Search the Community

Б. МЕТОДИ, СРЕДСТВА И НАЧИНИ 1. Писмо от д-р Иван Жеков до Министъра на пропагандата от 14.VI.1945 г. Редакция Библиотека ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ До Господина Министъра на ПРОПАГАНДАТА. Тук. София Вх. № 10920, 14.VI.1945 г. Господин Министре, Както е видно от приложеното тук списание «Библиотека за ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ», редактирано от мен, поради усложнените събития едва в два броя можа да излезе и ми се наложи да го спра да излиза по същите причини. Но днес, когато се подобряват международните отношения и нуждата от просвета и съвети по природолечение е една въпиюща нужда за народа ни, то реших да подновя печатанието на списанието ми и затая цел моля, Господин Министре, просветеното Ви внимание и благоволение да ми се даде необходимото разрешение за снабдяванието с хартия по печатанието му. София, 12 юний, 1945 г. С отлично почитание: (подпис) Д-р Иван Жеков

V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ Oт 9 март 1931 г. Любезни ............... По същност нашите души са равни пред Бога, и ние всички съставляваме членове на цялото, независимо от това, че едни го съзнаваме, други - не. И всяка душа, макар в основата си да е чиста, ние сме лично причината да бъде тя окована като във вериги и да не можем да проявим това, което се крие в нея. Защо? Защото сме се отклонили от правилния живот. При все това, рано-късно, ще стане туй освобождение. Но казано е в Свещеното писание: «Всяка на своя ред.» (1-во поел. на Апостол Павел към Коритяните, гл. 15). От нашето съзнание обаче зависи да ускорим този ред и да се спасим чрез духовното издигане, с помощта на Христа, за да отидем при Извора тъй чисти, както сме излезли - иначе няма логика, няма мъдрост, няма Бог, ако допуснем, че Творецът Бог е създал такива хората, както сме днес - голямата част от человечеството с изродени глави, лица, тела и с отрицателни качества. Драги ........... Всяка разумна душа днес вижда големите отклонения в живота, а също вижда и резултата от това - страданията, било индивидуални, било общи, т. е., както морално - в умовете, сърцата и действията на хората, тъй и материално - липси, кризи и пр. и пр. И всяка разумна душа, като чувствува това, дири, желае, дано се намери изход, та да ни не сполети по-голямо зло. Днес науката е в своя апогей, днес ние също претендираме, че културата е на своята висота; обаче, въпреки че имаме много учен свят, и то и от двата пола, щастието в живота го няма! А Бог иска от нас, като имаме светлина на ума по всички области на живота, да го осмислим с туй знание, а с културата да развием добродетелите. Нямаме ли тези качества, науката и културата не сме ги използу- вали правилно, а още повече за нашето духовно издигане. Нима не е смешно днес ученият и културен човек да се гордее и парадира, че владее земята, огъня, водата, електричеството, светлината, въздуха и пр. и пр., а всъщност себе си не е завладял! Нима не е смешно, същият този културен човек, който се счита силен и владеещ всичко, да се страхува и не може да си помогне при едно главоболие, коремоболие, слаби болести, а дири все лекарства? Нима не е смешно, когато се появи някоя епидемическа болест, този културен човек да взема мерки от страх да се не зарази, а той, поради отклонението си от правилния живот, от природните закони, като е допуснал да се развият в неговия ум и сърце отрицателни качества, въпреки всички тия мерки, пак боледува телесно, умствено и волево? Не, има нещо, което ни липсва - а то е, че връзката ни с Христа като християни е слаба. И действително, не е ли отклонение в ХХ-й век, при тази умствена светлина, която Бог ни е дал, учени хора, и то видни, да бъдат патеисти, рационалисти и да не вярват в Христа като Бог и пак да се считат в първите редове на християните? Някой ще каже: «дела, дела»! Да, касапницата от общоевропейската война показа, какви са и нашите дела. Не е ли срамно още за всички ни, че ние сме в една тъмнота по важните въпроси: как е дошъл човек на земята, какво е той от цялото, какво е неговото отношение към Бога, неговата задача на земята?! После, координирал ли се е человекът със законите на природата? Научил ли се е правилно да се храни, да спи, да се моли, да благодари и пр. и пр. ? Ние отговаряме, че не ги знаем в тяхната чистота и подробности и тепърва ще ги учим и прилагаме. Ама някой ще каже: «Аз съм учен човек.» Да, учен си, имаш диплом, но, преди всичко, не си артист по своята професия, а камо ли да знаеш и всичко друго! Ти и аз, а и много други, не сме дошли още до съзнание, че с всяка професия - от последния метач до министъра, трябва да служим първо, добросъвестно, заради Бога, после - добросъвестно на обществото и най-после - за себе си! Ние не сме дошли още до съзнанието да жертвуваме своите лични чувства заради Бога, заради доброто, моралното и духовно издигане на обществото и най-после, за себе си, за да се издигаме духовно, а парадираме, че сме учени хора и вършим волята Божия! А в тези именно лични чувства се крият голямата част на нашите недъзи. Не, братя и сестри, Съзнание се иска да разберем горните редове. Да ядем, да пием, да трупаме - това са странични неща, това са условия, а не цел. Нам е необходимо и духовно издигане. И ако не добием духовното, другото е илюзорно щастие, а нам ни трябва блаженство, което е трайното в човека. И затова е казано в Свещеното писание: «Каквото вържете на земята, вързано ще ви бъде и на небето и каквото развържете на земята, развързано ще ви бъде и на небето.» А това са, именно, духовните връзвания и развързвания. Затова, ако ние не разберем, че богатствата, които се дават на едни, са да ги използуват разумно - да развият в себе си милосърдието и добродетелите и да употребяват своите богатства и за доброто на по-бедни; и ако и бедните не благодарят на Бога за всичко това, което иде в тях, и пак да развият добродетелите; и ако всички ние, които изпитваме страдания (но не и тия, които сами си създаваме), не благодарим на Бога и не ги използуваме за нашето духовно издигане, нищо не сме разбрали и нищо не ще разберем от живота. Земните закони на насилието са се явили именно от липса на съзнание да развиваме горните качества, и затова моралът изобщо е понижен. Ето защо, от чисто духовно гледище, кой какъвто факултет и да е свършил, кой каквито и богатства да има, това са само по-добри условия за нашето духовно издигане, ако сме духовни хора. Иначе ще тъпчем все на едно място. Ако не разберем горното, духовните ни придобивки ще се сведат до нищо и ще приличаме на онзи турски философ, който се качил на една лодка да се разходи из Черно море и запитва лодкаря: - Ти знаеш ли астрономия? - Не знам - отговаря лодкарят. - Язък, изгубил си 1/4 от живота си - казва му философът. - Ами физика знаеш ли? - Не знам. - Язък, изгубил си половината от живота си. - Ами химия знаеш ли? - Не знам. - Язък, изгубил си 3/4 от живота си - казва философът. По едно време лодкарят схваща по своята астрономия, че ще излезе буря и казва на философа да се върнат; но последният, като му харесало, пожелал да се поразходят още малко. Обаче излиза бурята, тогава лодкарят пита философа: - Ами ти, сега, знаеш ли да плаваш? - Не знам - отговаря философът. - Тогава ще изгубиш целия си живот, ако не мога да те изтегля навън. И действително, от силната буря лодката се катурва и лодкарят едва спасява философа. Та, сега, много от нас приличаме на този философ - знаем астрономия, физика, химия и пр., но не знаем да плуваме, т. е. не сме разбрали човека, не сме разбрали живота, не сме завладели себе си и сме роби на своите чувства. Някой ще каже: «Аз съм интелигентен човек.» Да, може да си такъв. Но ти разгледа ли и разбра ли своята глава, чело, нос, вежди, уста, брада, в каква аномалия са в сравнение с истинския образец - човека? Па ако всичко у теб е по образеца, проявил ли си в живота само Божественото? Ето защо, от духовно гледище, интелигентен човек се счита само този, който има не само знания по известна професия, за да преживее по-сносно, но притежава и прилага и следното: 1-во- Истината, 2-ро- Правдата и 3-то- Любовта. Само с тия три качества ще придобием отчасти и Божествената мъдрост и с нея да развиваме и прилагаме и добродетелите. Иначе ще приличаме на този, който иска да се жертвува, за да спаси давещия се, но, като не знае да плува, хвърля се и вместо да спаси, удавя се и той. Освен това, той трябва да бъде и абсолютно честен и съвестен. И ако някой не пробуди своето съзнание и не започне с истината в живота си и да се жертвува да я защити; ако някой не започне след истината и с правдата, и то не само да я прилага, но и готов да се жертва да я защити; ако след това не се започне прилагането на чистата любов (а не както много вършат това - за слава, интерес, лицемерие) и ако, най-после, същият не започне да прилага всички добродетели с разумност и не е честен и съвестен, т.е. не са развити у него моралните способности, никакъв интелигентен човек не е той, макар да притежава и няколко дипломи. Той ще прилича на турския философ. Ето защо тези качества са необходимо нужни за всеки човек, за да разбере смисъла на живота и да се издига духовно. Ние тук не ще загатваме нищо за онези съзнателни жертви, които трябва да приложим, и то пак със знания, за да пробудим в душата си ония възвишени качества, скрити в нас, и да достигнем висшето съвършенство, което Христос ни е завещал: «Ако ме любите и прилагате моите заповеди, ще вършите не само това, което аз върша, но и повече.» За нас, всичките человеци, обаче, е важно да притежаваме и прилагаме по-горните качества, и след това ще дойде и другото. А еднаж личността издигната, ще се издигне семейството, домът, обществото, народите и человечеството. А това ще стане, когато наред със светската наука се изучава и прилага и духовната, в хармония с природните закони. А това е, именно, окултната наука, която обема целокупния ни живот и от която дума «окултна» или «тайна» мнозина неоснователно се боят. Духовният закон е такъв: «Всяко нещо е тайно, докле не е знайно; и всяко нещо, което е знайно, не е тайно.» Но смирение, смирение се иска! А постижението става само с упорит и постоянен труд. Нека спомним още, че светската наука е необходима за всеки едного, но в кръга на възможното - не могат да станат всички учители, проповедници, професори и пр.; но тя е пък вратата, пътят, условие за духовното у човека. А духовното е наложително да се знае и прилага от всекиго. Някои се съблазняват и казват: «Аз съм добър човек, държа си златната среда.» Да, добър е. Яде всичко безразборно, пие безразборно, държи златната среда, която е «и овде, и онде», с която може всичко, стига да го не прекали. Дойде ли се, обаче, с тази златна среда до честността, там за по-малките неща може да не се поддаде, но за по-големите и целият се продава. И това ми било добър человек! Не, братя мои, сестри мои! Ние сме на крив път и Бог не ще ни търпи вече - помнете! Иска се нови разбирания в живота, ново приложение. Иска се жертва, от старите и жертва от младите. А млад е всеки, който се учи и прилага доброто, възвишеното. Стар е всеки, който се не учи и не го прилага. Няма и златна среда - има лява - инволюция, към отрицателното, и дясна - еволюция, към доброто, към възвишеното, към Бога - нищо повече. Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през просото», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество. Такива учители е имало, има и ще има, докле светът светува, и то по цялата земя, макар и да са рядкост. Не е важно да се цитират имена и народи. А когато наближи време да става една голяма промяна, тогава се явява и Великият Учител - Христос в човешка форма, Който е и глава на тия пратеници, и дава и Той Своите упъпвания. Такива Божи пратеници се отличават със своя скромен живот, със своята кротост и смирение, но те носят сила в себе си, проявяват особена мъдрост и знания, проявяват безгранична любов и с образец на чистия живот. Ние, малката и скромна България, която по всички изгледи е определена да изиграе велика духовна роля за целия свят, макар и да сме притиснати с голямо бреме, трябва да се считаме щастливи, че между другите ни добри хора, Бог ни е удостоил и с един Свой духовен пратеник, който е водител на Бялото Братство в България. Това е г-н Дънов, който със своята мъдрост, със своята светлина на ума, със своята любов, кротост и смирение прави чест на България. А на хулите и нападките, които се отправят към него и последователите му, той само с търпение се задоволява, без да обръща внимание, и продължава своето Божествено дело. А със своя прост, чист и образцов живот пленява всяка чиста душа. Той проповядва и иска да се прилага в живота Христовото учение в неговата първична чистота - нищо повече. А това в няколко думи се изразява така: 1. Стремеж към изучаване и придобиване абсолютна физическа и духовна чистота на тялото, за да се освободи душата от нейните вериги. Затова въздържанието от алкохол и тютюн, постепенното преминава към природната храна, чисти мисли и желания са първите стъпки към този чист живот; 2. Вяра в Бога, в Христа, на която вяра кротостта и смирението да са двете крила; 3. Будност в съзнанието - да се контролират всички действия; 4. Стремеж към изучаване и прилагане на Божествената любов, мъдрост и истина в тяхната абсолютна чистота, и 5. Живеене съгласно законите на природата, с постепенно опростяване, а същевременно развиване на всички добродетели. Само с тия качества добродетелите ще се прилагат с нужната чистота. Сам той живее така. От нас - последователите си - той иска също да живеем този чист живот. И ние се стремим. Това е самата истина. Всичко друго, каквото се пише от заинтересовани личности, е лукавщина. Затова, стремейки се към този чист живот, ние смело може да ви заявим, че отношението на Бога към българския народ ще бъде такова, каквото е отношението на управниците, интелигенцията, духовенството спрямо Бялото Братство в България - нищо повече. Някои, с по-слаба духовна светлина, с обикновени схващания и човешки недъзи, изнесоха и изнасят, както за г-н Дънов, тъй и за последователите му, ред нелепости, които нам е срам да спомняме, а и за голям срам, голяма част от интелигенцията ги взема за чиста монета и гради фантастични неща върху учението и последователите му. Ние знаем главно откъде и от кого се върши това, но то е за тяхна сметка. Съдният ден обаче ще изнесе истината. Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение. Нима преди 2 хиляди години и за Христа не се вършеше същото? Нима не бяха книжниците, които викаха: «Кой княз, кой министър го е последвал, та и ние да го последваме?» Ние знаем, че доброто и злото са две велики и разумни сили в света и че те навсякъде са заедно. Затова от едни от хората, които учат методите на доброто и се числят в Бялото Братство, като излязат, употребяват го пак за добро на себе си, на ближните си и за человечеството. Това са истинските последователи на Бялото Братство, глава на които и на небето, и по цялата земя, гдето има такива братства, е Христос. А другите, които също учат същите методи, употребяват знанията си за зло на другите. Нима малко са примерите между учените в света, макар да не са и в някои духовни общества? Но нищо - Божественото си е Божествено, лошото си е лошо и всеки е за себе си. От това следва, че всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един, който е в света, и вършат волята Божия, са кандидати и за Бялото Братство на небето; и всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един - в света, които не вършат волята Божия, а вършат лоши работи, са антихристи, са сектанти, са в черното братство, в обятията на сатана, нищо повече. Добри братя и сестри, Нима мислите, че тези, които гонят добри, честни и скромни хора за техните духовни убеждения, каквито и да са, са кандидати за Бялото Братство на земята, а още повече на небето? Нима мислите, че тези, които готвят касапници за човешките души, са кандидати и ученици на Христа и на Бялото Братство? Нима мислите, че изобретателите на страшните газове и ред още средства за унищожение на човешките души, па макар те да са и царе, философи, учени, са кандидати за Бялото Братство на земята и на небето? 0, колко жалко, че виждаме сламката в чуждите очи, а гредата в своите не виждаме! И тези хора минават за учени, за патриоти и пр. и пр., а не се запитват какво добро са вързали на земята, та да го имат и на небето, и какво зло са развързали от себе си, та.да им бъде развързано и на небето. Ето защо грях прави и ще прави всеки, който хвърля петно върху учението на Бялото Братство, а още повече - ако слуша улични клевети и шантажи на жълтата преса, без да е проверил лично. Върху отделни личности можем да говорим, обаче основните принципи на Бялото Братство са чисти, святи, Божествени. Затова ние, като ценим вашата душа, а също и душите на вашите ближни, заедно с настоящето ви пращаме и приложените беседи и ви молим следното: първо, прочетете внимателно беседата «Учителят», второ - «Абсолютна чистота» и най-после - другите. След това дайте ги на ваши близки да ги прочетат. Ако те ви харесват и ги задържите за себе си, внесете доброволно каквато сума обичате в книжарницата на Михаил Ламбрев на Джумаята в Пловдив, които ще послужат за изтриване сълзи на бедни хорица. А ако не искате да ги внесете, задръжте ги, без да платите, или пък ги върнете. Само от това, което ще прочетете, ние смело може да ви кажем, че пътят на Бялото Братство е труден и трънлив, защото трябва сериозно работене върху себе си. Бялото Братство обаче смело и упорито върви и ще върви по този труден път и ще се радва на резултатите. То знае, че смъртта е една врата, една промяна на вехтите дрехи с нови и че няма по-велико нещо да се жертвува човек за Бога, за Божественото, защото след такава жертва Христос го чака в обятията Си. Вярно е, че не е лесно човек да е бил в едно отклонение в живота и да излезе от него с желание на разкаяние, на анализиране себе си и решително да реже своите недъзи. Не е лесно да е живял довчера с разбирания да коли животни, да яде и да пие безразборно, и днес да заживее с мисълта да прилага 6-ата заповед «Не убий!» чисто божествено - че животните имат право да живеят като нас, и да заживее още с мисълта, че какъвто материал влага в зданието си - тялото, такова то и ще бъде. И войните ще престанат, когато повечето хора приложат и този морал. Ето защо, в изпълнение на горните разбирания, не е ли добре, не е ли приятно един човек, макар и с престъпни наклонности от по-рано, да стане един честен и добър гражданин? Да, приятно е и заслужава човек да се жертвува и да притежава тия качества. Заслужава човек да се жертвува и да развие всички добродетели, да измени коренно своето човешко естество, да притежава известни сили и да си служи с тях за себе си и за доброто на человеците. И понеже човек в основата си е добър, от него зависи. Реши ли се към доброто, Бог е с него, защото Той е и в Него. Следователно Бог е и в душите на всички добри хора не само в България, но и по целия свят. Той ни зове да се обърнем към Него, да се разкаем, като блудния син, да заживеем по-смислено и да избегнем Неговия гняв и катастрофата, която неминуемо ще дойде в един или друг вид - морална и физическа. И това всички го виждаме! Като ви поднасяме горната микроскопична светлина от учението на Бялото Братство и като ви желаем от сърце повече издигане в пътя на моралните и духовни добродетели и вашето приближение към Бога, нека ви заявим, че това не е наше, а на истинския Бог, Който желае издигане на цялото человечество и Който излива Своето Слово чрез устата на г-н Дънов, а ние черпим от него. Така е било в миналото, така е сега, така и ще бъде. Бог чрез человеците се изявява, а человеците чрез своите добри дела го потвърдяват. Затова, ако ви хареса трудният път, последвайте го - вие тогава ще станете истински служител, истински брат и сестра на Христа. Бог е Любов, и само проявената Божествена любов в живота ни ще ни донесе пълния живот. Бог е Мъдрост и само Неговата проявена мъдрост в живота ще ни даде истинската светлина на ума. Бог е Истина и само абсолютната истина, приложена в живота, ще ни направи свободни, смели и решителни, да вършим само доброто, да сме над физическите закони, да победим греха, и най-накрай - и смъртта. И действително, само един светъл път като висша идея в нас, но озарен със светлината на Божествената мъдрост в ума, ще ни изведе при Истината, в която е скрит възвишеният живот. Само така и по този път ние ще станем истински добри и честни граждани на хубавата България и без големи усилия ще заприличаме на втора Финландия. Само така ние ще станем действително образци на духовни добродетели и за външния свят, и Само така ще се отплатим на Този небесен Баща, Който ние дал и живот, и имот, и всички земни блага С ПОЧИТ, Оглашен последовател на Бялото Братство: Зъболекар Стоицев 9 март 1931 г., гр. Пловдив

IV. ПИСМО ДО НАРОДА август 1925 г. Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почва под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения. Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой характер, но в основата на всички лежи един и същ елемент- стремежа към идеалното, съвършеното. Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то е така нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той среща онова, което срещнаха всички негови предшественици. Историята не познава ни един пример, при който някой да е внесъл някаква нова идея и да е бил посрещнат благосклонно от хората. Винаги той е бил подлаган на преследвания, гонения и т. н. В това отношение, като че ли хората са си останали последователни на себе си почти във всички времена. Също стана и с този Учител. Вече ред години той е подложен на хиляди несправедливи нападки и клевети, на които той отговаря само по един начин - с едно необикновено търпение. Неговите идеи, обаче, въпреки всички противодействия, не останаха чужди на хората. Те намериха своите привърженици. Последователите на неговото учение са хора, произлезли почти от всички слоеве на обществото. Водими от желанието да дават разрешение на всички онези проблеми, които животът е пробудил в тях, да познаят Истината в нейната пълнота, те се групират около него. Разбира се, че това са хора, които са наследили, както положителни, така и отрицателни качества от оная среда, в която са живели. Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т. н. Във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава, естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като: съдилища, полиция, затвори ит. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека, и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си. Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали. Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание. Със същото съзнание всеки е свободен да влезе в която желае от днес съществуващите политически партии на реда. Нашата работа е преди всичко творческа, а не разрушителна. Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем, всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеали. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов Начо Петров Деню Цанев Драган Попов Г. Стайков Михаил Стоицев Петко Епитропов Стефан Касабов П. Ковачев 3. Желев Никола Камбуров Слави Камбуров Г. Маринов Димитър Добрев Димитър Христов Никола Ватев Михаил Райнов Иван Калканджиев Минчо Сотиров Е. Иванов Иван Чернев Г. Наумов Христо Арабаджиев К. Георгиев К. Терзистоев Димитър Марков Стефан Желев Н. Каишев A. Бойнов Иван Девитаков Иван Дойнов Михаил Сандев Стефан Мандов Рашо Болашиков Сава Калименов Тодор Абаджиев Жечо Вълков Пенков Колю Кюмюрджиев Стоян Желязков B. Милевски В. Искренов Георги Куртев Мих. Луканов Петко Динев Михаил Ангелов Нейчо Паскалев Д-р Бански М. Краев Ил. Ставрев Антон А. Попов Хр. Ив. Хлебаров Братя Маркови Братя Константинови Върбан Христов К.Иларионов Влад Пашов Ат. Николов Ив. Михайлов Ив. Котаров и др. София, август 1928 г. _________________________________________________________ Това се имената на ръководителите на Братствата в България, както и на най-активните последователи на Учителя Петър Дънов (бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов Драги брат Борис, Особеното положение, в което се намира Братството и по-специално неопределеността, неяснотата и неизвестността по отношение централното ръководство занимава мнозина братя, приятели и съмишленици. От известно време се явяват у мнозина надежди, стремежи и по-конкретни планове за уреждане на тази материя. Предлагат се всевъзможни варианти, като: - Плътно практическо съдействие на Симеонов или Антов с цел да се активизират някои дейности и уредят някои инициативи, независимо от симпатии или антипатии към тези лица. - Постъпки да се заменят тези двама с такива, ползващи се с по- благоприятно мнение всред Братството. - Постъпки да се уредят частични въпроси като този за салона на Изгрева и др. - Постъпки да се издействува разрешение от обществените власти за събор, който да реши висящи братски въпроси. - Усилия да се създаде временен инициативен комитет със задача да подработва всички братски въпроси до момента, когато обществените власти ще допуснат събор, конференция или по-широко съвещание на Братството за уреждане неговите дела. Активността по задвижване на такива замисли често не е съответно нито на познаването на въпросите, нито на компетентността или личните възможности. Обаче никой не е в състояние да промени това положение - всеки счита че може, има право и даже е достоен да задвижва замислите си. Нито логичен критерий, нито авторитетно указание, нито традиция (която липсва) са в състояние да дадат друго направление на инициативите. Братството е млада формация с определени идейни тенденции, оставени от Учителя, но с неоформена физиономия като общество и затова лутанията ще са неизбежни и значителни. В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение. Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност. Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия. Никой не може да ни пречи да избистрим и оформим представите си по какви пътища има в бъдеще да върви Братството... И от друга страна никакво извинение не можем да имаме, когато се явят благоприятни условия за работа, тогава да открием, че не сме наясно какво и как има да работим. Зимният сезон е именно за вътрешна работа. Имам желание, брат Борис, да се съгласувам с теб и ако зная позициите ти, то ще ги имам предвид винаги, защото зная цената на единомислието. Ако обаче ти нямаш оформено становище или пък не ти е възможно да го изнасяш, то естествено не ще мога да действам иначе, освен да следвам само собствените си мисли и разбирания или становището, което един сериозен или възможен за момента колектив би изработил. Нямам свои инициативи и не възнамерявам да се ангажирам с такива, обаче поддържам контакти, за да съм осведомен за онова, което става или може да стане в или за сметка на Братството. Ето това исках да споделя, брат Борис, та да можеш да имаш и моето мнение по тези въпроси. С братски поздрав, Д. Кочев 15.10.1967 г.

21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА София, 26. IV. 1927г. Н. Л. К. Б. Л! Добра Гена, На теб и на всички в къщи ви честито Възкресение Христово! Нека тази идея дълбоко залегне в съзнанието ти та при всички случаи в живота ти на мрак, тъмнина и смърт в съзнанието ти да знаеш, че има и възкресение, има и нов живот. Бъде добра и весела и уповай само на Бога! Никакъв човешки ум, никакво човешко сърце, никаква човешка дума, колкото и сладка да е, не може да изведе човека на светлия и красив пък към Бога. Уповай на Бога! - Бил Той в твоята душа, бил Той в душата на кого и да е. Познай Го в себе си, познай Го в другите. Това е задачата на всеки едного в живота му- да различаваш Божественото от човешкото - това е смисълът в живота. Няколко думи от Великденската беседа: В живата природа, както и в живота на човека има три важни момента: първият момент е да даваш - свойствено на Бога. Вторият момент - да приемаш - свойствено на човека, на всяка жива твар. Третият момент е да задържаш - свойствено на разумния човек. Мъдрият, разумният, добрият човек, се отличава с това, че задържа. Това ни е достатъчно засега. Навярно те интересува как излезе екскурзията ни на 2-я ден на Великден. Сутринта от 5 - 9 часа великолепно време. Всичко това привлече мнозина от братята и сестрите. От 9 часа вече на бивака - облачно, силен ветрец, не студен, но и много топъл не беше. Към 1 часа на обяд изгря малко слънце, което ни топли до 2 и половина. Към 3 часа се готвим за път. Заваля приятна, хубава градушка, която обаче силно бодеше по лицата. По пътя на връщане валя малко дъжд, имахме и артилерия, гръмотевица - с една дума разнообразна, приятна екскурзия. Нещо, което е много радостно за всички ни, то е, че Учителят ни даде хубави методи за упражнение, по-право за лекуване. Като си дойдеш, ще ги прилагаш, ако намериш за добре. Те са много ценни. Дано можеш да прочетеш нещичко, та да ти е по-леко за изпита. Поздрави майка си, Гечо и останалите. Ако видиш Петра, също и него поздрави! Всичко хубаво ти желаем всички у дома: N 136. Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с. Дебелец, Търновско. Магнетофонният запис бе направен януари 1988 г. в дома на доцент Гена Папазова, ул. „Клемент Готвалд" 31А. Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят. Когато подготвих твоите спомени, през есента на 1991 г. се обадих на твоята племенница и осиновена дъщеря по телефона - Радка Цанкова, за да предаде някоя твоя снимка или на Паша Теодорова. Тя се зарадва и ми каза, че има такива снимки, като пожела да се видим и пием кафе. През месец май 2000 г. я потърсих по телефона и обясних, че се обаждам за снимките, които тя бе обещала. Но тя отказа категорично да ми даде какво и да е. Някой я беше настроил срещу мен. Но аз помествам онези снимки, които аз ти бях направил собственоръчно с моя фотоапарат, когато привършвахме работата ти с тебе. И така твоята племенница и осиновена дъщеря, която наследи апартамента ти на ул. „Клемент Готвалд" 31А и който сега го е дала под наем на една фирма и взима наем от него и си подпомага с парите, не рачи да ти даде снимка да я поместим към твоя материал. Накараха я да работи срещу тебе.Но онова, което бе публикувано в N 18, стр. 383, аз изпълних. Публикувах спомените на Паша Теодорова, които ми връчи, както и твойте разкази за нея. Ето, видя ли, че Вергилий винаги си изпълнява обещанията.

21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ София, 24 март 1965година. Любезни брат Харизанов, Днес, 14 март нов стил, а първи март стар стил, посвещавам на писане писма и отговор на писма. И Вие сте предвиден на едно от първите места, защото ме засегнахте на едно от моите живи места - работата ми около делото на Учителя, истинския ми живот, който брои 50 години. Пишете за картината, която всякога имате пред себе си - малкото стенографско бюро, което ловеше всяка дума на Учителя. Познавам Учителя, по-право срещнах Учителя на физическото поле 1915 година, 19 коли, а започнах да стенографирам беседите в началото на 1916 година. За мое щастие знаех стенография още като ученичка. Много добре вече си служех със стенографията като студентка и после като учителка. Още на третата година като учителка срещнах Учителя. Със започване на тази работа, аз влязох в царството на беседите, като постепенно се отваряха врати към по- голяма светлина и простор. От споменатата 1916 година аз бях стенографка сама до 1921 година, след което дойдоха Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Няколко години след тях дойде като стенограф и Боян Боев, който не беше вече учител. Така се оформи малкото стенографско бюро от четири стенографи, за което пишете Вие. С това Учителевата работа се увеличи. Учителят държеше седмично четири беседи и лекции, вън от съборни, рилски, разговори и т.н. По развоя на това велико дело аз си пиша своите лични бележки. Брат Харизанов, тъкмо се бях разположила да пиша, но някой дрънна на звънеца и аз прекъснах писмото. Гостът ме задържа доста и когато трябваше да продължа писмото, аз забравих последните думи, до които бях дошла. Ида беше ми прочел някой последните думи, това не е важно, щеше да се чувствува тонът и духът на мисълта, затова реших да продължа нататък писмото и да го изпратя така, както се е изляло. Сега наближават ония дни, преди 22 март, които бяха трескави, пълни с очакване и приготовление. Това значи да дойде Учителят на земята и да внесе пълнота, дух дори във всеки ден и да го освети като Божи ден. Ще дойде някога и този ден, когато във всичко, което човек живее и преживява, ще има съдържание, смисъл и дух. Като обикновени хора още, ние се нуждаем от подчертаване на дните, часовете, месеците и годините, като по-особени, като по-малко или повече велики едни пред други. Колко условности, колко предразсъдъци ще се съборят и обезличат, но не по външен път, нито със закон или насилие, но по един естествен, вътрешен, сигурен път и то от самия човек, всеки сам за себе си. Каквото и да е днес, и каквото и да дойде в бъдеще, за всичко да благодарим и от всичко да се учим. Сега, любезни брат Харизанов, поздравявам Ви с настъпващата топла, красива, ароматна пролет, която носи обнова за всяко живо същество на земята, като Ви желая всичко най-добро: здраве и живот, бодрост и сила на духа, както и успех във всички добри начинания. С добри пожелания към Вас и близките Ви: Сестра Паша.