне в съзнанието ти та при всички случаи в живота ти на мрак, тъмнина и смърт в съзнанието ти да знаеш, че има и възкресение, има и нов живот. Бъде добра и весела и уповай само на Бога! Никакъв човешки ум, никакво човешко сърце, никаква човешка дума, колкото и сладка да е, не може да изведе човека на светлия и красив пък към Бога. Уповай на Бога! - Бил Той в твоята душа, бил Той в душата на кого и да е. Познай Го в себе си, познай Го в другите. Това е задачата на всеки едного в живота му- да различаваш Божественото от човешкото - това е смисълът в живота. Няколко думи от Великденската беседа: В живата природа, както и в живота на човека има три важни момента: първият момент е да даваш - свойствено на Бога. Вторият момент - да приемаш - свойствено на човека, на всяка жива твар. Третият момент е да задържаш - свойствено на разумния човек. Мъдрият, разумният, добрият човек, се отличава с това, че задържа. Това ни е достатъчно засега. Навярно те интересува как излезе екскурзията ни на 2-я ден на Великден. Сутринта от 5 - 9 часа великолепно време. Всичко това привлече мнозина от братята и сестрите. От 9 часа вече на бивака - облачно, силен ветрец, не студен, но и много топъл не беше. Към 1 часа на обяд изгря малко слънце, което ни топли до 2 и половина. Към 3 часа се готвим за път. Заваля приятна, хубава градушка, която обаче силно бодеше по лицата. По пътя на връщане валя малко дъжд, имахме и артилерия, гръмотевица - с една дума разнообразна, приятна екскурзия. Нещо, което е много радостно за всички ни, то е, че Учителят ни даде хубави методи за упражнение, по-право за лекуване. Като си дойдеш, ще ги прилагаш, ако намериш за добре. Те са много ценни. Дано можеш да прочетеш нещичко, та да ти е по-леко за изпита. Поздрави майка си, Гечо и останалите. Ако видиш Петра, също и него поздрави! Всичко хубаво ти желаем всички у дома: N 136. Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с. Дебелец, Търновско. Магнетофонният запис бе направен януари 1988 г. в дома на доцент Гена Папазова, ул. „Клемент Готвалд" 31А. Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят. Когато подготвих твоите спомени, през есента на 1991 г. се обадих на твоята племенница и осиновена дъщеря по телефона - Радка Цанкова, за да предаде някоя твоя снимка или на Паша Теодорова. Тя се зарадва и ми каза, че има такива снимки, като пожела да се видим и пием кафе. През месец май 2000 г. я потърсих по телефона и обясних, че се обаждам за снимките, които тя бе обещала. Но тя отказа категорично да ми даде какво и да е. Някой я беше настроил срещу мен. Но аз помествам онези снимки, които аз ти бях направил собственоръчно с моя фотоапарат, когато привършвахме работата ти с тебе. И така твоята племенница и осиновена дъщеря, която наследи апартамента ти на ул. „Клемент Готвалд" 31А и който сега го е дала под наем на една фирма и взима наем от него и си подпомага с парите, не рачи да ти даде снимка да я поместим към твоя материал. Накараха я да работи срещу тебе.Но онова, което бе публикувано в N 18, стр. 383, аз изпълних. Публикувах спомените на Паша Теодорова, които ми връчи, както и твойте разкази за нея. Ето, видя ли, че Вергилий винаги си изпълнява обещанията.
  11. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ София, 24 март 1965година. Любезни брат Харизанов, Днес, 14 март нов стил, а първи март стар стил, посвещавам на писане писма и отговор на писма. И Вие сте предвиден на едно от първите места, защото ме засегнахте на едно от моите живи места - работата ми около делото на Учителя, истинския ми живот, който брои 50 години. Пишете за картината, която всякога имате пред себе си - малкото стенографско бюро, което ловеше всяка дума на Учителя. Познавам Учителя, по-право срещнах Учителя на физическото поле 1915 година, 19 коли, а започнах да стенографирам беседите в началото на 1916 година. За мое щастие знаех стенография още като ученичка. Много добре вече си служех със стенографията като студентка и после като учителка. Още на третата година като учителка срещнах Учителя. Със започване на тази работа, аз влязох в царството на беседите, като постепенно се отваряха врати към по- голяма светлина и простор. От споменатата 1916 година аз бях стенографка сама до 1921 година, след което дойдоха Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Няколко години след тях дойде като стенограф и Боян Боев, който не беше вече учител. Така се оформи малкото стенографско бюро от четири стенографи, за което пишете Вие. С това Учителевата работа се увеличи. Учителят държеше седмично четири беседи и лекции, вън от съборни, рилски, разговори и т.н. По развоя на това велико дело аз си пиша своите лични бележки. Брат Харизанов, тъкмо се бях разположила да пиша, но някой дрънна на звънеца и аз прекъснах писмото. Гостът ме задържа доста и когато трябваше да продължа писмото, аз забравих последните думи, до които бях дошла. Ида беше ми прочел някой последните думи, това не е важно, щеше да се чувствува тонът и духът на мисълта, затова реших да продължа нататък писмото и да го изпратя така, както се е изляло. Сега наближават ония дни, преди 22 март, които бяха трескави, пълни с очакване и приготовление. Това значи да дойде Учителят на земята и да внесе пълнота, дух дори във всеки ден и да го освети като Божи ден. Ще дойде някога и този ден, когато във всичко, което човек живее и преживява, ще има съдържание, смисъл и дух. Като обикновени хора още, ние се нуждаем от подчертаване на дните, часовете, месеците и годините, като по-особени, като по-малко или повече велики едни пред други. Колко условности, колко предразсъдъци ще се съборят и обезличат, но не по външен път, нито със закон или насилие, но по един естествен, вътрешен, сигурен път и то от самия човек, всеки сам за себе си. Каквото и да е днес, и каквото и да дойде в бъдеще, за всичко да благодарим и от всичко да се учим. Сега, любезни брат Харизанов, поздравявам Ви с настъпващата топла, красива, ароматна пролет, която носи обнова за всяко живо същество на земята, като Ви желая всичко най-добро: здраве и живот, бодрост и сила на духа, както и успех във всички добри начинания. С добри пожелания към Вас и близките Ви: С. Паша.
  12. 17. ПИСМО НА ПАША ДО БОРИС НИКОЛОВ И МАРИЯ ТОДОРОВА НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Мили мои близки Борис и Мика, Да сте здрави и бодри, да се обновите и освежите, да отидете на богатата и щедра Рила здрави и енергични, а да се върнете с придобивки десетократно от слънце огрявани, от чист въздух нахранени, от чиста кристална вода задоволени, а от Учителя и светли бели братя окриляни и пазени. Това ви желая аз и всички приятели, познати и непознати. Ние тук ще четем и ще използуваме добрите външни и вътрешни условия на малката бяла къщичка на „Волоколамско шосе" 14, и то с благодарност и приятелски чувства. Топли, сърдечни, приятелски чувства и добри пожелания за всичко най- добро от Паша. София, 19 юли 1969 година.
  13. 22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ Ако в чиста, изворна вода се сипе капка силна отрова, всичката вода се заразява. Ако към Истината се приложи микроскопическа частица от чужд на нея елемент, тя губи своята красота и сила, и мощ. Тези дни ми попадна една мисъл, мнение на покойния Илия Бешков за едно няколко-хилядно общество от честни, почтени граждани на Народна Република България, които живеят всред българския народ и работят във всички области на живота. Това мнение ме силно изненада. От мнозина се знае, че покойният Илия Бешков, високо ценен и уважаван като голям художник, често е ходил в квартал Изгрев, един оазис в София, дето живеят дъновисти, така наречени от мнозина. Покойният е ходил там на разходка да диша чист въздух, да се любува на хубавите малки градинки, насадени с красиви ароматни цветя и да посети там някои свои приятели, на чиято трапеза е сядал заедно с тях и хапвал от техния хляб. Ако мнението на покойния за тия хора е истинно и правдоподобно, той би се отровил от техния хляб още тогава. Това не е станало. Питам се тогава: Как е станало, че в тази книга, издадена от приятели, да се вмъкне нещо непроверено? Да се е вмъкнало още в печатницата, това е невъзможно - всичко печатано минава през корекция. Да го е вмъкнал някой, който има лошо мнение за тия хора, без да държи сметка, че излага доброто име на покойния, за което име държат всички, които го познават, и това ми се вижда невъзможно. Цялата книга е работена от приятели на покойния, чиито имена са налице, и то приятели, които държат за доброто и чисто име на своя приятел. Моята задача с това писмо не е в това да търся виновници, нито да ги съдя, те знаят истината, и те, като възрастни хора сами носят отговорността си. Моята задача е да споделя с авторите на споменатата книга моето горчиво съжаление. Жал ми е за младежта, която, познавайки Истината, чете, гълта всичко, което й се попадне, съставя си криво мнение по някои въпроси и безмилостно се трови. И като жаля за младежта, пак абсолютно вярвам в Истината, която ще изведе всичко на добър край. Жал ми е за Българския народ, всред когото работят хиляди хора от тия, върху които се хвърля сянка. Но и това няма да закрие светлината на Истината. Тя е слънце, което ще премахне всички сенки, всички облаци и заблуди от пътя си. Питам се, обаче, какво ще кажем ние, вие и всички ония, които един ден, нека и след много години, видим на необятния небосклон ореола на това днес непризнато име да свети и осветява пътя на всеки човек? Питам се и си отговарям: Нищо друго не остава на човека, освен да посипе главата си с пепел и да се облече с вретище. Така ще стане с всеки, който съзнателно е хвърлил сянка и кал върху Истината. В това се крие спасението на отделния човек, както и на цялото човечество, защото е казано: „Истината ще ви направи свободни." Една гражданка София, 19 октомври 1966 година.
  14. 9. ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Айтос, 7.08.1935 г. Любезний брате Ст. Тошев, На 5 того получих книгата, а днес Вашето любезно писмо, за които много се зарадвах, че един брат съработник на Учителя не е жалил труд и средства, за да дава напътствие на хората чрез светлината на Словото за тяхното повдигание и получаване душевен мир. Вземам всичко присърце и ще се постарая да събера повече абонати - само че може би ще се забави до към края на текущия месец. Особено се зарадвах за напътствието Ви чрез псалмите, защото аз чрез тях се вдъхновявам и продължавам духовния живот. Чрез 37 псалом аз бях освободен от голяма беда на два пъти и то чрез първите му 1-4 стихове, та зная какво биха постигнали ония, които получат книгата. Псалмите ще бъдат за утвърдените Сила и Мощ; а за начинаещите Светлина за възход към Небето, утеха и мир в дадени моменти. От моя страна ще направя всичко възможно за постигание на целта. Сега Любезний братко, благодарим за Вашия и на г-жа Ви поздрави и Ви молим да приемете сърдечния и братския поздрав на цялото ми семейство. С братски поздрав: Г. Куртев
  15. 8. ПИСМО ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 13.05.1929 г. Драги Брат, Не зная къде ги изнамираш тия картички, които изпращаш - но особено последната е отлична. Тя за мене бе „добре дошла" - добави ми нещо, което не ми достигаше. Сърдечно благодарско за таз твоя грижа и хубава картичка. Много най-искрени поздрави от Любомир Лулчев
  16. 4. ПИСМО ОТ ДИМИТЪР ГОЛОВ София, 13/VI 1917 Любезни господ. Тошев, Ще искам да се видя с вашия роднина г-на Ханджиева и то непременно още тази вечер. Въпроса се касае за г-на Дънова, когото постоянно викат по разни участъци и пр. Моля те, иди още тази вечер при него и го доведи у г-на Ив. Дойнова, където ще бъдем там с г-н Дънова. Ще чакаме. С поздрав Д. Голов (Забележка от Ст. Тошев: Сварих чича си легнал да нощува, но още не заспал. Облече се и до след среднощ бяхме заедно. Понеже имаше полицейски час до 11 ч. аз придружих Учителя до квартирата му. Върнах се от „Опълченска" 66 до ул. X. Дим. - близо до зоологическата градина - невредим.)
×